CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Бразилия – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"325e5a2f-b8f8-4ce4-8375-78e5fcceed64","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Бразилия","wgTitle":"Бразилия","wgCurRevisionId":12411157,"wgRevisionId":12411157,"wgArticleId":46594,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Статии с неработещи външни препратки","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Портал:География/Тематични статии","Портал:Бразилия/Тематични статии", "Избрани статии на български","Картинки за транскрибиране и/или превод (Бразилия)","Бразилия"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Бразилия","wgRelevantArticleId":46594,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false, "wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q155","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","ext.tmh.player.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=[ "ext.cite.ux-enhancements","ext.tmh.player","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints", "ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.tmh.player.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.5"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/BRA_orthographic.svg/1200px-BRA_orthographic.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1200"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/BRA_orthographic.svg/800px-BRA_orthographic.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="800"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/BRA_orthographic.svg/640px-BRA_orthographic.svg.png"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="640"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Бразилия – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Бразилия rootpage-Бразилия skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Главно меню </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z">Начална страница</a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x">Случайна статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r">Последни промени</a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8">Общи разговори</a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8">Обсъждани статии</a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5">Администратори</a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">Изтривания</a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакти</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Защо?</a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате">Помощ</a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Картинки</a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Поведение</a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Изпробване</a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Нова статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow">Блог на общността</a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук страница</a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук група</a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4">🎮 Дискорд</a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC">Телеграм</a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC">IRC</a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow">GitHub</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"> Търсене </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Облик </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class="">Направете дарение</a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class="">Създаване на сметка</a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class="">Влизане</a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Лични инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg">Направете дарение</a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."> Създаване на сметка</a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"> Влизане</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането">научете повече</a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y">Приноси</a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Произход_на_името" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Произход_на_името"> <div class="vector-toc-text"> 1 Произход на името </div> </a> <ul id="toc-Произход_на_името-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-География" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#География"> <div class="vector-toc-text"> 2 География </div> </a> <button aria-controls="toc-География-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел География </button> <ul id="toc-География-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Разположение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Разположение"> <div class="vector-toc-text"> 2.1 Разположение </div> </a> <ul id="toc-Разположение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Релеф_и_води" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Релеф_и_води"> <div class="vector-toc-text"> 2.2 Релеф и води </div> </a> <ul id="toc-Релеф_и_води-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Климат" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Климат"> <div class="vector-toc-text"> 2.3 Климат </div> </a> <ul id="toc-Климат-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Флора_и_фауна" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Флора_и_фауна"> <div class="vector-toc-text"> 2.4 Флора и фауна </div> </a> <ul id="toc-Флора_и_фауна-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-История" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#История"> <div class="vector-toc-text"> 3 История </div> </a> <button aria-controls="toc-История-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел История </button> <ul id="toc-История-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Предколониален_период" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Предколониален_период"> <div class="vector-toc-text"> 3.1 Предколониален период </div> </a> <ul id="toc-Предколониален_период-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Колониална_епоха" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Колониална_епоха"> <div class="vector-toc-text"> 3.2 Колониална епоха </div> </a> <ul id="toc-Колониална_епоха-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-От_независимостта_до_Ерата_на_Варгас" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#От_независимостта_до_Ерата_на_Варгас"> <div class="vector-toc-text"> 3.3 От независимостта до Ерата на Варгас </div> </a> <ul id="toc-От_независимостта_до_Ерата_на_Варгас-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Военен_режим_и_съвременно_развитие" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Военен_режим_и_съвременно_развитие"> <div class="vector-toc-text"> 3.4 Военен режим и съвременно развитие </div> </a> <ul id="toc-Военен_режим_и_съвременно_развитие-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Население" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Население"> <div class="vector-toc-text"> 4 Население </div> </a> <button aria-controls="toc-Население-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Население </button> <ul id="toc-Население-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Раси_и_етнически_групи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Раси_и_етнически_групи"> <div class="vector-toc-text"> 4.1 Раси и етнически групи </div> </a> <ul id="toc-Раси_и_етнически_групи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вероизповедания" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Вероизповедания"> <div class="vector-toc-text"> 4.2 Вероизповедания </div> </a> <ul id="toc-Вероизповедания-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Езици" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Езици"> <div class="vector-toc-text"> 4.3 Езици </div> </a> <ul id="toc-Езици-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Държавно_управление" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Държавно_управление"> <div class="vector-toc-text"> 5 Държавно управление </div> </a> <button aria-controls="toc-Държавно_управление-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Държавно управление </button> <ul id="toc-Държавно_управление-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Устройство_и_политически_живот" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Устройство_и_политически_живот"> <div class="vector-toc-text"> 5.1 Устройство и политически живот </div> </a> <ul id="toc-Устройство_и_политически_живот-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външна_политика_и_въоръжени_сили" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Външна_политика_и_въоръжени_сили"> <div class="vector-toc-text"> 5.2 Външна политика и въоръжени сили </div> </a> <ul id="toc-Външна_политика_и_въоръжени_сили-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Административно_деление" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Административно_деление"> <div class="vector-toc-text"> 5.3 Административно деление </div> </a> <ul id="toc-Административно_деление-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Икономика" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Икономика"> <div class="vector-toc-text"> 6 Икономика </div> </a> <button aria-controls="toc-Икономика-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Икономика </button> <ul id="toc-Икономика-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Основни_икономически_показатели" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Основни_икономически_показатели"> <div class="vector-toc-text"> 6.1 Основни икономически показатели </div> </a> <ul id="toc-Основни_икономически_показатели-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Структура_на_икономиката" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Структура_на_икономиката"> <div class="vector-toc-text"> 6.2 Структура на икономиката </div> </a> <ul id="toc-Структура_на_икономиката-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външна_търговия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Външна_търговия"> <div class="vector-toc-text"> 6.3 Външна търговия </div> </a> <ul id="toc-Външна_търговия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Инфраструктура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Инфраструктура"> <div class="vector-toc-text"> 7 Инфраструктура </div> </a> <button aria-controls="toc-Инфраструктура-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Инфраструктура </button> <ul id="toc-Инфраструктура-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Образование_и_наука" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Образование_и_наука"> <div class="vector-toc-text"> 7.1 Образование и наука </div> </a> <ul id="toc-Образование_и_наука-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Здравеопазване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Здравеопазване"> <div class="vector-toc-text"> 7.2 Здравеопазване </div> </a> <ul id="toc-Здравеопазване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Транспорт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Транспорт"> <div class="vector-toc-text"> 7.3 Транспорт </div> </a> <ul id="toc-Транспорт-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Култура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Култура"> <div class="vector-toc-text"> 8 Култура </div> </a> <button aria-controls="toc-Култура-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Култура </button> <ul id="toc-Култура-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Литература" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Литература"> <div class="vector-toc-text"> 8.1 Литература </div> </a> <ul id="toc-Литература-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Изкуство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Изкуство"> <div class="vector-toc-text"> 8.2 Изкуство </div> </a> <ul id="toc-Изкуство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Кухня" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кухня"> <div class="vector-toc-text"> 8.3 Кухня </div> </a> <ul id="toc-Кухня-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Спорт" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Спорт"> <div class="vector-toc-text"> 8.4 Спорт </div> </a> <ul id="toc-Спорт-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Други" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Други"> <div class="vector-toc-text"> 9 Други </div> </a> <ul id="toc-Други-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> 10 Вижте също </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Цитирана_литература" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Цитирана_литература"> <div class="vector-toc-text"> 11 Цитирана литература </div> </a> <ul id="toc-Цитирана_литература-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Допълнителна_литература" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Допълнителна_литература"> <div class="vector-toc-text"> 12 Допълнителна литература </div> </a> <ul id="toc-Допълнителна_литература-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> 13 Външни препратки </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Скриване/показване на съдържанието </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Бразилия</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 297 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-297" aria-hidden="true" > 297 езика </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-ab mw-list-item"><a href="https://ab.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0" title="Бразилиа – абхазки" lang="ab" hreflang="ab" data-title="Бразилиа" data-language-autonym="Аԥсшәа" data-language-local-name="абхазки" class="interlanguage-link-target">Аԥсшәа</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ace mw-list-item"><a href="https://ace.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – ачешки" lang="ace" hreflang="ace" data-title="Brasil" data-language-autonym="Acèh" data-language-local-name="ачешки" class="interlanguage-link-target">Acèh</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ady mw-list-item"><a href="https://ady.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5" title="Бразилие – адигейски" lang="ady" hreflang="ady" data-title="Бразилие" data-language-autonym="Адыгабзэ" data-language-local-name="адигейски" class="interlanguage-link-target">Адыгабзэ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-af badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Brasili%C3%AB" title="Brasilië – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Brasilië" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target">Afrikaans</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target">Alemannisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%89%A5%E1%88%AB%E1%8B%9A%E1%88%8D" title="ብራዚል – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="ብራዚል" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target">አማርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ami mw-list-item"><a href="https://ami.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Amis" lang="ami" hreflang="ami" data-title="Brazil" data-language-autonym="Pangcah" data-language-local-name="Amis" class="interlanguage-link-target">Pangcah</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Brasil" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target">Aragonés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="Brasil" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target">Ænglisc</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ann mw-list-item"><a href="https://ann.wikipedia.org/wiki/Burazilu" title="Burazilu – оболо" lang="ann" hreflang="ann" data-title="Burazilu" data-language-autonym="Obolo" data-language-local-name="оболо" class="interlanguage-link-target">Obolo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-anp mw-list-item"><a href="https://anp.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्राजील – ангика" lang="anp" hreflang="anp" data-title="ब्राजील" data-language-autonym="अंगिका" data-language-local-name="ангика" class="interlanguage-link-target">अंगिका</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A7%D9%84%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%D9%8A%D9%84" title="البرازيل – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="البرازيل" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target">العربية</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arc mw-list-item"><a href="https://arc.wikipedia.org/wiki/%DC%92%DC%AA%DC%90%DC%99%DC%9D%DC%A0" title="ܒܪܐܙܝܠ – арамейски" lang="arc" hreflang="arc" data-title="ܒܪܐܙܝܠ" data-language-autonym="ܐܪܡܝܐ" data-language-local-name="арамейски" class="interlanguage-link-target">ܐܪܡܝܐ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ary mw-list-item"><a href="https://ary.wikipedia.org/wiki/%D9%84%D8%A8%D8%B1%D9%8A%D8%B2%D9%8A%D9%84" title="لبريزيل – Moroccan Arabic" lang="ary" hreflang="ary" data-title="لبريزيل" data-language-autonym="الدارجة" data-language-local-name="Moroccan Arabic" class="interlanguage-link-target">الدارجة</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%D9%8A%D9%84" title="برازيل – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="برازيل" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target">مصرى</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-as mw-list-item"><a href="https://as.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AC%E0%A7%8D%E0%A7%B0%E0%A6%BE%E0%A6%9C%E0%A6%BF%E0%A6%B2" title="ব্ৰাজিল – асамски" lang="as" hreflang="as" data-title="ব্ৰাজিল" data-language-autonym="অসমীয়া" data-language-local-name="асамски" class="interlanguage-link-target">অসমীয়া</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Brasil" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target">Asturianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-avk mw-list-item"><a href="https://avk.wikipedia.org/wiki/Brasila" title="Brasila – Kotava" lang="avk" hreflang="avk" data-title="Brasila" data-language-autonym="Kotava" data-language-local-name="Kotava" class="interlanguage-link-target">Kotava</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-awa mw-list-item"><a href="https://awa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BF%E0%A4%B2" title="ब्राजिल – авади" lang="awa" hreflang="awa" data-title="ब्राजिल" data-language-autonym="अवधी" data-language-local-name="авади" class="interlanguage-link-target">अवधी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ay mw-list-item"><a href="https://ay.wikipedia.org/wiki/Parasil" title="Parasil – аймара" lang="ay" hreflang="ay" data-title="Parasil" data-language-autonym="Aymar aru" data-language-local-name="аймара" class="interlanguage-link-target">Aymar aru</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Braziliya" title="Braziliya – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Braziliya" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target">Azərbaycanca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="برزیل – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="برزیل" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target">تۆرکجه</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target">Башҡортса</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ban mw-list-item"><a href="https://ban.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – балийски" lang="ban" hreflang="ban" data-title="Brasil" data-language-autonym="Basa Bali" data-language-local-name="балийски" class="interlanguage-link-target">Basa Bali</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bar mw-list-item"><a href="https://bar.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – Bavarian" lang="bar" hreflang="bar" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Boarisch" data-language-local-name="Bavarian" class="interlanguage-link-target">Boarisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Brazil%C4%97j%C4%97" title="Brazilėjė – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Brazilėjė" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target">Žemaitėška</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bbc mw-list-item"><a href="https://bbc.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Batak Toba" lang="bbc" hreflang="bbc" data-title="Brasil" data-language-autonym="Batak Toba" data-language-local-name="Batak Toba" class="interlanguage-link-target">Batak Toba</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bcl mw-list-item"><a href="https://bcl.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Central Bikol" lang="bcl" hreflang="bcl" data-title="Brasil" data-language-autonym="Bikol Central" data-language-local-name="Central Bikol" class="interlanguage-link-target">Bikol Central</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%96%D0%BB%D1%96%D1%8F" title="Бразілія – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Бразілія" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target">Беларуская</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8B%D0%BB%D1%96%D1%8F" title="Бразылія – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Бразылія" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target">Беларуская (тарашкевіца)</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bew mw-list-item"><a href="https://bew.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Betawi" lang="bew" hreflang="bew" data-title="Brasil" data-language-autonym="Betawi" data-language-local-name="Betawi" class="interlanguage-link-target">Betawi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bh mw-list-item"><a href="https://bh.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BC%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्राज़ील – Bhojpuri" lang="bh" hreflang="bh" data-title="ब्राज़ील" data-language-autonym="भोजपुरी" data-language-local-name="Bhojpuri" class="interlanguage-link-target">भोजपुरी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bi mw-list-item"><a href="https://bi.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – бислама" lang="bi" hreflang="bi" data-title="Brasil" data-language-autonym="Bislama" data-language-local-name="бислама" class="interlanguage-link-target">Bislama</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-blk mw-list-item"><a href="https://blk.wikipedia.org/wiki/%E1%80%97%E1%80%9B%E1%80%AC%E1%80%9E%E1%80%AE%E1%80%B8%E1%80%81%E1%80%99%E1%80%BA%E1%80%B8%E1%80%91%E1%80%AE" title="ဗရာသီးခမ်းထီ – Pa'O" lang="blk" hreflang="blk" data-title="ဗရာသီးခမ်းထီ" data-language-autonym="ပအိုဝ်ႏဘာႏသာႏ" data-language-local-name="Pa'O" class="interlanguage-link-target">ပအိုဝ်ႏဘာႏသာႏ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bm mw-list-item"><a href="https://bm.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – бамбара" lang="bm" hreflang="bm" data-title="Brazil" data-language-autonym="Bamanankan" data-language-local-name="бамбара" class="interlanguage-link-target">Bamanankan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AC%E0%A7%8D%E0%A6%B0%E0%A6%BE%E0%A6%9C%E0%A6%BF%E0%A6%B2" title="ব্রাজিল – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="ব্রাজিল" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target">বাংলা</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bo mw-list-item"><a href="https://bo.wikipedia.org/wiki/%E0%BD%94%E0%BD%B4%E0%BC%8B%E0%BD%A2%E0%BD%B4%E0%BC%8B%E0%BD%9F%E0%BD%B2%E0%BD%A3%E0%BC%8D" title="པུ་རུ་ཟིལ། – тибетски" lang="bo" hreflang="bo" data-title="པུ་རུ་ཟིལ།" data-language-autonym="བོད་ཡིག" data-language-local-name="тибетски" class="interlanguage-link-target">བོད་ཡིག</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bpy mw-list-item"><a href="https://bpy.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AC%E0%A7%8D%E0%A6%B0%E0%A6%BE%E0%A6%9C%E0%A6%BF%E0%A6%B2" title="ব্রাজিল – Bishnupriya" lang="bpy" hreflang="bpy" data-title="ব্রাজিল" data-language-autonym="বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী" data-language-local-name="Bishnupriya" class="interlanguage-link-target">বিষ্ণুপ্রিয়া মণিপুরী</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Brazil" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target">Brezhoneg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Brazil" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target">Bosanski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-btm mw-list-item"><a href="https://btm.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Batak Mandailing" lang="btm" hreflang="btm" data-title="Brasil" data-language-autonym="Batak Mandailing" data-language-local-name="Batak Mandailing" class="interlanguage-link-target">Batak Mandailing</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bxr mw-list-item"><a href="https://bxr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB" title="Бразил – Russia Buriat" lang="bxr" hreflang="bxr" data-title="Бразил" data-language-autonym="Буряад" data-language-local-name="Russia Buriat" class="interlanguage-link-target">Буряад</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Brasil" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target">Català</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cbk-zam mw-list-item"><a href="https://cbk-zam.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Chavacano" lang="cbk" hreflang="cbk" data-title="Brasil" data-language-autonym="Chavacano de Zamboanga" data-language-local-name="Chavacano" class="interlanguage-link-target">Chavacano de Zamboanga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/B%C4%83-s%C4%83%CC%A4" title="Bă-să̤ – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Bă-să̤" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target">閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Бразили – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="Бразили" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target">Нохчийн</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Brasil" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target">Cebuano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ch mw-list-item"><a href="https://ch.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – чаморо" lang="ch" hreflang="ch" data-title="Brazil" data-language-autonym="Chamoru" data-language-local-name="чаморо" class="interlanguage-link-target">Chamoru</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-chr mw-list-item"><a href="https://chr.wikipedia.org/wiki/%E1%8F%86%E1%8F%8F%E1%8E%B5" title="ᏆᏏᎵ – черокски" lang="chr" hreflang="chr" data-title="ᏆᏏᎵ" data-language-autonym="ᏣᎳᎩ" data-language-local-name="черокски" class="interlanguage-link-target">ᏣᎳᎩ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-chy mw-list-item"><a href="https://chy.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – шайенски" lang="chy" hreflang="chy" data-title="Brazil" data-language-autonym="Tsetsêhestâhese" data-language-local-name="шайенски" class="interlanguage-link-target">Tsetsêhestâhese</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%DB%95%DA%95%D8%A7%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="بەڕازیل – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="بەڕازیل" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target">کوردی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-co mw-list-item"><a href="https://co.wikipedia.org/wiki/Brasile" title="Brasile – корсикански" lang="co" hreflang="co" data-title="Brasile" data-language-autonym="Corsu" data-language-local-name="корсикански" class="interlanguage-link-target">Corsu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-crh mw-list-item"><a href="https://crh.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – кримскотатарски" lang="crh" hreflang="crh" data-title="Brazil" data-language-autonym="Qırımtatarca" data-language-local-name="кримскотатарски" class="interlanguage-link-target">Qırımtatarca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Braz%C3%ADlie" title="Brazílie – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Brazílie" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target">Čeština</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-csb mw-list-item"><a href="https://csb.wikipedia.org/wiki/Brazylsk%C3%B4" title="Brazylskô – кашубски" lang="csb" hreflang="csb" data-title="Brazylskô" data-language-autonym="Kaszëbsczi" data-language-local-name="кашубски" class="interlanguage-link-target">Kaszëbsczi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cu mw-list-item"><a href="https://cu.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%EA%99%81%D1%97%D0%BB%D1%97%EA%99%97" title="Браꙁїлїꙗ – църковнославянски" lang="cu" hreflang="cu" data-title="Браꙁїлїꙗ" data-language-autonym="Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ" data-language-local-name="църковнославянски" class="interlanguage-link-target">Словѣньскъ / ⰔⰎⰑⰂⰡⰐⰠⰔⰍⰟ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Бразили – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Бразили" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target">Чӑвашла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Brasil" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target">Cymraeg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da badge-Q17559452 badge-recommendedarticle mw-list-item" title="recommended article"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target">Dansk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dag mw-list-item"><a href="https://dag.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Dagbani" lang="dag" hreflang="dag" data-title="Brazil" data-language-autonym="Dagbanli" data-language-local-name="Dagbani" class="interlanguage-link-target">Dagbanli</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target">Deutsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/Brezilya" title="Brezilya – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="Brezilya" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target">Zazaki</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dsb mw-list-item"><a href="https://dsb.wikipedia.org/wiki/Brazilska" title="Brazilska – долнолужишки" lang="dsb" hreflang="dsb" data-title="Brazilska" data-language-autonym="Dolnoserbski" data-language-local-name="долнолужишки" class="interlanguage-link-target">Dolnoserbski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dtp mw-list-item"><a href="https://dtp.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Central Dusun" lang="dtp" hreflang="dtp" data-title="Brazil" data-language-autonym="Kadazandusun" data-language-local-name="Central Dusun" class="interlanguage-link-target">Kadazandusun</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dty mw-list-item"><a href="https://dty.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BF%E0%A4%B2" title="ब्राजिल – Doteli" lang="dty" hreflang="dty" data-title="ब्राजिल" data-language-autonym="डोटेली" data-language-local-name="Doteli" class="interlanguage-link-target">डोटेली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dv mw-list-item"><a href="https://dv.wikipedia.org/wiki/%DE%84%DE%AA%DE%83%DE%AC%DE%92%DE%A8%DE%8D%DE%B0" title="ބުރެޒިލް – дивехи" lang="dv" hreflang="dv" data-title="ބުރެޒިލް" data-language-autonym="ދިވެހިބަސް" data-language-local-name="дивехи" class="interlanguage-link-target">ދިވެހިބަސް</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dz mw-list-item"><a href="https://dz.wikipedia.org/wiki/%E0%BD%96%E0%BD%B1%E0%BD%A2%E0%BD%B1%E0%BC%8B%E0%BD%9B%E0%BD%B2%E0%BD%A3%E0%BC%8B" title="བཱརཱ་ཛིལ་ – дзонгкха" lang="dz" hreflang="dz" data-title="བཱརཱ་ཛིལ་" data-language-autonym="ཇོང་ཁ" data-language-local-name="дзонгкха" class="interlanguage-link-target">ཇོང་ཁ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ee mw-list-item"><a href="https://ee.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – еве" lang="ee" hreflang="ee" data-title="Brazil" data-language-autonym="Eʋegbe" data-language-local-name="еве" class="interlanguage-link-target">Eʋegbe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%92%CF%81%CE%B1%CE%B6%CE%B9%CE%BB%CE%AF%CE%B1" title="Βραζιλία – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Βραζιλία" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target">Ελληνικά</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eml mw-list-item"><a href="https://eml.wikipedia.org/wiki/Bra%E1%B9%A1il" title="Braṡil – Emiliano-Romagnolo" lang="egl" hreflang="egl" data-title="Braṡil" data-language-autonym="Emiliàn e rumagnòl" data-language-local-name="Emiliano-Romagnolo" class="interlanguage-link-target">Emiliàn e rumagnòl</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Brazil" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target">English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Brazilo" title="Brazilo – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Brazilo" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target">Esperanto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Brasil" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target">Español</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Brasiilia" title="Brasiilia – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Brasiilia" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target">Eesti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Brasil" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target">Euskara</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="Brasil" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target">Estremeñu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="برزیل – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="برزیل" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target">فارسی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ff mw-list-item"><a href="https://ff.wikipedia.org/wiki/Barazil" title="Barazil – фула" lang="ff" hreflang="ff" data-title="Barazil" data-language-autonym="Fulfulde" data-language-local-name="фула" class="interlanguage-link-target">Fulfulde</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi badge-Q17559452 badge-recommendedarticle mw-list-item" title="recommended article"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Brasilia" title="Brasilia – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Brasilia" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target">Suomi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Brasiilia" title="Brasiilia – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Brasiilia" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target">Võro</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fj mw-list-item"><a href="https://fj.wikipedia.org/wiki/Barasila" title="Barasila – фиджийски" lang="fj" hreflang="fj" data-title="Barasila" data-language-autonym="Na Vosa Vakaviti" data-language-local-name="фиджийски" class="interlanguage-link-target">Na Vosa Vakaviti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo mw-list-item"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="Brasil" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target">Føroyskt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fon mw-list-item"><a href="https://fon.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A9silt%C3%B2" title="Brésiltò – фон" lang="fon" hreflang="fon" data-title="Brésiltò" data-language-autonym="Fɔ̀ngbè" data-language-local-name="фон" class="interlanguage-link-target">Fɔ̀ngbè</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A9sil" title="Brésil – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Brésil" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target">Français</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frp mw-list-item"><a href="https://frp.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A8silo" title="Brèsilo – Arpitan" lang="frp" hreflang="frp" data-title="Brèsilo" data-language-autonym="Arpetan" data-language-local-name="Arpitan" class="interlanguage-link-target">Arpetan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Brasiilien" title="Brasiilien – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Brasiilien" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target">Nordfriisk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fur mw-list-item"><a href="https://fur.wikipedia.org/wiki/Bras%C3%AEl" title="Brasîl – фриулски" lang="fur" hreflang="fur" data-title="Brasîl" data-language-autonym="Furlan" data-language-local-name="фриулски" class="interlanguage-link-target">Furlan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Brazylje" title="Brazylje – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Brazylje" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target">Frysk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/An_Bhrasa%C3%ADl" title="An Bhrasaíl – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="An Bhrasaíl" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target">Gaeilge</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gag mw-list-item"><a href="https://gag.wikipedia.org/wiki/Braziliya" title="Braziliya – гагаузки" lang="gag" hreflang="gag" data-title="Braziliya" data-language-autonym="Gagauz" data-language-local-name="гагаузки" class="interlanguage-link-target">Gagauz</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gan mw-list-item"><a href="https://gan.wikipedia.org/wiki/%E5%B7%B4%E8%A5%BF" title="巴西 – Gan" lang="gan" hreflang="gan" data-title="巴西" data-language-autonym="贛語" data-language-local-name="Gan" class="interlanguage-link-target">贛語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gcr mw-list-item"><a href="https://gcr.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A9zil" title="Brézil – Guianan Creole" lang="gcr" hreflang="gcr" data-title="Brézil" data-language-autonym="Kriyòl gwiyannen" data-language-local-name="Guianan Creole" class="interlanguage-link-target">Kriyòl gwiyannen</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/Braisil" title="Braisil – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="Braisil" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target">Gàidhlig</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Brasil" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target">Galego</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-glk mw-list-item"><a href="https://glk.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%B2%D9%8A%D9%84" title="برزيل – Gilaki" lang="glk" hreflang="glk" data-title="برزيل" data-language-autonym="گیلکی" data-language-local-name="Gilaki" class="interlanguage-link-target">گیلکی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Pindor%C3%A1ma" title="Pindoráma – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Pindoráma" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target">Avañe'ẽ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gom mw-list-item"><a href="https://gom.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9D%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्राझील – Goan Konkani" lang="gom" hreflang="gom" data-title="ब्राझील" data-language-autonym="गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni" data-language-local-name="Goan Konkani" class="interlanguage-link-target">गोंयची कोंकणी / Gõychi Konknni</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-got mw-list-item"><a href="https://got.wikipedia.org/wiki/%F0%90%8C%B1%F0%90%8D%82%F0%90%8C%B0%F0%90%8C%B6%F0%90%8C%B9%F0%90%8C%BB" title="𐌱𐍂𐌰𐌶𐌹𐌻 – готически" lang="got" hreflang="got" data-title="𐌱𐍂𐌰𐌶𐌹𐌻" data-language-autonym="𐌲𐌿𐍄𐌹𐍃𐌺" data-language-local-name="готически" class="interlanguage-link-target">𐌲𐌿𐍄𐌹𐍃𐌺</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gu mw-list-item"><a href="https://gu.wikipedia.org/wiki/%E0%AA%AC%E0%AB%8D%E0%AA%B0%E0%AA%BE%E0%AA%9D%E0%AA%BF%E0%AA%B2" title="બ્રાઝિલ – гуджарати" lang="gu" hreflang="gu" data-title="બ્રાઝિલ" data-language-autonym="ગુજરાતી" data-language-local-name="гуджарати" class="interlanguage-link-target">ગુજરાતી</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/Yn_Vrasseel" title="Yn Vrasseel – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="Yn Vrasseel" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target">Gaelg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ha mw-list-item"><a href="https://ha.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – хауса" lang="ha" hreflang="ha" data-title="Brazil" data-language-autonym="Hausa" data-language-local-name="хауса" class="interlanguage-link-target">Hausa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hak mw-list-item"><a href="https://hak.wikipedia.org/wiki/P%C3%A2-s%C3%AE" title="Pâ-sî – Hakka Chinese" lang="hak" hreflang="hak" data-title="Pâ-sî" data-language-autonym="客家語 / Hak-kâ-ngî" data-language-local-name="Hakka Chinese" class="interlanguage-link-target">客家語 / Hak-kâ-ngî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-haw mw-list-item"><a href="https://haw.wikipedia.org/wiki/Palakila" title="Palakila – хавайски" lang="haw" hreflang="haw" data-title="Palakila" data-language-autonym="Hawaiʻi" data-language-local-name="хавайски" class="interlanguage-link-target">Hawaiʻi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%91%D7%A8%D7%96%D7%99%D7%9C" title="ברזיל – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="ברזיל" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target">עברית</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BC%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्राज़ील – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="ब्राज़ील" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target">हिन्दी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="Brazil" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target">Fiji Hindi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Brazil" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target">Hrvatski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/Brazilska" title="Brazilska – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="Brazilska" data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target">Hornjoserbsce</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Brezil" title="Brezil – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Brezil" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target">Kreyòl ayisyen</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Braz%C3%ADlia" title="Brazília – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Brazília" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target">Magyar</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%B2%D6%80%D5%A1%D5%A6%D5%AB%D5%AC%D5%AB%D5%A1" title="Բրազիլիա – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Բրազիլիա" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target">Հայերեն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hyw mw-list-item"><a href="https://hyw.wikipedia.org/wiki/%D5%8A%D6%80%D5%A1%D5%A6%D5%AB%D5%AC" title="Պրազիլ – Western Armenian" lang="hyw" hreflang="hyw" data-title="Պրազիլ" data-language-autonym="Արեւմտահայերէն" data-language-local-name="Western Armenian" class="interlanguage-link-target">Արեւմտահայերէն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Brasil" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target">Interlingua</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-iba mw-list-item"><a href="https://iba.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – ибан" lang="iba" hreflang="iba" data-title="Brazil" data-language-autonym="Jaku Iban" data-language-local-name="ибан" class="interlanguage-link-target">Jaku Iban</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Brasil" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Indonesia</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ie mw-list-item"><a href="https://ie.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – оксидентал" lang="ie" hreflang="ie" data-title="Brasil" data-language-autonym="Interlingue" data-language-local-name="оксидентал" class="interlanguage-link-target">Interlingue</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ig mw-list-item"><a href="https://ig.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – игбо" lang="ig" hreflang="ig" data-title="Brazil" data-language-autonym="Igbo" data-language-local-name="игбо" class="interlanguage-link-target">Igbo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ik mw-list-item"><a href="https://ik.wikipedia.org/wiki/Parasilaq" title="Parasilaq – инупиак" lang="ik" hreflang="ik" data-title="Parasilaq" data-language-autonym="Iñupiatun" data-language-local-name="инупиак" class="interlanguage-link-target">Iñupiatun</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Brasil" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target">Ilokano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-inh mw-list-item"><a href="https://inh.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%85%D1%8C%D0%B5" title="Бразилехье – ингушетски" lang="inh" hreflang="inh" data-title="Бразилехье" data-language-autonym="ГӀалгӀай" data-language-local-name="ингушетски" class="interlanguage-link-target">ГӀалгӀай</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Brazilia" title="Brazilia – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Brazilia" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target">Ido</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Brasil%C3%ADa" title="Brasilía – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Brasilía" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target">Íslenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Brasile" title="Brasile – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Brasile" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target">Italiano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%83%96%E3%83%A9%E3%82%B8%E3%83%AB" title="ブラジル – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="ブラジル" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target">日本語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jam mw-list-item"><a href="https://jam.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Jamaican Creole English" lang="jam" hreflang="jam" data-title="Brazil" data-language-autonym="Patois" data-language-local-name="Jamaican Creole English" class="interlanguage-link-target">Patois</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jbo mw-list-item"><a href="https://jbo.wikipedia.org/wiki/razgu%27e" title="razgu'e – ложбан" lang="jbo" hreflang="jbo" data-title="razgu'e" data-language-autonym="La .lojban." data-language-local-name="ложбан" class="interlanguage-link-target">La .lojban.</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Brasil" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target">Jawa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%91%E1%83%A0%E1%83%90%E1%83%96%E1%83%98%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%90" title="ბრაზილია – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ბრაზილია" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target">ქართული</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kaa mw-list-item"><a href="https://kaa.wikipedia.org/wiki/Braziliya" title="Braziliya – каракалпашки" lang="kaa" hreflang="kaa" data-title="Braziliya" data-language-autonym="Qaraqalpaqsha" data-language-local-name="каракалпашки" class="interlanguage-link-target">Qaraqalpaqsha</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kab mw-list-item"><a href="https://kab.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – кабилски" lang="kab" hreflang="kab" data-title="Brazil" data-language-autonym="Taqbaylit" data-language-local-name="кабилски" class="interlanguage-link-target">Taqbaylit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbd mw-list-item"><a href="https://kbd.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%8D" title="Бразилэ – кабардски" lang="kbd" hreflang="kbd" data-title="Бразилэ" data-language-autonym="Адыгэбзэ" data-language-local-name="кабардски" class="interlanguage-link-target">Адыгэбзэ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbp mw-list-item"><a href="https://kbp.wikipedia.org/wiki/Piresiili" title="Piresiili – Kabiye" lang="kbp" hreflang="kbp" data-title="Piresiili" data-language-autonym="Kabɩyɛ" data-language-local-name="Kabiye" class="interlanguage-link-target">Kabɩyɛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kcg mw-list-item"><a href="https://kcg.wikipedia.org/wiki/Bi%CC%B1razi%CC%B1t" title="Bi̱razi̱t – туап" lang="kcg" hreflang="kcg" data-title="Bi̱razi̱t" data-language-autonym="Tyap" data-language-local-name="туап" class="interlanguage-link-target">Tyap</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kg mw-list-item"><a href="https://kg.wikipedia.org/wiki/Brazilia" title="Brazilia – конгоански" lang="kg" hreflang="kg" data-title="Brazilia" data-language-autonym="Kongo" data-language-local-name="конгоански" class="interlanguage-link-target">Kongo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kge mw-list-item"><a href="https://kge.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Komering" lang="kge" hreflang="kge" data-title="Brazil" data-language-autonym="Kumoring" data-language-local-name="Komering" class="interlanguage-link-target">Kumoring</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ki mw-list-item"><a href="https://ki.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – кикую" lang="ki" hreflang="ki" data-title="Brazil" data-language-autonym="Gĩkũyũ" data-language-local-name="кикую" class="interlanguage-link-target">Gĩkũyũ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target">Қазақша</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-km mw-list-item"><a href="https://km.wikipedia.org/wiki/%E1%9E%94%E1%9F%92%E1%9E%9A%E1%9F%81%E1%9E%9F%E1%9F%8A%E1%9E%B8%E1%9E%9B" title="ប្រេស៊ីល – кхмерски" lang="km" hreflang="km" data-title="ប្រេស៊ីល" data-language-autonym="ភាសាខ្មែរ" data-language-local-name="кхмерски" class="interlanguage-link-target">ភាសាខ្មែរ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%AC%E0%B3%8D%E0%B2%B0%E0%B3%86%E0%B2%9C%E0%B2%BF%E0%B2%B2%E0%B3%8D" title="ಬ್ರೆಜಿಲ್ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಬ್ರೆಜಿಲ್" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target">ಕನ್ನಡ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EB%B8%8C%EB%9D%BC%EC%A7%88" title="브라질 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="브라질" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target">한국어</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-krc mw-list-item"><a href="https://krc.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – карачай-балкарски" lang="krc" hreflang="krc" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Къарачай-малкъар" data-language-local-name="карачай-балкарски" class="interlanguage-link-target">Къарачай-малкъар</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ks mw-list-item"><a href="https://ks.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D9%9B%D8%A7%D8%B2%DB%8C%D9%96%D9%84" title="برٛازیٖل – кашмирски" lang="ks" hreflang="ks" data-title="برٛازیٖل" data-language-autonym="कॉशुर / کٲشُر" data-language-local-name="кашмирски" class="interlanguage-link-target">कॉशुर / کٲشُر</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Brez%C3%AEl" title="Brezîl – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Brezîl" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target">Kurdî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kv mw-list-item"><a href="https://kv.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – коми" lang="kv" hreflang="kv" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Коми" data-language-local-name="коми" class="interlanguage-link-target">Коми</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Brasil" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target">Kernowek</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target">Кыргызча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Brasilia" title="Brasilia – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Brasilia" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target">Latina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lad mw-list-item"><a href="https://lad.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – ладино" lang="lad" hreflang="lad" data-title="Brasil" data-language-autonym="Ladino" data-language-local-name="ладино" class="interlanguage-link-target">Ladino</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target">Lëtzebuergesch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lez mw-list-item"><a href="https://lez.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – лезгински" lang="lez" hreflang="lez" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Лезги" data-language-local-name="лезгински" class="interlanguage-link-target">Лезги</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Brasil" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target">Lingua Franca Nova</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lg mw-list-item"><a href="https://lg.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – ганда" lang="lg" hreflang="lg" data-title="Brasil" data-language-autonym="Luganda" data-language-local-name="ганда" class="interlanguage-link-target">Luganda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Brazili%C3%AB" title="Brazilië – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Brazilië" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target">Limburgs</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lij mw-list-item"><a href="https://lij.wikipedia.org/wiki/Brax%C3%AE" title="Braxî – Ligurian" lang="lij" hreflang="lij" data-title="Braxî" data-language-autonym="Ligure" data-language-local-name="Ligurian" class="interlanguage-link-target">Ligure</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lld mw-list-item"><a href="https://lld.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Ladin" lang="lld" hreflang="lld" data-title="Brasil" data-language-autonym="Ladin" data-language-local-name="Ladin" class="interlanguage-link-target">Ladin</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Brasil" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target">Lombard</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ln mw-list-item"><a href="https://ln.