CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Дж. Р. Р. Толкин – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"e3a0a438-b944-41e8-b830-e74a8db72a57","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Дж._Р._Р._Толкин","wgTitle":"Дж. Р. Р. Толкин","wgCurRevisionId":12395393,"wgRevisionId":12395393,"wgArticleId":27082,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Статии с неработещи външни препратки","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Родени през 1892 година","Родени на 3 януари","Починали през 1973 година","Починали на 2 септември", "Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Портал:Биографии/Тематични статии","Портал:Властелинът на пръстените/Тематични статии","Джон Толкин"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Дж._Р._Р._Толкин","wgRelevantArticleId":27082,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[], "wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q892","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready", "ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns", "ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg/1200px-J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1600"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg/800px-J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="1067"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg/640px-J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="853"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Дж. Р. Р. Толкин – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Дж_Р_Р_Толкин rootpage-Дж_Р_Р_Толкин skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Главно меню </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z">Начална страница</a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x">Случайна статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r">Последни промени</a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8">Общи разговори</a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8">Обсъждани статии</a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5">Администратори</a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">Изтривания</a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакти</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Защо?</a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате">Помощ</a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Картинки</a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Поведение</a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Изпробване</a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Нова статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow">Блог на общността</a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук страница</a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук група</a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4">🎮 Дискорд</a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC">Телеграм</a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC">IRC</a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow">GitHub</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"> Търсене </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Облик </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class="">Направете дарение</a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%94%D0%B6.+%D0%A0.+%D0%A0.+%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class="">Създаване на сметка</a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%94%D0%B6.+%D0%A0.+%D0%A0.+%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class="">Влизане</a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Лични инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg">Направете дарение</a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%94%D0%B6.+%D0%A0.+%D0%A0.+%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."> Създаване на сметка</a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%94%D0%B6.+%D0%A0.+%D0%A0.+%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"> Влизане</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането">научете повече</a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y">Приноси</a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Произход" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Произход"> <div class="vector-toc-text"> 1 Произход </div> </a> <ul id="toc-Произход-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Биография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Биография"> <div class="vector-toc-text"> 2 Биография </div> </a> <button aria-controls="toc-Биография-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Биография </button> <ul id="toc-Биография-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Детство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Детство"> <div class="vector-toc-text"> 2.1 Детство </div> </a> <ul id="toc-Детство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Младежки_години" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Младежки_години"> <div class="vector-toc-text"> 2.2 Младежки години </div> </a> <ul id="toc-Младежки_години-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Ухажване_и_брак" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Ухажване_и_брак"> <div class="vector-toc-text"> 2.3 Ухажване и брак </div> </a> <ul id="toc-Ухажване_и_брак-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Първа_световна_война" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Първа_световна_война"> <div class="vector-toc-text"> 2.4 Първа световна война </div> </a> <ul id="toc-Първа_световна_война-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-В_Оксфорд_и_Лийдс" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#В_Оксфорд_и_Лийдс"> <div class="vector-toc-text"> 2.5 В Оксфорд и Лийдс </div> </a> <ul id="toc-В_Оксфорд_и_Лийдс-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-В_света_на_Средната_земя" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#В_света_на_Средната_земя"> <div class="vector-toc-text"> 2.6 В света на Средната земя </div> </a> <ul id="toc-В_света_на_Средната_земя-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Втора_световна_война" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Втора_световна_война"> <div class="vector-toc-text"> 2.7 Втора световна война </div> </a> <ul id="toc-Втора_световна_война-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Пенсиониране" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Пенсиониране"> <div class="vector-toc-text"> 2.8 Пенсиониране </div> </a> <ul id="toc-Пенсиониране-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Последни_години" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Последни_години"> <div class="vector-toc-text"> 2.9 Последни години </div> </a> <ul id="toc-Последни_години-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Семейство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Семейство"> <div class="vector-toc-text"> 3 Семейство </div> </a> <ul id="toc-Семейство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Възгледи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Възгледи"> <div class="vector-toc-text"> 4 Възгледи </div> </a> <button aria-controls="toc-Възгледи-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Възгледи </button> <ul id="toc-Възгледи-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Религия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Религия"> <div class="vector-toc-text"> 4.1 Религия </div> </a> <ul id="toc-Религия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Раса" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Раса"> <div class="vector-toc-text"> 4.2 Раса </div> </a> <ul id="toc-Раса-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Природа" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Природа"> <div class="vector-toc-text"> 4.3 Природа </div> </a> <ul id="toc-Природа-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Произведения" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Произведения"> <div class="vector-toc-text"> 5 Произведения </div> </a> <button aria-controls="toc-Произведения-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Произведения </button> <ul id="toc-Произведения-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Влияния" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Влияния"> <div class="vector-toc-text"> 5.1 Влияния </div> </a> <ul id="toc-Влияния-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Библиография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Библиография"> <div class="vector-toc-text"> 5.2 Библиография </div> </a> <ul id="toc-Библиография-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-„Беоулф:_Чудовищата_и_критиците“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#„Беоулф:_Чудовищата_и_критиците“"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.1 „Беоулф: Чудовищата и критиците“ </div> </a> <ul id="toc-„Беоулф:_Чудовищата_и_критиците“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-„За_приказките“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#„За_приказките“"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.2 „За приказките“ </div> </a> <ul id="toc-„За_приказките“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Детски_книги_и_други_кратки_произведения" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Детски_книги_и_други_кратки_произведения"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.3 Детски книги и други кратки произведения </div> </a> <ul id="toc-Детски_книги_и_други_кратки_произведения-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-„Хобитът“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#„Хобитът“"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.4 „Хобитът“ </div> </a> <ul id="toc-„Хобитът“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-„Властелинът_на_пръстените“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#„Властелинът_на_пръстените“"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.5 „Властелинът на пръстените“ </div> </a> <ul id="toc-„Властелинът_на_пръстените“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-„Силмарилион“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#„Силмарилион“"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.6 „Силмарилион“ </div> </a> <ul id="toc-„Силмарилион“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-„Недовършени_предания“_и_„История_на_Средната_земя“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#„Недовършени_предания“_и_„История_на_Средната_земя“"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.7 „Недовършени предания“ и „История на Средната земя“ </div> </a> <ul id="toc-„Недовършени_предания“_и_„История_на_Средната_земя“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Творби,_завършени_от_сина_му_Кристофър" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Творби,_завършени_от_сина_му_Кристофър"> <div class="vector-toc-text"> 5.2.8 Творби, завършени от сина му Кристофър </div> </a> <ul id="toc-Творби,_завършени_от_сина_му_Кристофър-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Местоположение_на_ръкописите_му" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Местоположение_на_ръкописите_му"> <div class="vector-toc-text"> 5.3 Местоположение на ръкописите му </div> </a> <ul id="toc-Местоположение_на_ръкописите_му-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Езици_и_филология" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Езици_и_филология"> <div class="vector-toc-text"> 6 Езици и филология </div> </a> <button aria-controls="toc-Езици_и_филология-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Езици и филология </button> <ul id="toc-Езици_и_филология-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Кариера_като_езиковед" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кариера_като_езиковед"> <div class="vector-toc-text"> 6.1 Кариера като езиковед </div> </a> <ul id="toc-Кариера_като_езиковед-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Езикова_конструкция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Езикова_конструкция"> <div class="vector-toc-text"> 6.1.1 Езикова конструкция </div> </a> <ul id="toc-Езикова_конструкция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Произведения_на_изкуството" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Произведения_на_изкуството"> <div class="vector-toc-text"> 7 Произведения на изкуството </div> </a> <ul id="toc-Произведения_на_изкуството-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Наследство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Наследство"> <div class="vector-toc-text"> 8 Наследство </div> </a> <button aria-controls="toc-Наследство-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Наследство </button> <ul id="toc-Наследство-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Влияние" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Влияние"> <div class="vector-toc-text"> 8.1 Влияние </div> </a> <ul id="toc-Влияние-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Адаптации" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Адаптации"> <div class="vector-toc-text"> 8.2 Адаптации </div> </a> <ul id="toc-Адаптации-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Мемориали" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Мемориали"> <div class="vector-toc-text"> 9 Мемориали </div> </a> <ul id="toc-Мемориали-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> 10 Източници </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> 11 Външни препратки </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Скриване/показване на съдържанието </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Дж. Р. Р. Толкин</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 154 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-154" aria-hidden="true" > 154 езика </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target">Afrikaans</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target">Alemannisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%89%B6%E1%88%8D%E1%8A%AA%E1%8B%A8%E1%8A%95" title="ቶልኪየን – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="ቶልኪየን" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target">አማርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target">Aragonés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target">Ænglisc</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-anp mw-list-item"><a href="https://anp.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%9C%E0%A5%87._%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%9F%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%95%E0%A4%BF%E0%A4%AF%E0%A4%A8" title="जे. आर. आर. टोल्कियन – ангика" lang="anp" hreflang="anp" data-title="जे. आर. आर. टोल्कियन" data-language-autonym="अंगिका" data-language-local-name="ангика" class="interlanguage-link-target">अंगिका</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D9%88%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%D8%AF_%D8%AA%D9%88%D9%84%D9%83%D9%8A%D9%86" title="جون رونالد تولكين – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="جون رونالد تولكين" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target">العربية</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ary mw-list-item"><a href="https://ary.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D9%88%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%D8%AF_%D8%B1%D9%88%D9%8A%D9%84_%D8%AA%D9%88%D9%84%D9%83%D9%8A%D9%86" title="جون رونالد رويل تولكين – Moroccan Arabic" lang="ary" hreflang="ary" data-title="جون رونالد رويل تولكين" data-language-autonym="الدارجة" data-language-local-name="Moroccan Arabic" class="interlanguage-link-target">الدارجة</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D9%88%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%D8%AF_%D8%AA%D9%88%D9%84%D9%83%D9%8A%D9%86" title="جون رونالد تولكين – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="جون رونالد تولكين" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target">مصرى</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target">Asturianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-av mw-list-item"><a href="https://av.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB" title="Толкин, Джон Роналд Руэл – аварски" lang="av" hreflang="av" data-title="Толкин, Джон Роналд Руэл" data-language-autonym="Авар" data-language-local-name="аварски" class="interlanguage-link-target">Авар</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-awa mw-list-item"><a href="https://awa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%9C%E0%A5%87._%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%9F%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%95%E0%A4%BF%E0%A4%AF%E0%A4%A8" title="जे. आर. आर. टोल्कियन – авади" lang="awa" hreflang="awa" data-title="जे. आर. आर. टोल्कियन" data-language-autonym="अवधी" data-language-local-name="авади" class="interlanguage-link-target">अवधी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Con_Tolkin" title="Con Tolkin – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Con Tolkin" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target">Azərbaycanca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%DB%8C._%D8%A2%D8%B1._%D8%A2%D8%B1._%D8%AA%D8%A7%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جی. آر. آر. تالکین – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="جی. آر. آر. تالکین" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target">تۆرکجه</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Джон Рональд Руэл Толкин – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Джон Рональд Руэл Толкин" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target">Башҡортса</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target">Žemaitėška</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%96%D0%BD" title="Джон Рональд Руэл Толкін – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Джон Рональд Руэл Толкін" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target">Беларуская</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%96%D0%BD" title="Джон Рональд Руэл Толкін – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Джон Рональд Руэл Толкін" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target">Беларуская (тарашкевіца)</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%9C%E0%A7%87._%E0%A6%86%E0%A6%B0._%E0%A6%86%E0%A6%B0._%E0%A6%9F%E0%A6%B2%E0%A6%95%E0%A6%BF%E0%A6%A8" title="জে. আর. আর. টলকিন – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="জে. আর. আর. টলকিন" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target">বাংলা</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target">Brezhoneg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target">Bosanski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target">Català</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%BD,_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB" title="Толкиен, Джон Роналд Руэл – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="Толкиен, Джон Роналд Руэл" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target">Нохчийн</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%DB%95%DB%8C_%D8%A6%D8%A7%DA%95_%D8%A6%D8%A7%DA%95_%D8%AA%DB%86%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جەی ئاڕ ئاڕ تۆلکین – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="جەی ئاڕ ئاڕ تۆلکین" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target">کوردی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-crh mw-list-item"><a href="https://crh.wikipedia.org/wiki/Con_Ronald_Ruel_Tolkin" title="Con Ronald Ruel Tolkin – кримскотатарски" lang="crh" hreflang="crh" data-title="Con Ronald Ruel Tolkin" data-language-autonym="Qırımtatarca" data-language-local-name="кримскотатарски" class="interlanguage-link-target">Qırımtatarca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target">Čeština</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cu mw-list-item"><a href="https://cu.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD%D1%8A_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D1%8A_%D0%A0%D0%BE%D1%83%D1%94%D0%BB%D1%8A_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8A" title="Джонъ Роналдъ Роуєлъ Толкинъ – църковнославянски" lang="cu" hreflang="cu" data-title="Джонъ Роналдъ Роуєлъ Толкинъ" data-language-autonym="Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ" data-language-local-name="църковнославянски" class="interlanguage-link-target">Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Джон Рональд Руэл Толкин – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Джон Рональд Руэл Толкин" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target">Чӑвашла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target">Cymraeg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da badge-Q17559452 badge-recommendedarticle mw-list-item" title="recommended article"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target">Dansk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target">Deutsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target">Zazaki</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dsb mw-list-item"><a href="https://dsb.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – долнолужишки" lang="dsb" hreflang="dsb" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Dolnoserbski" data-language-local-name="долнолужишки" class="interlanguage-link-target">Dolnoserbski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A4%CE%B6._%CE%A1._%CE%A1._%CE%A4%CF%8C%CE%BB%CE%BA%CE%B9%CE%BD" title="Τζ. Ρ. Ρ. Τόλκιν – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Τζ. Ρ. Ρ. Τόλκιν" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target">Ελληνικά</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target">English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target">Esperanto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target">Español</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target">Eesti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target">Euskara</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target">Estremeñu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%DB%8C._%D8%A2%D8%B1._%D8%A2%D8%B1._%D8%AA%D8%A7%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جی. آر. آر. تالکین – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="جی. آر. آر. تالکین" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target">فارسی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi badge-Q17559452 badge-recommendedarticle mw-list-item" title="recommended article"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target">Suomi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Tolkieni_John_Ronald_Reuel" title="Tolkieni John Ronald Reuel – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Tolkieni John Ronald Reuel" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target">Võro</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo mw-list-item"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target">Føroyskt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target">Français</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target">Nordfriisk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target">Frysk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target">Gaeilge</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target">Gàidhlig</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target">Galego</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/J._R._R_Tolkien" title="J. R. R Tolkien – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="J. R. R Tolkien" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target">Avañe'ẽ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gom mw-list-item"><a href="https://gom.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – Goan Konkani" lang="gom" hreflang="gom" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni" data-language-local-name="Goan Konkani" class="interlanguage-link-target">गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target">Gaelg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hak mw-list-item"><a href="https://hak.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Hakka Chinese" lang="hak" hreflang="hak" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="客家語 / Hak-kâ-ngî" data-language-local-name="Hakka Chinese" class="interlanguage-link-target">客家語 / Hak-kâ-ngî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%92%27._%D7%A8._%D7%A8._%D7%98%D7%95%D7%9C%D7%A7%D7%99%D7%9F" title="ג'. ר. ר. טולקין – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="ג'. ר. ר. טולקין" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target">עברית</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%9C%E0%A5%87%E0%A5%B0%E0%A4%86%E0%A4%B0%E0%A5%B0%E0%A4%86%E0%A4%B0%E0%A5%B0_%E0%A4%9F%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%95%E0%A4%BF%E0%A4%A8" title="जे॰आर॰आर॰ टोल्किन – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="जे॰आर॰आर॰ टोल्किन" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target">हिन्दी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target">Hrvatski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target">Hornjoserbsce</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target">Magyar</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%8B%D5%B8%D5%B6_%D5%8C%D5%B8%D5%B6%D5%A1%D5%AC%D5%A4_%D5%8C%D5%B8%D6%82%D5%A5%D5%AC_%D4%B9%D5%B8%D5%AC%D6%84%D5%AB%D5%B6" title="Ջոն Ռոնալդ Ռուել Թոլքին – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Ջոն Ռոնալդ Ռուել Թոլքին" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target">Հայերեն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hyw mw-list-item"><a href="https://hyw.wikipedia.org/wiki/%D5%83%D5%B8%D5%B6_%D5%8C%D5%B8%D5%B6%D5%A1%D5%AC%D5%BF_%D5%8C%D5%B8%D6%82%D5%A7%D5%AC_%D4%B9%D5%B8%D5%AC%D6%84%D5%AB%D5%B6" title="Ճոն Ռոնալտ Ռուէլ Թոլքին – Western Armenian" lang="hyw" hreflang="hyw" data-title="Ճոն Ռոնալտ Ռուէլ Թոլքին" data-language-autonym="Արեւմտահայերէն" data-language-local-name="Western Armenian" class="interlanguage-link-target">Արեւմտահայերէն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target">Interlingua</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Indonesia</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ie mw-list-item"><a href="https://ie.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – оксидентал" lang="ie" hreflang="ie" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Interlingue" data-language-local-name="оксидентал" class="interlanguage-link-target">Interlingue</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target">Ilokano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target">Ido</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target">Íslenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target">Italiano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/J%E3%83%BBR%E3%83%BBR%E3%83%BB%E3%83%88%E3%83%BC%E3%83%AB%E3%82%AD%E3%83%B3" title="J・R・R・トールキン – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="J・R・R・トールキン" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target">日本語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jbo mw-list-item"><a href="https://jbo.wikipedia.org/wiki/jyryrys._tolkien" title="jyryrys. tolkien – ложбан" lang="jbo" hreflang="jbo" data-title="jyryrys. tolkien" data-language-autonym="La .lojban." data-language-local-name="ложбан" class="interlanguage-link-target">La .lojban.</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target">Jawa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%AF%E1%83%9D%E1%83%9C_%E1%83%A0%E1%83%9D%E1%83%9C%E1%83%90%E1%83%9A%E1%83%93_%E1%83%A0%E1%83%A3%E1%83%94%E1%83%9A_%E1%83%A2%E1%83%9D%E1%83%9A%E1%83%99%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%98" title="ჯონ რონალდ რუელ ტოლკინი – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ჯონ რონალდ რუელ ტოლკინი" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target">ქართული</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Джон Роналд Руэл Толкин – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Джон Роналд Руэл Толкин" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target">Қазақша</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%9C%E0%B2%BE%E0%B2%A8%E0%B3%8D_%E0%B2%B0%E0%B3%8A%E0%B2%A8%E0%B2%BE%E0%B2%B2%E0%B3%8D%E0%B2%A6%E0%B3%8D_%E0%B2%B0%E0%B2%BF%E0%B2%AF%E0%B3%81%E0%B2%B2%E0%B3%8D_%E0%B2%9F%E0%B3%8A%E0%B2%B2%E0%B3%8D%E0%B2%95%E0%B2%BF%E0%B2%A8%E0%B3%8D," title="ಜಾನ್ ರೊನಾಲ್ದ್ ರಿಯುಲ್ ಟೊಲ್ಕಿನ್, – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಜಾನ್ ರೊನಾಲ್ದ್ ರಿಯುಲ್ ಟೊಲ್ಕಿನ್," data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target">ಕನ್ನಡ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/J._R._R._%ED%86%A8%ED%82%A8" title="J. R. R. 톨킨 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="J. R. R. 톨킨" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target">한국어</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target">Kurdî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target">Kernowek</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%96._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Ж. Р. Р. Толкин – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Ж. Р. Р. Толкин" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target">Кыргызча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Iohannes_Raginualdus_Raguel_Tolkien" title="Iohannes Raginualdus Raguel Tolkien – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Iohannes Raginualdus Raguel Tolkien" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target">Latina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lad mw-list-item"><a href="https://lad.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – ладино" lang="lad" hreflang="lad" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Ladino" data-language-local-name="ладино" class="interlanguage-link-target">Ladino</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target">Lëtzebuergesch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target">Lingua Franca Nova</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target">Limburgs</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lld mw-list-item"><a href="https://lld.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Ladin" lang="lld" hreflang="lld" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Ladin" data-language-local-name="Ladin" class="interlanguage-link-target">Ladin</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target">Lombard</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target">Lietuvių</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/D%C5%BEons_Ronalds_R%C5%ABels_Tolk%C4%ABns" title="Džons Ronalds Rūels Tolkīns – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Džons Ronalds Rūels Tolkīns" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target">Latviešu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%9C%E0%A5%87._%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%9F%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%95%E0%A4%BF%E0%A4%AF%E0%A4%A8" title="जे. आर. आर. टोल्कियन – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="जे. आर. आर. टोल्कियन" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target">मैथिली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target">Malagasy</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mi mw-list-item"><a href="https://mi.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – маорски" lang="mi" hreflang="mi" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Māori" data-language-local-name="маорски" class="interlanguage-link-target">Māori</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%8F._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Џ. Р. Р. Толкин – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Џ. Р. Р. Толкин" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target">Македонски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%9C%E0%B5%86.