CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Протеин – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"6934b4cf-79d0-46b9-bd88-52e25236d1fe","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Протеин","wgTitle":"Протеин","wgCurRevisionId":12393506,"wgRevisionId":12393506,"wgArticleId":63508,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Статии с неработещи външни препратки","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Страници, използващи вълшебни препратки PMID","Белтъци"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Протеин","wgRelevantArticleId" :63508,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":80000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q8054","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false, "wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates", "ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.5"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="900"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="600"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="480"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Протеин – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Протеин rootpage-Протеин skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Номенклатура_и_синоними" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Номенклатура_и_синоними"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Номенклатура и синоними</span> </div> </a> <ul id="toc-Номенклатура_и_синоними-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-История" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#История"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>История</span> </div> </a> <ul id="toc-История-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Биохимия_на_протеините" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Биохимия_на_протеините"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Биохимия на протеините</span> </div> </a> <ul id="toc-Биохимия_на_протеините-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Синтез" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Синтез"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Синтез</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Синтез-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Синтез</span> </button> <ul id="toc-Синтез-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Химичен_синтез" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Химичен_синтез"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4.1</span> <span>Химичен синтез</span> </div> </a> <ul id="toc-Химичен_синтез-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Пост-транслационни_модификации" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Пост-транслационни_модификации"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Пост-транслационни модификации</span> </div> </a> <ul id="toc-Пост-транслационни_модификации-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Белтъчно_сортиране" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Белтъчно_сортиране"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Белтъчно сортиране</span> </div> </a> <ul id="toc-Белтъчно_сортиране-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Структура_на_белтъците" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Структура_на_белтъците"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Структура на белтъците</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Структура_на_белтъците-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Структура на белтъците</span> </button> <ul id="toc-Структура_на_белтъците-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Първично_ниво" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Първично_ниво"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.1</span> <span>Първично ниво</span> </div> </a> <ul id="toc-Първично_ниво-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вторично_ниво" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Вторично_ниво"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.2</span> <span>Вторично ниво</span> </div> </a> <ul id="toc-Вторично_ниво-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Третично_ниво" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Третично_ниво"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.3</span> <span>Третично ниво</span> </div> </a> <ul id="toc-Третично_ниво-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Четвъртично_ниво" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Четвъртично_ниво"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7.4</span> <span>Четвъртично ниво</span> </div> </a> <ul id="toc-Четвъртично_ниво-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Денатурация" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Денатурация"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>Денатурация</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Денатурация-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Денатурация</span> </button> <ul id="toc-Денатурация-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Структура_на_белтъците_в_живите_организми" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Структура_на_белтъците_в_живите_организми"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8.1</span> <span>Структура на белтъците в живите организми</span> </div> </a> <ul id="toc-Структура_на_белтъците_в_живите_организми-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Прости_и_комплексни_протеини" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Прости_и_комплексни_протеини"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Прости и комплексни протеини</span> </div> </a> <ul id="toc-Прости_и_комплексни_протеини-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Функция_на_белтъците" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Функция_на_белтъците"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10</span> <span>Функция на белтъците</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Функция_на_белтъците-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Функция на белтъците</span> </button> <ul id="toc-Функция_на_белтъците-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Каталитична_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Каталитична_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.1</span> <span>Каталитична функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Каталитична_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Структурна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Структурна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.2</span> <span>Структурна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Структурна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Защитна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Защитна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.3</span> <span>Защитна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Защитна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Регулаторна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Регулаторна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.4</span> <span>Регулаторна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Регулаторна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Сигнална_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Сигнална_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.5</span> <span>Сигнална функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Сигнална_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Транспортна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Транспортна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.6</span> <span>Транспортна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Транспортна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Рецепторна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Рецепторна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.7</span> <span>Рецепторна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Рецепторна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Двигателна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Двигателна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.8</span> <span>Двигателна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Двигателна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Резервна_функция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Резервна_функция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.9</span> <span>Резервна функция</span> </div> </a> <ul id="toc-Резервна_функция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Значение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Значение"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11</span> <span>Значение</span> </div> </a> <ul id="toc-Значение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Представители" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Представители"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">12</span> <span>Представители</span> </div> </a> <ul id="toc-Представители-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">13</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">14</span> <span>Вижте също</span> </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Протеин</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 161 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-161" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">161 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%AFen" title="Proteïen – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Proteïen" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Protein" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target"><span>Alemannisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Proteína" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target"><span>Aragonés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D9%88%D8%AA%D9%8A%D9%86" title="بروتين – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="بروتين" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ary mw-list-item"><a href="https://ary.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D8%AA%D9%8A%D9%86" title="پروتين – Moroccan Arabic" lang="ary" hreflang="ary" data-title="پروتين" data-language-autonym="الدارجة" data-language-local-name="Moroccan Arabic" class="interlanguage-link-target"><span>الدارجة</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%B1%D9%88%D8%AA%D9%8A%D9%86" title="بروتين – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="بروتين" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target"><span>مصرى</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-as mw-list-item"><a href="https://as.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AE%E0%A6%BE%E0%A6%82%E0%A6%B8%E0%A6%B8%E0%A6%BE%E0%A7%B0" title="মাংসসাৰ – асамски" lang="as" hreflang="as" data-title="মাংসসাৰ" data-language-autonym="অসমীয়া" data-language-local-name="асамски" class="interlanguage-link-target"><span>অসমীয়া</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Proteína" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Z%C3%BClallar" title="Zülallar – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Zülallar" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target"><span>Azərbaycanca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D8%AA%D8%A6%DB%8C%D9%86" title="پروتئین – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="پروتئین" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target"><span>تۆرکجه</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D2%A1%D2%BB%D1%8B%D0%BC%D0%B4%D0%B0%D1%80" title="Аҡһымдар – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Аҡһымдар" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target"><span>Башҡортса</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ban mw-list-item"><a href="https://ban.wikipedia.org/wiki/Prot%C3%A9in" title="Protéin – балийски" lang="ban" hreflang="ban" data-title="Protéin" data-language-autonym="Basa Bali" data-language-local-name="балийски" class="interlanguage-link-target"><span>Basa Bali</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Balt%C4%ABms" title="Baltīms – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Baltīms" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target"><span>Žemaitėška</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bcl mw-list-item"><a href="https://bcl.wikipedia.org/wiki/Protina" title="Protina – Central Bikol" lang="bcl" hreflang="bcl" data-title="Protina" data-language-autonym="Bikol Central" data-language-local-name="Central Bikol" class="interlanguage-link-target"><span>Bikol Central</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D1%96" title="Бялкі – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Бялкі" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%BA%D1%96" title="Бялкі – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Бялкі" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bh mw-list-item"><a href="https://bh.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%9F%E0%A5%80%E0%A4%A8" title="प्रोटीन – Bhojpuri" lang="bh" hreflang="bh" data-title="प्रोटीन" data-language-autonym="भोजपुरी" data-language-local-name="Bhojpuri" class="interlanguage-link-target"><span>भोजपुरी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bjn mw-list-item"><a href="https://bjn.wikipedia.org/wiki/Parot%C3%A9in" title="Parotéin – Banjar" lang="bjn" hreflang="bjn" data-title="Parotéin" data-language-autonym="Banjar" data-language-local-name="Banjar" class="interlanguage-link-target"><span>Banjar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-blk mw-list-item"><a href="https://blk.wikipedia.org/wiki/%E1%80%95%E1%80%9B%E1%80%AD%E1%80%AF%E1%80%90%E1%80%B1%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%B8" title="ပရိုတေင်း – Pa'O" lang="blk" hreflang="blk" data-title="ပရိုတေင်း" data-language-autonym="ပအိုဝ်ႏဘာႏသာႏ" data-language-local-name="Pa'O" class="interlanguage-link-target"><span>ပအိုဝ်ႏဘာႏသာႏ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AA%E0%A7%8D%E0%A6%B0%E0%A7%8B%E0%A6%9F%E0%A6%BF%E0%A6%A8" title="প্রোটিন – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="প্রোটিন" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Protein" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Bjelan%C4%8Devine" title="Bjelančevine – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Bjelančevine" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target"><span>Bosanski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-btm mw-list-item"><a href="https://btm.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – Batak Mandailing" lang="btm" hreflang="btm" data-title="Protein" data-language-autonym="Batak Mandailing" data-language-local-name="Batak Mandailing" class="interlanguage-link-target"><span>Batak Mandailing</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bxr mw-list-item"><a href="https://bxr.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B3" title="Уураг – Russia Buriat" lang="bxr" hreflang="bxr" data-title="Уураг" data-language-autonym="Буряад" data-language-local-name="Russia Buriat" class="interlanguage-link-target"><span>Буряад</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%AFna" title="Proteïna – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Proteïna" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/L%C3%A2ung-b%C4%83h-c%C3%A9k" title="Lâung-băh-cék – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Lâung-băh-cék" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target"><span>閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%88" title="Белокаш – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="Белокаш" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target"><span>Нохчийн</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Protina_(kimika)" title="Protina (kimika) – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Protina (kimika)" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target"><span>Cebuano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-chr mw-list-item"><a href="https://chr.wikipedia.org/wiki/%E1%8E%A0%E1%8F%93%E1%8E%B5%E1%8F%A5%E1%8F%8D%E1%8F%97%E1%8F%8D%E1%8E%A9" title="ᎠᏓᎵᏥᏍᏗᏍᎩ – черокски" lang="chr" hreflang="chr" data-title="ᎠᏓᎵᏥᏍᏗᏍᎩ" data-language-autonym="ᏣᎳᎩ" data-language-local-name="черокски" class="interlanguage-link-target"><span>ᏣᎳᎩ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%DB%86%D8%AA%DB%8C%D9%86" title="پرۆتین – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="پرۆتین" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target"><span>کوردی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/B%C3%ADlkovina" title="Bílkovina – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Bílkovina" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%83%D1%80%D1%80%D0%B8" title="Шурри – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Шурри" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target"><span>Чӑвашла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Protein" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target"><span>Cymraeg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Protein" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Protein" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dty mw-list-item"><a href="https://dty.