CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Бернабо Висконти – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"ef9a1268-ca12-415c-8194-cea09070887e","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Бернабо_Висконти","wgTitle":"Бернабо Висконти","wgCurRevisionId":12420634,"wgRevisionId":12420634,"wgArticleId":429121,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Родени през 1323 година","Починали през 1385 година","Починали на 19 декември","Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Портал:Биографии/Тематични статии","Портал:Италия/Тематични статии", "Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Италианска аристокрация","Владетели на Милано","Миланци","Висконти","Родени в Милано"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Бернабо_Висконти","wgRelevantArticleId":429121,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false, "wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q378756","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready", "wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions", "wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Visconti%2C_Barnab%C3%B2.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1698"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Visconti%2C_Barnab%C3%B2.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="1132"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="906"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Бернабо Висконти – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Бернабо_Висконти rootpage-Бернабо_Висконти skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE+%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE+%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE+%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE+%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Произход_и_характер" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Произход_и_характер"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Произход и характер</span> </div> </a> <ul id="toc-Произход_и_характер-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Биография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Биография"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>Биография</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Биография-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Биография</span> </button> <ul id="toc-Биография-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Ранни_години_и_изгнание_(1323_–_1348)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Ранни_години_и_изгнание_(1323_–_1348)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.1</span> <span>Ранни години и изгнание (1323 – 1348)</span> </div> </a> <ul id="toc-Ранни_години_и_изгнание_(1323_–_1348)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Възход_към_властта_(1349_–_1354)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Възход_към_властта_(1349_–_1354)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.2</span> <span>Възход към властта (1349 – 1354)</span> </div> </a> <ul id="toc-Възход_към_властта_(1349_–_1354)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Разпределяне_на_Сеньория_Милано_(1354)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Разпределяне_на_Сеньория_Милано_(1354)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.3</span> <span>Разпределяне на Сеньория Милано (1354)</span> </div> </a> <ul id="toc-Разпределяне_на_Сеньория_Милано_(1354)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Идване_в_Италия_на_Карл_IV_Люксембургски_(1354_–_1355)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Идване_в_Италия_на_Карл_IV_Люксембургски_(1354_–_1355)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.4</span> <span>Идване в Италия на Карл IV Люксембургски (1354 – 1355)</span> </div> </a> <ul id="toc-Идване_в_Италия_на_Карл_IV_Люксембургски_(1354_–_1355)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Джовани_Висконти_да_Оледжо_превзема_Болоня" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Джовани_Висконти_да_Оледжо_превзема_Болоня"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.5</span> <span>Джовани Висконти да Оледжо превзема Болоня</span> </div> </a> <ul id="toc-Джовани_Висконти_да_Оледжо_превзема_Болоня-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Смърт_на_Матео_II_Висконти" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Смърт_на_Матео_II_Висконти"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.6</span> <span>Смърт на Матео II Висконти</span> </div> </a> <ul id="toc-Смърт_на_Матео_II_Висконти-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Инокентий_VI_(1356_–_1362)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Инокентий_VI_(1356_–_1362)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7</span> <span>Кампания срещу Висконти на папа Инокентий VI (1356 – 1362)</span> </div> </a> <ul id="toc-Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Инокентий_VI_(1356_–_1362)-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Битка_при_Казорате" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Битка_при_Казорате"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7.1</span> <span>Битка при Казорате</span> </div> </a> <ul id="toc-Битка_при_Казорате-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бернабо_атакува_района_на_Мантуа" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Бернабо_атакува_района_на_Мантуа"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7.2</span> <span>Бернабо атакува района на Мантуа</span> </div> </a> <ul id="toc-Бернабо_атакува_района_на_Мантуа-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Обсада_и_повторно_завоюване_на_Павия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Обсада_и_повторно_завоюване_на_Павия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7.3</span> <span>Обсада и повторно завоюване на Павия</span> </div> </a> <ul id="toc-Обсада_и_повторно_завоюване_на_Павия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Офанзива_на_Алборноз_срещу_Парма" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Офанзива_на_Алборноз_срещу_Парма"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7.4</span> <span>Офанзива на Алборноз срещу Парма</span> </div> </a> <ul id="toc-Офанзива_на_Алборноз_срещу_Парма-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Битка_при_Сан_Руфило_и_чума_от_1361_г." class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Битка_при_Сан_Руфило_и_чума_от_1361_г."> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7.5</span> <span>Битка при Сан Руфило и чума от 1361 г.</span> </div> </a> <ul id="toc-Битка_при_Сан_Руфило_и_чума_от_1361_г.-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бунтът_на_гвелфите_в_Бреша" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Бунтът_на_гвелфите_в_Бреша"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.7.6</span> <span>Бунтът на гвелфите в Бреша</span> </div> </a> <ul id="toc-Бунтът_на_гвелфите_в_Бреша-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Кампания_на_папа_Урбан_V_срещу_Висконти_(1363_–_1370)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кампания_на_папа_Урбан_V_срещу_Висконти_(1363_–_1370)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.8</span> <span>Кампания на папа Урбан V срещу Висконти (1363 – 1370)</span> </div> </a> <ul id="toc-Кампания_на_папа_Урбан_V_срещу_Висконти_(1363_–_1370)-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Битка_при_Солара" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Битка_при_Солара"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.8.1</span> <span>Битка при Солара</span> </div> </a> <ul id="toc-Битка_при_Солара-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Мир_от_Болоня_и_брачни_съюзи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Мир_от_Болоня_и_брачни_съюзи"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.8.2</span> <span>Мир от Болоня и брачни съюзи</span> </div> </a> <ul id="toc-Мир_от_Болоня_и_брачни_съюзи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Втора_дружина_на_Свети_Георги" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Втора_дружина_на_Свети_Георги"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.8.3</span> <span>Втора дружина на Свети Георги</span> </div> </a> <ul id="toc-Втора_дружина_на_Свети_Георги-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Нова_Антивисконтска_лига" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Нова_Антивисконтска_лига"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.8.4</span> <span>Нова Антивисконтска лига</span> </div> </a> <ul id="toc-Нова_Антивисконтска_лига-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Военни_маневри_в_Тоскана" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Военни_маневри_в_Тоскана"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.8.5</span> <span>Военни маневри в Тоскана</span> </div> </a> <ul id="toc-Военни_маневри_в_Тоскана-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Григорий_XI_(1371_–_1378)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Григорий_XI_(1371_–_1378)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.9</span> <span>Кампания срещу Висконти на папа Григорий XI (1371 – 1378)</span> </div> </a> <ul id="toc-Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Григорий_XI_(1371_–_1378)-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Завладяване_на_Реджо" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Завладяване_на_Реджо"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.9.1</span> <span>Завладяване на Реджо</span> </div> </a> <ul id="toc-Завладяване_на_Реджо-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Битка_при_Рубиера" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Битка_при_Рубиера"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.9.2</span> <span>Битка при Рубиера</span> </div> </a> <ul id="toc-Битка_при_Рубиера-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Поражение_при_Гавардо" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Поражение_при_Гавардо"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.9.3</span> <span>Поражение при Гавардо</span> </div> </a> <ul id="toc-Поражение_при_Гавардо-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бунт_в_Папската_държава_и_брачни_съюзи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Бунт_в_Папската_държава_и_брачни_съюзи"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.9.4</span> <span>Бунт в Папската държава и брачни съюзи</span> </div> </a> <ul id="toc-Бунт_в_Папската_държава_и_брачни_съюзи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Краят_на_пленничеството_в_Авиньон" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Краят_на_пленничеството_в_Авиньон"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.9.5</span> <span>Краят на пленничеството в Авиньон</span> </div> </a> <ul id="toc-Краят_на_пленничеството_в_Авиньон-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Последни_години_на_управление" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Последни_години_на_управление"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.10</span> <span>Последни години на управление</span> </div> </a> <ul id="toc-Последни_години_на_управление-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Преврат_на_Джан_Галеацо_Висконти_и_смърт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Преврат_на_Джан_Галеацо_Висконти_и_смърт"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2.11</span> <span>Преврат на Джан Галеацо Висконти и смърт</span> </div> </a> <ul id="toc-Преврат_на_Джан_Галеацо_Висконти_и_смърт-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Бракове_и_потомство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Бракове_и_потомство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Бракове и потомство</span> </div> </a> <ul id="toc-Бракове_и_потомство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Архитектурно_наследство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Архитектурно_наследство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Архитектурно наследство</span> </div> </a> <ul id="toc-Архитектурно_наследство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бернабо_между_реалност_и_легенда" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Бернабо_между_реалност_и_легенда"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Бернабо между реалност и легенда</span> </div> </a> <ul id="toc-Бернабо_между_реалност_и_легенда-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Вижте също</span> </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Източници</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Източници-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Източници</span> </button> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Библиография" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Библиография"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.1</span> <span>Библиография</span> </div> </a> <ul id="toc-Библиография-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Източници_2" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници_2"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.1.1</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници_2-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Изследвания" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Изследвания"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.1.2</span> <span>Изследвания</span> </div> </a> <ul id="toc-Изследвания-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Исторически_романи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Исторически_романи"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.1.3</span> <span>Исторически романи</span> </div> </a> <ul id="toc-Исторически_романи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Обяснителни_бележки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Обяснителни_бележки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>Обяснителни бележки</span> </div> </a> <ul id="toc-Обяснителни_бележки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бележки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Бележки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Бележки</span> </div> </a> <ul id="toc-Бележки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Бернабо Висконти</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 27 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-27" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">27 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D9%8A%D8%B1%D9%86%D8%A7%D8%A8%D9%88_%D9%81%D9%8A%D8%B3%D9%83%D9%88%D9%86%D8%AA%D9%8A" title="بيرنابو فيسكونتي – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="بيرنابو فيسكونتي" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%A9_Visconti" title="Bernabé Visconti – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Bernabé Visconti" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Bernabo_Visconti" title="Bernabo Visconti – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Bernabo Visconti" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9C%CF%80%CE%B5%CF%81%CE%BD%CE%B1%CE%BC%CF%80%CF%8C_%CE%92%CE%B9%CF%83%CE%BA%CF%8C%CE%BD%CF%84%CE%B9" title="Μπερναμπό Βισκόντι – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Μπερναμπό Βισκόντι" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%A9_Visconti" title="Bernabé Visconti – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Bernabé Visconti" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Barnab%C3%A9_Visconti" title="Barnabé Visconti – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Barnabé Visconti" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%91%D7%A8%D7%A0%D7%91%D7%90%D7%95_%D7%95%D7%99%D7%A1%D7%A7%D7%95%D7%A0%D7%98%D7%99" title="ברנבאו ויסקונטי – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="ברנבאו ויסקונטי" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%83%99%E3%83%AB%E3%83%8A%E3%83%9C%E3%83%BB%E3%83%B4%E3%82%A3%E3%82%B9%E3%82%B3%E3%83%B3%E3%83%86%E3%82%A3" title="ベルナボ・ヴィスコンティ – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="ベルナボ・ヴィスコンティ" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EB%B2%A0%EB%A5%B4%EB%82%98%EB%B3%B4_%EB%B9%84%EC%8A%A4%EC%BD%98%ED%8B%B0" title="베르나보 비스콘티 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="베르나보 비스콘티" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Barnabas_Vicecomes" title="Barnabas Vicecomes – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Barnabas Vicecomes" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Viscont" title="Bernabò Viscont – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Bernabò Viscont" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target"><span>Lombard</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Barnab%C3%A9_Visconti" title="Barnabé Visconti – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Barnabé Visconti" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Бернабо Висконти – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Бернабо Висконти" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Bernab%C3%B2_Visconti" title="Bernabò Visconti – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Bernabò Visconti" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D1%96%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%96" title="Бернабо Вісконті – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Бернабо Вісконті" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E8%B2%9D%E7%88%BE%E7%B4%8D%E6%B3%A2%C2%B7%E7%B6%AD%E6%96%AF%E5%AD%94%E8%92%82" title="貝爾納波·維斯孔蒂 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="貝爾納波·維斯孔蒂" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q378756#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="new vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" rel="discussion" class="new" title="Беседа за страницата (страницата не съществува) [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&oldid=12420634" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&id=12420634&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2591%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BD%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25BE_%25D0%2592%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B8"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2591%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BD%25D0%25B0%25D0%25B1%25D0%25BE_%25D0%2592%25D0%25B8%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B8"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE+%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Bernab%C3%B2_Visconti" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q378756" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><table class="metadata plainlinks ambox ambox-style ambox-very_long" role="presentation"><tbody><tr><td class="mbox-image"><div style="width:52px"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/40px-Broom_icon.svg.png" decoding="async" width="40" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/60px-Broom_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/80px-Broom_icon.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="400" /></span></span></div></td><td class="mbox-text"><div class="mbox-text-span">Тази статия <b>е <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Уикипедия:Дължина">твърде дълга</a> за удобно четене и навигация</b>. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 50 минути.<span class="hide-when-compact"> Моля, обсъдете на <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Беседа:Бернабо Висконти (страницата не съществува)">беседата</a> <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0#Разделяне_на_статия" title="Уикипедия:Дължина">разделяне</a> на текста на отделни статии, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82#Лаконичност_на_изказа" title="Уикипедия:Енциклопедичност">по-лаконичен изказ</a> или добавяне на подраздели.</span><span class="hide-when-compact"></span></div></td></tr></tbody></table> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title king" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaa;">Бернабо Висконти<div style="font-size: 76%; font-weight: normal; font-style: normal;"><span lang="it" dir="ltr">Bernabò Visconti</span></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-subheader" style="background-color:#FFFFFF; font-size:110%; border:1px solid #aaa;">господар на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Кремона">Кремона</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Сончино">Сончино</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" title="Лонато дел Гарда">Лонато</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Вал Камоника">Валкамоника</a>,<br /> съ-господар на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Visconti,_Barnab%C3%B2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/82/Visconti%2C_Barnab%C3%B2.jpg/250px-Visconti%2C_Barnab%C3%B2.jpg" decoding="async" width="250" height="354" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Visconti%2C_Barnab%C3%B2.jpg 1.5x" data-file-width="354" data-file-height="501" /></a></span></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Роден</th><td class="infobox-data"><div></div> <div><span class="oneline"><a href="/wiki/1323" title="1323">1323</a> г.</span></div> <div><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сеньория Милано">Синьория Милано</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Починал</th><td class="infobox-data"><div><span class="oneline"><a href="/wiki/19_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="19 декември">19 декември</a> <a href="/wiki/1385" title="1385">1385</a> г.<span class="noprint"> <small>(62 г.)</small></span></span></div> <div><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо сул'Ада</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Погребан</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Миланска катедрала">Миланска катедрала</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaaaaa;">Управление</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Период</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/1354" title="1354">1354</a> – <a href="/wiki/1385" title="1385">1385</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Наследник</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaaaaa;">Герб</th></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Arms_of_the_House_of_Visconti_(1277).svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Arms_of_the_House_of_Visconti_%281277%29.svg/100px-Arms_of_the_House_of_Visconti_%281277%29.svg.png" decoding="async" width="100" height="117" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Arms_of_the_House_of_Visconti_%281277%29.svg/150px-Arms_of_the_House_of_Visconti_%281277%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Arms_of_the_House_of_Visconti_%281277%29.svg/200px-Arms_of_the_House_of_Visconti_%281277%29.svg.png 2x" data-file-width="817" data-file-height="954" /></a></span></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaa;">Семейство</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Род</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Висконти">Висконти</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Баща</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Стефано Висконти">Стефано Висконти</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Майка</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Валентина Дория">Валентина Дория</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Братя/сестри</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео II Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II Висконти</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Съпруга</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Беатриче Реджина дела Скала</a> <span style="font-size:85%">(27 септември 1350)</span></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Деца</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Тадеа Висконти">Тадеа Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Верде Висконти">Верде Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лудовико Висконти">Лудовико Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Валентина Висконти">Валентина Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Родолфо Висконти">Родолфо Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Карло Висконти">Карло Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Антония Висконти">Антония Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Катерина Висконти">Катерина Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Аниезе Висконти">Аниезе Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Мадалена Висконти">Мадалена Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джанмастино Висконти">Джанмастино Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лучия Висконти">Лучия Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Елизабета Висконти">Елизабета Висконти</a><br /><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Англезия Висконти">Англезия Висконти</a><br />Извънбр.:<br /><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Амброджо Висконти">Амброджо Висконти</a><br />Енрика Висконти<br />Маргерита Висконти<br /><a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Есторе Висконти">Есторе Висконти</a><br /><a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изота Висконти (страницата не съществува)">Изота Висконти</a><br /><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Саграморо Висконти (страницата не съществува)">Саграморо Висконти</a><br /><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Донина Висконти (страницата не съществува)">Донина Висконти</a><br />Галеото Висконти<br />Рикарда Висконти<br />Паламеде Висконти<br /><a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ланчилото Висконти (страницата не съществува)">Ланчилото Висконти</a><br />Соврана Висконти<br /><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джиневра Висконти (страницата не съществува)">Джиневра Висконти</a><br />Бернарда Висконти<br /><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Валентина ди Бернабо Висконти (страницата не съществува)">Валентина Висконти</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Други роднини</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a> <span style="font-size:85%">(племенник)</span></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background-color:#EED5D2; border:1px solid #aaa;"><b><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Bernab%C3%B2_Visconti?uselang=bg">Бернабо Висконти</a></b> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> <p><b>Бернабò Висконти</b> (на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">италиански</a>: <span lang="it" dir="ltr" style="font-style:italic">Bernabò Visconti</span>, * <a href="/wiki/1321" title="1321">1321</a> или <a href="/wiki/1323" title="1323">1323</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сеньория Милано">Сеньория Милано</a>; † <a href="/wiki/19_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="19 декември">19 декември</a> <a href="/wiki/1385" title="1385">1385</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо сул'Ада</a>, пак там) от рода <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Висконти">Висконти</a>, e господар на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Кремона">Кремона</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Сончино">Сончино</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" title="Лонато дел Гарда">Лонато</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Вал Камоника">Валкамоника</a> и съгосподар на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a> заедно с братята си <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео II</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II</a>. Заедно с брат си Галеацо, макар и не по взаимно съгласие, той разширява владенията на рода, проправяйки пътя към великата „държава на Висконти". Тя се формира окончателно при неговия племенник <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a>, който се издига на власт след елиминирането на самия Бернабò. </p><p>Бернабò води непрекъснато войни. Той воюва с папите <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9_VI" title="Инокентий VI">Инокентий VI</a> (1352 – 1362) и <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD_V" title="Урбан V">Урбан V</a> (1362 – 1370), които свикват <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4" title="Кръстоносен поход">кръстоносен поход</a> против него. Воюва и с император <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_IV_(%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Карл IV (Свещена Римска империя)">Карл IV</a> (1346 – 1378), който му отнема дадената собственост. След смъртта на брат му Бернабò управлява сам Сеньория Милано и през 1385 г. е хвърлен в затвора заедно с двама свои синове от племенника си и негов зет Джан Галеацо Висконти. </p><p>През 1370 г., по нареждане на Бернабò, започва строителството на най-големия мост в света дотогава – Трецо (строен до 1377 г.) в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо сул'Ада</a>. </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Произход_и_характер"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.BE.D0.B8.D0.B7.D1.85.D0.BE.D0.B4_.D0.B8_.D1.85.D0.B0.D1.80.D0.B0.D0.BA.D1.82.D0.B5.D1.80"></span>Произход и характер</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Произход и характер" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Произход и характер"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Той е третият син на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Стефано Висконти">Стефано Висконти</a> (* 1288 † 1327), господар на <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Арона (Италия)">Арона</a>, и на съпругата му <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Валентина Дория">Валентина Дория</a> (* 1290 † 1359) от влиятелното генуезко семейство <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Дория">Дория</a>. Негови дядо и баба по бащина линия са <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Списък на владетелите на Милано">господар на Милано</a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_I_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео I Висконти">Матео I Висконти</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Бонакоса Бори">Бонакоса Бори</a>, а по майчина – <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бернабо Дория (страницата не съществува)">Бернабо Дория</a>, господар на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE" title="Сасело">Сасело</a> и Логодуро, капитан на Генуа, и Елиана <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Фиески">Фиески</a>. Кръстен е на дядо си по майчина линия Бернабо Дория – син на <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бранка Дория (страницата не съществува)">Бранка Дория</a>.<sup id="cite_ref-1" class="reference"><a href="#cite_note-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Има двама братя: </p> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео II</a> (* 1319 † 1355), господар на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE" title="Бобио">Бобио</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>, и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Списък на владетелите на Милано">съгосподар на Милано</a> (1349 – 1355)</li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II</a> (* 1320 † 1378), господар на Милано</li></ul> <p>Бернабò е описван от историците на епохата като добре изглеждащ, интелигентен, културен и проницателен човек, политик и квалифициран юрист, но и лесно избухлив, нетърпелив, ненаситен, скъперник, отмъстителен и способен на действия, характеризиращи се с невероятна и маниакална жестокост.