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – лингала" lang="ln" hreflang="ln" data-title="Brazil" data-language-autonym="Lingála" data-language-local-name="лингала" class="interlanguage-link-target">Lingála</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lo mw-list-item"><a href="https://lo.wikipedia.org/wiki/%E0%BA%9B%E0%BA%B0%E0%BB%80%E0%BA%97%E0%BA%94%E0%BA%9A%E0%BA%A3%E0%BA%B2%E0%BA%8A%E0%BA%B4%E0%BA%99" title="ປະເທດບຣາຊິນ – лаоски" lang="lo" hreflang="lo" data-title="ປະເທດບຣາຊິນ" data-language-autonym="ລາວ" data-language-local-name="лаоски" class="interlanguage-link-target">ລາວ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Brazilija" title="Brazilija – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Brazilija" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target">Lietuvių</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ltg mw-list-item"><a href="https://ltg.wikipedia.org/wiki/Brazileja" title="Brazileja – Latgalian" lang="ltg" hreflang="ltg" data-title="Brazileja" data-language-autonym="Latgaļu" data-language-local-name="Latgalian" class="interlanguage-link-target">Latgaļu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Braz%C4%ABlija" title="Brazīlija – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Brazīlija" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target">Latviešu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BF%E0%A4%B2" title="ब्राजिल – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="ब्राजिल" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target">मैथिली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-map-bms mw-list-item"><a href="https://map-bms.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Banyumasan" lang="jv-x-bms" hreflang="jv-x-bms" data-title="Brasil" data-language-autonym="Basa Banyumasan" data-language-local-name="Banyumasan" class="interlanguage-link-target">Basa Banyumasan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mdf mw-list-item"><a href="https://mdf.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – мокша" lang="mdf" hreflang="mdf" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Мокшень" data-language-local-name="мокша" class="interlanguage-link-target">Мокшень</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Brezila" title="Brezila – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Brezila" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target">Malagasy</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mhr mw-list-item"><a href="https://mhr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9" title="Бразилий – Eastern Mari" lang="mhr" hreflang="mhr" data-title="Бразилий" data-language-autonym="Олык марий" data-language-local-name="Eastern Mari" class="interlanguage-link-target">Олык марий</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mi mw-list-item"><a href="https://mi.wikipedia.org/wiki/Par%C4%ABhi" title="Parīhi – маорски" lang="mi" hreflang="mi" data-title="Parīhi" data-language-autonym="Māori" data-language-local-name="маорски" class="interlanguage-link-target">Māori</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-min mw-list-item"><a href="https://min.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – минангкабау" lang="min" hreflang="min" data-title="Brasil" data-language-autonym="Minangkabau" data-language-local-name="минангкабау" class="interlanguage-link-target">Minangkabau</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB" title="Бразил – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Бразил" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target">Македонски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%AC%E0%B5%8D%E0%B4%B0%E0%B4%B8%E0%B5%80%E0%B5%BD" title="ബ്രസീൽ – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="ബ്രസീൽ" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target">മലയാളം</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB" title="Бразил – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Бразил" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target">Монгол</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mni mw-list-item"><a href="https://mni.wikipedia.org/wiki/%EA%AF%95%EA%AF%AD%EA%AF%94%EA%AF%A5%EA%AF%93%EA%AF%A4%EA%AF%9C" title="ꯕ꯭ꯔꯥꯓꯤꯜ – манипурски" lang="mni" hreflang="mni" data-title="ꯕ꯭ꯔꯥꯓꯤꯜ" data-language-autonym="ꯃꯤꯇꯩ ꯂꯣꯟ" data-language-local-name="манипурски" class="interlanguage-link-target">ꯃꯤꯇꯩ ꯂꯣꯟ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9D%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्राझील – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="ब्राझील" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target">मराठी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mrj mw-list-item"><a href="https://mrj.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Бразили – Western Mari" lang="mrj" hreflang="mrj" data-title="Бразили" data-language-autonym="Кырык мары" data-language-local-name="Western Mari" class="interlanguage-link-target">Кырык мары</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Brazil" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Melayu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mt mw-list-item"><a href="https://mt.wikipedia.org/wiki/Bra%C5%BCil" title="Brażil – малтийски" lang="mt" hreflang="mt" data-title="Brażil" data-language-autonym="Malti" data-language-local-name="малтийски" class="interlanguage-link-target">Malti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mwl mw-list-item"><a href="https://mwl.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – мирандийски" lang="mwl" hreflang="mwl" data-title="Brasil" data-language-autonym="Mirandés" data-language-local-name="мирандийски" class="interlanguage-link-target">Mirandés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%98%E1%80%9B%E1%80%AC%E1%80%87%E1%80%AE%E1%80%B8%E1%80%94%E1%80%AD%E1%80%AF%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%84%E1%80%B6" title="ဘရာဇီးနိုင်ငံ – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ဘရာဇီးနိုင်ငံ" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target">မြန်မာဘာသာ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-myv mw-list-item"><a href="https://myv.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Бразилия Мастор – ерзиа" lang="myv" hreflang="myv" data-title="Бразилия Мастор" data-language-autonym="Эрзянь" data-language-local-name="ерзиа" class="interlanguage-link-target">Эрзянь</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mzn mw-list-item"><a href="https://mzn.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="برزیل – мазандерански" lang="mzn" hreflang="mzn" data-title="برزیل" data-language-autonym="مازِرونی" data-language-local-name="мазандерански" class="interlanguage-link-target">مازِرونی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nap mw-list-item"><a href="https://nap.wikipedia.org/wiki/Brasile" title="Brasile – неаполитански" lang="nap" hreflang="nap" data-title="Brasile" data-language-autonym="Napulitano" data-language-local-name="неаполитански" class="interlanguage-link-target">Napulitano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target">Plattdüütsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds-nl mw-list-item"><a href="https://nds-nl.wikipedia.org/wiki/Brazili%C3%AB" title="Brazilië – долносаксонски" lang="nds-NL" hreflang="nds-NL" data-title="Brazilië" data-language-autonym="Nedersaksies" data-language-local-name="долносаксонски" class="interlanguage-link-target">Nedersaksies</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BF%E0%A4%B2" title="ब्राजिल – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="ब्राजिल" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target">नेपाली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%9C%E0%A4%BF%E0%A4%B2" title="ब्राजिल – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="ब्राजिल" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target">नेपाल भाषा</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Brazili%C3%AB" title="Brazilië – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Brazilië" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target">Nederlands</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Brasil" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target">Norsk nynorsk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Brasil" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target">Norsk bokmål</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nov mw-list-item"><a href="https://nov.wikipedia.org/wiki/Brasilia" title="Brasilia – Novial" lang="nov" hreflang="nov" data-title="Brasilia" data-language-autonym="Novial" data-language-local-name="Novial" class="interlanguage-link-target">Novial</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nqo mw-list-item"><a href="https://nqo.wikipedia.org/wiki/%DF%93%DF%99%DF%8B%DF%96%DF%AD%DF%8C%DF%9F" title="ߓߙߋߖ߭ߌߟ – нко" lang="nqo" hreflang="nqo" data-title="ߓߙߋߖ߭ߌߟ" data-language-autonym="ߒߞߏ" data-language-local-name="нко" class="interlanguage-link-target">ߒߞߏ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nrm mw-list-item"><a href="https://nrm.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A9si" title="Brési – Norman" lang="nrf" hreflang="nrf" data-title="Brési" data-language-autonym="Nouormand" data-language-local-name="Norman" class="interlanguage-link-target">Nouormand</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nso mw-list-item"><a href="https://nso.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – северен сото" lang="nso" hreflang="nso" data-title="Brazil" data-language-autonym="Sesotho sa Leboa" data-language-local-name="северен сото" class="interlanguage-link-target">Sesotho sa Leboa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nv mw-list-item"><a href="https://nv.wikipedia.org/wiki/Kintaa%CA%BCan%C3%A9h%C3%A9_Dine%CA%BC%C3%A9_Bik%C3%A9yah" title="Kintaaʼanéhé Dineʼé Bikéyah – навахо" lang="nv" hreflang="nv" data-title="Kintaaʼanéhé Dineʼé Bikéyah" data-language-autonym="Diné bizaad" data-language-local-name="навахо" class="interlanguage-link-target">Diné bizaad</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Brasil" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target">Occitan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-olo mw-list-item"><a href="https://olo.wikipedia.org/wiki/Braziilii" title="Braziilii – Livvi-Karelian" lang="olo" hreflang="olo" data-title="Braziilii" data-language-autonym="Livvinkarjala" data-language-local-name="Livvi-Karelian" class="interlanguage-link-target">Livvinkarjala</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-om mw-list-item"><a href="https://om.wikipedia.org/wiki/Biraazil" title="Biraazil – оромо" lang="om" hreflang="om" data-title="Biraazil" data-language-autonym="Oromoo" data-language-local-name="оромо" class="interlanguage-link-target">Oromoo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Бразили – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="Бразили" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target">Ирон</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%AC%E0%A9%8D%E0%A8%B0%E0%A8%BE%E0%A8%9C%E0%A8%BC%E0%A9%80%E0%A8%B2" title="ਬ੍ਰਾਜ਼ੀਲ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਬ੍ਰਾਜ਼ੀਲ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target">ਪੰਜਾਬੀ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pag mw-list-item"><a href="https://pag.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – пангасинан" lang="pag" hreflang="pag" data-title="Brazil" data-language-autonym="Pangasinan" data-language-local-name="пангасинан" class="interlanguage-link-target">Pangasinan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pam mw-list-item"><a href="https://pam.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – пампанга" lang="pam" hreflang="pam" data-title="Brasil" data-language-autonym="Kapampangan" data-language-local-name="пампанга" class="interlanguage-link-target">Kapampangan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pap mw-list-item"><a href="https://pap.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – папиаменто" lang="pap" hreflang="pap" data-title="Brasil" data-language-autonym="Papiamentu" data-language-local-name="папиаменто" class="interlanguage-link-target">Papiamentu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pcd mw-list-item"><a href="https://pcd.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A9sil" title="Brésil – Picard" lang="pcd" hreflang="pcd" data-title="Brésil" data-language-autonym="Picard" data-language-local-name="Picard" class="interlanguage-link-target">Picard</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pdc mw-list-item"><a href="https://pdc.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – Pennsylvania German" lang="pdc" hreflang="pdc" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Deitsch" data-language-local-name="Pennsylvania German" class="interlanguage-link-target">Deitsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pfl mw-list-item"><a href="https://pfl.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – Palatine German" lang="pfl" hreflang="pfl" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Pälzisch" data-language-local-name="Palatine German" class="interlanguage-link-target">Pälzisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pi mw-list-item"><a href="https://pi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%B8%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्रासील – пали" lang="pi" hreflang="pi" data-title="ब्रासील" data-language-autonym="पालि" data-language-local-name="пали" class="interlanguage-link-target">पालि</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pih mw-list-item"><a href="https://pih.wikipedia.org/wiki/Bresel" title="Bresel – Norfuk / Pitkern" lang="pih" hreflang="pih" data-title="Bresel" data-language-autonym="Norfuk / Pitkern" data-language-local-name="Norfuk / Pitkern" class="interlanguage-link-target">Norfuk / Pitkern</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Brazylia" title="Brazylia – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Brazylia" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target">Polski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Brasil" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target">Piemontèis</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="برازیل – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="برازیل" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target">پنجابی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="برازیل – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="برازیل" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target">پښتو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Brasil" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target">Português</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Parasil" title="Parasil – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Parasil" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target">Runa Simi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rm mw-list-item"><a href="https://rm.wikipedia.org/wiki/Brasilia" title="Brasilia – реторомански" lang="rm" hreflang="rm" data-title="Brasilia" data-language-autonym="Rumantsch" data-language-local-name="реторомански" class="interlanguage-link-target">Rumantsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rmy mw-list-item"><a href="https://rmy.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Vlax Romani" lang="rmy" hreflang="rmy" data-title="Brazil" data-language-autonym="Romani čhib" data-language-local-name="Vlax Romani" class="interlanguage-link-target">Romani čhib</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rn mw-list-item"><a href="https://rn.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – рунди" lang="rn" hreflang="rn" data-title="Brazil" data-language-autonym="Ikirundi" data-language-local-name="рунди" class="interlanguage-link-target">Ikirundi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Brazilia" title="Brazilia – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Brazilia" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target">Română</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-roa-tara mw-list-item"><a href="https://roa-tara.wikipedia.org/wiki/Brasile" title="Brasile – Tarantino" lang="nap-x-tara" hreflang="nap-x-tara" data-title="Brasile" data-language-autonym="Tarandíne" data-language-local-name="Tarantino" class="interlanguage-link-target">Tarandíne</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target">Русский</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%96%D0%BB%D1%96%D1%8F" title="Бразілія – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Бразілія" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target">Русиньскый</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rw mw-list-item"><a href="https://rw.wikipedia.org/wiki/Burezile" title="Burezile – киняруанда" lang="rw" hreflang="rw" data-title="Burezile" data-language-autonym="Ikinyarwanda" data-language-local-name="киняруанда" class="interlanguage-link-target">Ikinyarwanda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sa mw-list-item"><a href="https://sa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AC%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%BE%E0%A4%B8%E0%A5%80%E0%A4%B2" title="ब्रासील – санскрит" lang="sa" hreflang="sa" data-title="ब्रासील" data-language-autonym="संस्कृतम्" data-language-local-name="санскрит" class="interlanguage-link-target">संस्कृतम्</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target">Саха тыла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sat mw-list-item"><a href="https://sat.wikipedia.org/wiki/%E1%B1%B5%E1%B1%A8%E1%B1%9F%E1%B1%A1%E1%B1%A4%E1%B1%9E" title="ᱵᱨᱟᱡᱤᱞ – сантали" lang="sat" hreflang="sat" data-title="ᱵᱨᱟᱡᱤᱞ" data-language-autonym="ᱥᱟᱱᱛᱟᱲᱤ" data-language-local-name="сантали" class="interlanguage-link-target">ᱥᱟᱱᱛᱟᱲᱤ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sc mw-list-item"><a href="https://sc.wikipedia.org/wiki/Brasile" title="Brasile – сардински" lang="sc" hreflang="sc" data-title="Brasile" data-language-autonym="Sardu" data-language-local-name="сардински" class="interlanguage-link-target">Sardu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Brasili" title="Brasili – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Brasili" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target">Sicilianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Brazil" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target">Scots</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%D9%8A%D9%84" title="برازيل – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="برازيل" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target">سنڌي</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-se mw-list-item"><a href="https://se.wikipedia.org/wiki/Brasilia" title="Brasilia – северносаамски" lang="se" hreflang="se" data-title="Brasilia" data-language-autonym="Davvisámegiella" data-language-local-name="северносаамски" class="interlanguage-link-target">Davvisámegiella</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sg mw-list-item"><a href="https://sg.wikipedia.org/wiki/Br%C3%A9sil" title="Brésil – санго" lang="sg" hreflang="sg" data-title="Brésil" data-language-autonym="Sängö" data-language-local-name="санго" class="interlanguage-link-target">Sängö</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Brazil" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target">Srpskohrvatski / српскохрватски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-shi mw-list-item"><a href="https://shi.wikipedia.org/wiki/Lbrazil" title="Lbrazil – ташелхит" lang="shi" hreflang="shi" data-title="Lbrazil" data-language-autonym="Taclḥit" data-language-local-name="ташелхит" class="interlanguage-link-target">Taclḥit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-shn mw-list-item"><a href="https://shn.wikipedia.org/wiki/%E1%80%99%E1%80%AD%E1%80%B0%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%B8%E1%80%95%E1%80%9B%E1%82%83%E1%82%87%E1%81%B8%E1%80%AE%E1%80%B8" title="မိူင်းပရႃႇၸီး – шан" lang="shn" hreflang="shn" data-title="မိူင်းပရႃႇၸီး" data-language-autonym="ၽႃႇသႃႇတႆး " data-language-local-name="шан" class="interlanguage-link-target">ၽႃႇသႃႇတႆး </a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B6%E0%B7%8A%E2%80%8D%E0%B6%BB%E0%B7%83%E0%B7%93%E0%B6%BD%E0%B6%BA" title="බ්‍රසීලය – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="බ්‍රසීලය" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target">සිංහල</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Brazil" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target">Simple English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Braz%C3%ADlia" title="Brazília – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Brazília" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target">Slovenčina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Brazilija" title="Brazilija – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Brazilija" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target">Slovenščina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sm mw-list-item"><a href="https://sm.wikipedia.org/wiki/Pasila" title="Pasila – самоански" lang="sm" hreflang="sm" data-title="Pasila" data-language-autonym="Gagana Samoa" data-language-local-name="самоански" class="interlanguage-link-target">Gagana Samoa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-smn mw-list-item"><a href="https://smn.wikipedia.org/wiki/Brasilia" title="Brasilia – инари-саамски" lang="smn" hreflang="smn" data-title="Brasilia" data-language-autonym="Anarâškielâ" data-language-local-name="инари-саамски" class="interlanguage-link-target">Anarâškielâ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sn mw-list-item"><a href="https://sn.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – шона" lang="sn" hreflang="sn" data-title="Brazil" data-language-autonym="ChiShona" data-language-local-name="шона" class="interlanguage-link-target">ChiShona</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-so mw-list-item"><a href="https://so.wikipedia.org/wiki/Barasiil" title="Barasiil – сомалийски" lang="so" hreflang="so" data-title="Barasiil" data-language-autonym="Soomaaliga" data-language-local-name="сомалийски" class="interlanguage-link-target">Soomaaliga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Brazili" title="Brazili – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Brazili" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target">Shqip</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB" title="Бразил – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Бразил" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target">Српски / srpski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-srn mw-list-item"><a href="https://srn.wikipedia.org/wiki/Brasilkondre" title="Brasilkondre – сранан тонго" lang="srn" hreflang="srn" data-title="Brasilkondre" data-language-autonym="Sranantongo" data-language-local-name="сранан тонго" class="interlanguage-link-target">Sranantongo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ss mw-list-item"><a href="https://ss.wikipedia.org/wiki/IBhurazili" title="IBhurazili – свати" lang="ss" hreflang="ss" data-title="IBhurazili" data-language-autonym="SiSwati" data-language-local-name="свати" class="interlanguage-link-target">SiSwati</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-st mw-list-item"><a href="https://st.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – сото" lang="st" hreflang="st" data-title="Brazil" data-language-autonym="Sesotho" data-language-local-name="сото" class="interlanguage-link-target">Sesotho</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-stq mw-list-item"><a href="https://stq.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – Saterland Frisian" lang="stq" hreflang="stq" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Seeltersk" data-language-local-name="Saterland Frisian" class="interlanguage-link-target">Seeltersk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-su mw-list-item"><a href="https://su.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – сундански" lang="su" hreflang="su" data-title="Brasil" data-language-autonym="Sunda" data-language-local-name="сундански" class="interlanguage-link-target">Sunda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Brasilien" title="Brasilien – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Brasilien" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target">Svenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Brazil" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target">Kiswahili</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szl mw-list-item"><a href="https://szl.wikipedia.org/wiki/Brazylijo" title="Brazylijo – Silesian" lang="szl" hreflang="szl" data-title="Brazylijo" data-language-autonym="Ślůnski" data-language-local-name="Silesian" class="interlanguage-link-target">Ślůnski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szy mw-list-item"><a href="https://szy.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Sakizaya" lang="szy" hreflang="szy" data-title="Brazil" data-language-autonym="Sakizaya" data-language-local-name="Sakizaya" class="interlanguage-link-target">Sakizaya</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%AA%E0%AE%BF%E0%AE%B0%E0%AF%87%E0%AE%9A%E0%AE%BF%E0%AE%B2%E0%AF%8D" title="பிரேசில் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="பிரேசில்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target">தமிழ்</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tay mw-list-item"><a href="https://tay.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – Tayal" lang="tay" hreflang="tay" data-title="Brazil" data-language-autonym="Tayal" data-language-local-name="Tayal" class="interlanguage-link-target">Tayal</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%AC%E0%B1%8D%E0%B0%B0%E0%B1%86%E0%B0%9C%E0%B0%BF%E0%B0%B2%E0%B1%8D" title="బ్రెజిల్ – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="బ్రెజిల్" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target">తెలుగు</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tet mw-list-item"><a href="https://tet.wikipedia.org/wiki/Braz%C3%ADl" title="Brazíl – тетум" lang="tet" hreflang="tet" data-title="Brazíl" data-language-autonym="Tetun" data-language-local-name="тетум" class="interlanguage-link-target">Tetun</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tg mw-list-item"><a href="https://tg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – таджикски" lang="tg" hreflang="tg" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Тоҷикӣ" data-language-local-name="таджикски" class="interlanguage-link-target">Тоҷикӣ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%9B%E0%B8%A3%E0%B8%B0%E0%B9%80%E0%B8%97%E0%B8%A8%E0%B8%9A%E0%B8%A3%E0%B8%B2%E0%B8%8B%E0%B8%B4%E0%B8%A5" title="ประเทศบราซิล – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="ประเทศบราซิล" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target">ไทย</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ti mw-list-item"><a href="https://ti.wikipedia.org/wiki/%E1%89%A5%E1%88%AB%E1%8B%9A%E1%88%8D" title="ብራዚል – тигриня" lang="ti" hreflang="ti" data-title="ብራዚል" data-language-autonym="ትግርኛ" data-language-local-name="тигриня" class="interlanguage-link-target">ትግርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tk mw-list-item"><a href="https://tk.wikipedia.org/wiki/Brazili%C3%BDa" title="Braziliýa – туркменски" lang="tk" hreflang="tk" data-title="Braziliýa" data-language-autonym="Türkmençe" data-language-local-name="туркменски" class="interlanguage-link-target">Türkmençe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Brasil" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target">Tagalog</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tly mw-list-item"><a href="https://tly.wikipedia.org/wiki/Brazilij%C9%99" title="Brazilijə – Talysh" lang="tly" hreflang="tly" data-title="Brazilijə" data-language-autonym="Tolışi" data-language-local-name="Talysh" class="interlanguage-link-target">Tolışi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-to mw-list-item"><a href="https://to.wikipedia.org/wiki/Pal%C4%81sili" title="Palāsili – тонгански" lang="to" hreflang="to" data-title="Palāsili" data-language-autonym="Lea faka-Tonga" data-language-local-name="тонгански" class="interlanguage-link-target">Lea faka-Tonga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tpi mw-list-item"><a href="https://tpi.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – ток писин" lang="tpi" hreflang="tpi" data-title="Brasil" data-language-autonym="Tok Pisin" data-language-local-name="ток писин" class="interlanguage-link-target">Tok Pisin</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Brezilya" title="Brezilya – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Brezilya" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target">Türkçe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-trv mw-list-item"><a href="https://trv.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – тароко" lang="trv" hreflang="trv" data-title="Brazil" data-language-autonym="Seediq" data-language-local-name="тароко" class="interlanguage-link-target">Seediq</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target">Татарча / tatarça</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tum mw-list-item"><a href="https://tum.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – тумбука" lang="tum" hreflang="tum" data-title="Brazil" data-language-autonym="ChiTumbuka" data-language-local-name="тумбука" class="interlanguage-link-target">ChiTumbuka</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tw mw-list-item"><a href="https://tw.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – туи" lang="tw" hreflang="tw" data-title="Brasil" data-language-autonym="Twi" data-language-local-name="туи" class="interlanguage-link-target">Twi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ty mw-list-item"><a href="https://ty.wikipedia.org/wiki/Par%C4%ABihi" title="Parīihi – таитянски" lang="ty" hreflang="ty" data-title="Parīihi" data-language-autonym="Reo tahiti" data-language-local-name="таитянски" class="interlanguage-link-target">Reo tahiti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tyv mw-list-item"><a href="https://tyv.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – тувински" lang="tyv" hreflang="tyv" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Тыва дыл" data-language-local-name="тувински" class="interlanguage-link-target">Тыва дыл</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-udm mw-list-item"><a href="https://udm.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Бразилия – удмуртски" lang="udm" hreflang="udm" data-title="Бразилия" data-language-autonym="Удмурт" data-language-local-name="удмуртски" class="interlanguage-link-target">Удмурт</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ug mw-list-item"><a href="https://ug.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%D9%89%D9%84%D9%89%D9%8A%DB%95" title="برازىلىيە – уйгурски" lang="ug" hreflang="ug" data-title="برازىلىيە" data-language-autonym="ئۇيغۇرچە / Uyghurche" data-language-local-name="уйгурски" class="interlanguage-link-target">ئۇيغۇرچە / Uyghurche</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%96%D1%8F" title="Бразилія – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Бразилія" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target">Українська</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D8%A7%D8%B2%DB%8C%D9%84" title="برازیل – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="برازیل" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target">اردو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Braziliya" title="Braziliya – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Braziliya" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target">Oʻzbekcha / ўзбекча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ve mw-list-item"><a href="https://ve.wikipedia.org/wiki/Brazil" title="Brazil – венда" lang="ve" hreflang="ve" data-title="Brazil" data-language-autonym="Tshivenda" data-language-local-name="венда" class="interlanguage-link-target">Tshivenda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vec mw-list-item"><a href="https://vec.wikipedia.org/wiki/Brazi%C5%82e" title="Braziłe – Venetian" lang="vec" hreflang="vec" data-title="Braziłe" data-language-autonym="Vèneto" data-language-local-name="Venetian" class="interlanguage-link-target">Vèneto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Brazilii" title="Brazilii – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Brazilii" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target">Vepsän kel’</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Brasil" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target">Tiếng Việt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vls mw-list-item"><a href="https://vls.wikipedia.org/wiki/Brazili%C3%AB" title="Brazilië – West Flemish" lang="vls" hreflang="vls" data-title="Brazilië" data-language-autonym="West-Vlams" data-language-local-name="West Flemish" class="interlanguage-link-target">West-Vlams</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vo mw-list-item"><a href="https://vo.wikipedia.org/wiki/Brasil%C3%A4n" title="Brasilän – волапюк" lang="vo" hreflang="vo" data-title="Brasilän" data-language-autonym="Volapük" data-language-local-name="волапюк" class="interlanguage-link-target">Volapük</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wa mw-list-item"><a href="https://wa.wikipedia.org/wiki/Braezi" title="Braezi – валонски" lang="wa" hreflang="wa" data-title="Braezi" data-language-autonym="Walon" data-language-local-name="валонски" class="interlanguage-link-target">Walon</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Brasil" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target">Winaray</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wo mw-list-item"><a href="https://wo.wikipedia.org/wiki/Breesil" title="Breesil – волоф" lang="wo" hreflang="wo" data-title="Breesil" data-language-autonym="Wolof" data-language-local-name="волоф" class="interlanguage-link-target">Wolof</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E5%B7%B4%E8%A5%BF" title="巴西 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="巴西" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target">吴语</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xh mw-list-item"><a href="https://xh.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – кхоса" lang="xh" hreflang="xh" data-title="Brasil" data-language-autonym="IsiXhosa" data-language-local-name="кхоса" class="interlanguage-link-target">IsiXhosa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%91%E1%83%A0%E1%83%90%E1%83%96%E1%83%98%E1%83%9A%E1%83%98%E1%83%90" title="ბრაზილია – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ბრაზილია" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target">მარგალური</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%91%D7%A8%D7%90%D7%96%D7%99%D7%9C" title="בראזיל – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="בראזיל" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target">ייִדיש</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yo mw-list-item"><a href="https://yo.wikipedia.org/wiki/Brasil" title="Brasil – йоруба" lang="yo" hreflang="yo" data-title="Brasil" data-language-autonym="Yorùbá" data-language-local-name="йоруба" class="interlanguage-link-target">Yorùbá</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-za mw-list-item"><a href="https://za.wikipedia.org/wiki/Bahsih" title="Bahsih – зуанг" lang="za" hreflang="za" data-title="Bahsih" data-language-autonym="Vahcuengh" data-language-local-name="зуанг" class="interlanguage-link-target">Vahcuengh</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zea mw-list-item"><a href="https://zea.wikipedia.org/wiki/Brezili%C3%AB" title="Brezilië – Zeelandic" lang="zea" hreflang="zea" data-title="Brezilië" data-language-autonym="Zeêuws" data-language-local-name="Zeelandic" class="interlanguage-link-target">Zeêuws</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zgh mw-list-item"><a href="https://zgh.wikipedia.org/wiki/%E2%B4%B1%E2%B5%95%E2%B4%B0%E2%B5%A3%E2%B5%89%E2%B5%8D" title="ⴱⵕⴰⵣⵉⵍ – стандартен марокански тамазигт" lang="zgh" hreflang="zgh" data-title="ⴱⵕⴰⵣⵉⵍ" data-language-autonym="ⵜⴰⵎⴰⵣⵉⵖⵜ ⵜⴰⵏⴰⵡⴰⵢⵜ" data-language-local-name="стандартен марокански тамазигт" class="interlanguage-link-target">ⵜⴰⵎⴰⵣⵉⵖⵜ ⵜⴰⵏⴰⵡⴰⵢⵜ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E5%B7%B4%E8%A5%BF" title="巴西 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="巴西" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target">中文</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E5%B7%B4%E8%A5%BF" title="巴西 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="巴西" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target">文言</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Pa-se" title="Pa-se – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Pa-se" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target">閩南語 / Bân-lâm-gú</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E5%B7%B4%E8%A5%BF" title="巴西 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="巴西" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target">粵語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zu mw-list-item"><a href="https://zu.wikipedia.org/wiki/IBrazili" title="IBrazili – зулуски" lang="zu" hreflang="zu" data-title="IBrazili" data-language-autonym="IsiZulu" data-language-local-name="зулуски" class="interlanguage-link-target">IsiZulu</a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q155#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c">Статия</a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >български </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F">Преглед</a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h">История</a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >Инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F">Преглед</a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=history">История</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j">Какво сочи насам</a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k">Свързани промени</a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u">Качване на файл</a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q">Специални страници</a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&oldid=12411157" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата">Постоянна препратка</a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=info" title="Повече за тази страница">Информация за страницата</a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&id=12411157&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница">Цитиране на статията</a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2591%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%258F">Кратък URL адрес</a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2591%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25B8%25D0%25BB%25D0%25B8%25D1%258F">Изтегляне на QR код</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F">Създаване на книга</a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=show-download-screen">Изтегляне като PDF</a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p">Версия за печат</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Brasil" hreflang="en">Общомедия</a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q155" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g">Обект в Уикиданни</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> <div id="mw-indicator-featured-star" class="mw-indicator"><div class="mw-parser-output"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация."><img alt="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/20px-Cscr-featured.svg.png" decoding="async" width="20" height="19" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/30px-Cscr-featured.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/40px-Cscr-featured.svg.png 2x" data-file-width="466" data-file-height="443" /></a></div></div> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title flag" style="background-color:#eaecf0; border:1px solid #aaaaaa;">Федеративна република Бразилия<div style="font-size: 76%; font-weight: normal">República Federativa do Brasil</div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><div style="text-align:center; display:inline-block;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Flag_of_Brazil.svg" class="mw-file-description" title="Знаме"><img alt="Знаме" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Flag_of_Brazil.svg/100px-Flag_of_Brazil.svg.png" decoding="async" width="100" height="70" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Flag_of_Brazil.svg/150px-Flag_of_Brazil.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/Flag_of_Brazil.svg/200px-Flag_of_Brazil.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a><div><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национално знаме на Бразилия">Знаме</a></div></div>      <div style="text-align:center; display:inline-block;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_arms_of_Brazil.svg" class="mw-file-description" title="Герб"><img alt="Герб" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Coat_of_arms_of_Brazil.svg/70px-Coat_of_arms_of_Brazil.svg.png" decoding="async" width="70" height="70" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Coat_of_arms_of_Brazil.svg/104px-Coat_of_arms_of_Brazil.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Coat_of_arms_of_Brazil.svg/139px-Coat_of_arms_of_Brazil.svg.png 2x" data-file-width="512" data-file-height="515" /></a><div><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Герб на Бразилия">Герб</a></div></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only">Девиз: Ordem e Progresso „Ред и прогрес“</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only">Химн: <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Химн на Бразилия">Hino Nacional Brasileiro</a><div style="display:table; margin:0 auto"><audio id="mwe_player_0" controls="" preload="none" data-mw-tmh="" class="mw-file-element" width="220" style="width:220px;" data-durationhint="202" data-mwtitle="Hino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg" data-mwprovider="wikimediacommons"><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/transcoded/0/0d/Hino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg/Hino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg.mp3" type="audio/mpeg" data-transcodekey="mp3" data-width="0" data-height="0" /><source src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0d/Hino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg" type="audio/ogg; codecs="vorbis"" data-width="0" data-height="0" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=de&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="de" label="Deutsch ‪(de)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=en&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="en" label="English ‪(en)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=es&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="es" label="español ‪(es)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=fr&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="fr" label="français ‪(fr)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=gl&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="gl" label="galego ‪(gl)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=gn&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="gn" label="Avañe'ẽ ‪(gn)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=ja&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="ja" label="日本語 ‪(ja)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=la&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="la" label="Latina ‪(la)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=mwl&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="mwl" label="Mirandés ‪(mwl)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=pt-br&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="pt-BR" label="português do Brasil ‪(pt-br)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=pt&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="pt" label="português ‪(pt)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=ru&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="ru" label="русский ‪(ru)‬" data-dir="ltr" /><track src="https://commons.wikimedia.org/w/api.php?action=timedtext&title=File%3AHino-Nacional-Brasil-instrumental-mec.ogg&lang=vi&trackformat=vtt&origin=%2A" kind="subtitles" type="text/vtt" srclang="vi" label="Tiếng Việt ‪(vi)‬" data-dir="ltr" /></audio></div></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BRA_orthographic.svg" class="mw-file-description" title="Местоположение на Бразилия"><img alt="Местоположение на Бразилия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/BRA_orthographic.svg/250px-BRA_orthographic.svg.png" decoding="async" width="250" height="250" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/BRA_orthographic.svg/375px-BRA_orthographic.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bc/BRA_orthographic.svg/500px-BRA_orthographic.svg.png 2x" data-file-width="551" data-file-height="551" /></a><div style="padding-top:0.3em">Местоположение на Бразилия</div></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#F2F2F2; border:1px solid #aaaaaa;">География и население</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Площ</th><td class="infobox-data">8 515 767 km² (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89" title="Списък на страните по площ">на 5-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Води</th><td class="infobox-data">0,65%</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Климат</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Екваториален климат">екваториален</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Тропичен мусонен климат">мусонен</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Горещ степен климат">степен</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Горещ пустинен климат">пустинен</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Тропичен саванен климат">саванен</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Средиземноморски климат">средиземноморски</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%83%D0%B1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Влажен субтропичен климат">влажен субтропичен</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Столица</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Бразилия (град)">Бразилия</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Най-голям град</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Официален език</th><td class="infobox-data"><div><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Португалски език">португалски език</a></div></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Религия</th><td class="infobox-data">88,8% <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Християнство">християнство</a> —64,6% <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Католици">католици</a> —22,2% <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Протестанти">протестанти</a> —2,0% други християни 8,0% <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Нерелигиозност">нерелигиозност</a> 2,0% <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Спиритизъм">спиритизъм</a> 1,2% други религии</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC" title="Демоним">Демоним</a></th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бразилци">бразилец</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Население (2022)</th><td class="infobox-data">203 080 756<a href="#cite_note-1">[1]</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Списък на страните по население">на 7-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Население (2020)</th><td class="infobox-data">212 270 000</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Гъстота на нас.</th><td class="infobox-data">23,8 души/km² (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%B3%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Списък на страните по гъстота на населението">на 193-то място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Градско нас.</th><td class="infobox-data">86% (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Списък на страните по урбанизация">на 24-то място</a>)</td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#F2F2F2; border:1px solid #aaaaaa;">Управление</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Форма</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Федерация">федерална</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Президентска република">президентска република</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Президент на Бразилия">Президент</a></th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B7_%D0%98%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%83_%D0%9B%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0" title="Луиз Инасиу Лула да Силва">Луиз Инасиу Лула да Силва</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Вицепрезидент на Бразилия">Вицепрезидент</a></th><td class="infobox-data"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D1%83_%D0%90%D0%BB%D0%BA%D0%BC%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джералду Алкмин (страницата не съществува)">Джералду Алкмин</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Организации</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9E%D0%9E%D0%9D" class="mw-redirect" title="ООН">ООН</a>, <a href="/wiki/WTO" class="mw-redirect" title="WTO">WTO</a>, <a href="/wiki/BRICS" class="mw-redirect" title="BRICS">BRICS</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%BB" class="mw-redirect" title="Меркосул">Меркосул</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%90%D0%94" class="mw-redirect" title="ОАД">ОАД</a>, <a href="/wiki/CPLP" class="mw-redirect" title="CPLP">CPLP</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%98%D0%95" class="mw-redirect" title="ОИЕ">ОИЕ</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%A3%D0%A0" class="mw-redirect" title="УНАСУР">УНАСУР</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Законодателна власт">Законодат. власт</a></th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален конгрес на Бразилия">Национален конгрес</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Горна камара</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Федерален сенат на Бразилия">Федерален сенат</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Долна камара</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Камара на депутатите на Бразилия">Камара на депутатите</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#F2F2F2; border:1px solid #aaaaaa;">История</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Откриване</th><td class="infobox-data">22 април 1500 г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Вицекралство Бразилия">Вицекралство Бразилия</a></th><td class="infobox-data">1500 – 1822 г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Независимост</th><td class="infobox-data">7 септември 1822 г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска империя">Бразилска империя</a></th><td class="infobox-data">1822 – 1889 г.</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Република</th><td class="infobox-data">от 15 ноември 1889 г.</td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#F2F2F2; border:1px solid #aaaaaa;">Икономика</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82" title="Брутен вътрешен продукт">БВП</a> (ППС, 2023)</th><td class="infobox-data">3,958 трлн. щ.д.<a href="#cite_note-бвп-2">[2]</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F" class="mw-redirect" title="Списък на страните по БВП">на 8-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">БВП на човек (ППС)</th><td class="infobox-data">18 396 щ.д.<a href="#cite_note-3">[3]</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението">на 86-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">БВП (ном., 2023)</th><td class="infobox-data">2,059 трлн. щ.д.<a href="#cite_note-4">[4]</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)" title="Списък на страните по БВП (по номинална стойност)">на 12-то място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">БВП на човек (ном.)</th><td class="infobox-data">9571 щ.д.