CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Втора световна война – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"897f0420-9423-46c7-aaf9-a47c1e13aeba","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Втора_световна_война","wgTitle":"Втора световна война","wgCurRevisionId":12372741,"wgRevisionId":12372741,"wgArticleId":16074,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Портал:Втора световна война/Тематични статии","Портал:Нацистка Германия/Тематични статии","Портал:История/Тематични статии", "Портал:Военна история/Тематични статии","Избрани статии на български","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Втора световна война"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Втора_световна_война","wgRelevantArticleId":16074,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":300000,"wgRelatedArticlesCompat":[], "wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q362","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["architecture","bitness","brands","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready", "ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns", "ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.3"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/Infobox_collage_for_WWII.PNG"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1431"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/Infobox_collage_for_WWII.PNG"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="954"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="763"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Втора световна война – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Втора_световна_война rootpage-Втора_световна_война skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Главно меню </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z">Начална страница</a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x">Случайна статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r">Последни промени</a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8">Общи разговори</a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8">Обсъждани статии</a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5">Администратори</a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">Изтривания</a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакти</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Защо?</a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате">Помощ</a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Картинки</a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Поведение</a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Изпробване</a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Нова статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow">Блог на общността</a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук страница</a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук група</a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4">🎮 Дискорд</a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC">Телеграм</a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC">IRC</a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow">GitHub</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"> Търсене </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Облик </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class="">Направете дарение</a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class="">Създаване на сметка</a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class="">Влизане</a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Лични инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg">Направете дарение</a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."> Създаване на сметка</a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"> Влизане</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането">научете повече</a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y">Приноси</a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Хронология" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Хронология"> <div class="vector-toc-text"> 1 Хронология </div> </a> <ul id="toc-Хронология-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Предистория" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Предистория"> <div class="vector-toc-text"> 2 Предистория </div> </a> <button aria-controls="toc-Предистория-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Предистория </button> <ul id="toc-Предистория-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Европа" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Европа"> <div class="vector-toc-text"> 2.1 Европа </div> </a> <ul id="toc-Европа-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Азия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Азия"> <div class="vector-toc-text"> 2.2 Азия </div> </a> <ul id="toc-Азия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Събития,_предшестващи_войната" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Събития,_предшестващи_войната"> <div class="vector-toc-text"> 3 Събития, предшестващи войната </div> </a> <button aria-controls="toc-Събития,_предшестващи_войната-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Събития, предшестващи войната </button> <ul id="toc-Събития,_предшестващи_войната-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Италианско_нападение_срещу_Етиопия_(1935)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Италианско_нападение_срещу_Етиопия_(1935)"> <div class="vector-toc-text"> 3.1 Италианско нападение срещу Етиопия (1935) </div> </a> <ul id="toc-Италианско_нападение_срещу_Етиопия_(1935)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Испанска_гражданска_война_(1936_–_1939)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Испанска_гражданска_война_(1936_–_1939)"> <div class="vector-toc-text"> 3.2 Испанска гражданска война (1936 – 1939) </div> </a> <ul id="toc-Испанска_гражданска_война_(1936_–_1939)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Японско_нападение_срещу_Китай_(1937)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Японско_нападение_срещу_Китай_(1937)"> <div class="vector-toc-text"> 3.3 Японско нападение срещу Китай (1937) </div> </a> <ul id="toc-Японско_нападение_срещу_Китай_(1937)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Съветско-японски_гранични_конфликти" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Съветско-японски_гранични_конфликти"> <div class="vector-toc-text"> 3.4 Съветско-японски гранични конфликти </div> </a> <ul id="toc-Съветско-японски_гранични_конфликти-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Окупации_и_съглашения_в_Европа" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Окупации_и_съглашения_в_Европа"> <div class="vector-toc-text"> 3.5 Окупации и съглашения в Европа </div> </a> <ul id="toc-Окупации_и_съглашения_в_Европа-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Ход_на_войната" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Ход_на_войната"> <div class="vector-toc-text"> 4 Ход на войната </div> </a> <button aria-controls="toc-Ход_на_войната-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Ход на войната </button> <ul id="toc-Ход_на_войната-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Начало_на_войната_в_Европа_(1939_–_1940)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Начало_на_войната_в_Европа_(1939_–_1940)"> <div class="vector-toc-text"> 4.1 Начало на войната в Европа (1939 – 1940) </div> </a> <ul id="toc-Начало_на_войната_в_Европа_(1939_–_1940)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Западна_Европа_(1940_–_1941)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Западна_Европа_(1940_–_1941)"> <div class="vector-toc-text"> 4.2 Западна Европа (1940 – 1941) </div> </a> <ul id="toc-Западна_Европа_(1940_–_1941)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Средиземноморието_(1940_–_1941)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Средиземноморието_(1940_–_1941)"> <div class="vector-toc-text"> 4.3 Средиземноморието (1940 – 1941) </div> </a> <ul id="toc-Средиземноморието_(1940_–_1941)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Нападение_на_Оста_срещу_Съветския_съюз_(1941)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Нападение_на_Оста_срещу_Съветския_съюз_(1941)"> <div class="vector-toc-text"> 4.4 Нападение на Оста срещу Съветския съюз (1941) </div> </a> <ul id="toc-Нападение_на_Оста_срещу_Съветския_съюз_(1941)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Начало_на_войната_в_Тихия_океан_(1941)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Начало_на_войната_в_Тихия_океан_(1941)"> <div class="vector-toc-text"> 4.5 Начало на войната в Тихия океан (1941) </div> </a> <ul id="toc-Начало_на_войната_в_Тихия_океан_(1941)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Край_на_напредването_на_Оста_(1942_–_1943)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Край_на_напредването_на_Оста_(1942_–_1943)"> <div class="vector-toc-text"> 4.6 Край на напредването на Оста (1942 – 1943) </div> </a> <ul id="toc-Край_на_напредването_на_Оста_(1942_–_1943)-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Тихоокеанският_театър_(1942_–_1943)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Тихоокеанският_театър_(1942_–_1943)"> <div class="vector-toc-text"> 4.6.1 Тихоокеанският театър (1942 – 1943) </div> </a> <ul id="toc-Тихоокеанският_театър_(1942_–_1943)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източният_фронт_(1942_–_1943)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Източният_фронт_(1942_–_1943)"> <div class="vector-toc-text"> 4.6.2 Източният фронт (1942 – 1943) </div> </a> <ul id="toc-Източният_фронт_(1942_–_1943)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Средиземноморието_и_Западна_Европа_(1942_–_1943)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Средиземноморието_и_Западна_Европа_(1942_–_1943)"> <div class="vector-toc-text"> 4.6.3 Средиземноморието и Западна Европа (1942 – 1943) </div> </a> <ul id="toc-Средиземноморието_и_Западна_Европа_(1942_–_1943)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Обрат_в_хода_на_войната_(1943_–_1944)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Обрат_в_хода_на_войната_(1943_–_1944)"> <div class="vector-toc-text"> 4.7 Обрат в хода на войната (1943 – 1944) </div> </a> <ul id="toc-Обрат_в_хода_на_войната_(1943_–_1944)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Напредване_на_Съюзниците_(1944)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Напредване_на_Съюзниците_(1944)"> <div class="vector-toc-text"> 4.8 Напредване на Съюзниците (1944) </div> </a> <ul id="toc-Напредване_на_Съюзниците_(1944)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Последни_сражения_и_край_на_войната" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Последни_сражения_и_край_на_войната"> <div class="vector-toc-text"> 4.9 Последни сражения и край на войната </div> </a> <ul id="toc-Последни_сражения_и_край_на_войната-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-След_края_на_войната" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#След_края_на_войната"> <div class="vector-toc-text"> 5 След края на войната </div> </a> <ul id="toc-След_края_на_войната-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Резултати_от_войната" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Резултати_от_войната"> <div class="vector-toc-text"> 6 Резултати от войната </div> </a> <button aria-controls="toc-Резултати_от_войната-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Резултати от войната </button> <ul id="toc-Резултати_от_войната-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Жертви_и_военни_престъпления" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Жертви_и_военни_престъпления"> <div class="vector-toc-text"> 6.1 Жертви и военни престъпления </div> </a> <ul id="toc-Жертви_и_военни_престъпления-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Лагери_и_принудителен_труд" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Лагери_и_принудителен_труд"> <div class="vector-toc-text"> 6.2 Лагери и принудителен труд </div> </a> <ul id="toc-Лагери_и_принудителен_труд-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Окупация" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Окупация"> <div class="vector-toc-text"> 6.3 Окупация </div> </a> <ul id="toc-Окупация-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Стопанство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Стопанство"> <div class="vector-toc-text"> 6.4 Стопанство </div> </a> <ul id="toc-Стопанство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Военни_и_технически_нововъведения" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Военни_и_технически_нововъведения"> <div class="vector-toc-text"> 6.5 Военни и технически нововъведения </div> </a> <ul id="toc-Военни_и_технически_нововъведения-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Бележки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Бележки"> <div class="vector-toc-text"> 7 Бележки </div> </a> <ul id="toc-Бележки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> 8 Вижте също </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Скриване/показване на съдържанието </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Втора световна война</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 231 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-231" aria-hidden="true" > 231 езика </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Tweede_W%C3%AAreldoorlog" title="Tweede Wêreldoorlog – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Tweede Wêreldoorlog" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target">Afrikaans</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Zweiter_Weltkrieg" title="Zweiter Weltkrieg – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Zweiter Weltkrieg" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target">Alemannisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/2%E1%8A%9B%E1%8B%8D_%E1%8B%93%E1%88%88%E1%88%9B%E1%8B%8A_%E1%8C%A6%E1%88%AD%E1%8A%90%E1%89%B5" title="2ኛው ዓለማዊ ጦርነት – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="2ኛው ዓለማዊ ጦርነት" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target">አማርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_Mundial" title="Segunda Guerra Mundial – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Segunda Guerra Mundial" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target">Aragonés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/%C5%8C%C3%B0ru_Woruldg%C5%AB%C3%BE" title="Ōðru Woruldgūþ – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="Ōðru Woruldgūþ" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target">Ænglisc</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%D8%AD%D8%B1%D8%A8_%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%A7%D9%84%D9%85%D9%8A%D8%A9_%D8%A7%D9%84%D8%AB%D8%A7%D9%86%D9%8A%D8%A9" title="الحرب العالمية الثانية – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="الحرب العالمية الثانية" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target">العربية</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ary mw-list-item"><a href="https://ary.wikipedia.org/wiki/%D9%84%D8%AD%D8%B1%D8%A8_%D9%84%D8%B9%D8%A7%D9%84%D9%85%D9%8A%D8%A9_%D8%A7%D9%84%D8%AC%D8%A7%D9%88%D8%AC%D8%A9" title="لحرب لعالمية الجاوجة – Moroccan Arabic" lang="ary" hreflang="ary" data-title="لحرب لعالمية الجاوجة" data-language-autonym="الدارجة" data-language-local-name="Moroccan Arabic" class="interlanguage-link-target">الدارجة</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%D8%AD%D8%B1%D8%A8_%D8%A7%D9%84%D8%B9%D8%A7%D9%84%D9%85%D9%8A%D9%87_%D8%A7%D9%84%D8%AA%D8%A7%D9%86%D9%8A%D9%87" title="الحرب العالميه التانيه – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="الحرب العالميه التانيه" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target">مصرى</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-as badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://as.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%A6%E0%A7%8D%E0%A6%AC%E0%A6%BF%E0%A6%A4%E0%A7%80%E0%A6%AF%E0%A6%BC_%E0%A6%AC%E0%A6%BF%E0%A6%B6%E0%A7%8D%E0%A6%AC%E0%A6%AF%E0%A7%81%E0%A6%A6%E0%A7%8D%E0%A6%A7" title="দ্বিতীয় বিশ্বযুদ্ধ – асамски" lang="as" hreflang="as" data-title="দ্বিতীয় বিশ্বযুদ্ধ" data-language-autonym="অসমীয়া" data-language-local-name="асамски" class="interlanguage-link-target">অসমীয়া</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_Mundial" title="Segunda Guerra Mundial – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Segunda Guerra Mundial" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target">Asturianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-av mw-list-item"><a href="https://av.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D3%80%D0%B8%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B1_%D0%B4%D1%83%D0%BD%D1%8F%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B1_%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%8A" title="КӀиабилеб дунялалъулаб рагъ – аварски" lang="av" hreflang="av" data-title="КӀиабилеб дунялалъулаб рагъ" data-language-autonym="Авар" data-language-local-name="аварски" class="interlanguage-link-target">Авар</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/%C4%B0kinci_D%C3%BCnya_m%C3%BCharib%C9%99si" title="İkinci Dünya müharibəsi – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="İkinci Dünya müharibəsi" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target">Azərbaycanca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%DB%8C%DA%A9%DB%8C%D9%86%D8%AC%DB%8C_%D8%AF%D9%88%D9%86%DB%8C%D8%A7_%D8%B3%D8%A7%D9%88%D8%A7%D8%B4%DB%8C" title="ایکینجی دونیا ساواشی – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="ایکینجی دونیا ساواشی" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target">تۆرکجه</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%8F_%D2%BB%D1%83%D2%93%D1%8B%D1%88%D1%8B" title="Икенсе донъя һуғышы – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Икенсе донъя һуғышы" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target">Башҡортса</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ban mw-list-item"><a href="https://ban.wikipedia.org/wiki/Yuda_Jagat_II" title="Yuda Jagat II – балийски" lang="ban" hreflang="ban" data-title="Yuda Jagat II" data-language-autonym="Basa Bali" data-language-local-name="балийски" class="interlanguage-link-target">Basa Bali</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bar mw-list-item"><a href="https://bar.wikipedia.org/wiki/Zwoata_W%C3%B6dkriag" title="Zwoata Wödkriag – Bavarian" lang="bar" hreflang="bar" data-title="Zwoata Wödkriag" data-language-autonym="Boarisch" data-language-local-name="Bavarian" class="interlanguage-link-target">Boarisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Ontra_svieta_vaina" title="Ontra svieta vaina – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Ontra svieta vaina" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target">Žemaitėška</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bcl mw-list-item"><a href="https://bcl.wikipedia.org/wiki/Ikaduwang_Gerang_Pankinaban" title="Ikaduwang Gerang Pankinaban – Central Bikol" lang="bcl" hreflang="bcl" data-title="Ikaduwang Gerang Pankinaban" data-language-autonym="Bikol Central" data-language-local-name="Central Bikol" class="interlanguage-link-target">Bikol Central</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D1%83%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Другая сусветная вайна – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Другая сусветная вайна" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target">Беларуская</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D1%83%D1%81%D1%8C%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Другая сусьветная вайна – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Другая сусьветная вайна" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target">Беларуская (тарашкевіца)</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bh mw-list-item"><a href="https://bh.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A4%B0%E0%A4%BE_%E0%A4%AC%E0%A4%BF%E0%A4%B8%E0%A5%8D%E0%A4%B5_%E0%A4%9C%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7" title="दुसरा बिस्व जुद्ध – Bhojpuri" lang="bh" hreflang="bh" data-title="दुसरा बिस्व जुद्ध" data-language-autonym="भोजपुरी" data-language-local-name="Bhojpuri" class="interlanguage-link-target">भोजपुरी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bi mw-list-item"><a href="https://bi.wikipedia.org/wiki/Wol_Wo_Tu" title="Wol Wo Tu – бислама" lang="bi" hreflang="bi" data-title="Wol Wo Tu" data-language-autonym="Bislama" data-language-local-name="бислама" class="interlanguage-link-target">Bislama</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-blk mw-list-item"><a href="https://blk.wikipedia.org/wiki/%E1%80%92%E1%80%AF%E1%80%90%E1%80%AD%E1%80%9A%E1%80%80%E1%80%99%E1%80%B9%E1%80%98%E1%80%AC%E1%82%8F%E1%80%85%E1%80%B2%E1%80%B7%EA%A9%BB" title="ဒုတိယကမ္ဘာႏစဲ့ꩻ – Pa'O" lang="blk" hreflang="blk" data-title="ဒုတိယကမ္ဘာႏစဲ့ꩻ" data-language-autonym="ပအိုဝ်ႏဘာႏသာႏ" data-language-local-name="Pa'O" class="interlanguage-link-target">ပအိုဝ်ႏဘာႏသာႏ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%A6%E0%A7%8D%E0%A6%AC%E0%A6%BF%E0%A6%A4%E0%A7%80%E0%A6%AF%E0%A6%BC_%E0%A6%AC%E0%A6%BF%E0%A6%B6%E0%A7%8D%E0%A6%AC%E0%A6%AF%E0%A7%81%E0%A6%A6%E0%A7%8D%E0%A6%A7" title="দ্বিতীয় বিশ্বযুদ্ধ – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="দ্বিতীয় বিশ্বযুদ্ধ" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target">বাংলা</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bo mw-list-item"><a href="https://bo.wikipedia.org/wiki/%E0%BD%A0%E0%BD%9B%E0%BD%98%E0%BC%8B%E0%BD%82%E0%BE%B3%E0%BD%B2%E0%BD%84%E0%BC%8B%E0%BD%A0%E0%BD%81%E0%BE%B2%E0%BD%B4%E0%BD%82%E0%BC%8B%E0%BD%86%E0%BD%BA%E0%BD%93%E0%BC%8B%E0%BD%82%E0%BD%89%E0%BD%B2%E0%BD%A6%E0%BC%8B%E0%BD%94%E0%BC%8B" title="འཛམ་གླིང་འཁྲུག་ཆེན་གཉིས་པ་ – тибетски" lang="bo" hreflang="bo" data-title="འཛམ་གླིང་འཁྲུག་ཆེན་གཉིས་པ་" data-language-autonym="བོད་ཡིག" data-language-local-name="тибетски" class="interlanguage-link-target">བོད་ཡིག</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Eil_Brezel-bed" title="Eil Brezel-bed – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Eil Brezel-bed" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target">Brezhoneg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Drugi_svjetski_rat" title="Drugi svjetski rat – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Drugi svjetski rat" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target">Bosanski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-btm mw-list-item"><a href="https://btm.wikipedia.org/wiki/Porang_Dunia_pa_2" title="Porang Dunia pa 2 – Batak Mandailing" lang="btm" hreflang="btm" data-title="Porang Dunia pa 2" data-language-autonym="Batak Mandailing" data-language-local-name="Batak Mandailing" class="interlanguage-link-target">Batak Mandailing</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bxr mw-list-item"><a href="https://bxr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8D%D0%BB%D1%85%D1%8D%D0%B9%D0%BD_%D1%85%D0%BE%D1%91%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B0%D1%80_%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D0%BD" title="Дэлхэйн хоёрдугаар дайн – Russia Buriat" lang="bxr" hreflang="bxr" data-title="Дэлхэйн хоёрдугаар дайн" data-language-autonym="Буряад" data-language-local-name="Russia Buriat" class="interlanguage-link-target">Буряад</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Segona_Guerra_Mundial" title="Segona Guerra Mundial – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Segona Guerra Mundial" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target">Català</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cbk-zam mw-list-item"><a href="https://cbk-zam.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_Mundial" title="Segunda Guerra Mundial – Chavacano" lang="cbk" hreflang="cbk" data-title="Segunda Guerra Mundial" data-language-autonym="Chavacano de Zamboanga" data-language-local-name="Chavacano" class="interlanguage-link-target">Chavacano de Zamboanga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/D%C3%A2%CC%A4-n%C3%AA-ch%C3%A9%CC%A4%E1%B9%B3_Si%C3%A9-g%C3%A1i_D%C3%A2i-ci%C3%A9ng" title="Dâ̤-nê-ché̤ṳ Sié-gái Dâi-ciéng – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Dâ̤-nê-ché̤ṳ Sié-gái Dâi-ciéng" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target">閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D3%80%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%8C%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BD_%D1%82%D3%80%D0%BE%D0%BC" title="ШолгӀа дуьненан тӀом – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="ШолгӀа дуьненан тӀом" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target">Нохчийн</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Ikaduhang_Gubat_Kalibotanon" title="Ikaduhang Gubat Kalibotanon – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Ikaduhang Gubat Kalibotanon" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target">Cebuano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%DB%95%D9%86%DA%AF%DB%8C_%D8%AC%DB%8C%DA%BE%D8%A7%D9%86%DB%8C%DB%8C_%D8%AF%D9%88%D9%88%DB%95%D9%85" title="جەنگی جیھانیی دووەم – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="جەنگی جیھانیی دووەم" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target">کوردی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-co mw-list-item"><a href="https://co.wikipedia.org/wiki/Seconda_Guerra_Mundiale" title="Seconda Guerra Mundiale – корсикански" lang="co" hreflang="co" data-title="Seconda Guerra Mundiale" data-language-autonym="Corsu" data-language-local-name="корсикански" class="interlanguage-link-target">Corsu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-crh mw-list-item"><a href="https://crh.wikipedia.org/wiki/Ekinci_Cian_cenki" title="Ekinci Cian cenki – кримскотатарски" lang="crh" hreflang="crh" data-title="Ekinci Cian cenki" data-language-autonym="Qırımtatarca" data-language-local-name="кримскотатарски" class="interlanguage-link-target">Qırımtatarca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Druh%C3%A1_sv%C4%9Btov%C3%A1_v%C3%A1lka" title="Druhá světová válka – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Druhá světová válka" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target">Čeština</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cu mw-list-item"><a href="https://cu.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%A7_%D0%B2%D1%81%D1%94%D0%BB%D1%94%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%A7_%E2%80%8B%D0%B2%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B0%E2%80%8B" title="Втораѧ всєлєнскаѧ воина – църковнославянски" lang="cu" hreflang="cu" data-title="Втораѧ всєлєнскаѧ воина" data-language-autonym="Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ" data-language-local-name="църковнославянски" class="interlanguage-link-target">Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BA%C4%95%D0%BC%C4%95%D1%88_%D0%A2%C4%95%D0%BD%D1%87%D0%B5_%D0%B2%C4%83%D1%80%C3%A7%D0%B8" title="Иккĕмĕш Тĕнче вăрçи – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Иккĕмĕш Тĕнче вăрçи" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target">Чӑвашла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Yr_Ail_Ryfel_Byd" title="Yr Ail Ryfel Byd – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Yr Ail Ryfel Byd" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target">Cymraeg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/2._verdenskrig" title="2. verdenskrig – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="2. verdenskrig" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target">Dansk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Zweiter_Weltkrieg" title="Zweiter Weltkrieg – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Zweiter Weltkrieg" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target">Deutsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-din mw-list-item"><a href="https://din.wikipedia.org/wiki/T%C9%94%C5%8B_Pinynhom_de_R%C3%B6u" title="Tɔŋ Pinynhom de Röu – динка" lang="din" hreflang="din" data-title="Tɔŋ Pinynhom de Röu" data-language-autonym="Thuɔŋjäŋ" data-language-local-name="динка" class="interlanguage-link-target">Thuɔŋjäŋ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/Herb%C3%AA_D%C4%B1nyay%C3%AA_D%C4%B1y%C4%B1ne" title="Herbê Dınyayê Dıyıne – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="Herbê Dınyayê Dıyıne" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target">Zazaki</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dsb mw-list-item"><a href="https://dsb.wikipedia.org/wiki/Druga_sw%C4%9Btowa_w%C3%B3jna" title="Druga swětowa wójna – долнолужишки" lang="dsb" hreflang="dsb" data-title="Druga swětowa wójna" data-language-autonym="Dolnoserbski" data-language-local-name="долнолужишки" class="interlanguage-link-target">Dolnoserbski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dty mw-list-item"><a href="https://dty.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%80%E0%A4%AF_%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%B6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7" title="द्वितीय विश्वयुद्ध – Doteli" lang="dty" hreflang="dty" data-title="द्वितीय विश्वयुद्ध" data-language-autonym="डोटेली" data-language-local-name="Doteli" class="interlanguage-link-target">डोटेली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dv mw-list-item"><a href="https://dv.wikipedia.org/wiki/%DE%8B%DE%AC%DE%88%DE%A6%DE%82%DE%A6_%DE%84%DE%AE%DE%91%DE%AA_%DE%80%DE%A6%DE%82%DE%8E%DE%AA%DE%83%DE%A7%DE%89%DE%A6" title="ދެވަނަ ބޮޑު ހަނގުރާމަ – дивехи" lang="dv" hreflang="dv" data-title="ދެވަނަ ބޮޑު ހަނގުރާމަ" data-language-autonym="ދިވެހިބަސް" data-language-local-name="дивехи" class="interlanguage-link-target">ދިވެހިބަސް</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%92%CE%84_%CE%A0%CE%B1%CE%B3%CE%BA%CF%8C%CF%83%CE%BC%CE%B9%CE%BF%CF%82_%CE%A0%CF%8C%CE%BB%CE%B5%CE%BC%CE%BF%CF%82" title="Β΄ Παγκόσμιος Πόλεμος – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Β΄ Παγκόσμιος Πόλεμος" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target">Ελληνικά</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eml mw-list-item"><a href="https://eml.wikipedia.org/wiki/Sec%C3%A5nda_gu%C3%A8ra_mundi%C3%A8l" title="Secånda guèra mundièl – Emiliano-Romagnolo" lang="egl" hreflang="egl" data-title="Secånda guèra mundièl" data-language-autonym="Emiliàn e rumagnòl" data-language-local-name="Emiliano-Romagnolo" class="interlanguage-link-target">Emiliàn e rumagnòl</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II" title="World War II – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="World War II" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target">English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Dua_Mondmilito" title="Dua Mondmilito – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Dua Mondmilito" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target">Esperanto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_Mundial" title="Segunda Guerra Mundial – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Segunda Guerra Mundial" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target">Español</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Teine_maailmas%C3%B5da" title="Teine maailmasõda – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Teine maailmasõda" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target">Eesti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Bigarren_Mundu_Gerra" title="Bigarren Mundu Gerra – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Bigarren Mundu Gerra" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target">Euskara</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/II_Guerra_Mundial" title="II Guerra Mundial – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="II Guerra Mundial" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target">Estremeñu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D9%86%DA%AF_%D8%AC%D9%87%D8%A7%D9%86%DB%8C_%D8%AF%D9%88%D9%85" title="جنگ جهانی دوم – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="جنگ جهانی دوم" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target">فارسی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Toinen_maailmansota" title="Toinen maailmansota – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Toinen maailmansota" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target">Suomi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/T%C3%B5%C3%B5n%C3%B5_ilmas%C3%B5da" title="Tõõnõ ilmasõda – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Tõõnõ ilmasõda" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target">Võro</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/Seinni_heimsbardagi" title="Seinni heimsbardagi – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="Seinni heimsbardagi" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target">Føroyskt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Seconde_Guerre_mondiale" title="Seconde Guerre mondiale – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Seconde Guerre mondiale" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target">Français</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frp mw-list-item"><a href="https://frp.wikipedia.org/wiki/Seconda_Gu%C3%A8rra_mondi%C3%A2la" title="Seconda Guèrra mondiâla – Arpitan" lang="frp" hreflang="frp" data-title="Seconda Guèrra mondiâla" data-language-autonym="Arpetan" data-language-local-name="Arpitan" class="interlanguage-link-target">Arpetan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Naist_W%C3%A4%C3%A4ltkrich" title="Naist Wäältkrich – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Naist Wäältkrich" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target">Nordfriisk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fur mw-list-item"><a href="https://fur.wikipedia.org/wiki/Seconde_vuere_mondi%C3%A2l" title="Seconde vuere mondiâl – фриулски" lang="fur" hreflang="fur" data-title="Seconde vuere mondiâl" data-language-autonym="Furlan" data-language-local-name="фриулски" class="interlanguage-link-target">Furlan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Twadde_Wr%C3%A2ldkriich" title="Twadde Wrâldkriich – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Twadde Wrâldkriich" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target">Frysk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/An_Dara_Cogadh_Domhanda" title="An Dara Cogadh Domhanda – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="An Dara Cogadh Domhanda" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target">Gaeilge</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gan mw-list-item"><a href="https://gan.wikipedia.org/wiki/%E7%AC%AC%E4%BA%8C%E6%AC%A1%E4%B8%96%E7%95%8C%E5%A4%A7%E6%88%B0" title="第二次世界大戰 – Gan" lang="gan" hreflang="gan" data-title="第二次世界大戰" data-language-autonym="贛語" data-language-local-name="Gan" class="interlanguage-link-target">贛語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gcr mw-list-item"><a href="https://gcr.wikipedia.org/wiki/S%C3%A9gonn_Lag%C3%A8r_mondyal" title="Ségonn Lagèr mondyal – Guianan Creole" lang="gcr" hreflang="gcr" data-title="Ségonn Lagèr mondyal" data-language-autonym="Kriyòl gwiyannen" data-language-local-name="Guianan Creole" class="interlanguage-link-target">Kriyòl gwiyannen</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/An_D%C3%A0rna_Cogadh" title="An Dàrna Cogadh – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="An Dàrna Cogadh" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target">Gàidhlig</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Segunda_guerra_mundial" title="Segunda guerra mundial – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Segunda guerra mundial" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target">Galego</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/%C3%91orair%C3%B5_Guasu_Mok%C3%B5iha" title="Ñorairõ Guasu Mokõiha – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Ñorairõ Guasu Mokõiha" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target">Avañe'ẽ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gu mw-list-item"><a href="https://gu.wikipedia.org/wiki/%E0%AA%AC%E0%AB%80%E0%AA%9C%E0%AB%81%E0%AA%82_%E0%AA%B5%E0%AA%BF%E0%AA%B6%E0%AB%8D%E0%AA%B5_%E0%AA%AF%E0%AB%81%E0%AA%A6%E0%AB%8D%E0%AA%A7" title="બીજું વિશ્વ યુદ્ધ – гуджарати" lang="gu" hreflang="gu" data-title="બીજું વિશ્વ યુદ્ધ" data-language-autonym="ગુજરાતી" data-language-local-name="гуджарати" class="interlanguage-link-target">ગુજરાતી</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/Yn_Nah_Chaggey_Dowanagh" title="Yn Nah Chaggey Dowanagh – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="Yn Nah Chaggey Dowanagh" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target">Gaelg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ha mw-list-item"><a href="https://ha.wikipedia.org/wiki/Ya%C6%99in_Duniya_na_II" title="Yaƙin Duniya na II – хауса" lang="ha" hreflang="ha" data-title="Yaƙin Duniya na II" data-language-autonym="Hausa" data-language-local-name="хауса" class="interlanguage-link-target">Hausa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hak mw-list-item"><a href="https://hak.wikipedia.org/wiki/Thi-ngi-chh%E1%B9%B3_S%E1%B9%B3-kie_Thai-chan" title="Thi-ngi-chhṳ Sṳ-kie Thai-chan – Hakka Chinese" lang="hak" hreflang="hak" data-title="Thi-ngi-chhṳ Sṳ-kie Thai-chan" data-language-autonym="客家語 / Hak-kâ-ngî" data-language-local-name="Hakka Chinese" class="interlanguage-link-target">客家語 / Hak-kâ-ngî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%9E%D7%9C%D7%97%D7%9E%D7%AA_%D7%94%D7%A2%D7%95%D7%9C%D7%9D_%D7%94%D7%A9%D7%A0%D7%99%D7%99%D7%94" title="מלחמת העולם השנייה – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="מלחמת העולם השנייה" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target">עברית</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%80%E0%A4%AF_%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%B6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7" title="द्वितीय विश्वयुद्ध – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="द्वितीय विश्वयुद्ध" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target">हिन्दी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/World_War_II" title="World War II – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="World War II" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target">Fiji Hindi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Drugi_svjetski_rat" title="Drugi svjetski rat – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Drugi svjetski rat" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target">Hrvatski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/Druha_sw%C4%9Btowa_w%C3%B3jna" title="Druha swětowa wójna – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="Druha swětowa wójna" data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target">Hornjoserbsce</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Dezy%C3%A8m_G%C3%A8_mondyal" title="Dezyèm Gè mondyal – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Dezyèm Gè mondyal" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target">Kreyòl ayisyen</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/M%C3%A1sodik_vil%C3%A1gh%C3%A1bor%C3%BA" title="Második világháború – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Második világháború" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target">Magyar</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%B5%D6%80%D5%AF%D6%80%D5%B8%D6%80%D5%A4_%D5%B0%D5%A1%D5%B4%D5%A1%D5%B7%D5%AD%D5%A1%D6%80%D5%B0%D5%A1%D5%B5%D5%AB%D5%B6_%D5%BA%D5%A1%D5%BF%D5%A5%D6%80%D5%A1%D5%A6%D5%B4" title="Երկրորդ համաշխարհային պատերազմ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Երկրորդ համաշխարհային պատերազմ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target">Հայերեն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hyw mw-list-item"><a href="https://hyw.wikipedia.org/wiki/%D4%B5%D6%80%D5%AF%D6%80%D5%B8%D6%80%D5%A4_%D5%80%D5%A1%D5%B4%D5%A1%D5%B7%D5%AD%D5%A1%D6%80%D5%B0%D5%A1%D5%B5%D5%AB%D5%B6_%D5%8A%D5%A1%D5%BF%D5%A5%D6%80%D5%A1%D5%A6%D5%B4" title="Երկրորդ Համաշխարհային Պատերազմ – Western Armenian" lang="hyw" hreflang="hyw" data-title="Երկրորդ Համաշխարհային Պատերազմ" data-language-autonym="Արեւմտահայերէն" data-language-local-name="Western Armenian" class="interlanguage-link-target">Արեւմտահայերէն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Secunde_Guerra_Mundial" title="Secunde Guerra Mundial – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Secunde Guerra Mundial" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target">Interlingua</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-iba mw-list-item"><a href="https://iba.wikipedia.org/wiki/Perang_Dunya_Kedua" title="Perang Dunya Kedua – ибан" lang="iba" hreflang="iba" data-title="Perang Dunya Kedua" data-language-autonym="Jaku Iban" data-language-local-name="ибан" class="interlanguage-link-target">Jaku Iban</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Perang_Dunia_II" title="Perang Dunia II – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Perang Dunia II" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Indonesia</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ie mw-list-item"><a href="https://ie.wikipedia.org/wiki/Duesim_Guerre_Mundal" title="Duesim Guerre Mundal – оксидентал" lang="ie" hreflang="ie" data-title="Duesim Guerre Mundal" data-language-autonym="Interlingue" data-language-local-name="оксидентал" class="interlanguage-link-target">Interlingue</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ig mw-list-item"><a href="https://ig.wikipedia.org/wiki/World_War_II" title="World War II – игбо" lang="ig" hreflang="ig" data-title="World War II" data-language-autonym="Igbo" data-language-local-name="игбо" class="interlanguage-link-target">Igbo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Maikadua_a_Sangalubongan_a_Gubat" title="Maikadua a Sangalubongan a Gubat – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Maikadua a Sangalubongan a Gubat" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target">Ilokano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Duesma_mondomilito" title="Duesma mondomilito – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Duesma mondomilito" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target">Ido</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Seinni_heimsstyrj%C3%B6ldin" title="Seinni heimsstyrjöldin – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Seinni heimsstyrjöldin" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target">Íslenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Seconda_guerra_mondiale" title="Seconda guerra mondiale – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Seconda guerra mondiale" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target">Italiano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E7%AC%AC%E4%BA%8C%E6%AC%A1%E4%B8%96%E7%95%8C%E5%A4%A7%E6%88%A6" title="第二次世界大戦 – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="第二次世界大戦" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target">日本語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jam mw-list-item"><a href="https://jam.wikipedia.org/wiki/Wol_Waar_II" title="Wol Waar II – Jamaican Creole English" lang="jam" hreflang="jam" data-title="Wol Waar II" data-language-autonym="Patois" data-language-local-name="Jamaican Creole English" class="interlanguage-link-target">Patois</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jbo mw-list-item"><a href="https://jbo.wikipedia.org/wiki/remoi_ke_terdi_nunjamna" title="remoi ke terdi nunjamna – ложбан" lang="jbo" hreflang="jbo" data-title="remoi ke terdi nunjamna" data-language-autonym="La .lojban." data-language-local-name="ложбан" class="interlanguage-link-target">La .lojban.</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Perang_Donya_II" title="Perang Donya II – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Perang Donya II" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target">Jawa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9B%E1%83%94%E1%83%9D%E1%83%A0%E1%83%94_%E1%83%9B%E1%83%A1%E1%83%9D%E1%83%A4%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%9D_%E1%83%9D%E1%83%9B%E1%83%98" title="მეორე მსოფლიო ომი – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="მეორე მსოფლიო ომი" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target">ქართული</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kaa mw-list-item"><a href="https://kaa.wikipedia.org/wiki/Ekinshi_j%C3%A1h%C3%A1n_ur%C4%B1s%C4%B1" title="Ekinshi jáhán urısı – каракалпашки" lang="kaa" hreflang="kaa" data-title="Ekinshi jáhán urısı" data-language-autonym="Qaraqalpaqsha" data-language-local-name="каракалпашки" class="interlanguage-link-target">Qaraqalpaqsha</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kab mw-list-item"><a href="https://kab.wikipedia.org/wiki/%E1%B9%AC%E1%B9%ADra%E1%B8%8D_Ama%E1%B8%8Dlan_Wis_Sin" title="Ṭṭraḍ Amaḍlan Wis Sin – кабилски" lang="kab" hreflang="kab" data-title="Ṭṭraḍ Amaḍlan Wis Sin" data-language-autonym="Taqbaylit" data-language-local-name="кабилски" class="interlanguage-link-target">Taqbaylit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbd mw-list-item"><a href="https://kbd.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D3%80%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%8D_%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BF%D1%81%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D1%83%D1%8D" title="ЕтӀуанэ дунейпсо зауэ – кабардски" lang="kbd" hreflang="kbd" data-title="ЕтӀуанэ дунейпсо зауэ" data-language-autonym="Адыгэбзэ" data-language-local-name="кабардски" class="interlanguage-link-target">Адыгэбзэ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbp mw-list-item"><a href="https://kbp.wikipedia.org/wiki/Kede%C5%8Ba_kpeekpe_you_k%C9%A9l%C9%9Bl%CA%8B%CA%8B" title="Kedeŋa kpeekpe you kɩlɛlʋʋ – Kabiye" lang="kbp" hreflang="kbp" data-title="Kedeŋa kpeekpe you kɩlɛlʋʋ" data-language-autonym="Kabɩyɛ" data-language-local-name="Kabiye" class="interlanguage-link-target">Kabɩyɛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kcg mw-list-item"><a href="https://kcg.wikipedia.org/wiki/Zwang_Swanta_II" title="Zwang Swanta II – туап" lang="kcg" hreflang="kcg" data-title="Zwang Swanta II" data-language-autonym="Tyap" data-language-local-name="туап" class="interlanguage-link-target">Tyap</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%96%D0%BD%D1%88%D1%96_%D0%B4%D2%AF%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B6%D2%AF%D0%B7%D1%96%D0%BB%D1%96%D0%BA_%D1%81%D0%BE%D2%93%D1%8B%D1%81" title="Екінші дүниежүзілік соғыс – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Екінші дүниежүзілік соғыс" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target">Қазақша</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-km mw-list-item"><a href="https://km.wikipedia.org/wiki/%E1%9E%9F%E1%9E%84%E1%9F%92%E1%9E%82%E1%9F%92%E1%9E%9A%E1%9E%B6%E1%9E%98%E1%9E%9B%E1%9F%84%E1%9E%80%E1%9E%9B%E1%9E%BE%E1%9E%80%E1%9E%91%E1%9E%B8%E1%9F%A2" title="សង្គ្រាមលោកលើកទី២ – кхмерски" lang="km" hreflang="km" data-title="សង្គ្រាមលោកលើកទី២" data-language-autonym="ភាសាខ្មែរ" data-language-local-name="кхмерски" class="interlanguage-link-target">ភាសាខ្មែរ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%8E%E0%B2%B0%E0%B2%A1%E0%B2%A8%E0%B3%87_%E0%B2%AE%E0%B2%B9%E0%B2%BE%E0%B2%AF%E0%B3%81%E0%B2%A6%E0%B3%8D%E0%B2%A7" title="ಎರಡನೇ ಮಹಾಯುದ್ಧ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಎರಡನೇ ಮಹಾಯುದ್ಧ" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target">ಕನ್ನಡ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EC%A0%9C2%EC%B0%A8_%EC%84%B8%EA%B3%84_%EB%8C%80%EC%A0%84" title="제2차 세계 대전 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="제2차 세계 대전" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target">한국어</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-krc badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://krc.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%8A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%83%D0%B0%D1%82" title="Экинчи дуния къазауат – карачай-балкарски" lang="krc" hreflang="krc" data-title="Экинчи дуния къазауат" data-language-autonym="Къарачай-малкъар" data-language-local-name="карачай-балкарски" class="interlanguage-link-target">Къарачай-малкъар</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ks mw-list-item"><a href="https://ks.wikipedia.org/wiki/%D8%AF%D9%88%D9%9A%DB%8C%D9%90%D9%85_%D8%B9%D9%94%D8%B8%DB%8C%D9%96%D9%85_%D8%AC%D9%8E%D9%86%D9%9B%DA%AF" title="دوٚیِم عٔظیٖم جَنٛگ – кашмирски" lang="ks" hreflang="ks" data-title="دوٚیِم عٔظیٖم جَنٛگ" data-language-autonym="कॉशुर / کٲشُر" data-language-local-name="кашмирски" class="interlanguage-link-target">कॉशुर / کٲشُر</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ksh mw-list-item"><a href="https://ksh.wikipedia.org/wiki/Zweide_Weltkresch" title="Zweide Weltkresch – кьолнски" lang="ksh" hreflang="ksh" data-title="Zweide Weltkresch" data-language-autonym="Ripoarisch" data-language-local-name="кьолнски" class="interlanguage-link-target">Ripoarisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/%C5%9Eer%C3%AA_C%C3%AEhan%C3%AE_y%C3%AA_Duyem" title="Şerê Cîhanî yê Duyem – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Şerê Cîhanî yê Duyem" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target">Kurdî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Eyl_Bresel_an_Bys" title="Eyl Bresel an Bys – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Eyl Bresel an Bys" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target">Kernowek</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B8_%D0%B4%D2%AF%D0%B9%D0%BD%D3%A9%D0%BB%D2%AF%D0%BA_%D1%81%D0%BE%D0%B3%D1%83%D1%88" title="Экинчи дүйнөлүк согуш – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Экинчи дүйнөлүк согуш" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target">Кыргызча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Secundum_bellum_mundanum" title="Secundum bellum mundanum – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Secundum bellum mundanum" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target">Latina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lad mw-list-item"><a href="https://lad.wikipedia.org/wiki/Dosena_Gerra_Mondiala" title="Dosena Gerra Mondiala – ладино" lang="lad" hreflang="lad" data-title="Dosena Gerra Mondiala" data-language-autonym="Ladino" data-language-local-name="ладино" class="interlanguage-link-target">Ladino</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/Zweete_Weltkrich" title="Zweete Weltkrich – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="Zweete Weltkrich" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target">Lëtzebuergesch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lbe mw-list-item"><a href="https://lbe.wikipedia.org/wiki/2-%D0%BC%D1%83%D1%80_%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D0%BB%D0%BB%D1%83%D0%BB_%D0%B4%D1%8F%D1%8A%D0%B2%D0%B8" title="2-мур дунияллул дяъви – Lak" lang="lbe" hreflang="lbe" data-title="2-мур дунияллул дяъви" data-language-autonym="Лакку" data-language-local-name="Lak" class="interlanguage-link-target">Лакку</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lez mw-list-item"><a href="https://lez.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D1%8C%D0%BD%D1%8C%D1%8F%D0%B4%D0%B8%D0%BD_%D0%BA%D1%8C%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%B0%D0%B9_%D0%B4%D1%8F%D0%B2%D0%B5" title="Дуьньядин кьведлагьай дяве – лезгински" lang="lez" hreflang="lez" data-title="Дуьньядин кьведлагьай дяве" data-language-autonym="Лезги" data-language-local-name="лезгински" class="interlanguage-link-target">Лезги</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Gera_Mundal_Du" title="Gera Mundal Du – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Gera Mundal Du" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target">Lingua Franca Nova</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Twiede_Wereldoorlog" title="Twiede Wereldoorlog – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Twiede Wereldoorlog" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target">Limburgs</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lij mw-list-item"><a href="https://lij.wikipedia.org/wiki/Segonda_Gu%C3%A6ra_Mondi%C3%A2" title="Segonda Guæra Mondiâ – Ligurian" lang="lij" hreflang="lij" data-title="Segonda Guæra Mondiâ" data-language-autonym="Ligure" data-language-local-name="Ligurian" class="interlanguage-link-target">Ligure</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lld mw-list-item"><a href="https://lld.wikipedia.org/wiki/Secunda_Vera_Mondiala" title="Secunda Vera Mondiala – Ladin" lang="lld" hreflang="lld" data-title="Secunda Vera Mondiala" data-language-autonym="Ladin" data-language-local-name="Ladin" class="interlanguage-link-target">Ladin</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Seg%C3%B3nda_gu%C3%A8ra_mondi%C3%A0l" title="Segónda guèra mondiàl – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Segónda guèra mondiàl" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target">Lombard</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lo mw-list-item"><a href="https://lo.wikipedia.org/wiki/%E0%BA%AA%E0%BA%BB%E0%BA%87%E0%BA%84%E0%BA%B2%E0%BA%A1%E0%BB%82%E0%BA%A5%E0%BA%81%E0%BA%84%E0%BA%B1%E0%BB%89%E0%BA%87%E0%BA%97%E0%BA%B5%E0%BA%AA%E0%BA%AD%E0%BA%87" title="ສົງຄາມໂລກຄັ້ງທີສອງ – лаоски" lang="lo" hreflang="lo" data-title="ສົງຄາມໂລກຄັ້ງທີສອງ" data-language-autonym="ລາວ" data-language-local-name="лаоски" class="interlanguage-link-target">ລາວ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Antrasis_pasaulinis_karas" title="Antrasis pasaulinis karas – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Antrasis pasaulinis karas" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target">Lietuvių</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Otrais_pasaules_kar%C5%A1" title="Otrais pasaules karš – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Otrais pasaules karš" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target">Latviešu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%80%E0%A4%AF_%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%B6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7" title="द्वितीय विश्वयुद्ध – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="द्वितीय विश्वयुद्ध" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target">मैथिली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-map-bms mw-list-item"><a href="https://map-bms.wikipedia.org/wiki/Perang_Donya_II" title="Perang Donya II – Banyumasan" lang="jv-x-bms" hreflang="jv-x-bms" data-title="Perang Donya II" data-language-autonym="Basa Banyumasan" data-language-local-name="Banyumasan" class="interlanguage-link-target">Basa Banyumasan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mdf mw-list-item"><a href="https://mdf.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%8C_%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%81%D1%8C" title="Омбоце масторлангонь торпингесь – мокша" lang="mdf" hreflang="mdf" data-title="Омбоце масторлангонь торпингесь" data-language-autonym="Мокшень" data-language-local-name="мокша" class="interlanguage-link-target">Мокшень</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Ady_Lehibe_Faharoa" title="Ady Lehibe Faharoa – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Ady Lehibe Faharoa" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target">Malagasy</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mhr mw-list-item"><a href="https://mhr.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D1%8B%D0%BC%D1%88%D0%BE_%D0%A2%D3%B1%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%B5_%D1%81%D0%B0%D1%80" title="Кокымшо Тӱнямбалсе сар – Eastern Mari" lang="mhr" hreflang="mhr" data-title="Кокымшо Тӱнямбалсе сар" data-language-autonym="Олык марий" data-language-local-name="Eastern Mari" class="interlanguage-link-target">Олык марий</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mi mw-list-item"><a href="https://mi.wikipedia.org/wiki/Pakanga_Tuarua_o_te_Ao" title="Pakanga Tuarua o te Ao – маорски" lang="mi" hreflang="mi" data-title="Pakanga Tuarua o te Ao" data-language-autonym="Māori" data-language-local-name="маорски" class="interlanguage-link-target">Māori</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-min mw-list-item"><a href="https://min.wikipedia.org/wiki/Parang_Dunia_II" title="Parang Dunia II – минангкабау" lang="min" hreflang="min" data-title="Parang Dunia II" data-language-autonym="Minangkabau" data-language-local-name="минангкабау" class="interlanguage-link-target">Minangkabau</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D1%98%D0%BD%D0%B0" title="Втора светска војна – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Втора светска војна" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target">Македонски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%B0%E0%B4%A3%E0%B5%8D%E0%B4%9F%E0%B4%BE%E0%B4%82_%E0%B4%B2%E0%B5%8B%E0%B4%95%E0%B4%AE%E0%B4%B9%E0%B4%BE%E0%B4%AF%E0%B5%81%E0%B4%A6%E0%B5%8D%E0%B4%A7%E0%B4%82" title="രണ്ടാം ലോകമഹായുദ്ധം – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="രണ്ടാം ലോകമഹായുദ്ധം" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target">മലയാളം</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8D%D0%BB%D1%85%D0%B8%D0%B9%D0%BD_%D1%85%D0%BE%D1%91%D1%80%D0%B4%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%B0%D1%80_%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D0%BD" title="Дэлхийн хоёрдугаар дайн – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Дэлхийн хоёрдугаар дайн" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target">Монгол</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A4%B0%E0%A5%87_%E0%A4%AE%E0%A4%B9%E0%A4%BE%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7" title="दुसरे महायुद्ध – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="दुसरे महायुद्ध" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target">मराठी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Perang_Dunia_Kedua" title="Perang Dunia Kedua – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Perang Dunia Kedua" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Melayu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mt mw-list-item"><a href="https://mt.wikipedia.org/wiki/It-Tieni_Gwerra_Dinjija" title="It-Tieni Gwerra Dinjija – малтийски" lang="mt" hreflang="mt" data-title="It-Tieni Gwerra Dinjija" data-language-autonym="Malti" data-language-local-name="малтийски" class="interlanguage-link-target">Malti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mwl mw-list-item"><a href="https://mwl.