CINXE.COM

<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Transitional//EN" "http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-transitional.dtd"> <html xmlns:fb="http://www.facebook.com/2008/fbml" xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml" xml:lang="bg-bg" lang="bg-bg" > <head> <meta name="google-site-verification" content="7po3zZv1_nrs04BqtD7XHbA4Zw9OaVvwtfJj8HV14eY" /> <base href="http://bazileus.eu/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html" /> <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=utf-8" /> <meta name="robots" content="index, follow" /> <meta name="keywords" content="средновековна Българска археология, археология, история, средновековна, възстановки,крепости," /> <meta name="title" content="Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска" /> <meta name="author" content="Administrator" /> <meta name="description" content="Bazileus.eu - сайт за средновековна Българска археология и история на д-р Явор Василев" /> <meta name="generator" content="Joomla! 1.5 - Open Source Content Management" /> <title>Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска</title> <link rel="stylesheet" href="/plugins/content/fboxbot/frontbox/fbox.css" type="text/css" /> <link rel="stylesheet" href="http://bazileus.eu/plugins/content/itpshare/style.css" type="text/css" /> <script type="text/javascript" src="/media/system/js/mootools.js"></script> <script type="text/javascript" src="http://connect.facebook.net/en_GB/all.js"></script> <script type="text/javascript" src="/media/system/js/caption.js"></script> <script type="text/javascript" src="/plugins/content/fboxbot/frontbox/fbox_conf.js"></script> <script type="text/javascript" src="/plugins/content/fboxbot/frontbox/fbox_engine-min.js"></script> <script type="text/javascript"> /* <![CDATA[ */ window.addEvent('domready',function(){ FB.init({appId: "", status: false, cookie: true, xfbml: false}); FB.XFBML.parse(); }); /* ]]> */ /* <![CDATA[ */ window.addEvent('domready',function(){ FB.Event.subscribe('comments.add', function(response) { FB.getLoginStatus(function(fbresponse) { if (fbresponse.session) { uid = fbresponse.session.uid; var sendComment = new Ajax('index.php?option=com_myapi&task=updateComments&uid='+uid+'&xid=articlecomment272&url=aHR0cDovL2JhemlsZXVzLmV1L3N0YXRpaS8yNzItYXJoaXRla3R1cm5pLXByb2JsZW1pLW5hLXRyb25uYXRhLXBhbGF0YS12LXBsaXNrYS5odG1s',{method: 'get'}).request(); } }); }); $$('.fbCommentLink').each(function(el,index){ FB.api({method: 'comments.get',xid: el.getAttribute('xid')},function(response){ if(el.isSet != true){ if(response.length > 0){ el.innerHTML = el.innerHTML+' ('+response.length+' comments)'; el.isSet = true; } } }); }); }); /* ]]> */ </script> <script type='text/javascript' src='http://bazileus.eu/plugins/content/plg_zoomin/jquery.js' charset="utf-8"></script> <script type='text/javascript' src='http://bazileus.eu/plugins/content/plg_zoomin/jquery.noconflict.js' charset="utf-8"></script> <script type='text/javascript' src='http://bazileus.eu/plugins/content/plg_zoomin/jquery.zoomy1.2.js' charset="utf-8"></script> <link rel='stylesheet' href='http://bazileus.eu/plugins/content/plg_zoomin/zoomy1.2.css' type='text/css' /> <script type='text/javascript'> JPP(document).ready(function(){ JPP('.zoom').zoomy();});</script> <link rel="stylesheet" href="/templates/system/css/system.css" type="text/css" /> <link rel="stylesheet" href="/templates/siteground-j15-97/css/template.css" type="text/css" /> </head> <body id="page_bg"> <div id="wrapper"> <div id="header"> <div class="logo"> <table cellspacing="0" cellpadding="0"> <tr> <td> <h1><a href="/index.php">Bazileus.eu</a></h1> </td> </tr> </table> </div> <div id="search"><form action="index.php" method="post"> <div class="search"> <input name="searchword" id="mod_search_searchword" maxlength="20" alt="Търси,,," class="inputbox" type="text" size="20" value="търсене..." onblur="if(this.value=='') this.value='търсене...';" onfocus="if(this.value=='търсене...') this.value='';" /><input type="image" value="Търси,,," class="button" src="/images/M_images/searchButton.gif" onclick="this.form.searchword.focus();"/> </div> <input type="hidden" name="task" value="search" /> <input type="hidden" name="option" value="com_search" /> </form></div> <div class="clr"></div> </div> <div id="pillmenu"> <ul id="mainlevel"><li><a href="/novini.html" class="mainlevel" >Новини</a></li><li><a href="/vyzstanovki.html" class="mainlevel" >Възстановки</a></li><li><a href="/izlojbi.html" class="mainlevel" >Изложби</a></li><li><a href="/izvori.html" class="mainlevel" >Извори</a></li><li><a href="/gallery.html" class="mainlevel" >Галерия</a></li><li><a href="/contacts.html" class="mainlevel" >Контакти</a></li><li><a href="/forum.html" class="mainlevel" >Форум</a></li></ul> </div> <div class="clr"></div> <div class="cpathway"> </div> <div class="clr"></div> <div id="content"> <div id="leftcolumn"> <div class="module"> <div> <div> <div> <table width="100%" border="0" cellpadding="0" cellspacing="0"> <tr ><td><a href="/home.html" class="mainlevel" >Начало</a></td></tr> <tr ><td><a href="/za-men.html" class="mainlevel" >За мен</a></td></tr> <tr ><td><a href="/rezumeta.html" class="mainlevel" >Резюмета</a></td></tr> <tr ><td><a href="/statii.html" class="mainlevel" id="active_menu">Статии</a></td></tr> <tr ><td><a href="/kreposti.html" class="mainlevel" >Крепости</a></td></tr> <tr ><td><a href="/hramove.html" class="mainlevel" >Храмове</a></td></tr> <tr ><td><a href="/dvorci.html" class="mainlevel" >Дворци</a></td></tr> <tr ><td><a href="/lichnosti.html" class="mainlevel" >Личности</a></td></tr> <tr ><td><a href="/bibliografia.html" class="mainlevel" >Библиография</a></td></tr> <tr ><td><a href="/sitemap.html" class="mainlevel" >Карта на сайта</a></td></tr> </table> </div> </div> </div> </div> <div class="module"> <div> <div> <div> <h3>Facebook Fan Box</h3> <style type="text/css"> .myApiCredits{ display:none; } </style> <div class=""> <fb:like-box profile_id="128865353844673" stream="0" connections="10" height="" logobar="0" width="180"></fb:like-box><div style="clear:both;"></div> </div> <div class="myApiCredits"> <a href="/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html" title="login powered by" rel="follow">Login powered by </a> <a href="http://www.myapi.co.uk" title="myApi is a Joomla component that brings Facebook Connect login to your webiste." rel="follow" target="_blank">myApi, the Facebook Connect bridge for Joomla</a> <a href="/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html" rel="follow" target="_blank"><img src="/images/blank.png" border="0" alt="" title=""></a> <a href="http://www.thomaswelton.co.uk/" title="Web Design Newport - Web Design and Development by Thomas Welton in Newport, Cwmbran, Leeds and London" name="Web Design Newport - Web Design and Development by Thomas Welton in Newport, Cwmbran, Leeds and London">Web design and development of myApi</a> </div> </div> </div> </div> </div> <div class="module"> <div> <div> <div> <h3>Най-четено</h3> <ul class="mostread"> <li class="mostread"> <a href="/statii/270-dvorcovata-cyrkva-v-preslav-problemi-na-rekonstrukciqta.html" class="mostread"> Дворцовата църква в Преслав – проблеми на реконструкцията</a> </li> <li class="mostread"> <a href="/kreposti/224-ukrepen-manastir-pri-golqmata-bazilika-v-pliska.html" class="mostread"> УКРЕПЕН МАНАСТИР ПРИ ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА</a> </li> <li class="mostread"> <a href="/statii/275-tronnata-palata-na-tyrnovskia-carski-dvorec.html" class="mostread"> ТРОННАТА ПАЛАТА НА ТЪРНОВСКИЯ ЦАРСКИ ДВОРЕЦ</a> </li> <li class="mostread"> <a href="/kreposti/161-rqhovec.html" class="mostread"> Ряховец</a> </li> <li class="mostread"> <a href="/statii/142-krystovidna-sgrada.html" class="mostread"> Кръстовидната сграда – мавзолей под голямата базилика в Плиска</a> </li> </ul> </div> </div> </div> </div> <div class="module"> <div> <div> <div> <h3>Приятели</h3> <div class="bannergroup"> <div class="banneritem"><a href="/component/banners/click/2.html"><img src="http://bazileus.eu/images/banners/rodenkrai.jpg" alt="Банер" /></a><div class="clr"></div> </div> <div class="banneritem"><a href="/component/banners/click/3.html"><img src="http://bazileus.eu/images/banners/zabulgaria.png" alt="Банер" /></a><div class="clr"></div> </div> </div> </div> </div> </div> </div> <div style="width:137px;text-align:center;margin:0 auto;"> <table style="width:137px;text-align:center;" cellpadding="0" cellspacing="0"> <tr> <td>Designed by:</td> </tr> </table> <table style="width:137px;height:16px;text-align:center;border:none;" cellpadding="0" cellspacing="0"> <tr> <td><img src="/templates/siteground-j15-97/images/banner_01.jpg" style="width:28px;height:16px;" alt="SiteGround web hosting" title="SiteGround web hosting" /></td> <td width="2" height="16"></td> <td style="background:url('/templates/siteground-j15-97/images/banner_02.jpg');width:107px;height:16px;text-align:center;"> <a href="http://www.siteground.com/joomla-hosting/joomla-templates.htm" style="font-size: 10px; font-family: Verdana,Arial,Helvetica,sans-serif; color: #333333;text-decoration:none;">Joomla Templates</a> </td> </tr> </table> </div> </div> <div id="maincolumn"> <div class="nopad"> <table class="contentpaneopen"> <tr> <td class="contentheading" width="100%"> Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска </td> </tr> </table> <table class="contentpaneopen"> <tr> <td valign="top" class="createdate"> Сряда, 21 Декември 2011 11:02 </td> </tr> <tr> <td valign="top"> <a href="/images/vazstanovki/Tronna_palata_pliska/tronna_palata_3d_rekonstrukciq.jpg" target="_blank"> <img title="Реконструкция на Тронната палата в Плиска, поглед от изток с алеята водеща към нея от Източната порта, и с оформянето на прилежащите площи. Вдясно – вътрешната тухлена крепостна стена, вляво от нея – хипотетична възстановка на колоната със Сюлейманкьойския надпис, със статуя на лъв върху нея. Възстановка – д-р Явор Василев, техническо изпълнение – инж. Марин Христов." src="http://bazileus.eu/plugins/content/fboxbot/thumbs/tronnapalata3d_450x325_a840037a1ecf1340b14084ba667668d5.jpg" width="450" height="325" alt="tronna_palata_3d_rekonstrukciq" style="border-image: initial; margin: 5px; border: 5px double #000000;" /> </a> 1. Реконструкция на Тронната палата в Плиска, поглед от изток с алеята водеща към нея от Източната порта, и с оформянето на прилежащите площи. Вдясно – вътрешната тухлена крепостна стена, вляво от нея – хипотетична възстановка на колоната със Сюлейманкьойския надпис, със статуя на лъв върху нея. Възстановка – д-р Явор Василев, техническо изпълнение – инж. Марин Христов. 