CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Бенито Мусолини – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"798a6aee-3957-4347-82f1-5d061674880e","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Бенито_Мусолини","wgTitle":"Бенито Мусолини","wgCurRevisionId":12356844,"wgRevisionId":12356844,"wgArticleId":31485,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Статии за редактиране","Родени през 1883 година","Родени на 29 юли","Починали през 1945 година","Починали на 28 април","Бенито Мусолини"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg", "wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Бенито_Мусолини","wgRelevantArticleId":31485,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q23559","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList", "mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","ext.tmh.player.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","ext.tmh.player","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp", "ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.tmh.player.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6f/Benito_Mussolini_colored.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1779"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6f/Benito_Mussolini_colored.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="1186"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/Benito_Mussolini_colored.jpg/640px-Benito_Mussolini_colored.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="949"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Бенито Мусолини – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Бенито_Мусолини rootpage-Бенито_Мусолини skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Главно меню </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z">Начална страница</a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x">Случайна статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r">Последни промени</a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8">Общи разговори</a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8">Обсъждани статии</a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5">Администратори</a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">Изтривания</a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакти</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Защо?</a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате">Помощ</a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Картинки</a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Поведение</a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Изпробване</a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Нова статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow">Блог на общността</a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук страница</a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук група</a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4">🎮 Дискорд</a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC">Телеграм</a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC">IRC</a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow">GitHub</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"> Търсене </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Облик </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class="">Направете дарение</a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class="">Създаване на сметка</a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class="">Влизане</a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Лични инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg">Направете дарение</a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."> Създаване на сметка</a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"> Влизане</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането">научете повече</a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y">Приноси</a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Ранен_живот" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Ранен_живот"> <div class="vector-toc-text"> 1 Ранен живот </div> </a> <button aria-controls="toc-Ранен_живот-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Ранен живот </button> <ul id="toc-Ранен_живот-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Емиграция_в_Швейцария_и_военна_служба" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Емиграция_в_Швейцария_и_военна_служба"> <div class="vector-toc-text"> 1.1 Емиграция в Швейцария и военна служба </div> </a> <ul id="toc-Емиграция_в_Швейцария_и_военна_служба-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Политически_журналист,_интелектуалец_и_социалист" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Политически_журналист,_интелектуалец_и_социалист"> <div class="vector-toc-text"> 1.2 Политически журналист, интелектуалец и социалист </div> </a> <ul id="toc-Политически_журналист,_интелектуалец_и_социалист-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Изгонване_от_Италианската_социалистическа_партия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Изгонване_от_Италианската_социалистическа_партия"> <div class="vector-toc-text"> 1.3 Изгонване от Италианската социалистическа партия </div> </a> <ul id="toc-Изгонване_от_Италианската_социалистическа_партия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Начало_на_фашизма_и_служба_през_Първата_световна_война" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Начало_на_фашизма_и_служба_през_Първата_световна_война"> <div class="vector-toc-text"> 1.4 Начало на фашизма и служба през Първата световна война </div> </a> <ul id="toc-Начало_на_фашизма_и_служба_през_Първата_световна_война-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Изкачване_на_власт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Изкачване_на_власт"> <div class="vector-toc-text"> 2 Изкачване на власт </div> </a> <button aria-controls="toc-Изкачване_на_власт-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Изкачване на власт </button> <ul id="toc-Изкачване_на_власт-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Формиране_на_Националната_фашистка_партия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Формиране_на_Националната_фашистка_партия"> <div class="vector-toc-text"> 2.1 Формиране на Националната фашистка партия </div> </a> <ul id="toc-Формиране_на_Националната_фашистка_партия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Поход_към_Рим" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Поход_към_Рим"> <div class="vector-toc-text"> 2.2 Поход към Рим </div> </a> <ul id="toc-Поход_към_Рим-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Назначаване_за_министър-председател" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Назначаване_за_министър-председател"> <div class="vector-toc-text"> 2.3 Назначаване за министър-председател </div> </a> <ul id="toc-Назначаване_за_министър-председател-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Закон_Ачербо" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Закон_Ачербо"> <div class="vector-toc-text"> 2.4 Закон Ачербо </div> </a> <ul id="toc-Закон_Ачербо-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Насилие_на_черноризците" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Насилие_на_черноризците"> <div class="vector-toc-text"> 2.5 Насилие на черноризците </div> </a> <ul id="toc-Насилие_на_черноризците-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Фашистка_Италия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Фашистка_Италия"> <div class="vector-toc-text"> 3 Фашистка Италия </div> </a> <button aria-controls="toc-Фашистка_Италия-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Фашистка Италия </button> <ul id="toc-Фашистка_Италия-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Организационни_нововъведения" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Организационни_нововъведения"> <div class="vector-toc-text"> 3.1 Организационни нововъведения </div> </a> <ul id="toc-Организационни_нововъведения-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Полицейска_държава" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Полицейска_държава"> <div class="vector-toc-text"> 3.2 Полицейска държава </div> </a> <ul id="toc-Полицейска_държава-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-„Пацификацията_на_Либия“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#„Пацификацията_на_Либия“"> <div class="vector-toc-text"> 3.3 „Пацификацията на Либия“ </div> </a> <ul id="toc-„Пацификацията_на_Либия“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Икономическа_политика" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Икономическа_политика"> <div class="vector-toc-text"> 3.4 Икономическа политика </div> </a> <ul id="toc-Икономическа_политика-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Пропаганда_и_култ_към_личността" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Пропаганда_и_култ_към_личността"> <div class="vector-toc-text"> 3.5 Пропаганда и култ към личността </div> </a> <ul id="toc-Пропаганда_и_култ_към_личността-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Култура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Култура"> <div class="vector-toc-text"> 3.6 Култура </div> </a> <ul id="toc-Култура-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външна_политика" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Външна_политика"> <div class="vector-toc-text"> 3.7 Външна политика </div> </a> <ul id="toc-Външна_политика-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Втора_световна_война" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Втора_световна_война"> <div class="vector-toc-text"> 4 Втора световна война </div> </a> <button aria-controls="toc-Втора_световна_война-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Втора световна война </button> <ul id="toc-Втора_световна_война-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Нарастваща_буря" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Нарастваща_буря"> <div class="vector-toc-text"> 4.1 Нарастваща буря </div> </a> <ul id="toc-Нарастваща_буря-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Обявяване_на_война" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Обявяване_на_война"> <div class="vector-toc-text"> 4.2 Обявяване на война </div> </a> <ul id="toc-Обявяване_на_война-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Пътят_към_загубата" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Пътят_към_загубата"> <div class="vector-toc-text"> 4.3 Пътят към загубата </div> </a> <ul id="toc-Пътят_към_загубата-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Освободен_и_арестуван" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Освободен_и_арестуван"> <div class="vector-toc-text"> 4.4 Освободен и арестуван </div> </a> <ul id="toc-Освободен_и_арестуван-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Италианска_социална_република" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Италианска_социална_република"> <div class="vector-toc-text"> 4.5 Италианска социална република </div> </a> <ul id="toc-Италианска_социална_република-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Смърт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Смърт"> <div class="vector-toc-text"> 5 Смърт </div> </a> <button aria-controls="toc-Смърт-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Смърт </button> <ul id="toc-Смърт-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Трупът_на_Мусолини" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Трупът_на_Мусолини"> <div class="vector-toc-text"> 5.1 Трупът на Мусолини </div> </a> <ul id="toc-Трупът_на_Мусолини-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Личен_живот" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Личен_живот"> <div class="vector-toc-text"> 6 Личен живот </div> </a> <ul id="toc-Личен_живот-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Религиозни_възгледи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Религиозни_възгледи"> <div class="vector-toc-text"> 7 Религиозни възгледи </div> </a> <button aria-controls="toc-Религиозни_възгледи-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Религиозни възгледи </button> <ul id="toc-Религиозни_възгледи-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Атеизъм_и_антиклерикализъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Атеизъм_и_антиклерикализъм"> <div class="vector-toc-text"> 7.1 Атеизъм и антиклерикализъм </div> </a> <ul id="toc-Атеизъм_и_антиклерикализъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Латерански_договори" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Латерански_договори"> <div class="vector-toc-text"> 7.2 Латерански договори </div> </a> <ul id="toc-Латерански_договори-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Расови_възгледи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Расови_възгледи"> <div class="vector-toc-text"> 8 Расови възгледи </div> </a> <ul id="toc-Расови_възгледи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> 9 Вижте също </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> 10 Източници </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Скриване/показване на съдържанието </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Бенито Мусолини</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 150 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-150" aria-hidden="true" > 150 езика </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target">Afrikaans</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target">Alemannisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%88%99%E1%88%B6%E1%88%8A%E1%8A%92" title="ሙሶሊኒ – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="ሙሶሊኒ" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target">አማርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target">Aragonés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target">Ænglisc</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-anp mw-list-item"><a href="https://anp.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनितो मुसोलिनी – ангика" lang="anp" hreflang="anp" data-title="बेनितो मुसोलिनी" data-language-autonym="अंगिका" data-language-local-name="ангика" class="interlanguage-link-target">अंगिका</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D9%8A%D9%86%D9%8A%D8%AA%D9%88_%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%88%D9%84%D9%8A%D9%86%D9%8A" title="بينيتو موسوليني – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="بينيتو موسوليني" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target">العربية</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ary mw-list-item"><a href="https://ary.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D9%8A%D9%86%D9%8A%D8%B7%D9%88_%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%88%D9%84%D9%8A%D9%86%D9%8A" title="بينيطو موسوليني – Moroccan Arabic" lang="ary" hreflang="ary" data-title="بينيطو موسوليني" data-language-autonym="الدارجة" data-language-local-name="Moroccan Arabic" class="interlanguage-link-target">الدارجة</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D9%8A%D9%86%D9%8A%D8%AA%D9%88_%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%88%D9%84%D9%8A%D9%86%D9%89" title="بينيتو موسولينى – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="بينيتو موسولينى" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target">مصرى</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target">Asturianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-av mw-list-item"><a href="https://av.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8,_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Муссолини, Бенито – аварски" lang="av" hreflang="av" data-title="Муссолини, Бенито" data-language-autonym="Авар" data-language-local-name="аварски" class="interlanguage-link-target">Авар</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-awa mw-list-item"><a href="https://awa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनितो मुसोलिनी – авади" lang="awa" hreflang="awa" data-title="बेनितो मुसोलिनी" data-language-autonym="अवधी" data-language-local-name="авади" class="interlanguage-link-target">अवधी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target">Azərbaycanca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ban mw-list-item"><a href="https://ban.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – балийски" lang="ban" hreflang="ban" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Basa Bali" data-language-local-name="балийски" class="interlanguage-link-target">Basa Bali</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Benits_Mosuol%C4%97n%C4%97s" title="Benits Mosuolėnės – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Benits Mosuolėnės" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target">Žemaitėška</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bcl mw-list-item"><a href="https://bcl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Central Bikol" lang="bcl" hreflang="bcl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Bikol Central" data-language-local-name="Central Bikol" class="interlanguage-link-target">Bikol Central</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%96%D1%82%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D1%96%D0%BD%D1%96" title="Беніта Мусаліні – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Беніта Мусаліні" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target">Беларуская</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8D%D0%BD%D1%96%D1%82%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D1%96%D0%BD%D1%96" title="Бэніта Мусаліні – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Бэніта Мусаліні" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target">Беларуская (тарашкевіца)</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bh mw-list-item"><a href="https://bh.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9F%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनिटो मुसोलिनी – Bhojpuri" lang="bh" hreflang="bh" data-title="बेनिटो मुसोलिनी" data-language-autonym="भोजपुरी" data-language-local-name="Bhojpuri" class="interlanguage-link-target">भोजपुरी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AC%E0%A7%87%E0%A6%A8%E0%A6%BF%E0%A6%A4%E0%A7%8B_%E0%A6%AE%E0%A7%81%E0%A6%B8%E0%A7%8B%E0%A6%B2%E0%A6%BF%E0%A6%A8%E0%A6%BF" title="বেনিতো মুসোলিনি – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="বেনিতো মুসোলিনি" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target">বাংলা</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target">Brezhoneg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target">Bosanski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target">Català</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target">閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target">Cebuano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%DB%8E%D9%86%DB%8C%D8%AA%DB%86_%D9%85%D9%88%D8%B3%DB%86%D9%84%DB%8C%D9%86%DB%8C" title="بێنیتۆ موسۆلینی – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="بێنیتۆ موسۆلینی" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target">کوردی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-co mw-list-item"><a href="https://co.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – корсикански" lang="co" hreflang="co" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Corsu" data-language-local-name="корсикански" class="interlanguage-link-target">Corsu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target">Čeština</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Муссолини Бенито – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Муссолини Бенито" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target">Чӑвашла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target">Cymraeg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target">Dansk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target">Deutsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target">Zazaki</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9C%CF%80%CE%B5%CE%BD%CE%AF%CF%84%CE%BF_%CE%9C%CE%BF%CF%85%CF%83%CE%BF%CE%BB%CE%AF%CE%BD%CE%B9" title="Μπενίτο Μουσολίνι – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Μπενίτο Μουσολίνι" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target">Ελληνικά</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eml mw-list-item"><a href="https://eml.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Emiliano-Romagnolo" lang="egl" hreflang="egl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Emiliàn e rumagnòl" data-language-local-name="Emiliano-Romagnolo" class="interlanguage-link-target">Emiliàn e rumagnòl</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target">English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target">Esperanto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target">Español</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target">Eesti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target">Euskara</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target">Estremeñu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D9%86%DB%8C%D8%AA%D9%88_%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%88%D9%84%DB%8C%D9%86%DB%8C" title="بنیتو موسولینی – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="بنیتو موسولینی" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target">فارسی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target">Suomi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Mussolini_Benito" title="Mussolini Benito – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Mussolini Benito" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target">Võro</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target">Français</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target">Nordfriisk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fur mw-list-item"><a href="https://fur.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – фриулски" lang="fur" hreflang="fur" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Furlan" data-language-local-name="фриулски" class="interlanguage-link-target">Furlan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target">Frysk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target">Gaeilge</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target">Gàidhlig</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target">Galego</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target">Avañe'ẽ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target">Gaelg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%91%D7%A0%D7%99%D7%98%D7%95_%D7%9E%D7%95%D7%A1%D7%95%D7%9C%D7%99%D7%A0%D7%99" title="בניטו מוסוליני – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="בניטו מוסוליני" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target">עברית</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9F%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनिटो मुसोलिनी – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="बेनिटो मुसोलिनी" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target">हिन्दी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target">Hrvatski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target">Magyar</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%B2%D5%A5%D5%B6%D5%AB%D5%BF%D5%B8_%D5%84%D5%B8%D6%82%D5%BD%D5%B8%D5%AC%D5%AB%D5%B6%D5%AB" title="Բենիտո Մուսոլինի – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Բենիտո Մուսոլինի" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target">Հայերեն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Indonesia</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target">Ido</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target">Íslenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target">Italiano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%83%99%E3%83%8B%E3%83%BC%E3%83%88%E3%83%BB%E3%83%A0%E3%83%83%E3%82%BD%E3%83%AA%E3%83%BC%E3%83%8B" title="ベニート・ムッソリーニ – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="ベニート・ムッソリーニ" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target">日本語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target">Jawa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%91%E1%83%94%E1%83%9C%E1%83%98%E1%83%A2%E1%83%9D_%E1%83%9B%E1%83%A3%E1%83%A1%E1%83%9D%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%98" title="ბენიტო მუსოლინი – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ბენიტო მუსოლინი" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target">ქართული</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kab mw-list-item"><a href="https://kab.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – кабилски" lang="kab" hreflang="kab" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Taqbaylit" data-language-local-name="кабилски" class="interlanguage-link-target">Taqbaylit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Муссолини – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Бенито Муссолини" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target">Қазақша</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%AC%E0%B3%86%E0%B2%A8%E0%B2%BF%E0%B2%9F%E0%B3%8B_%E0%B2%AE%E0%B3%81%E0%B2%B8%E0%B3%8A%E0%B2%B2%E0%B2%BF%E0%B2%A8%E0%B2%BF" title="ಬೆನಿಟೋ ಮುಸೊಲಿನಿ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಬೆನಿಟೋ ಮುಸೊಲಿನಿ" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target">ಕನ್ನಡ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EB%B2%A0%EB%8B%88%ED%86%A0_%EB%AC%B4%EC%86%94%EB%A6%AC%EB%8B%88" title="베니토 무솔리니 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="베니토 무솔리니" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target">한국어</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target">Kurdî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target">Kernowek</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Муссолини – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Бенито Муссолини" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target">Кыргызча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Benitus_Mussolini" title="Benitus Mussolini – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Benitus Mussolini" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target">Latina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target">Lëtzebuergesch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lez mw-list-item"><a href="https://lez.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Муссолини – лезгински" lang="lez" hreflang="lez" data-title="Бенито Муссолини" data-language-autonym="Лезги" data-language-local-name="лезгински" class="interlanguage-link-target">Лезги</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target">Lingua Franca Nova</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target">Limburgs</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lij mw-list-item"><a href="https://lij.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Ligurian" lang="lij" hreflang="lij" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Ligure" data-language-local-name="Ligurian" class="interlanguage-link-target">Ligure</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target">Lombard</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target">Lietuvių</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Benito_Musol%C4%ABni" title="Benito Musolīni – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Benito Musolīni" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target">Latviešu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनितो मुसोलिनी – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="बेनितो मुसोलिनी" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target">मैथिली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target">Malagasy</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Мусолини – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Бенито Мусолини" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target">Македонски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%AE%E0%B5%81%E0%B4%B8%E0%B5%8D%E0%B4%B8%E0%B5%8B%E0%B4%B3%E0%B4%BF%E0%B4%A8%E0%B4%BF" title="മുസ്സോളിനി – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="മുസ്സോളിനി" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target">മലയാളം</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Муссолини – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Бенито Муссолини" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target">Монгол</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनितो मुसोलिनी – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="बेनितो मुसोलिनी" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target">मराठी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Melayu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mt mw-list-item"><a href="https://mt.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – малтийски" lang="mt" hreflang="mt" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Malti" data-language-local-name="малтийски" class="interlanguage-link-target">Malti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mwl mw-list-item"><a href="https://mwl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – мирандийски" lang="mwl" hreflang="mwl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Mirandés" data-language-local-name="мирандийски" class="interlanguage-link-target">Mirandés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%97%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%94%E1%80%AE%E1%80%90%E1%80%AD%E1%80%AF_%E1%80%99%E1%80%B0%E1%80%86%E1%80%AD%E1%80%AF%E1%80%9C%E1%80%AE%E1%80%94%E1%80%AE" title="ဗင်နီတို မူဆိုလီနီ – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ဗင်နီတို မူဆိုလီနီ" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target">မြန်မာဘာသာ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mzn mw-list-item"><a href="https://mzn.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D9%86%DB%8C%D8%AA%D9%88_%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%88%D9%84%DB%8C%D9%86%DB%8C" title="بنیتو موسولینی – мазандерански" lang="mzn" hreflang="mzn" data-title="بنیتو موسولینی" data-language-autonym="مازِرونی" data-language-local-name="мазандерански" class="interlanguage-link-target">مازِرونی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target">Plattdüütsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds-nl mw-list-item"><a href="https://nds-nl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – долносаксонски" lang="nds-NL" hreflang="nds-NL" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Nedersaksies" data-language-local-name="долносаксонски" class="interlanguage-link-target">Nedersaksies</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%A4%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनितो मुसोलिनी – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="बेनितो मुसोलिनी" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target">नेपाली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new badge-Q70893996 mw-list-item" title=""><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%87%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9F%E0%A5%8B_%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="बेनिटो मुसोलिनी – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="बेनिटो मुसोलिनी" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target">नेपाल भाषा</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target">Nederlands</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target">Norsk nynorsk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target">Norsk bokmål</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nqo mw-list-item"><a href="https://nqo.wikipedia.org/wiki/%DF%93%DF%8B%DF%A3%DF%8C%DF%95%DF%8F%DF%AB_%DF%A1%DF%8E%DF%9B%DF%8F%DF%9F%DF%A3%DF%8C%DF%AB" title="ߓߋߣߌߕߏ߫ ߡߎߛߏߟߣߌ߫ – нко" lang="nqo" hreflang="nqo" data-title="ߓߋߣߌߕߏ߫ ߡߎߛߏߟߣߌ߫" data-language-autonym="ߒߞߏ" data-language-local-name="нко" class="interlanguage-link-target">ߒߞߏ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target">Occitan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8,_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Муссолини, Бенито – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="Муссолини, Бенито" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target">Ирон</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%AC%E0%A9%87%E0%A8%A8%E0%A9%80%E0%A8%A4%E0%A9%8B_%E0%A8%AE%E0%A9%81%E0%A8%B8%E0%A9%8B%E0%A8%B2%E0%A9%80%E0%A8%A8%E0%A9%80" title="ਬੇਨੀਤੋ ਮੁਸੋਲੀਨੀ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਬੇਨੀਤੋ ਮੁਸੋਲੀਨੀ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target">ਪੰਜਾਬੀ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pap mw-list-item"><a href="https://pap.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – папиаменто" lang="pap" hreflang="pap" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Papiamentu" data-language-local-name="папиаменто" class="interlanguage-link-target">Papiamentu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target">Polski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target">Piemontèis</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D9%85%DB%8C%D8%B3%D9%88%D9%84%DB%8C%D9%86%DB%8C" title="میسولینی – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="میسولینی" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target">پنجابی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target">Português</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target">Runa Simi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target">Română</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8,_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Муссолини, Бенито – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Муссолини, Бенито" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target">Русский</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sa mw-list-item"><a href="https://sa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AE%E0%A5%81%E0%A4%B8%E0%A5%8B%E0%A4%B2%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%80" title="मुसोलिनी – санскрит" lang="sa" hreflang="sa" data-title="मुसोलिनी" data-language-autonym="संस्कृतम्" data-language-local-name="санскрит" class="interlanguage-link-target">संस्कृतम्</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sc mw-list-item"><a href="https://sc.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – сардински" lang="sc" hreflang="sc" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Sardu" data-language-local-name="сардински" class="interlanguage-link-target">Sardu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Benitu_Mussolini" title="Benitu Mussolini – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Benitu Mussolini" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target">Sicilianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target">Scots</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target">Srpskohrvatski / српскохрватски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B6%E0%B7%99%E0%B6%B1%E0%B7%92%E0%B6%A7%E0%B7%9D_%E0%B6%B8%E0%B7%94%E0%B7%83%E0%B7%9D%E0%B6%BD%E0%B7%92%E0%B6%B1%E0%B7%93" title="බෙනිටෝ මුසෝලිනී – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="බෙනිටෝ මුසෝලිනී" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target">සිංහල</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target">Simple English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target">Slovenčina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target">Slovenščina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-so mw-list-item"><a href="https://so.