<sup id="cite_ref-2" class="reference"><a href="#cite_note-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-3" class="reference"><a href="#cite_note-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Италианският историк от XVIII век Джорджо Джулини го представя като смел човек, любител на истината и справедливостта, свободно гарантиращ длъжности на заслужилите, без да ги премахва повече от поста, изпълняващ обещанията си и заплащащ своевременно.<sup id="cite_ref-4" class="reference"><a href="#cite_note-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Биография"><span id=".D0.91.D0.B8.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.84.D0.B8.D1.8F"></span>Биография</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Биография" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Биография"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Ранни_години_и_изгнание_(1323_–_1348)"><span id=".D0.A0.D0.B0.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.B3.D0.BE.D0.B4.D0.B8.D0.BD.D0.B8_.D0.B8_.D0.B8.D0.B7.D0.B3.D0.BD.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.281323_.E2.80.93_1348.29"></span>Ранни години и изгнание (1323 – 1348)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Ранни години и изгнание (1323 – 1348)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Ранни години и изгнание (1323 – 1348)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Информацията, свързана с детството му, е оскъдна. Като млад учи <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE" title="Канонично право">канонично право</a>, за да започне църковна кариера. </p><p>През <a href="/wiki/1340" title="1340">1340</a> г. заедно с братята си <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо</a> се присъединява към заговора на <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%9F%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Франческо Пустерла (страницата не съществува)">Франческо Пустерла</a> срещу чичо им <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE)" title="Лукино Висконти (Милано)">Лукино Висконти</a>, тогавашен господар на Милано. Конспирацията е осуетена и Пустерла е елиминиран, но Лукино не намира доказателства срещу племенниците си. През втората половина на <a href="/wiki/1347" title="1347">1347</a> г. нов заговор срещу Лукино води този път до изгнанието на синовете на Стефано. Бернабо се оттегля първо в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%8F" title="Савоя">Савоя</a>, а след това във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" title="Фландрия (графство)">Фландрия</a> и накрая се озовава като гост в двора на краля на <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Франция">Франция</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF_VI_(%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Филип VI (Франция)">Филип VI</a> през <a href="/wiki/1348" title="1348">1348</a> г. По време на изгнанието си той вероятно придружава армията на френския крал в някои сблъсъци. </p><p>През януари 1349 г. е <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Отлъчване от църквата">отлъчен от църквата</a> заедно с брат си Галеацо от папа <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82_VI" title="Климент VI">Климент VI</a> по призив на Лукино.<sup id="cite_ref-5" class="reference"><a href="#cite_note-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Възход_към_властта_(1349_–_1354)"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.B7.D1.85.D0.BE.D0.B4_.D0.BA.D1.8A.D0.BC_.D0.B2.D0.BB.D0.B0.D1.81.D1.82.D1.82.D0.B0_.281349_.E2.80.93_1354.29"></span>Възход към властта (1349 – 1354)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Възход към властта (1349 – 1354)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Възход към властта (1349 – 1354)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Visconti,_Giovanni_(1290-1354).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Visconti%2C_Giovanni_%281290-1354%29.jpg/146px-Visconti%2C_Giovanni_%281290-1354%29.jpg" decoding="async" width="146" height="204" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Visconti%2C_Giovanni_%281290-1354%29.jpg/219px-Visconti%2C_Giovanni_%281290-1354%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Visconti%2C_Giovanni_%281290-1354%29.jpg/292px-Visconti%2C_Giovanni_%281290-1354%29.jpg 2x" data-file-width="354" data-file-height="495" /></a><figcaption>Чичото на Бернабо Джовани</figcaption></figure> <p>Бернабо се завръща в Милано през <a href="/wiki/1349" title="1349">1349</a> г. след смъртта на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE)" title="Лукино Висконти (Милано)">Лукино Висконти</a>, след като е извикан заедно с останалите си братя от чичо им – архиепископът и господар на Милано <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF)" title="Джовани Висконти (архиепископ)">Джовани Висконти.</a> Джовани всъщност е заточил сина на Лукино – <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лукино Новело Висконти">Лукино Новело Висконти</a> и извънбрачните му синове <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Брицио Висконти (страницата не съществува)">Брицио</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Борсо Висконти (страницата не съществува)">Борсо</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Форестино Висконти (страницата не съществува)">Форестино</a> в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B0" title="Генуа">Генуа</a>. Според италианския историк от XVI век <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бернардино Корио (страницата не съществува)">Бернардино Корио</a> това негово решение е мотивирано от убеждението му, че Лукино Новело е роден от връзката на съпругата му <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A4%D0%B8%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изабела Фиески (страницата не съществува)">Изабела Фиески</a> с <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II Висконти</a>. Три години по-рано Лукино заточва и трите сина на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Стефано Висконти">Стефано Висконти</a>: <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо</a> и самия Бернабо, и защото подозира или има доказателства за връзката на жена си и племенника си. </p><p>Понеже Джовани Висконти не може да има законородени деца,<sup id="cite_ref-6" class="reference"><a href="#cite_note-6"><span class="cite-bracket">[</span>N 1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> той получава от Генералния съвет тържествен акт, благодарение на който Матео, Галеацо и Бернабо ще бъдат признати за законни господари на Милано след смъртта му. Той осигурява на всеки от тях дом, достоен за техния ранг: на Бернабо се пада дворецът на Лукино, който се намира срещу църквата „Сан Джорджо ал Палацо“. </p><p>За да се подпомогне оцеляването на потомците на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_I_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео I Висконти">Матео</a> и за да се укрепят съюзите със съседните господари, са приключени успешно преговорите за брака на Бернабо с <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Беатриче Реджина дела Скала</a> – дъщеря на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_II_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Мастино II дела Скала">Мастино II</a>, господар на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a>, както и тези за брака на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_I_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо I Висконти">Галеацо I Висконти</a> с <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Бианка Савойска">Бианка Савойска</a>, дъщеря на савойския граф <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%B9_VI_%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Амедей VI Савойски">Амадей VI</a>. Бракът на Бернабо е сключен на 27 септември <a href="/wiki/1350" title="1350">1350</a> г. в Милано и е последван от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%80" title="Рицарски турнир">рицарски турнир</a>, в който Бернабо участва лично и по повод на който въвежда използването на високо седло. Реджина дела Скала е сгодена за Бернабо от 1345 г.<sup id="cite_ref-7" class="reference"><a href="#cite_note-7"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Tя се оказва плодовита съпруга, има горд и амбициозен характер като този на мъжа си и единствената, способна да обуздава гнева му.<sup id="cite_ref-8" class="reference"><a href="#cite_note-8"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През <a href="/wiki/1350" title="1350">1350</a> г. Джовани Висконти праща военна помощ на Асторжо да Дурафорте, обявен за граф на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F" title="Романя">Романя</a> от папа <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82_VI" title="Климент VI">Климент VI</a>, за да го подкрепи в подчиняването на провинцията. Когато обаче Асторжо напада <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>, чийто сеньор е Джовани де' Пеполи, Висконти не само изтегля войските си, но и приема продажбата на града за 200 хил. златни <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Флорин">флорина</a>. Това предизвиква гнева на папата, който заплашва да го отлъчи и да постави под запрещение градовете, подчинени на Висконти, ако не върне града в рамките на 40 дни. През декември 1350 г. папата отлъчва Джовани, Бернабо и братята му, а на 21 май <a href="/wiki/1351" title="1351">1351</a> г. поставя запрещение. </p><p>Към края на годината обаче е постигнато споразумение, с което господарят на Болоня <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B4%D0%B0_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Висконти да Оледжо (страницата не съществува)">Джовани Висконти да Оледжо</a> е назначен за викарий на Болоня в замяна на 100 хил. флорина. По-късно той провежда неуспешна военна кампания в <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Тоскана">Тоскана</a> срещу Антивисконтската лига, съставена от тоскански <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Гвелфи и гибелини">гвелфи</a> и религиозни лица. Заради това Джовани е обвиняван от мнозина, сред които и Матео и Галеацо Висконти. Той се обръща за защита към Бернабо, както и към Джовани Висконти и му остава верен до смъртта му.<sup id="cite_ref-9" class="reference"><a href="#cite_note-9"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През <a href="/wiki/1354" title="1354">1354</a> г. Бернабо отива с армия във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a> по заповед на Джовани Висконти. Градът, по време на временното отсъствие на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5_II_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Кангранде II дела Скала">Кангранде II дела Скала</a>, се надига срещу господаря си и иска помощ от Джовани Висконти, който е готов да помогне на бунтовниците със съгласието на семействата <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гонзага">Гондзага</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4_%D0%94%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Род Д'Есте">Есте</a>. Но когато Бернабо пристига на мястото, предвид близките семейни връзки, които има с господарите на Верона (жена му Реждина е сестра на Кангранде II), той обединява силите си с тези на Кангранде и потушава бунта. След това хвърля цялата вина върху бунтовниците и <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гонзага">Гондзага</a>.<sup id="cite_ref-10" class="reference"><a href="#cite_note-10"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Разпределяне_на_Сеньория_Милано_(1354)"><span id=".D0.A0.D0.B0.D0.B7.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B5.D0.BB.D1.8F.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.A1.D0.B5.D0.BD.D1.8C.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F_.D0.9C.D0.B8.D0.BB.D0.B0.D0.BD.D0.BE_.281354.29"></span>Разпределяне на Сеньория Милано (1354)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Разпределяне на Сеньория Милано (1354)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Разпределяне на Сеньория Милано (1354)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>След смъртта на архиепископ Джовани Висконти на <a href="/wiki/5_%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="5 октомври">5 октомври</a> <a href="/wiki/1354" title="1354">1354</a> г. властта над Милано преминава у тримата синове на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Стефано Висконти">Стефано Висконти</a> по силата на акта, публикуван от Джовани в началото на неговото управление. На <a href="/wiki/11_%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="11 октомври">11 октомври</a> Боскино Мантегаца официално предава правомощията на тримата нови господари в Двореца на архиепископа в Милано. <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Фиденца">Фиденца</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B3%D0%BE_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Луго (Италия)">Луго</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE" title="Бобио">Бобио</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8" title="Понтремоли">Понтремоли</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%B0_(%D0%A2%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0)" title="Маса (Тоскана)">Маса</a> са дадени на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео II Висконти</a>. <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II Висконти</a> получава <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BE_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Комо (град)">Комо</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Виджевано">Виджевано</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ломелина (страницата не съществува)">Ломелина</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новара">Новара</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Верчели">Верчели</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B8_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Асти (град)">Асти</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Алба (Италия)">Алба</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Алесандрия">Алесандрия</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Тортона">Тортона</a>. На Бернабо се падат <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Кремона">Кремона</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Крема">Крема</a>, заедно с <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Вал Камоника">Вал Камоника</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Ваприо д'Ада">Ваприо</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Риволта д'Ада">Риволта</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%BE_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Караваджо (град)">Караваджо</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Сончино">Сончино</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" title="Лонато дел Гарда">Лонато</a> и ривиерата на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гарда">Гарда</a>. </p><p>Милано е управляван съвместно от тримата братя, на които са дадени по две зони на града и които на свой ред избират <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82" title="Подест">подест</a>. Същото важи и за град <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B0" title="Генуа">Генуа</a> и околностите му. Като нова резиденция Бернабо получава двореца на Лукино Висконти към базиликата „<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0_(%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сан Джовани ин Конка (крипта) (страницата не съществува)">Сан Джовани ин Конка</a>“, по-късно известен като <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ка ди Кан (страницата не съществува)">Ка ди Кан</a>. Матео II взима двореца до Архиепископията, където е живял Джовани, а Галеацо II – двореца на Ацо, който съставлява голяма част от бъдещия Кралски дворец на Милано. Матео II заема първостепенно място в съветите и публичните актове, Галеацо II има задачата да контролира правораздаването и обществената сигурност, а на Бернабо е поверено управлението на армията. <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Франческо Петрарка">Франческо Петрарка</a> произнася тържествена реч в катедралата „Санта Мария Маджоре“ в Милано. На 29 октомври папа <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9_VI" title="Инокентий VI">Инокентий VI</a> назначава <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Роберто Висконти (страницата не съществува)">Роберто Висконти</a><sup id="cite_ref-11" class="reference"><a href="#cite_note-11"><span class="cite-bracket">[</span>N 2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> за нов архиепископ на града.<sup id="cite_ref-12" class="reference"><a href="#cite_note-12"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-13" class="reference"><a href="#cite_note-13"><span class="cite-bracket">[</span>11<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Идване_в_Италия_на_Карл_IV_Люксембургски_(1354_–_1355)"><span id=".D0.98.D0.B4.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.B2_.D0.98.D1.82.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.9A.D0.B0.D1.80.D0.BB_IV_.D0.9B.D1.8E.D0.BA.D1.81.D0.B5.D0.BC.D0.B1.D1.83.D1.80.D0.B3.D1.81.D0.BA.D0.B8_.281354_.E2.80.93_1355.29"></span>Идване в Италия на Карл IV Люксембургски (1354 – 1355)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Идване в Италия на Карл IV Люксембургски (1354 – 1355)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Идване в Италия на Карл IV Люксембургски (1354 – 1355)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Лигата против Висконти, създадена от родовете <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гонзага">Гондзага</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4_%D0%94%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Род Д'Есте">Есте</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Венецианска република">венецианците</a>, е доволна от разделението на владението на Висконти и се възползва от това, за да повика император <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_IV_(%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Карл IV (Свещена Римска империя)">Карл IV Люксембургски</a> в Италия. На 3 ноември <a href="/wiki/1354" title="1354">1354</a> г. той пристига в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%B0" title="Падуа">Падуа</a>, придружен от 300 невъоръжени рицари. Когато пристига в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a>, легатите на Висконти му предлагат 200 хил. флорина: 150 хил. флорина за получаване на титлата „<a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Имперски викарий">имперски викарий</a>“ от Матео II, Галеацо II и Бернабо и още 50 хил. с оглед коронацията му за <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Крал на Италия">крал на Италия</a>. Според италианския историк от 14 век Матео Вилани коронацията трябва да се проведе в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a> с <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Желязна корона">Желязната корона</a>, след което императорът трябва да се насочи към <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>, без да влиза в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a> и без да е придружаван. Императорът също се опитва да възстанови мира между страните с примирие, което да продължи до май следващата година, но претенциите на Висконти са прекомерни. </p><p>Карл IV празнува <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Рождество Христово">Коледата</a> в Мантуа, след което се насочва с армия от 3000 конници към териториите, контролирани от Висконти. Той се среща с Галеацо II, придружаван от 500 мъже близо до <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>, и от там е придружен до града да пренощува. Бернабо посреща императора в <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%E2%80%9E%D0%9A%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%E2%80%9C&action=edit&redlink=1" class="new" title="Абатство „Киаравале“ (страницата не съществува)">Абатство „Киаравале“</a> на няколко мили южно от Милано, давайки му 30 коне и благороднически коне, покрити с алено кадифе, копринени завеси и с богато украсени седла и юзди. По време на обяда в абатството успява да убеди императора да влезе в града.<sup id="cite_ref-14" class="reference"><a href="#cite_note-14"><span class="cite-bracket">[</span>12<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На 4 януари 1355 г. Карл IV тържествено влиза в Милано, където е посрещнат от хиляди пехотинци и конници в богати одежди и от оглушителния шум на стотици тръби, кастанети, барабани и гайди. След това той е поканен да се качи на горния етаж на Broletto Vecchio (дн. Кралски дворец), от чийто прозорец гледа парада на войските на Висконти (10 000 пехотинци и 6000 конници). </p><p>Императорът е коронясан за крал на Италия на 6 януари в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%90%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B9_(%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE)" title="Свети Амвросий (Милано)">базиликата „Сант Амброджо“</a> от Роберто Висконти, архиепископ на Милано, с Желязната корона, помазан е с миро и му е даден <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0_(%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB)" title="Държава (символ)">глобус с кръст</a>, изобразяващ Азия, Африка и Европа. Следват дни на тържества, в които императорът обявява 40 нови рицари, включително <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a>, който е само на 4 г., и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко Висконти</a> – най-големият син на Бернабо, който е само на два месеца. Между 10 и 12 януари Карл IV напуска града, придружен от 600 конници на Висконти и се отправя първо към <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a> и след това към <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a>, където пристига на 18 февруари. На 5 април, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Великден">Великден</a>, той е коронясан за император в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>. През юни, на връщане през <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ломбардия">Ломбардия</a> обаче, той открива всичките градове затворени за армията си и е принуден да се върне в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a>.<sup id="cite_ref-15" class="reference"><a href="#cite_note-15"><span class="cite-bracket">[</span>13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На 1 юни <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Венецианска република">венецианците</a> едностранно сключват мир с Висконти и с генуезците благодарение на посредничеството на миланеца Марко Реста, който дори е назначен за венециански патриций против неодобрението на останалите членове на лигата.<sup id="cite_ref-16" class="reference"><a href="#cite_note-16"><span class="cite-bracket">[</span>14<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Джовани_Висконти_да_Оледжо_превзема_Болоня"><span id=".D0.94.D0.B6.D0.BE.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B8_.D0.92.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D0.B8_.D0.B4.D0.B0_.D0.9E.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D0.B6.D0.BE_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B2.D0.B7.D0.B5.D0.BC.D0.B0_.D0.91.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.BD.D1.8F"></span>Джовани Висконти да Оледжо превзема Болоня</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Джовани Висконти да Оледжо превзема Болоня" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Джовани Висконти да Оледжо превзема Болоня"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В онези години Болоня е управлявана от <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B4%D0%B0_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Висконти да Оледжо (страницата не съществува)">Джовани Висконти да Оледжо</a> в качеството на генерален губернатор. <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF)" title="Джовани Висконти (архиепископ)">Джовани Висконти</a> му е дал като <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BE%D0%B4" title="Феод">феод</a> пограничната долина на Бленио, която обаче е отделена от района на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BE_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Комо (град)">Комо</a>. Когато Джовани умира, Галеацо II наследява тази провинция и завладява долината с претекст, че е част от нея. Оледжо се оплаква на Бернабо, с когото е в добри отношения, но той не го слуша. </p><p>Преди смъртта си Матео II праща Галасио дей Пии в своя феод Болоня, за да подкрепи Оледжо в управлението на града. Той също така праща съдия да провери семейство Оледжо, който обаче се страхува да говори и затова прави каса, в която събира многобройни жалби срещу губернатора. Когато Матео е информиран за това, той намалява наполовина гарнизона на града, намалява заплатите и реформира длъжностите, като вика някои важни държавни служители на града в Милано. Всичко това подтиква Оледжо да се разбунтува и да превземе Болоня. Първоначално той решава да завладее замъка, контролиран от миланеца Гуидето да Мерозо, който е неопитен във военното изкуство. На 18 април 1355 г. Болоня попада в ръцете на Оледжо.<sup id="cite_ref-17" class="reference"><a href="#cite_note-17"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През есента на 1355 г. маркграф <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_II_(%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82)" title="Джовани II (Монферат)">Джовани II Монфератски</a> успява бързо да завладее <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE" title="Кераско">Кераско</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Алба (Италия)">Алба</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B8_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Асти (град)">Асти</a>. След това Карл IV му дава <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Имперски викарий">имперския викариат</a> над <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Павия">Павия</a> и е приканен от самите жители да завладее града им за сметка на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II Висконти</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Смърт_на_Матео_II_Висконти"><span id=".D0.A1.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D0.9C.D0.B0.D1.82.D0.B5.D0.BE_II_.D0.92.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D0.B8"></span>Смърт на Матео II Висконти</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Смърт на Матео II Висконти" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Смърт на Матео II Висконти"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Visconti,_Matteo_Magno.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Visconti%2C_Matteo_Magno.jpg/170px-Visconti%2C_Matteo_Magno.jpg" decoding="async" width="170" height="239" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Visconti%2C_Matteo_Magno.jpg/256px-Visconti%2C_Matteo_Magno.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Visconti%2C_Matteo_Magno.jpg/340px-Visconti%2C_Matteo_Magno.jpg 2x" data-file-width="354" data-file-height="497" /></a><figcaption>Матео II Висконти</figcaption></figure> <p><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео II Висконти</a> се опитва да си върне Болоня, като праща армия начело с <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5_(1325-1384)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Франческо д'Есте (1325-1384) (страницата не съществува)">Франческо д'Есте</a>, но безуспешно. На 29 септември 1355 г., докато е в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE" title="Сароно">Сароно</a>, той почувства силна коремна болка на връщане от ловен излет в околностите на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a>. Умира същата вечер след вечеря, вероятно убит по заповед на братята си чрез отравяне на свинското месо, което той особено много обича.<sup id="cite_ref-18" class="reference"><a href="#cite_note-18"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Всъщност Корио разказва, че по време на среща на тримата в Крешенцаго Матео изразява нетърпението си, че трябва да споделя властта с братята си, а те, страхувайки се, че иска да ги премахне, измислят плана за убийството му. Тялото на Матео е пренесено с дълга процесия до Милано, където се прави погребението му; той е погребан в църквата „<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE_%D0%B8%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сан Готардо ин Корте (страницата не съществува)">Сан Готардо ин Корте</a>“. </p><p>Бернабо и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо</a> си разпределят властта на починалия им брат: Бернабо взима <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B7" title="Диоцез">епархиите</a> на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>, включително всички замъци на тези територии, както и тези на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0" title="Анджера">Анджера</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE" title="Меленяно">Меленяно</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Пандино">Пандино</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Ваприо д'Ада">Ваприо</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0_(%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мартезана (територия) (страницата не съществува)">Мартезана</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бацана (страницата не съществува)">Бацана</a>, а Галеацо взима<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BE" title="Бобио">Бобио</a> и замъците на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BE" title="Абиатеграсо">Абиатеграсо</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Виджевано">Виджевано</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE" class="mw-redirect" title="Сеприо">Сеприо</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бургария">Бургария</a>.<sup id="cite_ref-19" class="reference"><a href="#cite_note-19"><span class="cite-bracket">[</span>17<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> След това те си поделят Милано: <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сестриери на Милано (страницата не съществува)">сестриерите</a> (т.е. шестте зони, на които градът е бил разделен в древни времена) <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Порта Романа (страницата не съществува)">Порта Романа</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Порта Ориентале (страницата не съществува)">Порта Ориентале</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%9D%D1%83%D0%BE%D0%B2%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Порта Нуова (страницата не съществува)">Порта Нуова</a> са на Бернабо, <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Порта Тичинезе (страницата не съществува)">Порта Тичинезе</a>, а <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Порта Верчелина (страницата не съществува)">Порта Верчелина</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Порта Джовия (страницата не съществува)">Порта Джовия</a> – на Галеацо II. Генуа е разделена наполовина под властта на двамата.<sup id="cite_ref-20" class="reference"><a href="#cite_note-20"><span class="cite-bracket">[</span>18<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-21" class="reference"><a href="#cite_note-21"><span class="cite-bracket">[</span>19<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Инокентий_VI_(1356_–_1362)"><span id=".D0.9A.D0.B0.D0.BC.D0.BF.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.92.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D0.B0.D0.BF.D0.B0_.D0.98.D0.BD.D0.BE.D0.BA.D0.B5.D0.BD.D1.82.D0.B8.D0.B9_VI_.281356_.E2.80.93_1362.29"></span>Кампания срещу Висконти на папа Инокентий VI (1356 – 1362)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Кампания срещу Висконти на папа Инокентий VI (1356 – 1362)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Кампания срещу Висконти на папа Инокентий VI (1356 – 1362)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Първоначално Бернабо не възнамерява да си върне Болоня с оръжие и предоставя на Джовани Висконти да Оледжо възможността да запази властта на града, при условие че му го върне след смъртта си и го остави да номинира <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82" title="Подест">подест</a>.