CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Акулообразни – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"797cb265-901d-4af1-b15c-fa3d6c3f4dc1","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Акулообразни","wgTitle":"Акулообразни","wgCurRevisionId":12315338,"wgRevisionId":12315338,"wgArticleId":92020,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Статии с неработещи външни препратки","Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Шаблон Webarchive с препратки към WebCite","Шаблон Webarchive с препратки към Archive.is","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN", "Избрани статии на български","Акулообразни"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Акулообразни","wgRelevantArticleId":92020,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":200000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId": "Q7372","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.gadget.LegacyStyles":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","mediawiki.page.gallery.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","jquery.makeCollapsible.styles":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=[ "ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","jquery.makeCollapsible","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints", "ext.growthExperiments.SuggestedEditSession"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cjquery.makeCollapsible.styles%7Cmediawiki.page.gallery.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.LegacyStyles%2CWatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.6"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/TDpGUipa.jpg/1200px-TDpGUipa.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="900"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/TDpGUipa.jpg/800px-TDpGUipa.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="600"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/TDpGUipa.jpg/640px-TDpGUipa.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="480"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Акулообразни – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Акулообразни rootpage-Акулообразни skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Главно меню </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z">Начална страница</a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x">Случайна статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r">Последни промени</a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8">Общи разговори</a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8">Обсъждани статии</a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5">Администратори</a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">Изтривания</a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакти</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Защо?</a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате">Помощ</a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Картинки</a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Поведение</a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Изпробване</a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Нова статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow">Блог на общността</a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук страница</a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук група</a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4">🎮 Дискорд</a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC">Телеграм</a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC">IRC</a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow">GitHub</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"> Търсене </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Облик </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="https://donate.wikimedia.org/?wmf_source=donate&wmf_medium=sidebar&wmf_campaign=bg.wikipedia.org&uselang=bg" class="">Направете дарение</a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class="">Създаване на сметка</a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class="">Влизане</a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Лични инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="https://donate.wikimedia.org/?wmf_source=donate&wmf_medium=sidebar&wmf_campaign=bg.wikipedia.org&uselang=bg">Направете дарение</a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."> Създаване на сметка</a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"> Влизане</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането">научете повече</a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y">Приноси</a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Етимология" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Етимология"> <div class="vector-toc-text"> 1 Етимология </div> </a> <ul id="toc-Етимология-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Разпространение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Разпространение"> <div class="vector-toc-text"> 2 Разпространение </div> </a> <ul id="toc-Разпространение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Еволюция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Еволюция"> <div class="vector-toc-text"> 3 Еволюция </div> </a> <button aria-controls="toc-Еволюция-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Еволюция </button> <ul id="toc-Еволюция-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Възход" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Възход"> <div class="vector-toc-text"> 3.1 Възход </div> </a> <ul id="toc-Възход-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Разцвет" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Разцвет"> <div class="vector-toc-text"> 3.2 Разцвет </div> </a> <ul id="toc-Разцвет-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Голямото_оцеляване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Голямото_оцеляване"> <div class="vector-toc-text"> 3.3 Голямото оцеляване </div> </a> <ul id="toc-Голямото_оцеляване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-В_сянката_на_влечуги_и_бозайници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#В_сянката_на_влечуги_и_бозайници"> <div class="vector-toc-text"> 3.4 В сянката на влечуги и бозайници </div> </a> <ul id="toc-В_сянката_на_влечуги_и_бозайници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Класификация" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Класификация"> <div class="vector-toc-text"> 4 Класификация </div> </a> <button aria-controls="toc-Класификация-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Класификация </button> <ul id="toc-Класификация-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Изчезнали_представители" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Изчезнали_представители"> <div class="vector-toc-text"> 4.1 Изчезнали представители </div> </a> <ul id="toc-Изчезнали_представители-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Анатомични_и_морфологични_характеристики" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Анатомични_и_морфологични_характеристики"> <div class="vector-toc-text"> 5 Анатомични и морфологични характеристики </div> </a> <button aria-controls="toc-Анатомични_и_морфологични_характеристики-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Анатомични и морфологични характеристики </button> <ul id="toc-Анатомични_и_морфологични_характеристики-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Скелет" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Скелет"> <div class="vector-toc-text"> 5.1 Скелет </div> </a> <ul id="toc-Скелет-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Гръбначен_стълб" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Гръбначен_стълб"> <div class="vector-toc-text"> 5.1.1 Гръбначен стълб </div> </a> <ul id="toc-Гръбначен_стълб-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Череп" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Череп"> <div class="vector-toc-text"> 5.1.2 Череп </div> </a> <ul id="toc-Череп-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Плавници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Плавници"> <div class="vector-toc-text"> 5.1.3 Плавници </div> </a> <ul id="toc-Плавници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Опашка" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Опашка"> <div class="vector-toc-text"> 5.1.4 Опашка </div> </a> <ul id="toc-Опашка-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Кожа_и_кожни_образувания" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кожа_и_кожни_образувания"> <div class="vector-toc-text"> 5.2 Кожа и кожни образувания </div> </a> <ul id="toc-Кожа_и_кожни_образувания-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Мускулатура_и_телесни_кухини" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Мускулатура_и_телесни_кухини"> <div class="vector-toc-text"> 5.3 Мускулатура и телесни кухини </div> </a> <ul id="toc-Мускулатура_и_телесни_кухини-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Дихателна_система" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Дихателна_система"> <div class="vector-toc-text"> 6 Дихателна система </div> </a> <ul id="toc-Дихателна_система-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Кръвоносна_система" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Кръвоносна_система"> <div class="vector-toc-text"> 7 Кръвоносна система </div> </a> <button aria-controls="toc-Кръвоносна_система-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Кръвоносна система </button> <ul id="toc-Кръвоносна_система-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Кръв_и_имунитет" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Кръв_и_имунитет"> <div class="vector-toc-text"> 7.1 Кръв и имунитет </div> </a> <ul id="toc-Кръв_и_имунитет-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Физиологични_особености" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Физиологични_особености"> <div class="vector-toc-text"> 8 Физиологични особености </div> </a> <button aria-controls="toc-Физиологични_особености-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Физиологични особености </button> <ul id="toc-Физиологични_особености-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Храносмилане" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Храносмилане"> <div class="vector-toc-text"> 8.1 Храносмилане </div> </a> <ul id="toc-Храносмилане-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Терморегулация" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Терморегулация"> <div class="vector-toc-text"> 8.2 Терморегулация </div> </a> <ul id="toc-Терморегулация-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Отделителна_система_и_осморегулация" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Отделителна_система_и_осморегулация"> <div class="vector-toc-text"> 8.3 Отделителна система и осморегулация </div> </a> <ul id="toc-Отделителна_система_и_осморегулация-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Нервна_система_и_сетива" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Нервна_система_и_сетива"> <div class="vector-toc-text"> 8.4 Нервна система и сетива </div> </a> <ul id="toc-Нервна_система_и_сетива-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Обоняние" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Обоняние"> <div class="vector-toc-text"> 8.4.1 Обоняние </div> </a> <ul id="toc-Обоняние-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Зрение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Зрение"> <div class="vector-toc-text"> 8.4.2 Зрение </div> </a> <ul id="toc-Зрение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Странична_линия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Странична_линия"> <div class="vector-toc-text"> 8.4.3 Странична линия </div> </a> <ul id="toc-Странична_линия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Слух" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Слух"> <div class="vector-toc-text"> 8.4.4 Слух </div> </a> <ul id="toc-Слух-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Електро-_и_магниторецепция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Електро-_и_магниторецепция"> <div class="vector-toc-text"> 8.4.5 Електро- и магниторецепция </div> </a> <ul id="toc-Електро-_и_магниторецепция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Плаваемост" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Плаваемост"> <div class="vector-toc-text"> 8.5 Плаваемост </div> </a> <ul id="toc-Плаваемост-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Продължителност_на_живота" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Продължителност_на_живота"> <div class="vector-toc-text"> 9 Продължителност на живота </div> </a> <ul id="toc-Продължителност_на_живота-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Размножаване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Размножаване"> <div class="vector-toc-text"> 10 Размножаване </div> </a> <button aria-controls="toc-Размножаване-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Размножаване </button> <ul id="toc-Размножаване-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Видове_репродукция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Видове_репродукция"> <div class="vector-toc-text"> 10.1 Видове репродукция </div> </a> <ul id="toc-Видове_репродукция-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Яйцеснасяне" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Яйцеснасяне"> <div class="vector-toc-text"> 10.1.1 Яйцеснасяне </div> </a> <ul id="toc-Яйцеснасяне-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Яйцеживораждане" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Яйцеживораждане"> <div class="vector-toc-text"> 10.1.2 Яйцеживораждане </div> </a> <ul id="toc-Яйцеживораждане-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Живораждане" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Живораждане"> <div class="vector-toc-text"> 10.1.3 Живораждане </div> </a> <ul id="toc-Живораждане-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Поведение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Поведение"> <div class="vector-toc-text"> 11 Поведение </div> </a> <button aria-controls="toc-Поведение-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Поведение </button> <ul id="toc-Поведение-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Скорост" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Скорост"> <div class="vector-toc-text"> 11.1 Скорост </div> </a> <ul id="toc-Скорост-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Интелигентност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Интелигентност"> <div class="vector-toc-text"> 11.2 Интелигентност </div> </a> <ul id="toc-Интелигентност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Спане" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Спане"> <div class="vector-toc-text"> 11.3 Спане </div> </a> <ul id="toc-Спане-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Маскировка" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Маскировка"> <div class="vector-toc-text"> 11.4 Маскировка </div> </a> <ul id="toc-Маскировка-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Хранене" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Хранене"> <div class="vector-toc-text"> 12 Хранене </div> </a> <ul id="toc-Хранене-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Взаимоотношения_с_хората" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Взаимоотношения_с_хората"> <div class="vector-toc-text"> 13 Взаимоотношения с хората </div> </a> <button aria-controls="toc-Взаимоотношения_с_хората-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Взаимоотношения с хората </button> <ul id="toc-Взаимоотношения_с_хората-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Нападения_над_хора" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Нападения_над_хора"> <div class="vector-toc-text"> 13.1 Нападения над хора </div> </a> <ul id="toc-Нападения_над_хора-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Акулите_в_културата_и_традициите" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Акулите_в_културата_и_традициите"> <div class="vector-toc-text"> 13.2 Акулите в културата и традициите </div> </a> <ul id="toc-Акулите_в_културата_и_традициите-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Акулите_като_жертва" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Акулите_като_жертва"> <div class="vector-toc-text"> 13.3 Акулите като жертва </div> </a> <ul id="toc-Акулите_като_жертва-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Защита_на_акулите" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Защита_на_акулите"> <div class="vector-toc-text"> 13.4 Защита на акулите </div> </a> <ul id="toc-Защита_на_акулите-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Любопитни_факти_и_заблуждения" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Любопитни_факти_и_заблуждения"> <div class="vector-toc-text"> 14 Любопитни факти и заблуждения </div> </a> <ul id="toc-Любопитни_факти_и_заблуждения-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Литература" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Литература"> <div class="vector-toc-text"> 15 Литература </div> </a> <ul id="toc-Литература-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> 16 Източници </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> 17 Външни препратки </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Скриване/показване на съдържанието </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Акулообразни</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 149 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-149" aria-hidden="true" > 149 езика </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-ace mw-list-item"><a href="https://ace.wikipedia.org/wiki/Y%C3%A8e" title="Yèe – ачешки" lang="ace" hreflang="ace" data-title="Yèe" data-language-autonym="Acèh" data-language-local-name="ачешки" class="interlanguage-link-target">Acèh</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Haaie" title="Haaie – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Haaie" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target">Afrikaans</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Haie" title="Haie – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Haie" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target">Alemannisch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%8B%B5%E1%8A%95%E1%8C%88%E1%89%B0%E1%8A%9B_%E1%8A%A0%E1%88%A3" title="ድንገተኛ አሣ – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="ድንገተኛ አሣ" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target">አማርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Selachimorpha" title="Selachimorpha – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Selachimorpha" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target">Aragonés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/S%C7%A3hund" title="Sǣhund – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="Sǣhund" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target">Ænglisc</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D9%82%D8%B1%D8%B4_(%D8%B3%D9%85%D9%83%D8%A9)" title="قرش (سمكة) – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="قرش (سمكة)" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target">العربية</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ary mw-list-item"><a href="https://ary.wikipedia.org/wiki/%D8%B1%D9%88%D9%83%D8%A7%D9%86" title="روكان – Moroccan Arabic" lang="ary" hreflang="ary" data-title="روكان" data-language-autonym="الدارجة" data-language-local-name="Moroccan Arabic" class="interlanguage-link-target">الدارجة</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D9%82%D8%B1%D8%B4" title="قرش – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="قرش" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target">مصرى</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-as mw-list-item"><a href="https://as.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%B9%E0%A6%BE%E0%A6%82%E0%A6%97%E0%A7%B0" title="হাংগৰ – асамски" lang="as" hreflang="as" data-title="হাংগৰ" data-language-autonym="অসমীয়া" data-language-local-name="асамски" class="interlanguage-link-target">অসমীয়া</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Selachimorpha" title="Selachimorpha – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Selachimorpha" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target">Asturianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/K%C3%B6p%C9%99kbal%C4%B1%C4%9F%C4%B1" title="Köpəkbalığı – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Köpəkbalığı" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target">Azərbaycanca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%D8%A4%D9%BE%DA%A9_%D8%A8%D8%A7%D9%84%DB%8C%D8%BA%DB%8C" title="کؤپک بالیغی – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="کؤپک بالیغی" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target">تۆرکجه</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Акула – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Акула" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target">Башҡортса</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ban mw-list-item"><a href="https://ban.wikipedia.org/wiki/Kakya" title="Kakya – балийски" lang="ban" hreflang="ban" data-title="Kakya" data-language-autonym="Basa Bali" data-language-local-name="балийски" class="interlanguage-link-target">Basa Bali</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/R%C4%ABkl%C4%ABs" title="Rīklīs – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Rīklīs" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target">Žemaitėška</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bcl mw-list-item"><a href="https://bcl.wikipedia.org/wiki/Pating" title="Pating – Central Bikol" lang="bcl" hreflang="bcl" data-title="Pating" data-language-autonym="Bikol Central" data-language-local-name="Central Bikol" class="interlanguage-link-target">Bikol Central</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8B" title="Акулы – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Акулы" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target">Беларуская</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8B" title="Акулы – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Акулы" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target">Беларуская (тарашкевіца)</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bew mw-list-item"><a href="https://bew.wikipedia.org/wiki/Cucut" title="Cucut – Betawi" lang="bew" hreflang="bew" data-title="Cucut" data-language-autonym="Betawi" data-language-local-name="Betawi" class="interlanguage-link-target">Betawi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bh mw-list-item"><a href="https://bh.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%B6%E0%A4%BE%E0%A4%B0%E0%A5%8D%E0%A4%95" title="शार्क – Bhojpuri" lang="bh" hreflang="bh" data-title="शार्क" data-language-autonym="भोजपुरी" data-language-local-name="Bhojpuri" class="interlanguage-link-target">भोजपुरी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bi mw-list-item"><a href="https://bi.wikipedia.org/wiki/Shark" title="Shark – бислама" lang="bi" hreflang="bi" data-title="Shark" data-language-autonym="Bislama" data-language-local-name="бислама" class="interlanguage-link-target">Bislama</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%B9%E0%A6%BE%E0%A6%99%E0%A7%8D%E0%A6%97%E0%A6%B0" title="হাঙ্গর – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="হাঙ্গর" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target">বাংলা</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bo mw-list-item"><a href="https://bo.wikipedia.org/wiki/%E0%BD%82%E0%BD%8F%E0%BD%B4%E0%BD%98%E0%BC%8B%E0%BD%89%E0%BC%8D" title="གཏུམ་ཉ། – тибетски" lang="bo" hreflang="bo" data-title="གཏུམ་ཉ།" data-language-autonym="བོད་ཡིག" data-language-local-name="тибетски" class="interlanguage-link-target">བོད་ཡིག</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Rinkin" title="Rinkin – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Rinkin" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target">Brezhoneg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Ajkula" title="Ajkula – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Ajkula" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target">Bosanski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Taurons" title="Taurons – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Taurons" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target">Català</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cdo mw-list-item"><a href="https://cdo.wikipedia.org/wiki/S%C4%83i-ng%E1%B9%B3%CC%80" title="Săi-ngṳ̀ – Mindong" lang="cdo" hreflang="cdo" data-title="Săi-ngṳ̀" data-language-autonym="閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄" data-language-local-name="Mindong" class="interlanguage-link-target">閩東語 / Mìng-dĕ̤ng-ngṳ̄</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D3%80%D0%BE%D1%80%D0%BA%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%88" title="ГӀоркхмаш – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="ГӀоркхмаш" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target">Нохчийн</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Iho" title="Iho – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Iho" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target">Cebuano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%DB%86%D8%B3%DB%95" title="کۆسە – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="کۆسە" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target">کوردی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/%C5%BDraloci" title="Žraloci – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Žraloci" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target">Čeština</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D1%8B%D0%B2_%D0%B9%D1%8B%D1%82%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BC" title="Шыв йыттисем – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Шыв йыттисем" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target">Чӑвашла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Morgi" title="Morgi – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Morgi" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target">Cymraeg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Hajer" title="Hajer – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Hajer" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target">Dansk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Haie" title="Haie – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Haie" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target">Deutsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dv mw-list-item"><a href="https://dv.wikipedia.org/wiki/%DE%89%DE%A8%DE%94%DE%A6%DE%83%DE%AA" title="މިޔަރު – дивехи" lang="dv" hreflang="dv" data-title="މިޔަރު" data-language-autonym="ދިވެހިބަސް" data-language-local-name="дивехи" class="interlanguage-link-target">ދިވެހިބަސް</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9A%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%B1%CF%81%CE%AF%CE%B1%CF%82" title="Καρχαρίας – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Καρχαρίας" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target">Ελληνικά</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Shark" title="Shark – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Shark" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target">English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/%C5%9Carko" title="Ŝarko – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Ŝarko" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target">Esperanto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Selachimorpha" title="Selachimorpha – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Selachimorpha" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target">Español</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Hailaadsed" title="Hailaadsed – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Hailaadsed" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target">Eesti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Marrazo" title="Marrazo – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Marrazo" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target">Euskara</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%D9%88%D8%B3%D9%87" title="کوسه – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="کوسه" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target">فارسی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Hait" title="Hait – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Hait" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target">Suomi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo mw-list-item"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/H%C3%A1vur" title="Hávur – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="Hávur" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target">Føroyskt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fon mw-list-item"><a href="https://fon.wikipedia.org/wiki/Gbowle" title="Gbowle – фон" lang="fon" hreflang="fon" data-title="Gbowle" data-language-autonym="Fɔ̀ngbè" data-language-local-name="фон" class="interlanguage-link-target">Fɔ̀ngbè</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Requin" title="Requin – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Requin" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target">Français</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frp mw-list-item"><a href="https://frp.wikipedia.org/wiki/P%C3%AAsson-chin" title="Pêsson-chin – Arpitan" lang="frp" hreflang="frp" data-title="Pêsson-chin" data-language-autonym="Arpetan" data-language-local-name="Arpitan" class="interlanguage-link-target">Arpetan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Heifasker" title="Heifasker – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Heifasker" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target">Nordfriisk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Haaien" title="Haaien – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Haaien" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target">Frysk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Siorc" title="Siorc – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Siorc" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target">Gaeilge</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gd mw-list-item"><a href="https://gd.wikipedia.org/wiki/Cearban_(iasg)" title="Cearban (iasg) – шотландски келтски" lang="gd" hreflang="gd" data-title="Cearban (iasg)" data-language-autonym="Gàidhlig" data-language-local-name="шотландски келтски" class="interlanguage-link-target">Gàidhlig</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Tibur%C3%B3ns" title="Tiburóns – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Tiburóns" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target">Galego</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Piraroto" title="Piraroto – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Piraroto" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target">Avañe'ẽ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%93%D7%9E%D7%95%D7%99%D7%99_%D7%9B%D7%A8%D7%99%D7%A9" title="דמויי כריש – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="דמויי