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_Mundial" title="Segunda Guerra Mundial – мирандийски" lang="mwl" hreflang="mwl" data-title="Segunda Guerra Mundial" data-language-autonym="Mirandés" data-language-local-name="мирандийски" class="interlanguage-link-target">Mirandés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%92%E1%80%AF%E1%80%90%E1%80%AD%E1%80%9A_%E1%80%80%E1%80%99%E1%80%B9%E1%80%98%E1%80%AC%E1%80%85%E1%80%85%E1%80%BA" title="ဒုတိယ ကမ္ဘာစစ် – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ဒုတိယ ကမ္ဘာစစ်" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target">မြန်မာဘာသာ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mzn mw-list-item"><a href="https://mzn.wikipedia.org/wiki/%D8%AC%D8%A6%D9%88%D9%86%DB%8C_%D8%AF%DB%8C%D9%85%DB%8C%D9%86_%D8%A7%D9%84%D8%AC%D9%87" title="جئونی دیمین الجه – мазандерански" lang="mzn" hreflang="mzn" data-title="جئونی دیمین الجه" data-language-autonym="مازِرونی" data-language-local-name="мазандерански" class="interlanguage-link-target">مازِرونی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nap mw-list-item"><a href="https://nap.wikipedia.org/wiki/Seconna_Uerra_Munniale" title="Seconna Uerra Munniale – неаполитански" lang="nap" hreflang="nap" data-title="Seconna Uerra Munniale" data-language-autonym="Napulitano" data-language-local-name="неаполитански" class="interlanguage-link-target">Napulitano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Tweete_Weltkrieg" title="Tweete Weltkrieg – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Tweete Weltkrieg" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target">Plattdüütsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds-nl mw-list-item"><a href="https://nds-nl.wikipedia.org/wiki/Tweede_Wereldoorlog" title="Tweede Wereldoorlog – долносаксонски" lang="nds-NL" hreflang="nds-NL" data-title="Tweede Wereldoorlog" data-language-autonym="Nedersaksies" data-language-local-name="долносаксонски" class="interlanguage-link-target">Nedersaksies</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%8B%E0%A4%B8%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%8B_%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%B6%E0%A5%8D%E0%A4%B5_%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7" title="दोस्रो विश्व युद्ध – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="दोस्रो विश्व युद्ध" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target">नेपाली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A4%E0%A4%83%E0%A4%B9%E0%A4%A4%E0%A4%BE%E0%A4%83_%E0%A5%A8" title="तःहताः २ – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="तःहताः २" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target">नेपाल भाषा</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Tweede_Wereldoorlog" title="Tweede Wereldoorlog – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Tweede Wereldoorlog" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target">Nederlands</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Andre_verdskrigen" title="Andre verdskrigen – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Andre verdskrigen" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target">Norsk nynorsk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Andre_verdenskrig" title="Andre verdenskrig – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Andre verdenskrig" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target">Norsk bokmål</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nqo mw-list-item"><a href="https://nqo.wikipedia.org/wiki/%DF%96%DF%8A%DF%AF%DF%93%DF%8A%DF%AB_%DF%9E%DF%9F%DF%8D%DF%AB_%DF%9D%DF%8C%DF%9F%DF%8A%DF%A3%DF%8A%DF%B2" title="ߖߊ߯ߓߊ߫ ߞߟߍ߫ ߝߌߟߊߣߊ߲ – нко" lang="nqo" hreflang="nqo" data-title="ߖߊ߯ߓߊ߫ ߞߟߍ߫ ߝߌߟߊߣߊ߲" data-language-autonym="ߒߞߏ" data-language-local-name="нко" class="interlanguage-link-target">ߒߞߏ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nv mw-list-item"><a href="https://nv.wikipedia.org/wiki/Naaki_g%C3%B3ne%CA%BC_y%C3%A9igo_da%CA%BCahijoog%C4%85%CC%81%C4%85%CC%81%CA%BC" title="Naaki góneʼ yéigo daʼahijoogą́ą́ʼ – навахо" lang="nv" hreflang="nv" data-title="Naaki góneʼ yéigo daʼahijoogą́ą́ʼ" data-language-autonym="Diné bizaad" data-language-local-name="навахо" class="interlanguage-link-target">Diné bizaad</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ny mw-list-item"><a href="https://ny.wikipedia.org/wiki/Nkhondo_Yachiwiri_Yadziko_Lonse" title="Nkhondo Yachiwiri Yadziko Lonse – нянджа" lang="ny" hreflang="ny" data-title="Nkhondo Yachiwiri Yadziko Lonse" data-language-autonym="Chi-Chewa" data-language-local-name="нянджа" class="interlanguage-link-target">Chi-Chewa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Segonda_Gu%C3%A8rra_Mondiala" title="Segonda Guèrra Mondiala – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Segonda Guèrra Mondiala" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target">Occitan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-olo mw-list-item"><a href="https://olo.wikipedia.org/wiki/Toine_muailmanvoinu" title="Toine muailmanvoinu – Livvi-Karelian" lang="olo" hreflang="olo" data-title="Toine muailmanvoinu" data-language-autonym="Livvinkarjala" data-language-local-name="Livvi-Karelian" class="interlanguage-link-target">Livvinkarjala</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-or mw-list-item"><a href="https://or.wikipedia.org/wiki/%E0%AC%A6%E0%AD%8D%E0%AD%B1%E0%AC%BF%E0%AC%A4%E0%AD%80%E0%AD%9F_%E0%AC%AC%E0%AC%BF%E0%AC%B6%E0%AD%8D%E0%AD%B1%E0%AC%AF%E0%AD%81%E0%AC%A6%E0%AD%8D%E0%AC%A7" title="ଦ୍ୱିତୀୟ ବିଶ୍ୱଯୁଦ୍ଧ – ория" lang="or" hreflang="or" data-title="ଦ୍ୱିତୀୟ ବିଶ୍ୱଯୁଦ୍ଧ" data-language-autonym="ଓଡ଼ିଆ" data-language-local-name="ория" class="interlanguage-link-target">ଓଡ଼ିଆ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8B%D0%BA%D0%BA%D0%B0%D0%B3_%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%D1%85%C3%A6%D1%81%D1%82" title="Дыккаг дунеон хæст – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="Дыккаг дунеон хæст" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target">Ирон</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%A6%E0%A9%82%E0%A8%9C%E0%A9%80_%E0%A8%B8%E0%A9%B0%E0%A8%B8%E0%A8%BE%E0%A8%B0_%E0%A8%9C%E0%A9%B0%E0%A8%97" title="ਦੂਜੀ ਸੰਸਾਰ ਜੰਗ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਦੂਜੀ ਸੰਸਾਰ ਜੰਗ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target">ਪੰਜਾਬੀ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pap mw-list-item"><a href="https://pap.wikipedia.org/wiki/Di_Dos_Guera_Mundial" title="Di Dos Guera Mundial – папиаменто" lang="pap" hreflang="pap" data-title="Di Dos Guera Mundial" data-language-autonym="Papiamentu" data-language-local-name="папиаменто" class="interlanguage-link-target">Papiamentu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pcd mw-list-item"><a href="https://pcd.wikipedia.org/wiki/Sgonde_Djerre_Mondiale" title="Sgonde Djerre Mondiale – Picard" lang="pcd" hreflang="pcd" data-title="Sgonde Djerre Mondiale" data-language-autonym="Picard" data-language-local-name="Picard" class="interlanguage-link-target">Picard</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pdc mw-list-item"><a href="https://pdc.wikipedia.org/wiki/Zwette_Weltgrieg" title="Zwette Weltgrieg – Pennsylvania German" lang="pdc" hreflang="pdc" data-title="Zwette Weltgrieg" data-language-autonym="Deitsch" data-language-local-name="Pennsylvania German" class="interlanguage-link-target">Deitsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pfl mw-list-item"><a href="https://pfl.wikipedia.org/wiki/Zweiter_Weltkrieg" title="Zweiter Weltkrieg – Palatine German" lang="pfl" hreflang="pfl" data-title="Zweiter Weltkrieg" data-language-autonym="Pälzisch" data-language-local-name="Palatine German" class="interlanguage-link-target">Pälzisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pih mw-list-item"><a href="https://pih.wikipedia.org/wiki/Werl_War_II" title="Werl War II – Norfuk / Pitkern" lang="pih" hreflang="pih" data-title="Werl War II" data-language-autonym="Norfuk / Pitkern" data-language-local-name="Norfuk / Pitkern" class="interlanguage-link-target">Norfuk / Pitkern</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/II_wojna_%C5%9Bwiatowa" title="II wojna światowa – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="II wojna światowa" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target">Polski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Sconda_gu%C3%A8ra_mondial" title="Sconda guèra mondial – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Sconda guèra mondial" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target">Piemontèis</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%AF%D9%88%D8%AC%DB%8C_%D9%88%DA%88%DB%8C_%D9%84%DA%91%D8%A7%D8%A6%DB%8C" title="دوجی وڈی لڑائی – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="دوجی وڈی لڑائی" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target">پنجابی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D8%AF%D9%88%D9%8A%D9%85%D9%87_%D9%86%DA%93%DB%90%D9%88%D8%A7%D9%84%D9%87_%D8%AC%DA%AB%DA%93%D9%87" title="دويمه نړېواله جګړه – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="دويمه نړېواله جګړه" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target">پښتو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_Mundial" title="Segunda Guerra Mundial – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Segunda Guerra Mundial" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target">Português</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Iskay_%C3%B1iqin_pachantin_maqanakuy" title="Iskay ñiqin pachantin maqanakuy – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Iskay ñiqin pachantin maqanakuy" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target">Runa Simi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rm mw-list-item"><a href="https://rm.wikipedia.org/wiki/Segunda_Guerra_mundiala" title="Segunda Guerra mundiala – реторомански" lang="rm" hreflang="rm" data-title="Segunda Guerra mundiala" data-language-autonym="Rumantsch" data-language-local-name="реторомански" class="interlanguage-link-target">Rumantsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Al_Doilea_R%C4%83zboi_Mondial" title="Al Doilea Război Mondial – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Al Doilea Război Mondial" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target">Română</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-roa-tara mw-list-item"><a href="https://roa-tara.wikipedia.org/wiki/Seconda_uerre_mundiale" title="Seconda uerre mundiale – Tarantino" lang="nap-x-tara" hreflang="nap-x-tara" data-title="Seconda uerre mundiale" data-language-autonym="Tarandíne" data-language-local-name="Tarantino" class="interlanguage-link-target">Tarandíne</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%8F_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%8F_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Вторая мировая война – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Вторая мировая война" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target">Русский</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D1%96%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Друга світова война – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Друга світова война" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target">Русиньскый</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sa mw-list-item"><a href="https://sa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%80%E0%A4%AF%E0%A4%B5%E0%A4%BF%E0%A4%B6%E0%A5%8D%E0%A4%B5%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A6%E0%A5%8D%E0%A4%A7%E0%A4%AE%E0%A5%8D" title="द्वितीयविश्वयुद्धम् – санскрит" lang="sa" hreflang="sa" data-title="द्वितीयविश्वयुद्धम्" data-language-autonym="संस्कृतम्" data-language-local-name="санскрит" class="interlanguage-link-target">संस्कृतम्</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B0%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D0%B4%D1%83_%D0%B8%D0%BA%D0%BA%D0%B8%D1%81_%D1%81%D1%8D%D1%80%D0%B8%D0%B8%D1%82%D1%8D" title="Аан дойду иккис сэриитэ – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Аан дойду иккис сэриитэ" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target">Саха тыла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sat mw-list-item"><a href="https://sat.wikipedia.org/wiki/%E1%B1%AB%E1%B1%9A%E1%B1%A5%E1%B1%9F%E1%B1%A8_%E1%B1%A1%E1%B1%AE%E1%B1%9C%E1%B1%AE%E1%B1%9B_%E1%B1%9E%E1%B1%9F%E1%B1%B9%E1%B1%B0%E1%B1%B7%E1%B1%9F%E1%B1%B9%E1%B1%AD" title="ᱫᱚᱥᱟᱨ ᱡᱮᱜᱮᱛ ᱞᱟᱹᱰᱷᱟᱹᱭ – сантали" lang="sat" hreflang="sat" data-title="ᱫᱚᱥᱟᱨ ᱡᱮᱜᱮᱛ ᱞᱟᱹᱰᱷᱟᱹᱭ" data-language-autonym="ᱥᱟᱱᱛᱟᱲᱤ" data-language-local-name="сантали" class="interlanguage-link-target">ᱥᱟᱱᱛᱟᱲᱤ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sc mw-list-item"><a href="https://sc.wikipedia.org/wiki/Segunda_gherra_mundiale" title="Segunda gherra mundiale – сардински" lang="sc" hreflang="sc" data-title="Segunda gherra mundiale" data-language-autonym="Sardu" data-language-local-name="сардински" class="interlanguage-link-target">Sardu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Secunna_guerra_munniali" title="Secunna guerra munniali – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Secunna guerra munniali" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target">Sicilianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Warld_War_II" title="Warld War II – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Warld War II" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target">Scots</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%D9%BB%D9%8A%D9%86_%D9%85%DA%BE%D8%A7%DA%80%D8%A7%D8%B1%D9%8A_%D8%AC%D9%86%DA%AF" title="ٻين مھاڀاري جنگ – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="ٻين مھاڀاري جنگ" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target">سنڌي</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-se mw-list-item"><a href="https://se.wikipedia.org/wiki/Nubbi_m%C3%A1ilmmisoahti" title="Nubbi máilmmisoahti – северносаамски" lang="se" hreflang="se" data-title="Nubbi máilmmisoahti" data-language-autonym="Davvisámegiella" data-language-local-name="северносаамски" class="interlanguage-link-target">Davvisámegiella</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Drugi_svjetski_rat" title="Drugi svjetski rat – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Drugi svjetski rat" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target">Srpskohrvatski / српскохрватски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-shi mw-list-item"><a href="https://shi.wikipedia.org/wiki/Imn%C9%A3i_Ama%E1%B8%8Dlan_Wis_Sin" title="Imnɣi Amaḍlan Wis Sin – ташелхит" lang="shi" hreflang="shi" data-title="Imnɣi Amaḍlan Wis Sin" data-language-autonym="Taclḥit" data-language-local-name="ташелхит" class="interlanguage-link-target">Taclḥit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%AF%E0%B7%99%E0%B7%80%E0%B6%B1_%E0%B6%BD%E0%B7%9D%E0%B6%9A_%E0%B6%BA%E0%B7%94%E0%B6%AF%E0%B7%8A%E0%B6%B0%E0%B6%BA" title="දෙවන ලෝක යුද්ධය – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="දෙවන ලෝක යුද්ධය" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target">සිංහල</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/World_War_II" title="World War II – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="World War II" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target">Simple English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Druh%C3%A1_svetov%C3%A1_vojna" title="Druhá svetová vojna – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Druhá svetová vojna" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target">Slovenčina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Druga_svetovna_vojna" title="Druga svetovna vojna – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Druga svetovna vojna" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target">Slovenščina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-smn mw-list-item"><a href="https://smn.wikipedia.org/wiki/Nubbe_maailmsu%C3%A1ti" title="Nubbe maailmsuáti – инари-саамски" lang="smn" hreflang="smn" data-title="Nubbe maailmsuáti" data-language-autonym="Anarâškielâ" data-language-local-name="инари-саамски" class="interlanguage-link-target">Anarâškielâ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sn mw-list-item"><a href="https://sn.wikipedia.org/wiki/Hondo_yePasirose_yeChipiri" title="Hondo yePasirose yeChipiri – шона" lang="sn" hreflang="sn" data-title="Hondo yePasirose yeChipiri" data-language-autonym="ChiShona" data-language-local-name="шона" class="interlanguage-link-target">ChiShona</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-so mw-list-item"><a href="https://so.wikipedia.org/wiki/Dagaalkii_Labaad_ee_Aduunka" title="Dagaalkii Labaad ee Aduunka – сомалийски" lang="so" hreflang="so" data-title="Dagaalkii Labaad ee Aduunka" data-language-autonym="Soomaaliga" data-language-local-name="сомалийски" class="interlanguage-link-target">Soomaaliga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Lufta_e_Dyt%C3%AB_Bot%C3%ABrore" title="Lufta e Dytë Botërore – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Lufta e Dytë Botërore" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target">Shqip</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Други светски рат – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Други светски рат" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target">Српски / srpski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-stq mw-list-item"><a href="https://stq.wikipedia.org/wiki/Tw%C3%A4iden_Waareldkriech" title="Twäiden Waareldkriech – Saterland Frisian" lang="stq" hreflang="stq" data-title="Twäiden Waareldkriech" data-language-autonym="Seeltersk" data-language-local-name="Saterland Frisian" class="interlanguage-link-target">Seeltersk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-su mw-list-item"><a href="https://su.wikipedia.org/wiki/Perang_Dunya_II" title="Perang Dunya II – сундански" lang="su" hreflang="su" data-title="Perang Dunya II" data-language-autonym="Sunda" data-language-local-name="сундански" class="interlanguage-link-target">Sunda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Andra_v%C3%A4rldskriget" title="Andra världskriget – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Andra världskriget" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target">Svenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Vita_Kuu_ya_Pili_ya_Dunia" title="Vita Kuu ya Pili ya Dunia – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Vita Kuu ya Pili ya Dunia" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target">Kiswahili</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szl mw-list-item"><a href="https://szl.wikipedia.org/wiki/II_wojna_%C5%9Bwjatowo" title="II wojna śwjatowo – Silesian" lang="szl" hreflang="szl" data-title="II wojna śwjatowo" data-language-autonym="Ślůnski" data-language-local-name="Silesian" class="interlanguage-link-target">Ślůnski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szy mw-list-item"><a href="https://szy.wikipedia.org/wiki/sakatusaay_nu_kitakit_satabakiay_masasungayaw" title="sakatusaay nu kitakit satabakiay masasungayaw – Sakizaya" lang="szy" hreflang="szy" data-title="sakatusaay nu kitakit satabakiay masasungayaw" data-language-autonym="Sakizaya" data-language-local-name="Sakizaya" class="interlanguage-link-target">Sakizaya</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%87%E0%AE%B0%E0%AE%A3%E0%AF%8D%E0%AE%9F%E0%AE%BE%E0%AE%AE%E0%AF%8D_%E0%AE%89%E0%AE%B2%E0%AE%95%E0%AE%AA%E0%AF%8D_%E0%AE%AA%E0%AF%8B%E0%AE%B0%E0%AF%8D" title="இரண்டாம் உலகப் போர் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="இரண்டாம் உலகப் போர்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target">தமிழ்</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%B0%E0%B1%86%E0%B0%82%E0%B0%A1%E0%B0%B5_%E0%B0%AA%E0%B1%8D%E0%B0%B0%E0%B0%AA%E0%B0%82%E0%B0%9A_%E0%B0%AF%E0%B1%81%E0%B0%A6%E0%B1%8D%E0%B0%A7%E0%B0%82" title="రెండవ ప్రపంచ యుద్ధం – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="రెండవ ప్రపంచ యుద్ధం" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target">తెలుగు</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tg mw-list-item"><a href="https://tg.wikipedia.org/wiki/%D2%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B8_%D2%B7%D0%B0%D2%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D0%B2%D1%83%D0%BC" title="Ҷанги ҷаҳонии дувум – таджикски" lang="tg" hreflang="tg" data-title="Ҷанги ҷаҳонии дувум" data-language-autonym="Тоҷикӣ" data-language-local-name="таджикски" class="interlanguage-link-target">Тоҷикӣ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%AA%E0%B8%87%E0%B8%84%E0%B8%A3%E0%B8%B2%E0%B8%A1%E0%B9%82%E0%B8%A5%E0%B8%81%E0%B8%84%E0%B8%A3%E0%B8%B1%E0%B9%89%E0%B8%87%E0%B8%97%E0%B8%B5%E0%B9%88%E0%B8%AA%E0%B8%AD%E0%B8%87" title="สงครามโลกครั้งที่สอง – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="สงครามโลกครั้งที่สอง" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target">ไทย</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tk mw-list-item"><a href="https://tk.wikipedia.org/wiki/Ikinji_Jahan_Ur%C5%9Fy" title="Ikinji Jahan Urşy – туркменски" lang="tk" hreflang="tk" data-title="Ikinji Jahan Urşy" data-language-autonym="Türkmençe" data-language-local-name="туркменски" class="interlanguage-link-target">Türkmençe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Ikalawang_Digmaang_Pandaigdig" title="Ikalawang Digmaang Pandaigdig – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Ikalawang Digmaang Pandaigdig" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target">Tagalog</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tly mw-list-item"><a href="https://tly.wikipedia.org/wiki/Dymin%C9%99_Dynjo_%C4%8Dang" title="Dyminə Dynjo čang – Talysh" lang="tly" hreflang="tly" data-title="Dyminə Dynjo čang" data-language-autonym="Tolışi" data-language-local-name="Talysh" class="interlanguage-link-target">Tolışi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/II._D%C3%BCnya_Sava%C5%9F%C4%B1" title="II. Dünya Savaşı – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="II. Dünya Savaşı" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target">Türkçe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B5_%D0%B1%D3%A9%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D3%A9%D0%BD%D1%8C%D1%8F_%D1%81%D1%83%D0%B3%D1%8B%D1%88%D1%8B" title="Икенче бөтендөнья сугышы – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Икенче бөтендөнья сугышы" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target">Татарча / tatarça</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tyv mw-list-item"><a href="https://tyv.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B9%D0%B8%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%B4%D0%B0%D0%B9%D1%8B%D0%BD%D1%8B" title="Ийиги Делегей дайыны – тувински" lang="tyv" hreflang="tyv" data-title="Ийиги Делегей дайыны" data-language-autonym="Тыва дыл" data-language-local-name="тувински" class="interlanguage-link-target">Тыва дыл</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ug mw-list-item"><a href="https://ug.wikipedia.org/wiki/%D8%A6%D9%89%D9%83%D9%83%D9%89%D9%86%DA%86%D9%89_%D8%AF%DB%87%D9%86%D9%8A%D8%A7_%D8%A6%DB%87%D8%B1%DB%87%D8%B4%D9%89" title="ئىككىنچى دۇنيا ئۇرۇشى – уйгурски" lang="ug" hreflang="ug" data-title="ئىككىنچى دۇنيا ئۇرۇشى" data-language-autonym="ئۇيغۇرچە / Uyghurche" data-language-local-name="уйгурски" class="interlanguage-link-target">ئۇيغۇرچە / Uyghurche</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D1%96%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%96%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Друга світова війна – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Друга світова війна" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target">Українська</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%AF%D9%88%D8%B3%D8%B1%DB%8C_%D8%AC%D9%86%DA%AF_%D8%B9%D8%B8%DB%8C%D9%85" title="دوسری جنگ عظیم – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="دوسری جنگ عظیم" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target">اردو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Ikkinchi_Jahon_urushi" title="Ikkinchi Jahon urushi – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Ikkinchi Jahon urushi" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target">Oʻzbekcha / ўзбекча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vec mw-list-item"><a href="https://vec.wikipedia.org/wiki/Seconda_guera_mondia%C5%82e" title="Seconda guera mondiałe – Venetian" lang="vec" hreflang="vec" data-title="Seconda guera mondiałe" data-language-autonym="Vèneto" data-language-local-name="Venetian" class="interlanguage-link-target">Vèneto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Toine_mail%27man_soda" title="Toine mail'man soda – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Toine mail'man soda" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target">Vepsän kel’</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Chi%E1%BA%BFn_tranh_th%E1%BA%BF_gi%E1%BB%9Bi_th%E1%BB%A9_hai" title="Chiến tranh thế giới thứ hai – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Chiến tranh thế giới thứ hai" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target">Tiếng Việt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vls mw-list-item"><a href="https://vls.wikipedia.org/wiki/Twiddn_Weireld%C3%B4orloge" title="Twiddn Weireldôorloge – West Flemish" lang="vls" hreflang="vls" data-title="Twiddn Weireldôorloge" data-language-autonym="West-Vlams" data-language-local-name="West Flemish" class="interlanguage-link-target">West-Vlams</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vo mw-list-item"><a href="https://vo.wikipedia.org/wiki/Volakrig_telid" title="Volakrig telid – волапюк" lang="vo" hreflang="vo" data-title="Volakrig telid" data-language-autonym="Volapük" data-language-local-name="волапюк" class="interlanguage-link-target">Volapük</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wa mw-list-item"><a href="https://wa.wikipedia.org/wiki/Deujhinme_guere_daegnrece" title="Deujhinme guere daegnrece – валонски" lang="wa" hreflang="wa" data-title="Deujhinme guere daegnrece" data-language-autonym="Walon" data-language-local-name="валонски" class="interlanguage-link-target">Walon</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Ikaduha_nga_Gera_han_Kalibotan" title="Ikaduha nga Gera han Kalibotan – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Ikaduha nga Gera han Kalibotan" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target">Winaray</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wo mw-list-item"><a href="https://wo.wikipedia.org/wiki/%C3%91aareelu_Xareb_%C3%80dduna" title="Ñaareelu Xareb Àdduna – волоф" lang="wo" hreflang="wo" data-title="Ñaareelu Xareb Àdduna" data-language-autonym="Wolof" data-language-local-name="волоф" class="interlanguage-link-target">Wolof</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E7%AC%AC%E4%BA%8C%E6%AC%A1%E4%B8%96%E7%95%8C%E5%A4%A7%E6%88%98" title="第二次世界大战 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="第二次世界大战" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target">吴语</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9B%E1%83%90%E1%83%9F%E1%83%98%E1%83%A0%E1%83%90_%E1%83%9B%E1%83%9D%E1%83%A1%E1%83%9D%E1%83%A4%E1%83%94%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%A8_%E1%83%9A%E1%83%B7%E1%83%9B%E1%83%90" title="მაჟირა მოსოფელიშ ლჷმა – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="მაჟირა მოსოფელიშ ლჷმა" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target">მარგალური</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%A6%D7%95%D7%95%D7%99%D7%99%D7%98%D7%A2_%D7%95%D7%95%D7%A2%D7%9C%D7%98-%D7%9E%D7%9C%D7%97%D7%9E%D7%94" title="צווייטע וועלט-מלחמה – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="צווייטע וועלט-מלחמה" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target">ייִדיש</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yo mw-list-item"><a href="https://yo.wikipedia.org/wiki/Ogun_%C3%80gb%C3%A1y%C3%A9_%E1%BA%B8l%E1%BA%B9%CC%81%E1%BA%B9%CC%80kej%C3%AC" title="Ogun Àgbáyé Ẹlẹ́ẹ̀kejì – йоруба" lang="yo" hreflang="yo" data-title="Ogun Àgbáyé Ẹlẹ́ẹ̀kejì" data-language-autonym="Yorùbá" data-language-local-name="йоруба" class="interlanguage-link-target">Yorùbá</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-za mw-list-item"><a href="https://za.wikipedia.org/wiki/Daihngeih_Baez_Seiqgyaiq_Dacan" title="Daihngeih Baez Seiqgyaiq Dacan – зуанг" lang="za" hreflang="za" data-title="Daihngeih Baez Seiqgyaiq Dacan" data-language-autonym="Vahcuengh" data-language-local-name="зуанг" class="interlanguage-link-target">Vahcuengh</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zea mw-list-item"><a href="https://zea.wikipedia.org/wiki/Twidde_Weareldo%C3%B4rlog" title="Twidde Weareldoôrlog – Zeelandic" lang="zea" hreflang="zea" data-title="Twidde Weareldoôrlog" data-language-autonym="Zeêuws" data-language-local-name="Zeelandic" class="interlanguage-link-target">Zeêuws</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E7%AC%AC%E4%BA%8C%E6%AC%A1%E4%B8%96%E7%95%8C%E5%A4%A7%E6%88%98" title="第二次世界大战 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="第二次世界大战" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target">中文</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E7%AC%AC%E4%BA%8C%E6%AC%A1%E4%B8%96%E7%95%8C%E5%A4%A7%E6%88%B0" title="第二次世界大戰 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="第二次世界大戰" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target">文言</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/T%C4%93-j%C4%AB-chh%C3%B9_S%C3%A8-k%C3%A0i_T%C4%81i-chi%C3%A0n" title="Tē-jī-chhù Sè-kài Tāi-chiàn – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Tē-jī-chhù Sè-kài Tāi-chiàn" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target">閩南語 / Bân-lâm-gú</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E7%AC%AC%E4%BA%8C%E6%AC%A1%E4%B8%96%E7%95%8C%E5%A4%A7%E6%88%B0" title="第二次世界大戰 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="第二次世界大戰" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target">粵語</a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q362#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c">Статия</a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >български </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0">Преглед</a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h">История</a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >Инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0">Преглед</a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=history">История</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j">Какво сочи насам</a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k">Свързани промени</a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u">Качване на файл</a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q">Специални страници</a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&oldid=12372741" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата">Постоянна препратка</a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=info" title="Повече за тази страница">Информация за страницата</a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&id=12372741&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница">Цитиране на статията</a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2592%25D1%2582%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B0_%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25BD%25D0%25B0_%25D0%25B2%25D0%25BE%25D0%25B9%25D0%25BD%25D0%25B0">Кратък URL адрес</a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2592%25D1%2582%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B0_%25D1%2581%25D0%25B2%25D0%25B5%25D1%2582%25D0%25BE%25D0%25B2%25D0%25BD%25D0%25B0_%25D0%25B2%25D0%25BE%25D0%25B9%25D0%25BD%25D0%25B0">Изтегляне на QR код</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0">Създаване на книга</a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=show-download-screen">Изтегляне като PDF</a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p">Версия за печат</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/World_War_II" hreflang="en">Общомедия</a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q362" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g">Обект в Уикиданни</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> <div id="mw-indicator-featured-star" class="mw-indicator"><div class="mw-parser-output"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация."><img alt="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/20px-Cscr-featured.svg.png" decoding="async" width="20" height="19" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/30px-Cscr-featured.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/40px-Cscr-featured.svg.png 2x" data-file-width="466" data-file-height="443" /></a></div></div> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title military" style="background-color:#9FB6CD; border:1px solid #aaaaaa;">Втора световна война</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Infobox_collage_for_WWII.PNG" class="mw-file-description"><img alt="Китайски войници в Уханската битка • Австралийска артилерия в първата битка при Аламейн • Съветски войници в битката при Сталинград • Германски бомбардировачи „Юнкерс Ю 87“ на Източния фронт • Подписването на капитулацията на Германия • Американски кораби при десанта в залива Лингайен" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Infobox_collage_for_WWII.PNG/300px-Infobox_collage_for_WWII.PNG" decoding="async" width="300" height="358" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Infobox_collage_for_WWII.PNG/450px-Infobox_collage_for_WWII.PNG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/54/Infobox_collage_for_WWII.PNG 2x" data-file-width="503" data-file-height="600" /></a><div>Китайски войници в <a href="/wiki/%D0%A3%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Уханска битка">Уханската битка</a> • Австралийска артилерия в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Първа битка при Аламейн">първата битка при Аламейн</a> • Съветски войници в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" class="mw-redirect" title="Битката при Сталинград">битката при Сталинград</a> • Германски бомбардировачи „<a href="/wiki/%D0%AE%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D1%80%D1%81_%D0%AE_87" title="Юнкерс Ю 87">Юнкерс Ю 87</a>“ на Източния фронт • Подписването на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Капитулация на Германия">капитулацията на Германия</a> • Американски кораби при <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%B2_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D0%BD" title="Десант в залива Лингайен">десанта в залива Лингайен</a></div></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#9FB6CD; border:1px solid #aaaaaa;">Информация</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Период</th><td class="infobox-data">1 септември 1939 – 2 септември 1945 г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Място</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Европейски театър (Втора световна война)">Европа</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Тихоокеански театър (Втора световна война)">Тихоокеански регион</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Средиземноморски театър">Средиземноморие</a> и други</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Резултат</th><td class="infobox-data">Победа на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Съюзници във Втората световна война">Съюзниците</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#9FB6CD; border:1px solid #aaaaaa;">Страни в конфликта</th></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><table class="plainlist" style="width:100%; text-align:left; background-color:transparent; border:0; margin:0; padding:0; display:inline-table;"> <tbody><tr> <td style=";width:50%;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Страни от Оста">Тристранен пакт</a></td><td style="padding-left:5px; border-left:1px dotted #aaa;;width:50%;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Съюзници във Втората световна война">Съюзници</a></td> </tr></tbody></table></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#9FB6CD; border:1px solid #aaaaaa;">Командири и лидери</th></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><table class="plainlist" style="width:100%; text-align:left; background-color:transparent; border:0; margin:0; padding:0; display:inline-table;"> <tbody><tr> <td style=";width:50%;"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Нацистка Германия"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Flag_of_Germany_%281935%E2%80%931945%29.svg/20px-Flag_of_Germany_%281935%E2%80%931945%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="12" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Flag_of_Germany_%281935%E2%80%931945%29.svg/30px-Flag_of_Germany_%281935%E2%80%931945%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Flag_of_Germany_%281935%E2%80%931945%29.svg/40px-Flag_of_Germany_%281935%E2%80%931945%29.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="600" /></a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Адолф Хитлер</a> <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония"><img alt="Япония" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Flag_of_Japan_%281870%E2%80%931999%29.svg/20px-Flag_of_Japan_%281870%E2%80%931999%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Flag_of_Japan_%281870%E2%80%931999%29.svg/30px-Flag_of_Japan_%281870%E2%80%931999%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Flag_of_Japan_%281870%E2%80%931999%29.svg/40px-Flag_of_Japan_%281870%E2%80%931999%29.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a> <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Хирохито">Хирохито</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Италия"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/20px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/30px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/40px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png 2x" data-file-width="1500" data-file-height="1000" /></a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Мусолини">Бенито Мусолини</a></td><td style="padding-left:5px; border-left:1px dotted #aaa;;width:50%;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8" title="Съюз на съветските социалистически републики"><img alt="Съюз на съветските социалистически републики" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Flag_of_the_Soviet_Union_%281936_%E2%80%93_1955%29.svg/20px-Flag_of_the_Soviet_Union_%281936_%E2%80%93_1955%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Flag_of_the_Soviet_Union_%281936_%E2%80%93_1955%29.svg/30px-Flag_of_the_Soviet_Union_%281936_%E2%80%93_1955%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Flag_of_the_Soviet_Union_%281936_%E2%80%93_1955%29.svg/40px-Flag_of_the_Soviet_Union_%281936_%E2%80%93_1955%29.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="500" /></a> <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Йосиф Сталин">Йосиф Сталин</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Съединени американски щати"><img alt="Съединени американски щати" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f5/Flag_of_the_United_States_%281912-1959%29.svg/20px-Flag_of_the_United_States_%281912-1959%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="11" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f5/Flag_of_the_United_States_%281912-1959%29.svg/30px-Flag_of_the_United_States_%281912-1959%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f5/Flag_of_the_United_States_%281912-1959%29.svg/40px-Flag_of_the_United_States_%281912-1959%29.svg.png 2x" data-file-width="1235" data-file-height="650" /></a> <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A0%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%82" class="mw-redirect" title="Франклин Рузвелт">Франклин Рузвелт</a> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Великобритания"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg/20px-Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="12" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg/30px-Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg/40px-Flag_of_the_United_Kingdom_%283-5%29.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="600" /></a> <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD_%D0%A7%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BB" title="Уинстън Чърчил">Уинстън Чърчил</a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Република Китай"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Flag_of_the_Republic_of_China.svg/20px-Flag_of_the_Republic_of_China.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Flag_of_the_Republic_of_China.svg/30px-Flag_of_the_Republic_of_China.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Flag_of_the_Republic_of_China.svg/40px-Flag_of_the_Republic_of_China.svg.png 2x" data-file-width="900" data-file-height="600" /></a> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D1%88%D1%8A" title="Чан Кайшъ">Чан Кайшъ</a></td> </tr></tbody></table></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#9FB6CD; border:1px solid #aaaaaa;">Жертви и загуби</th></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><table class="plainlist" style="width:100%; text-align:left; background-color:transparent; border:0; margin:0; padding:0; display:inline-table;"> <tbody><tr> <td style=";width:50%;">Военнослужещи: Над 8 милиона Цивилни: Над 4 милиона Общо: Над 12 милиона (1937 – 45)</td><td style="padding-left:5px; border-left:1px dotted #aaa;;width:50%;">Военнослужещи: Над 16 милиона Цивилни: Над 45 милиона Общо: Над 61 милиона (1937 – 45)</td> </tr></tbody></table></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background:#9FB6CD; border:1px solid #aaaaaa;"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:World_War_II?uselang=bg">Втора световна война</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> Втората световна война е <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Световна война">глобална война</a>, която продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г.<a href="#cite_note-Гречко1982-1">[1]</a> и се превръща в най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството. Почти всички страни в света, включително всички <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0" title="Велика сила">Велики сили</a>, в определен момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противостоящи <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA" class="mw-redirect" title="Военен блок">военни съюза</a> – <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Съюзници във Втората световна война">Съюзниците</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Тристранен пакт">Тристранния пакт</a>. Стига се до състояние на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Тотална война">тотална война</a>, в която пряко участват над 100 милиона души от 62 страни от общо 74 по това време.<a href="#cite_note-World_Population_Review2020-2">[2]</a> Основните участници влагат целия си стопански, промишлен и научен потенциал във <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5" title="Военно усилие">военното усилие</a>, размивайки границите между граждански и военни ресурси. Втората световна война е най-смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви, повечето от които цивилни в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" class="mw-redirect" title="Съветския съюз">Съветския съюз</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a>. Войната е съпътствана от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Клане">кланета</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B4" title="Геноцид">геноцида</a> на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Холокост">Холокост</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Стратегическа бомбардировка">стратегически бомбардировки</a>, умишлено предизвикани <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4" title="Масов глад">масов глад</a> и <a href="/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Епидемия">епидемии</a>, както и единственото в историята използване на <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" title="Ядрено оръжие">ядрено оръжие</a> при военни действия. <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония">Япония</a>, в стремежа си към хегемония в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" class="mw-redirect" title="Далечен Изток">Далечния Изток</a>, се намира в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1937_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Китайско-японска война (1937 – 1945)">състояние на война</a> с Китай още от 1937 година,<a href="#cite_note-Contemporary_China1941-3">[3]</a> но обикновено за начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939 година, датата на нападението на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a> срещу <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0" title="Полша">Полша</a>, последвано от обявяването на война на Германия от <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Великобритания">Великобритания</a>. От края на 1939 до началото на 1941 година, чрез поредица от военни кампании и дипломатически споразумения, Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Европа">Европа</a>. С <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA%D1%82_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF-%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2" class="mw-redirect" title="Пакт Рибентроп-Молотов">Пакта „Рибентроп-Молотов“</a> Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0" title="Съветско нахлуване в Полша">Полша</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Зимна война">Финландия</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина">Румъния</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Съветска окупация на Прибалтика">Прибалтийските страни</a>. След <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Северноафриканска кампания">Северноафриканската</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източноафриканска кампания (Втора световна война)">Източноафриканската кампания</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Франция">падането на Франция</a> в средата на 1940 година, войната в Европа се води главно между <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" class="mw-redirect" title="Тристранния пакт">Тристранния пакт</a> (Оста) и Великобритания. Следват <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Балканската кампания">Балканската кампания</a>, въздушната <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Британия">битка за Британия</a> и продължителната морска <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(1939_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Битка за Атлантика (1939 – 1945)">битка за Атлантика</a>. На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0%E2%80%9C" title="Операция „Барбароса“">нападат Съветския съюз</a>, откривайки най-обширния сухопътен военен театър в историята. Образувалият се <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източен фронт (Втора световна война)">Източен фронт</a> блокира Тристранния пакт, най-вече германския <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%85%D1%82" title="Вермахт">Вермахт</a>, в тежка <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Война на изтощение">изтощителна война</a>. През декември 1941 година Япония <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Нападение над Пърл Харбър">напада изненадващо</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Съединените американски щати">Съединените американски щати</a> и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната срещу Тристранния пакт. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан е прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония. Напредъкът на Тристранния пакт на Тихоокеанския театър е спрян през 1942 година, когато Япония губи ключовата <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B5%D0%B9" title="Битка при Мидуей">битка при Мидуей</a>. Малко по-късно Германия и Италия претърпяват <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Втора битка при Аламейн">поражение в Северна Африка</a>, а след това и решителен разгром при <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Битка при Сталинград">Сталинград</a> в Съветския съюз. Ключови неуспехи през 1943 година, сред които поредица поражения на Източния фронт, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо настъпление в Сицилия">десанти на Съюзниците в Сицилия</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо нахлуване в Италия">Италия</a> и победи на Съюзниците на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Тихоокеански театър (Втора световна война)">Тихоокеанския театър</a> отнемат инициативата от Тристранния пакт и предизвикват стратегическото му отстъпление по всички фронтове. През 1944 година Западните Съюзници <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%B2_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Десант в Нормандия">навлизат във Франция</a>, докато Съветският съюз възвръща загубените си територии и настъпва срещу Германия и нейните съюзници. През 1944 и 1945 година японците претърпяват тежки поражения в континентална Азия – в <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%85%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Западнохунанска операция">Централен</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B3%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Втора гуансийска кампания">Южен Китай</a> и в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944_%E2%80%93_1945)" title="Бирманска операция (1944 – 1945)">Бирма</a>, докато Съюзниците нанасят сериозни поражения и загуби на японския флот и завземат стратегически важни острови. Войната в Европа завършва с настъпление на Съюзниците в Германия, достигнало своята кулминация с <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Битка за Берлин">превземането на Берлин</a> от съветските войски, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Смърт на Адолф Хитлер">самоубийството на Адолф Хитлер</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Капитулация на Германия">безусловната капитулация на Германия</a> на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0)" title="Ден на победата (Европа)">8 май 1945 година</a>. След американските <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B8_%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B8" title="Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки">атомни бомбардировки</a> в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0" title="Хирошима">Хирошима</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B8" title="Нагасаки">Нагасаки</a> на 6 и 9 август и изправена пред заплахата от <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D0%B0%D1%83%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%BB%E2%80%9C" title="Операция „Даунфол“">десант на Японските острови</a>, нови атомни бомбардировки и война със Съветския съюз, на 15 август 1945 година Япония обявява намерението си да капитулира, с което Съюзниците постигат пълна победа и в Азия. Втората световна война променя политическите отношения и обществените структури по целия свят. Създадена е <a href="/wiki/%D0%9E%D0%9E%D0%9D" class="mw-redirect" title="ООН">Организацията на обединените нации</a>, чиято цел е да насърчава международното сътрудничество и да предотвратява бъдещи конфликти, а Великите сили победителки – Великобритания, Китай, Съветският съюз, Съединените щати и Франция – стават постоянни членки на нейния <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%9E%D0%9D" title="Съвет за сигурност на ООН">Съвет за сигурност</a>. Съветският съюз и Съединените щати се превръщат в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Свръхдържава">свръхдържави</a> съперници, подготвяйки условията за продължилата половин век <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Студена война">Студена война</a>. След разрушенията в Европа влиянието на нейните Велики сили отслабва, довеждайки до <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Деколонизация">деколонизацията</a> на Африка и Азия. Въпреки това повечето страни бързо преодоляват стопанския срив от войната и преживяват <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BC_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Стопански подем след Втората световна война">икономическо възстановяване и подем</a>. Политическата интеграция, най-вече <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Европейска интеграция">в Европа</a>, започва като усилие за предотвратяване на бъдещи военни действия, прекратяване на довоенните съперничества и изграждане на чувство за обща идентичност. <div class="toclimit-3"><meta property="mw:PageProp/toc" /></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Хронология">Хронология</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Хронология" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Хронология">редактиране на кода</a>]</div> За начало на войната в Европа обикновено се приема 1 септември 1939 година<a href="#cite_note-Weinberg20056-4">[4]</a><a href="#cite_note-Wells20147-5">[5]</a> – началото на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(1939)" title="Полска кампания (1939)">германското нападение на Полша</a>, последвано два дни по-късно от обявяването на война на Германия от Великобритания и Франция. Датите на започване на войната в Тихоокеанския театър включват началото на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1937_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Китайско-японска война (1937 – 1945)">Втората китайско-японска война</a> на 7 юли 1937 година<a href="#cite_note-Ferris2015-6">[6]</a><a href="#cite_note-Förster200564-7">[7]</a> и дори <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Японска интервенция в Манджурия">японската интервенция в Манджурия</a> на 19 септември 1931 година.<a href="#cite_note-Ghuhl20077,&#32;30-8">[8]</a><a href="#cite_note-Polmar1991-9">[9]</a> Някои автори, като британския историк <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%A2%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%80" title="Алън Тейлър">Алън Тейлър</a>, смятат, че Китайско-японската война и войната в Европа протичат успоредно до 1941 година, когато се сливат в една обща световна война.<a href="#cite_note-Taylor1961vii-10">[10]</a><a href="#cite_note-Kellogg2003236-11">[11]</a> Алтернативни начални дати на Втората световна война, използвани понякога, включват <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора италианско-етиопска война">италианското нападение срещу Етиопия</a> на 3 октомври 1935 година<a href="#cite_note-Ben-Horin1943169-12">[12]</a><a href="#cite_note-Taylor1979124-13">[13]</a> или <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B8%D0%BD_%D0%93%D0%BE%D0%BB" title="Битка при Халхин Гол">битката при Халхин Гол</a> в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Монголия">Монголия</a> (според английският историк <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%B8_%D0%91%D0%B8%D0%B9%D0%B2%D1%8A%D1%80" title="Антъни Бийвър">Антъни Бийвър</a>), водена от май до септември 1939 година.<a href="#cite_note-Beevor201210-14">[14]</a> Няма общо съгласие и за точната дата на края на Втората световна война. Според някои автори тя свършва с примирието от 14 август 1945 година (<a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Ден на победата над Япония">Ден на победата над Япония</a> в много страни), а според други – с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Капитулация на Япония">капитулацията на Япония</a>, последвала на 2 септември 1945 година, която дава официалния край на войната в Азия. <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE" title="Договор от Сан Франциско">Мирният договор</a> на Япония с повечето Съюзници е подписан през 1951 година.<a href="#cite_note-Masaya19904-15">[15]</a> <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%E2%80%9E%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D0%BF%D0%BB%D1%8E%D1%81_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%E2%80%9C" title="Договор „Две плюс четири“">Договорът за уреждане на статута и бъдещето на Германия</a>, подписан едва през 1990 година, позволява <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(1990)" title="Обединение на Германия (1990)">обединението на Западна и Източна Германия</a> и урежда повечето следвоенни въпроси.<a href="#cite_note-usa.usembassy.de2012-16">[16]</a> Официален мирен договор между Съветския съюз и Япония никога не е сключван или подписван.<a href="#cite_note-Asia_Times2016-17">[17]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Предистория">Предистория</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Предистория" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Предистория">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Европа">Европа</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Европа" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Европа">редактиране на кода</a>]</div> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Първата световна война">Първата световна война</a> коренно променя политическата карта на Европа с поражението на <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Централните сили">Централните сили</a> – <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Австро-Унгария">Австро-Унгария</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Османската империя">Османската империя</a> – и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Октомврийската революция">Октомврийската революция</a> в <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Русия">Русия</a>, довела до създаването на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" class="mw-redirect" title="Съветския съюз">Съветския съюз</a>. В същото време страните победителки от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Антанта">Антантата</a>, като <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Белгия">Белгия</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Сърбия">Сърбия</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Румъния">Румъния</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гърция">Гърция</a>, разширяват териториите си, а на мястото на разпадналите се Австро-Унгарска, Османска и Руска империя възникват нови национални държави. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_102-09042,_Genf,_V%C3%B6lkerbund,_Sitzungssaal.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Bundesarchiv_Bild_102-09042%2C_Genf%2C_V%C3%B6lkerbund%2C_Sitzungssaal.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_102-09042%2C_Genf%2C_V%C3%B6lkerbund%2C_Sitzungssaal.jpg" decoding="async" width="220" height="146" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Bundesarchiv_Bild_102-09042%2C_Genf%2C_V%C3%B6lkerbund%2C_Sitzungssaal.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_102-09042%2C_Genf%2C_V%C3%B6lkerbund%2C_Sitzungssaal.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Bundesarchiv_Bild_102-09042%2C_Genf%2C_V%C3%B6lkerbund%2C_Sitzungssaal.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_102-09042%2C_Genf%2C_V%C3%B6lkerbund%2C_Sitzungssaal.jpg 2x" data-file-width="795" data-file-height="528" /></a><figcaption>Събрание на Обществото на народите в <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0" title="Женева">Женева</a> през 1930 година</figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Парижката мирна конференция">Парижката мирна конференция</a> от 1919 година създава <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Обществото на народите">Обществото на народите</a>, международна организация, която си поставя за цел предотвратяването на нови въоръжени конфликти чрез система за <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Колективна сигурност">колективна сигурност</a>, разоръжаване и уреждане на международните спорове чрез мирни преговори и арбитраж. Въпреки силните <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Пацифизъм">пацифистки</a> настроения непосредствено след Първата световна война,<a href="#cite_note-Ingram200676&#32;–&#32;78-18">[18]</a> последиците от нея предизвикват <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Иредентизъм">иредентистки</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Реваншизъм">реваншистки</a> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Национализъм">национализъм</a> в редица европейски страни. Той е особено отчетлив в Германия, заради значителните териториални, колониални и финансови загуби, причинени ѝ от <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80" class="mw-redirect" title="Версайския договор">Версайския договор</a>. Съгласно неговите условия страната губи около 13% от собствената си територия и всичките си <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Германска колониална империя">отвъдморски владения</a>, анексирането на други страни към Германия е забранено и са ѝ наложени тежки <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" title="Репарации">репарации</a> и ограничения в размера и възможностите на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%85%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%80" title="Райхсвер">въоръжените сили</a>.<a href="#cite_note-Kantowicz1999149-19">[19]</a> Германската империя прекратява съществуването си с <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1918_%E2%80%93_1919)" title="Германска революция (1918 – 1919)">Германската революция</a> от 1918 – 1919 и в страната е установен демократичен режим, станал известен като <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Ваймарска република">Ваймарска република</a>, който обаче е атакуван от крайни политически движения, както отдясно, така и отляво. В Италия, която разширява територията си след Първата световна война, националистите остават недоволни от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1915)" title="Лондонски договор (1915)">неизпълнените обещания</a> на италианските съюзници от Антантата. Между 1922 и 1925 година <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Италиански фашизъм">фашисткото движение</a> на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Мусолини">Бенито Мусолини</a> завзема властта с националистическа, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Тоталитаризъм">тоталитарна</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Корпоративизъм">корпоративистка</a> програма, като премахва представителната демокрация, потиска социалистическите, левите и либералните сили и повежда експанзионистична външна политика, насочена към превръщането на Италия в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Световна сила">световна сила</a> с обещанието за създаване на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Италианска империя">Нова Римска империя</a>.<a href="#cite_note-Shaw200035-20">[20]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/66/N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg/220px-N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg" decoding="async" width="220" height="367" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/66/N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg/330px-N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/66/N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg/440px-N%C3%BCrnberg_Reichsparteitag_Hitler_retouched.jpg 2x" data-file-width="479" data-file-height="800" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Адолф Хитлер</a> пред митинг на германските <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Националсоциализъм">националсоциалисти</a> в <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%80%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3" title="Нюрнберг">Нюрнберг</a> през август 1933 година</figcaption></figure> В Германия <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Адолф Хитлер</a>, след <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%83%D1%87" title="Бирен пуч">неуспешен опит за преврат</a> през 1923 година, все пак става канцлер през 1933 година. Той премахва демокрацията, обявява се за радикално променен расово обусловен <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2_%D1%80%D0%B5%D0%B4" title="Нов ред">Нов ред</a> и започва кампания за масирано превъоръжаване на страната.<a href="#cite_note-Brody19994-21">[21]</a> В същото време Франция, целяща затвърждаване на съюза си с Италия, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Френско-италианско споразумение">се съгласява с нейната намеса в Етиопия</a>, която италианците се стремят да завладеят. Обстановката се влошава, след като в началото на 1935 година <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Територия на Саарския басейн">Територията на Саарския басейн</a> е официално присъединена към Германия и Хитлер денонсира Версайския договор, ускорявайки програмата си за превъоръжаване и въвеждайки <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Военна повинност">наборна военна служба</a>.<a href="#cite_note-Zalampas198962-22">[22]</a> През април 1935 година, в стремежа си към сдържане на Германия, Великобритания, Франция и Италия образуват <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0" title="Фронт от Стреза">Фронта от Стреза</a>, но само няколко месеца по-късно Великобритания сключва самостоятелно <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_(1935)" title="Британско-германско военноморско споразумение (1935)">военноморско споразумение</a> с Германия, позволяващо увеличаване на германския флот. Съветският съюз, също обезпокоен от активността на Германия, сключва <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%B2%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89" title="Френско-съветски пакт за взаимопомощ">Пакт за взаимопомощ</a> с Франция, но, обвързан с тромавите механизми на Обществото на народите, той остава само на хартия.<a href="#cite_note-Mandelbaum198896-23">[23]</a><a href="#cite_note-Record200550-24">[24]</a> Съединените щати, притеснени от нарастващите напрежения по света, заемат <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Изолационизъм">изолационистка</a> позиция и през август същата година приемат първия от поредица <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Закони за неутралитета">Закони за неутралитета</a>.<a href="#cite_note-Schmitz2000124-25">[25]</a> През март 1936 година, в нарушение на <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%9B%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE" class="mw-redirect" title="Договорите от Локарно">Договорите от Локарно</a>, Хитлер <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Ремилитаризация на Рейнската област">ремилитаризира Рейнската област</a>, срещайки слаба съпротива заради британската <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Политика на умиротворяване">Политика на умиротворяване</a>.<a href="#cite_note-Adamthwaite199252-26">[26]</a> През октомври Германия и Италия създават <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Страни от Оста">Оста „Рим-Берлин“</a>, а месец по-късно Германия и Япония подписват <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" class="mw-redirect" title="Антикоминтернов пакт">Антикоминтерновия пакт</a>, към който през следващата година се присъединява и Италия.<a href="#cite_note-Shirer1990298&#32;–&#32;299-27">[27]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Азия">Азия</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Азия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Азия">редактиране на кода</a>]</div> След Първата световна война в Китай <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD" title="Гоминдан">Гоминданът</a> предприема <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4" title="Северен поход">обединителна кампания</a> срещу <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Ера на местните военачалници">местните военачалници</a> и към средата на 20-те години на ХХ век номинално обединява страната, но скоро е въвлечен в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Китайска гражданска война">гражданска война</a> с доскорошните си съюзници от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Китайската комунистическа партия">Китайската комунистическа партия</a><a href="#cite_note-Preston1998104-28">[28]</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%BD%D1%8E%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Джунюенска война">нови местни военачалници</a>. През 1931 година все по-милитаризиращата се <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Японска империя">Японска империя</a>, която от дълго време се стреми към влияние в Китай<a href="#cite_note-Myers1987458-29">[29]</a> като първа стъпка към осъществяването на своето „<a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D1%87%D0%B8%D1%83" title="Хако ичиу">право да владее Азия</a>“, инсценира <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Мукденски инцидент">Мукденския инцидент</a> като претекст за <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Японска интервенция в Манджурия">интервенция в Манджурия</a> и за създаването на марионетната държава <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83-%D0%93%D0%BE" title="Манджоу-Го">Манджоу-Го</a>.<a href="#cite_note-Smith200428-30">[30]</a> Китай се обръща към Обществото на народите, за да спре японската окупация на Манджурия, но <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B8%D1%82%D1%8A%D0%BD" title="Доклад на Литън">осъдителният доклад</a> на Обществото на народите само кара Япония да напусне организацията. След поредица от сблъсъци между двете страни – в <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Шанхайска война">Шанхай</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D1%8A%D1%85%D1%8A%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Жъхъйска операция">Жъхъ</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Отбрана на Великата китайска стена">Хъбей</a>, през 1933 година е подписано <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83" title="Примирие от Тангу">Примирието от Тангу</a>. През следващите години китайски доброволци продължават съпротивата срещу японците в <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83-%D0%93%D0%BE" title="Умиротворяване на Манджоу-Го">Манджурия</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Вътрешномонголска кампания">Чахар и Суйюен</a>.<a href="#cite_note-Coogan1993-31">[31]</a> След <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Сиански инцидент">Сианския инцидент</a> през 1936 година, Гоминданът и комунистите договарят примирие, създавайки <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82" title="Втори обединен фронт">обединен фронт</a> за борба срещу Япония.<a href="#cite_note-Busky200210-32">[32]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Събития,_предшестващи_войната">Събития, предшестващи войната</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Събития, предшестващи войната" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Събития, предшестващи войната">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Италианско_нападение_срещу_Етиопия_(1935)"><span id=".D0.98.D1.82.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D0.B0.D0.BD.D1.81.D0.BA.D0.BE_.D0.BD.D0.B0.D0.BF.D0.B0.D0.B4.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.95.D1.82.D0.B8.D0.BE.D0.BF.D0.B8.D1.8F_.281935.29">Италианско нападение срещу Етиопия (1935)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Италианско нападение срещу Етиопия (1935)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Италианско нападение срещу Етиопия (1935)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора италианско-етиопска война">Втора италианско-етиопска война</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mussolini_truppe_Etiopia.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Mussolini_truppe_Etiopia.jpg/220px-Mussolini_truppe_Etiopia.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Mussolini_truppe_Etiopia.jpg/330px-Mussolini_truppe_Etiopia.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Mussolini_truppe_Etiopia.jpg/440px-Mussolini_truppe_Etiopia.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="450" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Мусолини">Бенито Мусолини</a> инспектира военни части по време на Италианско-етиопската война през 1935 година</figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора италианско-етиопска война">Втората италианско-етиопска война</a> е кратка <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Колониална война">колониална война</a>, продължила от октомври 1935 до май 1936 година. Войната започва с нападение срещу <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Етиопия">Етиопия</a> на въоръжените сили на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a> от територията на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италианска Сомалия">Италианска Сомалия</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Италианска Еритрея">Италианска Еритрея</a>,<a href="#cite_note-Stanton2012308-33">[33]</a> което води до окупацията на Етиопия и нейното включване в новосъздадената колония <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Италианска Източна Африка">Италианска Източна Африка</a>. Освен това войната демонстрира слабостта на Обществото на народите като сила за запазване на мира – както Италия, така и Етиопия членуват в организацията, но тя не прави много, след като Италия открито нарушава нейния учредителен договор.<a href="#cite_note-Barker1971131&#32;–&#32;132-34">[34]</a> Великобритания и Франция подкрепят налагането на санкции срещу Италия, но те не са приложени изцяло и не успяват да предотвратят унищожаването на Етиопия.<a href="#cite_note-Shirer1990289-35">[35]</a> В резултат на тези напрежения Италия се отказва от дотогавашните си възражения срещу плана на Германия да анексира <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Австрия">Австрия</a>.<a href="#cite_note-Kitson2001231-36">[36]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Испанска_гражданска_война_(1936_–_1939)">Испанска гражданска война (1936 – 1939)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Испанска гражданска война (1936 – 1939)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Испанска гражданска война (1936 – 1939)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Гражданска война в Испания">Гражданска война в Испания</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_183-H25224,_Guernica,_Ruinen.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Bundesarchiv_Bild_183-H25224%2C_Guernica%2C_Ruinen.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_183-H25224%2C_Guernica%2C_Ruinen.jpg" decoding="async" width="220" height="161" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Bundesarchiv_Bild_183-H25224%2C_Guernica%2C_Ruinen.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_183-H25224%2C_Guernica%2C_Ruinen.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Bundesarchiv_Bild_183-H25224%2C_Guernica%2C_Ruinen.