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%9F%E0%A4%BF%E0%A4%A8" title="प्रोटिन – Doteli" lang="dty" hreflang="dty" data-title="प्रोटिन" data-language-autonym="डोटेली" data-language-local-name="Doteli" class="interlanguage-link-target"><span>डोटेली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dv mw-list-item"><a href="https://dv.wikipedia.org/wiki/%DE%95%DE%B0%DE%83%DE%AE%DE%93%DE%A9%DE%82%DE%B0" title="ޕްރޮޓީން – дивехи" lang="dv" hreflang="dv" data-title="ޕްރޮޓީން" data-language-autonym="ދިވެހިބަސް" data-language-local-name="дивехи" class="interlanguage-link-target"><span>ދިވެހިބަސް</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A0%CF%81%CF%89%CF%84%CE%B5%CE%90%CE%BD%CE%B7" title="Πρωτεΐνη – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Πρωτεΐνη" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Protein" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Proteino" title="Proteino – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Proteino" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Proteína" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Valgud" title="Valgud – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Valgud" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Proteina" title="Proteina – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Proteina" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="Proteína" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target"><span>Estremeñu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D8%AA%D8%A6%DB%8C%D9%86" title="پروتئین – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="پروتئین" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Proteiini" title="Proteiini – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Proteiini" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo mw-list-item"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="Protein" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target"><span>Føroyskt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Prot%C3%A9ine" title="Protéine – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Protéine" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Proteiin" title="Proteiin – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Proteiin" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Nordfriisk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Aaiwyt_(stof)" title="Aaiwyt (stof) – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Aaiwyt (stof)" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Frysk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Pr%C3%B3it%C3%A9in" title="Próitéin – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Próitéin" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/Pr%C3%B2tain" title="Pròtain – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="Pròtain" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target"><span>Gàidhlig</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Proteína" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Proteína" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target"><span>Avañe'ẽ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/Proteen" title="Proteen – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="Proteen" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaelg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hak mw-list-item"><a href="https://hak.wikipedia.org/wiki/Th%C3%A0n-pha%CC%8Dk-ch%E1%B9%B3t" title="Thàn-pha̍k-chṳt – Hakka Chinese" lang="hak" hreflang="hak" data-title="Thàn-pha̍k-chṳt" data-language-autonym="客家語 / Hak-kâ-ngî" data-language-local-name="Hakka Chinese" class="interlanguage-link-target"><span>客家語 / Hak-kâ-ngî</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%97%D7%9C%D7%91%D7%95%D7%9F" title="חלבון – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="חלבון" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%9F%E0%A5%80%E0%A4%A8" title="प्रोटीन – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="प्रोटीन" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="Protein" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target"><span>Fiji Hindi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Bjelan%C4%8Devine" title="Bjelančevine – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Bjelančevine" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Pwoteyin" title="Pwoteyin – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Pwoteyin" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kreyòl ayisyen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Feh%C3%A9rje" title="Fehérje – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Fehérje" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%8D%D5%BA%D5%AB%D5%BF%D5%A1%D5%AF%D5%B8%D6%82%D6%81%D5%B6%D5%A5%D6%80" title="Սպիտակուցներ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Սպիտակուցներ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Proteina" title="Proteina – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Proteina" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingua</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-iba mw-list-item"><a href="https://iba.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – ибан" lang="iba" hreflang="iba" data-title="Protein" data-language-autonym="Jaku Iban" data-language-local-name="ибан" class="interlanguage-link-target"><span>Jaku Iban</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Protein" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Protina" title="Protina – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Protina" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target"><span>Ilokano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-inh mw-list-item"><a href="https://inh.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%88" title="Белокаш – ингушетски" lang="inh" hreflang="inh" data-title="Белокаш" data-language-autonym="ГӀалгӀай" data-language-local-name="ингушетски" class="interlanguage-link-target"><span>ГӀалгӀай</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Proteino" title="Proteino – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Proteino" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Pr%C3%B3t%C3%ADn" title="Prótín – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Prótín" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Proteine" title="Proteine – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Proteine" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%82%BF%E3%83%B3%E3%83%91%E3%82%AF%E8%B3%AA" title="タンパク質 – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="タンパク質" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Prot%C3%A9in" title="Protéin – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Protéin" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target"><span>Jawa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%AA%E1%83%98%E1%83%9A%E1%83%94%E1%83%91%E1%83%98" title="ცილები – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ცილები" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D2%9B%D1%83%D1%8B%D0%B7" title="Ақуыз – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Ақуыз" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target"><span>Қазақша</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%AA%E0%B3%8D%E0%B2%B0%E0%B3%8B%E0%B2%9F%E0%B3%80%E0%B2%A8%E0%B3%8D" title="ಪ್ರೋಟೀನ್ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಪ್ರೋಟೀನ್" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target"><span>ಕನ್ನಡ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EB%8B%A8%EB%B0%B1%EC%A7%88" title="단백질 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="단백질" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ks mw-list-item"><a href="https://ks.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%9B%D9%88%D9%B9%DB%8C%D9%96%D9%86" title="پرٛوٹیٖن – кашмирски" lang="ks" hreflang="ks" data-title="پرٛوٹیٖن" data-language-autonym="कॉशुर / کٲشُر" data-language-local-name="кашмирски" class="interlanguage-link-target"><span>कॉशुर / کٲشُر</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%AEn" title="Proteîn – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Proteîn" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target"><span>Kurdî</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Protin" title="Protin – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Protin" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kernowek</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BA" title="Белок – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Белок" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target"><span>Кыргызча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Proteina" title="Proteina – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Proteina" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="Protein" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target"><span>Lëtzebuergesch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lez mw-list-item"><a href="https://lez.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B4%D0%B7%D0%B0%D1%80" title="Ладзар – лезгински" lang="lez" hreflang="lez" data-title="Ладзар" data-language-autonym="Лезги" data-language-local-name="лезгински" class="interlanguage-link-target"><span>Лезги</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Protena" title="Protena – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Protena" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%AFne" title="Proteïne – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Proteïne" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target"><span>Limburgs</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Pruteina" title="Pruteina – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Pruteina" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target"><span>Lombard</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lo mw-list-item"><a href="https://lo.wikipedia.org/wiki/%E0%BA%9B%E0%BA%B0%E0%BB%82%E0%BA%A5%E0%BB%80%E0%BA%95%E0%BA%AD%E0%BA%B4%E0%BA%99" title="ປະໂລເຕອິນ – лаоски" lang="lo" hreflang="lo" data-title="ປະໂລເຕອິນ" data-language-autonym="ລາວ" data-language-local-name="лаоски" class="interlanguage-link-target"><span>ລາວ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Baltymai" title="Baltymai – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Baltymai" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Olbaltumvielas" title="Olbaltumvielas – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Olbaltumvielas" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Pr%C3%B4teinina" title="Prôteinina – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Prôteinina" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Белковина – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Белковина" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%AE%E0%B4%BE%E0%B4%82%E0%B4%B8%E0%B5%8D%E0%B4%AF%E0%B4%82" title="മാംസ്യം – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="മാംസ്യം" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target"><span>മലയാളം</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B3_(%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%BB)" title="Уураг (молекул) – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Уураг (молекул)" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target"><span>Монгол</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A4%A5%E0%A4%BF%E0%A4%A8%E0%A5%87" title="प्रथिने – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="प्रथिने" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target"><span>मराठी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Protein" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Melayu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%95%E1%80%9B%E1%80%AD%E1%80%AF%E1%80%90%E1%80%AD%E1%80%94%E1%80%BA%E1%80%B8" title="ပရိုတိန်း – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ပရိုတိန်း" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target"><span>မြန်မာဘာသာ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-myv mw-list-item"><a href="https://myv.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%82" title="Ашовт – ерзиа" lang="myv" hreflang="myv" data-title="Ашовт" data-language-autonym="Эрзянь" data-language-local-name="ерзиа" class="interlanguage-link-target"><span>Эрзянь</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mzn mw-list-item"><a href="https://mzn.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D8%AA%DB%8C%D9%86" title="پروتین – мазандерански" lang="mzn" hreflang="mzn" data-title="پروتین" data-language-autonym="مازِرونی" data-language-local-name="мазандерански" class="interlanguage-link-target"><span>مازِرونی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Protein" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%9F%E0%A4%BF%E0%A4%A8" title="प्रोटिन – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="प्रोटिन" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AA%E0%A5%8D%E0%A4%B0%E0%A5%8B%E0%A4%9F%E0%A4%BF%E0%A4%A8" title="प्रोटिन – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="प्रोटिन" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाल भाषा</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Eiwitten" title="Eiwitten – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Eiwitten" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Protein" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Protein" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nov mw-list-item"><a href="https://nov.wikipedia.org/wiki/Proteine" title="Proteine – Novial" lang="nov" hreflang="nov" data-title="Proteine" data-language-autonym="Novial" data-language-local-name="Novial" class="interlanguage-link-target"><span>Novial</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%AFna" title="Proteïna – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Proteïna" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-om mw-list-item"><a href="https://om.wikipedia.org/wiki/Burqata" title="Burqata – оромо" lang="om" hreflang="om" data-title="Burqata" data-language-autonym="Oromoo" data-language-local-name="оромо" class="interlanguage-link-target"><span>Oromoo</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-or mw-list-item"><a href="https://or.wikipedia.org/wiki/%E0%AC%AA%E0%AD%81%E0%AC%B7%E0%AD%8D%E0%AC%9F%E0%AC%BF%E0%AC%B8%E0%AC%BE%E0%AC%B0" title="ପୁଷ୍ଟିସାର – ория" lang="or" hreflang="or" data-title="ପୁଷ୍ଟିସାର" data-language-autonym="ଓଡ଼ିଆ" data-language-local-name="ория" class="interlanguage-link-target"><span>ଓଡ଼ିଆ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%AA%E0%A9%8D%E0%A8%B0%E0%A9%8B%E0%A8%9F%E0%A9%80%E0%A8%A8" title="ਪ੍ਰੋਟੀਨ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਪ੍ਰੋਟੀਨ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target"><span>ਪੰਜਾਬੀ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pam mw-list-item"><a href="https://pam.wikipedia.org/wiki/Protina" title="Protina – пампанга" lang="pam" hreflang="pam" data-title="Protina" data-language-autonym="Kapampangan" data-language-local-name="пампанга" class="interlanguage-link-target"><span>Kapampangan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Bia%C5%82ka" title="Białka – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Białka" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D9%B9%DB%8C%D9%86" title="پروٹین – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="پروٹین" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target"><span>پنجابی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D9%BC%D9%8A%D9%86" title="پروټين – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="پروټين" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target"><span>پښتو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%ADna" title="Proteína – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Proteína" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Prutina" title="Prutina – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Prutina" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target"><span>Runa Simi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Protein%C4%83" title="Proteină – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Proteină" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B8" title="Белки – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Белки" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%96%D0%BD" title="Протеін – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Протеін" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target"><span>Русиньскый</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Протеин – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Протеин" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target"><span>Саха тыла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Pruti%C3%ACna" title="Prutiìna – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Prutiìna" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target"><span>Sicilianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Protein" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target"><span>Scots</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D9%BD%D9%8A%D9%86" title="پروٽين – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="پروٽين" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target"><span>سنڌي</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Protein" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B4%E0%B7%8A%E2%80%8D%E0%B6%BB%E0%B7%9D%E0%B6%A7%E0%B7%93%E0%B6%B1%E0%B7%8A" title="ප්‍රෝටීන් – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="ප්‍රෝටීන්" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target"><span>සිංහල</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Protein" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Bielkovina" title="Bielkovina – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Bielkovina" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenčina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Beljakovina" title="Beljakovina – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Beljakovina" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenščina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-so