CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Скулптура – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-sticky-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-disabled skin-theme-clientpref-day vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""], "wgDefaultDateFormat":"dmy","wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"b2d47338-abcd-4dee-ae47-994bf9bad700","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Скулптура","wgTitle":"Скулптура","wgCurRevisionId":12299057,"wgRevisionId":12299057,"wgArticleId":10620,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine","Скулптура"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Скулптура","wgRelevantArticleId":10620,"wgIsProbablyEditable":true, "wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[],"wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":100000,"wgRelatedArticlesCompat":[],"wgCentralAuthMobileDomain":false,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q11634","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false, "wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","mediawiki.page.gallery.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates", "ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap","ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession","wikibase.sidebar.tracking"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cmediawiki.page.gallery.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.4"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/34/Surviving_Greek_Bronze.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1600"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/34/Surviving_Greek_Bronze.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="1067"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Surviving_Greek_Bronze.jpg/640px-Surviving_Greek_Bronze.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="853"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Скулптура – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="//login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Скулптура rootpage-Скулптура skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="//donate.wikimedia.org/wiki/Special:FundraiserRedirector?utm_source=donate&utm_medium=sidebar&utm_campaign=C13_bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Видове_скулптура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Видове_скулптура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Видове скулптура</span> </div> </a> <ul id="toc-Видове_скулптура-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Форми_на_скулптурата" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Форми_на_скулптурата"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>Форми на скулптурата</span> </div> </a> <ul id="toc-Форми_на_скулптурата-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Скулптура_и_архитектура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Скулптура_и_архитектура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Скулптура и архитектура</span> </div> </a> <ul id="toc-Скулптура_и_архитектура-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Скулптурни_материали_през_различни_периоди_на_историята" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Скулптурни_материали_през_различни_периоди_на_историята"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Скулптурни материали през различни периоди на историята</span> </div> </a> <ul id="toc-Скулптурни_материали_през_различни_периоди_на_историята-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Азия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Азия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Азия</span> </div> </a> <ul id="toc-Азия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източна_Азия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източна_Азия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Източна Азия</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Източна_Азия-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Източна Азия</span> </button> <ul id="toc-Източна_Азия-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Китай" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Китай"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6.1</span> <span>Китай</span> </div> </a> <ul id="toc-Китай-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Япония" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Япония"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6.2</span> <span>Япония</span> </div> </a> <ul id="toc-Япония-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Централна_Азия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Централна_Азия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Централна Азия</span> </div> </a> <ul id="toc-Централна_Азия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Южна_Азия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Южна_Азия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>Южна Азия</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Южна_Азия-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Южна Азия</span> </button> <ul id="toc-Южна_Азия-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Индия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Индия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8.1</span> <span>Индия</span> </div> </a> <ul id="toc-Индия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Африка" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Африка"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Африка</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Африка-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Африка</span> </button> <ul id="toc-Африка-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Египет" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Египет"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.1</span> <span>Египет</span> </div> </a> <ul id="toc-Египет-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Северна_и_Южна_Америка" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Северна_и_Южна_Америка"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10</span> <span>Северна и Южна Америка</span> </div> </a> <ul id="toc-Северна_и_Южна_Америка-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Европа" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Европа"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11</span> <span>Европа</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Европа-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Европа</span> </button> <ul id="toc-Европа-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Гръко-римска_класика" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Гръко-римска_класика"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.1</span> <span>Гръко-римска класика</span> </div> </a> <ul id="toc-Гръко-римска_класика-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Темата_за_голотата" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Темата_за_голотата"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.2</span> <span>Темата за голотата</span> </div> </a> <ul id="toc-Темата_за_голотата-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Готическа_скулптура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Готическа_скулптура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">12</span> <span>Готическа скулптура</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Готическа_скулптура-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Готическа скулптура</span> </button> <ul id="toc-Готическа_скулптура-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Монументална_скулптура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Монументална_скулптура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">12.1</span> <span>Монументална скулптура</span> </div> </a> <ul id="toc-Монументална_скулптура-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Малка_скулптура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-3"> <a class="vector-toc-link" href="#Малка_скулптура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">12.1.1</span> <span>Малка скулптура</span> </div> </a> <ul id="toc-Малка_скулптура-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Ренесанс" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Ренесанс"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">13</span> <span>Ренесанс</span> </div> </a> <ul id="toc-Ренесанс-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Маниеризъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Маниеризъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">14</span> <span>Маниеризъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Маниеризъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Неокласицизъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Неокласицизъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">15</span> <span>Неокласицизъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Неокласицизъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Модерен_класицизъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Модерен_класицизъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">16</span> <span>Модерен класицизъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Модерен_класицизъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Модернизъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Модернизъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">17</span> <span>Модернизъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Модернизъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Минимализъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Минимализъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">18</span> <span>Минимализъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Минимализъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Движение_на_„изкуство_на_околната_среда“" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Движение_на_„изкуство_на_околната_среда“"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">19</span> <span>Движение на „изкуство на околната среда“</span> </div> </a> <ul id="toc-Движение_на_„изкуство_на_околната_среда“-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Постминимализъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Постминимализъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">20</span> <span>Постминимализъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Постминимализъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Редимейд" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Редимейд"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">21</span> <span>Редимейд</span> </div> </a> <ul id="toc-Редимейд-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Концептуално_изкуство" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Концептуално_изкуство"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">22</span> <span>Концептуално изкуство</span> </div> </a> <ul id="toc-Концептуално_изкуство-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Постмодернизъм" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Постмодернизъм"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">23</span> <span>Постмодернизъм</span> </div> </a> <ul id="toc-Постмодернизъм-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Съвременни_жанрове" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Съвременни_жанрове"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">24</span> <span>Съвременни жанрове</span> </div> </a> <ul id="toc-Съвременни_жанрове-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Социален_статус" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Социален_статус"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">25</span> <span>Социален статус</span> </div> </a> <ul id="toc-Социален_статус-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Скулптурни_технологии" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Скулптурни_технологии"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">26</span> <span>Скулптурни технологии</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Скулптурни_технологии-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Скулптурни технологии</span> </button> <ul id="toc-Скулптурни_технологии-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Издълбаване_в_камък" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Издълбаване_в_камък"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">26.1</span> <span>Издълбаване в камък</span> </div> </a> <ul id="toc-Издълбаване_в_камък-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Бронзова_скулптура" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Бронзова_скулптура"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">26.2</span> <span>Бронзова скулптура</span> </div> </a> <ul id="toc-Бронзова_скулптура-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Дърворезба" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Дърворезба"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">26.3</span> <span>Дърворезба</span> </div> </a> <ul id="toc-Дърворезба-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Отливане" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Отливане"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">26.4</span> <span>Отливане</span> </div> </a> <ul id="toc-Отливане-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Съхраняване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Съхраняване"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">27</span> <span>Съхраняване</span> </div> </a> <ul id="toc-Съхраняване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Външни_препратки" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Външни_препратки"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">28</span> <span>Външни препратки</span> </div> </a> <ul id="toc-Външни_препратки-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">29</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Скулптура</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 134 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-134" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">134 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Beeldhoukuns" title="Beeldhoukuns – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Beeldhoukuns" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Escultura" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target"><span>Aragonés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D9%86%D8%AD%D8%AA" title="نحت – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="نحت" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-arz mw-list-item"><a href="https://arz.wikipedia.org/wiki/%D9%86%D8%AD%D8%AA" title="نحت – Egyptian Arabic" lang="arz" hreflang="arz" data-title="نحت" data-language-autonym="مصرى" data-language-local-name="Egyptian Arabic" class="interlanguage-link-target"><span>مصرى</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Escultura" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Heyk%C9%99ltara%C5%9Fl%C4%B1q" title="Heykəltaraşlıq – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Heykəltaraşlıq" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target"><span>Azərbaycanca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Скульптура – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Скульптура" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target"><span>Башҡортса</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bar mw-list-item"><a href="https://bar.wikipedia.org/wiki/Buidhauarei" title="Buidhauarei – Bavarian" lang="bar" hreflang="bar" data-title="Buidhauarei" data-language-autonym="Boarisch" data-language-local-name="Bavarian" class="interlanguage-link-target"><span>Boarisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Skolpt%C5%ABra" title="Skolptūra – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Skolptūra" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target"><span>Žemaitėška</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bcl mw-list-item"><a href="https://bcl.wikipedia.org/wiki/Iskultura" title="Iskultura – Central Bikol" lang="bcl" hreflang="bcl" data-title="Iskultura" data-language-autonym="Bikol Central" data-language-local-name="Central Bikol" class="interlanguage-link-target"><span>Bikol Central</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Скульптура – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Скульптура" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Скульптура – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Скульптура" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%AD%E0%A6%BE%E0%A6%B8%E0%A7%8D%E0%A6%95%E0%A6%B0%E0%A7%8D%E0%A6%AF" title="ভাস্কর্য – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="ভাস্কর্য" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Kizella%C3%B1" title="Kizellañ – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Kizellañ" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs mw-list-item"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Skulptura" title="Skulptura – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Skulptura" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target"><span>Bosanski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Escultura" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ceb mw-list-item"><a href="https://ceb.wikipedia.org/wiki/Eskultura" title="Eskultura – себуански" lang="ceb" hreflang="ceb" data-title="Eskultura" data-language-autonym="Cebuano" data-language-local-name="себуански" class="interlanguage-link-target"><span>Cebuano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-chr mw-list-item"><a href="https://chr.wikipedia.org/wiki/%E1%8E%A0%E1%8F%9F%E1%8E%B6%E1%8F%8D%E1%8F%94%E1%8F%85" title="ᎠᏟᎶᏍᏔᏅ – черокски" lang="chr" hreflang="chr" data-title="ᎠᏟᎶᏍᏔᏅ" data-language-autonym="ᏣᎳᎩ" data-language-local-name="черокски" class="interlanguage-link-target"><span>ᏣᎳᎩ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%D9%BE%DB%95%DB%8C%DA%A9%DB%95%D8%B1%D8%AA%D8%A7%D8%B4%DB%8C" title="پەیکەرتاشی – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="پەیکەرتاشی" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target"><span>کوردی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-co mw-list-item"><a href="https://co.wikipedia.org/wiki/Scultura" title="Scultura – корсикански" lang="co" hreflang="co" data-title="Scultura" data-language-autonym="Corsu" data-language-local-name="корсикански" class="interlanguage-link-target"><span>Corsu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-crh mw-list-item"><a href="https://crh.wikipedia.org/wiki/Eykel" title="Eykel – кримскотатарски" lang="crh" hreflang="crh" data-title="Eykel" data-language-autonym="Qırımtatarca" data-language-local-name="кримскотатарски" class="interlanguage-link-target"><span>Qırımtatarca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Socha%C5%99stv%C3%AD" title="Sochařství – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Sochařství" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Cerfluniaeth" title="Cerfluniaeth – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Cerfluniaeth" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target"><span>Cymraeg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Skulptur" title="Skulptur – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Skulptur" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Bildhauerkunst" title="Bildhauerkunst – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Bildhauerkunst" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-diq mw-list-item"><a href="https://diq.wikipedia.org/wiki/Heykel" title="Heykel – Zazaki" lang="diq" hreflang="diq" data-title="Heykel" data-language-autonym="Zazaki" data-language-local-name="Zazaki" class="interlanguage-link-target"><span>Zazaki</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%93%CE%BB%CF%85%CF%80%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE" title="Γλυπτική – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Γλυπτική" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Sculpture" title="Sculpture – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Sculpture" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Skulptarto" title="Skulptarto – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Skulptarto" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Escultura" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Skulptuur" title="Skulptuur – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Skulptuur" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu mw-list-item"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Eskulturagintza" title="Eskulturagintza – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Eskulturagintza" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="Escultura" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target"><span>Estremeñu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%AC%D8%B3%D9%85%D9%87%E2%80%8C%D8%B3%D8%A7%D8%B2%DB%8C" title="مجسمه‌سازی – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="مجسمه‌سازی" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Kuvanveisto" title="Kuvanveisto – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Kuvanveisto" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Skulptuur" title="Skulptuur – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Skulptuur" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target"><span>Võro</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Sculpture" title="Sculpture – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Sculpture" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fur mw-list-item"><a href="https://fur.wikipedia.org/wiki/Sculture" title="Sculture – фриулски" lang="fur" hreflang="fur" data-title="Sculture" data-language-autonym="Furlan" data-language-local-name="фриулски" class="interlanguage-link-target"><span>Furlan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Skulptuer" title="Skulptuer – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Skulptuer" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Frysk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Dealbh%C3%B3ireacht" title="Dealbhóireacht – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Dealbhóireacht" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gan mw-list-item"><a href="https://gan.wikipedia.org/wiki/%E9%9B%95%E5%88%BB" title="雕刻 – Gan" lang="gan" hreflang="gan" data-title="雕刻" data-language-autonym="贛語" data-language-local-name="Gan" class="interlanguage-link-target"><span>贛語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gcr mw-list-item"><a href="https://gcr.wikipedia.org/wiki/Skiltir" title="Skiltir – Guianan Creole" lang="gcr" hreflang="gcr" data-title="Skiltir" data-language-autonym="Kriyòl gwiyannen" data-language-local-name="Guianan Creole" class="interlanguage-link-target"><span>Kriyòl gwiyannen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Escultura" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/%C3%91e%C3%B1op%C4%A9" title="Ñeñopĩ – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Ñeñopĩ" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target"><span>Avañe'ẽ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gv mw-list-item"><a href="https://gv.wikipedia.org/wiki/Jallooderys" title="Jallooderys – манкски" lang="gv" hreflang="gv" data-title="Jallooderys" data-language-autonym="Gaelg" data-language-local-name="манкски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaelg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%A4%D7%99%D7%A1%D7%95%D7%9C" title="פיסול – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="פיסול" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%AE%E0%A5%82%E0%A4%B0%E0%A5%8D%E0%A4%A4%E0%A4%BF_%E0%A4%95%E0%A4%B2%E0%A4%BE" title="मूर्ति कला – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="मूर्ति कला" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/Sculpture" title="Sculpture – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="Sculpture" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target"><span>Fiji Hindi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Kiparstvo" title="Kiparstvo – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Kiparstvo" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Eskilti" title="Eskilti – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Eskilti" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kreyòl ayisyen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/Szobr%C3%A1szat" title="Szobrászat – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Szobrászat" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%94%D5%A1%D5%B6%D5%A4%D5%A1%D5%AF%D5%A1%D5%A3%D5%B8%D6%80%D5%AE%D5%B8%D6%82%D5%A9%D5%B5%D5%B8%D6%82%D5%B6" title="Քանդակագործություն – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Քանդակագործություն" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hyw mw-list-item"><a href="https://hyw.wikipedia.org/wiki/%D5%94%D5%A1%D5%B6%D5%A4%D5%A1%D5%AF%D5%A1%D5%A3%D5%B8%D6%80%D5%AE%D5%B8%D6%82%D5%A9%D5%AB%D6%82%D5%B6" title="Քանդակագործութիւն – Western Armenian" lang="hyw" hreflang="hyw" data-title="Քանդակագործութիւն" data-language-autonym="Արեւմտահայերէն" data-language-local-name="Western Armenian" class="interlanguage-link-target"><span>Արեւմտահայերէն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Sculptura" title="Sculptura – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Sculptura" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingua</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Seni_patung" title="Seni patung – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Seni patung" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Eskultura" title="Eskultura – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Eskultura" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target"><span>Ilokano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Skulto" title="Skulto – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Skulto" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/H%C3%B6ggmyndalist" title="Höggmyndalist – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Höggmyndalist" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Scultura" title="Scultura – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Scultura" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E5%BD%AB%E5%88%BB" title="彫刻 – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="彫刻" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jam mw-list-item"><a href="https://jam.wikipedia.org/wiki/Skolpcha" title="Skolpcha – Jamaican Creole English" lang="jam" hreflang="jam" data-title="Skolpcha" data-language-autonym="Patois" data-language-local-name="Jamaican Creole English" class="interlanguage-link-target"><span>Patois</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%A5%E1%83%90%E1%83%9C%E1%83%93%E1%83%90%E1%83%99%E1%83%94%E1%83%91%E1%83%90" title="ქანდაკება – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="ქანდაკება" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kab mw-list-item"><a href="https://kab.wikipedia.org/wiki/Tasre%C9%A3ta" title="Tasreɣta – кабилски" lang="kab" hreflang="kab" data-title="Tasreɣta" data-language-autonym="Taqbaylit" data-language-local-name="кабилски" class="interlanguage-link-target"><span>Taqbaylit</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbp mw-list-item"><a href="https://kbp.wikipedia.org/wiki/Sa%C9%A3%CA%8A%CA%8A_t%CA%8Am%C9%A9y%C9%9B" title="Saɣʊʊ tʊmɩyɛ – Kabiye" lang="kbp" hreflang="kbp" data-title="Saɣʊʊ tʊmɩyɛ" data-language-autonym="Kabɩyɛ" data-language-local-name="Kabiye" class="interlanguage-link-target"><span>Kabɩyɛ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D2%AF%D1%81%D1%96%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B5" title="Мүсіндеме – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Мүсіндеме" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target"><span>Қазақша</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%B6%E0%B2%BF%E0%B2%B2%E0%B3%8D%E0%B2%AA" title="ಶಿಲ್ಪ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಶಿಲ್ಪ" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target"><span>ಕನ್ನಡ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EC%A1%B0%EA%B0%81" title="조각 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="조각" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ku mw-list-item"><a href="https://ku.wikipedia.org/wiki/Peyker" title="Peyker – кюрдски" lang="ku" hreflang="ku" data-title="Peyker" data-language-autonym="Kurdî" data-language-local-name="кюрдски" class="interlanguage-link-target"><span>Kurdî</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kw mw-list-item"><a href="https://kw.wikipedia.org/wiki/Gravyans" title="Gravyans – корнуолски" lang="kw" hreflang="kw" data-title="Gravyans" data-language-autonym="Kernowek" data-language-local-name="корнуолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kernowek</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Sculptura" title="Sculptura – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Sculptura" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lad mw-list-item"><a href="https://lad.wikipedia.org/wiki/Eskultura" title="Eskultura – ладино" lang="lad" hreflang="lad" data-title="Eskultura" data-language-autonym="Ladino" data-language-local-name="ладино" class="interlanguage-link-target"><span>Ladino</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Sculta" title="Sculta – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Sculta" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-li mw-list-item"><a href="https://li.wikipedia.org/wiki/Beildhouwkuns" title="Beildhouwkuns – лимбургски" lang="li" hreflang="li" data-title="Beildhouwkuns" data-language-autonym="Limburgs" data-language-local-name="лимбургски" class="interlanguage-link-target"><span>Limburgs</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Scoltura" title="Scoltura – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Scoltura" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target"><span>Lombard</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Skulpt%C5%ABra" title="Skulptūra – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Skulptūra" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv mw-list-item"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/T%C4%93lniec%C4%ABba" title="Tēlniecība – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Tēlniecība" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mdf mw-list-item"><a href="https://mdf.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%8C" title="Скульптурась – мокша" lang="mdf" hreflang="mdf" data-title="Скульптурась" data-language-autonym="Мокшень" data-language-local-name="мокша" class="interlanguage-link-target"><span>Мокшень</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Sokitra" title="Sokitra – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Sokitra" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%98%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Вајарство – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Вајарство" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%B6%E0%B4%BF%E0%B4%B2%E0%B5%8D%E0%B4%AA%E0%B4%95%E0%B4%B2" title="ശില്പകല – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="ശില്പകല" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target"><span>മലയാളം</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%B6%E0%A4%BF%E0%A4%B2%E0%A5%8D%E0%A4%AA%E0%A4%95%E0%A4%B2%E0%A4%BE" title="शिल्पकला – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="शिल्पकला" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target"><span>मराठी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Seni_arca" title="Seni arca – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Seni arca" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Melayu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mt mw-list-item"><a href="https://mt.wikipedia.org/wiki/Skultura" title="Skultura – малтийски" lang="mt" hreflang="mt" data-title="Skultura" data-language-autonym="Malti" data-language-local-name="малтийски" class="interlanguage-link-target"><span>Malti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mwl mw-list-item"><a href="https://mwl.wikipedia.org/wiki/Scultura" title="Scultura – мирандийски" lang="mwl" hreflang="mwl" data-title="Scultura" data-language-autonym="Mirandés" data-language-local-name="мирандийски" class="interlanguage-link-target"><span>Mirandés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%95%E1%80%94%E1%80%BA%E1%80%B8%E1%80%95%E1%80%AF" title="ပန်းပု – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="ပန်းပု" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target"><span>မြန်မာဘာသာ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nap mw-list-item"><a href="https://nap.wikipedia.org/wiki/Scultura" title="Scultura – неаполитански" lang="nap" hreflang="nap" data-title="Scultura" data-language-autonym="Napulitano" data-language-local-name="неаполитански" class="interlanguage-link-target"><span>Napulitano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Bildhaueree" title="Bildhaueree – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Bildhaueree" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Beeldhouwkunst" title="Beeldhouwkunst – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Beeldhouwkunst" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nrm mw-list-item"><a href="https://nrm.wikipedia.org/wiki/Stchulptuthe" title="Stchulptuthe – Norman" lang="nrf" hreflang="nrf" data-title="Stchulptuthe" data-language-autonym="Nouormand" data-language-local-name="Norman" class="interlanguage-link-target"><span>Nouormand</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Escultura" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%AE%E0%A9%82%E0%A8%B0%E0%A8%A4%E0%A9%80%E0%A8%95%E0%A8%B2%E0%A8%BE" title="ਮੂਰਤੀਕਲਾ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਮੂਰਤੀਕਲਾ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target"><span>ਪੰਜਾਬੀ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Rze%C5%BAbiarstwo" title="Rzeźbiarstwo – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Rzeźbiarstwo" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D8%A8%D8%AA_%D8%B3%D8%A7%D8%B2%DB%8C" title="بت سازی – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="بت سازی" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target"><span>پنجابی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnt mw-list-item"><a href="https://pnt.wikipedia.org/wiki/%CE%93%CE%BB%CF%85%CF%80%CF%84%CE%B9%CE%BA%CE%AE%CE%BD" title="Γλυπτικήν – Pontic" lang="pnt" hreflang="pnt" data-title="Γλυπτικήν" data-language-autonym="Ποντιακά" data-language-local-name="Pontic" class="interlanguage-link-target"><span>Ποντιακά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%AC%D8%B3%D9%85%D9%87_%D8%B3%D8%A7%D8%B2%D9%8A" title="مجسمه سازي – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="مجسمه سازي" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target"><span>پښتو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Escultura" title="Escultura – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Escultura" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Ch%27iquy" title="Ch'iquy – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Ch'iquy" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target"><span>Runa Simi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Sculptur%C4%83" title="Sculptură – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Sculptură" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Скульптура – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Скульптура" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Скулптура – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Скулптура" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target"><span>Русиньскый</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Scultura" title="Scultura – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Scultura" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target"><span>Sicilianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sd mw-list-item"><a href="https://sd.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%AC%D8%B3%D9%85%D8%A7_%D8%AC%D9%88%DA%99%DA%BB" title="مجسما جوڙڻ – синдхи" lang="sd" hreflang="sd" data-title="مجسما جوڙڻ" data-language-autonym="سنڌي" data-language-local-name="синдхи" class="interlanguage-link-target"><span>سنڌي</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Skulptura" title="Skulptura – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Skulptura" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%B8%E0%B7%96%E0%B6%BB%E0%B7%8A%E0%B6%AD%E0%B7%92_%E0%B7%81%E0%B7%92%E0%B6%BD%E0%B7%8A%E0%B6%B4%E0%B6%BA" title="මූර්ති ශිල්පය – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="මූර්ති ශිල්පය" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target"><span>සිංහල</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Sculpture" title="Sculpture – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Sculpture" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Soch%C3%A1rstvo" title="Sochárstvo – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Sochárstvo" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenčina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Kiparstvo" title="Kiparstvo – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Kiparstvo" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenščina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Skulptura" title="Skulptura – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Skulptura" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target"><span>Shqip</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%98%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Вајарство – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Вајарство" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-stq mw-list-item"><a href="https://stq.wikipedia.org/wiki/Bieldehauer%C3%A4i" title="Bieldehaueräi – Saterland Frisian" lang="stq" hreflang="stq" data-title="Bieldehaueräi" data-language-autonym="Seeltersk" data-language-local-name="Saterland Frisian" class="interlanguage-link-target"><span>Seeltersk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv mw-list-item"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Skulptur" title="Skulptur – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Skulptur" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Uchongaji" title="Uchongaji – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Uchongaji" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target"><span>Kiswahili</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%9A%E0%AE%BF%E0%AE%B1%E0%AF%8D%E0%AE%AA%E0%AE%AE%E0%AF%8D" title="சிற்பம் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="சிற்பம்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%B6%E0%B0%BF%E0%B0%B2%E0%B1%8D%E0%B0%AA%E0%B0%82" title="శిల్పం – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="శిల్పం" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target"><span>తెలుగు</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B8%9B%E0%B8%A3%E0%B8%B0%E0%B8%95%E0%B8%B4%E0%B8%A1%E0%B8%B2%E0%B8%81%E0%B8%A3%E0%B8%A3%E0%B8%A1" title="ประติมากรรม – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="ประติมากรรม" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target"><span>ไทย</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Lilok" title="Lilok – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Lilok" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target"><span>Tagalog</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tly mw-list-item"><a href="https://tly.wikipedia.org/wiki/Hejk%C9%99lt%C9%99ro%C5%A1%C9%99ti" title="Hejkəltərošəti – Talysh" lang="tly" hreflang="tly" data-title="Hejkəltərošəti" data-language-autonym="Tolışi" data-language-local-name="Talysh" class="interlanguage-link-target"><span>Tolışi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Heykel" title="Heykel – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Heykel" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Скульптура – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Скульптура" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%AC%D8%B3%D9%85%DB%81_%D8%B3%D8%A7%D8%B2%DB%8C" title="مجسمہ سازی – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="مجسمہ سازی" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target"><span>اردو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Haykaltaroshlik" title="Haykaltaroshlik – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Haykaltaroshlik" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target"><span>Oʻzbekcha / ўзбекча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vec mw-list-item"><a href="https://vec.wikipedia.org/wiki/Scultura" title="Scultura – Venetian" lang="vec" hreflang="vec" data-title="Scultura" data-language-autonym="Vèneto" data-language-local-name="Venetian" class="interlanguage-link-target"><span>Vèneto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Skul%27ptur" title="Skul'ptur – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Skul'ptur" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target"><span>Vepsän kel’</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/%C4%90i%C3%AAu_kh%E1%BA%AFc" title="Điêu khắc – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Điêu khắc" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wa mw-list-item"><a href="https://wa.wikipedia.org/wiki/Scultreye" title="Scultreye – валонски" lang="wa" hreflang="wa" data-title="Scultreye" data-language-autonym="Walon" data-language-local-name="валонски" class="interlanguage-link-target"><span>Walon</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Iskultura" title="Iskultura – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Iskultura" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wo mw-list-item"><a href="https://wo.wikipedia.org/wiki/Yatt" title="Yatt – волоф" lang="wo" hreflang="wo" data-title="Yatt" data-language-autonym="Wolof" data-language-local-name="волоф" class="interlanguage-link-target"><span>Wolof</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E9%9B%95%E5%A1%91" title="雕塑 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="雕塑" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9C%E1%83%90%E1%83%AC%E1%83%90%E1%83%AE%E1%83%9C%E1%83%90%E1%83%99%E1%83%90" title="ნაწახნაკა – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="ნაწახნაკა" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target"><span>მარგალური</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%A1%D7%A7%D7%95%D7%9C%D7%A4%D7%98%D7%95%D7%A8" title="סקולפטור – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="סקולפטור" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target"><span>ייִדיש</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zea mw-list-item"><a href="https://zea.wikipedia.org/wiki/Be%C3%AAldouwkunst" title="Beêldouwkunst – Zeelandic" lang="zea" hreflang="zea" data-title="Beêldouwkunst" data-language-autonym="Zeêuws" data-language-local-name="Zeelandic" class="interlanguage-link-target"><span>Zeêuws</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E9%9B%95%E5%A1%91" title="雕塑 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="雕塑" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Tiau-khek" title="Tiau-khek – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Tiau-khek" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E9%9B%95%E5%A1%91" title="雕塑 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="雕塑" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q11634#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8" title="Списък на всички специални страници [q]" accesskey="q"><span>Специални страници</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&oldid=12299057" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&id=12299057&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%25A1%25D0%25BA%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BF%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2580%25D0%25B0"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%25A1%25D0%25BA%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25BF%25D1%2582%25D1%2583%25D1%2580%25D0%25B0"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Sculpturing" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q11634" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><div class="othermeaning-box"> <dl><dd><i><b>Скулптор</b> пренасочва насам. За съзвездието вижте <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D0%BE%D1%80_(%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B5)" title="Скулптор (съзвездие)">Скулптор (съзвездие)</a>.