1. ВЪВЕДЕНИЕ <o:p> </o:p> 1.1. Разположение<o:p></o:p> Тронната палата на първата българска столица е разположена в самия център на каменната крепост на Плиска, на около 14-17 м южно от тухлената крепостна стена, ограждаща най-вътрешната част на дворците. Постройката е ориентирана с дългата си ос в посока север-юг, като на изток късата ù ос съвпада с оста на прохода на главната източна порта, отстояща на около 250 м. Най-вероятно по тази ос от портата до палатата е била оформена и представителна алея, по която празничните шествия и чуждестранните пратеничества са достигали до главната сграда на столицата (обр. 1). От тази страна, както и от юг и запад на Тронната палата са се простирали обширни свободни пространства, използвани за представителни цели, които несъмнено са имали подходящо за целта оформяне чрез система от алеи, вероятно с озеленени площи между тях.<o:p></o:p> 1.2. Изследвания<o:p></o:p> Проучванията на Тронната палата започват още при самото начало на археологическите изследвания на Плиска през октомври 1899 г. Тогава, по инициатива на К. Шкорпил, се разкопава голямата могила от развалини, наричана от местните жители Сарая (Двореца), покриваща относително добре запазените останки на сградата. През последвалите десетилетия допълнителни сондажни проучвания на Палатата провеждат Кр. Миятев, Ст. Михайлов, Ст. Маслев и Ст. Ваклинов, като окончателното изследване на паметника е проведено от Р. Рашев. Също така през годините своите наблюдения и мнения за този първокласен паметник на ранносредновековната българска архитектура изказват още Б. Филов, Д. Василев, Н. Мавродинов, Ст. Бояджиев, Д. Василева и П. Георгиев. Така, в резултат на вече над сто годишния период от изследвания, Тронната палата в Плиска е една от най-основно проучените сгради на Първата столица. При това част от тези изследователи – Ст. Бояджиев, Д. Василева и Р. Рашев представят свои цялостни възстановки на сградата, които позволяват детайлното коментиране на проблемите на нейната архитектура.<o:p></o:p> <o:p> </o:p> <a href="/images/vazstanovki/Tronna_palata_pliska/Tronna_Plisca_plan_skorpil2.jpg" target="_blank"> <img title="План на Тронната палата от К. Шкорпил (Шкорпил, 1905: табл. XIX)" src="http://bazileus.eu/plugins/content/fboxbot/thumbs/TronnaPliscapl_450x325_e43e58d4b774927c03844029fb01fc8c.jpg" width="450" height="325" alt="Tronna_Plisca_plan_skorpil2" style="border-image: initial; margin: 5px; border: 5px double #000000;" /> </a> 2. План на Тронната палата от К. Шкорпил (Шкорпил, 1905: табл. XIX).<o:p></o:p> 1.3. Архитектура<o:p></o:p> Според резултатите от досегашните изследвания, Тронната палата е монументална сграда с размери 48.35 на 26.5 м, изградена от големи дялани каменни блокове, дълги до 1-1.50 м и високи 0.40-0.60 м, споени с червен хоросан. Стените на сградата има значителна ширина, достигаща и надминаваща при по-голямата част от тях 2 м (до 2.6 м), като само при южната външна и при трите вътрешни междинни стени (две южни и една северна) тя е по-малка и възлиза съответно на 1.6 и между 1.45 и 1.66 м (обр. 2), (Шкорпил 1905: 77, 84, табл. XIX). В субструкция тези масивни зидове са фундирани на дълбочина от около 2 м (Миятев 1940-1942: 119), като са били укрепени допълнително чрез набити в почвата под тях дървени пилоти, укрепващи льосовата земна основа. От суперструкцията на палатата са запазени само останките от нейното приземие на височина до четири-пет реда блокове или около 2.25 м. Основната част на това приземие се състои от четири издължени успоредни правоъгълни помещения А, В, С и D с размери средните две съответно 4.6 и 5.80 на 24.3, и двете странични 3.15 на 25.75. Те са ориентирани също в посока север-юг, като към тях са устроени общо 18 входа. Централните две помещения B и C са съединени с два входа широки 1.25, докато двете странични помещения А и D са свързани с по четири входа, широки около 2-2.20 м, както с помещения B и C, така и с околното пространство. Отделно още два външни входа са били устроени и при разположените северно от помещения D и C помещения Е и H, като по такъв начин входовете в двете външни дълги страни на сградата са ставали общо десет. При запазените по-високо страници на тези входове, както и при дългите стени на тези четири помещения са открити стъпки и дори части от тухлени полуцилиндрични сводове, имащи дебелина от 0.67 см или два реда тухли (Шкорпил 1905: 79-82, таб. 20, 21, 23, 25). Във височина, над тези засводени четири централни помещения А, B, C и D, според общоприетото мнение, е била разположена трикорабната тронна зала на Палатата. При това по-широката централна част от тази зала била издигната над централните две от тях, докато над крайните са били развити нейните странични кораби. На север тази зала завършвала с вградената в обема на палатата голяма конха, в която бил поместен тронът на владетела. Това пространство е стъпвало върху също конховидно оформеното, широко 6.2 м помещение G в северната част на приземието. Това помещение било също свързано с проходи с фланкиращите го две странични правоъгълни помещения Е и Н в северните ъгли на сградата. В западното от тях– помещение Е е било поместено и рамото на масивна стълба, по която владетелят се изкачвал, за да заеме своето място на трона. Основният вход на Тронната палата е бил най-вероятно от юг, като сложното устройство на нейната южна част все още оставя дискусионен този въпрос. На нивото на приземието, тази част от сградата е била разделена на две издължени в посока изток-запад помещения R и К, свързани при югозападния ù ъгъл с дългия „коридор“ М. Сравнително сложният и необичаен план на приземния етаж на това предверие е и един от най-важните проблеми стоящи пред изследователите на паметника.<o:p></o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> 2. АРХИТЕКТУРНИ ПРОБЛЕМИ<o:p></o:p> <o:p> </o:p> В значителна степен южната част от Тронната палата е била разкрита още при първите проучвания на паметника направени от К. Шкорпил, който оставя и техните обозначения и основно описание. Така според оставената от него номенклатура през пробития широк отвор („главен вход“), разположен почти в средата на южната стена на палатата, се е влизано в югозападния ъгъл на правоъгълното помещение R с размери 12.40 на 4.75. От това помещение на запад започва широк около 1.75 м „коридор” (помещение М) чупещ под прав ъгъл на север в югозападния ъгъл на зданието. Характерна особеност на тази част от „коридора” е, че тук фланкиращата го западна външна стена на палатата е била стеснена от 2 на само 1.08 м в протежение на пет метра до самия му северен край. Там е устроен вход широк 0.88 м, през който се е влизало в голямото Г-образно помещение К, състоящо се от две съединени части – западна с почти квадратен план (нарушен от югозапад от края на „коридора” М) с размери 8.74 (север-юг) на 8.58 (изток-запад), и източна правоъгълна с размери 13.9 на 5.47 м. Именно този „коридор“, както и оставащото северно от него голямо, близко до квадрат, западно пространство на помещение К, пораждат следните основни въпроси: <ol> <li>Мястото на главния вход на Палатата;</li> <li>Устройството на официалното стълбище, по което е ставало изкачването до основния ù етаж;</li> <li>Предназначението и начинът на покриване на широкото, почти квадратно пространство в западната част на помещение К.</li> </ol> 2.1. Главният вход и стълбището към него.<o:p></o:p> Според виждането на К. Шкорпил, възприето от повечето изследователи (Д. Василева, Р. Рашев (2000 г.)), за главен вход на палатата се сочи проученият отвор, разположен на 0.6 м източно от средата на нейната южна фасада. Отворът е широк около 2.2. метра, като неговите страни са открити без ясно запазени страници, което е затруднило проучвателят К. Шкорпил да определи точните му размери (Шкорпил 1905: 78). Според това виждане, след преминаването през входа посетителят завивал наляво, изкачвайки се по стълбище, или рампа, поместени в споменатия „коридор” М, широк около 1.75. Достигайки до югозападния ъгъл на сградата, изкачването продължавало, след още една чупка на север, до предверието пред тронната зала на втория етаж. На пръв поглед положителна страна на това решение е, че то се опира пряко на откритите факти при паметника – отвора „вход“ и коридора „стълбище“ М. В негова подкрепа се изтъкват и виждащите се в източния край на северната стена на „коридора“ легла на дървени гредички и вдлъбнатини от стъпала на съществувала тук стълба, или „по-скоро от дървена рампа“. Счита се, че нейната „недостатъчна устойчивост“ била компенсирана чрез плановото запълване на „коридора“ с насип от чакъл (Рашев 2000: 40-41, обр. 8), подобно на свързаното с него помещение К. Стените на това помещение обаче са гладко оформени, което ясно показва, че то „по проект“ е трябвало да остане незасипано (Василева 1984: 154). Всъщност, така оформени са и запазените каменни блокове на „коридора“ М, като, както основателно отбелязва Ст. Бояджиев, наличието на насип под предполагаемото