CINXE.COM

<?xml version="1.0"?> <feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg"> <id>https://bg.wikipedia.org/w/api.php?action=feedcontributions&feedformat=atom&user=212.72.192.0%2F18</id> <title>Уикипедия - Потребителски приноси [bg]</title> <link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://bg.wikipedia.org/w/api.php?action=feedcontributions&feedformat=atom&user=212.72.192.0%2F18"/> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/212.72.192.0/18"/> <updated>2024-11-24T07:33:35Z</updated> <subtitle>Потребителски приноси</subtitle> <generator>MediaWiki 1.44.0-wmf.4</generator> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2_(%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%89)&diff=12400558</id> <title>Иван Христов (водещ)</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2_(%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%89)&diff=12400558"/> <updated>2024-11-01T14:37:40Z</updated> <summary type="html">212.72.217.50: /* Личен живот */ <hr /> <div>{{повече източници}} {{към пояснение|Иван Христов|Иван Христов}} {{Личност | име = Иван Христов | категория = телевизионер | портрет = Ivan hristov.jpg | портрет-описание = | националност = {{BUL}} | работил = | псевдоним = | вложки = | брак = Ирина Тенчева | деца =4 }} '''Иван Христов''' е български [[телевизионен водещ]] и [[Телевизионен продуцент|продуцент]]. == Биография == Роден е на 30 ноември 1979 г. в Габрово Учи в Шесто основно училище „Граф Игнатиев“. Продължава образованието си в [[22 средно училище „Георги С. Раковски“]]. Завършва актьорско майсторство за куклен театър в [[НАТФИЗ|НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Боньо Лунгов]] през 2001 г. == Телевизия == На 4 години дебютира в телевизията с филм, направен за детското предаване „Сънчо“ – „Вълшебната чашка“, с телевизионната режисьорка [[Нушка Григорова]]. По същото време участва и в постановки в театър „София“. От 5-годишен се снима във филми. Сред тях е новелата „Велосипедистът“ на режисьора [[Иван Ничев]]. В гимназията се снима заедно с [[Андрей Арнаудов]] в предаването „Час по всичко“ по [[Българска национална телевизия|БНТ]]. От 1998 г. работи с него в екип – в телевизия „Демо“ с предаването „Кому е нужно?“ и в телевизия „Ден“ с предаванията „Междинна станция“ и „Сблъсък“. == Продуцентска дейност == Основател и собственик (заедно с Андрей Арнаудов) на продуцентската компания „[[Междинна станция]]“. През 2000 г. Иван и Андрей създават предаването „[[Сблъсък (предаване)|Сблъсък]]“, което водят и продуцират до 2013 г. През 2007 г. са водещи на музикалното конкурсно шоу [[Music Idol|„Мюзик айдъл“ 1]]. През 2008 и 2009 г. стават и продуценти на „Мюзик айдъл“ 2 и „Мюзик айдъл“ 3. От края на 2009 до 2011 г. са водещи и продуценти на вечерното шоу – „Шоуто на Иван &amp; Андрей“ по [[Нова телевизия]]. В същата телевизия правят и 8-часовото магазинно уикенд предаване – „Станция НОВА“. От 2012 г. са съпродуценти с [[Кеворк Кеворкян]] на предаването „[[Всяка неделя]]“, до окончателното му сваляне от екран през 2014 г. През 2009 г. продуцират българо-македонския телевизионен проект „Music Idol“ 3, излъчван от [[bTV]] и от тогавашната македонска Национална телевизия „А1“. От 2017 компанията е съорганизатор и продуцент на българо-македонския фестивал „One love“. В периода 2006 – 2010 г. имат офис и в Белград, който отговаря за продукциите им в Сърбия, част от които са излъчвани в праймтайма на националната сръбска телевизия „Fox Televizija“. От 2015 г. Иван и Андрей са водещи и продуценти на риалити предаването „[[Фермата (предаване)|Фермата]]&quot;&lt;ref&gt;[https://fermata.btv.bg/vodeshti/ Водещи на телевизионното предаване „Фермата“]&lt;/ref&gt;. През 2022 г. заедно с [[Андрей Арнаудов]] издават биографичната книга „[[Андрей Арнаудов#SELFMADE|#SELFMADE]]: Иван и Андрей, братя по сърце“.&lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://eva.bg/article/43404|заглавие=Иван и Андрей - от Макс и Мориц до Чичовци}}&lt;/ref&gt; == Личен живот == Женен е за бившата телевизионна водеща и настоящ собственик на ресторант – Ирина Тенчева. Заедно имат общо четири деца (като едното е от Вихра Петрова). Фен е на [[ПФК Левски (София)|футболен клуб „Левски“]]. Харесва тихи игри, фантастика и всичко, свързано с космоса – ракети, планети, космически кораби. Киноман е и обича да слуша музика. == Източници == &lt;references /&gt; {{СОРТКАТ:Христов, Иван}} [[Категория:Български телевизионни водещи]] [[Категория:Български телевизионни продуценти]] [[Категория:Български кукловоди]] [[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] [[Категория:Родени в София]]</div></summary> <author><name>212.72.217.50</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%93aa%D0%BD&diff=12228303</id> <title>Дейвид Гaaн</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%93aa%D0%BD&diff=12228303"/> <updated>2024-05-07T11:52:00Z</updated> <summary type="html">212.72.212.48: <hr /> <div>{{Личност|певец}} '''Дейвид „Дейв“ Гаан''' ({{lang|en|David Gahan}}) е английски певец, фронтмен на синт-поп групата „[[Депеш Мод]]“, съществуваща от 1980 г. == Биография == Роден е в [[Епинг]] (Epping), [[Великобритания]] на [[9 май]] [[1962]] г. Дейвид Гаан прекарва детството си, карайки колело с приятели. Той е само 5-годишен, когато семейството му се разпада, баща му напуска дома им и никога вече не се чува нищо от него. До 1976 г. 3 пъти посещава юношески съд заради крадене на коли и вандализъм. 6 месеца след като напуска училището ''St. Nicolas'' през юли 1978 г., Дейвид минава през 20 работни места – от продаване на безалкохолни напитки до строителство. През 1979 г. подава молба за място в ''[[Southend Art College]]'' и учи дизайн, надявайки се на бъдеще в модната индустрия. През 1981 г. Винс Кларк обръща внимание върху добрите певчески възможности на Дейв и го кани да участва в група, която тогава се нарича ''[[Composition Of Sound]]'' и той се съгласява. Шестнадесет години Дейв се радва на световния успех на „[[Депеш Мод]]“, но има някои лоши времена по пътя. През 1991 г. се разделя с първата си дълготрайна любов Джоуан, която взима техния единствен син Джак (р. октомври 1987 г.) да живее с нея. През 1993 г. в [[Лос Анджелис]] се жени за [[Тереса Конуей]]. Най-тъмният момент идва на 28 май 1996 г., когато Дейв взима свръх доза [[наркотик]] ([[хероин]], [[кокаин]]) в хотелска стая в Лос Анджелис. 2 дни след престоя му в болницата е арестуван, съдят го и получава 9 месеца за възстановяване. Дейв отказва дрогата в продължение на повече от година. Записва песните от ''[[Ultra]]'', докато е в процес на възстановяване. Наркотичното му отравяне спада и през септември 1997 г. се слага началото на един нов и по-добър живот за Дейв. Сега живее в [[Ню Йорк]] с третата си съпруга Дженифър, тяхната дъщеря Стела Роуз (р. 1999) и синът Джими на Дженифър, който Дейв е осиновил. През 2003 г. Дейвид Гаан публикува своя първи соло албум ''[[Paper Monsters]]'' с песни, написани от самия него. Впоследствие с неговата група прави турне, на което обаче той изпълнява и много стари парчета на „Депеш Мод“. [[DVD]] ''[[Live Monsters]]'' с турнето излиза в началото на 2004 г. == Дискография == === Албуми/DVD === * ''Paper Monsters'' (2003) * ''Live Monsters'' – DVD (2004) * ''Hourglass'' (2007) === Сингли === * ''Dirty Sticky Floors'' (2003) * ''I Need You'' (2003) * ''Bottle Living'' / ''Hold On'' (2003) * ''Kingdom'' (2007) * ''Saw Something'' / ''Deeper and Deeper'' (2008) == Външни препратки == * {{икона|en}} [http://www.davegahan.com Официален сайт на Дейвид Гаан] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Гаан, Дейвид}} [[Категория:Членове на „Депеш Мод“]] [[Категория:Английски рок певци]] [[Категория:Ню уейв музиканти]] [[Категория:Англичани в САЩ]]</div></summary> <author><name>212.72.212.48</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2&diff=12185720</id> <title>Румен Радев</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2&diff=12185720"/> <updated>2024-04-01T11:32:11Z</updated> <summary type="html">212.72.197.10: <hr /> <div>{{друго значение|президента|министъра на енергетиката|Румен Радев (министър)}} {{спорна неутралност}} {{Държавник инфо |име = Румен Радев |портрет = Rumen Radev official portrait.jpg |длъжност = 5-и [[президент на Република България]] |мандат_нач = 22 януари 2017 |мандат_край = 22 януари 2022 |год_мандат_заместник = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = [[Илияна Йотова]] |год_мандат_вицепрезидент = 2017 – |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |год_мандат_министър-председател = 2017 |министър-председател = [[Огнян Герджиков]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател1 = 2017 – 2021 |министър-председател1 = [[Бойко Борисов]] |год_мандат_министър-председател2a = 2021 |министър-председател2a = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател3b = 2021 – 2022 |министър-председател3b = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] |предшестван от = [[Росен Плевнелиев]] |наследен от = |втори_мандат_нач = 22 януари 2022 |втори_мандат_край = |втори_мандат_министър-председател = [[Гълъб Донев]] ''(служебен)'' |год_втори_мандат_министър-председател = 2022 – 2023 |втори_мандат_министър-председател1 = [[Николай Денков]] |год_втори_мандат_министър-председател1 = 2023 – |роден_място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал_място = |погребан = |националност = [[българин]] |гражданство = {{флагче с име|България}} |религия = [[Българска православна църква|православие]] |съпруг = Гинка Кесякова (разведени от 2014)&lt;br&gt; [[Десислава Радева]] (сключен брак от 2016) |деца = Дарина Радева,&lt;br&gt; Георги Радев |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1985 – 1990)&lt;br/&gt;[[Независим политик|Независим]] (1990 – настояще)&lt;br&gt;подкрепен от [[Българска социалистическа партия|БСП]] (2016) |седалище = |alma mater = [[Факултет „Авиационен“|ВВВУ „Георги Бенковски“]] |професия = [[летец|военен летец]] |подпис = |уебсайт = [http://president.bg/ president.bg] |години на служба = 1987 – 2016 |преданост = {{флагче с име|България}} |род войски = [[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|20px]] [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]] |звание = [[Файл:Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png|20px]] [[Генерал-майор]] |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Румен Георгиев Радев''' е български [[политик]] и военен, [[генерал-майор]] от резерва и 5&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]], встъпил в длъжност на [[22 януари]] [[2017]] г.&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;/&gt; По време на военната си кариера Радев, който е [[Пилот|летец]], достига чин [[генерал-майор]] и длъжност „Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (2014 – 2016).&lt;ref name=&quot;МО&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://100.airshow-bg.com/wp-content/uploads/2012/04/ba_vvs_zam.pdf | заглавие=Генерал-майор Румен Радев |достъп_дата =11 август 2016 г |издател=Министерство на отбраната |език= }}&lt;/ref&gt; На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] и на тези през [[Президентски избори в България (2021)|през 2021 г.]], последователно е избран за [[президент на България]]. == Детство и образование == Роден е на 18 юни 1963 г. в [[Димитровград]], в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село [[Славяново (област Хасково)|Славяново]], [[Харманлийско]], където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Основното и средното си образование Радев получава в [[Хасково]].&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;/&gt; През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ в града. По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през [[2000]] г.&lt;ref&gt;{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 |заглавие=Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД |достъп_дата=2021-07-20 |архив_дата=2021-07-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210720175752/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 }}&lt;/ref&gt; През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.&lt;ref name=&quot;МО&quot; /&gt; == Военна служба == На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на [[3-та изтребителна авиационна база]].&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=485 Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]&lt;/ref&gt; На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1789 Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]&lt;/ref&gt; На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]].&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=3582 Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“]&lt;/ref&gt; На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23552 Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили]&lt;/ref&gt; На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=31172 Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили]&lt;/ref&gt; На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=53626 Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили]&lt;/ref&gt; На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание [[генерал-майор]], трите считани от 30 юни 2014 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84763 Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.]&lt;/ref&gt; През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“, като изпълнява с Миг-29 фигури от висшия пилотаж като „Камбана“ и „Кобра“. Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители [[МиГ-15]], [[МиГ-17]], [[МиГ-21]], [[МиГ-29]],&lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_vvs_commander.pdf|заглавие=Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили|автор=|издател=Министерство на отбраната на Република България|език=|достъп_дата=2021-03-03}}&lt;/ref&gt; както и с опознавателни полети на изтребители [[F-15]], [[F-16]], [[F/A-18 Hornet]], [[Eurofighter Typhoon]], [[JAS 39 Gripen|SAAB Gripen]], като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа. Съгласно [[Президент на България|президентски]] указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.&lt;ref&gt;[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=2F4C71A3FDEE56F9D8F9C84BE50B8339?idMat=106782 Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)]&lt;/ref&gt; [[Файл:Bulgarian_mig-29_r-27.jpg|250px|мини|дясно|Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“]] [[Файл:2014_International_Honor_Roll_Induction_141203-F-EX201-017_(cropped).jpg|200px|мини|дясно|Румен Радев през 2014 г.]] == Политическа дейност == През август 2016 г. политическите партии [[БСП]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.&lt;ref&gt;[http://bnr.bg/sofia/post/100727634 БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент], БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/17/2812421_bsp_izdiga_oficialno_gen_rumen_radev_za/ БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], Дневник, 17 август 2016 г.&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://news.bnt.bg/bg/a/i-abv-nominira-ofitsialno-general-rumen-radev-za-kandidat-prezident И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], БНТ, 17 август 2016 г.&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822103026/http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ |date=2016-08-22 }}, Дир.бг, 18 август 2016 г.&lt;/ref&gt; Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.&lt;ref&gt;[https://news.bg/politics/kontraudarat-na-abv-otteglya-podkrepata-si-za-general-rumen-radev.html Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев], Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.&lt;/ref&gt; Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е [[Илияна Йотова]]. Радев и Йотова печелят убедително [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през ноември 2016 г.&lt;ref&gt;[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1622224 Румен Радев е петият президент на България], Дарик Нюз&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://www.dnes.bg/izbori-16/2016/11/13/koi-e-rumen-radev-petiiat-prezident.322094 Кой е Румен Радев? Петият президент!], Днес.бг&lt;/ref&gt; На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).&lt;ref&gt;[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. &lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur2/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. &lt;/ref&gt; === Президент === На [[19 януари]] [[2017]] г. Радев и [[Илияна Йотова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на [[22 януари]] 2017 г. официално встъпват в длъжност.&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;&gt;[https://m.president.bg/bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България], Посетен на 22 януари 2017 г.&lt;/ref&gt; На [[27 януари]] [[2017]] г. Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] и [[Илко Семерджиев]] и служебните министри на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на България. След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на [[ГЕРБ]] и [[Обединени патриоти]] начело с [[Бойко Борисов]], като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството. Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като [[Ангела Меркел]], [[Александър Вучич]], [[Виктор Орбан]], [[Еманюел Макрон]], президента на [[Португалия]] [[Марселу Рибелу ди Соза|Марселу Рибелу]], [[Клаус Йоханис]], [[Георге Иванов]], [[Себастиан Курц]], [[Бенямин Нетаняху]], [[Никос Анастасиадис]], [[Владимир Путин]] и [[Доналд Тръмп]]. През май 2018 г. Радев е на официално посещение в [[Русия]], където се среща с премиера [[Дмитрий Медведев]] и президента [[Владимир Путин]]. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни. На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.&lt;ref&gt;[https://btvnovinite.bg/bulgaria/radev-shte-se-kandidatira-za-vtori-mandat.html Радев ще се кандидатира за втори мандат]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[https://nova.bg/news/view/2021/02/01/313809/радев-ще-се-кандидатирам-за-втори-мандат-видео/?fbclid=IwAR3FaX0xAc3ARKkr8K5-SyT8F1p8clfZZgSJ4qthGWynqN5TlPHV6zJWEgc Радев: Ще се кандидатирам за втори мандат]&lt;/ref&gt; [[Президентски избори в България (2021)|Президентските избори]] са насрочени за 14 ноември 2021 г.&lt;ref&gt;[https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/prezidentskite-izbori-v-bylgariia-shte-se-provedat-na-14-noemvri-334815/ Президентските избори в България ще се проведат на 14 ноември]&lt;/ref&gt; На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур ([[балотаж]] на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка [[Анастас Герджиков]] – [[Невяна Митева]] (22,83%).&lt;ref&gt;[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/ Резултати от първи тур на президентските избори в България от 14 ноември]&lt;/ref&gt;. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков . === Служебни кабинети и идея за президентска република === Властта да се назначават служебни правителства е дадена от конституцията на президента. Президентът Радев назначава по време на управлението си няколко такива правителства. Така на практика страната започва в продължителни периоди да се превръща от [[парламентарна република]] в президентска такава.&lt;ref&gt;Със служебното правителство Румен Радев има повече власт, отколкото в президентска република. [https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/sas-sluzhebnoto-pravitelstvo-rumen-radev-ima-poveche-vlast-otkolkoto-v-prezidentska-republika.html BTV-новините, 05.04.2017.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Защо ни е референдум – 315 дни живеем в президентска република, без никой да ни е питал. [https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-zashto-ni-e-referendum-315-dni-zhiveem-v-prezidentska-republika-bez-nikoy-da-ni-e-pital 04.09.2022 г.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Служебно правителство = президентска република? Румен Радев пое изпълнителната власт на ръчно управление. [https://www.mediapool.bg/sluzhebno-pravitelstvo-prezidentska-republika-news262300.html Медиапул, Factor.bg, 05 април 2017 г.]&lt;/ref&gt; По време на парламентарни кризи президентът назначава служебен кабинет и така поема цялата отговорност за управлението на страната.&lt;ref&gt;Екатерина Михайлова: Служебният кабинет превръща България в президентска република. [https://www.mediapool.bg/ekaterina-mihailova-sluzhebniyat-kabinet-prevrashta-bulgaria-v-prezidentska-republika-news338647.html Медиапул, 11 август 2022 г.]&lt;/ref&gt; Преди Радев такива правителства са рядкост, но при неговото управление това става често и се виждат несъвършенствата в конституцията. Това повдига въпроса за необходимостта от промени в конституционната уредба на президентската институция.&lt;ref&gt;Служебно-президентска република. Как нужните промени в конституцията бяха подменени с фалшиви.[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32022737.html Свободна Европа, 7 септември 2022.]&lt;/ref&gt; В такава обстановка някои анализатори подозират Радев, че подкрепя идеята за президентска република.&lt;ref&gt;Проф. Антоанета Христова: Радев иска да превърне държавата в президентска република. [https://novini.bg/bylgariya/politika/610270 Новини Бг, 24 юли 2020.]&lt;/ref&gt; От президентството отричат тези твърдения. През август 2022 г. лидерът на „[[Има такъв народ]]“ – [[Слави Трифонов]], инициира провеждането на референдум за [[президентска република]], като твърди, че действащата в страната политическа система е провалена.&lt;ref&gt;Президентска република – финалът на политическото вредителство на ИТН? [https://www.dw.com/bg/prezidentska-republika-finalt-na-politiceskoto-vreditelstvo-na-itn/a-62949684 Дойче веле, 27.08.2022.]&lt;/ref&gt; Същевременно от партията на Трифонов многократно заявяват подкрепата си за Радев.&lt;ref&gt;Работи ли Радев за националния интерес на България? [https://www.dw.com/bg/raboti-li-radev-za-nacionalnia-interes-na-blgaria/a-63263867 Дойче веле, 28.09.2022 г.]&lt;/ref&gt; Идеята за президентска форма на управление в България се прокарва и от някои анализатори, близки до Радев.&lt;ref&gt;Политолог: Президентска република ала САЩ ще донесе промяната у нас. [https://segabg.com/node/185189 Сега, 22 юни 2021.]&lt;/ref&gt; В проекта за изменения в конституцията, който президентът е подготвил, няма предложение за преминаване към президентска република, но това не пречи тази идея да се обсъжда, твърди председателят на стратегическия съвет към държавния глава.&lt;ref&gt;[https://clubz.bg/128407 Клуб Z, 12 октомври 2022 г.]&lt;/ref&gt; === Конфликт с главния прокурор Гешев и с премиера Борисов === На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на [[Иван Гешев]] за [[Главен прокурор на България]] на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.&lt;ref&gt;Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.&lt;/ref&gt; Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,&lt;ref&gt;[https://btvnovinite.bg/bulgaria/protest-pred-vss-zaradi-kandidaturata-na-ivan-geshev-za-glaven-prokuror.html Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор], bTV новините, 25 юли 2019&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/25/3942929_grajdani_protestiraha_pred_sudebniia_suvet_sreshtu/ Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор], в. Дневник, 25 юли 2019&lt;/ref&gt; както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за [[разделение на властите]].&lt;ref&gt;[https://www.bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-az-ne-byagam-nito-ot-bitki-nito-ot-otgovornost Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност], интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30&quot;)&lt;/ref&gt; След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,&lt;ref&gt;[https://www.24chasa.bg/novini/article/7868696 ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“]&lt;/ref&gt; тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември [[Президент на България|президентът]] издава указ за назначаването на Гешев.&lt;ref&gt;Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.&lt;/ref&gt; След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира [[Конституционен съд|Конституционния съд]] с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на [[Президент на България|президента]]. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.&lt;ref&gt;[https://fakti.bg/mnenia/441733-glaven-prokuror-sreshtu-prezident-parvi-versii Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг].&lt;/ref&gt; Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.&lt;ref&gt;[https://www.mediapool.bg/radev-prokuraturata-se-ochertava-kato-politicheski-igrach-i-dava-ton-za-pogazvane-na-zakona-news309000.html Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg].&lt;/ref&gt; Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.&lt;ref&gt;[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/politika/2020/01/31/4023247_geshev_sreshtu_radev_diagnozata_potvurdena/ Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.]&lt;/ref&gt; На 9 юли 2020 г. [[Прокуратура на България|прокурори]] влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.&lt;ref&gt;Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. [http://www.focus-news.net/news/2020/06/09/2780458/iliyan-vasilev-analizator-geshev-presledva-ot-imeto-na-zakona-v-imeto-na-chastni-interesi.html 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“].&lt;/ref&gt; Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“&lt;ref&gt;Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. [https://www.dw.com/bg/германски-експерт-за-действията-на-гешев-непрофесионални-незаконни-скандални/a-54194376 16.07.2020 г. Дойче Веле].&lt;/ref&gt; Тези действия са един от поводите за организираните през юли [[Протести в България (2020)|протести против властта]]. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на [[Бойко Борисов]]. Радев издига лозунги за прогонване на [[мафия]]та от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.&lt;ref&gt;„И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. [https://clubz.bg/101808-i_radev_i_geshev_narushavat_konstituciqta Клуб Z, Политика. 25.07.2020.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;„Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. [https://bnr.bg/post/101326322/pravosadie-za-vseki-premierat-nama-konstitucionna-iniciativa БНР. 15.08.2020 г.]&lt;/ref&gt; Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.&lt;ref&gt;Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. [https://www.dw.com/bg/новият-фронт-на-гешев-и-черните-облаци-над-бойко-борисов/a-53924735 Дойче Веле 24.06.2020.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. [https://www.mediapool.bg/nov-zapis-na-borisov-kornela-i-radev-razpravyat-che-si-im-grab-hich-ne-e-priyatno-news309154.html 27 юни 2020 г. Mediapool.bg].&lt;/ref&gt; По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши [[магистрат]]и, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.&lt;ref&gt;„Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. [https://clubz.bg/102040-osemte_djudjeta_3_edin_plik_s_550_000_evro_za_evroto video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z].&lt;/ref&gt; Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция. === Конфликт с правителство на Кирил Петков === След нападението на Русия през февруари 2022 г. президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна. По този начин, България и Унгария остават двете страни в НАТО с такава противоречива позиция. Според специалиста по сигурност, о.з. полковник Валери Рачев, евентуални причини за това биха могли да се търсят в [[корупция]]та, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на [[дядо Иван]] в развитието на България, и използването на [[русофилство]]то като [[Хибридна война|хибриден инструмент]] за външно влияние.&lt;ref&gt;Валери Рачев: Българската позиция не е като унгарската, [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/polk-valeri-rachev-bulgarskata-poziciya-ne-e-kato-ungarskata 27 март 2022 г., в-к Сега.]&lt;/ref&gt; В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че „неутралитетът“ на България към [[Руско-украинска война]] е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.&lt;ref&gt;Шестима бивши министри на отбраната поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна, [https://bnr.bg/horizont/post/101623120 БНР, 28.03.2022 г.]&lt;/ref&gt; Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], провокативното и недипломатично поведение на руския посланик [[Елеонора Митрофанова]], съпроводено от серия тежки дипломатически и шпионски скандали между двете страни, и явно активизиране на руската агентура. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и [[Газпром]] спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като ''позорна'' от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя [[пета колона]].&lt;ref&gt;Асен Василев: Позицията на президента за Украйна е позорна. [https://bnr.bg/horizont/post/101638434/ 27 април 2020, БНР.]&lt;/ref&gt; По същото време изтича информация на българските служби, че руската шпионска мрежа е достигнала до върховете на държавата.&lt;ref&gt;Иво Мирчев: Едни от най-високопоставените хора в България са руски шпиони. [https://www.mediapool.bg/ivo-mirchev-edni-ot-nai-visokopostavenite-hora-v-bulgaria-sa-ruski-shpioni-news337309.html Медиапул, 03.07.2022.]&lt;/ref&gt; При тези обстоятелства президентът Радев участва в среща на върха в НАТО в началото на юли, на която Русия е обявена за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните членки от алианса.&lt;ref&gt;Александър Марков, С какво срещата на върха на НАТО в Мадрид стана историческа? [https://bntnews.bg/news/s-kakvo-sreshtata-na-varha-na-nato-v-madrid-stana-istoricheska-1200380news.html БНТ, 03.07.2022.]&lt;/ref&gt; Според анализатори, конфликтът на правителството и президента допълнително се изостря след изгонването на десетки руски дипломати от страната за шпионаж.&lt;ref&gt;Румен Радев захапа Петков за паралелния път на решенията му. [https://news.bg/politics/rumen-radev-zahapa-petkov-za-paralelniya-pat-na-resheniyata-mu.html News.bg., 30.06.2022.]&lt;/ref&gt; В резултат се пораждат съмнения, че президентът подпомага процеса по свалянето на кабинета на Кирил Петков.&lt;ref&gt;Президентът Радев безспорно беше участник в свалянето на кабинета „Петков“. [https://debati.bg/prezidentat-radev-bezsporno-beshe-uchastnik-v-svalyaneto-na-kabineta-petkov/ Debati.bg., 03.08.2022.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Нинова: Радев участва в свалянето на кабинета &quot;Петков&quot;. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/ninova-radev-uchastva-svalyaneto-na-kabineta-petkov Сега, 28 юли, 2022 г.]&lt;/ref&gt; === Действия по време на първото служебно правителство на Гълъб Донев === {{основна|Правителство на Гълъб Донев}} След свалянето на реформаторското [[правителство на Кирил Петков]], [[Московски кремъл|прокремълската]] позиция на президента по геополитическите въпроси свързани с войната между Украйна и Русия, допълнително се радикализира.&lt;ref&gt;Даниел Смилов: Очаквам кабинетът на Радев да предприеме действия по договора с „Газпром“. [https://debati.bg/daniel-smilov-za-debati-ochakvam-kabinetat-na-radev-da-predprieme-deystvia-po-dogovora-s-gazprom/ Debati.bg/04.08.2022.]&lt;/ref&gt; В резултат на 2 август, той назначава [[Правителство на Гълъб Донев|служебно правителство]], което незабавно анонсира възобновяване на преговорите с [[Газпром]], отказ от доставките на американски втечнен газ и прекратяване на доставките на [[оръжие|специална продукция]] към Украйна.&lt;ref&gt;Ще има ли служебен завой към Москва. През последните месеци президентът беше силно критичен към прекратяването на доставките от „Газпром“ и износа на оръжие към Украйна. Сега той има цялата власт. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/05/4376701_shte_ima_li_slujeben_zavoi_kum_moskva/ Капитал, 5 август 2022 г.]&lt;/ref&gt; B първото си официално интервю служебният премиер разграничава интересите на България от тези на HATO и EC. В началото на септември за среща с президента в България пристига директорът на нефтената компания „[[Лукойл]]“. Повод е предстоящото влизане в сила на петролно [[ембарго]], което ЕС налага на Русия и което България успява временно да отложи.&lt;ref&gt;„Договорихме се“. Служебното правителство и „Лукойл“ са набелязали мерки за осигуряване пазара на горива. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32024408.html 08.09.2022, Свободна Европа.]&lt;/ref&gt; Появяват се коментари, че е недопустимо страна в ЕС, да обсъжда с руска компания санкционирана от ЕС, бъдещето на бизнеса им.&lt;ref&gt;Емилия Милчева, Радев и хората на „Лукойл“ – една недопустима среща. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Медиапул, 09 септември 2022].&lt;/ref&gt; При това Радев остро критикува ЕС за енергийните мерки насочени към налагане на ембарго на вноса на руски изкопаеми горива и към икономии на потреблението на енергия, отказвайки да се съобразява с тях.&lt;ref&gt;Президентът разкритикува остро ЕС за енергийните мерки. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Сега, 10 Септ. 2022].&lt;/ref&gt; Междувременно, безрезултатните опити на служебният кабинет да се договори с „Газпром“, са окачествени като национално унижение.&lt;ref&gt;Веселин Стойнев, Епизоди от самоунижението пред Русия. Вътре в себе си Гълъб Донев и Румен Христов изглежда все още поне малко се борят с изпълнението на поръчката. [https://clubz.bg/126766 30 август 2022 г., Clubz.bg.]&lt;/ref&gt; На 21 септември Путин обявява мобилизация, заплашва отново с ядрена атака и инициира спешни „референдуми“ за анексиране на окупираните украински територии, което предизвиква остри реакции в ООН.&lt;ref&gt;Путин обяви частична мобилизация и заплаши с ядрени оръжия. Джо Байдън: Русия отправя „безразсъдни“ заплахи. Макрон призова за „максимален натиск“ срещу Путин. [https://www.mediapool.bg/putin-obyavi-chastichna-mobilizatsiya-i-zaplashi-s-yadreni-orazhiya-obnovena-news340006.html Медиапул, 21 септември 2022.]&lt;/ref&gt; Първоначално Радев и служебният премиер не изразяват позиция,&lt;ref&gt;Има ли България позиция по „мобилизацията“ на Путин. И къде е Радев? Президент и премиер отсъстват от темата. Външно препраща към декларация на Борел. [https://clubz.bg/127627 Клуб 'Z', 23 септември 2022 г].&lt;/ref&gt; но на 23-ти президентът свиква среща по сигурността на която ситуацията е обсъдена и руските действия са осъдени. На 2 октомври президентите на 9 страни от Централна и Източна Европа излизат със съвместно изявление, с което призовават за повече военна помощ за Украйна, и потвърждават подкрепата си за териториалната цялост на страната, както и за бъдещото ѝ членството в НАТО. Радев не подкрепя това обръщение, твърдейки отново, че подобни действия ще въвлекат България във война.&lt;ref&gt;Радев се обяви срещу позицията на 9-те президенти за Украйна в НАТО. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/radev-se-obyavi-sreshtu-poziciyata-na-9-te-prezidenti-za-ukrayna-nato Сега, 03 Окт. 2022 г.]&lt;/ref&gt; Тази реакция предизвиква протест пред президентството с искане за отстраняване на Радев от поста му.&lt;ref&gt;Протест поиска импийчмънт на Радев заради отказа му да подпише призив за Украйна в НАТО. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32067140.html Свободна Европа, 6 октомври 2022 г.]&lt;/ref&gt; По същото време президентът участва в среща на върха на ЕС, която призовава към повече военна помощ за Украйна.&lt;ref&gt;Евролидерите бяха по-единни за Украйна, отколкото за тавана за газа. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/10/07/4400624_evroliderite_biaha_po-edinni_za_ukraina_otkolkoto_za/ Дневник, 07 окт 2022.]&lt;/ref&gt; Същевременно, стотици българи от Украйна се обръщат към президента с искане за спиране на проруската пропаганда и предоставяне на военна помощ, твърдейки че неутралитетът на България е израз на лицемерие.&lt;ref&gt;Призив до родните институции отправиха близо 800 украински българи. [https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101725452/priziv-do-rodnite-institucii-otpraviha-blizo-800-ukrainski-balgari БНР, 24.10.2022.]&lt;/ref&gt; Остри критики спрямо позицията на България отправя и военният министър на [[Латвия]], който заявява, че тя граничи с предателство и политиците които я поддържат, не заслужават нито доверие, нито уважение.&lt;ref&gt;„Близко до предателство“. Военният министър на Латвия критикува България за отказа да изпрати оръжие на Украйна. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32101774.html Свободна Европа, 26 октомври 2022 г.]&lt;/ref&gt; В тази ситуация, в началото на ноември [[XLVIII народно събрание|новоизбраният българският парламент]] приема с голямо мнозинство решение за изпращането на пряка военна помощ в подкрепа на Украйна. Впоследствие президентът характеризира това решение като ''взето от войнолюбци'', макар по същото време да подписва заключенията на годишния съвет на ЕС, в които се потвърждава, че Съюзът остава ангажиран с военната подкрепа на Украйна.&lt;ref&gt;Светослав Терзиев, Марш, марш с генерала наш при войнолюбците в Брюксел. Румен Радев заболя като Корнелия Нинова от еврофобски синдром. [https://www.segabg.com/category-observer/marsh-marsh-generala-nash-pri-voynolyubcite-bryuksel Сега, 03.01.2023 г.]&lt;/ref&gt; === Действия по време на второто служебно правителство на Гълъб Донев === След преждевременното разпускане на парламента през февруари 2023 г., президентът насрочва нови избори и преназначава отново служебното правителство на Гълъб Донев. През същия месец на среща на ЕС в Брюксел, Радев отново се противопостави на въоръжаването на Украйна, като заявява, че ще препоръча служебното правителство да спре да изпраща оръжия, като фактически показва, че няма да се съобразява с решението на 48-ото народно събрание.&lt;ref&gt;Светослав Терзиев, Радев държи да бъде забелязан в Брюксел с проруското си усърдие. Президентът елиминира решението на парламента, като заяви, че България ще спре да праща оръжие на Украйна [https://www.segabg.com/category-observer/radev-durzhi-da-bude-zabelyazan-bryuksel-proruskoto-si-usurdie 09 Февр. 2023 г., Сега.]&lt;/ref&gt; Румен Радев също така заплашва, че България ще наложи вето на ЕС, ако се гласуват нови санкции срещу Русия, които включват и ядреното гориво. Още на 20 октомври 2022 г., служебното правителство вече е отменило решение на предишния Министерски съвет за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, с което е направен опит да се улесни политиката на президента, целяща енергетиката на страната да остане зависима от руските изкопаеми горива.&lt;ref&gt;Бивш енергиен министър обвини служебния кабинет за проруско решение. [https://www.segabg.com/hot/category-economy/bivsh-energien-ministur-obvini-sluzhebniya-kabinet-za-prorusko-reshenie Сега, 21 Окт. 2022 г.]&lt;/ref&gt; Въпреки това, през ноември новосформираното Народното събрание приема решение, с което се възлага на правителството да започне процедура по лицензирането на неруско ядрено гориво с цел диверсификация на енергийните доставки. Редица десни и центристки партии реагират остро на тези проруски изявления, нарушаващи конституционните правомощия на президента и противоречащи на актове на парламента, като го заплашват с бъдеща [[Импийчмънт|процедура за отстраняването му]] от поста. Пред Президентството е организиран протест с искане на оставката на Радев.&lt;ref&gt;„Ние сме България, ЕС и НАТО. Радев – вън!“ Протестиращи поискаха оставката на президента. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32265905.html Свободна Европа, 10 февруари 2023 г.]&lt;/ref&gt; По същото време САЩ санкционират по [[Закон Магнитски|закона Магнитски]] за тежка проруска корупция активисти на БСП, заемали възлови постове в ядрената енергетика, както и ръководителя на [[Русофили за възраждане на Отечеството|партията на русофилите]] в страната – [[Николай Малинов]].&lt;ref&gt;„Широко участие в корупционна дейност“. САЩ санкционираха Горанов, Овчаров, Малинов и още двама. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32265785.html 10 февруари 2023 г., Свободна Европа].&lt;/ref&gt; По този повод българският посланик в САЩ [[Георги Панайотов]], който е и бивш военен министър заявява, че когато една ''съюзна държава'' си сътрудничи с Русия в ядрената енергетика, „на САЩ им светва червената лампа“.&lt;ref&gt;Ива Капкова, България е била уведомена, че Вашингтон ще допълва списъка „Магнитски“ с още българи. [https://dnes.dir.bg/politika/balgariya-e-bila-uvedomena-che-vashington-shte-dopalva-spisaka-magnitski-s-oshte-balgari 11 февруари 2023.]&lt;/ref&gt; В края на март на заседание на Европейския съвет, президентът Румен Радев не приема формално постигнатото в Съвета споразумение за спешна доставка на боеприпаси за Украйна, макар да го е подписал. Той заявява, че България няма да доставя боеприпаси и споразумението няма задължителен характер. Относно издадената от [[Международния наказателен съд]] заповед за арест на руския президент Владимир Путин който е издирван като военопрестъпник, той заема неясна позиция, като мълчи също и за руското имущество в България, с което след конфискация и продажбата му, може да се подпомогне възстановяването на щетите в Украйна. Това води до нов протест пред президентството с искане за оставката му.&lt;ref&gt;Светослав Терзиев, Радев подкрепи заключенията на ЕС, с които не е съгласен. Европейските лидери заседават днес и утре в Брюксел по дневен ред, който не допада на българския президент. [https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/radev-podkrepi-zaklyucheniyata-na-es-koito-ne-e-suglasen Сега, 23 март 2023 г.]&lt;/ref&gt; === Конфликт с правителството на Николай Денков === Още при връчването на проучвателния мандат за съставяне на правителство на &quot;Продължаваме промяната - Демократична България&quot;, Румен Радев остро напада коалицията, като тази конфронтационна политика продължава и след съставянето на правителство през юни 2023 година. През август Радев атакува в Конституционния съд законовата промяна, предвиждаща прекратяването на 35-годишния концесионен договор на държавата с „Лукойл“, който регламентира ползването от руската компания на нефтеното пристанище „Росенец“. Промяната предвижда връщането на пристанището под контрола на българската държава. През октомври президентът Радев сезира отново Конституционния съд за налагането на такси върху преноса на руски природен газ през България по [[Балкански поток]]. На фона на внесено в НС предложение за предсрочно прекратяване на изключението за България от европейското петролно ембарго за Русия, президентът заема отрицателна позиция и се изказва в подкрепа на продължаването на вноса на руски петрол в страната. В тази връзка финансовият министър [[Асен Василев]] отправя остра критика към държавния глава. Според него със своите действия Румен Радев практически защитава руските интереси в България.&lt;ref&gt;Асен Василев: Президентът се обяви за защитник на &quot;Газпром&quot;, това е срам. [https://dnes.dir.bg/politika/asen-vasilev-prezidentat-se-obyavi-za-zashtitnik-na-gazprom-tova-e-sram-video Дир.бг. 26.10.2023 год.]&lt;/ref&gt; Според премиерът Денков, с действията си Радев не защитава българските интереси.&lt;ref&gt;Денков критикува президента, че не защитава българските интереси. [https://dnes.dir.bg/svyat/denkov-kritikuva-prezidenta-che-ne-zashtitava-balgarskite-interesi Dir.bg., 26 октомври 2023 г.]&lt;/ref&gt; След началото на демонтажа на [[паметника на Съветската армия]] в София през декември 2023 г., Радев заявява, че премахването на построения с пропагандни цели от комунистическия режим монумент, е &quot;агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта&quot;.&lt;ref&gt;Видка Атанасова, Радев, Нинова, Захарова. Различни хора бранят съветския паметник с едни и същи думи. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/pametnika-na-savetskata-armiya/32730455.html 14 декември 2023 г., Свободна Европа.]&lt;/ref&gt; През януари 2024 г. Радев атакува пред Конституционния съд и част от новоприетите конституционни промени, с които се предвиждат известни ограничения на президентските правомощия. Такива са свободата на президента да избира служебен премиер, както и възможността парламентът да продължи да работи при управление на служебно правителство, назначено от президента. == Критики и противоречия== === Издигане кандидатурата на Радев=== [[Файл:Vladimir Putin and Rumen Radev (2018-05-22) 03.jpg|мини|дясно|250px|Среща между Румен Радев и [[Владимир Путин]], 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни във възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти в България. Външната политика на Путин цели да постави в зависимост страните потребяващи руски изкопаеми горива.]] През юни 2016 г. в Москва се провежда конгрес на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства и председателят на БСП [[Корнелия Нинова]]. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от външното разузнаване [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване. То е насочено към предстоящите президентски избори в България, и търси подходяща кандидатура за БСП. Проучването е организирано през юли от [[Николай Малинов]], обвинен по-късно в шпионаж в полза на Русия и санкциониран по [[закона Магнитски]].&lt;ref&gt;Никола Попов, Румен Радев – от човека на Решетников до алтернатива на Борисов и Гешев. [https://www.mediapool.bg/rumen-radev---ot-choveka-na-reshetnikov-do-alternativa-na-borisov-i-geshev-video-news327442.html 13.10.2021 г., Медиапул.]&lt;/ref&gt; След като през ноември генерал Радев печели изборите, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура с Нинова. След пререкания и взаимни обвинения в лъжа, двамата все пак се съгласяват, че среща между тях е имало, и на нея името на Румен Радев е било споменато. Впоследствие Решетников изразява своята надежда, че новият президент на България ще се опита да промени политическата ориентация на страната, като я сближи с Русия.&lt;ref&gt;Кой е Решетников и за кое изследване са били разпитвани „Русофили“. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30156498.html 10 септември 2019, Свободна Европа].&lt;/ref&gt; По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.