</i></dd></dl> </div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Surviving_Greek_Bronze.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Surviving_Greek_Bronze.jpg/220px-Surviving_Greek_Bronze.jpg" decoding="async" width="220" height="293" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Surviving_Greek_Bronze.jpg/330px-Surviving_Greek_Bronze.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/34/Surviving_Greek_Bronze.jpg/440px-Surviving_Greek_Bronze.jpg 2x" data-file-width="675" data-file-height="900" /></a><figcaption>Рядка древногръцка бронзова скулптура на атлет победител от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Класическа Гърция">Класическия период</a></figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg/220px-Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg" decoding="async" width="220" height="231" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg/330px-Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg/440px-Michelangelo%27s_Pieta_5450_cropncleaned.jpg 2x" data-file-width="1584" data-file-height="1660" /></a><figcaption>Скулптурата <i><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%B0_(%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE)" title="Пиета (Микеланджело)">Пиета</a></i> на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Микеланджело Буонароти">Микеланджело Буонароти</a></figcaption></figure> <p><b>Скулптурата</b> е вид <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%8F%D1%89%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Изящно изкуство">изящно изкуство</a>, чиито произведения се изработват в обемна пространствена форма от твърди или пластични материали. Те се създават чрез оформяне или комбиниране на твърди материали, предимно от камък, като мрамор, метал, стъкло или дърво, или пластични материали като глина, плат, полимери и по-меки материали. Терминът може да се отнася и до произведения, включващи звук, текст и светлина. </p><p>Отлети обекти могат да бъдат представени като скулптури. Материалите могат да бъдат третирани чрез отстраняване, например резба. Могат да бъдат сглобявани, например чрез спояване, или правени по-твърди, например изпичани, формовани или отливани. Може да бъде прилагана декорация на повърхността, например оцветяване. Скулптурата е пластично изкуство, изразното средство е пластиката. Включва използването на материали, които могат да бъдат отливани или моделирани. </p><p>Скулптурата е важна форма на общественото изкуство. </p><p><i>Ваенето</i> е <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Изкуство">изкуството</a> на оформяне на обекти, които могат да са с всякакъв размер и от най-различен материал. Може да бъдат изработени по два начина: чрез извайване (с твърд материал – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA" class="mw-redirect" title="Камък">камък</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B7" title="Бронз">бронз</a>, дърво и др.) и чрез моделиране (с пластичен материал – <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%BA" title="Восък">восък</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Глина">глина</a> и др.). </p><p>Човекът, изработващ скулптури, се нарича <b>скулптор</b>. Скулпторите обикновено учат в художествени школи, както повечето художници, и в даден момент се насочват към този вид изкуство. </p><p>Измежду най-известните скулптори са <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B9" title="Фидий">Фидий</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BF" title="Лизип">Лизип</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Праксител">Праксител</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Мирон">Мирон</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Поликлет Стари">Поликлет Стари</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Микеланджело Буонароти">Микеланджело Буонароти</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Джовани Лоренцо Бернини">Бернини</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B3%D1%8E%D1%81%D1%82_%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Огюст Роден">Огюст Роден</a> и др. </p><p>Някои известни български скулптори са <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D0%BE%D1%80)" class="mw-redirect" title="Андрей Николов (скулптор)">Андрей Николов</a>, <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2" title="Иван Лазаров">Иван Лазаров</a>, <a href="/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2" title="Любомир Далчев">Любомир Далчев</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%9F%D0%B5%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2" title="Асен Пейков">Асен Пейков</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2" class="mw-disambig" title="Марко Марков">Марко Марков</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC_%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2" title="Крум Дамянов">Крум Дамянов</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2" title="Валентин Старчев">Валентин Старчев</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE_%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2" title="Величко Минеков">Величко Минеков</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2" title="Павел Койчев">Павел Койчев</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC_%D0%94%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2" title="Крум Дерменджиев">Крум Дерменджиев</a>, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2_(%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D0%BE%D1%80)" title="Емил Попов (скулптор)">Емил Попов</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2" title="Ангел Станев">Ангел Станев</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2_(%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D0%BE%D1%80)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Иван Русев (скулптор) (страницата не съществува)">Иван Русев</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A7%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2" title="Георги Чапкънов">Георги Чапкънов</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2" title="Красимир Рангелов">Красимир Рангелов</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2" title="Петко Москов">Петко Москов</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2" title="Спас Киричев">Спас Киричев</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B8_%D0%A0%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2" title="Вежди Рашидов">Вежди Рашидов</a>, Константин Симеонов – Костика, Убавка Тончев и др. </p> <meta property="mw:PageProp/toc" /> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Видове_скулптура"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B4.D0.BE.D0.B2.D0.B5_.D1.81.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Видове скулптура</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Видове скулптура" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Видове скулптура"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li>Свободностояща скулптура – скулптура, около всички страни на която, с изключение на основата, има пространство. Тя е позната също като „кръгла“ скулптура и е предназначена да се гледа от всички страни.</li> <li>Музикална скулптура – скулптура, която произвежда звук под някакво въздействие, или обратното (под въздействието на звук скулптурата променя временно състоянието си).</li> <li>Светлинна скулптура – скулптура или друг предмет на изкуството, който произвежда светлина, или обратното (под въздействието на светлина, скулптурата променя временно състоянието си).</li> <li><a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B6%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бижутерия">Бижутерия</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84_(%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0)" title="Релеф (скулптура)">Релеф</a> – скулптура, която е здраво закрепена със задната си част; видове: <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84" class="mw-redirect" title="Барелеф">барелеф</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84" class="mw-redirect" title="Орелеф">орелеф</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84" class="mw-redirect" title="Контрарелеф">контрарелеф</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кинетична скулптура (страницата не съществува)">Кинетична скулптура</a> – включва аспекти на движение</li></ul> <dl><dd><ul><li><a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD" title="Фонтан">Фонтан</a> – скулптура създадена чрез движение на вода</li></ul></dd></dl> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%8F" title="Статуя">Статуя</a> – триизмерно скулптурно изображение на човешка или животинска фигура или ансамбъл от фигури</li></ul> <dl><dd><ul><li><a href="/wiki/%D0%91%D1%8E%D1%81%D1%82_(%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA)" title="Бюст (паметник)">Бюст</a> – скулптура на горната част на човешко тяло (глава, рамене, гърди)</li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%8F&action=edit&redlink=1" class="new" title="Конна статуя (страницата не съществува)">Конна статуя</a> – обикновено представя важен човек, яхнал кон</li></ul></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Форми_на_скулптурата"><span id=".D0.A4.D0.BE.D1.80.D0.BC.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.B0"></span>Форми на скулптурата</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: Форми на скулптурата" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: Форми на скулптурата"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE,_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B2_%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изкуство, създадено в определена местност (страницата не съществува)">Изкуство, създадено в определена местност</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мобилна скулптура (страницата не съществува)">Мобилна скулптура</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%E2%80%9E%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%BE%E2%80%9C_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="„Натрупано“ изкуство (страницата не съществува)">„Натрупано“ изкуство</a> – форма на скулптурата, при която се сглобяват обекти и се натрупват един върху друг.</li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Архитектурна скулптура (страницата не съществува)">Архитектурна скулптура</a></li> <li><a href="/w/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Изкуство на околната среда (страницата не съществува)">Изкуство на околната среда</a>:</li></ul> <dl><dd><ul><li><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Скулптура на околната среда (страницата не съществува)">Скулптура на околната среда</a></li> <li><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Лендарт">Лендарт</a></li></ul></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Скулптура_и_архитектура"><span id=".D0.A1.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0_.D0.B8_.D0.B0.D1.80.D1.85.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Скулптура и архитектура</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Скулптура и архитектура" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Скулптура и архитектура"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>През много периоди от историята не е имало разделение между професията на <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82" title="Архитект">архитекта</a> и тази на скулптура. До XVI и XVII век, много архитекти са работили успоредно и в областта на скулптурата. Скулптурата е съществувала както като самостоятелно изкуство така и като част от архитектурна творба. </p><p>При много архитектурни произведения, от <a href="/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Древна Гърция">Древна Гърция</a> до <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BA" title="Барок">Барока</a>, скулптурните елементи за украсяване на сградата са неразделна част от работата на архитекта. Пример за това са <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%8F" title="Статуя">статуи</a>, които са били поставени в сградата по проект. Друг пример са <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0" title="Кариатида">кариатидите</a>, колони в човешка фигура, които са изключително често срещан пример за идентифициране на архитектурни елементи и скулптура. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Скулптурни_материали_през_различни_периоди_на_историята"><span id=".D0.A1.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.B8_.D0.BC.D0.B0.D1.82.D0.B5.D1.80.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B7_.D1.80.D0.B0.D0.B7.D0.BB.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D0.B5.D1.80.D0.B8.D0.BE.D0.B4.D0.B8_.D0.BD.D0.B0_.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F.D1.82.D0.B0"></span>Скулптурни материали през различни периоди на историята</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Скулптурни материали през различни периоди на историята" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Скулптурни материали през различни периоди на историята"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Обикновено скулпторите се стремят да правят предмети на изкуството, които са възможно най-трайни. Работят с издръжливи и най-често скъпи материали, например бронз и камък: мрамор, варовик, порфир и гранит. По-рядко се срещат скъпоценни материали като злато, сребро, нефрит и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Слонова кост">слонова кост</a>, които се използват при позлатени предмети. По-често срещани и по-евтини материали се използват в скулптура за по-широка употреба. Такива материали са стъкло, твърда дървесина (например дъб, чемшир и липа), теракота и други керамични материали, също и материали, които се отливат, като пютър и цинк. </p><p>Скулптурите често са оцветени, но се случва да губят оцветяването си с течение на времето или по време на реставрация. Много различни техники на оцветяване се използват при направата на скулптура, например темпера, маслени бои, позлатяване, бои, използвани в бояджийството, аерозол, емайл и техника с пясък. </p><p>Много скулптори търсят нови начини и нови материали за направата на своето изкуство. Джим Гери е използвал цветно стъкло, инструменти, автомобилни, машинни и железарски части. Една от най-известните скулптури на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BE" title="Пабло Пикасо">Пабло Пикасо</a> съдържа части от велосипед. Александър Колдер и други модернисти са използвали по ефектен начин оцветена стомана. От 60-те години на ХХ век се използват също акрилни бои и други синтетични вещества. Анди Голдзуърти прави своите необикновени „еднодневни“ скулптури почти изцяло от естествени материали, в естествени условия. Някои видове скулптура, например ледена, пясъчна или газова скулптура, умишлено е с „кратък живот“. </p><p>Скулптурите често правят малки предварителни творби, наречени макети, от нетрайни материали, като гипс, восък, глина или пластелин, например „Ерос“ на Лондонския площад Пикадили, направен от Алфред Гилбърт. В ретроархеологията тези материали в повечето случаи са крайният продукт. Понякога скулпторите използват и отлети обекти. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Азия"><span id=".D0.90.D0.B7.D0.B8.D1.8F"></span>Азия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Азия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Азия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Много различни форми на скулптурата са били използвани в Азия, като много от предметите са религиозно изкуство, основано на хиндуизма и будизма, също и гръко-будистко изкуство. Голяма част от камбоджанска хиндуистка скулптура е запазена в Ангкор, но организираният грабеж е имал тежки последици за много забележителности в тази страна. В Тайланд скулптурите са почти винаги изображения на Буда. Много скулптури и храмове в Тайланд са позлатени, в отделни случаи инкрустирани. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източна_Азия"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.B7.D0.B8.D1.8F"></span>Източна Азия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Източна Азия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Източна Азия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Китай"><span id=".D0.9A.D0.B8.D1.82.D0.B0.D0.B9"></span>Китай</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Китай" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Китай"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-default-size" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg/220px-Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg" decoding="async" width="220" height="293" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg/330px-Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg/440px-Liao_Dynasty_Avalokitesvara_Statue_Clear.jpeg 2x" data-file-width="960" data-file-height="1280" /></a><figcaption>Бодхисатва <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Авалокитешвара">Авалокитешвара</a> (Гуан ин), статуя дърво и многопластова боя, от XI – XII век, Династия Лияо, провинция Шанзи. Музей Нелсън-Аткинс, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B0%D1%81" title="Канзас">Канзас</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B8" title="Мисури">Мисури</a>.</figcaption></figure> <p>Артефакти от Китай датират отпреди 10 000 години пр.н.е., а талантливите китайски занаятчии са активни много отрано, но по-голямата част от това, което е показано като скулптура, идва от няколко исторически периода. Първият период, който представлява интерес, е периодът на Западната Династия Джоу (1050 – 771 г. пр.н.е.), от която идва голямо разнообразие от сложни бронзови плавателни съдове. Следващият интересен период е Династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.), с нейната грандиозна армия от теракота, сглобена заради гроба на Чин Ше Хуанг, първият император на важната, но управлявала за кратко династия Чин, предшественичка на Хан. В гробове, които датират от периода на Хан, са открити много фигури, които изглеждат интересни дори 2000 години по-късно. </p><p>Първата открита будистка скулптура датира от периода на Тримата Крале (III век), докато скулптурата от изкуствените пещери на Лунмен, близо до Луян, провинция Хенан (Северен Вей, V и VI век) е известна със своята изтънченост. </p><p>Периодът, който сега е смятан за „Златният Век“ на Китай, е на Династията Танг. Декоративните фигури стават много популярни през ХХ век в Евро-Американската култура. Те стават обект на масов износ с цел печалба от страна на военни диктатори от китайските граждански войни. Особено желана е будистката скулптура, често монументална, от Династията Суй, която е вдъхновена от Гръко-Будисткото изкуство на Централна Азия. Много скулптури са смятани за съкровища на световното изкуство. </p><p>След периода със скулптурата на династията Танг, западният интерес към китайските артефакти значително спада, с изключение на това, което може да бъде смятано за „орнаментални мебели“ и особено предметите от нефрит. Колекционират се грънчарски предмети от много различни периоди и отново предметите от периода на Танг се отличават със свободното си и спокойно чувство, което носят. В китайската скулптура няма голи тела (освен тези, които са направени с цел медицинско учение или практика), а портретните скулптури са много малко, в сравнение с Европейската традиция. Портретна скулптура е правена обаче в манастирите. </p><p>Като се изключат бижутата и нефритовите и грънчарски предмети, почти нищо, създадено след династията Минг (която свършва по време на късния XVII век), не е колекционирано от арт музеите, а и нищо, създадено по време на неспокойния ХХ век, не е признато за скулптура, въпреки че в ранните десетилетия на комунистическия режим има училище за социално-реалистична скулптура, повлияна от Съветския съюз. След като столетието приключва, китайските занаятчии почват да доминират жанровете за комерсиална скулптура (колекционерски чинии, статуетки, играчки и т.