CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Каспар Давид Фридрих – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"6f15d4b9-e8c5-4bf7-820e-481aee304c66","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Каспар_Давид_Фридрих","wgTitle":"Каспар Давид Фридрих","wgCurRevisionId":12425402,"wgRevisionId":12425402,"wgArticleId":118269,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Родени през 1774 година","Родени на 5 септември","Починали през 1840 година","Починали на 7 май","Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Германски художници","Романтизъм","Мистици", "Родени в Мекленбург-Предна Померания","Починали в Дрезден"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Каспар_Давид_Фридрих","wgRelevantArticleId":118269,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":70000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true, "wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q104884","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","mediawiki.page.gallery.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements", "mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession", "wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cmediawiki.page.gallery.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.5"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg/1200px-Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1556"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg/800px-Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="1037"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg/640px-Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="830"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Каспар Давид Фридрих – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Каспар_Давид_Фридрих rootpage-Каспар_Давид_Фридрих skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80+%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80+%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80+%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80+%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Биография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Биография"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Биография</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Биография-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Биография</span> </button> <ul id="toc-Биография-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Семейство_и_ранни_години" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Семейство_и_ранни_години"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.1</span> <span>Семейство и ранни години</span> </div> </a> <ul id="toc-Семейство_и_ранни_години-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Преместване_в_Дрезден" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Преместване_в_Дрезден"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.2</span> <span>Преместване в Дрезден</span> </div> </a> <ul id="toc-Преместване_в_Дрезден-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Брак" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Брак"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.3</span> <span>Брак</span> </div> </a> <ul id="toc-Брак-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Късен_живот_и_смърт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Късен_живот_и_смърт"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.4</span> <span>Късен живот и смърт</span> </div> </a> <ul id="toc-Късен_живот_и_смърт-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Теми" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Теми"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>Теми</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Теми-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Теми</span> </button> <ul id="toc-Теми-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Пейзажът_и_възвишеността" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Пейзажът_и_възвишеността"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.1</span> <span>Пейзажът и възвишеността</span> </div> </a> <ul id="toc-Пейзажът_и_възвишеността-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Самотата_и_смъртта" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Самотата_и_смъртта"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.2</span> <span>Самотата и смъртта</span> </div> </a> <ul id="toc-Самотата_и_смъртта-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Немски_фолклор" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Немски_фолклор"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.3</span> <span>Немски фолклор</span> </div> </a> <ul id="toc-Немски_фолклор-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Наследство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Наследство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Наследство</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Наследство-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Наследство</span> </button> <ul id="toc-Наследство-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Влияние" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Влияние"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.1</span> <span>Влияние</span> </div> </a> <ul id="toc-Влияние-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Критика" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Критика"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3.2</span> <span>Критика</span> </div> </a> <ul id="toc-Критика-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Галерия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Галерия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Галерия</span> </div> </a> <ul id="toc-Галерия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Външни препратки</span> </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Каспар Давид Фридрих</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 74 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-74" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">74 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D9%83%D8%A7%D8%B3%D8%A8%D8%B1_%D8%AF%D9%8A%D9%81%D9%8A%D8%AF_%D9%81%D8%B1%D9%8A%D8%AF%D8%B1%D9%8A%D9%83" title="كاسبر ديفيد فريدريك – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="كاسبر ديفيد فريدريك" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D9%83%D8%A7%D8%B3%D8%A8%D8%B1_%D8%AF%D9%8A%D9%81%D9%8A%D8%AF_%D9%81%D8%B1%D9%8A%D8%AF%D8%B1%D9%8A%D9%83" title="كاسبر ديفيد فريدريك – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="كاسبر ديفيد فريدريك" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target"><span>مصرى</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-avk mw-list-item"><a href="https://avk.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – Kotava" lang="avk" hreflang="avk" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Kotava" data-language-local-name="Kotava" class="interlanguage-link-target"><span>Kotava</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D1%96%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D1%8B%D0%B4%D1%80%D1%8B%D1%85" title="Каспар Давід Фрыдрых – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Каспар Давід Фрыдрых" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D1%96%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D1%8B%D0%B4%D1%80%D1%8B%D1%85" title="Каспар Давід Фрыдрых – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Каспар Давід Фрыдрых" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%95%E0%A6%BE%E0%A6%B8%E0%A6%AA%E0%A6%BE%E0%A6%B0_%E0%A6%A1%E0%A6%BE%E0%A6%AD%E0%A6%BF%E0%A6%A1_%E0%A6%AB%E0%A7%8D%E0%A6%B0%E0%A6%BF%E0%A6%A1%E0%A6%B0%E0%A6%BF%E0%A6%96" title="কাসপার ডাভিড ফ্রিডরিখ – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="কাসপার ডাভিড ফ্রিডরিখ" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dsb mw-list-item"><a href="https://dsb.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – долнолужишки" lang="dsb" hreflang="dsb" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Dolnoserbski" data-language-local-name="долнолужишки" class="interlanguage-link-target"><span>Dolnoserbski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9A%CE%AC%CF%83%CF%80%CE%B1%CF%81_%CE%9D%CF%84%CE%AC%CE%B2%CE%B9%CE%BD%CF%84_%CE%A6%CF%81%CE%AF%CE%BD%CF%84%CF%81%CE%B9%CF%87" title="Κάσπαρ Ντάβιντ Φρίντριχ – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Κάσπαρ Ντάβιντ Φρίντριχ" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%D8%A7%D8%B3%D9%BE%D8%A7%D8%B1_%D8%AF%D8%A7%D9%88%DB%8C%D8%AF_%D9%81%D8%B1%DB%8C%D8%AF%D8%B1%DB%8C%D8%B4" title="کاسپار داوید فریدریش – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="کاسپار داوید فریدریش" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo mw-list-item"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target"><span>Føroyskt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Frysk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%A7%D7%A1%D7%A4%D7%A8_%D7%93%D7%95%D7%99%D7%93_%D7%A4%D7%A8%D7%99%D7%93%D7%A8%D7%99%D7%9A" title="קספר דויד פרידריך – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="קספר דויד פרידריך" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A1%E0%A5%87%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%A1_%E0%A4%AB%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%80%E0%A4%A1%E0%A4%B0%E0%A4%BF%E0%A4%96" title="डेविड फ्रीडरिख – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="डेविड फ्रीडरिख" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target"><span>Hornjoserbsce</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%BF%D5%A1%D5%BD%D5%BA%D5%A1%D6%80_%D4%B4%D5%A1%D5%BE%D5%AB%D5%A4_%D5%96%D6%80%D5%AB%D5%A4%D6%80%D5%AB%D5%AD" title="Կասպար Դավիդ Ֆրիդրիխ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Կասպար Դավիդ Ֆրիդրիխ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ie mw-list-item"><a href="https://ie.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – оксидентал" lang="ie" hreflang="ie" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Interlingue" data-language-local-name="оксидентал" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingue</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%82%AB%E3%82%B9%E3%83%91%E3%83%BC%E3%83%BB%E3%83%80%E3%83%BC%E3%83%B4%E3%82%A3%E3%83%88%E3%83%BB%E3%83%95%E3%83%AA%E3%83%BC%E3%83%89%E3%83%AA%E3%83%92" title="カスパー・ダーヴィト・フリードリヒ – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="カスパー・ダーヴィト・フリードリヒ" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%99%E1%83%90%E1%83%A1%E1%83%9E%E1%83%90%E1%83%A0_%E1%83%93%E1%83%90%E1%83%95%E1%83%98%E1%83%93_%E1%83%A4%E1%83%A0%E1%83%98%E1%83%93%E1%83%A0%E1%83%98%E1%83%AE%E1%83%98" title="კასპარ დავიდ ფრიდრიხი – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="კასპარ დავიდ ფრიდრიხი" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EC%B9%B4%EC%8A%A4%ED%8C%8C%EB%A5%B4_%EB%8B%A4%EB%B9%84%ED%8A%B8_%ED%94%84%EB%A6%AC%EB%93%9C%EB%A6%AC%ED%9E%88" title="카스파르 다비트 프리드리히 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="카스파르 다비트 프리드리히" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Kasparas_Davidas_Frydrichas" title="Kasparas Davidas Frydrichas – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Kasparas Davidas Frydrichas" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Kaspars_D%C4%81vids_Fr%C4%ABdrihs" title="Kaspars Dāvids Frīdrihs – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Kaspars Dāvids Frīdrihs" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mi mw-list-item"><a href="https://mi.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – маорски" lang="mi" hreflang="mi" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Māori" data-language-local-name="маорски" class="interlanguage-link-target"><span>Māori</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Каспар Давид Фридрих – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Каспар Давид Фридрих" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds-nl mw-list-item"><a href="https://nds-nl.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – долносаксонски" lang="nds-NL" hreflang="nds-NL" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Nedersaksies" data-language-local-name="долносаксонски" class="interlanguage-link-target"><span>Nedersaksies</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%95%E0%A9%88%E0%A8%B8%E0%A8%AA%E0%A8%B0_%E0%A8%A1%E0%A9%87%E0%A8%B5%E0%A8%BF%E0%A8%A1_%E0%A8%AB%E0%A8%BC%E0%A8%B0%E0%A9%80%E0%A8%A1%E0%A8%B0%E0%A8%BF%E0%A8%B8%E0%A8%BC" title="ਕੈਸਪਰ ਡੇਵਿਡ ਫ਼ਰੀਡਰਿਸ਼ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਕੈਸਪਰ ਡੇਵਿਡ ਫ਼ਰੀਡਰਿਸ਼" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target"><span>ਪੰਜਾਬੀ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target"><span>Piemontèis</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target"><span>Runa Simi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85,_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4" title="Фридрих, Каспар Давид – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Фридрих, Каспар Давид" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-se mw-list-item"><a href="https://se.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – северносаамски" lang="se" hreflang="se" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Davvisámegiella" data-language-local-name="северносаамски" class="interlanguage-link-target"><span>Davvisámegiella</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/Kaspar_David_Fridrih" title="Kaspar David Fridrih – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Kaspar David Fridrih" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-stq mw-list-item"><a href="https://stq.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – Saterland Frisian" lang="stq" hreflang="stq" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Seeltersk" data-language-local-name="Saterland Frisian" class="interlanguage-link-target"><span>Seeltersk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%95%E0%AE%BE%E0%AE%B8%E0%AF%8D%E0%AE%AA%E0%AE%B0%E0%AF%8D_%E0%AE%9F%E0%AF%87%E0%AE%B5%E0%AE%BF%E0%AE%9F%E0%AF%8D_%E0%AE%AA%E0%AE%BF%E0%AE%B0%E0%AE%9F%E0%AF%86%E0%AE%B0%E0%AE%BF%E0%AE%95%E0%AF%8D" title="காஸ்பர் டேவிட் பிரடெரிக் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="காஸ்பர் டேவிட் பிரடெரிக்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D1%96%D0%B4%D1%80%D1%96%D1%85" title="Каспар Давид Фрідріх – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Каспар Давид Фрідріх" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E5%8D%A1%E6%96%AF%E5%B8%95%C2%B7%E5%BC%97%E9%87%8C%E5%BE%B7%E9%87%8C%E5%B8%8C" title="卡斯帕·弗里德里希 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="卡斯帕·弗里德里希" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E5%8D%A1%E6%96%AF%E5%B8%95%C2%B7%E5%A4%A7%E5%8D%AB%C2%B7%E5%BC%97%E9%87%8C%E5%BE%B7%E9%87%8C%E5%B8%8C" title="卡斯帕·大卫·弗里德里希 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="卡斯帕·大卫·弗里德里希" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" title="Caspar David Friedrich – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Caspar David Friedrich" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E5%8D%A1%E6%96%AF%E5%B7%B4%C2%B7%E8%B2%BB%E5%BE%B7%E9%87%8C%E5%B8%8C" title="卡斯巴·費德里希 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="卡斯巴·費德里希" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q104884#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="new vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&redlink=1" rel="discussion" class="new" title="Беседа за страницата (страницата не съществува) [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&oldid=12425402" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&id=12425402&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259A%25D0%25B0%25D1%2581%25D0%25BF%25D0%25B0%25D1%2580_%25D0%2594%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25B4_%25D0%25A4%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B4%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2585"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259A%25D0%25B0%25D1%2581%25D0%25BF%25D0%25B0%25D1%2580_%25D0%2594%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25B8%25D0%25B4_%25D0%25A4%25D1%2580%25D0%25B8%25D0%25B4%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2585"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80+%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4+%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Caspar_David_Friedrich" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikiquote mw-list-item"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" hreflang="bg"><span>Уикицитат</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q104884" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title artist" style="background-color:#EEDFCC; border:1px solid #aaa;">Каспар Давид Фридрих<div style="font-size: 76%; font-weight: normal; font-style: normal;"><span lang="de" dir="ltr">Caspar David Friedrich</span></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-subheader" style="background-color:#FFFFFF; font-size:110%; border:1px solid #aaa;">германски художник</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg" class="mw-file-description"><img alt="Портрет на Каспар Давид Фридрих от Герхард фон Кюгелген" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg/250px-Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg" decoding="async" width="250" height="324" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg/375px-Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg/500px-Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg 2x" data-file-width="1443" data-file-height="1871" /></a></span><div>Портрет на Каспар Давид Фридрих от <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Герхард фон Кюгелген (страницата не съществува)">Герхард фон Кюгелген</a></div></td></tr><tr class="nomobile" style="height:1px;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><hr /></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Роден</th><td class="infobox-data"><div></div> <div><span class="oneline"><a href="/wiki/5_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="5 септември">5 септември</a> <a href="/wiki/1774" title="1774">1774</a> г.