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_183-H25224%2C_Guernica%2C_Ruinen.jpg 2x" data-file-width="798" data-file-height="584" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Бомбардировка на Герника">Бомбардировката на Герника</a> през 1937 година, по време на Испанската гражданска война, разпалва страховете в Европа, че следваща голяма война ще е свързана с масирани бомбардировки на градовете и тежки жертви сред цивилното население</figcaption></figure> Когато в <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">Испания</a> започва <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Гражданска война в Испания">гражданска война</a>, Хитлер и Мусолини оказват военна помощ на <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Испански националисти">националистическите бунтовници</a>, водени от генерал <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE" title="Франсиско Франко">Франсиско Франко</a>. Италия се ангажира в по-голяма степен от Германия – в хода на войната Мусолини изпраща в Испания над 70-хилядна сухопътна армия, заедно със 720 самолета и 6-хиляден персонал на военновъздушните сили.<a href="#cite_note-Neulen200025-37">[37]</a> В същото време Съветският съюз подкрепя действащото правителство на <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Втора испанска република">Втората испанска република</a>, а над 30 хиляди чуждестранни доброволци, организирани в <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8" title="Интернационални бригади">Интернационални бригади</a>, също воюват срещу националистите. Както Германия, така и Съветският съюз използват тази <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Опосредствана война">опосредствана война</a> като възможност да изпробват в реални бойни действия своите най-усъвършенствани оръжия и тактики. След като националистите побеждават в гражданската война през април 1939 година, оглавилият новия тоталитарен режим Франсиско Франко запазва официален неутралитет през Втората световна война, но като цяло по-скоро подкрепя Тристранния пакт.<a href="#cite_note-Payne2008271-38">[38]</a> Най-активното му сътрудничество с Германия е изпращането на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Синя дивизия">дивизия доброволци</a> на Източния фронт.<a href="#cite_note-Payne2008146-39">[39]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Японско_нападение_срещу_Китай_(1937)">Японско нападение срещу Китай (1937)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Японско нападение срещу Китай (1937)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Японско нападение срещу Китай (1937)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1937_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Китайско-японска война (1937 – 1945)">Китайско-японска война (1937 – 1945)</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shanghai1937IJA_ruins.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Shanghai1937IJA_ruins.jpg/220px-Shanghai1937IJA_ruins.jpg" decoding="async" width="220" height="139" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Shanghai1937IJA_ruins.jpg/330px-Shanghai1937IJA_ruins.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Shanghai1937IJA_ruins.jpg/440px-Shanghai1937IJA_ruins.jpg 2x" data-file-width="1000" data-file-height="630" /></a><figcaption>Японски войници по време на Шанхайската битка през 1937 година</figcaption></figure> През юли 1937 година, след <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%9B%D1%83%D0%B3%D0%BE%D1%83" title="Инцидент на моста Лугоу">Инцидента на моста Лугоу</a>, Япония завзема старата китайска столица <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Пекин">Пекин</a> и предприема кампания за завладяване на цялата страна.<a href="#cite_note-Eastman1986547&#32;–&#32;551-40">[40]</a> През септември Съветският съюз сключва <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Съветско-китайски договор за ненападение">договор за ненападение с Китай</a> и организира военни доставки за китайското правителство, като на практика прекратява дотогавашното <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Китайско-германско сътрудничество">китайско сътрудничество с Германия</a>. От септември до ноември японците нападат <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D1%8E%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Тайюенска битка">Тайюен</a> и се сблъскват с <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Национална революционна армия">Националната армия</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Синкоуска битка">при Синкоу</a><a href="#cite_note-Hsu1971195&#32;–&#32;200-41">[41]</a> и с комунистите <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Пинсингуанска битка">при Пинсингуан</a>.<a href="#cite_note-Tucker2009-42">[42]</a> Генералисимус <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D1%88%D1%8A" title="Чан Кайшъ">Чан Кайшъ</a> разполага най-добрите си, получили германска подготовка войски в <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Шанхайска битка">защита на Шанхай</a>, но след тримесечни боеве градът е превзет. Японците продължават настъплението си и през декември <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Нанкинска битка">превземат столицата Нанкин</a>. След падането на града десетки или дори стотици хиляди китайски цивилни и разоръжени войници са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Клане в Нанкин">избити от японците</a>.<a href="#cite_note-Levene1999223&#32;–&#32;224-43">[43]</a><a href="#cite_note-Totten2008298&#32;–&#32;299-44">[44]</a> През март 1938 година китайците печелят <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Тайърджуанска битка">първата си голяма победа при Тайърджуан</a>, но през май <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Сюджоуска битка">губят Сюджоу</a>.<a href="#cite_note-Hsu1971221&#32;–&#32;230-45">[45]</a> През юни забавят японското настъпление, предизвиквайки <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%A5%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%85%D1%8A" title="Наводнение по Хуанхъ">наводнение по Хуанхъ</a>, което им дава време да подготвят защитата на <a href="/wiki/%D0%A3%D1%85%D0%B0%D0%BD" title="Ухан">Ухан</a>, но през октомври <a href="/wiki/%D0%A3%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Уханска битка">градът е превзет</a> от японците.<a href="#cite_note-Eastman1986566-46">[46]</a> Военните успехи на Япония не довеждат до капитулация на Китай, както са се надявали японците – китайското правителство се премества в <a href="/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BD" title="Чунцин">Чунцин</a> във вътрешността на страната и продължава съпротивата.<a href="#cite_note-Taylor2009150&#32;–&#32;152-47">[47]</a><a href="#cite_note-Sella1983651&#32;–&#32;687-48">[48]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Съветско-японски_гранични_конфликти">Съветско-японски гранични конфликти</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Съветско-японски гранични конфликти" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Съветско-японски гранични конфликти">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B8" title="Съветско-японски гранични конфликти">Съветско-японски гранични конфликти</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg/220px-Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg" decoding="async" width="220" height="156" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg/330px-Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg/440px-Battle_of_Lake_Khasan-Red_Army_gunners_in_the_interval.jpg 2x" data-file-width="780" data-file-height="553" /></a><figcaption>Съветска артилерийска част по време на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Хасанска битка">Хасанската битка</a> през 1938 година</figcaption></figure> От средата на 30-те години на ХХ век японските войски в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83-%D0%93%D0%BE" title="Манджоу-Го">Манджоу-Го</a> влизат в периодични гранични сблъсъци със Съветския съюз и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Монголия">Монголия</a>. По това време японското правителство се придържа към <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Северна доктрина">доктрината за разширение на север</a>, поддържана от командването на Сухопътните войски. В резултат на поражението при <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B8%D0%BD_%D0%93%D0%BE%D0%BB" title="Битка при Халхин Гол">при Халхин Гол</a> през лятото на 1939 година, продължаващата Китайско-японска война<a href="#cite_note-Beevor2012342-49">[49]</a> и сближаването на японския съюзник Германия със Съветския съюз, тази политика става все по-трудна за осъществяване. През април 1941 година Япония и Съветският съюз подписват <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Съветско-японски пакт">пакт за неутралитет</a> и Япония се преориентира към поддържаната от командването на Военноморския флот <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Южна доктрина">Южна доктрина</a>, която довежда страната до война със Съединените щати и Западните Съюзници.<a href="#cite_note-Goldman2012-50">[50]</a><a href="#cite_note-Neeno2005-51">[51]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Окупации_и_съглашения_в_Европа">Окупации и съглашения в Европа</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Окупации и съглашения в Европа" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Окупации и съглашения в Европа">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_183-R69173,_M%C3%BCnchener_Abkommen,_Staatschefs.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Bundesarchiv_Bild_183-R69173%2C_M%C3%BCnchener_Abkommen%2C_Staatschefs.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_183-R69173%2C_M%C3%BCnchener_Abkommen%2C_Staatschefs.jpg" decoding="async" width="220" height="151" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Bundesarchiv_Bild_183-R69173%2C_M%C3%BCnchener_Abkommen%2C_Staatschefs.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_183-R69173%2C_M%C3%BCnchener_Abkommen%2C_Staatschefs.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Bundesarchiv_Bild_183-R69173%2C_M%C3%BCnchener_Abkommen%2C_Staatschefs.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_183-R69173%2C_M%C3%BCnchener_Abkommen%2C_Staatschefs.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="548" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB_%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Невил Чембърлейн">Чембърлейн</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B5" title="Едуар Даладие">Даладие</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Хитлер</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Мусолини">Мусолини</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Галеацо Чано">Чано</a> при подписването на <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Мюнхенско споразумение">Мюнхенското споразумение</a> на 29 септември 1938 година</figcaption></figure> В Европа Германия и Италия стават все по-агресивни. През март 1938 година Германия <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%88%D0%BB%D1%83%D1%81" title="Аншлус">анексира Австрия</a>, отново без да предизвика сериозна реакция от другите европейски сили.<a href="#cite_note-Collier2000144-52">[52]</a> Окуражен, Хитлер предявява претенции към <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Судетска област">Судетската област</a> – територия в <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Чехословакия">Чехословакия</a> с предимно <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Германци">германско</a> население. През септември Великобритания и Франция, без съгласието на самата Чехословакия, с <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Мюнхенско споразумение">Мюнхенското споразумение</a> отстъпват областта на Германия, но в замяна на обещание за отказ на Германия от нови териториални претенции.<a href="#cite_note-Kershaw2001121&#32;–&#32;122-53">[53]</a> Малко по-късно Германия и Италия принуждават Чехословакия да <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6" title="Първи виенски арбитраж">отстъпи територии</a> на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Унгария">Унгария</a>, а <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0" title="Полша">Полша</a> анексира чехословашката област <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%B5" title="Заолже">Заолже</a>.<a href="#cite_note-Kershaw2001157-54">[54]</a> Макар всички обявени претенции на Германия да са удовлетворени с Мюнхенското споразумение, Хитлер остава недоволен, че намесата на Великобритания му е попречила да завземе цяла Чехословакия наведнъж. В поредица речи той отправя нападки срещу британските привърженици на по-твърда линия към Германия,<a href="#cite_note-Kley202014&#32;–&#32;15-55">[55]</a> а през януари 1939 година тайно започва <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD_Z" title="План Z">въоръжаване на германския флот</a>, който да противопостави на британското военноморско превъзходство. През март Германия <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A7%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Германска окупация на Чехословакия">окупира остатъка от Чехословакия</a>, разделяйки го на германски протекторат <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Бохемия и Моравия">Бохемия и Моравия</a> и формално самостоятелната <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Клиентска държава">клиентска</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Първа словашка република">Словашка република</a>.<a href="#cite_note-Davies2008143&#32;–&#32;144-56">[56]</a> Също през март Хитлер отправя <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BC_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0" title="Германски ултиматум към Литва">ултиматум към Литва</a>, след който анексира <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Мемелска област">Мемелската област</a>.<a href="#cite_note-Shirer1990461&#32;–&#32;462-57">[57]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_183-H27337,_Moskau,_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/38/Bundesarchiv_Bild_183-H27337%2C_Moskau%2C_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_183-H27337%2C_Moskau%2C_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg" decoding="async" width="220" height="290" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/38/Bundesarchiv_Bild_183-H27337%2C_Moskau%2C_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_183-H27337%2C_Moskau%2C_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/38/Bundesarchiv_Bild_183-H27337%2C_Moskau%2C_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_183-H27337%2C_Moskau%2C_Stalin_und_Ribbentrop_im_Kreml.jpg 2x" data-file-width="1185" data-file-height="1562" /></a><figcaption>Германският външен министър <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF" title="Йоахим фон Рибентроп">Йоахим фон Рибентроп</a> (вдясно) и съветският лидер <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Йосиф Сталин">Йосиф Сталин</a> след подписването на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA%D1%82_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF-%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2" class="mw-redirect" title="Пакт Рибентроп-Молотов">Пакта „Рибентроп-Молотов“</a>, 23 август 1939 година</figcaption></figure> Силно обезпокоени от новите претенции на Германия към <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B3" title="Свободен град Данциг">Свободния град Данциг</a>, Великобритания и Франция дават гаранции на Полша за нейната независимост, които след <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Италианска инвазия в Албания">италианската окупация на Албания</a> са разширени и върху <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Румъния">Румъния</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гърция">Гърция</a>.<a href="#cite_note-Lowe2002330-58">[58]</a> Малко след френско-британските гаранции към Полша, Германия и Италия формализират съюзните си отношения със <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Стоманен пакт">Стоманения пакт</a> от 22 май.<a href="#cite_note-Dear2001234-59">[59]</a> Хитлер обвинява Великобритания и Полша, че се опитват да „обкръжат“ Германия и денонсира <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_(1935)" title="Британско-германско военноморско споразумение (1935)">Британско-германското военноморско споразумение</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0" title="Договор за ненападение между Германия и Полша">Договора за ненападение между Германия и Полша</a>.<a href="#cite_note-Shirer1990471-60">[60]</a> Положението прераства в обща криза в края на август, когато Германия усилено концентрира войски по полската граница. На 23 август, след като тристранните преговори за военен съюз между Франция, Великобритания и Съветския съюз не постигат успех,<a href="#cite_note-Watson2000695&#32;–&#32;722-61">[61]</a> Съветският съюз сключва <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA%D1%82_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF-%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2" class="mw-redirect" title="Пакт Рибентроп-Молотов">пакт за ненападение</a> с Германия.<a href="#cite_note-Shore2003108-62">[62]</a> Пактът включва таен протокол, който определя германска и съветска „сфера на влияние“ (западна Полша и Литва за Германия, източна Полша, Финландия, Естония, Латвия и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Бесарабия">Бесарабия</a> за Съветския съюз) и поставя под въпрос запазването на полската независимост.<a href="#cite_note-Dear2001608-63">[63]</a> Пактът предотвратява възможността за съветска съпротива срещу германска интервенция в Полша и дава увереност на Германия, че няма да бъде изправена пред риска от война на два фронта, както през Първата световна война. Веднага след неговото сключване, Хитлер нарежда да се пристъпи към нападение на Полша на 26 август, но след това решава да го забави, след като става известно за сключения между Великобритания и Полша формален договор за взаимно сътрудничество и за решението на Италия да запази неутралитет.<a href="#cite_note-ibiblio.org2014-64">[64]</a> В отговор на британското искане за преки преговори за избягване на войната, Германия отправя към Полша искания, които само служат за допълнително влошаване на отношенията.<a href="#cite_note-ww2db.com2016-65">[65]</a> На 29 август Хитлер иска полски пълномощник незабавно да пристигне в Берлин, за да договори предаването на Данциг и организирането на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%81%D1%86%D0%B8%D1%82" class="mw-redirect" title="Плебисцит">плебисцит</a> за присъединяване на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Данцигски коридор">Данцигския коридор</a> към Германия.<a href="#cite_note-ww2db.com2016-65">[65]</a> Полша отказва да приеме тези искания и в бурна среща в нощта срещу 31 август с британския посланик <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB_%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Невил Хендерсън">Невил Хендерсън</a> германският външен министър <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BC_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF" title="Йоахим фон Рибентроп">Йоахим фон Рибентроп</a> обявява, че Германия смята исканията си за отхвърлени.<a href="#cite_note-ibiblio.org2013a-66">[66]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Ход_на_войната">Ход на войната</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Ход на войната" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Ход на войната">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Начало_на_войната_в_Европа_(1939_–_1940)">Начало на войната в Европа (1939 – 1940)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Начало на войната в Европа (1939 – 1940)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Начало на войната в Европа (1939 – 1940)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Danzig_Police_at_Polish_Border_(1939-09-01).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Danzig_Police_at_Polish_Border_%281939-09-01%29.jpg/220px-Danzig_Police_at_Polish_Border_%281939-09-01%29.jpg" decoding="async" width="220" height="152" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Danzig_Police_at_Polish_Border_%281939-09-01%29.jpg/330px-Danzig_Police_at_Polish_Border_%281939-09-01%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Danzig_Police_at_Polish_Border_%281939-09-01%29.jpg/440px-Danzig_Police_at_Polish_Border_%281939-09-01%29.jpg 2x" data-file-width="1500" data-file-height="1033" /></a><figcaption>Германски войници премахват заграждения на границата с Полша на 1 септември 1939 г.</figcaption></figure> На 1 септември 1939 година <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(1939)" title="Полска кампания (1939)">напада Полша</a>, след като е <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BB%D0%B5%D1%80%E2%80%9C" title="Операция „Химлер“">инсценирала под фалшив флаг</a> няколко <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Глайвицки инцидент">гранични инцидента</a> като претекст за атака.<a href="#cite_note-Evans20081&#32;–&#32;2-67">[67]</a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5" title="Битка за Вестерплате">Битката за Вестерплате</a>, местност в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA" title="Гданск">Данциг</a>, често е сочена като първото сражение от Втората световна война.<a href="#cite_note-Zabecki20151663-68">[68]</a> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Великобритания">Великобритания</a> реагира с ултиматум към Германия да прекрати военните действия и на 3 септември, след като ултиматумът е пренебрегнат, заедно с <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a> обявява война на Германия. Към тях се присъединяват и техните владения, включително <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Австралия">Австралия</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Нова Зеландия">Нова Зеландия</a>, <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" title="Южноафрикански съюз">Южноафриканския съюз</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Канада">Канада</a>. Съюзът <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Странна война">не оказва пряка военна подкрепа</a> на Полша извън <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Саарско настъпление">ограничена френска интервенция</a> в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4" title="Саарланд">Саарланд</a>.<a href="#cite_note-Keegan199735-69">[69]</a><a href="#cite_note-Cienciala2010128-70">[70]</a> Западните Съюзници организират морска блокада на Германия, която има за цел да увреди икономиката и военния ѝ капацитет,<a href="#cite_note-Beevor201232-71">[71]</a><a href="#cite_note-Dear2001248&#32;–&#32;249-72">[72]</a><a href="#cite_note-Roskill195464-73">[73]</a> а Германия отговаря с подводни военни действия срещу търговския и военен флот на Съюзниците, които по-късно прерастват в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(1939_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Битка за Атлантика (1939 – 1945)">битката за Атлантика</a>.<a href="#cite_note-Bjorkman2016-74">[74]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg/220px-Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg" decoding="async" width="220" height="286" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg/330px-Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg/440px-Polish_infantry_marching_-2_1939.jpg 2x" data-file-width="616" data-file-height="800" /></a><figcaption>Полски войници по време на защитата на Полша през септември 1939 г.</figcaption></figure> На 8 септември германците достигат предградията на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Варшава">Варшава</a>. Поляците успяват да организират <a href="/wiki/%D0%91%D0%B7%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Бзурска битка">контраофанзива</a> на запад и спират германското настъпление за няколко дни, но са обкръжени от <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%85%D1%82" title="Вермахт">Вермахта</a> и остатъците от полските войски трябва да си пробиват път назад към <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Обсада на Варшава">обсадената Варшава</a>. На 17 септември, след като е сключил примирие с <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония">Япония</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" class="mw-redirect" title="Съветският съюз">Съветският съюз</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0" title="Съветско нахлуване в Полша">също напада</a> Полша от изток<a href="#cite_note-Zaloga200280,&#32;83-75">[75]</a> под претекст, че полската държава фактически е престанала да съществува.<a href="#cite_note-Ginsburgs195869&#32;–&#32;84-76">[76]</a> На 27 септември пада Варшавският гарнизон, а на 6 октомври <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Коцка битка">се предава</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%E2%80%9E%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B5%E2%80%9C" title="Самостоятелна оперативна група „Полесие“">последното по-голямо полско подразделение</a>. Въпреки военното поражение, Полша не капитулира – създадено е <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0_%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Правителство на Полша в изгнание">полско правителство в изгнание</a>, а в самата страна продължава да действа <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Полска нелегална държава">нелегална държавна администрация</a>.<a href="#cite_note-Hempel200524-77">[77]</a> Значителни полски военни части се изтеглят <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BC" title="Румънски плацдарм">към Румъния</a> и Прибалтийските страни и голяма част от тях по-късно воюват срещу Оста на други фронтове на войната.<a href="#cite_note-Zaloga200288&#32;–&#32;89-78">[78]</a> След края на военните действия в Полша, Германия и Съветският съюз анексират съответно западните и източните части на страната, между тях е създадено <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Генерално губернаторство">Генерално губернаторство</a> под германска окупация, а малки части от полската територия са предадени на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0" title="Литва">Литва</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Словакия">Словакия</a>. На 6 октомври Хитлер публично предлага мир на Великобритания и Франция, но заявява, че бъдещото на Полша ще се решава само от Германия и Съветския съюз. След като предложението му е отхвърлено,<a href="#cite_note-ibiblio.org2013a-66">[66]</a> той разпорежда незабавно настъпление срещу Франция, но след това то е отложено за пролетта, заради лошото време.<a href="#cite_note-Liddell_Hart197739&#32;–&#32;40-79">[79]</a><a href="#cite_note-Bullock1983563&#32;–&#32;564,&#32;566,&#32;568&#32;–&#32;69,&#32;574&#32;–&#32;75-80">[80]</a><a href="#cite_note-Deighton1979186&#32;–&#32;187-81">[81]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg/220px-A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg" decoding="async" width="220" height="144" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg/330px-A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg/440px-A_Finnish_Maxim_M-32_machine_gun_nest_during_the_Winter_War.jpg 2x" data-file-width="4864" data-file-height="3187" /></a><figcaption>Финландско картечно гнездо, насочено към позиции на <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Червената армия">Червената армия</a> през <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1939_%E2%80%93_1940)" title="Съветско-финландска война (1939 – 1940)">Зимната война</a>, февруари 1940 г.</figcaption></figure> Съветският съюз принуждава <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Балтийски страни">Балтийските страни</a>, поставени от пакта „Рибентроп-Молотов“ в съветската сфера на влияние, да подпишат „договори за взаимопомощ“, в резултат на които там са разположени значителни съветски военни контингенти.<a href="#cite_note-Smith2002a24-82">[82]</a><a href="#cite_note-Bilinsky19999-83">[83]</a><a href="#cite_note-Murray200155&#32;–&#32;56-84">[84]</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Финландия">Финландия</a> отказва да подпише такъв договор и отказва да отстъпи части от територията си на Съветския съюз. По тази причина Съветският съюз я напада през ноември 1939 година,<a href="#cite_note-Spring1986207&#32;–&#32;226-85">[85]</a> за което е изключен от Обществото на народите.<a href="#cite_note-Van_Dyke201371-86">[86]</a> Въпреки огромното ѝ числено превъзходство, военни успехи на съветската армия са скромни и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1939_%E2%80%93_1940)" title="Съветско-финландска война (1939 – 1940)">Съветско-финландската война</a> приключва през март 1940 година с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1940)" title="Московски мирен договор (1940)">минимални отстъпки</a> от финландска страна.<a href="#cite_note-Hanhimäki199712-87">[87]</a> През юни 1940 година Съветският съюз анексира Балтийските страни,<a href="#cite_note-Bilinsky19999-83">[83]</a> както и румънските области <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина">Бесарабия и Северна Буковина</a>. Междувременно германско-съветското сближаване и стопанско сътрудничество<a href="#cite_note-Ferguson2006367,&#32;376,&#32;379,&#32;417-88">[88]</a><a href="#cite_note-Snyder2010118ff-89">[89]</a> постепенно замират<a href="#cite_note-Koch1983912&#32;–&#32;914,&#32;917&#32;–&#32;920-90">[90]</a><a href="#cite_note-Roberts200656-91">[91]</a> и двете страни започват да се подготвят за война помежду си.<a href="#cite_note-Roberts200659-92">[92]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Западна_Европа_(1940_–_1941)">Западна Европа (1940 – 1941)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Западна Европа (1940 – 1941)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Западна Европа (1940 – 1941)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Западен фронт (Втора световна война)">Западен фронт (Втора световна война)</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:WWIIEuropeMay40.gif" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/WWIIEuropeMay40.gif/220px-WWIIEuropeMay40.gif" decoding="async" width="220" height="171" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/WWIIEuropeMay40.gif/330px-WWIIEuropeMay40.gif 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/WWIIEuropeMay40.gif/440px-WWIIEuropeMay40.gif 2x" data-file-width="890" data-file-height="690" /></a><figcaption>Германското настъпление в Белгия и Северна Франция от 10 май до 4 юни 1940 г. заобикаля <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%E2%80%9C" title="Линия „Мажино“">Линията „Мажино“</a></figcaption></figure> През април 1940 година Германия <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D1%8E%D0%B1%D1%83%D0%BD%D0%B3%E2%80%9C" title="Операция „Везерюбунг“">напада Дания и Норвегия</a>, за да подсигури доставките си на <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0" title="Желязна руда">желязна руда</a> от <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Швеция">Швеция</a>, които Съюзниците <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%E2%80%9C" title="Операция „Уилфред“">се опитват да прекъснат</a>.<a href="#cite_note-Murray200157&#32;–&#32;63-93">[93]</a> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Дания">Дания</a> капитулира за няколко часа, а <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Норвегия">Норвегия</a> е окупирана след два месеца,<a href="#cite_note-Commager20049-94">[94]</a> въпреки помощта от Съюзниците. Във Великобритания недоволството от провеждането на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Норвежка кампания">Норвежката кампания</a> предизвиква правителствена криза и на 10 май 1940 година за министър-председател е избран <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD_%D0%A7%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BB" title="Уинстън Чърчил">Уинстън Чърчил</a>.<a href="#cite_note-Reynolds200676-95">[95]</a> На същия ден Германия започва <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Франция">настъпление срещу Франция</a>. За да заобиколят силно укрепената <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE%E2%80%9C" title="Линия „Мажино“">Линия „Мажино“</a> по френско-германската граница, германците насочват атаката си към неутралните държави <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Белгия">Белгия</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Нидерландия">Нидерландия</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%9B%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3" title="Германско нападение срещу Люксембург">Люксембург</a>.<a href="#cite_note-Evans2008122&#32;–&#32;123-96">[96]</a> Те извършват обходна маневра през <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Ардени">Ардените</a>,<a href="#cite_note-Keegan199759&#32;–&#32;60-97">[97]</a> които Съюзниците погрешно смятат за непроходима естествена преграда за бронираната техника.<a href="#cite_note-Regan2004152-98">[98]</a><a href="#cite_note-Liddell_Hart197748-99">[99]</a> Чрез успешното прилагане на новата тактика на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Светкавична война">светкавична война</a>, Вермахтът бързо достига до <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%88" class="mw-redirect" title="Ламанш">Ламанш</a> и откъсва от Франция съюзническите сили в Белгия. В началото на юни Великобритания успява <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%BE%E2%80%9C" title="Операция „Динамо“">да евакуира</a> от континента голяма част от съюзническите войски, които обаче са принудени да изоставят почти цялото си оборудване.<a href="#cite_note-Keegan199766&#32;–&#32;67-100">[100]</a> На 10 юни Италия <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Битка за Алпите">напада Франция</a>, обявявайки война както на нея, така и на Великобритания.<a href="#cite_note-Overy1999207-101">[101]</a> Германците се насочват на юг срещу отслабената френска армия и на 14 юни влизат в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6" title="Париж">Париж</a>. Осем дни по-късно Франция <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B5_(1940)" title="Компиенско примирие (1940)">сключва примирие</a> – страната е разделена на зони, окупирани <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Германска окупация на Франция">от Германия</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Италианска окупация на Франция">от Италия</a>,<a href="#cite_note-Umbreit1991311-102">[102]</a> а между тях остава остатъчна марионетна държава, ръководена от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D0%B8%D1%88%D0%B8" title="Режим от Виши">Режима от Виши</a> начело с маршал <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD" title="Филип Петен">Филип Петен</a>, която, макар и официално неутрална, е силно свързана с Германия. Франция на Петен запазва флота си, който Великобритания <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%81_%D0%B5%D0%BB-%D0%9A%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%80" title="Нападение срещу Мерс ел-Кебир">напада</a> на 3 юли в опит да предотврати предаването му на Германия.<a href="#cite_note-Brown2004198-103">[103]</a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Британия">Битката за Британия</a> започва в началото на юли с нападения на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%84%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%84%D0%B5" title="Луфтвафе">Луфтвафе</a> срещу кораби и пристанища,<a href="#cite_note-Keegan199772-104">[104]</a><a href="#cite_note-Murray1983-105">[105]</a> а през август германците предприемат <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%90%D0%B4%D0%BB%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3%E2%80%9C" title="Операция „Адлертаг“">кампания за установяване на въздушно превъзходство</a>, която обаче не успява да надделее над британските <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Кралски военновъздушни сили">Кралски военновъздушни сили</a>. По тази причина на 17 септември <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2%E2%80%9C" title="Операция „Морски лъв“">планираният германски десант</a> във Великобритания е отложен за неопределено време. Вместо това се засилват германските <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Стратегическа бомбардировка">стратегически бомбардировки</a>, които в кампанията „<a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D1%86" title="Блиц">Блиц</a>“ включват и нощни нападения срещу <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Лондон">Лондон</a> и други градове, но не успяват да засегнат чувствително британските военни възможности<a href="#cite_note-Murray1983-105">[105]</a> и като цяло са прекратени през май 1941 година.<a href="#cite_note-Dear2001108&#32;–&#32;109-106">[106]</a> Използвайки завзетите френски пристанища, германският военноморски флот постига успехи срещу британското корабоплаване в Атлантическия океан.<a href="#cite_note-Goldstein200435-107">[107]</a> Британците все пак отбелязват значителна победа на 27 май 1941 година, когато потопяват линейния кораб „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA_(%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1)" title="Бисмарк (линеен кораб)">Бисмарк</a>“.<a href="#cite_note-Steury1987209-108">[108]</a><a href="#cite_note-Zetterling2009282-109">[109]</a> Развитието на военните действия в Западна Европа постепенно променя политиката на неутралитет на Съединените щати. Още през ноември 1939 година те започват да оказват известна помощ на Китай и Съюзниците, променяйки приетите по-рано <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Закони за неутралитета">Закони за неутралитета</a>, така че да позволят продажбата на военни стоки на воюващите страни.<a href="#cite_note-Overy1999328&#32;–&#32;330-110">[110]</a> През 1940 година, след падането на Париж, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Военноморски сили на Съединените американски щати">американският военноморски флот</a> е значително увеличен, а през септември Съединените щати <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%E2%80%9E%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%E2%80%9C" title="Споразумение „Разрушители срещу бази“">предават на Великобритания</a> 50 <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Разрушител">разрушителя</a> срещу правото на ползване на британски военни бази в Западното полукълбо.<a href="#cite_note-Maingot199452-111">[111]</a> През декември 1940 година президентът <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A0%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%82" class="mw-redirect" title="Франклин Рузвелт">Франклин Рузвелт</a> обвинява Хитлер в планове да завладее света и изключва всякакви преговори с него, обявявайки се за превръщането на Съединените щати в „<a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0" title="Арсенал на демокрацията">арсенал на демокрацията</a>“ чрез програми за подпомагане на британците като „<a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC" title="Заем-наем">Заем-наем</a>“. По това време американците започват да изготвят стратегически планове за пълномащабно настъпление срещу Германия.<a href="#cite_note-Skinner_Watson2013-112">[112]</a> Въпреки това и през 1941 година общественото мнение в Съединените щати продължава да се противопоставя на пряка военна намеса на страната в конфликта.<a href="#cite_note-Cantril1940390-113">[113]</a> В края на септември 1940 година <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Страните от Оста">страните от Оста</a> формално се свързват чрез <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" class="mw-redirect" title="Тристранния пакт">Тристранния пакт</a>, според който трите държави трябва заедно да влязат във война срещу всяка нападнала ги страна, с изключение на Съветския съюз.<a href="#cite_note-Bilhartz2007179-114">[114]</a> Пактът се разширява през ноември, когато към него се присъединяват Унгария, Словакия и Румъния.<a href="#cite_note-Dear2001877-115">[115]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Средиземноморието_(1940_–_1941)">Средиземноморието (1940 – 1941)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Средиземноморието (1940 – 1941)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Средиземноморието (1940 – 1941)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Средиземноморски театър">Средиземноморски театър</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:9_Div_Tobruk(AWM_020779).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b8/9_Div_Tobruk%28AWM_020779%29.jpg/220px-9_Div_Tobruk%28AWM_020779%29.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b8/9_Div_Tobruk%28AWM_020779%29.jpg/330px-9_Div_Tobruk%28AWM_020779%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b8/9_Div_Tobruk%28AWM_020779%29.jpg/440px-9_Div_Tobruk%28AWM_020779%29.jpg 2x" data-file-width="640" data-file-height="479" /></a><figcaption>Австралийски войници по време на <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%BA" class="mw-redirect" title="Обсадата на Тобрук">обсадата на Тобрук</a> в Северна Африка през август 1941 г.</figcaption></figure> През юни 1940 година италианските войски <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B0_(1940_%E2%80%93_1942)" class="mw-redirect" title="Обсада на Малта (1940 – 1942)">нападат и обсаждат</a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B0" title="Малта">Малта</a> – британско владение в Средиземно море. В края на лятото и началото на есента италианците <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италианско завземане на Британска Сомалия">завземат Британска Сомалия</a> и <a href="/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Египетска операция">нападат Египет</a>, намиращ се под британски контрол. През октомври Италия <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Италианско-гръцка война">атакува и Гърция</a>, но нападението е отблъснато с тежки жертви за италианците и кампанията приключва след няколко дни с ограничени териториални промени.<a href="#cite_note-Clogg2002118-116">[116]</a> Германия започва да се подготвя за интервенция на Балканите в помощ на Италия, за да предотврати създаването там на британски плацдарм, който би застрашил румънските нефтени полета, както и за да се противопостави на британската хегемония в Средиземноморието.<a href="#cite_note-Evans2008146,&#32;152-117">[117]</a><a href="#cite_note-United_States_Army19864&#32;–&#32;6-118">[118]</a> През декември 1940 година войските на Британската империя започват <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%81%E2%80%9C" title="Операция „Компас“">контранастъпление в Египет</a>, както и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източноафриканска кампания (Втора световна война)">срещу Италианска Източна Африка</a>.<a href="#cite_note-Jowett20019&#32;–&#32;10-119">[119]</a> И двете операции имат голям успех – към началото на февруари 1941 година Италия губи контрол над източна Либия, като много войници са взети в плен. <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Реджа Марина">Италианският флот</a> също търпи тежки поражения, като три разрушителя са извадени от строя в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Битка при Таранто">атака при Таранто</a>, а още няколко кораба са неутрализирани в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D1%81_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD" title="Битка при нос Матапан">битката при нос Матапан</a>.<a href="#cite_note-Jackson2006106-120">[120]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11,_Nordafrika,_Panzer_III_in_Fahrt.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11%2C_Nordafrika%2C_Panzer_III_in_Fahrt.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11%2C_Nordafrika%2C_Panzer_III_in_Fahrt.jpg" decoding="async" width="220" height="134" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11%2C_Nordafrika%2C_Panzer_III_in_Fahrt.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11%2C_Nordafrika%2C_Panzer_III_in_Fahrt.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11%2C_Nordafrika%2C_Panzer_III_in_Fahrt.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_101I-783-0109-11%2C_Nordafrika%2C_Panzer_III_in_Fahrt.jpg 2x" data-file-width="741" data-file-height="452" /></a><figcaption>Германски танкове от <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81" title="Германски африкански корпус">Африканския корпус</a> се придвижват през пустинята на Северна Африка през 1941 г.</figcaption></figure> Неуспехите на Италия карат Германия да <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%97%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B5%E2%80%9C" title="Операция „Зоненблуме“">изпрати експедиционни сили</a> в Северна Африка и в края на март 1941 година <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81" title="Германски африкански корпус">Африканският корпус</a> на <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD_%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BB" title="Ервин Ромел">Ервин Ромел</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Кампания в Западната пустиня">започва настъпление</a>, с което отблъсква британските сили в Либия.<a href="#cite_note-Laurier20017&#32;–&#32;8-121">[121]</a> За по-малко от месец силите на Тристранния пакт навлизат в западен Египет и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%BA" title="Обсада на Тобрук">обсаждат пристанището Тобрук</a>.<a href="#cite_note-Murray2001263&#32;–&#32;276-122">[122]</a> До ноември британците <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D1%8A%D1%80%E2%80%9C" title="Операция „Крусейдър“">провеждат контранастъпление</a>, което отблъсква силите на Оста до началните им позиции.<a href="#cite_note-Beevor2012224&#32;–&#32;228-123">[123]</a> В началото на март 1941 година <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a>, а в края на месеца и <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Югославия">Югославия</a>, се присъединяват към Тристранния пакт, но няколко дни по-късно <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82_%D0%B2_%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Преврат в Югославия">югославското правителство е свалено</a> от пробритански офицери. Германия отговаря на 6 април чрез <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Балканска кампания">Балканската кампания</a> с едновременно нападение <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Югославска операция">срещу Югославия</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Гърция">Гърция</a>, като и двете страни са завзети в рамките на месец.<a href="#cite_note-Gilbert1989174&#32;–&#32;175-124">[124]</a> С успешен <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Битка за Крит">въздушен десант</a> на остров Крит в края на май приключва германското завоюване на Балканите.<a href="#cite_note-Gilbert1989184&#32;–&#32;187-125">[125]</a> Въпреки че победата на Тристранния пакт е бърза, през следващите години в Югославия се развива мащабна и кървава <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Партизанска война">партизанска война</a>.<a href="#cite_note-Gilbert1989208,&#32;575,&#32;604-126">[126]</a> В Близкия Изток през май 1941 силите на Британската империя <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Англо-иракска война">потушават въстание</a> в <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA" title="Ирак">Ирак</a>, подпомагано от германската авиация, базирана в <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%9B%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD" title="Френски мандат в Сирия и Ливан">контролираната от Режима от Виши Сирия</a>.<a href="#cite_note-Watson200380-127">[127]</a> През юни и юли британците, подпомагани от сили на „<a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Сражаваща се Франция">Сражаваща се Франция</a>“, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Сирийско-ливанска операция">окупират Сирия и Ливан</a>.<a href="#cite_note-Morrisey2019119&#32;–&#32;126-128">[128]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Нападение_на_Оста_срещу_Съветския_съюз_(1941)"><span id=".D0.9D.D0.B0.D0.BF.D0.B0.D0.B4.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.9E.D1.81.D1.82.D0.B0_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.A1.D1.8A.D0.B2.D0.B5.D1.82.D1.81.D0.BA.D0.B8.D1.8F_.D1.81.D1.8A.D1.8E.D0.B7_.281941.29">Нападение на Оста срещу Съветския съюз (1941)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Нападение на Оста срещу Съветския съюз (1941)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Нападение на Оста срещу Съветския съюз (1941)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източен фронт (Втора световна война)">Източен фронт (Втора световна война)</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Second_world_war_europe_animation_large_de.gif" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Second_world_war_europe_animation_large_de.gif/220px-Second_world_war_europe_animation_large_de.gif" decoding="async" width="220" height="229" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Second_world_war_europe_animation_large_de.gif/330px-Second_world_war_europe_animation_large_de.gif 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Second_world_war_europe_animation_large_de.gif/440px-Second_world_war_europe_animation_large_de.gif 2x" data-file-width="960" data-file-height="1000" /></a><figcaption>Анимирана карта на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Европейски театър (Втора световна война)">Европейския театър</a> през 1939 – 1945 г.: в червено – Западните Съюзници и Съветският съюз след 1941 г.; в зелено – Съветският съюз до 1941 г.; в синьо – страните от Тристранния пакт</figcaption></figure> Докато военната обстановка в Европа и Азия достига относителна стабилност, Германия, Япония и Съветският съюз се подготвят за ескалация на войната. При нарастващите опасения на Съветския съюз от засилващите се напрежения с Германия и при плановете на Япония да се възползва от войната в Европа, за да завземе богатите на природни ресурси европейски владения в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Югоизточна Азия">Югоизточна Азия</a>, през април 1941 година двете страни сключват <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Съветско-японски пакт">Пакт за взаимен неутралитет</a>.<a href="#cite_note-Garver1988114-129">[129]</a> В същото време Германия систематично се подготвя за нападение срещу Съветския съюз, струпвайки войски по съветската граница.<a href="#cite_note-Weinberg2005195-130">[130]</a> Хитлер е убеден, че отказът на Великобритания да се сложи край на войната се дължи на очакването, че рано или късно Съединените щати и Съветският съюз ще влязат във войната срещу Германия.<a href="#cite_note-Murray1983-105">[105]</a> По тази причина той се стреми към заздравяване на връзките със Съветския съюз или, в случай на неуспех, към неговото елиминиране като фактор във войната. През ноември 1940 година <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%A1%D0%A1%D0%A0_%D0%B2_%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт">двете страни преговарят</a> за присъединяването на Съветския съюз към Тристранния пакт и съветската страна проявява интерес, но исканите от нея отстъпки от Финландия, България, Турция и Япония са неприемливи за германците. Така на 18 декември 1940 година Хитлер издава заповед за започване на подготовка за нападение срещу Съветския съюз.<a href="#cite_note-Shirer1990810&#32;–&#32;812-131">[131]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:German_troops_in_Russia,_1941_-_NARA_-_540155.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/German_troops_in_Russia%2C_1941_-_NARA_-_540155.jpg/220px-German_troops_in_Russia%2C_1941_-_NARA_-_540155.jpg" decoding="async" width="220" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/German_troops_in_Russia%2C_1941_-_NARA_-_540155.jpg/330px-German_troops_in_Russia%2C_1941_-_NARA_-_540155.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/German_troops_in_Russia%2C_1941_-_NARA_-_540155.jpg/440px-German_troops_in_Russia%2C_1941_-_NARA_-_540155.jpg 2x" data-file-width="2943" data-file-height="1878" /></a><figcaption>Германски войници по време на настъплението на Оста в Съветския съюз през 1941 година</figcaption></figure> На 22 юни 1941 година Германия обвинява Съветския съюз в заговор срещу нея и го напада с <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0%E2%80%9C" title="Операция „Барбароса“">Операция „Барбароса“</a>. Германците са подкрепени от Италия и Румъния, към които малко по-късно се присъединяват Финландия и Унгария.<a href="#cite_note-Klooz2013-132">[132]</a> Основните цели на изненадващото настъпление<a href="#cite_note-Sella1978555&#32;–&#32;583-133">[133]</a> са <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Прибалтика">Прибалтика</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Москва">Москва</a> и <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Украйна">Украйна</a>, като стратегическата цел е към края на кампанията от 1941 година да се достигне <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA_%E2%80%93_%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BD%E2%80%9C" title="Линия „Архангелск – Астрахан“">Линията „Архангелск – Астрахан“</a> от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Каспийско море">Каспийско</a> до <a href="/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5_(%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F)" title="Бяло море (Русия)">Бяло море</a>. Целта на Хитлер е да елиминира Съветския съюз като военна сила, да ликвидира <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Комунизъм">комунизма</a>, да създаде пропагандираното от него „<a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Жизнено пространство">жизнено пространство</a>“<a href="#cite_note-Kershaw200766&#32;–&#32;69-134">[134]</a> чрез <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%E2%80%9E%D0%9E%D1%81%D1%82%E2%80%9C" title="Генерален план „Ост“">етническо прочистване и колонизация</a> в Източна Европа<a href="#cite_note-Steinberg1995620&#32;–&#32;651-135">[135]</a> и да си осигури достъп до стратегически природни ресурси, необходими за войната с останалите съперници на Германия.<a href="#cite_note-Hauner197815&#32;–&#32;32-136">[136]</a> Макар преди войната <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Червена армия">Червената армия</a> да се подготвя за стратегическо контранастъпление,<a href="#cite_note-Roberts19951293&#32;–&#32;1396-137">[137]</a> успехът на Операция „Барбароса“ принуждава съветското командване да премине към стратегическа отбрана. През лятото Тристранният пакт напредва бързо в съветска територия, причинявайки огромни загуби в хора и техника. В средата на август обаче, германското командване решава да <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA_(1941)" title="Битка при Смоленск (1941)">спре настъплението</a> на значително отслабената <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%E2%80%9E%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%E2%80%9C" title="Група армии „Център“">Група армии „Център“</a> и да пренасочи <a href="/wiki/2-%D1%80%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F_(%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%85%D1%82)" title="2-ра танкова армия (Вермахт)">2-ра танкова армия</a> в помощ на настъплението към централна Украйна и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" class="mw-redirect" title="Ленинград">Ленинград</a>.<a href="#cite_note-Wilt1981187&#32;–&#32;191-138">[138]</a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2_(1941)" title="Битка при Киев (1941)">Киевската офанзива</a> се превръща в голям успех и води до обкръжението и ликвидирането на четири съветски армии, като открива пътя за настъпление <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Кримска кампания">към Крим</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941)" title="Харковска операция (1941)">към индустриализираната Източна Украйна</a>.<a href="#cite_note-Erickson2003114&#32;–&#32;37-139">[139]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg/220px-RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg" decoding="async" width="220" height="135" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg/330px-RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg/440px-RIAN_archive_2153_After_bombing.jpg 2x" data-file-width="2976" data-file-height="1823" /></a><figcaption>Съветски цивилни напускат разрушените си домове след германска бомбардировка по време на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" class="mw-redirect" title="Блокадата на Ленинград">блокадата на Ленинград</a>, 10 декември 1942 г.</figcaption></figure> Отклоняването на три четвърти от войските на Тристранния пакт и по-голямата част от военновъздушните им сили от Франция и Средиземноморието към <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източен фронт (Втора световна война)">Източния фронт</a><a href="#cite_note-Glantz20019-140">[140]</a> подтиква Великобритания да преосмисли общата си стратегия.<a href="#cite_note-Farrell1993599&#32;–&#32;625-141">[141]</a> През юли тя сключва със Съветския съюз <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Англо-съветско споразумение">военен съюз срещу Германия</a>,<a href="#cite_note-Keeble199029-142">[142]</a> след което двете страни <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD" title="Британско-съветска окупация на Иран">нападат неутралния Иран</a>, за да подсигурят <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Персийски коридор">Персийския коридор</a> за доставки и иранските нефтени полета.<a href="#cite_note-Bueno_de_Mesquita2003425-143">[143]</a> През август Великобритания и Съединените щати заедно публикуват <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Атлантическа харта">Атлантическата харта</a>, очертаваща целите на двете страни във войната, въпреки че американците все още не участват официално в нея.<a href="#cite_note-Beevor2012220-144">[144]</a> Към октомври Тристранният пакт е постигнал оперативните си цели в Украйна и Прибалтика, като все още продължават само обсадите на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Блокада на Ленинград">Ленинград</a> и на <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Обсада на Севастопол (1941 – 1942)">Севастопол</a>.<a href="#cite_note-Kleinfeld1983122&#32;–&#32;128-145">[145]</a><a href="#cite_note-Jukes2001113-146">[146]</a> Възобновено е <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Битка при Москва">масивното настъпление към Москва</a> и след два месеца яростни сражения при все по-лоши метеорологични условия германската армия почти достига крайните предградия на Москва, където изтощените войски са принудени да спрат напредването си.<a href="#cite_note-Glantz200126-147">[147]</a><a href="#cite_note-Reinhardt1992227-148">[148]</a> Силите на Тристранния пакт завземат обширни територии, но кампанията им не постига основните си цели – двата главни съветски града не са превзети, съветската способност за съпротива не е пречупена и Съветският съюз запазва значителна част от военния си потенциал. Това слага край на етапа на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Светкавична война">светкавичната война</a> в Европа.<a href="#cite_note-Milward1964499&#32;–&#32;518-149">[149]</a> В началото на декември продължаващата <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2" title="Мобилизационен резерв">мобилизация</a><a href="#cite_note-Rotundo198621&#32;–&#32;28-150">[150]</a> позволява на Съветския съюз да постигне числено равновесие с войските на Тристранния пакт.<a href="#cite_note-Glantz200126-147">[147]</a> Това, както и разузнавателните данни за минималния брой съветски войски в Далечния Изток, които биха задържали евентуално нападение на японската <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Квантунска армия">Квантунска армия</a>,<a href="#cite_note-Deighton1993479-151">[151]</a> дават възможност на съветското командване да започне на 5 декември масирано контранастъпление по целия фронт, което изтласква силите на оста със 100 до 250 километра на запад.<a href="#cite_note-Beevor199841&#32;–&#32;42-152">[152]</a><a href="#cite_note-Evans2008213&#32;–&#32;214-153">[153]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Начало_на_войната_в_Тихия_океан_(1941)">Начало на войната в Тихия океан (1941)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Начало на войната в Тихия океан (1941)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Начало на войната в Тихия океан (1941)">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Тихоокеански театър (Втора световна война)">Тихоокеански театър (Втора световна война)</a></div></dd></dl> Още през 1939 година Съединените щати се отхвърлят от търговския си договор с Япония, а с въвеждането на забрана за износа на <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE" title="Авиационно гориво">авиационно гориво</a> през юли 1940 година започват да оказват засилващ се стопански натиск срещу нея. През есента на 1939 година Япония провежда своето <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1939)" title="Чаншайска операция (1939)">първо нападение срещу Чанша</a>, стратегически важен китайски град, но е отблъсната.<a href="#cite_note-Jowett200214-154">[154]</a> Въпреки <a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Зимно настъпление">няколкото настъпления</a> от двете страни, към 1940 година войната между Китай и Япония достига до патово положение. За да засили натиска върху Китай като блокира възможностите му за снабдяване и за да разположи по-добре силите си в случай на война със западните сили, през септември Япония <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Японско нахлуване в Индокитай">окупира северен Френски Индокитай</a>.<a href="#cite_note-Overy1999289-155">[155]</a> В отговор Съединените щати налагат <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%BE" title="Ембарго">ембарго</a> върху доставките за Япония на желязо, стомана и машинни части.<a href="#cite_note-Morison200260-156">[156]</a> През втората половина на 1940 година китайските комунисти започват <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Битка на стоте полка">настъпление в централен Китай</a>, в отговор на което японците предприемат в окупираните от тях области <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%E2%80%9E%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%E2%80%9C" title="Политика на трите „всичко“">драстични мерки</a> за отслабване на човешките и материални ресурси на комунистите.<a href="#cite_note-Joes2004224-157">[157]</a> Продължаващото напрежение между китайските комунисти и националисти прераства във <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D1%81_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Инцидент с Нова четвърта армия">въоръжени сблъсъци</a> през януари 1941 година, което практически слага край на сътрудничеството между тях.<a href="#cite_note-Fairbank2006320-158">[158]</a> През март японско настъпление е отблъснато при <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%B9" title="Шангайски бой">при Шангао</a>, а през септември японците правят нов <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941)" title="Чаншайска операция (1941)">неуспешен опит</a> да превземат Чанша.<a href="#cite_note-Hsu197130,&#32;33-159">[159]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Carrier_shokaku.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Carrier_shokaku.jpg/220px-Carrier_shokaku.jpg" decoding="async" width="220" height="166" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Carrier_shokaku.jpg/330px-Carrier_shokaku.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/Carrier_shokaku.jpg/440px-Carrier_shokaku.jpg 2x" data-file-width="5594" data-file-height="4232" /></a><figcaption>Японски изтребители „<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%86%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%88%D0%B8_A6M" title="Мицубиши A6M">Мицубиши A6M</a>“ на самолетоносача „<a href="/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D1%83" title="Шокаку">Шокаку</a>“ в навечерието на нападението срещу Пърл Харбър</figcaption></figure> Германските успехи в Европа окуражават Япония да засили натиска си върху европейските владения в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Югоизточна Азия">Югоизточна Азия</a>. Нидерландското правителство се съгласява да предостави на Япония известни доставки на нефт от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Нидерландска Индия">Нидерландска Индия</a>, но преговорите за увеличен достъп до тамошните ресурси се провалят през юни 1941 година.<a href="#cite_note-ibiblio.org2013b-160">[160]</a> През юли Япония изпраща свои войски в южен Френски Индокитай, застрашавайки британските и нидерландски владения в региона. Съединените щати, Великобритания и други западни правителства реагират със замразяване на японски активи и пълно нефтено ембарго.<a href="#cite_note-Anderson1975201-161">[161]</a><a href="#cite_note-Evans2012456-162">[162]</a> По това време Япония <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%B5%D0%BD" title="Кантокуен">планира нападение срещу Съветския съюз</a> с намерението да се възползва от германското настъпление на запад, но след налагането на санкциите се отказва от операцията.<a href="#cite_note-Coox19851046&#32;–&#32;1049-163">[163]</a> От началото на 1941 година Съединените щати и Япония водят преговори в опит да подобрят влошените си отношения, без да постигнат особен напредък.<a href="#cite_note-ibiblio.org2013c113&#32;–&#32;127-164">[164]</a> Същевременно Съединените щати, Великобритания и Нидерландия водят тайни разговори за съвместна защита на териториите си в случай на японско нападение срещу тях.<a href="#cite_note-Matloff195363&#32;–&#32;96-165">[165]</a> Американците подсилват отбраната на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Филипини">Филипините</a>, американско владение в Югоизточна Азия, което трябва да получи независимост през 1946 година, и предупреждават Япония, че ще реагират при японско нападение срещу всяка от „съседните страни“.<a href="#cite_note-Matloff195363&#32;–&#32;96-165">[165]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:The_USS_Arizona_(BB-39)_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/The_USS_Arizona_%28BB-39%29_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg/220px-The_USS_Arizona_%28BB-39%29_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg" decoding="async" width="220" height="174" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/The_USS_Arizona_%28BB-39%29_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg/330px-The_USS_Arizona_%28BB-39%29_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/The_USS_Arizona_%28BB-39%29_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg/440px-The_USS_Arizona_%28BB-39%29_burning_after_the_Japanese_attack_on_Pearl_Harbor_-_NARA_195617_-_Edit.jpg 2x" data-file-width="2940" data-file-height="2326" /></a><figcaption>Американският дреднаут „<a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0_(BB-39)" class="mw-redirect" title="Аризона (BB-39)">Аризона</a>“, потопен при <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Нападение над Пърл Харбър">нападението срещу Пърл Харбър</a> на 7 декември 1941 година</figcaption></figure> Разочарована от липсата на напредък в преговорите и засегната от американско-британско-нидерландските санкции, Япония се подготвя за война. На 20 ноември е съставено ново правителство, начело с <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE" title="Хидеки Тоджо">Хидеки Тоджо</a>, което прави на американците последно предложение – спиране на американската помощ за Китай и вдигане на ембаргото срещу отказ от нападения в Югоизточна Азия и изтегляне на японците от южен Индокитай.