н.), а авангардните китайски творци започват да участват в Евро-Американския сектор на съвременното изкуство. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Япония"><span id=".D0.AF.D0.BF.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D1.8F"></span>Япония</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: Япония" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: Япония"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В Япония са правени безбройни картини и скулптури и често са спонсорирани от правителството. По-голямата част от японската скулптура е асоциирана с религията, а обществената употреба запада с намаляването на важността на традиционния будизъм. По време на периода на Кофун (ІІІ век), глинени скулптури, наречени ханива, били издигани около гробовете. Вътре в кондото на храма „Хорю-дзи“ е тройното божество Шака (623 г.), историческият Буда, ограден от двама бодхисатва, също и Кралете-пазители на четирите посоки. Дървеното изображение (ІХ век) на Шакиамуни, „историческият Буда“, съхранявано във второстепенна сграда в „Муро-дзи“, е типично за ранната хейанска скулптура със своето масивно тяло. То е покрито с дебели гънки на „материя“, която е издялана в стил хомпа-шики („обръщаща се вълна“) и има строго и затворено изражение. Училището за скулптури Кей и особено Ункей, създава нов, по-реалистичен стил скулптура. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Централна_Азия"><span id=".D0.A6.D0.B5.D0.BD.D1.82.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.B7.D0.B8.D1.8F"></span>Централна Азия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Централна Азия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Централна Азия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Гръко-будисткото изкуство е артистичната проява на гръко-будизма, а културният еклектизъм между класическата гръцка култура и будизма се развива за период от около 1000 години в Централна Азия, между завоеванията на Александър Велики през IV в. пр.н.е. и ислямските завоевания през VII век. Гръко-будисткото изкуство се характеризира със силния идеалистичен реализъм на елинското изкуство и първите изображения на Буда в човешка форма. Те помагат да се определи артистичния (и особено скулптурния) канон на будисткото изкуство по целия континент чак до наши дни. Това също е много силен пример на културен еклектизъм между източните и западните традиции. </p><p>Произхода на гръко-будисткото изкуство може да се открие в елинистичното гръко-бактрийско царство (250 г. пр.н.е. – 130 г. пр.н.е.), което се намира на територията на днешен Афганистан. Оттам елинистичната скулптура се разпространява в индийския субконтинет, едновременно с основаването на индийско-гръцкото царство (180 г. пр.н.е. – 10 г.). Под влиянието на индо-гърците, а след това и на кушаните, взаимодействието на гръцката и будистката култура процъфтява в зоната на Гандхара, която се намира на територията на днешен северен Пакистан. След това тя се разпространява към Индия, като влияе на изкуството на Матхура и хиндуисткото изкуство на империята Гупта и се разпростира до края на югоизточна Азия. Влиянието на гръко-будисткото изкуство се разпростира на север към Централна Азия, като силно повлиява изкуството на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0" class="mw-redirect" title="Таримска падина">Таримската падина</a> и накрая стига до изкуството на Китай, Корея и Япония. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Южна_Азия"><span id=".D0.AE.D0.B6.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.B7.D0.B8.D1.8F"></span>Южна Азия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Южна Азия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Южна Азия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Индия"><span id=".D0.98.D0.BD.D0.B4.D0.B8.D1.8F"></span>Индия</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Индия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Индия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Първите познати скулптури са от цивилизацията на долината Инд (3300 – 1700 г. пр.н.е.) и са намерени в исторически забележителности в Мохенджо-Даро и Хараппа, които се намират на територията на днешен Пакистан. По-късно, когато се развиват хиндуизма, будизма и джайнизма, в Индия се произвеждат сложни бронзови и каменни скулптури, например известните скулптури в храмове, които украсяват различни хиндуистки, джайнистки и будистки олтари. Някои от тях, например пещерните храмове в Еллора и Аджанта, са примери на индийска скална архитектура, може би най-големите и смели скулптурни системи в света. </p><p>Скулптурите от розов пясъчник на Матхура произхождат от периода на империята Гупта (IV – VI век) и достигат висока степен на завършеност и изтънченост на моделирането. Изкуството от периода на Гупта по-късно впечатлява китайските стилове по времето на династията Суй и артистичните стилове от останалата част на източна Азия. По-новите скулптури в Афганистан, направени от хоросан, шиста или глина, показват много силно смесване на индийски пост-гуптски маниеризъм и класическо влияние. Знаменитите бронзови изделия от времето на династията Чола (ок. 850 – 1250 г.) от южна Индия са особено значими. Портретната фигура от Натарая е класически пример. Традициите на индийската скулптура продължават в ХХ и ХХІ век, например в гранитната скулптура на Махабалипурам, произхождаща от династията Палава. Съвременната индийска скулптура е типично полиморфна, но нейни представители са знаменити скулптори като Друва Мистри. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Африка"><span id=".D0.90.D1.84.D1.80.D0.B8.D0.BA.D0.B0"></span>Африка</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Африка" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Африка"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Африканското изкуство набляга на скулптурата – африканските творци предпочитат триизмерни, отколкото двуизмерни творби. </p><p>При африканската скулптура стилът, ключовите естетически характеристики, материалите и използваните техники при създаването на скулптурна творба се отразяват на региона, от когото произлизат. Скулптурите често имат уникални функции, които широко варират от един географски регион до друг. </p><p>В Западна Африка, най-ранните познати скулптури са от културата Нок от Нигерия, която датира от около 500 пр.н.е. Западно-африканските скулптури обикновено имат издължени тела, ъгловати форми и лицеви структури, които представят по-скоро идеалното, отколкото индивидуалното. Тези фигури се използват при религиозни ритуали. Създадени са така, че да имат повърхност, която често се покрива с материали, поставени върху тях при церемониални жертвоприношения. В контраст с тези скулптури в западна Африка са тези на хората, които говорят езика „манде“ от същия регион. Манде скулптурите са направени от дърво и имат широки, плоски повърхности. Ръцете и краката им имат формата на цилиндри. </p><p>В Централна Африка обаче главните отличителни характеристики включват лица с формата на сърце, които са завити навътре и имат шарки на кръгчета и точки. Въпреки че някои групи предпочитат по-геометрични и ъглови лицеви форми, не всички скулптури са напълно същите, нито са направени от същия материал. Най-използваният материал е дърво, въпреки че слоновата кост, костта, камъка, глината и металът се използват също. Районът в Централна Африка има впечатляващ стил, който е лесен за идентифициране и позволява много лесно да се направи регионалното различие. </p><p>Африканците от изтока не са особено известни със своята скулптура, но един тип скулптура, който е създаден в тази зона, са скулптурите, издялани в човешки форми, декорирани с геометрични форми, докато горната им част е издялана с фигурки на животни, хора и различни предмети. Тези скулптури, поставени до гроба, са асоциирани със смъртта и отвъдния свят. </p><p>Най-старите познати глинени фигури от Западна Африка датират от 400 до 600 г. пр. Хр. и имат цилиндрични глави. Тези глинени фигури са едновременно с човешки и животински черти. Освен глинените фигури, има и дървени облегалки за глави, които са поставени в гробовете на притежателите си. Облегалките за глави имат различни стилове – варират от геометрични форми до животински фигури. Всеки регион има уникален стил и значение за скулптурата си. Типът материал и целта, с която е създадена скулптурата в Африка, се отразява на региона, в когото се създават скулптурите. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Египет"><span id=".D0.95.D0.B3.D0.B8.D0.BF.D0.B5.D1.82"></span>Египет</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Египет" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Египет"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Монументалната скулптура от Древния Египет е световноизвестна, но изисканите и деликатни малки скулптури също са нейна отличителна черта. Древното изкуство на египетската скулптура се е развило, за да представя във физическа форма древните египетски богове и фараони, божествените крале и кралици. Били са следвани много стриктни обичаите, докато са били създавани статуите. Мъжките статуи са били по-тъмни от женските. При статуи в седнало положение, е било задължително ръцете да бъдат поставяни върху колената, а изображението на всеки египетски бог е било определяно от специфични правила. </p><p>Артистичните творби били класифицирани според точно определено съответствие с всички конвенции, а конвенциите били спазвани стриктно по време на цели 3 хиляди години. Много малко неща се променили във външния вид на статуите, освен по време на кратък период, по времето на управлението на Акхенатен и Нефертити, когато бил поощряван по-натуралистичният портрет. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Северна_и_Южна_Америка"><span id=".D0.A1.D0.B5.D0.B2.D0.B5.D1.80.D0.BD.D0.B0_.D0.B8_.D0.AE.D0.B6.D0.BD.D0.B0_.D0.90.D0.BC.D0.B5.D1.80.D0.B8.D0.BA.D0.B0"></span>Северна и Южна Америка</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Северна и Южна Америка" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Северна и Южна Америка"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Скулптурата в това, което сега наричаме Латинска Америка, се развива в 2 различни зони, Мезоамерика на север и Перу на юг. И в двете зони, скулптурата първоначално била от камък, по-късно от теракота и метал, когато цивилизациите в тези зони почнали да процъфтяват технологично. В Средноамериканския регион имало по-монументална скулптура, като се почне от масивните работи, издялани от цял блок, на културите Олмеки и Толтеки, до великолепните барелефи, които характеризират културите на Маите и Ацтеките. В региона на Андите, скулптурите обикновено били малки, но често показвали блестящ стил. </p><p>В Северна Америка, дървото било дялано за направа на тотемни прътове, маски, прибори, канута за война и други предмети, с вариативни различия между отделните култури и региони. Най-развитите стилове са тези на Северозападния бряг на Тихия океон, където имало група от сложни и стилизирани официални стилове, разработени така, че да образуват традиция, която сега е в своя ренесанс и се използва и със сребърни, златни и модерни материали. Въвеждането на метални инструменти представи нови техники на дялане, включително употребата на черен <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Аргилит">аргилит</a>, също наричан черна плоча, който се използва изключително от хората от народа Хайда. </p><p>В допълнение към известните тотемни прътове, рисуваните и дялани фасади на къщите били допълвани от дялани стълбове вътре и извън тях, както и от погребални фигури и други предмети. За интуитите от далечния Север, традиционните стилове за дялане в слонова кост и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Стеатит">стеатит</a> били използвани по-често при употребата на модерни инструменти, като това довело да нови посоки да инуитската култура, които, както изкуството на северозападния бряг, били високо ценени от колекционери на изкуството, заради техните пластични форми и иновативни интерпретации на фигура и история. </p><p>С пристигането си, европейската католическа култура адаптирала локалните стилове към преобладаващия бароков стил, като това дало началото на огромни сложни ретаблоси и други скулптури, предназначени главно за църкви. Появили се различни хибридни стилове. Най-известният пример от тези в Канада е олтарната зона на базиликата Нотр Дам в Монреал, Квебек, която била издялана от канадско-френски работници. </p><p>По-късно творците, които се обучавали в западната академична традиция, последвали европейските стилове до късния XIX век. Те започнали да рисуват наново с туземни влияния, предимно в мексиканския бароков гротесков стил, познат като чуригереска. </p><p>Аборигените също възприели църковната скулптура в нейните вариации на готика. Един известен пример е Църквата на Свещения Кръст в Скоокумчук Хот Спрингс, Британска Колумбия. </p><p>Историята на скулптурата в САЩ след Европейското идване се отразява на образуването на романските републикански градски ценности и протестансткото християнство. В сравнение със зоните, колонизирани от испанците, скулптурата имала доста незначителен старт в Британските колонии. Тя нямала почти никакво място в църквите и била създавана импулсивно, заради нуждата да се отстои националността след независимостта. Американската скулптура от средата до края на XIX век била често класическа, често романтична, но показвала склонност към драматичен и разказвателен реализъм. </p><p>Публичните сгради по времето на последната четвърт на XIX век и първата половина на XX век често предоставяли архитектурна среда за скулптурата, особено при релефната. До 1950 г., традиционното обучение по скулптура било почти напълно заменено от виждането за абстрактен дизайн, вдъхновено от Баухаус. В публични поространства имало повече минималистична скулптура, а архитектите напълно спрели да използват скулптурата в своя дизайн. Модерните скулптори (XXI век) използвали едновременно класически и абстрактни дизайни. В началото на 80-те години, имало рязък обрат към фигуративната публична скулптура. До 2000 година, много от новите публични скулптури в САЩ били фигуративни като дизайн. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Европа"><span id=".D0.95.D0.B2.D1.80.D0.BE.D0.BF.D0.B0"></span>Европа</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Европа" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Европа"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Най-ранната европейска скулптура е образ на жена и се предполага, че датира от преди 35 000 години. Нейното откриване през 2008 г. накара експертите да преразгледат историята на изкуството. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Гръко-римска_класика"><span id=".D0.93.D1.80.D1.8A.D0.BA.D0.BE-.D1.80.D0.B8.D0.BC.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.BA.D0.BB.D0.B0.D1.81.D0.B8.D0.BA.D0.B0"></span>Гръко-римска класика</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Гръко-римска класика" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Гръко-римска класика"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Уникални черти за европейската класическа традиция: </p> <ol><li>Цели фигури: използва се младото, атлетично тяло или женска гола фигура в цял ръст</li> <li>Портрети: Показват възраст и силен характер</li> <li>Употреба на класическо облекло и атрибути на класически божества</li> <li>Натурализъм, базиран на наблюдение, често от живи модели</li></ol> <p>Черти, които европейската класическа традиция включва, заедно с много други: </p> <ol><li>Характерите представят дистанцираност и вътрешно задоволство</li> <li>Детайлите не разрушават чувството на ритъм между солидните обеми и разстоянията, които ги заобикалят</li> <li>Частите изглеждат по-солидни и широки, отколкото са</li> <li>Заобикалящите пространства изглеждат свещени или извън времето</li></ol> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Темата_за_голотата"><span id=".D0.A2.D0.B5.D0.BC.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B7.D0.B0_.D0.B3.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D1.82.D0.B0.D1.82.D0.B0"></span>Темата за голотата</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Темата за голотата" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Темата за голотата"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Неукрасената фигура на гръцката класическа скулптура е препратка към социалния статус или ролята на изобразения човек, божество или друго същество. Атлетите, жреците и боговете могат да бъдат идентифицирани по своята декорация или нейната липса. </p><p>Ренесансът преоткрил гръцкия класически образ, например <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81" class="mw-redirect mw-disambig" title="Дорифорос">Дорифор</a> или Поликлет Стари от V век, като това довело до появата на голи фигуративни статуи, които били разглеждани като „перфектната форма“ на човешкото тяло. Впоследствие, голотата в скулптурата и живописта често представяла идеална форма с невинност, отвореност и чистота. Все още се срещат голи скулптури. В живописта те често се правят като упражнение, за да може да се разбере анатомичната структура на човешкото тяло и да се развият умения, които трябва да послужат като основа за създаване на облечени фигури. </p><p>Голите статуи често се възприемат от много общества, в зависимост от това колко дълго е живяла традицията, която подкрепя тези форми. От време на време, голата форма показва противопоставяния, често от морални или религиозни групи. Класически примери за това са отстраняването на мъжки гениталии от гръцката скулптура (например в колекцията на Ватикана) и добавянето на смокиново листо към скулптурата Давид на Микеланджело (в Британския музей, по времето, когато кралица Виктория дошла на посещение). </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Готическа_скулптура"><span id=".D0.93.D0.BE.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D1.81.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Готическа скулптура</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Готическа скулптура" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Готическа скулптура"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Готическа скулптура">готическа скулптура</a></i></div></dd></dl> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Монументална_скулптура"><span id=".D0.9C.D0.BE.D0.BD.D1.83.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D1.82.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Монументална скулптура</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Монументална скулптура" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Монументална скулптура"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>За този период определяща е готическата архитектура, а готическата скулптура не съвпада изцяло като времеви период с развитието на Готиката. Фасадите на големите църкви, особено около входовете продължават да имат големи тимпани, но около тях се развиват и фигурални композиции. </p><p>На Западния (Кралския) портал на катедралата<a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B0%D0%BC_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%A8%D0%B0%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%80" class="mw-redirect" title="Нотър Дам дьо Шартър">Нотър Дам дьо Шартър</a> (ок. 1145) се виждат елегантни, но преувеличено издължени колонни статуи, докато тези на южния <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82" title="Трансепт">трансептен</a> портал (ок. 1215 – 20) са по-натуралистични и по-отдалечени от стената, на която са поставени. Забелязва се и определено сходство с класическата традиция. Тези тенденции са продължени няколко години по-късно в западния портал на <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Реймска катедрала">Реймската катедрала</a>, където фигурите са почти в кръг, което след разпространението на Готиката в Европа става нормално.