CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-disabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-not-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Преглед на кода на Миланска катедрала – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-disabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-not-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":true,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"a29b8672-2f7a-461b-8d43-70f85e12c4e3","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Миланска_катедрала","wgTitle":"Миланска катедрала","wgCurRevisionId":12175351,"wgRevisionId":0,"wgArticleId":244802,"wgIsArticle":false,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"edit","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":[],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Миланска_катедрала","wgRelevantArticleId":244802,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true, "wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready", "site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.charinsert.styles":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["mediawiki.action.edit.collapsibleFooter","site","mediawiki.page.ready","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.charinsert","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar", "ext.centralauth.centralautologin","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.charinsert.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="noindex,nofollow,max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/MailaenderDom.jpg/1200px-MailaenderDom.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1026"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/MailaenderDom.jpg/800px-MailaenderDom.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="684"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/MailaenderDom.jpg/640px-MailaenderDom.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="547"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Преглед на кода на Миланска катедрала – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Миланска_катедрала rootpage-Миланска_катедрала skin-vector-2022 action-edit"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&returntoquery=action%3Dedit" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&returntoquery=action%3Dedit" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&returntoquery=action%3Dedit" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&returntoquery=action%3Dedit" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Преглед на кода на Миланска катедрала</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Тази статия съществува само на този език. Добавете статията за други езици" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-0" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Добавяне на езици</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="uls-after-portlet-link"></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="new vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=edit&redlink=1" rel="discussion" class="new" title="Беседа за страницата (страницата не съществува) [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="selected collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="selected collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fw%2Findex.php%3Ftitle%3D%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B0_%25D0%25BA%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B4%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B0%26action%3Dedit"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fw%2Findex.php%3Ftitle%3D%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B0_%25D0%25BA%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B4%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B0%26action%3Dedit"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q18068" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle">← <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Миланска катедрала">Миланска катедрала</a></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><p>Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина: </p> <div class="permissions-errors"><div class="mw-permissionerror-globalblocking-blockedtext-range"><b>Your IP address is in a range that has been <a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Global_blocks" class="extiw" title="m:Special:MyLanguage/Global blocks">blocked on all Wikimedia Foundation wikis</a>.</b> <p>The block was made by <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Jon_Kolbert" title="Потребител:Jon Kolbert">‪Jon Kolbert‬</a>. The reason given is <i><a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/NOP" class="extiw" title="m:Special:MyLanguage/NOP">Open proxy/Webhost</a>: See the <a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/WM:OP/H" class="extiw" title="m:WM:OP/H">help page</a> if you are affected </i>. </p> <ul><li>Start of block: 15:12, 27 август 2023</li> <li>Expiry of block: 15:12, 27 август 2028</li></ul> <p>Your current IP address is 8.222.208.146. The blocked range is 8.222.128.0/17. </p><p>Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the <a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/No_open_proxies" class="extiw" title="m:Special:MyLanguage/No open proxies">No open proxies</a> global policy. </p> Otherwise, to discuss the block please <a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/Steward_requests/Global" class="extiw" title="m:Steward requests/Global">post a request for review on Meta-Wiki</a>. You could also send an email to the <a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Stewards" class="extiw" title="m:Special:MyLanguage/Stewards">stewards</a> <a href="https://meta.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/VRT" class="extiw" title="m:Special:MyLanguage/VRT">VRT</a> queue at <kbd>stewards@wikimedia.org</kbd> including all above details.</div></div><hr /> <p>Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата. </p><textarea readonly="" accesskey="," id="wpTextbox1" cols="80" rows="25" style="" class="mw-editfont-monospace" lang="bg" dir="ltr" name="wpTextbox1">{{Твърде дълга}} {{Храм | име = Миланска катедрала | име-оригинал = ''Duomo di Milano'' | картинка = MailaenderDom.jpg | картинка-описание = Фасадата на Миланската катедрала | вид на храма = катедрала | страна = Италия | населено място = [[Милано]] | вероизповедание = [[католицизъм]] с [[амброзиански ритуал]] | епархия = | архиерейско наместничество =Милано | тип на сградата =Римокатолическа църква | архитектурен стил = [[Международна готика]], [[Маниеризъм]], [[Неокласицизъм]], [[Неоготика]] | време на изграждане = [[1386]] - [[1932]] | реликви = | съвременен статут = | съвременно състояние = | сайт = [http://www.duomomilano.it/ Официален сайт] | общомедия = Duomo (Milan) |Ориентация на фасадата=Запад|Капацитет=40 000|Дължина=158.5 м| категория= християнство }} '''Миланската катедрала''' или '''Дуòмо'''<ref name=":1">„Дуомо“ е общ термин на италиански, означаващ „катедрала“, което технически се отнася до църква, която е официалното седалище на архиепископ. Произлиза от ''domus'' – латинският термин за "дом" или "къща", отнасящ се до ролята на църквата като дом Божий.</ref> ({{lang|it|Duomo di Milano}}, на [[Ломбардски език|ломб.]] ''Dòmm de Milan''), официално '''Метрополна катедрала на Рождество на Пресвета Богородица''' (''Cattedrale Metropolitana della Natività della Beata Vergine Maria''), е [[катедрала]] на Миланската [[Архиепископ|архиепископия]] в град [[Милано]], [[Северна Италия]], издигната на централния площад [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]]. Тя е символ на [[Ломбардия|ломбардската]] столица. Посветена е на [[Рождество на Пресвета Богородица|Рождество Богородично]] и е седалище на архиепископа на Милано. Строителството ѝ отнема почти шест века. Това е най-голямата църква в Италия<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://it.aleteia.org/2018/11/15/20-curiosita-sul-duomo-di-milano-la-chiesa-piu-grande-ditalia/|заглавие=20 curiosità sul Duomo di Milano, la chiesa più grande d’Italia|достъп_дата=10 април 2022}}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.duomopatrons.org/it/infopage/i-numeri-del-duomo-di-milano/c669dfe2-3e8c-4398-b55c-cc4140b9a6c1/|заглавие=I NUMERI DEL DUOMO DI MILANO|достъп_дата=10 април 2022|архив_дата=2023-09-30|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20230930235359/http://www.duomopatrons.org/it/infopage/i-numeri-del-duomo-di-milano/c669dfe2-3e8c-4398-b55c-cc4140b9a6c1/}}</ref> с максимална височина от 108,50 м (по-голямата [[Свети Петър (Рим)|базилика „Свети Петър“]] всъщност е на територията на [[Ватикан]]а), третата по площ и шестата по обем в света.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.travel365.it/chiese-piu-grandi-del-mondo.htm#|заглавие=Le 10 Chiese più grandi del Mondo - Classifica Ufficiale 2017|достъп_дата=10 април 2022}}</ref> Тя е седалище на [[Енория]] „Света Текла“ в миланската катедрала.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.duomomilano.it/it/infopage/parrocchia-di-santa-tecla-nel-duomo-di-milano/9d1beb2c-b43e-4759-b4a2-14548db6b761/|заглавие=Parrocchia di Santa Tecla nel Duomo di Milano|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20150930094354/http://www.duomomilano.it/it/infopage/parrocchia-di-santa-tecla-nel-duomo-di-milano/9d1beb2c-b43e-4759-b4a2-14548db6b761/|архив_дата=30 септ. 2015}}</ref> До 1933 г. е най-високата сграда в града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.milanotoday.it/attualita/altezza-grattacieli-milano.html|заглавие=al Dritto alla Torre Unicredit, ecco quali sono i grattacieli più alti di Milano: la classifica|дата=12 март 2019|достъп_дата=10 април 2022}}</ref> Катедралата е изградена от бялo-розов [[мрамор]] от Кандолия и съдържа елементи от различните стилове, които са на мода в течение на няколкото столетия, през които е построена – от [[Готическа архитектура|Готиката]] през [[Барок]]а и [[Неокласическа архитектура|Неокласиката]] до [[Неоготика|Неоготиката]]. Общата ѝ площ е 11 700 m<sup>2</sup>. Има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през [[1774]] г. е поставена позлатената статуя на Мадоната (''la Madonnina dorata''). От покрива на катедралата, до който туристите могат да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град. == История == === Предшественици === Предвид съвременното градоустройство на Милано и улиците около самата църква, катедралата се намира на най-централното място на [[Древен Рим|древноримския]] град [[Mediolanum|Медиоланум]] – това на [[базилика]]та, гледаща към [[Древноримски форум|форума]]. [[Файл:Complesso arcivescovile di Milano.svg|thumb|Архиепископският комплекс на Милано на съвременната [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]]. Епископският комплекс, разрушен с цел изграждането на Миланската катедрала, е съставен от [[Света Текла (Милано)|Базилика „Света Текла“]] (''basilica maior'' или ''basilica nova''), [[Баптистерий на Свети Йоан при изворите (Милано)|Баптистерий „Свети Йоан при изворите“]], Катедрала „[[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]]“ (''basilica vetus'' или ''basilica minor'') и [[Баптистерий на Свети Стефан при изворите|Баптистерий „Свети Стефан при изворите]]“.|261x261px|ляво]] На площта, заета от катедралата и нейния площад, от [[Древен Рим|римския]] период до епохата на [[Висконти]] се издигат различни християнски свещени сгради: * [[Базилика]] Ветус (3 век сл. н. е.?), спомената от с [[Амвросий Медиолански]], част от която е [[купел]]ът на Свети Стефан при изворите, открит под северната [[сакристия]] на Дуомо. Базиликата е на мястото, където сега се намира задната [[апсида]] на съвременната Миланска катедрала. Строителството ѝ започва през 314 г. в [[Късноримска империя|късния]] [[Римска империя|имперски]] период, година след [[Медиолански едикт|Медиоланския едикт]], който предоставя на всички граждани, включително и на християните, свободата да почитат своите божества.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.storiadimilano.it/citta/Piazza_Duomo/duomo_carolingi.htm|заглавие=Il complesso cattedrale in età carolingia|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181120234113/http://www.storiadimilano.it/citta/Piazza_Duomo/duomo_carolingi.htm|архив_дата=20 ноември 2018|достъп_дата=10 април 2022}}</ref> Следователно това е първата раннохристиянска базилика на Милано, построена след този [[едикт]], откъдето идва и името ѝ (''vetus'' на [[Латински език|латински]] означава „древен“<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dizionario-latino.com/dizionario-latino-italiano.php?parola=vetus|заглавие=vĕtŭs|достъп_дата=10 април 2022}}</ref>). Тя е построена в периода, в който римският град Медиоланум (съвременно Милано) е столица на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] (той е такъв от 286 до 402 г.).<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.chiesadimilano.it/vivere-la-chiesa/duomo-cattedrale/articoli-duomo/il-duomo-di-milano-la-storia-27322.html|заглавие=Il Duomo di Milano, la storia|достъп_дата=10 април 2022}}</ref> [[Файл:Basilica di Santa Tecla Milano 4.jpg|мини|Руини от Апсидата на Света Текла]] * Първата миланска катедрала, посветена впоследствие на [[Света Текла (Милано)|Света Текла]], датираща от 3-4 десетилетие на 4 век, наречена „Нова базилика“ или „Голяма базилика“ (на лат. ''basilica maior'' или ''basilica nova''), която по-късно става лятна базилика. Намирала се е срещу Санта Мария Маджоре. * Осмоъгълният [[баптистерий]] на Свети Йоан при изворите, при [[апсида]]та на Света Текла, построен от Свети Амвросий. Датира от 378 - 397 г.. Днес може да бъде посетен под основите на Дуомо.<ref name=":0" /> * Втората миланска катедрала, посветена на [[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]], в района, понастоящем зает от централния [[неф]] на Дуомо. Осветена през 836 г., по-късно става зимна базилика.<ref name=":0" /> === Начало на строителните работи === [[Файл:Gio Galeazzo Visconti I Duca di Milano (BM 1866,1208.708 1).jpg|мини|213x213пкс|Джан Галеацо Висконти – херцог на Милано]] Изграждането на новата катедрала стартира през [[1386]] г. при [[архиепископ]] [[Антонио дa Салуцo]] (де' Салуци). Началото на строителството съвпада с идването на власт на неговия братовчед – херцог [[Джан Галеацо Висконти]], и е предназначена като награда за населението, потиснато от тираничния му предшественик [[Бернабо Висконти|Бернабò]]. След срутването на камбанарията през 1386 г. архиепископът, подкрепен от населението, насърчава реконструкцията на нова и по-голяма катедрала, която се намира на мястото на най-старото религиозно сърце на града.<ref name="DVC20">Pierluigi De Vecchi ed Elda Cerchiari Necchi, ''I tempi dell'arte'', volume 2, Bompiani, Milano 1999, pag. 20.</ref> Започва разрушаването на предходните две църкви: първо е съборена Санта Мария Маджоре, a по-късно, през [[1461]] - [[1462]] г. – и Санта Текла (частично възстановена през [[1489]] г. и окончателно разрушена през [[1548]] г.).<ref name="TCI">AA. VV., ''Milano'', Touring Club Italiano, Milano 1998, ISBN 88-365-1249-6.</ref> Ентусиазмът за огромната нова сграда бързо се разпространява сред населението и далновидният Джан Галеацо, заедно с братовчед си, събират големи дарения за текущата строителна работа. [[Файл:Milano Duomo Interno 1.jpg|ляво|мини|Паметна плоча в катедралата по случай началото на строителните работи.]] Новата църква, съдейки по археологическите открития при разкопките в [[сакристия]]та, първоначално е замислена като [[Тухла|тухлена]] постройка според техниките на [[Ломбардска готика|Ломбардската готика]]. През януари [[1387]] г. продължава разкопаването на основите и работата по пилоните – колосални творби, проектирани с чертеж предходната година. Направеното преди 1386 г. е почти напълно премахнато. През годината [[Списък на владетелите на Милано|херцогът на Милано]] Джан Галеацо Висконти поема контрола върху дейностите, налагайки по-амбициозен проект.<ref name="DVC20" /> Материалът, избран за новата конструкция, е мраморът от Кандолия (и в доста по-малка степен този от [[Орнавасо]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.icvbc.cnr.it/didattica/petrografia/9.htm|заглавие=LE PIETRE IMPIEGATE NELL'ARCHITETTURA MILANESE E LOMBARDA|дата=2008|достъп_дата=16 април 2022|архив_дата=2022-08-13|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20220813084242/http://www.icvbc.cnr.it/didattica/petrografia/9.htm}}</ref>): това е розовеещ бял или сив [[мрамор]], който се добива в кариерите Кандолия в община [[Мергоцо]]. Избраните архитектурни форми са тези на [[Международна готика|Късната готика]] с вдъхновение от [[Рейн]]-[[Бохемия]]. Желанието на херцога е да даде на Милано грандиозна постройка в крак с най-актуалните европейски тенденции, която да символизира амбициите на неговата държава. Според плановете му тази държава трябва да се превърне в център на италианска национална монархия подобно на случилото се във [[Франция]] и в [[Англия]], като по този начин се постави сред великите сили на континента. Херцогът прави мраморните кариери достъпни и предоставя големи субсидии и данъчни облекчения: всеки блок, предназначен за Дуомо<ref name=":1" />, е обозначен с ''AUF'' (''Ad usum fabricae'') и следователно е освободен от всякакви транзитни данъци. [[Файл:4216 - Milano, Duomo - Deambulatorio - Giovanni Battista e Giuseppe Bertini, Vetrate (1833-62) - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007.jpg|мини|239x239px|Част от [[стъклопис|витраж]]ите в катедралата]]Както свидетелства богатият архив, запазен до наши дни, първият главен [[инженер]] е [[Симоне да Орсениго]], подпомогнат от други ломбардски майстори, които през [[1388]] г. започват периметърните стени. През [[1389]] - [[1390]] г. на французина [[Николa дьо Бонавентюр]] е възложено да проектира големите прозорци.<ref name="TCI" /> Програмата за строителство е строго регламентирана от „[[Фабрика на Миланската катедрала|Фабриката на Миланското дуомо]]“, която има 300 служители. За ръководството на проекта са повикани френски и немски архитекти: [[Жан Миньо]], [[Майстор Бусико|Жак Коен]] от [[Брюге]] и [[Хайнрих фон Гмюнд|Хайнрих Парлер фон Гмюнд]]. Те обаче остават на поста за много кратко време, срещайки неоткрита враждебност от страна на ломбардските работници, свикнали с различен начин на работа. След това строежът продължава в атмосфера на напрежение, с множество ревизии, които въпреки всичко водят до произведение с безпогрешна оригиналност, както на италианската, така и на европейската художествена сцена.<ref name="DVC20" /> Първоначално са подготвени основите за постройка с три [[неф]]а, с квадратни странични [[параклис]]и, чиито разделителни стени могат да служат и като [[контрафорс]]и. След това обаче е решено да няма параклиси, като броят на нефовете става пет и на 19 юли [[1391]] г. е решено да се увеличат четирите централни [[пиластър]]а. Нараства обаче загрижеността за стабилността на цялата конструкция поради недостатъчните инертни маси, които да противодействат на действието на тласъците. Така през септември същата година математикът от [[Пиаченца]] [[Габриеле Сторналоко]] е помолен да определи напречното сечение и височината чрез точна геометрична и космологична диаграма (той е също [[астроном]] и космограф). На 1 май [[1392]] г. е предпочетена формата на постепенно намаляващи нефове с максимална височина от 76 брачи (едно брачо в Милано се равнява на 59,49 cm).<ref name="TCI" /> === Изграждане на корпуса на базиликата === През [[1393]] г. е изваян първият [[капител]] на [[Пиластър|пиластрите]] по проект на [[Джованино де Граси]], който се грижи за новия дизайн на големите прозорци и е генерален инженер до смъртта си през [[1398]] г. Наличието на капители върху пиластрите ясно отличава сградата от готиката отвъд Алпите, където [[Нервюра|нервюрите]] (ребрата) на колоните продължават в [[арка|арките]], придавайки по-голям вертикален тласък на сградата. През 1400 г. на мястото на Де Граси идва [[Филипино дели Органи]], който се грижи за изграждането на прозорците на [[апсида]]та. От [[1407]] до [[1448]] г. той отговаря за строежа, който завършва апсидата и [[Аула (църква)|аулата]] (пространството между [[фасада]]та и [[презвитерий|презвитерия]]) – временно затворена от преустроената фасада на [[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]].