стълбище там би обезмислило изтъняването на западната му стена (Бояджиев 2008: 195). Така, очевидно следите от дървени гредички в началото на помещение М са от по-късно устроен подход-рампа, чието оформяне тук, поради твърде примитивното му устройство следва да се отнесе към следстоличния период от съществуване на Палатата. При това, както отново сочи този изследовател, вместо да сочи право на север по основната ос на сградата, предлаганата стълба (рампа) водеща към официалния втори етаж е решена притеснено, чупейки в нейния югозападен ъгъл, и имайки при това доста малката ширина от 1.75 м. Освен това, минавайки по тази предполагаема стълба посетителите е трябвало да правят направят още две такива завивания, на изток и на север в предверието, за да се озоват пред вратата на тронната зала (Бояджиев 2008: 200). При очевидната притесненост на това решение, редица автори изказват предположението за наличието на по-удобен вход и стълбище към него, водещи от официалния втори етаж. Основание за това на първо място дават разкритите окончателно от Ст. Маслев пет гнезда изсечени в каменните настилки пред източната стена на предверието на Палатата. Три от тях са изсечени в недемонтираните само тук горни блокове от каменния стилобат S, и имат размери 0.40 на 0.35 и 0.50 на 0.40, при разстояние между тях от юг на север 2.20 и 4.30. На 3.90 източно от тази редица гнезда са били открити две гнезда, съответстващи на южните две от вече описаните, с размери 0.32 на 0.32 и 0.40 на 0.30, при дълбочина на всички гнезда окoло 0.08-0.10 м. При това гнездо съответстващо на северното от гнездата върху зида S не е било открито, като там обаче и въобще не е запазена каменна настилка. Както приемат първите изследователи на тези гнезда Кр. Миятев и Ст. Маслев, върху тях са били поместени колони, които най-вероятно са оформяли дървена стълба, водеща до основния втори етаж. Според последния, тази стълба е била развита между северните гнезда, като е била дълга 5.40 и широка около 5 метра, докато на юг от нея е имало балкон, до който тя е водела (Маслев 1955: 276-269, обр. 2). Тази ширина от 5 метра, дори и намалена на 3.90, ако допуснем, че стълбата е била развита не в посока от север на юг, а от изток на запад, според Р. Рашев е имала „неестествено голяма ширина”. Поради това този изследовател приема, че тук е било оформен дървен анабатрон, трибуна от която владетелят „е могъл да се показва пред народа и войската при определени случаи” (Рашев 2000: 37, 41, обр. 12). С това становище се съгласява и Ст. Бояджиев, неприемайки отново едно официално стълбище, неустроено по линията на основната ос на сградата, въпреки че критикува конкретното архитектурно решение на автора (Бояджиев 2008: 214, 188, 206). Но дори да приемем, че останките от стълбове пред източната фасада на Тронната палата са били част от официално стълбище (което, от гледна точка на дворцовия церемониал спокойно може да има ширина от 3.90 и дори 5 м), наличните данните сочат неговото изграждане на един по-късен етап от съществуването на сградата. Указание за това е застъпването на цокъла на палатата от горния ред блокове на стилобата S, което дава основание да се приеме, че той е бил изграден „като мярка за допълнително укрепване на основите” ù (Рашев 2000: 37-38). Поради това въпросът за първоначално замисления главен вход на Тронната палата остава отново обект на дискусия между изследователите, търсещи най-подходящото му оформяне. Така, от гледна точка на представените проблеми, Ст. Бояджиев с основание заключава, че първоначалното стълбище водещо към тронната зала е имало по-удобно и представително устройство, като е било трасирано по нейната основна ос на север. Допълнителен довод за това предположение му дават и наличните неясноти при сочения за главен вход отвор в средата на южната фасада на зданието. Всъщност, този отвор няма очертани страници въпреки сравнително добрата запазеност на градежа тук. Освен това при него е запазено само едно легло за ос от очевидно еднокрила, неширока врата, която трудно може да бъде считана за главния вход на една тронна палата (Бояджиев 2008: 210-211, обр. 246-248). Това навежда авторът до заключението, че този вход е бил избит на даден късен етап от съществуването на зданието, най-вероятно при устройването на споменатата дървена рампа. Оттук той изказва тезата, че първоначалният вход е бил оформен отново на южната фасада на палатата, но на едно по-високо ниво - това на нейния втори официален втори етаж, до който се стигало по представителна стълба трасирана по оста север-юг. Поради липсата на следи от такова стълбище на тази ос във вътрешността на сградата (помещение R) Ст. Бояджиев заключава, че главното стълбище е било разположено извън нейните очертания от юг. И тъй като според археологическите проучвания там също няма следи от него, той предполага, че неговите стъпала са били поставени върху висок насип-рампа, с пълнеж от строителните отпадъци на по-рано съществувалия тук „Крумов дворец“. Според автора облицованият с каменни плочи насип под стълбището бил устойчив на атмосферните влияния, като така бил осигурен удобният достъп до истинския главен вход на палатата, разположен на нивото на представителния втори етаж. През него, посетителят първо влизал в „малко предверие“, оформено над западната част на помещение R, от което се е преминавало към същинското предверие към тронната зала, изградено над основната част от помещение К. При това решение Ст. Бояджиев запазва „коридорът” М за оформянето на стълба, но водеща вече от горния основен етаж надолу към приземния - към помещенията К и R, служещи според него съответно за затвор и съкровищница (Бояджиев 2008: 214, обр. 250-254, 257 - 258). Въпреки своята по-голяма представителност в сравнение с реконструкциите на Д. Василева (Василева 1984: 154, обр. 2), и Р. Рашев (Рашев 2000: 40-41, обр. 8-12), възстановката на Ст. Бояджиев обаче също среща редица затруднения. Така, от предполаганата от него външна стълба-рампа няма каквито и да е следи, а предложеното нейно изпълнение върху облицован с плочи насип контрастира напълно с монументалните строителни конструкции използвани при Тронната палата. Такъв контраст е налице и при предложеното от П. Георгиев разполагане на главното стълбище към основния етаж в източната половина на помещение R, където той предполага съществуването на една дървена стълба. Основание за нейното съществуване му дават следите от горене на дървена конструкция тук, както и приведения от него аналог на Палатата с Тронната палата на Олд-Донгола, Нубия (Георгиев 2008: 139-141). Аналогията между тези две сгради обаче е доста далечна, като оформянето на предверията им се различава значително. Това, както и липсата на ясни указания за сигурна дървена конструкция в тази част на Палатата, и то в нейния първоначален замисъл, не дава основания в подкрепа на тази теза. Подобна е ситуацията и при предложения през 2008 г. от Р. Рашев нов вариант за подход към основния втори етаж на палатата. При него той възприема идеята за външно стълбище от юг, което според него е имало по-лека дървена ажурна конструкция, която от една страна би се нуждаела от съответно по-слабо фундирани каменни стъпки, от които е нормално да не се запазят следи. При това обаче, този автор запазва и входа на нивото на приземието, под площадката на дървената стълба (Рашев 2008: табл. XXXII), като изглежда според него той е водил само до помещение R, а оттам през „коридора” М до помещение К (в противен случай, както основателно отбелязва Ст. Бояджиев, наличието на две врати и стълбища – т.е. един „двоен подход към едно и също място е неоправдан”), (Бояджиев 2008: 221). Но по-значимият проблем и при двата варианта за външно стълбище или рампа са техните твърде големи размери (височина с парапетите им между 5.50 и 6.50-7 м и дължина от около 7 до над 10 м), с които те биха би накърнили сериозно изгледа на Палатата от главния подход към нея от Източната порта. Така, става ясно че и двете досега изложени становища по въпроса – това на К. Шкорпил, поддържано от Д. Василева и Р. Рашев, както и по-представителното решение на Ст. Бояджиев (подкрепено впоследствие частично и от Р. Рашев), имат както своите силни, така и своите слаби страни. При това очевидно е, че едно издържано решение на въпроса за стълбището към главния етаж на палатата следва да съчетае най-доброто от двете мнения, имайки следните особености: Стълбището да бъде вътрешно, изградено масивно по главната ос север-юг на сградата, опирайки се върху сигурно установени зидове от нея. Естествено тук веднага може да се запита как би могло да бъде разположено едно такова стълбище при реално съществуващите градежи в южния край на Палатата. Изглежда ключ към отговора на този въпрос дава именно предположението на Ст. Бояджиев за вторичността на сега съществуващия отвор на южната фасада на сградата, избит на по-ниско ниво спрямо първоначално съществувалия вход, разположен по-високо. Но както бе посочено, наличието на такъв по-ранен вход на нивото на втория етаж не намира съществена подкрепа при липсата на каквито и да е останки от високо стълбище водещо до него, докато една дървена конструкция или насип-рампа контрастират напълно със строителните техники използвани при построяването на сградата. Поради това остава да приемем, че този по-ранен вход е бил разположен по-ниско от нивото на втория етаж, но все пак над нивото на сега запазените 2-3 реда блокове на южната стена, на височина примерно около 2 м над терена (обр. 3, 5). При това решение до него се е стигало през по-малко стълбище от примерно осем стъпала, частично изградено на мястото, а възможно на някакъв етап стъпващо върху масивния стилобат S стягащ палатата от всички посоки. При ширина на зида-стилобат от около 1.10 м (до 1.30 в основи), на неговото място би могло да е имало основа за горните четири стъпала от него, като след