<sup id="cite_ref-22" class="reference"><a href="#cite_note-22"><span class="cite-bracket">[</span>20<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През юли 1355 г. Бернабо праща Ариго Кастракани в Болоня, за да се преструва, че преговаря с Оледжо, но истинското му намерение е да се договори с подеста и да подтикне гражданите към бунт. Конспирацията е разкрита, двамата са обезглавени заедно с останалите конспиратори, а Оледжо преминава на страната на Антивисконтската лига със съгласието на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE_III_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Алдобрандино III д’Есте">Алдобрандино III д’Есте</a>. В началото на <a href="/wiki/1356" title="1356">1356</a> г. се формира Антивисконтска лига, съставена от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гонзага">Гондзага</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Да Карара">Да Карара</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4_%D0%94%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Род Д'Есте">Есте</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Маркграфство Монферат">Монферат</a> и император <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_IV_(%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Карл IV (Свещена Римска империя)">Карл IV Люксембургски</a>, представляван от неговия викарий Марквард фон Рандек – епископ на <a href="/wiki/%D0%90%D1%83%D0%B3%D1%81%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3" title="Аугсбург">Аугсбург</a>. Двамата господари на Милано са обвинени в предоставяне на църковни длъжности в ущърб на папата, в придобиване на власт чрез насилие, в поставянето на капани пред императора в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a> и в затварянето на градските порти по време на обратното му пътуване за Германия.<sup id="cite_ref-23" class="reference"><a href="#cite_note-23"><span class="cite-bracket">[</span>21<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>След това Бернабо праща армия от около 1000 конници в района на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BB%27%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Реджо нел'Емилия">Реджо</a> под командването на Валериано Кастракани – син на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D1%87%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Кастручо Кастракани">Кастручо Кастракани</a>. Той построява бастия – замък или дървено укрепление, обсаждайки Кастел <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%B4%27%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Сан Поло д'Енца">Сан Паоло</a>. На 6 февруари 1356 г. армията на лигата атакува форта и последвалата битка завършва с поражение за Висконти, който има 300 загинали, 400 затворници, губи <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%B7" title="Обоз">обоза</a> си и е принуден да се оттегли в замъка в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BE_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Монтекио Емилия">Монтекио</a>. Висконти са победени и в края на август при <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B5" title="Кастильоне деле Стивиере">Кастильоне деле Стивиере</a> и са принудени да се оттеглят от Боргофорте.<sup id="cite_ref-:0_24-0" class="reference"><a href="#cite_note-:0-24"><span class="cite-bracket">[</span>N 3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-25" class="reference"><a href="#cite_note-25"><span class="cite-bracket">[</span>22<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Битка_при_Казорате"><span id=".D0.91.D0.B8.D1.82.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.B8_.D0.9A.D0.B0.D0.B7.D0.BE.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.B5"></span>Битка при Казорате</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Битка при Казорате" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Битка при Казорате"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>На 18 септември 1356 г. армия, съставена от германци от дружината на <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Граф Ландо (страницата не съществува)">граф Ландо</a> (Конрад Виртингер фон Ландау), болонци под командването на <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%86%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ацо да Кореджо (страницата не съществува)">Ацо да Кореджо</a>, ферарци под командването на Дондачо Малвичини дела Фонтана и мантованци начело с <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9B%D1%83%D0%BF%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Раймондино Лупи (страницата не съществува)">Раймондино Лупи</a> ди Сораня тръгва от Болоня, през октомври влиза в района на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a> и опустошава провинцията. Втора армия под командването на имперския викарий Марквард фон Рандек тръгва от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a> и, незасечена от Висконти, успява да се присъедини към първата. Двете обединени армии прекосяват река <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE" title="По">По</a> близо до <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BE" title="Арена По">Арена</a>, влизайки в <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ломелина (страницата не съществува)">Ломелина</a>, след което преминават през река <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Тичино">Тичино</a>, нахлувайки в района на Милано и разграбвайки <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Маджента (Италия)">Маджента</a> и всичките селища до <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BE%D0%BD%D0%B5" title="Витуоне">Витуоне</a>. </p><p>Германските милиции на заплата при Висконти отказват да се бият със сънародниците си. За тяхно щастие граф Ландо закъснява с грабежите, вместо да изпълни заповедите на Джовани да Оледжо да атакува селищата на Милано. От този момент маркизът решава със своите 200 – 1000 обезбрадени шлемоносци<sup id="cite_ref-26" class="reference"><a href="#cite_note-26"><span class="cite-bracket">[</span>N 4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> да се присъедини към 3000-те души на граф Ландо, претендирайки за командването на армията. Той не го получава, поради което се оттегля от бойното поле, успявайки да подчини <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новара">Новара</a>, която оказва силна съпротива.<sup id="cite_ref-27" class="reference"><a href="#cite_note-27"><span class="cite-bracket">[</span>23<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Бернабо и Галеацо II използват разногласията между враговете, за да се реорганизират: те построяват ровове с бастиони<sup id="cite_ref-28" class="reference"><a href="#cite_note-28"><span class="cite-bracket">[</span>N 5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> около селищата извън стените на Милано и вербуват мъже от цяла <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ломбардия">Ломбардия</a>, поставяйки начело <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лодризио Висконти">Лодризио Висконти</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_II_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Пандолфо II Малатеста">Пандолфо II Малатеста</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5_(1325-1384)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Франческо д'Есте (1325-1384) (страницата не съществува)">Франческо д'Есте</a>. Скоро към тях се присъединяват <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Валериано Кастракани (страницата не съществува)">Валериано Кастракани</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Пиетро Мандели (страницата не съществува)">Пиетро Мандели</a>, които възнамеряват да обсадят Павия. </p><p>Граф Ландо, след като ограбва и извършва всякакви видове насилие в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE" title="Кастано Примо">Кастано</a>, граби <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5" title="Розате">Розате</a>, намиращо се на пътя, който трябва да го отведе до зимните квартали при Павия. На 13 ноември, забелязвайки, че враговете не възнамеряват да обсадят града, армията на Висконти напуска Милано и се разполага на лагер близо до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE" title="Казорате Примо">Казорате</a>, на три мили южно от Розате, отрязвайки пътя на врага. Генералите разполагат 4200 конници на пътя за Павия и 2000 пехотинци от всяка страна на пътя зад гъсти лозя, което прави невъзможно атаката на вражеската кавалерия. На 14 ноември те пращат малки групи от по около 12 конници начело с Кастракани срещу тила на Ландо, възнамеряващ да прехвърли река Тичино. След като се среща в кратки престрелки с врага, миланската конница веднага избягва с намерението да го въвлече в капан. Ландо се хваща на номера и идва в участъка от пътя в близост до лозята заради миланската конница, блокирала пътя, доверявайки се на численото си превъзходство. Конницата отстъпва, преструвайки се, че се оттегля, но Ландо е нападнат веднага по фланговете от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B0" title="Пехота">пехотата</a> на Висконти, която убива конете с лъкове и <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Арбалет">арбалети</a> и след това се хвърля пеша срещу конниците, като ги пленява. След като разбиват първия армейски корпус, Висконти нападат втория и лесно го обръщат в бягство. Антивисконтската лига губи 1500 души (мъртви и ранени), а граф Ландо, Марквард фон Рандек, Раймондино Лупи ди Сораня, Дондачо Малвичини и Малкалцато – генерал от Монферат са пленени заедно с почти всички капитани и 200 конници. Изглежда, че граф Ландо успява да избяга в <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новара">Новара</a>, като подкупва двама герман ски тъмничари.<sup id="cite_ref-29" class="reference"><a href="#cite_note-29"><span class="cite-bracket">[</span>24<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 17 ноември, възползвайки се от ситуацията, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B0" title="Генуа">Генуа</a> и градовете на Лигурската ривиера гонят <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82" title="Подест">подеста</a> Биаджо Капели и губернатора Мафео Мандели, нарушил условията за преданост на Висконти, присъединявайки се към лигата. Висконти пращат там <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5_%D0%91%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0" title="Симоне Боканегра">Симоне Боканегра</a>, за да се опита да възстанови мира, но той се възползва от възможността да се присъедини към очакващите го <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">пизански</a> войски и да бъде провъзгласен за <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B6" title="Дож">дож</a>. Генуезците успяват за кратко време да получат контрол над цялото крайбрежие от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BE" title="Монако">Монако</a> до <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Сардзана">Сардзана</a>.<sup id="cite_ref-30" class="reference"><a href="#cite_note-30"><span class="cite-bracket">[</span>25<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-31" class="reference"><a href="#cite_note-31"><span class="cite-bracket">[</span>26<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Бернабо_атакува_района_на_Мантуа"><span id=".D0.91.D0.B5.D1.80.D0.BD.D0.B0.D0.B1.D0.BE_.D0.B0.D1.82.D0.B0.D0.BA.D1.83.D0.B2.D0.B0_.D1.80.D0.B0.D0.B9.D0.BE.D0.BD.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.9C.D0.B0.D0.BD.D1.82.D1.83.D0.B0"></span>Бернабо атакува района на Мантуа</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Бернабо атакува района на Мантуа" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Бернабо атакува района на Мантуа"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През февруари <a href="/wiki/1357" title="1357">1357</a> г. Бернабо планира заговор срещу <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B4%D0%B0_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Висконти да Оледжо (страницата не съществува)">Джовани Висконти да Оледжо</a> за завладяването на Болоня. Бернабо отива с армията си в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a>, но там научава, че заговорът е разкрит и най-известните му участници са обезглавени, включително Енрико Кастракани. След това той отива в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BE_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Монтекио Емилия">Монтекио</a> и кара да построят укрепление в Монте Сан Просперо, което обаче е нападнато и унищожено от армията на Антивисконтската лига начело с <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Уголино Гонзага">Уголино Гондзага</a>. Тя граби провинцията на Парма в продължение на месеци. През юни Бернабо праща армия от 2000 шлемоносци и 1000 пехотинци в Болоня под командването на Галеацо Пио. Пио разграбва района на Модена и разполага лагер в Пиумацо,<sup id="cite_ref-:1_32-0" class="reference"><a href="#cite_note-:1-32"><span class="cite-bracket">[</span>N 6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> но на 11 юли е нападнат от милициите на Ферара и Мантуа начело с <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Фелтрино Гонзага">Фелтрино Гондзага</a> и е победен.<sup id="cite_ref-33" class="reference"><a href="#cite_note-33"><span class="cite-bracket">[</span>27<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>В края на август малка армия от 500 стрелци на коне под командването на <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%94%D0%B0%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лукино Дал Верме (страницата не съществува)">Лукино Дал Верме</a> отива през <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Гуастала">Гуастала</a> в Говерноло,<sup id="cite_ref-34" class="reference"><a href="#cite_note-34"><span class="cite-bracket">[</span>N 7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> където завладява моста над <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE" title="По">По</a> благодарение на предателството на свещеник. Дал Верме кара да се построи мост над <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE" title="Минчо">Минчо</a> и малко след това атакува моста на Боргофорте,<sup id="cite_ref-:0_24-1" class="reference"><a href="#cite_note-:0-24"><span class="cite-bracket">[</span>N 3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> единият край на който е укрепен, а другият е защитен от малка крепост в състояние да устои на нападенията. Антивисконтската лига успява скоро да изпрати армия, която си връща контрола над двата моста. Възползвайки се от победата, болонските и мантуанските милиции изпращат части в района на Милано, които, обединявайки се с тези на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Монферат">Монферат</a>, разграбват Милано, Лоди, Кремона и Мантуа. Те заплашват и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Касано д'Ада">Касано</a>, докато <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Уголино Гонзага">Уголино Гондзага</a> първо обсажда <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новара">Новара</a>, която му се подчинява, а след това и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Верчели">Верчели</a>. В същото време Бернабо се връща на източния фронт, за да атакува мантуанците в Боргофорте и Говерноло с армия под командването на Джовани Бицоцеро, като ги поставя на тясно. През март 1358 г. Бицоцеро изоставя обсадата на Мантуа, но е победен в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Монтикиари">Монтикиари</a> от <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Граф Ландо (страницата не съществува)">граф Ландо</a> и <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Уголино Гонзага">Уголино Гондзага</a>, пленен и обесен.<sup id="cite_ref-35" class="reference"><a href="#cite_note-35"><span class="cite-bracket">[</span>28<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>От 6 април до 8 юни в Милано се провежда мирна конференция: Висконти се обединяват с господарите на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Ферара">Ферара</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%B0" title="Падуа">Падуа</a>; градовете <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новара">Новара</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Алба (Италия)">Алба</a> се връщат на Висконти, които са принудени да разрушат укрепленията в района на Новара и да преотстъпят <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%9B%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B5" title="Нови Лигуре">Нови</a>, Боргофорте и завладените в района на Ферара замъци, а <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B8_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Асти (град)">Асти</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Павия">Павия</a> остават на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Маркграфство Монферат">Маркграфство Монферат</a>. Решено е <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(1342-1382)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Катерина Висконти (1342-1382) (страницата не съществува)">Катерина Висконти</a> – дъщеря на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Матео II Висконти">Матео II</a> да се омъжи за <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Уголино Гонзага">Уголино Гондзага</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко Висконти</a> – син на Бернабо да се сгоди за едно от дъщерите на <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Франческо да Карара (страницата не съществува)">Франческо да Карара</a>, а <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мария Висконти (страницата не съществува)">Мария Висконти</a> – дъщеря на Галеацо II да се сгоди за един от синовете на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_II_(%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82)" title="Джовани II (Монферат)">Джовани II Монфератски</a>. Джулини потвърждава, че откриването на мирните преговори е възможно именно поради егоизма на Джовани II, който, както се вижда, твърди, че води армията на лигата, без да споделя завоеванията ѝ.<sup id="cite_ref-36" class="reference"><a href="#cite_note-36"><span class="cite-bracket">[</span>29<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През септември 1358 г. се ражда <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Родолфо Висконти">Родолфо Висконти</a>, четвъртото дете на Бернабо и съпругата му <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Реджина дела Скала</a> и е отпразнуван бракът между Катерина и Уголино.<sup id="cite_ref-37" class="reference"><a href="#cite_note-37"><span class="cite-bracket">[</span>30<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-38" class="reference"><a href="#cite_note-38"><span class="cite-bracket">[</span>31<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Обсада_и_повторно_завоюване_на_Павия"><span id=".D0.9E.D0.B1.D1.81.D0.B0.D0.B4.D0.B0_.D0.B8_.D0.BF.D0.BE.D0.B2.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.BD.D0.BE_.D0.B7.D0.B0.D0.B2.D0.BE.D1.8E.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.9F.D0.B0.D0.B2.D0.B8.D1.8F"></span>Обсада и повторно завоюване на Павия</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Обсада и повторно завоюване на Павия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Обсада и повторно завоюване на Павия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През 1357 г. <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D1%80%D0%BE%D0%B4)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бекария (род) (страницата не съществува)">Бекария</a>, благородническо семейство от Павия, се разбунтува срещу Висконти, предлагайки града на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_II_(%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82)" title="Джовани II (Монферат)">Джовани II Монфератски</a>. Този бунт е оправдан от условията, наложени им от <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE)" title="Лукино Висконти (Милано)">Лукино Висконти</a> през <a href="/wiki/1343" title="1343">1343</a> г., които предвиждат назначаването на подест от миланците, наличието на милански гарнизон и задължението за снабдяване на Висконти с войници при война в замяна на участието на Бекария в градската управа. Когато маркграфът на Монферат завладява града, Бекария трябва скоро да променят мнението си, т.к. маркграфът страда от влиянието им. Затова той решава да ги изгони, като използва проповедта на харизматичния <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Августински орден">августински</a> монах Джакомо Бусолари, който дискредитира тях и Висконти и е много популярен сред гражданите заради своето красноречие. Скоро монахът става фактически господар на града от името на маркиза. Бекария се опитват да го убият, но не успяват и са принудени от народа да изоставят Павия и да станат свидетели на унищожаването на техните имоти. </p><p>Веднъж пристигнали в Милано, Бекария се уговарят с Галеацо II да отмъсти на Бусолари; те успяват да вдигнат бунт срещу павийците заедно с <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8" title="Ланди">Ланди</a>, които карат много градове и замъци в района на Павия и Олтрепо като <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B0" title="Вогера">Вогера</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Брони">Брони</a> да преминат на страната на миланците. През март <a href="/wiki/1358" title="1358">1358</a> г., веднага щом снеговете се стопяват, Бернабо и брат му обсаждат <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Павия">Павия</a> с армия под командването на <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%94%D0%B0%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лукино Дал Верме (страницата не съществува)">Лукино Дал Верме</a>, разполагайки войските пред Порта Сан Салваторе. През април миланският флот успява да победи флота на Павия и градът е обсаден и по реката. </p><p>Междувременно Бусолари назначава 20 трибуни, по един на квартал, със задачата да наемат колкото се може повече роти от по 100 души с по 4 капитани за всяка от тях, докато самият той е защитен от охрана от 60 души. Всичко е финансирано от продажбата на дрехите и бижутата на гражданите, които ги даряват, вярвайки на монаха. Под ръководството на Антонио Лупо от Парма и с помощта на войските на маркграфа на Монферат, разположени на лагер в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%B0" title="Басиняна">Басиняна</a>, павийците атакуват. Те успяват да победят армията на Галеацо, убивайки и пленявайки мнозина. Галеацо обаче бързо събира друга армия и се връща, за да обсади Павия с брат си. През ноември гражданите, изтощени от глад и епидемии, решават да се предадат на Бернабо, страхувайки се от репресиите на брат му. Бернабо отказва и Галеацо влиза в града, без да извърши насилие или грабеж, и за по-добър контрол той започва строежа на замъка на Павия. Бусолари е съден и след това затворен за цял живот в манастир в района на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Верчели">Верчели</a>.<sup id="cite_ref-39" class="reference"><a href="#cite_note-39"><span class="cite-bracket">[</span>32<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Офанзива_на_Алборноз_срещу_Парма"><span id=".D0.9E.D1.84.D0.B0.D0.BD.D0.B7.D0.B8.D0.B2.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.BB.D0.B1.D0.BE.D1.80.D0.BD.D0.BE.D0.B7_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.9F.D0.B0.D1.80.D0.BC.D0.B0"></span>Офанзива на Алборноз срещу Парма</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Офанзива на Алборноз срещу Парма" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Офанзива на Алборноз срещу Парма"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През <a href="/wiki/1359" title="1359">1359</a> г. Бернабо, вярвайки, че единственият в състояние да помогне на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B4%D0%B0_%D0%9E%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Висконти да Оледжо (страницата не съществува)">Джовани Висконти да Оледжо</a> да се защити от амбициите му в Болоня, е <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B7&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еджидио Алборноз (страницата не съществува)">Еджидио Алборноз</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB" title="Кардинал">кардинал</a> и папски легат, сключва споразумение с него. Той му праща 200 копиеносци, за да му помогне в обсадата на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8" title="Форли">Форли</a> в замяна на неговия неутралитет относно Болоня. Няколко месеца по-късно Алборноз получава град Форли, преструвайки се, че влиза в преговори с капитан Форлино, но всъщност го хвърля в затвора и го принуждава да отстъпи Болоня заедно с провинцията.<sup id="cite_ref-40" class="reference"><a href="#cite_note-40"><span class="cite-bracket">[</span>33<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През ноември Бернабо отново прави кампания срещу Болоня, като разполага армия от 1000 пехотинци и 800 конници, към които са добавени 400 конници, изпратени от Галеацо, и по 200 конници от Ферара, Мантуа и Падуа. Според Джулини армията разполага с 4000 конници и 800 пехотинци. На 7 декември Бернабо взима <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Кревалкоре">Кревалкоре</a> и Джовани Висконти дa Оледжо търси помощта на папа <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9_VI" title="Инокентий VI">Инокентий VI</a>. </p><p>През февруари 1360 г., с превземането на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кастелфранко Емилия">Кастелфранко</a>, Бернабо вече е разчистил пътя за Болоня. Джовани да Оледжо, страхувайки се, че повече няма да може да защитава града и ще се озове в ръцете на Висконти, постига споразумение с Алборноз. Алборноз забравя за договора с миланците и на 17 март поема контрола над Болоня и околните замъци, давайки на Джовани управлевлението на град <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE" title="Фермо">Фермо</a>, след което увеличава гарнизона на града с помощта на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Малатеста">Малатеста</a>. На молбата на Алборноз да се оттеглят от обсадата на Болоня, Бернабо и ферарците отговарят със завладявянето на Пиумацо<sup id="cite_ref-:1_32-1" class="reference"><a href="#cite_note-:1-32"><span class="cite-bracket">[</span>N 6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и някои замъци в района на Болоня, окупират <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B3%D0%BE_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Луго (Италия)">Луго</a> и обсаждат <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Ченто (град)">Ченто</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8" title="Форли">Форли</a>, за което Инокентий IV отлъчва Висконти. През юли Бернабо завзема и укрепва <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%BE" title="Казалекио ди Рено">Казалекио</a>, като отклонява водите на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%BE_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Рено (река)">Рено</a>, които Болоня използва, и опустошава провинцията. </p><p>Алборноз реагира, като гони <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Гвелфи и гибелини">гибелините</a> от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8" title="Форлимпополи">Форлимпополи</a>, след което през ноември, невярващ в лоялността на италианските войници, сключва споразумение с крал <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%88_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8" title="Лайош I Велики">Лайош I Велики</a> от Унгария, който му праща на помощ 5000 – 10000 конника (включително много стрелци на коне) и 700 пехотинци. Междувременно Реджина дела Скала убеждава Бернабо да откаже дъщерята на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Франческо I да Карара">Франческо I да Карара</a> да стане тяхна снаха, понеже Франческо нарушава съюза, като пуска унгарците да минат през <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%B0" title="Падуа">Падуа</a>. Най-накрая армията пристига в Болоня, където се присъединява към 2000 мъже на Алборноз и успява да унищожи бастионите, построени от Виконти пред града; при сблъсъците за пръв път се споменава използването в Италия на <i>bombarda</i> (вид артилерийско оръдие) от миланците. След това унгарците и армиите на папата нападат <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a>, чиято обсада започва на 24 ноември. Жителите на Парма свалят официалните си лица и създават правителство, благодарение на което се защитават яростно до пристигането на армията на Висконти през декември. </p><p>За да прогони унгарците, Бернабо подкупва командира, плащайки му скъпо, като наема хиляди от хората му. Същия месец Галеацо II дава на сина си <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a> сестрата на френския крал <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0" class="mw-redirect" title="Изабела Валоа">Изабела Валоа</a>, като плаща огромната сума от 500 хил. златни флорина и получава Графство <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8E&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вертю (страницата не съществува)">Вертю</a> в замяна.<sup id="cite_ref-41" class="reference"><a href="#cite_note-41"><span class="cite-bracket">[</span>34<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През <a href="/wiki/1360" title="1360">1360</a> г. папата, знаейки за презрението на Бернабо към църковните служби, го отлъчва от църквата. След това се правят опити за помирение благодарение на посредничеството на флорентинеца Николо Ачауоли от името на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8_I_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D0%B6%D1%83%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Луи I Валоа-Анжуйски">Луи I Анжуйски</a>, който предлага на папата да плати 100 хил. флорина на Бернабо в рамките на пет години, а на Бернабо да се откаже от всякакви претенции към Болоня. Когато папският легат търси по-благоприятни условия, Бернабо отговаря с „Искам Болоня“ на всяко от тях, карайки преговорите да се провалят.<sup id="cite_ref-42" class="reference"><a href="#cite_note-42"><span class="cite-bracket">[</span>35<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Битка_при_Сан_Руфило_и_чума_от_1361_г."><span id=".D0.91.D0.B8.D1.82.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.B8_.D0.A1.D0.B0.D0.BD_.D0.A0.D1.83.D1.84.D0.B8.D0.BB.D0.BE_.D0.B8_.D1.87.D1.83.D0.BC.D0.B0_.D0.BE.D1.82_1361_.D0.B3."></span>Битка при Сан Руфило и чума от 1361 г.</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Битка при Сан Руфило и чума от 1361 г." class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Битка при Сан Руфило и чума от 1361 г."