CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Елизабет I – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"aedb21fa-13dc-4cca-aff3-4e55fadc8609","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Елизабет_I","wgTitle":"Елизабет I","wgCurRevisionId":12206930,"wgRevisionId":12206930,"wgArticleId":102906,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Статии с неработещи външни препратки","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Родени през 1533 година","Родени на 7 септември","Починали през 1603 година","Починали на 24 март", "Статии с дати на раждане или смърт по стар стил","Нормативен контрол с ръчно въведени идентификатори, различаващи се с тези от Уикиданни","Портал:Биографии/Тематични статии","Портал:История/Тематични статии","Портал:Политика/Тематични статии","Портал:Англия/Тематични статии","Избрани статии на български","Монарси на Англия","Английски кралици","Тюдори","Златни векове","Затворници в Тауър"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Елизабет_I","wgRelevantArticleId":102906,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject": "wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q7207","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={ "ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","jquery.makeCollapsible.styles":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","jquery.makeCollapsible","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates", "ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cjquery.makeCollapsible.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="noindex,nofollow,max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg/1200px-Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1765"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg/800px-Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="1177"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg/640px-Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="941"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Елизабет I – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Елизабет_I rootpage-Елизабет_I skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82+I&returntoquery=section%3D11%26veaction%3Dedit%26redirect%3Dno" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82+I&returntoquery=section%3D11%26veaction%3Dedit%26redirect%3Dno" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82+I&returntoquery=section%3D11%26veaction%3Dedit%26redirect%3Dno" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82+I&returntoquery=section%3D11%26veaction%3Dedit%26redirect%3Dno" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Биография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Биография"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Биография</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Биография-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Биография</span> </button> <ul id="toc-Биография-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Детство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Детство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.1</span> <span>Детство</span> </div> </a> <ul id="toc-Детство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Томас_Сиймур" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Томас_Сиймур"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.2</span> <span>Томас Сиймур</span> </div> </a> <ul id="toc-Томас_Сиймур-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Царуването_на_Мери_I" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Царуването_на_Мери_I"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.3</span> <span>Царуването на Мери I</span> </div> </a> <ul id="toc-Царуването_на_Мери_I-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Възкачване_на_престола" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Възкачване_на_престола"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.4</span> <span>Възкачване на престола</span> </div> </a> <ul id="toc-Възкачване_на_престола-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Религиозно_споразумение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Религиозно_споразумение"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.5</span> <span>Религиозно споразумение</span> </div> </a> <ul id="toc-Религиозно_споразумение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Относно_женитбата" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Относно_женитбата"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.6</span> <span>Относно женитбата</span> </div> </a> <ul id="toc-Относно_женитбата-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Лорд_Робърт_Дъдли" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Лорд_Робърт_Дъдли"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.6.1</span> <span>Лорд Робърт Дъдли</span> </div> </a> <ul id="toc-Лорд_Робърт_Дъдли-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Политически_аспекти" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Политически_аспекти"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.6.2</span> <span>Политически аспекти</span> </div> </a> <ul id="toc-Политически_аспекти-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Конфликти_с_Шотландия_и_Франция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Конфликти_с_Шотландия_и_Франция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.7</span> <span>Конфликти с Шотландия и Франция</span> </div> </a> <ul id="toc-Конфликти_с_Шотландия_и_Франция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Мария_Стюарт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Мария_Стюарт"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.8</span> <span>Мария Стюарт</span> </div> </a> <ul id="toc-Мария_Стюарт-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Мария_Стюарт_и_католическата_кауза" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Мария_Стюарт_и_католическата_кауза"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.9</span> <span>Мария Стюарт и католическата кауза</span> </div> </a> <ul id="toc-Мария_Стюарт_и_католическата_кауза-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Войни_и_отвъдморска_търговия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Войни_и_отвъдморска_търговия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10</span> <span>Войни и отвъдморска търговия</span> </div> </a> <ul id="toc-Войни_и_отвъдморска_търговия-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Холандска_експедиция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Холандска_експедиция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.1</span> <span>Холандска експедиция</span> </div> </a> <ul id="toc-Холандска_експедиция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Владетелка_на_моретата" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Владетелка_на_моретата"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.2</span> <span>Владетелка на моретата</span> </div> </a> <ul id="toc-Владетелка_на_моретата-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Непобедимата_армада" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Непобедимата_армада"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.3</span> <span>Непобедимата армада</span> </div> </a> <ul id="toc-Непобедимата_армада-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Подкрепа_на_Анри_IV" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Подкрепа_на_Анри_IV"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.4</span> <span>Подкрепа на Анри IV</span> </div> </a> <ul id="toc-Подкрепа_на_Анри_IV-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Ирландия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Ирландия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.5</span> <span>Ирландия</span> </div> </a> <ul id="toc-Ирландия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Русия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Русия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.6</span> <span>Русия</span> </div> </a> <ul id="toc-Русия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Берберски_държави,_Oсманска_империя,_Япония" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Берберски_държави,_Oсманска_империя,_Япония"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.10.7</span> <span>Берберски държави, Oсманска империя, Япония</span> </div> </a> <ul id="toc-Берберски_държави,_Oсманска_империя,_Япония-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Kъсни_години" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Kъсни_години"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.11</span> <span>Kъсни години</span> </div> </a> <ul id="toc-Kъсни_години-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Смърт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Смърт"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1.12</span> <span>Смърт</span> </div> </a> <ul id="toc-Смърт-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Оценка_на_управлението" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Оценка_на_управлението"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>Оценка на управлението</span> </div> </a> <ul id="toc-Оценка_на_управлението-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Наследство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Наследство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Наследство</span> </div> </a> <ul id="toc-Наследство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Генеалогия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Генеалогия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Генеалогия</span> </div> </a> <ul id="toc-Генеалогия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Титли_от_раждането_до_смъртта" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Титли_от_раждането_до_смъртта"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Титли от раждането до смъртта</span> </div> </a> <ul id="toc-Титли_от_раждането_до_смъртта-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Вижте също</span> </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Външни препратки</span> </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Литература" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Литература"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>Литература</span> </div> </a> <ul id="toc-Литература-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бележки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Бележки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Бележки</span> </div> </a> <ul id="toc-Бележки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Елизабет I</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 146 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-146" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">146 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_van_Engeland" title="Elizabeth I van Engeland – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Elizabeth I van Engeland" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I." title="Elisabeth I. – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Elisabeth I." data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target"><span>Alemannisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%8A%A4%E1%88%8D%E1%8B%9B%E1%89%A4%E1%89%B5_I" title="ኤልዛቤት I – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="ኤልዛቤት I" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target"><span>አማርኛ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Isabel_I_d%27Anglaterra" title="Isabel I d'Anglaterra – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Isabel I d'Anglaterra" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target"><span>Aragonés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/Elisabe%C3%BE_I_Engla_Cwen" title="Elisabeþ I Engla Cwen – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="Elisabeþ I Engla Cwen" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target"><span>Ænglisc</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A5%D9%84%D9%8A%D8%B2%D8%A7%D8%A8%D9%8A%D8%AB_%D8%A7%D9%84%D8%A3%D9%88%D9%84%D9%89_%D9%85%D9%84%D9%83%D8%A9_%D8%A5%D9%86%D8%AC%D9%84%D8%AA%D8%B1%D8%A7" title="إليزابيث الأولى ملكة إنجلترا – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="إليزابيث الأولى ملكة إنجلترا" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%D9%8A%D8%B2%D8%A7%D8%A8%D9%8A%D8%AB_%D8%A7%D9%84%D8%A7%D9%88%D9%84%D9%89_%D9%85%D9%84%D9%83%D8%A9_%D8%A7%D9%86%D8%AC%D9%84%D8%AA%D8%B1%D8%A7" title="اليزابيث الاولى ملكة انجلترا – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="اليزابيث الاولى ملكة انجلترا" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target"><span>مصرى</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Sabela_I_d%27Inglaterra" title="Sabela I d'Inglaterra – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Sabela I d'Inglaterra" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/I_Elizabet" title="I Elizabet – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="I Elizabet" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target"><span>Azərbaycanca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%DB%8C%D8%B1%DB%8C%D9%86%D8%AC%DB%8C_%D8%A7%D9%84%DB%8C%D8%B2%D8%A7%D8%A8%D8%AA_(%D8%A8%D8%B1%DB%8C%D8%AA%D8%A7%D9%86%DB%8C%D8%A7)" title="بیرینجی الیزابت (بریتانیا) – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="بیرینجی الیزابت (بریتانیا)" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target"><span>تۆرکجه</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Елизавета I – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Елизавета I" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target"><span>Башҡортса</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/El%C5%BEbieta_I" title="Elžbieta I – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Elžbieta I" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target"><span>Žemaitėška</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%96%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Лізавета I – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Лізавета I" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%96%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Лізавета I – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Лізавета I" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bew mw-list-item"><a href="https://bew.wikipedia.org/wiki/%C3%89lisab%C3%A8t_I_deri_Inggris" title="Élisabèt I deri Inggris – Betawi" lang="bew" hreflang="bew" data-title="Élisabèt I deri Inggris" data-language-autonym="Betawi" data-language-local-name="Betawi" class="interlanguage-link-target"><span>Betawi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AA%E0%A7%8D%E0%A6%B0%E0%A6%A5%E0%A6%AE_%E0%A6%8F%E0%A6%B2%E0%A6%BF%E0%A6%9C%E0%A6%BE%E0%A6%AC%E0%A7%87%E0%A6%A5" title="প্রথম এলিজাবেথ – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="প্রথম এলিজাবেথ" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Elesbed_Ia%C3%B1_(Bro-Saoz)" title="Elesbed Iañ (Bro-Saoz) – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Elesbed Iañ (Bro-Saoz)" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Elizabeta_I,_kraljica_Engleske" title="Elizabeta I, kraljica Engleske – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Elizabeta I, kraljica Engleske" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target"><span>Bosanski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-btm mw-list-item"><a href="https://btm.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_sian_Inggris" title="Elizabeth I sian Inggris – Batak Mandailing" lang="btm" hreflang="btm" data-title="Elizabeth I sian Inggris" data-language-autonym="Batak Mandailing" data-language-local-name="Batak Mandailing" class="interlanguage-link-target"><span>Batak Mandailing</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bxr mw-list-item"><a href="https://bxr.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B8%D0%BD_I_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Англиин I Елизавета – Russia Buriat" lang="bxr" hreflang="bxr" data-title="Англиин I Елизавета" data-language-autonym="Буряад" data-language-local-name="Russia Buriat" class="interlanguage-link-target"><span>Буряад</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Elisabet_I_d%27Anglaterra" title="Elisabet I d'Anglaterra – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Elisabet I d'Anglaterra" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Елизавета I – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="Елизавета I" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target"><span>Нохчийн</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_sa_Ingglatera" title="Elizabeth I sa Ingglatera – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Elizabeth I sa Ingglatera" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target"><span>Cebuano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D8%A6%DB%8E%D9%84%DB%8C%D8%B2%D8%A7%D8%A8%DB%8E%D8%AA%DB%8C_%DB%8C%DB%95%DA%A9%DB%95%D9%85%DB%8C_%D8%A6%DB%8C%D9%86%DA%AF%D9%84%D8%AA%DB%95%D8%B1%D8%A7" title="ئێلیزابێتی یەکەمی ئینگلتەرا – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="ئێلیزابێتی یەکەمی ئینگلتەرا" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target"><span>کوردی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Al%C5%BEb%C4%9Bta_I." title="Alžběta I. – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Alžběta I." data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Елизавета I – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Елизавета I" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target"><span>Чӑвашла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I,_brenhines_Lloegr" title="Elisabeth I, brenhines Lloegr – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Elisabeth I, brenhines Lloegr" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target"><span>Cymraeg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_1._af_England" title="Elizabeth 1. af England – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Elizabeth 1. af England" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I." title="Elisabeth I. – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Elisabeth I." data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%95%CE%BB%CE%B9%CF%83%CE%AC%CE%B2%CE%B5%CF%84_%CE%91%CE%84_%CF%84%CE%B7%CF%82_%CE%91%CE%B3%CE%B3%CE%BB%CE%AF%CE%B1%CF%82" title="Ελισάβετ Α΄ της Αγγλίας – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Ελισάβετ Α΄ της Αγγλίας" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Elizabeto_la_1-a_(Anglio)" title="Elizabeto la 1-a (Anglio) – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Elizabeto la 1-a (Anglio)" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Isabel_I_de_Inglaterra" title="Isabel I de Inglaterra – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Isabel I de Inglaterra" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Elisabet_I.a_Ingalaterrakoa" title="Elisabet I.a Ingalaterrakoa – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Elisabet I.a Ingalaterrakoa" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%DB%8C%D8%B2%D8%A7%D8%A8%D8%AA_%DB%8C%DA%A9%D9%85" title="الیزابت یکم – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="الیزابت یکم" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi badge-Q17559452 badge-recommendedarticle mw-list-item" title="recommended article"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Elisabet_I" title="Elisabet I – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Elisabet I" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target"><span>Võro</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/%C3%89lisabeth_Ire_(reine_d%27Angleterre)" title="Élisabeth Ire (reine d'Angleterre) – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Élisabeth Ire (reine d'Angleterre)" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I._(Ingelun)" title="Elisabeth I. (Ingelun) – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Elisabeth I. (Ingelun)" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Nordfriisk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_fan_Ingel%C3%A2n" title="Elizabeth I fan Ingelân – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Elizabeth I fan Ingelân" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Frysk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Eil%C3%ADs_I_Shasana" title="Eilís I Shasana – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Eilís I Shasana" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gan mw-list-item"><a href="https://gan.wikipedia.org/wiki/%E4%BC%8A%E9%BA%97%E8%8E%8E%E7%99%BD%E4%B8%80%E4%B8%96" title="伊麗莎白一世 – Gan" lang="gan" hreflang="gan" data-title="伊麗莎白一世" data-language-autonym="贛語" data-language-local-name="Gan" class="interlanguage-link-target"><span>贛語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gcr mw-list-item"><a href="https://gcr.wikipedia.org/wiki/%C3%89lisabeth_Ir_di_Angl%C3%A9t%C3%A8r" title="Élisabeth Ir di Anglétèr – Guianan Creole" lang="gcr" hreflang="gcr" data-title="Élisabeth Ir di Anglétèr" data-language-autonym="Kriyòl gwiyannen" data-language-local-name="Guianan Creole" class="interlanguage-link-target"><span>Kriyòl gwiyannen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/B%C3%A0n-righ_Ealasaid_I" title="Bàn-righ Ealasaid I – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="Bàn-righ Ealasaid I" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target"><span>Gàidhlig</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Isabel_I_de_Inglaterra" title="Isabel I de Inglaterra – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Isabel I de Inglaterra" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Isabel_I_Ingyat%C3%A9rra_pegua" title="Isabel I Ingyatérra pegua – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Isabel I Ingyatérra pegua" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target"><span>Avañe'ẽ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gu mw-list-item"><a href="https://gu.wikipedia.org/wiki/%E0%AA%8F%E0%AA%B2%E0%AA%BF%E0%AA%9D%E0%AA%BE%E0%AA%AC%E0%AB%87%E0%AA%A5_%E0%AA%AA%E0%AB%8D%E0%AA%B0%E0%AA%A5%E0%AA%AE" title="એલિઝાબેથ પ્રથમ – гуджарати" lang="gu" hreflang="gu" data-title="એલિઝાબેથ પ્રથમ" data-language-autonym="ગુજરાતી" data-language-local-name="гуджарати" class="interlanguage-link-target"><span>ગુજરાતી</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-guw mw-list-item"><a href="https://guw.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – Gun" lang="guw" hreflang="guw" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Gungbe" data-language-local-name="Gun" class="interlanguage-link-target"><span>Gungbe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/Ealisaid_I_Hostyn" title="Ealisaid I Hostyn – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="Ealisaid I Hostyn" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaelg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ha mw-list-item"><a href="https://ha.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – хауса" lang="ha" hreflang="ha" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Hausa" data-language-local-name="хауса" class="interlanguage-link-target"><span>Hausa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%90%D7%9C%D7%99%D7%96%D7%91%D7%AA_%D7%94%D7%A8%D7%90%D7%A9%D7%95%D7%A0%D7%94,_%D7%9E%D7%9C%D7%9B%D7%AA_%D7%90%D7%A0%D7%92%D7%9C%D7%99%D7%94" title="אליזבת הראשונה, מלכת אנגליה – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="אליזבת הראשונה, מלכת אנגליה" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%8F%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%9C%E0%A4%BC%E0%A4%BE%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A5_%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%A5%E0%A4%AE" title="एलिज़ाबेथ प्रथम – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="एलिज़ाबेथ प्रथम" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_of_England" title="Elizabeth I of England – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="Elizabeth I of England" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target"><span>Fiji Hindi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Elizabeta_I." title="Elizabeta I. – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Elizabeta I." data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/Hil%C5%BEbjeta_I." title="Hilžbjeta I. – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="Hilžbjeta I." data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target"><span>Hornjoserbsce</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_(r%C3%A8n_Anglet%C3%A8)" title="Elizabeth I (rèn Angletè) – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Elizabeth I (rèn Angletè)" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kreyòl ayisyen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/I._Erzs%C3%A9bet_angol_kir%C3%A1lyn%C5%91" title="I. Erzsébet angol királynő – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="I. Erzsébet angol királynő" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%B5%D5%B2%D5%AB%D5%BD%D5%A1%D5%A2%D5%A5%D5%A9_I" title="Եղիսաբեթ I – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Եղիսաբեթ I" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I_de_Anglaterra" title="Elisabeth I de Anglaterra – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Elisabeth I de Anglaterra" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingua</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_dari_Inggris" title="Elizabeth I dari Inggris – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Elizabeth I dari Inggris" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Isabel_I_iti_Inglatera" title="Isabel I iti Inglatera – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Isabel I iti Inglatera" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target"><span>Ilokano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_la_1ma_di_Anglia" title="Elizabeth la 1ma di Anglia – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Elizabeth la 1ma di Anglia" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/El%C3%ADsabet_1." title="Elísabet 1. – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Elísabet 1." data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Elisabetta_I_d%27Inghilterra" title="Elisabetta I d'Inghilterra – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Elisabetta I d'Inghilterra" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%82%A8%E3%83%AA%E3%82%B6%E3%83%99%E3%82%B91%E4%B8%96_(%E3%82%A4%E3%83%B3%E3%82%B0%E3%83%A9%E3%83%B3%E3%83%89%E5%A5%B3%E7%8E%8B)" title="エリザベス1世 (イングランド女王) – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="エリザベス1世 (イングランド女王)" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jam mw-list-item"><a href="https://jam.wikipedia.org/wiki/Ilizibet_I_a_Ingglan" title="Ilizibet I a Ingglan – Jamaican Creole English" lang="jam" hreflang="jam" data-title="Ilizibet I a Ingglan" data-language-autonym="Patois" data-language-local-name="Jamaican Creole English" class="interlanguage-link-target"><span>Patois</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_saking_Inggris" title="Elizabeth I saking Inggris – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Elizabeth I saking Inggris" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target"><span>Jawa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%94%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%A1%E1%83%90%E1%83%91%E1%83%94%E1%83%93_I" title="ელისაბედ I – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ელისაბედ I" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/I_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82" title="I Елизабет – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="I Елизабет" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target"><span>Қазақша</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-km mw-list-item"><a href="https://km.wikipedia.org/wiki/%E1%9E%9F%E1%9E%98%E1%9F%92%E1%9E%8F%E1%9F%81%E1%9E%85%E1%9E%96%E1%9F%92%E1%9E%9A%E1%9F%87%E1%9E%9A%E1%9E%B6%E1%9E%87%E1%9E%93%E1%9E%B8%E1%9E%93%E1%9E%B6%E1%9E%90%E1%9E%A2%E1%9F%81%E1%9E%9B%E1%9E%B8%E1%9E%A0%E1%9F%92%E1%9E%9F%E1%9E%B6%E1%9E%94%E1%9F%8A%E1%9F%82%E1%9E%8F%E1%9E%91%E1%9E%B8%E1%9F%A1_%E1%9E%93%E1%9F%83%E1%9E%85%E1%9E%80%E1%9F%92%E1%9E%9A%E1%9E%97%E1%9E%96%E1%9E%A2%E1%9E%84%E1%9F%8B%E1%9E%82%E1%9F%92%E1%9E%9B%E1%9F%81%E1%9E%9F" title="សម្តេចព្រះរាជនីនាថអេលីហ្សាប៊ែតទី១ នៃចក្រភពអង់គ្លេស – кхмерски" lang="km" hreflang="km" data-title="សម្តេចព្រះរាជនីនាថអេលីហ្សាប៊ែតទី១ នៃចក្រភពអង់គ្លេស" data-language-autonym="ភាសាខ្មែរ" data-language-local-name="кхмерски" class="interlanguage-link-target"><span>ភាសាខ្មែរ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%AE%E0%B3%8A%E0%B2%A6%E0%B2%B2%E0%B2%A8%E0%B3%86%E0%B2%AF_%E0%B2%8E%E0%B2%B2%E0%B2%BF%E0%B2%9C%E0%B2%AC%E0%B3%86%E0%B2%A5%E0%B3%8D" title="ಮೊದಲನೆಯ ಎಲಿಜಬೆಥ್ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಮೊದಲನೆಯ ಎಲಿಜಬೆಥ್" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target"><span>ಕನ್ನಡ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EC%97%98%EB%A6%AC%EC%9E%90%EB%B2%A0%EC%8A%A4_1%EC%84%B8" title="엘리자베스 1세 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="엘리자베스 1세" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I_a_Bow_Sows" title="Elisabeth I a Bow Sows – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Elisabeth I a Bow Sows" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kernowek</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Elizabetha_I_(regina_Angliae)" title="Elizabetha I (regina Angliae) – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Elizabetha I (regina Angliae)" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I._vun_England" title="Elizabeth I. vun England – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="Elizabeth I. vun England" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target"><span>Lëtzebuergesch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lez mw-list-item"><a href="https://lez.wikipedia.org/wiki/I_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="I Елизавета – лезгински" lang="lez" hreflang="lez" data-title="I Елизавета" data-language-autonym="Лезги" data-language-local-name="лезгински" class="interlanguage-link-target"><span>Лезги</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_1" title="Elizabeth 1 – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Elizabeth 1" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_van_Ingelandj" title="Elizabeth I van Ingelandj – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Elizabeth I van Ingelandj" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target"><span>Limburgs</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lij mw-list-item"><a href="https://lij.wikipedia.org/wiki/Elizabetta_I_d%27Inghilt%C3%A6ra" title="Elizabetta I d'Inghiltæra – Ligurian" lang="lij" hreflang="lij" data-title="Elizabetta I d'Inghiltæra" data-language-autonym="Ligure" data-language-local-name="Ligurian" class="interlanguage-link-target"><span>Ligure</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lld mw-list-item"><a href="https://lld.wikipedia.org/wiki/Elisabeta_I" title="Elisabeta I – Ladin" lang="lld" hreflang="lld" data-title="Elisabeta I" data-language-autonym="Ladin" data-language-local-name="Ladin" class="interlanguage-link-target"><span>Ladin</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Lisabetta_I_d%27Inghilterra" title="Lisabetta I d'Inghilterra – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Lisabetta I d'Inghilterra" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target"><span>Lombard</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/El%C5%BEbieta_I" title="Elžbieta I – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Elžbieta I" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Elizabete_I" title="Elizabete I – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Elizabete I" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%8F%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%9C%E0%A4%BE%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A5_%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%A5%E0%A4%AE" title="एलिजाबेथ प्रथम – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="एलिजाबेथ प्रथम" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target"><span>मैथिली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_an%27i_Angletera" title="Elizabeth I an'i Angletera – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Elizabeth I an'i Angletera" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-min mw-list-item"><a href="https://min.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_dari_Inggirih" title="Elizabeth I dari Inggirih – минангкабау" lang="min" hreflang="min" data-title="Elizabeth I dari Inggirih" data-language-autonym="Minangkabau" data-language-local-name="минангкабау" class="interlanguage-link-target"><span>Minangkabau</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Елизабета I – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Елизабета I" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%8E%E0%B4%B2%E0%B4%BF%E0%B4%B8%E0%B4%AC%E0%B4%A4%E0%B5%8D%E0%B4%A4%E0%B5%8D_I" title="എലിസബത്ത് I – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="എലിസബത്ത് I" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target"><span>മലയാളം</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/I_%D0%AD%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82" title="I Элизабет – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="I Элизабет" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target"><span>Монгол</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A4%B9%E0%A4%BF%E0%A4%B2%E0%A5%80_%E0%A4%8F%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%9D%E0%A4%BE%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A5" title="पहिली एलिझाबेथ – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="पहिली एलिझाबेथ" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target"><span>मराठी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_dari_England" title="Elizabeth I dari England – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Elizabeth I dari England" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Melayu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%A1%E1%80%9A%E1%80%BA%E1%80%9C%E1%80%AE%E1%80%87%E1%80%98%E1%80%80%E1%80%BA_%E1%80%95%E1%80%91%E1%80%99_(%E1%80%A1%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%B9%E1%80%82%E1%80%9C%E1%80%94%E1%80%BA%E1%80%98%E1%80%AF%E1%80%9B%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%99)" title="အယ်လီဇဘက် ပထမ (အင်္ဂလန်ဘုရင်မ) – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="အယ်လီဇဘက် ပထမ (အင်္ဂလန်ဘုရင်မ)" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target"><span>မြန်မာဘာသာ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-myv mw-list-item"><a href="https://myv.wikipedia.org/wiki/I_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%8C_%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0)" title="I Елизавета (Англиянь инязорава) – ерзиа" lang="myv" hreflang="myv" data-title="I Елизавета (Англиянь инязорава)" data-language-autonym="Эрзянь" data-language-local-name="ерзиа" class="interlanguage-link-target"><span>Эрзянь</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I._(Tudor)" title="Elisabeth I. (Tudor) – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Elisabeth I. (Tudor)" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%8F%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%9C%E0%A4%BE%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A5_%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%A5%E0%A4%AE" title="एलिजाबेथ प्रथम – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="एलिजाबेथ प्रथम" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%8F%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%9C%E0%A4%BE%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A5_%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%A5%E0%A4%AE" title="एलिजाबेथ प्रथम – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="एलिजाबेथ प्रथम" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाल भाषा</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_van_Engeland" title="Elizabeth I van Engeland – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Elizabeth I van Engeland" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Elisabet_I_av_England" title="Elisabet I av England – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Elisabet I av England" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_av_England" title="Elizabeth I av England – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Elizabeth I av England" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Elisab%C3%A8t_I_d%27Anglat%C3%A8rra" title="Elisabèt I d'Anglatèrra – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Elisabèt I d'Anglatèrra" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-olo mw-list-item"><a href="https://olo.