<ref name="TCI" /> [[Файл:Duomo di Milano. La tomba di Marco Carelli.JPG|ляво|мини|262x262px|Гробницата на Марко Карели]] [[Файл:Duomo di Milano. Jacopino da Tradate, monumento a Martino V Colonna.jpg|мини|264x264px|[[Якопино да Традате]], ''Статуя на [[Мартин V]]'' (1424)]] При смъртта на [[Джан Галеацо Висконти]] през 1402 г. почти половината от катедралата е завършена. На 16 октомври [[1418]] г. папа [[Мартин V]] освещава главния [[олтар]], който между 11 и 12 октомври е преместен на окончателното му място в центъра на новото [[средокръстие]]. Дотогава олтарът се е намирал в стария корпус на [[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]], защитен от останките от старата апсида, съборена едва по този повод. Церемонията по освещаването е грандиозна и се радва на огромното народно участие, макар и цифрите, дадени от хрониките от онова времето – 80 или 100 хил. души би трябвало да се считат за вероятно съответстващи на броя на цялото тогавашно население на града.<ref>Paolo Grillo, ''Nascita di una cattedrale. 1386-1418: la fondazione del Duomo di Milano'', Mondadori, 2017, pp. 284-285.</ref> Строителството обаче спира почти напълно до 1480 г. поради липса на средства и на идеи: най-забележителните произведения от този период са гробницата на търговеца [[Марко Карели]], статуята на папа [[Мартин V]] (1424 г.) и [[витраж]]ите на апсидата (1470-те г.), от които тези, които са запазени, изобразяват св. [[Йоан Богослов]] от [[Кристофоро де Мотис|Кристофоро де' Мотис]] и свети Елигий и свети [[Йоан Дамаскин]], и двамата от [[Николо да Варало]]. [[Файл:Museo del duomo (Galeazzo Maria Sforza, Giovanni Antonio Amadeo).jpg|мини|258x258пкс|[[Джовани Антонио Амадео]], ''[[Галеацо Мария Сфорца]] с акта за дарение на кариерите Кандолия'', [[Музей на Миланската катедрала]]|ляво]] От [[1452]] до [[1481]] г. за строителния обект отговаря [[Джовани Солари]]. През първите две години той е подпомогнат от [[Филарете]] – тоскански архитект, извикан от херцог [[Франческо I Сфорца]]. През 1452 г. [[Неф|корабът]] и пътеките са завършени до 6-тата ниша. Следват [[Гуинифорте Солари]] – син на Джовани и [[Джовани Антонио Амадео]], който с [[Джан Джакомо Долчебуоно]] построява надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]] (на итал. ''tiburio'') през [[1490]] г. [[Файл:Milano domo Antonio Amadeo.JPG|мини|[[Джовани Антонио Амедео]] на Малкия [[шпил]] на Амедео|189x189пкс]] През 1488 г. [[Леонардо да Винчи]] и [[Донато Браманте]] създават модели в конкурс за дизайн на централния [[купол]]. По-късно Леонардо се оттегля. От 1500 до 1510 г., при херцог [[Лудовико Мария Сфорца|Лудовико Сфорца]], е завършен осмоъгълният купол и е украсен [[интериор]]но с четири серии от по 15 статуи всяка, изобразяващи светци, пророци, сибили и други библейски фигури. Екстериорът дълго време остава без украса с изключение на Малкия [[шпил]] на Амадео, построен през 1507–1510 г. Това е [[Ренесансова архитектура|ренесансов]] шедьовър, който въпреки това хармонира добре с общия готически облик на църквата. [[Файл:IMG 6849 - Duomo - Menorah Trivulzio - Foto Giovanni Dall'Orto 3-Mar-2007.jpg|мини|227x227px|Свещник Тривулцио]] [[Файл:Fotothek df tg 0000071 Architektur ^ Geometrie ^ Grundriss ^ Mailänder Dom.jpg|ляво|мини|241x241пкс|План на катедралата през 1547 г.]] След смъртта на Джовани Антонио Амедео през [[1522]] г. следващите майстори правят различни неосъществени „готически“ предложения, включително това от около [[1537]] г. на [[Винченцо Серени]] за фланкиране на фасадата с две кули.<ref name="TCI" /> През последвалото испанско господство новата църква е използваема, въпреки че интериорът остава до голяма степен недовършен, а някои ниши на [[наос]]а и [[трансепт]]ите все още липсват. През 1552 г. на Джакомо Антеняти е възложено да създаде голям [[Орган (музика)|орган]] за северната страна на [[Хор (архитектура)|хора]], а Джузепе Меда предоставя 4 от 16-те [[Релеф (скулптура)|барелефа]], които трябва да украсят [[олтар]]ната зона (проектът е завършен при архиепископ [[Федерико Боромео]]). През 1562 г. са добавени известната статуя на Свети [[Вартоломей (апостол)|Вартоломей]] на [[Марко д'Аграте]] и свещникът [[Джан Джакомо Тривулцио|Тривулцио]] от 13 век. [[Файл:Madonnina del duomo.jpg|мини|299x299пкс|Мадонина]] През [[1567]] г. архиепископ [[Карло Боромео]] налага усърдното възобновяване на работите. От Дуомо са махнати всички светски паметници: гробниците на [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани]] и [[Филипо Мария Висконти]], [[Франческо I Сфорца]] и съпругата му [[Бианка Мария Висконти]], тази на [[Галеацо Мария Сфорца]]. Основната намеса на Боромео обаче е назначаването през 1571 г. на [[Пелегрино Тибалди|Пелегрино Пелегрини]] (Пелегрино Тибалди) за главен инженер – спорен ход, тъй като назначаването на човек, който не е мирянин на Дуомо, изисква преразглеждане на устава на [[Фабрика на Дуомо|Фабриката на Дуомо]]. Боромео и Пелегрини се стремят към нов, [[Ренесансова архитектура|ренесансов]] облик на катедралата, който да подчертае нейния романски/италиански характер и да подчини [[Готическа архитектура|готическия]] стил, който започва да се възприема като чужд. Вътрешната украса продължава: през 1575-1585 г. [[Презвитерий|презвитерият]] е преустроен, като са добавени нови [[олтар]]и, както и [[баптистерий]]. През 1577 г. Боромео окончателно освещава цялата сграда като нова църква, различна от старите Санта Мария Маджоре и Санта Текла (които са обединени през 1549 г. след тежки спорове). Дървените седалки за [[Хор (архитектура)|хора]] са построени до 1614 г. за главния олтар от [[Франческо Брамбила]]. През [[1762]] г. на главозамайващата височина от 108,5 м е издигнат един от основните елементи на катедралата – [[шпил]]ът на [[Мадонина]]. Той е по проект на [[Карло Пеликани]], а на върха му е известната [[Полихромия|полихромна]] статуя на Мадонина по проект на [[Джузепе Перего]], която отговаря на височината на катедралата.<ref>Tombesi Walton, Sylvia (2005). ''Milan, the Lakes and Lombardy''. TimeOut Books.</ref> Предвид прословутия влажен и мъглив климат на Милано миланците смятат, че денят е с хубаво време, когато Мадонина-та се вижда от разстояние. === Фасада === [[Файл:Progetto Duomo di Milano Pellegrino Tibaldi - Clean.png|мини|Проект на [[Пелегрино Тибалди]]|244x244px]] Тъй като фасадата все още е до голяма степен незавършена, през [[1580]] г. [[Пелегрино Тибалди]] проектира такава в „романски“ стил: тя е поставена на двуетажна основа, оживена от гигантски [[Коринтска колона|коринтски колони]], и с [[едикула]] в съответствие с централния [[неф]], оградена от [[обелиск]]и. Когато проектът му е разкрит, е обявен конкурс за дизайна на фасадата и това предизвиква близо дузина участия, включително и това на [[Антонио Барка]]. Този дизайн никога не е изпълнен. Смъртта на архиепископ [[Карло Боромео]] през [[1584]] г. води до отстраняване на неговото протеже и строителния обект е поета от неговия съперник [[Мартино Баси]]. Баси изпраща нов проект за фасада на [[Григорий XIV]] – папа от Милано.<ref name="TCI" /> През 17 век начело на работите са най-добрите градски архитекти като [[Лелио Буци]], [[Франческо Мария Рикини]] (до [[1638]] г.), [[Карло Буци (архитект)|Карло Буци]] (до [[1658]] г.) и [[Джероламо Куадрио]]. В началото на 17 век при архиепископ [[Федерико Боромео]] са поставени основите на новата фасада от [[Франческо Мария Рикини]] и [[Фабио Мангоне]]. Работата продължава до 1638 г. с изграждането на пет портала и два средни прозореца. През [[1628]] г. е изграден Централният портал. През [[1638]] г. започват работите по фасадата с цел създаване на ефект с едикули, вдъхновен от църквата „Света Сузана“ в [[Рим]]. През 1649 г. новият главен архитект Карло Буци въвежда поразителна революция: фасадата трябва да се завърне към оригиналния готически стил, включвайки вече завършените детайли в рамките на големи готически [[Пиластър|пиластри]] и две гигантски камбани. Направени са и други проекти, сред които тези на [[Филипо Ювара]] (1733), [[Луиджи Ванвители]] (1745) и [[Бернардо Антонио Витоне]] ([[1746]] г.), но те не са приложени. [[Файл:Milano il duomo fine settecento.jpg|мини|244x244пкс|Катедралата в края на 18 век]] Между [[1765]] и [[1769]] г. [[Франческо Кроче]] завършва коронясването на [[Тамбур (надкуполен)|надкуполния тамбур]] и главния [[шпил]], върху който пет години по-късно е издигната позлатената медна статуя [[Мадонина]],<ref name="scheda-cnr">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.icvbc.cnr.it/bivi/schede/Lombardia/Duomo/duomomilano.htm|заглавие=Il Duomo di Milano|достъп_дата=11 април 2022|4=|5=|архив_дата=2021-11-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20211129173359/http://www.icvbc.cnr.it/bivi/schede/Lombardia/Duomo/duomomilano.htm}}</ref>, предназначена да се превърне в символ на града. Фасадната схема на Лелио Буци е възродена в края на века от [[Луиджи Каньола]], [[Карло Феличе Соаве]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://hls-dhs-dss.ch/it/articles/027638/2010-12-23/|заглавие=Carlo Felcie Soave|достъп_дата=16 април 2022}}</ref> и [[Леополдо Полак]]. Полак започва изграждането на балкона и на централния [[витраж]]. [[Файл:Sanquirico-design-for-crowning-of-Ferdinando-I-of-Austria.jpg|ляво|мини|253x253px|Картина за коронясването на [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд I]] Австрийски в Дуомо през 1838 г., от [[Алесандро Санкирико]]]] На 20 май [[1805]] г. [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]], в очакването си да бъде коронясан за [[крал на Италия]] (което се състои в Дуомо на 6 май [[1805]] г.), нарежда фасадата да бъде завършена. В своя ентусиазъм той уверява, че всички разходи ще бъдат поети от Франция, която ще възстанови на [[Фабрика на Миланската катедрала|Фабриката на Дуомо]] парите за недвижимите имоти, които трябва да продаде. Като форма на благодарност статуята му е поставена на върха на един от [[шпил]]ите. Въпреки че сумата никога не е изплатена от Франция, това все пак означава, че най-накрая, само за седем години, фасадата на катедралата ще бъде завършена. [[Джузепе Дзаноя]] започва работата по завършването ѝ. Проектът достига окончателен завършек през [[1813]] г. с помощта на [[Карло Амати]].<ref name="TCI" /> Добавянето на статуи и издигането на кули продължава през 19 век от различни архитекти: [[Пиетро Пестагали]], [[Джузепе Вандони]], [[Паоло Чеза-Бианки]], вдъхновени от шпилите от 15 век. Сред скулпторите, работили там в началото на 19 век, изпъква [[Луиджи Акуисти]]. Завършени са и статуите по южната стена, а през 1829–1858 г. нови [[Стъклопис|витражи]] заменят старите, но с по-малко естетически значими резултати. Последните детайли на катедралата са едва през 20 век: последният портал е открит на 6 януари [[1965]] г. === Поддръжка и реставрации === [[Файл:3207 - Milano - Duomo - Effetti bombe su portale principale - Foto Giovanni Dall'Orto, 22-Feb-2008.jpg|ляво|мини|Главен портал: детайл с щетите от бомбардировките]] През [[1866]] г. е съборена ниската [[камбанария]] на [[неф]]а и камбаните са пренесени на надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]], между двойните [[Свод (архитектура)|сводове]]. През целия [[19 век]] са завършвани [[шпил]]ите и архитектурните декорации, което трае до [[1892]] г.<ref name="TCI" /> Реставрационните дейности следват една след друга през целия 19 век и са насочени към подмяната на повредените от времето материали. [[Файл:Duomo (Milan) after allied bombing 1943 02.jpg|мини|239x239пкс|Дясната страна след бомбардировките през 1943 г.]] През [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Мадонина]]-та е покрита с парцали, за да не може да се използва отражението на светлината върху нейната наскоро преправена златна повърхност за отправна точка за [[Съюзници във Втората световна война|съюзническите]] бомбардировачи, летящи над града; прозорците са премахнати по-рано и са сменени с ролки плат. Въпреки че не е ударена от бомби с висок потенциал, катедралата също е повредена по време на въздушните бомбардировки и бронзовата ѝ централна врата все още показва някои „рани“ от части от бомби, избухнали наблизо. След войната, след понесените щети от въздушните нападения, катедралата е до голяма степен възстановена. Впоследствие останалите дървени врати са заменени с [[бронз]]ови – дело на скулпторите [[Ариго Минерби]], [[Джанино Кастильони]] и [[Лучано Мингуци]]. Четирите централни стълба, които поддържат надкуполния тамбур, са изградени от пара[[гнайс]], като само външната част е от [[мрамор]]. Двете части, вътрешна и външна, се държат заедно от натрошени тухли и вар. Тази липса на еднородност значително намалява способността им за подпора. Освен това тамбурът и шпилът на Мадонина-та са изградени върху заоблени арки, разположени върху заострените арки. Тези арки натоварват пилоните неравномерно, избутвайки ги навън. През [[19 век]], поради страх от срутване, има множество реставрации, които вместо да разрешават проблемите, прикриват белезите им. Към средата на [[20 век]], поради увеличаването на пътния трафик (с последващи непрекъснати вибрации) и понижаването на нивото на [[подпочвени води|подпочвените води]] (което води до леко потъване на пилоните), статичното положение на катедралата става критично. През [[1969]] г., с цел избягване на срутвания (вече има паднали мраморни парчета на пътеките), районът около Дуомо е отцепен за движение и е разпоредено забавянето на влаковете от Линия 1 на метрото. Статичната реставрация на пилоните започва през [[1981]] г. и е завършена през [[1986]] г. по повод 600-годишнината от построяването на катедралата.<ref name="TCI" />[[Файл:Veduta del Palazzo della Veneranda Fabbrica del Duomo, Milano.jpg|мини|260x260px|Сградата на [[Фабрика на Миланската катедрала|Фабриката на Дуомо]]|ляво]]Главната фасада е реставрирана от 2003 г. до началото на 2009 г.: от февруари 2009 г. тя е напълно открита, показвайки отново цветовете на мрамора от Кандолия.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://chambersarchitects.com/blog/milan_cathedral/|заглавие=The Milan Cathedral|достъп_дата=14 април 2022}}</ref> През ноември 2012 г. служители обявяват кампания за набиране на средства за опазването на катедралата, като молят покровителите да „осиновят“ 135-те шпили на сградата. Дарителите, които внесат по 100 хил. евро или повече, получават плоча с гравираното си име върху нея, поставена на шпила.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://adottaunaguglia.duomomilano.it/en/spire|заглавие=ENGRAVE YOUR NAME IN HISTORY|достъп_дата=13 април 2022}}</ref> И към 2022 г. поддръжката на катедралата е поверена на ''[[Фабрика на Миланската катедрала|Veneranda Fabbrica del Duomo di Milano]]'' (Почитаемата фабрика на Миланското дуомо). Нейните интервенции са непрекъснати, поради което се ражда изразът на [[Милански диалект|милански]] ''Longh cumè la Fabbrica del Domm'', означаващ „нещо безкрайно“.<ref>AA.VV., ''Lombardia'', Touring Club Editore, Milano 2001.</ref> == Архитекти, инженери и консултанти на Фабриката на Миланската катедрала == {{колони|2| * [[Симоне да Орсениго]], генерален инженер (1387 - 1391) * [[Джакомо да Кампионе]], инженер (1388 - 1398) * [[Марко да Кампионе]], нар. Да Фриксоно, инженер (1388 - 1390) * [[Никола дьо Бонавентюр|Никола да Бонавертис]] от Франция, инженер (1389 - 1390) * [[Джовани Анекс]] от [[Фрайбург]], инженер (1391) * [[Марко да Карона]], инженер (1391 - 1405) * [[Джованино де Граси]], инженер (1391 - 1398) * [[Улрих Фюсинген]] от [[Улм]], инженер (1394) * [[Жан Миньо]] от [[Париж]], инженер (1399 - 1400) * [[Филипино дели Органи]], инженер (1400 - 1448) * [[Филарете|Антонио ди Пиетро, нар. Филарете]], инженер (1452 - 1454) * [[Джовани Солари]], инженер (1451 - 1463) * [[Гуинифорте Солари]] от [[Карона]], инженер (1459 - 1480) * [[Джовани Антонио Амедео]], архитект (1490 - 1522) * [[Леонардо да Винчи]], консултант за [[Тамбур (надкуполен)|надкуполния тамбур]] (1487 - 1488) * [[Лука Фанчели]], консултант за надкуполния тамбур (1487 - 1491) * [[Браманте]], консултант за надкуполния тамбур (1490) * [[Джан Джакомо Долчебуоно]], инженер (1490 - 1503) * [[Андреа Фузина]], архитект (1506 - 1527) * [[Кристофоро Солари]], архитект (1501) * [[Бернардо Дзенале]] от [[Тревильо]], инженер (1520 - 1527) * [[Джулио Романо]], консултант за порта in Compito * [[Винченцо Серени]], архитект (1547 - 1567) * [[Пелегрино Тибалди]], архитект (1567 - 1585) * [[Мартино Баси]] от [[Сереньо]], архитект (1587 - 1591) * [[Фабио Монгоне]], инженер (1617 - 1629) * [[Франческо Мария Рикини]], архитект (1631 - 1638) * [[Карло Буци (архитект)|Карло Буци]], архитект (1638 - 1658) * [[Джан Лоренцо Бернини]], консултант по фасадата (1656) * [[Джероламо Куадрио]], (1658 - 1679) * [[Андреа Бифи]], (1679 - 1686) * [[Джанбатиста Куадрио]], (1686 - 1723) * [[Антонио Куадрио]], (1723 - 1743) * [[Бартоломео Бола]], (1743 - 1761) * [[Луиджи Ванвители]], консултант за фасадата (1745 - 1751) * [[Франческо Кроче]], архитект (1760 - 1773) * [[Карло Феличе Соаве]], архитект (1795 - 1803) * [[Джовани Антонио Антолини]], архитект (1801 - 1802) * [[Леополдо Полак]], архитект (1806 - 1836) * [[Джузепе Дзаноя]], архитект (1806) * [[Карло Амати]], архитект (1806 - 1813) * [[Пиетро Пестагали]], архитект и инженер (1813 - 1853)<ref>Giacomo Bascapè, Paolo Mezzanotte, ''Il Duomo di Milano'', p. 101, op. cit.</ref> * Вакантен (1854 - 1860) * [[Джузепе Вандони]] 1861 * [[Паоло Чеза-Бианки]] 1877 * [[Гаетано Морети]] 1904 * [[Лука Белтрами]] 1907 * [[Адолфо Дзак]] 1912 * [[Антонио Каси Рамели]] 1963 * [[Карло Ферари да Пасано]] 1964 * [[Бениньо Мьорлин Висконти Кастильоне]] 1988 }} == Градски контекст == [[Файл:MI - 1832 - Stanfield, William - The Duomo at Milan, Italy - 1832.jpg|ляво|мини|Дуомото с "la cassina" на преден план, което е комплексът от сгради на Катедралната фабрика, съдържащ всички работилници на строителния обект, гравюра от 1832 г.]][[Файл:Brogi, Giacomo (1822-1881) - n. 3818 - Milano - La cattedrale.jpg|мини|253x253px|Катедралата на историческа снимка на [[Джакомо Броги]], ок. 1870 г.]]В старо време катедралата е заобиколена от плътната [[Средновековие|средновековна]] градска тъкан, която, както при други големи френски и немски катедрали, предлага внезапни и величествени гледки към огромната сграда. Тя прилича на мраморна планина, която изплува сред дребните тухлени сгради. Свидетелство за стария вид на района днес са старите изгледи и поредицата от снимки от средата на 19 век. С откриването на площада от [[Джузепе Менгони]] между [[1865]] и [[1873]] г. фасадата на катедралата успява да се превърне в грандиозен, но банален сценографски фон, както не пропускат да подчертаят множеството полемики.<ref name="DVC21">De Vecchi-Cerchiari, cit., pag. 21.</ref> Лявата ѝ страна остава видима почти за миг поради близостта на околните сгради, докато входът на ул. „Виторио Емануеле II“ позволява да се наблюдава артикулацията на обемите на [[апсида]]та, [[трансепт]]а и надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]] чак до главния [[шпил]] на [[Мадонина]]та. Други интересни гледки са от [[Пиаца Фонтана]], от Верциере (''Verziere'') (пространството, свързващо пл. „Аугусто“ с ул. „Верциере“), от площада на [[Кралски дворец в Милано|Кралския дворец]] или от терасата на първия етаж на Аренгарио (днешната [[Регионална палата (Милано)|Регионална палата]] (''Palazzo della Regione'')).<ref name="TCI" /> == Архитектура == [[Файл:Brogi, Giacomo (1822-1881) - n. 3827a - Milano - Interno della cattedrale 2.jpg|мини|256x256px|Интериорът на катедралата на щампа от 19 век]] Стилът на катедралата - резултат от вековна работа не отговаря на точно определен архитектурен стил, а по-скоро следва идеята за колосална и постепенно преосмисляна фантасмагорична „[[Готическа архитектура|Готика]]“. Въпреки това и въпреки стилистичните си архитектурни противоречия катедралата се явява единен организъм. Гигантската каменна постройка очарова и привлича популярното въображение и поради своята неяснота,<ref>TCI, ''Milano'', cit., pag. 154.