><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>На 3 ноември умира <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE_III_%D0%B4%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Алдобрандино III д'Есте (страницата не съществува)">Алдобрандино III д'Есте</a> и властта над <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Ферара">Ферара</a> е поета от брат му <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д’Есте</a>. Той веднага скъсва съюза с Висконти, за да отиде на страната на Алборноз заедно с Леонардо Роландо – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD" title="Кастелан">кастелан</a> на <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0" title="Рубиера">Рубиера</a>. Бернабо отговаря, като изпраща армия, която стига до портите на Болоня, където превзема и укрепва Сан Руфило<sup id="cite_ref-43" class="reference"><a href="#cite_note-43"><span class="cite-bracket">[</span>N 8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> на няколко километра източно от градските стени. Болонците търсят помощ от Алборноз. Алборноз разпространява фалшивата новина, че <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Римини">Римини</a> се е разбунтувал срещу Висконти и привлича 300 милански войници в този град, докато заедно с Малатеста се връща в Болоня, където атакува Висконти на 26 юли. Първоначално миланците успяват да отблъснат първите две групи начело с <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Галеото Малатеста">Галеото I Малатеста</a>, но т. к. са вече отслабени, те са победени от болонците, които излизат от града и атакуват Сан Руфило. </p><p>Миланската армия се опитва да превземе <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE" title="Кореджо">Кореджо</a>, но е победена. Бернабо приписва поражението на Уголино Гондзага и провежда наказателна експедиция, за да ограби земите, но мантуанският господар го побеждава при <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5" title="Ревере">Ревере</a>. На 5 декември Бернабо подписва 20-дневно примирие с Алборноз и започва преговори за притежаване на Болоня без успех.<sup id="cite_ref-44" class="reference"><a href="#cite_note-44"><span class="cite-bracket">[</span>36<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През лятото на 1361 г. английските наемни роти, наети от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_II_(%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82)" title="Джовани II (Монферат)">Джовани II Монфератски</a> за борба с <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II</a>, предизвикват <a href="/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%BC%D0%B0" title="Чума">чумна</a> епидемия, която води до хиляди смъртни случая в цяла Ломбардия и не пощадяват и Милано, чието население е намалено наполовина. За да се опитат да избягат от нея, миланските благородници се оттеглят в замъци в провинцията: Галеацо II в този на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a>, а Бернабо – в този на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE" title="Меленяно">Меленяно</a>. Болестта поразява района на Милано в продължение на около шест месеца. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Бунтът_на_гвелфите_в_Бреша"><span id=".D0.91.D1.83.D0.BD.D1.82.D1.8A.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D0.B3.D0.B2.D0.B5.D0.BB.D1.84.D0.B8.D1.82.D0.B5_.D0.B2_.D0.91.D1.80.D0.B5.D1.88.D0.B0"></span>Бунтът на гвелфите в Бреша</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Бунтът на гвелфите в Бреша" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Бунтът на гвелфите в Бреша"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В началото на 1362 г. Алборноз формира Aнтивисконтска коалиция, включваща <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Папска държава">Папската държава</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Да Карара">Да Карара</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4_%D0%94%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Род Д'Есте">Есте</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гонзага">Гондзага</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a>. Господарят на Верона <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Кансиньорио дела Скала">Кансиньорио дела Скала</a> запечатва съюза, като жени сестра си <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B5_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Верде дела Скала">Верде дела Скала</a> за <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д’Есте</a>. Бернабо открива мирните преговори с папата в <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD" title="Авиньон">Авиньон</a>, но молбите му са отхвърлени, тъй като са толкова прекомерни, че чак са обидни. През март той праща армия да атакува <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" title="Пескиера дел Гарда">Пескиера</a> и втора армия да атакува Солара,<sup id="cite_ref-:2_45-0" class="reference"><a href="#cite_note-:2-45"><span class="cite-bracket">[</span>N 9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> но и двете са победени от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE" title="Малатеста Унгаро">Малатеста Унгаро</a>. Гвелфите от <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a> се разбунтуват срещу Висконти и завладяват много замъци в провинцията, а след това се поставят под защитата на Кансиньорио. </p><p>Бернабо успява да отиде лично в Бреша заедно с няколко войници, където побеждава кавалерийска рота в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Понтевико">Понтевико</a>. Той влиза в Бреша, където арестува водачите на гвелфите и връща града на благородниците гибелини, след което се завръща в Милано. През септември той заминава за <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Кремона">Кремона</a>, където събира армия и се насочва към <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%27%D0%9E%D0%BB%D1%8C%D0%BE" title="Робеко д'Ольо">Робеко д'Ольо</a>, където отново побеждава гвелфите от Бреша. След това пленява няколко замъка във <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вал Тромпия (страницата не съществува)">Вал Тромпия</a>. Много брешански благородници от фракцията на гвелфите са обесени или обезглавени, а техните имоти са ограбени и унищожени. На 14 октомври 1362 г. <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Уголино Гонзага">Уголино Гондзага</a> е убит от братята му, съпругата му <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(1342-1382)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Катерина Висконти (1342-1382) (страницата не съществува)">Катерина Висконти</a> бяга в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a>, а Бернабо, след като получава причина за война, напада <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a>, управлявана от <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Народен капитан (страницата не съществува)">народния капитан</a> <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гвидо Гонзага">Гуидо Гондзага</a>. Ангажиран да се бие на твърде много фронтове, Бернабо приема, почти сигурно под натиска на брат си Галеацо II, посредничеството на френския крал <a href="/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD_II" title="Жан II">Жан II</a> за приключване на конфликта с новия папа <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD_V" title="Урбан V">Урбан V</a>.<sup id="cite_ref-46" class="reference"><a href="#cite_note-46"><span class="cite-bracket">[</span>37<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кампания_на_папа_Урбан_V_срещу_Висконти_(1363_–_1370)"><span id=".D0.9A.D0.B0.D0.BC.D0.BF.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D0.B0.D0.BF.D0.B0_.D0.A3.D1.80.D0.B1.D0.B0.D0.BD_V_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.92.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D0.B8_.281363_.E2.80.93_1370.29"></span>Кампания на папа Урбан V срещу Висконти (1363 – 1370)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Кампания на папа Урбан V срещу Висконти (1363 – 1370)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Кампания на папа Урбан V срещу Висконти (1363 – 1370)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Битка_при_Солара"><span id=".D0.91.D0.B8.D1.82.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.B8_.D0.A1.D0.BE.D0.BB.D0.B0.D1.80.D0.B0"></span>Битка при Солара</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Битка при Солара" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Битка при Солара"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Битка при Солара (страницата не съществува)">Битка при Солара</a></i><br /></div></dd></dl> <p>Мирните преговори от септември <a href="/wiki/1362" title="1362">1362</a> г. са неуспешни, тъй като Бернабо не отива при папата в <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD" title="Авиньон">Авиньон</a>. На 3 март <a href="/wiki/1363" title="1363">1363</a> г. папа Урбан V обявява Бернабо за еретик, отнема всичките му почести, права и привилегии и започва кръстоносен поход срещу него.<sup id="cite_ref-47" class="reference"><a href="#cite_note-47"><span class="cite-bracket">[</span>38<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Бернабо, вбесен от папската анатема, лично застава начело на армията, за да помогне на Солара<sup id="cite_ref-:2_45-1" class="reference"><a href="#cite_note-:2-45"><span class="cite-bracket">[</span>N 9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> под обсада на ферарците от края на март. Той успява да влезе в града, като го снабдява с провизии, но докато раздава заповеди, е ранен в ръката от куршум (веретон) и е принуден да бъде лекуван в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Кревалкоре">Кревалкоре</a>. </p><p>На 6 април 1363 г. Aнтивисконтската лига побеждава армията на Бернабо в <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Битка при Солара (страницата не съществува)">битката при Солара</a>, по време на която са заловени много ломбардски благородници, включително <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Амброджо Висконти">Амброджо Висконти</a> – първият извънбрачен син на Бернабо от любовницата му <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%B5_%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Белтрамола де Граси (страницата не съществува)">Белтрамола де' Граси</a>, който е затворен в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Анкона">Анкона</a>. Тази битка за миланците означава загуба на всички крепости около град Болоня. Укрил се в Парма, за осем дни Бернабо успява да събере нова армия, с която обсажда <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Модена">Модена</a>, като построява бастион във Вила ди Чези. През август започва преговори благодарение на посредничеството на френския крал <a href="/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD_II" title="Жан II">Жан II</a> и на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_I_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Петър I (Кипър)">Петър I Кипърски</a>, достигайки крехко примирие на 3 септември.<sup id="cite_ref-48" class="reference"><a href="#cite_note-48"><span class="cite-bracket">[</span>39<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Мир_от_Болоня_и_брачни_съюзи"><span id=".D0.9C.D0.B8.D1.80_.D0.BE.D1.82_.D0.91.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.BD.D1.8F_.D0.B8_.D0.B1.D1.80.D0.B0.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.81.D1.8A.D1.8E.D0.B7.D0.B8"></span>Мир от Болоня и брачни съюзи</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Мир от Болоня и брачни съюзи" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Мир от Болоня и брачни съюзи"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Конфликтът между Бернабо Висконти и папата приключва на 3 март <a href="/wiki/1364" title="1364">1364</a> г. с мирен договор, който гарантира на Висконти голямата сума от 500 хил. <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Флорин">флорина</a> на осем вноски, връщане на всички затворници и вдигане на отлъчването в замяна на преотсъпването на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B3%D0%BE_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Луго (Италия)">Луго</a> и замъците в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Модена">Модена</a> и в района на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>, както и краят на преследването на духовниците и забраната за налагане на нови данъци върху техните активи. Болоня трябва да се управлява от Андрейно д’Елвения до пълното изплащане на вноските. Бернабо получава от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a> замъците, окупирани от тях в района на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a> и около <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гарда">езерото Гарда</a>. Постигането на мир е възможно само със заместването на Алборноз (чиято арогантност Висконти не могат да понесат) с по-помирителния Андрейно от Клюни. За да отпразнува мира, Бернабо организира голям турнир в двора на двореца си в Милано, в който участват много от най-великите господари на Италия и в който победителят е награден с колан и венец на стойност 200-а флорина всеки.<sup id="cite_ref-49" class="reference"><a href="#cite_note-49"><span class="cite-bracket">[</span>40<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През октомври 1364 г. Бернабо сгодява дъщеря си <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Верде Висконти">Верде Висконти</a> за <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B4_III_%D0%A5%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3" title="Леополд III Хабсбург">Леополд III Хабсбург</a>, син на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%85%D1%82_III_(%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Албрехт III (Австрия)">Албрехт III Хабсбург</a> – херцог на Австрия, което позволява нов съюз между двете държави чрез Рудолф Хабсбург – брат на Леополд, който обаче умира няколко дни по-късно и е погребан в църквата „Сан Джовани ин Конка“ в Милано. През 1365 г. се чества бракът между Верде Висконти и Леополд III; булката носи зестра от 100 хил. флорина.<sup id="cite_ref-50" class="reference"><a href="#cite_note-50"><span class="cite-bracket">[</span>41<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Втора_дружина_на_Свети_Георги"><span id=".D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B0_.D0.B4.D1.80.D1.83.D0.B6.D0.B8.D0.BD.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.A1.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.B8_.D0.93.D0.B5.D0.BE.D1.80.D0.B3.D0.B8"></span>Втора дружина на Свети Георги</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Втора дружина на Свети Георги" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Втора дружина на Свети Георги"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През <a href="/wiki/1365" title="1365">1365</a> г. Бернабо, след като научава, че в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a> има английска рота, която се е приютила там след войната с <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0" title="Перуджа">перуджанците</a>, изпраща сина си <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Амброджо Висконти">Амброджо Висконти</a>, като ѝ плаща, за да получи капитански чин. Британците приемат предложението, поставяйки се под егидата на Висконти, и по този начин Амброджо основава втората наемническа Дружината на Свети Георги.<sup id="cite_ref-51" class="reference"><a href="#cite_note-51"><span class="cite-bracket">[</span>N 10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Към нея се присъединяват някои от бившите членове на Бялата дружина,<sup id="cite_ref-52" class="reference"><a href="#cite_note-52"><span class="cite-bracket">[</span>N 11<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> разпусната от <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%90%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Акуто (страницата не съществува)">Джовани Акуто</a> година по-рано. Новата дружина атакува и опустошава <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Луниджана">Луниджана</a>, превзема <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Специя">Специя</a>, прониквайки в генуезката област, и обсажда <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B0" title="Генуа">Генуа</a> с помощта на армията на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Фиески">Фиески</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Спинола">Спинола</a>. </p><p>Операциите приключват на следващата година с нов мирен договор, след което дружината отива в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F" title="Романя">Романя</a> и след това в <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%86%D0%BE" title="Абруцо">Абруцо</a>, където е разбита и разпръсната в битка от армията на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_I_%D0%90%D0%BD%D0%B6%D1%83%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Джована I Анжуйска">Джована I Неаполитанска</a>. Амброджо е затворен в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%9E%D0%B2%D0%BE" title="Кастел дел Ово">Кастел дел Ово</a>. На 3 юли 1366 г. Бернабо и брат му подписват мир с Генуа в замяна на 60 хил. златни флорина (според други източници 20 хил.) за три години.<sup id="cite_ref-53" class="reference"><a href="#cite_note-53"><span class="cite-bracket">[</span>42<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Нова_Антивисконтска_лига"><span id=".D0.9D.D0.BE.D0.B2.D0.B0_.D0.90.D0.BD.D1.82.D0.B8.D0.B2.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.BB.D0.B8.D0.B3.D0.B0"></span>Нова Антивисконтска лига</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Нова Антивисконтска лига" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Нова Антивисконтска лига"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Papa_Urbanus_Quintus.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Papa_Urbanus_Quintus.jpg/164px-Papa_Urbanus_Quintus.jpg" decoding="async" width="164" height="208" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Papa_Urbanus_Quintus.jpg/245px-Papa_Urbanus_Quintus.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Papa_Urbanus_Quintus.jpg/327px-Papa_Urbanus_Quintus.jpg 2x" data-file-width="451" data-file-height="573" /></a><figcaption>Папа Урбан V</figcaption></figure> <p>Поради увеличаването на данъчното облагане на религиозните лица и тяхното малтретиране, на 29 юли <a href="/wiki/1366" title="1366">1366</a> г. по инициатива на папа <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD_V" title="Урбан V">Урбан V</a> в <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD" title="Авиньон">Авиньон</a> е създадена нова Антивисконтска лига. В нея влизат император <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_IV_(%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Карл IV (Свещена Римска империя)">Карл IV</a> Люксембургски, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%88_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8" title="Лайош I Велики">Лайош I от Унгария</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_I_%D0%90%D0%BD%D0%B6%D1%83%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Джована I Анжуйска">Джована I Неаполитанска</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Франческо I да Карара">Франческо I да Карара</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д’Есте</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гвидо Гонзага">Гуидо Гондзага</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE" title="Малатеста Унгаро">Галеото Малатеста</a>, известен като Унгаро. След като папата се мести от Авиньон в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>, лигата е подновена във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE" title="Витербо">Витербо</a> на 7 август <a href="/wiki/1367" title="1367">1367</a> г. Папата обеща да бъде избран за император <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%86%D0%BB%D0%B0%D0%B2_IV" title="Вацлав IV">Вацлав</a> – син на Карл IV, и да даде на императора десятъка от <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Бохемия">Бохемия</a>. </p><p>Съюзилите се опитват да накарат Галеацо II и Бернабо да повярват, че съюзът служи за противопоставяне на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%80" title="Кондотиер">кондотиерските</a> роти. За да се уверят в това, двамата братя пращат пратеници до папата, без да получат отговор. Бернабо отговаря на лигата, като се съюзява с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Кансиньорио дела Скала">Кансиньорио дела Скала</a>, чийто голям враг е бил по-рано: в замяна на съюза <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a> трябва да премине под властта на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a>, в случай че бъде завзета.<sup id="cite_ref-54" class="reference"><a href="#cite_note-54"><span class="cite-bracket">[</span>43<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Според договора на 5 април <a href="/wiki/1368" title="1368">1368</a> г. армията на Бернабо Висконти и Кансиньорио дела Скала, с 3000 пехотинци и също толкова конници опустошава провинция Мантуа и след това обсажда <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a> и Боргофорте.<sup id="cite_ref-:0_24-2" class="reference"><a href="#cite_note-:0-24"><span class="cite-bracket">[</span>N 3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> На 24 април флотилията на Висконти прогонва флотата на Есте по река По, като пленява няколко кораба. Миланската армия обаче е обезкръвена от убийството на 500 италианци от немците и унгарците, които воюват в нейните редици, последвано от идентично отмъщение на италианците в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>. </p><p>През юни в Милано е отпразнувана сватбата между <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Виоланта Висконти">Виоланта Висконти</a> – дъщеря на Галеацо II с <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D0%BD%D1%8A%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Лайънъл Антверпенски">Лайънъл Антверпенски</a> – син на английския крал <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_III" title="Едуард III">Едуард III</a>, в който съюз Бернабо е кръстник; организиран е разкошен банкет от 18 трапези на площада на днешния Кралски дворец. На 12 август Бернабо сключва съюз с <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%B1%D0%B0%D1%85%D0%B8" title="Вителсбахи">Вителсбахите</a>, запечатан с брака на дъщеря му <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Тадеа Висконти">Тадеа Висконти</a> със <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_III_(%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Стефан III (Бавария)">Стефан III Баварски</a> и на сина му <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко</a> с <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_(1361_%E2%80%93_1382)" title="Елизабета Баварска (1361 – 1382)">Елизабета Баварска</a>, дъщеря на херцог <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_(%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Фридрих (Бавария)">Фридрих фон Байерн-Ландсхут</a>.<sup id="cite_ref-55" class="reference"><a href="#cite_note-55"><span class="cite-bracket">[</span>44<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 30 май 1368 г. папа Урбан V издава <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Була">була</a>, която подбужда към нов кръстоносен поход срещу Бернабо за нарушение на главите от предишния мир и по-специално – по отношение на третирането на църковните лица. Имперската армия под ръководството на император Карл IV напуска <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Прага">Прага</a> и на 12 юни се присъединява към силите на Антивисконтската лига във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE" title="Фикароло">Фикароло</a>, образувайки армия от 30 хил. конници и 20 хил. мъже (или само 20 хил. според Корио). Тя прави две неуспешни обсади на <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D1%8F" title="Остиля">Остиля</a> и не успява да прогони Висконти от обсадената Мантуа. Междувременно към нейните сили се присъединяват и тези на Джована I Неаполитанска и на братята Да Кореджо, които се отказват от лоялността си към Висконти. След това армията се насочва към Боргофорте, където атакува укрепленията, построени предишната година от Бернабо, но въпреки това Висконти успяват да устоят. </p><p>Предвид интензивните дъждове, които правят По пълноводна, антивисконтистите мислят да отклонят реката, така че да наводни Боргофорте,<sup id="cite_ref-:0_24-3" class="reference"><a href="#cite_note-:0-24"><span class="cite-bracket">[</span>N 3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> но Висконти реагират с хидравлични работи, които успяха да наводнят мантуанските полета и да затрупат императорския лагер, който е разрушен с големи загуби. Императорът е принуден да се оттегли в Мантуа. Междувременно Кансиньорио умишлено кара да излезе от бреговете си река <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5" title="Адидже">Адидже</a> в посока <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%B0" title="Падуа">Падуа</a>, нанасяйки вреда на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Да Карара">Да Карара</a>. Тогава императорът се насочва срещу <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a>, но скоро е принуден да се оттегли поради липса на храна, докато Леополд Австрийски окупира района на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Виченца">Виченца</a> заедно със своя съюзник <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Франческо I да Карара">Франческо да Карара</a>. </p><p>В края на краищата в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Модена">Модена</a> се водят преговори между Висконти и Скалиджери, от една страна, и Антивисконстката лига, императорът и папският викарий от друга. Те водят до мира от 11 февруари <a href="/wiki/1369" title="1369">1369 г.,</a> според който Бернабо трябва да върне Боргофорте, а армията на лигата да се оттеглили в съответните си държави. </p><p>Непрекъснатите дъждове от пролетта на <a href="/wiki/1369" title="1369">1369</a> г. предизвикват силен глад цялата година.<sup id="cite_ref-56" class="reference"><a href="#cite_note-56"><span class="cite-bracket">[</span>45<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Военни_маневри_в_Тоскана"><span id=".D0.92.D0.BE.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BC.D0.B0.D0.BD.D0.B5.D0.B2.D1.80.D0.B8_.D0.B2_.D0.A2.D0.BE.D1.81.D0.BA.D0.B0.D0.BD.D0.B0"></span>Военни маневри в Тоскана</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Военни маневри в Тоскана" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Военни маневри в Тоскана"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>На 5 април 1369 г. император Карл IV обявява <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0" title="Лука">Лука</a> за зависима от империята, но отказва да предостави на Бернабо <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Имперски викарий">викариат</a>. Бернабо изпраща <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%80" title="Кондотиер">кондотиера</a> Джовани Акуто (<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокуд (страницата не съществува)">Джон Хокуд</a>) в <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Тоскана">Тоскана</a>, за да завземе Лука. Папа Урбан V отговаря със сформирането на нова Антивисконтска лига, подкрепена от всички главни господари в Северна Италия (с изключение на Скалиджери) и от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Флорентинска република">Флоренция</a>. На 1 декември 1369 г. войските на Висконти, водени от Джовани Акуто, се изправят срещу тези на Лигата в битката при <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Кашина">Кашина</a>. Те побеждават частите на Лигата и превземат <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Луниджана">Луниджиана</a>, поверена на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Беатриче Реджина дела Скала</a>, и провинция Пиза, макар че успяват да завземат самата <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a>. Въпреки поражението, на 25 март 1370 г. папата подновява Антивисконтската лига, създадена от членовете от предходната година. На 11 май Бернабо отново изпраща Джовани Акуто в Тоскана, за да превземе Пиза, но без успех, а на 13 юни обсажда <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BB%27%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Реджо нел'Емилия">Реджо</a>, под властта на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Фелтрино Гонзага">Фелтрино Гондзага</a>. </p><p>По-късно Джовани Акуто е изпратен да подкрепи <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0" title="Перуджа">Перуджа</a>, разбунтувала се срещу папата, и той успява да направи набези точно под стените на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE" title="Витербо">Витербо</a>, където живее Урбан V. През септември <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Сардзана">Сардзана</a> доброволно се подчинява на Висконти. След това Лигата изпраща армия, за да освободи града от обсадата, но нито една от страните не надделява. На 11 ноември е сключено примирие, след което императорът се завръща в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Бохемия">Бохемия</a>. Бернабо праща 800 души в Лука, уж на помощ на папата срещу флорентинците. Те влизат в града, но Алдерико Кастракани, съюзник на Висконти, съобщава за плана на папата, поради което Бернабо не успява да превземе града и е принуден да се оттегли от Тоскана. За да си отмъсти, той изпраща армия пред портите на Флоренция, ограбвайки провинцията и взимайки много затворници.<sup id="cite_ref-57" class="reference"><a href="#cite_note-57"><span class="cite-bracket">[</span>46<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През февруари <a href="/wiki/1370" title="1370">1370</a> г. Висконти губят <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Сан Миниато">Сан Миниато</a> след предателството на един от гражданите, накарало флорентински милиции да влязат в града. Гуидо Фолиано също преминава към флорентинците. Бернабо, изтласкан от <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани дел Аниело (страницата не съществува)">Джовани дел'Аниело</a>, изпраща армия да превземе <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a>, но след двумесечна обсада е принуден да се върне в района на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a>. През юли той се опива да обсади <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BB%27%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Реджо нел'Емилия">Реджо</a>, където има гарнизон на Фелтрино Гондзага, но отново е победен след атака от жителите на Реджо, болонците и ферарците. </p><p>През лятото на същата година <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8_II_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Луиджи II Гонзага">Луиджи II Гондзага</a> сключва мирен договор с Висконти, според който <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a> остава у Гондзага, а Бернабо изоставя моста на Боргофорте<sup id="cite_ref-:0_24-4" class="reference"><a href="#cite_note-:0-24"><span class="cite-bracket">[</span>N 3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> в замяна на излизането от Мантуа е Антивисконтската лига. През октомври ферарците, болонците и флорентинците нападат територията около <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Мирандола">Мирандола</a> с 500 копиеносци под ръководството на Лучо Ландо, но накрая са победени от Бернабо. </p><p>На 12 ноември 1370 г. е сключен мирен договор между Висконти, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Флорентинска република">Флорентинската република</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Папска държава">Папската държава,</a> но той е краткотраен, тъй като Урбан V умира на 19 декември. <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_XI" title="Григорий XI">Григорий XI</a>, внук на <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9_VI" title="Инокентий VI">Инокентий VI</a>, е избран на негово място на 30 декември.<sup id="cite_ref-58" class="reference"><a href="#cite_note-58"><span class="cite-bracket">[</span>47<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кампания_срещу_Висконти_на_папа_Григорий_XI_(1371_–_1378)"><span id=".D0.9A.D0.B0.D0.BC.D0.BF.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F_.D1.81.D1.80.D0.B5.D1.89.D1.83_.D0.92.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D0.B0.D0.BF.D0.B0_.D0.93.D1.80.D0.B8.D0.B3.D0.BE.D1.80.D0.B8.D0.B9_XI_.281371_.E2.80.93_1378.29"></span>Кампания срещу Висконти на папа Григорий XI (1371 – 1378)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Кампания срещу Висконти на папа Григорий XI (1371 – 1378)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Кампания срещу Висконти на папа Григорий XI (1371 – 1378)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Завладяване_на_Реджо"><span id=".D0.97.D0.B0.D0.B2.D0.BB.D0.B0.D0.B4.D1.8F.