<sup id="cite_ref-1" class="reference"><a href="#cite_note-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бамбергска катедрала (страницата не съществува)">Катедралата в Бамберг</a> има вероятно най-големия ансамбъл от скулптури от ХІІІ век, който кулминира в <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%87&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бамбегрски ездач (страницата не съществува)">Бамбергския ездач</a> (1240) – първата конна статуя в реални размери в западното изкуство след VI век. </p><p>В Италия, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE" title="Николо Пизано">Николо Пизано</a> и неговият син <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Пизано (страницата не съществува)">Джовани Пизано</a> развиват стил, който често е наричан <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE" title="Куатроченто">проторенесансов</a>. В него не може да се сбърка влиянието на древноримските саркофази и изтънчените и плътно населени композиции, включително изкусно решения проблем с голотата. Примери в това отношение са амвонът в катедралата в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Сиена">Сиена</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фонтана маджоре (страницата не съществува)">Фонтана маджоре</a> в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0" title="Перуджа">Перуджа</a> и амвонът в „Св. Андреа“ от 1301 г.<sup id="cite_ref-2" class="reference"><a href="#cite_note-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Друг белег за възраждането на класическия стил се вижда в <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Международна готика">Международната готика</a> в лицето на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81_%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Клаус Слутер">Клаус Слутер</a> и неговите последователи в <a href="/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Бургундия">Бургундия</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Фландрия">Фландрия</a> около 1400 г.<sup id="cite_ref-3" class="reference"><a href="#cite_note-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Късната готическа скулптура се пренася и към Севера, където се развива модата на големите олтарни дървени скулптури и виртуозните дърворезби. Най-много оцелели примери за това има в Германия. Макар и скрити от погледите на хората (например, подпиращи пейките в храмовете) много често могат да бъдат открити каменни пластики с изображения, заимствани от фолклора – <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мизерикорд (страницата не съществува)">мизерикорди</a>. <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тилман Рименшнайдер (страницата не съществува)">Тилман Рименшнайдер</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D0%B9%D1%82_%D0%A9%D0%BE%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вейт Щос (страницата не съществува)">Вейт Щос</a> и други продължават стила и през XVI век, като постепенно се повлияват от Италианския <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%81" title="Ренесанс">ренесанс</a>.<sup id="cite_ref-4" class="reference"><a href="#cite_note-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Статуите от камък или <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Алабастър">алабастър</a> в човешки ръст в гробниците стават популярни в средите на по-заможните, което води до развитие на многоетажните гробници. Гробниците на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8" class="mw-redirect" title="Скалигери">Скалигери</a> във <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0" title="Верона">Верона</a> стават толкова големи, че се налага да ги преместят извън църквата. През XV век се развива индустрия, изнасяща олтарни релефи от нотингамски алабастър за богатите европейски епархии. </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional" style="max-width: 972px;"> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG" class="mw-file-description" title="Южният портал на „Нотър Дам дьо Шартър“ (c. 1215 – 20)"><img alt="Южният портал на „Нотър Дам дьо Шартър“ (c. 1215 – 20)" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG/150px-Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG/225px-Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG/300px-Chartres_cathedral_023_martyrs_S_TTaylor.JPG 2x" data-file-width="1200" data-file-height="1600" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Южният портал на „<i>Нотър Дам дьо Шартър</i>“ (c. 1215 – 20)</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Reims6.jpg" class="mw-file-description" title="Западният портал на Реймската катедрала, Благовещение"><img alt="Западният портал на Реймската катедрала, Благовещение" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Reims6.jpg/200px-Reims6.jpg" decoding="async" width="200" height="156" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Reims6.jpg/300px-Reims6.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Reims6.jpg/400px-Reims6.jpg 2x" data-file-width="500" data-file-height="389" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Западният портал на Реймската катедрала, <a href="/wiki/%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Благовещение">Благовещение</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg" class="mw-file-description" title="„Рождество“ и „Поклонение на влъхвите“ от Николо Пизано от амвона на баптистерия в Пиза."><img alt="„Рождество“ и „Поклонение на влъхвите“ от Николо Пизано от амвона на баптистерия в Пиза." src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a4/Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg/200px-Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a4/Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg/300px-Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a4/Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg/400px-Pisa.Baptistery.pulpit02.jpg 2x" data-file-width="1280" data-file-height="960" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Рождество“ и „Поклонение на влъхвите“ от Николо Пизано от амвона на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Баптистерий">баптистерия</a> в <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0" title="Пиза">Пиза</a>.</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dijon_mosesbrunnen4.jpg" class="mw-file-description" title="Давид и пророк, Клаус Слютер, „Кладенецът на Мойсей“"><img alt="Давид и пророк, Клаус Слютер, „Кладенецът на Мойсей“" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Dijon_mosesbrunnen4.jpg/200px-Dijon_mosesbrunnen4.jpg" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Dijon_mosesbrunnen4.jpg/300px-Dijon_mosesbrunnen4.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Dijon_mosesbrunnen4.jpg/400px-Dijon_mosesbrunnen4.jpg 2x" data-file-width="2048" data-file-height="1536" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Давид и пророк, Клаус Слютер, „Кладенецът на Мойсей“</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg" class="mw-file-description" title="Основата на реликварий „Свети трън“ от 90-те години на XIV век, представящ „Възкресението на мъртвите“ от колекцията на Жан дьо Бери"><img alt="Основата на реликварий „Свети трън“ от 90-те години на XIV век, представящ „Възкресението на мъртвите“ от колекцията на Жан дьо Бери" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg/200px-Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg/300px-Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg/400px-Holy_Thorn_Reliquary_base.jpg 2x" data-file-width="4000" data-file-height="3000" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Основата на реликварий „Свети трън“ от 90-те години на XIV век, представящ „Възкресението на мъртвите“ от колекцията на <a href="/wiki/%D0%96%D0%B0%D0%BD_%D0%B4%D1%8C%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B8" title="Жан дьо Бери">Жан дьо Бери</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg" class="mw-file-description" title="„Човек на скърби“ от главния портал на Улмския Мюнстер от Ханс Мултшер, 1429"><img alt="„Човек на скърби“ от главния портал на Улмския Мюнстер от Ханс Мултшер, 1429" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg/133px-Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg" decoding="async" width="133" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg/200px-Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg/266px-Ulm-Muenster-SchmerzensMann-061104.jpg 2x" data-file-width="605" data-file-height="909" /></a></span></div> <div class="gallerytext">„Човек на скърби“ от главния портал на Улмския Мюнстер от <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%BD%D1%81_%D0%9C%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%88%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ханс Мултшер (страницата не съществува)">Ханс Мултшер</a>, 1429</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg" class="mw-file-description" title="Част от панел от олтарна творба, пресъздаваща „Възкресение Христово“, Англия, 1450 – 90, алабастър"><img alt="Част от панел от олтарна творба, пресъздаваща „Възкресение Христово“, Англия, 1450 – 90, алабастър" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg/110px-English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg" decoding="async" width="110" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg/166px-English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg/221px-English_-_Resurrection_-_Walters_27308.jpg 2x" data-file-width="858" data-file-height="1552" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Част от панел от олтарна творба, пресъздаваща „<i>Възкресение Христово</i>“, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F" title="Англия">Англия</a>, 1450 – 90, алабастър</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG" class="mw-file-description" title="Детайл от „Тайната вечеря“ от Тилман Рименшнайдер, част от „Олтарът на светата кръв“, 1501 – 05, Ротенбург об дер Таубер, Бавария"><img alt="Детайл от „Тайната вечеря“ от Тилман Рименшнайдер, част от „Олтарът на светата кръв“, 1501 – 05, Ротенбург об дер Таубер, Бавария" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG/200px-Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG" decoding="async" width="200" height="132" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG/300px-Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1f/Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG/400px-Rothenburg_ob_der_Tauber_2011_St_Jakob_002.JPG 2x" data-file-width="4928" data-file-height="3264" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Детайл от „<i>Тайната вечеря</i>“ от Тилман Рименшнайдер, част от „<i>Олтарът на светата кръв</i>“, 1501 – 05, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3_%D0%BE%D0%B1_%D0%B4%D0%B5%D1%80_%D0%A2%D0%B0%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80" title="Ротенбург об дер Таубер">Ротенбург об дер Таубер</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Бавария">Бавария</a></div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading4"><h4 id="Малка_скулптура"><span id=".D0.9C.D0.B0.D0.BB.D0.BA.D0.B0_.D1.81.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Малка скулптура</h4><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Малка скулптура" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Малка скулптура"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg/150px-Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg" decoding="async" width="150" height="287" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg/225px-Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c7/Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg/300px-Vierge_a_l%27Enfant_debout.jpg 2x" data-file-width="1355" data-file-height="2594" /></a><figcaption>„Богородица и Младенеца“ от слонова кост, края на XIII век, 25 см. Статуетката е изваяна така, че да съвпадне с формата на бивните.</figcaption></figure> <p>Малките резбовани произведения, основни за светския пазар, стават популярни в Париж и някои други градове. Най-често срещаните произведения от този период са малки <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%85&action=edit&redlink=1" class="new" title="Полиптих (страницата не съществува)">полиптихи</a>, самостоятелни фигури (особено на Богородица), рамки за огледала, гребени и сложни сцени от романси, гравирани върху кутии за бижута.<sup id="cite_ref-5" class="reference"><a href="#cite_note-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> По-богатите колекционират екстравагантни и сложни емайлирани метални творби със скъпоценни камъни, както светски, така и религиозни. Колекционирането продължава докато въпросните колекционери имат пари, след което бижутата се претопяват.<sup id="cite_ref-6" class="reference"><a href="#cite_note-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/85/Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG/220px-Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG" decoding="async" width="220" height="330" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/85/Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG/330px-Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/85/Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG/440px-Goldenes_R%C3%B6ssl.JPG 2x" data-file-width="768" data-file-height="1151" /></a><figcaption>„Златният кон“ около 1400 – 1405</figcaption></figure> <p>Готическата малка скулптура, независимо от архитектурния орнамент се концентрира основно около религиозни предмети за дома или е поръчвана като дарение за местната църква. Въпреки това са открити и малки <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%84_(%D1%81%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0)" title="Релеф (скулптура)">релефи</a> от слонова кост, кости и дърво, които са както религиозни, така и светски и могат да бъдат използвани както в църквите, така и у дома. Това са произведения на градски скулптори. </p> <figure class="mw-default-size mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg/220px-French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg" decoding="async" width="220" height="112" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg/330px-French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg/440px-French_-_Casket_with_Scenes_of_Romances_-_Walters_71264_-_Top.jpg 2x" data-file-width="1564" data-file-height="798" /></a><figcaption>Капакът на <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D1%81_%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8_(%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81_71264)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кутия с романтични сцени (Уолтърс 71264) (страницата не съществува)">Кутията Уолтърс</a>, с „Обсада на замъка на любовта“ от ляво и рицарски турнир. Париж, 1330 – 1350</figcaption></figure> <p>Най-разпространената тема е Богородица – сама или с Младенеца. Париж е основен център на тази индустрия, която изнася произведенията си главно за Севера, но и в Италия има значително производство. Примери за тези самостоятелни скулптури има в колекцията на Абатската църква „Св. Дени“ и позлатената сребърна скулптура „Богородица с Младенеца“ от 1339 г., която показва Мария, обгърната от пелерината си да държи малкия Исус. Както простотата на пелерината, така и невръстната възраст на детето предзнаменуват другите скулптури от Северна Европа от XIV и началото на XV век. Тези скулптури показват развитието на ранния скован и издължен стил, все още от части романски, в пространствения и натуралистичен стил от края на XII и началото на XIII век. </p> <ul><li>Шедьовър на парижкото готическо бижутерско изкуство от началото на XV век е „Златният кон“, който представлява малък олтар. Поръчан е от <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0" title="Изабела Баварска">Изабела Баварска</a> като подарък за Новата година 1405 година за нейния съпруг, френския крал <a href="/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB_VI" title="Шарл VI">Шарл VI</a>. Творбата е изработена от неизвестен майстор от злато, позлатено сребро, инкрустиран емайл, перли, сапфири и рубини.<sup id="cite_ref-7" class="reference"><a href="#cite_note-7"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <p>Други френски готически теми в скулптурата са фигурите и сцените от популярните литературни произведения на времето. Образи от <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B4%D1%83%D1%80" title="Трубадур">трубадурската</a> поезия са изключително популярни сред майсторите на рамки за огледала и малки кутии. </p> <ul><li><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D1%81_%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8_(%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81_71264)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Кутия с романтични сцени (Уолтърс 71264) (страницата не съществува)">Кутия с романтични сцени (Уолтърс 71264)</a> от 1330 – 50 е пример за това, в който е оставено голямо пространство за сцени от различни литературни източници.</li></ul> <p>Сувенирите от поклонения в светилища, като например глинени или оловни значки, медали и ампули с отпечатани изображения също са популярни и евтини. Техният светски еквивалент – хералдическата значка е знак за феодална и политическа лоялност, на който започва да се придава социално значение в Англия. В някои случаи, евтините форми са подарявани, както през 1483 г., когато крал <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4_III" title="Ричард III">Ричард III</a> поръчва 13 000 значки.<sup id="cite_ref-8" class="reference"><a href="#cite_note-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Ренесанс"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.BD.D0.B5.D1.81.D0.B0.D0.BD.D1.81"></span>Ренесанс</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Ренесанс" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Ренесанс"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Въпреки че Ренесансът започва по различно време в различните части на Европа (в някои райони създаването на готическо изкуство продължава по-дълго), преходът от Готика към Ренесанс в Италия е означен от тенденция към натурализъм, с преклонение към класическата скулптура. Един от най-известните скулптори по време на възхода на класиката бил Донатело. Най-великото постижение на това, което изкуствоведите наричат негов класически период, е бронзовата статуя „Давид“ (не бива да се бърка с „Давид“ на Микеланджело), която се намира в Баргело във Флоренция. По времето на нейното създаване, това била първата гола изправена статуя от древни времена. Замислена напълно като кръгла статуя и независима от каквито и да е архитектурни среди, тя по начало е смятана за първата велика творба на ренесансовата скулптура. Движението засяга всички аспекти на изкуството, във всички части на Италия; така, както е представена от съзнателното възраждане от археологически извори на античната маса за хранене, от великия скулптор Тулло Ломбардо, за Кастело ди Ронкаде във Венето (къщата с първите свободно стоящи пиедестали след времето на античността.) </p><p>По времето на същинския Ренесанс, периода от 1500 до 1520 г., Микеланджело е активен скулптор, с творби като „Давид“ и „Пиета“, както и „Дони Виргин“, „Бакхус“, „Мозес, Ракел, Оргеторикс“ и изображенията на членове на Медичите. „Давид“ на Микеланджело е най-вероятно най-известната скулптура в света, като нейното откриване е било на 8 септември 1504 г. </p><p>Тя е пример за контрапостно представяне на човешката фигура, отново заимствана от класическата скулптура. Статуята „Давид“ на Микеланджело се различава от предишни представяния на този сюжет, където Давид е изобразен преди битката си с Голиат, а не след победата си над гиганта. Вместо да бъде представен като победител над враг, който е много по-голям от него, Давид изглежда напрегнат и готов за битка. </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional"> <li class="gallerycaption">Скулптура на Италианския ренесанс</li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg" class="mw-file-description" title="Донатело, Давид, бронз, (ок. 1430), Флоренция"><img alt="Донатело, Давид, бронз, (ок. 1430), Флоренция" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg/74px-Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg" decoding="async" width="74" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg/111px-Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg/149px-Donatello_-_David_-_Floren%C3%A7a.jpg 2x" data-file-width="1066" data-file-height="1719" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BE" title="Донатело">Донатело</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B4_(%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BE)" title="Давид (Донатело)">Давид</a>, бронз, (ок. 1430), Флоренция</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Lorenzo_ghiberti,_porta_del_paradiso,_1425-52,_06_giuseppe.JPG" class="mw-file-description" title="Лоренцо Гиберти, Детайл от Райските порти (1452), Флоренция"><img alt="Лоренцо Гиберти, Детайл от Райските порти (1452), Флоренция" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Lorenzo_ghiberti%2C_porta_del_paradiso%2C_1425-52%2C_06_giuseppe.JPG/120px-Lorenzo_ghiberti%2C_porta_del_paradiso%2C_1425-52%2C_06_giuseppe.JPG" decoding="async" width="120" height="90" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Lorenzo_ghiberti%2C_porta_del_paradiso%2C_1425-52%2C_06_giuseppe.JPG/180px-Lorenzo_ghiberti%2C_porta_del_paradiso%2C_1425-52%2C_06_giuseppe.