</ref> характеризираща се с преосмисляния, прекъсвания и понякога отстъпления. Предвид факта, че повечето от видимите структури на катедралата датират от [[Неоготика|неоготическия]] период и са подлагани на чести промени, концепцията за готическата ѝ „автентичност” всъщност е изкривяване на самата същност на паметника: той трябва да се разглежда като архитектурен организъм, намиращ се в процес на постоянна и необходима реконструкция.<ref name="TCI" /> Катедралата има план с [[латински кръст]], с [[Аула (църква)|аула]] с четири [[неф|кораба]] и с трикорабен [[трансепт]], с дълбок [[презвитерий]], заобиколен от [[деамбулаторий]] с многоъгълна [[апсида]]. На пресечната точка на раменете както обикновено се издига надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]]. Всичко това се характеризира със забележителен вертикален тласък, характерен по-скоро за отвъдалпийската отколкото за италианската архитектура. Отчасти той е отслабен от хоризонталното разширяване на пространството и от оскъдната разлика във височината на корабите, което е характернно за [[Ломбардска готика|Ломбардската готика]].<ref name="DVC20" /> Носещата конструкция е изградена от [[Пиластър|пиластри]] и периметърни стени, подсилени с [[контрафорс]]и на височината на самите пилони. Това е особеност, която отличава Миланската катедрала от отвъдалпийските катедрали, като в сравнение с традиционната [[Готическа архитектура|готика]] ограничава отвора на прозорците (които са дълги и тесни) и придава на цялото (с изключение на [[апсида]]та) преобладаващо „затворена“ форма. В тази форма стената е преди всичко елемент на силна граница, подчертана и от високия [[цокъл (архитектура)|цокъл]] на ломбардската традиция. По този начин липсва свободният възходящ импулс.<ref name="DVC205">Pierluigi De Vecchi ed Elda Cerchiari Necchi, ''I tempi dell'arte'', volume 2, Bompiani, Milano 1999, pag. 20.</ref> Това е очевидно, макар че [[шпил]]ите и [[Пинакъл|пинаклите]] нямат носеща функция, а всъщност са добавяни спорадично през вековете до завършека на сградата през 19 век.<ref name="DVC20" /> [[Файл:DSC08088 - Milano - Sul tetto del Duomo - Foto Giovanni Dall'Orto - 18-jul-2003.jpg|ляво|мини|241x241px|[[Контрафорс]]и, [[аркбутан]]и и [[Пинакъл|пинакли]]]] [[Контрафорс]]ите имат триъгълна форма и се използват за задържане на страничните тласъци на арките. Основата е от зидария подобно на вътрешните части на стените и на други елементи. В колоните се използва ядро пара[[гнайс]]; и [[Пандантив|пандативите]] на [[Свод (архитектура)|сводовете]] са тухлени. Откритата облицовка, която има и поддържаща роля, а не само ролята на облицовка, е от розово-бял мрамор от Кандолия със сиви нишки: кариерата, от времето на [[Джан Галеацо Висконти]], все още е собственост на Фабриката на Дуомо.<ref name="TCI" /> Външните стени са оживени от плътна маса от полистилни<ref name=":2">Полистил: на [[пиластър]], образуван от централно ядро, към което са прикрепени няколко колони или пиластри, особено използвани в готически стил; също и на храм с повече от дванадесет колони на главната фасада. източник: ''[https://dizionari.corriere.it/dizionario_italiano/P/polistilo.shtml#:~:text=polistilo.%20%5Bpo-l%C3%AC-sti-lo%5D%20agg.%20arch.%20Di%20pilastro%20formato%20da,con%20pi%C3%B9%20di%20dodici%20colonne%20sul%20fronte%20principale. Dizionari Corriere della Sera].'' <small>Посетен на 13 април 2022 г.</small></ref> полупиластри, увенчани в горната си част под терасите с бродерия от многоделни арки, увенчани с покривни [[капител]]и. Прозорците със заострена арка са доста тесни, тъй като стените имат носеща функция.<ref name="TCI" /> Терасираният покрив (също мраморен) е уникален в [[Готическа архитектура|готическата архитектура]] и се поддържа от двойно кръстосан ред от малки [[Свод (архитектура)|сводове]]. В съответствие с [[Пиластър|пиластрите]] се издига „гора“ от пинакли, свързани помежду им с [[аркбутан]]и. В този случай пинаклите нямат структурна функция и всъщност почти всичките датират от първата половина на 19 век. В старите чертежи и в големия модел от [[1519]] г. на [[Бернардо Дзенале]] (в [[Музей на Миланската катедрала|Музея на катедралата]]) се вижда централен гребен, който би трябвало да подчертае още повече триъгълната форма както по протежение на кораба, така и по [[трансепт]]а, свързващ се с надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]], и който е изключен от проекта през [[1836]] г.<ref name="TCI" /> === Външна архитектура === [[Файл:Duomo, Milano 01.jpg|мини|261x261px|Зона на [[апсида]]та]] Първата завършена част е [[апсида]]та, пронизана от големи прозорци, където се появява [[герб]]ът на [[Джан Галеацо Висконти]]. Статуите, [[контрафорс]]ите, [[Водоливник|водоливниците]] и [[шпил]]ите обикновено са от времето на неговия наследник [[Филипо Мария Висконти]] чак до 19 век. Първият построен шпил е Карели от 15 век.<ref name="TCI" /> Започвайки от апсидата, датираща от 14 век, страните постепенно вървят назад, приближавайки се до фасадата, чак до 17 век. Външните контрафорси са увенчани от шпили и са свързани с основата с няколко хоризонтални пояса. Най-отгоре има рамка с многоделни малки арки върху висящи [[капител]]и с [[Антропоморфия|антропоморфни]] и [[Зооморфия|зооморфни]] фигури. Между контрафорсите, най-отгоре, са прозорците, осветяващи [[Неф|корабите]].<ref name="TCI" /> Апсидата е многоъгълна и рамкирана от телата на двете [[Сакристия|сакристии]], увенчани от най-старите шпили. Тя е осветена от три огромни прозореца с мраморни [[Нервюрa|нервюри]] (ребра), които очертават в [[Оживална форма|островърхия свод]] [[Розетен прозорец|розетните прозорци]] – дело на [[Филипо дели Органи]] от нач. на 15 век. Централният прозорец, с емблемата на [[Висконти]], е посветен на Въплъщението на [[Иисус Христос]].<ref name="TCI" /> === Фасада === [[Файл:Duomo, Milano 03.jpg|мини|284x284px|Фасадата на Дуомо]] [[Фасада]]та свидетелства за сложната строителна история на комплекса Дуомо, характезираща се с вековното натрупване на италианската [[архитектура]] и [[скулптура]]. Петте полета предполагат наличието на [[Неф|кораби]], с шест [[контрафорс]]а (двойни в краищата и около централния портал), увенчани с [[шпил]]и.<ref name="TCI" /> Строителството на фасадата започва през 1590 г. под ръководството на архитект [[Пелегрино Тибалди]] в късен [[Маниеризъм|маниеристичен]] стил, след което продължава през първата половина на 17 век под ръководството на [[Франческо Мария Рикини]] и [[Карло Буци]]. От този период датират петте портала и част от прозорците отгоре, увенчани със счупен [[Тимпан (архитектура)|тимпан]]. [[Релеф (скулптура)|Барелефната]] украса на порталите е изваяна през 16 век по времето на архиепископ [[Федерико Боромео]] по проекти на [[Черано (художник)|Черано]]. Основите на централните [[контрафорс]]и са украсени с барелефи от 17 век, с [[Атлант (архитектура)|атланти]], проектирани от Карло Буци. Барелефите върху основите на страничните контрафорси са от 18 и 19 век. [[Файл:Milano katedra 02.jpg|ляво|мини|233x233пкс|Камило Пачети, „Новият закон“ (1810 г.)]] От средата на 17 век работата тече бавно поради разгорещените дебати относно избора на проекта, който да бъде приет. Крайният етап, в [[Неоготика|неоготически]] стил, стартира от 1805 г. нататък по заповед на [[Наполеон I|Наполеон]]. Трите неоготически прозореца, построени по проект на [[Карло Феличе Соаве]], а след това и на [[Карло Амати]], са от този период.<ref name="TCI" /> Всички статуи на апостоли и пророци на поставките са от 19 век. От първото десетилетие на 19 век са и двете [[Неокласическа архитектура|неокласически]] статуи, които украсяват [[балюстрада]]та на централния прозорец: „Мойсеевият закон“ на [[Луиджи Акуисти]] и „Новият закон“ на [[Камило Пачети]]. Някои учени твърдят, че тази статуя е един от основните източници на вдъхновение за създаването на [[Статуя на Свободата|Статуята на свободата]] в Ню Йорк.<ref>[http://milano.corriere.it/milano/notizie/cronaca/09_settembre_28/statua-liberta-copiata-1601816542628.shtml Armando Torno, Corriere della Sera del 28 settembre 2009]<small>URL посетен на 14 април 2022 г.</small></ref>[[Файл:3200 - Milano - Duomo - Finestrone della facciata - Foto Giovanni Dall'Orto, 5-Dec-2007.jpg|мини|272x272пкс|Прозорец от 17 век]]Заключителната дейност е поставянето на [[бронз]]овите портали от 20 век. Централният е от 1906 г., с леки [[Неоготика|неоготически]] черти, а останалите четири са построени след [[Втора световна война|Втората световна война]]. На фасадата се тръгва от Късния [[ренесанс]] на [[Пелегрино Тибалди]], минавайки през [[Барок]]а на [[Франческо Мария Ричини]] и стигайки до наполеоновата [[неоготика]] на [[Луиджи Акуисти]]. През [[1886]] г. Голямата фабрика стартира международен конкурс за цялостно обновяване на фасадата в [[Готическа архитектура|готически]] стил, спечелен през октомври [[1888]] г. от [[Джузепе Брентано]] – млад ученик на [[Камило Бойто]]. Проектът, замислен по модел на френските катедрали, все още е видим в десния [[Неф|кораб]] на катедралата. Въпреки че мраморите вече са поръчани и подготовката е започнала, реализацията на проекта е замразена поради преждевременната смърт на Брентано. Впоследствие силните противоречия, възникнали по време на демонтажа на бароковите портали, го блокират напълно. Единствената завършена част от проекта – бронзовият портал на [[Лодовико Поляги]] е адаптирана с допълнение към рамката от 17 век. == Украса == [[Файл:夜のドゥオモのステンドグラス (36309437224).jpg|мини|Северната фасада|236x236пкс]] Отличителната черта на Миланската катедрала освен компромисната ѝ форма между готическата вертикалност и хоризонталността на [[Ломбардска готика|ломбардската]] традиция, е изключителното изобилие от [[Скулптура|скулптури]].<ref name="DVC20" /> Особено в началото майстори с различен произход се посвещават на тази несравнима колекция от статуи от 14 до 20 век. В нея има примери, вариращи от [[Кампионски майстори|Кампионските майстори]] (от [[Кампионе д'Италия]]) до сухия маниер на [[Джованино де Граси]], преминавайки през мекия и космополитен стил на [[Бохемия|бохемските]] и [[рейн]]ските майстори и на [[Микелино да Безоцо]], и стигайки до примерите за [[ренесанс]]ова, [[барок]]ова и [[Неокласицизъм|неокласическа]] скулптура, с някои [[ар деко]] творби от 20-те и 30-те год. на 20 век.<ref name="TCI" /> Другият грандиозен декоративен цикъл се отнася до [[стъклопис]]ите. Със своите 52 монументални стъклописа катедралата съдържа изключително свидетелство за историята на стъкларското изкуство от началото на 15 век до края на 20 век. В тяхната направа през вековете участват стъклари от италианските, фламандските и немските школи, често в сътрудничество с важни творци, които доставят скиците за прозорците в реален размер, като [[Джузепе Арчимболдо]], [[Пелегрино Тибалди]] и други. === Витражи === {{Основна|Витражи на Миланската катедрала}} [[Файл:Milano, Duomo, Vetrata del nuovoTestamento, navata destra, XV secolo 04.JPG|мини|256x256px|[[Витраж]] на [[Нов Завет|Новия Завет]], десен кораб, 15 век.|ляво]] В Миланската катедрала се помещава цикъл от 55 монументални [[Стъклопис|витража]], направени между края на [[14 век]] и [[1980-те]] години. Направата на витражи на строежа на Миланската катедрала започва само 20 години след основаването ѝ – в началото на [[15 век]] с големите прозорци в [[апсида]]та, които сa завършени постепенно. От тях остават само няколко фрагмента, тъй като още през [[16 век]] много от тях са преправени: сред тях има шест бюста на старци, съдържащи се в триделните врати, идващи от разрушения витраж на Света Юдит и сега включени във витража на Свети Мартин, приписван на ръката на известния [[Миниатюра|миниатюрист]] [[Микелино да Безоцо]]. [[Файл:Vidriera en parte trasera de Il Duomo, Milán.JPG|мини|251x251px|Витраж с [[Апокалипсис|Апокалипсиса]], 15 век]] През втората половина на 15 век [[Фабрика на Миланската катедрала|Фабриката на Дуомо]] е оборудвана с две стъклени пещи специално за реализацията на витражите, особено големи и многобройни в изградената тогава апсидална зона. Към италианските майстори Стефано да Пандино, Николо да Варало, Мафиоло да Кремона, Кристофоро де' Мотис и Франческо Дзаватари се присъединяват майсторите от големите стъкларски строителни площадки на катедралите отвъд [[Алпи]]те, по-специално от района на [[Рейн]] и от [[Фландрия]]. Много от първите витражи са поръчани от [[Висконти]] – тогавашни [[Миланско херцогство|херцози на Милано]], чиито [[герб]]ове или емблеми често изобразяват. Впоследствие даренията за реализацията им идват от различните гилдии на изкуствата и занаятите в Милано като Колежът на нотариусите (витраж на Свети Йоан Кръстител), на аптекарите (витраж на Света Юдит), на златарите (витраж на Свети Елигий) и др. [[Файл:Milano, Duomo, vetrata con le Storie dei Santi Quattro Coronati, di Pellegrino Tibaldi , navata sinistra, XVI secolo 09.JPG|ляво|мини|[[Пелегрино Тибалди]], ''Четиримата коронясани светии'' (1567)|282x282px]] Реализацията на витражите продължава през 16 век, когато са направени витражите на северната и южната апсиди, както и всички витражи в главния [[Неф|кораб]]. Сред големите майстори-стъклари през този период са [[Конрад Мохис]] от строежа на [[Кьолнска катедрала|Кьолнската катедрала]] и Валерио Профондавале от [[Льовен]]. Докато в някои случаи те се погрижват за реализацията на витражите, започвайки от скицата, в други случаи прехвърлят на стъклото големи скици на известни художници като [[Джузепе Арчимболдо]], [[Пелегрино Тибалди]], [[Карло Урбино]] и други художници от [[Маниеризъм|маниеристката]] школа.<ref>Ernesto Brivio (a cura di), Guida del duomo di Milano, Veneranda Fabbrica del Duomo di Milano, 1997.</ref> Реализацията на витражите спира напълно през 17 и 18 век, само за да се възобнови през 19 век. [[Джовани Батиста Бертини (стъклар)|Джовани Батиста Бертини]] започва през 1838 г. почти пълната реконструкция на монументалните прозорци на главната апсида и на двете апсиди на [[трансепт]]ите. След смъртта му през 1849 г. делото му е продължено от синовете му Джузепе и Помпео. Въпреки това техниката на изработване на витража чрез сглобяването на цветните стъкла, върху което се пренася скицата с [[гризайл]], е загубена. През 19 век стъклата са правени вече по метода на боядисване с огън, с техника, много по-подобна на рисуването, с която цветовете са фиксирани върху първоначално неутрални стъкла, което води до много по-скромни резултати от гледна точка на осветяване и хроматика.<ref>Ernesto Brivio (a cura di), ''Guida del duomo di Milano'', Veneranda Fabbrica del Duomo di Milano, 1997, p. 25.</ref> Оригиналната техника за композиция на мозайката от цветни, a не небоядисани стъкла, е възродена през 20 век от [[Алдо Карпи]] и [[Унгарци|унгареца]] [[Януш Хайнал]]. === Украса на фасадата === [[Файл:Duomo, Milano 04.jpg|мини|Централния портал от [[бронз]]]] ==== Врата на Константиновия едикт ==== На фасадата, започвайки от лявата външна основа, [[Релеф (скулптура)|барелефите]] изобразяват: * ''Смъртта на [[Авесалом]]'' * ''[[Самсон]] маха портите на [[Газа]]'' * ''Самсон разкъсва лъва'' * ''Жертвоприношението на [[Каин]]'' * ''Жертвата на [[Авел]]'' [[Тимпан (архитектура)|Тимпанът]] на левия портал е украсен с [[барелеф]]ите на ''Естер и Асуерий'' по проект на [[Черано (художник)|Черано]], а ''Вратата на [[Медиолански едикт|Константиновия едикт]]'' датира от [[1948]] г. и е дело на [[Ариго Минерби]]. Тя е започната от скулптора през 1937 г., но е открита едва след Втората световна война. Всъщност Минерби е прогонен поради расовите закони, тъй като е от [[Евреи|еврейско]] семейство. Вратата е изградена от 12 правоъгълни панела освен горният връх, в средата на който стои фигурата на [[Константин I]]. По-долу са портретите на шестимата епископи на Милано, предшестващи Константиновия едикт, сред които Свети [[Анаталон]] и Свети [[Калимер Милански|Калимер]]. По-горе се виждат мъченията и преследванията, претърпени от християнски мъченици преди едикта. В центъра са дъските на едикта, обнародван в Милано през 313 г., а отгоре – освобождението на християните и тяхното ликуване. На върха е апотеозът на Константин. ==== Врата на Свети Амвросий ==== Барелефите на втората основа са: * ''Жертвата на [[Ной]]'' * ''[[Давид]] с главата на [[Голиат]]'' * ''[[Вавилонска кула|Вавилонската кула]]'' [[Фриз]]ът над вратата показва ''Сисара и Гаел'', също по проект на [[Черано (художник)|Черано]], а бронзовата врата е с барелефи върху ''Живота на Свети Амвросий'' от [[Джанино Кастильони]] ([[1950]] г.). ==== Врата на Мария ==== Барелефите на третата основа са: * ''Бронзова змия'' * ''Леглото на [[Соломон]]'' * ''Символични фигури'' [[Файл:2492 - Milano - Duomo - Lunetta portone principale - Foto Giovanni Dall'Orto, 22-Feb-2008.jpg|мини|Централен портал: ''Сътворението на Ева'']] Централният портал има [[Пиластър|пиластри]], богато украсени с мотиви с цветя, плодове и животни, и [[Тимпан (архитектура)|тимпан]] със ''Сътворението на [[Ева]]'' по проект на Черано. Бронзовата врата е дело на [[Лудовико Поляги]] и представя ''Житието на [[Богородица|Мария]]'' сред флорални релефи.<ref name="TCI" /> Тя е първата издигната и е открита през 1906 г. Направена е като част от проекта за обновяване на фасадата на [[Джузепе Брентано]]. Когато проектът е изоставен, той е адаптиран към древния портал от 17 век с добавяне на горния перфориран връх с ''Коронацията на Мария сред ангелските хорове''. Вратата представлява, на дясното крило, болезнените епизоди с ''Пиетà'' в центъра, докато отляво са радостните епизоди с ''[[Успение Богородично]]'' в центъра. Епизодът на [[Благовещение]] все още показва следите на военните щети, причинени през 1943 г. от въздушен удар върху града. [[Файл:4515 - Milano - Duomo - Portone centrale - Fons amoris - Foto Giovanni Dall'Orto - 8-Mar-2007.jpg|мини|247x247пкс|[[Алегория|Алегоричен]] [[Барок|бароков]] барелеф с ''Извора на любовта'' на Централния портал]] ==== Врата на битката от Леняно ==== На четвъртата основа мраморният фриз, увенчаващ портала, изобразява ''[[Юдит (еврейска библия)|Юдит]], отрязваща главата на [[Олоферн]]'', проектирана от [[Черано (художник)|Черано]], докато бронзовият портал от [[1950]] г. е започнат от [[Франко Ломбарди (скулптор)|Франко Ломбарди]] и завършен от [[Вирджинио Песина]], с панели, изобразяващи ''Историята на Милано от разрушението на [[Фридрих I Барбароса|Барбароса]] до победата при [[Битка при Леняно|Леняно]]''. Барелефите на четвъртата основа са: * ''Кулата на [[Давид]]'' * ''[[Моисей]] кара водите да бликнат'' * ''Сънят на [[Яков]]'' ==== Врата на историята на Дуомо ==== Порталният фриз показва ''[[Соломон]] и [[Савска царица|Савската царица]]'' от [[Гаспаре Визмара]] по скица на [[Черано(художник)|Черано]]. Бронзовата врата с ''Епизоди от историята на Дуомо'' е на [[Лучано Мингуци]] ([[1965]] г.). Барелефите на шестата външна дясна основа са: * ''Горящ къпинов храст'' * ''Изгонване от Земния рай'' * ''[[Обетована земя|Обетованата земя]]'' * ''Мойсей спасен от водите'' * ''[[Рафаел (архангел)|Рафаел]] и Тобиол'' По-нависоко се открояват големите статуи, свързани със [[Стар завет|Стария завет]], дело на [[Луиджи Акуисти]]. === Външни статуи === [[Файл:IMG 3738 - Duomo di Milano - Statue di Davide e Golia, e San Giovanni Battista - Foto di Giovanni Dall'Orto - 16-jan-2007.jpg|мини|Давид с главата на Голиат и Св. Йоан Кръстител]] Целият екстериор е украсен с много богат скулптурен комплекс. На постаментите на прозорците има статуи и бюстове, на [[контрафорс]]ите се открояват статуи, покрити с мраморни балдахини (долу) и 96 „гиганта“ (горе), върху които фигурират [[Водоливник|водоливници]] като чудовищни същества. Други статуи се намират на [[шпил]]ите, както на короната, така и в нишите. Скулптурният комплекс е необикновена художествена галерия в Милано в периода от [[14 век]] до [[Неокласицизъм|неокласицизма]], в която участват [[Ломбардия|ломбардски]], [[Германия|немски]], [[Бохемия|бохемски]], [[Кралство Франция|френски]] (включително [[Бургундия (регион)|бургундски]]), [[Тоскана|тоскански]], [[Венеция|венециански]] и [[Кампания|кампански]] майстори. Сред най-важните статуи са: ==== Дясна страна ==== * От дясната страна, 2-ри [[контрафорс]], долу: ''[[Амвросий Медиолански|Свети Амвросий]]'' на [[Карло Симонета]] ([[1649]] г.). * [[Файл:IMG 3732 - Duomo di Milano - Statua di santo - Foto di Giovanni Dall'Orto - 16-jan-2007.jpg|мини|263x263пкс|Св. Мъченик Целзий]]На 3-ти контрафорс, горе: ''[[Давид]]'' на [[Джан Андреа Бифи]] ([[1597]] г.), в центъра: ''Мъжка фигура'' на [[Кристофоро Солари]]. * На 7-ми контрафорс, горе: ''[[Епископ]]'', приписван на [[Анджело Марини]] * В десния [[трансепт]], в отворите между 10-ти и 14-ти прозорец: поредица полуфигури на ''Светици'' (кр. на 14 век). * На 8-ми контрафорс, горе: ''[[Константин I|Костантин]]'' от Анджело Марини, в центъра: забележителната ''[[Мария Магдалина|Магдалина]]'' от [[Андреа Фузина]] * На 13-ти прозорец, горе: ''Света Екатерина Алесандрийска'', долу: ''Свети [[Павел (апостол)|Павел]]'', и двете от школата на [[Агостино Бусти]] * На 15-ти контрафорс, горе: ''Свети великомъченик [[Петър (апостол)|Петър]]'' от школата на [[Якопино да Традате]], в центъра: ''Свети Стефан'' от [[Валтер Моних]]. * На 17-ти контрафорс, на дясната част на [[Хор (архитектура)|хора]], горе: ''Давид и Абигаел'' от [[Биаджо Вайроне]] ==== Апсида ==== * [[Файл:Window - Duomo - Milan 2014 (5).jpg|мини|242x242px|Центърът на [[Апсида|апсидалната]] [[Розетен прозорец|розета]] с "la razza" (емблемата на [[Висконти]]), [[Света Троица|Светата Троица]] и [[Благовещение]]то]]На 19-ти [[контрафорс]], на [[апсида]]та, в центъра: ''Свети Йоан Кръстител'' от [[Франческо Бриоско]] ([[1514]] г.), вдясно: ''Давид'' от [[Биаджо Вайроне]] * На перваза на големия среден прозорец, долу: ''Исахаб'' и ''Йоаким'' от Школата на [[Агостино Бусти|Бамбая]], в центъра: два ''[[серафим]]а'' от [[Петер Моних]] ([[1403]] г.), горе: два ''[[ангел]]а'', приписвани на [[Матео Раверти]] и [[Николо да Венеция]] ([[1403]] г.). В центъра на [[Розетен прозорец|розетния прозорец]]: ''la Razza'' – емблемата на херцог [[Джан Галеацо Висконти]], оградена отстрани от фигурите на ''[[Благовещение]]'', по проект на [[Исако Имбонате]] и [[Паолино да Монторфано]] ([[1402]] г.) * На 20-ти контрафорс, в центъра: ''Юда Макабейски'' от [[Андреа Фузина]] ([[1420]] г.), горе: ''Гола мъжка фигура'' от [[Якопино да Традате]] ([[1404]] г.), ''Свирещата на рог'' от [[Джорджо Солари]] ([[1404]] г.) и забележителният ''Гигант'' от [[Матео Раверти]] ([[1404]] г.) * На 21-ви прозорец, горе: статуите на ''[[Адам]], [[Авел]], [[Каин]]'' и ''[[Ева]]'' (15 век). * На 21-ви контрафорс, долу: ''Тобиас'' (кр. на 15 - нач. на 16 век). ==== Лява страна ==== * В лявата страна на [[Хор (архитектура)|хора]], на 22-ри прозорец: ''Куманската [[сибила]]'' ([[16 век]]). * На 22-ри [[контрафорс]], под [[шпил]] Карели, горе: ''Пророк'' (16 век), в центъра: ''Соломон'' ([[1508]] г.) * На 23-ти прозорец, горе: ''[[Адам]]'' (15 век), долу: ''[[Константин I|Константин]]'' (16 век) * На 25-ти прозорец, в левия [[трансепт]]: ''Свети Рох'' (16 век), ''Свети Галдин'', ''[[Александър V (антипапа)|Александър V]]'' (от школата на [[Якопино да Традате]]), [[Свети Франциск от Асизи|''Свети Франциск от Асизи'']] ([[1438]] г.) * На 26-ти прозорец: полуфигури на ''Светици'' от Бургундската школа и ''Света Редегонда'', приписвана на [[Николо да Венеция]] ([[1399]]). * На 26-ти прозорец: ''Свети [[Свети Бернардин (Сиена)|Бернардин]]'' (2-ра пол. на 16 век). * На 27-ми контрафорс: ''Света Розалия'' от [[Карло Франческо Мелоне]] ([[1695]] г.) * На 29-ти прозорец: статуите на ''Магдалина'', ''Свети Монах'' и ''Свети Назарий'' (15 век). * На 30-ти прозорец: ''Свети Вартоломей'' от школата на [[Якопино да Традате]] и полуфигури на ''Светици'' (14 -15 век). * На 31-ви прозорец, долу: ''Апостол с книга'', от работилницата на [[Кристофоро Солари]] (2-ра пол. на 15 век) * От лявата страна на [[Аула (църква)|аулата]], 33-ти прозорец: ''Свети Рох'' (1-ва пол. на 16 век) * На 35-ти прозорец: ''Свети Себастиан (''сред. на 15 век) * На 37-ми контрафорс, горе: ''Юдит,'' приписвана на [[Антонио Рицо (архитект)|Антонио Рицо]] * На 38-ми прозорец: ''Пророк'' (кр. на 16 век). === Вътрешна архитектура === [[Файл:Duomo Milano (151745365).jpeg|мини|273x273px|Интериорът на катедралата.]] [[Файл:Fotothek df tg 0000071 Architektur ^ Geometrie ^ Grundriss ^ Mailänder Dom.jpg|ляво|мини|267x267пкс|Схема на плана и сводовете на Миланската катедрала.]] Интериорът е разделен на пет [[Неф|кораба]], а [[трансепт]]ът на три. [[Презвитерий|Презвитерият]] е дълбок и заобиколен от [[амбулаторий]], покрай който се отварят двете [[Сакристия|сакристии]]. Централният кораб е два пъти по-широк от страничните, които леко намаляват по височина, така че да позволяват отварянето на малки прозорци със заострена арка в [[клеристория]]та, над [[Арка|арките]] на [[Свод (архитектура)|сводовете]], които осветяват интериора дифузно и меко. [[Трифорий]] липсва.<ref name="TCI" /> 52-те полистилни<ref name=":2" /> [[Пиластър|пиластъра]] разделят корабите и поддържат сводовете с [[Оживална форма|оживални форми]], изрисувани с [[Готическо изкуство|готически]] орнаменти. Тази украса е започната в [[апсида]]та (в сред. на [[15 век]]), продължена в [[Тамбур (надкуполен)|тамбура]] ([[1501]] г. и отново през 17 век) и стига чак до допълненията и ремонтите на [[Акиле Алберти]] и [[Алесандро Санкирико]] (от [[1823]] г.). Не е реставрирана от [[1964]] г.<ref name="TCI" /> Много оригинални са монументалните [[капител]]и с ниши и върхове със статуи, които украсяват [[Пиластър|пиластрите]] на централния кораб, трансепта и апсидата. Някои капители имат двоен регистър: със статуи на светци в нишите и увенчани със статуи на пророци на върховете. Останалите пиластри имат декорации с растителни мотиви.<ref name="TCI" /> === Подова настилка === [[Файл:Interior of the Duomo (167).jpg|мини|255x255пкс|Детайл от пода]] Няма следа от оригиналния средновековен под. Според известния архитект [[Лука Белтрами]] обаче – автор на важен ремонт между 1914 и 1920 г. сегашната геометрична украса, първоначално поръчана на [[Пелегрино Тибалди|Пелегрино Пелегрини]] (Тибалди) през 1567 г., е повлияна в дизайна предишният изгубен под: всъщност геометричното му оформление, с изключение на [[Розетен прозорец|розетните прозорци]] и камбаните, които стоят на пътя на геометричните линии, напомнят за мотив, характерен за края на 14 или нач. на 15 век. Белтрами разпознава в украсата на пода на Дуомо голяма прилика с тази от края на 14 век на стената в дъното на [[лоджия]]та на [[Замък Пандино]] близо до [[Кремона]].<ref>{{Harv|Beltrami|pp. 113-114}}.</ref> Проектирането на сегашния под е поръчано на 24 юли 1567 г. на Тибалди според разпоредбите, издадени от архиепископ [[Карло Боромео]] за украсата на катедралата. Работата обаче стартира през [[1584]] г. и е завършена, с вариации, едва между [[1914]] и [[1940]] г. Става въпрос за сложно преплитане на светли и тъмни видове [[мрамор]], включително черният от [[Варена (Ломбардия)|Варена]], белият и розовият от Кандолия, червеният от Арцо (първоначално, а днес почти изцяло заменен от червеният от [[Верона]]). Тибалди също така дефинира страничните [[олтар]]и, мавзолеите, [[Хор (архитектура)|хора]] и [[Презвитерий|презвитери]]я (пренаредени през [[1986]] г.) по инструкциите на кардинал Боромео. Интериорът днес има аспект, който е засегнат преди всичко от периода на [[Контрареформация]]та. През 18 век някои паметници са пренесени в наскоро завършените пространства към фасадата.<ref name="TCI" /> === Вътрешна декорация === ==== Куадрони ди Сан Карло ==== {{Основна|Куадрони ди Сан Карло}} [[Файл:米兰大教堂 - panoramio.jpg|мини|252x252пкс|Сцените от живота на Свети [[Карло Боромео|Карл]].]] През ноември, в периода, посветен на Свети [[Карло Боромео]] (който се чества на 4 ноември), т. нар. „Големи картини на Свети Карл“ (''Quadroni di San Carlo'') – цикъл от 56 големи платна, празнуващи живота и чудесата на светията-покровител на Милано, са изложени в катедралата. Създадени през [[17 век]], те съставляват най-важният живописен цикъл на [[Ломбардски барок|Ломбардския барок]]. Първият цикъл е поръчан между 1602 и 1604 г. от [[Фабрика на Миланската катедрала|Фабриката на Дуомо]], само 18 г. след смъртта на светеца, на някои от най-успешните милански художници от онова време: [[Черано (художник)|Черано]] (4 картини), [[Паоло Камило Ландрани|Дукино]] (7), [[Фиаменгино]] (5 ), [[Карло Буци]] (2), [[Карло Франческо Прокачини]] (1) и др. Този цикъл включва 28-те най-големи платна (с размери 6 x 4,75 м), които разказват фактите от живота на блажения Карло. Към него е добавен вторият цикъл: ''Чудесата на Свети Карл'', от също толкова картини, отнасящи се до неговите чудеса и изцеления. Тези картини са по-малки от първите и са с размери приблизително 2,4 × 4,4 м. Направени са между декември 1609 г. и ноември 1610 г., когато Свети Карл е [[Канонизация|канонизиран]]. Към изпълнителите на първия цикъл се присъединяват [[Джулио Чезаре Прокачини]] – автор заедно с Черано на най-ценените от критиката платна. В допълнение към тази поредица от платна в бароковия период са нарисувани други два големи цикъла: цикълът на „Намирането на истинския кръст“ (''Ritrovamento della vera croce''), изложен по повод празника на Светия гвоздей, и цикълът на „Пресветото тайнство“ (''SS. Sacramento''), разказващ за чудесата на Пресветото Тайнство. Обичаят на тяхното излагане е прекратен с Втората световна война и в момента се съхраняват в [[Епархийски музей (Милано)|Епархийския музей]] в Базилика „[[Сант Еусторджио (базилика)|Сант Еусторджио]]“ в града. ==== Контрафасада ==== Средният портал на [[Контрафасада]]та е проектиран от [[Фабио Мангоне]] в началото на 17 век, но е построен едва през [[1820]] г. Короната включва статуите на ''[[Амвросий Медиолански|Свети Амвросий]]'' и ''[[Карло Боромео|Свети Карл]]'', съответно от [[Помпео Маркези]] и Гаетано Монти. На тавана има плоча в памет на двете освещавания от [[1418]] и [[1577]] г. Витражите на големите прозорци в класически стил на първо ниво са от 19 век, изработени от братя Бертини, със ''Свети Карл'', ''Свети Амвросий'' и ''Свети [[Михаил (архангел)|Михаил]]'', а ''[[Текла от Кония|Света Текла]]'' е от Мауро Конкони. Витражите на [[Неоготика|неоготическите]] прозорци са от 1950-те години и са дело на унгареца [[Януш Хайнал]]; те възвръщат ярките цветове на средновековната традиция.<ref name="TCI" /> Изобразяват отстрани ''Църквата'' и ''Синагогата'', а в центъра ''Троицата'' с необичайна иконография. ''Успение Богородично'' на централния прозорец е направено по скици на [[Луиджи Сабатели]]. ==== Слънчев часовник ==== [[Файл:6849 - Milano - Duomo - Estremità meridiana solare - Foto di Giovanni Dall'Orto - 29-jan-2007.jpg|мини|Краят на слънчевия часовник с зодията Козирог|203x203пкс|ляво]] Близо до входа на катедралата се намира слънчевият часовник със символа на [[Козирог (зодия)|Козирога]], съставен от [[месинг]]ова ивица, вградена в пода, която пресича [[наос]]а и се издига нагоре по лявата стена (на север) за 3 м. На стената с южно изложение, на височина от почти 24 м от пода, е направен отвор, през който по пладне се проектира лъч светлина върху ивицата на пода. За да не може в някои дни от годината входът на светлината да попадне на сянка, липсва мраморната арка на южната страна на църквата. Отстрани на металната ивица са монтирани мраморни плочи, указващи [[зодия|зодиакалните знаци]] с датите на влизане на [[Слънце]]то. Инструментът е направен през [[1786]] г. от астрономите на [[Брера (обсерватория)|Брера]], реставриран е на няколко пъти и е модифициран през [[1827]] г. след реконструкцията на пода на Дуомо.<ref name="TCI" /> ==== Десен външен кораб ==== ===== Надгробни паметници ===== [[Файл:IMG 5463 - Milano - Duomo - Tomba Ariberto d'Intimiano - Foto Giovanni Dall'Orto 17-feb-2007.jpg|мини|254x254px|Гробницата на Ариберто да Интимиано]] В първия [[Отвор (архитектура)|отвор]] на външния десен [[Неф|кораб]] се намира гробницата на [[архиепископ]] [[Ариберто да Интимиано]] († 1045), който е начело на [[Средновековна комуна|Комуна]] Милано от 1018 до 1045 г., обединявайки светската и епископската власт над града. Гробът, от прост груб пара[[гнайс]] без орнаменти, е увенчан от копие на прочутото разпятие от позлатено медно фолио, сега в [[Музей на Миланската катедрала|Музея на Дуомо]], първоначално дарено от Ариберто на [[Базилика Сан Диониджи (Милано)|манастира Сан Диониджи]].<ref name="TCI" /> Кръстът – ценна ранна романска творба носи емблематичния образ на Христос във византийски стил. На върха на кръста, в двете кръгли части, са персонификациите на Слънцето и Луната. В края на триделните рамена на кръста са фигурите на Дева Мария и Св. Йоан, а в нозете на Христос е изображението на самия Ариберто, който носи като дар манастира „Сан Диониджи“. По традиция кръстът се счита за този, който е носен на [[Карочо]]-то по време на [[Битка при Леняно|битката при Леняно]] през 1176 г. срещу император [[Фридрих I Барбароса|Фридрих Барбароса]]. Вляво малък мрамор от 17 век гласи: „Началото на Миланското Дуомо бе през 1386 г.“. [[Стъклопис|Витражът]] е украсен с ''Житието на св. [[Йоан Богослов]]'', изториите за което са взети ''[[Златна легенда|Златната легенда]]'' (''Legenda Aurea'') – средновековен сборник на [[Якопо да Вараце]] с жития на светци на [[латински език]], сглобени и реставрирани тук през 1960-те години. Витражът е поръчан от Колежа на нотариусите на [[Кристофоро де Мотис|Кристофоро де' Мотис]], който го създава през [[1473]] - [[1477]] г.<ref name="TCI" /> Това е един от най-красивите изцяло [[ренесанс]]ови витражи, запазени в катедралата. [[Хуманизъм|Хуманистичният]] вкус, който прониква в епизодите от живота на светеца, се проявява в елегантните костюми от 15 век и във великолепната класическа архитектура, предадена със строга перспектива.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.treccani.it/enciclopedia/de-mottis_(Dizionario-Biografico)/|заглавие=De Mottis|автор=Caterina Pirina|дата=1990|труд=Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 38|достъп_дата=15 april 2022}}</ref> [[Файл:Interior of the Duomo (143).jpg|мини|234x234px|Гробница на [[Отоне Висконти]](1354) |ляво]] Във втория отвор е гробницата на архиепископ [[Отоне Висконти]], смятан за основоположник на господството на [[Висконти]], започнало с [[Битка при Дезио|битката при Дезио]] през [[1277]] г., в която архиепископът побеждава могъщото семейство [[Дела Торе]]. По-късно в тази гробница е положен и [[Джовани Висконти (архиепископ)|Джовани Висконти]] – негов потомък и архиепископ на Милано от 1342 до 1354 г. Паметникът е дело на майстор Кампионе от началото на [[14 век]], издигнат е на две колони от червен [[Верона|веронски]] мрамор и идва от старата миланска базилика „[[Света Текла (Милано)|Света Текла]]“. [[Файл:Milano, Duomo, Vetrata del Vecchio Testamento, navata destra, XV secolo 02.JPG|мини|236x236пкс|Витраж със Старозаветни истории]] Прозорецът е украсен със ''[[Стар завет|Старозаветни]] истории'' от ломбардски и фламандски майстори, датиращи от средата на 16 век, и с витраж със ''[[Страстите Христови]]'', вдъхновени от гравюрите на [[Албрехт Дюрер]]. Те идват от големите прозорци на [[апсида]]та, преправени през 19 век.<ref name="TCI" /> [[Файл:6922 - Milano - Duomo - Elenco vescovi di Milano - Foto di Giovanni Dall'Orto - 8-Mar-2007.jpg|мини|240x240px|Списък на архиепископите на Милано|ляво]] В третия отвор има списък на архиепископите на Милано и витраж с други ''Истории от Стария завет'', дело на ломбардски майстори като [[Джузепе Арчимболдо]], и на рейнски и на фламандски майстори от средата на 16 век.<ref name="TCI" /> [[Файл:IMG 4541 - Milano - Duomo - Tomba di Marco Carelli (1394) - Foto Giovanni Dall'Orto 28-jan-2007.jpg|мини|Детайл от Гробницата на Марко Карели (15 век)]] В четвъртия отвор се намира ''Гробницата на Марко Карели'' – патрон, който в края на [[14 век]] дарява 35 хил. [[дукат]]а на [[Фабрика на Миланската катедрала|Фабриката на Дуомо]], за да ускори строителните работи. Паметникът, проектиран от [[Филипино дели Органи]] през [[1406]] г., е шедьовър на късната [[готическа скулптура]]. На капака покойникът е представен в легнало положение според обичаите на времето, докато отстрани има осем статуи, представящи [[Евангелие|Евангелистите]] и [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]], изваяни от [[Якопино да Традате]] в елегантни [[Едикула|едикули]], разделени от [[Пинакъл|пинакли]].<ref name="TCI" /> [[Файл:IMG 4550 - Milano - Duomo - Tomba di Andrea, Filippo e Nicola Vimercate (1548) - Foto Giovanni Dall'Orto 28-jan-2007.jpg|мини|324x324пкс|Ил Бамбая, ''Гробница на Джан Андреа Вимеркате'' (16 век)]] Четвъртият витраж събира епизоди от ''Стария завет'' и е дело на ломбардски майстори от 16 век. Петият витраж показва плоча със скицата на [[Джузепе Брентано]] от края на 19 век на фасадата, която никога не е построена поради съпротивата, срещната при разрушаването на сегашната фасада. Отляво следва ренесансовата гробница на Джан Андреа Вимеркате, починал през [[1548]] г., украсена с ''Пиетà'' и два бюста на [[Агостино Бусти|Бамбая]] (от 1-ва половина на 16 век). Петият витраж на Фопа (макар че не е пряко дело на [[Винченцо Фопа]]) е украсен с ''Истории от Новия завет'' ([[1470]] - [[1475]] г.) от ломбардски майстори, вдъхновени от произведенията на известния художник с влияния от [[Ферарска школа|Школата на Ферара]]. Започвайки с ''Благовещение'' най-долу и стигайки до ''Разпятието'' на върха, той развива ''Житието на Христос'', и се счита за един от най-красивите и добре запазени ренесансови витражи на катедралата.<ref name="TCI" /> На него особено проличава техниката ''[[гризайл]]'', с която старите художници пренасят върху стъклото скицата, който художниците правят върху картони с реален размер, служещи за модел. ===== Олтари на поклонниците ===== [[Файл:IMG 4555 Milano - Duomo - Altare barocco - Foto di Giovanni Dall'Orto - 28-jan-2007.jpg|ляво|мини|263x263пкс|Олтар на Св. Агата]] [[Файл:Interior of the Duomo (170).jpg|мини|271x271пкс|[[Пелегрино Тибалди]], ''Олтар на Светото сърце'']] В шестия [[отвор (архитектура)|отвор]] има олтар на ''Света Агата'', съставен от композитни колони и [[фронтон]], дело на [[Пелегрино Тибалди]], където е олтарната картина на [[Федерико Дзукари]] със ''Свети Петър посещава в затвора Света Агата'' ([[1597]] г.). Шестият прозорец е един от малкото напълно запазени от епохата на Ренесанса. Разказва ''Житието на [[Елигий от Нойон|свети Елигий]]'', покровител на златарите. Всъщност е поръчан от Колежа на златарите на [[Николо да Варало]], който го изпълнява между [[1480]] и [[1489]] г.<ref name="TCI" /> Всеки епизод има латинско заглавие в долната част. Изображенията се характеризират с прости и познати тонове, много от които показват сцени от ежедневния живот от 15 век.<ref name="cnr">[http://www.icvbc.cnr.it/bivi/regioni/lombardia/milano.htm#Duomo Istituto per la Conservazione e la Valorizzazione dei Beni Culturali, scheda Duomo di Milano, icvbc.cnr.it]</ref>[[Файл:Interior of the Duomo (177).jpg|мини|255x255px|''Virgo potens (''1393).|ляво]] В седмия отвор се намира ''Олтара на Светото сърце'', отново по проект на [[Пелегрино Тибалди]], с мраморен олтар от [[Едоардо Рубино]], поставен през [[1957]] г. Витражът, проектиран през [[1958]] г. от унгареца [[Януш Хайнал]], напомня за блажените кардинали ''Шустер и Ферари'', и двамата архиепископи на Милано.<ref name="TCI" /> Осмият отвор представя ''Олтара на Мадоната'', отново по проект на Пелегрино Тобалдии, с мраморния олтар на ''Virgo potens'', дело на вероятно рейнски автор от [[1393]] г.; олтарът е известен като ''Джакомоло'' по името на дарителя. Витражът с ''Житието на Света Агнес и Света Текла'' е дело на Помпео и [[Гуидо Бертини]] от [[1897]] - [[1905]] г. Под трапезата на този олтар е погребано тялото на блажения кардинал [[Алфредо Илдефонсо Шустер]] – архиепископ на Милано от [[1929]] до [[1954]] г.<ref name="TCI" /> ==== Ляв външен кораб ==== [[Файл:Duomo nave izquierda 04.JPG|ляво|мини|260x260пкс|Една от двете плочи от червен веронски мрамор с романски барелеф (може би на [[Кампионски майстори|Кампионски майстор]]) от края на 12 век, с фигури на светци, държащи книги. Идва от изчезналата базилика Санта Мария Маджоре, съборена за построяването на катедралата.]][[Файл:3798 - Milano - Duomo - Fonte battesimale in vasca romana - Foto Giovanni Dall'Orto - 9-July.