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I" title="Elisabeth I – Livvi-Karelian" lang="olo" hreflang="olo" data-title="Elisabeth I" data-language-autonym="Livvinkarjala" data-language-local-name="Livvi-Karelian" class="interlanguage-link-target"><span>Livvinkarjala</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%85%E0%A8%B2%E0%A9%80%E0%A8%9C%E0%A8%BC%E0%A8%BE%E0%A8%AC%E0%A9%88%E0%A8%A5_%E0%A8%AA%E0%A8%B9%E0%A8%BF%E0%A8%B2%E0%A9%80" title="ਅਲੀਜ਼ਾਬੈਥ ਪਹਿਲੀ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਅਲੀਜ਼ਾਬੈਥ ਪਹਿਲੀ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target"><span>ਪੰਜਾਬੀ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/El%C5%BCbieta_I_Tudor" title="Elżbieta I Tudor – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Elżbieta I Tudor" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Lisab%C3%ABtta_I_d%27Anghilt%C3%A8ra" title="Lisabëtta I d'Anghiltèra – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Lisabëtta I d'Anghiltèra" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target"><span>Piemontèis</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%D8%B2%D8%A8%D8%AA%DA%BE_%D8%A7%D9%88%D9%84" title="الزبتھ اول – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="الزبتھ اول" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target"><span>پنجابی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D9%84%D9%88%D9%85%DA%93%DB%8D_%D8%A7%D9%84%DB%8C%D8%B2%D8%A7%D8%A8%DB%90%D8%AA" title="لومړۍ الیزابېت – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="لومړۍ الیزابېت" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target"><span>پښتو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Isabel_I_de_Inglaterra" title="Isabel I de Inglaterra – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Isabel I de Inglaterra" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Elisabeth_I" title="Elisabeth I – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Elisabeth I" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target"><span>Runa Simi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Elisabeta_I_a_Angliei" title="Elisabeta I a Angliei – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Elisabeta I a Angliei" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Елизавета I – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Елизавета I" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B6%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_I._%D0%90%D0%BD%D2%91%D0%BB%D1%96%D1%86%D1%8C%D0%BA%D0%B0" title="Алжбета I. Анґліцька – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Алжбета I. Анґліцька" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target"><span>Русиньскый</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sa mw-list-item"><a href="https://sa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%8F%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%9C%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A5%E0%A5%8D_%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%A5%E0%A4%AE%E0%A4%BE" title="एलिजबेथ् प्रथमा – санскрит" lang="sa" hreflang="sa" data-title="एलिजबेथ् प्रथमा" data-language-autonym="संस्कृतम्" data-language-local-name="санскрит" class="interlanguage-link-target"><span>संस्कृतम्</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8B%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%AD%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" title="Харалыаба Элизабет I – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Харалыаба Элизабет I" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target"><span>Саха тыла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Lisabbetta_I_di_Ngriterra" title="Lisabbetta I di Ngriterra – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Lisabbetta I di Ngriterra" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target"><span>Sicilianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_o_Ingland" title="Elizabeth I o Ingland – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Elizabeth I o Ingland" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target"><span>Scots</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Elizabeta_I" title="Elizabeta I – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Elizabeta I" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B4%E0%B7%85%E0%B6%B8%E0%B7%94%E0%B7%80%E0%B6%B1_%E0%B6%91%E0%B7%85%E0%B7%92%E0%B7%83%E0%B6%B6%E0%B7%99%E0%B6%AD%E0%B7%8A_%E0%B6%BB%E0%B7%90%E0%B6%A2%E0%B7%92%E0%B6%AB_-_%E0%B6%91%E0%B6%82%E0%B6%9C%E0%B6%BD%E0%B6%B1%E0%B7%8A%E0%B6%AD%E0%B6%BA" title="පළමුවන එළිසබෙත් රැජිණ - එංගලන්තය – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="පළමුවන එළිසබෙත් රැජිණ - එංගලන්තය" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target"><span>සිංහල</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Al%C5%BEbeta_I._(Anglicko)" title="Alžbeta I. (Anglicko) – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Alžbeta I. (Anglicko)" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenčina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Elizabeta_I._Angle%C5%A1ka" title="Elizabeta I. Angleška – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Elizabeta I. Angleška" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenščina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Elizabeta_I" title="Elizabeta I – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Elizabeta I" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target"><span>Shqip</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_I_%D0%A2%D1%98%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Елизабета I Тјудор – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Елизабета I Тјудор" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Elisabet_I" title="Elisabet I – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Elisabet I" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_wa_Uingereza" title="Elizabeth I wa Uingereza – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Elizabeth I wa Uingereza" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target"><span>Kiswahili</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szy mw-list-item"><a href="https://szy.wikipedia.org/wiki/Yi-li-sa-pay_yise" title="Yi-li-sa-pay yise – Sakizaya" lang="szy" hreflang="szy" data-title="Yi-li-sa-pay yise" data-language-autonym="Sakizaya" data-language-local-name="Sakizaya" class="interlanguage-link-target"><span>Sakizaya</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%87%E0%AE%99%E0%AF%8D%E0%AE%95%E0%AE%BF%E0%AE%B2%E0%AE%BE%E0%AE%A8%E0%AF%8D%E0%AE%A4%E0%AE%BF%E0%AE%A9%E0%AF%8D_%E0%AE%AE%E0%AF%81%E0%AE%A4%E0%AE%B2%E0%AE%BE%E0%AE%AE%E0%AF%8D_%E0%AE%8E%E0%AE%B2%E0%AE%BF%E0%AE%9A%E0%AE%AA%E0%AF%86%E0%AE%A4%E0%AF%8D" title="இங்கிலாந்தின் முதலாம் எலிசபெத் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="இங்கிலாந்தின் முதலாம் எலிசபெத்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%8E%E0%B0%B2%E0%B0%BF%E0%B0%9C%E0%B0%AC%E0%B1%86%E0%B0%A4%E0%B1%8D_I" title="ఎలిజబెత్ I – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="ఎలిజబెత్ I" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target"><span>తెలుగు</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%AA%E0%B8%A1%E0%B9%80%E0%B8%94%E0%B9%87%E0%B8%88%E0%B8%9E%E0%B8%A3%E0%B8%B0%E0%B8%A3%E0%B8%B2%E0%B8%8A%E0%B8%B4%E0%B8%99%E0%B8%B5%E0%B8%99%E0%B8%B2%E0%B8%96%E0%B9%80%E0%B8%AD%E0%B8%A5%E0%B8%B4%E0%B8%8B%E0%B8%B2%E0%B9%80%E0%B8%9A%E0%B8%98%E0%B8%97%E0%B8%B5%E0%B9%88_1_%E0%B9%81%E0%B8%AB%E0%B9%88%E0%B8%87%E0%B8%AD%E0%B8%B1%E0%B8%87%E0%B8%81%E0%B8%A4%E0%B8%A9" title="สมเด็จพระราชินีนาถเอลิซาเบธที่ 1 แห่งอังกฤษ – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="สมเด็จพระราชินีนาถเอลิซาเบธที่ 1 แห่งอังกฤษ" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target"><span>ไทย</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_ng_Inglatera" title="Elizabeth I ng Inglatera – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Elizabeth I ng Inglatera" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target"><span>Tagalog</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/I._Elizabeth" title="I. Elizabeth – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="I. Elizabeth" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/Yelizaveta_I_pat%C5%9Fabik%C3%A4" title="Yelizaveta I patşabikä – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Yelizaveta I patşabikä" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target"><span>Татарча / tatarça</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%84%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_I" title="Єлизавета I – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Єлизавета I" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%DB%8C%D9%84%D8%B2%D8%A8%D8%AA%DA%BE_%D8%A7%D9%88%D9%84" title="ایلزبتھ اول – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="ایلزبتھ اول" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target"><span>اردو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target"><span>Oʻzbekcha / ўзбекча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Elizavet_I" title="Elizavet I – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Elizavet I" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target"><span>Vepsän kel’</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_c%E1%BB%A7a_Anh" title="Elizabeth I của Anh – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Elizabeth I của Anh" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I_han_Inglaterra" title="Elizabeth I han Inglaterra – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Elizabeth I han Inglaterra" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E4%BC%8A%E4%B8%BD%E8%8E%8E%E7%99%BD%E4%B8%80%E4%B8%96" title="伊丽莎白一世 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="伊丽莎白一世" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%94%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%96%E1%83%90%E1%83%91%E1%83%94%E1%83%97_I_(%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%92%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%A1%E1%83%98)" title="ელიზაბეთ I (ინგლისი) – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ელიზაბეთ I (ინგლისი)" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target"><span>მარგალური</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%A2%D7%9C%D7%99%D7%96%D7%90%D7%91%D7%A2%D7%98_%D7%93%D7%99_%D7%A2%D7%A8%D7%A9%D7%98%D7%A2" title="עליזאבעט די ערשטע – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="עליזאבעט די ערשטע" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target"><span>ייִדיש</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yo mw-list-item"><a href="https://yo.wikipedia.org/wiki/Elisabeti_K%C3%ACnn%C3%AD_Il%E1%BA%B9%CC%80g%E1%BA%B9%CC%80%E1%BA%B9%CC%81s%C3%AC" title="Elisabeti Kìnní Ilẹ̀gẹ̀ẹ́sì – йоруба" lang="yo" hreflang="yo" data-title="Elisabeti Kìnní Ilẹ̀gẹ̀ẹ́sì" data-language-autonym="Yorùbá" data-language-local-name="йоруба" class="interlanguage-link-target"><span>Yorùbá</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-za mw-list-item"><a href="https://za.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_I" title="Elizabeth I – зуанг" lang="za" hreflang="za" data-title="Elizabeth I" data-language-autonym="Vahcuengh" data-language-local-name="зуанг" class="interlanguage-link-target"><span>Vahcuengh</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E4%BC%8A%E4%B8%BD%E8%8E%8E%E7%99%BD%E4%B8%80%E4%B8%96" title="伊丽莎白一世 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="伊丽莎白一世" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_1-s%C3%A8" title="Elizabeth 1-sè – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Elizabeth 1-sè" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E4%BC%8A%E5%88%A9%E6%B2%99%E4%BC%AF%E4%B8%80%E4%B8%96" title="伊利沙伯一世 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="伊利沙伯一世" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q7207#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&oldid=12206930" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&id=12206930&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fw%2Findex.php%3Ftitle%3D%25D0%2595%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25B5%25D1%2582_I%26section%3D11%26veaction%3Dedit"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fw%2Findex.php%3Ftitle%3D%25D0%2595%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B7%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25B5%25D1%2582_I%26section%3D11%26veaction%3Dedit"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82+I"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Elizabeth_I_of_England" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikiquote mw-list-item"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" hreflang="bg"><span>Уикицитат</span></a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikisource mw-list-item"><a href="https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80:%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" hreflang="bg"><span>Уикиизточник</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q7207" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> <div id="mw-indicator-featured-star" class="mw-indicator"><div class="mw-parser-output"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация."><img alt="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/20px-Cscr-featured.svg.png" decoding="async" width="20" height="19" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/30px-Cscr-featured.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/40px-Cscr-featured.svg.png 2x" data-file-width="466" data-file-height="443" /></a></span></div></div> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><div class="othermeaning-box"> <dl><dd><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Disambig.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Disambig.svg/22px-Disambig.svg.png" decoding="async" width="22" height="18" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Disambig.svg/33px-Disambig.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/72/Disambig.svg/44px-Disambig.svg.png 2x" data-file-width="230" data-file-height="183" /></a></span> <i>Тази статия е за <b>кралицата на Англия</b>.  За кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия вижте <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_II" title="Елизабет II">Елизабет II</a>.  </i></dd></dl> <hr /></div> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title king" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaa;">Елизабет I<div style="font-size: 76%; font-weight: normal; font-style: normal;"><span lang="en" dir="ltr">Elizabeth I</span></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-subheader" style="background-color:#FFFFFF; font-size:110%; border:1px solid #aaa;"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-redirect" title="Кралица">кралица</a> на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Англия">Англия</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ирландия">Ирландия</a></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg" class="mw-file-description"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg/250px-Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg" decoding="async" width="250" height="368" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg/375px-Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg/500px-Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg 2x" data-file-width="2500" data-file-height="3677" /></a></span></td></tr><tr class="nomobile" style="height:1px;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><hr /></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Родена</th><td class="infobox-data"><div></div> <div><span class="oneline"><a href="/wiki/7_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="7 септември">7 септември</a> <a href="/wiki/1533" title="1533">1533</a> г.</span></div> <div><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия">Великобритания</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Починала</th><td class="infobox-data"><div><span class="oneline"><a href="/wiki/24_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82" title="24 март">24 март</a> <a href="/wiki/1603" title="1603">1603</a> г. <sup>(<a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80" title="Приемане на григорианския календар">стар стил</a>)</sup><span class="noprint"> <small>(69 г.)</small></span></span></div> <div><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия">Великобритания</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Погребана</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Уестминстърско абатство">Уестминстърско абатство</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_(%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD_%D0%B2_%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD)" title="Уестминстър (район в Лондон)">Уестминстър</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия">Великобритания</a></td></tr><tr class="nomobile" style="height:1px;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><hr /></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Религия</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Англиканство">англиканство</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaaaaa;">Управление</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Период</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/17_%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="17 ноември">17 ноември</a> <a href="/wiki/1558" title="1558">1558</a> – <a href="/wiki/24_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82" title="24 март">24 март</a> <a href="/wiki/1603" title="1603">1603</a> г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Коронация</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/15_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="15 януари">15 януари</a> <a href="/wiki/1559" title="1559">1559</a> г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Предшественик</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_I_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мария I Тюдор">Мария I Тюдор</a><br /><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_II_(%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F)" title="Филип II (Испания)">Филип II Испански</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Наследник</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_I_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Джеймс I (Англия)">Джеймс I Стюарт</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaaaaa;">Герб</th></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_Arms_of_England_(1558-1603).svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg/100px-Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg.png" decoding="async" width="100" height="100" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg/150px-Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg/200px-Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg.png 2x" data-file-width="1550" data-file-height="1550" /></a></span></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaa;">Семейство</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Род</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Тюдор">Тюдор</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Баща</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VIII" title="Хенри VIII">Хенри VIII</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Майка</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Ан Болейн">Ан Болейн</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Братя/сестри</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_I_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мария I Тюдор">Мария I Тюдор</a><br /><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%A4%D0%B8%D1%86%D1%80%D0%BE%D0%B9" title="Хенри Фицрой">Хенри Фицрой</a><br /><a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_VI" title="Едуард VI">Едуард VI</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Съпруг</th><td class="infobox-data">няма</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Деца</th><td class="infobox-data">няма</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Подпис</th><td class="infobox-data"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg/160px-Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg.png" decoding="async" width="160" height="55" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg/240px-Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg/320px-Autograph_of_Elizabeth_I_of_England.svg.png 2x" data-file-width="831" data-file-height="284" /></a></span></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaa;"><b><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Elizabeth_I_of_England?uselang=bg">Елизабет I</a></b> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> <p><b>Елизабет I</b> (на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски</a>: <span lang="en" dir="ltr" style="font-style:italic">Elizabeth I</span>; * <a href="/wiki/7_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="7 септември">7 септември</a> <a href="/wiki/1533" title="1533">1533</a>; † <a href="/wiki/24_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82" title="24 март">24 март</a> <a href="/wiki/1603" title="1603">1603</a>) е <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Крал на Англия">кралица на Англия</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Крал на Ирландия">Ирландия</a> от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „девствената кралица“ (<i>The Virgin Queen</i>), Глориана (<i>Gloriana</i>) или „добрата кралица Бес“ (<i>Good Queen Bess</i>). Елизабет I е петият и последен монарх от <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80_(%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Тюдор (династия)">династията на Тюдорите</a>. Дъщеря е на крал <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VIII" title="Хенри VIII">Хенри VIII</a> и втората му съпруга <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Ан Болейн">Ан Болейн</a>, която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_VI" title="Едуард VI">Едуард VI</a>, който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D0%B8" class="mw-redirect" title="Лейди">лейди</a> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B9" title="Джейн Грей">Джейн Грей</a> според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_(%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" title="Таен съвет (Обединено кралство)">Тайният съвет</a> на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8" class="mw-redirect" title="Кървавата Мери">Мери</a>. Джейн е обвинена в предателство и затворена в <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80" title="Тауър">Тауър</a>. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери. </p><p>Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица.<sup id="cite_ref-1" class="reference"><a href="#cite_note-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Сред тях водеща роля играе <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил</a>. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на <a href="/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Църквата на Англия">Църквата на Англия</a>, което слага началото на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Англиканство">англиканството</a>. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Девственост">девственост</a> става обект на прослава, която се въздига почти в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82" title="Култ">култ</a>, получил изражение в множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест. </p><p>В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици.<sup id="cite_ref-starkey5_2-0" class="reference"><a href="#cite_note-starkey5-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Един от нейните девизи е „<i>video et taceo</i>“ („Виждам, но не казвам нищо“).<sup id="cite_ref-3" class="reference"><a href="#cite_note-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Отлъчване от църквата">отлъчва от римската църква</a> със специална <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Була">була</a> (<i>Regnans in Excelsis</i>, 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">Испания</a>. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Нидерландия">Нидерландия</a>, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода (1585 – 1604) се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Непобедимата армада">Непобедимата армада</a> през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи. </p><p>Царуването на Елизабет е известно като <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Елизабетинска епоха">Елизабетинска епоха</a>. Периодът е известен с процъфтяването на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81" class="mw-redirect" title="Английски Ренесанс">английския ренесансов</a> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Театър">театър</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Английска ренесансова литература">литература</a>, с творбите на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A8%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80" title="Уилям Шекспир">Уилям Шекспир</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%83" title="Кристофър Марлоу">Кристофър Марлоу</a>, както и с морските пътешествия и завоевания на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" class="mw-redirect" title="Френсис Дрейк">Френсис Дрейк</a>. Някои историци описват Елизабет като избухлив и понякога нерешителен характер.<sup id="cite_ref-4" class="reference"><a href="#cite_note-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Към края на нейното царуване популярността ѝ намалява поради серия от икономически и военни затруднения. Във време на турбуленции и ограничена власт, когато монарсите на съседните страни също срещат множество вътрешни проблеми и заплахи за троновете си, Елизабет успява да оцелее. Нейното право върху трона е също поставено под заплаха от страна на братовчедка ѝ <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a>, която обаче е екзекутирана по заповед на Елизабет след дълги години в затвора. Царуването на Елизабет продължава 44 години и се оценява като период на стабилност за кралството, спомогнал да се укрепи националната идентичност.<sup id="cite_ref-starkey5_2-1" class="reference"><a href="#cite_note-starkey5-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Биография"><span id=".D0.91.D0.B8.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.84.D0.B8.D1.8F"></span>Биография</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Биография" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Биография"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Детство"><span id=".D0.94.D0.B5.D1.82.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Детство</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Детство" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Детство"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png/220px-Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png/330px-Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png/440px-Henry_VIII_and_Anne_Boleyn.png 2x" data-file-width="846" data-file-height="564" /></a><figcaption>Елизабет е единственото дете на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VIII" title="Хенри VIII">Хенри VIII</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Ан Болейн">Ан Болейн</a>, която не ражда мъжки наследник и е екзекутирана по-малко от три години след раждането на Елизабет.</figcaption></figure> <p>Елизабет е родена в Стаята на девиците (<i>Chamber of Virgins</i>) в <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B8%D1%87" title="Гринуич">Гринуичкия дворец</a> (днес част от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Лондон">Лондон</a>), в неделя, на 7 септември 1533 г., между 3 и 4 ч. следобед и е кръстена на двете си баби <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Йоркска (страницата не съществува)">Елизабет Йоркска</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Болейн (страницата не съществува)">Елизабет Болейн</a>.<sup id="cite_ref-5" class="reference"><a href="#cite_note-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тя е второто дете на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VIII" title="Хенри VIII">Хенри VIII</a>, родено в брак и оцеляло през ранното си детство. Нейната майка <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Ан Болейн">Ан Болейн</a> е втората съпруга на Хенри VIII. При раждането си Елизабет е предполагаемата наследница на английския трон. Нейната по-голяма заварена сестра <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_I_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мария I Тюдор">Мери</a> вече е загубила позицията си на законен наследник, защото крал Хенри VIII анулира брака си с майката на Мери <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Катерина Арагонска">Катерина Арагонска</a>, за да се ожени за Ан с надеждата да му се роди син, който да осигури продължение на династията на Тюдорите.<sup id="cite_ref-6" class="reference"><a href="#cite_note-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-7" class="reference"><a href="#cite_note-7"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В тази ситуация раждането на още една дъщеря не е прието добре от краля. Кръщението на Елизабет е също в Гринуич на 10 септември. Нейни кръстници стават архиепископ Томас Кранмър, маркизът на <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80" class="mw-redirect" title="Ексетър">Ексетър</a> – Хенри Кортенер, херцогинята на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%84%D1%8A%D0%BA" class="mw-redirect" title="Норфък">Норфък</a> – Елизабет Хауърд и маркизата на <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B5%D1%82" title="Дорсет">Дорсет</a> – Маргарет Уотън. След кръщението на Елизабет е дадена титлата „принцеса на Уелс“. </p><p>През декември 1533 г. Елизабет е изпратена да живее в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4_%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Хатфийлд хаус">Хатфийлд хаус</a>, неголям дворец близо до Лондон. Родителите рядко посещават дъщеря си, въпреки че Ан Болейн е привързана към нея. </p><p>За разлика от която и да е друга кралица, Ан е коронована с короната на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%98%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Едуард Изповедника">Св. Едуард</a>. Историчката Алис Хънт предполага, че това е направено, защото при коронацията тя е бременна с Елизабет, бременността ѝ личи, но се предполага, че тя носи наследник от мъжки пол.<sup id="cite_ref-8" class="reference"><a href="#cite_note-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> След Елизабет кралица Ан така и не успява да роди момче, макар че има поне две помятания през 1534 и 1536 г. Хенри е решен да се избави и от Ан и на 2 май 1536 тя е арестувана. Осъдена е по обвинения в <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0" title="Държавна измяна">държавна измяна</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Кръвосмешение">кръвосмешение</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Вещерство">вещерство</a> и е обезглавена на 19 май 1536 г.<sup id="cite_ref-9" class="reference"><a href="#cite_note-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-10" class="reference"><a href="#cite_note-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Елизабет, която тогава е на две години и осем месеца, е обявена за незаконнородена и е лишена от титлата „принцеса“<sup id="cite_ref-11" class="reference"><a href="#cite_note-11"><span class="cite-bracket">[</span>11<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и от доходи (също както и Мери). Единадесет дни след смъртта на Ан Болейн крал Хенри VIII се жени за <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%A1%D0%B8%D0%B9%D0%BC%D1%83%D1%80" title="Джейн Сиймур">Джейн Сиймур</a>, която се опитва да подобри отношението на краля към неговите дъщери, но без успех.<sup id="cite_ref-12" class="reference"><a href="#cite_note-12"><span class="cite-bracket">[</span>12<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Джейн Сиймур ражда дългоочаквания син принц Едуард през 1537 г., но умира само дванайсет дни след раждането. Елизабет е изпратена в двора на природения си брат (по-късно <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_VI" title="Едуард VI">Едуард VI</a>) – и присъства на кръщението му.<sup id="cite_ref-13" class="reference"><a href="#cite_note-13"><span class="cite-bracket">[</span>13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1543 г. въпросът с наследяването на короната е решен с нарочен закон, провъзгласяващ Едуард за законен наследник на Хенри VIII. </p><p>След смъртта на Джейн кралят се жени още три пъти. С <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Ана Клевска">Ана Клевска</a> се развежда, а младата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80%D0%B4" title="Катрин Хауърд">Катрин Хауърд</a> осъжда на смърт за измяна. По това време Елизабет е деветгодишна и смъртта на младата кралица според някои историци допринася за формирането у нея на неприязнено отношение към брака и сексуалните отношения. </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_(1533-1603)_-_Google_Art_Project.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_%281533-1603%29_-_Google_Art_Project.jpg/220px-Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_%281533-1603%29_-_Google_Art_Project.jpg" decoding="async" width="220" height="292" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_%281533-1603%29_-_Google_Art_Project.jpg/330px-Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_%281533-1603%29_-_Google_Art_Project.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_%281533-1603%29_-_Google_Art_Project.jpg/440px-Attributed_to_William_Scrots_-_Elizabeth_I_when_a_Princess_%281533-1603%29_-_Google_Art_Project.jpg 2x" data-file-width="3938" data-file-height="5233" /></a><figcaption>Лейди Елизабет около 1546, неизвестен художник</figcaption></figure> <p>Придворната дама Маргарет лейди Бриан, гувернантка на Елизабет, пише, че тя е послушно и нежно дете.<sup id="cite_ref-14" class="reference"><a href="#cite_note-14"><span class="cite-bracket">[</span>14<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> От есента на 1537 г. за Елизабет се грижи Бланш Хърбърт, лейди Трой, която остава нейна учителка до 1546 г.<sup id="cite_ref-15" class="reference"><a href="#cite_note-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Катрин Шампермоун, по-известна като Катрин „Кат“ Ашли, е назначена за гувернантка на Елизабет през 1537 г. и остава нейна приятелка до смъртта си през 1565 г. След нея главна придворна дама на Личните покои става Бланш Пари.<sup id="cite_ref-16" class="reference"><a href="#cite_note-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Въпреки че Елизабет е обявена за незаконнородена, с нейното възпитание се занимават най-добрите преподаватели от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Кеймбриджки университет">Кеймбридж</a>. Това са млади, свободомислещи учени, привърженици на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Реформация">Реформацията</a>. С времето към Елизабет се присъединява и по-малкият Едуард. Именно в периода 1543 – 1547 г. в кралското семейство се установява относително спокойна атмосфера – Хенри VIII е напълно щастлив с Катрин Пар, синът му расте, а дъщерите му, поне външно, са се примирили с положението си. Елизабет получава отлично образование. Когато навършва 11 години и неин учител става Уилям Гриндал, Елизабет вече може да пише на английски, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Латински">латински</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">италиански</a>. Под опеката на Гриндал, талантлив и умел учител, тя напредва също в изучаването на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Френски език">френски</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Гръцки език">гръцки</a>.<sup id="cite_ref-17" class="reference"><a href="#cite_note-17"><span class="cite-bracket">[</span>17<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Латинският ѝ е безупречен. На него тя не само чете съчинения на римски историци, но и пише пространни писма до своята мащеха – Катрин Пар. Според някои сведения Елизабет е говорела и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Корнуолски език">корнуолски език</a>.<sup id="cite_ref-18" class="reference"><a href="#cite_note-18"><span class="cite-bracket">[</span>18<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> След като Гриндал умира през 1548 г., Елизабет продължава обучението си при Роджър Ашам, учител с хуманни възгледи, който вярва, че обучението трябва да бъде приятно.<sup id="cite_ref-19" class="reference"><a href="#cite_note-19"><span class="cite-bracket">[</span>19<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-20" class="reference"><a href="#cite_note-20"><span class="cite-bracket">[</span>20<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Когато образованието ѝ приключва официално през 1550 г., тя е най-образованата жена от поколението си.<sup id="cite_ref-21" class="reference"><a href="#cite_note-21"><span class="cite-bracket">[</span>21<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 28 януари 1547 г. Елизабет научава, че баща ѝ е починал. В завещанието си той оставя престола на Едуард. В случай, че той умре и няма наследници, ще го наследи Мери, а след нея – Елизабет. В тази последна проява на волята си Хенри „признава“ своите дъщери и им дава надежда, ако не да получат короната на Англия, то поне да сключат достоен брак с принцове от европейски страни. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Томас_Сиймур"><span id=".D0.A2.D0.BE.D0.BC.D0.B0.D1.81_.D0.A1.D0.B8.D0.B9.D0.BC.D1.83.D1.80"></span>Томас Сиймур</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Томас Сиймур" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Томас Сиймур"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg/220px-Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg" decoding="async" width="220" height="297" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg/330px-Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg/440px-Embroidered_bookbinding_Elizabeth_I.jpg 2x" data-file-width="1160" data-file-height="1566" /></a><figcaption><i>The Miroir or Glasse of the Synneful Soul</i>, превод от френски от Елизабет, подарен на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D1%80" title="Катрин Пар">Катрин Пар</a> през 1544 г. Счита се, че бродираният монограм KP (Katherine Parr) е изработен от Елизабет.