CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Unix – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"a895b800-bb97-489d-98a8-4461039f2b1b","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Unix","wgTitle":"Unix","wgCurRevisionId":12236621,"wgRevisionId":12236621,"wgArticleId":109786,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Текущи преводи","Unix"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Unix","wgRelevantArticleId":109786,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true, "wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":40000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q11368","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles": "ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons", "ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.5"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Unix_history-simple.svg/1200px-Unix_history-simple.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="675"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Unix_history-simple.svg/800px-Unix_history-simple.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="450"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Unix_history-simple.svg/640px-Unix_history-simple.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="360"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Unix – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/Unix"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=Unix&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/Unix"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Unix rootpage-Unix skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=Unix" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=Unix" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=Unix" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=Unix" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Въведение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Въведение"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Въведение</span> </div> </a> <ul id="toc-Въведение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-История" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#История"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>История</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-История-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел История</span> </button> <ul id="toc-История-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-70-те" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#70-те"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.1</span> <span>70-те</span> </div> </a> <ul id="toc-70-те-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-80-те" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#80-те"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.2</span> <span>80-те</span> </div> </a> <ul id="toc-80-те-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-90-те" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#90-те"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.3</span> <span>90-те</span> </div> </a> <ul id="toc-90-те-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-от_2000" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#от_2000"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.4</span> <span>от 2000</span> </div> </a> <ul id="toc-от_2000-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Компоненти" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Компоненти"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Компоненти</span> </div> </a> <ul id="toc-Компоненти-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Въздействие" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Въздействие"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Въздействие</span> </div> </a> <ul id="toc-Въздействие-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Основни_Unix_команди" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Основни_Unix_команди"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Основни Unix команди</span> </div> </a> <ul id="toc-Основни_Unix_команди-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Основни_Unix_процеси" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Основни_Unix_процеси"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Основни Unix процеси</span> </div> </a> <ul id="toc-Основни_Unix_процеси-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1 vector-toc-list-item-expanded"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Unix</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 107 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-107" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">107 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Unix" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="UNIX" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target"><span>Alemannisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Unix" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target"><span>Aragonés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D9%8A%D9%88%D9%86%D9%83%D8%B3" title="يونكس – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="يونكس" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Unix" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Unix" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target"><span>Azərbaycanca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bar mw-list-item"><a href="https://bar.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – Bavarian" lang="bar" hreflang="bar" data-title="Unix" data-language-autonym="Boarisch" data-language-local-name="Bavarian" class="interlanguage-link-target"><span>Boarisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="UNIX" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target"><span>Žemaitėška</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Unix" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="UNIX" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%87%E0%A6%89%E0%A6%A8%E0%A6%BF%E0%A6%95%E0%A7%8D%E0%A6%B8" title="ইউনিক্স – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="ইউনিক্স" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Unix" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="UNIX" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target"><span>Bosanski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Unix" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Unix" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target"><span>閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%DB%8C%D9%88%D9%88%D9%86%DB%8C%DA%A9%D8%B3" title="یوونیکس – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="یوونیکس" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target"><span>کوردی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Unix" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="UNIX" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target"><span>Чӑвашла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Unix" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target"><span>Cymraeg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="UNIX" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Unix" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Unix" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Unix" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Unikso" title="Unikso – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Unikso" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Unix" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="UNIX" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Unix" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%DB%8C%D9%88%D9%86%DB%8C%DA%A9%D8%B3" title="یونیکس – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="یونیکس" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Unix" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Unix" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target"><span>Võro</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Unix" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="UNIX" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="UNIX" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="Unix" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AF%E0%A5%82%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%95%E0%A5%8D%E0%A4%B8" title="यूनिक्स – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="यूनिक्स" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="UNIX" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target"><span>Fiji Hindi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="UNIX" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Unix" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%85%D5%B8%D6%82%D5%B6%D5%AB%D6%84%D5%BD" title="Յունիքս – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Յունիքս" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="UNIX" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingua</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Unix" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="UNIX" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target"><span>Ilokano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Unix" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Unix" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Unix" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="UNIX" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jbo mw-list-item"><a href="https://jbo.wikipedia.org/wiki/lo_.uniks." title="lo .uniks. – ложбан" lang="jbo" hreflang="jbo" data-title="lo .uniks." data-language-autonym="La .lojban." data-language-local-name="ложбан" class="interlanguage-link-target"><span>La .lojban.