-2007.jpg|мини|226x226пкс|Римското корито на баптистерия]] В първия [[Отвор (архитектура)|отвор]] на левия външен кораб са разположени [[Слънчев часовник|слънчевият часовник]] и [[Стъклопис|витражът]] с ''Житието на Давид'' от [[Алдо Карпи]] ( [[1939]] г.).<ref name="TCI" /> Във втория отвор е [[Баптистерий|баптистерият]] – дело на [[Пелегрино Тибалди]], който се състои от малък храм с квадратна основа, поддържан от четири [[Коринтска колона|коринтски]] колони, с [[антаблеман]] и [[Тимпан (архитектура)|тимпани]] от четирите страни. В центъра е коритото, състоящо се от римски [[порфир]]ен [[саркофаг]]. На стената има две мраморни плочи във веронско червено с барелефи на [[Апостол|''Апостоли'']], вероятно дело на [[Кампионски майстори|Кампионските майстори]] (от [[Кампионе д'Италия]]) от края на 12 век, идващи от [[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]]. Витражът е прекомпозиран с фрагменти от 16 век и илюстрира ''Новозаветните събития'' – част от цикъла на [[Страстите Христови]], идващи от [[апсида]]лния витраж, посветен на Новия завет и преправен през 19 век .<ref name="TCI" /> [[Файл:IMG 4609 Milano - Duomo - Figure di santi - Foto di Giovanni Dall'Orto - 28-jan-2007.jpg|мини|Барелефи на светци, вероятно от Кампионските майстори|232x232пкс]] [[Файл:3487 - Milano - Duomo - Tomba di Giovanni, Guido A. e Giovanni Angelo Arcimboldi (1555) - Foto Giovanni Dall'Orto 6-Dec-2007.jpg|ляво|мини|288x288пкс|Надгробен паметник на Арчимболди]] В третия отвор се намира надгробният паметник на архиепископите [[Джовани Арчимболди|Джовани]], [[Гуидантонио Арчимболди|Гуидантонио]] и [[Джовананджело Арчимболди]], приписван на [[Галеацо Алеси]] или на [[Кристофоро Ломбардо]] ([[1599]] г.). Витражът изобразява ''Битката между Архангел Михаил и дявола'' и е дело на [[Джовани Доменико Буфа]] ([[1939]] г.).<ref name="TCI" /> Уникален сред всички големи витражи, той изобразява един единствен епизод със своите 17 м височина. Характеризира се с тонове на ярък експресионизъм, видими в нападението, с което [[архангел]]ите, представени по-горе начело с Михаил върху ослепително бял кон, хвърлят демоните в пламъците на Ада. В четвъртия отвор има интересен витраж с ''Житията на [[Санти Куатро Коронати|Четиримата коронясани светии]]'' – [[Маниеризъм|маниеристко]] произведение, направено по скица на [[Пелегрино Тибалди]] през [[1567]] г.<ref name="TCI" /> Скиците на Тибалди, които [[Конрад Мохис]] транспонира върху стъкло, все още се съхраняват в [[Картинна галерия Амброзиана]]. В театралната поза на енергичните фигури, които оживяват епизодите от живота на светците, се проявява ясно римският произход на стила на Тибалди и по-специално връзката с [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]] на силните изображения. Отдолу са показани ''Чудото на длетата'', ''Кръщението в затвора на четиримата приели християнството скулптори'', ''Четиримата светии на работа'', ''Съдът на четиримата светци'', ''Мъченичеството пред император Диоклециан''. [[Файл:IMG 4621 Milano - Duomo - Altare neoclassico - Foto di Giovanni Dall'Orto - 28-jan-2007.jpg|ляво|мини|265x265px|Едикула Таркета]] [[Файл:Milano, Duomo, Vetrata delle Glorie della Vergine, di Giovanni da Monte, navata sinistra, XVI secolo 10.JPG|мини|Пиетро Анджело Сезини и Конрад Мохис по скици на Джовани да Монте, витраж ''Великолепието на Богородица'' (16 век)]] В петия отвор се пази реконструкцията от [[1832]] г. на [[едикула]]та ''Tarchetta'' на [[Джовани Антонио Амедео]], чиито оригинални фрагменти сега се намират в [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]]. Витражът от 16 век е посветен на ''Великолепието на Богородица''. Той е дело на Пиетро Анджело Сезини и Конрад Мохис по скици на [[Джовани да Монте]] – ученик на [[Тициан]]. Един от епизодите все още носи подписа на художника (GMF, Giovanni da Monte fecit). Подобно на други [[Маниеризъм|маниеристични]] витражи, направени по времето на [[Карло Боромео]], той разширява епизодите, представени върху няколко стъкла, увеличавайки тяхната монументалност. Очевидно е влиянието на Тициан в много сцени, като напр. известната му картина ''Assunta dei Frari''. Отдолу са изобразени ''[[Петдесетница]]'', ''Преходът'' и ''[[Успение Богородично]]'' ([[1565]] - [[1566]] г.).<ref name="TCI" /> ===== Олтар на разпятието на Свети Карл ===== [[Файл:Duomo di Milano. L'altare di san Carlo Borromeo.JPG|мини|265x265px|Олтар на Свети Карл.]] Както и в десния [[Неф|кораб]] последните три отвора на левия кораб също са заети от три късни маниеристки олтара, проектирани от [[Пелегрино Тибалди]], от епохато на Свети [[Карло Боромео|Карл]]. В шестия отвор е ''Олтарът на разпятието на Свети Карл'', който съдържа прочутото дървено разпятие, което [[Карло Боромео]] носи на процесия по време на чумната епидемия през 1576 г., за което е напомнено с надписа на латински: «Crucem hanc S.Carolus grassante lue per urbe circumtulit MDLXXVI» („Свети Карл носи този кръст из града през 1576 г.“). Украсата на олтара се допълва от две статуи на светци от 19 век в нишите между черните мраморни колони, а статуята, увенчаваща [[Тимпан (архитектура)|тимпана]], е от 16 век. Под този олтар сега почиват останките на кардинал [[Карло Мария Мартини]], по негова молба.<ref>[http://www.adnkronos.com/IGN/News/Cronaca/Card-Martini-arciprete-Duomo-abbiamo-scelto-insieme-la-sepoltura-qui_313652595723.html Card. Martini: arciprete Duomo, abbiamo scelto insieme la sepoltura qui]</ref> Витражът е украсен с ''Житието на Света [[Елена Константинополска|Елена]]'' от Райнолдо да Умбрия и [[Валерио Профондавале]] ([[1574]] г.), разказващи за откриването на Кръста.<ref name="TCI" /> Витражът е разделен на три големи епизода, които разказват за майката на [[Константин I]], която според преданието намира Христовия кръст по време на поклонение в [[Йерусалим]]. Първият епизод по-долу показва ''Света Елена освобождава затворниците.'' Отгоре е сцената на ''Намирането на Кръста'', а на върха – ''Чудото, извършено от Светия кръст''. ===== Олтар на Свети Йосиф ===== [[Файл:3347 - Milano - Duomo - Pellegrino Tibaldi - Altare di S. Giuseppe - Foto Giovanni Dall'Orto 15-Dec-2007.jpg|мини|Пелегрино Тибалди, ''Олтар на Св. Йосиф'' (16 век)]] [[Файл:3803 - Milano - Duomo - Enea Salmeggia, Sposalizio della Vergine - Foto Giovanni Dall'Orto 9-July-2007.jpg|ляво|мини|275x275пкс|Талпино, ''Сватбата на Дева Мария'' (16 век)]] В седмия отвор са олтарът и витражът, посветени на Св. [[Йосиф Обручник|Йосиф]]. Сред две [[Кариатида|кариатиди]] е олтарната картина от 16 век ''Сватбата на Дева Мария'' от [[Енеа Салмеджа]], нар. Талпино – художник от [[Бергамо]], ученик на [[Симоне Петерцано]]. Отстрани са поставени статуите на ''Аарон'' и ''Давид'' от [[Франческо Сомайни (1795 - 1855)|Франческо Сомайни]] от [[1830]] г. [[Файл:Milano, Duomo, Vetrata di San Giuseppe di Valerio Perfundavalle da Lovanio, navata sinistra, XVI secolo 11.JPG|ляво|мини|284x284пкс|Валерио Профондавале - витраж със Св. Йосиф (16 век)]] Статуите на ''Пророците'', които са над [[Тимпан (архитектура)|тимпана]], са от късния [[Маниеризъм|маниеристичен]] период, както и витражът с ''Житието на св. Йосиф'' от [[Валерио Профондавале]] от [[Льовен]] – автор както на скиците, така и на транспонирането им върху стъкло.<ref name="TCI" /> Поръчан от Свети Карл, той е разделен на четири сцени: ''Благовещението'' отдолу, видимо сред статуите, ''Посещението'', ''Рождество Христово'' и ''Бягството в Египет''. Това е последният витраж от епохата на маниеризма, запазени в Дуомо, направен през [[1576]] г. Под трапезата на този олтар е тялото на Свети Мона – архиепископ на Милано от 3 век, а в настилката пред олтара е гробницата на кардинал [[Джузепе Поцобонели]] – архиепископ на Милано от [[1743]] до [[1783]] г. ===== Олтар на Свети Амвросий ===== [[Файл:3814 - Milano, Duomo - Federico Barocci (1603) - Ambrogio impone penitenza a Teodosio - Foto Giovanni Dall'Orto - 9-July-2007.jpg|мини|Федерико Барочи, ''Амвросий налага покаяние на Теодосий'' (1603)|305x305px]]В последния отвор е ''Олтарът на Свети Амвросий,'' отново дело на [[Пелегрино Пелегрини]], с олтарната картина ''Свети Амвросий, който налага покаяние на Теодосий'' на [[Урбино|урбинския]] художник [[Федерико Барочи]] ([[1603]] г.). Той показва император [[Теодосий I]], коленичил пред Свети [[Амвросий Медиолански|Амвросий]], със скиптър и корона на земята. Отнася се за покаянието, което епископът на Милано – тогава столица на империята налага на императора за това, че е наредил клане сред населението на [[Солун]]. Епизодът, който е често представян, е метафора за подчинението на имперската власт на папската власт. Над счупения [[Тимпан (архитектура)|тимпан]] на олтара, поддържан от [[Полихромия|полихромни]] мраморни колони с бронзови капители, се намират статуите на ''Епископи''. Върху витража, преправен през 19 век, са ''Житието на Свети Амвросий'' от [[Помпео Бертини]].<ref name="TCI" /> В сравнение с предишните витражи от епохата на Ренесанса той се характеризира с използването на по-тъмни цветове и по-светли нюанси, сред които във всеки епизод се откроява червеното на расото на Свети Амвросий. Всички сцени показват, както в дрехите, така и в архитектурите на заден план, особено внимание към историческата реконструкция на събитията, разположени в епохата на късното имперско Милано, и строгото изграждане в [[перспектива]]. Под трапезата на този олтар е тялото на [[Дионисий Милански|Свети Дионисий Милански]] – архиепископ на Милано от 4 век. ==== Южен (десен) ръкав на трансепта ==== ===== Нагробен паметник на Медегино ===== [[Файл:Gian Giacomo Medici grave in Milan Duomo.jpg|мини|Леоне Леони, ''Надгробен паметник на Медегино'' (1560 - 1563 г.)|301x301пкс|ляво]] Забележителен в десния [[трансепт]] е [[Надгробен паметник на Джан Джакомо Медичи|надгробният паметник на Джан Джакомо Медичи]], известен като ''Медегино'', дело на [[Леоне Леони]] от [[1560]] - [[1563]] г. Той е поръчан от папа [[Пий IV]] – брат на [[кондотиер]]а [[Джан Джакомо Медичи|Джан Джакомо]]. Състои се от крило от [[мрамор от Карара]] с основа, на която почиват две [[Тоскански стил|тоскански]] колони от червен камък от Арцо, които поддържат [[антаблеман]], за да създадат [[едикула]]. Под него е бронзовата статуя на Медегино, с отпуснат крак, покрит с наметало. Творбата, която представлява интерпретация на стила на [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]], е трябвало да бъде придружена от саркофаг в горната част, но той не е направен предвид правилата на [[Трентски събор|Трентския събор]] за погребенията в църкви. Отстрани има две други бронзови статуи: отдясно ''Алегория на мира'' с барелеф с ''[[Тичино]]'', отляво ''Войска'' с барелеф на ''[[Ада (река)|Ада]]''. Двете реки припомнят две известни битки, спечелени от кондотиера. Горната част е украсена с два [[Епиграфика|епиграфа]], посветени на Медегино и на брат му Габриеле. Централният фронтон е с барелефа ''[[Рождество Христово]]'', увенчан с герба на [[Медичи|Медичите]], поддържан от две [[Путо|пути]]. Две други по-високи мраморни колони с жилки държат бронзовите статуи на ''Предпазливостта'' (вдясно) и ''Славата'' (вляво).<ref name=":3">Brivio, Ernesto (a cura di), Guida del duomo di Milano, p. 86, op. cit.</ref> Витражът е дело на [[Джовани Батиста Бертини (стъклар)|Джовани Батиста Бертини]] ([[1849]] г.) и представя ''Житията на св. св. Гервазий и Протазий.''<ref name="TCI" /> Интересен е съседният олтар от 16 век от стари полихромни мрамори, с два реда ниши и колони, построени от папа Пий IV като подарък за племенника му [[Карло Боромео]] (Св. Карл). Говори се, че светецът отслужвал там всяка седмица [[литургия]] в чест на семейството си. Гербът на [[Боромео (фамилия)|Боромео]] ''"Humilitas" (Смирение)'' е поставен на върха на олтара. Състои се от скъпоценни ориенталски мрамори и полускъпоценни камъни като [[халцедон]], [[серпентин]] и [[лапис лазули]]. Позлатените статуетки, които го украсяват, са пренесени в [[Музей на Миланската катедрала|Музея на Дуомо]].<ref name=":3" /> Витражът с ''Житието на Свети Яков Велики'' е дело на [[Конрад Мохис]] от [[1554]] - [[1564]] г.<ref name="TCI" /> ===== Параклис на Свети Йоан Добрия ===== [[Файл:Milano katedra kaplica 2.jpg|мини|288x288px|Олтар на Св. Йоан Добрия|ляво]] [[Файл:3049 San Giovanni Bono Duomo di Milano.jpg|мини|230x230пкс|Тленните останки на Св. Йоан Добрия – архиепископ на Милано.]] В края на средния [[Неф|кораб]] е [[апсида]]та от втората половина на 17 век, където е добре познатият в местната традиция ''Параклис на Св. Йоан Добрия''. Именно [[Карло Боромео]] иска [[мощи]]те на светеца да бъдат пренесени на това място вместо съществуващия преди това [[Готическа архитектура|готически]] портал. Светецът от лигурийски произход е едновременно архиепископ на Милано и [[Генуа]] през 7 век. Той се помни с това, че връща епископското седалище в Милано, което поради [[Лангобарди|лангобардската]] инвазия е преместено в Генуа. Тялото му сега е погребано в олтара, посветен на него, в кристален ковчег. [[Файл:Milan Cathedral 2013-09-18 (04).jpg|мини|234x234пкс|«Ego sum pastor bonus»]] Сегашният вид на параклиса датира от първата половина на 18 век, когато е създадена сложната украса, която го характеризира. Статуята в центъра на олтара, която изобразява Свети Йоан Добрия, смазващ дявола под краката си, е изработена от [[Елия Винченцо Буци]] през [[1763]] г. Монументалната мраморна [[едикула]], съдържаща статуята на светеца, е издигната по такъв начин, че да представлява симетричен висулка спрямо предишния олтар на Мадоната на дървото, разположен в [[средокръстие]]то на северния [[трансепт]]. Отстрани са мраморните групи, отново от Буци, на темата за победата над дявола. Вдясно е ''Архангел Михаил, който сваля [[Луцифер]]'', отляво ''Ангелът Хранител,'' който, стъпквайки демона, сочи правия път на момъка. В центъра на [[Тимпан (архитектура)|тимпана]] е стихът от [[Евангелие от Иоан|Евангелието от Йоан]], взет от притчата за добрия пастир: «Ego sum pastor bonus». Бароковият олтар е увенчан от статуите на светци и два ангела, държащи капела – древно архиепископско украшение. Декорацията е завършена от поредица от високи барелефи в [[Мрамор от Карара|карарски мрамор]], представящи ''Епизоди от живота на светеца,'' редуващи се с бюстове на ''Основните добродетели'', изработени от различни скулптори на границата на 17 и 18 век ([[Джузепе Руснати]], Джован Батиста Висмара и Исидоро Висмара, [[Карло Симонета]] и други). Сред представените теми са тази за рождението, срещата с кралица [[Теодолинда]], изгонването на [[ариани]]те, пътуването до Рим. Барелефите върху сегментите на свода от същия период представят ''Архиепископите сред ангели'', а в арката е благословията на Христос. Трите витража с ''Житието на Свети Йоан Добри'' са направени от Бертини в средата на 19 век ([[1839]] - [[1842]] г.).<ref name="TCI" /> Вместо това в левия проход на трансепта има страничен изход, разделен на три прохода: централният води до подземния проход към Архиепископията, направен за [[Карло Боромео]]. Тук витражът с ''Житието на Света Екатерина Александрийска'' е по проект на [[Биаджо Арчимболди]] и [[Джузепе Арчимболдо]], и построен от [[Конрад Мохис]] ([[1556]] г.). В този кораб се помещават три важни произведения от периода на [[Маниеризъм|маниеризма]]: ''Олтарът на Въведението на Богородица'' от [[Агостино Бусти|Бамбая]], ''Олтарът на Света Агнес'' от [[Мартино Баси]] и ''Свети Вартоломей'' от [[Марко д'Аграте]]. ===== Олтар на Въведение Богородично ===== [[Файл:Bambaia, Presentazione di Maria al Tempio, Duomo di Milano, transetto destro 05.JPG|ляво|мини|261x261пкс|Бамбая, ''Въведение Богородично'' (1543)]] Олтарът на ''Въведение Богородично'', вдясно, пази облика, даден му през [[1543]] г., когато е поръчан на [[Агостино Бусти]] (известен като Бамбая) от каноника Вимеркате. До олтара навремето се е намирал надгробният паметник на Вимеркате, също от Бамбая, който днес е пренесен в десния [[Неф|кораб]] на църквата. Той има формата на класически храм, изцяло изграден от бял мрамор, поддържан от полихромни мраморни колони. В центъра е [[барелеф]]ът с ''[[Въведение Богородично]]''. Сцената е замислена така, сякаш е вътрешността на храма, чиято външна част представляват колоните и фронтонът на олтара. Малката Мария е изобразена в долния център, докато се изкачва по стълбата, на върха на която свещеникът, заобиколен от вярващите, е готов да я посрещне с отворени обятия. Отстрани на стълбите са отляво родителите [[Анна (светица)|Анна]] и [[Свети Йоаким|Йоаким]], а отдясно група вярващи, носещи дарения. Героите се характеризират с изключително реалистично и експресивно представяне, което личи по лицата им с живо изражение. [[Файл:San Bartolomeo Flayed, Duomo, Milano (1562).jpg|мини|344x344px|Марко д'Аграте, ''Одраният Свети Вартоломей'' (1562).]] В перспективното представяне на интериора на храма се вижда вдъхновението от фалшивата [[апсида]], построена от [[Донато Браманте]] в близката църква „[[Църквата Санта Мария в Сан Сатиро|Сан Сатиро]]“. Бамбая е автор и на статуите, които увенчават олтара: ''Богородица, Свети Павел, Свети Йоан Кръстител и двама светци'', както и ''Свети Мартин'' в страничната ниша. От [Кристофоро Ломбардо]] са ''Света Катерина'' в дясната ниша и барелефите в основите на колоните, силно повредени: ''Рождението'' и ''Сватбата на Дева Мария''. [[Антепендий|Антепендият]] (предната страна на олтара) с ''Раждането на Богородица'' е творба от 19 век на [[Антонио Тантардини]].[[Файл:Interior of the Duomo (06).jpg|ляво|мини|Карло Берета, ''Мъченичеството на Св. Агнес'' (1754)|305x305пкс]]Витражът отгоре с ''Разказите за Свети Мартин'' и ''Въведение Богородично'' е от края на 16 век и е от различни художници. В средата на витража изпъкват ''Пророците'', приписвани на [[Микелино да Безоцо]], които са сред най-старите запазени в Дуомо.<ref name="brivio">Brivio, Ernesto (a cura di), Guida del duomo di Milano, op. cit.</ref> Пред [[Мавзолей|мавзолея]] на [[Медичи]]те е може би най-известната статуя на цялата катедрала: ''Одраният Свети Вартоломей'' ([[1562|1562 г.]]) – дело на [[Марко д'Аграте]], където светецът показва кожата си, прехвърлена през рамо.<ref name="TCI" /> Надписът върху основата гласи: «Non me Praxiteles sed Marcus finxit Agratis» („Не ме извая [[Праксител]], а Марко д'Аграте“). Следващият олтар на този на Св. Агнес, завършен от [[Мартино Баси]]. Той е украсен с мраморния олтар на ''Мъченичеството на св. Агнес'', дело на Карло Берета ([[1754]] г.).<ref name="TCI" /> ==== Северен ръкав на трансепта ==== [[Файл:3389 - Milano - Duomo - Transetto sin - Altare di S. Tecla - Foto Giovanni Dall'Orto, 6-Dec-2007.jpg|мини|240x240пкс|Олтарът на Света Текла (кр. на 16 век) показва [[олтарна картина]] на ''Св. Текла сред лъвовете'' от Карло Берета (1754).]] В десния проход на северния ръкав на [[трансепт]]а има олтар, проектиран от [[Пелегрино Тибалди|Пелегрино Пелегрини]], посветен на светицата, на която е посветена навремето църквата, която е разрушена, за да се направи място за катедралата – [[Текла от Кония]]. Полихромният мраморен олтар, характеризиращ се с ангелските [[Кариатида|кариатиди]], които поддържат счупения [[Тимпан (архитектура)|тимпан]], е от края на 16 век, както и статуите над него, а двамата светци отстрани на олтара са от 19 век. В центъра е мраморният олтар с мъченическата смърт на ''Света Текла сред лъвовете'', къснобарокова творба, изваяна от [[Карло Берета]] през [[1754]] г., и [[антепендий]] от [[1853]] г. от [[Антонио Тантардини]]. Вторият олтар от началото на 16 век е посветен на [[Света Пракседа]], представена заедно със Свети [[Карло Боромео|Карл]] в нозете на ''Разпятие и светци'' на мраморния олтар от [[Маркантонио Престинари]] ([[1605]] г.). Витражът от епохата на Ренесанса отгоре с ''Житието на Свети [[Йоан Дамаскин]]'', е сред най-ценните запазени в катедралата. Той е поръчан от колегията на аптекарите през [[1479]] г. на [[Николо да Варало]]. Стъклата с житието на светеца показват галерия от щастливи портрети на герои, представителни за [[Хуманизъм|Хуманизма]], в който са нарисувани, и са вмъкнати в балансирана класическа архитектура, представена с [[Перспектива|перспективна]] строгост. На задната стена малка врата дава достъп до стълбището на принцовете, което в древността е било запазено за входа на най-знаменитите персони, а днес води до асансьора към терасите. Витражът с ''Житие на Свети Карл'' датира от [[1910]] г.