CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Пир (диалог) – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"09563ba4-1605-460a-aa6d-c9a51e83ceca","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Пир_(диалог)","wgTitle":"Пир (диалог)","wgCurRevisionId":12408592,"wgRevisionId":12408592,"wgArticleId":233930,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Диалози на Платон","ЛГБТ история преди 19 век","Сократически диалози"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Пир_(диалог)","wgRelevantArticleId":233930,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[], "wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":40000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q486727","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false, "wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates", "ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Пир (диалог) – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Пир_диалог rootpage-Пир_диалог skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9F%D0%B8%D1%80+%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9F%D0%B8%D1%80+%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9F%D0%B8%D1%80+%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9F%D0%B8%D1%80+%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Време_на_написване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Време_на_написване"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Време на написване</span> </div> </a> <ul id="toc-Време_на_написване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Участници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Участници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>Участници</span> </div> </a> <ul id="toc-Участници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Място_на_действието" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Място_на_действието"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Място на действието</span> </div> </a> <ul id="toc-Място_на_действието-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Проблематика_и_тема" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Проблематика_и_тема"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Проблематика и тема</span> </div> </a> <ul id="toc-Проблематика_и_тема-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Структура_и_съдържание_на_диалога" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Структура_и_съдържание_на_диалога"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Структура и съдържание на диалога</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Структура_и_съдържание_на_диалога-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Структура и съдържание на диалога</span> </button> <ul id="toc-Структура_и_съдържание_на_диалога-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Въведение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Въведение"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.1</span> <span>Въведение</span> </div> </a> <ul id="toc-Въведение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Първа_част._Реч_на_Федър" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Първа_част._Реч_на_Федър"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2</span> <span>Първа част. Реч на Федър</span> </div> </a> <ul id="toc-Първа_част._Реч_на_Федър-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Реч_на_Павзаний" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Реч_на_Павзаний"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2.1</span> <span>Реч на Павзаний</span> </div> </a> <ul id="toc-Реч_на_Павзаний-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Реч_на_Ериксимах" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Реч_на_Ериксимах"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2.2</span> <span>Реч на Ериксимах</span> </div> </a> <ul id="toc-Реч_на_Ериксимах-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Реч_на_Аристофан" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Реч_на_Аристофан"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2.3</span> <span>Реч на Аристофан</span> </div> </a> <ul id="toc-Реч_на_Аристофан-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Интермедия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Интермедия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2.4</span> <span>Интермедия</span> </div> </a> <ul id="toc-Интермедия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Реч_на_Агатон" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Реч_на_Агатон"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2.5</span> <span>Реч на Агатон</span> </div> </a> <ul id="toc-Реч_на_Агатон-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Отношение_на_Сократ_към_речите" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Отношение_на_Сократ_към_речите"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.2.6</span> <span>Отношение на Сократ към речите</span> </div> </a> <ul id="toc-Отношение_на_Сократ_към_речите-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Втора_част._Схващанията_на_Сократ" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Втора_част._Схващанията_на_Сократ"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.3</span> <span>Втора част. Схващанията на Сократ</span> </div> </a> <ul id="toc-Втора_част._Схващанията_на_Сократ-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Сократ_обяснява_идеите_си_косвено,_чрез_Диотима" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Сократ_обяснява_идеите_си_косвено,_чрез_Диотима"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.3.1</span> <span>Сократ обяснява идеите си косвено, чрез Диотима</span> </div> </a> <ul id="toc-Сократ_обяснява_идеите_си_косвено,_чрез_Диотима-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Трета_част._Алкивиад_възхвалява_и_обрисува_Сократ" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Трета_част._Алкивиад_възхвалява_и_обрисува_Сократ"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.4</span> <span>Трета част. Алкивиад възхвалява и обрисува Сократ</span> </div> </a> <ul id="toc-Трета_част._Алкивиад_възхвалява_и_обрисува_Сократ-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Епилог._Аполодор_завършва_разказа_на_Аристодем" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Епилог._Аполодор_завършва_разказа_на_Аристодем"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5.5</span> <span>Епилог. Аполодор завършва разказа на Аристодем</span> </div> </a> <ul id="toc-Епилог._Аполодор_завършва_разказа_на_Аристодем-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Диалогът_Пир_и_литературната_традиция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Диалогът_Пир_и_литературната_традиция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Диалогът Пир и литературната традиция</span> </div> </a> <ul