mw-list-item"><a href="https://so.wikipedia.org/wiki/Borotiin" title="Borotiin – сомалийски" lang="so" hreflang="so" data-title="Borotiin" data-language-autonym="Soomaaliga" data-language-local-name="сомалийски" class="interlanguage-link-target"><span>Soomaaliga</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Proteina" title="Proteina – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Proteina" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target"><span>Shqip</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Протеин – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Протеин" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-stq mw-list-item"><a href="https://stq.wikipedia.org/wiki/Oaiwiete" title="Oaiwiete – Saterland Frisian" lang="stq" hreflang="stq" data-title="Oaiwiete" data-language-autonym="Seeltersk" data-language-local-name="Saterland Frisian" class="interlanguage-link-target"><span>Seeltersk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-su mw-list-item"><a href="https://su.wikipedia.org/wiki/Prot%C3%A9in" title="Protéin – сундански" lang="su" hreflang="su" data-title="Protéin" data-language-autonym="Sunda" data-language-local-name="сундански" class="interlanguage-link-target"><span>Sunda</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Protein" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Protini" title="Protini – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Protini" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target"><span>Kiswahili</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%AA%E0%AF%81%E0%AE%B0%E0%AE%A4%E0%AE%AE%E0%AF%8D" title="புரதம் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="புரதம்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%AE%E0%B0%BE%E0%B0%82%E0%B0%B8%E0%B0%95%E0%B1%83%E0%B0%A4%E0%B1%8D%E0%B0%A4%E0%B1%81%E0%B0%B2%E0%B1%81" title="మాంసకృత్తులు – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="మాంసకృత్తులు" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target"><span>తెలుగు</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tg mw-list-item"><a href="https://tg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D2%B3%D0%BE" title="Сафедаҳо – таджикски" lang="tg" hreflang="tg" data-title="Сафедаҳо" data-language-autonym="Тоҷикӣ" data-language-local-name="таджикски" class="interlanguage-link-target"><span>Тоҷикӣ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B9%82%E0%B8%9B%E0%B8%A3%E0%B8%95%E0%B8%B5%E0%B8%99" title="โปรตีน – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="โปรตีน" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target"><span>ไทย</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tk mw-list-item"><a href="https://tk.wikipedia.org/wiki/Belok" title="Belok – туркменски" lang="tk" hreflang="tk" data-title="Belok" data-language-autonym="Türkmençe" data-language-local-name="туркменски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkmençe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Protina" title="Protina – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Protina" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target"><span>Tagalog</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Protein" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%81%D1%8B%D0%BC" title="Аксым – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Аксым" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target"><span>Татарча / tatarça</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tyv mw-list-item"><a href="https://tyv.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BA" title="Белок – тувински" lang="tyv" hreflang="tyv" data-title="Белок" data-language-autonym="Тыва дыл" data-language-local-name="тувински" class="interlanguage-link-target"><span>Тыва дыл</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%96%D0%BB%D0%BA%D0%B8" title="Білки – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Білки" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%D8%B1%D9%88%D9%B9%DB%8C%D9%86" title="پروٹین – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="پروٹین" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target"><span>اردو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Proteinlar" title="Proteinlar – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Proteinlar" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target"><span>Oʻzbekcha / ўзбекча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vec mw-list-item"><a href="https://vec.wikipedia.org/wiki/Proteine" title="Proteine – Venetian" lang="vec" hreflang="vec" data-title="Proteine" data-language-autonym="Vèneto" data-language-local-name="Venetian" class="interlanguage-link-target"><span>Vèneto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Protein" title="Protein – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Protein" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vls mw-list-item"><a href="https://vls.wikipedia.org/wiki/Prote%C3%AFne" title="Proteïne – West Flemish" lang="vls" hreflang="vls" data-title="Proteïne" data-language-autonym="West-Vlams" data-language-local-name="West Flemish" class="interlanguage-link-target"><span>West-Vlams</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wa mw-list-item"><a href="https://wa.wikipedia.org/wiki/Proteyene" title="Proteyene – валонски" lang="wa" hreflang="wa" data-title="Proteyene" data-language-autonym="Walon" data-language-local-name="валонски" class="interlanguage-link-target"><span>Walon</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Protina" title="Protina – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Protina" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E8%9B%8B%E7%99%BD%E8%B4%A8" title="蛋白质 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="蛋白质" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xal mw-list-item"><a href="https://xal.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%83%D1%80%D1%83%D0%B3" title="Ууруг – калмик" lang="xal" hreflang="xal" data-title="Ууруг" data-language-autonym="Хальмг" data-language-local-name="калмик" class="interlanguage-link-target"><span>Хальмг</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%AA%E1%83%98%E1%83%9A%E1%83%94%E1%83%A4%E1%83%98" title="ცილეფი – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ცილეფი" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target"><span>მარგალური</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%A4%D7%A8%D7%90%D7%98%D7%A2%D7%90%D7%99%D7%9F" title="פראטעאין – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="פראטעאין" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target"><span>ייִדיש</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E8%9B%8B%E7%99%BD%E8%B4%A8" title="蛋白质 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="蛋白质" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E6%9C%8A" title="朊 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="朊" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target"><span>文言</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Nn%CC%84g-pe%CC%8Dh-chit" title="Nn̄g-pe̍h-chit – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Nn̄g-pe̍h-chit" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E8%9B%8B%E7%99%BD%E8%B3%AA" title="蛋白質 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="蛋白質" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zu mw-list-item"><a href="https://zu.wikipedia.org/wiki/Isakhamzimba" title="Isakhamzimba – зулуски" lang="zu" hreflang="zu" data-title="Isakhamzimba" data-language-autonym="IsiZulu" data-language-local-name="зулуски" class="interlanguage-link-target"><span>IsiZulu</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q8054#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&oldid=12393506" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&id=12393506&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259F%25D1%2580%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B8%25D0%25BD"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259F%25D1%2580%25D0%25BE%25D1%2582%25D0%25B5%25D0%25B8%25D0%25BD"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Proteins" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q8054" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><div class="othermeaning-box"> <dl><dd><i><b>Белтък</b> пренасочва насам. За частта на яйцето вижте <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BA" title="Яйчен белтък">Яйчен белтък</a>.</i></dd></dl> </div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/27/Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif/250px-Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif" decoding="async" width="250" height="188" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif 1.5x" data-file-width="300" data-file-height="225" /></a><figcaption>Човешки <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Хемоглобин">хемоглобин</a> – (αβ)<sub>2</sub> тетрамер.</figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Myoglobin.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Myoglobin.png/250px-Myoglobin.png" decoding="async" width="250" height="253" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Myoglobin.png/375px-Myoglobin.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/60/Myoglobin.png/500px-Myoglobin.png 2x" data-file-width="1159" data-file-height="1173" /></a><figcaption>Компютърно изображение на белтъка <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Миоглобин">миоглобин</a> с оцветени <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Алфа-спирала">алфа-спирали</a>. Това е първият белтък, чиято структура е разкрита чрез <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&action=edit&redlink=1" class="new" title="Рентгеноструктурен анализ (страницата не съществува)">рентгеноструктурен анализ</a>.</figcaption></figure> <p><b>Протеинът</b>, още <b>белтък</b> или <b>белтъчина</b>, е събирателен термин за биологически важни <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Макромолекула">макромолекули</a>, изградени чрез <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5" class="mw-redirect" title="Поликондензиране">поликондензирането</a> на отделни <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Аминокиселини">аминокиселини</a>. </p><p>Белтъците са един от основните градивни компоненти на живите <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Клетка">клетки</a>, както и на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Вирус">вирусните</a> частици. Притежават сложна пространствена структура и изпълняват разнообразни биологични функции – от типично структурни, защитни (активна и пасивна), транспортни и съкратителни до каталитични и регулаторни. </p><p>Цялата информация, необходима за изграждането на белтъчната молекула, е кодирана в <a href="/wiki/%D0%94%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="ДНК">ДНК</a>. Посредством процес на точно презаписване на информацията в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="РНК">РНК</a> (<a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Транскрипция (биология)">транскрипция</a>) и превеждане от полинуклеотидна в аминокиселинна последователност (<a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Транслация (биология)">транслация</a>) е възможно синтезирането на определен белтък, притежаващ конкретна биологична роля. </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Номенклатура_и_синоними"><span id=".D0.9D.D0.BE.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D0.BA.D0.BB.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0_.D0.B8_.D1.81.D0.B8.D0.BD.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D0.BC.D0.B8"></span>Номенклатура и синоними</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Номенклатура и синоними" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Номенклатура и синоними"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p><a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Български език">Българските</a> наименования „белтък“ и „белтъчина“ произлизат от традиционното наименование на <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BA_(%D1%8F%D0%B9%D1%86%D0%B5)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Белтък (яйце) (страницата не съществува)">яйчния белтък</a>, който съдържа белтъчини за развитието на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88" class="mw-redirect" title="Зародиш">зародиша</a>. Като синоним се използва и чуждицата <i>протеин</i> (<i>protein</i>), срещана в много западноевропейски езици. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="История"><span id=".D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>История</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: История" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: История"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dr._G.J._Mulder.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Dr._G.J._Mulder.jpg/220px-Dr._G.J._Mulder.jpg" decoding="async" width="220" height="227" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Dr._G.J._Mulder.jpg/330px-Dr._G.J._Mulder.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Dr._G.J._Mulder.jpg/440px-Dr._G.J._Mulder.jpg 2x" data-file-width="2936" data-file-height="3029" /></a><figcaption>Герардус Йоханес Мулдер</figcaption></figure> <p>За първи път през <a href="/wiki/1789" title="1789">1789</a> г. френският химик <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%A4%D1%83%D1%80%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Антоан Фуркроа (страницата не съществува)">Антоан Фуркроа</a> прави разграничение между белтъците и другите известни органични субстанции. Класифицира познатите дотогава <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD" title="Албумин">албумин</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Фибрин">фибрин</a> и <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Желатин">желатин</a> като самостоятелни съединения с животински произход. От тази начална стъпка до формулирането на концепция за това, какво представляват белтъците, е извървян дълъг път, минаващ през грубо характеризиране на химичния състав, опити за клинично приложение на белтъчни екстракти, до все по-прецизното дефиниране на структурата и функциите на всеки отделен белтък. </p><p>Самото понятие е въведено през <a href="/wiki/1838" title="1838">1838</a> година, когато в писмо от <a href="/wiki/10_%D1%8E%D0%BB%D0%B8" title="10 юли">10 юли</a>, изпратено от <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%BD%D1%81_%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B1_%D0%91%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Йонс Якоб Берцелиус">Йонс Якоб Берцелиус</a> до <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%83%D1%81_%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%81_%D0%9C%D1%83%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Герардус Йоханес Мулдер (страницата не съществува)">Герардус Йоханес Мулдер</a>, за първи път е употребено названието „протеин“ с акцент върху първостепенното и първичното (от гръцки <b>πρωτειοξ</b> – първична нишка)<sup id="cite_ref-1" class="reference"><a href="#cite_note-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-2" class="reference"><a href="#cite_note-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Точният цитат от писмото е: </p> <dl><dd>„<i>Le nom protéine que je vous propose pour l’oxyde organique de la fibrine et de l’albumine, je voulais le dériver de πρωτειοξ, parce qu’il paraît être la substance primitive ou principale de la nutrition animale.</i>“<sup id="cite_ref-3" class="reference"><a href="#cite_note-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></dd></dl> <p>В приблизителен превод цитатът гласи: </p> <dl><dd>„Наименованието протеин, което Ви предлагам за органичния оксид на фибрина и албумина, бих искал да произлиза от <i>πρωτειοξ</i>, защото изглежда, че това са основни или главни за храненето на животните вещества.“</dd></dl> <p>С това изречение се дефинира за първи път понятието <i>протеин</i>, което се използва като синоним на „белтък“. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Биохимия_на_протеините"><span id=".D0.91.D0.B8.D0.BE.D1.85.D0.B8.D0.BC.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.82.D0.B5.D0.B8.D0.BD.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Биохимия на протеините</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Биохимия на протеините" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Биохимия на протеините"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Peptide-Figure-Revised.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Peptide-Figure-Revised.png/210px-Peptide-Figure-Revised.png" decoding="async" width="210" height="162" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Peptide-Figure-Revised.png/315px-Peptide-Figure-Revised.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Peptide-Figure-Revised.png/420px-Peptide-Figure-Revised.png 2x" data-file-width="979" data-file-height="753" /></a><figcaption>Планарно разположение на пептидна група (долу). Триизмерна структура на пептидна връзка между две аминокиселини (горе)</figcaption></figure> <p>Протеините представляват линейни полимери (поликондензати), изградени от поредица от до 20 различни вида L-α-<a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Аминокиселини">аминокиселини</a>. Всички аминокиселини притежават общи структурни характеристики, включително α-въглерод, който е свързан с аминогрупа, карбоксилна група, и странична верига, различна за всеки вид аминокиселина. Само пролин се различава от тази основна структура, тъй като тя съдържа необичаен пръстен в N-амино-групата, която поставя CO-NH амида във фиксиран конформация.