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Lorenzo_ghiberti%2C_porta_del_paradiso%2C_1425-52%2C_06_giuseppe.JPG/240px-Lorenzo_ghiberti%2C_porta_del_paradiso%2C_1425-52%2C_06_giuseppe.JPG 2x" data-file-width="3056" data-file-height="2304" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%BE_%D0%93%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8" title="Лоренцо Гиберти">Лоренцо Гиберти</a>, Детайл от <i>Райските порти</i> (1452), Флоренция</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg" class="mw-file-description" title="Микеланджело Буонароти, Гробница на папа Юлий II (1505–1545), Рим, Сан Пиетро ин Винколи"><img alt="Микеланджело Буонароти, Гробница на папа Юлий II (1505–1545), Рим, Сан Пиетро ин Винколи" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg/90px-Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg" decoding="async" width="90" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg/135px-Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d0/Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg/180px-Rome-Basilique_San_Pietro_in_Vincoli-Moise_MichelAnge.jpg 2x" data-file-width="2439" data-file-height="3252" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8" title="Микеланджело Буонароти">Микеланджело Буонароти</a>, Гробница на папа Юлий II (1505–1545), Рим, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE_%D0%B8%D0%BD_%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8" title="Сан Пиетро ин Винколи">Сан Пиетро ин Винколи</a></div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Маниеризъм"><span id=".D0.9C.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D0.B5.D1.80.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Маниеризъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Маниеризъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Маниеризъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>По времето на Маниеризма били ценени по-абстрактни представяния (например „figura serpentinata“ или „усукана фигура“), които отдавали по-голямо значение на цвета и композицията, отколкото на реалистичното портретиране на фигурите. Пример за това е „Отвличането на сабинянките“ на Джамболоня, където фигурите не са позиционирани в удобна поза, тя даже е невъзможна за човешкото тяло, но се забелязва емоцията. Друг пример на тази форма е солната изба на Бенвенуто Челини от 1540 г., изработена от злато и абанос, която представя Нептун и Амфитрита (земя и вода) в издължена форма и неправдоподобни позиции. </p><p>В Бароковата скулптура групите от фигури придобили нова важност, имало динамично движение и енергия на човешките форми. Те се завъртат около празен централен водовъртеж или достигат извън обграждащото пространство. За пръв път бароковата скулптура често има множество идеални гледни точки. Характерната барокова скулптура добавя допълнителни скулптурни елементи, например скрито осветяване или водни фонтани. Често бароковите творци обединяват скулптура и архитектура. Джан Лоренцо Бернини без съмнение е най-важният скулптор на бароковия период. Неговите творби са вдъхновени от елинистичната скулптура на Древна Гърция и Рим от времето на империята. Една от най-известните творби е „Екстазът на Света Тереза“ (1647 – 1652). </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional"> <li class="gallerycaption">Скулптура на маниеризма</li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Persee-florence.jpg" class="mw-file-description" title="Бенвенуто Челини, Персей (1554), Флоренция"><img alt="Бенвенуто Челини, Персей (1554), Флоренция" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Persee-florence.jpg/61px-Persee-florence.jpg" decoding="async" width="61" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Persee-florence.jpg/92px-Persee-florence.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Persee-florence.jpg/123px-Persee-florence.jpg 2x" data-file-width="385" data-file-height="750" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%BE_%D0%A7%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Бенвенуто Челини">Бенвенуто Челини</a>, Персей (1554), Флоренция</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg" class="mw-file-description" title="Джамболоня, Отвличането на сабинянките (1579), Флоренция"><img alt="Джамболоня, Отвличането на сабинянките (1579), Флоренция" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg/91px-Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg" decoding="async" width="91" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg/136px-Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg/182px-Florence_Rape_of_the_Sabine_Women_3.jpg 2x" data-file-width="2505" data-file-height="3307" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Джамболоня">Джамболоня</a>, Отвличането на сабинянките (1579), Флоренция</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg" class="mw-file-description" title="Хуберт Герхард, Фонтанът на Август (1594), Аугсбург"><img alt="Хуберт Герхард, Фонтанът на Август (1594), Аугсбург" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg/120px-Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg" decoding="async" width="120" height="90" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg/180px-Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg/240px-Augustusbrunnen_Augsburg_Brunnenbachfigur.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="450" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Хуберт Герхард, Фонтанът на Август (1594), Аугсбург</div> </li> </ul> <ul class="gallery mw-gallery-traditional"> <li class="gallerycaption">Барокова скулптура</li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg" class="mw-file-description" title="Джовани Лоренцо Бернини, Аполон и Дафне (1625), Рим, Галерия Боргезе"><img alt="Джовани Лоренцо Бернини, Аполон и Дафне (1625), Рим, Галерия Боргезе" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg/82px-Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg" decoding="async" width="82" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg/123px-Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg/164px-Apollo_%26_Daphne_September_2a.jpg 2x" data-file-width="4482" data-file-height="6557" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%9B%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%BE_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8" title="Джовани Лоренцо Бернини">Джовани Лоренцо Бернини</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD_%D0%B8_%D0%94%D0%B0%D1%84%D0%BD%D0%B5" title="Аполон и Дафне">Аполон и Дафне</a> (1625), Рим, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B7%D0%B5" title="Галерия Боргезе">Галерия Боргезе</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg" class="mw-file-description" title="Джовани Лоренцо Бернини, Екстазът на света Тереза (1652), Рим, Санта Мария дела Виториа"><img alt="Джовани Лоренцо Бернини, Екстазът на света Тереза (1652), Рим, Санта Мария дела Виториа" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg/94px-Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg" decoding="async" width="94" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg/141px-Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg/188px-Bernini_-_Santa_Teresa_em_extase.jpg 2x" data-file-width="1895" data-file-height="2422" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Джовани Лоренцо Бернини, <a href="/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0" title="Екстазът на света Тереза">Екстазът на света Тереза</a> (1652), Рим, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0" title="Санта Мария дела Виториа">Санта Мария дела Виториа</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 155px"> <div class="thumb" style="width: 150px; height: 150px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg" class="mw-file-description" title="Балтазар Пермозер, Модел за статуя на Мария Магдалена, Музей на барока, Залцбург"><img alt="Балтазар Пермозер, Модел за статуя на Мария Магдалена, Музей на барока, Залцбург" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg/57px-Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg" decoding="async" width="57" height="120" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg/86px-Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/92/Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg/115px-Balthasar_Permoser_model_of_statue_holy_Magdalena.jpg 2x" data-file-width="1485" data-file-height="3102" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Балтазар Пермозер, Модел за статуя на Мария Магдалена, Музей на барока, Залцбург</div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Неокласицизъм"><span id=".D0.9D.D0.B5.D0.BE.D0.BA.D0.BB.D0.B0.D1.81.D0.B8.D1.86.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Неокласицизъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Неокласицизъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Неокласицизъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Неокласическият период (около 1750 – 1850 г.) е една от най-великите епохи на публичната скулптура, въпреки че нейните „класически“ прототипи са по-скоро римски копия на еленистични скулптури. В скулптурата най-известните представители са италианецът Антонио Канова, англичанинът Джон Флаксман и датчанинът Бертел Торвалдсен. Европейският неокласически начин на изобразяване също се появява и в САЩ, където най-високият връх бил достигнат малко по-късно в скулптури на Хирам Пауърс. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Модерен_класицизъм"><span id=".D0.9C.D0.BE.D0.B4.D0.B5.D1.80.D0.B5.D0.BD_.D0.BA.D0.BB.D0.B0.D1.81.D0.B8.D1.86.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Модерен класицизъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Модерен класицизъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Модерен класицизъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Модерният класицизъм контрастира по много начини с класическата скулптура от XIX век, която се характеризира с натурализъм (Антоан-Луи Барие), мелодраматизъм (Франсоа Руде), сантименталност (Жан-Баптист Карпо) или внушителна грандиозност (Лорд Лейтън). Някои различни насоки в класическата традиция се появили, когато минало столетието, но изучаването на живия модел и пост-ренесансовата традиция все още били съществени. </p><p>Огюст Роден бил най-известният европейски скулптор на XX век. Той често е смятан за импресионист в скулптурата, каквито са неговите ученици Камий Клоде, Медардо Россо, Паоло Трубецкой, Рик Вутерс и Хуго Рейнхолд, опитващи се да моделират отлитащия момент на обикновения живот. </p><p>Модерните класицисти показали по-малък интерес към натурализма и по-голям интерес към стилизацията на формата. По-голямо внимание се обръщало на ритъма на обемите и пространствата, както и на контрастиращите качества на повърхността (отворена, затворена, схематизирана, начупена и т.н.). По-голямо внимание се обръщало на психологическия ефект, отколкото на физическия реализъм, разказвателността и убедителните детайли на анатомията или облеклото. По-голямо внимание се отделяло на това да се покаже кое е вечно и публично, отколкото на моментното и частното. По-голямо внимание се обръщало и на примерите от древно и средновековно свещено изкуство: египетско, от средния изток, азиатско, африканско и средно-американско. Грандиозността все още била интересна, но в по-широк и световен контекст. </p><p>Ранните майстори на модерния класицизъм включват: Аристид Майо, Александър Матвейев, Йозеф Бернард, Антоан Бурдел, Георг Колбе, Либеро Андреоти, Густав Вигеланд, Ян Стурса, Константин Брънкуш. </p><p>С протичането на столетието модерният класицизъм бил заимстван като национален стил на двете велики европейски тоталитарни империи: Нацистка Германия и Съветска Русия, в които се установили творбите на ранните творци, като Колбе и Вилхелм Лембрук (в Германия) и Матвейев (в Русия). Нацистка Германия просъществувала 12 години, но през 70-те години, когато съществувал СССР, било обучено ново поколение скулптори, които били избрани да работят в своята система. Като отличителен стил се развива социалистическият реализъм, който връща ударението върху мелодрамата и натурализма на XIX век. </p><p>Класическото обучение е изкоренено от образованието в Западна Европа (и Северна и Южна Америка) до 1970 г. и класическите варианти на XX век са маргинализирани в историята на модернизма. Но класицизмът продължава да съществува като основен за обучението по изобразително изкуство в съветските академии до 1990 г. </p><p>В останалата част на Европа и САЩ модерната класика става по-скоро по-декоративна – „арт деко“ (Пол Маншип, Хосе де Креефт, Карл Милес) или по-абстрактно стилизирана или експресивна (и готическа) (Антон Ханак, Вилхелм Лембрук, Ернст Барлах, Артуро Мартини). Също така, обърнала се повече към Ренесанса (Джакомо Мацу, Венанцо Крочети) или останала същата (Чарлз Деспиау, Марсел Гимон). </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Модернизъм"><span id=".D0.9C.D0.BE.D0.B4.D0.B5.D1.80.D0.BD.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Модернизъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Модернизъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Модернизъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Движението на модернистичната скулптура включва: кубизъм, геометрична абстракция, де Стийл, конструктивизъм, дадаизъм, сюрреализъм, футуризъм, формализъм, абстрактен експресионизъм, поп арт, минимализъм, ленд арт и изкуство на инсталациите. </p><p>В началото на XX век Пабло Пикасо революционизира изкуството на скулптурата, когато започва да създава своите скулптурни конструкции, изработени чрез комбиниране на несъответстващи си обекти и материали. Той достигнал нови висини в изкуството на скулптурата със своето иновативно конструиране в три измерения с коренно различни материали. Един колаж става радикално развитие в двуизмерното изкуство, а конструкцията – в триизмерната скулптура. Възходът на сюрреализма довежда до това „механичната скулптура“ и „колажът“ да бъдат описани като „скулптура“. В по-късните си творчески години Пабло Пикасо се превръща в плодовит керамик, променяйки радикално начина, по който се възприема керамичното изкуство. Джордж Е. Ор и повече съвременни скулптори като Питър Вулкос, Кенет Прайс, Робърт Арнесън, Джордж Сегал и др. ефективно използват керамиката като важно интегрално средство в творчеството си. </p> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bird_in_Space.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Bird_in_Space.jpg/200px-Bird_in_Space.jpg" decoding="async" width="200" height="282" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Bird_in_Space.jpg/300px-Bird_in_Space.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Bird_in_Space.jpg/400px-Bird_in_Space.jpg 2x" data-file-width="1776" data-file-height="2500" /></a><figcaption>Константин Брънкуш, „Птица в пространството“.</figcaption></figure> <p>Творбите на Константин Брънкуш в началото на XX век прокарват път за по-късната абстрактна скулптура. Бунтувайки се срещу натурализма на Роден и съвременниците му от късния XIX век, Брънкуш стилизира обектите до тяхната есенция, както е показано в неговата серия от 1924 г. „Птица в пространството“. Тези елегантно рафинирани форми стават синоними на скулптурата от XX век. През 1927 г. Брънкуш печели съдебно дело срещу митническите власти на САЩ, които приели скулптурата му като „суров метал“. </p><p>Влиянието на Брънкуш с неговите изразни средства – минимализъм и абстракция, се вижда през 30-те и 40-те години на XX век, а пример за него са творци като Гастон Лачез, Сър Якоб Епщайн, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D1%83%D1%80" title="Хенри Мур">Хенри Мур</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8" title="Алберто Джакомети">Алберто Джакомети</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BE" title="Жоан Миро">Жоан Миро</a>, Хулио Гонзалес, Пабло Серрано, Жан Липшиц, а по-късно през столетието – и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5" title="Карл Андре">Карл Андре</a> и Джон Сафер, които добавили движение и монументализъм към темата за изчистеност на линията. </p><p>От средата на XX век модернистичните тенденции в абстрактната и фигуративната скулптура превземат общественото въображение, а популярността на модернистичната скулптура съпътства традиционния подход. Пикасо е нает да направи макет за огромна 15-метрова скулптура, която да бъде издигната в Чикаго. Днес тя е известна като „Чикагският Пикасо“. Какво представлява тази фигура не е известно, може да е птица, кон, жена или напълно абстрактна форма. Скулптурата, една от най-видните забележителности в търговската част на Чикаго, е открита през 1967 г. Пикасо отказва да му се платят 100 000 долара за нея, дарява сумата на града. </p><p>В края на 50-те години и 60-те години абстрактните скулптори започват да експериментират с широк обхват от нови материали и различни подходи, за да създават творбите си. Сюрреалистично въображение, антропоморфна абстракция, нови материали и комбинация от нови енергийни източници и различни повърхности и обекти станали характерни за много по-модернистичната скулптура. Колаборативните проекти с дизайнерите на лендскейп, архитектите и архитектите на лендскейп разширяват екстериорните експозиции и контекстуалната интеграция. </p><p>Творци като Исаму Ногучи, Дейвид Смит, Александър Калдър, Жан Тингели, Ричард Липолд, Джордж Рики, Луиз Буржоа и Луиз Невелсън определят посоките на модерната скулптура, а минималистичните творби на Тони Смит, Робърт Морис, Доналд Джъд, Лари Бел, Анн Труит, Джакомо Беневели, Арналдо Помодоро, Ричард Сера и Дан Флавин оставят своя отпечатък върху модерната скулптура. </p><p>До 1960 г. доминират абстрактният експресионизъм, геометричната абстракция и минимализмът. Някои от творбите от този период са кубистичните творби на Дейвид Смит и споените стоманени творби на сър Антъни Каро, широкообхватната работа на Джон Чембърлейн и инсталациите на открито на Марк ди Суверо. </p><p>През 60-те и 70-те години добива популярност фигуративната скулптура в стилизирани форми на модернистичните творци Ленърд Баскин, Ернест Трова, Марисол Ескобар, Пол Тек и Мануел Нери. През 80-те години творците, които изследват фигуративната скулптура, са Робърт Греъм, в класически изразен стил, и Фернандо Ботеро, който превръща „огромните фигури“ от своите картини в монументални скулптури. </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional"> <li class="gallerycaption">Модернизъм</li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Modis2.jpg" class="mw-file-description" title="Амедео Модиляни, Женска глава, 1911 – 12, Tate, Лондон"><img alt="Амедео Модиляни, Женска глава, 1911 – 12, Tate, Лондон" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Modis2.jpg/105px-Modis2.jpg" decoding="async" width="105" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Modis2.jpg/157px-Modis2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/23/Modis2.jpg/210px-Modis2.jpg 2x" data-file-width="420" data-file-height="799" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BE_%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B8" title="Амедео Модиляни">Амедео Модиляни</a>, <i>Женска глава</i>, 1911 – 12, Tate, Лондон</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Constantin_Brancusi,_Portrait_of_Mlle_Pogany,_1912,_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art,_Philadelphia.jpg" class="mw-file-description" title="Константин Брънкуш, Госпожица Погани, 1912, Филаделфия"><img alt="Константин Брънкуш, Госпожица Погани, 1912, Филаделфия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Constantin_Brancusi%2C_Portrait_of_Mlle_Pogany%2C_1912%2C_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art%2C_Philadelphia.jpg/155px-Constantin_Brancusi%2C_Portrait_of_Mlle_Pogany%2C_1912%2C_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art%2C_Philadelphia.jpg" decoding="async" width="155" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Constantin_Brancusi%2C_Portrait_of_Mlle_Pogany%2C_1912%2C_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art%2C_Philadelphia.jpg/232px-Constantin_Brancusi%2C_Portrait_of_Mlle_Pogany%2C_1912%2C_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art%2C_Philadelphia.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/39/Constantin_Brancusi%2C_Portrait_of_Mlle_Pogany%2C_1912%2C_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art%2C_Philadelphia.jpg/309px-Constantin_Brancusi%2C_Portrait_of_Mlle_Pogany%2C_1912%2C_Philadelphia_Museum_of_Modern_Art%2C_Philadelphia.jpg 2x" data-file-width="890" data-file-height="1151" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%80%D1%8A%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%88" title="Константин Брънкуш">Константин Брънкуш</a>, <i>Госпожица Погани</i>, 1912, Филаделфия</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Otto_Gutfreund_(Cellista).jpg" class="mw-file-description" title="Ото Гутфройнд, Челист, 1912 – 13"><img alt="Ото Гутфройнд, Челист, 1912 – 13" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Otto_Gutfreund_%28Cellista%29.jpg/150px-Otto_Gutfreund_%28Cellista%29.jpg" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Otto_Gutfreund_%28Cellista%29.jpg/225px-Otto_Gutfreund_%28Cellista%29.