%E0%B4%86%E0%B5%BC.%E0%B4%86%E0%B5%BC._%E0%B4%B1%E0%B5%8D%E0%B4%B1%E0%B5%8B%E0%B5%BE%E0%B4%95%E0%B5%80%E0%B5%BB" title="ജെ.ആർ.ആർ. റ്റോൾകീൻ – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="ജെ.ആർ.ആർ. റ്റോൾകീൻ" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target">മലയാളം</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Жон Толкин – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Жон Толкин" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target">Монгол</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%9C%E0%A5%87.%E0%A4%86%E0%A4%B0.%E0%A4%86%E0%A4%B0._%E0%A4%9F%E0%A5%89%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%95%E0%A5%80%E0%A4%A8" title="जे.आर.आर. टॉल्कीन – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="जे.आर.आर. टॉल्कीन" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target">मराठी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mrj mw-list-item"><a href="https://mrj.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB" title="Толкин, Джон Рональд Руэл – Western Mari" lang="mrj" hreflang="mrj" data-title="Толкин, Джон Рональд Руэл" data-language-autonym="Кырык мары" data-language-local-name="Western Mari" class="interlanguage-link-target">Кырык мары</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Melayu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%82%E1%80%BB%E1%80%B1_%E1%80%A1%E1%80%AC_%E1%80%A1%E1%80%AC_%E1%80%90%E1%80%B1%E1%80%AC%E1%80%BA%E1%80%80%E1%80%AE%E1%80%B8%E1%80%94%E1%80%BA" title="ဂျေ အာ အာ တော်ကီးန် – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ဂျေ အာ အာ တော်ကီးန်" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target">မြန်မာဘာသာ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mzn mw-list-item"><a href="https://mzn.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D8%A7%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%D8%AF_%D8%B1%D9%88%D8%A6%D9%84_%D8%AA%D8%A7%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جان رونالد روئل تالکین – мазандерански" lang="mzn" hreflang="mzn" data-title="جان رونالد روئل تالکین" data-language-autonym="مازِرونی" data-language-local-name="мазандерански" class="interlanguage-link-target">مازِرونی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nah mw-list-item"><a href="https://nah.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – Nahuatl" lang="nah" hreflang="nah" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Nāhuatl" data-language-local-name="Nahuatl" class="interlanguage-link-target">Nāhuatl</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target">Plattdüütsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds-nl mw-list-item"><a href="https://nds-nl.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – долносаксонски" lang="nds-NL" hreflang="nds-NL" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Nedersaksies" data-language-local-name="долносаксонски" class="interlanguage-link-target">Nedersaksies</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%9C%E0%A5%87_%E0%A4%86%E0%A4%B0_%E0%A4%86%E0%A4%B0_%E0%A4%9F%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%95%E0%A4%BF%E0%A4%8F%E0%A4%A8" title="जे आर आर टोल्किएन – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="जे आर आर टोल्किएन" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target">नेपाल भाषा</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target">Nederlands</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target">Norsk nynorsk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target">Norsk bokmål</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nov mw-list-item"><a href="https://nov.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Novial" lang="nov" hreflang="nov" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Novial" data-language-local-name="Novial" class="interlanguage-link-target">Novial</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target">Occitan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB" title="Толкин, Джон Рональд Руэл – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="Толкин, Джон Рональд Руэл" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target">Ирон</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%9C%E0%A9%87_%E0%A8%86%E0%A8%B0_%E0%A8%86%E0%A8%B0_%E0%A8%9F%E0%A9%8B%E0%A8%B2%E0%A8%95%E0%A9%80%E0%A8%85%E0%A8%A8" title="ਜੇ ਆਰ ਆਰ ਟੋਲਕੀਅਨ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਜੇ ਆਰ ਆਰ ਟੋਲਕੀਅਨ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target">ਪੰਜਾਬੀ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target">Polski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target">Piemontèis</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D8%A7%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%DA%88_%D8%B1%D9%88%D8%A6%D9%84_%D9%B9%D9%88%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جان رونالڈ روئل ٹولکین – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="جان رونالڈ روئل ٹولکین" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target">پنجابی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D8%A7%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%DA%89_%D8%B1%DB%8C%D9%88%DB%90%D9%84_%D9%BC%D9%88%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جان رونالډ ریوېل ټولکین – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="جان رونالډ ریوېل ټولکین" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target">پښتو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target">Português</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target">Runa Simi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target">Română</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD,_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB" title="Толкин, Джон Рональд Руэл – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Толкин, Джон Рональд Руэл" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target">Русский</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%94%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Джон Роналд Руєл Толкин – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Джон Роналд Руєл Толкин" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target">Русиньскый</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB" title="Толкин Джон Рональд Руэл – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Толкин Джон Рональд Руэл" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target">Саха тыла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sc badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sc.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – сардински" lang="sc" hreflang="sc" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Sardu" data-language-local-name="сардински" class="interlanguage-link-target">Sardu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target">Sicilianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target">Scots</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-se mw-list-item"><a href="https://se.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – северносаамски" lang="se" hreflang="se" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Davvisámegiella" data-language-local-name="северносаамски" class="interlanguage-link-target">Davvisámegiella</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target">Srpskohrvatski / српскохрватски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%A2%E0%B7%9A.%E0%B6%86%E0%B6%BB%E0%B7%8A.%E0%B6%86%E0%B6%BB%E0%B7%8A._%E0%B6%A7%E0%B7%9D%E0%B6%BD%E0%B7%8A%E0%B6%9A%E0%B7%93%E0%B6%B1%E0%B7%8A" title="ජේ.ආර්.ආර්. ටෝල්කීන් – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="ජේ.ආර්.ආර්. ටෝල්කීන්" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target">සිංහල</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target">Simple English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target">Slovenčina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target">Slovenščina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-smn mw-list-item"><a href="https://smn.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – инари-саамски" lang="smn" hreflang="smn" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Anarâškielâ" data-language-local-name="инари-саамски" class="interlanguage-link-target">Anarâškielâ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target">Shqip</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%8F._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Џ. Р. Р. Толкин – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Џ. Р. Р. Толкин" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target">Српски / srpski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target">Svenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/J.R.R._Tolkien" title="J.R.R. Tolkien – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="J.R.R. Tolkien" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target">Kiswahili</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szl mw-list-item"><a href="https://szl.wikipedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" title="John Ronald Reuel Tolkien – Silesian" lang="szl" hreflang="szl" data-title="John Ronald Reuel Tolkien" data-language-autonym="Ślůnski" data-language-local-name="Silesian" class="interlanguage-link-target">Ślůnski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%9C%E0%AF%87._%E0%AE%86%E0%AE%B0%E0%AF%8D._%E0%AE%86%E0%AE%B0%E0%AF%8D._%E0%AE%9F%E0%AF%8B%E0%AE%B2%E0%AF%8D%E0%AE%95%E0%AF%80%E0%AE%A9%E0%AF%8D" title="ஜே. ஆர். ஆர். டோல்கீன் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="ஜே. ஆர். ஆர். டோல்கீன்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target">தமிழ்</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%9C%E0%B1%86.%E0%B0%86%E0%B0%B0%E0%B1%8D.%E0%B0%86%E0%B0%B0%E0%B1%8D.%E0%B0%9F%E0%B1%8B%E0%B0%B2%E0%B1%8D%E0%B0%95%E0%B1%80%E0%B0%A8%E0%B1%8D" title="జె.ఆర్.ఆర్.టోల్కీన్ – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="జె.ఆర్.ఆర్.టోల్కీన్" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target">తెలుగు</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B9%80%E0%B8%88._%E0%B8%AD%E0%B8%B2%E0%B8%A3%E0%B9%8C._%E0%B8%AD%E0%B8%B2%E0%B8%A3%E0%B9%8C._%E0%B9%82%E0%B8%97%E0%B8%A5%E0%B8%84%E0%B8%B5%E0%B8%99" title="เจ. อาร์. อาร์. โทลคีน – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="เจ. อาร์. อาร์. โทลคีน" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target">ไทย</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tk mw-list-item"><a href="https://tk.wikipedia.org/wiki/D.R.R._Tolkin" title="D.R.R. Tolkin – туркменски" lang="tk" hreflang="tk" data-title="D.R.R. Tolkin" data-language-autonym="Türkmençe" data-language-local-name="туркменски" class="interlanguage-link-target">Türkmençe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target">Tagalog</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target">Türkçe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D1%8D%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Джон Рональд Руэл Толкин – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Джон Рональд Руэл Толкин" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target">Татарча / tatarça</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%96%D0%BD" title="Джон Рональд Руел Толкін – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Джон Рональд Руел Толкін" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target">Українська</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D8%A7%D9%86_%D8%B1%D9%88%D9%86%D8%A7%D9%84%DA%88_%D8%B1%D9%88%D8%A6%D9%84_%D9%B9%D9%88%D9%84%DA%A9%DB%8C%D9%86" title="جان رونالڈ روئل ٹولکین – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="جان رونالڈ روئل ٹولکین" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target">اردو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target">Oʻzbekcha / ўзбекча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target">Tiếng Việt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vo mw-list-item"><a href="https://vo.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – волапюк" lang="vo" hreflang="vo" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Volapük" data-language-local-name="волапюк" class="interlanguage-link-target">Volapük</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target">Winaray</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/J%C2%B7R%C2%B7R%C2%B7%E6%89%98%E5%B0%94%E9%87%91" title="J·R·R·托尔金 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="J·R·R·托尔金" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target">吴语</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%AF%E1%83%9D%E1%83%9C_%E1%83%A0%E1%83%9D%E1%83%9C%E1%83%90%E1%83%9A%E1%83%93_%E1%83%A0%E1%83%A3%E1%83%94%E1%83%9A_%E1%83%A2%E1%83%9D%E1%83%9A%E1%83%99%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%98" title="ჯონ რონალდ რუელ ტოლკინი – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ჯონ რონალდ რუელ ტოლკინი" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target">მარგალური</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yo mw-list-item"><a href="https://yo.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – йоруба" lang="yo" hreflang="yo" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="Yorùbá" data-language-local-name="йоруба" class="interlanguage-link-target">Yorùbá</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/J%C2%B7R%C2%B7R%C2%B7%E6%89%98%E7%88%BE%E9%87%91" title="J·R·R·托爾金 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="J·R·R·托爾金" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target">中文</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E6%89%98%E7%88%BE%E9%87%91" title="托爾金 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="托爾金" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target">文言</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/J._R._R._Tolkien" title="J. R. R. Tolkien – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="J. R. R. Tolkien" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target">閩南語 / Bân-lâm-gú</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E6%89%98%E7%88%BE%E9%87%91" title="托爾金 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="托爾金" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target">粵語</a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q892#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c">Статия</a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >български </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD">Преглед</a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h">История</a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >Инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD">Преглед</a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=history">История</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j">Какво сочи насам</a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k">Свързани промени</a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u">Качване на файл</a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q">Специални страници</a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&oldid=12395393" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата">Постоянна препратка</a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=info" title="Повече за тази страница">Информация за страницата</a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&id=12395393&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница">Цитиране на статията</a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2594%25D0%25B6._%25D0%25A0._%25D0%25A0._%25D0%25A2%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25B8%25D0%25BD">Кратък URL адрес</a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2594%25D0%25B6._%25D0%25A0._%25D0%25A0._%25D0%25A2%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25BA%25D0%25B8%25D0%25BD">Изтегляне на QR код</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%94%D0%B6.+%D0%A0.+%D0%A0.+%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD">Създаване на книга</a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=show-download-screen">Изтегляне като PDF</a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p">Версия за печат</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/John_Ronald_Reuel_Tolkien" hreflang="en">Общомедия</a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikiquote mw-list-item"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" hreflang="bg">Уикицитат</a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q892" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g">Обект в Уикиданни</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title author" style="background-color:#B0C4DE; background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaaaaa;">Джон Роналд Руел Толкин<div style="font-size: 76%; font-weight: normal">J. R. R. Tolkien</div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:J._R._R._Tolkien,_ca._1925.jpg" class="mw-file-description"><img alt="Толкин, около 1925 г." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg/220px-J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg" decoding="async" width="220" height="293" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg/330px-J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg/440px-J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg 2x" data-file-width="1800" data-file-height="2400" /></a><div>Толкин, около 1925 г.</div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Роден</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/3_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="3 януари">3 януари</a> <a href="/wiki/1892" title="1892">1892</a> г.<div><a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Блумфонтейн">Блумфонтейн</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Оранжева република">Оранжева република</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Починал</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/2_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="2 септември">2 септември</a> <a href="/wiki/1973" title="1973">1973</a> г. (81 г.)<div><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4" title="Оксфорд">Оксфорд</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Великобритания">Великобритания</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Професия</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Писател">писател</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Филология">филолог</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D1%82" title="Поет">поет</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Националност</th><td class="infobox-data"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Flag_of_England.svg/22px-Flag_of_England.svg.png" decoding="async" width="22" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Flag_of_England.svg/33px-Flag_of_England.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Flag_of_England.svg/44px-Flag_of_England.svg.png 2x" data-file-width="800" data-file-height="480" /> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Англия">Англия</a>, <img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg/22px-Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg.png" decoding="async" width="22" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg/33px-Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg/44px-Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="600" /> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Великобритания">Великобритания</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Активен период</th><td class="infobox-data">1937 – 1973</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Жанр</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%B7%D0%B8" title="Фентъзи">фентъзи</a> <a href="/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%B7%D0%B8" title="Епично фентъзи">епично фентъзи</a><a href="#cite_note-dg-1">[1]</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Известни творби</th><td class="infobox-data">„Хобит“ „Властелинът на пръстените“ „Силмарилион“</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Награди</th><td class="infobox-data">„<a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%E2%80%9E%D0%A5%D1%8E%D0%B3%D0%BE%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Награда „Хюго“">Хюго</a>“</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Съпруга</th><td class="infobox-data">Едит Брат (1889 – 1971)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Деца</th><td class="infobox-data">Джон Франсис (1917 – 2003) Майкъл Хилари (1920 – 1984) <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Кристофър Толкин">Кристофър Толкин</a> (1924 – 2020) Присила Ан (1929 – 2022)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label" style="text-align:left;">Уебсайт</th><td class="infobox-data"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkienestate.com/">tolkienestate.com</a><div><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.imdb.com/name/nm0866058">Страница в IMDb</a></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background-color:#B0C4DE; background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaaaaa;"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:J._R._R._Tolkien?uselang=bg">Джон Роналд Руел Толкин</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> Джон Роналд Руел Толкин, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Командор на Ордена на Британската империя">CBE</a> <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кралско литературно дружество (страницата не съществува)">FRSL</a> (на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски</a>: John Ronald Reuel Tolkien) е <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Обединено кралство">британски</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Писател">писател</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Филология">филолог</a>, смятан за основател на <a href="/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD%D1%80" title="Жанр">жанра</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%B7%D0%B8" title="Фентъзи">фентъзи</a> с романа си „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82" title="Хобитът">Хобитът</a>“ и неговото продължение трилогията „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“. Той е <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Орден на Британската империя">командор на Британската империя</a> от 28 март 1972 г. заради приноса му към английската литература.<a href="#cite_note-2">[2]</a> От 1925 до 1945 г. е професор по англосаксонски език на Роулинсън и Босуърт и лектор (fellow) на Колеж „Пемброук“, и двете в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Оксфордски университет">Оксфордския университет</a>. След това се премества в същия университет, за да стане професор по английски език и литература в Колеж „Мъртън“ и негов лектор, и заема този пост от 1945 г. до пенсионирането си през 1959 г. Толкин e близък приятел на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%81_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81" title="Клайв Стейпълс Луис">Клайв Стейпълс Луис</a>, съчлен на неформалната литературна дискусионна група „<a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8" title="Инклинги">Инклинги</a>“. След смъртта му синът му <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Кристофър Толкин">Кристофър</a> публикува поредица от произведения, базирани на обширни бележки и непубликувани ръкописи на баща му, включително „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a>“. Те, заедно с „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“, образуват свързано тяло от приказки, поеми, измислени истории, изкуствени езици и литературни есета за фантастичен свят, наречен <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D0%B4%D0%B0_(%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Арда (Средната земя) (страницата не съществува)">Арда</a> и в него <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Средна земя">Средната земя</a>. Между 1951 и 1955 г. Толкин прилага термина <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Легендариум на Толкин (страницата не съществува)">Легендариум</a> към по-голямата част от тези писания. <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Произход">Произход</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Произход" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Произход">редактиране на кода</a>]</div> Толкин е англичанин и се смята за такъв.<a href="#cite_note-3">[3]</a><a href="#cite_note-4">[4]</a> Неговите преки предци по бащина линия са занаятчии от средната класа, които правят и продават часовници и пиана в Лондон и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC" title="Бирмингам">Бирмингам</a>. Сем. Толкин произхожда от <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Източна Прусия">източнопруския</a> град <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%86%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3_(%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кройцбург (Източна Прусия) (страницата не съществува)">Кройцбург</a> близо до <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3" title="Кьонигсберг">Кьонигсберг</a>, основан по време на средновековната <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" title="Разселване на немците на изток">германска експанзия на изток</a>, където неговият най-ранен известен предшественик по бащина линия, Михел Толкин, е роден около 1620 г. Синът на Михел, Кристиан Толкин (1663–1746), е богат мелничар в Кройцбург.<a href="#cite_note-Derdziński2-5">[5]</a> Синът му Кристиан Толкин (1706–1791) се премества от Кройцбург в близкия <a href="/wiki/%D0%93%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA" title="Гданск">Гданск</a>, а двамата му сина Даниел Готлиб Толкин (1747–1813) и Йохан (по-късно известен като Джон) Бенджамин Толкин (1752–1819) емигрират в Лондон през 1770 г. и стават предци на английското семейство; по-малкият брат е вторият прадядо на писателя. През 1792 г. Джон Бенджамин Толкин и Уилям Грейвъл поемат мануфактурата „Ердли Нортън“ в Лондон, която оттогава продава часовници под името "Грейвъл и Толкин". Даниел Готлиб получава британско гражданство през 1794 г., но Джон Бенджамин очевидно никога не става британски гражданин. Други немски роднини се присъединяват към двамата братя в Лондон. Няколко души с фамилно име „Толкин“ (Tolkien) или подобно изписване, някои от тях членове на същото семейство като Дж. Р. Р. Толкин, живеят в Северна Германия, но повечето от тях са потомци на хора, евакуирани от Източна Прусия през 1945 г., в края на <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора световна война">Втората световна война</a>.<a href="#cite_note-Derdziński2-5">[5]</a><a href="#cite_note-Derdziński1-6">[6]</a><a href="#cite_note-7">[7]</a> Според Ришард Держински фамилното име „Толкин“ е от долнопруски произход и вероятно означава „син/потомък на Толк“.<a href="#cite_note-Derdziński2-5">[5]</a><a href="#cite_note-Derdziński1-6">[6]</a> Толкин погрешно смята, че фамилията му произлиза от немската дума tollkühn, което означава „безразсъден“,<a href="#cite_note-8">[8]</a> и шеговито я вмъква като „камео“ в незавършения си роман The Notion Club Papers под буквално преведеното име Rashbold.<a href="#cite_note-9">[9]</a> Держински обаче показва, че това е <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Псевдоетимология (страницата не съществува)">псевдоетимология</a>. Докато Дж. Р. Р. Толкин е бил наясно с германския произход на семейството си, познанията му за историята на семейството са били ограничени, защото е бил „рано изолиран от семейството на своя преждевременно починал баща“.<a href="#cite_note-Derdziński2-5">[5]</a><a href="#cite_note-Derdziński1-6">[6]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Биография">Биография</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Биография" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Биография">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Детство">Детство</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Детство" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Детство">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-right" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg/220px-Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg" decoding="async" width="220" height="286" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg/330px-Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg/440px-Mabel_Suffield_Christmas_Card.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="780" /></a><figcaption>Коледна картичка от 1892 г. с цветна снимка на сем. Толкин в Блумфонтейн, изпратена до роднини в Бирмингам, Англия</figcaption></figure> Джон Толкин, когото всички наричат на галено Роналд, е роден на 3 януари 1892 г. в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D1%83%D0%BC%D1%84%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Блумфонтейн">Блумфонтейн</a> – главният град в <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Оранжева свободна държава">Оранжевата свободна държава</a> (по-късно анексирана от <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Британска империя">Британската империя</a> и днес <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82" title="Фрайстат">Фрайстат</a> в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република Южна Африка">Република Южна Африка</a>) в семейството на Артър Руел Толкин (1857–1896), английски банков управител, и съпругата му Мейбъл Съфилд (1870–1904). Двойката напуска Англия, когато Артър е повишен в ръководител на офиса в Блумфонтейн на британската банка, за която работи. Толкин има по-малък брат, Хилъри Артър Руел Толкин, роден на 17 февруари 1894 г.<a href="#cite_note-10">[10]</a> Като дете Толкин е ухапан от голям паяк бабуин в градината – събитие, което някои смятат, че по-късно е отразено в неговите истории, въпреки че като възрастен той не признава действителния спомен за събитието. При по-ранен инцидент от ранната му детска възраст млад семеен слуга отнася бебето в чифлика си и го връща на следващата сутрин.<a href="#cite_note-11">[11]</a> Когато е на три години, той отива в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC" title="Бирмингам">Бирмингам</a>, Англия, на гости на леля си. На 15 февруари същата година баща му умира в Южна Африка от ревматична треска, преди да успее да се присъедини към тях.<a href="#cite_note-12">[12]</a> Това оставя семейството без доходи, така че майката на Толкин го взема да живее при родителите й в предградието Кингс Хийт,<a href="#cite_note-13">[13]</a> Бирмингам. Скоро след това, през 1896 г., те се преместват в Сеърхол (сега в Хол Грийн), тогава село в <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Устършър">Устършър</a>, по-късно присъединено към Бирмингам.<a href="#cite_note-14">[14]</a> Той обича да изследва водната мелница Сеърхол Мил и природния резерват Мозли Бог, и хълма Клент Хилс, хълмовете Лики Хилс и района Малвърн Хилс, които по-късно вдъхновяват сцени в книгите му, заедно с близките градове и села като <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B3%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B2&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бросгроув (страницата не съществува)">Бросгроув</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BB%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Олстър (страницата не съществува)">Олстър</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B2%D1%81%D1%87%D1%8A%D1%80%D1%87&action=edit&redlink=1" class="new" title="Алвсчърч (страницата не съществува)">Алвсчърч</a>, и места като фермата на леля му Джейн „Баг Енд“, чието име той използва в своите произведения.