CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-disabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Древен Рим: Разлика между версии – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-disabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"b581d19e-c43a-4940-8026-3720a4f0fe23","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Древен_Рим","wgTitle":"Древен Рим","wgCurRevisionId":12430524,"wgRevisionId":12430199,"wgArticleId":59165,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Статии за редактиране","Древен Рим"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Древен_Рим","wgRelevantArticleId":59165, "wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":100000,"extRevisionSliderTimeOffset":0,"wgDiffOldId":12411653,"wgDiffNewId":12430199,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q1747689","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"], "GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.gadget.LegacyStyles":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.visualEditor.diffPage.init.styles":"ready","oojs-ui.styles.icons-accessibility":"ready","oojs-ui.styles.icons-editing-advanced":"ready","oojs-ui-core.styles":"ready","oojs-ui.styles.indicators":"ready","mediawiki.widgets.styles":"ready","oojs-ui-core.icons":"ready","ext.RevisionSlider.lazyCss":"ready","mediawiki.interface.helpers.styles":"ready","mediawiki.diff.styles":"ready","ext.cite.styles":"ready","mediawiki.helplink":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles": "ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.visualEditor.diffPage.init","ext.RevisionSlider.lazyJs","mediawiki.diff","ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth", "ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.RevisionSlider.lazyCss%7Cext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.visualEditor.diffPage.init.styles%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cmediawiki.diff.styles%7Cmediawiki.helplink%7Cmediawiki.interface.helpers.styles%7Cmediawiki.widgets.styles%7Coojs-ui-core.icons%2Cstyles%7Coojs-ui.styles.icons-accessibility%2Cicons-editing-advanced%2Cindicators%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.LegacyStyles%2CWatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.6"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="noindex,nofollow,max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Roman_SPQR_banner.svg/1200px-Roman_SPQR_banner.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="951"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Roman_SPQR_banner.svg/800px-Roman_SPQR_banner.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="634"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Roman_SPQR_banner.svg/640px-Roman_SPQR_banner.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="507"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Древен Рим: Разлика между версии – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="login.wikimedia.org"> </head> <body class="mw-article-diff skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Древен_Рим rootpage-Древен_Рим skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="https://donate.wikimedia.org/?wmf_source=donate&wmf_medium=sidebar&wmf_campaign=bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD+%D0%A0%D0%B8%D0%BC&returntoquery=curid%3D59165%26diff%3D12430199%26oldid%3D12411653" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD+%D0%A0%D0%B8%D0%BC&returntoquery=curid%3D59165%26diff%3D12430199%26oldid%3D12411653" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="https://donate.wikimedia.org/?wmf_source=donate&wmf_medium=sidebar&wmf_campaign=bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD+%D0%A0%D0%B8%D0%BC&returntoquery=curid%3D59165%26diff%3D12430199%26oldid%3D12411653" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD+%D0%A0%D0%B8%D0%BC&returntoquery=curid%3D59165%26diff%3D12430199%26oldid%3D12411653" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-История" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#История"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>История</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-История-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел История</span> </button> <ul id="toc-История-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Основаване_и_царе" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Основаване_и_царе"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.1</span> <span>Основаване и царе</span> </div> </a> <ul id="toc-Основаване_и_царе-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Републиката" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Републиката"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.2</span> <span>Републиката</span> </div> </a> <ul id="toc-Републиката-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Римска_империя" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Римска_империя"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.3</span> <span>Римска империя</span> </div> </a> <ul id="toc-Римска_империя-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Държавно_устройство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Държавно_устройство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>Държавно устройство</span> </div> </a> <ul id="toc-Държавно_устройство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Общество" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Общество"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Общество</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Общество-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Общество</span> </button> <ul id="toc-Общество-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Социална_структура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Социална_структура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.1</span> <span>Социална структура</span> </div> </a> <ul id="toc-Социална_структура-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Семейство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Семейство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.2</span> <span>Семейство</span> </div> </a> <ul id="toc-Семейство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Образование" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Образование"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.3</span> <span>Образование</span> </div> </a> <ul id="toc-Образование-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Войска" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Войска"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.4</span> <span>Войска</span> </div> </a> <ul id="toc-Войска-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Римско_право" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Римско_право"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.5</span> <span>Римско право</span> </div> </a> <ul id="toc-Римско_право-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Икономика" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Икономика"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.6</span> <span>Икономика</span> </div> </a> <ul id="toc-Икономика-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Култура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Култура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Култура</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Култура-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Култура</span> </button> <ul id="toc-Култура-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Език" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Език"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4.1</span> <span>Език</span> </div> </a> <ul id="toc-Език-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Религия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Религия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4.2</span> <span>Религия</span> </div> </a> <ul id="toc-Религия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Изкуство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Изкуство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4.3</span> <span>Изкуство</span> </div> </a> <ul id="toc-Изкуство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Технически_напредък" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Технически_напредък"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4.4</span> <span>Технически напредък</span> </div> </a> <ul id="toc-Технически_напредък-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Историци" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Историци"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Историци</span> </div> </a> <ul id="toc-Историци-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Вижте също</span> </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бележки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Бележки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Бележки</span> </div> </a> <ul id="toc-Бележки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Литература" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Литература"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>Литература</span> </div> </a> <ul id="toc-Литература-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Библиография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Библиография"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Библиография</span> </div> </a> <ul id="toc-Библиография-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10</span> <span>Външни препратки</span> </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Древен Рим: Разлика между версии</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 142 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-142" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">142 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Antieke_Rome" title="Antieke Rome – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Antieke Rome" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/R%C3%B6misches_Reich" title="Römisches Reich – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Römisches Reich" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target"><span>Alemannisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%8B%A8%E1%88%AE%E1%88%9C_%E1%88%98%E1%8A%95%E1%8C%8D%E1%88%A5%E1%89%B5" title="የሮሜ መንግሥት – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="የሮሜ መንግሥት" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target"><span>አማርኛ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Antiga_Roma" title="Antiga Roma – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Antiga Roma" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target"><span>Aragonés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-anp mw-list-item"><a href="https://anp.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9A%E0%A5%80%E0%A4%A8_%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%AE_%E0%A4%B8%E0%A4%AD%E0%A5%8D%E0%A4%AF%E0%A4%A4%E0%A4%BE" title="प्राचीन रोम सभ्यता – ангика" lang="anp" hreflang="anp" data-title="प्राचीन रोम सभ्यता" data-language-autonym="अंगिका" data-language-local-name="ангика" class="interlanguage-link-target"><span>अंगिका</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%B1%D9%88%D9%85%D8%A7_%D8%A7%D9%84%D9%82%D8%AF%D9%8A%D9%85%D8%A9" title="روما القديمة – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="روما القديمة" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arc mw-list-item"><a href="https://arc.wikipedia.org/wiki/%DC%AA%DC%97%DC%98%DC%A1%DC%90_%DC%A5%DC%AC%DC%9D%DC%A9%DC%AC%DC%90" title="ܪܗܘܡܐ ܥܬܝܩܬܐ – арамейски" lang="arc" hreflang="arc" data-title="ܪܗܘܡܐ ܥܬܝܩܬܐ" data-language-autonym="ܐܪܡܝܐ" data-language-local-name="арамейски" class="interlanguage-link-target"><span>ܐܪܡܝܐ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%B1%D9%88%D9%85%D8%A7_%D8%A7%D9%84%D9%82%D8%AF%D9%8A%D9%85%D9%87" title="روما القديمه – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="روما القديمه" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target"><span>مصرى</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Antigua_Roma" title="Antigua Roma – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Antigua Roma" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Q%C9%99dim_Roma" title="Qədim Roma – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Qədim Roma" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target"><span>Azərbaycanca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D9%82%D8%AF%DB%8C%D9%85_%D8%B1%D9%88%D9%85" title="قدیم روم – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="قدیم روم" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target"><span>تۆرکجه</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D2%93%D0%BE_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Боронғо Рим – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Боронғо Рим" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target"><span>Башҡортса</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bar mw-list-item"><a href="https://bar.wikipedia.org/wiki/Remisches_Reich" title="Remisches Reich – Bavarian" lang="bar" hreflang="bar" data-title="Remisches Reich" data-language-autonym="Boarisch" data-language-local-name="Bavarian" class="interlanguage-link-target"><span>Boarisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B6%D1%8B%D1%82%D0%BD%D1%8B_%D0%A0%D1%8B%D0%BC" title="Старажытны Рым – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Старажытны Рым" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B6%D1%8B%D1%82%D0%BD%D1%8B_%D0%A0%D1%8B%D0%BC" title="Старажытны Рым – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Старажытны Рым" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AA%E0%A7%8D%E0%A6%B0%E0%A6%BE%E0%A6%9A%E0%A7%80%E0%A6%A8_%E0%A6%B0%E0%A7%8B%E0%A6%AE" title="প্রাচীন রোম – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="প্রাচীন রোম" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Henroma" title="Henroma – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Henroma" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Anti%C4%8Dki_Rim" title="Antički Rim – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Antički Rim" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target"><span>Bosanski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Antiga_Roma" title="Antiga Roma – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Antiga Roma" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/G%C5%AB_L%C3%B2%CC%A4-m%C4%81" title="Gū Lò̤-mā – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Gū Lò̤-mā" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target"><span>閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Karaang_Roma" title="Karaang Roma – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Karaang Roma" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target"><span>Cebuano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%DA%95%DB%86%D9%85%D8%A7%DB%8C_%DA%A9%DB%86%D9%86" title="ڕۆمای کۆن – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="ڕۆمای کۆن" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target"><span>کوردی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-co mw-list-item"><a href="https://co.wikipedia.org/wiki/Roma_antica" title="Roma antica – корсикански" lang="co" hreflang="co" data-title="Roma antica" data-language-autonym="Corsu" data-language-local-name="корсикански" class="interlanguage-link-target"><span>Corsu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Starov%C4%9Bk%C3%BD_%C5%98%C3%ADm" title="Starověký Řím – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Starověký Řím" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B8_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Авалхи Рим – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Авалхи Рим" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target"><span>Чӑвашла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Rhufain_hynafol" title="Rhufain hynafol – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Rhufain hynafol" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target"><span>Cymraeg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Romerriget" title="Romerriget – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Romerriget" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/R%C3%B6misches_Reich" title="Römisches Reich – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Römisches Reich" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/Roma_Antike" title="Roma Antike – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="Roma Antike" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target"><span>Zazaki</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B1%CE%AF%CE%B1_%CE%A1%CF%8E%CE%BC%CE%B7" title="Αρχαία Ρώμη – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Αρχαία Ρώμη" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Rome" title="Ancient Rome – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Ancient Rome" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Romio" title="Romio – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Romio" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Antigua_Roma" title="Antigua Roma – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Antigua Roma" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Rooma_riik" title="Rooma riik – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Rooma riik" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Antzinako_Erroma" title="Antzinako Erroma – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Antzinako Erroma" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%B1%D9%88%D9%85_%D8%A8%D8%A7%D8%B3%D8%AA%D8%A7%D9%86" title="روم باستان – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="روم باستان" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Rooman_valtakunta" title="Rooman valtakunta – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Rooman valtakunta" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Vana-Rooma" title="Vana-Rooma – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Vana-Rooma" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target"><span>Võro</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Rome_antique" title="Rome antique – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Rome antique" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/R%C3%B6%C3%B6msk_Rik" title="Röömsk Rik – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Röömsk Rik" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Nordfriisk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fur mw-list-item"><a href="https://fur.wikipedia.org/wiki/Rome_antighe" title="Rome antighe – фриулски" lang="fur" hreflang="fur" data-title="Rome antighe" data-language-autonym="Furlan" data-language-local-name="фриулски" class="interlanguage-link-target"><span>Furlan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/An_tSean-R%C3%B3imh" title="An tSean-Róimh – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="An tSean-Róimh" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gcr mw-list-item"><a href="https://gcr.wikipedia.org/wiki/Rom_antik" title="Rom antik – Guianan Creole" lang="gcr" hreflang="gcr" data-title="Rom antik" data-language-autonym="Kriyòl gwiyannen" data-language-local-name="Guianan Creole" class="interlanguage-link-target"><span>Kriyòl gwiyannen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Roma_antiga" title="Roma antiga – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Roma antiga" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Rr%C3%B3ma_Ymaguare" title="Rróma Ymaguare – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Rróma Ymaguare" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target"><span>Avañe'ẽ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ha mw-list-item"><a href="https://ha.wikipedia.org/wiki/Romawa_na_Da" title="Romawa na Da – хауса" lang="ha" hreflang="ha" data-title="Romawa na Da" data-language-autonym="Hausa" data-language-local-name="хауса" class="interlanguage-link-target"><span>Hausa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hak mw-list-item"><a href="https://hak.wikipedia.org/wiki/K%C3%BA_L%C3%B2-m%C3%A2" title="Kú Lò-mâ – Hakka Chinese" lang="hak" hreflang="hak" data-title="Kú Lò-mâ" data-language-autonym="客家語 / Hak-kâ-ngî" data-language-local-name="Hakka Chinese" class="interlanguage-link-target"><span>客家語 / Hak-kâ-ngî</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%A8%D7%95%D7%9E%D7%90_%D7%94%D7%A2%D7%AA%D7%99%D7%A7%D7%94" title="רומא העתיקה – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="רומא העתיקה" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9A%E0%A5%80%E0%A4%A8_%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%AE" title="प्राचीन रोम – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="प्राचीन रोम" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Anti%C4%8Dki_Rim" title="Antički Rim – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Antički Rim" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/W%C3%B2m_ansyen" title="Wòm ansyen – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Wòm ansyen" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kreyòl ayisyen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/%C3%93kori_R%C3%B3ma" title="Ókori Róma – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Ókori Róma" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%80%D5%AB%D5%B6_%D5%80%D5%BC%D5%B8%D5%B4" title="Հին Հռոմ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Հին Հռոմ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Roma_antique" title="Roma antique – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Roma antique" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingua</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Romawi_Kuno" title="Romawi Kuno – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Romawi Kuno" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ie mw-list-item"><a href="https://ie.wikipedia.org/wiki/Ancian_Roma" title="Ancian Roma – оксидентал" lang="ie" hreflang="ie" data-title="Ancian Roma" data-language-autonym="Interlingue" data-language-local-name="оксидентал" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingue</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Antiqua_Roma" title="Antiqua Roma – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Antiqua Roma" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/R%C3%B3maveldi" title="Rómaveldi – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Rómaveldi" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Civilt%C3%A0_romana" title="Civiltà romana – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Civiltà romana" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E5%8F%A4%E4%BB%A3%E3%83%AD%E3%83%BC%E3%83%9E" title="古代ローマ – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="古代ローマ" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jam mw-list-item"><a href="https://jam.wikipedia.org/wiki/Ienshent_Ruom" title="Ienshent Ruom – Jamaican Creole English" lang="jam" hreflang="jam" data-title="Ienshent Ruom" data-language-autonym="Patois" data-language-local-name="Jamaican Creole English" class="interlanguage-link-target"><span>Patois</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%AB%E1%83%95%E1%83%94%E1%83%9A%E1%83%98_%E1%83%A0%E1%83%9D%E1%83%9B%E1%83%98" title="ძველი რომი – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ძველი რომი" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbp mw-list-item"><a href="https://kbp.wikipedia.org/wiki/K%C9%A9b%C9%A9njaaz%C9%A9_Room" title="Kɩbɩnjaazɩ Room – Kabiye" lang="kbp" hreflang="kbp" data-title="Kɩbɩnjaazɩ Room" data-language-autonym="Kabɩyɛ" data-language-local-name="Kabiye" class="interlanguage-link-target"><span>Kabɩyɛ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kcg mw-list-item"><a href="https://kcg.wikipedia.org/wiki/Rom_gbangbang" title="Rom gbangbang – туап" lang="kcg" hreflang="kcg" data-title="Rom gbangbang" data-language-autonym="Tyap" data-language-local-name="туап" class="interlanguage-link-target"><span>Tyap</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%96_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Ежелгі Рим – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Ежелгі Рим" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target"><span>Қазақша</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-km mw-list-item"><a href="https://km.wikipedia.org/wiki/%E1%9E%91%E1%9E%B8%E1%9E%80%E1%9F%92%E1%9E%9A%E1%9E%BB%E1%9E%84%E1%9E%9A%E1%9F%89%E1%9E%BC%E1%9E%98%E1%9E%94%E1%9E%BB%E1%9E%9A%E1%9E%B6%E1%9E%8E" title="ទីក្រុងរ៉ូមបុរាណ – кхмерски" lang="km" hreflang="km" data-title="ទីក្រុងរ៉ូមបុរាណ" data-language-autonym="ភាសាខ្មែរ" data-language-local-name="кхмерски" class="interlanguage-link-target"><span>ភាសាខ្មែរ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EA%B3%A0%EB%8C%80_%EB%A1%9C%EB%A7%88" title="고대 로마 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="고대 로마" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-koi mw-list-item"><a href="https://koi.