&lt;ref&gt;Петър Чолаков, Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? [https://www.dw.com/bg/ще-осветят-ли-всички-тъмни-нишки-свързващи-русия-с-българия/a-50378516 11.09.2019 г. Дойче Веле.]&lt;/ref&gt; Самият Радев, преди да встъпи в длъжност, се среща в София с представители на института, ръководен от Решетников. През септември 2016 година, кандидат-президентът Радев посещава традиционния събор на [[русофили]]те край [[язовир Копринка]], където произнася реч в която възхвалява ''вековното приятелство между руския и българския народ''. В специален доклад на Държавния департамент от 2022 година, САЩ обвързват събитията около избирането на Радев за президент през 2016 година и подкрепата оказана му от БСП с активна намеса на руските служби за дезинформация и пропаганда в България.&lt;ref&gt;Алис Борисова, САЩ включи избирането на Радев и БСП в руската дезинформация. [https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/13381414 24 часа, 23.12.2022 г.]&lt;/ref&gt; === Радев и руската агресия в Украйна === Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.&lt;ref&gt;Иван Бедров, Радев: Отново по-далеч от Запада, по-близо до Русия. [https://www.dw.com/bg/радев-отново-по-далеч-от-запада-по-близо-до-русия/a-43888850 23.05.2018, Дойче Веле].&lt;/ref&gt; Така например, още преди встъпването си в длъжност в началото на 2017 г., президентът Радев обявява икономическите и политически санкции наложени от ЕС, САЩ, Канада, Япония, Австралия и други държави на Русия заради [[Анексиране на Крим от Русия|анексията на Крим]] за ненужни, като заявява, че Крим дефакто е руски, което предизвиква дипломатически скандал. Същият скандал се повтаря и в предизборния дебат за втория му мандат в края на 2021 г. При тези обстоятелства след встъпването му в длъжност, през януари 2022 г. Русия настоява ултимативно силите на НАТО да се изтеглят от България и от други части на Източна Европа, а през февруари напада Украйна. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] тази тенденция у Радев се засилва, като той заема колеблива и неясна позиция, и то при положение, че Русия заплашва с ядрена атака НАТО. Президентът заявява, че е видно, че Русия ще спечели войната, макар според него, впоследствие тя трудно ще спечели мира. Тази мъглява позиция е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в България, като желание тя да бъде представена като неутрална държава.&lt;ref&gt;Веселин Стойнев, Войната в Украйна: Румен Радев и някои идеи, които граничат с предателство. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-румен-радев-и-някои-идеи-които-граничат-с-предателство/a-61132280 15.03.2022, Дойче веле.]&lt;/ref&gt; Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нападнатата държава, и за предоставянето на такава да лобират САЩ, НАТО и ЕС. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален ''списък с неприятелски държави'' от Русия. По същото време близкият до президента военен министър [[Стефан Янев]],&lt;ref name=&quot;svobodnaevropa.bg&quot;&gt;{{cite web | last = Лавчиев | first = Николай | coauthors = Борис Митов | year = 2022 | url = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31726604.html | title = &quot;Ужасно неадекватно&quot;. Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата „оставка“ | work = svobodnaevropa.bg | publisher = svobodnaevropa.bg | accessdate = 2022-03-03}}&lt;/ref&gt; е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.&lt;ref name=&quot;svobodnaevropa.bg&quot;/&gt; Такова виждане за ''ненамеса'' във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от прокаралата кандидатурата на Радев за президент, [[Корнелия Нинова]].&lt;ref&gt;Даниел Смилов, Войната в Украйна и лицемерието на България. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-и-лицемерието-на-българия/a-61242582 24.03.2022 г. Дойче Веле.]&lt;/ref&gt; Подобна политика изглежда още по-нелогично на фона на това, че традиционно неутрални страни като [[Швеция]] и [[Финландия]], се отказват от този свой статут и кандидатстват за спешен прием в НАТО след руската агресия. При посещението си през юли 2023 г. по покана на [[Правителство на Николай Денков|правителство на Николай Денков]], президентът [[Владимир Зеленски]] е приет и от Румен Радев. На срещата Радев се противопоставя на военната помощ за Украйна, обещана преди това от премиера. По този повод украинският президент произнася силно емоционална и критична реч в лицето на българския държавен глава. В резултат, смутеният български президент се вижда принуден да помоли телевизионните екипи да напуснат президентството, а срещата им продължава при закрити врати.&lt;ref&gt;Зеленски: Г-н Радев, това не е конфликт, а война! [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/zelenski-g-n-radev-tova-ne-e-konflikt-voyna Сега, 06 – 07.2023 г.]&lt;/ref&gt; Седмица по-късно Радев заявява, че Украйна е страната, която настоява да се води тази война, но Европа плаща сметката за нея. По този повод премиерът Денков припомня, че всъщност кръгът около Путин е започнал войната и той я продължава.&lt;ref&gt;Радев: Украйна настоява да води тази война. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/radev-ukrayna-nastoyava-da-vodi-tazi-voyna Сега, 14 юли 2023 г.]&lt;/ref&gt; В тази връзка в позиция на украинското посолство се казва, че тезите на Радев са аналогични на опорните точки на руската пропаганда и хибридна война.&lt;ref&gt;Украинското посолство излезе с позиция срещу Румен Радев. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/ukrainskoto-posolstvo-izleze-poziciya-sreshtu-rumen-radev Сега, 15 юли 2023 г.]&lt;/ref&gt; През декември 2023 г. президентът Румен Радев налага вето на Закона за ратифициране на споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна около 100 бр. бронетранспортьори от складовете на МВР. В мотивите към ветото е отбелязано, че народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарените БТР-и, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят, дали те са с отпаднала необходимост.&lt;ref&gt;Лилия Чалева, Президентът наложи вето върху предоставянето на БТР-и на Украйна. [https://dnes.dir.bg/politika/prezidentat-nalozhi-veto-varhu-predostavyaneto-na-btr-i-na-ukrayna Дир.бг., 04.12.2023 г.]&lt;/ref&gt; През февруари 2024 г. френският президент [[Макрон]] кани свои колеги от 20 европейски държави на работна среща, заради рязката ескалация на руската агресия. На срещата Макрон не изключва възможността при последващо трайно влошаване на събитията на фронта, Западът да изпрати войски в Украйна. По този повод Радев предупреждава, че идеята за пряка намеса на НАТО, може да доведе до ядрен конфликт.&lt;ref&gt;Радев зове ЕС за разумен и балансиран подход към Украйна. [https://news.bg/politics/radev-zove-es-za-razumen-i-balansiran-podhod-kam-ukrayna.html NEWS.BG 27.02.2024 г.]&lt;/ref&gt; === Подозрения за зависимост от Кремъл === Според ген. [[Аню Ангелов]] – бивш военен министър, още докато Радев е кадрови военен, той лично го критикува за [[русофил]]ските му възгледи, несъвместими с вижданията на един натовски генерал.&lt;ref&gt;Ген. Ангелов: Проруската пропаганда взима връх на най-високо ниво – в президентството на България. [https://bgnes.bg/news/gen-angelov-proruskata-propaganda-vzima-vrkh-na-nai-visoko-nivo---v-prezidentstvoto-na-blgariia/ БГНЕС, 09.07.2023.]&lt;/ref&gt; През 2016 г. руският лобист ген. Решетников дава интервю, в което твърди, че като президент Румен Радев може да изиграе решителна роля, така че България да тръгне по самостоятелен път, като напусне НАТО и Европейския съюз и се сближи с Москва.&lt;ref&gt;Радев – инструмент за изкарване на България от ЕС и НАТО. Това не е злобна спекулация, а пророчество на ген. Леонид Решетников от 24 ноември 2016 г. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/arhivite-sa-zhivi-radev-instrument-za-izkarvane-na-bulgariya-es-i-nato 01 юни 2023, в-к. Сега.]&lt;/ref&gt; През 2018 г. американският медиен експерт по шпионаж и бивш флотски офицер Малкълм Нанс, допуска в книгата си „Заговорът за разрушаване на демокрацията“, че президентът Радев е част от специален план на Путин да наложи доминацията си и внедри [[Путинизъм|своя модел]] на управление в Източна Европа.&lt;ref&gt;Американски шпионин със скандално разкритие: Румен Радев е част от план на Путин за доминация. [https://www.168chasa.bg/article/7187169 168 Часа, 06.12.2018 г.]&lt;/ref&gt; В интервю от 2021 година Глен Грант, който е бивши британски офицер и консултант по реформите в Българската и Украинската армия, твърди, че ген. Румен Радев има авторитарни амбиции, не оказва подкрепа на структурите на НАТО, а на практика гледа към Русия.&lt;ref&gt;Глен Грант: МО не е на ниво, Радев не оказва подкрепа на НАТО. [https://bgnes.bg/news/glen-grant-mo-ne-e-na-nivo-radev-ne-okazva-podkrepa-na-nato/ BGNES, 24.04.2021.]&lt;/ref&gt; Според Кристофър Неринг, германски специалист по история на комунистическите тайни служби, след нападението на Русия над Украйна политическото развитие на Радев се преобръща. Според него, политическата кариера на президента започва като човек на [[Москва]], но въпреки някои последвали криволици, след началото на войната, той се връща в изходна позиция.&lt;ref&gt;Дойче Веле: Двете лица на президента Радев. [https://debati.bg/balgaria-prodalzhavava-da-ne-pravi-svoya-kategorichen-tsivilizatsionen-izbor-i-shte-tarpi-negativite-ot-tova/ Debati.bg, 19.05.2022]&lt;/ref&gt; Бившият премиер на България [[Иван Костов]] сравнява поведението на президента по отношение на руската агресия в Украйна с това на руски агент, пропагандиращ идеите на Кремъл за войната.&lt;ref&gt;Иван Костов: Радев говори като руски агент на влияние. [https://www.dnevnik.bg/politika/2023/02/05/4446255_ivan_kostov_radev_govori_kato_ruski_agent_na_vliianie/ Дневник, 05 фев. 2023.]&lt;/ref&gt; Костов твърди, че Радев е лансиран на поста си от руската [[пета колона]] в страната.&lt;ref&gt;Лилия Чалева,Иван Костов: Моментът е като преди Първата световна война. [https://dnes.dir.bg/politika/ivan-kostov-momentat-e-kato-predi-parvata-svetovna-voyna Dir.bg, 2 ноември 2023 г.]&lt;/ref&gt; От своя страна бившият президент [[Плевнелиев]] смята, че Радев е проект на ''дълбоката държава'', която в България се ръководи от бивши агенти на комунистическите служби, които се опират на връзките си с Москва.&lt;ref&gt;Елза Тодорова, Плевнелиев: От конституцията да отпаднат вицепрезидентът и служебният кабинет. [https://dnes.dir.bg/politika/plevneliev-ot-konstitutsiyata-da-otpadnat-vitseprezidentat-i-sluzhebniyat-kabinet Дир.бг. 11 юни 2023 г.]&lt;/ref&gt; От президентството отричат тези твърдения. === Политически проект &quot;3-ти март&quot; === След [[Руско нападение над Украйна|нападението на Русия над Украйна]] и последвалото обявяване на България за ''неприятелска държава'', някои партии поставят въпроса [[Ден на Освобождението на България от османско иго|празникът 3-ти март]] да остане само [[официален празник]], но [[национален празник]] да стане [[24 май]], като чисто българско отбележие, което не разделя обществото. Това предложението се натъква на демагогия и популизъм, които прерастват в ожесточен спор, подхранван от традиционното за България дълбоко разделение между [[Русофилия|русофили]] и [[Русофобия|русофоби]].&lt;ref&gt;ПГ на ГЕРБ предлага 24 май да стане национален празник (видео). [https://bnr.bg/horizont/post/101651999/pg-na-gerb-predlaga-24-mai-da-stane-nacionalen-praznik БНР, 25.05.2022 г.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Татяна Йорданова, 3 март или 24 май - значението на двете дати според историците. [https://bntnews.bg/news/3-mart-ili-24-mai-znachenieto-na-dvete-dati-spored-istoricite-1242006news.html БНТ, 24.07.2023 г.]&lt;/ref&gt; В тази връзка по случай [[Шипченска битка (август 1877)|празненствата на Шипка]] през август 2023 г., Румен Радев обявява [[Трети март]] за червената линия, която ''народното движение'' няма да допусне да бъде заличена. Той нападна яростно правителството и партиите, които подкрепят идеята, като ги обвинява, че страдат от &quot;властова булимия&quot; и заплашват демокрацията.&lt;ref&gt;Радев обяви oт Шипка &quot;народно движение&quot; в защита на Трети март. [https://www.mediapool.bg/radev-obyavi-ot-shipka-narodno-dvizhenie-v-zashtita-na-treti-mart-news350646.html Медиапул, 19 август 2023 г.]&lt;/ref&gt; В резултат, през септември същата година леви активисти учредяват движение &quot;Трети март&quot;, което някои анализатори предполагат, че ще бъде трансформирано в лява русофилска политическа партия, най-късно след приключване на втория президентски мандат на Радев. През годините си като президент, Радев постепенно изпада в дълбок конфликт с Корнелия Нинова и редица изключени от БСП социалисти започват да гравитират около него. Същевременно, наименованието &quot;Трети март&quot; е запазено за 10 години в [[Патентно ведомство на Република България|Патентното ведомство]] като [[търговска марка]] от гравитиращата около Радев [[Весела Лечева]], която е сред основателите на движението.&lt;ref&gt;Търговската марка &quot;Движение Трети март&quot; вече е регистрирана в патентното ведомство. [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/01/29/4581805_turgovskata_marka_dvijenie_treti_mart_veche_e/ Дневник, 29 януари 2024 г.]&lt;/ref&gt; Това е парадоксално, понеже вече е имало отказ за запазване на името на националния празник на друг заявител от страна на същото ведомство. По конституция президентът няма право на партийно строителство, а близки негови съратници отричат, че той стои зад идеята за нова партия.&lt;ref&gt;Близък до Радев политик повтори, че &quot;Трети март&quot; нямало амбиции за партия. [https://www.mediapool.bg/blizak-do-radev-politik-povtori-che-treti-mart-nyamalo-ambitsii-za-partiya-news356775.html Медиапул, 3 март 2024 г.]&lt;/ref&gt; Според културологът [[Боян Папазов]] в речта на президента на връх Шипка прозира, че той разчита на невежеството на хората, а неговите речи са изтъкани от политически клишета.&lt;ref&gt;Б. Папазов: БСП искаше 3 март за национален празник заради Русия. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/b-papazov-bsp-iskashe-3-mart-za-nacionalen-praznik-zaradi-rusiya Сега, 03 Март 2024 г.]&lt;/ref&gt; == Обществено доверие == Първият мандат на президента Радев показва устойчиви високи нива на доверие от около 60% и двойно по-ниски нива на недоверие от около 30%.&lt;ref&gt;Тенденции на доверието в президентската институция. [https://www.gallup-international.bg/36817/trends-of-confidence-in-the-president-institution/ Галъп интернешънъл, 17 януари 2018 г.]&lt;/ref&gt; Румен Радев започва и втория си мандат в началото на 2022 година с традиционно високо доверие от над 58% и с ниско недоверие от около 32%.&lt;ref&gt;&quot;Галъп&quot;: за първи път от 2009 г. - доверието в кабинета е по-високо от недоверието. 86,4% очакват цените да продължат да растат. [https://clubz.bg/123427-galap_za_parvi_pat_ot_2009_g_doverieto_v_kabineta_e_po_visoko_ot_nedoverieto Клуб 'Z', 25 януари 2022 г.]&lt;/ref&gt; Впоследствие геополитическите сътресения се отразяват негативно на рейтинга му и той започва да се колебае. Така в края на 2022 година за първи път недоверието към него превишава доверието, като стойностите им са 41%, респективно 40%.&lt;ref&gt;&quot;Маркет линкс&quot;: За първи път недоверието към президента е по-високо от доверието. [https://www.mediapool.bg/market-links-za-parvi-pat-nedoverieto-kam-prezidenta-e-po-visoko-ot-doverieto-news343400.html Mediapool.bg, 30 декември 2022 г.]&lt;/ref&gt; В средата на 2023 година подкрепата за Радев е силно разколебана, като 33% от анкетираните са положително настроени към личността му, но около 32% изразяват отрицателно отношение към него.&lt;ref&gt;Рейтингът на Радев търпи &quot;прогресивен спад&quot;. Доверието в Гешев като политик е едва 3%. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/rumen-radev-ivan-geshev-alfa-prouchvane/32481913.htmlСвободна Европа, 29 юни 2023 г.]&lt;/ref&gt; В началото на 2024 година доверието към президента се покачва отново до около 40%, но заедно с него расте и недоверието към него, което достига до 38%.&lt;ref&gt;Елеонора Танева, &quot;Маркет линкс&quot;: При избори днес ГЕРБ-СДС води на ПП-ДБ с над 6%. [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/334554-market-links-pri-izbori-dnes-gerb-sds-vodi-na-pp-db-s-nad-6 BGONAIR, 09.02.2024 г.]&lt;/ref&gt; == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1987) * [[Старши лейтенант]] (1990) * [[Капитан]] (1994) * [[Майор]] (1997) * [[Подполковник]] (2000) * [[Полковник]] (2003) * [[Бригаден генерал]] (26 април 2007) * [[Генерал-майор]] (30 юни 2014) == Заемани длъжности == * Младши пилот в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1987 – 1988) * Заместник-командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1989 – 1990) * Командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1990 – 1994) * Командир на ескадрила Миг-29 в [[Пета изтребителна авиобаза|5&lt;sup&gt;-а&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1996 – 1998) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Пета изтребителна авиобаза|5&lt;sup&gt;-а&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]](1998 – 1999) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (1999 – 2000) * Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000) * Началник-щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2000 – 2002) * Началник-щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2003 – 2005) * Командир на а [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009) * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]] (1 юли 2009 – 30 юни 2014) * Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (30 юни 2014 – 10 август 2016) == Награди == * Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен * Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;/&gt;&lt;ref name=&quot;МО&quot;/&gt; * „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция&lt;ref&gt;{{Цитат уеб | заглавие = Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки) | труд = OFFNews.bg | достъп_дата = 24 юни 2017 | уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/radevi-v-gartcia-prezidentat-poluchi-ordena-na-spasitelia-snimki-658986.html}}&lt;/ref&gt; (2017) * „Орден за заслуги“, Малта (2018) * „Почетен ключ на Порто“ от президента на [[Португалия]] (2019) == Семейство == Радев се развежда през [[2014]] г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003). От [[2016]] г. има втори брак с [[Десислава Радева|Десислава Генчева]], от която има доведен син от неин предишен брак с [[Георги Свиленски]] – Страхил.&lt;ref name=&quot;president.bg&quot; /&gt;&lt;ref&gt;[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5872061 24 часа онлайн, 14.11.2016 г.] Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.&lt;/ref&gt; == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == {{wikiquote|Румен Радев}} {{commonscat-inline|Rumen Radev}} * [https://web.facebook.com/President.bg/?ref=ts&amp;fref=ts Официална страница на Румен Радев във Фейсбук] {{пост списък|Президент на България|5}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Военна история на България|България}} {{СОРТКАТ:Радев, Румен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български военни летци]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Русофили]] [[Категория:Родени в Димитровград]]</div></summary> <author><name>212.72.197.10</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2&diff=12185718</id> <title>Румен Радев</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2&diff=12185718"/> <updated>2024-04-01T11:31:53Z</updated> <summary type="html">212.72.197.10: <hr /> <div>{{друго значение|президента|министъра на енергетиката|Румен Радев (министър)}} {{спорна неутралност}} {{Държавник инфо |име = Румен Радев |портрет = Rumen Radev official portrait.jpg |длъжност = 5-и [[президент на Република България]] |мандат_нач = 22 януари 2017 |мандат_край = 22 януари 2022 |год_мандат_заместник = |год_мандат_президент = |вицепрезидент = [[Илияна Йотова]] |год_мандат_вицепрезидент = 2017 – |пост-вид = |пост = |год_мандат_пост = |пост-вид1 = |пост1 = |год_мандат_пост1 = |год_мандат_министър-председател = 2017 |министър-председател = [[Огнян Герджиков]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател1 = 2017 – 2021 |министър-председател1 = [[Бойко Борисов]] |год_мандат_министър-председател2a = 2021 |министър-председател2a = [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] ''(служебен)'' |год_мандат_министър-председател3b = 2021 – 2022 |министър-председател3b = [[Кирил Петков (политик)|Кирил Петков]] |предшестван от = [[Росен Плевнелиев]] |наследен от = |втори_мандат_нач = 22 януари 2022 |втори_мандат_край = |втори_мандат_министър-председател = [[Гълъб Донев]] ''(служебен)'' |год_втори_мандат_министър-председател = 2022 – 2023 |втори_мандат_министър-председател1 = [[Николай Денков]] |год_втори_мандат_министър-председател1 = 2023 – |роден_място = [[Димитровград]], [[Народна република България]] |починал_място = |погребан = |националност = [[българин]] |гражданство = {{флагче с име|България}} |религия = [[Българска православна църква|православие]] |съпруг = Гинка Кесякова (разведени от 2014)&lt;br&gt; [[Десислава Радева]] (сключен брак от 2016) |деца = Дарина Радева,&lt;br&gt; Георги Радев |партия = [[Българска комунистическа партия|БКП]] (1985 – 1990)&lt;br/&gt;[[Независим политик|Независим]] (1990 – настояще)&lt;br&gt;подкрепен от [[Българска социалистическа партия|БСП]] (2016) |седалище = |alma mater = [[Факултет „Авиационен“|ВВВУ „Георги Бенковски“]] |професия = [[летец|военен летец]] |подпис = |уебсайт = [http://president.bg/ president.bg] |години на служба = 1987 – 2016 |преданост = {{флагче с име|България}} |род войски = [[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|20px]] [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]] |звание = [[Файл:Rank insignia of Генерал-майор of the Bulgarian Air forces.png|20px]] [[Генерал-майор]] |войсково поделение = |командвания = |войни = |отличия = |бележки = |портал = }} '''Румен Георгиев Раде''' е български [[политик]] и военен, [[генерал-майор]] от резерва и 5&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; [[президент на Република България|президент]] на [[Република България]], встъпил в длъжност на [[22 януари]] [[2017]] г.&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;/&gt; По време на военната си кариера Радев, който е [[Пилот|летец]], достига чин [[генерал-майор]] и длъжност „Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (2014 – 2016).&lt;ref name=&quot;МО&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://100.airshow-bg.com/wp-content/uploads/2012/04/ba_vvs_zam.pdf | заглавие=Генерал-майор Румен Радев |достъп_дата =11 август 2016 г |издател=Министерство на отбраната |език= }}&lt;/ref&gt; На [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори през 2016 г.]] и на тези през [[Президентски избори в България (2021)|през 2021 г.]], последователно е избран за [[президент на България]]. == Детство и образование == Роден е на 18 юни 1963 г. в [[Димитровград]], в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село [[Славяново (област Хасково)|Славяново]], [[Харманлийско]], където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Основното и средното си образование Радев получава в [[Хасково]].&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;/&gt; През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“ в града. По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през [[2000]] г.&lt;ref&gt;{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 |заглавие=Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД |достъп_дата=2021-07-20 |архив_дата=2021-07-20 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20210720175752/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 }}&lt;/ref&gt; През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.&lt;ref name=&quot;МО&quot; /&gt; == Военна служба == На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на [[3-та изтребителна авиационна база]].&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=485 Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]&lt;/ref&gt; На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=1789 Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база]&lt;/ref&gt; На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]].&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=3582 Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“]&lt;/ref&gt; На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=23552 Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили]&lt;/ref&gt; На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=31172 Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили]&lt;/ref&gt; На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=53626 Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили]&lt;/ref&gt; На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание [[генерал-майор]], трите считани от 30 юни 2014 г.&lt;ref&gt;[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=84763 Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.]&lt;/ref&gt; През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“, като изпълнява с Миг-29 фигури от висшия пилотаж като „Камбана“ и „Кобра“. Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители [[МиГ-15]], [[МиГ-17]], [[МиГ-21]], [[МиГ-29]],&lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.mod.bg/bg/doc/biography/ba_vvs_commander.pdf|заглавие=Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили|автор=|издател=Министерство на отбраната на Република България|език=|достъп_дата=2021-03-03}}&lt;/ref&gt; както и с опознавателни полети на изтребители [[F-15]], [[F-16]], [[F/A-18 Hornet]], [[Eurofighter Typhoon]], [[JAS 39 Gripen|SAAB Gripen]], като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа. Съгласно [[Президент на България|президентски]] указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.&lt;ref&gt;[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=2F4C71A3FDEE56F9D8F9C84BE50B8339?idMat=106782 Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)]&lt;/ref&gt; [[Файл:Bulgarian_mig-29_r-27.jpg|250px|мини|дясно|Миг-29 на българската армия, излитащ от авиобаза „Граф Игнатиево“]] [[Файл:2014_International_Honor_Roll_Induction_141203-F-EX201-017_(cropped).jpg|200px|мини|дясно|Румен Радев през 2014 г.]] == Политическа дейност == През август 2016 г. политическите партии [[БСП]] и [[Алтернатива за българско възраждане|АБВ]] официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.&lt;ref&gt;[http://bnr.bg/sofia/post/100727634 БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент], БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/08/17/2812421_bsp_izdiga_oficialno_gen_rumen_radev_za/ БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], Дневник, 17 август 2016 г.&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://news.bnt.bg/bg/a/i-abv-nominira-ofitsialno-general-rumen-radev-za-kandidat-prezident И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент], БНТ, 17 август 2016 г.&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160822103026/http://smart.dir.bg/dnes/news/23636995/ |date=2016-08-22 }}, Дир.бг, 18 август 2016 г.&lt;/ref&gt; Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.&lt;ref&gt;[https://news.bg/politics/kontraudarat-na-abv-otteglya-podkrepata-si-za-general-rumen-radev.html Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев], Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.&lt;/ref&gt; Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е [[Илияна Йотова]]. Радев и Йотова печелят убедително [[Президентски избори в България (2016)|президентските избори]] през ноември 2016 г.&lt;ref&gt;[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1622224 Румен Радев е петият президент на България], Дарик Нюз&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://www.dnes.bg/izbori-16/2016/11/13/koi-e-rumen-radev-petiiat-prezident.322094 Кой е Румен Радев? Петият президент!], Днес.бг&lt;/ref&gt; На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).&lt;ref&gt;[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur1/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. &lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://results.cik.bg/pvrnr2016/tur2/president/index.html Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК], ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г. &lt;/ref&gt; === Президент === На [[19 януари]] [[2017]] г. Радев и [[Илияна Йотова]] полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред [[Народно събрание|Народното събрание]], а на [[22 януари]] 2017 г. официално встъпват в длъжност.&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;&gt;[https://m.president.bg/bg/cat9/Biografia-na-prezidenta/ Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България], Посетен на 22 януари 2017 г.&lt;/ref&gt; На [[27 януари]] [[2017]] г. Радев назначава [[Огнян Герджиков]] за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели [[Стефан Янев (генерал)|Стефан Янев]] и [[Илко Семерджиев]] и служебните министри на [[Правителство на Огнян Герджиков|петото служебно правителство]] на България. След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на [[ГЕРБ]] и [[Обединени патриоти]] начело с [[Бойко Борисов]], като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството. Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като [[Ангела Меркел]], [[Александър Вучич]], [[Виктор Орбан]], [[Еманюел Макрон]], президента на [[Португалия]] [[Марселу Рибелу ди Соза|Марселу Рибелу]], [[Клаус Йоханис]], [[Георге Иванов]], [[Себастиан Курц]], [[Бенямин Нетаняху]], [[Никос Анастасиадис]], [[Владимир Путин]] и [[Доналд Тръмп]]. През май 2018 г. Радев е на официално посещение в [[Русия]], където се среща с премиера [[Дмитрий Медведев]] и президента [[Владимир Путин]]. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни. На 1 февруари 2021 г. обявява официално, че заедно с Илияна Йотова ще се кандидатират за втори мандат.&lt;ref&gt;[https://btvnovinite.bg/bulgaria/radev-shte-se-kandidatira-za-vtori-mandat.html Радев ще се кандидатира за втори мандат]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[https://nova.bg/news/view/2021/02/01/313809/радев-ще-се-кандидатирам-за-втори-мандат-видео/?fbclid=IwAR3FaX0xAc3ARKkr8K5-SyT8F1p8clfZZgSJ4qthGWynqN5TlPHV6zJWEgc Радев: Ще се кандидатирам за втори мандат]&lt;/ref&gt; [[Президентски избори в България (2021)|Президентските избори]] са насрочени за 14 ноември 2021 г.&lt;ref&gt;[https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/prezidentskite-izbori-v-bylgariia-shte-se-provedat-na-14-noemvri-334815/ Президентските избори в България ще се проведат на 14 ноември]&lt;/ref&gt; На 14 ноември 2021 г. за президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова гласуват 1 322 385 българи и получават 49,42% от президентския вот, което ги изпраща на втори тур ([[балотаж]] на 21 ноември 2021 г.) с кандидат президентската двойка [[Анастас Герджиков]] – [[Невяна Митева]] (22,83%).&lt;ref&gt;[https://results.cik.bg/pvrns2021/tur1/rezultati/ Резултати от първи тур на президентските избори в България от 14 ноември]&lt;/ref&gt;. В балотажа на 21 ноември 2021 печели срещу Анастас Георгиев Герджиков . === Служебни кабинети и идея за президентска република === Властта да се назначават служебни правителства е дадена от конституцията на президента. Президентът Радев назначава по време на управлението си няколко такива правителства. Така на практика страната започва в продължителни периоди да се превръща от [[парламентарна република]] в президентска такава.&lt;ref&gt;Със служебното правителство Румен Радев има повече власт, отколкото в президентска република. [https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/sas-sluzhebnoto-pravitelstvo-rumen-radev-ima-poveche-vlast-otkolkoto-v-prezidentska-republika.html BTV-новините, 05.04.2017.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Защо ни е референдум – 315 дни живеем в президентска република, без никой да ни е питал. [https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-zashto-ni-e-referendum-315-dni-zhiveem-v-prezidentska-republika-bez-nikoy-da-ni-e-pital 04.09.2022 г.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Служебно правителство = президентска република? Румен Радев пое изпълнителната власт на ръчно управление. [https://www.mediapool.bg/sluzhebno-pravitelstvo-prezidentska-republika-news262300.html Медиапул, Factor.bg, 05 април 2017 г.]&lt;/ref&gt; По време на парламентарни кризи президентът назначава служебен кабинет и така поема цялата отговорност за управлението на страната.&lt;ref&gt;Екатерина Михайлова: Служебният кабинет превръща България в президентска република. [https://www.mediapool.bg/ekaterina-mihailova-sluzhebniyat-kabinet-prevrashta-bulgaria-v-prezidentska-republika-news338647.html Медиапул, 11 август 2022 г.]&lt;/ref&gt; Преди Радев такива правителства са рядкост, но при неговото управление това става често и се виждат несъвършенствата в конституцията. Това повдига въпроса за необходимостта от промени в конституционната уредба на президентската институция.&lt;ref&gt;Служебно-президентска република. Как нужните промени в конституцията бяха подменени с фалшиви.[https://www.svobodnaevropa.bg/a/32022737.html Свободна Европа, 7 септември 2022.]&lt;/ref&gt; В такава обстановка някои анализатори подозират Радев, че подкрепя идеята за президентска република.&lt;ref&gt;Проф. Антоанета Христова: Радев иска да превърне държавата в президентска република. [https://novini.bg/bylgariya/politika/610270 Новини Бг, 24 юли 2020.]&lt;/ref&gt; От президентството отричат тези твърдения. През август 2022 г. лидерът на „[[Има такъв народ]]“ – [[Слави Трифонов]], инициира провеждането на референдум за [[президентска република]], като твърди, че действащата в страната политическа система е провалена.&lt;ref&gt;Президентска република – финалът на политическото вредителство на ИТН? [https://www.dw.com/bg/prezidentska-republika-finalt-na-politiceskoto-vreditelstvo-na-itn/a-62949684 Дойче веле, 27.08.2022.]&lt;/ref&gt; Същевременно от партията на Трифонов многократно заявяват подкрепата си за Радев.&lt;ref&gt;Работи ли Радев за националния интерес на България? [https://www.dw.com/bg/raboti-li-radev-za-nacionalnia-interes-na-blgaria/a-63263867 Дойче веле, 28.09.2022 г.]&lt;/ref&gt; Идеята за президентска форма на управление в България се прокарва и от някои анализатори, близки до Радев.&lt;ref&gt;Политолог: Президентска република ала САЩ ще донесе промяната у нас. [https://segabg.com/node/185189 Сега, 22 юни 2021.]&lt;/ref&gt; В проекта за изменения в конституцията, който президентът е подготвил, няма предложение за преминаване към президентска република, но това не пречи тази идея да се обсъжда, твърди председателят на стратегическия съвет към държавния глава.&lt;ref&gt;[https://clubz.bg/128407 Клуб Z, 12 октомври 2022 г.]&lt;/ref&gt; === Конфликт с главния прокурор Гешев и с премиера Борисов === На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на [[Иван Гешев]] за [[Главен прокурор на България]] на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.&lt;ref&gt;Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.&lt;/ref&gt; Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,&lt;ref&gt;[https://btvnovinite.bg/bulgaria/protest-pred-vss-zaradi-kandidaturata-na-ivan-geshev-za-glaven-prokuror.html Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор], bTV новините, 25 юли 2019&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/07/25/3942929_grajdani_protestiraha_pred_sudebniia_suvet_sreshtu/ Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор], в. Дневник, 25 юли 2019&lt;/ref&gt; както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за [[разделение на властите]].&lt;ref&gt;[https://www.bnt.bg/bg/a/ivan-geshev-az-ne-byagam-nito-ot-bitki-nito-ot-otgovornost Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност], интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30&quot;)&lt;/ref&gt; След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,&lt;ref&gt;[https://www.24chasa.bg/novini/article/7868696 ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“]&lt;/ref&gt; тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември [[Президент на България|президентът]] издава указ за назначаването на Гешев.&lt;ref&gt;Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.&lt;/ref&gt; След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира [[Конституционен съд|Конституционния съд]] с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на [[Президент на България|президента]]. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.&lt;ref&gt;[https://fakti.bg/mnenia/441733-glaven-prokuror-sreshtu-prezident-parvi-versii Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг].&lt;/ref&gt; Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.&lt;ref&gt;[https://www.mediapool.bg/radev-prokuraturata-se-ochertava-kato-politicheski-igrach-i-dava-ton-za-pogazvane-na-zakona-news309000.html Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg].&lt;/ref&gt; Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.&lt;ref&gt;[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/politika/2020/01/31/4023247_geshev_sreshtu_radev_diagnozata_potvurdena/ Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.]&lt;/ref&gt; На 9 юли 2020 г. [[Прокуратура на България|прокурори]] влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.&lt;ref&gt;Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. [http://www.focus-news.net/news/2020/06/09/2780458/iliyan-vasilev-analizator-geshev-presledva-ot-imeto-na-zakona-v-imeto-na-chastni-interesi.html 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“].&lt;/ref&gt; Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“&lt;ref&gt;Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. [https://www.dw.com/bg/германски-експерт-за-действията-на-гешев-непрофесионални-незаконни-скандални/a-54194376 16.07.2020 г. Дойче Веле].&lt;/ref&gt; Тези действия са един от поводите за организираните през юли [[Протести в България (2020)|протести против властта]]. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на [[Бойко Борисов]]. Радев издига лозунги за прогонване на [[мафия]]та от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.&lt;ref&gt;„И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. [https://clubz.bg/101808-i_radev_i_geshev_narushavat_konstituciqta Клуб Z, Политика. 25.07.2020.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;„Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. [https://bnr.bg/post/101326322/pravosadie-za-vseki-premierat-nama-konstitucionna-iniciativa БНР. 15.08.2020 г.]&lt;/ref&gt; Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.&lt;ref&gt;Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. [https://www.dw.com/bg/новият-фронт-на-гешев-и-черните-облаци-над-бойко-борисов/a-53924735 Дойче Веле 24.06.2020.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. [https://www.mediapool.bg/nov-zapis-na-borisov-kornela-i-radev-razpravyat-che-si-im-grab-hich-ne-e-priyatno-news309154.html 27 юни 2020 г. Mediapool.bg].&lt;/ref&gt; По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши [[магистрат]]и, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.&lt;ref&gt;„Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. [https://clubz.bg/102040-osemte_djudjeta_3_edin_plik_s_550_000_evro_za_evroto video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z].&lt;/ref&gt; Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президента да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция. === Конфликт с правителство на Кирил Петков === След нападението на Русия през февруари 2022 г. президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна. По този начин, България и Унгария остават двете страни в НАТО с такава противоречива позиция. Според специалиста по сигурност, о.з. полковник Валери Рачев, евентуални причини за това биха могли да се търсят в [[корупция]]та, поддържана от руската агентура в страната, която цели зависимостта на стратегически сектори от икономиката и отбраната от руски доставки. Друга причина би могла да е насаждания в миналото исторически мит за фундаменталната роля на [[дядо Иван]] в развитието на България, и използването на [[русофилство]]то като [[Хибридна война|хибриден инструмент]] за външно влияние.&lt;ref&gt;Валери Рачев: Българската позиция не е като унгарската, [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/polk-valeri-rachev-bulgarskata-poziciya-ne-e-kato-ungarskata 27 март 2022 г., в-к Сега.]&lt;/ref&gt; В тази връзка шестима бивши министри на отбраната на България посочват в обща декларация, че „неутралитетът“ на България към [[Руско-украинска война]] е пряка заплаха за националната ѝ сигурност.&lt;ref&gt;Шестима бивши министри на отбраната поискаха България да окаже военна подкрепа за Украйна, [https://bnr.bg/horizont/post/101623120 БНР, 28.03.2022 г.]&lt;/ref&gt; Всичко това се развива на фона на водената от Руската федерация [[рашизъм|агресивна политика]], провокативното и недипломатично поведение на руския посланик [[Елеонора Митрофанова]], съпроводено от серия тежки дипломатически и шпионски скандали между двете страни, и явно активизиране на руската агентура. През април 2022 година руската политика спрямо България агресира допълнително и [[Газпром]] спира доставките за страната. Това служи като повод на президента да атакува остро от проруски позиции политиката на правителството спрямо конфликта в Украйна. Тази позиция на президента е определена като ''позорна'' от представители на кабинета и е изказано съжаление, че Русия се опитва да продължи да се отнася към България като към своя [[пета колона]].&lt;ref&gt;Асен Василев: Позицията на президента за Украйна е позорна. [https://bnr.bg/horizont/post/101638434/ 27 април 2020, БНР.]&lt;/ref&gt; По същото време изтича информация на българските служби, че руската шпионска мрежа е достигнала до върховете на държавата.&lt;ref&gt;Иво Мирчев: Едни от най-високопоставените хора в България са руски шпиони. [https://www.mediapool.bg/ivo-mirchev-edni-ot-nai-visokopostavenite-hora-v-bulgaria-sa-ruski-shpioni-news337309.html Медиапул, 03.07.2022.]&lt;/ref&gt; При тези обстоятелства президентът Радев участва в среща на върха в НАТО в началото на юли, на която Русия е обявена за най-значимата и пряка заплаха за сигурността на страните членки от алианса.&lt;ref&gt;Александър Марков, С какво срещата на върха на НАТО в Мадрид стана историческа? [https://bntnews.bg/news/s-kakvo-sreshtata-na-varha-na-nato-v-madrid-stana-istoricheska-1200380news.html БНТ, 03.07.2022.]&lt;/ref&gt; Според анализатори, конфликтът на правителството и президента допълнително се изостря след изгонването на десетки руски дипломати от страната за шпионаж.&lt;ref&gt;Румен Радев захапа Петков за паралелния път на решенията му. [https://news.bg/politics/rumen-radev-zahapa-petkov-za-paralelniya-pat-na-resheniyata-mu.html News.bg., 30.06.2022.]&lt;/ref&gt; В резултат се пораждат съмнения, че президентът подпомага процеса по свалянето на кабинета на Кирил Петков.&lt;ref&gt;Президентът Радев безспорно беше участник в свалянето на кабинета „Петков“. [https://debati.bg/prezidentat-radev-bezsporno-beshe-uchastnik-v-svalyaneto-na-kabineta-petkov/ Debati.bg., 03.08.2022.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Нинова: Радев участва в свалянето на кабинета &quot;Петков&quot;. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/ninova-radev-uchastva-svalyaneto-na-kabineta-petkov Сега, 28 юли, 2022 г.]&lt;/ref&gt; === Действия по време на първото служебно правителство на Гълъб Донев === {{основна|Правителство на Гълъб Донев}} След свалянето на реформаторското [[правителство на Кирил Петков]], [[Московски кремъл|прокремълската]] позиция на президента по геополитическите въпроси свързани с войната между Украйна и Русия, допълнително се радикализира.&lt;ref&gt;Даниел Смилов: Очаквам кабинетът на Радев да предприеме действия по договора с „Газпром“. [https://debati.bg/daniel-smilov-za-debati-ochakvam-kabinetat-na-radev-da-predprieme-deystvia-po-dogovora-s-gazprom/ Debati.bg/04.08.2022.]&lt;/ref&gt; В резултат на 2 август, той назначава [[Правителство на Гълъб Донев|служебно правителство]], което незабавно анонсира възобновяване на преговорите с [[Газпром]], отказ от доставките на американски втечнен газ и прекратяване на доставките на [[оръжие|специална продукция]] към Украйна.&lt;ref&gt;Ще има ли служебен завой към Москва. През последните месеци президентът беше силно критичен към прекратяването на доставките от „Газпром“ и износа на оръжие към Украйна. Сега той има цялата власт. [https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/05/4376701_shte_ima_li_slujeben_zavoi_kum_moskva/ Капитал, 5 август 2022 г.]&lt;/ref&gt; B първото си официално интервю служебният премиер разграничава интересите на България от тези на HATO и EC. В началото на септември за среща с президента в България пристига директорът на нефтената компания „[[Лукойл]]“. Повод е предстоящото влизане в сила на петролно [[ембарго]], което ЕС налага на Русия и което България успява временно да отложи.&lt;ref&gt;„Договорихме се“. Служебното правителство и „Лукойл“ са набелязали мерки за осигуряване пазара на горива. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32024408.html 08.09.2022, Свободна Европа.]&lt;/ref&gt; Появяват се коментари, че е недопустимо страна в ЕС, да обсъжда с руска компания санкционирана от ЕС, бъдещето на бизнеса им.&lt;ref&gt;Емилия Милчева, Радев и хората на „Лукойл“ – една недопустима среща. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Медиапул, 09 септември 2022].&lt;/ref&gt; При това Радев остро критикува ЕС за енергийните мерки насочени към налагане на ембарго на вноса на руски изкопаеми горива и към икономии на потреблението на енергия, отказвайки да се съобразява с тях.&lt;ref&gt;Президентът разкритикува остро ЕС за енергийните мерки. [https://www.mediapool.bg/radev-i-horata-na-lukoil---edna-nedopustima-sreshta-news339585.html Сега, 10 Септ. 2022].&lt;/ref&gt; Междувременно, безрезултатните опити на служебният кабинет да се договори с „Газпром“, са окачествени като национално унижение.&lt;ref&gt;Веселин Стойнев, Епизоди от самоунижението пред Русия. Вътре в себе си Гълъб Донев и Румен Христов изглежда все още поне малко се борят с изпълнението на поръчката. [https://clubz.bg/126766 30 август 2022 г., Clubz.bg.]