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – сомалийски" lang="so" hreflang="so" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Soomaaliga" data-language-local-name="сомалийски" class="interlanguage-link-target">Soomaaliga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Benito_Musolini" title="Benito Musolini – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Benito Musolini" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target">Shqip</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенито Мусолини – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Бенито Мусолини" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target">Српски / srpski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-su mw-list-item"><a href="https://su.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – сундански" lang="su" hreflang="su" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Sunda" data-language-local-name="сундански" class="interlanguage-link-target">Sunda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target">Svenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target">Kiswahili</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szl mw-list-item"><a href="https://szl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Silesian" lang="szl" hreflang="szl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Ślůnski" data-language-local-name="Silesian" class="interlanguage-link-target">Ślůnski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%AA%E0%AF%86%E0%AE%A9%E0%AE%BF%E0%AE%9F%E0%AF%8D%E0%AE%9F%E0%AF%8B_%E0%AE%AE%E0%AF%81%E0%AE%9A%E0%AF%8B%E0%AE%B2%E0%AE%BF%E0%AE%A9%E0%AE%BF" title="பெனிட்டோ முசோலினி – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="பெனிட்டோ முசோலினி" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target">தமிழ்</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%AE%E0%B1%81%E0%B0%B8%E0%B1%8D%E0%B0%B8%E0%B1%8B%E0%B0%B2%E0%B0%BF%E0%B0%A8%E0%B1%80" title="ముస్సోలినీ – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="ముస్సోలినీ" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target">తెలుగు</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B9%80%E0%B8%9A%E0%B8%99%E0%B8%B4%E0%B9%82%E0%B8%95_%E0%B8%A1%E0%B8%B8%E0%B8%AA%E0%B9%82%E0%B8%AA%E0%B8%A5%E0%B8%B4%E0%B8%99%E0%B8%B5" title="เบนิโต มุสโสลินี – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="เบนิโต มุสโสลินี" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target">ไทย</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target">Tagalog</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tly mw-list-item"><a href="https://tly.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Talysh" lang="tly" hreflang="tly" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Tolışi" data-language-local-name="Talysh" class="interlanguage-link-target">Tolışi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target">Türkçe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target">Татарча / tatarça</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%96%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%96%D0%BD%D1%96" title="Беніто Муссоліні – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Беніто Муссоліні" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target">Українська</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%DB%8C%D9%86%DB%8C%D8%AA%D9%88_%D9%85%D9%88%D8%B3%D9%88%D9%84%DB%8C%D9%86%DB%8C" title="بینیتو موسولینی – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="بینیتو موسولینی" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target">اردو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target">Oʻzbekcha / ўзбекча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vec mw-list-item"><a href="https://vec.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Venetian" lang="vec" hreflang="vec" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Vèneto" data-language-local-name="Venetian" class="interlanguage-link-target">Vèneto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target">Tiếng Việt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vo mw-list-item"><a href="https://vo.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – волапюк" lang="vo" hreflang="vo" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Volapük" data-language-local-name="волапюк" class="interlanguage-link-target">Volapük</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target">Winaray</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E6%9C%AC%E5%B0%BC%E6%89%98%C2%B7%E5%A2%A8%E7%B4%A2%E9%87%8C%E5%B0%BC" title="本尼托·墨索里尼 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="本尼托·墨索里尼" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target">吴语</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%91%E1%83%94%E1%83%9C%E1%83%98%E1%83%A2%E1%83%9D_%E1%83%9B%E1%83%A3%E1%83%A1%E1%83%9D%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%98" title="ბენიტო მუსოლინი – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ბენიტო მუსოლინი" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target">მარგალური</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%91%D7%A2%D7%A0%D7%99%D7%98%D7%90_%D7%9E%D7%95%D7%A1%D7%90%D7%9C%D7%99%D7%A0%D7%99" title="בעניטא מוסאליני – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="בעניטא מוסאליני" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target">ייִדיש</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yo mw-list-item"><a href="https://yo.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – йоруба" lang="yo" hreflang="yo" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Yorùbá" data-language-local-name="йоруба" class="interlanguage-link-target">Yorùbá</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zea mw-list-item"><a href="https://zea.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Zeelandic" lang="zea" hreflang="zea" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="Zeêuws" data-language-local-name="Zeelandic" class="interlanguage-link-target">Zeêuws</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E8%B4%9D%E5%B0%BC%E6%89%98%C2%B7%E5%A2%A8%E7%B4%A2%E9%87%8C%E5%B0%BC" title="贝尼托·墨索里尼 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="贝尼托·墨索里尼" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target">中文</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E5%A2%A8%E7%B4%A2%E9%87%8C%E5%B0%BC" title="墨索里尼 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="墨索里尼" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target">文言</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Benito_Mussolini" title="Benito Mussolini – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Benito Mussolini" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target">閩南語 / Bân-lâm-gú</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E8%B2%9D%E5%B0%BC%E6%89%98%C2%B7%E5%A2%A8%E7%B4%A2%E9%87%8C%E5%B0%BC" title="貝尼托·墨索里尼 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="貝尼托·墨索里尼" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target">粵語</a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q23559#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c">Статия</a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >български </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8">Преглед</a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h">История</a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >Инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8">Преглед</a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=history">История</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j">Какво сочи насам</a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k">Свързани промени</a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u">Качване на файл</a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q">Специални страници</a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&oldid=12356844" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата">Постоянна препратка</a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=info" title="Повече за тази страница">Информация за страницата</a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&id=12356844&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница">Цитиране на статията</a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2591%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25BE_%25D0%259C%25D1%2583%25D1%2581%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B8">Кратък URL адрес</a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2591%25D0%25B5%25D0%25BD%25D0%25B8%25D1%2582%25D0%25BE_%25D0%259C%25D1%2583%25D1%2581%25D0%25BE%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B8">Изтегляне на QR код</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8">Създаване на книга</a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=show-download-screen">Изтегляне като PDF</a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p">Версия за печат</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Benito_Mussolini" hreflang="en">Общомедия</a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikiquote mw-list-item"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" hreflang="bg">Уикицитат</a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q23559" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g">Обект в Уикиданни</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><table class="metadata plainlinks ambox ambox-style ambox-very_long" role="presentation"><tbody><tr><td class="mbox-image"><div style="width:52px"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/40px-Broom_icon.svg.png" decoding="async" width="40" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/60px-Broom_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/80px-Broom_icon.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="400" /></div></td><td class="mbox-text"><div class="mbox-text-span">Тази статия е <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Уикипедия:Дължина">твърде дълга</a> за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 47 минути. Моля, обсъдете на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Беседа:Бенито Мусолини">беседата</a> <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0#Разделяне_на_статия" title="Уикипедия:Дължина">разделяне</a> на текста на отделни статии, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82#Лаконичност_на_изказа" title="Уикипедия:Енциклопедичност">по-лаконичен изказ</a> или добавяне на подраздели.</div></td></tr></tbody></table> <table class="metadata plainlinks ambox ambox-style" role="presentation"><tbody><tr><td class="mbox-image"><div style="width:52px"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/40px-Broom_icon.svg.png" decoding="async" width="40" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/60px-Broom_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/80px-Broom_icon.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="400" /></div></td><td class="mbox-text"><div class="mbox-text-span">Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на превода.<hr />Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията <a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit">редактиране</a> в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.</div></td></tr></tbody></table> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title flag" style="background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaa;">Бенито Мусолини<div style="font-size: 76%; font-weight: normal; font-style: normal;">Benito Mussolini</div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-subheader" style="background-color:#FFFFFF; font-size:110%; border:1px solid #aaa;">италиански политик</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_colored.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/Benito_Mussolini_colored.jpg/250px-Benito_Mussolini_colored.jpg" decoding="async" width="250" height="371" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/Benito_Mussolini_colored.jpg/375px-Benito_Mussolini_colored.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6f/Benito_Mussolini_colored.jpg/500px-Benito_Mussolini_colored.jpg 2x" data-file-width="742" data-file-height="1100" /></a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Роден</th><td class="infobox-data"><div></div> <div><a href="/wiki/29_%D1%8E%D0%BB%D0%B8" title="29 юли">29 юли</a> <a href="/wiki/1883" title="1883">1883</a> г.</div> <div><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BE" title="Предапио">Предапио</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Италия">Италианско кралство</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Починал</th><td class="infobox-data"><div><a href="/wiki/28_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB" title="28 април">28 април</a> <a href="/wiki/1945" title="1945">1945</a> г. (61 г.)</div> <div><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Погребан</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a></td></tr><tr class="nomobile" style="height:1px;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><hr /></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Националност</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Италия"><img alt="Кралство Италия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/20px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/30px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/40px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png 2x" data-file-width="1500" data-file-height="1000" /></a> <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Италианско кралство">Кралство Италия</a> <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Италианска социална република"><img alt="Италианска социална република" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png/20px-Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png/30px-Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png/40px-Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1333" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Република Сало</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Учил в</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Лозански университет">Лозански университет</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Работил</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82" title="Журналист">журналист</a> • <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA" title="Политик">политик</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaaaaa;">Политика</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Партия</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Републиканска фашистка партия">Републиканска фашистка партия</a> (1943 – 1945) <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Национална фашистка партия">Национална фашистка партия</a> (1921 – 1943) Италианска социалистическа партия (1901 – 1914) <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Италиански съюз на борбата">Италиански съюз на борбата</a> (1919 – 1921)</td></tr><tr style="text-align: left; font-weight: bold;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><a href="/wiki/%D0%94%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Дуче">Дуче на фашизма</a></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only">23 март 1919 – 25 април 1945</td></tr><tr style="text-align: left; font-weight: bold;"><td colspan="2" class="infobox-data-only">27-и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Министър-председател на Италия">министър-председател на Италия</a></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only">31 октомври 1922 – 25 юли 1943</td></tr><tr style="text-align: left; font-weight: bold;"><td colspan="2" class="infobox-data-only">министър на войната</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only">22 юли 1933 – 25 юли 1945</td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaaaaa;">Военна служба</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Звание</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B0%D0%BB" title="Маршал">маршал</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Години</th><td class="infobox-data">1915 – 1917 1935 – 1945</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Служил на</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Италия"><img alt="Кралство Италия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/20px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/30px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg/40px-Flag_of_Italy_%281861%E2%80%931946%29.svg.png 2x" data-file-width="1500" data-file-height="1000" /></a> <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Италианско кралство">Кралство Италия</a> <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Италианска социална република"><img alt="Италианска социална република" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png/20px-Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png/30px-Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png/40px-Flag_of_the_Italian_Social_Republic.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1333" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Република Сало</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Войни</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Първа световна война">Първа световна война</a> <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора италианско-етиопска война">Втора италианско-етиопска война</a> <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Итало-гръцка война">Итало-гръцка война</a> <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Италианска инвазия в Албания">Италианска инвазия в Албания</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaa;">Семейство</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Баща</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Алесандро Мусолини">Алесандро Мусолини</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Майка</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Роза Малтони">Роза Малтони</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Съпруга</th><td class="infobox-data">Ракеле Мусолини (16 декември 1915 – 28 април 1945)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Партньор</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Клара Петачи">Клара Петачи</a> (1932 – 28 април 1945)<a href="#cite_note-wikidata-6173d00fb63872a418a08decb63d6e063d3430bc-v6-1">[1]</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Деца</th><td class="infobox-data">Бруно Мусолини Еда Мусолини Виторио Мусолини Анна Мария Мусолини Романо Мусолини Бенито Албино Далзер</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Други роднини</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Галеацо Чано">Галеацо Чано</a> (зет)</td></tr><tr class="nomobile" style="height:1px;"><td colspan="2" class="infobox-data-only"><hr /></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Подпис</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_Signature.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9f/Benito_Mussolini_Signature.svg/160px-Benito_Mussolini_Signature.svg.png" decoding="async" width="160" height="48" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9f/Benito_Mussolini_Signature.svg/240px-Benito_Mussolini_Signature.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9f/Benito_Mussolini_Signature.svg/320px-Benito_Mussolini_Signature.svg.png 2x" data-file-width="205" data-file-height="62" /></a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Уебсайт</th><td class="infobox-data"><div><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.imdb.com/name/nm0615907">Страница в IMDb</a></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background-color:#B0C4DE; border:1px solid #aaa;"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Benito_Mussolini?uselang=bg">Бенито Мусолини</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> Бенито Амилкаре Андреа Мусолини (на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">италиански</a>: Benito Amilcare Andrea Mussolini) е италиански <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA" title="Политик">политик</a> и <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82" title="Журналист">журналист</a>, лидер на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Национална фашистка партия">Националната фашистка партия</a> (Partito Nazionale Fascista, PNF). Той управлява <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Италия">Кралство Италия</a> като <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Министър-председател">министър-председател</a> от 1922 до 1925 г., когато отхвърля <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Демокрация">демокрацията</a>, и като диктатор до 1943 г., след като установява първата фашистка <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Диктатура">диктатура</a>.<a href="#cite_note-EB-2">[2]</a> Известен като <a href="/wiki/%D0%94%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Дуче">Дуче</a> („Лидерът“), Мусолини е създател на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Италиански фашизъм">италианския фашизъм</a>.<a href="#cite_note-3">[3]</a><a href="#cite_note-4">[4]</a><a href="#cite_note-5">[5]</a> През 1912 г. Мусолини е водещ член на Националното ръководство на Италианската социалистическа партия (ИСП)<a href="#cite_note-6">[6]</a>, но е изключен заради застъпничеството си за военно участие в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Първата световна война">Първата световна война</a>, противоположно на позицията на партията за <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Неутралитет">неутралитет</a>. Мусолини служи в <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кралска италианска армия (страницата не съществува)">Кралската италианска армия</a> по време на войната, докато не е ранен и освободен през 1917 г. Мусолини осъжда остро ИСП, а възгледите му вече се съсредоточават върху <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Национализъм">национализма</a> вместо <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Социализъм">социализма</a>, и по-късно основава фашисткото движение, което се противопоставя на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Егалитаризъм">егалитаризма</a><a href="#cite_note-Simonetta_Falasca-Zamponi_1997_45-7">[7]</a>, а вместо това проповядва революционен национализъм, надхвърлящ класовите граници.<a href="#cite_note-Gregor1979191-8">[8]</a> След <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Поход към Рим">похода към Рим</a> през октомври 1922 г., Мусолини става най-младият министър-председател в италианската история до назначаването на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE_%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Матео Ренци">Матео Ренци</a> през февруари 2014 г. След отстраняването на цялата политическа <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0)" title="Опозиция (политика)">опозиция</a>, чрез тайната си полиция и забрана на трудовите стачки, Мусолини и последователите му консолидират властта си чрез редица закони, които превръщат нацията в <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Еднопартийна система">еднопартийна диктатура</a>. В рамките на 5 години Мусолини установява диктаторска власт както с правни, така и извънредни средства, и се стреми да създаде тоталитарна държава. Мусолини остава на власт, докато не бива свален от крал <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_III" class="mw-redirect" title="Виктор Емануил III">Виктор Емануил III</a> през 1943 г., но няколко месеца по-късно става лидер на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Италианската социална република</a>, германска марионетна държава в окупирана <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Северна Италия">Северна Италия</a> – Мусолини заема този пост до смъртта си през 1945 г.<a href="#cite_note-Quartermaine2000-9">[9]</a> В началото на <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Втората световна война">Втората световна война</a> Италия запазва неутралитет, но с напредъка на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Битка за Франция">битката за Франция</a> официално влиза във войната на страната на Германия на 10 юни 1940 г., макар и да е наясно, че не разполага с военния капацитет и ресурси за провеждане на дълга война с Британската империя.<a href="#cite_note-MacGregor_Knox_1999._Pp._122-123-10">[10]</a> Мусолини разчита, че след сключването на очакваното френско примирие Италия би могла да получи териториални отстъпки от Франция, а след това да съсредоточи войските си върху голяма офанзива в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Африка">Северна Африка</a>, където италианските сили превъзхождат британските.<a href="#cite_note-11">[11]</a> Британското правителство обаче не приема предложения за мир, които биха включвали признаването на победата на Оста в Източна и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Западна Европа">Западна Европа</a>, плановете за германско нахлуване в Англия се провалят и войната продължава. През лятото на 1941 г. Мусолини изпраща италиански войски за <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0" class="mw-redirect" title="Операция Барбароса">нахлуването в Съветския съюз</a>, а през декември Италия обявява война на САЩ. През 1943 г. Италия претърпява тежки загуби: до февруари <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Червената армия">Червената армия</a> напълно унищожава италианския контингент в СССР, през май силите на Оста <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Тунизийска кампания">губят в Северна Африка</a>, на 9 юли <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо настъпление в Сицилия">съюзниците нахлуват в Сицилия</a>, а след <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA" title="Битка при Курск">Битката при Курск</a> става ясно, че германската офанзива върви към провал. В резултат на това в началото на 25 юли <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82" title="Голям фашистки съвет">Големият съвет на фашизма</a> сваля доверието си от Мусолини. По-късно същия ден кралят го уволнява като глава на правителството и нарежда да бъде затворен. На 12 септември 1943 г. при <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D1%8A%D0%B1" class="mw-redirect" title="Операция Дъб">Операция Дъб</a> Мусолини е спасен от плен от германски парашутисти и командоси от <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD-%D0%A1%D0%A1" title="Вафен-СС">Вафен-СС</a>, водени от майор Ото-Харалд Морс. <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Адолф Хитлер</a>, след среща с освободения бивш диктатор, поставя Мусолини на власт на марионетния режим в Северна Италия, известен като <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Република Сало</a>. В края на април 1945 г., след почти пълната загуба, Мусолини и неговата любовница <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Клара Петачи">Клара Петачи</a> се опитват да избягат в <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Швейцария">Швейцария</a><a href="#cite_note-12">[12]</a>, но и двамата са заловени от италиански комунистически <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Партизани">партизани</a> и са екзекутирани чрез разстрел на 28 април 1945 г. край езерото <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BE" title="Лаго ди Комо">Лаго ди Комо</a>. След това тялото му е отнесено в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a>, където е окачено с главата надолу на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Бензиностанция">бензиностанция</a>, за да се потвърди публично смъртта му.<a href="#cite_note-13">[13]</a> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Ранен_живот">Ранен живот</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Ранен живот" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Ранен живот">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Predappio_house.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Predappio_house.JPG/220px-Predappio_house.JPG" decoding="async" width="220" height="161" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Predappio_house.JPG/330px-Predappio_house.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Predappio_house.JPG/440px-Predappio_house.JPG 2x" data-file-width="3180" data-file-height="2332" /></a><figcaption>Родното място на Бенито Мусолини <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BE" title="Предапио">Предапио</a>, сградата е музей</figcaption></figure> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r10580035/mw-parser-output/.tmulti">.mw-parser-output .tmulti .thumbinner{display:flex;flex-direction:column}.mw-parser-output .tmulti .trow{display:flex;flex-direction:row;clear:left;flex-wrap:wrap;width:100%;box-sizing:border-box}.mw-parser-output .tmulti .tsingle{margin:1px;float:left}.mw-parser-output .tmulti .theader{clear:both;font-weight:bold;text-align:center;align-self:center;background-color:transparent;width:100%}.mw-parser-output .tmulti .thumbcaption{text-align:left;background-color:transparent}.mw-parser-output .tmulti .thumbcaption-center{text-align:center;background-color:transparent}.mw-parser-output .tmulti .text-align-left{text-align:left}.mw-parser-output .tmulti .text-align-right{text-align:right}.mw-parser-output .tmulti .text-align-center{text-align:center}@media all and (max-width:720px){.mw-parser-output .tmulti .thumbinner{width:100%!important;box-sizing:border-box;max-width:none!important;align-items:center}.mw-parser-output .tmulti .trow{justify-content:center}.mw-parser-output .tmulti .tsingle{float:none!important;max-width:100%!important;box-sizing:border-box;text-align:center}.mw-parser-output .tmulti .thumbcaption{text-align:center}}</style><div class="thumb tmulti tleft"><div class="thumbinner" style="width:174px;max-width:174px"><div class="trow"><div class="tsingle" style="width:172px;max-width:172px"><div class="thumbimage"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Alessandro_Mussolini.jpg" class="mw-file-description"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Alessandro_Mussolini.jpg/170px-Alessandro_Mussolini.jpg" decoding="async" width="170" height="206" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Alessandro_Mussolini.jpg/255px-Alessandro_Mussolini.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Alessandro_Mussolini.jpg 2x" data-file-width="300" data-file-height="364" /></a></div><div class="thumbcaption">Бащата на Мусолини, Алесандро</div></div></div><div class="trow"><div class="tsingle" style="width:172px;max-width:172px"><div class="thumbimage"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rosa_Maltoni_in_Mussolini.jpg" class="mw-file-description"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Rosa_Maltoni_in_Mussolini.jpg/170px-Rosa_Maltoni_in_Mussolini.jpg" decoding="async" width="170" height="209" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Rosa_Maltoni_in_Mussolini.jpg/255px-Rosa_Maltoni_in_Mussolini.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/2a/Rosa_Maltoni_in_Mussolini.jpg 2x" data-file-width="300" data-file-height="368" /></a></div><div class="thumbcaption">Майката на Мусолини, Роза</div></div></div></div></div> Мусолини е роден на 29 юли 1883 г. в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BE" title="Предапио">Предапио</a>, малък град в провинция <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8-%D0%A7%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Форли-Чезена">Форли-Чезена</a> в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F" title="Романя">Романя</a>. По-късно през епохата на фашизма Предапио е наричан „градчето на Дучето“, а Форли – „градът на Дучето“, като последователи ходят там на поклонение. Семейството е не толкова бедно, колкото твърди по-късно самият Мусолини, когато се гордее, че е „човек от народа“<a href="#cite_note-EB-2">[2]</a>. Бащата <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Алесандро Мусолини">Алесандро Мусолини</a>, е ковач, журналист и социалист<a href="#cite_note-Mediterranean3-14">[14]</a>, а майка му <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Роза Малтони">Роза Малтони</a> е благочестива католическа учителка. Поради политическите си убеждения, бащата го кръщава Бенито на мексиканския ляв президент <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%A5%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81" title="Бенито Хуарес">Бенито Хуарес</a>, а средните му имена Андреа и Амилкаре са на италианските социалисти Андреа Коста и Амилкаре Чиприани.<a href="#cite_note-Living_History_2-15">[15]</a> Бенито е най-голямото от трите деца; неговите брат и сестра са Арналдо и Едвиджи.<a href="#cite_note-16">[16]</a> Като малко момче Мусолини прекарва известно време като помощник на баща си в ковачницата му.<a href="#cite_note-17">[17]</a> Ранните политически възгледи на младежа са силно повлияни от баща му, който идеализира италианските национални фигури от 19 век като <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%BE_%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карло Пизакан (страницата не съществува)">Карло Пизакан</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%BF%D0%B5_%D0%9C%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Джузепе Мацини">Джузепе Мацини</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%BF%D0%B5_%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8" title="Джузепе Гарибалди">Джузепе Гарибалди</a>.<a href="#cite_note-Gregor197929-18">[18]</a> Политическите идеи на баща му съчетават възгледите на анархисти като Карло Кафиеро и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BD" title="Михаил Бакунин">Михаил Бакунин</a>, военния авторитаризъм на Гарибалди и национализма на Мацини. Конфликтът между родителите му относно религията означава, че за разлика от повечето италианци, Мусолини не е кръстен като дете, а по-късно през живота си. Като малък Мусолини е буйно момче и учителите не успяват да го контролират. Затова е изпратен в <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82" class="mw-redirect" title="Интернат">интернат</a>, ръководен от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE" title="Салезиани на Дон Боско">салезиански</a> монаси във Фаенца. Там продължава с неподчинението и е изключен. Преместен е в друго училище във Форлимпополи, откъдето също е изключен.