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B6_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Важ Рим – коми-пермякски" lang="koi" hreflang="koi" data-title="Важ Рим" data-language-autonym="Перем коми" data-language-local-name="коми-пермякски" class="interlanguage-link-target"><span>Перем коми</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Romaya_kevnare" title="Romaya kevnare – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Romaya kevnare" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target"><span>Kurdî</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kv mw-list-item"><a href="https://kv.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B6_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Важ Рим – коми" lang="kv" hreflang="kv" data-title="Важ Рим" data-language-autonym="Коми" data-language-local-name="коми" class="interlanguage-link-target"><span>Коми</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9%D1%8B%D1%80%D0%BA%D1%8B_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Байыркы Рим – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Байыркы Рим" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target"><span>Кыргызча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Romani_antiqui" title="Romani antiqui – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Romani antiqui" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Roma_antica" title="Roma antica – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Roma antica" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lld mw-list-item"><a href="https://lld.wikipedia.org/wiki/Storia_romana" title="Storia romana – Ladin" lang="lld" hreflang="lld" data-title="Storia romana" data-language-autonym="Ladin" data-language-local-name="Ladin" class="interlanguage-link-target"><span>Ladin</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Senov%C4%97s_Roma" title="Senovės Roma – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Senovės Roma" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Sen%C4%81_Roma" title="Senā Roma – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Senā Roma" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/R%C3%B4ma_Taloha" title="Rôma Taloha – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Rôma Taloha" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-min mw-list-item"><a href="https://min.wikipedia.org/wiki/Romawi_Kuno" title="Romawi Kuno – минангкабау" lang="min" hreflang="min" data-title="Romawi Kuno" data-language-autonym="Minangkabau" data-language-local-name="минангкабау" class="interlanguage-link-target"><span>Minangkabau</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Стар Рим – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Стар Рим" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%AA%E0%B5%8D%E0%B4%B0%E0%B4%BE%E0%B4%9A%E0%B5%80%E0%B4%A8_%E0%B4%B1%E0%B5%8B%E0%B4%82" title="പ്രാചീന റോം – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="പ്രാചീന റോം" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target"><span>മലയാളം</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mni mw-list-item"><a href="https://mni.wikipedia.org/wiki/%EA%AF%91%EA%AF%82%EA%AF%A4%EA%AF%84_%EA%AF%94%EA%AF%A3%EA%AF%9D" title="ꯑꯂꯤꯄ ꯔꯣꯝ – манипурски" lang="mni" hreflang="mni" data-title="ꯑꯂꯤꯄ ꯔꯣꯝ" data-language-autonym="ꯃꯤꯇꯩ ꯂꯣꯟ" data-language-local-name="манипурски" class="interlanguage-link-target"><span>ꯃꯤꯇꯩ ꯂꯣꯟ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9A%E0%A5%80%E0%A4%A8_%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%AE" title="प्राचीन रोम – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="प्राचीन रोम" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target"><span>मराठी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Rom_kuno" title="Rom kuno – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Rom kuno" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Melayu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mwl mw-list-item"><a href="https://mwl.wikipedia.org/wiki/Roma_Antiga" title="Roma Antiga – мирандийски" lang="mwl" hreflang="mwl" data-title="Roma Antiga" data-language-autonym="Mirandés" data-language-local-name="мирандийски" class="interlanguage-link-target"><span>Mirandés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/R%C3%B6%C3%B6msch_Riek" title="Röömsch Riek – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Röömsch Riek" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9A%E0%A5%80%E0%A4%A8_%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%AE" title="प्राचीन रोम – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="प्राचीन रोम" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9A%E0%A5%80%E0%A4%A8_%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%AE" title="प्राचीन रोम – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="प्राचीन रोम" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाल भाषा</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Oude_Rome" title="Oude Rome – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Oude Rome" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Roma_i_antikken" title="Roma i antikken – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Roma i antikken" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Romerriket" title="Romerriket – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Romerriket" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nso mw-list-item"><a href="https://nso.wikipedia.org/wiki/Roma_ya_kgale" title="Roma ya kgale – северен сото" lang="nso" hreflang="nso" data-title="Roma ya kgale" data-language-autonym="Sesotho sa Leboa" data-language-local-name="северен сото" class="interlanguage-link-target"><span>Sesotho sa Leboa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nv mw-list-item"><a href="https://nv.wikipedia.org/wiki/Roman_dine%CA%BC%C3%A9" title="Roman dineʼé – навахо" lang="nv" hreflang="nv" data-title="Roman dineʼé" data-language-autonym="Diné bizaad" data-language-local-name="навахо" class="interlanguage-link-target"><span>Diné bizaad</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Roma_antica" title="Roma antica – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Roma antica" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%AA%E0%A9%8D%E0%A8%B0%E0%A8%BE%E0%A8%9A%E0%A9%80%E0%A8%A8_%E0%A8%B0%E0%A9%8B%E0%A8%AE" title="ਪ੍ਰਾਚੀਨ ਰੋਮ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਪ੍ਰਾਚੀਨ ਰੋਮ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target"><span>ਪੰਜਾਬੀ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pap mw-list-item"><a href="https://pap.wikipedia.org/wiki/Roma_antiguo" title="Roma antiguo – папиаменто" lang="pap" hreflang="pap" data-title="Roma antiguo" data-language-autonym="Papiamentu" data-language-local-name="папиаменто" class="interlanguage-link-target"><span>Papiamentu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pcd mw-list-item"><a href="https://pcd.wikipedia.org/wiki/Rome_antike" title="Rome antike – Picard" lang="pcd" hreflang="pcd" data-title="Rome antike" data-language-autonym="Picard" data-language-local-name="Picard" class="interlanguage-link-target"><span>Picard</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pdc mw-list-item"><a href="https://pdc.wikipedia.org/wiki/Altes_Rom" title="Altes Rom – Pennsylvania German" lang="pdc" hreflang="pdc" data-title="Altes Rom" data-language-autonym="Deitsch" data-language-local-name="Pennsylvania German" class="interlanguage-link-target"><span>Deitsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Staro%C5%BCytny_Rzym" title="Starożytny Rzym – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Starożytny Rzym" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Sivilt%C3%A0_roman-a" title="Siviltà roman-a – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Siviltà roman-a" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target"><span>Piemontèis</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D8%A7%D9%86%D8%A7_%D8%B1%D9%88%D9%85" title="پرانا روم – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="پرانا روم" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target"><span>پنجابی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Roma_Antiga" title="Roma Antiga – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Roma Antiga" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rm mw-list-item"><a href="https://rm.wikipedia.org/wiki/Imperi_roman" title="Imperi roman – реторомански" lang="rm" hreflang="rm" data-title="Imperi roman" data-language-autonym="Rumantsch" data-language-local-name="реторомански" class="interlanguage-link-target"><span>Rumantsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Roma_Antic%C4%83" title="Roma Antică – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Roma Antică" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Древний Рим – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Древний Рим" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%96%D0%BA%D1%8B%D0%B9_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Старовікый Рим – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Старовікый Рим" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target"><span>Русиньскый</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sc mw-list-item"><a href="https://sc.wikipedia.org/wiki/Tziviltade_romana" title="Tziviltade romana – сардински" lang="sc" hreflang="sc" data-title="Tziviltade romana" data-language-autonym="Sardu" data-language-local-name="сардински" class="interlanguage-link-target"><span>Sardu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Antica_Roma" title="Antica Roma – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Antica Roma" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target"><span>Sicilianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%D8%A2%DA%B3%D8%A7%D9%BD%D9%88_%D8%B1%D9%88%D9%85" title="آڳاٽو روم – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="آڳاٽو روم" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target"><span>سنڌي</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Anti%C4%8Dki_Rim" title="Antički Rim – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Antički Rim" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B4%E0%B7%94%E0%B6%BB%E0%B7%8F%E0%B6%AD%E0%B6%B1_%E0%B6%BB%E0%B7%9D%E0%B6%B8%E0%B6%BA" title="පුරාතන රෝමය – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="පුරාතන රෝමය" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target"><span>සිංහල</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Ancient_Rome" title="Ancient Rome – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Ancient Rome" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Starovek%C3%BD_R%C3%ADm" title="Staroveký Rím – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Staroveký Rím" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenčina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-skr mw-list-item"><a href="https://skr.wikipedia.org/wiki/%D8%B3%D9%84%D8%B7%D9%86%D8%AA_%D8%B1%D9%88%D9%85%D8%A7" title="سلطنت روما – Saraiki" lang="skr" hreflang="skr" data-title="سلطنت روما" data-language-autonym="سرائیکی" data-language-local-name="Saraiki" class="interlanguage-link-target"><span>سرائیکی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Starorimska_civilizacija" title="Starorimska civilizacija – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Starorimska civilizacija" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenščina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-smn mw-list-item"><a href="https://smn.wikipedia.org/wiki/Rooma_v%C3%A4ldikodde" title="Rooma väldikodde – инари-саамски" lang="smn" hreflang="smn" data-title="Rooma väldikodde" data-language-autonym="Anarâškielâ" data-language-local-name="инари-саамски" class="interlanguage-link-target"><span>Anarâškielâ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Roma_e_lasht%C3%AB" title="Roma e lashtë – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Roma e lashtë" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target"><span>Shqip</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Стари Рим – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Стари Рим" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Romerska_riket" title="Romerska riket – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Romerska riket" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Roma_ya_Kale" title="Roma ya Kale – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Roma ya Kale" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target"><span>Kiswahili</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szl mw-list-item"><a href="https://szl.wikipedia.org/wiki/Staro%C5%BCytny_Rzim" title="Starożytny Rzim – Silesian" lang="szl" hreflang="szl" data-title="Starożytny Rzim" data-language-autonym="Ślůnski" data-language-local-name="Silesian" class="interlanguage-link-target"><span>Ślůnski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%AA%E0%AE%A3%E0%AF%8D%E0%AE%9F%E0%AF%88%E0%AE%AF_%E0%AE%89%E0%AE%B0%E0%AF%8B%E0%AE%AE%E0%AF%88" title="பண்டைய உரோமை – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="பண்டைய உரோமை" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tg mw-list-item"><a href="https://tg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B8_%D0%91%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Руми Бостон – таджикски" lang="tg" hreflang="tg" data-title="Руми Бостон" data-language-autonym="Тоҷикӣ" data-language-local-name="таджикски" class="interlanguage-link-target"><span>Тоҷикӣ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B9%82%E0%B8%A3%E0%B8%A1%E0%B9%82%E0%B8%9A%E0%B8%A3%E0%B8%B2%E0%B8%93" title="โรมโบราณ – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="โรมโบราณ" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target"><span>ไทย</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Sinaunang_Roma" title="Sinaunang Roma – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Sinaunang Roma" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target"><span>Tagalog</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tly mw-list-item"><a href="https://tly.wikipedia.org/wiki/Rom%C9%99_Imperij%C9%99" title="Romə Imperijə – Talysh" lang="tly" hreflang="tly" data-title="Romə Imperijə" data-language-autonym="Tolışi" data-language-local-name="Talysh" class="interlanguage-link-target"><span>Tolışi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Antik_Roma" title="Antik Roma – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Antik Roma" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%8B%D0%BD%D0%B3%D1%8B_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Борынгы Рим – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Борынгы Рим" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target"><span>Татарча / tatarça</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-udm mw-list-item"><a href="https://udm.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Вашкала Рим – удмуртски" lang="udm" hreflang="udm" data-title="Вашкала Рим" data-language-autonym="Удмурт" data-language-local-name="удмуртски" class="interlanguage-link-target"><span>Удмурт</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D1%96%D0%B9_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Стародавній Рим – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Стародавній Рим" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D9%82%D8%AF%DB%8C%D9%85_%D8%B1%D9%88%D9%85" title="قدیم روم – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="قدیم روم" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target"><span>اردو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Qadimgi_Rim" title="Qadimgi Rim – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Qadimgi Rim" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target"><span>Oʻzbekcha / ўзбекча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/La_M%C3%A3_c%E1%BB%95_%C4%91%E1%BA%A1i" title="La Mã cổ đại – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="La Mã cổ đại" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Hadton_Roma" title="Hadton Roma – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Hadton Roma" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E5%8F%A4%E7%BD%97%E9%A9%AC" title="古罗马 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="古罗马" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%AF%E1%83%95%E1%83%94%E1%83%A8%E1%83%98_%E1%83%A0%E1%83%9D%E1%83%9B%E1%83%98" title="ჯვეში რომი – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ჯვეში რომი" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target"><span>მარგალური</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%90%D7%95%D7%A8%D7%90%D7%9C%D7%98_%D7%A8%D7%95%D7%99%D7%9D" title="אוראלט רוים – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="אוראלט רוים" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target"><span>ייִדיש</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yo mw-list-item"><a href="https://yo.wikipedia.org/wiki/R%C3%B3m%C3%B9_Ay%C3%A9ij%E1%BB%8D%CC%81un" title="Rómù Ayéijọ́un – йоруба" lang="yo" hreflang="yo" data-title="Rómù Ayéijọ́un" data-language-autonym="Yorùbá" data-language-local-name="йоруба" class="interlanguage-link-target"><span>Yorùbá</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E5%8F%A4%E7%BD%97%E9%A9%AC" title="古罗马 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="古罗马" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E5%8F%A4%E7%BE%85%E9%A6%AC" title="古羅馬 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="古羅馬" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target"><span>文言</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/K%C3%B3%CD%98-t%C4%81i_L%C3%B4-m%C3%A1" title="Kó͘-tāi Lô-má – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Kó͘-tāi Lô-má" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E5%8F%A4%E7%BE%85%E9%A6%AC" title="古羅馬 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="古羅馬" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zu mw-list-item"><a href="https://zu.wikipedia.org/wiki/Rhomani" title="Rhomani – зулуски" lang="zu" hreflang="zu" data-title="Rhomani" data-language-autonym="IsiZulu" data-language-local-name="зулуски" class="interlanguage-link-target"><span>IsiZulu</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q1747689#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&oldid=12430199&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit&oldid=12430199" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&oldid=12430199&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit&oldid=12430199" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&oldid=12430199" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&id=12430199&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlQ%C4%B1sald%C4%B1c%C4%B1s%C4%B1&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fw%2Findex.php%3Ftitle%3D%25D0%2594%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25BD_%25D0%25A0%25D0%25B8%25D0%25BC%26curid%3D59165%26diff%3D12430199%26oldid%3D12411653"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrKodu&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fw%2Findex.php%3Ftitle%3D%25D0%2594%25D1%2580%25D0%25B5%25D0%25B2%25D0%25B5%25D0%25BD_%25D0%25A0%25D0%25B8%25D0%25BC%26curid%3D59165%26diff%3D12430199%26oldid%3D12411653"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD+%D0%A0%D0%B8%D0%BC"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Ancient_Rome" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q1747689" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> <div id="mw-indicator-mw-helplink" class="mw-indicator"><a href="https://www.mediawiki.org/wiki/Special:MyLanguage/Help:Diff" target="_blank" class="mw-helplink"><span class="mw-helplink-icon"></span>Помощ</a></div> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-revslider-container"><span style='width: 100%; text-align: center;' id='ooui-php-1' class='mw-revslider-toggle-button oo-ui-widget oo-ui-widget-enabled oo-ui-buttonElement oo-ui-buttonElement-frameless oo-ui-indicatorElement oo-ui-labelElement oo-ui-buttonWidget' data-ooui='{"_":"OO.ui.ButtonWidget","rel":["nofollow"],"framed":false,"indicator":"down","label":"\u0418\u043d\u0442\u0435\u0440\u0430\u043a\u0442\u0438\u0432\u0435\u043d \u043f\u0440\u0435\u0433\u043b\u0435\u0434 \u043d\u0430 \u0438\u0441\u0442\u043e\u0440\u0438\u044f\u0442\u0430","title":"\u041e\u0442\u0432\u0430\u0440\u044f\u043d\u0435 \u043d\u0430 \u043f\u043b\u044a\u0437\u0433\u0430\u0447\u0430 \u043d\u0430 \u043f\u0440\u043e\u043c\u0435\u043d\u0438\u0442\u0435","classes":["mw-revslider-toggle-button"]}'><a role='button' title='Отваряне на плъзгача на промените' tabindex='0' rel='nofollow' class='oo-ui-buttonElement-button'><span class='oo-ui-iconElement-icon oo-ui-iconElement-noIcon'></span><span class='oo-ui-labelElement-label'>Интерактивен преглед на историята</span><span class='oo-ui-indicatorElement-indicator oo-ui-indicator-down'></span></a></span><div class="mw-revslider-slider-wrapper" style="display: none;"><div class="mw-revslider-placeholder"><div class="mw-revslider-spinner"><div class="mw-revslider-bounce"></div></div></div></div></div><div class="mw-diff-revision-history-links"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&diff=prev&oldid=12411653" class="mw-diff-revision-history-link-previous" title="Древен Рим">← По-стара редакция</a><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&diff=next&oldid=12430199" class="mw-diff-revision-history-link-next" title="Древен Рим">По-нова редакция →</a></div><div class="mw-diff-table-prefix" dir="ltr" lang="bg"><div class="mw-diff-inline-legend oo-ui-element-hidden"><span class="mw-diff-inline-legend-del">Изтрито е съдържание</span> <span class="mw-diff-inline-legend-ins">Добавено е съдържание</span></div><div class="ve-init-mw-diffPage-diffMode"><span class='oo-ui-widget oo-ui-widget-enabled oo-ui-buttonGroupWidget'><span aria-disabled='true' class='oo-ui-widget oo-ui-widget-disabled oo-ui-buttonElement oo-ui-buttonElement-framed oo-ui-iconElement oo-ui-labelElement oo-ui-buttonWidget'><a role='button' tabindex='-1' aria-disabled='true' rel='nofollow' class='oo-ui-buttonElement-button'><span class='oo-ui-iconElement-icon oo-ui-icon-eye oo-ui-image-invert'></span><span class='oo-ui-labelElement-label'>Визуален</span><span class='oo-ui-indicatorElement-indicator oo-ui-indicatorElement-noIndicator oo-ui-image-invert'></span></a></span><span class='oo-ui-widget oo-ui-widget-enabled oo-ui-buttonElement oo-ui-buttonElement-framed oo-ui-iconElement oo-ui-labelElement oo-ui-buttonWidget oo-ui-buttonElement-active'><a role='button' tabindex='0' rel='nofollow' class='oo-ui-buttonElement-button'><span class='oo-ui-iconElement-icon oo-ui-icon-wikiText oo-ui-image-invert'></span><span class='oo-ui-labelElement-label'>Уикитекст</span><span class='oo-ui-indicatorElement-indicator oo-ui-indicatorElement-noIndicator oo-ui-image-invert'></span></a></span></span></div><div class="mw-diffPage-inlineToggle-container"><div id='mw-diffPage-inline-toggle-switch-layout' class='oo-ui-layout oo-ui-labelElement oo-ui-fieldLayout oo-ui-fieldLayout-align-left' data-ooui='{"_":"OO.ui.FieldLayout","fieldWidget":{"tag":"mw-diffPage-inline-toggle-switch"},"$overlay":true,"label":"\u041b\u0438\u043d\u0435\u0439\u043d\u043e","title":"\u041f\u0440\u0435\u0432\u043a\u043b\u044e\u0447\u0432\u0430 \u043c\u0435\u0436\u0434\u0443 \u043b\u0438\u043d\u0435\u0439\u043d\u043e \u0444\u043e\u0440\u043c\u0430\u0442\u0438\u0440\u0430\u043d\u0435 \u0438 \u0444\u043e\u0440\u043c\u0430\u0442\u0438\u0440\u0430\u043d\u0435 \u0432 \u0434\u0432\u0435 \u043a\u043e\u043b\u043e\u043d\u0438"}'><div class='oo-ui-fieldLayout-body'><span class='oo-ui-fieldLayout-header'><label title='Превключва между линейно форматиране и форматиране в две колони' id='ooui-php-2' class='oo-ui-labelElement-label'>Линейно</label></span><div class='oo-ui-fieldLayout-field'><div id='mw-diffPage-inline-toggle-switch' title='Превключва между линейно форматиране и форматиране в две колони' aria-checked='false' tabindex='0' role='switch' aria-labelledby='ooui-php-2' class='oo-ui-widget oo-ui-widget-enabled oo-ui-toggleWidget oo-ui-toggleWidget-off oo-ui-toggleSwitchWidget' data-ooui='{"_":"OO.ui.ToggleSwitchWidget","href":"\/w\/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&curid=59165&diff=12430199&oldid=12411653&diff-type=inline","value":false,"title":"\u041f\u0440\u0435\u0432\u043a\u043b\u044e\u0447\u0432\u0430 \u043c\u0435\u0436\u0434\u0443 \u043b\u0438\u043d\u0435\u0439\u043d\u043e \u0444\u043e\u0440\u043c\u0430\u0442\u0438\u0440\u0430\u043d\u0435 \u0438 \u0444\u043e\u0440\u043c\u0430\u0442\u0438\u0440\u0430\u043d\u0435 \u0432 \u0434\u0432\u0435 \u043a\u043e\u043b\u043e\u043d\u0438"}'><span class='oo-ui-toggleSwitchWidget-glow'></span><a href='/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&curid=59165&diff=12430199&oldid=12411653&diff-type=inline'><span class='oo-ui-toggleSwitchWidget-grip'></span></a></div></div></div></div></div></div><table class="diff diff-type-table diff-contentalign-left diff-editfont-monospace" data-mw="interface"> <col class="diff-marker" /> <col class="diff-content" /> <col class="diff-marker" /> <col class="diff-content" /> <tr class="diff-title" lang="bg"> <td colspan="2" class="diff-otitle diff-side-deleted"><div id="mw-diff-otitle1"><strong><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&oldid=12411653" title="Древен Рим">Версия от 19:25, 13 ноември 2024</a> <span class="mw-diff-edit"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit&oldid=12411653" title="Древен Рим">редактиране</a></span><span class="mw-diff-timestamp" data-timestamp="2024-11-13T19:25:59Z"></span></strong></div><div id="mw-diff-otitle2"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Carbonaro.