&lt;/ref&gt; На 21 септември Путин обявява мобилизация, заплашва отново с ядрена атака и инициира спешни „референдуми“ за анексиране на окупираните украински територии, което предизвиква остри реакции в ООН.&lt;ref&gt;Путин обяви частична мобилизация и заплаши с ядрени оръжия. Джо Байдън: Русия отправя „безразсъдни“ заплахи. Макрон призова за „максимален натиск“ срещу Путин. [https://www.mediapool.bg/putin-obyavi-chastichna-mobilizatsiya-i-zaplashi-s-yadreni-orazhiya-obnovena-news340006.html Медиапул, 21 септември 2022.]&lt;/ref&gt; Първоначално Радев и служебният премиер не изразяват позиция,&lt;ref&gt;Има ли България позиция по „мобилизацията“ на Путин. И къде е Радев? Президент и премиер отсъстват от темата. Външно препраща към декларация на Борел. [https://clubz.bg/127627 Клуб 'Z', 23 септември 2022 г].&lt;/ref&gt; но на 23-ти президентът свиква среща по сигурността на която ситуацията е обсъдена и руските действия са осъдени. На 2 октомври президентите на 9 страни от Централна и Източна Европа излизат със съвместно изявление, с което призовават за повече военна помощ за Украйна, и потвърждават подкрепата си за териториалната цялост на страната, както и за бъдещото ѝ членството в НАТО. Радев не подкрепя това обръщение, твърдейки отново, че подобни действия ще въвлекат България във война.&lt;ref&gt;Радев се обяви срещу позицията на 9-те президенти за Украйна в НАТО. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/radev-se-obyavi-sreshtu-poziciyata-na-9-te-prezidenti-za-ukrayna-nato Сега, 03 Окт. 2022 г.]&lt;/ref&gt; Тази реакция предизвиква протест пред президентството с искане за отстраняване на Радев от поста му.&lt;ref&gt;Протест поиска импийчмънт на Радев заради отказа му да подпише призив за Украйна в НАТО. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32067140.html Свободна Европа, 6 октомври 2022 г.]&lt;/ref&gt; По същото време президентът участва в среща на върха на ЕС, която призовава към повече военна помощ за Украйна.&lt;ref&gt;Евролидерите бяха по-единни за Украйна, отколкото за тавана за газа. [https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/10/07/4400624_evroliderite_biaha_po-edinni_za_ukraina_otkolkoto_za/ Дневник, 07 окт 2022.]&lt;/ref&gt; Същевременно, стотици българи от Украйна се обръщат към президента с искане за спиране на проруската пропаганда и предоставяне на военна помощ, твърдейки че неутралитетът на България е израз на лицемерие.&lt;ref&gt;Призив до родните институции отправиха близо 800 украински българи. [https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101725452/priziv-do-rodnite-institucii-otpraviha-blizo-800-ukrainski-balgari БНР, 24.10.2022.]&lt;/ref&gt; Остри критики спрямо позицията на България отправя и военният министър на [[Латвия]], който заявява, че тя граничи с предателство и политиците които я поддържат, не заслужават нито доверие, нито уважение.&lt;ref&gt;„Близко до предателство“. Военният министър на Латвия критикува България за отказа да изпрати оръжие на Украйна. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32101774.html Свободна Европа, 26 октомври 2022 г.]&lt;/ref&gt; В тази ситуация, в началото на ноември [[XLVIII народно събрание|новоизбраният българският парламент]] приема с голямо мнозинство решение за изпращането на пряка военна помощ в подкрепа на Украйна. Впоследствие президентът характеризира това решение като ''взето от войнолюбци'', макар по същото време да подписва заключенията на годишния съвет на ЕС, в които се потвърждава, че Съюзът остава ангажиран с военната подкрепа на Украйна.&lt;ref&gt;Светослав Терзиев, Марш, марш с генерала наш при войнолюбците в Брюксел. Румен Радев заболя като Корнелия Нинова от еврофобски синдром. [https://www.segabg.com/category-observer/marsh-marsh-generala-nash-pri-voynolyubcite-bryuksel Сега, 03.01.2023 г.]&lt;/ref&gt; === Действия по време на второто служебно правителство на Гълъб Донев === След преждевременното разпускане на парламента през февруари 2023 г., президентът насрочва нови избори и преназначава отново служебното правителство на Гълъб Донев. През същия месец на среща на ЕС в Брюксел, Радев отново се противопостави на въоръжаването на Украйна, като заявява, че ще препоръча служебното правителство да спре да изпраща оръжия, като фактически показва, че няма да се съобразява с решението на 48-ото народно събрание.&lt;ref&gt;Светослав Терзиев, Радев държи да бъде забелязан в Брюксел с проруското си усърдие. Президентът елиминира решението на парламента, като заяви, че България ще спре да праща оръжие на Украйна [https://www.segabg.com/category-observer/radev-durzhi-da-bude-zabelyazan-bryuksel-proruskoto-si-usurdie 09 Февр. 2023 г., Сега.]&lt;/ref&gt; Румен Радев също така заплашва, че България ще наложи вето на ЕС, ако се гласуват нови санкции срещу Русия, които включват и ядреното гориво. Още на 20 октомври 2022 г., служебното правителство вече е отменило решение на предишния Министерски съвет за диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, с което е направен опит да се улесни политиката на президента, целяща енергетиката на страната да остане зависима от руските изкопаеми горива.&lt;ref&gt;Бивш енергиен министър обвини служебния кабинет за проруско решение. [https://www.segabg.com/hot/category-economy/bivsh-energien-ministur-obvini-sluzhebniya-kabinet-za-prorusko-reshenie Сега, 21 Окт. 2022 г.]&lt;/ref&gt; Въпреки това, през ноември новосформираното Народното събрание приема решение, с което се възлага на правителството да започне процедура по лицензирането на неруско ядрено гориво с цел диверсификация на енергийните доставки. Редица десни и центристки партии реагират остро на тези проруски изявления, нарушаващи конституционните правомощия на президента и противоречащи на актове на парламента, като го заплашват с бъдеща [[Импийчмънт|процедура за отстраняването му]] от поста. Пред Президентството е организиран протест с искане на оставката на Радев.&lt;ref&gt;„Ние сме България, ЕС и НАТО. Радев – вън!“ Протестиращи поискаха оставката на президента. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32265905.html Свободна Европа, 10 февруари 2023 г.]&lt;/ref&gt; По същото време САЩ санкционират по [[Закон Магнитски|закона Магнитски]] за тежка проруска корупция активисти на БСП, заемали възлови постове в ядрената енергетика, както и ръководителя на [[Русофили за възраждане на Отечеството|партията на русофилите]] в страната – [[Николай Малинов]].&lt;ref&gt;„Широко участие в корупционна дейност“. САЩ санкционираха Горанов, Овчаров, Малинов и още двама. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/32265785.html 10 февруари 2023 г., Свободна Европа].&lt;/ref&gt; По този повод българският посланик в САЩ [[Георги Панайотов]], който е и бивш военен министър заявява, че когато една ''съюзна държава'' си сътрудничи с Русия в ядрената енергетика, „на САЩ им светва червената лампа“.&lt;ref&gt;Ива Капкова, България е била уведомена, че Вашингтон ще допълва списъка „Магнитски“ с още българи. [https://dnes.dir.bg/politika/balgariya-e-bila-uvedomena-che-vashington-shte-dopalva-spisaka-magnitski-s-oshte-balgari 11 февруари 2023.]&lt;/ref&gt; В края на март на заседание на Европейския съвет, президентът Румен Радев не приема формално постигнатото в Съвета споразумение за спешна доставка на боеприпаси за Украйна, макар да го е подписал. Той заявява, че България няма да доставя боеприпаси и споразумението няма задължителен характер. Относно издадената от [[Международния наказателен съд]] заповед за арест на руския президент Владимир Путин който е издирван като военопрестъпник, той заема неясна позиция, като мълчи също и за руското имущество в България, с което след конфискация и продажбата му, може да се подпомогне възстановяването на щетите в Украйна. Това води до нов протест пред президентството с искане за оставката му.&lt;ref&gt;Светослав Терзиев, Радев подкрепи заключенията на ЕС, с които не е съгласен. Европейските лидери заседават днес и утре в Брюксел по дневен ред, който не допада на българския президент. [https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/radev-podkrepi-zaklyucheniyata-na-es-koito-ne-e-suglasen Сега, 23 март 2023 г.]&lt;/ref&gt; === Конфликт с правителството на Николай Денков === Още при връчването на проучвателния мандат за съставяне на правителство на &quot;Продължаваме промяната - Демократична България&quot;, Румен Радев остро напада коалицията, като тази конфронтационна политика продължава и след съставянето на правителство през юни 2023 година. През август Радев атакува в Конституционния съд законовата промяна, предвиждаща прекратяването на 35-годишния концесионен договор на държавата с „Лукойл“, който регламентира ползването от руската компания на нефтеното пристанище „Росенец“. Промяната предвижда връщането на пристанището под контрола на българската държава. През октомври президентът Радев сезира отново Конституционния съд за налагането на такси върху преноса на руски природен газ през България по [[Балкански поток]]. На фона на внесено в НС предложение за предсрочно прекратяване на изключението за България от европейското петролно ембарго за Русия, президентът заема отрицателна позиция и се изказва в подкрепа на продължаването на вноса на руски петрол в страната. В тази връзка финансовият министър [[Асен Василев]] отправя остра критика към държавния глава. Според него със своите действия Румен Радев практически защитава руските интереси в България.&lt;ref&gt;Асен Василев: Президентът се обяви за защитник на &quot;Газпром&quot;, това е срам. [https://dnes.dir.bg/politika/asen-vasilev-prezidentat-se-obyavi-za-zashtitnik-na-gazprom-tova-e-sram-video Дир.бг. 26.10.2023 год.]&lt;/ref&gt; Според премиерът Денков, с действията си Радев не защитава българските интереси.&lt;ref&gt;Денков критикува президента, че не защитава българските интереси. [https://dnes.dir.bg/svyat/denkov-kritikuva-prezidenta-che-ne-zashtitava-balgarskite-interesi Dir.bg., 26 октомври 2023 г.]&lt;/ref&gt; След началото на демонтажа на [[паметника на Съветската армия]] в София през декември 2023 г., Радев заявява, че премахването на построения с пропагандни цели от комунистическия режим монумент, е &quot;агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта&quot;.&lt;ref&gt;Видка Атанасова, Радев, Нинова, Захарова. Различни хора бранят съветския паметник с едни и същи думи. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/pametnika-na-savetskata-armiya/32730455.html 14 декември 2023 г., Свободна Европа.]&lt;/ref&gt; През януари 2024 г. Радев атакува пред Конституционния съд и част от новоприетите конституционни промени, с които се предвиждат известни ограничения на президентските правомощия. Такива са свободата на президента да избира служебен премиер, както и възможността парламентът да продължи да работи при управление на служебно правителство, назначено от президента. == Критики и противоречия== === Издигане кандидатурата на Радев=== [[Файл:Vladimir Putin and Rumen Radev (2018-05-22) 03.jpg|мини|дясно|250px|Среща между Румен Радев и [[Владимир Путин]], 22 май 2018 г. На срещата Радев вижда развитието на отношенията между двете страни във възраждането на спрените тогава спорни руски енергийни проекти в България. Външната политика на Путин цели да постави в зависимост страните потребяващи руски изкопаеми горива.]] През юни 2016 г. в Москва се провежда конгрес на управляващата [[путинизъм|путинистка]] партия „[[Единна Русия]]“, на който присъства и председателят на БСП [[Корнелия Нинова]]. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от външното разузнаване [[Леонид Решетников]], поръчва социологическо изследване. То е насочено към предстоящите президентски избори в България, и търси подходяща кандидатура за БСП. Проучването е организирано през юли от [[Николай Малинов]], обвинен по-късно в шпионаж в полза на Русия и санкциониран по [[закона Магнитски]].&lt;ref&gt;Никола Попов, Румен Радев – от човека на Решетников до алтернатива на Борисов и Гешев. [https://www.mediapool.bg/rumen-radev---ot-choveka-na-reshetnikov-do-alternativa-na-borisov-i-geshev-video-news327442.html 13.10.2021 г., Медиапул.]&lt;/ref&gt; След като през ноември генерал Радев печели изборите, Решетников обявява, че предварително е обсъдил неговата кандидатура с Нинова. След пререкания и взаимни обвинения в лъжа, двамата все пак се съгласяват, че среща между тях е имало, и на нея името на Румен Радев е било споменато. Впоследствие Решетников изразява своята надежда, че новият президент на България ще се опита да промени политическата ориентация на страната, като я сближи с Русия.&lt;ref&gt;Кой е Решетников и за кое изследване са били разпитвани „Русофили“. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/30156498.html 10 септември 2019, Свободна Европа].&lt;/ref&gt; По-късно на Решетников е наложена 10-годишна забрана да посещава България във връзка с русофилски шпионски скандал.&lt;ref&gt;Петър Чолаков, Ще осветят ли всички тъмни нишки, свързващи Русия с България? [https://www.dw.com/bg/ще-осветят-ли-всички-тъмни-нишки-свързващи-русия-с-българия/a-50378516 11.09.2019 г. Дойче Веле.]&lt;/ref&gt; Самият Радев, преди да встъпи в длъжност, се среща в София с представители на института, ръководен от Решетников. През септември 2016 година, кандидат-президентът Радев посещава традиционния събор на [[русофили]]те край [[язовир Копринка]], където произнася реч в която възхвалява ''вековното приятелство между руския и българския народ''. В специален доклад на Държавния департамент от 2022 година, САЩ обвързват събитията около избирането на Радев за президент през 2016 година и подкрепата оказана му от БСП с активна намеса на руските служби за дезинформация и пропаганда в България.&lt;ref&gt;Алис Борисова, САЩ включи избирането на Радев и БСП в руската дезинформация. [https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/13381414 24 часа, 23.12.2022 г.]&lt;/ref&gt; === Радев и руската агресия в Украйна === Както по време на първия, така и през втория мандат на президента Радев, с някои свои изявления, той дава повод за критики, насочени към провежданата от него прокремълска външна политика, разграничаваща страната ни от позициите на останалите членки на НАТО и ЕС.&lt;ref&gt;Иван Бедров, Радев: Отново по-далеч от Запада, по-близо до Русия. [https://www.dw.com/bg/радев-отново-по-далеч-от-запада-по-близо-до-русия/a-43888850 23.05.2018, Дойче Веле].&lt;/ref&gt; Така например, още преди встъпването си в длъжност в началото на 2017 г., президентът Радев обявява икономическите и политически санкции наложени от ЕС, САЩ, Канада, Япония, Австралия и други държави на Русия заради [[Анексиране на Крим от Русия|анексията на Крим]] за ненужни, като заявява, че Крим дефакто е руски, което предизвиква дипломатически скандал. Същият скандал се повтаря и в предизборния дебат за втория му мандат в края на 2021 г. При тези обстоятелства след встъпването му в длъжност, през януари 2022 г. Русия настоява ултимативно силите на НАТО да се изтеглят от България и от други части на Източна Европа, а през февруари напада Украйна. След [[Руско нападение над Украйна|руското нападение над Украйна]] тази тенденция у Радев се засилва, като той заема колеблива и неясна позиция, и то при положение, че Русия заплашва с ядрена атака НАТО. Президентът заявява, че е видно, че Русия ще спечели войната, макар според него, впоследствие тя трудно ще спечели мира. Тази мъглява позиция е разтълкувана от някои евроатлантически кръгове в България, като желание тя да бъде представена като неутрална държава.&lt;ref&gt;Веселин Стойнев, Войната в Украйна: Румен Радев и някои идеи, които граничат с предателство. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-румен-радев-и-някои-идеи-които-граничат-с-предателство/a-61132280 15.03.2022, Дойче веле.]&lt;/ref&gt; Президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна, макар такава да е поискана от нападнатата държава, и за предоставянето на такава да лобират САЩ, НАТО и ЕС. Претекст за това е страната да не стане пряк участник в конфликта, но въпреки всичко България е включена в специален ''списък с неприятелски държави'' от Русия. По същото време близкият до президента военен министър [[Стефан Янев]],&lt;ref name=&quot;svobodnaevropa.bg&quot;&gt;{{cite web | last = Лавчиев | first = Николай | coauthors = Борис Митов | year = 2022 | url = https://www.svobodnaevropa.bg/a/31726604.html | title = &quot;Ужасно неадекватно&quot;. Защо името на Стефан Янев вече върви заедно с думата „оставка“ | work = svobodnaevropa.bg | publisher = svobodnaevropa.bg | accessdate = 2022-03-03}}&lt;/ref&gt; е освободен от поста си след тежък русофилски скандал.&lt;ref name=&quot;svobodnaevropa.bg&quot;/&gt; Такова виждане за ''ненамеса'' във войната е поддържано активно в общественополитическия живот на страната и от прокаралата кандидатурата на Радев за президент, [[Корнелия Нинова]].&lt;ref&gt;Даниел Смилов, Войната в Украйна и лицемерието на България. [https://www.dw.com/bg/войната-в-украйна-и-лицемерието-на-българия/a-61242582 24.03.2022 г. Дойче Веле.]&lt;/ref&gt; Подобна политика изглежда още по-нелогично на фона на това, че традиционно неутрални страни като [[Швеция]] и [[Финландия]], се отказват от този свой статут и кандидатстват за спешен прием в НАТО след руската агресия. При посещението си през юли 2023 г. по покана на [[Правителство на Николай Денков|правителство на Николай Денков]], президентът [[Владимир Зеленски]] е приет и от Румен Радев. На срещата Радев се противопоставя на военната помощ за Украйна, обещана преди това от премиера. По този повод украинският президент произнася силно емоционална и критична реч в лицето на българския държавен глава. В резултат, смутеният български президент се вижда принуден да помоли телевизионните екипи да напуснат президентството, а срещата им продължава при закрити врати.&lt;ref&gt;Зеленски: Г-н Радев, това не е конфликт, а война! [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/zelenski-g-n-radev-tova-ne-e-konflikt-voyna Сега, 06 – 07.2023 г.]&lt;/ref&gt; Седмица по-късно Радев заявява, че Украйна е страната, която настоява да се води тази война, но Европа плаща сметката за нея. По този повод премиерът Денков припомня, че всъщност кръгът около Путин е започнал войната и той я продължава.&lt;ref&gt;Радев: Украйна настоява да води тази война. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/radev-ukrayna-nastoyava-da-vodi-tazi-voyna Сега, 14 юли 2023 г.]&lt;/ref&gt; В тази връзка в позиция на украинското посолство се казва, че тезите на Радев са аналогични на опорните точки на руската пропаганда и хибридна война.&lt;ref&gt;Украинското посолство излезе с позиция срещу Румен Радев. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/ukrainskoto-posolstvo-izleze-poziciya-sreshtu-rumen-radev Сега, 15 юли 2023 г.]&lt;/ref&gt; През декември 2023 г. президентът Румен Радев налага вето на Закона за ратифициране на споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна около 100 бр. бронетранспортьори от складовете на МВР. В мотивите към ветото е отбелязано, че народните представители не са били достатъчно запознати с конкретните параметри на дарените БТР-и, което ги поставя в невъзможност обективно да преценят, дали те са с отпаднала необходимост.&lt;ref&gt;Лилия Чалева, Президентът наложи вето върху предоставянето на БТР-и на Украйна. [https://dnes.dir.bg/politika/prezidentat-nalozhi-veto-varhu-predostavyaneto-na-btr-i-na-ukrayna Дир.бг., 04.12.2023 г.]&lt;/ref&gt; През февруари 2024 г. френският президент [[Макрон]] кани свои колеги от 20 европейски държави на работна среща, заради рязката ескалация на руската агресия. На срещата Макрон не изключва възможността при последващо трайно влошаване на събитията на фронта, Западът да изпрати войски в Украйна. По този повод Радев предупреждава, че идеята за пряка намеса на НАТО, може да доведе до ядрен конфликт.&lt;ref&gt;Радев зове ЕС за разумен и балансиран подход към Украйна. [https://news.bg/politics/radev-zove-es-za-razumen-i-balansiran-podhod-kam-ukrayna.html NEWS.BG 27.02.2024 г.]&lt;/ref&gt; === Подозрения за зависимост от Кремъл === Според ген. [[Аню Ангелов]] – бивш военен министър, още докато Радев е кадрови военен, той лично го критикува за [[русофил]]ските му възгледи, несъвместими с вижданията на един натовски генерал.&lt;ref&gt;Ген. Ангелов: Проруската пропаганда взима връх на най-високо ниво – в президентството на България. [https://bgnes.bg/news/gen-angelov-proruskata-propaganda-vzima-vrkh-na-nai-visoko-nivo---v-prezidentstvoto-na-blgariia/ БГНЕС, 09.07.2023.]&lt;/ref&gt; През 2016 г. руският лобист ген. Решетников дава интервю, в което твърди, че като президент Румен Радев може да изиграе решителна роля, така че България да тръгне по самостоятелен път, като напусне НАТО и Европейския съюз и се сближи с Москва.&lt;ref&gt;Радев – инструмент за изкарване на България от ЕС и НАТО. Това не е злобна спекулация, а пророчество на ген. Леонид Решетников от 24 ноември 2016 г. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/arhivite-sa-zhivi-radev-instrument-za-izkarvane-na-bulgariya-es-i-nato 01 юни 2023, в-к. Сега.]&lt;/ref&gt; През 2018 г. американският медиен експерт по шпионаж и бивш флотски офицер Малкълм Нанс, допуска в книгата си „Заговорът за разрушаване на демокрацията“, че президентът Радев е част от специален план на Путин да наложи доминацията си и внедри [[Путинизъм|своя модел]] на управление в Източна Европа.&lt;ref&gt;Американски шпионин със скандално разкритие: Румен Радев е част от план на Путин за доминация. [https://www.168chasa.bg/article/7187169 168 Часа, 06.12.2018 г.]&lt;/ref&gt; В интервю от 2021 година Глен Грант, който е бивши британски офицер и консултант по реформите в Българската и Украинската армия, твърди, че ген. Румен Радев има авторитарни амбиции, не оказва подкрепа на структурите на НАТО, а на практика гледа към Русия.&lt;ref&gt;Глен Грант: МО не е на ниво, Радев не оказва подкрепа на НАТО. [https://bgnes.bg/news/glen-grant-mo-ne-e-na-nivo-radev-ne-okazva-podkrepa-na-nato/ BGNES, 24.04.2021.]&lt;/ref&gt; Според Кристофър Неринг, германски специалист по история на комунистическите тайни служби, след нападението на Русия над Украйна политическото развитие на Радев се преобръща. Според него, политическата кариера на президента започва като човек на [[Москва]], но въпреки някои последвали криволици, след началото на войната, той се връща в изходна позиция.&lt;ref&gt;Дойче Веле: Двете лица на президента Радев. [https://debati.bg/balgaria-prodalzhavava-da-ne-pravi-svoya-kategorichen-tsivilizatsionen-izbor-i-shte-tarpi-negativite-ot-tova/ Debati.bg, 19.05.2022]&lt;/ref&gt; Бившият премиер на България [[Иван Костов]] сравнява поведението на президента по отношение на руската агресия в Украйна с това на руски агент, пропагандиращ идеите на Кремъл за войната.&lt;ref&gt;Иван Костов: Радев говори като руски агент на влияние. [https://www.dnevnik.bg/politika/2023/02/05/4446255_ivan_kostov_radev_govori_kato_ruski_agent_na_vliianie/ Дневник, 05 фев. 2023.]&lt;/ref&gt; Костов твърди, че Радев е лансиран на поста си от руската [[пета колона]] в страната.&lt;ref&gt;Лилия Чалева,Иван Костов: Моментът е като преди Първата световна война. [https://dnes.dir.bg/politika/ivan-kostov-momentat-e-kato-predi-parvata-svetovna-voyna Dir.bg, 2 ноември 2023 г.]&lt;/ref&gt; От своя страна бившият президент [[Плевнелиев]] смята, че Радев е проект на ''дълбоката държава'', която в България се ръководи от бивши агенти на комунистическите служби, които се опират на връзките си с Москва.&lt;ref&gt;Елза Тодорова, Плевнелиев: От конституцията да отпаднат вицепрезидентът и служебният кабинет. [https://dnes.dir.bg/politika/plevneliev-ot-konstitutsiyata-da-otpadnat-vitseprezidentat-i-sluzhebniyat-kabinet Дир.бг. 11 юни 2023 г.]&lt;/ref&gt; От президентството отричат тези твърдения. === Политически проект &quot;3-ти март&quot; === След [[Руско нападение над Украйна|нападението на Русия над Украйна]] и последвалото обявяване на България за ''неприятелска държава'', някои партии поставят въпроса [[Ден на Освобождението на България от османско иго|празникът 3-ти март]] да остане само [[официален празник]], но [[национален празник]] да стане [[24 май]], като чисто българско отбележие, което не разделя обществото. Това предложението се натъква на демагогия и популизъм, които прерастват в ожесточен спор, подхранван от традиционното за България дълбоко разделение между [[Русофилия|русофили]] и [[Русофобия|русофоби]].&lt;ref&gt;ПГ на ГЕРБ предлага 24 май да стане национален празник (видео). [https://bnr.bg/horizont/post/101651999/pg-na-gerb-predlaga-24-mai-da-stane-nacionalen-praznik БНР, 25.05.2022 г.]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;Татяна Йорданова, 3 март или 24 май - значението на двете дати според историците. [https://bntnews.bg/news/3-mart-ili-24-mai-znachenieto-na-dvete-dati-spored-istoricite-1242006news.html БНТ, 24.07.2023 г.]&lt;/ref&gt; В тази връзка по случай [[Шипченска битка (август 1877)|празненствата на Шипка]] през август 2023 г., Румен Радев обявява [[Трети март]] за червената линия, която ''народното движение'' няма да допусне да бъде заличена. Той нападна яростно правителството и партиите, които подкрепят идеята, като ги обвинява, че страдат от &quot;властова булимия&quot; и заплашват демокрацията.&lt;ref&gt;Радев обяви oт Шипка &quot;народно движение&quot; в защита на Трети март. [https://www.mediapool.bg/radev-obyavi-ot-shipka-narodno-dvizhenie-v-zashtita-na-treti-mart-news350646.html Медиапул, 19 август 2023 г.]&lt;/ref&gt; В резултат, през септември същата година леви активисти учредяват движение &quot;Трети март&quot;, което някои анализатори предполагат, че ще бъде трансформирано в лява русофилска политическа партия, най-късно след приключване на втория президентски мандат на Радев. През годините си като президент, Радев постепенно изпада в дълбок конфликт с Корнелия Нинова и редица изключени от БСП социалисти започват да гравитират около него. Същевременно, наименованието &quot;Трети март&quot; е запазено за 10 години в [[Патентно ведомство на Република България|Патентното ведомство]] като [[търговска марка]] от гравитиращата около Радев [[Весела Лечева]], която е сред основателите на движението.&lt;ref&gt;Търговската марка &quot;Движение Трети март&quot; вече е регистрирана в патентното ведомство. [https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2024/01/29/4581805_turgovskata_marka_dvijenie_treti_mart_veche_e/ Дневник, 29 януари 2024 г.]&lt;/ref&gt; Това е парадоксално, понеже вече е имало отказ за запазване на името на националния празник на друг заявител от страна на същото ведомство. По конституция президентът няма право на партийно строителство, а близки негови съратници отричат, че той стои зад идеята за нова партия.&lt;ref&gt;Близък до Радев политик повтори, че &quot;Трети март&quot; нямало амбиции за партия. [https://www.mediapool.bg/blizak-do-radev-politik-povtori-che-treti-mart-nyamalo-ambitsii-za-partiya-news356775.html Медиапул, 3 март 2024 г.]&lt;/ref&gt; Според културологът [[Боян Папазов]] в речта на президента на връх Шипка прозира, че той разчита на невежеството на хората, а неговите речи са изтъкани от политически клишета.&lt;ref&gt;Б. Папазов: БСП искаше 3 март за национален празник заради Русия. [https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/b-papazov-bsp-iskashe-3-mart-za-nacionalen-praznik-zaradi-rusiya Сега, 03 Март 2024 г.]&lt;/ref&gt; == Обществено доверие == Първият мандат на президента Радев показва устойчиви високи нива на доверие от около 60% и двойно по-ниски нива на недоверие от около 30%.&lt;ref&gt;Тенденции на доверието в президентската институция. [https://www.gallup-international.bg/36817/trends-of-confidence-in-the-president-institution/ Галъп интернешънъл, 17 януари 2018 г.]&lt;/ref&gt; Румен Радев започва и втория си мандат в началото на 2022 година с традиционно високо доверие от над 58% и с ниско недоверие от около 32%.&lt;ref&gt;&quot;Галъп&quot;: за първи път от 2009 г. - доверието в кабинета е по-високо от недоверието. 86,4% очакват цените да продължат да растат. [https://clubz.bg/123427-galap_za_parvi_pat_ot_2009_g_doverieto_v_kabineta_e_po_visoko_ot_nedoverieto Клуб 'Z', 25 януари 2022 г.]&lt;/ref&gt; Впоследствие геополитическите сътресения се отразяват негативно на рейтинга му и той започва да се колебае. Така в края на 2022 година за първи път недоверието към него превишава доверието, като стойностите им са 41%, респективно 40%.&lt;ref&gt;&quot;Маркет линкс&quot;: За първи път недоверието към президента е по-високо от доверието. [https://www.mediapool.bg/market-links-za-parvi-pat-nedoverieto-kam-prezidenta-e-po-visoko-ot-doverieto-news343400.html Mediapool.bg, 30 декември 2022 г.]&lt;/ref&gt; В средата на 2023 година подкрепата за Радев е силно разколебана, като 33% от анкетираните са положително настроени към личността му, но около 32% изразяват отрицателно отношение към него.&lt;ref&gt;Рейтингът на Радев търпи &quot;прогресивен спад&quot;. Доверието в Гешев като политик е едва 3%. [https://www.svobodnaevropa.bg/a/rumen-radev-ivan-geshev-alfa-prouchvane/32481913.htmlСвободна Европа, 29 юни 2023 г.]&lt;/ref&gt; В началото на 2024 година доверието към президента се покачва отново до около 40%, но заедно с него расте и недоверието към него, което достига до 38%.&lt;ref&gt;Елеонора Танева, &quot;Маркет линкс&quot;: При избори днес ГЕРБ-СДС води на ПП-ДБ с над 6%. [https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/334554-market-links-pri-izbori-dnes-gerb-sds-vodi-na-pp-db-s-nad-6 BGONAIR, 09.02.2024 г.]&lt;/ref&gt; == Военни звания == * [[Лейтенант]] (1987) * [[Старши лейтенант]] (1990) * [[Капитан]] (1994) * [[Майор]] (1997) * [[Подполковник]] (2000) * [[Полковник]] (2003) * [[Бригаден генерал]] (26 април 2007) * [[Генерал-майор]] (30 юни 2014) == Заемани длъжности == * Младши пилот в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1987 – 1988) * Заместник-командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1989 – 1990) * Командир на звено в [[Петнадесети изтребителен авиополк|15&lt;sup&gt;-и&lt;/sup&gt; изтребителен авиополк]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1990 – 1994) * Командир на ескадрила Миг-29 в [[Пета изтребителна авиобаза|5&lt;sup&gt;-а&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]] (1996 – 1998) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Пета изтребителна авиобаза|5&lt;sup&gt;-а&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – [[Равнец (област Бургас)|Равнец]](1998 – 1999) * Заместник-командир по летателната подготовка на [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (1999 – 2000) * Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000) * Началник-щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2000 – 2002) * Началник-щаб на [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2003 – 2005) * Командир на а [[Трета изтребителна авиобаза|3&lt;sup&gt;-та&lt;/sup&gt; изтребителна авиобаза]] – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009) * Заместник-началник на щаба по подготовката на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]] (1 юли 2009 – 30 юни 2014) * Командир на [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушните сили на Република България]]“ (30 юни 2014 – 10 август 2016) == Награди == * Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен * Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен&lt;ref name=&quot;president.bg&quot;/&gt;&lt;ref name=&quot;МО&quot;/&gt; * „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция&lt;ref&gt;{{Цитат уеб | заглавие = Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки) | труд = OFFNews.bg | достъп_дата = 24 юни 2017 | уеб_адрес = https://offnews.bg/politika/radevi-v-gartcia-prezidentat-poluchi-ordena-na-spasitelia-snimki-658986.html}}&lt;/ref&gt; (2017) * „Орден за заслуги“, Малта (2018) * „Почетен ключ на Порто“ от президента на [[Португалия]] (2019) == Семейство == Радев се развежда през [[2014]] г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003). От [[2016]] г. има втори брак с [[Десислава Радева|Десислава Генчева]], от която има доведен син от неин предишен брак с [[Георги Свиленски]] – Страхил.&lt;ref name=&quot;president.bg&quot; /&gt;&lt;ref&gt;[https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5872061 24 часа онлайн, 14.11.2016 г.] Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.&lt;/ref&gt; == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == {{wikiquote|Румен Радев}} {{commonscat-inline|Rumen Radev}} * [https://web.facebook.com/President.bg/?ref=ts&amp;fref=ts Официална страница на Румен Радев във Фейсбук] {{пост списък|Президент на България|5}} {{Държавни глави на държавите членки на Европейския съюз}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Биографии|Политика|Военна история на България|България}} {{СОРТКАТ:Радев, Румен}} [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Генерал-майори от Република България]] [[Категория:Президенти на България]] [[Категория:Български военни летци]] [[Категория:Членове на БКП]] [[Категория:Русофили]] [[Категория:Родени в Димитровград]]</div></summary> <author><name>212.72.197.10</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87_(1187)&diff=12150282</id> <title>Обсада на Ловеч (1187)</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87_(1187)&diff=12150282"/> <updated>2024-02-27T20:32:20Z</updated> <summary type="html">212.72.212.28: /* Резултати */ <hr /> <div>{{Военен конфликт| |име=Обсадата на Ловеч |конфликт=[[Българо-византийски войни]] |картинка= |период= [[1187]] |място= [[Ловеч]], [[България]] |причина=[[Въстанието на Асен и Петър]] |територия=[[Балкански полуостров]] |резултат=Победа на българите |страна1=[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|40px]][[Втора българска държава|Средновековна България]] |страна2=[[Файл:Byzantine Palaiologos Eagle.svg|30px]][[Византия|Византийска империя]] |командир1=[[цар Иван Асен I]] [[Калоян]] |командир2= [[император Исак II Ангел]] |сила1=неизвестна |сила2=неизвестна |жертви1=неизвестни |жертви2=неизвестни }} '''Обсадата на Ловеч''' е тримесечна българо-византийска битка през пролетта на [[1187]] г. Резултатът е победа за българите. == Обсада на Ловеч (1187) == === Разположение на силите === Успешното въстание на [[Асеневци]] срещу византийското иго през 1185 г. довежда до провъзгласяване на възстановяването на Българската държава. Проблемите на Византия с норманите забавят ромейската реакция. Император [[Исак II Ангел]] планира поход срещу въстаниците, който да пренесе военните действия в Северна България. Първият е през 1186 г. За втория избира направление за движение [[София|Средец]] – [[Велико Търново]]. Действията в Западна Стара планина са разчетени и с оглед установяване на пряка връзка със съюзния унгарски крал. Ромейската войска се съсредоточава при град Средец. Поради настъпилата зима походът се отлага за пролетта на 1187 г. Българската войска през 1186 г. е съсредоточена около столицата Велико Търново и проходите в Централна Стара планина. Откривайки съсредоточаването на ромейски сили при град Средец, българското командване прегрупира войската в направление на проходите на Западна Стара планина. === Битка === [[Файл:Hisarya - Lovech.jpg|ляво|мини|Ловешката средновековна крепост]] [[Исак II Ангел]] се насочва през пролетта на 1187 г. от [[София|Средец]] към столицата [[Велико Търново]]. По пътя за настъпление достига до [[Ловешка средновековна крепост|Ловешката средновековна крепост]]. Обсаждана е от византийската войска в продължение на три месеца. Крепостта и силно пресечения терен в района на град Ловеч спират ромейското настъпление. Достига се до равновесие на силите и започват преговори. === Резултати === Според византийския историк [[Никита Хониат]], който е единствения източник за събитието, византийският император снема обсадата на [[Ловеч]]. Взема в плен [[Мария (Иван Асен I)|Мария]], съпруга на [[Иван Асен I]], и по-малкия му брат [[Калоян]], и изтегля армията си на юг.&lt;ref&gt;Андреев Й. Българските ханове и царе VII – XIV век, С., 1988, с. 105 – 106&lt;/ref&gt; По същото времсарацинският султан [[Салах ад-Дин]] превзема след обсада знаковия за всички християни град [[Йерусалим]]. Професор [[Васил Златарски]] приема, че „под стените на крепостта е сключен Ловешкият мирен договор през 1187 г. С него Византия признава независимостта на онези български области, в които се разпростира въстанието, а Асен и Петър за български владетели“.&lt;ref&gt;Златарски В., Ловеч като средновековна крепост, С., 1932&lt;/ref&gt; == Източници == &lt;references /&gt; {{Портал|Византия|Военна история на България}} [[Категория:Битки по време на Втората българска държава|Ловеч]] [[Категория:Битки на Византия|Ловеч]] [[Категория:Обсади|Ловеч]] [[Категория:История на Ловеч]] [[Категория:Българо-византийски битки]] [[Категория:1187 година в Европа]]</div></summary> <author><name>212.72.212.28</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%B2&diff=12141375</id> <title>Тодор Алексиев</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B5%D0%B2&diff=12141375"/> <updated>2024-02-19T16:13:34Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: /* Клубна кариера */ <hr /> <div>{{Волейболист |име на играча = Тодор Алексиев |снимка = T. alexiev.jpg |име = Тодор Николаев Алексиев |дата на раждане = {{Дата на раждане и години|1983|4|21|1}} |държава на раждане = {{флагче|България}} [[България]] |град на раждане = [[Пловдив]] |височина = 200 см |тегло = 96 кг |пост = [[посрещач]] |атака = 347 см |блок = 327 см |отбор = Олимпиакос (Пирея) |национален отбор = {{vb|България}} }} '''Тодор Николаев Алексиев''' е [[България|български]] [[волейбол]]ист. Посрещач на шампиона на България по волейбол [[ВК Хебър|ВК Хебър (Пазарджик)]]. == Клубна кариера == Роден е на [[21 април]] [[1983]] г. в [[Пловдив]]. Син е на бившият волейболист Николай Алексиев, който понастоящем е изпълнителен директор на ФК Марица (Пд). Започва кариерата си в [[Локомотив Пловдив]] при треньора [[Кирил Нечев]]. Играе на поста [[посрещач]]. Трикратен шампион на България с [[Левски Сиконко]]. От 2007 г. е състезател на италианския Фамилио Корилиано, но поради забавяне изплащането на трансферната сума, договорът е прекратен и Алексиев отново е картотекиран в Левски Сиконко. През 2008 г. играе в турския „Халкбанк“ със съотборника си от националния отбор [[Данаил Милушев]] и бившия капитан на отбора [[Николай Иванов]] с треньор [[Мартин Стоев]]. През сезона 2009/2010 г. се състезава за руския Локомотив-Изумруд (Екатеринбург). През сезона 2010/2011 г. се състезава за турския Истанбул Бююкшехир Беледийеси. През 2011 г. е включен в отбора на Акуа Парадизо Монца Брианца (Монца, Италия), но поради рядкото му попадане в титулярния състав, се прехвърля в Газпром-Югра (Сургут, Русия), където тогава треньор е [[Пламен Константинов]]. В този отбор остава до 2015 г. [[Файл:Todor Aleksiev.JPG|мини|Алексиев с екипа на Българският национален отбор по волейбол]] През сезон 2015 – 2016 се става шампион на Аржентина с УПЦН (Сан Хуан), в който се състезава заедно с [[Николай Учиков]].&lt;ref&gt;[http://bgvolleyball.com/new.php?id=32928 Учиков &amp; Алексиев започнаха силно на клубния Мондиал], БГВолейбол.ком&lt;/ref&gt; През сезон 2016 – 2017 преминава в Аржентина Персонал Боливар, с когото също печели шампионска титла. През 2017 – 2018 г. той се състезава за Олимпиакос Пирея и става шампион на Гърция, като е обявен за най-полезен играч на първенството.&lt;ref&gt;[http://www.segabg.com/article.php?id=904846 Алексиев e №1 в гръцкия волейбол], в-к Сега, брой 6173 (108) 11 май 2018&lt;/ref&gt; През 2018 – 2019 г. преминава в „Спортинг“ (Лисабон, Португалия).&lt;ref&gt;[http://bgvolleyball.com/51544-Спортинг-представи-Николай-Николов Спортинг представи Николай Николов], БГВолейбол.ком&lt;/ref&gt; През 2019 отново се присъединява към състава на „Олимпиакос“, с когото печели титлата на Гърция.&lt;ref&gt;[http://bgvolleyball.com/139347-139347-Алексиев-и-Олимпиакос-с-29-а-титла-в-Гърция-видео Алексиев и Олимпиакос с 29-а титла в Гърция], БГВолейбол.ком&lt;/ref&gt; През 2019 година се завръща в България и играе за Хебър (Пазарджик) до 2023 година, когато слага край на спортната си кариера. Същата година е назначен за спортен директор в Хебър.&lt;ref&gt;[https://bgvolleyball.com/new.php?id=350292 В знак на почит: Извадиха №15 от употреба в Хебър], БГВолейбол.ком&lt;/ref&gt; == Национален отбор == Бронзов медал от световното първенство за младежи Иран 2003. В националния отбор е от 2001 година. Бронзов медалист от световното първенство в Япония 2006 г. и от Световната купа в Япония 2007 г. През 2008 участва на [[Летни олимпийски игри 2008|Олимпиадата]], но отборът на България стига до четвъртфинал и остава извън зоната на медалите. На [[Европейско първенство по волейбол за мъже 2009|европейското първенство]] в Турция 2009 г. постига бронзов медал. Печели наградите за най-добър реализатор и посрещач в [[Световна лига по волейбол 2012|Световната лига по волейбол 2012]]. На [[Волейбол на Летните олимпийски игри 2012 – Мъжки турнир|Олимпиадата]] в Лондон 2012 българският национален отбор се класира четвърти. На [[Европейско първенство по волейбол за мъже 2013|европейското първенство]] в Дания и Полша е избран за най-добър посрещач.&lt;ref&gt;[http://bgvolleyball.com/new.php?id=18819 Тодор Алексиев е Най-добър посрещач на Европейското!], bgvolleyball.com&lt;/ref&gt; През 2015 г. участва в първите европейски олимпийски игри в Баку ([[Азербайджан]]), където достига до сребърно отличие.&lt;ref&gt;[http://bgvolleyball.com/new.php?id=31041 България със сребро в Баку], БГВолейбол.ком&lt;/ref&gt; През 2013 г. е избран за почетен гражданин на Пловдив.&lt;ref&gt;[http://topsport.ibox.bg/news/id_1393405950 Тошко Алексиев стана почетен гражданин на Пловдив], topsport.bg&lt;/ref&gt; == Личен Живот == През [[2006]] г. Тодор Алексиев се жени за българската волейболистка [[Ваня Вълканова]], като имат две деца – Теодор и Никол. == Източници == &lt;references /&gt; {{Портал|Биографии|Волейбол|България}} {{СОРТКАТ:Алексиев, Тодор}} [[Категория:Български волейболисти]] [[Категория:Български спортисти в Турция]] [[Категория:Български спортисти в Русия]] [[Категория:Почетни граждани на Пловдив]] [[Категория:Родени през 1983 година]] [[Категория:Родени в Пловдив]] [[Категория:Спортисти на летните олимпийски игри 2008]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)&diff=12118207</id> <title>Брестовица (област Пловдив)</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)&diff=12118207"/> <updated>2024-01-29T07:34:47Z</updated> <summary type="html">212.72.212.23: <hr /> <div>{{повече източници}} {{друго значение|българското село в област Пловдив|другото българско село в област Русе|Брестовица (област Русе)}} {{Селище в България | име = Брестовица | картинка = Brestovitsa-mayor.jpg | картинка-описание = Кметството на с. Брестовица. В сградата се помещава и ловно-рибарската дружинка | екатте = 6505 | надм-височина = 297 | пощ-код = 4224 | тел-код = 03142 | сев-ширина = 42.083 | изт-дължина = 24.600 | кмет ([[БСП за България, Левицата и Български възход]]) | площ = 54,526 |кмет=Мария Манолова}} [[Файл:Brestovitsa-view.jpg|мини|270px|Изглед към село Брестовица]] '''Брестовица''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[Родопи (община)|община Родопи]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. == География == В една [[топография|топографска карта]] на Европейска Турция, изработена от [[Австрия|австрийски]] картографи през [[1851]] г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните [[Родопи|родопски]] ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия [[Древен Рим|римски]] път край [[Марица]], не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите [[гора|гори]], обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази. Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от [[Пловдив]] в най-северното подножие на [[Върховръшки рид|Върховръшкия рид]] на Западни Родопи, на границата с [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на височина 297 м. Горският фонд е с площ 2500 [[хектар|ха]]. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, [[ливада|ливади]], [[дере]]та, и заоблени върхове. [[Климат]]ът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са [[канелени горски почви|канелено-горските]], [[кафяви горски почви|светлокафявите горски]] и [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадните]]. Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 m [[надморска височина]], а местността Бряновщица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина. Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички [[дърво|дървесни]] видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – [[бор]] и [[ела]]. От естествените широколистни гори преобладават [[габър]], [[леска]], [[дъб]], [[бук]], [[бряст]], [[липа]], [[дрян]], [[глог]], а от иглолистните – бял и черен бор, ела, [[хвойна]]. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за [[дърводобив]], а 95% са със специфични екологични функции. Районът се обитава от [[заек|зайци]], [[лисица|лисици]], [[язовец|язовци]], [[чакал]]и, [[диво прасе|диви прасета]], [[вълк|вълци]], [[сърна|сърни]], [[елен]]и, [[муфлон]]и; [[синигер]]и, [[Северен славей|славеи]], [[кукувица|кукувици]], [[кос]]ове, [[сврака|свраки]], [[сова|сови]], [[бухал]]и, [[сива врана]], [[черна гарга]], различни видове [[орел|орли]] и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици ([[скална яребица]]) и [[лещарка|лещарки]] – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, [[бракониерство]] и общо замърсяване на средата. Местността Бряновщица граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани [[мечки]], диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, [[дива коза|диви кози]]. Част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни. == История == [[Файл:Brestovitsa-war-monument.jpg|мини|200px|Паметник на падналите във войните жители на Брестовица]] По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през [[халколит]]а. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на [[тракийски конник|тракийския конник]], [[сребро|сребърни]] [[монета|монети]] и др. Сведения за селото, под името „Брестовче“ има в регистъра на акънджиите от 1472 г. (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л. 67б) и под името „Прастовча“ в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г.