</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="UNIX" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kaa mw-list-item"><a href="https://kaa.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – каракалпашки" lang="kaa" hreflang="kaa" data-title="Unix" data-language-autonym="Qaraqalpaqsha" data-language-local-name="каракалпашки" class="interlanguage-link-target"><span>Qaraqalpaqsha</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="UNIX" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target"><span>Қазақша</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%AF%E0%B3%81%E0%B2%A8%E0%B2%BF%E0%B2%95%E0%B3%8D%E0%B2%B8%E0%B3%8D" title="ಯುನಿಕ್ಸ್ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಯುನಿಕ್ಸ್" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target"><span>ಕನ್ನಡ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EC%9C%A0%EB%8B%89%EC%8A%A4" title="유닉스 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="유닉스" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Unix" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target"><span>Kurdî</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Unix" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target"><span>Кыргызча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Unix" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Unix" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lij mw-list-item"><a href="https://lij.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – Ligurian" lang="lij" hreflang="lij" data-title="Unix" data-language-autonym="Ligure" data-language-local-name="Ligurian" class="interlanguage-link-target"><span>Ligure</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="UNIX" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="UNIX" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="UNIX" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-min mw-list-item"><a href="https://min.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – минангкабау" lang="min" hreflang="min" data-title="Unix" data-language-autonym="Minangkabau" data-language-local-name="минангкабау" class="interlanguage-link-target"><span>Minangkabau</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%81" title="Уникс – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Уникс" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%AF%E0%B5%81%E0%B4%A3%E0%B4%BF%E0%B4%95%E0%B5%8D%E0%B4%B8%E0%B5%8D" title="യുണിക്സ് – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="യുണിക്സ്" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target"><span>മലയാളം</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Unix" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target"><span>Монгол</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%95%E0%A5%8D%E0%A4%B8" title="युनिक्स – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="युनिक्स" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target"><span>मराठी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="UNIX" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Melayu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%9A%E1%80%B0%E1%80%B8%E1%80%94%E1%80%85%E1%80%BA%E1%80%85%E1%80%BA" title="ယူးနစ်စ် – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ယူးနစ်စ်" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target"><span>မြန်မာဘာသာ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Unix" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AF%E0%A5%81%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%95%E0%A5%8D%E0%A4%B8%E0%A5%8D" title="युनिक्स् – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="युनिक्स्" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाल भाषा</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Unix" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Unix" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Unix" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Unix" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="UNIX" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target"><span>Ирон</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Unix" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Unix" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Unix" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target"><span>Runa Simi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="UNIX" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Unix" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Unix" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target"><span>Саха тыла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sc mw-list-item"><a href="https://sc.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – сардински" lang="sc" hreflang="sc" data-title="UNIX" data-language-autonym="Sardu" data-language-local-name="сардински" class="interlanguage-link-target"><span>Sardu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Unix" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target"><span>Scots</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Unix" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%BA%E0%B7%94%E0%B6%B1%E0%B7%92%E0%B6%9A%E0%B7%8A%E0%B7%83%E0%B7%8A" title="යුනික්ස් – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="යුනික්ස්" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target"><span>සිංහල</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="UNIX" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Unix" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenčina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Unix" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenščina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="UNIX" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target"><span>Shqip</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Unix" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Unix" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="UNIX" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target"><span>Kiswahili</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%AF%E0%AF%81%E0%AE%A9%E0%AE%BF%E0%AE%95%E0%AF%8D%E0%AE%9A%E0%AF%81" title="யுனிக்சு – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="யுனிக்சு" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%AF%E0%B1%81%E0%B0%A8%E0%B0%BF%E0%B0%95%E0%B1%8D%E0%B0%B8%E0%B1%8D" title="యునిక్స్ – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="యునిక్స్" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target"><span>తెలుగు</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%A2%E0%B8%B9%E0%B8%99%E0%B8%B4%E0%B8%81%E0%B8%8B%E0%B9%8C" title="ยูนิกซ์ – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="ยูนิกซ์" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target"><span>ไทย</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Unix" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target"><span>Tagalog</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Unix" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Unix" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target"><span>Татарча / tatarça</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Unix" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%DB%8C%D9%88%D9%86%DA%A9%D8%B3" title="یونکس – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="یونکس" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target"><span>اردو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="UNIX" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target"><span>Oʻzbekcha / ўзбекча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Unix" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Unix" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="UNIX" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%99%D7%95%D7%A0%D7%99%D7%A7%D7%A1" title="יוניקס – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="יוניקס" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target"><span>ייִדיש</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="UNIX" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Unix" title="Unix – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Unix" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/UNIX" title="UNIX – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="UNIX" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q11368#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/Unix" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:Unix" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/Unix"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/Unix"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/Unix" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/Unix" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&oldid=12236621" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=Unix&id=12236621&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2FUnix"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2FUnix"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=Unix"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=Unix&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=Unix&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Unix" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q11368" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><table class="metadata plainlinks ambox ambox-content" role="presentation"><tbody><tr><td class="mbox-image"><div style="width:52px"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Prevod.