כריש" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target">עברית</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%B9%E0%A4%BE%E0%A4%81%E0%A4%97%E0%A4%B0" title="हाँगर – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="हाँगर" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target">हिन्दी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/Nangio" title="Nangio – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="Nangio" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target">Fiji Hindi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Morski_psi" title="Morski psi – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Morski psi" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target">Hrvatski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/%C5%BDrawcy" title="Žrawcy – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="Žrawcy" data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target">Hornjoserbsce</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Reken" title="Reken – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Reken" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target">Kreyòl ayisyen</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/C%C3%A1p%C3%A1k" title="Cápák – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Cápák" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target">Magyar</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%87%D5%B6%D5%A1%D5%B1%D5%AF%D5%B6%D5%A5%D6%80" title="Շնաձկներ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Շնաձկներ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target">Հայերեն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hyw mw-list-item"><a href="https://hyw.wikipedia.org/wiki/%D5%87%D5%B6%D5%A1%D5%B1%D5%B8%D6%82%D5%AF" title="Շնաձուկ – Western Armenian" lang="hyw" hreflang="hyw" data-title="Շնաձուկ" data-language-autonym="Արեւմտահայերէն" data-language-local-name="Western Armenian" class="interlanguage-link-target">Արեւմտահայերէն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Squalo" title="Squalo – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Squalo" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target">Interlingua</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Hiu" title="Hiu – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Hiu" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Indonesia</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ik mw-list-item"><a href="https://ik.wikipedia.org/wiki/Iqalusuaq" title="Iqalusuaq – инупиак" lang="ik" hreflang="ik" data-title="Iqalusuaq" data-language-autonym="Iñupiatun" data-language-local-name="инупиак" class="interlanguage-link-target">Iñupiatun</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Pating" title="Pating – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Pating" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target">Ilokano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Sharko" title="Sharko – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Sharko" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target">Ido</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/H%C3%A1ffiskar" title="Háffiskar – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Háffiskar" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target">Íslenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Selachimorpha" title="Selachimorpha – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Selachimorpha" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target">Italiano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%82%B5%E3%83%A1" title="サメ – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="サメ" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target">日本語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Hiyu" title="Hiyu – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Hiyu" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target">Jawa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%96%E1%83%95%E1%83%98%E1%83%92%E1%83%94%E1%83%9C%E1%83%94%E1%83%91%E1%83%98" title="ზვიგენები – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ზვიგენები" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target">ქართული</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kab mw-list-item"><a href="https://kab.wikipedia.org/wiki/Aweqqas_(a%C9%A3ersiw)" title="Aweqqas (aɣersiw) – кабилски" lang="kab" hreflang="kab" data-title="Aweqqas (aɣersiw)" data-language-autonym="Taqbaylit" data-language-local-name="кабилски" class="interlanguage-link-target">Taqbaylit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbp mw-list-item"><a href="https://kbp.wikipedia.org/wiki/R%C9%A9k%C9%9B%C9%9B" title="Rɩkɛɛ – Kabiye" lang="kbp" hreflang="kbp" data-title="Rɩkɛɛ" data-language-autonym="Kabɩyɛ" data-language-local-name="Kabiye" class="interlanguage-link-target">Kabɩyɛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kg mw-list-item"><a href="https://kg.wikipedia.org/wiki/Dukudaka" title="Dukudaka – конгоански" lang="kg" hreflang="kg" data-title="Dukudaka" data-language-autonym="Kongo" data-language-local-name="конгоански" class="interlanguage-link-target">Kongo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Акула – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Акула" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target">Қазақша</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%B6%E0%B2%BE%E0%B2%B0%E0%B3%8D%E0%B2%95%E0%B3%8D_%E0%B2%AE%E0%B3%80%E0%B2%A8%E0%B3%81" title="ಶಾರ್ಕ್ ಮೀನು – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಶಾರ್ಕ್ ಮೀನು" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target">ಕನ್ನಡ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EC%83%81%EC%96%B4" title="상어 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="상어" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target">한국어</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ks mw-list-item"><a href="https://ks.wikipedia.org/wiki/%D8%B4%D8%A7%D8%B1%D9%95%DA%A9%DB%94" title="شارٕک۔ – кашмирски" lang="ks" hreflang="ks" data-title="شارٕک۔" data-language-autonym="कॉशुर / کٲشُر" data-language-local-name="кашмирски" class="interlanguage-link-target">कॉशुर / کٲشُر</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Segmas%C3%AE" title="Segmasî – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Segmasî" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target">Kurdî</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Morvleydh" title="Morvleydh – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Morvleydh" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target">Kernowek</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Акула – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Акула" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target">Кыргызча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Selachimorpha" title="Selachimorpha – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Selachimorpha" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target">Latina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Selaco" title="Selaco – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Selaco" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target">Lingua Franca Nova</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Rykliai" title="Rykliai – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Rykliai" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target">Lietuvių</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Haizivis" title="Haizivis – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Haizivis" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target">Latviešu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Akiho" title="Akiho – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Akiho" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target">Malagasy</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%98%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Ајкула – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Ајкула" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target">Македонски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%B8%E0%B5%8D%E0%B4%B0%E0%B4%BE%E0%B4%B5%E0%B5%8D" title="സ്രാവ് – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="സ്രാവ്" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target">മലയാളം</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81" title="Аварга загас – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Аварга загас" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target">Монгол</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%B6%E0%A4%BE%E0%A4%B0%E0%A5%8D%E0%A4%95" title="शार्क – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="शार्क" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target">मराठी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Yu" title="Yu – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Yu" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Melayu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%84%E1%80%AB%E1%80%B8%E1%80%99%E1%80%94%E1%80%BA%E1%80%B8" title="ငါးမန်း – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ငါးမန်း" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target">မြန်မာဘာသာ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Haifisch" title="Haifisch – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Haifisch" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target">Plattdüütsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%B6%E0%A4%BE%E0%A4%B0%E0%A5%8D%E0%A4%95" title="शार्क – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="शार्क" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target">नेपाल भाषा</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Haaien" title="Haaien – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Haaien" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target">Nederlands</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Haiar" title="Haiar – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Haiar" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target">Norsk nynorsk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Haier" title="Haier – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Haier" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target">Norsk bokmål</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nrm mw-list-item"><a href="https://nrm.wikipedia.org/wiki/Cheurque" title="Cheurque – Norman" lang="nrf" hreflang="nrf" data-title="Cheurque" data-language-autonym="Nouormand" data-language-local-name="Norman" class="interlanguage-link-target">Nouormand</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nv mw-list-item"><a href="https://nv.wikipedia.org/wiki/%C5%81%C3%B3%C3%B3%CA%BC_hashk%C3%A9h%C3%A9" title="Łóóʼ hashkéhé – навахо" lang="nv" hreflang="nv" data-title="Łóóʼ hashkéhé" data-language-autonym="Diné bizaad" data-language-local-name="навахо" class="interlanguage-link-target">Diné bizaad</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/L%C3%A0mia" title="Làmia – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Làmia" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target">Occitan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-om mw-list-item"><a href="https://om.wikipedia.org/wiki/Qurxumcuuquu" title="Qurxumcuuquu – оромо" lang="om" hreflang="om" data-title="Qurxumcuuquu" data-language-autonym="Oromoo" data-language-local-name="оромо" class="interlanguage-link-target">Oromoo</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-or mw-list-item"><a href="https://or.wikipedia.org/wiki/%E0%AC%B8%E0%AC%BE%E0%AC%B0%E0%AD%8D%E0%AC%95" title="ସାର୍କ – ория" lang="or" hreflang="or" data-title="ସାର୍କ" data-language-autonym="ଓଡ଼ିଆ" data-language-local-name="ория" class="interlanguage-link-target">ଓଡ଼ିଆ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%C3%A6%D1%82%C3%A6" title="Акулæтæ – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="Акулæтæ" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target">Ирон</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%B8%E0%A8%BC%E0%A8%BE%E0%A8%B0%E0%A8%95" title="ਸ਼ਾਰਕ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਸ਼ਾਰਕ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target">ਪੰਜਾਬੀ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pam mw-list-item"><a href="https://pam.wikipedia.org/wiki/Pating" title="Pating – пампанга" lang="pam" hreflang="pam" data-title="Pating" data-language-autonym="Kapampangan" data-language-local-name="пампанга" class="interlanguage-link-target">Kapampangan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Rekiny" title="Rekiny – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Rekiny" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target">Polski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%B4%D8%A7%D8%B1%DA%A9" title="شارک – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="شارک" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target">پنجابی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D9%86%D9%88" title="منو – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="منو" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target">پښتو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Tubar%C3%A3o" title="Tubarão – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Tubarão" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target">Português</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Tiwrun" title="Tiwrun – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Tiwrun" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target">Runa Simi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Rechin" title="Rechin – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Rechin" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target">Română</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8B" title="Акулы – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Акулы" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target">Русский</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BA" title="Шарк – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Шарк" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target">Саха тыла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Shairk" title="Shairk – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Shairk" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target">Scots</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%D8%B4%D8%A7%D8%B1%DA%AA" title="شارڪ – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="شارڪ" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target">سنڌي</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Morski_pas" title="Morski pas – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Morski pas" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target">Srpskohrvatski / српскохрватски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-shi mw-list-item"><a href="https://shi.wikipedia.org/wiki/Awqqas" title="Awqqas – ташелхит" lang="shi" hreflang="shi" data-title="Awqqas" data-language-autonym="Taclḥit" data-language-local-name="ташелхит" class="interlanguage-link-target">Taclḥit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B8%E0%B7%9D%E0%B6%BB%E0%B7%8F" title="මෝරා – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="මෝරා" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target">සිංහල</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Shark" title="Shark – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Shark" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target">Simple English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/%C5%BDralokovidn%C3%A9" title="Žralokovidné – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Žralokovidné" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target">Slovenčina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Morski_psi" title="Morski psi – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Morski psi" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target">Slovenščina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-so mw-list-item"><a href="https://so.wikipedia.org/wiki/Libaax_Badeed" title="Libaax Badeed – сомалийски" lang="so" hreflang="so" data-title="Libaax Badeed" data-language-autonym="Soomaaliga" data-language-local-name="сомалийски" class="interlanguage-link-target">Soomaaliga</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Peshkaqeni" title="Peshkaqeni – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Peshkaqeni" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target">Shqip</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%98%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B5" title="Ајкуле – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Ајкуле" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target">Српски / srpski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-su mw-list-item"><a href="https://su.wikipedia.org/wiki/Hiu" title="Hiu – сундански" lang="su" hreflang="su" data-title="Hiu" data-language-autonym="Sunda" data-language-local-name="сундански" class="interlanguage-link-target">Sunda</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Hajar" title="Hajar – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Hajar" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target">Svenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Papa_(samaki)" title="Papa (samaki) – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Papa (samaki)" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target">Kiswahili</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szy mw-list-item"><a href="https://szy.wikipedia.org/wiki/sangiziw" title="sangiziw – Sakizaya" lang="szy" hreflang="szy" data-title="sangiziw" data-language-autonym="Sakizaya" data-language-local-name="Sakizaya" class="interlanguage-link-target">Sakizaya</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%9A%E0%AF%81%E0%AE%B1%E0%AE%BE" title="சுறா – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="சுறா" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target">தமிழ்</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%B8%E0%B1%8A%E0%B0%B0_%E0%B0%9A%E0%B1%87%E0%B0%AA" title="సొర చేప – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="సొర చేప" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target">తెలుగు</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%9B%E0%B8%A5%E0%B8%B2%E0%B8%89%E0%B8%A5%E0%B8%B2%E0%B8%A1" title="ปลาฉลาม – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="ปลาฉลาม" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target">ไทย</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Pating" title="Pating – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Pating" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target">Tagalog</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/K%C3%B6pekbal%C4%B1%C4%9F%C4%B1" title="Köpekbalığı – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Köpekbalığı" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target">Türkçe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%80" title="Акулалар – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Акулалар" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target">Татарча / tatarça</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Акули – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Акули" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target">Українська</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%B4%D8%A7%D8%B1%DA%A9" title="شارک – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="شارک" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target">اردو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Akulalar" title="Akulalar – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Akulalar" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target">Oʻzbekcha / ўзбекча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Akulad" title="Akulad – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Akulad" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target">Vepsän kel’</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/C%C3%A1_m%E1%BA%ADp" title="Cá mập – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Cá mập" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target">Tiếng Việt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Pating" title="Pating – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Pating" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target">Winaray</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E9%B2%A8%E9%B1%BC" title="鲨鱼 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="鲨鱼" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target">吴语</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%94%D7%99%D7%99%D7%A4%D7%99%D7%A9" title="הייפיש – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="הייפיש" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target">ייִדיש</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E9%B2%A8%E9%B1%BC" title="鲨鱼 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="鲨鱼" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target">中文</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-classical mw-list-item"><a href="https://zh-classical.wikipedia.org/wiki/%E9%AE%AB" title="鮫 – Literary Chinese" lang="lzh" hreflang="lzh" data-title="鮫" data-language-autonym="文言" data-language-local-name="Literary Chinese" class="interlanguage-link-target">文言</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Soa-h%C3%AE" title="Soa-hî – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Soa-hî" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target">閩南語 / Bân-lâm-gú</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E9%AF%8A%E9%AD%9A" title="鯊魚 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="鯊魚" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target">粵語</a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q7372#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c">Статия</a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >български </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8">Преглед</a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h">История</a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >Инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8">Преглед</a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=history">История</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j">Какво сочи насам</a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k">Свързани промени</a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u">Качване на файл</a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q">Специални страници</a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&oldid=12315338" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата">Постоянна препратка</a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=info" title="Повече за тази страница">Информация за страницата</a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&id=12315338&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница">Цитиране на статията</a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlQ%C4%B1sald%C4%B1c%C4%B1s%C4%B1&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2590%25D0%25BA%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25BE%25D0%25B1%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BD%25D0%25B8">Кратък URL адрес</a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrKodu&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%2590%25D0%25BA%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BE%25D0%25BE%25D0%25B1%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B7%25D0%25BD%25D0%25B8">Изтегляне на QR код</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8">Създаване на книга</a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=show-download-screen">Изтегляне като PDF</a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p">Версия за печат</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Shark" hreflang="en">Общомедия</a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-species mw-list-item"><a href="https://species.wikimedia.org/wiki/Selachimorpha" hreflang="en">Уикивидове</a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q7372" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g">Обект в Уикиданни</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> <div id="mw-indicator-featured-star" class="mw-indicator"><div class="mw-parser-output"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8" title="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация."><img alt="Това е избрана статия. Щракнете тук за повече информация." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/20px-Cscr-featured.svg.png" decoding="async" width="20" height="19" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/30px-Cscr-featured.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Cscr-featured.svg/40px-Cscr-featured.svg.png 2x" data-file-width="466" data-file-height="443" /></a></div></div> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><table class="infobox infobox-lua" style="width:22em;background:#F2F2F2;border:1px solid #CCD2D9;border-spacing:6px"><tbody><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4;font-size:125%;font-weight:bold;border-spacing:6px">Акулообразни</td></tr><tr><td style="padding:5px;text-align:center"><div style="display:inline-block"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:TDpGUipa.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/TDpGUipa.jpg/240px-TDpGUipa.jpg" decoding="async" width="240" height="180" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/TDpGUipa.jpg/360px-TDpGUipa.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/TDpGUipa.jpg/480px-TDpGUipa.jpg 2x" data-file-width="1600" data-file-height="1200" /></a></div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Класификация</td></tr><tr><td align="center"><table style="width:100%"><tbody><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">царство:</td><td><a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Животни">Животни</a> (Animalia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">подцарство:</td><td><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8" title="Същински многоклетъчни">Същински многоклетъчни</a> (Eumetazoa)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">подцарство:</td><td><a href="/wiki/%D0%94%D0%B2%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8" title="Двустранно симетрични">Двустранно симетрични</a> (Bilateria)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Вторичноустни">Вторичноустни</a> (Deuterostomia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">тип:</td><td><a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Хордови">Хордови</a> (Chordata)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">подтип:</td><td><a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B8" title="Гръбначни">Гръбначни</a> (Vertebrata)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">инфратип:</td><td><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Челюстни">Челюстни</a> (Gnathostomata)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">клас:</td><td><a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D1%83%D1%89%D1%8F%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8" title="Хрущялни риби">Хрущялни риби</a> (Chondrichthyes)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">подклас:</td><td><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Пластинчатохрили">Пластинчатохрили</a> (Elasmobranchii)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">подклас:</td><td><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Акули и скатове (страницата не съществува)">Акули и скатове</a> (Euselachii)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">инфраклас:</td><td><a href="/w/index.php?title=Neoselachii&action=edit&redlink=1" class="new" title="Neoselachii (страницата не съществува)">Neoselachii</a></td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">надразред:</td><td>Акулообразни (Selachimorpha)</td></tr></tbody></table></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Научно наименование</td></tr><tr valign="top"><td style="text-align:center"><div><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Wikispecies-logo.svg" class="mw-file-description" title="Уикивидове"><img alt="Уикивидове" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Wikispecies-logo.svg/16px-Wikispecies-logo.svg.png" decoding="async" width="16" height="19" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Wikispecies-logo.svg/24px-Wikispecies-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Wikispecies-logo.svg/32px-Wikispecies-logo.svg.png 2x" data-file-width="941" data-file-height="1103" /></a> <a class="external text" href="https://species.wikimedia.org/wiki/Selachimorpha?uselang=bg">Selachimorpha</a></div><div style="text-align:center; font-size:smaller">Nelson, 1984</div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Синоними</td></tr><tr><td class="" style="text-align:left"><ul class="mw-collapsible-content" style="padding-top:0"><li>Selachii </li></ul></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Обхват на вкаменелости</td></tr><tr><td style="text-align:center"><div><div style="text-align:center"><a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D1%83%D0%B4%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лудфордий (страницата не съществува)">лудфордий</a> – <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%B5" title="Настояще">настояще</a>, 425 – 0 Ma</div><div style="margin:4px auto 0;clear:both;width:250px;height:18px;line-height:170%;font-size:80%;overflow:visible;border:1px #666;border-style:solid none;padding:0;position:relative;z-index:0"><div style="position:absolute;height:100%;left:0px;width:37.007874015748px;background-color:#FFF;background:-moz-linear-gradient(left,#FFF 0%,#FED67B 100%);background:-webkit-linear-gradient(left,#FFF 0%,#FED67B 100%);background:-o-linear-gradient(left,#FFF 0%,#FED67B 100%)"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Прекамбрий">ПреК</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:37.007874015748px;width:21.889763779528px;background-color:#81AA72"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Камбрий">К</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:58.897637795276px;width:16.535433070866px;background-color:#00A98A"><a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA" title="Ордовик">О</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:75.433070866142px;width:9.5275590551181px;background-color:#A6DFC5"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D1%83%D1%80" title="Силур">С</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:84.96062992126px;width:23.740157480315px;background-color:#DD9651"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BD" title="Девон">Д</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:108.70078740157px;width:23.622047244094px;background-color:#3FAEAD"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD" title="Карбон">К</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:132.32283464567px;width:18.385826771654px;background-color:#F7583C"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BC_(%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4)" title="Перм (период)">П</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:150.70866141732px;width:20.03937007874px;background-color:#994E96"><a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%81" title="Триас">Т</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:170.74803149606px;width:21.968503937008px;background-color:#00BBE7"><a href="/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B0" title="Юра">Ю</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:192.71653543307px;width:31.299212598425px;background-color:#6FC86B"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Креда">К</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:224.0157480315px;width:16.917322834646px;background-color:#FEA163"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Палеоген">Пг</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:240.93307086614px;width:9.0669291338583px;background-color:#FEDD2D"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Неоген">Н</a></div><div style="position:absolute;height:100%;background-color:#666;width:1px;left:250px"></div></div><div style="margin:0 auto;line-height:0;clear:both;width:250px;height:8px;overflow:visible;padding:0;position:relative;top:-4px;background-color:transparent;z-index:100"><div style="background-color:#360;position:absolute;height:8px;left:0px;width:0px;opacity:0.42"></div><div style="background-color:#6c3;position:absolute;height:6px;left:81.677165354331px;width:167.32283464567px;border:1px solid #360;top:1px"></div></div></div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Selachimorpha?uselang=bg">Акулообразни</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr><tr><td style="text-align:right">[ <a class="external text" href="https://www.wikidata.org/wiki/Q7372?uselang=bg">редактиране</a> ]</td></tr></tbody></table> Акулообразните (Selachimorpha), известни като акули, са <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%B4" class="mw-redirect" title="Надразред">надразред</a> <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D1%83%D1%89%D1%8F%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8" title="Хрущялни риби">хрущялни риби</a> от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81" class="mw-redirect" title="Подклас">подклас</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8" title="Пластинчатохрили">Пластинчатохрили</a> (Elasmobranchii). Въпреки това, терминът „акула“ също е бил използван и за изчезналите членове на този подклас извън Selachimorpha, като например тези от родовете <a href="/wiki/Cladoselache" title="Cladoselache">Cladoselache</a> и <a href="/wiki/Triodus" title="Triodus">Triodus</a>. В рамките на тази по-широка дефиниция, най-ранните доказателства за съществуването на акули са датирани отпреди около 420 млн. години, т.