(„Извори за българската история“, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161).Селото е старо, съществувало е през Средновековието. Запазени са останки от [[манастир]]а ''Св. Никола'', строен по време на [[Второ Българско царство|Търновското царство]] и опожарен при голямото [[ислямизация|помохамеданчване]] през [[1666]] г. В Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно ''[[Четвероевангелие]]'' от в [[17 век]], ''Месецеслов'' с избрани [[тропар]]и от [[15 век]] и др., които дават основание да се предполага, че в манастира ''Свети Никола'' са се трудили книгописци. Името на селището се споменава за първи път в [[Османска империя|турски]] регистър от [[1576]] г., където е отбелязано с българското име ''Бирестувиче'', а по-късно носи и турското име ''Дереджикьой''. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, в него има две църкви и училище със 150 ученици.&lt;ref name=&quot;шашко&quot;&gt;{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 44 | isbn = 9549926583}}&lt;/ref&gt; При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].&lt;ref&gt;{{МОО|831}}&lt;/ref&gt; Христо Чобанов (Ганчо), един от оцелелите комунистически партизани от [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|партизанския отряд „Антон Иванов“]] пише, че жителите на Брестовица като цяло са настроени срещу партизаните. Той пише също, че повечето брестовичани са заможни хора, които продават гроздето си в [[Германия]]. Според него само двама брестовичани се включват като партизани в [[Партизанско движение в България|партизанското движение в България]] през 1941-1944 г.&lt;ref&gt;[https://bg.wikisource.org/wiki/Неизвестните_спомени_на_двама_„антонивановци“_и_подновяването_на_дебата_за_съдбата_на_отряда Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама &quot;антонивановци&quot; и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 69.] Чобанов определя жителите на Брестовица като „германофили“.&lt;/ref&gt; == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|&lt;ref&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=510&amp;ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Брестовица, община Родопи, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}&lt;/ref&gt;&lt;ref name=&quot;citypopulation.de&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}&lt;/ref&gt;}} {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване |1934 = 4219 |1946 = 4959 |1956 = 4733 |1965 = 4667 |1975 = 4438 |1985 = 4243 |1992 = 4144 |2001 = 3939 |2011 = 3534 |2021 = 3168 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:{{Small|&lt;ref name=&quot;pop-stat.mashke.org, 2009 census&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}&lt;/ref&gt;}} {| class=&quot;wikitable sortable&quot; style=&quot;margin-left:auto;margin-right:auto&quot; style=&quot;text-align:right;&quot; |- align=&quot;center&quot; bgcolor=&quot;#eaecf0&quot; valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor=&quot;#eaecf0&quot; valign=top | align=&quot;center&quot;|Общо || 3534 || 100.00 |- |align=&quot;left&quot;|[[Българи в България|Българи]] || 2078 || 58.80 |- |align=&quot;left&quot;|[[Турци в България|Турци]] || || |- |align=&quot;left&quot;|[[Цигани в България|Цигани]] || 179 || 5.06 |- |align=&quot;left&quot;|Други || || |- |align=&quot;left&quot;|Не се самоопределят || 9 || 0.25 |- |align=&quot;left&quot;|Не отговорили || 1259 || 35.62 |} == Религии == [[Файл:Brestovitsa-church.jpg|мини|200px|Църквата „Свети Тодор Тирон“]] Върху основите на старата, разрушена от придошлото дере [[църква]], през [[1848]] г. е поставен първият камък на новата – ''[[Тодор Тирон|Свети Тодор Тирон]]'', осветена на [[25 август]] [[1851]] г. Църквата е изградена от дялан камък и е достатъчно голяма да приеме при богослужение цялото тогавашно население на селото. [[икона|Иконите]] са изографисани от иконописците [[Димитър Зограф]] и [[Никола Зограф]] – баща и син от [[Самоков]]. == Обществени институции == === Училище и детска градина === Началото на училищното дело е поставено през [[1800]] г. в учебна килия. Първата училищна сграда е построена за месеци от брестовичани през [[1835]] г., а първият учител е поп Иван от Котаровия род. Днес Основно училище ''[[Христо Ботев]]'' разполага с три сгради и богата учебно-материална база. === Читалище === [[Файл:Brestovitsa-community-centre.jpg|мини|200px|Читалището на Брестовица]] Читалище „Съзнание“ в с.Брестовица е създадено през [[1873]] г. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с траен интерес и познания в областта на фолклора. [[песен|Песните]] и [[танц]]ите, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската. Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица – [[коледуване]], [[бъднуване]], [[къпънки]], [[туйкане]]. Особено място заема представянето на ритуала [[зарязване]], свързан с празника на селото – [[Трифон Зарезан]] – обвързан с основния поминък на населението – [[лозарство]]то. Към читалището функционират: * самодеен младежки танцов ансамбъл ''Тракийци'' с много богата дейност и изяви в страната и чужбина; * детски танцов състав за народни танци с участия в общински и регионални прегледи на художествената самодейност; * женска певческа група за народни песни с богат репертоар и издаден компакт диск със 17 народни песни; * женска певческа група за стари градски песни. == Спорт == [[Спорт]]ното движение в с. Брестовица възниква през 20-те години на [[20 век]], под формата на [[гимнастика|гимнастически]] дружества и [[футбол]]ни отбори. През [[1950]] г. е основано „Дружество за физическа култура и спорт“, познато след това в цялата страна като физкултурно дружество „Виктор“. То развива [[баскетбол]], футбол, [[шахмат]] и [[борба]]. От Брестовица тръгва спортната кариера на [[Ваня Гешева]] в [[кану-каяк]]а – първият български олимпиец с три медала от една [[Олимпиада (хронология)|Олимпиада]], а в академичното гребане победи жъне [[Магдалена Булгурова-Георгиева]]. Спортният дух, масовото участие и високите постижения на спортистите налага изграждането на модерна база. През [[1982]] г. в двора на училището започва изграждането на нова спортна зала с баскетболно игрище и 250 места за зрители. В нея се провеждат часовете по физическо възпитание и тренировките на баскетболните отбори. == Културни и природни забележителности == === Вилна зона „Бряновщица“ === Красивата природа, чистите води и природни дадености са предпоставка за създаването на вилна зона „Бряновщица“, намираща се на 12 км от Брестовица и на 930 м надморска височина. Районът предлага богато растително разнообразие от бор, ела, габър, леска, дъб и др. Днес вилна зона „Бряновщица“, разполага с 240 частни вили и през нея целогодишно преминават около 5000 почиващи и туристи. === Кулата === „Кулата“ в местността Бряновщица е централна част от руините на [[чифлик]]а на [[тъмръш]]кия властелин Ахмед ага, владял 18 села от територията на днешната [[община Родопи]] по време на османското владичество. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец е внушителен с развалините си до днес. Неговите зъбести стени, белите комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват за богатството и влиянието на стопанина. === Ловна хижа === Ловна хижа „Бряновщица“ е построена през [[1935]] г. с ентусиазма на ловците и населението на Брестовица. Масивната сграда от два етажа е изградена от камък. Още от откриването ѝ се използва за отдих и туризъм не само от населението на Брестовица, но и други любители на чистия въздух, спокойствието и тишината. Многократно са организирани детски и младежки лагери. == Редовни събития == * [[1 януари]] – [[Сурвакане]]. Децата обикалят селото и сурвакат, наричайки за здраве и берикет. Сурвачките са направени от [[дрян]], окрасени с [[пуканки]], [[люта чушка]], [[чесън]], [[вълна (материя)|вълна]]. Стопаните даряват децата с пари, орехи, плодове и др. * [[6 януари]] – [[Богоявление]] (Йордановден) – [[водосвет]] и хвърляне на кръста в ритуална чешма „Двете реки“. На този ден [[кумец|кумците]] ходят на гости у кумовете и искат прошка. * [[7 януари]] – [[Ивановден]] – „Къпънки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“. * [[21 януари]] – [[Бабинден]] (ден на родилната помощ). Общоселски женски празник. Акушерките и лекарите, придружени от жените на Брестовица и музика се отправят към ритуалната чешма „Двете реки“, където се извършва ритуалното къпане на акушерките от млади родилки. Тържеството продължава с общоселско женско веселие. * [[13 февруари]] – Тържествен концерт, организиран от читалище „Съзнание“, посветен на празника на селото – Трифон Зарезан. * [[14 февруари]] – [[Трифон Зарезан]] – празник на селото. Основният обред – [[зарязване]] на [[лозе|лозята]] в Брестовица се извършва от години на 14 февруари с шествие. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода. Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие. И така – ножиците са наострени, бъклиците са пълни, лозето очаква своите стопани. * [[13 март]] (датата се мени по църковния календар) – [[Сирни заговезни]] – обичай „Туйкане“. Обичаят „Туйкане“ се провежда в деня на Сирни заговезни. Според етнографски проучвания другаде в България подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция, няма. Свидетели сме на оригинален обичай-изява на езическа непосредственост и еротична чувственост на младите сърца, сред романтичния декор на нощните огньове. * [[1 май]] (датата се мени по църковния календар) – [[Великден]] – семеен празник. На този ден във всяка къща се приготвя печено агне. Селото усъмва с аромат на печено агне по брестовишки. Младоженците ходят на каниска в домовете на кумовете. * [[24 май]] – Ден на българската писменост и култура. Общоселско тържество организирано от читалище „Съзнание“. * [[15 август]] – [[Голяма Богородица]] – общоселски [[събор]] в местостта „Бряновщица“, „Празник на родовата памет“, Празник на параклис „Света Богородица“, във връзка с неговото освещаване от негово Високо Преосвещенство Метрополит Арсений. * [[14 септември]] – [[Кръстовден]] – ритуално откриване на [[гроздобер]]а. * [[1 ноември]] – Ден на народните будители – тържество. * [[23 декември|23]] – [[25 декември]] – Коледни тържества * [[31 декември]] – Тържествено посрещане на Нова година на площада == Личности == * Васил Даков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]&lt;ref&gt;[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53]&lt;/ref&gt; * [[Ганю Атанасов]] (1860 – 1935) – български военен деец, полковник * Георги Ташев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]&lt;ref&gt;[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38]&lt;/ref&gt; * Димитър Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]&lt;ref&gt;[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38]&lt;/ref&gt; * [[Павел Джингаров]] (1912 – 1945) – български офицер, капитан, разстрелян от Народния съд. * [[Петър Петров (изобретател)|Петър Петров]] (1919 – 2003) – инженер, изобретил първия дигитален ръчен часовник. * [[Юри Буков]] (1923 – 2006) – един от големите пианисти на България. * [[Ваня Гешева]] (р. 1960) – олимпийски шампион по [[кану-каяк]]. * [[Магдалена Георгиева|Магдалена Болгурова-Георгиева]] (р. 1962) – състезателка по академично гребане. * Данаил Павлов Йовчев – учител, организатор на Септемврийското въстание (1923), съратник на Димитър Благоев. * [[Асен Шопов]] (р. 1933) – български режисьор и актьор == Други == Всестранна [[кооперация]] „Нов живот“ е създадена през [[1908]] г. Собственик е на [[винарска изба]], пострена през [[1943]] г. със средства на брестовичани и е с капацитет 3 500 000 [[литър|литра]] [[вино]]. За добрите вкусови качества на виното съществена роля играят благоприятните за отглеждане на лозя условия в района. Най-старата винарска изба в с. Брестовица – „Мискет“ е създадена през [[1936]] г. като семейната изба от търговеца на вино [[Методи Хаджиянков]]. В с. Брестовица се намира и винарска изба „Тодоров“, специализирана в производството само на червени вина, в бутикови серии, с ограничени количества. [[Земеделска кооперация]] „Брестовица“, създадена през 1992 г. с 462 член-кооператори. Собственик е на почивна база „Бряновщица“ – със 768 m² застроена площ и 7 дка земя; с леглова база за 100 души и оборудвана кухня. Почивната база не се използва ефективно и дава възможност за включването ѝ при евентуално развитие на [[туризъм]] в селището. Ловно-рибарска дружинка „Глиган“ – с. Брестовица е организация с традиции основана през [[1897]] г. Днес тя наброява 116 организирани ловци, разполага с 58 000 дка ловна площ, изключително благоприятна за [[лов]]уване в полски райони на местен и прелетен полезен пернат и космат дивеч като: [[пъдпъдък]], [[гривек]], [[гургулица]], [[яребица]], [[фазан]], [[заек]]. В горския район се ловува предимно заек, [[сърна]], [[дива свиня]], [[лисица]], [[чакал]], [[дива котка]]. Благоприятни условия за лов предоставя ловната хижа, разположена в изключително живописна местност в Чернатишкия клон на средните Родопи, заобиколен с всички широколистни видове растителност, както и представители на иглолистни видове – бял и черен [[бор (рстение)|бор]], [[ела]]. == Кухня == В [[b:Готварска книга:Рецепти|Готварската ни уикикнига]] има още следните брестовишки рецепти: * [[b:Готварска книга: Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки|Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки]] * [[b:Готварска книга:Млечник|Млечник]] – традиционен брестовишки десерт * [[b:Готварска книга:Сладък суджук|Сладък суджук]] * [[b:Готварска книга:Басма|Басма]] * [[b:Готварска книга:Плакеда с болгур|Плакеда с болгур]] * [[b:Готварска книга:Трахана|Трахана]] == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Brestovitsa|село Брестовица}} * [http://www.predavatel.com/bg/3/brs.htm Радио и телевизия в Брестовица] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090201075254/http://predavatel.com/bg/3/brs.htm |date=2009-02-01 }} {{Община Родопи}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Родопи]]</div></summary> <author><name>212.72.212.23</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)&diff=12118205</id> <title>Брестовица (област Пловдив)</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)&diff=12118205"/> <updated>2024-01-29T07:31:16Z</updated> <summary type="html">212.72.212.23: <hr /> <div>{{повече източници}} {{друго значение|българското село в област Пловдив|другото българско село в област Русе|Брестовица (област Русе)}} {{Селище в България | име = Брестовица | картинка = Brestovitsa-mayor.jpg | картинка-описание = Кметството на с. Брестовица. В сградата се помещава и ловно-рибарската дружинка | екатте = 6505 | надм-височина = 297 | пощ-код = 4224 | тел-код = 03142 | сев-ширина = 42.083 | изт-дължина = 24.600 | кмет ([[БСП]]) | площ = 54,526 |кмет=Мария Манолова}} [[Файл:Brestovitsa-view.jpg|мини|270px|Изглед към село Брестовица]] '''Брестовица''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[Родопи (община)|община Родопи]], [[Пловдив (област)|област Пловдив]]. == География == В една [[топография|топографска карта]] на Европейска Турция, изработена от [[Австрия|австрийски]] картографи през [[1851]] г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните [[Родопи|родопски]] ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия [[Древен Рим|римски]] път край [[Марица]], не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите [[гора|гори]], обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази. Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от [[Пловдив]] в най-северното подножие на [[Върховръшки рид|Върховръшкия рид]] на Западни Родопи, на границата с [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на височина 297 м. Горският фонд е с площ 2500 [[хектар|ха]]. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, [[ливада|ливади]], [[дере]]та, и заоблени върхове. [[Климат]]ът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са [[канелени горски почви|канелено-горските]], [[кафяви горски почви|светлокафявите горски]] и [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадните]]. Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 m [[надморска височина]], а местността Бряновщица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина. Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички [[дърво|дървесни]] видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – [[бор]] и [[ела]]. От естествените широколистни гори преобладават [[габър]], [[леска]], [[дъб]], [[бук]], [[бряст]], [[липа]], [[дрян]], [[глог]], а от иглолистните – бял и черен бор, ела, [[хвойна]]. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за [[дърводобив]], а 95% са със специфични екологични функции. Районът се обитава от [[заек|зайци]], [[лисица|лисици]], [[язовец|язовци]], [[чакал]]и, [[диво прасе|диви прасета]], [[вълк|вълци]], [[сърна|сърни]], [[елен]]и, [[муфлон]]и; [[синигер]]и, [[Северен славей|славеи]], [[кукувица|кукувици]], [[кос]]ове, [[сврака|свраки]], [[сова|сови]], [[бухал]]и, [[сива врана]], [[черна гарга]], различни видове [[орел|орли]] и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици ([[скална яребица]]) и [[лещарка|лещарки]] – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, [[бракониерство]] и общо замърсяване на средата. Местността Бряновщица граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани [[мечки]], диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, [[дива коза|диви кози]]. Част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни. == История == [[Файл:Brestovitsa-war-monument.jpg|мини|200px|Паметник на падналите във войните жители на Брестовица]] По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през [[халколит]]а. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на [[тракийски конник|тракийския конник]], [[сребро|сребърни]] [[монета|монети]] и др. Сведения за селото, под името „Брестовче“ има в регистъра на акънджиите от 1472 г. (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л. 67б) и под името „Прастовча“ в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г.(„Извори за българската история“, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161).Селото е старо, съществувало е през Средновековието. Запазени са останки от [[манастир]]а ''Св. Никола'', строен по време на [[Второ Българско царство|Търновското царство]] и опожарен при голямото [[ислямизация|помохамеданчване]] през [[1666]] г. В Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно ''[[Четвероевангелие]]'' от в [[17 век]], ''Месецеслов'' с избрани [[тропар]]и от [[15 век]] и др., които дават основание да се предполага, че в манастира ''Свети Никола'' са се трудили книгописци. Името на селището се споменава за първи път в [[Османска империя|турски]] регистър от [[1576]] г., където е отбелязано с българското име ''Бирестувиче'', а по-късно носи и турското име ''Дереджикьой''. Според свидетелства на посетили селото през 1861 година американски мисионери, в него има две църкви и училище със 150 ученици.&lt;ref name=&quot;шашко&quot;&gt;{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 44 | isbn = 9549926583}}&lt;/ref&gt; При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].&lt;ref&gt;{{МОО|831}}&lt;/ref&gt; Христо Чобанов (Ганчо), един от оцелелите комунистически партизани от [[Родопски партизански отряд „Антон Иванов“|партизанския отряд „Антон Иванов“]] пише, че жителите на Брестовица като цяло са настроени срещу партизаните. Той пише също, че повечето брестовичани са заможни хора, които продават гроздето си в [[Германия]]. Според него само двама брестовичани се включват като партизани в [[Партизанско движение в България|партизанското движение в България]] през 1941-1944 г.&lt;ref&gt;[https://bg.wikisource.org/wiki/Неизвестните_спомени_на_двама_„антонивановци“_и_подновяването_на_дебата_за_съдбата_на_отряда Груев, Михаил. Неизвестните спомени на двама &quot;антонивановци&quot; и подновяването на дебата за съдбата на отряда, Известия на държавните архиви, 121/2021, с. 69.] Чобанов определя жителите на Брестовица като „германофили“.&lt;/ref&gt; == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:{{Small|&lt;ref&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=510&amp;ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Брестовица, община Родопи, област Пловдив, НСИ“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = nsi.bg | език = }}&lt;/ref&gt;&lt;ref name=&quot;citypopulation.de&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-plovdiv.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = citypopulation.de | език = en }}&lt;/ref&gt;}} {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване |1934 = 4219 |1946 = 4959 |1956 = 4733 |1965 = 4667 |1975 = 4438 |1985 = 4243 |1992 = 4144 |2001 = 3939 |2011 = 3534 |2021 = 3168 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:{{Small|&lt;ref name=&quot;pop-stat.mashke.org, 2009 census&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 15 февруари 2019 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}&lt;/ref&gt;}} {| class=&quot;wikitable sortable&quot; style=&quot;margin-left:auto;margin-right:auto&quot; style=&quot;text-align:right;&quot; |- align=&quot;center&quot; bgcolor=&quot;#eaecf0&quot; valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor=&quot;#eaecf0&quot; valign=top | align=&quot;center&quot;|Общо || 3534 || 100.00 |- |align=&quot;left&quot;|[[Българи в България|Българи]] || 2078 || 58.80 |- |align=&quot;left&quot;|[[Турци в България|Турци]] || || |- |align=&quot;left&quot;|[[Цигани в България|Цигани]] || 179 || 5.06 |- |align=&quot;left&quot;|Други || || |- |align=&quot;left&quot;|Не се самоопределят || 9 || 0.25 |- |align=&quot;left&quot;|Не отговорили || 1259 || 35.62 |} == Религии == [[Файл:Brestovitsa-church.jpg|мини|200px|Църквата „Свети Тодор Тирон“]] Върху основите на старата, разрушена от придошлото дере [[църква]], през [[1848]] г. е поставен първият камък на новата – ''[[Тодор Тирон|Свети Тодор Тирон]]'', осветена на [[25 август]] [[1851]] г. Църквата е изградена от дялан камък и е достатъчно голяма да приеме при богослужение цялото тогавашно население на селото. [[икона|Иконите]] са изографисани от иконописците [[Димитър Зограф]] и [[Никола Зограф]] – баща и син от [[Самоков]]. == Обществени институции == === Училище и детска градина === Началото на училищното дело е поставено през [[1800]] г. в учебна килия. Първата училищна сграда е построена за месеци от брестовичани през [[1835]] г., а първият учител е поп Иван от Котаровия род. Днес Основно училище ''[[Христо Ботев]]'' разполага с три сгради и богата учебно-материална база. === Читалище === [[Файл:Brestovitsa-community-centre.jpg|мини|200px|Читалището на Брестовица]] Читалище „Съзнание“ в с.Брестовица е създадено през [[1873]] г. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с траен интерес и познания в областта на фолклора. [[песен|Песните]] и [[танц]]ите, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската. Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица – [[коледуване]], [[бъднуване]], [[къпънки]], [[туйкане]]. Особено място заема представянето на ритуала [[зарязване]], свързан с празника на селото – [[Трифон Зарезан]] – обвързан с основния поминък на населението – [[лозарство]]то. Към читалището функционират: * самодеен младежки танцов ансамбъл ''Тракийци'' с много богата дейност и изяви в страната и чужбина; * детски танцов състав за народни танци с участия в общински и регионални прегледи на художествената самодейност; * женска певческа група за народни песни с богат репертоар и издаден компакт диск със 17 народни песни; * женска певческа група за стари градски песни. == Спорт == [[Спорт]]ното движение в с. Брестовица възниква през 20-те години на [[20 век]], под формата на [[гимнастика|гимнастически]] дружества и [[футбол]]ни отбори. През [[1950]] г. е основано „Дружество за физическа култура и спорт“, познато след това в цялата страна като физкултурно дружество „Виктор“. То развива [[баскетбол]], футбол, [[шахмат]] и [[борба]]. От Брестовица тръгва спортната кариера на [[Ваня Гешева]] в [[кану-каяк]]а – първият български олимпиец с три медала от една [[Олимпиада (хронология)|Олимпиада]], а в академичното гребане победи жъне [[Магдалена Булгурова-Георгиева]]. Спортният дух, масовото участие и високите постижения на спортистите налага изграждането на модерна база. През [[1982]] г. в двора на училището започва изграждането на нова спортна зала с баскетболно игрище и 250 места за зрители. В нея се провеждат часовете по физическо възпитание и тренировките на баскетболните отбори. == Културни и природни забележителности == === Вилна зона „Бряновщица“ === Красивата природа, чистите води и природни дадености са предпоставка за създаването на вилна зона „Бряновщица“, намираща се на 12 км от Брестовица и на 930 м надморска височина. Районът предлага богато растително разнообразие от бор, ела, габър, леска, дъб и др. Днес вилна зона „Бряновщица“, разполага с 240 частни вили и през нея целогодишно преминават около 5000 почиващи и туристи. === Кулата === „Кулата“ в местността Бряновщица е централна част от руините на [[чифлик]]а на [[тъмръш]]кия властелин Ахмед ага, владял 18 села от територията на днешната [[община Родопи]] по време на османското владичество. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец е внушителен с развалините си до днес. Неговите зъбести стени, белите комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват за богатството и влиянието на стопанина. === Ловна хижа === Ловна хижа „Бряновщица“ е построена през [[1935]] г. с ентусиазма на ловците и населението на Брестовица. Масивната сграда от два етажа е изградена от камък. Още от откриването ѝ се използва за отдих и туризъм не само от населението на Брестовица, но и други любители на чистия въздух, спокойствието и тишината. Многократно са организирани детски и младежки лагери. == Редовни събития == * [[1 януари]] – [[Сурвакане]]. Децата обикалят селото и сурвакат, наричайки за здраве и берикет. Сурвачките са направени от [[дрян]], окрасени с [[пуканки]], [[люта чушка]], [[чесън]], [[вълна (материя)|вълна]]. Стопаните даряват децата с пари, орехи, плодове и др. * [[6 януари]] – [[Богоявление]] (Йордановден) – [[водосвет]] и хвърляне на кръста в ритуална чешма „Двете реки“. На този ден [[кумец|кумците]] ходят на гости у кумовете и искат прошка. * [[7 януари]] – [[Ивановден]] – „Къпънки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“. * [[21 януари]] – [[Бабинден]] (ден на родилната помощ). Общоселски женски празник. Акушерките и лекарите, придружени от жените на Брестовица и музика се отправят към ритуалната чешма „Двете реки“, където се извършва ритуалното къпане на акушерките от млади родилки. Тържеството продължава с общоселско женско веселие. * [[13 февруари]] – Тържествен концерт, организиран от читалище „Съзнание“, посветен на празника на селото – Трифон Зарезан. * [[14 февруари]] – [[Трифон Зарезан]] – празник на селото. Основният обред – [[зарязване]] на [[лозе|лозята]] в Брестовица се извършва от години на 14 февруари с шествие. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода. Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие. И така – ножиците са наострени, бъклиците са пълни, лозето очаква своите стопани. * [[13 март]] (датата се мени по църковния календар) – [[Сирни заговезни]] – обичай „Туйкане“. Обичаят „Туйкане“ се провежда в деня на Сирни заговезни. Според етнографски проучвания другаде в България подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция, няма. Свидетели сме на оригинален обичай-изява на езическа непосредственост и еротична чувственост на младите сърца, сред романтичния декор на нощните огньове. * [[1 май]] (датата се мени по църковния календар) – [[Великден]] – семеен празник. На този ден във всяка къща се приготвя печено агне. Селото усъмва с аромат на печено агне по брестовишки. Младоженците ходят на каниска в домовете на кумовете. * [[24 май]] – Ден на българската писменост и култура. Общоселско тържество организирано от читалище „Съзнание“. * [[15 август]] – [[Голяма Богородица]] – общоселски [[събор]] в местостта „Бряновщица“, „Празник на родовата памет“, Празник на параклис „Света Богородица“, във връзка с неговото освещаване от негово Високо Преосвещенство Метрополит Арсений. * [[14 септември]] – [[Кръстовден]] – ритуално откриване на [[гроздобер]]а. * [[1 ноември]] – Ден на народните будители – тържество. * [[23 декември|23]] – [[25 декември]] – Коледни тържества * [[31 декември]] – Тържествено посрещане на Нова година на площада == Личности == * Васил Даков, български революционер от ВМОРО, четник на [[Иван Наумов Алябака]]&lt;ref&gt;[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53]&lt;/ref&gt; * [[Ганю Атанасов]] (1860 – 1935) – български военен деец, полковник * Георги Ташев, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]&lt;ref&gt;[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38]&lt;/ref&gt; * Димитър Тодоров, български революционер от ВМОРО, четник на [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]]&lt;ref&gt;[http://www.strumski.com/books/VMRO_Spisuk_na_Cheti.pdf „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38]&lt;/ref&gt; * [[Павел Джингаров]] (1912 – 1945) – български офицер, капитан, разстрелян от Народния съд. * [[Петър Петров (изобретател)|Петър Петров]] (1919 – 2003) – инженер, изобретил първия дигитален ръчен часовник. * [[Юри Буков]] (1923 – 2006) – един от големите пианисти на България. * [[Ваня Гешева]] (р. 1960) – олимпийски шампион по [[кану-каяк]]. * [[Магдалена Георгиева|Магдалена Болгурова-Георгиева]] (р. 1962) – състезателка по академично гребане. * Данаил Павлов Йовчев – учител, организатор на Септемврийското въстание (1923), съратник на Димитър Благоев. * [[Асен Шопов]] (р. 1933) – български режисьор и актьор == Други == Всестранна [[кооперация]] „Нов живот“ е създадена през [[1908]] г. Собственик е на [[винарска изба]], пострена през [[1943]] г. със средства на брестовичани и е с капацитет 3 500 000 [[литър|литра]] [[вино]]. За добрите вкусови качества на виното съществена роля играят благоприятните за отглеждане на лозя условия в района. Най-старата винарска изба в с. Брестовица – „Мискет“ е създадена през [[1936]] г. като семейната изба от търговеца на вино [[Методи Хаджиянков]]. В с. Брестовица се намира и винарска изба „Тодоров“, специализирана в производството само на червени вина, в бутикови серии, с ограничени количества. [[Земеделска кооперация]] „Брестовица“, създадена през 1992 г. с 462 член-кооператори. Собственик е на почивна база „Бряновщица“ – със 768 m² застроена площ и 7 дка земя; с леглова база за 100 души и оборудвана кухня. Почивната база не се използва ефективно и дава възможност за включването ѝ при евентуално развитие на [[туризъм]] в селището. Ловно-рибарска дружинка „Глиган“ – с. Брестовица е организация с традиции основана през [[1897]] г. Днес тя наброява 116 организирани ловци, разполага с 58 000 дка ловна площ, изключително благоприятна за [[лов]]уване в полски райони на местен и прелетен полезен пернат и космат дивеч като: [[пъдпъдък]], [[гривек]], [[гургулица]], [[яребица]], [[фазан]], [[заек]]. В горския район се ловува предимно заек, [[сърна]], [[дива свиня]], [[лисица]], [[чакал]], [[дива котка]]. Благоприятни условия за лов предоставя ловната хижа, разположена в изключително живописна местност в Чернатишкия клон на средните Родопи, заобиколен с всички широколистни видове растителност, както и представители на иглолистни видове – бял и черен [[бор (рстение)|бор]], [[ела]]. == Кухня == В [[b:Готварска книга:Рецепти|Готварската ни уикикнига]] има още следните брестовишки рецепти: * [[b:Готварска книга: Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки|Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки]] * [[b:Готварска книга:Млечник|Млечник]] – традиционен брестовишки десерт * [[b:Готварска книга:Сладък суджук|Сладък суджук]] * [[b:Готварска книга:Басма|Басма]] * [[b:Готварска книга:Плакеда с болгур|Плакеда с болгур]] * [[b:Готварска книга:Трахана|Трахана]] == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == {{Commonscat-inline|Brestovitsa|село Брестовица}} * [http://www.predavatel.com/bg/3/brs.htm Радио и телевизия в Брестовица] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20090201075254/http://predavatel.com/bg/3/brs.htm |date=2009-02-01 }} {{Община Родопи}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Пловдив]] [[Категория:Населени места в община Родопи]]</div></summary> <author><name>212.72.212.23</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=3-%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0&diff=12111327</id> <title>3-та зенитно-ракетна бригада</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=3-%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0&diff=12111327"/> <updated>2024-01-22T11:10:31Z</updated> <summary type="html">212.72.221.121: /* Състав */ <hr /> <div>{{Военна част |име=3-та зенитно-ракетна бригада |картинка= |картинка_описание= |дати= 8 април 1963 г. |държава= [[България]] |allegiance= |клон= |тип= Военновъздушни сили на България, зенитно-ракетна бригада |роля= |размер= |командна_структура= |гарнизон=[[Ямбол]] (до 1968), [[Братово (област Бургас)|Братово]] (от 1968) |гарнизон_етикет= |прякор= |покровител= |мото= |цветове= |цветове_етикет= |марш= |талисман= |екипировка= |екипировка_етикет= |битки= |годишнини= |награди= |battle_honours= |командир1= |командир1_етикет= |командир2= |командир2_етикет= |командир3= |командир3_етикет= |известни_командири= }} '''3-та зенитно-ракетна бригада''' е военно формирование на [[Българската армия]]. == История == Бригадата е създадена с Постановление на МС №46 от 8 април 1963 г. Създава се на основата на Зенитно-ракетния полк в Горна Оряховица, Зенитно-артилерийския полк във Варна и Зенитно-артилерийския дивизион в Бургас. Първоначалният състав на бригадата е от 6 ракетни дивизиона и два технически дивизиона. Военнопощенския номер е 30300. Районът на покритие на бригадата е югоизточната част на България от Тополовград до Балчик. Оборудвана е с ракетни комплекси SA-75 и SA-75M. През 1974 и 1975 г. са създадени два нови ракетни дивизиона – Кичево (под.90460) и Галата (под.28010). По-късно ракетния дивизион в Кранево е преместен във Владиславово. През 1976 г. ракетния дивизион в Пчела е предислоциран в северно от квартал Лозово в Бургас. Същата година ракетния дивизион в Черноморец е преоборудван с ракети С-125M. През 1978 г. се променят военнопощенските номера на поделенията без дивизиона в Галата. Бригадата получава нов военнопощенски номер 32470. През 1979 г. дивизиона в Каменец е прехвърлен в района на Поморие и въоръжен с ракети С-125М. От 1985 г. дивизиона в Дебелт е превъоръжен с ракетни комплекси С-75М Волхов. Целта на промените е да създаде зоново покритие на Бургас и нефтохимическия завод.&lt;ref&gt;[http://www.infowsparcie.net/wria/o_autorze/bulgaria_wrop_vii_4_3.html Krzysztof Poplawski. Wojska rakietowe obrony powietrznej Bulgarii – wersja 1 (11/2010) Rozdzial VII-4-3]&lt;/ref&gt; == Състав == * Щаб – Ямбол (до 1968), [[Братово (област Бургас)|Братово]] (от 1968) * Ракетен дивизион – Кранево (под.70070), кв. &quot;Владиславово&quot;, гр. Варна (под. 22840 от 1978г.) * Ракетен дивизион – Камчия (под.70090) * Ракетен дивизион – Дебелт (под.70110) (под.28090 от 1978) * Ракетен дивизион – Каменец (под.70560) Поморие(под.22730 от 1978) * Ракетен дивизион – Черноморец (под.70570) (под.26720 от 1978) * Ракетен дивизион – Пчела (под.70580) Житарово(под.32500 от 1978) * Ракетен дивизион – Кичево (под.90460, от 1978 под.24630), създаден 1974 * Ракетен дивизион – Галата (под.28010), създаден 1975 * Технически дивизион – Русокастро (под.70190) (под.22600 от 1978) * Технически дивизион – Любен Каравелово (под.70220) (под.32550 от 1978) == Командири == Званията са към датата на заемане на длъжността: * Полковник Здравко Ангелов Велчев (1963 – 1968) * Полковник Кольо Монев Колев (1968 – 1973) * Полковник Денчо Минев Георгиев (1973 – 1980) * Полковник Мильо Тошев Карасавов (1980 – 1983) * Полковник [[Илия Илиев (генерал-майор)|Илия Илиев]] (1983 – 1990) * Полковник Кирил Йорданов Петков (1990 – 2000) * Полковник Танюш Стоянов Желязков (2000 – 2007) == Вижте също == * [[Ракетни войски на България]] == Източници == &lt;references /&gt; [[Категория:Български зенитно-ракетни бригади]] [[Категория:История на Бургас]] [[Категория:История на Варна]] [[Категория:Основани в България през 1963 година]]</div></summary> <author><name>212.72.221.121</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=3-%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0&diff=12105919</id> <title>3-та зенитно-ракетна бригада</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=3-%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B0&diff=12105919"/> <updated>2024-01-16T15:15:19Z</updated> <summary type="html">212.72.221.121: /* Състав */ <hr /> <div>{{Военна част |име=3-та зенитно-ракетна бригада |картинка= |картинка_описание= |дати= 8 април 1963 г. |държава= [[България]] |allegiance= |клон= |тип= Военновъздушни сили на България, зенитно-ракетна бригада |роля= |размер= |командна_структура= |гарнизон=[[Ямбол]] (до 1968), [[Братово (област Бургас)|Братово]] (от 1968) |гарнизон_етикет= |прякор= |покровител= |мото= |цветове= |цветове_етикет= |марш= |талисман= |екипировка= |екипировка_етикет= |битки= |годишнини= |награди= |battle_honours= |командир1= |командир1_етикет= |командир2= |командир2_етикет= |командир3= |командир3_етикет= |известни_командири= }} '''3-та зенитно-ракетна бригада''' е военно формирование на [[Българската армия]]. == История == Бригадата е създадена с Постановление на МС №46 от 8 април 1963 г. Създава се на основата на Зенитно-ракетния полк в Горна Оряховица, Зенитно-артилерийския полк във Варна и Зенитно-артилерийския дивизион в Бургас. Първоначалният състав на бригадата е от 6 ракетни дивизиона и два технически дивизиона. Военнопощенския номер е 30300. Районът на покритие на бригадата е югоизточната част на България от Тополовград до Балчик. Оборудвана е с ракетни комплекси SA-75 и SA-75M. През 1974 и 1975 г. са създадени два нови ракетни дивизиона – Кичево (под.90460) и Галата (под.28010). По-късно ракетния дивизион в Кранево е преместен във Владиславово. През 1976 г. ракетния дивизион в Пчела е предислоциран в северно от квартал Лозово в Бургас. Същата година ракетния дивизион в Черноморец е преоборудван с ракети С-125M. През 1978 г. се променят военнопощенските номера на поделенията без дивизиона в Галата. Бригадата получава нов военнопощенски номер 32470. През 1979 г. дивизиона в Каменец е прехвърлен в района на Поморие и въоръжен с ракети С-125М. От 1985 г. дивизиона в Дебелт е превъоръжен с ракетни комплекси С-75М Волхов. Целта на промените е да създаде зоново покритие на Бургас и нефтохимическия завод.&lt;ref&gt;[http://www.infowsparcie.net/wria/o_autorze/bulgaria_wrop_vii_4_3.html Krzysztof Poplawski. Wojska rakietowe obrony powietrznej Bulgarii – wersja 1 (11/2010) Rozdzial VII-4-3]&lt;/ref&gt; == Състав == * Щаб – Ямбол (до 1968), [[Братово (област Бургас)|Братово]] (от 1968) * Ракетен дивизион – Кранево (под.70070) * Ракетен дивизион – Камчия (под.70090) * Ракетен дивизион – Дебелт (под.70110) (под.28090 от 1978) * Ракетен дивизион – Каменец (под.70560) Поморие(под.22730 от 1978) * Ракетен дивизион – Черноморец (под.70570) (под.26720 от 1978) * Ракетен дивизион – Пчела (под.70580) Житарово(под.32500 от 1978) * Ракетен дивизион – Кичево (под.90460, от 1978 под.24630), създаден 1974 * Ракетен дивизион – Галата (под.28010), създаден 1975 * Технически дивизион – Русокастро (под.70190) (под.22600 от 1978) * Технически дивизион – Любен Каравелово (под.70220) (под.32550 от 1978) == Командири == Званията са към датата на заемане на длъжността: * Полковник Здравко Ангелов Велчев (1963 – 1968) * Полковник Кольо Монев Колев (1968 – 1973) * Полковник Денчо Минев Георгиев (1973 – 1980) * Полковник Мильо Тошев Карасавов (1980 – 1983) * Полковник [[Илия Илиев (генерал-майор)|Илия Илиев]] (1983 – 1990) * Полковник Кирил Йорданов Петков (1990 – 2000) * Полковник Танюш Стоянов Желязков (2000 – 2007) == Вижте също == * [[Ракетни войски на България]] == Източници == &lt;references /&gt; [[Категория:Български зенитно-ракетни бригади]] [[Категория:История на Бургас]] [[Категория:История на Варна]] [[Категория:Основани в България през 1963 година]]</div></summary> <author><name>212.72.221.121</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82&diff=12081664</id> <title>Първият ми живот</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82&diff=12081664"/> <updated>2023-12-21T14:15:15Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: /* В България */ <hr /> <div>{{ТВ продукция | Име на български = Първият ми живот | Име в оригинал = 이번 생은 처음이라 | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Романтичен филм|Романтика]]&lt;br /&gt;[[Комедия]]&lt;br /&gt;[[Драма]] | Създател(и) = Studio Dragon | Сценарий = Юн Нан-джунг | Режисура = Парк Джун-хва | Камера = | Актьори = [[И Мин-ки]]&lt;br /&gt;[[Джунг Со-мин]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{KOR}} | Език = [[Корейски език|Корейски]] | Сезони = | Епизоди = 16 | Изпълнителен продуцент = И Джунг-хи | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = MI Inc. | Времетраене = 60 – 80 минути | Дистрибуция = tvN | ТВ Канал = [[Ти Ви Ен|tvN]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 9 октомври – 28 ноември 2017 г. | Официален уебсайт = http://program.tving.com/tvn/tvnfirstlife/ | Страница в IMDb = 7278588 | Страница в TV.com = }} '''„Първият ми живот“''' ({{lang|ko|이번 생은 처음이라}}, ''Ibeon Saengeun Cheoeumira''; {{lang|en|Because This Is My First Life}}) е [[Южна Корея|южнокорейски]] [[сериал]] с участието на [[И Мин-ки]] и [[Джунг Со-мин]].&lt;ref name=&quot;Ref1&quot;&gt;{{cite news|last1=Lee|first1=Seung-mi|url=http://entertain.naver.com/read?oid=076&amp;aid=0003131757|title=&amp;#91;공식&amp;#93;정소민X이민기, tvN '이번 생은 처음이라' 첫 로코 호흡|website=Naver|publisher=Sports Chosun|access-date=August 19, 2017|language=ko}}&lt;/ref&gt; Излъчваше се по [[Ти Ви Ен|tvN]] от 9 октомври до 28 ноември 2017 г. всеки понеделник и вторник от 21:30 за 16 епизода.&lt;ref&gt;{{cite news|url=http://www.hancinema.net/jung-so-min-and-lee-min-ki-in-this-life-is-our-first-life-108523.html|title=Jung So-min and Lee Min-ki in „This Life Is Our First Life“|website=Hancinema|publisher=Dailian|access-date=August 19, 2017}}&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{cite news|url=http://entertain.naver.com/read?oid=014&amp;aid=0003853983|title=정소민·이민기, '이번 생은 처음이라 남녀주인공 확정 (공식입장)|website=Naver|publisher=The Financial News|access-date=August 19, 2017|language=ko}}&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{cite news|url=http://www.hancinema.net/esom-kim-ga-eun-i-and-park-byung-eun-signed-up-for-drama-this-life-is-our-first-life-108918.html|title=Esom, Kim Ga-eun-I, and Park Byung-eun signed up for drama „This Life Is Our First Life“|website=Hancinema|publisher=Nate|access-date=August 19, 2017}}&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{cite news|last1=Bae|first1=Seung-hoon|url=http://koreajoongangdaily.joins.com/news/article/article.aspx?aid=3036727|title=Jung So-min, Lee Min-ki join tvN fall drama|website=Korea JoongAng Daily|publisher=JoongAng Ilbo|access-date=September 3, 2017}}&lt;/ref&gt; == Сюжет == Служител на информационните технологии и социално неудобен Нам Се-хи се сключва брачен договор за две години с бездомната писателка Юн Джи-хо. И двете страни се съгласяват с условията да бъдат просто наемодател и наемател. Те планират да споделят апартамента въз основа на общи цели и ценности, но без никакви чувства. Нещата не вървят по план, тъй като съквартирантите стават жертва на личните си травми, социални очаквания и семейни намеси. Сериалът също така проследява живота на приятелите на Се-хи и Джи-хо и техните различни гледни точки към любовта и брака. == Актьори == * [[И Мин-ки]] като ''Нам Се-хи'' * [[Джунг Со-мин]] като ''Юн Джи-хо'' * [[Исом]] като ''У Су-джи'' * [[Пак Биунг-йон]] като ''Ма Санг-гу'' * [[Ким Га-йон]] като ''Янг Хо-ран'' * [[Ким Мин Сок]] като Сим Уон-сок. == В България == В [[България]] сериалът е излъчен от 10 август 2021 г. по [[bTV Lady]]. == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == * [http://program.tving.com/tvn/tvnfirstlife/ Официален уебсайт] * {{imdb title|6516076}} [[Категория:Южнокорейски сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Комедийни сериали]] [[Категория:Сериали на Ти Ви Ен]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82&diff=12081662</id> <title>Първият ми живот</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BC%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82&diff=12081662"/> <updated>2023-12-21T14:13:58Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: /* Сюжет */ <hr /> <div>{{ТВ продукция | Име на български = Първият ми живот | Име в оригинал = 이번 생은 처음이라 | Картинка = | Обяснение към снимката = | Жанр = [[Романтичен филм|Романтика]]&lt;br /&gt;[[Комедия]]&lt;br /&gt;[[Драма]] | Създател(и) = Studio Dragon | Сценарий = Юн Нан-джунг | Режисура = Парк Джун-хва | Камера = | Актьори = [[И Мин-ки]]&lt;br /&gt;[[Джунг Со-мин]] | Начална мелодия = | Крайна мелодия = | Страна = {{KOR}} | Език = [[Корейски език|Корейски]] | Сезони = | Епизоди = 16 | Изпълнителен продуцент = И Джунг-хи | Изпълнителни продуценти = | Продуцент(и) = MI Inc. | Времетраене = 60 – 80 минути | Дистрибуция = tvN | ТВ Канал = [[Ти Ви Ен|tvN]] | Формат на картината = 1080i [[HDTV]] | Формат на звука = [[Стереофоничен звук|Стерео]] | Излъчване = 9 октомври – 28 ноември 2017 г. | Официален уебсайт = http://program.tving.com/tvn/tvnfirstlife/ | Страница в IMDb = 7278588 | Страница в TV.com = }} '''„Първият ми живот“''' ({{lang|ko|이번 생은 처음이라}}, ''Ibeon Saengeun Cheoeumira''; {{lang|en|Because This Is My First Life}}) е [[Южна Корея|южнокорейски]] [[сериал]] с участието на [[И Мин-ки]] и [[Джунг Со-мин]].&lt;ref name=&quot;Ref1&quot;&gt;{{cite news|last1=Lee|first1=Seung-mi|url=http://entertain.naver.com/read?oid=076&amp;aid=0003131757|title=&amp;#91;공식&amp;#93;정소민X이민기, tvN '이번 생은 처음이라' 첫 로코 호흡|website=Naver|publisher=Sports Chosun|access-date=August 19, 2017|language=ko}}&lt;/ref&gt; Излъчваше се по [[Ти Ви Ен|tvN]] от 9 октомври до 28 ноември 2017 г. всеки понеделник и вторник от 21:30 за 16 епизода.