CINXE.COM

<!DOCTYPE html> <html class="client-nojs vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-enabled skin-theme-clientpref-day vector-sticky-header-enabled vector-toc-available" lang="bg" dir="ltr"> <head> <meta charset="UTF-8"> <title>Минерал – Уикипедия</title> <script>(function(){var className="client-js vector-feature-language-in-header-enabled vector-feature-language-in-main-page-header-disabled vector-feature-page-tools-pinned-disabled vector-feature-toc-pinned-clientpref-1 vector-feature-main-menu-pinned-disabled vector-feature-limited-width-clientpref-1 vector-feature-limited-width-content-enabled vector-feature-custom-font-size-clientpref-1 vector-feature-appearance-pinned-clientpref-1 vector-feature-night-mode-enabled skin-theme-clientpref-day vector-sticky-header-enabled vector-toc-available";var cookie=document.cookie.match(/(?:^|; )bgwikimwclientpreferences=([^;]+)/);if(cookie){cookie[1].split('%2C').forEach(function(pref){className=className.replace(new RegExp('(^| )'+pref.replace(/-clientpref-\w+$|[^\w-]+/g,'')+'-clientpref-\\w+( |$)'),'$1'+pref+'$2');});}document.documentElement.className=className;}());RLCONF={"wgBreakFrames":false,"wgSeparatorTransformTable":[",\t."," \t,"],"wgDigitTransformTable":["",""],"wgDefaultDateFormat":"dmy", "wgMonthNames":["","януари","февруари","март","април","май","юни","юли","август","септември","октомври","ноември","декември"],"wgRequestId":"b84e5af1-b0f3-425f-9df5-b002bd5639bf","wgCanonicalNamespace":"","wgCanonicalSpecialPageName":false,"wgNamespaceNumber":0,"wgPageName":"Минерал","wgTitle":"Минерал","wgCurRevisionId":11976980,"wgRevisionId":11976980,"wgArticleId":54882,"wgIsArticle":true,"wgIsRedirect":false,"wgAction":"view","wgUserName":null,"wgUserGroups":["*"],"wgCategories":["Страници, използващи вълшебни препратки ISBN","Pages using multiple image with auto scaled images","Минерали"],"wgPageViewLanguage":"bg","wgPageContentLanguage":"bg","wgPageContentModel":"wikitext","wgRelevantPageName":"Минерал","wgRelevantArticleId":54882,"wgIsProbablyEditable":true,"wgRelevantPageIsProbablyEditable":true,"wgRestrictionEdit":[],"wgRestrictionMove":[], "wgNoticeProject":"wikipedia","wgCiteReferencePreviewsActive":true,"wgMediaViewerOnClick":true,"wgMediaViewerEnabledByDefault":true,"wgPopupsFlags":0,"wgVisualEditor":{"pageLanguageCode":"bg","pageLanguageDir":"ltr","pageVariantFallbacks":"bg"},"wgMFDisplayWikibaseDescriptions":{"search":true,"watchlist":true,"tagline":true,"nearby":true},"wgWMESchemaEditAttemptStepOversample":false,"wgWMEPageLength":100000,"wgEditSubmitButtonLabelPublish":true,"wgULSPosition":"interlanguage","wgULSisCompactLinksEnabled":false,"wgVector2022LanguageInHeader":true,"wgULSisLanguageSelectorEmpty":false,"wgWikibaseItemId":"Q7946","wgCheckUserClientHintsHeadersJsApi":["brands","architecture","bitness","fullVersionList","mobile","model","platform","platformVersion"],"GEHomepageSuggestedEditsEnableTopics":true,"wgGETopicsMatchModeEnabled":false,"wgGEStructuredTaskRejectionReasonTextInputEnabled":false,"wgGELevelingUpEnabledForUser":false};RLSTATE={"ext.gadget.WatchlistTopSectionWidgetFix":"ready", "ext.gadget.LegacyStyles":"ready","ext.globalCssJs.user.styles":"ready","site.styles":"ready","user.styles":"ready","ext.globalCssJs.user":"ready","user":"ready","user.options":"loading","ext.cite.styles":"ready","skins.vector.search.codex.styles":"ready","skins.vector.styles":"ready","skins.vector.icons":"ready","ext.wikimediamessages.styles":"ready","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript":"ready","ext.uls.interlanguage":"ready","wikibase.client.init":"ready","ext.wikimediaBadges