<a href="#cite_note-5">[5]</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Списък на страните по БВП (по номинална стойност) на глава от населението">на 81-во място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5" title="Индекс на човешкото развитие">ИЧР</a> (2021)</th><td class="infobox-data">0,754 (висок) (<a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%98%D0%A7%D0%A0" class="mw-redirect" title="Страни по ИЧР">на 87-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Коефициент на Джини">Джини</a> (2020)</th><td class="infobox-data">48,9<a href="#cite_note-6">[6]</a> (висок)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Прод. на живота</th><td class="infobox-data">72,4 години<a href="#cite_note-7">[7]</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0" title="Списък на страните по средна продължителност на живота">на 92-ро място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Детска смъртност</th><td class="infobox-data">19,3/1000 (<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Списък на страните по детска смъртност (страницата не съществува)">на 106-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Грамотност</th><td class="infobox-data">90,0<a href="#cite_note-Alfabetização-8">[8]</a>% (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Списък на страните по грамотност на населението">на 95-о място</a>)</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Валута</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB" title="Бразилски реал">Бразилски реал</a> (<a href="/wiki/ISO_4217" title="ISO 4217">BRL</a>)</td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background:#F2F2F2; border:1px solid #aaaaaa;">Други данни</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Часова зона</th><td class="infobox-data">BRT (<a href="/wiki/UTC-2" title="UTC-2">UTC-2</a> до <a href="/wiki/UTC-5" title="UTC-5">UTC-5</a>)<a href="#cite_note-9">[9]</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Формат на датата</th><td class="infobox-data">дд/мм/гггг</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Автомобилно движение</th><td class="infobox-data">дясно</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/ISO_3166-1" title="ISO 3166-1">Код по ISO</a></th><td class="infobox-data">BR</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Интернет домейн</th><td class="infobox-data"><a href="/wiki/.br" title=".br">.br</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Телефонен код</th><td class="infobox-data">+55</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BA%D1%81" title="Радиопрефикс">ITU префикс</a></th><td class="infobox-data">PP–PY; ZV–ZZ</td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label">Официален сайт</th><td class="infobox-data"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://brasil.gov.br">brasil.gov.br</a></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background:#eaecf0; border:1px solid #aaaaaa;"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Brazil?uselang=bg">Бразилия</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> Федеративна република Бразилия (на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Португалски език">португалски</a>: República Federativa do Brasil)<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> е <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Държава">държава</a>, заемаща централната и източната част на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Америка">Южна Америка</a>. Със своите 8,51 млн. km²<a href="#cite_note-Área-11">[11]</a> (47% от територията на континента) и 208 млн. жители<a href="#cite_note-Pop_IBGE_2011-12">[12]</a> страната се нарежда на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89" title="Списък на страните по площ">пето място по площ</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Списък на страните по население">седмо място по население</a> в света. На Бразилия се падат между 15 и 20% от световното <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5" class="mw-redirect" title="Биологично разнообразие">биологично разнообразие</a>,<a href="#cite_note-13">[13]</a> включително обширни природногеографски области като <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Амазония">Амазония</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Бразилска атлантическа гора">Атлантическата гора</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB" title="Пантанал">Пантанал</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE" title="Серадо">Серадо</a>. Тя е единствената <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8" title="Общност на португалоезичните държави">португалоговореща страна</a> в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Америка">Америка</a><a href="#cite_note-CIA_Geo-14">[14]</a><a href="#cite_note-CIA_People-15">[15]</a> и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси. От 1500 г., когато е открита от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BB" class="mw-redirect" title="Педро Кабрал">Педро Кабрал</a>, до 1822 г., Бразилия е владение на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Португалска империя">Португалската империя</a>. След като получава независимост, страната е първоначално <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска империя">империя</a> начело с представители на португалската кралска династия <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B0_(%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F)" title="Браганса (династия)">Браганса</a>, а от 1889 г. възприема републиканско управление. В наши дни Бразилия е <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Демокрация">демократична</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Федерация">федерална</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Президентска република">президентска република</a>, състояща се от 26 <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">щата</a> и един <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">федерален окръг</a>.<a href="#cite_note-16">[16]</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)" title="Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)">Седма в света</a> и първа в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Латинска Америка">Латинска Америка</a> по <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82" title="Брутен вътрешен продукт">брутен вътрешен продукт</a>,<a href="#cite_note-бвп-2">[2]</a> Бразилия има силно международно влияние както в регионален, така и в световен мащаб.<a href="#cite_note-17">[17]</a> Тя е една от основателките на <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Организацията на обединените нации">Организацията на обединените нации</a>, <a href="/wiki/%D0%93-20" title="Г-20">Г-20</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%83%D1%80" title="Меркосур">Меркосур</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8" title="Общност на португалоезичните държави">Общността на португалоезичните държави</a>, на <a href="/wiki/%D0%A3%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%A3%D0%A0" class="mw-redirect" title="УНАСУР">Съюза на южноамериканските нации</a> и е една от страните в групата <a href="/wiki/%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1" title="БРИКС">БРИКС</a>. През 2005 г. Бразилия е на 39-а позиция по <a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Жизнен стандарт">качество на живот</a> сред страните в света.<a href="#cite_note-18">[18]</a> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Произход_на_името">Произход на името</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Произход на името" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Произход на името">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brazil-16-map.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/20/Brazil-16-map.jpg/220px-Brazil-16-map.jpg" decoding="async" width="220" height="300" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/20/Brazil-16-map.jpg/330px-Brazil-16-map.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/20/Brazil-16-map.jpg 2x" data-file-width="379" data-file-height="516" /></a><figcaption>Детайл от картата „Terra Brasilis“ от 1519 г., на която е изобразен добивът на бразилско дърво</figcaption></figure> Още в началото на колониалната епоха хронисти като <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88" title="Жуау ди Баруш">Жуау ди Баруш</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%B4%D1%83_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Висенти ду Салвадор">Висенти ду Салвадор</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B8%D1%88_%D0%93%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D1%83" title="Перу ди Магаляиш Гандаву">Перу ди Магаляиш Гандаву</a> свързват произхода на името „Бразилия“ с <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE" title="Бразилско дърво">бразилското дърво</a> (Caesalpinia echinata; на португалски: pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Великите географски открития">Великите географски открития</a> изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина – Terra Brasilis.<a href="#cite_note-enciclopedia.com.pt-19">[19]</a> Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Съвременни бразилски филолози го търсят в езика на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%82%D0%B8" title="Келти">келтите</a> и дори на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Финикийци">финикийците</a>.<a href="#cite_note-enciclopedia.com.pt-19">[19]</a> Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш, Нова Лузитания, Кабралия и други. Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 г. с първата конституция на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Военен режим в Бразилия">военния режим</a>, като името е запазено и след приемането на новата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Конституция на Бразилия">Конституция</a> от 1988 г. Преди това държавата официално се нарича „<a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска империя">Бразилска империя</a>“, а след установяването на републиканско управление – „Съединени бразилски щати“.<a href="#cite_note-20">[20]</a> Жителите на Бразилия се наричат <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бразилци">бразилци</a>, на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Португалски език">португалски</a>: brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г.<a href="#cite_note-Vale_o_Escrito-21">[21]</a> Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г.,<a href="#cite_note-Houaiss-22">[22]</a> но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.<a href="#cite_note-Nossa_História-23">[23]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="География">География</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: География" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: География">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="География на Бразилия">География на Бразилия</a></div></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Разположение">Разположение</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Разположение" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Разположение">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brazil_topo.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/18/Brazil_topo.jpg/220px-Brazil_topo.jpg" decoding="async" width="220" height="223" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/18/Brazil_topo.jpg/330px-Brazil_topo.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/18/Brazil_topo.jpg/440px-Brazil_topo.jpg 2x" data-file-width="1400" data-file-height="1419" /></a><figcaption>Физическа карта на Бразилия</figcaption></figure> Бразилия е <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%89" title="Списък на страните по площ">петата по големина</a> страна в света, след <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Русия">Русия</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Канада">Канада</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Китайска народна република">Китай</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Съединените щати">Съединените щати</a>, и третата по големина в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Америка">Америка</a> с обща площ от 8 514 876,599 km².<a href="#cite_note-Área-11">[11]</a> включително 55 455 km² водна площ.<a href="#cite_note-CIA_Geo-14">[14]</a> Територията ѝ обхваща три <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Часови зони">часови зони</a> – <a href="/wiki/UTC-4" title="UTC-4">UTC-4</a> в западните щати, <a href="/wiki/UTC-3" title="UTC-3">UTC-3</a> в източните (официалното време на Бразилия) и <a href="/wiki/UTC-2" title="UTC-2">UTC-2</a> на атлантическите острови.<a href="#cite_note-timezones-24">[24]</a> Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BB" title="Паралел">паралела</a>: <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Екватор">екватора</a>, минаващ през <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5" title="Устие">устието</a> на река <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Амазонка">Амазонка</a>, и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B0" title="Тропик на Козирога">Тропика на Козирога</a>, пресичащ град <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a>.<a href="#cite_note-25">[25]</a> Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Америка">Южна Америка</a> и включва голяма част от вътрешността на континента,<a href="#cite_note-Encarta_6-26">[26]</a> споделяйки обща граница с <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Уругвай">Уругвай</a> на юг, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Парагвай">Парагвай</a> на югозапад, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Боливия">Боливия</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83" title="Перу">Перу</a> на запад, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Колумбия">Колумбия</a> на северозапад, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0" title="Венецуела">Венецуела</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гаяна">Гаяна</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC" title="Суринам">Суринам</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Отвъдморски територии на Франция">френския отвъдморски департамент</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Френска Гвиана">Гвиана</a> на север. Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Еквадор">Еквадор</a> и <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Чили">Чили</a>. Тя също включва множество океански острови, като архипелазите <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%B3_%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%BE_%D0%B8_%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Архипелаг Сао Педро и Сао Пауло">Сао Педро и Сао Пауло</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE_%D0%B4%D0%B8_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%8F" class="mw-redirect" title="Фернандо ди Нороня">Фернандо ди Нороня</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B8_%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BC_%D0%92%D0%B0%D1%81" title="Триндади и Мартим Вас">Триндади и Мартим Вас</a>, както и група малки острови и коралови рифове наречени <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BB_%D0%B4%D0%B0%D1%81_%D0%A0%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%81" title="Атол дас Рокас">Атол дас Рокас</a>.<a href="#cite_note-CIA_Geo-14">[14]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Релеф_и_води">Релеф и води</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Релеф и води" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Релеф и води">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основни статии: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Релеф на Бразилия">Релеф</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Хидрография на Бразилия">Хидрография на Бразилия</a> </div></dd></dl> Бразилският релеф е разнообразен и включва <a href="/wiki/%D0%A5%D1%8A%D0%BB%D0%BC" title="Хълм">хълмове</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Планини">планини</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0_(%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F)" title="Равнина (география)">равнини</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Плата">плата</a> и уникалната бразилска <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Савана">савана</a>, позната като <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE" title="Серадо">серадо</a>. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 m <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Надморска височина">надморска височина</a>.<a href="#cite_note-Encarta_7-27">[27]</a> Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната.<a href="#cite_note-Encarta_7-27">[27]</a> Северозападните части на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Бразилско плато">Бразилското плато</a> са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове.<a href="#cite_note-Encarta_7-27">[27]</a> Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от планини, достигащи до 1200 m надморска височина.<a href="#cite_note-Encarta_7-27">[27]</a> Сред тях се открояват <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0" title="Сера да Мантикейра">Сера да Мантикейра</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%D0%BE_%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D1%81%D0%BE" title="Сера до Еспинясо">Сера до Еспинясо</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80" title="Сера до Мар">Сера до Мар</a>.<a href="#cite_note-Encarta_7-27">[27]</a> През <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Гвианско плато">Гвианското плато</a> на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Амазонка">Амазонка</a>, от вливащите се в басейна на река <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BE" title="Ориноко">Ориноко</a> във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0" title="Венецуела">Венецуела</a>. Най-високата точка в Бразилия е <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Пико да Неблина">Пико да Неблина</a>, който се намира в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%B4%D0%BE_%D0%98%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Сера до Имери">Сера до Имери</a> (на границата с Венецуела) и има 2994 m надморска височина, а най-ниската е брегът на <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" class="mw-redirect" title="Атлантическия океан">Атлантическия океан</a>.<a href="#cite_note-CIA_Geo-14">[14]</a> Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основни <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Водосборен басейн">водосборни басейна</a>, които се вливат в Атлантическия океан.<a href="#cite_note-Encarta_8-28">[28]</a> По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света<a href="#cite_note-29">[29]</a>), <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Парана">Парана</a> и най-големият ѝ приток, <a href="/wiki/%D0%98%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%81%D1%83_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Игуасу (река)">Игуасу</a> (който включва водопада <a href="/wiki/%D0%98%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%81%D1%83_(%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4)" title="Игуасу (водопад)">Игуасу</a>), <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%BE" class="mw-redirect" title="Рио Негро">Рио Негро</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE" class="mw-redirect" title="Сао Франсиско">Сао Франсиско</a>, <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%83" title="Шингу">Шингу</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0_(%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0)" title="Мадейра (река)">Мадейра</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B6%D0%BE%D1%81" class="mw-redirect" title="Тапажос">Тапажос</a>.<a href="#cite_note-Encarta_8-28">[28]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Климат">Климат</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Климат" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Климат">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Климат на Бразилия">Климат на Бразилия</a></div></dd></dl> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg" class="mw-file-description" title="Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер"><img alt="Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg/350px-Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg.png" decoding="async" width="350" height="336" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg/525px-Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg/700px-Brazil_K%C3%B6ppen_Climate_Map_Bulgarian.svg.png 2x" data-file-width="839" data-file-height="806" /></a><figcaption>Климатична карта на Бразилия, по ска̀лата на Кьопен-Гайгер</figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Климат на Бразилия">Бразилският климат</a> включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Тропичен климат">тропичният климат</a>.<a href="#cite_note-CIA_Geo-14">[14]</a> Според <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D1%8C%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BD" title="Климатична класификация на Кьопен">системата Кьопен-Гайгер</a> Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Екваториален климат">екваториална</a> (Af) и <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" class="mw-redirect" title="Мусонен климат">влажнотропична</a> (Am) в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Амазония">Амазония</a> и средната част на атлантическото крайбрежие, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Горещ степен климат">степна</a> (BSh) и <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89_%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Горещ пустинен климат">пустинна</a> (BWh) в североизточните райони, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Тропичен саванен климат">саваннотропична</a> (Aw) в централните и северни плата, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Средиземноморски климат">средиземноморски</a> (Csa и Csb) в централните планински области, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%83%D0%B1%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Влажен субтропичен климат">влажен субтропичен</a> (Cwa и Cwb) в южните райони. Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" class="mw-redirect" title="Екваториална гора">тропическите гори</a> в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия до <a href="/wiki/%D0%98%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" class="mw-redirect" title="Иглолистна гора">иглолистните гори</a> от субтропичните зони в южна Бразилия и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Савана">тропическата савана</a> в централна Бразилия.<a href="#cite_note-BBC_Weather-30">[30]</a> Много региони имат <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Микроклимат">микроклимат</a>, напълно различен от гореизброените видове.<a href="#cite_note-Encarta_9-31">[31]</a><a href="#cite_note-BT-32">[32]</a> <div class="thumb tright"><div class="thumbinner" style="width:348px;"> <table style="background: transparent; border: 0; padding: 0; margin: 0; width:344px;" cellspacing="0"> <tbody><tr style="vertical-align:middle;"> <td style="padding: auto; margin: 0;" class="thumbimage"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG" class="mw-file-description" title="Сняг в Сао Жоаким, в южния щат Санта Катарина"><img alt="Сняг в Сао Жоаким, в южния щат Санта Катарина" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG/180px-Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG" decoding="async" width="180" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG/270px-Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG/360px-Neve_na_SC-438_em_S%C3%A3o_Joaquim.JPG 2x" data-file-width="3008" data-file-height="2000" /></a> </td> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0; width: 2px"> </td> <td style="padding: auto; margin: 0;" class="thumbimage"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Porto_de_Galinhas-003.jpg" class="mw-file-description" title="Тропичен климат в Порто де Галиняс, Pernambuco."><img alt="Тропичен климат в Порто де Галиняс, Pernambuco." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Porto_de_Galinhas-003.jpg/160px-Porto_de_Galinhas-003.jpg" decoding="async" width="160" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Porto_de_Galinhas-003.jpg/240px-Porto_de_Galinhas-003.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/41/Porto_de_Galinhas-003.jpg/320px-Porto_de_Galinhas-003.jpg 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1500" /></a> </td></tr> <tr style="vertical-align:top;"> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0;"><div class="thumbcaption"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BD%D1%8F%D0%B3" title="Сняг">Сняг</a> в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%96%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BC_(%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0)" title="Сао Жоаким (Санта Катарина)">Сао Жоаким</a>, в южния щат <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Санта Катарина">Санта Катарина</a></div> </td> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0;"> </td> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0;"><div class="thumbcaption"><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Тропичен климат">Тропичен климат</a> в Порто де Галиняс, Pernambuco.</div> </td></tr></tbody></table> </div> </div> <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Екваториален климат">Екваториалният климат</a> е характерен за голяма част от Северна Бразилия. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%85_%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Сух сезон">Сухият сезон</a> не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато валят повече <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%B6%D0%B4" title="Дъжд">дъждове</a>.<a href="#cite_note-BBC_Weather-30">[30]</a> Средните температурни стойности са около 25 <a href="/wiki/%C2%B0C" class="mw-redirect" title="°C">°C</a>,<a href="#cite_note-BT-32">[32]</a> с по-значителни температурни вариации между <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89" title="Нощ">нощта</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD" title="Ден">деня</a>, отколкото между <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Сезон">сезоните</a>.<a href="#cite_note-Encarta_9-31">[31]</a> Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Савана">саваната</a>.<a href="#cite_note-Encarta_9-31">[31]</a> Тази част на страната е толкова голяма, колкото <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Амазония">басейна на Амазонка</a>, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина.<a href="#cite_note-BBC_Weather-30">[30]</a> На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд,<a href="#cite_note-33">[33]</a> повечето в период от 3 до 5 месеца в годината,<a href="#cite_note-34">[34]</a> като понякога се получават и по-дълги сухи периоди.<a href="#cite_note-Encarta_9-31">[31]</a> „Голямата суша“ от 1877 – 78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната,<a href="#cite_note-35">[35]</a> и предизвиква смъртта на около половин милион души.<a href="#cite_note-36">[36]</a> Сушата от 1915 г. също нанася големи щети.<a href="#cite_note-37">[37]</a> В южната част, от <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия">Баия</a> до <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a>, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година.<a href="#cite_note-BBC_Weather-30">[30]</a> В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%81%D0%B0%D1%82" title="Пасат">пасати</a>, които носят <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B6" title="Валеж">валежи</a>. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C.<a href="#cite_note-BT-32">[32]</a> Тук през зимата <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Слана">сланите</a> са доста често срещано явление, заедно с по-редки <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BD%D1%8F%D0%B3" title="Сняг">снеговалежи</a> в най-високите части.<a href="#cite_note-BBC_Weather-30">[30]</a><a href="#cite_note-Encarta_9-31">[31]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Флора_и_фауна">Флора и фауна</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Флора и фауна" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Флора и фауна">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D1%84%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Флора и фауна на Бразилия">Флора и фауна на Бразилия</a></div></dd></dl> <div class="thumb tright"><div class="thumbinner" style="width:368px;"> <table style="background: transparent; border: 0; padding: 0; margin: 0; width:364px;" cellspacing="0"> <tbody><tr style="vertical-align:middle;"> <td style="padding: auto; margin: 0;" class="thumbimage"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg" class="mw-file-description" title="Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[38][39]"><img alt="Папагалът ара е бразилски ендемит. Страната има една от най-разнообразните популации от птици и земноводни в света[38][39]" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5a/Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg/180px-Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg" decoding="async" width="180" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5a/Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg/270px-Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5a/Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg/360px-Ara_ararauna_-Blue-and-gold_Macaw_-head_and_neck.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="682" /></a> </td> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0; width: 2px"> </td> <td style="padding: auto; margin: 0;" class="thumbimage"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Amazonie.jpg" class="mw-file-description" title="Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[40]"><img alt="Амазония е най-богатата и биоразнообразна екваториална гора в света[40]" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/94/Amazonie.jpg/180px-Amazonie.jpg" decoding="async" width="180" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/94/Amazonie.jpg/270px-Amazonie.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/94/Amazonie.jpg/360px-Amazonie.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="400" /></a> </td></tr> <tr style="vertical-align:top;"> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0;"><div class="thumbcaption">Папагалът <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%B6%D1%8A%D0%BB%D1%82_%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Синьо-жълт ара">ара</a> е бразилски <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82" title="Ендемит">ендемит</a>. Страната има една от най-разнообразните популации от <a href="/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Птици">птици</a> и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8" title="Земноводни">земноводни</a> в света<a href="#cite_note-38">[38]</a><a href="#cite_note-39">[39]</a></div> </td> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0;"> </td> <td style="padding: 0; margin: 0; border: 0;"><div class="thumbcaption"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Амазония">Амазония</a> е най-богатата и биоразнообразна <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" class="mw-redirect" title="Екваториална гора">екваториална гора</a> в света<a href="#cite_note-WWF-40">[40]</a></div> </td></tr></tbody></table> </div> </div> Голямата територия на Бразилия обхваща различни природногеографски области, като Амазония, смятана за биологически <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5" title="Биоразнообразие">най-разнообразната</a> в света<a href="#cite_note-WWF-40">[40]</a> или <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Бразилска атлантическа гора">Атлантическата гора</a> и бразилската савана <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE" title="Серадо">Серадо</a>, които също имат голямо биологично разнообразие.<a href="#cite_note-Encarta_10-41">[41]</a> По тази причина Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна страна. На юг <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Араукарска влажна гора">Араукарската гора</a> расте в условията на субтропичния климат.<a href="#cite_note-Encarta_10-41">[41]</a> Богатата дива природа на Бразилия отразява разнообразието на естествени <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Местообитание">местообитания</a> (хабитати). Учените смятат, че общият брой на видовете растения и животни в Бразилия е около четири милиона.<a href="#cite_note-Encarta_10-41">[41]</a> Сред представителите на големите <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Бозайници">бозайници</a> могат да се изброят <a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%BC%D0%B0" title="Пума">пумата</a>, <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%80" title="Ягуар">ягуара</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82" title="Оцелот">оцелота</a>. Сред редките са <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Храстово куче">храстовото куче</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Лисица">лисицата</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Белобърнесто пекари">белобърнестото пекари</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%80" title="Бразилски тапир">бразилският тапир</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D0%B4" class="mw-redirect" title="Мравояд">мравояда</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D1%86%D0%B8" title="Ленивци">ленивеца</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" class="mw-redirect" title="Скункс">скункса</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Броненосцови">броненосеца</a>. В южната част <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Еленови">елените</a> са в изобилие, а в <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8" title="Екваториални гори">екваториалните гори</a> на север могат да се видят много видове <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8" title="Широконоси маймуни">широконоси маймуни</a>.<a href="#cite_note-Encarta_10-41">[41]</a><a href="#cite_note-42">[42]</a> Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека и по-конкретно от <a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Животновъдство">животновъдството</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5" title="Земеделие">земеделието</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2" title="Дърводобив">дърводобива</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Минно дело">минното дело</a>, миграциите, свръхдобива на енергийни източници, като <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82" title="Нефт">нефт</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D0%B0%D0%B7" title="Природен газ">природен газ</a>, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения, <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80" title="Язовир">язовирите</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Инфраструктура">инфраструктурата</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" class="mw-redirect" title="Замърсяване">замърсяването на водата</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Климатични промени">климатичните промени</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%80" title="Пожар">пожарите</a> и инвазивните видове.<a href="#cite_note-WWF-40">[40]</a><a href="#cite_note-43">[43]</a> Строителството на автомобилни <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82" title="Път">пътища</a> в горите улеснява достъпа до някога отдалечени райони, в които вече може да се развиват селското стопанство и търговията. Строителството на язовири води до наводняването на равнини и природни местообитания, а мините оставят неизлечими белези на земната повърхност и замърсяват пейзажа.<a href="#cite_note-Encarta_11-44">[44]</a><a href="#cite_note-45">[45]</a> През последните години грижите за природата нарастват, в отговор на световния интерес към проблемите на околната среда.<a href="#cite_note-Encarta_11-44">[44]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="История">История</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: История" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: История">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="История на Бразилия">История на Бразилия</a></div></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Предколониален_период">Предколониален период</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Предколониален период" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Предколониален период">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Предистория на Бразилия">Предистория на Бразилия</a></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_(1865%E2%80%931939).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_%281865%E2%80%931939%29.jpg/300px-Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_%281865%E2%80%931939%29.jpg" decoding="async" width="300" height="194" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_%281865%E2%80%931939%29.jpg/450px-Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_%281865%E2%80%931939%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_%281865%E2%80%931939%29.jpg/600px-Desembarque_de_Pedro_%C3%81lvares_Cabral_em_Porto_Seguro_em_1500_by_Oscar_Pereira_da_Silva_%281865%E2%80%931939%29.jpg 2x" data-file-width="4288" data-file-height="2775" /></a><figcaption>Акостиране на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D1%83_%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BB" class="mw-redirect" title="Педру Кабрал">Педру Кабрал</a> в Порто Сегуро в 1500 г. Маслени бои върху платно, от Оскар Перейра да Силва (1904).</figcaption></figure> Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс">Минас Жерайс</a>, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е.<a href="#cite_note-46">[46]</a> Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници от <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Азия">Азия</a> в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Америка">Америка</a>. За разлика от жителите на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B8" title="Анди">Андите</a>, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Америка">Южна Америка</a> водят <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B8" title="Номади">полуномадски</a> начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от европейците през 1500 г. се знае малко. По археологически данни, главно остатъци от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Керамика">керамика</a>, може да се съди за наличието на множество локални култури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения. Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е испанецът <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5_%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%BD" title="Висенте Пинсон">Висенте Пинсон</a> на <a href="/wiki/16_%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="16 януари">16 януари</a> <a href="/wiki/1500" title="1500">1500</a>.<a href="#cite_note-47">[47]</a><a href="#cite_note-48">[48]</a> Въпреки това днес Бразилия се смята за официално открита на <a href="/wiki/22_%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB" title="22 април">22 април</a> 1500 от португалския губернатор <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D1%83_%D0%90%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%88_%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BB" class="mw-redirect" title="Педру Алвариш Кабрал">Педру Алвариш Кабрал</a>,<a href="#cite_note-Boxer200298-49">[49]</a> който, командвайки флот, пътуващ за <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a>, акостира на тази дата край южния бряг на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия">Баия</a>.<a href="#cite_note-50">[50]</a> <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BE%D1%82_%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D1%81" title="Договор от Тордесиляс">Договорът от Тордесиляс</a>, сключен между Испания и Португалия през 1494 г., поставя Бразилия в зоната на влияние на Португалия. Предполага се, че в края на 15 век страната е обитавана от 2 млн. туземци,<a href="#cite_note-FerreiraLevy-51">[51]</a> живеещи в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Каменна епоха">каменната епоха</a>.<a href="#cite_note-Boxer2002100-52">[52]</a> Местното <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Индианци">индианско</a> население е разделено на няколко етнически групи, по-важните от които са: <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BF%D0%B8-%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Тупи-гуарани">тупи-гуарани</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B5" title="Макроже">макроже</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8" title="Араваки">араваки</a>. Най-голямата група, тази на тупи-гуарани, включва <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Гуарани">гуарани</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Тупиникини">тупиникини</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BF%D0%B8" title="Тупи">тупи</a> и много други подразделения. Територията на тупи се простира между днешните щати <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%83_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D1%83_%D0%A1%D1%83%D0%BB" class="mw-redirect" title="Риу Гранди ду Сул">Риу Гранди ду Сул</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%83_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D1%83_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Риу Гранди ду Норти">Риу Гранди ду Норти</a>.<a href="#cite_note-ME-53">[53]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Колониална_епоха">Колониална епоха</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Колониална епоха" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Колониална епоха">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Вицекралство Бразилия">Вицекралство Бразилия</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Engenho_com_capela.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Engenho_com_capela.jpg/220px-Engenho_com_capela.jpg" decoding="async" width="220" height="169" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Engenho_com_capela.jpg/330px-Engenho_com_capela.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Engenho_com_capela.jpg/440px-Engenho_com_capela.jpg 2x" data-file-width="451" data-file-height="346" /></a><figcaption>Съоръжение за преработване на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Захарна тръстика">захарна тръстика</a> (енженьо) в колониален <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE" title="Пернамбуко">Пернамбуко</a></figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Колонизация">Колонизацията</a> на Бразилия започва през <a href="/wiki/1534" title="1534">1534</a> г., когато португалският крал <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_III" title="Жуау III">Жуау III</a> разделя територията на дванадесет наследствени капитании,<a href="#cite_note-Boxer2002100&#32;–&#32;101-54">[54]</a><a href="#cite_note-Skidmore200327-55">[55]</a> но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 г. е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.<a href="#cite_note-Skidmore200327-55">[55]</a><a href="#cite_note-Boxer2002101-56">[56]</a> Португалците асимилират част от местните жители,<a href="#cite_note-Boxer2002108-57">[57]</a> докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.<a href="#cite_note-Boxer2002102-58">[58]</a><a href="#cite_note-Skidmore200330,&#32;32-59">[59]</a> В средата на 16 век, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80" title="Захар">захарта</a>, произвеждана от <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Захарната тръстика">захарната тръстика</a>, става най-важният износен продукт на Бразилия<a href="#cite_note-Boxer2002100-52">[52]</a><a href="#cite_note-Skidmore200336-60">[60]</a> и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,<a href="#cite_note-Boxer2002102-58">[58]</a><a href="#cite_note-Skidmore200332&#32;–&#32;33-61">[61]</a> португалците започват да докарват <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D0%B8" class="mw-redirect" title="Роби">роби</a> от <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">Африка</a>, главно от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Ангола">Ангола</a>.<a href="#cite_note-Boxer2002110-62">[62]</a><a href="#cite_note-Skidmore200334-63">[63]</a> С поредица от войни срещу <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D1%83%D0%B7%D0%B8" title="Французи">французи</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%86%D0%B8" title="Нидерландци">нидерландци</a><a href="#cite_note-64">[64]</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Англия">англичани</a> през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.<a href="#cite_note-Bueno200380&#32;–&#32;81-65">[65]</a> През 1680 г. те достигат на юг до брега на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0_%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Ла Плата">Ла Плата</a>, на територията на днешен <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Уругвай">Уругвай</a> и основават там укреплението <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%A1%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Колония дел Сакраменто">Колония дел Сакраменто</a>, преден пост срещу <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">испанското</a> влияние в региона.<a href="#cite_note-Bueno200386-66">[66]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg/220px-L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg" decoding="async" width="220" height="145" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg/330px-L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f8/L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg/440px-L%27Ex%C3%A9cution_de_la_Punition_de_Fouet_by_Jean-Baptiste_Debret.jpg 2x" data-file-width="4191" data-file-height="2762" /></a><figcaption>Публично бичуване на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Робство в Бразилия">роб</a> в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a></figcaption></figure> В края на 17 век износът на захар започва да намалява,<a href="#cite_note-Boxer2002164-67">[67]</a> но откриването на <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Злато">злато</a> във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.<a href="#cite_note-Boxer2002168,&#32;170-68">[68]</a> От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Имиграция">имигранти</a> отиват на работа в златните мини в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс">Минас Жерайс</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE" title="Мато Гросо">Мато Гросо</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%8F%D1%81" title="Гояс">Гояс</a>.<a href="#cite_note-Boxer2002169-69">[69]</a> През 1808 г. португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82" class="mw-redirect" title="Наполеон Бонапарт">Наполеон Бонапарт</a>, се установява в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a> и градът се превръща в столица на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Португалска империя">Португалската империя</a>.<a href="#cite_note-Boxer2002213-70">[70]</a> Португалия и Бразилия участват в <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Наполеоновите войни">Наполеоновите войни</a> на страната на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Великобритания">Великобритания</a> като временно окупират <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Френска Гвиана">Френска Гвиана</a> и днешен Уругвай.<a href="#cite_note-Calmon2002191-71">[71]</a> Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 г. регентът <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_VI" title="Жуау VI">Жуау</a> премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F,_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B5" title="Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве">Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве</a>.<a href="#cite_note-Boxer2002213-70">[70]</a> На 26 април 1821 г. крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си син <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D1%83_%D0%B4%D0%B5_%D0%90%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0" class="mw-redirect" title="Педру де Алкантара">Педру де Алкантара</a> да управлява Бразилия като <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Регент">регент</a>.<a href="#cite_note-Lustosa2006109&#32;–&#32;110-72">[72]</a> През следващите месеци правителството в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BD" title="Лисабон">Лисабон</a> прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.<a href="#cite_note-Lustosa2006117&#32;–&#32;119-73">[73]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="От_независимостта_до_Ерата_на_Варгас">От независимостта до Ерата на Варгас</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: От независимостта до Ерата на Варгас" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: От независимостта до Ерата на Варгас">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основни статии: <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска империя">Бразилска империя</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Стара република">Стара република</a> и <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81" title="Ера на Варгас">Ера на Варгас</a></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7e/Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg/300px-Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg" decoding="async" width="300" height="160" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7e/Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg/450px-Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7e/Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg/600px-Pedro_Am%C3%A9rico_-_Independ%C3%AAncia_ou_Morte_-_Google_Art_Project.jpg 2x" data-file-width="34130" data-file-height="18254" /></a><figcaption>Обявяване на независимостта на Бразилия от император Педру I на 7 септември 1822 г.</figcaption></figure> На <a href="/wiki/7_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="7 септември">7 септември</a> <a href="/wiki/1822" title="1822">1822</a> г. бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия,<a href="#cite_note-Lustosa2006150&#32;–&#32;153-74">[74]</a> а на 12 октомври Педру е обявен за първия <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска империя">император на Бразилия</a>.<a href="#cite_note-Vianna1994418-75">[75]</a> След поредица от сблъсъци с лоялни на лисабонското правителство войски,<a href="#cite_note-Diégues2004164,&#32;168,&#32;178&#32;–&#32;180-76">[76]</a> на 29 август 1825 г. Португалия официално признава независимостта на Бразилия.<a href="#cite_note-Lustosa2006208-77">[77]</a> Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 г., след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна.<a href="#cite_note-Vianna1994140-78">[78]</a><a href="#cite_note-79">[79]</a><a href="#cite_note-Calmon2002189-80">[80]</a><a href="#cite_note-Vainfas2002170-81">[81]</a> На 7 април 1831 г. император <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D1%83_I" class="mw-redirect" title="Педру I">Педру I</a> абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещия <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D1%83_II" class="mw-redirect" title="Педру II">Педру II</a>.<a href="#cite_note-Lyra1977a17-82">[82]</a> Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове,<a href="#cite_note-83">[83]</a><a href="#cite_note-Carvalho200743-84">[84]</a><a href="#cite_note-Souza2008326-85">[85]</a> като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора.<a href="#cite_note-Janotti1990171&#32;–&#32;172-86">[86]</a> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Americo-ava%C3%AD.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Americo-ava%C3%AD.jpg/300px-Americo-ava%C3%AD.jpg" decoding="async" width="300" height="159" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Americo-ava%C3%AD.jpg/450px-Americo-ava%C3%AD.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3e/Americo-ava%C3%AD.jpg/600px-Americo-ava%C3%AD.jpg 2x" data-file-width="3189" data-file-height="1695" /></a><figcaption>Бразилски войски (в тъмносини униформи) в бой срещу <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Парагвай">парагвайците</a> по време на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" title="Война на Тройния съюз">Войната на Тройния съюз</a></figcaption></figure> През 1840 г. регентството е премахнато и император <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%B4%D1%80%D1%83_II_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Педру II (Бразилия)">Педру II</a> официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“.<a href="#cite_note-Munro1942273-87">[87]</a> За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава като <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Демокрация">демократична</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F" title="Конституционна монархия">конституционна монархия</a> с редовно провеждани избори и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Свобода на печата">свобода на печата</a>.<a href="#cite_note-Carvalho20079,&#32;222-88">[88]</a> През 1850 г. е забранена презоеканската търговия с роби,<a href="#cite_note-Lyra1977a166-89">[89]</a> а през 1888 г. робството е <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD" title="Златен закон">окончателно премахнато</a>.<a href="#cite_note-Lyra1977b62-90">[90]</a> По време на 59-годишното управление на Педру II, Бразилия води три успешни войни – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Платинска война">Платинската война</a> (1851 – 1852), <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Уругвайска война">Уругвайската война</a> (1864 – 1865) и <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7" title="Война на Тройния съюз">Войната на Тройния съюз</a> (1864 – 1870) – които донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка.<a href="#cite_note-Lyra1977a164,&#32;225,&#32;272-91">[91]</a> След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството.<a href="#cite_note-Lyra1977b126-92">[92]</a><a href="#cite_note-Barman1999130,&#32;361-93">[93]</a> На 15 ноември 1889 г. е извършен <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82" class="mw-redirect" title="Военен преврат">военен преврат</a>, оглавен от маршал <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D1%83_%D0%B4%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Деодору да Фонсека">Деодору да Фонсека</a>, бъдещия първи президент на страната,<a href="#cite_note-Munro1942280-94">[94]</a> и монархията е свалена.<a href="#cite_note-95">[95]</a><a href="#cite_note-Lyra1977b99-96">[96]</a><a href="#cite_note-Schwarcz1998450,&#32;457-97">[97]</a> В началото републиканското управление е военна диктатура – армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти.<a href="#cite_note-Munro1942280-94">[94]</a> През 1894 г. цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.<a href="#cite_note-Barman1999403-98">[98]</a> Едва през 1902 г. новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Бразилската империя, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.<a href="#cite_note-Barman1999403-98">[98]</a> Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щата <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%80%D0%B8" title="Акри">Акри</a>) и гарантирайки бразилските граници.