<ref name="TCI" /> ===== Параклис на Мадоната на дървото ===== [[Файл:Lombardia Milano3 tango7174.jpg|мини|Ф. М. Рикини, ''Параклис на Мадоната на дървото'', стъклопис от Джовани Батиста Бертини (1842 - 1847)|ляво]] Средният [[Неф|кораб]] е затворен от малка апсида с ''Параклиса на Мадоната на дървото'' по проект на [[Франческо Мария Рикини]] ([[1614]]) и построен с някои модификации от [[Фабио Мангоне]] и [[Толомео Риналди]]. До епохата на [[Карло Боромео]] апсидата е заета от големия портал, наречен Компедо. Архиепископът нарежда затварянето му, за да се предотврати използването му за прекосяване на катедралата от север на юг, по-специално от посетителите на близкия пазар Верциере, които използват тази врата и другата отсреща, в южната апсида, като преки пътища, вместо да заобикалят катедралата. Барелефите, украсяващи оградения портал, които представляват изключително свидетелство за ломбардската школа на преходната фаза между Ренесанса и маниеризма, са използвани повторно за украса на вътрешната фасада на арката, която рамкира параклиса на Мадоната на дървото: от лявото ''Рождество на Богородица'', ''Представяне в храма'' на Школата на [[Агостино Бусти|Бамбая]], ''Сцена на Рождество Христово'' от [[Кристофоро Солари]], ''Христос сред лекарите'' от [[Анджело Марини]] и ''Бракът в Кана'' от [[Марко д'Аграте]], редуващи се с бюстове на пророци. Сводът е гъсто покрит с барокови релефи от [[Джан Андреа Бифи]], [[Джовани Пиетро Лазаня]] и [[Престинари]] ([[1615]] - [[1630]] г.). Олтарът е украсен с ''Мадоната с Младенеца'' от [[Елия Винченцо Буци]] ([[1768]] г.). Трите витража с ''Житие на Богородица'' са изцяло преработени през 19 век от Джовани Батиста [[Джовани Батиста Бертини (художник)|Бертини]] ([[1842]] - [[1847]] г.).<ref name="TCI" /> Пред параклиса са надгробните плочи на различни архиепископи, включително [[Федерико Боромео]], както и [[Свещник Тривулцио|Свещникът Тривулцио]] – величествена бронзова творба, подарена от архиерей Дж. А. [[Тривулцио (род)|Тривулцио]] през [[1562]] г.: това е шедьовър на готическата скулптура, направен предимно през 12 век., приписвана на [[Никола дьо Вердюн]] или на рейнски творци, работили в края на 14 и в нач. на 15 век. Поставката му се опира на химерни животни и по корпуса му се вият спирали, които рамкират ''Сцени от Стария завет'', ''[[Свободни изкуства|Свободните изкуства]]'', ''Реките'' и ''[[Поклонение на влъхвите|Поклонението на влъхвите]].''<ref name="TCI" /> [[Файл:3356 - Duomo di Milano - Altare di S. Caterina - Foto di Giovanni Dall'Orto 6-Dec-2007.jpg|мини|233x233пкс|Олтарът на Света Катерина в бившия параклис Аркинто, разположен в левия трансепт, е единственият оцелял готически олтар в църквата. Статуите на Свети Геролам и Свети Августин обаче са от нач. на 16 век и се приписват на Кристофоро Солари. Статуетките в основата са от края на 14 век и се приписват на кръга на Джованино де Граси.]] В левия кораб се намира ''Олтарът на Света Катерина'' – единственият до голяма степен оригинален [[Готическа архитектура|готически]] олтар в катедралата. Украсен е със статуите на ''Свети Геролам'' и ''[[Августин Блажени|Свети Августин]]'', приписвани на [[Кристофоро Солари]] (нач. на 16 век), и със статуетки от края на 14 век, свързани с [[Джованино де Граси]]. Витражът отляво на северната апсида е разделен на две части хоризонтално: горната част разказва ''Житието на Света Катерина от Сиена'', замислена и проведена от [[Конрад Мохис]]. Въпреки че е датирана от [[1562]] г., тя показва сходство с витражите от 15 век, разказващи житията на светиите. Всички епизоди всъщност са затворени в един панел всеки, предимно в интериорни сцени, характеризиращи се със строга перспектива. Вместо това долната част показва по-свободен и по-актуален стил с епизоди от ''Живота на Мадоната'', нарисувани от [[Джовани да Монте]] през същия период ([[1562]] - [[1567]]). [[Розетен прозорец|Розетния прозорец]] на върха и трилистниците в края на прозореца са типично [[Маниеризъм|маниеристки]] на вкус, украсени с [[Херувим|херувими]], [[Гротеска|гротески]] и венци от преплетени плодове. [[Файл:Duomo di Milano - Tomba di Filippo Archinto + 1558 - Foto di Giovanni Dall'Orto - 29-1-2007.jpg|ляво|мини|268x268пкс|Надгробен паметник на Филипо Аркинто, архиепископ на Милано, починал през 1558 г. на 62-годишна възраст.]] Вляво е ''Надгробният паметник на архиепископ [[Филипо Аркинто (архиепископ)|Филипо Аркинто]]'', предшественик на [[Карло Боромео]], чийто тежък бюст доминира над [[едикула]]та, проектирана от [[Балдасаре да Лацате]] (около [[1559]] г.). Витражът, посветен на ''Апостолите'', е направен от скици на художника от Крема [[Карло Урбино]] от периода на [[Маниеризъм|маниеризма]] ([[1567]] г.). За разлика от другите витражи панелите му не са украсени с разкази за евангелски или [[Агиография|агиографски]] епизоди, а показват ''Дванадесетте апостоли'' в пълна фигура, както и изображения на други светци по-долу. На върха е ''Коронацията на Богородица''. Монументалните фигури, представени предимно в ниши, представляват шедьовър на зрелостта на художника, действащ в множество милански църкви. Те се открояват особено със своето хроматично богатство и пластична дефиниция, благодарение и на умелото транспониране върху стъкло от Конрад Мохис.<ref name="cnr2">[http://www.icvbc.cnr.it/bivi/regioni/lombardia/milano.htm#Duomo Istituto per la Conservazione e la Valorizzazione dei Beni Culturali, scheda Duomo di Milano, icvbc.cnr.it]</ref> ==== Надкуполен тамбур ==== В центъра на църквата се отваря надкуполният [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]] на [[Джовани Антонио Амадео]], висок 68 м и с осмоъгълна основа, поддържан от четири заострени арки и [[пандант]]и. Действителният свод се поддържа от заострени [[Люнет (архитектура)|люнети]] и четири кръгли арки, скрити от заострените арки. Кръглите стенописи в пандантите с ''Отците на Църквата'' са дело на ломбардската школа от около 1560 - 1580 г. Профилът на арките помещава 60 статуи на ''Пророци'' и ''Сибили'' в [[Международна готика|късен готически]] стил от втората половина на 15 век, повлияни от бургундското и рейнското изкуство, които изглеждат предвестници на [[Ломбардски ренесанс|ломбардския ренесанс]]. Витражите на прозорците са от [[1958]] г. и изобразяват събитията от ''[[Втори ватикански събор|Втория ватикански събор]].''<ref name="TCI" /> ===== Камбани ===== Катедралата има три камбани, които свирят три ноти: ми бемол<sub>3</sub> calante, си<sub>2</sub> и ла бемол<sub>2</sub> molto calante. Заедно съставляват най-тежкия камбанен комплекс в Ломбардската [[епархия]] (а също и в целия [[Метрополен град Милано|Метрополен град]]) с общо тегло от 14 995 кг [[бронз]]. * Главната камбана, посветена на Пресвета Дева Мария, е излята от Джовани Батиста Буска през 1582 г. и е благословена от [[Карло Боромео|Свети Карл]]. Има диаметър 2,13 m. Това е 7-мата камбана в Италия по тегло. * Средната камбана, посветена на Свети [[Амвросий Медиолански|Амвросий]], е изработена през 1577 г. от Дионизио Буска и е с диаметър 1,76 м. * Малката камбана, посветена на св. [[Варнава]], смятан за евангелизиращия апостол на Милано, е излята от Джероламо Буска през 1515 г. и е с диаметър 1,28 м. Камбаните са разположени в кухината на надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]] между вътрешния свод и външните стени. Те не се виждат отвън. Първоначално са били извити и позиционирани върху камбанария на терасата над главния [[Неф|кораб]], която обаче е разрушена през 1868 г. Днес са фиксирани поради проблеми със [[Статично електричество|статичното електричество]] и звънят чрез движението на езика. На терасата на тамбура, зад един [[шпил]], има четвърта камбана, посветена на [[Текла от Кония|Света Текла]], излята през 1553 г. от Антонио Буска (издава нота Si<sub>4</sub>). ==== Презвитерий ==== [[Файл:Interior of the Duomo (131).jpg|мини|306x306пкс|Презвитерий на Миланската катедрала]] [[Файл:Milan - Duomo - Interieur - Nef.jpg|ляво|мини|275x275пкс|Двата амвона на презвитерия]] Комплексът на [[Презвитерий|презвитерия]] съответства на зоната, оградена от десетте [[апсида|апсидни]] пилона и заобиколена от [[деамбулаторий]]. Сегашният му вид датира от последната половина на 16 век. Неговата подредба и декорациите, видими днес, са поръчани от [[Карло Боромео]] и изпълнени от неговия любим архитект [[Пелегрино Тибалди]] според решенията на [[Трентски събор|Трентския събор]]. По-нататъшни промени са направени през 1980-те години след статичната реставрация на стълбовете на [[Тамбур (надкуполен)|надкуполния тамбур]]. Днес презвитерият е разделен на две части с различни функции. До празничния презвитерий има достъп по полукръгла стълба; той заема част от централния [[Неф|кораб]] и стария сенаторски [[Хор (архитектура)|хор]] (където са се събирали гражданските магистрати и тези на братствата), с различни подове, наскоро ремонтирани върху украсата на Пелегрино Тибалди. На най-високата му точка се намира главният олтар, идващ от базиликата „[[Санта Мария Маджоре (Милано)|Санта Мария Маджоре]]“. Той е осветен от папа [[Мартин V]] на 16 октомври [[1418]] г., което отбеляза официалното начало на новата катедрала. Сегашната му издигната позиция е решена от [[Карло Боромео]]. Датира от времето на реконструкцията на Милано след разрушенията на [[Фридрих I Барбароса]] около края на 12 век. Изключително простата [[Романска архитектура|романска]] украса се състои от 10 мраморни плочи, редуващи се с 10 осмоъгълни колони, които поддържат голямата правоъгълна трапеза. В центъра на олтара има релеф, открит от вътрешната страна на съставящите го плочи, който е част от римско-езически [[саркофаг]] от ІІІ в. сл.н.е. Саркофагът е използван повторно за гроб на християнски мъченик, за което свидетелстват кръстът на дъното и свитък. Изобразява римлянин в [[Тога (Древен Рим)|тога]] със свитък, във вътрешността на [[едикула]]. [[Катедра (християнство)|Катедрата]] и [[амвон]]ът на скулптора [[Марио Рудели]] са от [[1985]] г. и са придружени от два амвона от 16 век, проектирани от Пелегрино Тибалди. Те са с кръгла форма и обграждат двата [[пиластър]]а, които поддържат тамбура. И двата се поддържат от четири монументални бронзови [[кариатиди]], които държат парапетите от релефни и позлатени медни плочи, както и балдахините, увенчаващи върховете. Лявата е завършена през 1585 г. Посветена е на ''Новия Завет'' и се управлява от символите на ''Евангелистите''. Вдясно, завършен през 1602 г., са представени барелефи от ''Стария завет'' и четири кариатиди с ''Отците на Църквата''. Те са дело на [[Джовани Андреа Пелицони]], а бронзовете – на [[Франческо Брамбила|Франческо Брамбила Младши]] ([[1585]] - [[1599]] г.). [[Файл:Duomo, Milano 09.jpg|ляво|мини|Пелегрино Тибалди, ''Киворий със Свети Карл и Свети Амвросий'' (16 век)|281x281пкс]] [[Файл:Duomo, Milano 08.jpg|мини|Един от амвоните на Тибалди от 16 век.|249x249px]] В центъра на презвитерия стои ''Tempietto'' (малък храм) или [[киворий]] от [[Пелегрино Тимбалди]], който съдържа кулообразната цилиндрична [[скиния]], която е подарък от папа [[Пий IV]] Медичи на неговия племенник Карло Боромео през [[1561]] г.<ref>{{Cite news|url=http://www.duomomilano.it/it/event/2015/04/13/il-ciborio-ritorno-alla-maravigliosa-bellezza/d8ffdeb9-dfb9-4067-8b76-8896a8aaefb6/|title=Il ciborio. Ritorno alla “maravigliosa bellezza”|work=|access-date=5 aprile 2015|archive-url=https://web.archive.org/web/20150407005727/http://www.duomomilano.it/it/event/2015/04/13/il-ciborio-ritorno-alla-maravigliosa-bellezza/d8ffdeb9-dfb9-4067-8b76-8896a8aaefb6/|archive-date=7 aprile 2015|dead-url=sì}}</ref> Храмът е с формата на малък класически кръгъл храм, поддържан от осем [[Коринтски стил|коринтски]] колони; куполът му е украсен от статуи на ангели и е увенчан от Спасителя. Той повтаря по форма вътрешната цилиндрична скиния, поддържана от четири ангела и изцяло моделирана с епизоди от живота на Христос. От двете страни на кивория са разположени двете внушителни сребърни статуи на [[Карло Боромео|Свети Карл]] и [[Амвросий Медиолански|Свети Амвросий]] – шедьовър на бароковата скулптура и златарството. Статуята на Свети Карл, датираща от 1610 г., е моделирана от скулптора Андреа Бифи и е издялана от златаря Верова. [[Митра]]та е украсена с [[Перла|перли]] и [[Скъпоценен камък|скъпоценни камъни]], дарени от вярващите. Статуята на Свети Амвросий от 1698 г. има по-голямa изразителност. Цялата ѝ повърхност е нагъсто издялана и украсена с диаманти и полускъпоценни камъни. Киворият също така маркира границата с делничния параклис – другата част на презвитерия. Той представлява отделно пространство, създадено през [[1986]] г. в стария презвитерий и в хора, където вярващите могат да се събират по време на седмичните литургии. Дървеният [[Хор (архитектура)|хор]], който граничи с тази зона, e също от 16 век и е поръчан от Свети Карл. Състои се от двоен ред резбовани седалки: горният за канониците, а долният за Капитула. Те са издялани през [[1567]] - [[1614]] г. от Джакомо, Джампаоло и Джовани Таурини, [[Паоло де Гаци|Паоло де' Гаци]] и [[Вирджилио де Конти|Вирджилио де' Конти]] по проекти, предоставени от Пелегрини. Барелефите разказват 71 ''Епизода от живота на свети Амвросий'' със 71 ''Фигури на мъченици'' в горния ред и ''Истории на миланските архиепископи'' в долния. ===== Светият гвоздей ===== [[Файл:Milano Cattedrale di Santa Maria Nascente Innen Chorgewölbe 2.jpg|мини|208x208пкс|Светият гвоздей]] Над главния олтар, прикрепен към [[Ключов камък|ключовия камък]], е най-ценната реликва на катедралата – гвоздеят на [[Животворен кръст|Животворния кръст]] (''Sacro Chiodo''), който според традицията е намерен от [[Елена Константинополска|Света Елена]] и e използван за сбруята на коня на [[Константин I]]. Светият гвоздей сега се съхранява в ниша, съдържаща се в копие на позлатена медна клетка с барелефа на ''Отче наш'' (сега в [[Музей на Миланската катедрала|Музея на катедралата]]). Въпреки че е окачен доста нависоко, червена светлина го прави видим от цялата катедрала. По традиция гвоздеят се взема от [[архиепископ]]а и се показва на вярващите на всеки 3 май на празника на „Изобретяването на Светия кръст” (т.е. намирането на Кръста), но сега вече се носи на шествие на 14 септември на празника на Светото Възвисяване на Светия кръст. За изваждането му от калъфа се използва ''nivola'' от 17 век – любопитен асансьор във формата на облак, сега механизиран, от който носи името си празникът на [[Обредът на Нивола|обряда „Нивола“]]. От четирите пирона на Животворния кръст другите два се намират, според традицията, в [[Желязна корона|Желязната корона]] в [[Монца]] и в [[Санта Кроче ин Джерусалеме|базиликата „Санта Кроче ин Джерусалеме“]] в [[Рим]]. Четвъртият гвоздей, най-съмнителният, е в катедралата на [[Коле ди Вал д'Елса]]. ===== Органи ===== [[Файл:Duomo, Milano 07.jpg|мини|260x260пкс|Северни корпуси на органа ( [[1395]] - [[1986]])]] Може да се каже, че катедралният [[Орган (музика)|орган]] е важен от самото начало на строежа. Първият орган е поръчан още през [[1395]] г. на Мартино дели Стремиди и функционира през [[1397]] г. Следват непрекъснати промени, допълнения и реставрации. Между [[1533]] и [[1577]] г. Джан Джакомо [[Антеняти]] построява северния орган с 12 регистъра и 50 клавиша, който е пренесен до сегашната си позиция през [[1579]] г. През [[1583]] г. на [[Кристофоро Валвасори]] е поръчан южният орган ([[1584]] - [[1590]] г.), заменяйки стария. Вратите му са с големи картини: вляво ''Житието на Богородица и Стария завет'' от [[Джузепе Меда]] ([[1565]] - [[1581]] г.); вдясно ''Рождество Христово'' и ''Прекосяването на Червено море'' от [[Амброджо Фигино]] и ''Разкази от Стария и Новия завет'' от [[Камило Прокачини]] ([[1592]] - [[1602]] г.). Позлатените [[Резба|резби]] на сандъците са на Джован Батиста Мангоне, Санте Корбета, Джакомо, Джампаоло и Джовани Таурини. Двата големи органа – северен и южен се преработват непрестанно, преминавайки между другото от механична [[Орган (музика)#Устройство|трактура]] към пневматична трактура до сегашната електронна трактура. Имат осем големи врати (четири към [[Презвитерий|презвитерия]] и четири към монументалната ограда на вътрешната част на [[апсида]] и на хора), които могат да се отварят или затварят, за да модулират силата на звука, [[реверберация]]та и [[ехо]]то. [[Йохан Кристиан Бах]], син на [[Йохан Себастиан Бах]], е в списъка на титулярните органисти. През 19 век известното семейство майстори на органи [[Сераси]] също участват в преструктурирането на органа. През [[1937]] г. са добавени още четири корпуса, така че всички да могат да се управляват от една и съща конзола. Акустичният резултат обаче е разочароващ, така че целият органов комплекс е пренареден по време на ремонта на презвитерия през [[1985]] - [[1986]] г. Днес четирите добавени органа са поставени до двата най-стари, в нови прости дървени кутии. Сегашната конзола е поставена под десния (южен) сандък от 16 век. Последното преструктуриране (от [[1986]] г.) е извършено от компанията „Тамбурини“. Органът на Миланската катедрала има 15 800 тръби и е един от най-големите органи в света. До нeго е добавен втори малък орган, поставен от лявата страна, до мястото, където застава [[хор]]ът, именно за да бъде близо до певците, когато е нужен един по-малко впечатляващ акомпанимент от този на главния орган. ==== Крипта ==== [[Файл:Duomo, Milano 11.jpg|мини|247x247пкс|Крипта|ляво]] [[Файл:Ritratto del Cardinal Carlo Borromeo.jpg|мини|290x290пкс|Свети Карл: Карло Боромео|ляво]] В задния [[Хор (архитектура)|хор]], пред южните [[Сакристия|сакристии]], стълбите водят надолу към [[крипта]]та. В края им, отвъд входа на съкровищницата, се преминава към вестибюл, преустроен от [[Пиетро Пестагали]] през [[1820]] г., който дава достъп до подземната крипта на Св. Карл (''scurolo'')<ref>scurolo в Ломбардия значи „подземна църковна крипта“ Източник: [https://www.treccani.it/magazine/lingua_italiana/domande_e_risposte/lessico/lessico_287.html#:~:text=In%20una%20regione%2C%20la%20Toscana%2C%20che%20ha%20dato,invece%2C%20scurolo%20significa%20%E2%80%98cripta%20sotterranea%20in%20una%20chiesa%E2%80%99. Treccani]. <small>Посетен на 16 април 2022 г.</small></ref> ''di San Carlo'') и до криптата. Криптата е кръгла стая, проектирана от [[Пелегрино Тибалди]] с [[перибол]] около олтара. Навремето стаичката е използвана от канониците през зимата вместо стоящия отгоре хор заради по-меката температура. Поради тази причина тогава я наричат и „зимен хор“. В центъра на кръглия параклис има олтар, заобиколен от осем колони от червен мрамор, които поддържат свода, изцяло покрит с много плътна и изискана гипсова и стенописна украса. До стените са облегнати дървените седалки за хора с проста изработка. Поредица от овални прозорци гледат към [[Амбулаторий|амбулатория]] отгоре.[[Файл:The-Crypt-of-Saint-Charles-Borromeo-in-Milan-Duomo.jpg|мини|279x279пкс|Крипта на Свети Карл]]От другата страна на зимния хор е т. нар. Крипта на Св. Карл – параклис със сплескана осмоъгълна основа, проектиран от [[Франческо Мария Рикини]] през [[1606]] г. Цялата горна лента и таванът са украсени с листове [[Сребро|сребърни]] пластинки със сцени от живота на св. Карл, изработени от кардинал [[Алфонсо Лита]] около 1670 г.<ref>Giacomo Bascapè, Paolo Mezzanotte, ''Il Duomo di Milano'', Milano, Bramante editirice, 1965.</ref> Тялото на светеца се съхранява в издялана сребърна урна със стени от [[Планински кристал|скален кристал]], дарени от [[Филип IV (Испания)|Филип IV от Испания]].<ref name="TCI" /> [[Черано (художник)|Черано]] предоставя рисунките на ангелите и фигурите, които украсяват саркофага – шедьовър на бароковото златарско изкуство. [[Карло Боромео|Свети Карл]] лежи в папски дрехи, в [[турмалин]] и с диамантен кръст, дарен от [[Мария Терезия]] Австрийска]]. Сребърната му маска е моделирана по оригиналната восъчна маска, взета след смъртта му. ==== Деамбулаторий ==== ===== Заден хор с Житие на Мария ===== [[Деамбулаторий]] е галерията, която минава зад [[Хор (архитектура)|хора]]. Тя е осветена от три огромни [[Апсида|апсидални]] прозореца. Вътрешната ѝ страна е изградена от мраморния заден хор на [[Пелегрино Тибалди]], с полукръгла форма, съставен от два реда, насложени един върху друг. Долният ред, за който се смята, че е от [[Галеацо Алеси]], е украсен с бюстове с ангелски черти, [[херувим]]и и лъвски глави в [[Маниеризъм|маниеристичен]] стил. От него има достъп до [[крипта]]та и короната на големи прозорци, които му дават светлина. Горният ред е украсен с 32 [[Кариатида|кариатиди]] под формата на ''Ангели'', проектирани отново от Пелегрини, които са изработени от [[Франческо Брамбила]] Младши. Сред тях разпръснати релефни изображения със 17 ''Истории за Мария'' и 10 ''Символа'' на Мария, изваяни по времето на [[Федерико Боромео]] (16 - 17 век).