CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Кафява мечка – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"7346c821-5915-44e8-9ad9-4bfb2ecc1e10","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Кафява_мечка","wgTitle":"Кафява мечка","wgCurRevisionId":12337237,"wgRevisionId":12337237,"wgArticleId":34626,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Статии с неработещи външни препратки","Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Видове бозайници","Незастрашени видове","Липсващи номенклатурни имена на таксони", "Застрашени видове","Червена книга на България","Мечки","Фауна на Палеарктика","Фауна на Неарктика","Мегафауна"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Кафява_мечка","wgRelevantArticleId":34626,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":300000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true, "wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q36341","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges" :"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints", "ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg/1200px-Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="834"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg/800px-Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="556"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg/640px-Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="445"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Кафява мечка – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Кафява_мечка rootpage-Кафява_мечка skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Главно меню </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z">Начална страница</a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x">Случайна статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r">Последни промени</a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8">Общи разговори</a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8">Обсъждани статии</a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5">Администратори</a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">Изтривания</a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакти</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Защо?</a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате">Помощ</a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F">Картинки</a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Поведение</a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Изпробване</a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA">Нова статия</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow">Блог на общността</a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук страница</a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow">Фейсбук група</a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4">🎮 Дискорд</a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC">Телеграм</a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC">IRC</a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow">GitHub</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"> Търсене </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Облик </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class="">Направете дарение</a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class="">Създаване на сметка</a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class="">Влизане</a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Лични инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg">Направете дарение</a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."> Създаване на сметка</a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"> Влизане</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането">научете повече</a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y">Приноси</a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Разпространение_и_численост_по_света" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Разпространение_и_численост_по_света"> <div class="vector-toc-text"> 1 Разпространение и численост по света </div> </a> <button aria-controls="toc-Разпространение_и_численост_по_света-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Разпространение и численост по света </button> <ul id="toc-Разпространение_и_численост_по_света-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Минало" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Минало"> <div class="vector-toc-text"> 1.1 Минало </div> </a> <ul id="toc-Минало-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Съвремие" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Съвремие"> <div class="vector-toc-text"> 1.2 Съвремие </div> </a> <ul id="toc-Съвремие-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Предишно_разпространение_по_българските_земи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Предишно_разпространение_по_българските_земи"> <div class="vector-toc-text"> 1.3 Предишно разпространение по българските земи </div> </a> <ul id="toc-Предишно_разпространение_по_българските_земи-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Фосили_и_субфосили" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Фосили_и_субфосили"> <div class="vector-toc-text"> 1.3.1 Фосили и субфосили </div> </a> <ul id="toc-Фосили_и_субфосили-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Съвременно_разпространение_и_численост_в_България" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Съвременно_разпространение_и_численост_в_България"> <div class="vector-toc-text"> 1.4 Съвременно разпространение и численост в България </div> </a> <ul id="toc-Съвременно_разпространение_и_численост_в_България-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Местни_субпопулации" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Местни_субпопулации"> <div class="vector-toc-text"> 1.4.1 Местни субпопулации </div> </a> <ul id="toc-Местни_субпопулации-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Лов_на_мечки_в_България" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Лов_на_мечки_в_България"> <div class="vector-toc-text"> 1.4.2 Лов на мечки в България </div> </a> <ul id="toc-Лов_на_мечки_в_България-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Местообитание" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Местообитание"> <div class="vector-toc-text"> 2 Местообитание </div> </a> <ul id="toc-Местообитание-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Еволюция_и_таксономия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Еволюция_и_таксономия"> <div class="vector-toc-text"> 3 Еволюция и таксономия </div> </a> <button aria-controls="toc-Еволюция_и_таксономия-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Еволюция и таксономия </button> <ul id="toc-Еволюция_и_таксономия-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Еволюция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Еволюция"> <div class="vector-toc-text"> 3.1 Еволюция </div> </a> <ul id="toc-Еволюция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Таксономия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Таксономия"> <div class="vector-toc-text"> 3.2 Таксономия </div> </a> <ul id="toc-Таксономия-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Евразийски" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Евразийски"> <div class="vector-toc-text"> 3.2.1 Евразийски </div> </a> <ul id="toc-Евразийски-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Северноамерикански" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Северноамерикански"> <div class="vector-toc-text"> 3.2.2 Северноамерикански </div> </a> <ul id="toc-Северноамерикански-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Невключени_в_настоящата_систематика_подвидове" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Невключени_в_настоящата_систематика_подвидове"> <div class="vector-toc-text"> 3.2.3 Невключени в настоящата систематика подвидове </div> </a> <ul id="toc-Невключени_в_настоящата_систематика_подвидове-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Описание" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Описание"> <div class="vector-toc-text"> 4 Описание </div> </a> <button aria-controls="toc-Описание-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Описание </button> <ul id="toc-Описание-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Цвят" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Цвят"> <div class="vector-toc-text"> 4.1 Цвят </div> </a> <ul id="toc-Цвят-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Нокти_и_крайници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Нокти_и_крайници"> <div class="vector-toc-text"> 4.2 Нокти и крайници </div> </a> <ul id="toc-Нокти_и_крайници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Череп" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Череп"> <div class="vector-toc-text"> 4.3 Череп </div> </a> <ul id="toc-Череп-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Тяло" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Тяло"> <div class="vector-toc-text"> 4.4 Тяло </div> </a> <ul id="toc-Тяло-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Екотипове_или_регионални_популации" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Екотипове_или_регионални_популации"> <div class="vector-toc-text"> 4.4.1 Екотипове или регионални популации </div> </a> <ul id="toc-Екотипове_или_регионални_популации-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Поведение_и_начин_на_живот" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Поведение_и_начин_на_живот"> <div class="vector-toc-text"> 5 Поведение и начин на живот </div> </a> <button aria-controls="toc-Поведение_и_начин_на_живот-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Поведение и начин на живот </button> <ul id="toc-Поведение_и_начин_на_живот-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Умствени_способности" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Умствени_способности"> <div class="vector-toc-text"> 5.1 Умствени способности </div> </a> <ul id="toc-Умствени_способности-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Активност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Активност"> <div class="vector-toc-text"> 5.2 Активност </div> </a> <ul id="toc-Активност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Обхват_на_местодомуване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Обхват_на_местодомуване"> <div class="vector-toc-text"> 5.3 Обхват на местодомуване </div> </a> <ul id="toc-Обхват_на_местодомуване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Йерархия_и_общуване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Йерархия_и_общуване"> <div class="vector-toc-text"> 5.4 Йерархия и общуване </div> </a> <ul id="toc-Йерархия_и_общуване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Размножаване_и_развитие" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Размножаване_и_развитие"> <div class="vector-toc-text"> 5.5 Размножаване и развитие </div> </a> <ul id="toc-Размножаване_и_развитие-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Сексуални_взаимоотношения" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Сексуални_взаимоотношения"> <div class="vector-toc-text"> 5.5.1 Сексуални взаимоотношения </div> </a> <ul id="toc-Сексуални_взаимоотношения-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бременност_и_раждане" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Бременност_и_раждане"> <div class="vector-toc-text"> 5.5.2 Бременност и раждане </div> </a> <ul id="toc-Бременност_и_раждане-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Грижи_за_потомството" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Грижи_за_потомството"> <div class="vector-toc-text"> 5.5.3 Грижи за потомството </div> </a> <ul id="toc-Грижи_за_потомството-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Убийства_на_мечета" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Убийства_на_мечета"> <div class="vector-toc-text"> 5.5.4 Убийства на мечета </div> </a> <ul id="toc-Убийства_на_мечета-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Фактори_влияещи_върху_продължителността_на_живота" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Фактори_влияещи_върху_продължителността_на_живота"> <div class="vector-toc-text"> 6 Фактори влияещи върху продължителността на живота </div> </a> <button aria-controls="toc-Фактори_влияещи_върху_продължителността_на_живота-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Фактори влияещи върху продължителността на живота </button> <ul id="toc-Фактори_влияещи_върху_продължителността_на_живота-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Продължителност_на_живот_и_смъртност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Продължителност_на_живот_и_смъртност"> <div class="vector-toc-text"> 6.1 Продължителност на живот и смъртност </div> </a> <ul id="toc-Продължителност_на_живот_и_смъртност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Смъртност_в_ранна_възраст" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Смъртност_в_ранна_възраст"> <div class="vector-toc-text"> 6.2 Смъртност в ранна възраст </div> </a> <ul id="toc-Смъртност_в_ранна_възраст-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Роля_на_човека" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Роля_на_човека"> <div class="vector-toc-text"> 6.3 Роля на човека </div> </a> <ul id="toc-Роля_на_човека-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Болести" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Болести"> <div class="vector-toc-text"> 6.4 Болести </div> </a> <ul id="toc-Болести-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Хранителни_навици" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Хранителни_навици"> <div class="vector-toc-text"> 7 Хранителни навици </div> </a> <button aria-controls="toc-Хранителни_навици-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> Превключване на подраздел Хранителни навици </button> <ul id="toc-Хранителни_навици-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Растения_и_гъби" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Растения_и_гъби"> <div class="vector-toc-text"> 7.1 Растения и гъби </div> </a> <ul id="toc-Растения_и_гъби-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Безгръбначни" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Безгръбначни"> <div class="vector-toc-text"> 7.2 Безгръбначни </div> </a> <ul id="toc-Безгръбначни-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Риба" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Риба"> <div class="vector-toc-text"> 7.3 Риба </div> </a> <ul id="toc-Риба-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бозайници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Бозайници"> <div class="vector-toc-text"> 7.4 Бозайници </div> </a> <ul id="toc-Бозайници-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Гризачи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Гризачи"> <div class="vector-toc-text"> 7.4.1 Гризачи </div> </a> <ul id="toc-Гризачи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Копитни" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Копитни"> <div class="vector-toc-text"> 7.4.2 Копитни </div> </a> <ul id="toc-Копитни-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Китоподобни" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Китоподобни"> <div class="vector-toc-text"> 7.4.3 Китоподобни </div> </a> <ul id="toc-Китоподобни-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Други_гръбначни" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Други_гръбначни"> <div class="vector-toc-text"> 7.5 Други гръбначни </div> </a> <ul id="toc-Други_гръбначни-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Одомашнени_животни_и_човешка_дейност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Одомашнени_животни_и_човешка_дейност"> <div class="vector-toc-text"> 7.6 Одомашнени животни и човешка дейност </div> </a> <ul id="toc-Одомашнени_животни_и_човешка_дейност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Мечката_като_символ" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Мечката_като_символ"> <div class="vector-toc-text"> 8 Мечката като символ </div> </a> <ul id="toc-Мечката_като_символ-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бележки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Бележки"> <div class="vector-toc-text"> 9 Бележки </div> </a> <ul id="toc-Бележки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> 10 Външни препратки </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" > Скриване/показване на съдържанието </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading">Кафява мечка</h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 128 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-128" aria-hidden="true" > 128 езика </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Bruinbeer" title="Bruinbeer – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Bruinbeer" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target">Afrikaans</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-am mw-list-item"><a href="https://am.wikipedia.org/wiki/%E1%89%A1%E1%8A%93%E1%88%9B_%E1%8B%B5%E1%89%A5" title="ቡናማ ድብ – амхарски" lang="am" hreflang="am" data-title="ቡናማ ድብ" data-language-autonym="አማርኛ" data-language-local-name="амхарски" class="interlanguage-link-target">አማርኛ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target">Aragonés</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ang mw-list-item"><a href="https://ang.wikipedia.org/wiki/Br%C5%ABn_bera" title="Brūn bera – староанглийски" lang="ang" hreflang="ang" data-title="Brūn bera" data-language-autonym="Ænglisc" data-language-local-name="староанглийски" class="interlanguage-link-target">Ænglisc</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D8%AF%D8%A8_%D8%A8%D9%86%D9%8A" title="دب بني – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="دب بني" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target">العربية</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D8%AF%D8%A8_%D8%A8%D9%86%D9%89" title="دب بنى – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="دب بنى" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target">مصرى</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target">Asturianu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-avk mw-list-item"><a href="https://avk.wikipedia.org/wiki/Beretraf_Rupol_(Ursus_arctos)" title="Beretraf Rupol (Ursus arctos) – Kotava" lang="avk" hreflang="avk" data-title="Beretraf Rupol (Ursus arctos)" data-language-autonym="Kotava" data-language-local-name="Kotava" class="interlanguage-link-target">Kotava</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Qonur_ay%C4%B1" title="Qonur ayı – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Qonur ayı" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target">Azərbaycanca</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D9%82%D9%88%D9%86%D9%88%D8%B1_%D8%A2%DB%8C%DB%8C" title="قونور آیی – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="قونور آیی" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target">تۆرکجه</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D2%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE_%D0%B0%D0%B9%D1%8B%D1%83" title="Һоро айыу – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Һоро айыу" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target">Башҡортса</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ban mw-list-item"><a href="https://ban.wikipedia.org/wiki/Beruang_soklat" title="Beruang soklat – балийски" lang="ban" hreflang="ban" data-title="Beruang soklat" data-language-autonym="Basa Bali" data-language-local-name="балийски" class="interlanguage-link-target">Basa Bali</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Me%C5%A1ka" title="Meška – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Meška" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target">Žemaitėška</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D1%8B_%D0%BC%D1%8F%D0%B4%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B7%D1%8C" title="Буры мядзведзь – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Буры мядзведзь" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target">Беларуская</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8F%D0%B4%D0%B7%D1%8C%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B7%D1%8C_%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8B" title="Мядзьведзь буры – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Мядзьведзь буры" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target">Беларуская (тарашкевіца)</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AC%E0%A6%BE%E0%A6%A6%E0%A6%BE%E0%A6%AE%E0%A6%BF_%E0%A6%AD%E0%A6%BE%E0%A6%B2%E0%A7%8D%E0%A6%B2%E0%A7%81%E0%A6%95" title="বাদামি ভাল্লুক – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="বাদামি ভাল্লুক" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target">বাংলা</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bo mw-list-item"><a href="https://bo.wikipedia.org/wiki/%E0%BD%91%E0%BE%B2%E0%BD%BA%E0%BD%91%E0%BC%8B%E0%BD%98%E0%BD%BC%E0%BD%84%E0%BC%8B%E0%BC%8D" title="དྲེད་མོང་། – тибетски" lang="bo" hreflang="bo" data-title="དྲེད་མོང་།" data-language-autonym="བོད་ཡིག" data-language-local-name="тибетски" class="interlanguage-link-target">བོད་ཡིག</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Arzh_gell" title="Arzh gell – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Arzh gell" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target">Brezhoneg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Mrki_medvjed" title="Mrki medvjed – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Mrki medvjed" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target">Bosanski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Os_bru" title="Os bru – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Os bru" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target">Català</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ce mw-list-item"><a href="https://ce.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%87%D0%B0" title="Бора ча – чеченски" lang="ce" hreflang="ce" data-title="Бора ча" data-language-autonym="Нохчийн" data-language-local-name="чеченски" class="interlanguage-link-target">Нохчийн</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target">Cebuano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-chy mw-list-item"><a href="https://chy.wikipedia.org/wiki/Mo%27otsenahkohe" title="Mo'otsenahkohe – шайенски" lang="chy" hreflang="chy" data-title="Mo'otsenahkohe" data-language-autonym="Tsetsêhestâhese" data-language-local-name="шайенски" class="interlanguage-link-target">Tsetsêhestâhese</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D9%88%D8%B1%DA%86%DB%8C_%D9%82%D8%A7%D9%88%DB%95%DB%8C%DB%8C" title="ورچی قاوەیی – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="ورچی قاوەیی" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target">کوردی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Medv%C4%9Bd_hn%C4%9Bd%C3%BD" title="Medvěd hnědý – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Medvěd hnědý" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target">Čeština</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-csb mw-list-item"><a href="https://csb.wikipedia.org/wiki/Bruny_miedwi%C3%A9dz" title="Bruny miedwiédz – кашубски" lang="csb" hreflang="csb" data-title="Bruny miedwiédz" data-language-autonym="Kaszëbsczi" data-language-local-name="кашубски" class="interlanguage-link-target">Kaszëbsczi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%C4%83%D0%BC%C4%83%D1%80_%D1%83%D0%BF%D0%B0" title="Хăмăр упа – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Хăмăр упа" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target">Чӑвашла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Arth_frown" title="Arth frown – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Arth frown" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target">Cymraeg</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Brun_bj%C3%B8rn" title="Brun bjørn – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Brun bjørn" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target">Dansk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Braunb%C3%A4r" title="Braunbär – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Braunbär" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target">Deutsch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/He%C5%9Fo_gewr" title="Heşo gewr – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="Heşo gewr" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target">Zazaki</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-dsb mw-list-item"><a href="https://dsb.wikipedia.org/wiki/Bruny_mjadwje%C5%BA" title="Bruny mjadwjeź – долнолужишки" lang="dsb" hreflang="dsb" data-title="Bruny mjadwjeź" data-language-autonym="Dolnoserbski" data-language-local-name="долнолужишки" class="interlanguage-link-target">Dolnoserbski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9A%CE%B1%CF%86%CE%AD_%CE%B1%CF%81%CE%BA%CE%BF%CF%8D%CE%B4%CE%B1" title="Καφέ αρκούδα – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Καφέ αρκούδα" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target">Ελληνικά</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Brown_bear" title="Brown bear – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Brown bear" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target">English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Bruna_urso" title="Bruna urso – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Bruna urso" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target">Esperanto</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target">Español</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Pruunkaru" title="Pruunkaru – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Pruunkaru" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target">Eesti</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Hartz_arre" title="Hartz arre – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Hartz arre" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target">Euskara</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D8%AE%D8%B1%D8%B3_%D9%82%D9%87%D9%88%D9%87%E2%80%8C%D8%A7%DB%8C" title="خرس قهوه‌ای – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="خرس قهوه‌ای" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target">فارسی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Karhu" title="Karhu – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Karhu" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target">Suomi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Kahr" title="Kahr – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Kahr" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target">Võro</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fo mw-list-item"><a href="https://fo.wikipedia.org/wiki/Sk%C3%B3garbj%C3%B8rn" title="Skógarbjørn – фарьорски" lang="fo" hreflang="fo" data-title="Skógarbjørn" data-language-autonym="Føroyskt" data-language-local-name="фарьорски" class="interlanguage-link-target">Føroyskt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Ours_brun" title="Ours brun – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Ours brun" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target">Français</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frp mw-list-item"><a href="https://frp.wikipedia.org/wiki/%C3%94rs_bron" title="Ôrs bron – Arpitan" lang="frp" hreflang="frp" data-title="Ôrs bron" data-language-autonym="Arpetan" data-language-local-name="Arpitan" class="interlanguage-link-target">Arpetan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/B%C3%A9ar_donn" title="Béar donn – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Béar donn" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target">Gaeilge</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gag mw-list-item"><a href="https://gag.wikipedia.org/wiki/Boz_ay%C4%B1" title="Boz ayı – гагаузки" lang="gag" hreflang="gag" data-title="Boz ayı" data-language-autonym="Gagauz" data-language-local-name="гагаузки" class="interlanguage-link-target">Gagauz</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Oso_pardo" title="Oso pardo – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Oso pardo" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target">Galego</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-glk mw-list-item"><a href="https://glk.wikipedia.org/wiki/%D8%B1%D8%B4_%D9%9A_%D8%AE%D9%8A%D8%B4" title="رش ٚ خيش – Gilaki" lang="glk" hreflang="glk" data-title="رش ٚ خيش" data-language-autonym="گیلکی" data-language-local-name="Gilaki" class="interlanguage-link-target">گیلکی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%93%D7%95%D7%91_%D7%97%D7%95%D7%9D" title="דוב חום – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="דוב חום" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target">עברית</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AD%E0%A5%82%E0%A4%B0%E0%A4%BE_%E0%A4%AD%E0%A4%BE%E0%A4%B2%E0%A5%82" title="भूरा भालू – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="भूरा भालू" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target">हिन्दी</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Sme%C4%91i_medvjed" title="Smeđi medvjed – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Smeđi medvjed" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target">Hrvatski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hsb mw-list-item"><a href="https://hsb.wikipedia.org/wiki/Bruny_mjedwjed%C5%BA" title="Bruny mjedwjedź – горнолужишки" lang="hsb" hreflang="hsb" data-title="Bruny mjedwjedź" data-language-autonym="Hornjoserbsce" data-language-local-name="горнолужишки" class="interlanguage-link-target">Hornjoserbsce</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Barnamedve" title="Barnamedve – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Barnamedve" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target">Magyar</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D4%B3%D5%B8%D6%80%D5%B7_%D5%A1%D6%80%D5%BB" title="Գորշ արջ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Գորշ արջ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target">Հայերեն</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Beruang_cokelat" title="Beruang cokelat – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Beruang cokelat" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Indonesia</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ik mw-list-item"><a href="https://ik.wikipedia.org/wiki/Ak%C5%82aq" title="Akłaq – инупиак" lang="ik" hreflang="ik" data-title="Akłaq" data-language-autonym="Iñupiatun" data-language-local-name="инупиак" class="interlanguage-link-target">Iñupiatun</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Br%C3%BAnbj%C3%B6rn" title="Brúnbjörn – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Brúnbjörn" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target">Íslenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target">Italiano</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%83%92%E3%82%B0%E3%83%9E" title="ヒグマ – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="ヒグマ" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target">日本語</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Bruwang_coklat" title="Bruwang coklat – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Bruwang coklat" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target">Jawa</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9B%E1%83%A3%E1%83%A0%E1%83%90_%E1%83%93%E1%83%90%E1%83%97%E1%83%95%E1%83%98" title="მურა დათვი – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="მურა დათვი" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target">ქართული</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kab mw-list-item"><a href="https://kab.wikipedia.org/wiki/Ursu_aras" title="Ursu aras – кабилски" lang="kab" hreflang="kab" data-title="Ursu aras" data-language-autonym="Taqbaylit" data-language-local-name="кабилски" class="interlanguage-link-target">Taqbaylit</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D2%9A%D0%BE%D2%A3%D1%8B%D1%80_%D0%B0%D1%8E" title="Қоңыр аю – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Қоңыр аю" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target">Қазақша</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kl mw-list-item"><a href="https://kl.wikipedia.org/wiki/Allaq" title="Allaq – гренландски" lang="kl" hreflang="kl" data-title="Allaq" data-language-autonym="Kalaallisut" data-language-local-name="гренландски" class="interlanguage-link-target">Kalaallisut</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EB%B6%88%EA%B3%B0" title="불곰 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="불곰" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target">한국어</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-koi mw-list-item"><a href="https://koi.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%88" title="Ош – коми-пермякски" lang="koi" hreflang="koi" data-title="Ош" data-language-autonym="Перем коми" data-language-local-name="коми-пермякски" class="interlanguage-link-target">Перем коми</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ks mw-list-item"><a href="https://ks.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%D8%A7%DA%98%D9%8F%D8%B1_%DB%81%D8%A7%D9%BE%D9%8F%D8%AA%DA%BE" title="کاژُر ہاپُتھ – кашмирски" lang="ks" hreflang="ks" data-title="کاژُر ہاپُتھ" data-language-autonym="कॉशुर / کٲشُر" data-language-local-name="кашмирски" class="interlanguage-link-target">कॉशुर / کٲشُر</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D2%AF%D1%80%D3%A9%D2%A3_%D0%B0%D1%8E%D1%83" title="Күрөң аюу – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Күрөң аюу" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target">Кыргызча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target">Latina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lb mw-list-item"><a href="https://lb.wikipedia.org/wiki/Bronge_Bier" title="Bronge Bier – люксембургски" lang="lb" hreflang="lb" data-title="Bronge Bier" data-language-autonym="Lëtzebuergesch" data-language-local-name="люксембургски" class="interlanguage-link-target">Lëtzebuergesch</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lbe mw-list-item"><a href="https://lbe.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%8C%D1%80%D1%83_%D1%86%D1%83%D1%88%D0%B0" title="Оьру цуша – Lak" lang="lbe" hreflang="lbe" data-title="Оьру цуша" data-language-autonym="Лакку" data-language-local-name="Lak" class="interlanguage-link-target">Лакку</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Brojne_beer" title="Brojne beer – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Brojne beer" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target">Limburgs</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Rudasis_lokys" title="Rudasis lokys – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Rudasis lokys" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target">Lietuvių</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Br%C5%ABnais_l%C4%81cis" title="Brūnais lācis – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Brūnais lācis" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target">Latviešu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AD%E0%A5%81%E0%A4%B0%E0%A4%BE_%E0%A4%AD%E0%A4%BE%E0%A4%B2%E0%A5%81" title="भुरा भालु – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="भुरा भालु" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target">मैथिली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Bera_volontany" title="Bera volontany – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Bera volontany" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target">Malagasy</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mhr mw-list-item"><a href="https://mhr.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D3%B1%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Кӱрен маска – Eastern Mari" lang="mhr" hreflang="mhr" data-title="Кӱрен маска" data-language-autonym="Олык марий" data-language-local-name="Eastern Mari" class="interlanguage-link-target">Олык марий</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Кафеава мечка – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Кафеава мечка" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target">Македонски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%A4%E0%B4%B5%E0%B4%BF%E0%B4%9F%E0%B5%8D%E0%B4%9F%E0%B5%81%E0%B4%95%E0%B4%B0%E0%B4%9F%E0%B4%BF" title="തവിട്ടുകരടി – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="തവിട്ടുകരടി" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target">മലയാളം</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D2%AF%D1%80%D1%8D%D0%BD_%D0%B1%D0%B0%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D0%B0%D0%B9" title="Хүрэн баавгай – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Хүрэн баавгай" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target">Монгол</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mrj mw-list-item"><a href="https://mrj.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D3%B9%D1%80%D3%93%D0%BD_%D0%BC%D3%A7%D1%81%D0%BA%D3%93" title="Кӹрӓн мӧскӓ – Western Mari" lang="mrj" hreflang="mrj" data-title="Кӹрӓн мӧскӓ" data-language-autonym="Кырык мары" data-language-local-name="Western Mari" class="interlanguage-link-target">Кырык мары</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Beruang_perang" title="Beruang perang – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Beruang perang" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target">Bahasa Melayu</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%9D%E1%80%80%E1%80%BA%E1%80%9D%E1%80%B6%E1%80%8A%E1%80%AD%E1%80%AF" title="ဝက်ဝံညို – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ဝက်ဝံညို" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target">မြန်မာဘာသာ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-myv mw-list-item"><a href="https://myv.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%82%D0%BE" title="Овто – ерзиа" lang="myv" hreflang="myv" data-title="Овто" data-language-autonym="Эрзянь" data-language-local-name="ерзиа" class="interlanguage-link-target">Эрзянь</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A5%88%E0%A4%B0%E0%A5%8B_%E0%A4%AD%E0%A4%BE%E0%A4%B2%E0%A5%81" title="खैरो भालु – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="खैरो भालु" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target">नेपाली</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Bruine_beer" title="Bruine beer – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Bruine beer" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target">Nederlands</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Brunbj%C3%B8rn" title="Brunbjørn – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Brunbjørn" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target">Norsk nynorsk</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Brunbj%C3%B8rn" title="Brunbjørn – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Brunbjørn" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target">Norsk bokmål</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nv mw-list-item"><a href="https://nv.wikipedia.org/wiki/Shashtsoh" title="Shashtsoh – навахо" lang="nv" hreflang="nv" data-title="Shashtsoh" data-language-autonym="Diné bizaad" data-language-local-name="навахо" class="interlanguage-link-target">Diné bizaad</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target">Occitan</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-olo mw-list-item"><a href="https://olo.wikipedia.org/wiki/Kondii" title="Kondii – Livvi-Karelian" lang="olo" hreflang="olo" data-title="Kondii" data-language-autonym="Livvinkarjala" data-language-local-name="Livvi-Karelian" class="interlanguage-link-target">Livvinkarjala</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-os mw-list-item"><a href="https://os.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%80_%D0%B0%D1%80%D1%81" title="Тарбур арс – осетински" lang="os" hreflang="os" data-title="Тарбур арс" data-language-autonym="Ирон" data-language-local-name="осетински" class="interlanguage-link-target">Ирон</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Nied%C5%BAwied%C5%BA_brunatny" title="Niedźwiedź brunatny – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Niedźwiedź brunatny" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target">Polski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%DA%BE%D9%88%D8%B1%D8%A7_%D8%B1%DA%86%DA%BE" title="بھورا رچھ – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="بھورا رچھ" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target">پنجابی</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D9%86%D8%B3%D9%88%D8%A7%D8%B1%D9%8A_%D8%B1%D9%86%DA%AB%D9%87_%D9%8A%DB%90%DA%96" title="نسواري رنګه يېږ – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="نسواري رنګه يېږ" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target">پښتو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Urso-pardo" title="Urso-pardo – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Urso-pardo" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target">Português</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Paqu_ukumari" title="Paqu ukumari – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Paqu ukumari" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target">Runa Simi</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Urs_brun" title="Urs brun – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Urs brun" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target">Română</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D1%8B%D0%B9_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%8C" title="Бурый медведь – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Бурый медведь" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target">Русский</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sah mw-list-item"><a href="https://sah.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D2%A5_%D1%8D%D2%BB%D1%8D" title="Хагдаҥ эһэ – саха" lang="sah" hreflang="sah" data-title="Хагдаҥ эһэ" data-language-autonym="Саха тыла" data-language-local-name="саха" class="interlanguage-link-target">Саха тыла</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Broun_beir" title="Broun beir – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Broun beir" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target">Scots</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%DA%80%D9%88%D8%B1%D9%88_%D8%B1%DA%87" title="ڀورو رڇ – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="ڀورو رڇ" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target">سنڌي</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-se mw-list-item"><a href="https://se.wikipedia.org/wiki/Guov%C5%BEa" title="Guovža – северносаамски" lang="se" hreflang="se" data-title="Guovža" data-language-autonym="Davvisámegiella" data-language-local-name="северносаамски" class="interlanguage-link-target">Davvisámegiella</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Mrki_medvjed" title="Mrki medvjed – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Mrki medvjed" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target">Srpskohrvatski / српскохрватски</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Brown_bear" title="Brown bear – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Brown bear" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target">Simple English</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Medve%C4%8F_hned%C3%BD" title="Medveď hnedý – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Medveď hnedý" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target">Slovenčina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Rjavi_medved" title="Rjavi medved – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Rjavi medved" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target">Slovenščina</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-smn mw-list-item"><a href="https://smn.wikipedia.org/wiki/Kuob%C5%BE%C3%A2" title="Kuobžâ – инари-саамски" lang="smn" hreflang="smn" data-title="Kuobžâ" data-language-autonym="Anarâškielâ" data-language-local-name="инари-саамски" class="interlanguage-link-target">Anarâškielâ</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Ariu_i_murrm%C3%AB" title="Ariu i murrmë – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Ariu i murrmë" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target">Shqip</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D0%B4" title="Мрки медвед – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Мрки медвед" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target">Српски / srpski</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Brunbj%C3%B6rn" title="Brunbjörn – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Brunbjörn" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target">Svenska</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%AB%E0%B8%A1%E0%B8%B5%E0%B8%AA%E0%B8%B5%E0%B8%99%E0%B9%89%E0%B8%B3%E0%B8%95%E0%B8%B2%E0%B8%A5" title="หมีสีน้ำตาล – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="หมีสีน้ำตาล" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target">ไทย</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target">Tagalog</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Boz_ay%C4%B1" title="Boz ayı – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Boz ayı" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target">Türkçe</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tt mw-list-item"><a href="https://tt.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%80%D1%8B_%D0%B0%D1%8E" title="Соры аю – татарски" lang="tt" hreflang="tt" data-title="Соры аю" data-language-autonym="Татарча / tatarça" data-language-local-name="татарски" class="interlanguage-link-target">Татарча / tatarça</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-udm mw-list-item"><a href="https://udm.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%8C_%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%8B%D1%80" title="Курень гондыр – удмуртски" lang="udm" hreflang="udm" data-title="Курень гондыр" data-language-autonym="Удмурт" data-language-local-name="удмуртски" class="interlanguage-link-target">Удмурт</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ug mw-list-item"><a href="https://ug.wikipedia.org/wiki/%D9%82%D9%88%DA%AD%DB%87%D8%B1_%D8%A6%DB%90%D9%8A%D9%89%D9%82" title="قوڭۇر ئېيىق – уйгурски" lang="ug" hreflang="ug" data-title="قوڭۇر ئېيىق" data-language-autonym="ئۇيغۇرچە / Uyghurche" data-language-local-name="уйгурски" class="interlanguage-link-target">ئۇيغۇرچە / Uyghurche</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D1%96%D0%B4%D1%8C_%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Ведмідь бурий – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Ведмідь бурий" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target">Українська</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%DA%BE%D9%88%D8%B1%D8%A7_%D8%B1%DB%8C%DA%86%DA%BE" title="بھورا ریچھ – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="بھورا ریچھ" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target">اردو</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Qo%CA%BBng%CA%BBir_ayiq" title="Qoʻngʻir ayiq – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Qoʻngʻir ayiq" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target">Oʻzbekcha / ўзбекча</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Bur_kondi" title="Bur kondi – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Bur kondi" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target">Vepsän kel’</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/G%E1%BA%A5u_n%C3%A2u" title="Gấu nâu – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Gấu nâu" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target">Tiếng Việt</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vls badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://vls.wikipedia.org/wiki/Bruunn_beir" title="Bruunn beir – West Flemish" lang="vls" hreflang="vls" data-title="Bruunn beir" data-language-autonym="West-Vlams" data-language-local-name="West Flemish" class="interlanguage-link-target">West-Vlams</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Ursus_arctos" title="Ursus arctos – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Ursus arctos" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target">Winaray</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E6%A3%95%E7%86%8A" title="棕熊 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="棕熊" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target">吴语</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E6%A3%95%E7%86%8A" title="棕熊 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="棕熊" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target">中文</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Chong-h%C3%AEm" title="Chong-hîm – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Chong-hîm" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target">閩南語 / Bân-lâm-gú</a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E5%95%A1%E7%86%8A" title="啡熊 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="啡熊" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target">粵語</a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q36341#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c">Статия</a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t">Беседа</a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >български </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0">Преглед</a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h">История</a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" >Инструменти </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0">Преглед</a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v">Редактиране</a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e">Редактиране на кода</a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=history">История</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j">Какво сочи насам</a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k">Свързани промени</a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u">Качване на файл</a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q">Специални страници</a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&oldid=12337237" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата">Постоянна препратка</a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=info" title="Повече за тази страница">Информация за страницата</a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&id=12337237&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница">Цитиране на статията</a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259A%25D0%25B0%25D1%2584%25D1%258F%25D0%25B2%25D0%25B0_%25D0%25BC%25D0%25B5%25D1%2587%25D0%25BA%25D0%25B0">Кратък URL адрес</a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259A%25D0%25B0%25D1%2584%25D1%258F%25D0%25B2%25D0%25B0_%25D0%25BC%25D0%25B5%25D1%2587%25D0%25BA%25D0%25B0">Изтегляне на QR код</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0">Създаване на книга</a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=show-download-screen">Изтегляне като PDF</a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p">Версия за печат</a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Ursus_arctos" hreflang="en">Общомедия</a></li><li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-species mw-list-item"><a href="https://species.wikimedia.org/wiki/Ursus_arctos" hreflang="en">Уикивидове</a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q36341" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g">Обект в Уикиданни</a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><table class="metadata plainlinks ambox ambox-style ambox-very_long" role="presentation"><tbody><tr><td class="mbox-image"><div style="width:52px"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/40px-Broom_icon.svg.png" decoding="async" width="40" height="40" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/60px-Broom_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2c/Broom_icon.svg/80px-Broom_icon.svg.png 2x" data-file-width="400" data-file-height="400" /></div></td><td class="mbox-text"><div class="mbox-text-span">Тази статия е <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Уикипедия:Дължина">твърде дълга</a> за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 44 минути. Моля, обсъдете на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Беседа:Кафява мечка">беседата</a> <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0#Разделяне_на_статия" title="Уикипедия:Дължина">разделяне</a> на текста на отделни статии, <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82#Лаконичност_на_изказа" title="Уикипедия:Енциклопедичност">по-лаконичен изказ</a> или добавяне на подраздели.</div></td></tr></tbody></table> <table class="infobox infobox-lua" style="width:22em;background:#F2F2F2;border:1px solid #CCD2D9;border-spacing:6px"><tbody><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4;font-size:125%;font-weight:bold;border-spacing:6px">Кафява мечка</td></tr><tr><td style="padding:5px;text-align:center"><div style="display:inline-block"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brown_bear_(Ursus_arctos),_Viiksimo,_Kainuu_region,_Finland_(29058988558).jpg" class="mw-file-description" title="Евроазиатска кафява мечка (U. a. arctos)"><img alt="Евроазиатска кафява мечка (U. a. arctos)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg/240px-Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg" decoding="async" width="240" height="167" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg/360px-Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg/480px-Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg 2x" data-file-width="5160" data-file-height="3588" /></a><div><a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Евроазиатска кафява мечка">Евроазиатска кафява мечка</a> (U. a. arctos)</div></div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Природозащитен статут</td></tr><tr><td align="center" style="text-align:center"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Status_iucn3.1_LC_bg.svg" class="mw-file-description" title="LC"><img alt="LC" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Status_iucn3.1_LC_bg.svg/240px-Status_iucn3.1_LC_bg.svg.png" decoding="async" width="240" height="64" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Status_iucn3.1_LC_bg.svg/360px-Status_iucn3.1_LC_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Status_iucn3.1_LC_bg.svg/480px-Status_iucn3.1_LC_bg.svg.png 2x" data-file-width="240" data-file-height="64" /></a> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B8%D0%B4" title="Незастрашен вид">Незастрашен</a><a href="#cite_note-1">[1]</a></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4"> Червена книга на България</td></tr><tr><td align="center" style="text-align:center"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Status_iucn3.1_EN_bg.svg" class="mw-file-description" title="EN"><img alt="EN" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/Status_iucn3.1_EN_bg.svg/240px-Status_iucn3.1_EN_bg.svg.png" decoding="async" width="240" height="64" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/Status_iucn3.1_EN_bg.svg/360px-Status_iucn3.1_EN_bg.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/Status_iucn3.1_EN_bg.svg/480px-Status_iucn3.1_EN_bg.svg.png 2x" data-file-width="240" data-file-height="64" /></a> <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B8%D0%B4" title="Застрашен вид">Застрашен</a><a href="#cite_note-2">[2]</a></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Класификация</td></tr><tr><td align="center"><table style="width:100%"><tbody><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">царство:</td><td><a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Животни">Животни</a> (Animalia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Вторичноустни">Вторичноустни</a> (Deuterostomia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">тип:</td><td><a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Хордови">Хордови</a> (Chordata)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8" title="Ръкоперки">Ръкоперки</a> (Sarcopterygii)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8" title="Тетраподоморфи">Тетраподоморфи</a> (Tetrapodomorpha)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Стегоцефали">Стегоцефали</a> (Stegocephalia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Амниоти">Амниоти</a> (Amniota)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8" title="Синапсиди">Синапсиди</a> (Synapsida)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8" title="Терапсиди">Терапсиди</a> (†Therapsida)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B8" title="Зверозъби влечуги">Зверозъби влечуги</a> (†Theriodontia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">клас:</td><td><a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Бозайници">Бозайници</a> (Mammalia)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">(без ранг):</td><td><a href="/wiki/%D0%95%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Еутерии">Еутерии</a> (Eutheria)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">клон:</td><td><a href="/w/index.php?title=Pan-Carnivora&action=edit&redlink=1" class="new" title="Pan-Carnivora (страницата не съществува)">Pan-Carnivora</a></td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">клон:</td><td><a href="/w/index.php?title=Carnivoramorpha&action=edit&redlink=1" class="new" title="Carnivoramorpha (страницата не съществува)">Carnivoramorpha</a></td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">клон:</td><td><a href="/w/index.php?title=Carnivoraformes&action=edit&redlink=1" class="new" title="Carnivoraformes (страницата не съществува)">Carnivoraformes</a></td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">разред:</td><td><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Хищници">Хищници</a> (Carnivora)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">семейство:</td><td><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Мечкови">Мечкови</a> (Ursidae)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">род:</td><td><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8" title="Мечки">Мечки</a> (Ursus)</td></tr><tr><td style="text-align:right; padding-right:5px">вид:</td><td>Кафява мечка (U. arctos)</td></tr></tbody></table></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Научно наименование</td></tr><tr valign="top"><td style="text-align:center"><div><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Wikispecies-logo.svg" class="mw-file-description" title="Уикивидове"><img alt="Уикивидове" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Wikispecies-logo.svg/16px-Wikispecies-logo.svg.png" decoding="async" width="16" height="19" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Wikispecies-logo.svg/24px-Wikispecies-logo.