</span></div> <div><a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%84%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4" title="Грайфсвалд">Грайфсвалд</a>, <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Швеция">Швеция</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Починал</th><td class="infobox-data"><div><span class="oneline"><a href="/wiki/7_%D0%BC%D0%B0%D0%B9" title="7 май">7 май</a> <a href="/wiki/1840" title="1840">1840</a> г.<span class="noprint"> <small>(65 г.)</small></span></span></div> <div><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Дрезден">Дрезден</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" title="Германски съюз">Германски съюз</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Погребан</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Дрезден">Дрезден</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Федерална република Германия</a></td></tr><tr class="nomobile" style="height:1px;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><hr /></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Етнос</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Германци">Германци</a><sup id="cite_ref-wikidata-fe3ece88ac25a09051e84e01430f32ccd4e7e50b-v6_1-0" class="reference"><a href="#cite_note-wikidata-fe3ece88ac25a09051e84e01430f32ccd4e7e50b-v6-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Религия</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Лутеранство">лутеранство</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Националност</th><td class="infobox-data"><span style="white-space: nowrap"><span class="mw-image-border" typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Flag_of_Germany.svg/20px-Flag_of_Germany.svg.png" decoding="async" width="20" height="12" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Flag_of_Germany.svg/30px-Flag_of_Germany.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Flag_of_Germany.svg/40px-Flag_of_Germany.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="600" /></a></span> <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия"><span style="white-space: normal">Германия</span></a></span></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Учил в</th><td class="infobox-data">Грайфсвалдски университет</td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EEDFCC; border:1px solid #aaaaaa;">Кариера в изкуството</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Стил</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтизъм">романтизъм</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Жанр</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81" title="Пейзажна живопис">пейзажна живопис</a><sup id="cite_ref-wikidata-413b71bfc7f6289029e496c020e0ea37720cb3f6-v6_2-0" class="reference"><a href="#cite_note-wikidata-413b71bfc7f6289029e496c020e0ea37720cb3f6-v6-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Академия</th><td class="infobox-data">Кралска академия по изкуства (Копенхаген)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Учители</th><td class="infobox-data"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%83%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кристиан Аугуст Лоренцен (страницата не съществува)">Кристиан Аугуст Лоренцен</a><br /><a href="/w/index.php?title=%D0%99%D0%B5%D0%BD%D1%81_%D0%AE%D0%B5%D0%BB_(%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Йенс Юел (художник) (страницата не съществува)">Йенс Юел</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Направление</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81" title="Живопис">живопис</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Известни творби</th><td class="infobox-data">„<a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0" title="Странник над море от мъгла">Странник над море от мъгла</a>“ (ок. 1818 г.)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Патрон</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_I_(%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F)" title="Николай I (Русия)">княз Николай Павлович</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Повлиял</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%AE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B0%D0%BB" title="Юхан Дал">Юхан Дал</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B4_%D0%91%D1%8C%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Арнолд Бьоклин">Арнолд Бьоклин</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%BF_%D0%9A%D1%83%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8" title="Архип Куинджи">Архип Куинджи</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Иван Шишкин">Иван Шишкин</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81_%D0%95%D1%80%D0%BD%D1%81%D1%82" title="Макс Ернст">Макс Ернст</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D1%88&action=edit&redlink=1" class="new" title="Пол Неш (страницата не съществува)">Пол Неш</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%A0%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE" title="Марк Ротко">Марк Ротко</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%A0%D0%B8%D1%85%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Герхард Рихтер">Герхард Рихтер</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BC_%D0%9A%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Анселм Кифер (страницата не съществува)">Анселм Кифер</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EEDFCC; border:1px solid #aaa;">Семейство</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Баща</th><td class="infobox-data">Адолф Готлиб Фридрих</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Съпруга</th><td class="infobox-data">Каролине Фридрих</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Деца</th><td class="infobox-data">Адолф Фридрих</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Подпис</th><td class="infobox-data"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Friedrich_C_D_autograph.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Friedrich_C_D_autograph.svg/160px-Friedrich_C_D_autograph.svg.png" decoding="async" width="160" height="46" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Friedrich_C_D_autograph.svg/240px-Friedrich_C_D_autograph.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Friedrich_C_D_autograph.svg/320px-Friedrich_C_D_autograph.svg.png 2x" data-file-width="625" data-file-height="180" /></a></span></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background-color:#EEDFCC; border:1px solid #aaa;"><b><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Caspar_David_Friedrich?uselang=bg">Каспар Давид Фридрих</a></b> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> <p><b>Каспар Давид Фридрих</b> (на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Немски език">немски</a>: <span lang="de" dir="ltr" style="font-style:italic">Caspar David Friedrich</span>) е <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Германци">германски</a> <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Художник">художник</a>, един от най-изявените представители на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтизъм">романтизма</a>. Най-прочути са <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Алегория">алегоричните</a> му пейзажи от средния период в творчеството му, в които са включени замислени силуети на фона на нощно небе, утринна мъгла, безплодни дървета или <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Готическа архитектура">готически руини</a>. Главният му интерес като художник е съзерцаването на природата. Неговите често символични и анти-<a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Класицизъм">класически</a> творби се стремят да придадат личен, емоционален отговор на естествения свят. Картините на Фридрих поставят човека в умалена перспектива насред обширни пейзажи, в които фигурите са смалени до размер, който, според историка Кристофър Джон Мъри, кара „гледащия да се взре към метафизичните им измерения“. </p><p>Фридрих е роден на 5 септември 1774 г. в <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%84%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4" title="Грайфсвалд">Грайфсвалд</a> (<a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Шведска Померания">Шведска Померания</a>) и там започва обучението си като младеж. Учи в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Копенхаген">Копенхаген</a> до 1798, когато се установява в <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Дрезден">Дрезден</a>. Израства в период, през който в Европа нараства разочарованието от материалистическото общество, което води до изпъкване на духовността. Тази смяна на идеалите често се изразява в преоценка на естествения свят и творци като Фридрих, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%8A%D1%80" title="Джоузеф Търнър">Джоузеф Търнър</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB" title="Джон Констабъл">Джон Констабъл</a> започват да изобразяват природата като „божествено творение, противопоставено на хитростта на човешката цивилизация“. </p><p>Творбите на Фридрих му донасят признание още в ранните му години и съвременниците му като френския скулптор <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%94%27%D0%90%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Давид Д'Анжер (страницата не съществува)">Давид Д'Анжер</a> говорят за него като за човек, открил „трагедията на пейзажа“. Въпреки това картините му стават непопулярни през последните му години и той умира в нищета и според думите на историка Филип Милър „полулуд“. С приближаването на Германия към модернизацията в края на XIX век се заражда ново усещане в изкуството и на замислените изображения на Фридрих се гледа като на продукт на отминала епоха. В началото на XX век той отново излиза на преден план, като през 1906 г. е организирана изложба на 32 негови картини и скулптури в Берлин. През 20-те години <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Експресионизъм">експресионистите</a> преоткриват неговото творчество, а през 30-те и началото на 40-те <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8E%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Сюрреализъм">сюрреалистите</a> и <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B7%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Екзистенциализъм">екзистенциалистите</a> често черпят идеи от тях. Възходът на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0" class="mw-redirect" title="Нацизма">нацизма</a> в началото на 30-те също води до нарастване на популярността на Фридрих, но това е последвано от силен упадък, тъй като картините му започват да се асоциират с нацисткото движение като погрешно им се придава <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Национализъм">националистки</a> аспект. </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Биография"><span id=".D0.91.D0.B8.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.84.D0.B8.D1.8F"></span>Биография</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Биография" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Биография"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Семейство_и_ранни_години"><span id=".D0.A1.D0.B5.D0.BC.D0.B5.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE_.D0.B8_.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.B3.D0.BE.D0.B4.D0.B8.D0.BD.D0.B8"></span>Семейство и ранни години</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Семейство и ранни години" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Семейство и ранни години"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Каспар Давид Фридрих е роден на 5 септември 1774 г. в <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%84%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4" title="Грайфсвалд">Грайфсвалд</a>, който от 1630 до 1815 г. принадлежи на <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Швеция">Швеция</a>. Той е шестото от десет деца в <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Лутеранство">лутеранското</a> семейство на Адолф Готлиб Фридрих и Софи Доротея Бехли. Баща му е производител на свещи и сапун. Сведенията за финансовото състояние на семейството са противоречиви; според едни децата са имали частни учители, а според други са живеели сравнително бедно. Родителите му произхождат от Нойбранденбург, докъдето той по-късно често пътува. Майка му умира още през 1781 г. По-късно същата година сестра му Елизабет също почива, а през 1791 г. още една от сестрите му, Мария, умира от тиф. Без съмнение обаче най-травмираща е смъртта на по-малкия му брат Йохан Кристофър през 1787 г. – 13-годишният Каспар Давид вижда как брат му пропада в леда на замръзнало езеро и се удавя. Според някои от сведенията Йохан загива, докато се опитва да помогне на Каспар, който също е в опасност. </p> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich,_Selvportr%C3%A6t,_1800,_KKSgb5006,_Statens_Museum_for_Kunst.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Caspar_David_Friedrich%2C_Selvportr%C3%A6t%2C_1800%2C_KKSgb5006%2C_Statens_Museum_for_Kunst.jpg/180px-Caspar_David_Friedrich%2C_Selvportr%C3%A6t%2C_1800%2C_KKSgb5006%2C_Statens_Museum_for_Kunst.jpg" decoding="async" width="180" height="272" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Caspar_David_Friedrich%2C_Selvportr%C3%A6t%2C_1800%2C_KKSgb5006%2C_Statens_Museum_for_Kunst.jpg/270px-Caspar_David_Friedrich%2C_Selvportr%C3%A6t%2C_1800%2C_KKSgb5006%2C_Statens_Museum_for_Kunst.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Caspar_David_Friedrich%2C_Selvportr%C3%A6t%2C_1800%2C_KKSgb5006%2C_Statens_Museum_for_Kunst.jpg/360px-Caspar_David_Friedrich%2C_Selvportr%C3%A6t%2C_1800%2C_KKSgb5006%2C_Statens_Museum_for_Kunst.jpg 2x" data-file-width="2666" data-file-height="4027" /></a><figcaption>„Автопортрет“ (1800), който показва художника на 26 години. Завършен по време на обучението му в Кралската академия на Копенхаген.