<sup id="cite_ref-22" class="reference"><a href="#cite_note-22"><span class="cite-bracket">[</span>22<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></figcaption></figure> <p><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D1%80" title="Катрин Пар">Катрин Пар</a>, вдовицата на Хенри, скоро се омъжва за <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%A1%D0%B8%D0%B9%D0%BC%D1%83%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Томас Сиймур (страницата не съществува)">Томас Сиймур</a>, чичо на Едуард VI и брат на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Лорд-протектор">лорд-протектора</a> <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%A1%D0%B8%D0%B9%D0%BC%D1%83%D1%80" title="Едуард Сиймур">Едуард Сиймур</a>. Двамата вземат Елизабет в домакинството си в <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%B8" class="mw-disambig" title="Челси">Челси</a>. Според някои историци там Елизабет преживява емоционална криза, която ѝ се отразява за цял живот.<sup id="cite_ref-Ls_23-0" class="reference"><a href="#cite_note-Ls-23"><span class="cite-bracket">[</span>23<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Сиймур, наближаващ 40-те, но с чар и „силна сексуална привлекателност“,<sup id="cite_ref-Ls_23-1" class="reference"><a href="#cite_note-Ls-23"><span class="cite-bracket">[</span>23<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> фамилиарничи с 14-годишната Елизабет и започва „лудории“: влиза в нейната спалня по нощница, гъделичка я и я потупва по гърба и задника. Вместо да порицае подобно поведение у съпруга си, Катрин Пар се присъединява.<sup id="cite_ref-24" class="reference"><a href="#cite_note-24"><span class="cite-bracket">[</span>24<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Два пъти тя участва в гъделичкане на Елизабет и веднъж я държи, докато той разрязва черната ѝ нощница „на хиляди парчета“.<sup id="cite_ref-25" class="reference"><a href="#cite_note-25"><span class="cite-bracket">[</span>25<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-26" class="reference"><a href="#cite_note-26"><span class="cite-bracket">[</span>26<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Самата Елизабет понякога приема всичко като шега, друг път се обижда. След като обаче Катрин Пар открива двойката в прегръдка, тя слага край на това и през 1548 г. Елизабет е отпратена в домакинството на сестрата на Катрин Ашли Джоан и съпруга ѝ Антъни Дени, в <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D1%88%D1%8A%D0%BD%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Чешънт (страницата не съществува)">Чешънт</a>.<sup id="cite_ref-27" class="reference"><a href="#cite_note-27"><span class="cite-bracket">[</span>27<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-28" class="reference"><a href="#cite_note-28"><span class="cite-bracket">[</span>28<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-29" class="reference"><a href="#cite_note-29"><span class="cite-bracket">[</span>29<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Томас Сиймур не спира опитите си за контрол над кралското семейство.<sup id="cite_ref-30" class="reference"><a href="#cite_note-30"><span class="cite-bracket">[</span>30<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Не само Елизабет, но и лейди <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B9" title="Джейн Грей">Джейн Грей</a> като млада е живяла под негово попечителство. Той се домогва до доверието на младия крал Едуард, като му дава джобни пари, нарича лорд-протектора свидлив и без всякаква дискретност се опитва да се домогне до властта.<sup id="cite_ref-31" class="reference"><a href="#cite_note-31"><span class="cite-bracket">[</span>31<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Когато на 5 септември 1548 г. Катрин Пар умира от родилна треска, той възобновява ухажването на Елизабет с цел да се ожени за нея.<sup id="cite_ref-32" class="reference"><a href="#cite_note-32"><span class="cite-bracket">[</span>32<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-33" class="reference"><a href="#cite_note-33"><span class="cite-bracket">[</span>33<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-34" class="reference"><a href="#cite_note-34"><span class="cite-bracket">[</span>34<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> За Едуард Сиймур и за съвета това е последната капка<sup id="cite_ref-neale_35-0" class="reference"><a href="#cite_note-neale-35"><span class="cite-bracket">[</span>35<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и през януари Томас Сиймур е арестуван по обвинение, че съзаклятничи с цел да се ожени за Елизабет и да свали брат си. Елизабет, тогава живееща в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4_%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Хатфийлд хаус">Хатфийлд хаус</a>, не признава нищо. Томас Сиймур е обезглавен на 20 март 1549 г. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Царуването_на_Мери_I"><span id=".D0.A6.D0.B0.D1.80.D1.83.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5.D1.82.D0.BE_.D0.BD.D0.B0_.D0.9C.D0.B5.D1.80.D0.B8_I"></span>Царуването на Мери I</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Царуването на Мери I" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Царуването на Мери I"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mary_I_of_England.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Mary_I_of_England.jpg/220px-Mary_I_of_England.jpg" decoding="async" width="220" height="290" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Mary_I_of_England.jpg/330px-Mary_I_of_England.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Mary_I_of_England.jpg/440px-Mary_I_of_England.jpg 2x" data-file-width="2237" data-file-height="2952" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8_I" class="mw-redirect" title="Мери I">Мери I</a>, худ. Антонис Мор, 1554 г.</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hatfield_House_Old_Palace.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Hatfield_House_Old_Palace.jpg/220px-Hatfield_House_Old_Palace.jpg" decoding="async" width="220" height="146" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Hatfield_House_Old_Palace.jpg/330px-Hatfield_House_Old_Palace.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Hatfield_House_Old_Palace.jpg/440px-Hatfield_House_Old_Palace.jpg 2x" data-file-width="693" data-file-height="461" /></a><figcaption>Запазеното крило на Стария дворец, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4_%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Хатфийлд хаус">Хатфийлд хаус</a>. Тук през ноември 1558 г. Елизабет научава за смъртта на сестра си.</figcaption></figure> <p>През юли <a href="/wiki/1553" title="1553">1553</a> г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Туберкулоза">туберкулоза</a>.<sup id="cite_ref-36" class="reference"><a href="#cite_note-36"><span class="cite-bracket">[</span>36<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На негово място трябва да се възкачи Мери, но срещу нея има силни настроения от страна на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Протестанти">протестантите</a>. Преди смъртта си, под влияние на регента <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%94%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D0%B8" title="Джон Дъдли">Джон Дъдли</a> (баща на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D0%B8" title="Робърт Дъдли">Робърт Дъдли</a>, бъдещ фаворит на Елизабет), Едуард пише завещание, с което променя реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., лишава от законните им права Мери и Елизабет и посочва за кралица <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%B9" title="Джейн Грей">Джейн Грей</a>, която е далеч след тях в линията на наследяване.<sup id="cite_ref-37" class="reference"><a href="#cite_note-37"><span class="cite-bracket">[</span>37<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Джейн Грей, която само преди няколко седмици се е омъжила за сина на Джон Дъдли – Гилфорд – е обявена за кралица от <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Таен съвет на Обединеното кралство">Тайния съвет</a>,<sup id="cite_ref-38" class="reference"><a href="#cite_note-38"><span class="cite-bracket">[</span>38<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> но само след девет дни царуване е свалена от привържениците на принцесите Мери и Елизабет. Новата кралица <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_I_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мария I Тюдор">Мария I Тюдор</a> (Мери I) влиза триумфално в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Лондон">Лондон</a>, придружавана от Елизабет.<sup id="cite_ref-39" class="reference"><a href="#cite_note-39"><span class="cite-bracket">[</span>39<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Демонстрацията на солидарност между сестрите не трае дълго, защото Мери е ревностна <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Католицизъм">католичка</a>, а Елизабет – не. Още през същата година отношенията им се влошават и Елизабет е изпратена в затвора, а след това е поставена под домашен арест по подозрение в съучастие с протестантските бунтове. Мери, първата безспорна жена на трона,<sup id="cite_ref-40" class="reference"><a href="#cite_note-40"><span class="cite-bracket">[</span>40<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> е решена да смаже <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Протестантство">протестантството</a> и заповядва всички да присъстват на католическите <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Литургия">литургии</a>. Елизабет, която е протестантка, е принудена да се покорява външно.<sup id="cite_ref-41" class="reference"><a href="#cite_note-41"><span class="cite-bracket">[</span>41<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Първоначалната популярност на Mери се стопява, когато става известно, че ще се жени за принц <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B5_II" class="mw-redirect" title="Фелипе II">Филип Испански</a>, син на император <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_V" title="Карл V">Карл V</a>. След сватбата Филип придобива голямо влияние върху политиката на Англия.<sup id="cite_ref-42" class="reference"><a href="#cite_note-42"><span class="cite-bracket">[</span>42<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В страната бързо се разпространява недоволство и мнозина разчитат на подкрепата на Елизабет в тяхната съпротива срещу религиозните гонения на Мери. През януари и февруари 1554 г. в няколко части на Англия и <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D0%BB%D1%81" title="Уелс">Уелс</a> избухва <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%83%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бунт на Уайът (страницата не съществува)">бунт</a>, воден от <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%A3%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D1%82_%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D1%88%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Томас Уайът младши (страницата не съществува)">Томас Уайът</a>.<sup id="cite_ref-43" class="reference"><a href="#cite_note-43"><span class="cite-bracket">[</span>43<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>При потушаването на бунта Елизабет е доведена в града и разпитана. На 18 март 1554 г. тя е затворена в <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80" title="Тауър">Тауър</a>, където съвсем скоро преди това (на 12 февруари) е била екзекутирана лейди Джейн.<sup id="cite_ref-44" class="reference"><a href="#cite_note-44"><span class="cite-bracket">[</span>44<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Ужасената Елизабет пламенно отстоява своята невинност.<sup id="cite_ref-45" class="reference"><a href="#cite_note-45"><span class="cite-bracket">[</span>45<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Въпреки че не е вероятно тя да е съзаклятничела с бунтовниците, известно е, че някои от тях са се обърнали към нея. Най-близкият довереник на Мери, посланикът на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_V" title="Карл V">Карл V</a> – Симон Ренард, твърди, че тронът никога няма да бъде в безопасност, докато Елизабет е жива, и канцлерът Стивън Гардинър подготвя обвинение срещу Елизабет.<sup id="cite_ref-46" class="reference"><a href="#cite_note-46"><span class="cite-bracket">[</span>46<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Поддръжниците на Елизабет в правителството, включително лорд Уилям Паджет, убеждават Мери да пощади сестра си, след като няма солидни доказателства срещу нея. На 22 май Елизабет е преместена от Тауър в <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Удсток (Англия)">Уудсток</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Оксфордшър">Оксфордшър</a>, където прекарва повече от година под домашен арест при сър Хенри Бедингфийлд. Тълпи я аплодират из целия път.<sup id="cite_ref-loades29_47-0" class="reference"><a href="#cite_note-loades29-47"><span class="cite-bracket">[</span>47<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-48" class="reference"><a href="#cite_note-48"><span class="cite-bracket">[</span>48<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 17 април 1555 г. Елизабет е призована в двора, за да бъде там по време на крайните етапи на привидната бременност на Мери. Ако Мери и децата ѝ умрат, Елизабет ще стане кралица. Ако Мери роди здраво дете, шансовете на Елизабет да стане кралица рязко ще спаднат.<sup id="cite_ref-loades29_47-1" class="reference"><a href="#cite_note-loades29-47"><span class="cite-bracket">[</span>47<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Когато става ясно, че Мери не е бременна, а тежко болна, възкачването на Елизабет изглежда сигурно.<sup id="cite_ref-49" class="reference"><a href="#cite_note-49"><span class="cite-bracket">[</span>49<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Дори и Филип (който става крал на Испания през 1556 г.) признава новата политическа реалност и предпочита Елизабет пред алтернативната претендентка <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a>, израсла във Франция и сгодена за <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_I" title="Франсоа I">френския дофин</a>. Идването ѝ на власт би усилило позициите на Франция, с която Испания е в лоши отношения.<sup id="cite_ref-50" class="reference"><a href="#cite_note-50"><span class="cite-bracket">[</span>50<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Когато жена му се разболява през 1558 г., Филип изпраща граф Ферия да се посъветва с Елизабет.<sup id="cite_ref-51" class="reference"><a href="#cite_note-51"><span class="cite-bracket">[</span>51<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Срещата е в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4_%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Хатфийлд хаус">Хатфийлд хаус</a>, където тя се връща да живее през октомври 1555 г. До октомври 1558 г. Елизабет вече прави планове за правителството си. На 6 ноември 1558 г. Мери обявява Елизабет за своя наследница.<sup id="cite_ref-52" class="reference"><a href="#cite_note-52"><span class="cite-bracket">[</span>52<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-53" class="reference"><a href="#cite_note-53"><span class="cite-bracket">[</span>53<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Единадесет дни по-късно Мери умира в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86_%D0%A1%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%82_%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81" class="mw-redirect" title="Дворец Сейнт Джеймс">двореца Сейнт Джеймс</a>. Така на 17 ноември 1558 г. Елизабет се възкачва на престола. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Възкачване_на_престола"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.B7.D0.BA.D0.B0.D1.87.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.BE.D0.BB.D0.B0"></span>Възкачване на престола</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Възкачване на престола" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Възкачване на престола"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Смъртта на Мери Тюдор е посрещната с ликуване по улиците на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Лондон">Лондон</a> поради нейната крайна политика в подкрепа на католицизма, спечелила ѝ прозвището „Кървавата Мери“. Елизабет става кралица на 25-годишна възраст и когато разбира, че се възкачва на престола, тя цитира псалм 118, двадесет и трети стих, на латински: „<i>A Domino factum est illud, et est mirabile in oculis nostris</i>“ – „Това е божие дело и то е чудно в очите ни.“ На 20 ноември 1558 г. Елизабет обявява намеренията си пред своя съвет и други лордове, дошли да ѝ се закълнат във вярност. В тази реч тя за първи път споменава схващането за „двете тела“ на суверена, прието от средновековното <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Теология">богословие</a>: физическото и политическото тяло: </p> <blockquote class="templatequote"><div> <p><i>Мои лордове, законът на природата ме задължава да скърбя за сестра си. Бремето, стоварило се върху раменете ми, все повече ме изумява; и все пак, като се има предвид, че аз съм само едно скромно Божие създание, предопределено да се покорява на Неговото предписание... аз от все сърце ще се моля за Неговата милост да бъда достоен негов служител в ролята, която сега ми е поверена. Ала понеже съм само едно телесно същество, ще изисквам от всички ви... да ми помагате, така че аз с управлението си и вие със служенето си да заслужим признанието на Всемогъщия Бог и да оставим след себе си някакво благо за нашето потомство на земята. Възнамерявам да съобразявам всичките си действия с предоставените ми разумни и добронамерени съвети</i> </p> </div><div class="templatequotecite">—<cite>Елизабет, Уиър 2011, 47</cite></div><div class="mw-collapsible mw-collapsed" style="border:none;"><div style="font-weight:normal; background:#EFEFEF; text-align:left; color: #808080;">В оригинал </div> <div class="mw-collapsible-content" style="font-weight:normal; background:transparent; text-align:left;">My lords, the law of nature moves me to sorrow for my sister; the burden that is fallen upon me makes me amazed, and yet, considering I am God's creature, ordained to obey His appointment, I will thereto yield, desiring from the bottom of my heart that I may have assistance of His grace to be the minister of His heavenly will in this office now committed to me. And as I am but one body naturally considered, though by His permission a body politic to govern, so shall I desire you all ... to be assistant to me, that I with my ruling and you with your service may make a good account to Almighty God and leave some comfort to our posterity on earth. I mean to direct all my actions by good advice and counsel</div></div></blockquote> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg/220px-Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg" decoding="async" width="220" height="295" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg/330px-Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg/440px-Elizabeth_I_in_coronation_robes.jpg 2x" data-file-width="2863" data-file-height="3845" /></a><figcaption>Елизабет I в своите коронационни одежди, украсени с Тюдорови рози и хермелин</figcaption></figure> <p>Докато триумфалната процесия се движи през града в навечерието на коронацията ѝ, гражданите я приветстват от все сърце с речи и шествия, повечето със силен протестантски привкус. Сърдечното и благосклонно отношение на Елизабет спечелва хората, които са „чудесно пленени“.<sup id="cite_ref-54" class="reference"><a href="#cite_note-54"><span class="cite-bracket">[</span>54<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На другия ден, 15 януари 1559 г., Елизабет е коронована в <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Уестминстърско абатство">Уестминстърското абатство</a> и помазана от католическия епископ на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BB" title="Карлайл">Карлайл</a>. След това е представена на народа сред оглушителен хор от органи, флейти, тромпети, барабани и камбани.<sup id="cite_ref-55" class="reference"><a href="#cite_note-55"><span class="cite-bracket">[</span>55<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Това е последната церемония в британската история, извършена по римокатолически ритуал. Датата на коронацията е избрана от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%94%D0%B8%D0%B9" title="Джон Дий">Джон Дий</a>, доверен съветник на кралицата по <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Астрология">астрология</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0" title="Наука">наука</a>.<sup id="cite_ref-56" class="reference"><a href="#cite_note-56"><span class="cite-bracket">[</span>56<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Към този момент Англия е бедна и слаба, а народът е разделен на религиозна основа. <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Холандия">Холандия</a> в съседство е завладяна от католическа Испания. На север е <a href="/wiki/%D0%A8%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Шотландия">Шотландия</a>, контролирана от Франция, а 16-годишната кралица на Шотландия <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a> претендира и за английския престол<sup id="cite_ref-57" class="reference"><a href="#cite_note-57"><span class="cite-bracket">[</span>57<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и според католиците именно тя е законната кралица на Англия. Но Елизабет притежава кураж, ум и интуиция, които ѝ помагат да разбира хората и да се справя с трудностите, като се осланя и на своите съветници. Най-влиятелните политици през този период са държавният секретар <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил</a> и пазителят на печата <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%81_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D1%8A%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Никълъс Бейкън (страницата не съществува)">Никълъс Бейкън</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Религиозно_споразумение"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.BB.D0.B8.D0.B3.D0.B8.D0.BE.D0.B7.D0.BD.D0.BE_.D1.81.D0.BF.D0.BE.D1.80.D0.B0.D0.B7.D1.83.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Религиозно споразумение</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Религиозно споразумение" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Религиозно споразумение"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Личните религиозни убеждения на Елизабет може никога да не станат известни. Нейната религиозна политика подхожда прагматично към решаването на основните въпроси. Първият е за нейната легитимност. Макар че и според протестанти, и според католици тя е незаконнородена, за <a href="/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Църква на Англия">английската църква</a> нейната <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD" title="Обратна сила на закон">ретроактивно</a> обявена незаконност не е сериозно препятствие в сравнение с това никога да не е била легитимна, докато ревностните католици твърдят обратното. Може би най-важното е, че в нейните собствени очи скъсването с Рим я прави законна. По тази причина никога не е имало съмнение, че Елизабет ще прегърне протестантството, поне номинално. </p><p>Елизабет и съветниците ѝ осъзнават опасността от католически <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4" title="Кръстоносен поход">кръстоносен поход</a> срещу еретична Англия. Следователно тя търси решение, което да удовлетвори желанията на английските протестанти, без да засегне твърде силно католиците, и в същото време да не толерира по-широкообхватните реформи, изисквани от най-радикалните протестанти – <a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Пуританство">пуританите</a>.<sup id="cite_ref-58" class="reference"><a href="#cite_note-58"><span class="cite-bracket">[</span>58<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В резултат на това парламентът от 1559 г. започва работа въз основа на протестантското споразумение на Едуард VI, в което монархът е начело, но има и много католически елементи, като одеждите на свещениците.<sup id="cite_ref-59" class="reference"><a href="#cite_note-59"><span class="cite-bracket">[</span>59<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Сред първите актове на новата кралица е премахването на последиците от църковната политика на Мери I. Възстановена е независимостта на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Англиканската църква">Англиканската църква</a> от папата и тя се връща към <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Протестантство">протестантството</a>. Всички лица, заемащи обществени длъжности, са задължени да признаят върховенството на монарха над църквата, в резултат на което много католици, включително <a href="/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF" title="Епископ">епископи</a>, са отстранени от постовете си. </p><p><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Камара на общините на Обединеното кралство">Камарата на общините</a> твърдо подкрепя предложенията, но Законът за върховенството (на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски</a>: <span lang="en" dir="ltr" style="font-style:italic">Act of Supremacy</span>) среща съпротива в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5" title="Камара на лордовете">Камарата на лордовете</a>, особено от страна на епископите, които са нейни членове. По стечение на обстоятелствата по онова време поне 10 от 26 епископии са вакантни, включително <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B8" title="Архиепископ на Кентърбъри">Архиепископията на Кентърбъри</a>.<sup id="cite_ref-60" class="reference"><a href="#cite_note-60"><span class="cite-bracket">[</span>60<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-61" class="reference"><a href="#cite_note-61"><span class="cite-bracket">[</span>61<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и така законът е приет. Въпреки това Елизабет е принудена да приеме титлата „върховен наместник на Англиканската църква“<sup id="cite_ref-62" class="reference"><a href="#cite_note-62"><span class="cite-bracket">[</span>62<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> вместо по-спорната титла „върховен глава“, която мнозина смятат за неприемливо да се носи от жена. Предложеният законопроект за върховенството става закон на 8 май 1559 г. Според него всички държавни служители трябва да се закълнат във вярност към монарха като върховен управител или рискуват да загубят поста си; законите за ересите са отменени, за да се избегне повторение на гоненията по времето на Мери. В същото време е приет нов Закон за единството, който забранява католическата <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Литургия">литургия</a> и прави задължителни богослужението на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски език</a>, посещението на църква и използването на адаптирана версия на Общия молитвеник от 1552 година. Наказанията за неподчинение не са крайни и са предимно парични глоби.<sup id="cite_ref-63" class="reference"><a href="#cite_note-63"><span class="cite-bracket">[</span>63<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> С това протестантството се превръща в официална религия и се установява нова форма на богослужение, която е запазена и до днес.<sup id="cite_ref-64" class="reference"><a href="#cite_note-64"><span class="cite-bracket">[</span>64<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Относно_женитбата"><span id=".D0.9E.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.81.D0.BD.D0.BE_.D0.B6.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D1.82.D0.B1.D0.B0.D1.82.D0.B0"></span>Относно женитбата</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Относно женитбата" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Относно женитбата"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В началото на царуването на Елизабет всички очакват, че тя ще се омъжи и ще роди наследник на трона. Тя така и не се омъжва, макар че получава много предложения. Причините за това не са ясни. Има предположения, че Томас Сиймор е допринесъл за нейното отрицателно отношение към брака. Друга възможност е Елизабет да е знаела, че е безплодна.<sup id="cite_ref-65" class="reference"><a href="#cite_note-65"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-66" class="reference"><a href="#cite_note-66"><span class="cite-bracket">[</span>66<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тя приема ухажванията на различни кандидати до навършване на петдесетгодишна възраст. Последният кандидат е <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Франсоа д'Алансон">Франсоа, херцог Анжуйски</a>, с 22 години по-млад от нея. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Лорд_Робърт_Дъдли"><span id=".D0.9B.D0.BE.D1.80.D0.B4_.D0.A0.D0.BE.D0.B1.D1.8A.D1.80.D1.82_.D0.94.D1.8A.D0.B4.D0.BB.D0.B8"></span>Лорд Робърт Дъдли</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Лорд Робърт Дъдли" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Лорд Робърт Дъдли"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Robert_Dudley,_1st_Earl_of_Leicester,_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Robert_Dudley%2C_1st_Earl_of_Leicester%2C_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg/220px-Robert_Dudley%2C_1st_Earl_of_Leicester%2C_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg" decoding="async" width="220" height="280" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Robert_Dudley%2C_1st_Earl_of_Leicester%2C_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg/330px-Robert_Dudley%2C_1st_Earl_of_Leicester%2C_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Robert_Dudley%2C_1st_Earl_of_Leicester%2C_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg/440px-Robert_Dudley%2C_1st_Earl_of_Leicester%2C_Collection_of_Waddesdon_Manor.jpg 2x" data-file-width="2742" data-file-height="3496" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D0%B8" title="Робърт Дъдли">Робърт Дъдли</a></figcaption></figure> <p>През пролетта на 1559 г. става известно, че Елизабет е влюбена в приятеля си от детство лорд <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D0%B8" title="Робърт Дъдли">Робърт Дъдли</a>.<sup id="cite_ref-67" class="reference"><a href="#cite_note-67"><span class="cite-bracket">[</span>67<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Той е женен за Ейми Робсарт, но тя страда от „болест в едната си гърда“ и се намеква, че кралицата би желала да се омъжи за лорд Робърт, ако съпругата му умре.<sup id="cite_ref-68" class="reference"><a href="#cite_note-68"><span class="cite-bracket">[</span>68<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_and_Leicester_miniatures_by_Hilliard.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Elizabeth_and_Leicester_miniatures_by_Hilliard.png/220px-Elizabeth_and_Leicester_miniatures_by_Hilliard.png" decoding="async" width="220" height="125" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Elizabeth_and_Leicester_miniatures_by_Hilliard.png/330px-Elizabeth_and_Leicester_miniatures_by_Hilliard.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c6/Elizabeth_and_Leicester_miniatures_by_Hilliard.png 2x" data-file-width="440" data-file-height="250" /></a><figcaption>Елизабет и нейният фаворит, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D0%B8" title="Робърт Дъдли">Робърт Дъдли</a>, ок. 1575. Миниатюри с размер на марка от Никълъс Хилиард.<sup id="cite_ref-69" class="reference"><a href="#cite_note-69"><span class="cite-bracket">[</span>69<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>Приятелството на кралицата с Дъдли продължава тридесет години, до неговата смърт.</figcaption></figure> <p>До есента на 1559 г. няколко чуждестранни ухажори се съревновават за ръката на Елизабет; техните нетърпеливи пратеници правят все по-скандални изявления и твърдят, че евентуален брак с нейния фаворит не би бил приет добре:<sup id="cite_ref-70" class="reference"><a href="#cite_note-70"><span class="cite-bracket">[</span>70<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> „<i>Няма човек, който да не вика срещу него и срещу нея с възмущение… тя не ще се омъжи за никого, освен за предпочитания Робърт</i>“.<sup id="cite_ref-71" class="reference"><a href="#cite_note-71"><span class="cite-bracket">[</span>71<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Ейми Дъдли умира през септември 1560 г. от падане по стълби и, макар че разследването заключава инцидент, мнозина подозират Дъдли, че е уредил смъртта ѝ, за да може да се ожени за кралицата.<sup id="cite_ref-72" class="reference"><a href="#cite_note-72"><span class="cite-bracket">[</span>72<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> За известно време Елизабет сериозно обмисля да се ожени за Дъдли. Уилям Сесил, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D1%81_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%8A%D0%BD" title="Никълъс Трокмортън">Никълъс Трокмортън</a> и някои консервативни лордове обаче изразяват пределно ясно неодобрението си.<sup id="cite_ref-73" class="reference"><a href="#cite_note-73"><span class="cite-bracket">[</span>73<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Има дори слухове, че благородниците ще въстанат, ако бракът се сключи.<sup id="cite_ref-74" class="reference"><a href="#cite_note-74"><span class="cite-bracket">[</span>74<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Въпреки няколко други проекта за женитба, Робърт Дъдли се смята за кандидат почти цяло десетилетие.<sup id="cite_ref-75" class="reference"><a href="#cite_note-75"><span class="cite-bracket">[</span>75<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет е крайно ревнива към любовниците му, дори когато вече няма намерение да се омъжи за него.<sup id="cite_ref-76" class="reference"><a href="#cite_note-76"><span class="cite-bracket">[</span>76<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1564 г. тя прави Дъдли граф Лестър. През 1578 г. той в крайна сметка се жени повторно, на което кралицата реагира с последователни сцени на неудоволствие и доживотна омраза към съпругата му Летис Нолис.<sup id="cite_ref-77" class="reference"><a href="#cite_note-77"><span class="cite-bracket">[</span>77<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> При все това Дъдли винаги „остава в центъра на емоционалния живот на Елизабет“.<sup id="cite_ref-78" class="reference"><a href="#cite_note-78"><span class="cite-bracket">[</span>78<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Той умира скоро след победата над <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Непобедимата армада">Непобедимата армада</a> и след смъртта на Елизабет сред личните ѝ вещи е намерена бележка от него с надпис „неговото последно писмо“ с нейния почерк.<sup id="cite_ref-79" class="reference"><a href="#cite_note-79"><span class="cite-bracket">[</span>79<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Политически_аспекти"><span id=".D0.9F.D0.BE.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D0.B0.D1.81.D0.BF.D0.B5.D0.BA.D1.82.D0.B8"></span>Политически аспекти</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Политически аспекти" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Политически аспекти"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Nicholas_Hilliard_002.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/68/Nicholas_Hilliard_002.jpg/220px-Nicholas_Hilliard_002.jpg" decoding="async" width="220" height="307" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/68/Nicholas_Hilliard_002.jpg 1.5x" data-file-width="323" data-file-height="450" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Франсоа д'Алансон">Франсоа, херцог Анжуйски</a>, от Никълъс Хилиард. Елизабет нарича херцога нейна „жаба“, намирайки го „не толкова грозен“, колкото са ѝ казали.<sup id="cite_ref-80" class="reference"><a href="#cite_note-80"><span class="cite-bracket">[</span>80<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></figcaption></figure> <p>Елизабет изкусно превръща в дипломатически похват въпроса за женитбата си, като го третира като аспект на външната политика и го оставя нерешен.<sup id="cite_ref-H17_81-0" class="reference"><a href="#cite_note-H17-81"><span class="cite-bracket">[</span>81<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-82" class="reference"><a href="#cite_note-82"><span class="cite-bracket">[</span>82<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Макар че отказва предложението на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B5_II" class="mw-redirect" title="Фелипе II">Филип II</a> през 1559 г., тя няколко години преговаря за брак с братовчед му – ерцхерцог <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_II_(%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D1%80%D1%86%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карл II (австрийски ерцхерцог) (страницата не съществува)">Карл Австрийски</a>, но към 1568 г. отношенията с <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8" title="Хабсбурги">Хабсбургите</a> се влошават. След това Елизабет обмисля женитба последователно за двама френски принцове от династията <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0" class="mw-redirect" title="Валоа">Валоа</a>: първо <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_III" title="Анри III">Анри, херцог Анжуйски;</a> после – брат му <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Франсоа д'Алансон">Франсоа, херцог Анжуйски</a>, преди това херцог Алансонски.