&lt;ref&gt;{{cite news|url=http://www.hancinema.net/jung-so-min-and-lee-min-ki-in-this-life-is-our-first-life-108523.html|title=Jung So-min and Lee Min-ki in „This Life Is Our First Life“|website=Hancinema|publisher=Dailian|access-date=August 19, 2017}}&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{cite news|url=http://entertain.naver.com/read?oid=014&amp;aid=0003853983|title=정소민·이민기, '이번 생은 처음이라 남녀주인공 확정 (공식입장)|website=Naver|publisher=The Financial News|access-date=August 19, 2017|language=ko}}&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{cite news|url=http://www.hancinema.net/esom-kim-ga-eun-i-and-park-byung-eun-signed-up-for-drama-this-life-is-our-first-life-108918.html|title=Esom, Kim Ga-eun-I, and Park Byung-eun signed up for drama „This Life Is Our First Life“|website=Hancinema|publisher=Nate|access-date=August 19, 2017}}&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{cite news|last1=Bae|first1=Seung-hoon|url=http://koreajoongangdaily.joins.com/news/article/article.aspx?aid=3036727|title=Jung So-min, Lee Min-ki join tvN fall drama|website=Korea JoongAng Daily|publisher=JoongAng Ilbo|access-date=September 3, 2017}}&lt;/ref&gt; == Сюжет == Служител на информационните технологии и социално неудобен Нам Се-хи се сключва брачен договор за две години с бездомната писателка Юн Джи-хо. И двете страни се съгласяват с условията да бъдат просто наемодател и наемател. Те планират да споделят апартамента въз основа на общи цели и ценности, но без никакви чувства. Нещата не вървят по план, тъй като съквартирантите стават жертва на личните си травми, социални очаквания и семейни намеси. Сериалът също така проследява живота на приятелите на Се-хи и Джи-хо и техните различни гледни точки към любовта и брака. == Актьори == * [[И Мин-ки]] като ''Нам Се-хи'' * [[Джунг Со-мин]] като ''Юн Джи-хо'' * [[Исом]] като ''У Су-джи'' * [[Пак Биунг-йон]] като ''Ма Санг-гу'' * [[Ким Га-йон]] като ''Янг Хо-ран'' * [[Ким Мин Сок]] като Сим Уон-сок. == В България == В [[България]] сериалът започва на 10 август 2021 г. по [[bTV Lady]]. == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == * [http://program.tving.com/tvn/tvnfirstlife/ Официален уебсайт] * {{imdb title|6516076}} [[Категория:Южнокорейски сериали]] [[Категория:Драматични сериали]] [[Категория:Комедийни сериали]] [[Категория:Сериали на Ти Ви Ен]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BA_%D0%9C%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B3&diff=12060567</id> <title>Пак Мин-йонг</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BA_%D0%9C%D0%B8%D0%BD-%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B3&diff=12060567"/> <updated>2023-12-03T12:30:14Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: Добавяне на нова роля <hr /> <div>{{Личност | име = Пак Мин-йонг | име-оригинал = | категория = актьор | описание = | портрет = | портрет-описание = | националност = {{Южна Корея}} | работил = | вложки = {{Личност/Актьор | категория = актьор | период-на-активност = | значими роли = | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | театрални награди = }} | брак = | деца = | сайт = [http://www.namooactors.com/bbs/board.php?bo_table=nm5001&amp;ckattempt=1 www.namooactors.com/] }} '''Пак Мин-йонг''' (родена на 4 март 1986) е южнокорейска актриса.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://people.search.naver.com/search.naver?where=nexearch&amp;sm=tab_ppn&amp;query=박민영&amp;os=135141&amp;ie=utf8&amp;key=PeopleService|title=박민영 :: 네이버 인물검색|website=Naver|language=ko|accessdate=2017-10-09}}&lt;/ref&gt; Талантът и разцъфва в исторически-костюмната драма ''Sungkyunkwan Scandal'' (2010) и оттогава участва в телевизионните сериали ''[[Градски ловец]]'' (2011), ''Glory Jane'' (2011), ''Dr. Jin'' (2012), ''A New Leaf'' (2014), ''[[Лечителят]]'' (2014 – 2015), ''[[Запомни (ТВ сериал)|Помня]]'' (2015 – 2016), ''[[Кралица за седем дена]]'' (2017), ''[[Какво не е наред със секретарката Ким]]'' (2018), ''[[Нейният личен живот]]'' (2019) и ''I'll Go to You When the Weather is Nice'' (2020). == Личен живот == През 2011 има връзка с [[И Мин-хо]], с когото си партнира в сериала „Градски ловец“, но в началото на 2012 г. връзката им приключва.&lt;ref name=&quot;soompi77&quot;&gt;[http://www.soompi.com/2011/08/23/lee-min-ho-and-park-min-young-found-to-be-dating-for-a-month/ Lee Min Ho and Park Min Young Found to Be Dating for a Month]&lt;/ref&gt; == Образование == През февруари 2013 г. тя завършва Сеулския университет Донгук със специалност „Театър“.&lt;ref name=merit&gt;{{cite web|title=Actress Park Min-young attends a graduation ceremony at Dongguk University in Seoul|url=http://english.chosun.com/svc/view.html?contid=2013021600413&amp;catid=C|work=[[The Chosun Ilbo]]|accessdate=2013-05-12|date=16 February 2013|archive-url=https://web.archive.org/web/20130420213453/http://english.chosun.com/svc/view.html?contid=2013021600413&amp;catid=C|archivedate=20 April 2013|url-status=dead|архив_дата=2013-04-20|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130420213453/http://english.chosun.com/svc/view.html?contid=2013021600413&amp;catid=C}}&lt;/ref&gt; == Филмография == === Филми === {| class=&quot;wikitable&quot; |- ! width=10| Година ! Заглавие ! Роля ! Бележки |- | 2011 || ''Котката (The Cat)'' || So-yeon | &lt;ref&gt;{{cite web|url=http://www.asiae.co.kr/news/view.htm?idxno=2011031108535584416|title=Park Min-young finishes shooting upcoming horror film|date=11 March 2011|website=10Asia}}&lt;/ref&gt; |} === Сериали === [[Файл:김비서가 왜그럴까 제작발표회 박민영.jpg|мини|дясно|Пак Мин йонг на пресконференцията на ''[[Какво не е наред със секретарката Ким]]'']] {| class=&quot;wikitable sortable&quot; |- ! Year ! Title ! Role ! Network |- | 2006–07 || ''Висок ритник (High Kick!)'' || Kang Yoo-mi || [[Munhwa Broadcasting Corporation|MBC]] |- | 2007 || ''Аз съм Сам (I Am Sam)'' || Yoo Eun-byul || rowspan=2|[[KBS2]] |- | 2008 || ''Hometown of Legends'' &lt;br/&gt; &quot;Gumiho (Nine-tailed Fox)&quot; || Lee Myung-ok ([[Gumiho]]) |- | 2009 || ''[[Ja Myung Go]]'' || Princess Ra-hee || [[Seoul Broadcasting System|SBS]] |- | rowspan=2|2010 || ''Running, Gu'' || Moon Haeng-joo || [[Munhwa Broadcasting Corporation|MBC]] |- | ''[[Sungkyunkwan Scandal]]'' || Kim Yoon-hee / Kim Yoon-shik || [[KBS2]] |- | rowspan=2|2011 || ''Градски ловец (City Hunter)'' || Kim Na-na || [[Seoul Broadcasting System|SBS]] |- | ''Великолепната Джейн (Glory Jane)'' || Yoon Jae-in || [[KBS2]] |- | 2012 || ''Д-р Жин(Dr. Jin)'' || Yoo Mi-na / Hong Young-rae || rowspan=2|[[Munhwa Broadcasting Corporation|MBC]] |- | 2014 || ''A New Leaf'' || Lee Ji-yoon |- | 2014–15 || ''Лечител (Healer)'' || Chae Young-shin / Oh Ji-an || [[KBS2]] |- | 2015–16 || ''Помня(Remember)'' || Lee In-a || [[Seoul Broadcasting System|SBS]] |- | 2017 || ''Кралица за седем дни (Queen for Seven Days)'' || [[Queen Dangyeong|Shin Chae-kyung]] || [[KBS2]] |- | 2018 || ''[[Какво не е наред със секретарката Ким]] (What's Wrong with Secretary Kim)'' || Kim Mi-so || rowspan=2|[[TVN (South Korea)|tvN]] |- | 2019 || ''[[Нейният личен живот]](Her Private Life)'' || Sung Duk-mi |- | 2020 || ''Когато времето е хубаво (When the Weather Is Fine)'' || Mok Hae-won || [[JTBC]] |- | 2022 || ''Forecasting Love and Weather'' || Jin Ha-Kyung || [[JTBC]] |- | 2022 || ''Любов по договор (Love in Contract)'' || Choi Sang-eun || [[TVN (South Korea)|tvN]] |- | rowspan=2|TBA || ''Braveness of the Ming'' || Xie Yu Fei || [[LeTV]] |- |''City of Time'' || Xu Zhen || [[Dragon Television|Dragon TV]] |} == Източници == &lt;references /&gt; {{нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Парк, Мин-йонг}} [[Категория:Южнокорейски актьори и актриси]] [[Категория:Родени в Сеул]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80&diff=12002644</id> <title>Тумор</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80&diff=12002644"/> <updated>2023-10-19T09:58:51Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: <hr /> <div>Терминът '''тумор''' (от [[латински]]: ''подутина'') основно се използва за название на анормално нарастване на [[тъкан (биология)|тъкани]]. == Характеристика == Туморите са новообразувания, които са резултат на неограничено, нерегулирано и неконтролирано от организма размножаване на [[Клетка|клетки]], които не достигат фаза на съзряване и диференциране. Те могат да възникнат във всички тъкани на човешкия организъм. Първия човек с тумор е Христо Недялков от Сливен 9д клас == Видове == Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега: * проникване: [[клетки]]те на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан; * разрушаване: разрушават съседната тъкан; * метастазиране: пренасят се благодарение на [[Кръвоносни съдове|кръвоносните]] и [[Лимфни съдове|лимфните съдове]] и образуват [[метастаза|метастази;]] * инвазия: проникване в органа [[гостоприемник]] чрез специфична ензимна активност на туморните клетки. Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез [[хистология|хистологично]] изследване ([[биопсия]]). === Доброкачествени тумори === При доброкачествените тумори има предимно тъканен атинизъм, т.е. туморът прилича на тъканта, от която произхожда.&lt;ref name=&quot;:0&quot;&gt;Манчева, Н, ''Обща патология, 1979''&lt;/ref&gt; Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в [[Човешки мозък|мозъка]]. Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачествени. Наименованията на доброкачествените тумори са: * епителни – покривен [[Епителна тъкан|епител]] (папиломи), от жлезист епител (аденоми); * мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом; * [[нервна система]] – менингиом, неврином; * [[Кръвоносни съдове|кръвоносни]] и [[лимфни съдове]] – хемангиоми и лимфангиоми. === Злокачествени тумори === {{Основна|Рак (болест)}} Злокачествените тумори се характеризират със силен клетъчен атипизъм, т.е. туморните клетки почти не приличат на клетките, от които произхождат.&lt;ref name=&quot;:0&quot; /&gt; Злокачествените тумори се делят на [[карцином]]и и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от [[съединителна тъкан]]. Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. [[рак на гърдата]]. Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан ([[Левкемия|левкемии]] и [[Лимфома|лимфоми]]) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – [[анемия]], умора, подути жлези ([[Лимфен възел|лимфни възли]]), нарушения в [[Кръвна картина|кръвната картина]] и [[кръвосъсирване]]то. Наименования на злокачествените тумори са: * епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми; * мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком; * нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином; * кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми; * кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми. == Причинители == Туморите се причиняват от [[мутация]] на [[ДНК]] на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от [[Мутация|мутации]]. Мутации, които активират [[онкоген]]и или потискат туморопотискащите [[ген]]и, могат евентуално да доведат до тумор. Клетките имат механизми, които поправят ДНК, и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване ([[апоптоза]]), ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един туморопотискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации. Има и хипотеза, че много от видовете рак, наблюдавани при хората, са причинени от вирусни инфекции. == Вижте също == * [[Онкология]] [[Категория:Онкологични заболявания| ]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80&diff=11962998</id> <title>Тумор</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80&diff=11962998"/> <updated>2023-10-09T07:18:22Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: <hr /> <div>Терминът '''тумор''' (от [[латински]]: ''подутина'') основно се използва за название на анормално нарастване на [[тъкан (биология == Характеристика == Туморите са новообразувания, които са резултат на неограничено, нерегулирано и неконтролирано от организма размножаване на [[Клетка|клетки]], които не достигат фаза на съзряване и диференциране. Те могат да възникнат във всички тъкани на човешкия организъм. == Видове == Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега: * проникване: [[клетки]]те на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан; * разрушаване: разрушават съседната тъкан; * метастазиране: пренасят се благодарение на [[Кръвоносни съдове|кръвоносните]] и [[Лимфни съдове|лимфните съдове]] и образуват [[метастаза|метастази;]] * инвазия: проникване в органа [[гостоприемник]] чрез специфична ензимна активност на туморните клетки. Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез [[хистология|хистологично]] изследване ([[биопсия]]). === Доброкачествени тумори === При доброкачествените тумори има предимно тъканен атинизъм, т.е. туморът прилича на тъканта, от която произхожда.&lt;ref name=&quot;:0&quot;&gt;Манчева, Н, ''Обща патология, 1979''&lt;/ref&gt; Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в [[Човешки мозък|мозъка]]. Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачествени. Наименованията на доброкачествените тумори са: * епителни – покривен [[Епителна тъкан|епител]] (папиломи), от жлезист епител (аденоми); * мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом; * [[нервна система]] – менингиом, неврином; * [[Кръвоносни съдове|кръвоносни]] и [[лимфни съдове]] – хемангиоми и лимфангиоми. === Злокачествени тумори === {{Основна|Рак (болест)}} Злокачествените тумори се характеризират със силен клетъчен атипизъм, т.е. туморните клетки почти не приличат на клетките, от които произхождат.&lt;ref name=&quot;:0&quot; /&gt; Злокачествените тумори се делят на [[карцином]]и и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от [[съединителна тъкан]]. Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. [[рак на гърдата]]. Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан ([[Левкемия|левкемии]] и [[Лимфома|лимфоми]]) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – [[анемия]], умора, подути жлези ([[Лимфен възел|лимфни възли]]), нарушения в [[Кръвна картина|кръвната картина]] и [[кръвосъсирване]]то. Наименования на злокачествените тумори са: * епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми; * мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком; * нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином; * кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми; * кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми. == Причинители == Туморите се причиняват от [[мутация]] на [[ДНК]] на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от [[Мутация|мутации]]. Мутации, които активират [[онкоген]]и или потискат туморопотискащите [[ген]]и, могат евентуално да доведат до тумор. Клетките имат механизми, които поправят ДНК, и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване ([[апоптоза]]), ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един туморопотискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации. Има и хипотеза, че много от видовете рак, наблюдавани при хората, са причинени от вирусни инфекции. == Вижте също == * [[Онкология]] [[Категория:Онкологични заболявания| ]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80&diff=11962995</id> <title>Тумор</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%BC%D0%BE%D1%80&diff=11962995"/> <updated>2023-10-09T07:16:48Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: <hr /> <div>Терминът '''тумор''' (от [[латински]]: ''подутина'') основно се използва за название на анормално нарастване на [[тъкан (биология)|тъкани]].Първият човек с тумор се казва Данислав Славов == Характеристика == Туморите са новообразувания, които са резултат на неограничено, нерегулирано и неконтролирано от организма размножаване на [[Клетка|клетки]], които не достигат фаза на съзряване и диференциране. Те могат да възникнат във всички тъкани на човешкия организъм. == Видове == Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по четири отличителни белега: * проникване: [[клетки]]те на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан; * разрушаване: разрушават съседната тъкан; * метастазиране: пренасят се благодарение на [[Кръвоносни съдове|кръвоносните]] и [[Лимфни съдове|лимфните съдове]] и образуват [[метастаза|метастази;]] * инвазия: проникване в органа [[гостоприемник]] чрез специфична ензимна активност на туморните клетки. Точното определяне на характера на един тумор е възможно единствено чрез [[хистология|хистологично]] изследване ([[биопсия]]). === Доброкачествени тумори === При доброкачествените тумори има предимно тъканен атинизъм, т.е. туморът прилича на тъканта, от която произхожда.&lt;ref name=&quot;:0&quot;&gt;Манчева, Н, ''Обща патология, 1979''&lt;/ref&gt; Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в [[Човешки мозък|мозъка]]. Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачествени. Наименованията на доброкачествените тумори са: * епителни – покривен [[Епителна тъкан|епител]] (папиломи), от жлезист епител (аденоми); * мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом“ – липом, фибром, хондром, остеом; * [[нервна система]] – менингиом, неврином; * [[Кръвоносни съдове|кръвоносни]] и [[лимфни съдове]] – хемангиоми и лимфангиоми. === Злокачествени тумори === {{Основна|Рак (болест)}} Злокачествените тумори се характеризират със силен клетъчен атипизъм, т.е. туморните клетки почти не приличат на клетките, от които произхождат.&lt;ref name=&quot;:0&quot; /&gt; Злокачествените тумори се делят на [[карцином]]и и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от [[съединителна тъкан]]. Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки (метастази), обикновено след като са разраснали достатъчно. Има случаи, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер, се разсейва из организма, напр. [[рак на гърдата]]. Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан ([[Левкемия|левкемии]] и [[Лимфома|лимфоми]]) не могат да бъдат „опипани“. Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват – [[анемия]], умора, подути жлези ([[Лимфен възел|лимфни възли]]), нарушения в [[Кръвна картина|кръвната картина]] и [[кръвосъсирване]]то. Наименования на злокачествените тумори са: * епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител – аденокарциноми; * мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком“ – липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком; * нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен“, което означава „злокачествен“ – анапластичен менингиом, анапластичен неврином; * кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми; * кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми. == Причинители == Туморите се причиняват от [[мутация]] на [[ДНК]] на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от [[Мутация|мутации]]. Мутации, които активират [[онкоген]]и или потискат туморопотискащите [[ген]]и, могат евентуално да доведат до тумор. Клетките имат механизми, които поправят ДНК, и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване ([[апоптоза]]), ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите, които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един туморопотискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации. Има и хипотеза, че много от видовете рак, наблюдавани при хората, са причинени от вирусни инфекции. == Вижте също == * [[Онкология]] [[Категория:Онкологични заболявания| ]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11955073</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11955073"/> <updated>2023-10-06T08:47:45Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълване. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Никола Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Морава звезда кървава&quot; и &quot;Нестинарка&quot; по Константин Петканов &quot;Завещанието&quot; по сценарий на Никола Статков /СИФ &quot;Бояна&quot;/ &quot;Аз съм твоят брат&quot; /1991г./ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. Във всичките филми операторската работа е на Христо Вълев -Риц. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По-късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по-късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. &quot;Завещанието&quot; пак по сценарий на Тодор Статков /СИФ &quot;Бояна/ е с участието на легендарния изпълнител на Боримечката - Петко Карлуковски. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1945 - 2020 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка (филм)|Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Флейтата]] (тв, 1986) * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8&diff=11872585</id> <title>Курфали</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8&diff=11872585"/> <updated>2023-07-24T12:46:52Z</updated> <summary type="html">212.72.212.80: <hr /> <div>{{Селище инфо|Турция | име = Курфали | име-местно = Kurfallı | гео-ширина = 41.2017 | гео-дължина = 28.2631 | регион = Мармара | вилает = [[Истанбул (вилает)|Истанбул]] | площ = | височина = 252 | население = 800 | население-година = 2000 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Курфали''' ({{lang|tr|Kurfallı}}), (среща се като: Курфанли, Курфанлий, Кюрфали, Курфалъ) е село в европейската част ([[Източна Тракия]]) на [[Турция]], околия [[Силиврия]], вилает [[Истанбул (вилает)|Истанбул]]. == География == Селото е разположено на 82 км западно от град [[Истанбул]] и на 12 км от околийския център [[Силиврия]]. == История == ''Според'' доклада на Стойко Илиев и Тома Пенушев до Екзарх Йосиф I, от 10 юли 1910 г. свързан с проучване на българските села в Силиврийско и Чорленско, село Корфали или Курфалий е най-старото българско поселище в този край&lt;ref&gt;{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|first2=Стойко|last3=Трифонов|title=Историята на българите 1878 - 1944 в документи. Т. Ι. (1878-1912). София|year=1996|publisher=Изд. Просвета|isbn=954-01-0558-7|pages=24}}&lt;/ref&gt;. Курфали присъства в статистиката на професор [[Любомир Милетич]] от [[1912]] г. като българско село, без по-подробна информация за жителите му. Българските му жители се разменят с жителите на село [[Росина]] Търговишко, които са с Турско самосъзнание.&lt;ref&gt;[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.]&lt;/ref&gt; Това са случва с Указ № 139 на НЦВ Борис ΙΙΙ, който опрощава всички хазнови вземания на 37 мюсюлмански семейства от селото, предявили желание да напуснат България. Издаден е общ изселнически паспорт и билет за безплатен влак до Варна, а имотите им са обявени за държавна собственост. В бр. 120 на Държане вестник, от 04.06.1937 е публикуван пълен списък на всички изселени мюсюлмани от с. Росина, Поповска околия. == Личности == ; Починали в Курфали * {{флагче|България}} Стефан Андреев Кюркчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 март 1913 година&lt;ref&gt;ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72&lt;/ref&gt; == Източници == &lt;references /&gt; [[Категория:Села в околия Силиврия]]</div></summary> <author><name>212.72.212.80</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8&diff=11872582</id> <title>Курфали</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8&diff=11872582"/> <updated>2023-07-24T12:45:02Z</updated> <summary type="html">212.72.212.80: /* История */ <hr /> <div>{{Селище инфо|Турция | име = Курфали | име-местно = Kurfallı | гео-ширина = 41.2017 | гео-дължина = 28.2631 | регион = Мармара | вилает = [[Истанбул (вилает)|Истанбул]] | площ = | височина = 252 | население = 800 | население-година = 2000 | основаване = | пощенски-код = | телефонен-код = }} '''Курфали''' ({{lang|tr|Kurfallı}}) е село в европейската част ([[Източна Тракия]]) на [[Турция]], околия [[Силиврия]], вилает [[Истанбул (вилает)|Истанбул]]. == География == Селото е разположено на 82 км западно от град [[Истанбул]] и на 12 км от околийския център [[Силиврия]]. == История == ''Според'' доклада на Стойко Илиев и Тома Пенушев до Екзарх Йосиф I, от 10 юли 1910 г. свързан с проучване на българските села в Силиврийско и Чорленско, село Корфали или Курфалий е най-старото българско поселище в този край&lt;ref&gt;{{Цитат книга|last=Георгиев|first=Величко|first2=Стойко|last3=Трифонов|title=Историята на българите 1878 - 1944 в документи. Т. Ι. (1878-1912). София|year=1996|publisher=Изд. Просвета|isbn=954-01-0558-7|pages=24}}&lt;/ref&gt;. Курфали присъства в статистиката на професор [[Любомир Милетич]] от [[1912]] г. като българско село, без по-подробна информация за жителите му. Българските му жители се разменят с жителите на село [[Росина]] Търговишко, които са с Турско самосъзнание.&lt;ref&gt;[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.]&lt;/ref&gt; Това са случва с Указ № 139 на НЦВ Борис ΙΙΙ, който опрощава всички хазнови вземания на 37 мюсюлмански семейства от селото, предявили желание да напуснат България. Издаден е общ изселнически паспорт и билет за безплатен влак до Варна, а имотите им са обявени за държавна собственост. В бр. 120 на Държане вестник, от 04.06.1937 е публикуван пълен списък на всички изселени мюсюлмани от с. Росина, Поповска околия. == Личности == ; Починали в Курфали * {{флагче|България}} Стефан Андреев Кюркчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 март 1913 година&lt;ref&gt;ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72&lt;/ref&gt; == Източници == &lt;references /&gt; [[Категория:Села в околия Силиврия]]</div></summary> <author><name>212.72.212.80</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_I_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BD&diff=11857451</id> <title>Мануил I Комнин</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_I_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BD&diff=11857451"/> <updated>2023-07-12T10:52:56Z</updated> <summary type="html">212.72.203.26: <hr /> <div>{{към пояснение|Мануил Комнин|Мануил Комнин|тип=личност}} {{Личност | име = | име-оригинал = | категория = монарх | описание = ''[[Император на Византия|византийски император]]'' | портрет = Manuel I Comnenus.jpg | портрет-описание = Изображение на Мануил I във византийска миниатюра | роден-място = | починал-място = | погребан = | вложки = {{Личност/Монарх | категория = монарх | период = [[1143]] – [[1180]] | предшественик = [[Йоан II Комнин]] | наследник = [[Алексий II Комнин]] | герб = }} | род = }} '''Мануил Комнин''' ({{lang|gkm|Μανουήλ Α' Κομνηνός}}) е [[византийски император]] от 1143 до 1180 г. == Произход и престолонаследник == Син е на [[Йоан II Комнин]] и унгарската принцеса [[Пирошка Арпад]]. Преди да стане император се отличава със смелостта си във войната със [[селджуци]]те, а баща му го обявява за престолонаследник, въпреки че има по-голям син, [[Исак Комнин (син на Йоан II Комнин)|Исак]]. == Управление == [[Файл:Hyperryron-Manuel I-sb1965.jpg|мини|ляво|[[Перпера]] на Мануил I Комнин]] Управлението на Мануил I Комнин се оказва повратен период в историята на [[Византийската империя]]. Когато идва на престола, той наследява империята в цветущо състояние, но заобиколена от външни предизвикателства и амбициозни конкуренти. В опит да утвърди авторитета и превъзходството на византийската държава, Мануил I води енергична и агресивна политика спрямо съседите си. Той успява да поддържа ромейската хегемония на [[Балканите]] и сред [[Кръстоносна държава|кръстоносните държави]], но в резултат на политическите си действия, той губи повечето си съюзници в [[Западна Европа]] и в крайна сметка търпи поражение срещу мюсюлманските сили в [[Мала Азия]], което отваря път към последвалия упадък на империята. Въпреки успехите и качествата му като пълководец, Мануил I Комнин не съумява да осъществи мечтата си да превърне Византия във великата сила, която е била при [[Юстиниан I]], но всъщност я завещава по-слаба и изтощена отколкото при възкачването си. === Първи години === Император Мануил I води настъпателна политика с цел да възстанови византийските земи на Балканите, Мала Азия, [[Сирия]] и [[Южна Италия]]. Неговите бляскави победи му носят много слава и възхвала, но малко допринасят за засилването на империята. В 1144 г. князът на кръстоносното [[княжество Антиохия]], [[Раймон дьо Поатие]], потвърждава [[васалитет]]а си към императора в [[Константинопол]]. През 1146 г. Мануил I предприема наказателна експедиция срещу [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] в Централна Мала Азия. Въпреки притесненията на населението, през 1147 – 1149 г. императорът пропуска войските на [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]] през византийска територия, като преминаването им до [[Светите земи]] става почти безпроблемно. === Война с норманите === В началния период от управлението на Мануил I, Византия се намира в добри отношения с основните католически държави – [[Германската империя]] и [[Френско кралство|Френското кралство]]. Но през 1147 – 1149 г. Мануил е изправен пред война с [[Роже II Сицилиански|Роже II]], норманския владетел на [[кралство Сицилия]], който завладява остров [[Корфу]] и някои градове в [[Гърция]]. Ромеите отблъскват нападението и изпращат войски в Южна Италия (1155). Въпреки сключения съюз с [[Папа|папата]] и споразумението за съдействие с германските имперски войски, византийските завоевания в Италия се оказват много нетрайни и под натиска на [[Нормани|норманите]] те са принудени да се изтеглят от там през 1158 г. Експедицията се оказва провал и голяма загуба на финансови средства. В следващите години опитите на Византия отново да придобие територии и влияние в Италия ще се окажат също толкова неуспешни. Мануил продължава да поддържа [[Ломбардска лига|Ломбардската лига]] и независимите италиански градове срещу домогванията на германските императори. === Поход към Антиохия === През 1156 г., новият княз на Антиохия, [[Рено дьо Шатийон]], издига претенции за неизпълнени финансови обещания спрямо византийския император. Под този предлог той напада и разграбва остров [[Кипър]]. В отговор Мануил I незабавно се отправя на наказателен поход, завладява [[Арменска Киликия]] (1158 – 59), чийто владетел е участвал в плячкосването на Кипър, след което навлиза в [[Сирия]] и окупира Антиохия. Рено дьо Шатийон е принуден да са подчини на императора като негов [[васал]], в замяна на което е оставен на власт. При завръщането си Мануил е изненадан от нападение на селджуците в [[Исаврия]], но удържа победа. === Балканска политика === На [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в 1150 – 1152 г. е потушено въстанието на [[сърби]]те, които отново потвърждават васалната си зависимост от императора. През 1151 – 1152 и 1163 – 1168 г. Мануил I води успешно настъпление в [[Кралство Унгария]], което също се признава за васал на Византия. Ромейските войски достигат до [[Трансилвания]] и [[Влахия]]. В Унгария е поставен верен на византийците крал. Повечето от източното Адриатическо крайбрежие е присъединено към империята. Византийската империя поддържа съюзни отношения с [[Киевска Рус]] и Галичкото княжество срещу степните [[печенеги]] и [[кумани]]. === Война в Египет === През 1169 г., с подкрепата на Византия, кръстоносният [[крал на Йерусалим]] организира експедиция срещу мюсюлманския [[Фатимиди|Фатимидски халифат]] в [[Египет]]. Целта на този амбициозен поход е да се установи християнски контрол над богатата страна, като според споразумението византийците щели да получат крайбрежието, а кръстоносците – вътрешната част на Египет. След неуспешната обсада на крепостта [[Дамиета]], между ромеи и кръстоносци се появяват неразбирателства, в резултат на което византийският флот се оттегля, но по пътя половината от него е унищожена в буря. Скоро след този поход ислямските владетели започват да се мобилизират и се обединяват за атака срещу нападащите ги християнски държави в [[Близкия изток]]. В Египет [[везир]]ът, и след това (от 1174 г.) султан Саладин ([[Салах ад-Дин]]) предприема експанзия в [[Палестина]] и Сирия. === Война срещу селджуците === [[Файл:Byzantium1180.png|мини|Територия на Византия, ок. 1180 г.]] Главният противник на Византия по времето на Мануил I Комнин са отново [[Селжукските турци|селджукските турци]]. В периода 1158 – 1161 година са водени серия от походи с променлив успех между ромеите и мюсюлманските владетели за надмощие в [[Мала Азия]]. В [[1176]] г. обаче Мануил I претърпява решително поражение в [[Битка при Мириокефалон|битката при Мириокефалон]] срещу [[Кълъч Арслан II]] и губи по-голямата част от армията си, след което осъзнава, че [[политика]]та му е нереалистична. В края на управлението си спира да се занимава с войни. Последиците от сражението при Мириокефалон са катастрофални – Византия отстъпва част от територията си, губи много от военната си сила и вече не може да се противопостави успешно на външните врагове. Въпреки това Мануил I Комнин успява да нанесе още няколко поражения на [[Тюркски племена|тюркските племена]], нахлули във [[Витиния]] през 1179 и 1180 г., като междувременно изпраща демонстративна военноморска експедиция до Египет в 1177 г. Умира през [[1180]] година. Наследен е от непълнолетния [[Алексий II Комнин]]. == Личност == Мануил I Комнин прилича на латинските барони: обича физическите упражнения, лова, турнирите, увлича се в схватки с копия с най-добрите франкски рицари. Когато пристига в Антиохия през 1159 г., той впечатлява тамошните рицари с висок ръст, голяма физическа сила, ловкост да си служи с оръжието. Участва с великолепен кон със златен чул в [[рицарски турнир]]и на брега на Оронт&lt;ref name=&quot;Дил&quot;&gt;{{cite book | title = Византия | last = Дил | first = Шарл | authorlink = Шарл Дил | coauthors = Алфред Рамбо | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = Издателска къща „Херодот“ | location = | isbn = | doi = | pages = | url = https://electronic-library.org/books/Book_0066.html | accessdate = 12 август 2021 | quote = | lang-hide = | lang = }}&lt;/ref&gt;{{rp|192}}Мануил прилича на същински франкски монарх. Той се заобикаля с латински съветници и с воини; включва в армията си много западноевропейски наемници и се интересува от западната култура и постижения. Византийската армия възприема западните дрехи, развлеченията и угощенията в императорския дворец наподобяват западните. По негово време в [[Константинопол]] надбягванията на Хиподрума отстъпват място на [[рицарски турнир]]и, в които участва и самият император. == Бракове и деца == [[Файл:Manuel1 Marie.jpg|мини|Мануил I Комнин с [[Мария Антиохийска]] (''Vatican Library, Rome'')]] ''Първи брак:'' през 1146 година за [[Берта фон Зулцбах]], роднина на [[Конрад III]]; умира през 1159 г., оставяйки две дъщери: * [[Мария Комнина (дъщеря на Мануил I Комнин)|Мария Комнина]] (1152 – 1182), съпруга на [[Рение Монфератски]] * Анна Комнина (1154 – 1158) ''Втори брак:'' през 1161 за [[Мария Антиохийска]], дъщеря на [[Раймон дьо Поатие]] и [[Констанс Антиохийска]]; тя ражда син: * [[Алексий II Комнин]], наследил престола през 1180 година Императорът има и няколко незаконни деца. == Източници == &lt;references /&gt; * [[Петър Мутафчиев]]: Из ''„Лекции по история на Византия“'' [http://www.istorianasveta.eu/index.php/история/средните-векове/византия/229-комнинова-византия-1081-1185.html?showall=&amp;start=3 Мануил I Комнин (1143 – 1180)] == Външни препратки == {{Commons|Manuel I Comnenus}} * [http://www.norshen.ru/?cmd=history&amp;page=manuil1 Мануил I Комнин] * [http://www.roman-emperors.org/mannycom.htm Andrew Stone: Manuel I Comnenus (A.D. 1143 – 1180)] {{пост начало}} {{пост|[[Византийски император]]|[[1143]]|[[1180]]|[[Йоан II Комнин]]|[[Алексий II Комнин]]}} {{пост край}} {{Римски императори}} [[Категория:Византийски императори]] [[Категория:Православни монарси]]</div></summary> <author><name>212.72.203.26</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11834146</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11834146"/> <updated>2023-06-21T12:09:54Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Стилистични грешки. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Никола Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Морава звезда кървава&quot; и &quot;Нестинарка&quot; по Константин Петканов &quot;Завещанието&quot; по сценарий на Никола Статков /СИФ &quot;Бояна&quot;/ &quot;Аз съм твоят брат&quot; /1991г./ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. Във всичките филми операторската работа е на Христо Вълев -Риц. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. &quot;Завещанието&quot; пак по сценарий на Тодор Статков /СИФ &quot;Бояна/ е с участието на легендарния изпълнител на Боримечката - Петко Карлуковски. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2020 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка (филм)|Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Флейтата]] (тв, 1986) * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD)&diff=11822101</id> <title>Речица (квартал на Сливен)</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0_(%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD)&diff=11822101"/> <updated>2023-06-09T13:18:43Z</updated> <summary type="html">212.72.202.142: <hr /> <div>{{към пояснение|Речица}} {{Селище инфо|България | вид = квартал | изглед = Rechitsa Quarter.jpg | област = Област Сливен | община = [[Община Сливен]] | част-от = [[Сливен]] | площ = | основаване = | карта3 = България Сливен2 | карта3-текст = Сливен }} [[Файл:Rechitza Quarter in Sliven.jpg|мини|ляво|200п]] [[Файл:Rechitsa Landscape.JPG|мини|250п|Лозя северно от квартала. Наблизо минават Подбалканският първокласен път и Подбалканската железопътна линия]] '''Речица''' (до 1945 г.: '''Рѣчица''') е [[квартал]] на град [[Сливен]], [[България]].E selo == Местоположение == Намира се на 5 км югозападно от центъра на [[Сливен]], а на 2,5 км югозападно от квартала са разположени [[Сливенски минерални бани|Сливенските минерални бани]] и р.[[Тунджа]]. Има изглед към [[Стара планина]]. Покрай него минават първокласните пътища [[София]] – [[Бургас]] (Подбалкански първокласен път) и шосето Бургас – [[Сливен]] – [[Стара Загора]] – [[Пловдив]] – София. == История == Населеното място е с петвековна история. * [[1479]] г.: споменато е като '''Чаирли''' ([[турски език|тур]]. Çayırli)&lt;sup&gt;&lt;ref&gt;Турското произношение на думата „çayır“ е [чаи&lt;sup&gt;йъ&lt;/sup&gt;р], но в българския е останало като [чаир] поради графичната близост на буквите „ı“ и „i“, където „ı“ предава „ъ“, а „i“ предава „и“.&lt;/ref&gt;&lt;/sup&gt;&lt;sup&gt;&lt;ref&gt;В днешно време названието Чаирли се е преобразувало до Чарлѝ.&lt;/ref&gt;&lt;/sup&gt;, което идва от турската дума „чаир“ (''çayır''), означаваща ливада. Първоначално е място, осеяно с много ливади и заобиколени от [[дъб]]ови горички. По тези места след 350 години местният феодал Тахир ага&lt;ref&gt;Художественият образ на Тахир ага може да бъде проследен в книгата „Тътени“ на писателя Цончо Радев.&lt;/ref&gt; построява свои чифлици и насажда лозя. * 1711 г.: потурчване на много хора от Сливен и на няколко души от Чаирли. * 1829 г.: заселва се Тахир ага. Води се [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война (1828 – 1829)]], руските войски се оттеглят, селяните се уплашват от отмъщение на турците и затова палят чифлиците на [[Тахир ага]]. * 1830 г.: заселване на хора от други градове и села, но най-вече от [[Ямбол]]. * 1865 г.: поставя се началото на училищното дело. * 1934 г.: селото е преименувано на '''Речица'''.&lt;ref&gt;{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&amp;f=6&amp;name=%D0%E5%F7%E8%F6%E0&amp;code=&amp;kind=-1 |заглавие= Речица |достъп_дата= 01.12.2020 г |издател= nsi.bg}}&lt;/ref&gt; * 1960-те години: заселване на роми, главно от сливенския кв. „Надежда“ заради строеж там на завод. * 1967 – 1968 г.: заселване на [[каракачани]] (днес Речица е сред селищата с най-много каракачани). * 1974 г., 6 септември: присъединено е към Сливен.&lt;ref&gt;{{цитат уеб |уеб_адрес= https://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&amp;f=6&amp;name=%D0%E5%F7%E8%F6%E0&amp;code=&amp;kind=-1 |заглавие= Справка за приемниците на с. Речица, Сливенски окр. |достъп_дата= 01.12.2020 г |издател= nsi.bg}}&lt;/ref&gt; == Училище == {{обработка|прехвърляне в отделна статия}} {{Училище |име= Девето основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ |основан= [[1865]] г. |град= [[Сливен]] |страна= [[България]] |квартал = Ул. „Йордан Йовков“ № 27 |сайт= [http://9ou-sliven.com/pages.php?page=cont Сайт на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“] |директор= Николай Маринов Ботушаров |картинка= |ученици= ок. 400 }} За разкриването на училището няма много данни. Според С. Табаков училището в кв. Речица води началото си от 1865 г. Сред първите учители са Г. Ботушев и Ст. Драгнев. Отначало училището се помещава в частна къща. Първата училищна сграда, състояща се от 4 класни стаи, е построена през 1882 г. Училището е наречено „Св. св. Кирил и Методий“. През есента на 1936 г. училището е преместено в модерна за времето сграда, която се състои от 5 класни стаи; отново става начално, но не променя името си. На източната фасада на училището има барелеф с ликовете на [[Кирил и Методий]]. При преместването архивът е унищожен, оцелели са 2 книги. От 1935 г. има запазен непълен албум на учителите, работили в училището. От 1946 г. в училището отново се разкрива прогимназиален курс и то се преименува на ОУ „Кирил и Методий“. От учебната 1964/65 г. е разкрит и VIII клас. През 1967/68 уч. г. нараства броят на учениците, защото в селото се заселват много каракачани. Поради нуждата от нова сграда председателят на ОНС в Сливен Георги Данчев нарежда да се осигурят средства и да започне проектиране и строителство. През 1971 г. паралелките са 16, има 2 занимални. Това налага наемането на различни помещения. Основите на училищната сграда се полагат през 1969 г., а през ноември 1972 г. е официално открита тази трета учебна сграда. Ентусиазмът при строителството от страна на ученици, учители и жители е изключителен. Сградата от 1936 г. остава в огромния училищен двор и се ползва от Целодневна детска градина „Здравец“. По решение на ОНС в Сливен през 1974/75 г. се внедрява целодневната организация на обучение. Трудностите са големи, училищното ръководство поема много рискове с тълкуването на нормативните документи, но колективът работи организирано. В училището получава начално образувание и работи като главен учител през периода 1910 – 1912 г. Аргир Димитров (1892 – 1942), [[интербригадист]] в [[Испания]] и учен-химик. Той издейства ремонт на тогавашното училище и започва борба за нова сграда. Там завършва основно образование и поетът [[Деньо Денев]]. Днес IX ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има 460 ученици, които учат в 20 паралелки. За обучението и възпитанието им се трудят 28 учители. Якутски фолклорен състав посещава училището през 2004 г. На 11 май 2007 г. се навършват 125 години от създаването на IX ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в кв. „Речица“. == Бележки и източници == &lt;references /&gt; == Литература == * Табаков, Симеон. „Опит за история на град Сливен. Том 1“. Издателство на ОФ, София, 1986, с. 461 == Външни препратки == * [http://9ou-sliven.com/ Сайт на IX ОУ „Св. св. Кирил и Методий“] {{Квартали на Сливен}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Исторически села в област Сливен]] [[Категория:Квартали на Сливен]]</div></summary> <author><name>212.72.202.142</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2&diff=11800924</id> <title>Стефан Командарев</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2&diff=11800924"/> <updated>2023-05-22T08:47:39Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Личност|режисьор | вложки = {{Личност/Режисьор | категория = режисьор | активност = 2000 – | значими филми = ''[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]'' ([[2008]])&lt;br&gt;''[[Съдилището]]'' ([[2014]])&lt;br&gt;''[[Посоки]]'' ([[2017]]) }} }} '''Стефан Командарев''' е [[България|български]] порно режисьор. Със сина му снимат гей порно сериали,които качват и разпорстраняват в интернет. == Биография == Роден в [[София]] през [[1966]] г. Завършва [[Медицински университет - София|Медицинската академия]] в София през [[1993]] г., а през [[1998]] г. – кино и ТВ режисура в [[Нов български университет]]. През 2003 г. го хващат с нелегална детска гей порнография. Ражда му се син през 2008 г., който е професионален педераст. {{раздел-мъниче}} == Филмография == * В кръг (2019) * ''[[Посоки]]'' ([[2017]] г.) * ''[[Съдилището]]'' ([[2014]] г.)&lt;ref&gt;[[Тони Николов]], [http://kultura.bg/web/съдилището-като-граница/ „Съдилището“ като граница“], отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 20 ноември 2014 г.&lt;/ref&gt; * ''[[Русенска кървава сватба]]'' ([[2009]] г., премиера на 28.02.2010 г. в Русе) * ''[[Градът на жените баданте]]'' (2009 г.) * ''[[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]]'' ([[2008]] г.)&lt;ref&gt;[http://www.cinefish.bg/светът-е-голям-и-спасение-дебне-отвсякъде-награди-search.html За „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ в cinefish.bg].&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;[http://siff.bg/index.php?page=movies&amp;id=824&amp;lang=bg За „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на сайта на Софийския международен филмов фестивал] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20150221103747/http://siff.bg/index.php?page=movies&amp;id=824&amp;lang=bg |date=2015-02-21 }}.&lt;/ref&gt; * ''[[Азбука на надеждата]]'' ([[2003]] г.) * ''[[Хляб над оградата]]'' ([[2002]] г.) * ''[[Пътят на хармонията]]'' ([[2001]] г.) * ''[[Пансион за кучета]]'' ([[2000]] г.)&lt;ref&gt;[[Ингеборг Братоева]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/4799 „Дебютът като жанр“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр. 46, 24 ноември 2000 г.