id="toc-Диалогът_Пир_и_литературната_традиция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_перепратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_перепратки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>Външни перепратки</span> </div> </a> <ul id="toc-Външни_перепратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Вижте също</span> </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Пир (диалог)</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 42 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-42" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">42 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%D9%86%D8%AF%D9%88%D8%A9_(%D8%A3%D9%81%D9%84%D8%A7%D8%B7%D9%88%D9%86)" title="الندوة (أفلاطون) – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="الندوة (أفلاطون)" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Ar_Banvez" title="Ar Banvez – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Ar Banvez" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/El_convit" title="El convit – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="El convit" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Symposion_(Plat%C3%B3n)" title="Symposion (Platón) – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Symposion (Platón)" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Symposion_(Platon)" title="Symposion (Platon) – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Symposion (Platon)" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Symposion_(Platon)" title="Symposion (Platon) – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Symposion (Platon)" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A3%CF%85%CE%BC%CF%80%CF%8C%CF%83%CE%B9%CE%BF_(%CE%A0%CE%BB%CE%B1%CF%84%CF%89%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82_%CE%B4%CE%B9%CE%AC%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%BF%CF%82)" title="Συμπόσιο (Πλατωνικός διάλογος) – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Συμπόσιο (Πλατωνικός διάλογος)" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Symposium_(Plato)" title="Symposium (Plato) – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Symposium (Plato)" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/El_banquete" title="El banquete – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="El banquete" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Pidus%C3%B6%C3%B6k_(Platon)" title="Pidusöök (Platon) – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Pidusöök (Platon)" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Oturuntza_(Platon)" title="Oturuntza (Platon) – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Oturuntza (Platon)" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%B6%DB%8C%D8%A7%D9%81%D8%AA_(%D8%A7%D9%81%D9%84%D8%A7%D8%B7%D9%88%D9%86)" title="ضیافت (افلاطون) – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="ضیافت (افلاطون)" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Pidot_(Platon)" title="Pidot (Platon) – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Pidot (Platon)" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Le_Banquet_(Platon)" title="Le Banquet (Platon) – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Le Banquet (Platon)" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Symposium_(Plat%C3%B3n)" title="Symposium (Platón) – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Symposium (Platón)" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/O_banquete" title="O banquete – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="O banquete" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%94%D7%9E%D7%A9%D7%AA%D7%94" title="המשתה – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="המשתה" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%B8%E0%A4%BF%E0%A4%AE%E0%A5%8D%E0%A4%AA%E0%A5%8B%E0%A4%9C%E0%A4%BC%E0%A4%BF%E0%A4%AF%E0%A4%AE_(%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B2%E0%A5%87%E0%A4%9F%E0%A5%8B)" title="सिम्पोज़ियम (प्लेटो) – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="सिम्पोज़ियम (प्लेटो)" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/A_lakoma" title="A lakoma – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="A lakoma" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%BD%D6%80%D5%A1%D5%AD%D5%B3%D5%A1%D5%B6%D6%84" title="Խրախճանք – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Խրախճանք" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Simposium_(Plato)" title="Simposium (Plato) – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Simposium (Plato)" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Samdrykkjan_(Platon)" title="Samdrykkjan (Platon) – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Samdrykkjan (Platon)" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Simposio_(Platone)" title="Simposio (Platone) – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Simposio (Platone)" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E9%A5%97%E5%AE%B4" title="饗宴 – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="饗宴" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9C%E1%83%90%E1%83%93%E1%83%98%E1%83%9B%E1%83%98_(%E1%83%9E%E1%83%9A%E1%83%90%E1%83%A2%E1%83%9D%E1%83%9C%E1%83%98)" title="ნადიმი (პლატონი) – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ნადიმი (პლატონი)" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%ED%96%A5%EC%97%B0" title="향연 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="향연" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Symposium_(Plato)" title="Symposium (Plato) – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Symposium (Plato)" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%B7%D0%B1%D0%B0_(%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD)" title="Гозба (Платон) – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Гозба (Платон)" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Symposium_(Plato)" title="Symposium (Plato) – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Symposium (Plato)" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Gjestebodet" title="Gjestebodet – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Gjestebodet" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Symposion_(Platon)" title="Symposion (Platon) – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Symposion (Platon)" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Lo_Banquet_(Platon)" title="Lo Banquet (Platon) – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Lo Banquet (Platon)" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Uczta_(dialog_Platona)" title="Uczta (dialog Platona) – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Uczta (dialog Platona)" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/O_Banquete" title="O Banquete – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="O