<sup id="cite_ref-83" class="reference"><a href="#cite_note-83"><span class="cite-bracket">[</span>83<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Това последно предложение е свързано с планиран съюз срещу испанската власт над <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Нидерландия">Южна Нидерландия</a>.<sup id="cite_ref-84" class="reference"><a href="#cite_note-84"><span class="cite-bracket">[</span>84<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет изглежда приема ухажването сериозно за известно време и носи обеца с формата на жаба, изпратена ѝ от Анжу.<sup id="cite_ref-85" class="reference"><a href="#cite_note-85"><span class="cite-bracket">[</span>85<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg/220px-Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg" decoding="async" width="220" height="311" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg/330px-Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg/440px-Elizabeth_I_Steven_Van_Der_Meulen.jpg 2x" data-file-width="1500" data-file-height="2123" /></a><figcaption>Най-ранният портрет на младата кралица в цял ръст, ок. 1563 г., худ. Стивън ван дер Мюлен. Направен е преди появата на символичните портрети, част от иконографията на „Кралицата дева“. През ноември 2007 г. е продаден от Сотби'с за 2.6 милиона паунда.<sup id="cite_ref-Portrait_auction_86-0" class="reference"><a href="#cite_note-Portrait_auction-86"><span class="cite-bracket">[</span>86<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></figcaption></figure> <p>Парламентът постоянно я моли да се омъжи, но тя винаги отговаря уклончиво.<sup id="cite_ref-87" class="reference"><a href="#cite_note-87"><span class="cite-bracket">[</span>87<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1563 г. тя казва на имперски пратеник: „Ако последвам склонността на природата си, тя е това: просякиня и неомъжена, отколкото кралица и омъжена“.<sup id="cite_ref-H17_81-1" class="reference"><a href="#cite_note-H17-81"><span class="cite-bracket">[</span>81<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През същата година, след преболедуване на Елизабет от <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%80%D0%B0_%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Едра шарка">едра шарка</a>, въпросът за наследяването става първостепенен. Парламентът подканва Елизабет да се омъжи или да обяви наследник в случай на нейна смърт, за да се предотврати гражданска война. Тя отказва да направи и двете. През април прекратява сесията на Парламента, който се събира отново едва през 1566 г., след като тя се нуждае от подкрепата му за повишаване на данъците. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Камара на общините на Обединеното кралство">Камарата на общините</a> заплашва да наложи запор на финансите ѝ, докато тя не се съгласи да осигури наследяването. Въпросът се изостря и Камарата изпраща сър Робърт Бел, който „се застъпва много дръзко“ за наследяването; посрещнат със „заповедта на кралицата да бъде оставена на мира“. По-късно същата година тя признава на испанския посланик, че ако може да намери начин да уреди наследяването, без да се омъжва, би го направила. Към 1570 г. висши царедворци споделят на четири очи, че Елизабет никога няма да се ожени или да назове наследник.<sup id="cite_ref-H17_81-2" class="reference"><a href="#cite_note-H17-81"><span class="cite-bracket">[</span>81<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> За тази ѝ позиция я обвиняват в безотговорност.<sup id="cite_ref-88" class="reference"><a href="#cite_note-88"><span class="cite-bracket">[</span>88<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Мълчанието на Елизабет засилва собствената ѝ политическа сигурност: тя знае, че ако назове наследник, тронът ѝ би бил уязвим за преврат.<sup id="cite_ref-89" class="reference"><a href="#cite_note-89"><span class="cite-bracket">[</span>89<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Отказът на Елизабет да се омъжи вдъхновява култ към <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Девственост">девствеността</a>. В поезията и на портретите тя е представяна като дева или богиня.<sup id="cite_ref-Hh_90-0" class="reference"><a href="#cite_note-Hh-90"><span class="cite-bracket">[</span>90<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Първоначално единствено Елизабет счита девствеността си за добродетел; тя казва на Общините: „<i>В крайна сметка ще ми бъде достатъчно, ако на моя мраморен камък пише, че една кралица, царувала толкова и толкова, е живяла и умряла като девственица</i>“.<sup id="cite_ref-Hh_90-1" class="reference"><a href="#cite_note-Hh-90"><span class="cite-bracket">[</span>90<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> По-късно, особено след 1578 г., поети и писатели подемат тази тема и я превръщат в <a href="/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Иконография">иконография</a>, която възвеличава Елизабет. В онази епоха на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Метафора">метафори</a> и възвишени сравнения кралицата е представяна като „омъжена“ за своето кралство и поданици, под божествена закрила. През 1599 г. Елизабет говори за „всичките ми съпрузи, моя добър народ“.<sup id="cite_ref-91" class="reference"><a href="#cite_note-91"><span class="cite-bracket">[</span>91<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Конфликти_с_Шотландия_и_Франция"><span id=".D0.9A.D0.BE.D0.BD.D1.84.D0.BB.D0.B8.D0.BA.D1.82.D0.B8_.D1.81_.D0.A8.D0.BE.D1.82.D0.BB.D0.B0.D0.BD.D0.B4.D0.B8.D1.8F_.D0.B8_.D0.A4.D1.80.D0.B0.D0.BD.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Конфликти с Шотландия и Франция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Конфликти с Шотландия и Франция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Конфликти с Шотландия и Франция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>На <a href="/wiki/3_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB" title="3 април">3 април</a> <a href="/wiki/1559" title="1559">1559</a> г. Елизабет I ратифицира договора от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8" title="Като Камбрези">Като Камбрези</a>, с който се прекратява войната с <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a>. Въпреки това отношенията между двете страни остават враждебни. Още през същата година <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a>, вече омъжена за <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_II_(%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Франсоа II (Франция)">Франсоа II</a> и кралица на Шотландия и Франция, се обявява за кралица и на Англия. След бунт на някои шотландски лордове <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%93%D0%B8%D0%B7" title="Мари дьо Гиз">Мари дьо Гиз</a> (майката на Мария Стюарт) е отстранена от регентството в Шотландия и френските войски се изтеглят оттам. Малко по-късно Франсоа II умира и Мария Стюарт се връща в Шотландия. В последвалите войни във Франция между католици и <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Хугеноти">хугеноти</a> Елизабет подкрепя протестантите, но през <a href="/wiki/1564" title="1564">1564</a> г. сключва мир с френския крал, отстъпвайки <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Кале (град)">Кале</a>, последното английско владение на континента. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Мария_Стюарт"><span id=".D0.9C.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F_.D0.A1.D1.82.D1.8E.D0.B0.D1.80.D1.82"></span>Мария Стюарт</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Мария Стюарт" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Мария Стюарт"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mary_Stuart_Queen.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Mary_Stuart_Queen.jpg/220px-Mary_Stuart_Queen.jpg" decoding="async" width="220" height="295" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Mary_Stuart_Queen.jpg/330px-Mary_Stuart_Queen.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Mary_Stuart_Queen.jpg/440px-Mary_Stuart_Queen.jpg 2x" data-file-width="447" data-file-height="600" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a></figcaption></figure> <p>Първата стъпка на Елизабет по отношение на <a href="/wiki/%D0%A8%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Шотландия">Шотландия</a> е да се противопостави на френското присъствие там.<sup id="cite_ref-92" class="reference"><a href="#cite_note-92"><span class="cite-bracket">[</span>92<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тя се бои, че французите планират да нахлуят в Англия и да сложат на престола <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a>. При възкачването на Елизабет членовете на <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC_%D0%93%D0%B8%D0%B7" title="Дом Гиз">рода Гиз</a> обявяват Мария за кралица на Англия и дори присъединяват герба на Англия към гербовете на Шотландия и Франция върху нейните вещи.<sup id="cite_ref-93" class="reference"><a href="#cite_note-93"><span class="cite-bracket">[</span>93<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет склонява да изпрати войска в Шотландия, която да помогне на протестантските бунтовници и, въпреки че кампанията е неумела, последвалият Единбургски договор от юли 1560 г. елиминира френската заплаха от север.<sup id="cite_ref-94" class="reference"><a href="#cite_note-94"><span class="cite-bracket">[</span>94<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Когато овдовялата Мария се завръща в Шотландия през 1561 г., за да поеме властта, страната има установена протестантска църква и се управлява от съвет от протестантски благородници, подкрепен от Елизабет.<sup id="cite_ref-95" class="reference"><a href="#cite_note-95"><span class="cite-bracket">[</span>95<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Мария отказва да ратифицира договора.<sup id="cite_ref-loades_96-0" class="reference"><a href="#cite_note-loades-96"><span class="cite-bracket">[</span>96<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През 1563 г. Елизабет предлага своя ухажор Робърт Дъдли за съпруг на Мария, без да пита нито един от двамата, и този план, естествено, се проваля.<sup id="cite_ref-97" class="reference"><a href="#cite_note-97"><span class="cite-bracket">[</span>97<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1565 г. Мария се омъжва за <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82,_%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B4_%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BB%D0%B8" title="Хенри Стюарт, лорд Дарнли">Хенри Стюарт, лорд Дарнли</a>, който предявява своя собствена претенция за английския трон като потомък на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VII" title="Хенри VII">Хенри VII</a>. Този брак е първата от серията погрешни преценки на Мария Шотландска, които в крайна сметка предават победата в ръцете на шотландските протестанти и на Елизабет. Дарнли бързо става непопулярен в Шотландия и придобива лоша слава поради участие в убийството на италианския секретар на Мария – Давид Рицио. През февруари 1567 г. Дарнли на свой ред е убит от заговорници, почти със сигурност водени от <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%A5%D0%B5%D0%BF%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD,_4-%D1%82%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%91%D0%BE%D1%82%D1%83%D0%B5%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джеймс Хепбърн, 4-ти граф Ботуел (страницата не съществува)">Джеймс Ботуел</a>. Скоро след това, на 15 май 1567 г., Мария се омъжва за Ботуел, предизвиквайки подозрения, че е свързана с убийството на съпруга си. Елизабет ѝ пише: </p> <table align="center" style="border-collapse:collapse; border-style:none; background-color:transparent;" class="cquote"> <tbody><tr> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2;font-size:35px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:left;padding:10px 10px;">“ </td> <td valign="top" style="padding:4px 10px;">Как може да бъде направен по-лош избор за вашата чест, отколкото с такава припряност да се омъжите за такъв поданик, който освен други и прословути недостатъци, обществената мълва обвинява в убийството на покойния ви съпруг, а освен това ви е докосвал фамилиарно, макар че ние вярваме, че това не е вярно.<sup id="cite_ref-98" class="reference"><a href="#cite_note-98"><span class="cite-bracket">[</span>98<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </td> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2;font-size:36px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:right;padding:10px 10px;">” </td></tr> </tbody></table> <p>Тези събития водят до бързата загуба на властта и затварянето на Мария в замъка <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_%D0%9B%D0%BE%D1%85_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Замък Лох Левен (страницата не съществува)">Лох Левен</a>. Шотландските лордове я принуждават да абдикира в полза на сина си <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_I_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Джеймс I (Англия)">Джеймс</a>, роден през юни 1566 г. Малкият Джеймс е отведен в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3_(%D0%A8%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F)" title="Стърлинг (Шотландия)">замъка Стърлинг</a>, за да бъде отгледан като протестант. Мария успява да избяга от Лох Левен през 1568 г., но след още едно поражение е принудена да напусне Шотландия. Отива в Англия, където някога е имала сигурна поддръжка от страна на Елизабет. Отначало Елизабет възнамерява да помогне на Мария да си върне престола, но след това Елизабет и съветът ѝ избират да постъпят предпазливо. Вместо да върнат Мария в Шотландия с помощта на английска армия или да я изпратят във Франция, те я задържат в Англия, като през следващите 19 години тя е затворена.<sup id="cite_ref-99" class="reference"><a href="#cite_note-99"><span class="cite-bracket">[</span>99<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Мария_Стюарт_и_католическата_кауза"><span id=".D0.9C.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F_.D0.A1.D1.82.D1.8E.D0.B0.D1.80.D1.82_.D0.B8_.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.BE.D0.BB.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.BA.D0.B0.D1.83.D0.B7.D0.B0"></span>Мария Стюарт и католическата кауза</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Мария Стюарт и католическата кауза" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Мария Стюарт и католическата кауза"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg/220px-Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg" decoding="async" width="220" height="270" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg/330px-Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg/440px-Sir_Francis_Walsingham_by_John_De_Critz_the_Elder.jpg 2x" data-file-width="2400" data-file-height="2940" /></a><figcaption>Сър <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC" title="Франсис Уолсингам">Франсис Уолсингам</a>, държавен секретар (1573 – 1590). Като главен разузнавач на Елизабет той разкрива няколко заговора срещу нея.</figcaption></figure> <p>Присъствието на Мария Стюарт в Англия скоро става повод за размирици. През 1569 г. на север има голямо католическо въстание, чиято цел е да освободи Мария, да се омъжи тя за Томас Хауърд, херцога на Норфък, и да се възкачи на английския трон.<sup id="cite_ref-100" class="reference"><a href="#cite_note-100"><span class="cite-bracket">[</span>100<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> След поражението на бунтовниците над 750 от тях са екзекутирани по заповед на Елизабет.<sup id="cite_ref-101" class="reference"><a href="#cite_note-101"><span class="cite-bracket">[</span>101<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Вярвайки, че бунтът е бил успешен, през 1570 г. папа <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B9_V" title="Пий V">Пий V</a> издава <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Була">булата</a> <i>Regnans in Excelsis</i>, с която „Елизабет, престорената кралица на Англия и служителка на престъпленията“, е <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Отлъчване от църквата">отлъчена от църквата</a> и обявена за <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA" class="mw-redirect" title="Еретик">еретичка</a>, а всичките ѝ поданици са освободени от клетвата за вярност към нея.<sup id="cite_ref-McGrath,_69_102-0" class="reference"><a href="#cite_note-McGrath,_69-102"><span class="cite-bracket">[</span>102<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Collinson_p._67_103-0" class="reference"><a href="#cite_note-Collinson_p._67-103"><span class="cite-bracket">[</span>103<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Католиците, които биха продължили да се подчиняват на заповедите ѝ, са заплашени с отлъчване от църквата.<sup id="cite_ref-McGrath,_69_102-1" class="reference"><a href="#cite_note-McGrath,_69-102"><span class="cite-bracket">[</span>102<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Папската була провокира законодателни инициативи срещу католиците, които обаче са смекчени от намесата на Елизабет.<sup id="cite_ref-104" class="reference"><a href="#cite_note-104"><span class="cite-bracket">[</span>104<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Англиканската църква приема някои по-крайни <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Калвинизъм">калвинистки</a> възгледи. Покръстването на английски поданици в католицизъм с намерението да оттеглят подкрепата си за Елизабет през 1581 г. е обявено за <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0" title="Държавна измяна">държавна измяна</a>, наказуема със смърт.<sup id="cite_ref-105" class="reference"><a href="#cite_note-105"><span class="cite-bracket">[</span>105<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> От 1570 г. в Англия започват да пристигат тайно свещеници-мисионери от континента с цел „покръстване на Англия“.<sup id="cite_ref-Collinson_p._67_103-1" class="reference"><a href="#cite_note-Collinson_p._67-103"><span class="cite-bracket">[</span>103<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Мнозина са екзекутирани, създавайки мъченически култ.<sup id="cite_ref-Collinson_p._67_103-2" class="reference"><a href="#cite_note-Collinson_p._67-103"><span class="cite-bracket">[</span>103<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p><i>Regnans in Excelsis</i> дава на английските католици силен подтик да гледат на Мария Стюарт като истински <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD" title="Суверен">суверен</a> на Англия. Мария може и да не е знаела за всеки католически заговор, но за периода от заговора на Ридолфи от 1571 г. (който води до екзекуцията на ухажора на Мария – Томас Хауърд) до заговора на Бабингтън от 1586 г. главният разузнавач на Елизабет, сър <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC" title="Франсис Уолсингам">Франсис Уолсингам</a>, и кралският съвет старателно събират доказателства срещу нея.<sup id="cite_ref-106" class="reference"><a href="#cite_note-106"><span class="cite-bracket">[</span>106<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Първоначално Елизабет се противопоставя на призивите за екзекуция на Мария. Към края на 1586 г. обаче я убеждават да одобри съдебен процес въз основа на писма, писани по време на заговора на Бабингтън.<sup id="cite_ref-107" class="reference"><a href="#cite_note-107"><span class="cite-bracket">[</span>107<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Прокламацията на смъртната присъда гласи, че „споменатата Мария, претендираща за право над същата корона, е замислила и планирала в същото кралство различни неща, стремящи се към нараняване, смърт и унищожение на нашата кралска особа.“<sup id="cite_ref-108" class="reference"><a href="#cite_note-108"><span class="cite-bracket">[</span>108<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На 8 февруари 1587 г. Мария Стюарт е обезглавена в замъка Фотрингей, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D1%82%D1%8A%D0%BD%D1%88%D1%8A%D1%80" title="Нортхамптъншър">Нортхамптъншир</a>.<sup id="cite_ref-109" class="reference"><a href="#cite_note-109"><span class="cite-bracket">[</span>109<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През <a href="/wiki/1569" title="1569">1569</a> г. в северните части на Англия започва въстание на католиците, оглавявано от Томас Хауърд, Чарлс Невил и Томас Пърси. </p><p>През <a href="/wiki/1572" title="1572">1572</a> г. Елизабет сключва съюз с Франция, въпреки че по това време там са избити хиляди протестанти по време на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%89" title="Вартоломеева нощ">Вартоломеевата нощ</a>. Тя дори започва преговори за сключване на брак с <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_III" title="Анри III">Анри</a>, херцога на Анжу, а след това – с по-малкия му брат <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Франсоа д'Алансон">Франсоа</a>. Последният посещава Лондон през <a href="/wiki/1581" title="1581">1581</a> г. и кралицата го представя като свой бъдещ съпруг, но той умира през <a href="/wiki/1584" title="1584">1584</a> г., без да се стигне до брак. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Войни_и_отвъдморска_търговия"><span id=".D0.92.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B8_.D0.B8_.D0.BE.D1.82.D0.B2.D1.8A.D0.B4.D0.BC.D0.BE.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D1.82.D1.8A.D1.80.D0.B3.D0.BE.D0.B2.D0.B8.D1.8F"></span>Войни и отвъдморска търговия</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Войни и отвъдморска търговия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Войни и отвъдморска търговия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_I_Halfgroat.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Elizabeth_I_Halfgroat.jpg/220px-Elizabeth_I_Halfgroat.jpg" decoding="async" width="220" height="214" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Elizabeth_I_Halfgroat.jpg/330px-Elizabeth_I_Halfgroat.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Elizabeth_I_Halfgroat.jpg/440px-Elizabeth_I_Halfgroat.jpg 2x" data-file-width="603" data-file-height="587" /></a><figcaption>Сребърна монета на Елизабет I</figcaption></figure> <p>Външната политика на Елизабет е в голямата си част отбранителна. Изключение е английската окупация на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8C%D0%BE_%D0%A5%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80" class="mw-redirect" title="Льо Хавър">Хавър</a> от октомври 1562 г. до юни 1563 г., която завършва с провал, когато <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82" class="mw-redirect" title="Хугенот">хугенотските</a> съюзници на Елизабет се присъединяват към католиците и превземат пристанището. Намерението на Елизабет е било да размени Хавър за <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Кале (град)">Кале</a>, превзето от Франция през януари 1558 г.<sup id="cite_ref-110" class="reference"><a href="#cite_note-110"><span class="cite-bracket">[</span>110<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Само чрез флота Елизабет води успешна настъпателна политика срещу Испания; 80% от битките са морски.<sup id="cite_ref-loades61_111-0" class="reference"><a href="#cite_note-loades61-111"><span class="cite-bracket">[</span>111<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет посвещава в рицарство <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Франсис Дрейк">Франсис Дрейк</a> след неговата обиколка на света от 1577 до 1580 г. Той си спечелва слава след набезите си срещу испански пристанища и флотилии. Голяма част от мореплавателите на Елизабет са пирати и воюват за лична облага, върху което кралицата има малко влияние.<sup id="cite_ref-112" class="reference"><a href="#cite_note-112"><span class="cite-bracket">[</span>112<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-113" class="reference"><a href="#cite_note-113"><span class="cite-bracket">[</span>113<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Холандска_експедиция"><span id=".D0.A5.D0.BE.D0.BB.D0.B0.D0.BD.D0.B4.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.B5.D0.BA.D1.81.D0.BF.D0.B5.D0.B4.D0.B8.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Холандска експедиция</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Холандска експедиция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Холандска експедиция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>След окупацията и загубата на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8C%D0%BE_%D0%A5%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80" class="mw-redirect" title="Льо Хавър">Хавър</a> през 1562 – 1563 г. Елизабет се въздържа от военни експедиции на континента до 1585 г., когато изпраща английска армия да помогне на протестантските бунтовници в Холандия срещу <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_II_(%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F)" title="Филип II (Испания)">Филип II</a>.<sup id="cite_ref-haigh135_114-0" class="reference"><a href="#cite_note-haigh135-114"><span class="cite-bracket">[</span>114<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Това става след смъртта на съюзниците <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%BC_%D0%9E%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Вилхелм Орански">Вилхелм Орански</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Франсоа д'Алансон">Франсоа д'Алансон</a> през 1584 г. и завземането на поредица холандски градове от представителя на Филип – пармския херцог <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE_%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B5_(%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0_%D0%B8_%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0)" title="Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)">Алесандро Фарнезе</a>, губернатор на Испанска Нидерландия. През декември 1584 г. Филип II сключва съюз с френската <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0_(%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Католическа лига (Франция)">католическа лига</a> в Жоанвил и това намалява надеждите братът на Франсоа, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_III" title="Анри III">Анри III</a>, да се противопостави на испанското надмощие. Този съюз разширява също испанското влияние по френския бряг на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%88" title="Ла Манш">Ламанша</a>, където католическата лига е силна и Англия се излага на риск от нахлуване на чужди войски.<sup id="cite_ref-haigh135_114-1" class="reference"><a href="#cite_note-haigh135-114"><span class="cite-bracket">[</span>114<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Обсадата на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD" title="Антверпен">Антверпен</a> през лятото на 1585 г. от херцога на Парма кара англичаните и холандците да сключат договора от Нонсъч (август 1585 г.), в който Елизабет обещава военна подкрепа на холандците.<sup id="cite_ref-115" class="reference"><a href="#cite_note-115"><span class="cite-bracket">[</span>115<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Договорът поставя началото на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1585-1604)" class="mw-redirect" title="Англо-испанска война (1585-1604)">Англо-испанската война</a>, която продължава до 1604 г. </p><p>Експедицията се води от Робърт Дъдли, граф Лестър. От самото начало Елизабет не подкрепя този поход. Нейната стратегия – подкрепа на холандците по суша с английската армия при едновременни тайни преговори за мир с Испания скоро след пристигането на Дъдли в Холандия<sup id="cite_ref-116" class="reference"><a href="#cite_note-116"><span class="cite-bracket">[</span>116<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> – по необходимост е в противоречие с позицията на Дъдли, който иска да води активна кампания, както очакват и холандците. От друга страна, Елизабет иска той „да избегне на всяка цена решителни действия срещу врага“.<sup id="cite_ref-117" class="reference"><a href="#cite_note-117"><span class="cite-bracket">[</span>117<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Дъдли разгневява Елизабет, като приема поста генерален губернатор, даден му от холандските <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Генерални щати на Нидерландия">Генерални щати</a>. Елизабет гледа на това като на ход, който да я принуди да приеме суверенитета на Нидерландия,<sup id="cite_ref-118" class="reference"><a href="#cite_note-118"><span class="cite-bracket">[</span>118<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> което дотогава винаги е отказвала. Тя пише на Дъдли: </p> <table align="center" style="border-collapse:collapse; border-style:none; background-color:transparent;" class="cquote"> <tbody><tr> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2;font-size:35px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:left;padding:10px 10px;">“ </td> <td valign="top" style="padding:4px 10px;">Ние никога не можеше да си въобразим (ако не го бяхме видели да се случи на практика), че един мъж издигнат от нас и изключително облагодетелстван от нас, над всеки друг поданик на тази страна, по такъв презрителен начин би нарушил заповедта ни в кауза, която толкова много ни засяга в чест… И следователно нашето изрично удовлетворение и заповед е, без отлагания и извинения, незабавно по дълг на лоялност да се подчините и осъществите каквото неговият носител ще ви заповяда да направите в наше име. В което не се проваляйте, тъй като ще отговаряте за обратното на Ваш пределен риск.<sup id="cite_ref-119" class="reference"><a href="#cite_note-119"><span class="cite-bracket">[</span>119<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </td> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2;font-size:36px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:right;padding:10px 10px;">” </td></tr> </tbody></table> <p>Заповедта на Елизабет е нейният емисар да прочете неодобрителните ѝ писма публично пред Холандския държавен съвет, в присъствието на Дъдли.<sup id="cite_ref-120" class="reference"><a href="#cite_note-120"><span class="cite-bracket">[</span>120<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тази публична обида на нейния генерал-лейтенант, съчетана с продължителните ѝ преговори за сепаративен мир с Испания,<sup id="cite_ref-121" class="reference"><a href="#cite_note-121"><span class="cite-bracket">[</span>121<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> необратимо подкопава позицията му сред холандците. Военната кампания е силно затруднена от повторните откази на Елизабет да изпрати обещаните средства за нейните гладуващи войници. Нежеланието ѝ да се ангажира с каузата, личните недостатъци на Дъдли като политически и военен лидер и хаотичната холандска политика, разделена на фракции, водят до провала на кампанията.<sup id="cite_ref-122" class="reference"><a href="#cite_note-122"><span class="cite-bracket">[</span>122<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Дъдли накрая подава оставка през декември 1587 г. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Владетелка_на_моретата"><span id=".D0.92.D0.BB.D0.B0.D0.B4.D0.B5.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BA.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.BC.D0.BE.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B0.D1.82.D0.B0"></span>Владетелка на моретата</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Владетелка на моретата" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Владетелка на моретата"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif/220px-Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif" decoding="async" width="220" height="127" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif/330px-Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif/440px-Sir_Francis_Drake_And_His_Coat_Of_Arms.gif 2x" data-file-width="692" data-file-height="398" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Франсис Дрейк">Франсис Дрейк</a></figcaption></figure> <p>Английският флот е създаден от крал <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VII" title="Хенри VII">Хенри VII</a>, наследникът му Хенри VIII поощрява морската търговия, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80_(%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Мария Тюдор (Франция)">Мария Тюдор</a> изпраща експедиция за търсене на североизточен път към <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a>, но чак при управлението на Елизабет, Англия се превръща в могъща морска сила. </p><p>Именно тогава английските мореплаватели редовно започват да ограбват испанските морски съдове и извършват набези по крайбрежията на испанските колонии, което след време става причина за конфликти с Испания. Братята Уилям и <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокинс (страницата не съществува)">Джон Хокинс</a> започват своите търговско-пиратски плавания, а в края на 60-те години на <a href="/wiki/16_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="16 век">XVI век</a> изгрява звездата на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Франсис Дрейк">Франсис Дрейк</a>. Така през 1570 г. се разгръща особена, необявена война по море с Испания. Официално <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B4" title="Мадрид">Мадрид</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Лондон">Лондон</a> предпочитат да си затварят очите за тези „частни войни“ и се ограничават до формални протести. </p><p>Така или иначе, Англия постепенно извоюва от Испания авторитета на „първа морска държава“. За това говорят не само пиратските набези, но и околосветското плаване на Франсис Дрейк, основаването на <a href="/wiki/18_%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82" title="18 август">18 август</a> <a href="/wiki/1587" title="1587">1587</a> г. на първата колония <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Вирджиния">Вирджиния</a> („Девствена“) в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a> и дейността на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A0%D0%BE%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Уолтър Роли">Уолтър Роли</a>. </p><p>Елизабет финансира всички тези мероприятия. В историческата литература тя често е осъждана за тайното и явно покровителство на разбойници, но трябва да се отбележи, че подобно поведение от страна на кралете тогава е по-скоро норма, отколкото изключение. В политиката властва принципът: „правото принадлежи на по-силния“. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Непобедимата_армада"><span id=".D0.9D.D0.B5.D0.BF.D0.BE.D0.B1.D0.B5.D0.B4.D0.B8.D0.BC.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B0.D1.80.D0.BC.D0.B0.D0.B4.D0.B0"></span>Непобедимата армада</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Непобедимата армада" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Непобедимата армада"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Непобедимата армада">Непобедимата армада</a></i></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Spanish_Armada.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cc/Spanish_Armada.jpg/220px-Spanish_Armada.jpg" decoding="async" width="220" height="170" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cc/Spanish_Armada.jpg/330px-Spanish_Armada.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cc/Spanish_Armada.jpg/440px-Spanish_Armada.jpg 2x" data-file-width="1261" data-file-height="973" /></a><figcaption>Победата над Испанската армада, 8 август 1588 г., худ. Филип Джеймс де Лутенбург, 1796</figcaption></figure> <p>Откритата война между Англия и Испания започва през <a href="/wiki/1585" title="1585">1585</a> г. Преди това Англия застава на страната на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Република Съединени провинции">Съединените провинции</a> във войната им срещу Испания, разгоряла се след смъртта на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%BC_%D0%9E%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Вилхелм Орански">Вилхелм Орански</a>, а отказът на Елизабет да се омъжи за <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B5_II" class="mw-redirect" title="Фелипе II">Фелипе II</a> и нападенията на английски пирати над испанските колонии засилват враждебността още повече. През <a href="/wiki/1586" title="1586">1586</a> г. испанският посланик е изгонен от Англия, обвинен в заговор за убийство на кралицата. Фелипе II започва да се подготвя за нападение срещу Англия, позовавайки се на правото си върху английския трон по линия на Мария Тюдор. Междувременно сър <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Франсис Дрейк">Франсис Дрейк</a> е предприел нападения срещу испански пристанища и кораби в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Карибско море">Карибско море</a> през 1585 и 1586 г., а през 1587 г. извършва успешен набег и срещу <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81" title="Кадис">Кадис</a>, унищожавайки испанския флот от военни кораби, предназначени за „Английското предприятие“.<sup id="cite_ref-123" class="reference"><a href="#cite_note-123"><span class="cite-bracket">[</span>123<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Фелипе II най-сетне решава да нападне Англия.