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Prevod.png/50px-Prevod.png" decoding="async" width="50" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Prevod.png 1.5x" data-file-width="60" data-file-height="20" /></a></span></div></td><td class="mbox-text"><div class="mbox-text-span"><b>ВНИМАНИЕ:</b> Тази статия се нуждае от частичен или цялостен <b class="plainlinks"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Unix&&action=edit">превод</a></b>. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Чуждият текст, който не е преведен до <b>2 седмици</b> след поставянето на шаблона, ще бъде изтрит. Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия!<span class="hide-when-compact"></span><span class="hide-when-compact"></span></div></td></tr></tbody></table> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title computer" style="background-color:#FFFACD; border:1px solid #aaaaaa;">Unix</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Unix_history-simple.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Unix_history-simple.svg/250px-Unix_history-simple.svg.png" decoding="async" width="250" height="141" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Unix_history-simple.svg/375px-Unix_history-simple.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Unix_history-simple.svg/500px-Unix_history-simple.svg.png 2x" data-file-width="1920" data-file-height="1080" /></a></span><div>Еволюция на Unix и Unix-подобни системи</div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%82%D1%83%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D1%87%D0%B8%D0%BA" title="Софтуерен разработчик">Разработчик</a></th><td class="infobox-data">Кен Томпсън, Денис Ричи, Браян Керниган, Дъглас Макилрой и Джо Осана от <a href="/wiki/Bell_Labs" class="mw-redirect" title="Bell Labs">Bell Labs</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Семейство</th><td class="infobox-data">Unix</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Сорс модел</th><td class="infobox-data">в исторически план затворен код, докато някои Unix проекти (включително <a href="/wiki/Berkeley_Software_Distribution" class="mw-redirect" title="Berkeley Software Distribution">BSD</a> и <a href="/w/index.php?title=Illumos&action=edit&redlink=1" class="new" title="Illumos (страницата не съществува)">illumos</a>) са с отворен код</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Издадена</th><td class="infobox-data">1969 г. (публикувано е първото ръководство вътрешно през ноември 1971 г.<sup id="cite_ref-reader_1-0" class="reference"><a href="#cite_note-reader-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>)<br />Обявено извън Bell Labs през октомври 1973 г.<sup id="cite_ref-2" class="reference"><a href="#cite_note-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Вид ядро</th><td class="infobox-data"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Монолитно ядро (страницата не съществува)">монолитно</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE" title="Микроядро">микроядро</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Монолитно ядро (страницата не съществува)">хибридно</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9%D1%81" title="Потребителски интерфейс">Интерфейс</a></th><td class="infobox-data">интерфейс на командния ред и <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9%D1%81" title="Графичен потребителски интерфейс">графичен интерфейс</a> (<a href="/wiki/X_Window_System" title="X Window System">X Window System</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Език на интерфейса</th><td class="infobox-data">английски</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Написана на</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/C_(%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5)" title="C (език за програмиране)">C</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Асемблерен език">асемблерен език</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7" title="Лиценз">Лиценз</a></th><td class="infobox-data">някои версии са патентовани, други са безплатни / с отворен код софтуер</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%82" title="Уебсайт">Уебсайт</a></th><td class="infobox-data"><span class="url"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://opengroup.org/unix">opengroup.org/unix</a></span></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background:#FFFACD; border:1px solid #aaaaaa;"><b><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Unix" class="extiw" title="commons:Category:Unix">Unix</a></b> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> <p><b>Unix</b> (официалната търговска марка е <b>UNIX</b>) е семейство от многозадачни и многопотребителски компютърни <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Операционна система">операционна системи</a>, които произлизат от оригиналната <a href="/wiki/AT%26T" class="mw-redirect" title="AT&T">AT&T</a> Unix, разработена през 60-те и 70-те години на 20 век от група специалисти от AT&T, работещи в <a href="/wiki/Bell_Labs" class="mw-redirect" title="Bell Labs">Bell Labs</a>. В състава на работната група влизат <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Кен Томпсън">Кен Томпсън</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%81_%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B8" title="Денис Ричи">Денис Ричи</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%9C%D0%B0%D0%BA_%D0%98%D0%BB%D1%80%D0%BE%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дъглас Мак Илрой (страницата не съществува)">Дъглас Мак Илрой</a>. В днешно време Unix има различни версии, разработени през годините от AT&T, както и от други комерсиални доставчици и некомерсиални организации. </p><p>Сегашният собственик на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Търговска марка">търговската марка</a> <i>UNIX</i> е консорциумът за индустриални стандарти <a href="/w/index.php?title=The_Open_Group&action=edit&redlink=1" class="new" title="The Open Group (страницата не съществува)">The Open Group</a>. Правата върху изходния код на Unix обаче са оспорвани в дело от 2004 г., в което доставчикът на UNIX <a href="/w/index.php?title=SCO_Group&action=edit&redlink=1" class="new" title="SCO Group (страницата не съществува)">SCO Group</a> обвинява <a href="/wiki/Novell" class="mw-redirect" title="Novell">Novell</a> в оклеветяване на името (slander of title). Забележете, че собственикът на търговската марка използва названието UNIX, а не Unix. Терминът UNIX не е акроним, а следва историческата конвенция компютърните системи да се именуват с главни букви като <a href="/wiki/ENIAC" title="ENIAC">ENIAC</a> и <a href="/w/index.php?title=MISTIC&action=edit&redlink=1" class="new" title="MISTIC (страницата не съществува)">MISTIC</a>. </p><p>Само системи, напълно съвместими и сертифицирани по <a href="/w/index.php?title=UNIX_%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX спецификация (страницата не съществува)">UNIX спецификацията</a> (Single UNIX Specification) могат да се наричат „UNIX“. Другите се наричат „<a href="/wiki/Unix-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Unix-подобни">Unix-подобни</a>“ (<a href="/wiki/Unix-like" class="mw-redirect" title="Unix-like">Unix-like</a>). </p><p>В началото на 70-те и 80-те, когато компютрите не са толкова разпространени, академичните кръгове са вдъхновени от Unix, което води до широкомащабното ѝ възприемане (най-вече на варианта <a href="/wiki/Berkeley_Software_Distribution" class="mw-redirect" title="Berkeley Software Distribution">BSD</a>, създаден в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82,_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Калифорнийски университет, Бъркли">Калифорнийския университет в Бъркли</a>), а също и от нови компании като <a href="/wiki/Sun_Microsystems" class="mw-redirect" title="Sun Microsystems">Sun Microsystems</a>. В наши дни в допълнение на сертифицираните Unix системи, Unix-подобните операционни системи като <a href="/wiki/Linux" class="mw-redirect" title="Linux">Linux</a> и <a href="/wiki/Mac_OS_X" class="mw-redirect" title="Mac OS X">Mac OS X</a> са често срещани. </p><p>Понякога названието <i>традиционен Unix</i> се използва за Unix или за операционна система с характеристики на <a href="/w/index.php?title=Version_7_Unix&action=edit&redlink=1" class="new" title="Version 7 Unix (страницата не съществува)">Version 7 Unix</a> или <a href="/w/index.php?title=UNIX_System_V&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX System V (страницата не съществува)">UNIX System V</a>. </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Въведение"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.B2.D0.B5.D0.B4.