е. преди времето на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B8" title="Динозаври">динозаврите</a>.<a href="#cite_note-RQGT-1">[1]</a> Съвременните акулообразни включват около 440 вида, вариращи по размери от сантиметри при карибския вид <a href="/wiki/Etmopterus_perryi" title="Etmopterus perryi">Etmopterus perryi</a>, достигащ максимален размер от 21,2 <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Сантиметър">cm</a> до няколко метра при <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Китова акула">китовата акула</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Rhincodon typus), достигаща до 12 <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Метър">m</a>. Акулообразните обитават всички <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Море">морета</a> и могат да се срещнат на дълбочини до 2000 m. По правило не живеят в сладки води. Изключенията от него са много малки като <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%87%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Бича акула">бичата</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Речни акули">речните акули</a>, обитаващи както сладки, така и солени води.<a href="#cite_note-2">[2]</a> Акулообразните имат 5 до 7 <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5" title="Хриле">хрилни отвора</a>. Притежават няколко реда, заменяеми зъби.<a href="#cite_note-Budker-3">[3]</a> Всички видове се отличават с издължено торпедовидно тяло и характерно разположена уста в долната част на главата. Голяма част от видовете, като например <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Голяма бяла акула">голямата бяла акула</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Тигрова акула">тигровата акула</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D1%87%D1%83%D0%BA" title="Акули чук">акулите чук</a> са <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Хищник">хищници</a> от високо ниво – т.е. на върха на хранителната верига. Изключителните качества и способности на хищници придават на акулообразните мистериозен, но и страховит вид. Въпреки че репутацията на акулите е свързана с поведението на десетките върховни хищници от надразреда, то по-голямата част от видовете са сравнително по-безобидни и водят <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%81" title="Бентос">бентосен</a> начин на живот, други са планктоноядни, а трети мършоядни, без да проявяват висока степен на агресия. Оцеляването на редица видове е заплашено от масирания им промишлен улов, изтребване, замърсяване и увреждане на местообитанията. Проучване на биолози от <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82" title="Чикагски университет">Чикагския университет</a> може да преобърне теориите за <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Еволюция">еволюцията</a> на гръбначните животни. В публикация от юни 2012 г. в <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D0%BB" title="Дейли Мейл">Дейли Мейл</a> се твърди, че примитивната планктоноядна акула <a href="/wiki/Acanthodes" title="Acanthodes">Acanthodes bronni</a>, живяла преди около 300 млн. години е прародител на всички класове <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Челюстни">челюстни</a> <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B8" title="Гръбначни">гръбначни животни</a><a href="#cite_note-dailymail-4">[4]</a>. Въпреки все още неясните сведения, днес за акулите са известни факти, свързани с различни еволюционни експерименти сред видовете в надразреда – от циркулярно изглеждащата уста при <a href="/wiki/Helicoprion" title="Helicoprion">Helicoprion bessonovi</a>, през гигантските размери при суперхищника <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Мегалодон">мегалодон</a>, до странната форма на главата при днес съществуващите чукоглави акули. Еволюционно появата, начина на растеж и структура на зъбите, формиращи се от дермални образувания, днес се е запазил при всички класове гръбначни животни. Доказателството за това се наблюдава в етапите на ембрионалното развитие на плода при гръбначните<a href="#cite_note-5">[5]</a>. <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Етимология">Етимология</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Етимология" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Етимология">редактиране на кода</a>]</div> Думата „акула“, използвана в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Славянски езици">славянските езици</a> вероятно е с произход от дума, използвана в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Северногермански езици">северния клон</a> на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Германски езици">германското езиково семейство</a>. С думата „hákall“ се наричат акулите в архаичния <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Исландски език">исландски език</a><a href="#cite_note-6">[6]</a><a href="#cite_note-7">[7]</a>. До 16 век акулите сред европейските езици са наричани „морски кучета“.<a href="#cite_note-8">[8]</a><a href="#cite_note-9">[9]</a> С това име и днес са наричани от някои народи. Думата, с която днес са наричани в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английския език</a> е „shark“. Въпреки честата употреба произходът ѝ е не напълно ясен. Според една от теориите произлиза от думата xok (произнася се като шок, 'shok') използвана в <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Юкатан">юкатанската</a> форма на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Маянски езици">езика на маите</a>.<a href="#cite_note-10">[10]</a> Доказателство за тази етимология идват от <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Оксфордски английски речник">Оксфордския английски речник</a>, в който името „shark“ е въведено от сър <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джон Хокинс (страницата не съществува)">Джон Хокинс</a>. Същото е използвано през 1569 г. от моряците в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Лондон">Лондон</a>, пътували в карибски води и описващи едрите представители на надразреда. Друг от възможните варианти за навлизането на думата в английския език е от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Немски език">немската дума</a> Schorck. Същата означава „престъпник“, „мошеник“, но в преносен смисъл може да се тълкува и като хищник, който плячкосва другите. Ето защо е възможно думата да се е наложила за да опише хищническото поведение на акулите.<a href="#cite_note-11">[11]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Разпространение">Разпространение</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Разпространение" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Разпространение">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Spiny_dogfish_hokitika.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Spiny_dogfish_hokitika.jpg/220px-Spiny_dogfish_hokitika.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Spiny_dogfish_hokitika.jpg/330px-Spiny_dogfish_hokitika.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Spiny_dogfish_hokitika.jpg/440px-Spiny_dogfish_hokitika.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="600" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Черноморска акула">Черноморската акула</a> известна още и като „Кучешка акула“<a href="#cite_note-12">[12]</a></figcaption></figure> Акулообразните са разпространени във всички океани и климатични пояси. Болшинството от тях са соленоводни видове и само няколко вида могат да живеят в сладка вода. Пример за това е бичата акула, която може да се открие нагоре по течението на реки като <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Амазонка">Амазонка</a> и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B8" title="Замбези">Замбези</a>. Най-често се срещат в <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Екватор">екваториални</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%BA" class="mw-redirect" title="Тропик">тропични</a>, умерени и дори полярни води. Акулите добре се приспособяват към средата, в която се намират. По отношение на морската дълбочина основният масив от видове се среща на дълбочина до 2000 m, много малка част до 3000 m, и почти като изключение единични видове се срещат и на по-голяма дълбочина. Най-голямата документирана дълбочина на обитание е тази при <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Португалска акула">португалската акула</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Centroscymnus coelolepis) – 3700 m<a href="#cite_note-13">[13]</a>. В <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a> и по-точно във водите на <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5" title="Черно море">Черно море</a> се среща <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Черноморска акула">черноморската (кучешка) акула</a> (Squalus acanthias), като видът е разпространен и в Атлантическия и в Тихия океан. Черноморската акула е дънна стадна риба, дълга до 1,5 m и тежаща до 10 – 12 kg. Яде главно дребни риби, по-малко безгръбначни, безопасна за човека, живородна – ражда 16 – 32 малки. Използват се <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B6%D0%B0" title="Кожа">кожата</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BE" title="Месо">месото</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B1" title="Черен дроб">черният дроб</a> (81% мазнини), като световният годишен улов е 400 000 тона. В България се ловят по около 10 тона. Много рядко в Черно море се среща <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Малка бодлива акула">малката бодлива акула</a> (Squalus blainville)<a href="#cite_note-14">[14]</a>, край българските брегове е отбелязан само един екземпляр. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Еволюция">Еволюция</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Еволюция" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Еволюция">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Early_Shark.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Early_Shark.jpg/220px-Early_Shark.jpg" decoding="async" width="220" height="177" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Early_Shark.jpg/330px-Early_Shark.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4a/Early_Shark.jpg 2x" data-file-width="340" data-file-height="274" /></a><figcaption>Древна <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BD" title="Девон">девонска</a> акула от род <a href="/wiki/Cladoselache" title="Cladoselache">Cladoselache</a>.</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Възход">Възход</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Възход" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Възход">редактиране на кода</a>]</div> Първите акулообразни риби са се появили преди около 450 млн. години, но най-древните сигурни свидетелства за съществуването на акулите са <a href="/wiki/%D0%92%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Вкаменелост">вкаменелости</a> от <a href="/wiki/%D0%97%D1%8A%D0%B1" title="Зъб">зъби</a> на възраст около 400 млн. години.<a href="#cite_note-sharkevolution-15">[15]</a><a href="#cite_note-session3-16">[16]</a> Това са малки зъби, които принадлежали на риби с дължина не повече от 30 cm. Основните сведения за древните акули и теориите за техния произход се базират най-вече на останките от открити зъби. Причината за това се дължи на факта, че <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D1%83%D1%89%D1%8F%D0%BB" title="Хрущял">хрущялните</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Скелет">скелети</a> след смъртта бързо се разлагат и откриването на добре запазен скелет на акула е рядко събитие. Една от най-древните такива находки е прекрасно съхраненият скелет на <a href="/wiki/Cladoselache" title="Cladoselache">Cladoselache</a> – риба от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BD" title="Девон">девон</a> на възраст около 350 млн. години.<a href="#cite_note-session3-16">[16]</a><a href="#cite_note-evolution-17">[17]</a> През тази епоха огромни територии от днешна <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Европа">Европа</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a> са покрити от топли недълбоки морета, които създават благоприятни условия за развитие на морските организми. Така редом с други древни риби акулите също процъфтяват и се увеличава видовото им многообразие. В тази епоха акулите се конкурират основно с <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B8" title="Панцерни риби">панцерните риби</a>, но в сравнение с тях притежават предимства в строежа на тялото. Тялото на акулите е значително по-опростено и притежава по-добри хидродинамични характеристики. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Разцвет">Разцвет</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Разцвет" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Разцвет">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Helicoprion_bessonovi1DB.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Helicoprion_bessonovi1DB.jpg/220px-Helicoprion_bessonovi1DB.jpg" decoding="async" width="220" height="153" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Helicoprion_bessonovi1DB.jpg/330px-Helicoprion_bessonovi1DB.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/Helicoprion_bessonovi1DB.jpg/440px-Helicoprion_bessonovi1DB.jpg 2x" data-file-width="2500" data-file-height="1743" /></a><figcaption>Хипотетична реконструкция на <a href="/wiki/Helicoprion_bessonovi" class="mw-redirect" title="Helicoprion bessonovi">Helicoprion bessonovi</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hybodus_fraasi_(fossil).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Hybodus_fraasi_%28fossil%29.jpg/220px-Hybodus_fraasi_%28fossil%29.jpg" decoding="async" width="220" height="97" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Hybodus_fraasi_%28fossil%29.jpg/330px-Hybodus_fraasi_%28fossil%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Hybodus_fraasi_%28fossil%29.jpg/440px-Hybodus_fraasi_%28fossil%29.jpg 2x" data-file-width="2130" data-file-height="936" /></a><figcaption><a href="/wiki/Hybodus" title="Hybodus">Hybodus fraasi</a>, музей по естествознание, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Берлин">Берлин</a></figcaption></figure> В началото на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD" title="Карбон">карбон</a> видовото разнообразие на акулите нараства до такава степен, че днес много учени наричат този период „Златната епоха на акулите“. Като допълнение на това, през карбон се появяват и акулови риби с причудливо устройство на тялото. Пример за това е рибата <a href="/wiki/Stethacanthus" title="Stethacanthus">Stethacanthus</a>. Вероятно е достигала на дължина около 3 m, а характерен белег е наличието на шлем от малки зъбчета и необичайно образувание на гърба, което наподобява четка за бръснене. То се е намирало приблизително там, където се намира гръбната перка. Друг пример са рибите <a href="/wiki/Helicoprion" title="Helicoprion">Helicoprion</a> и <a href="/w/index.php?title=Ornithoprion&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ornithoprion (страницата не съществува)">Ornithoprion</a>, при които са се развили закръглени зъби на долната челюст изглеждащи и вероятно действащи като дискове на циркуляр. Приблизително по същото време възниква и т.нар. „конвейерна“ подмяна на зъбите. Тази особеност е характерен белег при днешните видове акули, които през живота си могат да подменят около 30 хиляди зъба. След карбон в историята на акулите има още два важни периода, които определят днешното състояние на надразреда. Единият е през <a href="/wiki/%D0%95%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Еоцен">еоцен</a> (преди 56 – 35 млн. години), когато се формира основната част от видовете съвременни акули. Вторият е през <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Миоцен">миоцен</a> (преди 23 – 5 млн. години), когато в океаните се е срещала огромната бяла акула <a href="/wiki/Carcharodon_megalodon" class="mw-redirect" title="Carcharodon megalodon">Carcharodon megalodon</a>.<a href="#cite_note-voracious-18">[18]</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Голямото_оцеляване">Голямото оцеляване</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Голямото оцеляване" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Голямото оцеляване">редактиране на кода</a>]</div> Към края на карбон, приблизително преди около 300 млн. години, акулите достигат апогея на видовото си разнообразие. Почти без съществени еволюционни изменения просъществуват така до <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BC-%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%81" class="mw-redirect" title="Масово измиране Перм-Триас">Голямото измиране между перм и триас</a><a href="#cite_note-session3-16">[16]</a>. При този глобален катаклизъм, който се случва преди около 245 млн. години в резултат на масовото изригване на <a href="/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD" title="Вулкан">вулкани</a>, драстичната промяна на климата и промяна на морското равнище измират около 96% от видовете морски обитатели. В резултат на промяна на хранителните вериги много от видовете акули също изчезват. Въпреки това, някои от видовете оцеляват и така акулите успяват да заемат нови екологични ниши, заемани от други господстващи дотогава видове. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Megalodon.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Megalodon.jpg/220px-Megalodon.jpg" decoding="async" width="220" height="293" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Megalodon.jpg/330px-Megalodon.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Megalodon.jpg/440px-Megalodon.jpg 2x" data-file-width="1944" data-file-height="2592" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%97%D1%8A%D0%B1" title="Зъб">Зъб</a> на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Мегалодон">мегалодон</a></figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="В_сянката_на_влечуги_и_бозайници">В сянката на влечуги и бозайници</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: В сянката на влечуги и бозайници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: В сянката на влечуги и бозайници">редактиране на кода</a>]</div> В следващите периоди – <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%81" title="Триас">триас</a>, <a href="/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B0" title="Юра">юра</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Креда">креда</a>, успоредно с развитието на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B8" title="Влечуги">влечугите</a>, акулите придобиват висока скорост и по-съвършени сензорни органи. През този период се появяват и видове с огромни размери. Например акулите от род <a href="/w/index.php?title=Cretoxyrhina&action=edit&redlink=1" class="new" title="Cretoxyrhina (страницата не съществува)">Cretoxyrhina</a> надхвърлят дължина от 6 m. В геологични пластове от креда се откриват зъби, сходни по устройство на днешната <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Тигрова акула">тигрова акула</a>. През този период се появяват и предците на <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Широкоуста акула">широкоустата акула</a> (Megachasma pelagios) и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Сиви акули">сивите акули</a><a href="#cite_note-sharkevolution-15">[15]</a><a href="#cite_note-session3-16">[16]</a>. С измирането на гигантските влечуги на сушата господстващо положение заемат <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Бозайници">бозайниците</a>. Някои от тях еволюират към живот във водата. Така се появяват <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" title="Китоподобни">китове</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Делфини">делфини</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Същински тюлени">тюлени</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8" class="mw-redirect" title="Морски крави">морски крави</a>, които се превръщат в плячка за предците на <a href="/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Бяла акула">бялата акула</a>. Преди около 50 милиона години се появява и акула с огромни размери – Carcharodon megalodon<a href="#cite_note-evolution-17">[17]</a>. По устройство на тялото мегалодонът наподобява днешната бяла акула, но е със значително по-големи размери. Най-големият открит зъб от този вид е с дължина повече от 15 cm. Според размерите на зъба и формата на тялото се предполага, че общата му дължина е между 12 и 30 m. Предполага се, че гигантските акули изчезват преди около 30 до 5 млн. години<a href="#cite_note-evolution-17">[17]</a><a href="#cite_note-voracious-18">[18]</a> в резултат на климатични промени и намаляване на хранителните ресурси. <div style="clear:both"></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Класификация">Класификация</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Класификация" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Класификация">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Класификация на акулите">Класификация на акулите</a></div></dd></dl> Акулообразните риби са класифицирани в инфратип Челюстни гръбначни животни (Gnathostomata), клас Хрущялни риби (Chondrichthyes), подклас Пластинчатохрили (Elasmobranchii). Днес съществуват повече от 440 вида същински акули класифицирани в 8 разреда с общо 30 семейства в тях:<a href="#cite_note-CompagnoFAO-19">[19]</a> <figure class="mw-halign-center" typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Extant_Shark_Orders_bg.svg" class="mw-file-description" title="Филогенетични връзки между съществуващите разреди акули."><img alt="Филогенетични връзки между съществуващите разреди акули." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Extant_Shark_Orders_bg.svg/600px-Extant_Shark_Orders_bg.svg.png" decoding="async" width="600" height="441" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Extant_Shark_Orders_bg.svg/900px-Extant_Shark_Orders_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Extant_Shark_Orders_bg.svg/1200px-Extant_Shark_Orders_bg.svg.png 2x" data-file-width="680" data-file-height="500" /></a><figcaption>Филогенетични връзки между съществуващите разреди акули.</figcaption></figure> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Рогати акули">Рогати акули</a> (Разнозъбообразни акули) (Heterodontiformes). Представителите на разреда се появяват през <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%81" title="Триас">триас</a>. Представляват предимно дънни акули, водещи нощен начин на живот. Притежават два гръбни плавника с шипове и анален плавник. Разпространени са от приливните зони до шелфовите води. Всички са яйцеснасящи.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Многохрилообразни акули">Многохрилообразни акули</a> (Hexanchiformes). Разредът е сред най-древните от днес съществуващите – появява се през <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BC_(%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4)" title="Перм (период)">перм</a>. Съставен е от две семейства, всяко от които се отличава по форма на тялото – змиорковидно или торпедовидно. Хрилете са с шест или седем хрилни дъги, имат по един гръбен и анален плавник. Разпространени са основно в прохладните дълбоки води на тропиците. Яйцеживородни са.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Ламнообразни акули">Ламнообразни акули</a> (Lamniformes). Появяват се през <a href="/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B0" title="Юра">юра</a>. В разреда преобладават видове с големи размери на тялото. Имат торпедовидна форма на тялото, по пет хрилни дъги, два гръбни и един анален плавник. Разпространени са от приливните океански води до дълбоки води. Яйцеживораждащи са.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Пилозъби акули">Пилозъби акули</a> (Китови акули) (Carcharhiniformes). Това е разреда с най-голямо видово разнообразие. Появяват се през юра. Разпространени са в топлите тропически морета от приливните зони до дълбоките океански води, почти повсеместно. С изключение на китовата акула всички обитават дъното. На външен вид се различават помежду си, но всички притежават пет хрилни дъги, два гръбни плавника (с изключение на вида <a href="/wiki/Pentanchus_profundicolus" title="Pentanchus profundicolus">Pentanchus profundicolus</a>) и анален плавник. Възможностите за възпроизводство са доста разнообразни, срещат се яйцеснасящи, яйцеживородни и живородни.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" class="mw-redirect" title="Пилоносообразни акули">Пилоносообразни акули</a> (Pristiophoriformes) Този разред обхваща само четири вида, появили се през късна юра. Разпространени са единствено в топлите части на <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Индийски океан">Индийския</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Тихи океан">Тихия океан</a>. На дължина достигат до 1,5 m, като се отличават с доста странен външен вид. Имат пипала, с които претърсват дъното и откриват плячката си – различни морски <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B8" title="Безгръбначни">безгръбначни</a>. Живородни, като женската ражда до 12 малки.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Килимени акули">Килимени акули</a> (Orectolobiformes). Представителите на този разред са най-отличаващите се сред акулите. Появяват се през юра. Отличават се със специфична дълга трионовидна муцуна, снабдена със зъбци. Нямат анален плавник, имат два гръбни и два големи дихателни отвора. Яйцеживородни дънни представители са.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8" title="Бодилестоподобни акули">Бодилестоподобни акули</a> (Катранови акули) (Squaliformes). Появяват се през юра. Представителите на разреда са разпространени във всички части на света, включително и в ширини близо до полярните. Обитават и големи дълбини. Притежават торпедовидна форма, по пет хрилни дъги, два гръбни и един анален плавник. Яйцеживородни са. Представителите на семейство <a href="/w/index.php?title=Etmopteridae&action=edit&redlink=1" class="new" title="Etmopteridae (страницата не съществува)">Etmopteridae</a> (около 10 % от всички видове акули) притежават специални органи – <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80" title="Фотофор">фотофори</a>, чрез които могат да се маскират във водата. Това помага на видовете да се скриват от хищниците, както и да изненадват плячката.<a href="#cite_note-discovery-20">[20]</a></li></ul> <ul><li><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Морски ангели">Морски ангели</a> (Squatiniformes). Появяват се през триас. Обитават дъното на шелфовите райони и в приливните зони. Срещат се и на дълбоко в прохладни тропически води. Акулите от този разред се отличават със силно сплеснато тяло, имат по пет хрилни дъги, къса муцуна, големи гръдни и коремни плавници. Липсва анален плавник. На външен вид наподобяват на скатове, но за разлика от тях хрилните дъги се намират в горната част на тялото, а не ниско към дъното, гръдните плавници нямат връзка с главата. Всички видове са яйцеживородни.</li></ul> <ul class="gallery mw-gallery-traditional" style="max-width: 892px;text-align:center; margin:auto"> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg" class="mw-file-description" title="Портджаксънова акула (Рогати акули)"><img alt="Портджаксънова акула (Рогати акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg/180px-Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg" decoding="async" width="180" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg/270px-Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg/360px-Heterodontus_portusjacksoni_francisci_060417w.jpg 2x" data-file-width="1296" data-file-height="864" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Портджаксънова акула">Портджаксънова акула</a> (Рогати акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg" class="mw-file-description" title="Мантиева акула (Многохрилообразни акули)"><img alt="Мантиева акула (Многохрилообразни акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg/160px-Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg" decoding="async" width="160" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg/240px-Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg/320px-Chlamydoselachus_anguineus_head.jpg 2x" data-file-width="2200" data-file-height="1650" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Мантиева акула">Мантиева акула</a> (Многохрилообразни акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:White_shark.jpg" class="mw-file-description" title="Голяма бяла акула (Ламнообразни акули)"><img alt="Голяма бяла акула (Ламнообразни акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/White_shark.jpg/173px-White_shark.jpg" decoding="async" width="173" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/White_shark.jpg/259px-White_shark.