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Otto_Gutfreund_%28Cellista%29.jpg/300px-Otto_Gutfreund_%28Cellista%29.jpg 2x" data-file-width="1224" data-file-height="1632" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D1%82%D0%BE_%D0%93%D1%83%D1%82%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ото Гутфройнд (страницата не съществува)">Ото Гутфройнд</a>, <i>Челист</i>, 1912 – 13</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Marcel_Duchamp,_1917,_Fountain,_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg" class="mw-file-description" title="Марсел Дюшан, Фонтан, 1917"><img alt="Марсел Дюшан, Фонтан, 1917" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Marcel_Duchamp%2C_1917%2C_Fountain%2C_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg/153px-Marcel_Duchamp%2C_1917%2C_Fountain%2C_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg" decoding="async" width="153" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Marcel_Duchamp%2C_1917%2C_Fountain%2C_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg/230px-Marcel_Duchamp%2C_1917%2C_Fountain%2C_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Marcel_Duchamp%2C_1917%2C_Fountain%2C_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg/306px-Marcel_Duchamp%2C_1917%2C_Fountain%2C_photograph_by_Alfred_Stieglitz.jpg 2x" data-file-width="1416" data-file-height="1849" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BB_%D0%94%D1%8E%D1%88%D0%B0%D0%BD" title="Марсел Дюшан">Марсел Дюшан</a>, <i>Фонтан</i>, 1917</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg" class="mw-file-description" title="Барбара Хепуърт, Monolith-Empyrean, 1953"><img alt="Барбара Хепуърт, Monolith-Empyrean, 1953" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg/150px-Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg/225px-Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg/300px-Barbara_Hepworth_monolyth_empyrean.jpg 2x" data-file-width="1920" data-file-height="2560" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%A5%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%8A%D1%80%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Барбара Хепуърт (страницата не съществува)">Барбара Хепуърт</a>, <i>Monolith-Empyrean</i>, 1953</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg" class="mw-file-description" title="Хенри Мур, Three Piece Reclining figure No.1, 1961, Йоркшир"><img alt="Хенри Мур, Three Piece Reclining figure No.1, 1961, Йоркшир" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg/200px-Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg" decoding="async" width="200" height="138" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg/300px-Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg/400px-Moore_ThreePieceRecliningFigureNo1_1961.jpg 2x" data-file-width="640" data-file-height="442" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D1%83%D1%80" title="Хенри Мур">Хенри Мур</a>, <i>Three Piece Reclining figure No.1</i>, 1961, <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA%D1%88%D0%B8%D1%80" class="mw-redirect" title="Йоркшир">Йоркшир</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg" class="mw-file-description" title="Пабло Пикасо, Chicago Picasso, 1967, Чикаго, Илинойс, САЩ"><img alt="Пабло Пикасо, Chicago Picasso, 1967, Чикаго, Илинойс, САЩ" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg/150px-2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg/225px-2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/05/2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg/300px-2004-09-07_1800x2400_chicago_picasso.jpg 2x" data-file-width="1800" data-file-height="2400" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE_%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BE" title="Пабло Пикасо">Пабло Пикасо</a>, Chicago Picasso, 1967, Чикаго, Илинойс, САЩ</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg" class="mw-file-description" title="Александър Калдер, Crinkly avec disc rouge, 1973, Schlossplatz, Щутгарт"><img alt="Александър Калдер, Crinkly avec disc rouge, 1973, Schlossplatz, Щутгарт" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg/148px-Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg" decoding="async" width="148" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg/222px-Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/49/Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg/296px-Alexander_Calder_Crinkly_avec_disc_Rouge_1973-1.jpg 2x" data-file-width="592" data-file-height="800" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B5%D1%80" title="Александър Калдер">Александър Калдер</a>, <i>Crinkly avec disc rouge</i>, 1973, Schlossplatz, <a href="/wiki/%D0%A9%D1%83%D1%82%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%82" title="Щутгарт">Щутгарт</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Dona_i_Ocell.JPG" class="mw-file-description" title="Жоан Миро, Жена и птица, 1982, Барселона, Испания"><img alt="Жоан Миро, Жена и птица, 1982, Барселона, Испания" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Dona_i_Ocell.JPG/104px-Dona_i_Ocell.JPG" decoding="async" width="104" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Dona_i_Ocell.JPG/156px-Dona_i_Ocell.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Dona_i_Ocell.JPG/208px-Dona_i_Ocell.JPG 2x" data-file-width="996" data-file-height="1912" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%96%D0%BE%D0%B0%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D1%80%D0%BE" title="Жоан Миро">Жоан Миро</a>, <i>Жена и птица</i>, 1982, Барселона, Испания</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Spider._Guggenheim_Museum,_Bilbao.JPG" class="mw-file-description" title="Луиз Буржоа, Маман, 1999, пред Музея Гугенхайм в Билбао"><img alt="Луиз Буржоа, Маман, 1999, пред Музея Гугенхайм в Билбао" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Spider._Guggenheim_Museum%2C_Bilbao.JPG/200px-Spider._Guggenheim_Museum%2C_Bilbao.JPG" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Spider._Guggenheim_Museum%2C_Bilbao.JPG/300px-Spider._Guggenheim_Museum%2C_Bilbao.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/40/Spider._Guggenheim_Museum%2C_Bilbao.JPG/400px-Spider._Guggenheim_Museum%2C_Bilbao.JPG 2x" data-file-width="3456" data-file-height="2592" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B8%D0%B7_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B6%D0%BE%D0%B0" title="Луиз Буржоа">Луиз Буржоа</a>, <i>Маман</i>, 1999, пред Музея Гугенхайм в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BE" title="Билбао">Билбао</a></div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Минимализъм"><span id=".D0.9C.D0.B8.D0.BD.D0.B8.D0.BC.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Минимализъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Минимализъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Минимализъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Минималистичният стил включва: студийни скулптурни творби на Тони Смит, Робърт Морис, Лари Бел, Анн Трут и Дан Флавин. </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional"> <li class="gallerycaption">Минимализъм</li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Tonysmith_freeride_sculpture.jpg" class="mw-file-description" title="Тони Смит, Free Ride, 1962, Museum of Modern Art, Ню Йорк"><img alt="Тони Смит, Free Ride, 1962, Museum of Modern Art, Ню Йорк" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Tonysmith_freeride_sculpture.jpg/200px-Tonysmith_freeride_sculpture.jpg" decoding="async" width="200" height="125" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Tonysmith_freeride_sculpture.jpg/300px-Tonysmith_freeride_sculpture.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/ba/Tonysmith_freeride_sculpture.jpg 2x" data-file-width="400" data-file-height="249" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D0%B8_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тони Смит (страницата не съществува)">Тони Смит</a>, <i>Free Ride</i>, 1962, Museum of Modern Art, Ню Йорк</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:UntitledGoldBox1964.jpg" class="mw-file-description" title="Лари Бел, Без заглавие 1964, Hirshhorn Museum and Sculpture Garden"><img alt="Лари Бел, Без заглавие 1964, Hirshhorn Museum and Sculpture Garden" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/UntitledGoldBox1964.jpg/150px-UntitledGoldBox1964.jpg" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/UntitledGoldBox1964.jpg/225px-UntitledGoldBox1964.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/UntitledGoldBox1964.jpg/300px-UntitledGoldBox1964.jpg 2x" data-file-width="2448" data-file-height="3264" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%91%D0%B5%D0%BB&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лари Бел (страницата не съществува)">Лари Бел</a>, <i>Без заглавие</i> 1964, Hirshhorn Museum and Sculpture Garden</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Judd_Muenster.JPG" class="mw-file-description" title="Доналд Джъд, Без заглавие 1977, Мюнстер, Германия"><img alt="Доналд Джъд, Без заглавие 1977, Мюнстер, Германия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Judd_Muenster.JPG/200px-Judd_Muenster.JPG" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Judd_Muenster.JPG/300px-Judd_Muenster.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Judd_Muenster.JPG/400px-Judd_Muenster.JPG 2x" data-file-width="3648" data-file-height="2736" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B4_%D0%94%D0%B6%D1%8A%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Доналд Джъд (страницата не съществува)">Доналд Джъд</a>, <i>Без заглавие</i> 1977, <a href="/wiki/%D0%9C%D1%8E%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80" title="Мюнстер">Мюнстер</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Германия">Германия</a></div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:RichardSerra_Fulcrum2.jpg" class="mw-file-description" title="Ричард Сера, Fulcrum 1987, Лондон"><img alt="Ричард Сера, Fulcrum 1987, Лондон" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/RichardSerra_Fulcrum2.jpg/152px-RichardSerra_Fulcrum2.jpg" decoding="async" width="152" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/RichardSerra_Fulcrum2.jpg/229px-RichardSerra_Fulcrum2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/RichardSerra_Fulcrum2.jpg/305px-RichardSerra_Fulcrum2.jpg 2x" data-file-width="959" data-file-height="1258" /></a></span></div> <div class="gallerytext"><a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B4_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ричард Сера (страницата не съществува)">Ричард Сера</a>, <i>Fulcrum</i> 1987, Лондон</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG" class="mw-file-description" title="Доналд Джъд, Без заглавие, 1991, Скулптурна градина на Музея на Израел, Йерусалим"><img alt="Доналд Джъд, Без заглавие, 1991, Скулптурна градина на Музея на Израел, Йерусалим" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG/200px-Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG/300px-Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/61/Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG/400px-Donald%D6%B9Judd_IMJ.JPG 2x" data-file-width="2592" data-file-height="1944" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Доналд Джъд, <i>Без заглавие</i>, 1991, Скулптурна градина на Музея на Израел, Йерусалим</div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Движение_на_„изкуство_на_околната_среда“"><span id=".D0.94.D0.B2.D0.B8.D0.B6.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.E2.80.9E.D0.B8.D0.B7.D0.BA.D1.83.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE_.D0.BD.D0.B0_.D0.BE.D0.BA.D0.BE.D0.BB.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D1.81.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B0.E2.80.9C"></span>Движение на „изкуство на околната среда“</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Движение на „изкуство на околната среда“" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Движение на „изкуство на околната среда“"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Творбите на изкуството на околната среда са представени от творци като Доналд Джъд, Ричард Сера, Робърт Ървин, Джордж Рики и Кристо и Жан-Клод. Те довели съвременната абстрактна скулптура до нови измерения. Творците създали „скулптурата на околната среда“ на обширни територии, които обхващали група от проекти, наречени „Ленд арт в Американския Запад“. Тази „лендарт“ скулптура се представлява от артисти като Робърт Смитсън, Майкъл Хейцер, Джеймс Турел (Родън Крейтър) и други. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Постминимализъм"><span id=".D0.9F.D0.BE.D1.81.D1.82.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B8.D0.BC.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Постминимализъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Постминимализъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Постминимализъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Творците Бил Болингер, Ева Хесе, Сол ЛеВит, Джеки Уинзор, Кийт Сонниър, Брус Науман и Лукас Самарас, измежду много други, били пионери на постминималистичната скулптура. По-късните творби на Робърт Греъм продължили да се развиват, често при експозиции на публичното изкуство, през XXI век. </p><p>През 60-те и 70-те години на XX век творци като Стивън Антонакис, Криса, Уолтър де Мария, Дан Флавин, Робърт Смитсън, Робърт Ървин, Клаес Олденбург, Джордж Сийгъл, Едуард Киенхолц, Дуейн Хенсън и Джон ДеАндреа изследват по нов начин абстракцията, метафорите и фигуративността, заедно със светлинната скулптура, ленд арт-а и изкуство на инсталациите. </p> <ul class="gallery mw-gallery-traditional"> <li class="gallerycaption">Постминимализъм</li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:South_Bank_Circle_by_Richard_Long,_Tate_Liverpool.jpg" class="mw-file-description" title="Ричард Лонг, South Bank Circle, 1991, Tate Ливърпул, Англия"><img alt="Ричард Лонг, South Bank Circle, 1991, Tate Ливърпул, Англия" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/South_Bank_Circle_by_Richard_Long%2C_Tate_Liverpool.jpg/200px-South_Bank_Circle_by_Richard_Long%2C_Tate_Liverpool.jpg" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/South_Bank_Circle_by_Richard_Long%2C_Tate_Liverpool.jpg/300px-South_Bank_Circle_by_Richard_Long%2C_Tate_Liverpool.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f0/South_Bank_Circle_by_Richard_Long%2C_Tate_Liverpool.jpg/400px-South_Bank_Circle_by_Richard_Long%2C_Tate_Liverpool.jpg 2x" data-file-width="4320" data-file-height="3240" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Ричард Лонг, <i>South Bank Circle</i>, 1991, Tate Ливърпул, Англия</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg" class="mw-file-description" title="Жан-Ив Льошевалие, Скрито крило, 1991"><img alt="Жан-Ив Льошевалие, Скрито крило, 1991" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg/150px-Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg/225px-Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg/300px-Aile_Entrav%C3%A9e.Jean_Yves_Lechevallier.jpg 2x" data-file-width="480" data-file-height="640" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Жан-Ив Льошевалие, <i>Скрито крило</i>, 1991</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG" class="mw-file-description" title="Аниш Капур, Преобръщане на света, Музей на Израел, 2010"><img alt="Аниш Капур, Преобръщане на света, Музей на Израел, 2010" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG/150px-TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG" decoding="async" width="150" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG/225px-TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG/300px-TWUP_Jerusalem_190810_1.JPG 2x" data-file-width="960" data-file-height="1280" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Аниш Капур, <i>Преобръщане на света</i>, Музей на Израел, 2010</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg" class="mw-file-description" title="Рейчъл Уайтрийд, Монумент на Холокоста 2000, Юденплац, Виена"><img alt="Рейчъл Уайтрийд, Монумент на Холокоста 2000, Юденплац, Виена" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg/200px-Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg" decoding="async" width="200" height="150" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg/300px-Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg/400px-Rachel_whitereadwien_holocaust_mahnmal_wien_judenplatz.jpg 2x" data-file-width="1024" data-file-height="768" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Рейчъл Уайтрийд, <i>Монумент на Холокоста</i> 2000, Юденплац, Виена</div> </li> <li class="gallerybox" style="width: 235px"> <div class="thumb" style="width: 230px; height: 230px;"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:The_Spire-doyler79.jpg" class="mw-file-description" title="Иън Ричи Аркитекстс, Монумент на светлината, 2002, Дъблин, 120 м. височина"><img alt="Иън Ричи Аркитекстс, Монумент на светлината, 2002, Дъблин, 120 м. височина" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/The_Spire-doyler79.jpg/62px-The_Spire-doyler79.jpg" decoding="async" width="62" height="200" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/The_Spire-doyler79.jpg/93px-The_Spire-doyler79.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/The_Spire-doyler79.jpg/124px-The_Spire-doyler79.jpg 2x" data-file-width="2322" data-file-height="7471" /></a></span></div> <div class="gallerytext">Иън Ричи Аркитекстс, <i>Монумент на светлината</i>, 2002, Дъблин, 120 м. височина</div> </li> </ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Редимейд"><span id=".D0.A0.D0.B5.D0.B4.D0.B8.D0.BC.D0.B5.D0.B9.D0.B4"></span>Редимейд</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Редимейд" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Редимейд"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Терминът „намерено изкуство“ – по-често срещано като „намерен обект“ (от френски – „objet trouvé“) или „редимейд“ – описва изкуството като създадено от явната, но понякога модифицирана, употреба на обекти, които обикновено не се смятат за изкуство, защото вече имат утилитарна функция. Марсел Дюшам е основателят на това движение през XX век, с творби като своя „Фонтан“. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Концептуално_изкуство"><span id=".D0.9A.D0.BE.D0.BD.D1.86.D0.B5.D0.BF.D1.82.D1.83.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.BE_.D0.B8.D0.B7.D0.BA.D1.83.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.BE"></span>Концептуално изкуство</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Концептуално изкуство" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Концептуално изкуство"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Концептуалното изкуство, при което концепциите или идеите еволюират по време на работа, имат предимство над традиционната естетика и материалните грижи. Сред най-известните творби са „Един и три стола“ на Джоузеф Кошут, от 1965 г. и „Ан Дъбово Дърво“ на Майкъл Крейг-Мартин. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Постмодернизъм"><span id=".D0.9F.D0.BE.D1.81.D1.82.D0.BC.D0.BE.D0.B4.D0.B5.D1.80.D0.BD.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC"></span>Постмодернизъм</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Постмодернизъм" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Постмодернизъм"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Постмодерната скулптура има по-широко поле на изява от модерната скулптура, според наблюденията на Розалинд Краус. Нейната идея за „скулптура в разширеното поле“ идентифицира серии от противодействия, които описват различните дейности, „подобни на скулптура“, които са пост-модерна скулптура: </p> <ul><li>Конструкция на забележителностите е пресечнатата точка на лендскейп-а и архитектурата;</li> <li>Аксиоматична скулптура е комбинацията от архитектура и не-архитектура;</li> <li>Маркираните забележителности е комбинация от лендскейп и не-лендскейп;</li> <li>Скулптурата е пресечната точка на това, което не е лендскейп и не е архитектура.</li></ul> <p>Идеята на Краус била да създаде теоретично обяснение, което да може съответно да съвпадне с развитието на ленд арт, минималистична скулптура и изкуство на околната среда и да ги вкара в категорията „скулптура“. За да направи това, нейната обосновка създава серии от противоположности, описващи връзката на творбите с тяхната околна среда. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Съвременни_жанрове"><span id=".D0.A1.D1.8A.D0.B2.D1.80.D0.B5.