<a href="#cite_note-EB-2">[2]</a> Все пак Мусолини постига добър среден успех и се дипломира като начален учител през 1901 г. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Емиграция_в_Швейцария_и_военна_служба"><span id=".D0.95.D0.BC.D0.B8.D0.B3.D1.80.D0.B0.D1.86.D0.B8.D1.8F_.D0.B2_.D0.A8.D0.B2.D0.B5.D0.B9.D1.86.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F_.D0.B8_.D0.B2.D0.BE.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D0.BB.D1.83.D0.B6.D0.B1.D0.B0">Емиграция в Швейцария и военна служба</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Емиграция в Швейцария и военна служба" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Емиграция в Швейцария и военна служба">редактиране на кода</a>]</div> Започва работа като учител, но скоро разбира, че това поприще не е за него. През 1902 г. емигрира в <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Швейцария">Швейцария</a>, отчасти за да избегне военната служба. Той работи за кратко като каменоделец в <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0" title="Женева">Женева</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%83%D1%80" title="Фрибур">Фрибур</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD" title="Берн">Берн</a>, но не успява да намери постоянна работа. През това време той изучава идеите на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84" title="Философ">философа</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9D%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5" title="Фридрих Ницше">Фридрих Ницше</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3" class="mw-redirect" title="Социолог">социолога</a> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BB%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Вилфредо Парето">Вилфредо Парето</a> и синдикалиста <a href="/wiki/%D0%96%D0%BE%D1%80%D0%B6_%D0%A1%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BB" title="Жорж Сорел">Жорж Сорел</a>. Мусолини по-късно приписва на християнския социалист <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B0%D1%80%D0%BB%D1%81_%D0%9F%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Чарлс Пегуи (страницата не съществува)">Чарлс Пегуи</a> и на синдикалиста <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%9B%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хуберт Лагардел (страницата не съществува)">Хуберт Лагардел</a> част от неговите влияния. Акцентът на Сорел върху необходимостта от свалянето на либералната демокрация и капитализма чрез насилие, директни действия, обща стачка и използване на нео-макиавелийски апел към емоциите, впечатлява дълбоко Мусолини. [[Файл::Mussolini mugshot 1903 Bern.jpg|мини|Мусолини при ареста му на 19 юни 1903 г., <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD" title="Берн">Берн</a>, <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Швейцария">Швейцария</a>]] Мусолини става активен член в италианското социалистическо движение в Швейцария, работейки за вестник L'Avvenire del Lavoratore, организирайки срещи, изнасяйки речи на работниците и като секретар на италианския работнически съюз в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Лозана">Лозана</a>. Анджелика Балабанова го представя на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD" title="Владимир Ленин">Владимир Ленин</a>, който по-късно критикува италианските социалисти, че са загубили Мусолини за каузата си. През 1903 г. той е арестуван от Бернската полиция поради агитация за насилствена обща стачка, прекарва две седмици в затвора и е депортиран в Италия. Там е освободен и се завръща в Швейцария.<a href="#cite_note-19">[19]</a> През 1904 г. отново е арестуван в Женева и експулсиран за фалшифициране на документите си, но се връща в Лозана, където посещава катедрата по социални науки в Университета в Лозана, присъствайки на лекциите на Вилфредо Парето.<a href="#cite_note-20">[20]</a> През 1937 г. университетът в Лозана връчва на Мусолини почетна <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD" class="mw-redirect" title="Докторска степен">докторска степен</a> по повод 400-годишнината от създаването си.<a href="#cite_note-21">[21]</a> През декември 1904 г. той се завръща в Италия, за да се възползва от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Амнистия">амнистията</a> за <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Дезертьорство">дезертьорство</a>, заради което има задочна присъда.<a href="#cite_note-22">[22]</a> Тъй като условието за опрощаване е служба в армията, на 30 декември 1904 г. той постъпва в корпуса на Берсаджлери във Форли.<a href="#cite_note-23">[23]</a> След като служи в армията две години (от януари 1905 г. до септември 1906 г.), той се завръща към преподаването. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Политически_журналист,_интелектуалец_и_социалист"><span id=".D0.9F.D0.BE.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D0.B6.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.81.D1.82.2C_.D0.B8.D0.BD.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.BA.D1.82.D1.83.D0.B0.D0.BB.D0.B5.D1.86_.D0.B8_.D1.81.D0.BE.D1.86.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.81.D1.82">Политически журналист, интелектуалец и социалист</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Политически журналист, интелектуалец и социалист" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Политически журналист, интелектуалец и социалист">редактиране на кода</a>]</div> През февруари 1909 г.<a href="#cite_note-24">[24]</a> Мусолини отново напуска Италия, този път за да поеме поста секретар на трудовата партия в италианскоговорещия град <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Тренто">Тренто</a> (по това време част от <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Австро-Унгария">Австро-Унгария</a>. Той работи в офиса на местната социалистическа партия и редактира вестник L'Avvenire del Lavoratore („Бъдещето на работника“). Завръщайки се в Италия, прекарва кратко време в Милано, а след това през 1910 г. се завръща в родния си град Форли, където издава седмичника Lotta di classe („Класовата борба“). Мусолини смята сам себе си за интелектуалец и за добре начетен. Той много чете европейски философи: любимия си Сорел, италианския футурист Филипо Томазо Маринети, френския социалист Густав Ирве, италианския анархист <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Ерико Малатеста">Ерико Малатеста</a>, германците <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%95%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81" title="Фридрих Енгелс">Фридрих Енгелс</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%81" title="Карл Маркс">Карл Маркс</a>, основатели на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Марксизъм">марксизма</a>.<a href="#cite_note-25">[25]</a><a href="#cite_note-26">[26]</a> Мусолини научава <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Френски език">френски</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Немски език">немски език</a> и превежда извадки от Ницше, Шопенхауер и Кант. <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_1900.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1c/Benito_Mussolini_1900.jpg" decoding="async" width="205" height="294" class="mw-file-element" data-file-width="205" data-file-height="294" /></a><figcaption>Портрет на Мусолини от началото на 1900-те години</figcaption></figure> По това време той публикува в радикалния вестник La Voce статия „Трентино през погледа на социалист“ (на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">италиански</a>: Il Trentino veduto da un Socialista).<a href="#cite_note-27">[27]</a> Той също така пише няколко есета за немската литература, няколко разказа и един роман с антиклерикална насоченост: L'amante del Cardinale: Claudia Particella, romanzo storico. Към този момент Мусолини е един от най-известните социалисти в Италия. През септември 1911 г. Мусолини участва в бунт, воден от социалистите, срещу <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Итало-турска война">италианската война в Либия</a>. Той остро осъжда италианската „империалистическа война“, действие, което му носи петмесечен затвор.<a href="#cite_note-28">[28]</a> След освобождаването си той помага да бъдат изгонени от Социалистическата партия двама ревизионисти, които подкрепят войната, Ивано Бомони и Леонида Бисолати. За награда става главен редактор на вестника на Социалистическата партия „<a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Аванти">Аванти</a>“. Под негово ръководство, тиражът му скоро се повишава от 20 000 на 100 000.<a href="#cite_note-Mediterranean4-29">[29]</a> Джон Гънтър през 1940 г. го нарича „един от най-добрите живи журналисти“; той е работещ репортер, докато се готви за похода към Рим, и пише за „Hearst News Service“ до 1935 г. Мусолини е толкова запознат с марксистката литература, че в своите собствени творби той цитира не само добре познати, но и сравнително неизвестни марксистки произведения. През този период Мусолини, подобно на всички революционери, се смята за марксист и нарича Маркс „най-великия от всички теоретици на социализма“.<a href="#cite_note-30">[30]</a> През 1913 г. публикува Истинският пророк Ян Хус (на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">италиански</a>: Giovanni Hus, il veridico), историческа и политическа биография за живота и мисията на чешкия религиозен реформатор <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BD_%D0%A5%D1%83%D1%81" title="Ян Хус">Ян Хус</a> и неговите войнстващи последователи – хуситите. В този период ползва псевдонима Vero Eretico (Истински еретик). Мусолини отхвърля <a href="/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Егалитаризъм">егалитаризма</a>, основна доктрина в социализма. Той е повлиян от антихристиянските идеи на Ницше и отричането на Божието съществуване.<a href="#cite_note-Golomb2002249-31">[31]</a> Мусолини смята, че социализмът се е поколебал с оглед на неуспехите на марксисткия <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Детерминизъм">детерминизъм</a> и социалдемократичния <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Реформизъм">реформизъм</a> и вярва, че идеите на Ницше ще засилят социализма. Макар и свързани със социализма, трудовете на Мусолини в крайна сметка показват, че е изоставил марксизма и егалитаризма в полза на антиегалитаризма и „Свръхчовека“ на Ницше.<a href="#cite_note-Golomb2002249-31">[31]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Изгонване_от_Италианската_социалистическа_партия"><span id=".D0.98.D0.B7.D0.B3.D0.BE.D0.BD.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BE.D1.82_.D0.98.D1.82.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D0.B0.D0.BD.D1.81.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D1.81.D0.BE.D1.86.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D0.B0.D1.80.D1.82.D0.B8.D1.8F">Изгонване от Италианската социалистическа партия</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Изгонване от Италианската социалистическа партия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Изгонване от Италианската социалистическа партия">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Italian_Arditi.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Italian_Arditi.jpg/220px-Italian_Arditi.jpg" decoding="async" width="220" height="149" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Italian_Arditi.jpg/330px-Italian_Arditi.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Italian_Arditi.jpg/440px-Italian_Arditi.jpg 2x" data-file-width="696" data-file-height="471" /></a><figcaption>Членове на италианските ардити през 1918 г. Техните черни униформи и шапки са използвани от Мусолини при създаването на фашисткото движение.</figcaption></figure> С избухването на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Първата световна война">Първата световна война</a> през август 1914 г. редица социалистически партии първоначално я подкрепят.<a href="#cite_note-Tucker20051001-32">[32]</a> Австрийски, британски, френски, немски и руски социалисти следват нарастващите националистически тенденции, като подкрепят участието на страната си във войната.<a href="#cite_note-Tucker2005884-33">[33]</a> Избухването на войната води до ръст и на италианския национализъм и различни политически фракции подкрепят войната. Сред тях е Габриеле д'Анунцио, който популяризира италианския <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Иредентизъм">иредентизъм</a> и помага на италианската общественост да подкрепи намесата във войната. Италианската либерална партия под ръководството на Паоло Босели насърчава намесата във войната на страната на съюзниците и използва Società Dante Alighieri за популяризиране на италианския национализъм.<a href="#cite_note-Tucker2005219-34">[34]</a><a href="#cite_note-Tucker2005826-35">[35]</a> Италианските социалисти са разединени дали да подкрепят или да се противопоставят на войната. Преди Мусолини да заеме някаква позиция, редица революционни синдикалисти се обявяват за намеса, включително Алчесте Де Амбрис, Филипо Коридони и Анджело Оливиеро Оливети. Италианската социалистическа партия решава обаче да се противопостави на войната, след като антимилитаристични протестиращи са убити, което води до обща стачка, наречена „Червена седмица“.<a href="#cite_note-Tucker2005596-36">[36]</a> Първоначално Мусолини официално подкрепя решението на партията и в статия от август 1914 г. пише „Далече от войната, оставаме неутрални“.<a href="#cite_note-Emile_Ludwig_1969._p._321-37">[37]</a> Той вижда войната като възможност както за собствените си амбиции, така и за тези на социалистите и италианците. Той е повлиян от антиавстрийските италиански националистически настроения, вярвайки, че войната предлага на италианците в Австро-Унгария шанс да се освободят от управлението на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8" title="Хабсбурги">Хабсбургите</a>. В крайна сметка той решава да подкрепи войната, като привлича вниманието към нуждата на социалистите да свалят монарсите Хоенцолерн и Хабсбург в Германия и Австро-Унгария, които според него последователно са потискали социализма. <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_PSI.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Benito_Mussolini_PSI.jpg/220px-Benito_Mussolini_PSI.jpg" decoding="async" width="220" height="272" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Benito_Mussolini_PSI.jpg/330px-Benito_Mussolini_PSI.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Benito_Mussolini_PSI.jpg/440px-Benito_Mussolini_PSI.jpg 2x" data-file-width="564" data-file-height="698" /></a><figcaption>Мусолини като директор на вестник <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Аванти">l'Avanti!</a></figcaption></figure> Мусолини допълнително оправдава позицията си, като осъжда <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Централните сили">Централните сили</a> като реакционни сили, които имат империалистически намерения срещу <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Белгия">Белгия</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Сърбия">Сърбия</a>, както и исторически претенции спрямо <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Дания">Дания</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a>, а и срещу италианците, тъй като стотици хиляди италианци са под управлението на Хабсбург.<a href="#cite_note-Gregor1979189-38">[38]</a> Той твърди, че падането на монархиите Хоенцолерн и Хабсбург и репресирането на „реакционната“ <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Турция">Турция</a> ще създадат благоприятни условия за работническата класа.<a href="#cite_note-Gregor1979189-38">[38]</a> Макар да поддържа страните на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Антанта">Антантата</a>, Мусолини реагира на консервативната природа на царска Русия, заявявайки, че мобилизацията за войната би подкопала реакционния авторитаризъм в Русия, и войната ще доведе Русия до социална революция.<a href="#cite_note-Gregor1979189-38">[38]</a> Той казва, че войната ще завърши процеса на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Рисорджименто">Рисорджименто</a> за Италия, като присъедини италианците от Австро-Унгария.<a href="#cite_note-Gregor1979189-38">[38]</a> По този начин той твърди, че огромните социални промени, до които би довела войната, я характеризират като революционна война и тя заслужава подкрепа.<a href="#cite_note-Gregor1979189-38">[38]</a> Тъй като подкрепата на Мусолини в полза на намесата се втвърдява, той влиза в конфликт със социалистите, които са срещу войната. Той ги атакува като твърди, че онези пролетарии, които подкрепят <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Пацифизъм">пацифизма</a>, не са в крак с пролетариите, присъединили се към нарастващия интервенционистки авангард, който подготвя Италия за революционна война.<a href="#cite_note-Gregor1979191-8">[8]</a> Започва да критикува партията, че не е успяла да признае националните проблеми, довели до избухването на войната, а и самия социализъм.<a href="#cite_note-Gregor1979191-8">[8]</a> В резултат през 1914 г. Мусолини е изключен от Италианската социалистическа партия. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Начало_на_фашизма_и_служба_през_Първата_световна_война"><span id=".D0.9D.D0.B0.D1.87.D0.B0.D0.BB.D0.BE_.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D0.B0.D1.88.D0.B8.D0.B7.D0.BC.D0.B0_.D0.B8_.D1.81.D0.BB.D1.83.D0.B6.D0.B1.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B7_.D0.9F.D1.8A.D1.80.D0.B2.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D1.81.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.BE.D0.B2.D0.BD.D0.B0_.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B0">Начало на фашизма и служба през Първата световна война</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Начало на фашизма и служба през Първата световна война" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Начало на фашизма и служба през Първата световна война">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_1917.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ee/Benito_Mussolini_1917.jpg/220px-Benito_Mussolini_1917.jpg" decoding="async" width="220" height="336" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ee/Benito_Mussolini_1917.jpg 1.5x" data-file-width="320" data-file-height="488" /></a><figcaption>Мусолини като италиански войник, 1917 г.</figcaption></figure> След като е изключен от Италианската социалистическа партия, заради подкрепата си за италианската интервенция, Мусолини прави радикална трансформация, като прекратява подкрепата си за класов конфликт и се присъединява към подкрепата за революционния национализъм, превъзхождащ класовите линии. През октомври 1914 г. той формира вестник <a href="/wiki/Il_Popolo_d%27Italia" title="Il Popolo d'Italia">Il Popolo d'Italia</a> и Fasci Rivoluzionari d'Azione Internazionalista. Неговата националистична подкрепа на интервенцията му позволява да набере средства от Ansaldo (фирма за въоръжение) и други компании, за да създаде Il Popolo d'Italia, за да убеди социалистите и революционерите да подкрепят войната.<a href="#cite_note-39">[39]</a> По-нататъшното финансиране на фашистите на Мусолини по време на войната идва от френски източници, започвайки през май 1915 г.<a href="#cite_note-Gregor1979200-40">[40]</a> Основен източник на това финансиране от Франция се смята, че е от френски социалисти, които изпращат подкрепа на дисидентите социалисти, които искат италианска намеса от страна на Франция.<a href="#cite_note-Gregor1979200-40">[40]</a> На 5 декември 1914 г. Мусолини осъжда ортодоксалния социализъм, защото не признава, че войната е направила националната идентичност и лоялността по-значителни от класическото отличие.<a href="#cite_note-Gregor1979191-8">[8]</a> Той напълно демонстрира трансформацията си в реч, която признава нацията като същество, понятие, което е отхвърлил преди войната, като казва: <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Нацията не е изчезнала. Вярвахме, че концепцията е абсолютно без съдържание. Вместо това ние виждаме нацията да възникне като истинска сърцевинна реалност пред нас!... Класът не може да унищожи нацията. Класа се разкрива като колекция от интереси, но нацията е история на настроения, традиции, език, култура и раса. Класът може да стане неразделна част от нацията, но човекът не може да засенчи другия. Класовата борба е суетна формула, без ефект и последица, когато се намери народ, който не се е интегрирал в правилните езикови и расови ограничения – когато националният проблем не е окончателно решен. При такива обстоятелства класовото движение се оказва нарушено от неблагоприятен исторически климат </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr> <tr> <td colspan="3" style="padding-top:3px"><cite style="font-style:normal;"><a href="#cite_note-Gregor1979192-41">[41]</a></cite> </td></tr></tbody></table> Мусолини продължава да насърчава необходимостта от революционен авангарден елит, който да води обществото. Той вече не се застъпва за пролетарски авангард, а за авангард, воден от динамични и революционни хора от всяка социална класа.<a href="#cite_note-Gregor1979192-41">[41]</a> Въпреки че той отхвърля ортодоксалния социализъм и класовия конфликт, той твърди, че е националист социалист и поддръжник на наследството на националистически социалисти в историята на Италия, като Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини и Карло Писакан.<a href="#cite_note-Gregor1979193-42">[42]</a> Що се отнася до Италианската социалистическа партия и нейната подкрепа за ортодоксалния социализъм, той твърди, че неговият провал като член на партията признава съвременната реалност, и разкрива, че ортодоксалния социализъм е остарял и провал. Това възприемане на провала на ортодоксалния социализъм в зората на избухването на Първата световна война не е единствено от Мусолини; други про-интервенционистки италиански социалисти като Филипо Коридони и Серджо Паунцио осъждат класическия <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Марксизъм">марксизъм</a> в полза на интервенцията.<a href="#cite_note-Gregor1979195-43">[43]</a> Тези основни политически възгледи и принципи формират основата на новосъздаденото политическо движение на Мусолини, Fasci Rivoluzionari d'Azione Internazionalista през 1914 г., които се наричат фашисти.<a href="#cite_note-Gregor1979193,&#32;195-44">[44]</a> По това време фашистите нямат интегриран набор от политики и движението е малко, неефективно в опитите си да провежда масови събрания и редовно е тормозено от правителствени власти и социалисти.<a href="#cite_note-Gregor1979195&#32;–&#32;196-45">[45]</a> Антагонизмът между интервенционистите, включително фашистите, срещу антиинтервюристичните социалисти, води до насилие между фашистите и социалистите. Опозицията и атаките на социалисти срещу фашистите и други интервенционисти са толкова насилствени, че дори демократичните социалисти, които се противопоставят на войната, като Анна Кулишчиф, заявяват, че Италианската социалистическа партия е отишла твърде далеч в кампанията за заглушаване на свободата на речта на привържениците на войната. Тези ранни военни действия между фашистите и революционните социалисти оформят схващането на Мусолини за природата на фашизма в подкрепа на политическото насилие.<a href="#cite_note-Gregor1979196-46">[46]</a> Мусолини става съюзник с <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Иредентизъм">иредентисткия</a> политик и журналист Чезаре Батисти и подобно на него – влиза в армията и служи във войната. „Той е изпратен в зоната на операции, където е сериозно ранен при експлозия на граната“. Военният опит на Мусолини се разказва в неговата работа „Diario di guerra“. Като цяло той служи около девет месеца в активна военна операция. През това време е с паратипоидна треска. Неговата служба приключва през 1917 г., когато е ранен случайно от експлозията на бомба със скрап в окопа. Мусолини е с най-малко 40 парчета метал в тялото си. Той е изписан от болницата през август 1917 г. и отново е главен редактор в новия си вестник Il Popolo d'Italia. Той пише положителни статии за чехословашки легиони в Италия. На 25 декември 1915 г. в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BE" title="Тревильо">Тревильо</a> сключва брак с Ракеле Гиди, която му ражда дъщеря Еда през 1910 г. През 1915 г. той има син с Ида Далсер, родена в село близо до Тренто.<a href="#cite_note-timeswife-47">[47]</a> Мусолини признава това дете на 11 януари 1916 г. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Изкачване_на_власт">Изкачване на власт</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Изкачване на власт" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Изкачване на власт">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Формиране_на_Националната_фашистка_партия"><span id=".D0.A4.D0.BE.D1.80.D0.BC.D0.B8.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.9D.D0.B0.D1.86.D0.B8.D0.BE.D0.BD.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D1.84.D0.B0.D1.88.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D0.B0.D1.80.D1.82.D0.B8.D1.8F">Формиране на Националната фашистка партия</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Формиране на Националната фашистка партия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Формиране на Националната фашистка партия">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основни статии: <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Национална фашистка партия">Национална фашистка партия</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Италиански фашизъм">Италиански фашизъм</a></div></dd></dl> Когато се връща от служба при съюзническите сили от Първата световна война, остава много малко от социалиста Мусолини. Всъщност, той вече убеден, че социализмът като доктрина до голяма степен е провал. През 1917 г. Мусолини стартира в политиката с помощта на седмична заплата в размер на £100 от британската служба за сигурност <a href="/w/index.php?title=MI5&action=edit&redlink=1" class="new" title="MI5 (страницата не съществува)">MI5</a>, за да държи антивоенните протестиращи кротки и да публикува провокативна <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Пропаганда">пропаганда</a>. Тази помощ е разрешена от сър Самуел Хоър.<a href="#cite_note-Guardian2009-10-13-48">[48]</a> В началото на 1918 г. Мусолини призовава за появата на хора „безмилостни и достатъчно енергични, за да направят прочистване“, и да съживят италианската нация.<a href="#cite_note-Hibbert2001-49">[49]</a> Много по-късно Мусолини заявява, че през 1919 г. усеща „Социализмът като мъртва доктрина, но тя продължава да съществува само като недоволство“.<a href="#cite_note-50">[50]</a> На 23 март 1919 г. Мусолини преобразува Миланското фашо като Fasci Italiani di Combattimento (<a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Италиански съюз на борбата">Италиански съюз на борбата</a>), състоящ се от 200 членове. <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Fasci_di_combattimento.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Fasci_di_combattimento.jpg/220px-Fasci_di_combattimento.jpg" decoding="async" width="220" height="155" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Fasci_di_combattimento.jpg/330px-Fasci_di_combattimento.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Fasci_di_combattimento.jpg/440px-Fasci_di_combattimento.jpg 2x" data-file-width="700" data-file-height="492" /></a><figcaption>Програмата на Fasci italiani di combattimento, публикувана в „<a href="/wiki/Il_Popolo_d%27Italia" title="Il Popolo d'Italia">Il Popolo d'Italia</a>“ на 6 юни 1919 г.</figcaption></figure> Идеологическата основа на фашизма идва от редица източници. Мусолини използва произведенията на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Платон">Платон</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D0%BE%D1%80%D0%B6_%D0%A1%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BB" title="Жорж Сорел">Жорж Сорел</a>, Ницше и икономическите идеи на Вилфредо Парето за развитието на фашизма.<a href="#cite_note-Moseley200439-51">[51]</a> Мусолини се възхищава на Републиката на Платон, която той често чете за вдъхновение. Републиката разяснява редица идеи, които пропагандира фашизмът, като например управление от елит, насърчаващ държавата като крайния край, противопоставяне на демокрацията, защита на класовата система и насърчаване на класовото сътрудничество, отхвърляне на егалитаризма, насърчаване на милитаризацията на нацията чрез създаване клас на воини, изискващи гражданите да изпълняват гражданските си задължения в интерес на държавата и да използват държавната намеса в образованието, за да насърчат развитието на воините и бъдещите управници на държавата. Републиката се различава от фашизма, тъй като не насърчава агресивна война, а само отбранителна.<a href="#cite_note-52">[52]</a> Също така за разлика от фашизма, той насърчава много комунистически възгледи за собствеността. Платон е идеалист, съсредоточен върху постигането на справедливост и морал, докато Мусолини и фашизмът са реалисти, съсредоточени върху постигането на политически цели.<a href="#cite_note-53">[53]</a> Идеята зад външната политика на Мусолини е тази на Spazio vitale (<a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Жизнено пространство">жизнено пространство</a>), концепция във фашизма, която е аналогична на Lebensraum в германския <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Националсоциализъм">националсоциализъм</a>.<a href="#cite_note-Kallis200248&#32;–&#32;51-54">[54]</a> Концепцията за spazio vitalale е обявена за пръв път през 1919 г., когато цялото <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5" title="Средиземноморие">Средиземноморие</a>, особено така наречената Венеция-Юлия, е предефинирано, за да изглежда като единна област, принадлежала на Италия от времето на древната римска провинция Италия.<a href="#cite_note-Newman1943-55">[55]</a><a href="#cite_note-JonesÖstberg2007-56">[56]</a> Правото да се колонизират съседните словенски етнически области и Средиземноморието, обитавани от онези, които се твърди, че са по-слабо развити народи, е оправдано въз основа на твърдението, че Италия страда от пренаселеност.<a href="#cite_note-Kallis200250&#32;–&#32;51-57">[57]</a> Заемайки идеята, разработена от <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BD%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Енрико Корадини (страницата не съществува)">Енрико Корадини</a> преди 1914 г. на естествения конфликт между „плутократични“ нации като Великобритания и „пролетарски“ нации като Италия, Мусолини твърди, че основният проблем на Италия е, че „плутократичните“ страни като Великобритания блокират Италия от постигането на необходимите spazio vital, което би позволило италианската икономика да расте. Мусолини приравнява потенциала на един народ за икономически растеж с териториален мащаб, като по този начин според него проблемът с бедността в Италия може да бъде решен само чрез спечелването на необходимото жизнено пространство.<a href="#cite_note-Kallis200250-58">[58]</a> Въпреки че биологичният расизъм е по-слабо изразен във фашизма, отколкото в националсоциализма, от самото начало концепцията за spazio vital има силно расистко нападение. Мусолини твърди, че има „естествен закон“ за по-силните народи да подчиняват и доминират „низши“ народи като „варварските“ славянски народи на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Югославия">Югославия</a>. Той заявява в реч от септември 1920 г.: „Когато се занимаваме с раса като славянската – слаба и варварска – ние не трябва да им даваме морков, а политиката... Не бива да се страхуваме от нови жертви... Италианската граница трябва да преминава през прохода Бренер, Монте Невосо и Динарските Алпи... Бих казал, че можем лесно да жертваме 500 000 варварски славяни за 50 000 италианци...“ - Бенито Мусолини, реч в Пула, 20 септември 1920 г. По същия начин Мусолини твърди, че Италия е права да следва империалистическа политика в <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">Африка</a>, защото вижда всички черни хора като „низши“ на белите. Мусолини твърди, че светът е разделен на йерархия на расите, и че историята не е нищо повече от дарвиновата борба за власт и територия между различни „расови маси“. Мусолини вижда високата раждаемост в Африка и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Азия">Азия</a> като заплаха за „бялата раса“ и често пита реторичният въпрос: „Има ли черни и жълти на вратата?“, като му отговарят: „Да, има!“. Мусолини вярва, че <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Съединените щати">Съединените щати</a> са обречени, тъй като американците чернокожи имат по-висока раждаемост от белите, което прави неизбежно чернокожите да превземат Съединените щати, и принизят на нивото си. Самият факт, че Италия страда от пренаселеност, се разглежда като доказателство за културната и духовна жизненост на италианците, които по този начин са оправдани да се опитват да колонизират земи, които Мусолини твърди – на историческа основа, че са принадлежали на Италия и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Римската империя">Римската империя</a>. В мисленето на Мусолини демографията е съдба – народите с нарастващо население са народи, които трябва да се завладеят, а народите със западащи популации заслужават да умрат.<a href="#cite_note-Kallis200252-59">[59]</a> Следователно важността на родствеността за Мусолини, тъй като само чрез увеличаване на раждаемостта може да се гарантира Италия и нейното бъдеще като велика сила, която би спечелила своето spazio vital, ще бъде гарантирана. По мнението на Мусолини, италианското население трябва да достигне 60 милиона, за да даде възможност на Италия да се бори в голяма война – оттук и неумолимите искания италианките да имат повече деца, за да достигнат това число.<a href="#cite_note-Kallis200252-59">[59]</a> Мусолини и фашистите успяват да бъдат едновременно революционни и традиционалисти, защото това е много различно от всичко друго в политическия климат на времето, понякога се описва като „<a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%82" title="Трети път">трети път</a>“.<a href="#cite_note-60">[60]</a> Фашистите, водени от един от близките довереници на Мусолини Дино Гранди, формират въоръжени военни отряди, наречени <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8" title="Черни ризи">Черни ризи</a> (или squadristi), с цел да възстановят реда със силна ръка по улиците на Италия. Черните ризи се бият с комунисти, социалисти и анархисти при паради и демонстрации – всички тези фракции също участват в сблъсъци един срещу друг. Италианското правителство рядко се намесва в действията на черните ризи, дължащо се отчасти на нарастващата заплаха и широкия страх от комунистическа революция. Фашизмът бързо нараства и в рамките на 2 години се превръща в <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Национална фашистка партия">Национална фашистка партия</a> на конгрес в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Рим">Рим</a>. През 1921 г. Мусолини за първи път печели изборите за Камарата на депутатите. Междувременно, от 1911 до 1938 г., Мусолини има различни дела с еврейската авторка и академик Маргарита Сарфати, наречена „Еврейската майка на фашизма“ по онова време.