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/56/White_shark.jpg/345px-White_shark.jpg 2x" data-file-width="1200" data-file-height="835" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Голяма бяла акула">Голяма бяла акула</a> (Ламнообразни акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg" class="mw-file-description" title="Бича акула (Пилозъби акули)"><img alt="Бича акула (Пилозъби акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg/170px-Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg" decoding="async" width="170" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg/255px-Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg/340px-Bullshark_Beqa_Fiji_2007.jpg 2x" data-file-width="567" data-file-height="400" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%87%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Бича акула">Бича акула</a> (Пилозъби акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pristiophorus_japonicus.jpg" class="mw-file-description" title="Японски пилонос (Пилоносообразни акули)"><img alt="Японски пилонос (Пилоносообразни акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Pristiophorus_japonicus.jpg/160px-Pristiophorus_japonicus.jpg" decoding="async" width="160" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Pristiophorus_japonicus.jpg/240px-Pristiophorus_japonicus.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Pristiophorus_japonicus.jpg/320px-Pristiophorus_japonicus.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="600" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81" title="Японски пилонос">Японски пилонос</a> (Пилоносообразни акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Nurse_Shark_4472.jpg" class="mw-file-description" title="Акула дойка (Килимени акули)"><img alt="Акула дойка (Килимени акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Nurse_Shark_4472.jpg/160px-Nurse_Shark_4472.jpg" decoding="async" width="160" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Nurse_Shark_4472.jpg/240px-Nurse_Shark_4472.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Nurse_Shark_4472.jpg/320px-Nurse_Shark_4472.jpg 2x" data-file-width="1600" data-file-height="1200" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0" title="Акула дойка">Акула дойка</a> (Килимени акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Squalus_acanthias_stellwagen.jpg" class="mw-file-description" title="Черноморска акула (Бодилестоподобни акули)"><img alt="Черноморска акула (Бодилестоподобни акули)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Squalus_acanthias_stellwagen.jpg/180px-Squalus_acanthias_stellwagen.jpg" decoding="async" width="180" height="71" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Squalus_acanthias_stellwagen.jpg/270px-Squalus_acanthias_stellwagen.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Squalus_acanthias_stellwagen.jpg/360px-Squalus_acanthias_stellwagen.jpg 2x" data-file-width="1171" data-file-height="460" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Черноморска акула">Черноморска акула</a> (Бодилестоподобни акули)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 215px"> <div class="thumb" style="width: 210px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Squatina_squatina_tenerife.jpg" class="mw-file-description" title="Морски ангел (Морски ангели)"><img alt="Морски ангел (Морски ангели)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Squatina_squatina_tenerife.jpg/180px-Squatina_squatina_tenerife.jpg" decoding="async" width="180" height="102" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Squatina_squatina_tenerife.jpg/270px-Squatina_squatina_tenerife.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Squatina_squatina_tenerife.jpg/360px-Squatina_squatina_tenerife.jpg 2x" data-file-width="686" data-file-height="388" /></a></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB" title="Морски ангел">Морски ангел</a> (Морски ангели)</div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Изчезнали_представители">Изчезнали представители</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Изчезнали представители" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Изчезнали представители">редактиране на кода</a>]</div> Следващите пет разреда не принадлежат към надразред Акулообразни, но техните представители се наричат също акули. <ul><li><a href="/wiki/Cladoselachiformes" title="Cladoselachiformes">Cladoselachiformes</a> са сред най-ранните предшественици на съвременните акули. Характеризират се с удължено тяло, добре развити гръдни перки, гръбните перки са снабдени със силни шипове, а аналната перка отсъства. Тялото им е с дължина до 2 m, тънко и способно да извършва бързи движения. Имат по седем хрилни отвора<a href="#cite_note-21">[21]</a>.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/Eugeneodontida" title="Eugeneodontida">Eugeneodontida</a> притежават уникална „зъбна спирала“ на долната челюст, както и гръдни перки. Палатоквадратът е сраснал с <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BF" title="Череп">черепа</a> или редуциран. Имат по пет хрилни цепнатини. Възможно е да принадлежат към подклас Holocephali.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/Hybodontiformes" title="Hybodontiformes">Hybodontiformes</a> са много успешни и съществуват като група в продължение на повече от 200 млн. години. Hybodontiformes доминират акуловата фауна на ранния <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B9" title="Мезозой">мезозой</a> и за разлика от съвременните акули са в изобилие в двете местообитания сладководни и морски. Групата навлиза в упадък през втората половина на ерата и най-накрая изчезва в края на креда, в близост до, или като част от едно и също изчезване, унищожило нептичите динозаври.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/Symmoriida" title="Symmoriida">Symmoriida</a> са разред от горната част на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B9" title="Палеозой">палеозоя</a>. Тъй като при Symmoriida липсва аналната перка опашката им се разклонява и външно е симетрична. Гръдните перки са разширени и раздвоени. За разлика от Cladoselache имат само една гръбна перка, която е над тазовите ребра и нямат развити шипове.</li></ul> <ul><li><a href="/wiki/Xenacanthida" title="Xenacanthida">Xenacanthida</a> (Xenacanthiformes) се появяват през ранния <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD" title="Карбон">карбон</a>. Най-значимите членове на групата са представителите на родовете <a href="/w/index.php?title=Xenacanthus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Xenacanthus (страницата не съществува)">Xenacanthus</a> и <a href="/w/index.php?title=Orthacanthus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Orthacanthus (страницата не съществува)">Orthacanthus</a>. Някои Xenacanthus е възможно да са достигали дължина до четири метра. Тази група акули са обитавали сладководни басейни. Някои видове са притежавали големи назъбени шипове, простиращи се назад от врата по тялото. Повечето Xenacanthus измират в края на перм в масовото измиране перм-триас и само няколко вида оцеляват до триаския период.</li></ul> <ul class="gallery mw-gallery-traditional" style="max-width: 965px;text-align:center; margin:auto"> <li class="gallerybox" style="width: 185px"> <div class="thumb" style="width: 180px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Early_Shark.jpg" class="mw-file-description" title="† Cladoselache (Cladoselachiformes)"><img alt="† Cladoselache (Cladoselachiformes)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Early_Shark.jpg/149px-Early_Shark.jpg" decoding="async" width="149" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Early_Shark.jpg/223px-Early_Shark.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Early_Shark.jpg/298px-Early_Shark.jpg 2x" data-file-width="340" data-file-height="274" /></a></div> <div class="gallerytext">† <a href="/wiki/Cladoselache" title="Cladoselache">Cladoselache</a> (Cladoselachiformes)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 185px"> <div class="thumb" style="width: 180px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hybodus_NT.jpg" class="mw-file-description" title="† Hybodus (Hybodontiformes)"><img alt="† Hybodus (Hybodontiformes)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Hybodus_NT.jpg/150px-Hybodus_NT.jpg" decoding="async" width="150" height="109" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Hybodus_NT.jpg/225px-Hybodus_NT.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Hybodus_NT.jpg/300px-Hybodus_NT.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="435" /></a></div> <div class="gallerytext">† <a href="/wiki/Hybodus" title="Hybodus">Hybodus</a> (Hybodontiformes)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 185px"> <div class="thumb" style="width: 180px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Steth_pair1.jpg" class="mw-file-description" title="† Stethacanthus (Symmoriida)"><img alt="† Stethacanthus (Symmoriida)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/Steth_pair1.jpg/150px-Steth_pair1.jpg" decoding="async" width="150" height="107" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/Steth_pair1.jpg/225px-Steth_pair1.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/48/Steth_pair1.jpg/300px-Steth_pair1.jpg 2x" data-file-width="2100" data-file-height="1500" /></a></div> <div class="gallerytext">† <a href="/wiki/Stethacanthus" title="Stethacanthus">Stethacanthus</a> (Symmoriida)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 185px"> <div class="thumb" style="width: 180px; height: 150px;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Triodus1db.jpg" class="mw-file-description" title="† Triodus (Xenacanthida)"><img alt="† Triodus (Xenacanthida)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Triodus1db.jpg/150px-Triodus1db.jpg" decoding="async" width="150" height="58" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Triodus1db.jpg/225px-Triodus1db.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Triodus1db.jpg/300px-Triodus1db.jpg 2x" data-file-width="1900" data-file-height="737" /></a></div> <div class="gallerytext">† <a href="/wiki/Triodus" title="Triodus">Triodus</a> (Xenacanthida)</div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Анатомични_и_морфологични_характеристики"><span id=".D0.90.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.BE.D0.BC.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D0.B8_.D0.BC.D0.BE.D1.80.D1.84.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.85.D0.B0.D1.80.D0.B0.D0.BA.D1.82.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B8">Анатомични и морфологични характеристики</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Анатомични и морфологични характеристики" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Анатомични и морфологични характеристики">редактиране на кода</a>]</div> Тялото на акулите притежава хидродинамична, торпедовидна форма и е покрито с люспи във вид на кожни зъбци. Рибите от този надразред достигат от 10,5 <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Метър">m</a>, рядко 12 до 14 m. Устата е долна, напречна с 5 до 7 реда остри <a href="/wiki/%D0%97%D1%8A%D0%B1" title="Зъб">зъби</a>. Имат 5 до 7 двойки хрилни отвори. Тялото е снабдено с чифтни и нечифтни плавници. Към първата група се отнасят по два гръдни и коремни, а към втората спадат опашния, аналния и нечифтни гръбни плавници. При мъжките акули във вътрешните краища на коремните плавници имат пръчковидно образувание, което изпълнява роля на копулационен орган<a href="#cite_note-ПЗ1-22">[22]</a>. Опашната <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Перка">перка</a> е вертикално разположена, двуделна, като горният ѝ дял често е по-голям от долния. Разположени по този начин, перките и опашката им са основа на бързите им маневри за улавяне на плячката. Притежават капсули, наречени „капсулите на Лоренцини“, разположени в предната част на главата, с които усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата. <figure class="mw-halign-center" typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Parts_of_a_shark_bg.svg" class="mw-file-description" title="Схема на принципно устройство на тяло на акула."><img alt="Схема на принципно устройство на тяло на акула." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Parts_of_a_shark_bg.svg/700px-Parts_of_a_shark_bg.svg.png" decoding="async" width="700" height="294" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Parts_of_a_shark_bg.svg/1050px-Parts_of_a_shark_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Parts_of_a_shark_bg.svg/1400px-Parts_of_a_shark_bg.svg.png 2x" data-file-width="1356" data-file-height="570" /></a><figcaption>Схема на принципно устройство на тяло на акула.</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Скелет">Скелет</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Скелет" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Скелет">редактиране на кода</a>]</div> Скелетът на акулите е много различен от този на костните риби и сухоземните гръбначни животни. Акулите и другите хрущялни риби (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Морски лисици">морски лисици</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Скатове">скатове</a>) имат скелети от хрущял и съединителна тъкан. Хрущялът е гъвкав и издръжлив и има около половината от нормалната плътност на костите. Това намалява теглото на скелета и икономисва енергия.<a href="#cite_note-skeletoncorset-23">[23]</a> Тъй като акулите нямат гръден кош, те могат лесно да бъдат смачкани под собствената си тежест на земята.<a href="#cite_note-langoni-24">[24]</a> Скелетът на акулообразните се разделя на следните отдели: <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kitefin_Shark.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Kitefin_Shark.jpg/220px-Kitefin_Shark.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Kitefin_Shark.jpg/330px-Kitefin_Shark.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Kitefin_Shark.jpg/440px-Kitefin_Shark.jpg 2x" data-file-width="1536" data-file-height="1024" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Скелет">Скелет</a> на <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Черна акула">черна акула</a>, Национален природонаучен музей, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9" class="mw-redirect" title="САЩ">САЩ</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg/220px-Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg" decoding="async" width="220" height="198" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg/330px-Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg/440px-Megalodon_shark_jaws_museum_of_natural_history_068.jpg 2x" data-file-width="1975" data-file-height="1776" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82" title="Челюст">Челюст</a> на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD" title="Мегалодон">мегалодон</a>, музей по естествена история, <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA" title="Ню Йорк">Ню Йорк</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tiger_shark_teeth.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Tiger_shark_teeth.jpg/220px-Tiger_shark_teeth.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Tiger_shark_teeth.jpg/330px-Tiger_shark_teeth.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Tiger_shark_teeth.jpg/440px-Tiger_shark_teeth.jpg 2x" data-file-width="2048" data-file-height="1536" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%97%D1%8A%D0%B1" title="Зъб">Зъби</a> на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Тигрова акула">тигрова акула</a></figcaption></figure> <ul><li>Осев скелет. Представен е от <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B1" title="Гръбначен стълб">гръбначен стълб</a>, образуван от множество хрущялни амфицьолни прешлени;</li> <li>Череп. Представен е от два отдела – мозъчна кутия и скелет на устно хрилния апарат.;</li> <li>Чифтни плавници с поясчета. Гръдни и коремни плавници;</li> <li>Нечифтни плавници. Включени са опашен, анален и два нечифтни гръбни.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Гръбначен_стълб">Гръбначен стълб</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Гръбначен стълб" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Гръбначен стълб">редактиране на кода</a>]</div> Прешлените при акулообразните са амфицьолни (притежават вдлъбнатини от предния и задния край). В средата им минава канал, в който се разполага невкостената нотохорда.<a href="#cite_note-ПЗ2-25">[25]</a> Тялото на всеки от прешлените има по чифт дорзални и вентрални дъги. Така по дължината на гръбначния стълб се образуват два канала затворени от съответната дъга. В канала, образуван от дорзалните дъги, се разполага гръбначния мозък.<a href="#cite_note-З1-26">[26]</a> Прешлените притежават странични израстъци, които се свързват с ребра. В опашния отдел на гръбначния стълб липсват ребра. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Череп">Череп</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Череп" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Череп">редактиране на кода</a>]</div> Черепът е разделен на мозъчна и лицева част. Напред мозъчната част е удължена в израстък, който се нарича <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC" title="Рострум">рострум</a>. Отгоре е покрит само с кожа и е съставен от тилна част с отвор, слухова, зрителна и обонятелна. Подобно устройство на черепа е характерно за низшите гръбначни животни. Среща се и като етап в ембрионалното развитие на висшите гръбначни. Лицевият череп е изграден от челюстна, подезична и хрилна дъга. От устните дъги има два малки хрущяла. Челюстната дъга изпълнява ролята на челюст. Подезичната дъга има горна част наречена хиоидеум, която се свързва с хрилния апарат. Другата му част се нарича копула и представлява хрущялна плочка, която свързва основите на левия и десния хиоидеум.<a href="#cite_note-ПЗ2-25">[25]</a> <dl><dt>Челюсти</dt></dl> Челюстите на акулите, като тези на морските лисици и скатовете не са прикрепени към черепа. Повърхността на челюстта (в сравнение с прешлените и хрилните дъги) се нуждае от допълнителна опора, поради изложеността си на тежък физически стрес и нуждата от сила. Тя има слой от малки шестоъгълни плочи, наречени „tesserae“, които са кристални блокове на калциеви соли, подредени като мозайка.<a href="#cite_note-27">[27]</a> Това дава на тези области до голяма степен същата сила като тази в костната тъкан на другите животни. Обикновено акулите имат само един слой „tesserae“, но челюстите на големите видове, като бича акула, тигрова акула и голяма бяла акула, имат два до три слоя или повече, в зависимост от големината на тялото. Челюстите на голям екземпляр от вида голяма бяла акула може да имат до пет слоя.<a href="#cite_note-skeletoncorset-23">[23]</a> Хрущялът в устния апарат може да бъде порест и гъвкав, за да поеме силата при удар. <dl><dt>Зъби</dt></dl> Зъбите на акулите са вклинени във венците, а не директно прикрепени към челюстта, като се заменят постоянно през целия им живот. Няколко реда от резервни зъби растат в една бразда от вътрешната страна на челюстта и постоянно се движат назад като транспортна лента. Някои акули губят 30 000 или повече зъби през живота си. Скоростта на замяна на зъб варира от веднъж на всеки 8 до 10 дни до един път на няколко месеца. При повечето видове, зъбите се заменят по различно време, за разлика от едновременна подмяна на цял ред, който се наблюдава при Isistius brasiliensis.<a href="#cite_note-SkinTeeth-28">[28]</a> Формата на зъба зависи от диетата на акулата: тези, които се хранят с мекотели и ракообразни имат плътно разположени и плоски зъби, използвани за смилане; тези на рибна диета имат игловидни зъби за захващане; а тези, които ядат по-голяма плячка, като бозайници, имат насочени назад долни зъби за захващане и триъгълни горни зъби с назъбени ръбове за рязане. Зъбите на планктоноядните акули, като <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Гигантска акула">гигантската акула</a>, са малки и нефункциониращи.<a href="#cite_note-Gilbertson-29">[29]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Плавници">Плавници</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Плавници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Плавници">редактиране на кода</a>]</div> Перките са продълговати и подкрепени с меки и несегментирани лъчи, наречени кератотрихия – нишки от еластичен протеин, наподобяващ на роговия кератин в косми и пера.<a href="#cite_note-30">[30]</a> Чифтните плавници имат хрущялна основа от предно и задно поясче, съответно за гръдните и коремните плавници. Предното поясче се състои от ляв и десен дъговиден дял. Всеки от тях се състои от гръбна и коремна част. Между тях се намира съчленителна ямка за чифтните крайници. Задното поясче е нечифтна хрущялна дъга, за която са съчленени коремните плавници.<a href="#cite_note-ПЗ2-25">[25]</a> Повечето акули имат осем перки. Акулите могат да се отдалечат много плавно от предмети директно пред тях, защото перките им не позволяват да се движат назад.<a href="#cite_note-langoni-24">[24]</a> <div class="center" style="text-align:center;width:auto; margin-left:auto; margin-right:auto;"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shark_Tail_shapes_bg.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Shark_Tail_shapes_bg.svg/700px-Shark_Tail_shapes_bg.svg.png" decoding="async" width="700" height="109" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Shark_Tail_shapes_bg.svg/1050px-Shark_Tail_shapes_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Shark_Tail_shapes_bg.svg/1400px-Shark_Tail_shapes_bg.svg.png 2x" data-file-width="2450" data-file-height="380" /></a> Многообразие в опашния плавник</div> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Опашка">Опашка</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Опашка" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Опашка">редактиране на кода</a>]</div> Опашката придава тяга, като скоростта и ускорението са в зависимост от формата на опашката. Опашната перка се различава значително по форми между различните видове акули, поради различията в развитието им в различни среди. Акулите притежават хетероцеркна опашна перка, в която гръбната част обикновено е забележимо по-голяма от вентралната част. Това е така, защото гръбначният стълб на акулата се простира в гръбната част, осигурявайки по-голяма площ за залавяне на мускулите. Това позволява по-ефективно придвижване сред тези хрущялни риби. От друга страна, повечето костни риби притежават хомоцеркна опашна перка.<a href="#cite_note-31">[31]</a> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Тигрова акула">Тигровите акули</a> имат голям горен лоб на опашката, който дава възможност да се носят бавно и внезапно да ускоряват. Тигровата акула, трябва да може да се обръща и да се превърта във водата лесно, когато е на лов за разнообразната си храна. От друга страна селдовата акула, която ловува пасажни риби като <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BC%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Скумрия">скумрия</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B0" class="mw-redirect" title="Херинга">херинга</a>, има голям долен лоб, който помага да преследва бързоплуващата плячка.<a href="#cite_note-Nelson-32">[32]</a> Други адаптации на опашката имат даже по-пряко отношение към улова на плячка, като например използването от акула вършач на мощния, продълговат горен лоб за да зашемети риби и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Калмари">калмари</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кожа_и_кожни_образувания">Кожа и кожни образувания</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Кожа и кожни образувания" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Кожа и кожни образувания">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg/220px-Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg" decoding="async" width="220" height="218" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg/330px-Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg/440px-Ginglymostoma_cirratum_teeth_2.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="792" /></a><figcaption>Начин на растеж на зъбните редици при акулите. Зъбите по ръба на устата са нови и се формират от люспи. Тези в дъното на устата са стари и постепенно опадват.</figcaption></figure> Акулообразните имат плакоидни <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8E%D1%81%D0%BF%D0%B0" title="Люспа">люспи</a>, които са най-старите във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0" class="mw-redirect" title="Филогенеза">филогенетично отношение</a><a href="#cite_note-fisio-33">[33]</a>. Люспичките представляват ромбични пластинки, които завършват с шип излизащ над <a href="/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%81" title="Епидермис">епидермиса</a>. По строеж люспата е близка до <a href="/wiki/%D0%97%D1%8A%D0%B1" title="Зъб">зъбите</a> и поради тази причина често се наричат кожни зъбчета. Имат широка основа, сплесната форма и релефна коронка. В повечето случаи коронките са много остри и плътно прилягат една към друга. Така ако се прекара ръката от главата към опашката ще се забележи относителната гладкост на кожата. В обратната посока обаче чувството е като че ли ръката докосва <a href="/wiki/%D0%A8%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Шкурка">шкурка</a>. Така се постига по-голяма обтекаемост, поради факта, че кожните зъбчета намаляват <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Турбуленция">турбуленцията</a> при плуване.<a href="#cite_note-SkinTeeth-28">[28]</a> Всяка люспа е изградена от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD" title="Дентин">дентин</a>, който се образува от клетките на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0" title="Дерма">дермата</a>. По химичен състав той е близък до дентина на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Кост">костите</a>, но е значително по-плътен. Дентиновият слой на зъбчетата се състои от минерала <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Апатит">апатит</a> облечен в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD" title="Колаген">колаген</a>. Благодарение на сравнителната твърдост и устойчивост акулите притежават добра защитна обвивка спрямо други едри животни, включително други акули и дребни паразити. Якостта на кожните зъбчета се дължи и на покритие от особен емайл, наречен <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Витродентин (страницата не съществува)">витродентин</a>. В основата на всяка от плакоидните люспи достигат кръвоносни съдове и нервни окончания. Формата, структурата и размерите на кожните зъбчета се различават при различните видове акули. Според изчисления на учени кожата при най-бързите видове акули намалява съпротивлението на водата до 8%<a href="#cite_note-SkinTeeth-28">[28]</a>. Благодарение на това например акулата мако развива скорост до 80 <a href="/wiki/Km/h" class="mw-redirect" title="Km/h">km/h</a><a href="#cite_note-34">[34]</a>. Заедно с това хидродинамичните свойства на зъбчетата позволяват на акулите да се движат безшумно. За разлика от костните риби например движението при преследване на плячката остава практически нечуто почти до нападението. И не на последно място при акулите кожните зъбчета навлизат към челюстите като така се видоизменят в зъб. Този процес е непрекъснат и осигурява подмяна на старите и изхабени зъби. Новонавлезлите люспи избутват старите навътре в челюстта.<a href="#cite_note-35">[35]</a> За разлика от костните риби, акулите имат сложен кожен „корсет“, изграден от гъвкави колагенови влакна подредени като спирална мрежа около тялото им. Това наподобява външен скелет, служещ за закрепване на техните плувни мускули като по този начин спестява енергия.<a href="#cite_note-Cartilagious-36">[36]</a> В епидермиса на кожата има множество едноклетъчни жлези, отделящи слизест секрет върху цялото тяло. Най-близкият до дермата епидермален слой има пигментни клетки, от чието разположение зависи окраската на тялото. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Мускулатура_и_телесни_кухини">Мускулатура и телесни кухини</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Мускулатура и телесни кухини" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Мускулатура и телесни кухини">редактиране на кода</a>]</div> Подобно на всички гръбначни <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB" title="Мускул">мускулатурата</a> при акулообразните се дели на 3 групи<a href="#cite_note-sharkphysiology-37">[37]</a>: <ul><li>Сърдечна, която се съкращава непрекъснато и осигурява движението на кръвта.</li> <li>Висцерална. Съкращава се неволево и осигурява функционирането на вътрешните органи и кръвоносните съдове.</li> <li>Соматична. Позволява движението на тялото в пространството. На свой ред тя бива: <ul><li>Червена мускулатура.</li> <li>Бяла мускулатура.</li></ul></li></ul> Мускулатурата в областта на тялото и опашката е от сегментиран характер като това позволява плуването на животните. Във функционално отношение мускулатурата в областта на плавниците, хрилната област и структурите на главата е представена от специализирани мускулни групи<a href="#cite_note-ПЗ2-25">[25]</a>. Състои се от отделни мускулни сегменти, наречени миомери, които се отделят един от друг посредством съединителнотъканни прегради, наречени миосепти. Мускулатурата има относителна автономност, която позволява да се съкращава дори и при нарушена връзка с <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Централна нервна система">централната нервна система</a><a href="#cite_note-zoo-38">[38]</a><a href="#cite_note-zoology-39">[39]</a>. Химическият състав на мускулатурата е доста различен от този на костните риби. Така например нивото на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4" title="Карбамид">карбамид</a> достига 2,8%, около 100 пъти по-високо<a href="#cite_note-З1-26">[26]</a>. Телесната кухина се нарича целом. В нея са поместени вътрешните органи. Цялата е обвита от гладка блестяща мембрана, наречена <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%83%D0%BC" class="mw-redirect" title="Перитонеум">перитонеум</a>. Вътрешните органи се поддържат от тънък <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC" title="Мезентериум">мезентериум</a>, образуван от средната част на дорзалната страна на целома. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5" title="Сърце">Сърцето</a> се намира в кухина, която е отделена от целома посредством напречна преграда<a href="#cite_note-ПЗ2-25">[25]</a>. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Дихателна_система">Дихателна система</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Дихателна система" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Дихателна система">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG/220px-Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG/330px-Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d5/Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG/440px-Branquias_de_tibur%C3%B3n_ballena.JPG 2x" data-file-width="640" data-file-height="480" /></a><figcaption>Хриле на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Китова акула">Китова акула</a></figcaption></figure> Подобно на останалите риби, акулите получават необходимото количество <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Кислород">кислород</a> от водата посредством органи наречени <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5" title="Хриле">хриле</a>. По разположение те биват вътрешни. Водата преминава през устата към глътката и от там преминава през отвор, наречен спиракулум към хрилете и излиза навън през хрилни цепнатини. За устройството на хрилете е характерно, че имат от пет до десет хрущялни пластинки. Хрилете са разположени пред гръдните плавници. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Кръвоносна_система">Кръвоносна система</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Кръвоносна система" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Кръвоносна система">редактиране на кода</a>]</div> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5" title="Сърце">Сърцето</a> има два отдела – предсърдие и камера, обвито с <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Перикард (страницата не съществува)">перикард</a>. Разполага се в гръдната част на тялото, близо до главата. При акулите има само един кръг на <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Кръвообращение">кръвообращение</a>, а в сърцето постъпва само венозна кръв. Камерата представлява разширение с две полулунни клапи. От нея излиза коремната <a href="/wiki/%D0%90%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Аорта">аорта</a>, която се разклонява в хрилете. Тук кръвта се <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" class="mw-redirect" title="Окисление">окислява</a> и през изходящите хрилни артерии се събира в гръбната аорта. Последната дава разклонения за всички части на тялото. Във венозната система се появяват съдове за <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Бъбреци">бъбреците</a> и <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B1" title="Черен дроб">черния дроб</a>, които образуват „вратна система“. От опашната вена излизат два клона наречени бъбречни вратни вени. След като премине през бъбреците кръвта преминава към задните кардиални вени. Чернодробната вратна вена събира кръвта от храносмилателната система. След като премине през черния дроб се превръща в чернодробна вена, преминава през венозен синус и оттам към предсърдието<a href="#cite_note-ПЗ3-40">[40]</a>. Количеството на кръвта представлява около 3,7 – 6,8% от общата маса. <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Кръвно налягане">Кръвното налягане</a>, създавано от сърцето е недостатъчно за поддържане на нормалния кръвен ток в организма и снабдяването с кислород на всички тъкани. Поради тази причина мускулатурата на акулата се съкращава така, че да поддържа допълнително кръвния ток. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Кръв_и_имунитет">Кръв и имунитет</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Кръв и имунитет" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Кръв и имунитет">редактиране на кода</a>]</div> В състава на кръвта на акулите най-голям дял има <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0" title="Кръвна плазма">плазмата</a> (55%), разтворени белтъци, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D1%8E%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Глюкоза">глюкоза</a>, минерали, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD" title="Хормон">хормони</a>, газове и кръвни клетки (<a href="/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Еритроцити">еритроцити</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Левкоцити">левкоцити</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Тромбоцити">тромбоцити</a>). Червените кръвни клетки съдържат <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD" title="Хемоглобин">хемоглобин</a>, който служи за пренасянето на кислород до тъканите. Белите кръвни клетки са отговорни за имунната функция на организма. Тромбоцитите играят роля в съсирването на кръвта и подкрепят функцията на имунната система. Съставят около 20% от кръвните клетки на акулите<a href="#cite_note-sharkphysiology-37">[37]</a>. Имунитетът на акулите бива два вида: <ul><li>Естествен (вроден) имунитет. Той осигурява първата защитна линия срещу нахлуващите патогени. Често е наричан и неспецифичен поради факта, че не е нужно организмът преди това да се е сблъсквал с този патоген.</li> <li>Специфични (адаптивен) имунитет. При тази форма на имунитет се създава т.нар. „имунна памет“. Тя се генерира след първоначалната среща с инфекциозен патоген. При повторна среща с него организмът на акулите е способен да го обезвреди много по-бързо и ефективно<a href="#cite_note-sharkphysiology-37">[37]</a>.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Физиологични_особености">Физиологични особености</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Физиологични особености" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Физиологични особености">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Храносмилане">Храносмилане</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Храносмилане" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Храносмилане">редактиране на кода</a>]</div> <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Храносмилане">Храносмилането</a> при акулите може да отнеме дълго време. Храната преминава от устата през глътката към J-образен <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85" title="Стомах">стомах</a>, където се съхранява и се подлага на първоначално храносмилане.<a href="#cite_note-Digestion-41">[41]</a> Нежеланите елементи никога не преминават през стомаха, а вместо това акулата ги повръща или обръща стомаха си навън и ги изхвърля през устата. Една от най-големите разлики между храносмилателните системи на акули и <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Бозайници">бозайници</a> е, че акулите имат много по-къси <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%B8_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0" class="mw-redirect" title="Тънки черва">тънки черва</a> и силно развито <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE" title="Дебело черво">дебело черво</a>. Този малка дължина се постига чрез <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD" title="Спирален клапан">спирален клапан</a> с множество завои в рамките на един кратък участък, вместо да се използва дълго тръбно черво. Клапанът осигурява голяма площ, където храна да циркулира, докато се усвои напълно. Дебелото черво продължава в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BE" title="Право черво">право черво</a>. Останалите отпадъчни продукти преминават в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D0%B0" title="Клоака">клоаката</a> и се изхвърлят.<a href="#cite_note-Digestion-41">[41]</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B0%D1%81" title="Панкреас">Задстомашната жлеза</a> се отваря в тънкото черво. <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B1" title="Черен дроб">Черният дроб</a> също е представен с <a href="/wiki/%D0%96%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80" title="Жлъчен мехур">жлъчен мехур</a> и канал. Еволюционно акулообразните са тези, при които за пръв път се появява <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA" class="mw-redirect" title="Далак">далак</a>. Макар че е орган от кръвоносната система, то той е разположен като компактен орган в стените на червото.<a href="#cite_note-ПЗ3-40">[40]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Терморегулация">Терморегулация</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Терморегулация" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Терморегулация">редактиране на кода</a>]</div> По-голямата част от акулите са <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BD%D0%B8" title="Студенокръвни">студенокръвни</a> животни. Телесната температура съответства на температурата в околната среда. Изключение от това правят някои акули (осем вида) обитаващи северни морета и океани. Тези видове са частично топлокръвни като температурата на тялото им е с 8 – 11 °C по-висока от водата, в която плуват. Причината за това е, че в мускулатурата се образуват множество венозни сплитове пълни с кръв. Тук под действието на мускулната дейност се отделя <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Топлина">топлина</a>, която се предава на кръвта. Така затоплената кръв преминава към всички останали части на тялото и осигурява бързина и ефективност при движение. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Отделителна_система_и_осморегулация">Отделителна система и осморегулация</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Отделителна система и осморегулация" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Отделителна система и осморегулация">редактиране на кода</a>]</div> Бъбреците са два от типа мезонефрос. От всеки бъбрек <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Урина">урината</a> се събира в тръбички и се отвежда към пикочопровода. Двата пикочопровода преминават през пикочно-полова папила, пикочно-полов синус и накрая достигат до клоаката. Към червото и бъбреците има ректална солна жлеза, която отделя соли от кръвта. За разлика от костните риби (с изключение на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Латимерия">латимерията</a><a href="#cite_note-42">[42]</a>), кръвта и други тъкани на акули и хрущялните риби като цяло са изотонични по отношение на заобикалящата ги морска вода. Това се дължи на високата концентрация на <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B5%D1%8F" class="mw-redirect" title="Урея">урея</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD_N-%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4" title="Триметиламин N-оксид">триметиламин N-оксид</a> (TMAO), което им позволява да бъдат в осмотичен баланс с морска вода. Тази адаптация не позволява на повечето акули да оцелеят в сладки води и следователно те са ограничени до морската среда. Съществуват няколко изключения, като бичата акула, която е разработила начин да промени функция на бъбреците си и да отделя големи количества урея.<a href="#cite_note-Collins-43">[43]</a> Когато акулата умре, уреята се разгражда до <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BA" title="Амоняк">амоняк</a> от <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Бактерии">бактерии</a>, което кара мъртвото тяло силно да мирише на амоняк.<a href="#cite_note-44">[44]</a><a href="#cite_note-45">[45]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Нервна_система_и_сетива">Нервна система и сетива</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Нервна система и сетива" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Нервна система и сетива">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shark_brain_regions_bg.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Shark_brain_regions_bg.png/220px-Shark_brain_regions_bg.png" decoding="async" width="220" height="142" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Shark_brain_regions_bg.png/330px-Shark_brain_regions_bg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Shark_brain_regions_bg.png/440px-Shark_brain_regions_bg.png 2x" data-file-width="783" data-file-height="505" /></a><figcaption>Общ план на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA" class="mw-redirect" title="Мозък">мозък</a> на акула.</figcaption></figure> Нервната система е добре развита. Предният мозък е с доста големи полукълба, а обонятелните му дялове са много добре развити. Междинният мозък е също уголемен с развита <a href="/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B0_(%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)" title="Епифиза (нервна система)">епифиза</a>, а зрителните му хълмове са добре изразени. <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Хипофиза">Хипофизата</a> е също развита, а пред нея се намират зрителните нерви, които се кръстосват. Малкият и средният мозък координират движенията, тонуса и равновесието. Гръбначният мозък проявява известна автономност спрямо главния. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Обоняние">Обоняние</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Обоняние" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Обоняние">редактиране на кода</a>]</div> <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Обоняние">Обонянието</a> при акулите е сред най-добре развитите части на сензорната система. Различни експерименти провеждани с акули доказват силната им чувствителност към миризми. Органите осигуряващи обонянието са представени от ноздри, които представляват неголеми торбички на муцуната. В тях влиза вода която облива стените на торбичките, които са богати на обонятелни <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Рецептор">рецептори</a>. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg/220px-Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg/330px-Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg/440px-Heterodontus_portusjacksoni_1.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="768" /></a><figcaption>Муцуна на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Портджаксънова акула">портджаксънова акула</a></figcaption></figure> Обонянието служи за ефективно търсене на плячка при хранене и на партньор при размножаване. Подобно на метода, използван от бозайниците, за да се определи посоката на звука, акулите имат способността да определят посоката на даден аромат, въз основа на времето на откриването на миризмата във всяка ноздра.<a href="#cite_note-46">[46]</a> Като доказателство за доброто развитие на обонянието служи и факта, че при бялата акула 14% от мозъка служи за обслужването на това осезание. Добре развито е и обонянието при чукоглавите акули, при които се наблюдава особена форма на главата в резултат на развитието на своеобразни ноздри. Те осигуряват добро ориентиране при търсене на храна. Изследванията сочат, че акулите реагират по-добре при търсене на ранена или разтревожена жертва. Други учени изказват предположение, че акулите са способни да улавят миризмите носени във <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%85" class="mw-redirect" title="Въздух">въздуха</a> така добре, както и във водата. Бялата акула например е наблюдавана да подава муцуната си над повърхността на водата и така да подушва и въздуха. Акулите могат да улавят миризмата на кръв разтворена във вода в минимални количества – 1:1 000 000. Това се равнява приблизително на разтворена чаена лъжичка кръв във вода в басейн със средни размери.<a href="#cite_note-47">[47]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Зрение">Зрение</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Зрение" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Зрение">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shark_spiracle_and_eye_(cropped_image).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Shark_spiracle_and_eye_%28cropped_image%29.jpg/220px-Shark_spiracle_and_eye_%28cropped_image%29.jpg" decoding="async" width="220" height="157" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Shark_spiracle_and_eye_%28cropped_image%29.jpg/330px-Shark_spiracle_and_eye_%28cropped_image%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Shark_spiracle_and_eye_%28cropped_image%29.jpg/440px-Shark_spiracle_and_eye_%28cropped_image%29.jpg 2x" data-file-width="936" data-file-height="670" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE" title="Око">Око</a> на акула</figcaption></figure> Строежът на <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE" title="Око">очите</a> при акулите е сходен с този при останалите гръбначни животни. Известни са и някои особености. Очите притежават особен отразяващ слой, наречен тапетум. Той се намира под <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Ретина">ретината</a>. Тапетумът насочва допълнително светлината към ретината като така осигурява острота на зрението и чувствителност на окото към светлина. Това съществено повишава възможността на акулите да виждат в недобре осветени водни пространства. Очите са без клепачи, но при някои от видовете се среща и специфична мигателна ципа, която покрива окото по време на атаки и така го предпазва от механично увреждане<a href="#cite_note-48">[48]</a>. Акулите, които не притежават мигателна ципа са изградили защитен рефлекс да прибират окото навътре под кожата.<a href="#cite_note-Sight-49">[49]</a> Зрението на акулата може да преминава между моно- и стереоскопично по всяко време.<a href="#cite_note-50">[50]</a> При микроспектрофотометрично проучване на 17 вида акули, при 10 са установени фоторецептори пръчици, без колбички в техните ретини. Това им дава добро нощно виждане, докато ги прави „<a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" class="mw-redirect" title="Далтонизъм">далтонисти</a>“ (неразличаващи цветове). Останалите седем вида, в допълнение към пръчиците имат и фотоклетки-колбички чувствителни към зелено. Виждайки само в нюанси на сиво и зелено се смята, че акулите имат цветна слепота. Проучването показва, че вместо цвят, контрастът на даден обект върху фона, може да бъде много по-важен за откриването на обекта.<a href="#cite_note-51">[51]</a><a href="#cite_note-52">[52]</a><a href="#cite_note-53">[53]</a> Остротата на зрението при някои видове акули е около 10 пъти по-добра от тази на човека<a href="#cite_note-Sight-49">[49]</a>. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Странична_линия">Странична линия</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Странична линия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Странична линия">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Странична линия">Странична линия</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sharks_Lateral_Line.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Sharks_Lateral_Line.svg/220px-Sharks_Lateral_Line.svg.png" decoding="async" width="220" height="78" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Sharks_Lateral_Line.svg/330px-Sharks_Lateral_Line.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Sharks_Lateral_Line.svg/440px-Sharks_Lateral_Line.svg.png 2x" data-file-width="1002" data-file-height="354" /></a><figcaption>Странична линия при акула</figcaption></figure> По страничната част на тялото преминава каналът на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Странична линия">страничната линия</a>. Той се свързва с външната среда посредством малки пори. По стените на канала има чувствителни клетки, наречени невромастни, а самият канал е изпълнен с желеподобна течност. Сетивността на органа се дължи на принципа на <a href="/wiki/%D0%95%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Ехолокация">ехолокацията</a>. <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Вибрация">Вибрацията</a> на водата се предава към желеподобната течност, от там към сетивните клетки, които изпращат сигнали към мозъка. Това позволява на акулата да се ориентира към движение на телата около нея. Това помага на акулата да открива плячка и да се движи около други обекти през нощта или когато видимостта на водата е лоша. Страничната линия при акулата може да улавя честоти в диапазон от 25 до 50 Hz.<a href="#cite_note-54">[54]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Слух">Слух</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Слух" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Слух">редактиране на кода</a>]</div> Въпреки че е трудно да се тества <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%85" title="Слух">слуха</a> на акулите, те могат да имат остър слух и е възможно да чуват жертвата си на много километри от себе си.<a href="#cite_note-55">[55]</a> Акулите възприемат най-вече нискочестотни звуци 100 – 2500 Hz.<a href="#cite_note-56">[56]</a> Повечето акули са в състояние да чуват <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA" title="Инфразвук">инфразвук</a> с честота под 20 Hz. Слуховият орган е затворен в хрущялна капсула, която е разположена в задната част на мозъчния череп. Съставен е от утрикулус, сакулус и три полуокръжни канала. Малък отвор от всяка страна на главата си (не стигмите) води директно към <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%BE_%D1%83%D1%85%D0%BE" class="mw-redirect" title="Вътрешно ухо">вътрешното ухо</a> чрез тънък канал. Страничната линия показва сходно устройство, като е отворена за околната среда чрез серия от отвори, наречени пори на страничната линия. Това подсказва общия произход на тези два органа за откриване на вибрации – тактилни и звукови. В костните риби и четирикраките външното отваряне към вътрешното ухо е загубено. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Електро-_и_магниторецепция">Електро- и магниторецепция</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Електро- и магниторецепция" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Електро- и магниторецепция">редактиране на кода</a>]</div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /> Основна статия: <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Ампули на Лоренцини">Ампули на Лоренцини</a></div></dd></dl> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg/220px-Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg.png" decoding="async" width="220" height="135" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg/330px-Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/88/Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg/440px-Electroreceptors_in_a_sharks_head.svg.png 2x" data-file-width="1012" data-file-height="622" /></a><figcaption>Електрорецептори (<a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Ампули на Лоренцини">ампули на Лоренцини</a>) и канали на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Странична линия">странична линия</a> по главата на акула.</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg/220px-Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg" decoding="async" width="220" height="113" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg/330px-Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg/440px-Lorenzini_pores_on_snout_of_tiger_shark.jpg 2x" data-file-width="1592" data-file-height="816" /></a><figcaption>Пори на ампули на Лоренцини по муцуната на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Тигрова акула">тигрова акула</a>.</figcaption></figure> Акулите имат по-голяма електрочувствителност от всяко друго животно. Те могат да намерят плячката си скрита в пясъка, като засичат нейните електрически полета. Океанските течения, движещи се в магнитното поле на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Земя">Земята</a>, също така генерират електрически полета, които акулите могат да използват за ориентация и вероятно навигация.<a href="#cite_note-57">[57]</a> Шестото чувство на акулите към електромагнитните полета на живите същества, както и към температурните различия на водата, се дължи на специални сетивни органи – т. нар. ампули на Лоренцини. Това са стотици, при някои видове хиляди, електрорецептори, които формират мрежа от пори, запълнени с жлезиста материя.<a href="#cite_note-58">[58]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Плаваемост">Плаваемост</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Плаваемост" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Плаваемост">редактиране на кода</a>]</div> За разлика от костните риби акулите нямат изпълнени с въздух <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%83%D1%80" title="Плавателен мехур">плавателни мехури</a>. Вместо това, разчитат на големия си <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B1" title="Черен дроб">черен дроб</a>, богат на мазнини, който съдържа <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Сквален">сквален</a> и собствения си хрущялен скелет, който има около половината от нормалната плътност на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Кост">костите</a>.<a href="#cite_note-Cartilagious-36">[36]</a> Черният дроб представлява до 30% от общата маса на тяло им.<a href="#cite_note-Collins-43">[43]</a> Ефективността му обаче е ограничена, така че на акулите се налага да използват други способи, за да поддържат желаната дълбочина, когато не плуват. Пясъчната тигрова акула например задържа въздух в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85" title="Стомах">стомаха</a> си като при това го използва като плавателен мехур. Повечето акули трябва постоянно да плуват за да се снабдяват с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Кислород">кислород</a> и не могат да спят много дълго (даже изобщо), без да потънат. Въпреки това някои видове, като акулата дойка, са в състояние да изпомпват вода през <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5" title="Хриле">хрилете</a> си, което им позволява да си почиват на дъното на водния басейн.<a href="#cite_note-59">[59]</a> Повечето акули ако бъдат обърнати или ударени по носа изпадат в състояние на тонично вцепенение. Изследователите използват това им състояние да работят безопасно с тях.<a href="#cite_note-ParttGruberTaniuchi-60">[60]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Продължителност_на_живота">Продължителност на живота</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Продължителност на живота" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Продължителност на живота">редактиране на кода</a>]</div> Всеки от видовете има различна продължителност на живота и е трудно да се определи с точност. Като правило акулите растат сравнително бавно като в общи линии може да се посочи, че по-голямата част от тях живеят около 20 – 30 години. Рекордьор в това отношение е <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Черноморска акула">черноморската акула</a>, живееща повече от 100 години <a href="#cite_note-mote-61">[61]</a><a href="#cite_note-Sharks_–_life_cycle-62">[62]</a>. Известно е, че и китовите акули са сравнително дълголетни риби <a href="#cite_note-mote-61">[61]</a><a href="#cite_note-Sharks_–_life_cycle-62">[62]</a>. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Размножаване">Размножаване</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Размножаване" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Размножаване">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shark_egg.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/Shark_egg.jpg/220px-Shark_egg.jpg" decoding="async" width="220" height="307" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/Shark_egg.jpg/330px-Shark_egg.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/Shark_egg.jpg/440px-Shark_egg.jpg 2x" data-file-width="2303" data-file-height="3212" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%86%D0%B5_(%D0%B7%D0%BE%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Яйце (зоология)">Яйце</a> на акула</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg/220px-Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg/330px-Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg/440px-Heterodontus_portusjacksoni_egg.jpg 2x" data-file-width="1280" data-file-height="960" /></a><figcaption>Яйце на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Портджаксънова акула">портджаксънова акула</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:100_0930-Haifischeier.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/100_0930-Haifischeier.jpg/220px-100_0930-Haifischeier.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/100_0930-Haifischeier.jpg/330px-100_0930-Haifischeier.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/100_0930-Haifischeier.jpg/440px-100_0930-Haifischeier.jpg 2x" data-file-width="3664" data-file-height="2748" /></a><figcaption>Яйца на акула. Ясно прозират малките акулки.</figcaption></figure> Акулообразните са разделнополови животни. Половите жлези са чифтни и са разположени в мезентериума от двете страни на <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Хранопровод">хранопровода</a>. Мъжките имат по два семенника и надсеменника, които се отвеждат в семенни каналчета. Преди да достигнат до клоаката, вливат се в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%87%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Пикочопровод">пикочопровода</a> (т.нар. Волфов канал). В задния си край пикочопроводът е разширен в семенно мехурче наречено пикочно-полов синус<a href="#cite_note-З3-63">[63]</a>. Женската полова система е представена от два големи <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Яйчник">яйчника</a>, които при някои видове са слети в един. Следват два яйцепровода (т.нар. Мюлерови канали). В единия си край са отворени към телесната празнина, а с другия посредством общ отвор към клоаката. Яйцата преминават в яйцепроводите и тук се оплождат. Около тях се образува белтъчна обвивка с кожеста черупка<a href="#cite_note-ПЗ4-64">[64]</a>. За акулите е характерно вътрешно <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Оплождане">оплождане</a>, примитивна <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Матка">матка</a> и сравнително добра <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Плацента">плацентарна връзка</a>. При голяма част от видовете потомството се развива в матката и се появява на бял свят добре приспособено за самостоятелен живот. Новородените акули са с добре развит опорно-двигателен апарат, храносмилателна система и сензорни органи. Тези особености позволяват на малките да се хранят самостоятелно и да нарастват бързо. Различните видове акули раждат различен брой малки – от 2 – 3 до 100. Така например бялата акула ражда 3 – 14 малки. За разлика от повечето костни риби, които за оцеляване на потомството залагат на отделяне на огромно количество хайверени зърна, принципът на продължение на рода при акулите е насочен по-скоро към качеството на новото поколение, отколкото на количеството му. Някои от видовете дори се грижат за своето поколение непосредствено след раждането. Така майката осигурява висока степен на оцеляемост на малките, което компенсира ниската степен на раждаемост. Копулативният орган при мъжките представлява двойка птеригоподи. Всеки от тях е видоизменена задна част на коремните плавници. При копулация един от птеригоподите се извръща напред и прониква в клоаката на самката. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Видове_репродукция">Видове репродукция</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Видове репродукция" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Видове репродукция">редактиране на кода</a>]</div> Според начина на развитие на зародиша акулите се разделят на <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Яйценосни животни">яйценосни</a>, <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%86%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Яйцеживородни животни">яйцеживородни</a> и <a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Живораждащи животни">живородни</a>.<a href="#cite_note-Birth-65">[65]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Яйцеснасяне">Яйцеснасяне</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Яйцеснасяне" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Яйцеснасяне">редактиране на кода</a>]</div> След като яйцето е оплодено то се покрива от белтъчна обвивка, а повърхността му е покрита от рогова обвивка снабдена допълнително с израстъци и снопчета, които осигуряват допълнителна защита на яйцето от хищници и го предпазва от обезводняване. Яйцата са големи и съдържат много жълтък. Видовете, които снасят отделят също малък брой яйца. Обикновено снасят по 1 – 2 до 10 – 12 броя, като само <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Гренландска акула">гренландската акула</a> снася 500 броя с дължина около 8 cm. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Яйцеживораждане">Яйцеживораждане</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Яйцеживораждане" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Яйцеживораждане">редактиране на кода</a>]</div> При яйцеживораждащите оплоденото яйце се задържа в матката. Там малките се излюпват и за известно време остават в майката, изхранвайки се от жълтъчното си мехурче и секрети отделени от яйцепровода. Малките се раждат (напускат тялото на майката) напълно развити. При селдовите акули след излюпването малките черпят хранителни запаси от жълтъчното мехурче. След като и те намалеят започват да се хранят с неоплодените яйца, намиращи се в матката. Това явление се нарича <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BE%D1%84%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Оофагия">оофагия</a>. Малките на пясъчната тигрова акула проявяват вътрематочен <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Канибализъм">канибализъм</a>, изяждайки други развиващи се ембриони. Стратегията за оцеляване при яйцеживородните видове е младите да са със сравнително големи размери преди раждането. Китова акула се определя по-скоро като яйцеживородна отколкото яйценосна, защото се смята, че извънматочните яйца са абортирани. Повечето яйцеживородни акули раждат в защитени зони, като заливи, устията на реки и плитки рифове. Те избират такива зони за защита от хищници (предимно други акули) и заради изобилието на храна. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Живораждане">Живораждане</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Живораждане" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Живораждане">редактиране на кода</a>]</div> При живородните видове жълтъчното мехурче се прилепва към стената на матката като образува специфична <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Плацента">плацента</a>. Кислородът и хранителните вещества се доставят по кръвен път посредством <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Осмоза">осмоза</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%84%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Дифузия">дифузия</a>. При акулите от семейство <a href="/wiki/Triakidae" title="Triakidae">Triakidae</a> се развиват около 20 плода, а при тези от семейство <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D1%87%D1%83%D0%BA" title="Акули чук">Акули чук</a> до 30 – 40 броя. Срокът на носенето на плодовете е различен и продължава от няколко месеца до две години. Така това е една от най-продължителните бременности сред гръбначните животни. Вътрешното оплождане, големите яйца със значителни хранителни запаси в тях, добрата защитна обвивка на яйцето и възможностите за яйцеживораждане и живораждане рязко снижават нивото на ембрионална и постембрионална смъртност. Известни са и отделни случаи на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0" title="Партеногенеза">партеногенетично развитие</a>, при което женските произвеждат потомство без оплождане от мъжки.<a href="#cite_note-66">[66]</a><a href="#cite_note-67">[67]</a> Партеногенезата се проявява при акули отглеждани в плен. Вероятно това е крайна мярка при репродукцията на рибите, когато отсъства мъжки. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Поведение">Поведение</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=38" title="Редактиране на раздел: Поведение" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=38" title="Edit section's source code: Поведение">редактиране на кода</a>]</div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shark_threat_display.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Shark_threat_display.svg/250px-Shark_threat_display.svg.png" decoding="async" width="250" height="241" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Shark_threat_display.svg/375px-Shark_threat_display.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Shark_threat_display.svg/500px-Shark_threat_display.svg.png 2x" data-file-width="591" data-file-height="570" /></a><figcaption>Заплашително поведение при <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Сива рифова акула">сива рифова акула</a>, породено от опасност (ляво) и неагресивно поведение (дясно). Отдолу е показана амплитудата на повишената двигателност при заплаха.</figcaption></figure> В класическата представа на човек акулата е самотен ловец, кръстосващ океаните в търсене на храна. Все пак, това се отнася само до няколко вида. Повечето от тях живеят далеч по-заседнал, бентосен живот. Дори самотните акули се срещат за да се чифтосват или в най-богатите ловни полета, което може да им коства прекосяването на хиляди километри в рамките на една година.<a href="#cite_note-68">[68]</a> Моделите на миграция на акулите могат да бъдат дори по-сложни, отколкото при птиците, като много акули покриват целия световен океан. Акулите могат да бъдат много социални. Понякога повече от 100 акули чук се събират около възвишения и острови, например в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2" title="Калифорнийски залив">залива на Калифорния</a>.<a href="#cite_note-Collins-43">[43]</a> Съществуват и междувидови йерархии. Например, океанските <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Дългокрила акула">дългокрили акули</a> доминират сравнимите по размер копринени акули по време на хранене.<a href="#cite_note-FAO-69">[69]</a> Когато бъдат приближени прекалено близо някои акули извършват заплашителни движения. Това обикновено се състои в прекомерна двигателност и може да варира по интензивност, в съответствие с нивото на заплаха.<a href="#cite_note-70">[70]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Скорост">Скорост</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=39" title="Редактиране на раздел: Скорост" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=39" title="Edit section's source code: Скорост">редактиране на кода</a>]</div> Повечето акули плуват със средна скорост от 8 km/h, но при хранене или атака, достигат скорост над 19 km/h. Акулата мако, която се слави като най-бързата акула, може да се спуска със скорост до 50 km/h.<a href="#cite_note-71">[71]</a> Голямата бяла акула също е способна на бързо <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Ускорение">ускорение</a>. Тези изключения могат да се дължат на специфичната физиологията на тези видове акули, които благодарение на специфичната си анатомия са станали топлокръвни. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Интелигентност">Интелигентност</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=40" title="Редактиране на раздел: Интелигентност" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=40" title="Edit section's source code: Интелигентност">редактиране на кода</a>]</div> Акулите притежават съотношения мозък-телесна маса, които са подобни на тези, при бозайници и птици,<a href="#cite_note-72">[72]</a> и показват забележителни любопитство и поведение, наподобяващо игра в дивата природа.<a href="#cite_note-73">[73]</a><a href="#cite_note-74">[74]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Спане">Спане</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=41" title="Редактиране на раздел: Спане" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=41" title="Edit section's source code: Спане">редактиране на кода</a>]</div> Някои акули могат да лежат на дъното, като в същото време активно изпомпват вода през хрилете си. При това очите им остават отворени и активно следват движещи си предмети.<a href="#cite_note-Sleep-75">[75]</a> Когато акула почива, тя не използва своите ноздри, а по-скоро стигмите си. Ако въпреки това се опитва да използва ноздрите си, докато почива на океанското дъно, тя ще „вдишва“ пясък вместо вода. Много учени вярват, че това е една от причините, акулите да имат стигми. <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA" title="Гръбначен мозък">Гръбначният мозък</a> на бодливата акула, а не главният мозък, координира плуването, като това позволява на бодливата акула да продължи да плува, докато спи.<a href="#cite_note-Sleep-75">[75]</a> Възможно е и акулите да спят по начин подобен на този на делфините<a href="#cite_note-Sleep-75">[75]</a> – в даден момент „спи“ само едното мозъчно полукълбо и така се поддържа известно съзнание и мозъчна активност по всяко време. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Маскировка">Маскировка</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=42" title="Редактиране на раздел: Маскировка" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=42" title="Edit section's source code: Маскировка">редактиране на кода</a>]</div> Тъй като в океана акулите няма къде да се скрият, някои видове са се научили да се маскират и да стават невидими както за плячката си, така и за своите нападатели. Учените установили, че представителите на семейство Etmopteridae, което включва повече от 40 различни видове акули, или около 10 % от всички известни видове в света, могат да излъчват светлина.<a href="#cite_note-discovery-20">[20]</a> Тази биолуминесценция се излъчва от долната част на тялото с помощта на специални органи, наречени фотофори. Тя прониква много добре през водата, което я прави ясно видима, дори на разстояние от няколко метра. Тъй като очите на повечето от хищниците са насочени нагоре, това е често срещан вид маскировка в зоната между 200 и 1000 m под морската повърхност. Акулите могат да поддържат светлинния сигнал близо час, като <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Спектър">спектърът</a> му е почти същият с този на слънчевите лъчи, които проникват до тези дълбини, и се променя в зависимост от осветлението над водата.<a href="#cite_note-76">[76]</a><a href="#cite_note-77">[77]</a> Според учените акулите използват светлината и за да привлекат партньор по време на размножителния период. <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Хранене">Хранене</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=43" title="Редактиране на раздел: Хранене" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=43" title="Edit section's source code: Хранене">редактиране на кода</a>]</div> Повечето акули са <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Хищник">месоядни</a>.<a href="#cite_note-Feeding-78">[78]</a> Гигантската акула, китовата акула, както и <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Широкоуста акула">широкоуста акула</a> са развили независимо различни стратегии за хранене, чрез филтриране на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BD" title="Планктон">планктон</a>. Гигантските акули например практикуват плуване с отворена уста като поглъщат всичко по пътя си. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Китова акула">Китовата акула</a> използва засмукване и така поглъща планктон и малки риби. Широкоустата акула също всмуква планктон при хранене, но го прави по-ефективно с помощта на луминесцираща тъкан във вътрешността на <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Уста">устата</a> си, която привлича плячка в океанските дълбини. Този тип на хранене изисква хрилни гребла, тънки нишки, които образуват много ефикасно сито – аналогично на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Балена">балените</a> на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8_%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Беззъби китове">баленовите китове</a>. Акулата улавя планктона в тези нишки и го поглъща от време на време в огромни хапки. Зъбите при тези видове са сравнително малки, защото не са необходими за хранене.<a href="#cite_note-Feeding-78">[78]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Cookiecutter_damage.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Cookiecutter_damage.jpg/220px-Cookiecutter_damage.jpg" decoding="async" width="220" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Cookiecutter_damage.jpg/330px-Cookiecutter_damage.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e6/Cookiecutter_damage.jpg/440px-Cookiecutter_damage.jpg 2x" data-file-width="824" data-file-height="561" /></a><figcaption>Жертва на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%BF%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Акула пура">акула пура</a>. Виждат се раните оставени при откъсването на плътта.</figcaption></figure> Други високо специализирани в храненето акули включва акулите пура, които се хранят с месо, откъснато от други по-големи риби и морски бозайници. Зъбите им са огромни в сравнение с размера на животното. Долните са особено остри. Въпреки че никога не са наблюдавани как се хранят, се смята, че се „залепят“ за плячката си. При това включват в действие дебелите си устни, за да уплътнят захапката, след което извиват и разтърсват телата си, за да откъснат плът от плячката.<a href="#cite_note-Collins-43">[43]</a> Някои живеещи на морското дъно видове са високо ефективни хищници от засада. Акулите ангели и килимените акули, използват камуфлаж, за да причакват и засмучат плячката в устата си.<a href="#cite_note-79">[79]</a> Много бентосни акули се хранят единствено с <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Ракообразни">ракообразни</a>, които смазват със своите плоски (кътни) зъби. Други акули се хранят с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Калмари">калмари</a> или риба, които поглъщат цели. Акулата-усойница <a href="/w/index.php?title=Trigonognathus_kabeyai&action=edit&redlink=1" class="new" title="Trigonognathus kabeyai (страницата не съществува)">Trigonognathus kabeyai</a> има насочени навън зъби, пригодени за по-лесно улавяне на плячката, която след това се поглъща цяла. По-едрите акули, като голямата бяла акула, могат да поглъщат по-дребната плячка наведнъж или да откъсват огромни хапки от по-големите жертви. Акулата лисица използва дългата си опашка, за да зашеметява пасажни риби, а акулите трион изкопават плячката си от морското дъно или я удрят, докато плува, с покрития си със зъби рострум. Много акули, включително рифовата акула си сътрудничат и ловуват в групи за да хванат трудно уловима плячка. Тези социални акули често <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Миграция">мигрират</a>, плувайки на големи разстояния през океанските басейни в големи пасажи. Тези миграции може отчасти да са необходими с цел намирането на нови източници на храна.<a href="#cite_note-80">[80]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Взаимоотношения_с_хората">Взаимоотношения с хората</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=44" title="Редактиране на раздел: Взаимоотношения с хората" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=44" title="Edit section's source code: Взаимоотношения с хората">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Нападения_над_хора">Нападения над хора</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=45" title="Редактиране на раздел: Нападения над хора" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=45" title="Edit section's source code: Нападения над хора">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tigershark2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Tigershark2.jpg/220px-Tigershark2.jpg" decoding="async" width="220" height="146" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Tigershark2.jpg/330px-Tigershark2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Tigershark2.jpg/440px-Tigershark2.jpg 2x" data-file-width="4288" data-file-height="2848" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Тигрова акула">Тигрова акула</a></figcaption></figure> Обратно на всеобщото мнение, че акулите са кръвожадни чудовища<a href="#cite_note-81">[81]</a> и често нападат хора, за да се хранят с тях, истината е, че те не харесват човешкото месо. Нападат най-често <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D1%84" class="mw-redirect" title="Сърф">сърфисти</a>, чиито вибрации, образуващи се във водата, объркват акулите и ги карат да мислят, че това са <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B8" title="Морски костенурки">морски костенурки</a> или <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" class="mw-disambig" title="Тюлен">тюлени</a>. Образът на кръвожадни убийци е изграден благодарение на много литературни произведения и филми, където са описвани сцени на нападения на хора от акули. Днес обаче много от експертите смятат, че акулите не представляват такава голяма заплаха за живота на хората и образът им на безмилостни убийци е силно преувеличен. От повече от 360 вида, само 4 са причинили сериозни вреди на хората. Това са голямата бяла<a href="#cite_note-82">[82]</a>, дългокрилата<a href="#cite_note-83">[83]</a>, тигровата и бичата акула <a href="#cite_note-84">[84]</a><a href="#cite_note-isaf-85">[85]</a><a href="#cite_note-reefquest-86">[86]</a>. Тези видове са големи, силни и мощни хищници, които макар и рядко нападат и убиват хора. Въпреки това те често са снимани без използването на защитна клетка.<a href="#cite_note-87">[87]</a> През 2006 г. са направени изследвания на регистрираните 96 атаки от акули, като е потвърдено, че 62 от тях са непровокирани и 16 са провокирани. Средният брой смъртни случаи на година в периода 2001 – 2006 г. от непровокирани атаки е 4,3 души.<a href="#cite_note-88">[88]</a> Изчислено е, че рискът човек да бъде нападнат от акула се равнява на 1 към 11,5 милиона, а рискът да загинете от такова нападение е 1 към 264,1 милиона.<a href="#cite_note-89">[89]</a> Пример за тези цифри е това, че в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9" class="mw-redirect" title="САЩ">САЩ</a> ежегодно се удавят по 3306 души, а смъртните случаи от нападение на акула се равняват само на един<a href="#cite_note-90">[90]</a>. Известни са случаи на непровокирано нападение и от други видове акули. Те обаче са редки и още по-рядко завършват със смърт. Такива са регистрирани от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%BE" title="Акула мако">акула мако</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B8_%D1%87%D1%83%D0%BA" title="Акули чук">чукоглави</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Галапагоска акула">галапагоска</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Сива рифова акула">сивата рифова</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Лимонова акула">лимонова</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Копринена акула">копринена</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Синя акула">синята акула</a>. Всички тези видове акули са едри и силни хищници. Причина за това те да нападат е възможно просто да се дължи на нещастен случай, при който акулата бърка човек с потенциалната за нея плячка. Най-голяма вероятност от нападение на акула е при хора, които плуват в близост до повърхността на водата. Не съществуват все още разработени начини за отпъждане на акулите, а хищната риба може да усеща страха на своята жертва<a href="#cite_note-vokrugsveta-91">[91]</a>. Така тя може да се превърне в още по-опасна в случаите, когато е провокирана от отбранителните действия на своята плячка. Същинската атака не започва веднага. Първоначално акулата изучава човека, плава наоколо, възможно е да изчезне, а след това бързо да се появи<a href="#cite_note-vokrugsveta-91">[91]</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Акулите_в_културата_и_традициите">Акулите в културата и традициите</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=46" title="Редактиране на раздел: Акулите в културата и традициите" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=46" title="Edit section's source code: Акулите в културата и традициите">редактиране на кода</a>]</div> В многовековната история на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a> акулите заемат особено място благодарение предимно на деликатеса супа от плавниците на акула. Това ястие е като едно от най-ценените и важни в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%85%D0%BD%D1%8F" title="Китайска кухня">китайската кухня</a>. То е символ на добро социално положение или се поднася на гости в знак на уважение. Освен това супата се приема като тонизиращо средство. Като допълнение към това в Китай се смята, че плавниците от акула помагат на хората в борбата им с рака, а изсушените плавници се използват и като <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D0%BA" title="Афродизиак">афродизиак</a><a href="#cite_note-92">[92]</a>. Според статистиките <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3" title="Хонконг">Хонконг</a> е център на търговията с перки от акула и държи 50 до 80% от световната търговия с тях<a href="#cite_note-93">[93]</a>. <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg/220px-Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg/330px-Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg/440px-Yokohama_Chinese_Medicine_Shark_fin_etc.jpg 2x" data-file-width="2592" data-file-height="1944" /></a><figcaption>Изсушени части от акула изложени в традиционна китайска аптека в <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B0" title="Йокохама">Йокохама</a></figcaption></figure> В културата на народите от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Полинезия">Полинезия</a> и особено в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Хавайски острови">Хавайските острови</a> към акулите се проявява особено отношение. В полинезийските митове девет богове се асоциират с акули. Те се приемат за стражи на морето и защитници на хавайския народ. В разкази на полинезийци се среща и противоположен образ. Това е човекът акула, който е свиреп и жаден към човешко месо. В други части на Полинезия като например в <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%B0" title="Тонга">Тонга</a>, съществува поверие, според което се смята, че акулите са храна изпратени от предците за да поддържат препитанието на населението на островите.<a href="#cite_note-94">[94]</a>. За разлика от съвременната западна култура, която налага образа на суперхищник, полинезийците столетия наред живеят в среда богата на акули. Така дълголетните контакти с тях изграждат уважение към акулите и известно обожествяване<a href="#cite_note-95">[95]</a>. В <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Култура на Япония">японската култура</a> акулите символизират морски чудовища, които прибират душите на <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8F%D1%85" title="Грях">грешниците</a><a href="#cite_note-96">[96]</a>. На няколко места акулите се срещат и в <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Древногръцка митология">древногръцката митология</a><a href="#cite_note-97">[97]</a>. В <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Австралия">Австралия</a>, подобно на Тонга, акулите са приемани от <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Аборигени">аборигените</a> като част от природните ресурси, които са предназначени за оцеляването на хората. Някои от общините на аборигените обитаващи североизточните части на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Северна територия">Северната територия</a> смятат за свой прародител сива акула наречена Mäna<a href="#cite_note-98">[98]</a>. В <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Популярна култура">популярната култура</a> и особено в западната, акулата е изобразявана като първично същество, което следва инстинкта си да напада и изяжда хора. Акулите изглеждат ужасяващи, дори на фона на изобразяването на аналогичните сухоземни хищници, каквито са лъвове, тигри или мечки. Образът на акулите в попкултурата постепенно е демонизиран благодарение на произведения от различни жанрове на изкуството. Стига се до положението, че дори споменаването на думата акула задължително води до асоциацията за опасност. В някои от касовите кинохитове като „<a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B8_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC)" title="Челюсти (филм)">Челюсти</a>“ се стига дотам, че акулите са изобразявани като безмилостни чудовищни суперхищници<a href="#cite_note-99">[99]</a><a href="#cite_note-100">[100]</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Акулите_като_жертва">Акулите като жертва</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=47" title="Редактиране на раздел: Акулите като жертва" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=47" title="Edit section's source code: Акулите като жертва">редактиране на кода</a>]</div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Global_shark_catch.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Global_shark_catch.svg/250px-Global_shark_catch.svg.png" decoding="async" width="250" height="183" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Global_shark_catch.svg/375px-Global_shark_catch.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f7/Global_shark_catch.svg/500px-Global_shark_catch.svg.png 2x" data-file-width="750" data-file-height="550" /></a><figcaption>Годишния улов на акули се увеличава непрекъснато повече от 60 години от 200 000 тона през 1950 до 530 000 тона за 2011 г.</figcaption></figure> Смята се, че 100 милиона акули биват убити от хората всяка година. Това се дължи на търговския и „спортния“ риболов.<a href="#cite_note-101">[101]</a><a href="#cite_note-sharkfinsoupcnn-102">[102]</a> Акулите са често срещани сред морските дарове на много места, включително Япония и Австралия. В австралийския щат <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Виктория (щат)">Виктория</a>, акулата е най-често използваната за храна риба. В Индия, малки акули или бебета акули се продават на местните пазари. Те се смятат за деликатес в крайбрежния щат <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D1%83" title="Тамил Наду">Тамил Наду</a>. Исландците остават месото на гренландската акула да ферментира, за производство на <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хаукадл (страницата не съществува)">хаукадл</a>, което е широко признато като национално ястие. Акулите често са убивани за супата от перки на акула. Рибарите улавят акулите живи, след което им отрязват перките и захвърлят осакатените и полуживи животни обратно във водата. Отрязването на перките на акула включва премахването им с нагорещено метално острие.<a href="#cite_note-sharkfinsoupcnn-102">[102]</a> В резултат на варварското обезобразяване неподвижната акула скоро умира от задушаване или бива разкъсана от хищници.<a href="#cite_note-103">[103]</a> Перките от акула са се превърнали в основа за търговията в рамките на черните пазари по целия свят. Плавници се продава за около 300 долара на паунд (около 0.45 kg) през 2009 г.<a href="#cite_note-sharkconservation1-104">[104]</a> Бракониери убиват за перки незаконно милиони акули всяка година. Малко правителства прилагат закони, които ги защитават. През 2010 г. Хавай става първият щат на САЩ забранил притежаването, продажбата, търговията или разпространението на перки на акула.<a href="#cite_note-105">[105]</a> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Salmon_shark_front.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Salmon_shark_front.jpg/250px-Salmon_shark_front.jpg" decoding="async" width="250" height="188" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/Salmon_shark_front.jpg/375px-Salmon_shark_front.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5e/Salmon_shark_front.jpg 2x" data-file-width="400" data-file-height="301" /></a><figcaption>Трагичният край на акула <a href="/wiki/Lamna_ditropis" title="Lamna ditropis">Lamna ditropis</a> завършила между мрежите на риболовен кораб.</figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shark_finning.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Shark_finning.jpg/250px-Shark_finning.jpg" decoding="async" width="250" height="188" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Shark_finning.jpg/375px-Shark_finning.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Shark_finning.jpg/500px-Shark_finning.jpg 2x" data-file-width="3264" data-file-height="2448" /></a><figcaption>Премахване на перките – формата на риболова, при който осакатените тела на все още живите акули просто се изхвърлят.</figcaption></figure> Супата от перки на акула е символ на социален статус в азиатските страни и се счита за здравословна и пълна с хранителни вещества. Акулите също така се избиват и за месо. Европейската кухня включва консумацията на различни видове акули, а също и морски лисици и скатове.<a href="#cite_note-106">[106]</a> Комисията по контрол на храните (FDA) на САЩ посочва акулите като една от четирите риби (заедно с риба меч, кралска скумрия и Malacanthidae), чието високо съдържание на живак е опасно за деца и бременни жени. Акулите обикновено достигат полова зрялост едва след много години и създават малобройно потомство в сравнение с други видове риба за промишлен улов. Улавянето на акулите, преди те да се възпроизвеждат, влияе силно негативно върху бъдещите популации. По-голямата част от риболова на акули има слаб мониторинг или управление. Повишеното търсенето на продукти от акула увеличава натиска върху риболова.<a href="#cite_note-ParttGruberTaniuchi-60">[60]</a> Регистрирани са значителни спадове в популациите на акули, в които някои видове са изчерпани с над 90% през последните 20 – 30 години, а видове със спад на популациите от 70%, не са необичайни.<a href="#cite_note-107">[107]</a> Много правителства и ООН са признали необходимостта от управление на риболова на акула, но е постигнат малък напредък, поради тяхната ниска икономическа стойност, малките обеми на произведените продукти и лошия образ на акулите в обществото. Други заплахи пред акулите включват промяна и увреждане на местообитанията, замърсяването и въздействието на риболова върху морското дъно и ловуваните видове.<a href="#cite_note-108">[108]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Защита_на_акулите">Защита на акулите</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=48" title="Редактиране на раздел: Защита на акулите" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=48" title="Edit section's source code: Защита на акулите">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a1/Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg/220px-Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a1/Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg/330px-Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a1/Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg/440px-Male_whale_shark_at_Georgia_Aquarium.jpg 2x" data-file-width="3456" data-file-height="2304" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Китова акула">Китова акула</a> в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC" title="Аквариум">аквариум</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)" title="Окинава (град)">Окинава</a></figcaption></figure> През 1991 г. <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Южна Африка">Южна Африка</a> става първата страна в света, която обявява големите бели акули за <a href="/w/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B8%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Защитен вид (страницата не съществува)">защитен</a> от закона вид.<a href="#cite_note-109">[109]</a> Възнамерявайки да се забрани практиката „премахване на перките“ на акули в морето, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%90%D0%A9" title="Конгрес на САЩ">Конгресът на Съединените щати</a> приема „Закон за забрана на премахването на перките на акули“ (на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски</a>: Shark Finning Prohibition Act) 2000 г.<a href="#cite_note-HR5461-110">[110]</a> През 2008 г. Федералният апелативен съд постановява, че „вратичка“ в закона позволява на нериболовни кораби, закупуването на перки от акула от риболовни плавателни съдове, докато са в открито море.<a href="#cite_note-Appeals_court_decision_979-111">[111]</a> В стремежа си да затвори „вратичката“ Конгресът приема „Закон за опазване на акулите“ (<a href="/w/index.php?title=Shark_Conservation_Act&action=edit&redlink=1" class="new" title="Shark Conservation Act (страницата не съществува)">Shark Conservation Act</a>) през декември 2010, влязъл в сила през януари 2011 г.