<ref name="TCI" /> Историята се развива от южния [[амвон]] и представлява важен цикъл на бароковата скулптура. Представени са ''Рождество Богородично'', ''Въведение в храма, Благовещение'', ''Посещение'', ''Сънят на Йосиф'', ''Рождество Христово'', ''Обрязването'', ''Бягството в Египет'', ''Спорът с лекарите'', ''Сватбата в Кана'', ''Разпятието'', ''Свалянето от кръста'', ''Явление Господне'', ''Преходът на девиците'', ''Успение Богородично'', ''Коронацията на Мария''. Те са изваяни от най-популярните милански автори от онова време: [[Джан Андреа Бифи]], Маркантонио Престинари, Джовани Пиетро Лазаня, Джовани Беланда, Гаспаре Висмара. ===== Паметници на папи и кардинали ===== Първият [[Отвор (архитектура)|отвор]] съдържа ''Паметника на папа [[Пий XI]]'' – Амброджо Рати, архиепископ на Милано в шестте месеца преди избирането му за папа, чийто верен портрет представлява. Статуята, изваяна от [[Франческо Месина]] през [[1969]] г., го изобразява в тържествени папски одежди с [[тиара]]та и ключовете на Свети Петър, докато дава благословията си Месина е вдъхновен от готическия паметник на папа [[Мартин V]] недалеч. Тук е достъпът до южната [[сакристия]].<ref name="TCI" />[[Файл:Duomo di Milano. Jacopino da Tradate, monumento a Martino V Colonna.jpg|ляво|мини|309x309пкс|Якопино да Традате, ''Паметник на папа Мартин V'' (1424)]]''Паметникът на папа [[Павел VI]]'' датира от 1988 г. и отбелязва паметта на Джовани Батиста Монтини, архиепископ на Милано от 1954 до 1963 г. Изваян от [[Флориано Бодини]], той преосмисля в съвременен ключ динамиката и изобилието на готика и маниеризъм, преобладаващи в катедралата, със специално моделиране на [[Мрамор от Карара|карарски мрамор]], което го прави подобен на пластизиран восък. Във втория отвор се намира олтарът на ''Дева Помощница'' с пренарисувана фреска от 15 век. Надгробната плоча на [[Николо Пичинино|Николо]] и [[Франческо Пичинино]] – [[кондотиер]]и на херцог [[Филипо Мария Висконти]], е увенчана от голяма поставка със статуята в цял ръст на ''Паметника на папа [[Мартин V]]'' – ценен паметник на късноготическа скулптура от [[Якопино да Традате]]. Рамката и корнизът, както и богатата драперия на папата са типичен пример за декоративния вкус на последната фаза на готиката. Изваяна е през 1424 г. по поръчка на Филипо Мария Висконти в памет на папата, който на 6 октомври [[1418]] г. осветява катедралата.<ref name="brivio" /> [[Файл:Marino Caracciolo's grave (Milan).jpg|мини|Агостино Бусти, нар. „Ил Бамбая“, ''Погребален паметник на кардинал Марино Асканио Карачоло'', губернатор на испанското [[Миланско херцогство]].]] [[Файл:3452 - Milano - Duomo - Deambulatorio - Crocifisso del Castello - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007.jpg|мини|197x197пкс|Разпятието от 13 век, дошло от [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]]]] Следва ''Паметникът на кардинал Марино Асканио Карачоло'', губернатор на Милано, който умира през [[1538]] г. – [[Маниеризъм|маниеристка]] творба на [[Агостино Бусти]], известна като Бамбая. [[Кенотаф]]ът се характеризира с яркия контраст между чернотата на [[Варена (Ломбардия)|варенския]] мрамор, от който е съставена [[едикула]]та, и белотата на статуите, които го украсяват. Архитектурната структура, състояща се от обикновен [[антаблеман]], поддържан от [[Тоскански стил|тоскански]] колони, е трезвен и недекориран за разлика от предишните творби на Бамбая, които имат богата украса. Комплексът от статуи включва, в центъра, благословията на ''Изкупителя'' в цял ръст, заобиколен от ''Св. св. Петър и Павел''. Отстрани са ''Св. [[Йероним Блажени|Йероним]]'' в [[Кардинал|кардиналска]] мантия и ''Св. [[Амвросий Медиолански|Амвросий]]'' с традиционния камшик. В центъра на [[Люнет (архитектура)|люнета]] е [[тондо]]то, от което излиза ''Богородица с Младенеца'', а отстрани има два ''Ангелчета''. Най-ценното скулптурно произведение обаче е лежащата статуя на покойника, която е над саркофага. Кардиналът е представен на [[триклиний]] с класически линии, докато сякаш е задрямал, докато чете книгата, която държи отворена в скута си. Лицето му, белязано от бръчки, изглежда потънало в сън и представлява последният шедьовър на Бамбая.<ref name="TCI" />[[Файл:Duomo, Milano 05.jpg|ляво|мини|259x259пкс|Паметник на Св. Карл (Карло Боромео)]]В третият отвор има копие на древната мраморна плоча на ''Chrismon Sancti Ambrosii'' и барелеф с ''Пиета и два ангела'' от рейнски майстор от 14 век, както и знаме на конгрегацията на Молитвената броеница от края на 16 век, с бродерия и картини. В четвъртия отвор ''Паметникът на Св. Карл'' от [[1611]] г. отбелязва обявяването за светец на [[Карло Боромео]] на 20 октомври [[1577]] г., и е ограден от бюстовете на ''Времето'' и ''Вечността'', отчасти от [[Пиетро Даверио]], и от две мраморни плочи със списъка на светиите, чиито [[мощи]] се съхраняват в катедралата. [[Файл:4382 - Milano, Duomo - Deambulatorio - An. sec. XV - Crocifisso con vergine e santi - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007.jpg|мини|232x232пкс|''Разпятие с девици и светци'' (нач. на 15 век)]] Петият отвор включва ''Разпятие от 13 век с [[далматика]]'', съхранявано под стъкло и дошло от [[Замък на Сфорците|Замъка на Сфорците]] през [[1449]] г. [[Файл:4378 - Milano, Duomo - Deambulatorio - Angelo Marini - Pio IV (1567) - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007.jpg|ляво|мини|267x267пкс|''Паметник на Пий IV'']] В шестия отвор е ''Разпятие с девици и светци'' – дело на ломбардски майстор от нач. на 15 век. Върху изтънчена поставка в късен маниеристичен стил (творба на [[Франческо Брамбила Стари]] ) се намира ''Паметникът на благословението на папа [[Пий IV]]'' от [[Анджело Марини]] ([[1567]] г.). Паметникът е в памет на чичото на Свети Карл – Анджело Медичи ди Мариняно, чийто герб от рода [[Медичи]] се държи от един от въображаемите ангели, които украсяват поставката. Друга съвременна ломбардска фреска е ''Свети Йоан Кръстител и Мадоната с Младенеца.'' В седмия отвор се намира порталът на северната [[сакристия]].<ref name="TCI" /> ===== Апсидални витражи ===== [[Файл:Milano katedra witraz 1.jpg|мини|261x261пкс|Витраж с ''La razza'' на Висконти]] Трите огромни прозореца в [[апсида]]та са най-старите и най-големите в катедралата. Двата странични прозореца, от по 130 панела всеки, съдържат ''Истории от Новия завет'' и ''Истории от Стария завет''. Те са напълно възстановени за период от време, вариращ от [[1833]] до [[1865]] г. от [[Джовани Батиста Бертини]] и синовете му Помпео и [[Джузепе Бертини|Джузепе]] – тогавашен директор на [[Академията за изящни изкуства „Брера“]]. Централният прозорец, посветен на ''Видението на Апокалипсиса'', има около 50 парчета от 15 и 16 век в горната си част. Първоначално е поръчан през 1416 г. на [[Франческо Дзаватари]], Мафиоло да Кремона и Стефано да Пандино. В края на 15 век участват и [[Кристофоро де Мотис]] и Николо да Варало. Нарича се "della razza" или на Слънцето на Висконти по гигантското слънце, което се откроява в средата – [[Хералдика|хералдически]] символ, заедно със змията, на Миланските херцози [[Висконти]]. ===== Южна сакристия ===== [[Файл:Duomo, Milano 06.jpg|ляво|мини|260x260пкс|Порталът на южната сакристия]] Порталът на южната [[сакристия]] е изключителен шедьовър на [[Международна готика|късноготическата]] скулптура, отлично запазен, изработен от немския каменоделец [[Ханс фон Фернах]] в края на 14 век. Оживената скулптура се развива над [[архитрав]]а на портала и е приписвана на [[Джованино де Граси]], който я украсява с четириделни панели с ''Глави на пророци'' подобно на портала на северната сакристия. Декоративната трезвост на портала рязко контрастира с излишния стил на декорациите по-горе.[[Файл:Duomo (Milano) 04.jpg|мини|261x261пкс|Ханс фон Фернах – Портален люнет на Южната сакристия (1391)]]Творбата е изцяло посветена на празника на Богородица. Короната има формата на [[Оживална форма|оживална]] арка, фланкирана от два [[пинакъл]]а и завършваща с ''Разпятието''. Цялата композиция представя пламенно въображение в концепцията и изтънчено и буйно богатство в реализацията. В основата са барелефите на ''Мъдрите девици'' и на ''Лудите девици'', първият с включени лампи, а вторият с изключени лампи, според [[Притча за десетте девици|притчата за десетте девици]], често срещана в средновековната [[иконография]]. Същата свежест характеризира и представянията на епизодите от Живота на Мария по вътрешните части на арката, редуващи се със сложни коронясвания. Отляво: ''Благовещение,'' ''Посещение'', ''Рождество Христово'', ''Бягството в Египет'' и ''Клането на невинните''. На първото ниво на композицията спокойната ''Пиетà'' показва изтънчената графична елегантност в извивите линии на драпериите, контрастираща с твърдата неподвижност на Христовото тяло. В центъра на [[Люнет (архитектура)|люнета]] ''Мадоната на млякото'' е заобиколена от коленичилите св. Йоан и св. Андрей. На върха ''Мадоната на състраданието'' е изобразена с ръце, протегнати към отваряне на широката ѝ мантия, за да приветства вярващите.<ref name="TCI" /> Горните части на люнета са с традиционната готическа украса с големи накъдрени листа („гатони“). Вътрешността на сакристията е облицована с шкафове от 17 век. Над входа е ''Мъченичество на [[Текла от Кония|Света Текла]]'' от [[Аурелио Луини]] ([[1592]] г.). Умивалникът е с покривало с връх, в чийто люнет е разположен многоделен медальон с ''Исус и самарянката'' от [[Джованино де Граси]] ([[1396]] г.). Вляво се намира ниша с ''Христос при колоната'' от [[Кристофоро Солари]].<ref name="TCI" /> ===== Северна сакристия ===== Северната [[сакристия]] представлява точката, от която започва строителството на катедралата. За този факт свидетелства наличието на [[Теракота|теракотена]] украса, по-късно заменена с мраморна в останалата част от постройката. [[Файл:4362 - Milano, Duomo - Giacomo da Campione, Portale sagrestia Nord (1389) - Foto Giovanni Dall'Orto, 6-Dec-2007.jpg|ляво|мини|245x245пкс|Джакомо да Кампионе, ''Портал на Северната сакристия'' (14 век)]] На портала ѝ се намира най-старата скулптура на катедралата, дело на [[Кампионски майстори|Джакомо да Кампионе]] и [[Джованино де Граси]], датираща от 1386 г. [[Архитрав]]ът и косата част на [[Люнет (архитектура)|люнета]] съдържат елегантни четириделни панели, от които излизат ''Главите на пророците'', които с елегантните си бради и фантастични шапки свидетелстват за изтънчения вкус на [[Международна готика|международната готика]]. В люнета седналият на трон Христос е заобиколен от ''Мадоната на млякото'', изобразена в символичния жест на кърменето, и от Свети Йоан Кръстител, който излага главата си на подноса. На [[архитрав]]а по-горе до гълъба на [[Свети Дух|Светия дух]] има 4 [[Кариатида|кариатиди]] с ангелски вид, които поддържат голяма [[едикула]] с припокриващи се върхове, фланкирана от четири [[пинакъл]]а. В заострената арка в центъра на горната едикула е [[Релеф (скулптура)|барелефът]] със ''Христовата слава''. Христос на престола, благославящ, е държан от група [[Херувим|херувими]] вътре в пламтящия бадем, заобиколен от ангели и светци. В цялото произведение има останки от примитивната [[полихромия]].<ref name="TCI" /> Подът на сакристията е на [[Марко Солари]] от Карона (квартал на дн. [[Лугано]]) от [[1404]] - [[1407]] г. Зад бароковите шкафове остава фрагмент от готическа тухлена арка, която свидетелства за първата строителна фаза на катедралата ([[1386]] - 1-ва пол. на [[1387]] г.). Една от горните части на шкафовете е изрисувана от Морацоне със ''Свети Карл и два ангела'' ([[1618]] г.). В ниша е статуята на ''Изкупителя'' от Антонио да Виджу, а сводът е на [[Камило Прокачини]].<ref name="TCI" /> == Размери == {|class="wikitable" ! Параметър !! Размер<ref name="TCI" /> |----- |Обща външна дължина|| 158,50 m |----- |Обща вътрешна дължина || 148,50 m |----- |Външна ширина на [[Трансепт|трансепта]]|| 93 m |----- |Ширина на [[Фасада|фасадата]]|| 67,90 m |----- |Вътрешна ширина на [[Средокръстие|средокръстието]] с 5 кораба || 57,60 m |----- |Външна ширина на средокръстието || 66 m |----- |Височина на [[Свод (архитектура)|сводовете]]|| 45 m |----- |Външна височина на надкуполния [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]]|| 68 m |----- |Вътрешна височина на тамбура || 50 m<ref name=":4">[http://www.lombardia.beniculturali.it/appalti/duopavarcu/progetto%20duomo%20di%20Pavia/RelazioneStArtTecnDuomoPV12.pdf Sito ufficiale dei Beni Culturali della Lombardia]{{Dead link|date=октомври 2023 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> |----- |Диаметър на тамбура || 18 m<ref name=":4" /> |----- |Височина на вътрешните [[Пиластър|пиластри]]|| 24 m |----- |Максимална височина на фасадата || 56,50 m |----- |Височина на статуята ''Madonnina'' от земята || 108,50 m |----- |Височина на статуята ''Madonnina'' || 4,16 m<ref>[http://www.duomomilano.it Duomomilano.it] (Duomo Monumento, Curiosità, "Finalmente la Madonnina").</ref> |----- |[[Диаметър]] на вътрешните пиластри || 3,40 m |----- |Брой вътрешни пиластри || 52 |----- |Брой [[Шпил|шпили]]|| 135 |----- |Брой статуи || 3400, от които 2300 външни<ref name=scheda-cnr/> |----- |Вътрешна площ || 11.700 m² |} == Разкопки == [[Файл:Baptisterium-Duomo Milano.JPG|мини|250x250пкс|Разкопки на баптистерия]] От тясна стълба във вътрешната фасада се стига до подземието, където се намира нивото на пешеходната пътека от [[4 век]], на около 4 м под сегашното ниво на площада. Там се намират руините от [[Баптистерий на Свети Йоан при изворите (Милано)и|баптистерия „Свети Йоан при изворите“]] (''Battistero di San Giovanni ai Fonti''), построен през [[378]] г. и завършен през [[397]] г.. В него [[Амвросий Медиолански|свети Амвросий]] кръщава бъдещия [[Августин Блажени|свети Августин]] във [[Великден]]ската нощ на [[387]] г. Навремето има осмоъгълно оформление с диаметър 19,3 м и ниши, които се отварят последователно в полукръглите и правоъгълните стени. В центъра все още се намира осмоъгълният извор, най-старият документиран, който обаче до голяма степен е лишен от оригиналната си мраморна украса.<ref name="TCI" /> Другите руини са свързани с [[Апсида|апсидите]] на [[базилика]]та „[[Света Текла (Милано)|Света Текла]]“ – лятна катедрала от преди средата на 4 век, разрушена през [[1461]] - [[1462]] г. == Изкачване до терасите == [[Файл:Milan duomo76.jpg|мини|250x250px|Терасите на катедралата]] Чрез асансьора, намиращ се в източния [[контрафорс]] на северния ръкав на [[Трансепт|трансепта]], има достъп до терасите на Дуомо, от които се открива необичайна гледка към гъстата бродерия от [[щпил]]и, [[аркбутан]]и (където са скрити отводнители за дъждовна вода), [[Пинакъл|пинакли]] и статуи, както и върху града. В близост до асансьора се намира шпилът Карели, най-старият на Дуомо. Той датира от [[1397]] - [[1404]] г. и е построен благодарение на завещанието на търговеца от 14 век [[Марко Карели]]. Украсен е със статуетки от първата половина на 15 век, които напомнят на бургундския стил. Крайната част е преустроена, докато статуята на върха, изобразяваща ''[[Джан Галеацо Висконти]]'', е копие на оригинала от [[Джорджо Солари]], който се съхранява в [[Музей на Миланската катедрала|Музея на Дуомо]]. Сред всички останали шпили само шест са от 15 и 16 век и около десет – от 17 и 18 век. Надкуполният [[Тамбур (надкуполен)|тамбур]] от [[Джовани Антонио Амадео]] ([[1490]] - 24 септември [[1500]] г.) е увенчан отвън от осем обърнати арки, които поддържат главния шпил. Шпилът е завършен през [[1769]] г. с мраморна конструкция, която е свързана с желязна облицовка от [[1844]] г. Около тамбура има четири шпила по проект на Амадео, който вижда издигнат само североизточния ([[1507]] - [[1518]] г.), украсен със съвременна статуя, днес до голяма степен заменена от копия. В основата на шпила има възпоменателен [[Релеф (скулптура)|барелеф]] с изображението на Амадео. Северозападният шпил е завършен от [[Паоло Чеза Бианки]] през [[1882]] - [[1887]] г., югозападният от [[Пиетро Пестагали]] през [[1844]] - [[1847]] г., а югоизточният, който служи и като камбанария, от [[Джузепе Вандони]] през [[1887]] - [[1892]] г. Сред статуите изпъкват тези в южната част на фасадата, датиращи от реконструкцията от [[1911]] - [[1935]] г.: те изобразяват ''Спортовете'' и са необичаен пример за статуя от 1930-те години. === Мадонина === {{Основна|Мадонина}} [[Файл:Milano la Madonnina.JPG|мини|Мадонина]] [[Файл:Duomo Madonnina.jpg|мини|Най-големият [[шпил]] с [[Мадонина]]]] Мадонина-та (''Madonnina'') е позлатена медна статуя, изобразяваща [[Успение Богородично]]. Открита е на 30 декември [[1774]] г. и е най-високата точка на Миланската катедрала. Тя е с височина от 4,16 м, по проект на италианския скулптор [[Джузепе Перего (скулптор)|Джузепе Перего]] и е излята от златаря [[Джузепе Бини]]. Поставена е на главния [[шпил]] на катедралата. [[Алебарда]]та ѝ всъщност е „маскиран“ [[мълниеотвод]]. Металният скелет във вътрешността ѝ се уврежда през 1960-те години и е поставен в [[Музей на Миланската катедрала|Музея на катедралата]], като е заменен от стоманена рамка. От момента на инсталирането си се превръща в символа на Милано извън религиозното си значение. Фрази като „в сянката на Мадонината“ (на итал. ''all'ombra della Madonnina'') означават град [[Милано]]. == Музей на Дуомо == {{Основна|Музей на Миланската катедрала}} Музеят, който се помещава в [[Кралски дворец в Милано|Кралския дворец]] от дясната страна на Миланската катедрала, съхранява ''Съкровищницата на Дуомо'' – богата колекция от златарски произведения на изкуството и шедьоври на изкуството, оригинала екземпляри от много от най-добрите скулптури, картини, гоблени, витражи и модели на катедралата, свидетелстващи за 1500-годишна история на миланската църква. == Вижте също == {{колони|2| * [[Синьория Милано]] * [[Миланско херцогство]] * [[Милано]] * [[Списък на владетелите на Милано]] * [[Сфорца]] * [[Висконти]] * [[Замък на Сфорците]] * [[Пиаца дел Дуомо (Милано)|Пиаца дел Дуомо]] * [[Исторически център (Милано)]] * [[Готическа архитектура]] * [[Международна готика]] * [[Мадонина]] * [[Музей на Миланската катедрала]] * [[Витражи на Миланската катедрала]] * [[Фабрика на Миланската катедрала]] * [[Карло Боромео]] * [[Лоджия „Озии“]] }} == Източници и бележки == <references /> * ''[https://www.britannica.com/place/Cathedral-of-Milan Cathedral of Milan]'', в Encyclopedia Britannica * ''[https://www.skyscrapercenter.com/building/wd/11765 Milan Cathedral]'', на Skyscraper Center * ''[https://structurae.net/en/structures/milan-cathedral Milan Catherdal]'', на Structurae * ''[https://sworld.co.uk/01/444/place/duomo-di-milano Duomo di Milano]'', на Secret World == Библиография на италиански език == * Luca Beltrami, ''[http://www.internetculturale.it/jmms/iccuviewer/iccu.jsp?id=oai%3Abid.braidense.it%3A7%3AMI0185%3AEVA_113_A60767&mode=all&teca=Braidense Il pavimento del Duomo di Milano]'', in Archivio Storico Lombardo: Giornale della Società storica lombarda, fasc. 1, serie 2, vol.5, 31 marzo 1888. * Camillo Boito, ''[[iarchive:ilduomodimilanoe00boit|Il Duomo di Milano e i disegni per la sua facciata]]'', Milano, Luigi Marchi, 1889. * Forio, Maria Teresa (a cura di), ''Le Chiese di Milano'', 2006ª ed., Milano, Electa, 1985, {{ISBN|88-370-3763-5}} * Brivio, Ernesto (a cura di), ''Guida del Duomo di Milano'', Veneranda Fabbrica del Duomo di Milano, 1997. * Giacomo Bascapè, Paolo Mezzanotte, ''Il Duomo di Milano'', Milano, Bramante editrice, 1965 * AA.VV., ''[https://books.google.it/books/about/Milano.html?id=nshyVnFbYbIC&redir_esc=y Milano]'', Touring Club Italiano Editore, Milano 1998, {{ISBN|88-365-1249-6}} * Carlo Romussi, ''Il Duomo di Milano tra arte e storia'', Meravigli edizioni, Milano, 2014 * ''[[iarchive:digitami_LO10353810/mode/2up|Duomo di Milano all'Esposizione internazionale del 1906]]'', Milano, Tip. dello Stab. della Società Editrice Sonzogno, 1906. == Външни препратки == * [http://www.duomomilano.it/ Официален сайт] * [http://www.icvbc.cnr.it/bivi/regioni/lombardia/milano.htm#Duomo Детайли от Дуомо] на сайта на Istituto Conservazione e Valorizzazione Beni Culturali del CNR * {{YouTube|SK6_ks9ikbU|Duomo di Milano - Meraviglie Alberto Angela}} * {{YouTube|cuX28kQqGBM|Duomo di Milano - Milan Cathedral}} * {{YouTube|RZ8TsgCxWkM|il rito della Nivola e il Santo Chiodo nel Duomo di Milano}} {{Превод от|it|Duomo di Milano|126537553}} {{Нормативен контрол}} {{Портал|Архитектура|История|Италия}} [[Категория:История на Милано]] [[Категория:Култура в Милано]] [[Категория:Катедрали в Италия]] [[Категория:Църкви в Милано|катедрала]] </textarea><div class="templatesUsed"><div class="mw-templatesUsedExplanation"><p>Шаблони, използвани на страницата: </p></div><ul> <li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Ambox" title="Шаблон:Ambox">Шаблон:Ambox</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Ambox&action=edit" title="Шаблон:Ambox">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Catalog_lookup_link" title="Шаблон:Catalog lookup link">Шаблон:Catalog lookup link</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Catalog_lookup_link&action=edit" title="Шаблон:Catalog lookup link">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Cite" title="Шаблон:Cite">Шаблон:Cite</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Cite&action=edit" title="Шаблон:Cite">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Cite_news" title="Шаблон:Cite news">Шаблон:Cite news</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Cite_news&action=edit" title="Шаблон:Cite news">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Coord" title="Шаблон:Coord">Шаблон:Coord</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Coord&action=edit" title="Шаблон:Coord">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Coord/display" title="Шаблон:Coord/display">Шаблон:Coord/display</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Coord/display&action=edit" title="Шаблон:Coord/display">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Coord/link" title="Шаблон:Coord/link">Шаблон:Coord/link</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Coord/link&action=edit" title="Шаблон:Coord/link">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Dead_link" title="Шаблон:Dead link">Шаблон:Dead link</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Dead_link&action=edit" title="Шаблон:Dead link">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Delink" title="Шаблон:Delink">Шаблон:Delink</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Delink&action=edit" title="Шаблон:Delink">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Error-small" title="Шаблон:Error-small">Шаблон:Error-small</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Error-small&action=edit" title="Шаблон:Error-small">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Harv" title="Шаблон:Harv">Шаблон:Harv</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Harv&action=edit" title="Шаблон:Harv">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:ISBN" title="Шаблон:ISBN">Шаблон:ISBN</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:ISBN&action=edit" title="Шаблон:ISBN">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:If_empty" title="Шаблон:If empty">Шаблон:If empty</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:If_empty&action=edit" title="Шаблон:If empty">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Infobox" class="mw-redirect" title="Шаблон:Infobox">Шаблон:Infobox</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Infobox&action=edit" class="mw-redirect" title="Шаблон:Infobox">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Lang" title="Шаблон:Lang">Шаблон:Lang</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Lang&action=edit" title="Шаблон:Lang">преглед на кода</a>) (защитено (само утвърдени редактори))</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Main_other" title="Шаблон:Main other">Шаблон:Main other</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Main_other&action=edit" title="Шаблон:Main other">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Maplink" title="Шаблон:Maplink">Шаблон:Maplink</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Maplink&action=edit" title="Шаблон:Maplink">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Small" title="Шаблон:Small">Шаблон:Small</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Small&action=edit" title="Шаблон:Small">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Tl" title="Шаблон:Tl">Шаблон:Tl</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Tl&action=edit" title="Шаблон:Tl">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Trim" title="Шаблон:Trim">Шаблон:Trim</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Trim&action=edit" title="Шаблон:Trim">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Trunc" title="Шаблон:Trunc">Шаблон:Trunc</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Trunc&action=edit" title="Шаблон:Trunc">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Wd" title="Шаблон:Wd">Шаблон:Wd</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Wd&action=edit" title="Шаблон:Wd">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Yesno" title="Шаблон:Yesno">Шаблон:Yesno</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Yesno&action=edit" title="Шаблон:Yesno">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Yesno-no" title="Шаблон:Yesno-no">Шаблон:Yesno-no</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Yesno-no&action=edit" title="Шаблон:Yesno-no">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:YouTube" title="Шаблон:YouTube">Шаблон:YouTube</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:YouTube&action=edit" title="Шаблон:YouTube">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%92%D1%8A%D0%B2" title="Шаблон:Във">Шаблон:Във</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%92%D1%8A%D0%B2&action=edit" title="Шаблон:Във">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5" title="Шаблон:Заглавие">Шаблон:Заглавие</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5&action=edit" title="Шаблон:Заглавие">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%91%D0%94%D0%A1_17377" title="Шаблон:Източник БДС 17377">Шаблон:Източник БДС 17377</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%91%D0%94%D0%A1_17377&action=edit" title="Шаблон:Източник БДС 17377">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Шаблон:Инфокаре карта">Шаблон:Инфокаре карта</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0&action=edit" title="Шаблон:Инфокаре карта">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Шаблон:Инфокутия">Шаблон:Инфокутия</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F&action=edit" title="Шаблон:Инфокутия">преглед на кода</a>) (защитено (само утвърдени редактори))</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Шаблон:Колони">Шаблон:Колони</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8&action=edit" title="Шаблон:Колони">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB.css" title="Шаблон:Колони/стил.css">Шаблон:Колони/стил.css</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8/%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB.css&action=edit" title="Шаблон:Колони/стил.css">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB" title="Шаблон:Нормативен контрол">Шаблон:Нормативен контрол</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB&action=edit" title="Шаблон:Нормативен контрол">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0" title="Шаблон:Основна">Шаблон:Основна</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0&action=edit" title="Шаблон:Основна">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB" title="Шаблон:Портал">Шаблон:Портал</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB&action=edit" title="Шаблон:Портал">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8" title="Шаблон:Портал/Данни">Шаблон:Портал/Данни</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8&action=edit" title="Шаблон:Портал/Данни">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BE%D1%82" title="Шаблон:Превод от">Шаблон:Превод от</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BE%D1%82&action=edit" title="Шаблон:Превод от">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BE%D1%82/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Шаблон:Превод от/Език">Шаблон:Превод от/Език</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BE%D1%82/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA&action=edit" title="Шаблон:Превод от/Език">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0" title="Шаблон:Твърде дълга">Шаблон:Твърде дълга</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0&action=edit" title="Шаблон:Твърде дълга">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5" title="Шаблон:Флагче">Шаблон:Флагче</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5&action=edit" title="Шаблон:Флагче">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/core_local" title="Шаблон:Флагче/core local">Шаблон:Флагче/core local</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/core_local&action=edit" title="Шаблон:Флагче/core local">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/exclude" title="Шаблон:Флагче/exclude">Шаблон:Флагче/exclude</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/exclude&action=edit" title="Шаблон:Флагче/exclude">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB" title="Шаблон:Флагче/Файл">Шаблон:Флагче/Файл</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB&action=edit" title="Шаблон:Флагче/Файл">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB2" title="Шаблон:Флагче/Файл2">Шаблон:Флагче/Файл2</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D1%87%D0%B5/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB2&action=edit" title="Шаблон:Флагче/Файл2">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC" title="Шаблон:Храм">Шаблон:Храм</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC&action=edit" title="Шаблон:Храм">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC/%D0%BF%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0" title="Шаблон:Храм/пиктограма">Шаблон:Храм/пиктограма</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC/%D0%BF%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0&action=edit" title="Шаблон:Храм/пиктограма">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82_%D1%83%D0%B5%D0%B1" title="Шаблон:Цитат уеб">Шаблон:Цитат уеб</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82_%D1%83%D0%B5%D0%B1&action=edit" title="Шаблон:Цитат уеб">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Arguments" title="Модул:Arguments">Модул:Arguments</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Arguments&action=edit" title="Модул:Arguments">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Catalog_lookup_link" title="Модул:Catalog lookup link">Модул:Catalog lookup link</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Catalog_lookup_link&action=edit" title="Модул:Catalog lookup link">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler" title="Модул:Category handler">Модул:Category handler</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler&action=edit" title="Модул:Category handler">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/blacklist" title="Модул:Category handler/blacklist">Модул:Category handler/blacklist</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/blacklist&action=edit" title="Модул:Category handler/blacklist">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/config" title="Модул:Category handler/config">Модул:Category handler/config</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/config&action=edit" title="Модул:Category handler/config">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/data" title="Модул:Category handler/data">Модул:Category handler/data</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/data&action=edit" title="Модул:Category handler/data">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/shared" title="Модул:Category handler/shared">Модул:Category handler/shared</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Category_handler/shared&action=edit" title="Модул:Category handler/shared">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Check_for_unknown_parameters" title="Модул:Check for unknown parameters">Модул:Check for unknown parameters</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Check_for_unknown_parameters&action=edit" title="Модул:Check for unknown parameters">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Check_isxn" title="Модул:Check isxn">Модул:Check isxn</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Check_isxn&action=edit" title="Модул:Check isxn">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Citation/CS1/styles.css" title="Модул:Citation/CS1/styles.css">Модул:Citation/CS1/styles.css</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Citation/CS1/styles.css&action=edit" title="Модул:Citation/CS1/styles.css">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Delink" title="Модул:Delink">Модул:Delink</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Delink&action=edit" title="Модул:Delink">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Error" title="Модул:Error">Модул:Error</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Error&action=edit" title="Модул:Error">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:HtmlBuilder" title="Модул:HtmlBuilder">Модул:HtmlBuilder</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:HtmlBuilder&action=edit" title="Модул:HtmlBuilder">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:If_empty" title="Модул:If empty">Модул:If empty</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:If_empty&action=edit" title="Модул:If empty">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Infobox" title="Модул:Infobox">Модул:Infobox</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Infobox&action=edit" title="Модул:Infobox">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Infobox/styles.css" title="Модул:Infobox/styles.css">Модул:Infobox/styles.css</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Infobox/styles.css&action=edit" title="Модул:Infobox/styles.css">преглед на кода</a>) (защитено (само утвърдени редактори))</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Lang" title="Модул:Lang">Модул:Lang</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Lang&action=edit" title="Модул:Lang">преглед на кода</a>) (защитено (само утвърдени редактори))</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Lang/data" title="Модул:Lang/data">Модул:Lang/data</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Lang/data&action=edit" title="Модул:Lang/data">преглед на кода</a>) (защитено (само утвърдени редактори))</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Mapframe" title="Модул:Mapframe">Модул:Mapframe</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Mapframe&action=edit" title="Модул:Mapframe">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Message_box" title="Модул:Message box">Модул:Message box</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Message_box&action=edit" title="Модул:Message box">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Message_box/configuration" title="Модул:Message box/configuration">Модул:Message box/configuration</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Message_box/configuration&action=edit" title="Модул:Message box/configuration">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Namespace_detect/config" title="Модул:Namespace detect/config">Модул:Namespace detect/config</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Namespace_detect/config&action=edit" title="Модул:Namespace detect/config">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Namespace_detect/data" title="Модул:Namespace detect/data">Модул:Namespace detect/data</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Namespace_detect/data&action=edit" title="Модул:Namespace detect/data">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Navbar" title="Модул:Navbar">Модул:Navbar</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Navbar&action=edit" title="Модул:Navbar">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Navbox" title="Модул:Navbox">Модул:Navbox</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Navbox&action=edit" title="Модул:Navbox">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:No_globals" title="Модул:No globals">Модул:No globals</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:No_globals&action=edit" title="Модул:No globals">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:ResolveEntityId" title="Модул:ResolveEntityId">Модул:ResolveEntityId</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:ResolveEntityId&action=edit" title="Модул:ResolveEntityId">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:String" title="Модул:String">Модул:String</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:String&action=edit" title="Модул:String">преглед на кода</a>) (защитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Unsubst" title="Модул:Unsubst">Модул:Unsubst</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Unsubst&action=edit" title="Модул:Unsubst">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Wd" title="Модул:Wd">Модул:Wd</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Wd&action=edit" title="Модул:Wd">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Wd/aliasesP" title="Модул:Wd/aliasesP">Модул:Wd/aliasesP</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Wd/aliasesP&action=edit" title="Модул:Wd/aliasesP">преглед на кода</a>) (защитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Wd/i18n" title="Модул:Wd/i18n">Модул:Wd/i18n</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Wd/i18n&action=edit" title="Модул:Wd/i18n">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Word_count" title="Модул:Word count">Модул:Word count</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Word_count&action=edit" title="Модул:Word count">редактиране</a>) </li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Yesno" title="Модул:Yesno">Модул:Yesno</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:Yesno&action=edit" title="Модул:Yesno">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB" title="Модул:Нормативен контрол">Модул:Нормативен контрол</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB:%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB&action=edit" title="Модул:Нормативен контрол">преглед на кода</a>) (полузащитен)</li></ul></div><p id="mw-returnto">Обратно към <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Миланска катедрала">Миланска катедрала</a>.</p> <noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/Миланска_катедрала">https://bg.wikipedia.org/wiki/Миланска_катедрала</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks catlinks-allhidden" data-mw="interface"></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=edit&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-57488d5c7d-5z9zk","wgBackendResponseTime":293,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.005","walltime":"0.007","ppvisitednodes":{"value":17,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":807,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":0,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":2,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":0,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":0,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":0,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 0.000 1 -total"]},"cachereport":{"origin":"mw-web.codfw.main-57488d5c7d-5z9zk","timestamp":"20241128002558","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> </body> </html>