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Въведение</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Въведение" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Въведение"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Първоначално Unix била предназначена да бъде удобна платформа за програмисти, разработващи софтуер. Постепенно системата се разраства и се разпространява в академичните кръгове, където ползвателите започнали да добавят свои програми и инструменти и ги споделяли с колегите си. Unix операционните системи се използват както за <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B2%D1%8A%D1%80" title="Сървър">сървъри</a>, така и за <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Работна станция">работни станции</a>. Unix средата и моделът <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B2%D1%8A%D1%80" class="mw-redirect" title="Клиент-сървър">клиент-сървър</a> са основни елементи при разработването на <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82" title="Интернет">Интернет</a> и при създаването на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0" title="Компютърна мрежа">компютърните мрежи</a> – в контраст с разработките на операционни системи за <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Персонален компютър">персонални компютри</a>. </p><p>Както Unix, така и <a href="/wiki/C_(%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5)" title="C (език за програмиране)">C</a>, разработени от AT&T и разпространени в службите на американското правителство и академичните институции, са приспособявани към различни архитектури и операционни системи. В резултат на това Unix се свързва с понятието „<a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" class="mw-redirect" title="Отворена система">отворена система</a>“. </p><p>Unix е проектирана като <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Преносимост (страницата не съществува)">преносима</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Многозадачен (страницата не съществува)">многозадачна</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Многопотребителска">многопотребителска</a>, когато е във <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%89&action=edit&redlink=1" class="new" title="Времеразделящ (страницата не съществува)">времеразделяща</a> конфигурация. За Unix системите са характерни следните особености: използването на <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD_%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Неформатиран текст (страницата не съществува)">неформатиран текст</a> за запазване на данни; йерархична <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Файлова система">файлова система</a>; устройствата и някои видове <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Процеси (страницата не съществува)">процеси</a> (inter-process communication) (IPC) се третират като файлове; използват се голям брой малки програми, които могат да бъдат навързани заедно чрез <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Интерпретатор на команден ред (страницата не съществува)">интерпретатор на команден ред</a> и чрез <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB_(Unix)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Съобщителен канал (Unix) (страницата не съществува)">канали</a> (pipe), в контраст с използването на една монолитна програма със същата функционалност. Тези концепции са известни като <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_Unix&action=edit&redlink=1" class="new" title="Философия на Unix (страницата не съществува)">философия на Unix</a>. </p><p>В Unix, „операционната система“ се състои от тези инструменти заедно с <a href="/w/index.php?title=%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%BE_(%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%80%D0%B8)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ядро (компютри) (страницата не съществува)">ядрото</a> (kernel – основната контролираща програма). Ядрото отговаря за пускане и спиране на програмите, за работа с <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Файлова система">файловите системи</a> и за други задачи от „високо ниво“, които са общи за повечето програми. Най-важната му задача обаче е, че то контролира директния достъп до хардуера и разрешава конфликтите – например когато две програми едновременно искат достъп до едно и също устройство. Затова ядрото има специални привилегии за достъп до системата, което води до отделянето на „потребителско“ и „системно“ пространство. </p><p><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE" title="Микроядро">Микроядрото</a> се опитва да намали размера на ядрото, като разделя ядрото на много малки части изпълняващи определени операции. Във времената на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BC" class="mw-redirect" title="Мейнфрейм">мейнфрейм</a> машините, когато „нормалният“ компютър се състоеше от твърд диск и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB" title="Компютърен терминал">терминали</a> за вход-изход, файловият модел на Unix работеше много добре, тъй като входно-изходните операции бяха „линейни“. Но модерните системи имат и по-нови <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Периферни устройства">периферни устройства</a> и използват графичен <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9%D1%81" title="Потребителски интерфейс">потребителски интерфейс</a>, при който действието с мишката е нов, „събитиен модел“ и моделът на Unix не функционира така добре. През 80-те разработчиците насочват усилията си към системите, поддържащи тези нови устройства, за да осигурят неблокиращ вход-изход, да създадат варианти на междупроцесна комуникация, различни от pipe, както и за изваждането на мрежовите протоколи от ядрото. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="История"><span id=".D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>История</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: История" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: История"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През 60-те, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%87%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82" title="Масачузетски технологичен институт">Масачузетският технологичен институт</a>, AT&T Bell Labs и <a href="/wiki/General_Electric" class="mw-redirect" title="General Electric">General Electric</a> работят по експерименталната <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Операционна система">операционна система</a> <a href="/w/index.php?title=Multics&action=edit&redlink=1" class="new" title="Multics (страницата не съществува)">Multics</a> (името идва от <b>Mult</b>iplexed <b>I</b>nformation and <b>C</b>omputing <b>S</b>ervice), предназначена за <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BC_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Мейнфрейм компютър">мейнфрейм компютъра</a> <a href="/w/index.php?title=GE-600_series&action=edit&redlink=1" class="new" title="GE-600 series (страницата не съществува)">GE-645</a>. Целта е създаването на комерсиален продукт, но успех не е постигнат. Multics е интреактивна операционна система с много нови възможности и повишена <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Сигурност">сигурност</a>. В резултат от проекта е създаден краен продукт, но с много ниска производителност. </p><p>AT&T Bell Labs се оттегля и насочва ресурсите си към други проекти. Един от разработчиците от екипа на Bell Labs обаче, Кен Томпсън, продължава да работи, и създава игра за GE-645 мейнфрейм, наречена Пътуване в пространството (Space Travel). Но изпълнявана на GE машината тя е бавна и доста скъпа – изпълнението ѝ струва $75 от дефицитното компютърно време.<sup id="cite_ref-3" class="reference"><a href="#cite_note-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Unix-process-list.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Unix-process-list.png/250px-Unix-process-list.png" decoding="async" width="250" height="121" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Unix-process-list.png/375px-Unix-process-list.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Unix-process-list.png/500px-Unix-process-list.png 2x" data-file-width="640" data-file-height="311" /></a><figcaption>A partial list of simultaneously-running processes on a UNIX system.