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/df/Wikispecies-logo.svg/32px-Wikispecies-logo.svg.png 2x" data-file-width="941" data-file-height="1103" /></a> <a class="external text" href="https://species.wikimedia.org/wiki/Ursus_arctos?uselang=bg">Ursus arctos</a></div><div style="text-align:center; font-size:smaller"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9" title="Карл Линей">Linnaeus</a>, 1758</div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Разпространение</td></tr><tr><td style="padding:5px;text-align:center"><div style="display:inline-block"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ursus_arctos_range_map.svg" class="mw-file-description" title="Световно разпространение на U. arctos"><img alt="Световно разпространение на U. arctos" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ursus_arctos_range_map.svg/240px-Ursus_arctos_range_map.svg.png" decoding="async" width="240" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ursus_arctos_range_map.svg/360px-Ursus_arctos_range_map.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/83/Ursus_arctos_range_map.svg/480px-Ursus_arctos_range_map.svg.png 2x" data-file-width="1000" data-file-height="500" /></a><div>Световно разпространение на U. arctos</div></div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4">Обхват на вкаменелости</td></tr><tr><td style="text-align:center"><div><div style="text-align:center"><a href="/w/index.php?title=Kansan&action=edit&redlink=1" class="new" title="Kansan (страницата не съществува)">kansan</a> – <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%B5" title="Настояще">настояще</a>, 0,502 – 0 Ma</div><div style="margin:4px auto 0;clear:both;width:250px;height:18px;line-height:170%;font-size:80%;overflow:visible;border:1px #666;border-style:solid none;padding:0;position:relative;z-index:0"><div style="position:absolute;height:100%;left:0px;width:70.277777777778px;background-color:#FFF;background:-moz-linear-gradient(left,#FFF 0%,#00ED01 100%);background:-webkit-linear-gradient(left,#FFF 0%,#00ED01 100%);background:-o-linear-gradient(left,#FFF 0%,#00ED01 100%)"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Плиоцен">Плц</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:70.277777777778px;width:13.055555555556px;background-color:#0FD236"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Претиглий">Пт</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:83.333333333333px;width:41.25px;background-color:#00B003"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Тиглий">Тиглий</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:124.58333333333px;width:24.722222222222px;background-color:#76BA33"><a href="/wiki/%D0%95%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Ебуроний">Ебу</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:149.30555555556px;width:17.361111111111px;background-color:#A8CB00"><a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Валий">В</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:166.66666666667px;width:9.0277777777778px;background-color:#DCD179"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Менапий">М</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:175.69444444444px;width:20.069444444444px;background-color:#EDEB5D"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B9" class="mw-redirect" title="Бавелий">Б</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:195.76388888889px;width:45.486111111111px;background-color:#FFFD6A"><a href="/w/index.php?title=%D0%99%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Йоний (страницата не съществува)">Йоний</a></div><div style="position:absolute;height:100%;left:241.25px;width:8.75px;background-color:#FEFFD1"><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тарантий (страницата не съществува)">Т</a></div><div style="position:absolute;height:100%;background-color:#666;width:1px;left:250px"></div></div><div style="margin:0 auto;line-height:0;clear:both;width:250px;height:8px;overflow:visible;padding:0;position:relative;top:-4px;background-color:transparent;z-index:100"><div style="background-color:#360;position:absolute;height:8px;left:0px;width:0px;opacity:0.42"></div><div style="background-color:#6c3;position:absolute;height:6px;left:214.13888888889px;width:34.861111111111px;border:1px solid #360;top:1px"></div></div></div></td></tr><tr><td style="text-align:center;border:1px solid #aaa;background:#D3D3A4"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Ursus_arctos?uselang=bg">Кафява мечка</a> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr><tr><td style="text-align:right">[ <a class="external text" href="https://www.wikidata.org/wiki/Q36341?uselang=bg">редактиране</a> ]</td></tr></tbody></table> Кафявата мечка (Ursus arctos) е <a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE" class="mw-redirect" title="Животно">животно</a> от семейство <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Мечкови">Мечкови</a>. Тя е <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Бозайници">бозайник</a> и е най-едрият <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Хищници">хищник</a> в <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a> и едно от най-едрите животни на <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D1%8F" title="Земя">Земята</a>. <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Разпространение_и_численост_по_света"><span id=".D0.A0.D0.B0.D0.B7.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.81.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.B8_.D1.87.D0.B8.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.BF.D0.BE_.D1.81.D0.B2.D0.B5.D1.82.D0.B0">Разпространение и численост по света</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Разпространение и численост по света" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Разпространение и численост по света">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Минало">Минало</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Минало" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Минало">редактиране на кода</a>]</div> Преди човекът и <a href="/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Човешка дейност">неговата дейност</a> да ограничат популацията ѝ до днешните ѝ граници, кафявата мечка е обитавала широк <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB" title="Ареал">ареал</a> на 4 континента: <ul><li>Северна Америка. Около 100 хил. г., пр.н.е., в резултат на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Берингия">сухоземната връзка</a> между <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Азия">Азия</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a> (заледявания в района на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA" title="Берингов проток">Беринговия проток</a>) кафявите мечки - вероятно <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8" title="Усури">усурийски</a> - колонизират <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Аляска">Аляска</a>. Въпреки ранното навлизане в Северна Америка, те успяват да се заселят в западната му част и на юг (до Северно <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Мексико">Мексико</a>), едва към 15 хил. години пр.н.е.<a href="#cite_note-nationalgeographic-3">[3]</a>. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Конкуренция (екология)">Конкуренцията</a> на кафявите мечки с <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Късомуцунеста мечка">Късомуцунестата мечка</a> е сред вероятните причини за изчезването ѝ около 13 хил. години пр.н.е.<a href="#cite_note-bearbiology-4">[4]</a></li> <li>цяла <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Европа">Европа</a> (включително островите <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)" title="Великобритания (остров)">Великобритания</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Ирландия">Ирландия</a>).</li> <li>северните части на <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Африка">Африка</a>.</li> <li>Азия - <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" class="mw-redirect" title="Близкия изток">Близкия изток</a>, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Централна Азия">Централна Азия</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80" title="Сибир">Сибир</a>, обширни райони от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a>, остров <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%BE" title="Хокайдо">Хокайдо</a> (Япония), <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA" class="mw-redirect" title="Далечен Изток">Далечния изток</a> на Русия (включително <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Камчатка">Камчатка</a> и <a href="/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Чукотка">Чукотка</a>).</li></ul> Съприкосновението ѝ с хората води до бавно и систематично унищожаване на вида, там където хората са особено активни <a href="/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0)" title="Икономика (наука)">икономически</a> - Европа, Близкия изток, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Централна Азия">Централна Азия</a>, САЩ и Китай. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Съвремие">Съвремие</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Съвремие" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Съвремие">редактиране на кода</a>]</div> Числеността на съвременната световна <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Популация">популация</a> на кафявата мечка се оценява на над 200 хиляди индивида. <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Русия">Русия</a> е страната с най-голям брой на мечките и се смята, че числеността им там надвишава 100 000. Според оценки на числеността им, в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9" class="mw-redirect" title="САЩ">САЩ</a> има около 33 000 кафяви мечки (30 000 от тях - в Аляска<a href="#cite_note-nationalgeographic-3">[3]</a>), <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Канада">Канада</a> – 25 000, а в Европа (без Русия) – 14 000.<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a> Днес (20-и - 21-и век) <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB" title="Ареал">ареалът</a> с известни изключения съвпада с този от миналото, но популацията е запазила по-голяма гъстота и численост в северните райони, докато в южните е силно фрагментирана и малочислена, като на много места вече <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Вид (биология)">видът</a> не съществува (например северноафриканската популация, изчезва към 1890 година<a href="#cite_note-6">[6]</a>, а на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B9_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)" class="mw-redirect" title="Синай (полуостров)">Синай</a> последната кафява мечка е наблюдавана в края на 16 век<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a>). Със заселването на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4" class="mw-redirect" title="Дивия Запад">Дивия Запад</a>, мечките са изтребени почти във всички континентални щати на САЩ. Последният екземпляр в северната част на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Мексико">Мексико</a> е наблюдаван през 1964 г.<a href="#cite_note-7">[7]</a> Същевременно популацията в Канада е стабилна. Видът е разпространен основно в <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Британска Колумбия">Британска Колумбия</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Северозападни територии">Северозападните територии</a>, <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BA%D0%BE%D0%BD_(%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F)" title="Юкон (територия)">Юкон</a> и в по-малка степен - в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Албърта">Албърта</a>.<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a> В САЩ 95% от популацията на кафявата мечка живее в Аляска, като в останалите 48 континентални щати тя е доста ограничена и фрагментирана.<a href="#cite_note-8">[8]</a><a href="#cite_note-9">[9]</a> В исторически план, много преди европейската експанзия в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a> ареалът на разпространение е достигал на изток до <a href="/wiki/%D0%A5%D1%8A%D0%B4%D0%B7%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2" class="mw-redirect" title="Хъдзънов залив">Хъдзъновия залив</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%B8" title="Кентъки">Кентъки</a>.<a href="#cite_note-10">[10]</a> В южната част на Европа има няколко изключително малки, изолирани <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Популация">популации</a>. 2 от тях са популациите в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B8" title="Пиренеи">Пиренеите</a> между <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Франция">Франция</a> и <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">Испания</a> като всяка от тях има по по-малко от 10 мечки. В <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Кантабрийски планини">Кантабрийските планини</a> съществуват 2 популации, съответно с по 20 – 30 и 80 – 100 мечки. На <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Апенини">Апенините</a> в Централна Италия живеят 40 – 50 мечки, често описвани и като <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Апенинска кафява мечка (страницата не съществува)">самостоятелен подвид</a> (апенинска кафява мечка). В <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BF%D0%B8" title="Алпи">Алпийската</a> част на Италия, <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Австрия">Австрия</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Словения">Словения</a> има 35 – 40 мечки.<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a> Малки популации на кафявата мечка също са разпръснати в много части на Азия, но за тяхната численост се знае малко . В Австрия видът е <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Интродукция (биология)">реинтродуциран</a> през 2011 г., но (към 2015 г.) все още няма сигурни сведения дали той трайно се установява в района.<a href="#cite_note-11">[11]</a> В Европа се наблюдават 3 основни обширни запазени популации. Първата е <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Карпати">Карпатската</a> с обща численост около 8000 индивида като основният ареал на разпространение е в <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Румъния">Румъния</a>.<a href="#cite_note-12">[12]</a> Следващият район на разпространение е в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Скандинавия">Скандинавия</a>. Общата численост наброява около 5000 индивида.<a href="#cite_note-13">[13]</a> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Балкански полуостров">Балканската</a> популация е третата по размер и достига максимум до 3000 индивида. Простира се от <a href="/wiki/%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Италия">Италия</a> на северозапад и на юг до България и <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гърция">Гърция</a>.<a href="#cite_note-14">[14]</a><a href="#cite_note-15">[15]</a> Силно ограничени са и популациите в Южна Азия. В <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Пакистан">Пакистан</a> има около 150 – 200 мечки в 7 отделни групи обитаващи района на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B8" title="Хималаи">Хималаите</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC" title="Каракорум">Каракорум</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%88" title="Хиндукуш">Хиндукуш</a>. В <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a> мечките обитават 23 защитени територии в северните щати <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D1%83_%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%88%D0%BC%D0%B8%D1%80" title="Джаму и Кашмир">Джаму и Кашмир</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB_%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88" title="Химачал Прадеш">Химачал Прадеш</a>, <a href="/wiki/%D0%A3%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B4" title="Утаракханд">Утаракханд</a>. Вероятно страната е обитавана от по-малко от 1000 индивида. В централноазиатските републики, популациите са фрагментирани и малки. Десетки екземпляри, обитаващи изолирани един от друг райони се срещат и в <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD" title="Иран">Иран</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA" title="Ирак">Ирак</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Турция">Турция</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Армения">Армения</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Грузия">Грузия</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD" title="Азербайджан">Азербайджан</a>.<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a><a href="#cite_note-Boitani_et_al._2008.-16">[16]</a><a href="#cite_note-Farhadinia_&_Valizadegan_2015-17">[17]</a><a href="#cite_note-Gutleb-18">[18]</a> В Китай кафявите мечки също обитават разпокъсани и недобре установени територии в западната и североизточната част на страната. Смята се, че мечките в страната наброяват около 6000 индивида. По-гъста е популацията на остров Хокайдо, където популацията надхвърля 2000 индивида. Въпреки че те са добре проучени данните за тяхната численост остават несигурни.<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a> Според други оценки островната популация е далеч по-голяма и е около 10 600 броя<a href="#cite_note-19">[19]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Предишно_разпространение_по_българските_земи"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B8.D1.88.D0.BD.D0.BE_.D1.80.D0.B0.D0.B7.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.81.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BF.D0.BE_.D0.B1.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D1.81.D0.BA.D0.B8.D1.82.D0.B5_.D0.B7.D0.B5.D0.BC.D0.B8">Предишно разпространение по българските земи</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Предишно разпространение по българските земи" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Предишно разпространение по българските земи">редактиране на кода</a>]</div> В миналото кафявата мечка е обитавала цялата територия на съвременна <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a>. Свидетелства за това се откриват от <a href="/wiki/%D0%92%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Вкаменелост">костни останки</a> в различни краища на страната. Костни останки и зъби от кафява мечка в България са открити на десетки места. Те доказват безспорното някогашно по-широко разпространение на вида в страната. <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Фосили_и_субфосили">Фосили и субфосили</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Фосили и субфосили" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Фосили и субфосили">редактиране на кода</a>]</div> Проучвания върху миналото разпространение (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Плейстоцен">плейстоцен</a> и <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Холоцен">холоцен</a>) на кафявата мечка в България, основани на наличните костни и зъбни останки, доказват, че този хищник е бил много по-широко разпространен - практически върху цялата територия на страната - отколкото през 20-и - 21-и век. Някогашният му ареал у нас включвал и такива обширни зони, като <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5" title="Лудогорие">Лудогорието</a>, Добруджа, Дунавската равнина, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Горнотракийска низина">Горнотракийската низина</a> и Предбалкана, както и планините Сакар, Странджа, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Средна гора">Средна гора</a>. Събраните данни са от 52 находища (13 фосилни и 39 субфосилни), датирани от среден плейстоцен до 19 век н. е. от 22 от общо 28-те области в страната. Около 73% от находищата са разположени между 100 и 500 м. <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Надморска височина">н. в.</a> 12 находища съдържат палеолитни находки, 1 - мезолитни, 14 - неолитни, 6 - халколитни, 5 - от бронзовата епоха, и 2 - от <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Желязна епоха">желязната епоха</a>. Останалите 12 субрецентни находища са датирани от последните ок. 2400 години. Находките от пещерата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" class="mw-disambig" title="Козарника">Козарника</a> (1 000 000 – 700 000 г. пр. н. е.) са едни от най-древните свидетелства за вида в Европа. Повечето от установените находки на вида произлизат от <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Археологически паметник">археологически обекти</a> – праисторически и древни селища.<a href="#cite_note-20">[20]</a> Десетки пещери в България се наричат „<a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мечата дупка (страницата не съществува)">Мечата дупка</a>“ заради обитавалите ги в миналото мечки. Съществуват и такива, извън съвременните граници на ареала на вида. Такива са например Мечата дупка до село <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Стоилово">Стоилово</a>, с отложения от II-ата половина на късния плейстоцен и Мечата дупка до село <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%8F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Леярово">Леярово</a>, с намерени останки от ранния холоцен.<a href="#cite_note-ReferenceB-21">[21]</a> Фосилни находки са открити в пещерата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_(%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BE)" title="Козарника (община Димово)">Козарника</a> до <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%BA" title="Белоградчик">Белоградчик</a> от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82" class="mw-redirect" title="Палеолит">палеолит</a> – <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82" class="mw-redirect" title="Неолит">неолит</a> (отпреди 80 000 – 16 000 г.); в пещерата <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B0_(%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Миризливка (пещера) (страницата не съществува)">Миризливка</a> в местността „Башовица“ в рида Белоградчишки венец до <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%9E%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%86" title="Гара Орешец">Гара Орешец</a> от палеолит.<a href="#cite_note-22">[22]</a> Субфосилни останки (от следледниково време) от кафява мечка са открити в: <ul><li>праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%88" title="Телиш">Телиш</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE" title="Плевенско">Плевенско</a>, от неолит – раннобронзова епоха (3450 – 3320 пр.н.е.)<a href="#cite_note-23">[23]</a>;</li> <li>край село <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2" title="Долнослав">Долнослав</a>, Пловдивско в енеолитния култов център (3530 – 3480 пр.н.е.).<a href="#cite_note-24">[24]</a>;</li> <li>в селищната могила при <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Гълъбово">Гълъбово</a> (<a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82" class="mw-redirect" title="Енеолит">енеолит</a> – <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Бронзова епоха">средна бронзова епоха</a>);</li> <li>в потънало селище <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Урдовиза">Урдовиза</a> до <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD" title="Китен">Китен</a> от енеолит – раннобронзова епоха (3000 – 2000 г. пр.н.е);</li> <li>Тракийската гробница в землището на село <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B5%D0%BD_(%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81)" class="mw-redirect" title="Руен (Област Бургас)">Руен</a> (4 – 1 в. пр.н.е.);</li> <li>средновековно селище до село <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Искрица">Искрица</a>, Старозагорско от 11 – 12 в.;<a href="#cite_note-ReferenceB-21">[21]</a></li> <li>ранновизантийското (Цуида; 5 – 6 в. н.е.) и средновековното (10 – 12 в.) селище Хисарлъка в пределите на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD" title="Сливен">Сливен</a><a href="#cite_note-25">[25]</a>.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Съвременно_разпространение_и_численост_в_България"><span id=".D0.A1.D1.8A.D0.B2.D1.80.D0.B5.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.BE_.D1.80.D0.B0.D0.B7.D0.BF.D1.80.D0.BE.D1.81.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.B8_.D1.87.D0.B8.D1.81.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.B2_.D0.91.D1.8A.D0.BB.D0.B3.D0.B0.D1.80.D0.B8.D1.8F">Съвременно разпространение и численост в България</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Съвременно разпространение и численост в България" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Съвременно разпространение и численост в България">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg/220px-Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg.png" decoding="async" width="220" height="145" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg/330px-Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg/440px-Bulgaria_Distribution_Ursus_arctos.svg.png 2x" data-file-width="2483" data-file-height="1642" /></a><figcaption>Постоянно (червено) и временно или случайно присъствие (жълто) на кафявата мечка в България.</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Местни_субпопулации">Местни субпопулации</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Местни субпопулации" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Местни субпопулации">редактиране на кода</a>]</div> В България кафявата мечка е представена от 2 субпопулации, обитаващи двата най-големи планински масива в страната – <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Старопланинска зона">Старопланинския</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%BE-%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2" title="Рило-Родопски масив">Рило-Родопския</a>. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%80" title="Хектар">ha</a>. Площта на обитаваната територия от старопланинската субпопулация е 237 100 ha, а тази на рило-родопската е 841 800 ha.<a href="#cite_note-РИОСВ_Смолян-26">[26]</a> Западната част на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Средна гора">Средна гора</a> служи като своеобразен мост между двете субпопулации. Старопланинската субпопулация е по-малката от двете и границите на разпространение приблизително съвпадат с тези на национален парк <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" class="mw-redirect" title="Централен Балкан (национален парк)">Централен Балкан</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Буферна зона">буферната зона</a> към него. В западна и особено - в източна посока на масива, присъствието на кафяви мечки е спорадично и по-скоро с временен характер. На запад тази субпопулация се свързва с ареала на разпространение на мечките в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Сърбия">Сърбия</a>. На юг субпопулацията не е така фрагментирана и заема по-обширна площ, която частично попада в националните паркове <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D0%B0_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" title="Рила (национален парк)">Рила</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" title="Пирин (национален парк)">Пирин</a>. На запад, посредством <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%89%D0%B5" title="Краище">Краище</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Осогово">Осогово</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Малашевска планина">Малашевска планина</a>, тамошните кафяви мечки комуникират с популациите в Сърбия и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Северна Македония">Северна Македония</a>, а на юг с тази в <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Гърция">Гърция</a>.<a href="#cite_note-РИОСВ_Смолян-26">[26]</a> Гръцката субпопулация в <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B8" title="Родопи">Родопите</a> е пряко продължение на Рило-Родопската на юг и е пространствено изолирана от западната <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BD%D0%B4" title="Пинд">Пиндска</a> субпопулация.<a href="#cite_note-Callisto-27">[27]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Лов_на_мечки_в_България">Лов на мечки в България</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Лов на мечки в България" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Лов на мечки в България">редактиране на кода</a>]</div> Данните, касаещи числеността на дивите кафяви мечки в България са несигурни и противоречиви, поради възможността за нееднократно преброяване на всеки екземпляр - посочваните цифри са в границите между 500 и 1000 индивида.<a href="#cite_note-balkani-28">[28]</a><a href="#cite_note-bnr-29">[29]</a> В края на 19 век разпространението на кафявата мечка се свива до приблизително настоящите си граници, с изключение на това, че екземпляри са обитавали <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5" title="Лудогорие">Лудогорието</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0" title="Странджа">Странджа</a>, а естествената връзка на двете субпопулации през <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD_(%D1%80%D0%B8%D0%B4)" title="Ветрен (рид)">Еледжик</a> е била широка и постоянна. При първото сериозно преброяване на кафявата мечка през 1934 г. е установено, че страната е обитавана от 300 – 366 индивида, а за същата година са отстреляни 32 мечки. В резултат на взети мерки по ограничаване на отстрела и опазване на вида до 1959 г. броят им нараства до 450 и оттогава числеността на мечките в България бавно нараства. През <a href="/wiki/1980-%D1%82%D0%B5" title="1980-те">1980-те</a> години кафявата мечка се превръща в <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B2" title="Лов">ловно-стопански обект</a>. Поради тази причина в района на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%88_(%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82)" title="Кормисош (резерват)">Кормисош</a> са внесени мечки от <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Румъния">Румъния</a>, които да подобрят <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4" title="Генофонд">генофонда</a> на местните.<a href="#cite_note-balkani-28">[28]</a> Карпатските мечки са по-едри и с по-ценни <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D0%B9" title="Трофей">трофейни</a> качества, но са потомци на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Холоцен">холоценска</a> вълна на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Миграция">миграция</a> от източните части на Европа. Балканската популация, подобно на мечките от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B8" title="Пиренеи">Пиренеите</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Апенини">Апенините</a>, е автохтонен <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD" title="Плейстоцен">плейстоценски</a> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82" title="Реликт">реликт</a>.<a href="#cite_note-bearproject-30">[30]</a> В резултат на привнасянето им, при проведено изследване на 199 проби от мечки, взети в България и Румъния е установено, че 7 от <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BA%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D1%8F%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Екземпляр (страницата не съществува)">екземплярите</a> в България са наследници на карпатските мечки.<a href="#cite_note-springer-31">[31]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Местообитание">Местообитание</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Местообитание" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Местообитание">редактиране на кода</a>]</div> Този вид обитава най-широк спектър от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Местообитание">местообитания</a> и това го отличава от останалите видове в семейството (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Мечкови">Мечкови</a>).<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> Фактите показват, че кафявата мечка вероятно няма и предпочитания за <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Надморска височина">надморска височина</a>, която да обитава. Представители се срещат от морското равнище в Аляска и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Камчатска кафява мечка">Камчатка</a> до около 5000 метра в Хималаите.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-Sathyakumar-33">[33]</a> В по-голямата част от обхвата на ареала е видно, че кафявите мечки предпочитат полуотворени горски пространства с разпръсната дървесна растителност, което им позволява да почиват на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0" title="Сянка">сянка</a> през деня. Въпреки това те обитават и други типове местообитания характерни за <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Умерен климат">северния умерен пояс</a>.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> Северноамериканските подвидове и особено <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8" title="Гризли">гризли</a> предпочитат открити или полуоткрити пространства. Срещали са се в <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Големи равнини">Големите равнини</a> и продължават да се срещат в райони с тундра и крайбрежните <a href="/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B0%D1%80" title="Естуар">естуари</a> и острови. Променлива численост на вида има в <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Прерия">прерийните</a> области на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Скалисти планини">Скалистите планини</a> (най-вече в Канада и прилежащи райони на САЩ). Районът на <a href="/wiki/%D0%99%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%83%D0%BD_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" title="Йелоустоун (национален парк)">Йелоустоун</a> се вписва като идеалното местообитание за северноамериканските подвидове.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-Herrero,_S._1972-34">[34]</a> В Западна Евразия кафявата мечка обитава гористи планински райони на основните планински вериги – Алпи, Пиренеите, Карпатите и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7" title="Кавказ">Кавказ</a>. Отчасти това се дължи и на конкурентното изместване на мечките от хората, към стръмни гористи местности.<a href="#cite_note-Macdonald-35">[35]</a><a href="#cite_note-mari-36">[36]</a> Безлюдни части на Северна и Източна Европа, сред които големи райони от Скандинавия и Карпатите, винаги са били доста силно залесени (с обилна гориста растителност) и са запазили относително стабилни популации на мечки, следователно там кафявите мечки са добре адаптирани към горските местообитания, макар обикновено да търсят възможности за паша из горски <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B0_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" class="mw-disambig" title="Поляна (пояснение)">поляни</a> и блатисти райони.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-37">[37]</a> Като цяло гората предлага по-малко възможности за паша (хранене с нискорасли растения), затова мечките предпочитат по-северните части, покрити с тайга и нерядко мигрират там.<a href="#cite_note-38">[38]</a> В Централна Азия човешкото вмешателство в природата е ограничено от тежките условия на средата, която остава слабо населена. В тази част на света мечките обитават степни пространства и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Полупустиня">места с полу-пустинен характер</a>, близки до тези в Северна Америка. В Близкия Изток живеят и в пустинни условия; това важи и за пустинята <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%B1%D0%B8" title="Гоби">Гоби</a>.<a href="#cite_note-Gutleb-18">[18]</a><a href="#cite_note-Swenson-39">[39]</a><a href="#cite_note-Chestin-40">[40]</a><a href="#cite_note-41">[41]</a> Алпийските ливади са типичните местообитания сред популациите в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B8" title="Хималаи">Хималаите</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%82" title="Тибет">Тибет</a>.<a href="#cite_note-Sathyakumar-33">[33]</a><a href="#cite_note-42">[42]</a><a href="#cite_note-Aryal-43">[43]</a> В <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80" title="Сибир">Сибир</a> представителите на вида са добре адаптирани. Местообитанията им включват разнообразие от <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80" title="Бор">борови гори</a>, речни долини и блатисти райони.<a href="#cite_note-Chestin-40">[40]</a><a href="#cite_note-Kistchinski-44">[44]</a> Източните руски гори са обитавани от многочислена популация, изпреварвана единствено от тази в Аляска и Северозападна Канада.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-Chestin-40">[40]</a> Кафявите мечки на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%BE" title="Хокайдо">Хокайдо</a> до голяма степен са също горски жители. Те обитават смесени гори, доминирани от широколистни дървета - основно <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA" title="Бук">бук</a>.<a href="#cite_note-Nomura_&_Higashi_2002-45">[45]</a><a href="#cite_note-46">[46]</a> Смята се, че евразийските мечки, които са колонизирали Америка са били добре адаптирани за живот в условията на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Тундра">тундрата</a> (например гризли в Северна Америка и кафявите мечки населяващи полуостров <a href="/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Чукотка">Чукотка</a> в азиатската част на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA" title="Берингов проток">Беринговия проток</a>, които са единствените азиатски кафяви мечки, живеещи целогодишно в низинната тундра, подобно на техните северноамерикански братовчеди<a href="#cite_note-47">[47]</a><a href="#cite_note-48">[48]</a><a href="#cite_note-49">[49]</a>). Генетичните резултати сочат към 2 отделни нахлувания на континента през Беринговия мост. Второто нашествие е дало предците на крайбрежните форми на кафявата мечка, каквато е <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Кодиакска кафява мечка">мечката-кодиак</a>.<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> В арктическите райони, потенциалните местообитания на кафявата мечка се увеличават. Затоплянето на този регион е позволил на видовете да мигрират по-далеч на север в райони, преди само с <a href="/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Бяла мечка">полярни мечки</a>/бели мечки. В неарктическите области, основната причина за загуба на местообитания е ловът.<a href="#cite_note-51">[51]</a><a href="#cite_note-52">[52]</a><a href="#cite_note-53">[53]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Еволюция_и_таксономия">Еволюция и таксономия</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Еволюция и таксономия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Еволюция и таксономия">редактиране на кода</a>]</div> Научното наименование на кафявата мечка е Ursus arctos. То е съставено от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латинската дума</a> ursus, което в превод означава мечка<a href="#cite_note-54">[54]</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Старогръцки език">старогръцката</a> Άρκτος „arctos“, която също в превод е мечка.<a href="#cite_note-55">[55]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Еволюция">Еволюция</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Еволюция" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Еволюция">редактиране на кода</a>]</div> Според Kurten (1976) видът <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Еволюция">е наследник</a> на азиатските популации на мечката Ursus savini преди около 800 000 години и по-късно се разпространява в Европа и Северна Америка.<a href="#cite_note-Kurten_1976-56">[56]</a> Генетично изследване показва, че линията на кафявата мечка се отделя от тази на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Пещерна мечка">пещерната мечка</a> преди около 1,2 – 1,4 милиона години, но не е ясно дали мечката Ursus savini е поставила началото на дъщерни видове, сред които да е и кафявата мечка.<a href="#cite_note-Loreille-57">[57]</a> Друга теория, относно произхода на кафявата мечка гласи, че тя е произлиза от азиатските представители на <a href="/wiki/Ursus_etruscus" class="mw-redirect" title="Ursus etruscus">Ursus etruscus</a> (етруска мечка - предполагаем предшественик и на пещерната мечка).<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a><a href="#cite_note-58">[58]</a> Най-ранните фосили от вида са известни от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">Китай</a> и са на възраст половин милион години.<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> Най-ранните фосили от кафява мечка в Европа са на възраст около 250 хил. години, а от Северна Америка са от сравнително скоро.<a href="#cite_note-Herrero,_S._1972-34">[34]</a><a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> Останките от кафява мечка от плейстоцен се появяват и на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Британски острови">Британските острови</a> като вероятно вида измества в конкуренцията пещерната мечка.<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> Преди около 100 хил. години посредством възникналата сухоземна връзка видът прониква в Аляска, но едва преди около 13 хил. години успява да колонизира земи южно от нея.<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> Смята се, че това е било невъзможно поради конкуренцията с далеч по-едрата късомуцунеста мечка (<a href="/wiki/Arctodus_simus" class="mw-redirect" title="Arctodus simus">Arctodus simus</a>), която <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Измиране">измира</a> в този период.<a href="#cite_note-geist-59">[59]</a><a href="#cite_note-60">[60]</a> Някои <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Палеонтология">палеонтолози</a> приемат за достоверна <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0" title="Хипотеза">хипотезата</a> за двойно нахлуване на кафявата мечка в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Аляска">Аляска</a>, според която единият миграционен път е северен и с него проникват мечки от Северен Сибир през централната част на Аляска и от там към останалата част на известния ареал в Северна Америка, вторият е от полуостров <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Камчатка">Камчатка</a>, през крайбрежието на Аляска и южните части на района<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> Фосили от кафява мечка са открити в <a href="/wiki/%D0%9E%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BE" title="Охайо">Охайо</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%B8" title="Кентъки">Кентъки</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80" title="Лабрадор">Лабрадор</a>, т.е. в по-широк обхват от регистрираното от съвременното <a href="/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" class="mw-redirect" title="Човечество">човечество</a>.<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Таксономия">Таксономия</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Таксономия" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Таксономия">редактиране на кода</a>]</div> Пред 2005 научната общност признава 16 съществуващи подвида,<a href="#cite_note-MSW3-61">[61]</a><a href="#cite_note-62">[62]</a> но по принцип съществуват различни методи за определяне на видовете и подвидовете сред мечките и нито един от тях не е напълно ефективен. Има различията в систематизирането им у различни автори.<a href="#cite_note-63">[63]</a> Генетичният анализ показва родството между подвидовете и техните взаимовръзки<a href="#cite_note-Harris-64">[64]</a><a href="#cite_note-Storer1955-65">[65]</a> Макар че подвидовете понякога са описвани като десетки, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Дезоксирибонуклеинова киселина">ДНК-анализът</a> сочи наличие само на 5 подтипа, които включват всички известни подвидове.<a href="#cite_note-66">[66]</a><a href="#cite_note-ReferenceA-67">[67]</a> Както правилният брой на подвидовете във вида, така и връзката с друг вид – <a href="/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Бяла мечка">бялата мечка</a> са все още обект на спор. Смята се, че последната е произлязла от кафявата, но не изяснено кога и къде. Според повечето проучвания това е било в периода от преди 400 000 до 70 000 години, но повечето съвременни анализи скъсяват периода в рамките на 250 000 до 130 000 години.<a href="#cite_note-68">[68]</a> Според някои изследователи двата вида са съществували паралелно.<a href="#cite_note-69">[69]</a><a href="#cite_note-70">[70]</a><a href="#cite_note-71">[71]</a> Според генетичните изследвания северноамериканските подвидове са генетично близки и хомогенни с изключение на 2 подвида – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Кодиакска кафява мечка">мечката Кодиак</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ситкинска мечка (страницата не съществува)">ситкинската</a>. Последната има митохондриална ДНК на бялата мечка.<a href="#cite_note-Waits-72">[72]</a> Подвидовете са както следва: <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Евразийски">Евразийски</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Евразийски" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Евразийски">редактиране на кода</a>]</div> <table class="wikitable"> <tbody><tr> <th>Име</th> <th>Снимка</th> <th>Разпространение</th> <th>Забележка </th></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos arctos <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Евроазиатска кафява мечка">Евроазиатска кафява мечка</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:European_Brown_Bear.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7f/European_Brown_Bear.jpg/140px-European_Brown_Bear.jpg" decoding="async" width="140" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7f/European_Brown_Bear.jpg/210px-European_Brown_Bear.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7f/European_Brown_Bear.jpg/280px-European_Brown_Bear.jpg 2x" data-file-width="3456" data-file-height="3456" /></a> </td> <td valign="top">Европа, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7" title="Кавказ">Кавказ</a>, Западен Сибир и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Монголия">Монголия</a><a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> </td> <td valign="top">Имат предимно тъмен цвят (рядко светъл), средни по размер на тялото с тъмни нокти. Сибирските представители са по-едри от останалите. Европейските мечки са предимно горски обитатели. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos beringianus <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Камчатска кафява мечка">Камчатска кафява мечка</a>, Далекоизточна кафява мечка </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brown-bear-in-spring.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Brown-bear-in-spring.jpg/140px-Brown-bear-in-spring.jpg" decoding="async" width="140" height="94" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Brown-bear-in-spring.jpg/210px-Brown-bear-in-spring.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Brown-bear-in-spring.jpg/280px-Brown-bear-in-spring.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="538" /></a> </td> <td valign="top">Полуостров <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Камчатка">Камчатка</a> и остров <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%88%D0%B8%D1%80" title="Парамушир">Парамушир</a><a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> </td> <td valign="top">Това е много едра и тъмно оцветена мечка. Индивиди с по-светло оцветяване се срещат по-рядко в сравнение с евроазиатската кафява мечка. Ноктите са тъмни.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Смята че, че този подвид е дал началото на други два – Мечката Кодияк (U. a. middendorffi).<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> и Полуостровната кафява мечка (U. a. gyas) в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Аляска">Аляска</a>. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos collaris <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Източносибирска кафява мечка">Източносибирска кафява мечка</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ucollaris.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Ucollaris.jpg/140px-Ucollaris.jpg" decoding="async" width="140" height="124" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Ucollaris.jpg/210px-Ucollaris.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Ucollaris.jpg/280px-Ucollaris.jpg 2x" data-file-width="290" data-file-height="257" /></a> </td> <td valign="top">Източен <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80" title="Сибир">Сибир</a> от река <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%B9" title="Енисей">Енисей</a> до <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Алтай">Алтай</a> и Северна Монголия. </td> <td valign="top">Притежава предимно тъмно оцветяване. Представлява междинна форма между U. a. arctos и U. a. beringianus. Притежава относително едър череп.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos crowtheri †<a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Атласка мечка">Атласка мечка</a> (изчезнала) </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Atlasbear.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6d/Atlasbear.jpg/140px-Atlasbear.jpg" decoding="async" width="140" height="84" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6d/Atlasbear.jpg/210px-Atlasbear.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6d/Atlasbear.jpg/280px-Atlasbear.jpg 2x" data-file-width="372" data-file-height="224" /></a> </td> <td valign="top">Обитавала е <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Атласки планини">Атласките планини</a> и прилежащи райони в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Африка">Северна Африка</a> от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE" title="Мароко">Мароко</a> до <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Либия">Либия</a>. </td> <td valign="top">Често е описвана като самостоятелен вид. Последният оцелял индивид е отстрелян през 1890 г.<a href="#cite_note-brownbearbg-74">[74]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos isabellinus <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Хималайска кафява мечка">Хималайска кафява мечка</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ursus_arctos_isabellinus_(in_Perm_Zoo).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Ursus_arctos_isabellinus_%28in_Perm_Zoo%29.jpg/140px-Ursus_arctos_isabellinus_%28in_Perm_Zoo%29.jpg" decoding="async" width="140" height="140" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Ursus_arctos_isabellinus_%28in_Perm_Zoo%29.jpg/210px-Ursus_arctos_isabellinus_%28in_Perm_Zoo%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Ursus_arctos_isabellinus_%28in_Perm_Zoo%29.jpg/280px-Ursus_arctos_isabellinus_%28in_Perm_Zoo%29.jpg 2x" data-file-width="1944" data-file-height="1944" /></a> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D0%BB" title="Непал">Непал</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Пакистан">Пакистан</a> и северна <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Индия">Индия</a> </td> <td valign="top">Мечката е с рижавокафява козина и пясъчни на цвят уши. Тази мечка е по-малка о останалите азиатски подвидове. Обитава райони с висока надморска височина – гори и алпийски ливади. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos pruinosus <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тибетска кафява мечка (страницата не съществува)">Тибетска кафява мечка</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/af/Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg/140px-Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg" decoding="async" width="140" height="92" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/af/Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg/210px-Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/af/Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg/280px-Tibetan_Blue_Bear_-_Ursus_arctos_pruinosus_-_Joseph_Smit_crop.jpg 2x" data-file-width="383" data-file-height="251" /></a> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Тибетско плато">Тибетско плато</a>.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Малка субпопулация в пустинята Гоби често е приемана за отделен подвид. </td> <td valign="top">Подвид със средно по размери тяло с дълга и рунтава козина. Еднакво се срещат светли и тъмни индивиди, но преобладава окраска на тялото със среден на крайностите нюанс. Козината по врата е светла и образува яка.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos lasiotus <a href="/w/index.php?title=%D0%A3%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Усурийска кафява мечка (страницата не съществува)">Усурийска кафява мечка</a>, Амурска кафява мечка </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG/140px-Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG" decoding="async" width="140" height="93" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG/210px-Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG/280px-Ursus_arctos_lasiotus_-_Beijing_Zoo_3.JPG 2x" data-file-width="4672" data-file-height="3104" /></a> </td> <td valign="top">Южните <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Курилски острови">Курилски острови</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Сахалин">Сахалин</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9" title="Приморски край">Приморски край</a>, по поречието на реките <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8" title="Усури">Усури</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%83%D1%80" title="Амур">Амур</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Манджурия">Манджурия</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%BE" title="Хокайдо">Хокайдо</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F" title="Северна Корея">Северна Корея</a><a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> </td> <td valign="top">Този подвид е вероятния родоначалник на мечката гризли (U. a. horribilis).<a href="#cite_note-evolution-50">[50]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos syriacus <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Сирийска кафява мечка">Сирийска кафява мечка</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ursus_arctos_syriacus.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c2/Ursus_arctos_syriacus.jpg/140px-Ursus_arctos_syriacus.jpg" decoding="async" width="140" height="131" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c2/Ursus_arctos_syriacus.jpg/210px-Ursus_arctos_syriacus.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c2/Ursus_arctos_syriacus.jpg/280px-Ursus_arctos_syriacus.jpg 2x" data-file-width="905" data-file-height="849" /></a> </td> <td valign="top">Разпространена е на север от Кавказ, през <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%90%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Мала Азия">Мала Азия</a>, източното <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5" title="Средиземноморие">Средиземноморие</a> и на запад през <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BA" title="Ирак">Ирак</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD" title="Иран">Иран</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Афганистан">Афганистан</a> и Пакистан до западната част на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B8" title="Хималаи">Хималаите</a>.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Ареалът е много разпокъсан и в повечето от районите като например <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB" title="Израел">Израел</a> подвидът е съществувал в миналото. </td> <td valign="top">Индивидите от този подвид са предимно светлокафяви и дребни със светли нокти.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Северноамерикански">Северноамерикански</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Северноамерикански" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Северноамерикански">редактиране на кода</a>]</div> <table class="wikitable"> <tbody><tr> <th>Име</th> <th>Снимка</th> <th>Разпространение</th> <th>Забележка </th></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos alascensis<a href="#cite_note-MSW3-61">[61]</a><a href="#cite_note-75">[75]</a> <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Аляска кафява мечка (страницата не съществува)">Аляска кафява мечка</a>, Аляско гризли </td> <td> </td> <td valign="top">Крайбрежието на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Аляска">Аляска</a> </td> <td valign="top"> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos californicus †<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Калифорнийска кафява мечка (страницата не съществува)">Калифорнийска кафява мечка</a> (<a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Измиране">изчезнала</a>) Калифорнийско гризли </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Monarch_the_bear.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Monarch_the_bear.jpg/140px-Monarch_the_bear.jpg" decoding="async" width="140" height="105" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Monarch_the_bear.jpg/210px-Monarch_the_bear.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Monarch_the_bear.jpg/280px-Monarch_the_bear.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="600" /></a> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Калифорния">Калифорния</a> </td> <td valign="top">Последният представител на подвида е отстрелян през 1922 г. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos dalli Кафява мечка от остров Дал </td> <td> </td> <td valign="top">остров <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BB" title="Дал">Дал</a> </td> <td valign="top"> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos horribilis <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8" title="Гризли">Гризли</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg/140px-Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg" decoding="async" width="140" height="100" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg/210px-Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg/280px-Grizzly_Bear_Yellowstone.jpg 2x" data-file-width="1050" data-file-height="750" /></a> </td> <td valign="top">Северна и Западна <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0" title="Канада">Канада</a>, Аляска и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4_(%D0%A1%D0%90%D0%A9)" title="Северозапад (САЩ)">северозападните части на САЩ</a>. В исторически план подвидът е населявал <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8_%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Големи равнини">Големите равнини</a>. </td> <td valign="top">Гризли притежават средно до тъмнокафява козина със сиви и жълтеникави петна. По размер на тялото са по-малки от аляските кафяви мечки. Индивидите, обитаващи в близост до крайбрежието могат да бъдат повече от два пъти по-едри от тези от вътрешността на континента. Високо приспособима мечка, която обитава гъсти гори, тундра и открити прерии. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos middendorffi <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Кодиакска кафява мечка">Кодиакска кафява мечка</a> </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bear_Square.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Bear_Square.JPG/140px-Bear_Square.JPG" decoding="async" width="140" height="122" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Bear_Square.JPG/210px-Bear_Square.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Bear_Square.JPG/280px-Bear_Square.JPG 2x" data-file-width="687" data-file-height="600" /></a> </td> <td valign="top">Островите <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA" title="Кодиак">Кодиак</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%BA" title="Афогнак">Афогнак</a>, <a href="/wiki/%D0%A8%D1%83%D1%8F%D0%BA" title="Шуяк">Шуяк</a> в Аляска </td> <td valign="top">Това е най-едрият от подвидовете на кафявата мечка. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos nelsoni †<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Мексиканска кафява мечка">Мексиканска кафява мечка</a> (изчезнал) Мексиканско гризли </td> <td><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mexico_grizzlies.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/Mexico_grizzlies.png/140px-Mexico_grizzlies.png" decoding="async" width="140" height="123" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/Mexico_grizzlies.png/210px-Mexico_grizzlies.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0d/Mexico_grizzlies.png/280px-Mexico_grizzlies.png 2x" data-file-width="746" data-file-height="653" /></a> </td> <td valign="top">Обитавала е северните щати на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Мексико">Мексико</a> – <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%83%D0%B0%D1%83%D0%B0" title="Чиуауа">Чиуауа</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B0%D1%83%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%B4%D0%B5_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%B0" title="Коауила де Сарагоса">Коауила де Сарагоса</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Сонора">Сонора</a> както и югозападните щати на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A9" class="mw-redirect" title="САЩ">САЩ</a> – <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D1%81" title="Тексас">Тексас</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Аризона">Аризона</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D1%8E_%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%BE" title="Ню Мексико">Ню Мексико</a>. </td> <td valign="top">Тази мечка изчезва в резултат на развиването на говедовъдството в тези райони. Подвидът е оцелявал при сухи планински и пустинни условия каквито предлагат някои участъци от ареала. </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos sitkensis </td> <td> </td> <td valign="top">Населява островите <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B8_(%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2,_%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0)" title="Адмиралти (остров, Аляска)">Адмиралти</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2&action=edit&redlink=1" class="new" title="Баранов (страницата не съществува)">Баранов</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2&action=edit&redlink=1" class="new" title="Чичагов (страницата не съществува)">Чичагов</a>, Аляска. </td> <td valign="top">Подвидът е най-близкородствен на <a href="/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Бяла мечка">полярната мечка</a>. </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Невключени_в_настоящата_систематика_подвидове"><span id=".D0.9D.D0.B5.D0.B2.D0.BA.D0.BB.D1.8E.D1.87.D0.B5.D0.BD.D0.B8_.D0.B2_.D0.BD.D0.B0.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.8F.D1.89.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D1.81.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.B5.D0.BC.D0.B0.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0_.D0.BF.D0.BE.D0.B4.D0.B2.D0.B8.D0.B4.D0.BE.D0.B2.D0.B5">Невключени в настоящата систематика подвидове</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Невключени в настоящата систематика подвидове" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Невключени в настоящата систематика подвидове">редактиране на кода</a>]</div> <table class="wikitable"> <tbody><tr> <th>Име</th> <th>Снимка</th> <th>Разпространение</th> <th>Забележка </th></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos gobiensis <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гобийска кафява мечка (страницата не съществува)">Гобийска кафява мечка</a>, Мазалай </td> <td> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%B1%D0%B8" title="Гоби">Гоби</a> </td> <td valign="top"> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos gyas <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Полуостровна кафява мечка (страницата не съществува)">Полуостровна кафява мечка</a> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brown_bear.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/Brown_bear.jpg/140px-Brown_bear.jpg" decoding="async" width="140" height="112" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/Brown_bear.jpg/210px-Brown_bear.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/Brown_bear.jpg/280px-Brown_bear.jpg 2x" data-file-width="855" data-file-height="683" /></a> </td> <td valign="top">Полуостров <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)" title="Аляска (полуостров)">Аляска</a> </td> <td valign="top">Според някои биолози подвидът се смята за част от мечката Кодияк (U. a. middendorffi).<a href="#cite_note-76">[76]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos pyrenaicus <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Иберийска кафява мечка (страницата не съществува)">Иберийска кафява мечка</a> </td> <td> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Пиренейски полуостров">Пиренейски полуостров</a>, основно в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Кантабрийски планини">Кантабрийските планини</a>, хълмисти райони в <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Галисия">Галисия</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B8" title="Пиренеи">Пиренеи</a>.<a href="#cite_note-La_recuperació_del_rei_dels_boscos-77">[77]</a> </td> <td valign="top">Тази мечка е била смятана за отделен подвид. В днешно време се смята, че принадлежи към Ursus arctos arctos. Научните доказателства въз основа на ДНК изследвания доказват за наличието на две основни линии сред евроазиатската кафява мечка. Има ясно разделение на две основни митохондриални родословия сред съвременните евроазиатски кафяви мечки. Тези популации са разделени на тези, които носят източно потекло (линия IIIa, Leonard et al. 2000). Линията е представена от руски, северно скандинавски и източно европейски популации. Втората е западната линия (линия I, Leonard et al. 2000), която се състои от две подгрупи. Едната произхожда от Иберийския полуостров, включително и мечките от южна Скандинавия. Втората включва представителите от Апенините и Балканите (Taberlet et al. 1994; see however Kohn et al. 1995).<a href="#cite_note-j1-78">[78]</a> Кафявата мечка е най-едрото диво животно на Иберийския полуостров, въпреки че е една от най-малките сред кафявите мечки. Зрелите екземпляри тежат 92 – 180 kg.<a href="#cite_note-79">[79]</a> Цветът на космената покривка варира от бледо кремав до тъмно кафяв, но винаги е отчетливо по-тъмен, почти черен към лапите и жълтеникав оттенък на върха на всеки косъм. Популацията на кафявата мечка се смята за застрашена в Испания. Днес популацията на кафявата мечка в Пиренеите е резултат от реинтродукция на мечки от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Словения">Словения</a>, с една или две останали оригинални иберийски мъжки мечки.<a href="#cite_note-La_recuperació_del_rei_dels_boscos-77">[77]</a><a href="#cite_note-j1-78">[78]</a><a href="#cite_note-80">[80]</a><a href="#cite_note-81">[81]</a><a href="#cite_note-82">[82]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos marsicanus <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Марсиканска кафява мечка (страницата не съществува)">Марсиканска кафява мечка</a> </td> <td> </td> <td valign="top"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Марсика">Марсика</a>, централна Италия </td> <td valign="top">Наброява около 30 – 40 мечки обитаващи района на Марсика. Това е непризнат подвид, който е част от евроазиатската кафява мечка...<a href="#cite_note-MSW3-61">[61]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos stikeenensis </td> <td> </td> <td valign="top">Североизточната част на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Британска Колумбия">Британска Колумбия</a><a href="#cite_note-Stickeen-83">[83]</a> около поречието на река <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BD" title="Стикин">Стикин</a>. </td> <td valign="top">Според някои биолози се приема за вариетет на мечката Гризли.<a href="#cite_note-Stickeen-83">[83]</a> </td></tr> <tr> <td valign="top">Ursus arctos ugavaesis (изчезнал) </td> <td> </td> <td valign="top">Полуостров <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D0%B0_(%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2)" title="Унгава (полуостров)">Унгава</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BA" title="Квебек">Квебек</a> </td> <td valign="top">Населявала е горист район в северен Квебек. Този подвид е изтребен от местните индиански племена и ранните европейски заселници. Последният екземпляр е отстрелян през 1913 г.<a href="#cite_note-84">[84]</a> </td></tr></tbody></table> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Описание">Описание</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Описание" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Описание">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bearclaw2.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Bearclaw2.jpg/220px-Bearclaw2.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Bearclaw2.jpg/330px-Bearclaw2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Bearclaw2.jpg/440px-Bearclaw2.jpg 2x" data-file-width="3504" data-file-height="2336" /></a><figcaption>Ноктите на кафявата мечка са по-дълги и по-малко извити от тези на черната мечка</figcaption></figure> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bear_skull.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Bear_skull.jpg/220px-Bear_skull.jpg" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Bear_skull.jpg/330px-Bear_skull.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/29/Bear_skull.jpg/440px-Bear_skull.jpg 2x" data-file-width="800" data-file-height="600" /></a><figcaption>Череп на кафява мечка</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Цвят">Цвят</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Цвят" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Цвят">редактиране на кода</a>]</div> Кафявите мечки често не са с напълно <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2_%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82" title="Кафяв цвят">кафява</a> космена покривка.<a href="#cite_note-Jones-85">[85]</a> Те имат дълга, гъста козина с умерено дълга <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0" title="Грива">грива</a> в задната част на врата, която варира в известна степен при отделните подвидове.<a href="#cite_note-Swenson-39">[39]</a> В Индия кафявите мечки могат да бъдат червеникави със сребристи върхове на космите. В Китай обаче мечките са двуцветни с жълто-кафяв или белезникав нос. Тази окраска се спуска надолу през шията, гърдите до раменете.<a href="#cite_note-Jones-85">[85]</a><a href="#cite_note-86">[86]</a> Северноамериканските гризли могат да бъдат от тъмно кафяви до кремави или жълтеникаво-кафяви и често имат по-тъмно оцветени крака. Най-общо всички мечки известни като гризли притежават типична окраска – космите по гърба са кафяво-черни в основата и белезникаво-кремави по върховете като придават на животното отличителния му „гризли-сив“ цвят. Зимната козина е много дебела и дълга, особено сред северните подвидове и може да достигне от 11 до 12 cm при холката. Зимните косми са тънки, но грапави на пипане. Лятната козина е много по-къса и по-рядка, а нейната дължина и плътност варира географски.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Нокти_и_крайници">Нокти и крайници</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Нокти и крайници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Нокти и крайници">редактиране на кода</a>]</div> Кафявите мечки притежават много големи и извити <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82" title="Нокът">нокти</a>. Тези на предните <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Крайник">крайници</a> са по-дълги от тези на задните. Средната им дължина достига 5 – 6 cm, но може да я надвиши до 7 – 10 cm.<a href="#cite_note-soviet2-87">[87]</a> Обикновено ноктите са тъмни със светъл връх, а някои подвидове имат изцяло светли нокти.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Кафявата мечка има по-дълги, но по-слабо извити нокти от тези на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Американска черна мечка">черната мечка</a>.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> В сравнение със същия вид те са по-тъпи. Благодарение на структурата на нокътя и тежкото тяло възрастните кафяви мечки не могат да се катерят по дърветата. За разлика от тях черните мечки са добри катерачи, а в редки случаи са наблюдавани и женски кафяви мечки да се катерят.<a href="#cite_note-Seryodkin-89">[89]</a> Ноктите на полярна мечка също са доста различни. Те са по-къси, но по-широки и силно закривени, вероятно като помощно средство при ходенето им върху хлъзгавия лед и снабдяването на плячка.<a href="#cite_note-Herrero,_S._1972-34">[34]</a><a href="#cite_note-90">[90]</a> Лапите на кафявата мечка са доста големи. Задните крайници имат по-голяма стъпка, която варира от 21 до 36 cm, докато дължината на стъпката при предните крайници е около 40% по-малка от дължината при задните. Ширината на ходилото обаче и при четирите крайника е приблизително еднаква – 17,5 до 20 cm. Сред мъжките на едрите крайбрежни северноамерикански екземпляри и мечките-кодиак ноктите на задните крайници могат да достигнат дължина до 40 cm дължина и широчина от 28,5 см. При мечките кодияк този размер може да достигне и до 46 cm.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a><a href="#cite_note-Whitaker-92">[92]</a> Кафявите мечки са единствените съвременни видове мечки, които притежават гърбица в областта над рамената. Гърбицата е изградена от <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB" title="Мускул">мускули</a>, които вероятно са се развили с цел да придадат по-голяма сила за копаене, което е обичайно действие по време на търсене на храна, както и да копаят под земята за да изградят <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0" title="Бърлога">бърлога</a>, където да изкарат своя <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Хибернация">зимен сън</a>.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Череп">Череп</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Череп" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Череп">редактиране на кода</a>]</div> Възрастните индивиди имат масивни, силни вдлъбнати <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BF" title="Череп">черепи</a>. Големината им е <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Пропорционалност">пропорционална</a> на тялото. Челото е високо и се издига стръмно.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> Изпъкналостите на черепа са добре развити в сравнение с тези на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Хималайска мечка">азиатските черни мечки</a> (Ursus thibetanus): последните имат <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BD" title="Сагитален гребен">сагитален гребен</a>, чиято дължина заема около 19 – 20% от общата дължина на черепа, докато при кафявата мечка този гребен е до 40 – 41% от дължината на черепа. Изпъкналостите на черепа са по-слабо развити при женските, отколкото при мъжките екземпляри. <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Черепна кутия (страницата не съществува)">Черепната кутия</a> е сравнително малка и удължена. Съществуват много географски вариации в черепа, като основните разлики са главно в размера.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Гризли например имат по-плоски профили от европейските и крайбрежните американски кафяви мечки. Дължината на черепа на руските мечки е 31,5 до 45,5 сантиметра за мъжките и 27,5 до 39,7 сантиметра за женските. Широчината на черепа при <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D0%B3%D0%B0" title="Скулова дъга">скуловите дъги</a> при мъжките е 17,5 – 27,7 сантиметра и 14,7 – 24,7 сантиметра при женските.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Кафявите мечки имат много силни зъби. <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D1%86%D0%B8" class="mw-redirect" title="Резци">Резците</a> са сравнително големи, а <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B8" class="mw-redirect" title="Кучешки зъби">кучешките зъби</a> са най-големи, като долните са силно извити. Първите 3 <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Молар (страницата не съществува)">молари</a> на горната челюст са недоразвити с единични коронки и с един <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD" title="Корен">корен</a>. Вторият молар е по-малък от другите и обикновено липсва при възрастните. Обикновено се губи в ранна възраст, без да оставя следи от алвеола в <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D1%81%D1%82" title="Челюст">челюстта</a>. Първите 3 молари на долната челюст са много слаби и често се губят в ранна възраст.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Зъбите на кафявите мечки отразяват диетичната им пластичност и са подобни на другите мечки, с изключение на 2-те най-тревопасни съвременни мечки – <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Голяма панда">голямата панда</a> (Ailuropoda melanoleuca) и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Очилата мечка">очилатата мечка</a> (Tremarctos ornatus), които имат закръглени премолари идеални за дъвчене на храна богата на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BD%D0%BE" title="Влакно">фибри</a>. За разлика от тях премоларите на кафявата мечка са назъбени поради факта, че сезонно те консумират и храна от животински произход.<a href="#cite_note-Christiansen2-94">[94]</a><a href="#cite_note-95">[95]</a> Зъбите са сравнително по-големи от американските черни мечки, но са по-малки в моларна дължина от полярните мечки.<a href="#cite_note-96">[96]</a><a href="#cite_note-97">[97]</a> Кафявите мечки имат по-широк череп, от която и да е съществуваща мечка. Само горепосочените по-горе тревопасни живи мечки ги превъзхождат в относителна ширина на черепа.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-bite-100">[100]</a> Друга съществуваща мечка, <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Бърнеста мечка">бърнестата</a> (Melursus ursinus), има пропорционално по-дълъг череп от кафявата мечка и може да съответства на дължината на черепа дори на по-едрите подвидове на кафявата мечка, вероятно като средство за нападение над колониите от насекоми (кошери, <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%83%D0%BD%D1%8F%D0%BA" title="Мравуняк">мравуняци</a>). За целта е нужна дълга муцуна – полезна еволюционна придобивка характерна и за други видове бозайници хранещи се с <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8" title="Насекоми">насекоми</a>.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-bite-100">[100]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Тяло">Тяло</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Тяло" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Тяло">редактиране на кода</a>]</div> Обичайният обхват на физическите размери на кафявата мечка е обща дължина на тялото с главата от 1,4 до 2,8 m и височината при холката (горната част на рамото) – от 70 до 153 cm. Размерът на кафявите мечки е много променлива величина у съвременните представители на вида. Всяка от популациите и подвидовете, обитаващи съответни сходни местообитания, притежават характерен размер. Той зависи и от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Полов диморфизъм">половия диморфизъм</a>, като средно мъжките мечоци са най-малко с 30% по-едри от женските. Наблюдават се и сезонни изменения в теглото. През пролетта в резултат на зимния сън и по-малкото храна, която консумират мечките са слаби. На есен, в резултат на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Полифагия">хиперфагия</a>, теглото нараства, а организмът се подготвя за зимен сън. Затова средното тегло на кафявата мечка се пресмята, като индивидът бива претеглен 2 пъти – през пролетта и втори път през есента.<a href="#cite_note-101">[101]</a><a href="#cite_note-McLellan-102">[102]</a> Опашката спрямо размерите на тялото е къса. При всички вариации на вида тя е с дължина от 6 до 22 cm.<a href="#cite_note-Parker-103">[103]</a><a href="#cite_note-Walker-104">[104]</a> За да се внесе по-голяма яснота относно размера на тялото при някои от популациите на кафявата мечка, при женски индивиди, през пролетта може да се равнява на теглото при един от най-дребните представители на семейството – <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Малайска мечка">малайската мечка</a>. Най-едрите представители са някои крайбрежни популации в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Северна Америка">Северна Америка</a>, чиито размери достигат до тези на най-едрата съвременна мечка – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Полярна мечка">полярната</a>.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Christiansen-105">[105]</a><a href="#cite_note-FitzgeraldKrausman2002-106">[106]</a> Вътрешноконтиненталните представители на вида за сравнително по-дребни и размерът на тялото може да бъде сравняван с този на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2" title="Лъв">лъва</a><a href="#cite_note-Haas2005-107">[107]</a><a href="#cite_note-Geptner1972-108">[108]</a>, със средно тегло при мъжките от 180 kg, а при женските – 135 kg. Някои от популациите са 2 и повече пъти по-тежки от други.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-109">[109]</a> Средната оценка на теглото при мъжките мечки е създадена от 19 популации в цял свят. Същото е 217 kg, докато при женските оценката е от 24 популации и е 152 kg.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-Swenson2-110">[110]</a><a href="#cite_note-111">[111]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Екотипове_или_регионални_популации">Екотипове или регионални популации</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Екотипове или регионални популации" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Екотипове или регионални популации">редактиране на кода</a>]</div> Размерът на тялото при кафявата мечка най-често се измерва чрез телесната <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%B0" title="Маса">маса</a>, но тя е силно променлива величина и е свързана със степента на достъп до <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0" title="Храна">храна</a>. Мечки, които се намират в <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Екосистема">екосистеми</a>, които се характеризират с отворени пространства и особено богати на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%B0" title="Влажност на въздуха">влага</a> и течащи води са склонни да имат по-големи средни стойности на теглото, докато мечките, които обитават екосистеми с гъста горска растителност или в сухи, слабо залесени райони са с по-малка телесна маса. Сходно, според големината на местообитанията с подобни условия.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-Hilderbrand-112">[112]</a> Кафявата мечка в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Северна Европа">Северна Европа</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Скандинавия">Скандинавия</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Източна Европа">Източна Европа</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Европейска част на Русия">Западна Русия</a>), Национален парк <a href="/wiki/%D0%99%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%83%D0%BD" class="mw-redirect" title="Йелоустоун">Йелоустоун</a> или вътрешните области на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8F%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Аляска">Аляска</a> показва сезонна вариация на теглото между 115 и 360 kg (измерено от скоро встъпили в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B7%D1%80%D1%8F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Полова зрялост">полова зрялост</a> женски през пролетта до мъжки мечки в края на есента). Мечките от делтата на <a href="/wiki/%D0%AE%D0%BA%D0%BE%D0%BD" title="Юкон">Юкон</a>, вътрешността на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Британска Колумбия">Британска Колумбия</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%BF%D1%8A%D1%80" class="mw-redirect" title="Национален парк Джаспър">Национален парк Джаспър</a> и <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Южна Европа">Южна Европа</a> (<a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Испания">Испания</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Балканите">Балканите</a>) могат да тежат средно от 55 до 175 kg).<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Swenson2-110">[110]</a><a href="#cite_note-113">[113]</a><a href="#cite_note-Kaczensky,_P._2004-114">[114]</a><a href="#cite_note-115">[115]</a> Тези значителни вариации представляват пример само в 2 широко разпространени подвида – мечката-гризли в Северна Америка и евразийският подвид в Европа. Поради липсата на генетични вариации в рамките на подвидовете, условията на <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Околна среда">околната среда</a> в дадена област вероятно играят най-голяма роля при такива вариации на теглото.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> Гризли е подвид с особено променливи размери. Най-големи размери при мъжките са регистрирани в популация от района на <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Нелчина (страницата не съществува)">Нелчина</a>, Аляска докато мъжките гризли от Национален парк Джаспър, Албърта са три пъти по-дребни. Средното тегло на гризли от Нелчина е около 207 kg, докато тези от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Албърта">Албърта</a> са едва около 74 kg. Вероятно местообитанието от безкрайна <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%B3%D0%B0" title="Тайга">тайга</a> в Джаспър не осигурява достатъчно и питателни хранителни ресурси. Това повишава риска от <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4" title="Глад">гладуване</a> и е причината гризли да бъдат с ниска телесна маса. Граничните райони на <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Тундра">тундрата</a> с друг тип местообитания и <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Прерия">прериите</a> осигуряват доста по-добри условия за набавяне на храна.<a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-jac-116">[116]</a> Дори и в други части на Албърта телесното тегло на гризли надвишава 2 пъти това на гризли от Джаспър.<a href="#cite_note-117">[117]</a> Постепенното понижаване на размера на тялото се наблюдава при мечките от субарктическата зона – от планинския хребет <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%81_(%D1%85%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82)" title="Брукс (хребет)">Брукс</a> до планината <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8_(%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Макензи (планина) (страницата не съществува)">Макензи</a>, вероятно поради значителното намаляване на хранителните ресурси в тази част. Въпреки това обаче най-едрият северен мечок-гризли е мъжки с тегло около 320 kg, което е около 2 пъти повече от теглото на останалите мъжки от района на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3" title="Северен полярен кръг">Полярния кръг</a>.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-118">[118]</a> Данните от <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Евразия">Евразия</a> са твърде сходни. Те отново показват намалена телесна маса сред мечките в <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82" title="Субполярен климат">Субарктика</a>. Данните от това се базират от измервания на теглото на мечки Северна <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Финландия">Финландия</a> и в <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Якутия">Якутия</a>.<a href="#cite_note-Akhremenko-119">[119]</a><a href="#cite_note-120">[120]</a> Дължината на главата и тялото при мечките гризли е средно от 1,8 до 2,13 m. Евразийските кафяви мечки имат сходни размери – от 1,7 до 2,1 m.<a href="#cite_note-Whitaker-92">[92]</a><a href="#cite_note-Mallinson-121">[121]</a> Височината при <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Холка (страницата не съществува)">холката</a> на възрастни в <a href="/wiki/%D0%99%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%83%D0%BD_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" title="Йелоустоун (национален парк)">Йелоустоун</a> е средно 95,2 cm (измерена при мечки над 5-годишна възраст) и средно 98,5 cm в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Словакия">Словакия</a> (измерена при мечки над 10-годишна възраст).<a href="#cite_note-Rigg-122">[122]</a><a href="#cite_note-Blanchard-123">[123]</a> Изправени на своите задни крака мечките имат височина с диапазон от 1,83 до 2,75 метра.<a href="#cite_note-Tough-124">[124]</a> В много части на Северна Америка, Европа, Русия и дори Хокайдо са съобщени изключително големи екземпляри превъзхождащи по размери и тегло индивидите от същата популация. Най-големите регистрирани гризли от Йелоустоун и <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D0%BE%D0%BD_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Вашингтон (щат)">Вашингтон</a> са били с тегло от около 500 kg, а в Словакия и <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a> – с тегло до 400 кг, което надвишава 2 пъти теглото на мечките обитаващи тези региони.<a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a><a href="#cite_note-Rigg-122">[122]</a><a href="#cite_note-Blanchard-123">[123]</a><a href="#cite_note-Zedrosser-125">[125]</a> Сред подвидовете северноамерикански и евразийски кафяви мечки са регистрирани и най-големите такива екземпляри. Това са съответно мечки с тегло 680 kg за Северна Америка и 481 kg за Евразия. Най-едрата кафява мечка в <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Европейска част на Русия">Европейската част на Русия</a> е била с дължина на главата и тялото от 2,5 метра.<a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg/220px-%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg/330px-%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg/440px-%E6%98%AD%E5%92%8C%E6%96%B0%E5%B1%B1%E7%86%8A%E7%89%A7%E5%A0%B45.jpg 2x" data-file-width="1080" data-file-height="720" /></a><figcaption>Усурийската кафява мечка от Хокайдо е със сравнително малки размери на тялото за разлика от останалите популации на същия подвид.</figcaption></figure> В <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Евразия">Евразия</a> размерите на мечките приблизително нарастват от запад на изток - най-големите мечки там са от Източна Русия.<a href="#cite_note-126">[126]</a> Дори в доминантния подвид размерът нараства в посока към източните граници. Например зрелите мъжки мечки в <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Архангелска област">Архангелска област</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Башкортостан">Башкортостан</a> обикновено надвишават 300 kg.<a href="#cite_note-127">[127]</a><a href="#cite_note-128">[128]</a> Възможна е появата на мечки с междинен размер сред популации от вътрешността на Русия. Подобно на гризли и евразийската кафява мечка, популациите от <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2" title="Усурийски залив">усурийския</a> (U. a lasiotus) и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80_%E2%80%93_%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%B8_%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD" title="Източен Сибир – Тихи океан">източносибирският</a> подвид (U. a collaris) могат да се различават значително по размер.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a><a href="#cite_note-Akhremenko-119">[119]</a> Понякога големите възрастни мъжки от тези подвидове могат да се доближават до размерите на мечките Кодиак.<a href="#cite_note-soviet-73">[73]</a> Източносибирските мечки извън субарктическите местообитания и континенталните усурийски екземпляри могат да имат приблизително същата големина като едрите популации на гризли, т.е. тези с подобна <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Географска ширина">географска ширина</a> в Аляска, и са с тегло от 100 до 400 kg според сезоните.<a href="#cite_note-Hall-129">[129]</a><a href="#cite_note-Stroganov,_S._U._1969_p._522-130">[130]</a> От друга страна усурийските кафяви мечки от остров Хокайдо обикновено са доста малки и са с тегло от около 150 kg. Това е половината от теглото, отчетено сред мъжките от същия подвид в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9" title="Хабаровски край">Хабаровския край</a>. Това се дължи вероятно на затвореното смесено горско местообитание на Хокайдо.<a href="#cite_note-mano-131">[131]</a><a href="#cite_note-132">[132]</a> Подобно намаление на размера на тялото е отбелязано и при източносибирските кафяви мечки от Якутия, където дори възрастните мъжки са със средно тегло от около 145 kg, което е около 40% по-малко от средното тегло на мъжките мечки от този подвид в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3" title="Сибирски федерален окръг">Централен Сибир</a> и полуостров <a href="/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Чукотка">Чукотка</a>.<a href="#cite_note-Akhremenko-119">[119]</a> При линейни измервания на средната телесна маса, няколко подвида имат характеристики, които ги поставят сред най-малките. Въпреки това, телесната им маса се доближава до тази на по-дребните представители от подвидовете с по-едро тяло, като гризли и евразийската кафява мечка. Леополд (1959) описва вече изчезналото мексиканско гризли, който според Рауш (1963) е най-малкият подвид сред кафявата мечка в Северна Америка, въпреки че точните <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Параметър (страницата не съществува)">параметри</a> на нейния телесен размер не са известни.<a href="#cite_note-Storer1955-65">[65]</a> Мечките от сирийския подвид (U. a. syriacus) в зряла възраст достигат тегло от 100 до 160 kg.<a href="#cite_note-133">[133]</a> Хималайският подвид (U. a. Isabellinus) също се конкурира за най-малък. В Пакистан женските са със средно тегло от около 70 kg и 135 kg при мъжките.<a href="#cite_note-Nawaz-134">[134]</a> Женските от този подвид са сочени и за най-малка дължина на тялото с главата от 1,4 метра.<a href="#cite_note-Prater-135">[135]</a> Кафявите мечки обитаващи пустинята <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%B1%D0%B8" title="Гоби">Гоби</a>, чието съществуване на отделен подвид днес е спорно, тежат около 90 до 138 килограма. Това ги прави сходни по тегло с хималайските мечки и дори по-тежки от тези от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%BF%D1%8A%D1%80_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" title="Джаспър (национален парк)">Национален парк Джаспър</a>. Гобийските мечки са с дължина на тялото и главата едва от 1 метър, което ги прави вероятно най-малките кафяви мечки.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Balint-136">[136]</a> Тези най-малки представители на вида се срещат в характерни местообитания описвани като безплодни, подобно на полупустинните райони и сухата алпийска ливада в района на Хималаите.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Nawaz-134">[134]</a><a href="#cite_note-Balint-136">[136]</a> Най-големите подвидове са мечките <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Кодиакска кафява мечка">кодиак</a> (U. a. middendorffi) и мечките от непризнатия подвид <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Полуостровна кафява мечка (страницата не съществува)">полуостровна кафява мечка</a> (U. a. gyas).<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-kodiak-137">[137]</a><a href="#cite_note-FWS-138">[138]</a><a href="#cite_note-FWS-138">[138]</a> Изчезналият подвид <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Калифорнийска кафява мечка (страницата не съществува)">калифорнийска кафява мечка</a> (U. a. californicus) е бил също доста едър.<a href="#cite_note-Storer1955-65">[65]</a><a href="#cite_note-LaFee_2008-139">[139]</a> Веднъж достигнали полова зрялост женските мечки-кодиак може да варират в телесна маса от 120 до 318 kg, а мъжките варират от 168 до 675 kg.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-FWS-138">[138]</a><a href="#cite_note-Troyer-140">[140]</a><a href="#cite_note-Henkelmann-141">[141]</a> Според <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%E2%80%9E%D0%93%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%E2%80%9C" title="Световни рекорди на „Гинес“">Книгата на рекордите на Гинес</a> средната мъжка мечка-кодиак е с обща дължина от 2,44 m (от главата до опашката) и има височина при холката 1,33 m.<a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a> Теглото на двата подвида напролет, когато са слаби и на есен, когато натрупват маса варира съответно при мъжките от 312 до 389 kg, средно 357 kg, а при женските от 202 до 256 kg, средно 224 kg.<a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-Henkelmann-141">[141]</a><a href="#cite_note-142">[142]</a><a href="#cite_note-143">[143]</a><a href="#cite_note-144">[144]</a> При достигането си на възраст от 8 до 9 години мъжките от подвида тежат 3 пъти повече в сравнение с половозрелите 6-годишни, т.е. за около 3 години в периода от 6- до 9-годишна възраст мъжките кодиак утрояват теглото си.<a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a><a href="#cite_note-Whitaker-92">[92]</a><a href="#cite_note-Troyer-140">[140]</a> Отчетените средни телесни маси на възрастните за двата пола на полярната мечка са много сходни с тези на полуостровния подвид и на кодиак. Поради приблизително съответстващите си размери на тялото на двата подвида и тези на полярната мечка тези представители могат официално да бъдат считани за най-големия жив член на семейството на мечките Ursidae и най-големите съществуващи сухоземни <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Хищничество">хищници</a>.<a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a><a href="#cite_note-145">[145]</a><a href="#cite_note-146">[146]</a> Най-големият известен представител на подвида кодиак е мечка, отстреляна през есента на 1894 г. След направени няколко измервания е установено, че теглото й е било 751 kg.<a href="#cite_note-Macdonald-35">[35]</a><a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-Wood-91">[91]</a><a href="#cite_note-Christiansen-105">[105]</a><a href="#cite_note-147">[147]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Поведение_и_начин_на_живот">Поведение и начин на живот</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Поведение и начин на живот" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Поведение и начин на живот">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ursus_arctos_-_Norway.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ae/Ursus_arctos_-_Norway.jpg/170px-Ursus_arctos_-_Norway.jpg" decoding="async" width="170" height="255" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ae/Ursus_arctos_-_Norway.jpg/255px-Ursus_arctos_-_Norway.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ae/Ursus_arctos_-_Norway.jpg/340px-Ursus_arctos_-_Norway.jpg 2x" data-file-width="2620" data-file-height="3930" /></a><figcaption>Подобно на всички мечки, кафявите могат да стоят на задните си крака и да се разхождат за малко в това положение, за разлика от повечето хищници. Обикновено мечките са мотивирани да правят това от <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Любопитство">любопитство</a>, глад или заплаха.</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Умствени_способности">Умствени способности</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Умствени способности" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Умствени способности">редактиране на кода</a>]</div> Кафявите мечки имат един от най-големите мозъци сред всички съвременни хищници съпоставен спрямо размера на тялото им. Мечките са показали, че могат да използват различни инструменти за постигане на определени задачи, което изисква напреднали когнитивни способности.<a href="#cite_note-148">[148]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Активност">Активност</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Активност" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Активност">редактиране на кода</a>]</div> Кафявата мечка често се описва като хищник с усилена <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%BE_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Нощно животно (страницата не съществува)">нощна активност</a>. Въпреки това, той често проявява усилена активност в сутрешните и ранните вечерни часове.<a href="#cite_note-Brown_/_Grizzly_Bear_Facts-149">[149]</a> Проучванията показват, че активността в целия ареал може да се появи почти по всяко време на денонощието. Особено в райони с по-чести контакти с <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Хора">хората</a> мечките са изцяло нощни. Освен това отделените от майката и зрели мечки проявяват активност основно в светлите части на денонощието. Много от възрастните мечки и особено тези обитаващи райони с ниско човешко присъствие са активни в часовете на сумрака.<a href="#cite_note-150">[150]</a><a href="#cite_note-151">[151]</a><a href="#cite_note-152">[152]</a> През лятото до есента кафява мечка може да удвои теглото си от пролетта, като натрупа до 180 килограма мазнина, на която да разчита, за да се справи през зимата, когато стане много летаргична.<a href="#cite_note-153">[153]</a><a href="#cite_note-154">[154]</a> Макар че не са пълни хибернатори и могат да се събуждат лесно, представителите и на двата пола обичат да се усамотят на защитено място през зимните месеци. Бърлогата, където пребивават по време на хибернация може да бъде на всяко място осигуряващо защита и покой, като пещера, пукнатини, коренови системи на <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE" title="Дърво">дърветата</a> или кухи трупи.<a href="#cite_note-155">[155]</a><a href="#cite_note-156">[156]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Обхват_на_местодомуване">Обхват на местодомуване</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Обхват на местодомуване" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Обхват на местодомуване">редактиране на кода</a>]</div> Кафявите мечки обикновено се срещат в огромни по площ обхвати на местодомуване. Въпреки това те не са типично <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" class="mw-disambig" title="Територия (пояснение)">териториални животни</a>. Обикновено няколко възрастни мечки често се разхождат свободно в една и съща околност без проблем, освен ако не оспорват правата си върху разгонена женска или източници на храна.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Dahle-157">[157]</a> Мъжките винаги обитават по-голяма площ от тази характерна за женските. Въпреки липсата на традиционно териториално поведение, възрастните мъжки изглежда имат своя лична зона, в която присъствието на други мечки не се толерира.<a href="#cite_note-Pearson-158">[158]</a> Мъжките винаги обхождат по-голям ареал с цел да придобият по-голям достъп до женските, с чиито територии се припокриват неговите, както и по-широк достъп до хранителни източници. Женските от своя страна се възползват от по-малки територии, тъй като намаляват вероятността от срещи с мъжки мечки, които могат да застрашат невръстното им поколение.<a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a><a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-Bellemain-159">[159]</a> В районите, в които храната е обилна и концентрирана, както се случва в крайбрежна Аляска, обхватът на местодомуване при женските може да достигне до 24 km2 и при мъжките достигат до 89 km2. Съответно във вътрешността на съседна <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D1%8F" title="Британска Колумбия">Британска Колумбия</a> домашните местообитания на мечките от двата пола са 115 km2 за женските и 318 km2 за мъжките. В Национален парк Йелоустоун домашните местообитания на женските са до 281 km2 и до 874 km2 за мъжките. В Централна Арктика, в Канада, където източниците на храна са доста редки, домашните местообитания вече варират до 2434 km2 при женските и 3175 km2 при мъжките.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a><a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Dahle-157">[157]</a> Проучване върху унаследяването на мъжката полова <a href="/w/index.php?title=Y_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BC%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Y хромозома (страницата не съществува)">Y хромозома</a> установява, че през последните 10 хиляди години има силно разсейване на същата в ареала на разпространение.<a href="#cite_note-160">[160]</a> Това проучване е установило изненадващо подобни Y хромозоми сред популациите от кафява мечка, в силно отдалечени едно от друго места, като <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Норвегия">Норвегия</a> и крайбрежна Аляска, което показва обширен обмен на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD" title="Ген">гени</a> в Европа и Северна Америка. Това е в контраст с генетичните маркери от женската наследствена <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%9D%D0%9A" title="Митохондриална ДНК">митохондриална ДНК</a> (mtDNA), където кафяви мечки от различни географски региони обикновено показват силни различия в тяхната mtDNA, резултат от женската <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Филопатрия (страницата не съществува)">филопатрия</a>. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Йерархия_и_общуване">Йерархия и общуване</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Йерархия и общуване" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Йерархия и общуване">редактиране на кода</a>]</div> Този вид води предимно самотен начин на живот, въпреки че са наблюдавани случаи на струпвания при наличието на обилни количества на храна - колонии от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D1%86%D0%B8" title="Молци">молци</a>, открити <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B5" title="Сметище">сметища</a> за отпадъци (привлекателни за животните, дори и когато в тях не се изхвърля основно боклук с хранителен или органичен произход) и реки по време на годишната миграция на сьомгата - и формират социални йерархии въз основа на възрастта и размера на тялото.<a href="#cite_note-161">[161]</a><a href="#cite_note-162">[162]</a> Възрастните мъжки мечки са особено <a href="/wiki/%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Агресия">агресивни</a> и се избягват от подрастващи мечки и млади половозрели мъжки мечоци в случаите, както на повишено количество хранителни източници, така и при случайни срещи. Женските мечки-майки с малки мечета пропъждат възрастните мъжки с агресия и са много по-нетърпими спрямо други категории мечки, отколкото биват единичните женски екземпляри (без отглеждано в този момент потомство). Младите мъжки (мечоци-юноши) проявяват най-малка степен на агресия, към другите мечки.<a href="#cite_note-163">[163]</a><a href="#cite_note-Dahle-157">[157]</a> Доминиращата позиция сред кафявите мечки се демонстрира с фронтална ориентация на главата, показваща острите части на кучешките зъби, извиване на муцуната и разтягане на шията, към която подчиненият следва да реагира със странична ориентация, като се обърне и отпусне главата, и сяда или ляга.<a href="#cite_note-164">[164]</a> По време на битката мечките използват лапите си за да удрят противниците си в гърдите или раменете и хапят главата или шията. В Големия мечи алманах на <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гари Браун (страницата не съществува)">Гари Браун</a> са изброени 11 различни <a href="/wiki/%D0%97%D0%B2%D1%83%D0%BA" title="Звук">звуци</a>, произвеждани от мечките в 9 различни контекста. Изразяващите гняв или лошо настроение включват ръмжене, рев, скърцане със зъби и различни шумове, а звуците изразяващи нервност или <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Болка">болка</a>, включват грухтене, сумтене и викове. <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0" title="Майка">Майките</a> издават характерно блеене когато общуват с малките.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Размножаване_и_развитие">Размножаване и развитие</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Размножаване и развитие" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Размножаване и развитие">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg/220px-%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg" decoding="async" width="220" height="162" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg/330px-%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg/440px-%C3%84ht%C3%A4rin_karhut_24.jpg 2x" data-file-width="2290" data-file-height="1690" /></a><figcaption>Двойка чифтосващи се мечки в зоопарк във <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Финландия">Финландия</a></figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Сексуални_взаимоотношения">Сексуални взаимоотношения</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Сексуални взаимоотношения" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Сексуални взаимоотношения">редактиране на кода</a>]</div> Половата зрялост при мъжките настъпва средно с около година по-късно, отколкото при женските или когато те наедреят достатъчно за да могат да се конкурират успешно с други мъжки за правата на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BA%D1%81" title="Секс">чифтосване</a>.<a href="#cite_note-Pearson-158">[158]</a><a href="#cite_note-Craighead-165">[165]</a><a href="#cite_note-White-166">[166]</a> Брачните двойки се събират през май – юни, когато настъпва сезонът на чифтосването. Сред популациите живеещи по на север чифтосването се измества по-назад в периода до началото на юли.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-167">[167]</a> Еструсът (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB" title="Полов цикъл">разгонването</a>) настъпва веднъж на всеки 3 до 4 години и трае от 10 до 30 дни. През този период женската се чифтосва с няколко мъжки. Често самците се бият за разгонената женска. В този период женската и самеца са серийно моногамни. Съвокуплението е енергично и продължително и може да продължи до един час. Средно то трае около 23 – 24 минути.<a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-168">[168]</a> Двойката остава заедно от няколко дни до няколко седмици.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-169">[169]</a> Извън тази тясна времева рамка, представителите на двата пола не показват сексуален интерес един към друг.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> Доминиращите мъжкари могат да се опитат да изолират 1 женска за целия еструс-период от около 2 седмици, но обикновено не са в състояние да я задържат през цялото време.<a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-Bellemain-159">[159]</a> Мъжките се опитват да се чифтосват с колкото се може повече женски.<a href="#cite_note-Walker-104">[104]</a><a href="#cite_note-White-166">[166]</a> По подобен начин и женската се чифтосва безразборно с до 4, в някои случаи - дори до 8 мъжки, като е възможно да се чифтоса с 2 в рамките на 1 ден. Обикновено тя маркира с <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Урина">урина</a> като по този начин привлича мъжките.<a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a><a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a><a href="#cite_note-Nawaz-134">[134]</a><a href="#cite_note-Bellemain-159">[159]</a><a href="#cite_note-170">[170]</a> ДНК-тестове за бащинство са показали, че до 29% от малките от едно поколение могат да бъдат деца на 2 до 3 различни мечока.<a href="#cite_note-Bellemain-159">[159]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_(5728173840).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_%285728173840%29.jpg/220px-Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_%285728173840%29.jpg" decoding="async" width="220" height="157" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_%285728173840%29.jpg/330px-Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_%285728173840%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_%285728173840%29.jpg/440px-Grizzly_Bear-_Sow_and_cubs_%285728173840%29.jpg 2x" data-file-width="3534" data-file-height="2524" /></a><figcaption>Малките мечета гризли често имитират своята майка</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Бременност_и_раждане">Бременност и раждане</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Бременност и раждане" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Бременност и раждане">редактиране на кода</a>]</div> Мечките раждат за първи път на 4 – 8-годишна възраст със средна възраст в полова зрялост на 5,2 – 5,5 и дават поколение веднъж на 3 – 4 години. Сред някои европейски популации раждат с около 1 година по-рано от нормално, с честота през около 2години.<a href="#cite_note-iucn-5">[5]</a> <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Бременност">Бременността</a> като цяло продължава около 7 месеца. След <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Оплождане">оплождането</a> <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B9%D1%86%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Яйцеклетка">яйцеклетката</a> не се <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Имплантация">имплантира</a> няколко дни по-късно, а едва към ноември след като започне <a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD" class="mw-redirect" title="Зимен сън">зимния им сън</a>. Тази физиологична особеност се нарича забавена имплантация и фактическата бременност продължава едва от шест до осем седмици.<a href="#cite_note-animaldiversity-171">[171]</a> Чрез процеса на забавена имплантация, оплодената яйцеклетка се дели и плува свободно в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Матка">матката</a> в продължение на шест месеца. През зимната латентност, плодът се прикрепя към стената на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Матка">матката</a>. В случай, че мечката не е натрупала достатъчно подкожна мазнина за зимата и е слаба е възможно яйцеклетката да не се имплантира в матката, а да се резорбира (разгради).<a href="#cite_note-Craighead-165">[165]</a><a href="#cite_note-172">[172]</a><a href="#cite_note-173">[173]</a> Мечетата се раждат голи, беззъби, слепи и много малки в <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0" title="Бърлога">бърлогата</a>, по време на зимния сън - през януари. Раждат се от 1 до 4 на брой (обикновено 2).<a href="#cite_note-animaldiversity-171">[171]</a> Имало е случаи на мечки с най-много шест малки, въпреки че средният размер на котилото е 1 – 3, а котилата с повече от четири се разглеждат като необичайни.<a href="#cite_note-Craighead-165">[165]</a><a href="#cite_note-174">[174]</a><a href="#cite_note-175">[175]</a> По-възрастните и по-големите женски имат склонност да раждат по-едри новородени.<a href="#cite_note-176">[176]</a> Размерът на котилото също зависи от редица фактори като географско разположение и наличие на хранителни ресурси.<a href="#cite_note-Steyaert-177">[177]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Грижи_за_потомството">Грижи за потомството</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Грижи за потомството" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Грижи за потомството">редактиране на кода</a>]</div> Малките са с тегло от 340 до 680 грама и зависят от възрастта и състоянието на майката.<a href="#cite_note-178">[178]</a> Кърмачетата сучат от млякото на майката до пролетта или дори началото на лятото, в зависимост от климатичните условия. По това време малките тежат от 7 до 9 kg и са се развили достатъчно за да я последват на дълги разстояния и да започнат да търсят твърда храна,<a href="#cite_note-Mallinson-121">[121]</a><a href="#cite_note-179">[179]</a> В началото растат много бавно и проглеждат едва на 30-ия ден, но към тримесечна възраст тежат около 15 килограма, а на половин година са вече около 25 килограма,<a href="#cite_note-animaldiversity-171">[171]</a> а през първата година след раждането си те увеличават размерите си около 200 пъти. През пролетта излизат с майка си от бърлогата и укрепват бързо. Кърменето продължава около 18 – 30 месеца, но мечетата живеят с майка си почти до двегодишна възраст. През пролетта излизат навън да играят и да се учат да ловуват. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките. Родителството е изцяло дело на женските.<a href="#cite_note-Dahle-157">[157]</a><a href="#cite_note-Corbet-180">[180]</a> Понякога женски мечки приемат бездомни малки или дори разменят или отвличат малките, когато те излизат от зимен сън.