изграждането му е възможно самият зид да е поемал тяхната тежест. Що се отнася до долните четири стъпала с обща височина около 1 м, то те са оказвали много по-малко налягане на терена, като поради това са се нуждаели от по-лека подложка, от която е естествено да не останат следи. Устроено по този начин, това ниско стълбище не би нарушавало изгледа на Тронната палата от парадната източна посока, като значителната дебелина на нейния южен зид би позволило и оформянето на предвратна площадка широка около 1 метър в неговия северен край. След нея, през широката около 2 м двукрила врата на главния вход, се преминавало върху широка около 1 м следвходна площадка, необходима за отварянето на тези крила навътре. След това изкачването продължавало по стъпала, разположени върху сегментен свод, с долен край опрян на височина от около 1.20 м в южната стена на палатата, и горен позициониран в северната стена на помещение R, на височина от 3.70 м (обр. 5). При това решение помещението за тази официална стълба би имало ширина от около 4 метра, ширина определена от ограничаващата го от запад чупка в разделителния зид между помещения К и R, спрямо оста север-юг на палатата. На изток най-вероятно пространството на стълбището е било ограничено от лека стена, стъпваща върху източния край на носещия го свод, която затваряла отвора между него и свода на помещение R. От стълбището на север, на нивото на втория етаж, движейки се по основната ос на сградата, се преминавало в разположеното над централната част на помещение К същинско предверие на тронната зала с размери около 4 на 6 м (обр. 3). Така, предложената стълба удоволетворява всички предложени по-горе характеристики, които би трябвало да има главното стълбище на Тронната палата. С нейното обосноваване обаче, както и при тезата на Ст. Бояджиев, възниква въпросът за какво в такъв случай е служил „коридорът“ М. Според последния автор той все пак бил използван за разполагане на стълбище, но водещо вече надолу, от основния към приземния етаж на сградата. Входът към него бил устроен непосредствено вляво от предполагания от автора главен вход на нивото на основния етаж, като „умело прикрита“, малка „второстепенна“ врата. През нея бил осигурен достъпът до еднораменно дървено стълбище, през което се е достигало до помещенията К и R в приземието. Според Ст. Бояджиев, за да може чрез тази еднораменна стълба да се достига и до двете помещения, в западната си част стълбището намалявало наполовина своята ширина, заемайки само половината от „коридора” М, като другата му половина оставала свободна за да може да се осигури проход за преминаване към помещение R (Бояджиев 2008: 211-213, обр. 249-252). Въпреки своята оригиналност, предложеното решение има недостатъка да променя двойно ширината на едно стълбище на разстояние само няколко метра, приемайки отново неговия дървен градеж поради споменатата по-горе липса на следи от масивни стълбищни конструкции. Именно това обстоятелство поставя според нас цяла група взаимно свързани въпроси: <ol> <li>Защо помещение М е било подходящо оформено за поместване на масивно стълбище, без обаче да е било изградено такова в него, и дали въобще по план тук е било предвидено изграждането на вертикални комуникации.;</li> <li>Каква е била основната причина за изграждането на „чупещата“ западна част на разделителната стена между помещения К и М – стремежът да бъде затворен от север „коридора“ М, или желанието да бъде оформена почти квадратната западна част на помещение К.;</li> <li>Дори и да приемем, че основното предназначение на тази „чупеща“ стена е очертаването на стълбищно помещение М, следва да се запита защо все пак е бил оставена толкова широка тази част на помещение К със всичките възникващи проблеми за нейното покриване, вместо или стълбището да бъде изпълнено с по-голяма ширина, или пък във въпросното голямо пространство да бъдат изградени допълнителни зидове.;</li> <li>Как е била покрита тази по-широка западна част на помещение К и какво е било неговото предназначение.</li> </ol> Всъщност първите три от тези въпроси досега не са били поставяни за обсъждане в тази светлина, като въпреки явната липса на масивно изградено първично стълбище в „коридора” М, всички автори продължават да поместват там стълби. При това, чрез различни способи те се опитват да решат останалите проблеми на това „стълбище“ чрез някои оригинални, но все пак недотам удобни решения. Такива например са двойното стесняване на долната част на стълбището при Ст. Бояджиев, както и предполагаемият отвор за „влизане отгоре” в помещение К (Василева 1984: 153), (поради липсата на данни за наличие на входове към него освен към помещение М, където обаче една стълба с непроменяща се ширина би затворила достъпа). Изглежда, че от съществено значение за традиционното определяне на „коридора“ М като стълбищна клетка е и приликата му с устройството на другата “клетка” F, разположена в северозападното ъглово помещение Е на Палатата. Тя има ширина от 1.25 и също чупи в ъгъла на зданието, като и тук западната ù стена се вдава в неговия външния зид (обр. 2). По-малките размери и насочеността на стълбището от най северозападния вход на палатата към тронната конха на основния етаж, дават основания да се предположи, че то е използвано от владетеля и неговите приближени, идващи от комплекса здания разположени в рамките на тухлената крепостна стена. Интересна особеност на градежа на зида IV ограничаващ тази клетка от юг и изток е, че той се долепя на изток на фуга към основния градеж на палатата, като, както предполага още неговия проучвател, е възможно да е бил построен допълнително (Шкорпил 1905, 80, 82, табл. 19). По-късните автори обаче единодушно приемат, че въпреки тази фуга зидът на стълбището бил изграден още със самото построяване на Палатата (Рашев 2000: 35). Причина за тази обща убеденост е изглежда споменатото стесняване на западния външен зид на сградата в обсега и на двете помещения М и F, извършено още при нейното изграждане. Именно този аналог между двете помещения дава основание да се изтъква, че както при помещение Е, стълбище е съществувало в помещение М, като това стесняване на външния зид се приема негласно за основен белег за наличието на стълби в сградата. При това обаче въобще не се задава въпросът с какво по-точно са допринасяли за оформянето на стълбищата тези стеснявания? Всъщност, освен спестяването на определен обем зидарски работи, основните ефекти от тях е било увеличаването на дължините на клетките М и F с около 1 м, както и запазването на обемите на съседните им помещения К и Е. Нужда обаче от такова удължаване само с метър едва ли е съществувала при „коридорът“ М поради твърде голямата му дължина от около 13, дори и да приемем наличие на стълбищни площадки. Една такава необходимост е съмнителна и при „клетката“ F, дълга 9.50 м, при която, както бе отбелязано, са налице и определени неясноти по отношение на нейната датировка. Поради това следва да се приеме че основната причина за оформянето на тези две стеснявания е бил именно стремежът да се увеличи обемът на помещенията имащи пряка или косвена връзка с тях. Така, именно чрез вдаването на „коридора” М в западната стена на палатата е била образувана близката до квадрат форма на западната част на помещение К, и то е придобило своите впечатляващо големи размери от 8.74 на 8.58 м. С това става ясно, че стесняването при помещение М не може да се разглежда априори като доказателство за изграждането по план на стълбище в него, а е указание, че в тази част на палатата от първостепенно значение за строителят ù е било оформянето именно на помещение К,и то във възможно най-голям обем и близка до квадрат форма. Според нас именно това заключение дава възможност да се даде отговор на въпросите възникващи около начинът на покриване на разглежданото помещение. <o:p></o:p> 2.2. Въпросът за покритието на помещение К.<o:p></o:p> Основното затруднение в случая е, че запазените части от тухлени сводове при дългите помещения А-D дават приблизителната височина на основния етаж на палатата от около 4.50 – 5 м (Рашев 2000: 37) която, с отчитане на лекия пад на терена на юг, както и при по-голяма дебелина на свода, би могла да достигне стойност до около 5.60 м. Естествено, и тази височина е недостатъчна за да може да бъде изграден полуцилиндричен свод при широката западна част на помещение К, с отчитане на дебелината на свода, както и на височината на не по-ниските от 2.25 м странични стени. Това обстоятелство обуславя и единствено възможното тук сегментно засводяване, което обаче, при тази височина на основния етаж и при междуподпорно растояние от над 8 м би имало твърде скосена (стрелка до около 2.60 м) и конструктивно недотам стабилна дъга. Поради това първоначално Ст. Бояджиев, а след него и Д. Василева защитават идеята за наличието на напълно изчезнал стълб в югозападния ъгъл на помещение К, върху който са стъпвали арки прехвърлени към правата част на междинния зид с помещение R и западната външна стена на сградата. По този начин се постигало намаляване на засводяемият отвор, а оттук и височината на търсената арка над северозападната част от помещението (Бояджиев 1976: 197), (Василева 1984: 155). При проучването на този пункт обаче останки от такъв стълб не са били открити, и това е причината да се приема, че помещение К е било засипано при самото построяване на сградата (Рашев 2000: 40). Впоследствие Ст. Бояджиев предлага изменен вариант на масивното покритие на помещението, което отново било разделено на две сводови части. На по-долно ниво „бил изграден тесен свод, стоящ перпендикулярно на оста на помещението“, който поддържал петите на южния край на „вече стеснения полуцилиндричен свод, който покрива останалата част на помещението К“ (Бояджиев 2008: 212, обр. 250, 252). Но един такъв полуцилиндричен свод със светъл отвор от 6.90 - 7 м би имал височина от 