Banquete" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Banchetul_(Platon)" title="Banchetul (Platon) – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Banchetul (Platon)" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD)" title="Пир (Платон) – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Пир (Платон)" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/Gozba_(Platon)" title="Gozba (Platon) – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Gozba (Platon)" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Symposion_(Platon)" title="Symposion (Platon) – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Symposion (Platon)" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Symposion_(Platon)" title="Symposion (Platon) – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Symposion (Platon)" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%82_(%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD)" title="Бенкет (Платон) – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Бенкет (Платон)" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Y%E1%BA%BFn_h%E1%BB%99i_(Platon)" title="Yến hội (Platon) – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Yến hội (Platon)" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E6%9C%83%E9%A3%B2%E7%AF%87" title="會飲篇 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="會飲篇" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q486727#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="new vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&redlink=1" rel="discussion" class="new" title="Беседа за страницата (страницата не съществува) [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&oldid=12408592" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%9F%D0%B8%D1%80_%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29&id=12408592&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259F%25D0%25B8%25D1%2580_%28%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B3%29"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259F%25D0%25B8%25D1%2580_%28%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25B3%29"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%9F%D0%B8%D1%80+%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%9F%D0%B8%D1%80_%28%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%29&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Symposium_(Plato)" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q486727" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><div class="othermeaning-box"> <dl><dd><i>Вижте <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" class="mw-disambig" title="Пир (пояснение)">пояснителната страница</a> за други значения на <b>Пир</b>.</i></dd></dl> <hr /></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Symposiumnorthwall.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Symposiumnorthwall.jpg/500px-Symposiumnorthwall.jpg" decoding="async" width="500" height="159" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Symposiumnorthwall.jpg/750px-Symposiumnorthwall.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Symposiumnorthwall.jpg/1000px-Symposiumnorthwall.jpg 2x" data-file-width="1393" data-file-height="442" /></a><figcaption>Пир – фреска от Пестум, 495 г. пр.Хр.</figcaption></figure> <p><b>Пирът</b> или <b>Пир</b> (на старогръцки: Συμπόσιον) е диалог на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Платон">Платон</a> от т.нар. „зрели диалози“. </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Време_на_написване"><span id=".D0.92.D1.80.D0.B5.D0.BC.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.BD.D0.B0.D0.BF.D0.B8.D1.81.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5"></span>Време на написване</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Време на написване" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Време на написване"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Както и за други диалози на Платон, и за този е трудно да се посочи точна година. Изследователите предполагат, че диалогът е написан не много след 385 г. пр. Хр. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Участници"><span id=".D0.A3.D1.87.D0.B0.D1.81.D1.82.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Участници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Участници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Участници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В диалога участват на две нива: във Въведението героите са Аполодор, скорошен ученик на Сократ, и някакъв негов познат; в същинската част – разговорът диалог на пира у Агатон участват: </p> <ul><li>Агатон, който е домакин: около 30-годишен по времето на действието в диалога, атински драматург, отличително за неговото творчество било, че не използва образи от митологията, а от реалния живот – <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Аристотел">Аристотел</a> го хвали за това в своята „Поетика“; драмите му били обаче прекалено дълги.</li> <li>Сократ, Федър – вероятно реална личност, немного добър и умел ученик на Сократ; Павзаний – за него не се знае почти нищо;</li> <li>Ериксимах – вероятно реална личност, атински лекар;</li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%BD" title="Аристофан">Аристофан</a> – това е прочутият комедиограф; всички те са поканени гости</li> <li>Аристодем – Сократов ученик и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%B4" title="Алкивиад">Алкивиад</a> – прочут атински политически мъж, военачалник, амбициозен и авантюристичен, неканени гости, първият, доведен от Сократ, вторият нахълтва пиян към края на вечерта</li> <li>Диотима – измислена личност, която участва като герой в речта на Сократ</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Място_на_действието"><span id=".D0.9C.D1.8F.D1.81.D1.82.D0.BE_.D0.BD.D0.B0_.D0.B4.D0.B5.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B8.D0.B5.D1.82.D0.BE"></span>Място на действието</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Място на действието" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Място на действието"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Действието в този диалог на Платон се развива на няколко места и в няколко времена, което повишава степента на литературност на произведението. Обичаната фигура, от Платон, да има разговор, в който да се разказва за друг разговор, който да отвежда до трети, в този диалог е изпълнена изцяло. На принципа на влизащите една в друга истории, в Пир отначало попадаме на пътя между град Атина и един от нейните деми (квартали) Фалерон. След това разказът-разговор ни отвежда до улиците на град Атина и дома на Агатон. Речта на Сократ вътре в дома на Агатон ни отвежда до място, което не е посочено, където той разговаря с жрицата Диотима, родом от град Мантинея. Диалогът завършва там, където е запонал, в разговора между двамата спътници от Фалерон към Атина, като в този завършек на външната рамка се затваря и рамката на вътрешния разказ за пира у Агатон. </p> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Plato_i_sin_akademi,_av_Carl_Johan_Wahlbom_(ur_Svenska_Familj-Journalen).png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Plato_i_sin_akademi%2C_av_Carl_Johan_Wahlbom_%28ur_Svenska_Familj-Journalen%29.png/220px-Plato_i_sin_akademi%2C_av_Carl_Johan_Wahlbom_%28ur_Svenska_Familj-Journalen%29.png" decoding="async" width="220" height="182" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Plato_i_sin_akademi%2C_av_Carl_Johan_Wahlbom_%28ur_Svenska_Familj-Journalen%29.png/330px-Plato_i_sin_akademi%2C_av_Carl_Johan_Wahlbom_%28ur_Svenska_Familj-Journalen%29.