<a href="#cite_note-ibiblio.org2013c113&#32;–&#32;127-164">[164]</a> В отговор на 26 ноември американците искат безусловно изтегляне на японските войски от Китай и сключване на договори за ненападение с всички тихоокеански сили.<a href="#cite_note-Larry_W._Jewell1996-166">[166]</a> Това на практика поставя Япония пред избор между пълен отказ от амбициите ѝ в Китай и завземане със сила на природните ресурси на Югоизточна Азия,<a href="#cite_note-Painter201226-167">[167]</a><a href="#cite_note-Wood20079-168">[168]</a> като японското командване изобщо не разглежда първата възможност, а за много военни самото нефтено ембарго е негласно обявяване на война.<a href="#cite_note-Lightbody2004125-169">[169]</a> Япония планира да завземе бързо европейските владения в Югоизточна Азия и да създаде дълбок защитен периметър до централния Тихи океан, след което да използва ресурсите на Югоизточна Азия, докато води изтощителна за противника защитна война на много широк фронт.<a href="#cite_note-Weinberg2005310-170">[170]</a><a href="#cite_note-Dower19865-171">[171]</a> За да се предотврати американската намеса в първоначалния етап, част от плана е от самото начало да се неутрализира <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%BB%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Тихоокеански флот на Съединените щати">Тихоокеанския флот на Съединените щати</a> и американските сили на Филипините.<a href="#cite_note-Wood200711&#32;–&#32;12-172">[172]</a> На 7 декември (8 декември в азиатските часови пояси) 1941 година Япония извършва почти едновременни нападения срещу британски и американски бази в Тихоокеанския регион,<a href="#cite_note-Wohlstetter1962341&#32;–&#32;343-173">[173]</a> включително <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Нападение над Пърл Харбър">срещу американския флот в Пърл Харбър</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Филипинска операция (1941 – 1942)">срещу Филипините</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Малайска операция">срещу Британска Малая</a><a href="#cite_note-Wohlstetter1962341&#32;–&#32;343-173">[173]</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Хонконгска битка">срещу Британски Хонконг</a>.<a href="#cite_note-Keegan1989256&#32;–&#32;257-174">[174]</a> В резултат на нападенията Съединените щати, Великобритания, Китай, Австралия и няколко други държави официално обявяват война на Япония, докато Съветският съюз, ангажиран с тежки военни действия в Европа, запазва неутралитет.<a href="#cite_note-Dunn1998157-175">[175]</a> Германия, последвана от останалите страни от Тристранния пакт, обявява война на Съединените щати в знак на солидарност с Япония и позовавайки се на американски нападения срещу германски военни кораби.<a href="#cite_note-Klooz2013-132">[132]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Край_на_напредването_на_Оста_(1942_–_1943)">Край на напредването на Оста (1942 – 1943)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Край на напредването на Оста (1942 – 1943)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Край на напредването на Оста (1942 – 1943)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Casablanca-Conference.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Casablanca-Conference.jpg/220px-Casablanca-Conference.jpg" decoding="async" width="220" height="199" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Casablanca-Conference.jpg/330px-Casablanca-Conference.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Casablanca-Conference.jpg/440px-Casablanca-Conference.jpg 2x" data-file-width="640" data-file-height="578" /></a><figcaption>Американският президент <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%82" title="Франклин Делано Рузвелт">Франклин Делано Рузвелт</a> и британският министър-председател <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD_%D0%A7%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B8%D0%BB" title="Уинстън Чърчил">Уинстън Чърчил</a> по време на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Конференция в Казабланка">Конференцията в Казабланка</a>, януари 1943 година</figcaption></figure> На 1 януари 1942 година <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%B8" title="Четирима полицаи">четирите главни сили</a> сред Съюзниците<a href="#cite_note-Bosworth2015313&#32;–&#32;314-176">[176]</a> – Съветският съюз, Китай, Великобритания и Съединените щати, – заедно с 22 по-малки страни или правителства в изгнание, обявяват <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" title="Декларация на Обединените нации">Декларацията на Обединените нации</a>, с която потвърждават Атлантическата харта<a href="#cite_note-Mingst200722-177">[177]</a> и се договарят да не сключват <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B8%D1%80" title="Сепаративен мир">сепаративен мир</a> със страните от Тристранния пакт.<a href="#cite_note-Shirer1990904-178">[178]</a> През цялата 1942 година Съюзниците водят дискусии за общата стратегия, която да следват. Всички са съгласни, че главната цел е <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Първо Европа">разгромът на Германия</a>. Американците предпочитат <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D1%85%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%80%E2%80%9C" title="Операция „Следжхамър“">пряко пълномащабно нападение</a> през Франция. Съветският съюз също иска отварянето на втори фронт в Европа. Британците, от друга страна, се застъпват за операции в периферни зони, които да изтощят германците, предизвиквайки деморализация и засилвайки вътрешната съпротива, като същевременно се провеждат тежки бомбардировки над самата Германия, а едва след това да се проведе предимно танково настъпление.<a href="#cite_note-Matloff195397&#32;–&#32;119-179">[179]</a> В крайна сметка британците успяват да убедят американците, че десант във Франция е невъзможен през 1942 година и вместо това Западните Съюзници трябва да се концентрират върху изтласкването на Тристранния пакт от Северна Африка.<a href="#cite_note-Matloff1953266&#32;–&#32;292-180">[180]</a> На <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Конференция в Казабланка">Конференцията в Казабланка</a> в началото на 1943 година Съюзниците повтарят позициите си от Декларацията на Обединените нации и се обявяват за <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Безусловна капитулация">безусловна капитулация</a> на противника. Британците и американците се договарят да продължат натиска в Средиземноморието, като нападнат Сицилия и подсигурят трайно средиземноморските пътища за снабдяване.<a href="#cite_note-Matloff195918&#32;–&#32;42-181">[181]</a> Първоначално британците се застъпват за интервенция на Балканите, която да привлече и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Турция">Турция</a> във войната, но към май 1943 година американците успяват да ги убедят да ограничат операциите в Средиземноморието до десант в континентална Италия и да се подготвят за навлизане във Франция през следващата година.<a href="#cite_note-Matloff1959126&#32;–&#32;145-182">[182]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Тихоокеанският_театър_(1942_–_1943)">Тихоокеанският театър (1942 – 1943)</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Тихоокеанският театър (1942 – 1943)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Тихоокеанският театър (1942 – 1943)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png/220px-Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png" decoding="async" width="220" height="169" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png/330px-Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png/440px-Second_world_war_asia_1937-1942_map_en6.png 2x" data-file-width="1298" data-file-height="998" /></a><figcaption>Карта на японските военни операции до средата на 1942 година</figcaption></figure> Към края на април 1942 година Япония и нейният съюзник <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4" title="Тайланд">Тайланд</a> почти изцяло са завзели <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Бирманска операция (1941 – 1942)">Бирма</a>, Малая, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Операция в Нидерландска Индия">Нидерландска Индия</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Сингапурска битка">Сингапур</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Рабаулска битка">Рабаул</a>, причинявайки тежки загуби на съюзническите войски и взимайки голям брой военнопленници.<a href="#cite_note-Beevor2012247&#32;–&#32;267,&#32;345-183">[183]</a> Въпреки <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Филипинска операция (1941 – 1942)">упоритата съпротива</a> на филипинските и американските сили, и Филипините са окупирани през май, а правителството им заминава в изгнание.<a href="#cite_note-Lewis1953529-184">[184]</a> Японският флот също постига победи <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Куантанска битка">в Южнокитайско море</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%AF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Битка в Яванско море">в Яванско море</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%B4_%D0%B2_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Рейд в Индийския океан">в Индийския океан</a>,<a href="#cite_note-Grove1995362-185">[185]</a> а военновъздушните сили <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD" title="Бомбардировка на Дарвин">бомбардират Дарвин</a> в Австралия. Тези лесни победи срещу неподготвените Западни Съюзници правят японците самонадеяни, като в същото време силите им са разпръснати на широк фронт.<a href="#cite_note-Perez1998145-186">[186]</a> В началото на май 1942 година Япония започва действия за <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%BE%E2%80%9C" title="Операция „Мо“">завземането на Порт Морсби</a> с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82" title="Морски десант">морски десант</a>, като по този начин цели да прекъсне съобщенията и транспортните връзки между Съединените щати и Австралия. Планираното нападение е осуетено, след като съюзническа военноморска група, включваща два американски самолетоносача, се сблъсква с японския флот без явен победител в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Битка в Коралово море">битката в Коралово море</a>.<a href="#cite_note-Maddox1992111&#32;–&#32;112-187">[187]</a> Следващият план на Япония, предизвикан от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%82%D1%8A%D0%BB" title="Рейд на Дулитъл">американските бомбардировки на Токио</a>, е да завземе атола <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B5%D0%B9" title="Мидуей">Мидуей</a> и да въвлече американските самолетоносачи в битка, в която да бъдат унищожени. Същевременно, за отклоняване на вниманието, японците изпращат сили, които да <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Алеутска операция">окупират Алеутските острови</a>.<a href="#cite_note-Salecker2001186-188">[188]</a> В средата на май Япония започва и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%8A%D0%B4%D0%B7%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%94%D0%B7%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Джъдзянско-Дзянсийска операция">Джъдзянско-Дзянсийската операция</a> в Китай, за да отмъсти на китайците, подпомогнали оцелелите след бомбардировките на Токио американски пилоти.<a href="#cite_note-Schoppa201128-189">[189]</a><a href="#cite_note-Chevrier200419-190">[190]</a> В началото на юни японците привеждат плановете си в действие, но американците, след като в края на май разбиват шифрите на японския флот, са напълно наясно с тях и постигат решаваща победа в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B5%D0%B9" title="Битка при Мидуей">битката при Мидуей</a>.<a href="#cite_note-Ropp2000368-191">[191]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg/220px-Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg" decoding="async" width="220" height="178" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg/330px-Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg/440px-Marines_rest_in_the_field_on_Guadalcanal.jpg 2x" data-file-width="740" data-file-height="600" /></a><figcaption>Американски морски пехотинци по време на <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Гуадалканалска операция">Гуадалканалската операция</a>, 1942 година</figcaption></figure> След като поражението при Мидуей значително ограничава капацитета ѝ за нападателни действия, Япония решава да се концентрира върху нов опит за завземане на Порт Морсби със <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Кокодска операция">сухопътна операция</a> в територията <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D1%83%D0%B0" title="Папуа">Папуа</a>.<a href="#cite_note-Weinberg2005339-192">[192]</a> Същевременно американците планират контранастъпление срещу японските позиции в южните <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Соломонови острови">Соломонови острови</a>, най-вече в <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB" title="Гуадалканал">Гуадалканал</a>, като първа стъпка към превземането на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%BB" title="Рабаул">Рабаул</a>, главната японска база в региона.<a href="#cite_note-Gilbert2003259-193">[193]</a> И двете страни започват да реализират плановете си през юли, но към средата на септември <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Гуадалканалска операция">битката за Гуадалканал</a> става приоритетна за японците и войските в Нова Гвинея се оттеглят от Порт Морсби на север, където се сблъскват с австралийски и американски части в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Бой за Буна-Гона">Боя за Буна-Гона</a>.<a href="#cite_note-Swain2001197-194">[194]</a> Гуадалканал скоро става център на усилията и за двете страни, които концентрират там значителни войски и множество кораби. В началото на 1943 година японците търпят поражение на острова и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D0%B5%E2%80%9C" title="Операция „Ке“">изтеглят войските си</a>.<a href="#cite_note-Hane2001340-195">[195]</a> В Бирма силите на Британската общност предприемат две операции. Първата, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Араканска операция">настъпление в Аракан</a> в края на 1942 година, приключва катастрофално с отстъпление към Индия през май 1943 година.<a href="#cite_note-Marston2005111-196">[196]</a> Втората е извеждане на <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B8" title="Чиндити">нередовни войски</a> в тила на японците през февруари, която към края на април е постигнала смесени резултати.<a href="#cite_note-Brayley20029-197">[197]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Източният_фронт_(1942_–_1943)">Източният фронт (1942 – 1943)</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Източният фронт (1942 – 1943)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Източният фронт (1942 – 1943)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ef/RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg/220px-RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg" decoding="async" width="220" height="79" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ef/RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg/330px-RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ef/RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg/440px-RIAN_archive_44732_Soviet_soldiers_attack_house.jpg 2x" data-file-width="2163" data-file-height="776" /></a><figcaption>Съветски войници в контраатака по време на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Сталинградската битка">Сталинградската битка</a>, февруари 1943 година</figcaption></figure> Въпреки значителните загуби, в началото на 1942 година Германия и нейните съюзници спират голямото съветско настъпление в централна и южна Русия, запазвайки повечето територии, завзети през предишната година.<a href="#cite_note-Glantz200131-198">[198]</a> През май германците отблъскват съветските настъпления <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%A4%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Керченско-Феодосийска операция">при Керч</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1942)" class="mw-redirect" title="Харковска операция (1942)">при Харков</a>,<a href="#cite_note-Read2004764-199">[199]</a> след което през юни започват главното си <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%BB%D0%B0%D1%83%E2%80%9C" title="Операция „Блау“">лятно настъпление</a> в южна Русия с цел да завземат <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%BD" title="Кубан">Кубанската степ</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD" title="Азербайджан">Бакинските нефтени полета</a>, задържайки в същото време позициите си в северната и централна част на фронта. Операцията се извършва от две обособени подразделения – <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%E2%80%9E%D0%90%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Група армии „А“">Група армии „А“</a> се придвижва към долното течение на <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BD" title="Дон">Дон</a> и на югоизток към <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7" title="Кавказ">Кавказ</a>, а <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%E2%80%9E%D0%91%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Група армии „Б“">Група армии „Б“</a> настъпва към река <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0" title="Волга">Волга</a>, където съветското командване организира основната си защита при <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Волгоград">Сталинград</a>.<a href="#cite_note-Davies2008100-200">[200]</a> До средата на ноември германците <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Сталинградска битка">почти превземат</a> Сталинград в ожесточени <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%BE%D0%B9" class="mw-redirect" title="Уличен бой">улични боеве</a>. Тогава започва и второто съветско зимно контранастъпление, включващо <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A3%D1%80%D0%B0%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Уран“">обход на германските сили при Сталинград</a> и нападение срещу <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81%E2%80%9C" title="Операция „Марс“">Ржевския клин</a> западно от Москва – първата операция се превръща в пълен разгром за германците, но втората завършва катастрофално за съветската армия.<a href="#cite_note-Beevor1998239&#32;–&#32;265,&#32;383&#32;–&#32;391-201">[201]</a><a href="#cite_note-Black2003119-202">[202]</a> До началото на февруари 1943 година германската армия понася огромни загуби и фронтовата линия е върната назад отвъд положението преди лятното германско настъпление. В средата на февруари, когато съветският натиск отслабва, германците организират поредно <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1943)" class="mw-redirect" title="Харковска операция (1943)">нападение при Харков</a>, създавайки <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BD_(%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE)" title="Клин (военно дело)">клин</a> във фронтовата линия при <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA" title="Курск">Курск</a>.<a href="#cite_note-Erickson2001142-203">[203]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Средиземноморието_и_Западна_Европа_(1942_–_1943)"><span id=".D0.A1.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B8.D0.B7.D0.B5.D0.BC.D0.BD.D0.BE.D0.BC.D0.BE.D1.80.D0.B8.D0.B5.D1.82.D0.BE_.D0.B8_.D0.97.D0.B0.D0.BF.D0.B0.D0.B4.D0.BD.D0.B0_.D0.95.D0.B2.D1.80.D0.BE.D0.BF.D0.B0_.281942_.E2.80.93_1943.29">Средиземноморието и Западна Европа (1942 – 1943)</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Средиземноморието и Западна Европа (1942 – 1943)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Средиземноморието и Западна Европа (1942 – 1943)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20,_Toulon,_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20%2C_Toulon%2C_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20%2C_Toulon%2C_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg" decoding="async" width="220" height="141" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20%2C_Toulon%2C_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20%2C_Toulon%2C_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20%2C_Toulon%2C_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_101I-027-1451-20%2C_Toulon%2C_franz%C3%B6sisches_Kriegsschiff.jpg 2x" data-file-width="792" data-file-height="508" /></a><figcaption>Френският крайцер „<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%B5%D0%B7" class="mw-redirect" title="Марсейез">Марсейез</a>“, потопен в пристанището на Тулон</figcaption></figure> През януари 1942 година италианците и германците започват ново настъпление в Северна Африка и до началото на февруари изтласкват британците до <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Газала">Газала</a>,<a href="#cite_note-Molinari200791-204">[204]</a> а в последвалото затишие се подготвят за нови настъпателни действия.<a href="#cite_note-Mitcham200731-205">[205]</a> Започналото в края на май <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Битка при Газала">настъпление на Оста</a> навлиза дълбоко в Египет, докато е спряно през юли <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Първа битка при Аламейн">при Аламейн</a>.<a href="#cite_note-Rich1992178-206">[206]</a> През август 1942 година Съюзниците <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC_%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%B0" title="Бой при Алам Халфа">отблъскват втора атака</a> срещу Аламейн,<a href="#cite_note-Keegan1997277-207">[207]</a> след което с тежки загуби успяват <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%E2%80%9C" title="Операция „Пиедестал“">да изпратят припаси</a> в обсадената Малта.<a href="#cite_note-Smith2002b-208">[208]</a> Няколко месеца по-късно Съюзниците започват <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Втора битка при Аламейн">собствено настъпление</a> при Аламейн, отблъскват силите на Тристранния пакт и започват да се придвижват на запад през Либия.<a href="#cite_note-Thomas19988-209">[209]</a> През ноември <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BB%E2%80%9C" title="Операция „Факел“">британско-американски десант</a> в Северозападна Африка със съдействието на част от френската колониална администрация поставя <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE" title="Френско Мароко">Френско Мароко</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%80" title="Френски Алжир">Френски Алжир</a> под контрола на Съюзниците.<a href="#cite_note-Ross199738-210">[210]</a> В отговор Хитлер разпорежда <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Антон“">окупацията на Франция</a> и, макар че режимът във Виши не оказва пряка съпротива, той успява да <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%84%D0%BB%D0%BE%D1%82_%D0%B2_%D0%A2%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Потопяването на френския флот в Тулон">потопи собствения си флот</a> в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BD" title="Тулон">Тулон</a>, за да предотврати пленяването му от германците.<a href="#cite_note-Ross199738-210">[210]</a><a href="#cite_note-Bonner200124-211">[211]</a> Силите на Тристранния пакт в Северна Африка се оттеглят към <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81" title="Тунис">Тунис</a>, който <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Тунизийска кампания">също е завзет</a> от Съюзниците през май 1943 година.<a href="#cite_note-Ross199738-210">[210]</a><a href="#cite_note-Collier200311-212">[212]</a> Възползвайки се от грешки на американския флот, през цялата първа половина на 1942 година германците <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%88%D0%BB%D0%B0%D0%B3%E2%80%9C" title="Операция „Паукеншлаг“">нанасят тежки щети</a> на съюзническия морски транспорт в северозападната част на Атлантическия океан.<a href="#cite_note-Milner199052-213">[213]</a> В Западна Европа Съюзниците провеждат поредица диверсионни акции срещу стратегически обекти, чиято кулминация – приключилият катастрофално <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%B5%D0%BF" title="Десант при Диеп">десант при Диеп</a> през август,<a href="#cite_note-Gordon2004129-214">[214]</a> – демонстрира неспособността на Съюзниците да организират нападение срещу континентална Европа без много по-сериозна подготовка.<a href="#cite_note-Neillands2005-215">[215]</a> В началото на май 1942 година, опасявайки се, че японците могат да използват контролираните от режима във Виши военноморски бази в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80" title="Мадагаскар">Мадагаскар</a>, британците <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Мадагаскарска операция">дебаркират на острова</a> и до ноември го поставят под контрола на Съюзниците.<a href="#cite_note-Beevor2012380&#32;–&#32;381-216">[216]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Обрат_в_хода_на_войната_(1943_–_1944)">Обрат в хода на войната (1943 – 1944)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Обрат в хода на войната (1943 – 1944)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Обрат в хода на войната (1943 – 1944)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg/220px-SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg" decoding="async" width="220" height="171" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg/330px-SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg/440px-SBD_VB-16_over_USS_Washington_1943.jpg 2x" data-file-width="2131" data-file-height="1658" /></a><figcaption>Американски самолет „<a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81_SBD_%D0%94%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%81" title="Дъглас SBD Донтлес">Дъглас SBD Донтлес</a>“ и корабите „<a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D1%8A%D0%BD_(BB-56)" class="mw-redirect" title="Уошингтън (BB-56)">Уошингтън</a>“ и „<a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D1%8A%D0%BD_(CV-2)" title="Лексингтън (CV-2)">Лексингтън</a>“ по време на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гилбъртско-Маршалска операция">Гилбъртско-Маршалската операция</a> през 1943 година</figcaption></figure> След Гуадалканалската операция Съюзниците планират поредица акции срещу Япония в Тихия океан. През май 1943 година канадски и американски части <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Алеутска операция">изтласкват японците</a> от Алеутските острови.<a href="#cite_note-Thompson2008164-217">[217]</a> Малко след това Съединените щати, с подкрепата на австралийски и новозеландски сили, започват мащабни операции за <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B8%D0%B9%D0%BB%E2%80%9C" title="Операция „Картуийл“">обкръжаване на Рабаул</a> чрез завземане на околните острови и за <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гилбъртско-Маршалска операция">пробив в отбранителния периметър</a> на Япония в централния Тихи океан.<a href="#cite_note-Kennedy2001610-218">[218]</a> До края на март 1944 година Съюзниците постигат и двете цели, като същевременно <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A5%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%83%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Хейлстоун“">неутрализират важната японска база</a> на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Каролински острови">Каролинските острови</a>. През април те започват <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Западноновогвинейска кампания">настъпление в Западна Нова Гвинея</a>.<a href="#cite_note-Rottman2002228-219">[219]</a> Тристранният пакт търпи неуспехи и в Атлантическия океан – през май 1943 година Съюзниците <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B0%D0%B9" title="Черен май">нанасят тежки щети</a> на германския подводен флот и принуждават Германия временно да прекрати действията си в Северния Атлантик.<a href="#cite_note-Padfield1998335&#32;–&#32;336-220">[220]</a> През юни британците и американците започват и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Стратегическа бомбардировка">стратегически бомбардировки</a> на Германия с цел да разстроят военната икономика, да предизвикат деморализация и да засегнат жилищния фонд на цивилното население.<a href="#cite_note-United_States_Government_Printing_Office2020-221">[221]</a> На Източния фронт и двете страни използват пролетта и началото на лятото на 1943 година за подготовката на масирани настъпления в централната част на фронта. На 4 юли Германия <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA" title="Битка при Курск">напада съветските сили</a> около Курската дъга. Само за седмица германците са изтощени от съветските дълбоко ешелонирани и добре конструирани отбранителни съоръжения<a href="#cite_note-Glantz1986-222">[222]</a><a href="#cite_note-Glantz1989149&#32;–&#32;59-223">[223]</a> и за пръв път от началото на войната Хитлер отменя операция, преди тя да е постигнала тактически или оперативен успех.<a href="#cite_note-Kershaw2001592-224">[224]</a> Сред причините за това решение е и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо настъпление в Сицилия">нападението на Сицилия</a> от Западните Съюзници на 9 юли, което, заедно с предходните италиански неуспехи, довежда до свалянето от власт и ареста на Мусолини по-късно през същия месец.<a href="#cite_note-O'Reilly200132-225">[225]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg/220px-Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg" decoding="async" width="220" height="124" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg/330px-Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg/440px-Soviet_troops_and_T-34_tanks_counterattacking_Kursk_Voronezh_Front_July_1943.jpg 2x" data-file-width="2525" data-file-height="1428" /></a><figcaption>Съветски части в контраатака срещу германски позиции при Курск през юли 1943 година</figcaption></figure> На 12 юли 1943 година Съветският съюз <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D1%83%D1%82%D1%83%D0%B7%D0%BE%D0%B2%E2%80%9C" title="Операция „Кутузов“">преминава в контранастъпление</a>, премахвайки всяка възможност за германска победа или дори за патова ситуация на Източния фронт. Съветската победа при Курск слага край на германското превъзходство,<a href="#cite_note-Bellamy2007595-226">[226]</a> след което инициативата окончателно е иззета от Съветския съюз.<a href="#cite_note-O'Reilly200135-227">[227]</a><a href="#cite_note-Healy199290-228">[228]</a> Германците се опитват да стабилизират фронта по набързо укрепената <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80_%E2%80%93_%D0%92%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%E2%80%9C" title="Линия „Пантер – Вотан“">Линия „Пантер – Вотан“</a>, но и тя е пробита <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1943)" class="mw-redirect" title="Смоленска операция (1943)">при Смоленск</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Днепърска битка">по Долния Днепър</a>.<a href="#cite_note-Glantz200150&#32;–&#32;55-229">[229]</a> На 3 септември 1943 година, след <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D1%81_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция">сключеното примирие</a> с новото правителство на Италия, Западните Съюзници <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо нахлуване в Италия">навлизат в континентална Италия</a>.<a href="#cite_note-Kolko199045-230">[230]</a> Германия, подпомагана от местните фашисти, реагира с <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9E%D1%81%E2%80%9C" title="Операция „Ос“">разоръжаване</a> на дезорганизираните италиански сили, установяване на военен контрол над основната част от страната<a href="#cite_note-Mazower2008362-231">[231]</a> и изграждане на поредица отбранителни линии.<a href="#cite_note-Hart2000151-232">[232]</a> Германски специални части <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D1%8A%D0%B1%E2%80%9C" title="Операция „Дъб“">успяват да освободят</a> Мусолини, който скоро създава в окупираните от германците части на Италия новата клиентска държава <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Република Сало</a>,<a href="#cite_note-Blinkhorn200652-233">[233]</a> поставяйки началото на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Италианска гражданска война">гражданска война</a>. Съюзниците напредват трудно през германските отбранителни позиции, достигайки в средата на ноември главната защитна <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%93%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%E2%80%9C" title="Линия „Густав“">Линия „Густав“</a>.<a href="#cite_note-Read2002129-234">[234]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:The_Battle_of_Cassino,_January-may_1944_C4363.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/The_Battle_of_Cassino%2C_January-may_1944_C4363.jpg/220px-The_Battle_of_Cassino%2C_January-may_1944_C4363.jpg" decoding="async" width="220" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/The_Battle_of_Cassino%2C_January-may_1944_C4363.jpg/330px-The_Battle_of_Cassino%2C_January-may_1944_C4363.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/The_Battle_of_Cassino%2C_January-may_1944_C4363.jpg/440px-The_Battle_of_Cassino%2C_January-may_1944_C4363.jpg 2x" data-file-width="2733" data-file-height="2480" /></a><figcaption>Развалините на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE" class="mw-redirect" title="Монте Касино">бенедиктинския манастир</a> по време на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Битка при Монте Касино">битката при Монте Касино</a>, май 1944 година</figcaption></figure> През ноември 1943 година Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил се срещат с Чан Кайшъ <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Каирска конференция">в Кайро</a>, а след това с <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Йосиф Сталин">Йосиф Сталин</a> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Техеранска конференция">в Техеран</a>.<a href="#cite_note-Kolko1990211,&#32;235,&#32;267&#32;–&#32;268-235">[235]</a> На първата конференция е решено след края на войната да се върнат завзетите от Япония територии<a href="#cite_note-Iriye1981154-236">[236]</a> и са утвърдени плановете за продължаването на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Бирманска кампания">Бирманската кампания</a>,<a href="#cite_note-Mitter2014286-237">[237]</a> а на втората е постигнато споразумение Западните Съюзници да открият втори фронт в Западна Европа през 1944 година, а Съветският съюз да обяви война на Япония в рамките на три месеца след поражението на Германия.<a href="#cite_note-Polley2000148-238">[238]</a> На 27 януари 1944 година с масиран удар съветските войски отблъскват германците от района на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" class="mw-redirect" title="Ленинград">Ленинград</a>, слагайки край на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Блокада на Ленинград">най-смъртоносната обсада в историята</a>.<a href="#cite_note-Glantz2002327&#32;–&#32;366-239">[239]</a> Последвалото <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Ленинградско-Новгородска операция">съветско настъпление</a> е <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Нарвска операция">спряно</a> на довоенната граница с Естония, което възпрепятства съветските действия в целия Балтийски регион.<a href="#cite_note-Glantz2002367&#32;–&#32;414-240">[240]</a> В другите участъци на фронта до края на май съветските войски <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BC" title="Битка за Крим">завземат Крим</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Днепърско-Карпатска операция">като цяло изтласкват</a> силите на Тристранния пакт от Украйна и <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D0%AF%D1%88%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Първа Яшко-Кишиневска операция">навлизат за кратко</a> в Румъния.<a href="#cite_note-Chubarov2001122-241">[241]</a> През януари 1944 година Съюзниците предприемат <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Битка при Монте Касино">поредица атаки</a> срещу германските отбранителни линии при <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE" class="mw-redirect" title="Монте Касино">Монте Касино</a> и правят опит да ги обходят с <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE" title="Битка при Анцио">десант при Анцио</a>.<a href="#cite_note-Weinberg2005660&#32;–&#32;661-242">[242]</a> През май те преодоляват защитата при Монте Касино и, допускайки оттеглянето на няколко германски дивизии, на 4 юни превземат <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>.<a href="#cite_note-Holland2008169&#32;–&#32;184-243">[243]</a><a href="#cite_note-Beevor2012568&#32;–&#32;573-244">[244]</a> Още през ноември 1943 година, с продължилата седем седмици <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A" title="Битка при Чандъ">битка при Чандъ</a>, китайците въвличат Япония в тежки сражения на изтощение в очакване на подкрепления от Съюзниците.<a href="#cite_note-Beevor2012268&#32;–&#32;274-245">[245]</a><a href="#cite_note-Ch'i1992161-246">[246]</a><a href="#cite_note-Hsu1971412&#32;–&#32;416-247">[247]</a> През март 1944 година японците <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A3%D0%B3%D0%BE%E2%80%9C" title="Операция „Уго“">нападат британските позиции</a> в <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B0%D0%BC" title="Асам">Асам</a><a href="#cite_note-Lightbody2004224-248">[248]</a> и скоро обсаждат <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D1%85%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Импхалска битка">Импхал</a> и достигат <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Кохимска битка">Кохима</a>.<a href="#cite_note-Zeiler200460-249">[249]</a> През май британците започват контранастъпление, което до юли изтласква японските войски обратно в Бирма,<a href="#cite_note-Zeiler200460-249">[249]</a> а китайските войски, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%8E%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Севернобирманско-Западноюннанска операция">навлезли в северна Бирма</a> в края на предишната година, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Обсада на Мичина">обсаждат Мичина</a>.<a href="#cite_note-Beevor2012555&#32;–&#32;560-250">[250]</a> Праз май 1944 година започва <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%98%D1%87%D0%B8_%D0%93%D0%BE%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Операция „Ичи Го“">голямо японско настъпление</a> в централен Китай, което трябва да унищожи основните военни сили на Китай, да осигури контрол над железопътните връзки между отделните окупирани от японците части на страната и да завземе основните въздушни бази на Съюзниците.<a href="#cite_note-Ch'i1992163-251">[251]</a> До юни японските войски завладяват провинция <a href="/wiki/%D0%A5%D1%8A%D0%BD%D0%B0%D0%BD" title="Хънан">Хънан</a> и отново <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944)" title="Чаншайска операция (1944)">нападат Чанша</a>.<a href="#cite_note-Coble200385-252">[252]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Напредване_на_Съюзниците_(1944)">Напредване на Съюзниците (1944)</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Напредване на Съюзниците (1944)" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Напредване на Съюзниците (1944)">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Approaching_Omaha.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/96/Approaching_Omaha.jpg/220px-Approaching_Omaha.jpg" decoding="async" width="220" height="157" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/96/Approaching_Omaha.jpg/330px-Approaching_Omaha.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/96/Approaching_Omaha.jpg/440px-Approaching_Omaha.jpg 2x" data-file-width="3000" data-file-height="2147" /></a><figcaption>Американски войници наближават „Омаха Бийч“ по време на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%B2_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Десант в Нормандия">десанта в Нормандия</a> на 6 юни 1944 година</figcaption></figure> На 6 юни 1944 година, след три години съветски дипломатически натиск,<a href="#cite_note-Rees2008406&#32;–&#32;407-253">[253]</a> Западните Съюзници <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%B2_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Десант в Нормандия">навлизат в северна Франция</a>, а прехвърляйки няколко дивизии от Италия, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Драгун“">нападат и южна Франция</a>.<a href="#cite_note-Weinberg2005695-254">[254]</a> Успехът на тези десанти е последван от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BB" title="Фалезки чувал">поражение на основните германски сили</a> в Нормандия. На 25 август <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6" title="Освобождение на Париж">Париж е завзет</a> от <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Френска съпротива">местната съпротива</a> и сили на „<a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Сражаваща се Франция">Сражаваща се Франция</a>“,<a href="#cite_note-Badsey199091-255">[255]</a> след което Съюзниците продължават <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%E2%80%9E%D0%97%D0%B8%D0%B3%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Пробив на Линията „Зигфрид“">настъплението си на изток</a>. През септември опитът за навлизане в Северна Германия с <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8A%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Маркет Гардън“">най-големия въздушен десант в историята</a> завършва с неуспех.<a href="#cite_note-Dear2001562-256">[256]</a> След това Съюзниците бавно напредват в Германия, но през ноември са <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D1%83%D0%B8%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Куин“">спрени на река Рур</a>. В Италия напредването им също е спряно на <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Готска линия">последната голяма отбранителна линия</a> на германците.<a href="#cite_note-Forrest2012191-257">[257]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand,_Stra%C3%9Fenkampf,_SS.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand%2C_Stra%C3%9Fenkampf%2C_SS.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand%2C_Stra%C3%9Fenkampf%2C_SS.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand%2C_Stra%C3%9Fenkampf%2C_SS.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand%2C_Stra%C3%9Fenkampf%2C_SS.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand%2C_Stra%C3%9Fenkampf%2C_SS.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_183-R97906_Warschauer_Aufstand%2C_Stra%C3%9Fenkampf%2C_SS.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="534" /></a><figcaption>Германски войници от <a href="/wiki/SS" class="mw-redirect" title="SS">SS</a> при потушаване на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" class="mw-redirect" title="Варшавското въстание">Варшавското въстание</a> през август 1944 година</figcaption></figure> На 22 юни 1944 година съветската армия започва <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Багратион“">стратегическо настъпление</a> в Беларус, което почти изцяло унищожава германската <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%E2%80%9E%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%E2%80%9C" title="Група армии „Център“">Група армии „Център“</a>.<a href="#cite_note-Zaloga19967-258">[258]</a> Успоредно с това <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Лвовско-Сандомежка операция">нова настъпателна операция</a> изтласква германците от западна Украйна и източна Полша. Съветският съюз създава <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Полски комитет за национално освобождение">Полски комитет за национално освобождение</a>, който трябва да установи контрол над полската територия и да унищожи полската „<a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D0%B0" title="Армия Крайова">Армия Крайова</a>“. В продължение на два месеца <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Червена армия">Червената армия</a> изчаква в източните предградия на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Варшава">Варшава</a>, докато германците смазват воденото от „Армия Крайова“ <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Варшавско въстание">Варшавско въстание</a>.<a href="#cite_note-Berend19968-259">[259]</a> В края на август съветско <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%AF%D1%88%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Втора Яшко-Кишиневска операция">настъпление в източна Румъния</a> унищожава <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B8_%E2%80%9E%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%E2%80%9C" title="Група армии „Южна Украйна“">значителни германски сили</a> и предизвиква държавни преврати <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82_%D0%B2_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(1944)" title="Преврат в Румъния (1944)">в Румъния</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Деветосептемврийски преврат">в България</a>, в резултат на които двете страни преминават на страната на Съюзниците.<a href="#cite_note-US_Library_of_Congress2009-260">[260]</a> През септември 1944 година съветските войски навлизат в Югославия и, заедно с български части и <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Югославска народна освободителна армия">местните комунистически партизани</a>, които вече контролират части от страната, принуждават германците бързо да се изтеглят от Гърция, Албания и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82)" title="Македония (област)">Македония</a>, за да избегнат обкръжение.<a href="#cite_note-Evans2008653-261">[261]</a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Белградска операция">Белград е превзет</a> на 20 октомври, а дни по-късно Съюзниците започват <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Будапещенска операция">масирано настъпление</a> в поставената малко преди това <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA%E2%80%9C" title="Операция „Брониран юмрук“">под германска окупация</a> Унгария, която завършва с <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B0" title="Битка за Будапеща">превземането на Будапеща</a> през февруари 1945 година.<a href="#cite_note-Wiest200265&#32;–&#32;66-262">[262]</a> За разлика от бързите съветски успехи в Югоизточна Европа, яростната съпротива на Финландия срещу <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Виборгско-Петрозаводска операция">съветското настъпление</a> в Карелския провлак предотвратява бърза окупация на страната и Финландия сключва примирие при относително леки условия,<a href="#cite_note-Wiktor1998426-263">[263]</a> макар че е принудена <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Лапландска война">да се включи</a> във войната срещу Германия. <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0e/Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg/220px-Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0e/Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg/330px-Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0e/Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg/440px-Douglas_MacArthur_lands_Leyte1.jpg 2x" data-file-width="1600" data-file-height="1199" /></a><figcaption>Генерал <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Дъглас Макартър">Дъглас Макартър</a> се връща на Филипините по време на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B5" title="Битка за Лейте">битката за Лейте</a>, 20 октомври 1944 година</figcaption></figure> В Югоизточна Азия до началото на юли 1944 година британците настъпват от Асам до река <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%B8%D0%BD" title="Чиндуин">Чиндуин</a>,<a href="#cite_note-Marston2005120-264">[264]</a> а китайците превземат Мичина. През септември китайски сили <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85_%D0%A1%D1%83%D0%BD" title="Битка за връх Сун">завземат връх Сун</a>, връщайки <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%82" title="Бирмански път">Бирманския път</a> под контрола на Съюзниците. В централен Китай японците имат по-големи успехи, като от края на юни до началото на август <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944)" title="Чаншайска операция (1944)">успяват да превземат</a> Чанша и <a href="/wiki/%D0%A5%D1%8A%D0%BD%D1%8F%D0%BD" title="Хънян">Хънян</a>.<a href="#cite_note-Jowett20028-265">[265]</a> Малко след това те навлизат в <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8" class="mw-redirect" title="Гуанси">Гуанси</a>, в края на ноември <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9B%D0%B8%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гуейлинско-Лиуджоуска операция">постигат значителни успехи</a> срещу китайските сили в района<a href="#cite_note-Howard2004140-266">[266]</a> и до средата на декември успяват да свържат териториите си в Китай и Индокитай.<a href="#cite_note-Drea200354-267">[267]</a> В Тихия океан американците продължават натиска върху японския защитен периметър. В средата на юни 1944 година те <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Битка за Филипинско море">нанасят решително поражение</a> на японския флот във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Филипинско море">Филипинско море</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Марианско-Палауска операция">започват настъпление</a> срещу японските бази по островите в западния Тихи океан. Тези неуспехи довеждат до оставката на японския министър-председател <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE" title="Хидеки Тоджо">Хидеки Тоджо</a> и предоставят на американците военновъздушни бази, от които започват интензивни <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Бомбардировки на Япония">бомбардировки на Японските острови</a>. В края на октомври американски войски <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B5" title="Битка за Лейте">дебаркират на остров Лейте</a> на Филипините, а малко след това американският флот удържа недалеч от там победа в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B5" title="Битка в залива Лейте">една от най-големите морски битки</a> в историята.<a href="#cite_note-Cook1997305-268">[268]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Последни_сражения_и_край_на_войната">Последни сражения и край на войната</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Последни сражения и край на войната" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Последни сражения и край на войната">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Yalta_Conference_(Churchill,_Roosevelt,_Stalin)_(B%26W).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Yalta_Conference_%28Churchill%2C_Roosevelt%2C_Stalin%29_%28B%26W%29.jpg/220px-Yalta_Conference_%28Churchill%2C_Roosevelt%2C_Stalin%29_%28B%26W%29.jpg" decoding="async" width="220" height="181" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Yalta_Conference_%28Churchill%2C_Roosevelt%2C_Stalin%29_%28B%26W%29.jpg/330px-Yalta_Conference_%28Churchill%2C_Roosevelt%2C_Stalin%29_%28B%26W%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Yalta_Conference_%28Churchill%2C_Roosevelt%2C_Stalin%29_%28B%26W%29.jpg/440px-Yalta_Conference_%28Churchill%2C_Roosevelt%2C_Stalin%29_%28B%26W%29.jpg 2x" data-file-width="2720" data-file-height="2239" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%AF%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Ялтенска конференция">Ялтенската конференция</a> през февруари 1945 година с участието на Уинстън Чърчил, Франклин Делано Рузвелт и Йосиф Сталин</figcaption></figure> На 16 декември 1944 година Германия започва последния си значим опит за съпротива на Западния фронт, хвърляйки повечето си останали резерви в <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Арденска офанзива">масивно контранастъпление в Ардените</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80%E2%80%9C" title="Операция „Северен вятър“">по френско-германската граница</a>, с които целят да разцепят силите на Съюзниците, да обкръжат част от тях и да завземат ключовото за снабдяването им пристанище на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD" title="Антверпен">Антверпен</a>, като по този начин получат възможност за политически поносим изход от войната.<a href="#cite_note-Parker2004xiii–xiv,&#32;6&#32;–&#32;8,&#32;68&#32;–&#32;70,&#32;329&#32;–&#32;330-269">[269]</a> До януари 1945 година германското настъпление е отблъснато без да постигне стратегическите си цели.<a href="#cite_note-Parker2004xiii–xiv,&#32;6&#32;–&#32;8,&#32;68&#32;–&#32;70,&#32;329&#32;–&#32;330-269">[269]</a> Докато в Италия Съюзниците остават блокирани от германските защитни линии, в средата на януари съветските и полските войски <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE-%D0%9E%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Висло-Одерска операция">достигат на запад до Одер</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Източнопруска операция">завземат Източна Прусия</a>.<a href="#cite_note-Glantz200185-270">[270]</a> На 4 февруари съветският, британският и американският лидер се събират на <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BB%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Ялтенска конференция">Ялтенската конференция</a>, където се договарят за следвоенната окупация на Германия и препотвърждават споразумението си за включването на Съветския съюз във войната срещу Япония.<a href="#cite_note-Beevor2012709&#32;–&#32;722-271">[271]</a> През февруари 1945 година съюзническите войски навлизат <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" title="Силезийски операции">в Силезия</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Източнопомеранска операция">в Померания</a>, а на запад преминават германската граница, напредвайки към <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Рейн">Рейн</a>. В началото на март, в опит да защитят последните си нефтени запаси в Унгария и да си върнат Будапеща, германците започват в района на езерото <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Балатон">Балатон</a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Балатонска операция">последното си голямо настъпление</a>. За две седмици съветски, български и югославски войски отблъскват настъплението, след което <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Виенска операция">превземат Виена</a>. През март американци и британци пресичат Рейн <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Рейнска операция">северно</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Ремагенска битка">южно</a> от Рур, <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Рурска операция">обкръжавайки</a> цяла германска група армии.<a href="#cite_note-Buchanan200621-272">[272]</a> В началото на април съветските сили <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9A%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D1%81%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3" title="Битка за Кьонигсберг">превземат Кьонигсберг</a>, докато Западните Съюзници най-накрая <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Северноиталианска операция">осъществяват пробив</a> в Италия и завземат западна Германия до <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Хамбургска битка">Хамбург</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%80%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Нюрнбергска битка">Нюрнберг</a>. На 25 април съветските и американските войски <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%BB%D0%B1%D0%B0" title="Среща на Елба">се срещат на река Елба</a> – по това време остават само няколко неокупирани от Съюзниците обособени области в Южна Германия и около Берлин. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin,_3_June_1945._BU8573.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin%2C_3_June_1945._BU8573.jpg/220px-Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin%2C_3_June_1945._BU8573.jpg" decoding="async" width="220" height="230" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin%2C_3_June_1945._BU8573.jpg/330px-Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin%2C_3_June_1945._BU8573.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin%2C_3_June_1945._BU8573.jpg/440px-Ruins_of_the_Reichstag_in_Berlin%2C_3_June_1945._BU8573.jpg 2x" data-file-width="1772" data-file-height="1853" /></a><figcaption>Германският <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%85%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B3" title="Райхстаг">Райхстаг</a> след превземането му от Съюзниците, 3 юни 1945 година</figcaption></figure> Съветски и полски войски <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Битка за Берлин">атакуват и превземат Берлин</a> в края на април, а германските части в Италия <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Капитулация от Казерта">капитулират</a> на 29 април. На 30 април е превзета сградата на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%85%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B3" title="Райхстаг">Райхстага</a>, символизирайки военното поражение на Нацистка Германия,<a href="#cite_note-Shepardson1998135&#32;–&#32;154-273">[273]</a> а гарнизонът на Берлин се предава на 2 май. По това време стават няколко смени в политическото ръководство на воюващите страни. На 12 април умира американският президент Рузвелт и мястото му е заето от <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%A2%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD" class="mw-redirect" title="Хари Труман">Хари Труман</a>. Бенито Мусолини <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Смърт на Бенито Мусолини">е убит</a> от партизани на 28 април,<a href="#cite_note-O'Reilly2001244-274">[274]</a> а два дни по-късно Адолф Хитлер <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Смърт на Адолф Хитлер">се самоубива</a> в обсадения Берлин и е наследен от гросадмирал <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%94%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%86" title="Карл Дьониц">Карл Дьониц</a>.<a href="#cite_note-Kershaw2001823-275">[275]</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Капитулация на Германия">Пълната и безусловна капитулация</a> на Германия е подписана на 7 май в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81" title="Реймс">Реймс</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0)" title="Ден на победата (Европа)">влизайки в сила на 8 май</a>.<a href="#cite_note-Evans2008737-276">[276]</a> Последните германски части <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Пражка операция">се съпротивляват в Прага</a> до 11 май.<a href="#cite_note-Glantz199824-277">[277]</a> На Тихоокеанския театър американски и филипински войски <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944_%E2%80%93_1945)" title="Филипинска операция (1944 – 1945)">напредват на Филипините</a>, като <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9B%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Битка за Лусон">дебаркират на Лусон</a> през януари 1945 година, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%B0_(1945)" title="Битка за Манила (1945)">превземат Манила</a> през март и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B5" title="Битка за Лейте">прочистват Лейте</a> в края на април, но сраженията <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Минданайска операция">на Минданао</a> и други острови продължават до самия край на войната.<a href="#cite_note-Chant1986118-278">[278]</a> Същевременно американците започват <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Бомбардировки на Япония">масирани бомбардировки</a> на стратегически важни градове в Япония, целящи да унищожат японската промишленост и да деморализират цивилното население. Опустошителната <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BE" title="Бомбардировки на Токио">бомбардировка на Токио</a> на 9 – 10 март е най-смъртоносната конвенционална бомбардировка в историята.<a href="#cite_note-Long2011-279">[279]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Nagasakibomb.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Nagasakibomb.jpg/170px-Nagasakibomb.jpg" decoding="async" width="170" height="203" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Nagasakibomb.jpg/255px-Nagasakibomb.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Nagasakibomb.jpg/340px-Nagasakibomb.jpg 2x" data-file-width="3245" data-file-height="3877" /></a><figcaption>Атомната бомбардировка на Нагасаки на 9 август 1945 година</figcaption></figure> През март 1945 година британци, американци и китайци <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944_%E2%80%93_1945)" title="Бирманска операция (1944 – 1945)">нанасят поражение</a> на японците в северна Бирма, а на 3 май британците стигат до <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D0%BD" class="mw-redirect" title="Рангун">Рангун</a>.<a href="#cite_note-Drea200357-280">[280]</a> От април до юни китайците осъществяват контранастъпление в западен Хунан. През май австралийски войски <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Борнейска операция">дебаркират в Борнео</a>, установявайки контрол над нефтените полета на острова. Американски военноморски и десантни сили напредват към Япония, като през март <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B0" title="Битка за Иво Джима">превземат Иво Джима</a>, а в края на юни – <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9E%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Битка за Окинава">и Окинава</a>.<a href="#cite_note-Jowett20026-281">[281]</a> Същевременно американските подводници блокират японския внос, ограничавайки рязко възможностите на Япония да снабдява отвъдморските си сили.<a href="#cite_note-Poirier1999-282">[282]</a> На 11 юли лидерите на Съюзниците <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Потсдамска конференция">се срещат в Потсдам</a> край Берлин и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Потсдамско споразумение">потвърждават дотогавашните си споразумения</a> относно Германия,<a href="#cite_note-Williams200690-283">[283]</a> а американското, британското и китайското правителство преповтарят искането си за безусловна капитулация на Япония, заявявайки, че „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Потсдамска декларация">алтернативата за Япония е незабавно и пълно унищожение</a>“.<a href="#cite_note-Miscamble2007201-284">[284]</a> По време на самата конференция във Великобритания се провеждат избори и мястото на Уинстън Чърчил е заето от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%82_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Клемънт Атли">Клемънт Атли</a>.<a href="#cite_note-Miscamble2007203&#32;–&#32;204-285">[285]</a> Призивите за безусловна капитулация са отхвърлени от японското правителство, което смята, че ще успее да постигне по-благоприятни условия на капитулация.<a href="#cite_note-Wilson2007162&#32;–&#32;179-286">[286]</a> В началото на август Съединените щати <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B8_%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B8" title="Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки">взривяват атомни бомби</a> над японските градове <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0" title="Хирошима">Хирошима</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B8" title="Нагасаки">Нагасаки</a>.<a href="#cite_note-Hakim1995-287">[287]</a> Между двете бомбардировки Съветският съюз, следвайки Ялтенското споразумение, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Съветско нахлуване в Манджурия">навлиза в Манджурия</a> и бързо разгромява <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Квантунска армия">Квантунската армия</a>, най-голямата сухопътна сила на Япония,<a href="#cite_note-Glantz2005-288">[288]</a> което слага край на съпротивата срещу капитулацията в командването на японските сухопътни войски.<a href="#cite_note-Pape1993-289">[289]</a> На 15 август 1945 година <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Капитулация на Япония">Япония капитулира</a>, като официалният документ за това е подписан край Токио на борда на американския линеен кораб „<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8_(%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1)" class="mw-redirect" title="Мисури (кораб)">Мисури</a>“ на 2 септември 1945 година, което формално слага край на Втората световна война.<a href="#cite_note-Beevor2012776-290">[290]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="След_края_на_войната">След края на войната</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: След края на войната" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: След края на войната">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Последствия от Втората световна война">Последствия от Втората световна война</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Warsaw_Old_Town_1945.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0f/Warsaw_Old_Town_1945.jpg/220px-Warsaw_Old_Town_1945.jpg" decoding="async" width="220" height="127" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0f/Warsaw_Old_Town_1945.jpg/330px-Warsaw_Old_Town_1945.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0f/Warsaw_Old_Town_1945.jpg/440px-Warsaw_Old_Town_1945.jpg 2x" data-file-width="2908" data-file-height="1673" /></a><figcaption>Развалините на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Варшава">Варшава</a> през януари 1945 година, след системното разрушаване на града от германците</figcaption></figure> След края на войната в Европа Съюзниците създават окупационни администрации <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Окупация на Австрия от Съюзниците">в Австрия</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Окупация на Германия от Съюзниците">в Германия</a>. Първата става неутрална държава, необвързана с политически съюзи, а втората е разделена на западна и източна окупационна зона, контролирани съответно от Западните Съюзници и Съветския съюз. Програма за <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Денацификация">денацификация</a> на Германия води до преследвания на националсоциалистически военнопрестъпници, включително в <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%80%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81" class="mw-redirect" title="Нюрнбергски процес">Нюрнбергския процес</a>, и отстраняване на бивши националсоциалисти от властта, но с времето тази политика се смекчава, насочвайки се към амнистия и реинтеграция на бившите националсоциалисти в западногерманското общество.