<a href="#cite_note-15">[15]</a> Майка му се отдава на идеята да даде добро възпитание и образование на децата си. Тя обучава двете си деца у дома. Роналд, както е известен в семейството, е запален ученик.<a href="#cite_note-16">[16]</a> Тя го научава на много <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Ботаника">ботаника</a> и събужда в него удоволствието от вида и усещането на растенията. Младият Толкин обича да рисува пейзажи и дървета, но любимите му уроци са тези, свързани с езиците, а майка му го научава на основите на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a> много рано.<a href="#cite_note-DoughanBio-17">[17]</a> Толкин може да чете на 4-годишна възраст и скоро след това може да пише свободно. Майка му му позволява да чете много книги. Той не харесва „<a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Островът на съкровищата">Островът на съкровищата</a>“ и „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Хамелнският ловец на плъхове">Хамелнският ловец на плъхове</a>“ и смята, че „<a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0_%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Алиса в Страната на чудесата">Алиса в Страната на чудесата</a>“ от <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB" title="Луис Карол">Луис Карол</a> е „забавна, но смущаваща“. Той харесва истории за „червените индианци“ (терминът, използван тогава за индианците в <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2" title="Шаблон:Наратив">приключенските истории</a><a href="#cite_note-Butts_2004-18">[18]</a>) и фантастичните произведения на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джордж Макдоналд (страницата не съществува)">Джордж Макдоналд</a>.<a href="#cite_note-19">[19]</a> „Приказните книги" на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D1%8E_%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Андрю Ланг">Андрю Ланг</a> са особено важни за него и тяхното влияние е очевидно в някои от по-късните му писания.<a href="#cite_note-20">[20]</a> Майка му е приета в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Католическа църква">Римокатолическата църква</a> през 1900 г. въпреки яростните протести на нейното <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Баптизъм">баптистко</a> семейство,<a href="#cite_note-Biography31-21">[21]</a> което спира всякаква финансова помощ за нея. През 1904 г., когато Дж. Р. Р. Толкин е на 12 години, 34-годишната му майка умира от остър <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82" title="Захарен диабет">захарен диабет</a>. Роналд и брат му Хилари се преместват при леля им Беатрис Съфилд. Девет години след нейната смърт Толкин пише: „Моята скъпа майка наистина бе мъченица и Бог не дава на всеки толкова лесен път към великите си дарове, както направи за Хилари и мен, давайки ни майка, която уби сама себе си с труд и проблеми, за да ни осигури запазване на вярата."<a href="#cite_note-Biography31-21">[21]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BirminghamOratoryDome.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/BirminghamOratoryDome.jpg/220px-BirminghamOratoryDome.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/BirminghamOratoryDome.jpg/330px-BirminghamOratoryDome.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/BirminghamOratoryDome.jpg/440px-BirminghamOratoryDome.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="768" /></a><figcaption>Бирмингамската оратория, където Толкин е енориаш и момче от олтара (1902–1911)</figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg/250px-KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg" decoding="async" width="250" height="184" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg/375px-KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg/500px-KES_Free_Grammar_School_Charles_Barry.jpg 2x" data-file-width="3708" data-file-height="2728" /></a><figcaption>Училището на крал Едуард в Бирмингам, където Толкин е ученик (1900–1902, 1903–1911)<a href="#cite_note-22">[22]</a> </figcaption></figure> Преди смъртта си майка му дава настойничеството над синовете си на своя близък приятел, отец Франсис Ксавие Морган от ораторията в Бирмингам, на когото е възложено да ги възпита като добри католици. В писмо от 1965 г. до сина си Майкъл Толкин си спомня за влиянието на човека, когото винаги е наричал „татко Франсис“: „... за първи път научих милосърдие и прошка от него и в светлината на това пробих дори „либералната“ тъмнина, от която излязох, знаейки повече за „<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_I_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мария I Тюдор">Кървавата Мери</a>“, която никога не бе спомената освен като обект на нечестиво поклонение от страна на романистите.“<a href="#cite_note-23">[23]</a> След смъртта на майка си Толкин израства в района на Еджбастън в Бирмингам и посещава Училището на крал Едуард, Бирмингам, а по-късно Училището „Свети Филип“. През 1903 г. той печели стипендия на фондацията и се връща в Училището на крал Едуард.<a href="#cite_note-24">[24]</a> Скоро отношенията на двете момчета с леля им се обтягат и отецът им помага да си намерят евтин пансион, където Роналд се запознава с красивата девойка Идит Мери Брат. С голям интерес Толкин попива знания за нови езици, участва в училищния отбор по <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%B3%D0%B1%D0%B8" title="Ръгби">ръгби</a>. Отец Морган не е очарован от появата на Идит, която е с три години по-голяма от него. Той обяснява на Роналд, че без стипендия не би могъл да завърши образованието си, а за тази цел трябва да се справи блестящо на приемните изпити в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Оксфордски университет">Оксфордския университет</a>. Толкин обещава да прекрати връзката си с Идит до навършването на 21 години. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Младежки_години">Младежки години</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Младежки години" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Младежки години">редактиране на кода</a>]</div> В началото на <a href="/wiki/1908" title="1908">1908</a> г. Роналд и брат му се местят да живеят в общежитие зад църквата и Роналд започва първата си година в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4" title="Оксфорд">Оксфорд</a>. Там скоро забелязват таланта му по отношение усвояването на нови езици. Докато е в ранните си тийнейджърски години, Толкин се среща за първи път с <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Изкуствен език">изкуствения език</a> Анималик, изобретение на неговите братовчеди Мери и Марджъри Инкълдън. По това време той изучава <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" class="mw-redirect" title="Англосаксонски език">англосаксонски</a>. Техният интерес към Анималик скоро изчезва, но Мери и други, включително самият Толкин, изобретяват нов и по-сложен език, наречен Невбош. Следващият изкуствен език, с който започва да работи, Нафарин, е негово собствено творение.<a href="#cite_note-25">[25]</a><a href="#cite_note-26">[26]</a> Толкин научава <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Есперанто">есперанто</a> известно време преди 1909 г. Около 10 юни 1909 г. той съставя "The Book of the Foxrook" – тетрадка от шестнадесет страници, където се появява „най-ранният пример за една от изобретените от него азбуки".<a href="#cite_note-27">[27]</a> Кратките текстове в тази тетрадка са написани на есперанто.<a href="#cite_note-28">[28]</a> През 1911 г., докато са в Училището на крал Едуард, Толкин и трима негови приятели Роб Гилсън, Джефри Баче Смит и Кристофър Уайзман, създават полутайно общество, което наричат TCBS. Инициалите означават Чаен клуб и Баровианско дружество (Tea Club and Barrovian Society), намеквайки за техния обичай да пият чай в магазините на Бароу в близост до училището и тайно в училищната библиотека.<a href="#cite_note-29">[29]</a><a href="#cite_note-30">[30]</a> След като напускат училище, членовете поддържат връзка и през декември 1914 г. провеждат съвет в Лондон в дома на Уайзман. За Толкин резултатът от тази среща е силна отдаденост на писането на поезия.<a href="#cite_note-31">[31]</a> През 1911 г. Толкин отива на лятна ваканция в Швейцария ‐ пътуване, което той си спомня ярко в писмо от 1968 г.,<a href="#cite_note-Letters306-32">[32]</a> отбелязвайки, че пътуването на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Билбо Бегинс">Билбо Бегинс</a> през <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мъгливи планини (страницата не съществува)">Мъгливите планини</a> е пряко базирано на неговите приключения, докато групата им от 12 души се разхожда от <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BD" title="Интерлакен">Интерлакен</a> до <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Лаутербрунска долина">Лаутербрунската долина</a> и на лагер в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Морена">морените</a> отвъд <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D1%8E%D1%80%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мюрен (страницата не съществува)">Мюрен</a>. Петдесет и седем години по-късно Толкин си спомня съжалението си, че е напуснал гледката към вечните снегове на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%83" title="Юнгфрау">Юнгфрау</a> и Зилберхорн, „Силвертин (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F)" title="Мория (Средна земя)">Мория</a>) на моите мечти“. Те преминават през <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B5_%D0%A8%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%B3&action=edit&redlink=1" class="new" title="Клайне Шайдег (страницата не съществува)">Клайне Шайдег</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4" title="Гринделвалд">Гринделвалд</a> и продължават през <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5_%D0%A8%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D0%B3&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гросе Шайдег (страницата не съществува)">Гросе Шайдег</a> до <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Майринген (страницата не съществува)">Майринген</a>. Продължават през прохода Гримзел, през Горно <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5_(%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD)" title="Вале (кантон)">Вале</a> до Бриг и по-нататък до <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Алечки ледник">Алечкия ледник</a> и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Цермат">Цермат</a>.<a href="#cite_note-33">[33]</a> През октомври същата година Толкин започва да учи в Колеж „Екзетър“ в Оксфорд. Първоначално учи класика, но през 1913 г. променя курса си с английски език и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Английска литература">литература</a>, завършвайки през 1915 г. с отличие с грамота.<a href="#cite_note-RoyalMail-34">[34]</a> Сред неговите учители в Оксфорд е <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джоузеф Райт (страницата не съществува)">Джоузеф Райт</a>, чийто „Буквар по готически език“ вдъхновява Толкин като ученик.<a href="#cite_note-35">[35]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Ухажване_и_брак">Ухажване и брак</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Ухажване и брак" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Ухажване и брак">редактиране на кода</a>]</div> На 16-годишна възраст Толкин се запознава с Едит Мери Брат, която е три години по-възрастна от него, когато той и брат му Хилари се преместват в пансиона, където тя живее в бирминганското предградие Еджбъстън. Неговият настойник отец Морган му забранява да се среща, да говори или дори да си кореспондира с Едит, докато не навърши 21 години. Толкин се подчинява на тази забрана докрай,<a href="#cite_note-36">[36]</a> с едно забележително ранно изключение, за което отец Морган заплашва да прекъсне университетската си кариера, ако не спре.<a href="#cite_note-37">[37]</a> Вечерта на своя 21-ви рожден ден Толкин пише на Едит, която живее със семейния приятел Ч. Х. Джесъп в <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%BD%D1%8A%D0%BC" title="Челтнъм">Челтнъм</a>. Той заявява, че никога не е преставал да я обича и я моли да се омъжи за него. Едит отговаря, че вече е приела предложението на Джордж Фийлд, брат на един от най-близките ѝ приятели от училище. Но Едит казва, че се е съгласила да се омъжи за Фийлд само защото се е чувствала „на рафта“ и е започнала да се съмнява, че Толкин все още държи на нея. Тя обяснява, че заради писмото на Толкин всичко се е променило.<a href="#cite_note-Carpenter_1977_p67-38">[38]</a> На 8 януари 1913 г. Толкин пътува с влак до Челтнъм и е посрещнат на перона от Едит. Двамата се разхождат в провинцията, сядат под железопътен виадукт и си говорят. До края на деня Едит се съгласява да приеме предложението на Толкин. Тя пише на Фийлд и му връща годежния пръстен. След годежа им протестантката Едит неохотно обявява, че приема Католицизма по настояване на Толкин. Едит Брат и Роналд Толкин са официално сгодени в Бирмингам през януари 1913 г. и се женят в католическата църква „Света Мария Непорочна“ в <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA" title="Уорик">Уорик</a> на 22 март 1916 г.<a href="#cite_note-39">[39]</a> В писмото си до Майкъл от 1941 г. Толкин изразява възхищение от желанието на жена си да се омъжи за мъж без работа, малко пари и никакви перспективи, освен вероятността да бъде убит в Първата световна война.<a href="#cite_note-Letters,_No._432-40">[40]</a> През същата година държи държавни изпити за степен <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80" title="Бакалавър">бакалавър</a> по хуманитарните науки. След две години получава първа степен за <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски език</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Литература">литература</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Първа_световна_война">Първа световна война</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Първа световна война" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Първа световна война">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Първата световна война и Средната земя (страницата не съществува)">Първата световна война и Средната земя</a></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tolkien-WWI-Uniform.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b4/Tolkien-WWI-Uniform.jpg/153px-Tolkien-WWI-Uniform.jpg" decoding="async" width="153" height="222" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b4/Tolkien-WWI-Uniform.jpg/230px-Tolkien-WWI-Uniform.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b4/Tolkien-WWI-Uniform.jpg/307px-Tolkien-WWI-Uniform.jpg 2x" data-file-width="327" data-file-height="473" /></a><figcaption>Толкин във военната си униформа</figcaption></figure> През август 1914 г. Великобритания влиза в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Първа световна война">Първата световна война</a>. Роднините на Толкин са шокирани, когато той избира да не постъпи незабавно като доброволец в <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Британска армия">британската армия</a>. Вместо това той влиза в програма, чрез която отлага записването до завършване на дипломата си. Назначен е като временен втори лейтенант в Ланкашърските стрелци на 15 юли 1915 г.<a href="#cite_note-Carpenter_1977_p77-41">[41]</a><a href="#cite_note-42">[42]</a> Той тренира с 13-ти (резервен) батальон в Канок Чейз, Ръджли Камп близо до <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%B4%D0%B6%D0%BB%D0%B8" title="Ръджли">Ръджли</a> в продължение на 11 месеца. След сватбата си сем. Толкин се настанява близо до тренировъчния лагер.<a href="#cite_note-Carpenter_1977_p77-41">[41]</a> На 2 юни 1916 г. Толкин получава телеграма, призоваваща го във <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фолкстън (страницата не съществува)">Фолкстън</a> за изпращане във Франция. <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg/227px-Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg" decoding="async" width="227" height="159" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg/341px-Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg/454px-Lancashire_Fusiliers_trench_Beaumont_Hamel_1916.jpg 2x" data-file-width="5474" data-file-height="3839" /></a><figcaption>Мъже от 1-ви батальон, Ланкашърски стрелци, в свързочен изкоп близо до Бомон Амел, 1916 г. Снимка от Ърнест Брукс</figcaption></figure> На 5 юни 1916 г. се качва на военен транспорт за нощно пътуване до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Кале (град)">Кале</a>. Подобно на други войници, пристигащи за първи път, той е изпратен в базовото депо на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81" title="Британски експедиционен корпус">британските експедиционни сили</a> в <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Етапъл (страницата не съществува)">Етапъл</a>. На 7 юни е информиран, че е назначен като офицер свързочник към 11-ти (обслужващ) батальон – този на Ланкашърските стрелци. Батальонът е в състава на 74-а бригада, 25-а дивизия. Докато чака да бъде повикан в отряда си, Толкин скучае. За да мине времето, той пише стихотворение, озаглавено „Самотният остров“, което е вдъхновено от чувствата му по време на пътуването до Кале. За да избегне пощенската цензура на британската армия, той разработва код от точки, чрез който Едит може да проследява движенията му.<a href="#cite_note-Garth144-43">[43]</a> Той напуска Етапъл на 27 юни 1916 г. и се присъединява към своя батальон в <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Рубемпре (страницата не съществува)">Рубемпре</a> близо до <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D0%BD" title="Амиен">Амиен</a>.<a href="#cite_note-44">[44]</a> Той се озовава командващ войници, които са привлечени главно от миньорските, мелничарските тъкачните градове на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Ланкашър">Ланкашър</a>.<a href="#cite_note-45">[45]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-right" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg/220px-Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg" decoding="async" width="220" height="183" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg/330px-Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg/440px-Schwaben_Redoubt_by_William_Orpen_IWM_Art.IWM_ART_3000.jpg 2x" data-file-width="1200" data-file-height="998" /></a><figcaption>Швабенският редут – картина на Уилям Орпен. Имперски военен музей, Лондон</figcaption></figure> Толкин пристига на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0" title="Битка при Сома">Сома</a> в началото на юли 1916 г. Между мандатите зад линиите при <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бузинкур (страницата не съществува)">Бузинкур</a> участва в щурмовете на <a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B2%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Швабенски редут (страницата не съществува)">Швабенския редут</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%BF%D1%86%D0%B8%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лайпцигски издатък (страницата не съществува)">Лайпцигския издатък</a>. На 27 октомври 1916 г., докато неговият батальон атакува <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%87&action=edit&redlink=1" class="new" title="Реджина Тренч (страницата не съществува)">Реджина Тренч</a>, Толкин се заразява с <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Окопна треска (страницата не съществува)">окопна треска</a> – болест, пренасяна от <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%88%D0%BA%D0%B8" title="Въшки">въшки</a>. Той е инвалидизиран в Англия на 8 ноември 1916 г.<a href="#cite_note-46">[46]</a> Много от най-скъпите му приятели от училище са убити във войната. Батальонът му е почти напълно унищожен след завръщането му в Англия.<a href="#cite_note-47">[47]</a> Слабият и изтощен Толкин прекарва остатъка от войната, редувайки се между болници и задължения в гарнизона, като е считан за негоден от медицинска гледна точка за обща служба.<a href="#cite_note-48">[48]</a> По време на възстановяването си във вила в Литъл Хейууд, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Стафордшър">Стафордшър</a>, той започва да работи върху това, което нарича „<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Книга на изгубените предания (страницата не съществува)">Книга на изгубените предания</a>“, започвайки с „<a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Падането на Гондолин (страницата не съществува)">Падането на Гондолин</a>“. Книгата представлявя опита му да създаде митология за Англия – проект, който той изоставя, без да завърши.<a href="#cite_note-49">[49]</a> По това време той вярва, че някога Англия е била богата с множество <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Легенда">легенди</a> и предания, такива като скандинавските митове, ирландските <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Сага">саги</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8" title="Келти">келтските</a> <a href="/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%BE%D1%81" title="Епос">епоси</a>. Те обаче са изгубени след завладяването на Острова от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Нормани">норманите</a> през <a href="/wiki/1066" title="1066">1066</a> г. Така страната остава „пропита“ с келтската, но не и с англосаксонската <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Митология">митология</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Народно творчество">фолклор</a>. През 1917 и 1918 г. заболяването му продължава да се повтаря, но той се е възстановил достатъчно, за да изпълнява домашна служба в различни лагери. По това време жена му ражда първото им дете Джон Франсис Руел Толкин. Толкин е повишен във временно звание "лейтенант" на 6 януари 1918 г.<a href="#cite_note-50">[50]</a> Същата година семейството се премества да живее в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4" title="Оксфорд">Оксфорд</a>. На 16 юли 1919 г. Толкин е отстранен от активна служба във Фовант, на равнината Солсбъри, с временна пенсия за инвалидност.<a href="#cite_note-Grotta_p._58-51">[51]</a> На 3 ноември 1920 г. е демобилизиран и напуска армията, запазвайки ранга си на лейтенант.<a href="#cite_note-52">[52]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="В_Оксфорд_и_Лийдс">В Оксфорд и Лийдс</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: В Оксфорд и Лийдс" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: В Оксфорд и Лийдс">редактиране на кода</a>]</div> След края на Първата световна война през 1918 г. първата цивилна работа на Толкин е по <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Оксфордски английски речник">Оксфордския речник на английския език</a>, където той работи главно върху историята и етимологията на думи от германски произход, започващи с буквата W.<a href="#cite_note-53">[53]</a> В средата на 1919 г. започва да обучава частно студенти от Оксфорд, най-вече тези от Лейди Маргарет Хол и Колеж „Сейнт Хю“, като се има предвид, че женските колежи имат голяма нужда от добри преподаватели в ранните си години и Толкин като женен академик (тогава все още не често срещано) е счетен за подходящ, тъй като не би бил такъв като ерген.<a href="#cite_note-54">[54]</a> През 1920 г. се ражда вторият му син Майкъл. Междувременно Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата с „Таласъмска крачка“ (1915) и „Веселите моряци“ (1920). <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:2_Darnley_Road,_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park,_Leeds.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/2_Darnley_Road%2C_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park%2C_Leeds.jpg/231px-2_Darnley_Road%2C_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park%2C_Leeds.jpg" decoding="async" width="231" height="173" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/2_Darnley_Road%2C_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park%2C_Leeds.jpg/347px-2_Darnley_Road%2C_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park%2C_Leeds.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/2_Darnley_Road%2C_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park%2C_Leeds.jpg/462px-2_Darnley_Road%2C_the_former_home_of_J.R.R._Tolkien_in_West_Park%2C_Leeds.jpg 2x" data-file-width="2592" data-file-height="1944" /></a><figcaption>2 Darnley Road, бившият дом на Толкин в Уест Парк, Лийдс</figcaption></figure> През 1920 г. той става преподавател по английски език в Университета в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B9%D0%B4%D1%81" title="Лийдс">Лийдс</a>, като става най-младият член на академичния състав там.<a href="#cite_note-Grotta2001_page_64_ff-55">[55]</a> Докато е в Лийдс, той създава A Middle English Vocabulary и окончателно издание на „<a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80_%D0%93%D0%B0%D1%83%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%B8_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80" title="Сър Гауейн и Зеленият рицар">Сър Гауейн и Зеленият рицар</a>“ с <a href="/w/index.php?title=%D0%95._%D0%92._%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%8A%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Е. В. Гордън (страницата не съществува)">Е. В. Гордън</a>; и двете стават академични стандартни произведения за няколко десетилетия. Също така превежда „Сър Гауейн“, „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0_(%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" title="Перла (стихотворение)">Перла</a>“ и „<a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80_%D0%9E%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%BE" title="Сър Орфео">Сър Орфео</a>“, но преводите му са публикувани едва през 1975 г. През 1924 г. става в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80" title="Професор">професор</a> в Лийдс.<a href="#cite_note-ODNB-56">[56]</a> През същата година се ражда най-известният му син – <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Кристофър Толкин">Кристофър Толкин</a>, бъдещ редактор на посмъртно издадените му творби и техен най-голям познавач. През лятото на <a href="/wiki/1925" title="1925">1925</a> г. той и жена му Едит, заедно със синовете си Джон (почти на 8 г.), Майкъл (почти на 5 г.) и Кристофър (ненавършил 1 г.) заминават на почивка във <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Файли (страницата не съществува)">Файли</a>, градче на <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Йоркшър">йоркшърския</a> бряг, където и до днес ходят много туристи. Там наемат вила, построена върху скала, надвиснала над плажа и морето. По това време Майкъл е болезнено привързан към мъничко оловно куче-играчка, което носи навсякъде със себе си. По време на една плажна разходка той се увлича в хвърлянето на камъчета във водата и за миг оставя кученцето на пясъка. На този фон мъничката петниста играчка изчезнала. Майкъл е съкрушен. До вечерта и през целия следващ ден Толкин и малкият Джон търсят кученцето безрезултатно. За да успокои Майкъл, давайки му разбираемо „обяснение“ за съдбата на любимата му играчка, Роналд измисля приказка, в която живо кученце на име Роувър е превърнато в играчка от магьосник, впоследствие изгубено на плажа от момченце досущ като Майкъл, среща комичен „пясъчен вълшебник“ и преживява цял куп приключения на Луната и в морето. Това е приказката, известна днес като „Роувърандъм“. Тя не е създадена наведнъж. Много нейни части са допълвани през годините. Освен това тя е записана в писмен вариант години по-късно, а е публикувана за първи път едва през <a href="/wiki/1998" title="1998">1998</a> г. под вещата редакция на Кристина Скъл и Уейн Г. Хамънд, които намират в текста ѝ препратки към различни източници – от норвежките саги до <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D1%82_%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%B1%D0%B8%D1%82" title="Едит Несбит">Едит Несбит</a>, както и първообраза на елементи от класическата толкинова митология. През април същата 1925 г. Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват своя превод на „<a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80_%D0%93%D0%B0%D1%83%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%B8_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80" title="Сър Гауейн и Зеленият рицар">Сър Гауейн и Зеленият рицар</a>“, а през октомври започва работа в Оксфорд като преподавател по англосаксонски. Преподава и в колежа „Пемброук“ за следващите 24 години. През октомври 1925 г. той се завръща в Оксфорд като Роулинсън и Босуърт професор по англосаксонски език, със стипендия в Колеж „Пемброук“.<a href="#cite_note-57">[57]</a> По време на престоя си там Толкин пише „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82" title="Хобитът">Хобитът</a>“ и първите два тома на „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“, докато живее на 20 Northmoor Road в Северен Оксфорд. 1926 г. не е особено продуктивна за него, като се изключи статията му „<a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Филология">Филология</a> – общи творби“ в „Годишник по английски език и литература“. Същата година той се запознава с <a href="/wiki/%D0%9A._%D0%A1._%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81" class="mw-redirect" title="К. С. Луис">К. С. Луис</a>. През 1920-те г. Толкин предприема превод на „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84" title="Беоулф">Беоулф</a>“, който завършва през 1926 г., но не го публикува. По-късно е редактиран от неговия син Кристофър и публикуван през 2014 г.<a href="#cite_note-58">[58]</a> Десет години след като завършва превода си, Толкин изнася високо оценена лекция върху творбата „Беоулф: Чудовищата и критиците“, която оказва трайно влияние върху изследването на Беоулф.<a href="#cite_note-59">[59]</a> Луис Е. Никълсън каза, че статията е „широко призната като повратна точка в критиката на Беоулф“, отбелязвайки, че Толкин установява първенството на поетичния характер на произведението за разлика от неговите чисто езикови елементи.<a href="#cite_note-60">[60]</a> По онова време консенсусът на учените осъжда „Беоулф“ за това, че се занимава с детински битки с чудовища, а не с реалистична племенна война. Толкин твърди, че авторът на „Беоулф“ се обръща към човешката съдба като цяло, а не като ограничена от конкретна племенна политика, и следователно чудовищата са от съществено значение за поемата.<a href="#cite_note-61">[61]</a> Там, където „Беоулф“ се занимава със специфични племенни борби, както във Финсбург, Толкин категорично се противопоставя на четенето във фантастични елементи.<a href="#cite_note-62">[62]</a> В есето Толкин разкрива колко високо цени „Беоулф“: „„Беоулф“ е сред най-ценните ми източници“; <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84_%D0%B8_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Беоулф и Средната земя (страницата не съществува)">това влияние може да се види</a> в целия му <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Легендариум на Толкин (страницата не съществува)">легендариум</a> за <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Средна земя">Средната земя</a>.<a href="#cite_note-63">[63]</a> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:20_Northmoor_Road,_Oxford.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/20_Northmoor_Road%2C_Oxford.JPG/235px-20_Northmoor_Road%2C_Oxford.JPG" decoding="async" width="235" height="176" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/20_Northmoor_Road%2C_Oxford.JPG/353px-20_Northmoor_Road%2C_Oxford.