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Plato_i_sin_akademi%2C_av_Carl_Johan_Wahlbom_%28ur_Svenska_Familj-Journalen%29.png/440px-Plato_i_sin_akademi%2C_av_Carl_Johan_Wahlbom_%28ur_Svenska_Familj-Journalen%29.png 2x" data-file-width="830" data-file-height="688" /></a><figcaption>Платон и учениците му, Карл Йохан Уолбом</figcaption></figure> <p>Пирът има някои от характерните особености за диалозите на Платон. Стряскащото за съвременния читател представяне на любовта като отношения между по-стар и по-млад мъж, вплитането на множество разговори разкази един в друг, изразяването на идея и мнение на автора чрез „подставени“ лица – Сократ и Диотима. Както и в другите произведения на Платон, в които участва Сократ и тук е трудно да отделим двамата философи един от друг. Задълбочените изследователи и познавачи на материята успяват да различат различните гласове на Платон и Сократ, ползвайки достигналите до нас диалози на друг ученик на Сократ – Ксенофонт, по същите теми. Подобно на Платон и Ксенофонт използва авторитета и гласа на учителя си, за да изрази както свои така и негови идеи. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Проблематика_и_тема"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.BE.D0.B1.D0.BB.D0.B5.D0.BC.D0.B0.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0_.D0.B8_.D1.82.D0.B5.D0.BC.D0.B0"></span>Проблематика и тема</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Проблематика и тема" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Проблематика и тема"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Най-общо диалогът проблематизира същността на любовта и любовното чувство. Пир заедно с <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80" title="Федър">Федър</a> са двата най-важни диалога на Платон по темата за любовта. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Структура_и_съдържание_на_диалога"><span id=".D0.A1.D1.82.D1.80.D1.83.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0_.D0.B8_.D1.81.D1.8A.D0.B4.D1.8A.D1.80.D0.B6.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.B4.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B0"></span>Структура и съдържание на диалога</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Структура и съдържание на диалога" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Структура и съдържание на диалога"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Пир има две отчетливи части, една първа с пет речи на различни участници в събирането, и една втора, в която говори Сократ. Като художествено средство Платон ползва въведението, интермедията и епилога, както и различни пластични пасажи между подчастите, за да се свържат те в по-цели комплекси. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Въведение"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.B2.D0.B5.D0.B4.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Въведение</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Въведение" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Въведение"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Аполодор започва с отговор на въпрос, който липсва. Смята, че е добре подготвен да отговори. Обяснява защо. Когато веднъж отивал от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Фалерон">Фалерон</a> към града (<a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Атина">Атина</a>), негов познат го заговорил. Попитал го за събиране, което станало у Агатон и на което се говорило за любовта. Аполодор разяснява, че това събиране е станало отдавна, че сам той не е бил свидетел. Знанието му за това събиране идва от Аполодор, същият, който е разказал и на приятеля на спътника му. Става въпрос за вечеря у Агатон, по повод спечелената от него първа награда на трагическо състезание. Започва разказът на Аристодем. </p><p>Аристодем срещнал <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Сократ">Сократ</a> необичайно чист и спретнат. Сократ отивал на пир у Агатон, поискал да вземе и Аристодем със себе си. Аристодем се съпротивлявал, защото е неканен, но накрая склонява. Пред Агатонови Аристодем се озовава сам, Сократ е изостанал. Пирът започва без Сократ, той идва в края на вечерята (старогръцкият пир се състои от няколко части – вечеря с храна, възлияние на боговете, разговор или забавление с музика и поезия, докато се пие виното). Павзаний и Аристофан, гости на пира, предлагат да не се запиват, а да поговорят. Ериксимах отпраща, дошлата флейтистка и предлага темата за разговора да бъде нещо, което Федър, друг гост, му споделил преди няколко дни – неправдата спрямо Ерос, най-великият бог, за когото няма възхвали. С това свръшва въведението и предстоят речи на присъстващите по определен ред. Старогръцкият пир се провежда освен в определен ред и при строга подредба на местата на гости и домакин. Лежат по двама или трима на легло, леглата са в разположени под формата на буквата П. Речите започват от най-левия лежащ. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Първа_част._Реч_на_Федър"><span id=".D0.9F.D1.8A.D1.80.D0.B2.D0.B0_.D1.87.D0.B0.D1.81.D1.82._.D0.A0.D0.B5.D1.87_.D0.BD.D0.B0_.D0.A4.D0.B5.D0.B4.D1.8A.D1.80"></span>Първа част. Реч на Федър</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Първа част. Реч на Федър" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Първа част. Реч на Федър"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-right" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg/220px-Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg" decoding="async" width="220" height="466" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg/330px-Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg/440px-Eros_Farnese_MAN_Napoli_6353.jpg 2x" data-file-width="1193" data-file-height="2525" /></a><figcaption>Статуя на Ерос от Помпей, 1. век пр. Хр.