<a href="#cite_note-Frei200241&#32;–&#32;66-291">[291]</a> В резултат на войната Германия губи една четвърт от територията си от 1937 година. На изток <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Силезия">Силезия</a> и голяма част от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA" title="Ноймарк">Ноймарк</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Померания">Померания</a> са присъединени към Полша,<a href="#cite_note-Eberhardt201577&#32;–&#32;105-292">[292]</a> а <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Източна Прусия">Източна Прусия</a> е поделена между Полша и Съветския съюз. 9 милиона етнически <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Германци">германци</a> от тези области,<a href="#cite_note-Eberhardt2006-293">[293]</a><a href="#cite_note-Eberhardt2011-294">[294]</a> както и 3 милиона от Судетите в Чехословакия <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%86%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Изселване на немци след Втората световна война">са изселени в Германия</a>, като през 50-те години една пета от населението на Западна Германия е съставено от бежанци от източните области. Освен германски територии, Съветският съюз присъединява полските области на изток от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B7%D1%8A%D0%BD%E2%80%9C" title="Линия „Кързън“">Линията „Кързън“</a>,<a href="#cite_note-Eberhardt20125&#32;–&#32;21-295">[295]</a> откъдето <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%86%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Изселване на поляци след Втората световна война">са прогонени 2 милиона поляци</a>,<a href="#cite_note-Eberhardt2011-294">[294]</a><a href="#cite_note-Roberts200655-296">[296]</a> както и североизточна Румъния,<a href="#cite_note-Roberts200655-296">[296]</a><a href="#cite_note-Shirer1990794-297">[297]</a> части от източна Финландия<a href="#cite_note-Kennedy-Pipe1995-298">[298]</a> и трите Балтийски страни.<a href="#cite_note-Wettig200820&#32;–&#32;21-299">[299]</a><a href="#cite_note-Senn2007-300">[300]</a> Италия губи сравнително малки области в полза на Франция, Югославия и Гърция, както и владенията си в Африка. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock,_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d8/Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock%2C_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg/220px-Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock%2C_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg" decoding="async" width="220" height="179" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d8/Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock%2C_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg/330px-Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock%2C_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d8/Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock%2C_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg/440px-Nuremberg_Trials._Looking_down_on_defendants_dock%2C_circa_1945-1946._-_NARA_-_540127.jpg 2x" data-file-width="2951" data-file-height="2404" /></a><figcaption>Обвиняеми в <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%80%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81" class="mw-redirect" title="Нюрнбергски процес">Нюрнбергските процеси</a>, където Съюзниците съдят видни фигури от политическото, военното, съдебното и стопанското ръководство на Нацистка Германия за <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE" class="mw-redirect" title="Престъпление срещу човечеството">престъпления срещу човечеството</a></figcaption></figure> В опит за поддържане на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B8%D1%80" title="Световен мир">световен мир</a><a href="#cite_note-Yoder199739-301">[301]</a> Съюзниците създават <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Организацията на обединените нации">Организацията на обединените нации</a> (ООН), официално образувана на 24 октомври 1945 година,<a href="#cite_note-United_Nations2010-302">[302]</a> и през 1948 година приемат <a href="/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Всеобща декларация за правата на човека">Всеобщата декларация за правата на човека</a> като общ стандарт за всички членуващи в нея държави.<a href="#cite_note-Waltz2002437&#32;–&#32;448-303">[303]</a> Великите сили, победителки във войната – Великобритания, Китай, Съветския съюз, Съединените щати и Франция, – стават постоянни членове на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%9E%D0%9D" title="Съвет за сигурност на ООН">Съвета за сигурност на ООН</a>.<a href="#cite_note-unfoundation.org2012-304">[304]</a> Въпреки това отношенията между самите Съюзници започват да се влошават още преди края на войната.<a href="#cite_note-Kantowicz20006-305">[305]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:EasternBloc_BorderChange38-48.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/EasternBloc_BorderChange38-48.svg/220px-EasternBloc_BorderChange38-48.svg.png" decoding="async" width="220" height="374" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/EasternBloc_BorderChange38-48.svg/330px-EasternBloc_BorderChange38-48.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/EasternBloc_BorderChange38-48.svg/440px-EasternBloc_BorderChange38-48.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="680" /></a><figcaption>Следвоенни промени на границите в Централна Европа и формиране на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80" class="mw-redirect" title="Социалистически лагер">Социалистическия лагер</a></figcaption></figure> Германия е де факто разделена на две независими държави – <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Западна Германия">Федерална република Германия</a> (Западна Германия) и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Източна Германия">Германска демократична република</a> (Източна Германия),<a href="#cite_note-Wettig200896&#32;–&#32;100-306">[306]</a> – в границите на първоначалните западна и съветска окупационна зона. Останалата част от Европа също се разделя на западна и съветска <a href="/wiki/%D0%A1%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Сфера на влияние">сфера на влияние</a>.<a href="#cite_note-Trachtenberg199933-307">[307]</a> Повечето страни в Източна и Централна Европа попадат в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80" class="mw-redirect" title="Социалистически лагер">съветската сфера</a> и в тях, изцяло или частично с подкрепата на съветските окупационни войски, се установяват <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Тоталитаризъм">тоталитарни</a> комунистически режими. В резултат на това Източна Германия,<a href="#cite_note-Applebaum2012-308">[308]</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Полска народна република">Полша</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Чехословашка социалистическа република">Чехословакия</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Унгарска народна република">Унгария</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Социалистическа република Румъния">Румъния</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Народна република България">България</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Народна социалистическа република Албания">Албания</a><a href="#cite_note-Naimark2010175&#32;–&#32;197-309">[309]</a> са превърнати в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Сателитна държава">сателитни държави</a> на Съветския съюз. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Социалистическа федеративна република Югославия">Югославия</a>, макар и под комунистически режим, запазва самостоятелността си след <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8E%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82" title="Съветско-югославски конфликт">внезапен разрив</a> между югославското и съветското ръководство.<a href="#cite_note-Swain1992641&#32;–&#32;663-310">[310]</a> Следвоенното разделение на света е формализирано в два военни съюза – воденият от Съединените щати <a href="/wiki/%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%9E" title="НАТО">НАТО</a> и воденият от Съветския съюз <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80" title="Варшавски договор">Варшавски договор</a>.<a href="#cite_note-Borstelmann2005318-311">[311]</a> Продължителният период на политическо напрежение и военно съперничество между тях, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Студена война">Студената война</a>, е съпътстван от безпрецедентна <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Надпревара във въоръжаването">надпревара във въоръжаването</a> и множество <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Опосредствана война">опосредствани войни</a>.<a href="#cite_note-Leffler2010-312">[312]</a> В Далечния Изток Съединените щати оглавяват <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Окупация на Япония">окупацията на Япония</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Подопечна територия на Тихоокеанските острови">администрират бившите японски острови</a> в западния Тихи океан, а Съветският съюз анексира <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Сахалин">Сахалин</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Курилски острови">Курилските острови</a>.<a href="#cite_note-Weinberg2005911-313">[313]</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Корея">Корея</a>, до войната <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D0%B4_%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Корея под японско владичество">под японско управление</a>, е <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Разделение на Корея">разделена</a> на две окупационни зони – съветска <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Северна Корея">на север</a> и американска <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Южна Корея">на юг</a>, – които стават основа на две самостоятелни държави, всяка претендираща да е легитимното правителство на цяла Корея, което довежда до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Корейската война">Корейската война</a>.<a href="#cite_note-Stueck201071-314">[314]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/36/Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg/220px-Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/36/Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg/330px-Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/36/Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg/440px-Declaration_of_State_of_Israel_1948.jpg 2x" data-file-width="3072" data-file-height="2048" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%91%D0%B5%D0%BD-%D0%93%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Давид Бен-Гурион">Давид Бен-Гурион</a> обявява <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%98%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB" title="Декларация за създаване на Държавата Израел">Декларацията за създаване на Държавата Израел</a> на 14 май 1948 година</figcaption></figure> През юни 1946 година в Китай националисти и комунисти подновяват <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Китайска гражданска война">гражданската война</a>, в която комунистите надделяват, създавайки на континента <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Китайската народна република">Китайската народна република</a>, докато националистическите сили се оттеглят на остров <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D0%B0%D0%BD" class="mw-redirect" title="Тайван">Тайван</a>.<a href="#cite_note-Lynch201012&#32;–&#32;13-315">[315]</a> В Близкия Изток отхвърлянето от арабите на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%9E%D0%9D_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="План на ООН за разделяне на Палестина">Плана за разделяне на Палестина</a> поставя началото на трайно задълбочаване на <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82" title="Арабско-израелски конфликт">Арабско-израелския конфликт</a>. Европейските сили се опитват да запазят поне част от своите <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Колониална империя">колониални империи</a>, но загубата на престиж и ресурси по време на войната правят усилията им безуспешни, което довежда до процеса на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Деколонизация">деколонизация</a>.<a href="#cite_note-Roberts1997589-316">[316]</a><a href="#cite_note-Darwin2007441&#32;–&#32;443,&#32;464&#32;–&#32;468-317">[317]</a> Световната икономика е тежко засегната от войната, макар че последствията за отделните страни са различни. Съединените щати излизат от войната в по-добро икономическо състояние от останалите развити страни, към 1950 година брутният им вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в останалите големи държави и те заемат ключово положение в световната икономика.<a href="#cite_note-Dear20011006-318">[318]</a><a href="#cite_note-Harrison199834&#32;–&#32;55-319">[319]</a> Въпреки огромните човешки и материални загуби Съветският съюз и Китай достигат предвоенните нива на производството си сравнително бързо, до началото на 50-те години на XX век.<a href="#cite_note-Smith199332-320">[320]</a><a href="#cite_note-Genzberger19944-321">[321]</a> Япония преживява <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE" title="Японско икономическо чудо">безпрецедентен икономически растеж</a>, като за няколко десетилетия се превръща в една от водещите икономики в света.<a href="#cite_note-Neary199249-322">[322]</a> Първоначално Съюзниците следват политика на промишлено обезсилване на Германия, но заради нейната стопанска обвързаност с други страни това предизвиква стагнация в цяла Западна Европа и забавя с години следвоенното икономическо възстановяване.<a href="#cite_note-Balabkins1964207&#32;–&#32;209-323">[323]</a><a href="#cite_note-Petrov1967263-324">[324]</a> Западна Германия се стабилизира с паричната реформа от средата на 1948 година, след което възстановяването в региона се ускорява с либерализацията на икономическата политика, окуражавана пряко и непряко от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%BB%E2%80%9C" title="План „Маршал“">Плана „Маршал“</a>.<a href="#cite_note-DeLong1993190&#32;–&#32;191-325">[325]</a><a href="#cite_note-Balabkins1964212-326">[326]</a> Бързото стопанско възстановяване през този период е наричано икономическо чудо <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE" title="Германско икономическо чудо">в Германия</a><a href="#cite_note-Wolf199329&#32;–&#32;32-327">[327]</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE" title="Италианско икономическо чудо">в Италия</a><a href="#cite_note-Bull200520&#32;–&#32;21-328">[328]</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Тридесетте славни години">Тридесетте славни години</a> във Франция.<a href="#cite_note-Ritchie199223-329">[329]</a> В същото време Великобритания, стопански опустошена от войната,<a href="#cite_note-Minford1993117-330">[330]</a> въпреки че получава значителна част от помощите по Плана „Маршал“,<a href="#cite_note-Schain2001-331">[331]</a> в продължение на десетилетия преживява относителен икономически упадък.<a href="#cite_note-Emadi-Coffin200264-332">[332]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Резултати_от_войната">Резултати от войната</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Резултати от войната" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Резултати от войната">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Жертви_и_военни_престъпления">Жертви и военни престъпления</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Жертви и военни престъпления" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Жертви и военни престъпления">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Жертви през Втората световна война">Жертви през Втората световна война</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:World_War_II_Casualties2-bg.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/World_War_II_Casualties2-bg.svg/220px-World_War_II_Casualties2-bg.svg.png" decoding="async" width="220" height="143" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/World_War_II_Casualties2-bg.svg/330px-World_War_II_Casualties2-bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/World_War_II_Casualties2-bg.svg/440px-World_War_II_Casualties2-bg.svg.png 2x" data-file-width="830" data-file-height="540" /></a><figcaption>Диаграма на загиналите във Втората световна война по страна</figcaption></figure> Оценките за общия брой жертви на Втората световна война варират в широки граници, като голям брой смъртни случаи не са подробно регистрирани. Според повечето оценки броят на загиналите е около 60 милиона души, включително към 20 милиона военни и 40 милиона цивилни.<a href="#cite_note-O'Brien2010-333">[333]</a><a href="#cite_note-White2007-334">[334]</a><a href="#cite_note-secondworldwar.co.uk2007-335">[335]</a> Само Съветският съюз губи през войната над 27 милиона души,<a href="#cite_note-Hosking2006242-336">[336]</a> включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни,<a href="#cite_note-Ellman1994-337">[337]</a> а четвърт от цялото население на страната са ранени или убити.<a href="#cite_note-Smith1994204-338">[338]</a> Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия.<a href="#cite_note-Herf2003-339">[339]</a> По време на войната в Китай, както и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D1%85%D0%B8%D0%BD_%D0%93%D0%BE%D0%BB" title="Битка при Халхин Гол">при Халхин Гол</a>, японците използват различни видове <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" title="Химическо оръжие">химически</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" title="Биологично оръжие">биологични оръжия</a>.<a href="#cite_note-Gold199675&#32;–&#32;77-340">[340]</a><a href="#cite_note-Tucker2004320-341">[341]</a><a href="#cite_note-Harris200274-342">[342]</a> Както японците, така и германците, извършват опити с такива оръжия върху цивилни,<a href="#cite_note-Lee200269-343">[343]</a> а понякога и върху <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Военнопленник">военнопленници</a>.<a href="#cite_note-The_Japan_Times_Online2004-344">[344]</a> В самия край на войната Съединените щати за пръв път в историята използват <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" class="mw-redirect" title="Атомно оръжие">атомно оръжие</a>.<a href="#cite_note-Hakim1995-287">[287]</a> По-голямата част от жертвите във войната са цивилни, които загиват както при самите военни действия, включително при стратегически бомбардировки, така и при опитите на воюващите страни да удържат контрола над окупирани територии с враждебно население. В Азия броят на цивилните жертви на Съюзниците по някои оценки надхвърля 10 милиона души,<a href="#cite_note-Rummell2010-345">[345]</a> включително 7,5 милиона китайци.<a href="#cite_note-Dear2001290-346">[346]</a> Най-известното военно престъпление на японците е <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9D%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Клане в Нанкин">Нанкинското клане</a>, при което са избити между 50 и 300 хиляди китайски цивилни,<a href="#cite_note-Chang1997102-347">[347]</a> а само при <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%E2%80%9E%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%E2%80%9C" title="Политика на трите „всичко“">Кампанията на трите „всичко“</a> загиват 2,7 милиона души.<a href="#cite_note-Bix2000-348">[348]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp,_April_1945_BU4031.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp%2C_April_1945_BU4031.jpg/220px-The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp%2C_April_1945_BU4031.jpg" decoding="async" width="220" height="217" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp%2C_April_1945_BU4031.jpg/330px-The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp%2C_April_1945_BU4031.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp%2C_April_1945_BU4031.jpg/440px-The_Liberation_of_Bergen-belsen_Concentration_Camp%2C_April_1945_BU4031.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="789" /></a><figcaption>Масово погребване на затворнички от германския лагер „<a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%BD-%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B7%D0%B5%D0%BD" title="Берген-Белзен">Берген-Белзен</a>“</figcaption></figure> По различни оценки между 11<a href="#cite_note-Florida_Center_for_Instructional_Technology2005-349">[349]</a> и 17 милиона<a href="#cite_note-Niewyk200045&#32;–&#32;52-350">[350]</a> цивилни умират в резултат, пряк или непряк, от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Расизъм">расистката</a> политика на германските националсоциалисти. Сред тях са около <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Холокост">6 милиона евреи</a>, милиони <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Славянски народи">славяни</a> (включително над 1,9 милиона поляци,<a href="#cite_note-Snyder2009-351">[351]</a><a href="#cite_note-ushmm.org2016-352">[352]</a> както и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Цигани">цигани</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Инвалидност">инвалиди</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Хомосексуалност">хомосексуални</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Масонство">масони</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%99%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B0" title="Свидетели на Йехова">свидетели на Йехова</a> и други групи, определяни като „негодни за живот“.<a href="#cite_note-BBC2006-353">[353]</a><a href="#cite_note-Niewyk200045&#32;–&#32;52-350">[350]</a><a href="#cite_note-United_States_Holocaust_Memorial_Museum2006-354">[354]</a> Над 200 хиляди <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8" title="Сърби">сърби</a>, наред с цигани и евреи, са избити от марионетната <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Независима хърватска държава">Независима хърватска държава</a>,<a href="#cite_note-Evans2008158&#32;–&#32;160,&#32;234&#32;–&#32;236-355">[355]</a> а повече от 100 хиляди поляци – от партизанската <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Украинска въстаническа армия">Украинска въстаническа армия</a>, главно по време на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Волинско клане">Волинските кланета</a>.<a href="#cite_note-volhyniamassacre.eu2018-356">[356]</a> В изключително тежки условия са поставени съветските военнопленници в Германия, като 3,6 милиона от общо 5,7 милиона военнопленници губят живота си.<a href="#cite_note-Herbert1994222-357">[357]</a><a href="#cite_note-Overy2004568&#32;–&#32;569-358">[358]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Лагери_и_принудителен_труд">Лагери и принудителен труд</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Лагери и принудителен труд" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Лагери и принудителен труд">редактиране на кода</a>]</div> По време на войната Германия масирано използва <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4_%D0%B2_%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Принудителен труд в Нацистка Германия">принудителен труд</a> – както на затворниците в концентрационните лагери, така и на около 12 милиона <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Остарбайтер">остарбайтери</a>, отвлечени от окупираните територии в Източна Европа и използвани като <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Робство">роби</a> в германското стопанство.<a href="#cite_note-Marek2005-359">[359]</a> Между 1935 и 1941 година поне пет милиона китайски цивилни от Северен Китай и Манджоу-Го са изпратени на принудителен труд в японските мини и заводи, а след 1942 година броят им достига 10 милиона.<a href="#cite_note-Ju2002-360">[360]</a> На остров Ява на принудителен труд са подложени между 4 и 10 милиона души, а 270 хиляди са изпратени в други части на Югоизточна Азия, като повечето никога не се завръщат.<a href="#cite_note-US_Library_of_Congress1992-361">[361]</a> Съществуващата и преди войната съветска мрежа на <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B3" class="mw-redirect" title="Гулаг">Гулаг</a> през 1942 – 1943 година е превърната от военновременния недоимък и глада в система от лагери на смъртта,<a href="#cite_note-Getty19931017&#32;–&#32;1049-362">[362]</a> в която загиват множество граждани на Полша и Прибалтийските държави, отвлечени след Пакта „Рибентроп-Молотов“, както и много военнопленници от Тристранния пакт.<a href="#cite_note-Applebaum2003389&#32;–&#32;396-363">[363]</a> В края на войната повечето съветски военнопленници, освободени от германските лагери, както и много репатрирани цивилни, са затворени в специални филтрационни лагери, след което над 270 хиляди са изпратени в Гулаг, а други 700 хиляди са използвани за принудителен труд.<a href="#cite_note-Земсков2004-364">[364]</a><a href="#cite_note-Bacon1992-365">[365]</a><a href="#cite_note-Ellman2002-366">[366]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg/220px-Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg" decoding="async" width="220" height="98" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg/330px-Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg/440px-Czeslawa_Kwoka_-_Brasse.jpg 2x" data-file-width="1500" data-file-height="665" /></a><figcaption>Идентификационни снимки на полско момиче от лагера „<a href="/wiki/%D0%90%D1%83%D1%88%D0%B2%D0%B8%D1%86_(%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80)" class="mw-redirect" title="Аушвиц (концлагер)">Аушвиц</a>“ – около 230 хиляди деца са затворени от германците и използвани за принудителен труд или медицински експерименти</figcaption></figure> В японските военнопленнически лагери, в които често се извършва принудителен труд, също има висока смъртност. По данни на следвоенните трибунали 27% от западните военнопленници в японските лагери загиват,<a href="#cite_note-PBS_Online2003-367">[367]</a> седем пъти над смъртността им в германски и италиански лагери.<a href="#cite_note-Tanaka19962&#32;–&#32;3-368">[368]</a> Въпреки това, при капитулацията на Япония са освободени над 80 хиляди западни военнопленници, докато освободените китайци са едва 56 души.<a href="#cite_note-Bix2000360-369">[369]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Окупация">Окупация</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Окупация" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Окупация">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Palmiry_before_execution.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Palmiry_before_execution.jpg/220px-Palmiry_before_execution.jpg" decoding="async" width="220" height="141" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Palmiry_before_execution.jpg/330px-Palmiry_before_execution.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Palmiry_before_execution.jpg/440px-Palmiry_before_execution.jpg 2x" data-file-width="1000" data-file-height="641" /></a><figcaption>Полски цивилни преди екзекуцията им от германците <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Палмирийско клане">в Палмирийската гора</a> през 1940 година</figcaption></figure> В Европа окупацията на територии от Тристранния пакт има две форми. В Западна, Северна и Централна Европа Германия установява икономическа политика, чрез която към края на войната извлича към 69,5 милиарда райхсмарки, без да се включват директно заграбените промишлени стоки, военно оборудване, суровини, произведения на изкуството и други.<a href="#cite_note-Liberman199642-370">[370]</a> Така бюджетните приходи на Германия от окупираните територии са над 40% от събираните в самата Германия, а към края на войната достигат почти 40% от общите бюджетни приходи.<a href="#cite_note-Milward1992138-371">[371]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A,_Russland,_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A%2C_Russland%2C_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A%2C_Russland%2C_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg" decoding="async" width="220" height="138" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A%2C_Russland%2C_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A%2C_Russland%2C_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/81/Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A%2C_Russland%2C_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_101I-031-2436-03A%2C_Russland%2C_Hinrichtung_von_Partisanen_retouched.jpg 2x" data-file-width="794" data-file-height="497" /></a><figcaption>Съветски партизани, обесени от германците</figcaption></figure> В Източна Европа очакваните от германците ползи от новоусвоеното „<a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Жизнено пространство">жизнено пространство</a>“ така и не се реализират, тъй като променливата фронтова линия и съветската <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F" class="mw-redirect" title="Политика на опожарената земя">политика на опожарената земя</a> ги лишават от възможността да извличат съществени ресурси.<a href="#cite_note-Milward1992148-372">[372]</a> В същото време, за разлика от Западна Европа, расистката политика на германците води до изключително лошо отношение към славянското население, често съпътствано с масови екзекуции.<a href="#cite_note-Barber2006232-373">[373]</a> В повечето окупирани територии в Европа възникват различни по значимост <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Съпротива (Втора световна война)">съпротивителни движения</a>, но те не оказват съществено влияние върху военните операции на Тристранния пакт.<a href="#cite_note-Hill20055-374">[374]</a><a href="#cite_note-Christofferson2006156-375">[375]</a> В Азия японците описват агресията си като създаване на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D1%8A%D1%84%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване">Велика източноазиатска сфера на съпроцъфтяване</a>, чрез която освобождават страните в региона от европейския колониализъм.<a href="#cite_note-Radtke1997107-376">[376]</a> Макар в някои страни японците наистина да са посрещнати като освободители, изключителната им бруталност обикновено бързо обръща общественото мнение срещу тях.<a href="#cite_note-Rahn2001266-377">[377]</a> Все пак Япония постига основната си стратегическа цел в Югоизточна Азия, осигуряването на достъп до нефтените находища – още при първоначалното завладяване японците заграбват 550 хиляди тона нефт, а към 1943 година достигат 76% от довоенното производство на Нидерландска Индия, 6,8 милиона тона годишно.<a href="#cite_note-Rahn2001266-377">[377]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Стопанство">Стопанство</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Стопанство" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Стопанство">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg&lang=bg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg/langbg-330px-WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg.png" decoding="async" width="330" height="241" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg/langbg-495px-WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg/langbg-660px-WorldWarII-GDP-Relations-Allies-Axis-simple.svg.png 2x" data-file-width="820" data-file-height="600" /></a><figcaption>Съотношение на брутния вътрешен продукт на Съюзниците и Тристранния пакт между 1938 и 1945 година</figcaption></figure> Преди началото на войната Съюзниците в Европа имат значително демографско и стопанско преимущество пред страните от Тристранния пакт. През 1938 година Великобритания с нейните доминиони, Франция и Полша имат с 30% по-голямо население и по-голям брутен вътрешен продукт от Германия и Италия, а с отчитане и на колониите преимуществото на Съюзниците е петкратно в население и двукратно в брутен вътрешен продукт.<a href="#cite_note-Harrison19983-378">[378]</a> По същото време в Азия Китай има 6 пъти по-голямо население от Япония, но само с 89% по-голям брутен вътрешен продукт, а при отчитане на японските владения – 3 пъти по-голямо население и с 38% по-голям брутен вътрешен продукт.<a href="#cite_note-Harrison19983-378">[378]</a> Макар първоначалното стопанско и демографско преимущество на Съюзниците до известна степен да е намалено след първите успехи на Германия и Япония, то бързо е възстановено и се превръща в решаващ фактор от 1941 година, когато Съединените щати и Съветският съюз стават част от Съюзниците, а войната се превръща във <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Война на изтощение">война на изтощение</a>.<a href="#cite_note-Harrison19982-379">[379]</a> За времето на цялата война Съединените щати произвеждат около две трети от военното оборудване на Съюзниците, включително кораби, самолети, артилерия, танкове, камиони и боеприпаси.<a href="#cite_note-Wilson20162-380">[380]</a> Още в началото на войната Германия и Япония не са подготвени за продължителни военни действия.<a href="#cite_note-British_Bombing_Survey_Unit199884-381">[381]</a><a href="#cite_note-Lindberg2001126-382">[382]</a> В допълнение към довоенното си преимущество в промишлеността, Съюзниците разполагат с по-добър достъп до природни ресурси и успяват по-бързо да реорганизират икономиката си за нуждите на войната,<a href="#cite_note-Overy199426-383">[383]</a> включително привличайки по-ефективно жени в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0" title="Работна сила">работната сила</a>.<a href="#cite_note-Bernstein1991267-384">[384]</a> Германия и Япония не успяват да компенсират изоставането си и с масовото използване на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4" title="Принудителен труд">принудителен труд</a><a href="#cite_note-United_Nations200523-385">[385]</a> на 12 милиона души от Източна Европа<a href="#cite_note-Marek2005-359">[359]</a> и 18 милиона души от Далечния Изток.<a href="#cite_note-Ju2002-360">[360]</a><a href="#cite_note-US_Library_of_Congress1992-361">[361]</a> Промишленият капацитет на Тристранния пакт е сериозно засегнат и от стратегическите бомбардировки на Съюзниците през втората половина на войната.<a href="#cite_note-Griffith1999203-386">[386]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Военни_и_технически_нововъведения">Военни и технически нововъведения</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Военни и технически нововъведения" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Военни и технически нововъведения">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg/220px-Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg" decoding="async" width="220" height="168" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg/330px-Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/91/Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg/440px-Boeing-Whichata_B-29_Assembly_Line_-_1944.jpg 2x" data-file-width="2737" data-file-height="2094" /></a><figcaption>Линия за сглобяване на стратегически бомбардировачи „<a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B3_B-29" title="Боинг B-29">Боинг B-29</a>“ през 1944 година</figcaption></figure> Втората световна война превръща <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Военновъздушни сили">военновъздушните сили</a> в основен клон на въоръжените сили на воюващите страни. Самолети се използват <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Разузнавателен самолет">за разузнаване</a>, като <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Изтребител">изтребители</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87" title="Бомбардировач">бомбардировачи</a> и за <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B4%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B0" title="Близка въздушна поддръжка">поддръжка на наземни операции</a>, като всяка от тези функции се развива значително. Сред нововъведенията са широкото използване на <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82" title="Въздушен транспорт">въздушен транспорт</a> за бързо придвижване на приоритетни доставки, оборудване и персонал<a href="#cite_note-Tucker200476-387">[387]</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Стратегическа бомбардировка">стратегическите бомбардировки</a> на противникови промишлени центрове и големи градове.<a href="#cite_note-Levine1992227-388">[388]</a> Развива се и <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Противовъздушна отбрана">противовъздушната отбрана</a>, която започва да използва <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Радиолокатор">радиолокатори</a> и наземна противовъздушна артилерия. Създадени са първите <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Реактивен самолет">реактивни самолети</a>, които поради късното си въвеждане не оказват голямо въздействие върху военните действия, но в следвоенния период се превръщат в основа на военновъздушните сили по света.<a href="#cite_note-Klavans199713&#32;–&#32;361-389">[389]</a><a href="#cite_note-Ward2010247&#32;–&#32;251-390">[390]</a> Разработват се и първите <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" title="Ракетно оръжие">управляеми ракети</a>, но те достигат необходимото ниво за надеждна <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%85" title="Ракета земя-въздух">употреба срещу самолети</a> едва след края на войната. Напредък е постигнат в почти всяка насока на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE" title="Военноморско дело">военноморското дело</a>, но най-вече при <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%87" title="Самолетоносач">самолетоносачите</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Подводница">подводниците</a>. Макар морската авиация да няма особени успехи в началото на войната, операциите <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Битка при Таранто">при Таранто</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Нападение над Пърл Харбър">при Пърл Харбър</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Битка в Коралово море">в Коралово море</a> налагат самолетоносачите като преобладаващ основен кораб на мястото на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1" title="Линеен кораб">линейните кораби</a>.<a href="#cite_note-Tucker2004163-391">[391]</a><a href="#cite_note-Bishop20047-392">[392]</a><a href="#cite_note-Chenoweth2005180-393">[393]</a> Самолетоносачите са по-икономични, заради относително ниската стойност на самолетите,<a href="#cite_note-Hearn200714-394">[394]</a> както и заради по-малката необходимост от тежко брониране.<a href="#cite_note-Gardiner200452-395">[395]</a> В Атлантическия океан <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0%D1%87" title="Ескортен самолетоносач">ескортните самолетоносачи</a> се оказват ключов елемент на съюзническите конвои с големия си радиус на ефективна защита, спомагайки за затварянето на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Средноатлантическа празнина">Средноатлантическата празнина</a>.<a href="#cite_note-Sumner200125-396">[396]</a> Воюващите страни отделят голямо внимание на подводниците, които доказват ефективността си още в Първата световна война.<a href="#cite_note-Burcher199515-397">[397]</a> Британците се концентрират върху разработките в областта на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Противоподводна отбрана">противоподводната отбрана</a>, като създаването на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80" title="Сонар">сонари</a> и организирането на конвои, докато германците се насочват към нападателни техники, като разработения за тази цел <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D1%82%D0%B8%D0%BF_VII" title="Подводница от тип VII">Тип VII</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Тактика на вълчата глутница">тактиката на вълчата глутница</a>.<a href="#cite_note-Burcher199516-398">[398]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_141-1880,_Peenem%C3%BCnde,_Start_einer_V2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Bundesarchiv_Bild_141-1880%2C_Peenem%C3%BCnde%2C_Start_einer_V2.jpg/200px-Bundesarchiv_Bild_141-1880%2C_Peenem%C3%BCnde%2C_Start_einer_V2.jpg" decoding="async" width="200" height="261" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Bundesarchiv_Bild_141-1880%2C_Peenem%C3%BCnde%2C_Start_einer_V2.jpg/300px-Bundesarchiv_Bild_141-1880%2C_Peenem%C3%BCnde%2C_Start_einer_V2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Bundesarchiv_Bild_141-1880%2C_Peenem%C3%BCnde%2C_Start_einer_V2.jpg/400px-Bundesarchiv_Bild_141-1880%2C_Peenem%C3%BCnde%2C_Start_einer_V2.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="784" /></a><figcaption>Изстрелване на ракета „<a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%83-2" title="Фау-2">Фау-2</a>“ от полигона „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%8E%D0%BD%D0%B4%D0%B5_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BD)" title="Пенемюнде (полигон)">Пенемюнде</a>“ през юни 1943 година</figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Сухопътна война">Сухопътната война</a> се развива от статичните фронтови линии на <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Окопна война">окопната война</a> от времето на Първата световна война, разчитащи на подобрената <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Артилерия">артилерия</a>, превъзхождаща по бързина <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B0" title="Пехота">пехотата</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Кавалерия">кавалерията</a>, към повишената мобилност и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%B9" title="Общовойскови бой">общовойсковия бой</a>. <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%BA" title="Танк">Танковете</a>, използвани дотогава предимно за поддръжка на пехотата, се превръщат в основно оръжие.<a href="#cite_note-Tucker2004125-399">[399]</a> Още в края на 30-те години танковете са значително по-усъвършенствани, отколкото през Първата световна война,<a href="#cite_note-Dupuy1982231-400">[400]</a> а технологията им не спира да се развива през цялата война с подобрения в скоростта, защитата и огневата мощ. В началото на войната преобладава мнението, че вражеските танкове трябва да се посрещат с танкове с по-добри характеристики.<a href="#cite_note-Tucker2004108-401">[401]</a> Тази концепция е поставена под въпрос от лошото представяне на относително леките ранни танкове срещу бронирани машини, както и от германската доктрина за избягване на пряк сблъсък между танкови части. Този подход, предпочитащ използването на общовойскови бой, става основа на успешната германска тактика на светкавична война в Полша и Франция.<a href="#cite_note-Tucker2004125-399">[399]</a> В хода на войната се разработват и различни средства за <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Противотанкова отбрана">унищожаване на танкове</a>, като <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Стрелба от закрита позиция">артилерийски обстрел от закрита позиция</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B5" title="Противотанково оръдие">противотанкови оръдия</a>, включително <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B5" class="mw-redirect" title="Самоходно оръдие">самоходни</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Противотанкова мина">противотанкови мини</a>, пехотни противотанкови оръжия с малък обхват.<a href="#cite_note-Tucker2004108-401">[401]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Trinity_device_readied.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Trinity_device_readied.jpg/220px-Trinity_device_readied.jpg" decoding="async" width="220" height="174" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Trinity_device_readied.jpg/330px-Trinity_device_readied.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Trinity_device_readied.jpg/440px-Trinity_device_readied.jpg 2x" data-file-width="5520" data-file-height="4371" /></a><figcaption>Първият в историята <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82" title="Ядрен опит">ядрен опит</a> „<a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B8_(%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82)" title="Тринити (опит)">Тринити</a>“ през юли 1945 година</figcaption></figure> Дори при мащабната механизация на сухопътните войски, пехотата остава гръбнакът на всички армии,<a href="#cite_note-Tucker2004734-402">[402]</a> макар екипировката ѝ да остава сходна с тази от Първата световна война.<a href="#cite_note-Cowley2001221-403">[403]</a> Широко разпространение получават леките картечници, като германската „<a href="/wiki/MG34" title="MG34">MG34</a>“, и различни <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Картечен пистолет">картечни пистолети</a>, подходящи за близък бой в градска среда или в джунглата.<a href="#cite_note-Cowley2001221-403">[403]</a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82_(%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5)" title="Автомат (оръжие)">Автоматът</a>, едно от късните изобретения от времето на Втората световна война, съчетаващо характеристики на пушка и картечен пистолет, след нейния край се превръща в масовото оръжие на пехотата по целия свят.<a href="#cite_note-Sprague20061-404">[404]</a> Основните воюващи държави се опитват да разрешат проблема със сложността и сигурността на използваните в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Криптография">криптографията</a> големи кодови книги с разработването на <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Шифроване">шифровъчни машини</a>, като германската „<a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D0%B0_(%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0)" title="Енигма (машина)">Енигма</a>“,<a href="#cite_note-Ratcliff200611-405">[405]</a> а развитието на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Радиоелектронно разузнаване">радиоелектронното разузнаване</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7" title="Криптоанализ">криптоанализа</a> засилват обратния процес на дешифроване. Друга насока на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Военно разузнаване">военното разузнаване</a> е ефективното използване на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Мистификация">мистификации</a>, като съюзническите операции <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%B9%D1%82%E2%80%9C" title="Операция „Минсмийт“">„Минсмийт“</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%E2%80%9C" title="Операция „Бодигард“">„Бодигард“</a>.<a href="#cite_note-Schoenherr2007-406">[406]</a><a href="#cite_note-Rowe2009-407">[407]</a> Други технически и инженерни постижения по време на войната или в резултат от нея са първите програмируеми компютри („<a href="/wiki/Z3" title="Z3">Z3</a>“, „<a href="/wiki/Colossus_Mark_I" title="Colossus Mark I">Colossus</a>“ и ENIAC), <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%83-1" title="Фау-1">управляеми</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%83-2" title="Фау-2">балистични ракети</a>, <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" title="Ядрено оръжие">ядрени оръжия</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Операционни изследвания">операционни изследвания</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Мълбери">изкуствени пристанища</a>. През войната започва масовото производство и използване на антибиотика <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Пеницилин">пеницилин</a>.<a href="#cite_note-American_Chemical_Society2019-408">[408]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бележки">Бележки</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Бележки" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Бележки">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-Гречко1982-1"><a href="#cite_ref-Гречко1982_1-0">↑</a> <a href="#CITEREFГречко1982">Гречко 1982</a>. </li> <li id="cite_note-World_Population_Review2020-2"><a href="#cite_ref-World_Population_Review2020_2-0">↑</a> <a href="#CITEREFWorld_Population_Review2020">World Population Review 2020</a>. </li> <li id="cite_note-Contemporary_China1941-3"><a href="#cite_ref-Contemporary_China1941_3-0">↑</a> <a href="#CITEREFContemporary_China1941">Contemporary China 1941</a>. </li> <li id="cite_note-Weinberg20056-4"><a href="#cite_ref-Weinberg20056_4-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 6. </li> <li id="cite_note-Wells20147-5"><a href="#cite_ref-Wells20147_5-0">↑</a> <a href="#CITEREFWells2014">Wells 2014</a>, с. 7. </li> <li id="cite_note-Ferris2015-6"><a href="#cite_ref-Ferris2015_6-0">↑</a> <a href="#CITEREFFerris2015">Ferris 2015</a>. </li> <li id="cite_note-Förster200564-7"><a href="#cite_ref-Förster200564_7-0">↑</a> <a href="#CITEREFFörster2005">Förster 2005</a>, с. 64. </li> <li id="cite_note-Ghuhl20077,&#32;30-8"><a href="#cite_ref-Ghuhl20077,&#32;30_8-0">↑</a> <a href="#CITEREFGhuhl2007">Ghuhl 2007</a>, с. 7, 30. </li> <li id="cite_note-Polmar1991-9"><a href="#cite_ref-Polmar1991_9-0">↑</a> <a href="#CITEREFPolmar1991">Polmar 1991</a>. </li> <li id="cite_note-Taylor1961vii-10"><a href="#cite_ref-Taylor1961vii_10-0">↑</a> <a href="#CITEREFTaylor1961">Taylor 1961</a>, с. vii. </li> <li id="cite_note-Kellogg2003236-11"><a href="#cite_ref-Kellogg2003236_11-0">↑</a> <a href="#CITEREFKellogg2003">Kellogg 2003</a>, с. 236. </li> <li id="cite_note-Ben-Horin1943169-12"><a href="#cite_ref-Ben-Horin1943169_12-0">↑</a> <a href="#CITEREFBen-Horin1943">Ben-Horin 1943</a>, с. 169. </li> <li id="cite_note-Taylor1979124-13"><a href="#cite_ref-Taylor1979124_13-0">↑</a> <a href="#CITEREFTaylor1979">Taylor 1979</a>, с. 124. </li> <li id="cite_note-Beevor201210-14"><a href="#cite_ref-Beevor201210_14-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 10. </li> <li id="cite_note-Masaya19904-15"><a href="#cite_ref-Masaya19904_15-0">↑</a> <a href="#CITEREFMasaya1990">Masaya 1990</a>, с. 4. </li> <li id="cite_note-usa.usembassy.de2012-16"><a href="#cite_ref-usa.usembassy.de2012_16-0">↑</a> <a href="#CITEREFusa.usembassy.de2012">usa.usembassy.de 2012</a>. </li> <li id="cite_note-Asia_Times2016-17"><a href="#cite_ref-Asia_Times2016_17-0">↑</a> <a href="#CITEREFAsia_Times2016">Asia Times 2016</a>. </li> <li id="cite_note-Ingram200676&#32;–&#32;78-18"><a href="#cite_ref-Ingram200676&#32;–&#32;78_18-0">↑</a> <a href="#CITEREFIngram2006">Ingram 2006</a>, с. 76 – 78. </li> <li id="cite_note-Kantowicz1999149-19"><a href="#cite_ref-Kantowicz1999149_19-0">↑</a> <a href="#CITEREFKantowicz1999">Kantowicz 1999</a>, с. 149. </li> <li id="cite_note-Shaw200035-20"><a href="#cite_ref-Shaw200035_20-0">↑</a> <a href="#CITEREFShaw2000">Shaw 2000</a>, с. 35. </li> <li id="cite_note-Brody19994-21"><a href="#cite_ref-Brody19994_21-0">↑</a> <a href="#CITEREFBrody1999">Brody 1999</a>, с. 4. </li> <li id="cite_note-Zalampas198962-22"><a href="#cite_ref-Zalampas198962_22-0">↑</a> <a href="#CITEREFZalampas1989">Zalampas 1989</a>, с. 62. </li> <li id="cite_note-Mandelbaum198896-23"><a href="#cite_ref-Mandelbaum198896_23-0">↑</a> <a href="#CITEREFMandelbaum1988">Mandelbaum 1988</a>, с. 96. </li> <li id="cite_note-Record200550-24"><a href="#cite_ref-Record200550_24-0">↑</a> <a href="#CITEREFRecord2005">Record 2005</a>, с. 50. </li> <li id="cite_note-Schmitz2000124-25"><a href="#cite_ref-Schmitz2000124_25-0">↑</a> <a href="#CITEREFSchmitz2000">Schmitz 2000</a>, с. 124. </li> <li id="cite_note-Adamthwaite199252-26"><a href="#cite_ref-Adamthwaite199252_26-0">↑</a> <a href="#CITEREFAdamthwaite1992">Adamthwaite 1992</a>, с. 52. </li> <li id="cite_note-Shirer1990298&#32;–&#32;299-27"><a href="#cite_ref-Shirer1990298&#32;–&#32;299_27-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 298 – 299. </li> <li id="cite_note-Preston1998104-28"><a href="#cite_ref-Preston1998104_28-0">↑</a> <a href="#CITEREFPreston1998">Preston 1998</a>, с. 104. </li> <li id="cite_note-Myers1987458-29"><a href="#cite_ref-Myers1987458_29-0">↑</a> <a href="#CITEREFMyers1987">Myers 1987</a>, с. 458. </li> <li id="cite_note-Smith200428-30"><a href="#cite_ref-Smith200428_30-0">↑</a> <a href="#CITEREFSmith2004">Smith 2004</a>, с. 28. </li> <li id="cite_note-Coogan1993-31"><a href="#cite_ref-Coogan1993_31-0">↑</a> <a href="#CITEREFCoogan1993">Coogan 1993</a>. </li> <li id="cite_note-Busky200210-32"><a href="#cite_ref-Busky200210_32-0">↑</a> <a href="#CITEREFBusky2002">Busky 2002</a>, с. 10. </li> <li id="cite_note-Stanton2012308-33"><a href="#cite_ref-Stanton2012308_33-0">↑</a> <a href="#CITEREFStanton2012">Stanton 2012</a>, с. 308. </li> <li id="cite_note-Barker1971131&#32;–&#32;132-34"><a href="#cite_ref-Barker1971131&#32;–&#32;132_34-0">↑</a> <a href="#CITEREFBarker1971">Barker 1971</a>, с. 131 – 132. </li> <li id="cite_note-Shirer1990289-35"><a href="#cite_ref-Shirer1990289_35-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 289. </li> <li id="cite_note-Kitson2001231-36"><a href="#cite_ref-Kitson2001231_36-0">↑</a> <a href="#CITEREFKitson2001">Kitson 2001</a>, с. 231. </li> <li id="cite_note-Neulen200025-37"><a href="#cite_ref-Neulen200025_37-0">↑</a> <a href="#CITEREFNeulen2000">Neulen 2000</a>, с. 25. </li> <li id="cite_note-Payne2008271-38"><a href="#cite_ref-Payne2008271_38-0">↑</a> <a href="#CITEREFPayne2008">Payne 2008</a>, с. 271. </li> <li id="cite_note-Payne2008146-39"><a href="#cite_ref-Payne2008146_39-0">↑</a> <a href="#CITEREFPayne2008">Payne 2008</a>, с. 146. </li> <li id="cite_note-Eastman1986547&#32;–&#32;551-40"><a href="#cite_ref-Eastman1986547&#32;–&#32;551_40-0">↑</a> <a href="#CITEREFEastman1986">Eastman 1986</a>, с. 547 – 551. </li> <li id="cite_note-Hsu1971195&#32;–&#32;200-41"><a href="#cite_ref-Hsu1971195&#32;–&#32;200_41-0">↑</a> <a href="#CITEREFHsu1971">Hsu 1971</a>, с. 195 – 200. </li> <li id="cite_note-Tucker2009-42"><a href="#cite_ref-Tucker2009_42-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2009">Tucker 2009</a>. </li> <li id="cite_note-Levene1999223&#32;–&#32;224-43"><a href="#cite_ref-Levene1999223&#32;–&#32;224_43-0">↑</a> <a href="#CITEREFLevene1999">Levene 1999</a>, с. 223 – 224. </li> <li id="cite_note-Totten2008298&#32;–&#32;299-44"><a href="#cite_ref-Totten2008298&#32;–&#32;299_44-0">↑</a> <a href="#CITEREFTotten2008">Totten 2008</a>, с. 298 – 299. </li> <li id="cite_note-Hsu1971221&#32;–&#32;230-45"><a href="#cite_ref-Hsu1971221&#32;–&#32;230_45-0">↑</a> <a href="#CITEREFHsu1971">Hsu 1971</a>, с. 221 – 230. </li> <li id="cite_note-Eastman1986566-46"><a href="#cite_ref-Eastman1986566_46-0">↑</a> <a href="#CITEREFEastman1986">Eastman 1986</a>, с. 566. </li> <li id="cite_note-Taylor2009150&#32;–&#32;152-47"><a href="#cite_ref-Taylor2009150&#32;–&#32;152_47-0">↑</a> <a href="#CITEREFTaylor2009">Taylor 2009</a>, с. 150 – 152. </li> <li id="cite_note-Sella1983651&#32;–&#32;687-48"><a href="#cite_ref-Sella1983651&#32;–&#32;687_48-0">↑</a> <a href="#CITEREFSella1983">Sella 1983</a>, с. 651 – 687. </li> <li id="cite_note-Beevor2012342-49"><a href="#cite_ref-Beevor2012342_49-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 342. </li> <li id="cite_note-Goldman2012-50"><a href="#cite_ref-Goldman2012_50-0">↑</a> <a href="#CITEREFGoldman2012">Goldman 2012</a>. </li> <li id="cite_note-Neeno2005-51"><a href="#cite_ref-Neeno2005_51-0">↑</a> <a href="#CITEREFNeeno2005">Neeno 2005</a>. </li> <li id="cite_note-Collier2000144-52"><a href="#cite_ref-Collier2000144_52-0">↑</a> <a href="#CITEREFCollier2000">Collier 2000</a>, с. 144. </li> <li id="cite_note-Kershaw2001121&#32;–&#32;122-53"><a href="#cite_ref-Kershaw2001121&#32;–&#32;122_53-0">↑</a> <a href="#CITEREFKershaw2001">Kershaw 2001</a>, с. 121 – 122. </li> <li id="cite_note-Kershaw2001157-54"><a href="#cite_ref-Kershaw2001157_54-0">↑</a> <a href="#CITEREFKershaw2001">Kershaw 2001</a>, с. 157. </li> <li id="cite_note-Kley202014&#32;–&#32;15-55"><a href="#cite_ref-Kley202014&#32;–&#32;15_55-0">↑</a> <a href="#CITEREFKley2020">Kley 2020</a>, с. 14 – 15. </li> <li id="cite_note-Davies2008143&#32;–&#32;144-56"><a href="#cite_ref-Davies2008143&#32;–&#32;144_56-0">↑</a> <a href="#CITEREFDavies2008">Davies 2008</a>, с. 143 – 144. </li> <li id="cite_note-Shirer1990461&#32;–&#32;462-57"><a href="#cite_ref-Shirer1990461&#32;–&#32;462_57-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 461 – 462. </li> <li id="cite_note-Lowe2002330-58"><a href="#cite_ref-Lowe2002330_58-0">↑</a> <a href="#CITEREFLowe2002">Lowe 2002</a>, с. 330. </li> <li id="cite_note-Dear2001234-59"><a href="#cite_ref-Dear2001234_59-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 234. </li> <li id="cite_note-Shirer1990471-60"><a href="#cite_ref-Shirer1990471_60-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 471. </li> <li id="cite_note-Watson2000695&#32;–&#32;722-61"><a href="#cite_ref-Watson2000695&#32;–&#32;722_61-0">↑</a> <a href="#CITEREFWatson2000">Watson 2000</a>, с. 695 – 722. </li> <li id="cite_note-Shore2003108-62"><a href="#cite_ref-Shore2003108_62-0">↑</a> <a href="#CITEREFShore2003">Shore 2003</a>, с. 108. </li> <li id="cite_note-Dear2001608-63"><a href="#cite_ref-Dear2001608_63-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 608. </li> <li id="cite_note-ibiblio.org2014-64"><a href="#cite_ref-ibiblio.org2014_64-0">↑</a> <a href="#CITEREFibiblio.org2014">ibiblio.org 2014</a>. </li> <li id="cite_note-ww2db.com2016-65">↑ <a href="#cite_ref-ww2db.com2016_65-0">а</a> <a href="#cite_ref-ww2db.com2016_65-1">б</a> <a href="#CITEREFww2db.com2016">ww2db.com 2016</a>. </li> <li id="cite_note-ibiblio.org2013a-66">↑ <a href="#cite_ref-ibiblio.org2013a_66-0">а</a> <a href="#cite_ref-ibiblio.org2013a_66-1">б</a> <a href="#CITEREFibiblio.org2013a">ibiblio.org 2013a</a>. </li> <li id="cite_note-Evans20081&#32;–&#32;2-67"><a href="#cite_ref-Evans20081&#32;–&#32;2_67-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 1 – 2. </li> <li id="cite_note-Zabecki20151663-68"><a href="#cite_ref-Zabecki20151663_68-0">↑</a> <a href="#CITEREFZabecki2015">Zabecki 2015</a>, с. 1663. </li> <li id="cite_note-Keegan199735-69"><a href="#cite_ref-Keegan199735_69-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeegan1997">Keegan 1997</a>, с. 35. </li> <li id="cite_note-Cienciala2010128-70"><a href="#cite_ref-Cienciala2010128_70-0">↑</a> <a href="#CITEREFCienciala2010">Cienciala 2010</a>, с. 128. </li> <li id="cite_note-Beevor201232-71"><a href="#cite_ref-Beevor201232_71-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 32. </li> <li id="cite_note-Dear2001248&#32;–&#32;249-72"><a href="#cite_ref-Dear2001248&#32;–&#32;249_72-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 248 – 249. </li> <li id="cite_note-Roskill195464-73"><a href="#cite_ref-Roskill195464_73-0">↑</a> <a href="#CITEREFRoskill1954">Roskill 1954</a>, с. 64. </li> <li id="cite_note-Bjorkman2016-74"><a href="#cite_ref-Bjorkman2016_74-0">↑</a> <a href="#CITEREFBjorkman2016">Bjorkman 2016</a>. </li> <li id="cite_note-Zaloga200280,&#32;83-75"><a href="#cite_ref-Zaloga200280,&#32;83_75-0">↑</a> <a href="#CITEREFZaloga2002">Zaloga 2002</a>, с. 80, 83. </li> <li id="cite_note-Ginsburgs195869&#32;–&#32;84-76"><a href="#cite_ref-Ginsburgs195869&#32;–&#32;84_76-0">↑</a> <a href="#CITEREFGinsburgs1958">Ginsburgs 1958</a>, с. 69 – 84. </li> <li id="cite_note-Hempel200524-77"><a href="#cite_ref-Hempel200524_77-0">↑</a> <a href="#CITEREFHempel2005">Hempel 2005</a>, с. 24. </li> <li id="cite_note-Zaloga200288&#32;–&#32;89-78"><a href="#cite_ref-Zaloga200288&#32;–&#32;89_78-0">↑</a> <a href="#CITEREFZaloga2002">Zaloga 2002</a>, с. 88 – 89. </li> <li id="cite_note-Liddell_Hart197739&#32;–&#32;40-79"><a href="#cite_ref-Liddell_Hart197739&#32;–&#32;40_79-0">↑</a> <a href="#CITEREFLiddell_Hart1977">Liddell Hart 1977</a>, с. 39 – 40. </li> <li id="cite_note-Bullock1983563&#32;–&#32;564,&#32;566,&#32;568&#32;–&#32;69,&#32;574&#32;–&#32;75-80"><a href="#cite_ref-Bullock1983563&#32;–&#32;564,&#32;566,&#32;568&#32;–&#32;69,&#32;574&#32;–&#32;75_80-0">↑</a> <a href="#CITEREFBullock1983">Bullock 1983</a>, с. 563 – 564, 566, 568 – 69, 574 – 75. </li> <li id="cite_note-Deighton1979186&#32;–&#32;187-81"><a href="#cite_ref-Deighton1979186&#32;–&#32;187_81-0">↑</a> <a href="#CITEREFDeighton1979">Deighton 1979</a>, с. 186 – 187. </li> <li id="cite_note-Smith2002a24-82"><a href="#cite_ref-Smith2002a24_82-0">↑</a> <a href="#CITEREFSmith2002a">Smith 2002a</a>, с. 24. </li> <li id="cite_note-Bilinsky19999-83">↑ <a href="#cite_ref-Bilinsky19999_83-0">а</a> <a href="#cite_ref-Bilinsky19999_83-1">б</a> <a href="#CITEREFBilinsky1999">Bilinsky 1999</a>, с. 9. </li> <li id="cite_note-Murray200155&#32;–&#32;56-84"><a href="#cite_ref-Murray200155&#32;–&#32;56_84-0">↑</a> <a href="#CITEREFMurray2001">Murray 2001</a>, с. 55 – 56. </li> <li id="cite_note-Spring1986207&#32;–&#32;226-85"><a href="#cite_ref-Spring1986207&#32;–&#32;226_85-0">↑</a> <a href="#CITEREFSpring1986">Spring 1986</a>, с. 207 – 226. </li> <li id="cite_note-Van_Dyke201371-86"><a href="#cite_ref-Van_Dyke201371_86-0">↑</a> <a href="#CITEREFVan_Dyke2013">Van Dyke 2013</a>, с. 71. </li> <li id="cite_note-Hanhimäki199712-87"><a href="#cite_ref-Hanhimäki199712_87-0">↑</a> <a href="#CITEREFHanhimäki1997">Hanhimäki 1997</a>, с. 12. </li> <li id="cite_note-Ferguson2006367,&#32;376,&#32;379,&#32;417-88"><a href="#cite_ref-Ferguson2006367,&#32;376,&#32;379,&#32;417_88-0">↑</a> <a href="#CITEREFFerguson2006">Ferguson 2006</a>, с. 367, 376, 379, 417. </li> <li id="cite_note-Snyder2010118ff-89"><a href="#cite_ref-Snyder2010118ff_89-0">↑</a> <a href="#CITEREFSnyder2010">Snyder 2010</a>, с. 118ff. </li> <li id="cite_note-Koch1983912&#32;–&#32;914,&#32;917&#32;–&#32;920-90"><a href="#cite_ref-Koch1983912&#32;–&#32;914,&#32;917&#32;–&#32;920_90-0">↑</a> <a href="#CITEREFKoch1983">Koch 1983</a>, с. 912 – 914, 917 – 920. </li> <li id="cite_note-Roberts200656-91"><a href="#cite_ref-Roberts200656_91-0">↑</a> <a href="#CITEREFRoberts2006">Roberts 2006</a>, с. 56. </li> <li id="cite_note-Roberts200659-92"><a href="#cite_ref-Roberts200659_92-0">↑</a> <a href="#CITEREFRoberts2006">Roberts 2006</a>, с. 59. </li> <li id="cite_note-Murray200157&#32;–&#32;63-93"><a href="#cite_ref-Murray200157&#32;–&#32;63_93-0">↑</a> <a href="#CITEREFMurray2001">Murray 2001</a>, с. 57 – 63. </li> <li id="cite_note-Commager20049-94"><a href="#cite_ref-Commager20049_94-0">↑</a> <a href="#CITEREFCommager2004">Commager 2004</a>, с. 9. </li> <li id="cite_note-Reynolds200676-95"><a href="#cite_ref-Reynolds200676_95-0">↑</a> <a href="#CITEREFReynolds2006">Reynolds 2006</a>, с. 76. </li> <li id="cite_note-Evans2008122&#32;–&#32;123-96"><a href="#cite_ref-Evans2008122&#32;–&#32;123_96-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 122 – 123. </li> <li id="cite_note-Keegan199759&#32;–&#32;60-97"><a href="#cite_ref-Keegan199759&#32;–&#32;60_97-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeegan1997">Keegan 1997</a>, с. 59 – 60. </li> <li id="cite_note-Regan2004152-98"><a href="#cite_ref-Regan2004152_98-0">↑</a> <a href="#CITEREFRegan2004">Regan 2004</a>, с. 152. </li> <li id="cite_note-Liddell_Hart197748-99"><a href="#cite_ref-Liddell_Hart197748_99-0">↑</a> <a href="#CITEREFLiddell_Hart1977">Liddell Hart 1977</a>, с. 48. </li> <li id="cite_note-Keegan199766&#32;–&#32;67-100"><a href="#cite_ref-Keegan199766&#32;–&#32;67_100-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeegan1997">Keegan 1997</a>, с. 66 – 67. </li> <li id="cite_note-Overy1999207-101"><a href="#cite_ref-Overy1999207_101-0">↑</a> <a href="#CITEREFOvery1999">Overy 1999</a>, с. 207. </li> <li id="cite_note-Umbreit1991311-102"><a href="#cite_ref-Umbreit1991311_102-0">↑</a> <a href="#CITEREFUmbreit1991">Umbreit 1991</a>, с. 311. </li> <li id="cite_note-Brown2004198-103"><a href="#cite_ref-Brown2004198_103-0">↑</a> <a href="#CITEREFBrown2004">Brown 2004</a>, с. 198. </li> <li id="cite_note-Keegan199772-104"><a href="#cite_ref-Keegan199772_104-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeegan1997">Keegan 1997</a>, с. 72. </li> <li id="cite_note-Murray1983-105">↑ <a href="#cite_ref-Murray1983_105-0">а</a> <a href="#cite_ref-Murray1983_105-1">б</a> <a href="#cite_ref-Murray1983_105-2">в</a> <a href="#CITEREFMurray1983">Murray 1983</a>. </li> <li id="cite_note-Dear2001108&#32;–&#32;109-106"><a href="#cite_ref-Dear2001108&#32;–&#32;109_106-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 108 – 109. </li> <li id="cite_note-Goldstein200435-107"><a href="#cite_ref-Goldstein200435_107-0">↑</a> <a href="#CITEREFGoldstein2004">Goldstein 2004</a>, с. 35. </li> <li id="cite_note-Steury1987209-108"><a href="#cite_ref-Steury1987209_108-0">↑</a> <a href="#CITEREFSteury1987">Steury 1987</a>, с. 209. </li> <li id="cite_note-Zetterling2009282-109"><a href="#cite_ref-Zetterling2009282_109-0">↑</a> <a href="#CITEREFZetterling2009">Zetterling 2009</a>, с. 282. </li> <li id="cite_note-Overy1999328&#32;–&#32;330-110"><a href="#cite_ref-Overy1999328&#32;–&#32;330_110-0">↑</a> <a href="#CITEREFOvery1999">Overy 1999</a>, с. 328 – 330. </li> <li id="cite_note-Maingot199452-111"><a href="#cite_ref-Maingot199452_111-0">↑</a> <a href="#CITEREFMaingot1994">Maingot 1994</a>, с. 52. </li> <li id="cite_note-Skinner_Watson2013-112"><a href="#cite_ref-Skinner_Watson2013_112-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkinner_Watson2013">Skinner Watson 2013</a>. </li> <li id="cite_note-Cantril1940390-113"><a href="#cite_ref-Cantril1940390_113-0">↑</a> <a href="#CITEREFCantril1940">Cantril 1940</a>, с. 390. </li> <li id="cite_note-Bilhartz2007179-114"><a href="#cite_ref-Bilhartz2007179_114-0">↑</a> <a href="#CITEREFBilhartz2007">Bilhartz 2007</a>, с. 179. </li> <li id="cite_note-Dear2001877-115"><a href="#cite_ref-Dear2001877_115-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 877. </li> <li id="cite_note-Clogg2002118-116"><a href="#cite_ref-Clogg2002118_116-0">↑</a> <a href="#CITEREFClogg2002">Clogg 2002</a>, с. 118. </li> <li id="cite_note-Evans2008146,&#32;152-117"><a href="#cite_ref-Evans2008146,&#32;152_117-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 146, 152. </li> <li id="cite_note-United_States_Army19864&#32;–&#32;6-118"><a href="#cite_ref-United_States_Army19864&#32;–&#32;6_118-0">↑</a> <a href="#CITEREFUnited_States_Army1986">United States Army 1986</a>, с. 4 – 6. </li> <li id="cite_note-Jowett20019&#32;–&#32;10-119"><a href="#cite_ref-Jowett20019&#32;–&#32;10_119-0">↑</a> <a href="#CITEREFJowett2001">Jowett 2001</a>, с. 9 – 10. </li> <li id="cite_note-Jackson2006106-120"><a href="#cite_ref-Jackson2006106_120-0">↑</a> <a href="#CITEREFJackson2006">Jackson 2006</a>, с. 106. </li> <li id="cite_note-Laurier20017&#32;–&#32;8-121"><a href="#cite_ref-Laurier20017&#32;–&#32;8_121-0">↑</a> <a href="#CITEREFLaurier2001">Laurier 2001</a>, с. 7 – 8. </li> <li id="cite_note-Murray2001263&#32;–&#32;276-122"><a href="#cite_ref-Murray2001263&#32;–&#32;276_122-0">↑</a> <a href="#CITEREFMurray2001">Murray 2001</a>, с. 263 – 276. </li> <li id="cite_note-Beevor2012224&#32;–&#32;228-123"><a href="#cite_ref-Beevor2012224&#32;–&#32;228_123-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 224 – 228. </li> <li id="cite_note-Gilbert1989174&#32;–&#32;175-124"><a href="#cite_ref-Gilbert1989174&#32;–&#32;175_124-0">↑</a> <a href="#CITEREFGilbert1989">Gilbert 1989</a>, с. 174 – 175. </li> <li id="cite_note-Gilbert1989184&#32;–&#32;187-125"><a href="#cite_ref-Gilbert1989184&#32;–&#32;187_125-0">↑</a> <a href="#CITEREFGilbert1989">Gilbert 1989</a>, с. 184 – 187. </li> <li id="cite_note-Gilbert1989208,&#32;575,&#32;604-126"><a