<a href="#cite_note-61">[61]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Поход_към_Рим">Поход към Рим</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Поход към Рим" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Поход към Рим">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Поход към Рим">Поход към Рим</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg/220px-Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg" decoding="async" width="220" height="164" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg/330px-Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg/440px-Naples_Fascist_rally_on_24_October_1922.jpg 2x" data-file-width="1247" data-file-height="931" /></a><figcaption>Мусолини и Черноризци на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Поход към Рим">Поход към Рим</a> през 1922 г.</figcaption></figure> През нощта на 27 между 28 октомври 1922 г. в Рим отиват около 30 000 фашистки черни ризи, за да поискат оставката на либералния премиер <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%A4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Луиджи Факта (страницата не съществува)">Луиджи Факта</a> и назначаването на ново фашистко правителство. На сутринта на 28 октомври, крал Виктор Емануил III, който според статута на Албертине държи върховната военна власт, отхвърля искането на правителството да обяви <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Военно положение">военно положение</a>, което води до оставката на Факта. След това, кралят предава властта на Мусолини (който остава в централата си в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a> по време на разговорите), като го моли да създаде ново правителство. Спорното решение на краля е обяснено от историците като комбинация от заблуди и страхове – Мусолини се радва на широка подкрепа в армията и сред индустриалните и аграрните елити, докато кралят и консерваторите се страхуват от възможна <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Гражданска война">гражданска война</a> и накрая смятат, че могат да използват Мусолини за възстановяване на закона и реда в страната, но не успяват да предвидят опасността от тоталитарна държава.<a href="#cite_note-62">[62]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Назначаване_за_министър-председател">Назначаване за министър-председател</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Назначаване за министър-председател" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Назначаване за министър-председател">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-right" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_crop.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Benito_Mussolini_crop.jpg/180px-Benito_Mussolini_crop.jpg" decoding="async" width="180" height="243" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Benito_Mussolini_crop.jpg/270px-Benito_Mussolini_crop.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Benito_Mussolini_crop.jpg/360px-Benito_Mussolini_crop.jpg 2x" data-file-width="368" data-file-height="496" /></a><figcaption>Мусолини през 1920-те години.</figcaption></figure> Като <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Министър-председател">министър-председател</a>, първите години на управление на Мусолини се характеризират с дясно коалиционно правителство, съставено от фашисти, националисти, либерали и двама католически духовници от народната партия. Фашистите съставляват малко малцинство в първите си правителства. Вътрешната цел на Мусолини е евентуалното създаване на тоталитарна държава със себе си като върховен лидер (Il Duce), послание, което е изяснено от фашисткия вестник Il Popolo, който вече е редактиран от братът на Мусолини Арналдо. За тази цел, Мусолини получава от законодателната власт диктаторска власт за 1 година (законна според италианската конституция на времето). Той благоприятства цялостното възстановяване на държавната власт с интегрирането на Fasci di Combattimento във въоръжените сили и прогресивната идентификация на партията с държавата. В политическата и социална икономика той приема законодателство, което благоприятства богатите индустриални и аграрни класове (приватизации, либерализация на наемните закони и унищожаване на синдикатите). През 1923 г. Мусолини изпраща италиански сили да нахлуят в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%84%D1%83" title="Корфу">Корфу</a> по време на гръцко-италианския диспут. В крайна сметка, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Лигата на нациите">Лигата на нациите</a> се оказва безсилна и <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гърция">Гърция</a> е принудена да се съобрази с италианските искания. Пишейки за външната политика на Мусолини, американският историк Герхард Уайнбърг казва: "Ако новият режим на Бенито Мусолини, създаден през 1922 г. върху руините на стара прославена война, е знак за жизненост и отхвърлен <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Пацифизъм">пацифизъм</a> като форма на гниене, урокът от ужасните битки срещу Австрия на река Изонцо, където италианците се сражават далеч по-добре, отколкото често позволява въображението – е, че огромната материално-техническа подготовка, необходима за модерна война, просто е извън съвременния капацитет на страната. Това със сигурност е правилно възприемане, но предвид идеологията на фашизма с акцента си върху моралните ползи от войната, това не води до заключението, че Италия без голяма пръчка най-добре да говори много, много тихо. Напротив, новият режим извежда обратното. Шумна красноречия и зловеща журналистика може да заменят сериозната подготовка за война, процедура, която е достатъчно безобидна, ако никой не приеме сериозно, но е някакъв път към бедствие, след като някой отвън и Мусолини в страната вярват, че "осемте милиони байонети „от въображението на Дучето действително съществуват.“ <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Закон_Ачербо">Закон Ачербо</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Закон Ачербо" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Закон Ачербо">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-right" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Giacomo_Matteotti_2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Giacomo_Matteotti_2.jpg/170px-Giacomo_Matteotti_2.jpg" decoding="async" width="170" height="247" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Giacomo_Matteotti_2.jpg/255px-Giacomo_Matteotti_2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Giacomo_Matteotti_2.jpg/340px-Giacomo_Matteotti_2.jpg 2x" data-file-width="922" data-file-height="1338" /></a><figcaption>Социалистическият лидер <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Джакомо Матеоти">Джакомо Матеоти</a> е убит, след като открито критикува фашисткото насилие на изборите от 1924 г.</figcaption></figure> През юни 1923 г. правителството приема <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%90%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Закон Ачербо (страницата не съществува)">Закона Ачербо</a>, който превръща Италия в държава с един национален избирателен район. Той също така предоставя мнозинство от две трети от местата в Парламента на партията или коалиция от партии, които са получили поне 25% от гласовете. Този закон е приложен при изборите от 6 април 1924 г., където <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Национална листа">Национална листа</a>, състоящ се от фашистите, повечето от старите либерали и други, печелят 64% от гласовете. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Насилие_на_черноризците">Насилие на черноризците</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Насилие на черноризците" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Насилие на черноризците">редактиране на кода</a>]</div> Убийството на социалиста <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Джакомо Матеоти">Джакомо Матеоти</a>, който иска анулирането на изборите поради нередности, предизвика <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Криза Матеоти">моментна криза</a> в правителството на Мусолини. Мусолини нарежда да се прикрие, но свидетели виждат колата, която отнася тялото на Матеоти, извън домът му, което свързва Америго Думини с убийството. Мусолини по-късно признава, че няколко решителни мъже биха могли да променят общественото мнение и да започнат преврат, който би отстранил фашизма. Думини е затворен в продължение на 2 години. При освобождаването си, твърди, че е казал на други хора, че Мусолини е отговорен, за което той е продължава да е в затвора. Опозиционните партии реагират слабо или като цяло не го правят. Много от социалистите, либералите и умерените бойкотират парламента в северния район на Авентина, надявайки се да принудят крал Виктор Емануил да премахне Мусолини. На 31 декември 1924 г. консулите на черноризците се срещат с Мусолини и му отправят ултиматум: да смажат опозицията или да го направят без него. Страхувайки се от въстание от собствените си бойци, Мусолини решава да отхвърли всички претенции за демокрация. На 3 януари 1925 г. Мусолини отправя реч пред камарата, в която поема отговорността за насилието от страна на черните ризи (макар да не споменава за убийството на Матеоти).<a href="#cite_note-63">[63]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Фашистка_Италия">Фашистка Италия</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Фашистка Италия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Фашистка Италия">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Организационни_нововъведения">Организационни нововъведения</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Организационни нововъведения" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Организационни нововъведения">редактиране на кода</a>]</div> Американският историк Конрад Ярауш твърди, че Мусолини е отговорен за интегриран набор от политически иновации, които правят фашизма в мощна сила в Европа. Първо, той се отклонява от неясното обещание за бъдещо национално обновление и доказва, че движението всъщност може да заграби властта и да управлява цялостно правителство в голяма държава по фашистки линии. Второ, движението твърди, че представлява цялата национална общност, а не фрагмент като работническата класа или аристокрацията. Той полага значителни усилия, за да включи преди това отчуждения католически елемент. Той определя обществените роли за основните сектори на бизнеса, вместо да му позволи да работи зад кулисите. Трето, той развива култ на едночленно лидерство, насочено към медийното внимание и към националния дебат за собствената си личност. Като бивш журналист, Мусолини се оказва много вещ в използването на всички форми на средства за масова информация, включително такива нови форми като филми и радио. Четвърто, той създава масова партия за членство, със свободни програми за млади мъже, млади жени и различни други групи, които следователно биха могли да бъдат мобилизирани и наблюдавани по-лесно. Той забранява всички алтернативни политически формации и партии (но тази стъпка не е никакво нововъведение). Подобно на всички диктатори, той използва либерално заплахата от извънсъдебно насилие, както и действителното насилие от неговите черни ризи, за да изплаши опозицията си. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Полицейска_държава">Полицейска държава</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Полицейска държава" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Полицейска държава">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini.gif" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/47/Benito_Mussolini.gif" decoding="async" width="198" height="257" class="mw-file-element" data-file-width="198" data-file-height="257" /></a><figcaption>Мусолини в първите си години на власт.</figcaption></figure> Между 1925 и 1927 г. Мусолини постепенно премахва почти всички конституционни и конвенционални ограничения на своята власт и изгражда <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Полицейска държава">полицейска държава</a>. Законът, приет на 24 декември 1925 г. – Бъдни вечер за предимно римокатолическа страна – променя официалната титла на Мусолини от „Президент на Министерския съвет“ до „Ръководител на правителството“, въпреки че той все още е наричан „министър-председател“. Той вече не отговаря пред Парламента и може да бъде отстранен само от краля. Докато италианската конституция заявява, че министрите са отговорни само пред суверените, на практика става невъзможно да се управлява против изричната воля на Парламента. Законът за Бъдни вечер прекратява тази практика и също така прави Мусолини единствения човек, компетентен да определи дневния ред. Този закон прави правителството на Мусолини в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE" title="Де факто">де факто</a> юридическа диктатура. Местната автономия е премахната, а подестата, назначени от италианския Сенат, заменят избраните кметове и съвети. На 7 април 1926 г. Мусолини преживява първия си опит за убийство от страна на Вайълет Гибсън, ирландка и дъщеря на лорд Ашбърн, която е депортирана след ареста ѝ.<a href="#cite_note-thetimesapr081926-64">[64]</a> На 31 октомври 1926 г. 15-годишният <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BE_%D0%97%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Антео Замбони">Антео Замбони</a> се опитва да застреля Мусолини в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Болоня">Болоня</a>. Замбони е <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D1%87%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Линчуване">линчуван</a> на място.<a href="#cite_note-65">[65]</a> Мусолини оцелява и в неуспешен опит за убийство в Рим от анархиста <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9B%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джино Лучети (страницата не съществува)">Джино Лучети</a><a href="#cite_note-66">[66]</a> и в планиран опит на италианския анархист <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5_%D0%A8%D0%B8%D1%80%D1%83&action=edit&redlink=1" class="new" title="Микеле Ширу (страницата не съществува)">Микеле Ширу</a><a href="#cite_note-67">[67]</a>, който завършва със залавянето и <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Екзекуция">екзекуцията</a> на Ширу. Всички останали партии са забранени, след опита за убийство от Замбони през 1926 г., макар че на практика Италия е еднопартийна държава от 1925 г. През същата година, избирателен закон премахва парламентарните избори. Вместо това, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82" title="Голям фашистки съвет">Големият фашистки съвет</a> избира списък от кандидати, които да бъдат одобрени от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC" title="Референдум">референдум</a>. Великият съвет е създаден 5 години по-рано като партиен орган, но е „конституционализиран“ и става най-висшият конституционен орган в държавата. На хартия, Великият съвет има право да препоръчва отстраняването на Мусолини от длъжност и по този начин теоретично е единствената заплаха за неговата власт. Само Мусолини обаче може да свиква Великия съвет и да определя дневния му ред. За да получи контрол над Юга, особено <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Сицилия">Сицилия</a>, той назначава Чезаре Мори като префект на град <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%BE" title="Палермо">Палермо</a>, който е длъжен да изкорени <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Мафия">мафията</a> на всяка цена. В телеграмата Мусолини пише на Мори:<blockquote>„Ваше Превъзходителство има карт бланш; авторитетът на държавата трябва напълно, повтарям – напълно да се възстанови в Сицилия. Ако все още действащите закони ви възпрепятстват, това няма да бъде проблем, понеже ще напишем нови закони.“</blockquote>Мори не се поколебава да обсажда градовете, да използва мъчения и да държи жени и деца като заложници, за да накара заподозрените да се предадат. Тези груби методи му носят прякора „железен префект“. През 1927 г. се доказва тайно споразумение между мафията и фашисткото управление, а през 1929 г. Мори е освободен от длъжност, като броят на убийствата в провинция Палермо намалява от 200 на 23. Мусолини номинира Мори за сенатор и фашистката пропаганда твърди, че мафията е победена. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="„Пацификацията_на_Либия“">„Пацификацията на Либия“</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: „Пацификацията на Либия“" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: „Пацификацията на Либия“">редактиране на кода</a>]</div> През 1919 г. италианската държава прави редица либерални реформи в <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Италианска Северна Африка">Либия</a>, които позволяват образование на хората от арабски и берберски произход и позволяват на либийците да станат италиански граждани.<a href="#cite_note-Grand_pages_127-147-68">[68]</a> Джузепе Волпи, който е назначен за губернатор през 1921 г., е задържан от Мусолини и оттегля всички мерки, предлагащи равенство на либийците. Политиката за конфискация на земя от страна на либийците, която да се предаде на италиански колонизатори, дава нова сила на либийската съпротива, водена от <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BC%D0%B0%D1%80_%D0%9C%D1%83%D1%85%D1%82%D0%B0%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Омар Мухтар (страницата не съществува)">Омар Мухтар</a>, и по време на последвалото „Помиряване на Либия“ фашисткият режим извършва близо до <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B4" title="Геноцид">геноцидна</a> кампания, предназначена да убие колкото се може повече либийци. Повече от половината от населението на Киренайка е тикнато в 15 концентрационни лагери до 1931 г., докато Кралските италиански военновъздушни сили провеждат химически бойни атаки срещу бедуините.<a href="#cite_note-69">[69]</a> На 20 юни 1930 г. маршал Пиетро Бадолио пише на генерал <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Родолфо Грациани">Родолфо Грациани</a>: <table cellpadding="10" align="center" style="border-collapse:collapse; background-color:transparent; color:inherit; border-style:none;"> <tbody><tr> <td width="20" valign="bottom" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:bottom;">„ </td> <td style="font-style:normal;">Що се отнася до цялостната стратегия, е необходимо да се създаде значително и ясно разделение между контролираното население и бунтовническите формации. Не крием значението и сериозността на тази мярка, която може да е унищожение на покореното население… Но сега курсът е поставен и ние трябва да го изпълним докрай, дори ако цялото население на Киренайка трябва да загине. </td> <td width="20" valign="top" style="color:#B2B7F2; font-size:2.3em; font-family:'Times New Roman',serif; font-weight:bold; vertical-align:top">“ </td></tr> <tr> <td colspan="3" style="padding-top:3px"><cite style="font-style:normal;"><a href="#cite_note-70">[70]</a></cite> </td></tr></tbody></table> На 3 януари 1933 г. Мусолини казва на дипломата Барон Помпей Алози, че французите в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81" title="Тунис">Тунис</a> са направили „ужасяваща грешка“, като са разрешили секс между французи и тунизийци, което според него би довело до фрагментирането на французите в нация от „мелези“ и за да предотврати същото нещо, което се случва на италианците, дава заповед на маршал Бадолио смесените връзки да станат престъпление в Либия.<a href="#cite_note-71">[71]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Икономическа_политика">Икономическа политика</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Икономическа политика" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Икономическа политика">редактиране на кода</a>]</div> Мусолини стартира няколко обществени строителни програми и правителствени инициативи в цяла Италия за борба с икономическите неуспехи и равнища на безработица. Най-ранната му (и една от най-известните) е „битката за пшеница“, с която са създадени 5000 нови ферми и 5 нови селскостопански града върху земя, рекултивирана чрез отводняване на Понтийските мочурища. В Сардиния е създаден модел на селскостопанско градче, наречено Мусолиния, но отдавна е преименувано на <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B0" title="Арбореа">Арбореа</a>. Този град е първият от които, Мусолини се надява да създаде хиляди нови селскостопански селища в цялата страна. Битката за пшеницата отклонява ценните ресурси за производството на пшеница от други икономически по-жизнеспособни култури. Земеделските производители отглеждат пшеница на неподходяща почва, като използват всички постижения на съвременната наука и макар че реколтата от пшеница се увеличава, цените се покачват, потреблението пада и се налагат високи тарифи.<a href="#cite_note-72">[72]</a> Тарифите насърчават широко разпространената неефективност, а държавните субсидии, отпуснати на земеделските стопани, поставят страната в дълг. Мусолини също така инициира „битката за земята“, политика, основаваща се на рекултивация на земята, очертана през 1928 г. Инициативата има смесен успех, докато проекти като отводняването на Понтин Марш през 1935 г. за земеделие са добри за пропагандни цели, осигуряват работа на безработните и позволяват на големите собственици на земя да контролират субсидиите, други райони в „битката за земя“ не са много успешни. Тази програма е в противоречие с „битката за пшеницата“ (малките парцели не са разпределени за мащабно производство на пшеница). По-малко от 10 000 селяни се преселват на преразпределената земя, а бедността на селяните остава висока. Инициативата „битка за земя“ е прекратена през 1940 г. През 1930 г. в доктрината за фашизма Мусолини пише: „Така наречената криза може да бъде решена само чрез държавна намеса и в орбитата на държавата“. Той се опитва да се бори с икономическата рецесия, като въвежда „Злато за отечеството“, насърчавайки обществеността доброволно да дари златни бижута на правителствени служители в замяна на стоманени гривни, носещи думите „Злато за отечеството“. Дори <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ракеле Мусолини (страницата не съществува)">Ракеле Мусолини</a> дарява своя сватбен пръстен. Събраните злата са разтопени в златни пръчки, които са разпределени в националните банки. Държавният контрол върху бизнеса е част от политическото планиране на Мусолини. До 1935 г. той твърди, че три четвърти от италианските предприятия са под държавен контрол. По-късно през тази година, Мусолини издава няколко укази, които допълнително контролират икономиката, например принуждавайки банките, предприятията и частните граждани да предадат всички чуждестранни емитирани акции и облигации на банката на Италия. През 1936 г. той налага ценови контрол.<a href="#cite_note-73">[73]</a> Той също така се опитва да превърне Италия в самодостатъчна на себе си, като поставя големи бариери пред търговията с повечето страни, с изключение на Нацистка Германия. През 1943 г. Мусолини предлага теорията за икономическата социализация. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Пропаганда_и_култ_към_личността">Пропаганда и култ към личността</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Пропаганда и култ към личността" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Пропаганда и култ към личността">редактиране на кода</a>]</div> Основният приоритет на Мусолини е подчиняването на умовете на италианския народ и използването на пропаганда за това. Изпълнен е богат <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0" title="Култ към личността">култ към личността</a>, съсредоточен върху фигурата на Мусолини. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg/220px-Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg.png" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg/330px-Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg/440px-Flag_of_Mussolini_as_Capo_del_governo_of_Fascist_Italy.svg.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="400" /></a><figcaption>Лично знаме на Мусолини.</figcaption></figure> Мусолини се представя за въплъщение на новия фашистки „свръхчовек“, насърчавайки естетиката на култа към личността, които му приписват квази-божествени способности.<a href="#cite_note-74">[74]</a> По различно време след 1922 г. Мусолини лично поема министерствата на вътрешните работи, външните работи, колониите, корпорациите, отбраната и обществените работи. Понякога има седем отдела едновременно, както и премиер. Той е и ръководител на всемогъщата фашистка партия и въоръжената местна фашистка <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Милиция">милиция</a>, Черни ризи, които тероризират началните съпротиви в градовете и провинциите. По-късно той формира ОВРА, институционализирана <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Тайна полиция">тайна полиция</a>, която е с официална държавна подкрепа и цел да смачка антифашизма. По този начин той успява да запази властта в собствените си ръце и да предотврати появата на съперник. Мусолини също се представя като верен спортист и квалифициран музикант. Всички учители в училищата и университетите трябва да положат клетва, за да защитават фашисткия режим. Редакторите на вестници са избрани лично от Мусолини, а само онези, които притежават сертификат за одобрение от страна на фашистката партия, биха могли да практикуват журналистика.<a href="#cite_note-75">[75]</a> Тези удостоверения са издадени в тайна. Така Мусолини умело създава илюзията за „свободна преса“. Профсъюзите също са лишени от всякаква независимост и са интегрирани в така наречената „корпоративна“ система. Целта (никога не е напълно постигната), вдъхновена от средновековните гилдии, е да се поставят всички италианци в различни професионални организации или корпорации, всички под нелегален държавен контрол.<a href="#cite_note-76">[76]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Култура">Култура</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Култура" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Култура">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-right" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Has_seven_1_a.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Has_seven_1_a.jpg/250px-Has_seven_1_a.jpg" decoding="async" width="250" height="180" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Has_seven_1_a.jpg/375px-Has_seven_1_a.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Has_seven_1_a.jpg/500px-Has_seven_1_a.jpg 2x" data-file-width="647" data-file-height="466" /></a><figcaption>Бенито Мусолини и младежки черни ризи през 1935 г.</figcaption></figure> Националистите в годините след Първата световна война се смятат за борци срещу либералните и доминиращи институции, създадени от кабинети – като тези на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Джолити (страницата не съществува)">Джовани Джолити</a>, включително традиционното образование. Футуризмът, революционно културно движение, което би послужило като катализатор на фашизма, спори за „училище за физически кураж и патриотизъм“, изразено от Филипо Томазо Маринети през 1919 г. Маринети изразява своето пренебрежение към „праисторическия и троглодитски древногръцки и латински курс“, като се застъпва за заместването им с упражнения, моделирани на войниците на Ардити. През тези години се формират първите фашистки младежки крила: през 1919 г., Avanguardia Giovanile Fascista и Gruppi Universitari Fascisti през 1922 г. След похода към Рим, който изкачва Мусолини на власт, фашистите започват да обмислят начини да политизират италианското общество с акцент върху образованието. Мусолини възлага на бившия ардито и заместник-секретар по въпросите на образованието Ренато Ричи задачата да „реорганизира младите от морална и физическа гледна точка“. Ричи търси вдъхновение с Робърт Баден-Пауъл, основател на скаутите, среща се с него в Англия, както и с художници в Германия. Според Мусолини: „Фашисткото образование е морално, физическо, обществено и военно: има за цел да създаде пълен и хармонично развит човек, фашист според нашите възгледи“. Мусолини структурира този процес, вземайки предвид емоционалната страна на детството: „Детството и юношеството не могат да се хранят само чрез концерти, теории и абстрактно учение. Истината, която се стремим да ги научим, трябва да се хареса най-вече на тяхната фантазия, сърцата и само тогава в ума им.“ „Образователната стойност, определена чрез действие и пример“, трябва да замести установените подходи. Фашизмът се противопоставя на неговия вариант на идеализъм до преобладаващия рационализъм и използва Националната опера „Балила“ за заобикаляне на образователната традиция чрез налагане на колективната йерархия, както и на собствения <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0" title="Култ към личността">култ към личността</a> на Мусолини. Друга важна съставна част на фашистката културна политика е римокатолицизмът. През 1929 г. е подписан <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%82" title="Конкордат">конкордат</a> с <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Ватикана">Ватикана</a>, който приключва десетилетната борба между италианската държава и папството, която датира от 1870 г. (приемането на папските държави от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Савойска династия">Савойската династия</a> по време на обединението на Италия). Според <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Латерански договори">Латеранските договори</a>, италианската държава най-сетне е призната от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Римокатолическата църква">Римокатолическата църква</a>, а независимостта на Ватикана е призната от италианската държава. Те са толкова добре приети от църковната йерархия, че папа <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B9_XI" title="Пий XI">Пий XI</a> признава Мусолини за „човекът на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Провидение">провидението</a>“.<a href="#cite_note-77">[77]</a> Договорът от 1929 г. включва законова разпоредба, според която италианското правителство ще защитава честта и достойнството на папата, като преследва нарушителите.<a href="#cite_note-78">[78]</a> През 1927 г. Мусолини е отново покръстен от римокатолически свещеник. След 1929 г. с антикомунистическите си доктрини Мусолини убеждава много католици активно да го подкрепят. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Външна_политика">Външна политика</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Външна политика" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Външна политика">редактиране на кода</a>]</div> Във външната политика Мусолини е прагматичен и опортюнистичен. В центъра на визията му е мечтата да се създаде нова Римска империя в Африка и на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Балкани">Балканите</a>, за да се защити така наречената „осакатена победа“ от 1918 г., наложена от „плутодемокрациите“ (Великобритания и Франция), които предават <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Договора от Лондон (страницата не съществува)">Договора от Лондон</a> и узурпират предполагаемото „естествено право“ на Италия да постигне върховенство в Средиземноморския басейн.<a href="#cite_note-79">[79]</a><a href="#cite_note-80">[80]</a> През 1920-те години обаче, предвид слабостта на Германия, проблемите на следвоенното възстановяване и въпроса за репарациите, ситуацията в Европа е твърде неблагоприятна, за да се застъпи за открито ревизионистичен подход към <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80" class="mw-redirect" title="Версайския договор">Версайския договор</a>. През 1920-те външната политика на Италия се основава на традиционната идея на Италия да поддържа „еднаквостояща“ позиция от всички големи сили, за да упражнява „определена тежест“, която независимо от властта, която Италия е избрала да приведе в съответствие, решително ще промени баланса на властта в Европа, а цената на такова привеждане в съответствие би била подкрепа за италианските амбиции в Европа и/или Африка.<a href="#cite_note-81">[81]</a> Междувременно, тъй като за Мусолини демографията е съдба, той провежда безмилостна родствена политика, предназначена да увеличи раждаемостта; например през 1924 г., като се застъпва или дава информация за <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Контрацепция">контрацепцията</a> като престъпление и през 1926 г. заповядва на всяка италианка да удвои броя на децата, които е готова да роди.<a href="#cite_note-82">[82]</a> За Мусолини тогавашното население на Италия от 40 милиона не е достатъчно за борба в голяма война и трябва да увеличи населението на най-малко 60 милиона италианци, преди да е готов за война.<a href="#cite_note-83">[83]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mussolini_truppe_Etiopia.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Mussolini_truppe_Etiopia.jpg/250px-Mussolini_truppe_Etiopia.jpg" decoding="async" width="250" height="188" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Mussolini_truppe_Etiopia.jpg/375px-Mussolini_truppe_Etiopia.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/95/Mussolini_truppe_Etiopia.jpg/500px-Mussolini_truppe_Etiopia.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="450" /></a><figcaption>Мусолини инспектира войници в <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора италианско-етиопска война">Италианско-етиопската война</a>.</figcaption></figure> В ранните години от управлението си Мусолини действа като прагматичен държавник, опитвайки се да постигне някои предимства, но никога не поема риска за война с Великобритания и Франция. Изключение е бомбардирането и окупацията на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%84%D1%83" title="Корфу">Корфу</a> през 1923 г. Това става след инцидент, при който италиански военни, изпратени с мисия от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Лига на нациите">Лигата на нациите</a> за уреждане на граничен спор между Гърция и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Албания">Албания</a>, са убити от бандити с неизвестна националност. Тогава Мусолини е готов да се впусне във война с Великобритания и само отчаяната съпротива на ръководството на италианския военноморски флот, което твърди, че не може да се сравнява с <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%BB%D0%BE%D1%82" class="mw-redirect" title="Британски кралски флот">британския кралски флот</a>, убеждава Мусолини да приеме дипломатическо решение.