<sup id="cite_ref-Nelson2005_4-0" class="reference"><a href="#cite_note-Nelson2005-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Страничните вериги на претогенните (канонични) аминокиселини, имат голямо разнообразие на химическите структури и свойства. Комбинираният ефект на всички странични вериги на аминокиселините в един протеин в крайна сметка определя неговата триизмерна структура, химическа реактивност и биологична функция.<sup id="cite_ref-Gutteridge2005_5-0" class="reference"><a href="#cite_note-Gutteridge2005-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Аминокиселините се свързват в полипептидна верига посредством <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0" title="Пептидна връзка">пептидна връзка</a>. Веднъж свързана във веригата на протеин, индивидуалната аминокиселина се нарича остатък, а поредицата от въглеродни, азотни и кислородни атоми е известна като основна верига или гръбнак на протеина.<sup id="cite_ref-Murray_6-0" class="reference"><a href="#cite_note-Murray-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Peptide_group_resonance.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Peptide_group_resonance.png/250px-Peptide_group_resonance.png" decoding="async" width="250" height="54" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Peptide_group_resonance.png/375px-Peptide_group_resonance.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Peptide_group_resonance.png 2x" data-file-width="393" data-file-height="85" /></a><figcaption>Резонансни структури на пептидната връзка</figcaption></figure> <p>Пептидната връзка има две резонансни форми, за които способстват няколко двойни връзки и възпрепятстват въртенето около оста ѝ, така че α-въглеродните атоми са приблизително в една равнина. Другите два ъгъла в полипептидната верига, между α-въглеродните атоми и двете съседни пептидни групи (ъгли на Рамачандран), определят локалната форма на протеиновия гръбнак.<sup id="cite_ref-Murray_6-1" class="reference"><a href="#cite_note-Murray-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Краят на протеина със свободна карбоксилна група е познат като C-края или карбокси край, а краят със свободна аминогрупа е известен като N-края или аминокрай. Термините протеин, полипептид и пептид са малко двусмислени и могат да се застъпват по смисъл. Протеин се използва обикновено за биологична молекула в стабилна конформация, докато пептид обикновено се отнася за кратки аминокиселинни олигомери, при които често липсва стабилна триизмерна структура. Въпреки това, границата между двете не е добре дефинирана и обикновено се намира в близост до 20 – 30 аминокиселинни остатъка.<sup id="cite_ref-Lodish2004_7-0" class="reference"><a href="#cite_note-Lodish2004-7"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Полипептид може да се отнася до всяка една линейна верига от аминокиселини, обикновено независимо от дължината, но често предполага липсата на определена конформация. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Синтез"><span id=".D0.A1.D0.B8.D0.BD.D1.82.D0.B5.D0.B7"></span>Синтез</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Синтез" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Синтез"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ribosome_mRNA_translation_bg.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Ribosome_mRNA_translation_bg.svg/400px-Ribosome_mRNA_translation_bg.svg.png" decoding="async" width="400" height="282" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Ribosome_mRNA_translation_bg.svg/600px-Ribosome_mRNA_translation_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Ribosome_mRNA_translation_bg.svg/800px-Ribosome_mRNA_translation_bg.svg.png 2x" data-file-width="651" data-file-height="459" /></a><figcaption>Синтез на белтък в рибозома с иРНК като матрица</figcaption></figure> <p>Протеините се изграждат от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Аминокиселини">аминокиселини</a>, използвайки информацията, кодирана в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD" title="Ген">гените</a>. Всеки протеин има своя собствена уникална аминокиселинна последователност, която се определя от <a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4" title="Нуклеотид">нуклеотидната</a> последователност на гена кодиращ този протеин. <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%B4" title="Генетичен код">Генетичният код</a> е набор от <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D1%82" class="mw-redirect" title="Триплет">триплетни</a> комплекти, наречени <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Кодон">кодони</a> и всяка комбинация от три нуклеотида определя аминокиселина, например триплетът AUG (<a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD" title="Аденин">аденин</a>-<a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BB" title="Урацил">урацил</a>-<a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD" title="Гуанин">гуанин</a>) е кодон за <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD" title="Метионин">метионин</a>. Тъй като <a href="/wiki/%D0%94%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="ДНК">ДНК</a> съдържа четири различни нуклеотида, общият брой на възможните кодони (триплети) е 64, следователно, има известен излишък в генетичния код. Някои аминокиселини се кодират от повече от един кодон.<sup id="cite_ref-Van_Holde_8-0" class="reference"><a href="#cite_note-Van_Holde-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Гените, кодирани в ДНК, първо се <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Транскрипция (биология)">транскрибират</a> в пре-иРНК от протеини като <a href="/wiki/%D0%A0%D0%9D%D0%9A-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0" class="mw-redirect" title="РНК-полимераза">РНК-полимеразата</a>. Повечето организми след това обработват пре-иРНКите (известни като първичен транскрипт), използвайки различни форми на посттранскрипционни модификации, за да формират зряла <a href="/wiki/%D0%98%D0%A0%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="ИРНК">иРНК</a>, която след това се използва като матрица за синтеза на протеини от <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BC%D0%B0" title="Рибозома">рибозомата</a>. При <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82" class="mw-redirect" title="Прокариот">прокариотите</a> иРНК може да се <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Транслация (биология)">транслира</a> веднага след началото на транскрипцията или да бъде свързана с рибозома, след като се отдалечи от бактериалната хромозома. За разлика от тях, <a href="/wiki/%D0%95%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82" class="mw-redirect" title="Еукариот">еукариотите</a> синтезират иРНК в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE" title="Клетъчно ядро">ядрото</a> на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Клетка">клетката</a> и след това преминават през <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Ядрена мембрана">ядрената мембрана</a> в <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0" title="Цитоплазма">цитоплазмата</a>, където се извършва синтезът на протеини. Скоростта на синтеза на протеини е по-висок в прокариоти отколкото при еукариоти и може да достигне до 20 аминокиселини в секунда.<sup id="cite_ref-Pain2000_9-0" class="reference"><a href="#cite_note-Pain2000-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Процесът на синтезиране на белтък от иРНК матрица е известен като транслация. иРНК се товарят на рибозомата и се четат по три нуклеотида в даден момент чрез разпознаване на всеки кодон от иРНК с антикодон от <a href="/wiki/%D0%A2%D0%A0%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="ТРНК">тРНК</a>, която носи аминокиселината, съответстваща на кодона, когото тя разпознава. Ензимът <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BB-%D1%82%D0%A0%D0%9D%D0%9A_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Аминоацил-тРНК синтетаза (страницата не съществува)">аминоацил-тРНК синтетаза</a> свързва тРНК молекулите с правилните аминокиселини. Растящият <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%B4" class="mw-redirect" title="Полипептид">полипептид</a> често се нарича зараждащата се верига. Протеините винаги се синтезират от N-края към C-края.<sup id="cite_ref-Van_Holde_8-1" class="reference"><a href="#cite_note-Van_Holde-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Размерът на синтезирания протеин може да се измерва с броя на аминокиселините, които съдържа, и от общата му молекулна маса, която обикновено се отчитат в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Далтон">далтони</a> (синоним с <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B0" title="Единица за атомна маса">атомни единици за маса</a>), или производната килодалтон (kDa). <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B8" title="Дрожди">Дрождевите</a> протеини са със средно 466 аминокиселини дълго и маса 53 kDa.<sup id="cite_ref-Lodish2004_7-1" class="reference"><a href="#cite_note-Lodish2004-7"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Най-големите известни протеини са <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Титин (страницата не съществува)">титините</a>, компонент на <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB" title="Мускул">мускулния</a> <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Саркомер (страницата не съществува)">саркомер</a>, с молекулна маса от почти 3000 kDa и обща дължина от почти 27 000 аминокиселини.<sup id="cite_ref-Fulton1991_10-0" class="reference"><a href="#cite_note-Fulton1991-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Химичен_синтез"><span id=".D0.A5.D0.B8.D0.BC.D0.B8.D1.87.D0.B5.D0.BD_.D1.81.D0.B8.D0.BD.D1.82.D0.B5.D0.B7"></span>Химичен синтез</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Химичен синтез" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Химичен синтез"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Къси протеини могат да бъдат синтезирани химически чрез съвкупност от методи известни като пептиден синтез, които използват органични техники за синтез като химическо легиране, за да се произвеждат пептиди с висока ефективност.<sup id="cite_ref-Bruckdorfer2004_11-0" class="reference"><a href="#cite_note-Bruckdorfer2004-11"><span class="cite-bracket">[</span>11<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Химичният синтез дава възможност за въвеждане на не-естествени аминокиселини в полипептидните вериги, като такива съдържащи флуоресцентни сонди като страничен радикал на аминокиселина.<sup id="cite_ref-Schwarzer2005_12-0" class="reference"><a href="#cite_note-Schwarzer2005-12"><span class="cite-bracket">[</span>12<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Тези методи са полезни в лабораторната практика в биохимията и клетъчната биология, но като цяло не се използват за търговски приложения. Химичният синтез е неефективен за полипептиди по-дълги от около 300 аминокиселини, а синтезираните протеини не могат лесно да приемат естествената си, функционално активна третична структура. Повечето химични методи за синтез, изграждат полипептидната верига от C-края на N-края, в противовес на биохимичната реакция.<sup id="cite_ref-Kent2009_13-0" class="reference"><a href="#cite_note-Kent2009-13"><span class="cite-bracket">[</span>13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Пост-транслационни_модификации"><span id=".D0.9F.D0.BE.D1.81.D1.82-.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.BD.D1.81.D0.BB.D0.B0.D1.86.D0.B8.D0.BE.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.BC.D0.BE.D0.B4.D0.B8.D1.84.D0.B8.D0.BA.D0.B0.D1.86.D0.B8.D0.B8"></span>Пост-транслационни модификации</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Пост-транслационни модификации" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Пост-транслационни модификации"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg/600px-Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg.png" decoding="async" width="600" height="300" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg/900px-Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg/1200px-Biosynthesis_of_N-linked_oligosaccharides.svg.png 2x" data-file-width="1200" data-file-height="600" /></a><figcaption>Етапи на N-гликозилиране на протеините в ендоплазмения ретикулум.</figcaption></figure> <p>След завършване на транслацията и освобождаването на протеина от рибозомата, аминокиселините в полипептидните верига са изложени на разнообразни химични изменения, известни като пост-транслационни модификации. Те биват многообразни по своята химична природа и в огромна степен начертават биологичната съдба на протеина, която обаче, е предопределена на първо място от неговата първична структура. Пост-транслационните модификации биват: </p> <ul><li>Добавяне на различни <a href="/wiki/%D0%A4%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0" title="Функционална група">функционални групи</a> (<a href="/wiki/%D0%9E%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Оцетна киселина">ацетилни</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Метилиране (страницата не съществува)">метилни</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Фосфорна киселина">фосфатни</a> и други групи)</li> <li>Присъединяване на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%B4" title="Липид">липиден</a> или <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Въглехидрат">въглехидратен</a> компонент</li> <li>Замяна на стандартни аминокиселини с <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Нестандартни аминокиселини (страницата не съществува)">нестандартни</a> (образуване на <a href="/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B8%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Цитрулин (страницата не съществува)">цитрулина</a>)</li> <li>Формиране на структурни промени (образуване на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дисулфиден мост (страницата не съществува)">дисулфидни мостове</a> между <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Цистеин">цистеиновите</a> остатъци);</li> <li>Премахване от протеина на различни сигнални последователности или частична протеолоза на пробелтъка във функционално активен (например <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Триспиноген (страницата не съществува)">триспиноген</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Трипсин (страницата не съществува)">трипсин</a>);</li> <li>Добавяне на малки протеини, които влияят на разграждането на протеина (<a href="/wiki/%D0%A3%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Убиквитин">убиквитинилиране</a>).</li></ul> <p>Тези модификации може да бъдат универсални (добавяне на вериги, състоящи се от мономери на убиквитин, сигнал за влошаване на този протеин и насочване към <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BC%D0%B0" title="Протеазома">протеазома</a>), както и специфични за протеина.<sup id="cite_ref-14" class="reference"><a href="#cite_note-14"><span class="cite-bracket">[</span>14<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. </p><p>В същото време, един и същ протеин може да претърпи много и различни пост-транслационни модификации. Например, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Хистон">хистоните</a> (протеини, които са част от <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Хроматин">хроматин</a> и в еукариоти) в различни условия може да имат до 150 различни модификации.<sup id="cite_ref-15" class="reference"><a href="#cite_note-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Белтъчно_сортиране"><span id=".D0.91.D0.B5.D0.BB.D1.82.D1.8A.D1.87.D0.BD.D0.BE_.D1.81.D0.BE.D1.80.D1.82.D0.B8.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5"></span>Белтъчно сортиране</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Белтъчно сортиране" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Белтъчно сортиране"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Синтезираните от рибозоми в цитоплазмата протеини трябва да попадат в различни отделения на клетката – ядро, митохондрии, ендоплазмен ретикулум, както и апарат на Голджи, лизозоми, и други; както и някои протеини, трябва се интегрират в клетъчната мембрана или да бъдат насочени към извънклетъчната среда. За да се насочи към определен компартмент, протеинът трябва да има специална сигнална последователност. В повечето случаи, този последователност е част от веригата на аминокиселините на протеините. В някои случаи, тези сигнали са добавени посттранскационно към протеина и представляват олигозахариди компоненти. Транспортът на протеини към ендоплазмения ретикулум се извършва паралелно с техния синтез, като сигналната последователност се разпознава от транслокационен комплекс изграден от РНК и протеинени, който свързва рибозомата и я придвижва до ЕПР. От ЕПР протеините могат да преминат в апарата Голджи и след това до лизозоми или към външната мембрана или екстрацелуларната среда постредством везикуларния транспорт. Протеините предназначени да функционират в клетъчното ядро имат сигнална последователност NLS (nuclear localisation signal) за насочване към ядрото, като се въвеждат през ядрените пори. В митохондриите и хлоропластите протеините попадат при наличие на сигнални последователности, които ги насочват към специфични протеини пори-транслокатори с участието на шаперони. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Структура_на_белтъците"><span id=".D0.A1.D1.82.D1.80.D1.83.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D1.82.D1.8A.D1.86.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Структура на белтъците</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Структура на белтъците" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Структура на белтъците"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Main_protein_structure_levels_bg.