<sup id="cite_ref-haigh138_124-0" class="reference"><a href="#cite_note-haigh138-124"><span class="cite-bracket">[</span>124<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 12 юли <a href="/wiki/1588" title="1588">1588</a> г. <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Испанска армада">Испанската армада</a>, флот от 130 кораба с 30 хиляди души на борда, отплава от Испания в посока <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82)" title="Нидерландия (историческа област)">Нидерландия</a>, за да прехвърли испанските войски, командвани от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE_%D0%A4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B5_(%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0_%D0%B8_%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0)" title="Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца)">Алесандро Фарнезе</a>, и да нападне Англия. Английският флот, командван от адмирал <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D1%81_%D0%A5%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80%D0%B4,_1-%D0%B2%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%9D%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Чарлс Хауърд, 1-ви граф Нотингам (страницата не съществува)">Чарлс Хауърд</a>, обаче успява да отблъсне испанците.<sup id="cite_ref-125" class="reference"><a href="#cite_note-125"><span class="cite-bracket">[</span>125<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Въпреки че англичаните не успяват да постигнат сериозни успехи и не успяват да потопят нито един испански кораб, добрата им тактика и разразилите се силни бури принуждават командващия армадата херцог Медина Сидония да поеме курс на север и да се опита да се завърне в Испания през <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Северно море">Северно море</a>, като заобиколи Шотландия и след това поеме обратно на юг покрай западния бряг на Ирландия. Армадата се добира до Испания в разбити останки, след катастрофални загуби при бреговете на Ирландия.<sup id="cite_ref-neale300_126-0" class="reference"><a href="#cite_note-neale300-126"><span class="cite-bracket">[</span>126<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>В същото време в Англия, без да е известна съдбата на армадата, за отбрана на страната се събира английско <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Опълчение">опълчение</a> под командването на Робърт Дъдли. Той кани Елизабет да инспектира войските си в <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81_(%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" title="Есекс (кралство)">Есекс</a> на 8 август. Носеща сребърен нагръдник върху бяла кадифена рокля, тя се обръща към тях с <a href="https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A2%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B8" class="extiw" title="s:Реч към войските при Тилбъри">една от най-известните си речи</a><sup id="cite_ref-127" class="reference"><a href="#cite_note-127"><span class="cite-bracket">[</span>127<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>: </p> <table align="center" style="border-collapse:collapse; border-style:none; background-color:transparent;" class="cquote"> <tbody><tr> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2;font-size:35px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:left;padding:10px 10px;">“ </td> <td valign="top" style="padding:4px 10px;">Мой обични народе, <p>Всички ме съветват да съм все нащрек за моята сигурност и много да внимавам, когато се изправям пред някое въоръжено множество заради опасения от измяна; но аз мога да ви уверя, че не желая да живея, ако ще бъда лишена от доверието в моя народ, който знам, че ми вярва и ме обича. … Зная, че имам тяло на слаба и немощна жена, но имам сърце и смелост на крал, и то крал на Англия, и все си мисля колко смешен и жалък ще стане Пармският херцог или испанският крал, или който и да е владетел от Европа, ако дръзне да нахлуе през границите на моето кралство, ако се опита да се държи безчестно с мен, аз самата ще грабна оръжието и сама ще си бъда генерал и съдия и ще възнаградя всеки от вас заради неговите добродетели. </p> </td> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2;font-size:36px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:right;padding:10px 10px;">” </td></tr> </tbody></table> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_I_(Armada_Portrait).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Elizabeth_I_%28Armada_Portrait%29.jpg/220px-Elizabeth_I_%28Armada_Portrait%29.jpg" decoding="async" width="220" height="176" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Elizabeth_I_%28Armada_Portrait%29.jpg/330px-Elizabeth_I_%28Armada_Portrait%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Elizabeth_I_%28Armada_Portrait%29.jpg/440px-Elizabeth_I_%28Armada_Portrait%29.jpg 2x" data-file-width="1248" data-file-height="1000" /></a><figcaption>Портрет на Елизабет в памет на поражението на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Непобедимата армада">Непобедимата армада</a> (1588) (на заден план); ръката на Елизабет почива върху глобус, символизирайки световна мощ.</figcaption></figure> <p>Когато очакваното нашествие не се реализира, нацията тържествува. Процесията на Елизабет на благодарствената служба в катедралата <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_(%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0)" class="mw-redirect" title="Свети Павел (катедрала)">Сейнт Пол</a>, съперничи на коронацията ѝ като спектакъл.<sup id="cite_ref-neale300_126-1" class="reference"><a href="#cite_note-neale300-126"><span class="cite-bracket">[</span>126<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Победата над армадата е силна пропагандна победа, както за Елизабет, така и за протестантска Англия. Англичаните възприемат избавлението си като символ на Божията благосклонност и вярват в неприкосновеността на нацията, управлявана от кралица-девица. Испанците обаче все още контролират Холандия и опасността от нашествие остава.<sup id="cite_ref-haigh138_124-1" class="reference"><a href="#cite_note-haigh138-124"><span class="cite-bracket">[</span>124<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През <a href="/wiki/1588" title="1588">1588</a> г. англичаните се опитват да затвърдят успеха си, като изпращат срещу Испания флот, известен като <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Английска армада (страницата не съществува)">Английска армада</a>, но на свой ред претърпяват неуспех. След смъртта на Елизабет <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A0%D0%BE%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Уолтър Роли">Уолтър Роли</a> твърди, че прекалената ѝ предпазливост е попречила на спечелването на войната с Испания: </p> <table align="center" style="border-collapse:collapse; border-style:none; background-color:transparent;" class="cquote"> <tbody><tr> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2;font-size:35px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:left;padding:10px 10px;">“ </td> <td valign="top" style="padding:4px 10px;">Ако покойната кралица вярваше във войниците си колкото на писарите си, ние в нейно време щяхме да победим онази велика империя и щяхме да направим кралете им на смокини и портокали като едно време. Но Нейно Величество вършеше всичко наполовина и с малки нашествия научи испанеца как да се отбранява и да види собствената си слабост.<sup id="cite_ref-128" class="reference"><a href="#cite_note-128"><span class="cite-bracket">[</span>128<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </td> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2;font-size:36px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:right;padding:10px 10px;">” </td></tr> </tbody></table> <p>Въпреки че някои историци критикуват Елизабет със сходни основания,<sup id="cite_ref-129" class="reference"><a href="#cite_note-129"><span class="cite-bracket">[</span>129<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> оценката на Роли по-често е смятана за несправедлива. Елизабет има добри причини да не се предовери на командирите си, които са склонни, както тя се изразява, „влезли веднъж в бой, да бъдат отнесени от тщеславие“.<sup id="cite_ref-130" class="reference"><a href="#cite_note-130"><span class="cite-bracket">[</span>130<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През следващите години сблъсъците между Англия и Испания продължават в колониите и в Европа. Английски войски се включват в <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Осемдесетгодишна война">Осемдесетгодишната война</a> на страната на Нидерландия. В гражданската война във Франция англичаните поддържат финансово и с войски протестантския претендент <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_IV" title="Анри IV">Анри Наварски</a> срещу подкрепяните от испанците католически сили. През <a href="/wiki/1595" title="1595">1595</a> г. испанците успяват да направят десант в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BE%D0%BB" title="Корнуол">Корнуол</a>, като разграбват няколко села и отслужват католическа литургия, след което се оттеглят. След като Анри Наварски заема френския трон и Фелипе II умира, Франция и Испания сключват мир, а във военните действия между Англия и Испания настъпва затишие. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Подкрепа_на_Анри_IV"><span id=".D0.9F.D0.BE.D0.B4.D0.BA.D1.80.D0.B5.D0.BF.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.BD.D1.80.D0.B8_IV"></span>Подкрепа на Анри IV</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Подкрепа на Анри IV" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Подкрепа на Анри IV"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_Arms_of_England_(1558-1603).svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg/220px-Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg.png" decoding="async" width="220" height="220" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg/330px-Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg/440px-Coat_of_Arms_of_England_%281558-1603%29.svg.png 2x" data-file-width="1550" data-file-height="1550" /></a><figcaption>Герб на кралица Елизабет I, с личното ѝ мото: <i>„Semper eadem“</i> или „Винаги същата.“</figcaption></figure> <p>Когато протестантът <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_IV" title="Анри IV">Анри IV</a> наследява френския трон през 1589 г., Елизабет му изпраща военна подкрепа. Това е първото ѝ начинание във Франция след отстъплението ѝ от Льо Хавър през 1563 г. Правото на наследяване на Анри е силно оспорвано от католическата лига и от Фелипе II и Елизабет се бои от испанска атака на пристанищата на Ла Манша. Последвалите английски кампании във Франция обаче са зле организирани и неефективни.<sup id="cite_ref-haigh142_131-0" class="reference"><a href="#cite_note-haigh142-131"><span class="cite-bracket">[</span>131<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Лорд Уилоуби, пренебрегвайки в значителна степен заповедите на Елизабет, броди из Северна Франция с армия от 4000 мъже с малко ефект. Той се оттегля в безредие през декември 1589 г., след като е загубил половината си войска. През 1591 г. кампанията на Джон Норис, който води 3000 мъже в <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Бретан">Бретан</a> е още по-катастрофална. Както при всички такива експедиции, Елизабет не желае да отпусне припасите и подкрепленията, изисквани от командирите. Норис отива в Лондон, за да моли лично за повече подкрепа. В негово отсъствие армията на католическата лига почти унищожава останките от неговата армия в Краон, Северозападна Франция, през май 1591 г. През юли Елизабет изпраща друга войска под командването на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BE" title="Робърт Девъро">Робърт Девъро</a>, граф Есекс, за да помогне на Анри IV в обсадата на <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B0%D0%BD" title="Руан">Руан</a>. Резултатът е също толкова отчайващ. Девъро не постига нищо и се връща у дома през януари 1592 г. Анри вдига обсадата през април.<sup id="cite_ref-132" class="reference"><a href="#cite_note-132"><span class="cite-bracket">[</span>132<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Както обикновено, Елизабет не успява да контролира военачалниците си в чужбина. „Къде е или какво върши, или какво смята да върши“ – пише тя за Девъро – „ние сме в неведение“.<sup id="cite_ref-133" class="reference"><a href="#cite_note-133"><span class="cite-bracket">[</span>133<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Ирландия"><span id=".D0.98.D1.80.D0.BB.D0.B0.D0.BD.D0.B4.D0.B8.D1.8F"></span>Ирландия</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Ирландия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Ирландия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През <a href="/wiki/1579" title="1579">1579</a> г. в <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ирландия">Ирландия</a> започва въстание, подпомогнато от армия, финансирана от папа <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_XIII" title="Григорий XIII">Григорий XIII</a>. С военна кампания, продължила до <a href="/wiki/1583" title="1583">1583</a> г., бунтът е потушен, като значителна част от населението на графство <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дезмънд (страницата не съществува)">Дезмънд</a> е унищожена. </p><p>Въпреки че Ирландия е едно от двете ѝ кралства, Елизабет е изправена пред враждебно и на места направо автономно<sup id="cite_ref-134" class="reference"><a href="#cite_note-134"><span class="cite-bracket">[</span>134<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> ирландско население, което изповядва католицизма, противопоставя се на властта ѝ и съзаклятничи с враговете ѝ. Нейната политика там е да дава земя на придворните си и да попречи на бунтовниците да дадат на Испания база, от която да може да нападне Англия.<sup id="cite_ref-135" class="reference"><a href="#cite_note-135"><span class="cite-bracket">[</span>135<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В течение на поредица от въстания кралските войски водят „тактика на опожарената земя“, като опожаряват всичко и убиват мъже, жени и деца. Около 30 000 ирландци умират от глад по време на бунта в <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Мънстър">Мънстър</a>, воден от Джералд Фицджералд през 1582 г. Поетът и колонист <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4_%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%8A%D1%80" title="Едмънд Спенсър">Едмънд Спенсър</a> пише, че жертвите „са докарани до такова нещастие, че дори каменно сърце би ги оплаквало“.<sup id="cite_ref-136" class="reference"><a href="#cite_note-136"><span class="cite-bracket">[</span>136<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет инструктира командирите си да третират добре ирландците, „тази груба и варварска нация", но не показва разкаяние, когато са необходими употреба на сила и кръвопролитие.<sup id="cite_ref-137" class="reference"><a href="#cite_note-137"><span class="cite-bracket">[</span>137<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Най-тежкото изпитание за Елизабет в Ирландия е между 1594 и 1603 г., когато в разгара на войната с Испания избухва бунт – <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Деветгодишна война (Ирландия) (страницата не съществува)">Деветгодишната война</a> – с водач <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D1%8E_%D0%9E%27%D0%9D%D0%B8%D0%B9%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хю О'Нийл (страницата не съществува)">Хю О'Нийл</a>, граф на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%BD" title="Тайроун">Тайроун</a>, подкрепян от испанците.<sup id="cite_ref-138" class="reference"><a href="#cite_note-138"><span class="cite-bracket">[</span>138<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През пролетта на 1599 г. Елизабет изпраща Робърт Девъро да потуши въстанието. За нейно разочарование<sup id="cite_ref-139" class="reference"><a href="#cite_note-139"><span class="cite-bracket">[</span>139<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> той не постига много и се връща в Англия против заповедите ѝ. Заменен е от Чарлс Блънт, на когото са нужни три години да победи бунтовниците. Най-накрая през 1603 г. О'Нийл се предава, няколко дни след смъртта на Елизабет.<sup id="cite_ref-140" class="reference"><a href="#cite_note-140"><span class="cite-bracket">[</span>140<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Скоро след това е подписан мирен договор между Англия и Испания. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Русия"><span id=".D0.A0.D1.83.D1.81.D0.B8.D1.8F"></span>Русия</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Русия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Русия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg/220px-Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg" decoding="async" width="220" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg/330px-Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg/440px-Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg 2x" data-file-width="2044" data-file-height="1300" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Иван Грозни">Иван Грозни</a> показва съкровищата си на посланика на Елизабет. Худ. Александър Литовченко, 1875 г.</figcaption></figure> <p>Дипломатическите отношения с <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Руско царство">Руското царство</a> са установени от Едуард и Елизабет продължава да ги поддържа. Тя често пише на цар <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Иван Грозни">Иван Грозни</a> приятелски писма, но той често е раздразнен от тях, защото предпочита тя да се съсредоточава върху възможността за военен съюз, вместо върху търговията. Царят дори ѝ предлага женитба и по време на по-късното си царуване иска гаранции, че ще получи убежище в Англия, ако управлението му бъде застрашено. </p><p>След смъртта на Иван той е наследен от простодушния си син <a href="/wiki/%D0%A4%D1%8C%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80_I" title="Фьодор I">Фьодор</a>. За разлика от баща си, Фьодор няма желание за изключителни търговски права с Англия. Фьодор отваря царството си за всички чужденци и освобождава английския посланик, сър Джером Боус, толериран от Иван Грозни. Елизабет не е доволна и изпраща новия посланик, д-р Гайлс Флетчър, със задача да търси съдействието на регента <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%93%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B2" title="Борис Годунов">Борис Годунов</a> царят да размисли. Флетчър обаче не успява да се справи, защото при обръщението си към Фьодор изпуска две от титлите му. Елизабет продължава да апелира към Фьодор в полу-молещи, полу-укоряващи писма. Тя предлага съюз, който преди това е отказала на бащата на Фьодор, но предложението е отхвърлено.<sup id="cite_ref-141" class="reference"><a href="#cite_note-141"><span class="cite-bracket">[</span>141<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Берберски_държави,_Oсманска_империя,_Япония"><span id=".D0.91.D0.B5.D1.80.D0.B1.D0.B5.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D0.B4.D1.8A.D1.80.D0.B6.D0.B0.D0.B2.D0.B8.2C_O.D1.81.D0.BC.D0.B0.D0.BD.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.B8.D0.BC.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.8F.2C_.D0.AF.D0.BF.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D1.8F"></span>Берберски държави, Oсманска империя, Япония</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Берберски държави, Oсманска империя, Япония" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Берберски държави, Oсманска империя, Япония"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>По време на управлението на Елизабет между Англия и <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Берберски държави (страницата не съществува)">Берберските държави</a> се развиват търговията и дипломатическите отношения.<sup id="cite_ref-142" class="reference"><a href="#cite_note-142"><span class="cite-bracket">[</span>142<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-143" class="reference"><a href="#cite_note-143"><span class="cite-bracket">[</span>143<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Англия установява търговски отношения с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE" title="Мароко">Мароко</a>, противопоставяйки се на Испания, продавайки брони, муниции, дърво и метали в замяна на мароканска захар, въпреки забрана от папата.<sup id="cite_ref-144" class="reference"><a href="#cite_note-144"><span class="cite-bracket">[</span>144<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1600 г. Абд ел Уахед бен Месауд, главен секретар на мароканския владетел <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%90%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%B0%D0%BB-%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%83%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мулай Ахмед ал-Мансур (страницата не съществува)">Мулай Ахмед ал-Мансур</a>, пристига в Англия като посланик в двора на кралица Елизабет I.<sup id="cite_ref-145" class="reference"><a href="#cite_note-145"><span class="cite-bracket">[</span>145<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-146" class="reference"><a href="#cite_note-146"><span class="cite-bracket">[</span>146<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В продължение на шест месеца двете държави преговарят за създаване на съюз срещу Испания.<sup id="cite_ref-tate.org.uk_147-0" class="reference"><a href="#cite_note-tate.org.uk-147"><span class="cite-bracket">[</span>147<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-148" class="reference"><a href="#cite_note-148"><span class="cite-bracket">[</span>148<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет „се съгласява да продаде муниции на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE" title="Мароко">Мароко</a> и тя и Мулай Ахмед ал-Мансур обсъждат от време на време обща операция срещу испанците“.<sup id="cite_ref-books.google.com_149-0" class="reference"><a href="#cite_note-books.google.com-149"><span class="cite-bracket">[</span>149<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Дискусиите обаче остават без краен резултат, тъй като и двамата владетели умират две години след посланичеството.<sup id="cite_ref-150" class="reference"><a href="#cite_note-150"><span class="cite-bracket">[</span>150<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Дипломатически отношения са установени и с <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Османската империя">Османската империя</a> с даването на грамота на Левантската компания и изпращането на английски посланик във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Висока порта">Високата порта</a>, Уилям Харбърн, през 1578 г.<sup id="cite_ref-books.google.com_149-1" class="reference"><a href="#cite_note-books.google.com-149"><span class="cite-bracket">[</span>149<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> За първи път е подписан търговски договор през 1580 г.<sup id="cite_ref-151" class="reference"><a href="#cite_note-151"><span class="cite-bracket">[</span>151<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В двете посоки са изпратени многобройни пратеници и Елизабет обменя писма със султан <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B4_III" title="Мурад III">Мурад III</a>.<sup id="cite_ref-152" class="reference"><a href="#cite_note-152"><span class="cite-bracket">[</span>152<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Първият англичанин достигнал <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония">Япония</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%90%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%81" title="Уилям Адамс">Уилям Адамс</a>, е бивш служител на Берберската компания, основана през 1585 г. Той стъпва в Япония през август 1600 г. като навигатор за <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Холандска източноиндийска компания">Холандската източноиндийска компания</a>. Той играе ключова роля като съветник на японския <a href="/wiki/%D0%A8%D0%BE%D0%B3%D1%83%D0%BD" title="Шогун">шогун</a> и помага за установяването на първите дипломатически контакти и търговски договори между Англия и Япония. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Kъсни_години"><span id="K.D1.8A.D1.81.D0.BD.D0.B8_.D0.B3.D0.BE.D0.B4.D0.B8.D0.BD.D0.B8"></span>Kъсни години</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Kъсни години" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Kъсни години"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Периодът след победата над Испанската армада през 1588 г. носи нови трудности за Елизабет, които продължават през останалите петнадесет години до края на царуването ѝ. Конфликтите с Испания и Ирландия продължават, данъчното бреме става по-тежко, а икономиката е ударена от слаби реколти и разходите за войната. Цените растат и стандартът на живот се снижава.<sup id="cite_ref-haigh_153-0" class="reference"><a href="#cite_note-haigh-153"><span class="cite-bracket">[</span>153<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-154" class="reference"><a href="#cite_note-154"><span class="cite-bracket">[</span>154<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> По това време репресиите срещу католиците се усилват и през 1591 г. се създават комисии за наблюдение на католическите семейства.<sup id="cite_ref-155" class="reference"><a href="#cite_note-155"><span class="cite-bracket">[</span>155<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> За да се поддържа илюзията за мир и благоденствие, кралицата разчита все повече на вътрешно разузнаване и пропаганда.<sup id="cite_ref-haigh_153-1" class="reference"><a href="#cite_note-haigh-153"><span class="cite-bracket">[</span>153<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В последните ѝ години критиката към управлението се увеличава и отразява понижаването на любовта на обществото към нея.<sup id="cite_ref-156" class="reference"><a href="#cite_note-156"><span class="cite-bracket">[</span>156<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Една от причините за това различно управление (наричано понякога „второ царуване“<sup id="cite_ref-157" class="reference"><a href="#cite_note-157"><span class="cite-bracket">[</span>157<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>) е различният характер на управителното тяло на Елизабет, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Таен съвет на Обединеното кралство">Тайният съвет</a> (на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски</a>: <span lang="en" dir="ltr" style="font-style:italic">Privy Council</span>), през 90-те години на <a href="/wiki/XVI_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" class="mw-redirect" title="XVI век">XVI век</a>. На власт е ново поколение. С изключение на лорд Бъргли, около 1590 г. умират важни политици: Робърт Дъдли през 1588 г., сър Франсис Уолсингам през 1590 г., сър Кристофър Хатън през 1591 г.<sup id="cite_ref-158" class="reference"><a href="#cite_note-158"><span class="cite-bracket">[</span>158<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Яростното съперничество за най-влиятелните държавни постове между граф Есекс и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA)" class="mw-redirect" title="Робърт Сесил (политик)">Робърт Сесил</a>, син на лорд Бъргли, и техните съответни последователи „развалят“ политиката.<sup id="cite_ref-159" class="reference"><a href="#cite_note-159"><span class="cite-bracket">[</span>159<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Личният авторитет на кралицата намалява,<sup id="cite_ref-160" class="reference"><a href="#cite_note-160"><span class="cite-bracket">[</span>160<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> както се вижда в аферата с д-р Лопес, нейният доверен лекар. Той е обвинен несправедливо в държавна измяна от Робърт Девъро поради лично засегнато честолюбие, а тя не успява да предотврати екзекуцията му (1594 г.), въпреки че е ядосана от ареста му и изглежда не е вярвала във вината му.<sup id="cite_ref-161" class="reference"><a href="#cite_note-161"><span class="cite-bracket">[</span>161<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През <a href="/wiki/1598" title="1598">1598</a> г. умира <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил</a>, който е най-близкият до Елизабет политик през по-голямата част от нейното управление, като влиянието му до голяма степен е наследено от сина му Робърт Сесил. Междувременно бунтовете в Ирландия, подкрепяни от испанците, са подновени и през 1598 г. англичаните претърпяват тежко поражение в битката при Йелоу Форд. Войната в Ирландия продължава до смъртта на Елизабет и бунтовете са потушени след тежки репресии срещу цялото население, ръководени от Чарлс Блънт. </p><p>Вместо да иска от парламента да отпуска повече субсидии по време на война, през последните години от управлението си, Елизабет все повече разчита на правото на монарха да издава монополи като безплатна система за покровителство от името на короната.<sup id="cite_ref-162" class="reference"><a href="#cite_note-162"><span class="cite-bracket">[</span>162<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Пример за такъв монопол е <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Британска източноиндийска компания">Британската източноиндийска компания</a>, създадена през 1600 г. Практиката скоро води до спекула, обогатяване на придворни за сметка на обществото и широко разпространено негодувание.<sup id="cite_ref-163" class="reference"><a href="#cite_note-163"><span class="cite-bracket">[</span>163<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> То кулминира във вълнения в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Камара на общините на Обединеното кралство">Камарата на общините</a> по време на парламентарната сесия през 1601 г.<sup id="cite_ref-164" class="reference"><a href="#cite_note-164"><span class="cite-bracket">[</span>164<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В отговор Елизабет произнася известната си „Златна реч“ от 30 ноември 1601, уверява в неведението си за злоупотребите и спечелва депутатите с обещания и обичайния си порив на чувства.<sup id="cite_ref-165" class="reference"><a href="#cite_note-165"><span class="cite-bracket">[</span>165<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Devereaux_essex4.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Devereaux_essex4.jpg/220px-Devereaux_essex4.jpg" decoding="async" width="220" height="304" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Devereaux_essex4.jpg/330px-Devereaux_essex4.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7b/Devereaux_essex4.jpg/440px-Devereaux_essex4.jpg 2x" data-file-width="652" data-file-height="900" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BE" title="Робърт Девъро">Робърт Девъро</a>, худ. Уилям Сегар, 1588 г.</figcaption></figure> <p>Същият този период на политическа и икономическа несигурност обаче е съпроводен с ненадминат литературен разцвет в Англия.<sup id="cite_ref-166" class="reference"><a href="#cite_note-166"><span class="cite-bracket">[</span>166<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Първите признаци на ново литературно движение се появяват във второто десетилетие от царуването на Елизабет с <i>Euphues</i> на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Джон Лили">Джон Лили</a> и <i>Календарът на пастира</i> от <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4_%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%8A%D1%80" title="Едмънд Спенсър">Едмънд Спенсър</a> през 1578 г. Към края на века влизат в зрелостта си някои от големите имена на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Английска литература">английската литература</a>, включително <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A8%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80" title="Уилям Шекспир">Уилям Шекспир</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%83" title="Кристофър Марлоу">Кристофър Марлоу</a>. През този период и през последвалата ера на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_I_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Джеймс I (Англия)">Джеймс I</a> английският театър достига най-високите си върхове.<sup id="cite_ref-167" class="reference"><a href="#cite_note-167"><span class="cite-bracket">[</span>167<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Понятието за велика <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Елизабетинска епоха">Елизабетинска епоха</a> се дължи в голяма степен на строителите, драматурзите, поетите и музикантите, творили по време на царуването на Елизабет. То не е свързано директно с кралицата, която никога не е била голям покровител на изкуствата.<sup id="cite_ref-168" class="reference"><a href="#cite_note-168"><span class="cite-bracket">[</span>168<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elizabeth_I._Procession_portrait_(detail).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Elizabeth_I._Procession_portrait_%28detail%29.jpg/220px-Elizabeth_I._Procession_portrait_%28detail%29.jpg" decoding="async" width="220" height="320" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Elizabeth_I._Procession_portrait_%28detail%29.jpg/330px-Elizabeth_I._Procession_portrait_%28detail%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Elizabeth_I._Procession_portrait_%28detail%29.jpg/440px-Elizabeth_I._Procession_portrait_%28detail%29.jpg 2x" data-file-width="481" data-file-height="700" /></a><figcaption>Елизабет I, носена на процесия, 1600 г.</figcaption></figure> <p>С напредването на възрастта образът на Елизабет постепенно се променя. Изобразяват я като <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B1%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Белфиби (страницата не съществува)">Белфиби</a> или <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Астрея">Астрея</a> и след Армадата – като Глориана, вечно младата <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B5%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Кралицата на феите">Кралица на феите</a> от поемата на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4_%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%8A%D1%80" title="Едмънд Спенсър">Едмънд Спенсър</a>.<sup id="cite_ref-169" class="reference"><a href="#cite_note-169"><span class="cite-bracket">[</span>169<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Нейните портрети стават по-малко реалистични и по-загадъчни, приличат на икони, които я представят много по-млада, отколкото е. Всъщност кожата ѝ е белязана от едра шарка през 1562 г., оставяйки я полуплешива и зависима от носенето на перуки и козметика.<sup id="cite_ref-loades92_170-0" class="reference"><a href="#cite_note-loades92-170"><span class="cite-bracket">[</span>170<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-171" class="reference"><a href="#cite_note-171"><span class="cite-bracket">[</span>171<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Обаче колкото красотата на Елизабет избледнява, толкова повече придворните ѝ я възхваляват.<sup id="cite_ref-loades92_170-1" class="reference"><a href="#cite_note-loades92-170"><span class="cite-bracket">[</span>170<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Елизабет охотно играе тази „роля“, защото смята <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B6" title="Имидж">имиджа</a> си за важен символ на властта<sup id="cite_ref-172" class="reference"><a href="#cite_note-172"><span class="cite-bracket">[</span>172<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>, но е възможно в последното десетилетие на живота си сама да е започнала да си вярва. Тя харесва и глези чаровния, но сприхав <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BE" title="Робърт Девъро">Робърт Девъро</a>, граф Есекс, който е заварен син на Дъдли и си позволява фриволности с нея, които тя му прощава.<sup id="cite_ref-Lds_173-0" class="reference"><a href="#cite_note-Lds-173"><span class="cite-bracket">[</span>173<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Неколкократно го назначава на военни постове, въпреки недобрата му репутация. След като дезертира от командването в Ирландия през 1599 г., Елизабет го поставя под домашен арест и на следващата година го лишава от монополите му.<sup id="cite_ref-174" class="reference"><a href="#cite_note-174"><span class="cite-bracket">[</span>174<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През февруари 1601 г. графът се опитва да вдигне бунт в Лондон. Той възнамерява да плени кралицата, но събира малцина в своя подкрепа и на 25 февруари е обезглавен. Елизабет осъзнава, че до това стечение на събитията отчасти са довели собствените ѝ погрешни преценки. Един наблюдател съобщава през 1602 г.: „Нейната утеха е да седи на тъмно и понякога да оплаква Есекс със сълзи“.<sup id="cite_ref-175" class="reference"><a href="#cite_note-175"><span class="cite-bracket">[</span>175<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Смърт"><span id=".D0.A1.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82"></span>Смърт</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Смърт" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Смърт"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Старшият съветник на Елизабет <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил</a> умира на 4 август 1598 г. Политическата му роля преминава върху сина <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA)" class="mw-redirect" title="Робърт Сесил (политик)">Робърт Сесил</a>, който скоро става водач на правителството.<sup id="cite_ref-176" class="reference"><a href="#cite_note-176"><span class="cite-bracket">[</span>176<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Пред него стои задачата да подготви гладкото наследяване на трона. Тъй като Елизабет така и не посочва официално наследник, Сесил се излага на голям риск и трябва да действа тайно.<sup id="cite_ref-177" class="reference"><a href="#cite_note-177"><span class="cite-bracket">[</span>177<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Затова той започва шифрована кореспонденция с основния претендент <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_I_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Джеймс I (Англия)">Джеймс VI Шотландски</a> и го съветва как да завоюва доверието на Елизабет. Планът му до голяма степен успява и, според историка Джон Нийл, Елизабет може да не е открила пред Джеймс одобрението си директно, но го намеква с „еднозначни, макар и завоалирани фрази“.