<a href="#cite_note-Sullivan_pages_178-203-84">[84]</a> Отразявайки обсебеността му от демографията, Мусолини продължава да казва, че Италия няма достатъчна работна ръка, за да спечели война срещу Великобритания и/или Франция, и че времето за война ще дойде някъде в средата на 1930-те години, когато високата италианска раждаемост най-накрая ще даде на Италия необходимите войници. Впоследствие, Мусолини участва в <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%9B%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE" class="mw-redirect" title="Договорите от Локарно">Договорите от Локарно</a> от 1925 г., които гарантират западните граници на Германия, начертани през 1919 г. През 1929 г. Мусолини нарежда на генералния щаб на армията да започне планиране на агресия срещу Франция и Югославия. През юли 1932 г. Мусолини изпраща послание до германския министър на отбраната генерал <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D1%82_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%A8%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%85%D0%B5%D1%80" title="Курт фон Шлайхер">Курт фон Шлайхер</a>, което предполага антифренско италианско-германско обединение, на което Шлейхер отговаря благосклонно, макар и с условието, че Германия трябва да се задържи цяла на първо място. В края на 1932 г. – началото на 1933 г. Мусолини планира да започне изненадваща атака срещу Франция и Югославия през август 1933 г. Планът е изоставен, когато става известно, че френското <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE_%D0%B1%D1%8E%D1%80%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Второ бюро (страницата не съществува)">Второ бюро</a> е разбило италианските военни кодове и французите, предупредени по този начин за италианските планове, са добре подготвени. След като <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Адолф Хитлер</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%A1%D0%94%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="НСДАП">НСДАП</a> идват на власт, заплашвайки италианските интереси в Австрия и Дунавския басейн, Мусолини предлага „четворен пакт“ с Великобритания, Франция и Германия през 1933 г. Когато „австрийско-фашисткия“ канцлер Енгелберт Долфус с диктаторска власт е убит на 25 юли 1934 г. от националсоциалистически поддръжници, Мусолини дори заплашва Германия с война в случай на германско нахлуване в Австрия. Мусолини за известно време продължава строго да се противопоставя на всички немски опити за <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%88%D0%BB%D1%83%D1%81" title="Аншлус">Аншлус</a>. Въпреки задържането на Мусолини за противопоставяне на италианско-турската война в Африка, след кризата на <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Абисиния">Абисиния</a> от 1935 – 1936 г. във <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора италианско-етиопска война">Втората италианско-етиопска война</a>, Италия нахлува в <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Етиопия">Етиопия</a> свързани с италианските инциденти, над неясната граница между Етиопия и италиански <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4" title="Сомалиленд">Сомалиленд</a>. Историците все още са разделени за причините за нападението над Етиопия през 1935 г. Някои италиански историци като Франко Каталано и Джорджо Рохат твърдят, че нашествието е акт на социален империализъм, като твърди, че <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Голямата депресия">Голямата депресия</a> сериозно е накърнила престижа на Мусолини и че той има нужда от чужда война, за да разсее общественото внимание.<a href="#cite_note-Kallis,_Aristotle_page_124-85">[85]</a> Други историци като Пиетро Пасторели твърдят, че нахлуването е стартирано като част от една експанзионистична програма, за да превърне Италия в основна власт в района на <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Червено море">Червено море</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" class="mw-redirect" title="Близкия изток">Близкия изток</a>. Средно интерпретиране е предложено от американския историк Макгрегър Нокс, който твърди, че войната е започнала както от чужди, така и от вътрешни причини, като и двете са част от експанзионистичните планове на Мусолини и са предназначени да дадат на Мусолини триумф във външната политика, за да прокара фашистката система в по-радикална посока у дома. Италианските сили са много по-добри от абисинските сили, особено във въздушната власт, и те скоро побеждават. Императорът Хайле Селасие е принуден да напусне страната, а Италия влиза в столицата <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B8%D1%81_%D0%90%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B0" title="Адис Абеба">Адис Абеба</a>, за да провъзгласи империя през май 1936 г., което прави Етиопия част от италианска <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Източна Африка">Източна Африка</a>. Всъщност, въпреки че Франция и Великобритания вече са колонизирали части от Африка, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Борба за Африка (страницата не съществува)">борбата за Африка</a> приключва до началото на ХХ век. Международното настроение е против колониалистическото разширяване и действията на Италия са осъдени. Освен това Италия е критикувана за използването на синапения газ и фосген срещу враговете си. Между 1936 и 1941 г. по време на операциите за „успокояване“ на Етиопия, италианците убиват стотици хиляди граждани на Етиопия и се смята, че са убили около 7% от цялото население на Етиопия. Мусолини нарежда на маршал <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Родолфо Грациани">Родолфо Грациани</a> да „инициират и систематично да провеждат политика на терор и унищожение срещу бунтовниците и населението в съучастие с тях. Без политика от десет очи на един не можем да излекуваме тази рана своевременно“. Вярвайки, че източноправославната Църква е вдъхновила етиопците да се противопоставят, Мусолини разпорежда на православните свещеници и монаси да бъдат цели в отмъщение за партизански атаки. Мусолини внася закон за междурасовия секс, който се наказва с 5 години затвор, тъй като Мусолини е напълно наясно, че не иска войниците и служителите му в Етиопия да се срещат с етиопски жени при каквито и да е обстоятелства, многорасовите отношения правят хората му по-малко склонни да убиват етиопците. Мусолини се възползва от политиката на бруталност, отчасти защото вярва, че етиопците не са нация, защото черните хора са били твърде глупави, за да имат чувство за националност и затова партизаните са просто „бандити“. Другата причина е, че Мусолини планира да доведе милиони италиански колонисти в Етиопия и трябва да убие голяма част от населението на Етиопия, за да направи място за италианските колонисти точно както прави в Либия. Санкциите срещу Италия са използвани от Мусолини като претекст за съюз с <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Нацистка Германия">Нацистка Германия</a>. През януари 1936 г. Мусолини казва на германския посланик Улрих фон Хасел, че „ако Австрия на практика стане германски сателит, той няма да има възражения“. Като признава, че <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Австрия">Австрия</a> е в германската сфера на влияние, Мусолини отстранява основния проблем в италианско-германските отношения. На 11 юли 1936 г. е подписан австро-германски договор, според който Австрия се обявява за „германска държава“, чиято външна политика винаги би била съгласувана с <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Берлин">Берлин</a> и позволява на пронацистите да влязат в австрийския кабинет. Мусолини налага силен натиск върху австрийския канцлер Курт Шушвинг да подпише договора, за да подобри отношенията си с Хитлер.<a href="#cite_note-ReferenceB-86">[86]</a> През януари 1937 г. Великобритания подписва „Споразумение за джентълмени“ с Мусолини, което има за цел да ограничи италианската намеса в испанската гражданска война, и се разглежда от британското външно министерство като първа стъпка към създаването на англо-италиански съюз. През април 1938 г. Великобритания и Италия подписват Великденските споразумения, според които Великобритания обещава да признае Етиопия като италианска в замяна на изтеглянето на Италия от <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Испанската гражданска война">Испанската гражданска война</a>. Чуждестранната служба разбира, че испанската гражданска война дърпа Рим и Берлин по-близо и смята, че ако Мусолини може да бъде убеден да се махне от Испания, той ще се върне в съюзническия лагер. За да изтеглят Мусолини от Испания, британците са готови да платят такива цени, като например да признаят крал Виктор Емануил III за император на Етиопия. Отразявайки новата прогерманска външна политика на 25 октомври 1936 г., Мусолини се съгласява да формира ос Рим-Берлин, одобрена със споразумение за сътрудничество с Нацистка Германия и подписано в Берлин. Освен това завладяването на Етиопия струва живота на 12 000 италианци, и други 4000 – 5000 либийци, еритрейци и сомалийци, борещи се с италианската власт. Мусолини вярва, че завладяването на Етиопия ще струва между 4 и 6 милиарда лири, но истинските разходи за нахлуването се оказват 33,5 милиарда лири. Икономическите разходи за завладяването се оказват ужасяващ удар за италианския бюджет и сериозно забавят италианските усилия за военна модернизация, тъй като парите, които Мусолини е отделил за военна модернизация, са изразходвани за завладяването на Етиопия, нещо, което помага Мусолини да се тласне към Германия. За да помогне за покриването на огромните дългове по време на Етиопската война, Мусолини девалвира лирата с 40% през октомври 1936 г. Освен това разходите за завладяването на Етиопия струват на италианската съкровищница още 21,1 милиарда лири между 1936 – 1940 г. Италия е загубила 4000 мъже, убити в испанската гражданска война (брой на населението на Италия е пропорционално два пъти по-голям от американските загуби във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D0%BC" title="Виетнам">Виетнам</a>), докато италианската интервенция в Испания струва на Италия още 12 – 14 милиарда лири. През 1938 и 1939 г. италианското правителство влага 39,9 млрд. лири по данъци, докато целият италиански брутен национален продукт е бил 153 млрд. лири, което означава, че етиопските и испанските войни налагат икономически разходи за Италия. Много по-големият размер на германската икономика позволява на Хитлер едновременно да модернизира <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%85%D1%82" title="Вермахт">Вермахта</a> и да се намеси в испанската гражданска война в същото време – вариант, който Мусолини няма. Между 1935 – 1939 г. войните на Мусолини струват на Италия еквивалента на $500 милиарда щатски долара през 1999 г., което е дори и пропорционално по-голяма тежест, тъй като Италия е била бедна държава. В същото време, когато италианските военни попадат зад останалите големи сили, настъпва пълна <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Надпревара във въоръжаването">надпревара във въоръжаването</a>, тъй като Германия, Великобритания и Франция харчат все по-големи суми пари за военните си сили през 30-те години на ХХ век – ситуация, в която Мусолини признава сериозно ограничената способност на Италия да води самостоятелна война и по този начин изисква огромен съюзник, за да компенсира нарастващата италианска изостаналост.<a href="#cite_note-87">[87]</a> От 1936 до 1939 г. Мусолини предоставя огромна сума на военна подкрепа на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82" class="mw-redirect" title="Националист">националистите</a> в испанската гражданска война. Тази активна намеса от страна на Франко допълнително дистанцира Италия от Франция и Великобритания. В резултат на това, връзката на Мусолини с <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80" title="Адолф Хитлер">Адолф Хитлер</a> се задълбочава и той решава да приеме германското анексиране на Австрия през 1938 г., последвано от анексията на <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Чехословакия">Чехословакия</a> през 1939 г. Споразумението с Германия <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Тристранен пакт">Тристранен пакт</a> от 1936 г. е укрепено с подписването на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Стоманен пакт">Стоманен пакт</a> на 22 май 1939 г., който свързва Фашистка Италия и Нацистка Германия в пълен военен съюз. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Втора_световна_война">Втора световна война</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Втора световна война" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Втора световна война">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Нарастваща_буря">Нарастваща буря</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Нарастваща буря" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Нарастваща буря">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benito_Mussolini_Portrait.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Benito_Mussolini_Portrait.jpg/220px-Benito_Mussolini_Portrait.jpg" decoding="async" width="220" height="258" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Benito_Mussolini_Portrait.jpg/330px-Benito_Mussolini_Portrait.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Benito_Mussolini_Portrait.jpg 2x" data-file-width="388" data-file-height="455" /></a><figcaption>Портрет на Мусолини с каска и униформа</figcaption></figure> Към края на 1930-те години обсебването на Мусолини с демографията го води до заключението, че Великобритания и Франция са свършени като велики сили и че Германия и Италия са тези, на които е отредено да управляват в Европа, ако не за друго, то заради демографската си мощ. Мусолини заявява своето виждане, че намаляващите нива на раждаемостта във Франция са „абсолютно ужасяващи“ и че Британската империя е обречена, тъй като четвърт от британското население е застаряло.<a href="#cite_note-88">[88]</a> Той вярва, че съюз с Германия е за предпочитане пред съюз с Великобритания и Франция, тъй като е по-добре да има силните, а не слабите на своя страна.<a href="#cite_note-89">[89]</a> Мусолини гледа на международните отношения като социална дарвинистка борба между „възмъжалите“ нации с високи нива на раждаемост, които са предопределени да унищожат „хилавите“ нации с ниски нива на раждаемост. Той смята, че Франция е „слаба и стара“ нация, тъй като ежеседмичната ѝ смъртност надхвърля раждаемостта с 2000 души.<a href="#cite_note-90">[90]</a> Мусолини до такава степен вярва, че Италия е предопределена да владее Средиземноморието заради високата си раждаемост, че той пренебрегва голяма част от сериозното планиране и подготовка, които са нужни за война със Западните сили.<a href="#cite_note-91">[91]</a> Единствените аргументи, които държат Мусолини назад от пълно подравняване с Берлин, са осъзнаването му на италианската икономическа и военна слабост, което означава, че му е нужно повече време да се въоръжи, и желанието му да използва <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Великденско съглашение (страницата не съществува)">Великденското съглашение</a> от април 1938 г. като начин да раздели Великобритания от Франция.<a href="#cite_note-92">[92]</a> Военен съюз с Германия, за разлика от вече съществуващия по-свободен политически съюз с Райха под формата на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" class="mw-redirect" title="Антикоминтернов пакт">Антикоминтернов пакт</a> (който няма военна обремененост), лесно може да сложи край на шансовете на Великобритания да имплементира Великденското съглашение.<a href="#cite_note-93">[93]</a> От своя страна, Великденското съглашение има за цел да остави Франция сама срещу Италия, като значително подобрява отношенията между Италия и Великобритания, която би останала неутрална в случай на Френско-италианска война (Мусолини има имперски планове за <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81" title="Тунис">Тунис</a>, където среща подкрепа).<a href="#cite_note-unification-94">[94]</a> Британците гледат на Великденското съглашение като начин да отдалечат Италия от Германия. На 8 ноември 1938 г. граф Чиано, доведеният син на Мусолини и министър на външните работи, пише в дневника си относно външната политика на диктатора спрямо Франция: „<a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B8" title="Джибути">Джибути</a> ще трябва да се управлява заедно с Франция; Тунис с горе-долу подобен режим; <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Корсика">Корсика</a>, италианска и никога пофранцузена и следователно под наш пряк контрол, като границата ще преминава по река <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Вар (река)">Вар</a>“.<a href="#cite_note-95">[95]</a> Колкото до <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%8F" title="Савоя">Савоя</a>, която „нито исторически, нито географски е италианска“, Мусолини твърди, че няма интерес в нея. На 30 ноември 1938 г. Мусолини кани френския посланик <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0-%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Андре Франсоа-Понсе (страницата не съществува)">Андре Франсоа-Понсе</a> да присъства на отварянето на Италианската камара на депутатите, по време на което събранието от депутати, по негов знак, започват шумна демонстрация против Франция, викайки, че Италия трябва да анексира Тунис, Ница, Корсика и Савой, което е последвано от депутатски марш на улицата, носейки знаци, изискващи Франция да даде Тунис, Савой и Корсика на Италия.<a href="#cite_note-96">[96]</a> Френският министър-председател <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B5" title="Едуар Даладие">Едуар Даладие</a> отхвърля италианските искания за териториална концесия и през по-голямата част от зимата на 1938 – 1939 г. Франция и Италия са на ръба на война.<a href="#cite_note-97">[97]</a> През януари 1939 г. британският министър-председател <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB_%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Невил Чембърлейн">Невил Чембърлейн</a> посещава Рим, като по време на визитата му Мусолини научава, че макар Великобритания много да иска да подобри отношенията си с Италия и е готова на отстъпки, тя не би отрязала връзките си с Франция в полза на по-добри англо-италиански такива. С това Мусолини развива все по-голям интерес към немското предложение за военен съюз, което за пръв път е отправено към него през май 1938 г.<a href="#cite_note-98">[98]</a> През февруари 1939 г. Мусолини изнася реч пред <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82" title="Голям фашистки съвет">Големия фашистки съвет</a>, по време на която той обявява, че силата на една държава е „пропорционална на нейната морска позиция“ и че Италия е „затворник на Средиземноморието и че колкото по-многобройна и силна става тя, толкова повече ще страда от затварянето си. Решетките на затвора са Корсика, Тунис, Малта и Кипър, а пазителите на затвора са Гибралтар и Суец“.<a href="#cite_note-99">[99]</a> Новият курс не остава без критики. На 21 март 1939 г., по време на заседание на Големия фашистки съвет, <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%BE" title="Итало Балбо">Итало Балбо</a> обвинява Мусолини в „лизане на ботушите на Хитлер“, сравнява про-немската външна политика на Дучето като водене на Италия към беда и отбелязва, че отварянето към Великобритания все още съществува и че не е неизбежно за Италия да се съюзи с Германия. Въпреки че много членове на фашистката партия като Балбо не желаят близки отношения с Берлин, контролът на Мусолини над машината за външна политика означава, че това разногласие има малко значение.<a href="#cite_note-100">[100]</a> Мусолини има водеща позиция във Фашистката партия, но не я доминира напълно, тъй като нападките на Балбо и сравнително ограничения отговор на Мусолини показват, че Нацистката партия няма еквивалент във Фашисткия голям съвет и е немислимо за един от <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Гаулайтер">гаулайтерите</a> на Хитлер да го нападне по същия начин както Балбо критикува Мусолини.<a href="#cite_note-101">[101]</a> През април 1939 г. Мусолини нарежда <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Италианска инвазия в Албания">нахлуване в Албания</a>. Италия побеждава Албанското кралство само за пет дни, принуждавайки крал <a href="/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%B3_I" title="Зог I">Зог I</a> да избяга и да се установи период на <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Италианска окупация в Албания (страницата не съществува)">италианска окупация в Албания</a>. До май 1939 г. силите на Оста не са изцяло официални, но през този месец е подписан <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Стоманен пакт">Стоманения пакт</a>, очертаващ дружбата и съюзничеството между Германия и Италия и подписан от външните министри на страните.<a href="#cite_note-102">[102]</a> Този пакт е нападателен и защитнически военен съюз, макар Мусолини да подписва пакта едва след като получава обещание от немците, че няма да има война за следващите три години. Италианският крал <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB_III" class="mw-redirect" title="Виктор Емануил III">Виктор Емануил III</a> също е предпазлив относно пакта, като е по-благосклонен към традиционните италиански съюзници като Франция и се страхува от последствията на един нападателен военен съюз, който на практика означава предаване на контрола над военни въпроси на Хитлер.<a href="#cite_note-103">[103]</a> Хитлер има намерение да нападне Полша, въпреки че <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Галеацо Чано">Галеацо Чано</a> предупреждава, че това най-вероятно ще доведе до война със Съюзниците. Хитлер отхвърля коментара на Чано, предсказвайки че Великобритания и другите Западни сили ще се оттеглят, и предлага на Италия идеята да нападне <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Югославия">Кралство Югославия</a>.<a href="#cite_note-knox-104">[104]</a> Предложението е съблазнително за Мусолини, но на този етап световна война би била бедствие за Италия, тъй като ситуацията с въоръжението на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Италианска империя">Италианската империя</a> е слаба. Виктор Емануил апелира за неутралитет в диспута.<a href="#cite_note-knox-104">[104]</a> Така, след като Втората световна война избухва в Европа на 1 септември 1939 г. с <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(1939)" title="Полска кампания (1939)">нахлуването на Германия в Полша</a>, Италия не се включва в конфликта.<a href="#cite_note-knox-104">[104]</a> Обаче, когато немците лишават от свобода 183 професори от <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" class="mw-redirect" title="Ягелонския университет">Ягелонския университет</a> в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2" title="Краков">Краков</a> на 6 ноември 1939 г., Мусолини лично се противопоставя на това действие на Хитлер, което води до освобождаването на 101 поляци.<a href="#cite_note-105">[105]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Обявяване_на_война">Обявяване на война</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Обявяване на война" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Обявяване на война">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Италия през Втората световна война (страницата не съществува)">Италия през Втората световна война</a> </div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Newsweek_May_13_1940_Mussolini.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Newsweek_May_13_1940_Mussolini.jpg/220px-Newsweek_May_13_1940_Mussolini.jpg" decoding="async" width="220" height="301" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/42/Newsweek_May_13_1940_Mussolini.jpg 1.5x" data-file-width="292" data-file-height="400" /></a><figcaption>Корица от 13 май 1940 г. на списание <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E%D0%B7%D1%83%D0%B8%D0%BA" title="Нюзуик">Newsweek</a> със заглавие „Дучето: ключова фигура в Средиземноморието“</figcaption></figure> Когато Втората световна война започва, Чано и <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%A3%D1%83%D0%B4,_%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B4_%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%81" title="Едуард Ууд, лорд Халифакс">Едуард Ууд</a> водят тайни телефонни разговори. Британците искат Италия на тяхна страна срещу Германия, както е и през Първата световна война.<a href="#cite_note-knox-104">[104]</a> Мнението на френското правителство клони повече към действие срещу Италия – те са склонни да нападнат Италия в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Либия">Либия</a>. През септември 1939 г. Франция отива в другата крайност, предлагайки на Италия да дискутират проблемите, но тъй като французите не искат да говорят за Корсика, Ница и Савой, Мусолини не отговаря на предложението.<a href="#cite_note-knox-104">[104]</a> Към края на ноември 1939 г. Хитлер обявява: „Докато е жив Дучето, можем да бъдем сигурни, че Италия ще се възползва от всяка възможност да постигне своите имперски цели“.<a href="#cite_note-knox-104">[104]</a> Убеден че войната ще свърши скоро, с най-вероятна победа за Германия, Мусолини решава да влезе във войната на страната на Оста. Италия обявява война на Великобритания и Франция на 10 юни 1940 г.<a href="#cite_note-wartwo-106">[106]</a> Мусолини гледа на войната срещу Великобритания и Франция като на борба на живот и смърт между противоположни идеологии – „фашизма и масонския, демократичен, капиталистически свят“ – описвайки войната като „борба между плодородните млади хора срещу стерилните хора, тръгнали към залеза; това е борба между два века и две идеи“.<a href="#cite_note-107">[107]</a> Италия се присъединява към германците в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Битката за Франция">Битката за Франция</a> при алпийската граница. Само след единадесет дни Франция и Германия подписват <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B5_(1940)" title="Компиенско примирие (1940)">Компиенското примирие</a>. Включени в територията на Италия са повечето земи около Ница и други югоизточни райони.<a href="#cite_note-wartwo-106">[106]</a> Междувременно в Африка силите на <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Италианска Източна Африка">Италианска Източна Африка</a> на Мусолини нападат британците в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%BE-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%BD" title="Англо-египетски Судан">Судан</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Британска Източна Африка (страницата не съществува)">Кения</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Британска Сомалия">Сомалия</a> в т.нар. <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Абисинска кампания (страницата не съществува)">Абисинска кампания</a>.<a href="#cite_note-108">[108]</a> Сомалия е завладяна и присъединена към Италианска Източна Африка на 3 август 1940 г., след което настъпленията към Судан и Кения продължават.<a href="#cite_note-109">[109]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Пътят_към_загубата">Пътят към загубата</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Пътят към загубата" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Пътят към загубата">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mussolini_mezzobusto.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Mussolini_mezzobusto.jpg/220px-Mussolini_mezzobusto.jpg" decoding="async" width="220" height="344" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Mussolini_mezzobusto.jpg/330px-Mussolini_mezzobusto.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Mussolini_mezzobusto.jpg/440px-Mussolini_mezzobusto.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="1603" /></a><figcaption>Мусолини в официален портрет</figcaption></figure> През септември 1940 г. италианската 10-а армия, командвана от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Родолфо Грациани">Родолфо Грациани</a>, прекосява от <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9B%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Италианска Либия">Италианска Либия</a> в Египет, където се намират британските сили. Този ход става известен в историята като <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Западна пустинна кампания (страницата не съществува)">Западна пустинна кампания</a>. Напредването е успешно, но италианците спират при <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D0%B4%D0%B8_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Сиди Барани (страницата не съществува)">Сиди Барани</a>, за да изчакат логистична подкрепа. На 24 октомври 1940 г. Мусолини изпраща <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Италиански въздушен корпус (страницата не съществува)">Италианския въздушен корпус</a> в Белгия, където участва в <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D1%86" title="Блиц">Блица</a> до януари 1941 г.<a href="#cite_note-110">[110]</a> През октомври Мусолини изпраща италиански части в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Кралство Гърция">Кралство Гърция</a>, започвайки <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Итало-гръцка война">Итало-гръцката война</a>. След първоначален успех това постига обратен ефект, когато гърците контраатакуват безмилостно, при което Италия губи една четвърт от Албания. Събитията в Африка се променят в началото на 1941 г., докато <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%81" class="mw-redirect" title="Операция Компас">Операция Компас</a> принуждава италианците да се изтеглят обратно в Либия, причинявайки тежки загуби на италианската армия.<a href="#cite_note-111">[111]</a> В Абисинската кампания е започната атака срещу италианските сили. Въпреки съпротивата, те са победени в <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Битка при Керен (страницата не съществува)">битката при Керен</a> и италианската защита започва да рухва, като е крайно победена при <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Битка при Гондар (страницата не съществува)">битката при Гондар</a>. Мусолини е напълно отворен за събитията към италианската публика, заявявайки: „Ние наричаме хляба хляб и виното вино и когато врагът победи в битка, е ненужно и нелепо да се търси, както англичаните правят в своето несравнимо лицемерие, начин това да се отрече или омаловажи.“.<a href="#cite_note-112">[112]</a> Част от коментара му е във връзка с по-ранния успех на италианците в Африка, преди да бъдат победени от Съюзниците по-късно. При опасността да се загуби контролът над всички италиански притежание в Северна Африка, Германия накрая изпраща своя <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Африкански корпус">Африкански корпус</a> в поддръжка на Италия. Междувременно <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Операция Марита">Операция Марита</a> започва в Югославия, за да сложи край на Итало-гръцката война, водейки до победа на Оста и <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Гърция във Втората световна война">окупация на Гърция</a> от Италия и Германия.<a href="#cite_note-113">[113]</a> Генерал Марио Роботи, командир на италианската 11-а дивизия в Словения и Хърватия, издава заповед в съответствие с директива, получена от Мусолини през юни 1942 г.: „Няма да възразя срещу това всички словенци да бъдат затворени и заменени от италианци. С други думи, трябва да предприемем стъпки към осигуряването на еднакви политически и етнически граници.“.<a href="#cite_note-114">[114]</a> Мусолини за пръв път чува за <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0" class="mw-redirect" title="Операция Барбароса">Операция Барбароса</a> чак след нахлуването в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. и не е питан от Хитлер да се включи.<a href="#cite_note-115">[115]</a> Мусолини предприема инициативата да нареди на италианската армия да се насочи към <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%82_(%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0)" title="Източен фронт (Втора световна война)">Източния фронт</a>, където се надява Италия да отбележи лесна победа, за да възвърне блясъка на фашисткия режим, който е опетнен от загубите в Гърция и Северна Африка. Мусолини казва на Министерския съвет на 5 юли, че единствената му тревога е, че Германия може да победи Съветския съюз, още преди италианците да са пристигнали. В среща с Хитлер през август, Мусолини предлага и Хитлер приема въвличането на допълнителни италиански части, които да се бият в Съветския съюз.<a href="#cite_note-116">[116]</a> Тежките загуби, претърпявани от италианците на Източния фронт, където службата е изключително непопулярна сред обществото, поради виждането, че това не е война на Италия, уронват престижа на Мусолини сред италианския народ.<a href="#cite_note-117">[117]</a> След японското <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B4_%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%BB_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Нападение над Пърл Харбър">нападение над Пърл Харбър</a>, той обявява война на САЩ на 11 декември 1941 г.<a href="#cite_note-118">[118]</a> Следното е запис от дневника на външния министър Чано относно отговора на Мусолини към нападението над Пърл Харбър: <blockquote>Нощно телефонно обаждане от Рибентроп. Той е много зарадван от японското нападение над САЩ. Той е толкова щастлив от това, че и аз се радвам с него, въпреки че не съм много сигурен за крайните последствия от това. Едно нещо е вече сигурно – САЩ ще се включи в конфликта и конфликтът ще е толкова дълъг, че те ще могат да осъзнаят всичките си потенциални сили. Тази сутрин казах това на краля, който е зарадван от случая. Той заключи, че в края на краищата, аз може да се окажа прав. Мусолини също е щастлив. Дълго време той искаше изясняване на отношенията между САЩ и Оста.<a href="#cite_note-119">[119]</a></blockquote> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Освободен_и_арестуван">Освободен и арестуван</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Освободен и арестуван" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Освободен и арестуван">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pietro_Badoglio_3.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Pietro_Badoglio_3.jpg/220px-Pietro_Badoglio_3.jpg" decoding="async" width="220" height="307" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Pietro_Badoglio_3.jpg 1.5x" data-file-width="260" data-file-height="363" /></a><figcaption>Маршал <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE" title="Пиетро Бадолио">Пиетро Бадолио</a> наследява Мусолини като министър-председател</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07,_Gran_Sasso,_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07%2C_Gran_Sasso%2C_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07%2C_Gran_Sasso%2C_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg" decoding="async" width="220" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07%2C_Gran_Sasso%2C_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07%2C_Gran_Sasso%2C_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07%2C_Gran_Sasso%2C_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_101I-567-1503A-07%2C_Gran_Sasso%2C_Mussolini_mit_deutschen_Fallschirmj%C3%A4gern.jpg 2x" data-file-width="784" data-file-height="500" /></a><figcaption>Мусолини, спасен от немски войници от затвора си в Кампо Императоре, 12 септември 1943 г.