</figcaption></figure> <p>През 1790 г. в университета в Грайфсвалд (чийто департамент по изкуствата е кръстен на него) той взема първите си уроци по рисуване при Йохан Готфрид Куисторп, който предава на младия Фридрих въодушевлението си от пейзажа и красотата на своята родина. Куисторп води студентите си на екскурзии, за да рисуват на открито, което от рано подтиква Фридрих към скициране в естествена среда. Чрез Куисторп Фридрих се запознава и впоследствие е силно повлиян от теолога <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%93%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82_%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Людвиг Готхарт Козегартен (страницата не съществува)">Людвиг Готхарт Козегартен</a>, който проповядва, че природата е откровение на Господ. Куисторп запознава Фридрих и с работата на немския художник от XVII век <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%95%D0%BB%D1%81%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Адам Елсхаймер (страницата не съществува)">Адам Елсхаймер</a>, чийто творби често съдържат религиозни теми, доминирани от пейзажа, както и нощни теми. В този период той учи и литература и естетика при шведския професор Томас Торилд. Четири години по-късно, през 1794 г., Фридрих е приет в престижната Кралската академия по изкуства в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Копенхаген">Копенхаген</a>. Там той започва да прави копия на антични скулптури, след което продължава да рисува от живота. В Копенхаген младият художник има достъп до <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Държавен музей на изкуствата (страницата не съществува)">Кралската картинна галерия</a> и колекцията ѝ от нидерландски пейзажи от XVII век. В Академията той учи при <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%83%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кристиан Аугуст Лоренцен (страницата не съществува)">Кристиан Аугуст Лоренцен</a> и пейзажиста <a href="/w/index.php?title=%D0%99%D0%B5%D0%BD%D1%81_%D0%AE%D0%B5%D0%BB_(%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Йенс Юел (художник) (страницата не съществува)">Йенс Юел</a>. Те са силно повлияни от движението <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бурни устреми">Бурни устреми</a> и представляват средното положение между драматичната наситеност и експресивния маниер на развитата романтична естетика и отслабващия <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Неокласицизъм">неокласически</a> идеал. Водещо е настроението, а идеите са почерпени от източници като исландската легенда за <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еда (страницата не съществува)">Еда</a>, поемите на <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B8%D0%B0%D0%BD" title="Осиан">Осиан</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Скандинавска митология">скандинавската митология</a>. </p><p>Фридрих се установява за постоянно в <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Дрезден">Дрезден</a> през 1798 г. В този ранен период той експериментира в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Печатна графика">печатната графика</a> чрез <a href="/wiki/%D0%9E%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%82" title="Офорт">офорт</a> и в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Ксилография">ксилографския дизайн</a>. До 1804 г. той създава 18 офорта и четири гравюри на дърво; те са в малък тираж и са предназначени за приятели. Въпреки тези отклонения, Фридрих работи основно с <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%88&action=edit&redlink=1" class="new" title="Туш (страницата не съществува)">туш</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB" title="Акварел">акварел</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%8F_(%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82)" title="Сепия (цвят)">сепия</a>. С изключение на няколко ранни произведения като „Пейзаж с руини на храм“ (1797) не работи с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%B8" title="Маслени бои">маслени бои</a>, докато не се налага като име в художествените среди. Любимата му тема са пейзажите, вдъхновени от честите пътувания, които започват през 1801 г., когато заминава за <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Балтийско море">балтийското крайбрежие</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Бохемия">Бохемия</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5" title="Кърконоше">Кърконоше</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Харц">Харц</a>. Основно стъпили върху пейзажи от Северна Германия, картините му показват гори, хълмове, пристанища, утринна мъгла и други светлинни ефекти, внимателно наблюдавани в природата. Тези творби са моделирани по скици и проучвания, направени на сценични места, като например скалите на <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Рюген">Рюген</a>, околностите на Дрезден и на <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B1%D0%B0" title="Елба">Елба</a>. Скиците са направени почти единствено с молив и дори имат топографска стойност. Въпреки всичко фините атмосферни ефекти, характерни за картините му от средния период, са творение изцяло от паметта му. Тези ефекти се получават от изобразяването на светлината и отраженията на Слънцето и Луната в облаците и водата; оптически феномен при балтийското крайбрежие, който преди това не е рисуван толкова подробно. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Преместване_в_Дрезден"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.B5.D0.BC.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.B2_.D0.94.D1.80.D0.B5.D0.B7.D0.B4.D0.B5.D0.BD"></span>Преместване в Дрезден</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Преместване в Дрезден" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Преместване в Дрезден"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Фридрих затвърждава репутацията си като през 1805 г. печели награда на конкурса във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D1%80" title="Ваймар">Ваймар</a>, организиран от <a href="/wiki/%D0%93%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Гьоте">Гьоте</a>. По това време конкурсът привличал предимно посредствени и отдавна забравени художници, които представят смесица от неокласически и псевдогръцки стилове. Лошите творби започнали да се отразяват на репутацията на Гьоте и затова, когато Фридрих се включва с две сепия рисунки – „Утринна процесия“ и „Рибар край морето“ – поетът ентусиазирано пише: „Трябва да оценим находчивостта на художника в тази рисунка честно. Тя е добре направена, процесията е точна и подходяща... неговата трактовка е комбинация между решителност, прилежност и изисканост... находчивият акварел... също трябва да се отбележи“. </p> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg/200px-Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg" decoding="async" width="200" height="208" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg/300px-Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg/400px-Caspar_David_Friedrich_-_Das_Kreuz_im_Gebirge.jpg 2x" data-file-width="1865" data-file-height="1944" /></a><figcaption>„Кръстът в планините“ или „Олтарът в Дечин“ (1807), 115 × 110.5 см, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Галерия на новите майстори">Галерия на новите майстори</a>, Дрезден. Първата голяма творба на Фридрих. Тя нарушава традицията на представяне на разпятието като въвежда доминация на пейзажа.</figcaption></figure> <p>Фридрих завършва първата си голяма картина през 1807 г., когато е на 34. „Кръстът в планините“, които днес е известен като „Олтарът в Дечин“ (<a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Галерия на новите майстори">Галерия на новите майстори</a>, Дрезден), е олтарен панел, поръчан от графинята на Тун за фамилния параклис в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%87%D0%B8%D0%BD" title="Дечин">Дечин</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Бохемия">Бохемия</a>. Това е една от малкото поръчки, които художникът изобщо получава. Панелът изобразява <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Разпятие Христово">Христовото разпятие</a> в профил на върха на планина, сам насред природата. Кръстът достига най-високата точка в картината, но е представен под ъгъл и от далечна гледна точка, което е необичайно за сцените с разпятие в западното изкуство. Природата е доминираща в картината и за първи път в християнското изкуство олтарната творба е пейзаж. Според специалиста Линда Сигел, замисълът на творбата е „логическият климакс на много от ранните му рисунки, които показват кръст сред природата“. </p><p>Картината е изложена за първи път на Коледа 1808 г. Въпреки предимно хладния прием това е първата картина на Фридрих, която добива обществена известност. Приятелите на автора публично защитават творбата, а критикът <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%B4%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Базил фон Рамдор (страницата не съществува)">Базил фон Рамдор</a> пише дълга статия, в които отхвърля употребата на пейзажа в подобен контекст. Рамдор поначало оспорва концепцията, че чистият пейзаж би могъл да предаде изрично някакъв смисъл. Фридрих отговаря с програма описваща неговите намерения. В свой коментар от 1809 г. Фридрих сравнява лъчите на залязващото слънце със светлината на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3_%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%86" title="Бог Отец">Бог Отец</a>. Залезът показва, че ерата, когато Господ се откривал явно на хората, е преминала. Това изявление е единственият документиран случай, в който Фридрих е направил детайлна интерпретация на своя творба. </p><p>Фридрих е избран за член на Берлинската академия през 1810 г., след което пруският <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86" title="Кронпринц">кронпринц</a> закупува две от картините. Въпреки това през 1816 г. той решава да се дистанцира от пруската власт и през юни същата година кандидатства за саксонско гражданство. Това шокира приятелите му, тъй като по това време саксонското правителство е профренско, а картините на Фридрих дотогава са смятани за патриотични и ясно антифренски. Независимо от това, Фридрих получава не само гражданство, но през 1818 г. и членство в Саксонската академия със заплата от 150 <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Талер">талера</a>. Въпреки че се надява да получи пълна професура, такава никога не му е дадена, тъй като, според Немската информационна библиотека, „се усещало, че картините му са прекалено лични, а гледната му точка - прекалено индивидуалистична, за да служи за плодотворен пример за студентите“. Политиката играе прекалено голяма роля в застоя в неговата кариера: немската тематика в картините му често се сблъсква с преобладаващите профренски настроения по това време. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Брак"><span id=".D0.91.D1.80.D0.B0.D0.BA"></span>Брак</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Брак" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Брак"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg/200px-Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg" decoding="async" width="200" height="252" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg/300px-Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg/400px-Caspar_David_Friedrich%27s_Chalk_Cliffs_on_R%C3%BCgen.jpg 2x" data-file-width="2587" data-file-height="3257" /></a><figcaption>„<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Скалите на Рюген (страницата не съществува)">Скалите на Рюген</a>“ (1818)</figcaption></figure> <p>На 21 януари 1818 г. Фридрих се жени за Каролине Бомер, 25-годишна дъщеря на бояджия на дрехи от Дрезден. Двамата имат три деца, първото от които, Ема, се ражда през 1820 г. Съпругата си той рисува в „Жена на прозореца“ (1822), една от серията картини в гръб. <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Физиология">Физиологът</a> и художник <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карл Густав Карус (страницата не съществува)">Карл Густав Карус</a> отбелязва в биографичните си есета, че бракът не оказва сериозно отражение на живота или на личността на Фридрих. Въпреки това в платната му от този период, включително в „<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%8E%D0%B3%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Скалите на Рюген (страницата не съществува)">Скалите на Рюген</a>“ (нарисувано след медения им месец), се усеща нови чувство на лекота, палетата му е по-светла и се наблюдава намаляване на <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Аскетизъм">аскетизма</a>. Човешките фигури се появяват доста често в картините му от този период, в което Сигел вижда отражение на „важността на човешкия живот и още повече на приятелите, която [важност] окупира мислите му все повече и повече и приятелите, съпругата му, и съгражданите му се появяват често в творбите му“. </p><p>По това време художникът намира подкрепа от два източника в Русия. През 1820 г. <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA_%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B7" title="Велик княз">великият княз</a> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_I_(%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F)" title="Николай I (Русия)">Николай Павлович</a>, по повеление на съпругата си <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0_%D0%A4%D1%8C%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_(%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B0)" title="Александра Фьодоровна (Шарлота)">Александра Фьодоровна</a>, посещава студиото на Фридрих и се завръща в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%82_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3" title="Санкт Петербург">Санкт Петербург</a> със значителен брой негови картини. Това е началото на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD_(%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB)" title="Патрон (покровител)">патронаж</a>, който продължава дълги години. Не след дълго поетът <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%96%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Василий Жуковски">Василий Жуковски</a>, учител на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_II_(%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F)" title="Александър II (Русия)">Александър II</a>, се среща с Фридрих през 1821 г. и открива в него сродна душа. Десетилетия наред Жуковски помага на Фридрих като купува негови творби и препоръчва картините му на царското семейство; неговата помощ в края на живота на Фридрих се оказва безценна за болния и беден Фридрих. Жуковски отбелязва, че картините на Фридрих „ни очароват с прецизността си и всяка от тях събужда спомен у нас“. </p><p>Фридрих се познава с <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%9E%D1%82%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Филип Ото Рунге (страницата не съществува)">Филип Ото Рунге</a>, друг водещ немски романтически художник. Той е приятел и с <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9A%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3&action=edit&redlink=1" class="new" title="Георг Фридрих Керстинг (страницата не съществува)">Георг Фридрих Керстинг</a>, който го рисува по време на работа в неукрасеното му студио, както и с норвежкия художник <a href="/wiki/%D0%AE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B0%D0%BB" title="Юхан Дал">Юхан Дал</a>. Дал е близък с Фридрих през последните му години и изразява опасението си, че за купуващата публика картините на Фридрих са само „интересни“. Докато Жуковски оценява психологическите теми на Фридрих, Дал оценява описателното качество на пейзажите му и казва, че „художници и ценители виждат в изкуството на Фридрих само вид <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Мистицизъм">мистика</a>, защото те самите търсят единствено мистиката... Те не виждат вярното и добросъвестно изучаване на природата, което Фридрих представя“. </p><p>В тези години Фридрих често скицира паметници и скулптури за <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9" title="Мавзолей">мавзолеи</a>, което отразява манията му по смъртта и отвъдния живот; той дори създава дизайни за някои надгробни паметници в дрезденското гробище. Някои от тези творби са изгубени в пожара, унищожил мюнхенския <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82_(%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Стъклен палат (Мюнхен) (страницата не съществува)">Стъклен палат</a> (1931) и по време на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Бомбардировки на Дрезден">бомбардировките на Дрезден</a> (1945). </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Късен_живот_и_смърт"><span id=".D0.9A.D1.8A.D1.81.D0.B5.D0.BD_.D0.B6.D0.B8.D0.B2.D0.BE.D1.82_.D0.B8_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82"></span>Късен живот и смърт</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Късен живот и смърт" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Късен живот и смърт"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_(um_1812).