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-181">[181]</a><a href="#cite_note-182">[182]</a> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fd/Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg/220px-Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fd/Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg/330px-Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fd/Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg/440px-Kodiak_brown_bears_FWS_18385.jpg 2x" data-file-width="1958" data-file-height="1305" /></a><figcaption>Мечета кодиак се борят като си играят</figcaption></figure> Малките са напълно зависими от майката и между тях се формира тясна връзка. По време на етапа на зависимостта мечетата се учат (надграждат вродените си инстинкти) как да оцеляват в дивата природа. Учат се например кои храни имат най-висока хранителна стойност и къде могат да ги открият, как да ловуват <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%87" title="Дивеч">дивеч</a>, дребни животни и риба, да се защитават и къде да изграждат своята бърлога.<a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a> Увеличеният размер на мозъка у големите хищници е в пряка зависимост от това дали даден вид води самотен начин на живот, както е при кафявата мечка. Женските кафяви мечки имат сравнително големи, добре развити <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%BA" title="Главен мозък">мозъци</a> като вероятно това е ключов фактор в поведението и да преподава на поколението.<a href="#cite_note-183">[183]</a> Малките се учат, чрез имитация на действията на майката по време на периода, в който те са с нея.<a href="#cite_note-184">[184]</a> В Северна Америка те остават средно за около 2,5 години, рядко са независими още на 1,5 година или най-късно до 4,5-годишна възраст.<a href="#cite_note-Feldhamer-99">[99]</a> В Евразия този период е по-кратък като проучване от Хокайдо и Швеция показва, че той не надхвърля 2,3 години и обикновено е 2.<a href="#cite_note-mano-131">[131]</a><a href="#cite_note-185">[185]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Убийства_на_мечета">Убийства на мечета</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Убийства на мечета" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Убийства на мечета">редактиране на кода</a>]</div> Известен факт е, че при кафявите мечки съществува детеубийство. То се практикува от възрастни мъжки, които не са родители на потомството на дадена женска.<a href="#cite_note-Bellemain-159">[159]</a> Мъжките убиват малките с цел привеждане на женската до състояние на еструс, който физиологично се явява в рамките на 2 – 4 дни след смъртта на малките.<a href="#cite_note-Bellemain-159">[159]</a> Обикновено мечетата се спасяват от смъртта като бързо намират дърво, на което да се качат. Майката също успешно защитава своето потомство, въпреки че мъжките са 2 пъти по-тежки от тях. Известни са и случаи, когато женската загива в подобни сблъсъци.<a href="#cite_note-186">[186]</a><a href="#cite_note-187">[187]</a><a href="#cite_note-Mörner-188">[188]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Фактори_влияещи_върху_продължителността_на_живота"><span id=".D0.A4.D0.B0.D0.BA.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8_.D0.B2.D0.BB.D0.B8.D1.8F.D0.B5.D1.89.D0.B8_.D0.B2.D1.8A.D1.80.D1.85.D1.83_.D0.BF.D1.80.D0.BE.D0.B4.D1.8A.D0.BB.D0.B6.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82.D1.82.D0.B0_.D0.BD.D0.B0_.D0.B6.D0.B8.D0.B2.D0.BE.D1.82.D0.B0">Фактори влияещи върху продължителността на живота</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Фактори влияещи върху продължителността на живота" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Фактори влияещи върху продължителността на живота">редактиране на кода</a>]</div> Различни изследвания сред популации от различни части на техния ареал показват широк спектър от причинители на смърт всред мечките. Значителен дял от смъртността на представителите на вида се дължи на <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Детеубийство (страницата не съществува)">убийството на малки</a> от представители на собствения вид. Друга част се дължи на <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Бракониерство">бракониерство</a>, а в по-урбанизираните територии мечките стават жертва и на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5" title="Пътнотранспортно произшествие">пътнотранспортни произшествия</a> с моторни превозни средства и по-рядко на железопътни катастрофи.<a href="#cite_note-Mörner-188">[188]</a> Значителен фактор са и болестите <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Продължителност_на_живот_и_смъртност"><span id=".D0.9F.D1.80.D0.BE.D0.B4.D1.8A.D0.BB.D0.B6.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D0.B6.D0.B8.D0.B2.D0.BE.D1.82_.D0.B8_.D1.81.D0.BC.D1.8A.D1.80.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82">Продължителност на живот и смъртност</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Продължителност на живот и смъртност" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Продължителност на живот и смъртност">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg/170px-Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg" decoding="async" width="170" height="214" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg/255px-Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e3/Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg/340px-Bear_hunting_Kodiak_FWS.jpg 2x" data-file-width="835" data-file-height="1050" /></a><figcaption>Ловец с глава на мечка Кодиак на гърба си.</figcaption></figure> Кафявата мечка е бозайник със сравнително голяма продължителност на живота. Известни са случаи на женски мечки, които са дали поколение и на 28-годишна възраст. Това е и най-голямата възраст за репродукция сред представителите на семейството. Пиковата репродуктивна възраст за женските варира от 4 до 20 години.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a><a href="#cite_note-189">[189]</a> Животът на кафявите мечки от двата пола в рамките на минимално преследваните за лов популации се оценява средно на 25 години.<a href="#cite_note-encyclopedia-190">[190]</a> Най-старата дива кафява мечка е била на около 37 години.<a href="#cite_note-encyclopedia-190">[190]</a> Най-старата регистрирана женска в плен е на възраст близо 40 години, докато за мъжките в плен е потвърдено, че могат да живеят до 47 години, като един мъжки в плен вероятно е доживял до около 50 години.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Walker-104">[104]</a> Докато мъжките мечки потенциално живеят по-дълго в плен, женските гризли мечки имат по-голяма годишна преживяемост от мъжките. Този резултат е установен при изследване в района на Йелоустоун.<a href="#cite_note-191">[191]</a> В повечето защитени територии средната годишна смъртност сред кафявата мечка от всички възрастови категории се оценява на около 10%, а сред популациите с активен лов тя се увеличава до около 38%.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Смъртност_в_ранна_възраст">Смъртност в ранна възраст</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Смъртност в ранна възраст" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Смъртност в ранна възраст">редактиране на кода</a>]</div> Около 13% до 44% от малките измират в първата си година дори в добре защитени територии.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> Случаите на смъртност от 75 – 100% сред малките в дадена година не са рядкост.<a href="#cite_note-compendium-192">[192]</a> Отвъд хищничеството от страна на други големи хищници, включително <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Вълк">вълци</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80" title="Сибирски тигър">сибирски тигри</a> и други кафяви мечки, гладът и злополуки от всякакъв характер (включително срещи с враждебни възрастни мечки) са причина за смъртност сред малките. Изследванията сочат, че най-разпространеният източник на смъртност за първите години е <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Недохранване">недохранването</a>.<a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a><a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Mörner-188">[188]</a><a href="#cite_note-Palomares-193">[193]</a> През втората и третата година от живота им годишната смъртност сред малките, дължаща се на недостатъчната грижа от майките спада до 10 – 15%.<a href="#cite_note-Novak-93">[93]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Роля_на_човека">Роля на човека</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Роля на човека" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Роля на човека">редактиране на кода</a>]</div> Дори в популациите, живеещи в защитени територии, хората все още са водещата причина за смъртността сред кафявите мечки.<a href="#cite_note-encyclopedia-190">[190]</a><a href="#cite_note-Servheen-194">[194]</a><a href="#cite_note-Brown_Bear_Hunting_Alaska-195">[195]</a> Най-голям разрешен отстрел на кафяви мечки е този в Канада, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Финландия">Финландия</a>, Русия, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F" title="Словакия">Словакия</a> и Аляска.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> Ловът не е регулиран в много области в ареала на местообитание на вида. Дори когато ловът е законно разрешен, повечето <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Биология">биолози</a> смятат, че числото на ловуваните мечки е прекомерно, като се има предвид ниската степен на възпроизводство и рядкото разпространение на вида.<a href="#cite_note-Mallinson-121">[121]</a><a href="#cite_note-compendium-192">[192]</a><a href="#cite_note-Servheen-194">[194]</a> От значение е и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Замърсяване на околната среда">замърсяването на околната среда</a> и ограничаването на местообитанията от човека. Кафявите мечки стават и случайни жертви при сблъсъци с <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB" title="Автомобил">автомобили</a>, което е значима причина за смъртност в Съединените щати и Европа.<a href="#cite_note-196">[196]</a><a href="#cite_note-197">[197]</a> Същевременно чрез различни инициативи се подобряват шансовете за оцеляване, както на вида, така и на отделни групи и индивиди. <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Болести">Болести</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Болести" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Болести">редактиране на кода</a>]</div> Заболяванията при кафявите мечки са сходни с тези характерни за родствени видове мечки както и за останалите представители на разред <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Хищници">Хищници</a>. Много от тях са и <a href="/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Зооноза">зоонози</a>. Сред северноамериканските популации на кафявата мечка са известни поне 15 вида <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82" title="Паразит">паразита</a>. Те включват 1 вид <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8" class="mw-redirect" title="Трематоди">трематод</a> – <a href="/w/index.php?title=Echinostoma_revolutum&action=edit&redlink=1" class="new" title="Echinostoma revolutum (страницата не съществува)">Echinostoma revolutum</a>, 3 вида <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8" class="mw-redirect" title="Цестоди">цестода</a> – <a href="/w/index.php?title=Taenia_krabbei&action=edit&redlink=1" class="new" title="Taenia krabbei (страницата не съществува)">Taenia krabbei</a>, <a href="/wiki/Diphyllobothrium_latum" title="Diphyllobothrium latum">Diphyllobothrium latum</a> и <a href="/w/index.php?title=Diphyllobothrium_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Diphyllobothrium ursi (страницата не съществува)">Diphyllobothrium ursi</a>, 6 <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8" class="mw-redirect" title="Нематоди">нематода</a> – <a href="/w/index.php?title=Baylisascaris_transfuga&action=edit&redlink=1" class="new" title="Baylisascaris transfuga (страницата не съществува)">Baylisascaris transfuga</a>, <a href="/w/index.php?title=Cyathostoma_bronchiale&action=edit&redlink=1" class="new" title="Cyathostoma bronchiale (страницата не съществува)">Cyathostoma bronchiale</a>, <a href="/w/index.php?title=Uncinaria_yukonensis&action=edit&redlink=1" class="new" title="Uncinaria yukonensis (страницата не съществува)">Uncinaria yukonensis</a>, <a href="/w/index.php?title=Uncinaria_rauschi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Uncinaria rauschi (страницата не съществува)">Uncinaria rauschi</a>, <a href="/w/index.php?title=Dirofilaria_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Dirofilaria ursi (страницата не съществува)">Dirofilaria ursi</a> и <a href="/wiki/Trichinella_spiralis" class="mw-redirect" title="Trichinella spiralis">Trichinella spiralis</a> както и 5 вида <a href="/wiki/%D0%A7%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B8" title="Членестоноги">членестоноги</a> – <a href="/w/index.php?title=Chaetopsylla_setosa&action=edit&redlink=1" class="new" title="Chaetopsylla setosa (страницата не съществува)">Chaetopsylla setosa</a>, <a href="/wiki/Chaetopsylla_tuberculaticeps" title="Chaetopsylla tuberculaticeps">Chaetopsylla tuberculaticeps</a>, <a href="/wiki/Thrassis_spenceri" title="Thrassis spenceri">Thrassis spenceri</a>, <a href="/w/index.php?title=Pulex&action=edit&redlink=1" class="new" title="Pulex (страницата не съществува)">Pulex sp.</a> и <a href="/w/index.php?title=Dermacentor_andersoni&action=edit&redlink=1" class="new" title="Dermacentor andersoni (страницата не съществува)">Dermacentor andersoni</a>. 11 от тези видове са описани и при <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Американска черна мечка">черните мечки</a>. Сред евроазиатската популация опасните за кафявите мечки паразити са поне 28 вида. Те биват 2 вида <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B8" class="mw-redirect" title="Протозои">протозои</a> – <a href="/w/index.php?title=Eimeria_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Eimeria ursi (страницата не съществува)">Eimeria ursi</a> и <a href="/w/index.php?title=Isospora_fonsecai&action=edit&redlink=1" class="new" title="Isospora fonsecai (страницата не съществува)">Isospora fonsecai</a>, трематодът <a href="/w/index.php?title=Nanophyetus_salmincola&action=edit&redlink=1" class="new" title="Nanophyetus salmincola (страницата не съществува)">Nanophyetus salmincola</a>, 5 вида цестоди Diphyllobothrium latum, <a href="/w/index.php?title=Diphyllobothrium_cordatum&action=edit&redlink=1" class="new" title="Diphyllobothrium cordatum (страницата не съществува)">Diphyllobothrium cordatum</a>, <a href="/w/index.php?title=Taenia_ursina&action=edit&redlink=1" class="new" title="Taenia ursina (страницата не съществува)">Taenia ursina</a>, <a href="/w/index.php?title=Cysticercus_cellulosae&action=edit&redlink=1" class="new" title="Cysticercus cellulosae (страницата не съществува)">Cysticercus cellulosae</a> и <a href="/w/index.php?title=Bothriocephalus_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Bothriocephalus ursi (страницата не съществува)">Bothriocephalus ursi</a>, 11 нематода <a href="/w/index.php?title=Nematoideum_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Nematoideum ursi (страницата не съществува)">Nematoideum ursi</a>, <a href="/w/index.php?title=Dochmius_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Dochmius ursi (страницата не съществува)">Dochmius ursi</a>, <a href="/w/index.php?title=Spiroptera_ursi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Spiroptera ursi (страницата не съществува)">Spiroptera ursi</a>, G. contortum, Baylisascaris transfuga, <a href="/w/index.php?title=Baylisascaris_multipapillata&action=edit&redlink=1" class="new" title="Baylisascaris multipapillata (страницата не съществува)">Baylisascaris multipapillata</a>, <a href="/w/index.php?title=Toxocara_canis&action=edit&redlink=1" class="new" title="Toxocara canis (страницата не съществува)">Toxocara canis</a>, <a href="/wiki/Toxocara_mystax" class="mw-redirect" title="Toxocara mystax">Toxocara mystax</a>, <a href="/w/index.php?title=Uncinaria_stenocephala&action=edit&redlink=1" class="new" title="Uncinaria stenocephala (страницата не съществува)">Uncinaria stenocephala</a>, Dirofilaria ursi и Trichinella spiralis, както и 11 членестоноги Chaetopsylla tuberculaticeps, <a href="/w/index.php?title=Trichodectes_p._pinguis&action=edit&redlink=1" class="new" title="Trichodectes p. pinguis (страницата не съществува)">Trichodectes p. pinguis</a>, <a href="/wiki/Ixodes_persulcatus" title="Ixodes persulcatus">Ixodes persulcatus</a>, <a href="/wiki/Ixodes_ricinus" class="mw-redirect" title="Ixodes ricinus">Ixodes ricinus</a>, <a href="/w/index.php?title=Dermacentor_silvarum&action=edit&redlink=1" class="new" title="Dermacentor silvarum (страницата не съществува)">Dermacentor silvarum</a>, <a href="/w/index.php?title=Dermacentor_cf._venustus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Dermacentor cf. venustus (страницата не съществува)">Dermacentor cf. venustus</a>, <a href="/w/index.php?title=Haemaphysalis_japonicus_douglasi&action=edit&redlink=1" class="new" title="Haemaphysalis japonicus douglasi (страницата не съществува)">Haemaphysalis japonicus douglasi</a> и <a href="/wiki/Sarcoptes_scabiei" class="mw-redirect" title="Sarcoptes scabiei">Sarcoptes scabiei</a>.<a href="#cite_note-Rogers-198">[198]</a> Изследване в <a href="/wiki/%D0%A5%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F" title="Хърватия">Хърватия</a> на 22 броя кафяви мечки (13 диви и 9 отглеждани в плен) за 18 вирусни и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%B8%D0%B8" class="mw-redirect" title="Рикетсии">рикетсийни болести</a> достига до интересни резултати. Тестваните мечки се оказва, че са носители на антитела за <a href="/wiki/Bhanja_virus" title="Bhanja virus">Bhanja virus</a>, <a href="/w/index.php?title=Tahyna_virus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Tahyna virus (страницата не съществува)">Tahyna virus</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Западнонилска треска">Западнонилска треска</a>, <a href="/w/index.php?title=Sandfly_fever_Naples_virus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Sandfly fever Naples virus (страницата не съществува)">Sandfly fever Naples virus</a>, <a href="/w/index.php?title=Adenovirus_serotype_36&action=edit&redlink=1" class="new" title="Adenovirus serotype 36 (страницата не съществува)">Човешки аденовирус</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BB%D1%83%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0" class="mw-redirect" title="Инфлуенца">Инфлуенца</a> тип A и тип B, <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BB%D1%83%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Параинфлуенца (страницата не съществува)">Параинфлуенца</a> тип 1, <a href="/w/index.php?title=Cytomegalovirus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Cytomegalovirus (страницата не съществува)">Cytomegalovirus</a>, <a href="/w/index.php?title=Chlamydia_psittaci&action=edit&redlink=1" class="new" title="Chlamydia psittaci (страницата не съществува)">Chlamydia psittaci</a>, <a href="/wiki/Coxiella_burnetii" title="Coxiella burnetii">Coxiella burnetii</a> и <a href="/w/index.php?title=Canine_parvovirus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Canine parvovirus (страницата не съществува)">Canine parvovirus</a>. Заключението от изследването показва, че свободноживеещите мечки са жертва основно на <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8" title="Арбовируси">арбовирусните инфекции</a>, тези отглеждани в плен са жертва на болестотворни агенти, характерни за <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Хора">човешката популация</a> и само <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8" title="Вируси">вирусът</a> на парвовирозата при <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Кучета">кучетата</a> е характерен и за двата типа мечки.<a href="#cite_note-199">[199]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Хранителни_навици">Хранителни навици</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Хранителни навици" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Хранителни навици">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg/170px-Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg" decoding="async" width="170" height="243" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg/255px-Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg/340px-Brown_Bear_Feeding_on_Salmon.jpg 2x" data-file-width="490" data-file-height="700" /></a><figcaption>Кафява мечка се храни със <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B0" title="Сьомга">сьомга</a></figcaption></figure> Кафявата мечка е едно от най-<a href="/wiki/%D0%92%D1%81%D0%B5%D1%8F%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Всеядни животни">всеядните животни</a> в света и е регистрирано, че консумира най-голямото разнообразие от храни сред всички останали видове мечки.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> Няма друг вид в населяваните от кафявата мечка екосистеми, което да ползва такова разнообразие от хранителни източници. През целия си живот, тя редовно проявява любопитство към проучването на всеки организъм или обект и потенциала му като източник на храна. Предпочитат да консумират храна, която е едновременно обилна и лесно достъпна. Структурата на челюстите им се е развила така, че да отговаря на техните хранителни навици. Диетата им варира значително в различните области въз основа на възможностите.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-encyclopedia-190">[190]</a> Променливостта на храната е показателна в западната част на САЩ. В национален парк Йелоустоун месото съставлява 51% от средната годишна диета за мечките гризли, докато на неколкостотин <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Километър">километра</a> на север в Национален парк <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D1%88%D1%8A%D1%80_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA,_%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0)" title="Глейшър (национален парк, Канада)">Глейшър</a> тя съставлява едва 11% от диетата.<a href="#cite_note-jac-116">[116]</a> През пролетта хранителни източници са <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B0" title="Мърша">мършата</a>, останала от замръзнали трупове на животни, убити от хищници или умрели в резултат на неблагоприятни условия, а също и треви, издънки, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-disambig" title="Острица">острици</a>.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> През лятото и особено - през есента - плодовете на различни растения, включително и дребните <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Диви плодове (страницата не съществува)">горски плодове</a> увеличават своя дял в диетата на кафявите мечки. Корените и <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Луковица">луковиците</a> се превръщат в спасителен вариант през години и в райони, където плодовете са в малко количество.<a href="#cite_note-Hunter-32">[32]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Растения_и_гъби">Растения и гъби</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=38" title="Редактиране на раздел: Растения и гъби" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=38" title="Edit section's source code: Растения и гъби">редактиране на кода</a>]</div> Въпреки репутацията си на хищници, повечето кафяви мечки не са силно <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%BD%D0%B8" title="Месоядни">месоядни</a>, а получават до 90% от храната си под формата на растителни материи.<a href="#cite_note-200">[200]</a> Установени са общо над 200 растителни вида в менюто на вида.<a href="#cite_note-Rode-201">[201]</a> Кафявите мечки често се хранят с различни растителни видове, включително горски плодове, треви, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5" title="Цвете">цветя</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B4" title="Жълъд">жълъди</a> (Quercus ssp.) и борови <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Шишарка">шишарки</a>, както и <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Мъхове">мъхове</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D1%8A%D0%B1%D0%B8" title="Гъби">гъби</a>.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> Вероятно най-растителноядни са представителите на вида са от по-топлите умерени части на <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F" title="Евразия">Евразия</a> (представители от Испания, Словакия, по-голямата част от Балканите, включително Гърция, Турция, Хималаите и вероятно Близкия изток<a href="#cite_note-Rigg-122">[122]</a><a href="#cite_note-Nawaz-134">[134]</a><a href="#cite_note-Ambarl-202">[202]</a><a href="#cite_note-Naves-203">[203]</a>). При тях повече от 90% от <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Диета">диетата</a> може да е представена от растения. В много вътрешни части на Северна Америка диетата на мечките-гризли е между 80 и 90% на растителна основа, но и месото може да бъде много по-важно в някои области.<a href="#cite_note-Murie-204">[204]</a><a href="#cite_note-McLellan2-205">[205]</a><a href="#cite_note-MacHutchon-206">[206]</a><a href="#cite_note-207">[207]</a> Установено е, че наблягането на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Вегетарианство">вегетарианска</a> диета поставя ограничения върху растежа и размера на тялото мечките, които живеят в среда с богати животински източници. Причината за това е, че техните храносмилателни системи не обработват растения така добре, както животинските мазнини и протеини.<a href="#cite_note-McLellan-102">[102]</a><a href="#cite_note-Rode-201">[201]</a><a href="#cite_note-208">[208]</a> Сред всички съвременни видове мечки кафявата е уникално оборудвана за да копае и намира труднодостъпни храни, като например <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD" title="Корен">корени</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7" title="Филиз">филизи</a>. Те използват дългите си и силни нокти за да изкопават земята за да достигат корените и да ги късат със силните си челюсти.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> През пролетта по-голямата част от консумираната растителна маса са корените, а <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Тревисто растение">тревите</a> постепенно ги изместват с напредването на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82" title="Пролет">пролетта</a>. Тази храна не е особено питателна за мечките и главно уталожва глада. Кафявите мечки изпитват затруднения в смилането на големи количества твърди, влакнести храни.<a href="#cite_note-compendium-192">[192]</a><a href="#cite_note-209">[209]</a> Корените на <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хедизариум (страницата не съществува)">Хедизариум</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: <a href="/w/index.php?title=Hedysarum&action=edit&redlink=1" class="new" title="Hedysarum (страницата не съществува)">Hedysarum</a>) са сред най-често консумираните храни от цялата гама и могат да станат важни заместители в случай, че стабилните храни като плодовете се окажат недостъпни.<a href="#cite_note-MacHutchon-206">[206]</a><a href="#cite_note-Hamer-210">[210]</a> <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Луковица">Луковиците</a> и <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Грудколуковица">грудколуковиците</a> са важни когато са на разположение тъй като те са един от най-големите източници на протеини в растителния свят, така както и твърдите черупчести жълъди. Кафявите мечки са ограничени по отношение на достъпа им до твърди <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0" title="Черупка">черупчести</a> плодове. За разлика от американските и азиатските черни мечки те имат ограничени способности за катерене. Така те трудно си осигуряват такъв тип храна и разчитат на това плодовете сами да паднат на земята или да достигнат до тях като се изправят на задните си крака.<a href="#cite_note-Seryodkin-89">[89]</a> Твърдите жълъди могат да се превърнат в най-важната храна (въпреки че се консумират главно в края на лятото и есента), когато са налични в големи количества като например на остров Хокайдо (<a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Япония">Япония</a>), както и в Италия и Испания.<a href="#cite_note-compendium-192">[192]</a><a href="#cite_note-Aoi-211">[211]</a><a href="#cite_note-Clevenger-212">[212]</a><a href="#cite_note-Ciucci,_P._2014-213">[213]</a> Една от най-важните храни за мечките, в района на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Скалисти планини">Скалистите планини</a> на Съединените щати, са семената от шишарките на бора <a href="/wiki/Pinus_albicaulis" title="Pinus albicaulis">Pinus albicaulis</a>. Те могат да бъдат набавяни в резултат на опадването им по земята с шишарки, понякога отчупени от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Американска червена катерица">американската червена катерица</a>, а най-богато угощение настъпва когато мечката открие скривалище от запасите й.<a href="#cite_note-214">[214]</a> Опадването на семената от характерния за района на Северна Америка <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80" title="Бор">бор</a> е застрашено от неволно <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Интродукция (биология)">интродуцираната</a> гъбичка <a href="/w/index.php?title=Cronartium_ribicola&action=edit&redlink=1" class="new" title="Cronartium ribicola (страницата не съществува)">Cronartium ribicola</a>. Лишаването на кафявите мечки от този вид хранителен източник е причина представителите да намират нови източници на храна, предимно от животински произход.<a href="#cite_note-215">[215]</a><a href="#cite_note-216">[216]</a><a href="#cite_note-217">[217]</a> В едно гръцко проучване е установено, че меките храни надминават твърдите такива като източник на храна с около 1/4 от годишната диета, а основната й част е от <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8" title="Бобови култури">бобови растения</a> от род <a href="/wiki/Medicago" class="mw-redirect" title="Medicago">Medicago</a>.<a href="#cite_note-Paralikidis-218">[218]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Grizzly_Bears_in_Blueberries_(6187113330).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/57/Grizzly_Bears_in_Blueberries_%286187113330%29.jpg/220px-Grizzly_Bears_in_Blueberries_%286187113330%29.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/57/Grizzly_Bears_in_Blueberries_%286187113330%29.jpg/330px-Grizzly_Bears_in_Blueberries_%286187113330%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/57/Grizzly_Bears_in_Blueberries_%286187113330%29.jpg/440px-Grizzly_Bears_in_Blueberries_%286187113330%29.jpg 2x" data-file-width="4531" data-file-height="3021" /></a><figcaption>Майка гризли с малки, които се хранят в поле от диви боровинки.</figcaption></figure> Плодовете от дърветата и горските плодове са незаменими за кафявите мечки в повечето обитавани от тях райони, като високоенергийна храна-запас за зимния сън. Разнообразни дивоплодни растения от умерената зона на Северна Америка и Евразия привличат кафявите мечки в края на лятото и есента.<a href="#cite_note-compendium-192">[192]</a><a href="#cite_note-Ewer-219">[219]</a> Сред най-значимите, влизащи в менюто на кафявата мечка са много видове от род <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8" class="mw-redirect" title="Сливи">Сливи</a> (Prunus), плодовете на <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0" title="Дива череша">дива череша</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC" title="Черен емпетрум">черен емпетрум</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Empetrum nigrum), <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0" title="Круша">круши</a> (Pyrus ssp.), <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Ябълка">ябълки</a> (Malus ssp.), <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Къпина">къпини</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Малина">малини</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BE_%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%B5" title="Мечо грозде">мечо грозде</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Боровинки">боровинки</a>.<a href="#cite_note-Murie-204">[204]</a><a href="#cite_note-McLellan2-205">[205]</a><a href="#cite_note-Hamer-210">[210]</a><a href="#cite_note-Paralikidis-218">[218]</a><a href="#cite_note-Frąckowiak-220">[220]</a><a href="#cite_note-221">[221]</a> Плодовете представляват второстепенна част от диетата на мечки, които обитават райони с изобилие от жълъди. Тези плодове са богати на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Протеин">белтъчини</a> за разлика от богатите на <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Въглехидрат">въглехидрати</a> меки плодове.<a href="#cite_note-McLellan-102">[102]</a><a href="#cite_note-Naves-203">[203]</a><a href="#cite_note-222">[222]</a> Дори когато плодовете се консумират често, трябва да се консумират и други храни, за да се удовлетворят хранителните изисквания. Смята се, че една млада женска кафява мечка може да се наложи да консумира почти 30 000 плода всеки ден в края на лятото/есента, за да се изхранва на чисто плодова основа.<a href="#cite_note-McLellan-102">[102]</a><a href="#cite_note-223">[223]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Безгръбначни">Безгръбначни</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=39" title="Редактиране на раздел: Безгръбначни" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=39" title="Edit section's source code: Безгръбначни">редактиране на кода</a>]</div> Кафявите мечки често ядат <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8" title="Насекоми">насекоми</a>; през лятото и есента. Те могат да бъдат консумирани от тях редовно под формата на <a href="/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BE" title="Имаго">имаго</a> и на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0" title="Ларва">ларви</a>, включително и личинки от пчелни кошери и <a href="/wiki/%D0%9F%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0" title="Пчелна пита">пити</a>. Повечето насекоми, които биват изяждани са от <a href="/wiki/%D0%95%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Еусоциалност">социален тип</a> (еусоциални) и се откриват от мечките в колониални гнезда, които осигуряват вероятно по-голямо количество храна.<a href="#cite_note-Whitaker-92">[92]</a><a href="#cite_note-Prater-135">[135]</a><a href="#cite_note-224">[224]</a> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Пчели">Пчелите</a> и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D0%B8" title="Оси">осите</a> са важни допълнителни храни за мечките в Евразия - от най-отдалечения западен район, в Испания до най-отдалечения изток, в Хокайдо.<a href="#cite_note-Naves-203">[203]</a><a href="#cite_note-Aoi-211">[211]</a> Мечките в Йелоустоун и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0_(%D1%89%D0%B0%D1%82)" title="Монтана (щат)">Монтана</a> ядат огромен брой <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D1%86%D0%B8" title="Молци">молци</a> през лятото. Понякога консумират до 40 000 броя молци от вида <a href="/w/index.php?title=Euxoa_auxiliaris&action=edit&redlink=1" class="new" title="Euxoa auxiliaris (страницата не съществува)">Euxoa auxiliaris</a>. Често за един ден могат да получат до 1/2 от годишната си дажба получавана от консумацията на тези насекоми.<a href="#cite_note-225">[225]</a><a href="#cite_note-226">[226]</a><a href="#cite_note-227">[227]</a> Други важни източници на <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B8%D0%BD" title="Протеин">белтъчини</a> от насекоми, за кафявите мечки са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8" title="Калинки">калинките</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Ручейници">ручейниците</a>. Установено е, че в някои части на Европа, като Скандинавия и <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Източна Европа">Източна Европа</a>, мечките консумират голямо количество <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8" title="Мравки">мравки</a>. В Словения например до 25% от сухата маса, консумирана от кафявите мечки е била съставена от мравки.<a href="#cite_note-Swenson3-228">[228]</a><a href="#cite_note-229">[229]</a> Подобна консумация на мравки е наблюдавана и на места в Северна Америка. Пример за това са мечките от западната част на Централна <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0" title="Албърта">Албърта</a> където в 49% от <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Изпражнения">изпражненията</a> на кафява мечка се откриват консумирани мравки.<a href="#cite_note-230">[230]</a> Кафявите мечки се добират до мравките, разрушавайки <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%83%D0%BD%D1%8F%D0%BA" title="Мравуняк">мравуняка</a>, но докато пасивно облизват излезлите навън мравки, те го отбраняват, обилно отделяйки <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Мравчена киселина">мравчена киселина</a>. Затова мечките предпочитат мравките от род <a href="/w/index.php?title=Camponotus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Camponotus (страницата не съществува)">Camponotus</a>, които са достъпни в <a href="/wiki/%D0%93%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B5" title="Гниене">гниещи</a> дървесни трупи, а не в подземни колонии. Кафявите мечки, живеещи близо до крайбрежните райони редовно консумират <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%86%D0%B8" title="Раци">раци</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%B8" title="Миди">миди</a>. В <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BC%D0%B0%D0%B9&action=edit&redlink=1" class="new" title="Катмай (страницата не съществува)">националния парк и резерват Катмай</a> в Аляска кафявите мечки по протежение на плажовете покрай речните устия редовно копаят пясъка за мидите <a href="/wiki/Mya_arenaria" class="mw-redirect" title="Mya arenaria">Mya arenaria</a> и <a href="/wiki/Siliqua_patula" title="Siliqua patula">Siliqua patula</a>, които осигуряват по-богата на протеини и енергия храна през пролетта за разлика от растенията и преди рибите да станат достъпни за ядене.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-231">[231]</a> Ракът <a href="/wiki/Cambaroides_japonicus" title="Cambaroides japonicus">Cambaroides japonicus</a>от Хокайдо се явява богата на протеини хранителна добавка за кафявите мечки там.<a href="#cite_note-Aoi-211">[211]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Риба">Риба</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=40" title="Редактиране на раздел: Риба" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=40" title="Edit section's source code: Риба">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg/220px-Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg" decoding="async" width="220" height="147" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg/330px-Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg/440px-Alaskan_Coastal_Brown_bear.....11.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="683" /></a><figcaption>Прясно уловената сьомга е много питателна храна.</figcaption></figure> Най-характерните хранителни взаимоотношения на кафявата мечка са тези със сьомговите риби от род Oncorhynchus, особено в крайбрежните райони, но също така и в някои вътрешни райони на Северна Америка.<a href="#cite_note-Hilderbrand-112">[112]</a> Едно от ключовите взаимоотношения, между кафявите мечки и риби от род <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8" title="Американски пъстърви">Американски пъстърви</a>/<a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тихоокеански сьомги (страницата не съществува)">Тихоокеански сьомги</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus) е това между гризли и сьомгата <a href="/wiki/Oncorhynchus_clarkii" class="mw-redirect" title="Oncorhynchus clarkii">Oncorhynchus clarkii</a> в района на Скалистите планини около Йелоустоун. Тук този вид е бил консумиран в значителни количества, макар че подобно на <a href="/wiki/Pinus_albicaulis" title="Pinus albicaulis">Pinus albicaulis</a>, като източник на храна е намалял заради инвазивните видове, въведени от човека.<a href="#cite_note-232">[232]</a><a href="#cite_note-233">[233]</a><a href="#cite_note-234">[234]</a><a href="#cite_note-235">[235]</a> Сега изчезналото калифорнийско гризли е мечка, която е била доста специализиран хищник по рибите от род Onocorhynchus в реките на Калифорния, главно на <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0" title="Дъгова пъстърва">дъговата пъстърва</a>. На полуостров Камчатка и няколко по бреговете на Аляска, включително и на остров <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA" title="Кодиак">Кодиак</a>, кафявите мечки се хранят предимно със сьомга. Обилното хранене с тези риби обяснява огромните размери на мечките в тези райони.<a href="#cite_note-Hilderbrand-112">[112]</a><a href="#cite_note-236">[236]</a> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B0" title="Червена сьомга">Червената сьомга</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus nerka) и <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D0%B1%D1%83%D1%88%D0%B0" title="Горбуша">горбуша</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus gorbuscha) са най-често улавяната плячка, но в менюто на мечките влизат и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B0" title="Сребриста сьомга">сребристата</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus kisutch), <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B0" title="Кралска сьомга">кралската</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus tshawytscha), <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B0" title="Японска сьомга">Японската</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus masou) и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B0_%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%BC%D0%B3%D0%B0" title="Куча сьомга">кучата сьомга</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: Oncorhynchus keta).<a href="#cite_note-237">[237]</a><a href="#cite_note-238">[238]</a><a href="#cite_note-Helfield-239">[239]</a><a href="#cite_note-240">[240]</a><a href="#cite_note-241">[241]</a> В крайбрежните райони на Тихия океан мечките разчитат на по-разнообразна храна, защото <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" class="mw-disambig" title="Миграция (пояснение)">миграцията на сьомгата</a> настъпва в края на лятото и началото на есента. На остров Кодиак за това им служат местни <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0" title="Ягода">ягодоплодни растения</a>, морски организми разпилявани след <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8" title="Приливи и отливи">отлив</a>, както и разни копитните животни.<a href="#cite_note-Troyer-140">[140]</a><a href="#cite_note-242">[242]</a> По изключение сьомгата може да дойде във вътрешните <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BA%D0%B0" title="Река">реки</a> още през юни, когато други крайбрежни мечки от Аляска са слабо подсигурени откъм храна.<a href="#cite_note-Kistchinski-44">[44]</a> Риболовните техники на мечките са добре известни. Те често се събират около водопади или бързеи на реките, където сьомгата е принудена да пробие водата и да скочи за да продължи нагоре по течението и ги улавят с устата си във въздуха. Мечките ловуват и в плитки води, надявайки се да заловят хлъзгавата сьомга с ноктите си.<a href="#cite_note-Hilderbrand-112">[112]</a><a href="#cite_note-243">[243]</a> Хранят се с почти всички части на рибата, но в периода на пика на хвърляне на <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%B2%D0%B5%D1%80" title="Хайвер">хайвера</a> мечките си позволяват да консумират само най-хранителното - хайверът на женските и главата. Останалите неизядени части от рибата стават храна за други животни чистачи като лисици, орли, гарвани и <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Чайкови">чайки</a>.<a href="#cite_note-Helfield-239">[239]</a> Въпреки че са единаци при наличието на богата плячка мечките могат да проявят търпимост и да се събират. Често най-силните индивиди заемат най-добрите места за улов, а не са редки и случаите за борба с цел отвоюване на тези места.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-244">[244]</a> Въпреки агресивните си отбранителни способности, женските кафяви мечки обикновено избират оптимални места за риболов, за да избегнат мъжките мечки, които потенциално могат да застрашат малките.<a href="#cite_note-245">[245]</a> Извън тихоокеанските сьомги, хищническите взаимоотношения между кафявите мечки и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B0" title="Риба">рибите</a> са необичайни. Съобщава се за хищничество към рибите <a href="/w/index.php?title=Coregonus_nasus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Coregonus nasus (страницата не съществува)">Coregonus nasus</a> и <a href="/wiki/Catostomus_catostomus" title="Catostomus catostomus">Catostomus catostomus</a> в Субарктическа Канада и в Сибир към <a href="/wiki/%D0%A9%D1%83%D0%BA%D0%B0" title="Щука">щука</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0%BD" title="Липан">липан</a>, както и други видове риба от Евразия.<a href="#cite_note-246">[246]</a><a href="#cite_note-Gau-247">[247]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Бозайници">Бозайници</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=41" title="Редактиране на раздел: Бозайници" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=41" title="Edit section's source code: Бозайници">редактиране на кода</a>]</div> Освен обичайния лов на сьомга, повечето кафяви мечки не са особено активни хищници.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> Въпреки това, кафявите мечки са способни да уловят практически всеки бозайник, на който се натъкват – от дребните мишевидни <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Гризачи">гризачи</a> до такива, които имат страховити размери като тигър и дори <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Бизон">бизон</a>.<a href="#cite_note-role-248">[248]</a><a href="#cite_note-Wyman-249">[249]</a> Над 100 вида бозайници са установени като консумирана храна от кафявите мечки и открити в техните изпражнения. Все пак това са както уловена от мечките жива плячка, така и открити трупове и <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B0" title="Мърша">мърша</a> убити от други хищници или умрели по друга причина.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Forsyth-250">[250]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Гризачи">Гризачи</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=42" title="Редактиране на раздел: Гризачи" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=42" title="Edit section's source code: Гризачи">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg/220px-A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg" decoding="async" width="220" height="149" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg/330px-A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a8/A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg/440px-A_PARKA_SQUIRREL_BURROWS_NEAR_THE_WEST_BANK_OF_THE_SAGAVANIRKTOK_RIVER._THE_GROUND_HAS_BEEN_PAWED_UP_BY_A_BARREN..._-_NARA_-_550465.jpg 2x" data-file-width="3000" data-file-height="2029" /></a><figcaption>Дупка на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82_%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80" title="Американски дългоопашат лалугер">Американски дългоопашат лалугер</a>, която е разкопана от гризли при лов.</figcaption></figure> Около половината от видовете, консумирани от кафяви мечки тежат по-малко от 10 kg. Те могат да включват <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B9%D1%86%D0%B8" title="Зайци">зайци</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Сеносъбирачи">сеносъбирачи</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Мармоти">мармоти</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B8" title="Бурундуци">бурундуци</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Мишкови">мишки</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D1%8A%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Плъхове">плъхове</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Хомякови">леминги</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B8" title="Полевки">полевки</a>. Поради склонността си да копаят, кафявите мечки могат да подушат населени с дребни бозайници подземни дупки, да чакат тихо или яростно да копаят, докато животните не бъдат достигнати и уловени. В студените месеци малките ровещи гризачи подобно на кафявите мечки изпадат в <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Хибернация">хибернация</a>. В края на този период кафявата мечка се събужда по-рано от тях и е способна да открие и улови в дупките им все още вцепенени от физиологичното си състояние дребни животни.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Gau-247">[247]</a> Те не само консумират малките бозайници, но и се хранят със техните хранителни запаси, складирани под земята. Такива примери са забелязани при мечките-гризли, които изяждат складирана храна от <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B8" title="Полевки">полевки</a> и на гризача<a href="/wiki/Thomomys_talpoides" title="Thomomys talpoides">Thomomys talpoides</a>.<a href="#cite_note-251">[251]</a><a href="#cite_note-252">[252]</a> В някои райони тези складове могат да бъдат основната притегателна сила, както е случаят с <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BA" title="Азиатски бурундук">азиатския бурундук</a>, чиито запаси могат да съдържат до 20 kg храна, а самите дребни гризачи могат да бъдат уловени по-рядко.<a href="#cite_note-Seryodkin-89">[89]</a> С особена редовност мечките обитаващи тундрата дебнат край дупките на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82_%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80" title="Американски дългоопашат лалугер">американския дългоопашат лалугер</a> надявайки се да уловят по няколко индивида, които тежат по около 750 g. Ловът на лалугери е най-успешен през септември и октомври, когато ранният <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BD%D1%8F%D0%B3" title="Сняг">сняг</a> покрива каменистите пътища за евакуация на гризачите. В Националния парк <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8_(%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA)" title="Денали (национален парк)">Денали</a> американския дългоопашат лалугер представлява около 8% от целогодишната диета на мечките и са най-последователният източник на животински протеин за хищника там.<a href="#cite_note-Pearson-158">[158]</a><a href="#cite_note-Murie-204">[204]</a><a href="#cite_note-Brown-253">[253]</a> Още по-важна диетична връзка с малък бозайник се среща при <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тибетска синя мечка (страницата не съществува)">тибетската синя мечка</a>, която е очевидно най-месоядния тип кафява мечка. Тя най-често се храни с широко разпространения <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%87" title="Черномуцунест сеносъбирач">черномуцунест сеносъбирач</a>, който достига до около 200 грама.<a href="#cite_note-Aichun-254">[254]</a> В стомаха на тибетска кафява мечка от <a href="/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%82%D0%B0%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Чангтан (страницата не съществува)">Чангтан</a> са открити 25 сеносъбирача. Като цяло сеносъбирачите представляват около 60% от диетата на този подвид.<a href="#cite_note-255">[255]</a> Там където черномуцунестите сеносъбирачи отсъстват както например в региона <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Кралство Мустанг">Мустанг</a> в <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D0%BB" title="Непал">Непал</a>, те са заменяни с <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D1%82" title="Хималайски мармот">хималайския мармот</a>, който според изследване на изпражнения от мечки там представлява около половината от консумираната храна.<a href="#cite_note-Aryal-43">[43]</a> Големите гризачи като <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8" title="Бобри">бобрите</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%B5" title="Северноамериканско бодливо свинче">северноамериканското бодливо свинче</a> рядко се оказват предмет на плячка най-вече поради различия в предпочитанията на местообитанията, както и очевидните защити на последните.<a href="#cite_note-Murie-204">[204]</a><a href="#cite_note-Edwards-256">[256]</a><a href="#cite_note-257">[257]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Копитни">Копитни</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=43" title="Редактиране на раздел: Копитни" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=43" title="Edit section's source code: Копитни">редактиране на кода</a>]</div> В по-голямата си част кафявите мечки редовно се хранят с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Копито">копитни животни</a>. В много случаи този важен източник на храна се получава като <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%B0" title="Мърша">мърша</a>, която се консумира предимно през пролетта, когато снежните и ледените условия, съчетани с ниските температури и глада изтощават до краен предел много копитни животни. Тъй като намерените трупове често са твърдо замразени, кафявите мечки могат да седят върху тях, за да ги размразят достатъчно за <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Консумация">консумация</a>. Самият улов на такъв тип животни рядко е по силите на мечките - опитите започват тромаво и несигурно и често преследването на плячката завършва с измъкването й.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> От друга страна някои кафяви мечки са доста самоуверени хищници, които обичайно преследват и ловят големи бозайници, предимно копитни. Такива мечки обикновено се учат как да ловуват от своите майки още от ранна възраст.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> Те са най-редовният хищник на копитни животни сред съществуващи видове мечки.<a href="#cite_note-258">[258]</a> Степента на ловно поведение се различава в отделните региони. Например в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Словения">Словения</a> месото от копитно животно е 4 пъти по-вероятно да бъде консумирано като мърша, отколкото чрез лов, а в Източна Централна Аляска, консумацията на уловени копитни животни е 4 пъти по-вероятна от тази на тяхна мърша.<a href="#cite_note-259">[259]</a><a href="#cite_note-Boertje-260">[260]</a> Степента на месоядност при кафявите мечки се увеличава в северните ширини.<a href="#cite_note-261">[261]</a> Когато кафявите мечки атакуват едри животни, те обикновено насочват вниманието си към млади или немощни индивиди, понеже са по-лесни за улавяне. Успешните ловувания обикновено се случват след кратка атака при засада, но те могат да подгонват плячката и на открито, като се стремят да отделят малкото от майката. Обикновено жертвата се убива чрез захапване на <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D1%88" title="Гръден кош">гръдния кош</a> над гърба, в задната част на главата, врата, лицето или носа.<a href="#cite_note-262">[262]</a> Обикновено младите биват притиснати към земята, разкъсани и изядени живи.<a href="#cite_note-263">[263]</a> Въпреки че поначало кафявите мечки се характеризират като неквалифицирани хищници с минимално усъвършенствани ловни умения, някои индивиди, които редовно са принудени да ловуват копитни животни успяват да променят своята <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Стратегия">стратегия</a> за лов и да постигнат успех, сравним с този на други хищници, ловуващи самостоятелно.<a href="#cite_note-264">[264]</a><a href="#cite_note-265">[265]</a> Понякога кафявите мечки хапят или удрят своята плячка за да я зашеметят достатъчно и да пристъпят към консумация.<a href="#cite_note-Macdonald-35">[35]</a> За да изберат млади или немощни индивиди мечките контролират <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%BE" title="Стадо">стадата</a> и отсяват по-бавно движещите се и по-уязвимите. Кафявите мечки също могат да откриват млади животни, като ги намират чрез <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Обоняние">обонянието</a> си.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> Най-уязвими са предимно новородени копитни животни, които през първите няколко дни от живота си имат неразвити крака и не могат да се движат с пълна <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Скорост">скорост</a>. Подрастващите, които се движат заедно с майките си също лесно могат да бъдат догонвани - до есента, когато изцяло развиват способностите си за бягане.<a href="#cite_note-Zager-266">[266]</a><a href="#cite_note-267">[267]</a> Повечето атаки на възрастни копитни се случват, тогава когато плячката има някакви вид физически недостатъци. Когато излизат от зимен сън, кафявите мечки, чиито широки <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BF%D0%B0" title="Лапа">лапи</a> им позволяват да ходят лесно по <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B4" title="Лед">лед</a> и сняг, могат да преследват голяма плячка, като например <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%81" title="Лос">лосове</a>, чиито копита не могат да бъдат ефективно средство за придвижване при подобни условия.<a href="#cite_note-Macdonald-35">[35]</a> По подобен начин хищнически нападения върху голяма плячка понякога се появяват в близост до речни корита, когато за плячката е по-трудно да избяга поради кална или хлъзгава <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0" title="Почва">почва</a>.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> В редки случаи, когато се сблъскват с необичайно голяма, напълно развита и опасна плячка мечките я убиват, като удрят с мощните си предмишници, които могат да разкъсат шиите и гърбовете на големите същества като възрастни лосове и бизони.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-268">[268]</a> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Grizzly_bear_on_bison_carcass_(8703043728).jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Grizzly_bear_on_bison_carcass_%288703043728%29.jpg/220px-Grizzly_bear_on_bison_carcass_%288703043728%29.jpg" decoding="async" width="220" height="157" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Grizzly_bear_on_bison_carcass_%288703043728%29.jpg/330px-Grizzly_bear_on_bison_carcass_%288703043728%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Grizzly_bear_on_bison_carcass_%288703043728%29.jpg/440px-Grizzly_bear_on_bison_carcass_%288703043728%29.jpg 2x" data-file-width="3749" data-file-height="2667" /></a><figcaption>Кафява мечка пирува с труп на бизон в Йелоустоун.