</figcaption></figure> В началото на 1942 г. италианската военна ситуация вече е безнадеждна. След загубата при <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%95%D0%BB_%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%BD" class="mw-redirect" title="Втора битка при Ел Аламейн">Ел Аламейн</a> в края на 1942 г., силите на Оста трябва да се изтеглят и в началото на 1943 г. са окончателно победени. Италия страда от големи неуспехи и на Източния фронт. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%A1%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съюзническо настъпление в Сицилия">Съюзническото настъпление в Сицилия</a> довежда войната до вратите на държавата.<a href="#cite_note-Moseley-120">[120]</a> Италианският домашен фронт също е в лоша форма, докато съюзническите бомбардировки вземат своите жертви. Заводите в Италия са доведени до застой, тъй като <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Първична суровина">суровините</a> като въглища и нефт спират. Освен това има хроничен недостиг на храна и каквато храна е налична се продава на почти конфискационни цени. Някогашната повсеместна пропагандна машина на Мусолини губи ефекта си върху хората. Голям брой италианци се обръщат към <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Радио Ватикана">Радио Ватикана</a> или <a href="/w/index.php?title=BBC_World_Service&action=edit&redlink=1" class="new" title="BBC World Service (страницата не съществува)">Радио Лондон</a> за по-точно отразяване на новините. Недоволството достига връх през март 1943 г. с вълна от трудови стачки в промишления север – първите мащабни стачки от 1925 г.<a href="#cite_note-fital-121">[121]</a> Пак през март някои от големите заводи в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Милано">Милано</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Торино">Торино</a> спират производството си, за да осигурят евакуационни надбавки за семействата на работниците. Немското присъствие в Италия също рязко обръща общественото мнение срещу Мусолини. Например, когато Съюзниците нахлуват в Сицилия, по-голямата част от населението ги приветства като освободители.<a href="#cite_note-122">[122]</a> През април 1943 г. Мусолини умолява Хитлер да сключи мир със Сталин и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%A1%D0%A1%D0%A0" class="mw-redirect" title="СССР">СССР</a> и да изпрати немски части на запад, за да защитят Италия от вероятно нахлуване на Съюзниците. Мусолини се страхува, че със загубите в Тунис и Северна Африка, следващата логична стъпка за <a href="/wiki/%D0%90%D0%B9%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D1%83%D0%B5%D1%80" class="mw-redirect" title="Айзенхауер">Айзенхауер</a> е да пресече Средиземноморието и да нападне Италия. Няколко дни след съюзническия десант на Сицилия през юли 1943 г., става ясно, че армията на Мусолини е на ръба на рухване. Това кара Хитлер да извика Мусолини на среща във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B5" title="Фелтре">Фелтре</a> на 19 юли 1943 г. По това време Мусолини е толкова разтресен от напрежението, че повече не може да търпи гордостта на Хитлер. Настроението му се влошава още повече, когато на същия ден <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Бомбардиране на Рим">Съюзниците бомбардират Рим</a> – първият случай в историята, когато този град е обект на бомбардировки.<a href="#cite_note-RiseFall-123">[123]</a> Към този момент, някои висши членове на правителството на Мусолини се обръщат срещу него. Сред тях са <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дино Гранди (страницата не съществува)">Дино Гранди</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Галеацо Чано">Галеацо Чано</a>. Няколко от колегите му са на ръба на бунт и Мусолини е принуден да привика Голям съвет на 24 юли 1943 г. Това е първият случай, когато този орган е извикан от началото на войната. Когато обявява, че немците обмислят евакуация на юга, Гранди отприщва нападки срещу него.<a href="#cite_note-Moseley-120">[120]</a> Гранди придвижва резолюция, изискваща краля да продължи с всичките си правомощия – де факто <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5" title="Вот на недоверие">вот на недоверие</a> срещу Мусолини. Тя е приета с 19 гласа срещу 8. Въпреки това рязко порицание, Мусолини се появява на работа на другия ден както обикновено. Той гледа на Големия съвет като на съветен орган и не си помисля, че вотът ще има някакъв ефект.<a href="#cite_note-fital-121">[121]</a> Този следобед той е извикан в кралския дворец от Виктор Емануил III, който планира от по-рано да отстрани Мусолини. Когато Мусолини се опитва да каже на краля за събранието, Виктор Емануил го прекъсва и му казва, че ще бъде заместен от маршал <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE_%D0%91%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BE" title="Пиетро Бадолио">Пиетро Бадолио</a>.<a href="#cite_note-fital-121">[121]</a> След като Мусолини напуска палата, той е арестуван от <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карабинери (страницата не съществува)">карабинери</a> по нареждане на краля.<a href="#cite_note-prisonrescue-124">[124]</a> По това време недоволството от Мусолини е толкова интензивно, че когато новината за падането му е обявена по радиото, няма никаква съпротива. Хората се радват, защото си мислят, че това означава край на войната.<a href="#cite_note-fital-121">[121]</a> С цел местонахождението на Мусолини да се скрие от немците, той е преместван от място на място, преди да бъде затворен в Кампо Императоре, планински курорт в <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%80%D1%83%D1%86%D0%BE" title="Абруцо">Абруцо</a>, където е напълно изолиран. Бадолио обявява, че войната ще продължи в съюз с Германия. Макар че Бадолио поддържа вид на лоялност към Оста, той разпуска Фашистката партия след два дни и започва да преговаря за <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D1%81_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция">примирие</a> със Съюзниците, което е подписано на 3 септември 1943 г. Обявяването му пет дни по-късно хвърля Италия в хаос. Немски войски се втурват, за да поемат контрола над Италия в <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%90%D1%85%D0%B7%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Операция Ахзе (страницата не съществува)">Операция Ахзе</a>. Докато германските войски наближават Рим, Бадолио и кралят напускат града, оставяйки италианската армия без заповеди.<a href="#cite_note-Moseley-120">[120]</a> След период на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F" title="Анархия">анархия</a>, Италия накрая обявява война на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Нацистка Германия">Нацистка Германия</a> на 13 октомври 1943 г. от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B0" title="Малта">Малта</a>. Хиляди войници са доставени, за да се бият срещу немците, други отказват и се присъединяват към тях. Правителството на Бадолио държи политическо примирие с партизаните от левицата, за да изчисти страната от нацистите.<a href="#cite_note-lastdays-125">[125]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Италианска_социална_република">Италианска социална република</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Италианска социална република" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Италианска социална република">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Република Сало">Република Сало</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Italian_social_republic_map.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/Italian_social_republic_map.png/220px-Italian_social_republic_map.png" decoding="async" width="220" height="229" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/Italian_social_republic_map.png/330px-Italian_social_republic_map.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/Italian_social_republic_map.png/440px-Italian_social_republic_map.png 2x" data-file-width="983" data-file-height="1022" /></a><figcaption>Италианската социална република към 1943 г. в жълто и зелено. Зелените зони са под немска пряка военна администрация.</figcaption></figure> Два месеца след като Мусолини е освободен и арестуван, той е спасен от затвора в Кампо Императоре в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D1%8A%D0%B1" class="mw-redirect" title="Операция Дъб">Операция Дъб</a> на 12 септември 1943 г. от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B9%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Фалширмйегери">фалширмйегери</a> (парашутисти) и командоси на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%BD-%D0%A1%D0%A1" title="Вафен-СС">Вафен-СС</a>, водени от майор <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Харалд Морс (страницата не съществува)">Харалд Морс</a>. <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Ото Скорцени">Ото Скорцени</a> също присъства.<a href="#cite_note-prisonrescue-124">[124]</a> Спасяването на Мусолини попречва на Съюзниците да го заловят по сила на примирието.<a href="#cite_note-lastdays-125">[125]</a> Хитлер прави планове да арестува <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE_II" class="mw-redirect" title="Умберто II">Умберто II</a>, Бадолио и останалата част от правителството и да възвърне властта на Мусолини в Рим, но бягството на правителството на юг парира тези планове.<a href="#cite_note-RiseFall-123">[123]</a> Три дни след спасяването си, Мусолини е изпратен в Германия за среща с Хитлер в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%88%D0%B8%D0%BD" title="Кентшин">Растенбург</a> във <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%84%D1%81%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B5" title="Волфсшанце">Източнопруската му щаб-квартира</a>. Въпреки подкрепата, Хитлер е шокиран от развълнувания и раздразнен вид на Мусолини, както и от нежеланието му да преследва хората в Рим, които са го свалили. Чувствайки, че трябва да направи каквото може, за да притъпи острието на нацистката репресия, Мусолини се съгласява да установи нов режим, т.нар. <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Италианска социална република">Италианска социална република</a>, която неформално е известна като Република Сало, тъй като администрацията ѝ е установена в град <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%BE" title="Сало">Сало</a>.<a href="#cite_note-Moseley-120">[120]</a> Новият режим на Мусолини среща многобройни териториални загуби: освен че губи италианските земи, държани от Съюзниците и правителството на Бадолио, провинциите <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%A2%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BB" title="Южен Тирол">Южен Тирол</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE_(%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Белуно (провинция)">Белуно</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE_(%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Тренто (провинция)">Тренто</a> са поставени под пряка администрация на Германия.<a href="#cite_note-Speer-126">[126]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25,_Italien,_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg" decoding="async" width="220" height="278" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_101I-316-1175-25%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_bei_Inspektion.jpg 2x" data-file-width="493" data-file-height="622" /></a><figcaption>Мусолини инспектира фортификации, 1944 г.</figcaption></figure> Освен това немската армия окупира <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Губернаторство Далмация">Далматинските провинции</a> на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Сплит">Сплит</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Котор">Котор</a>, които впоследствие са анексирани от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B0_%D1%85%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Независима хърватска държава">хърватския фашистки режим</a>. Италианските придобивки в Гърция и Албания също отиват в полза на Германия, с изключение на някои острови в Егейско море.<a href="#cite_note-127">[127]</a> Мусолини се противопоставя на всякакви териториални съкращения на италианската държава и казва на сътрудниците си: <blockquote>Аз не съм тук за да се отрека дори и от квадратен метър държавна земя. Ще се върнем във войната, заради това. И ще се бунтуваме срещу всекиго, заради това. Там където се е вяло италианско знаме, ще се върне италианско знаме. И където не се е свалило, сега като съм тук, никой няма да го свали. Тези неща съм ги казал на Фюрера.<a href="#cite_note-Moseley-120">[120]</a></blockquote> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11,_Italien,_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg/220px-Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg" decoding="async" width="220" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg/330px-Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg/440px-Bundesarchiv_Bild_101I-316-1181-11%2C_Italien%2C_Benito_Mussolini_mit_italienischen_Soldaten.jpg 2x" data-file-width="798" data-file-height="507" /></a><figcaption>Подгизналият Мусолини преглежда млади войници в Северна Италия, края на 1944 г.</figcaption></figure> В продължение на около година и половина Мусолини живее в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%BE" title="Гарняно">Гарняно</a>, на брега на езерото <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гарда">Гарда</a>. Въпреки че настоява пред обществото, че има пълна власт, той съзнава, че не е нищо повече от марионетка на немците, гауляйтер на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ломбардия">Ломбардия</a>.<a href="#cite_note-RiseFall-123">[123]</a> След като се подава на натиск от Хитлер и останалите лоялни фашисти, образуващи правителството на Република Сало, Мусолини помага да се оркестрират ред екзекуции на някои от фашистките водачи, които са го предали при последното събрание на Големия фашистки съвет. Единият от екзекутираните е доведения му син, Галеацо Чано. Като глава на републиката, Мусолини използва голяма част от времето си да пише мемоари. В интервю през януари 1945 г., няколко месеца преди да бъде заловен и екзекутиран от партизани, Мусолини заявява равнодушно: „Преди седем години аз бях интересна личност. Днес аз не съм нищо повече от труп.“. След това продължава: <blockquote>Да, госпожо, с мен е свършено. Моята звезда угасна. Няма останала борбеност у мен. Аз работя и се опитвам, но знам че всичко това е само фарс... Очаквам края на трагедията и не се чувствам вече като актьор. Чувствам, че съм последният от зрителите.<a href="#cite_note-128">[128]</a></blockquote> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Смърт">Смърт</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Смърт" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Смърт">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Смърт на Бенито Мусолини">Смърт на Бенито Мусолини</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><video id="mwe_player_0" poster="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv/220px--Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv.jpg" controls="" preload="none" data-mw-tmh="" class="mw-file-element" width="220" height="147" data-durationhint="53" data-mwtitle="Execution_of_Mussolini_(1945).ogv" data-mwprovider="wikimediacommons" resource="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Execution_of_Mussolini_(1945).ogv"><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv" type="video/ogg; codecs="theora, vorbis"" data-width="720" data-height="480" /><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/transcoded/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv.480p.vp9.webm" type="video/webm; codecs="vp9, opus"" data-transcodekey="480p.vp9.webm" data-width="720" data-height="480" /><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/transcoded/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv.144p.mjpeg.mov" type="video/quicktime" data-transcodekey="144p.mjpeg.mov" data-width="216" data-height="144" /><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/transcoded/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv.240p.vp9.webm" type="video/webm; codecs="vp9, opus"" data-transcodekey="240p.vp9.webm" data-width="360" data-height="240" /><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/transcoded/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv.360p.webm" type="video/webm; codecs="vp8, vorbis"" data-transcodekey="360p.webm" data-width="540" data-height="360" /><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/transcoded/e/e2/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv/Execution_of_Mussolini_%281945%29.ogv.360p.vp9.webm" type="video/webm; codecs="vp9, opus"" data-transcodekey="360p.vp9.webm" data-width="540" data-height="360" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AExecution_of_Mussolini_%281945%29.ogv&lang=en&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="en" label="English ‪(en)‬" data-dir="ltr" /></video><figcaption>Американски кинопреглед, отразяващ смъртта на Мусолини през 1945 г.</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto,_1945.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto%2C_1945.jpg/220px-Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto%2C_1945.jpg" decoding="async" width="220" height="156" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto%2C_1945.jpg/330px-Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto%2C_1945.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto%2C_1945.jpg/440px-Mussolini_e_Petacci_a_Piazzale_Loreto%2C_1945.jpg 2x" data-file-width="2042" data-file-height="1451" /></a><figcaption>Трупът на Мусолини (вторият отляво) и други екзекутирани фашисти в Милано, 1945 г.</figcaption></figure> На 25 април 1945 г. съюзнически войски напредват в Северна Италия и предстои рухване на Република Сало. Мусолини и любовницата му <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Клара Петачи">Клара Петачи</a> тръгват към <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Швейцария">Швейцария</a> с цел да се качат на самолет и да избягат към <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">Испания</a>.<a href="#cite_note-129">[129]</a> Два дни по-късно, на 27 април те са спрени близо до <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BE" title="Лаго ди Комо">Лаго ди Комо</a> от комунистическите партизани Валерио и Белини и са идентифицирани от комисаря на партизаните, Урбано Лацаро. По това време братът на Клара се представя за испански консул.<a href="#cite_note-130">[130]</a> След няколко неуспешни опита да бъдат отведени до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BE_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Комо (град)">Комо</a>, те са отведени в <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мецерга (страницата не съществува)">Мецерга</a>. Прекарват последната си нощ в къщата на семейство Де Мария. На следващия ден Мусолини и Петачи са безцеремонно застреляни, заедно с повечето членове на техния влак с 15 души, основно министри и служители на Република Сало. Стрелбата е произведена от партизанския лидер с псевдоним Колонело Валерио. Неговата истинска самоличност е неизвестна, но често за извършител се смята <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80_%D0%90%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Валтер Аудизио (страницата не съществува)">Валтер Аудизио</a>, който твърди, че е извършил екзекуцията, макар друг партизанин да твърди, че Колонело Валерио е <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8_%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Луиджи Лонго (страницата не съществува)">Луиджи Лонго</a>, комунистически политик в Италия след войната.<a href="#cite_note-131">[131]</a><a href="#cite_note-132">[132]</a> Мусолини е убит два дни преди Хитлер и <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD" title="Ева Браун">Ева Браун</a> да се самоубият. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Трупът_на_Мусолини">Трупът на Мусолини</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Трупът на Мусолини" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Трупът на Мусолини">редактиране на кода</a>]</div> На 29 април 1945 г. телата на Мусолини, Петачи и другите екзекутирани фашисти са натоварени във ван и се преместени южно от Милано. Към 3 часа сутринта са хвърлени на земята на площада Пиацале Лорето.<a href="#cite_note-133">[133]</a> След като биват ритани, телата са овесени с главата надолу от покрива на бензиностанция.<a href="#cite_note-134">[134]</a> След това телата са замеряни с камъни от гражданите. Това е направено както за да се обезкуражат фашистите да продължават борбата, така и като акт на отмъщение за обесването на много партизани на същото място от властите на Оста. Трупът на Дучето след това е обект на подигравки и злоупотреба. Видният фашист <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%B5_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Акиле Стараче (страницата не съществува)">Акиле Стараче</a> е заловен и осъден на смърт, след което е отведен до площада Пиацале Лорето, за да му се покаже тялото на Мусолини. Стараче, който веднъж казва за Мусолини, че е Бог,<a href="#cite_note-135">[135]</a> поздравява останките от лидера си, преди да бъде застрелян. След това тялото му е овесено до това на Мусолини. След смъртта на Мусолини, той е погребан в необозначен гроб в гробището северно от Милано. На <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Великден">Великден</a> през 1946 г. тялото му е намерено и изровено от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Неофашизъм">неофашисти</a>. Тялото на Мусолини накрая е отново намерено през август в манастира <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B8_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Чертоза ди Павия">Чертоза ди Павия</a>, близо до Милано. Двама <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Францисканци">францисканци</a> впоследствие са обвинени в укриването на трупа, но по-късно се установява, че той постоянно е бил местен. Несигурни какво да правят, властите държат останките в политически затвор за десет години, преди да позволят да се върнат в родното му място, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BE" title="Предапио">Предапио</a> в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F" title="Романя">Романя</a>. Той е погребан в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%B0" title="Крипта">крипта</a>, гробницата му е оградена с <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80" title="Мрамор">мраморни</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%81%D1%86%D0%B8%D0%B8" title="Фасции">фасции</a> и над нея е поставен голям мраморен <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%8E%D1%81%D1%82_(%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бюст (скулптура) (страницата не съществува)">бюст</a>.<a href="#cite_note-136">[136]</a> Това е единствената посмъртна чест, отдадена на Мусолини и е направена от текущото правителство с цел да се спечели поддръжката на крайната десница. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Личен_живот">Личен живот</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Личен живот" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Личен живот">редактиране на кода</a>]</div> Първата съпруга на Мусолини е Ида Далсер, за която се жени в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Тренто">Тренто</a> през 1914 г. На двойката ѝ се ражда син на следващата година и е кръстен Бенито Албино Мусолини, на баща си. През декември 1915 г. Мусолини се жени за <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ракеле Мусолини (страницата не съществува)">Ракеле Гуиди</a>, която му е любовница от 1910 г. Поради политическото му издигане, информацията относно първия му брак е скрита и първата му жена и син по-късно са подложени на гонения. С Ракеле, Мусолини има две дъщери, <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еда Мусолини (страницата не съществува)">Еда</a> (1910 – 1995) и Ана Мария (1929 – 1968), и трима сина, <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Виторио Мусолини (страницата не съществува)">Виторио</a> (1916 – 1997), <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бруно Мусолини (страницата не съществува)">Бруно</a> (1918 – 1941) и <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Романо Мусолини (страницата не съществува)">Романо</a> (1927 – 2006). Бенито Мусолини има няколко любовници, сред които <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B0%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Маргарита Сарфати (страницата не съществува)">Маргарита Сарфати</a> и последната му партньорка, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Клара Петачи">Клара Петачи</a>. Мусолини има множество кратки сексуални срещи с женски поддръжници.<a href="#cite_note-137">[137]</a> Затварянето на Мусолини вероятно му причинява <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Клаустрофобия">клаустрофобия</a>. Той отказва да влиза в пещери и предпочита широки стаи, като неговия офис в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Палацо Венеция">Палацо Венеция</a> с размери 18 × 12 × 12 m.<a href="#cite_note-gunther1940-138">[138]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Религиозни_възгледи">Религиозни възгледи</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Религиозни възгледи" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Религиозни възгледи">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Атеизъм_и_антиклерикализъм">Атеизъм и антиклерикализъм</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Атеизъм и антиклерикализъм" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Атеизъм и антиклерикализъм">редактиране на кода</a>]</div> Мусолини е отгледан от набожна <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Католическа църква">католическа</a> майка<a href="#cite_note-dmsmith_1-139">[139]</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Антиклерикализъм">антиклерикален</a> баща.<a href="#cite_note-dmsmith_8-140">[140]</a> Майка му, Роза, го покръства в Римокатолическата църква и води децата си на църковна служба всяка неделя. Баща му никога не присъства.<a href="#cite_note-dmsmith_1-139">[139]</a> Мусолини гледа на времето в религиозното училище като на наказание и веднъж отказва да отиде на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Литургия">меса</a>, като се налага да бъде заведен там насила.<a href="#cite_note-dmsmith_2-3-141">[141]</a> Бидейки антиклерикален като баща си, Мусолини се обявява за <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82" class="mw-redirect" title="Атеист">атеист</a><a href="#cite_note-142">[142]</a> и няколко пъти се опитва да шокира зрителите, като моли Господ да го убие на място.<a href="#cite_note-dmsmith_8-140">[140]</a> Той вярва, че науката е доказала, че Бог не съществува, и че историческият Исус е луд. Той счита религията за болест на духа и обвинява християнството в окуражаване на страхливостта.<a href="#cite_note-dmsmith_8-140">[140]</a> Мусолини обаче е суеверен. След като научава за <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Проклятието на фараоните">проклятието на фараоните</a>, той нарежда незабавното премахване на египетската мумия от <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%BE_%D0%9A%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Палацо Киджи (страницата не съществува)">Палацо Киджи</a>, която получава като подарък.<a href="#cite_note-143">[143]</a> Мусолини е почитател на <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9D%D0%B8%D1%86%D1%88%D0%B5" title="Фридрих Ницше">Фридрих Ницше</a>. Той цени идеята за <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA" title="Свръхчовек">свръхчовека</a> на Ницше, „върховният егоист, който не се поддава нито на Господ, нито на народа, който презира равенството и демокрацията, който вървя, че слабите трябва да да се бутат, ако не вървят достатъчно бързо“.<a href="#cite_note-dmsmith_12-144">[144]</a> За 60-ия си рожден ден, Мусолини получава подарък от Хитлер – пълен 24-томов пакет от работите на Ницше.<a href="#cite_note-145">[145]</a> Той отправя нападки срещу християнството и Католическата църква и осъжда социалистите, които са толерантни към религията. Според него, Католическата църква не позволява <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0" title="Свобода на мисълта">свобода на мисълта</a>. Мусолини държи вестника La Lotta di Classe, който е с антихристко настроение.<a href="#cite_note-dmsmith_15-146">[146]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Латерански_договори">Латерански договори</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Латерански договори" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Латерански договори">редактиране на кода</a>]</div> Въпреки че отправя такива нападки, Мусолини се опитва да спечели подкрепата на народа, като се помирява с католическото мнозинство в Италия. През 1925 г. той извиква свещеник, който да сключи църковна брачна церемония за него и Ракеле, с която сключва граждански брак 10 години по-рано.<a href="#cite_note-rmussolini_129-147">[147]</a> На 11 февруари 1929 г. той подписва <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Латерански договори">Латеранските договори</a>, според които <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Ватикана">Ватикана</a> е призната за независима държава и е поставена под закона на Църквата, а не под закона на държавата, а католическата религия е призната като официална <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Държавна религия">държавна религия</a> на Италия.<a href="#cite_note-Roberts-148">[148]</a> Църквата, също така, си възвръща властта над брака, католицизмът може да се преподава в училищата, контролът на раждаемостта и масонството са забранени, а духовенството получава субсидии от държавата.<a href="#cite_note-Neville2004-149">[149]</a><a href="#cite_note-Townley2002-150">[150]</a> Папа <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B9_XI" title="Пий XI">Пий XI</a> възхвалява Мусолини, а официалният католически вестник обявява: „Италия беше дадена на Господ и Господ беше даден на Италия“.<a href="#cite_note-Roberts-148">[148]</a> След това помирение, Мусолини твърди, че Църквата е подчинена на държавата и че католицизмът в корените си е малка секта, която се е разпространила отвъд Палестина, защото се захваща за организацията на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Римската империя">Римската империя</a>.<a href="#cite_note-dmsmith_162-163-151">[151]</a> След договорите, той конфискува повече издания на католически вестници за три месеца, отколкото през последните седем години.<a href="#cite_note-dmsmith_162-163-151">[151]</a> По това време Мусолини е на прага да бъде отлъчен от Католическата църква.<a href="#cite_note-dmsmith_162-163-151">[151]</a> Мусолини публично се помирява с папа <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B9_XI" title="Пий XI">Пий XI</a> през 1932 г., но се постарава да се изключи от пресата всякакви снимки на него, коленичещ или показващ почит към папата.<a href="#cite_note-dmsmith_162-163-151">[151]</a> Той иска да убеди католиците, че фашизмът е католически и че самият той е вярващ, който прекарва известно време на ден в молитва.<a href="#cite_note-dmsmith_162-163-151">[151]</a> Въпреки опитите си да бъде благочестив, по нареждане на партията му, местоименията, отнасящи се до Мусолини „трябва да бъдат изписвани с главна буква като тези, отнасящи се за Бог“.<a href="#cite_note-dmsmith_162-163-151">[151]</a> През 1938 г. Мусолини започва да затвърдява отново своя антиклерикализъм. Понякога заявява, че е „категорично невярващ“, а веднъж казва на кабинета си, че „ислямът е, може би, по-ефективна религия от християнството“ и че „папството е злокачествен тумор в тялото на Италия и трябва да бъде изкоренено веднъж завинаги“, тъй като няма място в Рим за него и за папата едновременно.<a href="#cite_note-dmsmith_222-223-152">[152]</a> На Мусолини е предоставено католическо погребение през 1957 г.<a href="#cite_note-rmussolini_135-153">[153]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Расови_възгледи">Расови възгледи</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Расови възгледи" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Расови възгледи">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg/220px-Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg" decoding="async" width="220" height="309" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg/330px-Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg/440px-Mussolini_a_Hitler_-_Berl%C3%ADn_1937.jpg 2x" data-file-width="1389" data-file-height="1950" /></a><figcaption>Мусолини и Хитлер в Берлин, 1937 г.</figcaption></figure> Въпреки че Мусолини първоначално пренебрегва биологичния расизъм, той твърдо вярва в националните чести и прави няколко обобщения относно <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8" title="Евреи">евреите</a>.<a href="#cite_note-Zimmerman2005-154">[154]</a> Все пак, Мусолини счита италианските евреи за италианци.<a href="#cite_note-Zimmerman2005-154">[154]</a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Антисемитизъм">Антисемитските</a> забележки на Мусолини към края на 1910-те и 1920-те години се дължат на моментно състояние и не толкова на откровено вярване в тях.<a href="#cite_note-Zimmerman2005-154">[154]</a> Той определя <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Октомврийската революция">Октомврийската революция</a> в Русия като „еврейско отмъщение“ срещу християнството.<a href="#cite_note-Zimmerman2005-154">[154]</a> След няколко седмици обаче той си променя мнението и отбелязва, че „болшевизмът не е еврейски феномен“ и че „той води до пълна разруха на евреите в Източна Европа“.<a href="#cite_note-Zimmerman2005-154">[154]</a> В началото на 1920-те години Мусолини заявява, че фашизмът никога няма да повдигне <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81" class="mw-redirect mw-disambig" title="Еврейски въпрос">Еврейския въпрос</a> и пише в статия, че „Италия не знае какво е антисемитизъм и вярваме, че никога няма да узнае“. През 1932 г., по време на разговор с <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B3&action=edit&redlink=1" class="new" title="Емил Лудвиг (страницата не съществува)">Емил Лудвиг</a>, Мусолини описва антисемитизма като „германски порок“ и че такъв не може да присъства в страна със здрава система на управление.