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Main_protein_structure_levels_bg.svg/300px-Main_protein_structure_levels_bg.svg.png" decoding="async" width="300" height="523" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Main_protein_structure_levels_bg.svg/450px-Main_protein_structure_levels_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Main_protein_structure_levels_bg.svg/600px-Main_protein_structure_levels_bg.svg.png 2x" data-file-width="434" data-file-height="757" /></a><figcaption>Нива на организация на белтъчната молекула</figcaption></figure> <p>Основният компонент на всички белтъци са <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Аминокиселина">аминокиселини</a>, подредени последователно в дълги <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%B4" class="mw-redirect" title="Полипептид">полипептидни</a> вериги. Броят на каноничните α-аминокиселини в живата природа е 20, макар че в някои белтъци се срещат и други α-аминолиселини като 3- и 4-хидроксипролин, 5-хидроксилизин и други, така също при определени условия аминокиселината <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Селеноцистеин (страницата не съществува)">селеноцистеин</a> се кодира от <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BF_%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Стоп кодон (страницата не съществува)">стоп кодона</a> UAG. </p><p>Аминокиселините се комбинират в строго определен ред във всяка белтъчна молекула, като броят им варира между 30 до 3000 (понякога и много повече) аминокиселини в протеин. Връзката между отделните аминокиселини е <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B8%D0%B4" title="Амид">амидна</a>, но поради някои свои особености е наречена със специфично име – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0" title="Пептидна връзка">пептидна връзка</a>. Затова и самите полимерни вериги се означават като полипептидни. Организацията в пространството на <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Полипептидни вериги (страницата не съществува)">полипептидните вериги</a> е изключително сложна и характерна за всеки отделен белтък. За прегледност и по-лесна ориентация, пространствената структура на белтъците е разделена на отделни нива: </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Първично_ниво"><span id=".D0.9F.D1.8A.D1.80.D0.B2.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.BE_.D0.BD.D0.B8.D0.B2.D0.BE"></span>Първично ниво</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Първично ниво" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Първично ниво"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Първично ниво (страницата не съществува)">Първично ниво</a> (примерна структура) – представлява точната последователност на свързване на отделните аминокиселинни остатъци, кодирана от полинуклеотидната последователност на <a href="/wiki/%D0%94%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="ДНК">ДНК</a>. В природата белтъците не се срещат в първична структура. Те могат да я заемат временно. </p><p>Към първичната структура на белтъците се отнася и така наречения <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дисулфиден мост (страницата не съществува)">дисулфиден мост</a>. Извън пептидната връзка дисулфидният мост е единствената друга <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0" title="Ковалентна връзка">ковалентна връзка</a> в белтъчната молекула. Той се формира при свързването на две сулфхидрилни (тиолови) групи на <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Цистеин">цистеинови</a> остатъци. Свързването се осъществява чрез отделянето на два атома <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Водород">водород</a> (дехидрогениране). Свързаните два цистеинови остатъка образуват един общ цистин. Дисулфидният мост може да бъде както между две отделни полипептидни вериги (междуверижен), така и от два цистеинови остатъка принадлежащи на една верига (вътрешноверижен).<sup id="cite_ref-БХ_16-0" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Първичната структура определя останалите равнища на организация и е ключова за свойствата и функциите на белтъка. </p> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Alpha_helix.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/75/Alpha_helix.png/120px-Alpha_helix.png" decoding="async" width="120" height="278" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/75/Alpha_helix.png/180px-Alpha_helix.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/75/Alpha_helix.png/240px-Alpha_helix.png 2x" data-file-width="287" data-file-height="666" /></a><figcaption>α-спирала, водородни връзки в жълто</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Вторично_ниво"><span id=".D0.92.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.BE_.D0.BD.D0.B8.D0.B2.D0.BE"></span>Вторично ниво</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Вторично ниво" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Вторично ниво"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p><a href="/w/index.php?title=%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вторично ниво (страницата не съществува)">Вторично ниво</a> (секундерна структура) – това са локални нагъвания на основния скелет на полипептидната верига, притежаващи известна периодичност. Всяка възпроизводима и характерна форма се означава като отделен тип вторична структура, като например <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%84%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Алфа-спирала">алфа-спирала</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бета-листовидна структура (страницата не съществува)">бета-листовидна структура</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бета-завой (страницата не съществува)">бета-</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гама-завой (страницата не съществува)">гама-завой</a>, както и липса на порядък.<sup id="cite_ref-БХ_16-1" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>α-спирала – α-спиралата се получава при възникването на водородни връзки между всяка пептидна група и третата следваща след нея. Това води до огъване на полипептидната верига на мястото на a-въглеродния атом. Един пълен оборот на такава спирала включва 3,6 аминокиселинни остатъка, а ходът и е 0,54 nm. α-спиралата е възможно най-компактната форма на полипептидната верига. Обикновено природните α-спирали са дясно завити. α-спирали могат да се получат и при възникване на водородни мостове между всяка пептидна група и втората или четвъртата след нея, но се срещат сравнително рядко (напр. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Колаген">колаген</a>).<sup id="cite_ref-БХ_16-2" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:1gwe_antipar_betaSheet_both.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/1gwe_antipar_betaSheet_both.png/300px-1gwe_antipar_betaSheet_both.png" decoding="async" width="300" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/1gwe_antipar_betaSheet_both.png/450px-1gwe_antipar_betaSheet_both.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9b/1gwe_antipar_betaSheet_both.png/600px-1gwe_antipar_betaSheet_both.png 2x" data-file-width="2000" data-file-height="1100" /></a><figcaption>Четириверижен антипаралелен β-лист</figcaption></figure> <ul><li>β-лист – β-лист се формира, когато две сравнително опънати полипептидни вериги се намират близо една до друга и техните пептидни групи образуват междуверижни (вътрешноверижни) водородни мостове. Това е сравнително най-опънатата форма на полипептидна верига. Гръбнакът на полипептидната верига се извива зигзагообразно и наподобява хармоника, в чийто краища се намират a-въглеродните атоми. β-структура се формира в рамките на една полипептидна верига, когато гръбнакът на веригата се извие в обратна посока при наличие на пролинова инверсия. За да формират β-лист няколко вериги те имат антипаралелен ход, тоест ако в дадена посока едната започва с азотния си край, то съседната трябва да започне с въглеродния си край. Макар и рядко срещат и природни β-листи с паралелни вериги.<sup id="cite_ref-БХ_16-3" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Третично_ниво"><span id=".D0.A2.D1.80.D0.B5.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.BE_.D0.BD.D0.B8.D0.B2.D0.BE"></span>Третично ниво</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Третично ниво" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Третично ниво"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Третично ниво (страницата не съществува)">Третично ниво</a> (терциерна структура) – пълното нагъване на полипептидната верига в пространството, с всички възможни близки и далечни взаимодействия. Това ниво дава представа за цялостната форма на белтъчната молекула, както и за връзките и отношенията между отделните вторични структури. Третичната структура не е резултат от действието на случайни сили, а е строго определена от аминокиселинната последователност (първичната структура) на полипептидната верига, тоест тя е генетично детерминирана. Триизмерната форма, която белтъчната молекула приема на ниво третична структура се означава като конформация. Във физиологични условия конформацията търпи неголеми колебания, възникнали при взаимодействия с други молекули, свързани с функционалните прояви на белтъците. Формата на белтъчната молекула се поддържа от множество слаби нековалентни взаимодействия: </p> <ul><li>Водородни връзки – Водородните връзки възникват, когато водороден атом е привлечен от два електоотрицателни атома, като с единия от тях е свързан предварително. При това положение водородния атом е силно привлечен от тях и застава помежду им като мост (връзка). В белтъчните молекули се създават няколко вида водородни връзки. Между азотния атом на една пептидна група и кислородния от друга; фенолната група на тирозина с карбоксилна група (аспаргинова киселина, глутаминова киселина) или карбонилна група от пептидна връзка. Водородните връзки са десетки пъти по-слаби от ковалентните връзки в полипептидната верига, но поради своето изобилие значително способстват за поддържането на конформацията. Енергия на връзката 4,2 – 25 kJ/mol.<sup id="cite_ref-БХ_16-4" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <ul><li>Хидрофобни взаимодействия – Те са сили на привличане възникващи между ненатоватени групи, които при своето доближаване претърпяват преходна поляризация. Максимумът им на действие е при разстояние 0,32 – 0,37 nm, като при по-близки разстояния водят до отблъскване. Поради това, че при нагъване на полипептидната верига на малко разстояние се събират значително количество на полярни групи и силите на привличане са адитивни, те достигат висока стойност и са от съществено значение за поддържането на белтъчната конформация. Енергия на връзката 4,2 kJ/mol.<sup id="cite_ref-БХ_16-5" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <ul><li>Йонни връзки – Това са електростатични сили на привличане между разноименно натоварени атомни групи и такива на отблъскване при едноименни. Тъй като броят и вида на натоварените групи е функция на pH, то и йонните връзки в белтъчната молекула са функция на pH. При значително повишаване или понижаване на pH дисоциацията на отрицателно, респективно положително натоварените групи се увеличава, което води до дисоциация на белтъчните комплекси. Йонните сили на привличане са най-значителни около изоелектричната точка на белтъка. Енергия на връзката 21 kJ/mol.<sup id="cite_ref-БХ_16-6" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <ul><li>Взаимодействия с p-връзки – Получават се, когато ароматни пръстени на фенилаланин, тирозин и триптофан се окажат паралелно разположени между техните p-електрони се зараждат слаби взаимодействия.<sup id="cite_ref-БХ_16-7" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <ul><li>Дипол-диполни взаимодействия – Нямат пряко отношение към поддържането на конформацията, но са важни са взаимодействията с други молекули. Белтъците имат много висок диполен момент: 310 D (дебай) за инсулин, 1100 D за g-глобулин. За сравнение водата има диполен момент 1,8 D.<sup id="cite_ref-БХ_16-8" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Четвъртично_ниво"><span id=".D0.A7.D0.B5.D1.82.D0.B2.D1.8A.D1.80.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.BE_.D0.BD.D0.B8.D0.B2.D0.BE"></span>Четвъртично ниво</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Четвъртично ниво" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Четвъртично ниво"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p><a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Четвъртично ниво (страницата не съществува)">Четвъртично ниво</a> (кватернерна структура) – това е отново цялостна пространствена форма, но на асоциирани нековалентно белтъчни молекули. Тя се изразява в образуването на олигомерни белтъци, но не всеки белтък се характеризира с това четвъртично равнище. Всяка отделна белтъчна молекула, притежаваща характерна, завършена, третична структура се означава като <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Субединица (страницата не съществува)">субединица</a>, а цялостният конгломерат – като <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Олигомер (страницата не съществува)">олигомер</a>. Не всички белтъци притежават четвъртична структура, тъй като повечето са изградени от една полипептидна верига, а четвъртично ниво предполага наличието на поне две. Типичен пример за белтък с четвъртична структура е <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Хемоглобин">хемоглобинът</a>.<sup id="cite_ref-БХ_16-9" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Белтъците в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80" title="Разтвор">разтвор</a>, както нормално съществуват в живите <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Клетка">клетки</a>, търпят вариации в структурата си, тъй като са подложени на редица въздействия от различни химични елементи, хормони и други биохимични вещества. </p><p>Пространствената структура на белтъка се нарича <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Конформация (страницата не съществува)">конформация</a>, а всички изменения, независимо дали са съществени или не, се означават като <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Конформационни промени (страницата не съществува)">конформационни промени</a>. Благодарение на пространствената си структура белтъците имат свой активен център и множество алостерични центрове. Тези центрове представляват части от молекулата които са пригодени за връзка с точно определени вещества от клетката (например хормони и т.н.).<sup id="cite_ref-БХ_16-10" class="reference"><a href="#cite_note-БХ-16"><span class="cite-bracket">[</span>16<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Денатурация"><span id=".D0.94.D0.B5.D0.BD.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Денатурация</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Денатурация" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Денатурация"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Fried_egg,_sunny_side_up.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Fried_egg%2C_sunny_side_up.jpg/200px-Fried_egg%2C_sunny_side_up.jpg" decoding="async" width="200" height="173" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Fried_egg%2C_sunny_side_up.jpg/300px-Fried_egg%2C_sunny_side_up.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Fried_egg%2C_sunny_side_up.jpg/400px-Fried_egg%2C_sunny_side_up.jpg 2x" data-file-width="513" data-file-height="444" /></a><figcaption>Необратима денатурация на яйчен белтък</figcaption></figure> <p>Белтъците са молекули много чувствителни към факторите на заобикалящата ги среда. На тяхната функция и структура могат да повлияят множество фактори като например промяна в pH на средата, температурата, налягането, концентрацията на определени вещества (тежки метали, детергенти и други), йонизиращи лъчения. Когато даден протеин бъде подложен на подобна промяна следва денатурация. Това е процес на разкъсване на връзките поддържащи четвъртичната, третичната и вторичната структура. По-податливи на денатурация са глобуларните белтъци, защото техните свойства са много зависими от вторичната и особено третичната им структура. При продължително въздействие на вредния фактор и неговото естество процесът е необратим. При възстановяване на хомеостазата следва обратният процес – ренатурация, при който се възстановява нативната физиологично активна конформация на белтъка. В клетката този процес се спомага от други протеини известни като <a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Шаперон (страницата не съществува)">шаперони</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Шаперонин (страницата не съществува)">шаперонини</a>. При дълго и продължително въздействие на денатуриращия фактор може да се достигне до необратима денатурация, при което настъпва и утаяване на белтъците, процес известен като коагулация. Коагулацията и денатурацията, обаче не са тъждествени процеси, така например нативни белтъци могат да се утаят (при процес известен като изсолване), както и не всички денатурирали белтъци задължително се утаяват. Прозаичен пример е термичната обработка на кокоше <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%86%D0%B5_(%D0%B7%D0%BE%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Яйце (зоология)">яйце</a>, при което консистенцията се променя. Но в този случай не става въпрос единствено за денатурация, тъй като системата е многокомпонентна. </p><p>При денатурация белтъчната молекула преминава от по-подредено към по-безпорядъчно състояние, с нарастваща <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Ентропия">ентропия</a> и следователно привидно по-изгодно от термодинамична гледна точка. При процеса на ренатурация няма противоречие със законите на термодинамиката, ако белтъчната молекула не се разглежда сама за себе си, а в система с обкръжаващата я водна фаза. </p><p>Денатурацията може да има практическо приложение, като част от <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Имунна защита (страницата не съществува)">имунната защита</a>. Така например при вирусно заболяване в организма се разпространяват множество вирусни частици, в болшинството от случаите изградени и от протеини. Неспецифичната имунната реакция на организма се изразява с покачване на постоянната температура на организма. По този начин белтъците изграждащи вирусните частици денатурират, вследствие на което вирусите се разпадат. Затова не е полезно температура от 37 до 38 да се сваля чрез медикаменти веднага. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Структура_на_белтъците_в_живите_организми"><span id=".D0.A1.D1.82.D1.80.D1.83.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D1.82.D1.8A.D1.86.D0.B8.D1.82.D0.B5_.D0.B2_.D0.B6.D0.B8.D0.B2.D0.B8.D1.82.D0.B5_.D0.BE.D1.80.D0.B3.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B7.D0.BC.D0.B8"></span>Структура на белтъците в живите организми</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Структура на белтъците в живите организми" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Структура на белтъците в живите организми"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Способността на протеините да възстановяват правилната триизмерна структура след денатурация позволява да се предложи хипотезата, че цялата информация за крайната структура на протеините, се съдържа в аминокиселинната последователност. Сега е широко приетата теория, че в резултат на еволюцията стабилната структура на протеина има минимална <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B8%D0%B1%D1%81" title="Свободна енергия на Гибс">свободна енергия</a> в сравнение с други възможни <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Конформация (страницата не съществува)">конформации</a> на полипептидната верига.<sup id="cite_ref-17" class="reference"><a href="#cite_note-17"><span class="cite-bracket">[</span>17<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. </p><p>Въпреки това, в клетките има група протеини, чиято функция е да се гарантира връщането на протеиновата структура след повреда, както и създаването и разпадането на протеиновите комплекси. Тези протеини се наричат <a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Шаперон (страницата не съществува)">шаперони</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Шаперонин (страницата не съществува)">шаперонини</a>. Концентрацията на много шаперони в клетката се увеличава рязко с покачване на температурата на околната среда. Те се отнасят към групата на HSP (Heat shock proteins, топлинно шокови протеини).<sup id="cite_ref-18" class="reference"><a href="#cite_note-18"><span class="cite-bracket">[</span>18<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Значението на шапероните за нормалното функциониране на организма може да се илюстрира с α-<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кристалин (страницата не съществува)">кристалина</a>, в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE#леща" title="Око">лещата</a> на човешкото <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE" title="Око">око</a>. Мутациите в този протеин водят до помътняване на лещата дължащо се на натрупването на протеини и в резултат на това до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B0" title="Катаракта">катаракта</a>.<sup id="cite_ref-19" class="reference"><a href="#cite_note-19"><span class="cite-bracket">[</span>19<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Прости_и_комплексни_протеини"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.BE.D1.81.D1.82.D0.B8_.D0.B8_.D0.BA.D0.BE.D0.BC.D0.BF.D0.BB.D0.B5.D0.BA.D1.81.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.82.D0.B5.D0.B8.D0.BD.D0.B8"></span>Прости и комплексни протеини</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Прости и комплексни протеини" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Прости и комплексни протеини"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В структурата на много протеини в допълнение към пептидни вериги са включени и неаминокиселинни компоненти. По този критерий белтъците се разделя на две големи групи – прости и комплексни протеини (протеиди). Простите протеини, съдържат само аминокиселинна верига, а комплексните протеини съдържат различни небелтъчни фрагменти. Тези фрагменти не са с протеинова природа и са наречени „простетични групи“. В зависимост от химическата природа на простетичните групи комплексните протеини се делят на следните класове: </p> <ul><li>Гликопротеини, съдържащи ковалентно свързани <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Въглехидрат">въглехидратни</a> остатъци и техния подклас – протеогликани свързани с мукополизахариди. Въглехидратните остатъци обикновено са свързани в хидроксилни групи на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Серин">серин</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BD" title="Треонин">треонин</a> (О гликозилиране) или <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BD" class="mw-redirect" title="Аспаргин">аспаргин</a> (N гликозилиране). По-голямата част от екстрацелуларната протеини са гликопротеини. Въглехидрати част от протеогликани, основен компонент на извънклетъчната матрица, е около 95%.</li></ul> <ul><li>Липопротеини, съдържащи като небелтъчна част нековалентно свързани <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%B4" title="Липид">липиди</a>. Липопротеините и техните липидни комплекси аполипопротеинте изпълняват функция на липиден транспорт.</li></ul> <ul><li>Металопротеини, съдържщи не-хемово координативно свързани метални йони. Сред металопротеините са протеини, които извършват депониране и транспорт на метали (например, <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Феритин (страницата не съществува)">феритин</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Трансферин (страницата не съществува)">трансферин</a> за желязо) и ензими (например, цинк, съдържащата <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карбоанхидраза (страницата не съществува)">карбоанхидраза</a>; <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4_%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BC%D1%83%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B0" title="Супероксид дисмутаза">супероксид дисмутаза</a> съдържаща в активните си центрове на йоните на мед, манган, желязо и/или други метали)</li></ul> <ul><li>Нуклеопротеини, съдържащи ковалентно свързани ДНК или РНК, по-специално, <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Хроматин">хроматин</a>.</li></ul> <ul><li>Фосфопротеиди, съдържащи ковалентно свързани остатъци от <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Фосфорна киселина">фосфорна киселина</a>. В образуването на естерната връзка с фосфата са включени хидроксилните групи на серин или треонин. Фосфопротеид е казеина в мляко.</li></ul> <ul><li>Хромоптотеини – колективното име на комплексни протеини с цветни групи от различен химичен характер. Те включват много протеини съдържащи порфиринова група, изпълнявайки различни функции – хемопротеини (протеини, съдържащи хем група – <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Хемоглобин">хемоглобин</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Миоглобин">миоглобин</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Цитохром (страницата не съществува)">цитохроми</a> и т.н.), <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB" title="Хлорофил">хлорофил</a>, флавопротеини с флавонова група и т.н.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Функция_на_белтъците"><span id=".D0.A4.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D1.82.D1.8A.D1.86.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Функция на белтъците</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Функция на белтъците" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Функция на белтъците"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Всеки белтък притежава специфична функция, като практически няма процес в живите организми, който да не зависи от конкретен протеин. Функциите могат да са най-разнообразни, но формално могат да се обединят в няколко основни: </p><p>Трябва да се отбележи, че класификацията на протеините в съответствие с тяхната функция е по-скоро условно, тъй като в <a href="/wiki/%D0%95%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82" class="mw-redirect" title="Еукариот">еукариотите</a> един и същ протеин може да изпълнява няколко функции. Добре проучен пример за този гъвкавост е lysyl-tRNA синтетазата – <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%BC" title="Ензим">ензим</a>, от класа на aminoacyl-tRNA синтетазите, който не само добавя <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BD" title="Лизин">лизин</a> към tRNA, но и регулира <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Транскрипция (биология)">транскрипцията</a> на някои <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD" title="Ген">гени</a> <sup id="cite_ref-20" class="reference"><a href="#cite_note-20"><span class="cite-bracket">[</span>20<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Много протеини имат функция, която се осъществява чрез ензимната им активност. Такива са например двигателния протеин <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%BD" title="Миозин">миозин</a>, регулаторните протеини <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Протеинкиназа (страницата не съществува)">протеинкинази</a>, транспортният протеин <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B0" class="mw-redirect" title="Натриево-калиева помпа">натриево-калиева помпа</a> и други. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Каталитична_функция"><span id=".D0.9A.D0.B0.D1.82.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Каталитична функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Каталитична функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Каталитична функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D0%BC" title="Ензим">Ензим</a></i></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:1PSO.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/1PSO.png/280px-1PSO.png" decoding="async" width="280" height="190" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/1PSO.png/420px-1PSO.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e8/1PSO.png/560px-1PSO.png 2x" data-file-width="640" data-file-height="434" /></a><figcaption>Човешки <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BF%D1%81%D0%B8%D0%BD" title="Пепсин">пепсин</a>, ензим разграждащ белтъци в стомаха</figcaption></figure> <p>Най-добре позната роля на протеините в тялото е тази на катализа на различни биохимични реакции. Ензимите са група протеини, притежаващи специфични каталитични свойства, което означава, че всеки ензим катализира една или няколко подобни реакции. Ензимите катализират разграждането на сложни молекули (катаболизъм) и синтеза им (анаболизъм), както и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Репликация">репликацията</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Репарацията (страницата не съществува)">репарацията</a> на <a href="/wiki/%D0%94%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="ДНК">ДНК</a>, синтеза на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%9D%D0%9A" class="mw-redirect" title="РНК">РНК</a>. Има няколко хиляди ензими и около 4000 реакции, катализирани от протеини. <sup id="cite_ref-21" class="reference"><a href="#cite_note-21"><span class="cite-bracket">[</span>21<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Ускоряване на реакция в резултат на ензимна катализа понякога е огромна: например, реакция катализирана от ензима оротат-карбоксилаза, се осъществява 10<sup>17</sup> пъти по-бързо от некатализираната (78 милиона години без ензим, 18 милисекунди с ензим) <sup id="cite_ref-22" class="reference"><a href="#cite_note-22"><span class="cite-bracket">[</span>22<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Молекулите, които се свързват към ензима и се променят в ход на реакцията се наричат <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F)" title="Субстрат (биохимия)">субстрати</a>. </p><p>Въпреки че, ензимите обикновено са съставени от стотици аминокиселини, само една малка част от тях си взаимодейства със субстрата – средно 3 – 4 аминокиселини, често разположени далеч една от друга в основната последователност на аминокиселините – са пряко ангажирани в катализата <sup id="cite_ref-23" class="reference"><a href="#cite_note-23"><span class="cite-bracket">[</span>23<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Частта от ензима, в която се осъществява каталитичния акт се нарича активен център на ензима. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Структурна_функция"><span id=".D0.A1.D1.82.D1.80.D1.83.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Структурна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Структурна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Структурна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:FluorescentCells.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/FluorescentCells.jpg/250px-FluorescentCells.jpg" decoding="async" width="250" height="250" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/FluorescentCells.jpg/375px-FluorescentCells.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/FluorescentCells.jpg/500px-FluorescentCells.jpg 2x" data-file-width="512" data-file-height="512" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Актин">Актинови</a> филаменти в червено, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%82%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Микротубола (страницата не съществува)">микротубола</a> в зелено и клетъчно <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE" title="Клетъчно ядро">ядро</a> в синьо.</figcaption></figure> <p>Структурни протеини са тези на <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Цитоскелет">цитоскелета</a>, които като вид арматура придават форма на клетките и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Органела">органелите</a> и са отговорни за промените на формата на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Клетка">клетка</a>. Повечето структурни протеини са фибриларни, така например мономерите на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Актин">актина</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Туболин (страницата не съществува)">туболина</a> са глобуларни, разтворими протеини, но след полимеризация, образуват дълги нишки, които формират цитоскелета, което позволява на клетките да поддържат форма <sup id="cite_ref-24" class="reference"><a href="#cite_note-24"><span class="cite-bracket">[</span>24<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Структурни протеини са и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Колаген">колагена</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Еластин (страницата не съществува)">еластина</a> – основните компоненти на междуклетъчното вещество на съединителната тъкан (напр. хрущял) и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Кератин">кератина</a> участващ в състава на коса, нокти, пера, а някои черупки. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Защитна_функция"><span id=".D0.97.D0.B0.D1.89.D0.B8.D1.82.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Защитна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Защитна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Защитна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:2c93.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/2c93.png/280px-2c93.png" decoding="async" width="280" height="190" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/2c93.png/420px-2c93.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/63/2c93.png/560px-2c93.png 2x" data-file-width="640" data-file-height="434" /></a><figcaption>Тромбин, известен и като фактор на кръвосъсирването II</figcaption></figure> <p>Има няколко типа защитни функции на протеини: </p><p>Физическа защита. Например колаген – протеин, който е в основата на междуклетъчното вещество на съединителната тъкан (включително кости, хрущяли, сухожилията и дълбоките слоеве на кожата (дермата)); кератин, които стои в основата на роговия слой, косми, пера, рога, и други производни на епидермиса. Обикновено, тези протеини се разглеждат като протеини със структурна функция. Други примери в тази група са протеините <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фибриноген (страницата не съществува)">фибриноген</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Тромбин">тромбин</a> <sup id="cite_ref-25" class="reference"><a href="#cite_note-25"><span class="cite-bracket">[</span>25<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>, участващи в кръвосъсирването. </p><p>Химическа защита. Свързването на протеини с <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD" title="Токсин">токсини</a> може да доведе до детоксикация на последните. Особено важна роля за детоксикация в хората имат чернодробните ензими, които трансформират отровите или да ги превръщат в разтворима форма, което допринася за бързото им отделяне от тялото. <sup id="cite_ref-26" class="reference"><a href="#cite_note-26"><span class="cite-bracket">[</span>26<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Имунната защита. Протеините на <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2" title="Кръв">кръвта</a> и другите телесни течности са включени в защитна реакция на организма от повреди или от атака на патогенните микроорганизми. Протеините на системата на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Комплемент">комплемента</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE" title="Антитяло">антителата</a> (<a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD" class="mw-redirect" title="Имуноглобулин">имуноглобулини</a>) неутрализират бактерии, вируси или чужди протеини. Антителата, принадлежащи към адаптивни имунната система, се свързват към чужди за организма вещества, антигени и по този начин ги неутрализират, синтезират се от специализирани <a href="/wiki/B-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="B-клетка">B-клетки</a> наречени плазмоцити. <sup id="cite_ref-27" class="reference"><a href="#cite_note-27"><span class="cite-bracket">[</span>27<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Докато ензимите са ограничени от афинитета към субстрата, то антитяло може да се синтезира към почти всяка молекула или молекулен комплекс. <sup id="cite_ref-28" class="reference"><a href="#cite_note-28"><span class="cite-bracket">[</span>28<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Регулаторна_функция"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.B3.D1.83.D0.BB.D0.B0.