&action=edit&redlink=1" class="new mw-userlink" title="Потребител:Carbonaro. (страницата не съществува)" data-mw-revid="12411653"><bdi>Carbonaro.</bdi></a> <span class="mw-usertoollinks">(<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Carbonaro." class="mw-usertoollinks-talk" title="Потребител беседа:Carbonaro.">беседа</a> | <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Carbonaro." class="mw-usertoollinks-contribs" title="Специални:Приноси/Carbonaro.">приноси</a>)</span><div class="mw-diff-usermetadata"><div class="mw-diff-userroles"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Уикипедия:Автоматично патрулирани">Автоматично патрулирани</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Уикипедия:Разширено потвърдени потребители">Разширено потвърдени потребители</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Уикипедия:Патрульори">Патрульори</a></div><div class="mw-diff-usereditcount"><span>69 322</span> редакции</div></div></div><div id="mw-diff-otitle3"><abbr class="minoredit" title="Това е малка промяна">м</abbr> <span class="comment comment--without-parentheses">Премахнати <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/SPR151009" title="Специални:Приноси/SPR151009">редакции на SPR151009</a> (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:SPR151009" title="Потребител беседа:SPR151009">б</a>.), към версия на 212.25.36.197</span></div><div id="mw-diff-otitle5"><span class="mw-tag-markers"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8" title="Специални:Етикети">Етикет</a>: <span class="mw-tag-marker mw-tag-marker-mw-rollback">Отмяна</span></span></div><div id="mw-diff-otitle4"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&diff=prev&oldid=12411653" title="Древен Рим" id="differences-prevlink">← По-стара редакция</a></div></td> <td colspan="2" class="diff-ntitle diff-side-added"><div id="mw-diff-ntitle1"><strong><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&oldid=12430199" title="Древен Рим">Версия от 07:32, 3 декември 2024</a> <span class="mw-diff-edit"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit&oldid=12430199" title="Древен Рим">редактиране</a></span><span class="mw-diff-timestamp" data-timestamp="2024-12-03T07:32:09Z"></span> <span class="mw-diff-undo"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit&undoafter=12411653&undo=12430199" title="Препратката „връщане“ премахва тази редакция и отваря страницата за редактиране в режим на предварителен преглед.
В полето за резюме може да се впише причина за връщането.">връщане</a></span></strong></div><div id="mw-diff-ntitle2"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/89.215.145.73" class="mw-userlink mw-anonuserlink" title="Специални:Приноси/89.215.145.73" data-mw-revid="12430199"><bdi>89.215.145.73</bdi></a> <span class="mw-usertoollinks">(<a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:89.215.145.73&action=edit&redlink=1" class="new mw-usertoollinks-talk" title="Потребител беседа:89.215.145.73 (страницата не съществува)">беседа</a>)</span><div class="mw-diff-usermetadata"></div></div><div id="mw-diff-ntitle3"> <span class="comment comment--without-parentheses">правопис</span></div><div id="mw-diff-ntitle5"><span class="mw-tag-markers"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8" title="Специални:Етикети">Етикети</a>: <span class="mw-tag-marker mw-tag-marker-mw-reverted">Отменени</span> <span class="mw-tag-marker mw-tag-marker-visualeditor"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D0%B8%D0%B7%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80">Визуална редакция</a></span></span></div><div id="mw-diff-ntitle4"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&diff=next&oldid=12430199" title="Древен Рим" id="differences-nextlink">По-нова редакция →</a></div></td> </tr><tr> <td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 1:</td> <td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 1:</td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><div>{{обработка|сегашно историческо време}}</div></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><div>{{обработка|сегашно историческо време}}</div></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><div>{{Древен Рим}}</div></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><div>{{Древен Рим}}</div></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker" data-marker="−"></td> <td class="diff-deletedline diff-side-deleted"><div>'''Древен Рим''' ({{Lang|la|Roma antiqua}}) е една от основните [[цивилизация|цивилизации]] от [[Античност]]та, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – [[Ромул]]. Тя заема териториални площи в [[Европа]], [[Северна Африка]] и [[Близък изток|Близкия изток]]<del class="diffchange diffchange-inline">,</del> като първоначално е основана на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]].</div></td> <td class="diff-marker" data-marker="+"></td> <td class="diff-addedline diff-side-added"><div>'''Древен Рим''' ({{Lang|la|Roma antiqua}}) е една от основните [[цивилизация|цивилизации]] от [[Античност]]та, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – [[Ромул]]. Тя заема териториални площи в [[Европа]], [[Северна Африка]] и [[Близък изток|Близкия изток]] като първоначално е основана на [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]].</div></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><br /></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><br /></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><div>Древен Рим започва своето развитие като общност на земеделци, населяващи [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] през 9 век пр.н.е., но с течение на времето прераства в огромна [[империя]], разпростираща се върху целия [[Средиземно море|средиземноморски район]].</div></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><div>Древен Рим започва своето развитие като общност на земеделци, населяващи [[Апенински полуостров|Апенинския полуостров]] през 9 век пр.н.е., но с течение на времето прераства в огромна [[империя]], разпростираща се върху целия [[Средиземно море|средиземноморски район]].</div></td> </tr> <tr> <td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 11:</td> <td colspan="2" class="diff-lineno">Ред 11:</td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><div>След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и след последвалия упадък на Западната (около V в. империята навлиза в период на силен упадък; подложена на нападения от нахлуващи в римските граници [[Варвари|варварски народи]], западната част се разпада на няколко независими кралства), Източната Римска [[Византийска империя|империя]] продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 г., когато османските войски, предвождани от [[султан]] [[Мехмед II]], завладяват столицата [[Константинопол]], слагайки окончателен край на съществуването на империята.</div></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><div>След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и след последвалия упадък на Западната (около V в. империята навлиза в период на силен упадък; подложена на нападения от нахлуващи в римските граници [[Варвари|варварски народи]], западната част се разпада на няколко независими кралства), Източната Римска [[Византийска империя|империя]] продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 г., когато османските войски, предвождани от [[султан]] [[Мехмед II]], завладяват столицата [[Константинопол]], слагайки окончателен край на съществуването на империята.</div></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><br /></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><br /></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker" data-marker="−"></td> <td class="diff-deletedline diff-side-deleted"><div>Макар че, когато се говори за историята на Древен Рим, се отбелязва именно времевия период от основаването на Рим до разпадането на Западната Римска империя, тоест над 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица [[Константинопол]] (наричана Византийска империя), която дори според някои историци е неин „законен наследник“. Самото наименование Византия е [[неологизъм]]<del class="diffchange diffchange-inline">,</del> като терминът е употребен за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древен Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя.</div></td> <td class="diff-marker" data-marker="+"></td> <td class="diff-addedline diff-side-added"><div>Макар че, когато се говори за историята на Древен Рим, се отбелязва именно времевия период от основаването на Рим до разпадането на Западната Римска империя, тоест над 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица [[Константинопол]] (наричана Византийска империя), която дори според някои историци е неин „законен наследник“. Самото наименование Византия е [[неологизъм]] като терминът е употребен за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древен Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя.</div></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><br /></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><br /></td> </tr> <tr> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-deleted"><div>Заедно с [[Древна Гърция]], римската цивилизация попада в периода на т. нар. ''Класическа античност''. В този ред на мисли това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката култура в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на [[право]]то, военното дело, [[изкуство]]то, литературата, [[архитектура]]та, [[технология|технологиите]], [[Език (лингвистика)|езиците]], което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия [[Западен свят]].</div></td> <td class="diff-marker"></td> <td class="diff-context diff-side-added"><div>Заедно с [[Древна Гърция]], римската цивилизация попада в периода на т. нар. ''Класическа античност''. В този ред на мисли това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката култура в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на [[право]]то, военното дело, [[изкуство]]то, литературата, [[архитектура]]та, [[технология|технологиите]], [[Език (лингвистика)|езиците]], което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия [[Западен свят]].</div></td> </tr> </table><hr class='diff-hr' id='mw-oldid' /> <h2 class='diff-currentversion-title'>Версия от 07:32, 3 декември 2024</h2> <div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><table class="metadata plainlinks ambox ambox-style" role="presentation"><tbody><tr><td class="mbox-image"><div style="width:52px"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/40px-Broom_icon.svg.png" decoding="async" width="40" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/60px-Broom_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/80px-Broom_icon.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="400" /></span></span></div></td><td class="mbox-text"><div class="mbox-text-span"><b>Тази статия се нуждае от подобрение.</b><br /> Необходимо е: <i>сегашно историческо време</i>.<hr />Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията <a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&action=edit">редактиране</a> в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.<span class="hide-when-compact"></span><span class="hide-when-compact"></span></div></td></tr></tbody></table> <table class="vertical-navbox nowraplinks" style="float:right;clear:right;width:22.0em;margin:0 0 1.0em 1.0em;background:#f9f9f9;border:1px solid #aaa;padding:0.2em;border-spacing:0.4em 0;text-align:center;line-height:1.4em;font-size:88%"><tbody><tr><td style="padding-top:0.4em;line-height:1.2em">Част от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Категория:Древен Рим">серията</a> статии за</td></tr><tr><th style="padding:0.2em 0.4em 0.2em;padding-top:0;font-size:145%;line-height:1.2em"><a class="mw-selflink selflink">Древен Рим</a></th></tr><tr><td style="padding:0.2em 0 0.4em"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Roman_SPQR_banner.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Roman_SPQR_banner.svg/120px-Roman_SPQR_banner.svg.png" decoding="async" width="120" height="95" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Roman_SPQR_banner.svg/180px-Roman_SPQR_banner.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Roman_SPQR_banner.svg/240px-Roman_SPQR_banner.svg.png 2x" data-file-width="289" data-file-height="229" /></a></span></td></tr><tr><th style="padding:0.1em;background-color:#E5D4A8"> Периоди</th></tr><tr><td class="plainlist" style="padding:0 0.1em 0.4em"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Седем царе на Рим">Седемте царе на Рим</a><br />(753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Римска република">Римска република</a><br />(508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Римска империя">Римска империя</a><br />(27 пр.н.е. – 476/1453)</li></ul> <table class="" style="border-collapse:collapse; padding:0; border:0; background:transparent; color:inherit; width:100%;"> <tbody><tr> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%82" title="Принципат">Принципат</a><br />(<a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Западна римска империя">Западна империя</a>)</li></ul> </td> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82" title="Доминат">Доминат</a><br />(<a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Византийска империя">Източна империя</a>)</li></ul> </td></tr></tbody></table></td> </tr><tr><th style="padding:0.1em;background-color:#E5D4A8"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Магистратура (Древен Рим)">Обикновени магистратури</a></th></tr><tr><td class="plainlist" style="padding:0 0.1em 0.4em"> <table class="" style="border-collapse:collapse; padding:0; border:0; background:transparent; color:inherit; width:100%;"> <tbody><tr> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Консул (Древен Рим)">Консул</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Претор">Претор</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Квестор (Древен Рим)">Квестор</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Промагистрат">Промагистрат</a></li></ul> </td> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BB" title="Едил">Едил</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%83%D0%BD" title="Трибун">Трибун</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D1%80" title="Цензор">Цензор</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Управител на Рим">Управител на Рим</a></li></ul> </td></tr></tbody></table></td> </tr><tr><th style="padding:0.1em;background-color:#E5D4A8"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Магистратура (Древен Рим)">Извънредни магистратури</a></th></tr><tr><td class="plainlist" style="padding:0 0.1em 0.4em"> <table class="" style="border-collapse:collapse; padding:0; border:0; background:transparent; color:inherit; width:100%;"> <tbody><tr> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Диктатор (Древен Рим)">Диктатор</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Началник на конницата">Началник на конница</a></li></ul> </td> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Триумвират">Триумвират</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B8" title="Децемвири">Децемвири</a></li></ul> </td></tr></tbody></table></td> </tr><tr><th style="padding:0.1em;background-color:#E5D4A8"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Магистрат">Мандатни длъжности</a></th></tr><tr><td class="plainlist" style="padding:0 0.1em 0.4em"> <table class="" style="border-collapse:collapse; padding:0; border:0; background:transparent; color:inherit; width:100%;"> <tbody><tr> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%81" title="Понтифекс">Понтифекс</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82" title="Легат">Легат</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BA" title="Дук">Dux</a></li> <li><a href="/wiki/Officium" title="Officium">Officium</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82" title="Префект">Префект</a></li> <li>Викариус</li> <li><a href="/wiki/Vigintisexviri" title="Vigintisexviri">Vigintisexviri</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Ликтор">Ликтор</a></li></ul> </td> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BC" title="Магистър Милитум">Магистър Милитум</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Списък на римските императори">Император</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%81" title="Принцепс">Принцепс</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_(%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0)" title="Август (титла)">Август</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80_(%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0)" title="Цезар (титла)">Цезар</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F" title="Тетрархия">Тетрархия</a></li></ul> </td></tr></tbody></table></td> </tr><tr><th style="padding:0.1em;background-color:#E5D4A8"> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Римски конституции">Институции, римско право</a></th></tr><tr><td class="plainlist" style="padding:0 0.1em 0.4em"> <table class="" style="border-collapse:collapse; padding:0; border:0; background:transparent; color:inherit; width:100%;"> <tbody><tr> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82" title="Сенат">Сенат</a></li> <li><a href="/wiki/Cursus_honorum" title="Cursus honorum">Cursus honorum</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Комиция">Римско събрание</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Колегия">Колегии</a></li></ul> </td> <td style="text-align:left; vertical-align:top;width:50%;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE" title="Римско право">Римско право</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Римско гражданство">Римско гражданство</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC" title="Империум">Imperium</a></li></ul> </td></tr></tbody></table></td> </tr></tbody></table> <p><b>Древен Рим</b> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: <span lang="la" dir="ltr" style="font-style:italic">Roma antiqua</span>) е една от основните <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Цивилизация">цивилизации</a> от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Античност">Античността</a>, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BB" class="mw-redirect" title="Ромул">Ромул</a>. Тя заема териториални площи в <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Европа">Европа</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Африка">Северна Африка</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BA_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" title="Близък изток">Близкия изток</a> като първоначално е основана на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Апенински полуостров">Апенинския полуостров</a>. </p><p>Древен Рим започва своето развитие като общност на земеделци, населяващи <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Апенински полуостров">Апенинския полуостров</a> през 9 век пр.н.е., но с течение на времето прераства в огромна <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Империя">империя</a>, разпростираща се върху целия <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Средиземно море">средиземноморски район</a>. </p><p>В периода от <a href="/wiki/753_%D0%BF%D1%80.%D0%BD.%D0%B5." class="mw-redirect" title="753 пр.н.е.">753 пр.н.е.</a> (годината на основаване на държавата) до разпадането ѝ през <a href="/wiki/476" title="476">476</a> г. вследствие на вътрешна нестабилност, външни нападения и др., римската държава претърпява за 12 века три последователни етапа на развитие – <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Римско царство">Римско царство</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Римска република">Римска република</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Римска империя">Римска империя</a>, и преминава през форми на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Управление">управление</a>, вариращи от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F" title="Монархия">монархия</a> през олигархична <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република">република</a> (основаваща се върху <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Демокрация">демокрация</a> и власт на <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F" title="Олигархия">олигархическата</a> <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Аристокрация">аристокрация</a>) до <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Автокрация">автократична</a> империя. </p><p>По време на съществуването ѝ, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика, римляните контролират цяла <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Западна Европа">Западна Европа</a>, както и областите около <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Средиземно море">Средиземно море</a> и някои територии около <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Черно море">Черно море</a>. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от <i>основаването на града</i> или <a href="/wiki/Ab_urbe_condita" title="Ab urbe condita">ab urbe condita</a>. <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Легенда">Легендата</a> разказва, че Вечният град е основан от Ромул. </p><p>След разделянето на Римската империя на Западна и Източна и след последвалия упадък на Западната (около V в. империята навлиза в период на силен упадък; подложена на нападения от нахлуващи в римските граници <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Варвари">варварски народи</a>, западната част се разпада на няколко независими кралства), Източната Римска <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Византийска империя">империя</a> продължава своето съществуване още 10 века – до 1453 г., когато османските войски, предвождани от <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Султан">султан</a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_II" title="Мехмед II">Мехмед II</a>, завладяват столицата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB" title="Константинопол">Константинопол</a>, слагайки окончателен край на съществуването на империята. </p><p>Макар че, когато се говори за историята на Древен Рим, се отбелязва именно времевия период от основаването на Рим до разпадането на Западната Римска империя, тоест над 1200 години, много често в историята на Римската империя бива включвана и историята на Източната Римска империя със столица <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB" title="Константинопол">Константинопол</a> (наричана Византийска империя), която дори според някои историци е неин „законен наследник“. Самото наименование Византия е <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Неологизъм">неологизъм</a> като терминът е употребен за първи път от Йероним Волф през 1557 г. и става традиционно название за историческата литература след издаването на Парижкия корпус – Corpus Byzantinae historiae (1645 г. – 1711 г.). Съществуващата дискусия по тази тема е свързана със степента на приемственост на характерните за Рим държавност, управление, култура, език, религия, нрави, общество и т.