<a href="#cite_note-155">[155]</a> Понякога, Мусолини говори положително за евреите и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Ционизъм">ционисткото</a> движение, въпреки че фашизмът остава с подозрения за ционизма. До 1938 г. Мусолини отрича какъвто и да е антисемитизъм във фашистката партия. Връзката между Мусолини и Хитлер е спорна от самото начало. Докато Хитлер цитира Мусолини като влияние и лично изразява голямо възхищение от него, Мусолини обръща малко внимание на Хитлер, особено когато нацистите убиват неговия приятел <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%94%D0%BE%D0%BB%D1%84%D1%83%D1%81" title="Енгелберт Долфус">Енгелберт Долфус</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Австрофашизъм">австрофашисткия</a> диктатор на Австрия през 1934 г. След убийството на Долфус, Мусолини се опитва да се дистанцира от Хитлер, като отхвърля повече от расизма и антисемитизма му. Той заявява, че идеите на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Евгеника">евгениката</a> и расово натоварената концепция за арийската държава са невъзможни.<a href="#cite_note-cultural-156">[156]</a> Мусолини отхвърля идеята за <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Господарска раса (страницата не съществува)">господарска раса</a> като „безсмислени глупости“. Когато дискутира нацисткия декрет, според който германците трябва да носят паспорт с арийска или еврейска расова принадлежност, през 1934 г., Мусолини отговаря: <blockquote>Но коя раса? Съществува ли германска раса? Някога съществувала ли е? Дали някога ще съществува? Реалност, мит или мистификация на теоретиците? Добре, ние отговаряме, германска раса не съществува. Учените казват така. Хитлер казва така.<a href="#cite_note-157">[157]</a></blockquote> В реч, изнесена в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Бари">Бари</a> през 1934 г., той утвърждава отношението си към германската идеология за господарската раса: <blockquote>Тридесет века история ни позволяват да гледаме с върховно съжаление към някои доктрини, изповядващи се отвъд Алпите от потомци на тези, които са били неграмотни, когато Рим има Цезар, Вергилий и Август.<a href="#cite_note-158">[158]</a> </blockquote> Макар италианският фашизъм да си променя официалните позиции относно раса от 1920-те до 1934 г., идеологически погледнато италианският фашизъм по естество не дискриминира евреите – Мусолини признава, че малка част от тях живее в Италия още от дните на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" class="mw-redirect" title="Седемте царе на Рим">Седемте царе на Рим</a> и че трябва да останат необезпокоявани.<a href="#cite_note-159">[159]</a> В самата <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Национална фашистка партия">Национална фашистка партия</a> също има евреи.<a href="#cite_note-160">[160]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Corriere_testata_1938.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Corriere_testata_1938.jpg/220px-Corriere_testata_1938.jpg" decoding="async" width="220" height="102" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Corriere_testata_1938.jpg/330px-Corriere_testata_1938.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Corriere_testata_1938.jpg/440px-Corriere_testata_1938.jpg 2x" data-file-width="4518" data-file-height="2100" /></a><figcaption>Заглавната страница на италианския вестник <a href="/wiki/Corriere_della_Sera" class="mw-redirect" title="Corriere della Sera">Corriere della Sera</a> от 11 ноември 1938 г. Фашисткият режим е одобрил расовите закони.</figcaption></figure> Към средата на 1938 г. огромното влияние на Хитлер върху Мусолини води до въвеждането на Расов манифест. Манифестът, който е съставен по модел на <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E%D1%80%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Нюрнбергски закони">Нюрнбергските закони</a>, свалят италианското гражданство от евреите в страната и с него и съответните позиции и професии. Расовите закони обявяват италианците за част от <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0" title="Арийска раса">арийската раса</a> и забраняват сексуални контакти или бракове между италианци и тези, които се смятат за „низша раса“, основно евреи и африканци.<a href="#cite_note-Rodogno2006-161">[161]</a> Дори и след въвеждането на расовите закони, Мусолини продължава да отправя противоречиви коментари относно расата. Много правителствени служители, твърдят, че антисемитизма в Италия скоро ще свърши. Хитлер е разочарован от липсата на антисемитизъм у Мусолини. Мусолини и армията в окупираните райони открито опонират на немските усилия да се депортират италиански евреи в нацистки концлагери.<a href="#cite_note-Kroener_Muller_Umbreit_p273-162">[162]</a> <div class="noprint plainlinks" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 87%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"> <div style="float: left; padding-left: 5px; padding-top:5px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><img alt="Общомедия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/30px-Commons-logo.svg.png" decoding="async" width="30" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/45px-Commons-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/60px-Commons-logo.svg.png 2x" data-file-width="1024" data-file-height="1376" /><figcaption>Общомедия</figcaption></figure></div> <div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a> разполага с мултимедийно <div class="interProject">съдържание за: <a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Benito_Mussolini?uselang=bg">Бенито Мусолини</a></div> </div> </div> <div class="noprint" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 87%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"><div style="float: left; padding:5px 7px 5px 7px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><img alt="Уикицитат" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/37px-Wikiquote-logo.svg.png" decoding="async" width="37" height="44" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/56px-Wikiquote-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Wikiquote-logo.svg/74px-Wikiquote-logo.svg.png 2x" data-file-width="300" data-file-height="355" /><figcaption>Уикицитат</figcaption></figure></div><div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82" title="Уикицитат">Уикицитат</a> съдържа колекция от цитати от/за <div class="interProject"><a href="https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="extiw" title="q:Бенито Мусолини">Бенито Мусолини</a>.</div></div></div> През септември 1943 г. полу-автономни въоръжени отряди от фашистки фанатици се появяват в Република Сало. Тези отряди сеят терор сред евреите и антифашистите в продължение на година и половина.<a href="#cite_note-163">[163]</a> Италианските фашисти, най-често фанатични граждани или паравоенни доброволци, искат бързо да спечелят доверието на нацистите, като предават евреите на немските СС.<a href="#cite_note-164">[164]</a> Широко се спекулира, че Мусолини приема Расовия манифест през 1938 г. поради чисто тактически причини, за да се затвърдят отношенията между Италия и Германия. Той и армията му не следват строго законите, приети в Манифеста.<a href="#cite_note-Kroener_Muller_Umbreit_p273-162">[162]</a> През декември 1943 г. Мусолини намеква в интервю, че съжалява за приемането на Манифеста.<a href="#cite_note-165">[165]</a> Мусолини се докосва и до мюсюлманите в империята си. През 1937 г., либийските мюсюлмани го определят като „Меча на исляма“, а фашистката пропаганда го обявява за „Защитник на исляма“.<a href="#cite_note-166">[166]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също">Вижте също</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Вижте също">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Италиански фашизъм">Италиански фашизъм</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници">Източници</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Източници">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-wikidata-6173d00fb63872a418a08decb63d6e063d3430bc-v6-1"><a href="#cite_ref-wikidata-6173d00fb63872a418a08decb63d6e063d3430bc-v6_1-0">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.treccani.it/enciclopedia/benito-mussolini_(Dizionario-Biografico)">benito-mussolini</a></cite> </li> <li id="cite_note-EB-2">↑ <a href="#cite_ref-EB_2-0">а</a> <a href="#cite_ref-EB_2-1">б</a> <a href="#cite_ref-EB_2-2">в</a> <cite id="CITEREFHibbert17_октомври_2018" class="book" style="font-style:normal">Hibbert, Christopher, John Foot. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.britannica.com/biography/Benito-Mussolini">Benito Mussolini</a> // <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Енциклопедия Британика">Енциклопедия Британика</a>, 17 октомври 2018. Посетен на 5 декември 2018. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-3"><a href="#cite_ref-3">↑</a> <cite id="CITEREFHakim1995" class="book" style="font-style:normal">Hakim, Joy. A History of Us: War, Peace and all that Jazz. New York, <a href="/wiki/Oxford_University_Press" class="mw-redirect" title="Oxford University Press">Oxford University Press</a>, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0195095146" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-509514-6</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-4"><a href="#cite_ref-4">↑</a> <cite id="CITEREFbbc.co.uk" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/history/historic_figures/mussolini_benito.shtml">BBC – History – Historic Figures: Benito Mussolini (1883 – 1945)</a> // bbc.co.uk.</cite> </li> <li id="cite_note-5"><a href="#cite_ref-5">↑</a> <cite id="CITEREFHISTORY.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.com/this-day-in-history/mussolini-founds-the-fascist-party">Mussolini founds the Fascist party – Mar 23, 1919</a> // HISTORY.com.</cite> </li> <li id="cite_note-6"><a href="#cite_ref-6">↑</a> <cite id="CITEREFUniversity_of_California_Press1979" class="book" style="font-style:normal">Anthony James Gregor. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/youngmussoliniin0000greg">Young Mussolini and the Intellectual Origins of Fascism</a>. University of California Press, 1979. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780520037991" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0520037991</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Simonetta_Falasca-Zamponi_1997_45-7"><a href="#cite_ref-Simonetta_Falasca-Zamponi_1997_45_7-0">↑</a> <cite id="CITEREFU_of_California_Press1997" class="book" style="font-style:normal">Simonetta Falasca-Zamponi. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=_vcFQTOsRXgC&pg=PA45">Fascist Spectacle: The Aesthetics of Power in Mussolini's Italy</a>. U of California Press, 1997. с. 45.</cite> </li> <li id="cite_note-Gregor1979191-8">↑ <a href="#cite_ref-Gregor1979191_8-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979191_8-1">б</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979191_8-2">в</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979191_8-3">г</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 191. </li> <li id="cite_note-Quartermaine2000-9"><a href="#cite_ref-Quartermaine2000_9-0">↑</a> <cite id="CITEREFIntellect_Books2000" class="book" style="font-style:normal">Luisa Quartermaine. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=Vwx6hN8zyIsC">Mussolini's Last Republic: Propaganda and Politics in the Italian Social Republic (R.S.I.) 1943 – 45</a>. Intellect Books, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781902454085" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-902454-08-5</a>. с. 21.</cite> </li> <li id="cite_note-MacGregor_Knox_1999._Pp._122-123-10"><a href="#cite_ref-MacGregor_Knox_1999._Pp._122-123_10-0">↑</a> MacGregor Knox. Mussolini unleashed, 1939 – 1941: Politics and Strategy in Fascist Italy's Last War. Edition of 1999. Cambridge, England, UK: Cambridge University Press, 1999. с. 122 – 123 </li> <li id="cite_note-11"><a href="#cite_ref-11">↑</a> MacGregor Knox. Mussolini unleashed, 1939 – 1941: Politics and Strategy in Fascist Italy's Last War. Edition of 1999. Cambridge, England, UK: Cambridge University Press, 1999. с. 122 – 127 </li> <li id="cite_note-12"><a href="#cite_ref-12">↑</a> <cite id="CITEREFViganò2001" class="book" style="font-style:normal">Viganò, Marino. Un'analisi accurata della presunta fuga in Svizzera // Nuova Storia Contemporanea 3. 2001. (на италиански)</cite> </li> <li id="cite_note-13"><a href="#cite_ref-13">↑</a> <cite id="CITEREF28_април_1945" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/april/28/newsid_3564000/3564529.stm">1945: Italian partisans kill Mussolini</a> // BBC News. 28 април 1945. Посетен на 17 октомври 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-Mediterranean3-14"><a href="#cite_ref-Mediterranean3_14-0">↑</a> <cite id="CITEREFHarper_Rowe1970" class="book" style="font-style:normal">Mediterranean Fascism 1919 – 1945. Harper Rowe, 1970. с. 3.</cite> </li> <li id="cite_note-Living_History_2-15"><a href="#cite_ref-Living_History_2_15-0">↑</a> <cite id="CITEREFEDCO2004" class="book" style="font-style:normal">Chapter 2 // Living history 2: Italy under Fascism. New. Dublin, EDCO, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1845360281" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-84536-028-1</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-16"><a href="#cite_ref-16">↑</a> <cite id="CITEREFGeneAll.net8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://geneall.net/it/name/283037/alessandro-mussolini/">Alessandro Mussolini 1854</a> // GeneAll.net, 8 януари 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-17"><a href="#cite_ref-17">↑</a> <cite id="CITEREFDe_Felice1965" class="book" style="font-style:normal">De Felice, Renzo. Mussolini. Il Rivoluzionario. 1. Torino, Einaudi, 1965. с. 11. (на италиански)</cite> </li> <li id="cite_note-Gregor197929-18"><a href="#cite_ref-Gregor197929_18-0">↑</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 29. </li> <li id="cite_note-19"><a href="#cite_ref-19">↑</a> <cite id="CITEREFHaugen2007" class="book" style="font-style:normal">Haugen, Brenda. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=rleP5CVe070C&pg=PA24">Benito Mussolini</a>. Compass Point Books, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780756518929" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7565-1892-9</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-20"><a href="#cite_ref-20">↑</a> <cite id="CITEREFDe_Felice1965" class="book" style="font-style:normal">De Felice, Renzo. Mussolini. Il Rivoluzionario. 1. Torino, Einaudi, 1965. с. 36 – 37. (на италиански)</cite> </li> <li id="cite_note-21"><a href="#cite_ref-21">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nzz.ch/schweiz/mussolini-und-der-ehrendoktor-der-uni-lausanne-ld.1371228">Als Mussolini den Ehrendoktor der Uni Lausanne bekam</a> </li> <li id="cite_note-22"><a href="#cite_ref-22">↑</a> <cite id="CITEREFDe_Felice1965" class="book" style="font-style:normal">De Felice, Renzo. Mussolini. Il Rivoluzionario. 1. Torino, Einaudi, 1965. с. 46. (на италиански)</cite> </li> <li id="cite_note-23"><a href="#cite_ref-23">↑</a> <cite id="CITEREFDe_Felice1965" class="book" style="font-style:normal">De Felice, Renzo. Mussolini. Il Rivoluzionario. 1. Torino, Einaudi, 1965. с. 47. (на италиански)</cite> </li> <li id="cite_note-24"><a href="#cite_ref-24">↑</a> Georg Scheuer: Mussolinis langer Schatten. Marsch auf Rom im Nadelstreif. Köln 1996, с. 21 </li> <li id="cite_note-25"><a href="#cite_ref-25">↑</a> Denis Mack Smith, Mussolini; A biography (1982) с. 9 – 13 </li> <li id="cite_note-26"><a href="#cite_ref-26">↑</a> R.J.B. Bosworth, Mussolini (2002) с. 55 – 68 </li> <li id="cite_note-27"><a href="#cite_ref-27">↑</a> Margherita G. Sarfatti, The Life of Benito Mussolini с. 156 </li> <li id="cite_note-28"><a href="#cite_ref-28">↑</a> Charles F. Delzel, ed., Mediterranean Fascism 1919 – 1945 (1970) p. 3 </li> <li id="cite_note-Mediterranean4-29"><a href="#cite_ref-Mediterranean4_29-0">↑</a> Delzel, ed., Mediterranean Fascism 1919 – 1945 с. 4 </li> <li id="cite_note-30"><a href="#cite_ref-30">↑</a> Denis Mack Smith, Mussolini: A Biography, (1983), с. 7 </li> <li id="cite_note-Golomb2002249-31">↑ <a href="#cite_ref-Golomb2002249_31-0">а</a> <a href="#cite_ref-Golomb2002249_31-1">б</a> <a href="#CITEREFGolomb2002">Golomb 2002</a>, с. 249. </li> <li id="cite_note-Tucker20051001-32"><a href="#cite_ref-Tucker20051001_32-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2005">Tucker 2005</a>, с. 1001. </li> <li id="cite_note-Tucker2005884-33"><a href="#cite_ref-Tucker2005884_33-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2005">Tucker 2005</a>, с. 884. </li> <li id="cite_note-Tucker2005219-34"><a href="#cite_ref-Tucker2005219_34-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2005">Tucker 2005</a>, с. 219. </li> <li id="cite_note-Tucker2005826-35"><a href="#cite_ref-Tucker2005826_35-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2005">Tucker 2005</a>, с. 826. </li> <li id="cite_note-Tucker2005596-36"><a href="#cite_ref-Tucker2005596_36-0">↑</a> <a href="#CITEREFTucker2005">Tucker 2005</a>, с. 596. </li> <li id="cite_note-Emile_Ludwig_1969._p._321-37"><a href="#cite_ref-Emile_Ludwig_1969._p._321_37-0">↑</a> Emile Ludwig. Nine Etched in Life. Ayer Company Publishers, 1934 (original), 1969. с. 321 </li> <li id="cite_note-Gregor1979189-38">↑ <a href="#cite_ref-Gregor1979189_38-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979189_38-1">б</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979189_38-2">в</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979189_38-3">г</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979189_38-4">д</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 189. </li> <li id="cite_note-39"><a href="#cite_ref-39">↑</a> Dennis Mack Smith. 1997. Modern Italy; A Political History. Ann Arbor: The University of Michigan Press. с. 284 </li> <li id="cite_note-Gregor1979200-40">↑ <a href="#cite_ref-Gregor1979200_40-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979200_40-1">б</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 200. </li> <li id="cite_note-Gregor1979192-41">↑ <a href="#cite_ref-Gregor1979192_41-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gregor1979192_41-1">б</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 192. </li> <li id="cite_note-Gregor1979193-42"><a href="#cite_ref-Gregor1979193_42-0">↑</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 193. </li> <li id="cite_note-Gregor1979195-43"><a href="#cite_ref-Gregor1979195_43-0">↑</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 195. </li> <li id="cite_note-Gregor1979193,&#32;195-44"><a href="#cite_ref-Gregor1979193,&#32;195_44-0">↑</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 193, 195. </li> <li id="cite_note-Gregor1979195&#32;–&#32;196-45"><a href="#cite_ref-Gregor1979195&#32;–&#32;196_45-0">↑</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 195 – 196. </li> <li id="cite_note-Gregor1979196-46"><a href="#cite_ref-Gregor1979196_46-0">↑</a> <a href="#CITEREFGregor1979">Gregor 1979</a>, с. 196. </li> <li id="cite_note-timeswife-47"><a href="#cite_ref-timeswife_47-0">↑</a> <cite id="CITEREFOwen13_януари_2005" class="book" style="font-style:normal">Owen, Richard. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/article411675.ece">Power-mad Mussolini sacrificed wife and son</a> // The Times. UK, 13 януари 2005. Посетен на 14 май 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-Guardian2009-10-13-48"><a href="#cite_ref-Guardian2009-10-13_48-0">↑</a> <cite id="CITEREFKington13_октомври_2009" class="book" style="font-style:normal">Kington, Tom. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/world/2009/oct/13/benito-mussolini-recruited-mi5-italy">Recruited by MI5: the name's Mussolini. Benito Mussolini – Documents reveal Italian dictator got start in politics in 1917 with help of £100 weekly wage from MI5</a> // Guardian. UK, 13 октомври 2009. Посетен на 14 октомври 2009. Mussolini was paid £100 a week from the autumn of 1917 for at least a year to keep up the pro-war campaigning – equivalent to about £6000 a week today.</cite> </li> <li id="cite_note-Hibbert2001-49"><a href="#cite_ref-Hibbert2001_49-0">↑</a> <cite id="CITEREFPenguin_Books_Limited25_октомври_2001" class="book" style="font-style:normal">Christopher Hibbert. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=P5YtoVKyzhcC&pg=PT427">Rome: The Biography of a City</a>. Penguin Books Limited, 25 октомври 2001. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780141927169" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-14-192716-9</a>. с. 427–. As early as February 1918 he had been pressing for the appointment of a dictator in Italy, 'a man who is ruthless and energetic enough to make a clean sweep'. Three months later, in a widely reported speech at Bologna, he hinted that he...</cite> </li> <li id="cite_note-50"><a href="#cite_ref-50">↑</a> <cite id="CITEREFSalon.com8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.salon.com/news/feature/2008/01/11/goldberg/print.html">We're all fascists now</a> // Salon.com, 8 януари 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-Moseley200439-51"><a href="#cite_ref-Moseley200439_51-0">↑</a> <a href="#CITEREFMoseley2004">Moseley 2004</a>, с. 39. </li> <li id="cite_note-52"><a href="#cite_ref-52">↑</a> Sharma, Urmila. Western Political Thought. Atlantic Publishers and Distributors (P) Ltd, 1998. p. 66. </li> <li id="cite_note-53"><a href="#cite_ref-53">↑</a> Sharma, Urmila. Western Political Thought. Atlantic Publishers and Distributors (P) Ltd, 1998. pp. 66 – 67. </li> <li id="cite_note-Kallis200248&#32;–&#32;51-54"><a href="#cite_ref-Kallis200248&#32;–&#32;51_54-0">↑</a> <a href="#CITEREFKallis2002">Kallis 2002</a>, с. 48 – 51. </li> <li id="cite_note-Newman1943-55"><a href="#cite_ref-Newman1943_55-0">↑</a> <cite id="CITEREFBooks_for_Libraries_Press1943" class="book" style="font-style:normal">Bernard Newman. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=gTA34DxHx4AC&pg=PA307">The New Europe</a>. Books for Libraries Press, 1943. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780836929638" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8369-2963-8</a>. с. 307–.</cite> </li> <li id="cite_note-JonesÖstberg2007-56"><a href="#cite_ref-JonesÖstberg2007_56-0">↑</a> <cite id="CITEREFManchester_University_Press2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=4h1nAAAAMAAJ">Contemporary history on trial: Europe since 1989 and the role of the expert historian</a>. Manchester University Press, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780719074172" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7190-7417-2</a>. с. 155.</cite> </li> <li id="cite_note-Kallis200250&#32;–&#32;51-57"><a href="#cite_ref-Kallis200250&#32;–&#32;51_57-0">↑</a> <a href="#CITEREFKallis2002">Kallis 2002</a>, с. 50 – 51. </li> <li id="cite_note-Kallis200250-58"><a href="#cite_ref-Kallis200250_58-0">↑</a> <a href="#CITEREFKallis2002">Kallis 2002</a>, с. 50. </li> <li id="cite_note-Kallis200252-59">↑ <a href="#cite_ref-Kallis200252_59-0">а</a> <a href="#cite_ref-Kallis200252_59-1">б</a> <a href="#CITEREFKallis2002">Kallis 2002</a>, с. 52. </li> <li id="cite_note-60"><a href="#cite_ref-60">↑</a> <cite id="CITEREFMacdonald1999" class="book" style="font-style:normal">Macdonald, Hamish. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=221W9vKkWrcC&pg=PT17&lpg=PT17&dq=%22third+way%22+mussolini">Mussolini and Italian Fascism</a>. Nelson Thornes, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0748733868" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7487-3386-8</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-61"><a href="#cite_ref-61">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20071001003602/http://www.haaretz.com/hasen/pages/ShArt.jhtml?itemNo=735492">Ha'aretz Newspaper, Israel, 'The Jewish Mother of Fascism</a> // Haaretz. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.haaretz.com/hasen/pages/ShArt.jhtml?itemNo=735492">оригинала</a> на 2007-10-01. Посетен на 13 март 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-62"><a href="#cite_ref-62">↑</a> <cite id="CITEREFLyttelton2009" class="book" style="font-style:normal">Lyttelton, Adrian. The Seizure of Power: Fascism in Italy, 1919 – 1929. New York, Routledge, 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415553940" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-55394-0</a>. с. 75 – 77.</cite> </li> <li id="cite_note-63"><a href="#cite_ref-63">↑</a> <cite id="CITEREFMussolini" class="book" style="font-style:normal">Mussolini, Benito. <a class="external text" href="https://it.wikisource.org/wiki/Italia_-_3_gennaio_1925,_Discorso_sul_delitto_Matteotti">discorso sul delitto Matteotti</a> // wikisource.it. Посетен на 24 юни 2013.</cite> </li> <li id="cite_note-thetimesapr081926-64"><a href="#cite_ref-thetimesapr081926_64-0">↑</a> The Times, Thursday, 8 April 1926; p. 12; Issue 44240; column A </li> <li id="cite_note-65"><a href="#cite_ref-65">↑</a> <cite id="CITEREFCannistraroMarch_1996" class="book" style="font-style:normal">Cannistraro, Philip. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_journal-of-modern-history_1996-03_68_1/page/55">Mussolini, Sacco-Vanzetti, and the Anarchists: The Transatlantic Context</a> // The Journal of Modern History 68 (1). The University of Chicago Press, March 1996. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1086/245285">10.1086/245285</a>. с. 55.</cite> </li> <li id="cite_note-66"><a href="#cite_ref-66">↑</a> <cite id="CITEREFLibcom.org10_септември_2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://libcom.org/history/1926-attempted-assassination-mussolini">The attempted assassination of Mussolini in Rome</a> // Libcom.org, 10 септември 2006. Посетен на 13 март 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-67"><a href="#cite_ref-67">↑</a> <cite id="CITEREFAnarkismo.net3_март_2005" class="book" style="font-style:normal">Andrew. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.anarkismo.net/newswire.php?story_id=87">Remembering the Anarchist Resistance to fascism</a> // Anarkismo.net, 3 март 2005. Посетен на 6 ноември 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-Grand_pages_127-147-68"><a href="#cite_ref-Grand_pages_127-147_68-0">↑</a> Grand, Alexander de „Mussolini's Follies: Fascism in Its Imperial and Racist Phase, 1935 – 1940“ pages 127 – 147 from Contemporary European History, Volume 13, No. 2 May 2004 page 131 </li> <li id="cite_note-69"><a href="#cite_ref-69">↑</a> Grand, Alexander de „Mussolini's Follies: Fascism in Its Imperial and Racist Phase, 1935 – 1940“ pages 127 – 147 from Contemporary European History, Volume 13, No. 2 May 2004 pages 131 – 132. </li> <li id="cite_note-70"><a href="#cite_ref-70">↑</a> Grand, Alexander de „Mussolini's Follies: Fascism in Its Imperial and Racist Phase, 1935 – 1940“ pages 127 – 147 from Contemporary European History, Volume 13, No. 2 May 2004, с. 131 </li> <li id="cite_note-71"><a href="#cite_ref-71">↑</a> Robertson, Esmonde „Race as a Factor in Mussolini's Policy in Africa and Europe“ pages 37 – 58 from The Journal of Contemporary History, Volume 23, No. 1, January 1988 page 40. </li> <li id="cite_note-72"><a href="#cite_ref-72">↑</a> Clark, Martin, Modern Italy, Pearson Longman, 2008, p.322 </li> <li id="cite_note-73"><a href="#cite_ref-73">↑</a> <cite id="CITEREFCouncil_on_Foreign_Relations1_април_1938" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.foreignaffairs.com/articles/69815/carl-f-goerdeler/do-government-price-controls-work">Do Government Price Controls Work?</a> // foreignaffairs.com. Council on Foreign Relations, 1 април 1938. Посетен на 10 август 2014. When Italy depreciated the lira in 1936, Mussolini ruled that all prices had to remain as they were. However, in May 1937 he had to increase wages by 15 percent because retail prices had gone up as a result of the rise in the cost of imported commodities. Nature cannot be ordered to renounce her principles.</cite> </li> <li id="cite_note-74"><a href="#cite_ref-74">↑</a> <cite id="CITEREFFalasca-Zamponi2000" class="book" style="font-style:normal">Falasca-Zamponi, Simonetta. Fascist spectacle: the aesthetics of power in Mussolini's Italy. 1st pbk. Berkeley, University of California Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780520226777" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-520-22677-7</a>. с. 67.</cite> </li> <li id="cite_note-75"><a href="#cite_ref-75">↑</a> Bosworth, Mussolini pp. 58 – 59 </li> <li id="cite_note-76"><a href="#cite_ref-76">↑</a> Ernst Nolte, Three Faces of Fascism: Action Française, Italian Fascism, National Socialism (1966) p 200 </li> <li id="cite_note-77"><a href="#cite_ref-77">↑</a> <cite id="CITEREFFattorini2011" class="book" style="font-style:normal">Fattorini, Emma. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/hitlermussoliniv0000fatt">Hitler, Mussolini and the Vatican: Pope Pius XI and the speech that was never made</a>. [English edition]. Cambridge, UK, Polity Press, 2011. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780745644882" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-7456-4488-2</a>. с. xi.</cite> </li> <li id="cite_note-78"><a href="#cite_ref-78">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.reuters.com/article/oddlyEnoughNews/idUSN1944220320080919">Comic escapes prosecution for insulting pope (Oddly Enough) Reuters</a>, (Friday 19 September 2008 1:15 pm EDT) By Phil Stewart </li> <li id="cite_note-79"><a href="#cite_ref-79">↑</a> <cite id="CITEREFBurgwyn2012" class="book" style="font-style:normal">Burgwyn, H. James. Mussolini warlord: failed dreams of empire, 1940 – 1943. New York, Enigma Books, 2012. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1936274299" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-936274-29-9</a>. с. 7.</cite> </li> <li id="cite_note-80"><a href="#cite_ref-80">↑</a> <cite id="CITEREFTownley2002" class="book" style="font-style:normal">Townley, Edward. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/mussoliniitaly0000town">Mussolini and Italy</a>. Oxford, Heinemann Educational, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780435327255" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-435-32725-5</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/mussoliniitaly0000town/page/173">173</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-81"><a href="#cite_ref-81">↑</a> Kallis, Aristotle Fascist Ideology, London: Routledge, 2000 pages 129 & 141 </li> <li id="cite_note-82"><a href="#cite_ref-82">↑</a> Strang, Bruce On the Fiery March, New York: Praeger, 2003 page 27. </li> <li id="cite_note-83"><a href="#cite_ref-83">↑</a> Strang, Bruce On the Fiery March, New York: Praeger, 2003 page 26. </li> <li id="cite_note-Sullivan_pages_178-203-84"><a href="#cite_ref-Sullivan_pages_178-203_84-0">↑</a> Sullivan, Barry „More than meets the eye: the Ethiopian War and the Origins of the Second World War“ pages 178 – 203 from The Origins of the Second World War Reconsidered A.J.P. Taylor and the Historians, London: Routledge, 1999 page 193. </li> <li id="cite_note-Kallis,_Aristotle_page_124-85"><a href="#cite_ref-Kallis,_Aristotle_page_124_85-0">↑</a> Kallis, Aristotle Fascist Ideology, London: Routledge, 2000 page 124. </li> <li id="cite_note-ReferenceB-86"><a href="#cite_ref-ReferenceB_86-0">↑</a> Sullivan, Barry „More than meets the eye: the Ethiopian War and the Origins of the Second World War“ с. 178 – 203 from The Origins of the Second World War Reconsidered: A.J.P. Taylor and the Historians, London: Routledge, 1999, с. 187 </li> <li id="cite_note-87"><a href="#cite_ref-87">↑</a> Sullivan, Barry „More than meets the eye: the Ethiopian War and the Origins of the Second World War“ с. 178 – 203 from The Origins of the Second World War Reconsidered: A.J.P. Taylor and the Historians, London: Routledge, 1999, с. 189 – 190 </li> <li id="cite_note-88"><a href="#cite_ref-88">↑</a> Stang, G. Bruce (1999). „War and peace: Mussolini's road to Munich“. In Lukes, Igor; Goldstein, Erik. The Munich crisis 1938: prelude to World War II. London: Frank Cass. с. 172. </li> <li id="cite_note-89"><a href="#cite_ref-89">↑</a> Stang, G. Bruce (1999). „War and peace: Mussolini's road to Munich“. In Lukes, Igor; Goldstein, Erik. The Munich crisis 1938: prelude to World War II. London: Frank Cass, с. 172 – 174 </li> <li id="cite_note-90"><a href="#cite_ref-90">↑</a> Strang, Bruce On the Fiery March, New York: Praeger, 2003, с. 47 </li> <li id="cite_note-91"><a href="#cite_ref-91">↑</a> Cassels, Alan „Mussolini and the Myth of Rome“ с. 57 – 74 from The Origins of the Second World War Reconsidered A.J.P. Taylor and the Historians edited by Gordon Martel, London: Routledge, 1999, с. 64 </li> <li id="cite_note-92"><a href="#cite_ref-92">↑</a> Stang, G. Bruce (1999). „War and peace: Mussolini's road to Munich“. In Lukes, Igor; Goldstein, Erik. The Munich crisis 1938: prelude to World War II. London: Frank Cass. с. 173 – 174 </li> <li id="cite_note-93"><a href="#cite_ref-93">↑</a> Stang, G. Bruce (1999). „War and peace: Mussolini's road to Munich“. In Lukes, Igor; Goldstein, Erik. The Munich crisis 1938: prelude to World War II. London: Frank Cass. с. 174 – 175 </li> <li id="cite_note-unification-94"><a href="#cite_ref-unification_94-0">↑</a> <cite id="CITEREFLowe1967" class="book" style="font-style:normal">Lowe, CJ. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=5Cfuax6XHF0C&pg=PA11&lpg=PA11&dq=irredentism">Italian Foreign Policy 1870 – 1940</a>. Routledge, 1967. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0415265975" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-415-26597-5</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-95"><a href="#cite_ref-95">↑</a> Galleazo, Ciano, Diary, 1937 – 1943, Enigma Books, 2008, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781929631025" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-929631-02-5</a>, с. 154 </li> <li id="cite_note-96"><a href="#cite_ref-96">↑</a> Strang, Bruce On the Fiery March, New York: Praeger, 2003, с. 200 </li> <li id="cite_note-97"><a href="#cite_ref-97">↑</a> Strang, Bruce On the Fiery March, New York: Praeger, 2003, с. 200 – 201 </li> <li id="cite_note-98"><a href="#cite_ref-98">↑</a> Kallis, Aristotle. 2000. Fascist Ideology. London: Routledge. с. 153 </li> <li id="cite_note-99"><a href="#cite_ref-99">↑</a> Cassels, Alan „Mussolini and the Myth of Rome“ с. 57 – 74 от The Origins of the Second World War Reconsidered A.J.P. Taylor and the Historians edited by Gordon Martel, London: Routledge, 1999, с. 67 </li> <li id="cite_note-100"><a href="#cite_ref-100">↑</a> Kallis, Aristotle. 2000. Fascist Ideology. London: Routledge. с. 97 </li> <li id="cite_note-101"><a href="#cite_ref-101">↑</a> Kallis, Aristotle. 