<a href="#cite_note-Barman1999404-99">[99]</a> През 1917 г. Бразилия се включва в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Първа световна война">Първата световна война</a> на страната на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Антанта">Антантата</a> и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа. <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg/220px-Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg/330px-Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg/440px-Revolu%C3%A7%C3%A3o_de_1930.jpg 2x" data-file-width="1104" data-file-height="736" /></a><figcaption>Превратът от 1930 г. довежда на власт <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%83_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81" title="Жетулиу Варгас">Жетулиу Варгас</a> (в средата, в униформа, без шапка). Той ще управлява страната <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81" title="Ера на Варгас">в продължение на 15 години</a>.</figcaption></figure> През 1920 г. страната е обхваната от поредица бунтове, организирани от млади офицери.<a href="#cite_note-Skidmore2003153-100">[100]</a><a href="#cite_note-Bueno2003296&#32;–&#32;301-101">[101]</a> В края на 20-те години режимът на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Стара република">Старата република</a> е отслабен и деморализиран, което позволява на <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%83_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81" title="Жетулиу Варгас">Жетулиу Варгас</a>, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.<a href="#cite_note-Skidmore2003154-102">[102]</a> Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваря <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален конгрес на Бразилия">Конгреса</a>, премахва <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Конституция на Бразилия">Конституцията</a>, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">отделните щати</a> със свои поддръжници.<a href="#cite_note-Skidmore2003155&#32;–&#32;156-103">[103]</a><a href="#cite_note-Bueno2003328,&#32;331-104">[104]</a> През 1935 г. страната е обхваната от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Комунизъм">комунистически</a> бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.<a href="#cite_note-Fausto2005249-105">[105]</a> Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия се превръща в открита диктатура.<a href="#cite_note-Fausto2005267-106">[106]</a><a href="#cite_note-Skidmore2003162-107">[107]</a> Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 хил. души са арестувани, създадени са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8" class="mw-redirect" title="Концентрационни лагери">концентрационни лагери</a> за политическите затворници в отдалечени райони на страната; мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.<a href="#cite_note-Bueno2003336-108">[108]</a><a href="#cite_note-Skidmore2003164-109">[109]</a> Бразилия остава неутрална по време на първите години от <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Втората световна война">Втората световна война</a>, докато правителството не обявява война на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%9E%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Страни от Оста">силите от Оста</a> през 1942 г.<a href="#cite_note-Fausto2005272-110">[110]</a> Варгас праща <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Германци">германски</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Италианци">италиански</a> и <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Японци">японски имигранти</a> в концентрационни лагери,<a href="#cite_note-111">[111]</a> а през 1944 г. изпраща свой <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81" title="Бразилски експедиционен корпус">експедиционен корпус</a> в Европа.<a href="#cite_note-Bueno2003343&#32;–&#32;344-112">[112]</a><a href="#cite_note-Skidmore2003173-113">[113]</a> С победата на съюзниците през 1945 г. и с края на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" class="mw-redirect" title="Нацизъм">нацистко</a>-<a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Фашизъм">фашистките</a> режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.<a href="#cite_note-Fausto2005281-114">[114]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Военен_режим_и_съвременно_развитие">Военен режим и съвременно развитие</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Военен режим и съвременно развитие" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Военен режим и съвременно развитие">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основни статии: <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Втора република (Бразилия)">Втора република</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Военен режим в Бразилия">Военен режим</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Нова република">Нова република</a> </div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg" class="mw-file-description"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg/220px-Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg" decoding="async" width="220" height="220" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg/330px-Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg/440px-Constru%C3%A7%C3%A3o_do_Congresso_Nacional_Esplanada_dos_Minist%C3%A9rios_1959-10.jpg 2x" data-file-width="1430" data-file-height="1427" /></a><figcaption>Седалището на Националния конгрес на Бразилия през 1959 г., по време на изграждането на новата федерална столица.</figcaption></figure> С възстановяването на демокрацията генерал <a href="/wiki/%D0%95%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%83_%D0%93%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80_%D0%94%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0" title="Еурику Гаспар Дутра">Еурику Гаспар Дутра</a> е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 г.<a href="#cite_note-Skidmore2003182&#32;–&#32;183-115">[115]</a> Варгас се връща на власт през 1951 г., този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 г. се самоубива.<a href="#cite_note-Bueno2003346&#32;–&#32;347-116">[116]</a><a href="#cite_note-Skidmore2003188&#32;–&#32;194-117">[117]</a> След смъртта му на власт се изреждат няколко временни правителства.<a href="#cite_note-Skidmore2003201-118">[118]</a> <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%83_%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BA" class="mw-redirect" title="Жуселину Кубичек">Жуселину Кубичек</a> става президент през 1956 г. и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи.<a href="#cite_note-Skidmore2003202&#32;–&#32;203-119">[119]</a> Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително,<a href="#cite_note-Skidmore2003204-120">[120]</a> но най-известното му постижение е изграждането на новата столица, град <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Бразилия (град)">Бразилия</a>, открита официално през 1960 г.<a href="#cite_note-Skidmore2003204&#32;–&#32;205-121">[121]</a> Нов период на политическа нестабилност довежда до военния преврат от 1964 г. и установяването на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Военен режим в Бразилия">Военния режим</a>.<a href="#cite_note-Skidmore2003209&#32;–&#32;210-122">[122]</a><a href="#cite_note-Skidmore2003210-123">[123]</a><a href="#cite_note-Fausto2005397-124">[124]</a> Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление,<a href="#cite_note-Gaspari2002141&#32;–&#32;142-125">[125]</a> но режимът постепенно се затваря в себе си и през 1968 г. се превръща в открита диктатура.<a href="#cite_note-Gaspari200235-126">[126]</a> Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana),<a href="#cite_note-Gaspari2002193-127">[127]</a> става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Латинска Америка">Латинска Америка</a>.<a href="#cite_note-Skidmore2003239-128">[128]</a> Поради извънредния икономически растеж, известен като „<a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE" title="Бразилско икономическо чудо">Бразилското икономическо чудо</a>“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.<a href="#cite_note-Fausto2005422-129">[129]</a> Генерал <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83_%D0%93%D0%B0%D0%B9%D0%B7%D0%B5%D0%BB" title="Ернесту Гайзел">Ернесту Гайзел</a> встъпва в длъжност през 1974 г. и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“.<a href="#cite_note-Bueno2003379-130">[130]</a><a href="#cite_note-Fausto2005455-131">[131]</a> Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията,<a href="#cite_note-Gaspari200234&#32;–&#32;35-132">[132]</a> както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата,<a href="#cite_note-Gaspari200235&#32;–&#32;36-133">[133]</a> а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 г.<a href="#cite_note-Gaspari200235-126">[126]</a> Гайзел назначава за свой приемник генерал <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_%D0%A4%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83" title="Жуау Фигейреду">Жуау Фигейреду</a>, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.<a href="#cite_note-Bueno2003382-134">[134]</a> Военните напускат окончателно властта през 1985 г., когато за президент е избран <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B7%D0%B5_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B9" title="Жузе Сарней">Жузе Сарней</a>.<a href="#cite_note-Fausto2005460-135">[135]</a> До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляема <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Инфлация">инфлация</a>.<a href="#cite_note-Fausto2005464&#32;–&#32;465-136">[136]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg/220px-Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg" decoding="async" width="220" height="144" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg/330px-Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg/440px-Inauguration_of_Luiz_In%C3%A1cio_Lula_da_Silva_in_2003.jpeg 2x" data-file-width="1800" data-file-height="1181" /></a><figcaption>Мирното предаване на президентския пост от Фернанду Енрики Кардозу на Луис Инасиу Лула да Силва през 2003 г. демонстрира утвърждаването на демокрацията в Бразилия.<a href="#cite_note-Fausto2005502-137">[137]</a></figcaption></figure> През 1992 г. президент става <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%83" title="Итамар Франку">Итамар Франку</a>, който назначава за финансов министър <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%83_%D0%95%D0%BD%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D1%83" class="mw-redirect" title="Фернанду Енрики Кардозу">Фернанду Енрики Кардозу</a>.<a href="#cite_note-Fausto2005465,&#32;475-138">[138]</a> Кардозу създава успешния „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB" title="Плано Реал">Плано Реал</a>“, който стабилизира <a href="/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Икономика на Бразилия">бразилската икономика</a>.<a href="#cite_note-Fausto2005482-139">[139]</a> Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 г. и повторно през 1998 г.<a href="#cite_note-Fausto2005474-140">[140]</a> Мирният преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицата <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Лула да Силва">Лула да Силва</a> (избран през 2002 г. и преизбран през 2006 г.) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност.<a href="#cite_note-Fausto2005502-137">[137]</a> През 2011 г. президент става <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2" title="Дилма Русев">Дилма Русев</a> и започва третият пореден президентски мандат на левицата. На 12 май 2016 г. <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Федерален сенат на Бразилия">Сенат на Бразилия</a> временно спира правомощията и задълженията на президента Дилма Русев за срок до шест месеца или докато Сенатът определи решението си: да я отстрани от длъжност, ако я намери за виновна, или да я оправдае по повдигнатите обвинения.<a href="#cite_note-141">[141]</a> Вицепрезидентът <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BB_%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80" title="Мишел Темер">Мишел Темер</a> поема нейните правомощия и задължения като действащ президент на Бразилия по време на суспендирането.<a href="#cite_note-142">[142]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png/220px-ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png" decoding="async" width="220" height="224" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png/330px-ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png/440px-ARCHELLA_E_THERY_Img_05.png 2x" data-file-width="593" data-file-height="603" /></a><figcaption>Население на бразилските общини.</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Население">Население</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Население" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Население">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Население на Бразилия">Население на Бразилия</a></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Списък на общините в Бразилия">Списък на общините в Бразилия</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Списък на стоте най-населени общини в Бразилия</a></div></dd></dl> Според национално проучване от 2017 г. бразилското население възлиза на около 210 млн. души,<a href="#cite_note-sidra-143">[143]</a> (22,31 жители/km²), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1,<a href="#cite_note-sidra-143">[143]</a> а 83,75% от населението определено като <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Урбанизация">градско</a>.<a href="#cite_note-144">[144]</a> Населението е силно концентрирано в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Югоизточен регион">Югоизточния</a> (79,8 млн. души) и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Североизточен регион">Североизточния регион</a> (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Централно-западен регион">Централно-западния</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Северен регион (Бразилия)">Северния</a>, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 млн. жители. Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Смъртност">смъртността</a>, въпреки че <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Раждаемост">раждаемостта</a> също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишният <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Прираст на населението">прираст на населението</a> е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 г. и оставайки на 2,9% през 1960 г., като средната <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0" title="Продължителност на живота">продължителност на живота</a> нараства от 44 на 54 години,<a href="#cite_note-Carvalho20045-145">[145]</a> а през 2007 г. достига до 72,6 години.<a href="#cite_note-146">[146]</a> През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950 – 1960 г. до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%,<a href="#cite_note-147">[147]</a> завършвайки по този начин <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4" title="Демографски преход">демографския преход</a>.<a href="#cite_note-Carvalho20047&#32;–&#32;8-148">[148]</a> Най-големите <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Метрополен регион">метрополни региони</a> са около градовете <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Бело Оризонти">Бело Оризонти</a> – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население съответно 19,5, 11,5 и 5,1 млн. души.<a href="#cite_note-149">[149]</a> Почти всички столици на щати са и най-големите градове на съответния щат, с изключение на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Витория (Бразилия)">Витория</a> (столица на <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Еспирито Санто">Еспирито Санто</a>) и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Флорианополис">Флорианополис</a> (столица на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Санта Катарина">Санта Катарина</a>). <table class="navbox" width="97%"> <tbody><tr> <th colspan="12" style="padding:0.3em 0; line-height:1.2em; font-size:120%;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Най-големи градове на Бразилия</a> (по преброяването на населението, проведено от <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%D0%BF%D0%BE_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Бразилски институт по география и статистика">Бразилския институт по география и статистика</a>, 2010 г.)<a href="#cite_note-IBGE_Pop_2010-150">[150]</a> </th></tr> <tr> <th><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Място</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Списък на общините в Бразилия">Град</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">Щат</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Население</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Място</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Списък на общините в Бразилия">Град</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">Щат</a></th> <th><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Население</a></th> <th rowspan="11"><div class="plainlinks hlist navbar"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Шаблон:Най-големи градове на Бразилия">преглед</a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1">беседа</a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit">редактиране</a></li></ul></div> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sampa_ao_entardecer.jpg" class="mw-file-description" title="Сао Пауло"><img alt="Сао Пауло" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Sampa_ao_entardecer.jpg/150px-Sampa_ao_entardecer.jpg" decoding="async" width="150" height="100" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Sampa_ao_entardecer.jpg/225px-Sampa_ao_entardecer.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/21/Sampa_ao_entardecer.jpg/300px-Sampa_ao_entardecer.jpg 2x" data-file-width="5184" data-file-height="3456" /></a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg" class="mw-file-description" title="Рио де Жанейро"><img alt="Рио де Жанейро" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg/150px-Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg" decoding="async" width="150" height="100" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg/225px-Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg/300px-Aerial_View_of_Flamengo_1.jpg 2x" data-file-width="4197" data-file-height="2788" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a> </th></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">1</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Сао Пауло (щат)">Сао Пауло</a></td> <td>12 038 175</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">11</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" class="mw-redirect" title="Белен">Белен</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Пара (щат)">Пара</a></td> <td>1 392 031 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">2</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Рио де Жанейро (щат)">Рио де Жанейро</a></td> <td>6 323 037</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">12</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Гояния">Гояния</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%8F%D1%81" title="Гояс">Гояс</a></td> <td>1 301 892 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">3</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Салвадор (Бразилия)">Салвадор</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия">Баия</a></td> <td>2 676 606</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">13</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%81" title="Гуарульос">Гуарульос</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Сао Пауло (щат)">Сао Пауло</a></td> <td>1 222 357 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">4</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Бразилия (град)">Бразилия (град)</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федерален окръг</a></td> <td>2 562 963</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">14</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Кампинас">Кампинас</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Сао Пауло (щат)">Сао Пауло</a></td> <td>1 080 999 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">5</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B0" title="Форталеза">Форталеза</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Сеара">Сеара</a></td> <td>2 447 409</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">15</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81_(%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%BE)" class="mw-redirect" title="Сао Луис (Мараняо)">Сао Луис</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%BE" title="Мараняо">Мараняо</a></td> <td>1 011 943 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">6</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Бело Оризонти">Бело Оризонти</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс">Минас Жерайс</a></td> <td>2 375 444</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">16</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE_(%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE)" title="Сао Гонсало (Рио де Жанейро)">Сао Гонсало</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Рио де Жанейро (щат)">Рио де Жанейро</a></td> <td>999 901 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">7</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Манаус">Манаус</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Амазонас">Амазонас</a></td> <td>1 802 525</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">17</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BE" title="Масейо">Масейо</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B0%D1%81" title="Алагоас">Алагоас</a></td> <td>932 608 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">8</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Куритиба">Куритиба</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Парана (щат)">Парана</a></td> <td>1 746 896</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">18</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B0%D1%81" title="Дуки ди Кашиас">Дуки ди Кашиас</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Рио де Жанейро (щат)">Рио де Жанейро</a></td> <td>855 046 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">9</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8" title="Ресифи">Ресифи</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE" title="Пернамбуко">Пернамбуко</a></td> <td>1 536 934</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">19</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Терезина">Терезина</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%83%D0%B8" title="Пиауи">Пиауи</a></td> <td>814 439 </td></tr> <tr> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">10</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B8" title="Порто Алегри">Порто Алегри</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Рио Гранди до Сул">Рио Гранди до Сул</a></td> <td>1 409 939</td> <td align="center" style="background:#f0f0f0;">20</td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB_(%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8)" title="Натал (Рио Гранди до Норти)">Натал</a></td> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Рио Гранди до Норти">Рио Гранди до Норти</a></td> <td>803 811 </td></tr> </tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Раси_и_етнически_групи">Раси и етнически групи</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Раси и етнически групи" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Раси и етнически групи">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Българи в Бразилия">Българи в Бразилия</a></div></dd></dl> <table class="wikitable" style="float:right; text-align:right; margin-left:10px; font-size:85%;"> <tbody><tr> <th style="background:#f99;" rowspan="2"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D0%B0" title="Раса">Раса</a></th> <th style="background:#f99;" colspan="2">Процент (%) </th></tr> <tr> <th>2000<a href="#cite_note-IBGE_Censo_de_2000-151">[151]</a></th> <th>2008<a href="#cite_note-PNAD2008_cor-152">[152]</a> </th></tr> <tr align="right"> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бели бразилци">Бели</a> (Brancos)</td> <td>53,7%</td> <td>48,4% </td></tr> <tr align="right"> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%83" title="Прету">Чернокожи</a> (Pretos)</td> <td>6,2%</td> <td>6,8% </td></tr> <tr align="right"> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83" title="Парду">Със смесена раса</a> (Pardos)</td> <td>38,5%</td> <td>43,8% </td></tr> <tr align="right"> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" title="Азиатски бразилци">Азиатци</a> (Amarelos)</td> <td>0,4%</td> <td>0,6% </td></tr> <tr align="right"> <td align="left"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Коренно население на Бразилия">Коренно население</a> (Ameríndios)</td> <td>0,4%</td> <td>0,3% </td></tr> <tr align="right"> <td align="left">Недекларирали</td> <td>0,7%</td> <td>0,1% </td></tr></tbody></table> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG/220px-Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG/330px-Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG/440px-Fachada_do_Museu_da_Imigra%C3%A7%C3%A3o_de_S%C3%A3o_Paulo.JPG 2x" data-file-width="5184" data-file-height="3456" /></a><figcaption>Музей на имиграцията в щата Сао Пауло в квартал Мооча, в град <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a>.</figcaption></figure> Основната част от съвременните <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бразилци">бразилци</a> произхожда от коренните жители на страната, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8" title="Португалци">португалски</a> заселници, други европейски <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Емиграция">емигранти</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Робство в Бразилия">африкански роби</a>.<a href="#cite_note-Encyclopædia_Britannica_do_Brasil1987230-153">[153]</a> Според националното проучване от 2008 г. 48,43% от населението (около 92 млн. души) са <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бели бразилци">бели</a>, 43,80% (около 83 млн. души) – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83" title="Парду">парду</a> (със смесена раса), 6,84% (около 13 млн. души) – <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%83" title="Прету">прету</a> (чернокожи), 0,58% (около 1,1 млн. души) – <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" title="Азиатски бразилци">азиатци</a> и 0,28% (около 536 хил. души) – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Коренно население в Бразилия">индианци</a>, докато 0,07% (около 130 хил. души) не са посочили своята раса.<a href="#cite_note-154">[154]</a> Заселването в Бразилия на европейци, главно от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Португалия">Португалия</a>, започва в средата на 16 век, но процесът се ускорява през 19 век, когато страната отваря своите граници за имигрантите. Между 1808 и 1972 г. около пет млн. души от над 60 страни се заселват в Бразилия, като повечето от тях идват от Португалия, <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">Испания</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a>, <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония">Япония</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" class="mw-redirect" title="Близкия изток">Близкия изток</a>.<a href="#cite_note-FerreiraLevy-51">[51]</a> Групата парду включва <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83" title="Кабоклу">кабоклу</a> (потомци на бели и индианци), <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82" class="mw-redirect" title="Мулат">мулати</a> (потомци на бели и чернокожи) и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE_(%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B0)" title="Самбо (раса)">кафузу</a> (потомци на чернокожи и индианци).<a href="#cite_note-Encyclopædia_Britannica_do_Brasil1987230-153">[153]</a><a href="#cite_note-Coelho1996268-155">[155]</a><a href="#cite_note-Vesentini1988117-156">[156]</a><a href="#cite_note-157">[157]</a><a href="#cite_note-Azevedo19712&#32;–&#32;3-158">[158]</a><a href="#cite_note-Moreira1981108-159">[159]</a> Пардо са мнозинство в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Северен регион (Бразилия)">Северния</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Североизточен регион">Североизточния</a> и <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Централно-западен регион">Централно-западния регион</a>.<a href="#cite_note-160">[160]</a> Повечето мулати са съсредоточени по източното крайбрежие на Североизточния регион, от <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия">Баия</a> до <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Параиба">Параиба</a>, както и в северен <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%BE" title="Мараняо">Мараняо</a>, южната част на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс">Минас Жерайс</a> и източната част на щата <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Рио де Жанейро (щат)">Рио де Жанейро</a>.<a href="#cite_note-Moreira1981108-159">[159]</a><a href="#cite_note-Azevedo197174&#32;–&#32;75,&#32;161-161">[161]</a> Повечето чернокожи бразилци са потомци на роби, преселени насилствено от <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">Африка</a> между 16 и 19 век. Коренното население съставлява малка част от днешните жители на страната, като малка част от тях живеят в изолация. Към 2007 г. са известни 67 изолирани индиански племена при 40 през 2005 г. Смята се, че в Бразилия живеят най-големият брой изолирани народи в света.<a href="#cite_note-162">[162]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Вероизповедания">Вероизповедания</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Вероизповедания" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Вероизповедания">редактиране на кода</a>]</div> <div class="barbox tright" style="border:1px solid silver; font-size:88%; padding:0.4em; width:320px; background: white;"> <table style="border-collapse:collapse; width:100%;"> <tbody><tr style="background:#ddd"><th colspan="5">Вероизповедания в Бразилия (По преброяването от 2000 г.)<a href="#cite_note-Censo2000Religiao-163">[163]</a></th></tr> <tr style="font-size:90%; height:4px;"> <td style="padding:0 4px;">Религия</td> <td style="padding:0 4px; text-align:right;"></td> <td style="width:100px;"> </td><td style="padding:0 4px; width:1em; text-align:right;">Процент</td> <td style="padding:0 4px; text-align:right;"></td> </tr><tr> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em;min-width:8em"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Римокатолическа църква">Католицизъм</a></td> <td style="width:100px;border-left:solid 1px silver;border-right:solid 1px silver;"><div style="background:#9955BB; width:73.8%; overflow:hidden">  </div></td> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em" align="right">73.8%</td> </tr> <tr> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em;min-width:8em"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Протестантство">Протестантство</a></td> <td style="width:100px;border-left:solid 1px silver;border-right:solid 1px silver;"><div style="background:#009000; width:15.4%; overflow:hidden">  </div></td> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em" align="right">15.4%</td> </tr> <tr> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em;min-width:8em"><a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Атеизъм">Атеизъм</a></td> <td style="width:100px;border-left:solid 1px silver;border-right:solid 1px silver;"><div style="background:blue; width:7.4%; overflow:hidden">  </div></td> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em" align="right">7.4%</td> </tr> <tr> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em;min-width:8em"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Спиритизъм">Спиритизъм</a></td> <td style="width:100px;border-left:solid 1px silver;border-right:solid 1px silver;"><div style="background:red; width:1.3%; overflow:hidden">  </div></td> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em" align="right">1.3%</td> </tr> <tr> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em;min-width:8em">Други</td> <td style="width:100px;border-left:solid 1px silver;border-right:solid 1px silver;"><div style="background:black; width:2.1%; overflow:hidden">  </div></td> <td colspan="2" style="padding-left:0.4em;padding-right:0.4em" align="right">2.1%</td> </tr> </tbody></table></div> Бразилската конституция предвижда <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Религиозна свобода">религиозна свобода</a>, според която <a href="/wiki/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0_(%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F)" title="Църква (институция)">църква</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Държава">държава</a> са отделени една от друга, и определя Бразилия като <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Светска държава">светска държава</a>.<a href="#cite_note-164">[164]</a> Законодателството забранява всякаква дискриминация на религиозна основа, но <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Римокатолическа църква">Католическата църква</a> се ползва с привилегирован статут<a href="#cite_note-165">[165]</a> и понякога получава преференциално отношение. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Католицизъм">Католицизмът</a> е доминиращото вероизповедание в страната, което прави от Бразилия най-голямата католическа страна в света.<a href="#cite_note-USDS-166">[166]</a> Според преброяването от 2000 година 73,57% от населението следва католицизма, 15,41% – <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Протестантство">протестантството</a>, 1,33% – <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Спиритизъм">кардесистки спиритизъм</a>, 1,22% – други <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Християнски">християнски</a> вероизповедания, 0,31% – <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Афроамериканска религия">афробразилски религии</a>, 0,13% – <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Будизъм">будизъм</a>, 0,05% – <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Юдаизъм">юдаизъм</a>, 0,02% – <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC" title="Ислям">ислям</a>, 0,01% – различни индиански религии, 0,59% не посочват определена религия, докато 7,35% се определят като <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Атеисти">атеисти</a>.<a href="#cite_note-167">[167]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Езици">Езици</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Езици" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Езици">редактиране на кода</a>]</div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Gramado.7.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Gramado.7.jpg/300px-Gramado.7.jpg" decoding="async" width="300" height="225" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Gramado.7.jpg/450px-Gramado.7.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/47/Gramado.7.jpg 2x" data-file-width="500" data-file-height="375" /></a><figcaption>Хотел в германски стил в <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D1%83" title="Грамаду">Грамаду</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Рио Гранди до Сул">Рио Гранди до Сул</a>. Тук <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D1%81%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82" title="Хунсрюкски диалект">хунсрюкският диалект</a> на немския е един от основните езици.</figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%9E%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Официален език">Официален език</a> на Бразилия е <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Португалски език">португалският</a>.<a href="#cite_note-168">[168]</a> Също така официално е признат и защитен бразилският <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Жестомимичен език">жестомимичен език</a>.<a href="#cite_note-169">[169]</a> Португалският се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключение са общините <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%BE%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0" title="Сао Габриел да Кашоейра">Сао Габриел да Кашоейра</a>, в която местният език <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%83" title="Ненгату">ненгату</a> има статут на съофициален с португалския,<a href="#cite_note-170">[170]</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8" title="Помероди">Помероди</a>, където <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Немски език">немският</a> също има статут на съофициален език.<a href="#cite_note-171">[171]</a> Бразилия е единствената страна в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Америка">Америка</a>, в която се говори португалски, което прави езика важна част от бразилската национална идентичност и разграничава културата на страната от тази на нейните <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Испански език">испаноговорещи</a> съседи.<a href="#cite_note-172">[172]</a> В продължение на няколко века бразилският вариант на португалския език се развива относително самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици, в резултат на което се отличава, най-вече във фонетично отношение, от европейския португалски и от португалския в други португалоезични страни.<a href="#cite_note-Portuguese-173">[173]</a> Различията са сравними с тези между американския и британския английски.<a href="#cite_note-Portuguese-173">[173]</a> През 2008 г. <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8" title="Общност на португалоезичните държави">Общността на португалоезичните държави</a> (CPLP), включваща представители от всички страни, в които португалският е официален език, постига споразумение за реформиране на португалския в унифициран международен език, за да се ограничи неговото разделяне на диалекти. Страните от Общността си поставят срок до 2014 година, за да се адаптират към необходимите промени.<a href="#cite_note-174">[174]</a> Различни малцинствените езици се говорят в цялата страна. Използват се сто и осемдесет местни езика в отдалечени райони от коренното население, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци.<a href="#cite_note-Portuguese-173">[173]</a> На юг са запазени значителни немскоговорещи (най-вече <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D1%81%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82" title="Хунсрюкски диалект">хунсрюкски диалект</a>) и <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Италиански език">италианоговорещи</a> общности (главно талианския диалект, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.<a href="#cite_note-175">[175]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Държавно_управление">Държавно управление</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Държавно управление" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Държавно управление">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Устройство_и_политически_живот">Устройство и политически живот</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Устройство и политически живот" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Устройство и политически живот">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Държавно устройство на Бразилия">Държавно устройство на Бразилия</a></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на президентите на Бразилия">Списък на президентите на Бразилия</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Supremo_Brasil.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Supremo_Brasil.jpg/220px-Supremo_Brasil.jpg" decoding="async" width="220" height="148" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Supremo_Brasil.jpg/330px-Supremo_Brasil.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Supremo_Brasil.jpg/440px-Supremo_Brasil.jpg 2x" data-file-width="2896" data-file-height="1944" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Върховен федерален съд на Бразилия">Върховният федерален съд</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg/220px-Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg" decoding="async" width="220" height="125" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg/330px-Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/74/Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg/440px-Brasilia_Congresso_Nacional_05_2007_221.jpg 2x" data-file-width="2048" data-file-height="1162" /></a><figcaption>Сградата на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален конгрес на Бразилия">Националния конгрес на Бразилия</a>, седалище на федералната законодателна фласт</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg/220px-Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg/330px-Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg/440px-Pal%C3%A1cio_do_Planalto_GGFD8938.jpg 2x" data-file-width="3072" data-file-height="2048" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Президентски дворец (Бразилия)">Президентският дворец</a>, седалище на федералната изпълнителна власт</figcaption></figure> Бразилия е <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Демокрация">демократична</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Президентска република">президентска</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Федерация">федерална</a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република">република</a>, формирана от три нива на управление – федерацията, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">щатите</a> (с <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федералния окръг</a>) и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Общини в Бразилия">общините</a>.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Конституция на Бразилия">Конституцията</a> се основава на пет основни принципа: <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Суверенитет">суверенитета</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Граждански права">гражданските права</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Достойнство">достойнството</a> на човешката личност, социалните ценности на труда и на свободното предприемачество и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Плурализъм">политическия плурализъм</a>.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> Трите власти (<a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Изпълнителна власт">изпълнителна</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Законодателна власт">законодателна</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Съдебна власт">съдебна</a>) са самостоятелни и взаимно се контролират.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> Органите на изпълнителната и законодателната власт се избират,<a href="#cite_note-embassy-176">[176]</a><a href="#cite_note-177">[177]</a><a href="#cite_note-178">[178]</a> а съдиите и другите съдебни служители се назначават след преминаване на приемни изпити.<a href="#cite_note-embassy-176">[176]</a> Гласуването е задължително за всички грамотни лица между 18 и 70 години и по желание за неграмотните и тези на възраст между 16 и 18 или над 70-годишните.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> Изпълнителната власт на федерално ниво се осъществява от <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Президент на Бразилия">президента</a>, който е <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Държавен глава">държавен глава</a> и ръководител на правителството и се избира за срок от четири години,<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> с възможност за преизбиране за втори пореден мандат. Той назначава <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Министър">министрите</a>, които ръководят и координират определени ресори от държавното управление.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> Партийната система в Бразилия е силно раздробена, като във федералния парламент са представени 24 партии. Около половината места в долната камара са разпределени между четирите големи партии: <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Партия на бразилското демократическо движение">Партия на бразилското демократическо движение</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска социалдемократическа партия">Бразилска социалдемократическа партия</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Партия на работниците (Бразилия)">Партията на работниците</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Демократи (Бразилия)">Демократи</a>. От 2002 г. президентските избори трикратно се печелят от кандидатите на Партията на работниците (<a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D1%81_%D0%98%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%83_%D0%9B%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Луис Инасиу Лула да Силва">Луис Инасиу Лула да Силва</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2" title="Дилма Русев">Дилма Русев</a>), която управлява в коалиция с Партията на бразилското демократическо движение. Основна опозиционна сила е Бразилската социалдемократическа партия.<a href="#cite_note-Winter-179">[179]</a> Законодателството се утвърждава от законодателни събрания на федерално, щатско и общинско ниво. <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален конгрес на Бразилия">Националният конгрес</a> е висшият федерален законодателен орган и се състои от две камари – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Камара на депутатите на Бразилия">Камара на депутатите</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Федерален сенат на Бразилия">Федерален сенат</a>. Правната система е от <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE_(%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)" class="mw-redirect" title="Гражданско право (правна система)">континентален тип</a>.<a href="#cite_note-180">[180]</a> Правораздаването се осъществява от органи на самостоятелната съдебна власт, но в някои редки случаи, определени в Конституцията, Федералният сенат може да се намесва в съдебните решения. Някои от съдилищата са специализирани, като <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D1%88_%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Висш военен съд (Бразилия)">военния съд</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D1%88_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0" title="Висш съд на труда">трудовия съд</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D1%88_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4" title="Висш електорален съд">избирателния съд</a>. Най-висшата съдебна инстанция е <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Върховен федерален съд на Бразилия">Върховният федерален съд</a>. Съдебната система е критикувана за нейната мудност – делата могат да отнемат години, а в някои случаи повече от едно десетилетие.<a href="#cite_note-181">[181]</a> Към 2010 г. Бразилия е на 69-о място в света според <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D1%81_%D0%B7%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0" title="Индекс за възприятие на корупцията">Индекса за възприятие на корупцията</a> с индекс 3,7, надминавайки с една степен <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Салвадор">Салвадор</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0" title="Панама">Панама</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%B4_%D0%B8_%D0%A2%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D0%BE" title="Тринидад и Тобаго">Тринидад и Тобаго</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%82%D1%83" title="Вануату">Вануату</a> които споделят 73-то място с индекс 3,6, но изоставайки от други южноамерикански страни, като <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Уругвай">Уругвай</a> и <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Чили">Чили</a>.<a href="#cite_note-182">[182]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Външна_политика_и_въоръжени_сили">Външна политика и въоръжени сили</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Външна политика и въоръжени сили" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Външна политика и въоръжени сили">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основни статии: <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Външна политика на Бразилия">Външна политика</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Въоръжени сили на Бразилия">Въоръжени сили на Бразилия</a> </div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Списък на дипломатическите мисии на Бразилия">Списък на дипломатическите мисии на Бразилия</a></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg/300px-Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg" decoding="async" width="300" height="123" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg/450px-Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg/600px-Various_aircraft_participate_in_the_Cruzeiro_Do_Sul_2010_exercises.jpg 2x" data-file-width="3600" data-file-height="1473" /></a><figcaption>В рамките на упражнението CRUZEX са участвали различни въздухоплавателни средства на 11 ноември 2010 г.</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Itamaraty.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Itamaraty.jpg/220px-Itamaraty.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Itamaraty.jpg/330px-Itamaraty.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Itamaraty.jpg/440px-Itamaraty.jpg 2x" data-file-width="1600" data-file-height="1200" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%83_%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Паласиу Итамарати">Паласиу Итамарати</a>, сградата на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Министерство на външните работи (Бразилия)">Министерството на външните работи</a></figcaption></figure> Въпреки че социалното и икономическо изоставане от водещите страни не дават възможност на Бразилия да действа като световна сила,<a href="#cite_note-183">[183]</a> страната е политически и икономически лидер в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Латинска Америка">Латинска Америка</a>.<a href="#cite_note-184">[184]</a><a href="#cite_note-185">[185]</a> Този статут донякъде се оспорва от други големи латиноамерикански страни, като <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Мексико">Мексико</a>, които се противопоставят на предложенията Бразилия да получи постоянно място като представител на региона в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D0%9E%D0%9D" class="mw-redirect" title="Съвета за сигурност на ООН">Съвета за сигурност на ООН</a>. През втората половина на 20 век както военните, така и демократичните правителства се стремят да водят независима външна политика. Страната има за цел засилването на връзките си с другите страни от <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Америка">Южна Америка</a> и провеждането на многостранна дипломация чрез <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Организацията на обединените нации">Организацията на обединените нации</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8" title="Организация на американските държави">Организацията на американските държави</a>.<a href="#cite_note-186">[186]</a> Съвременната външна политика на Бразилия се основава на позицията на страната като <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0" title="Регионална сила">регионална сила</a> в Латинска Америка, лидер между <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D1%81%D0%B5_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8" title="Развиващи се страни">развиващите се страни</a> и понякога е определяна като една от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0" title="Потенциална свръхсила">потенциалните свръхсили</a>.<a href="#cite_note-187">[187]</a> Бразилската външна политика като цяло се застъпва за многостранната дипломация, изразяваща се в разрешаването на спорове по мирен път и ненамеса в делата на други държави.<a href="#cite_note-188">[188]</a> Бразилската конституция постановява също, че страната трябва да развива своята икономическа, политическа, социална и културна интеграция със страните от Латинска Америка.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Въоръжени сили на Бразилия">Въоръжените сили на Бразилия</a> включват <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Сухопътни войски">сухопътни войски</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Военноморски сили">военноморски сили</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Военновъздушни сили">военновъздушни сили</a>.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Военна полиция">Военната полиция</a> и военната <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B0" title="Противопожарна служба">противопожарна служба</a> са резервни и допълнителни части на армията,<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> но под контрола на отделните щати и техните губернатори.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> Бразилските въоръжени сили са най-големите в Латинска Америка. Военната служба е задължителна, с продължителност 9 – 12 месеца.<a href="#cite_note-189">[189]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Административно_деление">Административно деление</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Административно деление" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Административно деление">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">Административно деление на Бразилия</a></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Региони на Бразилия">Региони</a>, <a href="/wiki/%D0%A9%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Щати в Бразилия">Щати</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Общини в Бразилия">Общини</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федерален окръг</a></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Списък на общините в Бразилия">Списък на общините в Бразилия</a></div></dd></dl> Бразилия е <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Федерация">федерация</a> съставена от неразривния съюз на 26 щата, един <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федерален окръг</a> и общини. <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">Щатите</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Общини в Бразилия">общините</a> имат характер на публични <a href="/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5" title="Юридическо лице">юридически лица</a>. Те имат собствена администрация и право на самоуправление и самоорганизация – избират своите управляващи органи без намесата на други общини, щати или на федералните власти. Федералните единици са групирани в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Региони на Бразилия">пет административни региона</a>: <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Централно-западен регион">Централно-западен</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Североизточен регион">Североизточен</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Северен регион (Бразилия)">Северен</a>, <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Югоизточен регион">Югоизточен</a> и <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Южен регион">Южен</a>.