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_%28um_1812%29.jpg/250px-Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_%28um_1812%29.jpg" decoding="async" width="250" height="324" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_%28um_1812%29.jpg/375px-Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_%28um_1812%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_%28um_1812%29.jpg/500px-Georg_Friedrich_Kersting_-_Caspar_David_Friedrich_in_seinem_Atelier_%28um_1812%29.jpg 2x" data-file-width="3088" data-file-height="4000" /></a><figcaption>„Каспар Давид Фридрих в студиото му“ (1819), <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9A%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3&action=edit&redlink=1" class="new" title="Георг Фридрих Керстинг (страницата не съществува)">Георг Фридрих Керстинг</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Стара национална галерия">Старата национална галерия</a>, Берлин.</figcaption></figure> <p>Репутацията на Фридрих запада стремглаво през последните 15 години от живота му. След като идеите на ранния Романтизъм не са на мода, на художника се гледа като на ексцентричен и меланхоличен характер, вън от времето си. Постепенно патроните му го изоставят. Към 1820 г. той живее като отшелник и е описван от приятелите си като „най-самотния от самотните“. В края на живота си той живее относително бедно, а зависимостта му от даренията от приятели нараства. Изолира се и прекарва дълги периоди от деня и нощта, разхождайки се сам в гори и полета, които разходки често започват преди изгрев. </p><p>През юни 1835 г. получава първия си <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82" title="Инсулт">инсулт</a>, който му оставя частична парализа на крайниците и ограничава в огромна степен възможността му да рисува. В резултат от това Фридрих не може да работи с маслени бои и се ограничава до акварел, сепия и преработка на стари композиции. Въпреки че зрението му остава силно, той губи силата в ръцете си. Независимо от всичко той успява да завърши последната от „черните картини“, „Морски бряг на лунна светлина“ (1835 – 36), описана от Вон като „най-мрачната от всичките му крайбрежни, в която богатството на цветната гама компенсира липсата на предишния финес“. Символи на смъртта се появяват в други от произведенията му от този период. Скоро след удара <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Романови">руското царско семейство</a> купува голям брой от ранните му творби, което му позволява да пътува до <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5" title="Теплице">Теплице</a>, за да се възстановява. </p><p>В средата на 30-те години Фридрих започва поредица портрети и се завръща към самонаблюдение в природата. Историкът Уилям Вон пише: „Той се вижда като като силно променен човек. Вече не е изправената, подкрепяща фигура в „<a href="/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8,_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Двама души, съзерцаващи Луната">Двама души, съзерцаващи Луната</a>“ (1819). Той е стар и схванат... ходи прегърбен“. Към 1838 г. може да работи само в малък формат. Той и семейството му живеят в бедност и са зависими от дарения от приятели. </p><p>Когато Фридрих умира в Дрезден на 7 май 1840 г., това е слабо забелязано от артистичната общност. Репутацията и славата му са отслабнали прекомерно. Творбите му са популярни приживе, но не добиват широка популярност. Въпреки че изучаването на пейзажа и подчертаването на духовните измерения на природата са общоприети в съвременното изкуство, творбите на Фридрих са прекалено оригинални и лични, за да бъдат добре разбрани. Към 1838 г. картините му не се купуват и не получават внимание от критиката; романтичното движение се отдалечава от ранния идеализъм, за чието установяване художникът спомага. След смъртта му Карл Густав Карус пише поредица статии, в които отдава дължимото на Фридрих за трансформацията в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81" title="Пейзажна живопис">пейзажното изкуство</a>, която предизвиква. Въпреки това Карус поставя Фридрих строго в границите на неговото време, а не като част от една продължаваща традиция. Само една от картините му е издадена като отпечатък и то в малък тираж. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Теми"><span id=".D0.A2.D0.B5.D0.BC.D0.B8"></span>Теми</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Теми" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Теми"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg" decoding="async" width="280" height="179" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg/420px-Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg/560px-Caspar_David_Friedrich_-_Abtei_im_Eichwald_-_Google_Art_Project.jpg 2x" data-file-width="4000" data-file-height="2563" /></a><figcaption>„<a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%B4%D1%8A%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%B0" title="Абатството в дъбака">Абатството в дъбака</a>“ (1808 – 10), 110.4 × 171 см. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Стара национална галерия">Старата национална галерия</a>, Берлин. Историкът Алберт Бойме пише: „Като сцена от хорър филм, тя носи всички готически клишета на късния XVIII и ранния XIX век.“</figcaption></figure> <p>Заедно с <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%A2%D0%B8%D0%BA" title="Лудвиг Тик">Лудвиг Тик</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Новалис">Новалис</a>, Фридрих е в центъра на литературния и художествен живот на Романтизма. Ключов елемент за разбиране на възгледите, отразени в творчеството на Фридрих, е връзката между пейзаж и мистично чувство. </p><p>През 1817 г. той се сприятелява с Карл Густав Карус – учен и художник, който публикува „9 писма за рисуването на пейзаж“. Водеща е мисълта, че съзерцанието на величието на природата е върховно естетическо преживяване и мистична нагласа. Изглежда Фридрих има сходни възгледи. В творбите му се повтаря мотивът за човешкото преклонение пред природата, която е Божие проявление. </p><p>Фридрих въплъщава в себе си един истински <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтизъм">романтик</a>: по-скоро интровертен, стеснителен към света, привързан към природата и религиозен. Картините му се схващат най-вече като меланхолични. Мислите му кръжат често около Настояще, Минало и Бъдеще. </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">„Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си“. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr> <tr> <td colspan="3" style="padding-top:3px"><p style="font-size:85%;line-height:1em;text-align: right"><cite style="font-style:normal;">К. Д. Фридрих</cite></p> </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Пейзажът_и_възвишеността"><span id=".D0.9F.D0.B5.D0.B9.D0.B7.D0.B0.D0.B6.D1.8A.D1.82_.D0.B8_.D0.B2.D1.8A.D0.B7.D0.B2.D0.B8.D1.88.D0.B5.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82.D1.82.D0.B0"></span>Пейзажът и възвишеността</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Пейзажът и възвишеността" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Пейзажът и възвишеността"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Изобразяването на природата по изцяло нов начин е нововъведение на Фридрих. Той изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, каквато е класическата концепция, но гледа на него като на миг на възвишеност, обединение с духовната същност чрез съзерцаване на природата. Фридрих е майстор на трансформацията на пейзажа от обикновен фон в човешка драма, в самостоятелен емоционален обект. В картините на Фридрих често присъства <i>Rűckenfigur</i> (обърнатата фигура) – човек видян в гръб, съзерцаващ природата. Така зрителят е насърчен да се постави на мястото на <i>Rűckenfigur</i> и по този начин да преживее възвишения потенциал на природата, като Фридрих ясно съзнава, че сцената е възприета и идеализирана от зрителя. Фридрих създава идеята за пейзаж, изпълнен с романтично чувство – <i>die romantische Stimmungslandschaft</i>. Творчеството му показва детайлно широк кръг от географски обекти като скалисти брегове, гори и планини. Често използва пейзажа за религиозни теми. По негово време на повечето от известните картини се гледа като на израз на религиозен <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Мистицизъм">мистицизъм</a>. </p> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg/220px-Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg" decoding="async" width="220" height="169" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg/330px-Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg/440px-Caspar_David_Friedrich_-_Mann_und_Frau_in_Betrachtung_des_Mondes_-_Alte_Nationalgalerie_Berlin.jpg 2x" data-file-width="2536" data-file-height="1944" /></a><figcaption>„Мъж и жена, съзерцаващи Луната“ (1830 – 35), 34 × 44 см. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Стара национална галерия">Старата национална галерия</a>, Берлин. Художникът показва двойка, съзерцаваща продължително природата. Облечени в „стари германски“ дрехи, според критика Робърт Хюз, те са „плашещо различни по тон и модел от драмите на природата около тях“.</figcaption></figure> <p>Фридрих казва: „Художникът трябва да рисува не само това, което има пред себе си, но и това което вижда в себе си. Ако той не вижда нищо в себе си, той трябва да престане да рисува това, което има пред себе си. В противен случай картините му ще бъдат като сгъваем параван, зад който човек очаква да види единствено болен или мъртвец“. Просторни небеса, бури, мъгли, гори, руини и кръстове, които свидетелстват за божието присъствие са често срещан елемент в пейзажите на Фридрих. Смъртта също намира символичен израз в лодки, отдалечаващи се от брега – мотивът на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Харон (митология)">Харон</a> – и в тополите. Най-директно тя се вижда в „<a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%B4%D1%8A%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%B0" title="Абатството в дъбака">Абатството в дъбака</a>“ (1808 – 10), в която монаси носят ковчег към гроба пред кръст и през портала на църква в руини. </p><p>Той е един от първите художници, които рисуват зимни пейзажи, в които земята е скована и мъртва. Зимните сцени на Фридрих са сериозни и спокойни – според историка Херман Бенкен, Фридрих рисува зимни сцени, в които „човешки крак още не е стъпвал. Темата на почти всички стари зимни картини е повече за животът през зимата, отколкото самата зима. През XVI и XVII век е немислимо да не включиш такива мотиви като група кънкьори, скитник... Фридрих е първият, който показва изцяло обособени и отличителни черти от природния живот. Вместо множество тонове, той търси единственият; така в пейзажите си той подчинява композиционния акорд на една-единствена нота“. </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg/220px-Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg/330px-Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg/440px-Caspar_David_Friedrich_-_Das_Eismeer_-_Hamburger_Kunsthalle_-_02.jpg 2x" data-file-width="3176" data-file-height="2375" /></a><figcaption>„<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%BB%D0%B5%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Море от лед (страницата не съществува)">Море от лед</a>“ (1823 – 24), <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3)" title="Салон на изкуствата (Хамбург)">Салон на изкуствата (Хамбург)</a>. Тази картина е описвана като „смайваща композиция на близки и далечни форми в арктичен вид“.</figcaption></figure> <p>Голи дъбове и пънове, като в „<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дървото на гарваните (страницата не съществува)">Дървото на гарваните</a>“ (ок. 1822) и „<a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Image:Caspar_David_Friedrich_028.jpg" class="extiw" title="commons:Image:Caspar David Friedrich 028.jpg">Мъж и жена, съзерцаваща Луната</a>“ (ок. 1833) и „Върба под залязващо слънце“ (ок. 1835), са повтарящи се елементи, символизиращи смъртта, в картините на Фридрих. В противодействие на усещането за отчаяние са символите на изкуплението: кръстът и проясняващото се небе, обещаващи <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B5" title="Безсмъртие">вечен живот</a> и слаба луна, предлагаща надежда и нарастващата близост с Исус. В морските си картини, котви често се появяват на брега, което също е символ на духовна надежда. Немският литературовед Алис Куцниар намира в картините на Фридрих темпорално представяне на минаването на времето, което е рядко използвано в изобразителните изкуства. Например в „Абатството в дъбака“ придвижването на монасите от гроба към кръста и хоризонта носи посланието на Фридрих, че последното място на човека е отвъд гроба. </p><p>Нарастващият песимизъм в късните години на Фридрих водят до нарастване на значението на два от важните и постоянни елементи в пейзажите му – изгревът и залезът. Творбите му стават по-мрачни, откриващи страховита монументалност. „<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%BB%D0%B5%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Море от лед (страницата не съществува)">Море от лед</a>“ (1823 – 24; наричана и „Крушението на надеждата“ и „Полярно море“) вероятно най-добре обобщава идеите и целите на Фридрих на този етап. Това обаче става по такъв радикален начин, че картината не получава добър прием. Завършена през 1824 г., тя показва мрачна тема – корабокрушение в ледовития океан; „изображението, което той създава, с остри плочи от подобни на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Травертин">травертин</a> ледени късове, разкъсващи дървен кораб, отива отвъд документирането в алегорията: крехката барка на човешкия живот е смазана от необхватното и смразяващото световното безразличие“. </p><p>Писаните от Фридрих коментари за естетиката се ограничават до колекция <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Афоризъм">афоризми</a> от 1830 г., в които той обяснява нуждата на твореца за съвпадение между наблюдаваното в природата и вътрешния поглед на личността. Най-известната му бележка съветва художника да „затвори телесното си око, за да види картината първо с духовното си око. Тогава освети с дневна светлина това, което си видял в мрака, за да може то да реагира на другите навътре отвън“. Той отхвърля прекомерното изобразяване на природата в нейната „цялост“, както е направено това в творбите на негови съвременници като <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%A0%D0%B8%D1%85%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Адриан Лудвиг Рихтер">Адриан Лудвиг Рихтер</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%99%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D1%85&action=edit&redlink=1" class="new" title="Йозеф Антон Кох (страницата не съществува)">Йозеф Антон Кох</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Самотата_и_смъртта"><span id=".D0.A1.D0.B0.D0.BC.D0.BE.D1.82.