</figcaption></figure> <p>С помощта на Дени Ричи Томпсън пренаписва играта на <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Асемблер">асемблер</a> за друга машина на <a href="/wiki/Digital_Equipment_Corporation" title="Digital Equipment Corporation">Digital Equipment Corporation</a> – <a href="/w/index.php?title=PDP-7&action=edit&redlink=1" class="new" title="PDP-7 (страницата не съществува)">PDP-7</a>. Този проект заедно с работата му по проекта Multics, кара Томпсън да започне работа по нова операционна система за PDP-7. Той и Ричи ръководят екипа от разработчици от Bell Labs, сред които и <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D1%83%D0%B4_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Руд Канадей (страницата не съществува)">Руд Канадей</a> (Rudd Canaday), разработващ файловата система както и новата многозадачна операционна система. Тя включва интерпретатор от команден ред. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="70-те"><span id="70-.D1.82.D0.B5"></span>70-те</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: 70-те" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: 70-те"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През 1970 проектът е наречен <b>Unics</b> (съкратено от <b>Un</b>iplexed <b>I</b>nformation and <b>C</b>omputing <b>S</b>ystem) и поддържа два потребителя едновременно. Избраното име е приписвано на <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D0%BD_%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Брайън Керниган (страницата не съществува)">Брайън Керниган</a> (Brian Kernighan) и представлява шега с <i>Multics</i> – Unix ще прави само едно нещо, но ще го прави добре, за разлика от раздутата и бавна Multics. </p><p>Дотогава е липсвала финансова поддръжка от Bell Labs. Когато обаче компанията Computer Science Research Group отправя искане да използва Unix на друга машина, много по-голяма от PDP-7, Томпсън и Ричи успяват да издействат финансиране с обещанието да добавят възможности за обработка на текст към варианта на Unix за <a href="/w/index.php?title=PDP-11/20&action=edit&redlink=1" class="new" title="PDP-11/20 (страницата не съществува)">PDP-11/20</a> машина. За първи път операционната система UNIX официално е именувана и се изпълнява на PDP-11/20 през 1970 г. Добавени са програма за форматиране на текст (<a href="/w/index.php?title=Roff&action=edit&redlink=1" class="new" title="Roff (страницата не съществува)">roff</a>) и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Текстов редактор">текстов редактор</a>, и трите написани на асемблер за PDP-11/20. Bell Labs подава заявки за <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Патент">патенти</a> за системата за обработка на текст и за редактора. Roff еволюира в <a href="/w/index.php?title=Troff&action=edit&redlink=1" class="new" title="Troff (страницата не съществува)">troff</a>, първата електронна издателска програма с пълни <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Типография">типографски</a> възможности. <i>Ръководството на UNIX програмиста</i> (<i>UNIX Programmer's Manual</i>) е публикувано на <a href="/wiki/3_%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="3 ноември">3 ноември</a> <a href="/wiki/1971" title="1971">1971</a>. </p><p>През 1973 е решено да се пренапише Unix на C. Промяната улеснява модифицирането/прехвърлянето на Unix на други машини (т.е. преносимостта), и дава възможност и други разработчици да създадат варианти. Кодът става по-стегнат и компактен, което води до по бърза разработка на Unix. AT&T прави Unix достъпен за университетите и компаниите, а също и за правителството на САЩ под лиценз. Лицензът включва целия изходен код с изключение на машинно-зависимата част, написана на асемблер за PDP-11. Обаче в края на 70-те се разпространяват копия на машинно-зависимото ядро с коментари под форма на копирана книга на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9B%D0%B8%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Лион (страницата не съществува)">Джон Лион</a> от <a href="/w/index.php?title=University_of_New_South_Wales&action=edit&redlink=1" class="new" title="University of New South Wales (страницата не съществува)">University of New South Wales</a> – <i><a href="/w/index.php?title=Lions%27_Commentary_on_UNIX_6th_Edition,_with_Source_Code&action=edit&redlink=1" class="new" title="Lions' Commentary on UNIX 6th Edition, with Source Code (страницата не съществува)">Lions' Commentary on UNIX 6th Edition, with Source Code</a></i>, което води до приемането на Unix като операционна система за обучение. </p><p>Версиите на Unix се определят от версиите на съответните им ръководства т.е. „Fifth Edition UNIX“ и „UNIX Version 5“ се използват за едно и също нещо. Разработката се разшири с версии 4, 5, и 6, пуснати до 1975. Тези версии добавят концепцията за съобщителен канал, водеща до разработката на модулна кодова база, което повиши още повече скоростта на развитие. Версия 5 и по-специално версия 6 доведоха до множество различни версии на Unix в Bell Labs и извън нея, например <a href="/w/index.php?title=PWB/UNIX&action=edit&redlink=1" class="new" title="PWB/UNIX (страницата не съществува)">PWB/UNIX</a>, <a href="/w/index.php?title=INTERACTIVE_Systems_Corporation&action=edit&redlink=1" class="new" title="INTERACTIVE Systems Corporation (страницата не съществува)">IS/1</a> (първия комерсиален Unix), и пренасянето му на <a href="/w/index.php?title=Interdata_7/32&action=edit&redlink=1" class="new" title="Interdata 7/32 (страницата не съществува)">Interdata 7/32</a> (първия не-PDP Unix) от <a href="/w/index.php?title=University_of_Wollongong&action=edit&redlink=1" class="new" title="University of Wollongong (страницата не съществува)">University of Wollongong</a>. </p><p>През 1978 е представен <a href="/w/index.php?title=UNIX/32V&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX/32V (страницата не съществува)">UNIX/32V</a>, за <a href="/w/index.php?title=VAX&action=edit&redlink=1" class="new" title="VAX (страницата не съществува)">VAX</a> компютър. По това време повече от 600 машини изпълняват някаква форма на Unix. <a href="/w/index.php?title=Unix_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_7&action=edit&redlink=1" class="new" title="Unix версия 7 (страницата не съществува)">Unix версия 7</a> – последната широко разпространена версия на <a href="/w/index.php?title=Research_Unix&action=edit&redlink=1" class="new" title="Research Unix (страницата не съществува)">Research Unix</a> – е представена през 1979. Версии <a href="/w/index.php?title=Unix_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Unix версия 8 (страницата не съществува)">8</a>, <a href="/w/index.php?title=UNIX_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_9&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX версия 9 (страницата не съществува)">9</a> и <a href="/w/index.php?title=UNIX_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_10&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX версия 10 (страницата не съществува)">10</a> са разработени през 80-те, но са разпространени само в няколко университета. Това води до разработката на <a href="/w/index.php?title=Plan_9_from_Bell_Labs&action=edit&redlink=1" class="new" title="Plan 9 from Bell Labs (страницата не съществува)">Plan 9 from Bell Labs</a> – нова преносима разпределена система. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="80-те"><span id="80-.D1.82.D0.B5"></span>80-те</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: 80-те" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: 80-те"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Unix-ed-shellscript.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Unix-ed-shellscript.png/250px-Unix-ed-shellscript.png" decoding="async" width="250" height="122" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Unix-ed-shellscript.png/375px-Unix-ed-shellscript.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Unix-ed-shellscript.png/500px-Unix-ed-shellscript.png 2x" data-file-width="640" data-file-height="312" /></a><figcaption>Editing a shell script using the <i><a href="/w/index.php?title=Ed&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ed (страницата не съществува)">ed</a></i> editor. The dollar-sign at the top of the screen is the prompt printed by the shell. 'ed' is typed to start the editor, which takes over from that point on the screen downwards.