<a href="#cite_note-190">[190]</a> Регионите нямат собствена администрация и не се ползват с политическа автономия.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a> <table style="width:100%"> <tbody><tr> <td style="vertical-align:top"> <dl><dt>Федерални единици на Бразилия</dt></dl> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r11651663">.mw-parser-output .div-columns{margin-top:0.3em}.mw-parser-output .div-columns dl,.mw-parser-output .div-columns ol,.mw-parser-output .div-columns ul,.mw-parser-output .div-columns table{margin-top:0}.mw-parser-output .div-columns dt,.mw-parser-output .div-columns dd,.mw-parser-output .div-columns li{page-break-inside:avoid;break-inside:avoid-column}.mw-parser-output .div-columns h1,.mw-parser-output .div-columns h2,.mw-parser-output .div-columns h3,.mw-parser-output .div-columns h4,.mw-parser-output .div-columns h5,.mw-parser-output .div-columns h6{column-span:all}</style><div class="div-columns" style="-moz-column-count:2; -webkit-column-count:2; column-count:2;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%80%D0%B8" title="Акри"><img alt="Акри" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Bandeira_do_Acre.svg/20px-Bandeira_do_Acre.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Bandeira_do_Acre.svg/30px-Bandeira_do_Acre.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Bandeira_do_Acre.svg/40px-Bandeira_do_Acre.svg.png 2x" data-file-width="500" data-file-height="350" /></a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%80%D0%B8" title="Акри">Акри</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B0%D1%81" title="Алагоас"><img alt="Алагоас" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Bandeira_de_Alagoas.svg/20px-Bandeira_de_Alagoas.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Bandeira_de_Alagoas.svg/30px-Bandeira_de_Alagoas.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Bandeira_de_Alagoas.svg/40px-Bandeira_de_Alagoas.svg.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="400" /></a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B0%D1%81" title="Алагоас">Алагоас</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Амазонас"><img alt="Амазонас" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Bandeira_do_Amazonas.svg/20px-Bandeira_do_Amazonas.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Bandeira_do_Amazonas.svg/30px-Bandeira_do_Amazonas.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Bandeira_do_Amazonas.svg/40px-Bandeira_do_Amazonas.svg.png 2x" data-file-width="700" data-file-height="500" /></a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Амазонас">Амазонас</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%BF%D0%B0" title="Амапа"><img alt="Амапа" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Bandeira_do_Amap%C3%A1.svg/20px-Bandeira_do_Amap%C3%A1.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Bandeira_do_Amap%C3%A1.svg/30px-Bandeira_do_Amap%C3%A1.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0c/Bandeira_do_Amap%C3%A1.svg/40px-Bandeira_do_Amap%C3%A1.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%BF%D0%B0" title="Амапа">Амапа</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия"><img alt="Баия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Bandeira_da_Bahia.svg/20px-Bandeira_da_Bahia.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Bandeira_da_Bahia.svg/30px-Bandeira_da_Bahia.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Bandeira_da_Bahia.svg/40px-Bandeira_da_Bahia.svg.png 2x" data-file-width="1500" data-file-height="1000" /></a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия">Баия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%8F%D1%81" title="Гояс"><img alt="Гояс" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Flag_of_Goi%C3%A1s.svg/20px-Flag_of_Goi%C3%A1s.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Flag_of_Goi%C3%A1s.svg/30px-Flag_of_Goi%C3%A1s.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Flag_of_Goi%C3%A1s.svg/40px-Flag_of_Goi%C3%A1s.svg.png 2x" data-file-width="560" data-file-height="392" /></a> <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%8F%D1%81" title="Гояс">Гояс</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Еспирито Санто"><img alt="Еспирито Санто" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Bandeira_do_Esp%C3%ADrito_Santo.svg/20px-Bandeira_do_Esp%C3%ADrito_Santo.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Bandeira_do_Esp%C3%ADrito_Santo.svg/30px-Bandeira_do_Esp%C3%ADrito_Santo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Bandeira_do_Esp%C3%ADrito_Santo.svg/40px-Bandeira_do_Esp%C3%ADrito_Santo.svg.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1400" /></a> <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Еспирито Санто">Еспирито Санто</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%BE" title="Мараняо"><img alt="Мараняо" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Bandeira_do_Maranh%C3%A3o.svg/20px-Bandeira_do_Maranh%C3%A3o.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Bandeira_do_Maranh%C3%A3o.svg/30px-Bandeira_do_Maranh%C3%A3o.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Bandeira_do_Maranh%C3%A3o.svg/40px-Bandeira_do_Maranh%C3%A3o.svg.png 2x" data-file-width="1350" data-file-height="900" /></a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%BE" title="Мараняо">Мараняо</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Мато Гросо до Сул"><img alt="Мато Гросо до Сул" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Bandeira_de_Mato_Grosso_do_Sul.svg/20px-Bandeira_de_Mato_Grosso_do_Sul.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Bandeira_de_Mato_Grosso_do_Sul.svg/30px-Bandeira_de_Mato_Grosso_do_Sul.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/64/Bandeira_de_Mato_Grosso_do_Sul.svg/40px-Bandeira_de_Mato_Grosso_do_Sul.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Мато Гросо до Сул">Мато Гросо до Сул</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE" title="Мато Гросо"><img alt="Мато Гросо" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Bandeira_de_Mato_Grosso.svg/20px-Bandeira_de_Mato_Grosso.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Bandeira_de_Mato_Grosso.svg/30px-Bandeira_de_Mato_Grosso.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Bandeira_de_Mato_Grosso.svg/40px-Bandeira_de_Mato_Grosso.svg.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1400" /></a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE" title="Мато Гросо">Мато Гросо</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс"><img alt="Минас Жерайс" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Bandeira_de_Minas_Gerais.svg/20px-Bandeira_de_Minas_Gerais.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Bandeira_de_Minas_Gerais.svg/30px-Bandeira_de_Minas_Gerais.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f4/Bandeira_de_Minas_Gerais.svg/40px-Bandeira_de_Minas_Gerais.svg.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="420" /></a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс">Минас Жерайс</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Параиба"><img alt="Параиба" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bb/Bandeira_da_Para%C3%ADba.svg/20px-Bandeira_da_Para%C3%ADba.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bb/Bandeira_da_Para%C3%ADba.svg/30px-Bandeira_da_Para%C3%ADba.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bb/Bandeira_da_Para%C3%ADba.svg/40px-Bandeira_da_Para%C3%ADba.svg.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1400" /></a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Параиба">Параиба</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Парана (щат)"><img alt="Парана (щат)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Bandeira_do_Paran%C3%A1.svg/20px-Bandeira_do_Paran%C3%A1.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Bandeira_do_Paran%C3%A1.svg/30px-Bandeira_do_Paran%C3%A1.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Bandeira_do_Paran%C3%A1.svg/40px-Bandeira_do_Paran%C3%A1.svg.png 2x" data-file-width="1577" data-file-height="1102" /></a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Парана">Парана</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Пара (щат)"><img alt="Пара (щат)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Bandeira_do_Par%C3%A1.svg/20px-Bandeira_do_Par%C3%A1.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Bandeira_do_Par%C3%A1.svg/30px-Bandeira_do_Par%C3%A1.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Bandeira_do_Par%C3%A1.svg/40px-Bandeira_do_Par%C3%A1.svg.png 2x" data-file-width="900" data-file-height="600" /></a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Пара">Пара</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE" title="Пернамбуко"><img alt="Пернамбуко" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/Bandeira_de_Pernambuco.svg/20px-Bandeira_de_Pernambuco.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/Bandeira_de_Pernambuco.svg/30px-Bandeira_de_Pernambuco.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/Bandeira_de_Pernambuco.svg/40px-Bandeira_de_Pernambuco.svg.png 2x" data-file-width="540" data-file-height="360" /></a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE" title="Пернамбуко">Пернамбуко</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%83%D0%B8" title="Пиауи"><img alt="Пиауи" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Bandeira_do_Piau%C3%AD.svg/20px-Bandeira_do_Piau%C3%AD.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Bandeira_do_Piau%C3%AD.svg/30px-Bandeira_do_Piau%C3%AD.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Bandeira_do_Piau%C3%AD.svg/40px-Bandeira_do_Piau%C3%AD.svg.png 2x" data-file-width="1950" data-file-height="1300" /></a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%83%D0%B8" title="Пиауи">Пиауи</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Рио де Жанейро (щат)"><img alt="Рио де Жанейро (щат)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Bandeira_do_estado_do_Rio_de_Janeiro.svg/20px-Bandeira_do_estado_do_Rio_de_Janeiro.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Bandeira_do_estado_do_Rio_de_Janeiro.svg/30px-Bandeira_do_estado_do_Rio_de_Janeiro.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Bandeira_do_estado_do_Rio_de_Janeiro.svg/40px-Bandeira_do_estado_do_Rio_de_Janeiro.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Рио Гранди до Норти"><img alt="Рио Гранди до Норти" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bandeira_do_Rio_Grande_do_Norte.svg/20px-Bandeira_do_Rio_Grande_do_Norte.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bandeira_do_Rio_Grande_do_Norte.svg/30px-Bandeira_do_Rio_Grande_do_Norte.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/30/Bandeira_do_Rio_Grande_do_Norte.svg/40px-Bandeira_do_Rio_Grande_do_Norte.svg.png 2x" data-file-width="900" data-file-height="600" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Рио Гранди до Норти">Рио Гранди до Норти</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Рио Гранди до Сул"><img alt="Рио Гранди до Сул" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/Bandeira_do_Rio_Grande_do_Sul.svg/20px-Bandeira_do_Rio_Grande_do_Sul.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/Bandeira_do_Rio_Grande_do_Sul.svg/30px-Bandeira_do_Rio_Grande_do_Sul.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/Bandeira_do_Rio_Grande_do_Sul.svg/40px-Bandeira_do_Rio_Grande_do_Sul.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Рио Гранди до Сул">Рио Гранди до Сул</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Рондония"><img alt="Рондония" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Bandeira_de_Rond%C3%B4nia.svg/20px-Bandeira_de_Rond%C3%B4nia.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Bandeira_de_Rond%C3%B4nia.svg/30px-Bandeira_de_Rond%C3%B4nia.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fa/Bandeira_de_Rond%C3%B4nia.svg/40px-Bandeira_de_Rond%C3%B4nia.svg.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1400" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Рондония">Рондония</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0" title="Рорайма"><img alt="Рорайма" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Bandeira_de_Roraima.svg/20px-Bandeira_de_Roraima.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Bandeira_de_Roraima.svg/30px-Bandeira_de_Roraima.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Bandeira_de_Roraima.svg/40px-Bandeira_de_Roraima.svg.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1400" /></a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0" title="Рорайма">Рорайма</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Санта Катарина"><img alt="Санта Катарина" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Bandeira_de_Santa_Catarina.svg/20px-Bandeira_de_Santa_Catarina.svg.png" decoding="async" width="20" height="15" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Bandeira_de_Santa_Catarina.svg/30px-Bandeira_de_Santa_Catarina.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Bandeira_de_Santa_Catarina.svg/40px-Bandeira_de_Santa_Catarina.svg.png 2x" data-file-width="836" data-file-height="608" /></a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Санта Катарина">Санта Катарина</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Сао Пауло (щат)"><img alt="Сао Пауло (щат)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2b/Bandeira_do_estado_de_S%C3%A3o_Paulo.svg/20px-Bandeira_do_estado_de_S%C3%A3o_Paulo.svg.png" decoding="async" width="20" height="13" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2b/Bandeira_do_estado_de_S%C3%A3o_Paulo.svg/30px-Bandeira_do_estado_de_S%C3%A3o_Paulo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2b/Bandeira_do_estado_de_S%C3%A3o_Paulo.svg/40px-Bandeira_do_estado_de_S%C3%A3o_Paulo.svg.png 2x" data-file-width="780" data-file-height="520" /></a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Сеара"><img alt="Сеара" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/Bandeira_do_Cear%C3%A1.svg/20px-Bandeira_do_Cear%C3%A1.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/Bandeira_do_Cear%C3%A1.svg/30px-Bandeira_do_Cear%C3%A1.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/Bandeira_do_Cear%C3%A1.svg/40px-Bandeira_do_Cear%C3%A1.svg.png 2x" data-file-width="720" data-file-height="504" /></a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Сеара">Сеара</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BF%D0%B8" title="Сержипи"><img alt="Сержипи" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Bandeira_de_Sergipe.svg/20px-Bandeira_de_Sergipe.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Bandeira_de_Sergipe.svg/30px-Bandeira_de_Sergipe.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Bandeira_de_Sergipe.svg/40px-Bandeira_de_Sergipe.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="700" /></a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BF%D0%B8" title="Сержипи">Сержипи</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Токантинс"><img alt="Токантинс" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Bandeira_do_Tocantins.svg/20px-Bandeira_do_Tocantins.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Bandeira_do_Tocantins.svg/30px-Bandeira_do_Tocantins.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Bandeira_do_Tocantins.svg/40px-Bandeira_do_Tocantins.svg.png 2x" data-file-width="512" data-file-height="358" /></a> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Токантинс">Токантинс</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)"><img alt="Федерален окръг (Бразилия)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Bandeira_do_Distrito_Federal_%28Brasil%29.svg/20px-Bandeira_do_Distrito_Federal_%28Brasil%29.svg.png" decoding="async" width="20" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Bandeira_do_Distrito_Federal_%28Brasil%29.svg/30px-Bandeira_do_Distrito_Federal_%28Brasil%29.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Bandeira_do_Distrito_Federal_%28Brasil%29.svg/40px-Bandeira_do_Distrito_Federal_%28Brasil%29.svg.png 2x" data-file-width="1500" data-file-height="1050" /></a> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федерален окръг (Бразилия)</a></li></ul></div> </td> <td><div class="thumb tright"> <div class="thumbinner" style="width:450px;"><div role="img" class="noresize" style="width: 450px; line-height: 1; text-align: center; background-color: #ffffff; position: relative;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brazil_Labelled_Map.svg" class="mw-file-description"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/Brazil_Labelled_Map.svg/450px-Brazil_Labelled_Map.svg.png" decoding="async" width="450" height="396" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/Brazil_Labelled_Map.svg/675px-Brazil_Labelled_Map.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f6/Brazil_Labelled_Map.svg/900px-Brazil_Labelled_Map.svg.png 2x" data-file-width="780" data-file-height="687" /></a> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:330px; top: 28px;"><a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Атлантически океан">Атлантически океан</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:2px; top: 312px;"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Тихи океан">Тихи океан</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:346px; top: 292px;">Региони</div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:330px; top: 306px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Северен регион (Бразилия)">Северен</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:330px; top: 322px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Североизточен регион">Североизточен</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:330px; top: 338.8px;"><a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Централно-западен регион">Централно-западен</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:330px; top: 356px;"><a href="/wiki/%D0%AE%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Югоизточен регион">Югоизточен</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:330px; top: 372px;"><a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Южен регион">Южен</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:34px; top: 140px;"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%80%D0%B8" title="Акри">Акри</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:74px; top: 92px;"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Амазонас">Амазонас</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:198px; top: 88px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Пара (щат)">Пара</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:114px; top: 32px;"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D0%B0" title="Рорайма">Рорайма</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:202px; top: 30.4px;"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%BF%D0%B0" title="Амапа">Амапа</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:90px; top: 160px;"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Рондония">Рондония</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:234px; top: 152px;"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Токантинс">Токантинс</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:262px; top: 100px;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%BE" title="Мараняо">Мараняо</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:302px; top: 172px;"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B8%D1%8F" title="Баия">Баия</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:288px; top: 132px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B0%D1%83%D0%B8" title="Пиауи">Пиауи</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:334px; top: 96px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Сеара">Сеара</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:370px; top: 92px;"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%9D%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Рио Гранди до Норти">Рио Гранди до Норти</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:358px; top: 120px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Параиба">Параиба</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:338px; top: 132px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%BE" title="Пернамбуко">Пернамбуко</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:362px; top: 144px;"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B0%D1%81" title="Алагоас">Алагоас</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:362px; top: 156px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B6%D0%B8%D0%BF%D0%B8" title="Сержипи">Сержипи</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:174px; top: 180px;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE" title="Мато Гросо">Мато Гросо</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:166px; top: 244px;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BE_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Мато Гросо до Сул">Мато Гросо до Сул</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:230px; top: 196px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федерален окръг</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:226px; top: 224px;"><a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%8F%D1%81" title="Гояс">Гояс</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:274px; top: 216px;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%96%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Минас Жерайс">Минас Жерайс</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:226px; top: 272px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Сао Пауло (щат)">Сао Пауло</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:294px; top: 268px;"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Рио де Жанейро (щат)">Рио де Жанейро</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:322px; top: 244px;"><a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Еспирито Санто">Еспирито Санто</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:206px; top: 296px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Парана (щат)">Парана</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:198px; top: 320px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Санта Катарина">Санта Катарина</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:186px; top: 344px;"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8_%D0%B4%D0%BE_%D0%A1%D1%83%D0%BB" title="Рио Гранди до Сул">Рио Гранди до Сул</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:74px; top: 352px;"><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:74px; top: 212px;"><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Боливия">Боливия</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:50px; top: 284px;"><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Чили">Чили</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:2px; top: 20px;"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Колумбия">Колумбия</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:186px; top: 0px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Френска Гвиана">Френска Гвиана</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:150px; top: 20px;"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Гвиана">Гвиана</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:126px; top: 284px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Парагвай">Парагвай</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:10px; top: 180px;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83" title="Перу">Перу</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:162px; top: 10px;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC" title="Суринам">Суринам</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:174px; top: 376px;"><a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Уругвай">Уругвай</a></div></div> <div style="font-size: 7pt; line-height: 10px;"><div style="position: absolute; left:62px; top: 2px;"><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0" title="Венецуела">Венецуела</a></div></div> </div><div class="thumbcaption clear">Политическа карта на Бразилия, по <a href="/wiki/%D0%A9%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Щати на Бразилия">щати</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Региони на Бразилия">региони</a></div> </div></div> </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Икономика">Икономика</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Икономика" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Икономика">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Икономика на Бразилия">Икономика на Бразилия</a></div></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Основни_икономически_показатели">Основни икономически показатели</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Основни икономически показатели" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Основни икономически показатели">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png/220px-GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png" decoding="async" width="220" height="141" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png/330px-GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png/440px-GDP_BRIC_Bulgaria_1984-2009.png 2x" data-file-width="712" data-file-height="456" /></a><figcaption>БВП на глава от населението на Бразилия (в синьо), останалите страни от БРИК и България (1984 – 2009)</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Agriculture_in_Brazil.PNG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Agriculture_in_Brazil.PNG/220px-Agriculture_in_Brazil.PNG" decoding="async" width="220" height="156" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Agriculture_in_Brazil.PNG/330px-Agriculture_in_Brazil.PNG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Agriculture_in_Brazil.PNG/440px-Agriculture_in_Brazil.PNG 2x" data-file-width="946" data-file-height="669" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%BD" title="Комбайн">Комбайн</a> в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%BA" title="Памук">памучно</a> поле</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Continental_Embraer_135.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Continental_Embraer_135.jpg/220px-Continental_Embraer_135.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Continental_Embraer_135.jpg/330px-Continental_Embraer_135.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Continental_Embraer_135.jpg/440px-Continental_Embraer_135.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="768" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B5%D1%80_ERJ_135" class="mw-redirect" title="Ембраер ERJ 135">Ембраер ERJ 135</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Самолет">самолет</a>, произведен от бразилското предприятие <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B5%D1%80" title="Ембраер">Ембраер</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Oil_platform_P-51_(Brazil).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ab/Oil_platform_P-51_%28Brazil%29.jpg/220px-Oil_platform_P-51_%28Brazil%29.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ab/Oil_platform_P-51_%28Brazil%29.jpg/330px-Oil_platform_P-51_%28Brazil%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ab/Oil_platform_P-51_%28Brazil%29.jpg/440px-Oil_platform_P-51_%28Brazil%29.jpg 2x" data-file-width="2657" data-file-height="1772" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Нефтена платформа">Нефтена платформа</a> P-51 на държавната компания <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%81" title="Петробрас">Петробрас</a> – от 2006 г. страната произвежда самостоятелно петрол.<a href="#cite_note-191">[191]</a></figcaption></figure> С <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82" title="Брутен вътрешен продукт">брутен вътрешен продукт</a> (БВП) около 2,09 трилиона долара за 2010 г. Бразилия е най-голямата национална икономика в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Латинска Америка">Латинска Америка</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)" title="Списък на страните по БВП (по номинална стойност)">седмата</a> (по номинална стойност на БВП) или <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)" title="Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)">осмата в света</a> (по <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Паритет на покупателната способност">паритет на покупателната способност</a> (ППС)).<a href="#cite_note-192">[192]</a><a href="#cite_note-193">[193]</a><a href="#cite_note-194">[194]</a> Нейният БВП (по ППС) на глава от населението е 11 273 долара, което я поставя на 76-о място сред страните в света.<a href="#cite_note-195">[195]</a> От средата на 90-те години основният фактор за икономическия растеж са чуждите инвестиции в частния сектор, като през 2007 г. преките чужди инвестиции достигат 194 млрд. долара.<a href="#cite_note-196">[196]</a> След период на продължителен растеж през 60-те и 70-те години на 20 век, след 1981 г. бразилската икономика е силно засегната от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Латиноамериканска дългова криза">Латиноамериканската дългова криза</a>, предизвикана от големите държавни дългове в региона.<a href="#cite_note-197">[197]</a> Тя успява да се възстанови едва след 1994 година, когато инициираната от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%83_%D0%95%D0%BD%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B7%D1%83" class="mw-redirect" title="Фернанду Енрики Кардозу">Фернанду Енрики Кардозу</a> програма <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB" title="Плано Реал">Плано Реал</a> успява да пресече инфлацията и да въведе бюджетна дисциплина.<a href="#cite_note-198">[198]</a> През следващите години икономическият растеж е умерен, но устойчив, с известно забавяне през 2001 – 2003 г., когато идването на власт на левицата е посрещнато с опасения от чуждите инвеститори. След като със съдействието на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4" class="mw-redirect" title="Международния валутен фонд">Международния валутен фонд</a> правителството запазва фискалната стабилност, растежът се възстановява.<a href="#cite_note-199">[199]</a><a href="#cite_note-200">[200]</a> През 2010 г. страната преминава през кратка <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Рецесия">рецесия</a>, свързана със <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D1%82_2007_%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Световна икономическа криза от 2007 година">световната икономическа криза</a>. <table class="wikitable" style="text-align:right"> <tbody><tr> <th>Показател</th> <th>2001</th> <th>2002</th> <th>2003</th> <th>2004</th> <th>2005</th> <th>2006</th> <th>2007</th> <th>2008</th> <th>2009</th> <th>2010 </th></tr> <tr> <th>Ръст на БВП<a href="#cite_note-201">[201]</a> </th> <td>1,31%</td> <td>2,66%</td> <td>1,15%</td> <td>5,71%</td> <td>3,16%</td> <td>3,96%</td> <td>6,09%</td> <td>5,16%</td> <td>-0,64%</td> <td>7,49% </td></tr> <tr> <th>Инфлация<a href="#cite_note-202">[202]</a> </th> <td>6,84%</td> <td>8,43%</td> <td>14,78%</td> <td>6,60%</td> <td>6,88%</td> <td>4,20%</td> <td>3,64%</td> <td>5,67%</td> <td>4,90%</td> <td>5,04% </td></tr> <tr> <th>Безработица<a href="#cite_note-203">[203]</a> </th> <td>11,3%</td> <td>11,7%</td> <td>12,3%</td> <td>11,5%</td> <td>9,8%</td> <td>10,0%</td> <td>9,3%</td> <td>7,9%</td> <td>8,1%</td> <td>6,7% </td></tr> <tr> <th>Публичен дълг/БВП<a href="#cite_note-204">[204]</a> </th> <td>70,2%</td> <td>79,8%</td> <td>74,7%</td> <td>70,6%</td> <td>69,1%</td> <td>66,7%</td> <td>65,2%</td> <td>63,6%</td> <td>68,1%</td> <td>66,8% </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Структура_на_икономиката">Структура на икономиката</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Структура на икономиката" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Структура на икономиката">редактиране на кода</a>]</div> Около 2/3 от брутния вътрешен продукт и от броя на заетите в Бразилия се пада на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" class="mw-redirect" title="Третичен сектор">сектора на услугите</a>. Основните подсектори са <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Телекомуникации">телекомуникациите</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8" title="Финанси">финансовите услуги</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0" title="Електроснабдителна мрежа">електроснабдяването</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Търговия">търговията</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Информационните технологии">информационните технологии</a>.<a href="#cite_note-economywatch-205">[205]</a> С пет милиона чуждестранни посетители през 2008,<a href="#cite_note-EMBRATUR09-206">[206]</a><a href="#cite_note-WTO2009-207">[207]</a> Бразилия е водеща дестинация за международен туризъм (на второ място в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Латинска Америка">Латинска Америка</a> след <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a>).<a href="#cite_note-WTO2009-207">[207]</a><a href="#cite_note-OMT07-208">[208]</a> <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Енергетика на Бразилия">Енергетиката</a> е също така важен елемент на инфраструктурата и икономиката на страната. Бразилия е десетият най-голям потребител на <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Енергия">енергия</a> на земята и третият в <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%BE" title="Западно полукълбо">западното полукълбо</a> след <a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9" class="mw-redirect" title="САЩ">САЩ</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Канада">Канада</a>.<a href="#cite_note-CIA_–_Energia-209">[209]</a> Бразилската енергийна система се основава на <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Възобновяема енергия">възобновяеми енергийни източници</a>, по-специално <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B0" title="Вода">вода</a> и <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB" title="Етанол">етанол</a> и от друга страна, невъзобновяеми, като <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82" title="Нефт">нефт</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D0%B0%D0%B7" title="Природен газ">природен газ</a>.<a href="#cite_note-210">[210]</a> Бразилия има втория най-голям резерв от нефт в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Америка">Южна Америка</a> и е един от най-големите производители на суровината, която е увеличила производството си през последните години.<a href="#cite_note-211">[211]</a> Основните промишлени отрасли в Бразилия са <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="mw-redirect" title="Автомобилостроене">автомобилостроенето</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Черна металургия">черната металургия</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" class="mw-redirect" title="Нефтохимическа промишленост">нефтохимическата</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Компютър">компютърната</a> промишленост, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5" title="Самолетостроене">самолетостроенето</a> и производството на потребителски стоки за дълготрайна употреба, които общо образуват 30,8% от брутния вътрешен продукт.<a href="#cite_note-CIA_GDP-212">[212]</a> Промишлеността е съсредоточена в градските <a href="/wiki/%D0%90%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Агломерация">агломерации</a> на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Куритиба">Куритиба</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Кампинас">Кампинас</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B8" title="Порто Алегри">Порто Алегри</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Бело Оризонти">Бело Оризонти</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%81" title="Манаус">Манаус</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Салвадор">Салвадор</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8" title="Ресифи">Ресифи</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B0" title="Форталеза">Форталеза</a>. Страната произвежда три пети от индустриалната продукция в Южна Америка. На <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Селско стопанство">селското стопанство</a> и свързаните с него сектори, като <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Горско стопанство">горско стопанство</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2" title="Риболов">риболов</a>, през 2007 г. се падат 6,1% от брутния вътрешен продукт.<a href="#cite_note-CIA_GDP-212">[212]</a> Към 2010 година Бразилия е оценявана като третия по големина износител на селскостопански продукти в света, след <a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9" class="mw-redirect" title="САЩ">Съединените щати</a> и <a href="/wiki/%D0%95%D0%A1" class="mw-redirect" title="ЕС">Европейския съюз</a>.<a href="#cite_note-exportaçãoagrícola-213">[213]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Външна_търговия">Външна търговия</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Външна търговия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Външна търговия">редактиране на кода</a>]</div> Традиционно бразилското правителство провежда <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Протекционизъм">протекционистична</a> политика,<a href="#cite_note-214">[214]</a> като външнотърговският обмен на страната е под 20% от БВП.<a href="#cite_note-economywatchx-215">[215]</a> Основните износни продукти на Бразилия са <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Летателен апарат">летателни апарати</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Електричество">електрическо</a> оборудване, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB" title="Автомобил">автомобили</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BB" title="Алкохол">алкохол</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB" title="Текстил">текстил</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%83%D0%B2%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Обувки">обувки</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0" title="Желязна руда">желязна руда</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Стомана">стомана</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5" title="Кафе">кафе</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D1%81%D0%BE%D0%BA" title="Портокалов сок">портокалов сок</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%8F" title="Соя">соя</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BB" title="Сизал">сизал</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Банани">банани</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BE" title="Какао">какао</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0" title="Консерва">консервирано месо</a>.<a href="#cite_note-216">[216]</a> Главните вносители на бразилски стоки са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a> (12,5%), <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Съединените щати">Съединените щати</a> (10,5%), <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a> (8,4%), <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Нидерландия">Нидерландия</a> (5,4%), <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a> (4,1%), като общият обем на износа през 2010 г. е 200 млрд. долара.<a href="#cite_note-economywatchx-215">[215]</a> Обемът на вноса в Бразилия през 2010 г. е 188 млрд. долара, като основните внасяни стоки са <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Машини">машини</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Електротехника">електротехническо</a> и транспортно оборудване, химически продукти, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82" title="Нефт">нефт</a>, части за автомобили, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Електроника">електроника</a>. Най-големите вносители в страната са Съединените щати (16,1%), Китай (12,6%), Аржентина (8,8), Германия (7,7%), <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония">Япония</a> (4,3%).<a href="#cite_note-economywatchx-215">[215]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Инфраструктура">Инфраструктура</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Инфраструктура" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Инфраструктура">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Инфраструктура в Бразилия">Инфраструктура в Бразилия</a></div></dd></dl> <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Инфраструктура">Инфраструктурата</a> в страната допреди няколко десетилетия се е разработвала почти изцяло с публични инвестиции. Въпреки това от 1990-те години с <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Приватизация">приватизацията</a> и партньорства между <a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Публичен сектор">публичния</a> и <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Частен сектор">частния сектор</a> големите национални и международни компании са инвестирали в инфраструктурни проекти чрез <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Концесия">концесионни договори</a>.<a href="#cite_note-217">[217]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Образование_и_наука">Образование и наука</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Образование и наука" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Образование и наука">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основни статии: <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Образование в Бразилия">Образование в Бразилия</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Наука в Бразилия">Наука в Бразилия</a></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/17px-Vista-xmag.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/26px-Vista-xmag.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/Vista-xmag.png/34px-Vista-xmag.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Вижте също: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Списък на страните по грамотност на населението">Списък на страните по грамотност на населението</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg/220px-Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg/330px-Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg/440px-Universidade_Federal_do_Parana_4_Curitiba_Parana.jpg 2x" data-file-width="2288" data-file-height="1712" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Федерален университет на Парана">Федералният университет на Парана</a>, едно от най-старите висши училища в страната, е основан през 1912 г.</figcaption></figure> Основната част от образователната система на Бразилия е обществена и се организира от федералното правителство, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">щатите</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Федерален окръг (Бразилия)">Федералният окръг</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Община">общините</a>. Новата конституция заделя 25% от държавния бюджет и 18% федерални <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Данъци">данъци</a> и общински такси за <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Образование">образование</a>.<a href="#cite_note-Constituição-10">[10]</a><a href="#cite_note-BGOW_Edu-218">[218]</a> Според данни от преброяването през 2007 г. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE" title="Списък на страните по грамотност на населението">грамотността на бразилското население</a> е 90%, което означава, че 14,1 млн. души (10% от населението) са <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" class="mw-redirect" title="Неграмотност">неграмотни</a>, а <a href="/wiki/%D0%A4%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" class="mw-redirect" title="Функционална грамотност">функционално неграмотните</a> се оценяват на 21,6% от населението.<a href="#cite_note-Alfabetização-8">[8]</a> Неграмотността е най-висока в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Североизточен регион">Североизточния регион</a>, където 19,9% от населението не може да пише и чете.<a href="#cite_note-219">[219]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Marcos_Pontes2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Marcos_Pontes2.jpg/220px-Marcos_Pontes2.jpg" decoding="async" width="220" height="274" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Marcos_Pontes2.jpg/330px-Marcos_Pontes2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6a/Marcos_Pontes2.jpg 2x" data-file-width="400" data-file-height="499" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%83%D1%81_%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%81" class="mw-redirect" title="Маркус Понтис">Маркус Понтис</a> – първият бразилски и южноамерикански космонавт</figcaption></figure> Висшето образование започва със завършването на гимназия или последователни курсове, които могат да предлагат различни възможности за специализация в академична или професионална кариера. За получаването на висше образование е задължително преминаването на всички предходни нива на образованието – <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Детска градина">детската градина</a>, основно и средно образование.<a href="#cite_note-220">[220]</a> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Lnls.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Lnls.jpg/300px-Lnls.jpg" decoding="async" width="300" height="122" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Lnls.jpg/450px-Lnls.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/da/Lnls.jpg/600px-Lnls.jpg 2x" data-file-width="737" data-file-height="300" /></a><figcaption>Панорамна снимка на Националната синхротронна лаборатория в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%81" title="Кампинас">Кампинас</a>, в <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">щат</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Сао Пауло (щат)">Сао Пауло</a> – единственият <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Ускорител на частици">ускорител на частици</a> в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%BE" title="Южно полукълбо">южното полукълбо</a></figcaption></figure> Научните изследвания в Бразилия в голяма степен се провеждат в държавни <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Университет">университети</a> и в специализирани изследователски институти, като <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%E2%80%9E%D0%9E%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D1%83_%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%B7%E2%80%9C" title="Фондация „Освалду Круз“">Фондация „Освалду Круз“</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82_%E2%80%9E%D0%91%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%E2%80%9C" title="Институт „Бутантан“">Институт „Бутантан“</a>, и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Бразилско предприятие за изследвания в селското стопанство">Бразилското предприятие за изследвания в селското стопанство</a>. Бразилия има най-развитата космическа програма в Латинска Америка, със значителни ресурси за изграждането на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB" class="mw-redirect" title="Ракета-носител">ракети носители</a>, както и за производството на <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Изкуствени спътници">изкуствени спътници</a>.<a href="#cite_note-221">[221]</a> През 1997 г. <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска космическа агенция">Бразилската космическа агенция</a> подписва споразумение с <a href="/wiki/%D0%9D%D0%90%D0%A1%D0%90" title="НАСА">НАСА</a> и се включва в проекта за <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Международна космическа станция">Международна космическа станция</a>.<a href="#cite_note-222">[222]</a> В резултат на това споразумение Бразилия изпраща в космоса и първия си <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82" title="Космонавт">космонавт</a> – на 30 март 2006 г. <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%83%D1%81_%D0%9F%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%81" class="mw-redirect" title="Маркус Понтис">Маркус Понтис</a> на борда на кораба <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%8E%D0%B7" title="Союз">Союз</a>, става първият бразилски космонавт, и същевременно третият от Латинска Америка, достигнал околоземна орбита.<a href="#cite_note-223">[223]</a> Има планове за изграждане на първата <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Атомна подводница">атомна подводница</a> в страната.<a href="#cite_note-224">[224]</a> Освен това Бразилия е една от трите страни в Латинска Америка с действаща синхротронна лаборатория, която се използва за изследвания в областта на <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Физика">физиката</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Химия">химията</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Материалознание">материалознанието</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Биология">биологията</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Здравеопазване">Здравеопазване</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Здравеопазване" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Здравеопазване">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Здравеопазване в Бразилия">Здравеопазване в Бразилия</a></div></dd></dl> <table class="infobox" style="font-size:90%; border:1px solid #999; float:right; margin-left:1em; width:200px"> <tbody><tr style="background:#f5f5f5;"> <th colspan="2">Здравни показатели<a href="#cite_note-225">[225]</a> </th></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%9E%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Очаквана продължителност на живота">Продължителност на живота</a> (жени)</td> <td style="text-align:center">77,3 </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%9E%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Очаквана продължителност на живота">Продължителност на живота</a> (мъже)</td> <td style="text-align:center">69,7 </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Детска смъртност">Детска смъртност</a></td> <td style="text-align:center">22,58 </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82" class="mw-redirect" title="Коефициент на плодовитост">Плодовитост</a></td> <td style="text-align:center">1,76 </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B5" title="Пушене">Пушачи</a></td> <td style="text-align:center">16% </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%82%D0%BB%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Затлъстяване">Затлъстяване</a> (жени)</td> <td style="text-align:center">18,3% </td></tr> <tr> <td>Затлъстяване (мъже)</td> <td style="text-align:center">8,7% </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Недохранване">Недохранване</a></td> <td style="text-align:center">6% </td></tr> <tr> <td><a href="/wiki/%D0%A5%D0%98%D0%92" title="ХИВ">ХИВ</a></td> <td style="text-align:center">0,6% </td></tr></tbody></table> Системата на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Здравеопазване">здравеопазване</a> в Бразилия включва държавни и частни институции, като основните услуги се предоставят от държавата и се финансират с данъци.<a href="#cite_note-BGOW_Health-226">[226]</a> От началото на 90-те години на 20 век се правят опити за реформиране на системата, насочени главно към децентрализация и прехвърляне на отговорности към общините за сметка на федералното правителство и щатите.<a href="#cite_note-227">[227]</a> Според оценка на бразилското правителство към 2006 година основните здравни проблеми в страната са високи нива на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Детска смъртност">детската</a> (2,51%, до 3,77% в североизточните области) и майчината смъртност (73,1 на 100 000 раждания), смъртността от незаразни заболявания (151,7 на 100 000 жители от <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Сърдечно-съдови заболявания">сърдечно-съдови заболявания</a> и 72,7 на 100 000 жители от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA_(%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82)" title="Рак (болест)">рак</a>), както и смъртността от външни причини: транспортни произшествия, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Убийство">убийства</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Самоубийство">самоубийства</a> (71,7 на 100 000 жители).<a href="#cite_note-BGOW_Health-226">[226]</a><a href="#cite_note-228">[228]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Транспорт">Транспорт</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Транспорт" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Транспорт">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Транспорт в Бразилия">Транспорт в Бразилия</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Aeroporto_do_recife.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Aeroporto_do_recife.jpg/220px-Aeroporto_do_recife.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Aeroporto_do_recife.jpg/330px-Aeroporto_do_recife.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Aeroporto_do_recife.jpg/440px-Aeroporto_do_recife.jpg 2x" data-file-width="650" data-file-height="488" /></a><figcaption>Международното <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B5" title="Летище">летище</a> в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B5" class="mw-redirect" title="Ресифе">Ресифе</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:RodBandeirantes.