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B8_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82.D1.82.D0.B0"></span>Самотата и смъртта</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Самотата и смъртта" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Самотата и смъртта"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Landscape_with_Owl,_Grave,_and_Coffin.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Landscape_with_Owl%2C_Grave%2C_and_Coffin.jpg/200px-Landscape_with_Owl%2C_Grave%2C_and_Coffin.jpg" decoding="async" width="200" height="195" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Landscape_with_Owl%2C_Grave%2C_and_Coffin.jpg/300px-Landscape_with_Owl%2C_Grave%2C_and_Coffin.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/00/Landscape_with_Owl%2C_Grave%2C_and_Coffin.jpg/400px-Landscape_with_Owl%2C_Grave%2C_and_Coffin.jpg 2x" data-file-width="501" data-file-height="488" /></a><figcaption>„Пейзаж с бухал, гроб и ковчег“ (1836 – 37), молив и сепия</figcaption></figure> <p>Животът и изкуството на Фридрих са белязани от чувство на самота. Това става очевидно в късните му творби, когато приятели, членове на семейството му и приятели романтици се отчуждават от него или умират. </p><p>Историците и някои от съвременниците му приписват меланхолията в творчеството му на загубите, които Фридрих претърпява през младежките си години, и на мрачните перспективи в зрялата му възраст. Бледият му вид и уединеността му помагат за затвърждаване на мнението, че Фридрих е „необщителен мъж от севера“. </p><p>Фридрих има депресивни периоди през 1799, 1803 – 05, ок. 1813, 1816 и между 1824 и 1826 г. Има забележими тематични промени в картините му от тези периоди, в които нараства използването на мотиви, като лешояди, бухали, гробища и руини. След 1826 г. тези мотиви стават постоянни, а употребата на цветове се насочва към тъмната гама и заглушаването. Карус пише през 1829 г., че Фридрих „е обграден от дебел, мрачен облак от душевна несигурност“. През 2004 г. психиатърът Карстен Щпитцер пише, че според него Фридрих е страдал от хронична мудност, суицидни наклонности и това, което самият художник описва като „ужасяваща угриженост“. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Немски_фолклор"><span id=".D0.9D.D0.B5.D0.BC.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D1.84.D0.BE.D0.BB.D0.BA.D0.BB.D0.BE.D1.80"></span>Немски фолклор</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Немски фолклор" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Немски фолклор"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Мотивите от немския фолклор нарастват в творчеството на Фридрих в периода, когато Франция окупира <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Померания">Померания</a> през 1813 г. Антифренският германски националист Фридрих използва мотиви от местния пейзаж за възхвала на немската култура, обичаи и митология. Той е впечатлен от анти-<a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Наполеон">наполеоновата</a> поезия на <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BD%D1%81%D1%82_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86_%D0%90%D1%80%D0%BD%D1%82" title="Ернст Мориц Арнт">Ернст Мориц Арнт</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%9A%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Теодор Кьонер (писател) (страницата не съществува)">Теодор Кьонер</a> и от патриотичната литература на <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%9C%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Адам Мюлер (страницата не съществува)">Адам Мюлер</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82" title="Хайнрих фон Клайст">Хайнрих фон Клайст</a>. Повлиян от смъртта на трима от приятелите си във войната срещу Франция и от драмата на Клайст „Битката на Херман“ (<i>Die Hermannsschlacht</i>, 1808), Фридрих започва поредица картини, в които възнамерява да включи политически символи единствено чрез средствата на пейзажа. Това е първият подобен опит в историята на изкуството. </p><p>В „<a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гробове на старите герои (страницата не съществува)">Гробове на старите герои</a>“ (1812) той изобразява порутен монумент с надпис „<a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Арминий">Арминий</a>“ (препращащ към немския вожд), символ на национализъм, близо до четири гробници на паднали герои, които са леко открехнати, освобождавайки духовете им във вечността. Две малки фигури на френски войници са поставени пред пещерата, която сякаш ги обгръща и ги отдалечава от Рая. Друга политическа картина, „Гора с френски <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%BD%D0%B8" title="Драгуни">драгуни</a> и гарван“ (ок. 1813), показва изгубен френски войник, потиснат от гъстата гора, а в близост до него гарван е кацнал на пън – поличба за гибелта, символизираща очакваното поражение на Франция. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Наследство"><span id=".D0.9D.D0.B0.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Наследство</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Наследство" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Наследство"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Влияние"><span id=".D0.92.D0.BB.D0.B8.D1.8F.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Влияние</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Влияние" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Влияние"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Фридрих е един от многото романтични художници, спомогнали за това <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%B7%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81" title="Пейзажна живопис">пейзажната живопис</a> да се нареди сред водещите жанрове в западното изкуство. Сред съвременниците си, стилът на Фридрих оказва най-голямо влияние върху <a href="/wiki/%D0%AE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B0%D0%BB" title="Юхан Дал">Юхан Дал</a>. От по-късните поколения, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B4_%D0%91%D1%8C%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Арнолд Бьоклин">Арнолд Бьоклин</a> е силно повлиян от него. Постоянното присъствие на Фридрих в руските колекции повлиява много руски художници, сред които <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%BF_%D0%9A%D1%83%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8" title="Архип Куинджи">Архип Куинджи</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Иван Шишкин">Иван Шишкин</a>. Духовността на Фридрих изпреварва американските художници, като <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Албърт Райдър (страницата не съществува)">Албърт Райдър</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D1%84_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%91%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ралф Албърт Блейклок (страницата не съществува)">Ралф Албърт Блейклок</a>, художниците от <a href="/wiki/%D0%A5%D1%8A%D0%B4%D1%81%D1%8A%D0%BD_%D1%80%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D1%80" title="Хъдсън ривър">Хъдсън ривър</a> и американските <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Луминизъм (страницата не съществува)">луминисти</a>. </p><p>В края на XX век Фридрих е преоткрит от норвежкия историк Андреас Ауберт, чийто текстове дават тласък на модерното изучаване на Фридрих. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Символизъм">Символистите</a> също оценяват мечтателните и алегоричните му пейзажи. Норвежкият символист <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%9C%D1%83%D0%BD%D0%BA" title="Едвард Мунк">Едвард Мунк</a> вижда творби на Фридрих в Берлин през 80-те години на XIX век. „Самотните“ (1899) на Мунк е далечен отглас от обърнатата фигура на Фридрих, въпреки че при Мунк фокусът е преместен от пейзажа към чувството за изолация между двете меланхолични фигури на преден план. </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shishkin_na_severe_dikom1.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Shishkin_na_severe_dikom1.jpg/170px-Shishkin_na_severe_dikom1.jpg" decoding="async" width="170" height="244" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Shishkin_na_severe_dikom1.jpg/255px-Shishkin_na_severe_dikom1.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Shishkin_na_severe_dikom1.jpg/340px-Shishkin_na_severe_dikom1.jpg 2x" data-file-width="2400" data-file-height="3444" /></a><figcaption>„В дивия север“ (1891), <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Иван Шишкин">Иван Шишкин</a>, Киевски музей на руското изкуство</figcaption></figure> <p>Пейзажите на Фридрих оказват силно влияние върху работата на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81_%D0%95%D1%80%D0%BD%D1%81%D1%82" title="Макс Ернст">Макс Ернст</a> и като резултат от това други <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8E%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Сюрреализъм">сюрреалисти</a> започват да гледат на Фридрих като на предвестник на тяхното движение. През 1934 г. белгийският художник <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Рене Магрит">Рене Магрит</a> отдава дължимото на Фридрих в картината си „Човешко състояние“, която направо заема мотиви от творчеството на Фридрих като въпросите за възприятие и ролята на зрителя. Няколко години по-късно сюрреалистичното списание „Минотаур“ публикува статия за Фридрих от критика Мари Ландсбергер, с която запознава голям кръг артисти с неговото творчество. Влиянието на „Море от лед“ е очевидно в „Мъртво море“ (1940 – 41) на <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB_%D0%9D%D0%B5%D1%88&action=edit&redlink=1" class="new" title="Пол Неш (страницата не съществува)">Пол Неш</a>, горещ почитател на Ернст. Творчеството на Фридрих е описано като вдъхновяващо от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%A0%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE" title="Марк Ротко">Марк Ротко</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%A0%D0%B8%D1%85%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Герхард Рихтер">Герхард Рихтер</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BC_%D0%9A%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Анселм Кифер (страницата не съществува)">Анселм Кифер</a>. Романтичните картини на Фридрих са сред откроените от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%8E%D1%8A%D0%BB_%D0%91%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82" title="Самюъл Бекет">Самюъл Бекет</a>, който гледайки „Мъж и жена, съзерцаващи Луната“ казва „знаеш ли, това беше източникът на <a href="/wiki/%D0%92_%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%BE%D0%B4%D0%BE" title="В очакване на Годо">В очакване на Годо</a>“. </p><p>В своята статия от 1961 г. „Абстрактното възвишено“, историкът Робърт Розенблум прави сравнение между романтичните пейзажи на Фридрих и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%8A%D1%80" title="Джоузеф Търнър">Търнър</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Абстрактен експресионизъм">абстрактния експресионизъм</a> на Марк Ротко. По-конкретно Розенблум описва „<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85%D1%8A%D1%82_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Монахът край морето (страницата не съществува)">Монахът край морето</a>“ (1809) на Розенблум, „Вечерна звезда“ на Търнър и „Светлина, земя и тъга“ (1954) на Ротко като разкриващи афинитет към гледката и чувството. Според Розенблум, „Ротко, като Фридрих и Търнър, ни поставя на прага на тези безформени безкрайности, обсъждани от естетите на възвишеното. Малкият монах на Фридрих и рибарят на Търнър създават трогателен контраст между безкрайната необятност на пантеистичния бог и безкрайната незначителност на неговите създания. В абстрактния език на Ротко такъв детайл – мост на съпричастност между истинския наблюдател и представянето на трансценденталния пейзаж – вече не е необходим; самите ние сме монахът пред морето, мълчалив и замислен пред тези огромни и беззвучни картини, сякаш гледаме залез или лунна нощ“. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Критика"><span id=".D0.9A.D1.80.D0.B8.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0"></span>Критика</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Критика" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Критика"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>До 1890 г. и особено след смъртта на приятелите му, творчеството на Фридрих е почти забравено за десетилетия. Въпреки това към 1890 г. символизмът в картините му съвпада с артистичното настроение на деня, особено това в Централна Европа. Въпреки възродения интерес и признание на оригиналността му, неговата липса на „рисувателен ефект“ и тънка повърхност се сблъсква с водещите теории на този период. </p> <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Не съм толкова слаб, че да се подчинявам на изискванията на възрастта, когато те са против убежденията ми. Сплитам пашкул около себе си; нека останалите сторят същото. Оставям на времето да покаже какъв ще е резултатът: прекрасна пеперуда или личинка. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr> <tr> <td colspan="3" style="padding-top:3px"><p style="font-size:85%;line-height:1em;text-align: right"><cite style="font-style:normal;">К. Д. Фридрих</cite></p> </td></tr></tbody></table> <p>През 30-те години на XX век картините на Фридрих са използвани за популяризиране на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Националсоциализъм">нацистката</a> идеология, която се опитва да напасне романтичния художник в националистическата идеология „Кръв и почва“. Нужни са десетилетия, за да се възстанови репутацията на Фридрих от асоциирането му с нацистите. Употребата на символи и фактът, че творбите му попадат извън дефинициите на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Модернизъм">модернизма</a>, допринася за загубата на популярност. През 1949 г. историкът <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BA" title="Кенет Кларк">Кенет Кларк</a> пише, че Фридрих „работи във фригидната техника на своето време, която трудно може да вдъхнови модерна художествена школа“ и предполага, че художникът се е опитал да изрази в картина това, което е по-добре да бъде оставено на поезията. Това отхвърляне на Фридрих нанася на репутацията му вреда, подобна на вредите, нанесени в края на 30-те. </p><p>Репутацията му страда и от това, че визията му е възприета от много холивудски режисьори на хорър и фентъзи филми, като <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82_%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BD%D0%B8" title="Уолт Дисни">Уолт Дисни</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D1%86_%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Фриц Ланг">Фриц Ланг</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%83" title="Фридрих Мурнау">Фридрих Мурнау</a>. Реабилитацията му е бавна, но се насърчава от съчиненията на критици и преподаватели като Вернер Хофман, Хелмут Бюрш-Супран и Зигрид Хинз, които успешно отхвърлят и оборват политическия подтекст, приписван на творчеството му и го поставят в изцяло художествено-исторически контекст. През 70-те Фридрих отново е излаган в големи галерии по целия свят и намира прием от новото поколение критици и историци. </p><p>Международната му репутация вече е затвърдена. Той е национална икона в Германия и високо ценен от историци и ценители на запад. На него се гледа като на фигура с изключително сложна психология и според Вон, Фридрих е „вярващ, който се бори със съмнението, служител на красотата, гонен от мрака. В края той надхвърля интерпретацията и ограниченията на културата чрез завладяващата привлекателност на художествените си образи. Наистина той изниква като пеперуда – да се надяваме такава, каквато никога повече няма да изчезне от погледа ни“. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Галерия"><span id=".D0.93.D0.B0.D0.BB.