<sup id="cite_ref-178" class="reference"><a href="#cite_note-178"><span class="cite-bracket">[</span>178<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Здравето на кралицата остава задоволително до есента на 1602 г., когато смъртта спохожда поредица нейни приятели и ѝ причинява дълбока депресия. През февруари 1603 г. кралицата приема особено тежко смъртта на Катрин Хауърд, графиня Нотингам. През март Елизабет се разболява и изпада в „упорита и нелечима меланхолия“.<sup id="cite_ref-179" class="reference"><a href="#cite_note-179"><span class="cite-bracket">[</span>179<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тя умира в Ричмъндския дворец край Лондон на 24 март 1603 г., между два и три часа през нощта. След няколко часа Сесил и съветът задействат плана си и обявяват за крал на Англия <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_I_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Джеймс I (Англия)">Джеймс VI Шотландски</a>.<sup id="cite_ref-180" class="reference"><a href="#cite_note-180"><span class="cite-bracket">[</span>180<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През нощта ковчегът на Елизабет е пренесен надолу по <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B7%D0%B0" title="Темза">Темза</a> до <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B0%D0%B9%D1%82%D1%85%D0%BE%D0%BB_(%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86)" title="Уайтхол (дворец)">Уайтхол</a> на баржа, осветена с факли. На погребението ѝ на 28 април ковчегът е откаран в <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Уестминстърско абатство">Уестминстърското абатство</a> с покрита с черно кадифе катафалка, теглена от четири коня. По думите на летописеца Джон Стоу: </p> <table align="center" style="border-collapse:collapse; border-style:none; background-color:transparent;" class="cquote"> <tbody><tr> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2;font-size:35px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:left;padding:10px 10px;">“ </td> <td valign="top" style="padding:4px 10px;">Уестминстър беше претоварен с множества от всякакви хора в техните улици, къщи, прозорци, улеи и канали, които идват да видят погребението и когато съзират нейната статуя, лежаща на ковчега, имаше такава обща въздишка, ридание и плач, подобни на които не са били видени или познати в човешката памет.<sup id="cite_ref-181" class="reference"><a href="#cite_note-181"><span class="cite-bracket">[</span>181<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </td> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2;font-size:36px;font-family:'Times New Roman',serif;font-weight:bold;text-align:right;padding:10px 10px;">” </td></tr> </tbody></table> <p>Въпреки присъствието на няколко други претендента за престола, преходът на властта минава гладко. Наследяването от Джеймс обаче пренебрегва <i>Третия закон за наследяването</i> и завещанието на Хенри VIII. Вместо тях се дава предимство на линията на по-младата сестра на Хенри, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80_(%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Мария Тюдор (Франция)">Мария Тюдор</a>.<sup id="cite_ref-182" class="reference"><a href="#cite_note-182"><span class="cite-bracket">[</span>182<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> За да поправи това, Джеймс прокарва през парламента <i>Закона за наследяване на короната</i> от 1603 г. Въпросът дали парламентът може да контролира наследяването на короната със закон е предмет на спорове през целия <a href="/wiki/17_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="17 век">XVII век</a>.<sup id="cite_ref-183" class="reference"><a href="#cite_note-183"><span class="cite-bracket">[</span>183<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Елизабет е погребана в Уестминстърското абатство в гробница, която споделя с Мери I. Латинският надпис на гробницата им, „Regno consortes & urna, hic obdormimus Elizabetha et Maria sorores, in spe resurrectionis“, гласи „Спътнички в царуването и гроба, тук ние спим, Елизабет и Мери, сестри, с надежда за възкресение“.<sup id="cite_ref-184" class="reference"><a href="#cite_note-184"><span class="cite-bracket">[</span>184<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Оценка_на_управлението"><span id=".D0.9E.D1.86.D0.B5.D0.BD.D0.BA.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D1.83.D0.BF.D1.80.D0.B0.D0.B2.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5.D1.82.D0.BE"></span>Оценка на управлението</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Оценка на управлението" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Оценка на управлението"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Още в първото си обръщение към поданиците, Елизабет обещава да управлява, като се консултира със съветниците си.<sup id="cite_ref-185" class="reference"><a href="#cite_note-185"><span class="cite-bracket">[</span>185<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Наистина, тя се уповава много на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Таен съвет на Обединеното кралство">група доверени съветници</a>, водени отначало от <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BB%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Барон Бъргли (страницата не съществува)">барон Бъргли</a>, а към края на царуването – от неговия син, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Робърт Сесил">Робърт Сесил</a>. Във вътрешната политика подкрепя създаването на английска протестантска църква, като утвърждава върховенството на монарха над църквата. Елизабетинското религиозно споразумение се спазва през цялото ѝ царуване и от него води началото си днешната <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Англиканска църква">Англиканска църква</a>. </p><p>В управлението си Елизабет е по-умерена от баща си, брат си и сестра си. След кратките царувания на нейните брат и сестра, нейните 44 години на трона осигуряват стабилност, която е добре дошла за кралството, и помагат за изграждането на чувство за национална идентичност.<sup id="cite_ref-starkey5_2-2" class="reference"><a href="#cite_note-starkey5-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Един от нейните девизи е „<i>video et taceo</i>“ („Виждам и не казвам нищо“).<sup id="cite_ref-186" class="reference"><a href="#cite_note-186"><span class="cite-bracket">[</span>186<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тази стратегия, която съветниците ѝ не одобряват, често я спасява от погрешни стъпки, като прибързани политически и съпружески съюзи. Всички очакват Елизабет да се омъжи, но въпреки няколко петиции от страна на парламента и многобройни ухажвания от различни кандидати, тя не го прави. С напредването на възрастта, девствеността на Елизабет се превръща в култ, който се ознаменува в портретите, шествията и литературата от тази епоха. </p><p>Макар че Елизабет е предпазлива във външната политика и само половинчато поддържа неефективните, зле подсигурени военни кампании в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Холандия">Холандия</a> (срещу испанците), <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ирландия">Ирландия</a>, в съзнанието на народа името ѝ завинаги остава с победата над <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Непобедимата армада">Непобедимата армада</a> през 1588 г. </p><p>Управлението на Елизабет I продължава 44 години и е съпроводено с нарастващо влияние на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Англия">Англия</a> по целия свят и с разцвет на английската култура. То става известно по-късно като <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Златен век (история)">Златен век</a> на Елизабет или <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Елизабетинска епоха">Елизабетинска епоха</a> в историята на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Англия">Англия</a>. По това време пишат драматурзите <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A8%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80" title="Уилям Шекспир">Уилям Шекспир</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%80_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE%D1%83" title="Кристофър Марлоу">Кристофър Марлоу</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%8A%D0%BD" title="Бен Джонсън">Бен Джонсън</a>, философът <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D1%8A%D0%BD" class="mw-redirect" title="Франсис Бейкън">Франсис Бейкън</a>. Мореплавателят <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Франсис Дрейк">Франсис Дрейк</a> става първият англичанин, обиколил света, а <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A0%D0%BE%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Уолтър Роли">Уолтър Роли</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D1%8A%D0%BC%D1%84%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хъмфри Гилбърт (страницата не съществува)">Хъмфри Гилбърт</a> поставят началото на английската колонизация на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a>. Основана е и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Британска източноиндийска компания">Британската източноиндийска компания</a>. </p><p>Някои историци са по-резервирани в оценката си – особено в късния ѝ период. Те описват Елизабет като избухлив<sup id="cite_ref-187" class="reference"><a href="#cite_note-187"><span class="cite-bracket">[</span>187<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и понякога нерешителен владетел,<sup id="cite_ref-188" class="reference"><a href="#cite_note-188"><span class="cite-bracket">[</span>188<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> който има повече късмет, отколкото заслужава. Към края на царуването ѝ серия от икономически и военни проблеми отслабват популярността ѝ. Елизабет е призната за харизматичен държавник и упорито оцеляваща владетелка в епоха, когато правителството в Англия е нестабилно и монарсите в съседните страни имат сериозни вътрешни проблеми, застрашаващи троновете им. Такъв е случаят с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Мария Стюарт">Мария Стюарт</a>, съперничката ѝ от Шотландия, която претендира и за английския престол. Елизабет я изпраща за дълги години в заточение и в крайна сметка я екзекутира през 1587 година.<sup id="cite_ref-starkey5_2-3" class="reference"><a href="#cite_note-starkey5-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Сериозни са критиките спрямо икономическата ѝ политика. Наистина тя оставя само 360 000 лири държавен дълг (за сравнение <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_I_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Мария I Тюдор">Мария I Тюдор</a> оставя 300 000 лири държавен дълг за много по-кратко царуване). Вярно е също така обаче, че между 1560 и 1574 Елизабет разпродава земи на короната за 267 800 лири; че през 1589-1604 тя разпродава още земите на короната на стойност 608 000 лири, че тегли заеми от над 750 000 лири (основната част – над 420 000 – за войната с Испанската армада);<sup id="cite_ref-189" class="reference"><a href="#cite_note-189"><span class="cite-bracket">[</span>189<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> че покачва местните данъци за ремонт и попдръжка на пътища и мостове; че по нейно време корупцията се покачва сериозно, поради търговията с влияние на длъжности. По нейно време позицията на дребен чиновник „струва“ около 400 лири, а позицията на един мирови съдия 1000 – 4000 лири. Но може би най-сериозната критика е, че между 1597 и 1601 Елизабет раздава монополи и патенти от името на Короната срещу заплащане. Бедата е, че това поставя суровините и продуктите в ръцете на малък кръг хора, което води до <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Инфлация">инфлация</a>. Между 1597 и 1601 цените на стоманата нарастват двойно, на нишестето нарастват тройно, на стъклото – четворно, а на солта - единадесет пъти!<sup id="cite_ref-190" class="reference"><a href="#cite_note-190"><span class="cite-bracket">[</span>190<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Също така следва да се отбележи че Елизабет фаворизира през годините различни свои <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Фаворит">любимци</a>. И ако <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D1%8A%D0%B4%D0%BB%D0%B8" title="Робърт Дъдли">Робърт Дъдли, граф Лестър</a> и<a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил, 1 барон Бърнли</a> се оказват способни и лоялни мъже, (и дори <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BA" title="Франсис Дрейк">Франсис Дрейк</a> е от полза на Короната) то случаят с <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%94%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BE" title="Робърт Девъро">Робърт Девъро, граф Есекс</a> се оказва катастрофа. Последният си позволява сериозни волности. Харчи безогледно пари на Короната в Испания с цел лична популярност, превръща метежа в Ирландия във фиаско, дори предприема опит за държавен преврат. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Наследство"><span id=".D0.9D.D0.B0.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Наследство</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Наследство" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Наследство"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Елизабет е оплаквана от мнозина от поданиците си, но други въздъхват с облекчение.<sup id="cite_ref-Ld_191-0" class="reference"><a href="#cite_note-Ld-191"><span class="cite-bracket">[</span>191<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Очакванията към крал Джеймс са високи и първоначално той откликва, като приключва войната с Испания през 1604 г. и намалява данъците. До смъртта на Робърт Сесил през 1612 г. правителството работи в значителна степен по същия начин като преди.<sup id="cite_ref-192" class="reference"><a href="#cite_note-192"><span class="cite-bracket">[</span>192<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Управлението на Джеймс обаче става непопулярно, когато той се заобикаля с придворни фаворити и през 20-те години на XVII век настъпва носталгично възраждане на култа към Елизабет.<sup id="cite_ref-somerset726_193-0" class="reference"><a href="#cite_note-somerset726-193"><span class="cite-bracket">[</span>193<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тя е прославяна като защитила протестантската кауза и установила <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Златен век (история)">Златен век</a>, в противоположност на Джеймс, описван като католически симпатизант и царуващ над корумпиран двор.<sup id="cite_ref-194" class="reference"><a href="#cite_note-194"><span class="cite-bracket">[</span>194<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Триумфалният имидж, култивиран целенасочено от Елизабет към края на управлението ѝ на фона на военни и икономически трудности<sup id="cite_ref-195" class="reference"><a href="#cite_note-195"><span class="cite-bracket">[</span>195<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>, е възприет буквално и нейната репутация расте. Царуването на Елизабет се идеализира като време, когато короната, парламентът и църквата са постигнали баланс.<sup id="cite_ref-196" class="reference"><a href="#cite_note-196"><span class="cite-bracket">[</span>196<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Този образ на Елизабет, нарисуван от нейните протестантски привърженици в началото на XVII век, се оказва траен и влиятелен.<sup id="cite_ref-197" class="reference"><a href="#cite_note-197"><span class="cite-bracket">[</span>197<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Спомените за нея се появяват и по време на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8" title="Наполеонови войни">Наполеоновите войни</a>, когато страната отново се намира на ръба на нашествие.<sup id="cite_ref-198" class="reference"><a href="#cite_note-198"><span class="cite-bracket">[</span>198<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Викторианска епоха">Викторианската епоха</a>, Елизабетинската легенда е адаптирана за актуалната имперска идеология.<sup id="cite_ref-Ld_191-1" class="reference"><a href="#cite_note-Ld-191"><span class="cite-bracket">[</span>191<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Епохата на Елизабет е представена като епоха на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80" title="Рицар">рицарство</a>, резюмирана от придворни срещи между кралицата и мореплаватели като Дрейк и Роли. Подобно отношение има в средата на XX век. Историци от този период като Джон Нийл (1934 г.) и Алфред Раус (1950 г.) тълкуват царуването на Елизабет като златна епоха на прогреса<sup id="cite_ref-199" class="reference"><a href="#cite_note-199"><span class="cite-bracket">[</span>199<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>, но те също идеализират кралицата. Тя винаги прави всичко правилно. По-неприятните ѝ черти са игнорирани или обяснени като признаци на стрес.<sup id="cite_ref-200" class="reference"><a href="#cite_note-200"><span class="cite-bracket">[</span>200<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Съвременните историци са възприели по-задълбочен подход.<sup id="cite_ref-201" class="reference"><a href="#cite_note-201"><span class="cite-bracket">[</span>201<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Нейното царуване е най-известно с победата над Армадата и с успешните атаки срещу испанците (като тези при Кадис през 1587 и 1596 г.), но се сочат и военните провали по суша и по море.<sup id="cite_ref-haigh142_131-1" class="reference"><a href="#cite_note-haigh142-131"><span class="cite-bracket">[</span>131<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В Ирландия силите на Елизабет в крайна сметка надделяват, но тяхната тактика петни репутацията ѝ.<sup id="cite_ref-202" class="reference"><a href="#cite_note-202"><span class="cite-bracket">[</span>202<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Вместо като на смел защитник на протестантските нации срещу католическа Испания и Хабсбургите, на нея по-често се гледа като на твърде предпазлива във външната политика. Тя почти не предлага помощ на протестанти-чужденци и не осигурява на командирите си нужното, за да действат ефективно при кампаниите в чужбина.<sup id="cite_ref-203" class="reference"><a href="#cite_note-203"><span class="cite-bracket">[</span>203<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Елизабет реформира <a href="/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Църква на Англия">църквата</a> по начин, който помага да се оформи националната ѝ идентичност и много от установените практики съществуват и до днес.<sup id="cite_ref-204" class="reference"><a href="#cite_note-204"><span class="cite-bracket">[</span>204<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-205" class="reference"><a href="#cite_note-205"><span class="cite-bracket">[</span>205<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-206" class="reference"><a href="#cite_note-206"><span class="cite-bracket">[</span>206<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тези, които я хвалят по-късно като протестантска героиня, пренебрегват отказа ѝ да премахне всички католически практики.<sup id="cite_ref-207" class="reference"><a href="#cite_note-207"><span class="cite-bracket">[</span>207<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Историците отбелязват, че по нейно време стриктните протестанти възприемат Религиозното споразумение от 1559 г. като компромис.<sup id="cite_ref-208" class="reference"><a href="#cite_note-208"><span class="cite-bracket">[</span>208<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-209" class="reference"><a href="#cite_note-209"><span class="cite-bracket">[</span>209<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Всъщност Елизабет счита, че вярата е лична работа и не иска, както се изразява <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D1%8A%D0%BD" class="mw-redirect" title="Франсис Бейкън">Франсис Бейкън</a>, „да прави прозорци в сърцата и тайните мисли на хората“.<sup id="cite_ref-210" class="reference"><a href="#cite_note-210"><span class="cite-bracket">[</span>210<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-211" class="reference"><a href="#cite_note-211"><span class="cite-bracket">[</span>211<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Въпреки че следва в голяма степен отбранителна политика, нейното царуване подобрява позициите на Англия в чужбина. „Тя е само жена, само господарка на половин остров“, чуди се папа <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BA%D1%81%D1%82_V" title="Сикст V">Сикст V</a>, „и въпреки това действа така, че от нея да се страхуват Испания, Франция, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Свещена Римска империя">Империята</a>, всички“.<sup id="cite_ref-Sm_212-0" class="reference"><a href="#cite_note-Sm-212"><span class="cite-bracket">[</span>212<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> При управлението на Елизабет страната си спечелва нова самоувереност и усещане за суверенитет във фрагментирания християнски свят.<sup id="cite_ref-somerset726_193-1" class="reference"><a href="#cite_note-somerset726-193"><span class="cite-bracket">[</span>193<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-213" class="reference"><a href="#cite_note-213"><span class="cite-bracket">[</span>213<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-214" class="reference"><a href="#cite_note-214"><span class="cite-bracket">[</span>214<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет е първата от династията Тюдор, която признава, че монархът управлява по волята на народа.<sup id="cite_ref-215" class="reference"><a href="#cite_note-215"><span class="cite-bracket">[</span>215<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Поради това тя винаги работи заедно с парламента и с доверени съветници – стил на управление, който последвалите я крале от <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%8E%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Стюарти">династията Стюарт</a> пренебрегват. Някои историци я считат за човек с късмет;<sup id="cite_ref-Sm_212-1" class="reference"><a href="#cite_note-Sm-212"><span class="cite-bracket">[</span>212<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> тя самата вярва, че Бог я защитава.<sup id="cite_ref-216" class="reference"><a href="#cite_note-216"><span class="cite-bracket">[</span>216<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Гордеейки се, че е „само англичанка“,<sup id="cite_ref-217" class="reference"><a href="#cite_note-217"><span class="cite-bracket">[</span>217<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Елизабет вярва, че за успеха на царуването си трябва да благодари на Бог, добрите съвети и любовта на поданиците си.<sup id="cite_ref-218" class="reference"><a href="#cite_note-218"><span class="cite-bracket">[</span>218<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Генеалогия"><span id=".D0.93.D0.B5.D0.BD.D0.B5.D0.B0.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F"></span>Генеалогия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Генеалогия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Генеалогия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-collapsible mw-collapsed" style="border:none;"><div style="font-weight:normal; background:transparent; text-align:left;">Родословие на Елизабет I </div> <div class="mw-collapsible-content" style="font-weight:normal; background:transparent; text-align:left;"><table cellspacing="0" cellpadding="0" border="0" style="font-size: 90%; line-height: 110%; margin:auto;"> <tbody><tr align="center"><td rowspan="62" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="62"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="62"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D1%83%D0%B5%D0%BD_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Оуен Тюдор (страницата не съществува)">Оуен Тюдор</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Едмънд Тюдор (страницата не съществува)">Едмънд Тюдор</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Екатерине Валуа (страницата не съществува)">Екатерине Валуа</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #ffc;"><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VII" title="Хенри VII">Хенри VII</a></td><td rowspan="2" colspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="14" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Бофорт (страницата не съществува)">Джон Бофорт</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82_%D0%91%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Маргарет Бофорт (страницата не съществува)">Маргарет Бофорт</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82_%D0%91%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%91%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Маргарет Бофорт Блетсоска (страницата не съществува)">Маргарет Бофорт Блетсоска</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #fb9;"><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VIII" title="Хенри VIII">Хенри VIII</a></td><td rowspan="2" colspan="9"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="30" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82,_3-%D1%82%D0%B8_%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3_%D0%BD%D0%B0_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк (страницата не съществува)">Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_IV" title="Едуард IV">Едуард IV</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сесили Невил (страницата не съществува)">Сесили Невил</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #ffc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%99%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Йорска (страницата не съществува)">Елизабет Йорска</a></td><td rowspan="2" colspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="14" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%A3%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%BB,_1-%D0%B2%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ричард Уодвил, 1-ви граф а Риверс (страницата не съществува)">Ричард Уодвил, 1-ви граф а Риверс</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%A3%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Уодвил (страницата не съществува)">Елизабет Уодвил</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%96%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%9B%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Жакета Люксембургска (страницата не съществува)">Жакета Люксембургска</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #fcc;"><b>Елизабет I</b></td><td rowspan="2" colspan="12"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="62" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="62"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="62"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%84%D1%80%D0%B8_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джефри Болейн (страницата не съществува)">Джефри Болейн</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BC_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Уилиам Болейн (страницата не съществува)">Уилиам Болейн</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лейди Ан Болейн (страницата не съществува)">Лейди Ан Болейн</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #ffc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Томас Болейн (страницата не съществува)">Томас Болейн</a></td><td rowspan="2" colspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="14" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%91%D1%8A%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Томас Бътлър (страницата не съществува)">Томас Бътлър</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82_%D0%91%D1%8A%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Маргарет Бътлър (страницата не съществува)">Маргарет Бътлър</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ан Ханкфорд (страницата не съществува)">Ан Ханкфорд</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #fb9;"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Ан Болейн">Ан Болейн</a></td><td rowspan="2" colspan="9"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="30" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="30"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4,_1-%D0%B2%D0%B8_%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BA&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хоуард, 1-ви херцог на Норфолк (страницата не съществува)">Джон Хоуард, 1-ви херцог на Норфолк</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%A5%D0%BE%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Томас Хоуард (страницата не съществува)">Томас Хоуард</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5_%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Катерине Молейнс (страницата не съществува)">Катерине Молейнс</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #ffc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Болейн (страницата не съществува)">Елизабет Болейн</a></td><td rowspan="2" colspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="14" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="14"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6}" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6}"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6}"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2}" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2}"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2}"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2}"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2}"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA_%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фредерик Тълней (страницата не съществува)">Фредерик Тълней</a></td></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-top: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #bfc;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Тълней (страницата не съществува)">Елизабет Тълней</a></td><td rowspan="2" colspan="3"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="6" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="6"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" style="border-left: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> <tr align="center"><td style="border-left: 1px solid black; border-bottom: 1px solid black;"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2" colspan="4" style="border:1px solid black;padding:0 0.2em;padding-top: 0; padding-bottom: 0;;background-color: #9fe;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_%D0%A7%D0%B5%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елизабет Чени (страницата не съществува)">Елизабет Чени</a></td></tr> <tr align="center"><td><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"><td rowspan="2" style=""><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td><td rowspan="2"><div style="width: 0.5em; height: 0.5em;"><span style="font: 1px/1px serif;"> </span></div></td></tr> <tr align="center"></tr> </tbody></table></div></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Титли_от_раждането_до_смъртта"><span id=".D0.A2.D0.B8.D1.82.D0.BB.D0.B8_.D0.BE.D1.82_.D1.80.D0.B0.D0.B6.D0.B4.D0.B0.D0.BD.D0.B5.D1.82.D0.BE_.D0.B4.D0.BE_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82.D1.82.D0.B0"></span>Титли от раждането до смъртта</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Титли от раждането до смъртта" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Титли от раждането до смъртта"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li>7 септември 1533 – юли 1536: Принцеса Елизабет</li> <li>юли 1536 – 17 ноември 1558: „Лейди“ Елизабет</li> <li>17 ноември 1558 – 24 март 1603: „Нейно Величество“ кралицата</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE"></span>Вижте също</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Вижте също"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81" title="Английски ренесанс">Английски ренесанс</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Протестантска реформация">Протестантска реформация</a></li> <li><i><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82:_%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="Елизабет: Златният век">Елизабет: Златният век</a></i></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.BD.D1.88.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8"></span>Външни препратки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Външни препратки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="noprint" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 90%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"> <div style="float: left; padding-left: 5px; padding-top:5px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Wikisource-logo.svg/30px-Wikisource-logo.svg.png" decoding="async" width="30" height="31" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Wikisource-logo.svg/45px-Wikisource-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Wikisource-logo.svg/60px-Wikisource-logo.svg.png 2x" data-file-width="410" data-file-height="430" /></span><figcaption></figcaption></figure></div> <div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Уикиизточник">Уикиизточник</a> разполага с оригинални творби на / за: <div class="interProject"><i><b><a href="https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80:%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" class="extiw" title="s:Автор:Елизабет I">Елизабет I</a></b></i></div> </div> </div> <div class="noprint" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 87%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"><div style="float: left; padding:5px 7px 5px 7px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><span title="Уикицитат"><img alt="Уикицитат" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/37px-Wikiquote-logo.svg.png" decoding="async" width="37" height="44" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/56px-Wikiquote-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/74px-Wikiquote-logo.svg.png 2x" data-file-width="300" data-file-height="355" /></span><figcaption>Уикицитат</figcaption></figure></div><div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82" title="Уикицитат">Уикицитат</a> съдържа колекция от цитати от/за <div class="interProject"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" class="extiw" title="q:Елизабет I"><b>Елизабет I</b></a>.</div></div></div> <ul><li><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/12px-Commons-logo.svg.png" decoding="async" width="12" height="16" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/18px-Commons-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/24px-Commons-logo.svg.png 2x" data-file-width="1024" data-file-height="1376" /></a></span> В <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a> има медийни файлове относно <span class="interProject"><b><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Elizabeth_I_of_England" class="extiw" title="commons:Category:Elizabeth I of England">Елизабет I</a></b></span></li> <li>William Camden. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.philological.bham.ac.uk/camden/"><i>Annales Rerum Gestarum Angliae et Hiberniae Regnante Elizabetha.</i></a> (1615 and 1625.) Hypertext edition, with English translation. Dana F. Sutton (ed.), 2000. Посетен на 7 декември 2007.</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elizabethan-portraits.com/">Tudor and Elizabeth Portraits</a>. Tudor and Elizabethan portraits and other works of art, provided for research and education. Посетен на 15 декември 2007.</li> <li><i>Annals of the Reformation and Establishment of Religion, and Other Various Occurrences in the Church of England, During Queen Elizabeth's Happy Reign</i> by John Strype (1824 ed.): <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat11stry">Vol. I, Pt. I</a>, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat0102stry">Vol. I, Pt. II</a>, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat0201stry">Vol. II, Pt. I</a>, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat0202stry">Vol. II., Pt. II</a>, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat0301stry">Vol. III, Pt. I</a>, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat0302stry">Vol. III, Pt. II</a>, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.archive.org/details/annalsofreformat04stry">Vol. IV</a></li></ul> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a></span> <span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a></span> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/440342807" class="extiw" title="en:Special:Permalink/440342807">Elizabeth I</a> в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Elizabeth_I" class="extiw" title="en:Special:PageHistory/Elizabeth I">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I" title="Специални:PageHistory/Елизабет I">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите.  <p><b>ВАЖНО:</b> Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </p> </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Литература"><span id=".D0.9B.D0.B8.D1.82.D0.B5.D1.80.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Литература</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Литература" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Литература"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="refbegin references-column-width" style="-moz-column-width:30em; -webkit-column-width:30em; column-width:30em;"> <ul><li><cite id="CITEREF[[Алисън_Уиър]]2011" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BD_%D0%A3%D0%B8%D1%8A%D1%80" title="Алисън Уиър">Алисън Уиър</a>. Кралица Елизабет I: Кралицата дева.  