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D0.BD.D0.B8_.D0.B6.D0.B0.D0.BD.D1.80.D0.BE.D0.B2.D0.B5"></span>Съвременни жанрове</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Съвременни жанрове" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Съвременни жанрове"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Някои от модерните форми на скулптура се практикуват на открито, например изкуството на околната среда и скулптурата на околната среда, като много често се наблюдават и от зрители. Така, според някои, се наблюдава прилика с изкуството на пърформанса. Ледената скулптура е форма на скулптура, която използва за суров материал леда. Популярна е в Китай, Япония, Канада, Швеция и Русия. Ледените скулптури са представени по декоративен начин в някои готварски изкуства, особено в Азия. Кинетичните скулптури, които включват мобилната скулптура, са проектирани така, че да се движат. Снежните скулптури обикновено са издълбани от един-единствен блок сняг, от всяка страна са големи около 4 до 6 метра и тежат около 20 – 30 тона. Снегът се оформя чрез притискане, след като е бил произведен по изкуствен начин или събран след снеговалеж. Звуковите скулптури приемат формата на интериорни звукови инсталации и екстериорни инсталации, например въздушни арфи или автоматизирани устройства. Малко или много, те могат да бъдат и близо до традиционните музикални инструменти. Звуковата скулптура често е създадена в определена местност. Един пясъчен замък може да бъде разглеждан като пясъчна скулптура. Безтегловната скулптура (в космическото пространство) е създадена като концепция през 1985 година от холандския творец Мартин Сиярджин. Скулптурата от Лего включва употребата на обикновени блокчета Лего, с които се изгражда реалистична или артистична скулптура. Понякога се използват стотици хиляди блокчета. Арт играчките станаха още един формат за съвременните творци от края на 90-те години на XX век, например тези, произведени от Такаши Мураками и Кид Робът, проектирани от Майкъл Лау, или ръчно изработени от Майкъл Леви. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Социален_статус"><span id=".D0.A1.D0.BE.D1.86.D0.B8.D0.B0.D0.BB.D0.B5.D0.BD_.D1.81.D1.82.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.81"></span>Социален статус</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Социален статус" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Социален статус"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>По целия свят скулпторите обикновено са занаятчии, чиито творби не са подписани. Но през периода на класиката, много антични гръцки скулптори, например <a href="/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B9" title="Фидий">Фидий</a>, са признати в Атина и стават известни и богати. През Средновековието артисти като <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гислеберт (страницата не съществува)">Гислеберт</a> (XII век) понякога подписват творбите си и са търсени в различни градове на Италия, особено след периода <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Треченто (страницата не съществува)">Треченто</a>. Такива творци са <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%BE_%D0%B4%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B8%D0%BE" title="Арнолфо ди Камбио">Арнолфо ди Камбио</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Никола Пизано (страницата не съществува)">Никола Пизано</a> и синът му Джовани. Много скулптори практикуват и в други изкуства, като живопис, например <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BB_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BE" title="Андреа дел Верокио">Андреа дел Верокио</a>, или архитектура, като <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE&action=edit&redlink=1" class="new" title="Джовани Пизано (страницата не съществува)">Джовани Пизано</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%BE" class="mw-redirect" title="Микеланджело">Микеланджело</a> или <a href="/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE_%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE" title="Якопо Сансовино">Якопо Сансовино</a>, които поддържали големи работилници. </p><p>От началото на Високия Ренесанс, някои творци, като Микеланджело, <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B5_%D0%9B%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Леоне Леони (страницата не съществува)">Леоне Леони</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%8F" title="Джамболоня">Джамболоня</a>, стават заможни и придобиват благороднически титли. Те влизат в средите на принцовете. Декоративната скулптура върху сградите остава търговска, но скулпторите, които изработват индивидуални творби, са признати на едно ниво с художниците. Поне от XVIII век нататък скулптурата привлича ученици от средната класа, въпреки че се създава по-бавно, отколкото живописта. По същия начин жените скулптори се появяват по-бавно, отколкото жените живописци и в повечето случаи са по-неизвестни от тях поне до XX век. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Скулптурни_технологии"><span id=".D0.A1.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.BD.D0.B8_.D1.82.D0.B5.D1.85.D0.BD.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D0.B8"></span>Скулптурни технологии</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Скулптурни технологии" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Скулптурни технологии"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Издълбаване_в_камък"><span id=".D0.98.D0.B7.D0.B4.D1.8A.D0.BB.D0.B1.D0.B0.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5_.D0.B2_.D0.BA.D0.B0.D0.BC.D1.8A.D0.BA"></span>Издълбаване в камък</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Издълбаване в камък" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Издълбаване в камък"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Издълбаването в камък е антична дейност, при която части от суров естествен камък са оформяни чрез отделяне на камъка. Поради дълготрайността на материала, могат да бъдат открити доказателства, че даже при най-ранните общества се среща някаква форма на каменни творби. Петроглифите (наричани също изрязвания върху камък) са може би най-ранната форма: изображения, които били създадени чрез премахване на част от повърхността на камъка – чрез издълбаване, изкъртване, дялане и полиране. Има много примери в монументалната скулптура, както и в архитектурната скулптура, която е приложена към различни сгради. Гравирането на камъни се прави с художествена цел върху полускъпоцени камъни, като нефрит, ахат, оникс, прозрачен кварц, кафяв и червен халцедон. Гравираните скъпоценни камъни включват също брошки, които първоначално са използвани като пръстени с печати. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Бронзова_скулптура"><span id=".D0.91.D1.80.D0.BE.D0.BD.D0.B7.D0.BE.D0.B2.D0.B0_.D1.81.D0.BA.D1.83.D0.BB.D0.BF.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0"></span>Бронзова скулптура</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Бронзова скулптура" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Бронзова скулптура"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Бронзът е най-използваният метал за отливане на метални скулптури. Обикновените примеси с бронз имат необикновеното и желано свойство да се разширяват малко, точно преди да застинат, като по този начин запълват и най-фините детайли на калъпа. Тяхната сила и липса на чупливост (пластичност) е предимство, когато трябва да се създават фигури в действие, особено в сравнение с различни керамични или каменни материали. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Дърворезба"><span id=".D0.94.D1.8A.D1.80.D0.B2.D0.BE.D1.80.D0.B5.D0.B7.D0.B1.D0.B0"></span>Дърворезба</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Дърворезба" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Дърворезба"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Дърворезбата е форма на обработване на дървото с помощта на режещ инструмент, държан в ръката (може да бъде и електрически инструмент). Получената творба е дървена фигура или статуетка, или скулптурна орнаментика на дървен обект. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Отливане"><span id=".D0.9E.D1.82.D0.BB.D0.B8.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5"></span>Отливане</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=38" title="Редактиране на раздел: Отливане" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=38" title="Edit section's source code: Отливане"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Отливането е процес, при който течен материал (обикновено) се излива в калъп, който съдържа празнина в желаната форма и след това му се позволява да се втвърди. Втвърдената отливка след това се изважда или калъпът се чупи, за да се завърши процесът. Отливането може да бъде използвано, за да се оформят горещи течни метали или различни материали, които се втвърдяват на студено, след като техните компоненти се смесят (например епоксидна смола, бетон, гипс или глина). Отливането най-често се използва, за да се правят сложни форми, които иначе биха били трудни (и финансово неизгодни) за направа по други начини. </p><p>Отливането е процес на 6000 години. Най-старата оцеляла отливка е медна жаба от 3200 г. пр.н.е. Процесът на отливане е разделен на две отделни подгрупи: отливане със заменим и незаменим калъп. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Съхраняване"><span id=".D0.A1.D1.8A.D1.85.D1.80.D0.B0.D0.BD.D1.8F.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5"></span>Съхраняване</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=39" title="Редактиране на раздел: Съхраняване" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=39" title="Edit section's source code: Съхраняване"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Скулптурите са чувствителни на различни влияния на околната среда, като температура, влажност и излагане на светлина и ултравиолетова светлина. Киселинният дъжд също може да причини вреди на някои строителни материали и исторически паметници. Това става, когато сярната киселина в дъжда химически реагира с калциевите компоненти на камъка (варовик, пясъчник, мрамор и гранит) и създава гипс, който след това се отлющва. </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Външни_препратки"><span id=".D0.92.D1.8A.D0.BD.D1.88.D0.BD.D0.B8_.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.BA.D0.B8"></span>Външни препратки</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=40" title="Редактиране на раздел: Външни препратки" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=40" title="Edit section's source code: Външни препратки"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a rel="nofollow" class="external text" href="http://skulptura.org/">Сайт на СБХ, секция „Скулптура“</a> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20070825001617/http://skulptura.org/">Архив на оригинала от</a> 2007-08-25 в <a href="/wiki/Wayback_Machine" class="mw-redirect" title="Wayback Machine">Wayback Machine</a>.</li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&veaction=edit&section=41" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&action=edit&section=41" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap"><ol class="references"> <li id="cite_note-1"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-1">↑</a></span> <span class="reference-text">Hugh Honour and John Fleming, A World History of Art, 1st edn. 1982 (many later editions), Macmillan, London, page refs to 1984 Macmillan 1st edn. paperback. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0333371852" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0333371852</a></span> </li> <li id="cite_note-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-2">↑</a></span> <span class="reference-text">Olson, Roberta J.M., Italian Renaissance Sculpture, 1992, Thames & Hudson (World of Art), <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9780500202531" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-0-500-20253-1</a></span> </li> <li id="cite_note-3"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-3">↑</a></span> <span class="reference-text">Snyder, James. Northern Renaissance Art, 1985, Harry N. Abrams, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0136235964" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0136235964</a></span> </li> <li id="cite_note-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-4">↑</a></span> <span class="reference-text">Snyder, James. Northern Renaissance Art, 1985, Harry N. Abrams, 305 – 311, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0136235964" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0136235964</a></span> </li> <li id="cite_note-5"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-5">↑</a></span> <span class="reference-text">Calkins, Robert G.; Monuments of Medieval Art, Dutton, 1979, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0525475613" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0525475613</a></span> </li> <li id="cite_note-6"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-6">↑</a></span> <span class="reference-text">Cherry, John. The Holy Thorn Reliquary, 2010, British Museum Press (British Museum objects in focus), <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/0714128201" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 0-7141-2820-1</a></span> </li> <li id="cite_note-7"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-7">↑</a></span> <span class="reference-text">Claudia Märtl: Das Goldene Rößl. In: Katharina Weigand, Jörg Zedler (Hrsg.): Ein Museum der bayerischen Geschichte. Herbert Utz Verlag, München 2015, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9783831642007" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 978-3-8316-4200-7</a>, S. 173 – 192.</span> </li> <li id="cite_note-8"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-8">↑</a></span> <span class="reference-text">Cherry, John, in Marks, Richard and Williamson, Paul, eds. Gothic: Art for England 1400 – 1547, 2003, V&A Publications, London, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/1851774017" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 1-85177-401-7</a></span> </li> </ol></div> <table cellspacing="2" style="clear:both; background:var(--background-color-base, #fff); color:inherit; border:1px dotted var(--border-color-base, #a2a9b1); padding:.3em; margin-top:.8em; margin-bottom:.5em; font-size:85%;"> <tbody><tr> <td width="90px"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/60px-CC_BY-SA_icon.svg.png" decoding="async" width="60" height="21" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/90px-CC_BY-SA_icon.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e5/CC_BY-SA_icon.svg/120px-CC_BY-SA_icon.svg.png 2x" data-file-width="88" data-file-height="31" /></a></span> <span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/20px-Heckert_GNU_white.svg.png" decoding="async" width="20" height="20" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/30px-Heckert_GNU_white.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/22/Heckert_GNU_white.svg/40px-Heckert_GNU_white.svg.png 2x" data-file-width="535" data-file-height="523" /></a></span> </td> <td style="font-style:italic">Тази страница частично или изцяло представлява <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4" title="Уикипедия:Превод">превод</a> на страницата <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:Permalink/562566558" class="extiw" title="en:Special:Permalink/562566558">Sculpture</a> в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B8%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%81" title="Криейтив Комънс">Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“</a>, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%93%D0%9D%D0%A3" title="Лиценз за свободна документация на ГНУ">Лиценза за свободна документация на ГНУ</a>. Прегледайте <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Special:PageHistory/Sculpture" class="extiw" title="en:Special:PageHistory/Sculpture">историята на редакциите</a> на оригиналната страница, както и на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:PageHistory/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Специални:PageHistory/Скулптура">преводната страница</a>, за да видите списъка на съавторите.  <p><b>ВАЖНО:</b> Този шаблон се отнася единствено до <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%90%D0%9F" class="mw-redirect" title="У:АП">авторските права</a> върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%A6%D0%98" class="mw-redirect" title="У:ЦИ">конкретни източници на твърденията</a>, които да бъдат <a href="/wiki/%D0%A3:%D0%91%D0%98" class="mw-redirect" title="У:БИ">благонадеждни</a>. </p> </td></tr></tbody></table> <table cellspacing="0" class="navbox" style="border-spacing:0;"><tbody><tr><td style="padding:2px;"><table cellspacing="0" class="hlist hlist-big plainlinks navbox-inner" style="border-spacing:0;background:transparent;color:inherit;"><tbody><tr><th scope="row" class="navbox-group">Нормативен контрол<span class="mw-valign-text-top" typeof="mw:File/Frameless"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Q11634#identifiers" title="Редактиране в Уикиданни"><img alt="Редактиране в Уикиданни" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png" decoding="async" width="10" height="10" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/15px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/20px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png 2x" data-file-width="20" data-file-height="20" /></a></span></th><td class="navbox-list nowraplinks navbox-odd" style="text-align:left;border-left-width:2px;border-left-style:solid;width:100%;padding:0px;"><div style="padding:0em 0.25em;"> <ul><li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.getty.edu/vow/AATFullDisplay?find=&logic=AND&note=&subjectid=300264383">AAT</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://datos.bne.es/resource/XX525481">BNE</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb11933241b">BNF</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://d-nb.info/gnd/4046277-8">GND</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://hls-dhs-dss.ch/de/articles/011168">HDS</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://olduli.nli.org.il/F/?func=find-b&local_base=NLX10&find_code=UID&request=987007565867205171">NLI J9U</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.loc.gov/authorities/sh85119004">LCCN</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://catalog.archives.gov/id/10642810">NARA</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://id.ndl.go.jp/auth/ndlna/00573617">NDL</a></span></li> <li><span class="uid"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://aleph.nkp.cz/F/?func=find-c&local_base=aut&ccl_term=ica=ph125738">NKC</a></span></li></ul> </div></td></tr></tbody></table></td></tr></tbody></table>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?type=1x1" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скулптура&oldid=12299057">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скулптура&oldid=12299057</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Категория:Скулптура">Скулптура</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A8%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BD_Webarchive_%D1%81_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_Wayback_Machine" title="Категория:Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine">Шаблон Webarchive с препратки към Wayback Machine</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 14 юли 2024 г. в 15:38 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29" alt="Wikimedia Foundation" loading="lazy"></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><img src="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" alt="Powered by MediaWiki" width="88" height="31" loading="lazy"></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-settings" id="p-dock-bottom"> <ul></ul> </div><script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-f69cdc8f6-ppdsc","wgBackendResponseTime":220,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.339","walltime":"0.533","ppvisitednodes":{"value":588,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":6645,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":329,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":8,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":11,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":50843,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":11,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 434.028 1 -total"," 61.64% 267.532 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 5.81% 25.236 1 Шаблон:Webarchive"," 2.47% 10.737 1 Шаблон:Превод_от"," 1.33% 5.784 1 Шаблон:Основна"," 1.25% 5.427 1 Шаблон:Заглавие"," 0.68% 2.948 1 Шаблон:От_пренасочване"," 0.57% 2.485 1 Шаблон:Превод_от/Език"," 0.44% 1.918 1 Шаблон:Trunc"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.159","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":4604715,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-6958c9f6c4-kdzn6","timestamp":"20241106113311","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u0421\u043a\u0443\u043b\u043f\u0442\u0443\u0440\u0430","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%A1%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BF%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q11634","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q11634","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2004-05-23T17:34:41Z","dateModified":"2024-07-14T15:38:35Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/3\/34\/Surviving_Greek_Bronze.jpg"}</script> </body> </html>