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/20_Northmoor_Road%2C_Oxford.JPG/470px-20_Northmoor_Road%2C_Oxford.JPG 2x" data-file-width="2592" data-file-height="1944" /></a><figcaption>Домът в Оксфорд, където Толкин живее между 1930 и 1947 г.</figcaption></figure> През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си К. С. Луис, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B7_%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81" title="Чарлз Уилямс">Чарлз Уилямс</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%83%D0%B5%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4" title="Оуен Барфийлд">Оуен Барфийлд</a> поставят началото на неформалния литературен кръг „<a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8" title="Инклинги">Инклинги</a>“. През 1932 г. той публикува филологическо есе за името "Nodens", след разкриването на <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Древен Рим">римски</a> <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Асклепион">асклепион</a> от сър <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BC%D1%8A%D1%80_%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D1%80" title="Мортимър Уилър">Мортимър Уилър</a> в Лидни Парк, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Глостършър">Глостършър</a>, през 1928 г. След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Средна земя">Средната земя</a>, наречена „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a>“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата световна война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="В_света_на_Средната_земя">В света на Средната земя</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: В света на Средната земя" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: В света на Средната земя">редактиране на кода</a>]</div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Air_New_Zealand,_Boeing_777-300ER_(Smaug_Livery),_ZK-OKO_-_LHR_(11344028005).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Air_New_Zealand%2C_Boeing_777-300ER_%28Smaug_Livery%29%2C_ZK-OKO_-_LHR_%2811344028005%29.jpg/243px-Air_New_Zealand%2C_Boeing_777-300ER_%28Smaug_Livery%29%2C_ZK-OKO_-_LHR_%2811344028005%29.jpg" decoding="async" width="243" height="162" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Air_New_Zealand%2C_Boeing_777-300ER_%28Smaug_Livery%29%2C_ZK-OKO_-_LHR_%2811344028005%29.jpg/365px-Air_New_Zealand%2C_Boeing_777-300ER_%28Smaug_Livery%29%2C_ZK-OKO_-_LHR_%2811344028005%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Air_New_Zealand%2C_Boeing_777-300ER_%28Smaug_Livery%29%2C_ZK-OKO_-_LHR_%2811344028005%29.jpg/486px-Air_New_Zealand%2C_Boeing_777-300ER_%28Smaug_Livery%29%2C_ZK-OKO_-_LHR_%2811344028005%29.jpg 2x" data-file-width="3434" data-file-height="2293" /></a><figcaption>Драконът Смог, изрисуван върху самолет на Еър Ню Зийлънд.</figcaption></figure> През <a href="/wiki/1929" title="1929">1929</a> г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около <a href="/wiki/1933" title="1933">1933</a> г. той за пръв път подхваща историята за малко същество, наречено <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Билбо Бегинс">Билбо Бегинс</a>, и през 1936 г. завършва „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82" title="Хобитът">Хобитът</a>“ – първата му издадена книга, свързана със <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Средна земя">Средната земя</a>. Това е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в приключение заедно с тринадесет джуджета, тръгнали да открият заедно едно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро. 40-те търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.“ С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през <a href="/wiki/1936" title="1936">1936</a> г. Пълната версия на романа излиза през <a href="/wiki/1948" title="1948">1948</a> г. Същата година той чете и прочутата си лекция „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84" title="Беоулф">Беоулф</a>: за чудовищата и критиците“ и излиза известната книга „Песни за филолози“, в която той публикува пет поеми на англосаксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците“ (1 юли <a href="/wiki/1937" title="1937">1937</a>), а на 21 септември излиза и неговата първа „книга на славата“ – „Хобит или дотам и обратно“. Увлекателният детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през <a href="/wiki/1951" title="1951">1951</a> г., а третото – през <a href="/wiki/1966" title="1966">1966</a> г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през <a href="/wiki/1988" title="1988">1988</a> г. Издателство „Алън и Ънуин“ веднага поисква от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача. В следващите четири години той се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През <a href="/wiki/1939" title="1939">1939</a> г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания“, а през <a href="/wiki/1940" title="1940">1940</a> г. излиза „Беоулф и фрагмента Финесбург“ – превод в проза на съвременен английски език от Джон Р. Кларк Хол, където са включени „Встъпителни бележки върху превода в проза на Беоулф“ от Толкин. С това се продължава успешната серия издания на „Джордж Алън и Ънуин“, а ученият трупа все повече слава и най-вече авторитет. Резултатът не закъснява – още на следващата година той става професор по английски език и литература в Оксфорд – пост, който заема до пенсионирането си през <a href="/wiki/1959" title="1959">1959</a> г. Заедно с това е издадена и „Листо от Дребносръчко“ – разказ, преиздаден по-късно в „Дърво и лист“ (28 май 1964). Следващата прочута приказка на Толкин (след „Листо от Дребносръчко“), публикувана по-късно в „Опасното кралство“, излиза през <a href="/wiki/1949" title="1949">1949</a> г. Става дума за „Фермерът Джайлс от Емз“ (октомври 1949 г., илюстрирана от най-известния илюстратор на толкиновите творби <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Полийн Бейнс (страницата не съществува)">Полийн Бейнс</a>). Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето, когато я завършва, той не е далеч от 60-годишнината си и с нетърпение чака издаването ѝ, но не е сигурен дали желае да бъде публикувана от дотогавашните му издатели от „Алън и Ънуин“, макар че по време на работата си обсъжда с тях ръкописа и получава горещо одобрение. Проблемът се корени в неговата стара мечта – книгата с „изгубените предания“, която той копнее да публикува. През <a href="/wiki/1937" title="1937">1937</a> г. от издателството, макар и не напълно, отказват да я публикуват. Стенли Ънуин просто заявява, че е неподходяща за продължение на „Хòбитът“. Толкин така и не предлага втори път тази книга на „Алън и Ънуин“ с презумпцията, че щом веднъж са „отказали“, ще откажат отново. Роналд желае да публикува своите ранни съчинения заедно с новата си книга, тъй като тя в голяма степен се откъсва от „Хобитът“ и съдържа множество реминисценции именно от онези творби на писателя. Ала над всичко Толкин копнее да намери публика за старата си творба, тъй че когато Милтън Уолдман от издателска къща „Колинс“ показва интереса си към двете книги – старата и новата, Роналд е твърде склонен да изостави „Алън и Ънуин“. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Втора_световна_война">Втора световна война</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Втора световна война" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Втора световна война">редактиране на кода</a>]</div> В навечерието на <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора световна война">Втората световна война</a> Толкин е определен като <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7" title="Криптоанализ">криптоаналитик</a>. През януари 1939 г. той е помолен да служи в криптографския отдел на Министерството на външните работи в случай на национално извънредно положение. Започвайки на 27 март, той има курс за обучение в лондонския щаб на Школата за правителствени код и криптиране. Той е информиран през октомври, че услугите му няма да бъдат необходими.<a href="#cite_note-64">[64]</a> <a href="#cite_note-spy1-65">[65]</a><a href="#cite_note-spy3-66">[66]</a> През 1945 г. Толкин се премества в Колеж „Мъртън“ към <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Оксфордски университет">Оксфордския университет</a>, като става професор по английски език и литература,<a href="#cite_note-Grotta2001_page_110_ff-67">[67]</a> на който пост остава до пенсионирането си през 1959 г. Той служи като външен изпитващ в Университетския колеж „Голуей“ (сега NUI Galway), в продължение на много години.<a href="#cite_note-68">[68]</a> През 1954 г. Толкин получава почетна степен от <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Национален университет на Ирландия (страницата не съществува)">Националния университет на Ирландия</a> (чийто университетски колеж „Голуей“ е съставен колеж).<a href="#cite_note-69">[69]</a> Толкин завършва „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“ през 1948 г., близо десетилетие след първите чернови.<a href="#cite_note-70">[70]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Пенсиониране">Пенсиониране</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Пенсиониране" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Пенсиониране">редактиране на кода</a>]</div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Oxford_Tolkien.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Oxford_Tolkien.JPG/163px-Oxford_Tolkien.JPG" decoding="async" width="163" height="245" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Oxford_Tolkien.JPG/245px-Oxford_Tolkien.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Oxford_Tolkien.JPG/326px-Oxford_Tolkien.JPG 2x" data-file-width="1940" data-file-height="2910" /></a><figcaption>Бюст на Толкин в параклиса на Колеж „Екзетър“, Оксфорд</figcaption></figure> Като пенсионер от 1959 г. до смъртта си през 1973 г. Толкин получава непрекъснато нарастващо обществено внимание и литературна слава. През 1961 г. неговият приятел <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%81_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81" title="Клайв Стейпълс Луис">Клайв Стейпълс Луис</a> дори го номинира за <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Нобелова награда за литература">Нобелова награда за литература</a>.<a href="#cite_note-71">[71]</a> Продажбите на книгите му са толкова печеливши, че той съжалява, че не е избрал ранното пенсиониране.<a href="#cite_note-DoughanBio3-72">[72]</a> Вниманието на феновете става толкова интензивно, че Толкин трябва да извади телефонния си номер от публичния указател<a href="#cite_note-73">[73]</a> и в крайна сметка той и жена му се местят в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BC%D1%8A%D1%82" title="Борнмът">Борнмът</a>, който тогава е морски курорт, покровителстван от британската висша средна класа. Статутът на Толкин като автор на бестселъри им позволява лесно да влязат в културно общество, но на Толкин много му липсва компанията на неговите събратя <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8" title="Инклинги">Инклинги</a>. Едит обаче е изключително щастлива да влезе в ролята на светска домакиня, което е причината Толкин да избере Борнмът на първо място. Истинската и дълбока привързаност между двамата е демонстрирана от тяхната грижа за добруването на другия, в детайли като опаковане на подаръци, в щедрия начин, по който той се отказва от живота си в Оксфорд, за да може тя да се пенсионира в Борнмът, и в нейната гордост, че той става известен автор. Свързва ги и любовта към децата и внуците.<a href="#cite_note-74">[74]</a> Когато се пенсионира, Толкин е консултант и преводач на <a href="/w/index.php?title=%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Йерусалимска Библия (страницата не съществува)">Йерусалимската Библия</a>, публикувана през 1966 г. Първоначално му е възложена по-голяма част от превода, но поради други ангажименти успява да предложи само някои критики на други сътрудници и превод на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA_%D0%98%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Книга на пророк Иона">Книгата на Йона</a>.<a href="#cite_note-75">[75]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Последни_години">Последни години</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Последни години" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Последни години">редактиране на кода</a>]</div> Съпругата му Едит умира на 29 ноември 1971 г. на 82-годишна възраст. Името „Лутиен“ е гравирано върху надгробния ѝ камък в гробището „Уолвъркот“ в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4" title="Оксфорд">Оксфорд</a>. Писателят се завръща в Оксфорд, където Колеж „Мъртън“ му предоставя удобни стаи за живеене близо до главната улица Хай Стрийт.<figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tolkiengrab.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/Tolkiengrab.jpg/196px-Tolkiengrab.jpg" decoding="async" width="196" height="191" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/Tolkiengrab.jpg/294px-Tolkiengrab.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/50/Tolkiengrab.jpg 2x" data-file-width="329" data-file-height="320" /></a><figcaption>Гробът на Дж. Р. Р. Толкин в Оксфорд</figcaption></figure>Става командор на <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Орден на Британската империя">Ордена на Британската империя</a> в новогодишните почести през 1972 г.<a href="#cite_note-76">[76]</a> и получава отличителните знаци на ордена в <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86" title="Бъкингамски дворец">Бъкингамския дворец</a> на 28 март 1972 г. През същата година Оксфордският университет му дава почетна докторска степен по литература.<a href="#cite_note-RoyalMail2-77">[77]</a><a href="#cite_note-78">[78]</a> 81-годишният Толкин умира на 2 септември 1973 г. от кървяща язва и инфекция на гръдния кош.<a href="#cite_note-79">[79]</a><a href="#cite_note-NYTimes_obit-80">[80]</a> Той е погребан в същия гроб на жена му, като към името му е добавено „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD" title="Берен">Берен</a>“. Завещанието му е отворено на 20 декември 1973 г., като имуществото му е оценено на 190 577 британски лири (еквивалентно на 2,911,000 британски лири през 2023 г.). <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Семейство">Семейство</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Семейство" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Семейство">редактиране на кода</a>]</div> Писателят има четири деца от съпругата си: Джон Франсис Руел Толкин (17 ноември 1917 г. – 22 януари 2003 г.), Майкъл Хилари Руел Толкин (22 октомври 1920 г. – 27 февруари 1984 г.), <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Кристофър Толкин">Кристофър Джон Руел Толкин</a> (21 ноември 1924 г. – 16 януари 2020 г.) и Присила Мери Ан Руел Толкин (18 юни 1929 г. – 28 февруари 2022 г.).<a href="#cite_note-81">[81]</a> Толкин е много отдаден на децата си и им изпраща илюстрирани писма от Дядо Коледа, когато са малки<a href="#cite_note-82">[82]</a>. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Възгледи">Възгледи</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Възгледи" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Възгледи">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Религия">Религия</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Религия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Религия">редактиране на кода</a>]</div> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Католическа църква">Католицизмът</a> на Толкин е важен фактор за обръщането на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%81_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81" title="Клайв Стейпълс Луис">К. С. Луис</a> от <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Атеизъм">атеизма</a> към християнството и се предполага, че Толкин е бил обезпокоен, че Луис е избрал да се присъедини към <a href="/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Църква на Англия">Англиканската църква</a><a href="#cite_note-CSL-83">[83]</a> (въпреки че изглежда няма реални доказателства за това<a href="#cite_note-84">[84]</a>). Веднъж той пише на дъщерята на <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%8A%D1%80_%D0%AA%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Рейнър Ънуин (страницата не съществува)">Рейнър Ънуин</a> Камила, която иска да знае целта на живота, че тя е „да увеличим според възможностите си познанието си за Бога с всички средства, които имаме, и да бъдем подтикнати от това да хвалим и благодарим."<a href="#cite_note-85">[85]</a> Той храни специална преданост към Благословеното причастие, като пише на сина си Майкъл, че в „Благословеното причастие ... ще намериш романтика, слава, чест, вярност и истинския път на всички твои любови на земята, и повече от това".<a href="#cite_note-Letters,_No._43-86">[86]</a> Насърчава честото приемане на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Евхаристия">Свето Причастие</a>, като отново пише на сина си Майкъл, че „единственият лек за отслабването на вярата е Причастието“. Той вярва, че Католическата църква е истинска най-вече поради гордостта на мястото и честта, в която държи Благословеното причастие.<a href="#cite_note-Letter_250-87">[87]</a> В последните години от живота си Толкин се съпротивлява на литургичните промени, въведени след <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D1%80" title="Втори ватикански събор">Втория ватикански събор</a>, особено на използването на английски език за литургията; той продължава да отговаря на латински, високо, игнорирайки останалата част от Конгрегацията.<a href="#cite_note-SimonTolkien-88">[88]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Раса">Раса</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Раса" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Раса">редактиране на кода</a>]</div> Фентъзи писанията на Толкин често са обвинявани, че въплъщават расистко отношение.<a href="#cite_note-Yatt-89">[89]</a><a href="#cite_note-90">[90]</a> Учените отбелязват, че той е бил повлиян от викторианското отношение към расата и към литературната традиция на чудовищата и че е бил антирасист в мирно време и по време на световните войни. С фона на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Евгеника">Евгениката</a> от края на 19 век и страха от морален упадък някои критици виждат споменаването на смесването на расите във „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“ като въплъщение на <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Научен расизъм (страницата не съществува)">научен расизъм</a>.<a href="#cite_note-Rogers_2000-91">[91]</a> Други коментатори виждат в <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BA%D0%B8" title="Орки">орките</a> на Толкин отражение на военновременните пропагандни карикатури на японците.<a href="#cite_note-Ibata_Chicago_Tribune_2003-92">[92]</a> Критиците отбелязват, че творбата въплъщава <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Моралната география на Толкин (страницата не съществува)">морална география</a>, с добро на Запад и зло на Изток.<a href="#cite_note-Magoun_2006-93">[93]</a> Срещу това учените отбелязват, че Толкин е бил възмутен в мирно време от <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Нацистки расови теории (страницата не съществува)">нацистката расова теория</a>, докато по време на <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора световна война">Втората световна война</a> е бил също толкова отвратен от <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Антигермански настроения (страницата не съществува)">антигерманската</a> расова пропаганда.<a href="#cite_note-Rearick_2004-94">[94]</a><a href="#cite_note-Power_2018-95">[95]</a> Други учени заявяват, че Средната земя на Толкин определено е поликултурна и многоезична и че атаките срещу Толкин въз основа на „Властелинът на пръстените" често пропускат доказателства от текста.<a href="#cite_note-Straubhaar_2004-96">[96]</a><a href="#cite_note-97">[97]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Природа">Природа</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Природа" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Природа">редактиране на кода</a>]</div> През по-голямата част от живота му природозащитата (Консервационизмът) все още не е в политическия дневен ред и самият Толкин не изразява директно природозащитни възгледи освен в някои частни писма, в които разказва за привързаността си към горите и тъгата от изсичането на дървета. В по-късните години редица автори на биографии или литературни анализи на Толкин заключават, че по време на писането на „Властелинът на пръстените“ той придобива повишен интерес към стойността на дивата и неопитомена природа и към защитата на това, което дивата природа е оставила в света индустриализиран свят.<a href="#cite_note-98">[98]</a><a href="#cite_note-99">[99]</a><a href="#cite_note-100">[100]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Произведения">Произведения</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Произведения" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Произведения">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Влияния">Влияния</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Влияния" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Влияния">редактиране на кода</a>]</div> Фентъзи книгите на Толкин за Средната земя, особено „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“ и „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a>“, се основават на широк спектър от влияния, включително неговия <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Филология">филологически</a> интерес към езика,<a href="#cite_note-101">[101]</a> християнството, <a href="#cite_note-102">[102]</a><a href="#cite_note-103">[103]</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5" title="Средновековие">Средновековието</a>,<a href="#cite_note-Yolen-104">[104]</a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82" title="Мит">митологията</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Археология">археологията</a>,<a href="#cite_note-105">[105]</a> древната и съвременната литература и личния опит. Неговата филологическа работа е съсредоточена върху изучаването на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Староанглийски език">староанглийската</a> литература, особено „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84" title="Беоулф">Беоулф</a>“, и той признава значението ѝ за своите писания.<a href="#cite_note-106">[106]</a> Той е надарен лингвист, повлиян от германския,<a href="#cite_note-107">[107]</a> келтския,<a href="#cite_note-Fimi-108">[108]</a> финландския,<a href="#cite_note-109">[109]</a> и старогръцкия<a href="#cite_note-Purtill_2003-110">[110]</a><a href="#cite_note-111">[111]</a> език и митология. Коментаторите се опитват да идентифицират много литературни и топологични антецеденти за герои, места и събития в писанията на Толкин. Някои писатели са важни за него, включително специалистът по изкуства и занаяти <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81" title="Уилям Морис">Уилям Морис</a><a href="#cite_note-112">[112]</a> и той несъмнено използва някои истински имена на места, като например Bag End – името на дома на леля си<a href="#cite_note-Morton_2009-113">[113]</a>. Той също така признава <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D1%8E%D0%BA%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Бюкан (страницата не съществува)">Джон Бюкан</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4" title="Хенри Райдър Хагард">Хенри Райдър Хагард</a>, автори на съвременни приключенски истории, които му харесват.<a href="#cite_note-114">[114]</a><a href="#cite_note-115">[115]</a><a href="#cite_note-116">[116]</a> Установени са ефектите от някои специфични негови преживявания. Детството на Толкин в английската провинция и нейната урбанизация чрез разрастването на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC" title="Бирмингам">Бирмингам</a> повлияват на създаването на <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_(%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F)" title="Графство (Средна земя)">Графството</a>,<a href="#cite_note-117">[117]</a> докато личният му опит от <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Окопна война">окопната война</a> на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Първа световна война">Първата световна война</a> повлиява на изобразяването му на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мордор">Мордор</a>.<a href="#cite_note-Ciabattari_BBC_2014-118">[118]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Библиография">Библиография</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Библиография" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Библиография">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Библиография на Дж. Р. Р. Толкин">Библиография на Дж. Р. Р. Толкин</a></div></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="„Беоулф:_Чудовищата_и_критиците“">„Беоулф: Чудовищата и критиците“</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: „Беоулф: Чудовищата и критиците“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: „Беоулф: Чудовищата и критиците“">редактиране на кода</a>]</div> Освен че пише художествена литература, Толкин е автор на академична литературна критика. Неговата фундаментална лекция от 1936 г., публикувана по-късно като статия, революционизира отношението към англосаксонския епос „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84" title="Беоулф">Беоулф</a>“ от литературните критици. Есето остава силно влиятелно в изучаването на староанглийската литература и до днес.<a href="#cite_note-Niles-119">[119]</a> „Беоулф“ е едно от най-значимите влияния върху по-късната белетристика на Толкин, като основните детайли както на „Хобитът“, така и на „Властелинът на пръстените“ са адаптирани от поемата.<a href="#cite_note-120">[120]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="„За_приказките“">„За приказките“</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: „За приказките“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: „За приказките“">редактиране на кода</a>]</div> В това есе се разглежда приказката като литературна форма. Първоначално е написано като лекция за Андрю Ланг от 1939 г. в университета „Сейнт Андрюс“, Шотландия. Толкин се фокусира върху работата на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D1%8E_%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Андрю Ланг">Андрю Ланг</a> като фолклорист и събирач на приказки. Той не е съгласен с широкото включване на Ланг в неговите колекции от Приказни книги с приказки за пътешественици, басни за животни и други видове истории. Толкин поддържа по-тясна перспектива, разглеждайки приказките като такива, които се случват във Феерията – омагьосано царство, със или без феи като герои. Той ги разглежда като естествено развитие на взаимодействието на човешкото въображение и човешкия език.<a href="#cite_note-121">[121]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Детски_книги_и_други_кратки_произведения"><span id=".D0.94.D0.B5.D1.82.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D0.BA.D0.BD.D0.B8.D0.B3.D0.B8_.D0.B8_.D0.B4.D1.80.D1.83.D0.B3.D0.B8_.D0.BA.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D0.B8.D0.B7.D0.B2.D0.B5.D0.B4.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D1.8F">Детски книги и други кратки произведения</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Детски книги и други кратки произведения" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Детски книги и други кратки произведения">редактиране на кода</a>]</div> В допълнение към своите митопоетични композиции Толкин обича да измисля фантастични истории, за да забавлява децата си.<a href="#cite_note-122">[122]</a> Той пише годишни коледни писма до <a href="/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B4%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дядо Коледа">Дядо Коледа</a> за тях, изграждайки поредица от къси разкази (по-късно събрани и публикувани като The Father Christmas Letters).<a href="#cite_note-travels-123">[123]</a> Други произведения включват Mr. Bliss и Roverandom (за деца) и Leaf by Niggle (част от Tree and Leaf), „Приключенията на Том Бомбадил“, „Смит от Утън Мейджър“ и „Червенокосият Джайлс“. „Роувърандъм“ и „Смит от Утън Мейджър“, подобно на „Хобитът“, заимстват идеи от неговия <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Легендариум на Толкин (страницата не съществува)">легендариум</a>.<a href="#cite_note-A_Companion_to_J._R._R._Tolkien_ch13-124">[124]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="„Хобитът“">„Хобитът“</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: „Хобитът“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: „Хобитът“">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82" title="Хобитът">Хобитът</a></div></dd></dl> Толкин никога не е очаквал историите му да станат популярни, но по чиста случайност книгата му, наречен „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82" title="Хобитът">Хобитът</a>“, която той пише няколко години по-рано за собствените си деца, попада през 1936 г. на вниманието на Сюзън Дагнал, служител на лондонската издателска фирма „Джордж Алън и Ънуин“, който убеждава Толкин да я предостави за печат.<a href="#cite_note-NYTimes_obit2-125">[125]</a> Когато е публикувана година по-късно, книгата привлича както възрастни читатели, както и деца, и става достатъчно популярна, за да могат издателите да поискат от Толкин да направи продължение.<a href="#cite_note-126">[126]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="„Властелинът_на_пръстените“">„Властелинът на пръстените“</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: „Властелинът на пръстените“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: „Властелинът на пръстените“">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a></div></dd></dl> Искането за продължение кара Толкин да започне това, което стана най-известното му произведение: епичният роман „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“ (първоначално публикуван в три тома през 1954–1955 г.). Толкин прекарва повече от десет години в писане на основния разказ и приложенията към книгата, през което време получава постоянната подкрепа на <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8" title="Инклинги">Инклингите</a>, по-специално на най-близкия си приятел <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%81_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81" title="Клайв Стейпълс Луис">К. С. Луис</a>, автор на „<a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Хрониките на Нарния">Хрониките на Нарния</a>“. И „Хобитът“, и „Властелинът на пръстените“ се развиват на фона на „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a>“, но във време много след него.<a href="#cite_note-The_New_Hobbit-127">[127]</a> Първоначално Толкин възнамерява „Властелинът на пръстените“ да бъде детска история в стила на „Хобитът“, но бързо става по-мрачна и по-сериозна в писането. <a href="#cite_note-128">[128]</a> Въпреки че е пряко продължение на „Хобитът“, книгата се обръща към по-възрастна аудитория, черпейки от огромната <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Предистория (страницата не съществува)">предистория</a> на <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Белерианд (страницата не съществува)">Белерианд</a>, която Толкин е изградил в предишни години и която в крайна сметка е публикувана посмъртно в „Силмарилион“ и други томове.<a href="#cite_note-The_New_Hobbit2-129">[129]</a> Толкин силно повлиява на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%B7%D0%B8" title="Фентъзи">фентъзи</a> жанра, който израства след успеха на книгата.