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>Галерия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Галерия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Галерия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Фридрих е плодотворен художник, който създава над 500 творби. В тон с романтичните идеали от неговото време, той е възнамерявал картините му да бъдат изцяло естетични изявления и поради това той внимава изключително много заглавията, които им дава да не бъдат прекалено описателни или емоционални. Вероятно някои от днешните по-буквални заглавия, като „<a href="/w/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Етапите на живота (страницата не съществува)">Етапите на живота</a>“, не са дадени от художника, а са възприети при някое от възражданията на интереса към неговото творчество. Срещат се трудности при датиране на произведенията на Фридрих, отчасти поради това, че той често не посочва име или дата на платното. Фридрих е водел прецизен дневник на произведенията си, който е използван от изследователите му за датиране на картините. </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional" style="max-width: 915px;"> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_021.jpg" class="mw-file-description" title="„Гробове на старите герои“ (1812), 49.5 x 70.5 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). Изобразени са порутен паметник с надпис „Арминий“ и четири гробници на паднали герои, които са леко открехнати, освобождавайки духовете им във вечността. Две малки фигури на френски войници са поставени пред пещерата, която сякаш ги обгръща и ги отдалечава от Рая."><img alt="„Гробове на старите герои“ (1812), 49.5 x 70.5 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). Изобразени са порутен паметник с надпис „Арминий“ и четири гробници на паднали герои, които са леко открехнати, освобождавайки духовете им във вечността. Две малки фигури на френски войници са поставени пред пещерата, която сякаш ги обгръща и ги отдалечава от Рая." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Caspar_David_Friedrich_021.jpg/140px-Caspar_David_Friedrich_021.jpg" decoding="async" width="140" height="98" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Caspar_David_Friedrich_021.jpg/210px-Caspar_David_Friedrich_021.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Caspar_David_Friedrich_021.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_021.jpg 2x" data-file-width="2004" data-file-height="1400" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Гробове на старите герои“ (1812), 49.5 x 70.5 cm, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3)" title="Салон на изкуствата (Хамбург)">Салон на изкуствата (Хамбург)</a>. Изобразени са порутен паметник с надпис „<a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Арминий">Арминий</a>“ и четири гробници на паднали герои, които са леко открехнати, освобождавайки духовете им във вечността. Две малки фигури на френски войници са поставени пред пещерата, която сякаш ги обгръща и ги отдалечава от Рая.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_(Schloss_Carlottenburg,_Neuer_Pavillon).jpg" class="mw-file-description" title="„Кръстът край Балтийско море“ (1815), 45 × 33.5 cm, Шарлотенбург, Берлин. Тази картина бележи отдалечаването на Фридрих от картини на дневна светлина и завръщането му към нощните сцени, полумрака и по-горчивите сцени."><img alt="„Кръстът край Балтийско море“ (1815), 45 × 33.5 cm, Шарлотенбург, Берлин. Тази картина бележи отдалечаването на Фридрих от картини на дневна светлина и завръщането му към нощните сцени, полумрака и по-горчивите сцени." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_%28Schloss_Carlottenburg%2C_Neuer_Pavillon%29.jpg/97px-Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_%28Schloss_Carlottenburg%2C_Neuer_Pavillon%29.jpg" decoding="async" width="97" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_%28Schloss_Carlottenburg%2C_Neuer_Pavillon%29.jpg/146px-Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_%28Schloss_Carlottenburg%2C_Neuer_Pavillon%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_%28Schloss_Carlottenburg%2C_Neuer_Pavillon%29.jpg/195px-Caspar_David_Friedrich_-_Kreuz_an_der_Ostsee_%28Schloss_Carlottenburg%2C_Neuer_Pavillon%29.jpg 2x" data-file-width="2296" data-file-height="3294" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Кръстът край Балтийско море“ (1815), 45 × 33.5 cm, <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3_(%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86)" title="Шарлотенбург (дворец)">Шарлотенбург</a>, Берлин. Тази картина бележи отдалечаването на Фридрих от картини на дневна светлина и завръщането му към нощните сцени, полумрака и по-горчивите сцени.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg" class="mw-file-description" title="„Странник над море от мъгла“ (1818), 94.8 × 74.8 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). За този добре известен романтичен шедьовър писателят Джон Луис Гадис пише, че оставя противоречиво впечатление, „предлагайки от една страна майсторство на пейзажа, а от друга незначителност на индивида в него. Не виждаме лице и затова е невъзможно да знаем дали гледката пред младежа е вълнуваща или ужасяваща, или и двете“."><img alt="„Странник над море от мъгла“ (1818), 94.8 × 74.8 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). За този добре известен романтичен шедьовър писателят Джон Луис Гадис пише, че оставя противоречиво впечатление, „предлагайки от една страна майсторство на пейзажа, а от друга незначителност на индивида в него. Не виждаме лице и затова е невъзможно да знаем дали гледката пред младежа е вълнуваща или ужасяваща, или и двете“." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg/109px-Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg" decoding="async" width="109" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg/164px-Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg/219px-Caspar_David_Friedrich_-_Wanderer_above_the_sea_of_fog.jpg 2x" data-file-width="2327" data-file-height="2980" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„<a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%BC%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0" title="Странник над море от мъгла">Странник над море от мъгла</a>“ (1818), 94.8 × 74.8 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). За този добре известен романтичен шедьовър писателят <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81_%D0%93%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Луис Гадис (страницата не съществува)">Джон Луис Гадис</a> пише, че оставя противоречиво впечатление, „предлагайки от една страна майсторство на пейзажа, а от друга незначителност на индивида в него. Не виждаме лице и затова е невъзможно да знаем дали гледката пред младежа е вълнуваща или ужасяваща, или и двете“.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg" class="mw-file-description" title="„Изгрев над морето“ (1822), 55 × 71 cm, Старата национална галерия, Берлин. В началото на 1820-те в картините на Фридрих все по-често се появяват човешки фигури. За този период Линди Сигел пише: „важността на човешкия живот и още повече на приятелите завладява мислите му все повече и повече и приятелите, съпругата му, и съгражданите му се появяват често в творбите му“."><img alt="„Изгрев над морето“ (1822), 55 × 71 cm, Старата национална галерия, Берлин. В началото на 1820-те в картините на Фридрих все по-често се появяват човешки фигури. За този период Линди Сигел пише: „важността на човешкия живот и още повече на приятелите завладява мислите му все повече и повече и приятелите, съпругата му, и съгражданите му се появяват често в творбите му“." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg/140px-Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg" decoding="async" width="140" height="107" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg/210px-Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_-_Mondaufgang_am_Meer_-_Google_Art_Project.jpg 2x" data-file-width="3543" data-file-height="2710" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Изгрев над морето“ (1822), 55 × 71 cm, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Стара национална галерия">Старата национална галерия</a>, Берлин. В началото на 1820-те в картините на Фридрих все по-често се появяват човешки фигури. За този период Линди Сигел пише: „важността на човешкия живот и още повече на приятелите завладява мислите му все повече и повече и приятелите, съпругата му, и съгражданите му се появяват често в творбите му“.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_(1825)_-_Caspar_David_Friedrich_(Galerie_Neue_Meister,_Dresden).jpg" class="mw-file-description" title="„Входът на гробището“ (1825), Галерия на старите майстори, Дрезден"><img alt="„Входът на гробището“ (1825), Галерия на старите майстори, Дрезден" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_%281825%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Galerie_Neue_Meister%2C_Dresden%29.jpg/104px-Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_%281825%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Galerie_Neue_Meister%2C_Dresden%29.jpg" decoding="async" width="104" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_%281825%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Galerie_Neue_Meister%2C_Dresden%29.jpg/156px-Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_%281825%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Galerie_Neue_Meister%2C_Dresden%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_%281825%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Galerie_Neue_Meister%2C_Dresden%29.jpg/208px-Entr%C3%A9e_de_cimeti%C3%A8re_%281825%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Galerie_Neue_Meister%2C_Dresden%29.jpg 2x" data-file-width="2082" data-file-height="2800" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Входът на гробището“ (1825), <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Галерия на старите майстори">Галерия на старите майстори</a>, Дрезден</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg" class="mw-file-description" title="„Гробище под снега“ (1826), 31 × 25 cm, Музей на изящните изкуства (Лайпциг). Фридрих скицира паметници и скулптури на мавзолеи, което отразява манията му по смъртта и отвъдния живот. Той създава дизайна на няколко гробници в дрезденското гробище."><img alt="„Гробище под снега“ (1826), 31 × 25 cm, Музей на изящните изкуства (Лайпциг). Фридрих скицира паметници и скулптури на мавзолеи, което отразява манията му по смъртта и отвъдния живот. Той създава дизайна на няколко гробници в дрезденското гробище." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg/112px-Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg" decoding="async" width="112" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg/168px-Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg/225px-Caspar_David_Friedrich_-_Graveyard_under_Snow_-_Museum_der_bildenden_K%C3%BCnste.jpg 2x" data-file-width="809" data-file-height="1008" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Гробище под снега“ (1826), 31 × 25 cm, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%8F%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_(%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%BF%D1%86%D0%B8%D0%B3)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Музей на изящните изкуства (Лайпциг) (страницата не съществува)">Музей на изящните изкуства (Лайпциг)</a>. Фридрих скицира паметници и скулптури на мавзолеи, което отразява манията му по смъртта и отвъдния живот. Той създава дизайна на няколко гробници в дрезденското гробище.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Oak_Tree_in_the_Snow.jpg" class="mw-file-description" title="„Дъб в снега“ (1829), 71 × 48 cm, Старата национална галерия, Берлин. Фридрих е един от първите, които рисуват зимния пейзаж като скован и мъртъв. Зимните му сцени са сериозни и спокойни – според историка Херман Бенкен, Фридрих рисува зимни пейзажи, в които „още не е стъпвал човешки крак“."><img alt="„Дъб в снега“ (1829), 71 × 48 cm, Старата национална галерия, Берлин. Фридрих е един от първите, които рисуват зимния пейзаж като скован и мъртъв. Зимните му сцени са сериозни и спокойни – според историка Херман Бенкен, Фридрих рисува зимни пейзажи, в които „още не е стъпвал човешки крак“." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Oak_Tree_in_the_Snow.jpg/97px-Oak_Tree_in_the_Snow.jpg" decoding="async" width="97" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Oak_Tree_in_the_Snow.jpg/145px-Oak_Tree_in_the_Snow.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Oak_Tree_in_the_Snow.jpg/194px-Oak_Tree_in_the_Snow.jpg 2x" data-file-width="1481" data-file-height="2137" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Дъб в снега“ (1829), 71 × 48 cm, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Стара национална галерия">Старата национална галерия</a>, Берлин. Фридрих е един от първите, които рисуват зимния пейзаж като скован и мъртъв. Зимните му сцени са сериозни и спокойни – според историка Херман Бенкен, Фридрих рисува зимни пейзажи, в които „още не е стъпвал човешки крак“.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_013.jpg" class="mw-file-description" title="„Етапите на живота“ (1835), Музей на изящните изкуства (Лайпциг). Това е размишление за тленността на художника. Изобразени са пет кораба на различно разстояние от брега, а предният план показва петима души на различни етапи от живота им."><img alt="„Етапите на живота“ (1835), Музей на изящните изкуства (Лайпциг). Това е размишление за тленността на художника. Изобразени са пет кораба на различно разстояние от брега, а предният план показва петима души на различни етапи от живота им." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5c/Caspar_David_Friedrich_013.jpg/140px-Caspar_David_Friedrich_013.jpg" decoding="async" width="140" height="108" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5c/Caspar_David_Friedrich_013.jpg/210px-Caspar_David_Friedrich_013.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5c/Caspar_David_Friedrich_013.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_013.jpg 2x" data-file-width="2362" data-file-height="1828" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„<a href="/w/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Етапите на живота (страницата не съществува)">Етапите на живота</a>“ (1835), Музей на изящните изкуства (Лайпциг). Това е размишление за тленността на художника. Изобразени са пет кораба на различно разстояние от брега, а предният план показва петима души на различни етапи от живота им.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_016.jpg" class="mw-file-description" title="„Гигантските планини“ (1830 – 35), 72 × 102 cm, Музей „Ермитаж“, Санкт Петербург. Фридрих изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, каквато е класическата концепция, но гледа на него като на миг на възвишеност, единение с духовната същност чрез съзерцаване на природата."><img alt="„Гигантските планини“ (1830 – 35), 72 × 102 cm, Музей „Ермитаж“, Санкт Петербург. Фридрих изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, каквато е класическата концепция, но гледа на него като на миг на възвишеност, единение с духовната същност чрез съзерцаване на природата." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Caspar_David_Friedrich_016.jpg/140px-Caspar_David_Friedrich_016.jpg" decoding="async" width="140" height="99" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Caspar_David_Friedrich_016.jpg/210px-Caspar_David_Friedrich_016.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Caspar_David_Friedrich_016.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_016.jpg 2x" data-file-width="5280" data-file-height="3744" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Гигантските планини“ (1830 – 35), 72 × 102 cm, Музей „Ермитаж“, Санкт Петербург. Фридрих изследва не само блажената наслада от красивия пейзаж, каквато е класическата концепция, но гледа на него като на миг на възвишеност, единение с духовната същност чрез съзерцаване на природата.