</figcaption></figure> <p>AT&T лицензира <a href="/w/index.php?title=UNIX_System_III&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX System III (страницата не съществува)">UNIX System III</a>, базирана основно на версия 7, за комерсиално използване през 1982. Тя включваше поддръжка на VAX. AT&T продължи да лицензира по-старите версии на Unix. За да сложи край на объркването между различните версии, AT&T ги комбинира в <a href="/w/index.php?title=UNIX_System_V&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX System V (страницата не съществува)">UNIX System V</a> Release 1. Тя предложи нови възможности като редактора <a href="/wiki/Vi" title="Vi">vi</a> и <a href="/w/index.php?title=Curses_(%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Curses (програмна библиотека) (страницата не съществува)">curses</a> от <a href="/wiki/Berkeley_Software_Distribution" class="mw-redirect" title="Berkeley Software Distribution">Berkeley Software Distribution</a> на Unix разработени от Калифорнийския университет в Бъркли. Тя включваше поддръжка на <a href="/w/index.php?title=Western_Electric&action=edit&redlink=1" class="new" title="Western Electric (страницата не съществува)">Western Electric</a> 3B. </p><p>Тъй като новото комерсиално лицензиране на UNIX не е изгодно за академично използване както по-ранните версии, разработчици от Бъркли продължават да развиват BSD Unix като алтернатива на UNIX System III и V, първоначално за PDP-11 (2.xBSD завършвайки с 2.11BSD) и по-късно за VAX-11 (версии 4.x на BSD). Много от нововъведенията в Unix първо се появяват в BSD, например <a href="/w/index.php?title=C_shell&action=edit&redlink=1" class="new" title="C shell (страницата не съществува)">C shell</a> с <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Контрол на задачи (страницата не съществува)">контрол на задачите</a> (създаден по модел на <a href="/w/index.php?title=Incompatible_Time_Sharing&action=edit&redlink=1" class="new" title="Incompatible Time Sharing (страницата не съществува)">ITS</a>). Най-важният аспект от разработката на BSD е добавянето на <a href="/wiki/TCP/IP" title="TCP/IP">TCP/IP</a> кода към Unix <a href="/w/index.php?title=%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%BE_(%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%80%D0%B8)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ядро (компютри) (страницата не съществува)">ядрото</a>. Усилията на BSD имат като резултат няколко версии съдържащи мрежовия код: 4.1cBSD, 4.2BSD, 4.3BSD, 4.3BSD-Tahoe („Tahoe“ е прякора на CCI Power 6/32 архитектурата – първата версия на различна ор DEC платформа на BSD ядрото), Net/1, 4.3BSD-Reno (за наподобяване на „Tahoe“, и тъй като тази версия е „хазартна“), Net/2, 4.4BSD, и 4.4BSD-lite. Мрежовият код в тези версии е прародител на TCP/IP мрежовия код, използван сега, включително и кода пуснат по-късно в AT&T System V UNIX и <a href="/wiki/Microsoft_Windows" title="Microsoft Windows">Microsoft Windows</a>. Съпътстващият <a href="/w/index.php?title=Berkeley_Sockets&action=edit&redlink=1" class="new" title="Berkeley Sockets (страницата не съществува)">Berkeley Sockets</a> програмен интерфейс <a href="/wiki/API" class="mw-redirect" title="API">API</a> е де-факто стандарт за мрежови програмни интерфейси и впоследствие е копиран от много платформи. </p><p>Други компании започват предлагането на комерсиални версии на UNIX за техните <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Миникомпютър">миникомпютри</a> и работни станции. Повечето от тях са разработени въз основа на System V и са лицензирани от AT&T; но има и BSD базирани. Един от водещите разработчици на BSD, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D0%BB_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бил Джой (страницата не съществува)">Бил Джой</a>(Bill Joy), основава през 1982 <a href="/wiki/Sun_Microsystems" class="mw-redirect" title="Sun Microsystems">Sun Microsystems</a> и създава <a href="/w/index.php?title=SunOS&action=edit&redlink=1" class="new" title="SunOS (страницата не съществува)">SunOS</a> (сега <a href="/wiki/Solaris_Operating_System" class="mw-redirect" title="Solaris Operating System">Solaris</a>) за техните <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Работна стация (страницата не съществува)">работни станции</a>. През 1980, <a href="/wiki/Microsoft" class="mw-redirect" title="Microsoft">Microsoft</a> представя техния първи Unix за <a href="/w/index.php?title=16-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2&action=edit&redlink=1" class="new" title="16-битов (страницата не съществува)">16-битови</a> компютри, наречен <a href="/w/index.php?title=Xenix&action=edit&redlink=1" class="new" title="Xenix (страницата не съществува)">Xenix</a>, който <a href="/w/index.php?title=Santa_Cruz_Operation&action=edit&redlink=1" class="new" title="Santa Cruz Operation (страницата не съществува)">Santa Cruz Operation</a> (SCO) прехвърля за <a href="/wiki/Intel_8086" title="Intel 8086">Intel 8086</a> процесор през 1983, и създава Xenix клонинг – <a href="/w/index.php?title=SCO_UNIX&action=edit&redlink=1" class="new" title="SCO UNIX (страницата не съществува)">SCO UNIX</a> през 1989. </p><p>През 1984 се сформира група, наречена <a href="/w/index.php?title=X/Open&action=edit&redlink=1" class="new" title="X/Open (страницата не съществува)">X/Open</a>, с цел да създаде съвместима отворена система за стандартизиране на UNIX. Към средата на 80-те, несъвместимостта между конкуриращите се версии на Unix, наречени <a href="/w/index.php?title=Unix_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Unix войни (страницата не съществува)">Unix войни</a> пречат на приемането на Unix на пазара, който започна да се доминира от Microsoft-ските операционни системи. Вдъхновена от разработването на двойни (AT&T/BSD) версии на Unix, <a href="/wiki/IEEE" class="mw-redirect" title="IEEE">IEEE</a> работна група P1003 разработва първия <a href="/wiki/POSIX" title="POSIX">POSIX</a> стандарт за Unix-базирани програмни <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9%D1%81" class="mw-redirect mw-disambig" title="Интерфейс">интерфейси</a>, публикуван през 1988. </p><p>AT&T добави в UNIX System V, като <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Заключване на файл (страницата не съществува)">заключване на файлове</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Администриране на система (страницата не съществува)">администриране на системата</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Стандартни потоци (страницата не съществува)">потоци</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Отдалечена файлова система (страницата не съществува)">Отдалечена файлова система</a>(Remote File System) и <a href="/w/index.php?title=Transport_Layer_Interface&action=edit&redlink=1" class="new" title="Transport Layer Interface (страницата не съществува)">TLI</a>. AT&T си сътрудничи със Sun Microsystems и от 1987 и 1989 добави възможности от Xenix, BSD, SunOS, и System V в <a href="/w/index.php?title=System_V_Release_4&action=edit&redlink=1" class="new" title="System V Release 4 (страницата не съществува)">System V Release 4</a> (SVR4), независимо от X/Open. Тази версия консолидира всички предишни възможности в себе си и сложи край на конкуриращите се версии. Но това означава също и по-високи лицензионни такси. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="90-те"><span id="90-.D1.82.D0.B5"></span>90-те</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: 90-те" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: 90-те"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През 1990, <a href="/w/index.php?title=Open_Software_Foundation&action=edit&redlink=1" class="new" title="Open Software Foundation (страницата не съществува)">Open Software Foundation</a> обяви OSF/1, техния Unix стандарт, базиран на <a href="/w/index.php?title=Mach_kernel&action=edit&redlink=1" class="new" title="Mach kernel (страницата не съществува)">Mach</a> и BSD. Фондацията е основана през 1988 и се финансира от няколко Unix компании желащи да се противопоставят на AT&T и Sun за SVR4. Впоследствие AT&T и друга група формират „<a href="/w/index.php?title=UNIX_International&action=edit&redlink=1" class="new" title="UNIX International (страницата не съществува)">UNIX International</a>“ за да се противопоставят на OSF. Този конфликт между конкуриращи се компании е наречен „<a href="/w/index.php?title=%D0%AE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%81_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Юникс войни (страницата не съществува)">Юникс войни</a>“. </p><p>През 1991, група от BSD разработчици (Дон Сели Donn Seeley, Майк Карелс Mike Karels, Бил Жолиц Bill Jolitz, и Треант Хейн Trent Hein) напусна Калифорнийския университет за да основе Berkeley Software Design, Inc (<a href="/w/index.php?title=BSDI&action=edit&redlink=1" class="new" title="BSDI (страницата не съществува)">BSDI</a>). BSDI произвежда напълно функционална комерсиална версия на BSD Unix за Интел базирани компютри, което постави началото на използването на евтини компютри за сериозни изчисления. Скоро след основаването на компанията Бил Жолиц напусна BSDI за да създаде <a href="/w/index.php?title=386BSD&action=edit&redlink=1" class="new" title="386BSD (страницата не съществува)">386BSD</a>, положил началото на <a href="/wiki/FreeBSD" title="FreeBSD">FreeBSD</a>, <a href="/wiki/OpenBSD" title="OpenBSD">OpenBSD</a>, и <a href="/wiki/NetBSD" title="NetBSD">NetBSD</a>. </p><p>До 1993 повечето комерсиални доставчици на UNIX променят техните Unix варианти на <a