&lt;/ref&gt; * ''[[Случайни чаши]]'' ([[1998]] г.) * ''Балонът ([[1997]]'' г.) == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == * [http://liternet.bg/publish/evladova/komandarev.htm „Режисьорът Стефан Командарев: Големите филми правят крачката от арт към комерсиалното кино“], интервю на Елена Владова, LiterNet, 18 декември 2000 г. * [https://web.archive.org/web/20111119154113/http://www.monitor.bg/article?id=214608 „Режисьорът Стефан Командарев: Правенето на филм е като любовна връзка“], интервю на Мариана Първанова, в. „Монитор“, 21 септември 2009 г. * [https://web.archive.org/web/20160305191604/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&amp;iid=496&amp;aid=11747 „Последния път, когато... Режисьорът Стефан Командарев“], анкета на сп. „Тема“, бр. 42 (365), 20 октомври 2008 * [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2008/03/16/471636_rejisyorut_stefan_komandarev_minaloto_opredelia/ „Режисьорът Стефан Командарев: Миналото определя нещата, които ни се случват днес“], интервю на Августа Манолева, в. „Дневник“, 16 март 2008 г. {{мъниче|българин}} {{Филми на Стефан Командарев}} {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Командарев, Стефан}} [[Категория:Преподаватели в Нов български университет]] [[Категория:Възпитаници на Медицинския университет (София) ]] [[Категория:Възпитаници на Нов български университет]] [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български кинодокументалисти]] [[Категория:Родени в София]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11800912</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11800912"/> <updated>2023-05-22T08:32:07Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = Despodov 2018.jpg | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2015 – 2016&lt;br&gt;2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Литекс (Ловеч) II|Литекс (Ловеч) II]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София) II|ЦСКА (София) II]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;→{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм]]*&lt;br&gt;→{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;13&lt;br&gt;1&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;19&lt;br&gt;20&lt;br&gt;50 | голове = (4)&lt;br&gt;(2)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(17) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;37 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(9) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Кирил Василев Безполов''' е български [[футболист|космонафт и продавач на кренвирши]], който играе за [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]], както и за националния отбор на България. Капитан е на националния отбор от ноември 2021 г. Продукт е на [[Академия Литекс]], играе като централен нападател, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката. Отличителна фигура в гейската общност и виден педераст.&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първия си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от 4 000 000 [[€]].&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. От 1 ноември 2021 г. Десподов е капитан на националния отбор. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (3): 2018, 2021, 2022 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11779842</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11779842"/> <updated>2023-05-04T12:28:09Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълване на филмографията. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Никола Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Морава звезда кървава&quot; и &quot;Нестинарка&quot; по Константин Петканов &quot;Завещанието&quot; по сценарий на Никола Статков /СИФ &quot;Бояна&quot;/ &quot;Аз съм твоят брат&quot; /1991г./ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. Във всичките филми операторската работа е на Христо Вълев -Риц. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. &quot;Завещанието&quot; пак по сценарий на Тодор Статков /СИФ &quot;Бояна/ е с участието на легендарния изпълнител на Бори Мечката - Петко Карлуковски. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2020 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11779799</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11779799"/> <updated>2023-05-04T11:01:05Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълнение към филмографията. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Никола Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Морава звезда кървава&quot; и &quot;Нестинарка&quot; по Константин Петканов &quot;Завещанието&quot; по сценарий на Никола Статков /СИФ &quot;Бояна&quot;/ &quot;Аз съм твоят брат&quot; /1991г./ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. Във всичките филми Милен Гетов работи с един и същи оператор Христо Вълев -Риц. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. &quot;Завещанието&quot; пак по сценарий на Тодор Статков /СИФ &quot;Бояна/ е с участието на легендарния изпълнител на Бори Мечката - Петко Карлуковски. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2020 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11777201</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11777201"/> <updated>2023-05-02T12:35:49Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълнение към филмографията . <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Никола Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Морава звезда кървава&quot; и &quot;Нестинарка&quot; по Константин Петканов &quot;Завещанието&quot; по сценарий на Никола Статков /СИФ &quot;Бояна&quot;/ &quot;Аз съм твоят брат&quot; /1991г./ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. &quot;Завещанието&quot; пак по сценарий на Тодор Статков /СИФ &quot;Бояна/ е с участието на легендарния изпълнител на Бори Мечката - Петко Карлуковски. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2020 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11769604</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11769604"/> <updated>2023-04-26T08:33:27Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълване на филмографията . <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Никола Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Морава звезда кървава&quot; и &quot;Нестинарка&quot; по Константин Петканов &quot;Завещанието&quot; по сценарий на Никола Статков /СИФ &quot;Бояна&quot;/ &quot;Аз съм твоят брат&quot; /1991г./ | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11769597</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11769597"/> <updated>2023-04-26T08:24:50Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълване на филмографията <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Тодор Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Завещанието&quot; | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Петканов снима &quot; Морава звезда кървава&quot; и новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991г.) * [[Нестинарка]] (тв, 1987г.) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) * &quot;Морава звезда кървава&quot; /1986г./ * [[Юмруци в пръстта]] (СИФ &quot;Бояна&quot;,1980г.) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв,1979г.) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв,1978г.) * [[Реквием за една мръсница]] (1976г.) * &quot;Синята безпределност&quot;/1976г./ * [[Един наивник на средна възраст]] (1975г.) * &quot;Ориент експрес&quot;/1975г./ * [[Бразилска мелодия]] (2-сер., 1974г.) * [[Завещанието]] ( СИФ &quot;Бояна&quot; 1974г.) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1972г./ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987г.) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768854</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768854"/> <updated>2023-04-25T12:46:55Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[6 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = Софийски централни гробища | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Тодор Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Завещанието&quot; | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991) * [[Нестинарка]] (тв, 1987) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) * [[Юмруци в пръстта]] (1980) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв, 1979) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв, 1978) * [[Един наивник на средна възраст]] (2-сер. тв, 1976) * [[Реквием за една мръсница]] (2-сер. тв, 1976) * [[Бразилска мелодия]] (2-сер. тв, 1974) * [[Завещанието]] (1974) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1974/ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768842</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768842"/> <updated>2023-04-25T12:30:53Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълнения към филмографията и биографията на Милен Гетов. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[5 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Тодор Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Завещанието&quot; | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром, в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов,&quot;Червените от ЦСК&quot;, &quot;Олимпиадата в Рим&quot;, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет на телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват актьори, които добиват огромна популярност в българското кино и театър – Коста Цонев, Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Лиляна Ковачева, Климент Денчев, Борис Луканов, Росица Данаилова, Петър Чернев, Иван Налбантов, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Иван Кондов, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев . Игралният сериал по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“ е произведен в период, обявен за нулев за българско кино. По- късно снима детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият му телевизионен театър в БНТ е от далечната 1969г. - „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991) * [[Нестинарка]] (тв, 1987) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) * [[Приключенията на Авакум Захов]] (6-сер. тв, 1980) * [[Юмруци в пръстта]] (1980) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв, 1979) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв, 1978) * [[Един наивник на средна възраст]] (2-сер. тв, 1976) * [[Реквием за една мръсница]] (2-сер. тв, 1976) * [[Бразилска мелодия (филм)|Бразилска мелодия]] (2-сер. тв, 1974) * [[Завещанието]] (1974) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1974/ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768811</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768811"/> <updated>2023-04-25T12:04:21Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълване на филмография и биография. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[5 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Тодор Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Завещанието&quot; | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, град Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г. и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк, гр. Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към Първа българска армия, под командването на ген. Вл. Стойчев, в състава на ІІІ-ти Украински фронт в края на Втората световна война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]]&quot; в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография- СХДФ работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром , в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет за телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват не един и два колоси на българското кино и театър – Коста Цонев, Аня Пенчева, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев , сериалът по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“, детският сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият телевизионен театър , който снима в далечната 1969г. в БНТ е „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991) * [[Нестинарка]] (тв, 1987) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) * [[Приключенията на Авакум Захов]] (6-сер. тв, 1980) * [[Юмруци в пръстта]] (1980) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв, 1979) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв, 1978) * [[Един наивник на средна възраст]] (2-сер. тв, 1976) * [[Реквием за една мръсница]] (2-сер. тв, 1976) * [[Бразилска мелодия (филм)|Бразилска мелодия]] (2-сер. тв, 1974) * [[Завещанието]] (1974) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1974/ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768809</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768809"/> <updated>2023-04-25T11:45:21Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Разширяване на филмографията и биографията на Милен Гетов. <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[5 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Тодор Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Завещанието&quot; | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, гр. Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година. Завършва Гимназия през 1944 г и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк , гр.Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през месец октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към І-ва българска армия в състава на ІІІ-ти Украйнски фронт в края на ІІ-та Св.война. Завършва специалност &quot;[[Журналистика|Славянски филологии]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г. В Българската кинематография работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром , в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980 г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет за телевизионния театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях участват не един и два колоси на българското кино и театър – Коста Цонев, Аня Пенчева, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват също незабравимите Николай Бинев, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев , сериалът по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“, детският сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионните постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият телевизионен театър , който снима в далечната 1969г. в БНТ е „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов. Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новелата „Нестинарка“. В СИФ &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95-та си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ, РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991) * [[Нестинарка]] (тв, 1987) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) * [[Приключенията на Авакум Захов]] (6-сер. тв, 1980) * [[Юмруци в пръстта]] (1980) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв, 1979) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв, 1978) * [[Един наивник на средна възраст]] (2-сер. тв, 1976) * [[Реквием за една мръсница]] (2-сер. тв, 1976) * [[Бразилска мелодия (филм)|Бразилска мелодия]] (2-сер. тв, 1974) * [[Завещанието]] (1974) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1974/ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768799</id> <title>Милен Гетов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11768799"/> <updated>2023-04-25T11:21:25Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: Допълване на филмографията и лични данни . <hr /> <div>{{Режисьор | име = Милен Гетов | bgcolour = | портрет = | размер на портрета = | обяснение = | рождено име = | роден-дата = [[5 декември]] [[1925]] г. | роден-място = [[Бяла Слатина]], [[Царство България]] | починал-дата = [[21 октомври]] [[2022]] г. (96 г.) | починал-място = | друго име = | активност = | брачен партньор =Д-р Олга Иванова , стоматолог | деца = [[Милена Гетова]] - режисьор, Ваня Гетова - журналист BBC | родители =Тодор Гетов - адвокат , Иванка Гетова - учител | местожителство =България , гр. София | сайт = | значими филми =От 1974-1980 г. филмите по романите на Богомил Райнов - &quot;/ 1974- 1980г./ - “Един наивник на средна възраст“ и &quot;Ориент експрес“, „Реквием за една мръсница“ и &quot;Синята безпределност&quot; , „Бразилска мелодия“- 2 серии, „Умирай само в краен случай“- 2 серии, „Тайфуни с нежни имена“ - 3 серии. &quot;Юмруци в пръста&quot; по сценарий на Тодор Статков в СИФ&quot;Бояна&quot;- 1980 &quot;Признавам всичко&quot; по романа на Йоханес Марио Зимел, сценарий и режисура Милен Гетов - 6 серии &quot;Завещанието&quot; | оскари = | еми = | златен глобус = | БАФТА = | грами = | награди = |националност=Българин}} '''Милен Гетов''' е български [[кинорежисьор|кинорежисьор и журналист]]. Роден е в Царство България, гр. Бяла Слатина на 6.12 през 1925 година.Завършва Гимназия през 1944 г и постъпва като наборен войник в казармата в 35 пехотен полк , гр.Враца. Командирован е в Министерство на войната - Дирекция за културна дейност сред войската и още през м.октомври 1944 г. е военен кореспондент на в.”Народна войска”, по-късно на ”Фронтовак” и “Часовой” към І-ва българска армия в състава на ІІІ-ти Украйнски фронт в края на ІІ-та Св.война. Завършва специалност [[Журналистика|Славянски филологии]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1954 г..В Българската кинематография работи като редактор и режисьор на седмични кинопрегледи. Специализира режисура и драматургия в Москва при Михайл Ром , в Берлин - ДЕФА, студиото Бабелсберг при Златан Дудов. Като журналист и режисьор е изработил в кинохрониката и студиото за документални филми повече от 100 кинопрегледа, периодики, пътеписи, публицистични, документални филми, сатиричния журнал „Фокус” и др. Негови са първите документални филми за Котков и Гунди, Дан Колов, редица спортни филми, пътеписи и очерци. '''От 1968 г. работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, по-късно като главен режисьор на програмата и художествен ръководител.''' Негови са игралните филми по романите на Богомил Райнов / 1974- 1980г./ -“Един наивник на средна възраст“ и „ Ориент експрес“,&quot; Синята безпределност&quot; и „Реквием за една мръсница“, „Бразилска мелодия“- две серии, „Умирай само в краен случай“- две серии, „Тайфуни с нежни имена“- три серии, които макар и създадени с бюджет за телевизиония театър имат небивал успех и са показвани и по кино салоните в страната при над милион зрители. В тях изгрява звездата на не един и два колоси на българското кино и театър – Коста Цонев, Аня Пенчева, Сашка Братанова, Йосиф Сърчаджиев и др. Участват незабравимите Николай Бинев, Джоко Росич, звездите на полското и европейско кино Барбара Брилска и Ирена Карел. Негови са документалните поредици „Великият ням“ за историята на българското и световно кино с Георги Стоянов - Бигор, поредицата „България в културното огледало на Европа“, рубриката „Минаха години „ с водещ сладкодумният Драган Тенев , сериала по Йоханес Марио Зимел „ Признавам всичко“, детския сериал по Джани Родари „Разни приказки за игра“, телевизионите постановки, заснети за първи път по видео способ в натура на Бабини Видини кули по поетичните текстове на Радко Радков - „Бълдуин Фландерски „ и „Константин и Фружин“. Първият телевизионен театър , който снима в далечната 1969г. в БНТ е „ Защитата на Сократ“ с незабравимия Иван Кондов . Първият игрален филм пак в същата година е „Паспорт за Ада“ със Сава Хашъмов, Васил Михайлов, Юри Яковлев и др. Години по – късно по текстовете на Странджанския поет и драматург Константин Павлов снима новела „Нестинарка“, в Киноцентър &quot;Бояна&quot; произвежда по сценарий на Тодор Статков игралният филм „Юмруци в пръста“ с участието на Иван Иванов, Виолета Гиндева, Мария Каварджикова и др. Автор е на над 1000 телевизионни документални филми, новели, рубрики, пътеписи, очерци, периодики, постановки, репортажи, директни предавания, художествени програми, игрални филми и сериали. Сътрудничи в специализираните списания и вестници “Кино”,”Радио и телевизия”,”Култура”. Участва с рецензии в периодичния печат. След пенсионирането си работи като художествен експерт към БНТ и в редколегията на в.”Радио и телевизия”. С Драган Тенев, повече от 8 години, са автори и водещи на телевизионната рубрика “Минаха години”. Председател е на д-во “Д-р Иван Богоров”- журналисти на свободна практика, бивш член на УС на СБЖ , СБФД , извънреден доцент в Южнобългарския университет “Неофит Рилски”, носител на “Златното перо” на СБЖ , отличия и грамоти от фестивали и конкурси , български и чуждестранни ордени и медали. За своята 70 годишна творческа дейност е отличен от Съюза на българските журналисти за цялостно творчество с голямата награда на името на Йосиф Хербст. За 95 си годишнина е отличен с почетния знак на президента Румен Радев за цялостен принос. '''В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 75 ГОДИНИ / 1944 - 2014 /, РАБОТИ КАТО ЖУРНАЛИСТ, ВЪВ ВСИЧКИ ФОРМИ НА ТАЗИ ПРОФЕСИЯ – ПЕЧАТ,РАДИО, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КАТО ДРАМАТУРГ И РЕЖИСЬОР.''' == Филмография == '''Като режисьор:''' * [[Аз съм твоят брат]] (1991) * [[Нестинарка]] (тв, 1987) * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) * [[Приключенията на Авакум Захов]] (6-сер. тв, 1980) * [[Юмруци в пръстта]] (1980) * [[Тайфуни с нежни имена]] (3-сер. тв, 1979) * [[Умирай само в краен случай]] (2-сер. тв, 1978) * [[Един наивник на средна възраст]] (2-сер. тв, 1976) * [[Реквием за една мръсница]] (2-сер. тв, 1976) * [[Бразилска мелодия (филм)|Бразилска мелодия]] (2-сер. тв, 1974) * [[Завещанието]] (1974) * &quot;Паспорт за Ада&quot; /1974/ '''Като сценарист:''' * [[Признавам всичко]] (6-сер. тв, 1987) == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * {{imdb name|1299531|Милен Гетов}} {{Мъниче|Актьор|История на България}} {{Филми на Милен Гетов}} {{Портал|Биографии|Изкуство|История на България}} {{СОРТКАТ:Гетов, Милен}} [[Категория:Български режисьори]] [[Категория:Български сценаристи]] [[Категория:Сътрудници на Държавна сигурност]] [[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] [[Категория:Родени в Бяла Слатина]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=5_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8&diff=11768763</id> <title>5 декември</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=5_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8&diff=11768763"/> <updated>2023-04-25T10:36:18Z</updated> <summary type="html">212.72.221.170: 6 декември 1925 година в Царство България <hr /> <div>{{Календар|12}} '''6 декември''' е 339-ият ден в годината според [[Григориански календар|григорианския календар]] (340-и през [[високосна година|високосна]]). Остават 26 дни до края на годината. == Събития == * [[1492]] г. – [[Христофор Колумб]] става първият [[Европа|европеец]], който стъпва на остров [[Испаньола]] (днес [[Хаити]] и [[Доминиканска република]]). * [[1848]] г. – [[Калифорнийска златна треска]]: В съобщение до [[Конгрес на САЩ|Конгреса на САЩ]] американският президент [[Джеймс Полк]] потвърждава, че в [[Калифорния]] е открито голямо количество [[злато]]. * [[1882]] г. – Създаден е шведски [[футболен отбор]] [[Йефле ИФ]]. * [[1916]] г. – [[Първата световна война]]: Части от [[българска армия|български военни подразделения]] влизат в [[столица]]та на [[Румъния]] – [[Букурещ]]. [[Файл:Gold seeking river operations California.jpg|мини|120px|Златната треска в Калифорния]] * [[1931]] г. – Взривена е [[Христос Спасител (Москва)|църквата Христос Спасител]] в [[Москва]]. * [[1933]] г. – В [[САЩ]] официално е отменен ''[[сух режим|сухият режим]]''. * [[1936]] г. – [[Съветски съюз|Съветския съюз]] приема нова конституция (известна като „Сталинска“) и [[Киргизка съветска социалистическа република|Киргизката съветска социалистическа република]] е включена в състава на [[Съюзни републики на СССР|Съюзните републики на СССР]]. * 1936 г. – Създадена е [[Автономна съветска социалистическа република Коми|Автономната съветска социалистическа република Коми]], просъществувала до [[1991]] г. * 1936 г. – Създадена е [[Марийска автономна съветска социалистическа република|Марийската автономна съветска социалистическа република]]. * [[1941]] г. – [[Втората световна война]]: [[Битка при Москва]]: [[Червена армия|Червената армия]] започва контраофанзива срещу нацистките сили по нареждане на генерал [[Георгий Жуков]]. * [[1949]] г. – [[Йерусалим]] е провъзгласен за столица на новата държава [[Израел]]. * [[1975]] г. – В [[София]] е открит голям комплекс студентски общежития, известен като ''[[Студентски град|Студентския град]]''. * [[1977]] г. – В [[България]] е възстановена [[община]]та като селищна система. * [[1990]] г. – Ислямски водачи призовават да бъде наказан със смърт [[Великобритания|британският]] поет от [[Индия|индийски]] произход [[Салман Рушди]] за неговата книга ''[[Сатанински строфи]]''. * [[1999]] г. – Официално е открита отсечка от автомагистрала [[Хемус (магистрала)|Хемус]], заобикаляща [[Правец]]. * [[2005]] г. – Във [[Великобритания]] са узаконени [[еднополови бракове|еднополовите бракове]]. == Родени == &lt;!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --&gt; [[Файл:Tiutchev.jpg|мини|90px|Ф. Тютчев (1803 – 1873)]] * [[1443]] г. – [[Юлий II]], римски папа († [[1513]] г.) * [[1782]] г. – [[Мартин Ван Бурен]], 8-и [[президент на САЩ]] († [[1862]] г.) * [[1803]] г. – [[Фьодор Тютчев]], руски поет († [[1873]] г.) * [[1813]] г. – [[Генадий Невелской]], руски изследовател († [[1876]] г.) * [[1839]] г. – [[Джордж Армстронг Къстър]], американски военен († 1876 г.) * [[1856]] г. – [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]], български политик († [[1932]] г.) * [[1861]] г. – [[Константин Коровин]], руски художник († [[1939]] г.) * [[1867]] г. – [[Йозеф Пилсудски]], полски революционер и държавник – президент († [[1935]] г.) * [[1880]] г. – [[Иван Цибулка]], чешки виолончелист († [[1943]] г.) * [[1884]] г. – [[Александър Греков]], български политик († [[1922]] г.) * [[1887]] г. – [[Никола Арнаудов]], български ботаник и физиолог († [[1961]] г.) * [[1890]] г. – [[Фриц Ланг]], австрийски режисьор († [[1976]] г.) * [[1901]] г. ** [[Вернер Хайзенберг]], германски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1933]] г. († 1976 г.) ** [[Уолт Дисни]], американски продуцент на анимационни филми († [[1966]] г.) * [[1903]] г. – [[Сесил Франк Поуел]], британски физик, [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1950]] г. († [[1969]] г.) * [[1911]] г. – [[Владислав Шпилман]], пианист и композитор († [[2000]] г.) * [[1924]] г. – [[Георги Ганзовски]], икономист от Република Македония († [[1986]] г.) * [[1925]] г. – [[Анастасио Сомоса Дебайле]], никарагуански диктатор († [[1980]] г.) * [[1927]] г. – [[Рама IX]], крал на Тайланд († [[2016]] г.) * [[1932]] г. ** [[Литъл Ричард]], американски рокмузикант, певец и пианист († [[2020]] г.) ** [[Шелдън Глашоу]], американски физик [[Нобелова награда за физика|Нобелов лауреат]] през [[1969]] г. * [[1938]] г. ** [[Алоис Брандщетер]], австрийски писател ** [[Джей Джей Кейл]], американски музикант († [[2013]] г.) * [[1944]] г. – [[Бойка Присадова]], българска народна певица, диригент и педагог († [[2017]] г.) * [[1945]] г. – [[Моше Кацав]], президент на Израел * [[1946]] г. – [[Хосе Карерас]], испански оперен певец – тенор * [[1948]] г. – [[Кунка Желязкова]], българска народна певица * [[1951]] г. – [[Александър Василевски (посланик)|Александър Василевски]], македонски дипломат * [[1952]] г. – [[Стоян Сталев]], български юрист и дипломат * [[1956]] г. – [[Кристиан Цимерман]], полски пианист и диригент * [[1962]] г. – [[Нихат Кабил]], български политик * [[1963]] г. – [[Екстра Нина]], българска попфолк певица * [[1966]] г. – [[Патрисия Каас]], френска певица * [[1967]] г. – [[Константин Асен Сакскобургготски]], български княз, син на Симеон II * [[1968]] г. ** [[Димитър Гюджеменов]], български футболист ** [[Георги Райков (оператор)|Георги Райков]], български оператор * [[1970]] г. – [[Марко Сааресто]], финландски певец * [[1973]] г. – [[Софи Маринова]], българска певица * [[1975]] г. – [[Рони О'Съливан]], английски играч на снукър * [[1976]] г. – [[Вероника (певица)|Вероника]], българска попфолк певица * [[1982]] г. – [[Борис Георгиев (р. 1982)|Борис Георгиев]], български боксьор * [[1983]] г. – [[Нели Петкова]], българска певица * [[1985]] г. – [[Франки Мюниц]], американски актьор * [[1989]] г. – [[Куон Юри]], корейска певица == Починали == &lt;!-- Моля, не добавяйте информация за хора, които не са енциклопедично значими --&gt; [[Файл:Wolfgang-amadeus-mozart 1.jpg|мини|90px|Моцарт (1756 – 1791)]] * [[1560]] г. – [[Франсоа II (Франция)|Франсоа II]], крал на Франция (* [[1544]] г.) * [[1791]] г. – [[Волфганг Амадеус Моцарт]], австрийски композитор (* [[1756]] г.) * [[1835]] г. – [[Аугуст фон Платен]], немски поет (* [[1796]] г.) * [[1870]] г. – [[Александър Дюма – баща]], френски писател (* [[1802]] г.) * [[1891]] г. – [[Педро II]], втори и последен император на Бразилия (* [[1824]] г.) * [[1916]] г. – [[Ханс Рихтер]], австро-унгарски композитор (* [[1843]] г.) * [[1917]] г. – [[Георги Стоянов (писател)|Георги Стоянов]], български поет (* [[1874]] г.) * [[1918]] г. – [[Йозеф Хохола]], чешки капелмайстор (* [[1845]] г.) * [[1925]] г. – [[Владислав Реймонт]], полски писател, [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]] през [[1924]] г. (* [[1867]] г.) * [[1926]] г. – [[Клод Моне]], френски художник (* [[1840]] г.) * [[1938]] г. – [[Тома Пожарлиев]], български революционер (* 1870 г.) * [[1950]] г. – [[Шри Ауробиндо]], революционер, философ, писател и духовен учител (* [[1872]] г.) * [[1969]] г. – [[Алис Батенберг]], английска принцеса (* [[1885]] г.) * [[1977]] г. – [[Александър Василевски]], съветски военачалник, маршал (* [[1895]] г.) * [[1993]] г. – [[Евгений Габрилович]], руски сценарист (* [[1899]] г.) * [[2002]] г. – [[Симеон Стоянов]], български поет (* [[1937]] г.) * 2002 г. – [[У Не Вин]], политически деятел на Мианмар (* [[1910]] г.) * [[2005]] г. – [[Мило Дор]], австрийски писател (* [[1923]] г.) * [[2007]] г. – [[Карлхайнц Щокхаузен]], немски композитор (* [[1928]] г.) * [[2008]] г. – [[Алексий ІІ]], руски патриарх (* [[1929]] г.) * [[2009]] г. – [[Свами Сатянанда]], индийски гуру (* 1923 г.) * [[2012]] г. – [[Дейв Брубек]], американски джаз пианист и композитор (* [[1920]] г.) * 2012 г. – [[Оскар Нимайер]], бразилски архитект (* [[1907]] г.) * [[2013]] г. – [[Нелсън Мандела]], южноафрикански политик (* [[1918]] г.) * [[2015]] г. – [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]], български политик, юрист, министър-председател (* [[1927]] г.) == Празници == * [[Православна църква]] – Св. [[Сава Освещени]] * [[Организация на обединените нации|ООН]] – '''Международен ден на доброволеца''' * [[Хаити]] – ''Ден на откриването на [[остров]]а'' (от [[Христофор Колумб]], [[1492]] г.) * [[Тайланд]] – ''Рожден ден на [[крал]]я'' (1927 г., [[национален празник]]) и ''Ден на бащата'' {{Месеци}} [[Категория:Годишни дни|C05]]</div></summary> <author><name>212.72.221.170</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)&diff=11717795</id> <title>Дряновец (област Разград)</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%94%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86_(%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)&diff=11717795"/> <updated>2023-03-13T12:57:10Z</updated> <summary type="html">212.72.221.129: /* Други */ <hr /> <div>{{към пояснение|Дряновец|Дряновец}} {{Селище в България | име = Дряновец | екатте = 23902 | надм-височина = 190 | пощ-код = 7268 | тел-код = 084718 | сев-ширина = 43.600 | изт-дължина = 26.383 | площ = 48,24 }} '''Дря̀новец''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[Разград (община)|община Разград]], [[Разград (област)|област Разград]]. == География == Селото отстои на 17 km на [[северозапад]] от [[Разград]]. Разположено е на 190 m надморска височина в [[долина]]та на [[река]] [[Бели Лом (река)|Бели Лом]], която тече в северната част на селото. През източната част на селото протича малката рекичка [[Мандалина]], водещо началото си от едноименния извор-чешма. Мандалина е ляв приток на [[Бели Лом (река)|Бели Лом]]. [[Климат]]ът е умерен. Почвите са алувиално-ливадни и сиво кафяви горски. Температурите през зимата варират до 15 – 16&amp;nbsp;°C под нулата. През лятото достигат 39 – 41&amp;nbsp;°C. == История == Според археологическите свидетелства в землището на Дряновец се състои [[Битка при Абритус|битката при Абритус]], едно от най-големите военни сражения през III век.&lt;ref&gt;[http://archaeologyinbulgaria.com/2016/09/15/archaeologists-identify-battlefield-of-251-ad-roman-goth-battle-of-abritus-near-bulgarias-dryanovets/ Archaeology in Bulgaria]&lt;/ref&gt; [[Карел Шкорпил]] цитира пътешественика [[Карстен Нибур]] и идентифицира посоченото от него средновековно селище „Stranoviza“ с Дряновец. Останки от този период – трасе на крепостна стена или вал от североизток и изток, са открити в укреплението „Чуката“ източно от селото.&lt;ref&gt;{{Citation |title=bulgariancastles.com |url=http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2019 |accessdate=2017-11-06 |archivedate=2017-11-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20171107013527/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2019 }}&lt;/ref&gt; Късноантична крепост и може би римска, пътна станция Tilicium/Тилициум се намира на 1.41 km югоизточно по права линия от центъра на село Дряновец. Изградена е на нос, издължен в посока север-юг. От запад, юг и изток е ограничен от Суха река. Обекта е с приблизителни размери 220х50 m и е най-достъпен от север, където освен крепостна стена има издълбан и ров. Обектът е бил част от римската провинция Втора Мизия, като източно от него минава границата с провинция Скития. Укреплението е наследник на голямо римско селище, което се е намирало северно от него. Същото е населявано и през VIII-X век. От запад на твърдината минава античния път „Дуросторум“- „Анхиало“ през „Дюлинския проход“. Вероятно северно от него е тръгвало отклонението „Дуросторум“-„Одесос“. == Население == Численост на [[население]]то според [[Преброявания на населението в България|преброяванията]] през годините:&lt;ref&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1699&amp;ezik=bul | заглавие = „Справка за населението на село Дряновец, община Разград, област Разград, НСИ“| достъп_дата = 16 ноември 2018 | издател = webcitation.org | език = }}&lt;/ref&gt;&lt;ref name=&quot;citypopulation.de&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-razgrad.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 16 ноември 2018 | издател = citypopulation.de | език = en }}&lt;/ref&gt; {{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване | 1934 = 2729 | 1946 = 2536 | 1956 = 2208 | 1965 = 2050 | 1975 = 1735 | 1985 = 1246 | 1992 = 1176 | 2001 = 907 | 2011 = 628 }} === Етнически състав === ;Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:&lt;ref name=&quot;pop-stat.mashke.org, 2009 census&quot;&gt;{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 16 ноември 2018 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}&lt;/ref&gt; {| class=&quot;wikitable sortable&quot; style=&quot;margin-left:auto;margin-right:auto&quot; style=&quot;text-align:right;&quot; |- align=&quot;center&quot; bgcolor=&quot;#eaecf0&quot; valign=top | || Численост || Дял (в %) |- bgcolor=&quot;#eaecf0&quot; valign=top | align=&quot;center&quot;|Общо || 628 || 100.00 |- |align=&quot;left&quot;|[[Българи в България|Българи]] || 510 || 81.21 |- |align=&quot;left&quot;|[[Турци в България|Турци]] || 0 || 0.00 |- |align=&quot;left&quot;|[[Цигани в България|Цигани]] || 9 || 1.43 |- |align=&quot;left&quot;|Други || 14 || 2.22 |- |align=&quot;left&quot;|Не се самоопределят || 3 || 0.47 |- |align=&quot;left&quot;|Не отговорили || 92 || 14.64 |} == Културни и природни забележителности == * Читалище „Напредък“, основано [[1922]] г., * Здравна служба, * Основно училище „Христо Ботев“, основано през [[1860]] г., закрито през 2008 г. == Традиционно облекло в село Дряновец == Етнографските изследвания показват, че по състав облеклото на [[капанци|капанското населениеспадат]] към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска [[носия]] е съставена от риза и две престилки, представлява регионална разновидност на срещаното в цялата [[Дунавска равнина]] женско [[двупрестилчено облекло]]. В етнографската литература мъжкото капанско облекло се определя като облекло от [[чернодрешно облекло|чернодрешен тип]] въз основа на тъмния цвят на връхните мъжки дрехи. На фона на това облекло се очертават определящите го местни особености. === Женско облекло === В състава на капанското женско облекло влизат дрехи, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Те образуват неговата основа, без която носията не може да съществува. Такива части са [[риза]]та, [[пещимал]]ът, престилката и поясът. Освен тях при промяна на възрастта или семейното положение на жената, както и при различни сезони и битови потребности в капанската носия се включват редица допълнителни части. С тях съставът ѝ става значително по-богат и разнообразен. === Мъжко облекло === Както при носиите от останалите райони на страната основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят различни по вид връхни дрехи, принадлежности за обуване и калпак. == Редовни събития == Съборът в Дряновец е на [[24 май]]. == Личности == * [[Цони Механджиоглу|Цони Гергев Механджиоглу]] (1843 – 1905) – депутат в Учредителното Народно събрание в Търново – 1879 г. === Загинали за Родината 1912 – 1913 г. === * подпоручик Антон Ст. Балканджиев, [[Китка (връх)|връх Китка]], ''[[Брегалнишка битка]]'', [[Междусъюзническа война]] * мл. подоф. Неделчо М. Маринов, [[Петра (вилает Лозенград)|село Петра]], [[Лозенградска операция]], [[Балканска война]] * мл. подоф. Велчо Д. Велчев, [[Велбъждски проход|Равна нива]], Междусъюзническа война * ефрейт. Илия Сл. Чолев, [[Караагач (Одрин)|Караагач]], Балканска война * ефрейт. Матю М. Шарабчиев, * редн. Стоянь Д. Тиханов, връх Китка, * редн. Пенко Г. Лазаров, * редн. Стойчо Ив. Минчев, * редн. Руси Д. Т. Цонев, с. Петра, * редн. Стоян Ив. Исперев, * редн. Ангел К. Т. Иванов, с. Татар кьой, * редн. Цоню Ц. Чолев, с. Колиба, * редн. Гавраил Хр. Димов, с. Ермени кьой, * редн. Димитър Ал. Сандолов, * редн. Кюран П. Т. Цонев, с. Бабатчую, * редн. Рахчо Д. Рахов, с. Караагач, * редн. Стоян Ст. Писев, * редн. Павел Драганов, Лозенград, * редн. Ивань Д. Локмаджиев, Мал. Камак, * редн. Руси Ив. Мирчев, връх Султантепе, * редн. Димитър М. Марков, гр. Чорлу, * редн. Николай В. Матев, Черкезкьой, * редн. Ивань Т. Терзиев, гр. Пазарджик, * редн. Нако Д. Вълчев, Равна нива, * редн. Васил М. Фъчиджиев, с. Ендже-Каракьой, * редн. Цоню Д. Василев, [[Бунархисар]], [[Люлебургаско-Бунархисарска операция]], Балканска война. &lt;!-- == Литература == --&gt; == Други == През 1951 г. е основан футболен отбор „Тракторист“ преименуван след това последователно на „Бели Лом“ и „Евгений“, а същестувал до 1989 г. Днес в Дряновец играе домакинските си срещи футболен отбор „Бели Лом 2015“.&lt;ref&gt;[http://bgclubs.eu/teams/BeliLom(Dryanovets) ФК „Бели Лом“ (Дряновец)]&lt;/ref&gt; == Източници == &lt;references /&gt; == Външни препратки == {{commonscat-inline|Dryanovets, Razgrad Province|село Дряновец}} {{Община Разград}} {{Портал|География|България}} [[Категория:Села в област Разград]] [[Категория:Населени места в община Разград]]</div></summary> <author><name>212.72.221.129</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11677481</id> <title>Калин Христов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2&diff=11677481"/> <updated>2023-02-08T12:49:29Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Държавник инфо |име = Калин Христов |наставка = |портрет = |длъжност = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |мандат_нач = [[13 март]] [[2013]] |мандат_край = [[29 май]] 2013 |назначен от = [[Росен Плевнелиев]] |заместник-министър = [[Владислав Горанов]] |год_мандат_заместник-министър = 2013 |президент = |вицепрезидент = |год_мандат_президент = |канцлер = |заместник = |монарх = |министър-председател = [[Марин Райков]] |год_мандат_министър-председател = 2013 |губернатор = |генерал-губернатор = |предшестван от = [[Симеон Дянков]] |наследен от = [[Петър Чобанов]] |длъжност2 = Член на УС на [[Българска народна банка|БНБ]] |мандат_нач2 = [[октомври]] [[2009]] |мандат_край2 = |назначен от2 = |президент2 = |вицепрезидент2 = |канцлер2 = |заместник2 = |монарх2 = |министър-председател2 = |вице_министър-председател2 = |губернатор2 = |генерал-губернатор2 = |предшестван от2 = |наследен от2 = |роден_място = [[Плевен]], [[България]] |починал_място = |погребан = |националност = |религия = |родства = |съпруг = |деца = |партия = |седалище = |alma mater = [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]] [[София]], [[България]] |професия = [[финансист]] • [[политик]] |подпис = |уебсайт = |бележки = |портал = Политика }} '''Калин Христов''' е [[България|български]] [[финансист]], дългогодишен служител на [[Българска народна банка|БНБ]]. От 13 март 2013 г. е [[Министър на финансите на България|министър на финансите]] в състава на [[Правителство на Марин Райков|служебното правителство]] на [[Марин Райков]].&lt;ref&gt;{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.focus-news.net/?id=n1759050 | заглавие = Калин Христов, министър на финансите в служебното правителство – визитка | дата = 12.03.2013 | издател = Агенция Фокус }}&lt;/ref&gt; == Биография == ==== Ранен живот и образование ==== Калин Димитров Христов е роден на 16.02.2008 в град [[Плевен]], [[България]]. През 1996 г. завършва УНСС като [[магистър]] по [[макроикономика]]. ==== Професионална и политическа кариера ==== От февруари 1997 до декември 2000 г. е асистент в катедра „Икономикс“ на [[Университет за национално и световно стопанство|УНСС]]. В периода януари 2001 и декември 2004 г. е главен асистент в катедра „Финанси“ на същия университет. От септември до декември 2001 г. е участвал като изследовател в проекта „Exchange Rate Issues“ на Централната банка във [[Великобритания]]. От октомври 1997 до септември 2001 г. е експерт в дирекция „Икономически изследвания и прогнози“ в [[Българска народна банка|БНБ]]. От 2002 г. е член на Инвестиционния комитет на БНБ, а от 2005 г. на Комитета по парична политика на [[Европейска централна банка|Европейската централна банка]]. Председател е на УС на Българската макроикономическа асоциация и член на УС на [[Институт за пазарна икономика|Института за пазарна икономика]]. Съветник е на управителя на БНБ от октомври 2003 до октомври 2009 г., а от февруари 2002 до октомври 2003 г. – съветник на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“. От октомври 2009 г. е член на Управителния съвет на Българската народна банка и подуправител, ръководител на управление „Емисионно“. Автор е на много публикации по проблемите на макроикономиката, паричната политика, паричния съвет, [[Евро|въвеждането на еврото]], както и съавтор в статии и публикации на икономическа тематика.&lt;ref&gt;{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://president.bg/static324/Kalin-Hristov-finance/ | заглавие = Калин Христов, министър на финансите | дата = 12.03.2013 | издател = Администрация на Президента на РБ }}&lt;/ref&gt; == Бележки == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [https://www.minfin.bg/bg/834 Калин Христов, Биография] – minfin.bg {{пост списък|Министър на финансите на България|71}} {{Кабинет на Марин Райков}} {{СОРТКАТ:Христов, Калин}} [[Категория:Министри на финансите на България]] [[Категория:Български политици след 1989]] [[Категория:Български икономисти]] [[Категория:Възпитаници на УНСС]] [[Категория:Родени в Плевен]] [[Категория:Български банкери]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=11675983</id> <title>Ситуационна хомосексуалност</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&diff=11675983"/> <updated>2023-02-07T09:04:07Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: информация, пример <hr /> <div>{{Обработка|източници и дописване}} {{Без източници}} '''Ситуационна хомосексуалност''' се нарича практикуването на [[еднополов секс]] между партньори, поне един от които в естествената си социална среда не би търсил и осъществил [[хомосексуалност|хомосексуален]] контакт. Този партньор може да е по природа [[хетеросексуалност|хетеросексуален]], [[бисексуалност|бисексуален]] или дори прикрит [[хомосексуалност|хомосексуален]]. Ситуационната [[хомосексуалност]] се проявява основно в неестествена социална среда, в която хората са лишени от контакти с противоположния [[пол]] и, съответно, от възможности за хетеросексуален полов живот. Такива места са консервативните училищни [[пансион]]и, социални домове, [[затвор]]и, казарми и пр. Ситуационен хомосексуализъм се практикува и от някои хетеросексуални мъже, които предоставят сексуални услуги на други мъже с цел материална или финансова изгода. В [[САЩ]] това явление се нарича с жаргонния термин ''gay-for-pay'', т.