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg" class="mw-file-description" title="„Бряг на лунна светлина“ (1835 – 36), 134 × 169 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). Последната от „черните картини“ на Фридрих е описана от Вон като „най-мрачната от всичките му крайбрежни, в която богатството на цветната гама компенсира липсата на предишния финес“."><img alt="„Бряг на лунна светлина“ (1835 – 36), 134 × 169 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). Последната от „черните картини“ на Фридрих е описана от Вон като „най-мрачната от всичките му крайбрежни, в която богатството на цветната гама компенсира липсата на предишния финес“." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg/140px-Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg" decoding="async" width="140" height="111" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg/210px-Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_-_K%C3%BCste_bei_Mondschein.jpg 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1587" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Бряг на лунна светлина“ (1835 – 36), 134 × 169 cm, Салон на изкуствата (Хамбург). Последната от „черните картини“ на Фридрих е описана от Вон като „най-мрачната от всичките му крайбрежни, в която богатството на цветната гама компенсира липсата на предишния финес“.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_064.jpg" class="mw-file-description" title="„Грейфсвалд на лунна светлина“ (1816 – 17), Национална галерия на Норвегия, Осло"><img alt="„Грейфсвалд на лунна светлина“ (1816 – 17), Национална галерия на Норвегия, Осло" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Caspar_David_Friedrich_064.jpg/140px-Caspar_David_Friedrich_064.jpg" decoding="async" width="140" height="103" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Caspar_David_Friedrich_064.jpg/210px-Caspar_David_Friedrich_064.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Caspar_David_Friedrich_064.jpg/280px-Caspar_David_Friedrich_064.jpg 2x" data-file-width="2362" data-file-height="1740" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Грейфсвалд на лунна светлина“ (1816 – 17), <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Национална галерия на Норвегия">Национална галерия на Норвегия</a>, Осло</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Caspar_David_Friedrich_036.jpg" class="mw-file-description" title="„Нойбранденбург в утринна мъгла“ (ок. 1816 – 17)"><img alt="„Нойбранденбург в утринна мъгла“ (ок. 1816 – 17)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Caspar_David_Friedrich_036.jpg/108px-Caspar_David_Friedrich_036.jpg" decoding="async" width="108" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Caspar_David_Friedrich_036.jpg/162px-Caspar_David_Friedrich_036.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Caspar_David_Friedrich_036.jpg/217px-Caspar_David_Friedrich_036.jpg 2x" data-file-width="2536" data-file-height="3277" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Нойбранденбург в утринна мъгла“ (ок. 1816 – 17)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 175px"> <div class="thumb" style="width: 170px; height: 170px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_(1824)_-_Caspar_David_Friedrich_(Alte_Nationalgalerie,_Berlin).jpg" class="mw-file-description" title="„Руините на Елдена, близо до Грейфсвалд“ (1824 – 25), Старата национална галерия"><img alt="„Руините на Елдена, близо до Грейфсвалд“ (1824 – 25), Старата национална галерия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_%281824%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Alte_Nationalgalerie%2C_Berlin%29.jpg/140px-Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_%281824%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Alte_Nationalgalerie%2C_Berlin%29.jpg" decoding="async" width="140" height="100" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_%281824%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Alte_Nationalgalerie%2C_Berlin%29.jpg/210px-Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_%281824%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Alte_Nationalgalerie%2C_Berlin%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_%281824%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Alte_Nationalgalerie%2C_Berlin%29.jpg/280px-Klosterruine_Eldena_bei_Greifswald_%281824%29_-_Caspar_David_Friedrich_%28Alte_Nationalgalerie%2C_Berlin%29.jpg 2x" data-file-width="5447" data-file-height="3906" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Руините на Елдена, близо до Грейфсвалд“ (1824 – 25), <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Стара национална галерия">Старата национална галерия</a></div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap"><ol class="references"> <li id="cite_note-wikidata-fe3ece88ac25a09051e84e01430f32ccd4e7e50b-v6-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-wikidata-fe3ece88ac25a09051e84e01430f32ccd4e7e50b-v6_1-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/ULANFullDisplay?find=&role=&nation=&subjectid=500116242">500116242</a></cite></span> </li> <li id="cite_note-wikidata-413b71bfc7f6289029e496c020e0ea37720cb3f6-v6-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-wikidata-413b71bfc7f6289029e496c020e0ea37720cb3f6-v6_2-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://rkd.nl/artists/29498">29498</a> //   Посетен на 27 януари 2024 г.<span class="cite-lang"> <small style="color: var(--color-subtle, #54595d);">(на английски)</small></span></cite></span> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.BD.D1.88.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8"></span>Външни препратки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Външни препратки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="noprint" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 87%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"><div style="float: left; padding:5px 7px 5px 7px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><span title="Уикицитат"><img alt="Уикицитат" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/37px-Wikiquote-logo.svg.png" decoding="async" width="37" height="44" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/56px-Wikiquote-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/74px-Wikiquote-logo.svg.png 2x" data-file-width="300" data-file-height="355" /></span><figcaption>Уикицитат</figcaption></figure></div><div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82" title="Уикицитат">Уикицитат</a> съдържа колекция от цитати от/за <div class="interProject"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" class="extiw" title="q:Каспар Давид Фридрих"><b>Каспар Давид Фридрих</b></a>.</div></div></div> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.caspar-david-friedrich-gesellschaft.de/index.htm">Фондация Каспар Давид Фридрих</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081027220208/http://www.caspar-david-friedrich-gesellschaft.de/index.htm">Архив на оригинала от</a> 2008-10-27 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.artble.com/artists/caspar_david_friedrich">Каспар Давид Фридрих – биография, стил и творби</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.hermitagemuseum.org/html_En/04/2003/hm4_2_046.html">Архив на Ермитажа</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081211013532/http://www.hermitagemuseum.org/html_En/04/2003/hm4_2_046.html">Архив на оригинала от</a> 2008-12-11 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.caspardavidfriedrich.org">CasparDavidFriedrich.org 216 картини на Каспар Давид Фридрих</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090403025342/http://www.caspardavidfriedrich.org/">Архив на оригинала от</a> 2009-04-03 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.hamburger-kunsthalle.de/friedrich/html/en_biographie.html">Биографична линия, Салон на изкуствата (Хамбург)</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081209051558/http://www.hamburger-kunsthalle.de/friedrich/html/en_biographie.html">Архив на оригинала от</a> 2008-12-09 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.kunstpedia.com/articles/caspar-david-friedrich-and-the-german-romantic-landscape.html">Каспар Давид Фридрих и немския романтичен пейзаж</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120314021407/http://www.kunstpedia.com/articles/caspar-david-friedrich-and-the-german-romantic-landscape.html">Архив на оригинала от</a> 2012-03-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li></ul> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a></span> <span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a></span> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/26634982" class="extiw" title="de:Special:Permalink/26634982">Caspar David Friedrich</a> в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Caspar_David_Friedrich" class="extiw" title="de:Special:PageHistory/Caspar David Friedrich">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Специални:PageHistory/Каспар Давид Фридрих">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите.  <p><b>ВАЖНО:</b> Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </p> </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style="background-color: #98FB98;;"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Шаблон:Романтизъм"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";background-color: #98FB98;;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC"><abbr title="Беседа на шаблона" style=";background-color: #98FB98;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";background-color: #98FB98;;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> <small>« <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Просвещение">Просвещение</a></small>     <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтизъм">Романтизъм</a>    <small><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_(%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" class="mw-redirect" title="Реализъм (изкуство)">Реализъм</a> »</small></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Култура</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Бохемство">Бохемство</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B8%D0%B0%D0%BD" title="Осиан">Осиан</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтичен национализъм">Романтичен национализъм</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Литература</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD" title="Ханс Кристиан Андерсен">Андерсен</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%90%D0%B9%D1%85%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%80%D1%84" title="Йозеф фон Айхендорф">Айхендорф</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6_%D0%91%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Джордж Байрон">Байрон</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%80" title="Густаво Адолфо Бекер">Бекер</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%91%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Уилям Блейк">Блейк</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2" title="Христо Ботев">Ботев</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%BC" title="Братя Грим">Братя Грим</a> <span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%81" title="Робърт Бърнс">Бърнс</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B3_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%93%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B5" title="Йохан Волфганг фон Гьоте">Гьоте</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%B4%D0%B5_%D0%95%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Хосе де Еспронседа">Еспронседа</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%96%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Василий Жуковски">Жуковски</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%BE%D0%B1_%D0%99%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D1%80" title="Адам Готлоб Йоленшлегер">Йоленшлегер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%81" title="Джон Кийтс">Кийтс</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82" title="Хайнрих фон Клайст">Клайст</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%8E%D1%8A%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6" class="mw-redirect" title="Самюъл Колридж">Колридж</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%82_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Зигмунт Крашински">Крашински</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80_%D0%9A%D1%83%D0%BF%D1%8A%D1%80" title="Джеймс Фенимор Купър">Купър</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%BE%D0%BD%D1%81_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Алфонс дьо Ламартин">Ламартин</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A5%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%B4%D0%B5_%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Мариано Хосе де Лара">Лара</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8" title="Джакомо Леопарди">Леопарди</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2" title="Михаил Лермонтов">Лермонтов</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Антони Малчевски">Малчевски</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%9C%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87" title="Адам Мицкевич">Мицкевич</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4_%D0%B4%D0%B5_%D0%9C%D1%8E%D1%81%D0%B5" class="mw-redirect" title="Алфред де Мюсе">Мюсе</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BB" title="Жерар дьо Нервал">Невал</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%B4" title="Циприан Норвид">Норвид</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Новалис">Новалис</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B3%D0%B0%D1%80_%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%9F%D0%BE" title="Едгар Алън По">По</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Александър Пушкин">Пушкин</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%82" title="Уолтър Скот">Скот</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB" title="Стендал">Стендал</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BB%D0%B8%D1%83%D1%88_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%B8" title="Юлиуш Словацки">Словацки</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%A2%D0%B8%D0%BA" title="Лудвиг Тик">Тик</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A3%D1%8A%D1%80%D0%B4%D1%81%D1%83%D1%8A%D1%80%D1%82" title="Уилям Уърдсуърт">Уърдсуърт</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5" title="Хайнрих Хайне">Хайне</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%A5%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BD" title="Натаниел Хоторн">Хоторн</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BD%D1%81%D1%82_%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%83%D1%81_%D0%A5%D0%BE%D1%84%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Ернст Теодор Амадеус Хофман">Хофман</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A5%D1%8C%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Фридрих Хьолдерлин">Хьолдерлин</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%A8%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD" title="Франсоа Рене дьо Шатобриан">Шатобриан</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A8%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Фридрих Шилер">Шилер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%A8%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Мери Шели">М. Шели</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8_%D0%91%D0%B8%D1%88_%D0%A8%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Пърси Биш Шели">П. Б. Шели</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D1%8A%D0%BD_%D0%AA%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B3" title="Уошингтън Ървинг">Ървинг</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%AE%D0%B3%D0%BE" title="Виктор Юго">Юго</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0" class="mw-redirect" title="Музика