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.A0.D0.B5.D0.B4.D0.B6.D0.BE"></span>Завладяване на Реджо</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Завладяване на Реджо" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Завладяване на Реджо"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През март <a href="/wiki/1371" title="1371">1371</a> г. <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д'Есте</a> наема армията, водена от Лучо Ландо, за да завземе, след молба за помощ от гражданите, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BB%27%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Реджо нел'Емилия">Реджо</a>, който е в ръцете на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Фелтрино Гонзага">Фелтрино Гондзага</a>. Благодарение на предателството на някой си Габриело Гавасалдо, на 7 април Ландо успява да превземе Порта Сан Пиетро и да вкара в града 300 мъже под командването на Дзебрино да Марано, които принуждават членовете на родовете Гондзага и <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8_(%D1%80%D0%BE%D0%B4)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Манфреди (род) (страницата не съществува)">Манфреди</a> да се затворят в замъка на града. Реджо е подложен на ужасно разграбване от наемната дружина. <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Гулиелмо Гонзага">Гулиелмо Гондзага</a>, син на Фелтрино, успява да се измъкне от замъка и да отиде в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Кревалкоре">Кревалкоре</a>, за да моли за помощ Бернабо, който е разквартируван там. На 10 април Бернабо му отпуска 50 избрани войници, натоварени с провизии, които успяват да се върнат в Реджо, като се прокрадват в замъка през нощта. Тогава Бернабо Висконти заповядва на своя генерален капитан Гуидо да Вимеркате да наеме войските на графа на <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%BE" title="Кунео">Кунео</a> Алидазио. В същото той време пише на сина си <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Амброджо Висконти">Амброджо</a>, като му заповядва да помогне на Фелтрино с 500-те си души. Амброджо взима ключовете от замъка и влиза в града. След като научава за това, Лучо Ландо напуска <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%BE%D0%BB%D0%BE" title="Сасуоло">Сасуоло</a> и се връща в Реджо, за да се сражава с него. Гулиелмо Гондзага най-накрая се съгласява да отстъпи Реджо и всички градове от неговата епархия на Бернабо с изключение на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%B8%D0%BD_%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Баньоло ин Пиано">Баньоло</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новелара">Новелара</a> в замяна на 50 хил. флорина. Бернабо отива с армията си в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> и след като позволението, предоставено му от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4_%D0%94%27%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Род Д'Есте">Есте</a>, изтича, Лучо Ландо се съгласява да предаде града на миланците в замяна на 25 хил. флорина (според Росмини) или 60 хил. флорина (според Корио). След това Ландо предава Висконти, като отива на служба при <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Маркграфство Монферат">маркграфа на Монферат</a> срещу Галеацо II Висконти. Управлението на града е поверено на Амброджо Висконти.<sup id="cite_ref-59" class="reference"><a href="#cite_note-59"><span class="cite-bracket">[</span>48<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>От юли Манфредино да Сасуоло, на заплата при Бернабо, подлага на грабежи провинцията на Модена. От 14 август Амброджо Висконти подлага на насилие жителите на Ферара, пристигайки за първи път от 70 години при градските порти. Изплашен от събитията, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д'Есте</a> моли папа <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_XI" title="Григорий XI">Григорий XI</a> за помощ. Папата от своя страна се опитва да направи друга антивисконтска лига с император Карл IV Люксембургски, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D1%88_I_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8" title="Лайош I Велики">Лайош I Унгарски</a> и гвелфите от Тоскана. </p><p>През октомври Гуидо да Кореджо, син на <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%86%D0%BE%D0%BD%D0%B5_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ацоне да Кореджо (страницата не съществува)">Ацоне да Кореджо</a>, предава баща си и чичо си, които подкрепят лигата, като се съюзява с Бернабо. Гуидо, след като въвежда няколко войници в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE" title="Кореджо">Кореждо</a>, кара да ги арестуват заедно с децата им, като поема управлението и печели годишна комисионна от Висконти.<sup id="cite_ref-60" class="reference"><a href="#cite_note-60"><span class="cite-bracket">[</span>49<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Битка_при_Рубиера"><span id=".D0.91.D0.B8.D1.82.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.B8_.D0.A0.D1.83.D0.B1.D0.B8.D0.B5.D1.80.D0.B0"></span>Битка при Рубиера</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Битка при Рубиера" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Битка при Рубиера"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В началото на <a href="/wiki/1372" title="1372">1372</a> г. маркиз <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_II_(%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%BE)" title="Фридрих II (Салуцо)">Фридрих II от Салуцо</a> моли Бернабо за помощ, понеже не е в състояние да се сражава с армията на граф <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%B9_VI_%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Амедей VI Савойски">Амадей VI Савойски</a>. Бернабо му праща 500 копиеносци, които през цялото лято извършват набези в земите на графа. Междувременно папа Григорий XI създава армия от 1000 копиеносци и поне толкова пехотинци заедно с <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д'Есте</a>, за да попречи на Бернабо да завземе и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Модена">Модена</a>. На 2 юни 1372 г. войските на Бернабо от 1000 пехотинци и 800 копиеносци начело с Джовани Акуто (<a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокуд (страницата не съществува)">Джон Хокуд</a>) и сина на Бернабо – <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Амброджо Висконти">Амброджо Висконти</a> побеждават двойно по-голямата армия на лигата в битката при <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0" title="Рубиера">Рубиера</a>. Те пленяват 1000 вражески войници заедно с командира им Франческо да Фолиано и неговия племенник Гулиелмо, обещавайки им да ги пощадят в замяна на всичките им замъци. Предложението е отхвърлено от брат му Гуидо, така че Франческо да Фолиано е обесен на стените на Реджо; останалите войници са освободени. </p><p>През юни Бернабо изпраща войски, за да помогне на брат си Галеацо II, който обсажда <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B8_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Асти (град)">Асти</a> срещу <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Савойско графство">Савоя</a>. Най-накрая обсадата е вдигната и Галеацо е принуден да се оттегли. Амброджо Висконти се връща в Реджо, където се оплаква на баща си за поведението на Джон Хокуд по време и след обсадата. Това води до уволняването на Хокуд, който отива на заплата при папата, който го назначава за гонфалониер на църквата и капитан на папската армия. </p><p>Ферарците и папата се възползват от напускането на част от войските на Бернабо, за да извършват набези в районите на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a>, водени от кардинала на <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B6" title="Бурж">Бурж</a>; след това, през август, те обсаждат <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%BE%D0%BB%D0%BE" title="Сасуоло">Сасуоло</a>. Бернабо им отговаря, като обсажда <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%B4%27%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Сан Поло д'Енца">Сан Поло д'Енца</a>. През ноември Пиер дьо Бурж, преструвайки се, че отива при Савойския граф, разграбва провинцията на Парма и Пиаченца, завзема няколко замъка там, както и градовете <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Брони">Брони</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D0%B0%D0%BB_%D0%A2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5" title="Боргоново Вал Тидоне">Боргоново</a> и Кастелнуово,<sup id="cite_ref-61" class="reference"><a href="#cite_note-61"><span class="cite-bracket">[</span>N 12<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> преди да се върне в Болоня с богата плячка. В отговор Бернабо му праща сина си Амброджо Висконти, който подлага на грабеж провинцията чак до Болоня. В отговор на това папа Григорий XI подновява отлъчването на Бернабо и Галеацо II и освобождава поданиците им от задължението за лоялност. След това Бернабо налага на всички църковни представители на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сеньория Милано">Сеньория Милано</a> да не провеждат никакви избори без позволението му и да останат в техния град. Той също така заповядва ареста на всички непокорни църковни служители и всички французи в неговите владения под заплаха от смъртно наказание и конфискация на имуществото.<sup id="cite_ref-62" class="reference"><a href="#cite_note-62"><span class="cite-bracket">[</span>50<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Поражение_при_Гавардо"><span id=".D0.9F.D0.BE.D1.80.D0.B0.D0.B6.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BF.D1.80.D0.B8_.D0.93.D0.B0.D0.B2.D0.B0.D1.80.D0.B4.D0.BE"></span>Поражение при Гавардо</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Поражение при Гавардо" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Поражение при Гавардо"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В началото на януари <a href="/wiki/1373" title="1373">1373</a> г. папата подготвя две нови армии: тази, предназначена да се воюва с Бернабо, се състои от <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%83%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокууд (страницата не съществува)">Джон Хокуд</a><sup id="cite_ref-63" class="reference"><a href="#cite_note-63"><span class="cite-bracket">[</span>N 13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> с 500 английски копиеносци, Уголино да Савиняно с 300 ферарски копиеносци, Гуидоне ди Плуине с дружина <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Гаскония">гасконци</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%9F%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джорджо Пичинино (страницата не съществува)">Джорджо Пичинино</a> с дружина от <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F_(%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD)" title="Бургундия (регион)">бургундци</a> и Улрих Тотингер с дружина от германци. На 23 януари армията на Бернабо под командването на Дзането Висконти е разбита на брега на <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Панаро (страницата не съществува)">Панаро</a>. Папата се възползва от това, за да окупира <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BD_%D0%9A%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5" title="Сан Джовани ин Кроче">Сан Джовани ин Кроче</a>. Той успява да провокира въстание на гвелфите, при което Висконти губят повечето от замъците в района на Пиаченца, принуждавайки се да се изтеглят в града. Графът на Савоя – нов генерал на Антивисконтската лига се възползва от възможността да завладее няколко замъка и градове в района на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Новара">Новара</a>, включително <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B5" title="Галиате">Галиате</a>, след което прекосява <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Тичино">Тичино</a>, разграбва <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мартезана (страницата не съществува)">Мартезана</a> и прекосява река <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B0_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Ада (река)">Ада</a> при <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BE" title="Бривио">Бривио</a>, причинявайки въстанието на гвелфите от долината Сан Мартино. Бернабо гони гвелфите от Милано, след което го последва с армията си, като нанася вреда на провизиите му. Графът на Савоя, страдайки от недостига на храна и закъснението на заплатите, както и от болест, разпространила се в лагера и убила много от войниците, е принуден да се изтегли към района на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>.<sup id="cite_ref-64" class="reference"><a href="#cite_note-64"><span class="cite-bracket">[</span>51<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Папа Григорий IX, желаейки да се възползва от моментната слабост на Висконти, започва кръстоносен поход срещу тях, като изпраща Джон Хокуд в Бреша, за да се присъедини към Савойския граф. От своя страна Галеацо II изпраща <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо</a>, а Бернабо – сина си Амброджо, за да попречи на двете армии да се съединят. Амброджо обаче е принуден да се съсредоточи върху <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>, за да потуши въстанието в ход, но е убит на 17 август заедно с Лудовико да Кореджо от жителите на долината при <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE" title="Каприно Бергамаско">Каприно Бергамаско</a>. По време на операциите <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Абатство Понтида (страницата не съществува)">Абатство Понтида</a> е унищожено. Джан Галеацо Висконти атакува врага близо до <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Монтикиари">Монтикиари</a>, като го побеждава и пленява около 500 души. На 8 май, след като пресича река Киезе, той побеждава Джон Хокуд при <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE" title="Гавардо">Гавардо</a>. Войските на Висконти обаче се отдадават на плячкосване на падналите врагове и Хокуд се възползва от възможността да контраатакува, като ги унищожава и залавя почти всичките им капитани. Джан Галеацо, след като е хвърлен от седлото, успява да избяга само благодарение на помощта на някои свои верни рицари. След битката и Хоукуд, и Савойският граф се оттеглят в Болоня. Същия месец е установено примирие, след като Бернабо плаща 20 хил. флорина на папата. През септември Бернабо лично влиза в долината на Сан Мартино, за да отмъсти за сина си, задушава бунта в кръв, срива крепостите на гвелфите и се връща в Милано през октомври.<sup id="cite_ref-65" class="reference"><a href="#cite_note-65"><span class="cite-bracket">[</span>52<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Бунт_в_Папската_държава_и_брачни_съюзи"><span id=".D0.91.D1.83.D0.BD.D1.82_.D0.B2_.D0.9F.D0.B0.D0.BF.D1.81.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B4.D1.8A.D1.80.D0.B6.D0.B0.D0.B2.D0.B0_.D0.B8_.D0.B1.D1.80.D0.B0.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.81.D1.8A.D1.8E.D0.B7.D0.B8"></span>Бунт в Папската държава и брачни съюзи</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Бунт в Папската държава и брачни съюзи" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Бунт в Папската държава и брачни съюзи"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През април <a href="/wiki/1374" title="1374">1374</a> г. кондотиерът <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джиберто да Фолиано (страницата не съществува)">Джиберто да Фолиано</a> прави заговор с някои граждани на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Скандиано">Скандиано</a>, гони чичо си Гуидо да Фолиано и се съюзява с Антивисконтската лига, започвайки да извършва набези в района на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%BD%D0%B5%D0%BB%27%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Реджо нел'Емилия">Реджо</a>. На 9 юни Бернабо праща Паоло Кристиани да подпише примирие с <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Папска държава">Папската държава</a> и Савоя. През следващите шест месеца голяма част от владението на Висконти е опустошено от чума. През октомври Джон Хокуд опустошава провинцията и някои градове на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> до такава степен, че те не могат да бъдат засети и на следващата година не дават реколта. През същия месец Якопо и Антонио дей Пии изгонват братята Марчилио и Джиберто от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B8_(%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Карпи (Италия)">Карпи,</a> съюзявайки се с папата. </p><p>На 22 май <a href="/wiki/1375" title="1375">1375</a> г. е ратифициран мирът за една година между Висконти и Антивисконтската лига. През август Бернабо дава дъщеря си <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Аниезе Висконти">Аниезе</a> за съпруга на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Франческо I Гонзага">Франческо Гондзага</a> – син на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8_II_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Луиджи II Гонзага">Лудовико</a>. През август Бернабо се обръща към <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_II_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Петър II (Кипър)">Петър II Кипърски</a>, който се нуждае от съюзник на италианския континент, за да атакува <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Генуезка република">Генуезката република</a>, която е във война с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Кипърско кралство">Кипърското кралство</a>. Споразумението е запечатано от брака на Петър с <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Валентина Висконти (кралица на Кипър)">Валентина</a> – дъщеря на Бернабо. На 22 август, по молба на Фридрих Кипърски, Бернабо сгодява дъщеря си <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Англезия Висконти">Англезия</a> за Хайнрих, син на Петър. </p><p>През 1375 г. флорентинците се съюзяват с Бернабо, Джована I Неаполитанска, жителите на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Сиена">Сиена</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0" title="Лука">Лука</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE" title="Арецо">Арецо</a> срещу папа <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9_XI" title="Григорий XI">Григорий XI</a>, защото той оставя <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокуд (страницата не съществува)">Джон Хокуд</a> да опустошава тяхната територия, въпреки че е съюзник. Бернабо праща 500 копиеносци на помощ под командването на Дзеноне Висконти. Галеацо II решава да не подкрепя брат си. Флорентинците приканват всички градове на Италия и особено тези на Папската държава да се разбунтуват срещу тиранията на ректорите. През ноември 2/3 от градовете и замъците на Папската държава (<a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8" title="Форли">Форли</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Урбино">Урбино</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE" title="Фермо">Фермо</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0" title="Перуджа">Перуджа</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B8%D0%B7%D0%B8" title="Асизи">Асизи</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BE" title="Губио">Губио</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BE" title="Чита ди Кастело">Чита ди Кастело</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE" title="Витербо">Витербо</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8" title="Нарни">Нарни</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Ортона">Ортона</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Чивитавекия">Чивитавекия</a> и други) се разбунтуват срещу папата, изгонвайки служителите на Светия престол. Някои благороднически римски семейства като <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Орсини">Орсини</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Савели">Савели</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Колона">Колона</a> се свързват помежду си и се съюзяват с Висконти и флорентинците. </p><p>През февруари 1376 г. <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%9F%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%BE" title="Асколи Пичено">Асколи</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Мачерата">Мачерата</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Имола">Имола</a> също се разбунтуват, а на 20 март идва ред на Болоня, която изгонва папския легат и неговите войници, принуждавайки ги да се приберат във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Ферара">Ферара</a>. Джон Хокуд се възползва от ситуацията, за да ограби <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Фаенца">Фаенца</a> и околните папски територии. За да се опита отново да стабилизира ситуацията, Григорий XI наема наемна рота от французи, бретонци и англичани, към която добавя 800 италиански конници. В отговор Бернабо и флорентинците събират армия от 1000 копиеносци в Болоня под командването на Родолфо да Варано, която успява да отблъсне парската армия, принудена да се приюти в <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Чезена">Чезена</a>. Гражданите на този град се разбунтуват, принуждавайки папските офицери да се укрият в замъка, откъдето са освободени след намесата на Джон Хокуд, който варварски разграбва града, убивайки цивилни. През април Бернабо дава дъщеря си <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Елизабета Висконти">Елизабета</a> за жена на Лучо Ландо със зестра от 12 хил. флорина. </p> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Краят_на_пленничеството_в_Авиньон"><span id=".D0.9A.D1.80.D0.B0.D1.8F.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE.D1.82.D0.BE_.D0.B2_.D0.90.D0.B2.D0.B8.D0.BD.D1.8C.D0.BE.D0.BD"></span>Краят на пленничеството в Авиньон</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Краят на пленничеството в Авиньон" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Краят на пленничеството в Авиньон"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>На 27 януари <a href="/wiki/1377" title="1377">1377</a> г., по настояване на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Катерина Сиенска">Катерина Сиенска</a> и с намерение да сложи край на бунтовете в Папската държава, папа Григорий XI тържествено се завръща в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>. Той е предшестван от армия от 4000 пехотинци и 6000 бретонски конници които, след като пристигат в района на Болоня, опустошавайки териториите по пътя, успяват да си върнат някои замъци.<sup id="cite_ref-66" class="reference"><a href="#cite_note-66"><span class="cite-bracket">[</span>53<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През юли Бернабо се опитва да постигне споразумение с Джон Хокуд за завземането на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Модена">Модена</a>. <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_II_%D0%B4%E2%80%99%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5" title="Николо II д’Есте">Николо II д'Есте</a> успява да го изпревари, като арестува кастелана и бунтовниците от Модена, затова нищо не е направено. Малко след това Еусторджио Манфреди, с помощта на Хокуд и някои граждани на Фаенца, успява да завладее <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Фаенца">Фаенца</a>, като я отнема от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Ферара">Ферара</a>, след което се съюзява с Висконти и флорентинците. На 19 юли папата сключва ново примирие с Висконти. </p><p>Същата година Бернабо дарява териториите на Ронкето (днес част от Милано) на любовницата си <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Донина Поро (страницата не съществува)">Донина Поро</a>, към които се добавя <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Пагацано">Пагацано</a> през 1379 г.; при нейната смърт те стават феод на извънбрачния им син <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ланчилото Висконти (страницата не съществува)">Ланчилото Висконти</a>. През май Бернабо дава извънбрачната си дъщеря Донина на Джон Хокуд. На 2 август 1377 г. <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Виоланта Висконти">Виоланте Висконти</a> се омъжва за Отон Монфератски, който е с няколко години по-младот нея. Нещастната Виоланта всъщност е вдовица на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D0%BD%D1%8A%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Лайънъл Антверпенски">Лайънъл Антверпенски</a>, който почива в <a href="/wiki/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Зора">Алба</a> само след четири месеца брак. </p><p>На 18 октомври 1375 г. умира господарят на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Кансиньорио дела Скала">Кансиньорио дела Скала</a>. Наследен е от извънбрачните му синове <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BE_I_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Антонио I дела Скала">Антонио</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE_II_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Бартоломео II дела Скала">Бартоломео</a>. Бернабо обаче счита, че наследството се пада на съпругата му <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Реджина дела Скала.</a> През октомври 1377 г. той се опитва да залови синовете чрез дружина от германци по време на лов, но те нарушават заповедите му и предупреждават веронезците. </p><p>През март 1378 г. папа Григорий XI започва отново да преговаря за мир с Висконти и флорентинците, този път в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Сардзана">Сардзана</a>, след като е победен от флорентинците в битките при <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Камерино">Камерино</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Мателика">Мателика</a>. Преговрите не са завършени, понеже папата умира в края на месеца. Римските граждани се разбунтуват, искайки да бъде избран италиански папа след 72 години на френски папи, поради което е избран <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD_VI" title="Урбан VI">Урбан VI</a> в <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D1%80%D0%B8" title="Итри">Итри</a>. </p><p>На 4 август <a href="/wiki/1375" title="1375">1375</a> г. умира Галеацо II Висконти и Бернабо поема управлението на цялата <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сеньория Милано">Сеньория Милано</a>.<sup id="cite_ref-67" class="reference"><a href="#cite_note-67"><span class="cite-bracket">[</span>54<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Последни_години_на_управление"><span id=".D0.9F.D0.BE.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D0.BD.D0.B8_.D0.B3.D0.BE.D0.B4.D0.B8.D0.BD.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D1.83.D0.BF.D1.80.D0.B0.D0.B2.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Последни години на управление</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Последни години на управление" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Последни години на управление"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През април <a href="/wiki/1378" title="1378">1378</a> г. Джон Хокуд и Лучо Ландо обсаждат <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a> безрезултатно. През октомври Бернабо прави набези в района на Верона, след като <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a> (Дела Скала) изпращат дружини от унгарци да ограбят района на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>. Същата година Бернабо подкрепя <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Венецианска република">Република Венеция</a> срещу <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D1%83%D0%B0" title="Генуа">Генуа</a> във <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Война на Киоджа (страницата не съществува)">войната на Киоджа</a>. Войските на Висконти обаче са разгромени във Вал Бисаньо през септември 1379 г. </p><p>През декември съпругата на Бернабо <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Реджина дела Скала</a> тръгва с най-големия им син <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко</a> и 700 мъже към Верона и ги обвинява в предателство. Тя не успява да превземе града поради безразличието на Джон Хокуд и Лучо Ландо (навярно подкупени от Скалиджери). Хокуд и Ландо са изгонени и си отмъщават, като разграбват равнините на Бергамо и Бреша. На 26 февруари 1379 г. е постигнато споразумение, с което Реджина се отказва от претенциите си към града в замяна на 440 хил. флорина и годишна пенсия от 2000 флорина. Бернабо същата година ѝ дарява феодите в района на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%8F" title="Сомаля">Сомаля</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D1%83%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Кастелнуово Бока д'Ада">Кастелнуово Бока д'Ада</a>, Маяно, Монтеолдрадо, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%27%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сант'Анджело Лодиджано">Сант'Анджело Лодиджано</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Мерлино">Мерлино</a>.<sup id="cite_ref-B._Corio_pp._282_68-0" class="reference"><a href="#cite_note-B._Corio_pp._282-68"><span class="cite-bracket">[</span>55<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Към тях през декември 1380 г. са добавени феодите на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Касано д'Ада">Касано</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Стедзано">Стедзано</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%B4%27%D0%98%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Киньоло д'Изола">Киньоло</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE" title="Вилантерио">Вилантерио</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Рокафранка">Рокафранка</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Тавиано">Тавиано</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B5_%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B5" title="Пиеве Емануеле">Пицобелазио</a>.<sup id="cite_ref-69" class="reference"><a href="#cite_note-69"><span class="cite-bracket">[</span>56<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1383 г. тя получава и Ронкаля,<sup id="cite_ref-70" class="reference"><a href="#cite_note-70"><span class="cite-bracket">[</span>N 14<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Сардзана">Сардзана</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Валенца">Валенца</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A2%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Санто Стефано Тичино">Санто Стефано</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Карара">Карара</a>. </p><p>През март 1379 г. Бернабо придоставя съответните феоди на законните си синове: Марко получава половината от Милано, а другата половина е притежание на братовчед му <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лудовико Висконти">Лудовико</a> взима <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Кремона">Кремона</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Карло Висконти">Карло</a> – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Крема">Крема</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Фиденца">Фиденца</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Родолфо Висконти">Родолфо</a> – <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Сончино">Сончино</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джера д'Ада (страницата не съществува)">Джера д'Ада</a>, а <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джанмастино Висконти">Джанмастино</a> – <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гарда">Гарда</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Вал Камоника">Вал Камоника</a> под попочителството на майка си предвид възрастта. През април е сключен мирен договор между Висконти и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a>.