href="/w/index.php?title=System_V&action=edit&redlink=1" class="new" title="System V (страницата не съществува)">System V</a> базирани и добавят много от възможностите на BSD. Създаването на <a href="/w/index.php?title=Common_Open_Software_Environment&action=edit&redlink=1" class="new" title="Common Open Software Environment (страницата не съществува)">COSE</a> от основните играчи на Unix пазара постави края на Unix войните, и доведе до сливането на UI и OSF през 1994. Въпреки че запази името OSF работата по OSF/1 е спряна същата година. Единствения доставчик, който я използваше бе <a href="/wiki/Digital_Equipment_Corporation" title="Digital Equipment Corporation">Digital</a>, той продължи разработката и преименува продукта на <a href="/w/index.php?title=Digital_UNIX&action=edit&redlink=1" class="new" title="Digital UNIX (страницата не съществува)">Digital UNIX</a> в началото на 1995. </p><p>Скоро след обнародването на UNIX System V Release 4, AT&T продаде правата върху UNIX на Novell. Novell разработва своя собствен версия – <a href="/w/index.php?title=UnixWare&action=edit&redlink=1" class="new" title="UnixWare (страницата не съществува)">UnixWare</a> сливайки <a href="/w/index.php?title=NetWare&action=edit&redlink=1" class="new" title="NetWare (страницата не съществува)">NetWare</a> с UNIX System V Release 4. Novell я използва срещу <a href="/wiki/Windows_NT" title="Windows NT">Windows NT</a>, но тяхното присъствие на пазара продължи да намалява. </p><p>През 1993, Novell решава да предаде UNIX <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Запазена марка">запазената марка</a> и правата за сертифициране на <a href="/w/index.php?title=X/Open&action=edit&redlink=1" class="new" title="X/Open (страницата не съществува)">X/Open</a>.<sup id="cite_ref-4" class="reference"><a href="#cite_note-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1996, X/Open се сля с <a href="/w/index.php?title=Open_Software_Foundation&action=edit&redlink=1" class="new" title="Open Software Foundation (страницата не съществува)">OSF</a>, създавайки <a href="/w/index.php?title=Open_Group&action=edit&redlink=1" class="new" title="Open Group (страницата не съществува)">Open Group</a>. Стандартите на Open Group дефинират какво е и какво не е „UNIX“ операционна система. </p><p>През 1995, бизнеса на администриране и поддръжка на съществуващите UNIX лицензи и правото за разработка на System V кода са продадени от Novell на Santa Cruz Operation.<sup id="cite_ref-5" class="reference"><a href="#cite_note-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Въпроса дали Novell също продава запазената марка е основа за съдебен процес. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="от_2000"><span id=".D0.BE.D1.82_2000"></span>от 2000</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: от 2000" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: от 2000"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През 2000, SCO продава целия UNIX бизнес на Caldera Systems, по късно променила името си на <i>The SCO Group</i>. Този нов играч на пазара започна съдебни процеси срещу потребители и доставчици на Linux. SCO твърдят, че Linux съдържа защитен от закона Unix код притежание на The SCO Group. Другите твърдения са нарушение на търговската тайна от <a href="/wiki/IBM" title="IBM">IBM</a>, или нарушаване на договора от бивши клиенти на Santa Cruz преминали към Linux. Но Novell отрича твърденията на SCO че държи правата на UNIX кода. Според Novell, SCO (и SCO Group) са франчайз за Novell, която държи основните права, и право на вето към лицензиите давани от SCO, и 95% от прихода. SCO Group не е на това мнение и го оспорва в процеса наречен <a href="/w/index.php?title=SCO_%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83_Novell&action=edit&redlink=1" class="new" title="SCO срещу Novell (страницата не съществува)">SCO срещу Novell</a>. </p><p>През юни 2005 година, <a href="/wiki/Sun_Microsystems" class="mw-redirect" title="Sun Microsystems">Sun Microsystems</a> решават да открият част от изходния код на <a href="/wiki/Solaris_(%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)" class="mw-redirect" title="Solaris (операционна система)">Solaris</a> 10 и да стартират проекта <a href="/wiki/OpenSolaris" title="OpenSolaris">OpenSolaris</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Компоненти"><span id=".D0.9A.D0.BE.D0.BC.D0.BF.D0.BE.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D1.82.D0.B8"></span>Компоненти</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Компоненти" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Компоненти"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>UNIX системата е направена от няколко елемента, които по принцип са пакетирани заедно: Ядро – <a href="/w/index.php?title=Kernel_(computer_science)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Kernel (computer science) (страницата не съществува)">kernel</a> и още – среда за разработка, библиотеки, документи и преносимия source-code (програмния код). UNIX е всичко в едно – пълна софтуерна система. Това е ключово в развитието на операционната система – била използвана за обучение, предизвикала голям интерес. Всички тези компоненти не направили системата голяма – оригиналната V7 UNIX дистрибуция, съдържаща всичко необходимо плюс сорс кода и документацията не били повече от 10 мб (мегабайта). </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Въздействие"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.B7.D0.B4.D0.B5.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B8.D0.B5"></span>Въздействие</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Въздействие" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Въздействие"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>UNIX оказва значително въздействие върху всички следващи операционни системи. За разлика от използвания при ранните компютри <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Асемблер">асемблер</a> тя е написана на език от високо ниво. </p><p>В сравнение с много съвременни операционни системи, третиращи всички видове файлове като към прости масиви от байтове, Unix има драстично опростен <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Файлова система">файлов модел</a>. В йерархията на файловата система, в която се съдържат и служебните програми и периферните устройства (като например принтери, терминали, или дискове), е необходимо да се осигури единен <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9%D1%81" class="mw-redirect mw-disambig" title="Интерфейс">интерфейс</a>. Това обаче не пасва на простия модел за „поток от байтове“. </p><p>Unix популяризира йерархичната <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Файлова система">файлова система</a> с произволно вложени субдиректории, първоначално въведена от Multics. Останалите разпространени операционни системи в тази ера също можеха да разделят запаметяващото устройство на директории или сектори, но те най-често се ограничаваха само до едно ниво. Няколко големи частни операционни системи накрая разшириха обхвата на под-директориите подобно на Multics. Йерархията DEC's RSX-1M's за „потребителска група“ се развива в така наречените VMS директории, а CP/M се развива в MS-DOS 2.0 субдиректория, докато йерархията на HP MPE group.account и IBM SSP и OS/400 системи библиотеки се свива в по-обширните POSIX файлови системи. </p><p>Друго нововъведение на Multics, разпространено от Unix, е създаването на команден програмен <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D1%88%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD)" title="Интерпретатор (шаблон)">интерпретатор</a> с команден ред, достъпна на потребителско ниво и с допълнителни команди, които са представени като отделни програми. Unix ядрото (shell) използва същия език за интерактивни команди, който се използва за скриптиране (shell скриптовете нямаха отделен контролен работен език както JCL на IBM). Понеже shell-а и командите на операционната система били просто „още една програма“, потребителят можеше да избере (или дори сам да напише) собствения си shell. Нови команди може да се добавят без шелът да се променя. Нововъведената команден ред на Unix за създаване на вериги от процеси тип производител-потребител, представлява един мощен програмен модел, широко достъпен за всички. Много от по-късно създадените интерпретатори с команден ред са вдъхновени от Unix shell-а. </p><p>Най-опростеният подход при Unix беше изборът на <a href="/wiki/ASCII" title="ASCII">ASCII</a> текст за почти всички <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Файлов формат">файлови формати</a>. В оригиналната версия на Unix нямаше двоични редактори, а цялата система беше конфигурирана чрез използването на командни скриптове в shell-a. Фокусирането върху текста и байтовете направи системата далеч по-мащабируема и подвижна от други системи. С времето текстово-базираните приложения доказаха, че са широко използваеми в други области, като например печатни езици като PostScript и интернет протоколите, като например Telnet, FTP, SMTP, HTTP