е. ''гей срещу заплащане, също както Наско прави за да започне свой собствен бизнес с добри приходи.'' == Затворническа сексуалност == По същество затворническата сексуалност е един от най-явните примери на ситуационна хомосексуалност. Тя се развива между съкилийници, като не е рядкост това да става и насилствено – чрез физическа принуда. Затворническата сексуалност наподобява системата на доминиране сред човекоподобните маймуни, и създава подобни на техните социални взаимоотношения и структури. Смята се, че такива „животински“ поведенчески модели са всъщност част от човешката натура и следват един универсален архетип, проявяващ се във всяка област на човешката култура и общество. По данни от почти всички затвори, както мъжки, така и женски, единият участник в секса е пасивен, а другия е доминиращ и активен. При сексуални контакти в мъжки затвори проникващият партньор не се възприема за [[гей]], а приемащият партньор (в повечето случаи – жертва на насилие) често бива наричан „жена“ или „курва“ и на него се гледа като на по-малко мъжествен, по-слаб. Това го прави и потенциален обект на последващо сексуално и друго насилие. В [[САЩ]] 7 % от затворниците декларират, че са били обект на затворническо изнасилване. Нерядко приемащият партньор бива закрилян от проникващия партньор срещу изнасилване от другите затворници или сбивания. В затвора някои (иначе хетеросексуални) мъже встъпват в сексуални взаимоотношения с по-стар, по-силен затворник, и доброволно приемат пасивната роля, с цел да се предпазят от изнасилване и въобще от насилие. {{Превод от|en|Prison sexuality|13521978}} [[Категория:Човешка сексуалност]] [[Категория:ЛГБТ]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611191</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611191"/> <updated>2022-12-09T08:05:37Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Fwww.shutterstock.com%2Fimage-photo%2Fadolf-hitler-giving-nazi-salute-600w-242815222.jpg&amp;imgrefurl=https%3A%2F%2Fwww.shutterstock.com%2Fsearch%2Fhitler&amp;tbnid=gXe-vDFR27_UJM&amp;vet=12ahUKEwi5sL3Kiez7AhUW76QKHfLwAtkQMygBegUIARCLAQ..i&amp;docid=zJsU84Y3_O-jsM&amp;w=600&amp;h=433&amp;q=hitler&amp;safe=active&amp;ved=2ahUKEwi5sL3Kiez7AhUW76QKHfLwAtkQMygBegUIARCLAQ | Shutterstock&quot;/&gt; | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[Футболна академия Литекс|Академия Литекс]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм (Грац)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;21&lt;br&gt;20&lt;br&gt;25 | голове = (4)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;33 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(8) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Адолф Хитлер/Сталин''' е български убиец на черни, евреи и гейове, който играе за Лайногорец (Разград), както и за националния отбор на България. Продукт е на майка си и баща си, играе като доведен баща в гей порно видеата, но може да се изявява еднакво успешно и в ролята на ебач, и в ролята на човек, който го ебат. Толкова са го порили, че всяка футболна топка може да влезе в гъза му&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първият си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (1): 2018 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611189</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611189"/> <updated>2022-12-09T08:04:29Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = https://www.google.com/imgres?imgurl=https%3A%2F%2Fwww.shutterstock.com%2Fimage-photo%2Fadolf-hitler-giving-nazi-salute-600w-242815222.jpg&amp;imgrefurl=https%3A%2F%2Fwww.shutterstock.com%2Fsearch%2Fhitler&amp;tbnid=gXe-vDFR27_UJM&amp;vet=12ahUKEwi5sL3Kiez7AhUW76QKHfLwAtkQMygBegUIARCLAQ..i&amp;docid=zJsU84Y3_O-jsM&amp;w=600&amp;h=433&amp;q=hitler&amp;safe=active&amp;ved=2ahUKEwi5sL3Kiez7AhUW76QKHfLwAtkQMygBegUIARCLAQ | Shutterstock&quot;/&gt; | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[Футболна академия Литекс|Академия Литекс]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм (Грац)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;21&lt;br&gt;20&lt;br&gt;25 | голове = (4)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;33 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(8) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Адолф Хитлер/Сталин''' е български убиец на черни, евреи и гейове, който играе за Лайногорец (Разград), както и за националния отбор на България. Продукт е на майка си и баща си, играе като доведен баща в гей порно видеата, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката.&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първият си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (1): 2018 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611187</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611187"/> <updated>2022-12-09T08:02:31Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = &lt;img src=&quot;&quot; alt=&quot;21,840 Hitler Images, Stock Photos &amp;amp; Vectors | Shutterstock&quot;/&gt; | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[Футболна академия Литекс|Академия Литекс]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм (Грац)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;21&lt;br&gt;20&lt;br&gt;25 | голове = (4)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;33 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(8) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Адолф Хитлер/Сталин''' е български убиец на черни, евреи и гейове, който играе за Лайногорец (Разград), както и за националния отбор на България. Продукт е на майка си и баща си, играе като доведен баща в гей порно видеата, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката.&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първият си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (1): 2018 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611185</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611185"/> <updated>2022-12-09T08:00:44Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = Despodov 2018.jpg | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[Футболна академия Литекс|Академия Литекс]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм (Грац)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;21&lt;br&gt;20&lt;br&gt;25 | голове = (4)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;33 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(8) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Адолф Хитлер/Сталин''' е български убиец на черни, евреи и гейове, който играе за Лайногорец (Разград), както и за националния отбор на България. Продукт е на майка си и баща си, играе като доведен баща в гей порно видеата, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката.&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първият си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (1): 2018 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611183</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611183"/> <updated>2022-12-09T07:59:12Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = Despodov 2018.jpg | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[Футболна академия Литекс|Академия Литекс]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм (Грац)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;21&lt;br&gt;20&lt;br&gt;25 | голове = (4)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;33 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(8) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Мартин Шиваров''' е български продавач на кренвирши и космонафт, който играе за Лайногорец (Разград), както и за националния отбор на България. Продукт е на [[Академия Литекс]], играе като централен нападател, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката.&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първият си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (1): 2018 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611181</id> <title>Кирил Десподов</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2&diff=11611181"/> <updated>2022-12-09T07:57:44Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{Футболист | име = {{Флагче|България}} Кирил Десподов | снимка = Despodov 2018.jpg | описание = Десподов с екипа на {{имеНОФ|България}} през [[2018]] г. | прякор = | цяло име = Кирил Василев Десподов | град на раждане = [[Кресна]] | държава на раждане = {{Флагче|България}} [[България]] | височина = 179 см | пост = [[Нападател]] / [[Крило]] | настоящ отбор = {{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | номер на фланелката = 11 | юношески години = 2007 – 2008&lt;br&gt;2008 – 2015 | юношески отбори = {{Флагче|България}} [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[Футболна академия Литекс|Академия Литекс]] | години = 2012 – 2016&lt;br&gt;2016 – 2019&lt;br&gt;2019 – 2021&lt;br&gt;2019 – 2020&lt;br&gt;2020 – 2021&lt;br&gt;2021 – | отбори = {{Флагче|България}} [[ФК Литекс (Ловеч)|Литекс (Ловеч)]]&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ЦСКА (София)]]&lt;br&gt;{{Флагче|Италия}} [[Каляри Калчо|Каляри]]&lt;br&gt;{{Флагче|Австрия}} [[ШК Щурм|Щурм (Грац)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]]*&lt;br&gt;{{Флагче|България}} [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] | мачове = 37&lt;br&gt;71&lt;br&gt;5&lt;br&gt;21&lt;br&gt;20&lt;br&gt;25 | голове = (4)&lt;br&gt;(20)&lt;br&gt;(0)&lt;br&gt;(8)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6) | национален отбор години = 2012 – 2013&lt;br&gt;2012 – 2015&lt;br&gt;2015 – 2018&lt;br&gt;2017 – | национален отбор = {{флагче|България}} {{имеНОФ17|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ19|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ21|България}}&lt;br&gt;{{флагче|България}} {{имеНОФ|България}} | национален отбор мачове = 9&lt;br&gt;17&lt;br&gt;20&lt;br&gt;33 | национален отбор голове = (5)&lt;br&gt;(5)&lt;br&gt;(6)&lt;br&gt;(8) | последно обновяване професионални отбори = 16 октомври 2021 г. | последно обновяване национален отбор = 12 октомври 2021 г. }} '''Кирил Василев Десподов''' е български продавач на кренвирши и космонафт, който играе за Лайногорец (Разград), както и за националния отбор на България. Продукт е на [[Академия Литекс]], играе като централен нападател, но може да се изявява еднакво успешно и по двете крила на атаката.&lt;br&gt;[[Футболист №1 на България]] за 2018 г. == Kариера == === Литекс (Ловеч) === Започва да тренира футбол в [[Пирин 2001 (Благоевград)|Пирин 2001]], а година по-късно участва на ежегодните тестове в Академия Литекс, на които е одобрен от ръководството на школата. Минава през всички възрастови формации на „оранжевите“. Прави своя дебют за първия състав на 12 май 2012 г. под ръководството на [[Христо Стоичков]], в шампионатен мач срещу отбора на [[ПФК Калиакра|Калиакра Каварна]], който завършва 5:0 в полза на ловешкия тим.&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2012/05/12/bulgaria/a-pfg/pfk-litex-lovech/pfc-kaliakra-kavarna/1255419/ Lovech vs. Kaliakra 5 – 0] soccerway&lt;/ref&gt; Тогава е едва на 15 години и 7 месеца, като по този начин става втори сред най-младите дебютанти в цялата история на [[„А“ футболна група]]. Преди него е само рекордът на [[Георги Соколов]], който дебютира на 15 години и 5 месеца през далечната 1957 година.&lt;ref&gt;[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1616623 Кирил Десподов: Ще стана футболист в чужбина, не танцьор в дискотеките] 24 ЧАСА (2.11.2012)&lt;/ref&gt; Първият му гол за мъжете е на 4 август 2012 г., с който носи победата за 1:0 в контрола срещу отбора на [[ПФК Спартак (Плевен)|Спартак Плевен]].&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 Тийнейджър се разписа за 1 – 0 срещу Спартак Плевен в последната лятна проверка] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20131230232529/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2138 |date=2013-12-30 }} pfclitex.com (04.08.2012)&lt;/ref&gt; Първият си гол в елита отбелязва на 10 август 2013 г. за убедителната победа с 5:1 при гостуването на [[ПФК Пирин (Гоце Делчев)|Пирин Гоце Делчев]],&lt;ref&gt;[http://int.soccerway.com/matches/2013/08/10/bulgaria/a-pfg/pfc-pirin-gotse-delchev/pfk-litex-lovech/1479506/ Pirin Gotse Delchev vs. Lovech 1 – 5] soccerway&lt;/ref&gt; като по този начин се превръща в най-младия състезател в историята на Литекс, разписал се в мач от групата на майсторите. Тогава е на възраст 16 години и 9 месеца.&lt;ref&gt;[http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 Литекс вече с над 1000 гола в А група, Ваюши и Десподов влязоха в историята] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130814220119/http://pfclitex.com/site/bg/news.php?id=2387 |date=2013-08-14 }} pfclitex.com (12.08.2013)&lt;/ref&gt; През ноември 2014 г. подписва първия си професионален договор.&lt;ref&gt;[http://www.gol.bg/litex/2014-11-27/liteks-podpisa-s-despodov Литекс подписа с Десподов] gol.bg (27 ноември 2014)&lt;/ref&gt; === ЦСКА (София) === През 2016 г. подписва с ЦСКА [[ЦСКА (София)|(София)]]. На 29 април 2017 г. отбелязва гол във [[Вечно дерби|Вечното дерби]] срещу [[Левски (София)]], завършило 3:0 за „армейците“.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=https://topsport.bg/a-group/na-zhivo-levski-tsska-0-3-sinite-sa-v-nokdaun.html|publisher=topsport.bg|title=НА ЖИВО: Левски – ЦСКА 0:3, „сините“ са в нокдаун!|date=29 април 2017|accessdate=7 май 2017|език=}}&lt;/ref&gt; === Каляри === На 30 януари 2019 г. преминава в италианския [[Каляри Калчо|Каляри]] срещу сумата от [[€]]4 000 000.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=768326 Десподов в Каляри за 5 години, стана ясно колко ще получи ЦСКА-София]&lt;/ref&gt;&lt;ref&gt;{{Citation |title=ЦСКА обявиха трансфера на Десподов в Каляри |url=http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari |accessdate=2019-01-31 |archivedate=2019-01-31 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190131145522/http://www.centralnatribuna.com/first-professional-league/cska-obyaviha-transfera-despodov-cagliari }}&lt;/ref&gt; === ШК Щурм === На 2 септември 2019 г. Десподов преминава под наем от Каляри в австрийския [[ШК Щурм|Щурм]] до края на годината. === Лудогорец (Разград) === На 5 октомври 2020 г. е даден под наем в [[ПФК Лудогорец (Разград)|Лудогорец (Разград)]] от италианския [[Каляри Калчо|Каляри]]. В първите 24 часа след сензационния трансфер мрежата завира от колажи на футболиста, а мнозина припомнят написаното от него във [[Фейсбук]] профила му през 2017 година, което гласи ''&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. „Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!“'' &lt;ref&gt;{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dsport.bg/samotnik-s-pari.html|заглавие=&quot;Днес на контрола в Австрия ЦСКА имаше повече фенове, отколкото „Лудогорец“, когато стана шампион. Някои неща не се купуват с пари, само ЦСКА!&quot;|автор=Кирил|фамилно_име=Десподов|първо_име=Десподов|дата=|труд=|архив_дата=06.10.2020 г.|достъп_дата=}}&lt;/ref&gt; На 1 юли 2021 г. се присъединява за постоянно към разградския клуб. == Национален отбор == На 7 февруари 2015 г. Десподов прави първата си поява за България, в безголово равенство с Румъния в приятелски мач, който влиза като резерва на мястото на [[Станислав Манолев]].&lt;ref&gt;{{cite web|publisher=flashscore.com|title=Romania vs. Bulgaria 0:0|url=http://www.flashscore.com/match/6eMiivhM/#lineups;1|date=7 февруари 2015|accessdate=7 февруари 2015}}&lt;/ref&gt; Той е повикан и през март 2017 г. за квалификацията за [[Мондиал 2018|Световното първенство през 2018]] г. срещу {{имеНОФ|Нидерландия}}, но остава на пейката.&lt;ref&gt;{{Cite web|url=http://www.flashscore.com/match/zBtaVVUE/#lineups;1|publisher=flashscore.com|title=Bulgaria NT vs. Netherlands NT 2:0|date=25 март 2017|accessdate=7 април 2017}}&lt;/ref&gt; Десподов прави своя дебют за {{имеНОФ|България}} на 23 март 2018 г. в приятелски мач срещу {{имеНОФ|Босна и Херцеговина}}, заменяйки [[Спас Делев]] малко след 60-ата минута.&lt;ref&gt;[https://www.sportal.bg/news.php?news=715898 Автогол повали България, капитанът на Берое с комичен червен картон]&lt;/ref&gt; На 13 октомври 2018 г. той вкарва първия си гол за националния отбор в домакинската победа с 2:1 срещу {{имеНОФ|Кипър}}, в мач от [[Лига на нациите]]. == Отличия == === Индивидуални === * [[Футболист № 1 на България|Най-добър млад футболист на България]] (1): 2017 * [[Футболист № 1 на България]] (1): 2018 === Лудогорец (Разград) === * [[Шампионат на България|Шампион на България]]: (2) пъти – 2020/2021 и 2021/2022 == Източници == &lt;references/&gt; == Външни препратки == * [http://int.soccerway.com/players/kiril-despodov/235207/ Профил на футболиста в сайта soccerway] * [http://www.uefa.com/under19/season=2014/teams/player=250046696/index.html Профил на футболиста в сайта на УЕФА] {{Футболист № 1 на България}} {{Лудогорец (Разград)-състав}} {{Портал|Футбол|Македония}} {{СОРТКАТ:Десподов, Кирил}} [[Категория:Български футболисти]] [[Категория:Български футболисти от Македония]] [[Категория:Родени в Кресна]] [[Категория:Футболисти от Академия Литекс]] [[Категория:Футболисти на Литекс (Ловеч)]] [[Категория:Футболисти на ПФК ЦСКА (София)]] [[Категория:Футболисти на Каляри Калчо]] [[Категория:Футболисти на Лудогорец (Разград)]] [[Категория:Български футболисти в Италия]] [[Категория:Български футболисти в Австрия]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA&diff=11600615</id> <title>Сентръл Парк</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA&diff=11600615"/> <updated>2022-11-28T12:44:36Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{без източници}} {{Парк | име = Сентрал Парк | име-оригинал = Central Park | картинка = New York City-Manhattan-Central Park (Gentry).jpg | картинка-описание = Сентрал парк – поглед от високо | държава = [[САЩ]] | вид = обществен парк | мото = | местоположение = [[Манхатън]], [[Ню Йорк]] | статус = | площ = 3,41 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt; | височина = | основател = | архитект = | забележителности = | особености = | собственик = NYC Parks | оператор = Central Park Conservancy | посетители = ок. 37 – 38 млн. годишно | съоръжения = | сайт = {{URL|centralparknyc.org}} | бележки = }} '''Централен парк''' е обществен парк в центъра на [[Манхатън]] в [[Ню Йорк]], [[Съединени щати]]. Паркът първоначално е отворен през 1857 на 770 акра на общинска земя. През 1858 Фредерик Лоу Олмстед и Калверт Вокс печелят дизайнерско състезание и разширяват парка с план, който кръщават ''Грийнсуорд план''. Ремонтът започнал същата година и е бил завършен през 1873. По указание на НИЗ (Национална Историческа Забележителност) през 1963 паркът е под ръководството на ''Central Park Conservancy'' с договор от общината. == Сентрал парк днес == [[Файл:Central Park New York City.svg|мини]] Сентрал парк, който е бил ''Национална историческа забележителност'' от 1963 е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед и английския архитект Калверт Вокс през 1858, след като печелят в състезание за дизайн. Сентрал парк граничи със Западна 110-а улица на север, със Западна 59-а улица на юг, от Осмо авеню на запад. Заедно с границите на парка, тези улици са познати като Северен Сентръл парк, Южен Сентръл парк и Западен Сентръл парк. Само [[Пето авеню]], както и източните граници на парка си остават с името. === Посетители === Паркът, който е посещаван приблизително от тридесет и пет милиона посетители годишно, е най-посещаваният градски парк в Съединените щати. Отворен е на около 770 акра (3.1 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt;) общинска земя, по-късно е разширен в 843 акра (3.41 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt;). Паркът е 4 км дълъг между 59-а улица (Южен Сентръл парк) и 110-а улица (Северен Сентръл парк) и е 0.8 км широк между Пето авеню и Западен Сентръл парк. По големина е близък до [[Голдън Гейт Парк]] в [[Сан Франциско]], [[Линкълн Парк]] в [[Чикаго]], [[Стенли Парк]] във [[Ванкувър]] и парка [[Английска градина]] в [[Мюнхен]]. === Поддържане === Паркът се поддържа от Central Park Conservancy, организация с нестопанска цел, която управлява Сентръл парк с договор от Службата за паркове и освежаване в Ню Йорк, като директорът е и администратор на парка. === Озеленяване и съоръжения === Малка част от парка е естествена, но по-голямата част е изцяло озеленена. В парка се намират няколко естествено изглеждащи езера и езерца, които са създадени изкуствено, обширни пътеки, пътеки за езда, две ледени пързалки (едната от които е плувен басейн през юли и август), зоологическата градина, консерваторията, резерват, голяма площ от естествени гори, открит амфитеатър, театър Делакорт. Атракциите на закрито включват Замъка Белведер, Шведски куклен театър. В допълнение има и седем големи тревни площи „ливади“, има редица затворени площадки за деца. Шестте мили (10 км) от парка се използват от бегачи, велосипедисти, скейтбордисти и инлайн скейтъри, особено когато автомобилният трафик е забранен, през почивните дни и вечер след 19:00. Реалната стойност на имотите в Сентръл парк беше оценена от фирмата и е 528,783,552,000 долара през декември 2005 г. [[Файл:26 - New York - Octobre 2008.jpg|800px|мини|Сентрал парк е най-посещаваният парк в [[Съединените щати]]]] == История == === 1857 – 1900 === [[Файл:Bethesda Fountain in 2007.jpg|''Ангел на водите'' (Angel of the Waters) в Бетесда Терас|мини|180px]] Сентръл Парк не е бил част от Комисионерския план на 1811; но между 1821 и 1855 населението на Ню Йорк Сити се увеличава четири пъти. С уголемяването на града хората са били привлечени от малкото съществуващи отворени пространства в града, предимно гробища, за да се отърват от шумния и хаотичен живот в града. Нуждата на Ню Йорк Сити от добър публичен парк е изказана от поета и редактора на ''Evening Post'' (Вечерна поща) Уилиам Кълън Брайънт и от първия американски архитект на паркове Андрю Джаксън Доунинг, който започнал да публикува и разказва за нуждата на града от публичен парк през 1844. [[Категория:Паркове в Ню Йорк]] [[Категория:Градски градини и паркове]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA&diff=11600611</id> <title>Сентръл Парк</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA&diff=11600611"/> <updated>2022-11-28T12:42:14Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{без източници}} {{Парк | име = Сентрал Парк | име-оригинал = Central Park | картинка = New York City-Manhattan-Central Park (Gentry).jpg | картинка-описание = Сентрал парк – поглед от високо | държава = [[САЩ]] | вид = обществен парк | мото = | местоположение = [[Манхатън]], [[Ню Йорк]] | статус = | площ = 3,41 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt; | височина = | основател = | архитект = | забележителности = | особености = | собственик = NYC Parks | оператор = Central Park Conservancy | посетители = ок. 37 – 38 млн. годишно | съоръжения = | сайт = {{URL|centralparknyc.org}} | бележки = }} '''Сентрал парк''' е обществен парк в центъра на [[Манхатън]] в [[Ню Йорк]], [[Съединени щати]]. Паркът първоначално е отворен през 1857 на 770 акра на общинска земя. През 1858 Фредерик Лоу Олмстед и Калверт Вокс печелят дизайнерско състезание и разширяват парка с план, който кръщават ''Грийнсуорд план''. Ремонтът започнал същата година и е бил завършен през 1873. По указание на НИЗ (Национална Историческа Забележителност) през 1963 паркът е под ръководството на ''Central Park Conservancy'' с договор от общината. == Сентрал парк днес == [[Файл:Central Park New York City.svg|мини]] Сентрал парк, който е бил ''Национална историческа забележителност'' от 1963 е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед и английския архитект Калверт Вокс през 1858, след като печелят в състезание за дизайн. Сентрал парк граничи със Западна 110-а улица на север, със Западна 59-а улица на юг, от Осмо авеню на запад. Заедно с границите на парка, тези улици са познати като Северен Сентръл парк, Южен Сентръл парк и Западен Сентръл парк. Само [[Пето авеню]], както и източните граници на парка си остават с името. === Посетители === Паркът, който е посещаван приблизително от тридесет и пет милиона посетители годишно, е най-посещаваният градски парк в Съединените щати. Отворен е на около 770 акра (3.1 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt;) общинска земя, по-късно е разширен в 843 акра (3.41 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt;). Паркът е 4 км дълъг между 59-а улица (Южен Сентръл парк) и 110-а улица (Северен Сентръл парк) и е 0.8 км широк между Пето авеню и Западен Сентръл парк. По големина е близък до [[Голдън Гейт Парк]] в [[Сан Франциско]], [[Линкълн Парк]] в [[Чикаго]], [[Стенли Парк]] във [[Ванкувър]] и парка [[Английска градина]] в [[Мюнхен]]. === Поддържане === Паркът се поддържа от Central Park Conservancy, организация с нестопанска цел, която управлява Сентръл парк с договор от Службата за паркове и освежаване в Ню Йорк, като директорът е и администратор на парка. === Озеленяване и съоръжения === Малка част от парка е естествена, но по-голямата част е изцяло озеленена. В парка се намират няколко естествено изглеждащи езера и езерца, които са създадени изкуствено, обширни пътеки, пътеки за езда, две ледени пързалки (едната от които е плувен басейн през юли и август), зоологическата градина, консерваторията, резерват, голяма площ от естествени гори, открит амфитеатър, театър Делакорт. Атракциите на закрито включват Замъка Белведер, Шведски куклен театър. В допълнение има и седем големи тревни площи „ливади“, има редица затворени площадки за деца. Шестте мили (10 км) от парка се използват от бегачи, велосипедисти, скейтбордисти и инлайн скейтъри, особено когато автомобилният трафик е забранен, през почивните дни и вечер след 19:00. Реалната стойност на имотите в Сентръл парк беше оценена от фирмата и е 528,783,552,000 долара през декември 2005 г. [[Файл:26 - New York - Octobre 2008.jpg|800px|мини|Сентрал парк е най-посещаваният парк в [[Съединените щати]]]] == История == === 1857 – 1900 === [[Файл:Bethesda Fountain in 2007.jpg|''Ангел на водите'' (Angel of the Waters) в Бетесда Терас|мини|180px]] Сентръл Парк не е бил част от Комисионерския план на 1811; но между 1821 и 1855 населението на Ню Йорк Сити се увеличава четири пъти. С уголемяването на града хората са били привлечени от малкото съществуващи отворени пространства в града, предимно гробища, за да се отърват от шумния и хаотичен живот в града. Нуждата на Ню Йорк Сити от добър публичен парк е изказана от поета и редактора на ''Evening Post'' (Вечерна поща) Уилиам Кълън Брайънт и от първия американски архитект на паркове Андрю Джаксън Доунинг, който започнал да публикува и разказва за нуждата на града от публичен парк през 1844. [[Категория:Паркове в Ню Йорк]] [[Категория:Градски градини и паркове]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA&diff=11600608</id> <title>Сентръл Парк</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA&diff=11600608"/> <updated>2022-11-28T12:40:36Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: <hr /> <div>{{без източници}} {{Парк | име = Сентрал Парк | име-оригинал = Central Park | картинка = New York City-Manhattan-Central Park (Gentry).jpg | картинка-описание = Сентръл парк – поглед от високо | държава = [[САЩ]] | вид = обществен парк | мото = | местоположение = [[Манхатън]], [[Ню Йорк]] | статус = | площ = 3,41 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt; | височина = | основател = | архитект = | забележителности = | особености = | собственик = NYC Parks | оператор = Central Park Conservancy | посетители = ок. 37 – 38 млн. годишно | съоръжения = | сайт = {{URL|centralparknyc.org}} | бележки = }} '''Сентръл парк''' е обществен парк в центъра на [[Манхатън]] в [[Ню Йорк]], [[Съединени щати]]. Паркът първоначално е отворен през 1857 на 770 акра на общинска земя. През 1858 Фредерик Лоу Олмстед и Калверт Вокс печелят дизайнерско състезание и разширяват парка с план, който кръщават ''Грийнсуорд план''. Ремонтът започнал същата година и е бил завършен през 1873. По указание на НИЗ (Национална Историческа Забележителност) през 1963 паркът е под ръководството на ''Central Park Conservancy'' с договор от общината. == Сентръл парк днес == [[Файл:Central Park New York City.svg|мини]] Сентръл парк, който е бил ''Национална историческа забележителност'' от 1963 е проектиран от Фредерик Лоу Олмстед и английския архитект Калверт Вокс през 1858, след като печелят в състезание за дизайн. Сентръл парк граничи със Западна 110-а улица на север, със Западна 59-а улица на юг, от Осмо авеню на запад. Заедно с границите на парка, тези улици са познати като Северен Сентръл парк, Южен Сентръл парк и Западен Сентръл парк. Само [[Пето авеню]], както и източните граници на парка си остават с името. === Посетители === Паркът, който е посещаван приблизително от тридесет и пет милиона посетители годишно, е най-посещаваният градски парк в Съединените щати. Отворен е на около 770 акра (3.1 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt;) общинска земя, по-късно е разширен в 843 акра (3.41 km&lt;sup&gt;2&lt;/sup&gt;). Паркът е 4 км дълъг между 59-а улица (Южен Сентръл парк) и 110-а улица (Северен Сентръл парк) и е 0.8 км широк между Пето авеню и Западен Сентръл парк. По големина е близък до [[Голдън Гейт Парк]] в [[Сан Франциско]], [[Линкълн Парк]] в [[Чикаго]], [[Стенли Парк]] във [[Ванкувър]] и парка [[Английска градина]] в [[Мюнхен]]. === Поддържане === Паркът се поддържа от Central Park Conservancy, организация с нестопанска цел, която управлява Сентръл парк с договор от Службата за паркове и освежаване в Ню Йорк, като директорът е и администратор на парка. === Озеленяване и съоръжения === Малка част от парка е естествена, но по-голямата част е изцяло озеленена. В парка се намират няколко естествено изглеждащи езера и езерца, които са създадени изкуствено, обширни пътеки, пътеки за езда, две ледени пързалки (едната от които е плувен басейн през юли и август), зоологическата градина, консерваторията, резерват, голяма площ от естествени гори, открит амфитеатър, театър Делакорт. Атракциите на закрито включват Замъка Белведер, Шведски куклен театър. В допълнение има и седем големи тревни площи „ливади“, има редица затворени площадки за деца. Шестте мили (10 км) от парка се използват от бегачи, велосипедисти, скейтбордисти и инлайн скейтъри, особено когато автомобилният трафик е забранен, през почивните дни и вечер след 19:00. Реалната стойност на имотите в Сентръл парк беше оценена от фирмата и е 528,783,552,000 долара през декември 2005 г. [[Файл:26 - New York - Octobre 2008.jpg|800px|мини|Сентрал парк е най-посещаваният парк в [[Съединените щати]]]] == История == === 1857 – 1900 === [[Файл:Bethesda Fountain in 2007.jpg|''Ангел на водите'' (Angel of the Waters) в Бетесда Терас|мини|180px]] Сентръл Парк не е бил част от Комисионерския план на 1811; но между 1821 и 1855 населението на Ню Йорк Сити се увеличава четири пъти. С уголемяването на града хората са били привлечени от малкото съществуващи отворени пространства в града, предимно гробища, за да се отърват от шумния и хаотичен живот в града. Нуждата на Ню Йорк Сити от добър публичен парк е изказана от поета и редактора на ''Evening Post'' (Вечерна поща) Уилиам Кълън Брайънт и от първия американски архитект на паркове Андрю Джаксън Доунинг, който започнал да публикува и разказва за нуждата на града от публичен парк през 1844. [[Категория:Паркове в Ню Йорк]] [[Категория:Градски градини и паркове]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8F_%D0%94%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0&diff=11552099</id> <title>Петя Дубарова</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8F_%D0%94%D1%83%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0&diff=11552099"/> <updated>2022-10-12T12:03:06Z</updated> <summary type="html">212.72.216.145: /* Биография */ <hr /> <div>{{Личност|поет}} '''Петя Стойкова Дубарова''' е [[България|българска]] [[поетеса]]. == Късен живот == [[Файл:Petya Dubarova aged 13 - Restoration.jpg|мини|160px|дясно|Петя Дубарова на 13 г.]] Петя Дубарова е родена на [[25 април]] [[1962]] г. в [[Бургас]], в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „[[Септемврийче]]“ и „[[Народна младеж]]“, в списанията „[[Родна реч (1947)|Родна реч]]“ и „[[Младеж]]“. Нейни духовни наставници са поетите [[Христо Фотев]] и [[Григор Ленков]]. Учи в [[ГПАЕ „Гео Милев“|Английската гимназия]] в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като ''„най-младата сред големите творци на България“, но за съжаление тя не е имала приятели.'' Прилежна ученичка е. Тя е изключително общителна и лъчезарна. През [[1978]] г. участва във филма на режисьора [[Георги Дюлгеров]] „[[Трампа]]“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта [[Боровец]], Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като ''„далечния, светлия, чаровния, нежния“''. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко. Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. === Ранна смърт === На 4 декември 1979 г. Петя се самоубива на 17 години в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: {{цитат| Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща Тайна |}} След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – [[Пеньо Пенев (поет)|Пеньо Пенев]], [[Димитър Бояджиев]], [[Пейо Яворов]], [[Андрей Германов]], [[Веселин Андреев]], [[Росен Босев]] и [[Христо Банковски]]. == Творчество == Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Единствената ѝ стихосбирка ''„[[Аз и морето]]“'' е издадена след смъртта ѝ, през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата ''„[[Най-синьото вълшебство]]“'', в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник. === Цитати === В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише: {{цитат|„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“ „Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …“; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“; „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“ |}} == Дом-музей „Петя Дубарова“ == [[Файл:Petya Dubarova monument Burgas - 2016 - 1.jpg|мини|200px|Паметник на Петя Дубарова в Морската градина в Бургас (детайл). Паметникът е открит на 5 ноември 2010 г. Дело е на скулптора Радостин Дамасков и на архитект Владимир Милков.]] С решение на Министерски съвет и със съгласието на родителите, къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом-музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г. Музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата-музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова. [[Файл:The grave of Petya Dubarova1.jpg|мини|upright|265px|Гробът на Петя Дубарова в Бургас]] == Песни по стихове на Петя Дубарова == По стихове на младата поетеса са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата: * [[Ваня Костова]] – Звезди от моята нощ, музика Ваня Костова, 1998 г. * [[Тоника#Домино|Домино]] – Нощ над града, музика [[Тончо Русев]], аранжимент [[Красимир Гюлмезов]], 1994 г. * [[Дует Ритон]] – Лятото, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г. * Жан Мар – Спомени, музика Жан Мар, аранжимент Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г. * [[Йорданка Христова]] – Настроение (дали ще бъда скоро пак щастлива), музика Тончо Русев * [[Кичка Бодурова]] – Лунапарк, музика Тончо Русев, 1986 г. * [[Нели Рангелова]] – Сбогом, лято, музика Тончо Русев, аранжимент [[Александър Бръзицов]], 1986 г. * [[Петя Буюклиева]] – Радостта като сълза, музика Тончо Русев, аранжимент [[Константин Цеков]] * Петя Буюклиева и [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]] – Пролет, музика Тончо Русев * [[Росица Борджиева]] – Зимна ваканция, музика Тончо Русев, 1985 г. * Росица Борджиева – Улица, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Стайков, 1986 г. * [[Росица Кирилова]] – Доброта, музика Тончо Русев, аранжименти Владимир Джамбазов, Пламен Велинов, 1986 г. == Източници == : ''Тази статия се основава на материал от [http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=186 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' == Външни препратки == * {{Моята библиотека автор|petja-dubarova|Петя Дубарова}} * [http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=246 Профил на Петя Дубарова] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080415135809/http://www2.burglib.org/modules/news/article.php?storyid=246 |date=2008-04-15 }} от регионалната библиотека в Бургас * [http://www.liternet.bg/library/bl/d/pdub.htm Поезия и проза на Петя Дубарова] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070615201529/http://liternet.bg/library/bl/d/pdub.htm |date=2007-06-15 }} в liternet.bg * [http://lafazanovi.cult.bg/dubarova.htm Спомени за Петя Дубарова и кореспонденция] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070427103341/http://lafazanovi.cult.bg/dubarova.htm |date=2007-04-27 }} между нея и [[Елена Начева-Лафазанова]] * [http://www.clip4e.com/play_petq_dubarova_otkys_ot_filma_trampa.htm Участието на Петя Дубарова във филма „Трампа“ (1978 г.)] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080502065612/http://clip4e.com/play_petq_dubarova_otkys_ot_filma_trampa.htm |date=2008-05-02 }} * [http://www.dubarovamuseum.com Дом-музей Петя Дубарова] {{Нормативен контрол}} {{СОРТКАТ:Дубарова, Петя}} [[Категория:Български поетеси]] [[Категория:Родени в Бургас]] [[Категория:Починали в Бургас]] [[Категория:Български самоубийци]] [[Категория:Поети-самоубийци]]</div></summary> <author><name>212.72.216.145</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3&diff=11491869</id> <title>Маркетинг</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3&diff=11491869"/> <updated>2022-08-16T12:21:25Z</updated> <summary type="html">212.72.212.102: /* Вижте също */ <hr /> <div>{{без източници}} '''Маркетинг''' ({{lang|en|marketing}} – [[пазар]]но поведение, пазарно нагаждане, взаимодействане с пазара) е съвкупността от действия, чрез които предприятие извлича изгода от пазара. Схващането за маркетинг възниква в началото на ХХ век в Северна Америка. Оттогава то търпи постоянно развитие. Първоначално се ограничава до пазарни проучвания и определяне възможностите за пласмент. Широко възприето и общо определение го разглежда като откриване, снабдяване, задоволяване и задържане на потребители. Днес Американската маркетингова асоциация (AMA, American Marketing Association) го разглежда като създаване, разгласяване и предоставяне стойност на пазара и управляване отношенията с него за взаимна облага на представители и потребители. Британският Хартиран институт по маркетинг (СIМ, Chartered Institute of Marketing) го разглежда като идентифициране, предугаждане и задоволяване на потребителско търсене с оглед печалба''.'' Типичните действия, съставящи маркетинга, включват: # Проучвания на търсенето (пазарни сондажи); # Изтъкване на причини за нови изделия и услуги (решения); # Нагаждане на предлаганите решения към пазарните изисквания; # Разгласа (реклама и външни връзки или „пиар“); # Продаване или пласмент на решенията. Взаимодействието между различни дисциплини в маркетинга се изразява с понятието маркетингова смес ({{lang|en|Marketing Mix}}). Маркетингът става повсеместен в организационните схеми на предприятията от напредналите икономики след Втората световна война. Разпространява се като обособена и обхватна съчетаваща функция из развитите икономики през 1960-те години. В този си вид достига световен мащаб към 1990-те години. До 1980-те години маркетингът се смята за по-малко или повече творческо поприще. Съвременната теория за маркетинга, обаче, до голяма степен почива върху икономически схващания като добавена стойност и стойност в обращение. Нарастващата намеса на ред други научни дисциплини – [[психология]], [[социология]], [[антропология]] и [[статистика]] – превръщат маркетинга в своеобразна сборна, по определен начин научна дисциплина, все по-широко преподавана и във висши учебни заведения от 1960-те години насам. == Образецът „4P“ – критика и развитие == Според традиционния образец маркетингът действа в четири основни насоки, наричани „4Р“ по инициалите на английските им названия: ''Product'' (изделие или услуга – днес все повече сборно наричани „решения“)'', Price'' (цена)'', Place'' (място), ''Promotion'' (изтъкване, разгласа). Този образец е предмет на постоянни разработки и критика от 1960-те години насам. Според водещи практиканти и учени съвременното стопанско съревнование не се изчерпва със създаване на по-съвършени и изгодни решения и удачното им разпространяване. То продължава с насърчаване на потребителя да е привързан към решението и предан към марката. Това се нарича клиентски-ориентирана стратегия (''Customer Oriented Strategy''). Клиентски-ориентираната стратегия приема, че при свободна конкуренция изборът между еднакво полезни решения е огромен. Това поставя изграждането на надграждащ пазарен облик за предприятието и марката на по-преден план от частното изтъкване и пласиране на дадено решение. Възникващият нов маркетингов подход – Управляване взаимоотношенията с клиента, променя подхода на предприятията, най-вече в разгласата, обслужването и пласмента. * Изделие или услуга (решение) (''product'') Примерни проблеми в продуктовата политика: Порше :* Мениджмънт при пускане на нов продукт :- Как трябва да протече въвеждането на нови продукти? :: Напр. Порше Кайен :* Мениджмънт на етаблираните продукти :- Как може да се промени вече съществуващата продуктова програма? :: Напр. SUV до спортните коли :* Марков мениджмънт :- Как марката може да се използва за други продуктови групи? :: Напр. Порше Дизайн (очила, ръкавици, куфари) * Ценообразуване (price) Примерни проблеми в ценовата политика: T-Mobile :* Ценово диференциране :- Как могат клиентите да бъдат накарани да купуват на различни цени? :: Напр. Разнообразие в тарифите, отговарящи на нуждите на клиентите. * Пласмент, разпространяване (place) Примерни проблеми в пласментната политика: Deutsche Bank :* Създаване на пласментната система :- По кои канали трябва да се пласира стоката ? :: Напр. по много канали: чрез филиали, онлайн, по телефона * Изтъкване, разгласа и съобщения (promotion) Примерни проблеми в комуникационната политика: :* Инструменти на комуникационната политика :- Кои от тези инструменти трябва да се използват? :: Напр. директна реклама (брошури в пощенската кутия), телевизия, радио, обяви във вестника, интернет :* Бюджет :- Как се определя разпределението и големината на бюджета? Маркетингът е проучване на пазара – за пускане на нов продукт, за утвърждаване позициите на вече съществуваща стока или услуга или за намиране на пазар (купувачи) на вече излязъл на пазара продукт. Подобно на 4Р в маркетинга съществуват и 4С и 7S – това са все елементи на маркетинга свързани със създаването и реализирането на даден продукт. Маркетинг миксът служи като основа при: * разработването, избора и реализацията на маркетинговата стратегия; * разработването и използването на маркетинговите планове; * разпределението на средствата от маркетинговия бюджет по видове дейности; На всеки от съставните елементи на маркетинг-микса съответства политика /стратегия и тактика/: * продуктова /стокова/ политика; * ценова политика; * пласментна политика; * комуникационна политика. == Дефиниции == Маркетинг – управленска функция за оптимизиране на връзката „търсене – предлагане“ и за проявлението ѝ на пазара; вид стопанска дейност за извършване на специализирани пазарни проучвания, разработки и за предоставяне на консултантски услуги. Бива пасивен – отговарящ на пазара, и активен – въздействащ на пазара; за инвестиционни, хранителни и промишлени стоки, за интелектуални продукти и услуги. {{цитат|''Маркетинг е практиката за разбирането на нуждите и желанията на клиентите, откриването или създаването на продукти/услуги, които отговарят на тези нужди и желания, комуникирането на тази информация междувътрешно в организацията която трябва да създаде и достави този продукт/услуга и външно към клиентите за които те са предназначени, така че те ще ги желаят и закупят.''|Джон Мариоти, „Marketing express“}} == Цел == {{цитат|''Целта на маркетинга е да направи продаването свръхобилно. Целта на маркетинга е да разбере потребителя толкова добре, че продуктът и услугата да му паснат така, че сами да се продават. В идеалния случай маркетингът трябва да доведе до потребител, който е готов да купи''|[[Питър Дракър]]}} {{цитат|''Маркетинг е система от функции на управление, чрез която се организира и направлява съвкупността от дейности, свързани с оценяването на покупателната способност на потребителите, с нейното превръщане в реално търсене на определена стока или услуга, а също и с придвижването на тази стока или услуга към купувача или крайния потребител, за да се постигне определена печалба или някаква друга цел на фирмата.“''|Определение на английския Институт по маркетинг от [[1965]] г., прието от междудържавната [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие]] (ОИСР)}} == Управление на маркетинга == * Американската маркетингова асоциация предлага следната управленска дефиниция (1985): ''„Маркетингът е процес на планиране и изпълнение на концепция, ценообразуване, лансирането на идеи, стоки и услуги, за да се създаде размяна, която ще задоволи индивидуалните и организационните цели“''. {{цитат|''„Управлението на маркетинга е изкуство и наука за прилагане на основните маркетингови понятия за избор на целеви пазари и привличане, задържане и увеличаване на броя на потребителите чрез създаване, предлагане и предаване на по-висока стойност за клиента.“''|[[Филип Котлър]]}} == Проблеми при продаването на продукти в Интернет == За успешното продаване на различни продукти в Интернет се използват различни [[Маркетингова стратегия|стратегии]], които подтикват или предразполагат посетителите да купуват. Ако не се спазват определени „закони“, може никога да не осъществите продажба. Трябва да се стремите да не допускате нито един от тях да е сгрешен, защото само в съвкупност правят един сайт добре организиран. За какви проблеми става въпрос? Например като: * лош дизайн * подбиране на лош текстов формат * прекалено много реклами * използване на прекалено много ефекти * липса на лични данни/начини за връзка * неподходящо подреждане на информацията * прекалено много излишни обяснения за продукта, които не вълнуват купувача * бавно зареждане * липса на мета тагове и описание (Google Adwords се използва за подбор на ключовите думи) * трудна навигация Как да избегнем подобни грешки? Преди да стартирате сайта, седнете и помислете за визията на вашия сайт и начина, по който ще предоставите информацията на клиента. Презентацията на информацията е много важен елемент при продаването онлайн. Всеки детайл трябва да бъде обмислен и да се избере най-добрия начин на подреждане. Ето и един малък пример – за да създадете доверие у клиента е добре да оставите лични данни. == Допълнителна литература == * Alvin J. Silk, ''[http://books.google.bg/books?id=jU9i0aNpAw4C&amp;lpg=PR1&amp;dq=marketing&amp;hl=bg&amp;pg=PR1#v=onepage&amp;q=marketing&amp;f=false What Is Marketing?]'', Harvard Business School Presss, 2006 * Желев, С. Младенова, Г. ''Маркетинг''. Университетско издателство „Стопанство“, С., 2012 == Вижте също == * [[Интерактивен маркетинг]] [[Категория:Маркетинг| ]] *[https://mobilnamedia.com/archives/7399 Маркетинг отдел - защо е най-важен за бизнеса]</div></summary> <author><name>212.72.212.102</name></author> </entry> <entry> <id>https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F&diff=11483452</id> <title>Българска армия</title> <link rel="alternate" type="text/html" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F&diff=11483452"/> <updated>2022-08-07T13:20:18Z</updated> <summary type="html">212.72.212.205: <hr /> <div>{{към пояснение|Българска армия|Българска армия (пояснение)}} {{Въоръжени сили | пълно наименование = Въоръжени сили на България | armed forces insignia = Logo of Ministry of Defense of Bulgaria.svg | armed forces insignia caption = Емблема на българските въоръжени сили | щаб = [[София]] | гк = [[Румен Радев]] | министър = [[Драгомир Заков]] | секретар = [[Антон Ластарджиев]] | нщ = [[Емил Ефтимов]] | редовни = 32 000&lt;ref&gt;[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=165678 Армията все по-уверено се движи към численост 24 000], mediapool.bg, 26 май 2010&lt;/ref&gt; | запас = 302 500{{sfn|IISS|2020|p=91}} | зад граница = [[Босна и Херцеговина]] – 150&lt;ref&gt;{{Citation |title=www.md.government.bg |url=http://www.md.government.