н. В България е по-скоро прието историята на Древен Рим да се разглежда отделно от тази на Византийската империя. </p><p>Заедно с <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Древна Гърция">Древна Гърция</a>, римската цивилизация попада в периода на т. нар. <i>Класическа античност</i>. В този ред на мисли това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката култура в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE" title="Право">правото</a>, военното дело, <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Изкуство">изкуството</a>, литературата, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Архитектура">архитектурата</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Технология">технологиите</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_(%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0)" title="Език (лингвистика)">езиците</a>, което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82" title="Западен свят">Западен свят</a>. </p> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Roman_Republic_Empire_map.gif" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Roman_Republic_Empire_map.gif/250px-Roman_Republic_Empire_map.gif" decoding="async" width="250" height="238" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Roman_Republic_Empire_map.gif/375px-Roman_Republic_Empire_map.gif 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Roman_Republic_Empire_map.gif/500px-Roman_Republic_Empire_map.gif 2x" data-file-width="626" data-file-height="595" /></a><figcaption>Рим и териториите, намиращи се под негов контрол <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r10917926">.mw-parser-output .legend{page-break-inside:avoid;break-inside:avoid-column}.mw-parser-output .legend-color{display:inline-block;min-width:1.25em;height:1.25em;line-height:1.25;margin:1px 0;text-align:center;border:1px black}.mw-parser-output .legend-text{}</style><div class="legend"><span class="legend-color mw-no-invert" style="background-color:#a64; color:black;"> </span> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Римска република">Римска република</a></div> <link rel="mw-deduplicated-inline-style" href="mw-data:TemplateStyles:r10917926"><div class="legend"><span class="legend-color mw-no-invert" style="background-color:#a6a; color:black;"> </span> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Римска империя">Римска империя</a></div> <link rel="mw-deduplicated-inline-style" href="mw-data:TemplateStyles:r10917926"><div class="legend"><span class="legend-color mw-no-invert" style="background-color:#48a; color:black;"> </span> <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Западна Римска империя">Западна Римска империя</a></div> <link rel="mw-deduplicated-inline-style" href="mw-data:TemplateStyles:r10917926"><div class="legend"><span class="legend-color mw-no-invert" style="background-color:#bc4; color:black;"> </span> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Източна Римска империя">Източна Римска империя</a></div></figcaption></figure> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="История"><span id=".D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>История</h2></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Основаване_и_царе"><span id=".D0.9E.D1.81.D0.BD.D0.BE.D0.B2.D0.B0.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.B8_.D1.86.D0.B0.D1.80.D0.B5"></span>Основаване и царе</h3></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основни статии: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BB_%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D0%BC" title="Ромул и Рем">Ромул и Рем</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" class="mw-redirect" title="Седмината царе на Рим">Седмината царе на Рим</a></i></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg/220px-She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg/330px-She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg/440px-She-wolf_suckles_Romulus_and_Remus.jpg 2x" data-file-width="640" data-file-height="480" /></a><figcaption>Според легендата Рим е основан през 753 г. пр.н.е. от Ромул и Рем, които са отгледани от вълчица</figcaption></figure> <p>Според <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Легенда">легендата</a> Рим е основан на 21 април 753 г. пр.н.е. от братята близнаци Ромул и Рем, произлизащи от <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%8F" title="Троя">троянския</a> принц <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B5%D0%B9" title="Еней">Еней</a><sup id="cite_ref-1" class="reference"><a href="#cite_note-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>, които са били и внуци на латинския цар <a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Нумитор">Нумитор</a> от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0_%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%B0" title="Алба Лонга">Алба Лонга</a>. Царят е бил изхвърлен от трона от жестокия си брат <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B9" title="Амулий">Амулий</a>, докато в същото време неговата дъщеря (на Нумитор), <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%8F_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Рея Силвия">Рея Силвия</a>, е родила.<sup id="cite_ref-FoundofRome_2-0" class="reference"><a href="#cite_note-FoundofRome-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Livy8_3-0" class="reference"><a href="#cite_note-Livy8-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Рея Силвия е била <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Весталка">весталка</a> и е била прелъстена от бог <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Марс (митология)">Марс</a>, заради което близнаците са с наполовина божествен произход. </p><p>Амулий, новият цар на Алба Лонга, се страхувал, че Ромул и Рем могат да си върнат трона и за това е заръчал те да бъдат удавени.<sup id="cite_ref-Livy8_3-1" class="reference"><a href="#cite_note-Livy8-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Но вълчица (според други източници – съпруга на овчар) ги спасила и отгледала, и когато те порастват достатъчно си връщат трона на Нумитор в Алба Лонга.<sup id="cite_ref-CaesarandChrist_4-0" class="reference"><a href="#cite_note-CaesarandChrist-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-5" class="reference"><a href="#cite_note-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Близнаците след това основали техен собствен град, но Ромул убил Рем в спор кой от тях двамата да управлява като цар на Рим; макар че според други източници кавгата е била за това кой да даде името си на града.<sup id="cite_ref-6" class="reference"><a href="#cite_note-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В крайна сметка Ромул дава името на града.<sup id="cite_ref-7" class="reference"><a href="#cite_note-7"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тъй като Рим е бил изоставен от жени, според легендата латините поканили <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Сабини">сабиняните</a> на фестивал и откраднали техните неженени девици, което довело до интеграция на латините и сабиняните.<sup id="cite_ref-8" class="reference"><a href="#cite_note-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Градът Рим израснал от заселванията около брод на река <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Тибър">Тибър</a> – търговски и транспортен кръстопът. Според археологически данни Рим е вероятно основан някъде около 8 век пр.н.е., макар че е възможно да е съществувал още през 10 век пр.н.е., когато вероятно е бил обитаван от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Латини">латинско племе</a> на върха на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Палатин">Палатинския хълм</a>.<sup id="cite_ref-9" class="reference"><a href="#cite_note-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-10" class="reference"><a href="#cite_note-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p><a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Етруски">Етруските</a>, които по-рано населявали северната част на <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Етрурия">Етрурия</a>, изглежда са били установили политически контрол в региона през късния 7 век пр.н.е., формирайки аристократичен и монархически елит. Етруските загубват своето надмощие в края 6 век пр.н.е. и в тогава латините и сабиняните възстановяват своето управление, създавайки <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република">републиката</a>, която поставила по-сериозни ограничения върху възможността управляващите да упражняват прекомерна власт.<sup id="cite_ref-11" class="reference"><a href="#cite_note-11"><span class="cite-bracket">[</span>11<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Римската традиция, както и археологическите доказателства, сочат за комплекс, който е бил част от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC" title="Римски форум">Римския форум</a>, и който е бил седалището на властта на римския цар, там също е положено началото на религиозен център. <a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%BC%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9" title="Нума Помпилий">Нума Помпилий</a> става вторият цар на Рим, наследявайки <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BB" class="mw-redirect" title="Ромул">Ромул</a>. Той започва най-големите строителни проекти в Рим, начело с царския палат в Регия и комплекса на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Весталки">Весталките</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Републиката"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.BF.D1.83.D0.B1.D0.BB.D0.B8.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B0"></span>Републиката</h3></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Римска република">Римска република</a></i></div></dd></dl> <p>Според традицията и по-късни автори като <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Ливий">Ливий</a> Римската република е установена около 509 г. пр.н.е., когато последният от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" class="mw-redirect" title="Седемте царе на Рим">Седемте царе на Рим</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8" title="Тарквиний Горди">Тарквиний Горди</a>, е свален от власт и е установена система, базирана на годишно избирани <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Магистратура (Древен Рим)">магистрати</a> и различни представителни събрания.<sup id="cite_ref-12" class="reference"><a href="#cite_note-12"><span class="cite-bracket">[</span>12<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Конституцията е установила серия от проверки и баланси, както и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Разделение на властите">разделение на властите</a>. Най-важните магистрати били двамата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Консул (Древен Рим)">консули</a>, които заедно упражнявали изпълнителна власт като <i><a href="/wiki/Imperium" class="mw-redirect" title="Imperium">imperium</a></i> (ролята на военното командване на държавата).<sup id="cite_ref-13" class="reference"><a href="#cite_note-13"><span class="cite-bracket">[</span>13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Консулите е трябвало да работят със <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82" title="Сенат">Сената</a>, който първоначално бил консултативен съвет на благородниците или <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Патриции">патрициите</a>, но по-късно се разраства по големина и власт.<sup id="cite_ref-14" class="reference"><a href="#cite_note-14"><span class="cite-bracket">[</span>14<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Други магистрати в Републиката са <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Претор">преторите</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BB" title="Едил">едилите</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Квестор (Древен Рим)">квесторите</a>.<sup id="cite_ref-Lacus_15-0" class="reference"><a href="#cite_note-Lacus-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Първоначално магистратурите са можели да бъдат заемани само от патриции, но по-късно стават достъпни и за <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B8" title="Плебеи">плебеите</a>.<sup id="cite_ref-autogenerated1_16-0" class="reference"><a href="#cite_note-autogenerated1-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Гласуващите събрания в Републиката включват <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Центурия">центуриатно</a> събрание (<i>comitia centuriata</i>), което е гласувало по въпроси, свързани с войната и мира, и е избирало мъже за най-важните постове, както и племенно събрание (<i>comitia tributa</i>), което е взимало решения за по-маловажните постове.<sup id="cite_ref-17" class="reference"><a href="#cite_note-17"><span class="cite-bracket">[</span>17<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Римляните постепенно подчинили другите народи от италианския полуостров, включително <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Етруски">етруските</a>.<sup id="cite_ref-18" class="reference"><a href="#cite_note-18"><span class="cite-bracket">[</span>18<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Последната заплаха за <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Хегемония">хегемонията</a> на римляните се появява, когато Таранто, основна <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Древна Гърция">гръцка</a> колония спечелва помощта на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80_(%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%80)" title="Пир (Епир)">Пир от Епир</a> през 281 г. пр.н.е., но тази кампания се проваля също както и други.<sup id="cite_ref-19" class="reference"><a href="#cite_note-19"><span class="cite-bracket">[</span>19<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-20" class="reference"><a href="#cite_note-20"><span class="cite-bracket">[</span>20<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Римляните подсигурили техните завоевания, като основали <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Римски колонии (страницата не съществува)">римски колонии</a> в стратегически райони и така установявали контрол над тях.<sup id="cite_ref-21" class="reference"><a href="#cite_note-21"><span class="cite-bracket">[</span>21<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През втората половина на 3 век пр.н.е. Рим се сблъсква с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Картаген">Картаген</a> в първата от трите <a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8" title="Пунически войни">Пунически войни</a>. Тези войни довели до първите презморски завоевания за Рим – на Сицилия и Испинаия – и възходът на Рим като значителна имперска сила.<sup id="cite_ref-22" class="reference"><a href="#cite_note-22"><span class="cite-bracket">[</span>22<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-23" class="reference"><a href="#cite_note-23"><span class="cite-bracket">[</span>23<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> След като побеждават <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Древна Македония">древногръцкото царство Македония</a> и Селевкидското царство през 2 век пр.н.е. римляните се превърнали в доминираща нация в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5" title="Средиземноморие">Средиземноморието</a>.<sup id="cite_ref-24" class="reference"><a href="#cite_note-24"><span class="cite-bracket">[</span>24<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-25" class="reference"><a href="#cite_note-25"><span class="cite-bracket">[</span>25<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Но външната доминация довела до вътрешни борби. Сенаторите забогатели за сметка на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Римска провинция">провинциите</a>, но войниците, които били дребни фермери, и които били дълго време далеч от дома, не можели да запазят земите си, плюс увеличаващата се зависимост от чужди <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1" class="mw-redirect" title="Роб">роби</a>, както и увеличаващата се <i><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Латифундия">латифундия</a></i>, всичко това взето заедно намалило възможността за заплатена работа.<sup id="cite_ref-26" class="reference"><a href="#cite_note-26"><span class="cite-bracket">[</span>26<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-27" class="reference"><a href="#cite_note-27"><span class="cite-bracket">[</span>27<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Приходите от военно плячкосване, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Меркантилизъм">меркантилизма</a> в новите провинции, <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BE%D1%82%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Преотстъпеният данък (страницата не съществува)">преотстъпеният данък</a> създали нови икономически възможности за богатите, формирайки нова класа от търговци – <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Етруски">етруските</a>.<sup id="cite_ref-Liviuseques_28-0" class="reference"><a href="#cite_note-Liviuseques-28"><span class="cite-bracket">[</span>28<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> <i><a href="/w/index.php?title=Lex_Claudia&action=edit&redlink=1" class="new" title="Lex Claudia (страницата не съществува)">Lex Claudia</a></i> (закон, предотвратяващ забогатяването на сенаторските семейства от презморска търговия) все пак забранявал на сенаторските синове да притежават търговски кораби с капацитет над 300 <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Амфора">амфори</a>. Сенаторите обаче често заобикаляли различните търговски забрани, а по отношение на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Конник (Древен Рим)">конниците</a>, които теоретично имали право да бъдат част от сената – влизали в непрестанни кавги, блокирайки нееднократно важни аграрни реформи и отказвайки на класата на конниците по-съществен глас в управлението. </p><p>Банди от безработни от градовете, контролирани от съперничещи сенатори, сплашвали електората с насилие. Ситуацията ескалирала в късния 2 век пр.н.е. при братята <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%85%D0%B8" title="Гракхи">Гракхи</a>, двойка <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%83%D0%BD" title="Трибун">трибуни</a>, които се опитали да въведат реформа в законодателството, което да преразпредели основните собствености върху земите на патрициите между плебеите. И двамата братя били убити, но Сенатът приел някои от техните реформи в опит да умиротвори растящото недоволство на плебеите и класата на конниците. </p><p>Отказът от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Римско гражданство">Римско гражданство</a> за присъединените италиански градове довел до <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(91%E2%80%9388_%D0%BF%D1%80.%D0%BD.%D0%B5.)" title="Съюзническа война (91–88 пр.н.е.)">Съюзническата война (91 – 88 г. пр.н.е.)</a>.<sup id="cite_ref-29" class="reference"><a href="#cite_note-29"><span class="cite-bracket">[</span>29<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Военните реформи на Гай Марий довели до това, че войниците често били по-лоялни на своя командир, отколкото на града, и един притежаващ власт военачалник можел да шантажира града и Сената.<sup id="cite_ref-30" class="reference"><a href="#cite_note-30"><span class="cite-bracket">[</span>30<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Това довело до гражданска война между Марий и неговото протеже <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B9_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A1%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Луций Корнелий Сула">Сула</a>, и кулминирало в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Диктатура">диктатурата</a> на Сула от 81 – 79 г. пр.н.е.<sup id="cite_ref-Scullard1_31-0" class="reference"><a href="#cite_note-Scullard1-31"><span class="cite-bracket">[</span>31<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>В средата на 1 век пр.н.е. трима мъже – <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Юлий Цезар">Юлий Цезар</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D0%B9" title="Помпей">Помпей</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81" title="Марк Лициний Крас">Крас</a> – формирали таен пакт, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Първи триумвират">Първи триумвират</a>, да контролират Републиката. След <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8" title="Галски войни">завоеванието на Галия</a> от Цезар, пререкание между Цезар и Сената довело до <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A6%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Гражданска война на Цезар">гражданска война</a>, при която Помпей предвождал силите на Сената. Цезар излязъл победител и става <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Диктатор (Древен Рим)">диктатор</a>.<sup id="cite_ref-Scullard2_32-0" class="reference"><a href="#cite_note-Scullard2-32"><span class="cite-bracket">[</span>32<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През 44 г. пр.н.е. Цезар е убит от сенаторите, които се противопоставяли на неговата абсолютна власт и искали да възвърнат конституционното управление, но след това <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B2%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Втори триумвират">Втори триумвират</a>, състоящ се от посочения наследник на Цезар <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82" title="Октавиан Август">Октавиан</a> и неговите поддръжници <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Марк Антоний">Марк Антоний</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%9B%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B4_(%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%B2%D0%B8%D1%80)" title="Марк Емилий Лепид (триумвир)">Лепид</a> взимат властта.<sup id="cite_ref-33" class="reference"><a href="#cite_note-33"><span class="cite-bracket">[</span>33<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-34" class="reference"><a href="#cite_note-34"><span class="cite-bracket">[</span>34<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Въпреки това този алианс скоро залязъл в нова борба за доминация. Лепид е изпратен в изгнание и когато Октавиан побеждава Антоний и Клеопатра в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%83%D0%BC" title="Битка при Акциум">битката при Акциум</a> през 31 г. пр.н.е. той става неоспоримият владетел на Рим.<sup id="cite_ref-Scullard3_35-0" class="reference"><a href="#cite_note-Scullard3-35"><span class="cite-bracket">[</span>35<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Римска_империя"><span id=".D0.A0.D0.B8.D0.BC.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.B8.D0.BC.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>Римска империя</h3></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Римска империя">Римска империя</a></i></div></dd></dl> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Roman_Empire_Map.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Roman_Empire_Map.png/320px-Roman_Empire_Map.png" decoding="async" width="320" height="219" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Roman_Empire_Map.png/480px-Roman_Empire_Map.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Roman_Empire_Map.png/640px-Roman_Empire_Map.png 2x" data-file-width="800" data-file-height="548" /></a><figcaption>Римската империя при управлението на император <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD" title="Траян">Траян</a></figcaption></figure> <p>След като побеждава враговете си, Октавиан приема името <i>Август</i> и си приписва абсолютна власт, запазвайки само претенция за републиканска форма на управление.