Персей, 2011. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789548308120" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-954-8308-12-0</a>.</cite></li> <li><cite id="CITEREFАлисън_Уиър2013" class="book" style="font-style:normal">Алисън Уиър. Кралица Елизабет I: Триумфът.  Персей, 2013. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9786191610020" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-619-1610-02-0</a>.</cite></li> <li><cite id="CITEREFAdams2002" class="book" style="font-style:normal">Adams, Simon. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/leicestercourtes0000simo_y4l5">Leicester and the Court: Essays in Elizabethan Politics</a>.  Manchester, Manchester University Press, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0719053250" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7190-5325-0</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFBlack1945" class="book" style="font-style:normal">Black, J. B. The Reign of Elizabeth: 1558 – 1603.  Oxford, Clarendon, 1945, [1936]. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/5077207">5077207</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFChamberlin1939" class="book" style="font-style:normal">Chamberlin, Frederick. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethleycest0000cham">Elizabeth and Leycester</a>.  Dodd, Mead & Co., 1939.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFCollinson2007" class="book" style="font-style:normal">Collinson, Patrick. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethi0000coll">Elizabeth I</a>.  Oxford, Oxford University Press, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780199213566" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-921356-6</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFCroft2003" class="book" style="font-style:normal">Croft, Pauline. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/kingjames00crof">King James</a>.  Basingstoke and New York, Palgrave Macmillan, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0333613953" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-333-61395-3</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFDavenport1899" class="book" style="font-style:normal">Davenport, Cyril. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/b2935366x">English Embroidered Bookbindings</a>.  London, Kegan Paul, Trench, Trübner and Co., 1899. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/705685">705685</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFDobson2003" class="book" style="font-style:normal">Dobson, Michael. Elizabeth's Legacy //  <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethexhibit0000unse">Elizabeth: The Exhibition at the National Maritime Museum</a>.  London, Chatto and Windus, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0701174765" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7011-7476-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFDoran1996" class="book" style="font-style:normal">Doran, Susan. Monarchy and Matrimony: The Courtships of Elizabeth I.  London, Routledge, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0415119693" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-415-11969-3</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFDoran2003" class="book" style="font-style:normal">Doran, Susan. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/queenelizabethi0000dora_q2t7">Queen Elizabeth I</a>.  London, British Library, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0712348026" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7123-4802-6</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFDoran2003" class="book" style="font-style:normal">Doran, Susan. The Queen's Suitors and the Problem of the Succession //  <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethexhibit0000unse">Elizabeth: The Exhibition at the National Maritime Museum</a>.  London, Chatto and Windus, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0701174765" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7011-7476-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFEdwards2004" class="book" style="font-style:normal">Edwards, Philip. The Making of the Modern English State: 1460 – 1660.  Basingstoke and New York, Palgrave Macmillan, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/031223614X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-312-23614-X</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFFlynn2003" class="book" style="font-style:normal">Flynn, Sian. Elizabeth's Adventurers //  <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethexhibit0000unse">Elizabeth: The Exhibition at the National Maritime Museum</a>.  London, Chatto and Windus, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0701174765" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7011-7476-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFFrieda2005" class="book" style="font-style:normal">Frieda, Leonie. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/catherinedemedic0000frie_j4c9">Catherine de Medici</a>.  London, Phoenix, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0753820390" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7538-2039-0</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFGoldsworthy1999" class="book" style="font-style:normal">Goldsworthy, J. D. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sovereigntyofpar0000gold">The Sovereignty of Parliament</a>.  Oxford University Press, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198268939" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-826893-9</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFGuy2004" class="book" style="font-style:normal">Guy, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/myheartismyownli0000guyj_x8h0">My Heart is My Own: The Life of Mary Queen of Scots</a>.  London and New York, Fourth Estate, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/184115752X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-84115-752-X</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFHaigh2000" class="book" style="font-style:normal">Haigh, Christopher. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethi0000haig_p2u1">Elizabeth I</a>. 2nd.  Harlow (UK), Longman Pearson, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0582437547" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-582-43754-7</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFHammer1999" class="book" style="font-style:normal">Hammer, P. E. J. The Polarisation of Elizabethan Politics: The Political Career of Robert Devereux, 2nd Earl of Essex, 1585 – 1597.  Cambridge University Press, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0521019419" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-521-01941-9</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFPublished_for_the_History_of_Parliament_Trust_by_[[HMSO|H.M.S.O.]]1981" class="book" style="font-style:normal">History of Parliament. House of Commons 1558 – 1603 (3 vols).  London, Published for the History of Parliament Trust by <a href="/w/index.php?title=HMSO&action=edit&redlink=1" class="new" title="HMSO (страницата не съществува)">H.M.S.O.</a>, 1981. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0118875019" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-11-887501-9</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFHogge2005" class="book" style="font-style:normal">Hogge, Alice. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/godssecretagents00hogg">God's Secret Agents: Queen Elizabeth's Forbidden Priests and the Hatching of the Gunpowder Plot</a>.  London, HarperCollins, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0007156375" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-00-715637-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFHunt2008" class="book" style="font-style:normal">Hunt, Alice. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/dramaofcoronatio0000hunt">The Drama of Coronation: Medieval Ceremony in Early Modern England</a>.  Cambridge, Cambridge University Press, 2008.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFJenkins2002" class="book" style="font-style:normal">Jenkins, Elizabeth (author). Elizabeth and Leicester.  The Phoenix Press, 2002, [1961]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1842125605" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-84212-560-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFKantorowicz1997" class="book" style="font-style:normal">Kantorowicz, Ernst Hartwig. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/kingstwobodiesst0000kant">The king's two bodies: a study in mediaeval political theology</a>. 2.  Princeton, N.J, Princeton University Press, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0691017042" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-691-01704-2</a>.</cite></li> <li><cite id="CITEREFKenyon1983" class="book" style="font-style:normal">Kenyon, John P. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historymen0000keny">The History Men: The Historical Profession in England since the Renaissance</a>.  London, Weidenfeld & Nicolson, 1983. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0297782541" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-297-78254-1</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFLacey1971" class="book" style="font-style:normal">Lacey, Robert. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/robertearlofesse0000lace">Robert Earl of Essex: An Elizabethan Icarus</a>.  London, Weidenfeld & Nicolson, 1971. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0297003208" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-297-00320-8</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFLoades2003" class="book" style="font-style:normal">Loades, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethigolden0000load">Elizabeth I: The Golden Reign of Gloriana</a>.  London, The National Archives, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1903365430" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-903365-43-0</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFLockyer2004" class="book" style="font-style:normal">Lockyer, Roger. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/tudorstuartbrita0000lock_b7c5">Tudor and Stuart Britain 1485 – 1714</a>. Third.  London, Pearson, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0582771889" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-582-77188-9</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFMcGrath1967" class="book" style="font-style:normal">McGrath, Patrick. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/papistspuritansu0000mcgr">Papists and Puritans under Elizabeth I</a>.  London, Blandford Press, 1967.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFNeale1954" class="book" style="font-style:normal">Neale, J. E. Queen Elizabeth I: A Biography. reprint.  London, Jonathan Cape, 1954, [1934]. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/220518">220518</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFParker2000" class="book" style="font-style:normal">Parker, Geoffrey. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/grandstrategyofp0000geof">The Grand Strategy of Philip II</a>.  New Haven, Yale University Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0300082738" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-300-08273-8</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFRichardson2007" class="book" style="font-style:normal">Richardson, Ruth Elizabeth. Mistress Blanche: Queen Elizabeth I's Confidante.  Woonton, Logaston Press, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781904396864" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-904396-86-4</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFRowse1950" class="book" style="font-style:normal">Rowse, A. L. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/englandofelizabe0000rows_e9k5">The England of Elizabeth</a>.  London, Macmillan, 1950. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/181656553">181656553</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFSkidmore2010" class="book" style="font-style:normal">Skidmore, Chris. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/deathvirgineliza0000skid_n4a2">Death and the Virgin: Elizabeth, Dudley and the Mysterious Fate of Amy Robsart</a>.  London, Weidenfeld & Nicolson, 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780297846505" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-297-84650-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFSomerset2003" class="book" style="font-style:normal">Somerset, Anne. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethi00some_0">Elizabeth I.</a> 1st Anchor Books.  London, Anchor Books, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0385721579" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-385-72157-9</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFStarkey2003" class="book" style="font-style:normal">Starkey, David. Elizabeth: Woman, Monarch, Mission //  <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethexhibit0000unse">Elizabeth: The Exhibition at the National Maritime Museum</a>.  London, Chatto and Windus, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0701174765" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7011-7476-5</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFStrong2003" class="book" style="font-style:normal">Strong, Roy C. Gloriana: The Portraits of Queen Elizabeth I.  London, Pimlico, 2003, [1987]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/071260944X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7126-0944-X</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFStrong1964" class="book" style="font-style:normal">Strong, R. C., van Dorsten, J. A. Leicester's Triumph.  Oxford University Press, 1964.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREF[[Алисън_Уиър]]1999" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BD_%D0%A3%D0%B8%D1%8A%D1%80" title="Алисън Уиър">Алисън Уиър</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/elizabethqueen0000weir_s7b3">Elizabeth the Queen</a>.  London, Pimlico, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0712673121" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7126-7312-1</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFWilliams1964" class="book" style="font-style:normal">Williams, Neville. Thomas Howard, Fourth Duke of Norfolk.  London, Barrie & Rockliff, 1964.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFWilliams1972" class="book" style="font-style:normal">Williams, Neville. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/lifetimesofeliza0000will_z0l3">The Life and Times of Elizabeth I</a>.  London, Weidenfeld & Nicolson, 1972. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0297831682" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-297-83168-2</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFWillson1963" class="book" style="font-style:normal">Willson, David Harris. King James VI & I.  London, Jonathan Cape, 1963, [1956]. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0224605720" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-224-60572-0</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFWilson1981" class="book" style="font-style:normal">Wilson, Derek. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sweetrobin0000unse">Sweet Robin: A Biography of Robert Dudley Earl of Leicester 1533 – 1588</a>.  London, Hamish Hamilton, 1981. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0241101492" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-241-10149-2</a>.</cite>.</li> <li><cite id="CITEREFWoodward1997" class="book" style="font-style:normal">Woodward, Jennifer. The Theatre of Death: The Ritual Management of Royal Funerals in Renaissance England, 1570 – 1625.  Boydell & Brewer, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780851157047" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-85115-704-7</a>.</cite></li></ul> </div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бележки"><span id=".D0.91.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.B6.D0.BA.D0.B8"></span>Бележки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Бележки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Бележки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-1">↑</a></span> <span class="reference-text">„I mean to direct all my actions by good advice and counsel.“ Първа реч като пралица, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4_%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Хатфийлд хаус">Хатфийлд хаус</a>, 20 ноември 1558. Loades, 35.</span> </li> <li id="cite_note-starkey5-2"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-starkey5_2-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-starkey5_2-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-starkey5_2-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-starkey5_2-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Starkey <i>Elizabeth: Woman</i>, 5.</span> </li> <li id="cite_note-3"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-3">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 386.</span> </li> <li id="cite_note-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-4">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 729.</span> </li> <li id="cite_note-5"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-5">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 4.</span> </li> <li id="cite_note-6"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-6">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 3 – 5</span> </li> <li id="cite_note-7"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-7">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 4 – 5.</span> </li> <li id="cite_note-8"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-8">↑</a></span> <span class="reference-text">Hunt</span> </li> <li id="cite_note-9"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-9">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 6 – 7.</span> </li> <li id="cite_note-10"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-10">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 1 – 3.</span> </li> <li id="cite_note-11"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-11">↑</a></span> <span class="reference-text">В Закона от 1536 изрично се казва, че тя е незаконнородена, Somerset, 10.</span> </li> <li id="cite_note-12"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-12">↑</a></span> <span class="reference-text">„На Хенри му трябва (само) месец, за да се освободи от жена си по обвинение в измяна, да помете някои от приятелите ѝ на дръвника с нея, да обяви детето ѝ за незаконнородено и да се сдобие с нова кралица. Ето властта на Тюдоровата монархия в действие, като кралят подчинява Съвета, Църквата и закона на волята си.“ Haigh, 1.</span> </li> <li id="cite_note-13"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-13">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 7 – 8.</span> </li> <li id="cite_note-14"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-14">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 11.</span> </li> <li id="cite_note-15"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-15">↑</a></span> <span class="reference-text">Richardson, 39 – 46.</span> </li> <li id="cite_note-16"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-16">↑</a></span> <span class="reference-text">Richardson, 56, 75 – 82, 136</span> </li> <li id="cite_note-17"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-17">↑</a></span> <span class="reference-text">Информацията за образованието и ранната зрелост на Елизабет идва главно от мемоарите на Роджър Ашам, също учител на принц Едуард. Loades, 8 – 10.</span> </li> <li id="cite_note-18"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-18">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFBBC" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/dna/h2g2/A10686710">Maps of Cornwall (Kernow) showing a Celtic or Distinct Identity</a> //   BBC. Посетен на 12 декември 2010.</cite></span> </li> <li id="cite_note-19"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-19">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 25.</span> </li> <li id="cite_note-20"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-20">↑</a></span> <span class="reference-text">Уиър 2011, 28</span> </li> <li id="cite_note-21"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-21">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 21.</span> </li> <li id="cite_note-22"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-22">↑</a></span> <span class="reference-text">Davenport, 32.</span> </li> <li id="cite_note-Ls-23"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Ls_23-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Ls_23-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Loades, 11.</span> </li> <li id="cite_note-24"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-24">↑</a></span> <span class="reference-text">David Starkey, Struggle for the Throne</span> </li> <li id="cite_note-25"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-25">↑</a></span> <span class="reference-text">Behind the Mask: The Life of Queen Elizabeth I by Jane Resh Thomas</span> </li> <li id="cite_note-26"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-26">↑</a></span> <span class="reference-text">Показания на Katherine Ashley в <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.co.uk/books?id=YitDAAAAcAAJ&source=gbs_navlinks_s"><i>A Collection of State Papers Relating to Affairs during the reigns of King Henry VIII, King Edward VI, Queen Mary and Queen Elizabeth</i>, ed., Samuel Haynes, (1740)</a> pp. 99 – 101; Christopher Hibbert (1990) <i>The Virgin Queen</i>; Antonia Fraser (1992) <i>The Six Wives of Henry VIII</i>; <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BD_%D0%A3%D0%B8%D1%8A%D1%80" title="Алисън Уиър">Алисън Уиър</a> (1996) <i>Children of England</i>; David Starkey (2000) <i>Elizabeth</i>; Linda Porter (2010) <i>Katherine the Queen</i>. Повечето биографи преразказват тази история, но тя се основава само на думите на гувернантката ѝ Катрин Ашли. Макар да няма доказателства за пълноценна <i>ménage à trois</i>, или за нещо повече от флирт, Starkey (в <i>Elizabeth</i>) разсъждава как би се възприело подобно поведение от съвременни социални работници и педиатри. Не е ясно и дали Елизабет не е участвала доброволно.</span> </li> <li id="cite_note-27"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-27">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 14.</span> </li> <li id="cite_note-28"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-28">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 23.</span> </li> <li id="cite_note-29"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-29">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 16.</span> </li> <li id="cite_note-30"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-30">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 8.</span> </li> <li id="cite_note-31"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-31">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 32.</span> </li> <li id="cite_note-32"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-32">↑</a></span> <span class="reference-text">Williams <i>Elizabeth</i>, 24.</span> </li> <li id="cite_note-33"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-33">↑</a></span> <span class="reference-text">Детайли от някогашното му неприлично поведение изникват по време на разпит на Катрин Ашли и Томас Пари, придворен на Елизабет.</span> </li> <li id="cite_note-34"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-34">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 14, 16.</span> </li> <li id="cite_note-neale-35"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-neale_35-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 33.</span> </li> <li id="cite_note-36"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-36">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFThe_British_Monarchy –_Official_Website" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/EdwardVI.aspx">Edward VI</a> //   The British Monarchy – Official Website. Посетен на 23 април 2009.</cite></span> </li> <li id="cite_note-37"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-37">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 24 – 25.</span> </li> <li id="cite_note-38"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-38">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFThe_British_Monarchy –_Official_Website" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/Jane.aspx">Lady Jane Grey</a> //   The British Monarchy – Official Website. Посетен на 23 април 2009.</cite></span> </li> <li id="cite_note-39"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-39">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades 25.</span> </li> <li id="cite_note-40"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-40">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFThe_British_Monarchy –_Official_Website" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.royal.gov.uk/HistoryoftheMonarchy/KingsandQueensofEngland/TheTudors/MaryI.aspx">Mary I</a> //   The British Monarchy – Official Website. Посетен на 23 април 2009.</cite></span> </li> <li id="cite_note-41"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-41">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 26.</span> </li> <li id="cite_note-42"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-42">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 27.</span> </li> <li id="cite_note-43"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-43">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 45.</span> </li> <li id="cite_note-44"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-44">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 49.</span> </li> <li id="cite_note-45"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-45">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 28.</span> </li> <li id="cite_note-46"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-46">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 51.</span> </li> <li id="cite_note-loades29-47"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-loades29_47-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-loades29_47-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Loades, 29.</span> </li> <li id="cite_note-48"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-48">↑</a></span> <span class="reference-text">Жените на Уикомб я даряват с торти и вафли, докато носилката ѝ се претоварва и тя трябва да ги моли да спрат." Neale, 49.</span> </li> <li id="cite_note-49"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-49">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 66.</span> </li> <li id="cite_note-50"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-50">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 53.</span> </li> <li id="cite_note-51"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-51">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 33.</span> </li> <li id="cite_note-52"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-52">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 59.</span> </li> <li id="cite_note-53"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-53">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 71.</span> </li> <li id="cite_note-54"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-54">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 89 – 90. <a rel="nofollow" class="external autonumber" href="https://special-1.bl.uk/treasures/festivalbooks/BookDetails.aspx?strFest=0231">[1]</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160416020206/http://special-1.bl.uk/treasures/festivalbooks/BookDetails.aspx?strFest=0231">Архив на оригинала от</a> 2016-04-16 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</span> </li> <li id="cite_note-55"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-55">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 70.</span> </li> <li id="cite_note-56"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-56">↑</a></span> <span class="reference-text"><span class="citation reference"> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070930073802/http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html">John Dee and the English Calendar: Science, Religion and Empire</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html">оригинала</a> от 30 септември 2007<span class="printonly">, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20070930073802/http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html">https://web.archive.org/web/20070930073802/http://www.history.ac.uk/eseminars/sem2.html</a></span><span class="reference-accessdate">, посетен на 17 юни 2010</span></span><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=John+Dee+and+the+English+Calendar%3A+Science%2C+Religion+and+Empire&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20070930073802%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.history.ac.uk%2Feseminars%2Fsem2.html&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I"><span style="display: none;"> </span></span></span> </li> <li id="cite_note-57"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-57">↑</a></span> <span class="reference-text">Елизабет и Мария са братовчедки. Правото на Мария като наследница произтича от нейния прадядо <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_VII" title="Хенри VII">Хенри VII</a>, чрез неговата дъщеря <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82_%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Маргарет Тюдор">Маргарет Тюдор</a>. По нейните собствени думи, „Аз съм най-близкият роднина, който има, като и двете сме от една династия и потекло, моята добра сестра, кралицата, произхожда от брата, а аз от сестрата“. Guy, 115.</span> </li> <li id="cite_note-58"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-58">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF1995,_1998" class="book" style="font-style:normal">Disc 1 //  This Sceptred Isle 1547 – 1660.  1995, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0563557699" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-563-55769-9</a>.</cite></span> </li> <li id="cite_note-59"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-59">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 46.</span> </li> <li id="cite_note-60"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-60">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 98.</span> </li> <li id="cite_note-61"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-61">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 10.</span> </li> <li id="cite_note-62"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-62">↑</a></span> <span class="reference-text">Уиър 2011, 116.</span> </li> <li id="cite_note-63"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-63">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 101 – 103.</span> </li> <li id="cite_note-64"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-64">↑</a></span> <span class="reference-text">Уиър 2011, 117.</span> </li> <li id="cite_note-65"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-65">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 38.</span> </li> <li id="cite_note-66"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-66">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 19.</span> </li> <li id="cite_note-67"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-67">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 42; Wilson, 95</span> </li> <li id="cite_note-68"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-68">↑</a></span> <span class="reference-text">Wilson, 95</span> </li> <li id="cite_note-69"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-69">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.telegraph.co.uk/culture/art/art-news/6582953/Stamp-sized-Elizabeth-I-miniatures-to-fetch-80000.html">„Stamp-sized Elizabeth I miniatures to fetch ₤80.000“, <i>Daily Telegraph</i>, 17 ноември 2009</a> Посетен на 16 май 2010</span> </li> <li id="cite_note-70"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-70">↑</a></span> <span class="reference-text">Skidmore, 162, 165, 166 – 168</span> </li> <li id="cite_note-71"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-71">↑</a></span> <span class="reference-text">Chamberlin, 118</span> </li> <li id="cite_note-72"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-72">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 166 – 167. Повечето съвременни историци считат убийството за невероятно; най-широко приети са обясненията за рак на гърдата и самоубийство (Doran <i>Monarchy</i>, 44). Докладът на съдебния лекар, считан за загубен, се открива в Националните архиви през 2010 г. и посочва падане по стълбите, както и друго насилие (Skidmore, 230 – 233).</span> </li> <li id="cite_note-73"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-73">↑</a></span> <span class="reference-text">Wilson, 126 – 128</span> </li> <li id="cite_note-74"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-74">↑</a></span> <span class="reference-text">Doran <i>Monarchy</i>, 45</span> </li> <li id="cite_note-75"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-75">↑</a></span> <span class="reference-text">Doran <i>Monarchy</i>, 212.</span> </li> <li id="cite_note-76"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-76">↑</a></span> <span class="reference-text">Adams, 384, 146.</span> </li> <li id="cite_note-77"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-77">↑</a></span> <span class="reference-text">Jenkins, 245, 247; Hammer, 46.</span> </li> <li id="cite_note-78"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-78">↑</a></span> <span class="reference-text">Doran <i>Queen Elizabeth I</i>, 61.</span> </li> <li id="cite_note-79"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-79">↑</a></span> <span class="reference-text">Wilson, 303.</span> </li> <li id="cite_note-80"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-80">↑</a></span> <span class="reference-text">Frieda, 397.</span> </li> <li id="cite_note-H17-81"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-H17_81-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-H17_81-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-H17_81-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Haigh, 17.</span> </li> <li id="cite_note-82"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-82">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 51.</span> </li> <li id="cite_note-83"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-83">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 53 – 54.</span> </li> <li id="cite_note-84"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-84">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 54.</span> </li> <li id="cite_note-85"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-85">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 408.</span> </li> <li id="cite_note-Portrait_auction-86"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Portrait_auction_86-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFbucksherald.co.uk28_ноември_2007" class="book" style="font-style:normal">Anna Dowdeswell. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bucksherald.co.uk/news/Historic-painting-is-sold-for.3532557.jp">Historic painting is sold for £2.6 million</a> //   bucksherald.co.uk, 28 ноември 2007. Посетен на 17 декември 2008.</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090507045125/http://www.bucksherald.co.uk/news/Historic-painting-is-sold-for.3532557.jp">Архив на оригинала от</a> 2009-05-07 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</span> </li> <li id="cite_note-87"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-87">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 40.</span> </li> <li id="cite_note-88"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-88">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 20 – 21.</span> </li> <li id="cite_note-89"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-89">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 22 – 23.</span> </li> <li id="cite_note-Hh-90"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Hh_90-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Hh_90-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Haigh, 23.</span> </li> <li id="cite_note-91"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-91">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 24.</span> </li> <li id="cite_note-92"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-92">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 131.</span> </li> <li id="cite_note-93"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-93">↑</a></span> <span class="reference-text">Guy, 96 – 97.</span> </li> <li id="cite_note-94"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-94">↑</a></span> <span class="reference-text">По условията на договора и френските, и английските войски напускат Шотландия, Haigh, 132.</span> </li> <li id="cite_note-95"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-95">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 67.</span> </li> <li id="cite_note-loades-96"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-loades_96-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 68.