</figcaption></figure> Кафявата мечка ловува (от копитните животни) най-вече <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Еленови">елени</a>, около десетина вида, но основната част от плячката й сред тях са <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B8" title="Уапити">уапити</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%81" title="Лос">лос</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B1%D1%83" class="mw-redirect" title="Карибу">карибу</a>. По-едрите видове елени са предпочитани, защото са склонни да бъдат по-малко подвижни и бързи, сравнени с малките или средните, въпреки че карибу могат да надминат гризли на открито. Те се намират и в големи количества в няколко района, обитавани от кафяви мечки, и осигуряват по-голямо количество храна.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Boertje-260">[260]</a> Лосът може да бъде предпочитан там, където е многочислен поради самотния му начин на живот и склонността му да живее в залесени площи, като и двете го правят по-лесна плячка при нападение от засада.<a href="#cite_note-Mattson-269">[269]</a> В редки случаи, кафявите мечки са способни да убиват мъжки бикове от представители на видове от най-големите копитни животни в региони, в които живеят. Според наблюденията това са лос, овцебик, як, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Бизон">американски</a> и <a href="/wiki/%D0%97%D1%83%D0%B1%D1%8A%D1%80" title="Зубър">европейски бизон</a>. Забележително е, че такива атаки понякога се извършват от мечки, които не са особено големи, включително мечки от вътрешността на континентите или дребни мечки от Централна Арктика. Така някои копитни животни могат да бъдат до два или до три пъти повече от теглото на атакуващата ги мечка.<a href="#cite_note-Aryal-43">[43]</a><a href="#cite_note-Wyman-249">[249]</a><a href="#cite_note-Boertje-260">[260]</a><a href="#cite_note-270">[270]</a><a href="#cite_note-271">[271]</a><a href="#cite_note-272">[272]</a><a href="#cite_note-Persson2-273">[273]</a><a href="#cite_note-Okarma-274">[274]</a> Въпреки това, повечето от мечките, които са уловили възрастен лос в Източна Централна Аляска и Скандинавия, са големи зрели мъжки индивиди.<a href="#cite_note-Boertje-260">[260]</a><a href="#cite_note-Persson2-273">[273]</a><a href="#cite_note-275">[275]</a> Кафявата мечка е най-опасният самотен хищник на лосове, преследвани с по-голяма стръв само от <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Глутница">глутниците</a> вълци. Дори и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80" title="Сибирски тигър">сибирските тигри</a> предпочитат друга плячка, предимно (марали и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Дива свиня">глигани</a>), в райони, където съжителстват с лоса.<a href="#cite_note-Mattson-269">[269]</a><a href="#cite_note-Persson-276">[276]</a><a href="#cite_note-277">[277]</a> Все пак кафявата мечка най-често избира млади еленчета или болни възрастни, тъй като другите лосове са много опасни и често й се изплъзват с бягане.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-278">[278]</a> В североизточна Норвегия е установено, че лосовете са най-важният единичен хранителен продукт (присъстващ в до 45% от изпражненията и осигурява от 70% от хранителната енергия на мечката) за местните кафяви мечки специализирали се в лов на лосове, най-вече болни или <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Бременност">бременни</a>, но здрави индивиди.<a href="#cite_note-Persson-276">[276]</a> В Националния парк Йелоустоун са изследвани кафяви мечки, които са набавяли голяма част от енергията си от копитни животни. При тях 30% от консумираните копитни животни са били убити от мечките, а останалата част е консумирана като мърша. Уапити, бизон и лос (трите най-големи местни копитни животни в региона) съставляват почти 1/4 от общата диета с копитни животни. 13% от общия брой уловени и убити копитни животни, които са изследвани в Йелоустоун, са били млади уапити, а 8% от активно и успешно ловуваната плячка са били възрастни.<a href="#cite_note-279">[279]</a> Други елени, консумирани от кафявата мечка са <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Благороден елен">благороден елен</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Петнист елен">петнист елен</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB" title="Читал">читал</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0" title="Сърна">европейска сърна</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0" title="Сибирска сърна">сибирска сърна</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80" title="Елен лопатар">елен лопатар</a>, <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Черноопашат елен">черноопашат елен</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Белоопашат елен">белоопашат елен</a>.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-Naves-203">[203]</a><a href="#cite_note-Zager-266">[266]</a><a href="#cite_note-280">[280]</a><a href="#cite_note-281">[281]</a> Потенциална плячка са и 20 вида <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B8" title="Кухороги">кухороги</a>, сред които различни <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%86%D0%B5" title="Овце">овце</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B7%D0%B8" title="Кози">кози</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B8" title="Антилопи">антилопи</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Бизони">бизони</a> както и <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%86%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D0%BA" title="Овцебик">овцебикът</a>. Както обикновено, това с млади или болни и уязвими индивиди. По-дребните видове са изключително гъвкави и често живеят в скалисти среди. По-едрите са потенциално опасни, особено ако са наясно с присъствието на мечката.<a href="#cite_note-Murie-204">[204]</a><a href="#cite_note-282">[282]</a><a href="#cite_note-283">[283]</a> В някои части на Източна Европа и Русия дивата свиня може да се развива в изненадващо големи <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%BE" title="Стадо">стада</a>, като се има предвид конкуренцията на мечките, и оттам става тяхна жертва. Едно проучване от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Амурска област">амурската територия на Русия</a> установява, че кафявите мечки са всъщност по-плодотворни убийци на диви свине от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80" title="Сибирски тигър">тигрите</a> и <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Вълк">сивите вълци</a> - може би поради намалелия брой на тигрите в региона, вследствие <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Бракониерство">бракониерство</a> над голямата <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Коткови">котка</a>.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a><a href="#cite_note-284">[284]</a><a href="#cite_note-285">[285]</a> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Китоподобни">Китоподобни</h4>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=44" title="Редактиране на раздел: Китоподобни" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=44" title="Edit section's source code: Китоподобни">редактиране на кода</a>]</div> До 5 вида <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" title="Китоподобни">китоподобни</a> са били регистрирани като източник на храна в крайбрежните райони на Аляска, в Централна Арктика, а в миналото - и в <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" class="mw-disambig" title="Калифорния (пояснение)">Калифорния</a>.<a href="#cite_note-Edwards-256">[256]</a><a href="#cite_note-286">[286]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Други_гръбначни">Други гръбначни</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=45" title="Редактиране на раздел: Други гръбначни" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=45" title="Edit section's source code: Други гръбначни">редактиране на кода</a>]</div> Кафявата мечка може да яде <a href="/wiki/%D0%9F%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Птици">птици</a> и техните яйца, включително на почти изцяло на земно- или скалногнездящи видове. Въпреки че обикновено не могат да уловят здрави птици, яйцата, голишарчетата (наскоро излюпените пиленца, на които липсва <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BE" title="Перо">перушина</a>) и малките птици могат да бъдат много привлекателни за кафявите мечки.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> Атакуваните видове могат да бъдат от всякакъв размер – от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D1%83%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Алеутска рибарка">алеутски рибарки</a> до <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B4" title="Поен лебед">пойните</a> и <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B4_%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%B0%D1%87" title="Лебед тръбач">лебедите тръбачи</a>.<a href="#cite_note-287">[287]</a><a href="#cite_note-288">[288]</a> По-голямата част от регистрираната птича плячка се състои от гъски и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Морски патици">морски патици</a>, гнездящи южно от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B3" title="Северен полярен кръг">Северния полярен кръг</a>, следвани от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" title="Кокошоподобни">кокошеви птици</a>. Причините за това са, че тези птици гнездят в блатисти, плитководни райони или директно върху земята, значително увеличават размера на поколението си и са уязвими за този хищник.<a href="#cite_note-Gau-247">[247]</a><a href="#cite_note-289">[289]</a><a href="#cite_note-290">[290]</a> Големи хищни птици като <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%BB%D0%B8" title="Морски орли">морски орли</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Благороден сокол (страницата не съществува)">благородни соколи</a> (на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a>: <a href="/w/index.php?title=Falco_rusticolus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Falco rusticolus (страницата не съществува)">Falco rusticolus</a>) и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BB" title="Скален орел">скални орли</a>, понякога се използват като плячка, ако гнездят в скални образувания, достъпни пеша, а орлите и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8" title="Соколи">соколите</a> могат яростно да нападат мечките близо до <a href="/wiki/%D0%93%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%BE" title="Гнездо">гнездата</a> си.<a href="#cite_note-291">[291]</a><a href="#cite_note-292">[292]</a> Поради обитаването им в по-хладните умерени райони, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%B3%D0%B8" title="Влечуги">влечугите</a> и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8" title="Земноводни">земноводните</a> рядко са източник на храна за кафявите мечк; известни са само в няколко случая: жаби в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BF%D0%B8" title="Алпи">Италианските Алпи</a>, змията <a href="/w/index.php?title=Elaphe_climacophora&action=edit&redlink=1" class="new" title="Elaphe climacophora (страницата не съществува)">Elaphe climacophora</a> на остров Хокайдо, гущери <a href="/w/index.php?title=Takydromus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Takydromus (страницата не съществува)">Takydromus</a> в Амурска област, Русия и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B8" title="Костенурки">костенурки</a> в Гърция.<a href="#cite_note-Seryodkin-89">[89]</a><a href="#cite_note-293">[293]</a><a href="#cite_note-294">[294]</a> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Одомашнени_животни_и_човешка_дейност"><span id=".D0.9E.D0.B4.D0.BE.D0.BC.D0.B0.D1.88.D0.BD.D0.B5.D0.BD.D0.B8_.D0.B6.D0.B8.D0.B2.D0.BE.D1.82.D0.BD.D0.B8_.D0.B8_.D1.87.D0.BE.D0.B2.D0.B5.D1.88.D0.BA.D0.B0_.D0.B4.D0.B5.D0.B9.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82">Одомашнени животни и човешка дейност</h3>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=46" title="Редактиране на раздел: Одомашнени животни и човешка дейност" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=46" title="Edit section's source code: Одомашнени животни и човешка дейност">редактиране на кода</a>]</div> Специално мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Причина за това е, че <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0" title="Южна Европа">Южна Европа</a> е била пренаселена още от дълбока древност. Хората са преследвали вида в продължение на хиляди години и мечките са придобили <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BA" title="Навик">навик</a> да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеч и се отдалечава.<a href="#cite_note-brownbearbg-74">[74]</a> Въобще кафявите мечки се боят от хората и избягвайки ги, предотвратяват сблъсъците си с тях (и по принцип не нападат и не поддържат агресивността си спрямо хората, ако не са предизвикани и не чувстват застрашени живота и поколението си), но сред тези животни понякога се случва и пристрастяване към нападенията над хора и към вкуса на човешкото месо - такива мечки са наричани стръвници. В това отношение мечките се доближават до някои други <a href="/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Човекоядни животни">човекоядни животни</a>, ставащи такива при изключителни обстоятелства. <a href="#cite_note-295">[295]</a><a href="#cite_note-296">[296]</a><a href="#cite_note-297">[297]</a> Освен това в случаите, когато мечките са принудени да живеят в близко съжителство с хора и техните стопанства, те могат да превърнат в своя плячка <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Домашни животни">домашните животни</a> и продукцията, добита от хората. Повечето видове селскостопански животни са били <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Опитомяване">опитомени</a> в продължение на хилядолетия и нямат почти никакъв <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D1%82" title="Инстинкт">инстинкт</a> за самосъхранение, особено по отношение на <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0" class="mw-disambig" title="Атака">атаки</a> от страна на хищници. Кротостта им прави кафявите мечки по-склонни да атакуват здрави възрастни сред домашните животни, докато здрави възрастни диви животни са обичайно избягвани от тях.<a href="#cite_note-298">[298]</a><a href="#cite_note-Chauhan-299">[299]</a><a href="#cite_note-300">[300]</a> Сред домашните и селскостопански животни <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE_%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BE" title="Домашно говедо">домашното говедо</a> е добра/относително незлоблива, едра и лесно уловима плячка. Говедата са ухапвани по врата, гърба или главата и след това мечките отварят меката преграда на коремната кухина за ядене.<a href="#cite_note-Smith-98">[98]</a> В Норвегия <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B2%D1%86%D0%B0" title="Овца">домашни овце</a> се отглеждат свободно на открити площи, т.е. незаграждани и с минимален надзор. Местните кафяви мечки се възползват от това и получават 65 – 87% от своята хранителна енергия, в края на лятото, от овце - често възрастни - за което фермерите получават компенсации. В близката Северна Швеция няма свободно отглеждани овце и мечката добива храната си предимно от естествени източници.<a href="#cite_note-Dahle2-301">[301]</a> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD" title="Кон">Конете</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Домашна коза">козите</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Домашна свиня">свинете</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Кокошка">кокошките</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Куче">кучетата</a> също са потенциална и честа жертва на лов от кафявата мечка.<a href="#cite_note-Paralikidis-218">[218]</a><a href="#cite_note-Okarma-274">[274]</a><a href="#cite_note-302">[302]</a><a href="#cite_note-303">[303]</a> Растенията и плодовете отглеждани от хората представляват апетитна и леснодостъпна плячка. Такива са насажденията от <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Царевица">царевица</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Пшеница">пшеница</a>, <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Ябълки">ябълки</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%BE" title="Сорго">сорго</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D0%BF%D0%B5%D1%88" title="Пъпеш">пъпеши</a> и много видове култивирани горски плодове.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-Frąckowiak-220">[220]</a> Мечките се хранят и от стопанисвани от хората <a href="/wiki/%D0%9F%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Пчеларство">пчелини</a>, като консумират както <a href="/wiki/%D0%9F%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B5%D0%B4" title="Пчелен мед">мед</a> така и съдържанието на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B0" class="mw-redirect" title="Медоносна пчела">пчелните колонии</a>.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a> Човешката храна и отпадъците от нея се консумират от кафявите мечки в случаите, когато това е възможно. Когато в Йелоустоун е съществувало открито <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B5" title="Сметище">сметище</a> за отпадъци, кафявите мечки са били едни от най-ненаситните и редовни чистачи. Бунището бива затворено, след като се разбира, че кафявите и американските черни мечки започват да асоциират хората с храната и загубват естествения си страх от тях.<a href="#cite_note-brown-88">[88]</a><a href="#cite_note-Stringham-304">[304]</a> В други райони като Аляска, сметищата продължават да имат притегателна сила за кафявите мечки.<a href="#cite_note-305">[305]</a><a href="#cite_note-Robbins-306">[306]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Мечката_като_символ">Мечката като символ</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=47" title="Редактиране на раздел: Мечката като символ" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=47" title="Edit section's source code: Мечката като символ">редактиране на кода</a>]</div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg/220px-1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg" decoding="async" width="220" height="307" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg/330px-1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg/440px-1980_USSR_stamp_Olympic_mascot.jpg 2x" data-file-width="482" data-file-height="672" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B0" title="Миша">Миша</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg/220px-Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg" decoding="async" width="220" height="142" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg/330px-Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9c/Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg/440px-Stamps_of_Russia_2012_No_1559-61_Mascots_2014_Winter_Olympics.jpg 2x" data-file-width="5681" data-file-height="3661" /></a><figcaption></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png/220px-Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png" decoding="async" width="220" height="247" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png/330px-Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png/440px-Badge_of_the_Sheriff_of_Los_Angeles_County.png 2x" data-file-width="551" data-file-height="619" /></a><figcaption>Шерифска значка от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%81_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81" title="Лос Анджелис">Лос Анжелис</a></figcaption></figure> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png/220px-Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png" decoding="async" width="220" height="268" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png/330px-Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png/440px-Coat_of_Arms_of_Nefteyugansk.png 2x" data-file-width="786" data-file-height="958" /></a><figcaption>Герб на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82%D0%B5%D1%8E%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA" title="Нефтеюганск">Нефтеюганск</a></figcaption></figure> Мечката е национален символ на <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Русия">Русия</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_1980" title="Летни олимпийски игри 1980">Летните олимпийски игри 1980</a> в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0" title="Москва">Москва</a> и <a href="/wiki/%D0%97%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8_2014" title="Зимни олимпийски игри 2014">Зимните олимпийски игри 2014</a> в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%87%D0%B8" title="Сочи">Сочи</a>. През 1565 г. тя може да бъде видяна върху герба на град <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Велики Новгород">Велики Новгород</a> и държавните символи на <a href="/wiki/%D0%AF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D0%BB" title="Ярославъл">Ярославъл</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BC" title="Перм">Перм</a>.<a href="#cite_note-307">[307]</a> Други световни обекти с мечка на гербовете си са <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Гренландия">Гренландия</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B4" title="Мадрид">Мадрид</a> и град <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Берлин">Берлин</a>. В българският фолклор мечката е символ освен на голяма сила, но тя има и способността да лекува, да предпазва от болести и да дарява плодородие. Народният празник <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Андреевден">Андреевден</a> се нарича и Мечкинден.<a href="#cite_note-308">[308]</a> В <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Съединени американски щати">Съединените американски щати</a> отборът по американски футбол <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%B3%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D1%8A%D1%80%D1%81" title="Чикаго Беърс">Чикаго Беърс</a> е наречен на това животно. За неговото участие във <a href="/wiki/%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0" title="Втора световна война">Втората световна война</a> на мечока <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B5%D0%BA_(%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0)" title="Войтек (мечка)">Войтех</a> в парк „Йордана“ в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2" title="Краков">Краков</a>, Полша е направен паметник.<a href="#cite_note-309">[309]</a> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Бележки">Бележки</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=48" title="Редактиране на раздел: Бележки" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=48" title="Edit section's source code: Бележки">редактиране на кода</a>]</div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><a href="#cite_ref-1">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://apiv3.iucnredlist.org/api/v3/taxonredirect/41688">Ursus arctos (Linnaeus, 1758)</a>. // <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Международен съюз за защита на природата">IUCN</a> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Червен списък на световнозастрашените видове">Red List of Threatened Species</a>. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски) </li> <li id="cite_note-2"><a href="#cite_ref-2">↑</a> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" class="mw-redirect" title="Червена книга на България">Червена книга на Република България</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Urarctos.html">Кафява мечка</a>. Посетен на 18 февруари 2012 </li> <li id="cite_note-nationalgeographic-3">↑ <a href="#cite_ref-nationalgeographic_3-0">а</a> <a href="#cite_ref-nationalgeographic_3-1">б</a> <cite id="CITEREF[[National_Geographic]]2013" class="book" style="font-style:normal">Neal Lineback and Mandy Lineback Gritzner. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://voices.nationalgeographic.com/2013/05/31/geography-in-the-news-grizzlies-territory/">Geography in the News: Grizzlies’ Territory</a> // <a href="/wiki/National_Geographic" class="mw-redirect" title="National Geographic">National Geographic</a>, 2013. Посетен на 22 ноември 2014. (на английски)</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – юни 2024">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-bearbiology-4"><a href="#cite_ref-bearbiology_4-0">↑</a> <cite id="CITEREFInt._Conf._Bear_Res._and_Manage._9:_pp._85 –_961994" class="book" style="font-style:normal">McLellan, B.N. and D. Reiner. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_9/McLellan_Reiner_Vol_9.pdf">A review of bear evolution</a> // Int. Conf. Bear Res. and Manage. 9: pp. 85 – 96, 1994. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_9/McLellan_Reiner_Vol_9.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09. Посетен на 22 ноември 2014. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-iucn-5">↑ <a href="#cite_ref-iucn_5-0">а</a> <a href="#cite_ref-iucn_5-1">б</a> <a href="#cite_ref-iucn_5-2">в</a> <a href="#cite_ref-iucn_5-3">г</a> <a href="#cite_ref-iucn_5-4">д</a> <a href="#cite_ref-iucn_5-5">е</a> <a href="#cite_ref-iucn_5-6">ж</a> <cite id="CITEREFMcLellan,_B.N.,_Servheen,_C._&_Huber,_D.2008" class="book" style="font-style:normal">McLellan, B.N., Servheen, C. & Huber, D. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://apiv3.iucnredlist.org/api/v3/taxonredirect/41688">Ursus arctos</a> // <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Международен съюз за защита на природата">IUCN</a> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Червен списък на световнозастрашените видове">Red List of Threatened Species</a>. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 януари 2009. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-6"><a href="#cite_ref-6">↑</a> The Great Bear Almanac. Guilford, CT, 1993, pg. 281. </li> <li id="cite_note-7"><a href="#cite_ref-7">↑</a> Koford, C.B. 1969. The last of the Mexican grizzly bear. IUCN Bulletin 2:95. </li> <li id="cite_note-8"><a href="#cite_ref-8">↑</a> Servheen, C. (1999). „Status and management of the grizzly bear in the lower 48 United States“. C. Servheen, S. Herrero, and B. Peyton, compilers. Bears—status survey and conservation plan. IUCN/SSC Bear and Polar Bear Specialist Groups. IUCN, Gland, Switzerland and Cambridge, UK, 50 – 54. </li> <li id="cite_note-9"><a href="#cite_ref-9">↑</a> Laliberte, A. S., & Ripple, W. J. (2004). Range contractions of North American carnivores and ungulates. BioScience, 54(2), 123 – 138. </li> <li id="cite_note-10"><a href="#cite_ref-10">↑</a> Guilday, J. E. (1968). „Grizzly bears from eastern North America“. American Midland Naturalist, 247 – 250. </li> <li id="cite_note-11"><a href="#cite_ref-11">↑</a> <cite id="CITEREFWildlife_Extra" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wildlifeextra.com/go/news/austria-bears.html#cr">Brown bears declared extinct in Austria – Again</a> // Wildlife Extra. Посетен на 20 март 2015.</cite> </li> <li id="cite_note-12"><a href="#cite_ref-12">↑</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://wwf.panda.org/about_our_earth/species/profiles/mammals/brown_bear2/brownbear_population_distribution/">Brown Bear – Population & Distribution: A Truly International Species</a> // wwf.panda.org. Посетен на 19 ноември 2010.</cite> </li> <li id="cite_note-13"><a href="#cite_ref-13">↑</a> <cite id="CITEREFsuurpedot.fi" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20141107235117/http://www.suurpedot.fi/www/fi/lajit/karhu/index.php">Karhu</a> // suurpedot.fi. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.suurpedot.fi/www/fi/lajit/karhu/index.php">оригинала</a> на 2014-11-07. Посетен на 22 октомври 2010. (на фински)</cite> </li> <li id="cite_note-14"><a href="#cite_ref-14">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.kora.ch/sp-ois/bear-ois/index.htm">Bear Online Information System for Europe</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210614033232/https://www.kora.ch/sp-ois/bear-ois/index.htm">Архив на оригинала от</a> 2021-06-14 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. Kora.ch. Посетен на 15 септември 2011. </li> <li id="cite_note-15"><a href="#cite_ref-15">↑</a> Taberlet, P., & Bouvet, J. (1994). Mitochondrial DNA polymorphism, phylogeography, and conservation genetics of the brown bear Ursus arctos in Europe. Proceedings of the Royal Society of London B: Biological Sciences, 255(1344), 195 – 200. </li> <li id="cite_note-Boitani_et_al._2008.-16"><a href="#cite_ref-Boitani_et_al._2008._16-0">↑</a> <cite id="CITEREFBoitani2008" class="book" style="font-style:normal">Boitani, L. и др. Change the IUCN Protected Area Categories to Reflect Biodiversity Outcomes. // PLoS Biology 6 (3). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1371/journal.pbio.0060066">10.1371/journal.pbio.0060066</a>. с. 436 – 438.</cite> </li> <li id="cite_note-Farhadinia_&_Valizadegan_2015-17"><a href="#cite_ref-Farhadinia_&_Valizadegan_2015_17-0">↑</a> <cite id="CITEREFFarhadinia2015" class="book" style="font-style:normal">Farhadinia, Mohammad Sadegh и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.threatenedtaxa.in/index.php/JoTT/article/view/1787/3104">A preliminary baseline status of the Syrian Brown Bear Ursus arctos syriacus (Mammalia: Carnivora: Ursidae) in Golestanak, northern Iran.</a> // Journal of Threatened Taxa 7 (1). 2015. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.11609/jott.o3708.6796-9">10.11609/jott.o3708.6796-9</a>. с. 6796 – 6799.</cite> </li> <li id="cite_note-Gutleb-18">↑ <a href="#cite_ref-Gutleb_18-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gutleb_18-1">б</a> Gutleb, B., & Ziaie, H. (1999). On the distribution and status of the Brown Bear, Ursus arctos, and the Asiatic Black Bear, U. thibetanus, in Iran. Zoology in the Middle East, 18(1), 5 – 8. </li> <li id="cite_note-19"><a href="#cite_ref-19">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.pref.hokkaido.lg.jp/file.jsp?id=866040">Higuma Population Estimates</a> pref.hokkaido.lg.jp (2 декември 2015) </li> <li id="cite_note-20"><a href="#cite_ref-20">↑</a> Boev, Z. 2020. Past distribution of Ursus arctos in Bulgaria: fossil and subfossil records (Carnivora: Ursidae) ). – Lynx (Prague), 51: 5 – 18; Боев, З. 2021. Кафявата мечка – хищник с интересна история в Бължария. – Природа, БАН, 1: 106 – 112. </li> <li id="cite_note-ReferenceB-21">↑ <a href="#cite_ref-ReferenceB_21-0">а</a> <a href="#cite_ref-ReferenceB_21-1">б</a> Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1 – 243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1 – 135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1 – 108. </li> <li id="cite_note-22"><a href="#cite_ref-22">↑</a> Боев, З. 1999. „Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България“. Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1 – 243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1 – 135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1 – 108. </li> <li id="cite_note-23"><a href="#cite_ref-23">↑</a> Рибаров, Г., З. Боев. 1997. Костни останки от диви и домашни животни от праисторическото селище „Телиш-Редутите“ при с. Телиш (Плевенско). – Historia naturalis bulgarica, 7: 61 – 70. </li> <li id="cite_note-24"><a href="#cite_ref-24">↑</a> Спасов, Н., Н. Илиев, З. Боев 2001. Животинските останки от енеолитния археологически обект край с. Долнослав, Пловдивска област. – Historia naturalis bulgarica, 13: 159 – 179. </li> <li id="cite_note-25"><a href="#cite_ref-25">↑</a> Рибаров, Г. 1990. Бозайниците в бита на жителите от ранновизантийското и средновековното селище на Хисърлъка (Сливен). – Археология, 4: 50 – 58. </li> <li id="cite_note-РИОСВ_Смолян-26">↑ <a href="#cite_ref-РИОСВ_Смолян_26-0">а</a> <a href="#cite_ref-РИОСВ_Смолян_26-1">б</a> <cite id="CITEREF2014" class="book" style="font-style:normal">РИОСВ Смолян. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20141130003612/http://www.mechka-smolyan.com/uploads/Programa_mechki_Smolyan_FINAL.pdf">Дългосрочна програма от мерки за намаляване на щетите от мечки и други едри хищници на територията на РИОСВ Смолян (2014 – 2023)</a> // 2014. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mechka-smolyan.com/uploads/Programa_mechki_Smolyan_FINAL.pdf">оригинала</a> на 2014-11-30. Посетен на 19 ноември 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-Callisto-27"><a href="#cite_ref-Callisto_27-0">↑</a> <cite id="CITEREFGreek_NGO_Callisto2014" class="book" style="font-style:normal">Charilaos Pilides. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.cienciaynaturaleza.com.ar/PDF/Fichas/mamiferos/gatomontes.pdf">Brown bear (Ursus arctos) conservation and genetics in northern Greece</a> // Greek NGO Callisto, 2014. Посетен на 19 ноември 2014. (на английски)</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – февруари 2021">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-balkani-28">↑ <a href="#cite_ref-balkani_28-0">а</a> <a href="#cite_ref-balkani_28-1">б</a> <cite id="CITEREF[[МОСВ]]2012" class="book" style="font-style:normal">Александър Дуцов и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140722110923/http://balkani.org/wp-content/uploads/2010/11/Plan-kafyava-mechka.pdf">План за действие за кафявата мечка в България</a> // <a href="/wiki/%D0%9C%D0%9E%D0%A1%D0%92" class="mw-redirect" title="МОСВ">МОСВ</a>, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://balkani.org/wp-content/uploads/2010/11/Plan-kafyava-mechka.pdf">оригинала</a> на 2014-07-22. Посетен на 20 ноември 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-bnr-29"><a href="#cite_ref-bnr_29-0">↑</a> <cite id="CITEREF[[Радио_България]]2012" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100228563/populaciyata-na-mechkite-v-bylgariya-e-pod-dopustimite-granici">Популацията на мечките в България е под допустимите граници</a> // <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Радио България">Радио България</a>, 2012. Посетен на 20 ноември 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-bearproject-30"><a href="#cite_ref-bearproject_30-0">↑</a> <cite id="CITEREFMammal_Rev.,_Volume_41,_No._2,_87 –_982011" class="book" style="font-style:normal">J. E. Swenson, P. Taberlet, E. Bellermain. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20141129025424/http://bearproject.info/wp-content/uploads/2014/07/2011-Swenson-et-al-Conservation-genetics-MammalRev.pdf">Genetics and conservation of European brown bears Ursus arctos</a> // Mammal Rev., Volume 41, No. 2, 87 – 98, 2011. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://bearproject.info/wp-content/uploads/2014/07/2011-Swenson-et-al-Conservation-genetics-MammalRev.pdf">оригинала</a> на 2014-11-29. Посетен на 20 ноември 2014. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-springer-31"><a href="#cite_ref-springer_31-0">↑</a> <cite id="CITEREFConservation_GeneticsJune_2014" class="book" style="font-style:normal">C. Nowak, C. Domokos, A. Dutsov, C. Frosch. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://link.springer.com/article/10.1007/s10592-014-0570-7">Molecular evidence for historic long-distance translocations of brown bears in the Balkan region</a> // Conservation Genetics, June 2014. Посетен на 20 ноември 2014. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-Hunter-32">↑ <a href="#cite_ref-Hunter_32-0">а</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-1">б</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-2">в</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-3">г</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-4">д</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-5">е</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-6">ж</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-7">з</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-8">и</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-9">к</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-10">л</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-11">м</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-12">н</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-13">о</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-14">п</a> <a href="#cite_ref-Hunter_32-15">р</a> Carnivores of the World by Dr. Luke Hunter. Princeton University Press (2011), <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780691152288" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-691-15228-8</a> </li> <li id="cite_note-Sathyakumar-33">↑ <a href="#cite_ref-Sathyakumar_33-0">а</a> <a href="#cite_ref-Sathyakumar_33-1">б</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Sathyakumar, S. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/289417512_Status_and_management_of_Asiatic_black_bear_and_Himalayan_brown_bear_in_India">Status and management of Asiatic black bear and Himalayan brown bear in India</a> // Ursus 12. 2001. с. 21 – 29.</cite> </li> <li id="cite_note-Herrero,_S._1972-34">↑ <a href="#cite_ref-Herrero,_S._1972_34-0">а</a> <a href="#cite_ref-Herrero,_S._1972_34-1">б</a> <a href="#cite_ref-Herrero,_S._1972_34-2">в</a> Herrero, S. (1972). Aspects of evolution and adaptation in American black bears (Ursus americanus Pallas) and brown and grizzly bears (U. arctos Linne.) of North America. Bears: Their biology and management, 221 – 231. </li> <li id="cite_note-Macdonald-35">↑ <a href="#cite_ref-Macdonald_35-0">а</a> <a href="#cite_ref-Macdonald_35-1">б</a> <a href="#cite_ref-Macdonald_35-2">в</a> <a href="#cite_ref-Macdonald_35-3">г</a> <cite id="CITEREFPrinceton_University_Press1993" class="book" style="font-style:normal">Mammals of Europe. New Jersey, Princeton University Press, 1993. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0691091609" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-691-09160-9</a>. с. 107.</cite> </li> <li id="cite_note-mari-36"><a href="#cite_ref-mari_36-0">↑</a> <cite id="CITEREFMurtskhvaladze2010" class="book" style="font-style:normal">Murtskhvaladze, M. и др. Geographic and genetic boundaries of brown bear (Ursus arctos) population in the Caucasus // Molecular Ecology 19 (9). 2010. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1365-294X.2010.04610.x">10.1111/j.1365-294X.2010.04610.x</a>. с. 1829 – 1841.</cite> </li> <li id="cite_note-37"><a href="#cite_ref-37">↑</a> Katajisto, J. (2006). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://bearproject.info/wp-content/uploads/2015/11/2006-D1.07-PhD-Jonna-Katajisto.pdf">Habitat use and population dynamics of brown bears (Ursus arctos) in Scandinavia</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160818051334/http://bearproject.info/wp-content/uploads/2015/11/2006-D1.07-PhD-Jonna-Katajisto.pdf">Архив на оригинала от</a> 2016-08-18 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. University of Helsinki, Department of Biological and Environmental Sciences (November 2015). </li> <li id="cite_note-38"><a href="#cite_ref-38">↑</a> <cite id="CITEREFBellemain2005" class="book" style="font-style:normal">Bellemain, EVA и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_conservation-biology_2005-02_19_1/page/150">Estimating Population Size of Elusive Animals with DNA from Hunter-Collected Feces: Four Methods for Brown Bears</a> // Conservation Biology 19. 2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1523-1739.2005.00549.x">10.1111/j.1523-1739.2005.00549.x</a>. с. 150.</cite> </li> <li id="cite_note-Swenson-39">↑ <a href="#cite_ref-Swenson_39-0">а</a> <a href="#cite_ref-Swenson_39-1">б</a> Swenson, J. E. (2000). <a rel="nofollow" class="external text" href="https://wcd.coe.int/com.instranet.InstraServlet?command=com.instranet.CmdBlobGet&InstranetImage=1391833&SecMode=1&DocId=1459496&Usage=2">Action plan for the conservation of the brown bear in Europe (Ursus arctos)</a> (No. 18 – 114). Council of Europe. </li> <li id="cite_note-Chestin-40">↑ <a href="#cite_ref-Chestin_40-0">а</a> <a href="#cite_ref-Chestin_40-1">б</a> <a href="#cite_ref-Chestin_40-2">в</a> <cite id="CITEREF1992" class="book" style="font-style:normal">Chestin, I. E., Gubar, Y. P., Sokolov, V. E., & Lobachev, V. S. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sekj.org/PDF/anzf29/anz29-057-068.pdf">The brown bear (Ursus arctos L.) in the USSR: numbers, hunting and systematics</a> // Annales zoologici fennici. 1992. с. 57 – 68.</cite> </li> <li id="cite_note-41"><a href="#cite_ref-41">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Batsaikhan, N., Mijiddorj, B., Boldbaatar, S., & Amgalan, T. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.biotaxa.org/mjbs/article/view/26800">Survey of Gobi Bear (Ursus arctos gobiensis) in Great Gobi ‘A’ Strictly Protected Area in 2004</a> // Mongolian Journal of Biological Sciences 2 (1). 2004. с. 55 – 60.</cite> </li> <li id="cite_note-42"><a href="#cite_ref-42">↑</a> <cite id="CITEREF2014" class="book" style="font-style:normal">Nawaz, M. A., Martin, J., & Swenson, J. E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160910082651/http://bearproject.info/wp-content/uploads/2016/03/2014-A163-Nawaz-et-al-Habitat-use-in-Deosai-BiolConserv.pdf">Identifying key habitats to conserve the threatened brown bear in the Himalaya</a> // Biological Conservation 170. 2014. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.biocon.2013.12.031">10.1016/j.biocon.2013.12.031</a>. с. 198. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://bearproject.info/wp-content/uploads/2016/03/2014-A163-Nawaz-et-al-Habitat-use-in-Deosai-BiolConserv.pdf">оригинала</a> на 2016-09-10.</cite> </li> <li id="cite_note-Aryal-43">↑ <a href="#cite_ref-Aryal_43-0">а</a> <a href="#cite_ref-Aryal_43-1">б</a> <a href="#cite_ref-Aryal_43-2">в</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Aryal, A., Hopkins III, J. B., Raubenheimer, D., Ji, W., & Brunton, D. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_23_2/11_Aryal_et_al_23_2_.pdf">Distribution and diet of brown bears in the upper Mustang Region, Nepal</a> // Ursus 23 (2). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/URSUS-D-11-00015.1">10.2192/URSUS-D-11-00015.1</a>. с. 231.</cite>[<a class="external text" href="https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Link_rot"><abbr title="Поставено от InternetArchiveBot – октомври 2023">неработеща препратка</abbr></a>] </li> <li id="cite_note-Kistchinski-44">↑ <a href="#cite_ref-Kistchinski_44-0">а</a> <a href="#cite_ref-Kistchinski_44-1">б</a> <cite id="CITEREF1972" class="book" style="font-style:normal">Kistchinski, A. A. 'Life history of the brown bear (Ursus arctos L.) in north-east Siberia // Bears: Their Biology and Management 2. 1972. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872570">10.2307/3872570</a>. с. 67.</cite> </li> <li id="cite_note-Nomura_&_Higashi_2002-45"><a href="#cite_ref-Nomura_&_Higashi_2002_45-0">↑</a> <cite id="CITEREFNomura2000" class="book" style="font-style:normal">Nomura, Fuyuki и др. Effects of food distribution on the habitat usage of a female brown bear Ursus arctos yesoensis in a beech‐forest zone of northernmost Japan // Ecological Research 15 (2). 2000. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1046/j.1440-1703.2000.00342.x">10.1046/j.1440-1703.2000.00342.x</a>. с. 209 – 217.</cite> </li> <li id="cite_note-46"><a href="#cite_ref-46">↑</a> <cite id="CITEREF2008" class="book" style="font-style:normal">Sato, Y., Kobayashi, Y., Urata, T., & Takatsuki, S. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.jstage.jst.go.jp/article/mammalstudy/33/3/33_3_99/_article">Home range and habitat use of female brown bear (Ursus arctos) in Urahoro, eastern Hokkaido, Japan</a> // Mammal Study 33 (3). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.3106/1348-6160(2008)33">[99:HRAHUO</a>2.0.CO;2 10.3106/1348-6160(2008)33[99:HRAHUO]2.0.CO;2]. с. 99.</cite> </li> <li id="cite_note-47"><a href="#cite_ref-47">↑</a> <cite id="CITEREFRussianbearhunt.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070320073807/http://www.russianbearhunt.com:80/">Brown Bear Hunting in Russia</a> // Russianbearhunt.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.russianbearhunt.com/">оригинала</a> на 20 март 2007.</cite> </li> <li id="cite_note-48"><a href="#cite_ref-48">↑</a> <cite id="CITEREF2011" class="book" style="font-style:normal">Davison, J., Ho, S. Y., Bray, S. C., Korsten, M., Tammeleht, E., Hindrikson, M., Ostbye, E., Lauritzen, S.-E., Austin, J., Cooper, A. & Saarma, U. Late-Quaternary biogeographic scenarios for the brown bear (Ursus arctos), a wild mammal model species // Quaternary Science Reviews 30 (3 – 4). 2011. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.quascirev.2010.11.023">10.1016/j.quascirev.2010.11.023</a>. с. 418.</cite> </li> <li id="cite_note-49"><a href="#cite_ref-49">↑</a> <cite id="CITEREF2009" class="book" style="font-style:normal">Hofreiter, M., & Stewart, J. Ecological Change, Range Fluctuations and Population Dynamics during the Pleistocene // Current Biology 19 (14). 2009. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.cub.2009.06.030">10.1016/j.cub.2009.06.030</a>. с. R584–94.</cite> </li> <li id="cite_note-evolution-50">↑ <a href="#cite_ref-evolution_50-0">а</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-1">б</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-2">в</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-3">г</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-4">д</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-5">е</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-6">ж</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-7">з</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-8">и</a> <a href="#cite_ref-evolution_50-9">к</a> <cite id="CITEREFMcLellan1994" class="book" style="font-style:normal">McLellan, Bruce и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_9/McLellan_Reiner_Vol_9.pdf">A Review of bear evolution (PDF)</a> // Int. Conf. Bear Res. And Manage 9 (1). 1994. с. 85 – 96. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_9/McLellan_Reiner_Vol_9.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-51"><a href="#cite_ref-51">↑</a> <cite id="CITEREF2008" class="book" style="font-style:normal">Laidre, K. L., Stirling, I., Lowry, L. F., Wiig, Ø., Heide-Jørgensen, M. P., & Ferguson, S. H. Quantifying the Sensitivity of Arctic Marine Mammals to Climate-Induced Habitat Change // Ecological Applications 18 (2 Suppl). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1890/06-0546.1">10.1890/06-0546.1</a>. с. S97–125.</cite> </li> <li id="cite_note-52"><a href="#cite_ref-52">↑</a> <cite id="CITEREF1998" class="book" style="font-style:normal">Kerr, J., & Packer, L. The Impact of Climate Change on Mammal Diversity in Canada // Environmental Monitoring and Assessment 49 (2/3). 1998. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1023/A:1005846910199">10.1023/A:1005846910199</a>. с. 263.</cite> </li> <li id="cite_note-53"><a href="#cite_ref-53">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Miller, W., Schuster, S. C., Welch, A. J., Ratan, A., Bedoya-Reina, O. C., Zhao, F., Kima, H.L., Burhansa, R.C., Drautzb, D.I., Wittekindtb, N.E., Tomshoa, L.P., Ibarra-Laclettee, E., Herrera-Estrellae, L., Peacockf, E., Farleyg, S., Sagef, G.K., Rodeh, K., Obbardi, M., Montiele, R., Bachmannj, L., Ingólfssonk, Ó., Aarsm, J., Mailundn, T., Wiigj, Ø., Talbotf, S.L. & Lindqvist. C. Polar and brown bear genomes reveal ancient admixture and demographic footprints of past climate change // Proceedings of the National Academy of Sciences 109 (36). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1073/pnas.1210506109">10.1073/pnas.1210506109</a>. с. E2382–90.</cite> </li> <li id="cite_note-54"><a href="#cite_ref-54">↑</a> Liddell, Henry George and Scott, Robert. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0059:entry=ursus">"Ursus."</a> A Latin Dictionary. Perseus Digital Library. </li> <li id="cite_note-55"><a href="#cite_ref-55">↑</a> Liddell, Henry George and Scott, Robert.<a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus:text:1999.04.0057:entry=#15199">"Arktos."</a> A Greek-English Lexicon. Perseus Digital Library. </li> <li id="cite_note-Kurten_1976-56"><a href="#cite_ref-Kurten_1976_56-0">↑</a> <cite id="CITEREFKurten." class="book" style="font-style:normal">Kurten., Bjorn. The Cave Bear Story 1976. New York., Columbia University Press.</cite> </li> <li id="cite_note-Loreille-57"><a href="#cite_ref-Loreille_57-0">↑</a> Loreille, O., Orlando, L., Patou-Mathis, M., Philippe, M., Taberlet, P., & Hänni, C. (2001). Ancient DNA analysis reveals divergence of the cave bear, Ursus spelaeus, and brown bear, Ursus arctos, lineages. Current Biology, 11(3), 200 – 203. </li> <li id="cite_note-58"><a href="#cite_ref-58">↑</a> Pérez-Hidalgo, T. (1992). The European descendants of Ursus etruscus C. Cuvier (Mammalia, Carnivora, Ursidae). Boletín del Instituto Geológico y minero de España, 103(4), 632 – 642. </li> <li id="cite_note-geist-59"><a href="#cite_ref-geist_59-0">↑</a> Geist, Valerius (1989) <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081216192502/http://www.cnr.uidaho.edu/wlf520/pdf/geist.pdf">"Did Large Predators keep Humans out of North America?"</a>, pp. 282 – 294 in Juliet Clutton-Brock (ed.) The Walking larder: patterns of domestication, pastoralism, and predation, Unwin Hyman, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0044450133" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-04-445013-3</a>. </li> <li id="cite_note-60"><a href="#cite_ref-60">↑</a> Kurten, B., & Anderson, E. (1974). Association of Ursus arctos and Arctodus simus (Mammalia: Ursidae) in the late Pleistocene of Wyoming. Museum of Comparative Zoology. </li> <li id="cite_note-MSW3-61">↑ <a href="#cite_ref-MSW3_61-0">а</a> <a href="#cite_ref-MSW3_61-1">б</a> <a href="#cite_ref-MSW3_61-2">в</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bucknell.edu/MSW3/browse.asp?s=y&id=14000972">Ursus arctos alascensis</a>. Mammal Species of the World. Bucknell University. </li> <li id="cite_note-62"><a href="#cite_ref-62">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=180543">Ursus arctos</a>, ITIS </li> <li id="cite_note-63"><a href="#cite_ref-63">↑</a> Wilson, D. E. and S. Ruff. 1999. The Smithsonian Book of North American Mammals. Smithsonian Institution Press, Washington, D.C. </li> <li id="cite_note-Harris-64"><a href="#cite_ref-Harris_64-0">↑</a> <cite id="CITEREFHarris2013" class="book" style="font-style:normal">Harris, Arthur H. Pleistocene Vertebrates of Arizona, New Mexico, and Trans-Pecos Texas // {{{journal}}}. UTEP Biodiversity Collections, University of Texas at El Paso, 2013.</cite> </li> <li id="cite_note-Storer1955-65">↑ <a href="#cite_ref-Storer1955_65-0">а</a> <a href="#cite_ref-Storer1955_65-1">б</a> <a href="#cite_ref-Storer1955_65-2">в</a> <cite id="CITEREFStorer27_декември_1996" class="book" style="font-style:normal">Storer, T.I., Tevis, L.P. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/californiagrizzl0000stor">California Grizzly</a>. Berkeley, CA, University of California Press, 27 декември 1996. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0520205200" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0520205200</a>. с. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/californiagrizzl0000stor/page/335">335</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-66"><a href="#cite_ref-66">↑</a> <cite id="CITEREFFederal_Register_/_Vol._70,_No._22117_ноември_2006" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20060825042929/http://www.bearinfo.org/YESFedRegister.pdf">Endangered and Threatened Wildlife and Plants; Designating the Greater Yellowstone Ecosystem Population of Grizzly Bears as a Distinct Population Segment; Removing the Yellowstone Distinct Population Segment of Grizzly Bears From the Federal List of Endangered and Threatened Wildlife (PDF)</a> // Federal Register / Vol. 70, No. 221, 17 ноември 2006. с. 69854 – 69884. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearinfo.org/YESFedRegister.pdf">оригинала</a> на 2006-08-25. Посетен на 1 август 2006.</cite> </li> <li id="cite_note-ReferenceA-67"><a href="#cite_ref-ReferenceA_67-0">↑</a> <cite id="CITEREF2008" class="book" style="font-style:normal">Ancient DNA evidence for the loss of a highly divergent brown bear clade during historical times // Mol. Ecol. 17 (8). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1365-294x.2008.03631.x">10.1111/j.1365-294x.2008.03631.x</a>. с. 1962 – 1970.</cite> </li> <li id="cite_note-68"><a href="#cite_ref-68">↑</a> Lindqvist, C., Schuster, S. C., Sun, Y., Talbot, S. L., Qi, J., Ratan, A., Tomsho, L.B., Kasson, L., Zeyi, E., Aars, J., Miller, W., Ingólfsson, O., Bachmann, L. & Wiig, O. (2010). Complete mitochondrial genome of a Pleistocene jawbone unveils the origin of polar bear. Proceedings of the National Academy of Sciences, 107(11), 5053 – 5057. </li> <li id="cite_note-69"><a href="#cite_ref-69">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0092867414004887">Population Genomics Reveal Recent Speciation and Rapid Evolutionary Adaptation in Polar Bears</a> </li> <li id="cite_note-70"><a href="#cite_ref-70">↑</a> Shields, G. F., & Kocher, T. D. (1991). Phylogenetic relationships of North American ursids based on analysis of mitochondrial DNA. Evolution, 45(1), 218 – 221. </li> <li id="cite_note-71"><a href="#cite_ref-71">↑</a> Kurtén, B. (1964). The evolution of the polar bear, Ursus maritimus Phipp. </li> <li id="cite_note-Waits-72"><a href="#cite_ref-Waits_72-0">↑</a> <cite id="CITEREF1998" class="book" style="font-style:normal">Waits, L.P. Mitochondrial DNA Phylogeography of the North American Brown Bear and Implications for Conservation // Conservation Biology 12 (2). 1998. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1523-1739.1998.96351.x">10.1111/j.1523-1739.1998.96351.x</a>. с. 408 – 417.</cite> </li> <li id="cite_note-soviet-73">↑ <a href="#cite_ref-soviet_73-0">а</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-1">б</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-2">в</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-3">г</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-4">д</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-5">е</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-6">ж</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-7">з</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-8">и</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-9">к</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-10">л</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-11">м</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-12">н</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-13">о</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-14">п</a> <a href="#cite_ref-soviet_73-15">р</a> Mammals of the Soviet Union Vol.II Part 1a, SIRENIA AND CARNIVORA (Sea cows; Wolves and Bears), V.G Heptner and N.P Naumov editors, Science Publishers, Inc. USA. 1998. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1886106819" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-886106-81-9</a> </li> <li id="cite_note-brownbearbg-74">↑ <a href="#cite_ref-brownbearbg_74-0">а</a> <a href="#cite_ref-brownbearbg_74-1">б</a> <cite id="CITEREFbrownbearbg2012" class="book" style="font-style:normal">brownbearbg. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20141129131305/http://brownbearbg.info/arshive/232-Vazmozhno-li-e-bezopasno-sazhitelstvo-s-mechki-v-XXI-vek-.html">Възможно ли е безопасно съжителство с мечки в XXI век ?</a> // brownbearbg, 2012. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://brownbearbg.info/arshive/232-Vazmozhno-li-e-bezopasno-sazhitelstvo-s-mechki-v-XXI-vek-.html">оригинала</a> на 2014-11-29. Посетен на 20 ноември 2014.</cite> </li> <li id="cite_note-75"><a href="#cite_ref-75">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=726985">Ursus arctos alascensis в ITIS</a> </li> <li id="cite_note-76"><a href="#cite_ref-76">↑</a> Burt. Henry W. A Field Guide to the Mammals. Pg. 42. </li> <li id="cite_note-La_recuperació_del_rei_dels_boscos-77">↑ <a href="#cite_ref-La_recuperació_del_rei_dels_boscos_77-0">а</a> <a href="#cite_ref-La_recuperació_del_rei_dels_boscos_77-1">б</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://revista.consumer.es/web/ca/20050901/medioambiente/69893.php">La recuperació del rei dels boscos</a></cite> </li> <li id="cite_note-j1-78">↑ <a href="#cite_ref-j1_78-0">а</a> <a href="#cite_ref-j1_78-1">б</a> <cite id="CITEREFValdiosera2007" class="book" style="font-style:normal">Valdiosera, C. E. и др. Staying out in the cold: Glacial refugia and mitochondrial DNA phylogeography in ancient European brown bears // Molecular Ecology 16 (24). 2007. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1365-294X.2007.03590.x">10.1111/j.1365-294X.2007.03590.x</a>. с. 5140 – 5148.</cite> </li> <li id="cite_note-79"><a href="#cite_ref-79">↑</a> <cite id="CITEREF2011" class="book" style="font-style:normal">Zedrosser, A., Steyaert, S. M., Gossow, H., & Swenson, J. E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181113071016/http://bearproject.info/wp-content/uploads/2015/11/2011-A118-Zedrosser-Ghost-persecution-past-Biol-Conserv-1.pdf">Brown bear conservation and the ghost of persecution past</a> // Biological Conservation 144 (9). 2011. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.biocon.2011.05.005">10.1016/j.biocon.2011.05.005</a>. с. 2163. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://bearproject.info/wp-content/uploads/2015/11/2011-A118-Zedrosser-Ghost-persecution-past-Biol-Conserv-1.pdf">оригинала</a> на 2018-11-13.</cite> </li> <li id="cite_note-80"><a href="#cite_ref-80">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100213064125/http://www.fundacionosopardo.org/ficha.cfm?idArticulo=151">Cuántos osos hay y dónde viven</a>. Fundación Oso Pardo – distribution maps and population from 2008 (на <a href="/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Испански език">испански</a>) </li> <li id="cite_note-81"><a href="#cite_ref-81">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.depana.org/public/Informació_ampliada/Ós_bru_del_Pirineu/Ós_bru_al_món_i_Europa/%20">DEPANA</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20110725230248/http://www.depana.org/public/Informació_ampliada/Ós_bru_del_Pirineu/Ós_bru_al_món_i_Europa/%20">Архив на оригинала от</a> 2011-07-25 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. – detailed distribution maps and census information from 2009 (на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8" class="mw-redirect" title="Каталонски">каталонски</a>). </li> <li id="cite_note-82"><a href="#cite_ref-82">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.picos-accommodation.co.uk/TheCantabrianbrownbearUrsusarctosarctos.htm">The Cantabrian Brown Bear Ursus arctos arctos</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120322090555/http://www.picos-accommodation.co.uk/TheCantabrianbrownbearUrsusarctosarctos.htm">Архив на оригинала от</a> 2012-03-22 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. picos-accommodation.co.uk. </li> <li id="cite_note-Stickeen-83">↑ <a href="#cite_ref-Stickeen_83-0">а</a> <a href="#cite_ref-Stickeen_83-1">б</a> <cite id="CITEREFBear_Conservation_UK" class="book" style="font-style:normal">Bear Conservation UK. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20140314085221/http://www.fourdirections.webspace.virginmedia.com/page116.html">Stickeen Brown Bear</a> // Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.fourdirections.webspace.virginmedia.com/page116.html">оригинала</a> на 2014-03-14. Посетен на 15 юни 2013.</cite> </li> <li id="cite_note-84"><a href="#cite_ref-84">↑</a> Busch, Robert H. The Grizzly Almanac. New York, 2000, pg 122. </li> <li id="cite_note-Jones-85">↑ <a href="#cite_ref-Jones_85-0">а</a> <a href="#cite_ref-Jones_85-1">б</a> <cite id="CITEREF1923" class="book" style="font-style:normal">Jones, S. V. Color variations in wild animals // Journal of Mammalogy 4. 1923. с. 172 – 177.</cite> </li> <li id="cite_note-86"><a href="#cite_ref-86">↑</a> <cite id="CITEREF2008" class="book" style="font-style:normal">Hair characteristics of four Indian bear species // Science & Justice 48 (1). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.scijus.2007.05.001">10.1016/j.scijus.2007.05.001</a>. с. 8 – 15.</cite> </li> <li id="cite_note-soviet2-87"><a href="#cite_ref-soviet2_87-0">↑</a> <a href="#Heptner">Heptner</a>, „Sirenia and carnivora (Sea cows; Wolves and Bears)“ </li> <li id="cite_note-brown-88">↑ <a href="#cite_ref-brown_88-0">а</a> <a href="#cite_ref-brown_88-1">б</a> <a href="#cite_ref-brown_88-2">в</a> <a href="#cite_ref-brown_88-3">г</a> <a href="#cite_ref-brown_88-4">д</a> <a href="#cite_ref-brown_88-5">е</a> <a href="#cite_ref-brown_88-6">ж</a> <a href="#cite_ref-brown_88-7">з</a> <a href="#cite_ref-brown_88-8">и</a> <a href="#cite_ref-brown_88-9">к</a> <a href="#cite_ref-brown_88-10">л</a> <a href="#cite_ref-brown_88-11">м</a> <a href="#cite_ref-brown_88-12">н</a> <a href="#cite_ref-brown_88-13">о</a> <a href="#cite_ref-brown_88-14">п</a> <a href="#cite_ref-brown_88-15">р</a> <a href="#cite_ref-brown_88-16">с</a> Bear Anatomy and Physiology from Gary Brown's The Great Bear Almanac, Lyons & Burford, Publishers, 1993 </li> <li id="cite_note-Seryodkin-89">↑ <a href="#cite_ref-Seryodkin_89-0">а</a> <a href="#cite_ref-Seryodkin_89-1">б</a> <a href="#cite_ref-Seryodkin_89-2">в</a> <a href="#cite_ref-Seryodkin_89-3">г</a> Seryodkin, I. V. (2016). Behavior of Brown Bears During Feeding in the Sikhote-Alin. Achievements in the Life Sciences. </li> <li id="cite_note-90"><a href="#cite_ref-90">↑</a> Stirling, I., & Guravich, D. (1998). Polar bears. University of Michigan Press. </li> <li id="cite_note-Wood-91">↑ <a href="#cite_ref-Wood_91-0">а</a> <a href="#cite_ref-Wood_91-1">б</a> <a href="#cite_ref-Wood_91-2">в</a> <a href="#cite_ref-Wood_91-3">г</a> <a href="#cite_ref-Wood_91-4">д</a> <a href="#cite_ref-Wood_91-5">е</a> <a href="#cite_ref-Wood_91-6">ж</a> <cite id="CITEREF1983" class="book" style="font-style:normal">Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780851122359" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-85112-235-9</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Whitaker-92">↑ <a href="#cite_ref-Whitaker_92-0">а</a> <a href="#cite_ref-Whitaker_92-1">б</a> <a href="#cite_ref-Whitaker_92-2">в</a> <a href="#cite_ref-Whitaker_92-3">г</a> Whitaker, J. O., & Elman, R. (1996). National Audubon Society Field Guide to North American Mammals (p. 992). New York: Knopf. </li> <li id="cite_note-Novak-93">↑ <a href="#cite_ref-Novak_93-0">а</a> <a href="#cite_ref-Novak_93-1">б</a> <a href="#cite_ref-Novak_93-2">в</a> <a href="#cite_ref-Novak_93-3">г</a> <a href="#cite_ref-Novak_93-4">д</a> <a href="#cite_ref-Novak_93-5">е</a> <a href="#cite_ref-Novak_93-6">ж</a> Novak, M., Baker, J.A., Obbard, M.E. & Malloch, B. (1987). Wild furbearer management and conservation in North America. Ontario Ministry of Natural Resources. </li> <li id="cite_note-Christiansen2-94"><a href="#cite_ref-Christiansen2_94-0">↑</a> <cite id="CITEREFChristiansen2008" class="book" style="font-style:normal">Christiansen, Per. Feeding ecology and morphology of the upper canines in bears (carnivora: Ursidae) // Journal of Morphology 269 (7). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1002/jmor.10643">10.1002/jmor.10643</a>. с. 896 – 908.</cite> </li> <li id="cite_note-95"><a href="#cite_ref-95">↑</a> <cite id="CITEREF1966" class="book" style="font-style:normal">Kurtén, B. Pleistocene bears of North America: Genus Tremarctos, spectacled bears // Acta Zoologica Fennica 115. 1966. с. 1 – 96.</cite> </li> <li id="cite_note-96"><a href="#cite_ref-96">↑</a> <cite id="CITEREF1974" class="book" style="font-style:normal">Eruption of cheek teeth in insectivora and carnivora // Journal of Mammalogy 55 (1). 1974. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1379261">10.2307/1379261</a>. с. 115 – 25.</cite> </li> <li id="cite_note-97"><a href="#cite_ref-97">↑</a> <cite id="CITEREFSacco2004" class="book" style="font-style:normal">Sacco, Tyson и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_journal-of-zoology_2004-05_263/page/41">Ecomorphological indicators of feeding behaviour in the bears (Carnivora: Ursidae)</a> // Journal of Zoology 263. 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1017/S0952836904004856">10.1017/S0952836904004856</a>. с. 41.</cite> </li> <li id="cite_note-Smith-98">↑ <a href="#cite_ref-Smith_98-0">а</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-1">б</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-2">в</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-3">г</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-4">д</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-5">е</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-6">ж</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-7">з</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-8">и</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-9">к</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-10">л</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-11">м</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-12">н</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-13">о</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-14">п</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-15">р</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-16">с</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-17">т</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-18">у</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-19">ф</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-20">х</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-21">ц</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-22">ч</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-23">ш</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-24">щ</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-25">ю</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-26">я</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-27">аа</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-28">аб</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-29">ав</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-30">аг</a> <a href="#cite_ref-Smith_98-31">ад</a> <cite id="CITEREFAmerican_Society_of_Mammalogists,_Smith_College" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20170331110208/http://www.science.smith.edu/msi/pdf/i0076-3519-439-01-0001.pdf">Mammalian Species – Ursus arctos (PDF)</a> // American Society of Mammalogists, Smith College. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.science.smith.edu/msi/pdf/i0076-3519-439-01-0001.pdf">оригинала</a> на 2017-03-31. Посетен на 2017-02-06.</cite> </li> <li id="cite_note-Feldhamer-99">↑ <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-0">а</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-1">б</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-2">в</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-3">г</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-4">д</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-5">е</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-6">ж</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-7">з</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-8">и</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-9">к</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-10">л</a> <a href="#cite_ref-Feldhamer_99-11">м</a> Feldhamer, G. A., Thompson, B. C., & Chapman, J. A. (2003). Wild mammals of North America: biology, management, and conservation. JHU Press. </li> <li id="cite_note-bite-100">↑ <a href="#cite_ref-bite_100-0">а</a> <a href="#cite_ref-bite_100-1">б</a> <cite id="CITEREFChristiansen2007" class="book" style="font-style:normal">Christiansen, P. Evolutionary implications of bite mechanics and feeding ecology in bears // Journal of Zoology 272 (4). 2007. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1469-7998.2006.00286.x">10.1111/j.1469-7998.2006.00286.x</a>. с. 423.</cite> </li> <li id="cite_note-101"><a href="#cite_ref-101">↑</a> <cite id="CITEREF1994" class="book" style="font-style:normal">Hissa, R., Siekkinen, J., Hohtola, E., Saarela, S., Hakala, A., & Pudas, J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/14671511_Seasonal_patterns_in_the_physiology_of_the_European_brown_bear_Ursus_arctos_arctos_in_Finland">Seasonal patterns in the physiology of the European brown bear (Ursus arctos arctos) in Finland</a> // Comparative Biochemistry and Physiology Part A: Physiology 109 (3). 1994. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/0300-9629(94)90222-4">10.1016/0300-9629(94)90222-4</a>. с. 781 – 791.</cite> </li> <li id="cite_note-McLellan-102">↑ <a href="#cite_ref-McLellan_102-0">а</a> <a href="#cite_ref-McLellan_102-1">б</a> <a href="#cite_ref-McLellan_102-2">в</a> <a href="#cite_ref-McLellan_102-3">г</a> <cite id="CITEREF2011" class="book" style="font-style:normal">McLellan, B. N. Implications of a high-energy and low-protein diet on the body composition, fitness, and competitive abilities of black (Ursus americanus) and grizzly (Ursus arctos) bears // Canadian Journal of Zoology 89 (6). 2011. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z11-026">10.1139/z11-026</a>. с. 546 – 558.</cite> </li> <li id="cite_note-Parker-103"><a href="#cite_ref-Parker_103-0">↑</a> Parker, S. P. (1990). Grzimek's encyclopedia of mammals. McGraw-Hill, New York. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0079095089" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-07-909508-9</a> (set). </li> <li id="cite_note-Walker-104">↑ <a href="#cite_ref-Walker_104-0">а</a> <a href="#cite_ref-Walker_104-1">б</a> <a href="#cite_ref-Walker_104-2">в</a> Nowak, R. M. (1999). Walker's mammals of the world (Vol. 1). JHU Press. </li> <li id="cite_note-Christiansen-105">↑ <a href="#cite_ref-Christiansen_105-0">а</a> <a href="#cite_ref-Christiansen_105-1">б</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal">Christiansen, P. What size were Arctodus simus and Ursus spelaeus (Carnivora: Ursidae)? // Annales Zoologici Fennici 36. 1999. с. 93 – 102.</cite> </li> <li id="cite_note-FitzgeraldKrausman2002-106"><a href="#cite_ref-FitzgeraldKrausman2002_106-0">↑</a> <cite id="CITEREFFitzgerald2002" class="book" style="font-style:normal">Fitzgerald, Christopher S. и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160304113314/http://www.science.smith.edu/msi/pdf/696_Helarctos_malayanus.pdf">Helarctos malayanus</a> // Mammalian Species 696. 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/1545-1410(2002)696"><0001:HM>2.0.CO;2 10.1644/1545-1410(2002)696<0001:HM>2.0.CO;2</a>. с. 1. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.science.smith.edu/msi/pdf/696_Helarctos_malayanus.pdf">оригинала</a> на 2016-03-04. Посетен на 2017-06-15.</cite> </li> <li id="cite_note-Haas2005-107"><a href="#cite_ref-Haas2005_107-0">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20170728131140/http://www.science.smith.edu/msi/pdf/762_Panthera_leo.pdf">Panthera leo</a> // Mammalian Species 762. 2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/1545-1410(2005)762">[0001:PL</a>2.0.CO;2 10.1644/1545-1410(2005)762[0001:PL]2.0.CO;2]. с. 1 – 11. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.science.smith.edu/msi/pdf/762_Panthera_leo.pdf">оригинала</a> на 2017-07-28.</cite> </li> <li id="cite_note-Geptner1972-108"><a href="#cite_ref-Geptner1972_108-0">↑</a> Geptner, V. G., Sludskii, A. A. (1972). Mlekopitaiuščie Sovetskogo Soiuza. Vysšaia Škola, Moskva. (In Russian; English translation: Heptner, V. G.; Sludskii, A. A.; Bannikov, A. G.; (1992). <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/stream/mammalsofsov221992gept#page/94/mode/2up">Mammals of the Soviet Union. Volume II, Part 2: Carnivora (Hyaenas and Cats).</a> Smithsonian Institution and the National Science Foundation, Washington DC). pp. 95 – 202. </li> <li id="cite_note-109"><a href="#cite_ref-109">↑</a> <cite id="CITEREFWildpro" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120517001104/http://wildpro.twycrosszoo.org/S/0MCarnivor/ursidae/ursus/Ursus_arctos/Ursus_arctos.htm#Measurement">Ursus arctos – Brown Bear species</a> // Wildpro. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://wildpro.twycrosszoo.org/S/0MCarnivor/ursidae/ursus/Ursus_arctos/Ursus_arctos.htm">оригинала</a> на 2012-05-17. Посетен на 2017-06-15.</cite> </li> <li id="cite_note-Swenson2-110">↑ <a href="#cite_ref-Swenson2_110-0">а</a> <a href="#cite_ref-Swenson2_110-1">б</a> <cite id="CITEREFSwenson2007" class="book" style="font-style:normal">Swenson, Jon E. и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://bearproject.info/old/uploads/publications/2007%20Swenson%20et%20al%20Oecologia.pdf">Brown bear body mass and growth in northern and southern Europe</a> // Oecologia 153 (1). 2007. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/s00442-007-0715-1">10.1007/s00442-007-0715-1</a>. с. 37 – 47. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://bearproject.info/old/uploads/publications/2007%20Swenson%20et%20al%20Oecologia.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-111"><a href="#cite_ref-111">↑</a> <cite id="CITEREFSteyaert2012" class="book" style="font-style:normal">Steyaert, Sam M. J. G. и др. The mating system of the brown bear Ursus arctos // Mammal Review 42. 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1365-2907.2011.00184.x">10.1111/j.1365-2907.2011.00184.x</a>. с. 12.</cite> </li> <li id="cite_note-Hilderbrand-112">↑ <a href="#cite_ref-Hilderbrand_112-0">а</a> <a href="#cite_ref-Hilderbrand_112-1">б</a> <a href="#cite_ref-Hilderbrand_112-2">в</a> <a href="#cite_ref-Hilderbrand_112-3">г</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal">Hilderbrand, G. V., Schwartz, C. C., Robbins, C. T., Jacoby, M. E., Hanley, T. A., Arthur, S. M., & Servheen, C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161221060832/https://pdfs.semanticscholar.org/ef9b/3a38a78d79d2a98809506f7b0abcdadf16c4.pdf">The importance of meat, particularly salmon, to body size, population productivity, and conservation of North American brown bears</a> // Canadian Journal of Zoology 77. 1999. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z98-195">10.1139/z98-195</a>. с. 132. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://pdfs.semanticscholar.org/ef9b/3a38a78d79d2a98809506f7b0abcdadf16c4.pdf">оригинала</a> на 2016-12-21.</cite> </li> <li id="cite_note-113"><a href="#cite_ref-113">↑</a> <cite id="CITEREFMammals_of_Texas –_Online_Edition" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20191123013250/http://www.nsrl.ttu.edu/tmot1/ursuarct.htm">Brown Grizzly or Brown Bear (Ursus arctos)</a> // Mammals of Texas – Online Edition. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nsrl.ttu.edu/tmot1/ursuarct.htm">оригинала</a> на 2019-11-23. Посетен на 2017-06-17.</cite> </li> <li id="cite_note-Kaczensky,_P._2004-114"><a href="#cite_ref-Kaczensky,_P._2004_114-0">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Kaczensky, P., Blazic, M., & Gossow, H. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/223401483_Public_attitude_towards_brown_bears_Ursus_arctos_in_Slovenia">Public attitudes towards brown bears (Ursus arctos) in Slovenia</a> // Biological Conservation 118 (5). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.biocon.2003.10.015">10.1016/j.biocon.2003.10.015</a>. с. 661.</cite> </li> <li id="cite_note-115"><a href="#cite_ref-115">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Kanellopoulos, N., Mertzanis, G., Korakis, G. & Panagiotopoulou, M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20120304214945/http://www.callisto.gr/docs/JBR_Kanellopoulos_Mertzanis_reprint.pdf">Selective habitat use by brown bear (Ursus arctos L.) in northern Pindos, Greece</a> // Journal of Biological Research 5. 2006. с. 23 – 33. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.callisto.gr/docs/JBR_Kanellopoulos_Mertzanis_reprint.pdf">оригинала</a> на 2012-03-04. Посетен на 2017-06-17.</cite> </li> <li id="cite_note-jac-116">↑ <a href="#cite_ref-jac_116-0">а</a> <a href="#cite_ref-jac_116-1">б</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal">Jacoby, M. E., Hilderbrand, G. V., Servheen, C., Schwartz, C. C., Arthur, S. M., Hanley, T. A., Robbins, C.T. & Michener, R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_journal-of-wildlife-management_1999-07_63_3/page/921">Trophic relations of brown and black bears in several western North American ecosystems</a> // The Journal of Wildlife Management 63 (3). 1999. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3802806">10.2307/3802806</a>. с. 921.</cite> </li> <li id="cite_note-117"><a href="#cite_ref-117">↑</a> Mundy, K. R. D., & Flook, D. R. (1973). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://parkscanadahistory.com/wildlife/report-22.pdf">Background for managing grizzly bears in the national parks of Canada</a>. Information Canada. p. 34 </li> <li id="cite_note-118"><a href="#cite_ref-118">↑</a> <cite id="CITEREF2007" class="book" style="font-style:normal">Doupé, J. P., England, J. H., Furze, M., & Paetkau, D. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150917082847/http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/Arctic60-3-271.pdf">Most northerly observation of a grizzly bear (Ursus arctos) in Canada: photographic and DNA evidence from Melville Island, Northwest Territories</a> // Arctic 60. 2007. с. 271 – 276. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/arctic60-3-271.pdf">оригинала</a> на 2015-09-17.</cite> </li> <li id="cite_note-Akhremenko-119">↑ <a href="#cite_ref-Akhremenko_119-0">а</a> <a href="#cite_ref-Akhremenko_119-1">б</a> <a href="#cite_ref-Akhremenko_119-2">в</a> <cite id="CITEREF1972" class="book" style="font-style:normal">Pulliainen, E. Distribution and population structure of the bear (Ursus arctos L.) in Finland // Annales Zoologici Fennici 9. 1972. с. 199 – 207.</cite> </li> <li id="cite_note-120"><a href="#cite_ref-120">↑</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Kojola, I., & Laitala, H. M. Body size variation of brown bear in Finland // Annales Zoologici Fennici 38. 2001. с. 173 – 178.</cite> </li> <li id="cite_note-Mallinson-121">↑ <a href="#cite_ref-Mallinson_121-0">а</a> <a href="#cite_ref-Mallinson_121-1">б</a> <a href="#cite_ref-Mallinson_121-2">в</a> Mallinson, J. (1978). The Shadow of Extinction: Europe's Threatened Mammals. Macmillan, London. </li> <li id="cite_note-Rigg-122">↑ <a href="#cite_ref-Rigg_122-0">а</a> <a href="#cite_ref-Rigg_122-1">б</a> <a href="#cite_ref-Rigg_122-2">в</a> Rigg, R., & Adamec, M. (2007). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.selmy.cz/data/publications/26.pdf">"Status, ecology and management of the brown bear (Ursus arctos) in Slovakia"</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190807233201/https://www.selmy.cz/data/publications/26.pdf">Архив на оригинала от</a> 2019-08-07 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. Slovak Wildlife Society, Liptovský Hrádok. </li> <li id="cite_note-Blanchard-123">↑ <a href="#cite_ref-Blanchard_123-0">а</a> <a href="#cite_ref-Blanchard_123-1">б</a> <cite id="CITEREF1987" class="book" style="font-style:normal">Blanchard, B. M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161021010320/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_7/Blanchard_Vol_7.pdf">Size and growth patterns of the Yellowstone grizzly bear</a> // Bears: Their Biology and Management. 1987. с. 99 – 107. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_7/Blanchard_Vol_7.pdf">оригинала</a> на 2016-10-21.</cite> </li> <li id="cite_note-Tough-124"><a href="#cite_ref-Tough_124-0">↑</a> <cite id="CITEREF1993" class="book" style="font-style:normal">Tough, S. C., & Butt, J. C. A review of fatal bear maulings in Alberta, Canada // The American journal of forensic medicine and pathology 14 (1). 1993. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1097/00000433-199303000-00005">10.1097/00000433-199303000-00005</a>. с. 22 – 7.</cite> </li> <li id="cite_note-Zedrosser-125"><a href="#cite_ref-Zedrosser_125-0">↑</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Zedrosser, A., Dahle, B., Swenson, J. E., & Gerstl, N. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_12/Zedrossser_Dahle_Vol_12.pdf">Status and management of the brown bear in Europe</a> // Ursus 12. 2001. с. 9 – 20. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_12/Zedrossser_Dahle_Vol_12.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-126"><a href="#cite_ref-126">↑</a> Vereschagin, N. K. (1976). „The brown bear in Eurasia, particularly the Soviet Union“, in Bears: Their Biology and Management, pp. 327 – 335. </li> <li id="cite_note-127"><a href="#cite_ref-127">↑</a> Loskutov, A. V., Pavlov, M. P., & Puchkovsky, S. V. (1993). „Brown bear. Volzhsko-Kamsky region“, pp. 91 – 135 in <a href="#Vaisfeld">Vaisfeld and Chestin</a>. </li> <li id="cite_note-128"><a href="#cite_ref-128">↑</a> Vaisfeld, M. A. (1993). „The north-east of European Russia“, pp. 37 – 51 in Vaisfeld and Chestin. </li> <li id="cite_note-Hall-129"><a href="#cite_ref-Hall_129-0">↑</a> <cite id="CITEREF1984" class="book" style="font-style:normal">Hall, E. R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/geographicvariat00hall">Geographic variation among brown and grizzly bears (Ursus arctos) in North America</a>. 1984. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.5962/bhl.title.4054">10.5962/bhl.title.4054</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Stroganov,_S._U._1969_p._522-130"><a href="#cite_ref-Stroganov,_S._U._1969_p._522_130-0">↑</a> Stroganov, S. U. (1969). Carnivorous mammals of Siberia. Jerusalem, Israel: Israel Program for Scientific Translations. p. 522. <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r10423108">.mw-parser-output cite.citation{font-style:inherit}.mw-parser-output .citation q{quotes:"\"""\"""'""'"}.mw-parser-output .id-lock-free a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-free a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Lock-green.svg/9px-Lock-green.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/65/Lock-green.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:9px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output .id-lock-limited a,.mw-parser-output .id-lock-registration a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-limited a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-registration a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/Lock-gray-alt-2.svg/9px-Lock-gray-alt-2.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d6/Lock-gray-alt-2.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:9px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output .id-lock-subscription a,.mw-parser-output .citation .cs1-lock-subscription a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/aa/Lock-red-alt-2.svg/9px-Lock-red-alt-2.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Lock-red-alt-2.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:9px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output .cs1-subscription,.mw-parser-output .cs1-registration{color:#555}.mw-parser-output .cs1-subscription span,.mw-parser-output .cs1-registration span{border-bottom:1px dotted;cursor:help}.mw-parser-output .cs1-ws-icon a{background-image:url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Wikisource-logo.svg/12px-Wikisource-logo.svg.png");background-image:linear-gradient(transparent,transparent),url("//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4c/Wikisource-logo.svg");background-repeat:no-repeat;background-size:12px;background-position:right .1em center}.mw-parser-output code.cs1-code{color:inherit;background:inherit;border:inherit;padding:inherit}.mw-parser-output .cs1-hidden-error{display:none;font-size:100%}.mw-parser-output .cs1-visible-error{font-size:100%}.mw-parser-output .cs1-maint{display:none;color:#33aa33;margin-left:0.3em}.mw-parser-output .cs1-subscription,.mw-parser-output .cs1-registration,.mw-parser-output .cs1-format{font-size:95%}.mw-parser-output .cs1-kern-left,.mw-parser-output .cs1-kern-wl-left{padding-left:0.2em}.mw-parser-output .cs1-kern-right,.mw-parser-output .cs1-kern-wl-right{padding-right:0.2em}.mw-parser-output .citation .mw-selflink{font-weight:inherit}</style><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0" title="Международен стандартен номер на книга">ISBN</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0706506456" title="Специални:Източници на книги/0706506456">0706506456</a> </li> <li id="cite_note-mano-131">↑ <a href="#cite_ref-mano_131-0">а</a> <a href="#cite_ref-mano_131-1">б</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Reproductive characteristics of brown bears on the Oshima peninsula, Hokkaido, Japan // Journal of Mammalogy 83 (4). 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/1545-1542(2002)083"><1026:RCOBBO>2.0.CO;2 10.1644/1545-1542(2002)083<1026:RCOBBO>2.0.CO;2</a>. с. 1026 – 1034.</cite> </li> <li id="cite_note-132"><a href="#cite_ref-132">↑</a> Yudin, V.G. (1993). „The Brown Bear“ in Vaisfeld and Chestin </li> <li id="cite_note-133"><a href="#cite_ref-133">↑</a> Hamdinea, W., Thévenotb, M., & Michauxc, J. (1998). Recent history of the brown bear in the Maghreb. </li> <li id="cite_note-Nawaz-134">↑ <a href="#cite_ref-Nawaz_134-0">а</a> <a href="#cite_ref-Nawaz_134-1">б</a> <a href="#cite_ref-Nawaz_134-2">в</a> <a href="#cite_ref-Nawaz_134-3">г</a> <cite id="CITEREFNawaz2008" class="book" style="font-style:normal">Nawaz, Muhammad Ali и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_biological-conservation_2008-09_141_9/page/2230">Pragmatic management increases a flagship species, the Himalayan brown bears, in Pakistan's Deosai National Park</a> // Biological Conservation 141 (9). 2008. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.biocon.2008.06.012">10.1016/j.biocon.2008.06.012</a>. с. 2230.</cite> </li> <li id="cite_note-Prater-135">↑ <a href="#cite_ref-Prater_135-0">а</a> <a href="#cite_ref-Prater_135-1">б</a> Prater, S. H., & Barruel, P. (1971). The book of Indian animals (Vol. 3). Bombay: Bombay Natural History Society. </li> <li id="cite_note-Balint-136">↑ <a href="#cite_ref-Balint_136-0">а</a> <a href="#cite_ref-Balint_136-1">б</a> Balint, P. J., & Steinberg, J. A. (2003). „Conservation case study of the Gobi bear“, pp. 238 – 257 in Mongolia Today: Science, Culture, Environment, and Development. Psychology Press. <link rel="mw-deduplicated-inline-style" href="mw-data:TemplateStyles:r10423108"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0" title="Международен стандартен номер на книга">ISBN</a> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0700715983" title="Специални:Източници на книги/0700715983">0700715983</a>. </li> <li id="cite_note-kodiak-137"><a href="#cite_ref-kodiak_137-0">↑</a> <cite id="CITEREFU.S._Fish_and_Wildlife_Service" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.fws.gov/endangered/esa-library/pdf/polar_bear.pdf">Polar bear, (Ursus maritimus) (PDF)</a> // U.S. Fish and Wildlife Service. Appearance.(<a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20081216165727/http://ecos.fws.gov/speciesProfile/SpeciesReport.do?spcode=A0IJ">Overview page</a>)</cite> </li> <li id="cite_note-FWS-138">↑ <a href="#cite_ref-FWS_138-0">а</a> <a href="#cite_ref-FWS_138-1">б</a> <a href="#cite_ref-FWS_138-2">в</a> <cite id="CITEREFU.S._Fish_&_Wildlife_Service" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.fws.gov/refuge/Kodiak/wildlife_and_habitat/bear.html">Kodiak Brown Bear- Kodiak- U.S. Fish & Wildlife Service</a> // U.S. Fish & Wildlife Service.</cite> </li> <li id="cite_note-LaFee_2008-139"><a href="#cite_ref-LaFee_2008_139-0">↑</a> <cite id="CITEREFSan_Diego_Union_Tribune29_май_2008" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.utsandiego.com/uniontrib/20080529/news_1c29bear.html">Seeds of doubt</a> // San Diego Union Tribune, 29 май 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-Troyer-140">↑ <a href="#cite_ref-Troyer_140-0">а</a> <a href="#cite_ref-Troyer_140-1">б</a> <a href="#cite_ref-Troyer_140-2">в</a> Troyer, W.A. & Hensel, R.J. (1969). The Brown Bear of Kodiak Island. Kodiak National Wildlife Refuge Report. U.S. Fish and Wildlife Service. Kodiak, Alaska, USA. </li> <li id="cite_note-Henkelmann-141">↑ <a href="#cite_ref-Henkelmann_141-0">а</a> <a href="#cite_ref-Henkelmann_141-1">б</a> Henkelmann, A. (2011). <a rel="nofollow" class="external text" href="https://scholarworks.alaska.edu/handle/11122/5040?show=full">Predictive modeling of Alaskan brown bears (Ursus arctos): assessing future climate impacts with open access online software</a>. PhD thesis, Lincoln University, New Zealand 21. </li> <li id="cite_note-142"><a href="#cite_ref-142">↑</a> LeFranc, M.N. (1987). Grizzly bear compendium. Washington, DC, USA: Interagency Grizzly Bear Committee. </li> <li id="cite_note-143"><a href="#cite_ref-143">↑</a> <cite id="CITEREF1987" class="book" style="font-style:normal">Miller, S.D., Becker, E.F., Ballard, W.B. Black and brown bear density estimates using modified capture-recapture techniques in Alaska // International Conference on Bear Research and Management 7. 1987. с. 23 – 35.</cite> </li> <li id="cite_note-144"><a href="#cite_ref-144">↑</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Miller, S.D., Sellers, R.A., Keay, J.A. Effects of hunting on brown bear cub survival and litter size in Alaska // Ursus 14 (#2). 2003. с. 130 – 152.</cite> </li> <li id="cite_note-145"><a href="#cite_ref-145">↑</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Derocher, A. E., & Wiig, Ø. Postnatal growth in body length and mass of polar bears (Ursus maritimus) at Svalbard // Journal of Zoology 256 (3). 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1017/S0952836902000377">10.1017/S0952836902000377</a>. с. 343.</cite> </li> <li id="cite_note-146"><a href="#cite_ref-146">↑</a> <cite id="CITEREF1996" class="book" style="font-style:normal">Durner, G. M., & Amstrup, S. C. Mass and body-dimension relationships of polar bears in northern Alaska // Wildlife Society Bulletin 24 (#3). 1996. с. 480 – 484.</cite> </li> <li id="cite_note-147"><a href="#cite_ref-147">↑</a> Carwardine, M. (2008). Animal Records. Sterling Publishing Company, Inc. </li> <li id="cite_note-148"><a href="#cite_ref-148">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Deecke, V. B. Tool-use in the brown bear (Ursus arctos) // Animal Cognition 15 (4). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/s10071-012-0475-0">10.1007/s10071-012-0475-0</a>. с. 725 – 30.</cite> </li> <li id="cite_note-Brown_/_Grizzly_Bear_Facts-149"><a href="#cite_ref-Brown_/_Grizzly_Bear_Facts_149-0">↑</a> <cite id="CITEREFNorth_American_Bear_Center" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130524082117/http://www.bear.org/website/bear-pages/brown-or-grizzly-bear/68-brown-grizzly-bear-facts.html">Brown / Grizzly Bear Facts</a> // North American Bear Center. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bear.org/website/bear-pages/brown-or-grizzly-bear/68-brown-grizzly-bear-facts.html">оригинала</a> на 2013-05-24. Посетен на 2017-10-31.</cite> </li> <li id="cite_note-150"><a href="#cite_ref-150">↑</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Klinka, D. R., & Reimchen, T. E. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://web.uvic.ca/~reimlab/noctdibrbear.pdf">Nocturnal and diurnal foraging behaviour of brown bears (Ursus arctos) on a salmon stream in coastal British Columbia</a> // Canadian Journal of Zoology 80 (8). 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z02-123">10.1139/z02-123</a>. с. 1317.</cite> </li> <li id="cite_note-151"><a href="#cite_ref-151">↑</a> <cite id="CITEREF2007" class="book" style="font-style:normal">Moe, T. F., Kindberg, J., Jansson, I., & Swenson, J. E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/237154208_Importance_of_diel_behaviour_when_studying_habitat_selection_Examples_from_female_Scandinavian_brown_bears_Ursus_arctos">Importance of diel behaviour when studying habitat selection: examples from female Scandinavian brown bears (Ursus arctos)</a> // Canadian Journal of Zoology 85 (4). 2007. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/Z07-034">10.1139/Z07-034</a>. с. 518.</cite> </li> <li id="cite_note-152"><a href="#cite_ref-152">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Kaczensky, P., Huber, D., Knauer, F., Roth, H., Wagner, A., & Kusak, J. Activity patterns of brown bears (Ursus arctos) in Slovenia and Croatia // Journal of Zoology 269 (4). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1469-7998.2006.00114.x">10.1111/j.1469-7998.2006.00114.x</a>. с. 474.</cite> </li> <li id="cite_note-153"><a href="#cite_ref-153">↑</a> <cite id="CITEREF1983" class="book" style="font-style:normal">Kingsley, M. C. S., Nagy, J. A., & Russell, R. H. Patterns of weight gain and loss for grizzly bears in northern Canada // Bears: Their Biology and Management 5. 1983. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872535">10.2307/3872535</a>. с. 174.</cite> </li> <li id="cite_note-154"><a href="#cite_ref-154">↑</a> <cite id="CITEREF1998" class="book" style="font-style:normal">Hissa, R., Hohtola, E., Tuomala-Saramäki, T., Laine, T., & Kallio, H. Seasonal changes in fatty acids and leptin contents in the plasma of the European brown bear (Ursus arctos arctos) // Annales Zoologici Fennici 35 (4). 1998. с. 215 – 224.</cite> </li> <li id="cite_note-155"><a href="#cite_ref-155">↑</a> <cite id="CITEREF1995" class="book" style="font-style:normal">Farley, S. D., & Robbins, C. T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_canadian-journal-of-zoology_1995-12_73_12/page/2216">Lactation, hibernation, and mass dynamics of American black bears and grizzly bears</a> // Canadian Journal of Zoology 73 (12). 1995. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z95-262">10.1139/z95-262</a>. с. 2216.</cite> </li> <li id="cite_note-156"><a href="#cite_ref-156">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Evans, A. L., Sahlén, V., Støen, O. G., Fahlman, Å., Brunberg, S., Madslien, K., Forbert, O., Swenson, J.E. & Arnemo, J. M. Capture, anesthesia, and disturbance of free-ranging brown bears (Ursus arctos) during hibernation // PLoS ONE 7 (7). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1371/journal.pone.0040520">10.1371/journal.pone.0040520</a>. с. e40520.</cite> </li> <li id="cite_note-Dahle-157">↑ <a href="#cite_ref-Dahle_157-0">а</a> <a href="#cite_ref-Dahle_157-1">б</a> <a href="#cite_ref-Dahle_157-2">в</a> <a href="#cite_ref-Dahle_157-3">г</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Dahle, B., & Swenson, J. E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_journal-of-animal-ecology_2003-07_72_4/page/660">Seasonal range size in relation to reproductive strategies in brown bears Ursus arctos</a> // Journal of Animal Ecology 72 (4). 2003. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1046/j.1365-2656.2003.00737.x">10.1046/j.1365-2656.2003.00737.x</a>. с. 660.</cite> </li> <li id="cite_note-Pearson-158">↑ <a href="#cite_ref-Pearson_158-0">а</a> <a href="#cite_ref-Pearson_158-1">б</a> <a href="#cite_ref-Pearson_158-2">в</a> Pearson, A. M. (1975). The northern interior grizzly bear Ursus arctos L. Information Canada. </li> <li id="cite_note-Bellemain-159">↑ <a href="#cite_ref-Bellemain_159-0">а</a> <a href="#cite_ref-Bellemain_159-1">б</a> <a href="#cite_ref-Bellemain_159-2">в</a> <a href="#cite_ref-Bellemain_159-3">г</a> <a href="#cite_ref-Bellemain_159-4">д</a> <a href="#cite_ref-Bellemain_159-5">е</a> <cite id="CITEREFBellemain2006" class="book" style="font-style:normal">Bellemain, Eva и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://bearproject.info/wp-content/uploads/2015/11/2006-A060-Bellemain-Mating-Strategies-in-relation-to-SSI.pdf">Mating Strategies in Relation to Sexually Selected Infanticide in a Non-Social Carnivore: The Brown Bear</a> // Ethology 112 (3). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1439-0310.2006.01152.x">10.1111/j.1439-0310.2006.01152.x</a>. с. 238 – 246. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://bearproject.info/wp-content/uploads/2015/11/2006-A060-Bellemain-Mating-Strategies-in-relation-to-SSI.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-160"><a href="#cite_ref-160">↑</a> <cite id="CITEREFBidon2014" class="book" style="font-style:normal">Bidon, T. и др. Brown and Polar Bear Y Chromosomes Reveal Extensive Male-Biased Gene Flow within Brother Lineages // Molecular Biology and Evolution 31 (6). 2014. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1093/molbev/msu109">10.1093/molbev/msu109</a>. с. 1353 – 63.</cite> </li> <li id="cite_note-161"><a href="#cite_ref-161">↑</a> <cite id="CITEREFEgbert1974" class="book" style="font-style:normal">Egbert, Allan L. и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150717075022/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_3/Egbert_Stokes_Egbert_Vol_3.pdf">The social behaviour of brown bears on an Alaskan salmon stream (PDF)</a> // International Conference Bear Res. and Manage 3. 1974. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872753">10.2307/3872753</a>. с. 41 – 56. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_3/Egbert_Stokes_Egbert_Vol_3.pdf">оригинала</a> на 2015-07-17.</cite> </li> <li id="cite_note-162"><a href="#cite_ref-162">↑</a> <cite id="CITEREFSpringer1989" class="book" style="font-style:normal">Sandell, M. The mating tactics and spacing patterns of solitary carnivores // Carnivore behavior, ecology, and evolution. Springer, 1989. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9781461308553" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-1-4613-0855-3</a>. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/978-1-4613-0855-3_7">10.1007/978-1-4613-0855-3_7</a>. с. 164 – 182.</cite> </li> <li id="cite_note-163"><a href="#cite_ref-163">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Gau, R. J., McLoughlin, P. D., Case, R., Cluff, H. D., Mulders, R., & Messier, F. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://journals.sfu.ca/cfn/index.php/cfn/article/view/920">Movements of subadult male grizzly bears, Ursus arctos, in the central Canadian arctic</a> // The Canadian Field-Naturalist 118 (2). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.22621/cfn.v118i2.920">10.22621/cfn.v118i2.920</a>. с. 239 – 242.</cite> </li> <li id="cite_note-164"><a href="#cite_ref-164">↑</a> Stonorov, Derek and Stokes, Allen W. (1972) <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_2/Stonorov_Stokes.pdf">"Social Behavior of the Alaska Brown Bear"</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20130722184419/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_2/Stonorov_Stokes.pdf">Архив на оригинала от</a> 2013-07-22 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>. Panel 4: Bear Behaviour </li> <li id="cite_note-Craighead-165">↑ <a href="#cite_ref-Craighead_165-0">а</a> <a href="#cite_ref-Craighead_165-1">б</a> <a href="#cite_ref-Craighead_165-2">в</a> Craighead, J. J., Sumner, J. S., & Mitchell, J. A. (1995). „The grizzly bears of Yellowstone: their ecology in the Yellowstone ecosystem, 1959 – 1992“. Island Press. </li> <li id="cite_note-White-166">↑ <a href="#cite_ref-White_166-0">а</a> <a href="#cite_ref-White_166-1">б</a> <cite id="CITEREF1998" class="book" style="font-style:normal">White, D.J., Berardinelli, J.G. & Aune, K.E. Reproductive characteristics of the male grizzly bear in the continental United States // Ursus 10. 1998. с. 497 – 501.</cite> </li> <li id="cite_note-167"><a href="#cite_ref-167">↑</a> <cite id="CITEREF1977" class="book" style="font-style:normal">Herrero, S., & Hamer, D. Courtship and copulation of a pair of grizzly bears, with comments on reproductive plasticity and strategy // Journal of Mammalogy 58 (3). 1977. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1379352">10.2307/1379352</a>. с. 441 – 444.</cite> </li> <li id="cite_note-168"><a href="#cite_ref-168">↑</a> <cite id="CITEREF1969" class="book" style="font-style:normal">Craighead, J. J., Hornocker, M. G., & Craighead Jr, F. C. Reproductive biology of young female grizzly bears // J. Reprod. Fert. Suppl 6. 1969. с. 447 – 475.</cite> </li> <li id="cite_note-169"><a href="#cite_ref-169">↑</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bear-hunting.org/types-of-bears/">Types of Bears</a> – Information on Specific Bear Species (2009) </li> <li id="cite_note-170"><a href="#cite_ref-170">↑</a> <cite id="CITEREF1972" class="book" style="font-style:normal">Halloran, D. W., & Pearson, A. M. Blood chemistry of the brown bear (Ursus arctos) from southwestern Yukon Territory, Canada // Canadian Journal of Zoology 50 (6). 1972. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z72-112">10.1139/z72-112</a>. с. 827 – 833.</cite> </li> <li id="cite_note-animaldiversity-171">↑ <a href="#cite_ref-animaldiversity_171-0">а</a> <a href="#cite_ref-animaldiversity_171-1">б</a> <a href="#cite_ref-animaldiversity_171-2">в</a> <cite class="book" style="font-style:normal"><a href="/wiki/ADW" class="mw-redirect" title="ADW">ADW</a>. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://animaldiversity.org/accounts/Ursus_arctos/">Broun bear</a> // Посетен на 12 септември 2015. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-172"><a href="#cite_ref-172">↑</a> <cite id="CITEREF1993" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.jstage.jst.go.jp/article/jrd1992/39/4/39_4_325/_article">Morphological Characteristics of the Ovary, Uterus and Embryo during the Delayed Implantation Period in the Hokkaido Brown Bear (Ursus arctos yesoensis)</a> // Journal of Reproduction and Development 39 (4). 1993. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1262/jrd.39.325">10.1262/jrd.39.325</a>. с. 325 – 331.</cite> </li> <li id="cite_note-173"><a href="#cite_ref-173">↑</a> <cite id="CITEREF1969" class="book" style="font-style:normal">Reproduction in the female brown bear // The Journal of Wildlife Management 33. 1969. с. 357 – 365.</cite> </li> <li id="cite_note-174"><a href="#cite_ref-174">↑</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/247768086_Brown_bear_litter_sizes_in_Croatia">Brown bear litter sizes in Croatia</a> // Ursus. 2001. с. 103 – 105.</cite> </li> <li id="cite_note-175"><a href="#cite_ref-175">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/IBN_Newsletters/IBN_May_2005.pdf">Female brown bear with six cubs</a> // International Bear News 14 (2). 2005. с. 17. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/IBN_Newsletters/IBN_May_2005.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-176"><a href="#cite_ref-176">↑</a> <cite id="CITEREF1990" class="book" style="font-style:normal">Stringham, S. F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/Stringham_Grizzly_8.pdf">Grizzly bear reproductive rate relative to body size</a> // Bears: Their Biology and Management 8. 1990. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872948">10.2307/3872948</a>. с. 433 – 443. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/Stringham_Grizzly_8.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-Steyaert-177"><a href="#cite_ref-Steyaert_177-0">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Steyaert, S. M., Endrestol, A., Hacklaender, K., Swenson, J. E., & Zedrosser, A. The mating system of the brown bear Ursus arctos // Mammal Review 42 (1). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1365-2907.2011.00184.x">10.1111/j.1365-2907.2011.00184.x</a>. с. 12 – 34.</cite> </li> <li id="cite_note-178"><a href="#cite_ref-178">↑</a> <cite id="CITEREF1990" class="book" style="font-style:normal">Stringham, S. F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/https://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/Stringham_Grizzly_8.pdf">Grizzly bear reproductive rate relative to body size</a> // Bears: Their Biology and Management 8. 1990. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872948">10.2307/3872948</a>. с. 433 – 443. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/Stringham_Grizzly_8.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-179"><a href="#cite_ref-179">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Dahle, B., Zedrosser, A., & Swenson, J. E. Correlates with body size and mass in yearling brown bears (Ursus arctos) // Journal of Zoology 269 (3). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1469-7998.2006.00127.x">10.1111/j.1469-7998.2006.00127.x</a>. с. 273 – 283.</cite> </li> <li id="cite_note-Corbet-180"><a href="#cite_ref-Corbet_180-0">↑</a> Corbet, G. B. (1966). Terrestrial mammals of Western Europe. G.T. Foulic & Co. Ltd., London, UK. </li> <li id="cite_note-181"><a href="#cite_ref-181">↑</a> <cite id="CITEREF1963" class="book" style="font-style:normal">Erickson, A. W., & Miller, L. H. Cub adoption in the brown bear // Journal of Mammalogy 44 (4). 1963. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1377153">10.2307/1377153</a>. с. 584 – 585.</cite> </li> <li id="cite_note-182"><a href="#cite_ref-182">↑</a> <cite id="CITEREF1993" class="book" style="font-style:normal">Barnes Jr, V., & Smith, R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://pubs.er.usgs.gov/publication/1012856">Cub adoption by brown bears (Ursus arctos middendorffi) on Kodiak Island, Alaska</a> // Canadian Field-Naturalist 107. 1993. с. 365 – 367.</cite> </li> <li id="cite_note-183"><a href="#cite_ref-183">↑</a> <cite id="CITEREF1994" class="book" style="font-style:normal">Gittleman, J. L. Female brain size and parental care in carnivores // Proceedings of the National Academy of Sciences 91 (12). 1994. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1073/pnas.91.12.5495">10.1073/pnas.91.12.5495</a>. с. 5495 – 5497.</cite> </li> <li id="cite_note-184"><a href="#cite_ref-184">↑</a> <cite id="CITEREFShadowofthebear.com" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20080501092730/http://www.shadowofthebear.com/reproduction.html">Brown Bear Reproduction</a> // Shadowofthebear.com. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.shadowofthebear.com/reproduction.html">оригинала</a> на 1 май 2008.</cite> </li> <li id="cite_note-185"><a href="#cite_ref-185">↑</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Dahle, B., & Swenson, J. E. Family breakup in brown bears: are young forced to leave? // Journal of Mammalogy 84 (2). 2003. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/1545-1542(2003)084"><0536:FBIBBA>2.0.CO;2 10.1644/1545-1542(2003)084<0536:FBIBBA>2.0.CO;2</a>. с. 536 – 540.</cite> </li> <li id="cite_note-186"><a href="#cite_ref-186">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Bellemain, E., Zedrosser, A., Manel, S., Waits, L. P., Taberlet, P., & Swenson, J. E. The dilemma of female mate selection in the brown bear, a species with sexually selected infanticide // Proceedings of the Royal Society of London B: Biological Sciences 273 (1584). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1098/rspb.2005.3331">10.1098/rspb.2005.3331</a>. с. 283 – 291.</cite> </li> <li id="cite_note-187"><a href="#cite_ref-187">↑</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Swenson, J. E., Dahle, B., & Sandegren, F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/237374836_Intraspecific_predation_in_Scandinavian_brown_bears_older_than_cubs-of-year">Intraspecific predation in Scandinavian brown bears older than cubs-of-the-year</a> // Ursus 12. 2001. с. 81 – 91.</cite> </li> <li id="cite_note-Mörner-188">↑ <a href="#cite_ref-Mörner_188-0">а</a> <a href="#cite_ref-Mörner_188-1">б</a> <a href="#cite_ref-Mörner_188-2">в</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Mörner, T., Eriksson, H., Bröjer, C., Nilsson, K., Uhlhorn, H., Ågren, E., af Segerstad, C.H., Jansson, D.S. & Gavier-Widén, D. Diseases and mortality in free-ranging brown bear (Ursus arctos), gray wolf (Canis lupus), and wolverine (Gulo gulo) in Sweden // Journal of wildlife diseases 41 (2). 2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.7589/0090-3558-41.2.298">10.7589/0090-3558-41.2.298</a>. с. 298 – 303.</cite> </li> <li id="cite_note-189"><a href="#cite_ref-189">↑</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Schwartz, C. C., Keating, K. A., Reynolds III, H. V., Barnes Jr, V. G., Sellers, R. A., Swenson, J. E., Miller, S.D. McLellan, B., Keay, J., McCann, R., Gibeau, M. Wakkinen, W.F. Mace, R.D., Kasworm, W. Smith, R. & Herrero, S. Reproductive maturation and senescence in the female brown bear // Ursus 14. 2003. с. 109 – 119.</cite> </li> <li id="cite_note-encyclopedia-190">↑ <a href="#cite_ref-encyclopedia_190-0">а</a> <a href="#cite_ref-encyclopedia_190-1">б</a> <a href="#cite_ref-encyclopedia_190-2">в</a> <a href="#cite_ref-encyclopedia_190-3">г</a> McDonald, D., & Norris, S. (2001). The new encyclopedia of mammals. Oxford University Press. </li> <li id="cite_note-191"><a href="#cite_ref-191">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Schwartz, C. C., Haroldson, M. A., White, G. C., Harris, R. B., Cherry, S., Keating, K. A., Moody, D. & Servheen, C. Temporal, Spatial, and Environmental Influences on the Demographics of Grizzly Bears in the Greater Yellowstone Ecosystem // Wildlife Monographs 161. 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2193/0084-0173(2006)161">[1:TSAEIO</a>2.0.CO;2 10.2193/0084-0173(2006)161[1:TSAEIO]2.0.CO;2]. с. 1.</cite> </li> <li id="cite_note-compendium-192">↑ <a href="#cite_ref-compendium_192-0">а</a> <a href="#cite_ref-compendium_192-1">б</a> <a href="#cite_ref-compendium_192-2">в</a> <a href="#cite_ref-compendium_192-3">г</a> <a href="#cite_ref-compendium_192-4">д</a> Servheen, C. (1987). Grizzly bear compendium. Interagency Grizzly Bear Committee. </li> <li id="cite_note-Palomares-193"><a href="#cite_ref-Palomares_193-0">↑</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal">Palomares, F. and Caro, T. M. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://digital.csic.es/bitstream/10261/51387/1/Palomares%20&%20Caro_1999_Am%20Nat.pdf">Interspecific Killing among Mammalian Carnivores</a> // The American Naturalist 153 (5). 1999. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1086/303189">10.1086/303189</a>. с. 492.</cite> </li> <li id="cite_note-Servheen-194">↑ <a href="#cite_ref-Servheen_194-0">а</a> <a href="#cite_ref-Servheen_194-1">б</a> Servheen, C., Herrero, S., Peyton, B., Pelletier, K., Moll, K., & Moll, J. (Eds.). (1999). Bears: status survey and conservation action plan (Vol. 44) . IUCN. </li> <li id="cite_note-Brown_Bear_Hunting_Alaska-195"><a href="#cite_ref-Brown_Bear_Hunting_Alaska_195-0">↑</a> <cite id="CITEREFAlaska_Department_of_Fish_and_Game" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.adfg.alaska.gov/index.cfm?adfg=brownbearhunting.main">Brown/Grizzly Bear Hunting in Alaska</a> // Alaska Department of Fish and Game.</cite> </li> <li id="cite_note-196"><a href="#cite_ref-196">↑</a> <cite id="CITEREF1998" class="book" style="font-style:normal">Huber, D., Kusak, J., & Frkovic, A. Traffic kills of brown bears in Gorski kotar, Croatia // Ursus 10. 1998. с. 167 – 171.</cite> </li> <li id="cite_note-197"><a href="#cite_ref-197">↑</a> Servheen, C., Waller, J., & Kasworm, W. (1998). Fragmentation effects of high-speed highways on grizzly bear populations shared between the United States and Canada. International Conference on Wildlife Ecology and Transportation (ICOWET 1998). </li> <li id="cite_note-Rogers-198"><a href="#cite_ref-Rogers_198-0">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Lynn L. Rogers, Susanne M. Rogers. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://citeseerx.ist.psu.edu/viewdoc/download?doi=10.1.1.552.5288&rep=rep1&type=pdf">Third International Conference on Bears</a> // Third International Conference on Bears 42 (2). 2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1.1.552.5288">10.1.1.552.5288</a>. с. 421.</cite> </li> <li id="cite_note-199"><a href="#cite_ref-199">↑</a> <cite id="CITEREFJournal_of_Wildlife_Diseases" class="book" style="font-style:normal">Madic, J., Huber, D., Lugovic B. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210830231235/http://environmental-studies.de/Bear_Serologic_Survey.pdf">Serologic survey for selected viral and rickettsial agents of broun bears (Ursus arctos) in Croatia</a> // Journal of Wildlife Diseases. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://environmental-studies.de/Bear_Serologic_Survey.pdf">оригинала</a> на 2021-08-30. Посетен на 1993. (на английски)</cite> </li> <li id="cite_note-200"><a href="#cite_ref-200">↑</a> <cite id="CITEREFDced.state.ak.us" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20090415202025/http://www.dced.state.ak.us/oed/student_info/learn/bearwatching.htm">Alaska is bear territory!</a> // Alaska Office of Economic Development. Dced.state.ak.us. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.dced.state.ak.us/oed/student_info/learn/bearwatching.htm">оригинала</a> на 2009-04-15. Посетен на 2018-12-30.</cite> </li> <li id="cite_note-Rode-201">↑ <a href="#cite_ref-Rode_201-0">а</a> <a href="#cite_ref-Rode_201-1">б</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Rode, K. D., Robbins, C. T., & Shipley, L. A. Constraints on herbivory by grizzly bears // Oecologia 128 (1). 2001. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/s004420100637">10.1007/s004420100637</a>. с. 62 – 71.</cite> </li> <li id="cite_note-Ambarl-202"><a href="#cite_ref-Ambarl_202-0">↑</a> <cite id="CITEREF2016" class="book" style="font-style:normal">Ambarlı, H. Litter size and basic diet of brown bears (Ursus arctos, Carnivora) in northeastern Turkey // Mammalia 80 (2). 2016. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1515/mammalia-2014-0111">10.1515/mammalia-2014-0111</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Naves-203">↑ <a href="#cite_ref-Naves_203-0">а</a> <a href="#cite_ref-Naves_203-1">б</a> <a href="#cite_ref-Naves_203-2">в</a> <a href="#cite_ref-Naves_203-3">г</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Naves, J., Fernández-Gil, A., Rodríguez, C., & Delibes, M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_journal-of-mammalogy_2006-10_87_5/page/899">Brown Bear Food Habits at the Border of Its Range: A Long-Term Study</a> // Journal of Mammalogy 87 (5). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/05-MAMM-A-318R2.1">10.1644/05-MAMM-A-318R2.1</a>. с. 899.</cite> </li> <li id="cite_note-Murie-204">↑ <a href="#cite_ref-Murie_204-0">а</a> <a href="#cite_ref-Murie_204-1">б</a> <a href="#cite_ref-Murie_204-2">в</a> <a href="#cite_ref-Murie_204-3">г</a> <a href="#cite_ref-Murie_204-4">д</a> Murie, A. (2012). The grizzlies of Mount McKinley. University of Washington Press. </li> <li id="cite_note-McLellan2-205">↑ <a href="#cite_ref-McLellan2_205-0">а</a> <a href="#cite_ref-McLellan2_205-1">б</a> <cite id="CITEREF1995" class="book" style="font-style:normal">McLellan, B. N., & Hovey, F. W. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_canadian-journal-of-zoology_1995-04_73_4/page/704">The diet of grizzly bears in the Flathead River drainage of southeastern British Columbia</a> // Canadian Journal of Zoology 73 (4). 1995. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z95-082">10.1139/z95-082</a>. с. 704.</cite> </li> <li id="cite_note-MacHutchon-206">↑ <a href="#cite_ref-MacHutchon_206-0">а</a> <a href="#cite_ref-MacHutchon_206-1">б</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">MacHutchon, A. G., & Wellwood, D. W. Grizzly bear food habits in the northern Yukon, Canada // Ursus 14 (2). 2003. с. 225 – 235.</cite> </li> <li id="cite_note-207"><a href="#cite_ref-207">↑</a> <cite id="CITEREF1986" class="book" style="font-style:normal">Mace, R. D., & Jonkel, C. J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101203115143/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_6/Mace_Jonkel_Vol_6.pdf">Local Food Habits of the Grizzly Bear in Montana</a> // Bears: Their Biology and Management 6. 1986. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872813">10.2307/3872813</a>. с. 105 – 110. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_6/Mace_Jonkel_Vol_6.pdf">оригинала</a> на 2010-12-03.</cite> </li> <li id="cite_note-208"><a href="#cite_ref-208">↑</a> <cite id="CITEREF1997" class="book" style="font-style:normal">Barboza, P. S., Farley, S. D., & Robbins, C. T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://archive.org/details/sim_canadian-journal-of-zoology_1997-12_75_12/page/2129">Whole-body urea cycling and protein turnover during hyperphagia and dormancy in growing bears (Ursus americanus and U. arctos)</a> // Canadian Journal of Zoology 75 (12). 1997. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z97-848">10.1139/z97-848</a>. с. 2129.</cite> </li> <li id="cite_note-209"><a href="#cite_ref-209">↑</a> <cite id="CITEREF1987" class="book" style="font-style:normal">Bunnell, F. L., & Hamilton, T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101203104918/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_5/Bunnell___Hamilton_Vol_5.pdf">Forage digestibility and fitness in grizzly bears</a> // Bears: Their Biology and Management 7. 1987. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872625">10.2307/3872625</a>. с. 187 – 197. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_5/Bunnell___Hamilton_Vol_5.pdf">оригинала</a> на 2010-12-03.