<sup id="cite_ref-36" class="reference"><a href="#cite_note-36"><span class="cite-bracket">[</span>36<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Неговият посочен наследник, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Тиберий">Тиберий</a>, успява да вземе властта без сериозна опозиция, установявайки <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%BE-%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Юлиево-Клавдиева династия">Юлиево-Клавдиева династия</a>, която продължава до смъртта на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Нерон">Нерон</a> през 68 г.<sup id="cite_ref-37" class="reference"><a href="#cite_note-37"><span class="cite-bracket">[</span>37<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Териториалната експанзия на това, което днес е познато като Римска империя продължава и държавата остава стабилна<sup id="cite_ref-38" class="reference"><a href="#cite_note-38"><span class="cite-bracket">[</span>38<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> въпреки серията от императори, които най-често са смятани като покварени и корумпирани (например <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Калигула">Калигула</a> според някои е бил луд и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Нерон">Нерон</a> е имал репутацията на притежаващ жестокост и на притежаващ по-сериозен интерес от личните си дела, отколкото от въпросите на държавата<sup id="cite_ref-39" class="reference"><a href="#cite_note-39"><span class="cite-bracket">[</span>39<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>) </p><p>Тяхното управление е последвано от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Флавиева династия">Флавиева династия</a><sup id="cite_ref-suetonius_40-0" class="reference"><a href="#cite_note-suetonius-40"><span class="cite-bracket">[</span>40<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. По време на управлението на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Петимата добри императори">Петимата добри императори</a> (96 – 180), империята достигнала своя териториален, икономически и културен <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Зенит">зенит</a>.<sup id="cite_ref-41" class="reference"><a href="#cite_note-41"><span class="cite-bracket">[</span>41<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Държавата била стабилна едновременно от вътрешни и външни заплахи и Империята просперирала по време на <i><a href="/wiki/Pax_Romana" title="Pax Romana">Pax Romana</a></i> (римския мир).<sup id="cite_ref-42" class="reference"><a href="#cite_note-42"><span class="cite-bracket">[</span>42<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-43" class="reference"><a href="#cite_note-43"><span class="cite-bracket">[</span>43<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Със завоеванието на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Дакия">Дакия</a> по време на управлението на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD" title="Траян">Траян</a> империята достигнала своя връх на териториална експанзия; властта на Рим сега се разпростирала на 2.5 милиона квадратни мили (6.5 милиона km²)<sup id="cite_ref-Atlas_44-0" class="reference"><a href="#cite_note-Atlas-44"><span class="cite-bracket">[</span>44<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Антониновата епидемия, която се разпространила из империята през 165 – 180 г. убила вероятно около 5 милиона души.<sup id="cite_ref-45" class="reference"><a href="#cite_note-45"><span class="cite-bracket">[</span>45<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Периодът между 193 и 235 е доминиран от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8_(%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F)" title="Севери (династия)">Династията на Северите</a>, излъчили няколко некомпетентни управника, като <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BB" title="Елагабал">Елагабал</a><sup id="cite_ref-46" class="reference"><a href="#cite_note-46"><span class="cite-bracket">[</span>46<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Това и увеличаващото се влияние на армията на имперското наследяване води до дълъг период на империален колапс и външни инвазии, известни като <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_3_%D0%B2%D0%B5%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Криза на 3 век (страницата не съществува)">Криза на 3 век</a><sup id="cite_ref-47" class="reference"><a href="#cite_note-47"><span class="cite-bracket">[</span>47<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-48" class="reference"><a href="#cite_note-48"><span class="cite-bracket">[</span>48<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Кризата е прекратена при по-компетентното управление на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD" title="Диоклециан">Диоклециан</a>, който през 293 разделя империята на източна и западна половина, управлявани от <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F" title="Тетрархия">тетрархия</a> от двама съимператори и техните младши колеги.<sup id="cite_ref-49" class="reference"><a href="#cite_note-49"><span class="cite-bracket">[</span>49<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Различните съуправници на империята се състезават и борят за надмощие повече от половин век. На 11 май 330 г. император Константин I избира за своя столица Византион, преименуван на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB" title="Константинопол">Константинопол</a>.<sup id="cite_ref-50" class="reference"><a href="#cite_note-50"><span class="cite-bracket">[</span>50<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Империята е перманентно разделена на Източна римска империя (по-късно станала известна като <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Византийска империя">Византийска империя</a>) и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Западна римска империя">Западна римска империя</a> през 395.<sup id="cite_ref-51" class="reference"><a href="#cite_note-51"><span class="cite-bracket">[</span>51<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Западната империя е непрестанно тормозена от <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Варвари">варварски</a> инвазии и постепенният <a href="/w/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Упадък на Западната римска империя (страницата не съществува)">упадък на Западната римска империя</a> продължава през вековете.<sup id="cite_ref-52" class="reference"><a href="#cite_note-52"><span class="cite-bracket">[</span>52<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През IV век миграцията на запад на <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%B8" title="Хуни">хуните</a> кара <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Вестготи">вестготите</a> да търсят убежище по границите на Римската империя.<sup id="cite_ref-53" class="reference"><a href="#cite_note-53"><span class="cite-bracket">[</span>53<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 410 вестготите под ръководството на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%85_I" title="Аларих I">Аларих I</a> разграбили Рим.<sup id="cite_ref-54" class="reference"><a href="#cite_note-54"><span class="cite-bracket">[</span>54<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Вандали">Вандалите</a> нахлуват в римските провинции <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Галия">Галия</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F#Римска_Испания" title="История на Испания">Испания</a> и в Северна Африка и през 455 г. плячкосват Рим.<sup id="cite_ref-55" class="reference"><a href="#cite_note-55"><span class="cite-bracket">[</span>55<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На 4 септември 476 г. германският вожд <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B4%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%80" title="Одоакър">Одоакър</a> принуждава последния римски император <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BB_%D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB" title="Ромул Августул">Ромул Августул</a> да абдикира на запад.<sup id="cite_ref-56" class="reference"><a href="#cite_note-56"><span class="cite-bracket">[</span>56<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Така приключва продължилото 1200 години управление на Рим на Запад.<sup id="cite_ref-57" class="reference"><a href="#cite_note-57"><span class="cite-bracket">[</span>57<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Държавно_устройство"><span id=".D0.94.D1.8A.D1.80.D0.B6.D0.B0.D0.B2.D0.BD.D0.BE_.D1.83.D1.81.D1.82.D1.80.D0.BE.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Държавно устройство</h2></div> <p>Първоначално Рим бил управляван от <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80" title="Цар">царе</a>, всеки от които бива избиран от редиците на главните римски племена. Характерът на тази власт е по-скоро неясен – царят може да е разполагал с почти неограничени правомощия, а може да е бил просто представител на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82" title="Сенат">Сената</a> и народа си. Що се отнася до военните дела, неговата власт била почти абсолютна, а също така бил върховен религиозен глава. Властта му била допълвана от три административни институции – Сенат, изпълняващ ролята на съветнически орган при царя; и две народни събрания (<a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Комиция">комиции</a>): Куриатна комиция (Comitia Curiata) – одобрява и приема законите, предложени от царя; и „Comitia Calata“ – събрание на свещеническото съсловие. </p> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina,_por_Cesare_Maccari.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina%2C_por_Cesare_Maccari.jpg/300px-Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina%2C_por_Cesare_Maccari.jpg" decoding="async" width="300" height="180" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina%2C_por_Cesare_Maccari.jpg/450px-Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina%2C_por_Cesare_Maccari.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina%2C_por_Cesare_Maccari.jpg/600px-Cicer%C3%B3n_denuncia_a_Catilina%2C_por_Cesare_Maccari.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="614" /></a><figcaption>Заседание от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82" class="mw-redirect" title="Римски Сенат">Римския сенат</a>: <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Цицерон">Цицерон</a> атакува <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Катилина">Катилина</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Фреска">фреска</a> от <a href="/wiki/19_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="19 век">19 век</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B0_%D0%B8_%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%85%D0%B0%D1%8F" title="Палацо Мадама и Крепост на Ахая">Палацо Мадама</a>, Торино</figcaption></figure> <p>Думата „<a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република">република</a>“ произлиза от латинската <i>res publica</i>, която в превод означава „обществени дела“. По време на Римската република Сенатът е преди всичко олигархическа институция, с изключително висок авторитет. Има съветнически функции, но не и законодателни такива. И все пак било практически невъзможно да бъде прокаран закон или постигнато каквото и да било против колективната воля на сенаторите. Нови сенатори били избирани из редиците на най-знатните <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Патриций">патриции</a> от институция на име Censura (думата означава <i>преценка, съдене</i>). Последната можела и да отстранява сенатори, при получаване на подкупи и др. Републиката не разполагала със стабилна <a href="/wiki/%D0%91%D1%8E%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Бюрокрация">бюрократична система</a> и събирала данъци чрез хора, откупуващи от правителството правото да събират някои данъци. Всяка правителствена позиция (като <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Квестор (Древен Рим)">квестор</a> или <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82" title="Префект">префект</a>) била издържана от средствата на своя притежател. За да не може прекалено много власт да се озове в ръцете на един гражданин, нови магистрати били избирани ежегодно. Всеки от които трябвало да споделя правомощията си със свой колега. Така например в нормална политическа ситуация върховната власт в Републиката се споделяла от двама <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB_(%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Консул (Древен Рим)">консула</a>. При криза можел да бъде избиран временен <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80" class="mw-redirect" title="Диктатор">диктатор</a>. </p><p>Неефективността на тази система при непрестанно увеличаващата се територия довежда до раждането на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Римска империя">Римската империя</a>. В началото <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Списък на римските императори">римският император</a> е представян като „първи гражданин“, а Сенатът добива законодателни правомощия и всичката правна власт, притежавана преди от обществените структури. С течение на времето обаче императорската власт става силно <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82" class="mw-redirect" title="Автократ">автократична</a>, а функциите на Сената са ограничени до чисто консултативни. <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Император">Императорът</a> назначавал свои съветници и помощници, но като цяло на империята ѝ липсват институции, както и предварително изготвен финансов бюджет. Много историци отчитат последното като главна причина за последвалия упадък. </p><p>Територията на империята е разделена на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Римска провинция">провинции</a>, чийто брой се увеличава успоредно на териториалната експанзия и правителствената политика на разделяне на провинциите на по-малки, за да се намали вероятността за бунтове. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Общество"><span id=".D0.9E.D0.B1.D1.89.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Общество</h2></div> <p>Разположен на седем хълма, градът <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a> се гордее с редица величествени постройки – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%B9" title="Колизей">Колизеумът</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC" class="mw-redirect" title="Форум">Форумът</a> на император <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD" title="Траян">Траян</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BD_(%D0%A0%D0%B8%D0%BC)" title="Пантеон (Рим)">Пантеонът</a>. Прясна вода за пиене, доставяна от дълги стотици километри <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82" title="Акведукт">акведукти</a>, извира в живописни фонтани. <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Театър">Театри</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D1%8F" class="mw-redirect" title="Къпалня">бани</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Библиотека">библиотеки</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD" title="Магазин">магазини</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Пазар">пазари</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Канализация">канализация</a> – това е малка част от <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Градоустройство">градоустройствената</a> характеристика на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>. Ниските и средни слоеве на обществото обитавали скромни жилищни квартали в центъра на града. В покрайнините обаче били издигнати разкошни императорски резиденции и вили, предназначени за висшите аристократични кръгове. </p><p>„Императорски“ Рим е бил най-големият градски център за епохата си, с население от около 1 милион души. Улиците на града са ехтели от врявата на тълпите и дрънченето на железните колела на колесниците. Нивата на шума били толкова високи, че <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Юлий Цезар">Юлий Цезар</a> веднъж предложил движението на колесници да бъде забранено през деня. Историческите данни сочат, че около 20% от населението на империята е обитавало голям брой градски центрове. Почти всеки такъв е разполагал с форум и побирал около 10 000 души. Това сочи една нетипично висока степен на <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Урбанизация">урбанизация</a> за съответния период. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Социална_структура"><span id=".D0.A1.D0.BE.D1.86.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D1.82.D1.80.D1.83.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Социална структура</h3></div> <p>Римското общество било строго йерархическо. Робите (<i>servi</i>) формирали най-ниската прослойка, намираща се под тази на освободените роби (<i>liberti</i>). Свободните граждани (<i>cives</i>) – най-горната прослойка в древноримското общество – на свой ред също се делели класово. Най-характерното, но и най-ранното, разделение било на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Патриций">патриции</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B8" title="Плебеи">плебеи</a>. Патрициите можели да проследят произхода си до един от 100-те родоначалници, основали <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>, а плебеите нямали такъв произход. С хода на годините, в късната Република това разделение не оказвало съществено влияние, тъй като представители на плебейски семейства влизали в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Политика">политиката</a>, а цели патрициански фамилии преживявали тежък упадък. </p><p>Всеки патриций или плебей, който може да изброи един консул като свой предшественик е имал благороден произход (<i>nobilis</i>); мъж, който първи в своето семейство държи консулство – като <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Гай Марий">Марий</a> и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Цицерон">Цицерон</a> – бил известен като <i><a href="/wiki/Novus_homo" class="mw-redirect" title="Novus homo">novus homo</a></i> (букв. „нов човек") и давал благородничеството за своите наследници. Патрицианският произход все още давал значителен престиж и много религиозни постове оставали ограничени до патрициите. </p><p>Но социалното разделение на база военната служба постепенно се превърнало в по-важно. Принадлежността към съответния клас била периодично определяна от <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D1%80" title="Цензор">Цензорите</a> според имуществото. Най-богатите военни били причислявани към Сенаторския клас – те имали влияние в политическите среди и командвали армията. След тях идвали еквитите, които можели да си позволят притежаването на боен кон и които формирали силна търговска прослойка. Съществували и други прослойки, съответстващи на бойното снаряжение на гражданите. Такива без подобна собственост формирали най-ниския обществен слой. </p><p>Гласуването в Републиката зависело от социалния статус. Гражданите били събирани в гласоподавателни групи, но групите на аристокрацията се състояли от по-малък представители брой в сравнение с тези на по-бедните слоеве. Гласуването се извършвало в класов ред и се прекратявало, когато мнозинството от тези групи били гласували. Така често бедните граждани не успявали да дадат своя глас. </p><p>Римлянките, макар да споделяли някои основни права с мъжете, нямали пълен граждански статус и по тази причина нямали гласоподавателно право и право на участие в политиката. В същото време обаче ограничените права на жените били разширени с времето (благодарение на <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Еманципация">еманципация</a>) и в крайна сметка се стигнало до момент, в който жените се освободили от властта на <i>paterfamilias</i>, имали <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Право на собственост">право на собственост</a> и дори придобили повече юридически права от мъжете, макар че това не повлияло гласоподавателното и политическо право, и те останали извън политиката.<sup id="cite_ref-58" class="reference"><a href="#cite_note-58"><span class="cite-bracket">[</span>58<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На завладените чужди градове и техните жители било предоставяно „латинско право“ – средно положение между пълноправни граждани и чужденци (<i>peregrini</i>), което давало на гражданите права под римските закони и техните магистрати били удостоявани с пълно гражданство (някои имали право на глас, а други – не),. Докато е имало различни степени на латинско право, основното разделение било между <i>cum suffragio</i> („с глас“; включени в римските гласопотадавателни групи и имащи част от <i>comitia tributa</i>) и <i>sine suffragio</i> („без глас“; които не могат да взимат част от римската политика). На някои от римските италиански съюзници им е било дадено пълно гражданство след Обществената война от 91 – 88 пр.н.е. и пълно римско гражданство е било разширено, така че да включва родените свободни мъже в империята от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Каракала">Каракала</a> през 212. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Семейство"><span id=".D0.A1.D0.B5.D0.BC.D0.B5.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Семейство</h3></div> <p>Основна обществена единица в Рим били домакинствата и семействата<sup id="cite_ref-Duiker346_59-0" class="reference"><a href="#cite_note-Duiker346-59"><span class="cite-bracket">[</span>59<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Всяко домакинство се състояло от глава на домакинството (обикновено бащата), <i>pater familias</i> – букв. „баща на семейството", съпруга, деца и други роднини. В по-горните обществени слоеве робите и слугите били също част от домакинството<sup id="cite_ref-Duiker346_59-1" class="reference"><a href="#cite_note-Duiker346-59"><span class="cite-bracket">[</span>59<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Главата на домакинството е имал огромна власт (<i>patria potestas</i> – „властта на бащата“) над живеещите с него – можел да принуди членове на семейството да сключат брак (обикновено за пари) или да се разведат, да продаде децата си в робство, можел да обяви имуществото на подопечните му за свое и дори да убие свой роднина (въпреки че последното право спряло да се упражнява след 1 век пр.н.е.)<sup id="cite_ref-Cassonpageset1_60-0" class="reference"><a href="#cite_note-Cassonpageset1-60"><span class="cite-bracket">[</span>60<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Statue-Augustus.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Statue-Augustus.jpg/200px-Statue-Augustus.jpg" decoding="async" width="200" height="300" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Statue-Augustus.jpg/300px-Statue-Augustus.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Statue-Augustus.jpg/400px-Statue-Augustus.jpg 2x" data-file-width="1500" data-file-height="2250" /></a><figcaption>Октавиан Август – римски император, осиновен от Цезар</figcaption></figure> <p><i>Patria potestas</i> се простирала още по-надалеч – в домакинството на порасналия син, например. Никой мъж не се смятал за <i>paterfamilias</i>, нито можел да притежава собственост докато неговия баща бил жив<sup id="cite_ref-Cassonpageset1_60-1" class="reference"><a href="#cite_note-Cassonpageset1-60"><span class="cite-bracket">[</span>60<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-61" class="reference"><a href="#cite_note-61"><span class="cite-bracket">[</span>61<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. През ранния период на римската история, когато се омъжвала дъщерята попадала под контрол (<i>manus</i>) на <i>paterfamilias</i> на домакинството на своя съпруг, макар че по-късно при Републиката това било отменено, като жената можела да избере да продължи да разпознава бащиното си семейство като действително<sup id="cite_ref-62" class="reference"><a href="#cite_note-62"><span class="cite-bracket">[</span>62<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. </p><p>Малко привързаност е била показвана към децата в Рим. Нежеланите деца е могло да бъдат продадени като роби, децата сервирали масата за семейството и им било забранено да участват в разговорите. Гувернантка обикновено обучавала децата на гръцки и латински, бащата ги обучавал как да плуват, макар че в някои случаи бил наеман роб за тази цел. На седем години момчето започвало своето обучение. </p><p>Група от домакинства с роднинска връзка формирали семейство (<i>gens</i>). Семействата се основавали на кръвната връзка, а в някои случаи и на осиновяване, но за семействата имали огромно значение и политически съюзи и икономически обединения. По-късно, особено по времето на Републиката, някои могъщи семейства (<i>Gentes Maiores</i>) придобили доминираща роля в политическия живот. </p><p>Древноримският брак бил разглеждан предимно като финансово и политическо обединение, отколкото романтично свързване, особено във висшите социални кръгове. Бащата започвал да търси съпруг за своите дъщери, когато те достигали възраст 12 – 14 години. Съпругът почти винаги бил по-възрастен от младоженката. Докато момичетата от по-висшите обществени слоеве се омъжвали млади, тези от по-долните слоеве го правели в късна тийнейджърска възраст или когато са 20 – 30 годишни. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Образование"><span id=".D0.9E.D0.B1.D1.80.D0.B0.D0.B7.D0.BE.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Образование</h3></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" class="mw-redirect" title="Възпитание и образование в Древния Рим">Възпитание и образование в Древния Рим</a></i></div></dd></dl> <p>В ранната <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република">Република</a> нямало обществени училища, поради което момчетата били обучавани да пишат и четат от своите бащи или от образовани роби (<i>paedagogi</i>), най-често от гръцки произход.<sup id="cite_ref-63" class="reference"><a href="#cite_note-63"><span class="cite-bracket">[</span>63<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-64" class="reference"><a href="#cite_note-64"><span class="cite-bracket">[</span>64<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Werner31_65-0" class="reference"><a href="#cite_note-Werner31-65"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Основната цел на римското образование в този период била младите момчета да бъдат обучени на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5" title="Земеделие">земеделие</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Бойно изкуство">бойно изкуство</a>, римски традиции и обществени дела. Младежите научавали много за градския живот, придружавайки своите бащи при техните политически и религиозни дела – включително посещения в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82" title="Сенат">Сената</a> за тези с бащи-благородници. Всеки син на знатен римлянин, навършвайки 16, започвал обучение при значима <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA" title="Политик">политическа фигура</a> от Сената. На 17 постъпвал в армията. Тази последователност била спазвана от някои знатни семейства и в императорската ера. </p><p>Формите на обучение започнали да се изменят след завладяването на Елинските кралства през 3 век пр.н.е. Макар да се наблюдавало силно гръцко влияние върху образователните практики в резултат на тези събития, следва да се изтъкне че римските практики все пак били много по-различни от гръцките.<sup id="cite_ref-66" class="reference"><a href="#cite_note-66"><span class="cite-bracket">[</span>66<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Ако било според финансовите възможности на родителите, момчетата и някои момичета на 7-годишна възраст били изпращани в частни училища (<i>ludus litterarius</i>), където учител обикновено от гръцки произход (<i>litterator</i> или <i>magister ludi</i>) в продължение на 5 години ги учил да четат, пишат и смятат, както и на гръцки език, за тези до 11-годишна възраст<sup id="cite_ref-Werner31_65-1" class="reference"><a href="#cite_note-Werner31-65"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-67" class="reference"><a href="#cite_note-67"><span class="cite-bracket">[</span>67<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Учениците пишели върху восъчни таблички (<i>tabulae ceratae</i>), които представлявали дървени плочки с восъчен слой, по който се драскало с дървена или метална пръчица (<i>stilus</i>). Единият ѝ край бил заострен – с него пишели; другият бил подобен на шпакла – с него изличавали грешките. Смятали на пръсти или със сметало (абак – <i>abacus</i>). Принадлежностите си носили в кутия с дръжка (<i>capsa</i>). На 12 години постъпвали в своеобразни средни училища за три-четири години под ръководството на учител, наречен <i>граматик</i> (<i>grammaticus</i>), там те се занимавали с <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Литература">литература</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Гръцки език">гръцки език</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Граматика">граматика</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Философия">философия</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Астрономия">астрономия</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Музика">музика</a>. Най-високата степен било училището по <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Реторика">реторика</a>, в което преподавал <i>ретор</i> (<i>rhetor</i>), където те постъпвали на 16 години. Реторът подготвял учениците за правна кариера, изисквайки от тях да наизустяват римските закони. По-заможните изпращали синовете си в прочутите <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Реторска школа (страницата не съществува)">реторски школи</a> в <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Атина">Атина</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D1%84%D0%B5%D1%81" title="Ефес">Ефес</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81" title="Родос">Родос</a>, където именно учил и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Цицерон">Цицерон</a> при <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Посидоний">Посидоний</a>. Учениците ходели на училище всеки ден, освен по време на религиозни празници и пазарни дни. Имали и летни ваканции. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Войска"><span id=".D0.92.D0.BE.D0.B9.D1.81.D0.BA.D0.B0"></span>Войска</h3></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg/180px-Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg" decoding="async" width="180" height="278" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg/270px-Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg/360px-Marius_Glyptothek_Munich_319.jpg 2x" data-file-width="1518" data-file-height="2343" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Гай Марий">Гай Марий</a> – римски военачалник</figcaption></figure> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Римска армия">Римска армия</a></i></div></dd></dl> <p>Ранната римска армия (около 500 пр.н.е.) е била, като тези на другите <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Град държава">градове държави</a> по онова време, повлияна от Гръцката цивилизация и е представлявала градска милиция, която е практикувала тактики на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Хоплит">хоплити</a>. Това е била малка армия (популацията на свободни мъже на наборна възраст е била тогава около 9000) и организирана в 5 класа (по подобие на <i><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Комиция">comitia centuriata</a></i> – организираните политически граждани), с три обезпечаващи хоплити и две леки пехоти. Ранната Римска армия е била тактически лимитирана и нейната позиция през този период е основно дефанзивна.<sup id="cite_ref-68" class="reference"><a href="#cite_note-68"><span class="cite-bracket">[</span>68<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Към 3 век пр.н.е. римляните изоставят хоплит формацията за сметка на по-гъвкава система, в която по-малки групи от 120 (понякога 60) мъже, наречени <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Манипула">манипула</a> могат да маневрират по-независимо на бойното поле. Тридесет манипули се организират в три линии с поддържащи батареи, които съставят <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Легион">римския легион</a>, равняващ се на число между 4000 и 5000 мъже. Ранните републикански легиони се състояли от 5 секции, всяка от които е била екипирана различно и има различни места за формиране: 3 линии от тип манипула <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тежка пехота (страницата не съществува)">тежка пехота</a> (<i><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82" title="Хастат">хастати</a></i>, <i><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8" title="Принципи">принципи</a></i> и <i><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Триарии">триарии</a></i>), въоръжен отряд от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B0" title="Лека пехота">лека пехота</a> (<i><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8" title="Велити">велити</a></i>) и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Кавалерия">кавалерия</a> (<i><a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Еквити">еквити</a></i>). С новата организация идва и новата насока към офанзива и много по-агресивно отношение към съседните градове-държави.<sup id="cite_ref-69" class="reference"><a href="#cite_note-69"><span class="cite-bracket">[</span>69<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/170px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg" decoding="async" width="170" height="266" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/255px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/340px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg 2x" data-file-width="1768" data-file-height="2770" /></a><figcaption>Съвременно копие на броня тип <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Лорика сегментата">лорика сегментата</a>, използвана заедно с ризница с метални брънки след <a href="/wiki/1_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="1 век">1 век</a>.</figcaption></figure> <p>При номинална пълна сила ранният легион на Републиката включва 3600 до 4800 от тежко въоръжената пехота, няколкостотин от леко въоръжена пехота и няколкостотин кавалеристи, или общо от 4000 до 5000 мъже.<sup id="cite_ref-70" class="reference"><a href="#cite_note-70"><span class="cite-bracket">[</span>70<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Реално легионите често са били значително под своята пълна сила заради неуспехи при рекрутирането или след периоди на активна служба вследствие на инциденти, произшествия по време на битка, заболявания или дезертиране. По време на Гражданската война легионите на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D0%B9" title="Помпей">Помпей</a> в източната част са били в пълна сила, поради това, че са били скоро рекрутирани, докато легионите на Цезар често са били под пълната номинална сила след дълга активна служба в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Галия">Галия</a>. Този модел е важел и за помощните сили.<sup id="cite_ref-71" class="reference"><a href="#cite_note-71"><span class="cite-bracket">[</span>71<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Допреди късния период на Републиката типичният легионер е бил гражданин, притежаващ собственост от ферми в провинциалните райони (<i>adsiduus</i>), който е служел за отделни (често годишни) кампании<sup id="cite_ref-72" class="reference"><a href="#cite_note-72"><span class="cite-bracket">[</span>72<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и, който снабдява собствената си екипировка и в случаите на <i>еквитите</i> – своя собствен кон. Харис предполага, че до 200 г. пр.н.е. обикновения провинциален фермер (който оцелява) може да участва в шест до седем кампании. Освободените роби, както и робите и градските жители не са служили в армията, освен при редките случаи на критични моменти.<sup id="cite_ref-73" class="reference"><a href="#cite_note-73"><span class="cite-bracket">[</span>73<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> След 200 г. пр.н.е. икономическите условия в провинциалните райони се влошават като нуждата от военна сила се увеличава, така че изискванията за притежаване на собственост, които преди са били налични за отслужване в Римската армия, са постепенно редуцирани. Започвайки от <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Гай Марий">Гай Марий</a> през 107 г. пр.н.е., граждани без собственост и някои живеещи в града граждани (<i>proletarii</i>) са били вписани и снабдени с екипировка, макар че повечето легионери все още произхождат от провинциалните райони. Условията за служба стават непрекъснати и имат продължителност до 20 години, макар че Брунт твърди, че 6 или 7 години са били по-скоро типични.<sup id="cite_ref-74" class="reference"><a href="#cite_note-74"><span class="cite-bracket">[</span>74<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Започвайки от 3 век пр.н.е. на легионерите се е плащал <i>stipendium</i> (като за конкретните суми се спори, но е известно, че <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Юлий Цезар">Юлий Цезар</a> е удвоил заплащането на своите войски на 225 <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Денарий">денарии</a> за една година служба) за успешна кампания и, започвайки от Марий, често били давани парцели земя при рекрутиране.<sup id="cite_ref-75" class="reference"><a href="#cite_note-75"><span class="cite-bracket">[</span>75<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Кавалерията и леката пехота, които са били прикрепени към легион (<i>auxilia</i>) са били често рекрутирани от области, където този легион е служел. Цезар формира легион, Legio quinta Alaudae от мъже, които не са граждани, в трансалпийска Галия, за да служат на неговата кампания в Галия.<sup id="cite_ref-76" class="reference"><a href="#cite_note-76"><span class="cite-bracket">[</span>76<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> По времето на <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82" title="Август">Август</a> идеалът за гражданин-войник е бил изоставен и легионите са били изцяло професионални. Легионерите са били платени 900 <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Сестерция">сестерции</a> на година и могат да очакват заплащане от 12 000 сестерции при пенсиониране.<sup id="cite_ref-77" class="reference"><a href="#cite_note-77"><span class="cite-bracket">[</span>77<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Римско_право"><span id=".D0.A0.D0.B8.D0.BC.D1.81.D0.BA.D0.BE_.D0.BF.D1.80.D0.B0.D0.B2.D0.BE"></span>Римско право</h3></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE" title="Римско право">Римско право</a></i></div></dd></dl> <p>Корените на правните принципи и практики на древните римляни могат да се проследят от <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Закони на дванадесетте таблици">Законите на дванадесетте таблици</a> (от 449 пр.н.е.) до кодификацията на император <a href="/wiki/%D0%AE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BD_I" title="Юстиниан I">Юстиниан I</a> (около 530 г.) Римското право е запазено в <a href="/wiki/%D0%AE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81" class="mw-redirect" title="Юстинианов кодекс">Юстинианов кодекс</a> и продължава във Византийската империя, като формира основата на подобни кодификации в Западна Европа, то продължава в общ смисъл да се прилага в голяма част от Европа допреди края на <a href="/wiki/17_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="17 век">17 век</a>. </p><p>Трите основни стълба на римското право са били както следва: </p><p>1. <i>Ius Civile</i> (Гражданско право) е бил корпус от закони, прилаган и валиден за всички римски граждани.<sup id="cite_ref-78" class="reference"><a href="#cite_note-78"><span class="cite-bracket">[</span>78<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>2. <i>Ius Gentium</i> („Право на народите“) е бил корпус от закони от <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE" title="Общо право">общото право</a>, който е бил прилаган и валиден за всички чужденци и е уреждал техните отношения с римските граждани.<sup id="cite_ref-79" class="reference"><a href="#cite_note-79"><span class="cite-bracket">[</span>79<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>3. <i>Ius Naturale</i> – е обхващал <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Естествено право">естественото право</a>, корпусът от закони, които се смятали общи за всички хора. <i><a href="/wiki/Praetores_Urbani" class="mw-redirect" title="Praetores Urbani">Praetores Urbani</a></i> (ед.ч. <i>Praetor Urbanus</i>) са били онези, които са имали юрисдикция над случаите, касаещи граждани. <i><a href="/wiki/Praetores_Peregrini" class="mw-redirect" title="Praetores Peregrini">Praetores Peregrini</a></i> (ед.ч. <i>Praetor Peregrinus</i>) са били хора, които са имали юрисдикция върху случаи включващи граждани и чужденци. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Икономика"><span id=".D0.98.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D0.BE.D0.BC.D0.B8.D0.BA.D0.B0"></span>Икономика</h3></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Trajans_market_01.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Trajans_market_01.jpg/200px-Trajans_market_01.jpg" decoding="async" width="200" height="126" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Trajans_market_01.jpg/300px-Trajans_market_01.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Trajans_market_01.jpg/400px-Trajans_market_01.jpg 2x" data-file-width="5582" data-file-height="3527" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Траянов пазар">Пазарът на император Траян</a>, построен от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%BE%D1%82_%D0%94%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA" title="Аполодор от Дамаск">Аполодор от Дамаск</a></figcaption></figure> <p>Древен Рим упражнявал контрол върху обширни количества земя, с огромни природни и човешки ресурси. По тази причина, римската икономика била преди всичко концентрирана върху земеделие и търговия. Земеделската <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Свободна търговия">свободна търговия</a> променила италианския <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%88%D0%B0%D1%84%D1%82" title="Ландшафт">ландшафт</a> и към 1 век пр.н.е. големи <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B2" class="mw-redirect" title="Гроздов">гроздови</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2" class="mw-redirect" title="Маслинов">маслинови</a> насаждения изместили йомен фермерите, които били неспособни да отговорят на зърнените цени от вноса. <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%81" class="mw-redirect" title="Анекс">Анексацията</a> на <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82" title="Древен Египет">Египет</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Сицилия (римска провинция)">Сицилия</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Африка (римска провинция)">Африка</a> (римска провинция приблизително на територията на днешен Тунис) в Северна Африка осигурило продължителна доставка на <a href="/wiki/%D0%97%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8" title="Зърнено-житни култури">зърно</a>. В замяна, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D1%85%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Зехтин">зехтина</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Вино">виното</a> станали основен износ за <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Италия (римска провинция)">римската провинция Италия</a>. Практикувало се е двустранно <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B8%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Сеитбообращение">сеитбообращение</a>, но фермерската продуктивност била ниска, около 1 тон на хектар. </p><p>Същевременно формите на индустрия и производство били малобройни. Добре развита подобна дейност били разработването на мини и копането на камъни от кариери. По този начин се осигурявал базов строителен материал. В производствен план продукцията била сравнително слаба, тъй като работилниците и фабриките били малки и давали работа на по 10 – 12 души. Тухлените фабрики обаче представлявали по-крупни предприятия, наемащи около стотина работници. </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg/220px-Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg" decoding="async" width="220" height="163" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg/330px-Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg/440px-Boulanger_Gustave_Clarence_Rudolphe_The_Slave_Market.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="594" /></a><figcaption>Търговия с роби</figcaption></figure> <p>Икономиката в ранната Република се основавала предимно на дребната собственост и платения труд. В резултат на активната военна политика обаче робите се превърнали в изключително евтина и изобилна работна ръка, затова към края на Републиката римската икономика била силно зависима от робския труд (на робите както с умения, така и без). Робите съставяли 20% от населението на Римската империя, и около 40% в града Рим. Наемният труд ставал икономически изгоден само при Римската империя, когато войните спирали и цената на робите се покачвала. </p> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Roman_denarius_in_silver_(Maximinus)-transparent.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/Roman_denarius_in_silver_%28Maximinus%29-transparent.png/180px-Roman_denarius_in_silver_%28Maximinus%29-transparent.png" decoding="async" width="180" height="167" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/35/Roman_denarius_in_silver_%28Maximinus%29-transparent.png 1.5x" data-file-width="219" data-file-height="203" /></a><figcaption>Сребърна монета от Древен Рим</figcaption></figure> <p>Въпреки че <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Разменна търговия">разменната търговия</a> била широко използвана (често и при събиране на данъци), Рим притежавал силно развита монетна система, включваща монети от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3" title="Месинг">месинг</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B7" title="Бронз">бронз</a> и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB" class="mw-redirect" title="Ценен метал">благородни метали</a>. Те били в обращение в границите на цялата империя, а археологически разкопки са открили римски монети дори в <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a>. Преди 3 век пр.н.е. из централна Италия <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" class="mw-redirect" title="Мед (елемент)">медта</a> в империята била търгувана по тегло, в небелязани бучки. Оригиналните римски медни монети <a href="/wiki/%D0%90%D1%81_(%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0)" title="Ас (римска монета)">ас</a> са имали <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Номинална стойност">номинална стойност</a> от един римски <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B4" class="mw-redirect" title="Паунд">паунд</a> мед, но в действителност са тежали по-малко. Така римските стандарти за монетите, като средство за размяна, съществено надвишавали същинската цена на метала. След Нерон започва понижаването на сребърния <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Денарий">денарий</a>, като неговата правна стойност е била оценявана като по-голяма с 1/3 от неговата истинска стойност. </p><p>Конете били прекалено скъпи, а другите товарни животни – твърде бавни, за да може да се развие активна търговия по римските пътища. Именно поради тази причина те свързвали по-скоро военни укрепления отколкото пазарни центрове, и рядко били направени за придвижване с колела. Затова допреди периода на развитата морска търговия (от 2 век пр.н.е.) доставянето на стоки и търговски артикули до различните провинции на империята било сравнително ограничено. Но през периода на морската търговия транспорта по море се оказал с 60 пъти по-евтин от наземния, така че е имало голямо количество такива пътувания. </p><p>Някои икономисти като Питър Темин смятат Римската империя като базирана на пазарна икономика.<sup id="cite_ref-80" class="reference"><a href="#cite_note-80"><span class="cite-bracket">[</span>80<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Култура"><span id=".D0.9A.D1.83.D0.BB.