</span> </li> <li id="cite_note-97"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-97">↑</a></span> <span class="reference-text">Simon Adams: <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.oxforddnb.com/view/article/8160">„Dudley, Robert, earl of Leicester (1532/3 – 1588)“</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150924162056/http://www.oxforddnb.com/view/article/8160">Архив на оригинала от</a> 2015-09-24 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. <i>Oxford Dictionary of National Biography</i> online edn. май 2008 (с абонамент) Посетен на 3 април 2010</span> </li> <li id="cite_note-98"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-98">↑</a></span> <span class="reference-text">Letter to Mary, Queen of Scots, 23 June 1567." Quoted by Loades, 69 – 70.</span> </li> <li id="cite_note-99"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-99">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 72 – 73.</span> </li> <li id="cite_note-100"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-100">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 73</span> </li> <li id="cite_note-101"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-101">↑</a></span> <span class="reference-text">Williams <i>Norfolk</i>, p. 174</span> </li> <li id="cite_note-McGrath,_69-102"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-McGrath,_69_102-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-McGrath,_69_102-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">McGrath, 69</span> </li> <li id="cite_note-Collinson_p._67-103"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Collinson_p._67_103-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Collinson_p._67_103-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Collinson_p._67_103-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Collinson p. 67</span> </li> <li id="cite_note-104"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-104">↑</a></span> <span class="reference-text">Collinson pp. 67 – 68</span> </li> <li id="cite_note-105"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-105">↑</a></span> <span class="reference-text">Collinson p. 68</span> </li> <li id="cite_note-106"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-106">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 73.</span> </li> <li id="cite_note-107"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-107">↑</a></span> <span class="reference-text">Guy, 483 – 484.</span> </li> <li id="cite_note-108"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-108">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 78 – 79.</span> </li> <li id="cite_note-109"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-109">↑</a></span> <span class="reference-text">Guy, 1 – 11.</span> </li> <li id="cite_note-110"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-110">↑</a></span> <span class="reference-text">Frieda, 191.</span> </li> <li id="cite_note-loades61-111"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-loades61_111-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 61.</span> </li> <li id="cite_note-112"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-112">↑</a></span> <span class="reference-text">Flynn and Spence, 126 – 128.</span> </li> <li id="cite_note-113"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-113">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 607 – 611.</span> </li> <li id="cite_note-haigh135-114"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-haigh135_114-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-haigh135_114-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Haigh, 135.</span> </li> <li id="cite_note-115"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-115">↑</a></span> <span class="reference-text">Strong and van Dorsten, 20 – 26</span> </li> <li id="cite_note-116"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-116">↑</a></span> <span class="reference-text">Strong and van Dorsten, 43</span> </li> <li id="cite_note-117"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-117">↑</a></span> <span class="reference-text">Strong and van Dorsten, 72</span> </li> <li id="cite_note-118"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-118">↑</a></span> <span class="reference-text">Strong and van Dorsten, 50</span> </li> <li id="cite_note-119"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-119">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 94.</span> </li> <li id="cite_note-120"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-120">↑</a></span> <span class="reference-text">Chamberlin, 263 – 264</span> </li> <li id="cite_note-121"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-121">↑</a></span> <span class="reference-text">Всъщност истинските намерения на испанския крал са да протака, за да си осигури време за нападение на Англия: Parker, 193.</span> </li> <li id="cite_note-122"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-122">↑</a></span> <span class="reference-text">Haynes, 15; Strong and van Dorsten, 72 – 79</span> </li> <li id="cite_note-123"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-123">↑</a></span> <span class="reference-text">Parker, 193 – 194</span> </li> <li id="cite_note-haigh138-124"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-haigh138_124-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-haigh138_124-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Haigh, 138.</span> </li> <li id="cite_note-125"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-125">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 349.</span> </li> <li id="cite_note-neale300-126"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-neale300_126-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-neale300_126-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Neale, 300.</span> </li> <li id="cite_note-127"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-127">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 591; Neale, 297 – 98; Уиър 2013, 254 </span> </li> <li id="cite_note-128"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-128">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 145.</span> </li> <li id="cite_note-129"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-129">↑</a></span> <span class="reference-text">For example, C. H. Wilson castigates Elizabeth for half-heartedness in the war against Spain. Haigh, 183.</span> </li> <li id="cite_note-130"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-130">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 655.</span> </li> <li id="cite_note-haigh142-131"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-haigh142_131-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-haigh142_131-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Haigh, 142.</span> </li> <li id="cite_note-132"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-132">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 143.</span> </li> <li id="cite_note-133"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-133">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 143 – 144.</span> </li> <li id="cite_note-134"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-134">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 667.</span> </li> <li id="cite_note-135"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-135">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 55</span> </li> <li id="cite_note-136"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-136">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 668.</span> </li> <li id="cite_note-137"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-137">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 668 – 669.</span> </li> <li id="cite_note-138"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-138">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 98.</span> </li> <li id="cite_note-139"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-139">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 98.</span> </li> <li id="cite_note-140"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-140">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 98 – 99.</span> </li> <li id="cite_note-141"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-141">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Russia and Britain</i> by Crankshaw, Edward, published by Collins, 126 p. <i>The Nations and Britain</i> series</span> </li> <li id="cite_note-142"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-142">↑</a></span> <span class="reference-text">Vaughan, <i>Performing Blackness on English Stages, 1500 – 1800</i> Cambridge University Press 2005 p.57 <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57">Google Books</a></span> </li> <li id="cite_note-143"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-143">↑</a></span> <span class="reference-text">Nicoll, <i>Shakespeare Survey. The Last Plays</i> Cambridge University Press 2002, p.90 <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=OeakAOji13EC&pg=PA90">Google Books</a></span> </li> <li id="cite_note-144"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-144">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFGoogle_Books" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=S6Z9J0OJmmQC&pg=PA24"><i>Speaking of the Moor</i>, Emily C. Bartels p.24</a>.  Google Books. Посетен на 2 май 2010.</cite></span> </li> <li id="cite_note-145"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-145">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFGoogle_Books" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=19_SIlq3ZvsC&pg=PA57">Vaughan, p.57</a>.  Google Books. Посетен на 2 май 2010.</cite></span> </li> <li id="cite_note-146"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-146">↑</a></span> <span class="reference-text">University of Birmingham Collections <a rel="nofollow" class="external text" href="http://mimsy.bham.ac.uk/detail.php?t=objects&type=related&kv=101212">Mimsy.bham.ac.uk</a></span> </li> <li id="cite_note-tate.org.uk-147"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-tate.org.uk_147-0">↑</a></span> <span class="reference-text">, Изложба „East-West: Objects between cultures“, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.tate.org.uk/britain/exhibitions/eastwest/rooms/room1.htm">Галерия Тейт</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090508140507/http://www.tate.org.uk/britain/exhibitions/eastwest/rooms/room1.htm">Архив на оригинала от</a> 2009-05-08 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</span> </li> <li id="cite_note-148"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-148">↑</a></span> <span class="reference-text">Vaughan, p.57</span> </li> <li id="cite_note-books.google.com-149"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-books.google.com_149-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-books.google.com_149-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFGoogle_Books" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=9VmYYEfyToQC&pg=PA39"><i>The Jamestown project</i> by Karen Ordahl Kupperman</a>.  Google Books. Посетен на 2 май 2010.</cite></span> </li> <li id="cite_note-150"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-150">↑</a></span> <span class="reference-text">Nicoll, p.96</span> </li> <li id="cite_note-151"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-151">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFGoogle_Books" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=MziRd4ddZz4C&pg=PA353">The Encyclopedia of world history by Peter N. Stearns, p.353</a>.  Google Books. Посетен на 2 май 2010.</cite><sup class="noprint plainlinks Inline-Template" style="white-space:nowrap">[<i><a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено – 27 ноември 2022">неработеща препратка</abbr></a></i>]</sup></span> </li> <li id="cite_note-152"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-152">↑</a></span> <span class="reference-text">Kupperman, p.39</span> </li> <li id="cite_note-haigh-153"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-haigh_153-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-haigh_153-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Haigh, 155.</span> </li> <li id="cite_note-154"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-154">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 355 – 356.</span> </li> <li id="cite_note-155"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-155">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 355.</span> </li> <li id="cite_note-156"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-156">↑</a></span> <span class="reference-text">Тази критика е забелязана и от ранните биографи на Елизабет Уилям Камдън и Джон Клапам, вж по-подробно Haigh, 149 – 169.</span> </li> <li id="cite_note-157"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-157">↑</a></span> <span class="reference-text">Adams, 7; Hammer, 1; Collinson, 89</span> </li> <li id="cite_note-158"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-158">↑</a></span> <span class="reference-text">Collinson, 89</span> </li> <li id="cite_note-159"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-159">↑</a></span> <span class="reference-text">Hammer, 1, 9</span> </li> <li id="cite_note-160"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-160">↑</a></span> <span class="reference-text">Hammer, 9 – 10</span> </li> <li id="cite_note-161"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-161">↑</a></span> <span class="reference-text">Lacey, 117 – 120</span> </li> <li id="cite_note-162"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-162">↑</a></span> <span class="reference-text">Притежаването на кралски патент или монопол дава привилегия върху определен аспект от търговията или производството, вж. Neale, 382.</span> </li> <li id="cite_note-163"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-163">↑</a></span> <span class="reference-text">Williams <i>Elizabeth</i>, 208.</span> </li> <li id="cite_note-164"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-164">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 192 – 194.</span> </li> <li id="cite_note-165"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-165">↑</a></span> <span class="reference-text">Речта е произнесена в Двореца Уайтхол пред делегация от 140 депутати, които след това ѝ целуват ръка. Neale, 383 – 384.</span> </li> <li id="cite_note-166"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-166">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 239.</span> </li> <li id="cite_note-167"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-167">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 239 – 245.</span> </li> <li id="cite_note-168"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-168">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 176.</span> </li> <li id="cite_note-169"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-169">↑</a></span> <span class="reference-text">Бланш Пари, главната Дама на спалнята на Елизабет, поръчва нейния епитаф в Бактънската църква. Датиран от преди ноември 1578, той съдържа първото изображение на Елизабет като Глориана: Richardson, 145 – 148.</span> </li> <li id="cite_note-loades92-170"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-loades92_170-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-loades92_170-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Loades, 92.</span> </li> <li id="cite_note-171"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-171">↑</a></span> <span class="reference-text">Gaunt, 37.</span> </li> <li id="cite_note-172"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-172">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 179.</span> </li> <li id="cite_note-Lds-173"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Lds_173-0">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 93.</span> </li> <li id="cite_note-174"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-174">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, 97.</span> </li> <li id="cite_note-175"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-175">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 410.</span> </li> <li id="cite_note-176"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-176">↑</a></span> <span class="reference-text">Croft, 48.</span> </li> <li id="cite_note-177"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-177">↑</a></span> <span class="reference-text">Willson, 154.</span> </li> <li id="cite_note-178"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-178">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 385.</span> </li> <li id="cite_note-179"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-179">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 411.</span> </li> <li id="cite_note-180"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-180">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, 410 – 411.</span> </li> <li id="cite_note-181"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-181">↑</a></span> <span class="reference-text">Weir, 486.</span> </li> <li id="cite_note-182"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-182">↑</a></span> <span class="reference-text">Goldsworthy, 145</span> </li> <li id="cite_note-183"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-183">↑</a></span> <span class="reference-text">Goldsworthy, 145; „The Law of Succession to the Crown in New Zealand“ in: <i>Waikato Law Review</i> (1999), <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.austlii.edu.au/nz/journals/WkoLRev/1999/3.html#Heading89">Austlii.edu.au</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110608065941/http://www.austlii.edu.au/nz/journals/WkoLRev/1999/3.html#Heading89">Архив на оригинала от</a> 2011-06-08 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>..</span> </li> <li id="cite_note-184"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-184">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFStanley1868" class="book" style="font-style:normal">Stanley, Arthur Penrhyn. The royal tombs //  <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historicalmemori00stan">Historical memorials of Westminster Abbey</a>.  London, John Murray, 1868. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/24223816">24223816</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historicalmemori00stan/page/178">178</a>.</cite></span> </li> <li id="cite_note-185"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-185">↑</a></span> <span class="reference-text">„Имам намерение във всичките си действия да се ръководя от добри съвети и мъдри съветници.“ Първата реч на Елизабет като кралица, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%B8%D0%B9%D0%BB%D0%B4_%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Хатфийлд хаус">Хатфийлд хаус</a>, 20 ноември 1558 г. Loades, 35.</span> </li> <li id="cite_note-186"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-186">↑</a></span> <span class="reference-text">Neale, 386.</span> </li> <li id="cite_note-187"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-187">↑</a></span> <span class="reference-text">През 1593 г. по време на кризата около прекръстването на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_IV" title="Анри IV">Анри IV</a>, френският посланик моли <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Уилям Сесил">Уилям Сесил</a> „Защитете ме със своята мъдрост от гнева на тази велика принцеса; защото в името на бога, когато я видя разгневена срещу някой човек, който и да е той, ми се иска да съм в Калкута, страхувайки се от гнева ѝ както от самата смърт.“. John Lothrop Motley; History of the United Netherlands, 1590 – 99 г.</span> </li> <li id="cite_note-188"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-188">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 729.</span> </li> <li id="cite_note-189"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-189">↑</a></span> <span class="reference-text">История на Великобритания, ИК Рива, сър Кенет Морган 254 стр.</span> </li> <li id="cite_note-190"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-190">↑</a></span> <span class="reference-text">История на Великобритания. Ик Рива, сър Кенет Морган – 258 стр.</span> </li> <li id="cite_note-Ld-191"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Ld_191-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Ld_191-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Loades, 100 – 101.</span> </li> <li id="cite_note-192"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-192">↑</a></span> <span class="reference-text">Willson, 333.</span> </li> <li id="cite_note-somerset726-193"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-somerset726_193-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-somerset726_193-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Somerset, 726.</span> </li> <li id="cite_note-194"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-194">↑</a></span> <span class="reference-text">Strong, 164.</span> </li> <li id="cite_note-195"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-195">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, 170.</span> </li> <li id="cite_note-196"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-196">↑</a></span> <span class="reference-text">Dobson and Watson, 257.</span> </li> <li id="cite_note-197"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-197">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, стр. 175 – 182.</span> </li> <li id="cite_note-198"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-198">↑</a></span> <span class="reference-text">Dobson and Watson, стр. 258.</span> </li> <li id="cite_note-199"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-199">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, стр. 182</span> </li> <li id="cite_note-200"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-200">↑</a></span> <span class="reference-text">Kenyon, стр. 207</span> </li> <li id="cite_note-201"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-201">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, стр. 183.</span> </li> <li id="cite_note-202"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-202">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, стр. 408 – 409.</span> </li> <li id="cite_note-203"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-203">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, стр. 142 – 147, стр. 174 – 177.</span> </li> <li id="cite_note-204"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-204">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, стр. 46 – 50.</span> </li> <li id="cite_note-205"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-205">↑</a></span> <span class="reference-text">Weir, 487.</span> </li> <li id="cite_note-206"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-206">↑</a></span> <span class="reference-text">Hogge, стр. 9 – 10.</span> </li> <li id="cite_note-207"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-207">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, стр. 102.</span> </li> <li id="cite_note-208"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-208">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, стр. 45 – 46, 177.</span> </li> <li id="cite_note-209"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-209">↑</a></span> <span class="reference-text">Black, стр. 14 – 15.</span> </li> <li id="cite_note-210"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-210">↑</a></span> <span class="reference-text">Williams <i>Elizabeth</i>, стр. 50.</span> </li> <li id="cite_note-211"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-211">↑</a></span> <span class="reference-text">Haigh, стр. 42.</span> </li> <li id="cite_note-Sm-212"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Sm_212-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Sm_212-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Somerset, стр. 727.</span> </li> <li id="cite_note-213"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-213">↑</a></span> <span class="reference-text">Hogge, стр. 9<i>n</i>.</span> </li> <li id="cite_note-214"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-214">↑</a></span> <span class="reference-text">Loades, стр. 1.</span> </li> <li id="cite_note-215"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-215">↑</a></span> <span class="reference-text">Starkey, стр. 7.</span> </li> <li id="cite_note-216"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-216">↑</a></span> <span class="reference-text">Somerset, 75 – 76.</span> </li> <li id="cite_note-217"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-217">↑</a></span> <span class="reference-text">Edwards, стр. 205.</span> </li> <li id="cite_note-218"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-218">↑</a></span> <span class="reference-text">Starkey, стр. 6 – 7.</span> </li> </ol></div> <table class="toccolours" border="1" cellpadding="3" cellspacing="0" style="width: 100%; border-collapse: collapse; margin:0.5em auto; text-align: center; clear: both;"> <tbody><tr> <td style="width:20%; font-weight:bold"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%B8_I" class="mw-redirect" title="Мери I">Мери I</a> </td> <td><big>→</big> </td> <td style="width:60%; font-weight:bold"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Крал на Англия">кралица на Англия</a><br /><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Крал на Ирландия">кралица на Ирландия</a><br /><span style="font-weight:normal"> (<a href="/wiki/17_%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="17 ноември">17 ноември</a> <a href="/wiki/1558" title="1558">1558</a> – <a href="/wiki/24_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82" title="24 март">24 март</a> <a href="/wiki/1603" title="1603">1603</a>)</span> </td> <td><big>→</big> </td> <td style="width:20%; font-weight:bold"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_I_(%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Джеймс I (Англия)">Джеймс I</a> </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<span class="mw-valign-text-top" typeof="mw:File/Frameless"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q7207#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></span></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://authority.bibsys.no/authority/rest/authorities/html/12072604">BIBSYS</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX977626">BNE</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb12026274d">BNF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ci.nii.ac.jp/author/DA02153851">CiNii</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/39609">FAST</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/118529870">GND</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://isni.org/isni/0000000121446237">ISNI</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007260873905171">NLI J9U</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.bibliotheken.nl/id/thes/p068681461">Koninklijke</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/n7981709">LCCN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kopkatalogs.lv/F/?func=direct&local_base=lnc10&doc_number=000111809">LNB</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://musicbrainz.org/artist/4a92242a-4084-4966-803a-024c597a4db0">MBa</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00620625">NDL</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://womenwriters.rich.ru.nl/womenwriters/vre/persons/d99d6a80-7cbc-45dc-8a0b-c29dbf801c4d">NEWW Women Writers</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=jn20000700037">NKC</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://librariesaustralia.nla.gov.au/search/display?dbid=auth&id=36202236">NLA</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://koha.nlg.gr/cgi-bin/koha/opac-authoritiesdetail.pl?marc=1&authid=105788">NLG</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://katalog.nsk.hr/F/?func=direct&local_base=nsk10&doc_number=000389028">NSK</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://openlibrary.org/works/OL159849A?mode=all">Open Library</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://dbn.bn.org.pl/descriptor-details/9810646541005606">PLWABN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://opac.sbn.it/risultati-autori/-/opac-autori/detail/MILV040355?core=autoriall">ICCU</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://libris.kb.se/auth/184348">LIBRIS</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://snaccooperative.org/ark:/99166/w6c35nv7">SNAC</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.idref.fr/027474526">IdRef</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/ULANFullDisplay?find=&role=&nation=&subjectid=500356869">ULAN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://viaf.org/viaf/7359451/">VIAF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39PBJyX3hFJWgCw6PFyXmQDv3">WorldCat</a></span></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table class="noprint nomobile navbox" style="font-size:100%; text-align:center; width:100%; background:#f9f9f9; border:1px #aaa solid;"> <tbody><tr> <td><span typeof="mw:File"><span title="     Портал „Биографии“    "><img alt="     Портал „Биографии“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/24px-P_vip.svg.png" decoding="async" width="24" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/35px-P_vip.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/47px-P_vip.svg.png 2x" data-file-width="1911" data-file-height="1944" /></span></span>     <b>Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8" title="Портал:Биографии">Биографии</a>“</b>     <span typeof="mw:File"><span title="     Портал „История“    "><img alt="     Портал „История“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/P_history.svg/27px-P_history.svg.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/P_history.svg/40px-P_history.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/P_history.svg/53px-P_history.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="360" /></span></span>     <b>Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Портал:История">История</a>“</b>     <span typeof="mw:File"><span title="     Портал „Политика“    "><img alt="     Портал „Политика“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/P_parthenon.svg/27px-P_parthenon.svg.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/P_parthenon.svg/40px-P_parthenon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/P_parthenon.svg/53px-P_parthenon.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="360" /></span></span>     <b>Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Портал:Политика">Политика</a>“</b>     <span typeof="mw:File"><span title="     Портал „Англия“    "><img alt="     Портал „Англия“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Flag_map_of_England.svg/19px-Flag_map_of_England.svg.png" decoding="async" width="19" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Flag_map_of_England.svg/29px-Flag_map_of_England.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Flag_map_of_England.svg/39px-Flag_map_of_England.svg.png 2x" data-file-width="485" data-file-height="601" /></span></span>     <b>Портал „<a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Портал:Англия (страницата не съществува)">Англия</a>“</b>     </td></tr></tbody></table> <table style="width:80%; text-align:justify; padding:5px; background-color:#f7f9ff; border:1px solid #8888aa; margin:0.5em auto; clear:both;"> <tbody><tr> <td><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Goldenwiki_1.5.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/40px-Goldenwiki_1.5.png" decoding="async" width="40" height="52" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/60px-Goldenwiki_1.5.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/80px-Goldenwiki_1.5.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="787" /></a></span> </td> <td style="padding-left: 10px">Тази статия е включена в списъка на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">избраните</a> на <a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&oldid=4251573">17 септември 2011</a>. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елизабет_I&oldid=12206930">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елизабет_I&oldid=12206930</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категории</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Категория:Монарси на Англия">Монарси на Англия</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Категория:Английски кралици">Английски кралици</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D1%8E%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Категория:Тюдори">Тюдори</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Категория:Златни векове">Златни векове</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2_%D0%A2%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80" title="Категория:Затворници в Тауър">Затворници в Тауър</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Статии с неработещи външни препратки">Статии с неработещи външни препратки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1533_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Родени през 1533 година">Родени през 1533 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_7_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="Категория:Родени на 7 септември">Родени на 7 септември</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1603_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Починали през 1603 година">Починали през 1603 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_24_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Категория:Починали на 24 март">Починали на 24 март</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80_%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB" title="Категория:Статии с дати на раждане или смърт по стар стил">Статии с дати на раждане или смърт по стар стил</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB_%D1%81_%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8,_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D1%81%D0%B5_%D1%81_%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8" title="Категория:Нормативен контрол с ръчно въведени идентификатори, различаващи се с тези от Уикиданни">Нормативен контрол с ръчно въведени идентификатори, различаващи се с тези от Уикиданни</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Биографии/Тематични статии">Портал:Биографии/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:История/Тематични статии">Портал:История/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Политика/Тематични статии">Портал:Политика/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Англия/Тематични статии">Портал:Англия/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">Избрани статии на български</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 19 април 2024 г. в 01:30 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I&section=11&veaction=edit&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-f69cdc8f6-9j6r5","wgBackendResponseTime":226,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"2.169","walltime":"2.594","ppvisitednodes":{"value":29923,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":279331,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":119726,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":15,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":67,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":89213,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":56,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 2262.055 1 -total"," 56.03% 1267.406 2 Шаблон:Infobox"," 55.74% 1260.838 1 Шаблон:Личност"," 19.54% 441.921 46 Шаблон:Wd"," 16.11% 364.492 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 12.07% 273.028 55 Шаблон:Cite"," 11.46% 259.207 50 Шаблон:Cite_book"," 7.50% 169.710 55 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 2.81% 63.611 39 Шаблон:Delink"," 2.07% 46.840 6 Шаблон:Data"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.381","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":17290690,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","640","42.7"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","300","20.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","140","9.3"],["?","120","8.0"],["(for generator)","80","5.3"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::formatDate","40","2.7"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntityId","20","1.3"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::sub","20","1.3"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::match","20","1.3"],["[main chunk] \u003Cpackage.lua\u003E","20","1.3"],["[others]","100","6.7"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-5dc468848-gsc6z","timestamp":"20241124044735","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0415\u043b\u0438\u0437\u0430\u0431\u0435\u0442 I","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82_I","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q7207","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q7207","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2006-09-03T14:56:12Z","dateModified":"2024-04-19T01:30:27Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/c\/cf\/Elizabeth_I_Rainbow_Portrait.jpg","headline":"\u043a\u0440\u0430\u043b\u0438\u0446\u0430 \u043d\u0430 \u0410\u043d\u0433\u043b\u0438\u044f \u0438 \u0418\u0440\u043b\u0430\u043d\u0434\u0438\u044f \u043e\u0442 1558 \u0434\u043e 1603 \u0433."}</script> </body> </html>