</figcaption></figure> <p>Според Федър, Ерос е от най-старите богове. В доказателство, говорещият дава примери от Хезиод – Ерос бил сътворен заедно с Гея от изначалния Хаос, Парменид – най-пръв от всички богове бил създаден Ерос и Акузилай, който се съгласява с Хезиод. Като най-древен, Ерос е причина и за най-много блага за хората. Ерос поражда любовта, а тя поставя хората в положение и състояние да бъдат по-добри. Заради любимото същество, за да му се харесва, влюбеният се стреми да бъде все по-добър. Той е смел, честен и достоен. А от своя страна обектът на любов, от срам да не се покаже недостоен, внимава и се стреми също да бъде по-добър. Като едно от най-силните и достойни за възхищение проявления на любовта, Федър посочва желанието и готовността на влюбения да умре за своя обичан. Примерите в текста са от гръцката митология – Алкеситда, която искала да умре заради мъжа си и Ахил, който искал да умре заради Патрокъл. Според Федър вторият случай е особено ценен и от боговете, защото Ахил е обект на любовта на Патрокъл, но въпеки това, обичта му е по-силна от тази на влюбения и той се жертва заради неговата памет. </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Боговете повече ценят, възхищават се и възнаграждават, когато любимият обича по-силно влюбения, отколкото когато влюбеният обича предмета на своята любов – понеже влюбеният е нещо по-божествено от любимия, тъй като е боговдъхновен. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table> <p>С това свършва речта на Федър, след него говорят други, но разказващият не си спомня за тях. Помни следващата реч. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Реч_на_Павзаний"><span id=".D0.A0.D0.B5.D1.87_.D0.BD.D0.B0_.D0.9F.D0.B0.D0.B2.D0.B7.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B9"></span>Реч на Павзаний</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Реч на Павзаний" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Реч на Павзаний"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Павзаний започва своята реч с това, че предметът на разговора не е посочен добре. Ерос не е един и трябва да се определи точно кой от еросите хвалят. В митологията има две богини на любовта, две Афродити. Едната е тази, която се ражда от пяната на вълните, породени от хвърления в морето член на Уран, заедно с родените от кръвта му богини на отмъщението Еринии. Другата е дъщеря на Зевс и Диона (тук Платон използва два епитета на Афродита, от които изгражда свое тълкувание, различно от приетото – едната Афродита е Небесна, за Платон – възвишена, а другата Всенародна, която нарича простолюдна и телесна). С двете Афродити се свързват и два Ероса. Хората, обзети от простолюдния Ерос, обичат тялото повече от душата. Тези хора са обзети от по-младата богиня, която има и мъжко и женско начало в раждането си и поради това е по-несъвършена. Небесната Афродита пък има само мъжко начало, поради това се свързва с обичта към знанието и добродетелта, тя е тази, в която се проявява разумът. Простолюдната Афродита винаги е заплашена от неясен резултат, защото това, което се получава еднакво може да бъде красиво или грозно. Защото залага само на обичта към материалното, към тялото. Докат другата, небесната, винаги е добра и красива, защото започва като желание от страна на по-възрастен, по-мъдър и по-разумен, да сподели и научи по-млад. А от страна на по-младия е желание за развиване и научаване. Така че телесното в нея е само път към развиването на духовното в красиво. </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Ако единият е способен да му помогне да придобие разумност и останалите добродетели, а другият се стреми да получи възпитание и знание във всичко останало. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table><p>Небесният Ерос е ценен за държавата, понеже изисква грижа към добродетелта. След тази реч на Павзаний дошъл реда на Аристофан, но той хълцал и затова помолил стоящия след него лекар – Ериксимах, както да го изпревари със словото си, така и да му помогне с хълцането. </p><div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Реч_на_Ериксимах"><span id=".D0.A0.D0.B5.D1.87_.D0.BD.D0.B0_.D0.95.D1.80.D0.B8.D0.BA.D1.81.D0.B8.D0.BC.D0.B0.D1.85"></span>Реч на Ериксимах</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Реч на Ериксимах" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Реч на Ериксимах"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Речта на Ериксимах започва оттам, че Небесният Ерос не се отнася само до любовта между хората, когато те искат да си влияят духовно, но и до всички човешки дейности и знания. Като лекар Ериксимах посочва, че здравето и болестта са две противоположни неща и Еросът е този, който учи добрия медик как да вкара в тялото едното и да пропъди евентуално другото. Еросът в тялото е хармонията между противоположните елементи. Съществуването в хармония е целта на всички неща, а оттам и на изкуствата и науките. В тялото съжителстват студено и топло, сухо и мокро, горчиво и сладко. Медицината е проявлението, чрез което Ерос въздейства на балансирането на противоположностите в тялото. В музиката Ерос е съчетанието между високите и ниските тонове, между движението на лъка в една посока, а на струните в друга. В годишните сезони Ерос се проявява или като плодороден, когато е възвишен или като бедствен, когато е простолюден. В заключение Ериксимах посочва, че Ерос е този, който свързва хората и боговете в приятелства, които инак изглеждат невъзможни. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Реч_на_Аристофан"><span id=".D0.A0.D0.B5.D1.87_.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D1.80.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.84.D0.B0.D0.BD"></span>Реч на Аристофан</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Реч на Аристофан" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Реч на Аристофан"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Aristophanes_-_Project_Gutenberg_eText_12788.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Aristophanes_-_Project_Gutenberg_eText_12788.png/220px-Aristophanes_-_Project_Gutenberg_eText_12788.png" decoding="async" width="220" height="254" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0b/Aristophanes_-_Project_Gutenberg_eText_12788.png 1.5x" data-file-width="267" data-file-height="308" /></a><figcaption>Изображение-гравюра на Аристофан от 19. в.</figcaption></figure> <p>Аристофан благодари на Ериксимах, че му е помогнал с хълцането, като го е посъветвал да киха и така се е оправил. С тази шега двамата си резменят няколко реплики и Аристофан започва своето изложение. За цел той си поставя не да говори като предходните, но като изясни каква сила има Ерос и защо е най-велик от боговете. В много стари времена човешките родове били три, а не два, както са сега. Имало мъже, имало жени, но имало и мъжожени (андрогини – от анер (андрос) – мъж и гюне (гюнайкос) – жена). Всеки един от тези родове представлявал сдвоено същество двама мъже, две жени, мъж и жена. Мъжете произхождали от Слънцето, жените от Земята, а мъжожените от Луната, защото тя има отношение и със Слънцето, и със Земята. Тези същества разгневили боговете, защото били много амбициозни и опитали да оспорят властта им. За наказание Зевс ги разсякъл на две половини. Така се получили двата рода, които имаме и днес, но те копнеели толкова силно за липсващата си половинка, че само търсели да се съберат и след това, вкопчени умирали от глад и жажада. </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">От това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table><p> Причина за това било, че половите им органи били от външната страна и след като се събирали в едно се размножавали като оставяли семето си в земята, т.