2000. Fascist Ideology. London: Routledge. с. 97 </li> <li id="cite_note-102"><a href="#cite_ref-102">↑</a> <cite id="CITEREFastro.temple.edu8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110720055919/http://astro.temple.edu/~rimmerma/Italo_German_alliance_1939.htm">The Italo-German Alliance, 22 май 1939</a> // astro.temple.edu, 8 януари 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://astro.temple.edu/~rimmerma/Italo_German_alliance_1939.htm">оригинала</a>. Посетен на 2018-04-27.</cite> </li> <li id="cite_note-103"><a href="#cite_ref-103">↑</a> <cite id="CITEREFQuestia.com8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110628222207/http://www.questia.com/library/encyclopedia/victor_emmanuel_iii.jsp">Victor Emanuel III</a> // Questia.com, 8 януари 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.questia.com/library/encyclopedia/victor_emmanuel_iii.jsp">оригинала</a> на 2011-06-28. Посетен на 2018-04-27.</cite> </li> <li id="cite_note-knox-104">↑ <a href="#cite_ref-knox_104-0">а</a> <a href="#cite_ref-knox_104-1">б</a> <a href="#cite_ref-knox_104-2">в</a> <a href="#cite_ref-knox_104-3">г</a> <a href="#cite_ref-knox_104-4">д</a> <a href="#cite_ref-knox_104-5">е</a> <cite id="CITEREFKnox1986" class="book" style="font-style:normal">Knox, MacGregor. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=_PwCu_D-HiUC&pg=PA44&lpg=PA44&dq=mussolini+non-belligerent">Mussolini Unleashed, 1939 – 1941: Politics and Strategy in Fascist Italy's Last War</a>. Cambridge University Press, 1986. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0521338352" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-521-33835-2</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-105"><a href="#cite_ref-105">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external autonumber" href="http://www.polskieradio.pl/39/156/Artykul/717865,Sonderaktion-Krakau-brutalny-atak-na-polska-inteligencje">[1]</a></cite> </li> <li id="cite_note-wartwo-106">↑ <a href="#cite_ref-wartwo_106-0">а</a> <a href="#cite_ref-wartwo_106-1">б</a> <cite id="CITEREFThinkQuest.org8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20071220170259/http://library.thinkquest.org/CR0212881/italdewa.html">Italy Declares War</a> // ThinkQuest.org, 8 януари 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://library.thinkquest.org/CR0212881/italdewa.html">оригинала</a> на 2007-12-20. Посетен на 2018-04-27.</cite> </li> <li id="cite_note-107"><a href="#cite_ref-107">↑</a> <cite id="CITEREF2_ноември_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://globalrhetoric.wordpress.com/mussolini-speech-of-the-10-june-1940-declaration-of-war-on-france-and-england/">Mussolini: Speech of the 10 June 1940, Declaration of War on France and England</a> // 2 ноември 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-108"><a href="#cite_ref-108">↑</a> <cite id="CITEREFSamson1967" class="book" style="font-style:normal">Samson, Anne. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.amazon.co.uk/dp/1845110404">Britain, South Africa and East African Campaign: International Library of Colonial History</a>. I B Tauris & Co Ltd, 1967. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0415265975" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-415-26597-5</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-109"><a href="#cite_ref-109">↑</a> <cite id="CITEREFWorldWarIIHistory.info8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080419123538/http://www.worldwariihistory.info/1940.html">1940 World War II Timeline</a> // WorldWarIIHistory.info, 8 януари 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.worldwariihistory.info/1940.html">оригинала</a> на 2008-04-19. Посетен на 2018-04-27.</cite> </li> <li id="cite_note-110"><a href="#cite_ref-110">↑</a> <cite id="CITEREFMollo1987" class="book" style="font-style:normal">Mollo, Andrew. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.amazon.com/dp/0517544784">The Armed Forces of World War II</a>. I B Tauris & Co Ltd, 1987. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780517544785" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-517-54478-5</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-111"><a href="#cite_ref-111">↑</a> <cite id="CITEREFAbout.com8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080415191136/http://militaryhistory.about.com/od/worldwarii/p/compass.htm">World War II: Operation Compass</a> // About.com, 8 януари 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://militaryhistory.about.com/od/worldwarii/p/compass.htm">оригинала</a> на 2008-04-15. Посетен на 2018-04-27.</cite> </li> <li id="cite_note-112"><a href="#cite_ref-112">↑</a> <cite id="CITEREFIlBiblio.org8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibiblio.org/pha/policy/1941/410223a.html">Speech Delivered by Premier Benito Mussolini</a> // IlBiblio.org, 8 януари 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-113"><a href="#cite_ref-113">↑</a> <cite id="CITEREFFeldgrau.com8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.feldgrau.com/greecewar.html">The Invasion and Battle for Greece (Operation Marita)</a> // Feldgrau.com, 8 януари 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-114"><a href="#cite_ref-114">↑</a> Tommaso Di Francesco, Giacomo Scotti (1999). Sixty years of ethnic cleansing, Le Monde Diplomatique, May Issue </li> <li id="cite_note-115"><a href="#cite_ref-115">↑</a> <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%92%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3" title="Герхард Вайнберг">Weinberg, Gerhard</a> (2005). A World in arms. Cambridge: Cambridge University Press. с. 276 </li> <li id="cite_note-116"><a href="#cite_ref-116">↑</a> Weinberg, Gerhard (2005). A World in arms. Cambridge: Cambridge University Press. с. 277 </li> <li id="cite_note-117"><a href="#cite_ref-117">↑</a> Weinberg, Gerhard (2005). A World in arms. Cambridge: Cambridge University Press. с. 277 </li> <li id="cite_note-118"><a href="#cite_ref-118">↑</a> <cite id="CITEREF11_декември_1941" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/december/11/newsid_3532000/3532401.stm">1941: Germany and Italy declare war on US</a> // BBC News. 11 декември 1941.</cite> </li> <li id="cite_note-119"><a href="#cite_ref-119">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Trial of German Major War Criminals. Т. 3. с. 398.</cite> </li> <li id="cite_note-Moseley-120">↑ <a href="#cite_ref-Moseley_120-0">а</a> <a href="#cite_ref-Moseley_120-1">б</a> <a href="#cite_ref-Moseley_120-2">в</a> <a href="#cite_ref-Moseley_120-3">г</a> <a href="#cite_ref-Moseley_120-4">д</a> Moseley, Ray. 2004. Mussolini: The Last 600 Days of Il Duce. Dallas: Taylor Trade Publishing. </li> <li id="cite_note-fital-121">↑ <a href="#cite_ref-fital_121-0">а</a> <a href="#cite_ref-fital_121-1">б</a> <a href="#cite_ref-fital_121-2">в</a> <a href="#cite_ref-fital_121-3">г</a> <cite id="CITEREFWhittam2005" class="book" style="font-style:normal">Whittam, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=hHgMm6APG_0C&dq=%22Vatican+Radio%22+%22Radio+London%22+fascist">Fascist Italy</a>. Manchester University Press, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0719040043" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7190-4004-3</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-122"><a href="#cite_ref-122">↑</a> <cite id="CITEREFBestofSicily.com8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bestofsicily.com/history3.htm">Modern era</a> // BestofSicily.com, 8 януари 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-RiseFall-123">↑ <a href="#cite_ref-RiseFall_123-0">а</a> <a href="#cite_ref-RiseFall_123-1">б</a> <a href="#cite_ref-RiseFall_123-2">в</a> <cite id="CITEREFShirer1960" class="book" style="font-style:normal">Shirer, William. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/risefallofthirdr1959unse">The Rise and Fall of the Third Reich</a>. New York City, Simon & Schuster, 1960. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0671728687" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-671-72868-7</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-prisonrescue-124">↑ <a href="#cite_ref-prisonrescue_124-0">а</a> <a href="#cite_ref-prisonrescue_124-1">б</a> <cite id="CITEREFAnnussek2005" class="book" style="font-style:normal">Annussek, Greg. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.amazon.com/dp/0306813963">Hitler's Raid to Save Mussolini</a>. Da Capo Press, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780306813962" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-306-81396-2</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-lastdays-125">↑ <a href="#cite_ref-lastdays_125-0">а</a> <a href="#cite_ref-lastdays_125-1">б</a> <cite id="CITEREFMoseley2004" class="book" style="font-style:normal">Moseley, Ray. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=UmxaWvOL_IgC&pg=PA7">Mussolini: The Last 600 Days of Il Duce</a>. Taylor Trade, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1589790952" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-58979-095-2</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Speer-126"><a href="#cite_ref-Speer_126-0">↑</a> <cite id="CITEREFSpeer1995" class="book" style="font-style:normal">Speer, Albert. Inside the Third Reich. London, Weidenfeld & Nicolson, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781842127353" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9781842127353</a>. с. 420 – 421.</cite> </li> <li id="cite_note-127"><a href="#cite_ref-127">↑</a> <cite id="CITEREFMursia1992" class="book" style="font-style:normal">Salò-Berlino: l'alleanza difficile. La Repubblica Sociale Italiana nei documenti segreti del Terzo Reich. Mursia, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8842512850" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 88-425-1285-0</a>. с. 128.</cite> </li> <li id="cite_note-128"><a href="#cite_ref-128">↑</a> <cite id="CITEREFEnterStageRight.com8_януари_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.enterstageright.com/archive/articles/0105/0105mussolini.htm">The twilight of Italian fascism</a> // EnterStageRight.com, 8 януари 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-129"><a href="#cite_ref-129">↑</a> <cite id="CITEREF28_април_2015" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.com/news/mussolinis-final-hours-70-years-ago">Mussolini's Final Hours, 70 Years Ago</a> // History.com. 28 април 2015. Посетен на 3 февруари 2017.</cite> </li> <li id="cite_note-130"><a href="#cite_ref-130">↑</a> Toland, John. (1966). The Last 100 Days Random House, с. 504, OCLC 294225 </li> <li id="cite_note-131"><a href="#cite_ref-131">↑</a> <cite id="CITEREFHooper28_февруари_2006" class="book" style="font-style:normal">Hooper, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.theguardian.com/news/2006/feb/28/guardianobituaries.italy">Urbano Lazzaro, The partisan who arrested Mussolini</a> // The Guardian. 28 февруари 2006. Посетен на 24 октомври 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-132"><a href="#cite_ref-132">↑</a> <cite id="CITEREF7_април_1947" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130828035808/http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,804084,00.html">What Price Brutus?</a> // Time Magazine. 7 април 1947. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,804084,00.html">оригинала</a> на 2013-08-28. Посетен на 24 октомври 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-133"><a href="#cite_ref-133">↑</a> Time Magazine, 7 май 1945 </li> <li id="cite_note-134"><a href="#cite_ref-134">↑</a> <cite id="CITEREFUniversal_Newsreel1945" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/1945-05-14_Beaten_Nazis_Sign_Historic_Surrender">Video: Beaten Nazis Sign Historic Surrender, 1945/05/14 (1945)</a> // Universal Newsreel, 1945. Посетен на 20 февруари 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-135"><a href="#cite_ref-135">↑</a> Quoted in „Mussolini: A New Life“, с. 276 by Nicholas Burgess Farrell – 2004 </li> <li id="cite_note-136"><a href="#cite_ref-136">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.findagrave.com/memorial/11638">Benito Mussolini (1883 – 1945) – Find A Grave Memorial</a> </li> <li id="cite_note-137"><a href="#cite_ref-137">↑</a> <cite id="CITEREFChronicle_Books,_San_Francisco_(2006),_ISBN_0-8118-5314-4" class="book" style="font-style:normal">Peter York. Dictator Style. Chronicle Books, San Francisco (2006), <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0811853144" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8118-5314-4</a>. с. 17 – 18.</cite> </li> <li id="cite_note-gunther1940-138"><a href="#cite_ref-gunther1940_138-0">↑</a> <cite id="CITEREFHarper_&_Brothers1940" class="book" style="font-style:normal">Gunther, John. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/stream/in.ernet.dli.2015.149663/2015.149663.Inside-Europe#page/n257/mode/2up">Inside Europe</a>. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 236 – 237, 239 – 241, 243, 245 – 249.</cite> </li> <li id="cite_note-dmsmith_1-139">↑ <a href="#cite_ref-dmsmith_1_139-0">а</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_1_139-1">б</a> D.M. Smith 1982, с. 1 </li> <li id="cite_note-dmsmith_8-140">↑ <a href="#cite_ref-dmsmith_8_140-0">а</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_8_140-1">б</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_8_140-2">в</a> D.M. Smith 1982, с. 8 </li> <li id="cite_note-dmsmith_2-3-141"><a href="#cite_ref-dmsmith_2-3_141-0">↑</a> D.M. Smith 1982, с. 2 – 3 </li> <li id="cite_note-142"><a href="#cite_ref-142">↑</a> <cite id="CITEREF25_октомври_2012" class="book" style="font-style:normal">Jesse Greenspan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.history.com/news/9-things-you-may-not-know-about-mussolini">9 Things You May Not Know About Mussolini</a> // 25 октомври 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-143"><a href="#cite_ref-143">↑</a> Gunther, John (1940). Inside Europe. New York: Harper & Brothers. с. 236 – 249. </li> <li id="cite_note-dmsmith_12-144"><a href="#cite_ref-dmsmith_12_144-0">↑</a> D.M. Smith 1982, с. 12 </li> <li id="cite_note-145"><a href="#cite_ref-145">↑</a> Peter Neville. Mussolini. Oxon, England, UK; New York City, USA: Routledge, 2005. с. 176. </li> <li id="cite_note-dmsmith_15-146"><a href="#cite_ref-dmsmith_15_146-0">↑</a> D.M. Smith 1982, с. 15 </li> <li id="cite_note-rmussolini_129-147"><a href="#cite_ref-rmussolini_129_147-0">↑</a> Rachele Mussolini 1974, с. 129 </li> <li id="cite_note-Roberts-148">↑ <a href="#cite_ref-Roberts_148-0">а</a> <a href="#cite_ref-Roberts_148-1">б</a> Roberts, Jeremy (2006). Benito Mussolini. Minneapolis, MN: Twenty-First Century Books, с. 60. </li> <li id="cite_note-Neville2004-149"><a href="#cite_ref-Neville2004_149-0">↑</a> <cite id="CITEREFPsychology_Press2004" class="book" style="font-style:normal">Peter Neville. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=DfxgcgmjHiQC">Mussolini</a>. Psychology Press, 2004. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780415249898" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-415-24989-8</a>. с. 84.</cite> </li> <li id="cite_note-Townley2002-150"><a href="#cite_ref-Townley2002_150-0">↑</a> <cite id="CITEREFHeinemann2002" class="book" style="font-style:normal">Edward Townley. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/books?id=Y7CIAYPTx2gC&pg=PA49">Mussolini and Italy</a>. Heinemann, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780435327255" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-435-32725-5</a>. с. 49.</cite> </li> <li id="cite_note-dmsmith_162-163-151">↑ <a href="#cite_ref-dmsmith_162-163_151-0">а</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_162-163_151-1">б</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_162-163_151-2">в</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_162-163_151-3">г</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_162-163_151-4">д</a> <a href="#cite_ref-dmsmith_162-163_151-5">е</a> D.M. Smith 1982, с. 162 – 163 </li> <li id="cite_note-dmsmith_222-223-152"><a href="#cite_ref-dmsmith_222-223_152-0">↑</a> D.M. Smith 1982, с. 222 – 223 </li> <li id="cite_note-rmussolini_135-153"><a href="#cite_ref-rmussolini_135_153-0">↑</a> Rachele Mussolini 1974, с. 135 </li> <li id="cite_note-Zimmerman2005-154">↑ <a href="#cite_ref-Zimmerman2005_154-0">а</a> <a href="#cite_ref-Zimmerman2005_154-1">б</a> <a href="#cite_ref-Zimmerman2005_154-2">в</a> <a href="#cite_ref-Zimmerman2005_154-3">г</a> <a href="#cite_ref-Zimmerman2005_154-4">д</a> <cite id="CITEREFCambridge_University_Press27_юни_2005" class="book" style="font-style:normal">Joshua D. Zimmerman. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jewsitalyunderfa00zimm_502">Jews in Italy Under Fascist and Nazi Rule, 1922 – 1945</a>. Cambridge University Press, 27 юни 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521841016" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-84101-6</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/jewsitalyunderfa00zimm_502/page/n87">62</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-155"><a href="#cite_ref-155">↑</a> Christopher Hibbert, Benito Mussolini (1975), с. 99 </li> <li id="cite_note-cultural-156"><a href="#cite_ref-cultural_156-0">↑</a> <cite id="CITEREFCannistraroApril_1972" class="book" style="font-style:normal">Cannistraro, P. V. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://jch.sagepub.com/cgi/reprint/7/3/115">Mussolini's Cultural Revolution: Fascist or Nationalist?</a> // Journal of Contemporary History 7 (3). SAGE Journals Online, April 1972. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1177/002200947200700308">10.1177/002200947200700308</a>. с. 115 – 139.</cite> </li> <li id="cite_note-157"><a href="#cite_ref-157">↑</a> <cite id="CITEREFGillette2002" class="book" style="font-style:normal">Gillette, Aaron. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=6Y8XRZAdv9IC&pg=PA45&lpg=PA42&dq=mussolini+thoughts+on+race">Racial Theories in Fascist Italy</a>. Routledge, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/041525292X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-415-25292-X</a>. с. 45.</cite> </li> <li id="cite_note-158"><a href="#cite_ref-158">↑</a> <cite id="CITEREFKessinger_Publishing2007" class="book" style="font-style:normal">Institute for Jewish Policy Research. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=vCA4AAAAIAAJ&q=%22Thirty+centuries+of+history+allow+us+to+look+with+supreme+pity%22">Hitler's ten-year war on the Jews</a>. Kessinger Publishing, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1432599429" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-4325-9942-9</a>. с. 283.</cite> </li> <li id="cite_note-159"><a href="#cite_ref-159">↑</a> <cite id="CITEREFHollander1997" class="book" style="font-style:normal">Hollander, Ethan J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080515202656/http://weber.ucsd.edu/~ejhollan/Haaretz%20-%20Ital%20fascism%20-%20English.PDF">Italian Fascism and the Jews</a>. University of California, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0803946481" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8039-4648-1</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-160"><a href="#cite_ref-160">↑</a> <cite id="CITEREFThe_American_Council_for_Judaism" class="book" style="font-style:normal">Peter Egill Brownfeld. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.acjna.org/acjna/articles_detail.aspx?id=300">The Italian Holocaust: The Story of an Assimilated Jewish Community</a> // The American Council for Judaism.</cite> </li> <li id="cite_note-Rodogno2006-161"><a href="#cite_ref-Rodogno2006_161-0">↑</a> <cite id="CITEREFCambridge_University_Press3_август_2006" class="book" style="font-style:normal">Davide Rodogno. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fascismseuropean0000rodo">Fascism's European Empire: Italian Occupation During the Second World War</a>. Cambridge University Press, 3 август 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521845151" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-84515-1</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fascismseuropean0000rodo/page/65">65</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Kroener_Muller_Umbreit_p273-162">↑ <a href="#cite_ref-Kroener_Muller_Umbreit_p273_162-0">а</a> <a href="#cite_ref-Kroener_Muller_Umbreit_p273_162-1">б</a> Kroener, Bernhard R.; Muller, Rolf-Dieter; Umbreit, Hans (2003). Germany and the Second World War Organization and Mobilization in the German Sphere of Power. VII. New York City: Oxford University Press, Inc. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0198208731" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-820873-1</a>. с. 273 </li> <li id="cite_note-163"><a href="#cite_ref-163">↑</a> <cite id="CITEREFZuccotti1987" class="book" style="font-style:normal">Zuccotti, Susan. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/italiansholo00zucc">Italians and the Holocaust</a>. New York, Basic Books Inc, 1987. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/italiansholo00zucc/page/148">148</a> – 149.</cite> </li> <li id="cite_note-164"><a href="#cite_ref-164">↑</a> <cite id="CITEREFZuccotti1987" class="book" style="font-style:normal">Zuccotti, Susan. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/italiansholo00zucc">Italians and the Holocaust</a>. New York, Basic Books Inc., 1987. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/italiansholo00zucc/page/165">165</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-165"><a href="#cite_ref-165">↑</a> <cite id="CITEREFGillette2002" class="book" style="font-style:normal">Gillette, Aaron. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://books.google.com/?id=6Y8XRZAdv9IC&pg=PA95&lpg=PA95&dq=mussolini+thoughts+on+race">Racial Theories in Fascist Italy</a>. Routledge, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/041525292X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-415-25292-X</a>. с. 95.</cite> </li> <li id="cite_note-166"><a href="#cite_ref-166">↑</a> <cite id="CITEREFArielli9_юни_2010" class="book" style="font-style:normal">Arielli, Nir. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fascistitalymidd00arie">Fascist Italy and the Middle East, 1933 – 40</a>. Palgrave Macmillan, 9 юни 2010. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780230231603" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-230-23160-3</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fascistitalymidd00arie/page/92">92</a> – 99.</cite> </li> </ol></div> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="3" style="background:gray;;"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Шаблон:Бенито Мусолини"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";background:gray;;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1"><abbr title="Беседа на шаблона (страницата не съществува)" style="color:#ba0000;;background:gray;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";background:gray;;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> <a class="mw-selflink selflink">Бенито Мусолини</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background:lightgray;;">Политика</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Дуче">Дуче</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Манифест на фашизма (страницата не съществува)">Манифест</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Италиански фашизъм">Италиански фашизъм</a> · <a href="/w/index.php?title=Spazio_vitale&action=edit&redlink=1" class="new" title="Spazio vitale (страницата не съществува)">Spazio vitale</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Икономика на Фашистка Италия (страницата не съществува)">Икономическа политика</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фашистка пропаганда (страницата не съществува)">Фашистка пропаганда</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Страни от Оста">Страни от Оста</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D0%BA%D1%82" title="Стоманен пакт">Стоманен пакт</a></div></td><td class="navbox-image" rowspan="9" style="width:0.01%;padding:0px 0px 0px 2px;"><div> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mussolini_biografia.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Mussolini_biografia.jpg/120px-Mussolini_biografia.jpg" decoding="async" width="120" height="162" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Mussolini_biografia.jpg/180px-Mussolini_biografia.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/67/Mussolini_biografia.jpg/240px-Mussolini_biografia.jpg 2x" data-file-width="356" data-file-height="480" /></a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background:lightgray;;">Събития</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%A0%D0%B8%D0%BC" title="Поход към Рим">Поход към Рим</a> · <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Втора итало-етиопска война">Втора итало-етиопска война</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Италианска империя">Италианска империя</a> · <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора световна война">Втора световна война</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Италианска инвазия в Албания">Италианска инвазия в Албания</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гражданска война в Италия (страницата не съществува)">Гражданска война в Италия</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Смърт на Бенито Мусолини">Смърт</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background:lightgray;;">Избори</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(1924)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Парламентарни избори в Италия (1924) (страницата не съществува)">1924 г.</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(1929)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Парламентарни избори в Италия (1929) (страницата не съществува)">1929 г.</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(1934)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Парламентарни избори в Италия (1934) (страницата не съществува)">1934 г.</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background:lightgray;;">Политически партии</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Италианска социалистическа партия (страницата не съществува)">Италианска социалистическа партия</a> (1901–1914) · <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Италиански съюз на борбата">Италиански съюз на борбата</a> (1919–1921) · <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Национална фашистка партия">Национална фашистка партия</a> (1921–1943) · <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Републиканска фашистка партия">Републиканска фашистка партия</a> (1943–1945)</div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background:lightgray;;">Семейство</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ракеле Мусолини (страницата не съществува)">Ракеле Мусолини</a> (съпруга) · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Клара Петачи">Клара Петачи</a> (любовница) · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B4%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B7%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ида Далзер (страницата не съществува)">Ида Далзер</a> (съпруга) · <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D1%84%D0%B0%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Маргарита Сарфати (страницата не съществува)">Маргарита Сарфати</a> (любовница) · <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еда Мусолини (страницата не съществува)">Еда Мусолини</a> (дъщеря) · <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Виторио Мусолини (страницата не съществува)">Виторио Мусолини</a> (син) · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бруно Мусолини (страницата не съществува)">Бруно Мусолини</a> (син) · <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Романо Мусолини (страницата не съществува)">Романо Мусолини</a> (син) · <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Алесандра Мусолини (страницата не съществува)">Алесандра Мусолини</a> (внучка)</div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q23559#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://authority.bibsys.no/authority/rest/authorities/html/11055366">BIBSYS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX842752">BNE</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb11917297h">BNF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://biblionet.gr/%CF%80%CF%81%CE%BF%CF%83%CF%89%CF%80%CE%BF/?personid=91775">BNper</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ci.nii.ac.jp/author/DA02508425">CiNii</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/conor/18589285">CONOR.BG</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/29092">FAST</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/118585967">GND</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://hls-dhs-dss.ch/de/articles/027903">HDS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://isni.org/isni/0000000121431748">ISNI</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007312160605171">NLI J9U</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.bibliotheken.nl/id/thes/p068883331">Koninklijke</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kulturnav.org/bb539634-ae20-4552-a837-42fe51887189">KulturNav</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/n78095482">LCCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kopkatalogs.lv/F/?func=direct&local_base=lnc10&doc_number=000050230">LNB</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://musicbrainz.org/artist/41366462-ff3a-45a8-91d9-c40c259b5637">MBa</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalog.archives.gov/id/10582992">NARA</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00450900">NDL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=jn20000701282">NKC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://librariesaustralia.nla.gov.au/search/display?dbid=auth&id=35370842">NLA</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://koha.nlg.gr/cgi-bin/koha/opac-authoritiesdetail.pl?marc=1&authid=102289">NLG</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://katalog.nsk.hr/F/?func=direct&local_base=nsk10&doc_number=000033342">NSK</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://openlibrary.org/works/OL115575A?mode=all">Open Library</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://dbn.bn.org.pl/descriptor-details/9810699648405606">PLWABN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://opac.sbn.it/risultati-autori/-/opac-autori/detail/CFIV092078?core=autoriall">ICCU</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://libris.kb.se/auth/206997">LIBRIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://snaccooperative.org/ark:/99166/w66d5sm9">SNAC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.idref.fr/027043401">IdRef</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/ULANFullDisplay?find=&role=&nation=&subjectid=500219109">ULAN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://viaf.org/viaf/90162262/">VIAF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39PBJwhCKB6JHtYC6rYdBCRKd">WorldCat</a></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/837780320" class="extiw" title="en:Special:Permalink/837780320">Benito Mussolini</a> в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Benito_Mussolini" class="extiw" title="en:Special:PageHistory/Benito Mussolini">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Специални:PageHistory/Бенито Мусолини">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бенито_Мусолини&oldid=12356844">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бенито_Мусолини&oldid=12356844</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Категория:Бенито Мусолини">Бенито Мусолини</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Категория:Статии за редактиране">Статии за редактиране</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1883_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Родени през 1883 година">Родени през 1883 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_29_%D1%8E%D0%BB%D0%B8" title="Категория:Родени на 29 юли">Родени на 29 юли</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_1945_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Починали през 1945 година">Починали през 1945 година</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_28_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB" title="Категория:Починали на 28 април">Починали на 28 април</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 8 септември 2024 г. в 08:50 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-f69cdc8f6-2z5zb","wgBackendResponseTime":173,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"2.682","walltime":"3.351","ppvisitednodes":{"value":42418,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":232798,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":104353,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":24,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":62,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":111223,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":55,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 3039.659 1 -total"," 59.03% 1794.444 3 Шаблон:Infobox"," 55.18% 1677.269 1 Шаблон:Личност"," 31.14% 946.405 49 Шаблон:Wd"," 14.98% 455.235 78 Шаблон:Cite"," 12.45% 378.525 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 10.47% 318.367 79 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 8.83% 268.503 44 Шаблон:Cite_book"," 5.52% 167.670 6 Шаблон:Data"," 5.24% 159.267 32 Шаблон:Sfn"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.724","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":18099145,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","620","31.0"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","480","24.0"],["?","280","14.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","160","8.0"],["(for generator)","100","5.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::gsub","60","3.0"],["type","60","3.0"],["getmetatable","40","2.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getLabelByLanguage","40","2.0"],["[main chunk] \u003Cpackage.lua\u003E","20","1.0"],["[others]","140","7.0"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-5dc468848-zb9xs","timestamp":"20241124110412","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0411\u0435\u043d\u0438\u0442\u043e \u041c\u0443\u0441\u043e\u043b\u0438\u043d\u0438","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q23559","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q23559","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2004-12-24T23:05:48Z","dateModified":"2024-09-08T08:50:35Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/6\/6f\/Benito_Mussolini_colored.jpg","headline":"\u0438\u0442\u0430\u043b\u0438\u0430\u043d\u0441\u043a\u0438 \u043f\u043e\u043b\u0438\u0442\u0438\u043a"}</script> </body> </html>