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20121114_Bosna_Hercegovina.pdf |accessdate=2013-01-02 |archivedate=2013-03-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130321184623/http://www.md.government.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20121114_Bosna_Hercegovina.pdf }}&lt;/ref&gt;&lt;br&gt;[[Косово]] – 10&lt;ref&gt;{{Citation |title=www.md.government.bg |url=http://www.md.government.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20121115_Kosovo.pdf |accessdate=2013-01-02 |archivedate=2013-03-21 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130321184633/http://www.md.government.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20121115_Kosovo.pdf }}&lt;/ref&gt; | бюджет = 1,339 млрд. долара&lt;ref&gt;[http://www.econ.bg/law86424/enactments/article126777.html План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 година]&lt;/ref&gt; | процент БВП = 1,98 % | основана = 7 май 1878 г. | реорганизирани = 2002 г. | разпуснати = | видове = {{army|България|name=Сухопътни войски}}&lt;br&gt;[[Файл:Roundel of Bulgaria.svg|22px]] [[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]]&lt;br&gt;{{navy|България|name=Военноморски сили}} | призивна възраст = 16 – 49 г. | мобилизационна възможност = 1 701 979 д. | годни = 1 364 029 д. | призив = 40 477 д. | закон за военната служба = | времетраене наборна служба = отменена през 2008 година | местни доставчици = [[ТЕРЕМ]], [[Арсенал (компания)|Арсенал]], [[Самел 90]] | международни доставчици = [[Германия]], [[Израел]], [[Полша]], [[Китай]], [[Русия]], [[САЩ]], [[Франция]], [[Великобритания]] | износ = 210 млн. евро (2008)&lt;ref&gt;[http://www.vesti.bg/?tid=40&amp;oid=1257071 България продала повече оръжие отколкото по Живково време], vesti.bg, 4 декември 2008&lt;/ref&gt; | внос = | история = [[Българско опълчение]]&lt;br&gt;[[Сръбско-българска война]]&lt;br&gt;[[Балканска война]]&lt;br&gt;[[Междусъюзническа война]]&lt;br&gt;[[България в Първата световна война|Първа световна война]]&lt;br&gt;[[България във Втората световна война|Втора световна война]]&lt;br&gt;[[Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия|Интервенция в Чехословакия]]&lt;br&gt;[[Война в Афганистан (2001 – 2002)|Война в Афганистан]]&lt;br&gt;[[Война в Ирак (2003)|Война в Ирак]] | звания = [[Военни звания в Българската армия]] }} '''Българска армия''' или '''българска войска''' е името, с което традиционно са известни '''[[въоръжени сили|въоръжените сили]]''' на [[Княжество България]] (1879 – 1908), [[Царство България]] (1908 – 1947), [[Народна република България]] (1946 – 1990) и [[Република България]] (след 1991). Наименованията са различни в различни исторически периоди. От 1879 до 1884 г. се нарича '''Българска земска войска''', от април 1884 до 9 септември 1944 г. се нарича Българска войска, от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се нарича ''' Българска народна войска''', от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се нарича ''' Българска народна армия''', а след 1 декември 1991 г. се нарича ''' Българска армия'''. Те включват трите вида въоръжени сили войски: '''[[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]]''', '''[[Военноморски сили на България|Военноморски сили]]''', '''[[Военновъздушни сили на България|Военновъздушни сили]]''' и различни формирования и структури, директно подчинени на [[Съвместно командване на силите|Съвместното командване на силите]], на [[Министерство на отбраната на България|Министерството на отбраната на Република България]] и на [[Президент на България|Президента]],&lt;ref&gt;Конституция на Р. България, чл. 100, ал. 1&lt;/ref&gt; като [[Служба „Военна полиция“]], [[Национална гвардейска част на България|Националната гвардейска част на България]] и други. Специалните сили са подчинени директно на началника на отбраната (генерал * * * *), формирайки четвърти оперативен компонент, наред със сухопътните войски, ВВС и ВМС.&lt;ref&gt;[http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=A817F77365E33EE1852A068B8CEFCC4C?idMat=99875 dv.parliament.bg]&lt;/ref&gt; Официалният празник на Българската армия е [[Ден на храбростта и празник на Българската армия|Денят на храбростта и Българската армия]] на [[6 май]], [[Гергьовден]]. == Съвременна йерархия на въоръжените сили == {| border=1 cellpadding=4 cellspacing=0 align=center style=&quot;border-collapse:collapse; border:0 none; vertical-align:top;&quot; frame=void rules=rows |- valign=bottom style=&quot;border-bottom:3px double #999;&quot; ! align=left | Тактически символ ! align=left | Оперативна структура (обединения, съединения, подразделения, части, поделения) ! align=left | Кол-во личен състав ! align=left | Кол-во подчиненни единици ! align=left | Командване |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | XXXXXXX | [[театър на военни действия]] или [[регион]] | 300 000 + | 2+ фронта | [[маршал]] или [[главнокомандващ]] |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | XXXXXX | [[Военен фронт|фронт]], [[военен окръг]] | 200 000 + | 2+ групи армии | [[армейски генерал]], маршал |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | XXXXX | [[група армии]] | 100 000 + | 2+ армии | армейски генерал, маршал |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | XXXX | [[армия]] | 50 000 – 60 000+ | 2+ корпуса | [[генерал-лейтенант]], [[генерал-полковник]] |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | XXX | [[Корпус (формирование)|корпус]] | 30 000 – 50 000 | 2 – 4 дивизии | генерал-лейтенант |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | XX | [[дивизия]] | 5000 – 20 000 | 3 – 5 бригади | [[генерал-майор]] |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | X | [[бригада]] | 3000 – 5000 | 2+ полка, 5 – 6 батальона или дивизиона | [[полковник]], [[бригаден генерал]], [[бригадир]] |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | III | [[полк]] | 700 – 2000 | 2 – 4 батальона или дивизиона | [[подполковник]], полковник |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | II | [[батальон]], [[дивизион]], [[дружина]] | 250 – 900 | 2 – 6 роти | [[майор]], подполковник |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | I | [[рота]], [[батарея]], [[ескадрон]] | 70 – 250 | 2 – 8 взвода | [[старши лейтенант]], [[капитан]], майор |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | ••• | [[взвод]], [[отряд]] | 21 – 60 | 3 – 4 отделения | [[младши лейтенант]], [[лейтенант]] или старши лейтенант |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | Ø | [[отделение]], [[екипаж]], [[разчет]] | 7 – 16 | 2 групи, звена | [[младши сержант]], [[сержант]], [[старши сержант]], [[старшина]] |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | Ø | [[Ескадра|звено]], [[група (подразделение)|група]], [[команда]] | 3 – 8 | 0 | [[ефрейтор]], младши сержант |- valign=top style=&quot;border-bottom:1px solid #999;&quot; | align=center | n.a. | боец, пост | 1 | 0 | [[редник]], ефрейтор |} == История == [[Файл:Samara flag.png|мини|[[Самарското знаме]]]] [[Файл:Artillery units at Vevi (Banitsa), Greece - August 1916 (World War 1).jpg|мини|ляво|300п|Придвижване на българска артилерия край село [[Баница (дем Лерин)|Баница]], август [[1916]] г.]] &lt;!-- информацията в този параграф следва да се разпредели в разделите по-долу --&gt; Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[Преврат в България (1881)|1881 г.]], [[Деветоавгустовски преврат|1886 г.]], [[Деветоюнски преврат|1923 г.]], [[Деветнадесетомайски преврат|1934 г.]] и [[Деветосептемврийски преврат|1944 г.]], при потушаването на селските вълнения от [[1900]] г., [[Войнишко въстание|Дезертьорските бунтове]] от [[1918]] г., бунта от [[Юнско въстание|юни]] и метежа през [[Септемврийско въстание|септември]] 1923 г. Армията действа срещу [[партизанско движение в България|въоръжената комунистическа подривна дейност]] на т.нар. „партизани“ в старите и новообединени предели на държавата през 1941 – 1944 г., а след 1944 г. създава и участва в силови действия и наказателни акции срещу т. нар. „Антинародни елементи“ – лица, вражески настроени към правителството на ОФ през 1944 – 1945 г., но също и лица с фашистки убеждения. В тези акции участват както редовни войскови части, така и специални съединения и органи с военнополицейски и политически функции – помощник командирите, гвардейските единици ([[Българска народна гвардия]] – военни единици съставени от доброволци с военнополитически и военнополицейски функции) и РО 2(военнополицейския отдел за политически престъпления при военното разузнаване) при Разузнавателния отдел при Щаба на войската в полза на т. нар. [[Народен съд]] за охрана на арестанти и изпълнение на смъртни присъди, както и в наказателни операции срещу т. нар. „[[Горянско движение|Горяни]]“ 1946 – 1947 г. – партизанско антиотечественофронтовско движение, а така също и при [[Възродителен процес|преименуването на българските мюсюлмани]] в края на XX век. [[Александър Стамболийски]] в след [[1920]] г. изгражда [[трудови войски]], които особено по време на тоталитарната държава служат най-вече по необразованите сред българските цигани и турци да придобият професионални умения през периода на своята задължителна служба докато се трудят като работници на големи и по-малки обекти – заводи, пътища, военни обекти, мостове и други. === Българската войска през 1878 – 1885 г. === Българската армия е създадена под наименованието „Българска земска войска“ от [[Българско опълчение|Българското опълчение]] на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от [[25 април]] ([[7 май]] нов стил) [[1878]] г. и със заповед № 1 от [[8 юли]] ([[20 юли]] нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Щабът на войската по това време се намира в [[Велико Търново|Търново]]. На [[10 юли]] ([[22 юли]] нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.&lt;ref&gt;{{cite book | last = Попов | first = Васил | first2 = Иванова | last2 = Цветана | first3 = Велкова | last3 = Йонка | title = Българската земска войска 1878 – 1879 г. | publisher = Държавно Военно Издателство | location = София | year = 1959 | page = 60}}&lt;/ref&gt; Тъй като бившият началник на българското опълчение генерал-майор [[Вадим Давидов]] е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на [[12 юли]] ([[24 юли]] нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор [[Александър Шелейховски]], а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов. С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г. влиза в сила ''Привременно положение за Българската войска'', което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо „земска“ вече се наричат кратко и ясно – Българска войска&lt;ref&gt;{{Цитат уеб | заглавие = Българска армия| фамилно_име = ИО | първо_име = Отдел| труд =Министерство на отбраната на Република България| дата = | достъп_дата = 5 март 2022| уеб_адрес = https://www.mod.bg/bg/ba.html| цитат = }}&lt;/ref&gt;. По силата на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и ''Привременното положение'' князът е върховен главнокомандващ в мирно и във военно време, но военният министър и висшите командващи офицери до септември 1885 г. са командировани от Русия и са подчинени на императора. На военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: [[Западен военен отдел|Западен]], [[Източен военен отдел|Източен]] и [[Софийски военен отдел|Софийски]]. [[Офицер]]ският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в [[София]]. В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши [[Дружина|дружини]], 4 конни [[сотня|сотни]], 6 пеши, 1 планинска и 1 конна [[батарея]], 1 ½ сапьорни [[Рота|роти]], 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 души, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През [[1880]] г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в [[Княжество България|княжеството]] се въвежда всеобща задължителна военна повинност. [[Файл:BASA-1767K-1-94-1.JPG|мини|Български офицер, 1898 г.]] През 1883 година дружините са групирани в 5 [[Бригада|бригади]]: * 1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-а и 6-а дружини * 2-ра бригада с щаб [[Плевен]] в състав 7-а, 9-а, 10-а, 11-а, 13-а и 14-а дружини * 3-та бригада с щаб [[Русе]] в състав 15-а, 17-а, 19-а, 21-ва, 23-та и 24-та дружини * 4-та бригада с щаб [[Шумен]] в състав 8-а, 12-а, 16-а, 18-а, 20-а и 22-ра дружини * Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полк. С княжески указ от [[12 октомври]] [[1884]] г. се преминава от дружинна към [[Полкова структура в Българската армия|полкова структура в армията]]. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в [[Източна Румелия]] част от въоръжените сили действат като [[милиция]]. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през [[1885]] г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка. === Защита на съединението и Сръбско-българска война === [[Файл:BASA-3K-7-432-39-Bulgarian army, 17.09.1902.jpeg|мини|300п|Маневрите на българските войски при Шейново, 17 септември 1902 г. Източник ДА „Архиви“]] {{основна|Сръбско-българска война}} {{основна|Съединение на България}} В 1885 г. през казарма общо в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души. В Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. Победата на българската войска над нападналите страната сърби прави акта на Съединението неотменима политическа реалност на европейския югоизток. === Организация на армията след 1885 === През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна структура, българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.&lt;ref&gt;'''Венедиков''', '''Й''', ''История на Сръбско-българската война 1885'', София, 1925, Държавна печатница, Щаб на армията – Военно-историческа комисия&lt;/ref&gt; През [[1889]] г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от [[15 декември]] [[1891]] г. армията се състои от: * действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и * резервна – със срок на служба 8 г. [[Файл:Ch. Chusseau-Flaviens - George Eastman House - Bulgarie infanterie (pd).jpg|мини|300п|Отряд картечари на българската пехота, [[1908]] г.]] В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна [[сотня]], транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб. През [[1895]] г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През [[1897]] г. се преустройват и военноморските сили: създава се [[Дунав]]ска флотилия с щаб в [[Русе]] и морска част във [[Варна]]. През [[1903]] г. е приет нов закон за въоръжените сили. През [[1906]] г. се въвеждат военно инспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части. С Указ № 148 на княз Фердинанд I в [[1907]] г. на основание приетия през 1903 – 1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията са сформирани три военно инспекционни области – ВИО (военни инспекторати): I с щаб в София; II с щаб в Стара Загора (от 14 юни 1908 г. – в Пловдив); III – с щаб в Русе (от 1920 в Шумен, от 1928 във Варна). Тези ВИО всяка една съдържаща три дивизионни окръга, при обявяване на всеобща мобилизация формират три български полеви армии. На 17 септември 1912 г. с указ на цар [[Фердинанд I]] са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани три полеви армии, допълнително са формирани още две български армии – IV и V. Така се оформя присъщата практически за целия 20. век оперативна структура на Българската войска: * '''[[Първа българска армия]]''', формирана за действие в западно направление, [[Поморавие|Поморавския военен театър]] и защита при нападение от Сърбия. * '''[[Втора българска армия]]''', формирана за действие в южно направление, [[Западна Тракия|Беломорския военен театър]] и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия. * '''[[Трета българска армия]]''', формирана принципно за действие в североизточно направление, [[Добруджа|Добруджанския военен театър]] и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия. * '''[[Четвърта българска армия]]''', формирана за [[Тракия|Тракийския военен театър]], със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция. * '''[[Пета българска армия]]''', формирана като резервна на командването армия. === Балканските войни и Първата световна война === {{основна|Балканска война}} {{основна|Междусъюзническа война}} {{основна|България в Първата световна война}} По време на [[Балканската война]] от [[1912]] – [[1913]] г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през [[Първата световна война]] от [[1914]] – [[1918]] г. (към [[1 септември]] 1918) – 885 175 души. === Българската армия през 1919 – 1946 г. === {{основна|България по време на Втората световна война}} [[Файл:BASA-3K-7-432-17-Military parades in Bulgaria, 1923.jpeg|мини|300п|Парад на българската армия в София в 1923 г. Източник ДА „Архиви“]] По силата на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] от [[1919]] г. общата численост на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана е наборната система и е наложен принципът на доброволността. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър [[генерал Луков]] през [[1938]] г., когато отпадат неговите военни клаузи. В [[1941]] г. армията навлиза в [[Западна Тракия|Беломорието]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то и възстановява българския суверенитет върху тези земи. Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. дошлата на властни [[Българска комунистическа партия]] (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, остават на служба офицерите верни на Отечествения фронт участвали в преврата и върнати са на служба в армията офицери уволнени след преврата на 19 май 1934 г. като ген. [[Владимир Стойчев]] който става командир на Първа българска армия. Много от последните две групи офицери са или членове на Полтическия кръг „Звено“, начело със запасния полковник Кимон Георгиев. Създадена е [[Българска народна гвардия]], включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от [[Партизанско движение в България|партизани]] и други привърженици на крайната левица, в част от командирския състав има и запасни офицери. В останалите части са назначени за помощник-командири членове на [[БКП]] които в повечето случаи са запасни офицери (например ген. [[Фердинанд Козовски]], ген. [[Щерю Атанасов]] и др.), но в други случаи са дотогава цивилни и получават офицерско звание.&lt;ref name=&quot;БДИ-БНА&quot;&gt;{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 33 – 34}}&lt;/ref&gt; След окупирането на България от съветски войски последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ с 455 000 щика във войната срещу [[Германия]] на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща, подобно на другите бивши съюзници на Германия, Италия и Румъния, но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните граници. Българската армия има 5 общовойскови армии и два отделни корпуса, в чийто общ състав влизат 23 дивизии и две бригади, от които се изключват граничните войски. Общата численост на българската армия достига 450 хил. души, а заедно с авиацията и флота – над 500 хил. души, при въоръжение с 5000 оръдия, 135 танка, 410 – 556 самолета, 80 кораба.&lt;ref&gt;'''На сливенска земя.''' В. Вилиток, С. Лескин, Д. Стефанов. Военно издателство, С., 1974, с. 29 и 30&lt;/ref&gt; На 17 септември 1944 г. Българската народна армия преминава в оперативно подчинение на съветското командване. === Българската народна армия през 1946 – 1990 г. === В тоталитарната система на Народна република България армията има изключително важна роля като гаранция за стабилността на режима. Още след Деветосептемврийския преврат Българската комунистическа партия полага специални усилия да постави под свой непосредствен контрол въоръжените сили, преименувани на ''Българска народна армия''. Те са реорганизирани по съветски образец с прякото участие на съветски офицери, проборудвани са със съветско въоръжение и техника, ръководни позиции заемат съветски офицери от български произход, голяма част от командния състав преминава обучения в Съветския съюз, съветски преподаватели работят в български военни училища. През есента на 1949 година ръководството на БКП изпраща искане за изпращане на съветски офицер за началник на Генералния щаб, но получава отказ от съветското правителство.{{hrf|Огнянов|2008|128 – 129, 143}} Армията е поставена под контрола на Военния отдел на ЦК на БКП и Политическото управление в структурата на самата армия, функционират и местни военни отдели на БКП. Още през 1949 година 63% от офицерите са членове на БКП, а други 7% – на комсомола. През 1948 година е въведено обръщението „другарю“ и петолъчки на кокардите, копчетата и пагоните, от 1949 година в армията открито действат организации на БКП, през 1951 година са въведени съветските [[Военни звания в Българската армия|военни звания]], а през следващата година парадната униформа е променена по съветски модел. Към 1950 година във въоръжените сили има около 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на личния състав в духа на комунизма.{{hrf|Огнянов|2008|131 – 135}} На проведено през март 1950 година голямо съвещание на политическото ръководство на армията със съветско участие е констатирано, че състоянието ѝ е незадоволително и тя „не е напълно боеспосособна“. Оборудването е недостатъчно и нееднородно, дисциплината и подготовката са лоши, офицерският щат е незает на около 40 – 45%. Тези заключения стават повод за нова чистка на офицери и засилване на ролята на политическото ръководство в армията.{{hrf|Огнянов|2008|135 – 138}} [[Москва]] бързо предоставя на България танкове [[T-34]]/85, [[СУ-100]] самоходни установки, щурмови самолети [[Ил-2]] и друга нова бойна техника. Тъй като страната е съветски съюзник, тя е част от [[Източен блок|Източния блок]] и се включва във [[Варшавски договор|Варшавския договор]] като един от неговите основатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници в [[Мобилизационен резерв|резерв]]. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като [[Крали Марко (отбранителна линия)|Отбранителна линия „Крали Марко“]], е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на [[Тодор Живков]] е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжия за [[Алжир]], [[Йемен]], [[Либия]], [[Ирак]] и [[Сирия]], както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на [[Северен Виетнам]] по време на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През [[1989]] г., когато [[Студена война|Студената война]] е към своя край, армията наброява най-малко 152 000 редовни войници. ВВС на България са получили общо над 220 изтребителя [[МиГ-21]] между [[1960]] и 1989, 44 [[хеликоптер]]а [[Ми-24]] и други модерни (за онова време) самолети като [[МиГ-23]], [[МиГ-25]] и [[МиГ-29]]. Доставките на бронетанково въоръжение също са в големи количества – над 1500 танка [[Т-55]], близо 300 танка [[Т-72]], около 200 [[Т-62]], над 1000 [[МТ-ЛБ]], около 800 [[БТР-60]] и други. Числеността на Българската народна армия варира в зависимост от промените в международното напрежение по време на Студената война. Така през 1950 година военната служба е установена на 2,5 години в сухопътните войски, 3 години в механизираните части и 4 години във флота и военновъздушните сили. През 1955 година е взето решение за намаляване на армията с 18 хиляди души и военната служба е намалена на 2 години в сухопътните войски и 3 години във флота и военновъздушните сили.{{hrf|Огнянов|2008|145 – 147}} Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса [[Р-400]] (SS 23) с обсег 480 km въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса [[Р-300]] „Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси [[9К52 Луна]] с обсег 70 km с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса [[ОТР-21|9К79 „Точка“]] (SS21) с обсег 70 km с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: [[С-200]] с обсег до 240 km 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки [[С-300]] с обсег до 75 km, общо 20 мобилни установки [[СА-75]] „Волхов“ и [[С-75 Двина]] с обсег до 45 km, 30 мобилни установки [[С-125]] „Печора“ с обсег до 12 / 32 km. В състава на сухопътни войски: 3 зенитноракетни дивизиона от комплекс [[2К11 Круг]] с обсег 50 km, 20 мобилни комплекса [[2К12 Куб]] с обсег до 24 km, 24 мобилни [[9К33 Оса]] с обсег до 13 km, 20 мобилни комплекса [[9К35]] „СТРЕЛА-10СВ“ с обсег 5 km. ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета от които над 220 изтребителя. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки – минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130 mm и 100 mm водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десантна и водолазна част, батальон морска пехота. Мирновременният състав на армията към 1989 г. е над 153 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже. === Българската армия 1990 – 2011 г. === След 1990 г. по-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав е съкратен от служба. Ракетните войски са унищожени, а ВВС и бронетанковите редуцирани до незначителни формирования, ВМФ също запада. Преминава се към назначаване на редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества. Наборната армия е заменена с наемна и щатът е сведен до 34 000, каквото е било положението след Ньойския договор. В периода на прехода и икономическата криза 1990 – 1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията става символично. Голяма част от офицерския състав е задържан на служба против волята си под заплаха от заплащане на неустойки във връзка с подписвани преди обучението си декларации за 10-годишна служба. След 1998 г. се дава ход на т.нар. „реформа“ в армията, изразяваща се в поетапното ѝ съкращаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации, свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от висококвалифицирания офицерски състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества.&lt;ref&gt;{{Citation |title=www.profarmy.bg |url=http://www.profarmy.bg/oneofus_cond.htm#a0 |accessdate=2008-08-10 |archivedate=2008-08-14 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080814151653/http://www.profarmy.bg/oneofus_cond.htm#a0 }}&lt;/ref&gt; Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав. До присъединяването си към [[НАТО]], което става на [[29 март]] [[2004]] г. Българската армия разполага със следното оборудване: * около 1600 [[танк]]а, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72. * различни видове [[бронетранспортьор]]и, общо над 2000; * ракетни комплекси [[Р-300 Елбрус]] с обсег 300 km, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба; * ракетни комплекси [[9К52 Луна]] с обсег 70 km, неизвестен брой; * ракетни комплекси [[Р-400]] с обсег 480 km, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба; На 29 март 2004 г. България се присъединява към НАТО и следва масивно съкращаване на персонал и техника. От близо 70 000 души армията е сведена до 51 000 и се предвижда поетапно да бъде намалена до 23 000 души. Към 2010 година голяма част от оборудването на българската армия е съветско производство – нещо типично и за останалите членки на НАТО от [[Централна и Източна Европа]]. То включва танкове [[Т-72]], зенитно-ракетни комплекси [[2К12 Куб|Куб]] и изтребители [[МиГ-21]] – техника от по-старо поколение, чиито западни еквивалетни (напр. [[Леопард-1]], [[MIM-23 Хоук]] и [[F-4 Phantom II]]) са в процес на изтегляне от употреба или насрочени за изтегляне в западноевропейските страни-членки на НАТО. От друга страна, на въоръжение се намират и последно поколение съветски системи, които вероятно няма да бъдат изтеглени в близките години. Такива са [[МиГ-29]], [[ОТР-21]], зенитната система [[С-300]] (еквиваленти съответно на [[F-16]], [[MGM-140]] и [[MIM-104 Пейтриът]]). В допълнение се забелязва и въоръжаване с леки бойни машини като джипове [[Хъмви]]. От 1990 г. насам българската армия е в процес на непрестанно свиване. От 152 000 души през 1988 г.&lt;ref&gt;[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0216) Bulgaria – Military Personnel]&lt;/ref&gt; тя е свита до 32 хил. души. В резултат на програмата на Министерство на отбраната „План 2004“ армията се преструктурира и съкращава в структура от около 42 000 души със сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса. Към 2009 г. Списъчният състав на Въоръжените сили е 32 156 души, а численият състав на Българската армия – 29 379, като окомплектоването е 90,5% спрямо щатния състав. Най-високо е окомплектоването с офицери – 96%, а най-ниско с войници и матроси – 86%. Съществуващата почти век [[Наборна военна служба в България]] е премахната на 31 декември 2007 г. и от наборна българската армия става кадрова, наричана още професионална армия. Според Бялата книга на България към 2010 общата численост на въоръжените сили е била 44 100 души, от които 34 500 са щатовете в българската армия, но над 2000 места са свободни. Армията се радва на голямо доверие (макар и намалявщо) от страна на българските граждани. През 2005 г. 59% (на 2-ро място след телевизията)&lt;ref&gt;[http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb64/eb64_bg_nat.pdf Проучване на Евробарометър, 2005], стр. 40&lt;/ref&gt; имат доверие в нея, а в следващите 2007, 2008, 2009 стойностите са съответно 47% (на 4-то след телевизията, ЕС и радиото),&lt;ref&gt;[http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb68/eb68_bg_nat.pdf Проучване на Евробарометър, 2007], стр. 46&lt;/ref&gt; 35 (на 2-ро след местната власт)&lt;ref&gt;[http://testbnt.bnt.bg/bg/news/view/668/spored_izsledvane_na_galyp_gerb_e_samo_na_3_pred_bsp Доверие в партии и институции, Галъп]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, за БНТ, 2008&lt;/ref&gt; и 51,3% (2-ро след телевизията).&lt;ref&gt;[http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&amp;lg=bg&amp;page=obektiv17202 Обществено мнение и медийна среда през 2009], Български хелзинкски комитет&lt;/ref&gt; === Българската армия през 2011 г. - 2021 г.=== През този период българската армия продължава бързо да изостава технологично и да страда от постоянен недокомплект на личния състав. Част от старото съветско въоръжение се нуждае от доставка на резервни части и дори от ремонтни дейности в Русия, Украйна и Беларус. След анексията на Крим през 2014 година и наложените санкции на Русия от Запада, ситуацията в това отношение допълнително се усложнява. === Българската армия след 2021 г.=== След нападението на Русия над УКрайна и подкрепата на войната от страна на Беларус, България е обявена за вражеска държава от Руската федерация. От своя НАТО и ЕС преразглеждат отношенията си с Русия и Беларус изцяло и приемат Русия като основен потенциален противник. При това положение състоянието на нереформираната и немодернизирана Българска армия става критично. == Съвременна структура и състав == Политическото управление на армията се реализира от [[МО|Министерството на отбраната]]. Военното ръководство е в ръцете на [[Генерален щаб на Българската армия|Щаб на Отбраната]] (по-рано наричан Генерален щаб на Българската армия) към министерството. Армията се състои от три рода въоръжени сили: [[Сухопътни войски на България|сухопътни]], [[Военноморски сили на България|военноморски]] и [[Военновъздушни сили на България|военновъздушни]]. Всеки от видовете въоръжени сили се управлява от [[щаб]]. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили. {{справка|dlujnosti}} Българска армия организационно е сведена в Щаб на Отбраната (Генерален щаб на Българската армия) щатно е в състава на МО като част от въоръжените сили извън състава на армията, поделения осигуряващи и поддържащи МО и БА, свързочна бригада, логистична бригада и пр. и самата армия състояща се от: Родовете въоръжени сили (СВ, ВВС, ВМС) и Съвместното оперативно командване. Мобилизационните планове от над 250 000 днес се разработват за численост до 100 000 души. Настоящите приети от правителството планове&lt;ref&gt;План за развитие на ВС на Република България [http://www.comd.bg/bg/content/plan-za-razvitie-na-vs-na-republika-blgariya-0 План за развитие на ВС на Република България], ПМС № 333/29.122010&lt;/ref&gt; определят до края 2014 година въоръжените ни сили (армията плюс МО и командваните от него структури) да бъдат сведени до постоянен щатен състав от 37 100 души, от които: * военнослужещи – 29 000 (78%) * цивилни служители – 8100 (22%) * допълнително се предвиждат и до 3400 резервисти. Армията ще съставлява 27 000 (72,8 %) от общата бройка на въоръжените сили на България, като: * Сухопътните войски ще наброяват 14 310 души (53%) * ВВС – 6750 души (25%) * ВМС – 3510 (13%) * Съвместното командване (щабно-логистични части) – 2430 души (9%).&lt;ref&gt;[http://www.mod.bg/bg/doc/drugi/20100930_WhiteBook.pdf Бяла книга на Въоръжените сили]&lt;/ref&gt; Въоръжени сили извън армията – 10 100 души (27,2%). Освен армията към въоръжените сили на България са военнослужещите в Министерството на отбраната (политически и административен екип и Щаб на отбраната) и пряко подчинените му: представителното военно формирование [[Национална гвардейска част|Националната гвардейска част]], Военномедицинска академия, служба „Военна информация“, служба „Сигурност – Военна полиция и ВКР“, Военно-географска служба, Стационарна Комуникационно-информационна система (КИС), Централно военно окръжие, Комендантство – МО, ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, Институт по отбрана, Военната академия „Г. С. Раковски&quot;, Националния военен университет „В. Левски“ с факултетите: общовойскови – Велико Търново; Артилерия ПВО и КИС – Шумен, авиационен – Долна Митрополия, Висшето военноморско училище „Н. Вапцаров“ и Национален военно историческия музей с филиалите му: Военноморски музей – Варна; Парк-музей на бойната дружба – 1444 г. – Варна; Музей на авиацията – Крумово, с изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили от [[2004]] г. се предвижда и [[Национална спортна рота]] – военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, което може да изпълнява военна служба, но в измененията и допълненията на Закона в сила от 26 февруари 2010 г. тя не се споменава изрично &lt;sup&gt;[12] &lt;/sup&gt;. Резервистите (3400 души) са извън щатния състав на въоръжените сили. Други въоръжени структури като охранителната фирма на МО МОБА с 800 охранители, МВР с общ щатен брой 61 170 вкл. жандармерия, гранична полиция, пожарна, полиция и пр., ДАНС – около 3000 офицери и сержанти, НРС – щат към 2000 офицери и сержанти, Главна дирекция „Охрана“ към МП – 1462 офицери и сержанти, НСО – с щат над 1200 офицери и сержанти, плюс неизвестен брой цивилни, Държавна агенция „Технически операции“ или ДАТО – около 500 души, Митническа полиция вкл. 17 мобилни групи на МФ – 68 щата, Общински полиция и охрана, 118 хил. ловци, регистрирани към септември 2013 г. и 138 хил. частни лица и охранители, законно въоръжени с пистолети и револвери, като малко над 75 хил. от тях са бившите военни и служители на МВР, общо около 327 хил. души не се включват във въоръжените сили на България. === Сухопътни войски === {{основна|Оръжия и техника на българските сухопътни войски}} {{основна|Сухопътни войски на България}} Сухопътните войски са основното звено на българската армия (21 000 души в 2010 г.), чието оборудване към 2010 г. е представено по-долу. Към 31 декември [[2004]] г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки.&lt;ref&gt;[http://www.econ.bg/law86424/enactments/article126777.html www.econ.bg]&lt;/ref&gt; Според [[План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили|Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили]] (ПОИМВС) до 31 декември [[2015]] г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва т. нар. реформа, с която намалява броя на въоръжението към 3 пъти. &lt;gallery mode=&quot;packed&quot; heights=&quot;150&quot; caption=&quot;Оборудване на българските сухопътни войски към 2010 г.&quot;&gt; Файл:T-72BG Parade (2).jpg|Танк от типовете [[Т-72]]АК, Т-72М1 и Т-72М2. Вижте също [[Оръжия и техника на българската армия]]&lt;ref&gt;На снимката е показана българската разновидност T-72BG, която представлява подобрена версия на посочените три типа. Измененията включват подсилена броня, съвременни уреди за нощно виждане, система за намаляване на инфрачервените лъчи, излъчвани от танка, C4I и други модернизации.&lt;/ref&gt; Файл:US soldier in Bulgarian BMP-1.jpg|В състава на бойните машини на пехотата има [[БМП-23]] и [[БМП-1]]П.&lt;ref&gt;На снимката български военни заедно с американски колеги извършват учение с БМП-1П на полигона „Ново село“&lt;/ref&gt; Файл:Bulgarian mt-lb.jpg|Бронетранспортьора от типовете [[БТР-60|БТР-60ПБ-МД1]], [[МТ-ЛБ]] и МТ-ЛБу. Файл:Bulgarian m1117.JPG|Леки бронирани машини от типовете [[М1117]] 4x4, 12 [[БРДМ-2]] 4x4, 25 Сендкет 4x4 Файл:Bulgarian M1114 HMMWV in Kabul.JPG|[[HMMWV|M1114 Хъмви 4x4]] Файл:Bulgarian army Mercedes G-Class.jpg|Бронирани джипа G-клас 4x4 Файл:Howitzer D-20.jpg|Артилерия Файл:S-60.jpg|Зенитна артилерия (300 или по-малко) Файл:SS-21parade.jpg|[[ОТР-21]] &lt;/gallery&gt; === Военновъздушни сили === {{основна|Военновъздушни сили на България}} &lt;gallery mode=&quot;packed&quot; heights=&quot;150px&quot; caption=&quot;Настоящо въоръжение на ВВС&quot;&gt; MiG-21 Bulgarian Air Force.jpg|[[Изтребител]]и [[МиГ-21]] Bulgarian mig-29 r-27.jpg|Изтребители [[МиГ-29]] MiG-29 Graf Ignatievo 2.jpg|Учебен изтребител [[МиГ-29УБ]] Bulgarian Su-25K Frogfoot.jpg|Щурмови самолет [[Су-25]] BAF Su-25 and US C-130.jpg|Щурмови самолет Су-25 Bulgarian Air Force Aero L-39ZA Albatros Lofting-1.jpg|Учебно-тренировъчни самолети [[L-39]] Mi 17 bulgaria.jpg|Хеликоптер [[Ми-17]] Salon du Bourget 20090619 120.jpg|Хеликоптер [[Eurocopter AS565 MB]] Bell 206 bulgaria 02.JPG|Учебен вертолет [[Bell 206]] Bulgarian pc9.JPG|Учебно-тренировъчни самолети [[PC-9]] C-27J 073 Bulgarian Air Force, september 01, 2012.jpg|Транспортни самолети [[C-27J Спартан]] Pilatus PC-12-45, Bulgaria - Air Force AN0827278.jpg|Транспортни самолети [[PC-12]] Antonov An-30.JPG|Самолет за специални мисии [[Ан-30]] &lt;/gallery&gt; === Военноморски сили === {{основна|Военноморски сили на България}} === Национална гвардейска част === {{основна|Национална гвардейска част на България}} [[Файл:Bulgarian National Guard at the Eternal Flame.jpg|мини|Български гвардейци пред [[Паметник на Незнайния воин (София)|паметника на Незнайния воин]]]] Национална гвардейска част на България е представителна част на [[Българската армия]], която има за цел да демонстрира независимостта на [[България]] – на държавата и президента. Тя охранява държавния глава и повдига духа на армията и народа. Гвардията е един от символите на българската държава заедно със [[знаме]]то, [[химн]]а и [[герб]]а на Републиката. == Униформи == [[Файл:US Woodland pattern.png|мини|ляво|100п|Камуфлажът ''US Woodland'']] Полевите униформи в българската армия биват два вида – летни и зимни, за всички родове войски. Камуфлажът е съобразен с националната природа, климатичните особености на страната и изскванията на НАТО, и е повлиян от съвременните американски униформи [[M81 US Woodland]]. Облеклото на военните е разработено в България от Военния научно-техническия институт. При създаването ѝ са изучавани различни видове растения с цел подобряване на маскировъчната способност. Зимните униформи са изработени от тъкани в състав 67/33 Памук/полиестер, а летните униформи и ризите са изцяло от памук, което значително подобрява комфорта. Тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, които позволяват сливането на облеклото с околната среда.&lt;ref&gt;[http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=35840 Комфорт и сигурност от утрешния ден]&lt;/ref&gt; Каската е все още от стария образец, за мисии са закупени хърватски каски, отговарящи на съвременните изисквания. От 2008 Българската войска започва да използва специалните униформи на НАТО. == Мисии, военни операции зад граница == Както по времето на социализма, така и след него, българската армия е участвала в различни по вид мисии в други държави. Активните мисии са с шрифт получер. {|class=&quot;wikitable&quot; style=&quot;width:100%;&quot; |- !Държава !! Операция !! Организация !! Период !! Персонал !! Жертви |- |{{Либия}} || — || [[Народна република България]] || ? || 9000 военни&lt;ref&gt;[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0066) Foreign Affairs in the 1960s and 1970s], Library of Congress&lt;/ref&gt; || — |- |{{Никарагуа}} || [[Сандинистка революция]] || Народна република България || 1980-те || неизвестен брой военни инструктори&lt;ref&gt;[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0225) Arms Sales], Library of Congress]&lt;/ref&gt; || — |- |{{Ирак}} || [[Войната в залива]] || ООН || 1991 || 270 военни&lt;ref&gt;[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0224) Military Cooperation and Exchanges]&lt;/ref&gt; || — |- |{{Камбоджа}} || мироопазване || [[УНТАК]] || 1992 – 1993 || 884 военни || 11 |- |{{Ангола}} || военно съблюдаване || [[УНОМА]] || 1995 – 2000 ||48 военни || — |- |{{Таджикистан}} || военно съблюдаване || [[УНМОТ]] || 1995 – 2000 ||27 военни || |- |{{Босна и Херцеговина}} || мироопазване ([[ЕУФОР Алтеа]]) || [[СФОР]] / [[ЕУФОР]] || 1997 – наши дни || 10 военни&lt;ref&gt;[https://www.mod.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20130508_Bosna_Hercegovina_ALTHEA.pdf mod.bg]&lt;/ref&gt; || — |- |{{Хърватия}} || премахване на мини || [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]] || 1999 – 2001 || неизвестен брой военни|| — |- |{{Етиопия}} / {{Еритрея}} || мироопазване || [[УНМЕЕ]] || 2001 – 2004 || 11 военни|| — |- |{{Косово}} || строене / мироопазване || [[УНМИК]] и [[КФОР]] || 2000 – наши дни ||10 военни || — |- |{{Македония}} || хуманитарна (строене на обществени кухни и болница) || — || 1999 – 2003 || неизвестен брой военни|| — |- |{{Афганистан}} || антитероризъм || [[ISAF]] || 2001 – 2013 || 581 военни&lt;ref&gt;[https://archive.is/20120802115011/www.isaf.nato.int/troop-numbers-and-contributions/bulgaria/index.php Bulgarian troop contributions to ISAF], ISAF official website&lt;/ref&gt;|| — |- |{{Ливан}} || Операция UNIFIL MAROPS || [[UNIFIL]] || 1978 – наши дни ||През 2006 г. РБ участва със 160 военни и фрегата „Дръзки“ || — |- |{{NATO}} || Active Endeavour || [[NATO]] || наши дни ||ВМС са участвали вече няколко пъти в тази Операция на НАТО – През 2006, 2007, 2008, 2009, 2011 фрегата Дръзки с екипажа си; 2012 – фрегата Верни с екипажа си || — |- |{{Либерия}} || мироопазване || [[УНМИЛ]] || 2003 – наши дни || 2 военни&lt;ref&gt;[http://www.md.government.bg/en/doc/tema/UNMIL.pdf www.md.government.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110713064546/http://www.md.government.bg/en/doc/tema/UNMIL.pdf |date=2011-07-13 }}, Ministry of Defence of Bulgaria official website&lt;/ref&gt; || — |- |{{Ирак}} || [[Война в Ирак (2003)]] || [[Коалиционна сила — Ирак]] || 2003 – 2008 || 485 военни || 13 |- |{{Грузия}} || мироопазване || [[Европейски съюз]] || 2008 – наши дни || 12 военни&lt;ref&gt;[http://www.md.government.bg/en/doc/tema/MissionsOperations6.pdf www.md.government.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110711051139/http://www.md.government.bg/en/doc/tema/MissionsOperations6.pdf |date=2011-07-11 }}, Ministry of Defence of Bulgaria official website&lt;/ref&gt; || — |- |{{Ирак}} || подготовка на иракските военни || [[НАТО]] || 2009 – декември 2011 || 2 военни&lt;ref&gt;[http://www.md.government.bg/en/doc/tema/MissionsOperations5.pdf www.md.government.bg]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, Ministry of Defence of Bulgaria official website&lt;/ref&gt; || — |- |{{флагче с име|Либия}} || [[Операция Обединен защитник]] || — || 27 април 2011 – 3 юни 2011 || 160 военни, заедно с фрегатата [[Дръзки (фрегата)|Дръзки]] || — |} === Военната операция в Ирак, XXI век === В хода на [[Война в Ирак (2003)|Войната в Ирак]] през [[2003]] година [[България]] се включва в т.нар. „коалиция на желаещите“ и изпраща собствен контингент в [[Ирак]], който се установява в град [[Кербала]]. На [[27 декември]] 2003 година над българската база [[Атентат срещу българската база Индия|е извършен атентант]], при който загиват петима български военнослужещи. След атентата българският контингент изоставя тази база и се премества в близката полска база. По-късно контингентът бива преместен от Кербала в [[Дивания]], откъдето се завръща в България през декември [[2005]] г. === Военната операция в Афганистан === * [[ISAF]] === Учения === * (2015) „Тракийска звезда“ ({{lang|en|Thracian Star}}): на база „Граф Игнатиево“, съвместно с американски военни == Военни учебни заведения == * [[Военна академия „Г. С. Раковски“]] * [[Национален военен университет]] * [[Висше военноморско училище, Варна|Висше военноморско училище]] * [[Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“]] == Външни препратки == * [http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135631954 Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България], редакция от 21 август 2007 * [http://www.md.government.bg/bg/index.php Официален сайт на Министерството на отбраната] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170613022336/http://www.md.government.bg/bg/index.php |date=2017-06-13 }} * [http://armymedia.bg/ Военен телевизионен канал] * [http://armymedia.bg/екип/вестник-българска-армия Вестник „Българска армия“] * [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Unisht_BG_armija_1_izd.pdf Унищожаването на Българската армия] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305021159/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Unisht_BG_armija_1_izd.pdf |date=2016-03-05 }} – книга == Бележки и източници == &lt;references/&gt; ; Цитирани източници * {{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | isbn = 978-954-8976-45-9}} ; Други източници * '''Попов''', '''В.''', '''Иванова''', '''Ц.''', '''Велкова''', '''Й.''' ''Българската земска войска 1878 – 1879 г.'', София, 1959, Държавно Военно Издателство * [[Wikisource:Great Battles of Bulgaria]] {{Йерархия в Българската армия}} {{Европа-модел|Въоръжени сили на|Въоръжени сили на страните в [[Европа]]}} [[Категория:Въоръжени сили на България| ]]</div></summary> <author><name>212.72.212.205</name></author> </entry> </feed>