е. събирането на двете половини ставало гръб в гръб. Зевс преместил половите органи отпред, и така когато се срещали се задоволявали и се разделяли. Това е начинът, по който Платон обяснява сексуалността при човек. И така на пира, според Аристофан трябва да се прославя богът Ерос, който е в основата на това събиране на двете половини. </p><div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Интермедия"><span id=".D0.98.D0.BD.D1.82.D0.B5.D1.80.D0.BC.D0.B5.D0.B4.D0.B8.D1.8F"></span>Интермедия</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Интермедия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Интермедия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В интермедията Ериксимах харесва речта на Аристофан и отбелязва, че ако останалите двама оратори не са Сократ и Агатон, истински би се притеснил дали ще има какво да кажат, защото дотук е казано много и точно за Ерос. Сократ влиза в спор с Агатон по незначителен въпрос, когато Федър се намесва и настоява произнасянето на речи за Ерос да продължи, докато Агатон и Сократ не дадат своя дял, а след това ако искат да спорят. И така започва да говори Агатон. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Реч_на_Агатон"><span id=".D0.A0.D0.B5.D1.87_.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.B3.D0.B0.D1.82.D0.BE.D0.BD"></span>Реч на Агатон</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Реч на Агатон" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Реч на Агатон"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Агатон изтъква в началото, че дотогава се е говорило за даровете, които ползваме от Ерос, но не и за същността му. Затова и той ще започне своята реч-възхвала, описвайки бога. Агатон не се съгласява, че Ерос е най-стар между боговете. Напротив, според него, Ерос е най-младият и винаги е млад, защото е красив, а красотата е младост. Ако Ерос е бил в началото нямало е да се случи всичкото насилие, с което започва Митологията. Насилието е породено от необходимост, а Ерос поражда мир и разбирателство. Освен че е най-млад, Ерос е и най-нежен, според Агатон, защото живее в най-деликатната част от човешкото същество – душата му. Ако попадне на душа с твърд нрав си отива, ако ли нравът е лек се заселва. Кожата му е хубава, защото живее сред цветя. Той е добродетелен, защото не вреди и не носи неправда. Насилието не докосва любовта. Той е справедлив и благоразумен. По-храбър е от Арес, защото не Арес го владее, а Ерос него. Опитен поет е, защото може да превърне всекиго в поет. Агатон разширява онова, което Ериксимах казва за науките и уменията, породени от Ерос и споделя, че Аполон изнамира умението да се стреля с лък от любов, Музите изкуствата, Хефест ковачеството, Атина тъкачеството. Самият Зевс е подтикнат от любов, за да управлява хората и боговете. </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Той ни освобождава от отчуждаването и ни внушава близост, подтиквайки ни да устройваме всички събрания… </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table><p>Всички шумно възхваляват младия Агатон за прекрасната му реч. </p><div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Отношение_на_Сократ_към_речите"><span id=".D0.9E.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.88.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.A1.D0.BE.D0.BA.D1.80.D0.B0.D1.82_.D0.BA.D1.8A.D0.BC_.D1.80.D0.B5.D1.87.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Отношение на Сократ към речите</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Отношение на Сократ към речите" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Отношение на Сократ към речите"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Сократ споделя, че страхът му се е сбъднал и след всички тези речи няма да може да удържи на обещанието си и да произнесе <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%85%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%87" class="mw-redirect" title="Похвална реч">похвална реч</a> за Ерос. Предишните оратори са възхвалили бога и делата му, описвайки тяхната красота. Затова на Сократ не му остава друго, освен да говори различно, по негов начин, но се страхува да не би да развали вечерта така. Всички го подкрепят да продължи. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Втора_част._Схващанията_на_Сократ"><span id=".D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B0_.D1.87.D0.B0.D1.81.D1.82._.D0.A1.D1.85.D0.B2.D0.B0.D1.89.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F.D1.82.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.A1.D0.BE.D0.BA.D1.80.D0.B0.D1.82"></span>Втора част. Схващанията на Сократ</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Втора част. Схващанията на Сократ" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Втора част. Схващанията на Сократ"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Преди Сократ да развие схващанията си за Ерос, той се захваща за последната реч, тази на Агатон, и с характерното си майевтично изкуство (умение да се акушира раждане на истина чрез задаване на въпроси, чиито отговори водят към нови въпроси и диалектически достигане до положения, които не могат да бъдат отречени) извежда няколко основни положения: Ерос е любов към нещо; Ерос не притежава това нещо; Ерос е необходимостта да се притежава, което липсва. И защото Ерос се нуждае от красота, пита Сократ, означава ли, че е грозен. Тук Агатон се обърква и признава, че не разбира и дума от това, което преди това е говорил. Безпомощният Агатон отговаря на един последен въпрос на Сократ в тази част, а именно – съгласява се, че добрите неща са и красиви. </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Simmler-Deotyma.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/Simmler-Deotyma.jpg/220px-Simmler-Deotyma.jpg" decoding="async" width="220" height="331" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/Simmler-Deotyma.jpg/330px-Simmler-Deotyma.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/Simmler-Deotyma.jpg/440px-Simmler-Deotyma.jpg 2x" data-file-width="1360" data-file-height="2048" /></a><figcaption>Диотима от Мантинея, Йозеф Зимлер, 1855 г.