href="#cite_ref-Gilbert1989208,&#32;575,&#32;604_126-0">↑</a> <a href="#CITEREFGilbert1989">Gilbert 1989</a>, с. 208, 575, 604. </li> <li id="cite_note-Watson200380-127"><a href="#cite_ref-Watson200380_127-0">↑</a> <a href="#CITEREFWatson2003">Watson 2003</a>, с. 80. </li> <li id="cite_note-Morrisey2019119&#32;–&#32;126-128"><a href="#cite_ref-Morrisey2019119&#32;–&#32;126_128-0">↑</a> <a href="#CITEREFMorrisey2019">Morrisey 2019</a>, с. 119 – 126. </li> <li id="cite_note-Garver1988114-129"><a href="#cite_ref-Garver1988114_129-0">↑</a> <a href="#CITEREFGarver1988">Garver 1988</a>, с. 114. </li> <li id="cite_note-Weinberg2005195-130"><a href="#cite_ref-Weinberg2005195_130-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 195. </li> <li id="cite_note-Shirer1990810&#32;–&#32;812-131"><a href="#cite_ref-Shirer1990810&#32;–&#32;812_131-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 810 – 812. </li> <li id="cite_note-Klooz2013-132">↑ <a href="#cite_ref-Klooz2013_132-0">а</a> <a href="#cite_ref-Klooz2013_132-1">б</a> <a href="#CITEREFKlooz2013">Klooz 2013</a>. </li> <li id="cite_note-Sella1978555&#32;–&#32;583-133"><a href="#cite_ref-Sella1978555&#32;–&#32;583_133-0">↑</a> <a href="#CITEREFSella1978">Sella 1978</a>, с. 555 – 583. </li> <li id="cite_note-Kershaw200766&#32;–&#32;69-134"><a href="#cite_ref-Kershaw200766&#32;–&#32;69_134-0">↑</a> <a href="#CITEREFKershaw2007">Kershaw 2007</a>, с. 66 – 69. </li> <li id="cite_note-Steinberg1995620&#32;–&#32;651-135"><a href="#cite_ref-Steinberg1995620&#32;–&#32;651_135-0">↑</a> <a href="#CITEREFSteinberg1995">Steinberg 1995</a>, с. 620 – 651. </li> <li id="cite_note-Hauner197815&#32;–&#32;32-136"><a href="#cite_ref-Hauner197815&#32;–&#32;32_136-0">↑</a> <a href="#CITEREFHauner1978">Hauner 1978</a>, с. 15 – 32. </li> <li id="cite_note-Roberts19951293&#32;–&#32;1396-137"><a href="#cite_ref-Roberts19951293&#32;–&#32;1396_137-0">↑</a> <a href="#CITEREFRoberts1995">Roberts 1995</a>, с. 1293 – 1396. </li> <li id="cite_note-Wilt1981187&#32;–&#32;191-138"><a href="#cite_ref-Wilt1981187&#32;–&#32;191_138-0">↑</a> <a href="#CITEREFWilt1981">Wilt 1981</a>, с. 187 – 191. </li> <li id="cite_note-Erickson2003114&#32;–&#32;37-139"><a href="#cite_ref-Erickson2003114&#32;–&#32;37_139-0">↑</a> <a href="#CITEREFErickson2003">Erickson 2003</a>, с. 114 – 37. </li> <li id="cite_note-Glantz20019-140"><a href="#cite_ref-Glantz20019_140-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2001">Glantz 2001</a>, с. 9. </li> <li id="cite_note-Farrell1993599&#32;–&#32;625-141"><a href="#cite_ref-Farrell1993599&#32;–&#32;625_141-0">↑</a> <a href="#CITEREFFarrell1993">Farrell 1993</a>, с. 599 – 625. </li> <li id="cite_note-Keeble199029-142"><a href="#cite_ref-Keeble199029_142-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeeble1990">Keeble 1990</a>, с. 29. </li> <li id="cite_note-Bueno_de_Mesquita2003425-143"><a href="#cite_ref-Bueno_de_Mesquita2003425_143-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno_de_Mesquita2003">Bueno de Mesquita 2003</a>, с. 425. </li> <li id="cite_note-Beevor2012220-144"><a href="#cite_ref-Beevor2012220_144-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 220. </li> <li id="cite_note-Kleinfeld1983122&#32;–&#32;128-145"><a href="#cite_ref-Kleinfeld1983122&#32;–&#32;128_145-0">↑</a> <a href="#CITEREFKleinfeld1983">Kleinfeld 1983</a>, с. 122 – 128. </li> <li id="cite_note-Jukes2001113-146"><a href="#cite_ref-Jukes2001113_146-0">↑</a> <a href="#CITEREFJukes2001">Jukes 2001</a>, с. 113. </li> <li id="cite_note-Glantz200126-147">↑ <a href="#cite_ref-Glantz200126_147-0">а</a> <a href="#cite_ref-Glantz200126_147-1">б</a> <a href="#CITEREFGlantz2001">Glantz 2001</a>, с. 26. </li> <li id="cite_note-Reinhardt1992227-148"><a href="#cite_ref-Reinhardt1992227_148-0">↑</a> <a href="#CITEREFReinhardt1992">Reinhardt 1992</a>, с. 227. </li> <li id="cite_note-Milward1964499&#32;–&#32;518-149"><a href="#cite_ref-Milward1964499&#32;–&#32;518_149-0">↑</a> <a href="#CITEREFMilward1964">Milward 1964</a>, с. 499 – 518. </li> <li id="cite_note-Rotundo198621&#32;–&#32;28-150"><a href="#cite_ref-Rotundo198621&#32;–&#32;28_150-0">↑</a> <a href="#CITEREFRotundo1986">Rotundo 1986</a>, с. 21 – 28. </li> <li id="cite_note-Deighton1993479-151"><a href="#cite_ref-Deighton1993479_151-0">↑</a> <a href="#CITEREFDeighton1993">Deighton 1993</a>, с. 479. </li> <li id="cite_note-Beevor199841&#32;–&#32;42-152"><a href="#cite_ref-Beevor199841&#32;–&#32;42_152-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor1998">Beevor 1998</a>, с. 41 – 42. </li> <li id="cite_note-Evans2008213&#32;–&#32;214-153"><a href="#cite_ref-Evans2008213&#32;–&#32;214_153-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 213 – 214. </li> <li id="cite_note-Jowett200214-154"><a href="#cite_ref-Jowett200214_154-0">↑</a> <a href="#CITEREFJowett2002">Jowett 2002</a>, с. 14. </li> <li id="cite_note-Overy1999289-155"><a href="#cite_ref-Overy1999289_155-0">↑</a> <a href="#CITEREFOvery1999">Overy 1999</a>, с. 289. </li> <li id="cite_note-Morison200260-156"><a href="#cite_ref-Morison200260_156-0">↑</a> <a href="#CITEREFMorison2002">Morison 2002</a>, с. 60. </li> <li id="cite_note-Joes2004224-157"><a href="#cite_ref-Joes2004224_157-0">↑</a> <a href="#CITEREFJoes2004">Joes 2004</a>, с. 224. </li> <li id="cite_note-Fairbank2006320-158"><a href="#cite_ref-Fairbank2006320_158-0">↑</a> <a href="#CITEREFFairbank2006">Fairbank 2006</a>, с. 320. </li> <li id="cite_note-Hsu197130,&#32;33-159"><a href="#cite_ref-Hsu197130,&#32;33_159-0">↑</a> <a href="#CITEREFHsu1971">Hsu 1971</a>, с. 30, 33. </li> <li id="cite_note-ibiblio.org2013b-160"><a href="#cite_ref-ibiblio.org2013b_160-0">↑</a> <a href="#CITEREFibiblio.org2013b">ibiblio.org 2013b</a>. </li> <li id="cite_note-Anderson1975201-161"><a href="#cite_ref-Anderson1975201_161-0">↑</a> <a href="#CITEREFAnderson1975">Anderson 1975</a>, с. 201. </li> <li id="cite_note-Evans2012456-162"><a href="#cite_ref-Evans2012456_162-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2012">Evans 2012</a>, с. 456. </li> <li id="cite_note-Coox19851046&#32;–&#32;1049-163"><a href="#cite_ref-Coox19851046&#32;–&#32;1049_163-0">↑</a> <a href="#CITEREFCoox1985">Coox 1985</a>, с. 1046 – 1049. </li> <li id="cite_note-ibiblio.org2013c113&#32;–&#32;127-164">↑ <a href="#cite_ref-ibiblio.org2013c113&#32;–&#32;127_164-0">а</a> <a href="#cite_ref-ibiblio.org2013c113&#32;–&#32;127_164-1">б</a> <a href="#CITEREFibiblio.org2013c">ibiblio.org 2013c</a>, с. 113 – 127. </li> <li id="cite_note-Matloff195363&#32;–&#32;96-165">↑ <a href="#cite_ref-Matloff195363&#32;–&#32;96_165-0">а</a> <a href="#cite_ref-Matloff195363&#32;–&#32;96_165-1">б</a> <a href="#CITEREFMatloff1953">Matloff 1953</a>, с. 63 – 96. </li> <li id="cite_note-Larry_W._Jewell1996-166"><a href="#cite_ref-Larry_W._Jewell1996_166-0">↑</a> <a href="#CITEREFLarry_W._Jewell1996">Larry W. Jewell 1996</a>. </li> <li id="cite_note-Painter201226-167"><a href="#cite_ref-Painter201226_167-0">↑</a> <a href="#CITEREFPainter2012">Painter 2012</a>, с. 26. </li> <li id="cite_note-Wood20079-168"><a href="#cite_ref-Wood20079_168-0">↑</a> <a href="#CITEREFWood2007">Wood 2007</a>, с. 9. </li> <li id="cite_note-Lightbody2004125-169"><a href="#cite_ref-Lightbody2004125_169-0">↑</a> <a href="#CITEREFLightbody2004">Lightbody 2004</a>, с. 125. </li> <li id="cite_note-Weinberg2005310-170"><a href="#cite_ref-Weinberg2005310_170-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 310. </li> <li id="cite_note-Dower19865-171"><a href="#cite_ref-Dower19865_171-0">↑</a> <a href="#CITEREFDower1986">Dower 1986</a>, с. 5. </li> <li id="cite_note-Wood200711&#32;–&#32;12-172"><a href="#cite_ref-Wood200711&#32;–&#32;12_172-0">↑</a> <a href="#CITEREFWood2007">Wood 2007</a>, с. 11 – 12. </li> <li id="cite_note-Wohlstetter1962341&#32;–&#32;343-173">↑ <a href="#cite_ref-Wohlstetter1962341&#32;–&#32;343_173-0">а</a> <a href="#cite_ref-Wohlstetter1962341&#32;–&#32;343_173-1">б</a> <a href="#CITEREFWohlstetter1962">Wohlstetter 1962</a>, с. 341 – 343. </li> <li id="cite_note-Keegan1989256&#32;–&#32;257-174"><a href="#cite_ref-Keegan1989256&#32;–&#32;257_174-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeegan1989">Keegan 1989</a>, с. 256 – 257. </li> <li id="cite_note-Dunn1998157-175"><a href="#cite_ref-Dunn1998157_175-0">↑</a> <a href="#CITEREFDunn1998">Dunn 1998</a>, с. 157. </li> <li id="cite_note-Bosworth2015313&#32;–&#32;314-176"><a href="#cite_ref-Bosworth2015313&#32;–&#32;314_176-0">↑</a> <a href="#CITEREFBosworth2015">Bosworth 2015</a>, с. 313 – 314. </li> <li id="cite_note-Mingst200722-177"><a href="#cite_ref-Mingst200722_177-0">↑</a> <a href="#CITEREFMingst2007">Mingst 2007</a>, с. 22. </li> <li id="cite_note-Shirer1990904-178"><a href="#cite_ref-Shirer1990904_178-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 904. </li> <li id="cite_note-Matloff195397&#32;–&#32;119-179"><a href="#cite_ref-Matloff195397&#32;–&#32;119_179-0">↑</a> <a href="#CITEREFMatloff1953">Matloff 1953</a>, с. 97 – 119. </li> <li id="cite_note-Matloff1953266&#32;–&#32;292-180"><a href="#cite_ref-Matloff1953266&#32;–&#32;292_180-0">↑</a> <a href="#CITEREFMatloff1953">Matloff 1953</a>, с. 266 – 292. </li> <li id="cite_note-Matloff195918&#32;–&#32;42-181"><a href="#cite_ref-Matloff195918&#32;–&#32;42_181-0">↑</a> <a href="#CITEREFMatloff1959">Matloff 1959</a>, с. 18 – 42. </li> <li id="cite_note-Matloff1959126&#32;–&#32;145-182"><a href="#cite_ref-Matloff1959126&#32;–&#32;145_182-0">↑</a> <a href="#CITEREFMatloff1959">Matloff 1959</a>, с. 126 – 145. </li> <li id="cite_note-Beevor2012247&#32;–&#32;267,&#32;345-183"><a href="#cite_ref-Beevor2012247&#32;–&#32;267,&#32;345_183-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 247 – 267, 345. </li> <li id="cite_note-Lewis1953529-184"><a href="#cite_ref-Lewis1953529_184-0">↑</a> <a href="#CITEREFLewis1953">Lewis 1953</a>, с. 529. </li> <li id="cite_note-Grove1995362-185"><a href="#cite_ref-Grove1995362_185-0">↑</a> <a href="#CITEREFGrove1995">Grove 1995</a>, с. 362. </li> <li id="cite_note-Perez1998145-186"><a href="#cite_ref-Perez1998145_186-0">↑</a> <a href="#CITEREFPerez1998">Perez 1998</a>, с. 145. </li> <li id="cite_note-Maddox1992111&#32;–&#32;112-187"><a href="#cite_ref-Maddox1992111&#32;–&#32;112_187-0">↑</a> <a href="#CITEREFMaddox1992">Maddox 1992</a>, с. 111 – 112. </li> <li id="cite_note-Salecker2001186-188"><a href="#cite_ref-Salecker2001186_188-0">↑</a> <a href="#CITEREFSalecker2001">Salecker 2001</a>, с. 186. </li> <li id="cite_note-Schoppa201128-189"><a href="#cite_ref-Schoppa201128_189-0">↑</a> <a href="#CITEREFSchoppa2011">Schoppa 2011</a>, с. 28. </li> <li id="cite_note-Chevrier200419-190"><a href="#cite_ref-Chevrier200419_190-0">↑</a> <a href="#CITEREFChevrier2004">Chevrier 2004</a>, с. 19. </li> <li id="cite_note-Ropp2000368-191"><a href="#cite_ref-Ropp2000368_191-0">↑</a> <a href="#CITEREFRopp2000">Ropp 2000</a>, с. 368. </li> <li id="cite_note-Weinberg2005339-192"><a href="#cite_ref-Weinberg2005339_192-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 339. </li> <li id="cite_note-Gilbert2003259-193"><a href="#cite_ref-Gilbert2003259_193-0">↑</a> <a href="#CITEREFGilbert2003">Gilbert 2003</a>, с. 259. </li> <li id="cite_note-Swain2001197-194"><a href="#cite_ref-Swain2001197_194-0">↑</a> <a href="#CITEREFSwain2001">Swain 2001</a>, с. 197. </li> <li id="cite_note-Hane2001340-195"><a href="#cite_ref-Hane2001340_195-0">↑</a> <a href="#CITEREFHane2001">Hane 2001</a>, с. 340. </li> <li id="cite_note-Marston2005111-196"><a href="#cite_ref-Marston2005111_196-0">↑</a> <a href="#CITEREFMarston2005">Marston 2005</a>, с. 111. </li> <li id="cite_note-Brayley20029-197"><a href="#cite_ref-Brayley20029_197-0">↑</a> <a href="#CITEREFBrayley2002">Brayley 2002</a>, с. 9. </li> <li id="cite_note-Glantz200131-198"><a href="#cite_ref-Glantz200131_198-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2001">Glantz 2001</a>, с. 31. </li> <li id="cite_note-Read2004764-199"><a href="#cite_ref-Read2004764_199-0">↑</a> <a href="#CITEREFRead2004">Read 2004</a>, с. 764. </li> <li id="cite_note-Davies2008100-200"><a href="#cite_ref-Davies2008100_200-0">↑</a> <a href="#CITEREFDavies2008">Davies 2008</a>, с. 100. </li> <li id="cite_note-Beevor1998239&#32;–&#32;265,&#32;383&#32;–&#32;391-201"><a href="#cite_ref-Beevor1998239&#32;–&#32;265,&#32;383&#32;–&#32;391_201-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor1998">Beevor 1998</a>, с. 239 – 265, 383 – 391. </li> <li id="cite_note-Black2003119-202"><a href="#cite_ref-Black2003119_202-0">↑</a> <a href="#CITEREFBlack2003">Black 2003</a>, с. 119. </li> <li id="cite_note-Erickson2001142-203"><a href="#cite_ref-Erickson2001142_203-0">↑</a> <a href="#CITEREFErickson2001">Erickson 2001</a>, с. 142. </li> <li id="cite_note-Molinari200791-204"><a href="#cite_ref-Molinari200791_204-0">↑</a> <a href="#CITEREFMolinari2007">Molinari 2007</a>, с. 91. </li> <li id="cite_note-Mitcham200731-205"><a href="#cite_ref-Mitcham200731_205-0">↑</a> <a href="#CITEREFMitcham2007">Mitcham 2007</a>, с. 31. </li> <li id="cite_note-Rich1992178-206"><a href="#cite_ref-Rich1992178_206-0">↑</a> <a href="#CITEREFRich1992">Rich 1992</a>, с. 178. </li> <li id="cite_note-Keegan1997277-207"><a href="#cite_ref-Keegan1997277_207-0">↑</a> <a href="#CITEREFKeegan1997">Keegan 1997</a>, с. 277. </li> <li id="cite_note-Smith2002b-208"><a href="#cite_ref-Smith2002b_208-0">↑</a> <a href="#CITEREFSmith2002b">Smith 2002b</a>. </li> <li id="cite_note-Thomas19988-209"><a href="#cite_ref-Thomas19988_209-0">↑</a> <a href="#CITEREFThomas1998">Thomas 1998</a>, с. 8. </li> <li id="cite_note-Ross199738-210">↑ <a href="#cite_ref-Ross199738_210-0">а</a> <a href="#cite_ref-Ross199738_210-1">б</a> <a href="#cite_ref-Ross199738_210-2">в</a> <a href="#CITEREFRoss1997">Ross 1997</a>, с. 38. </li> <li id="cite_note-Bonner200124-211"><a href="#cite_ref-Bonner200124_211-0">↑</a> <a href="#CITEREFBonner2001">Bonner 2001</a>, с. 24. </li> <li id="cite_note-Collier200311-212"><a href="#cite_ref-Collier200311_212-0">↑</a> <a href="#CITEREFCollier2003">Collier 2003</a>, с. 11. </li> <li id="cite_note-Milner199052-213"><a href="#cite_ref-Milner199052_213-0">↑</a> <a href="#CITEREFMilner1990">Milner 1990</a>, с. 52. </li> <li id="cite_note-Gordon2004129-214"><a href="#cite_ref-Gordon2004129_214-0">↑</a> <a href="#CITEREFGordon2004">Gordon 2004</a>, с. 129. </li> <li id="cite_note-Neillands2005-215"><a href="#cite_ref-Neillands2005_215-0">↑</a> <a href="#CITEREFNeillands2005">Neillands 2005</a>. </li> <li id="cite_note-Beevor2012380&#32;–&#32;381-216"><a href="#cite_ref-Beevor2012380&#32;–&#32;381_216-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 380 – 381. </li> <li id="cite_note-Thompson2008164-217"><a href="#cite_ref-Thompson2008164_217-0">↑</a> <a href="#CITEREFThompson2008">Thompson 2008</a>, с. 164. </li> <li id="cite_note-Kennedy2001610-218"><a href="#cite_ref-Kennedy2001610_218-0">↑</a> <a href="#CITEREFKennedy2001">Kennedy 2001</a>, с. 610. </li> <li id="cite_note-Rottman2002228-219"><a href="#cite_ref-Rottman2002228_219-0">↑</a> <a href="#CITEREFRottman2002">Rottman 2002</a>, с. 228. </li> <li id="cite_note-Padfield1998335&#32;–&#32;336-220"><a href="#cite_ref-Padfield1998335&#32;–&#32;336_220-0">↑</a> <a href="#CITEREFPadfield1998">Padfield 1998</a>, с. 335 – 336. </li> <li id="cite_note-United_States_Government_Printing_Office2020-221"><a href="#cite_ref-United_States_Government_Printing_Office2020_221-0">↑</a> <a href="#CITEREFUnited_States_Government_Printing_Office2020">United States Government Printing Office 2020</a>. </li> <li id="cite_note-Glantz1986-222"><a href="#cite_ref-Glantz1986_222-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz1986">Glantz 1986</a>. </li> <li id="cite_note-Glantz1989149&#32;–&#32;59-223"><a href="#cite_ref-Glantz1989149&#32;–&#32;59_223-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz1989">Glantz 1989</a>, с. 149 – 59. </li> <li id="cite_note-Kershaw2001592-224"><a href="#cite_ref-Kershaw2001592_224-0">↑</a> <a href="#CITEREFKershaw2001">Kershaw 2001</a>, с. 592. </li> <li id="cite_note-O'Reilly200132-225"><a href="#cite_ref-O'Reilly200132_225-0">↑</a> <a href="#CITEREFO'Reilly2001">O'Reilly 2001</a>, с. 32. </li> <li id="cite_note-Bellamy2007595-226"><a href="#cite_ref-Bellamy2007595_226-0">↑</a> <a href="#CITEREFBellamy2007">Bellamy 2007</a>, с. 595. </li> <li id="cite_note-O'Reilly200135-227"><a href="#cite_ref-O'Reilly200135_227-0">↑</a> <a href="#CITEREFO'Reilly2001">O'Reilly 2001</a>, с. 35. </li> <li id="cite_note-Healy199290-228"><a href="#cite_ref-Healy199290_228-0">↑</a> <a href="#CITEREFHealy1992">Healy 1992</a>, с. 90. </li> <li id="cite_note-Glantz200150&#32;–&#32;55-229"><a href="#cite_ref-Glantz200150&#32;–&#32;55_229-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2001">Glantz 2001</a>, с. 50 – 55. </li> <li id="cite_note-Kolko199045-230"><a href="#cite_ref-Kolko199045_230-0">↑</a> <a href="#CITEREFKolko1990">Kolko 1990</a>, с. 45. </li> <li id="cite_note-Mazower2008362-231"><a href="#cite_ref-Mazower2008362_231-0">↑</a> <a href="#CITEREFMazower2008">Mazower 2008</a>, с. 362. </li> <li id="cite_note-Hart2000151-232"><a href="#cite_ref-Hart2000151_232-0">↑</a> <a href="#CITEREFHart2000">Hart 2000</a>, с. 151. </li> <li id="cite_note-Blinkhorn200652-233"><a href="#cite_ref-Blinkhorn200652_233-0">↑</a> <a href="#CITEREFBlinkhorn2006">Blinkhorn 2006</a>, с. 52. </li> <li id="cite_note-Read2002129-234"><a href="#cite_ref-Read2002129_234-0">↑</a> <a href="#CITEREFRead2002">Read 2002</a>, с. 129. </li> <li id="cite_note-Kolko1990211,&#32;235,&#32;267&#32;–&#32;268-235"><a href="#cite_ref-Kolko1990211,&#32;235,&#32;267&#32;–&#32;268_235-0">↑</a> <a href="#CITEREFKolko1990">Kolko 1990</a>, с. 211, 235, 267 – 268. </li> <li id="cite_note-Iriye1981154-236"><a href="#cite_ref-Iriye1981154_236-0">↑</a> <a href="#CITEREFIriye1981">Iriye 1981</a>, с. 154. </li> <li id="cite_note-Mitter2014286-237"><a href="#cite_ref-Mitter2014286_237-0">↑</a> <a href="#CITEREFMitter2014">Mitter 2014</a>, с. 286. </li> <li id="cite_note-Polley2000148-238"><a href="#cite_ref-Polley2000148_238-0">↑</a> <a href="#CITEREFPolley2000">Polley 2000</a>, с. 148. </li> <li id="cite_note-Glantz2002327&#32;–&#32;366-239"><a href="#cite_ref-Glantz2002327&#32;–&#32;366_239-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2002">Glantz 2002</a>, с. 327 – 366. </li> <li id="cite_note-Glantz2002367&#32;–&#32;414-240"><a href="#cite_ref-Glantz2002367&#32;–&#32;414_240-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2002">Glantz 2002</a>, с. 367 – 414. </li> <li id="cite_note-Chubarov2001122-241"><a href="#cite_ref-Chubarov2001122_241-0">↑</a> <a href="#CITEREFChubarov2001">Chubarov 2001</a>, с. 122. </li> <li id="cite_note-Weinberg2005660&#32;–&#32;661-242"><a href="#cite_ref-Weinberg2005660&#32;–&#32;661_242-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 660 – 661. </li> <li id="cite_note-Holland2008169&#32;–&#32;184-243"><a href="#cite_ref-Holland2008169&#32;–&#32;184_243-0">↑</a> <a href="#CITEREFHolland2008">Holland 2008</a>, с. 169 – 184. </li> <li id="cite_note-Beevor2012568&#32;–&#32;573-244"><a href="#cite_ref-Beevor2012568&#32;–&#32;573_244-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 568 – 573. </li> <li id="cite_note-Beevor2012268&#32;–&#32;274-245"><a href="#cite_ref-Beevor2012268&#32;–&#32;274_245-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 268 – 274. </li> <li id="cite_note-Ch'i1992161-246"><a href="#cite_ref-Ch'i1992161_246-0">↑</a> <a href="#CITEREFCh'i1992">Ch'i 1992</a>, с. 161. </li> <li id="cite_note-Hsu1971412&#32;–&#32;416-247"><a href="#cite_ref-Hsu1971412&#32;–&#32;416_247-0">↑</a> <a href="#CITEREFHsu1971">Hsu 1971</a>, с. 412 – 416. </li> <li id="cite_note-Lightbody2004224-248"><a href="#cite_ref-Lightbody2004224_248-0">↑</a> <a href="#CITEREFLightbody2004">Lightbody 2004</a>, с. 224. </li> <li id="cite_note-Zeiler200460-249">↑ <a href="#cite_ref-Zeiler200460_249-0">а</a> <a href="#cite_ref-Zeiler200460_249-1">б</a> <a href="#CITEREFZeiler2004">Zeiler 2004</a>, с. 60. </li> <li id="cite_note-Beevor2012555&#32;–&#32;560-250"><a href="#cite_ref-Beevor2012555&#32;–&#32;560_250-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 555 – 560. </li> <li id="cite_note-Ch'i1992163-251"><a href="#cite_ref-Ch'i1992163_251-0">↑</a> <a href="#CITEREFCh'i1992">Ch'i 1992</a>, с. 163. </li> <li id="cite_note-Coble200385-252"><a href="#cite_ref-Coble200385_252-0">↑</a> <a href="#CITEREFCoble2003">Coble 2003</a>, с. 85. </li> <li id="cite_note-Rees2008406&#32;–&#32;407-253"><a href="#cite_ref-Rees2008406&#32;–&#32;407_253-0">↑</a> <a href="#CITEREFRees2008">Rees 2008</a>, с. 406 – 407. </li> <li id="cite_note-Weinberg2005695-254"><a href="#cite_ref-Weinberg2005695_254-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 695. </li> <li id="cite_note-Badsey199091-255"><a href="#cite_ref-Badsey199091_255-0">↑</a> <a href="#CITEREFBadsey1990">Badsey 1990</a>, с. 91. </li> <li id="cite_note-Dear2001562-256"><a href="#cite_ref-Dear2001562_256-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 562. </li> <li id="cite_note-Forrest2012191-257"><a href="#cite_ref-Forrest2012191_257-0">↑</a> <a href="#CITEREFForrest2012">Forrest 2012</a>, с. 191. </li> <li id="cite_note-Zaloga19967-258"><a href="#cite_ref-Zaloga19967_258-0">↑</a> <a href="#CITEREFZaloga1996">Zaloga 1996</a>, с. 7. </li> <li id="cite_note-Berend19968-259"><a href="#cite_ref-Berend19968_259-0">↑</a> <a href="#CITEREFBerend1996">Berend 1996</a>, с. 8. </li> <li id="cite_note-US_Library_of_Congress2009-260"><a href="#cite_ref-US_Library_of_Congress2009_260-0">↑</a> <a href="#CITEREFUS_Library_of_Congress2009">US Library of Congress 2009</a>. </li> <li id="cite_note-Evans2008653-261"><a href="#cite_ref-Evans2008653_261-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 653. </li> <li id="cite_note-Wiest200265&#32;–&#32;66-262"><a href="#cite_ref-Wiest200265&#32;–&#32;66_262-0">↑</a> <a href="#CITEREFWiest2002">Wiest 2002</a>, с. 65 – 66. </li> <li id="cite_note-Wiktor1998426-263"><a href="#cite_ref-Wiktor1998426_263-0">↑</a> <a href="#CITEREFWiktor1998">Wiktor 1998</a>, с. 426. </li> <li id="cite_note-Marston2005120-264"><a href="#cite_ref-Marston2005120_264-0">↑</a> <a href="#CITEREFMarston2005">Marston 2005</a>, с. 120. </li> <li id="cite_note-Jowett20028-265"><a href="#cite_ref-Jowett20028_265-0">↑</a> <a href="#CITEREFJowett2002">Jowett 2002</a>, с. 8. </li> <li id="cite_note-Howard2004140-266"><a href="#cite_ref-Howard2004140_266-0">↑</a> <a href="#CITEREFHoward2004">Howard 2004</a>, с. 140. </li> <li id="cite_note-Drea200354-267"><a href="#cite_ref-Drea200354_267-0">↑</a> <a href="#CITEREFDrea2003">Drea 2003</a>, с. 54. </li> <li id="cite_note-Cook1997305-268"><a href="#cite_ref-Cook1997305_268-0">↑</a> <a href="#CITEREFCook1997">Cook 1997</a>, с. 305. </li> <li id="cite_note-Parker2004xiii–xiv,&#32;6&#32;–&#32;8,&#32;68&#32;–&#32;70,&#32;329&#32;–&#32;330-269">↑ <a href="#cite_ref-Parker2004xiii–xiv,&#32;6&#32;–&#32;8,&#32;68&#32;–&#32;70,&#32;329&#32;–&#32;330_269-0">а</a> <a href="#cite_ref-Parker2004xiii–xiv,&#32;6&#32;–&#32;8,&#32;68&#32;–&#32;70,&#32;329&#32;–&#32;330_269-1">б</a> <a href="#CITEREFParker2004">Parker 2004</a>, с. xiii–xiv, 6 – 8, 68 – 70, 329 – 330. </li> <li id="cite_note-Glantz200185-270"><a href="#cite_ref-Glantz200185_270-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2001">Glantz 2001</a>, с. 85. </li> <li id="cite_note-Beevor2012709&#32;–&#32;722-271"><a href="#cite_ref-Beevor2012709&#32;–&#32;722_271-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 709 – 722. </li> <li id="cite_note-Buchanan200621-272"><a href="#cite_ref-Buchanan200621_272-0">↑</a> <a href="#CITEREFBuchanan2006">Buchanan 2006</a>, с. 21. </li> <li id="cite_note-Shepardson1998135&#32;–&#32;154-273"><a href="#cite_ref-Shepardson1998135&#32;–&#32;154_273-0">↑</a> <a href="#CITEREFShepardson1998">Shepardson 1998</a>, с. 135 – 154. </li> <li id="cite_note-O'Reilly2001244-274"><a href="#cite_ref-O'Reilly2001244_274-0">↑</a> <a href="#CITEREFO'Reilly2001">O'Reilly 2001</a>, с. 244. </li> <li id="cite_note-Kershaw2001823-275"><a href="#cite_ref-Kershaw2001823_275-0">↑</a> <a href="#CITEREFKershaw2001">Kershaw 2001</a>, с. 823. </li> <li id="cite_note-Evans2008737-276"><a href="#cite_ref-Evans2008737_276-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 737. </li> <li id="cite_note-Glantz199824-277"><a href="#cite_ref-Glantz199824_277-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz1998">Glantz 1998</a>, с. 24. </li> <li id="cite_note-Chant1986118-278"><a href="#cite_ref-Chant1986118_278-0">↑</a> <a href="#CITEREFChant1986">Chant 1986</a>, с. 118. </li> <li id="cite_note-Long2011-279"><a href="#cite_ref-Long2011_279-0">↑</a> <a href="#CITEREFLong2011">Long 2011</a>. </li> <li id="cite_note-Drea200357-280"><a href="#cite_ref-Drea200357_280-0">↑</a> <a href="#CITEREFDrea2003">Drea 2003</a>, с. 57. </li> <li id="cite_note-Jowett20026-281"><a href="#cite_ref-Jowett20026_281-0">↑</a> <a href="#CITEREFJowett2002">Jowett 2002</a>, с. 6. </li> <li id="cite_note-Poirier1999-282"><a href="#cite_ref-Poirier1999_282-0">↑</a> <a href="#CITEREFPoirier1999">Poirier 1999</a>. </li> <li id="cite_note-Williams200690-283"><a href="#cite_ref-Williams200690_283-0">↑</a> <a href="#CITEREFWilliams2006">Williams 2006</a>, с. 90. </li> <li id="cite_note-Miscamble2007201-284"><a href="#cite_ref-Miscamble2007201_284-0">↑</a> <a href="#CITEREFMiscamble2007">Miscamble 2007</a>, с. 201. </li> <li id="cite_note-Miscamble2007203&#32;–&#32;204-285"><a href="#cite_ref-Miscamble2007203&#32;–&#32;204_285-0">↑</a> <a href="#CITEREFMiscamble2007">Miscamble 2007</a>, с. 203 – 204. </li> <li id="cite_note-Wilson2007162&#32;–&#32;179-286"><a href="#cite_ref-Wilson2007162&#32;–&#32;179_286-0">↑</a> <a href="#CITEREFWilson2007">Wilson 2007</a>, с. 162 – 179. </li> <li id="cite_note-Hakim1995-287">↑ <a href="#cite_ref-Hakim1995_287-0">а</a> <a href="#cite_ref-Hakim1995_287-1">б</a> <a href="#CITEREFHakim1995">Hakim 1995</a>. </li> <li id="cite_note-Glantz2005-288"><a href="#cite_ref-Glantz2005_288-0">↑</a> <a href="#CITEREFGlantz2005">Glantz 2005</a>. </li> <li id="cite_note-Pape1993-289"><a href="#cite_ref-Pape1993_289-0">↑</a> <a href="#CITEREFPape1993">Pape 1993</a>. </li> <li id="cite_note-Beevor2012776-290"><a href="#cite_ref-Beevor2012776_290-0">↑</a> <a href="#CITEREFBeevor2012">Beevor 2012</a>, с. 776. </li> <li id="cite_note-Frei200241&#32;–&#32;66-291"><a href="#cite_ref-Frei200241&#32;–&#32;66_291-0">↑</a> <a href="#CITEREFFrei2002">Frei 2002</a>, с. 41 – 66. </li> <li id="cite_note-Eberhardt201577&#32;–&#32;105-292"><a href="#cite_ref-Eberhardt201577&#32;–&#32;105_292-0">↑</a> <a href="#CITEREFEberhardt2015">Eberhardt 2015</a>, с. 77 – 105. </li> <li id="cite_note-Eberhardt2006-293"><a href="#cite_ref-Eberhardt2006_293-0">↑</a> <a href="#CITEREFEberhardt2006">Eberhardt 2006</a>. </li> <li id="cite_note-Eberhardt2011-294">↑ <a href="#cite_ref-Eberhardt2011_294-0">а</a> <a href="#cite_ref-Eberhardt2011_294-1">б</a> <a href="#CITEREFEberhardt2011">Eberhardt 2011</a>. </li> <li id="cite_note-Eberhardt20125&#32;–&#32;21-295"><a href="#cite_ref-Eberhardt20125&#32;–&#32;21_295-0">↑</a> <a href="#CITEREFEberhardt2012">Eberhardt 2012</a>, с. 5 – 21. </li> <li id="cite_note-Roberts200655-296">↑ <a href="#cite_ref-Roberts200655_296-0">а</a> <a href="#cite_ref-Roberts200655_296-1">б</a> <a href="#CITEREFRoberts2006">Roberts 2006</a>, с. 55. </li> <li id="cite_note-Shirer1990794-297"><a href="#cite_ref-Shirer1990794_297-0">↑</a> <a href="#CITEREFShirer1990">Shirer 1990</a>, с. 794. </li> <li id="cite_note-Kennedy-Pipe1995-298"><a href="#cite_ref-Kennedy-Pipe1995_298-0">↑</a> <a href="#CITEREFKennedy-Pipe1995">Kennedy-Pipe 1995</a>. </li> <li id="cite_note-Wettig200820&#32;–&#32;21-299"><a href="#cite_ref-Wettig200820&#32;–&#32;21_299-0">↑</a> <a href="#CITEREFWettig2008">Wettig 2008</a>, с. 20 – 21. </li> <li id="cite_note-Senn2007-300"><a href="#cite_ref-Senn2007_300-0">↑</a> <a href="#CITEREFSenn2007">Senn 2007</a>. </li> <li id="cite_note-Yoder199739-301"><a href="#cite_ref-Yoder199739_301-0">↑</a> <a href="#CITEREFYoder1997">Yoder 1997</a>, с. 39. </li> <li id="cite_note-United_Nations2010-302"><a href="#cite_ref-United_Nations2010_302-0">↑</a> <a href="#CITEREFUnited_Nations2010">United Nations 2010</a>. </li> <li id="cite_note-Waltz2002437&#32;–&#32;448-303"><a href="#cite_ref-Waltz2002437&#32;–&#32;448_303-0">↑</a> <a href="#CITEREFWaltz2002">Waltz 2002</a>, с. 437 – 448. </li> <li id="cite_note-unfoundation.org2012-304"><a href="#cite_ref-unfoundation.org2012_304-0">↑</a> <a href="#CITEREFunfoundation.org2012">unfoundation.org 2012</a>. </li> <li id="cite_note-Kantowicz20006-305"><a href="#cite_ref-Kantowicz20006_305-0">↑</a> <a href="#CITEREFKantowicz2000">Kantowicz 2000</a>, с. 6. </li> <li id="cite_note-Wettig200896&#32;–&#32;100-306"><a href="#cite_ref-Wettig200896&#32;–&#32;100_306-0">↑</a> <a href="#CITEREFWettig2008">Wettig 2008</a>, с. 96 – 100. </li> <li id="cite_note-Trachtenberg199933-307"><a href="#cite_ref-Trachtenberg199933_307-0">↑</a> <a href="#CITEREFTrachtenberg1999">Trachtenberg 1999</a>, с. 33. </li> <li id="cite_note-Applebaum2012-308"><a href="#cite_ref-Applebaum2012_308-0">↑</a> <a href="#CITEREFApplebaum2012">Applebaum 2012</a>. </li> <li id="cite_note-Naimark2010175&#32;–&#32;197-309"><a href="#cite_ref-Naimark2010175&#32;–&#32;197_309-0">↑</a> <a href="#CITEREFNaimark2010">Naimark 2010</a>, с. 175 – 197. </li> <li id="cite_note-Swain1992641&#32;–&#32;663-310"><a href="#cite_ref-Swain1992641&#32;–&#32;663_310-0">↑</a> <a href="#CITEREFSwain1992">Swain 1992</a>, с. 641 – 663. </li> <li id="cite_note-Borstelmann2005318-311"><a href="#cite_ref-Borstelmann2005318_311-0">↑</a> <a href="#CITEREFBorstelmann2005">Borstelmann 2005</a>, с. 318. </li> <li id="cite_note-Leffler2010-312"><a href="#cite_ref-Leffler2010_312-0">↑</a> <a href="#CITEREFLeffler2010">Leffler 2010</a>. </li> <li id="cite_note-Weinberg2005911-313"><a href="#cite_ref-Weinberg2005911_313-0">↑</a> <a href="#CITEREFWeinberg2005">Weinberg 2005</a>, с. 911. </li> <li id="cite_note-Stueck201071-314"><a href="#cite_ref-Stueck201071_314-0">↑</a> <a href="#CITEREFStueck2010">Stueck 2010</a>, с. 71. </li> <li id="cite_note-Lynch201012&#32;–&#32;13-315"><a href="#cite_ref-Lynch201012&#32;–&#32;13_315-0">↑</a> <a href="#CITEREFLynch2010">Lynch 2010</a>, с. 12 – 13. </li> <li id="cite_note-Roberts1997589-316"><a href="#cite_ref-Roberts1997589_316-0">↑</a> <a href="#CITEREFRoberts1997">Roberts 1997</a>, с. 589. </li> <li id="cite_note-Darwin2007441&#32;–&#32;443,&#32;464&#32;–&#32;468-317"><a href="#cite_ref-Darwin2007441&#32;–&#32;443,&#32;464&#32;–&#32;468_317-0">↑</a> <a href="#CITEREFDarwin2007">Darwin 2007</a>, с. 441 – 443, 464 – 468. </li> <li id="cite_note-Dear20011006-318"><a href="#cite_ref-Dear20011006_318-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 1006. </li> <li id="cite_note-Harrison199834&#32;–&#32;55-319"><a href="#cite_ref-Harrison199834&#32;–&#32;55_319-0">↑</a> <a href="#CITEREFHarrison1998">Harrison 1998</a>, с. 34 – 55. </li> <li id="cite_note-Smith199332-320"><a href="#cite_ref-Smith199332_320-0">↑</a> <a href="#CITEREFSmith1993">Smith 1993</a>, с. 32. </li> <li id="cite_note-Genzberger19944-321"><a href="#cite_ref-Genzberger19944_321-0">↑</a> <a href="#CITEREFGenzberger1994">Genzberger 1994</a>, с. 4. </li> <li id="cite_note-Neary199249-322"><a href="#cite_ref-Neary199249_322-0">↑</a> <a href="#CITEREFNeary1992">Neary 1992</a>, с. 49. </li> <li id="cite_note-Balabkins1964207&#32;–&#32;209-323"><a href="#cite_ref-Balabkins1964207&#32;–&#32;209_323-0">↑</a> <a href="#CITEREFBalabkins1964">Balabkins 1964</a>, с. 207 – 209. </li> <li id="cite_note-Petrov1967263-324"><a href="#cite_ref-Petrov1967263_324-0">↑</a> <a href="#CITEREFPetrov1967">Petrov 1967</a>, с. 263. </li> <li id="cite_note-DeLong1993190&#32;–&#32;191-325"><a href="#cite_ref-DeLong1993190&#32;–&#32;191_325-0">↑</a> <a href="#CITEREFDeLong1993">DeLong 1993</a>, с. 190 – 191. </li> <li id="cite_note-Balabkins1964212-326"><a href="#cite_ref-Balabkins1964212_326-0">↑</a> <a href="#CITEREFBalabkins1964">Balabkins 1964</a>, с. 212. </li> <li id="cite_note-Wolf199329&#32;–&#32;32-327"><a href="#cite_ref-Wolf199329&#32;–&#32;32_327-0">↑</a> <a href="#CITEREFWolf1993">Wolf 1993</a>, с. 29 – 32. </li> <li id="cite_note-Bull200520&#32;–&#32;21-328"><a href="#cite_ref-Bull200520&#32;–&#32;21_328-0">↑</a> <a href="#CITEREFBull2005">Bull 2005</a>, с. 20 – 21. </li> <li id="cite_note-Ritchie199223-329"><a href="#cite_ref-Ritchie199223_329-0">↑</a> <a href="#CITEREFRitchie1992">Ritchie 1992</a>, с. 23. </li> <li id="cite_note-Minford1993117-330"><a href="#cite_ref-Minford1993117_330-0">↑</a> <a href="#CITEREFMinford1993">Minford 1993</a>, с. 117. </li> <li id="cite_note-Schain2001-331"><a href="#cite_ref-Schain2001_331-0">↑</a> <a href="#CITEREFSchain2001">Schain 2001</a>. </li> <li id="cite_note-Emadi-Coffin200264-332"><a href="#cite_ref-Emadi-Coffin200264_332-0">↑</a> <a href="#CITEREFEmadi-Coffin2002">Emadi-Coffin 2002</a>, с. 64. </li> <li id="cite_note-O'Brien2010-333"><a href="#cite_ref-O'Brien2010_333-0">↑</a> <a href="#CITEREFO'Brien2010">O'Brien 2010</a>. </li> <li id="cite_note-White2007-334"><a href="#cite_ref-White2007_334-0">↑</a> <a href="#CITEREFWhite2007">White 2007</a>. </li> <li id="cite_note-secondworldwar.co.uk2007-335"><a href="#cite_ref-secondworldwar.co.uk2007_335-0">↑</a> <a href="#CITEREFsecondworldwar.co.uk2007">secondworldwar.co.uk 2007</a>. </li> <li id="cite_note-Hosking2006242-336"><a href="#cite_ref-Hosking2006242_336-0">↑</a> <a href="#CITEREFHosking2006">Hosking 2006</a>, с. 242. </li> <li id="cite_note-Ellman1994-337"><a href="#cite_ref-Ellman1994_337-0">↑</a> <a href="#CITEREFEllman1994">Ellman 1994</a>. </li> <li id="cite_note-Smith1994204-338"><a href="#cite_ref-Smith1994204_338-0">↑</a> <a href="#CITEREFSmith1994">Smith 1994</a>, с. 204. </li> <li id="cite_note-Herf2003-339"><a href="#cite_ref-Herf2003_339-0">↑</a> <a href="#CITEREFHerf2003">Herf 2003</a>. </li> <li id="cite_note-Gold199675&#32;–&#32;77-340"><a href="#cite_ref-Gold199675&#32;–&#32;77_340-0">↑</a> <a href="#CITEREFGold1996">Gold 1996</a>, с. 75 – 77. </li> <li id="cite_note-Tucker2004320-341"><a href="#cite_ref-Tucker2004320_341-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2004">Tucker 2004</a>, с. 320. </li> <li id="cite_note-Harris200274-342"><a href="#cite_ref-Harris200274_342-0">↑</a> <a href="#CITEREFHarris2002">Harris 2002</a>, с. 74. </li> <li id="cite_note-Lee200269-343"><a href="#cite_ref-Lee200269_343-0">↑</a> <a href="#CITEREFLee2002">Lee 2002</a>, с. 69. </li> <li id="cite_note-The_Japan_Times_Online2004-344"><a href="#cite_ref-The_Japan_Times_Online2004_344-0">↑</a> <a href="#CITEREFThe_Japan_Times_Online2004">The Japan Times Online 2004</a>. </li> <li id="cite_note-Rummell2010-345"><a href="#cite_ref-Rummell2010_345-0">↑</a> <a href="#CITEREFRummell2010">Rummell 2010</a>. </li> <li id="cite_note-Dear2001290-346"><a href="#cite_ref-Dear2001290_346-0">↑</a> <a href="#CITEREFDear2001">Dear 2001</a>, с. 290. </li> <li id="cite_note-Chang1997102-347"><a href="#cite_ref-Chang1997102_347-0">↑</a> <a href="#CITEREFChang1997">Chang 1997</a>, с. 102. </li> <li id="cite_note-Bix2000-348"><a href="#cite_ref-Bix2000_348-0">↑</a> <a href="#CITEREFBix2000">Bix 2000</a>. </li> <li id="cite_note-Florida_Center_for_Instructional_Technology2005-349"><a href="#cite_ref-Florida_Center_for_Instructional_Technology2005_349-0">↑</a> <a href="#CITEREFFlorida_Center_for_Instructional_Technology2005">Florida Center for Instructional Technology 2005</a>. </li> <li id="cite_note-Niewyk200045&#32;–&#32;52-350">↑ <a href="#cite_ref-Niewyk200045&#32;–&#32;52_350-0">а</a> <a href="#cite_ref-Niewyk200045&#32;–&#32;52_350-1">б</a> <a href="#CITEREFNiewyk2000">Niewyk 2000</a>, с. 45 – 52. </li> <li id="cite_note-Snyder2009-351"><a href="#cite_ref-Snyder2009_351-0">↑</a> <a href="#CITEREFSnyder2009">Snyder 2009</a>. </li> <li id="cite_note-ushmm.org2016-352"><a href="#cite_ref-ushmm.org2016_352-0">↑</a> <a href="#CITEREFushmm.org2016">ushmm.org 2016</a>. </li> <li id="cite_note-BBC2006-353"><a href="#cite_ref-BBC2006_353-0">↑</a> <a href="#CITEREFBBC2006">BBC 2006</a>. </li> <li id="cite_note-United_States_Holocaust_Memorial_Museum2006-354"><a href="#cite_ref-United_States_Holocaust_Memorial_Museum2006_354-0">↑</a> <a href="#CITEREFUnited_States_Holocaust_Memorial_Museum2006">United States Holocaust Memorial Museum 2006</a>. </li> <li id="cite_note-Evans2008158&#32;–&#32;160,&#32;234&#32;–&#32;236-355"><a href="#cite_ref-Evans2008158&#32;–&#32;160,&#32;234&#32;–&#32;236_355-0">↑</a> <a href="#CITEREFEvans2008">Evans 2008</a>, с. 158 – 160, 234 – 236. </li> <li id="cite_note-volhyniamassacre.eu2018-356"><a href="#cite_ref-volhyniamassacre.eu2018_356-0">↑</a> <a href="#CITEREFvolhyniamassacre.eu2018">volhyniamassacre.eu 2018</a>. </li> <li id="cite_note-Herbert1994222-357"><a href="#cite_ref-Herbert1994222_357-0">↑</a> <a href="#CITEREFHerbert1994">Herbert 1994</a>, с. 222. </li> <li id="cite_note-Overy2004568&#32;–&#32;569-358"><a href="#cite_ref-Overy2004568&#32;–&#32;569_358-0">↑</a> <a href="#CITEREFOvery2004">Overy 2004</a>, с. 568 – 569. </li> <li id="cite_note-Marek2005-359">↑ <a href="#cite_ref-Marek2005_359-0">а</a> <a href="#cite_ref-Marek2005_359-1">б</a> <a href="#CITEREFMarek2005">Marek 2005</a>. </li> <li id="cite_note-Ju2002-360">↑ <a href="#cite_ref-Ju2002_360-0">а</a> <a href="#cite_ref-Ju2002_360-1">б</a> <a href="#CITEREFJu2002">Ju 2002</a>. </li> <li id="cite_note-US_Library_of_Congress1992-361">↑ <a href="#cite_ref-US_Library_of_Congress1992_361-0">а</a> <a href="#cite_ref-US_Library_of_Congress1992_361-1">б</a> <a href="#CITEREFUS_Library_of_Congress1992">US Library of Congress 1992</a>. </li> <li id="cite_note-Getty19931017&#32;–&#32;1049-362"><a href="#cite_ref-Getty19931017&#32;–&#32;1049_362-0">↑</a> <a href="#CITEREFGetty1993">Getty 1993</a>, с. 1017 – 1049. </li> <li id="cite_note-Applebaum2003389&#32;–&#32;396-363"><a href="#cite_ref-Applebaum2003389&#32;–&#32;396_363-0">↑</a> <a href="#CITEREFApplebaum2003">Applebaum 2003</a>, с. 389 – 396. </li> <li id="cite_note-Земсков2004-364"><a href="#cite_ref-Земсков2004_364-0">↑</a> <a href="#CITEREFЗемсков2004">Земсков 2004</a>. </li> <li id="cite_note-Bacon1992-365"><a href="#cite_ref-Bacon1992_365-0">↑</a> <a href="#CITEREFBacon1992">Bacon 1992</a>. </li> <li id="cite_note-Ellman2002-366"><a href="#cite_ref-Ellman2002_366-0">↑</a> <a href="#CITEREFEllman2002">Ellman 2002</a>. </li> <li id="cite_note-PBS_Online2003-367"><a href="#cite_ref-PBS_Online2003_367-0">↑</a> <a href="#CITEREFPBS_Online2003">PBS Online 2003</a>. </li> <li id="cite_note-Tanaka19962&#32;–&#32;3-368"><a href="#cite_ref-Tanaka19962&#32;–&#32;3_368-0">↑</a> <a href="#CITEREFTanaka1996">Tanaka 1996</a>, с. 2 – 3. </li> <li id="cite_note-Bix2000360-369"><a href="#cite_ref-Bix2000360_369-0">↑</a> <a href="#CITEREFBix2000">Bix 2000</a>, с. 360. </li> <li id="cite_note-Liberman199642-370"><a href="#cite_ref-Liberman199642_370-0">↑</a> <a href="#CITEREFLiberman1996">Liberman 1996</a>, с. 42. </li> <li id="cite_note-Milward1992138-371"><a href="#cite_ref-Milward1992138_371-0">↑</a> <a href="#CITEREFMilward1992">Milward 1992</a>, с. 138. </li> <li id="cite_note-Milward1992148-372"><a href="#cite_ref-Milward1992148_372-0">↑</a> <a href="#CITEREFMilward1992">Milward 1992</a>, с. 148. </li> <li id="cite_note-Barber2006232-373"><a href="#cite_ref-Barber2006232_373-0">↑</a> <a href="#CITEREFBarber2006">Barber 2006</a>, с. 232. </li> <li id="cite_note-Hill20055-374"><a href="#cite_ref-Hill20055_374-0">↑</a> <a href="#CITEREFHill2005">Hill 2005</a>, с. 5. </li> <li id="cite_note-Christofferson2006156-375"><a href="#cite_ref-Christofferson2006156_375-0">↑</a> <a href="#CITEREFChristofferson2006">Christofferson 2006</a>, с. 156. </li> <li id="cite_note-Radtke1997107-376"><a href="#cite_ref-Radtke1997107_376-0">↑</a> <a href="#CITEREFRadtke1997">Radtke 1997</a>, с. 107. </li> <li id="cite_note-Rahn2001266-377">↑ <a href="#cite_ref-Rahn2001266_377-0">а</a> <a href="#cite_ref-Rahn2001266_377-1">б</a> <a href="#CITEREFRahn2001">Rahn 2001</a>, с. 266. </li> <li id="cite_note-Harrison19983-378">↑ <a href="#cite_ref-Harrison19983_378-0">а</a> <a href="#cite_ref-Harrison19983_378-1">б</a> <a href="#CITEREFHarrison1998">Harrison 1998</a>, с. 3. </li> <li id="cite_note-Harrison19982-379"><a href="#cite_ref-Harrison19982_379-0">↑</a> <a href="#CITEREFHarrison1998">Harrison 1998</a>, с. 2. </li> <li id="cite_note-Wilson20162-380"><a href="#cite_ref-Wilson20162_380-0">↑</a> <a href="#CITEREFWilson2016">Wilson 2016</a>, с. 2. </li> <li id="cite_note-British_Bombing_Survey_Unit199884-381"><a href="#cite_ref-British_Bombing_Survey_Unit199884_381-0">↑</a> <a href="#CITEREFBritish_Bombing_Survey_Unit1998">British Bombing Survey Unit 1998</a>, с. 84. </li> <li id="cite_note-Lindberg2001126-382"><a href="#cite_ref-Lindberg2001126_382-0">↑</a> <a href="#CITEREFLindberg2001">Lindberg 2001</a>, с. 126. </li> <li id="cite_note-Overy199426-383"><a href="#cite_ref-Overy199426_383-0">↑</a> <a href="#CITEREFOvery1994">Overy 1994</a>, с. 26. </li> <li id="cite_note-Bernstein1991267-384"><a href="#cite_ref-Bernstein1991267_384-0">↑</a> <a href="#CITEREFBernstein1991">Bernstein 1991</a>, с. 267. </li> <li id="cite_note-United_Nations200523-385"><a href="#cite_ref-United_Nations200523_385-0">↑</a> <a href="#CITEREFUnited_Nations2005">United Nations 2005</a>, с. 23. </li> <li id="cite_note-Griffith1999203-386"><a href="#cite_ref-Griffith1999203_386-0">↑</a> <a href="#CITEREFGriffith1999">Griffith 1999</a>, с. 203. </li> <li id="cite_note-Tucker200476-387"><a href="#cite_ref-Tucker200476_387-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2004">Tucker 2004</a>, с. 76. </li> <li id="cite_note-Levine1992227-388"><a href="#cite_ref-Levine1992227_388-0">↑</a> <a href="#CITEREFLevine1992">Levine 1992</a>, с. 227. </li> <li id="cite_note-Klavans199713&#32;–&#32;361-389"><a href="#cite_ref-Klavans199713&#32;–&#32;361_389-0">↑</a> <a href="#CITEREFKlavans1997">Klavans 1997</a>, с. 13 – 361. </li> <li id="cite_note-Ward2010247&#32;–&#32;251-390"><a href="#cite_ref-Ward2010247&#32;–&#32;251_390-0">↑</a> <a href="#CITEREFWard2010">Ward 2010</a>, с. 247 – 251. </li> <li id="cite_note-Tucker2004163-391"><a href="#cite_ref-Tucker2004163_391-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2004">Tucker 2004</a>, с. 163. </li> <li id="cite_note-Bishop20047-392"><a href="#cite_ref-Bishop20047_392-0">↑</a> <a href="#CITEREFBishop2004">Bishop 2004</a>, с. 7. </li> <li id="cite_note-Chenoweth2005180-393"><a href="#cite_ref-Chenoweth2005180_393-0">↑</a> <a href="#CITEREFChenoweth2005">Chenoweth 2005</a>, с. 180. </li> <li id="cite_note-Hearn200714-394"><a href="#cite_ref-Hearn200714_394-0">↑</a> <a href="#CITEREFHearn2007">Hearn 2007</a>, с. 14. </li> <li id="cite_note-Gardiner200452-395"><a href="#cite_ref-Gardiner200452_395-0">↑</a> <a href="#CITEREFGardiner2004">Gardiner 2004</a>, с. 52. </li> <li id="cite_note-Sumner200125-396"><a href="#cite_ref-Sumner200125_396-0">↑</a> <a href="#CITEREFSumner2001">Sumner 2001</a>, с. 25. </li> <li id="cite_note-Burcher199515-397"><a href="#cite_ref-Burcher199515_397-0">↑</a> <a href="#CITEREFBurcher1995">Burcher 1995</a>, с. 15. </li> <li id="cite_note-Burcher199516-398"><a href="#cite_ref-Burcher199516_398-0">↑</a> <a href="#CITEREFBurcher1995">Burcher 1995</a>, с. 16. </li> <li id="cite_note-Tucker2004125-399">↑ <a href="#cite_ref-Tucker2004125_399-0">а</a> <a href="#cite_ref-Tucker2004125_399-1">б</a> <a href="#CITEREFTucker2004">Tucker 2004</a>, с. 125. </li> <li id="cite_note-Dupuy1982231-400"><a href="#cite_ref-Dupuy1982231_400-0">↑</a> <a href="#CITEREFDupuy1982">Dupuy 1982</a>, с. 231. </li> <li id="cite_note-Tucker2004108-401">↑ <a href="#cite_ref-Tucker2004108_401-0">а</a> <a href="#cite_ref-Tucker2004108_401-1">б</a> <a href="#CITEREFTucker2004">Tucker 2004</a>, с. 108. </li> <li id="cite_note-Tucker2004734-402"><a href="#cite_ref-Tucker2004734_402-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2004">Tucker 2004</a>, с. 734. </li> <li id="cite_note-Cowley2001221-403">↑ <a href="#cite_ref-Cowley2001221_403-0">а</a> <a href="#cite_ref-Cowley2001221_403-1">б</a> <a href="#CITEREFCowley2001">Cowley 2001</a>, с. 221. </li> <li id="cite_note-Sprague20061-404"><a href="#cite_ref-Sprague20061_404-0">↑</a> <a href="#CITEREFSprague2006">Sprague 2006</a>, с. 1. </li> <li id="cite_note-Ratcliff200611-405"><a href="#cite_ref-Ratcliff200611_405-0">↑</a> <a href="#CITEREFRatcliff2006">Ratcliff 2006</a>, с. 11. </li> <li id="cite_note-Schoenherr2007-406"><a href="#cite_ref-Schoenherr2007_406-0">↑</a> <a href="#CITEREFSchoenherr2007">Schoenherr 2007</a>. </li> <li id="cite_note-Rowe2009-407"><a href="#cite_ref-Rowe2009_407-0">↑</a> <a href="#CITEREFRowe2009">Rowe 2009</a>. </li> <li id="cite_note-American_Chemical_Society2019-408"><a href="#cite_ref-American_Chemical_Society2019_408-0">↑</a> <a href="#CITEREFAmerican_Chemical_Society2019">American Chemical Society 2019</a>. </li> </ol></div> <dl><dt>Цитирани източници</dt></dl> <div class="references"> <ul><li><cite id="CITEREFГречко1982" class="book" style="font-style:normal">Гречко, Андрей Антонович. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=GOofAAAAMAAJ">История второй мировой войны 1939 – 1945 гг. Том 12. Итоги и уроки второй мировой войны</a>. Воениздат, 1982. (на руски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFЗемсков2004" class="book" style="font-style:normal">Земсков, Виктор. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://scepsis.net/library/id_1234.html">Репатриация перемещённых советских граждан</a> // Война и общество, 1941 – 1945 книга вторая. Москва, Наука, 2004. (на руски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFAdamthwaite1992" class="book" style="font-style:normal">Adamthwaite, Anthony P. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/makingofsecondwo00adam_0">The Making of the Second World War</a>. New York, Routledge, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415907163" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-90716-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFAmerican_Chemical_Society2019" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190628035235/https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/flemingpenicillin.html">Discovery and Development of Penicillin: International Historic Chemical Landmark</a> // American Chemical Society, 2019. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/flemingpenicillin.html">оригинала</a> на 2019-06-28. Посетен на 2019-07-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFAnderson1975" class="book" style="font-style:normal">Anderson, Irvine H., Jr. The 1941 De Facto Embargo on Oil to Japan: A Bureaucratic Reflex // The Pacific Historical Review 44 (2). 1975. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3638003">10.2307/3638003</a>. p. 201 – 231. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFApplebaum2003" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD_%D0%95%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%BC" title="Ан Епълбаум">Applebaum, Anne</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/gulaghistoryofso0000appl">Gulag: A History of the Soviet Camps</a>. London, Allen Lane, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780713993226" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7139-9322-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFApplebaum2012" class="book" style="font-style:normal">Applebaum, Anne. Iron Curtain: The Crushing of Eastern Europe 1944 – 56. London, Allen Lane, 2012. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780713998689" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7139-9868-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFAsia_Times2016" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180604072306/http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/">Why Japan and Russia never signed a WWII peace treaty</a> // atimes.com. Asia Times, 2016. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.atimes.com/article/fact-box-japan-russia-never-signed-wwii-peace-treaty/">оригинала</a> на 2018-06-04. Посетен на 2018-06-04. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBacon1992" class="book" style="font-style:normal">Bacon, Edwin. Glasnost' and the Gulag: New Information on Soviet Forced Labour around World War II // Soviet Studies 44 (6). 1992. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/09668139208412066">10.1080/09668139208412066</a>. p. 1069 – 1086. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBadsey1990" class="book" style="font-style:normal">Badsey, Stephen. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/normandy1944alli0000bads_o8g0">Normandy 1944: Allied Landings and Breakout</a>. Oxford, Osprey Publishing, 1990. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780850459210" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-85045-921-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBalabkins1964" class="book" style="font-style:normal">Balabkins, Nicholas. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/germanyunderdire0000bala">Germany Under Direct Controls: Economic Aspects of Industrial Disarmament 1945 – 1948</a>. New Brunswick, NJ, Rutgers University Press, 1964. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813504490" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8135-0449-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBarber2006" class="book" style="font-style:normal">Barber, John et al. Patriotic War, 1941 – 1945 // Suny, Ronald Grigor (ed.). The Cambridge History of Russia, Volume III: The Twentieth Century. Cambridge, Cambridge University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521811446" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-81144-6</a>. p. 217 – 242. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBarker1971" class="book" style="font-style:normal">Barker, A. J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/bwb_O8-BST-810">The Rape of Ethiopia 1936</a>. New York, Ballantine Books, 1971. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780345024626" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-345-02462-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBBCApril_2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130303054845/http://www.bbc.co.uk/tyne/content/articles/2005/01/20/holocaust_memorial_other_victims_feature.shtml">Non-Jewish Holocaust Victims: The 5,000,000 others</a> // bbc.co.uk. BBC, April 2006. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/tyne/content/articles/2005/01/20/holocaust_memorial_other_victims_feature.shtml">оригинала</a> на 2013-03-03. Посетен на 2013-08-04. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBeevor1998" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%B8_%D0%91%D0%B8%D0%B9%D0%B2%D1%8A%D1%80" title="Антъни Бийвър">Beevor, Antony</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/stalingrad0000beev_b9h0">Stalingrad</a>. New York, Viking, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780670870950" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-670-87095-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBeevor2012" class="book" style="font-style:normal">Beevor, Antony. The Second World War. London, Weidenfeld & Nicolson, 2012. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780297844976" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-297-84497-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBellamy2007" class="book" style="font-style:normal">Bellamy, Chris T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/absolutewarsovie0000bell_x5w0">Absolute War: Soviet Russia in the Second World War</a>. New York, Alfred A. Knopf, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780375410864" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-375-41086-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBen-Horin1943" class="book" style="font-style:normal">Ben-Horin, Eliahu. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/middleeastcrossr0000elia">The Middle East: Crossroads of History</a>. New York, W.W. Norton, 1943. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBerend1996" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4" title="Иван Беренд">Berend, Ivan T</a>. Central and Eastern Europe, 1944 – 1993: Detour from the Periphery to the Periphery. Cambridge, Cambridge University Press, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521550666" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-55066-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBernstein1991" class="book" style="font-style:normal">Bernstein, Gail Lee. Recreating Japanese Women, 1600 – 1945. Berkeley & Los Angeles, University of California Press, 1991. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780520070172" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-520-07017-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBilhartz2007" class="book" style="font-style:normal">Bilhartz, Terry D. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/currentsinameric0000bilh">Currents in American History: A Brief History of the United States</a>. Armonk, NY, M.E. Sharpe, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780765618214" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7656-1821-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBilinsky1999" class="book" style="font-style:normal">Bilinsky, Yaroslav. Endgame in NATO's Enlargement: The Baltic States and Ukraine. Westport, CT, Greenwood Publishing Group, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780275963637" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-275-96363-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBishop2004" class="book" style="font-style:normal">Bishop, Chris. Aircraft Carriers: The World's Greatest Naval Vessels and Their Aircraft. Wigston, Leics, Silverdale Books, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781845090791" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84509-079-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBix2000" class="book" style="font-style:normal">Bix, Herbert P. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hirohitomakingof0000bixh">Hirohito and the Making of Modern Japan</a>. New York, HarperCollins, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780060193140" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-06-019314-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBjorkman2016" class="book" style="font-style:normal">Bjorkman, James. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://worldwartwodaily.filminspector.com/2016/05/january-18-1940-new-hope-for-allied.html">January 18, 1940: New Hope for Allied Shipping</a> // worldwartwodaily.filminspector.com. worldwartwodaily.filminspector.com, 2016. Посетен на 2020-02-05. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBlack2003" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%91%D0%BB%D0%B5%D0%BA" title="Джереми Блек">Black, Jeremy</a>. World War Two: A Military History. Abingdon & New York, Routledge, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415305341" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-30534-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBlinkhorn2006" class="book" style="font-style:normal">Blinkhorn, Martin. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/mussolinifascist0000blin_h8c7">Mussolini and Fascist Italy</a>. 3rd. Abingdon & New York, Routledge, 2006, [1984]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415262064" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-26206-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBonner2001" class="book" style="font-style:normal">Bonner, Kit et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/warshipboneyards0000bonn">Warship Boneyards</a>. Osceola, WI, MBI Publishing Company, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780760308707" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7603-0870-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBorstelmann2005" class="book" style="font-style:normal">Borstelmann, Thomas. The United States, the Cold War, and the colour line // Leffler, Melvyn P. et al. Origins of the Cold War: An International History. Routledge, Abingdon & New York, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415341097" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-34109-7</a>. p. 317 – 332. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBosworth2015" class="book" style="font-style:normal">Bosworth, Richard et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://universitypublishingonline.org/cambridge/histories/subject_title_list.jsf?subjectCode=15&heading=Warfare&tSort=title+closed&aSort=author+default_list&ySort=year+default_list">The Cambridge History of the Second World War Volume 2: Politics and Ideology</a>. Cambridge, Cambridge University Press, 2015. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160820160141/http://universitypublishingonline.org/cambridge/histories/subject_title_list.jsf?subjectCode=15&heading=Warfare&tSort=title+closed&aSort=author+default_list&ySort=year+default_list">Архив на оригинала от</a> 2016-08-20 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><cite id="CITEREFBrayley2002" class="book" style="font-style:normal">Brayley, Martin J. The British Army 1939 – 45, Volume 3: The Far East. Oxford, Osprey Publishing, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841762388" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-238-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFrank_Cass_Publishers1998" class="book" style="font-style:normal">British Bombing Survey Unit. The Strategic Air War Against Germany, 1939 – 1945. London & Portland, OR, Frank Cass Publishers, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780714647227" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7146-4722-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBrody1999" class="book" style="font-style:normal">Brody, J. Kenneth. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/avoidablewar0000brod">The Avoidable War: Pierre Laval and the Politics of Reality, 1935 – 1936</a>. New Brunswick, NJ, Transaction Publishers, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780765806222" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7658-0622-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBrown2004" class="book" style="font-style:normal">Brown, David. The Road to Oran: Anglo-French Naval Relations, September 1939 – July 1940. London & New York, Frank Cass, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780714654614" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7146-5461-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBuchanan2006" class="book" style="font-style:normal">Buchanan, Tom. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/europestroubledp0000buch">Europe's Troubled Peace, 1945 – 2000</a>. Oxford & Malden, MA, Blackwell Publishing, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780631221623" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-631-22162-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBueno_de_Mesquita2003" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D1%81_%D0%91%D1%83%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0" title="Брус Буено де Мескита">Bueno de Mesquita, Bruce</a> et al. The Logic of Political Survival. Cambridge, MA, MIT Press, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780262025461" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-262-02546-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBull2005" class="book" style="font-style:normal">Bull, Martin J. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/italianpoliticsa0000bull">Italian Politics: Adjustment Under Duress</a>. Polity, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780745612980" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7456-1298-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBullock1990" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%BE%D0%BA" title="Алън Бълок">Bullock, Alan</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hitlerstudyintyr0000bull_c8v9">Hitler: A Study in Tyranny</a>. London, Penguin Books, 1990. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780140135640" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-14-013564-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBurcher1995" class="book" style="font-style:normal">Burcher, Roy et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_journal-of-applied-mechanics_1995-03_62_1/page/n271">Concepts in Submarine Design</a> // Journal of Applied Mechanics 62 (1). Cambridge, Cambridge University Press, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521559263" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-55926-3</a>. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1115/1.2895927">10.1115/1.2895927</a>. p. 268. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBusky2002" class="book" style="font-style:normal">Busky, Donald F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/communisminhisto0000busk">Communism in History and Theory: Asia, Africa, and the Americas</a>. Westport, CT, Praeger Publishers, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780275977337" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-275-97733-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCantril1940" class="book" style="font-style:normal">Cantril, Hadley. America Faces the War: A Study in Public Opinion // Public Opinion Quarterly 4 (3). 1940. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1086/265420">10.1086/265420</a>. p. 387 – 407. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCh'i1992" class="book" style="font-style:normal">Ch'i, Hsi-Sheng. The Military Dimension, 1942 – 1945 // Hsiung, James C. et al. China's Bitter Victory: War with Japan, 1937 – 45. Armonk, NY, M.E. Sharpe, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781563242465" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-56324-246-5</a>. p. 157 – 184. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFChang1997" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%B9%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A7%D0%B0%D0%BD" title="Айрис Чан">Chang, Iris</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/rapeofnankingfor00chan">The Rape of Nanking: The Forgotten Holocaust of World War II</a>. New York, Basic Books, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780465068357" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-465-06835-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFChant1986" class="book" style="font-style:normal">Chant, Christopher. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/encyclopediaofco0000chan">The Encyclopedia of Codenames of World War II</a>. Routledge & Kegan Paul, 1986. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780710207180" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7102-0718-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFChenoweth2005" class="book" style="font-style:normal">Chenoweth, H. Avery et al. Semper Fi: The Definitive Illustrated History of the U.S. Marines. New York, Main Street, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781402730993" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4027-3099-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFChevrier2004" class="book" style="font-style:normal">Chevrier, Marie Isabelle et al. The Implementation of Legally Binding Measures to Strengthen the Biological and Toxin Weapons Convention: Proceedings of the NATO Advanced Study Institute, held in Budapest, Hungary, 2001. Springer Science & Business Media, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781402020971" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9781402020971</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFChristofferson2006" class="book" style="font-style:normal">Christofferson, Thomas R. et al. France During World War II: From Defeat to Liberation. New York, Fordham University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780823225620" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8232-2562-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFChubarov2001" class="book" style="font-style:normal">Chubarov, Alexander. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/russiasbitterpat0000chub">Russia's Bitter Path to Modernity: A History of the Soviet and Post-Soviet Eras</a>. London & New York, Continuum, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780826413505" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8264-1350-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCienciala2010" class="book" style="font-style:normal">Cienciala, Anna M. Another look at the Poles and Poland during World War II // The Polish Review 55 (1). 2010. p. 123 – 143. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFClogg2002" class="book" style="font-style:normal">Clogg, Richard. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/concisehistoryof00clog_0">A Concise History of Greece</a>. 2nd. Cambridge, [Cambridge University Press, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521808729" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-80872-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCoble2003" class="book" style="font-style:normal">Coble, Parks M. Chinese Capitalists in Japan's New Order: The Occupied Lower Yangzi, 1937 – 1945. Berkeley & Los Angeles, University of California Press, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780520232686" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-520-23268-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCollier2000" class="book" style="font-style:normal">Collier, Martin et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/germany1919450000coll">Germany 1919 – 45</a>. Oxford, Heinemann, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780435327217" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-435-32721-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCollier2003" class="book" style="font-style:normal">Collier, Paul. The Second World War (4): The Mediterranean 1940 – 1945. Oxford, Osprey Publishing, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841765396" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-539-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCommager2004" class="book" style="font-style:normal">Commager, Henry Steele. The Story of the Second World War. Brassey's, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781574887419" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-57488-741-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREF15_December_1941" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180325210216/http://ibiblio.org/pha/policy/1941/411209b.html">China's Declaration of War Against Japan, Also Against Germany and Italy</a> // Contemporary China 1 (15). 15 December 1941. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://ibiblio.org/pha/policy/1941/411209b.html">оригинала</a> на 2018-03-25. Посетен на 2019-06-06. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCoogan1993" class="book" style="font-style:normal">Coogan, Anthony. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120511015311/http://www.questia.com/googleScholar.qst?docId=5000186948">The Volunteer Armies of Northeast China</a> // History Today 43. 1993. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.questia.com/googleScholar.qst?docId=5000186948">оригинала</a> на 2012-05-11. Посетен на 2012-05-06. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCook1997" class="book" style="font-style:normal">Cook, Chris et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/whathappenedwher0000cook">What Happened Where: A Guide to Places and Events in Twentieth-Century History</a>. London, UCL Press, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781857285321" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85728-532-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCoox1985" class="book" style="font-style:normal">Coox, Alvin. Nomonhan: Japan against Russia, 1939. Stanford, CA, Stanford University Press, 1985. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780804718356" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8047-1835-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCowley2001" class="book" style="font-style:normal">Cowley, Robert et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/readerscompanion0000unse_x0k0">The Reader's Companion to Military History</a>. Boston, Houghton Mifflin Company, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780618127429" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-618-12742-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDarwin2007" class="book" style="font-style:normal">Darwin, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/aftertamerlaneho0000darw">After Tamerlane: The Rise & Fall of Global Empires 1400 – 2000</a>. London, Penguin Books, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780141010229" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-14-101022-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDavies2008" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D1%81" title="Норман Дейвис">Davies, Norman</a>. Europe at War 1939 – 1945: No Simple Victory. Pan Macmillan, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780330472296" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9780330472296</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDear2001" class="book" style="font-style:normal">Dear, I.C.B. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/oxfordcompaniont0000unse_y4p2">The Oxford Companion to World War II</a>. Oxford, Oxford University Press, 2001, [1995]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780198604464" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-860446-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDeighton1979" class="book" style="font-style:normal">Deighton, Len. Blitzkrieg: From the Rise of Hitler to the Fall of Dunkirk. Jonathan Cape, 1979. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780224037785" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0224037785</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDeighton1993" class="book" style="font-style:normal">Deighton, Len. Blood, Tears and Folly. London, Pimlico, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780712662260" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7126-6226-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDeLong1993" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B3" title="Брадфорд Делонг">DeLong, J. Bradford</a> et al. The Marshall Plan: History's Most Successful Structural Adjustment Program // Dornbusch, Rudiger et al. Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today. Cambridge, MA, MIT Press, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780262041362" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-262-04136-2</a>. p. 189 – 230. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDower1986" class="book" style="font-style:normal">Dower, John W. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/warwithoutmercyr00dowe">War Without Mercy: Race and Power in the Pacific War</a>. New York, Pantheon Books, 1986. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780394500300" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-394-50030-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDrea2003" class="book" style="font-style:normal">Drea, Edward J. In the Service of the Emperor: Essays on the Imperial Japanese Army. Lincoln, NE, University of Nebraska Press, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780803266384" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8032-6638-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDunn1998" class="book" style="font-style:normal">Dunn, Dennis J. Caught Between Roosevelt & Stalin: America's Ambassadors to Moscow. Lexington, KY, University Press of Kentucky, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813120232" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8131-2023-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDupuy1982" class="book" style="font-style:normal">Dupuy, Trevor Nevitt. The Evolution of Weapons and Warfare. Jane's Information Group, 1982. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780710601230" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7106-0123-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEastman1986" class="book" style="font-style:normal">Eastman, Lloyd E. Nationalist China during the Sino-Japanese War 1937 – 1945 // Fairbank, John K. et al. The Cambridge History of China, Volume 13: Republican China 1912 – 1949, Part 2. Cambridge, Cambridge University Press, 1986. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521243384" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-24338-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEberhardt2006" class="book" style="font-style:normal">Eberhardt, Piotr. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150626151411/http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf">Political Migrations in Poland 1939 – 1948</a>. Warsaw, Didactica, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781536110357" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-5361-1035-7</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf">оригинала</a>. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150623213741/http://www.igipz.pan.pl/en/zpz/Political_migrations.pdf">Архив на оригинала от</a> 2015-06-23 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><cite id="CITEREFEberhardt2011" class="book" style="font-style:normal">Eberhardt, Piotr. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140520220409/http://rcin.org.pl/Content/15652/WA51_13607_r2011-nr12_Monografie.pdf">Political Migrations On Polish Territories (1939 – 1950)</a>. Warsaw, Polish Academy of Sciences, 2011. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9788361590460" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-83-61590-46-0</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://rcin.org.pl/Content/15652/WA51_13607_r2011-nr12_Monografie.pdf">оригинала</a>. Посетен на 2018-05-03. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEberhardt2012" class="book" style="font-style:normal">Eberhardt, Piotr. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180503111001/https://www.geographiapolonica.pl/article/item/7563.html">The Curzon line as the eastern boundary of Poland. The origins and the political background</a> // Geographia Polonica 85 (1). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.7163/GPol.2012.1.1">10.7163/GPol.2012.1.1</a>. p. 5 – 21. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.geographiapolonica.pl/article/item/7563.html">оригинала</a> на 2018-05-03. Посетен на 2015-05-03. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEberhardt2015" class="book" style="font-style:normal">Eberhardt, Piotr. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180503111248/https://www.geographiapolonica.pl/article/item/9928.html">The Oder-Neisse Line as Poland's western border: As postulated and made a reality</a> // Geographia Polonica 88 (1). 2015. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.7163/GPol.0007">10.7163/GPol.0007</a>. p. 77 – 105. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.geographiapolonica.pl/article/item/9928.html">оригинала</a> на 2018-05-03. Посетен на 2018-05-03. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEllman1994" class="book" style="font-style:normal">Ellman, Michael et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://sovietinfo.tripod.com/ELM-War_Deaths.pdf">Soviet Deaths in the Great Patriotic War: A Note</a> // Europe-Asia Studies 46 (4). 1994. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/09668139408412190">10.1080/09668139408412190</a>. p. 671 – 680. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEllman2002" class="book" style="font-style:normal">Ellman, Michael. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20121122071204/http://artukraine.com/old/famineart/SovietCrimes.pdf">Soviet Repression Statistics: Some Comments</a> // Europe-Asia Studies 54 (7). 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/0966813022000017177">10.1080/0966813022000017177</a>. p. 1151 – 1172. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://artukraine.com/old/famineart/SovietCrimes.pdf">оригинала</a> на 2012-11-22. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEmadi-Coffin2002" class="book" style="font-style:normal">Emadi-Coffin, Barbara. Rethinking International Organization: Deregulation and Global Governance. London & New York, Routledge, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415195409" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-19540-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFErickson2001" class="book" style="font-style:normal">Erickson, John. Moskalenko // Shukman, Harold (ed.). Stalin's Generals. London, Phoenix Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781842125137" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84212-513-7</a>. p. 137 – 154. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFErickson2003" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Джон Ериксон">Erickson, John</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/roadtostalingrad0000eric_o8x6">The Road to Stalingrad</a>. London, Cassell Military, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780304365418" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-304-36541-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEvans2012" class="book" style="font-style:normal">Evans, David C. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/kaigunstrategyta0000evan">Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy</a>. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 2012, [1997]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781591142447" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-59114-244-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEvans2008" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%95%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Ричард Евънс">Evans, Richard J</a>. The Third Reich at War. London, Allen Lane, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780713997422" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7139-9742-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFairbank2006" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B3_%D0%A4%D0%B5%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA" title="Джон Кинг Феърбанк">Fairbank, John King</a> et al. China: A New History. 2nd. Cambridge, Harvard University Press, 2006, [1994]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780674018280" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-674-01828-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFarrell1993" class="book" style="font-style:normal">Farrell, Brian P. Yes, Prime Minister: Barbarossa, Whipcord, and the Basis of British Grand Strategy, Autumn 1941 // Journal of Military History 57 (4). 1993. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/2944096">10.2307/2944096</a>. p. 599 – 625. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFerguson2006" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B9%D0%BB_%D0%A4%D1%8A%D1%80%D0%B3%D1%8E%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Нийл Фъргюсън">Ferguson, Niall</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/warofworldtwenti00nial">The War of the World: Twentieth-Century Conflict and the Descent of the West</a>. Penguin, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780143112396" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-14-311239-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFerris2015" class="book" style="font-style:normal">Ferris, John et al. The Cambridge History of the Second World War, Volume I: Fighting the War. Cambridge, Cambridge University Press, 2015. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFlorida_Center_for_Instructional_Technology2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://arquivo.pt/wayback/20160516094229/http://fcit.usf.edu/Holocaust/people/victims.htm">Victims</a> // A Teacher's Guide to the Holocaust. Florida Center for Instructional Technology, 2005. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://fcit.usf.edu/Holocaust/people/victims.htm">оригинала</a> на 2016-05-16. Посетен на 2008-02-02. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFForrest2012" class="book" style="font-style:normal">Forrest, Glen et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historytimelines0000glen">The Illustrated Timeline of Military History</a>. New York, The Rosen Publishing Group, 2012. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781448847945" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4488-4794-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFörster2005" class="book" style="font-style:normal">Förster, Stig et al. The Ultimate Horror: Reflections on Total War and Genocide // Chickering, Roger et al. A World at Total War: Global Conflict and the Politics of Destruction, 1937 – 1945. Cambridge, Cambridge University Press, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521834322" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-83432-2</a>. p. 53 – 68. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFrei2002" class="book" style="font-style:normal">Frei, Norbert. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/adenauersgermany00frei">Adenauer's Germany and the Nazi Past: The Politics of Amnesty and Integration</a>. New York, Columbia University Press, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780231118828" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-231-11882-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGardiner2004" class="book" style="font-style:normal">Gardiner, Robert et al. The Eclipse of the Big Gun: The Warship 1906 – 1945. London, Conway Maritime Press, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780851779539" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-85177-953-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGarver1988" class="book" style="font-style:normal">Garver, John W. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/chinesesovietrel0000garv">Chinese-Soviet Relations, 1937 – 1945: The Diplomacy of Chinese Nationalism</a>. New York, Oxford University Press, 1988. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780195054323" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-505432-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGenzberger1994" class="book" style="font-style:normal">Genzberger, Christine. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/chinabusinesspor0000genz/page/4">China Business: The Portable Encyclopedia for Doing Business with China</a>. Petaluma, CA, World Trade Press, 1994. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780963186430" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-9631864-3-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGetty1993" class="book" style="font-style:normal">Getty, J. Arch et al. Victims of the Soviet Penal System in the Pre-War Years: A First Approach on the Basisof Archival Evidence // The American Historical Review 95 (4). 1993. p. 1017 – 1049. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGhuhl2007" class="book" style="font-style:normal">Ghuhl, Wernar. Imperial Japan's World War Two. Transaction Publishers, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781412811040" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1412811040</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGilbert1989" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82" title="Мартин Гилбърт">Gilbert, Martin</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/secondworldwar00gilb_0">Second World War</a>. London, Weidenfeld and Nicolson, 1989. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780297796169" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-297-79616-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGilbert2003" class="book" style="font-style:normal">Gilbert, Adrian. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190719123035/https://archive.org/details/encyclopediaofwa0000gilb/page/259">The Encyclopedia of Warfare: From Earliest Times to the Present Day</a>. Globe Pequot, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781592280278" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-59228-027-8</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/encyclopediaofwa0000gilb/page/259">оригинала</a>. Посетен на 2019-06-26. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGinsburgs1958" class="book" style="font-style:normal">Ginsburgs, George. A Case Study in the Soviet Use of International Law: Eastern Poland in 1939 // The American Journal of International Law 52 (1). 1958. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/2195670">10.2307/2195670</a>. p. 69 – 84. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGlantz1986" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%86" title="Дейвид Гланц">Glantz, David M</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080306082607/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp">Soviet Defensive Tactics at Kursk, July 1943</a> // www-cgsc.army.mil. Combined Arms Research Library, 1986. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz2/glantz2.asp">оригинала</a> на 2008-03-06. Посетен на 2013-07-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGlantz1989" class="book" style="font-style:normal">Glantz, David M. Soviet Military Deception in the Second World War. Abingdon & New York, Frank Cass, 1989. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780714633473" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7146-3347-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGlantz1998" class="book" style="font-style:normal">Glantz, David M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/whentitansclashe00glan_0">When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler</a>. Lawrence, KS, University Press of Kansas, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780700608997" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7006-0899-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGlantz2001" class="book" style="font-style:normal">Glantz, David M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110617094931/http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf">The Soviet-German War 1941 – 45 Myths and Realities: A Survey Essay</a> // 2001. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.strom.clemson.edu/publications/sg-war41-45.pdf">оригинала</a> на 2011-06-17. Посетен на 2020-02-13. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGlantz2002" class="book" style="font-style:normal">Glantz, David M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/battleforleningr00glan">The Battle for Leningrad: 1941 – 1944</a>. Lawrence, KS, University Press of Kansas, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780700612086" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7006-1208-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGlantz2005" class="book" style="font-style:normal">Glantz, David M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080302130751/http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp">August Storm: The Soviet Strategic Offensive in Manchuria</a> // www-cgsc.army.mil. Combined Arms Research Library, 2005. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www-cgsc.army.mil/carl/resources/csi/glantz3/glantz3.asp">оригинала</a> на 2008-03-02. Посетен на 2013-07-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGold1996" class="book" style="font-style:normal">Gold, Hal. Unit 731 testimony. Tuttle, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780804835657" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8048-3565-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGoldman28_August_2012" class="book" style="font-style:normal">Goldman, Stuart D. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150629092821/http://thediplomat.com/2012/08/the-forgotten-soviet-japanese-war-of-1939/">The Forgotten Soviet-Japanese War of 1939</a> // thediplomat.com. The Diplomat, 28 August 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://thediplomat.com/2012/08/the-forgotten-soviet-japanese-war-of-1939/">оригинала</a> на 2015-06-29. Посетен на 2015-06-26. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGoldstein2004" class="book" style="font-style:normal">Goldstein, Margaret J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldwariieurope0000gold">World War II: Europe</a>. Minneapolis, Lerner Publications, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780822501398" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8225-0139-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGordon2004" class="book" style="font-style:normal">Gordon, Andrew. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/ddaycompanion00jane/page/127">The greatest military armada ever launched</a> // Penrose, Jane (ed.). The D-Day Companion. Oxford, Osprey Publishing, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841767796" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-779-6</a>. p. 127 – 144. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGriffith1999" class="book" style="font-style:normal">Griffith, Charles. The Quest: Haywood Hansell and American Strategic Bombing in World War II. Diane Publishing, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781585660698" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-58566-069-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGrove1995" class="book" style="font-style:normal">Grove, Eric J. A Service Vindicated, 1939 – 1946 // Hill, J. R. The Oxford Illustrated History of the Royal Navy. Oxford, Oxford University Press, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780192116758" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-211675-8</a>. p. 348 – 380. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHakim1995" class="book" style="font-style:normal">Hakim, Joy. A History of Us: War, Peace and all that Jazz. New York, Oxford University Press, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0195095146" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-509514-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHane2001" class="book" style="font-style:normal">Hane, Mikiso. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/modernjapanhisto00hane_0">Modern Japan: A Historical Survey</a>. 3rd. Boulder, CO, Westview Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813337562" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8133-3756-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHanhimäki1997" class="book" style="font-style:normal">Hanhimäki, Jussi M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/containingcoexis0000hanh_d8n8">Containing Coexistence: America, Russia, and the „Finnish Solution“</a>. Kent, OH, Kent State University Press, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780873385589" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-87338-558-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHarris2002" class="book" style="font-style:normal">Harris, Sheldon H. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/factoriesofdeath0000harr_f9z0">Factories of Death: Japanese Biological Warfare, 1932 – 1945, and the American Cover-up</a>. 2nd. London & New York, Routledge, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415932141" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-93214-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHarrison1998" class="book" style="font-style:normal">Harrison, Mark. The economics of World War II: an overview // Harrison, Mark (ed.). The Economics of World War II: Six Great Powers in International Comparison. Cambridge, Cambridge University Press, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521620468" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-62046-8</a>. p. 1 – 42. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHart2000" class="book" style="font-style:normal">Hart, Stephen et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/germansoldierinw0000hart">The German Soldier in World War II</a>. Osceola, WI, MBI Publishing Company, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781862270732" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-86227-073-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHauner1978" class="book" style="font-style:normal">Hauner, Milan. Did Hitler Want a World Dominion? // Journal of Contemporary History 13 (1). 1978. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1177/002200947801300102">10.1177/002200947801300102</a>. p. 15 – 32. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHealy1992" class="book" style="font-style:normal">Healy, Mark. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/kursk1943tidetur0000heal">Kursk 1943: The Tide Turns in the East</a>. Oxford, Osprey Publishing, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781855322110" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85532-211-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHearn2007" class="book" style="font-style:normal">Hearn, Chester G. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/carriersincombat0000hear">Carriers in Combat: The Air War at Sea</a>. Mechanicsburg, PA, Stackpole Books, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780811733984" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8117-3398-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHempel2005" class="book" style="font-style:normal">Hempel, Andrew. Poland in World War II: An Illustrated Military History. New York, Hippocrene Books, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780781810043" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7818-1004-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHerbert1994" class="book" style="font-style:normal">Herbert, Ulrich. Labor as spoils of conquest, 1933 – 1945 // Crew, David F. (ed.). Nazism and German Society, 1933 – 1945. London & New York, Routledge, 1994. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415082396" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-08239-6</a>. p. 219 – 273. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHerf2003" class="book" style="font-style:normal">Herf, Jeffrey. The Nazi Extermination Camps and the Ally to the East. Could the Red Army and Air Force Have Stopped or Slowed the Final Solution? // Kritika: Explorations in Russian and Eurasian History 4 (4). 2003. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1353/kri.2003.0059">10.1353/kri.2003.0059</a>. p. 913 – 930. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHill2005" class="book" style="font-style:normal">Hill, Alexander. The War Behind The Eastern Front: The Soviet Partisan Movement In North-West Russia 1941 – 1944. London & New York, Frank Cass, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780714657110" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7146-5711-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHolland2008" class="book" style="font-style:normal">Holland, James. Italy's Sorrow: A Year of War 1944 – 45. London, HarperPress, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780007176458" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-00-717645-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHosking2006" class="book" style="font-style:normal">Hosking, Geoffrey A. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/rulersvictimsrus00hosk">Rulers and Victims: The Russians in the Soviet Union</a>. Cambridge, Harvard University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780674021785" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-674-02178-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHoward2004" class="book" style="font-style:normal">Howard, Joshua H. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/workersatwarlabo0000howa">Workers at War: Labor in China's Arsenals, 1937 – 1953</a>. Stanford, CA, Stanford University Press, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780804748964" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8047-4896-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFHsu1971" class="book" style="font-style:normal">Hsu, Long-hsuen et al. History of The Sino-Japanese War (1937 – 1945) 2nd Ed. Chung Wu Publishers, 1971. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFibiblio.org2013a" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130310103815/http://www.ibiblio.org/pha/events/1939.html">Major international events of 1939, with explanation</a> // ibiblio.org. ibiblio.org, 2013a. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/pha/events/1939.html">оригинала</a> на 2013-03-10. Посетен на 2013-05-09. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFibiblio.org2013b" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130106021700/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-2.html">Japanese Policy and Strategy 1931 – July 1941</a> // US Army in WWII – Strategy and Command: The First Two Years. ibiblio.org, 2013b. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-2.html">оригинала</a> на 2013-01-06. Посетен на 2013-05-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFibiblio.org2013c" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130525064812/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-5.html">The decision for War</a> // US Army in WWII – Strategy and Command: The First Two Years. ibiblio.org, 2013c. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-P-Strategy/Strategy-5.html">оригинала</a> на 2013-05-25. Посетен на 2013-05-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFibiblio.org2014" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140524013551/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/DAP-Poland/Campaign-II.html#chapter5">The German Campaign In Poland (1939)</a> // ibiblio.org. ibiblio.org, 2014. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/DAP-Poland/Campaign-II.html#chapter5">оригинала</a> на 2014-05-24. Посетен на 2014-10-29. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFIngram2006" class="book" style="font-style:normal">Ingram, Norman. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=bREQibN9i-sC&pg=PA76">Pacifism</a> // Kritzman, Lawrence D. et al. The Columbia History Of Twentieth-Century French Thought. New York, Columbia University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780231107914" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-231-10791-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFIriye1981" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%B8%D0%B9%D0%B5" title="Акира Ирийе">Iriye, Akira</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/powerculture00akir">Power and Culture: The Japanese-American War, 1941 – 1945</a>. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1981. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780674695801" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-674-69580-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJackson2006" class="book" style="font-style:normal">Jackson, Ashley. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/britishempiresec0000jack">The British Empire and the Second World War</a>. London & New York, Hambledon Continuum, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781852854171" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85285-417-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJuJune_2002" class="book" style="font-style:normal">Ju, Zhifen. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120521093637/http://www.fas.harvard.edu/~asiactr/sino-japanese/session6.htm">Japan's atrocities of conscripting and abusing north China draughtees after the outbreak of the Pacific war</a> // Joint Study of the Sino-Japanese War: Minutes of the June 2002 Conference. Harvard University Faculty of Arts and Sciences, June 2002. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fas.harvard.edu/~asiactr/sino-japanese/session6.htm">оригинала</a> на 2012-05-21. Посетен на 2013-12-28 lang = en.</cite></li> <li><cite id="CITEREFLarry_W._Jewell1996" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130429222741/http://www.ibiblio.org/pha/pha/congress/app-d.html#363">The United States Replies</a> // Investigation of the Pearl Harbor attack. Larry W. Jewell, 1996. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/pha/pha/congress/app-d.html#363">оригинала</a>. Посетен на 2020-02-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJoes2004" class="book" style="font-style:normal">Joes, Anthony James. Resisting Rebellion: The History And Politics of Counterinsurgency. Lexington, University Press of Kentucky, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813123394" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8131-2339-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJowett2001" class="book" style="font-style:normal">Jowett, Philip S. The Italian Army 1940 – 45, Volume 2: Africa 1940 – 43. Oxford, Osprey Publishing, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781855328655" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85532-865-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJowett2002" class="book" style="font-style:normal">Jowett, Philip S et al. The Japanese Army, 1931 – 45. Oxford, Osprey Publishing, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841763538" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-353-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJukes2001" class="book" style="font-style:normal">Jukes, Geoffrey. Kuznetzov // Shukman, Harold (ed.). Stalin's Generals. London, Phoenix Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781842125137" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84212-513-7</a>. p. 109 – 116. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKantowicz1999" class="book" style="font-style:normal">Kantowicz, Edward R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/rageofnations0000kant">The Rage of Nations</a>. Grand Rapids, MI, William B. Eerdmans Publishing Company, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780802844552" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8028-4455-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKantowicz2000" class="book" style="font-style:normal">Kantowicz, Edward R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/comingapartcomin0000kant">Coming Apart, Coming Together</a>. Grand Rapids, MI, William B. Eerdmans Publishing Company, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780802844569" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8028-4456-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKeegan1989" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD" title="Джон Киган">Keegan, John</a>. The Second World War. New York, Viking, 1989. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780399504341" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9780399504341</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKeegan1997" class="book" style="font-style:normal">Keegan, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/secondworldwar0000keeg">The Second World War</a>. London, Pimlico, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780712673488" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7126-7348-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKellogg2003" class="book" style="font-style:normal">Kellogg, William O. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/americanhistorye00kell">American History the Easy Way</a>. Barron's Educational Series, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0764119737" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7641-1973-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKennedy2001" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B8" title="Дейвид Кенеди">Kennedy, David M</a>. Freedom from Fear: The American People in Depression and War, 1929 – 1945. Oxford University Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780195144031" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-514403-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKennedy-Pipe1995" class="book" style="font-style:normal">Kennedy-Pipe, Caroline. Stalin's Cold War: Soviet Strategies in Europe, 1943 – 56. Manchester, Manchester University Press, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780719042010" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7190-4201-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKershaw2001" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%98%D1%8A%D0%BD_%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D1%83" title="Иън Кършоу">Kershaw, Ian</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hitler193645neme00kers">Hitler, 1936 – 1945: Nemesis</a>. New York, W.W. Norton, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780393049947" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-393-04994-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKershaw2007" class="book" style="font-style:normal">Kershaw, Ian. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fatefulchoiceste0000kers">Fateful Choices: Ten Decisions That Changed the World, 1940 – 1941</a>. London, Allen Lane, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780713997125" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7139-9712-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKitson2001" class="book" style="font-style:normal">Kitson, Alison. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/germany18581990h0000kits">Germany 1858 – 1990: Hope, Terror, and Revival</a>. Oxford, Oxford University Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780199134175" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-913417-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKlavans1997" class="book" style="font-style:normal">Klavans, Richard A. et al. Understanding Competitive Interactions: The U.S. Commercial Aircraft Market // Journal of Managerial Issues 9 (1). 1997. p. 13 – 361. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKleinfeld1983" class="book" style="font-style:normal">Kleinfeld, Gerald R. Hitler's Strike for Tikhvin // Military Affairs 47 (3). 1983. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1988082">10.2307/1988082</a>. p. 122 – 128. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKley2020" class="book" style="font-style:normal">Kley, Stefan. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.yadvashem.org/odot_pdf/Microsoft%20Word%20-%203216.pdf">Hitler and the Pogrom of November 9/10, 1938 (PDF)</a> // yadvashem.org. yadvashem.org, 2020. Посетен на 2020-03-14. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKlooz2013" class="book" style="font-style:normal">Klooz, Marle et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20131214113907/http://www.ibiblio.org/pha/events/">Events leading up to World War II – Chronological History</a> // 78th Congress, 2d Session – House Document N. 541. 2013. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/pha/events/1941.html">1941 оригинала</a> на 2013-12-14. Посетен на 2013-05-09. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKoch1983" class="book" style="font-style:normal">Koch, H. W. Hitler's 'Programme' and the Genesis of Operation 'Barbarossa' // The Historical Journal 26 (4). 1983. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1017/S0018246X00012747">10.1017/S0018246X00012747</a>. p. 891 – 920. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFKolko1990" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE" title="Гейбриъл Колко">Kolko, Gabriel</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/politicsofwarwor00kolkrich">The Politics of War: The World and United States Foreign Policy, 1943 – 1945</a>. New York, Random House, 1990, [1968]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780679727576" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-679-72757-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLaurier2001" class="book" style="font-style:normal">Laurier, Jim. Tobruk 1941: Rommel's Opening Move. Oxford, Osprey Publishing, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841760926" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-092-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLee2002" class="book" style="font-style:normal">Lee, En-han. The Nanking Massacre Reassessed: A Study of the Sino-Japanese Controversy over the Factual Number of Massacred Victims // Sabella, Robert et al. Nanking 1937: Memory and Healing. Armonk, NY, M.E. Sharpe, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780765608161" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7656-0816-1</a>. p. 47 – 74. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLeffler2010" class="book" style="font-style:normal">Leffler, Melvyn P. et al. The Cambridge History of the Cold War. Cambridge, Cambridge University Press, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521839389" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-83938-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLevene1999" class="book" style="font-style:normal">Levene, Mark et al. The Massacre in History. Berghahn Books, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781571819345" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9781571819345</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLevine1992" class="book" style="font-style:normal">Levine, Alan J. The Strategic Bombing of Germany, 1940 – 1945. Westport, CT, Praeger, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780275943196" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-275-94319-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLewis1953" class="book" style="font-style:normal">Lewis, Morton. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_29.htm">Japanese Plans and American Defenses</a> // Greenfield, Kent Roberts (ed.). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.army.mil/books/wwii/5-2/5-2_Contents.htm">The Fall of the Philippines</a>. Washington, DC, US Government Printing Office, 1953. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLiberman1996" class="book" style="font-style:normal">Liberman, Peter. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/doesconquestpaye0000libe">Does Conquest Pay?: The Exploitation of Occupied Industrial Societies</a>. Princeton, NJ, Princeton University Press, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780691029863" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-691-02986-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLiddell_Hart1977" class="book" style="font-style:normal">Liddell Hart, Basil. History of the Second World War. 4th. London, Pan, 1977. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780330237703" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-330-23770-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLightbody2004" class="book" style="font-style:normal">Lightbody, Bradley. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/secondworldwaram0000ligh">The Second World War: Ambitions to Nemesis</a>. London & New York, Routledge, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415224048" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-22404-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLindberg2001" class="book" style="font-style:normal">Lindberg, Michael et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/browngreenbluewa0000lind">Brown-, Green- and Blue-Water Fleets: the Influence of Geography on Naval Warfare, 1861 to the Present</a>. Westport, CT, Praeger, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780275964863" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-275-96486-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLong2011-03-09" class="book" style="font-style:normal">Long, Tony. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20170323180239/https://www.wired.com/2011/03/0309incendiary-bombs-kill-100000-tokyo/">March 9, 1945: Burning the Heart Out of the Enemy</a> // Wired. Wired Magazine, 2011-03-09. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.wired.com/2011/03/0309incendiary-bombs-kill-100000-tokyo/">оригинала</a> на 2017-03-23. Посетен на 2018-06-22. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLowe2002" class="book" style="font-style:normal">Lowe, C.J. et al. Italian Foreign Policy 1870 – 1940. London, Routledge, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415266819" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-26681-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLynch2010" class="book" style="font-style:normal">Lynch, Michael. The Chinese Civil War 1945 – 49. Oxford, Osprey Publishing, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841766713" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-671-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMaddox1992" class="book" style="font-style:normal">Maddox, Robert James. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/unitedstateswor00madd">The United States and World War II</a>. Boulder, CO, Westview Press, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813304373" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8133-0437-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMaingot1994" class="book" style="font-style:normal">Maingot, Anthony P. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/unitedstatescari0000main_s1y8">The United States and the Caribbean: Challenges of an Asymmetrical Relationship</a>. Boulder, CO, Westview Press, 1994. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813322414" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8133-2241-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMandelbaum1988" class="book" style="font-style:normal">Mandelbaum, Michael. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/isbn_9780521357906/page/96">The Fate of Nations: The Search for National Security in the Nineteenth and Twentieth Centuries</a>. Cambridge University Press, 1988. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521357906" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-35790-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMarek2005-10-27" class="book" style="font-style:normal">Marek, Michael. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20060502123049/http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,1757323,00.html">Final Compensation Pending for Former Nazi Forced Laborers</a> // dw-world.de. Deutsche Welle, 2005-10-27. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,1757323,00.html">оригинала</a> на 2006-05-02. Посетен на 2010-01-19. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMarston2005" class="book" style="font-style:normal">Marston, Daniel. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/pacificwarcompan0000mars">The Pacific War Companion: From Pearl Harbor to Hiroshima</a>. Oxford, Osprey Publishing, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841768823" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-882-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMasaya1990" class="book" style="font-style:normal">Masaya, Shiraishi. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/japaneserelation0000shir">Japanese Relations with Vietnam, 1951 – 1987</a>. Ithaca, NY, SEAP Publications, 1990. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780877271222" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-87727-122-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMatloff1953" class="book" style="font-style:normal">Matloff, Maurice et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Strategic1">United States Army in World War II: Strategic Planning for Coalition Warfare, 1941 – 1942</a>. Washington, D.C., Center of Military History. United States Army, 1953. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMatloff1959" class="book" style="font-style:normal">Matloff, Maurice. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Strategic2">United States Army in World War II: Strategic Planning for Coalition Warfare, 1943 – 1944</a>. Washington, D.C., Center of Military History. United States Army, 1959. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMazower2008" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%9C%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80" title="Марк Мазауър">Mazower, Mark</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hitlersempirehow0000mazo">Hitler's Empire: Nazi Rule in Occupied Europe</a>. London, Allen Lane, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781594201882" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-59420-188-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMilner1990" class="book" style="font-style:normal">Milner, Marc. The Battle of the Atlantic // Gooch, John (ed.). Decisive Campaigns of the Second World War. Abingdon, Frank Cass, 1990. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780714633695" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7146-3369-5</a>. p. 45 – 66. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMilward1964" class="book" style="font-style:normal">Milward, A. S. The End of the Blitzkrieg // The Economic History Review 16 (3). 1964. p. 499 – 518. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMilward1992" class="book" style="font-style:normal">Milward, A. S. War, Economy, and Society, 1939 – 1945. Berkeley, CA, University of California Press, 1992, [1977]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780520039421" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-520-03942-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMinford1993" class="book" style="font-style:normal">Minford, Patrick. Reconstruction and the UK Postwar Welfare State: False Start and New Beginning // Dornbusch, Rudiger et al. Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today. Cambridge, MA, MIT Press, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780262041362" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-262-04136-2</a>. p. 115 – 138. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMingst2007" class="book" style="font-style:normal">Mingst, Karen A. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/unitednationsin20000ming">United Nations in the Twenty-First Century</a>. 3rd. Boulder, CO, Westview Press, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813343464" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8133-4346-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMiscamble2007" class="book" style="font-style:normal">Miscamble, Wilson D. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fromroosevelttot0000misc">From Roosevelt to Truman: Potsdam, Hiroshima, and the Cold War</a>. New York, Cambridge University Press, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521862448" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-86244-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMitcham2007" class="book" style="font-style:normal">Mitcham, Samuel W. Rommel's Desert War: The Life and Death of the Afrika Korps. Mechanicsburg, PA, Stackpole Books, 2007, [1982]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780811734134" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8117-3413-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMitter2014" class="book" style="font-style:normal">Mitter, Rana. Forgotten Ally: China's World War II, 1937 – 1945. Mariner Books, 2014. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780544334502" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-544-33450-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMolinari2007" class="book" style="font-style:normal">Molinari, Andrea. Desert Raiders: Axis and Allied Special Forces 1940 – 43. Oxford, Osprey Publishing, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781846030062" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84603-006-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMorrisey2019" class="book" style="font-style:normal">Morrisey, Will. What Churchill and De Gaulle learned from the Great War // McKercher, B. J. C. et al. Winston Churchill: At War and Thinking of War before 1939. London, Routledge, 2019. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780429027642" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9780429027642</a>. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.4324/9780429027642">10.4324/9780429027642</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMorison2002" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D1%8E%D1%8A%D0%BB_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D1%8A%D1%82_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Семюъл Елиът Морисън">Morison, Samuel Eliot</a>. History of United States Naval Operations in World War II, Volume 14: Victory in the Pacific, 1945. Champaign, IL, University of Illinois Press, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780252070655" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-252-07065-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMurray1983" class="book" style="font-style:normal">Murray, Williamson. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/AAF/AAF-Luftwaffe/">Strategy for Defeat: The Luftwaffe, 1933 – 1945</a>. Maxwell Air Force Base, AL, Air University Press, 1983. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781429492355" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4294-9235-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMurray2001" class="book" style="font-style:normal">Murray, Williamson et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/wartobewonfighti00murr_0">A War to Be Won: Fighting the Second World War</a>. Cambridge, MA, Harvard University Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780674006805" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-674-00680-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMyers1987" class="book" style="font-style:normal">Myers, Ramon et al. The Japanese Colonial Empire, 1895 – 1945. Princeton, NJ, Princeton University Press, 1987. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780691102221" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-691-10222-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFNaimark2010" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA" title="Норман Неймарк">Naimark, Norman</a>. The Sovietization of Eastern Europe, 1944 – 1953 // Leffler, Melvyn P. et al. The Cambridge History of the Cold War, Volume I: Origins. Cambridge, Cambridge University Press, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521837194" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-83719-4</a>. p. 175 – 197. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFNeary1992" class="book" style="font-style:normal">Neary, Ian. Japan // Harrop, Martin (ed.). Power and Policy in Liberal Democracies. Cambridge, Cambridge University Press, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521345798" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-34579-8</a>. p. 49 – 70. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFNeeno2005" class="book" style="font-style:normal">Neeno, Timothy. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20051124070956/http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx">Nomonhan: The Second Russo-Japanese War</a> // MilitaryHistoryOnline.com, 2005. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.militaryhistoryonline.com/20thcentury/articles/nomonhan.aspx">оригинала</a> на 2005-11-24. Посетен на 2015-06-26. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFNeillands2005" class="book" style="font-style:normal">Neillands, Robin. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/diepperaidstoryo00robi">The Dieppe Raid: The Story of the Disastrous 1942 Expedition</a>. Bloomington, IN, Indiana University Press, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780253347817" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-253-34781-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFNeulen2000" class="book" style="font-style:normal">Neulen, Hans Werner. In the skies of Europe – Air Forces allied to the Luftwaffe 1939 – 1945. Ramsbury, Marlborough, UK, The Crowood Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1861267991" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-86126-799-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFNiewyk2000" class="book" style="font-style:normal">Niewyk, Donald L. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/columbiaguidetot00niew">The Columbia Guide to the Holocaust</a>. New York, Columbia University Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780231112000" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-231-11200-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFO'Brien" class="book" style="font-style:normal">O'Brien, Joseph V. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101225004221/http://web.jjay.cuny.edu/~jobrien/reference/ob62.html">World War II: Combatants and Casualties (1937 – 1945)</a> // Obee's History Page. John Jay College of Criminal Justice. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.jjay.cuny.edu/~jobrien/reference/ob62.html">оригинала</a> на 2010-12-25. Посетен на 2013-12-28. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFO'Reilly2001" class="book" style="font-style:normal">O'Reilly, Charles T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/forgottenbattles0000orei">Forgotten Battles: Italy's War of Liberation, 1943 – 1945</a>. Lanham, MD, Lexington Books, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780739101957" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7391-0195-7</a>. (на английски)</cite></li></ul> <dl><dd><cite id="CITEREFOvery1994" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%9E%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B8" title="Ричард Овъри">Overy, Richard</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/wareconomyinthir00over">War and Economy in the Third Reich</a>. New York, Clarendon Press, 1994. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780198202905" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-820290-5</a>. (на английски)</cite></dd></dl> <ul><li><cite id="CITEREFOvery1999" class="book" style="font-style:normal">Overy, Richard et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/roadtowar00over">The Road to War</a>. 2nd. London, Penguin Books, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780140285307" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-14-028530-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFOvery2004" class="book" style="font-style:normal">Overy, Richard. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/dictators00rich">The Dictators: Hitler's Germany, Stalin's Russia</a>. New York, W.W. Norton, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780393020304" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-393-02030-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPadfield1998" class="book" style="font-style:normal">Padfield, Peter. War Beneath the Sea: Submarine Conflict During World War II. New York, John Wiley, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780471249450" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-471-24945-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPainter2012" class="book" style="font-style:normal">Painter, David S. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20141010181915/http://jah.oxfordjournals.org/content/99/1/24.full.pdf">Oil and the American Century</a> // The Journal of American History 99 (1). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1093/jahist/jas073">10.1093/jahist/jas073</a>. p. 24 – 39. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://jah.oxfordjournals.org/content/99/1/24.full.pdf">оригинала</a> на 2014-10-10. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPape1993" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BF" title="Робърт Пейп">Pape, Robert A</a>. Why Japan Surrendered // International Security 18 (2). 1993. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/2539100">10.2307/2539100</a>. p. 154 – 201. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFParker2004" class="book" style="font-style:normal">Parker, Danny S. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/battleofbulgehit0000park_f1y4">Battle of the Bulge: Hitler's Ardennes Offensive, 1944 – 1945</a>. New. Cambridge, MA, Da Capo Press, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780306813917" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-306-81391-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPayne2008" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8_%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Стенли Пейн">Payne, Stanley G</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/francohitlerspai0000payn">Franco and Hitler: Spain, Germany, and World War II</a>. New Haven, CT, Yale University Press, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780300122824" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-300-12282-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPBS_Online2003" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20030727223501/http://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html">Japanese Atrocities in the Philippines</a> // American Experience: the Bataan Rescue. PBS Online, 2003. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.pbs.org/wgbh/amex/bataan/peopleevents/e_atrocities.html">оригинала</a> на 2003-07-27. Посетен на 2010-01-18. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPerez1998" class="book" style="font-style:normal">Perez, Louis G. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historyofjapan00pere">The History of Japan</a>. Westport, CT, Greenwood Publishing Group, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780313302961" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-313-30296-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPetrov1967" class="book" style="font-style:normal">Petrov, Vladimir. Money and Conquest: Allied Occupation Currencies in World War II. Baltimore, MD, Johns Hopkins University Press, 1967. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780801805301" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8018-0530-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPoirier1999-10-20" class="book" style="font-style:normal">Poirier, Michel Thomas. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080409052122/http://www.navy.mil/navydata/cno/n87/history/wwii-campaigns.html">Results of the German and American Submarine Campaigns of World War II</a> // U.S. Navy, 1999-10-20. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.navy.mil/navydata/cno/n87/history/wwii-campaigns.html">оригинала</a> на 2008-04-09. Посетен на 2008-04-13. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPolley2000" class="book" style="font-style:normal">Polley, Martin. An A–Z of Modern Europe Since 1789. London & New York, Routledge, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415185974" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-18597-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPolmar1991" class="book" style="font-style:normal">Polmar, Norman et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldwariiameric00polm">World War II: America at war, 1941 – 1945</a>. Random House, 1991. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780394585307" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-394-58530-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFPreston1998" class="book" style="font-style:normal">Preston, P. W. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/pacificasiainglo0000pres">Pacific Asia in the Global System: An Introduction</a>. Oxford & Malden, MA, Blackwell Publishers, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780631202387" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-631-20238-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRadtke1997" class="book" style="font-style:normal">Radtke, K. W. 'Strategic' concepts underlying the so-called Hirota foreign policy, 1933 – 7 // Ikeo, Aiko (ed.). Economic Development in Twentieth Century East Asia: The International Context. London & New York, Routledge, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415149006" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-14900-6</a>. p. 100 – 120. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRahn2001" class="book" style="font-style:normal">Rahn, Werner. The War in the Pacific // Boog, Horst et al. Germany and the Second World War, Volume VI: The Global War. Oxford, Clarendon Press, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780198228882" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-822888-2</a>. p. 191 – 298. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRatcliff2006" class="book" style="font-style:normal">Ratcliff, R. A. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/delusionsofintel0000ratc">Delusions of Intelligence: Enigma, Ultra, and the End of Secure Ciphers</a>. New York, Cambridge University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521855228" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-85522-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRead2002" class="book" style="font-style:normal">Read, Anthony et al. The Fall Of Berlin. London, Pimlico, 2002, [1992]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780712606950" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7126-0695-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRead2004" class="book" style="font-style:normal">Read, Anthony. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/devilsdisciplesh00read">The Devil's Disciples: Hitler's Inner Circle</a>. New York, W.W. Norton, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780393048001" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-393-04800-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRecord2005" class="book" style="font-style:normal">Record, Jeffery. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pdffiles/PUB622.pdf">Appeasement Reconsidered: Investigating the Mythology of the 1930s</a>. Diane Publishing, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781584872160" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-58487-216-0</a>. Посетен на 2009-11-15. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100411104102/http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pdffiles/PUB622.pdf">Архив на оригинала от</a> 2010-04-11 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><cite id="CITEREFRees2008" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%81_%D0%A0%D0%B8%D0%B9%D1%81" title="Лорънс Рийс">Rees, Laurence</a>. World War II Behind Closed Doors: Stalin, the Nazis and the West. London, BBC Books, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780563493358" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-563-49335-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRegan2004" class="book" style="font-style:normal">Regan, Geoffrey. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/brasseysbookofmi00geof">The Brassey's Book of Military Blunders</a>. Brassey's, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781574882520" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-57488-252-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFReinhardt1992" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Клаус Райнхарт">Reinhardt, Klaus</a>. Moscow – The Turning Point: The Failure of Hitler's Strategy in the Winter of 1941 – 42. Oxford, Berg, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780854966950" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-85496-695-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFReynolds2006" class="book" style="font-style:normal">Reynolds, David. From World War to Cold War: Churchill, Roosevelt, and the International History of the 1940s. Oxford University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780199284115" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-928411-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRich1992" class="book" style="font-style:normal">Rich, Norman. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hitlerswaraimsid00rich">Hitler's War Aims, Volume I: Ideology, the Nazi State, and the Course of Expansion</a>. New York, W.W. Norton, 1992, [1973]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780393008029" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-393-00802-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRitchie1992" class="book" style="font-style:normal">Ritchie, Ella. France // Harrop, Martin (ed.). Power and Policy in Liberal Democracies. Cambridge, Cambridge University Press, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521345798" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-34579-8</a>. p. 23 – 48. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRoberts1995" class="book" style="font-style:normal">Roberts, Cynthia A. Planning for War: The Red Army and the Catastrophe of 1941 // Europe-Asia Studies 47 (8). 1995. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/09668139508412322">10.1080/09668139508412322</a>. p. 1293 – 1326. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRoberts2006" class="book" style="font-style:normal">Roberts, Geoffrey. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/stalinswarsfromw0000robe">Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939 – 1953</a>. New Haven, CT, Yale University Press, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780300112047" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-300-11204-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRoberts1997" class="book" style="font-style:normal">Roberts, J. M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/penguinhistoryof00robe_1">The Penguin History of Europe</a>. London, Penguin Books, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780140265613" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-14-026561-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRopp2000" class="book" style="font-style:normal">Ropp, Theodore. War in the Modern World. Revised. Baltimore, MD, Johns Hopkins University Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780801864452" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8018-6445-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRoskill1954" class="book" style="font-style:normal">Roskill, S. W. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/UN/UK/UK-RN-I/index.html">The War at Sea 1939 – 1945, Volume 1: The Defensive</a>. London, HMSO, 1954. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRoss1997" class="book" style="font-style:normal">Ross, Steven T. American War Plans, 1941 – 1945: The Test of Battle. Abingdon & New York, Routledge, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780714646343" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7146-4634-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRottman2002" class="book" style="font-style:normal">Rottman, Gordon L. World War II Pacific Island Guide: A Geo-Military Study. Westport, CT, Greenwood Press, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780313313950" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-313-31395-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRotundo1986" class="book" style="font-style:normal">Rotundo, Louis. The Creation of Soviet Reserves and the 1941 Campaign // Military Affairs 50 (1). 1986. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1988530">10.2307/1988530</a>. p. 21 – 28. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRowe2009" class="book" style="font-style:normal">Rowe, Neil C. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101123031630/http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm">Deception for Defense of Information Systems: Analogies from Conventional Warfare</a> // Departments of Computer Science and Defense Analysis U.S. Naval Postgraduate School. Air University, 2009. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.au.af.mil/au/awc/awcgate/nps/mildec.htm">оригинала</a> на 2010-11-23. Посетен на 2009-11-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFRummell2010" class="book" style="font-style:normal">Rummell, R. J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100323044733/http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.CHAP3.HTM">Statistics</a> // Freedom, Democide, War. The University of Hawaii System, 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.hawaii.edu/powerkills/SOD.CHAP3.HTM">оригинала</a> на 2010-03-23. Посетен на 2010-01-25. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSalecker2001" class="book" style="font-style:normal">Salecker, Gene Eric. Fortress Against the Sun: The B-17 Flying Fortress in the Pacific. Conshohocken, PA, Combined Publishing, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781580970495" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-58097-049-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSchain2001" class="book" style="font-style:normal">Schain, Martin A. (ed.). The Marshall Plan Fifty Years Later. London, Palgrave Macmillan, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780333929834" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-333-92983-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSchmitz2000" class="book" style="font-style:normal">Schmitz, David F. Henry L. Stimson: The First Wise Man. Lanham, MD, Rowman & Littlefield, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780842026321" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8420-2632-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSchoenherr2007" class="book" style="font-style:normal">Schoenherr, Steven. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080509054959/http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html">Code Breaking in World War II</a> // History Department at the University of San Diego, 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://history.sandiego.edu/gen/WW2Timeline/espionage.html">оригинала</a> на 2008-05-09. Посетен на 2009-11-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSchoppa2011" class="book" style="font-style:normal">Schoppa, R. Keith. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/inseaofbitternes0000scho">In a Sea of Bitterness, Refugees during the Sino-Japanese War</a>. Harvard University Press, 2011. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780674059887" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-674-05988-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFsecondworldwar.co.uk2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080922185149/http://secondworldwar.co.uk/index.php/fatalities">World War II Fatalities</a> // secondworldwar.co.uk, 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://secondworldwar.co.uk/index.php/fatalities">оригинала</a> на 2008-09-22. Посетен на 2007-04-20. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSella1978" class="book" style="font-style:normal">Sella, Amnon. Barbarossa: Surprise Attack and Communication // Journal of Contemporary History 13 (3). 1978. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1177/002200947801300308">10.1177/002200947801300308</a>. p. 555 – 583. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSella1983" class="book" style="font-style:normal">Sella, Amnon. Khalkhin-Gol: The Forgotten War // Journal of Contemporary History 18 (4). 1983. p. 651 – 687. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSenn2007" class="book" style="font-style:normal">Senn, Alfred Erich. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/lithuania1940rev0000senn">Lithuania 1940: Revolution from Above</a>. Amsterdam & New York, Rodopi, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789042022256" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-90-420-2225-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFShaw2000" class="book" style="font-style:normal">Shaw, Anthony. World War II: Day by Day. Osceola, WI, MBI Publishing Company, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780760309391" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7603-0939-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFShepardson1998" class="book" style="font-style:normal">Shepardson, Donald E. The Fall of Berlin and the Rise of a Myth // Journal of Military History 62 (1). 1998. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/120398">10.2307/120398</a>. p. 135 – 154. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFShirer1990" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A8%D0%B0%D0%B9%D1%80%D1%8A%D1%80" title="Уилям Шайрър">Shirer, William L</a>. The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany. New York, Simon & Schuster, 1990, [1960]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780671728687" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-671-72868-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFShore2003" class="book" style="font-style:normal">Shore, Zachary. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/whathitlerknewba00shor_0">What Hitler Knew: The Battle for Information in Nazi Foreign Policy</a>. New York, Oxford University Press, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780195182613" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-518261-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSkinner_Watson" class="book" style="font-style:normal">Skinner Watson, Mark. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130430001549/http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Plans/USA-WD-Plans-12.html">Coordination With Britain</a> // US Army in WWII – Chief of Staff: Prewar Plans and Operations. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-WD-Plans/USA-WD-Plans-12.html">оригинала</a> на 2013-04-30. Посетен на 2013-05-13. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSmith1993" class="book" style="font-style:normal">Smith, Alan. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/russiaworldecono00smit">Russia and the World Economy: Problems of Integration</a>. London, Routledge, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415089241" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-08924-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSmith2002a" class="book" style="font-style:normal">Smith, David J. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/balticstatesesto0000smit_l0z8">The Baltic States: Estonia, Latvia and Lithuania</a>. London, Routledge, 2002a. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415285803" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-28580-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSmith1994" class="book" style="font-style:normal">Smith, J. W. The World's Wasted Wealth 2: Save Our Wealth, Save Our Environment. Institute for Economic Democracy, 1994. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780962442322" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-9624423-2-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSmith2002b" class="book" style="font-style:normal">Smith, Peter C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/pedestalmaltacon0000pete">Pedestal: The Convoy That Saved Malta</a>. 5th. Manchester, Goodall, 2002b, [1970]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780907579199" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-907579-19-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSmith2004" class="book" style="font-style:normal">Smith, Winston et al. All Riot on the Western Front, Volume 3. Last Gasp, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780867196160" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-86719-616-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSnyder2009-07-16" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BC%D1%8A%D1%82%D0%B8_%D0%A1%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%8A%D1%80" title="Тимъти Снайдър">Snyder, Timothy</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20171010063645/http://www.nybooks.com/articles/2009/07/16/holocaust-the-ignored-reality/">Holocaust: The Ignored Reality</a> // The New York Review of Books. 2009-07-16. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nybooks.com/articles/2009/07/16/holocaust-the-ignored-reality/">оригинала</a> на 2017-10-10. Посетен на 2017-08-27. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSnyder2010" class="book" style="font-style:normal">Snyder, Timothy. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/bloodlandseurope0000snyd_e5a3">Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin</a>. London, The Bodley Head, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780224081412" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-224-08141-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSprague2006" class="book" style="font-style:normal">Sprague, Oliver et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181228130914/https://www.amnesty.org/en/documents/act30/011/2006/en/">The AK-47: the worlds favourite killing machine (PDF)</a> // controlarms.org, 2006. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.amnesty.org/en/documents/act30/011/2006/en/">оригинала</a> на 2018-12-28. Посетен на 2009-11-14. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSpring1986" class="book" style="font-style:normal">Spring, D. W. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://semanticscholar.org/paper/5a4b0a91a0822acbf99fd282428645d83ce19762">The Soviet Decision for War against Finland, 30 November 1939</a> // Soviet Studies 38 (2). 1986. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/09668138608411636">10.1080/09668138608411636</a>. p. 207 – 226. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFStanton2012" class="book" style="font-style:normal">Stanton, Andrea L. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180818210900/https://books.google.com/books?id=GtCL2OYsH6wC">Cultural Sociology of the Middle East, Asia, and Africa: An Encyclopedia</a>. 2012. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781412981767" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4129-8176-7</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=GtCL2OYsH6wC">оригинала</a>. Посетен на 2014-04-06. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSteinberg1995" class="book" style="font-style:normal">Steinberg, Jonathan. The Third Reich Reflected: German Civil Administration in the Occupied Soviet Union, 1941 – 4 // The English Historical Review 110 (437). 1995. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1093/ehr/cx.437.620">10.1093/ehr/cx.437.620</a>. p. 620 – 651. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSteury1987" class="book" style="font-style:normal">Steury, Donald P. Naval Intelligence, the Atlantic Campaign and the Sinking of the Bismarck: A Study in the Integration of Intelligence into the Conduct of Naval Warfare // Journal of Contemporary History 22 (2). 1987. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1177/002200948702200202">10.1177/002200948702200202</a>. p. 209 – 233. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFStueck2010" class="book" style="font-style:normal">Stueck, William. The Korean War // Leffler, Melvyn P. et al. The Cambridge History of the Cold War, Volume I: Origins. Cambridge, Cambridge University Press, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521837194" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-83719-4</a>. p. 266 – 287. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSumner2001" class="book" style="font-style:normal">Sumner, Ian et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/royalnavy19391940000sumn">The Royal Navy 1939 – 45</a>. Oxford, Osprey Publishing, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841761954" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-195-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSwain2001" class="book" style="font-style:normal">Swain, Bruce. A Chronology of Australian Armed Forces at War 1939 – 45. Crows Nest, Allen & Unwin, 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781865083520" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-86508-352-0</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSwain1992" class="book" style="font-style:normal">Swain, Geoffrey. The Cominform: Tito's International? // The Historical Journal 35 (3). 1992. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1017/S0018246X00026017">10.1017/S0018246X00026017</a>. p. 641 – 663. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTanaka1996" class="book" style="font-style:normal">Tanaka, Yuki. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hiddenhorrorsjap0000tana">Hidden Horrors: Japanese War Crimes in World War II</a>. Boulder, CO, Westview Press, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780813327174" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8133-2717-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTaylor1961" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%A2%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%80" title="Алън Тейлър">Taylor, A. J. P</a>. The Origins of the Second World War. London, Hamish Hamilton, 1961. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTaylor1979" class="book" style="font-style:normal">Taylor, A. J. P. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/howwarsbegin0000tayl">How Wars Begin</a>. London, Hamish Hamilton, 1979. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780241100172" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-241-10017-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTaylor2009" class="book" style="font-style:normal">Taylor, Jay. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/generalissimochi00tayl">The Generalissimo: Chiang Kai-shek and the Struggle for Modern China</a>. Cambridge, MA, Harvard University Press, 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780674033382" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-674-03338-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFThe_Japan_Times_Online2004-07-27" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.today/20120529003741/http://search.japantimes.co.jp/member/nn20040727a9.html">Japan tested chemical weapons on Aussie POW: new evidence</a> // The Japan Times Online, 2004-07-27. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://search.japantimes.co.jp/member/nn20040727a9.html">оригинала</a> на 2012-05-29. Посетен на 2010-01-25. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFThomas1998" class="book" style="font-style:normal">Thomas, Nigel et al. German Army 1939 – 1945 (2): North Africa & Balkans. Oxford, Osprey Publishing, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781855326408" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85532-640-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFThompson2008" class="book" style="font-style:normal">Thompson, John Herd et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/canadaunitedsta00thom">Canada and the United States: Ambivalent Allies</a>. 4th. Athens, GA, University of Georgia Press, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780820331133" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8203-3113-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTotten2008" class="book" style="font-style:normal">Totten, Samuel et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/dictionaryofgeno0001tott">Dictionary of Genocide: M-Z</a>. Greenwood Publishing Group, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780313346446" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9780313346446</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTrachtenberg1999" class="book" style="font-style:normal">Trachtenberg, Marc. A Constructed Peace: The Making of the European Settlement, 1945 – 1963. Princeton, NJ, Princeton University Press, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780691002736" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-691-00273-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTucker2004" class="book" style="font-style:normal">Tucker, Spencer C et al. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CIO, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781576079997" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-57607-999-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFTucker2009" class="book" style="font-style:normal">Tucker, Spencer C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180818210935/https://books.google.com/books?id=h5_tSnygvbIC&pg=PA1873">A Global Chronology of Conflict: From the Ancient World to the Modern Middle East [6 volumes]: From the Ancient World to the Modern Middle East</a>. ABC-CLIO, 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781851096725" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85109-672-5</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=h5_tSnygvbIC&pg=PA1873">оригинала</a>. Посетен на 2017-08-27. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUmbreit1991" class="book" style="font-style:normal">Umbreit, Hans. The Battle for Hegemony in Western Europe // Falla, P. S. (ed.). Germany and the Second World War, Volume 2: Germany's Initial Conquests in Europe. Oxford, Oxford University Press, 1991. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780198228851" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-822885-1</a>. p. 227 – 326. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFunfoundation.org2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120620101548/http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html">The UN Security Council</a> // unfoundation.org. unfoundation.org, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.unfoundation.org/what-we-do/issues/united-nations/the-un-security-council.html">оригинала</a> на 2012-06-20. Посетен на 2012-05-15. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUnited_Nations2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldeconomicsoc0000unse_z8z1">World Economic And Social Survey 2004: International Migration</a>. United Nations, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789211091472" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-92-1-109147-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUnited_Nations2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100218221016/http://www.un.org/aboutun/history.htm">History of the UN</a> // un.org. United Nations, 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.un.org/aboutun/history.htm">оригинала</a> на 2010-02-18. Посетен на 2010-01-25. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUnited_States_Army1986" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.army.mil/books/wwii/balkan/intro.htm">The German Campaigns in the Balkans (Spring 1941)</a>. Washington, DC, United States Army, 1986, [1953]. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090619234443/http://history.army.mil/books/wwii/balkan/intro.htm">Архив на оригинала от</a> 2009-06-19 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><cite id="CITEREFUnited_States_Government_Printing_Office2013" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/hyperwar/AAF/USSBS/ETO-Summary.html#tc">United States Strategic Bombing Survey. Summary Report (European War)</a> // ibiblio.org. United States Government Printing Office, 2013. Посетен на 2020-02-29. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUnited_States_Holocaust_Memorial_Museum2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/worldmustknowhis0000bere_l6k0">The World Must Know: The History of the Holocaust as Told in the United States Holocaust Memorial Museum</a>. Washington, DC, United States Holocaust Memorial Museum, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780801883583" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8018-8358-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUS_Library_of_Congress1992" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20041030225658/http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd%2Fcstdy%3A%40field%28DOCID+id0029%29">Indonesia: World War II and the Struggle For Independence, 1942 – 50; The Japanese Occupation, 1942 – 45</a> // US Library of Congress, 1992. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+id0029)">оригинала</a> на 2004-10-30. Посетен на 2007-02-09. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFUS_Library_of_Congress2009" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110430001849/http://countrystudies.us/romania/23.htm">Armistice Negotiations and Soviet Occupation</a> // countrystudies.us. US Library of Congress, 2009. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://countrystudies.us/romania/23.htm">оригинала</a> на 2011-04-30. Посетен на 2009-11-14. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFusa.usembassy.de2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120507180629/http://usa.usembassy.de/etexts/2plusfour8994e.htm">History of German-American Relations » 1989 – 1994 – Reunification » „Two-plus-Four-Treaty“: Treaty on the Final Settlement with Respect to Germany, September 12, 1990</a> // usa.usembassy.de, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://usa.usembassy.de/etexts/2plusfour8994e.htm">оригинала</a> на 2012-05-07. Посетен на 2012-05-06. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFushmm.org2016" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160507145904/https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005473">Polish Victims</a> // ushmm.org. ushmm.org, 2016. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005473">оригинала</a> на 2016-05-07. Посетен на 2017-08-27. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFVan_Dyke2013" class="book" style="font-style:normal">Van Dyke, Carl. The Soviet Invasion of Finland, 1939 – 40. Routledge, 2013. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781136311499" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9781136311499</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFvolhyniamassacre.eu2018" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20180621015851/http://volhyniamassacre.eu/zw2/history/179,The-Effects-of-the-Volhynian-Massacres.html">The Effects of the Volhynian Massacres</a> // Volhynia Massacre. volhyniamassacre.eu, 2018. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://volhyniamassacre.eu/zw2/history/179,The-Effects-of-the-Volhynian-Massacres.html">оригинала</a> на 2018-06-21. Посетен на 2018-07-09. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWaltz2002" class="book" style="font-style:normal">Waltz, Susan. Reclaiming and Rebuilding the History of the Universal Declaration of Human Rights // Third World Quarterly 23 (3). 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/01436590220138378">10.1080/01436590220138378</a>. p. 437 – 448. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWard2010" class="book" style="font-style:normal">Ward, Thomas A. Aerospace Propulsion Systems. Singapore, John Wiley & Sons, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780470824979" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-470-82497-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWatson2000" class="book" style="font-style:normal">Watson, Derek. Molotov's Apprenticeship in Foreign Policy: The Triple Alliance Negotiations in 1939 // Europe-Asia Studies 52 (4). 2000. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/713663077">10.1080/713663077</a>. p. 695 – 722. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWatson2003" class="book" style="font-style:normal">Watson, William E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/tricolorcrescent0000wats">Tricolor and Crescent: France and the Islamic World</a>. Westport, CT, Praeger, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780275974701" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-275-97470-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWeinberg2005" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3" title="Герхард Вайнберг">Weinberg, Gerhard L</a>. A World at Arms: A Global History of World War II. 2nd. Cambridge, Cambridge University Press, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521853163" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-85316-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWells2014" class="book" style="font-style:normal">Wells, Anne Sharp. Historical Dictionary of World War II: The War against Germany and Italy. Rowman & Littlefield Publishing, 2014. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780810854574" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9780810854574</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWettig2008" class="book" style="font-style:normal">Wettig, Gerhard. Stalin and the Cold War in Europe: The Emergence and Development of East-West Conflict, 1939 – 1953. Lanham, MD, Rowman & Littlefield, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780742555426" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7425-5542-6</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWhite2007" class="book" style="font-style:normal">White, Matthew. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110307141223/http://necrometrics.com/20c5m.htm#Second">Source List and Detailed Death Tolls for the Twentieth Century Hemoclysm</a> // Historical Atlas of the Twentieth Century. Matthew White's Homepage, 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://necrometrics.com/20c5m.htm#Second">оригинала</a> на 2011-03-07. Посетен на 2007-04-20. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWiest2002" class="book" style="font-style:normal">Wiest, Andrew et al. Strategy and Tactics: Infantry Warfare. St Paul, MN, MBI Publishing Company, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780760314012" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7603-1401-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWiktor1998" class="book" style="font-style:normal">Wiktor, Christian L. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/multilateraltrea0000wikt">Multilateral Treaty Calendar – 1648 – 1995</a>. Kluwer Law International, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789041105844" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-90-411-0584-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWilliams2006" class="book" style="font-style:normal">Williams, Andrew. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/liberalismwarvic0000will">Liberalism and War: The Victors and the Vanquished</a>. Abingdon & New York, Routledge, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415359801" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-35980-1</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWilson2016" class="book" style="font-style:normal">Wilson, Mark R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=AcqADAAAQBAJ">Destructive Creation: American Business and the Winning of World War II</a>. reprint. Philadelphia, University of Pennsylvania Press, 2016. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780812293548" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9780812293548</a>. p. 2. Посетен на 2019-12-19. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWilson2007" class="book" style="font-style:normal">Wilson, Ward. The Winning Weapon? Rethinking Nuclear Weapons in Light of Hiroshima // International Security 31 (4). 2007. p. 162 – 179. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWilt1981" class="book" style="font-style:normal">Wilt, Alan F. Hitler's Late Summer Pause in 1941 // Military Affairs 45 (4). 1981. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1987464">10.2307/1987464</a>. p. 187 – 191. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWohlstetter1962" class="book" style="font-style:normal">Wohlstetter, Roberta. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/pearlharborwarni0000wohl">Pearl Harbor: Warning and Decision</a>. Palo Alto, CA, Stanford University Press, 1962. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780804705974" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8047-0597-4</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWolf1993" class="book" style="font-style:normal">Wolf, Holger C. The Lucky Miracle: Germany 1945 – 1951 // Dornbusch, Rudiger et al. Postwar Economic Reconstruction and Lessons for the East Today. Cambridge, MIT Press, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780262041362" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-262-04136-2</a>. p. 29 – 56. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWood2007" class="book" style="font-style:normal">Wood, James B. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/japanesemilitary0000wood">Japanese Military Strategy in the Pacific War: Was Defeat Inevitable?</a>. Lanham, MD, Rowman & Littlefield, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780742553392" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7425-5339-2</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFWorld_Population_Review2020" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://worldpopulationreview.com/country-rankings/countries-involved-in-world-war-two">Countries Involved In World War Two 2020</a> // worldpopulationreview.com. World Population Review, 2020. Посетен на 2020-07-25. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFww2db.com2016" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160505010109/http://ww2db.com/battle_spec.php?battle_id=162">The Danzig Crisis</a> // ww2db.com. ww2db.com, 2016. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://ww2db.com/battle_spec.php?battle_id=162">оригинала</a> на 2016-05-05. Посетен на 2016-04-29. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFYoder1997" class="book" style="font-style:normal">Yoder, Amos. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/evolutionofunite0000yode">The Evolution of the United Nations System</a>. 3rd. London & Washington, DC, Taylor & Francis, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781560325468" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-56032-546-8</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFZabecki1_May_2015" class="book" style="font-style:normal">Zabecki, David T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=Mq_lCAAAQBAJ&pg=PT1663">World War II in Europe: An Encyclopedia</a>. Routledge, 1 May 2015. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781135812423" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-135-81242-3</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFZalampas1989" class="book" style="font-style:normal">Zalampas, Michael. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/adolfhitlerthird0000zala">Adolf Hitler and the Third Reich in American magazines, 1923 – 1939</a>. Bowling Green University Popular Press, 1989. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780879724627" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-87972-462-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFZaloga1996" class="book" style="font-style:normal">Zaloga, Steven J. Bagration 1944: The Destruction of Army Group Centre. Oxford, Osprey Publishing, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781855324787" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-85532-478-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFZaloga2002" class="book" style="font-style:normal">Zaloga, Steven J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/poland1939birtho0000zalo">Poland 1939: The Birth of Blitzkrieg</a>. Oxford, Osprey Publishing, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781841764085" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-84176-408-5</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFZeiler2004" class="book" style="font-style:normal">Zeiler, Thomas W. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/unconditionaldef0000zeil">Unconditional Defeat: Japan, America, and the End of World War II</a>. Wilmington, DE, Scholarly Resources, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780842029919" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8420-2991-9</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFZetterling2009" class="book" style="font-style:normal">Zetterling, Niklas et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/bismarckfinalday0000zett">Bismarck: The Final Days of Germany's Greatest Battleship</a>. Drexel Hill, PA, Casemate, 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781935149040" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-935149-04-0</a>. (на английски)</cite></li></ul> </div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също">Вижте също</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Вижте също">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="България във Втората световна война">България във Втората световна война</a></li></ul> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Шаблон:Втора световна война"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0"><abbr title="Беседа на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> <a class="mw-selflink selflink">Втора световна война</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Общи теми</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">Театри</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Европейски театър (Втора световна война)">Европейски</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Тихоокеански театър (Втора световна война)">Азиатско-Тихоокеански</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Средиземноморски театър">Средиземноморско-Близкоизточен</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(1939_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Битка за Атлантика (1939 – 1945)">Атлантически</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Западноафрикански театър">Западноафрикански</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Американски театър">Американски</a></li></ul></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Последствия от Втората световна война">Последици</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Жертви през Втората световна война">Жертви</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D1%82_%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Окупация на Германия от Съюзниците">Окупация на Германия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Окупация на Япония">Окупация на Япония</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D1%86%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Изселване на немци след Втората световна война">Изселване на немци</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA" title="Източен блок">Източен блок</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Деколонизация">Деколонизация</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Китайска гражданска война">Китайска гражданска война</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Разделение на Корея">Разделение на Корея</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Студена война">Студена война</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">Други</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Светкавична война">Блицкриг</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Военни звания през Втората световна война">Военни звания</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC" title="Заем-наем">Заем-наем</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D1%82%D1%8A%D0%BD%E2%80%9C" title="Проект „Манхатън“">Проект „Манхатън“</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Стратегическа бомбардировка">Стратегическа бомбардировка</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Тотална война">Тотална война</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Холокост">Холокост</a></li></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Участници</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Тристранен пакт">Оста</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Албания във Втората световна война">Албания</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="България във Втората световна война">България</a> (до 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Германия във Втората световна война">Германия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Свободна Индия">Свободна Индия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Италия във Втората световна война">Италия</a> (до 1943)</li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Англо-иракска война">Ирак</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%B9" title="Режим на Уан Дзинуей">Китай на Уан Дзинуей</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%83-%D0%93%D0%BE" title="Манджоу-Го">Манджоу-Го</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Румъния във Втората световна война">Румъния</a> (до 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Италианска социална република</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Първа словашка република">Словакия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87" title="Правителство на народното спасение на Милан Недич">Сърбия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Тайланд във Втората световна война">Тайланд</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Унгария във Втората световна война">Унгария</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Втора филипинска република">Втора филипинска република</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Финландия във Втората световна война">Финландия</a> (до 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Франция във Втората световна война">Франция</a> (1940-1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Независима хърватска държава">Хърватия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Япония във Втората световна война">Япония</a></li></ul></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Съюзници във Втората световна война">Съюзници</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Австралия във Втората световна война">Австралия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Белгия във Втората световна война">Белгия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Бразилия във Втората световна война">Бразилия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="България във Втората световна война">България</a> (от 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Великобритания във Втората световна война">Великобритания</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Гърция във Втората световна война">Гърция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Италия във Втората световна война">Италия</a> (от 1943)</li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Канада във Втората световна война">Канада</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1937_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Китайско-японска война (1937 – 1945)">Китай</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Куба във Втората световна война">Куба</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Люксембург във Втората световна война">Люксембург</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Мексико във Втората световна война">Мексико</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Нидерландия във Втората световна война">Нидерландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%97%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Нова Зеландия във Втората световна война">Нова Зеландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Норвегия във Втората световна война">Норвегия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Полша във Втората световна война">Полша</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Румъния във Втората световна война">Румъния</a> (от 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="САЩ във Втората световна война">САЩ</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Съветският съюз във Втората световна война">СССР</a> (от 1941)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%B2%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Тува във Втората световна война">Тува</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Филипините във Втората световна война">Филипини</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Финландия във Втората световна война">Финландия</a> (от 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Франция във Втората световна война">Франция</a> (1939-1940 и от 1944)</li> <li><a href="/wiki/%D0%AE%D0%90%D0%A1_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="ЮАС във Втората световна война">ЮАС</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Югославия във Втората световна война">Югославия</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Съпротива (Втора световна война)">Съпротива</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Австрийска съпротива">Австрия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Белгийска съпротива">Белгия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Партизанско движение в България">България</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD" title="Виетмин">Виетнам</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0" title="Германска съпротива срещу нацизма">Германия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Гръцка съпротива">Гърция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Датска съпротива">Дания</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Еврейска съпротива">Евреи</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Естонска съпротива">Естония</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Италианска съпротива">Италия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Латвийска съпротива">Латвия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Литовска съпротива">Литва</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Люксембургска съпротива">Люксембург</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Антияпонска армия на малайските народи">Малая</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Североизточна обединена антияпонска армия">Манджурия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Нидерландска съпротива">Нидерландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Норвежка съпротива">Норвегия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Полска съпротива">Полша</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Съветски партизани">СССР</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%A2%D0%B0%D0%B8" title="Свободен Таи">Тайланд</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A3%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Украинска въстаническа армия">Западна Украйна</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Филипинска съпротива">Филипини</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Френска съпротива">Франция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Чешка съпротива">Чехия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Югославска съпротива">Югославия</a></li></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Хронология</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Причини за Втората световна война">Навечерие</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Навечерие на Втората световна война в Европа">Европа</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Навечерие на Втората световна война в Азия">Азия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Втора итало-етиопска война">Африка</a></li></ul></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1939</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(1939)" title="Полска кампания (1939)">Полша</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Странна война">Странна война</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Зимна война">Финландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(1939_%E2%80%93_1945)" class="mw-redirect" title="Битка за Атлантика (1939 – 1945)">Атлантически океан</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1940</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%92%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D1%8E%D0%B1%D1%83%D0%BD%D0%B3%E2%80%9C" title="Операция „Везерюбунг“">Дания и Норвегия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Нидерландия">Нидерландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Белгия">Белгия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Франция">Франция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Британия">Британия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Кампания в Западната пустиня">Северна Африка</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италианско завземане на Британска Сомалия">Сомалия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Съветска окупация на Прибалтика">Прибалтика</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина">Бесарабия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Италианско-гръцка война">Гърция</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1941</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източноафриканска кампания (Втора световна война)">Източна Африка</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Югославска операция">Югославия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Гърция">Гърция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Битка за Крит">Крит</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Англо-иракска война">Ирак</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0%E2%80%9C" title="Операция „Барбароса“">Съветски съюз</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1941_%E2%80%93_1944)" title="Съветско-финландска война (1941 – 1944)">Финландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Сирийско-ливанска операция">Сирия и Ливан</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2_(1941)" title="Битка при Киев (1941)">Киев</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD" title="Британско-съветска окупация на Иран">Иран</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Блокада на Ленинград">Ленинград</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Битка при Москва">Москва</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Обсада на Севастопол (1941 – 1942)">Севастопол</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Нападение над Пърл Харбър">Пърл Харбър</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Хонконгска битка">Хонконг</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Филипинска операция (1941 – 1942)">Филипини</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Малайска операция">Малая</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1942</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1942)" title="Бирманска операция (1941 – 1942)">Бирма</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%AF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Битка в Яванско море">Яванско море</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Битка в Коралово море">Коралово море</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Битка при Газала">Газала</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%8A%D0%B4%D0%B7%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%94%D0%B7%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Джъдзянско-Дзянсийска операция">Джъдзян и Дзянси</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B5%D0%B9" title="Битка при Мидуей">Мидуей</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%BB%D0%B0%D1%83%E2%80%9C" title="Операция „Блау“">Южна Русия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4" title="Битка при Сталинград">Сталинград</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Сингапурска битка">Сингапур</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%B5%D0%BF" title="Десант при Диеп">Диеп</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Втора битка при Аламейн">Аламейн</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Гуадалканалска операция">Гуадалканал</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BB%E2%80%9C" title="Операция „Факел“">Магреб</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1943</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Тунизийска кампания">Тунис</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA" title="Битка при Курск">Курск</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1943)" class="mw-redirect" title="Смоленска операция (1943)">Смоленск</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Кампания при Соломоновите острови">Соломонови острови</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо настъпление в Сицилия">Сицилия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Днепърска битка">Днепър</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо нахлуване в Италия">Южна Италия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гилбъртско-Маршалска операция">Микронезия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1942_%E2%80%93_1943)" title="Бирманска операция (1942 – 1943)">Бирма</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A" title="Битка при Чандъ">Чандъ</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1944</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Битка при Монте Касино">Монте Касино</a>/<a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%90%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE" title="Битка при Анцио">Анцио</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Нарвска операция">Нарва</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%98%D1%87%D0%B8_%D0%93%D0%BE%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Операция „Ичи Го“">Централен Китай</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9E%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B4%E2%80%9C" title="Операция „Овърлорд“">Нормандия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Марианско-Палауска операция">Микронезия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%91%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Багратион“">Беларус</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Лвовско-Сандомежка операция">Западна Украйна</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Варшавско въстание">Варшава</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%8F%D1%88%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Втора яшко-кишиневска операция">Молдова</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Белградска операция">Белград</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6" title="Освобождение на Париж">Париж</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Драгун“">Южна Франция</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Риминско сражение">Централна Италия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8A%D0%BD%E2%80%9C" title="Операция „Маркет Гардън“">Нидерландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Лапландска война">Лапландия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Будапещенска операция">Будапеща</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B5" title="Битка в залива Лейте">Лейте</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Арденска офанзива">Ардени</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944_%E2%80%93_1945)" title="Филипинска операция (1944 – 1945)">Филипини</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(1944_%E2%80%93_1945)" title="Бирманска операция (1944 – 1945)">Бирма</a></li></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;;"><div style="padding:0em 0.75em;">1945</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE-%D0%9E%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Висло-Одерска операция">Западна Полша</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%98%D0%B2%D0%BE_%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B0" title="Битка за Иво Джима">Иво Джима</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8A%D1%80%E2%80%9C" title="Операция „Северен вятър“">Западна Германия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9E%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Битка за Окинава">Окинава</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Северноиталианска операция">Северна Италия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Борнейска операция">Борнео</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Битка за Берлин">Берлин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Пражка операция">Прага</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%85%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Западнохунанска операция">Западен Хунан</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B3%D1%83%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Втора гуансийска кампания">Гуанси</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Край на Втората световна война в Европа">Капитулация на Германия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Съветско нахлуване в Манджурия">Манджурия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%B0_(1945)" title="Битка за Манила (1945)">Манила</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%A5%D0%B8%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D0%B8_%D0%9D%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки">Хирошима и Нагасаки</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Капитулация на Япония">Капитулация на Япония</a></li></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td class="navbox-abovebelow" colspan="2"><div> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Втора световна война">Категория</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Портал:Втора световна война">Портал</a></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q362#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX526764">BNE</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb11996115g">BNF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/4079167-1">GND</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://hls-dhs-dss.ch/de/articles/008927">HDS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007566075005171">NLI J9U</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kulturnav.org/18426a29-888f-4c93-a1cd-1bb92706cc96">KulturNav</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/sh85148273">LCCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.e-lir.ch/index.php?id=1129">LIR</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalog.archives.gov/id/10644634">NARA</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00570524">NDL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=ph117270">NKC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://dbn.bn.org.pl/descriptor-details/9810648182205606">PLWABN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://libris.kb.se/auth/139432">LIBRIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39Qhp4vBbhpRH9XvjbDFXtxhb">WorldCat</a></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table class="noprint nomobile navbox" style="font-size:100%; text-align:center; width:100%; background:#f9f9f9; border:1px #aaa solid;"> <tbody><tr> <td><img alt="     Портал „Втора световна война“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/P_WWII.png/26px-P_WWII.png" decoding="async" width="26" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/P_WWII.png/39px-P_WWII.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/P_WWII.png/53px-P_WWII.png 2x" data-file-width="200" data-file-height="183" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Портал:Втора световна война">Втора световна война</a>“     <img alt="     Портал „Нацистка Германия“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/P_Nazi_Germany.png/27px-P_Nazi_Germany.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/P_Nazi_Germany.png/40px-P_Nazi_Germany.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/P_Nazi_Germany.png/53px-P_Nazi_Germany.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="360" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Портал:Нацистка Германия">Нацистка Германия</a>“     <img alt="     Портал „История“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/P_history.svg/27px-P_history.svg.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/P_history.svg/40px-P_history.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/P_history.svg/53px-P_history.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="360" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Портал:История">История</a>“     <img alt="     Портал „Военна история“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/P_military.png/27px-P_military.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/P_military.png/40px-P_military.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/P_military.png/53px-P_military.png 2x" data-file-width="120" data-file-height="108" />     Портал „<a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Портал:Военна история (страницата не съществува)">Военна история</a>“     </td></tr></tbody></table> <table style="width:80%; text-align:justify; padding:5px; background-color:#f7f9ff; border:1px solid #8888aa; margin:0.5em auto; clear:both;"> <tbody><tr> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Goldenwiki_1.5.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/40px-Goldenwiki_1.5.png" decoding="async" width="40" height="52" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/60px-Goldenwiki_1.5.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/80px-Goldenwiki_1.5.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="787" /></a> </td> <td style="padding-left: 10px">Тази статия е включена в списъка на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">избраните</a> на <a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&oldid=10412293">27 юли 2020</a>. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втора_световна_война&oldid=12372741">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Втора_световна_война&oldid=12372741</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Втора световна война">Втора световна война</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Втора световна война/Тематични статии">Портал:Втора световна война/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Нацистка Германия/Тематични статии">Портал:Нацистка Германия/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:История/Тематични статии">Портал:История/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Военна история/Тематични статии">Портал:Военна история/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">Избрани статии на български</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 27 септември 2024 г. в 03:53 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.canary-7fcfc58684-5msxb","wgBackendResponseTime":241,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"4.607","walltime":"4.957","ppvisitednodes":{"value":186774,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":1126715,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":546197,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":18,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":30,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":189253,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":18,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 4266.282 1 -total"," 46.65% 1990.057 1 Шаблон:Дребно"," 44.49% 1898.020 316 Шаблон:Cite"," 32.75% 1397.141 433 Шаблон:Hrf"," 31.45% 1341.873 316 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 30.13% 1285.291 212 Шаблон:Cite_book"," 13.71% 584.814 434 Шаблон:Spnorm"," 13.30% 567.335 868 Шаблон:Ppnorm"," 10.62% 453.060 1 Шаблон:Военен_конфликт"," 10.51% 448.429 1 Шаблон:Инфокутия"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.726","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":7450569,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["?","940","34.1"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","380","13.8"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","360","13.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntityStatements","220","8.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::gsub","180","6.5"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","140","5.1"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::sub","120","4.3"],["mw.executeFunction \u003Cmw.lua:507\u003E","100","3.6"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::newTitle","40","1.4"],["\u003CmwInit.lua:45\u003E","40","1.4"],["[others]","240","8.7"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-7c479b968-qdjlc","timestamp":"20241116112813","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0412\u0442\u043e\u0440\u0430 \u0441\u0432\u0435\u0442\u043e\u0432\u043d\u0430 \u0432\u043e\u0439\u043d\u0430","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q362","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q362","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2004-06-15T21:16:10Z","dateModified":"2024-09-27T03:53:35Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/5\/54\/Infobox_collage_for_WWII.PNG","headline":"\u0441\u0432\u0435\u0442\u043e\u0432\u043d\u0430 \u0432\u043e\u0439\u043d\u0430, \u0432\u043e\u0434\u0435\u043d\u0430 \u043c\u0435\u0436\u0434\u0443 \u0441\u0438\u043b\u0438\u0442\u0435 \u043d\u0430 \u0421\u044a\u044e\u0437\u043d\u0438\u0446\u0438\u0442\u0435 \u0438 \u0441\u0438\u043b\u0438\u0442\u0435 \u043d\u0430 \u041e\u0441\u0442\u0430 (1939\u20131945)"}</script> </body> </html>