3.45 м, като с отчитане на неговата дебелина, на наклона на терена на юг, и при приемане на височината на приземния етаж тук до около 5.30-5.60 м - за оформяне на долния по-малък свод, покриващ широката 6.30 м „чупка“, и на носещите го стени биха останали не повече от 1.6 м. А след като от тях бъде извадена и височината на запазените тук два-три реда блокове права зидария при „чупката”, за нейното засводяването не би останало място. И тъй като тази стойност е явно недостатъчна за стабилното сегментно засводяване на един такъв отвор, Ст. Бояджиев изказва тезата, че първоначално целият приземен етаж на палатата е имал по-голяма височина. Основание за това предположение му дава една от публикуваните от К. Шкорпил фотографии, показващи състоянието на Палатата при нейното разкриване – тази на ъгъла между западната стена на помещение D и южната на Н (Шкорпил 1905: табл. XXV. 2). На нея е представена тухлената арка, преминаваща на границата на засводяванията на двете помещения, както и пояс от тухлена зидария (при началото на свода на помещение Н?) продължаващ при южната стена на „Н“ в западна посока. Именно върху мястото на съединяване на арката с този тухлен пояс се вижда остатък от неясен градеж, изпълнен от „грубо начупени варовикови камъни“, тълкуван от Ст. Бояджиев като част от смесена зидария. За него съществуването на тази зидария е доказателство, че на даден етап палатата е била разрушена до нивото на тухлената арка (средно третия ред блокове), и преизградена впоследствие с използването на смесена зидария. Така този изследовател отхвърля принадлежността на откритите тухлени сводове, а с това и на определеното от тях ниво на основния етаж, към първоначалния градеж на Тронната палата, считайки, че „първоначално повсеместно стените на приземието са били по-високи“ (Бояджиев 2008: 208, обр. 244). Основният довод за това предположение обаче се крепи на няколко неясни ломени камъни, които, дори и да приемем че са споени помежду си, имат неизяснено предназначение, а и датировка като градеж. Всъщност, те могат да имат най-различна интерпретация, като това може да бъде основа за каменен блок-стъпка за втора тухлена арка, лягаща над първата - основа изпълнена от ломени камъни за избягване на прякото притискане между този евентуален тежък блок и тухлите на долната арка. Но дори и да приемем основното преизграждане със смесен градеж на палатата на даден етап, то това съвсем не означава че първоначалните сводове са имали значително по-голяма височина. Поради това представената от Ст. Бояджиев, в неговите авторски разрези на Тронната палата, по-голяма височина на основния втори етаж на Палатата от 5.80-6.20 м (Бояджиев 2008: 214-216, обр. 254-256), остава без реални основания. Разбира се, тук може да се зададе въпросът дали засводяването на западната част на помещение К би могла да бъде осъществена по предложения от Ст. Бояджиев начин с цялостното използване на сегментни сводове при една височина на основния етаж от 5.35 - 5.60 м (с отчитане и на падането на терена на юг). В този случай, при минимална права част от стените на помещение К от 2.25 от север, и дебелина на двата свода от два реда тухли (по 0.67) за двете арки, (необходими за съвместно засводяване на това пространство), биха останали по максимум 1.65 м. Теоретично, наистина, такива сегментни сводове, широки по около 6.30 – 7 м са възможни, но в същото време са притеснени от гледна точка на статиката решения. Освен това би трябвало те да бъдат приложени в приземието на монументална сграда, където да поемат и значителни натоварвания предизвикани от по-високите ú части (при арката над чупката и тежестта на южния край на застъпващия я свод от север). Така, става ясно, че както предположението за запълването на помещение К с пръст, така и този вариант на засводяване не отговарят задоволително на въпросите на този проблемен пункт на Тронната палата. Изглежда основна причина за това е неподходящият по начало подход, възприеман до този момент при търсенето на начинът на покритие при това помещение. Досега всички изследователи възприемат голямата ширина на западната част на помещение К единствено като проблем за засводяването му, изглежда гласно или негласно допускайки една ниска професионална класификация на строителя на Палатата (Миятев 1940-1942: 117). Едно такова допускане обаче стои в явен разрез с добре изпълнените запазени до днес нейни части, като освен това нямаме никакви чисто логически основания да допуснем че за изграждането на тази най-важна държавна постройка е бил ангажиран неумел строител. Поради това разглежданото голямо пространство в приземието на сградата не следва да бъде приемано като проблем възникнал поради неопитност или недообмисляне от страна на нейния автор, а като съзнателно оформен елемент имащ точно определени функции, съобразно архитектурите задачи, които той си е поставял. Оттук въпросът който според нас следва да се зададе е: Кое архитектурно оформяне съответства най-пълно на обширното пространство в югозападната част на Палатата и какви основни характеристики следва да притежава то? На първо място, според нас монументалната архитектура на Тронната палата, както и стабилно изградените зидове тук във всеки случай изискват масивното оформяне на покритието и на тази част от помещение К чрез добре изпълнени засводявания. На второ, именно съзнателно търсените големи размери на помещението сочат, че за неговият строител е бил замислил вариант за неговото покритие, при който не биха възникнали проблеми за засводяването му, тъй като в противен случай щеше да оформи тук допълнителни стълбове, пиластри или стени за него. Така, очевидно основната цел тук е било да се изгради едно възможно по-голямо по площ помещение, като значителните му хоризонтални размери, и изграждането на сводове при него във всеки случай налагат по-голямото му изтегляне и във височина. Всъщност, до този момент идеята за по-голямата височина на помещение К (като изключим много по-мащабното, изложено по-горе, виждане на Ст. Бояджиев), досега не е била разисквана от авторите. Изглежда, основната причина за това е приемането като аксиома че сводът тук е имал еднаква височина с тази останалите засводявания на приземния етаж на Палатата, тъй като в противен случай подът на предверието би следвало да бъде по-висок от този на Тронната зала. Разглежданата западна част на помещение К обаче е разположена на около 3 м западно от основната ос на сградата, като така на нивото на този втори етаж е било осигурено място за оформянето на същинското предверие към тронната зала. По този начин строителят на Палатата, „изтегляйки” по-широката част на помещение К на запад, вече е имал свободата да издигне неговата височина до стойности осигуряващи по-нормалното ù засводяване. При това решение, височината на засводяването най-вероятно е достигала до нивото на третия етаж на постройката, примерно на 11.5 метра над подовото ниво на приземието – една значителна стойност, позволяваща оформянето на най-различни, статически стабилни засводявания. Така, тук би могъл да бъдат използвани полуцилиндрични сводове по предложения от Ст. Бояджиев начин, като общата височина на двата свода би била около 7.30-7.50, оставяйки достатъчно пространство за оформянето на прави стени в приземието. Но от гледна точка на несъмнено съзнателно търсената близка до квадрат форма на западната част на помещение К най-подходящо за нея би било куполното засводяване върху тропми. Разбира се, тук би могъл да бъде изграден и купол върху пандантиви, или дори кръстат свод. Оставеният точно в югозападния ъгъл на предполагаемият подкуполен квадрат край на ”коридора” М обаче не дава основания да считаме, че тук са били предвидени увеличените ъглови натоварвания, възникващи при тези решения. Но при използването на тромпи всички ъгли се прехвърлят от техните арки, което оставя този пункт без значително натоварване. Най-вероятно от север, запад и юг подкуполните тромпи са били носени от ограждащите квадратното пространство на помещение К стени в тези направления. От изток неговата северозападна тромпа би била поддържана от свода, покриващ по-тясната източна част на помещението, висок над подовото ниво около пет метра. По този начин, до нивото на третия етаж, високо тук примерно 11.55 м, биха останали 6.5 метра,напълно достатъчни за поместване на купол, висок заедно с дебелината на свода си около 5 м. При този вариант, на практика почти избягвайки използването на сегментни сводове, останалите 1.55 метра са били използвани за поместване на арките на носещите тромпи, широки 3.30 – 3.60 м. Според нас обаче, с малко по-свободно разгръщане на сводовите конструкции тук, с частично навлизане на арките на тромпите в куполния свод би се постигнало по-внушителното и извисено оформяне на подкупоното пространство, без да предзвика сериозни конструктивни проблеми (обр. 6). Но дори и да приемем едно по-консервативно и устойчиво решение на засводяванията, използването на тромпи отново би дало възможност и за решаване на въпроса за начинът по който се достигало от основния етаж до приземните помещения К и R. Както бе посочено, няма ясни указания за изначалното предназначение на коридорът „М“ за изграждане на стълбище. Всъщност, неговото масивно оформяне не позволява приемането на предположението на Ст. Бояджиев за наличие на също първоначални дървени стълби в него (от каквито, както посочва този автор, „не са оцелели никакви следи” (Бояджиев 2008: 212). Поради това, както и поради вече аргументираната от него по-късна поява на входа от юг в приземието, достъпът до него следва да е била осигурен чрез масивна стълба оформена някъде в тази част на сградата. Най-вероятно, една такава стълба е била изградена върху удобната за целта „чупка“ между „коридора“ М и помещение К, където нейните стъпала са били положени върху засводяващата я тухлена арка (обр.3, 5, 6). При това решение посетителят е подхождал към стълбата през врата на нивото на втория етаж в източната стена на чупката, след което е преминавал под арката на тромпата на предложения от нас купол. След това той е слизал по стъпала, положени върху арка, прехвърлена над тази „чупка“, чиято дължина от 6.30 м е напълно достатъчна за спускането на стълба с нормален наклон от височината на основния етаж до около метър над нивото на приземието. След това, най-вероятно стълбата е завивала под прав ъгъл на север, като последните стъпала са били положени направо върху незапазената настилка на помещение К. Тук, преминавайки през входа между помещението К и коридорът „М“, той е можел да достигне до помещение R.