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Регулаторна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Регулаторна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Регулаторна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Много процеси в клетките, се регулират от протеинови молекули. Тези протеини регулират транскрипцията, транслациятата, сплайсинга и дейността на другите протеини. Белтъците осъществяват регулаторната си функция чрез ензимна активност (напр. протеинкинази) или чрез специфично свързване с други молекули, обикновено засягащи взаимодействието на тези молекули с ензими. </p><p>По този начин, генната транскрипция се регулира чрез добавяне на транскрипция фактори – протеини активатори или протеини супресори – към регулаторните последователности на гените. На нивото на иРНК четенето също се регулира чрез добавяне на протеинови фактори <sup id="cite_ref-29" class="reference"><a href="#cite_note-29"><span class="cite-bracket">[</span>29<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>, а разграждане на РНК и протеините също се осъществява от специализирани протеинови комплекси <sup id="cite_ref-30" class="reference"><a href="#cite_note-30"><span class="cite-bracket">[</span>30<span class="cite-bracket">]</span></a></sup>. Решаваща роля в регулацията на вътреклетъчните процеси играят <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Протеинкиназа (страницата не съществува)">протеинкиназите</a> – ензими, които активират или потискат активността на други протеини чрез свързване на фосфатни групи към тях. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Сигнална_функция"><span id=".D0.A1.D0.B8.D0.B3.D0.BD.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Сигнална функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Сигнална функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Сигнална функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:InsulinHexamer.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/InsulinHexamer.jpg/280px-InsulinHexamer.jpg" decoding="async" width="280" height="293" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/0d/InsulinHexamer.jpg 1.5x" data-file-width="380" data-file-height="398" /></a><figcaption>Инсулинов хексамер със свързан координативно цинков йон</figcaption></figure> <p>Протеините служат като сигнализиращи вещества, пренасящи сигнали между клетките, тъканите, органите и различните организми. Често сигналната функция е комбинирана с регулаторна, тъй като много вътреклетъчни регулаторните протеини също така участват в сигналната трансдукция. </p><p>Сигнална функция се извършва чрез белтъци – <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD" title="Хормон">хормони</a>, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Цитокин">цитокини</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Растежен фактор (страницата не съществува)">растежни фактори</a> и т.н. </p><p>Хормоните са пренасяни от кръвта. Повечето от хормоните на животните – са протеини или пептиди. Свързването на хормона към рецептора е сигнал, който води до отговор на клетката, промяна в клетъчния метаболизъм или променен профил на генна експресия. Хормоните регулират концентрацията на вещества в кръвта и клетките, растежа, възпроизводството и други процеси. Примери за такива протеини е на <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Инсулин">инсулина</a>, който регулира нивата на кръвната захар. </p><p>Клетките взаимодействат една с друга с помощта на сигнални протеини преминаващи през междуклетъчно вещество. Тези протеини включват цитокини и растежни фактори. </p><p>Цитокините са малки пептидни молекули, служещи за комуникация между клетките. Те регулират взаимодействието между клетките, определят тяхното оцеляване, стимулират или потискат растежа, диференциацията, функционална активност и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Апоптоза">апоптозата</a>; осигуряват съгласуваност в имунната, ендокринната и нервната система. За пример може да послужи цитокина тумор-некротизиращ фактор, който предава сигнали между клетките в тялото при възпаление и може да активира апоптоза. <sup id="cite_ref-31" class="reference"><a href="#cite_note-31"><span class="cite-bracket">[</span>31<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Транспортна_функция"><span id=".D0.A2.D1.80.D0.B0.D0.BD.D1.81.D0.BF.D0.BE.D1.80.D1.82.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Транспортна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Транспортна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Транспортна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:1GZX_Haemoglobin.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/1GZX_Haemoglobin.png/280px-1GZX_Haemoglobin.png" decoding="async" width="280" height="280" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/1GZX_Haemoglobin.png/420px-1GZX_Haemoglobin.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/1GZX_Haemoglobin.png/560px-1GZX_Haemoglobin.png 2x" data-file-width="1600" data-file-height="1600" /></a><figcaption>Човешки хемоглобин(αβ)2, алфа вериги в червено и бета в синьо, желязо съдържащия хем в зелено</figcaption></figure> <p>Разтворимите протеини, участват в транспорта на малки молекули, към които имат висок афинитет и свързват, когато се намират във висока концентрация, както и лесно освобождават в места с ниска концентрация. Пример за транспортните протеини е <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Хемоглобин">хемоглобина</a>, който пренася <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Кислород">кислорода</a> от белите дробове до други тъкани и <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4" title="Въглероден диоксид">въглероден диоксид</a> от тъканите към белите дробове. Съществуват редица хомоложни протеини пренасящи кислород, които присъства във всички еукариотни организми. <sup id="cite_ref-32" class="reference"><a href="#cite_note-32"><span class="cite-bracket">[</span>32<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Транспортна функция осъществяват и някои мембранни протеини, които участват в транспорта на малки молекули през <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Клетъчна мембрана">клетъчната мембрана</a>, чрез промяната в пропускливостта ѝ. Липидния компонент на мембраната е водоустойчив (хидрофобен), което предотвратява преминаването на полярните и заредени молекули и йони. Мембранни транспортни белтъци биват белтъчни-канали и белтъци-преносители. Протеиновите канали съдържат вътрешни водни пори, които позволяват преминаването на йони (чрез йонни канали) или на водните молекули (чрез протеини аквапорини) през мембраната. Много йонни каналчета са специализирани в превоз на само един вид йони, например калиевите и натриевите канали правят разлика между тези подобни йони и позволяват преминаването на само един от тях. <sup id="cite_ref-33" class="reference"><a href="#cite_note-33"><span class="cite-bracket">[</span>33<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Протеините преносители се свързват, подобно на ензимите, за една определена молекула или йон и за разлика от каналите могат да извършват активен транспорт, като използват енергията от хидролизата <a href="/wiki/%D0%90%D0%A2%D0%A4" class="mw-redirect" title="АТФ">АТФ</a>. Такъв протеин е калиево-натриевата помпа. „Електроценталата на клетката“ – АТФ синтазата, която извършва синтеза на АТФ задвижвана от протонния градиент от двете страни на вътрешната митохондриална мембрана също могат да бъде отнесена към протеините за мембранен транспорт. <sup id="cite_ref-34" class="reference"><a href="#cite_note-34"><span class="cite-bracket">[</span>34<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Рецепторна_функция"><span id=".D0.A0.D0.B5.D1.86.D0.B5.D0.BF.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Рецепторна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Рецепторна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Рецепторна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Protein_FAS_PDB_1ddf.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Protein_FAS_PDB_1ddf.png/280px-Protein_FAS_PDB_1ddf.png" decoding="async" width="280" height="219" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Protein_FAS_PDB_1ddf.png/420px-Protein_FAS_PDB_1ddf.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Protein_FAS_PDB_1ddf.png/560px-Protein_FAS_PDB_1ddf.png 2x" data-file-width="820" data-file-height="640" /></a><figcaption>Fas рецептор, един от пусковите механизми за апоптоза</figcaption></figure> <p>Протеините рецептори могат да бъдат едновременно в <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0" title="Цитоплазма">цитоплазмата</a> и/или включени в клетъчната мембрана. Една част от рецептора молекула получава сигнал, който често може да е химично вещество, а в някои случаи – светлина, механични ефекти (напр., разтягане) и други стимули. Под влияние на сигнала в определена част на молекулата (протеинов рецептор) нейната конформация се изменя. В резултат на това изменение друга част на молекула предава сигнала към други клетъчни компоненти. Има няколко механизма на предаване на сигнала. Някои рецептори катализира химична реакция, докато други са йонни канали, които под влияние на сигнала се отварят или затварят, третата група свързват специален вътреклетъчен молекулен медиатор (посредник). При мембранните рецептори част от молекулата, които се свързват сигнала се намира на повърхността на клетката, а домена, който изпраща сигнал – в клетката. <sup id="cite_ref-35" class="reference"><a href="#cite_note-35"><span class="cite-bracket">[</span>35<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Двигателна_функция"><span id=".D0.94.D0.B2.D0.B8.D0.B3.D0.B0.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Двигателна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Двигателна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Двигателна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kinesin_cartoon.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Kinesin_cartoon.png/280px-Kinesin_cartoon.png" decoding="async" width="280" height="170" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Kinesin_cartoon.png/420px-Kinesin_cartoon.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Kinesin_cartoon.png/560px-Kinesin_cartoon.png 2x" data-file-width="877" data-file-height="534" /></a><figcaption>Кинезинов димер придвижващ се по микротубула</figcaption></figure> <p>Класа на моторните протеини осигурява движение на тялото, като мускулно съкращение, (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%BD" title="Миозин">миозин</a>), движението на клетките в организма (например, амебовидното движение на левкоцитите), движението на ресничките и камщичетата, както и активния вътреклетъчнен транспорт (<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кинезин (страницата не съществува)">кинезин</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Динеин (страницата не съществува)">динеин</a>). Кинезин и динеин осъществяват превоз на молекулите по <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%82%D1%83%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Микротубули">микротубулите</a> използвайки АТФ хидролиза като източник на енергия. Динеинът придвижва молекули и органели от периферните части на клетката към <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BC%D0%B0" title="Центрозома">центрозомата</a>, а кинезина – в обратна посока. <sup id="cite_ref-36" class="reference"><a href="#cite_note-36"><span class="cite-bracket">[</span>36<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-37" class="reference"><a href="#cite_note-37"><span class="cite-bracket">[</span>37<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Динеина е отговорен и за движението на ресничките и камшичетата на еукариотите. Цитоплазматични вариантина миозина могат да участват в транспортирането на молекули и органели чрез <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Микрофиламенти">микрофиламентите</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Резервна_функция"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.B7.D0.B5.D1.80.D0.B2.D0.BD.D0.B0_.D1.84.D1.83.D0.BD.D0.BA.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Резервна функция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Резервна функция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Резервна функция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Специализираните в резервна функция белтъци се означават като резерви протеини. Те се синтезират като източник на енергия и „строителен материал“ в растителните семена и яйцата при животните. Такива са протеините от белтъка на яйцата (<a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Овалбумин (страницата не съществува)">овалбумин</a>) и основният млечен протеин (<a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Казеин">казеин</a>). Няколко други протеини се използвани в тялото като източник на аминокиселини, които от своя страна са предшественици на биологично активни вещества, които регулират обмяната на веществата. Рядко, при продължително гладуване и след изчерпване на въглехидратните и липидните запаси, белтъците започват да се разграждат, като енергията от тях се използва за поддържане на жизнените функции. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Значение"><span id=".D0.97.D0.BD.D0.B0.D1.87.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Значение</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Значение" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Значение"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Белтъците участват в голяма част от процесите, протичащи в живия организъм. Структурата на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Клетка">клетката</a>, протичането на <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Метаболитни процеси (страницата не съществува)">метаболитните процеси</a>, регулацията на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B0" title="Хомеостаза">хомеостазата</a> и дори защитата на организма се дължи преди всичко на конкретни белтъци. Ролята им в съхраняването и реализирането на <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Генетична информация (страницата не съществува)">генетичната информация</a>, ги нарежда сред най-важните компоненти на живата клетка, наред с <a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Нуклеинова киселина">нуклеиновите киселини</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Въглехидрат">въглехидратите</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%B4" title="Липид">липидите</a>. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Представители"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.B5.D0.B4.D1.81.D1.82.D0.B0.D0.B2.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.B8"></span>Представители</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Представители" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Представители"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Класификация на белтъците (страницата не съществува)">Класификация на белтъците</a></i><br /></div></dd></dl> <div class="noprint plainlinks" style="clear: right; border: solid var(--border-color-base, #a2a9b1) 1px; margin: 0 0 1em 1em; font-size: 90%; background: var(--background-color-neutral-subtle, #f8f9fa); color: inherit; width: 250px; padding: 2px; text-align: left; float: right;"> <div style="float: left; padding-left: 5px; padding-top:5px;"><figure class="mw-halign-none" typeof="mw:File"><span title="Общомедия"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/30px-Commons-logo.svg.png" decoding="async" width="30" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/45px-Commons-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Commons-logo.svg/60px-Commons-logo.svg.png 2x" data-file-width="1024" data-file-height="1376" /></span><figcaption>Общомедия</figcaption></figure></div> <div style="margin-left:40px;"><a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a> разполага с мултимедийно съдържание за <div class="interProject"><i><b><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Proteins?uselang=bg">Протеин</a></b></i>.