</cite> </li> <li id="cite_note-Hamer-210">↑ <a href="#cite_ref-Hamer_210-0">а</a> <a href="#cite_ref-Hamer_210-1">б</a> <cite id="CITEREF1987" class="book" style="font-style:normal">Hamer, D., & Herrero, S. Grizzly bear food and habitat in the front ranges of Banff National Park, Alberta // Bears: Their Biology and Management 7. 1987. с. 199 – 213.</cite> </li> <li id="cite_note-Aoi-211">↑ <a href="#cite_ref-Aoi_211-0">а</a> <a href="#cite_ref-Aoi_211-1">б</a> <a href="#cite_ref-Aoi_211-2">в</a> <cite id="CITEREF1985" class="book" style="font-style:normal">Aoi, T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161221073411/http://eprints.lib.hokudai.ac.jp/dspace/handle/2115/21150?locale=en&lang=en">Seasonal change in food habits of Ezo brown bear (Ursus arctos yesoensis Lydekker) in northern Hokkaido</a> // Research Bulletins of the College Experiment Forests, Hokkaido University 42 (#4). 1985. с. 721 – 732. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://eprints.lib.hokudai.ac.jp/dspace/handle/2115/21150?locale=en&lang=en">оригинала</a> на 2016-12-21.</cite> </li> <li id="cite_note-Clevenger-212"><a href="#cite_ref-Clevenger_212-0">↑</a> <cite id="CITEREF1992" class="book" style="font-style:normal">Clevenger, A. P., Purroy, F. J., & Pelton, M. R. Food habits of brown bears (Ursus arctos) in the Cantabrian Mountains, Spain // Journal of Mammalogy 73 (#2). 1992. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/1382077">10.2307/1382077</a>. с. 415 – 421.</cite> </li> <li id="cite_note-Ciucci,_P._2014-213"><a href="#cite_ref-Ciucci,_P._2014_213-0">↑</a> <cite id="CITEREF2014" class="book" style="font-style:normal">Ciucci, P., Tosoni, E., Di Domenico, G., Quattrociocchi, F., & Boitani, L. Seasonal and annual variation in the food habits of Apennine brown bears, central Italy // Journal of Mammalogy 95 (#3). 2014. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/13-MAMM-A-218">10.1644/13-MAMM-A-218</a>. с. 572.</cite> </li> <li id="cite_note-214"><a href="#cite_ref-214">↑</a> <cite id="CITEREF1997" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J., & Reinhart, D. P. Excavation of Red Squirrel Middens by Grizzly Bears in the Whitebark Pine Zone // The Journal of Applied Ecology 34 (#4). 1997. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/2405283">10.2307/2405283</a>. с. 926 – 940.</cite> </li> <li id="cite_note-215"><a href="#cite_ref-215">↑</a> <cite id="CITEREF1992" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J., Blanchard, B. M., & Knight, R. R. Yellowstone Grizzly Bear Mortality, Human Habituation, and Whitebark Pine Seed Crops // The Journal of Wildlife Management 56 (#3). 1992. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3808855">10.2307/3808855</a>. с. 432 – 442.</cite> </li> <li id="cite_note-216"><a href="#cite_ref-216">↑</a> <cite id="CITEREF1986" class="book" style="font-style:normal">Arno, S. F. Technical Commentary: Whitebark Pine Cone Crops--A Diminishing Source of Wildlife Food? // Western Journal of Applied Forestry 1 (#3). 1986. с. 92 – 94.</cite> </li> <li id="cite_note-217"><a href="#cite_ref-217">↑</a> <cite id="CITEREF1993" class="book" style="font-style:normal">Keane, R. E., & Arno, S. F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/233582408">Rapid decline of whitebark pine in western Montana: evidence from 20-year remeasurements</a> // Western Journal of Applied Forestry 8 (#2). 1993. с. 44 – 47.</cite> </li> <li id="cite_note-Paralikidis-218">↑ <a href="#cite_ref-Paralikidis_218-0">а</a> <a href="#cite_ref-Paralikidis_218-1">б</a> <a href="#cite_ref-Paralikidis_218-2">в</a> <cite id="CITEREF2010" class="book" style="font-style:normal">Paralikidis, N. P., Papageorgiou, N. K., Kontsiotis, V. J., & Tsiompanoudis, A. C. The dietary habits of the brown bear (Ursus arctos) in western Greece // Mammalian Biology – Zeitschrift für Säugetierkunde 75. 2010. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/j.mambio.2009.03.010">10.1016/j.mambio.2009.03.010</a>. с. 29.</cite> </li> <li id="cite_note-Ewer-219"><a href="#cite_ref-Ewer_219-0">↑</a> Ewer, R. F. (1973). The carnivores. Cornell University Press. </li> <li id="cite_note-Frąckowiak-220">↑ <a href="#cite_ref-Frąckowiak_220-0">а</a> <a href="#cite_ref-Frąckowiak_220-1">б</a> <cite id="CITEREF1992" class="book" style="font-style:normal">Frąckowiak, W., & Gula, R. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://rcin.org.pl/Content/11807/BI002_26812_Cz-40-2_Acta-T37-nr31-339-344_o.pdf">The autumn and spring diet of brown bear Ursus arctos in the Bieszczady Mountains of Poland</a> // Acta Theriologica 37 (#4). 1992. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.4098/at.arch.92-34">10.4098/at.arch.92-34</a>. с. 339 – 344.</cite> </li> <li id="cite_note-221"><a href="#cite_ref-221">↑</a> <cite id="CITEREF1987" class="book" style="font-style:normal">Cicnjak, L., Huber, D., Roth, H. U., Ruff, R. L., & Vinovrski, Z. Food habits of brown bears in Plitvice lakes national park, Yugoslavia // Bears: Their Biology and Management 7. 1987. с. 221 – 226.</cite> </li> <li id="cite_note-222"><a href="#cite_ref-222">↑</a> <cite id="CITEREF1987" class="book" style="font-style:normal">Ohdachi, S., & Aoi, T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/49466404">Food habits of brown bears in Hokkaido, Japan</a> // Bears: Their Biology and Management 7. 1987. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872627">10.2307/3872627</a>. с. 215 – 220.</cite> </li> <li id="cite_note-223"><a href="#cite_ref-223">↑</a> <cite id="CITEREF2000" class="book" style="font-style:normal">Rode, K. D., & Robbins, C. T. Why bears consume mixed diets during fruit abundance // Canadian Journal of Zoology 78 (#9). 2000. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z00-082">10.1139/z00-082</a>. с. 1640.</cite> </li> <li id="cite_note-224"><a href="#cite_ref-224">↑</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J., French, M. G., & French, S. P. Consumption of Earthworms by Yellowstone Grizzly Bears // Ursus 13. 2002. с. 105 – 110.</cite> </li> <li id="cite_note-225"><a href="#cite_ref-225">↑</a> <cite id="CITEREFYellowstonepark.com21_юни_2011" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20100715011549/http://www.yellowstonepark.com/moretoknow/shownewsdetails.aspx?newsid=163">Yellowstone Grizzly Bears Eat 40,000 Moths a Day In August</a> // Yellowstonepark.com, 21 юни 2011. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.yellowstonepark.com/MoreToKnow/ShowNewsDetails.aspx?newsid=163">оригинала</a> на 2010-07-15. Посетен на 2019-02-04.</cite> </li> <li id="cite_note-226"><a href="#cite_ref-226">↑</a> <cite id="CITEREF1991" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J., Gillin, C. M., Benson, S. A., & Knight, R. R. Bear feeding activity at alpine insect aggregation sites in the Yellowstone ecosystem // Canadian Journal of Zoology 69 (#9). 1991. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z91-341">10.1139/z91-341</a>. с. 2430.</cite> </li> <li id="cite_note-227"><a href="#cite_ref-227">↑</a> <cite id="CITEREF1998" class="book" style="font-style:normal">White, Jr, D., Kendall, K. C., & Picton, H. D. Grizzly bear feeding activity at alpine army cutworm moth aggregation sites in northwest Montana // Canadian Journal of Zoology 76 (#2). 1998. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z97-185">10.1139/z97-185</a>. с. 221.</cite> </li> <li id="cite_note-Swenson3-228"><a href="#cite_ref-Swenson3_228-0">↑</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal">Swenson, J. E., Jansson, A., Riig, R., & Sandegren, F. Bears and ants: Myrmecophagy by brown bears in central Scandinavia // Canadian Journal of Zoology 77 (#4). 1999. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z99-004">10.1139/z99-004</a>. с. 551.</cite> </li> <li id="cite_note-229"><a href="#cite_ref-229">↑</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Große, C., Kaczensky, P., & Knauer, F. Ants: A food source sought by Slovenian brown bears (Ursus arctos)? // Canadian Journal of Zoology 81 (#12). 2003. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z03-151">10.1139/z03-151</a>. с. 1996.</cite> </li> <li id="cite_note-230"><a href="#cite_ref-230">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Munro, R. H. M., Nielsen, S. E., Price, M. H., Stenhouse, G. B., & Boyce, M. S. Seasonal and Diel Patterns of Grizzly Bear Diet and Activity in West-Central Alberta // Journal of Mammalogy 87 (#6). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/05-MAMM-A-410R3.1">10.1644/05-MAMM-A-410R3.1</a>. с. 1112.</cite> </li> <li id="cite_note-231"><a href="#cite_ref-231">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Smith, T. S., & Partridge, S. T. Dynamics of Intertidal Foraging by Coastal Brown Bears in Southwestern Alaska // Journal of Wildlife Management 68 (#2). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2193/0022-541X(2004)068">[0233:DOIFBC</a>2.0.CO;2 10.2193/0022-541X(2004)068[0233:DOIFBC]2.0.CO;2]. с. 233.</cite> </li> <li id="cite_note-232"><a href="#cite_ref-232">↑</a> <cite id="CITEREF1995" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J., & Reinhart, D. P. Influences of cutthroat trout (Oncorhynchus clarki) on behaviour and reproduction of Yellowstone grizzly bears (Ursus arctos), 1975 – 1989 // Canadian Journal of Zoology 73 (#11). 1995. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z95-244">10.1139/z95-244</a>. с. 2072.</cite> </li> <li id="cite_note-233"><a href="#cite_ref-233">↑</a> <cite id="CITEREF1990" class="book" style="font-style:normal">Reinhart, D. P., & Mattson, D. J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101203084304/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/Reinhart_Mattson_8.pdf">Bear use of cutthroat trout spawning streams in Yellowstone National Park</a> // Bears: Their Biology and Management 8. 1990. с. 343 – 350. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/Reinhart_Mattson_8.pdf">оригинала</a> на 2010-12-03.</cite> </li> <li id="cite_note-234"><a href="#cite_ref-234">↑</a> Koel, T. M., Bigelow, P. E., Doepke, P. D., Ertel, B. D., & Mahony, D. L. (2005). Nonnative lake trout result in Yellowstone cutthroat trout decline and impacts to bears and anglers. Fisheries, 30(11), 10 – 19. </li> <li id="cite_note-235"><a href="#cite_ref-235">↑</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Ruzycki, J. R., Beauchamp, D. A., & Yule, D. L. Effects of Introduced Lake Trout on Native Cutthroat Trout in Yellowstone Lake // Ecological Applications 13. 2003. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1890/1051-0761(2003)013">[0023:EOILTO</a>2.0.CO;2 10.1890/1051-0761(2003)013[0023:EOILTO]2.0.CO;2]. с. 23 – 37.</cite> </li> <li id="cite_note-236"><a href="#cite_ref-236">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Mowat, G., & Heard, D. C. Major components of grizzly bear diet across North America // Canadian Journal of Zoology 84 (#3). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z06-016">10.1139/z06-016</a>. с. 473.</cite> </li> <li id="cite_note-237"><a href="#cite_ref-237">↑</a> Quinn, T. P. (2011). The behavior and ecology of Pacific salmon and trout. UBC press. </li> <li id="cite_note-238"><a href="#cite_ref-238">↑</a> <cite id="CITEREF2000" class="book" style="font-style:normal">Ruggerone, G. T., Hanson, R., & Rogers, D. E. Selective predation by brown bears (Ursus arctos) foraging on spawning sockeye salmon (Oncorhynchus nerka) // Canadian Journal of Zoology 78 (#6). 2000. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z00-024">10.1139/z00-024</a>. с. 974.</cite> </li> <li id="cite_note-Helfield-239">↑ <a href="#cite_ref-Helfield_239-0">а</a> <a href="#cite_ref-Helfield_239-1">б</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Helfield, J. M., & Naiman, R. J. Keystone Interactions: Salmon and Bear in Riparian Forests of Alaska // Ecosystems 9 (#2). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/s10021-004-0063-5">10.1007/s10021-004-0063-5</a>. с. 167.</cite> </li> <li id="cite_note-240"><a href="#cite_ref-240">↑</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Dickerson, B. R., Quinn, T. P., & Willson, M. F. Body size, arrival date, and reproductive success of pink salmon, Oncorhynchus gorbuscha // Ethology Ecology & Evolution 14. 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/08927014.2002.9522759">10.1080/08927014.2002.9522759</a>. с. 29.</cite> </li> <li id="cite_note-241"><a href="#cite_ref-241">↑</a> <cite id="CITEREF2013" class="book" style="font-style:normal">Van Daele, M. B., Robbins, C. T., Semmens, B. X., Ward, E. J., Van Daele, L. J., & Leacock, W. B. Salmon consumption by Kodiak brown bears (Ursus arctos middendorffi) with ecosystem management implications // Canadian Journal of Zoology 91 (#3). 2013. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/cjz-2012-0221">10.1139/cjz-2012-0221</a>. с. 164.</cite> </li> <li id="cite_note-242"><a href="#cite_ref-242">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Van Daele, L. J., Barnes Jr, V. G., & Belant, J. L. Ecological flexibility of brown bears on Kodiak Island, Alaska // Ursus 23. 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/URSUS-D-10-00022.1">10.2192/URSUS-D-10-00022.1</a>. с. 21.</cite> </li> <li id="cite_note-243"><a href="#cite_ref-243">↑</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Gende, S. M., Quinn, T. P., & Willson, M. F. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.nps.gov/glba/learn/nature/upload/Consumption%20choice%20by%20bears.pdf">Consumption choice by bears feeding on salmon</a> // Oecologia 127 (#3). 2001. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/s004420000590">10.1007/s004420000590</a>. с. 372 – 382.</cite> </li> <li id="cite_note-244"><a href="#cite_ref-244">↑</a> <cite id="CITEREF1972" class="book" style="font-style:normal">Stonorov, D., & Stokes, A. W. Social behavior of the Alaska brown bear // Bears: Their Biology and Management. 1972. с. 232 – 242.</cite> </li> <li id="cite_note-245"><a href="#cite_ref-245">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Ben-David, M., Titus, K., & Beier, L. R. ween nutritional requirements and the risk of infanticide?. Consumption of salmon by Alaskan brown bears: A trade-off bet // Oecologia 138 (#3). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1007/s00442-003-1442-x">10.1007/s00442-003-1442-x</a>. с. 465 – 74.</cite> </li> <li id="cite_note-246"><a href="#cite_ref-246">↑</a> <cite id="CITEREF2009" class="book" style="font-style:normal">Barker, O. E., & Derocher, A. E. Brown bear (Ursus arctos) predation of broad whitefish (Coregonus nasus) in the Mackenzie Delta region, Northwest Territories // ARCTIC 62 (#3). 2009. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.14430/arctic151">10.14430/arctic151</a>.</cite> </li> <li id="cite_note-Gau-247">↑ <a href="#cite_ref-Gau_247-0">а</a> <a href="#cite_ref-Gau_247-1">б</a> <a href="#cite_ref-Gau_247-2">в</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181113071027/http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/arctic55-4-339.pdf">Feeding patterns of barren-ground grizzly bears in the central Canadian Arctic</a> // Arctic 55 (#4). 2002. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.14430/arctic717">10.14430/arctic717</a>. с. 339 – 344. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/arctic55-4-339.pdf">оригинала</a> на 2018-11-13.</cite> </li> <li id="cite_note-role-248"><a href="#cite_ref-role_248-0">↑</a> <cite id="CITEREFInternational_Conference_in_Dnepropetrovsk2007" class="book" style="font-style:normal">Seryodkin, I.V. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.wcsrussia.org/DesktopModules/Bring2mind/DMX/Download.aspx?EntryId=3343&PortalId=32&DownloadMethod=attachment">Роль Бурого Медведя в Экосистемах Дальнего Востока России</a>. International Conference in Dnepropetrovsk, 2007. с. 502 – 503.</cite> </li> <li id="cite_note-Wyman-249">↑ <a href="#cite_ref-Wyman_249-0">а</a> <a href="#cite_ref-Wyman_249-1">б</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Wyman, T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20171011021901/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_13/Wyman_13.pdf">Grizzly bear predation on a bull bison in Yellowstone National Park</a> // Ursus 13. 2002. с. 375 – 377. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_13/Wyman_13.pdf">оригинала</a> на 2017-10-11.</cite> </li> <li id="cite_note-Forsyth-250"><a href="#cite_ref-Forsyth_250-0">↑</a> Forsyth, A. (1999). Mammals of North America: temperate and arctic regions. Firefly Books. </li> <li id="cite_note-251"><a href="#cite_ref-251">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J. Consumption of voles and vole food caches by Yellowstone grizzly bears: exploratory analyses // Ursus 15 (#2). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/1537-6176(2004)015"><0218:COVAVF>2.0.CO;2 10.2192/1537-6176(2004)015<0218:COVAVF>2.0.CO;2</a>. с. 218 – 226.</cite> </li> <li id="cite_note-252"><a href="#cite_ref-252">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J. Exploitation of Pocket Gophers and Their Food Caches by Grizzly Bears // Journal of Mammalogy 85 (#4). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/BJK-125">10.1644/BJK-125</a>. с. 731.</cite> </li> <li id="cite_note-Brown-253"><a href="#cite_ref-Brown_253-0">↑</a> <cite id="CITEREFBrown" class="book" style="font-style:normal">Brown, Susan, A. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.weaselwords.com/page/ferret_art036.php">Inherited behavior traits of the domesticated ferret</a> // weaselwords.com.</cite> </li> <li id="cite_note-Aichun-254"><a href="#cite_ref-Aichun_254-0">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Aichun, X., Zhigang, J., Chunwang, L., Jixun, G., Guosheng, W., & Ping, C. Summer food habits of brown bears in Kekexili Nature Reserve, Qinghai-Tibetan plateau, China // Ursus 17 (#2). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/1537-6176(2006)17">[132:SFHOBB</a>2.0.CO;2 10.2192/1537-6176(2006)17[132:SFHOBB]2.0.CO;2]. с. 132 – 137.</cite> </li> <li id="cite_note-255"><a href="#cite_ref-255">↑</a> Chapman, J. A., & Flux, J. E. (1990). <a rel="nofollow" class="external text" href="https://portals.iucn.org/library/node/6047">Rabbits, hares and pikas: status survey and conservation action plan</a>. IUCN. </li> <li id="cite_note-Edwards-256">↑ <a href="#cite_ref-Edwards_256-0">а</a> <a href="#cite_ref-Edwards_256-1">б</a> Edwards, M. (2005). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.enr.gov.nt.ca/sites/default/files/delta_grizzly_project_2004_annual_report.pdf">Ecology of Grizzly Bears (Ursus arctos) in the Mackenzie Delta oil and gas development area</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20160823011345/http://www.enr.gov.nt.ca/sites/default/files/delta_grizzly_project_2004_annual_report.pdf#">Архив на оригинала от</a> 23 август 2016 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.. University of Alberta, Department of Biological Sciences. </li> <li id="cite_note-257"><a href="#cite_ref-257">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Rosell, F., Bozser, O., Collen, P., & Parker, H. Ecological impact of beavers Castor fiber and Castor canadensis and their ability to modify ecosystems // Mammal Review 35 (#3 – 4). 2005. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1365-2907.2005.00067.x">10.1111/j.1365-2907.2005.00067.x</a>. с. 248 – 276.</cite> </li> <li id="cite_note-258"><a href="#cite_ref-258">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Oldfield, C. C., McHenry, C. R., Clausen, P. D., Chamoli, U., Parr, W. C. H., Stynder, D. D., & Wroe, S. Finite element analysis of ursid cranial mechanics and the prediction of feeding behaviour in the extinct giant Agriotherium africanum // Journal of Zoology 286 (#2). 2012. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1469-7998.2011.00862.x">10.1111/j.1469-7998.2011.00862.x</a>. с. 171.</cite> </li> <li id="cite_note-259"><a href="#cite_ref-259">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Sidorovich, V. E. Ecological studies on brown bear (Ursus arctos) in Belarus: distribution, population trends and dietary structure // Acta Zoologica Lituanica 16 (#3). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1080/13921657.2006.10512729">10.1080/13921657.2006.10512729</a>. с. 185.</cite> </li> <li id="cite_note-Boertje-260">↑ <a href="#cite_ref-Boertje_260-0">а</a> <a href="#cite_ref-Boertje_260-1">б</a> <a href="#cite_ref-Boertje_260-2">в</a> <a href="#cite_ref-Boertje_260-3">г</a> <cite id="CITEREF1988" class="book" style="font-style:normal">Boertje, R. D., Gasaway, W. C., Grangaard, D. V., & Kelleyhouse, D. G. Predation on moose and caribou by radio-collared grizzly bears in east central Alaska // Canadian Journal of Zoology 66 (#11). 1988. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z88-369">10.1139/z88-369</a>. с. 2492.</cite> </li> <li id="cite_note-261"><a href="#cite_ref-261">↑</a> <cite id="CITEREF2009" class="book" style="font-style:normal">Vulla, E., Hobson, K. A., Korsten, M., Leht, M., Martin, A. J., Lind, A., Mannil, P., Valdmann, H. & Saarma, U. Carnivory is Positively Correlated with Latitude among Omnivorous Mammals: Evidence from Brown Bears, Badgers and Pine Martens // Annales Zoologici Fennici 46 (#6). 2009. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.5735/086.046.0601">10.5735/086.046.0601</a>. с. 395.</cite> </li> <li id="cite_note-262"><a href="#cite_ref-262">↑</a> <cite id="CITEREFSouthwest_Biological_Science_Center" class="book" style="font-style:normal">Mattson, David. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070711074612/http://sbsc.wr.usgs.gov/cprs/research/projects/grizzly/pdf/FORAGINGBEHAVIOROFNORTHAMERICANBEARS.pdf">Foraging Behavior of North American Bears</a> // Southwest Biological Science Center. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://sbsc.wr.usgs.gov/cprs/research/projects/grizzly/pdf/FORAGINGBEHAVIOROFNORTHAMERICANBEARS.pdf">оригинала</a> на 2007-07-11.</cite> </li> <li id="cite_note-263"><a href="#cite_ref-263">↑</a> <cite id="CITEREFFrench1990" class="book" style="font-style:normal">French, S. P. и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/French_French_8.pdf">Predatory behavior of grizzly bears feeding on elk calves in Yellowstone National Park, 1986 – 1988 (PDF)</a> // International Conf. Bear Res. And Manage 8. 1990. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872937">10.2307/3872937</a>. с. 335 – 341. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_8/French_French_8.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-264"><a href="#cite_ref-264">↑</a> <cite id="CITEREF1997" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/271829248">Diet and food habits of the brown bear (Ursus arctos L.) in Polish eastern Carpathians</a> // Journal Wildlife Research 2 (#2). 1997. с. 154 – 160.</cite> </li> <li id="cite_note-265"><a href="#cite_ref-265">↑</a> <cite id="CITEREF1990" class="book" style="font-style:normal">Gunther, K. A., & Renkin, R. A. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/236611922">Grizzly Bear Predation on Elk Calves and Other Fauna of Yellowstone National Park</a> // Bears: Their Biology and Management 8. 1990. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2307/3872936">10.2307/3872936</a>. с. 329.</cite> </li> <li id="cite_note-Zager-266">↑ <a href="#cite_ref-Zager_266-0">а</a> <a href="#cite_ref-Zager_266-1">б</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Zager, P., & Beecham, J. The role of American black bears and brown bears as predators on ungulates in North America // Ursus 17 (#2). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/1537-6176(2006)17">[95:TROABB</a>2.0.CO;2 10.2192/1537-6176(2006)17[95:TROABB]2.0.CO;2]. с. 95 – 108.</cite> </li> <li id="cite_note-267"><a href="#cite_ref-267">↑</a> <cite id="CITEREF2005" class="book" style="font-style:normal">Barber, S. M., Mech, L. D., & White, P. J. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181113071055/http://www.mednscience.org/files/pdf/ys1-barber.pdf">Bears remain top summer predators</a> // Yellowstone Science 13 (#3). 2005. с. 37 – 44. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mednscience.org/files/pdf/ys1-barber.pdf">оригинала</a> на 2018-11-13.</cite> </li> <li id="cite_note-268"><a href="#cite_ref-268">↑</a> <cite id="CITEREF1978" class="book" style="font-style:normal">Elgmork, K. Striking blows by the brown bear // Fauna 31 (#3). 1978. с. 157 – 164.</cite> </li> <li id="cite_note-Mattson-269">↑ <a href="#cite_ref-Mattson_269-0">а</a> <a href="#cite_ref-Mattson_269-1">б</a> <cite id="CITEREF1991" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J., Blanchard, B. M., & Knight, R. R. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://fresc.usgs.gov/products/papers/106_Mattson.pdf">Food habits of Yellowstone grizzly bears, 1977 – 1987</a> // Canadian Journal of Zoology 69 (#6). 1991. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1139/z91-226">10.1139/z91-226</a>. с. 1619.</cite> </li> <li id="cite_note-270"><a href="#cite_ref-270">↑</a> <cite id="CITEREF2009" class="book" style="font-style:normal">Leslie, D. M., & Schaller, G. B. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20210830231225/http://www.mammalogy.org/uploads/Leslie%20and%20Schaller%202009.pdf">Bos grunniens and Bos mutus (Artiodactyla: Bovidae</a> // Mammalian Species 836. 2009. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1644/836.1">10.1644/836.1</a>. с. 1 – 17. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mammalogy.org/uploads/Leslie%20and%20Schaller%202009.pdf">оригинала</a> на 2021-08-30.</cite> </li> <li id="cite_note-271"><a href="#cite_ref-271">↑</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Reynolds, P. E., Reynolds, H. V., & Shideler, R. T. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.adfg.alaska.gov/static/home/library/pdfs/wildlife/propubs/reynolds.pdf">Predation and multiple kills of muskoxen by grizzly bears</a> // Ursus 13. 2002. с. 79 – 84.</cite> </li> <li id="cite_note-272"><a href="#cite_ref-272">↑</a> <cite id="CITEREF1982" class="book" style="font-style:normal">Gunn, A., & Miller, F. L. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181113071055/http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/Arctic35-4-545.pdf">Muskox bull killed by a barren-ground grizzly bear, Thelon Game Sanctuary, NWT</a> // Arctic 35 (#4). 1982. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.14430/arctic2364">10.14430/arctic2364</a>. с. 545 – 546. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://pubs.aina.ucalgary.ca/arctic/Arctic35-4-545.pdf">оригинала</a> на 2018-11-13.</cite> </li> <li id="cite_note-Persson2-273">↑ <a href="#cite_ref-Persson2_273-0">а</a> <a href="#cite_ref-Persson2_273-1">б</a> Persson, I. L. (1998). Brown bear Ursus arctos predation upon adult moose Alces alces in Scandinavia: a study at two levels of scale. Cand. scient. thesis. </li> <li id="cite_note-Okarma-274">↑ <a href="#cite_ref-Okarma_274-0">а</a> <a href="#cite_ref-Okarma_274-1">б</a> <cite id="CITEREF1995" class="book" style="font-style:normal">Okarma, H., Jędrzejewska, B., Jędrzejewski, W., Krasiński, Z. A., & Miłkowski, L. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://rcin.org.pl/Content/12344/BI002_2613_Cz-40-2_Acta-T40-nr17-197-217_o.pdf">The roles of predation, snow cover, acorn crop, and man-related factors on ungulate mortality in Białowieża Primeval Forest, Poland</a> // Acta Theriologica 40 (#2). 1995. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.4098/at.arch.95-20">10.4098/at.arch.95-20</a>. с. 197 – 217.</cite> </li> <li id="cite_note-275"><a href="#cite_ref-275">↑</a> <cite id="CITEREF2013" class="book" style="font-style:normal">Dahle, B., Wallin, K., Cederlund, G., Persson, I. L., Selvaag, L. S., & Swenson, J. E. Predation on adult moose Alces alces by European brown bears Ursus arctos // Wildlife Biology 19 (#2). 2013. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2981/10-113">10.2981/10-113</a>. с. 165.</cite> </li> <li id="cite_note-Persson-276">↑ <a href="#cite_ref-Persson_276-0">а</a> <a href="#cite_ref-Persson_276-1">б</a> <cite id="CITEREFPersson2001" class="book" style="font-style:normal">Persson, I. L. и др. The diet of the brown bear Ursus arctos in the Pasvik Valley, northeastern Norway // Wildlife Biology 7 (#1). 2001. с. 27 – 37.</cite> </li> <li id="cite_note-277"><a href="#cite_ref-277">↑</a> <cite id="CITEREF1996" class="book" style="font-style:normal">Miquelle, Dale G. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20121101192450/http://www.panthera.org/sites/default/files/Miquelle_Quigley_1996_Food_habits_of_Amur_tigers.pdf">Food habits of Amur tigers in the Sikhote-Alin Zapovednik and the Russian Far East, and implications for conservation</a> // Journal of Wildlife Research 1 (#2). 1996. с. 138. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.panthera.org/sites/default/files/Miquelle_Quigley_1996_Food_habits_of_Amur_tigers.pdf">оригинала</a> на 1 November 2012.</cite> </li> <li id="cite_note-278"><a href="#cite_ref-278">↑</a> <cite id="CITEREF1997" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J. Use of ungulates by Yellowstone grizzly bears Ursus arctos // Biological Conservation 81. 1997. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/S0006-3207(96)00142-5">10.1016/S0006-3207(96)00142-5</a>. с. 161.</cite> </li> <li id="cite_note-279"><a href="#cite_ref-279">↑</a> <cite id="CITEREFMattson1997" class="book" style="font-style:normal">Mattson, D. J. Use of ungulates by Yellowstone grizzly bears Ursus arctos // Biological Conservation 81 (#1). 1997. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1016/s0006-3207(96)00142-5">10.1016/s0006-3207(96)00142-5</a>. с. 161 – 177.</cite> </li> <li id="cite_note-280"><a href="#cite_ref-280">↑</a> <cite id="CITEREF2001" class="book" style="font-style:normal">Ballard, W. B., Lutz, D., Keegan, T. W., Carpenter, L. H., & deVos Jr, J. C. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20161220154914/https://nrm.dfg.ca.gov/FileHandler.ashx?DocumentID=51048">Deer-predator relationships: a review of recent North American studies with emphasis on mule and black-tailed deer</a> // Wildlife Society Bulletin 29 (#1). 2001. с. 99 – 115. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="https://nrm.dfg.ca.gov/FileHandler.ashx?DocumentID=51048">оригинала</a> на 2016-12-20.</cite> </li> <li id="cite_note-281"><a href="#cite_ref-281">↑</a> <cite id="CITEREF2009" class="book" style="font-style:normal">Zidon, R., Saltz, D., Shore, L. S., and Motro, U. Behavioral changes, stress, and survival following reintroduction of Persian fallow deer from two breeding facilities // Conservation Biology 23 (#4). 2009. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1111/j.1523-1739.2008.01163.x">10.1111/j.1523-1739.2008.01163.x</a>. с. 1026 – 35.</cite> </li> <li id="cite_note-282"><a href="#cite_ref-282">↑</a> <cite id="CITEREF1984" class="book" style="font-style:normal">Fico, R., Locati, M., & Lovari, S. A case of brown bear predation on Abruzzo chamois // Säugetierkdl Mitt 31. 1984. с. 185 – 187.</cite> </li> <li id="cite_note-283"><a href="#cite_ref-283">↑</a> <cite id="CITEREF2010" class="book" style="font-style:normal">Xu, A. C., Jiang, Z. G., Li, C. W., & Cai, P. Food habits and hunting patterns of Tibetan brown bear during warm seasons in Kekexili region on Qinghai-Tibetan Plateau // Dong Wu Xue Yan Jiu= Zoological Research 31 (#6). 2010. с. 670 – 674.</cite> </li> <li id="cite_note-284"><a href="#cite_ref-284">↑</a> <cite id="CITEREF1976" class="book" style="font-style:normal">Slobodyan, A. A. The European brown bear in the Carpathians // Bears: Their Biology and Management. 1976. с. 313 – 319.</cite> </li> <li id="cite_note-285"><a href="#cite_ref-285">↑</a> <cite id="CITEREF1970" class="book" style="font-style:normal">Rakov, N. V. Causes of mortality of the wild boar and its interrelation with predators in the Amur territory // Zoologicheskii Zhurnal 49. 1970. с. 1220 – 1228.</cite> </li> <li id="cite_note-286"><a href="#cite_ref-286">↑</a> <cite id="CITEREF2014" class="book" style="font-style:normal">Lewis, T. M., & Lafferty, D. J. Brown bears and wolves scavenge humpback whale carcass in Alaska // Ursus 25. 2014. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/URSUS-D-14-00004.1">10.2192/URSUS-D-14-00004.1</a>. с. 8.</cite> </li> <li id="cite_note-287"><a href="#cite_ref-287">↑</a> <cite id="CITEREFWaterbird_Society1980" class="book" style="font-style:normal">Buckley, F. G., & Buckley, P. A. Do Aleutian Terns Exhibit Extraordinary Anti-Predator Adaptations? // Proceedings of the Colonial Waterbird Group. Т. 3. Waterbird Society, 1980. с. 99 – 107.</cite> </li> <li id="cite_note-288"><a href="#cite_ref-288">↑</a> <cite id="CITEREF1992" class="book" style="font-style:normal">Henson, P., & Grant, T. A. Brown bear, Ursus arctos middendorffi, predation on a Trumpeter Swan, Cygnus buccinator, nest // Canadian Field-Naturalist 106 (#1). 1992. с. 128 – 130.</cite> </li> <li id="cite_note-289"><a href="#cite_ref-289">↑</a> <cite id="CITEREF2002" class="book" style="font-style:normal">Saniga, M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20181113071056/http://www.ivb.cz/folia_zoologica/archive/51_205-214.pdf">Nest loss and chick mortality in capercaillie (Tetrao urogallus) and hazel grouse (Bonasa bonasia) in West Carpathians</a> // Folia Zoologica 51 (#3). 2002. с. 205 – 214. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ivb.cz/folia_zoologica/archive/51_205-214.pdf">оригинала</a> на 2018-11-13. Посетен на 2019-07-01.</cite> </li> <li id="cite_note-290"><a href="#cite_ref-290">↑</a> <cite id="CITEREF2014" class="book" style="font-style:normal">Selva, N., Berezowska-Cnota, T., & Elguero-Claramunt, I. Unforeseen Effects of Supplementary Feeding: Ungulate Baiting Sites as Hotspots for Ground-Nest Predation // PLoS ONE 9 (#3). 2014. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.1371/journal.pone.0090740">10.1371/journal.pone.0090740</a>. с. e90740.</cite> </li> <li id="cite_note-291"><a href="#cite_ref-291">↑</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://sora.unm.edu/node/53784">Brown bear (Ursus arctos) feeds on Steller's Sea Eagle (Haliaeetus pelagicus) nestling</a> // Journal of Raptor Research 33 (#4). 1999. с. 342 – 343.</cite> </li> <li id="cite_note-292"><a href="#cite_ref-292">↑</a> Kochert, M.N., K. Steenhof, C.L. McIntyre, and E.H. Craig. (2002). „Golden Eagle (Aquila chrysaetos)“. In: A. Poole, [Ed.], The birds of North America online, No. 684. Cornell Laboratory of Ornithology, Ithaca, NY. </li> <li id="cite_note-293"><a href="#cite_ref-293">↑</a> <cite id="CITEREF2000" class="book" style="font-style:normal">Tanaka, K., & Mori, A. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.jstage.jst.go.jp/article/hsj2000/19/2/19_2_97/_article">Literature Survey on Predators of Snakes in Japan</a> // Current Herpetology 19 (#2). 2000. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.5358/hsj.19.97">10.5358/hsj.19.97</a>. с. 97 – 111.</cite> </li> <li id="cite_note-294"><a href="#cite_ref-294">↑</a> <cite id="CITEREF2012" class="book" style="font-style:normal">Krofel, M. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20190807233303/http://www.herpetologynotes.seh-herpetology.org/Volume5_PDFs/Krofel_Herpetology_Notes_Volume5_pages499-501.pdf">Predation and partial consumption of an adult Hermann's tortoise (Testudo hermanni Gmelin, 1789) by a brown bear (Ursus arctos Linnaeus, 1758)</a> // Herpetology Notes 5. 2012. с. 499 – 501. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.herpetologynotes.seh-herpetology.org/Volume5_PDFs/Krofel_Herpetology_Notes_Volume5_pages499-501.pdf">оригинала</a> на 2019-08-07. Посетен на 2019-07-01.</cite> </li> <li id="cite_note-295"><a href="#cite_ref-295">↑</a> <a rel="nofollow" class="external free" href="https://poznanieto.bg/interesno/kakvo-e-mechka-strvnicza-predstavlyava-li-opasnost-za-choveka/">https://poznanieto.bg/interesno/kakvo-e-mechka-strvnicza-predstavlyava-li-opasnost-za-choveka/</a> </li> <li id="cite_note-296"><a href="#cite_ref-296">↑</a> <a rel="nofollow" class="external free" href="https://www.dnevnik.bg/zelen/2012/09/09/1900791_mitorazbivach_za_mechka_struvnica/">https://www.dnevnik.bg/zelen/2012/09/09/1900791_mitorazbivach_za_mechka_struvnica/</a> </li> <li id="cite_note-297"><a href="#cite_ref-297">↑</a> <a rel="nofollow" class="external free" href="https://bgvoice.com/mechka-grizli-presledva-sedmica-muj-v-aliaska-helikopter-go-spasi-po-chudo">https://bgvoice.com/mechka-grizli-presledva-sedmica-muj-v-aliaska-helikopter-go-spasi-po-chudo</a> </li> <li id="cite_note-298"><a href="#cite_ref-298">↑</a> <cite id="CITEREF1983" class="book" style="font-style:normal">Knight, R. R., & Judd, S. L. Grizzly bears that kill livestock // Bears: Their Biology and Management. 1983. с. 186 – 190.</cite> </li> <li id="cite_note-Chauhan-299"><a href="#cite_ref-Chauhan_299-0">↑</a> <cite id="CITEREF2003" class="book" style="font-style:normal">Chauhan, N. P. S. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_14_1/Chauhan_14_1.pdf">Human casualties and livestock depredation by black and brown bears in the Indian Himalaya, 1989 – 98</a> // Ursus. 2003. с. 84 – 87. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_14_1/Chauhan_14_1.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-300"><a href="#cite_ref-300">↑</a> <cite id="CITEREF1999" class="book" style="font-style:normal">Odden, J., Smith, M. E., Aanes, R., & Swenson, J. E. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/230836042">Large carnivores that kill livestock: do" problem individuals" really exist?</a> // Wildlife Society Bulletin 27 (#3). 1999. с. 698 – 705.</cite> </li> <li id="cite_note-Dahle2-301"><a href="#cite_ref-Dahle2_301-0">↑</a> <cite id="CITEREFDahle1998" class="book" style="font-style:normal">Dahle, B. и др. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.researchgate.net/publication/265178530">The diet of brown bears Ursus arctos in central Scandinavia: effect of access to free-ranging domestic sheep Ovis aries</a> // Wildlife Biology 4 (#3). 1998. с. 147 – 158.</cite> </li> <li id="cite_note-302"><a href="#cite_ref-302">↑</a> <cite id="CITEREF1994" class="book" style="font-style:normal">Clevenger, A. P., Campos, M. A., & Hartasanchez, A. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://rcin.org.pl/Content/12290/BI002_2613_Cz-40-2_Acta-T39-nr29-267-278_o.pdf">Brown bear Ursus arctos predation on livestock in the Cantabrian Mountains, Spain</a> // Acta Theriologica 39. 1994. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.4098/AT.arch.94-30">10.4098/AT.arch.94-30</a>. с. 267.</cite> </li> <li id="cite_note-303"><a href="#cite_ref-303">↑</a> Ozolins, J. (2003). <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www1.nina.no/lcie_new/pdf/634989761387836605_Latvian%20Bear%20action%20plan.pdf">Action plan for the conservation of brown bear (Ursus arctos) in Latvia. State Forest Research Institute ‘‘Silava’’, Salaspils, Latvia</a>. </li> <li id="cite_note-Stringham-304"><a href="#cite_ref-Stringham_304-0">↑</a> <cite id="CITEREF1986" class="book" style="font-style:normal">Stringham, S. F. Effects of climate, dump closure, and other factors on Yellowstone grizzly bear litter size // Bears: Their Biology and Management 6. 1986. с. 33 – 39.</cite> </li> <li id="cite_note-305"><a href="#cite_ref-305">↑</a> <cite id="CITEREF2006" class="book" style="font-style:normal">Peirce, K. N., & Van Daele, L. J. Use of a garbage dump by brown bears in Dillingham, Alaska // Ursus 17 (#2). 2006. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/1537-6176(2006)17">[165:uoagdb</a>2.0.co;2 10.2192/1537-6176(2006)17[165:uoagdb]2.0.co;2]. с. 165 – 177.</cite> </li> <li id="cite_note-Robbins-306"><a href="#cite_ref-Robbins_306-0">↑</a> <cite id="CITEREF2004" class="book" style="font-style:normal">Robbins, C. T., Schwartz, C. C., & Felicetti, L. A. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://ghostarchive.org/archive/20221009/http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_15_2/Robbins_Schwartz_15_2_.pdf">Nutritional ecology of ursids: A review of newer methods and management implications</a> // Ursus 15 (#2). 2004. DOI:<a rel="nofollow" class="external text" href="https://dx.doi.org/10.2192/1537-6176(2004)015"><0161:NEOUAR>2.0.CO;2 10.2192/1537-6176(2004)015<0161:NEOUAR>2.0.CO;2</a>. с. 161 – 171. Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.bearbiology.com/fileadmin/tpl/Downloads/URSUS/Vol_15_2/Robbins_Schwartz_15_2_.pdf">оригинала</a> на 2022-10-09.</cite> </li> <li id="cite_note-307"><a href="#cite_ref-307">↑</a> <cite id="CITEREFdiv.bg15_октомври_2021" class="book" style="font-style:normal">Защо мечката е емблематичен символ на Русия? // div.bg, 15 октомври 2021. Посетен на 10 април 2024.</cite> </li> <li id="cite_note-308"><a href="#cite_ref-308">↑</a> <cite id="CITEREFБезовска11_октомври_2017" class="book" style="font-style:normal">Безовска, Албена. <a rel="nofollow" class="external text" href="https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231223/legendi-i-vyarvaniya-za-mechkata">Легенди и вярвания за мечката</a> // bnr.bg, 11 октомври 2017. Посетен на 10 април 2024.</cite> </li> <li id="cite_note-309"><a href="#cite_ref-309">↑</a> <cite id="CITEREFlentata.com10_февруари_2021" class="book" style="font-style:normal">Историята на един необичаен герой от Втората Световна Война - мечока Войтек // lentata.com, 10 февруари 2021. Посетен на 12 април 2024.</cite> </li> </ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки">Външни препратки</h2>[<a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&veaction=edit&section=49" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor">редактиране</a> | <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&action=edit&section=49" title="Edit section's source code: Външни препратки">редактиране на кода</a>]</div> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=180543">Кафявата мечка в ITIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.brownbearbg.info/">Информационен сайт: „Как да живеем с мечки?“</a></li></ul> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q36341#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/AATFullDisplay?find=&logic=AND&note=&subjectid=300310636">AAT</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb119654174">BNF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.worldcat.org/fast/839704">FAST</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/4146492-8">GND</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007292435005171">NLI J9U</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/sh85017246">LCCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://kopkatalogs.lv/F/?func=direct&local_base=lnc10&doc_number=000255684">LNB</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/01067593">NDL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=ph115258">NKC</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://animaldiversity.org/accounts/Ursus_arctos/">ADW</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.biolib.cz/en/taxon/id1827">BioLib</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.boldsystems.org/index.php/TaxBrowser_TaxonPage?taxid=12510">BOLD</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://portal.nature.cz/publik_syst/nd_nalez-public.php?idTaxon=34378">CzechNDOP</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.dyntaxa.se/taxon/info/100145">Dyntaxa</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://ecos.fws.gov/ecp/species/6591">ECOS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://eol.org/pages/328581">EoL</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://eunis.eea.europa.eu/species/1568">EUNIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.eu-nomen.eu/portal/taxon.php?GUID=urn:lsid:faunaeur.org:taxname:305356">Fauna Europaea</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://fauna-eu.org/cdm_dataportal/taxon/dbaefc4b-0b7f-4aa2-bd3d-d03cea8e2e14">Fauna Europaea (2016)</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/0/http://www.fossilworks.org/cgi-bin/bridge.pl?a=taxonInfo&taxon_no=52604">Fossilworks</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.gbif.org/species/2433433">GBIF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://inaturalist.org/taxa/41641">iNaturalist</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.irmng.org/aphia.php?p=taxdetails&id=10198727">IRMNG</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.itis.gov/servlet/SingleRpt/SingleRpt?search_topic=TSN&search_value=180543">ITIS</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://apiv3.iucnredlist.org/api/v3/taxonredirect/41688">IUCN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.departments.bucknell.edu/biology/resources/msw3/browse.asp?s=y&id=14000970">MSW</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://data.nbn.org.uk/Taxa/NBNSYS0000005185">NBN</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/Browser/wwwtax.cgi?mode=Info&id=9644">NCBI</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.sealifebase.ca/Summary/SpeciesSummary.php?id=69193">SeaLifeBase</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://speciesplus.net/#/taxon_concepts/9829">Species+</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://inpn.mnhn.fr/espece/cd_nom/60826">TAXREF</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.ubio.org/browser/details.php?namebankID=105410">uBio</a></li> <li><a rel="nofollow" class="external text" href="https://zoobank.org/NomenclaturalActs/967F41D2-464B-4D55-AE9C-D19FE452B814">ZooBank</a></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table><table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Шаблон:Хищници"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8"><abbr title="Беседа на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> Съвременни видове <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Хищници">Хищници</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td class="navbox-abovebelow" colspan="2" style="background:#ccccff;;"><div> Царство: <a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Животни">Животни</a> · Тип: <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%BD%D0%B8" title="Гръбначни">Гръбначни</a> · Клас: <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Бозайници">Бозайници</a> · Инфраклас: <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Плацентни">Плацентни</a> · Надразред: <a href="/wiki/Laurasiatheria" title="Laurasiatheria">Laurasiatheria</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Подразред <a href="/wiki/Feliformia" class="mw-redirect" title="Feliformia">Feliformia</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Nandiniidae" class="mw-redirect" title="Nandiniidae">Nandiniidae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Nandinia" class="mw-redirect" title="Nandinia">Nandinia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Африканска палмова цивета">Африканска палмова цивета (N. binotata)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Herpestidae" class="mw-redirect" title="Herpestidae">Herpestidae</a> (Мангусти)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Atilax" class="mw-redirect" title="Atilax">Atilax</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Блатна мангуста">Блатна мангуста (A. paludinosus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Bdeogale" class="mw-redirect" title="Bdeogale">Bdeogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Дебелоопашата мангуста">Дебелоопашата мангуста (B. crassicauda}</a> · <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Джаксънова мангуста">Джаксънова мангуста (B. jacksoni)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Чернокрака мангуста">Чернокрака мангуста (B. nigripes)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Crossarchus" class="mw-redirect" title="Crossarchus">Crossarchus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B5" title="Александрова кузиманзе">Александрова кузиманзе (C. alexandri)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B5" title="Анзоргова кузиманзе">Анзоргова кузиманзе (C. ansorgei)</a> · <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B5" title="Дългоноса кузиманзе">Дългоноса кузиманзе (C. obscurus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B5" title="Плоскоглава кузиманзе">Плоскоглава кузиманзе (C. platycephalus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Cynictis" class="mw-redirect" title="Cynictis">Cynictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Жълта мангуста">Жълта мангуста (C. penicillata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Dologale" class="mw-redirect" title="Dologale">Dologale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Саванова мангуста">Саванова мангуста (D. dybowskii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8" title="Мангусти">Galerella</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Анголска тънкотела мангуста">Анголска тънкотела мангуста (G. flavescens)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Сомалийска тънкотела мангуста">Сомалийска тънкотела мангуста (G. ochracea)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Южноафриканска мангуста">Южноафриканска мангуста (G. pulverulenta)</a> · <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Тънкотела мангуста">Тънкотела мангуста (G. sanguinea)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Helogale" class="mw-redirect" title="Helogale">Helogale</a> (Мангусти джуджета)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5" title="Източна мангуста джудже">Източна мангуста джудже (H. hirtula)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5" title="Южна мангуста джудже">Южна мангуста джудже (H. parvula)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Herpestes" class="mw-redirect" title="Herpestes">Herpestes</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Късоопашата мангуста">Късоопашата мангуста (H. brachyurus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Сива индийска мангуста">Сива индийска мангуста (H. edwardsii)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Кафява индийска мангуста">Кафява индийска мангуста (H. fuscus)</a> · <a href="/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Египетска мангуста">Египетска мангуста (H. ichneumon)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Малка индийска мангуста">Малка индийска мангуста (H. javanicus)</a> · <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Дългоноса мангуста">Дългоноса мангуста (H. naso)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Огърличена мангуста">Огърличена мангуста (H. semitorquatus)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Индийска червена мангуста">Индийска червена мангуста (H. smithii)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%B4" title="Мангуста крабояд">Мангуста крабояд (H. urva)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B8%D1%8F_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Ивичестошия мангуста">Ивичестошия мангуста (H. vitticollis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Ichneumia" class="mw-redirect" title="Ichneumia">Ichneumia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Белоопашата мангуста">Белоопашата мангуста (I. albicauda)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Liberiictus" class="mw-redirect" title="Liberiictus">Liberiictus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Либерийска мангуста">Либерийска мангуста (L. kuhni)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mungos" class="mw-redirect" title="Mungos">Mungos</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Гамбийска мангуста">Гамбийска мангуста (M. gambianus)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Ивичеста мангуста">Ивичеста мангуста (M. mungo)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Paracynictis" class="mw-redirect" title="Paracynictis">Paracynictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Селоусова мангуста">Селоусова мангуста (P. selousi)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Rhynchogale" class="mw-redirect" title="Rhynchogale">Rhynchogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" title="Мелерова мангуста">Мелерова мангуста (R. melleri)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Suricata" class="mw-redirect" title="Suricata">Suricata</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82" title="Сурикат">Сурикат (S. suricatta)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Hyaenidae" class="mw-redirect" title="Hyaenidae">Hyaenidae</a> (Хиени)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Crocuta" class="mw-redirect" title="Crocuta">Crocuta</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Петниста хиена">Петниста хиена (C. crocuta)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Hyaena" class="mw-redirect" title="Hyaena">Hyaena</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Кафява хиена">Кафява хиена (H. brunnea)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Ивичеста хиена">Ивичеста хиена (H. hyaena)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Proteles" class="mw-redirect" title="Proteles">Proteles</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Земен вълк">Земен вълк (P. cristatus)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Felidae" class="mw-redirect" title="Felidae">Felidae</a> (Котки)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> Голямо семейство, вж. надолу</div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Viverridae" class="mw-redirect" title="Viverridae">Viverridae</a> (Виверови)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> Голямо семейство, вж. надолу</div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Eupleridae" class="mw-redirect" title="Eupleridae">Eupleridae</a> (Мадагаскарски мангустоподобни)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> Голямо семейство, вж. надолу</div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Семейство <a href="/wiki/Felidae" class="mw-redirect" title="Felidae">Felidae</a> (Котки)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Felinae" class="mw-redirect" title="Felinae">Felinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Acinonyx" class="mw-redirect" title="Acinonyx">Acinonyx</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4" title="Гепард">Гепард (A. jubatus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Каракали">Caracal</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB" title="Каракал">Каракал (C. caracal)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Африканска златна котка">Африканска златна котка (C. aurata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Catopuma" class="mw-redirect" title="Catopuma">Catopuma</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Борнейска котка">Борнейска котка (C. badia)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Азиатска златна котка">Азиатска златна котка (C. temminckii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Felis" class="mw-redirect" title="Felis">Felis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Китайска планинска котка">Китайска планинска котка (F. bieti)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Котка">Домашна котка (F. catus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Тръстикова котка">Тръстикова котка (F. chaus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%BB" title="Манул">Манул (F. manul)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Пясъчна котка">Пясъчна котка (F. margarita)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Чернолапа котка">Чернолапа котка (F. nigripes)</a> · <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Дива котка">Дива котка (F. silvestris)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Leopardus" class="mw-redirect" title="Leopardus">Leopardus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Пантаналска котка">Пантаналска котка (L. braccatus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE" title="Колоколо">Колоколо (L. colocolo)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%96%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B0" title="Котка на Жофроа">Котка на Жофроа (L. geoffroyi)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B4" title="Кодкод">Кодкод (L. guigna)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Андска котка">Андска котка (L. jacobitus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Пампасна котка">Пампасна котка (L. pajeros)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82" title="Оцелот">Оцелот (L. pardalis)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BB%D0%B0" title="Онцила">Онцила (L. tigrinus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%B9" title="Маргай">Маргай (L. wiedii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Leptailurus" class="mw-redirect" title="Leptailurus">Leptailurus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BB" title="Сервал">Сервал (L. serval)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Lynx" class="mw-redirect" title="Lynx">Lynx</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D1%81" title="Канадски рис">Канадски рис (L. canadensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%81" title="Рис">Евроазиатски рис (L. lynx)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%80%D0%B8%D1%81" title="Иберийски рис">Иберийски рис (L. pardinus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B8%D1%81" title="Червен рис">Червен рис (L. rufus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Pardofelis" title="Pardofelis">Pardofelis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Мраморна котка">Мраморна котка (P. marmorata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Prionailurus" class="mw-redirect" title="Prionailurus">Prionailurus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Бенгалска котка">Бенгалска котка (P. bengalensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Плоскоглава котка">Плоскоглава котка (P. planiceps)</a> · <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Ръждивопетниста котка">Ръждивопетниста котка (P. rubiginosus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%80" title="Котка рибар">Котка рибар (P. viverrinus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%BC%D0%B8" title="Пуми">Puma</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%83%D0%BC%D0%B0" title="Пума">Пума (P. concolor)</a> · <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B8" title="Ягуарунди">Ягуарунди (P. yagouaroundi)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Pantherinae" class="mw-redirect" title="Pantherinae">Pantherinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Neofelis" class="mw-redirect" title="Neofelis">Neofelis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4" title="Димен леопард">Димен леопард (N. nebulosa)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4" title="Борнейски димен