</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Сократ_обяснява_идеите_си_косвено,_чрез_Диотима"><span id=".D0.A1.D0.BE.D0.BA.D1.80.D0.B0.D1.82_.D0.BE.D0.B1.D1.8F.D1.81.D0.BD.D1.8F.D0.B2.D0.B0_.D0.B8.D0.B4.D0.B5.D0.B8.D1.82.D0.B5_.D1.81.D0.B8_.D0.BA.D0.BE.D1.81.D0.B2.D0.B5.D0.BD.D0.BE.2C_.D1.87.D1.80.D0.B5.D0.B7_.D0.94.D0.B8.D0.BE.D1.82.D0.B8.D0.BC.D0.B0"></span>Сократ обяснява идеите си косвено, чрез Диотима</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Сократ обяснява идеите си косвено, чрез Диотима" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Сократ обяснява идеите си косвено, чрез Диотима"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Сократ започва своята реч, съгласявайки се, че първо трябва да се опише какво е този бог Ерос, а после да се разгледат делата му. И ако се стъпи на последното, което той е получил като отговор от Агатон – Ерос би следвало да е липса на красота и добро т.е. да е грозен и лош. Сократ представя схващанията си за любовта като си спомня за свой разговор с жрицата Диотима от Мантинея. Когато ѝ казва, че излиза, че Ерос е грозен и лош, Диотима се възмущава искрено. Според нея не е задължително нещо, което не е красиво да бъде грозно. Между знанието и незнанието съществува нещо друго – умението да се разсъждава правилно. И така Ерос не е нито красив, нито грозен, а нещо между тези две. Оттам излиза, че Ерос не е нито смъртен, нито безсмъртен. Той не е бог а демон. Демоните са онези сили, които: </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Обясняват и предават на боговете това, което идва от хората, а на хората – това, което идва от боговете. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table><p>Демоните и по-специално Ерос, запълва празнотите във Вселената, така че тя да може да осъществи вътрешната си връзка. По-нататък Диотима разяснява произхода на Ерос така: на празненство по случай раждането на Афродита имало пир на боговете, там Способът се напил и заспал, а Бедността се възползвала и заченала от него. Затова Ерос има черти и от майка си, и от баща си, а като цяло е спътник на Афродита. Ерос винаги е беден, той е сух, бос и бездомен, нуждата не се разделя от него. Но в същото време е коварен и мъжествен, страшен ловец, майстор на кроежи и измами, жаден за разум. Нито е смъртен, нито безсмъртен, цъфти и живее, докато не намери това, което търси, после умира. Но като го постигне много скоро го изгубва и пак почва да го търси – затова не е нито беден, нито богат. Ерос е любов към красивото. Той не е който е обичан, а който обича. Предметът на любовта е красив, нежен, съвършен, достоен, докато това, което обича е тъкмо обратното. До какво води Ерос човек? До това да постигне добри и красиви неща, за да бъде щастлив. Това не подлежи вече на последващо питане и обясняване. Но тогава защо се твърди, че едни обичат, а други не, пита Сократ. Защото, отговаря Диотима: </p><table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Ние просто взимаме една форма на любовта и я наричаме любов, като ѝ даваме названието на цялото, а другите ѝ форми назоваваме с други названия. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table><p>Любовта е желание да притежаваме доброто вечно. И това може да стане като се ражда красота в телесно и духовно отношение. Всички хора раждат, по един или друг начин, телесно или духовно. Това се случва, защото смъртната природа се стреми да стане безсмъртна. Единствено може да постигне това чрез раждането. Така на мястото на старото същество винаги остава ново. И затова за всяко същество най-скъпо му е собственото потомство. Но има и друго, най-смелите и осъзнати хора не се жертват само заради обекта на любовта си, а заради спомена, който тяхното действие ще създаде и така името им ще оживее завинаги – примерът е с Ахил и Алкестида, както и по-рано в текста. Диотима изгражда стълбица на ражданията, т.е. на реализациите на любовта и Ерос – най-долу стои създаването на деца, това е раждането в телесно, на второ място застава оплождането в душата или духовното творчество и накрая най-горе се намира уреждането на държавата като висша форма на проявление на красивото и доброто, на любовта. Диотима доказва на Сократ, че красотата в едно тяло е родствена на красотата в друго тяло. Така не си струва да се преследва телесното, защото то е еднакво навсякъде, а по-ценно е да се търси красивото в душата, защото тъкмо тоя човек, който го има е достоен да бъде обичан, а не красивият само с тяло. Когато човек постигне това щастие да бъде с красотата в душата на другия, той може да стане толкова възвишен, че да види съществуването на едно-единствено знание. То съществува вечно, нито загива, нито се ражда, не е красиво, нито е грозно. И тъкмо поради стремежа към това знание, всеки човек трябва да почита Ерос, завършва Диотима.</p><figure class="mw-halign-right" typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Feuerbach_symposium.jpg" class="mw-file-description" title="Агатон приветсва Алкивиад, Анселм Феуербах (1829 – 1880)"><img alt="Агатон приветсва Алкивиад, Анселм Феуербах (1829 – 1880)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Feuerbach_symposium.jpg/500px-Feuerbach_symposium.jpg" decoding="async" width="500" height="243" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Feuerbach_symposium.jpg/750px-Feuerbach_symposium.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Feuerbach_symposium.jpg/1000px-Feuerbach_symposium.jpg 2x" data-file-width="6472" data-file-height="3142" /></a><figcaption>Агатон приветсва Алкивиад, Анселм Феуербах (1829 – 1880)</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Трета_част._Алкивиад_възхвалява_и_обрисува_Сократ"><span id=".D0.A2.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B0_.D1.87.D0.B0.D1.81.D1.82._.D0.90.D0.BB.D0.BA.D0.B8.D0.B2.D0.B8.D0.B0.D0.B4_.D0.B2.D1.8A.D0.B7.D1.85.D0.B2.D0.B0.D0.BB.D1.8F.D0.B2.D0.B0_.D0.B8_.D0.BE.D0.B1.D1.80.D0.B8.D1.81.D1.83.D0.B2.D0.B0_.D0.A1.D0.BE.D0.BA.D1.80.D0.B0.D1.82"></span>Трета част. Алкивиад възхвалява и обрисува Сократ</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Трета част. Алкивиад възхвалява и обрисува Сократ" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Трета част. Алкивиад възхвалява и обрисува Сократ"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg/220px-Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg" decoding="async" width="220" height="367" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg/330px-Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg/440px-Bust_Alcibiades_Musei_Capitolini_MC1160.jpg 2x" data-file-width="1475" data-file-height="2460" /></a><figcaption>Бюст на Алкивиад</figcaption></figure><p>След тази реч на Сократ, цялата компания го поздравява. От вън се чува шум и глъчка, нахълтва пияният Алкивиад. Поводът да дойде е, за да увенчае Агатон с венец за победата му. Алкивиад отначало не вижда Сократ и сяда до Агатон. Когато вижда Сократ е вече късно да смени мястото си. Започва заядлив разговор. Сократ и Алкивиад изпиват по една голяма купа вино. Решават да говори първо Алкивиад, за каквото иска, а после Сократ. Алкивиад