<sup id="cite_ref-B._Corio_pp._282_68-1" class="reference"><a href="#cite_note-B._Corio_pp._282-68"><span class="cite-bracket">[</span>55<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През 1380 г. маркиз дел Карето предава Висконти, като преминава на страната на генуезците, които му предлагат <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0" title="Албенга">Албенга</a>. През април Бернабо вкарва племенника си Джан Галеацо в новия съюз, предвиден с <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Венецианска република">Република Венеция</a>, и двамата заедно изпращат своите армии в района на Генуа – едната под командването на Николо Терци, а другата – на Оторино Мандели. През лятото <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D1%83%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Кастелнуово Скривия">Кастелнуово</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5_%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Серавале Скривия">Серавале</a> минават у Висконти. През август <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Аниезе Висконти">Аниезе Висконти</a>, дъщеря на Бернабо, се омъжва за <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Франческо I Гонзага">Франческо I Гондзага</a>. На 13 ноември, с помощта на <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Була">папска була</a>, архиепископите на Милано и Неапол позволяват брака на още една негова дъщеря – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Катерина Висконти">Катерина Висконти</a> с нейния първи братовчед <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a>. Булката носи зестра от 100 хил. златни флорина. Бракът се сключва два дни по-късно в базиликата „Сан Джовани ин Конка“, след което съпругът ѝ ѝ дава <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a> и замъка си като феод. През ноември се омъжва още една от дъщерите на Бернабо – <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Антония Висконти">Антония Висконти</a>, за граф <a href="/wiki/%D0%95%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_III_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%8E%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3)" title="Еберхард III (граф на Вюртемберг)">Еберхард III фон Вюртемберг</a>.<sup id="cite_ref-71" class="reference"><a href="#cite_note-71"><span class="cite-bracket">[</span>57<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 18 април 1381 г. <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изота Висконти (страницата не съществува)">Изота Висконти</a>, дъщеря на Бернабо, е изгонена от съпруга си <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карло да Фолиано (страницата не съществува)">Карло да Фолиано</a>. Същия месец <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лудовико Висконти">Лудовико Висконти</a>, син на Бернабо, се жени за <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Виоланта Висконти">Виоланта Висконти</a> – дъщеря на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II</a>, която му донася 100 хил. златни флорина като зестра. На 3 януари 1382 г. умира <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко Висконти</a>, син на Бернабо, а 2 месеца по-късно умира и съпругата му <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_(1361_%E2%80%93_1382)" title="Елизабета Баварска (1361 – 1382)">Елизабета Баварска</a>. </p><p>През февруари 1382 г. в Милано Бернабо Висконти и <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8_I_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D0%B6%D1%83%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Луи I Валоа-Анжуйски">Луи I Анжуйски</a> се споразумяват да нахлуят в <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Неаполитанско кралство">Кралство Неапол</a>. Бернабо предлага дъщеря си <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лучия Висконти">Лучия</a> на неговия син Луи II и дъщеря си <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Елизабета Висконти">Елизабета Висконти</a> на графа на Валоа – брат на френския крал <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_VII" title="Шарл VII">Шарл VII</a> или на Бургундския граф. Бракът не се осъществява. През март Бернабо жени дъщеря си <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Мадалена Висконти">Мадалена</a> за херцог <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_(%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Фридрих (Бавария)">Фридрих Баварски-Ландсхут</a>, давайки ѝ зестра от 100 хил. флорина. На 24 юли армиите на Анжуйците и на Висконти се срещат в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a>, след което Бернабо придружава Луи I до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Кастел Сан Джовани">Кастел Сан Джовани</a> и му прави много подаръци. През август <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Карло Висконти">Карло Висконти</a>, син на Бернабо, се жени за дъщерята на графа на Арманяк. През декември умира Петър II Кипърски, оставяйки <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Валентина Висконти (кралица на Кипър)">Валентина Висконти</a> вдовица.<sup id="cite_ref-72" class="reference"><a href="#cite_note-72"><span class="cite-bracket">[</span>58<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>На 19 февруари 1383 г. Бернабо подписва отделен мир с Генуа. На 18 юни 1384 г. умира съпругата му Реджина дела Скала. Същата година дъщеря му <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лучия Висконти">Лучия Висконти</a> се омъжва в Милано за Едмънд III Холанд, граф на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Кент">Кент</a>, донасяйки му зестра от 75 хил. флорина. </p><p>През 1385 г. Бернабо дава решаващ профренски завой на своята брачна политика. Докато преговорите за брака между дъщеря му Лучия Висконти и сина на краля на Неапол Луи II Анжуйски най-накрая приключват, внучката му <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Изабела Баварска">Изабела Баварска</a>, дъщеря на дъщеря му <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Тадеа Висконти">Тадеа</a>, се сгодява за френския крал <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_VI" title="Шарл VI">Шарл VI</a>. През февруари той жени и сина си <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джанмастино Висконти">Джанмастино</a> за дъщеря на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BE_I_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Антонио I дела Скала">Антонио дела Скала</a>, връщайки му всички замъци, които е превзел в района на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a>.<sup id="cite_ref-73" class="reference"><a href="#cite_note-73"><span class="cite-bracket">[</span>59<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Преврат_на_Джан_Галеацо_Висконти_и_смърт"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.B5.D0.B2.D1.80.D0.B0.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D0.94.D0.B6.D0.B0.D0.BD_.D0.93.D0.B0.D0.BB.D0.B5.D0.B0.D1.86.D0.BE_.D0.92.D0.B8.D1.81.D0.BA.D0.BE.D0.BD.D1.82.D0.B8_.D0.B8_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82"></span>Преврат на Джан Галеацо Висконти и смърт</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Преврат на Джан Галеацо Висконти и смърт" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Преврат на Джан Галеацо Висконти и смърт"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Виждайки, че френските му съюзи са заплашени, племенникът на Бернабо – <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a> взима решителни мерки срещу чичо си. Според италианския историк от 16 век Паоло Джовио съпругата на Бернабо – <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Реджина дела Скала</a> отдавна подтиква децата си да елиминират неудобния им братовчед, наследил богатите владения на баща си, но Джан Галеацо се преструва, че не знае за това. Той обаче взима всички предпазни мерки да не бъде елиминиран: ограничава броя на прислугата си, свежда трапезата си до няколко ястия, които опитва преди консумация, предоставя личната си охрана на верни ветерани, не излиза от замък, ако преди това не е пратил отряд войници да изследва околността, показва се религиозен и слаб, като отива да се моли в църквата с въоръжен ескорт, привличайки презрението на братовчедите си и бивайки подценяван от чичо си.<sup id="cite_ref-74" class="reference"><a href="#cite_note-74"><span class="cite-bracket">[</span>60<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_(sec._XIV)_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_%28sec._XIV%29_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg/220px-Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_%28sec._XIV%29_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg" decoding="async" width="220" height="293" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_%28sec._XIV%29_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg/330px-Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_%28sec._XIV%29_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_%28sec._XIV%29_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg/440px-Milano_-_Castello_sforzesco_-_Bonino_da_Campione_%28sec._XIV%29_-_Tomba_Bernab%C3%B2_Visconti_-_Foto_Giovanni_Dall%27Orto_-_6-1-2007_-_09.jpg 2x" data-file-width="2112" data-file-height="2816" /></a><figcaption>Надробен паметник на Бернабò Висконти</figcaption></figure> <p>На <a href="/wiki/6_%D0%BC%D0%B0%D0%B9" title="6 май">6 май</a> <a href="/wiki/1385" title="1385">1385</a> г., уж отивайки на поклонение в светилището „Санта Мария дел Монте“ над <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5" title="Варезе">Варезе</a>, Джан Галеацо тръгва от Павия към Милано, карайки Бернабо да го посрещне извън Порта Верчелина, при болницата „Сан Амброджо“ в Милано. Бернабо отива на срещата на муле, придружаван само от синовете си <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Родолфо Висконти">Родолфо</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лудовико Висконти">Лудовико</a>, и от няколко въоръжени мъже, въпреки че мнозина се опитват да го разубедят. Джан Галеацо пристига придружен от 500 копиеносци, водени от най-верните му лица – Отоне Мандели, Бернардино да Лонато, <a href="/w/index.php?title=%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE_%D0%B4%D0%B0%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Якопо дал Верме (страницата не съществува)">Якопо дал Верме</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Уголото Бианкардо (страницата не съществува)">Уголото Бианкардо</a> и Джовани <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Маласпина">Маласпина</a>. Бернабо и неговата свита са лесно заобиколени и пленени от хората на Джан Галеацо, които след това завземат ключови места в Милано, докато народът е оставен свободен да граби двореца. </p><p>Старият тиранин е затворен в подземията на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Замък на Сфорците">замъка на Порта Джовия,</a> преди да бъде преместен на 25 май от Гаспаре Висконти в замъка на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо сул'Ада</a>, където остава седем месеца. Синовете му са затворени в замъка на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D0%BB_%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE" title="Сан Коломбано ал Ламбро">Сан Коломбано ал Ламбро</a>. 62-годишният Бернабо, управлявал 30 години, умира на 19 декември в обятията на любовницата си <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5_%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Донина де Пори (страницата не съществува)">Донина де Пори</a>, може би поради отравяне с купа боб. </p><p>Джан Галеацо прави тържествено погребение на чичо си свекър, за да не го направи мъченик.<sup id="cite_ref-75" class="reference"><a href="#cite_note-75"><span class="cite-bracket">[</span>61<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Първоначално Бернабо е погребан в Милано в криптата на „Сан Джовани ин Конка“. Изпълнението на гробницата е поверено на скулптора <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бонино да Кампионе (страницата не съществува)">Бонино да Кампионе</a>, който трябва да преработи конния паметник, поръчан за същата църква от самия Бернабо около 1363 г. Към 2020 г. грандиозният мраморен ковчег се намира в <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Замък на Сфорците">Кастело Сфорцеско</a> в Милано.<sup id="cite_ref-76" class="reference"><a href="#cite_note-76"><span class="cite-bracket">[</span>62<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Mраморната глава, открита през 2012 г. в хранилищата на Замъка на Сфорците, е идентифицирана като портрет на Бернабо през последните години от живота му. Творбата се приписва на Бонино да Кампионе.<sup id="cite_ref-77" class="reference"><a href="#cite_note-77"><span class="cite-bracket">[</span>63<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> През 1814 г. тялото на покойника е пренесено в църквата „Сант Алесандро ин Дзебедия“, където е положено и тялото на съпругата му Беатриче (Реджина) през 1892 г.<sup id="cite_ref-78" class="reference"><a href="#cite_note-78"><span class="cite-bracket">[</span>64<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бракове_и_потомство"><span id=".D0.91.D1.80.D0.B0.D0.BA.D0.BE.D0.B2.D0.B5_.D0.B8_.D0.BF.D0.BE.D1.82.D0.BE.D0.BC.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Бракове и потомство</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Бракове и потомство" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Бракове и потомство"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg/220px-Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg" decoding="async" width="220" height="257" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg/330px-Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg/440px-Bernab%C3%B2_e_Beatrice_Visconti.jpg 2x" data-file-width="499" data-file-height="582" /></a><figcaption>Бернабò и съпругата му Беатриче</figcaption></figure> <p>∞ 27 септември 1350 г. в Милано <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Беатриче Реджина дела Скала</a> (* 1331, † 18 юни 1384), дъщеря на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_II_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Мастино II дела Скала">Мастино II дела Скала</a> († 1351), господар на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Виченца">Виченца</a> (1304 – 1311), господар на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B4%D1%83%D0%B0" title="Падуа">Падуа</a> (1328 – 1338), господар на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> (1332 – 1341), господар на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a> (1332 – 1337), господар на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B0" title="Лука">Лука</a> (1335 – 1347), и съпругата му <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тадеа да Карара (страницата не съществува)">Тадеа да Карара</a> († 1375) – дъщеря на Якопо I, господар на Падуа и на Елизабета Градениго – патриция на Венеция. Двамата имат 5 сина и 10 дъщери: </p> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Тадеа Висконти">Тадеа Висконти</a> (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD" title="Мюнхен">Мюнхен</a>), чрез брак херцогиня на Бавария; ∞ 1364 <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_III_(%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Стефан III (Бавария)">Стефан III</a>, херцог на Бавария (* 1337; † 1413), от когото има двама сина и една дъщери, сред които <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Изабела Баварска">Изабела Баварска</a> – съпруга на краля на Франция <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_VI_(%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Шарл VI (Франция)">Шарл VI</a>.</li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Верде Висконти">Верде Висконти</a> (* 1352 в Милано, † 1414), чрез брак херцогиня на Австрия; ∞ 23 февруари 1365 в Милано <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B4_III_(%D0%A5%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3)" class="mw-redirect" title="Леополд III (Хабсбург)">Леополд III</a>, херцог на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Херцогство Австрия">Австрия</a> (* 1351, † 1386)</li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Марко Висконти">Марко Висконти</a> (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> (1364 – 1382), ∞ 1367 за <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_(1383-1442)" title="Елизабета Баварска (1383-1442)">Елизабета Баварска</a>, от която няма деца</li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лудовико Висконти">Лудовико Висконти</a> (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо сул'Ада</a>), ∞ 18 април 1381 за <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Виоланта Висконти">Виоланта Висконти</a> († 1382), дъщеря на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_II_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Галеацо II Висконти">Галеацо II Висконти</a>, вдовица на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D1%8A%D0%BD%D1%8A%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Лайънъл Антверпенски">Лайънъл Антверпенски</a>, от която има един син</li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Валентина Висконти (кралица на Кипър)">Валентина Висконти</a> (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Кипърско кралство">Кипър</a>), чрез брак кралица на Кипър и титулярна кралица консорт на <a href="/wiki/%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Йерусалимско кралство">Йерусалим</a>, ∞ 1378 за <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_II_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Петър II (Кипър)">Петър II</a> († 1382), граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим, от когото има една дъщеря.</li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Родолфо Висконти">Родолфо Висконти</a> (* 1358 в Милано, † 3 януари 1389 в Трецо сул Ада), господар на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> (1364 – 1389)</li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Карло Висконти">Карло Висконти</a> (* ноември 1359 в Милано, † август 1403), ∞ август 1382 за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк <i>Дебелия</i>, от която има двама сина и две дъщери</li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Антония Висконти">Антония Висконти</a> (* 1364 в Милано, † 26 март 1405 в <a href="/wiki/%D0%A9%D1%83%D1%82%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Щутгарт">Щутгарт</a>), чрез брак графиня на <a href="/wiki/%D0%92%D1%8E%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3_(%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" title="Вюртемберг (херцогство)">Вюртемберг</a>, ∞ 1380 за <a href="/wiki/%D0%95%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_III_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D1%8E%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3)" title="Еберхард III (граф на Вюртемберг)">Еберхард III</a> (* 1362, † 1417), граф на Вюртемберг, от когото има трима сина.</li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Катерина Висконти">Катерина Висконти</a> (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a>), чрез брак последна господарка на Милано (1385 – 1395 и 1-ва херцогиня на Милано (1395 – 1402), ∞ 15 ноември 1380 в Милано за братовчед си <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a> (1351 – 1402), херцог на Милано, от когото има двама сина</li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Аниезе Висконти">Аниезе Висконти</a> (* 1363 в Милано, † 17 февруари 1391 в Мантуа), чрез брак графиня на Мантуа; ∞ 1380 за <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0" title="Франческо I Гонзага">Франческо I Гондзага</a> (* 1366, † 7 март 1407), граф на Мантуа, от когото има една дъщеря</li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Мадалена Висконти">Мадалена Висконти</a> (* 1366 в Милано, † 1404 в <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%85%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%BD" title="Бургхаузен">Бургхаузен</a>), чрез брак херцогиня на Бавария (1381 – 1393) и на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D1%85%D1%83%D1%82_(%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" title="Бавария-Ландсхут (херцогство)">Бавария-Ландсхут</a> (от 1392 г.); ∞ 2 септември 1381 в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D1%85%D1%83%D1%82" title="Ландсхут">Ландсхут</a> за <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_(%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Фридрих (Бавария)">Фридрих</a> (* 1339, † 1393), херцог на Бавария, от когото има двама сина и три дъщяри</li> <li><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BC%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джанмастино Висконти">Джанмастино Висконти</a> (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>), господар на Бергамо и на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джера д'Ада (страницата не съществува)">Джера д'Ада</a>, ∞ за Клеофа дела Скала (+ 1403), дъщеря на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BE_I_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Антонио I дела Скала">Антонио I дела Скала</a>, господар на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a>, от която има един син и две дъщери</li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Лучия Висконти">Лучия Висконти</a> (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), ∞ 1. 28 юни 1399 в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Павия">Павия</a> за Фридрих V фон Тюринген, маркграф на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%B5%D0%BD" title="Майсен">Майсен</a>, 2. декември 1406 (с пълномощник), 24 януари 1407 в Саудуарк за <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B4_%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Едмънд Холанд (страницата не съществува)">Едмънд Холанд</a> († 15 септември 1407), ърл на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Кент">Кент</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Елизабета Висконти">Елизабета Висконти</a> (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), чрез брак <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%85%D0%B5%D0%BD" title="Херцогство Бавария-Мюнхен">херцогиня на Бавария-Мюнхен</a> (<a href="/wiki/1397" title="1397">1397</a> – <a href="/wiki/1432" title="1432">1432</a>); ∞ 1393 в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Павия">Павия</a> за <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BD%D1%81%D1%82_(%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Ернст (Бавария)">Ернст фон Байерн-Мюнхен</a> (* 1373, † 1438), херцог на Бавария, от когото има един син и три дъщери</li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Англезия Висконти">Англезия Висконти</a> (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Реджо Емилия">Реджо Емилия</a>), чрез брак кралица на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), ∞ 1. ок. 1401 за <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D1%81_(%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80)" title="Янус (Кипър)">Янус дьо Лузинян</a> (* 1375, † 29 юни 1432), <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Крал">крал</a> на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Кипърско кралство">Кипър</a> (1398 – 1432), титулярен крал на <a href="/wiki/%D0%99%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Йерусалимско кралство">Йерусалим</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9A%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Арменско кралство Киликия">Армения</a>, бездетна, развод.</li></ul> <p>Има множество извънбрачни деца: </p><p>От една от първите си любовници – <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бертрамола Граси (страницата не съществува)">Бертрамола дей Граси</a>, с която има връзка преди брака, има двама сина и две или три дъщери:<sup id="cite_ref-:1_79-0" class="reference"><a href="#cite_note-:1-79"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B6%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Амброджо Висконти">Амброджо Висконти</a> (* 1343 в Милано, † 17 август 1373 в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE" title="Каприно Бергамаско">Каприно Бергамаско</a>), първороден син, припознат, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%80" title="Кондотиер">кондотиер</a>; ∞ за Маргерита Висконти, извънбрачна дъщеря на архиепископ <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF)" title="Джовани Висконти (архиепископ)">Джовани Висконти</a></li> <li>Енрика (* ок. 1344), ∞ за Лотарио Руска (Рускони) от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BE_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Комо (град)">Комо</a>, от когото има 3 сина и 3 дъщери</li> <li>Маргерита (* ок. 1345), монахиня</li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B5_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Есторе Висконти">Есторе (Асторе) Висконти</a> (* 2 април 1346 в Милано, † 7 януари 1413 в замъка на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a>), господар на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%BE" title="Мартиненго">Мартиненго</a> и на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%BE" title="Моренго">Моренго</a> (от 1404), господар на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Монца">Монца</a>; ∞ за Маргерита Инфраскати</li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изота Висконти (страницата не съществува)">Изота Висконти</a> (* 1370-те), вероятна нейна дъщеря, ∞ за <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карло да Фоляно (страницата не съществува)">Карло да Фоляно</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%80" title="Кондотиер">кондотиер</a>.</li></ul> <p>От любовницата си – придворната дама <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5_%D0%9B%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Монтанина де Лацари (страницата не съществува)">Монтанина де Лацари</a> има един син и вероятно една дъщеря:<sup id="cite_ref-:1_79-1" class="reference"><a href="#cite_note-:1-79"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Саграморо Висконти (страницата не съществува)">Саграморо Висконти</a> (* 1343, † 1385), припознат, господар на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE_%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Бриняно Джера д'Ада">Бриняно Джера д'Ада</a>, направен такъв от Бернабо през 1380 г.; родоначалник на <b>Висконти ди Бриняно.</b> Клонът и фамилното им име продължава и до днес (от 1602 г.) и е представен от Джанфранко Марацани Висконти Терци (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a>) начело на едноименното семейство и от други членове на сем. Марацани Висконти Терци и на сем. Марацани Висконти. ∞ за Аркилета Марлиани, от която има 2 сина.</li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Донина Висконти (страницата не съществува)">Донина Висконти</a> († 1406), припозната, вероятна нейна дъщеря, ∞ 1377 за <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокуд (страницата не съществува)">Джон Хокуд</a>, кондотиер, от когото има три дъщери.</li></ul> <p>От любовницата си <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Катерина Фреганески (страницата не съществува)">Катерина Фреганески</a> – дъщеря на съдържателя на Гостилницата на сарацина в Милано има един син и една дъщеря:<sup id="cite_ref-:1_79-2" class="reference"><a href="#cite_note-:1-79"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>Галеото (* ок. 1360)</li> <li>Рикарда (* кр. 1360-те), ∞ 1384 за Бернардон дьо ла Сал, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%80" title="Кондотиер">кондотиер</a></li></ul> <p>От графиня <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5_%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Донина де Пори (страницата не съществува)">Донина де Пори</a> от <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Брианца (страницата не съществува)">Брианца</a>, дъщеря на юрисконсулта Леоне де Пори и Франческина де Варубиис, за която вероятно се жени след смъртта на първата си съпруга, има поне има двама сина и две дъщери:<sup id="cite_ref-:1_79-3" class="reference"><a href="#cite_note-:1-79"><span class="cite-bracket">[</span>65<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>Паламеде, за когото няма ясни сведения</li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ланчилото Висконти (страницата не съществува)">Ланчилото Висконти</a> († 1441), припознат, граф на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Пагацано">Пагацано</a> и на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джера д'Ада (страницата не съществува)">Джера д'Ада</a>, има 2 дъщери: Лучия и Донина Висконти – господарка на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a></li> <li>Соврана/Сопрана Висконти (* 1383), ∞ за Джовани да Прато</li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джиневра Висконти (страницата не съществува)">Джиневра Висконти</a> (* 1385, † 1438), ∞ 1403 за маркиз Леонардо <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Маласпина">Маласпина</a>, от когото има една дъщеря.</li></ul> <p>От любовницата си <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джованола ди Монтебрето (страницата не съществува)">Джованола ди Монтебрето</a> има две дъщери: </p> <ul><li>Бернарда Висконти (* 1353 в Милано, † 4 октомври 1376 пак там)<sup id="cite_ref-80" class="reference"><a href="#cite_note-80"><span class="cite-bracket">[</span>66<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Валентина ди Бернабо Висконти (страницата не съществува)">Валентина Висконти</a> († 15 век), припозната, ∞ 1. за Гаспаре Висконти, 2. за <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Алипранди (страницата не съществува)">Джовани Алипранди</a> († 1426, обезглавен), <a href="/wiki/%D0%9F%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84" title="Пфалцграф">пфалцграф</a> и капитан на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Свещена Римска империя">Свещената Римска империя</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82" title="Подест">подест</a> на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a> (от 1412)<sup id="cite_ref-81" class="reference"><a href="#cite_note-81"><span class="cite-bracket">[</span>67<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Архитектурно_наследство"><span id=".D0.90.D1.80.D1.85.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.BE_.D0.BD.D0.B0.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Архитектурно наследство</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Архитектурно наследство" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Архитектурно наследство"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Castello_di_Trezzo1.JPG" class="mw-file-description"><img alt="Il castello di Trezzo sull'Adda; sulla destra del castello è visibile la spalla del ponte voluto da Bernabò Visconti" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Castello_di_Trezzo1.JPG/227px-Castello_di_Trezzo1.JPG" decoding="async" width="227" height="170" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Castello_di_Trezzo1.JPG/341px-Castello_di_Trezzo1.