на Романтизма">Музика</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%90%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD" class="mw-redirect" title="Шарл Валентин Алкан">Алкан</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Винченцо Белини">Белини</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D1%82%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD" title="Лудвиг ван Бетховен">Бетховен</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4" title="Франц Бервалд">Бервалд</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B7" title="Ектор Берлиоз">Берлиоз</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%81_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%81" title="Йоханес Брамс">Брамс</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%92%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%80" title="Рихард Вагнер">Вагнер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%92%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%80" title="Карл Мария фон Вебер">Вебер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%BF%D0%B5_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8" title="Джузепе Верди">Верди</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%BA" title="Антонин Дворжак">Дворжак</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3" title="Едвард Григ">Григ</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Групата на петте (страницата не съществува)">Групата на петте</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86_%D0%9B%D0%B8%D1%81%D1%82" title="Ференц Лист">Лист</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9B%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Карл Льове">Льове</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Густав Малер">Малер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%BD%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хайнрих Маршнер (страницата не съществува)">Маршнер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%81_%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%B8" title="Феликс Менделсон Бартолди">Менделсон</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D1%80" title="Даниел Обер">Обер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Николо Паганини">Паганини</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%A0%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2" title="Сергей Рахманинов">Рахманинов</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Джоакино Росини">Росини</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A8%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD" title="Фредерик Шопен">Шопен</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86_%D0%A8%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82" title="Франц Шуберт">Шуберт</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Роберт Шуман">Шуман</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BD_%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Ян Сибелиус">Сибелиус</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B6%D0%B8%D1%85_%D0%A1%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Бедржих Сметана">Сметана</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8C%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A7%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Пьотър Чайковски">Чайковски</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Философия и естетика</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%BC_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%92%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вилхелм Хайнрих Вакенродер (страницата не съществува)">Вакенродер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B3_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%93%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B5" title="Йохан Волфганг фон Гьоте">Гьоте</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%8E%D1%8A%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6" class="mw-redirect" title="Самюъл Колридж">Колридж</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC_%D0%9C%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Адам Мюлер (страницата не съществува)">Мюлер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%A2%D0%B8%D0%BA" title="Лудвиг Тик">Тик</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A8%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Фридрих Шилер">Шилер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A8%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B5%D1%80" title="Фридрих Шлайермахер">Шлайермахер</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%83%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_%D0%A8%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Аугуст Шлегел (страницата не съществува)">А. Шлегел</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A8%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BB" title="Фридрих фон Шлегел">Ф. Шлегел</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B1_%D0%A4%D0%B8%D1%85%D1%82%D0%B5" title="Йохан Готлиб Фихте">Фихте</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3_%D0%A4%D0%BE%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%85" title="Лудвиг Фойербах">Фойербах</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Изобразително изкуство</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D0%B9%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Иван Айвазовски">Айвазовски</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%90%D0%B9%D0%B5%D1%86" title="Франческо Айец">Айец</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%80%D1%89%D0%B0%D1%82" title="Алберт Бийрщат">Бийрщат</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%91%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Уилям Блейк">Блейк</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%91%D1%80%D1%8E%D0%BB%D0%BE%D0%B2" title="Карл Брюлов">Брюлов</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%92%D0%B5%D0%B9%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Филип Вейт (страницата не съществува)">Вейт</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B8%D1%80%D1%86" title="Антоан Вирц">Вирц</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BD_%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Ян Непомуцен Гловацкий">Гловацкий</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D1%8F" title="Франсиско Гоя">Гоя</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%93%D1%83%D0%B4%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ханс Гуде (страницата не съществува)">Гуде</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%AE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B0%D0%BB" title="Юхан Дал">Дал</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%94%D1%8C%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B0" title="Йожен Дьолакроа">Дьолакроа</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D1%8E%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D1%80%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Дюселдорфска художествена школа">Дюселдорфска школа</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Теодор Жерико">Жерико</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB" title="Джон Констабъл">Констабъл</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%96%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Жан Батист Камил Коро (страницата не съществува)">Коро</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%BE%D1%83%D0%BB" title="Томас Коул">Коул</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%9B%D0%BE%D0%B9%D1%86%D0%B5" title="Емануел Лойце">Лойце</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD_(%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA)" title="Джон Мартин (художник)">Мартин</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8C%D0%BE%D1%82%D1%80_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Пьотр Михаловский (страницата не съществува)">Михаловский</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Назарени">Назарени</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%8E%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Самюъл Палмър (страницата не съществува)">Палмър</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%9E%D1%82%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Филип Ото Рунге (страницата не съществува)">Рунге</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%8A%D1%80" title="Джоузеф Търнър">Търнър</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%A3%D0%BE%D1%80%D0%B4_(%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джеймс Уорд (художник) (страницата не съществува)">Уорд</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a class="mw-selflink selflink">Фридрих</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/w/index.php?title=%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%A4%D1%8E%D1%81%D0%BB%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Йохан Хайнрих Фюсли (страницата не съществува)">Фюсли</a><span style="font-weight:bold;"> ·</span>  <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B8%D0%BD_%D0%A7%D1%8A%D1%80%D1%87" title="Фредерик Едуин Чърч">Чърч</a></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<span class="mw-valign-text-top" typeof="mw:File/Frameless"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q104884#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></span></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://authority.bibsys.no/authority/rest/authorities/html/90062766">BIBSYS</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX947693">BNE</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb12300916t">BNF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ci.nii.ac.jp/author/DA01814801">CiNii</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.europeana.eu/agent/base/146788">Europeana</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/36441">FAST</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/118535889">GND</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://isni.org/isni/0000000108551681">ISNI</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007303632005171">NLI J9U</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.bibliotheken.nl/id/thes/p068772513">Koninklijke</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kulturnav.org/351378a6-1d4f-4478-9fae-ee1a11abfbfc">KulturNav</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/n79059754">LCCN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kopkatalogs.lv/F/?func=direct&local_base=lnc10&doc_number=000155691">LNB</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://musicbrainz.org/artist/1eed464d-5e84-4859-9a99-065260458d90">MBa</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00620688">NDL</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=jn20011018087">NKC</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://librariesaustralia.nla.gov.au/search/display?dbid=auth&id=35104582">NLA</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://koha.nlg.gr/cgi-bin/koha/opac-authoritiesdetail.pl?marc=1&authid=196000">NLG</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://katalog.nsk.hr/F/?func=direct&local_base=nsk10&doc_number=000095731">NSK</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://openlibrary.org/works/OL56525A?mode=all">Open Library</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://dbn.bn.org.pl/descriptor-details/9810567464005606">PLWABN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://rkd.nl/artists/29498">RKD</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://libris.kb.se/auth/187508">LIBRIS</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://snaccooperative.org/ark:/99166/w60p1kqj">SNAC</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.idref.fr/031876129">IdRef</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/ULANFullDisplay?find=&role=&nation=&subjectid=500116242">ULAN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://viaf.org/viaf/12145857793223021180/">VIAF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39PBJrm6pxHq9qwXPKjg3t9Xd">WorldCat</a></span></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1&useformat=desktop" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каспар_Давид_Фридрих&oldid=12425402">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каспар_Давид_Фридрих&oldid=12425402</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категории</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Категория:Германски художници">Германски художници</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Категория:Романтизъм">Романтизъм</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Категория:Мистици">Мистици</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Категория:Родени в Мекленбург-Предна Померания">Родени в Мекленбург-Предна Померания</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%B2_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Категория:Починали в Дрезден">Починали в Дрезден</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1774_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Родени през 1774 година">Родени през 1774 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_5_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="Категория:Родени на 5 септември">Родени на 5 септември</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1840_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Починали през 1840 година">Починали през 1840 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_7_%D0%BC%D0%B0%D0%B9" title="Категория:Починали на 7 май">Починали на 7 май</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 27 ноември 2024 г. в 19:38 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-5c59558b9d-xprvx","wgBackendResponseTime":136,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"2.111","walltime":"2.506","ppvisitednodes":{"value":4965,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":93744,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":17108,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":22,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":44,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":31547,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":40,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 2330.089 1 -total"," 83.40% 1943.304 2 Шаблон:Infobox"," 77.50% 1805.904 1 Шаблон:Личност"," 30.84% 718.688 44 Шаблон:Wd"," 17.24% 401.750 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 6.20% 144.366 1 Шаблон:Личност/Художник"," 4.41% 102.804 6 Шаблон:Data"," 3.16% 73.547 2 Шаблон:Във"," 1.42% 33.126 1 Шаблон:Романтизъм"," 1.22% 28.456 1 Шаблон:Navbox"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.809","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":31715776,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","1040","55.9"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","460","24.7"],["?","120","6.5"],["(for generator)","80","4.3"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::callParserFunction","40","2.2"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","20","1.1"],["init \u003CМодул:Wd/i18n\u003E","20","1.1"],["type","20","1.1"],["preprocessArgs \u003CМодул:Infobox:481\u003E","20","1.1"],["getmetatable","20","1.1"],["[others]","20","1.1"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.codfw.main-7fc47fc68d-xnmcg","timestamp":"20241128195306","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u041a\u0430\u0441\u043f\u0430\u0440 \u0414\u0430\u0432\u0438\u0434 \u0424\u0440\u0438\u0434\u0440\u0438\u0445","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q104884","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q104884","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2007-01-04T14:04:47Z","dateModified":"2024-11-27T19:38:33Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/a\/ac\/Gerhard_von_K%C3%BCgelgen_portrait_of_Friedrich.jpg","headline":"\u0433\u0435\u0440\u043c\u0430\u043d\u0441\u043a\u0438 \u0445\u0443\u0434\u043e\u0436\u043d\u0438\u043a"}</script> </body> </html>