леопард">Борнейски димен леопард (N. diardi)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Panthera" class="mw-redirect" title="Panthera">Panthera</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8A%D0%B2" title="Лъв">Лъв (P. leo)</a> · <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B3%D1%83%D0%B0%D1%80" title="Ягуар">Ягуар (P. onca)</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4" title="Леопард">Леопард (P. pardus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%8A%D1%80" title="Тигър">Тигър (P. tigris)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Uncia" class="mw-redirect" title="Uncia">Uncia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D1%81" title="Барс">Барс (U. uncia)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Семейство <a href="/wiki/Viverridae" class="mw-redirect" title="Viverridae">Viverridae</a> (Виверови вкл. <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Цивета">Цивети</a>)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8" title="Палмови цивети">Paradoxurinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Arctictis" class="mw-redirect" title="Arctictis">Arctictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BD%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B3" title="Бинтуронг">Бинтуронг (A. binturong)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Arctogalidia" class="mw-redirect" title="Arctogalidia">Arctogalidia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Дребнозъба цивета">Дребнозъба цивета (A. trivirgata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Macrogalidia" class="mw-redirect" title="Macrogalidia">Macrogalidia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Сулавеска цивета">Сулавеска цивета (M. musschenbroekii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Paguma" class="mw-redirect" title="Paguma">Paguma</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Хималайска цивета">Хималайска цивета (P. larvata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Paradoxurus" class="mw-redirect" title="Paradoxurus">Paradoxurus</a> (Палмови цивети)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Азиатска палмова цивета">Азиатска палмова цивета (P. hermaphroditus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Кафява палмова цивета">Кафява палмова цивета (P. jerdoni)</a> · <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Златна палмова цивета">Златна палмова цивета (P. zeylonensis)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Hemigalinae" title="Hemigalinae">Hemigalinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Chrotogale" class="mw-redirect" title="Chrotogale">Chrotogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9E%D1%83%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD" title="Палмова цивета на Оустън">Палмова цивета на Оустън (C. owstoni)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Cynogale" class="mw-redirect" title="Cynogale">Cynogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Видрова цивета">Видрова цивета (C. bennettii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Diplogale" class="mw-redirect" title="Diplogale">Diplogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%BE%D1%83%D1%81" title="Палмова цивета на Хоус">Палмова цивета на Хоус (D. hosei)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Hemigalus" class="mw-redirect" title="Hemigalus">Hemigalus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Ивичеста палмова цивета">Ивичеста палмова цивета (H. derbyanus)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Prionodontinae" class="mw-redirect" title="Prionodontinae">Prionodontinae</a> (Азиатски линзанги)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em; height:4em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Prionodon" class="mw-redirect" title="Prionodon">Prionodon</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto; height:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Ивичест линзанг">Ивичест линзанг (P. linsang)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Петнист линзанг">Петнист линзанг(P. pardicolor)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Viverrinae" class="mw-redirect" title="Viverrinae">Viverrinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Civettictis" class="mw-redirect" title="Civettictis">Civettictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Африканска цивета">Африканска цивета (C. civetta)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Genetta" class="mw-redirect" title="Genetta">Genetta</a> (Генети)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Абисинска генета">Абисинска генета (G. abyssinica)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Анголска генета">Анголска генета (G. angolensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%BB%D0%BE%D0%BD" title="Генета на Бурлон">Генета на Бурлон (G. bourloni)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Гривеста генета">Гривеста генета (G. cristata)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Котешка генета">Котешка генета (G. genetta)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BD" title="Генета на Джонстън">Генета на Джонстън (G. johnstoni)</a> · <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Ръждивопетниста генета">Ръждивопетниста генета (G. maculata)</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Леопардова генета">Леопардова генета (G. pardina)</a> · <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Водна генета">Водна генета (G. piscivora)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Кралска генета">Кралска генета (G. poensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Сервалова генета">Сервалова генета (G. servalina)</a> · <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Хаусанска генета">Хаусанска генета (G. thierryi)</a> · <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Тигрова генета">Тигрова генета (G. tigrina)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Гигантска генета">Гигантска генета (G. victoriae)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Poiana" class="mw-redirect" title="Poiana">Poiana</a> (Африкански линзанги)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B3_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%B5%D0%B9%D1%82%D1%8A%D0%BD" title="Линзанг на Лейтън">Линзанг на Лейтън (P. leightoni)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B3" title="Африкански линзанг">Африкански линзанг (P. richardsonii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Viverra" class="mw-redirect" title="Viverra">Viverra</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Малабарска цивета">Малабарска цивета (V. civettina)</a> · <a href="/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Едропетниста цивета">Едропетниста цивета (V. megaspila)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Малайска цивета">Малайска цивета (V. tangalunga)</a> · <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Цивета">Голяма индийска цивета (V. zibetha)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8.5em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Viverricula" class="mw-redirect" title="Viverricula">Viverricula</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Малка индийска цивета">Малка индийска цивета (V. indica)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Семейство <a href="/wiki/Eupleridae" class="mw-redirect" title="Eupleridae">Eupleridae</a> (Мадагаскарски мангустоподобни)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Euplerinae" title="Euplerinae">Euplerinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Cryptoprocta" class="mw-redirect" title="Cryptoprocta">Cryptoprocta</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D0%B0" title="Фоса">Фоса (C. ferox)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Eupleres" title="Eupleres">Eupleres</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%BA" title="Фаланук">Фаланук (E. goudotii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Fossa" class="mw-redirect" title="Fossa">Fossa</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0" title="Фаналока">Фаналока (F. fossana)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Galidiinae" title="Galidiinae">Galidiinae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Galidia" class="mw-redirect" title="Galidia">Galidia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Пръстеноопашата мадагаскарска мангуста">Пръстеноопашата мадагаскарска мангуста (G. elegans)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Galidictis" title="Galidictis">Galidictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BE" title="Широкоивичест мунго">Широкоивичест мунго (G. fasciata)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B5" title="Мунго на Грандидие">Мунго на Грандидие (G. grandidieri)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mungotictis" class="mw-redirect" title="Mungotictis">Mungotictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BE" title="Тесноивичест мунго">Тесноивичест мунго (M. decemlineata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Salanoia" title="Salanoia">Salanoia</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Салано">Салано (S. concolor)</a> · <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B5%D0%BB" title="Мунго на Дърел">Мунго на Дърел (S. durrelli)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible uncollapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Подразред <a href="/wiki/Caniformia" class="mw-redirect" title="Caniformia">Caniformia</a> (продължава надолу)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Ursidae" class="mw-redirect" title="Ursidae">Ursidae</a> (Мечки)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Ailuropoda" class="mw-redirect" title="Ailuropoda">Ailuropoda</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Голяма панда">Голяма панда (A. melanoleuca)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Helarctos" class="mw-redirect" title="Helarctos">Helarctos</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Малайска мечка">Малайска мечка (H. malayanus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Melursus" class="mw-redirect" title="Melursus">Melursus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Бърнеста мечка">Бърнеста мечка (M. ursinus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Tremarctos" class="mw-redirect" title="Tremarctos">Tremarctos</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9E%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Очилата мечка">Очилата мечка (T. ornatus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Ursus" class="mw-redirect" title="Ursus">Ursus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Американска черна мечка">Американска черна мечка (U. americanus)</a> · <a class="mw-selflink selflink">Кафява мечка (U. arctos)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D1%8F%D0%BB%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Бяла мечка">Бяла мечка (U. maritimus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0" title="Хималайска мечка">Хималайска мечка (U. thibetanus)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Mephitidae" class="mw-redirect" title="Mephitidae">Mephitidae</a> (Скунксови)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Conepatus" class="mw-redirect" title="Conepatus">Conepatus</a> (Зурлести скунксове)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" title="Южноамерикански скункс">Южноамерикански скункс (C. chinga)</a> · <a href="/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B2_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" class="mw-redirect" title="Хумболтов скункс">Хумболтов скункс (C. humboldtii)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" title="Северноамерикански зурлест скункс">Северноамерикански зурлест скункс (C. leuconotus)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%BB%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" title="Ивичест зурлест скункс">Ивичест зурлест скункс (C. semistriatus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mephitis" class="mw-redirect" title="Mephitis">Mephitis</a> (Ивичести скунксове)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" class="mw-redirect" title="Дългоопашат скункс">Дългоопашат скункс (M. macroura)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" title="Ивичест скункс">Ивичест скункс (M. mephitis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mydaus" class="mw-redirect" title="Mydaus">Mydaus</a> (Малайски миризливи язовци)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Свиневиден язовец">Свиневиден язовец (M. javanensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%B2_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Палавански миризлив язовец">Палавански миризлив язовец (M. marchei)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Spilogale" class="mw-redirect" title="Spilogale">Spilogale</a> (Петнисти скунксове)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" title="Южен петнист скункс">Южен петнист скункс (S. angustifrons)</a> · <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" title="Западен петнист скункс">Западен петнист скункс (S. gracilis)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81" class="mw-redirect" title="Източен петнист скункс">Източен петнист скункс (S. putorius)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%BA%D1%81_%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5" title="Петнист скункс джудже">Петнист скункс джудже (S. pygmaea)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Procyonidae" class="mw-redirect" title="Procyonidae">Procyonidae</a> (Енотови)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Bassaricyon" title="Bassaricyon">Bassaricyon</a> (Олингота )</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Олинго на Ален">Олинго на Ален (B. alleni)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B4" title="Олинго на Бедард">Олинго на Бедард (B. beddardi)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%B0%D0%B1%D0%B8" title="Олинго на Габи">Олинго на Габи (B. gabbii)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81" title="Олинго на Харис">Олинго на Харис (B. lasius)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%BE" title="Олингито">Олингито (B. neblina)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BA%D1%83%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE" title="Чирикуйско олинго">Чирикуйско олинго (B. pauli)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Bassariscus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Bassariscus (страницата не съществува)">Bassariscus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%BB%D0%B8" title="Северноамерикански какомицли">Северноамерикански какомицли (B. astutus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%BB%D0%B8" title="Централноамерикански какомицли">Централноамерикански какомицли (B. sumichrasti)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Nasua" class="mw-redirect" title="Nasua">Nasua</a> (Коатита)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Белоносо коати">Белоносо коати (N. narica)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8" title="Южноамериканско коати">Южноамериканско коати (N. nasua)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Nasuella&action=edit&redlink=1" class="new" title="Nasuella (страницата не съществува)">Nasuella</a> (Коатита)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D1%82%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Планинско коати (страницата не съществува)">Планинско коати (N. olivacea)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Potos&action=edit&redlink=1" class="new" title="Potos (страницата не съществува)">Potos</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D1%83" title="Кинкажу">Кинкажу (P. flavus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Procyon&action=edit&redlink=1" class="new" title="Procyon (страницата не съществува)">Procyon</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82_%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D0%B4" title="Енот ракояд">Енот ракояд (P. cancrivorus)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82" title="Американски енот">Американски енот (P. lotor)</a> · <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82_%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5" title="Енот джудже">Енот джудже (P. pygmaeus)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/w/index.php?title=Ailuridae&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ailuridae (страницата не съществува)">Ailuridae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Ailurus" class="mw-redirect" title="Ailurus">Ailurus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0" title="Червена панда">Червена панда (A. fulgens)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Подразред <a href="/wiki/Caniformia" class="mw-redirect" title="Caniformia">Caniformia</a> (продължение)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Otariidae" class="mw-redirect" title="Otariidae">Otariidae</a> (Ушати тюлени) (Морски лъвове)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Arctocephalus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Arctocephalus (страницата не съществува)">Arctocephalus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Южноамериканска морска котка">Южноамериканска морска котка (A. australis)</a> · <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Новозеландска морска котка">Новозеландска морска котка (A. forsteri)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Галапагоска морска котка">Галапагоска морска котка (A. galapagoensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Антарктическа морска котка">Антарктическа морска котка (A. gazella)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Чилийска морска котка">Чилийска морска котка (A. philippii)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Южноафриканска морска котка">Южноафриканска морска котка (A. pusillus)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D1%83%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Гуаделупска морска котка">Гуаделупска морска котка (A. townsendi)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Субантарктическа морска котка">Субантарктическа морска котка (A. tropicalis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Callorhinus" class="mw-redirect" title="Callorhinus">Callorhinus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Северна морска котка">Северна морска котка (C. ursinus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Eumetopias" class="mw-redirect" title="Eumetopias">Eumetopias</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D1%83%D1%87" title="Сивуч">Сивуч (E. jubatus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Neophoca" class="mw-redirect" title="Neophoca">Neophoca</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2" title="Австралийски морски лъв">Австралийски морски лъв (N. cinerea)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Otaria" class="mw-redirect" title="Otaria">Otaria</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2" title="Патагонски морски лъв">Патагонски морски лъв (O. flavescens)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Phocarctos" class="mw-redirect" title="Phocarctos">Phocarctos</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2" title="Новозеландски морски лъв">Новозеландски морски лъв (P. hookeri)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Zalophus" class="mw-redirect" title="Zalophus">Zalophus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2" title="Калифорнийски морски лъв">Калифорнийски морски лъв (Z. californianus)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D1%8A%D0%B2" title="Галапагоски морски лъв">Галапагоски морски лъв (Z. wollebaeki)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Odobenidae" class="mw-redirect" title="Odobenidae">Odobenidae</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em; height:4em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Odobenus" class="mw-redirect" title="Odobenus">Odobenus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B6" title="Морж">Морж (O. rosmarus)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Phocidae" class="mw-redirect" title="Phocidae">Phocidae</a> (Същински тюлени)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Cystophora" class="mw-redirect" title="Cystophora">Cystophora</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%87%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Качулат тюлен">Качулат тюлен (C. cristata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Erignathus" class="mw-redirect" title="Erignathus">Erignathus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BA" title="Морски заек">Морски заек (E. barbatus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Halichoerus" class="mw-redirect" title="Halichoerus">Halichoerus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D1%83%D1%86%D1%83%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Дългомуцунест тюлен">Дългомуцунест тюлен (H. grypus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Histriophoca" class="mw-redirect" title="Histriophoca">Histriophoca</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Ивичест тюлен">Ивичест тюлен (H. fasciata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Hydrurga" class="mw-redirect" title="Hydrurga">Hydrurga</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Леопардов тюлен">Леопардов тюлен (H. leptonyx)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Leptonychotes" class="mw-redirect" title="Leptonychotes">Leptonychotes</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%A3%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D0%BB" title="Тюлен на Уедъл">Тюлен на Уедъл (L. weddellii)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Lobodon" class="mw-redirect" title="Lobodon">Lobodon</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B4" title="Тюлен крабоед">Тюлен крабоед (L. carcinophagus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mirounga" class="mw-redirect" title="Mirounga">Mirounga</a> (Морски слонове)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%BD" title="Северен морски слон">Северен морски слон (M. angustirostris)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%BD" title="Южен морски слон">Южен морски слон (M. leonina)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Monachus&action=edit&redlink=1" class="new" title="Monachus (страницата не съществува)">Monachus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85" title="Средиземноморски тюлен монах">Средиземноморски тюлен монах (M. monachus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85" title="Хавайски тюлен монах">Хавайски тюлен монах (M. schauinslandi)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Ommatophoca" class="mw-redirect" title="Ommatophoca">Ommatophoca</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D0%BE%D1%81" title="Тюлен на Рос">Тюлен на Рос (O. rossi)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Pagophilus" class="mw-redirect" title="Pagophilus">Pagophilus</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Гренландски тюлен">Гренландски тюлен (P. groenlandicus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Phoca&action=edit&redlink=1" class="new" title="Phoca (страницата не съществува)">Phoca</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Петнист тюлен">Петнист тюлен (P. largha)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Обикновен тюлен">Обикновен тюлен (P. vitulina)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:9em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Pusa&action=edit&redlink=1" class="new" title="Pusa (страницата не съществува)">Pusa</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Каспийски тюлен">Каспийски тюлен (P. caspica)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%87%D0%B0%D1%82_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Пръстенчат тюлен">Пръстенчат тюлен (P. hispida)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Байкалски тюлен">Байкалски тюлен (P. sibirica)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Canidae" class="mw-redirect" title="Canidae">Canidae</a> (Кучеви)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> Голямо семейство, вж. надолу</div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Mustelidae" class="mw-redirect" title="Mustelidae">Mustelidae</a> (Порови)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> Голямо семейство, вж. надолу</div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Семейство <a href="/wiki/Canidae" class="mw-redirect" title="Canidae">Canidae</a> (Кучеви)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Atelocynus" class="mw-redirect" title="Atelocynus">Atelocynus</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BE%D1%83%D1%85%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Късоуха лисица">Късоуха лисица (A. microtis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Canis" class="mw-redirect" title="Canis">Canis</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82_%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB" title="Ивичест чакал">Ивичест чакал (C. adustus)</a> · <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82_%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB" title="Златист чакал">Златист чакал (C. aureus)</a> · <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Златист вълк">Златист вълк (C. anthus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B9%D0%BE%D1%82" title="Койот">Койот (C. latrans)</a> · <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Вълк">Сив вълк (C. lupus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Куче">Домашно куче (C. lupus familiaris)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%B1_%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB" title="Черногръб чакал">Черногръб чакал (C. mesomelas)</a> · <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Етиопски вълк">Етиопски вълк (C. simensis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Cerdocyon" class="mw-redirect" title="Cerdocyon">Cerdocyon</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B3" title="Майконг">Майконг (C. thous)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Chrysocyon" class="mw-redirect" title="Chrysocyon">Chrysocyon</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Гривест вълк">Гривест вълк (C. brachyurus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Cuon" class="mw-redirect" title="Cuon">Cuon</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Азиатско диво куче">Азиатско диво куче (C. alpinus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Lycalopex" class="mw-redirect" title="Lycalopex">Lycalopex</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%BF%D0%B5%D0%BE" title="Кулпео">Кулпео (L. culpaeus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B8%D0%BD" title="Лисица на Дарвин">Лисица на Дарвин (L. fulvipes)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Аржентинска сива лисица">Аржентинска сива лисица (L. griseus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Пампасна лисица">Пампасна лисица (L. gymnocercus)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%87%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Сечуранска лисица">Сечуранска лисица (L. sechurae)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Бразилска сребърна лисица">Бразилска сребърна лисица (L. vetulus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Lycaon" class="mw-redirect" title="Lycaon">Lycaon</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Хиеново куче">Хиеново куче (L. pictus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Nyctereutes" class="mw-redirect" title="Nyctereutes">Nyctereutes</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Енотовидно куче">Енотовидно куче (N. procyonoides)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Otocyon" class="mw-redirect" title="Otocyon">Otocyon</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%83%D1%85%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Дългоуха лисица">Дългоуха лисица (O. megalotis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Speothos" class="mw-redirect" title="Speothos">Speothos</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Храстово куче">Храстово куче (S. venaticus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Urocyon" class="mw-redirect" title="Urocyon">Urocyon</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Сива лисица">Сива лисица (U. cinereoargenteus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Островна лисица">Островна лисица (U. littoralis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Vulpes" class="mw-redirect" title="Vulpes">Vulpes</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Бенгалска лисица">Бенгалска лисица (V. bengalensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Афганска лисица">Афганска лисица (V. cana)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Капска лисица">Капска лисица (V. chama)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BA_(%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE)" class="mw-redirect" title="Корсак (животно)">Корсак (V. corsac)</a> · <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Тибетска лисица">Тибетска лисица (V. ferrilata)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Полярна лисица">Полярна лисица (V. lagopus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B5" title="Лисица джудже">Лисица джудже (V. macrotis)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Бледа лисица">Бледа лисица (V. pallida)</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%8E%D0%BF%D0%B5%D0%BB" title="Лисица на Рюпел">Лисица на Рюпел (V. rueppelli)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Американска прерийна лисица">Американска прерийна лисица (V. velox)</a> · <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Лисица">Лисица (V. vulpes)</a> · <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BA" title="Фенек">Фенек (V. zerda)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";;"> <div style="font-size:110%;"> Семейство <a href="/wiki/Mustelidae" class="mw-redirect" title="Mustelidae">Mustelidae</a> (Порови)</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/w/index.php?title=Lutrinae&action=edit&redlink=1" class="new" title="Lutrinae (страницата не съществува)">Lutrinae</a> (Видри)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Aonyx&action=edit&redlink=1" class="new" title="Aonyx (страницата не съществува)">Aonyx</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Капска видра">Капска видра (A. capensis)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Азиатска късоноктеста видра">Азиатска късоноктеста видра (A. cinerea)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Enhydra&action=edit&redlink=1" class="new" title="Enhydra (страницата не съществува)">Enhydra</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Морска видра">Морска видра (E. lutris)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Hydrictis" class="mw-redirect" title="Hydrictis">Hydrictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Петнистогърла видра">Петнистогърла видра (H. maculicollis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Lontra" class="mw-redirect" title="Lontra">Lontra</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Канадска видра">Канадска видра (L. canadensis)</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Котешка видра (страницата не съществува)">Котешка видра (L. felina)</a> · <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Дългоопашата видра">Дългоопашата видра (L. longicaudis)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Южна видра">Южна видра (L. provocax)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Lutra" class="mw-redirect" title="Lutra">Lutra</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Видра">Видра (L. lutra)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Суматренска видра">Суматренска видра (L. sumatrana)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Lutrogale" title="Lutrogale">Lutrogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Гладкокосместа видра">Гладкокосместа видра (L. perspicillata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Pteronura" class="mw-redirect" title="Pteronura">Pteronura</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Гигантска видра">Гигантска видра (P. brasiliensis)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group"><a href="/wiki/Mustelinae" class="mw-redirect" title="Mustelinae">Mustelinae</a> (вкл. <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Язовец">Язовци</a>)</th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Arctonyx" title="Arctonyx">Arctonyx</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Свиневиден язовец">Свиневиден язовец (A. collaris)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Eira" class="mw-redirect" title="Eira">Eira</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%B0" title="Тайра">Тайра (E. barbara)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Galictis" class="mw-redirect" title="Galictis">Galictis</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA_%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD" title="Малък гризон">Малък гризон (G. cuja)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Голям гризон">Голям гризон (G. vittata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Gulo" class="mw-redirect" title="Gulo">Gulo</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0" title="Росомаха">Росомаха (G. gulo)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Ictonyx&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ictonyx (страницата не съществува)">Ictonyx</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Северноафриканска невестулка">Северноафриканска невестулка (I. libyca)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Африкански пор">Африкански пор (I. striatus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Lyncodon" class="mw-redirect" title="Lyncodon">Lyncodon</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Патагонска невестулка">Патагонска невестулка (L. patagonicus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/w/index.php?title=Martes&action=edit&redlink=1" class="new" title="Martes (страницата не съществува)">Martes</a> (Martens)</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Американска златка">Американска златка (M. americana)</a> · <a href="/wiki/%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B7%D0%B0" title="Жълтогърда харза">Жълтогърда харза (M. flavigula)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Белка">Белка (M. foina)</a> · <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B7%D0%B0" title="Южнокитайска харза">Южнокитайска харза (M. gwatkinsii)</a> · <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Златка">Златка (M. martes)</a> · <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Японски собол">Японски собол (M. melampus)</a> · <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BD" title="Пекан">Пекан (M. pennanti)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%80" title="Самур">Самур (M. zibellina)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Meles" class="mw-redirect" title="Meles">Meles</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Японски язовец">Японски язовец (M. anakuma)</a> · <a href="/wiki/%D0%90%D0%B7%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Азиатски язовец">Азиатски язовец (M. leucurus)</a> · <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Язовец">Язовец (M. meles)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mellivora" class="mw-redirect" title="Mellivora">Mellivora</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Меден язовец">Меден язовец (M. capensis)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Melogale" class="mw-redirect" title="Melogale">Melogale</a> (Далекоизточни язовци )</div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Борнейски язовец">Борнейски язовец (M. everetti)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Китайски язовец">Китайски язовец (M. moschata)</a> · <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Явански язовец">Явански язовец (M. orientalis)</a> · <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Бирмански язовец">Бирмански язовец (M. personata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Mustela" class="mw-redirect" title="Mustela">Mustela</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Амазонска невестулка">Амазонска невестулка (M. africana)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B9" title="Солонгой">Солонгой (M. altaica)</a> · <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Хермелин">Хермелин (M. erminea)</a> · <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Степен пор">Степен пор (M. eversmannii)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Колумбийска невестулка">Колумбийска невестулка (M. felipei)</a> · <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Дългоопашата невестулка">Дългоопашата невестулка (M. frenata)</a> · <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BA" title="Японски колонок">Японски колонок (M. itatsi)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B9" title="Индийски солонгой">Индийски солонгой (M. kathiah)</a> · <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Европейска норка">Европейска норка (M. lutreola)</a> · <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Индонезийска планинска норка">Индонезийска планинска норка (M. lutreolina)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Чернокрак пор">Чернокрак пор (M. nigripes)</a> · <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Невестулка">Невестулка (M. nivalis)</a> · <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Голокрака невестулка">Голокрака невестулка (M. nudipes)</a> · <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Черен пор">Черен пор (M. putorius)</a> · <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BA" title="Колонок">Колонок (M. sibirica)</a> · <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ивичеста невестулка (страницата не съществува)">Ивичеста невестулка (M. strigidorsa)</a> · <a href="/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Египетска невестулка">Египетска невестулка (M. subpalmata)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Neovison" class="mw-redirect" title="Neovison">Neovison</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BA%D0%B0" title="Американска норка">Американска норка (N. vison)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Poecilogale" class="mw-redirect" title="Poecilogale">Poecilogale</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Африканска невестулка">Африканска невестулка (P. albinucha)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Taxidea" class="mw-redirect" title="Taxidea">Taxidea</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Американски язовец">Американски язовец (T. taxus)</a></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="padding-left:0em;padding-right:0em;width:8em;;"><div style="padding:0em 0.75em;"><a href="/wiki/Vormela" class="mw-redirect" title="Vormela">Vormela</a></div></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;width:auto;;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Пъстър пор">Пъстър пор (V. peregusna)</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style="background: #B0B0E0;;"><div class="plainlinks hlist navbar mini"><ul><li class="nv-view"><a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Шаблон:Бозайниците в България"><abbr title="Преглед на шаблона" style=";background: #B0B0E0;;background:none transparent;border:none;">п</abbr></a></li><li class="nv-talk"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0%3A%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&redlink=1"><abbr title="Беседа на шаблона (страницата не съществува)" style="color:#ba0000;;background: #B0B0E0;;background:none transparent;border:none;">б</abbr></a></li><li class="nv-edit"><a class="external text" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD:%D0%91%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit"><abbr title="Редактиране на шаблона" style=";background: #B0B0E0;;background:none transparent;border:none;">р</abbr></a></li></ul></div><div style="font-size:110%;"> Бозайниците в България</div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Таралежоподобни">Таралежоподобни</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Таралежови">Таралежови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B6" title="Източноевропейски таралеж">Източноевропейски таралеж</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" title="Земеровкоподобни">Земеровкоподобни</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Къртицови">Къртицови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Европейска къртица">Европейска къртица</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Средиземноморска къртица">Средиземноморска къртица</a>  • <a href="/wiki/Talpa_martinorum" title="Talpa martinorum">Talpa martinorum</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Земеровкови">Земеровкови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BA%D0%B0" title="Белокоремна белозъбка">Белокоремна белозъбка</a>  • <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Голяма водна земеровка">Голяма водна земеровка</a>  • <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Етруска земеровка">Етруска земеровка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BA%D0%B0" title="Малка белозъбка">Малка белозъбка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Малка водна земеровка">Малка водна земеровка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BA%D0%B0" title="Малка кафявозъбка">Малка кафявозъбка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D1%8A%D0%B1%D0%BA%D0%B0" title="Обикновена кафявозъбка">Обикновена кафявозъбка</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8" title="Прилепи">Прилепи</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Подковоносови">Подковоносови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81" title="Голям подковонос">Голям подковонос</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81" title="Малък подковонос">Малък подковонос</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Подковонос на Мехели">Подковонос на Мехели</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81" title="Средиземноморски подковонос">Средиземноморски подковонос</a>  • <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81" title="Южен подковонос">Южен подковонос</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8" title="Гладконоси прилепи">Гладконоси прилепи</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Воден нощник">Воден нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Голям вечерник">Голям вечерник</a>  • <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Голям нощник">Голям нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%94%D0%B2%D1%83%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Двуцветен кожовиден прилеп">Двуцветен кожовиден прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Дългокрил прилеп">Дългокрил прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Дългопръст нощник">Дългопръст нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%94%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%83%D1%85_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Дългоух нощник">Дългоух нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%95%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Езерен нощник">Езерен нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%83%D1%85_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Кафяв дългоух прилеп">Кафяв дългоух прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D1%87%D0%B5" title="Кафяво прилепче">Кафяво прилепче</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Малък вечерник">Малък вечерник</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Мустакат нощник">Мустакат нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Натереров нощник">Натереров нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82" title="Нощник на Брант">Нощник на Брант</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%85_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Остроух нощник">Остроух нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Полунощен прилеп">Полунощен прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B8" title="Прилеп на Сави">Прилеп на Сави</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D1%87%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%B9" title="Прилепче на Натузий">Прилепче на Натузий</a>  • <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%B2_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Ръждив вечерник">Ръждив вечерник</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Северен полунощен прилеп">Северен полунощен прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2_%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%83%D1%85_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Сив дългоух прилеп">Сив дългоух прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D1%87%D0%B5" title="Средиземноморско прилепче">Средиземноморско прилепче</a>  • <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Трицветен нощник">Трицветен нощник</a>  • <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%85_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Широкоух прилеп">Широкоух прилеп</a>  • <a href="/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82_%D0%BD%D0%BE%D1%89%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Южен мустакат нощник">Южен мустакат нощник</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8" title="Булдогови прилепи">Булдогови прилепи</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF" title="Булдогов прилеп">Булдогов прилеп</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B9%D1%86%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B8" title="Зайцевидни">Зайцевидни</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B9%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Зайцови">Зайцови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2_%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D0%BA" title="Див заек">Див заек</a>  • <a href="/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B5%D0%BA_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Заек подземник">Заек подземник</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B8" title="Гризачи">Гризачи</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Катерицови">Катерицови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Обикновена катерица">Катерица</a>  • <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%80" title="Лалугер">Лалугер</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Сънливцови">Сънливцови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Горски сънливец">Горски сънливец</a>  • <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Лешников сънливец">Лешников сънливец</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Мишевиден сънливец">Мишевиден сънливец</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Обикновен сънливец">Обикновен сънливец</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Тушканчикови">Тушканчикови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B0%D1%89%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Степна скачаща мишка">Степна скачаща мишка</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Същински слепи кучета">Същински слепи кучета</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BF%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Планинско сляпо куче">Планинско сляпо куче</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Мишкови">Мишкови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%96%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Жълтогърла горска мишка">Жълтогърла горска мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Източносредиземноморска домашна мишка">Източносредиземноморска домашна мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Малка горска мишка">Малка горска мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Обикновена горска мишка">Обикновена горска мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Обикновена домашна мишка">Обикновена домашна мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Оризищна мишка">Оризищна мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Полска мишка">Полска мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85" title="Сив плъх">Сив плъх</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Скална мишка">Скална мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0" title="Степна домашна мишка">Степна домашна мишка</a>  • <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85" title="Черен плъх">Черен плъх</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Хомякови">Хомякови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85" title="Воден плъх">Воден плъх</a>  • <a href="/wiki/%D0%93%D1%8E%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Гюнтерова полевка">Гюнтерова полевка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BA" title="Обикновен хомяк">Обикновен хомяк</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Обикновена сива полевка">Обикновена сива полевка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B0" title="Ондатра">Ондатра</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Подземна полевка">Подземна полевка</a>  • <a href="/wiki/%D0%A0%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Ръждива горска полевка">Ръждива горска полевка</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D1%87%D0%B5" title="Сиво хомяче">Сиво хомяче</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BD%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0" title="Снежна полевка">Снежна полевка</a>  • <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%B4_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BA" title="Черногръд хомяк">Черногръд хомяк</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Нутриеви (страницата не съществува)">Нутриеви</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9D%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Нутрия">Нутрия</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%B8" title="Китоподобни">Китоподобни</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Делфинови">Делфинови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%90%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Афала">Афала</a>  • <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD" title="Обикновен делфин">Обикновен делфин</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5" title="Морски свине">Морски свине</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Морска свиня">Морска свиня</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible uncollapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Хищници">Хищници</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8" title="Кучеви">Кучеви</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA" title="Вълк">Вълк</a>  • <a href="/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5" title="Енотовидно куче">Енотовидно куче</a>  • <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Лисица">Лисица</a>  • <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB" title="Чакал">Чакал</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8" title="Мечки">Мечки</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a class="mw-selflink selflink">Кафява мечка</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Порови">Порови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Белка">Белка</a>  • <a href="/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B0" title="Видра">Видра</a>  • <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Златка">Златка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0" title="Невестулка">Невестулка</a>  • <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Пъстър пор">Пъстър пор</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Степен пор">Степен пор</a>  • <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D0%BE%D1%80" title="Черен пор">Черен пор</a>  • <a href="/wiki/%D0%AF%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86" title="Язовец">Язовец</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Коткови">Коткови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Дива котка">Дива котка</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-even" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%B8" title="Перконоги">Перконоги</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%89%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Същински тюлени">Същински тюлени</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%85" class="mw-redirect" title="Тюлен монах">Тюлен монах</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="collapsible collapsed navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="col" class="navbox-title" colspan="2" style=";background: #C0C0FF;;"> <div style="font-size:110%;"> <a href="/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%84%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B8" title="Чифтокопитни">Чифтокопитни</a></div></th></tr><tr style="height:2px;"><td></td></tr><tr><td colspan="2" class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5" class="mw-redirect" title="Свине">Свине</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%8F" title="Дива свиня">Дива свиня</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Еленови">Еленови</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Благороден елен">Благороден елен</a>  • <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80" title="Елен лопатар">Елен лопатар</a>  • <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0" title="Сърна">Сърна</a></div></td></tr></tbody></table><div> </div><table cellspacing="0" class="navbox-subgroup" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group" style="background: #fff0;;"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B8" title="Кухороги">Кухороги</a></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Дива коза">Дива коза</a></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table><div></div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кафява_мечка&oldid=12337237">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кафява_мечка&oldid=12337237</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категории</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Категория:Застрашени видове">Застрашени видове</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Категория:Червена книга на България">Червена книга на България</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Мечки">Мечки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A4%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Категория:Фауна на Палеарктика">Фауна на Палеарктика</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A4%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B5%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Категория:Фауна на Неарктика">Фауна на Неарктика</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%84%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B0" title="Категория:Мегафауна">Мегафауна</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D1%81_%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8" title="Категория:Статии с неработещи външни препратки">Статии с неработещи външни препратки</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Категория:Видове бозайници">Видове бозайници</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5" title="Категория:Незастрашени видове">Незастрашени видове</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9B%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B8" title="Категория:Липсващи номенклатурни имена на таксони">Липсващи номенклатурни имена на таксони</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 21 август 2024 г. в 17:10 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-f69cdc8f6-5zrpf","wgBackendResponseTime":261,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"3.123","walltime":"3.644","ppvisitednodes":{"value":103523,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":1842129,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":435325,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":16,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":132,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":1,"limit":20},"unstrip-size":{"value":284652,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":107,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 3031.645 1 -total"," 36.07% 1093.626 221 Шаблон:Cite"," 28.72% 870.695 178 Шаблон:Cite_journal"," 26.63% 807.273 1 Шаблон:Taxobox"," 25.34% 768.143 221 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 15.34% 465.141 51 Шаблон:Navbox"," 10.10% 306.166 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 8.46% 256.616 108 Шаблон:Delink"," 5.95% 180.483 2 Шаблон:Навигационен_шаблон_със_сгъваеми_групи"," 4.53% 137.322 1 Шаблон:Хищници"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"1.375","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":16566950,"limit":52428800},"limitreport-profile":[["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getEntity","660","35.1"],["?","480","25.5"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::gsub","220","11.7"],["recursiveClone \u003CmwInit.lua:45\u003E","140","7.4"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::sub","140","7.4"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::getExpandedArgument","80","4.3"],["mw.executeModule \u003Cmw.lua:467\u003E","40","2.1"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::addStatementUsage","20","1.1"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::find","20","1.1"],["MediaWiki\\Extension\\Scribunto\\Engines\\LuaSandbox\\LuaSandboxCallback::preprocess","20","1.1"],["[others]","60","3.2"]]},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-7c479b968-74846","timestamp":"20241117174334","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u041a\u0430\u0444\u044f\u0432\u0430 \u043c\u0435\u0447\u043a\u0430","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D1%8F%D0%B2%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q36341","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q36341","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2005-01-13T13:12:12Z","dateModified":"2024-08-21T17:10:08Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/1\/14\/Brown_bear_%28Ursus_arctos%29%2C_Viiksimo%2C_Kainuu_region%2C_Finland_%2829058988558%29.jpg","headline":"\u0432\u0438\u0434 \u0431\u043e\u0437\u0430\u0439\u043d\u0438\u043a"}</script> </body> </html>