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Castello_di_Trezzo1.JPG/454px-Castello_di_Trezzo1.JPG 2x" data-file-width="2272" data-file-height="1704" /></a><figcaption></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dal_Re,_Marc%27Antonio_(1697-1766)_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg" class="mw-file-description"><img alt="Marc'Antonio Dal Re, la Basilica di San Giovanni in Conca e sulla destra la Cà di Can come appariva nel XVII secolo" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Dal_Re%2C_Marc%27Antonio_%281697-1766%29_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg/220px-Dal_Re%2C_Marc%27Antonio_%281697-1766%29_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg" decoding="async" width="220" height="162" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Dal_Re%2C_Marc%27Antonio_%281697-1766%29_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg/330px-Dal_Re%2C_Marc%27Antonio_%281697-1766%29_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8d/Dal_Re%2C_Marc%27Antonio_%281697-1766%29_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg/440px-Dal_Re%2C_Marc%27Antonio_%281697-1766%29_-_Vedute_di_Milano_-_72_-_S._Giovanni_in_Conca_-_ca._1745.jpg 2x" data-file-width="1022" data-file-height="752" /></a><figcaption></figcaption></figure> <ul><li>В Милано Бернабо живее в дворец до базиликата „<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0_(%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сан Джовани ин Конка (крипта) (страницата не съществува)">Сан Джовани ин Конка</a>“, която включва в двореца си <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ка ди Кан (страницата не съществува)">Ка ди Кан</a>, принадлежал на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE)" title="Лукино Висконти (Милано)">Лукино Висконти</a>. Бернабо кара да го разширят, добавяйки кренелирани стени с височина 25 ръце (около 15 м) и голям вътрешен двор, придаващ му подобен на замък вид. През 1380 г. той кара да го възстановяват след пожар. Бернабо кара да украсят близката базиликата „Сан Джовани ин Конка“ с нови издълбани <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%80" title="Олтар">олтари</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81" title="Стенопис">стенописи</a>. Той поръчва конен паметник на самия себе си, който след смъртта му е адаптиран по заповед на неговия племенник <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a> за негов гроб. Бернабо, в пълно въоръжение и на кон, с командния жезъл в дясната си ръка, е заобиколен от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Алегория">алегоричното</a> представяне на двете основни добродетели – <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Справедливост">Справедливост</a> и Твърдост, но не и от непознатите за него <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%B5" title="Благоразумие">Благоразумие</a> и Умереност. Статуята се е намирала до главния <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%80" title="Олтар">олтар</a> на Сан Джовани ин Конка. Към 2020 г. тя е изложена в Залата на канцлерството (<i>Sala della Cancelleria</i>) в Музея на древното изкуство в <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Замък на Сфорците">Замъка на Сфорците</a> в Милано.</li> <li>През <a href="/wiki/1358" title="1358">1358</a> г. кара да построят крепостите Порта Нуова (<i>Rocchetta di Porta Nuova</i>) и Порта Романа (<i>Rocchetta di Porta Romana</i>) в Милано. Първата се е простирала от едноименната порта до църквата „Сан Джакомо“. Втората всъщност е била крепост, простираща се от базиликата „<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE_%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE_(%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сан Надзаро ин Броло (базилика) (страницата не съществува)">Сан Надзаро ин Броло</a>“ почти до Порта Тоза, вероятно най-голямата в града след замъка. Комплексът е включвал по-малката крепостна порта Pusterla del Bottonuto, пресичаща Кръгът на Навили (средновековният защитен наводняем ров на Милано) със собствен мост пред църквата „Сан Барнаба“. От друга страна не е ясно дали Бернабо е притежавал или не, както посочва <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бернадино Корио (страницата не съществува)">Бернадино Корио</a>, укрепена галерия, свързваща я с палата му Cà di Can, или авторът я е объркал с онази, която е свързвала този палат с Бролето Векио (днешният Кралски дворец). По-късно, при <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%A1%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B0" title="Франческо I Сфорца">Франческо Сфорца</a>, е частично разрушен, за да се построи Оспедале Маджоре.</li> <li>През <a href="/wiki/1359" title="1359">1359</a> г. почита родителите си <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Стефано Висконти">Стефано Висконти</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Валентина Дория">Валентина Дория</a>, като заедно с братята си кара да създадат надгробния паметник, дело на <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бонино да Кампионе (страницата не съществува)">Бонино да Кампионе</a>, който се намира в параклиса на Висконти в базиликата „Сант'Еусторджио“ в Милано.</li> <li>През <a href="/wiki/1359" title="1359">1359</a> и <a href="/wiki/1366" title="1366">1366</a> г. прави щедри дарения под формата на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BE%D0%B4" title="Феод">феоди</a> (които ка освободени от данъчни налози, със сродни права за събиране на десятъка и с право на риболов, и с някои правомощия на юрисдикция над територията) на болниците Сан Джакомо, Сант'Антонио, Санти Пиетро и Паоло, Сан Ладзаро, Санта Катерина ин Броло, Сант'Амброджо и Сан Пиетро дей Пелегрини. В замяна на това всяка болница се ангажира да извършва благотворителна дейност срещу определена сума, като раздаване на храна на бедните, даване на зестра на по-слабо осигурените момичета и милостиня на затворниците. Тези болници са премахнати при <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_I_%D0%A1%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B0" title="Франческо I Сфорца">Франческо Сфорца</a> с изграждането на <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ка Гранда (страницата не съществува)">Ка Гранда</a> – седалище на Оспедале Маджоре. Същата година той построява църквата „Сан Джовани Батиста“ и затворите в Маластала, предназначени за неплатежоспособни длъжници.<sup id="cite_ref-82" class="reference"><a href="#cite_note-82"><span class="cite-bracket">[</span>68<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-:32_83-0" class="reference"><a href="#cite_note-:32-83"><span class="cite-bracket">[</span>69<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>На 13 април <a href="/wiki/1361" title="1361">1361</a> г., заедно с брат си, той основава <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Павийски университет (страницата не съществува)">университета в Павия,</a> най-важният в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ломбардия">Ломбардия</a> до първата половина на 20 век. Бернабо предприема стъпки за привличане на учени от цяла Италия, за да повиши неговия престиж.</li> <li>Той построява новите стени на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Парма">Парма</a> заедно с крепостите, за да защитава Порта Нуова и Порта Сан Микеле. След това свързва крепостта Порта Нуова с моста на Мадона Дзилия с покрит път.</li> <li>За да осигури по-добро сцепление на териториите на владението и като отмъщение за непрекъснатите бунтове, той нарежда разрушаването на повечето замъци, собственост на родовете <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8_%D0%B8_%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Гвелфи и гибелини">гвелфи</a>. Онези, които минават под прякото владение на Висконти, оцеляват, като замъкът в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Пагацано">Пагацано</a> – бивша резиденция на архиепископа и господар на Милано <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8_(%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF)" title="Джовани Висконти (архиепископ)">Джовани Висконти</a>. От друга страна той построява множество замъци, включително и тези на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE" title="Меленяно">Меленяно</a> с ловен резерват и моста над <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE" title="Ламбро">Ламбро</a>, замъците в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Пандино">Пандино</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BE" title="Кузаго">Кузаго</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Кремона">Кремона</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BE" title="Дезио">Дезио</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BE" title="Сенаго">Сенаго</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Карона">Карона</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE" title="Кастроно">Кастроно</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8" title="Понтремоли">Понтремоли</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB_%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE" title="Салерано сул Ламбро">Салерано сул Ламбро</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%B0%D0%BB_%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%BE" title="Сан Коломбано ал Ламбро">Сан Коломбано Ламбро</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B5" title="Пицигетоне">Пицигетоне</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D1%83%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Кастелнуово Бока д'Ада">Кастелнуово Бока д'Ада</a>. Той е отговорен и за цитаделата на Бергамо, и за разширяването на крепостта в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%BE" title="Бергамо">Бергамо</a>, както и за замъка и цитаделата на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Бреша">Бреша</a>.</li> <li>На 10 декември <a href="/wiki/1369" title="1369">1369</a> г. основава 2 капелании<sup id="cite_ref-84" class="reference"><a href="#cite_note-84"><span class="cite-bracket">[</span>N 15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> в църквата „Сан Бернардо“ в Санта Мария дел Монте.<sup id="cite_ref-85" class="reference"><a href="#cite_note-85"><span class="cite-bracket">[</span>N 16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Сградата е завършена през <a href="/wiki/1371" title="1371">1371</a> г. Същата година основава и параклис, посветен на Дева Мария в базиликата „Сан Надзаро“ в <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE" title="Броло">Броло</a>, по-късно известен като „Параклис Флорана“, тъй като е бил посветен на Флорана, дъщеря на Витале Спата.</li> <li>През <a href="/wiki/1369" title="1369">1369</a> или <a href="/wiki/1370" title="1370">1370</a> г. нарежда да издигат укрепен мост в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо сул'Ада</a> в контекста на изграждането на новия замък. Той е дълъг 72 метра, широк 8 метра и висок 25 метра над повърхността на водата, състои се от огромен участък, оборудван с кула от всяка страна<sup id="cite_ref-Corio254255_86-0" class="reference"><a href="#cite_note-Corio254255-86"><span class="cite-bracket">[</span>70<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> и е структуриран на три покрити нива, разположени едно над другото: в долната циркулират каруци, стоки и багаж, в междинната – конници, а в горната – пешеходци. Мостът е пресечен и достъпът му е регулиран от подвижен мост на всеки бряг.<sup id="cite_ref-:32_83-1" class="reference"><a href="#cite_note-:32-83"><span class="cite-bracket">[</span>69<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Вътрешното осветление и вентилацията са осигурени с решетъчни прозорци. Той е завършен след седем години и три месеца строителство и по онова време е един от най-големите, ако не и най-големият мост с единична арка в Европа. След построяването му повечето от транзитните стоки на междинния участък на река <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B0_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Ада (река)">Ада</a> преминават през този мост за сметка на тези във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Ваприо д'Ада">Ваприо</a> и в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Касано д'Ада">Касано</a>. Той е съборен през 1416 г. от <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%91%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B5" title="Франческо Бусоне">Франческо Бусоне</a> по време на обсада. През 19 век част от руините са използвани за изграждане на стадиона Арена ди Милано.</li> <li>Бернабо прави важни промени в замъка в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%27%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сант'Анджело Лодиджано">Сант'Анджело Лодиджано</a> за 100 хил. флорина, превръщайки го в негова благородническа резиденция. Съпругата му <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5_%D0%A0%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Беатриче Реджина дела Скала">Реджина дела Скала</a> на 7 септември <a href="/wiki/1381" title="1381">1381</a> г. кара да построят църквата „Санта Мария ала Скала“ в Милано на стойност 15 000 флорина на мястото на срутени къщи и останки от двореца Ториани. Тогава църквата дава името на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0_%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Ла Скала">Tеатър „Ла Скала“</a>.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бернабо_между_реалност_и_легенда"><span id=".D0.91.D0.B5.D1.80.D0.BD.D0.B0.D0.B1.D0.BE_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D1.80.D0.B5.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.B8_.D0.BB.D0.B5.D0.B3.D0.B5.D0.BD.D0.B4.D0.B0"></span>Бернабо между реалност и легенда</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Бернабо между реалност и легенда" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Бернабо между реалност и легенда"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Има многобройни исторически анекдоти и легенди около фигурата на Бернабо Висконти. По-долу е даден списък на най-известните: </p> <ul><li>Бернабо, подобно на много благородници от онова време, обича лова с кучета, особено лова на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Дива свиня">диви свине</a>. Всеки, който е проявявал нехайството да участва в ловните му занимания – истински държавен бизнес, е можело да бъде измъчван или убит. Поданиците му, въпреки наложените им забрани, често са ловували диви свине и друг дивеч, за да се изхранват. <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бернардино Корио (страницата не съществува)">Бернардино Корио</a> разказва, че един ден, след като Бернабо открива, че някои от тях са нарушили неговите разпоредби, кара да ги заловят, да им извадят очите и да ги измъчват жестоко, а накрая и да ги обесят. Изглежда, че поне сто души са завършвали земния си път по този начин, а на многозина са им били конфискувани имотите или къщите им са били изгорени. Бернабо кара да обесят абата на манастира „Сан Барнаба“, понеже е ловил зайци, изважда очите на човек, който се разхожда по частната му улица, отрязва ръцете и изважда очите на млад мъж, който му казва, че си мечтае да убие глиган. Кара кучкаря си да убие фермер, който има куче. Постановява, че няма да се плаща на никой съдия, ако той първо не осъди на смърт убиеца на <a href="/wiki/%D0%AF%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Яребица">яребици</a>. Всеки, улавян да готви или да яде дивеч, е бил глобяван, включително ханджиите, които се оплакват многократно.<sup id="cite_ref-:0_87-0" class="reference"><a href="#cite_note-:0-87"><span class="cite-bracket">[</span>71<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>Той е голям любител на кучетата и говорят, че е притежавал 5000 екземпляра и че никой друг не е бил упълномощен да притежава куче. Бернабо построява голямо имение за любимите си кучета в селището Куарто Канино, навремето в провинцията на четири мили от Милано, а днес – негов квартал. Името на селището навярно идва именно от това имение. Кучетата му обаче са били толкова много и толкова скъпи за издръжка, че се твърди, че той ги е разпределял у поданиците си, които е трябвало да се грижат да са здрави за своя сметка. На всеки две седмици е трябвало да ходят в двореца на Бернабо, известен като <i>Ca 'di Can</i> (Кучешка къща), за да проверява състоянието им. Според историка Джовио обаче е имало министри на ловната служба („кучешки офицери“), които са обикаляли града с книга, в която е било описвано всяко куче. Всеки, който е представял куче в лоша форма, е бил бит или подложен на големи глоби, а в случай на смърт на животното имуществото му е било конфискувано. Палатът Cà di Can е унищожен от пожар през 19 век, след това е възстановен и е окончателно разрушен едва през 1946 г., за да отстъпи място на Hotel dei Cavalieri.<sup id="cite_ref-88" class="reference"><a href="#cite_note-88"><span class="cite-bracket">[</span>72<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Миланският израз <i>alla Cà di Can</i> изглежда произлиза от този палат, за да покаже мъката да отидеш при господаря при такива обстоятелства. След войната изглежда, че грешен превод е осакатил фразата на „alla cazzo di cane“, скандален <a href="/wiki/%D0%98%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BC" title="Идиом">идиом</a>, означаващ „да работиш зле, без критерии“.</li> <li>През <a href="/wiki/1361" title="1361">1361</a> г. двама папски легати отиват при Бернабо, за да го уведомят за желанията на папа <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9_VI" title="Инокентий VI">Инокентий VI</a> относно спора за гсподството над Болоня (или, според други, относно папското отлъчване от 1373 г.<sup id="cite_ref-PRANZETTI_89-0" class="reference"><a href="#cite_note-PRANZETTI-89"><span class="cite-bracket">[</span>73<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>). Те са посрещнати от самия Бернабо начело на малка армия в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE" title="Меленяно">Меленяно</a>, на моста, който пресича реката Ламбро, която е придошла. След като прочита папския плик, Бернабо казва: „Вие избирате: или да ядете, или да пиете“. Двамата разбират, че „пиенето“ означава да бъде хвърлени в реката и предпочитат да погълнат тежкия пергамент заедн с копринения шнур, от което идва изразът <i>mangiare la foglia</i> (букв. „да изядеш листа“, <i>manger la feuille</i> на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Френски език">френски език</a>, т.е. да разбереш нещо бързо, за да избегнеш опасност<sup id="cite_ref-PRANZETTI_89-1" class="reference"><a href="#cite_note-PRANZETTI-89"><span class="cite-bracket">[</span>73<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>). Един от легатите е Гулиелмо да Гримоар – бъдещ папа <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD_V" title="Урбан V">Урбан V</a>, който никога не му прощава това унижение.</li> <li>През <a href="/wiki/1361" title="1361">1361</a> г. Бернабо се приютява в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE" title="Меленяно">Меленяно</a>, за да се опита да избегне <a href="/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%BC%D0%B0" title="Чума">чумата</a>, причиняваща хаос в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ломбардия">Ломбардия</a>. По време на ловен излет той се изгубва в гората и среща фермер, който цепи дърва. Бернабо му предлага да го носи на гръб, ако му покаже изхода от гората и човекът приема. Когато се качва на конче, той започва да се оплаква от злоупотребите на управителя на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Лоди">Лоди</a>, а след това и от Бернабо, когото определя като жесток, но в състояние да накара да уважават закона и да поддържа реда. След като излиза от гората, Бернабо обещава на фермера, че ще му плати вечерята и ще му даде един грош, ако го придружи до палата му и човекът отново се съгласява. Докато са на пътя, изведнъж слугите на Висконти идват да ги посрещнат, носейки факли, за да осветят пътя. Когато се покланят на мъжа, селянинът разбира кой е и се ужасява. Бернабо въпреки това спазва думата си и му дава онова, което е обещал, и кара да му върнат поле, което му е било взето.</li> <li>На 22 май <a href="/wiki/1362" title="1362">1362</a> г. в Болоня се формира нова лига срещу Висконти, така че господарите на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D0%B0" title="Мантуа">Мантуа</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Ферара">Ферара</a> решават да изпратят трима посланици в Милано, за да увещаят Бернабо да върне замъците, окупирани от него в областите на Болоня и в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F" title="Романя">Романя</a>. Той не ги приема, а ги кара да докладват каквото трябва да му кажат на един от канцлерите му. Когато последният докладва на Бернабо за казаното, Висконти се ядосва и заповядва да бъдат затворени в сградата, в която са отседнали. Той ги принуждава да се облекат в обикновена бяла роба, да се качат на кон и да се представят пред него в „Аренго“, излагайки се на смеха на хората, тълпящи се покрай пътя. Пристигайки в Аренго, кара да го чакат два часа пред вратата и след това да излязат да дефилират по улиците на града, а след това – да покрият господарите си с обиди. Все още недоволен, Бернабо, след като ги кара да се закълнат, че няма да си сменят дрехата, освен в присъствието на господарите им, кара група войници да ги придружат до границата. Според Вилани, от друга страна, Бернабо е накарал да му се донесат сребърни вази, съдържащи емблемите на техните родове, изопачени по скандален начин, например на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Скалиджери">Скалиджери</a> се е падала стълба, висяща от бесилото.</li> <li>Един ден <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Роберто Висконти (страницата не съществува)">Роберто Висконти</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF" title="Архиепископ">архиепископ</a> на Милано, отказва да ръкоположи монах, когото смята за недостоен. Когато Бернабо научава това, му казва вбесен: <i>На колене, подлецо! Не знаеш ли, безделник, че във владенията си аз съм папа, император и Бог, и че в тях нито императорът, нито Господ могат да правят онова, което аз не желая?</i><sup id="cite_ref-90" class="reference"><a href="#cite_note-90"><span class="cite-bracket">[</span>74<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> После го затваря в една стая.</li> <li>Бернабо презира църковните закони, възпрепятства някои свещеници да извършват литургии или да пребивават в дома на викария, увеличава данъчното облагане над тях, кара да арестуват прелати и дори епископи и да им конфискуват имуществото. Изглежда, че никакви избори или повишения в църква не са възможни без съгласието на Джирардоло Пустерла – негов прокурор, който има такава власт, че миланците, когато споменават папата, го наричат „Джирардоло". Двама архиепископи на Милано – Гулиелмо II Пустерла и Симоне да Борсано доста внимават преди да заемат мястото си в архиепископията. Те се завръщат едва през 1376 г. с архиепископ <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Антонио да Салуцо (страницата не съществува)">Антонио да Салуцо</a> след подобряване на отношенията между Бернабо и папата. Въпреки това, когато идва в Милано, Антонио влиза в града с малка помпозност от страх от гнева на Бернабо.</li> <li>През <a href="/wiki/1363" title="1363">1363</a> г. в Милано избухват размирици, тъй като се формират шайки разбойници, които започват да извършват множество кражби и насилие. За да даде пример, след като Бернабо научава, че неговият канцлер Албертоне Булгароне е извършил насилие над <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Францискански орден">францисканци</a>, той го залавя, докато се разхожда из града през нощта, изважда му очите и след това го обесва заедно с шестима негови другари. Той нарежда, че от този момент, под страх от обесване, никой няма право да се скита въоръжен, нито пък да се мотае през нощта под страх от отрязване на крак. Той се хвали, че в неговите земи всеки може да пътува безопасно само с един бастун.</li> <li>Харчи общо повече от два милиона златни <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Флорин">флорина</a> като зестра за дъщерите си и над три милиона за войната срещу <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>.</li> <li>Наказва собствената си дъщеря Бернарда за прелюбодействие: спестява ѝ публичната екзекуция, но я оставя на хляб и вода в крепостта на Порта Нуова близо до едноименната порта на Милано. Тя умира там след седем месеца и е погребана в църквата „Сан Джакомо“ (несъществуваща днес) точно пред вратата. Твърди се, че тя е била видяна жива в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a> и Бернабо, за да се увери, че е наистина е мъртва, дава заповед да бъде <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D1%85%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Ексхумация">ексхумирана</a>.</li> <li>Многобройни легенди са свързани със замъка в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%BE_%D1%81%D1%83%D0%BB%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Трецо сул'Ада">Трецо</a>, където е живял Бернабо и където е бил затворен и умрял. Твърди се, че по време на агонията си той написва на стената на килията си със собствената си кръв „Каквото на мен, такова и на теб“ („tanto a me tanto a te“), за да прокълне племенника си <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BD_%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Джан Галеацо Висконти">Джан Галеацо Висконти</a>, който става господар на Милано за негова сметка. Вътре в замъка има два дълбоки кладенеца и за единия се говори, че Бернабо е накарал да монтират остриета, които са разкъсвали затворниците, хвърляни в него, още преди да стигнат дъното, наводнено от водите на река <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B0_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Ада (река)">Ада</a>. Явно е хвърлил и някои от момичетата, от които му е доскучало. В подземията се намира т. нар. „стаята на капката“, където водата е капела от тавана на равни интервали. Затворникът е бил връзван и поставян с челото му точно под една от тези капки, които бавно, ден след ден, изкопавали черепа му, довеждайки го до лудост и причинявайки му жестока смърт. На някои стени на подземията, съседни на шахтата на остриетата и на стаята с капките, все още и до днес в определени периоди от годината се появяват големи червени мокри петна, много подобни на прясна кръв. Легендата разказва, че това е кръвта на многобройните жертви, измъчвани и убити от Бернабо, която тече от стените, за да си спомним за зверствата, които е извършил. В действителност става въпрос за вид гъба. Твърди се също, че на 19 декември всяка година (датата на смъртта му) се появява неговият призрак, който се скита из имението, издавайки ужасни писъци. Говори се и за призрака на жена, може би дъщерята, която самият той е убил. Накрая се говори, че използвайки естествени проходи, той е построил дълги тунели, вкопани в скалата, способни да свържат замъка му в Трецо с тези в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%27%D0%90%D0%B4%D0%B0" title="Касано д'Ада">Касано</a> и в <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BE" title="Бривио">Бривио</a>, за да избяга в случай на нужда; входът към тези тунели би трябвало да е врата в мазето, която да не води на никъде, тъй като проходът е блокиран от отломки в резултат от срутването на тавана.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE"></span>Вижте също</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Вижте също"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Списък на владетелите на Милано">Списък на владетелите на Милано</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Висконти">Висконти</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Сеньория Милано">Сеньория Милано</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B3%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Миланско херцогство">Миланско херцогство</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><i>Visconti, Bernabò. </i>Dizionario Biografico degli Italiani, (<a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.treccani.it/Portale/elements/categoriesItems.jsp?pathFile=/sites/default/BancaDati/Dizionario_Biografico_degli_Italiani/Italiani_M_Z/BIOGRAFIE_-_EDICOLA_V_167710.xml">Online</a>), Treccani.it</li> <li>Jane Black. Absolutism in Renaissance Milan: Plenitude of Power under the Visconti and the Sforza 1329 – 1535. – Oxford University Press, 2009. – 300 с. – <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780199565290" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-19-956529-0</a></li> <li>Opac, Regesta Imperii, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://opac.regesta-imperii.de/lang_de/suche.php?qs=Bernabò+Visconti&ts=&ps=&tags=&ejahr=&thes=&sprache=&sortierung=d&pagesize=20&objektart=alle&page=1"><i>Bernabò Visconti</i></a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.genealogie-mittelalter.de/visconti/barnabas_visconti_signore_von_mailand_1385/barnabas_visconti_signore_von_mailand_+_1385.html">www.genealogie-mittelalter.de</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080409081308/http://www.genealogie-mittelalter.de/visconti/barnabas_visconti_signore_von_mailand_1385/barnabas_visconti_signore_von_mailand_+_1385.html">Архив на оригинала от</a> 2008-04-09 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://genealogy.euweb.cz/italy/visconti2.html#B1"><i>Bernabo I Visconti</i></a>, genealogy.euweb.cz</li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://geneall.net/it/name/9144/barnabo-visconti-signore-di-milano/"><i>Barnabò Visconti, signore di Milano</i></a>, geneall.net</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Библиография"><span id=".D0.91.D0.B8.D0.B1.D0.BB.D0.B8.D0.BE.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.84.D0.B8.D1.8F"></span>Библиография</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Библиография" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Библиография"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Източници_2"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8_2"></span>Източници</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li>Pompeo Litta, <i>Famiglie Celebri Italiane, I Visconti</i>, Milano</li> <li>Gian Pietro Brogiolo, <i>Città, castelli, campagne nei territori di frontiera (VI-VII sec.)</i>, Mantova, 1995</li> <li>Tristano Calchi, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.it/books?id=A_8_AAAAcAAJ&pg=PA24&lpg=PA24&dq=Dall'istoria+dei+Visconti&source=bl&ots=OBcz3zpPJy&sig=ACfU3U3MsqJd5N2oWFaiJordHhAfDGl5tA&hl=it&sa=X&ved=2ahUKEwiQn5zQjKXkAhVPEVAKHfD7AA0Q6AEwA3oECAoQAQ#v=onepage&q=genealogia&f=false"><i>Genealogia dei Visconti</i></a>, in Istoria de' Visconti e delle cose d'Italia, avvenute sotto di essi, vol. II, pp=275 – 298, Napoli, 1737</li> <li>Giovanni Campiglio, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.it/books?id=R7I9AAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false"><i>Storia di Milano</i></a>, Felice Rusconi, Milano, 1831</li> <li>P. Canetta, <i>Bernarda, figlia naturale di Bernabò Visconti</i>, Archivio Storico Lombardo, 1883, pp. 9 – 53.</li> <li>{Bernardino Corio, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.it/books?id=v5sBAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=it#v=onepage&q&f=false"><i>Storia di Milano</i></a>, vol. 2, Francesco Colombo, 1856</li> <li>Paolo Giovio, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.it/books?id=jltzYOsS_iIC&printsec=frontcover&hl=it&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false"><i>Vite dei dodici Visconti</i></a>, Francesco Colombo, Milano, 1853</li> <li>F. Gibertini, <i>Glorie degli eroi Visconti</i>, Milano, 1784</li> <li>Giorgio Giulini, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://play.google.com/books/reader?id=foIPAAAAYAAJ&hl=it&printsec=frontcover&pg=GBS.PA610"><i>Memorie spettanti alla storia, al governo, ed alla descrizione della Città e della campagna di Milano nei Secoli Bassi</i></a>, Milano, 1856</li> <li>Giorgio Giulini, <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.it/books?id=kgNDDBNhhGAC&hl=it&source=gbs_similarbooks"><i>Continuazione delle Memorie spettanti alla storia, al governo, ed alla descrizione della Città e della campagna di Milano nei Secoli Bassi</i></a>, Milano, 1771</li> <li>Angelo Mazzi, <i>Bernarda, figlia naturale di Bernabò Visconti</i>, Archivio Storico Lombardo, 1906</li> <li>G. Volpi, <i>Dell'istoria dei Visconti</i>, Napoli, 1748.