<a name="_GoBack"></a> По този начин голямото помещение К би получило един удобен и дори представителен подход към него, отговарящ на неговите размери и предполагаемо, офектно високо куполно (или сегментно?) сводове оформяне. Същевременно това високо, статически устойчиво засводяване тук предлага нови възможности за по-подходящата цялостна реконструкция на Тронната палата:<o:p></o:p> <o:p> </o:p> 3. Въпросът за реконструкцията на Тронната палата в нова светлина.<o:p></o:p> Досега са предложени няколко виждания за произхода на архитектурния тип на Тронната палата. Хронологически най-ранна е тезата за иранския (сасанидски) произход на дворцовата архитектура на Плиска, свързваща плановете на Тронната палата и на близкия Малък дворец с партските и персийските дворци от Хатра, Фирузабад и Сарвистан (Протич 1926-1927: 215), (Filov 1930: 80-86). Въпреки някои прилики, значителна част от посочените аналогии (като двуетажност, широк среден кораб и др.) обаче са твърде общи и присъщи и за други, включително местни за Плиска традиции. Това дава основание появата на тези дворци да се свърже със съзнателното следване от българските владетели на местната гръко-римска традиция на монументално строителство, с цел дистаницирането от византийското влияние (Василев 1937: 113, 132). Това мнение се доближава повече до наблюдаваните архитектурни особености на паметника, но същевременно го откъсва от съвременното за него развитие на архитектурата. Опит за запълване на тази празнота прави Кр. Миятев, който свързва пряко архитектурния тип на Тронната палата с дворцовото строителство на византийската столица Константинопол. Според него Палатата има „римо-византийска базиликална форма” и се явява пряка реплика на тронната зала Магнаура на византийските императори (Миятев 1940-1942: 124-125), (Mijatev 1936: 142). За съжаление византийската Магнаура е позната само от някои не съвсем ясни писмени извора, според които тя е имала куполно оформяне, което я отдалечава от Тронната палата в Плиска (Бояджиев 2008: 220-222, обр. 263, 265). При явно неподходящия подход за пряко свързване на палатата с даден конкретен паметник, следващите изследователи с основание започват да търсят неговите първоизточници в една по-широка историческа и географска рамка – тази на средиземноморския (близкоизточен и кавказки) културен кръг, свързвайки го със сирийско-арменските паметници (Василева 1984: 153), (Рашев 2000: 41). При това обаче се признава и влиянието на римо-византийските базиликални постройки, включително и на двореца Магнаура (Ваклинов 1977: 108), (Георгиев 2008, 140), (считан тогава за базилика). За съжаление, и това виждане не може да посочи преки аналози на Тронната палата, като сочените в тази насока сгради са най-вече центрични, а не базиликални сгради (като приемната зала на ал-Мундир в Ресафа, както и последния приведен пример – тронната палата в Олд-Донгола, Нубия (Георгиев 2008: 141). Изглежда и това е причината, наред с въприетия от повечето автори произход на Тронната палата във близките до Средиземноморието и Черно море културни традиции, все още да се застъпват и виждания свързващи паметника с вътрешността на азиатския континент. Така, в серия свои трудове Ст. Бояджиев свързва Тронната палата с „духа на средноазиатските дворци” (Бояджиев 2008: 222). Въпреки това, в последно представеното си становище по въпроса изследователят реконструира сградата отново като трикорабна базиликална (или „псевдобазиликална”) постройка, отличаваща се от по-горните паметници най-вече по терасовидния си покрив. Поради това базиликалното оформяне на Тронната палата може да се смята за общопризнато сред изследователите. Донякъде изключение прави мнението на Т. Чобанов, допускащ един купол при нея, отново попадайки под влияние на новите виждания за Магнаура в Константинтинопол като куполна сграда (Чобанов 2008: 137). Както отдавна изказаното мнение от К. Миятев, и това становище обаче остава базирано само на хипотетични тълкувания на несъвсем ясните описания на тази сграда, без да влиза в по-тясна връзка със запазените останки от плисковския ù предполагаем аналог. Наистина, теоретично, при подходящото им разполагане, над шестте стълба (колони?) във вътрешността на тронната зала би могъл да бъде изпълнен купол. Но в такъв случай остава въпросът как той би се свързал с цялостното архитектурно оформяне на паметника, имащ ясно изявено базиликално устройство. Именно поради това, до представянето на цялостен, успешен опит за реконструирането на Палатата като куполна постройка, за меродавно следва да бъде считано утвърденото нейно определяне като базилика. А както бе посочено, като базиликално (или „псевдобазиликално”) оформена сграда я показват всички досега представени нейни възстановки (включително на арх. Бояджиев), като различия сред авторите са налице най-вече при определенето на броя на нейните етажи, както и при оформянето на покритието на тронната зала, а и на покривната и конструкция въобще. По отношение на тези етажи, са налице два възможни решения – по-ниско, с едноетажни странични кораби на тронната зала (предложено от К. Шкорпил, Д. Василев и Р. Рашев, и по-извисено, предвиждащо наличие на галерии при тях (предпочетено от Ст. Бояджиев и Д. Василева. Предвид представителния характер на Палатата и нейния стабилен градеж, доста по-вероятно изглежда второто предположение (обр. 4). Що се отнася до общата височина на сградата, то тя зависи най-вече от натоварването, предизвикано от нейните горни части, зависещо от наличието или не на сводова конструкция над централния кораб на залата. Тук авторите се разделят на две групи – първата приемаща неговото дървено, плоско покритие (К. Шкорпил, Д. Василев, Р. Рашев, (Василев 1937: 61, обр. 61), (Рашев 2000: 40, обр. 10-11)), докато другата предлага сводовото решение при широката над 12 м зала (Ст. Бояджиев, Д. Василева), (Бояджиев 2008: 214-216, обр. 254-256), (Василева 1984: 155-157, обр. 4-5). Точно тази голяма ширина на залата обаче показва, че най-вероятно тук не е било изградено масивно сводово покритие, като указание за това е доста по-малката ширина на явно засводения централен кораб на Тронната зала в Преслав, възлизаща само на 8.70 метра. Такава е ширината и на централният кораб на близката Владетелска църква, като явно това е била пределната стойност за засводяването на правоъгълни помещения, достигаща до 10 м при по-стабилните куполни покрития (при Кръглата църква в Преслав). Така, няма основания да се смята, че централният кораб на тронната зала в Плиска е бил покрит с масивен свод. Една дървена конструкция тук обаче не означава непременно използването на равен таван или на видимо отдолу двускатно покритие. Съвсем не е изключено тук да е била оформена дървена имитация на сводово покритие, придаваща представителен вид на тронната зала, но същевременно ненатоварваща контструктивно Палатата. Това решение дава възможност и за по-голямото извисяване на сградата, както и за решаване на въпроса за вида на нейния покрив. По отношение на него също са налице значителни различия сред изследователите на Тронната палата. Така, първоначално К. Шкорпил предлага двускатен покрив на сградата, предпочетен впоследствие от Д. Василев и Д. Василева (Василев 1937: 61, обр. 4). По-различно е становището на Ст. Бояджиев, който в духа на предпочитаното от него свързване на прехристиянското българско монументално строителство със средноазиатската архитектура, предпочита плоско покривно покритие, над което излизат билата на сводовете, покриващи помещенията на сградата. За осигуряване на добра изолация от по-обилната влага в Югоизточна Европа, авторът посочва използването на оловни листи, покриващи „хоризонталните пътеки покрай сводовете и широката част над конхата и двете ù странични помещения”, леко наклонени за изтичане на водата. При това, за прикриване на несиметрично разположените издаващи се сводови покрития, както и за осигуряване на защитата ù авторът предлага завършването на външните стени на сградата във височина чрез зъбери, придаващи ù крепостен вид. Последното решение авторът аргументира с нуждата за защитаване на държавната власт и на евентуално съхраняваната тук хазна, както и с довода: „доказано е отбранителното устройство на Тервеловия дворец с четирите кули” (по- известен като Крумов), (Бояджиев 2008: 215-216, обр. 254-256, 258). Това устройство обаче, въпреки неговата общоприетост, съвсем не се явява доказано, като външните стени на този дворец на практика имат същата дебелина като вътрешните. Също така, според наличните данни, въпросните кули са служили за стълбищни клетки, в голяма степен аналогични на тези при Голямата базилика, които не са имали подчертани отбранителни функции. Освен това, както с основание отбелязва Кр. Миятев „абсурдно е Палатата да е била крепост при многото ù отвори” (Миятев 1940-1942: 116), като нейната защита е била осигурявана от мощните столични крепостни стени. Поради тези съображения няма преки основания да бъде предпочетено „зъберното” завършване на фасадите на Тронната палата, като при липсата на явни „среднозиатски” черти при нея, и „плоското” изпълнение на нейния покрив остава без сериозна подкрепа. Същевременно, решението