и SIP. </p><p>Unix популяризира синтаксис за правилни изрази, който намери широко разпространение. Програмният интерфейс на Unix се превърна в основен стандарт на операционните системи. </p><p>Програмният език С, скоро разпространен и извън рамките на Unix, вече се използва в много системи и приложения за програмиране. </p><p>Ранните Unix разработчици допринесоха за теорията на модулацията и повторната употреба в софтуерната инженерна практика, използвайки „Софтуерния“ растеж. </p><p>Unix осигурява TCP/IP мрежовите протоколи за сравнително евтини компютри, които допринесоха за <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82" title="Интернет">интернет</a> експлозията, осигуриха свързаност в реално време и които формират основата за изпълнението на много други платформи. </p><p>Политиката на Unix за предимно он-лайн документация (поддържана в продължение на много години) и готовите системни кодове, достъпни за всички програмисти, дава началото на движението за „<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%82%D1%83%D0%B5%D1%80_%D1%81_%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%B4" title="Софтуер с отворен код">софтуер с отворен код</a>“ през 1983. Водещите разработчици на Unix (и на програми, които го напускат) открай време се придържат към определен набор от културни норми за <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%82%D1%83%D0%B5%D1%80" title="Разработка на софтуер">разработка на софтуер</a>, които са станали също толкова важни и толкова влиятелни като технологията на Unix; това е наречено „философията на Unix“. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Основни_Unix_команди"><span id=".D0.9E.D1.81.D0.BD.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B8_Unix_.D0.BA.D0.BE.D0.BC.D0.B0.D0.BD.D0.B4.D0.B8"></span>Основни Unix команди</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Основни Unix команди" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Основни Unix команди"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B2_Unix&action=edit&redlink=1" class="new" title="Команди в Unix (страницата не съществува)">Команди в Unix</a></i><br /></div></dd></dl> <ul><li>Създаване и преглеждане на файлове и директории: <code><i>pwd</i> <i>cd</i> <i>ls</i> <i>mkdir</i> <i>rm</i> <i>rmdir</i> <i>cp</i> <i>mv</i> <i>find</i> <i>locate</i> <i>touch</i></code></li> <li>Преглеждане и редактиране на файлове: <code><i>cat</i> <i>tac</i> <i>more</i> <i>less</i> <i>ed</i> <i>vi</i> <i> head</i> <i>tail</i> <i><a href="/wiki/Vi" title="Vi">vi</a></i> <i>wc</i></code></li> <li>Текстова обработка: <code><i>echo</i> <i><a href="/wiki/Grep" title="Grep">grep</a></i> <i>sort</i> <i>uniq</i> <i>sed</i> <i>awk</i> <i>cut</i> <i>tr</i> <i>split</i> <i>printf</i></code></li> <li>Работа с дати и часове: <code><i>date</i> <i>cal</i></code></li> <li>Сравняване на файлове: <code><i>comm</i> <i>cmp</i> <i>diff</i> <i>patch</i></code></li> <li>Разнообразни shell инструменти: <code><i>true</i> <i>false</i> <i>yes</i> <i>test</i> <i>xargs</i> <i>sleep</i> <i>time</i></code></li> <li>Административни: <code><i>chmod</i> <i>chown</i> <i>ps</i> <i>su</i> <i>w</i> <i>who</i> <i>du</i> <i>df</i> <i>mount</i> <i>umount</i></code></li> <li>Комуникации: <code><i>mail</i> <i>telnet</i> <i>ftp</i> <i>finger</i> <i>ssh</i></code></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Основни_Unix_процеси"><span id=".D0.9E.D1.81.D0.BD.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B8_Unix_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.86.D0.B5.D1.81.D0.B8"></span>Основни Unix процеси</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Основни Unix процеси" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Основни Unix процеси"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD_(%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0)" title="Демон (информатика)">Демон (информатика)</a></i></div></dd></dl> <ul><li><a href="/wiki/Syslog" title="Syslog">Syslog</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=Unix&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=Unix&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap"><ol class="references"> <li id="cite_note-reader-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-reader_1-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:Cite_techreport&action=edit&redlink=1" class="new" title="Шаблон:Cite techreport (страницата не съществува)">Шаблон:Cite techreport</a></span> </li> <li id="cite_note-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-2">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFRitchie1974" class="book" style="font-style:normal">Ritchie, D. M. и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150611114359/https://www.bell-labs.com/usr/dmr/www/cacm.pdf">The UNIX Time-Sharing System</a> //  <i>Communications of the ACM</i> 17 (7).  1974. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1145/361011.361061">10.1145/361011.361061</a>. с. 365–375.  Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bell-labs.com/usr/dmr/www/cacm.pdf">оригинала</a> на June 11, 2015.</cite></span> </li> <li id="cite_note-3"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-3">↑</a></span> <span class="reference-text"><span class="citation reference"> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140402194704/http://www.bell-labs.com/history/unix/pdp7.html">www.bell-labs.com</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bell-labs.com/history/unix/pdp7.html">оригинала</a> от 2 април 2014<span class="printonly">, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20140402194704/http://www.bell-labs.com/history/unix/pdp7.html">https://web.archive.org/web/20140402194704/http://www.bell-labs.com/history/unix/pdp7.html</a></span><span class="reference-accessdate">, посетен на 28 ноември 2009</span></span><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=www.bell-labs.com&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20140402194704%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.bell-labs.com%2Fhistory%2Funix%2Fpdp7.html&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:Unix"><span style="display: none;"> </span></span></span> </li> <li id="cite_note-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-4">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://groups.google.com/group/comp.std.unix/msg/c9974cf0022884f8">groups.google.com</a></span> </li> <li id="cite_note-5"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-5">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.novell.com/news/press/archive/1995/09/pr95220.html">www.novell.com</a></span> </li> </ol></div> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=history&key=333835245">Историята на Unix</a></li></ul>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1&useformat=desktop" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Unix&oldid=12236621">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Unix&oldid=12236621</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:Unix" title="Категория:Unix">Unix</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрита категория: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%83%D1%89%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Категория:Текущи преводи">Текущи преводи</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 15 май 2024 г. в 14:41 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=Unix&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-5c59558b9d-pkbrm","wgBackendResponseTime":133,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.176","walltime":"0.265","ppvisitednodes":{"value":1857,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":20761,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":5089,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":15,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":2,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":4645,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":1,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 201.049 1 -total"," 42.67% 85.793 1 Шаблон:Операционна_система"," 40.96% 82.357 1 Шаблон:Infobox"," 22.57% 45.380 1 Шаблон:Превод"," 20.69% 41.603 1 Шаблон:Ambox"," 20.38% 40.965 1 Шаблон:Wd"," 14.97% 30.099 1 Шаблон:Cite_journal"," 13.97% 28.088 1 Шаблон:Cite"," 13.07% 26.269 1 Шаблон:Citation"," 11.19% 22.491 1 Шаблон:Citation/core"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.059","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":1975755,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-565d46677b-fj6rj","timestamp":"20241128134955","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"Unix","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/Unix","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q11368","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q11368","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2006-11-01T15:18:45Z","dateModified":"2024-05-15T14:41:00Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/7\/77\/Unix_history-simple.svg"}</script> </body> </html>