<a href="#cite_note-HR81-112">[112]</a><a href="#cite_note-113">[113]</a> През 2009 г. <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Червен списък на световнозастрашените видове">Червеният списък на застрашените видове</a> на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Международен съюз за защита на природата">Международния съюз за опазване на природата</a> (IUCN) определя 64 вида, една трета от всички океански видове акули, като застрашени от изчезване поради риболов и практиката премахване на перките на акули.<a href="#cite_note-IUCNRedList-114">[114]</a><a href="#cite_note-GuardianSharks-115">[115]</a> През 2010 г. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D1%8A%D1%81_%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%84%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D1%84%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора">Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора</a> (CITES) отхвърля предложението на САЩ и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%83" title="Палау">Палау</a>, което изисква стриктно да се регулира търговията с няколко вида риба чук, океански дългокрили акули, бодилести акула и други. По-голямата част от представителите, но не и необходимите две трети от делегатите имащи глас, одобряват предложението. Китай, най-големият пазар за акули в света, както и Япония, която се бори с всички сили против разширяването на Конвенцията за морските видове, са начело на опозицията.<a href="#cite_note-cites-116">[116]</a><a href="#cite_note-117">[117]</a> През 2010 г. <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81" title="Грийнпийс">Грийнпийс</a> добавя множество видове към червения списък с морски дарове, общ списък за риба, която често е с произход от неустойчиви области на рибарството.<a href="#cite_note-118">[118]</a> Застъпнически кампании на организацията „Shark Trust“ целят да се ограничи риболова на акула. Застъпническата организация „Seafood Watch“ насочва американските потребители, да не консумират акули.<a href="#cite_note-119">[119]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Любопитни_факти_и_заблуждения">Любопитни факти и заблуждения</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=49" title="Редактиране на раздел: Любопитни факти и заблуждения" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=49" title="Edit section's source code: Любопитни факти и заблуждения">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg/220px-Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg" decoding="async" width="220" height="163" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg/330px-Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg/440px-Carcharhinus_limbatus_-_Bahamas.jpg 2x" data-file-width="3492" data-file-height="2580" /></a><figcaption>Като цяло, <a href="/wiki/Carcharhinus_limbatus" title="Carcharhinus limbatus">Carcharhinus limbatus</a> не обръща внимание на присъствието на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B7" class="mw-redirect" title="Водолаз">водолазите</a></figcaption></figure> <ul><li>Акулите са оцелели на Земята около 400 млн. години.</li> <li>Всяка година 100 милиона акули биват убивани от хората.</li> <li>Акулите могат да усетят капка кръв на километри разстояние.</li> <li>Акулите са способни да оцелеят средно шест седмици без да се хранят. Рекордът наблюдаван в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC" title="Аквариум">аквариум</a> е петнадесет месеца.</li></ul> Сред най-известните заблуждения по отношение на акулите спадат следните твърдения: <ul><li>Акулата трябва непрекъснато да плува за да може да диша. В действителност много от видовете акули предпочитат да почиват неподвижни като лежат на дъното. Те могат да засмукват вода като така я преточват покрай хрилете си и така успяват да дишат <a href="#cite_note-myths-120">[120]</a>.</li> <li>Повечето от акулите нападат и убиват хората. Само няколко вида обаче са способни периодично и непровокирано да нападат човека. В голяма част от случаите на нападение над хора става въпрос за заблуждение на акулата, която е възприела човека като плячка, обикновено тюлен <a href="#cite_note-myths-120">[120]</a>.</li> <li>Акулите плуват с голяма скорост. В действителност скоростта, с която акулите плуват е сравнително малка. Целта за това е акулата да пести голямо количество енергия. Обикновено непосредствено преди атаката акулите развиват значителна скорост с цел да изненадат своята плячка и така да постигнат успех при улова <a href="#cite_note-fisio-33">[33]</a>.</li> <li>Акулите обожават човешката кръв. Акулите не показват предпочитания към кръв от какъвто и да било вид. Точно обратно. Акулите нямат предпочитание към човешкото месо поради факта, че то е сравнително нискокалорично за тях <a href="#cite_note-myths-120">[120]</a><a href="#cite_note-121">[121]</a>.</li> <li>Акулите са всеядни. Повечето видове предпочитат да изчакат, но да си уловят храна, вместо да ядат всичко <a href="#cite_note-myths-120">[120]</a>.</li> <li>Акулите не са податливи на ракови заболявания. Това убеждение е съществувало дълго време. То става и причина за унищожаването на огромно количество акули с цел хората да използват части от тялото им като „антираков цяр“. Изследвания обаче на акули отглеждани в плен и такива улавяни в океана показват, че и акулите страдат от туморни заболявания. Повечето от раковите изменения при акулите са наблюдавани в среда, която е замърсена основно от човешката дейност <a href="#cite_note-myths-120">[120]</a>.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Литература">Литература</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=50" title="Редактиране на раздел: Литература" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=50" title="Edit section's source code: Литература">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li><cite id="CITEREFЗемиздат1992" class="book" style="font-style:normal">Атанас Германов. Приложна Зоология. Земиздат, 1992. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9540501873" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 954-05-0187-3</a>.</cite></li> <li><cite id="CITEREFУИ_„Паисий_Хилендарски“2008" class="book" style="font-style:normal">Янко Коларов. Зоология. УИ „Паисий Хилендарски“, 2008. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789544234218" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-954-423-421-8</a>.</cite></li> <li><cite id="CITEREFБулвест_20002002" class="book" style="font-style:normal">Даниело Пешев. Зоология на гръбначните животни. Булвест 2000, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9541802788" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 954-18-0278-8</a>.</cite></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници">Източници</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=51" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=51" title="Edit section's source code: Източници">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-RQGT-1"><a href="#cite_ref-RQGT_1-0">↑</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/evolution/geologic_time.htm">Geologic Time</a> // ReefQuest. Посетен на 9 септември 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-2"><a href="#cite_ref-2">↑</a> <cite id="CITEREFAllen1999" class="book" style="font-style:normal">Allen, Thomas B. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20210307233758/https://archive.org/details/sharkalmanac0000alle">The Shark Almanac</a>. New York, The Lyons Press, 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1558215824" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-55821-582-4</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/39627633">39627633</a>. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sharkalmanac0000alle">оригинала</a> на 2021-03-07.</cite> </li> <li id="cite_note-Budker-3"><a href="#cite_ref-Budker_3-0">↑</a> <cite id="CITEREFBudker1971" class="book" style="font-style:normal">Budker, Paul. The Life of Sharks. London, Weidenfeld and Nicolson, 1971. SBN 297003070.</cite> </li> <li id="cite_note-dailymail-4"><a href="#cite_ref-dailymail_4-0">↑</a> <cite id="CITEREF[[Дейли_Мейл]]13_юни_2012" class="book" style="font-style:normal">Eddie Wrenn. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2158733/Acanthodes-bronni-Humans-evolved-prehistoric-SHARK-300m-years-ago.html">Humans evolved from a prehistoric SHARK from 300M years ago</a> // <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D0%B9%D0%BB" title="Дейли Мейл">Дейли Мейл</a>, 13 юни 2012. Посетен на 17 юни 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-5"><a href="#cite_ref-5">↑</a> Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9540502039" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 954-05-0203-9</a> </li> <li id="cite_note-6"><a href="#cite_ref-6">↑</a> Фасмер М. (А-Д) // Этимологический словарь русского языка = Russisches Etymologisches Wörterbuch / под ред. проф. Б. А. Ларина. – Второе, стереотипное. – М.: Прогресс, 1986. – Т. 1. – С. 67. – 576 с. – 50 000 экз. </li> <li id="cite_note-7"><a href="#cite_ref-7">↑</a> Крылов Г. А. Этимологический словарь русского языка. – СПб.: ООО „Полиграфуслуги“, 2005. – С. 15. – 432 с. – 10 000 экз. </li> <li id="cite_note-8"><a href="#cite_ref-8">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.etymonline.com/index.php?search=shark&searchmode=none">Online Etymology Dictionary</a> // Посетен на 8 август 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-9"><a href="#cite_ref-9">↑</a> <cite id="CITEREFMarx1990" class="book" style="font-style:normal">Marx, Robert F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historyofunderwa00marx">The History of Underwater Exploration</a>. Courier Dover Publications, 1990. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0486264874" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-486-26487-4</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/historyofunderwa00marx/page/3">3</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-10"><a href="#cite_ref-10">↑</a> <cite id="CITEREFJones" class="book" style="font-style:normal">Jones, Tom. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mesoweb.com/pari/publications/RT07/211-Xoc.html">The Xoc, the Sharke, and the Sea Dogs: An Historical Encounter</a> // Посетен на 11 юли 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-11"><a href="#cite_ref-11">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.etymonline.com/index.php?term=shark">Online Etymology Dictionary, shark</a> </li> <li id="cite_note-12"><a href="#cite_ref-12">↑</a> „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 1 (А-БЪЛ), ИК „Труд“, София 2011, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9789548104234" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-954-8104-23-4</a>, стр. 36. </li> <li id="cite_note-13"><a href="#cite_ref-13">↑</a> <cite id="CITEREFThe_Royal_Society7_юни_2006" class="book" style="font-style:normal">Imants G Priede, Rainer Froese, David M Bailey, Odd Aksel Bergstad, Martin A Collins, Jan Erik Dyb, Camila Henriques, Emma G Jones, Nicola King. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.pubmedcentral.nih.gov/articlerender.fcgi?tool=pmcentrez&artid=1560292">The absence of sharks from abyssal regions of the world’s oceans</a> // The Royal Society, 7 юни 2006. (на английски)</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено – 25 ноември 2022">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-14"><a href="#cite_ref-14">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120627144934/http://vertebrata.nauka.bg/chond.html">Гръбначните животни в България</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://vertebrata.nauka.bg/chond.html">оригинала</a> от 27 юни 2012, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20120627144934/http://vertebrata.nauka.bg/chond.html">https://web.archive.org/web/20120627144934/http://vertebrata.nauka.bg/chond.html</a>, посетен на 26 юни 2012<span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D0%B2+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20120627144934%2Fhttp%3A%2F%2Fvertebrata.nauka.bg%2Fchond.html&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8">  </li> <li id="cite_note-sharkevolution-15">↑ <a href="#cite_ref-sharkevolution_15-0">а</a> <a href="#cite_ref-sharkevolution_15-1">б</a> <cite id="CITEREFsharkiologist.com" class="book" style="font-style:normal">Lauren Elizabeth Smith. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharkiologist.com/article_sharkevolution.html">Shark Evolution and Classification</a> // sharkiologist.com. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-session3-16">↑ <a href="#cite_ref-session3_16-0">а</a> <a href="#cite_ref-session3_16-1">б</a> <a href="#cite_ref-session3_16-2">в</a> <a href="#cite_ref-session3_16-3">г</a> <cite id="CITEREFfathom.com" class="book" style="font-style:normal">Michael Bright. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120511111745/http://fathom.com/course/21701777/session3.html">Jaws: The Natural History of Sharks</a> // fathom.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fathom.com/course/21701777/session3.html">оригинала</a> на 2012-05-11. Посетен на 2011-07-06. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-evolution-17">↑ <a href="#cite_ref-evolution_17-0">а</a> <a href="#cite_ref-evolution_17-1">б</a> <a href="#cite_ref-evolution_17-2">в</a> <cite id="CITEREFelasmodiver.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmodiver.com/elasmobranch_evolution.htm">SHARK EVOLUTION</a> // elasmodiver.com. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-voracious-18">↑ <a href="#cite_ref-voracious_18-0">а</a> <a href="#cite_ref-voracious_18-1">б</a> <cite id="CITEREFNatural_History_Magazine,_Inc." class="book" style="font-style:normal">John G. Maisey and Ray Troll. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.naturalhistorymag.com/picks-from-the-past/12494/voracious-evolution">Voracious Evolution</a> // Natural History Magazine, Inc. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-CompagnoFAO-19"><a href="#cite_ref-CompagnoFAO_19-0">↑</a> <cite id="CITEREFElasmo.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo.com/frameMe.html?file=selachin/fao/shark_gn.html&menu=bin/menu_topics-alt.html">Compagno's FAO Species List – 1984</a> // Elasmo.com. Посетен на 14 септември 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-discovery-20">↑ <a href="#cite_ref-discovery_20-0">а</a> <a href="#cite_ref-discovery_20-1">б</a> <cite id="CITEREFViegas25_май_2010" class="book" style="font-style:normal">Viegas, Jennifer. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.discovery.com/animals/sharks-invisible-light-luminescence.html">Sharks Can Become Invisible</a> // Discovery News, 25 май 2010. Посетен на 26 юли 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-21"><a href="#cite_ref-21">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.asahi-net.or.jp/~ch2m-nitu/cladoe.htm">CLADOSELACHIFORMES</a> </li> <li id="cite_note-ПЗ1-22"><a href="#cite_ref-ПЗ1_22-0">↑</a> Германов 1992, стр. 133 – 134. </li> <li id="cite_note-skeletoncorset-23">↑ <a href="#cite_ref-skeletoncorset_23-0">а</a> <a href="#cite_ref-skeletoncorset_23-1">б</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/white_shark/skeleton.htm">Skeleton in the Corset</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 21 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-langoni-24">↑ <a href="#cite_ref-langoni_24-0">а</a> <a href="#cite_ref-langoni_24-1">б</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100805003021/http://langonigraphix.com/skeleton.html">A Shark's Skeleton & Organs</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://langonigraphix.com/skeleton.html">оригинала</a> на 2010-08-05. Посетен на 14 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-ПЗ2-25">↑ <a href="#cite_ref-ПЗ2_25-0">а</a> <a href="#cite_ref-ПЗ2_25-1">б</a> <a href="#cite_ref-ПЗ2_25-2">в</a> <a href="#cite_ref-ПЗ2_25-3">г</a> <a href="#cite_ref-ПЗ2_25-4">д</a> Германов 1992, стр. 135. </li> <li id="cite_note-З1-26">↑ <a href="#cite_ref-З1_26-0">а</a> <a href="#cite_ref-З1_26-1">б</a> Коларов 2008, стр. 257. </li> <li id="cite_note-27"><a href="#cite_ref-27">↑</a> <cite id="CITEREFHamlett1999f" class="book" style="font-style:normal">Hamlett, W. C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sharksskatesrays0000unse">Sharks, Skates and Rays: The Biology of Elasmobranch Fishes</a>. Johns Hopkins University Press, 1999f. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0801860482" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8018-6048-2</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/39217534">39217534</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-SkinTeeth-28">↑ <a href="#cite_ref-SkinTeeth_28-0">а</a> <a href="#cite_ref-SkinTeeth_28-1">б</a> <a href="#cite_ref-SkinTeeth_28-2">в</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/white_shark/scales.htm">Skin of the Teeth</a> // Посетен на 28 август 2007.</cite> </li> <li id="cite_note-Gilbertson-29"><a href="#cite_ref-Gilbertson_29-0">↑</a> <cite id="CITEREFGilbertson1999" class="book" style="font-style:normal">Gilbertson, Lance. Zoology Laboratory Manual. New York, McGraw-Hill Companies, Inc., 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/007237716X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-07-237716-X</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-30"><a href="#cite_ref-30">↑</a> <cite id="CITEREFHamlett23_април_1999" class="book" style="font-style:normal">Hamlett, William C. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/?id=ON-sPP5rowwC&pg=PA56&lpg=PA56&dq=shark+fin++ceratotrichia+supported&q=shark%20fin%20%20ceratotrichia%20supported">Sharks, skates, and rays: the biology of elasmobranch fishes</a>. 1. p 56, The Johns Hopkins University Press, 23 април 1999. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780801860485" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-8018-6048-5</a>. с. 528.</cite> </li> <li id="cite_note-31"><a href="#cite_ref-31">↑</a> <cite id="CITEREFMichael" class="book" style="font-style:normal">Michael, Bright. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090511000030/http://www.fathom.com/course/21701777/session1.html">Jaws: The Natural History of Sharks</a> // Columbia University. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fathom.com/course/21701777/session1.html">оригинала</a> на 2009-05-11. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-Nelson-32"><a href="#cite_ref-Nelson_32-0">↑</a> <cite id="CITEREFNelson1994" class="book" style="font-style:normal">Nelson, Joseph S. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/fishesofworld0000nels">Fishes of the World</a>. New York, John Wiley and Sons, 1994. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0471547131" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-471-54713-1</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/28965588">28965588</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-fisio-33">↑ <a href="#cite_ref-fisio_33-0">а</a> <a href="#cite_ref-fisio_33-1">б</a> А. А. Иванов Физиология рыб / Под ред. С. Н. Шестах. – М.: Мир, 2003. – 284 с. – (Учебники и учебные пособия для студентов высших учебных заведений). – 5000 экз. – <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/5030035648" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 5-03-003564-8</a> </li> <li id="cite_note-34"><a href="#cite_ref-34">↑</a> <cite id="CITEREFNew_Scientist7_ноември_2008" class="book" style="font-style:normal">David Robson. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8arU6J">Why a speeding shark is like a golf ball</a> // New Scientist, 7 ноември 2008. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.newscientist.com/article/dn15151-why-a-speeding-shark-is-like-a-golf-ball.html">оригинала</a> на 24 януари 2012. Посетен на 22 юни 2011. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-35"><a href="#cite_ref-35">↑</a> Пешев, с.185 </li> <li id="cite_note-Cartilagious-36">↑ <a href="#cite_ref-Cartilagious_36-0">а</a> <a href="#cite_ref-Cartilagious_36-1">б</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/topics/p_cartilage.htm">The Importance of Being Cartilaginous</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-sharkphysiology-37">↑ <a href="#cite_ref-sharkphysiology_37-0">а</a> <a href="#cite_ref-sharkphysiology_37-1">б</a> <a href="#cite_ref-sharkphysiology_37-2">в</a> <cite id="CITEREFwww.sharkiologist.com" class="book" style="font-style:normal">Dr Lauren Smith. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8bvt0Q">Shark Physiology</a> // www.sharkiologist.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharkiologist.com/article_sharkphysiology.html">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-zoo-38"><a href="#cite_ref-zoo_38-0">↑</a> Н. Н. Гуртовой, Б. С. Матвеев, Ф. Я. Дзержинский Часть 1. Низшие хордовые, бесчелюстные, рыбы, земноводные // Практическая зоотомия позвоночных / Под ред. Б. С. Матвеева и Н. Н. Гуртового. – М.: Высшая школа, 1976. – С. 127 – 163. – 351 с. – 18 000 экз. </li> <li id="cite_note-zoology-39"><a href="#cite_ref-zoology_39-0">↑</a> Н. П. Наумов, Н. Н. Карташев Часть 1. Низшие хордовые, бесчелюстные, рыбы, земноводные // Зоология позвоночных / Под ред. В. С. Канышевой. – М.: Высшая школа, 1979. – С. 134 – 170. – 333 с. – 70 000 экз. </li> <li id="cite_note-ПЗ3-40">↑ <a href="#cite_ref-ПЗ3_40-0">а</a> <a href="#cite_ref-ПЗ3_40-1">б</a> Германов 1992, стр. 136. </li> <li id="cite_note-Digestion-41">↑ <a href="#cite_ref-Digestion_41-0">а</a> <a href="#cite_ref-Digestion_41-1">б</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://elasmo-research.org/education/white_shark/digestion.htm">No Guts, No Glory</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 22 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-42"><a href="#cite_ref-42">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.jstor.org/pss/35431">Chemistry of the body fluids of the coelacanth, Latimeria chalumnae</a> </li> <li id="cite_note-Collins-43">↑ <a href="#cite_ref-Collins_43-0">а</a> <a href="#cite_ref-Collins_43-1">б</a> <a href="#cite_ref-Collins_43-2">в</a> <a href="#cite_ref-Collins_43-3">г</a> <cite id="CITEREFCompagno2005" class="book" style="font-style:normal">Compagno, Leonard и др. Sharks of the World. Collins Field Guides, 2005. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0007136102" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-00-713610-2</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/183136093">183136093</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-44"><a href="#cite_ref-44">↑</a> <cite id="CITEREFFAO:_Fisheries_and_Aquaculture_Department2005" class="book" style="font-style:normal">John A. Musick. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fao.org/docrep/009/a0212e/A0212E18.htm">Management techniques for elasmobranch fisheries: 14. Shark Utilization</a> // FAO: Fisheries and Aquaculture Department, 2005. Посетен на 16 март 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-45"><a href="#cite_ref-45">↑</a> <cite id="CITEREFDelaware_Sea_Grant,_University_of_Delaware" class="book" style="font-style:normal">Thomas Batten. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080311091749/http://www.ocean.udel.edu/mas/seafood/mako.html">MAKO SHARK Isurus oxyrinchus</a> // Delaware Sea Grant, University of Delaware. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ocean.udel.edu/mas/seafood/mako.html">оригинала</a> на 2008-03-11. Посетен на 16 март 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-46"><a href="#cite_ref-46">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://shell.cas.usf.edu/motta/Gardiner%20and%20Atema%202010.pdf">The Function of Bilateral Odor Arrival Time Differences in Olfactory Orientation of Sharks</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120308032620/http://shell.cas.usf.edu/motta/Gardiner%20and%20Atema%202010.pdf">Архив на оригинала от</a> 2012-03-08 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>., Jayne M. Gardiner, Jelle Atema, Current Biology – 13 юли 2010 (Vol. 20, Issue 13, pp. 1187 – 1191) </li> <li id="cite_note-47"><a href="#cite_ref-47">↑</a> <cite id="CITEREFwww.sharktrust.org" class="book" style="font-style:normal">Natasha Phillips, Master of Marine Biology student at Southampton University. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35390">Shark Senses</a> // www.sharktrust.org. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.webcitation.org/64w8dRjXD?url=http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35390">Архив на оригинала от</a> 2012-01-24 в <a href="/wiki/WebCite" title="WebCite">WebCite</a> </li> <li id="cite_note-48"><a href="#cite_ref-48">↑</a> <cite id="CITEREFCanadian_Shark_Research_Laboratory" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120119021325/http://www.marinebiodiversity.ca/shark/english/eye.htm">Shark Eyes</a> // Canadian Shark Research Laboratory. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.marinebiodiversity.ca/shark/english/eye.htm">оригинала</a> на 2012-01-19. Посетен на 2011-07-08. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Sight-49">↑ <a href="#cite_ref-Sight_49-0">а</a> <a href="#cite_ref-Sight_49-1">б</a> <cite id="CITEREFShark_Trust" class="book" style="font-style:normal">Natasha Phillips, Master of Marine Biology student at Southampton University. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35382">Shark Senses – Sight</a> // Shark Trust. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.webcitation.org/64w8fH1Mh?url=http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35382">Архив на оригинала от</a> 2012-01-24 в <a href="/wiki/WebCite" title="WebCite">WebCite</a> </li> <li id="cite_note-50"><a href="#cite_ref-50">↑</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://elasmo-research.org/education/white_shark/vision.htm">Vision and a Carpet of Light</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 22 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-51"><a href="#cite_ref-51">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110124150604/http://www.australiangeographic.com.au/journal/sharks-are-colour-blind-new-study-finds.htm">Sharks are colour-blind, new study finds</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.australiangeographic.com.au/journal/sharks-are-colour-blind-new-study-finds.htm">оригинала</a> на 2011-01-24. Посетен на 3 февруари 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-52"><a href="#cite_ref-52">↑</a> <cite id="CITEREFGill18_януари_2011" class="book" style="font-style:normal">Gill, Victoria. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.bbc.co.uk/earth/hi/earth_news/newsid_9365000/9365750.stm">Sharks are probably colour-blind</a> // BBC News. 18 януари 2011. Посетен на 19 януари 2011.</cite> </li> <li id="cite_note-53"><a href="#cite_ref-53">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal">Nathan Scott Hart, Susan Michelle Theiss, Blake Kristin Harahush and Shaun Patrick Collin. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.springerlink.com/content/05427357r3uw8q35/">Microspectrophotometric evidence for cone monochromacy in sharks</a> // Посетен на 19 януари 2011.</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – февруари 2021">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-54"><a href="#cite_ref-54">↑</a> <cite id="CITEREFPopper1993" class="book" style="font-style:normal">Popper, A.N. и др. Inner ear and lateral line // The Physiology of Fishes (1st ed.). CRC Press, 1993.</cite> </li> <li id="cite_note-55"><a href="#cite_ref-55">↑</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/white_shark/hearing.htm">Hearing and Vibration Detection</a> // Посетен на 1 юни 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-56"><a href="#cite_ref-56">↑</a> Н. П. Наумов, Н. Н. Карташев Часть 1. Низшие хордовые, бесчелюстные, рыбы, земноводные // Зоология позвоночных / Под ред. В. С. Канышевой. – М.: Высшая школа, 1979. – С. 134 – 170. – 333 с. – 70 000 экз. </li> <li id="cite_note-57"><a href="#cite_ref-57">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Meyer CG, Holland KN, Papastamatiou YP. Sharks can detect changes in the geomagnetic field // Journal of the Royal Society, Interface 2 (2). 2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1098/rsif.2004.0021">10.1098/rsif.2004.0021</a>. с. 129 – 30.</cite> </li> <li id="cite_note-58"><a href="#cite_ref-58">↑</a> <cite id="CITEREF1982" class="book" style="font-style:normal">Kalmijn AJ. Electric and magnetic field detection in elasmobranch fishes // Science 218 (4575). 1982. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1126/science.7134985">10.1126/science.7134985</a>. с. 916 – 8.</cite> </li> <li id="cite_note-59"><a href="#cite_ref-59">↑</a> <cite id="CITEREFFlmnh.ufl.edu" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20160127174123/http://www.flmnh.ufl.edu/fish/education/questions/basics.html">Do sharks sleep</a> // Flmnh.ufl.edu. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/education/questions/basics.html#sleep">оригинала</a> на 2016-01-27. Посетен на 23 септември 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-ParttGruberTaniuchi-60">↑ <a href="#cite_ref-ParttGruberTaniuchi_60-0">а</a> <a href="#cite_ref-ParttGruberTaniuchi_60-1">б</a> <cite id="CITEREFPratt1990" class="book" style="font-style:normal">Pratt, H. L. Jr, Gruber,, S. H., Taniuchi, T. Elasmobranchs as living resources: Advances in the biology, ecology, systematics, and the status of the fisheries. NOAA Tech Rept., 1990.</cite> </li> <li id="cite_note-mote-61">↑ <a href="#cite_ref-mote_61-0">а</a> <a href="#cite_ref-mote_61-1">б</a> <cite id="CITEREFMote_Marine_Laboratory" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20051103080406/http://www.mote.org/index.php?src=gendocs">More About Sharks</a> // Mote Marine Laboratory. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.mote.org/index.php?src=gendocs&link=Shark+Notes&category=Aquarium">оригинала</a> на 2005-11-03. Посетен на 25 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Sharks_–_life_cycle-62">↑ <a href="#cite_ref-Sharks_–_life_cycle_62-0">а</a> <a href="#cite_ref-Sharks_–_life_cycle_62-1">б</a> <cite id="CITEREFwww.sharks.org.za" class="book" style="font-style:normal">Andrew Keet. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120201114856/http://www.sharks.org.za/life-cycle.html">Sharks – life cycle</a> // www.sharks.org.za. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharks.org.za/life-cycle.html">оригинала</a> на 2012-02-01. Посетен на 25 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-З3-63"><a href="#cite_ref-З3_63-0">↑</a> Коларов 2008, стр. 259. </li> <li id="cite_note-ПЗ4-64"><a href="#cite_ref-ПЗ4_64-0">↑</a> Германов 1992, стр. 137. </li> <li id="cite_note-Birth-65"><a href="#cite_ref-Birth_65-0">↑</a> <cite id="CITEREFBusch_Entertainment_Corporation" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130803103514/http://www.seaworld.org/animal-info/info-books/sharks-%26-rays/birth-%26-care.htm">SHARKS & RAYS, SeaWorld/Busch Gardens ANIMALS, BIRTH & CARE OF YOUNG</a> // Busch Entertainment Corporation. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.seaworld.org/animal-info/info-books/sharks-%26-rays/birth-%26-care.htm">оригинала</a> на 2013-08-03. Посетен на 3 септември 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-66"><a href="#cite_ref-66">↑</a> <cite id="CITEREF2007" class="book" style="font-style:normal">Chapman DD, Shivji MS, Louis E, Sommer J, Fletcher H, Prodöhl PA. Virgin birth in a hammerhead shark // Biology Letters 3 (4). 