<a href="#cite_note-130">[130]</a> „Властелинът на пръстените“ става изключително популярна през 60-те години на миналия век и остава такава досега, класирайки се като едно от най-популярните произведения на художествената литература на 20 век, оценено както от проучванията на продажбите, така и от проучванията на читателите.<a href="#cite_note-131">[131]</a> В проучването „ Голямото четене “ от 2003 г. на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8_%D0%91%D0%B8_%D0%A1%D0%B8" title="Би Би Си">Би Би Си</a> „Властелинът на пръстените“ е „Най-обичаният роман“ в Обединеното кралство.<a href="#cite_note-132">[132]</a> В анкета от 1999 г. сред клиенти на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Амазон">Amazon.com</a> книгата е оценена като любимата „книга на хилядолетието“. <a href="#cite_note-133">[133]</a> През 2002 г. Толкин е избран за 92-ия „най-велик британец“ в анкета, проведена от Би Би Си, а през 2004 г. е избран за 35-ти в класацията „Велики южноафриканци“ на SABC3 – единственият човек, който фигурира и в двата списъка. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="„Силмарилион“">„Силмарилион“</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: „Силмарилион“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: „Силмарилион“">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a></div></dd></dl> Толкин пише кратка „Скица на митологията“, която включва приказките за Берен и Лутиен и за Турин; и тази скица в крайна сметка еволюира в Quenta Silmarillion – епична история, която Толкин започва три пъти, но никога не публикува. Той отчаяно се надява да я публикува заедно с „Властелинът на пръстените“, но издателите (както „Алън и Ънуин“, така и „Харпър Колинс“) отказват. Освен това разходите за отпечатване са много високи през 50-те години във Великобритания, което налага „Властелинът на пръстените“ да бъде публикуван в три тома.<a href="#cite_note-134">[134]</a> Историята на това непрекъснато преработване е разказана в посмъртната поредица „<a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="История на Средната земя (страницата не съществува)">История на Средната земя</a>“, редактирана от сина му <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Кристофър Толкин">Кристофър Толкин</a>. От около 1936 г. Толкин започва да разширява тази рамка, за да включи приказката за Падането на <a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%80" title="Нуменор">Нуменор</a>, която е вдъхновена от легендата за <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0" title="Атлантида">Атлантида</a>.<a href="#cite_note-135">[135]</a> Толкин назначава сина си Кристофър за негов литературен изпълнител и той (със съдействието на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%B9" title="Гай Гавриел Кай">Гай Гавриел Кай</a>, по-късно сам известен автор на фентъзи) организира част от този материал в един последователен том, публикуван като „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a>“ през 1977 г. Получава наградата „Локус“ за най-добър фентъзи роман през 1978 г.<a href="#cite_note-WWE-1978-136">[136]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="„Недовършени_предания“_и_„История_на_Средната_земя“"><span id=".E2.80.9E.D0.9D.D0.B5.D0.B4.D0.BE.D0.B2.D1.8A.D1.80.D1.88.D0.B5.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F.E2.80.9C_.D0.B8_.E2.80.9E.D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.A1.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B7.D0.B5.D0.BC.D1.8F.E2.80.9C">„Недовършени предания“ и „История на Средната земя“</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: „Недовършени предания“ и „История на Средната земя“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: „Недовършени предания“ и „История на Средната земя“">редактиране на кода</a>]</div> През 1980 г. Кристофър Толкин публикува колекция от по-фрагментирани материали под заглавието „Незавършени предания за Нуменор и Средната земя“. През следващите години (1983–1996) той публикува голямо количество от останалите непубликувани материали, заедно с бележки и обширни коментари, в поредица от дванадесет тома, наречена „История на Средната земя“. Те съдържат недовършени, изоставени, алтернативни и откровено противоречиви разкази, тъй като те винаги са били в процес на работа за Толкин и той рядко се е спирал на окончателна версия за някоя от историите. Няма пълна последователност между „Властелинът на пръстените“ и „Хобитът“, двете най-тясно свързани творби, защото Толкин никога не е интегрирал напълно всичките им традиции една в друга. Той коментира през 1965 г., докато редактира „Хобитът“ за трето издание, че би предпочел да пренапише книгата изцяло заради стила на нейната проза. <a href="#cite_note-137">[137]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Творби,_завършени_от_сина_му_Кристофър"><span id=".D0.A2.D0.B2.D0.BE.D1.80.D0.B1.D0.B8.2C_.D0.B7.D0.B0.D0.B2.D1.8A.D1.80.D1.88.D0.B5.D0.BD.D0.B8_.D0.BE.D1.82_.D1.81.D0.B8.D0.BD.D0.B0_.D0.BC.D1.83_.D0.9A.D1.80.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.84.D1.8A.D1.80">Творби, завършени от сина му Кристофър</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Творби, завършени от сина му Кристофър" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Творби, завършени от сина му Кристофър">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li>2007: „<a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Децата на Хурин">Децата на Хурин</a>“ (разказва историята на Турин Турамбар и неговата сестра Ниенор, деца на Хурин Талион <a href="#cite_note-138">[138]</a>)</li> <li>2009: „<a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4_%D0%B8_%D0%93%D1%83%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Легендата за Сигурд и Гудрун (страницата не съществува)">Легендата за Сигурд и Гудрун</a>“ (преразказва легендата за <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B4" title="Сигурд">Сигурд</a> и падането на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B8" title="Нибелунги">нибелунгите</a> от германската митология като <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Повествователна поема (страницата не съществува)">повествователна поема</a> в <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85&action=edit&redlink=1" class="new" title="Алитерационен стих (страницата не съществува)">алитерационен стих</a>, моделирана според <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Староскандинавски език">староскандинавската</a> поезия на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B4%D0%B0" title="Поетична Еда">Поетичната Еда</a> <a href="#cite_note-139">[139]</a>)</li> <li>2013: „Падането на Артур“ (наративна поема, създадена от Толкин в началото на 30-те години на 20 век, вдъхновена от средновековната артурианска фантастика, но поставена в <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Велико преселение на народите">периода след римската миграция</a>, показваща Артур като британски военачалник, който се бие срещу саксонското нашествие<a href="#cite_note-140">[140]</a>)</li> <li>2014: „<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84:_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Беоулф: Превод и коментар (страницата не съществува)">Беоулф: Превод и коментар</a>“ (прозаичен превод на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BE%D1%83%D0%BB%D1%84" title="Беоулф">Беоулф</a>, направен от Толкин през 20-те години на 20 век, с коментар от бележките на лекциите му<a href="#cite_note-141">[141]</a><a href="#cite_note-142">[142]</a> )</li> <li>2015: „Историята на Кулерво“ (преразказ на финландска поема от 19 век, която Толкин е написал през 1915 г., докато учи в Оксфорд. <a href="#cite_note-143">[143]</a>)</li> <li>2017: „Берен и Лутиен“ (един от най-старите и най-често ревизираните в <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Легендариум на Толкин (страницата не съществува)">Легендариума на Толкин</a>; версия се появява в „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Силмарилион">Силмарилион</a>“<a href="#cite_note-edition2017-144">[144]</a>)</li> <li>2018: „Падането на Гондолин“ (разказва за красив, мистериозен град, унищожен от тъмни сили; Толкин го нарича „първата истинска история“ за <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Средна земя">Средната земя</a><a href="#cite_note-TolkienSociety2-145">[145]</a><a href="#cite_note-146">[146]</a>).</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Местоположение_на_ръкописите_му">Местоположение на ръкописите му</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Местоположение на ръкописите му" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Местоположение на ръкописите му">редактиране на кода</a>]</div> Преди смъртта си Толкин договаря продажбата на ръкописите, черновите, коректурите и други материали, свързани с неговите публикувани тогава произведения – включително „Властелинът на пръстените“, „Хобитът“ и „Фермерът Джайлс от Хам“ – на отдела за специални колекции и университетски архиви в библиотеката на Джон П. Пейнър, Университет "Маркет" в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%83%D0%BE%D0%BA%D0%B8" title="Милуоки">Милуоки</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BD" title="Уисконсин">Уисконсин</a>.<a href="#cite_note-147">[147]</a> След смъртта му наследството му дарява документите, съдържащи митологията на Толкин „Силмарилион“ и неговата академична работа на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Бодлиева библиотека">Бодлиевата библиотека</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Оксфордски университет">Оксфордския университет</a>.<a href="#cite_note-148">[148]</a> Тя организира изложба на неговите творби през 2018 г., включваща повече от 60 предмета, които никога преди не са били виждани публично.<a href="#cite_note-149">[149]</a> През 2009 г. частична чернова на „<a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B8_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Език и човешка природа (страницата не съществува)">Език и човешка природа</a>“, която Толкин е започва да пише съвместно с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B2_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%81_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81" title="Клайв Стейпълс Луис">К. С. Луис</a>, но така и не е завършва, е открита в Бодлиевата библиотека.<a href="#cite_note-150">[150]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Езици_и_филология">Езици и филология</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Езици и филология" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Езици и филология">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кариера_като_езиковед">Кариера като езиковед</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Кариера като езиковед" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Кариера като езиковед">редактиране на кода</a>]</div> Както академичната кариера на Толкин, така и литературното му творчество са неотделими от любовта му към езика и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Филология">филологията</a>. Специализира <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Английска филология">английска филология</a> в университета и през 1915 г. завършва <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Староскандинавски език">староскандинавски език</a> като специален предмет. Той работи върху <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Оксфордски английски речник">Оксфордския речник на английския език</a> от 1918 г. и се смята, че е работил върху редица думи, започващи с буквата W, включително walrus („<a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B6" title="Морж">морж</a>“), над която той се измъчва много.<a href="#cite_note-151">[151]</a><a href="#cite_note-152">[152]</a> През 1920 г. той става лектор по английски език в Университета в Лийдс, където си приписва заслуги за увеличаването на броя на студентите по <a href="/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Езикознание">езикознание</a> от пет на двадесет. Той води курсове по староанглийски <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85&action=edit&redlink=1" class="new" title="Героичен стих (страницата не съществува)">героични стихове</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="История на английския език (страницата не съществува)">история на английския език</a>, различни <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Староанглийски език">староанглийски</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Средноанглийски език">средноанглийски</a> текстове, староанглийска и средноанглийска филология, уводна <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Германски езици">германска</a> филология, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Готски език">готски</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Староскандинавски език">староисландски</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%83%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Средноуелски език (страницата не съществува)">средновековен уелски</a>. Когато през 1925 г. 33-годишният Толкин кандидатства за професор по англосаксонски език на Роулинсън и Босуърт в Колеж „Пемброук“ в Оксфорд, той се хвали, че неговите студенти по германска филология в Лийдс дори са сформирали „Клуб на викингите“.<a href="#cite_note-153">[153]</a> Има известни, макар и несъвършени познания по <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Фински език">фински език</a>.<a href="#cite_note-154">[154]</a> В частен план Толкин е привлечен от „неща с <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D0%B0" title="Раса">расово</a> и езиково значение“ и в своята лекция от 1955 г. „Английски и уелски“, която е от решаващо значение за разбирането му за раса и език, той се забавлява с представи за „вродени езикови пристрастия“, които той нарича „роден език“ за разлика от „люлковия език“, на който човек първо се научава да говори.<a href="#cite_note-155">[155]</a> Той смята диалекта на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81_(%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD)" title="Уест Мидландс (регион)">Уест Мидландс</a> на средноанглийския за свой собствен „роден език“ и, както пише на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD_%D0%A5%D1%8E_%D0%9E%D0%B4%D1%8A%D0%BD" title="Уистън Хю Одън">Уистън Хю Одън</a> през 1955 г., „Аз съм жител на Уест Мидландс по кръв (и възприех ранния средноанглийски език на Уест Мидландс като познат език веднага щом го зърнах)“.<a href="#cite_note-156">[156]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Езикова_конструкция">Езикова конструкция</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Езикова конструкция" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Езикова конструкция">редактиране на кода</a>]</div> Паралелно с професионалната работа на Толкин като филолог и понякога засенчвайки тази работа, в резултат на което академичната му продукция остава доста слаба, е неговата привързаност към <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Изкуствен език">изкуствените на езици</a>. Най-развитите от тях са Куения и <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Синдарин (страницата не съществува)">Синдарин</a>, етимологичната връзка между които формира ядрото на голяма част от <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Легендариум на Толкин (страницата не съществува)">Легендариума на Толкин</a>. Езикът и граматиката за Толкин са въпрос на <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Естетика">естетика</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B2%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Благозвучие (страницата не съществува)">благозвучие</a>, а Куения по-специално е създаден от „фонестетични“ съображения; той е замислен като „елфски латински"“ и е фонологично базиран на латински, със съставки от финландски, уелски, английски и гръцки.<a href="#cite_note-letter144-157">[157]</a> Толкин смятаа, че езиците са неотделими от митологията, свързана с тях, и следователно има смътен поглед върху <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Международен помощен език">помощните езици</a>: през 1930 г. на конгрес на есперантистите той казва в лекцията си „Таен порок“:<a href="#cite_note-158">[158]</a> „Вашата езикова конструкция ще породи митология“, но до 1956 г. той заключава, че „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D1%8E%D0%BA" title="Волапюк">Волапюк</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Есперанто">Есперанто</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%B4%D0%BE" title="Идо">Идо</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Новиал (страницата не съществува)">Новиал</a>, &c, са мъртви, много по-мъртви от древните неизползвани езици, защото техните автори никога не са измисляли есперантски легенди“.<a href="#cite_note-letter180-159">[159]</a> Популярността на книгите на Толкин има малък, но траен ефект върху използването на езика в частност във фентъзи литературата и дори върху масовите речници, които днес обикновено приемат идиосинкратичните изписвания на Толкин dwarves и dwarvish (заедно с dwarfs и dwarfish), които са били малко използвани от средата на 19 век и по-рано. (Всъщност, според Толкин, ако <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Староанглийски език">староанглийското</a> множествено число е било оцеляло, е щяло да е dwarrows или dwerrows). Той измисля термина eucatastrophe, използван главно във връзка със собствената му работа.<a href="#cite_note-160">[160]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Произведения_на_изкуството">Произведения на изкуството</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Произведения на изкуството" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Произведения на изкуството">редактиране на кода</a>]</div> Толкин се научи да рисува и рисува като дете и продължи да го прави през целия си живот. От началото на писателската му кариера развитието на неговите истории е придружено от рисунки и картини, особено на пейзажи, и от карти на земите, в които се развиват приказките. Той създава снимки, които да придружават историите, разказвани на собствените му деца, включително тези, публикувани по-късно в Mr Bliss и Roverandom, и им изпраща сложно илюстрирани писма, за които се твърди, че идват от Дядо Коледа. Въпреки че се смята за аматьор, издателят използва собствената корицата на автора, <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карти на Толкин (страницата не съществува)">неговите карти</a> и илюстрации на цяла страница за ранните издания на „Хобитът“. Той подготвя карти и илюстрации за „Властелинът на пръстените“, но първото издание съдържа само картите, неговата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Калиграфия">калиграфия</a> за надписа върху Единствения пръстен и рисунката му с мастило на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F)" title="Мория (Средна земя)">Вратите на Дурин</a>. Голяма част от <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Библиография на Толкин (страницата не съществува)">произведенията му</a> са събрани и публикувани през 1995 г. като книга: JRR Tolkien: Artist and Illustrator. Книгата разглежда картините, рисунките и скиците на Толкин и възпроизвежда приблизително 200 примера от негово творчество.<a href="#cite_note-Hammond_Scull_1995-161">[161]</a> Катрин Макилуейн организира голяма изложба на произведения на изкуството на Толкин в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Бодлиева библиотека">Бодлиевата библиотека</a>, „<a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD:_%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Толкин: Създателят на Средната земя (страницата не съществува)">Толкин: Създателят на Средната земя</a>“, придружена от книга със същото име, която анализира постиженията на Толкин и илюстрира пълния набор от видове произведения на изкуството, които той е създал.<a href="#cite_note-162">[162]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Наследство">Наследство</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Наследство" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Наследство">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Влияние">Влияние</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Влияние" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Влияние">редактиране на кода</a>]</div> Докато много други автори издават фентъзи произведения преди Толкин, големият успех на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ води директно до възраждане на популярността и оформянето на модерния фентъзи жанр. Това кара Толкин да бъде популярно идентифициран като бащата на съвременната <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%B7%D0%B8" title="Фентъзи">фентъзи</a> литература<a href="#cite_note-163">[163]</a><a href="#cite_note-Oxford_Companion-164">[164]</a> или по-точно на епичното фентъзи<a href="#cite_note-encyc-165">[165]</a>, както в творчеството на автори като <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%9B%D0%B5_%D0%93%D1%83%D0%B8%D0%BD" title="Урсула Ле Гуин">Урсула Ле Гуин</a> и нейната серия „<a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Землемория">Землемория</a>“.<a href="#cite_note-166">[166]</a> През 2008 г. в. „<a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%81" title="Таймс">Таймс</a>“ го класира на шесто място в списъка на „50-те най-велики британски писатели от 1945 г. насам“.<a href="#cite_note-The_Times_April_2008-167">[167]</a> Неговото влияние се разпростира върху музиката, включително настройката на датската група „Толкин Ансамбъл“ на цялата поезия във „Властелинът на пръстените“ към тяхната вокална музика<a href="#cite_note-168">[168]</a> и до широк набор от <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8,_%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Видеоигри, свързани със Средната земя">видеоигри, свързани със Средната земя</a>.<a href="#cite_note-Maier-Zucchino_2019-169">[169]</a> Сред литературните алюзии за Толкин, той се появява като възрастния „професор Дж. Б. Тимбърмил“ във всичките пет романа от поредицата на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джим Стюарт (страницата не съществува)">Джим Стюарт</a> „Стълбище в Съри“.<a href="#cite_note-Gray_2014-170">[170]</a><a href="#cite_note-Yates_1994-171">[171]</a> Ученият Том Шипи нарича Толкин един от авторите на 20 век и един от най-влиятелните автори на всички времена<a href="#cite_note-172">[172]</a> и заявява, че „не мисля, че някой съвременен писател на епично фентъзи е успял да избегне знака на Толкин, без значение колко много от тях са се опитвали".<a href="#cite_note-173">[173]</a> Работата му има огромно влияние върху западната поп култура и остава изключително влиятелна.<a href="#cite_note-174">[174]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Адаптации">Адаптации</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Адаптации" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Адаптации">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F_%D0%B2_%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Средната земя в киното и телевизията (страницата не съществува)">Средната земя в киното и телевизията</a></div></dd></dl> В писмо от 1951 г. до издателя Милтън Уолдман Толкин пише за намеренията си да създаде „корпус от повече или по-малко свързани легенди“, от които „циклите трябва да бъдат свързани с величествено цяло, и все пак да оставят място за други умове и ръце, владеещи боя, музика и драма.“<a href="#cite_note-175">[175]</a> Ръцете и умовете на много художници наистина са били вдъхновени от легендите на Толкин. Лично познати на него са <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Полин Бейнс (страницата не съществува)">Полин Бейнс</a> (любимият илюстратор на Толкин на „<a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BC_%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Приключенията на Том Бомбадил (страницата не съществува)">Приключенията на Том Бомбадил</a>“ и „Червенокосият Джайлс“) и <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A1%D1%83%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Доналд Суон (страницата не съществува)">Доналд Суон</a> (който поставя музиката към „Пътят продължава вечно“). Датската кралица <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5_II" title="Маргрете II">Маргрете II</a> създава илюстрации към „Властелинът на пръстените“ в началото на 70-те години. Тя ги изпраща на Толкин, който е поразен от стилистичната прилика със собствените му рисунки.<a href="#cite_note-176">[176]</a> Толкин обаче не е категорично против идеята за драматична адаптация и продаде филмовите, сценичните и търговските права на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5%D0%B4_%D0%90%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%81" title="Юнайтед Артистс">Юнайтид Артистс</a> през 1968 г. Юнайтид Артистс никога не са направили филм, въпреки че режисьорът <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Джон Бурман">Джон Бурман</a> е планирал филм на живо в началото на 70-те години. През 1976 г. правата са продадени на Толкин Ентърпрайзис – подразделение на Компания „Saul Zaentz“, а първата филмова адаптация на „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1978)" title="Властелинът на пръстените (филм, 1978)">Властелинът на пръстените</a>“ е издадена през 1978 г. като анимационен <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ротоскопиране (страницата не съществува)">ротоскопски</a> филм, режисиран от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D1%84_%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%88%D0%B8" title="Ралф Бакши">Ралф Бакши</a> със сценарий на фентъзи писателя <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%B8%D0%B9%D0%B3%D1%8A%D0%BB" title="Питър Бийгъл">Питър Бийгъл</a>. Обхваща само първата половина от историята на „Властелинът на пръстените“.<a href="#cite_note-177">[177]</a> През 1977 г. американската продуцентска компания „Ранкин-Бас“ създава анимационния телевизионен <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB" title="Мюзикъл">мюзикъл</a> „<a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1977)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хобитът (филм, 1977) (страницата не съществува)">Хобитът</a>“, а през 1980 г. продуцира анимационния телевизионе мюзикъл „<a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1980)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Завръщането на краля (филм, 1980) (страницата не съществува)">Завръщането на краля</a>“, който обхваща някои от частите на „Властелинът на пръстените“, които Бакши не е могъл да завърши. От 2001 г. до 2003 г. Ню Лайн Синема издава „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0)" title="Властелинът на пръстените (филмова поредица)">Властелинът на пръстените</a>“ като трилогия от екшън филми, заснети в Нова Зеландия и режисирани от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Питър Джаксън">Питър Джаксън</a>. Сериалът е успешен, като се представи изключително добре от комерсиална гледна точка и спечели многобройни <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%90%D0%A9" title="Награди на филмовата академия на САЩ">Оскари</a>.<a href="#cite_note-178">[178]</a> От 2012 г. до 2014 г. <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D1%80%D0%BD%D1%8A%D1%80_%D0%91%D1%80%D0%BE%D1%81" title="Уорнър Брос">Уорнър Брос</a> и Ню Лайн Синема издават „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0)" title="Хобит (филмова поредица)">Хобитът</a>“ – поредица от три филма, базирани на „Хобитът“, с <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Питър Джаксън">Питър Джаксън</a>, който е изпълнителен продуцент, режисьор и съсценарист.<a href="#cite_note-february-179">[179]</a> Първата част, „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82:_%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5" title="Хобит: Неочаквано пътешествие">Хобит: Неочаквано пътешествие</a>“, е пусната през декември 2012 г.;<a href="#cite_note-180">[180]</a> втората, „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82:_%D0%9F%D1%83%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%B3" title="Хобит: Пущинакът на Смог">Хобит: Пущинакът на Смог</a>“, през декември 2013 г.;<a href="#cite_note-181">[181]</a> и последната част, „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82:_%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B8" title="Хобит: Битката на петте армии">Хобит: Битката на петте армии</a>“, през декември 2014 г.<a href="#cite_note-182">[182]</a> През 2017 г. <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Амазон">Амазон</a> придобива глобалните телевизионни права върху „<a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“ за поредица от нови истории, чието действие се развива преди „Задругата на пръстена“.<a href="#cite_note-183">[183]</a><a href="#cite_note-184">[184]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Мемориали">Мемориали</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Мемориали" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Мемориали">редактиране на кода</a>]</div> Толкин и героите и местата от неговите произведения са се превърнали в епоними на много обекти от реалния свят. Те включват географски характеристики на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_(%D1%81%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA)" title="Титан (спътник)">Титан</a> (най-голямата луна на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD_(%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0)" title="Сатурн (планета)">Сатурн</a>),<a href="#cite_note-185">[185]</a> имена на улици като There and Back Again Lane, вдъхновени от „Хобитът“,<a href="#cite_note-186">[186]</a> планини като Маунт Шадоуфакс, Маунт Гандалф и Маунт Арагорн в Канада,<a href="#cite_note-187">[187]</a><a href="#cite_note-188">[188]</a> компании като Палантир Технолоджис,<a href="#cite_note-historypalantir-189">[189]</a> и видове, включително осата Shireplitis tolkieni,<a href="#cite_note-Larsen-190">[190]</a> 37 нови вида молци Elachista<a href="#cite_note-Larsen-190">[190]</a><a href="#cite_note-Kaila_1999-191">[191]</a> и много вкаменелости.<a href="#cite_note-Gee_p55-192">[192]</a><a href="#cite_note-Van_Valen1978-193">[193]</a> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg/147px-Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg" decoding="async" width="147" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg/220px-Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg/293px-Tolkien%27s_Sarehole_Mill_blue_plaque-persp.jpg 2x" data-file-width="1267" data-file-height="1297" /></a><figcaption>Синя плоча в Бирмингам</figcaption></figure> От 2003 г. Толкиновото дружество организира Деня на четенето на Толкин, който се провежда на 25 март в училища по целия свят.<a href="#cite_note-194">[194]</a> През 2013 г. Колеж „Пемброук“ към <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Оксфордски университет">Оксфордския университет</a> създавае годишна лекция по фентъзи литература в чест на Толкин.<a href="#cite_note-195">[195]</a> През 2012 г. Толкин е сред британските културни икони, избрани от художника сър <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BA_(%D1%85%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Питър Блейк (художник) (страницата не съществува)">Питър Блейк</a> да се появи в нова версия на най-известното му произведение на изкуството – обложката на албума на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BB%D1%81" title="Бийтълс">Бийтълс</a> <a href="/wiki/Sgt._Pepper%27s_Lonely_Hearts_Club_Band" title="Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band">Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band</a>, за да отпразнува британските културни фигури от живота му, на които най-много се е възхищавал.