иска да произнесе похвално слово за Сократ. </p><p>Сократ, казва Алкивиад е грозен като силен или сатир, отвън, но от вътре е красив като изображение на бог. Не е флейтист, но гласа му е по-обаятелен от музикален инструмент. У тези, които го обичат предизвиква непрекъснато усещане за срам и внимаване в постъпките. Почитателите му хем искат да е мъртъв, за да не се съобразяват с него, хем не знаят как ще живеят без него. Веднъж Алкивиад решил да примами Сократ, опитал всякак, но не успял. Сократ го бил омаял обаче с речите си завинаги. Алкивиад поискал да получи красотата, която е неизразима и е у Сократ. Но Сократ и тук отблъснал внимателно и без да обиди почитателя си – казал му, че замяната на вътрешна за външна красота е като да смениш бронз за злато, но уви, той, Сократ, никак не е убеден, че е златен. По-нататък Алкивиад хвали Сократ като издръжлив, издържащ на пиене, смел в битки. Упреква го обаче, че преструвайки се на поклонник се поставя в положение на любимец, а не на любещ. В края на речта на Алкивиад започва пререкание как да седят един до друг тримата – Агатон, Сократ и Алкивиад. Тъкмо се постига яснота и в къщата нахлува пияна групичка: </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Вдигна се ужасна врява и бяхме принудени вече без всякакъв ред да пием страшно много. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Епилог._Аполодор_завършва_разказа_на_Аристодем"><span id=".D0.95.D0.BF.D0.B8.D0.BB.D0.BE.D0.B3._.D0.90.D0.BF.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B4.D0.BE.D1.80_.D0.B7.D0.B0.D0.B2.D1.8A.D1.80.D1.88.D0.B2.D0.B0_.D1.80.D0.B0.D0.B7.D0.BA.D0.B0.D0.B7.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D1.80.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.BE.D0.B4.D0.B5.D0.BC"></span>Епилог. Аполодор завършва разказа на Аристодем</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Епилог. Аполодор завършва разказа на Аристодем" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Епилог. Аполодор завършва разказа на Аристодем"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Разказът на Аристодем завършва така: някои били заспали, други си тръгнали. той ту спял, ту се будел. В стаята били Агатон, Аристофан и Сократ, който им говорел нещо за трагическите поети, което те трудно разбирали и задрямвали. Когато всички заспали, Сократ станал и си тръгнал, а Аристодем го последвал. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Диалогът_Пир_и_литературната_традиция"><span id=".D0.94.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D1.8A.D1.82_.D0.9F.D0.B8.D1.80_.D0.B8_.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B5.D1.80.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.B4.D0.B8.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Диалогът Пир и литературната традиция</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Диалогът Пир и литературната традиция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Диалогът Пир и литературната традиция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>По времето на Ренесанса се възражда не само интересът към изкуството на Гърция и Рим, но и към философията на това старо време. Особено модерен става Платон. Италианският хуманист <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE_%D0%A4%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Марсилио Фичино">Марсилио Фичино</a> пише произведение, което се казва „За любовта“ и представлява коментар върху Платоновия „Пир“. В това произведение се коментират една по една всички речи от Пир. Но от една по-различна гледна точка – християнската. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li>Платон – Избрани диалози, Библиотека Хермес, София 1982 г., Федон, превод и коментар на проф. Георги Михайлов, съставил сборника проф. Георги Михайлов</li> <li>Платон, „Пир“, превод и коментар на Георги Гочев, София: ИК Изток-Запад, 2015 г. (второ подобрено издание).</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bogdanbogdanov.net/forum_bg.php">www.bogdanbogdanov.net</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_перепратки"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.BD.D1.88.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8"></span>Външни перепратки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Външни перепратки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Външни перепратки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На руски език"><b>(</b>(ru)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://zhurnal.lib.ru/editors/a/aleksandr_n_r/pir.shtml">Руски и гръцки тексти диалогу „Пир“ Платону</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE"></span>Вижте също</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Вижте също"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Пир (митология)">Пир (митология)</a></li></ul>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пир_(диалог)&oldid=12408592">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пир_(диалог)&oldid=12408592</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категории</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Категория:Диалози на Платон">Диалози на Платон</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9B%D0%93%D0%91%D0%A2_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8_19_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="Категория:ЛГБТ история преди 19 век">ЛГБТ история преди 19 век</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8" title="Категория:Сократически диалози">Сократически диалози</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 10 ноември 2024 г. в 14:34 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-5cd4cd96d5-l4jf7","wgBackendResponseTime":174,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.051","walltime":"0.086","ppvisitednodes":{"value":270,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":5574,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":3277,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":6,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":0,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":0,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":1,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 43.097 1 -total"," 84.12% 36.251 1 Шаблон:Към_пояснение"," 8.28% 3.567 7 Шаблон:Цитат"," 5.97% 2.573 1 Шаблон:Икона"]},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-7f58d5dcf5-4r74w","timestamp":"20241110143538","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u041f\u0438\u0440 (\u0434\u0438\u0430\u043b\u043e\u0433)","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3)","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q486727","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q486727","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2009-02-25T06:58:47Z","dateModified":"2024-11-10T14:34:55Z"}</script> </body> </html>