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Култура</h2></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Език"><span id=".D0.95.D0.B7.D0.B8.D0.BA"></span>Език</h3></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">Латински език</a></i></div></dd></dl> <p>Родният език на римляните е латинският – италийски език, чиято граматика не разчита силно на словореда, а предава значение чрез система от представки и наставки, които се добавят към граматическата основа. <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Латиница">Латинската азбука</a> се основава на етруската, която сама по себе си произлиза от <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0" title="Гръцка азбука">гръцката</a>. Въпреки че достигналата до нас древноримска литература е написана почти изцяло на класически латински (изкуствен, силно стилизиран и изтънчен литературен език от 1 в. пр.н.е.), в Римската империя всъщност бил разпространен <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Простонароден латински език">простонароден латински</a>. Граматиката и лексиката му се различавала съществено от класическия, най-вече в произношението. </p><p>Докато латинският бил основния писмен език в Римската империя, елитните кръгове на обществото били високо образовани и владеели отлично гръцкия, тъй като голяма част от изучаваната от римляните литература била написана на гръцки. В източната половина от Римската империя, която впоследствие станала Византия, латинският така и не успял да измести гръцкия. </p><p>Експанзията на Римската империя довела до разпространението на латинския в Европа и с течение на времето простонародния латински претърпял развитие и се формирали множество диалекти, от които впоследствие възникнали езиците от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Романски езици">романската езикова група</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Религия"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.BB.D0.B8.D0.B3.D0.B8.D1.8F"></span>Религия</h3></div> <p>Древната римска религия не се уповавала толкова на стари писани разкази и повествования, колкото се стремяла да представи една сложна система от взаимоотношения между боговете и хората. За разлика от гръцката митология, тук боговете не били персонифицирани, а представлявали смътно очертани духове, наричани numina. Римляните също вярвали, че всеки човек, място или нещо притежава своята небесна душа (genius). По време на Републиката, римската религия била организирана и ръководена от строга система от свещенически постове. Епископската колегия била най-висшия орган в религиозната йерархия, и нейният първи свещеник (Pontifex Maximus) бил главата на държавната религия. По-късно, римските императори били почитани като богове, а с течение на времето този императорски култ придобил особено голямо значение. </p><p>С увеличаването на контактите с Гърция старите римски богове бързо започнали да се свързват с гръцките такива. Така Юпитер бил възприеман като равностоен по своята сила и божественост на Зевс, Марс бил свързван с Арес, Нептун с гръцкия Посейдон. Римските богове и богини са без животински части, могат да обичат и да изразяват чувства. </p><p>Главният бог е <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80_(%D0%B1%D0%BE%D0%B3)" title="Юпитер (бог)">Юпитер</a> (<a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%B2%D1%81" title="Зевс">Зевс</a> при гърците), а главната богиня е <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Юнона">Юнона</a> (<a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%B0" title="Хера">Хера</a> при гърците). </p><p>Много почитана е дъщерята на Юпитер – <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0" title="Минерва">Минерва</a> (Атина при гърците). Други богове са <a href="/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Вулкан (митология)">Вулкан</a> (Хефест при гърците) и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D1%82%D1%83%D0%BD_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Нептун (митология)">Нептун</a> (Посейдон при гърците). </p><p>Съвсем скоро старите обичаи и порядки започнали да се забравят и пренебрегват и към 1 в. пр.н.е. религиозното влияние на старите свещенически санове намаляло драстично. Центърът на римската религия все по-бързо се премествал към императорските покои, знак за което е обожествяването на някои императори след тяхната смърт. </p><p>С течение на времето в империята навлезли и чужди религиозни култове, а към 2 в. <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Християнство">християнството</a> започнало бурно разпространение, въпреки гоненията. Император Нерон поставил началото на официална римска политика насочена срещу новата религия, а при император <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD" title="Диоклециан">Диоклециан</a> преследванията срещу християните достигнали връхната си точка. Константин I бил първия император, оказал официална подкрепа на християните и узаконил тяхната религия. През 391 г. Теодосий I забранил всички други религии в империята, освен християнството. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Изкуство"><span id=".D0.98.D0.B7.D0.BA.D1.83.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Изкуство</h3></div> <p>Гръцкото влияние се наблюдава и в римската живопис, като достигналите днешно време модели са предимно фрески, използвани за украсяване на стени и тавани във вилите на римския елит. Археолози намират образци на римската живопис в Помпей, на база на които учените обособяват четири периода в развитието на това изкуство. През първия период (2 в. пр.н.е. – средата на 1 в. пр.н.е.) широко използвани имитации на мрамор и зидария, включително и изображения на митологични персонажи. Вторият стил, наложил се през 1 в. пр.н.е., прокарал идеята за реалистично изобразяване на триизмерни архитектурни елементи и пейзажи. Третият стил, възникнал при управлението на Август (27 г. пр.н.е. – 14 г.), отрекъл установения реализъм в услуга на скромните украшения. Последният стил, наложил се през 1 в., прокарал като тенденция представянето на сцени от митологията, запазвайки архитектурните елементи и абстрактни образци. </p><p>От самото си възникване, римската литература била силно повлияна от гръцките автори. Някои от старите запазени творби са епически поеми, разказващи ранната военна история на Рим. С възхода на Републиката римските автори започнали да пишат поезия, комедия, трагедия и историческа хроника. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Технически_напредък"><span id=".D0.A2.D0.B5.D1.85.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D0.BD.D0.B0.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B4.D1.8A.D0.BA"></span>Технически напредък</h3></div> <p>Древен Рим притежавал изключително развити за времето си технически постижения. Някои от тях се изгубили през <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5" title="Средновековие">Средновековието</a> и били преоткрити едва през 19 – 20 в. Римляните, сами по себе си, не били толкова иновативни и изобретателни, колкото умели в присвояването и видоизменянето на чужди технически постижения. Нови идеи рядко се раждали, и повечето римски нововъведения са по гръцки модел и проекти. И все пак, редица знаменателни технологични открития намерили широко разпространение в империята и довели до неимоверно увеличаване военната мощ и влияние на Рим в Европа. </p><p><i>а) архитектура</i> </p><p>Римляните били особено известни с архитектурата си, включена в категорията Класическа архитектура. По време на Републиката стилът на строене бил почти идентичен с гръцките образци. С изключение на два нови стила на подреждане на колоните и някои др., до края на Републиката не били осъществени съществени нововъведения. </p><p>Към 1 век пр.н.е. римляните започнали широко да използват <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Бетон">бетона</a> (открит през 3 век пр.н.е.). Той скоро изместил мрамора от позицията му на най-използвания строителен материал и позволил да бъдат изпълнени редица амбициозни архитектурни проекти. </p> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:RomaViaAppiaAntica03.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/RomaViaAppiaAntica03.JPG/180px-RomaViaAppiaAntica03.JPG" decoding="async" width="180" height="135" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/RomaViaAppiaAntica03.JPG/270px-RomaViaAppiaAntica03.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/RomaViaAppiaAntica03.JPG/360px-RomaViaAppiaAntica03.JPG 2x" data-file-width="1280" data-file-height="960" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B0_%D0%90%D0%BF%D0%B8%D0%B0" class="mw-redirect" title="Виа Апиа">Виа Апиа</a> – път, свързващ Рим с южните части на Италия, все още използваем</figcaption></figure> <p><i>б) пътища</i> </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pont_du_gard.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Pont_du_gard.jpg/220px-Pont_du_gard.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Pont_du_gard.jpg/330px-Pont_du_gard.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Pont_du_gard.jpg/440px-Pont_du_gard.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="450" /></a><figcaption>Пон-дю-Гар във <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a> е римски акведукт, построен през 19 г. пр.н.е.</figcaption></figure> <p>Бетонът позволил създаването на издръжливи, павирани пътища, които били ползвани хилядолетие след падането на Рим. Създаването на обширна и ефективна пътна мрежа драматично увеличило властта и влиянието на империята. Била построена с първа основна цел бързото придвижване на римските легиони. Скоро икономическото им значение като търговски маршрути станало огромно, Рим се превърнал в център на тогавашната световна търговия. </p><p><i>в) акведукти</i> </p><p>Римляните построили голям брой <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82" title="Акведукт">акведукти</a> за доставка на вода към градовете и индустриалните центрове, както и за нуждите на земеделието. Водоснабдяването на Рим било осигурено от 11 акведукта с обща дължина от 350 km (220 мили).<sup id="cite_ref-81" class="reference"><a href="#cite_note-81"><span class="cite-bracket">[</span>81<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Повечето акведукти са били строени под земната повърхност, с малки части от тях над нея – това са тези, които са подкрепяни с арки. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Историци"><span id=".D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Историци</h2></div> <p><i>Римски историци</i> </p> <ul><li><a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B9" title="Йосиф Флавий">Йосиф Флавий</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%82_%D0%9B%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B9" title="Тит Ливий">Тит Ливий</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A6%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Юлий Цезар">Юлий Цезар</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Светоний">Светоний</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82" title="Публий Корнелий Тацит">Публий Корнелий Тацит</a></li></ul> <p><i>Съвременни</i> </p> <ul><li><a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%93%D0%B8%D0%B1%D1%8A%D0%BD" title="Едуард Гибън">Едуард Гибън</a> (1737 – 1794) – <i><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7_%D0%B8_%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Залез и упадък на Римската империя">Залез и упадък на Римската империя</a></i> (в четири тома), това е едно от най-известните и в същото време задълбочени изследвания на Римската империя. Самият Гибън коментира, че в книгата си задава въпроса не толкова защо се е разпаднала Римската империя, а по-скоро защо е устояла толкова дълго.<sup id="cite_ref-82" class="reference"><a href="#cite_note-82"><span class="cite-bracket">[</span>82<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE"></span>Вижте също</h2></div> <div class="noprint plainlinks" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 87%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"> <div style="float: left; padding-left: 5px; padding-top:5px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><span title="Общомедия"><img alt="Общомедия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/30px-Commons-logo.svg.png" decoding="async" width="30" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/45px-Commons-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/60px-Commons-logo.svg.png 2x" data-file-width="1024" data-file-height="1376" /></span><figcaption>Общомедия</figcaption></figure></div> <div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a> разполага с мултимедийно <div class="interProject">съдържание за: <a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Ancient_Rome?uselang=bg"><i><b>Древен Рим</b></i></a></div> </div> </div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC_(%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB)" title="Рим (сериал)">Рим (сериал)</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бележки"><span id=".D0.91.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.B6.D0.BA.D0.B8"></span>Бележки</h2></div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-1">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Adkins, 1998. стр. 3</span> </li> <li id="cite_note-FoundofRome-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-FoundofRome_2-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-empire.net/founding/found-index.html">Основаване на Рим</a>, линк от 7 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-Livy8-3"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Livy8_3-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Livy8_3-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Тит Ливий, 1998. стр. 8</span> </li> <li id="cite_note-CaesarandChrist-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-CaesarandChrist_4-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Durant, 1944. стр. 12 – 14</span> </li> <li id="cite_note-5"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-5">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Тит Ливий, 1998. стр. 9 – 10</span> </li> <li id="cite_note-6"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-6">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Roggen, Hesse, Haastrup, Omnibus I, H. Aschehoug & Co 1996</span> </li> <li id="cite_note-7"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-7">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Тит Ливий, 1998. стр. 10 – 11</span> </li> <li id="cite_note-8"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-8">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://ancienthistory.about.com/cs/grecoromanmyth1/a/mythslegends_3.htm">Myths and Legends – Rome, the Wolf, and Mars</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070529053414/http://ancienthistory.about.com/cs/grecoromanmyth1/a/mythslegends_3.htm">Архив на оригинала от</a> 2007-05-29 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>., линк от 8 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-9"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-9">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Matyszak, 2003. стр. 19</span> </li> <li id="cite_note-10"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-10">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 129</span> </li> <li id="cite_note-11"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-11">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <i>Ancient Rome and the Roman Empire</i> от Michael Kerrigan. Dorling Kindersley, London: 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0789481537" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7894-8153-7</a>. стр. 12</span> </li> <li id="cite_note-12"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-12">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Matyszak, 2003. стр. 43 – 44</span> </li> <li id="cite_note-13"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-13">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Adkins, 1998. стр. 41 – 42</span> </li> <li id="cite_note-14"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-14">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wsu.edu/~dee/ROME/REPUBLIC.HTM">Рим: Римската република</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110514025151/http://www.wsu.edu/~dee/ROME/REPUBLIC.HTM">Архив на оригинала от</a> 2011-05-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. от Richard Hooker. Washington State University, 6 май 1999, линк от 24 март 2007.</span> </li> <li id="cite_note-Lacus-15"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Lacus_15-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/SMIGRA*/Magistratus.html">Магистрат</a> от George Long, M.A. на страници 723 – 724 от <i>A Dictionary of Greek and Roman Antiquities</i> от William Smith, D.C.L., LL.D., изд. John Murray, London, 1875. Уебсайт от 8 декември 2006, линк от 24 март 2007.</span> </li> <li id="cite_note-autogenerated1-16"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-autogenerated1_16-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Livy II</span> </li> <li id="cite_note-17"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-17">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Adkins, 1998. стр. 39</span> </li> <li id="cite_note-18"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-18">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Haywood, 1971. стр. 350 – 358</span> </li> <li id="cite_note-19"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-19">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.livius.org/ps-pz/pyrrhus/pyrrhus02.html">Пир от Епир (2)</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160414161122/http://www.livius.org/ps-pz/pyrrhus/pyrrhus02.html">Архив на оригинала от</a> 2016-04-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. и <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.livius.org/ps-pz/pyrrhus/pyrrhus03.html">Пир от Епир (3)</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160303193524/http://www.livius.org/ps-pz/pyrrhus/pyrrhus03.html">Архив на оригинала от</a> 2016-03-03 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. от Йона Лендеринг, Livius.org, линк от 21 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-20"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-20">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Haywood, 1971. стр. 357 – 358</span> </li> <li id="cite_note-21"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-21">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Haywood, 1971. стр. 351</span> </li> <li id="cite_note-22"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-22">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Haywood, 1971. стр. 376 – 393</span> </li> <li id="cite_note-23"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-23">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wsu.edu/~dee/ROME/PUNICWAR.HTM">Рим: Пуническите войни</a> от Richard Hooker. Washington State University, 6 юни 1999, линк от 22 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-24"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-24">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Bagnall 1990</span> </li> <li id="cite_note-25"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-25">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wsu.edu/~dee/ROME/CONQHELL.HTM">Rome: The Conquest of the Hellenistic Empires</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110501115720/http://www.wsu.edu/~dee/ROME/CONQHELL.HTM">Архив на оригинала от</a> 2011-05-01 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. от Richard Hooker. Washington State University, 6 юни 1999, линк от 22 март</span> </li> <li id="cite_note-26"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-26">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 136 – 137.</span> </li> <li id="cite_note-27"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-27">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.ics.purdue.edu/~rauhn/fall_of_republic.htm">Fall of the Roman Republic, 133 – 27 BC</a>. Purdue University, линк от 24 март 2007.</span> </li> <li id="cite_note-Liviuseques-28"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Liviuseques_28-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.livius.org/ei-er/eques/eques.html">Eques (Knight)</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140807190312/http://www.livius.org/ei-er/eques/eques.html">Архив на оригинала от</a> 2014-08-07 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. от <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3" title="Йона Лендеринг">Йона Лендеринг</a>. Livius.org, линк от 24 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-29"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-29">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Durant, 1944. стр. 120 – 122</span> </li> <li id="cite_note-30"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-30">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://faculty.vassar.edu/jolott/old_courses/republic1998/marius/effects.htm">Long-lasting Effects of Removal of Land Requirement</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081007060536/http://faculty.vassar.edu/jolott/old_courses/republic1998/marius/effects.htm">Архив на оригинала от</a> 2008-10-07 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>., линк от 23 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-Scullard1-31"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Scullard1_31-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Scullard 1982, chapters I-IV</span> </li> <li id="cite_note-Scullard2-32"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Scullard2_32-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Scullard 1982, глави VI-VII</span> </li> <li id="cite_note-33"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-33">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/caesar_julius.shtml">Julius Caesar (100BCE – 44BC)</a>, bbc.co.uk, линк от 21 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-34"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-34">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-emperors.org/auggie.htm">Augustus (31 BC – 14 CE)</a> от Garrett G. Fagan. De Imperatoribus Romanis, 5 юли 2004, линк от 21 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-Scullard3-35"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Scullard3_35-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Scullard 1982, глава VIII</span> </li> <li id="cite_note-36"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-36">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/augustus.shtml">Augustus (63 BC. – AD14)</a>, BBC Online / bbc.co.uk, линк от 12 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-37"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-37">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 140</span> </li> <li id="cite_note-38"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-38">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.metmuseum.org/toah/hd/jucl/hd_jucl.htm">Юлиево-Клавдиева династия (27 г. пр.н.е. – 68 г.)</a>, Department of Greek and Roman Art, The Metropolitan Museum of Art, октомври 2000, линк от 18 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-39"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-39">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-emperors.org/nero.htm">Нерон (54 – 68 г.)</a> от Herbert W. Benario. De Imperatoribus Romanis, 10 ноември 2006, линк от 18 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-suetonius-40"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-suetonius_40-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Suetonius</span> </li> <li id="cite_note-41"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-41">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.unrv.com/early-empire/five-good-emperors.php">Петимата добри императори</a> от UNRV History, линк от 12 март 2007.</span> </li> <li id="cite_note-42"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-42">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> O'Connell, 1989. стр. 81</span> </li> <li id="cite_note-43"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-43">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.historyguide.org/ancient/lecture12b.html">Лекция 12: Август Цезар и Pax Romana</a> от Steven Kreis. The History Guide, 28 февруари 2006, линк от 21 март 2007.