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Изследвания"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F"></span>Изследвания</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Изследвания" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Изследвания"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li>Daniela Pizzagalli, <i>Bernabò Visconti</i>, Milano, 1994.</li> <li>Marek Miroslav, „Complete Genealogy of The House Visconti“.</li> <li>Luigi Barnaba Frigoli, <i>Un denaro in meno di Cristo – Bernabò Visconti nella novellistica toscana</i>, in <i>Archivio storico lombardo 2007</i>, Milano, 2007.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Исторически_романи"><span id=".D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D1.80.D0.BE.D0.BC.D0.B0.D0.BD.D0.B8"></span>Исторически романи</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=38" title="Редактиране на раздел: Исторически романи" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=38" title="Edit section's source code: Исторически романи"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li>Luigi Barnaba Frigoli, <i>La Vipera e il Diavolo</i>, edizioni Meravigli, Milano 2013.</li> <li>Luigi Barnaba Frigoli, <i>Maledetta serpe</i>, edizioni Meravigli, Milano 2016.</li> <li>Adriana Assini, <i>Agnese, una Visconti</i>, Scrittura & Scritture Edizioni, Napoli, 2018.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Обяснителни_бележки"><span id=".D0.9E.D0.B1.D1.8F.D1.81.D0.BD.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.B8_.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.B6.D0.BA.D0.B8"></span>Обяснителни бележки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=39" title="Редактиране на раздел: Обяснителни бележки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=39" title="Edit section's source code: Обяснителни бележки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-6"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-6">↑</a></span> <span class="reference-text">Той всъщност има един избънбрачен син – Леонардо и една извънбрачна дъщеря – Маргерита, която се омъжва за Амброджо Висконти – син на Бернабо Висконти.</span> </li> <li id="cite_note-11"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-11">↑</a></span> <span class="reference-text">сеньор на Валтраваля, член на кадетски клон на Висконти и роднина на починалия Джовани Висконти.</span> </li> <li id="cite_note-:0-24"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-:0_24-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:0_24-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:0_24-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:0_24-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:0_24-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE" title="Борго Вирджилио">Борго Вирджилио</a>.</span> </li> <li id="cite_note-26"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-26">↑</a></span> <span class="reference-text">Това са конници с характерен шлем, който оставя брадата открита; всеки от тях е следван от поне един сержант, следователно армията на граф Ландо е от поне 6000 души.</span> </li> <li id="cite_note-28"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-28">↑</a></span> <span class="reference-text">на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">итал</a>. redefossi</span> </li> <li id="cite_note-:1-32"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-:1_32-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:1_32-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кастелфранко Емилия">Кастелфранко Емилия</a></span> </li> <li id="cite_note-34"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-34">↑</a></span> <span class="reference-text">Днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE" title="Ронкофераро">Ронкофераро</a>.</span> </li> <li id="cite_note-43"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-43">↑</a></span> <span class="reference-text">Днешен <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">болонски</a> квартал Савена.</span> </li> <li id="cite_note-:2-45"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-:2_45-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:2_45-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE" title="Бомпорто">Бомпорто</a>.</span> </li> <li id="cite_note-51"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-51">↑</a></span> <span class="reference-text">Името „Дружина на Свети Георги“ (<i>Compagnia di San Giorgio)</i> се отнася до три наемнически дружини, действали в Средновековна Италия през 14 век.</span> </li> <li id="cite_note-52"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-52">↑</a></span> <span class="reference-text">Compagnia Bianca del Falco (Бялата дружина на сокола) или по-просто Compagnia Bianca (Бяла дружина), е важна наемническа дружина, създадена главно от чуждестранни наемници, действаща през 14 век в Европа.</span> </li> <li id="cite_note-61"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-61">↑</a></span> <span class="reference-text">Кастелнуово Фоляни е днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE" title="Алсено">Алзено</a>.</span> </li> <li id="cite_note-63"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-63">↑</a></span> <span class="reference-text">Минал на заплащане при папата след конфликт с Галеацо II по време на обсадата на Асти.</span> </li> <li id="cite_note-70"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-70">↑</a></span> <span class="reference-text">Днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" title="Пиаченца">Пиаченца</a>.</span> </li> <li id="cite_note-84"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-84">↑</a></span> <span class="reference-text">Основаването на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Параклис">параклис</a> на итар. cappella, обикновено е било свързано с наследство, за да се осигури чрез благодеяние божествения култ в полза на свещеника. Семейството-дарител обикновено е получавало правото на патронаж. Вследствие на това се разпростанява обичаят да се наричат „капелании“ църквите, различни от енорийските. В днешно време терминът се използва, за да обозначи грижата за душите в определени ситуации като болнични или университетски капелании или такива, предназначени за мигранти.</span> </li> <li id="cite_note-85"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-85">↑</a></span> <span class="reference-text">Днешно подселище на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5" title="Варезе">Варезе</a></span> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бележки"><span id=".D0.91.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.B6.D0.BA.D0.B8"></span>Бележки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&veaction=edit&section=40" title="Редактиране на раздел: Бележки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&action=edit&section=40" title="Edit section's source code: Бележки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-1">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFP._Giovio,_''op._cit.''p._194">P. Giovio, <i>op. cit.</i> p. 194</a>..</span> </li> <li id="cite_note-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-2">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. it., vol. II, p. 268</span> </li> <li id="cite_note-3"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-3">↑</a></span> <span class="reference-text">P. Giovio, op. cit., p. 202.</span> </li> <li id="cite_note-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-4">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Compiglio, op. cit., vol. III, p. 30.</span> </li> <li id="cite_note-5"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-5">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._331_–_332,_344">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 331 – 332, 344</a>..</span> </li> <li id="cite_note-7"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-7">↑</a></span> <span class="reference-text">Paride da Cerea, <i>Chronicon veronense ad annum 1345</i></span> </li> <li id="cite_note-8"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-8">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._352_–_354">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 352 – 354</a>..</span> </li> <li id="cite_note-9"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-9">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._359_–_363">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 359 – 363</a>..</span> </li> <li id="cite_note-10"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-10">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Giulini, <i>op. cit.</i>, vol. V, p. 385</span> </li> <li id="cite_note-12"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-12">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._391_–_393">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 391 – 393</a>..</span> </li> <li id="cite_note-13"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-13">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Campiglio, op. cit. vol. III, pp. 4 – 4, 57.</span> </li> <li id="cite_note-14"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-14">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._395_–_396">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 395 – 396</a>..</span> </li> <li id="cite_note-15"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-15">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Campiglio,_''op._cit.''vol._III,_pp._3_–_6">G. Campiglio, <i>op. cit.</i> vol. III, pp. 3 – 6</a>..</span> </li> <li id="cite_note-16"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-16">↑</a></span> <span class="reference-text">.G. Giulini, op. cit. vol. V, p. 402.</span> </li> <li id="cite_note-17"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-17">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._405_–_407">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 405 – 407</a>..</span> </li> <li id="cite_note-18"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-18">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_p._196">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, p. 196</a>..</span> </li> <li id="cite_note-19"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-19">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_p._412">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, p. 412</a>..</span> </li> <li id="cite_note-20"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-20">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_p._197">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, p. 197</a>..</span> </li> <li id="cite_note-21"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-21">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Campiglio, op. cit. vol. III, p. 8.</span> </li> <li id="cite_note-22"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-22">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Campiglio,_''op._cit.''vol._III,_pp._9_–_10">G. Campiglio, <i>op. cit.</i> vol. III, pp. 9 – 10</a>..</span> </li> <li id="cite_note-23"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-23">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Campiglio, op. cit., vol. V, pp. 417 – 418.</span> </li> <li id="cite_note-25"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-25">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._198_–_199">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 198 – 199</a>..</span> </li> <li id="cite_note-27"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-27">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._419_–_421">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 419 – 421</a>..</span> </li> <li id="cite_note-29"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-29">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._421_–_423">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 421 – 423</a>..</span> </li> <li id="cite_note-30"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-30">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._199_–_200">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 199 – 200</a>..</span> </li> <li id="cite_note-31"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-31">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Campiglio, op. cit., vol. III, pp. 11 – 15.</span> </li> <li id="cite_note-33"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-33">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Compiglio, op. cit. vol. III, p. 16.</span> </li> <li id="cite_note-35"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-35">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._200_–_201">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 200 – 201</a>..</span> </li> <li id="cite_note-36"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-36">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_p._431">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, p. 431</a>..</span> </li> <li id="cite_note-37"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-37">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol_II,_pp._202_–_204">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol II, pp. 202 – 204</a>..</span> </li> <li id="cite_note-38"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-38">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Compiglio, op. cit. vol. III, pp. 20 – 23.</span> </li> <li id="cite_note-39"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-39">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol_II,_pp._206_–_207">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol II, pp. 206 – 207</a>..</span> </li> <li id="cite_note-40"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-40">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol_II,_p._205">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol II, p. 205</a>..</span> </li> <li id="cite_note-41"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-41">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._207_–_210">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 207 – 210</a>..</span> </li> <li id="cite_note-42"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-42">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_p._450">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, p. 450</a>..</span> </li> <li id="cite_note-44"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-44">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._211_–_212">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 211 – 212</a>..</span> </li> <li id="cite_note-46"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-46">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Giulini, op. cit., vol. V, pp. 468 – 469.</span> </li> <li id="cite_note-47"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-47">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._214_–_218">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 214 – 218</a>..</span> </li> <li id="cite_note-48"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-48">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Giulini, op. cit. vol. V, pp. 481 – 484.</span> </li> <li id="cite_note-49"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-49">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._486_–_488">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 486 – 488</a>..</span> </li> <li id="cite_note-50"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-50">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 219 – 220.</span> </li> <li id="cite_note-53"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-53">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._222_–_224">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 222 – 224</a>..</span> </li> <li id="cite_note-54"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-54">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Campiglio,_''op._cit.''vol._III,_pp._40_–_41">G. Campiglio, <i>op. cit.</i> vol. III, pp. 40 – 41</a>..</span> </li> <li id="cite_note-55"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-55">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 224 – 229.</span> </li> <li id="cite_note-56"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-56">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._228_–_230">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 228 – 230</a>..</span> </li> <li id="cite_note-57"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-57">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 230 – 238.</span> </li> <li id="cite_note-58"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-58">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 252 – 255</span> </li> <li id="cite_note-59"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-59">↑</a></span> <span class="reference-text">Bernardino Corio, Storia di Milano, pp.255 – 257.</span> </li> <li id="cite_note-60"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-60">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Giulini, op. cit. vol. V, p. 541.</span> </li> <li id="cite_note-62"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-62">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit. vol. II, pp. 258 – 261.</span> </li> <li id="cite_note-64"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-64">↑</a></span> <span class="reference-text">G. Giulini, op. cit. vol. V, pp. 556 – 559.</span> </li> <li id="cite_note-65"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-65">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._261_–_266">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 261 – 266</a>..</span> </li> <li id="cite_note-66"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-66">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFG._Giulini,_''op._cit.''vol._V,_pp._584_–_585">G. Giulini, <i>op. cit.</i> vol. V, pp. 584 – 585</a>..</span> </li> <li id="cite_note-67"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-67">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 277 – 282.</span> </li> <li id="cite_note-B._Corio_pp._282-68"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-B._Corio_pp._282_68-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-B._Corio_pp._282_68-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 282 – 290</span> </li> <li id="cite_note-69"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-69">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit., vol. II, p. 291.</span> </li> <li id="cite_note-71"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-71">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 290 – 291.</span> </li> <li id="cite_note-72"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-72">↑</a></span> <span class="reference-text">B. Corio, op. cit., vol. II, pp. 291 – 297.</span> </li> <li id="cite_note-73"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-73">↑</a></span> <span class="reference-text">B.Corio, op. cit., vol. II, pp. 320 – 321</span> </li> <li id="cite_note-74"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-74">↑</a></span> <span class="reference-text">Paolo Giovio, Vite dei dodici Visconti, a cura di Lodovico Domenichi, Milano, Francesco Colombo, 1853, p. 200.</span> </li> <li id="cite_note-75"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-75">↑</a></span> <span class="reference-text">Barbara W. Tuchman, <i>Uno specchio lontano: un secolo di avventure e di calamità, il Trecento</i>, Milano, 1979, pp. 470 – 73.</span> </li> <li id="cite_note-76"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-76">↑</a></span> <span class="reference-text">G.A. Vergani, <i>L'arca di Bernabò Visconti al Castello Sforzesco di Milano</i>, Cinisello Balsamo, 2001</span> </li> <li id="cite_note-77"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-77">↑</a></span> <span class="reference-text">L. Palozzi, „Ritratto virile (Bernabò Visconti?)“, in <i>Le collezioni di Arte Antica del Castello Sforzesco. Scultura lapidea</i>, vol. 1, Milano, 2013</span> </li> <li id="cite_note-78"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-78">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://lastoriaviva.it/beatrice-regina-della-scala-liron-lady-del-xiv-secolo/">La storia viva.</a></span> </li> <li id="cite_note-:1-79"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-:1_79-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:1_79-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:1_79-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:1_79-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite class="book" style="font-style:normal">Maria Grazia Tolfo (a cura di). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.storiadimilano.it/Personaggi/Ritratti%20femminili/harem_bernabo.htm">L'harem di Bernabò</a> //  Storia di Milano.  Посетен на 12 март 2021.</cite></span> </li> <li id="cite_note-80"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-80">↑</a></span> <span class="reference-text">P. Canetta, <i>Bernarda, figlia naturale di Bernabò Visconti</i>, Archivio Storico Lombardo, 1883, pp. 9 – 53.</span> </li> <li id="cite_note-81"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-81">↑</a></span> <span class="reference-text"><i><a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.it/books?id=9v4_AAAAcAAJ&pg=PA369&dq=valentina+visconti+aliprandi&hl=it&sa=X&ei=mETBVLPJOcfhaOn0gLAM&ved=0CDIQ6AEwAw#v=onepage&q=valentina%20visconti%20aliprandi&f=false">Dell'Istoria De'Visconti E Delle Cose D'Italia, Avvenute sotto di ess</a></i>i, Volume 1 di Giuseppe Rocco Volpi. Посетен на 12 март 2021</span> </li> <li id="cite_note-82"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-82">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_p._208">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, p. 208</a>..</span> </li> <li id="cite_note-:32-83"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-:32_83-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-:32_83-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFP._Giovio,_''op._cit.''p._197">P. Giovio, <i>op. cit.</i> p. 197</a>..</span> </li> <li id="cite_note-Corio254255-86"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Corio254255_86-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFB._Corio,_''op._cit.''vol._II,_pp._254_–_255">B. Corio, <i>op. cit.</i> vol. II, pp. 254 – 255</a>..</span> </li> <li id="cite_note-:0-87"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-:0_87-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFP._Giovio,_''op._cit.''p._202">P. Giovio, <i>op. cit.</i> p. 202</a>..</span> </li> <li id="cite_note-88"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-88">↑</a></span> <span class="reference-text"><a href="#CITEREFP._Giovio,_''op._cit.''p._203">P. Giovio, <i>op. cit.</i> p. 203</a>..</span> </li> <li id="cite_note-PRANZETTI-89"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-PRANZETTI_89-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-PRANZETTI_89-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><span class="citation reference"> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20131229123046/http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229">Prof. Luciano Pranzetti, Conferenza del 24 settembre 2011 „Curiosità linguistiche“</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229">оригинала</a> от 29 декември 2013<span class="printonly">, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20131229123046/http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229">https://web.archive.org/web/20131229123046/http://www.ilconservatorio.com/index2.php?option=com_content&do_pdf=1&id=229</a></span><span class="reference-accessdate">, посетен на 12 март 2021</span></span><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=Prof.+Luciano+Pranzetti%2C+Conferenza+del+24+settembre+2011+%E2%80%9ECuriosit%C3%A0+linguistiche%E2%80%9C&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20131229123046%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.ilconservatorio.com%2Findex2.php%3Foption%3Dcom_content%26do_pdf%3D1%26id%3D229&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8"><span style="display: none;"> </span></span></span> </li> <li id="cite_note-90"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-90">↑</a></span> <span class="reference-text">на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">лат</a>. <i>Nescis, pultrone, quod ego sum papa et imperator ac dominus in omnibus terris meis, et quod nec imperatore, immodo nec Deus, posset in terris meis facere nisi quod vellem nec intendo quod faciat?</i></span> </li> </ol></div> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a></span> <span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a></span> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/119239999" class="extiw" title="it:Special:Permalink/119239999">Bernabò Visconti</a> в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Bernab%C3%B2_Visconti" class="extiw" title="it:Special:PageHistory/Bernabò Visconti">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Специални:PageHistory/Бернабо Висконти">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите.  <p><b>ВАЖНО:</b> Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </p> </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<span class="mw-valign-text-top" typeof="mw:File/Frameless"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q378756#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></span></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX1353359">BNE</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb104588559">BNF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/369288">FAST</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/118851225">GND</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://isni.org/isni/0000000061304391">ISNI</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.bibliotheken.nl/id/thes/p073495360">Koninklijke</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/nr96005717">LCCN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://dbn.bn.org.pl/descriptor-details/9810555079805606">PLWABN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.idref.fr/061438146">IdRef</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://viaf.org/viaf/5728446/">VIAF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39PBJyrW3F6YFW3x3xdbC6h73">WorldCat</a></span></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table class="noprint nomobile navbox" style="font-size:100%; text-align:center; width:100%; background:#f9f9f9; border:1px #aaa solid;"> <tbody><tr> <td><span typeof="mw:File"><span title="     Портал „Биографии“    "><img alt="     Портал „Биографии“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/24px-P_vip.svg.png" decoding="async" width="24" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/35px-P_vip.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/P_vip.svg/47px-P_vip.svg.png 2x" data-file-width="1911" data-file-height="1944" /></span></span>     <b>Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8" title="Портал:Биографии">Биографии</a>“</b>     <span typeof="mw:File"><span title="     Портал „Италия“    "><img alt="     Портал „Италия“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Flag_map_of_Italy.svg/21px-Flag_map_of_Italy.svg.png" decoding="async" width="21" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Flag_map_of_Italy.svg/31px-Flag_map_of_Italy.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Flag_map_of_Italy.svg/42px-Flag_map_of_Italy.svg.png 2x" data-file-width="830" data-file-height="949" /></span></span>     <b>Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Портал:Италия">Италия</a>“</b>     </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бернабо_Висконти&oldid=12420634">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бернабо_Висконти&oldid=12420634</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категории</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Категория:Италианска аристокрация">Италианска аристокрация</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Категория:Владетели на Милано">Владетели на Милано</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Категория:Миланци">Миланци</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Категория:Висконти">Висконти</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Категория:Родени в Милано">Родени в Милано</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1323_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Родени през 1323 година">Родени през 1323 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1385_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Починали през 1385 година">Починали през 1385 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_19_%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="Категория:Починали на 19 декември">Починали на 19 декември</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%B8/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Биографии/Тематични статии">Портал:Биографии/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Италия/Тематични статии">Портал:Италия/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 23 ноември 2024 г. в 12:12 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-f69cdc8f6-x6txf","wgBackendResponseTime":159,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"1.806","walltime":"2.206","ppvisitednodes":{"value":6301,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":50695,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":15734,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":15,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":30,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":42639,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":29,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 1881.334 1 -total"," 67.54% 1270.646 2 Шаблон:Infobox"," 67.12% 1262.759 1 Шаблон:Личност"," 16.17% 304.220 45 Шаблон:Wd"," 14.50% 272.798 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 4.50% 84.616 1 Шаблон:Твърде_дълга"," 3.37% 63.430 1 Шаблон:Ambox"," 2.27% 42.639 1 Шаблон:Citation"," 1.93% 36.401 1 Шаблон:Citation/core"," 1.91% 35.884 1 Шаблон:Цитат_уеб"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.250","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":17440352,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","800","60.6"],["?","160","12.1"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","120","9.1"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","80","6.1"],["dataWrapper \u003Cmw.lua:672\u003E","40","3.0"],["type","40","3.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntityId","20","1.5"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::addStatementUsage","20","1.5"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::entityExists","20","1.5"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::callParserFunction","20","1.5"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-5dc468848-q49mv","timestamp":"20241123122152","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0411\u0435\u0440\u043d\u0430\u0431\u043e \u0412\u0438\u0441\u043a\u043e\u043d\u0442\u0438","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BE_%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q378756","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q378756","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2012-12-31T01:04:31Z","dateModified":"2024-11-23T12:12:33Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/8\/82\/Visconti%2C_Barnab%C3%B2.jpg","headline":"\u0433\u043e\u0441\u043f\u043e\u0434\u0430\u0440 \u043d\u0430 \u0411\u0435\u0440\u0433\u0430\u043c\u043e, \u0411\u0440\u0435\u0448\u0430, \u041a\u0440\u0435\u043c\u043e\u043d\u0430, \u0421\u043e\u043d\u0447\u0438\u043d\u043e, \u041b\u043e\u043d\u0430\u0442\u043e \u0438 \u0412\u0430\u043b\u043a\u0430\u043c\u043e\u043d\u0438\u043a\u0430 \u0438 (\u0441\u044a)\u0433\u043e\u0441\u043f\u043e\u0434\u0430\u0440 \u043d\u0430 \u041c\u0438\u043b\u0430\u043d\u043e \u043f\u0440\u0435\u0437 14 \u0432\u0435\u043a"}</script> </body> </html>