предложено от Ст. Бояджиев е неподходящо за Плиска и от гледна точна на нейния по-студен и влажен климат, изискващ типичните за по-влажните зони скатно покривно покритие. Таки решени покривни покрития представят в своите възстановки и всички останали изследователи занимавали се с проблема. При повечето от тях е предпочетено по-простото покриване и на трите кораба на тронната зала от един двускатен покрив, продължаващ и по цялата дължина на постройката. Доста по-различно от тези решения е представена Палата във реконструкцията на Р. Рашев. При нея, позовавайки се на базиликалното устройство на основната ù зала, този изследовател предлага и оформянето на нейното покритие като „традиционното покритие на една базилика” (Рашев 2000: 40-41, обр. 12). Също така, базиликално издигнатия обем на централния кораб на тронната зала осигурява по-доброто нейно осветяване, като придава и по-раздвижен вид на сградата от юг. Това решение обаче създава и определени проблеми от естетически характер при възприемането на сградата от страна на официалния подход към зданието от източната порта. Както бе посочено, оста на тази главна за Плиска порта съвпада с напречната ос на Тронната палата, като по тази линия безсъмнение е била трасирана парадна алея водеща до нея. Този подход обаче несъвпада в значителна степен със средата на евентуалното извисено покритие на централния кораб на сградата, изместено, поради големия обем на предверието, на север. Поради това едно извисено покритие на Палатата би стояло несиметрично за идващия по основния подход към нея посетител, и то по целия път към нея от Източната порта, влизайки във конфликт с очевидно съзнателното изграждане на двете постройки на една линия. Изглежда и това е една от причините навели повечето изследователи до идеята за неизявяването във височина на централния кораб на тронната зала при двускатното покритие на цялата сграда. Наистина, по този начин Тронната палата би придобила от изток един повече или по-малко симетричен облик. При това решение обаче представителното здание придобива доста скован вид, като се затруднява и осветяването на неговата тронна зала. Така, налице е очевидно противоречие между естетическите и функционалните изисквания към архитектурното оформяне на сградата, като несъмнено най-подходящото покривно устройство при нея би било съчетаването на извисено базиликално покритие със симетрично оформяне от изток. На пръв поглед, това съчетаване изглежда невъзможно от гледна точка на запазените приземни части на сградата, но представеното ново решение на нейното предверие дава възможности за успешното решаване на този въпрос. По-конкретно една такава възможност дава предложеното по-горе издигнато куполно покритие на широката част на помещение К. Както бе отбелязано по-горе, използването на едни устойчиви засводявания тук би позволило понасянето на значителната тежест на евентуално разположения над тях трети етаж на сградата. Освен това, прави впечатление, че зенитът на предложения от нас купол е разположен при пресечната точка на мислените продължения, на юг и на запад, на разделителния зид между централния и западния кораб на тронната зала, и на разделителния зид между помещения R и К. Оттук, съвсем не може да се изключи възможността там, при най-устойчивата точка на куполното засводяване – неговия връх, върху пресичащи се взаимно арки преминаващи по тези две линии, да е стъпвал югозападния ъгъл на едно южно продължение на извисената горна част от покритието на Палатата. При това външните стени на това продължение биха стъпили от юг върху разделителния зид между помещения R и К, а от югозапад и върху лягаща върху купола арка прехвърлена от този разделителен зид на запад. Съответно от запад и изток, външните стени биха стъпили върху арки, прехвърлени от този разделителен зид към северния зид на помещение К. При това решение, освен издигнатия обем на централния кораб на тронната зала, издигнат би бил и обемът на постройката, разположен над централната част на помещения К, като в него било оформено още едно помещение. По този начин Палатата би придобила един симетричен страничен облик, като би увеличила броя на помещенията си с още едно, имащо значителни размери (6 на 12.80 м) и впечатляващ изглед от високото си разположение в южна посока. Наистина, на пръв поглед това решение не почива пряко върху запазените зидове в приземието на Палатата, като предложените градежи оставят в значителна степен да „висят” във въздуха. Тук обаче не бива да се забравя, че Тронната палата е израдена в епохата на разпространение на куполните покрития върху пандантиви, при които също целите куполи с носещите ги барабани на практика „висят” в пространството, без да има градежи точно под тях. Така, предложеното от нас решение отговаря на конструктивните възможности и тенденции от своята епоха, като същевременно позволява напълно симетричното, представително оформяне на Палатата от всички страни. А че именно представителното оформяне е било от основно значение за нейния строител свидетелства грижливото, декоративно изпълнение на нейните стени от дялани блокове споени с червен хоросан, оформящ цветни правоъгълници по нейните фасади. Указание за това е и оформянето чрез рамки (тухлени, дървени или мраморни) на входовете в нейното приземие (Рашев 2000: 40). Тези рамки най-вероятно също са имали по-ярко оцветяване, позволяващо открояването им отдалеч при подхода към Палатата от изток. Нуждата от такова открояване при възприемането на сградата от разстояние над сто метра, налага и цветното решаване на арките (вероятно тухлени) покриващи евентуалните декоративни нипи по нейните стени над приземието. Поради това поставянето на такива тухлени арки „в белокаменната снага на монументалната сграда” едва ли може да се смята за „грешно решение”, както счита Ст. Бояджиев (Бояджиев 2008: 221). Нещо повече, най-вероятно такива тухлени (мраморни, или просто боядисани) арки и рамки, са обрамчвали и прозоречните отвори на Палатата, откроявайки ги отдалеч. По този начин Тронната палата в Плиска е била оформена като богато украсена сграда, явяваща се ясен композиционен център на комплекса на Плисковските дворци. Като такъв, както бе отбелязано, несъмнено тя е била обградена от подходящо оформяни пространства и подходи (обр. 1).<o:p></o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> 3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Тронната палата на Плиска представлява първокласен паметник на старобългарската архитектура, представящ в пълна степен културните традиции и процеси, както и политическото могъщество на Българската държава през IX в. Съобразно основното си предназначение – да демонстрира по един достоен и тържествен начин силата на централната власт, тя е била изградена с използването на една издържана строителна техника, по един добре решен архитектурен замисъл. В този замисъл при нея могат да се проследят както архаични, така и новаторски решения, представящи сложните исторически и културни процеси, съпровождащи формирането на ранносредновековната българска архитектура. Тяхното разкриване още съвсем не е завършило, като със сигурност по-нататъчните проучвания на старобългарските паметници, и на Тронната палата в Плиска в частност, би довело до нови, понякога дори изненадващи резултати. Поради това Палатата заслужава да бъде обект на едно цялостно проучване, което да открои още по-ясно нейното място в развитието на архитектурата на ранносредновековна България.<o:p></o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <a href="/images/vazstanovki/Tronna_palata_pliska/rekontsuiran_plana_natronna_palata_yavor_vasilev.jpg" target="_blank"> <img title="Реконструиран план на Тронната палата на ниво представителния втори етаж (по автора)." src="http://bazileus.eu/plugins/content/fboxbot/thumbs/rekontsuiranpl_450x265_f181031ead937d148dee75db7e1229e1.jpg" width="450" height="265" alt="rekontsuiran_plana_natronna_palata_yavor_vasilev" style="border-image: initial; margin: 5px; border: 5px double #000000;" /> </a> 3. Реконструиран план на Тронната палата на ниво представителния втори етаж (по автора) <a href="/images/vazstanovki/Tronna_palata_pliska/tronna_palata_razrez_po_naprechna_os_B_B.jpg" target="_blank"> <img title="Разрез на Тронната палата по нейната напречна ос (Б-Б1), с опит за разкриване на методите на нейното вертикално структуриране - поглед на север (по автора)" style="border-image: initial; margin: 5px; border: 5px double #000000;" alt="tronna_palata_razrez_po_naprechna_os_B_B" height="531" width="450" src="http://bazileus.eu/plugins/content/fboxbot/thumbs/tronnapalatara_450x531_b57d82da3050c66fa43a043e64e4e162.jpg" /> </a> 4. Разрез на Тронната палата по нейната напречна ос (Б-Б1), с опит за разкриване на методите на нейното вертикално структуриране - поглед на север (по автора). <a href="/images/vazstanovki/Tronna_palata_pliska/tronna_palata_razrez_po_nadlujnata_os_A_A1.jpg" target="_blank"> <img src="http://bazileus.eu/plugins/content/fboxbot/thumbs/tronnapalatara_450x272_70733c8a59ef5d0c439d5dfa7128f6a0.jpg" width="450" height="272" alt="tronna_palata_razrez_po_nadlujnata_os_A_A1" style="border-image: initial; margin: 5px; border: 5px double #000000;" title="Разрез на Тронната палата по нейната надлъжна ос (А-А1) със решението на главното стълбище от юг (по автора)" /> </a> 5. Разрез на Тронната палата по нейната надлъжна ос (А-А1) със решението на главното стълбище от юг (по автора). <a href="/images/vazstanovki/Tronna_palata_pliska/tronna_palata_razrez_po_naprechna_os_B_B1.jpg" target="_blank"> <img src="http://bazileus.eu/plugins/content/fboxbot/thumbs/tronnapalatara_450x512_b23e2d8e81d73518511e260a21c9b408.jpg" width="450" height="512" alt="tronna_palata_razrez_po_naprechna_os_B_B1" style="border-image: initial; margin: 5px; border: 5px double #000000;" title="Напречен разрез на Тронната палата през нейното предверие с куполното покритие над разширената западна част на помещение К и развитите помещения над тях (по автора)." /> </a> 6. Напречен разрез на Тронната палата през нейното предверие с куполното покритие над разширената западна част на помещение К и развитите помещения над тях (по автора). Библиография: <o:p></o:p> <o:p> </o:p> Бояджиев, 1976: Бояджиев, Ст. Дворцовата архитектура на Плиска. - В: Традиция и нови черти в българското изкуство. София, 1976 <o:p></o:p> <o:p> </o:p> Бояджиев, 2008: Бояджиев, Ст. Архитектурата на българите от VII до XIV в. Том Първи. Дохристиянска архитектура. София, 2008<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Ваклинов, 1977: Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура (VI-XI). София, 1977<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Василева, 1984: Василева, Д. Големият дворец в Плиска (архитектура и реконструкция). – Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Георгиев, 2010: Георгиев, П. Тронната палата в Плиска: нерешените археологически проблеми. - Сборник "LAUREA in honorem Margaritae Vaklinova". Част II, София 2010, 354<o:p></o:p> <o:p></o:p> Маслев, 1955: Маслев, Ст. Поправки и добавки към плана на "Тронната палата" в Плиска. - Известия на Археологическия институт, XX, 1955<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Миятев, 1940-1942: Миятев, Кр. Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска. - Известия на Българския Археологически Институт, XIV, 1940-1942<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Миятев, 1965: Миятев, К. Архитектурата в Средновековна България. София, 1965<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Протич, 1926-1927: Протич, А. Сасанидската художествена традиция у прабългарите. – Известия на Българския археологически институт, IV, 1926-1927<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Рашев, 2000: Рашев, Р. Тронната палата в Плиска. - Плиска-Преслав, 8, 2000<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Рашев, 2008: Рашев, Р. Българската езическа култура VII-IX век. София, 2008 с 87 табл. 32<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Чобанов, 2008: Чобанов, Т. Свещенните дворци на българските ханове. София, 2008<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Шкорпил, 1905: Шкорпил, К. Постройки в Абобской укреплении - Известия Русского археологического инстутута в Константинополе, X, 1905<o:p></o:p> <o:p> </o:p> Filov, 1930: Filov, B. Les palais vieux-bulgares et les palais sasssanides. – L’art byzantine chez les slaves des Balkans. Premier Recueil. Dédié à la mémoare de Théodore Uspenskij. Paris, 1930 <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <o:p> </o:p> <div class="itp-share"><div class="itp-share-fbl"><div id="fb-root"></div><script src="http://connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1"></script> <fb:like href="http://bazileus.eu/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html" layout="button_count" show_faces="true" width="90" colorscheme="light" send="false" action="like" ></fb:like> </div> <div class="itp-share-tw"> <a href="http://twitter.com/share" class="twitter-share-button" data-url="http://bazileus.eu/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html" data-text="Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска" data-count="horizontal" data-via="" data-lang="en">Tweet</a><script type="text/javascript" src="http://platform.twitter.com/widgets.js"></script> </div> <div class="itp-share-gone">  <script type="text/javascript" src="http://apis.google.com/js/plusone.js"> {lang: 'bg'}</script>  <g:plusone size="medium" href="http://bazileus.eu/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html"></g:plusone> </div> <div class="itp-share-fbsh"> <script>var fbShare = { url: "http://bazileus.eu/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html", title: "Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска", size: "small", badge_text: "FFFFFF", badge_color: "3B5998", google_analytics: "false" }</script> <script src="http://widgets.fbshare.me/files/fbshare.js"></script> </div> </div> <div style="clear:both;"></div> </td> </tr> </table>   </div> </div> <div id="rightcolumn"> <div class="module"> <div> <div> <div> <h3>Нови фишове</h3> <ul class="latestnews"> <li class="latestnews"> <a href="/statii/275-tronnata-palata-na-tyrnovskia-carski-dvorec.html" class="latestnews"> ТРОННАТА ПАЛАТА НА ТЪРНОВСКИЯ ЦАРСКИ ДВОРЕЦ</a> </li> <li class="latestnews"> <a href="/izlojbi/274-drevnitestolicinabalgaria.html" class="latestnews"> Древните столици на България</a> </li> <li class="latestnews"> <a href="/vyzstanovki/268-palatyt-pri-dvorcovata-cyrkva-v-preslav.html" class="latestnews"> Палатът при Дворцовата църква в Преслав - възстановка</a> </li> <li class="latestnews"> <a href="/statii/272-arhitekturni-problemi-na-tronnata-palata-v-pliska.html" class="latestnews"> Архитектурни проблеми на Тронната палата в Плиска</a> </li> </ul> </div> </div> </div> </div> <div class="module"> <div> <div> <div> <h3>Възстановки</h3>  <noscript> <div class="message">Sorry, but Javascript is not enabled in your browser!</div> </noscript> <script language="javascript" type="text/javascript">  </script> <script type="text/javascript" src="/modules/mod_jw_sir/mod_jw_sir/mod_jw_sir.js"></script> <script type="text/javascript">var delay=30000;var transition=40;var preLoader='jw-sir-loading-black';</script> <ul id="jw-sir" class=""> <li id="jw-sir-loading-black"></li><li><img src="/images/randoms/Capiste_zima_random.jpg" title="JoomlaWorks Simple Image Rotator" alt="JoomlaWorks Simple Image Rotator" style="width:206px;height:274px;" /></li><li><img src="/images/randoms/ujna-stena.jpg" title="JoomlaWorks Simple Image Rotator" alt="JoomlaWorks Simple Image Rotator" style="width:206px;height:263px;" /></li></ul>  </div> </div> </div> </div> <div class="module"> <div> <div> <div> <h3>Дарение</h3> <form action="https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr" method="post" target="_blank" name="_xclick"> <table> <tr class="sectiotablenentry1"> <td align="center" colspan="2">Вашата подкрепа е важна за научното реконструиране на българската древност!</td> </tr> <tr class="sectiotablenentry2"> <td align="left">Currency:</td> <td align="left"> <select name="currency_code" class="inputbox" style="width: 108px;"> <option value="USD">U.S Dollar</option><option value="AUD">Australian Dollars</option><option value="GBP">British Pounds</option><option value="CAD">Canadian Dollars</option><option value="CZK">Czech Koruna</option><option value="DKK">Danish Kroner</option><option value="EUR" selected="selected">Euros</option><option value="HKD">Hong Kong Dollars</option><option value="HUF">Hungarian Forint</option><option value="ILS">Israeli New Shekels</option><option value="JPY">Japanese Yen</option><option value="MXN">Mexican Pesos</option><option value="NZD">New Zealand Dollars</option><option value="NOK">Norwegian Kroner</option><option value="PLN">Polish Zlotych</option><option value="SGD">Singapore Dollars</option><option value="SEK">Swedish Kronor</option><option value="CHF">Swiss Francs</option> </select> </td> </tr> <tr class="sectiotablenentry1"> <td align="left">Amount:</td> <td align="left"> <input type="text" name="amount" value="10" size="10"/> </td> </tr> <tr> <td colspan="2" align="center"> <input type="image" src="http://www.paypal.com/en_US/i/btn/btn_donate_LG.gif" border="0" name="submit" alt="Make payments with PayPal - it's fast, free and secure!"> </td> </tr> <input type="hidden" name="cmd" value="_donations" /> <input type="hidden" name="business" value="marinhristov@gmail.com" /> <input type="hidden" name="item_name" value="Thanks for donation" /> <input type="hidden" name="no_shipping" value="1" /> <input type="hidden" name="return" value="http://bazileus.eu/" /> <input type="hidden" name="cancel_return" value="http://bazileus.eu/" /><input type="hidden" name="tax" value="0" /> <input type="hidden" name="lc" value="BG" /> <input type="hidden" name="bn" value="PP-DonationsBF" /> <tr class="sectiotablenentry1"> <td align="center" colspan="2">Нека заедно направим невъзможното възможно.</td> </tr> </table> </form> </div> </div> </div> </div> </div> <div class="clr"></div> </div> <div id="footer"> <div id="footer_hold"> Bazileus.eu, Powered by <a href="http://joomla.org/" class="sgfooter" target="_blank">Joomla! </a> Използването на цели или част от материалите, публикувани в този сайт без писмено разрешение на авторите е забранено. <a href="http://validator.w3.org/check/referer">valid xhtml</a> <a href="http://jigsaw.w3.org/css-validator/check/referer">valid css</a> </div> </div> </div> <script type="text/javascript"> var gaJsHost = (("https:" == document.location.protocol) ? "https://ssl." : "http://www."); document.write(unescape("%3Cscript src='" + gaJsHost + "google-analytics.com/ga.js' type='text/javascript'%3E%3C/script%3E")); </script> <script type="text/javascript"> try { var pageTracker = _gat._getTracker("UA-11367973-3"); pageTracker._trackPageview(); } catch(err) {}</script> <script type="text/javascript">  d=document; d.write('<a href="http://www.tyxo.bg/?99984" title="Tyxo.bg counter" target=" blank"><img width="88" height="31" border="0" alt="Tyxo.bg counter"'); d.write(' src="http://cnt.tyxo.bg/99984?rnd='+Math.round(Math.random()*2147483647)); d.write('&sp='+screen.width+'x'+screen.height+'&r='+escape(d.referrer)+'" /><\/a>'); //--> </script> <noscript><a href="http://www.tyxo.bg/?99984" title="Tyxo.bg counter" target=" blank"><img src="http://cnt.tyxo.bg/99984" width="88" height="31" border="0" alt="Tyxo.bg counter" /></a></noscript>  <div id="fb-root"></div> <script> document.getElementsByTagName("html")[0].style.display="block";</script> </body> </html>