</span> </li> <li id="cite_note-Atlas-44"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Atlas_44-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Scarre 1995</span> </li> <li id="cite_note-45"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-45">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/2/hi/health/4381924.stm">Past pandemics that ravaged Europe</a> от Verity Murphy. BBC News, 7 ноември 2005.</span> </li> <li id="cite_note-46"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-46">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Haywood, 1971. стр. 589 – 592</span> </li> <li id="cite_note-47"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-47">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://history.boisestate.edu/westciv/empire/15.shtml">Crisis of the Third Century (235 – 285)</a> <i>History of Western Civilization</i>, от E.L. Skip Knox, Boise State University, линк от 20 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-48"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-48">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Haywood, 1971. стр. 592 – 596</span> </li> <li id="cite_note-49"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-49">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-emperors.org/dioclet.htm">Диоклециан (284 – 305 г.)</a> от Ralph W. Mathisen. De Imperatoribus Romanis, 17 март 1997, линк от 20 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-50"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-50">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-emperors.org/conniei.htm">Constantine I (306 – 337 AD)</a> by Hans A. Pohlsander. De Imperatoribus Romanis. 8 януари 2004. Посетен на 20 март 2007.</span> </li> <li id="cite_note-51"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-51">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-emperors.org/honorius.htm">Honorius (395 – 423 AD)</a> от Ralph W. Mathisen. De Imperatoribus Romanis, 2 юни 1999, линк от 21 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-52"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-52">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 155</span> </li> <li id="cite_note-53"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-53">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ucalgary.ca/applied_history/tutor/firsteuro/invas.html">Германски нашествия в Западна Европа</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130812103150/http://www.ucalgary.ca/applied_history/tutor/firsteuro/invas.html">Архив на оригинала от</a> 2013-08-12 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>., The University of Calgary, август 1996, линк от 22 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-54"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-54">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Lapham, Lewis (1997). <i>The End of the World.</i> New York: Thomas Dunne Books. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0312252641" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-312-25264-1</a>. стр. 47 – 50</span> </li> <li id="cite_note-55"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-55">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 157</span> </li> <li id="cite_note-56"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-56">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.roman-emperors.org/auggiero.htm">Romulus Augustulus (475 – 476 AD)--Two Views</a> by Ralph W. Mathisen and Geoffrey S. Nathan. De Imperatoribus Romanis, 26 август 1997, линк от 22 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-57"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-57">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Durant, 1944. стр. 670</span> </li> <li id="cite_note-58"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-58">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Frank Frost Abbott, <i>Society and Politics in Ancient Rome</i>, BiblioBazaar, LLC, 2009, стр. 41</span> </li> <li id="cite_note-Duiker346-59"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Duiker346_59-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Duiker346_59-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 146.</span> </li> <li id="cite_note-Cassonpageset1-60"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Cassonpageset1_60-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Cassonpageset1_60-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Casson, 1998. стр. 10 – 11</span> </li> <li id="cite_note-61"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-61">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Richard Saller, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://fathom.lib.uchicago.edu/1/777777121908/">Family Values in Ancient Rome</a>, The University of Chicago Library Digital Collections: Fathom Archive, 2001, линк от 14 април 2007</span> </li> <li id="cite_note-62"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-62">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Adkins, 1998. стр. 339</span> </li> <li id="cite_note-63"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-63">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Steven Kreis, Лекция 13: <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.historyguide.org/ancient/lecture13b.html">A Brief Social History of the Roman Empire</a>, historyguide.org, 11 октомври 2006, линк от 2 април 2007</span> </li> <li id="cite_note-64"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-64">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Adkins, 1998. стр. 211</span> </li> <li id="cite_note-Werner31-65"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Werner31_65-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Werner31_65-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Werner, 1978. стр. 31</span> </li> <li id="cite_note-66"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-66">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 143</span> </li> <li id="cite_note-67"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-67">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Ginny Lindzey, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20071225125840/http://www.txclassics.org/exceteducation.htm">Roman Education</a>. Latin ExCET Preparation. Texas Classical Association. септември 1998, линк от 27 март 2007</span> </li> <li id="cite_note-68"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-68">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> John Keegan, <i>A History of Warfare</i>, Alfred A. Knopf (New York 1993) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0394588010" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-394-58801-0</a>], стр.263; David Potter, „The Roman Army and Navy“, в Harriet I. Flower, ред., <i>The Cambridge Companion to the Roman Republic</i>, Cambridge University Press (Cambridge U.K. 2004) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0521003903" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-521-00390-3</a>], стр. 67 – 69. За дискусия на хоплит тактиките и техните социокултурни условия вж Victor Davis Hanson, <i>The Western Way of War: Infantry Battle in Classical Greece</i>, Alfred A. Knopf (New York 1989) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0394571886" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-394-57188-6</a>].</span> </li> <li id="cite_note-69"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-69">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Keegan, стр. 264; Potter, стр. 69 – 70.</span> </li> <li id="cite_note-70"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-70">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Keegan, стр.264; Adrian Goldsworthy, <i>The Roman Army at War 100 BC – CE200</i>, Oxford University Press (Oxford 1996) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198150571" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-815057-1</a>], стр. 33; Jo-Ann Shelton, ред., <i>As the Romans Did: A Sourcebook in Roman Social History</i>, Oxford University Press (New York 1998) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/019508974X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-508974-X</a>], стр. 245 – 249.</span> </li> <li id="cite_note-71"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-71">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Goldsworthy, <i>The Roman Army</i>, стр. 22 – 24, 37 – 38; Adrian Goldsworthy, <i>Caesar: Life of a Colossus</i>, Yale University Press (New Haven 2006) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0300120486" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-300-12048-6</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780300120486" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-300-12048-6</a>], стр. 384, 410 – 411, 425 – 427. Друг важен фактор, дискутиран от Goldsworthy е била липсата на легионери във военна командировка.</span> </li> <li id="cite_note-72"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-72">↑</a></span> <span class="reference-text">Между 343 пр.н.е. и 241 пр.н.е. Римската армия се бие всяка година с изключение на 5 години, в които няма война. <span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Stephen P. Oakley, „The Early Republic“ в Harriet I. Flower, ред., <i>The Cambridge Companion to the Roman Republic</i>, Cambridge University Press (Cambridge U.K. 2004) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0521003903" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-521-00390-3</a>], стр. 27.</span> </li> <li id="cite_note-73"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-73">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> P. A. Brunt, „Army and Land in the Roman Republic“ в <i>The Fall of the Roman Republic and Related Essays</i>, Oxford University Press (Oxford 1988) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198148496" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-814849-6</a>], стр.253; William V. Harris, <i>War and Imperialism in Republican Rome 327 – 70 BC</i>, Oxford University Press (Oxford 1979) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198148666" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-814866-6</a>], стр. 44.</span> </li> <li id="cite_note-74"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-74">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Keegan, стр. 273 – 274; Brunt, стр. 253 – 259; Harris, стр. 44 – 50.</span> </li> <li id="cite_note-75"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-75">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Keegan, стр. 264; Brunt, стр. 259 – 265; Potter, стр. 80 – 83.</span> </li> <li id="cite_note-76"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-76">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Goldsworthy, <i>Caesar</i>, стр. 391.</span> </li> <li id="cite_note-77"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-77">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Karl Christ, <i>The Romans</i>, University of California Press (Berkeley, 1984) [<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0520045661" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-520-04566-1</a>], стр. 74 – 76.</span> </li> <li id="cite_note-78"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-78">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Adkins, 1998. стр. 46</span> </li> <li id="cite_note-79"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-79">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Duiker, 2001. стр. 146</span> </li> <li id="cite_note-80"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-80">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Peter Temin, "<a rel="nofollow" class="external text" href="http://eh.net/abstracts/archive/0370.php">Market Economy in the Early Roman Empire</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100615223139/http://eh.net/abstracts/archive/0370.php">Архив на оригинала от</a> 2010-06-15 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>."</span> </li> <li id="cite_note-81"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-81">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Frontinus</span> </li> <li id="cite_note-82"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-82">↑</a></span> <span class="reference-text"><span style="color:blue; font-size:0.8em; cursor:help;" title="На английски език"><b>(</b>(en)<b>)</b></span> Joseph Peden, <i><a rel="nofollow" class="external text" href="http://mises.org/daily/3663">Inflation and the Fall of the Roman Empire</a></i>, лекция от семинар „Money and Government“, Хюстън, Тексас, 27 октомври 1984</span> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Литература"><span id=".D0.9B.D0.B8.D1.82.D0.B5.D1.80.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Литература</h2></div> <ul><li>Adkins, Lesley; Roy Adkins (1998). <i>Handbook to Life in Ancient Rome</i>. Oxford: Oxford University Press. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0195123328" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-512332-8</a></li> <li>Casson, Lionel (1998). <i>Everyday Life in Ancient Rome</i>. Baltimore: The Johns Hopkins University Press. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0801859921" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8018-5992-1</a></li> <li>Duiker, William; Jackson Spielvogel (2001). <i>World History</i> (Third edition ed.). Wadsworth. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0534571689" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-534-57168-9</a></li> <li>Goldsworthy, Adrian Keith (2008). <i>Caesar: Life of a Colossus</i>. Yale University Press</li> <li>Goldsworthy, Adrian Keith (2003). <i>The Complete Roman Army</i>. London: Thames and Hudson, Ltd. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0500051240" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-500-05124-0</a></li> <li>Goldsworthy, Adrian Keith (1996). <i>The Roman Army at War 100BC-AD200</i>. Oxford: Oxford University Press. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198150571" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-815057-1</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD" title="Джон Киган">Keegan, John</a> (1993).<i> A History of Warfare</i>. New York: Alfred A. Knopf. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0394588010" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-394-58801-0</a></li> <li>Werner, Paul (1978). <i>Life in Rome in Ancient Times</i>. Превод от немски – David Macrae. Geneva: Editions Minerva S.A.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Библиография"><span id=".D0.91.D0.B8.D0.B1.D0.BB.D0.B8.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.84.D0.B8.D1.8F"></span>Библиография</h2></div> <ul><li><i>История на Древен Рим</i>, изд. Наука и изкуство, София, 1974, 425 страници</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.BD.D1.88.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8"></span>Външни препратки</h2></div> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://ancientrome.ru/art/artworken/result.htm?st=Rome&ds=-800&de=500">Галерия с изкуство от Древен Рим</a></li></ul> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a></span> <span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a></span> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/362054074" class="extiw" title="en:Special:Permalink/362054074">Ancient Rome</a> в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Ancient_Rome" class="extiw" title="en:Special:PageHistory/Ancient Rome">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Специални:PageHistory/Древен Рим">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите.  <p><b>ВАЖНО:</b> Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </p> </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" title="Шаблон:Древни цивилизации"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8&action=edit&redlink=1"><abbr title="Беседа на шаблона (страницата не съществува)" style="color:#ba0000;;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> Древни цивилизации</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Европа">Европа</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Гали">Гали</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Германи">Германи</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Древна Гърция">Древна Гърция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8" title="Келти">Келти</a></li> <li><a class="mw-selflink selflink">Древен Рим</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Древна Македония">Древна Македония</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Тракия">Тракия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B8" title="Скити">Скити</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Сармати">Сармати</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%B8" title="Хуни">Хуни</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8" title="Кимерийци">Кимерийци</a></li></ul></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BA_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" title="Близък изток">Близък изток</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80" title="Шумер">Шумер</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D0%BC" title="Елам">Елам</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Акадска империя">Акад</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Финикия">Финикия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8" title="Арамейци">Арамейци</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%8F" title="Набатея">Набатея</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B0%D0%BD" title="Ханаан">Ханаан</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD" title="Вавилон">Вавилон</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Асирия">Асирия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%B8" title="Сабеи">Сабеи</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Давидово царство">Давидово царство</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Партско царство">Партско царство</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8" title="Мидийци">Мидийци</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Персийска империя">Персийска империя</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" title="Далечен изток">Далечен изток</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Индска цивилизация">Индска цивилизация</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B0%D1%83%D1%80%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Империя Мауря (страницата не съществува)">Империя Мауря</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Кушанска империя">Кушанска империя</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%BF%D1%82%D0%B0" title="Гупта">Гупта</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_(%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F)" title="Три царства (Корея)">Три царства (Корея)</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%BD%D1%83" title="Хунну">Хунну</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Мала Азия">Мала Азия</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%83" title="Урарту">Урарту</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%82%D0%B8" title="Хети">Хети</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Фригия">Фригия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Лидия">Лидия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Митани">Митани</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8" title="Хурити">Хурити</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">Африка</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Картаген">Картаген</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%BC_(%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0)" title="Аксум (държава)">Аксум (държава)</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%88" title="Куш">Куш</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82" title="Древен Египет">Древен Египет</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%BD%D1%82" title="Пунт">Пунт</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Нубия">Нубия</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Америка">Америка</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D0%B8" title="Олмеки">Олмеки</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%83%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD" title="Теотиуакан">Теотиуакан</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Цивилизация на маите">Маи</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Инки">Инки</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D1%86%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B8" title="Ацтеки">Ацтеки</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BE" title="Тиуанако">Тиуанако</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Чавинска цивилизация (страницата не съществува)">Чавинска цивилизация</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%A3%D0%B0%D1%80%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Цивилизация Уари (страницата не съществува)">Цивилизация Уари</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Култура Наска">Култура Наска</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B8" title="Толтеки">Толтеки</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%B7%D0%B8" title="Анасази">Анасази</a></li></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table></div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?useformat=desktop&type=1x1&usesul3=0" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Древен_Рим&oldid=12430199">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Древен_Рим&oldid=12430199</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Категория:Древен Рим">Древен Рим</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Категория:Статии за редактиране">Статии за редактиране</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 3 декември 2024 г. в 07:32 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Тази стара версия на материала е защитена от <i>Закона за авторското право и сродните му права</i> <br /> и публикацията му може да е несъвместима с <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Уикипедия:Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>, версия 1.2 или коя да е следваща, публикувана от Фондацията за свободен софтуер; без непроменяеми раздели, без предни и задни корици.<br /> <b>Материалът е бил променен, като причината за това може да е била именно неизяснени <br /> авторски права, невярна фактическа информация, вандализъм или и трите.</b><br /></li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC&curid=59165&diff=12430199&oldid=12411653&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-858ddf96d-c78xm","wgBackendResponseTime":638,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.273","walltime":"0.387","ppvisitednodes":{"value":3487,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":64732,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":2153,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":8,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":7,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":52305,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":0,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 224.481 1 -total"," 16.02% 35.972 1 Шаблон:Обработка"," 15.22% 34.155 1 Шаблон:Ambox"," 9.77% 21.941 4 Шаблон:Legend"," 9.42% 21.140 1 Шаблон:Древен_Рим"," 8.35% 18.742 1 Шаблон:Sidebar"," 6.77% 15.195 9 Шаблон:Webarchive"," 6.71% 15.070 1 Шаблон:Lang"," 6.44% 14.465 1 Шаблон:Древни_цивилизации"," 6.14% 13.791 7 Шаблон:Основна"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.035","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":2209825,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.codfw.main-858ddf96d-c78xm","timestamp":"20241211201827","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0414\u0440\u0435\u0432\u0435\u043d \u0420\u0438\u043c","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q1747689","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q1747689","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2005-08-13T12:12:56Z","dateModified":"2024-12-03T07:32:09Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/9\/98\/Roman_SPQR_banner.svg"}</script> </body> </html>