2007. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1098/rsbl.2007.0189">10.1098/rsbl.2007.0189</a>. с. 425 – 7.</cite> </li> <li id="cite_note-67"><a href="#cite_ref-67">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.boston.com/news/nation/articles/2008/10/10/in_shark_tank_an_asexual_birth/">In shark tank, an asexual birth</a>, Boston Globe, 10 октомври 2008 </li> <li id="cite_note-68"><a href="#cite_ref-68">↑</a> <cite id="CITEREFRavilious7_октомври_2005" class="book" style="font-style:normal">Ravilious, Kate. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.guardian.co.uk/science/story/0,3605,1586834,00.html">Scientists track shark's 12 000 mile round-trip</a> // London, Guardian Unlimited, 7 октомври 2005. Посетен на 17 септември 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-FAO-69"><a href="#cite_ref-FAO_69-0">↑</a> <cite id="CITEREFFood_and_Agriculture_Organization_of_the_United_Nations1984" class="book" style="font-style:normal">Leonard J. V. Compagno. Sharks of the World: An annotated and illustrated catalogue of shark species known to date. Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1984. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9251045437" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 92-5-104543-7</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/156157504">156157504</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-70"><a href="#cite_ref-70">↑</a> <cite id="CITEREFAmerican_Society_of_Ichthyologists_and_Herpetologists5_март_1973" class="book" style="font-style:normal">Richard H. Johnson and Donald R. Nelson. Agonistic Display in the Gray Reef Shark, Carcharhinus menisorrah, and Its Relationship to Attacks on Man // Copeia 1973 (1). American Society of Ichthyologists and Herpetologists, 5 март 1973. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1442360">10.2307/1442360</a>. с. 76 – 84.</cite> </li> <li id="cite_note-71"><a href="#cite_ref-71">↑</a> Reefquest Center for Shark Research. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/topics/r_haulin'_bass.htm">What's the Speediest Marine Creature?</a> </li> <li id="cite_note-72"><a href="#cite_ref-72">↑</a> <cite id="CITEREFCambridge_University_Press23_януари_2006" class="book" style="font-style:normal">Sexual Segregation in Sharks // Sexual segregation in vertebrates. Cambridge University Press, 23 януари 2006. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780521835220" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-521-83522-0</a>. с. 128.</cite> </li> <li id="cite_note-73"><a href="#cite_ref-73">↑</a> <cite id="CITEREFReefQuest_Centre_for_Shark_Research" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/white_shark/intelligence.htm">Is the White Shark Intelligent</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 7 август 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-74"><a href="#cite_ref-74">↑</a> <cite id="CITEREFReefQuest_Centre_for_Shark_Research" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/shark_profiles/l_nasus.htm">Biology of the Porbeagle</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 7 август 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-Sleep-75">↑ <a href="#cite_ref-Sleep_75-0">а</a> <a href="#cite_ref-Sleep_75-1">б</a> <a href="#cite_ref-Sleep_75-2">в</a> <cite id="CITEREFReefQuest_Centre_for_Shark_Research" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/topics/b_sleep.htm">How Do Sharks Swim When Asleep?</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 7 август 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-76"><a href="#cite_ref-76">↑</a> <cite id="CITEREFScience_Daily26_април_2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20210314174550/https://www.sciencedaily.com/releases/2012/04/120426105707.htm">Smalleye Pigmy Sharks' Bellies Shine: They Glow for Camouflage</a> // Science Daily, 26 април 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.sciencedaily.com/releases/2012/04/120426105707.htm">оригинала</a> на 2021-03-14. Посетен на 26 юли 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-77"><a href="#cite_ref-77">↑</a> <cite id="CITEREFBryner26_април_2012" class="book" style="font-style:normal">Bryner, Jeanna. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.livescience.com/19918-tiny-shark-bioluminescent-belly.html">Tiny Shark Has Glowing Belly</a> // Live Science, 26 април 2012. Посетен на 26 юли 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Feeding-78">↑ <a href="#cite_ref-Feeding_78-0">а</a> <a href="#cite_ref-Feeding_78-1">б</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://elasmo-research.org/education/topics/d_filter_feeding.htm">Building a Better Mouth Trap</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 22 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-79"><a href="#cite_ref-79">↑</a> <cite id="CITEREFMartin" class="book" style="font-style:normal">Martin, R. Aidan. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://elasmo-research.org/education/shark_profiles/orectolobiformes.htm">Order Orectolobiformes: Carpet Sharks—39 species</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-80"><a href="#cite_ref-80">↑</a> <cite id="CITEREFStevens1987" class="book" style="font-style:normal">Stevens, John D. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sharks00stev">Sharks</a>. New York, NY Facts on File Publications, 1987. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0816018006" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-8160-1800-6</a>. OCLC <a rel="nofollow" class="external text" href="http://worldcat.org/oclc/15163749">15163749</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-81"><a href="#cite_ref-81">↑</a> <cite id="CITEREFHandwerk7_юни_2002" class="book" style="font-style:normal">Handwerk, Brian. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://news.nationalgeographic.com/news/2002/06/0606_shark5.html">Jaws Author Peter Benchley Talks Sharks</a> // National Geographic Society, 7 юни 2002. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-82"><a href="#cite_ref-82">↑</a> <cite id="CITEREFМысль1995" class="book" style="font-style:normal">Акимушкин, Игорь Иванович. Мир животных: Птицы. Рыбы, земноводные и пресмыкающиеся. Т. 2. М., Мысль, 1995. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/524400803X" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 5-244-00803-X</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-83"><a href="#cite_ref-83">↑</a> <cite id="CITEREFHowStuffWorks" class="book" style="font-style:normal">Molly Edmonds. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8qGgCs">The 5 Most Dangerous Sharks</a> // HowStuffWorks. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://animals.howstuffworks.com/fish/most-dangerous-shark2.htm">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-84"><a href="#cite_ref-84">↑</a> <cite id="CITEREFFlorida_Museum_of_Natural_History" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8ppeqH">ISAF Statistics on Attacking Species of Shark</a> // International Shark Attack File. Florida Museum of Natural History. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/statistics/species2.htm">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-isaf-85"><a href="#cite_ref-isaf_85-0">↑</a> <cite id="CITEREFISAF" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20120831053906/http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/statistics/species2.htm">Statistics on Attacking Species of Shark</a> // ISAF. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/statistics/species2.htm">оригинала</a> на 2012-08-31. Посетен на 12 септември 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-reefquest-86"><a href="#cite_ref-reefquest_86-0">↑</a> <cite id="CITEREFReefQuest_Centre_for_Shark_Research" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/education/shark_profiles/carcharhinidae.htm">Biology of sharks and rays</a> // ReefQuest Centre for Shark Research. Посетен на 21 ноември 2007.</cite> </li> <li id="cite_note-87"><a href="#cite_ref-87">↑</a> <cite id="CITEREFBUTTIGIEG" class="book" style="font-style:normal">BUTTIGIEG, ALEX. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090303211023/http://www.sharkmans-world.com/rv.htm">The Sharkman meets Ron & Valerie Taylor</a> // Sharkman's Graphics. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharkmans-world.com/rv.htm">оригинала</a> на 2009-03-03. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-88"><a href="#cite_ref-88">↑</a> <cite id="CITEREF''International_Shark_Attack_File''" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20140201195057/http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/statistics/2006attacksummary.htm">Worldwide shark attack summary</a> // International Shark Attack File. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/statistics/2006attacksummary.htm">оригинала</a> на 2014-02-01. Посетен на 28 август 2007.</cite> </li> <li id="cite_note-89"><a href="#cite_ref-89">↑</a> <cite id="CITEREFFlorida_Museum_of_Natural_History" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8owXJ2">Year 2000 USA Beach Injuries and Fatalities</a> // International Shark Attack File. Florida Museum of Natural History. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/statistics/beachattacks.htm">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-90"><a href="#cite_ref-90">↑</a> <cite id="CITEREFFlorida_Museum_of_Natural_History" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8pOJc9">Annual Risk Of Death During One’s Lifetime</a> // International Shark Attack File. Florida Museum of Natural History. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/attacks/relarisklifetime.html">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-vokrugsveta-91">↑ <a href="#cite_ref-vokrugsveta_91-0">а</a> <a href="#cite_ref-vokrugsveta_91-1">б</a> <cite id="CITEREF1972" class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BA-%D0%98%D0%B2_%D0%9A%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE" title="Жак-Ив Кусто">Жак-Ив Кусто</a>, Филип Кусто, превел Л. Жданов. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/4786/">Акулий характер</a> // Вокруг света 7 (2562). 1972.</cite> </li> <li id="cite_note-92"><a href="#cite_ref-92">↑</a> <cite id="CITEREFShark_Trust" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8qsAUt">Shark culture in Asia</a> // Shark Trust. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35980">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.webcitation.org/64w8qsAUt?url=http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35980">Архив на оригинала от</a> 2012-01-24 в <a href="/wiki/WebCite" title="WebCite">WebCite</a> </li> <li id="cite_note-93"><a href="#cite_ref-93">↑</a> <cite id="CITEREFShark_Trust" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20111028173440/http://www.sharktrust.org/content.asp?did=34462">Who is involved in shark finning and where?</a> // Shark Trust. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharktrust.org/content.asp?did=34462">оригинала</a> на 2011-10-28. Посетен на 2012-06-23. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-94"><a href="#cite_ref-94">↑</a> <cite id="CITEREFShark_Trust" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8t7Uqx">Shark Culture in Polynesia</a> // Shark Trust. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35979">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.webcitation.org/64w8t7Uqx?url=http://www.sharktrust.org/content.asp?did=35979">Архив на оригинала от</a> 2012-01-24 в <a href="/wiki/WebCite" title="WebCite">WebCite</a> </li> <li id="cite_note-95"><a href="#cite_ref-95">↑</a> <cite id="CITEREFTrillium_Films" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8u6Gb3">Polynesian Shark Mythology</a> // Trillium Films. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://trilliumfilms.net/sharkstewards/issue_culture.htm">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-96"><a href="#cite_ref-96">↑</a> <cite id="CITEREFsharks-world.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110824211113/http://www.sharks-world.com/sharks_in_culture.html">Sharks in Popular Culture</a> // sharks-world.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharks-world.com/sharks_in_culture.html">оригинала</a> на 2011-08-24. Посетен на 2012-06-23. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-97"><a href="#cite_ref-97">↑</a> <cite id="CITEREFwww.sharks.org.za" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120124124233/http://www.sharks.org.za/sharks-in-mythology.html">Sharks in mythology</a> // www.sharks.org.za. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharks.org.za/sharks-in-mythology.html">оригинала</a> на 2012-01-24. Посетен на 2012-06-23. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-98"><a href="#cite_ref-98">↑</a> <cite id="CITEREFwww.mesa.edu.au2005" class="book" style="font-style:normal">Jacqueline Foster. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64w8vk6f4">The Cultural Significance of Sharks and Rays in Aboriginal Australia (pdf)</a> // www.mesa.edu.au, 2005. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mesa.edu.au/seaweek2005/pdf/infosheet08.pdf">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-99"><a href="#cite_ref-99">↑</a> <cite id="CITEREFVan_Riper2002" class="book" style="font-style:normal">Van Riper, A. Bowdoin. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/scienceinpopular0000vanr">Science in popular culture: a reference guide</a>. Greenwood Publishing Group, Inc, 2002. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0313318220" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0313318220</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/scienceinpopular0000vanr/page/252">252</a>, 317, 253.</cite> </li> <li id="cite_note-100"><a href="#cite_ref-100">↑</a> <cite id="CITEREFJames_Higham_and_Michael_Luck2007" class="book" style="font-style:normal">James Higham and Michael Luck. Marine wildlife management: Insights from the natural and social sciences. Biddles Ltd, 2007. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781845933456" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 9781845933456</a>. с. 51, 396.</cite> </li> <li id="cite_note-101"><a href="#cite_ref-101">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://animals.howstuffworks.com/fish/shark-fishing.htm">HowStuffWorks „How many sharks are killed recreationally each year – and why?“</a>. Animals.howstuffworks.com. Посетен на 16 септември 2010. </li> <li id="cite_note-sharkfinsoupcnn-102">↑ <a href="#cite_ref-sharkfinsoupcnn_102-0">а</a> <a href="#cite_ref-sharkfinsoupcnn_102-1">б</a> <cite id="CITEREF15_декември_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.cnn.com/2008/WORLD/asiapcf/12/10/pip.shark.finning/index.html">Shark fin soup alters an ecosystem—CNN.com</a> // CNN. 15 декември 2008. Посетен на 23 май 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-103"><a href="#cite_ref-103">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080804143851/http://www.sharktrust.org/content.asp?did=26881">sharktrust.org</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharktrust.org/content.asp?did=26881">оригинала</a> от 4 август 2008, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20080804143851/http://www.sharktrust.org/content.asp?did=26881">https://web.archive.org/web/20080804143851/http://www.sharktrust.org/content.asp?did=26881</a>, посетен на 17 юни 2012<span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=sharktrust.org&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20080804143851%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.sharktrust.org%2Fcontent.asp%3Fdid%3D26881&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8">  </li> <li id="cite_note-sharkconservation1-104"><a href="#cite_ref-sharkconservation1_104-0">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://actionnetwork.org/pewenvironmentgroup/notice-description.tcl?newsletter_id=35263072">Ask your senator to support the Shark Conservation Act</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.is/20130903003354/http://actionnetwork.org/pewenvironmentgroup/notice-description.tcl?newsletter_id=35263072">Архив на оригинала от</a> 2013-09-03 в <a href="/wiki/Archive.today" title="Archive.today">archive.today</a>. Actionnetwork.org. 30 декември 2009. Посетен на 16 септември 2010. </li> <li id="cite_note-105"><a href="#cite_ref-105">↑</a> <cite id="CITEREFNew_York_Times28_май_2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20220617103337/https://www.nytimes.com/2010/05/29/us/29brfs-SHARKFINSOUP_BRF.html">Hawaii: Shark Fin Soup Is Off the Menu</a> // New York Times, 28 май 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nytimes.com/2010/05/29/us/29brfs-SHARKFINSOUP_BRF.html">оригинала</a> на 2022-06-17. Посетен на юни 2010.</cite> Research exemptions are available. </li> <li id="cite_note-106"><a href="#cite_ref-106">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070927005153/http://www.sharkalliance.org/do_download.asp?did=1090">Shark fisheries and trade in Europe: Fact sheet on Italy</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharkalliance.org/do_download.asp?did=1090">оригинала</a> на 2007-09-27. Посетен на 6 септември 2007.</cite> </li> <li id="cite_note-107"><a href="#cite_ref-107">↑</a> <cite id="CITEREFWalker1998" class="book" style="font-style:normal">Walker, T.I. Shark Fisheries Management and Biology. 1998.</cite> </li> <li id="cite_note-108"><a href="#cite_ref-108">↑</a> <cite id="CITEREFOceana2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090603052356/http://oceana.org/sharks/threats/">The Greatest Threats to Sharks</a> // Oceana, 2007. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.oceana.org/sharks/threats/">оригинала</a> на 2009-06-03. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-109"><a href="#cite_ref-109">↑</a> <cite id="CITEREFGreatwhiteshark.co.za" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120306173155/http://www.greatwhiteshark.co.za/pages/conservation.html">White Shark Trust – Conservation</a> // Greatwhiteshark.co.za. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.greatwhiteshark.co.za/pages/conservation.html">оригинала</a> на 2012-03-06. Посетен на 15 юни 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-HR5461-110"><a href="#cite_ref-HR5461_110-0">↑</a> <cite id="CITEREFLibrary_of_Congress" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150904042516/http://thomas.loc.gov/cgi-bin/bdquery/z?d106:HR05461:@@@R">Bill Summary & Status, 106th Congress (1999 – 2000), H.R.5461: Major Congressional Actions</a> // THOMAS. Library of Congress. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://thomas.loc.gov/cgi-bin/bdquery/z?d106:HR05461:@@@R">оригинала</a> на 2015-09-04. Посетен на 27 март 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-Appeals_court_decision_979-111"><a href="#cite_ref-Appeals_court_decision_979_111-0">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://scholar.google.com/scholar_case?case=10574858809426807872">United States v. Approximately 64 695 Pounds of Shark Fins</a>, 520 F.3d 976, (<a href="/w/index.php?title=United_States_Court_of_Appeals_for_the_Ninth_Circuit&action=edit&redlink=1" class="new" title="United States Court of Appeals for the Ninth Circuit (страницата не съществува)">9th Cir.</a>, 2008). </li> <li id="cite_note-HR81-112"><a href="#cite_ref-HR81_112-0">↑</a> <cite id="CITEREFLibrary_of_Congress" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150904042516/http://thomas.loc.gov/cgi-bin/bdquery/z?d111:HR00081:@@@R">Bill Summary & Status, 111th Congress (2009 – 2010), H.R.81: Major Congressional Actions</a> // THOMAS. Library of Congress. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://thomas.loc.gov/cgi-bin/bdquery/z?d111:HR00081:@@@R">оригинала</a> на 2015-09-04. Посетен на 27 март 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-113"><a href="#cite_ref-113">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.hsus.org/legislation_laws/federal_legislation/wildlife/shark_conservation_act_of.html">Shark Conservation Act of 2009 | The Humane Society of the United States</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101114110808/http://www.hsus.org/legislation_laws/federal_legislation/wildlife/shark_conservation_act_of.html">Архив на оригинала от</a> 2010-11-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. Hsus.org. Посетен на 16 септември 2010. </li> <li id="cite_note-IUCNRedList-114"><a href="#cite_ref-IUCNRedList_114-0">↑</a> <cite id="CITEREFIUCN_Shark_Specialist_GroupФевруари_2007" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://cmsdata.iucn.org/downloads/ssg_pelagic_report_final.pdf">The Conservation Status of Pelagic Sharks and Rays</a> // Pelagic Shark Red List Workshop. Oxford, England, IUCN Shark Specialist Group, Февруари 2007.</cite> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110114184614/http://cmsdata.iucn.org/downloads/ssg_pelagic_report_final.pdf">Архив на оригинала от</a> 2011-01-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. </li> <li id="cite_note-GuardianSharks-115"><a href="#cite_ref-GuardianSharks_115-0">↑</a> <cite id="CITEREFJha25_юни_2009" class="book" style="font-style:normal">Jha, Alok. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.guardian.co.uk/science/2009/jun/25/sharks-extinction-iucn-red-list">Fishing puts a third of all oceanic shark species at risk of extinction</a> // The Guardian. 25 юни 2009. Посетен на 16 юли 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-cites-116"><a href="#cite_ref-cites_116-0">↑</a> <cite id="CITEREFJolly23_март_2010" class="book" style="font-style:normal">Jolly, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.archive.org/web/20220617110146/https://www.nytimes.com/2010/03/24/science/earth/24shark.html">U.N. Group Rejects Shark Protections</a> // The New York Times, 23 март 2010. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nytimes.com/2010/03/24/science/earth/24shark.html">оригинала</a> на 2022-06-17.</cite> </li> <li id="cite_note-117"><a href="#cite_ref-117">↑</a> <cite id="CITEREFTawa_News,_Canwest_News_Service26_март_2010" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ottawacitizen.com/business/Qatar+body+flip+flops+shark+protection/2727330/story.html">Qatar. UN body flip-flops on shark protection</a> // Tawa News, Canwest News Service, 26 март 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-118"><a href="#cite_ref-118">↑</a> <cite id="CITEREFGreenpeace.org17_март_2003" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080702100700/http://www.greenpeace.org/international/seafood/red-list-of-species">Greenpeace International Seafood Red list</a> // Greenpeace.org, 17 март 2003. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.greenpeace.org/international/seafood/red-list-of-species">оригинала</a> на 2008-07-02. Посетен на 23 септември 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-119"><a href="#cite_ref-119">↑</a> <cite id="CITEREFJuly_2009" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100418161105/http://www.montereybayaquarium.org/cr/cr_seafoodwatch/content/media/MBA_SeafoodWatch_NationalGuide.pdf">Seafod WATCH, National Sustainable Seafood Guide July 2009</a> // July 2009. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.montereybayaquarium.org/cr/cr_seafoodwatch/content/media/MBA_SeafoodWatch_NationalGuide.pdf">оригинала</a> на 2010-04-18. Посетен на 29 август 2009.</cite> </li> <li id="cite_note-myths-120">↑ <a href="#cite_ref-myths_120-0">а</a> <a href="#cite_ref-myths_120-1">б</a> <a href="#cite_ref-myths_120-2">в</a> <a href="#cite_ref-myths_120-3">г</a> <a href="#cite_ref-myths_120-4">д</a> <cite id="CITEREFwww.sharks.org.za" class="book" style="font-style:normal">Andrew Keet. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120124135324/http://www.sharks.org.za/shark-myths.html">Sharks myths</a> // www.sharks.org.za. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharks.org.za/shark-myths.html">оригинала</a> на 2012-01-24. Посетен на 2012-06-19. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-121"><a href="#cite_ref-121">↑</a> <cite id="CITEREFHowStuffWorks,_Inc." class="book" style="font-style:normal">Ed Grabianowski. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.webcitation.org/64wDfqI9P">How Shark Attacks Work</a> // HowStuffWorks, Inc. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://adventure.howstuffworks.com/shark-attack.htm">оригинала</a> на 24 януари 2012. (на английски)</cite> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки">Външни препратки</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&veaction=edit&section=52" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&action=edit&section=52" title="Edit section's source code: Външни препратки">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharks.org/">официална страница на Институт за изследване на акули, САЩ</a></li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/isaf/graphs.htm">Статистика на нападения от акули</a><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160118131658/http://www.flmnh.ufl.edu/fish/sharks/isaf/graphs.htm">Архив на оригинала от</a> 2016-01-18 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmo-research.org/research/checklist_res.htm">Пълен списък на съществуващите днес акули</a></li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.elasmodiver.com/">Снимки на акули</a></li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.oceanicdreams.com/#">Още снимки на акули</a></li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sharks.org.za/">Всичко за акулите, детайлно изследване</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120510123645/http://www.sharks.org.za/">Архив на оригинала от</a> 2012-05-10 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li> <li>((en)) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://ocean.si.edu/ocean-photos/shark-diversity/">Разнообразието на акулообразните</a></li></ul> <table style="width:80%; text-align:justify; padding:5px; background-color:#f7f9ff; border:1px solid #8888aa; margin:0.5em auto; clear:both;"> <tbody><tr> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Goldenwiki_1.5.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/40px-Goldenwiki_1.5.png" decoding="async" width="40" height="52" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/60px-Goldenwiki_1.5.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Goldenwiki_1.5.png/80px-Goldenwiki_1.5.png 2x" data-file-width="600" data-file-height="787" /></a> </td> <td style="padding-left: 10px">Тази статия е включена в списъка на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">избраните</a> на <a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&oldid=4932073">13 юли 2012</a>. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q7372#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb11946997t">BNF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/4022957-9">GND</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nli.org.il/en/authorities/987007536438505171">NLI J9U</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/sh85121141">LCCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00570080">NDL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=ph136714">NKC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://eol.org/pages/46559672">EoL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/0/http://www.fossilworks.org/cgi-bin/bridge.pl?a=taxonInfo&taxon_no=218949">Fossilworks</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=159787">ITIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://species.nbnatlas.org/species/NBNSYS0000186986">NBN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/Browser/wwwtax.cgi?mode=Info&id=119203">NCBI</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.marinespecies.org/aphia.php?p=taxdetails&id=368408">WoRMS</a></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:white; border:1px dotted rgb(153, 153, 153); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PermaLink/497664010" class="extiw" title="en:Special:PermaLink/497664010">Shark</a> и страницата <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/Special:PermaLink/44999456" class="extiw" title="ru:Special:PermaLink/44999456">„Акулы“</a> в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Shark" class="extiw" title="en:Special:PageHistory/Shark">тук</a> и <a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8B" class="extiw" title="ru:Special:PageHistory/Акулы">тук</a>, за да видите списъка на техните съавтори. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?useformat=desktop&type=1x1&usesul3=0" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Акулообразни&oldid=12315338">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Акулообразни&oldid=12315338</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8" title="Категория:Акулообразни">Акулообразни</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Статии с неработещи външни препратки">Статии с неработещи външни препратки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_WebCite" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към WebCite">Шаблон Webarchive с препратки към WebCite</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Archive.is" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Archive.is">Шаблон Webarchive с препратки към Archive.is</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Избрани статии на български">Избрани статии на български</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 30 юли 2024 г. в 19:20 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-66c5b56c76-2p959","wgBackendResponseTime":166,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"1.454","walltime":"2.436","ppvisitednodes":{"value":39593,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":245479,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":119167,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":16,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":44,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":114868,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":35,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 2191.496 1 -total"," 42.69% 935.453 1 Шаблон:Taxobox"," 26.42% 579.079 97 Шаблон:Cite"," 18.01% 394.681 65 Шаблон:Cite_web"," 17.63% 386.459 97 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 13.52% 296.382 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 6.22% 136.411 80 Шаблон:Delink"," 5.91% 129.495 19 Шаблон:Cite_book"," 3.50% 76.713 92 Шаблон:If_empty"," 2.25% 49.306 3 Шаблон:Lang"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.662","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":11674481,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-8684b44546-5t2gs","timestamp":"20241204130004","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0410\u043a\u0443\u043b\u043e\u043e\u0431\u0440\u0430\u0437\u043d\u0438","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%90%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q7372","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q7372","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2006-06-02T15:38:02Z","dateModified":"2024-07-30T19:20:21Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/2\/24\/TDpGUipa.jpg","headline":"\u043d\u0430\u0434\u0440\u0430\u0437\u0440\u0435\u0434 \u0440\u0438\u0431\u0438"}</script> </body> </html>