</div> </div> </div> <div style="-moz-column-width:15em; column-width:15em;"> <ul><li><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD" title="Албумин">албумин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD" class="mw-redirect" title="Имуноглобулин">имуноглобулин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Инсулин">инсулин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Кератин">кератин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Колаген">колаген</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Миоглобин">миоглобин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%BD" title="Миозин">миозин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Релин">релин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Тромбин">тромбин</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%83%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тубулин (страницата не съществува)">тубулин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Убиквитин">убиквитин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Фибрин">фибрин</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Хемоглобин">хемоглобин</a></li></ul> </div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-1">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://oxforddictionaries.com/definition/proteinNew">Oxford Dictionary of English</a><sup class="noprint plainlinks Inline-Template" style="white-space:nowrap">[<i><a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – октомври 2023">неработеща препратка</abbr></a></i>]</sup></span> </li> <li id="cite_note-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-2">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nature.com/nature/journal/v168/n4267/abs/168244a0.html">Nature journal</a></span> </li> <li id="cite_note-3"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-3">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2598953/pdf/yjbm00343-0001.pdf">THE ORIGIN OF THE WORD PROTEIN</a></span> </li> <li id="cite_note-Nelson2005-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Nelson2005_4-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFW._H._Freeman_and_Company2005" class="book" style="font-style:normal">Nelson DL, Cox MM. Lehninger's Principles of Biochemistry. 4th.  New York, New York, W. H. Freeman and Company, 2005.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Gutteridge2005-5"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Gutteridge2005_5-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Gutteridge A, Thornton JM. Understanding nature's catalytic toolkit //  <i>Trends in Biochemical Sciences</i> 30 (11).  2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.tibs.2005.09.006">10.1016/j.tibs.2005.09.006</a>. с. 622 – 29.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Murray-6"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Murray_6-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Murray_6-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFLange_Medical_Books/McGraw-Hill2006" class="book" style="font-style:normal">Murray RF, Harper HW, Granner DK, Mayes PA, Rodwell VW. Harper's Illustrated Biochemistry.  New York, Lange Medical Books/McGraw-Hill, 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0071461973" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-07-146197-3</a>.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Lodish2004-7"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Lodish2004_7-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Lodish2004_7-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFWH_Freeman_and_Company2004" class="book" style="font-style:normal">Lodish H, Berk A, Matsudaira P, Kaiser CA, Krieger M, Scott MP, Zipurksy SL, Darnell J. Molecular Cell Biology. 5th.  New York, New York, WH Freeman and Company, 2004.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Van_Holde-8"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Van_Holde_8-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Van_Holde_8-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFBenjamin/Cummings_Pub._Co.,_Inc1996" class="book" style="font-style:normal">Van Holde KE, Mathews CK. Biochemistry.  Menlo Park, California, Benjamin/Cummings Pub. Co., Inc, 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0805339310" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8053-3931-0</a>.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Pain2000-9"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Pain2000_9-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFOxford_University_Press2000" class="book" style="font-style:normal">Dobson CM. The nature and significance of protein folding //  Mechanisms of Protein Folding.  Oxford, Oxfordshire, Oxford University Press, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/019963789X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-19-963789-X</a>. с. 1 – 28.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Fulton1991-10"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Fulton1991_10-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF1991" class="book" style="font-style:normal">Fulton A, Isaacs W. Titin, a huge, elastic sarcomeric protein with a probable role in morphogenesis //  <i>Bioessays</i> 13 (4).  1991. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1002/bies.950130403">10.1002/bies.950130403</a>. с. 157 – 61.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Bruckdorfer2004-11"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Bruckdorfer2004_11-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Bruckdorfer T, Marder O, Albericio F. From production of peptides in milligram amounts for research to multi-tons quantities for drugs of the future //  <i>Current Pharmaceutical Biotechnology</i> 5 (1).  2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2174/1389201043489620">10.2174/1389201043489620</a>. с. 29 – 43.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Schwarzer2005-12"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Schwarzer2005_12-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Schwarzer D, Cole P. Protein semisynthesis and expressed protein ligation: chasing a protein's tail //  <i>Current Opinions in Chemical Biology</i> 9 (6).  2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.cbpa.2005.09.018">10.1016/j.cbpa.2005.09.018</a>. с. 561 – 69.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Kent2009-13"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Kent2009_13-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2009" class="book" style="font-style:normal">Kent SB. Total chemical synthesis of proteins //  <i>Chemical Society Reviews</i> 38 (2).  2009. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1039/b700141j">10.1039/b700141j</a>. с. 338 – 51.</cite></span> </li> <li id="cite_note-14"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-14">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Demartino GN, Gillette TG.</i> Proteasomes: machines for all reasons. Cell. 2007 May 18. 129(4):659 – 662</span> </li> <li id="cite_note-15"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-15">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Bronner C, Chataigneau T, Schini-Kerth VB, Landry Y.</i> The „Epigenetic Code Replication Machinery“, ECREM: a promising drugable target of the epigenetic cell memory. Curr Med Chem. 2007;14(25):2629 – 2641</span> </li> <li id="cite_note-БХ-16"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-БХ_16-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-5"><sup><i><b>е</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-6"><sup><i><b>ж</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-7"><sup><i><b>з</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-8"><sup><i><b>и</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-9"><sup><i><b>к</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-БХ_16-10"><sup><i><b>л</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFУниверситетско_издателство_„Св._Климент_Охридски“1996" class="book" style="font-style:normal">Ангелов А., Гачев Е., Николов Т. <i>Биохимия за медици и стоматолози</i>.  София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.</cite></span> </li> <li id="cite_note-17"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-17">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF1973" class="book" style="font-style:normal">Anfinsen C. Principles that Govern the Folding of Protein Chains //  <i>Science</i> 181.  1973. с. 223 – 229.</cite></span> </li> <li id="cite_note-18"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-18">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF1991" class="book" style="font-style:normal">Ellis RJ, van der Vies SM. Molecular chaperones //  <i>Annu. Rev. Biochem.</i> 60.  1991. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1146/annurev.bi.60.070191.001541">10.1146/annurev.bi.60.070191.001541</a>. с. 321 – 347.</cite></span> </li> <li id="cite_note-19"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-19">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Sun Y, MacRae TH. The small heat shock proteins and their role in human disease //  <i>FEBS J.</i> 60.  2005. с. 2613 – 2627.</cite></span> </li> <li id="cite_note-20"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-20">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2000" class="book" style="font-style:normal">Yannay-Cohen N, Razin E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080618164803/http://www.molcells.org/home/journal/article_read.asp?volume=22&number=2&startpage=127">Translation and transcription: the dual functionality of LysRS in mast cells</a> //  <i>Mol Cells.</i> 22.  2000. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17085962?dopt=Abstract">PMID 17085962</a>. с. 127 – 132.  Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.molcells.org/home/journal/article_read.asp?volume=22&number=2&startpage=127">оригинала</a> на 2008-06-18.</cite></span> </li> <li id="cite_note-21"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-21">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2000" class="book" style="font-style:normal">Bairoch A. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.expasy.org/NAR/enz00.pdf">The ENZYME database in 2000</a> //  <i>Nucleic Acids Res</i> 28.  2000. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10592255?dopt=Abstract">PMID 10592255</a>. с. 304 – 305.</cite></span> </li> <li id="cite_note-22"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-22">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF1995" class="book" style="font-style:normal">Radzicka A, Wolfenden R. A proficient enzyme //  <i>Science</i> 6 (267).  1995. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7809611?dopt=Abstract">PMID 7809611</a>. с. 90 – 93.</cite></span> </li> <li id="cite_note-23"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-23">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ebi.ac.uk/thornton-srv/databases/CSA/">The Catalytic Site Atlas at The European Bioinformatics Institute</a></span> </li> <li id="cite_note-24"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-24">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Erickson HP.</i> Evolution of the cytoskeleton. Bioessays. 2007:668 – 677</span> </li> <li id="cite_note-25"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-25">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Wolberg AS</i> (2007). „Thrombin generation and fibrin clot structure“. Blood Rev. 21(3): 131 – 142. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17208341?dopt=Abstract">PMID 17208341</a>.</span> </li> <li id="cite_note-26"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-26">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Я. Кольман, К.-Г. Рем.</i> Наглядная биохимия. М.: Мир, 2000, с. 308 – 309.</span> </li> <li id="cite_note-27"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-27">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>J. Li, D. R. Barreda, Y.-A. Zhang, H. Boshra, A. E. Gelman, S. LaPatra, L. Tort & J. O. Sunyer</i> (2006). „B lymphocytes from early vertebrates have potent phagocytic and microbicidal abilities“. Nature Immunology 7: 1116 – 1124. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16980980?dopt=Abstract">PMID 16980980</a>.</span> </li> <li id="cite_note-28"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-28">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Felix NJ, Allen PM.</i> Specificity of T-cell alloreactivity. Rev Immunol. 2007 Dec; 7(12):942 – 953</span> </li> <li id="cite_note-29"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-29">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Hinnebusch AG.</i> Translational regulation of GCN4 and the general amino acid control of yeast. Annu Rev Microbiol. 2005;59:407 – 450</span> </li> <li id="cite_note-30"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-30">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Anderson P, Kedersha N.</i> RNA granules. Cell Biol. 2006:172(6):803—808</span> </li> <li id="cite_note-31"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-31">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Повещенко А. Ф., Абрамов В. В., Козлов В. В.</i> Цитокины – факторы нейроэндокринной регуляции. Успехи физиологических наук. 2007 – 38(3):40 – 46</span> </li> <li id="cite_note-32"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-32">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Wittenberg JB.</i> On optima: the case of myoglobin-facilitated oxygen diffusion. Gene. 2007 Aug 15. 398(1 – 2):156 – 161.</span> </li> <li id="cite_note-33"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-33">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Driessen AJ, Nouwen N.</i> Protein Translocation Across the Bacterial Cytoplasmic Membrane. Annu Rev Biochem. 2007 Dec 13 [Epub ahead of print]</span> </li> <li id="cite_note-34"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-34">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Drory O, Nelson N. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081121180742/http://physiologyonline.physiology.org/cgi/content/full/21/5/317">The emerging structure of vacuolar ATPases</a> //  <i>Physiology (Bethesda).</i> 21.  2006. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16990452?dopt=Abstract">PMID 16990452</a>. с. 317 – 325.  Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://physiologyonline.physiology.org/cgi/content/full/21/5/317">оригинала</a> на 2008-11-21.</cite></span> </li> <li id="cite_note-35"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-35">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Dupré DJ, Hébert TE.</i> Biosynthesis and trafficking of seven transmembrane receptor signalling complexes. Cell Signal. 2006;18(10):1549 – 1559</span> </li> <li id="cite_note-36"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-36">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Karp G.</i> Cell and Molecular Biology: Concepts and Experiments, Fourth ed, pp. 346 – 358. John Wiley and Sons, Hoboken, NJ. 2005.</span> </li> <li id="cite_note-37"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-37">↑</a></span> <span class="reference-text"><i>Schroer, Trina A. Dynactin.</i> Annual Review of Cell and Developmental Biology. 2004 20, 759 – 779. <a class="external mw-magiclink-pmid" rel="nofollow" href="//www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15473859?dopt=Abstract">PMID 15473859</a></span> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE"></span>Вижте също</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Вижте също"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0" title="Хранителни вещества">Хранителни вещества</a></li></ul>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1&useformat=desktop" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Протеин&oldid=12393506">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Протеин&oldid=12393506</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%86%D0%B8" title="Категория:Белтъци">Белтъци</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Статии с неработещи външни препратки">Статии с неработещи външни препратки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_PMID" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки PMID">Страници, използващи вълшебни препратки PMID</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 22 октомври 2024 г. в 18:40 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-5c59558b9d-tvbbz","wgBackendResponseTime":180,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.253","walltime":"0.330","ppvisitednodes":{"value":7938,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":30701,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":16910,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":15,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":2,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":25023,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":1,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 205.291 1 -total"," 57.17% 117.356 18 Шаблон:Cite"," 34.65% 71.136 12 Шаблон:Cite_journal"," 30.99% 63.612 18 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 27.31% 56.064 6 Шаблон:Cite_book"," 14.30% 29.365 1 Шаблон:Commonscat"," 13.99% 28.725 18 Шаблон:If_empty"," 7.25% 14.878 3 Шаблон:Delink"," 4.90% 10.062 2 Шаблон:Основна"," 3.27% 6.706 13 Шаблон:Стр"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.028","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":1097865,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-598c47c764-pdfnw","timestamp":"20241119010009","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u041f\u0440\u043e\u0442\u0435\u0438\u043d","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q8054","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q8054","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2005-10-10T20:42:50Z","dateModified":"2024-10-22T18:40:25Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/2\/27\/Human_alfa2beta2_hemoglobin.gif"}</script> </body> </html>