<a href="#cite_note-196">[196]</a><a href="#cite_note-197">[197]</a> Биографичният филм от 2019 г. „Толкин“, Фокусиран върху ранния живот и военните преживявания на Толкин.<a href="#cite_note-198">[198]</a> Семейството и имението Толкин заявяват, че не „одобряват, разрешават или участват в създаването“ на филма.<a href="#cite_note-199">[199]</a> Няколко сини плочи в Англия (<a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC" title="Бирмингам">Бирмингам</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B9%D0%B4%D1%81" title="Лийдс">Лийдс</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4" title="Оксфорд">Оксфорд</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA" title="Уорик">Уорик</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BC%D1%8A%D1%82" title="Борнмът">Борнмът</a>) отбелязват местата, свързани с Толкин, включително за детството му, работните му места и местата, които е посещавал.<a href="#cite_note-Tolkien_Society_Memorials-200">[200]</a><a href="#cite_note-201">[201]</a> Кралският монетен двор изработва <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Възпоменателна монета">възпоменателна монета</a> от £2 през 2023 г., за да отбележи 50-ата годишнина от смъртта на Толкин.<a href="#cite_note-202">[202]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници">Източници</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Източници">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-dg-1"><a href="#cite_ref-dg_1-0">↑</a> <cite id="CITEREFSt._Martin's_Press1997" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BD%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B0" title="Гарднър Дозоа">Гарднър Дозоа</a>. „Preface“ // „Modern Classics of Fantasy“. New York, St. Martin's Press, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/031215173X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 031215173X</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/modernclassicsof00dozo/page/">XVI – XVII</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-2"><a href="#cite_ref-2">↑</a> <cite id="CITEREFThe_London_Gazette31_декември_1971" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thegazette.co.uk/London/issue/45554/supplement/9">брой: 45554, страница:9</a> // The London Gazette, 31 декември 1971. Посетен на 4 октомври 2015. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-3"><a href="#cite_ref-3">↑</a> <cite id="CITEREFBrennan21_септември_2018" class="book" style="font-style:normal">Brennan, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.newsweek.com/hobbit-how-tolkien-sunk-german-anti-semitic-inquiry-his-race-1132744">The Hobbit: How Tolkien Sunk a German Anti-Semitic Inquiry Into His Race</a> // Newsweek. 21 септември 2018. Посетен на юли. My great-great-grandfather came to England in the eighteenth century from Germany: the main part of my descent is therefore purely English, and I am an English subject – which should be sufficient.</cite> </li> <li id="cite_note-4"><a href="#cite_ref-4">↑</a> <a href="#CITEREFCarpenterTolkien1981">Carpenter & Tolkien 1981</a>, Letters #190 to Rayner Unwin, 3 July 1956: "After all the book is English, and by an Englishman" </li> <li id="cite_note-Derdziński2-5">↑ <a href="#cite_ref-Derdziński2_5-0">а</a> <a href="#cite_ref-Derdziński2_5-1">б</a> <a href="#cite_ref-Derdziński2_5-2">в</a> <a href="#cite_ref-Derdziński2_5-3">г</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Derdziński, Ryszard. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elendilion.pl/wp-content/uploads/2018/03/TolkienAncestry.pdf">On J. R. R. Tolkien's Roots</a></cite> </li> <li id="cite_note-Derdziński1-6">↑ <a href="#cite_ref-Derdziński1_6-0">а</a> <a href="#cite_ref-Derdziński1_6-1">б</a> <a href="#cite_ref-Derdziński1_6-2">в</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Derdziński, Ryszard. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://depot.ceon.pl/bitstream/handle/123456789/15041/Z%20Prus%20do%20Anglii.pdf?sequence=1&isAllowed=y">Z Prus do Anglii. Saga rodziny J. R. R. Tolkiena (XIV–XIX wiek)</a></cite> </li> <li id="cite_note-7"><a href="#cite_ref-7">↑</a> <cite id="CITEREFMyHeritage_UK" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130510202325/http://www.verwandt.de/karten/absolut/tolkien.html">Absolute Verteilung des Namens 'Tolkien'</a> // verwandt.de. MyHeritage UK. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.verwandt.de/karten/absolut/tolkien.html">оригинала</a> на 2013-05-10. Посетен на 9 January 2012. (на немски)</cite> </li> <li id="cite_note-8"><a href="#cite_ref-8">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.spiegel.de/kultur/ash-nazg-gimbatul-a-e422af6c-0002-0001-0000-000045548112?context=issue">"Ash nazg gimbatul"</a></cite> </li> <li id="cite_note-9"><a href="#cite_ref-9">↑</a> <cite id="CITEREFGeier2009" class="book" style="font-style:normal">Geier, Fabian. J. R. R. Tolkien. Rowohlt Taschenbuch Verlag, 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9783499506642" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-3-499-50664-2</a>. S. 9. (на немски)</cite> </li> <li id="cite_note-10"><a href="#cite_ref-10">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 14</cite> </li> <li id="cite_note-11"><a href="#cite_ref-11">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 13</cite> Both the spider incident and the visit to the homestead are covered here. </li> <li id="cite_note-12"><a href="#cite_ref-12">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 24</cite> </li> <li id="cite_note-13"><a href="#cite_ref-13">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, Ch I, "Bloemfontein". </li> <li id="cite_note-14"><a href="#cite_ref-14">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 27</cite> </li> <li id="cite_note-15"><a href="#cite_ref-15">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 113</cite> </li> <li id="cite_note-16"><a href="#cite_ref-16">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 29 </li> <li id="cite_note-DoughanBio-17"><a href="#cite_ref-DoughanBio_17-0">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Doughan, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20060303050751/http://www.tolkiensociety.org/tolkien/biography.html">JRR Tolkien Biography</a> // Life of Tolkien. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkiensociety.org/tolkien/biography.html">оригинала</a> на 2006-03-03. Посетен на 2024-06-10.</cite> </li> <li id="cite_note-Butts_2004-18"><a href="#cite_ref-Butts_2004_18-0">↑</a> <cite id="CITEREFButts2004" class="book" style="font-style:normal">Butts, Dennis. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=t1RsBgAAQBAJ&pg=PA340">Shaping boyhood: British Empire builders and adventurers</a> // International Companion Encyclopedia of Children's Literature. Second. Т. 1. Abingdon, Oxfordshire, Routledge, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0203325664" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-203-32566-4</a>. с. 340–351. By the 1840s, of course, adults were already reading tales of adventure involving Red Indians</cite> </li> <li id="cite_note-19"><a href="#cite_ref-19">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 22 </li> <li id="cite_note-20"><a href="#cite_ref-20">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 30 </li> <li id="cite_note-Biography31-21">↑ <a href="#cite_ref-Biography31_21-0">а</a> <a href="#cite_ref-Biography31_21-1">б</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 31 </li> <li id="cite_note-22"><a href="#cite_ref-22">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 24–51</cite> </li> <li id="cite_note-23"><a href="#cite_ref-23">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a>, стр. Letters #267 to Michael Tolkien, 9–10 January 1965.</cite> </li> <li id="cite_note-24"><a href="#cite_ref-24">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 25-38 </li> <li id="cite_note-25"><a href="#cite_ref-25">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://folk.uib.no/hnohf/vice.htm">Tolkien's Not-So-Secret Vice</a></cite> </li> <li id="cite_note-26"><a href="#cite_ref-26">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20131224110153/http://lordfingulfin.webs.com/earlierlanguages.htm">Tolkien's Languages</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://lordfingulfin.webs.com/earlierlanguages.htm">оригинала</a> на 2013-12-24. Посетен на 2024-06-10.</cite> </li> <li id="cite_note-27"><a href="#cite_ref-27">↑</a> <cite id="CITEREFBramlett2002" class="book" style="font-style:normal">Bramlett, Perry C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=8ef3-s6fixIC&pg=PAPA136">I Am in Fact a Hobbit: An Introduction to the Life and Works of J. R. R. Tolkien</a>. Mercer University Press, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780865548947" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-86554-894-7</a>. с. 136.</cite> </li> <li id="cite_note-28"><a href="#cite_ref-28">↑</a> <cite id="CITEREFSmith2006" class="book" style="font-style:normal">Smith, Arden R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=B0loOBA3ejIC&pg=PAPA172">Esperanto</a> // The J. R. R. Tolkien Encyclopedia: Scholarship and Critical Assessment. Routledge, 2006. с. 172.</cite> </li> <li id="cite_note-29"><a href="#cite_ref-29">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 53-54 </li> <li id="cite_note-30"><a href="#cite_ref-30">↑</a> Tolkien and the Great War, с. 6. </li> <li id="cite_note-31"><a href="#cite_ref-31">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 82 </li> <li id="cite_note-Letters306-32"><a href="#cite_ref-Letters306_32-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite> Letters #306 to Michael Tolkien, 1967 or 1968 </li> <li id="cite_note-33"><a href="#cite_ref-33">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.valais-wallis-digital.ch/de/a/#!/explore/cards/173">1911 – J. R. R. Tolkien besichtigt das Oberwallis</a> // Valais Wallis Digital. (на немски)</cite> </li> <li id="cite_note-RoyalMail-34"><a href="#cite_ref-RoyalMail_34-0">↑</a> <cite id="CITEREFHammond26_February_2004" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Wayne_G._Hammond&action=edit&redlink=1" class="new" title="Wayne G. Hammond (страницата не съществува)">Hammond, Wayne G.</a>, Scull, Christina. The Lord of the Rings JRR Tolkien Author and Illustrator. Royal Mai Group plc (commemorative postage stamp pack), 26 February 2004.</cite> </li> <li id="cite_note-35"><a href="#cite_ref-35">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 45, 63-64 </li> <li id="cite_note-36"><a href="#cite_ref-36">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Doughan, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20060303050751/http://www.tolkiensociety.org/tolkien/biography.html#2">War, Lost Tales and Academia</a> // J. R. R. Tolkien: A Biographical Sketch. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkiensociety.org/tolkien/biography.html#2">оригинала</a> на 2006-03-03. Посетен на 2024-06-10.</cite> </li> <li id="cite_note-37"><a href="#cite_ref-37">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 43</cite> </li> <li id="cite_note-Carpenter_1977_p67-38"><a href="#cite_ref-Carpenter_1977_p67_38-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 67–69</cite> </li> <li id="cite_note-39"><a href="#cite_ref-39">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 86</cite> </li> <li id="cite_note-Letters,_No._432-40"><a href="#cite_ref-Letters,_No._432_40-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite>, Letters #43 to Michael Tolkien, 6–8 March 1941 </li> <li id="cite_note-Carpenter_1977_p77-41">↑ <a href="#cite_ref-Carpenter_1977_p77_41-0">а</a> <a href="#cite_ref-Carpenter_1977_p77_41-1">б</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite> </li> <li id="cite_note-42"><a href="#cite_ref-42">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thegazette.co.uk/London/issue/29232/page/6968">"No. 29232".</a> </li> <li id="cite_note-Garth144-43"><a href="#cite_ref-Garth144_43-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFGarth2003">Garth 2003</a>, стр. 144–145</cite> </li> <li id="cite_note-44"><a href="#cite_ref-44">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFGarth2003">Garth 2003</a>, стр. 147–148</cite> </li> <li id="cite_note-45"><a href="#cite_ref-45">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFGarth2003">Garth 2003</a>, стр. 148–149</cite> </li> <li id="cite_note-46"><a href="#cite_ref-46">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 93</cite> </li> <li id="cite_note-47"><a href="#cite_ref-47">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 93, 103, 105</cite> </li> <li id="cite_note-48"><a href="#cite_ref-48">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFGarth2003">Garth 2003</a></cite> </li> <li id="cite_note-49"><a href="#cite_ref-49">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 98</cite> </li> <li id="cite_note-50"><a href="#cite_ref-50">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thegazette.co.uk/London/issue/30588/supplement/3561">"No. 30588".</a> </li> <li id="cite_note-Grotta_p._58-51"><a href="#cite_ref-Grotta_p._58_51-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFGrotta2002">Grotta 2002</a></cite>, с. 58 </li> <li id="cite_note-52"><a href="#cite_ref-52">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thegazette.co.uk/London/issue/32110/supplement/10711">"No. 32110".</a> </li> <li id="cite_note-53"><a href="#cite_ref-53">↑</a> <cite id="CITEREFGilliver2006" class="book" style="font-style:normal">Gilliver, Peter, Marshall, Jeremy, Weiner, Edmund. The Ring of Words: Tolkien and the Oxford English Dictionary. Oxford University Press, 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-54"><a href="#cite_ref-54">↑</a> <cite id="CITEREFZettersten25_April_2011" class="book" style="font-style:normal">Zettersten, A. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=6Q_GAAAAQBAJ&pg=PA134">J. R. R. Tolkien's Double Worlds and Creative Process: Language and Life</a>. Springer, 25 April 2011. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780230118409" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-230-11840-9</a>. с. 134.</cite> </li> <li id="cite_note-Grotta2001_page_64_ff-55"><a href="#cite_ref-Grotta2001_page_64_ff_55-0">↑</a> <cite id="CITEREFGrotta28_March_2001" class="book" style="font-style:normal">Grotta, Daniel. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=9LHQvq6P5qIC&pg=PAPA64">J. R. R. Tolkien Architect of Middle Earth</a>. Running Press, 28 March 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780762409563" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7624-0956-3</a>. с. 64–.</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – август 2024">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-ODNB-56"><a href="#cite_ref-ODNB_56-0">↑</a> Shippey, T. A. (11 April 2024). </li> <li id="cite_note-57"><a href="#cite_ref-57">↑</a> <cite id="CITEREFUniversity_of_Oxford" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.pmb.ox.ac.uk/news/memorial-jrr-tolkien-commissioned">Memorial to JRR Tolkien commissioned</a> // Pembroke College Oxford. University of Oxford. Посетен на 19 December 2023.</cite> </li> <li id="cite_note-58"><a href="#cite_ref-58">↑</a> Acocella, Joan (2 June 2014). </li> <li id="cite_note-59"><a href="#cite_ref-59">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite> </li> <li id="cite_note-60"><a href="#cite_ref-60">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Ramey, Bill. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://ourworld.compuserve.com/homepages/billramey/beowulf.htm">The Unity of Beowulf: Tolkien and the Critics</a> // Wisdom's Children.</cite> </li> <li id="cite_note-61"><a href="#cite_ref-61">↑</a> Tolkien: Finn and Hengest. </li> <li id="cite_note-62"><a href="#cite_ref-62">↑</a> Tolkien: Finn and Hengest, the discussion of Eotena, passim. </li> <li id="cite_note-63"><a href="#cite_ref-63">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Kennedy, Michael. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20050315025525/https://www.triode.net.au/~dragon/tilkal/issue1/beowulf.html">Tolkien and Beowulf – Warriors of Middle-earth</a> // Amon Hen. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.triode.net.au/~dragon/tilkal/issue1/beowulf.html">оригинала</a> на 2005-03-15. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-64"><a href="#cite_ref-64">↑</a> <cite id="CITEREFTuring2020" class="book" style="font-style:normal">Turing, Dermot. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/codebreakersofbl0000turi">The Codebreakers of Bletchley Park</a>. London, Arcturus Publishing, 2020. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781789506211" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-78950-621-1</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/codebreakersofbl0000turi/page/51">51</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-spy1-65"><a href="#cite_ref-spy1_65-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite> Letters #35 to C. A. Furth, Allen & Unwin, 2 February 1939 (see also editorial note). </li> <li id="cite_note-spy3-66"><a href="#cite_ref-spy3_66-0">↑</a> <cite id="CITEREFHammond2006" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Wayne_G._Hammond&action=edit&redlink=1" class="new" title="Wayne G. Hammond (страницата не съществува)">Hammond, Wayne G.</a>, Scull, Christina. The J.R.R. Tolkien Companion and Guide. Т. 2. HarperCollins, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780618391134" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-618-39113-4</a>. с. 224, 226, 232.</cite> </li> <li id="cite_note-Grotta2001_page_110_ff-67"><a href="#cite_ref-Grotta2001_page_110_ff_67-0">↑</a> <cite id="CITEREFGrotta28_March_2001" class="book" style="font-style:normal">Grotta, Daniel. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=9LHQvq6P5qIC&pg=PAPA110">J. R. R. Tolkien Architect of Middle Earth</a>. Running Press, 28 March 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780762409563" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7624-0956-3</a>. с. 110–.</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – август 2024">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-68"><a href="#cite_ref-68">↑</a> <cite id="CITEREFMcCoy11_June_2019" class="book" style="font-style:normal">McCoy, Felicity Hayes. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210325113855/https://www.irishtimes.com/culture/books/when-my-father-met-gandalf-tolkien-s-time-as-an-external-examiner-at-ucg-1.3921043">When my father met Gandalf: Tolkien's time as an external examiner at UCG</a> // The Irish Times. 11 June 2019. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.irishtimes.com/culture/books/when-my-father-met-gandalf-tolkien-s-time-as-an-external-examiner-at-ucg-1.3921043">оригинала</a> на 25 March 2021. Посетен на 3 March 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-69"><a href="#cite_ref-69">↑</a> <cite id="CITEREFNational_University_of_Ireland" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nui.ie/college/Honorary_Degree_Recipients.asp">Honorary Degrees Awarded</a> // National University of Ireland. Посетен на 3 March 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-70"><a href="#cite_ref-70">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 206-208 </li> <li id="cite_note-71"><a href="#cite_ref-71">↑</a> <cite id="CITEREFNobel_Foundation" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nobelprize.org/nomination/archive/show.php?id=16784">Nomination Database</a> // Nobel Foundation.</cite> </li> <li id="cite_note-DoughanBio3-72"><a href="#cite_ref-DoughanBio3_72-0">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Doughan, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20060303050751/http://www.tolkiensociety.org/tolkien/biography.html">JRR Tolkien Biography</a> // Life of Tolkien. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkiensociety.org/tolkien/biography.html">оригинала</a> на 2006-03-03. Посетен на 2024-06-10.</cite> </li> <li id="cite_note-73"><a href="#cite_ref-73">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a>, стр. Letters #332 to Michael Tolkien, 24 January 1972</cite> </li> <li id="cite_note-74"><a href="#cite_ref-74">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. Part 7, Chapter 2 "Bournemouth"</cite> </li> <li id="cite_note-75"><a href="#cite_ref-75">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a>, стр. Letters #294 to Charlotte and Denis Plimmer, 8 February 1967</cite> </li> <li id="cite_note-76"><a href="#cite_ref-76">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thegazette.co.uk/London/issue/45554/supplement/9">"No. 45554".</a> </li> <li id="cite_note-RoyalMail2-77"><a href="#cite_ref-RoyalMail2_77-0">↑</a> <cite id="CITEREFHammond26_February_2004" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Wayne_G._Hammond&action=edit&redlink=1" class="new" title="Wayne G. Hammond (страницата не съществува)">Hammond, Wayne G.</a>, Scull, Christina. The Lord of the Rings JRR Tolkien Author and Illustrator. Royal Mail Group plc (commemorative postage stamp pack), 26 February 2004.</cite> </li> <li id="cite_note-78"><a href="#cite_ref-78">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Shropshire County Council. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www3.shropshire-cc.gov.uk/tolkien.htm">J. R. R. Tolkien</a> // Literary Heritage, West Midlands.</cite> </li> <li id="cite_note-79"><a href="#cite_ref-79">↑</a> <cite id="CITEREFBirzer13_May_2014" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Bradley_J._Birzer&action=edit&redlink=1" class="new" title="Bradley J. Birzer (страницата не съществува)">Birzer, Bradley J.</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=TyKDAwAAQBAJ&pg=PT35">J. R. R. Tolkien's Sanctifying Myth: Understanding Middle-earth</a>. Open Road Media, 13 May 2014. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781497648913" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4976-4891-3</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-NYTimes_obit-80"><a href="#cite_ref-NYTimes_obit_80-0">↑</a> <cite id="CITEREF3_September_1973" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090411062439/http://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-obit.html">J. R. R. Tolkien Dead at 81; Wrote 'The Lord of the Rings'</a> // The New York Times. 3 September 1973. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-obit.html">оригинала</a> на 11 April 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-81"><a href="#cite_ref-81">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.lmh.ox.ac.uk/news/memory-priscilla-tolkien">In memory of Priscilla Tolkien</a> // Lady Margaret Hall. Посетен на 1 March 2022.</cite> </li> <li id="cite_note-82"><a href="#cite_ref-82">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite>, с. 167 </li> <li id="cite_note-CSL-83"><a href="#cite_ref-CSL_83-0">↑</a> <cite id="CITEREFCarpenter1978" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Humphrey_Carpenter&action=edit&redlink=1" class="new" title="Humphrey Carpenter (страницата не съществува)">Carpenter, Humphrey</a>. The Inklings. Allen & Unwin, 1978. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780007748693" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-00-774869-3</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-84"><a href="#cite_ref-84">↑</a> <cite id="CITEREFOrdway2023" class="book" style="font-style:normal">Ordway, Holly. Tolkien's Faith: A Spiritual Biography. Elk Grove Village, IL 60007, Word on Fire Academic, 2023. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781685789916" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-68578-991-6</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-85"><a href="#cite_ref-85">↑</a> <cite id="CITEREFWare2006" class="book" style="font-style:normal">Ware, Jim. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=N_0VhzQKIIAC&pg=PAPR22">Finding God in The Hobbit</a>. Tyndale House Publishers, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781414305967" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4143-0596-7</a>. с. xxii.</cite> </li> <li id="cite_note-Letters,_No._43-86"><a href="#cite_ref-Letters,_No._43_86-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite> Letters #43 to Michael Tolkien, 6–8 March 1941 </li> <li id="cite_note-Letter_250-87"><a href="#cite_ref-Letter_250_87-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite> Letters #250 to Michael Tolkien, 1 November 1963 </li> <li id="cite_note-SimonTolkien-88"><a href="#cite_ref-SimonTolkien_88-0">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Tolkien, Simon. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110927051931/http://www.simontolkien.com/mygrandfather.html">My Grandfather JRR Tolkien</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.simontolkien.com/mygrandfather.html">оригинала</a> на 2011-09-27. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-Yatt-89"><a href="#cite_ref-Yatt_89-0">↑</a> <cite id="CITEREFYatt2_December_2002" class="book" style="font-style:normal">Yatt, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130826185122/http://www.theguardian.com/books/2002/dec/02/jrrtolkien.lordoftherings">Wraiths and Race</a> // The Guardian. 2 December 2002. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/books/2002/dec/02/jrrtolkien.lordoftherings">оригинала</a> на 26 август 2013. Посетен на 25 May 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-90"><a href="#cite_ref-90">↑</a> <cite id="CITEREFRediff_India_Abroad" class="book" style="font-style:normal">Bhatia, Shyam. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.rediff.com/news/2003/jan/08lord.htm">The Lord of the Rings rooted in racism</a> // Rediff India Abroad. Посетен на 4 декември 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-Rogers_2000-91"><a href="#cite_ref-Rogers_2000_91-0">↑</a> <cite id="CITEREFRogers2000" class="book" style="font-style:normal">Rogers, William N. II. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienhislit0000unse/page/120/mode/2up?q=Gagool">Gagool and Gollum: Exemplars of Degeneration in King Solomon's Mines and The Hobbit</a> // J. R. R. Tolkien and His Literary Resonances: Views of Middle-earth. Greenwood Publishing Group, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780313308451" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-313-30845-1</a>. с. 121–132. Посетен на 3 март 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-Ibata_Chicago_Tribune_2003-92"><a href="#cite_ref-Ibata_Chicago_Tribune_2003_92-0">↑</a> <cite id="CITEREFIbata12_January_2003" class="book" style="font-style:normal">Ibata, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210308060753/https://www.chicagotribune.com/lifestyles/chi-030112epringsrace-story.html">'Lord' of racism? Critics view trilogy as discriminatory</a> // The Chicago Tribune. 12 January 2003. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.chicagotribune.com/lifestyles/chi-030112epringsrace-story.html">оригинала</a> на 8 март 2021. Посетен на 3 март 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-Magoun_2006-93"><a href="#cite_ref-Magoun_2006_93-0">↑</a> Magoun, John F. G. (2006). </li> <li id="cite_note-Rearick_2004-94"><a href="#cite_ref-Rearick_2004_94-0">↑</a> <cite id="CITEREFRearick2004" class="book" style="font-style:normal">Rearick, Anderson. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_modern-fiction-studies_winter-2004_50_4/page/866">Why is the Only Good Orc a Dead Orc? The Dark Face of Racism Examined in Tolkien's World</a> // Modern Fiction Studies 50 (4). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1353/mfs.2005.0008">10.1353/mfs.2005.0008</a>. с. 866–867.</cite> </li> <li id="cite_note-Power_2018-95"><a href="#cite_ref-Power_2018_95-0">↑</a> <cite id="CITEREFPower27_ноември_2018" class="book" style="font-style:normal">Power, Ed. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210127224728/https://www.telegraph.co.uk/books/news/jrr-tolkiens-orcs-no-racist-george-lucass-stormtroopers/">JRR Tolkien's orcs are no more racist than George Lucas's Stormtroopers</a> // The Daily Telegraph. 27 ноември 2018. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.telegraph.co.uk/books/news/jrr-tolkiens-orcs-no-racist-george-lucass-stormtroopers/">оригинала</a> на 27 януари 2021. Посетен на 20 януари 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-Straubhaar_2004-96"><a href="#cite_ref-Straubhaar_2004_96-0">↑</a> <cite id="CITEREFStraubhaar2004" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Sandra_Ballif_Straubhaar&action=edit&redlink=1" class="new" title="Sandra Ballif Straubhaar (страницата не съществува)">Straubhaar, Sandra Ballif</a>. Myth, Late Roman History, and Multiculturalism in Tolkien's Middle-Earth // Tolkien and the invention of myth: a reader. University Press of Kentucky, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813123011" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8131-2301-1</a>. с. 101–117.</cite> </li> <li id="cite_note-97"><a href="#cite_ref-97">↑</a> <cite id="CITEREFLobdell2004" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Jared_Lobdell&action=edit&redlink=1" class="new" title="Jared Lobdell (страницата не съществува)">Lobdell, Jared</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldofringslang0000lobd">The World of the Rings</a>. Open Court, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780875483030" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-87548-303-0</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldofringslang0000lobd/page/116">116</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-98"><a href="#cite_ref-98">↑</a> <cite id="CITEREFGreenwood_Publishing_Group2000" class="book" style="font-style:normal">J. R. R. Tolkien and His Literary Resonances: Views of Middle-earth. Greenwood Publishing Group, 2000.</cite> </li> <li id="cite_note-99"><a href="#cite_ref-99">↑</a> <cite id="CITEREFSaguaro2013" class="book" style="font-style:normal">Saguaro, Shelley. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://eprints.glos.ac.uk/791/1/Tolkien%20and%20Trees%20PDF.pdf">Tolkien and Trees</a> // J. R. R. Tolkien: New Casebook. Palgrave Macmillan, 2013. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781137263995" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-137-26399-5</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-100"><a href="#cite_ref-100">↑</a> <cite id="CITEREFDickerson2006" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Matthew_T._Dickerson&action=edit&redlink=1" class="new" title="Matthew T. Dickerson (страницата не съществува)">Dickerson, Matthew</a>, Evans, Jonathan. Ents, Elves, and Eriador: The Environmental Vision of J. R. R. Tolkien. University of Kentucky Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813124186" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8131-2418-6</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-101"><a href="#cite_ref-101">↑</a> Shippey 2005, с. 48–49 и сл. </li> <li id="cite_note-102"><a href="#cite_ref-102">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Bofetti, Jason. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20060821111145/http://www.crisismagazine.com/november2001/feature7.htm">Tolkien's Catholic Imagination</a> // Crisis Magazine. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.crisismagazine.com/november2001/feature7.htm">оригинала</a> на 2006-08-21. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-103"><a href="#cite_ref-103">↑</a> <cite id="CITEREFCaldecottJanuary–February_2002" class="book" style="font-style:normal">Caldecott, Stratford. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110426033720/http://touchstonemag.com/archives/article.php?id=15-01-051-f">The Lord & Lady of the Rings</a> // Touchstone Magazine. January–February 2002. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://touchstonemag.com/archives/article.php?id=15-01-051-f">оригинала</a> на 26 април 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-Yolen-104"><a href="#cite_ref-Yolen_104-0">↑</a> Jane Yolen, "Introduction", After the King: Stories in Honor of J. R. R. Tolkien, ed, Martin H. Greenberg, pp. vii–viii. <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r10423108">.mw-parser-output cite.citation{font-style:inherit}.mw-parser-output .citation q{quotes:"\"""\"""'""'"}.mw-parser-output .id-lock-free a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-free a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Lock-green.svg/9px-Lock-green.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Lock-green.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:9px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output .id-lock-limited a,.mw-parser-output .id-lock-registration a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-limited a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-registration a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Lock-gray-alt-2.svg/9px-Lock-gray-alt-2.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d6/Lock-gray-alt-2.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:9px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output .id-lock-subscription a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-subscription a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Lock-red-alt-2.svg/9px-Lock-red-alt-2.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Lock-red-alt-2.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:9px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output .cs1-subscription,.mw-parser-output .cs1-registration{color:#555}.mw-parser-output .cs1-subscription span,.mw-parser-output .cs1-registration span{border-bottom:1px dotted;cursor:help}.mw-parser-output .cs1-ws-icon a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Wikisource-logo.svg/12px-Wikisource-logo.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4c/Wikisource-logo.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:12px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output code.cs1-code{color:inherit;background:inherit;border:inherit;padding:inherit}.mw-parser-output .cs1-hidden-error{display:none;font-size:100%}.mw-parser-output .cs1-visible-error{font-size:100%}.mw-parser-output .cs1-maint{display:none;color:#33aa33;margin-left:0.3em}.mw-parser-output .cs1-subscription,.mw-parser-output .cs1-registration,.mw-parser-output .cs1-format{font-size:95%}.mw-parser-output .cs1-kern-left,.mw-parser-output .cs1-kern-wl-left{padding-left:0.2em}.mw-parser-output .cs1-kern-right,.mw-parser-output .cs1-kern-wl-right{padding-right:0.2em}.mw-parser-output .citation .mw-selflink{font-weight:inherit}</style><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0" title="Международен стандартен номер на книга">ISBN</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0-312-85175-8" title="Специални:Източници на книги/0-312-85175-8">0-312-85175-8</a> </li> <li id="cite_note-105"><a href="#cite_ref-105">↑</a> Shippey 2005, с. 40–41 </li> <li id="cite_note-106"><a href="#cite_ref-106">↑</a> Shippey 2005, с. 104, 190–197, 217 и сл. </li> <li id="cite_note-107"><a href="#cite_ref-107">↑</a> Shippey 2005, с. 66–74 и сл. </li> <li id="cite_note-Fimi-108"><a href="#cite_ref-Fimi_108-0">↑</a> <cite id="CITEREFFimi2006" class="book" style="font-style:normal">Fimi, Dimitra. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_folklore_2006-08_117_2/page/156">'Mad' Elves and 'elusive beauty': some Celtic strands of Tolkien's mythology</a> // Folklore 117 (2). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/00155870600707847">10.1080/00155870600707847</a>. с. 156–170.</cite> </li> <li id="cite_note-109"><a href="#cite_ref-109">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Handwerk, Brian. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.nationalgeographic.com/news/2001/12/1219_tolkienroots.html">Lord of the Rings Inspired by an Ancient Epic</a> // National Geographic News.</cite> </li> <li id="cite_note-Purtill_2003-110"><a href="#cite_ref-Purtill_2003_110-0">↑</a> <cite id="CITEREFPurtill2003" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Richard_Purtill&action=edit&redlink=1" class="new" title="Richard Purtill (страницата не съществува)">Purtill, Richard L.</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienmythmo0000purt">J. R. R. Tolkien: Myth, Morality, and Religion</a>. San Francisco, Harper & Row, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0898709482" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-89870-948-2</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienmythmo0000purt/page/52">52</a>, 131.</cite> </li> <li id="cite_note-111"><a href="#cite_ref-111">↑</a> <cite id="CITEREFFlieger2001" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Verlyn_Flieger&action=edit&redlink=1" class="new" title="Verlyn Flieger (страницата не съществува)">Flieger, Verlyn</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=I33v5ny3NX0C&pg=PA77">A Question of Time: J. R. R. Tolkien's Road to Faërie</a>. Kent State University Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780873386999" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-87338-699-9</a>. с. 76–77. Посетен на 3 март 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-112"><a href="#cite_ref-112">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a></cite> с. 77 </li> <li id="cite_note-Morton_2009-113"><a href="#cite_ref-Morton_2009_113-0">↑</a> <cite id="CITEREFMorton2009" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Andrew_Morton_(writer)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Andrew Morton (writer) (страницата не съществува)">Morton, Andrew</a>. Tolkien's Bag End. Studley, Warwickshire, Brewin Books, 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781858584553" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85858-455-3</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/551485018">551485018</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-114"><a href="#cite_ref-114">↑</a> Resnick, Henry (1967). "An Interview with Tolkien". Niekas. с. 37–47 </li> <li id="cite_note-115"><a href="#cite_ref-115">↑</a> <cite id="CITEREFLobdell2004" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Jared_Lobdell&action=edit&redlink=1" class="new" title="Jared Lobdell (страницата не съществува)">Lobdell, Jared C.</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldofringslang0000lobd/page/5">The World of the Rings: Language, Religion, and Adventure in Tolkien</a>. Open Court, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780812695694" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8126-9569-4</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldofringslang0000lobd/page/5">5–6</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-116"><a href="#cite_ref-116">↑</a> <cite id="CITEREFRogers2000" class="book" style="font-style:normal">Rogers, William N. II. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienhislit0000unse/page/121">Gagool and Gollum: Exemplars of Degeneration in King Solomon's Mines and The Hobbit</a> // J. R. R. Tolkien and His Literary Resonances: Views of Middle-earth. Greenwood Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780313308451" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-313-30845-1</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienhislit0000unse/page/121">121–132</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-117"><a href="#cite_ref-117">↑</a> Carpenter 1977, с. 180 </li> <li id="cite_note-Ciabattari_BBC_2014-118"><a href="#cite_ref-Ciabattari_BBC_2014_118-0">↑</a> <cite id="CITEREFCiabattari20_November_2014" class="book" style="font-style:normal">Ciabattari, Jane. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190331091048/http://www.bbc.com/culture/story/20141120-the-hobbits-and-the-hippies">Hobbits and hippies: Tolkien and the counterculture</a> // BBC, 20 November 2014. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.com/culture/story/20141120-the-hobbits-and-the-hippies">оригинала</a> на 31 март 2019. Посетен на 3 март 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-Niles-119"><a href="#cite_ref-Niles_119-0">↑</a> <cite id="CITEREFNiles1998" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=John_Niles_(scholar)&action=edit&redlink=1" class="new" title="John Niles (scholar) (страницата не съществува)">Niles, John D.</a> Beowulf, Truth, and Meaning // A Beowulf Handbook. Lincoln, Nebraska, University of Nebraska Press, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0803261500" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8032-6150-0</a>. с. 5. Bypassing earlier scholarship, critics of the past fifty years have generally traced the current era of Beowulf studies back to 1936 [and Tolkien's essay].</cite> </li> <li id="cite_note-120"><a href="#cite_ref-120">↑</a> Shippey 2005, с. 66–74 </li> <li id="cite_note-121"><a href="#cite_ref-121">↑</a> Shippey 2005, с. 56–57 </li> <li id="cite_note-122"><a href="#cite_ref-122">↑</a> <cite id="CITEREFPhillip2005" class="book" style="font-style:normal">Phillip, Norman. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090411062440/http://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-mag67.html">The Prevalence of Hobbits</a> // The New York Times. 2005. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-mag67.html">оригинала</a> на 11 април 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-travels-123"><a href="#cite_ref-travels_123-0">↑</a> <cite id="CITEREF22_декември_2002" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130921073323/http://www.questia.com/read/1P2-1716622/travel-etc-grand-tours-who-travels-the-world-in">Grand Tours: Who Travels the World in a Single Night?</a> // The Independent on Sunday. 22 декември 2002. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.questia.com/read/1P2-1716622/travel-etc-grand-tours-who-travels-the-world-in">оригинала</a> на 21 септември 2013. Посетен на 22 ноември 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-A_Companion_to_J._R._R._Tolkien_ch13-124"><a href="#cite_ref-A_Companion_to_J._R._R._Tolkien_ch13_124-0">↑</a> <cite id="CITEREFArtamonova15_април_2014" class="book" style="font-style:normal">Artamonova, Maria. 'Minor' Works // A Companion to J. R. R. Tolkien. Wiley, 15 април 2014. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780470659823" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-470-65982-3</a>. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1002/9781118517468">10.1002/9781118517468</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-NYTimes_obit2-125"><a href="#cite_ref-NYTimes_obit2_125-0">↑</a> <cite id="CITEREF3_September_1973" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090411062439/http://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-obit.html">J. R. R. Tolkien Dead at 81; Wrote 'The Lord of the Rings'</a> // The New York Times. 3 September 1973. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-obit.html">оригинала</a> на 11 април 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-126"><a href="#cite_ref-126">↑</a> Hammond, Wayne G.; Anderson, Douglas A. (1993). J. R. R. Tolkien: A Descriptive Bibliography. New Castle, DE: Oak Knoll Books </li> <li id="cite_note-The_New_Hobbit-127"><a href="#cite_ref-The_New_Hobbit_127-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 187–208</cite> </li> <li id="cite_note-128"><a href="#cite_ref-128">↑</a> <cite id="CITEREF5_юни_1955" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090411062443/http://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-oxford.html">Oxford Calling</a> // The New York Times. 5 юни 1955. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-oxford.html">оригинала</a> на 11 април 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-The_New_Hobbit2-129"><a href="#cite_ref-The_New_Hobbit2_129-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenter1977">Carpenter 1977</a>, стр. 187–208</cite> </li> <li id="cite_note-130"><a href="#cite_ref-130">↑</a> <cite id="CITEREFFimi2020" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Dimitra_Fimi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Dimitra Fimi (страницата не съществува)">Fimi, Dimitra</a>. Later Fantasy Fiction: Tolkien's Legacy // A Companion to J. R. R. Tolkien. Wiley Blackwell, 2020. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781119656029" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-119-65602-9</a>. с. 335–349.</cite> </li> <li id="cite_note-131"><a href="#cite_ref-131">↑</a> <cite id="CITEREFSeiler16_декември_2003" class="book" style="font-style:normal">Seiler, Andy. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20121019074732/http://usatoday30.usatoday.com/life/movies/news/2003-12-12-lotr-main_x.htm">'Rings' comes full circle</a> // USA Today. 16 декември 2003. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://usatoday30.usatoday.com/life/movies/news/2003-12-12-lotr-main_x.htm">оригинала</a> на 19 октомври 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-132"><a href="#cite_ref-132">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/arts/bigread/top100.shtml">BBC – The Big Read</a> // BBC. Посетен на 2 ноември 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-133"><a href="#cite_ref-133">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">O'Hehir, Andrew. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.salon.com/books/feature/2001/06/04/tolkien/">The book of the century</a> // Salon.</cite> </li> <li id="cite_note-134"><a href="#cite_ref-134">↑</a> <cite id="CITEREFHammond1993" class="book" style="font-style:normal">Hammond, Wayne G. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkiendescri0000hamm">J.R.R. Tolkien: a descriptive bibliography</a>. Winchester, Oak Knoll Books, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1873040113" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-873040-11-3</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/27013976">27013976</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-135"><a href="#cite_ref-135">↑</a> <cite id="CITEREFNagy2020" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Gergely_Nagy_(scholar)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Gergely Nagy (scholar) (страницата не съществува)">Nagy, Gergely</a>. 'The Silmarillion': Tolkien's Theory of Myth, Text, and Culture // A Companion to J. R. R. Tolkien. Wiley Blackwell, 2020. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781119656029" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-119-65602-9</a>. с. 107–118.</cite> </li> <li id="cite_note-WWE-1978-136"><a href="#cite_ref-WWE-1978_136-0">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.worldswithoutend.com/books_year_index.asp?year=1978">1978 Award Winners & Nominees</a> // Worlds Without End.</cite> </li> <li id="cite_note-137"><a href="#cite_ref-137">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Martinez, Michael. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080617122627/http://www.merp.com/essays/MichaelMartinez/michaelmartinezsuite101essay122">Middle-earth Revised, Again</a> // Michael Martinez Tolkien Essays. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.merp.com/essays/MichaelMartinez/michaelmartinezsuite101essay122">оригинала</a> на 2008-06-17. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-138"><a href="#cite_ref-138">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Observer" class="book" style="font-style:normal">Grovier, Kelly. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.guardian.co.uk/reviews/generalfiction/0,,2067804,00.html">In the name of the father</a> // The Observer. Посетен на 22 септември 2007.</cite> </li> <li id="cite_note-139"><a href="#cite_ref-139">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Bookseller" class="book" style="font-style:normal">Allen, Katie. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.thebookseller.com/news/73781-new-tolkien-for-harpercollins.html">New Tolkien for HarperCollins</a> // The Bookseller. Посетен на 6 януари 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-140"><a href="#cite_ref-140">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Flood, Alison. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/books/2012/oct/09/jrr-tolkien-new-poem-king-arthur">New JRR Tolkien epic due out next year</a> // guardian.co.uk.</cite> </li> <li id="cite_note-141"><a href="#cite_ref-141">↑</a> <cite id="CITEREF20_март_2014" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140415081413/http://www.bbc.com/news/uk-england-london-26662761">JRR Tolkien's Beowulf translation to be published</a> // BBC News. 20 март 2014. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.com/news/uk-england-london-26662761">оригинала</a> на 15 април 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-142"><a href="#cite_ref-142">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.publishersweekly.com/978-0-544-44278-8">Beowulf: A Translation and Commentary</a> // Publishers Weekly.</cite> </li> <li id="cite_note-143"><a href="#cite_ref-143">↑</a> <cite id="CITEREFFlood12_август_2015" class="book" style="font-style:normal">Flood, Alison. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161202024432/https://www.theguardian.com/books/2015/aug/12/jrr-tolkiens-first-fantasy-story-to-be-published-this-month">JRR Tolkien's first fantasy story to be published this month</a> // The Guardian. 12 август 2015. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/books/2015/aug/12/jrr-tolkiens-first-fantasy-story-to-be-published-this-month">оригинала</a> на 2 декември 2016.</cite> </li> <li id="cite_note-edition2017-144"><a href="#cite_ref-edition2017_144-0">↑</a> <cite id="CITEREFFlood19_октомври_2016" class="book" style="font-style:normal">Flood, Alison. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161209023052/https://www.theguardian.com/books/2016/oct/19/jrr-tolkiens-middle-earth-love-story-published-beren-and-luthien">JRR Tolkien's Middle-earth love story to be published next year</a> // The Guardian. 19 октомври 2016. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/books/2016/oct/19/jrr-tolkiens-middle-earth-love-story-published-beren-and-luthien">оригинала</a> на 9 декември 2016.</cite> </li> <li id="cite_note-TolkienSociety2-145"><a href="#cite_ref-TolkienSociety2_145-0">↑</a> <cite id="CITEREFHelen30_август_2018" class="book" style="font-style:normal">Helen, Daniel. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20191204145208/https://www.tolkiensociety.org/2018/08/the-fall-of-gondolin-published/">The Fall of Gondolin published</a> // Tolkien Society, 30 август 2018. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.tolkiensociety.org/2018/08/the-fall-of-gondolin-published/">оригинала</a> на 4 декември 2019.</cite> </li> <li id="cite_note-146"><a href="#cite_ref-146">↑</a> <cite id="CITEREFFlood10_април_2018" class="book" style="font-style:normal">Flood, Alison. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180413110856/https://www.theguardian.com/books/2018/apr/10/the-fall-of-gondolin-new-jrr-tolkien-book-to-be-published-in-2018">The Fall of Gondolin, 'new' JRR Tolkien book, to be published in 2018</a> // The Guardian. 10 април 2018. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/books/2018/apr/10/the-fall-of-gondolin-new-jrr-tolkien-book-to-be-published-in-2018">оригинала</a> на 13 април 2018.</cite> </li> <li id="cite_note-147"><a href="#cite_ref-147">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.marquette.edu/library/collections/archives/tolkien.html">J. R. R. Tolkien Collection</a> // Department of Special Collections and University Archives, Marquette University.</cite> </li> <li id="cite_note-148"><a href="#cite_ref-148">↑</a> <cite id="CITEREFMcDowell4_септември_1983" class="book" style="font-style:normal">McDowell, Edwin. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090411062452/http://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-revisited.html">Middle-earth Revisited</a> // The New York Times. 4 септември 1983. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-revisited.html">оригинала</a> на 11 април 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-149"><a href="#cite_ref-149">↑</a> "<a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100602064824/http://www.txstate.edu/news/news_releases/news_archive/2009/07/CSLewis070809.html">Beebe discovers unpublished C. S. Lewis manuscript</a>" </li> <li id="cite_note-150"><a href="#cite_ref-150">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180822125322/http://www.txstate.edu/news/news_releases/news_archive/2009/07/CSLewis070809.html">Beebe discovers unpublished C. S. Lewis manuscript</a> // txstate.edu, University News Service. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.txstate.edu/news/news_releases/news_archive/2009/07/CSLewis070809.html">оригинала</a> на 2018-08-22. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-151"><a href="#cite_ref-151">↑</a> <cite id="CITEREFWinchester2003" class="book" style="font-style:normal">Winchester, Simon. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/meaningofeveryth0000winc_m2o3">The meaning of everything: the story of the Oxford English dictionary</a>. Oxford, Oxford University Press, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198607024" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-860702-4</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/52830480">52830480</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-152"><a href="#cite_ref-152">↑</a> <cite id="CITEREFGilliver2006" class="book" style="font-style:normal">Gilliver, Peter. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/ringofwordstolki00gill">The ring of words: Tolkien and the Oxford English dictionary</a>. Oxford, Oxford University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780198610694" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-861069-4</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/65197968">65197968</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-153"><a href="#cite_ref-153">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite>. Letters #7, to the Electors of the Rawlinson and Bosworth Professorship of Anglo-Saxon, University of Oxford, 27 юни 1925 </li> <li id="cite_note-154"><a href="#cite_ref-154">↑</a> <cite id="CITEREFGrotta1976" class="book" style="font-style:normal">Grotta, Daniel. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienarchit00grot">J.R.R. Tolkien: architect of Middle Earth</a>. Philadelphia, Running Press, 1976. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0914294296" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-914294-29-6</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/1991974">1991974</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-155"><a href="#cite_ref-155">↑</a> <cite id="CITEREFScull2006" class="book" style="font-style:normal">Scull, Christina. The J.R.R. Tolkien companion & guide. Hammersmith, London, HarperCollins Publishers, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0261103814" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-261-10381-4</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/82367707">82367707</a>. с. 249.</cite> </li> <li id="cite_note-156"><a href="#cite_ref-156">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite> Letters #163 to W. H. Auden, 7 June 1955. </li> <li id="cite_note-letter144-157"><a href="#cite_ref-letter144_157-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a>, стр. Letters #144 to Naomi Mitchison, 25 April 1954.</cite> </li> <li id="cite_note-158"><a href="#cite_ref-158">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Corsetti, Renato. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://blogs.bl.uk/european/2018/01/tolkiens-secret-vice.html">Tolkien's 'Secret Vice'</a> // British Library.</cite> </li> <li id="cite_note-letter180-159"><a href="#cite_ref-letter180_159-0">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite>, Letters #180 to 'Mr Thompson' (draft), 14 January 1956. </li> <li id="cite_note-160"><a href="#cite_ref-160">↑</a> <cite id="CITEREFFisher2022" class="book" style="font-style:normal">Fisher, Richard. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.com/future/article/20221005-eucatastrophe-tolkiens-word-for-the-anti-doomsday">Eucatastrophe: Tolkien's word for the "anti-doomsday"</a> // BBC. 2022. Посетен на 9 февруари 2023.</cite> </li> <li id="cite_note-Hammond_Scull_1995-161"><a href="#cite_ref-Hammond_Scull_1995_161-0">↑</a> <cite id="CITEREFHammond1995" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Wayne_G._Hammond&action=edit&redlink=1" class="new" title="Wayne G. Hammond (страницата не съществува)">Hammond, Wayne G.</a>, Scull, Christina. J. R. R. Tolkien: Artist and Illustrator. Boston, Houghton Mifflin, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780395748169" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-395-74816-9</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/33450124">33450124</a>. с. 7, 9, and whole book.</cite> </li> <li id="cite_note-162"><a href="#cite_ref-162">↑</a> <cite id="CITEREFMcIlwaine" class="book" style="font-style:normal">McIlwaine, Catherine. <a href="/w/index.php?title=Tolkien:_Maker_of_Middle-earth&action=edit&redlink=1" class="new" title="Tolkien: Maker of Middle-earth (страницата не съществува)">year=2018|publisher=Bodleian Library</a>. Oxford. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781851244850" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85124-485-0</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-163"><a href="#cite_ref-163">↑</a> <cite id="CITEREFVeritas_Forum" class="book" style="font-style:normal">Mitchell, Christopher. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081007063803/http://www.veritas.org/media/talks/585">J. R. R. Tolkien: Father of Modern Fantasy Literature</a> // Veritas Forum. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.veritas.org/media/talks/585">оригинала</a> на 2008-10-07. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-Oxford_Companion-164"><a href="#cite_ref-Oxford_Companion_164-0">↑</a> <cite id="CITEREF2000" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000marg">Oxford companion to English Literature</a>. 6. 2000. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000marg/page/352">352</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-encyc-165"><a href="#cite_ref-encyc_165-0">↑</a> <cite id="CITEREFSt._Martin's_Press1999" class="book" style="font-style:normal">The Encyclopedia of Fantasy. St. Martin's Press, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780312198695" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-312-19869-5</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-166"><a href="#cite_ref-166">↑</a> <cite id="CITEREFBernardo2006" class="book" style="font-style:normal">Bernardo, Susan M. Ursula K. Le Guin: a critical companion. Westport, Conn., Greenwood Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780313027307" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-313-02730-7</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/230345464">230345464</a>. с. 92–93.</cite> </li> <li id="cite_note-The_Times_April_2008-167"><a href="#cite_ref-The_Times_April_2008_167-0">↑</a> <cite id="CITEREF5_January_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110425050801/http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/books/article3127837.ece">The 50 greatest British writers since 1945</a> // The Times. 5 January 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thetimes.co.uk/article/the-50-greatest-british-writers-since-1945-ws3g69xrf90">оригинала</a> на 25 април 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-168"><a href="#cite_ref-168">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Tolkien_Ensemble" class="book" style="font-style:normal">Weichmann, Christian. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkien-ensemble.net/rezensionen/rezensionen.html">The Lord of the Rings: Complete Songs and Poems (4-CD-Box)</a> // The Tolkien Ensemble. Посетен на 13 януари 2020. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Maier-Zucchino_2019-169"><a href="#cite_ref-Maier-Zucchino_2019_169-0">↑</a> <cite id="CITEREFKotaku" class="book" style="font-style:normal">Maier-Zucchino, Evan. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.kotaku.com.au/2019/05/after-nearly-40-years-video-games-still-dont-do-lord-of-the-rings-justice/">After Nearly 40 Years, Video Games Still Don't Do Lord Of The Rings Justice</a> // Kotaku. Посетен на 13 June 2020.</cite> </li> <li id="cite_note-Gray_2014-170"><a href="#cite_ref-Gray_2014_170-0">↑</a> <cite id="CITEREFGray2_January_2014" class="book" style="font-style:normal">Gray, Christopher. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.oxfordmail.co.uk/news/10909799.affectionate-memories-life-christ-church/">Affectionate memories of life at Christ Church</a> // Oxford Mail. 2 January 2014. Посетен на 24 ноември 2023. Lemprière then turns to the fictional output of his colleague J.B. Timbermill and observes: 'I suppose that rum book of his might be called a novel of sorts.' The 'rum book' is Lord of the Rings...</cite> </li> <li id="cite_note-Yates_1994-171"><a href="#cite_ref-Yates_1994_171-0">↑</a> <cite id="CITEREFYates1994" class="book" style="font-style:normal">Yates, Jessica. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://journals.tolkiensociety.org/mallorn/article/view/185/173">J.I.M. Stewart, J.B. Timbermill and J.R.R. Tolkien</a> // <a href="/w/index.php?title=Mallorn_(journal)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Mallorn (journal) (страницата не съществува)">Mallorn</a> (31). 1994. с. 54–56.</cite> </li> <li id="cite_note-172"><a href="#cite_ref-172">↑</a> <cite id="CITEREFShippey2001" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Tom_Shippey&action=edit&redlink=1" class="new" title="Tom Shippey (страницата не съществува)">Shippey, Tom</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienauthor0000ship_d6u9">J. R. R. Tolkien: Author of the Century</a>. HarperCollins, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780618127641" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-618-12764-1</a>. p. vii–xxxv. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-173"><a href="#cite_ref-173">↑</a> <cite id="CITEREFShippey2001" class="book" style="font-style:normal"><a href="/w/index.php?title=Tom_Shippey&action=edit&redlink=1" class="new" title="Tom Shippey (страницата не съществува)">Shippey, Tom</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jrrtolkienauthor0000ship_d6u9">J. R. R. Tolkien: Author of the Century</a>. HarperCollins, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780618127641" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-618-12764-1</a>. p. 326. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-174"><a href="#cite_ref-174">↑</a> Hall, Michael A. (2005). <a rel="nofollow" class="external text" href="https://opensiuc.lib.siu.edu/uhp_theses/287/">The Influence of J.R.R. Tolkien on Popular Culture</a> (Thesis). Southern Illinois University Carbondale </li> <li id="cite_note-175"><a href="#cite_ref-175">↑</a> <cite class="inline"><a href="#CITEREFCarpenterTolkien">Carpenter Tolkien</a></cite>, Letters #131 to Milton Walden, late 1951 </li> <li id="cite_note-176"><a href="#cite_ref-176">↑</a> <cite id="CITEREFThygesenAutumn_1999" class="book" style="font-style:normal">Thygesen, Peter. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210526123505/https://www.gale.com/databases/questia">Queen Margrethe II: Denmark's monarch for a modern age</a> // Scandinavian Review. Autumn 1999. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.questia.com/read/1P3-46949881">оригинала</a> на 26 май 2021. Посетен на 12 March 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-177"><a href="#cite_ref-177">↑</a> <cite id="CITEREFCanby15_November_1978" class="book" style="font-style:normal">Canby, Vincent. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090411062438/http://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-lordfilm.html">Film: 'The Lord of the Rings' From Ralph Bakshi</a> // The New York Times. 15 November 1978. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/books/01/02/11/specials/tolkien-lordfilm.html">оригинала</a> на 11 април 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-178"><a href="#cite_ref-178">↑</a> <cite id="CITEREF1_March_2004" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20170831160410/http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/3495748.stm">Rings scores Oscars clean sweep</a> // BBC News. 1 March 2004. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/1/hi/entertainment/3495748.stm">оригинала</a> на 31 August 2017.</cite> </li> <li id="cite_note-february-179"><a href="#cite_ref-february_179-0">↑</a> <cite id="CITEREFMcNary15_октомври_2010" class="book" style="font-style:normal">McNary, Dave. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20131106100437/http://variety.com/2010/film/news/the-hobbit-pics-to-shoot-in-february-1118025794/">'The Hobbit' Pics to Shoot in February</a> // Variety. 15 октомври 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://variety.com/2010/film/news/the-hobbit-pics-to-shoot-in-february-1118025794/">оригинала</a> на 6 ноември 2013.</cite> </li> <li id="cite_note-180"><a href="#cite_ref-180">↑</a> <cite id="CITEREFTheHobbit.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20121215171953/http://www.thehobbit.com/releasedates/release-dates.html">The Hobbit Worldwide Release Dates</a> // TheHobbit.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.thehobbit.com/releasedates/release-dates.html">оригинала</a> на 2012-12-15. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-181"><a href="#cite_ref-181">↑</a> <cite id="CITEREFTheHobbit.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20141109153155/http://www.thehobbit.com/releasedates/index.html">The Hobbit Worldwide Release Dates</a> // TheHobbit.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.thehobbit.com/releasedates/index.html">оригинала</a> на 2014-11-09. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-182"><a href="#cite_ref-182">↑</a> <cite id="CITEREFwarnerbros.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://appcloud.warnerbros.com/thehobbit/releasedates/">The Hobbit: The Battle of the Five Armies Movie 2014 – Worldwide Release Dates</a> // warnerbros.com.</cite> </li> <li id="cite_note-183"><a href="#cite_ref-183">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://arstechnica.com/gaming/2017/11/amazon-will-run-a-multi-season-lord-of-the-rings-prequel-tv-series/">Amazon will run a multi-season Lord of the Rings prequel TV series</a> // Ars Technica.</cite> </li> <li id="cite_note-184"><a href="#cite_ref-184">↑</a> <cite id="CITEREFKoblin13_November_2017" class="book" style="font-style:normal">Koblin, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180217165109/https://www.nytimes.com/2017/11/13/arts/television/lord-of-the-rings-series-amazon.html">'Lord of the Rings' Series Coming to Amazon</a> // The New York Times. 13 November 2017. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nytimes.com/2017/11/13/arts/television/lord-of-the-rings-series-amazon.html">оригинала</a> на 17 февруари 2018.</cite> </li> <li id="cite_note-185"><a href="#cite_ref-185">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Astronomical_Union_(IAU)_Working_Group_for_Planetary_System_Nomenclature_(WGPSN)" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://planetarynames.wr.usgs.gov/Page/Categories">Categories for Naming Features on Planets and Satellites</a> // Gazetteer of Planetary Nomenclature. International Astronomical Union (IAU) Working Group for Planetary System Nomenclature (WGPSN).</cite> </li> <li id="cite_note-186"><a href="#cite_ref-186">↑</a> <cite id="CITEREFBBC" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/news/uk-england-gloucestershire-50502073?intlink_from_url=https://www.bbc.co.uk/news/localnews/2633984-wick/0&link_location=live-reporting-story">'Ladies of the night' street name deeds to be sold</a> // BBC. Посетен на 3 March 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-187"><a href="#cite_ref-187">↑</a> <cite id="CITEREF[[British_Columbia|The_Province_of_British_Columbia]]" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://apps.gov.bc.ca/pub/bcgnws/names/58340.html">Mount Gandalf</a> // BC Geographical Names. <a href="/w/index.php?title=British_Columbia&action=edit&redlink=1" class="new" title="British Columbia (страницата не съществува)">The Province of British Columbia</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-188"><a href="#cite_ref-188">↑</a> <cite id="CITEREFBritish_Columbia" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://apps.gov.bc.ca/pub/bcgnws/names/58360.html">Mount Shadowfax</a> // <a href="/w/index.php?title=BC_Geographical_Names&action=edit&redlink=1" class="new" title="BC Geographical Names (страницата не съществува)">BC Geographical Names</a>. British Columbia.</cite> </li> <li id="cite_note-historypalantir-189"><a href="#cite_ref-historypalantir_189-0">↑</a> <cite id="CITEREFMaus_Strategic_Consulting" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140516035733/http://www.mausstrategicconsulting.com/1/post/2014/04/a-pretty-complete-history-of-palantir.html">A (Pretty) Complete History of Palantir</a> // Maus Strategic Consulting. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mausstrategicconsulting.com/1/post/2014/04/a-pretty-complete-history-of-palantir.html">оригинала</a> на 2014-05-16. Посетен на 2024-06-11.</cite> </li> <li id="cite_note-Larsen-190">↑ <a href="#cite_ref-Larsen_190-0">а</a> <a href="#cite_ref-Larsen_190-1">б</a> <cite id="CITEREFLarsen2007" class="book" style="font-style:normal">Larsen, Kristine. SAURON, Mount Doom, and Elvish Moths: The Influence of Tolkien on Modern Science // <a href="/w/index.php?title=Tolkien_Studies&action=edit&redlink=1" class="new" title="Tolkien Studies (страницата не съществува)">Tolkien Studies</a> 4 (1). 2007. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1353/tks.2007.0024">10.1353/tks.2007.0024</a>. с. 223–234.</cite> </li> <li id="cite_note-Kaila_1999-191"><a href="#cite_ref-Kaila_1999_191-0">↑</a> <cite id="CITEREFKaila1999" class="book" style="font-style:normal">Kaila, Lauri. A revision of the Nearctic species of the genus Elachista s.l. III. The bifasciella, praelineata, saccharella and freyerella groups (Lepidoptera, Elachistidae) // Acta Zoologica Fennica 211. 1999. с. 1–235.</cite> </li> <li id="cite_note-Gee_p55-192"><a href="#cite_ref-Gee_p55_192-0">↑</a> <cite id="CITEREFGee2004" class="book" style="font-style:normal">Gee, Henry. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/scienceofmiddlee00geeh">The Science of Middle-earth</a>. 1st. Cold Spring Harbor, NY, Cold Spring Press, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781593600235" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-59360-023-5</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Van_Valen1978-193"><a href="#cite_ref-Van_Valen1978_193-0">↑</a> <cite id="CITEREFVan_Valen1978" class="book" style="font-style:normal">Van Valen, L. M. The beginning of the Age of Mammals // Evolutionary Theory 4. 1978. с. 45–80.</cite> </li> <li id="cite_note-194"><a href="#cite_ref-194">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkiensociety.org/society/events/reading-day/">Tolkien Reading Day</a> // The Tolkien Society. Посетен на 14 May 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-195"><a href="#cite_ref-195">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190413125610/http://www.pmb.ox.ac.uk/content/tolkien-lecture-series">Tolkien Lecture Series</a> // Pembroke College, Oxford. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.pmb.ox.ac.uk/content/tolkien-lecture-series">оригинала</a> на 2019-04-13. Посетен на 26 February 2019.</cite> </li> <li id="cite_note-196"><a href="#cite_ref-196">↑</a> <cite id="CITEREFDavies11_November_2016" class="book" style="font-style:normal">Davies, Caroline. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161105095109/https://www.theguardian.com/artanddesign/2012/apr/02/peter-blake-sgt-pepper-cover-revisited">New faces on Sgt Pepper album cover for artist Peter Blake's 80th birthday</a> // The Guardian. 11 November 2016. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/artanddesign/2012/apr/02/peter-blake-sgt-pepper-cover-revisited">оригинала</a> на 5 November 2016.</cite> </li> <li id="cite_note-197"><a href="#cite_ref-197">↑</a> <cite id="CITEREFBBC11_ноември_2016" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20170103234105/http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-17583026">Sir Peter Blake's new Beatles' Sgt Pepper's album cover</a> // BBC, 11 ноември 2016. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-17583026">оригинала</a> на 3 January 2017.</cite> </li> <li id="cite_note-198"><a href="#cite_ref-198">↑</a> <cite id="CITEREFWelk17_January_2019" class="book" style="font-style:normal">Welk, Brian. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190118012630/https://www.thewrap.com/j-r-r-tolkien-biopic-nicholas-hoult-summer-2019-release-date/">J. R. R. Tolkien Biopic With Nicholas Hoult Gets Summer 2019 Release Date</a> // 17 January 2019. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.thewrap.com/j-r-r-tolkien-biopic-nicholas-hoult-summer-2019-release-date/">оригинала</a> на 18 януари 2019.</cite> </li> <li id="cite_note-199"><a href="#cite_ref-199">↑</a> <cite id="CITEREFFlood23_април_2019" class="book" style="font-style:normal">Flood, Alison. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190423163312/https://www.theguardian.com/books/2019/apr/23/tolkien-estate-disavows-forthcoming-film-starring-nicholas-hoult">Tolkien estate disavows forthcoming film starring Nicholas Hoult</a> // The Guardian. 23 април 2019. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/books/2019/apr/23/tolkien-estate-disavows-forthcoming-film-starring-nicholas-hoult">оригинала</a> на 23 April 2019.</cite> </li> <li id="cite_note-Tolkien_Society_Memorials-200"><a href="#cite_ref-Tolkien_Society_Memorials_200-0">↑</a> <cite id="CITEREF[[The_Tolkien_Society]]" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.tolkiensociety.org/society/memorials/">Memorials</a> // <a href="/w/index.php?title=The_Tolkien_Society&action=edit&redlink=1" class="new" title="The Tolkien Society (страницата не съществува)">The Tolkien Society</a>. Посетен на 3 March 2021.</cite> </li> <li id="cite_note-201"><a href="#cite_ref-201">↑</a> <cite id="CITEREFHeadington.org" class="book" style="font-style:normal">Jenkins, Stephanie. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.oxfordhistory.org.uk/streets/inscriptions/headington/tolkien.html">Inscriptions: J. R. R. Tolkien</a> // Headington.org.</cite> </li> <li id="cite_note-202"><a href="#cite_ref-202">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Royal_Mint" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.royalmint.com/annual-sets/2023/celebrating-the-life-and-work-of-jrr-tolkien">Celebrating the Life and Work of JRR Tolkien</a> // The Royal Mint. Посетен на 4 January 2023.</cite> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки">Външни препратки</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=38" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=38" title="Edit section's source code: Външни препратки">редактиране на кода</a>]</div> <div class="noprint" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 87%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"><div style="float: left; padding:5px 7px 5px 7px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><img alt="Уикицитат" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/37px-Wikiquote-logo.svg.png" decoding="async" width="37" height="44" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/56px-Wikiquote-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/74px-Wikiquote-logo.svg.png 2x" data-file-width="300" data-file-height="355" /><figcaption>Уикицитат</figcaption></figure></div><div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82" title="Уикицитат">Уикицитат</a> съдържа колекция от цитати от/за <div class="interProject"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" class="extiw" title="q:Джон Роналд Руел Толкин">Джон Роналд Руел Толкин</a>.</div></div></div> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tolkienestate.com/home/">Официален сайт</a> на Джон Роналд Руел Толкин</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://chitanka.info/person/john-r-r-tolkien">Произведения на Джон Р. Р. Толкин</a> в <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tarly.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ed/Tarly.svg/22px-Tarly.svg.png" decoding="async" width="22" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ed/Tarly.svg/33px-Tarly.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ed/Tarly.svg/44px-Tarly.svg.png 2x" data-file-width="354" data-file-height="319" /></a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Моята библиотека">Моята библиотека</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.imdb.com/name/nm0866058">Джон Роналд Руел Толкин</a> в <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:IMDb_logo.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/IMDb_logo.svg/22px-IMDb_logo.svg.png" decoding="async" width="22" height="11" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/IMDb_logo.svg/33px-IMDb_logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/IMDb_logo.svg/44px-IMDb_logo.svg.png 2x" data-file-width="300" data-file-height="150" /></a> <a href="/wiki/Internet_Movie_Database" title="Internet Movie Database">Internet Movie Database</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.isfdb.org/cgi-bin/ea.cgi?302">Джон Роналд Руел Толкин</a> в <a href="/wiki/Internet_Speculative_Fiction_Database" class="mw-redirect" title="Internet Speculative Fiction Database">Internet Speculative Fiction Database</a></li> <li>((en)) Petri Liukkonen, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.ph/20131230183510/http://www.kirjasto.sci.fi/tolkien.htm">Подробна биобиблиография на Джон Роналд Руел Толкин</a>, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.endorion.org/">www.endorion.org</a> – Български сайт, посветен на Толкин</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.armenelos.org/">www.armenelos.org</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080511181802/http://www.armenelos.org/">Архив на оригинала от</a> 2008-05-11 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. – Онлайн университет „Арменелос“</li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fantasticfiction.co.uk/t/j-r-r-tolkien/">Биография и библиография във „Fantasticfiction“</a></li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.goodreads.com/author/show/656983.J_R_R_Tolkien">Биография и библиография в „Goodreads“</a></li></ul> <table style="margin: 1em auto; border: 1px solid #800000; background-color: #ff8000: clear: both"> <tbody><tr> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Portal.svg" class="mw-file-description" title="Портал"><img alt="Портал" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Portal.svg/36px-Portal.svg.png" decoding="async" width="36" height="32" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Portal.svg/54px-Portal.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Portal.svg/72px-Portal.svg.png 2x" data-file-width="36" data-file-height="32" /></a> </td> <td style="font-size: 80%">В Портал <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Портал:Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a> можете да намерите още много страници за Властелинът на пръстените. </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="3" style="background-color: #DDDDFF;;"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Шаблон:Властелинът на пръстените"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";background-color: #DDDDFF;;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1"><abbr title="Беседа на шаблона (страницата не съществува)" style="color:#ba0000;;background-color: #DDDDFF;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";background-color: #DDDDFF;;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a> от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%A0%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" class="mw-redirect" title="Джон Роналд Руел Толкин">Дж. Р. Р. Толкин</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <div style="text-align:center"><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Задругата на пръстена">Задругата на пръстена</a> (1954) • <a href="/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Двете кули">Двете кули</a> (1954) • <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F" title="Завръщането на краля">Завръщането на краля</a> (1955)</div></div></td><td class="navbox-image" rowspan="11" style="width:0.01%;padding:0px 0px 0px 2px;"><div> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:AnneauUnique.png" class="mw-file-description" title="L'Anneau unique"><img alt="L'Anneau unique" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/AnneauUnique.png/50px-AnneauUnique.png" decoding="async" width="50" height="42" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/AnneauUnique.png/75px-AnneauUnique.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/AnneauUnique.png/100px-AnneauUnique.png 2x" data-file-width="556" data-file-height="471" /></a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Герои</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Фродо Бегинс">Фродо Бегинс</a> • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B9_%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%80" title="Самознай Майтапер">Самознай Майтапер</a> • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA_%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%84%D1%83%D0%BA" title="Мериадок Брендифук">Мериадок Брендифук</a> • <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%A2%D1%83%D0%BA" title="Перегрин Тук">Перегрин Тук</a> • <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%84" title="Гандалф">Гандалф</a> • <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BD" title="Арагорн">Арагорн</a> • <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81" title="Леголас">Леголас</a> • <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BC%D0%BB%D0%B8" title="Гимли">Гимли</a> • <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80" title="Боромир">Боромир</a> • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Саурон">Саурон</a> • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Саруман">Саруман</a> • <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B4" title="Елронд">Елронд</a> • <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD" title="Арвен">Арвен</a> • <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB" title="Галадриел">Галадриел</a> • <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Теоден">Теоден</a> • <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еомер (страницата не съществува)">Еомер</a> • <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еовин (страницата не съществува)">Еовин</a> • <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Денетор (страницата не съществува)">Денетор</a> • <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%A2%D1%83%D0%BA" title="Фарамир Тук">Фарамир Тук</a> • <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC-%D0%B3%D1%8A%D0%BB" title="Ам-гъл">Ам-гъл</a> • <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Дървобрад">Дървобрад</a> • <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B8-%D0%93%D0%B0%D0%BD" title="Ган-бури-Ган">Ган-бури-Ган</a> * <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B3%D0%B0%D1%88" title="Музгаш">Музгаш</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Филмови адаптации</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1978)" title="Властелинът на пръстените (филм, 1978)">Властелинът на пръстените</a> (<a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D1%84_%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%88%D0%B8" title="Ралф Бакши">Ралф Бакши</a>, 1978) • <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC,_1980)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Завръщането на краля (филм, 1980) (страницата не съществува)">Завръщането на краля</a> (<a href="/w/index.php?title=Rankin/Bass&action=edit&redlink=1" class="new" title="Rankin/Bass (страницата не съществува)">Rankin/Bass</a>, 1980) <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Властелинът на пръстените (трилогия)">Властелинът на пръстените (трилогия)</a> (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Питър Джаксън">Питър Джаксън</a>) : <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5:_%D0%97%D0%B0%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена">Задругата на пръстена</a> (2001) • <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5:_%D0%94%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Властелинът на пръстените: Двете кули">Двете кули</a> (2002) • <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5:_%D0%97%D0%B0%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8F" title="Властелинът на пръстените: Завръщането на краля">Завръщането на краля</a> (2003)</div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Свързани адаптации</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0)" title="Хобит (филмова поредица)">Хобит</a> (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Питър Джаксън">Питър Джаксън</a>, 2012-2014) • <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D0%BC-%D0%B3%D1%8A%D0%BB" title="Ловът за Ам-гъл">Ловът за Ам-гъл</a> (Крис Боучард, 2009)</div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Други адаптации</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE)" title="Властелинът на пръстените (радио)">Радиоадаптации</a> (1955, 1979, 1981) • <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8,_%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Видеоигри, свързани със Средната земя">Видеоигри</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Вижте също</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Преводи на Властелинът на пръстените (страницата не съществува)">Преводи на Властелинът на пръстените</a> • <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Властелинът на пръстените (пояснение) (страницата не съществува)">Властелинът на пръстените (пояснение)</a> • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Средна земя">Средна земя</a></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/1228143865" class="extiw" title="en:Special:Permalink/1228143865">J. R. R. Tolkien</a> в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/J._R._R._Tolkien" class="extiw" title="en:Special:PageHistory/J. R. R. Tolkien">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Специални:PageHistory/Дж. Р. Р. Толкин">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q892#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://authority.bibsys.no/authority/rest/authorities/html/90056310">BIBSYS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX933704">BNE</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb11926763j">BNF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://biblionet.gr/%CF%80%CF%81%CE%BF%CF%83%CF%89%CF%80%CE%BF/?personid=10207">BNper</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ci.nii.ac.jp/author/DA01293742">CiNii</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/conor/4114789">CONOR.BG</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.europeana.eu/agent/base/60065">Europeana</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/30031">FAST</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/118623222">GND</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://isni.org/isni/0000000121441970">ISNI</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007275450205171">NLI J9U</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.bibliotheken.nl/id/thes/p068553420">Koninklijke</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/n79005673">LCCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kopkatalogs.lv/F/?func=direct&local_base=lnc10&doc_number=000012786">LNB</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://musicbrainz.org/artist/97f3efea-558f-4137-9e4c-8a2fcec3c2d4">MBa</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00458883">NDL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=jn19990008561">NKC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://librariesaustralia.nla.gov.au/search/display?dbid=auth&id=35552076">NLA</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://koha.nlg.gr/cgi-bin/koha/opac-authoritiesdetail.pl?marc=1&authid=60495">NLG</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://katalog.nsk.hr/F/?func=direct&local_base=nsk10&doc_number=000001310">NSK</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://openlibrary.org/works/OL26320A?mode=all">Open Library</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://dbn.bn.org.pl/descriptor-details/9810701768905606">PLWABN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://rkd.nl/artists/309909">RKD</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://aleph.rsl.ru/F?func=find-b&find_code=SYS&adjacent=Y&local_base=RSL11&request=000084015&CON_LNG=ENG">RSL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://opac.sbn.it/risultati-autori/-/opac-autori/detail/CFIV015811?core=autoriall">ICCU</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://libris.kb.se/auth/97224">LIBRIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://snaccooperative.org/ark:/99166/w61r7qfw">SNAC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.idref.fr/027164918">IdRef</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/ULANFullDisplay?find=&role=&nation=&subjectid=500112201">ULAN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://viaf.org/viaf/95218067/">VIAF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39PBJmXDbyPTT8CxrVjdg384q">WorldCat</a></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table class="noprint nomobile navbox" style="font-size:100%; text-align:center; width:100%; background:#f9f9f9; border:1px #aaa solid;"> <tbody><tr> <td><img alt="     Портал „Биографии“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/24px-P_vip.svg.png" decoding="async" width="24" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/35px-P_vip.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/47px-P_vip.svg.png 2x" data-file-width="1911" data-file-height="1944" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8" title="Портал:Биографии">Биографии</a>“     <img alt="     Портал „Властелинът на пръстените“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/P_rings.png/27px-P_rings.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/P_rings.png/40px-P_rings.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/P_rings.png/53px-P_rings.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="360" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Портал:Властелинът на пръстените">Властелинът на пръстените</a>“     </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дж._Р._Р._Толкин&oldid=12395393">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дж._Р._Р._Толкин&oldid=12395393</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категории</a>: <ul><li><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Категория:Портал:Властелинът на пръстените/Тематични статии (страницата не съществува)">Портал:Властелинът на пръстените/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Категория:Джон Толкин">Джон Толкин</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Статии с неработещи външни препратки">Статии с неработещи външни препратки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1892_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Родени през 1892 година">Родени през 1892 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_3_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Категория:Родени на 3 януари">Родени на 3 януари</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1973_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Починали през 1973 година">Починали през 1973 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_2_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="Категория:Починали на 2 септември">Починали на 2 септември</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Биографии/Тематични статии">Портал:Биографии/Тематични статии</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 25 октомври 2024 г. в 13:20 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-65496f48b4-4cfpd","wgBackendResponseTime":189,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"1.486","walltime":"1.692","ppvisitednodes":{"value":52763,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":313553,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":159207,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":18,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":37,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":1,"limit":20},"unstrip-size":{"value":139322,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":32,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 1479.706 1 -total"," 40.94% 605.769 132 Шаблон:Cite"," 27.84% 411.908 132 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 23.21% 343.463 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 15.49% 229.164 45 Шаблон:Cite_book"," 13.95% 206.460 49 Шаблон:Цитат_уеб"," 12.54% 185.553 1 Шаблон:Писател"," 12.37% 183.082 1 Шаблон:Infobox"," 11.56% 170.999 108 Шаблон:Delink"," 10.73% 158.798 32 Шаблон:Cite_news"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.632","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":13431439,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-6958c9f6c4-zcm85","timestamp":"20241106111805","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0414\u0436. \u0420. \u0420. \u0422\u043e\u043b\u043a\u0438\u043d","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%94%D0%B6._%D0%A0._%D0%A0._%D0%A2%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D0%BD","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q892","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q892","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2004-11-04T18:11:00Z","dateModified":"2024-10-25T13:20:42Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/d\/d4\/J._R._R._Tolkien%2C_ca._1925.jpg","headline":"\u0431\u0440\u0438\u0442\u0430\u043d\u0441\u043a\u0438 \u043f\u0438\u0441\u0430\u0442\u0435\u043b"}</script> </body> </html>