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/RodBandeirantes.jpg/220px-RodBandeirantes.jpg" decoding="async" width="220" height="138" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/RodBandeirantes.jpg/330px-RodBandeirantes.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/RodBandeirantes.jpg/440px-RodBandeirantes.jpg 2x" data-file-width="3504" data-file-height="2194" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Магистрала на бандейрантите">Магистралата на бандейрантите</a> е считана за най-добрата магистрала от Националната транспортна конфедерация на Бразилия.<a href="#cite_note-229">[229]</a></figcaption></figure> На пътния транспорт в Бразилия се падат около 60% от превоза на стоки и 95% на пътници. Пътната мрежа има дължина около 1,6 млн. km, от които едва 200 хил. km имат твърда настилка. Бързото нарастване на автомобилния трафик и лошото състояние на пътищата е съществен проблем за икономиката на страната.<a href="#cite_note-230">[230]</a> Опитвайки се да подобри положението, от 90-те години правителството отдава на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Концесия">концесия</a> някои от основните магистрали.<a href="#cite_note-231">[231]</a> Бразилия разполага с около 4000 <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B0" class="mw-redirect" title="Летища">летища</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%BC" class="mw-redirect" title="Аеродрум">аеродруми</a>, от които 721 с писти с твърда настилка, включително и площите за разтоварване.<a href="#cite_note-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation-232">[232]</a> Страната е на второ място в света с най-голям брой летища след <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Съединените щати">Съединените щати</a>.<a href="#cite_note-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation-232">[232]</a><a href="#cite_note-233">[233]</a> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B5_%E2%80%9E%D0%93%D1%83%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BB%D1%8E%D1%81%E2%80%9C" title="Международно летище „Гуарулюс“">Международното летище „Гуарулюс“</a>, намиращо се в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a>, е най-голямото и най-натоварено в страната. Бразилия разполага с железопътна мрежа с обща дължина 28 857 km, десетата по големина в света.<a href="#cite_note-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation-232">[232]</a> Правителството се стреми да насърчава този вид транспорт, като пример за това е проектът за <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA" class="mw-redirect" title="Високоскоростен влак">високоскоростен влак</a> Рио – Сао Пауло, влак-стрела, който трябва да свърже двата основни града на страната. По отношение на водния транспорт, Бразилия разполага с 37 океански <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0" class="mw-redirect" title="Пристанища">пристанища</a>, от които най-голямото е в град <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Сантус">Сантус</a>,<a href="#cite_note-234">[234]</a> както и с 50 000 km вътрешни <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%8A%D1%82" title="Воден път">водни пътища</a>.<a href="#cite_note-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation-232">[232]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Култура">Култура</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Култура" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Култура">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Култура на Бразилия">Култура на Бразилия</a></div></dd></dl> <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Култура на Бразилия">Бразилската култура</a> е тясно свързана с португалската, поради силното влияние на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Португалска империя">Португалската империя</a> за трите столетия на колониално владение. Основните въздействия, оставили своя най-ярък отпечатък са <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Португалски език">португалският</a> <a href="/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B8%D0%BA_(%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0)" title="Език (лингвистика)">език</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0" class="mw-redirect" title="Римокатолицизма">римокатолицизма</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Мануелин">колониалните архитектурни стилове</a>.<a href="#cite_note-235">[235]</a> В голяма степен тя е повлияна и от <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">африканските</a>, местните и други европейски (непортугалски) традиции и обичаи.<a href="#cite_note-Encarta-236">[236]</a> В някои аспекти на бразилската култура важен принос имат <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Италианци">италианци</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Германци">германци</a> и други европейски имигранти, които пристигат на големи вълни, особено в южните части на страната.<a href="#cite_note-Encarta_2-237">[237]</a> Местните <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8" title="Индианци">индианци</a> оставят своята следа в езика и в <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F" title="Бразилска кухня">кухнята на страната</a>, а африканците – както в езика и кулинарията, така и в <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Музика">музиката</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%86" title="Танц">танците</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Религия">религията</a>.<a href="#cite_note-238">[238]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Литература">Литература</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Литература" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Литература">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Adonias_Filho,_Jorge_Amado,_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/Adonias_Filho%2C_Jorge_Amado%2C_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg/250px-Adonias_Filho%2C_Jorge_Amado%2C_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg" decoding="async" width="250" height="123" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/Adonias_Filho%2C_Jorge_Amado%2C_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg/375px-Adonias_Filho%2C_Jorge_Amado%2C_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/Adonias_Filho%2C_Jorge_Amado%2C_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg/500px-Adonias_Filho%2C_Jorge_Amado%2C_Gabriel_Garcia_Marquez.jpg 2x" data-file-width="792" data-file-height="389" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%96%D0%BE%D1%80%D0%B6%D0%B8_%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D1%83" title="Жоржи Амаду">Жоржи Амаду</a> (ляво), с колегите си <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BB_%D0%93%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81" title="Габриел Гарсия Маркес">Габриел Гарсия Маркес</a> (в средата) и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D1%8E" title="Адониас Филю">Адониас Филю</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Machado-450.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Machado-450.jpg/220px-Machado-450.jpg" decoding="async" width="220" height="270" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Machado-450.jpg/330px-Machado-450.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/39/Machado-450.jpg 2x" data-file-width="366" data-file-height="450" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%B4%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D1%81%D0%B8%D1%81" title="Машаду ди Асис">Машаду ди Асис</a>, поет и писател, чието творчество обхваща почти всеки литературен жанр, е считан за най-големия бразилски писател.<a href="#cite_note-239">[239]</a></figcaption></figure> Началото на бразилската литература е поставено по време на мисионерската дейност на <a href="/wiki/%D0%99%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%B8%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Йезуити">йезуитите</a> след откриването на страната през 16 век,<a href="#cite_note-240">[240]</a> като дълго време тя е силно обвързана с португалската. През 19 век тя започва да придобива самостоятелен характер, макар че продължава да е повлияна от водещите европейски течения на епохата – <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтизъм">романтизъм</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_(%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE)" class="mw-redirect" title="Реализъм (изкуство)">реализъм</a>. Сред най-известните автори от този период са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83_%D0%90%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D1%81" title="Кастру Алвис">Кастру Алвис</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D0%B4%D0%B0" title="Мануел Антониу ди Алмейда">Мануел Антониу ди Алмейда</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B7%D0%B5_%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%80" title="Жузе ди Аленкар">Жузе ди Аленкар</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%B4%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D1%81%D0%B8%D1%81" title="Машаду ди Асис">Машаду ди Асис</a>, често определян като най-значимият бразилски писател.<a href="#cite_note-un.int-241">[241]</a> В края на 19 и началото на 20 век в поезията навлизат <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Парнасизъм">парнасизмът</a> (<a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%83_%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BA" title="Олаву Билак">Олаву Билак</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%83_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B8%D1%8F" title="Раймунду Кореия">Раймунду Кореия</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0" title="Алберту ди Оливейра">Алберту ди Оливейра</a>) и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Символизъм">символизмът</a> (<a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_%D0%B4%D0%B0_%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%B7_%D0%B5_%D0%A1%D0%BE%D1%83%D0%B7%D0%B0" title="Жуау да Круз е Соуза">Жуау да Круз е Соуза</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D1%81_%D0%B4%D0%B8_%D0%93%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81" title="Алфонсус ди Гимараинс">Алфонсус ди Гимараинс</a>).<a href="#cite_note-un.int-241">[241]</a> За момент на окончателно скъсване на бразилската литература с чуждите влияния понякога се сочи <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Седмица на съвременното изкуство">Седмицата на съвременното изкуство</a> в 1922 година, доминирана от представители на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0" class="mw-redirect" title="Модернизма">модернизма</a> и неговите подтечения, първите школи на наистина независими писатели. От това време са големите имена като <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B5%D0%BB_%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0" title="Мануел Бандейра">Мануел Бандейра</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB%D1%83%D1%81_%D0%94%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4_%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8" title="Карлус Друмонд ди Андради">Карлус Друмонд ди Андради</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_%D0%93%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81_%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Жуау Гимарайс Роза">Жуау Гимарайс Роза</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B8_%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" class="mw-redirect" title="Клариси Лиспектор">Клариси Лиспектор</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Сесилия Мейрелис">Сесилия Мейрелис</a>, както и най-изтъкната фигура на течението, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B8_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8" title="Мариу ди Андради">Мариу ди Андради</a>. През втората половина на 20 век международна известност като част от латиноамериканската вълна в литературата получава повлияният от марксизма романист <a href="/wiki/%D0%96%D0%BE%D1%80%D0%B6%D0%B8_%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D1%83" title="Жоржи Амаду">Жоржи Амаду</a>. За най-иновативен автор през този период обикновено е определян Жуау Гимарайс Роза, сред по-известните поети са <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B0%D1%83_%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BB_%D0%B4%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D1%83_%D0%9D%D0%B5%D1%82%D1%83" title="Жуау Кабрал ди Мелу Нету">Жуау Кабрал ди Мелу Нету</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%83%D1%81_%D0%B4%D0%B8_%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B9%D1%81" title="Винисиус ди Морайс">Винисиус ди Морайс</a>.<a href="#cite_note-un.int-241">[241]</a> В края на 20 век световна известност придобива <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D1%83_%D0%9A%D1%83%D0%B5%D0%BB%D1%8E" class="mw-redirect" title="Паулу Куелю">Паулу Куелю</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Изкуство">Изкуство</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Изкуство" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Изкуство">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos,_1889_(IRB).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos%2C_1889_%28IRB%29.jpg/220px-Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos%2C_1889_%28IRB%29.jpg" decoding="async" width="220" height="151" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos%2C_1889_%28IRB%29.jpg/330px-Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos%2C_1889_%28IRB%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos%2C_1889_%28IRB%29.jpg/440px-Benedito_Calixto_-_Porto_de_Santos%2C_1889_%28IRB%29.jpg 2x" data-file-width="550" data-file-height="377" /></a><figcaption>„Пристанището на Сантус“, картина на Бенедиту Калищу от 1889 г.</figcaption></figure> През колониалния период бразилското изкуство е доминирано от <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA" title="Барок">барока</a>.<a href="#cite_note-242">[242]</a><a href="#cite_note-itaucultural.org.br-243">[243]</a> След независимостта отражение в него намират повечето европейски течения – <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Романтизъм">романтизъм</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Модернизъм">модернизъм</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Експресионизъм">експресионизъм</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Кубизъм">кубизъм</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8E%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Сюрреализъм">сюрреализъм</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Абстракционизъм">абстракционизъм</a>. В началото на 20 век <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Импресионизъм">импресионизмът</a> придобива голямо значение. Известни автори от това време са <a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D0%B7%D0%B5_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8" title="Жузе Пансети">Жузе Пансети</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D1%83_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D1%83" title="Бенедиту Калищу">Бенедиту Калищу</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D1%83_%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Кандиду Портинари">Кандиду Портинари</a>, смятан за един от най-големите творци на миналия век. По-късно известност придобива гравьорката <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%B3%D0%B0_%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80" title="Файга Островер">Файга Островер</a>. В един от световните образци на архитектурния модернизъм се превръща проектираната през 50-те години от <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%83_%D0%9A%D0%BE%D1%89%D0%B0" title="Лусиу Коща">Лусиу Коща</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80_%D0%9D%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%B5%D1%80" title="Оскар Нимайер">Оскар Нимайер</a> нова федерална столица <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Бразилия (град)">Бразилия</a>. Бразилската музика обхваща различни регионални стилове, повлияни от африкански, европейски и индиански форми. Тя обхваща множество оригинални стилове, по-известните от които са <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0" title="Самба">самба</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%B5" title="Макулеле">макулеле</a>, <a href="/wiki/%D0%A8%D0%BE%D1%80%D1%83" title="Шору">шору</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D1%83" title="Сертанежу">сертанежу</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0" title="Брега">брега</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BE" title="Форо">форо</a>̀, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%83" title="Фреву">фреву</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%83" title="Маракату">маракату</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0" title="Боса нова">боса нова</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%BE%D0%BA" title="Бразилски рок">бразилски рок</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%88%D0%B5" title="Аше">аше</a>̀. По-голяма международна известност получават самба и съчетаващата елементи на самба и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%B7" title="Джаз">джаз</a> боса нова. Най-значимият бразилски композитор на класическа музика е <a href="/wiki/%D0%95%D0%B9%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%92%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%9B%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%81" title="Ейтор Вила-Лобос">Ейтор Вила-Лобос</a>. Основите на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Бразилско кино">бразилското кино</a> се полагат с рождението на аудиовизуалните средства в края на 19 век.<a href="#cite_note-244">[244]</a> В средата на 20 век най-успешният бразилски режисьор е <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D1%83_%D0%94%D1%83%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Анселму Дуарти">Анселму Дуарти</a>, а от края на века международно признание получават и режисьори като братята <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%83_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%83" title="Фабиу Барету">Фабиу</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BD%D1%83_%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%83" title="Бруну Барету">Бруну Барету</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Валтер Салис">Валтер Салис</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%83_%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Фернанду Мейрелис">Фернанду Мейрелис</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кухня">Кухня</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Кухня" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Кухня">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F" title="Бразилска кухня">Бразилска кухня</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Feijoada_01.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Feijoada_01.jpg/220px-Feijoada_01.jpg" decoding="async" width="220" height="172" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Feijoada_01.jpg/330px-Feijoada_01.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/84/Feijoada_01.jpg 2x" data-file-width="342" data-file-height="268" /></a><figcaption>Националното бразилско ястие <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B9%D0%B6%D0%BE%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Фейжоада">фейжоада</a> (ляво), заедно с <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B7" title="Ориз">ориз</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D0%B0" title="Маниока">маниока</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B8" title="Пръжки">пръжки</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB" title="Портокал">портокали</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Кайпириня">кайпириня</a> и други</figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F" title="Бразилска кухня">Бразилската кухня</a> е много разнообразна и отразява съчетанието на местната и различните имигрантски култури. Това сливане е създало национална кухня, белязана от запазването на значителни регионални различия.<a href="#cite_note-Encarta_4-245">[245]</a> Така в северната част на Бразилия ястията са повлияни от местните продукти, като <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Алигаторови">алигаторско</a> месо или рибата <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BA%D0%BE" class="mw-redirect" title="Пираруко">пираруко</a>, докато на юг във вътрешността е доста силно германското влияние, а по крайбрежието – португалското с широкото използване на морски риби, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8" title="Скариди">скариди</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B8" title="Стриди">стриди</a>. За национално ястие на Бразилия обикновено се определя <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B9%D0%B6%D0%BE%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Фейжоада">фейжоадата</a>.<a href="#cite_note-246">[246]</a><a href="#cite_note-247">[247]</a> Известни регионални ястия са също <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B0" title="Ватапа">ватапа</a>̀, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Мокека">мокека</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Полента">полента</a> и афробразилското <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5" title="Акараже">акараже</a>̀. Националните напитки са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5" title="Кафе">кафето</a> и типичната бразилска <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%81%D0%B0" title="Кашаса">кашаса</a> (силно <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5" class="mw-redirect" title="Спиртно питие">спиртно питие</a>). Тя се дестилира от <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Захарна тръстика">захарна тръстика</a> и е главната съставка на националния коктейл, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Кайпириня">кайпириня</a>.<a href="#cite_note-248">[248]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Спорт">Спорт</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Спорт" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Спорт">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Barnetta061115-01.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Barnetta061115-01.jpg/220px-Barnetta061115-01.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Barnetta061115-01.jpg/330px-Barnetta061115-01.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Barnetta061115-01.jpg/440px-Barnetta061115-01.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="768" /></a><figcaption>Футболът е най-популярният спорт в страната.<a href="#cite_note-Encarta-236">[236]</a></figcaption></figure> <a href="/wiki/%D0%A4%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Футбол">Футболът</a> е най-популярният <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82" title="Спорт">спорт</a> в Бразилия.<a href="#cite_note-Encarta-236">[236]</a> Към 2012 година <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален отбор по футбол на Бразилия">националният отбор по футбол</a> е петкратен шампион на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Световно първенство по футбол">Световното първенство по футбол</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1958" title="Световно първенство по футбол 1958">1958</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1962" title="Световно първенство по футбол 1962">1962</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1970" title="Световно първенство по футбол 1970">1970</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1994" title="Световно първенство по футбол 1994">1994</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2002" title="Световно първенство по футбол 2002">2002</a>) и е единственият отбор с такъв брой титли.<a href="#cite_note-249">[249]</a> Сред най-известните бразилски футболисти са определяният като най-добър футболист на всички времена <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%B5" title="Пеле">Пеле</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Зико">Зико</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE" title="Ромарио">Ромарио</a>, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%BE" title="Роналдо">Роналдо</a>. <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Баскетбол">Баскетболът</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%83%D1%82%D0%B7%D0%B0%D0%BB" title="Футзал">футзалът</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Волейбол">волейболът</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Автомобилни спортове">автомобилните спортове</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Бойно изкуство">бойните изкуства</a> също се радват на голяма популярност в страната. Макар и по-малко практикувани, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%81" title="Тенис">тенисът</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D0%BB" title="Хандбал">хандбалът</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Плуване">плуването</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Гимнастика">гимнастиката</a> намират много последователи в Бразилия през последните десетилетия. Някои варианти на известни спортни дисциплини произхождат от Бразилия – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Плажен футбол">плажният футбол</a>,<a href="#cite_note-250">[250]</a> <a href="/wiki/%D0%A4%D1%83%D1%82%D0%B7%D0%B0%D0%BB" title="Футзал">футзалът</a><a href="#cite_note-251">[251]</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D1%83%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9" title="Футволей">футволеят</a> произлизат от изменения във футбола. В бойните изкуства, бразилците развиват <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%B0" title="Капоейра">капоейра</a>,<a href="#cite_note-252">[252]</a> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5_%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%BE" title="Вале тудо">вале тудо</a>,<a href="#cite_note-253">[253]</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%83_%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%86%D1%83" class="mw-redirect" title="Бразилско джиу джицу">бразилското джиу джицу</a>.<a href="#cite_note-254">[254]</a> В автомобилизма бразилски пилоти печелят световната титла във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1" title="Формула 1">Формула 1</a> осем пъти: <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%BD_%D0%A4%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8" title="Емерсон Фитипалди">Емерсон Фитипалди</a> през <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1972)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1972)">1972</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1974)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1974)">1974</a>,<a href="#cite_note-255">[255]</a> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%8A%D0%BD_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82" title="Нелсън Пикет">Нелсън Пикет</a> през <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1981)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1981)">1981</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1983)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1983)">1983</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1987)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1987)">1987</a><a href="#cite_note-256">[256]</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B9%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BD_%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Айртон Сена">Айртон Сена</a> през <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1988)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1988)">1988</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1990)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1990)">1990</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A4%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0_1_(1991)" title="Световен шампионат на Формула 1 (1991)">1991</a>.<a href="#cite_note-257">[257]</a> Бразилия има традиция в провеждането мащабни международни спортни събития. Страната е домакин на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1950" title="Световно първенство по футбол 1950">Световното първенство по футбол през 1950</a><a href="#cite_note-258">[258]</a> и е избрана да бъде домакин на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2014" title="Световно първенство по футбол 2014">Световното първенство през 2014</a>.<a href="#cite_note-259">[259]</a> Пистата за автомобилни и мотоциклетни състезания <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81" title="Интерлагос">Интерлагос</a> в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BE_%D0%9F%D0%B0%D1%83%D0%BB%D0%BE" title="Сао Пауло">Сао Пауло</a> е домакин на ежегодното автомобилно състезание <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Голяма награда на Бразилия">Голяма награда на Бразилия</a>.<a href="#cite_note-260">[260]</a> Сао Пауло е домакин на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_(1963)" title="Панамерикански игри (1963)">Панамериканските игри от 1963</a>, а <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BE_%D0%B4%D0%B5_%D0%96%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%80%D0%BE" title="Рио де Жанейро">Рио де Жанейро</a> организира <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_(2007)" title="Панамерикански игри (2007)">Панамериканските игри от 2007</a>. Също в Рио де Жанейро трябва да се проведат <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_2016" title="Летни олимпийски игри 2016">Летните олимпийски игри през 2016</a>.<a href="#cite_note-261">[261]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Други">Други</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Други" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Други">редактиране на кода</a>]</div> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><td class="navbox-image" rowspan="1" style="width:0.01%;padding:0px 2px 0px 0px;"><div> <img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Compass_rose_pale-50x50.png" decoding="async" width="50" height="50" class="mw-file-element" data-file-width="50" data-file-height="50" /></div></td><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <table role="presentation" style="width:100%; margin:0; text-align:center;"><tbody><tr> <td><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Колумбия">Колумбия</a></td> <td><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0" title="Венецуела">Венецуела</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Гвиана">Гвиана</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC" title="Суринам">Суринам</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Френска Гвиана">Френска Гвиана</a></td> <td></td> </tr><tr> <td></td> <td><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Pfeil_oben.svg/14px-Pfeil_oben.svg.png" decoding="async" width="14" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Pfeil_oben.svg/21px-Pfeil_oben.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Pfeil_oben.svg/28px-Pfeil_oben.svg.png 2x" data-file-width="500" data-file-height="600" /></td> <td></td> </tr><tr> <td style="width:33%"><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Боливия">Боливия</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83" title="Перу">Перу</a></td> <td style="width:33%;"> <div style="white-space:nowrap;"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/85/Pfeil_links.svg/17px-Pfeil_links.svg.png" decoding="async" width="17" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/85/Pfeil_links.svg/25px-Pfeil_links.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/85/Pfeil_links.svg/34px-Pfeil_links.svg.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="500" />Бразилия<img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Pfeil_rechts.svg/17px-Pfeil_rechts.svg.png" decoding="async" width="17" height="14" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Pfeil_rechts.svg/25px-Pfeil_rechts.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Pfeil_rechts.svg/34px-Pfeil_rechts.svg.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="500" /></div> </td> <td style="width:33%"><a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Атлантически океан">Атлантически океан</a></td> </tr><tr> <td></td> <td><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Pfeil_unten.svg/14px-Pfeil_unten.svg.png" decoding="async" width="14" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Pfeil_unten.svg/21px-Pfeil_unten.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/Pfeil_unten.svg/28px-Pfeil_unten.svg.png 2x" data-file-width="500" data-file-height="600" /></td> <td></td> </tr><tr> <td><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Парагвай">Парагвай</a></td> <td><a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Уругвай">Уругвай</a></td> <td></td> </tr></tbody></table></div></td><td class="navbox-image" rowspan="1" style="width:0.01%;padding:0px 0px 0px 2px;"><div> <img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Compass_rose_pale-50x50.png" decoding="async" width="50" height="50" class="mw-file-element" data-file-width="50" data-file-height="50" /></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също">Вижте също</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Вижте също">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0" title="Мисията">Мисията</a>, филм от 1986 г.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Цитирана_литература">Цитирана литература</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Цитирана литература" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Цитирана литература">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dt>Бележки</dt></dl> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><a href="#cite_ref-1">↑</a> <a href="/wiki/Instituto_Brasileiro_de_Geografia_e_Estat%C3%ADstica" class="mw-redirect" title="Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística">Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística</a> (IBGE): <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/apps/populacao/projecao/index.html">População do Brasil</a> (ноември 2020) Работещ брояч на очакваното население, темп на растеж: един нов жител на всеки 19 секунди. Посетен на 5 ноември 2020 г. Забележка: Населението е 190 732 694 според последното официално преброяване от 2010 г. След това се публикуват само прогнози на 1 юли всяка година до следващото преброяване. </li> <li id="cite_note-бвп-2">↑ <a href="#cite_ref-бвп_2-0">а</a> <a href="#cite_ref-бвп_2-1">б</a> <cite id="CITEREFIMF2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20210925141242/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=50&pr.y=9&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPGDP&grp=0&a=">Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP</a> // imf.org. IMF, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=50&pr.y=9&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=PPPGDP&grp=0&a=">оригинала</a> на 2021-09-25. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-3"><a href="#cite_ref-3">↑</a> <cite id="CITEREFIMF2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20210918234009/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=40&pr.y=9&sy=2011&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPPC&grp=0&a=">Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP</a> // imf.org. IMF, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=40&pr.y=9&sy=2011&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=PPPPC&grp=0&a=">оригинала</a> на 2021-09-18. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-4"><a href="#cite_ref-4">↑</a> <cite id="CITEREFIMF2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20211019190713/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=48&pr.y=8&sy=2010&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=NGDPD&grp=0&a=">Gross domestic product, current prices</a> // imf.org. IMF, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=48&pr.y=8&sy=2010&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=NGDPD&grp=0&a=">оригинала</a> на 2021-10-19. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-5"><a href="#cite_ref-5">↑</a> <cite id="CITEREFIMF2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20181209043243/https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=27&pr.y=7&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=NGDPDPC&grp=0&a=">Gross domestic product per capita, current prices</a> // imf.org. IMF, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=27&pr.y=7&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=NGDPDPC&grp=0&a=">оригинала</a> на 2018-12-09. Посетен на 23 юни 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-6"><a href="#cite_ref-6">↑</a> <cite id="CITEREFAgência_Brasil4_август_2009" class="book" style="font-style:normal">Peduzzi, Pedro. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.rumosustentavel.com.br/desigualdade-e-pobreza-continuaram-caindo-no-brasil-mesmo-com-crise-revela-ipea/">Desigualdade e pobreza continuaram caindo no Brasil mesmo com crise, revela Ipea</a> // Agência Brasil, 4 август 2009. Посетен на 18 октомври 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-7"><a href="#cite_ref-7">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20181012171547/http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf">United Nations World Population Propsects: ревизия на 2006 – Таблица A.17 за 2005 – 2010</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf">оригинала</a> на 2018-10-12.</cite> </li> <li id="cite_note-Alfabetização-8">↑ <a href="#cite_ref-Alfabetização_8-0">а</a> <a href="#cite_ref-Alfabetização_8-1">б</a> <cite id="CITEREFG1" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://g1.globo.com/Noticias/Vestibular/0,,MUL764116-5604,00-CAI+PROPORCAO+DE+JOVENS+DE+ANOS+OU+MAIS+NA+ESCOLA.html">Cai proporção de jovens de 15 anos ou mais na escola</a> // G1. Посетен на 19 септември 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-9"><a href="#cite_ref-9">↑</a> <cite id="CITEREFMinistério_da_Casa_Civil_–_Subchefia_para_Assuntos_Jurídicos24_април_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.planalto.gov.br/ccivil_03/_Ato2007-2010/2008/Lei/L11662.htm">Lei № 11.662, de 2008</a> // Diário Oficial da União. Ministério da Casa Civil – Subchefia para Assuntos Jurídicos, 24 април 2008. Посетен на 16 октомври 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-Constituição-10">↑ <a href="#cite_ref-Constituição_10-0">а</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-1">б</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-2">в</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-3">г</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-4">д</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-5">е</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-6">ж</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-7">з</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-8">и</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-9">к</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-10">л</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-11">м</a> <a href="#cite_ref-Constituição_10-12">н</a> <cite id="CITEREFPresidência_da_República5_октомври_1988_г." class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.planalto.gov.br/ccivil_03/constituicao/constituiçao.htm">Constituição da República Federativa do Brasil de 1988</a> // Presidência da República, 5 октомври 1988 г. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Área-11">↑ <a href="#cite_ref-Área_11-0">а</a> <a href="#cite_ref-Área_11-1">б</a> <cite id="CITEREFРезолюция_на_председателството_на_IBGE_(Бразилски_институт_по_география_и_статистика)_№_5_(R.PR-5/02)" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/geociencias/cartografia/default_territ_area.shtm">Официална териториална площ</a> // Резолюция на председателството на IBGE (Бразилски институт по география и статистика) № 5 (R.PR-5/02). Посетен на 10 октомври 2002.</cite> </li> <li id="cite_note-Pop_IBGE_2011-12"><a href="#cite_ref-Pop_IBGE_2011_12-0">↑</a> <cite id="CITEREF31_август_2011" class="book" style="font-style:normal">Бразилски институт по география и статистика (IBGE). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/presidencia/noticias/noticia_visualiza.php?id_noticia=1961&id_pagina=1">IBGE divulga as estimativas populacionais dos municípios em 2011</a> // 31 август 2011. Посетен на 2 септември 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-13"><a href="#cite_ref-13">↑</a> Конвенция за биологичното разнообразие. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.cdb.gov.br/impl_CDB">Прилагане на Конвенцията за биологичното разнообразие в Бразилия</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080303190930/http://www.cdb.gov.br/impl_CDB">Архив на оригинала от</a> 2008-03-03 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. Посетен на 13 декември 2007 г. </li> <li id="cite_note-CIA_Geo-14">↑ <a href="#cite_ref-CIA_Geo_14-0">а</a> <a href="#cite_ref-CIA_Geo_14-1">б</a> <a href="#cite_ref-CIA_Geo_14-2">в</a> <a href="#cite_ref-CIA_Geo_14-3">г</a> <a href="#cite_ref-CIA_Geo_14-4">д</a> <cite id="CITEREFCentral_Intelligence_Agency2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20201229014518/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">Geography of Brazil</a> // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">оригинала</a> на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-CIA_People-15"><a href="#cite_ref-CIA_People_15-0">↑</a> <cite id="CITEREFCentral_Intelligence_Agency2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20201229014518/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">People of Brazil</a> // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">оригинала</a> на 2020-12-29. Посетен на 3 юни 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-16"><a href="#cite_ref-16">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">IBGE. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/estatistica/economia/perfilmunic/2009/default.shtm">Профил на бразилските общини – 2009</a> // Посетен на 17 юли 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-17"><a href="#cite_ref-17">↑</a> <cite id="CITEREFUOL30_март_2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://noticias.uol.com.br/economia/ultnot/2006/03/30/ult1767u63920.jhtm">Бразилия възвръща позицията си на най-голямата икономическа сила в Латинска Америка</a> // UOL, 30 март 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-18"><a href="#cite_ref-18">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Economist" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.economist.com/media/pdf/QUALITY_OF_LIFE.pdf">The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index</a> // The Economist. Посетен на 1 март 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-enciclopedia.com.pt-19">↑ <a href="#cite_ref-enciclopedia.com.pt_19-0">а</a> <a href="#cite_ref-enciclopedia.com.pt_19-1">б</a> <cite id="CITEREFEnciclopédia" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20111014074209/http://www.enciclopedia.com.pt/articles.php?article_id=486">Brasil – Origem do nome</a> // Enciclopédia. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.enciclopedia.com.pt/readarticle.php?article_id=486">оригинала</a> на 2011-10-14. Посетен на 17 ноември 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-20"><a href="#cite_ref-20">↑</a> <cite id="CITEREFPresidência_da_República" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.planalto.gov.br/ccivil_03/constituicao/Constituiçao91.htm">Constituição brasileira de 1891</a> // Presidência da República. Посетен на 29 март 2011 г. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Vale_o_Escrito-21"><a href="#cite_ref-Vale_o_Escrito_21-0">↑</a> <cite id="CITEREFPresidência_da_República" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.planalto.gov.br/ccivil_03/Constituicao/Constituiçao24.htm">Constituição politica do imperio do Brazil</a> // Presidência da República. Посетен на 17 ноември 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Houaiss-22"><a href="#cite_ref-Houaiss_22-0">↑</a> <cite id="CITEREFHouaiss2009" class="book" style="font-style:normal">Houaiss, Antonio. Brasileiro // Dicionario Houaiss Da Lingua Portuguesa. 2009. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9788573029635" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9788573029635</a>. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Nossa_História-23"><a href="#cite_ref-Nossa_História_23-0">↑</a> <cite id="CITEREFCouto1997" class="book" style="font-style:normal">Couto, Jorge. A construção do Brasil: ameríndios, portugueses e africanos, do início do povoamento a finais de quinhentos. Edições Cosmos, 1997. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789728081850" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9789728081850</a>. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-timezones-24"><a href="#cite_ref-timezones_24-0">↑</a> <cite id="CITEREFObservatório_Nacional" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110722173247/http://pcdsh01.on.br/Fusbr.htm">Hora Legal Brasileira</a> // Observatório Nacional. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://pcdsh01.on.br/Fusbr.htm">оригинала</a> на 2011-07-22. Посетен на 21 февруари 2009. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-25"><a href="#cite_ref-25">↑</a> <cite id="CITEREFWebCiencia.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20170801054031/http://www.webciencia.com:80/05_posicaogeo.htm">Posição Geográfica</a> // WebCiencia.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webciencia.com/05_posicaogeo.htm">оригинала</a> на 2017-08-01. Посетен на 5 май 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_6-26"><a href="#cite_ref-Encarta_6_26-0">↑</a> <cite id="CITEREFMSN" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080602013044/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/brazil.html#s1">Land and Resources</a> // MSN. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/Brazil.html">оригинала</a> на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_7-27">↑ <a href="#cite_ref-Encarta_7_27-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encarta_7_27-1">б</a> <a href="#cite_ref-Encarta_7_27-2">в</a> <a href="#cite_ref-Encarta_7_27-3">г</a> <a href="#cite_ref-Encarta_7_27-4">д</a> <cite id="CITEREFMSN2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080602013044/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/brazil.html#s1">Brazil. Natural Regions</a> // Encarta. MSN, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/Brazil.html">оригинала</a> на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_8-28">↑ <a href="#cite_ref-Encarta_8_28-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encarta_8_28-1">б</a> <cite id="CITEREFMSN2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080602013044/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/brazil.html">Brazil. Rivers and Lakes</a> // Encarta. MSN, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/Brazil.html">оригинала</a> на 2008-06-02. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-29"><a href="#cite_ref-29">↑</a> <cite id="CITEREFNews.bg2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.ibox.bg/material/id_73858920">Амазонка затвърди статута си на най-дългата река в света</a> // News.bg, 2008. Посетен на 18 януари 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-BBC_Weather-30">↑ <a href="#cite_ref-BBC_Weather_30-0">а</a> <a href="#cite_ref-BBC_Weather_30-1">б</a> <a href="#cite_ref-BBC_Weather_30-2">в</a> <a href="#cite_ref-BBC_Weather_30-3">г</a> <a href="#cite_ref-BBC_Weather_30-4">д</a> <cite id="CITEREFBBC_Weather" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110208034235/http://www.bbc.co.uk/weather/world/country_guides/results.shtml?tt=TT005220">Brazil</a> // Country Guide. BBC Weather. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/weather/world/country_guides/results.shtml?tt=TT005220">оригинала</a> на 2011-02-08. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_9-31">↑ <a href="#cite_ref-Encarta_9_31-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encarta_9_31-1">б</a> <a href="#cite_ref-Encarta_9_31-2">в</a> <a href="#cite_ref-Encarta_9_31-3">г</a> <a href="#cite_ref-Encarta_9_31-4">д</a> <cite id="CITEREFMSN" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080530005601/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_2/brazil.html">Brazil. Natural Regions</a> // Encarta. MSN. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_2/Brazil.html">оригинала</a> на 2008-05-30. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-BT-32">↑ <a href="#cite_ref-BT_32-0">а</a> <a href="#cite_ref-BT_32-1">б</a> <a href="#cite_ref-BT_32-2">в</a> <cite id="CITEREFBrazil_Travel" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080612200827/http://www.v-brazil.com/information/geography/temperature-graphs.html">Temperature in Brazil</a> // Brazil Travel. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.v-brazil.com/information/geography/temperature-graphs.html">оригинала</a> на 2008-06-12. Посетен на 11 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-33"><a href="#cite_ref-33">↑</a> <cite id="CITEREFEmpresa_Brasileira_de_Pesquisa_Agropecuária_(Embrapa)" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20070820215606/http://www.cpatsa.embrapa.br/servicos/dadosmet/cem-anual.html">Médias Anuais da Estação Agrometeorológica de Mandacaru</a> // Empresa Brasileira de Pesquisa Agropecuária (Embrapa). Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.cpatsa.embrapa.br/servicos/dadosmet/cem-anual.html">оригинала</a> на 20 август 2007. Посетен на 21 октомври 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-34"><a href="#cite_ref-34">↑</a> <cite id="CITEREFBotany.si.edu" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://botany.si.edu/projects/cpd/sa/sa19.htm">CPD: South America, Site SA19, Caatinga of North-eastern Brazil, Brazil</a> // Botany.si.edu. Посетен на 29 октомври 2009. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-35"><a href="#cite_ref-35">↑</a> <cite id="CITEREFSousaюни_2009" class="book" style="font-style:normal">Sousa, Anastácio Q. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cdc.gov/eid/content/15/6/916.htm">Drought, Smallpox, and Emergence of Leishmania braziliensis in Northeastern Brazil</a> // Emerging Infectious Diseases 15 (6). юни 2009. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-36"><a href="#cite_ref-36">↑</a> <cite id="CITEREFÓ_Gráda2009" class="book" style="font-style:normal">Ó Gráda, C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160112061115/http://press.princeton.edu/chapters/s8857.html">Famine: A Short History</a> // Princeton University Press, 2009. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://press.princeton.edu/chapters/s8857.html">оригинала</a> на 2016-01-12. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-37"><a href="#cite_ref-37">↑</a> <cite id="CITEREFBarbosa2011" class="book" style="font-style:normal">Barbosa, Francisco Ivo et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fao.org/DOCREP/005/W8514E/W8514E29.htm">Participatory Management of Reservoir Fisheries in North-Eastern Brazil</a> // FAO, 2011. Посетен на 19 януари 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-38"><a href="#cite_ref-38">↑</a> <cite id="CITEREFSilvanoюли_2005" class="book" style="font-style:normal">Silvano, Débora L и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.conservacao.org/publicacoes/files/12_Silvano_Segalla.pdf">Conservação de anfíbios no Brasil</a> // Megadiversidade (1). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-39"><a href="#cite_ref-39">↑</a> <cite id="CITEREFMariniюли_2005" class="book" style="font-style:normal">Marini, Miguel A и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.conservacao.org/publicacoes/files/14_Marini_Garcia.pdf">Conservação de aves no Brasil</a> // Megadiversidade (1). юли 2005. Посетен на 25 февруари 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-WWF-40">↑ <a href="#cite_ref-WWF_40-0">а</a> <a href="#cite_ref-WWF_40-1">б</a> <a href="#cite_ref-WWF_40-2">в</a> <cite id="CITEREFWorld_Wide_Fund_for_Nature6_август_2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.today/20121220230744/http://wwf.panda.org/what_we_do/where_we_work/amazon/about_the_amazon/ecosystems_amazon/rivers/">One fifth of the world's freshwater</a> // Amazon. World Wide Fund for Nature, 6 август 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/rivers/amazon/">оригинала</a> на 2012-12-20. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_10-41">↑ <a href="#cite_ref-Encarta_10_41-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encarta_10_41-1">б</a> <a href="#cite_ref-Encarta_10_41-2">в</a> <a href="#cite_ref-Encarta_10_41-3">г</a> <cite id="CITEREFMSN" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080530005601/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_2/brazil.html">Plant and Animal Life</a> // Encarta. MSN. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_2/Brazil.html">оригинала</a> на 2008-05-30. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-42"><a href="#cite_ref-42">↑</a> <cite id="CITEREFBBC_News1_октомври_2004" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3707888.stm#brazil">Atlantic Forest, Brazil</a> // Map: Biodiversity hotspots. BBC News, 1 октомври 2004. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-43"><a href="#cite_ref-43">↑</a> <cite id="CITEREFGreenpeace" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20051014115653/http://www.greenpeace.org/international/campaigns/forests/south-america/under-threat">Under threat</a> // Greenpeace. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.greenpeace.org/international/campaigns/forests/south-america/under-threat">оригинала</a> на 2005-10-14. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_11-44">↑ <a href="#cite_ref-Encarta_11_44-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encarta_11_44-1">б</a> <cite id="CITEREFMSN" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080530005601/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_2/brazil.html">Environmental Issues</a> // MSN. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_2/Brazil.html">оригинала</a> на 2008-05-30. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-45"><a href="#cite_ref-45">↑</a> <cite id="CITEREFGreenpeace" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20090110211648/http://www.greenpeace.org:80/international/news/amazon-destruction">Amazon destruction: six football fields a minute</a> // Greenpeace. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.greenpeace.org/international/news/amazon-destruction">оригинала</a> на 2009-01-10. Посетен на 12 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-46"><a href="#cite_ref-46">↑</a> <cite id="CITEREFLevine1999" class="book" style="font-style:normal">Levine, Robert M. et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=R28K2JA9PM8C&pg=PA11">The Brazil Reader: History, Culture, Politics</a>. Duke University Press Books, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780822322900" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0822322900</a>. p. 11. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-47"><a href="#cite_ref-47">↑</a> <cite id="CITEREFGeo_Brasil" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.geobrasil.net/cabo/granitodocabo.htm">Granito do Cabo de Santo Agostinho, Pernambuco, Brasil</a> // Geo Brasil. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-48"><a href="#cite_ref-48">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110709113534/http://www.direito2.com.br/acam/2002/abr/29/projeto-pode-mudar-data-do-descobrimento-do-brasil">Projeto pode mudar data do descobrimento do Brasil</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.direito2.com.br/acam/2002/abr/29/projeto-pode-mudar-data-do-descobrimento-do-brasil">оригинала</a> на 2011-07-09. Посетен на 2011-02-19. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Boxer200298-49"><a href="#cite_ref-Boxer200298_49-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 98. </li> <li id="cite_note-50"><a href="#cite_ref-50">↑</a> <cite id="CITEREFPortal_do_Governo_Brasileiro" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brasil.gov.br/pais/historia/sec_xvi/">História – Século XV/XVI.</a> // Portal do Governo Brasileiro. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-FerreiraLevy-51">↑ <a href="#cite_ref-FerreiraLevy_51-0">а</a> <a href="#cite_ref-FerreiraLevy_51-1">б</a> <cite id="CITEREFFerreira-Levyюни_1974" class="book" style="font-style:normal">Ferreira-Levy, Maria Stella. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.scielo.br/pdf/rsp/v8s0/03.pdf">O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972)</a> // Revista de Saúde Pública 8. юни 1974. с. 74. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Boxer2002100-52">↑ <a href="#cite_ref-Boxer2002100_52-0">а</a> <a href="#cite_ref-Boxer2002100_52-1">б</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 100. </li> <li id="cite_note-ME-53"><a href="#cite_ref-ME_53-0">↑</a> <cite id="CITEREFMarsiglia2008" class="book" style="font-style:normal">Marsiglia, Luciano. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090207094125/http://mundoestranho.abril.com.br/historia/pergunta_303242.shtml">Que índios dominavam o litoral do Brasil na época do Descobrimento?</a> // Mundo Estranho, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://mundoestranho.abril.com.br/historia/pergunta_303242.shtml">оригинала</a> на 2009-02-07. Посетен на 12 февруари 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Boxer2002100&#32;–&#32;101-54"><a href="#cite_ref-Boxer2002100&#32;–&#32;101_54-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 100 – 101. </li> <li id="cite_note-Skidmore200327-55">↑ <a href="#cite_ref-Skidmore200327_55-0">а</a> <a href="#cite_ref-Skidmore200327_55-1">б</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 27. </li> <li id="cite_note-Boxer2002101-56"><a href="#cite_ref-Boxer2002101_56-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 101. </li> <li id="cite_note-Boxer2002108-57"><a href="#cite_ref-Boxer2002108_57-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 108. </li> <li id="cite_note-Boxer2002102-58">↑ <a href="#cite_ref-Boxer2002102_58-0">а</a> <a href="#cite_ref-Boxer2002102_58-1">б</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 102. </li> <li id="cite_note-Skidmore200330,&#32;32-59"><a href="#cite_ref-Skidmore200330,&#32;32_59-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 30, 32. </li> <li id="cite_note-Skidmore200336-60"><a href="#cite_ref-Skidmore200336_60-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 36. </li> <li id="cite_note-Skidmore200332&#32;–&#32;33-61"><a href="#cite_ref-Skidmore200332&#32;–&#32;33_61-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 32 – 33. </li> <li id="cite_note-Boxer2002110-62"><a href="#cite_ref-Boxer2002110_62-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 110. </li> <li id="cite_note-Skidmore200334-63"><a href="#cite_ref-Skidmore200334_63-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 34. </li> <li id="cite_note-64"><a href="#cite_ref-64">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.s4ulanguages.com/wic.html">Факсимилета на няколко оригинални документа</a> относно събитията в Бразилия през 17 век, довели до инвазията от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Нидерландска западноиндийска компания">Нидерландската западноиндийска компания</a>, войната, примирието и последвалото им оттегляне. </li> <li id="cite_note-Bueno200380&#32;–&#32;81-65"><a href="#cite_ref-Bueno200380&#32;–&#32;81_65-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 80 – 81. </li> <li id="cite_note-Bueno200386-66"><a href="#cite_ref-Bueno200386_66-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 86. </li> <li id="cite_note-Boxer2002164-67"><a href="#cite_ref-Boxer2002164_67-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 164. </li> <li id="cite_note-Boxer2002168,&#32;170-68"><a href="#cite_ref-Boxer2002168,&#32;170_68-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 168, 170. </li> <li id="cite_note-Boxer2002169-69"><a href="#cite_ref-Boxer2002169_69-0">↑</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 169. </li> <li id="cite_note-Boxer2002213-70">↑ <a href="#cite_ref-Boxer2002213_70-0">а</a> <a href="#cite_ref-Boxer2002213_70-1">б</a> <a href="#CITEREFBoxer2002">Boxer 2002</a>, с. 213. </li> <li id="cite_note-Calmon2002191-71"><a href="#cite_ref-Calmon2002191_71-0">↑</a> <a href="#CITEREFCalmon2002">Calmon 2002</a>, с. 191. </li> <li id="cite_note-Lustosa2006109&#32;–&#32;110-72"><a href="#cite_ref-Lustosa2006109&#32;–&#32;110_72-0">↑</a> <a href="#CITEREFLustosa2006">Lustosa 2006</a>, с. 109 – 110. </li> <li id="cite_note-Lustosa2006117&#32;–&#32;119-73"><a href="#cite_ref-Lustosa2006117&#32;–&#32;119_73-0">↑</a> <a href="#CITEREFLustosa2006">Lustosa 2006</a>, с. 117 – 119. </li> <li id="cite_note-Lustosa2006150&#32;–&#32;153-74"><a href="#cite_ref-Lustosa2006150&#32;–&#32;153_74-0">↑</a> <a href="#CITEREFLustosa2006">Lustosa 2006</a>, с. 150 – 153. </li> <li id="cite_note-Vianna1994418-75"><a href="#cite_ref-Vianna1994418_75-0">↑</a> <a href="#CITEREFVianna1994">Vianna 1994</a>, с. 418. </li> <li id="cite_note-Diégues2004164,&#32;168,&#32;178&#32;–&#32;180-76"><a href="#cite_ref-Diégues2004164,&#32;168,&#32;178&#32;–&#32;180_76-0">↑</a> <a href="#CITEREFDiégues2004">Diégues 2004</a>, с. 164, 168, 178 – 180. </li> <li id="cite_note-Lustosa2006208-77"><a href="#cite_ref-Lustosa2006208_77-0">↑</a> <a href="#CITEREFLustosa2006">Lustosa 2006</a>, с. 208. </li> <li id="cite_note-Vianna1994140-78"><a href="#cite_ref-Vianna1994140_78-0">↑</a> <a href="#CITEREFVianna1994">Vianna 1994</a>, с. 140. </li> <li id="cite_note-79"><a href="#cite_ref-79">↑</a> <cite id="CITEREFCarvalho1993" class="book" style="font-style:normal">Carvalho, José Murilo de. A Monarquia brasileira. Rio de Janeiro, Ao Livro Técnico, 1993. с. 23. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Calmon2002189-80"><a href="#cite_ref-Calmon2002189_80-0">↑</a> <a href="#CITEREFCalmon2002">Calmon 2002</a>, с. 189. </li> <li id="cite_note-Vainfas2002170-81"><a href="#cite_ref-Vainfas2002170_81-0">↑</a> <a href="#CITEREFVainfas2002">Vainfas 2002</a>, с. 170. </li> <li id="cite_note-Lyra1977a17-82"><a href="#cite_ref-Lyra1977a17_82-0">↑</a> <a href="#CITEREFLyra1977a">Lyra 1977a</a>, с. 17. </li> <li id="cite_note-83"><a href="#cite_ref-83">↑</a> <cite id="CITEREFDohlnikoff2005" class="book" style="font-style:normal">Dohlnikoff, Miriam. Pacto imperial: origens do federalismo no Brasil do século XIX. São Paulo, Globo, 2005. с. 206. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Carvalho200743-84"><a href="#cite_ref-Carvalho200743_84-0">↑</a> <a href="#CITEREFCarvalho2007">Carvalho 2007</a>, с. 43. </li> <li id="cite_note-Souza2008326-85"><a href="#cite_ref-Souza2008326_85-0">↑</a> <a href="#CITEREFSouza2008">Souza 2008</a>, с. 326. </li> <li id="cite_note-Janotti1990171&#32;–&#32;172-86"><a href="#cite_ref-Janotti1990171&#32;–&#32;172_86-0">↑</a> <a href="#CITEREFJanotti1990">Janotti 1990</a>, с. 171 – 172. </li> <li id="cite_note-Munro1942273-87"><a href="#cite_ref-Munro1942273_87-0">↑</a> <a href="#CITEREFMunro1942">Munro 1942</a>, с. 273. </li> <li id="cite_note-Carvalho20079,&#32;222-88"><a href="#cite_ref-Carvalho20079,&#32;222_88-0">↑</a> <a href="#CITEREFCarvalho2007">Carvalho 2007</a>, с. 9, 222. </li> <li id="cite_note-Lyra1977a166-89"><a href="#cite_ref-Lyra1977a166_89-0">↑</a> <a href="#CITEREFLyra1977a">Lyra 1977a</a>, с. 166. </li> <li id="cite_note-Lyra1977b62-90"><a href="#cite_ref-Lyra1977b62_90-0">↑</a> <a href="#CITEREFLyra1977b">Lyra 1977b</a>, с. 62. </li> <li id="cite_note-Lyra1977a164,&#32;225,&#32;272-91"><a href="#cite_ref-Lyra1977a164,&#32;225,&#32;272_91-0">↑</a> <a href="#CITEREFLyra1977a">Lyra 1977a</a>, с. 164, 225, 272. </li> <li id="cite_note-Lyra1977b126-92"><a href="#cite_ref-Lyra1977b126_92-0">↑</a> <a href="#CITEREFLyra1977b">Lyra 1977b</a>, с. 126. </li> <li id="cite_note-Barman1999130,&#32;361-93"><a href="#cite_ref-Barman1999130,&#32;361_93-0">↑</a> <a href="#CITEREFBarman1999">Barman 1999</a>, с. 130, 361. </li> <li id="cite_note-Munro1942280-94">↑ <a href="#cite_ref-Munro1942280_94-0">а</a> <a href="#cite_ref-Munro1942280_94-1">б</a> <a href="#CITEREFMunro1942">Munro 1942</a>, с. 280. </li> <li id="cite_note-95"><a href="#cite_ref-95">↑</a> <cite id="CITEREFSalles1996" class="book" style="font-style:normal">Salles, Ricardo. Nostalgia Imperial. Rio de Janeiro, Topbooks, 1996. с. 194. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Lyra1977b99-96"><a href="#cite_ref-Lyra1977b99_96-0">↑</a> <a href="#CITEREFLyra1977b">Lyra 1977b</a>, с. 99. </li> <li id="cite_note-Schwarcz1998450,&#32;457-97"><a href="#cite_ref-Schwarcz1998450,&#32;457_97-0">↑</a> <a href="#CITEREFSchwarcz1998">Schwarcz 1998</a>, с. 450, 457. </li> <li id="cite_note-Barman1999403-98">↑ <a href="#cite_ref-Barman1999403_98-0">а</a> <a href="#cite_ref-Barman1999403_98-1">б</a> <a href="#CITEREFBarman1999">Barman 1999</a>, с. 403. </li> <li id="cite_note-Barman1999404-99"><a href="#cite_ref-Barman1999404_99-0">↑</a> <a href="#CITEREFBarman1999">Barman 1999</a>, с. 404. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003153-100"><a href="#cite_ref-Skidmore2003153_100-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 153. </li> <li id="cite_note-Bueno2003296&#32;–&#32;301-101"><a href="#cite_ref-Bueno2003296&#32;–&#32;301_101-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 296 – 301. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003154-102"><a href="#cite_ref-Skidmore2003154_102-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 154. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003155&#32;–&#32;156-103"><a href="#cite_ref-Skidmore2003155&#32;–&#32;156_103-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 155 – 156. </li> <li id="cite_note-Bueno2003328,&#32;331-104"><a href="#cite_ref-Bueno2003328,&#32;331_104-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 328, 331. </li> <li id="cite_note-Fausto2005249-105"><a href="#cite_ref-Fausto2005249_105-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 249. </li> <li id="cite_note-Fausto2005267-106"><a href="#cite_ref-Fausto2005267_106-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 267. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003162-107"><a href="#cite_ref-Skidmore2003162_107-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 162. </li> <li id="cite_note-Bueno2003336-108"><a href="#cite_ref-Bueno2003336_108-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 336. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003164-109"><a href="#cite_ref-Skidmore2003164_109-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 164. </li> <li id="cite_note-Fausto2005272-110"><a href="#cite_ref-Fausto2005272_110-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 272. </li> <li id="cite_note-111"><a href="#cite_ref-111">↑</a> Dietrich, Ana Maria in História Viva magazine, issue 67, year VI, 2009, p. 61 </li> <li id="cite_note-Bueno2003343&#32;–&#32;344-112"><a href="#cite_ref-Bueno2003343&#32;–&#32;344_112-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 343 – 344. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003173-113"><a href="#cite_ref-Skidmore2003173_113-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 173. </li> <li id="cite_note-Fausto2005281-114"><a href="#cite_ref-Fausto2005281_114-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 281. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003182&#32;–&#32;183-115"><a href="#cite_ref-Skidmore2003182&#32;–&#32;183_115-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 182 – 183. </li> <li id="cite_note-Bueno2003346&#32;–&#32;347-116"><a href="#cite_ref-Bueno2003346&#32;–&#32;347_116-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 346 – 347. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003188&#32;–&#32;194-117"><a href="#cite_ref-Skidmore2003188&#32;–&#32;194_117-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 188 – 194. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003201-118"><a href="#cite_ref-Skidmore2003201_118-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 201. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003202&#32;–&#32;203-119"><a href="#cite_ref-Skidmore2003202&#32;–&#32;203_119-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 202 – 203. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003204-120"><a href="#cite_ref-Skidmore2003204_120-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 204. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003204&#32;–&#32;205-121"><a href="#cite_ref-Skidmore2003204&#32;–&#32;205_121-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 204 – 205. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003209&#32;–&#32;210-122"><a href="#cite_ref-Skidmore2003209&#32;–&#32;210_122-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 209 – 210. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003210-123"><a href="#cite_ref-Skidmore2003210_123-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 210. </li> <li id="cite_note-Fausto2005397-124"><a href="#cite_ref-Fausto2005397_124-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 397. </li> <li id="cite_note-Gaspari2002141&#32;–&#32;142-125"><a href="#cite_ref-Gaspari2002141&#32;–&#32;142_125-0">↑</a> <a href="#CITEREFGaspari2002">Gaspari 2002</a>, с. 141 – 142. </li> <li id="cite_note-Gaspari200235-126">↑ <a href="#cite_ref-Gaspari200235_126-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gaspari200235_126-1">б</a> <a href="#CITEREFGaspari2002">Gaspari 2002</a>, с. 35. </li> <li id="cite_note-Gaspari2002193-127"><a href="#cite_ref-Gaspari2002193_127-0">↑</a> <a href="#CITEREFGaspari2002">Gaspari 2002</a>, с. 193. </li> <li id="cite_note-Skidmore2003239-128"><a href="#cite_ref-Skidmore2003239_128-0">↑</a> <a href="#CITEREFSkidmore2003">Skidmore 2003</a>, с. 239. </li> <li id="cite_note-Fausto2005422-129"><a href="#cite_ref-Fausto2005422_129-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 422. </li> <li id="cite_note-Bueno2003379-130"><a href="#cite_ref-Bueno2003379_130-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 379. </li> <li id="cite_note-Fausto2005455-131"><a href="#cite_ref-Fausto2005455_131-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 455. </li> <li id="cite_note-Gaspari200234&#32;–&#32;35-132"><a href="#cite_ref-Gaspari200234&#32;–&#32;35_132-0">↑</a> <a href="#CITEREFGaspari2002">Gaspari 2002</a>, с. 34 – 35. </li> <li id="cite_note-Gaspari200235&#32;–&#32;36-133"><a href="#cite_ref-Gaspari200235&#32;–&#32;36_133-0">↑</a> <a href="#CITEREFGaspari2002">Gaspari 2002</a>, с. 35 – 36. </li> <li id="cite_note-Bueno2003382-134"><a href="#cite_ref-Bueno2003382_134-0">↑</a> <a href="#CITEREFBueno2003">Bueno 2003</a>, с. 382. </li> <li id="cite_note-Fausto2005460-135"><a href="#cite_ref-Fausto2005460_135-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 460. </li> <li id="cite_note-Fausto2005464&#32;–&#32;465-136"><a href="#cite_ref-Fausto2005464&#32;–&#32;465_136-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 464 – 465. </li> <li id="cite_note-Fausto2005502-137">↑ <a href="#cite_ref-Fausto2005502_137-0">а</a> <a href="#cite_ref-Fausto2005502_137-1">б</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 502. </li> <li id="cite_note-Fausto2005465,&#32;475-138"><a href="#cite_ref-Fausto2005465,&#32;475_138-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 465, 475. </li> <li id="cite_note-Fausto2005482-139"><a href="#cite_ref-Fausto2005482_139-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 482. </li> <li id="cite_note-Fausto2005474-140"><a href="#cite_ref-Fausto2005474_140-0">↑</a> <a href="#CITEREFFausto2005">Fausto 2005</a>, с. 474. </li> <li id="cite_note-141"><a href="#cite_ref-141">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://edition.cnn.com/2016/05/12/americas/brazil-rousseff-impeachment-vote/index.html">Дилма Русев отстранена от власт</a> // CNN. Посетен на 3 юни 2016.</cite> </li> <li id="cite_note-142"><a href="#cite_ref-142">↑</a> <cite id="CITEREF12_май_2016" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nbcnews.com/news/world/brazil-senate-votes-impeach-president-dilma-rousseff-n572606">Brazil's Сенатът гласува импийчмън на президента Дилма Русев</a> // 12 май 2016. Посетен на 3 юни 2016.</cite> </li> <li id="cite_note-sidra-143">↑ <a href="#cite_ref-sidra_143-0">а</a> <a href="#cite_ref-sidra_143-1">б</a> <cite id="CITEREFIBGE2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sidra.ibge.gov.br/bda/tabela/protabl.asp?c=261&i=P&nome=on&notarodape=on&tab=261&unit=0&pov=1&opc1=1&poc2=3&OpcTipoNivt=1&opn1=2&nivt=0&poc1=1&sec58=0&orp=6&qtu3=27&opv=1&sec1=0&opc2=1&pop=1&opn2=2&orv=2&orc2=4&opc58=1&qtu2=5&sev=93&sec2=0&sec2=92956&sec2=92957&opp=1&opn3=0&orc1=3&poc58=1&qtu1=1&cabec=on&orc58=5&opn7=0&decm=99&ascendente=on&sep=43343&orn=1&qtu7=9&pon=2&OpcCara=44&proc=1">Tabela 261 – População residente, por situação, sexo e grupos de idade</a> // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-144"><a href="#cite_ref-144">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sidra.ibge.gov.br/bda/tabela/protabl.asp?c=261&i=P&nome=on&notarodape=on&tab=261&unit=0&pov=3&opc1=1&poc2=1&OpcTipoNivt=1&opn1=2&nivt=0&poc1=2&sec58=0&orp=6&qtu3=27&opv=1&sec1=0&sec1=1&sec1=2&opc2=1&pop=1&opn2=2&orv=2&orc2=4&opc58=1&qtu2=5&sev=93&sev=1000093&sec2=0&opp=1&opn3=0&orc1=3&poc58=1&qtu1=1&cabec=on&orc58=5&opn7=0&decm=99&ascendente=on&sep=43343&orn=1&qtu7=9&pon=2&OpcCara=44&proc=1">Tabela 261 – População residente, por situação, sexo e grupos de idade</a> // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Carvalho20045-145"><a href="#cite_ref-Carvalho20045_145-0">↑</a> <a href="#CITEREFCarvalho2004">Carvalho 2004</a>, с. 5. </li> <li id="cite_note-146"><a href="#cite_ref-146">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE29_ноември_1999" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/presidencia/noticias/noticia_visualiza.php?id_noticia=1275&id_pagina=1">Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística</a> // IBGE, 29 ноември 1999. Посетен на 25 януари 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-147"><a href="#cite_ref-147">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/presidencia/noticias/noticia_impressao.php?id_noticia=1272">Projeção da População do Brasil</a> // IBGE. Посетен на 25 януари 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Carvalho20047&#32;–&#32;8-148"><a href="#cite_ref-Carvalho20047&#32;–&#32;8_148-0">↑</a> <a href="#CITEREFCarvalho2004">Carvalho 2004</a>, с. 7 – 8. </li> <li id="cite_note-149"><a href="#cite_ref-149">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sidra.ibge.gov.br/bda/tabela/protabl.asp?c=261&i=P&nome=on&notarodape=on&tab=261&unit=0&pov=1&opc1=1&poc2=1&opn1=2&OpcTipoNivt=2&nivt=0&poc1=1&sec58=0&orp=6&qtu3=27&opv=1&sec1=0&opc2=1&pop=1&opn2=0&orv=2&orc2=4&opc58=1&qtu2=5&sev=93&sec2=0&opp=1&opn3=0&orc1=3&poc58=1&qtu1=1&cabec=on&orc58=5&opn7=0&decm=99&ascendente=on&sep=43343&orn=1&qtu7=9&pon=2&OpcCara=43&proc=1">Tabela 261 – População residente, por situação, sexo e grupos de idade</a> // IBGE, 2011. Посетен на 24 февруари 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-IBGE_Pop_2010-150"><a href="#cite_ref-IBGE_Pop_2010_150-0">↑</a> <cite id="CITEREFInstituto_Brasileiro_de_Geografia_e_Estatística_(IBGE)29_ноември_2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/estatistica/populacao/censo2010/populacao_por_municipio_zip.shtm">по преброяването на населението, проведено от Бразилския институт по география и статистика, през 2010 г.</a> // Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE), 29 ноември 2010. Посетен на 29 ноември 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-IBGE_Censo_de_2000-151"><a href="#cite_ref-IBGE_Censo_de_2000_151-0">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/estatistica/populacao/tendencia_demografica/analise_populacao/1940_2000/default.shtm">Tendências Demográficas: Uma análise da população com base nos resultados dos Censos Demográficos 1940 e 2000</a> </li> <li id="cite_note-PNAD2008_cor-152"><a href="#cite_ref-PNAD2008_cor_152-0">↑</a> IBGE. PNAD 2008 - "<a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sidra.ibge.gov.br/bda/tabela/protabl.asp?c=262&i=P&nome=on&notarodape=on&tab=262&unit=0&pov=3&opc1=1&poc2=1&OpcTipoNivt=1&opn1=2&nivt=0&orc86=3&poc1=1&orp=6&qtu3=27&opv=1&poc86=2&sec1=0&opc2=1&pop=1&opn2=0&orv=2&orc2=5&qtu2=5&sev=93&sev=1000093&opc86=1&sec2=0&opp=1&opn3=0&sec86=0&sec86=2776&sec86=2777&sec86=2779&sec86=2778&sec86=2780&sec86=2781&ascendente=on&sep=43344&orn=1&qtu7=9&orc1=4&qtu1=1&cabec=on&pon=1&OpcCara=44&proc=1&opn7=0&decm=99">População residente por cor ou raça, situação e sexo</a>". </li> <li id="cite_note-Encyclopædia_Britannica_do_Brasil1987230-153">↑ <a href="#cite_ref-Encyclopædia_Britannica_do_Brasil1987230_153-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encyclopædia_Britannica_do_Brasil1987230_153-1">б</a> <a href="#CITEREFEncyclopædia_Britannica_do_Brasil1987">Encyclopædia Britannica do Brasil 1987</a>, с. 230. </li> <li id="cite_note-154"><a href="#cite_ref-154">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sidra.ibge.gov.br/bda/tabela/protabl.asp?c=262&i=P&nome=on&notarodape=on&tab=262&unit=0&pov=3&opc1=1&poc2=1&OpcTipoNivt=1&opn1=2&nivt=0&orc86=3&poc1=1&orp=6&qtu3=27&opv=1&poc86=2&sec1=0&opc2=1&pop=1&opn2=0&orv=2&orc2=5&qtu2=5&sev=93&sev=1000093&opc86=1&sec2=0&opp=1&opn3=0&sec86=0&sec86=2776&sec86=2777&sec86=2779&sec86=2778&sec86=2780&sec86=2781&ascendente=on&sep=43344&orn=1&qtu7=9&orc1=4&qtu1=1&cabec=on&pon=1&OpcCara=44&proc=1&opn7=0&decm=99">Tabela 262 – População residente, por cor ou raça, situação e sexo</a> // IBGE, 2011. Посетен на 8 март 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Coelho1996268-155"><a href="#cite_ref-Coelho1996268_155-0">↑</a> <a href="#CITEREFCoelho1996">Coelho 1996</a>, с. 268. </li> <li id="cite_note-Vesentini1988117-156"><a href="#cite_ref-Vesentini1988117_156-0">↑</a> <a href="#CITEREFVesentini1988">Vesentini 1988</a>, с. 117. </li> <li id="cite_note-157"><a href="#cite_ref-157">↑</a> <cite id="CITEREFAdas2004" class="book" style="font-style:normal">Adas, Melhem. Panorama geográfico do Brasil. São Paulo, Moderna, 2004. с. 268. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Azevedo19712&#32;–&#32;3-158"><a href="#cite_ref-Azevedo19712&#32;–&#32;3_158-0">↑</a> <a href="#CITEREFAzevedo1971">Azevedo 1971</a>, с. 2 – 3. </li> <li id="cite_note-Moreira1981108-159">↑ <a href="#cite_ref-Moreira1981108_159-0">а</a> <a href="#cite_ref-Moreira1981108_159-1">б</a> <a href="#CITEREFMoreira1981">Moreira 1981</a>, с. 108. </li> <li id="cite_note-160"><a href="#cite_ref-160">↑</a> <cite id="CITEREFInstituto_Brasileiro_de_Geografia_e_Estatística_(IBGE)" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/estatistica/populacao/condicaodevida/indicadoresminimos/sinteseindicsociais2010/SIS_2010.pdf">Síntese dos Indicadores Sociais 2010 (PDF)</a> // Tabela 8.1 – População total e respectiva distribuição percentual, por cor ou raça, segundo as Grandes Regiões, Unidades da Federação e Regiões Metropolitanas – 2009. Instituto Brasileiro de Geografia e Estatística (IBGE). Посетен на 19 септември 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Azevedo197174&#32;–&#32;75,&#32;161-161"><a href="#cite_ref-Azevedo197174&#32;–&#32;75,&#32;161_161-0">↑</a> <a href="#CITEREFAzevedo1971">Azevedo 1971</a>, с. 74 – 75, 161. </li> <li id="cite_note-162"><a href="#cite_ref-162">↑</a> <cite id="CITEREFReel2007" class="book" style="font-style:normal">Reel, Monte. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/07/07/AR2007070701312.html">In Amazonia, Defending the Hidden Tribes</a> // The Washington Post, 2007. Посетен на 8 март 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Censo2000Religiao-163"><a href="#cite_ref-Censo2000Religiao_163-0">↑</a> IBGE, <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/home/estatistica/populacao/censo2000/populacao/religiao_Censo2000.pdf">População residente, por sexo e situação do domicílio, segundo a religião</a>, Censo Demográfico 2000. Посетен на 26 октомври 2010 г. </li> <li id="cite_note-164"><a href="#cite_ref-164">↑</a> <cite id="CITEREFde_Queiroz2005" class="book" style="font-style:normal">de Queiroz, Fernando Fonseca. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://jus.com.br/artigos/8519/brasil-estado-laico-e-a-inconstitucionalidade-da-existencia-de-simbolos-religiosos-em-predios-publicos">Brasil: Estado laico e a inconstitucionalidade da existência de símbolos religiosos em prédios públicos</a> // Jus Navigandi, 2005. Посетен на 30 ноември 2009. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-165"><a href="#cite_ref-165">↑</a> <cite id="CITEREFAgostine2009" class="book" style="font-style:normal">Agostine, Cristiane. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://oglobo.globo.com/economia/mat/2009/10/08/senado-aprova-acordo-com-vaticano-767959739.asp">Senado aprova acordo com o Vaticano</a> // globo.com, 2009. Посетен на 9 март 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-USDS-166"><a href="#cite_ref-USDS_166-0">↑</a> <cite id="CITEREFU.S._Department_of_State8_ноември_2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.state.gov/g/drl/rls/irf/2005/51629.htm">Brazil – International Religious Freedom Report</a> // U.S. Department of State, 8 ноември 2005. Посетен на 8 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-167"><a href="#cite_ref-167">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE2000" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sidra.ibge.gov.br/bda/tabela/protabl.asp?c=2094&i=P&nome=on&qtu8=137&qtu14=1&notarodape=on&tab=2094&opn8=0&opn14=0&unit=0&pov=3&poc133=2&OpcTipoNivt=1&opn1=2&nivt=0&orc86=3&orp=5&qtu3=27&qtu13=27&opv=1&poc86=1&opc133=1&pop=1&opn2=0&orv=2&orc133=4&qtu2=5&sev=93&sev=1000093&opc86=1&sec133=0&sec133=95263&sec133=100430&sec133=2803&sec133=95277&sec133=95264&sec133=100403&sec133=100404&sec133=100405&sec133=99741&sec133=100406&sec133=100407&sec133=100408&sec133=95265&sec133=100409&sec133=99746&sec133=100410&sec133=100411&sec133=99745&sec133=100412&sec133=100413&sec133=100414&sec133=100415&sec133=100416&sec133=100417&sec133=100418&sec133=100419&sec133=95266&sec133=100420&sec133=100421&sec133=100422&sec133=100423&sec133=2824&sec133=2826&sec133=95267&sec133=2829&sec133=2828&sec133=100424&sec133=100425&sec133=100426&sec133=95269&sec133=95270&sec133=100427&sec133=100428&sec133=100429&sec133=95273&sec133=95274&sec133=95275&sec133=2836&sec133=95276&sec133=2837&opp=1&opn3=0&qtu6=5507&opn13=0&sec86=0&sep=23487&orn=1&qtu7=22&pon=1&qtu9=558&opn6=0&digt6=&OpcCara=44&proc=1&qtu1=1&opn9=0&cabec=on&opn7=0&decm=99">População residente por cor ou raça e religião</a> // IBGE, 2000. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-168"><a href="#cite_ref-168">↑</a> ((pt)) <a href="https://bg.wikisource.org/wiki/pt:Constitui%C3%A7%C3%A3o_de_1988_da_Rep%C3%BAblica_Federativa_do_Brasil/T%C3%ADtulo_II#Artigo_13" class="extiw" title="s:pt:Constituição de 1988 da República Federativa do Brasil/Título II">Art. 13 da Constituição da República Federativa do Brasil</a> </li> <li id="cite_note-169"><a href="#cite_ref-169">↑</a> ((pt)) <a href="https://bg.wikisource.org/wiki/pt:Lei_do_Brasil_10436_de_2002" class="extiw" title="s:pt:Lei do Brasil 10436 de 2002">lei n° 10.436 de 24 de abril de 2002</a> </li> <li id="cite_note-170"><a href="#cite_ref-170">↑</a> <cite id="CITEREFRohter2005" class="book" style="font-style:normal">Rohter, Larry. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nytimes.com/2005/08/28/international/americas/28amazon.html?ex=1282881600&en=2dbb31357d010164&ei=5090">Language Born of Colonialism Thrives Again in Amazon</a> // New York Times, 2005. Посетен на 9 март 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-171"><a href="#cite_ref-171">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130723190346/http://www.leismunicipais.com.br/twitter/222/legislacao/lei-2251-2010-pomerode-sc.html">Pomerode institui língua alemã como co-oficial no Município</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.leismunicipais.com.br/twitter/222/legislacao/lei-2251-2010-pomerode-sc.html">оригинала</a> на 2013-07-23. Посетен на 5 септември 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-172"><a href="#cite_ref-172">↑</a> <cite id="CITEREFcountrystudies.us2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://countrystudies.us/brazil/39.htm">Brazil – Language</a> // countrystudies.us, 2011. Посетен на 9 март 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Portuguese-173">↑ <a href="#cite_ref-Portuguese_173-0">а</a> <a href="#cite_ref-Portuguese_173-1">б</a> <a href="#cite_ref-Portuguese_173-2">в</a> <cite id="CITEREFEthnologue" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ethnologue.com/show_country.asp?name=br">Languages of Brazil</a> // Ethnologue. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-174"><a href="#cite_ref-174">↑</a> <cite id="CITEREFNash2_май_2008" class="book" style="font-style:normal">Nash, Elizabeth. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20110910065048/http://www.independent.co.uk/news/world/europe/portugal-pays-lip-service-to-brazils-supremacy-819728.html">Portugal pays lip service to Brazil's supremacy</a> // The Independent, 2 май 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.independent.co.uk/news/world/europe/portugal-pays-lip-service-to-brazils-supremacy-819728.html">оригинала</a> на 2011-09-10. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-175"><a href="#cite_ref-175">↑</a> <cite id="CITEREFVilela2004" class="book" style="font-style:normal">Vilela, Soraia. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.dw-world.de/dw/article/0,,1174391,00.html">O alemão lusitano do Sul do Brasil</a> // Deutsche Welle, 2004. Посетен на 9 март 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-embassy-176">↑ <a href="#cite_ref-embassy_176-0">а</a> <a href="#cite_ref-embassy_176-1">б</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110725100724/http://www.brasembottawa.org/en/brazil_in_brief/political_institution.html">Embassy of Brazil – Ottawa</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brasembottawa.org/en/brazil_in_brief/political_institution.html">оригинала</a> на 2011-07-25. Посетен на 19 юли 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-177"><a href="#cite_ref-177">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.citymayors.com/government/brazil_government.html">City Mayors</a> // Посетен на 19 юли 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-178"><a href="#cite_ref-178">↑</a> <cite id="CITEREFLuso-Brazilian_Review" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.jstor.org/discover/10.2307/3512795">Brazilian Politics</a> // Luso-Brazilian Review. Посетен на 19 юли 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Winter-179"><a href="#cite_ref-Winter_179-0">↑</a> <cite id="CITEREFWinter2010" class="book" style="font-style:normal">Winter, Brian. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120608232806/http://www.reuters.com/article/2010/11/01/us-brazil-election-opposition-exclusive-idUSTRE69U2G720101101">Exclusive: Brazil opposition leader will seek economic reforms</a> // Reuters, 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.reuters.com/article/2010/11/01/us-brazil-election-opposition-exclusive-idUSTRE69U2G720101101">оригинала</a> на 2012-06-08. Посетен на 14 март 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-180"><a href="#cite_ref-180">↑</a> <cite id="CITEREFOrganization_of_American_States2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.oas.org/juridico/mla/en/bra/en_bra-int-des-ordrjur.html">The Brazilian Legal System</a> // Organization of American States, 2007. Посетен на 10 март 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-181"><a href="#cite_ref-181">↑</a> <cite id="CITEREFGlugoski2003" class="book" style="font-style:normal">Glugoski, Miguel и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.usp.br/jorusp/arquivo/2003/jusp667/pag0304.htm">Nossos direitos nas suas mãos</a> // Journal da Universidade de São Paulo, 2003. Посетен на 11 март 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-182"><a href="#cite_ref-182">↑</a> <cite id="CITEREF[[Прозрачност_без_граници]]" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120425163935/http://www.transparency.org/policy_research/surveys_indices/cpi/2010/results">Corruption Perceptions Index 2010 Results</a> // <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Прозрачност без граници">Прозрачност без граници</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.transparency.org/policy_research/surveys_indices/cpi/2010/results">оригинала</a> на 2012-04-25. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-183"><a href="#cite_ref-183">↑</a> <cite id="CITEREFZibechi" class="book" style="font-style:normal">Zibechi, Raúl. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fntg.org/fntg/docs/BrazilMultilateralism.pdf">Difficult Path (PDF)</a> // Funder's Network on Trade and Globalization. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-184"><a href="#cite_ref-184">↑</a> <cite id="CITEREFLima" class="book" style="font-style:normal">Lima, Maria Regina Soares et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://doi.org/10.1111/j.1468-2346.2006.00513.x">Brazil as a regional power</a> // academic.oup.com Journal. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-185"><a href="#cite_ref-185">↑</a> <cite id="CITEREFBandeira" class="book" style="font-style:normal">Bandeira, Luiz Alberto Moniz. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20090630204025/http://lap.sagepub.com:80/cgi/content/abstract/33/3/12">Brazil as a regional power</a> // Sage Journals Online. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://lap.sagepub.com/cgi/content/abstract/33/3/12">оригинала</a> на 2009-06-30. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-186"><a href="#cite_ref-186">↑</a> <cite id="CITEREFWharton_School" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wharton.universia.net/index.cfm?fa=viewfeature&id=1087&език=en">Can Brazil Play a Leadership Role in the Current Round of Global Trade Talks?</a> // Universia Knowledge. Wharton School. Посетен на 22 юни 2007. (на английски)</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – февруари 2021">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-187"><a href="#cite_ref-187">↑</a> <cite id="CITEREFRibando" class="book" style="font-style:normal">Ribando, Clare. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110626140530/http://www.wilsoncenter.org/news/docs/RL33456.pdf">US-Brazil relations (PDF)</a> // Congressional Research Service. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wilsoncenter.org/news/docs/RL33456.pdf">оригинала</a> на 2011-06-26. Посетен на 16 август 2007. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-188"><a href="#cite_ref-188">↑</a> <cite id="CITEREFLandau2003" class="book" style="font-style:normal">Landau, Georges D. The Decisionmaking Process in Foreign Policy: The Case of Brazil. Washington DC, Center for Strategic and International Studies, 2003. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-189"><a href="#cite_ref-189">↑</a> <cite id="CITEREFCIA2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20201229014518/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">Brazil</a> // The World Factbook. CIA, 2011. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">оригинала</a> на 2020-12-29. Посетен на 30 март 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-190"><a href="#cite_ref-190">↑</a> <cite id="CITEREFIBGE2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br/7a12/voce_sabia/curiosidades/curiosidade.php?id_curiosidade=37">Regiões Brasileiras</a> // ibge.gov.br. IBGE, 2005. Посетен на 15 юни 2011. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-191"><a href="#cite_ref-191">↑</a> <cite id="CITEREFFolha_de_S._Paulo20_април_2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www1.folha.uol.com.br/folha/dinheiro/ult91u107023.shtml">Lula anuncia auto-suficiência do Brasil em petróleo amanhã</a> // Folha de S. Paulo, 20 април 2006. Посетен на 26 май 2009. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-192"><a href="#cite_ref-192">↑</a> <cite id="CITEREFIMF2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2011/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=45&pr.y=3&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=NGDPD&grp=0&a=">Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product, current prices</a> // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-193"><a href="#cite_ref-193">↑</a> <cite id="CITEREFThe_World_Bank_Group2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.MKTP.CD/countries">GDP (current US$)</a> // worldbank.org. The World Bank Group, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-194"><a href="#cite_ref-194">↑</a> <cite id="CITEREFIMF2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2011/02/weodata/weorept.aspx?sy=2010&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=PPPGDP&grp=0&a=&pr.x=67&pr.y=9">Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP</a> // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-195"><a href="#cite_ref-195">↑</a> <cite id="CITEREFIMF2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2011/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=30&pr.y=15&sy=2010&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512,941,914,446,612,666,614,668,311,672,213,946,911,137,193,962,122,674,912,676,313,548,419,556,513,678,316,181,913,682,124,684,339,273,638,921,514,948,218,943,963,686,616,688,223,518,516,728,918,558,748,138,618,196,522,278,622,692,156,694,624,142,626,449,628,564,228,283,924,853,233,288,632,293,636,566,634,964,238,182,662,453,960,968,423,922,935,714,128,862,611,716,321,456,243,722,248,942,469,718,253,724,642,576,643,936,939,961,644,813,819,199,172,184,132,524,646,361,648,362,915,364,134,732,652,366,174,734,328,144,258,146,656,463,654,528,336,923,263,738,268,578,532,537,944,742,176,866,534,369,536,744,429,186,433,925,178,869,436,746,136,926,343,466,158,112,439,111,916,298,664,927,826,846,542,299,967,582,443,474,917,754,544,698&s=PPPPC&grp=0&a=">Report for Selected Countries and Subjects. Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP</a> // imf.org. IMF, 2011. Посетен на 1 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-196"><a href="#cite_ref-196">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Institute_of_International_Finance31_май_2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110713005259/http://www.iif.com/press/press+32.php">Capital Flows to Emerging Markets Set at Close to Record Levels</a> // The Institute of International Finance, 31 май 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.iif.com/press/press+32.php">оригинала</a> на 2011-07-13. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-197"><a href="#cite_ref-197">↑</a> <cite id="CITEREFRuggiero1999" class="book" style="font-style:normal">Ruggiero, Gregory. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.angelfire.com/nj/GregoryRuggiero/latinamericancrisis.html">Latin American Debt Crisis: What Where It's Causes And Is It Over?</a> // angelfire.com. angelfire.com, 1999. Посетен на 2 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-198"><a href="#cite_ref-198">↑</a> <cite id="CITEREFBrazil_Travel2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.v-brazil.com/business/Real-Plan.html">The Real Plan</a> // v-brazil.com. Brazil Travel, 2012. Посетен на 2 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-199"><a href="#cite_ref-199">↑</a> <cite id="CITEREFWheatley2_септември_2002" class="book" style="font-style:normal">Wheatley, Jonathan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.businessweek.com/magazine/content/02_35/b3797071.htm">Brazil: When an IMF Bailout Is Not Enough</a> // Business Week, 2 септември 2002. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-200"><a href="#cite_ref-200">↑</a> <cite id="CITEREFBBC_News14_декември_2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4527438.stm">Brazil to pay off IMF debts early</a> // BBC News, 14 декември 2005. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-201"><a href="#cite_ref-201">↑</a> <cite id="CITEREFGoogle2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.google.com/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=ny_gdp_mktp_kd_zg&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=country&idim=country:BRA&ifdim=country&tstart=978213600000&tend=1293746400000&hl=en&dl=en&uniSize=0.5&icfg">GDP growth rate: Brazil</a> // World Bank, World Development Indicators – Google Public Data Explorer. Google, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-202"><a href="#cite_ref-202">↑</a> <cite id="CITEREFIndexMundi2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.indexmundi.com/brazil/inflation_rate_(consumer_prices).html">Brazil Inflation rate (consumer prices)</a> // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-203"><a href="#cite_ref-203">↑</a> <cite id="CITEREFIndexMundi2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.indexmundi.com/brazil/unemployment_rate.html">Brazil Unemployment rate</a> // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-204"><a href="#cite_ref-204">↑</a> <cite id="CITEREFIndexMundi2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.indexmundi.com/brazil/public_debt.html">Brazil Public debt</a> // indexmundi.com. IndexMundi, 2011. Посетен на 31 декември 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-economywatch-205"><a href="#cite_ref-economywatch_205-0">↑</a> <cite id="CITEREFEconomyWatch2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.economywatch.com/world_economy/brazil/industry-sector-industries.html">Brazil Industry Sectors</a> // economywatch.com. EconomyWatch, 2010. Посетен на 6 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-EMBRATUR09-206"><a href="#cite_ref-EMBRATUR09_206-0">↑</a> <cite id="CITEREFMinistério_de_Turismo2009" class="book" style="font-style:normal">EMBRATUR. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110529173336/http://200.189.169.141/site/arquivos/dados_fatos/Anuario/anuario_estatistico_2009___ano_base_2008.pdf">Anuário Estatístico de Turismo 2009</a> // Ministério de Turismo, 2009. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://200.189.169.141/site/arquivos/dados_fatos/Anuario/anuario_estatistico_2009___ano_base_2008.pdf">оригинала</a> на 2011-05-29. Посетен на 5 септември 2008.</cite> Вижте таблици 1.1 и 3.8 </li> <li id="cite_note-WTO2009-207">↑ <a href="#cite_ref-WTO2009_207-0">а</a> <a href="#cite_ref-WTO2009_207-1">б</a> <cite id="CITEREFWorld_Tourism_Organization2009" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070710190616/http://www.unwto.org/facts/menu.html">UNWTO Tourism Highlights, 2009 Edition</a> // World Tourism Organization, 2009. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.unwto.org/facts/menu.html">оригинала</a> на 2007-07-10. Посетен на 4 октомври 2009. (на английски)</cite> Кликнете на „UNWTO Tourism Highlights“ за достъп до доклада в pdf формат. </li> <li id="cite_note-OMT07-208"><a href="#cite_ref-OMT07_208-0">↑</a> <cite id="CITEREFOrganização_Mundial_do_Turismo2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140326140535/http://www2.unwto.org/facts/eng/pdf/highlights/UNWTO_Highlights07_sp_HR.pdf">UNWTO Datos Esenciales del Turismo, Edición 2007</a> // Organização Mundial do Turismo, 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.unwto.org/facts/eng/pdf/highlights/UNWTO_Highlights07_sp_HR.pdf">оригинала</a> на 2014-03-26. Посетен на 20 юни 2008. (на испански)</cite> </li> <li id="cite_note-CIA_–_Energia-209"><a href="#cite_ref-CIA_–_Energia_209-0">↑</a> <cite id="CITEREF[[ЦРУ]]2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120128032332/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2042rank.html">The World Factbook</a> // <a href="/wiki/%D0%A6%D0%A0%D0%A3" class="mw-redirect" title="ЦРУ">ЦРУ</a>, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2042rank.html">оригинала</a> на 2012-01-28. Посетен на март 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-210"><a href="#cite_ref-210">↑</a> <cite id="CITEREFBGF9_юни_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bgfconsultoria.com.br/pag/documents/Rio_Oil_Gas.htm">REFLEXÕES SOBRE A HISTÓRIA DA MATRIZ ENERGÉTICA BRASILEIRA E SUA IMPORTÂNCIA PARA A DEFINIÇÃO DE NOVAS ESTRATÉGIAS PARA O GÁS</a> // {{{encyclopedia}}}. BGF, 9 юни 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-211"><a href="#cite_ref-211">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.is/20120731190751/www.eia.doe.gov/cabs/Brazil/Oil.html">Oil reserves in Brazil</a> </li> <li id="cite_note-CIA_GDP-212">↑ <a href="#cite_ref-CIA_GDP_212-0">а</a> <a href="#cite_ref-CIA_GDP_212-1">б</a> <cite id="CITEREFCentral_Intelligence_Agency2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181011015618/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html">Field Listing – GDP – composition by sector</a> // Central Intelligence Agency, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html">оригинала</a> на 2018-10-11. Посетен на 9 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-exportaçãoagrícola-213"><a href="#cite_ref-exportaçãoagrícola_213-0">↑</a> <cite id="CITEREFO_Estado_de_S._Paulo7_март_2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20110728081633/http://www.estadao.com.br/estadaodehoje/20100307/not_imp520620,0.php">Brasil supera Canadá e se torna o terceiro maior exportador agrícola</a> // O Estado de S. Paulo, 7 март 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.estadao.com.br/estadaodehoje/20100307/not_imp520620,0.php">оригинала</a> на 2011-07-28. Посетен на 7 март 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-214"><a href="#cite_ref-214">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Economist2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.economist.com/node/21530144">A self-made siege. First they went for the currency, now for the land</a> // economist.com. The Economist, 2011. Посетен на 9 март 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-economywatchx-215">↑ <a href="#cite_ref-economywatchx_215-0">а</a> <a href="#cite_ref-economywatchx_215-1">б</a> <a href="#cite_ref-economywatchx_215-2">в</a> <cite id="CITEREFEconomy_Watch2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.economywatch.com/world_economy/brazil/export-import.html">Brazil Exports, Imports & Trade</a> // economywatch.com. Economy Watch, 2010. Посетен на 9 март 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-216"><a href="#cite_ref-216">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Economist12_април_2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.economist.com/surveys/displaystory.cfm?story_id=8952496">The economy of heat</a> // The Economist, 12 април 2007. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-217"><a href="#cite_ref-217">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Sua Pesquisa.com. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.suapesquisa.com/o_que_e/infra-estrutura.htm">Infraestrutura</a> // Посетен на 20 юли 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-BGOW_Edu-218"><a href="#cite_ref-BGOW_Edu_218-0">↑</a> <cite id="CITEREFPágina_oficial_do_Governo_do_Brasil" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brasil.gov.br/sobre/educacao/sistema-educacional-brasileiro">Educação</a> // Sistema educacional brasileiro. Página oficial do Governo do Brasil. Посетен на 11 юни 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-219"><a href="#cite_ref-219">↑</a> <cite id="CITEREFA_TARDE_On_Line" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120309115742/http://www.atarde.com.br/economia/noticia.jsf?id=963641">IBGE: Неграмотността намалява, но страната ни изостава от Боливия</a> // A TARDE On Line. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.atarde.com.br/economia/noticia.jsf?id=963641">оригинала</a> на 2012-03-09. Посетен на 19 септември 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-220"><a href="#cite_ref-220">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110513200055/http://www.educabrasil.com.br/eb/dic/dicionario.asp?id=173">Sistema Educacional Brasileiro</a> // Dicionário Interativo da Educação Brasileira. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.educabrasil.com.br/eb/dic/dicionario.asp?id=173">оригинала</a> на 2011-05-13. Посетен на 13 декември 2009. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-221"><a href="#cite_ref-221">↑</a> <cite id="CITEREFаприл_1997" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.country-data.com/cgi-bin/query/r-1826.html">Brazil – The Space Program</a> // country-data.com. април 1997. Посетен на 24 май 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-222"><a href="#cite_ref-222">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://md-m09.sid.inpe.br/col/sid.inpe.br/md-m09@80/2009/08.04.14.23/doc/clipping1.html">Clipping do INPE</a> // Instituto Nacional de Pesquisas Espacias. Посетен на 26 март 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-223"><a href="#cite_ref-223">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://noticias.terra.com.br/ciencia/brasilnoespaco/interna/0,,OI939969-EI6412,00.html">Do cosmonauta ao taikonauta, dezenas de nacionalidades no espaço</a> // Посетен на 18 ноември 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-224"><a href="#cite_ref-224">↑</a> <cite id="CITEREFBBC11_юли_2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/6290234.stm">Brazil to revive nuclear project</a> // BBC News. BBC, 11 юли 2007. Посетен на 24 май 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-225"><a href="#cite_ref-225">↑</a> <cite id="CITEREFkff.org2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120722185114/http://www.globalhealthfacts.org/data/topic/map.aspx?ind=93">Demography & Population</a> // globalhealthfacts.org. kff.org, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.globalhealthfacts.org/data/topic/map.aspx?ind=93">оригинала</a> на 2012-07-22. Посетен на 26 март 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-BGOW_Health-226">↑ <a href="#cite_ref-BGOW_Health_226-0">а</a> <a href="#cite_ref-BGOW_Health_226-1">б</a> <cite id="CITEREFPágina_oficial_do_Governo_brasileiro" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brasil.gov.br/sobre/saude/programas-e-campanhas">Saúde</a> // Atendimento. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 26 март 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-227"><a href="#cite_ref-227">↑</a> <cite id="CITEREFPierantoni2011" class="book" style="font-style:normal">Pierantoni, Celia R et al. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.human-resources-health.com/content/9/1/12">Human resources for health and decentralization policy in the Brazilian health system</a> // human-resources-health.com. BioMed Central, 2011. Посетен на 26 март 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-228"><a href="#cite_ref-228">↑</a> <cite id="CITEREFMinistério_do_Planejamento" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://wayback.archive-it.org/all/20081216074831/http://www.planejamento.gov.br/secretarias/upload/Arquivos/spi/programas_projeto/radar_social/2006_PRP_Radar_radarSocial.pdf">Saúde (PDF)</a> // Radar social. Ministério do Planejamento. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.planejamento.gov.br/secretarias/upload/Arquivos/spi/programas_projeto/radar_social/2006_PRP_Radar_radarSocial.pdf">оригинала</a> на 2008-12-16. Посетен на 10 юни 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-229"><a href="#cite_ref-229">↑</a> <cite id="CITEREFConfederação_Nacional_de_Transporte" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20070705113206/http://www.cnt.org.br/informacoes/pesquisas/rodoviaria/2006/arquivos/pdf/ligacao091.pdf">Rodovia dos Bandeirantes (PDF)</a> // Pesquisa Rodoviária 2006. Confederação Nacional de Transporte. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.cnt.org.br/informacoes/pesquisas/rodoviaria/2006/arquivos/pdf/ligacao091.pdf">оригинала</a> на 5 юли 2007. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-230"><a href="#cite_ref-230">↑</a> <cite id="CITEREFPires2011" class="book" style="font-style:normal">Pires, Cristine. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120213010859/http://infosurhoy.com/cocoon/saii/xhtml/en_GB/features/saii/features/main/2011/02/15/feature-02">Brazilian highways taking opposite direction than economic growth</a> // Infosurhoy.com. Infosurhoy.com, 2011. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://infosurhoy.com/cocoon/saii/xhtml/en_GB/features/saii/features/main/2011/02/15/feature-02">оригинала</a> на 2012-02-13. Посетен на 27 март 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-231"><a href="#cite_ref-231">↑</a> <cite id="CITEREFMercoPress2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://en.mercopress.com/2012/02/24/brazil-highways-maintenance-to-the-private-sector-on-10-year-contracts">Brazil highways’ maintenance to the private sector on 10 year contracts</a> // mercopress.com. MercoPress, 2012. Посетен на 27 март 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation-232">↑ <a href="#cite_ref-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation_232-0">а</a> <a href="#cite_ref-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation_232-1">б</a> <a href="#cite_ref-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation_232-2">в</a> <a href="#cite_ref-CIA_The_World_Factbook_–_Transportation_232-3">г</a> <cite id="CITEREFAgência_Central_de_Inteligência" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20201229014518/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">The world factbook</a> // Agência Central de Inteligência. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">оригинала</a> на 2020-12-29. Посетен на 18 август 2010. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-233"><a href="#cite_ref-233">↑</a> <cite id="CITEREFGlobo.com12_август_2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://g1.globo.com/Noticias/Brasil/0,,MUL86760-5598,00.html">Ociosidade atinge 70% dos principais aeroportos</a> // Globo.com, 12 август 2007. Посетен на 14 май 2010. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-234"><a href="#cite_ref-234">↑</a> <cite id="CITEREFSecretaria_de_Portos" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.portosdworksil.gov.br/sistema-portuario-nacional">Sistema Portuário Nacional</a> // Secretaria de Portos. Посетен на 14 май 2010. (на португалски)</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – февруари 2021">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-235"><a href="#cite_ref-235">↑</a> <cite id="CITEREFPágina_oficial_do_Governo_brasileiro" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brasil.gov.br/sobre/historia/figuras-historicas/colonia-1">Períodos históricos</a> // História. Página oficial do Governo brasileiro. Посетен на 8 юни 2008. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta-236">↑ <a href="#cite_ref-Encarta_236-0">а</a> <a href="#cite_ref-Encarta_236-1">б</a> <a href="#cite_ref-Encarta_236-2">в</a> <cite id="CITEREFMSN" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20091029034959/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_3/Brazil.html">People and Society</a> // Encarta. MSN. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_3/Brazil.html">оригинала</a> на 2009-10-29. Посетен на 10 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Encarta_2-237"><a href="#cite_ref-Encarta_2_237-0">↑</a> <cite id="CITEREFMSN10_юни_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_3/Brazil.html">Population</a> // Encarta. MSN, 10 юни 2008. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20091029034959/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_3/Brazil.html">Архив на оригинала от</a> 2009-10-29 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. </li> <li id="cite_note-238"><a href="#cite_ref-238">↑</a> <cite id="CITEREFFreyre1986" class="book" style="font-style:normal">Freyre, Gilberto. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://archive.is/vm7Y">The Afro-Brazilian experiment: African influence on Brazilian culture</a> // UNESCO, 1986. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://findarticles.com/p/articles/mi_m1310/is_1986_May-June/ai_4375022">оригинала</a> на 30 май 2012. Посетен на 8 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-239"><a href="#cite_ref-239">↑</a> <cite id="CITEREFCandido1970" class="book" style="font-style:normal">Candido, Antonio. Vários escritos. São Paulo, Duas Cidades, 1970. с. 18. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-240"><a href="#cite_ref-240">↑</a> <cite id="CITEREFAlgo_Sobre2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.algosobre.com.br/literatura/origens-da-literatura-no-brasil.html">Origens da Literatura no Brasil</a> // algosobre.com.br. Algo Sobre, 2011. Посетен на 28 март 2012. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-un.int-241">↑ <a href="#cite_ref-un.int_241-0">а</a> <a href="#cite_ref-un.int_241-1">б</a> <a href="#cite_ref-un.int_241-2">в</a> <cite id="CITEREFun.int2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20141203090053/http://www.un.int:80/brazil/brasil/brazil-literature.htm">Brazil – Literature</a> // un.int. un.int, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.un.int/brazil/brasil/brazil-literature.htm">оригинала</a> на 2014-12-03. Посетен на 2 април 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-242"><a href="#cite_ref-242">↑</a> <cite id="CITEREFKarnal1998" class="book" style="font-style:normal">Karnal, Leandro. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20130724010418/http://www.fflch.usp.br/dh/ceveh/public_html/biblioteca/livros/teatro_fe/index.htm">Teatro da fé: Formas de representação religiosa no Brasil e no México do século XVI</a>. São Paulo, Editora Hucitec, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8527104350" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 85-271-0435-0</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fflch.usp.br/dh/ceveh/public_html/biblioteca/livros/teatro_fe/index.htm">оригинала</a> на 2013-07-24.</cite> </li> <li id="cite_note-itaucultural.org.br-243"><a href="#cite_ref-itaucultural.org.br_243-0">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.itaucultural.org.br/aplicExternas/enciclopedia_ic/index.cfm?fuseaction=termos_texto&cd_verbete=63">Barroco Brasileiro</a> // Enciclopédia Itaú Cultural. 2005.</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101114142910/http://www.itaucultural.org.br/aplicexternas/enciclopedia_ic/index.cfm?fuseaction=termos_texto&cd_verbete=63">Архив на оригинала от</a> 2010-11-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. </li> <li id="cite_note-244"><a href="#cite_ref-244">↑</a> <cite id="CITEREFMSN8_юни_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_5/Brazil.html">Theater and Film</a> // Encarta. MSN, 8 юни 2008.</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080420103920/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_5/Brazil.html">Архив на оригинала от</a> 2008-04-20 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. </li> <li id="cite_note-Encarta_4-245"><a href="#cite_ref-Encarta_4_245-0">↑</a> <cite id="CITEREFMSN8_юни_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_4/Brazil.html">Way of Life</a> // Encarta. MSN, 8 юни 2008. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20091029035059/http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342_4/Brazil.html">Архив на оригинала от</a> 2009-10-29 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. </li> <li id="cite_note-246"><a href="#cite_ref-246">↑</a> <cite id="CITEREFRoger2008" class="book" style="font-style:normal">Roger. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20091129154026/http://www.braziltravelguide.com/feijoada-the-brazilian-national-dish.html">Feijoada: the Brazilian national dish</a> // braziltravelguide.com. BootsnAll Travel Network, 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.braziltravelguide.com/feijoada-the-brazilian-national-dish.html">оригинала</a> на 2009-11-29. Посетен на 4 април 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-247"><a href="#cite_ref-247">↑</a> <cite id="CITEREFbrazilmax.com2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101120102548/http://www.brazilmax.com/news.cfm/tborigem/fe_fooddrink/id/11">Brazil National Dish: Feijoada Recipe and Restaurants</a> // brazilmax.com. brazilmax.com, 2005. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brazilmax.com/news.cfm/tborigem/fe_fooddrink/id/11">оригинала</a> на 2010-11-20. Посетен на 4 април 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-248"><a href="#cite_ref-248">↑</a> <cite id="CITEREFSenado.gov" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120224052558/http://www6.senado.gov.br/legislacao/ListaPublicacoes.action?id=237488">DECRETO Nº 4.851, DE 2 DE OUTUBRO DE 2003.</a> // Senado.gov. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www6.senado.gov.br/legislacao/ListaPublicacoes.action?id=237488">оригинала</a> на 2012-02-24. Посетен на 4 декември 2009. (на португалски)</cite> </li> <li id="cite_note-249"><a href="#cite_ref-249">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Federation_of_Association_Football15_април_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20181212023314/https://www.fifa.com/associations/association=bra/goalprogramme/index.html">Football in Brazil</a> // Goal Programme. International Federation of Association Football, 15 април 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fifa.com/associations/association=bra/goalprogramme/index.html">оригинала</a> на 2018-12-12. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-250"><a href="#cite_ref-250">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Federation_of_Association_Football" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20150219081914/http://www.fifa.com/aboutfifa/developing/beachsoccer/index.html">Beach Soccer</a> // International Federation of Association Football. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fifa.com/aboutfifa/developing/beachsoccer/index.html">оригинала</a> на 2015-02-19. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-251"><a href="#cite_ref-251">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Federation_of_Association_Football" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20150306211744/http://www.fifa.com:80/aboutfifa/developing/futsal/index.html?">Futsal</a> // International Federation of Association Football. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fifa.com/aboutfifa/developing/futsal/index.html">оригинала</a> на 2015-03-06. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-252"><a href="#cite_ref-252">↑</a> <cite id="CITEREFBBC20_септември_2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bbc.co.uk/northyorkshire/content/articles/2005/09/13/capoeira_feature.shtml">The art of capoeira</a> // BBC, 20 септември 2006. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-253"><a href="#cite_ref-253">↑</a> <cite id="CITEREFI.V.C" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/19980530081959/http://www.valetudo.com.br/">Brazilian Vale Tudo</a> // I.V.C. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://valetudo.com.br/">оригинала</a> на 1998-05-30. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-254"><a href="#cite_ref-254">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Brazilian_Jiu-Jitsu_Federation" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080420155232/http://www.ibjjf.org/index.htm">Brazilian Jiu-Jitsu Official Website</a> // International Brazilian Jiu-Jitsu Federation. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibjjf.org/index.htm">оригинала</a> на 2008-04-20. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-255"><a href="#cite_ref-255">↑</a> <cite id="CITEREFDonaldson" class="book" style="font-style:normal">Donaldson, Gerald. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.formula1.com/teams_and_drivers/hall_of_fame/282/">Emerson Fittipaldi</a> // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-256"><a href="#cite_ref-256">↑</a> <cite id="CITEREFDonaldson" class="book" style="font-style:normal">Donaldson, Gerald. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.formula1.com/teams_and_drivers/hall_of_fame/181/">Nelson Piquet</a> // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-257"><a href="#cite_ref-257">↑</a> <cite id="CITEREFDonaldson" class="book" style="font-style:normal">Donaldson, Gerald. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.formula1.com/teams_and_drivers/hall_of_fame/45/">Ayrton Senna</a> // Hall of Fame. The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-258"><a href="#cite_ref-258">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Federation_of_Association_Football" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20181112151004/https://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=7/index.html">1950 FIFA World Cup Brazil</a> // Previous FIFA World Cups. International Federation of Association Football. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=7/index.html">оригинала</a> на 2018-11-12. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-259"><a href="#cite_ref-259">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Federation_of_Association_Football" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20120317232751/http://www.fifa.com/worldcup/brazil2014/index.html">2014 FIFA World Cup Brazil</a> // International Federation of Association Football. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fifa.com/worldcup/brazil2014/index.html">оригинала</a> на 2012-03-17. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-260"><a href="#cite_ref-260">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Official_Formula_1_Website" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.formula1.com/races/in_detail/brazil_804/circuit_diagram.html">Formula 1 Grande Premio do Brasil 2008</a> // The Official Formula 1 Website. Посетен на 6 юни 2008. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-261"><a href="#cite_ref-261">↑</a> <cite id="CITEREFIOC" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.olympic.org/en/content/Olympic-Games/All-Future-Olympic-Games/Summer/Rio-de-Janeiro-2016/">Rio de Janeiro 2016 Summer Olympics</a> // IOC. Посетен на 16 юли 2010. (на английски)</cite> </li> </ol></div> <dl><dt>Библиография</dt></dl> <ul><li><cite id="CITEREFAzevedo1971" class="book" style="font-style:normal">Azevedo, Aroldo. O Brasil e suas regiões. São Paulo, Companhia Editora Nacional, 1971. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBarman1999" class="book" style="font-style:normal">Barman, Roderick J. Citizen Emperor: Pedro II and the Making of Brazil, 1825 – 1891. Stanford, Stanford University Press, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1804735107" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-8047-3510-7</a>. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBoxer2002" class="book" style="font-style:normal">Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415 – 1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8535902929" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8535902929</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFBueno2003" class="book" style="font-style:normal">Bueno, Eduardo. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/brasilumahistori0000buen">Brasil: uma História</a>. São Paulo, Ática, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8508082134" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8508082134</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCalmon2002" class="book" style="font-style:normal">Calmon, Pedro. História da Civilização Brasileira. Brasília, Senado Federal, 2002. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCarvalho2004" class="book" style="font-style:normal">Carvalho, José Alberto Magno de. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.observasaude.sp.gov.brBibliotecaPortal/Acervo/Estrutura_Demográfica_Brasil.pdf">Crescimento populacional e estrutura demográfica no Brasil (PDF)</a> // UFMG/Cedeplar, 2004. (на португалски)</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – октомври 2023">неработеща препратка</abbr></a>]</li> <li><cite id="CITEREFCarvalho2007" class="book" style="font-style:normal">Carvalho, José Murilo de. D. Pedro II. São Paulo, Companhia das Letras, 2007. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFCoelho1996" class="book" style="font-style:normal">Coelho, Marcos Amorim. Geografia do Brasil. São Paulo, Moderna, 1996. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFDiégues2004" class="book" style="font-style:normal">Diégues, Fernando. A revolução brasílica. Rio de Janeiro, Objetiva, 2004. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFEncyclopædia_Britannica_do_Brasil1987" class="book" style="font-style:normal">Enciclopédia Barsa. Volume 4: Batráquio – Camarão, Filipe. Rio de Janeiro, Encyclopædia Britannica do Brasil, 1987. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFFausto2005" class="book" style="font-style:normal">Fausto, Boris и др. Brasil e Argentina: Um ensaio de história comparada (1850 – 2002). São Paulo, Editoria 34, 2005. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFGaspari2002" class="book" style="font-style:normal">Gaspari, Elio. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/ditaduraenvergon0000gasp">A ditadura envergonhada</a>. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8535902775" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8535902775</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFJanotti1990" class="book" style="font-style:normal">Janotti, Aldo. O Marquês de Paraná: inícios de uma carreira política num momento crítico da história da nacionalidade. Belo Horizonte, Itatiaia, 1990. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLyra1977a" class="book" style="font-style:normal">Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825 – 1891): Ascensão (1825 – 1870). v.1. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977a. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLyra1977b" class="book" style="font-style:normal">Lyra, Heitor. História de Dom Pedro II (1825 – 1891): Declínio (1880 – 1891). v.3. Belo Horizonte, Itatiaia, 1977b. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFLustosa2006" class="book" style="font-style:normal">Lustosa, Isabel. D. Pedro I: um herói sem nenhum caráter. São Paulo, Companhia das letras, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8535908072" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8535908072</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMoreira1981" class="book" style="font-style:normal">Moreira, Igor A. G. O Espaço Geográfico, geografia geral e do Brasil. São Paulo, Ática, 1981. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFMunro1942" class="book" style="font-style:normal">Munro, Dana Gardner. The Latin American Republics; A History. New York, D. Appleton, 1942. (на английски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSchwarcz1998" class="book" style="font-style:normal">Schwarcz, Lilia Moritz. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/asbarbasdoimpera00schw">As barbas do Imperador: D. Pedro II, um monarca nos trópicos</a>. São Paulo, Companhia das Letras, 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8571648379" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8571648379</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSkidmore2003" class="book" style="font-style:normal">Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8521903138" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8521903138</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFSouza2008" class="book" style="font-style:normal">Souza, Adriana Barreto de. Duque de Caxias: o homem por trás do monumento. Rio de Janeiro, Civilização Brasileira, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9788520008645" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9788520008645</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFVainfas2002" class="book" style="font-style:normal">Vainfas, Ronaldo. Dicionário do Brasil Imperial. Rio de Janeiro, Objetiva, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/8573024410" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 8573024410</a>. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFVesentini1988" class="book" style="font-style:normal">Vesentini, José William. Brasil, sociedade e espaço – Geografia do Brasil. São Paulo, Ática, 1988. (на португалски)</cite></li> <li><cite id="CITEREFVianna1994" class="book" style="font-style:normal">Vianna, Hélio. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historiadobrasil0000vian">História do Brasil: período colonial, monarquia e república</a>. São Paulo, Melhoramentos, 1994. (на португалски)</cite></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Допълнителна_литература">Допълнителна литература</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Допълнителна литература" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Допълнителна литература">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li><cite id="CITEREFШопов2011" class="book" style="font-style:normal">Шопов, Кирил. Бразилия: от Кастело Бранко до Дилма Русев: външна политика и вътрешен напредък. София, Рива, 2011. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789543203727" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-954-320-372-7</a>.</cite></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки">Външни препратки</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Външни препратки">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li>((pt)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brasil.gov.br/">Федерално правителство</a></li> <li>((pt)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.senado.gov.br/">Федерален сенат</a></li> <li>((pt)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.camara.gov.br/">Камара на депутатите</a></li> <li>((pt)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.presidencia.gov.br/">Президентство на Федеративна република Бразилия</a></li> <li>((pt)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.stf.gov.br/">Върховен федерален съд</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20050730080830/http://www.stf.gov.br/">Архив на оригинала от</a> 2005-07-30 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li>((pt)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ibge.gov.br">Бразилски институт по география и статистика</a></li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">Бразилия в World Fact Book</a><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20201229014518/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/br.html">Архив на оригинала от</a> 2020-12-29 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cia.gov/library/publications/world-leaders-1/world-leaders-b/brazil.html">Държавен глава и членове на кабинета</a><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130809070315/https://www.cia.gov/library/publications/world-leaders-1/world-leaders-b/brazil.html">Архив на оригинала от</a> 2013-08-09 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://ucblibraries.colorado.edu/govpubs/for/brazil.htm">UCB Libraries GovPubs</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080705053556/http://ucblibraries.colorado.edu/govpubs/for/brazil.htm">Архив на оригинала от</a> 2008-07-05 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.is/20121205004455/lcweb2.loc.gov/frd/cs/brtoc.html">Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997)</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.dmoztools.net/Regional/South_America/Brazil">Сайтове за Бразилия</a> в архивно копие на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82_%E2%80%9E%D0%9E%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%E2%80%9C" class="mw-redirect" title="Проект „Отворена директория“">проект „Отворена директория“</a></li></ul> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/22177656" class="extiw" title="pt:Special:Permalink/22177656">Brasil</a> в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Brasil" class="extiw" title="pt:Special:PageHistory/Brasil">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Специални:PageHistory/Бразилия">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;border:3px solid #00923f;;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="3" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8" title="Шаблон:Бразилия по теми"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8&action=edit&redlink=1"><abbr title="Беседа на шаблона (страницата не съществува)" style="color:#ba0000;;background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B8&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> <a class="mw-selflink selflink">Бразилия</a> по теми</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="История на Бразилия">История</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Коренно население на Бразилия">Коренно население</a> · <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Вицекралство Бразилия">Вицекралство</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бразилска империя">Империя</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Стара република">Стара република</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Република на сабята (страницата не съществува)">Република на сабята</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D0%B5_%D1%81_%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BA%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Политика на кафе с мляко (страницата не съществува)">Политика на кафе с мляко</a>) · <a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81" title="Ера на Варгас">Ера на Варгас</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Нова държава (Бразилия) (страницата не съществува)">Нова държава</a>) · <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Популистки период (страницата не съществува)">Популистки период</a> (<a href="/wiki/%D0%96%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE_%D0%9A%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BA" title="Жуселино Кубичек">Жуселино Кубичек</a>) · <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Военен режим в Бразилия">Военен режим</a> · <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Нова република">Нова република</a> </div></td><td class="navbox-image" rowspan="25" style="width:0.01%;padding:0px 0px 0px 2px;"><div> <img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Coat_of_arms_of_Brazil.svg/100px-Coat_of_arms_of_Brazil.svg.png" decoding="async" width="100" height="101" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Coat_of_arms_of_Brazil.svg/150px-Coat_of_arms_of_Brazil.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bf/Coat_of_arms_of_Brazil.svg/200px-Coat_of_arms_of_Brazil.svg.png 2x" data-file-width="512" data-file-height="515" /></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Политика на Бразилия (страницата не съществува)">Политика</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Правителство на Бразилия (страницата не съществува)">Правителство</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Закон на Бразилия (страницата не съществува)">Закони</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Конституция на Бразилия">Конституция</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Президент на Бразилия">Президент</a> · <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален конгрес на Бразилия">Национален конгрес</a> (<a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Федерален сенат на Бразилия">Сенат</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Камара на депутатите на Бразилия">Камара на депутатите</a>) · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Съдебна власт в Бразилия">Съдебна власт</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изпълнителна власт в Бразилия (страницата не съществува)">Изпълнителна власт</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Законодателна власт в Бразилия (страницата не съществува)">Законодателна власт</a> · <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" class="mw-redirect" title="Върховен федерален съд (Бразилия)">Върховен федерален съд</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Избори в Бразилия (страницата не съществува)">Избори</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Списък на политически партии в Бразилия (страницата не съществува)">Политически партии</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Списък на бивши политически партии в Бразилия (страницата не съществува)">бивши</a>) · <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Външна политика на Бразилия">Външна политика</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Човешки права в Бразилия (страницата не съществува)">Човешки права</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%93%D0%91%D0%A2_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="ЛГБТ права в Бразилия (страницата не съществува)">ЛГБТ права</a> </div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Административно деление на Бразилия">Админ. деление</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Региони на Бразилия">Региони</a> · <a href="/wiki/%D0%A9%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Щати в Бразилия">Федерални единици</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Мезорегиони в Бразилия">Мезорегиони</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Микрорегиони в Бразилия">Микрорегиони</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Общини в Бразилия">Общини</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Окръзи в Бразилия">Окръзи</a> </div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="География на Бразилия">География</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Региони на Бразилия">Региони</a> · <a href="/wiki/%D0%A9%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Щати в Бразилия">Щати</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Общини в Бразилия">Общини</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Списък на островите на Бразилия (страницата не съществува)">Острови</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Климат на Бразилия">Климат</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Биоразнообразие в Бразилия (страницата не съществува)">Биоразнообразие</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Крайни точки на Бразилия (страницата не съществува)">Крайни точки</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Защитени територии на Бразилия (страницата не съществува)">Защитени територии</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Списък на столиците на Бразилия (страницата не съществува)">Столици</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бразилска антарктида (страницата не съществува)">Бразилска антарктида</a> </div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Икономика на Бразилия">Икономика</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB" title="Бразилски реал">Реал</a> · <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Централна банка на Бразилия">Централна банка</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Списък на предприятия в Бразилия (страницата не съществува)">Предприятия</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Земеделие в Бразилия (страницата не съществува)">Земеделие</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Промишленост в Бразилия (страницата не съществува)">Промишленост</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Енергийна политика на Бразилия (страницата не съществува)">Енергия</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Минодобив в Бразилия (страницата не съществува)">Минодобив</a>  · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Икономически проблеми на Бразилия (страницата не съществува)">Икономически проблеми</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Население на Бразилия">Население</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бразилци">Народ</a> (<a href="/w/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Етнически състав на Бразилия (страницата не съществува)">етноси</a>: <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%82%D1%83" title="Прету">негри</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бели бразилци">бели</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83" title="Парду">парду</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Коренно население на Бразилия">местни</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%86%D0%B8" title="Азиатски бразилци">азиатци</a>)  · <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Езици в Бразилия (страницата не съществува)">Езици</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вероизповедания в Бразилия (страницата не съществува)">Вероизповедания</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Престъпност в Бразилия">Престъпност</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Социални проблеми на Бразилия (страницата не съществува)">Социални проблеми</a>  · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Списък на стоте най-населени общини в Бразилия">Най-големи градове</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Имиграция в Бразилия (страницата не съществува)">Имиграция</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вътрешна миграция в Бразилия (страницата не съществува)">Миграция</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фавели в Бразилия (страницата не съществува)">Фавели</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Инфраструктура на Бразилия">Инфраструктура</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Здравеопазване в Бразилия">Здравеопазване</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Образование в Бразилия">Образование</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Енергийна политика на Бразилия (страницата не съществува)">Енергия</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Комуникации в Бразилия (страницата не съществува)">Комуникации</a> · <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Транспорт в Бразилия">Транспорт</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0_%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Наука и техника в Бразилия (страницата не съществува)">Наука и техника</a> </div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Транспорт в Бразилия">Транспорт</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%BA_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Високоскоростен влак в Бразилия (страницата не съществува)">Високоскоростен влак</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Въздушен транспорт в Бразилия (страницата не съществува)">Въздушен</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Железопътен транспорт в Бразилия (страницата не съществува)">Железопътен</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Воден транспорт в Бразилия (страницата не съществува)">Воден</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Автомобилен транспорт в Бразилия (страницата не съществува)">Автомобилен</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Енергийна политика на Бразилия (страницата не съществува)">Енергия</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Възобновяема енергия в Бразилия (страницата не съществува)">Възобновяема енергия</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BB_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Етанол като гориво в Бразилия (страницата не съществува)">Етанол като гориво</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%81" title="Петробрас">Петробрас</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елетробрас (страницата не съществува)">Елетробрас</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бразилска ядрена програма (страницата не съществува)">Ядрена програма</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Култура на Бразилия">Култура</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="История на изкуството в Бразилия (страницата не съществува)">Изкуство</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BB_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карнавал в Бразилия (страницата не съществува)">Карнавал</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F" title="Бразилска кухня">Кухня</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Скулптура в Бразилия (страницата не съществува)">Скулптура</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Спорт в Бразилия (страницата не съществува)">Спорт</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Бразилско кино">Кино</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Официални празници в Бразилия (страницата не съществува)">Официални празници</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бразилски фолклор (страницата не съществува)">Фолклор</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Литература на Бразилия (страницата не съществува)">Литература</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Музика на Бразилия (страницата не съществува)">Музика</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB_%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фолклорен фестивал Паринтинс (страницата не съществува)">Фолклорен фестивал Паринтинс</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Живопис в Бразилия (страницата не съществува)">Живопис</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Туризъм в Бразилия (страницата не съществува)">Туризъм</a> </div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Спорт в Бразилия (страницата не съществува)">Спорт</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_2014" title="Световно първенство по футбол 2014">Световно първенство по футбол 2014</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1950" title="Световно първенство по футбол 1950">Световно първенство по футбол 1950</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_2016" title="Летни олимпийски игри 2016">Летни олимпийски игри 2016</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_(1963)" title="Панамерикански игри (1963)">Панамерикански игри (1963)</a>  · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_(2007)" title="Панамерикански игри (2007)">Панамерикански игри (2007)</a>  · <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Национален отбор по футбол на Бразилия">Национален отбор по футбол</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D0%BE%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Мъжки национален отбор по волейбол на Бразилия">Национален отбор по волейбол</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Въоръжени сили на Бразилия">Въоръжени сили</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%9C%D0%A1_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="ВМС на Бразилия (страницата не съществува)">ВМС</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%92%D0%A1_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="ВВС на Бразилия (страницата не съществува)">ВВС</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бразилска армия (страницата не съществува)">Армия</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бразилия и оръжия за масово унищожение (страницата не съществува)">Оръжия за масово унищожение</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;">Други</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;padding:0.25em 0; line-height:1.4em;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8_%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Антарктическа станция Команданти Ферас (страницата не съществува)">Антарктическа станция Команданти Ферас</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%98%D0%92/%D0%A1%D0%9F%D0%98%D0%9D_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="ХИВ/СПИН в Бразилия (страницата не съществува)">ХИВ/СПИН в Бразилия</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хомосексуалност в Бразилия (страницата не съществува)">Хомосексуалност</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td class="navbox-abovebelow" colspan="3" style="background-color:#00923f; color:#fff; border:2px solid gold;;"><div> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Портал:Бразилия">Портал</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Категория:Бразилия">Категория</a> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="3"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Шаблон:Южна Америка"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0"><abbr title="Беседа на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> Страни и територии в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Америка">Южна Америка</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="vertical-align: top;;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B8" title="Списък на международно признатите суверенни държави">Държави</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Боливия">Боливия</a></li> <li><a class="mw-selflink selflink">Бразилия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D0%B0" title="Венецуела">Венецуела</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Гаяна">Гаяна</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Еквадор">Еквадор</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Колумбия">Колумбия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B0" title="Панама">Панама</a>2</li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Парагвай">Парагвай</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83" title="Перу">Перу</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC" title="Суринам">Суринам</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D0%B9" title="Уругвай">Уругвай</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a>2, 3, 4 (<a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Френска Гвиана">Френска Гвиана</a>)</li> <li><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Чили">Чили</a>1</li></ul></div></td><td class="navbox-image" rowspan="3" style="width:0.01%;padding:0px 0px 0px 2px;"><div> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Southamerica_blank.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b0/Southamerica_blank.svg/30px-Southamerica_blank.svg.png" decoding="async" width="30" height="50" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b0/Southamerica_blank.svg/45px-Southamerica_blank.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b0/Southamerica_blank.svg/60px-Southamerica_blank.svg.png 2x" data-file-width="356" data-file-height="589" /></a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="vertical-align: top;;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Списък на зависими територии">Зависими територии</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;background:#DDDDFF;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Фолкландски острови">Фолкландски острови</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови">Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови</a> (<a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Обединено кралство">Обединено кралство</a>)</li></ul></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td class="navbox-abovebelow" colspan="3"><div> 1 Частично в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Океания">Океания</a>     2 Частично в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a>     3 Частично в <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Европа">Европа</a>     4 Частично в <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">Африка</a></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible autocollapse navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="3"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1" title="Шаблон:БРИКС"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1&action=edit&redlink=1"><abbr title="Беседа на шаблона (страницата не съществува)" style="color:#ba0000;;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1" title="БРИКС">БРИКС</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Водещи държави</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a class="mw-selflink selflink">Бразилия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Русия">Русия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Република Южна Африка">Южна Африка</a></li></ul></div></td><td class="navbox-image" rowspan="5" style="width:0.01%;padding:0px 0px 0px 2px;"><div> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Infobrics.org_logo.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Infobrics.org_logo.svg/100px-Infobrics.org_logo.svg.png" decoding="async" width="100" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Infobrics.org_logo.svg/150px-Infobrics.org_logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/89/Infobrics.org_logo.svg/200px-Infobrics.org_logo.svg.png 2x" data-file-width="86" data-file-height="34" /></a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%88%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1" title="Разширяване на БРИКС">Добавени държави</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аржентина">Аржентина</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82" title="Египет">Египет</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Етиопия">Етиопия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD" title="Иран">Иран</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Саудитска Арабия">Саудитска Арабия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0" title="Обединени арабски емирства">Емиратите</a></li></ul></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group">Свързани статии</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd hlist" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Антиамериканизъм">Антиамериканизъм</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Многополярност (страницата не съществува)">Многополярност</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1" class="mw-redirect" title="Нова банка за развитие на БРИКС">Банка за развитие на БРИКС</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1&action=edit&redlink=1" class="new" title="Членове на банката на БРИКС (страницата не съществува)">Членове на банката на БРИКС</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1_%D0%9A%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="БРИКС Кабел (страницата не съществува)">БРИКС Кабел</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%9A%D0%98_%D0%91%D0%A0%D0%98%D0%9A%D0%A1&action=edit&redlink=1" class="new" title="НКИ БРИКС (страницата не съществува)">НКИ БРИКС</a></li></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table class="noprint nomobile navbox" style="font-size:100%; text-align:center; width:100%; background:#f9f9f9; border:1px #aaa solid;"> <tbody><tr> <td><img alt="     Портал „География“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Purple_geography_icon.svg/27px-Purple_geography_icon.svg.png" decoding="async" width="27" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Purple_geography_icon.svg/41px-Purple_geography_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Purple_geography_icon.svg/54px-Purple_geography_icon.svg.png 2x" data-file-width="77" data-file-height="68" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Портал:География">География</a>“     <img alt="     Портал „Бразилия“    " src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Flag-map_of_Brazil.svg/24px-Flag-map_of_Brazil.svg.png" decoding="async" width="24" height="24" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Flag-map_of_Brazil.svg/36px-Flag-map_of_Brazil.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Flag-map_of_Brazil.svg/48px-Flag-map_of_Brazil.svg.png 2x" data-file-width="981" data-file-height="977" />     Портал „<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Портал:Бразилия">Бразилия</a>“     </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q155#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX4575422">BNE</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb11868637v">BNF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ci.nii.ac.jp/author/DA15339025">CiNii</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/1206830">FAST</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/4008003-1">GND</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://hls-dhs-dss.ch/de/articles/003393">HDS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://isni.org/isni/0000000121766679">ISNI</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007554945905171">NLI J9U</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kulturnav.org/9767d091-8739-4987-b46d-3387c91bfa3f">KulturNav</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/n79128015">LCCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://musicbrainz.org/area/f45b47f8-5796-386e-b172-6c31b009a5d8">MBarea</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalog.archives.gov/id/10035712">NARA</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00561061">NDL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=ge128817">NKC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://katalog.nsk.hr/F/?func=direct&local_base=nsk10&doc_number=000193398">NSK</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://libris.kb.se/auth/141619">LIBRIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.idref.fr/02643895X">IdRef</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://viaf.org/viaf/129679518/">VIAF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.oclc.org/worldcat/entity/E39QbtfRB9KGtqfkFTFbfB77QY">WorldCat</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.cabi.org/isc/datasheet/108381">ISC</a></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table style="width:80%; text-align:justify; padding:5px; background-color:#f7f9ff; border:1px solid #8888aa; margin:0.5em auto; clear:both;"> <tbody><tr> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Goldenwiki_1.5.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/40px-Goldenwiki_1.5.png" decoding="async" width="40" height="52" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/60px-Goldenwiki_1.5.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/80px-Goldenwiki_1.5.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="787" /></a> </td> <td style="padding-left: 10px">Тази статия е включена в списъка на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">избраните</a> на <a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&oldid=4974385">6 август 2012</a>. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1&useformat=desktop" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бразилия&oldid=12411157">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бразилия&oldid=12411157</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Категория:Бразилия">Бразилия</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Статии с неработещи външни препратки">Статии с неработещи външни препратки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:География/Тематични статии">Портал:География/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BB:%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Категория:Портал:Бразилия/Тематични статии">Портал:Бразилия/Тематични статии</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">Избрани статии на български</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8/%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_(%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F)" title="Категория:Картинки за транскрибиране и/или превод (Бразилия)">Картинки за транскрибиране и/или превод (Бразилия)</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 13 ноември 2024 г. в 12:58 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-7fc47fc68d-mpcf2","wgBackendResponseTime":211,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"3.272","walltime":"3.770","ppvisitednodes":{"value":122613,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":847111,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":390107,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":18,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":69,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":219234,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":49,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 3288.019 1 -total"," 30.02% 987.002 184 Шаблон:Cite"," 28.55% 938.724 1 Шаблон:Колони"," 28.19% 926.729 27 Шаблон:Флагче_с_име"," 27.73% 911.613 27 Шаблон:Флагче"," 23.88% 785.099 135 Шаблон:Cite_web"," 21.77% 715.682 184 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 21.30% 700.266 27 Шаблон:Флагче/core_wikidata"," 11.43% 375.962 1 Шаблон:Държава"," 11.31% 371.855 1 Шаблон:Infobox"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.506","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":13091543,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["?","480","24.5"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntityStatements","440","22.4"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","280","14.3"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","220","11.2"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","220","11.2"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::gsub","120","6.1"],["type","40","2.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::sub","40","2.0"],["newFrame \u003Cmw.lua:153\u003E","20","1.0"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::fetchLanguageName","20","1.0"],["[others]","80","4.1"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.codfw.main-f69cdc8f6-d8f47","timestamp":"20241123103041","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0411\u0440\u0430\u0437\u0438\u043b\u0438\u044f","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q155","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q155","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2005-02-24T14:55:21Z","dateModified":"2024-11-13T12:58:33Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/b\/bc\/BRA_orthographic.svg","headline":"\u0434\u044a\u0440\u0436\u0430\u0432\u0430 \u0432 \u042e\u0436\u043d\u0430 \u0410\u043c\u0435\u0440\u0438\u043a\u0430"}</script> </body> </html>