":"ready"};RLPAGEMODULES=["ext.cite.ux-enhancements","mediawiki.page.media","site","mediawiki.page.ready","mediawiki.toc","skins.vector.js","ext.centralNotice.geoIP","ext.centralNotice.startUp","ext.gadget.QRpediaFix","ext.gadget.EditToolbar","ext.gadget.EditToolbar-menu-page_elements","ext.gadget.EditToolbar-menu-thematic_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-article_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-talk_templates","ext.gadget.EditToolbar-menu-other_templates","ext.gadget.OpenStreetMap", "ext.gadget.Switcher","ext.gadget.ParsePhabLinks","ext.gadget.Mwbot","ext.gadget.UploadRedirectToCommons","ext.urlShortener.toolbar","ext.centralauth.centralautologin","mmv.bootstrap","ext.popups","ext.visualEditor.desktopArticleTarget.init","ext.visualEditor.targetLoader","ext.echo.centralauth","ext.eventLogging","ext.wikimediaEvents","ext.navigationTiming","ext.uls.interface","ext.cx.eventlogging.campaigns","ext.cx.uls.quick.actions","wikibase.client.vector-2022","ext.checkUser.clientHints","ext.growthExperiments.SuggestedEditSession"];</script> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.loader.impl(function(){return["user.options@12s5i",function($,jQuery,require,module){mw.user.tokens.set({"patrolToken":"+\\","watchToken":"+\\","csrfToken":"+\\"}); }];});});</script> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.cite.styles%7Cext.uls.interlanguage%7Cext.visualEditor.desktopArticleTarget.noscript%7Cext.wikimediaBadges%7Cext.wikimediamessages.styles%7Cskins.vector.icons%2Cstyles%7Cskins.vector.search.codex.styles%7Cwikibase.client.init&only=styles&skin=vector-2022"> <script async="" src="/w/load.php?lang=bg&modules=startup&only=scripts&raw=1&skin=vector-2022"></script> <meta name="ResourceLoaderDynamicStyles" content=""> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=ext.gadget.LegacyStyles%2CWatchlistTopSectionWidgetFix&only=styles&skin=vector-2022"> <link rel="stylesheet" href="/w/load.php?lang=bg&modules=site.styles&only=styles&skin=vector-2022"> <meta name="generator" content="MediaWiki 1.44.0-wmf.18"> <meta name="referrer" content="origin"> <meta name="referrer" content="origin-when-cross-origin"> <meta name="robots" content="max-image-preview:standard"> <meta name="format-detection" content="telephone=no"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg/1200px-Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg"> <meta property="og:image:width" content="1200"> <meta property="og:image:height" content="1473"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg/800px-Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg"> <meta property="og:image:width" content="800"> <meta property="og:image:height" content="982"> <meta property="og:image" content="https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg/640px-Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg"> <meta property="og:image:width" content="640"> <meta property="og:image:height" content="786"> <meta name="viewport" content="width=1120"> <meta property="og:title" content="Минерал – Уикипедия"> <meta property="og:type" content="website"> <link rel="preconnect" href="//upload.wikimedia.org"> <link rel="alternate" media="only screen and (max-width: 640px)" href="//bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"> <link rel="alternate" type="application/x-wiki" title="Редактиране" href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit"> <link rel="apple-touch-icon" href="/static/apple-touch/wikipedia.png"> <link rel="icon" href="/static/favicon/wikipedia.ico"> <link rel="search" type="application/opensearchdescription+xml" href="/w/rest.php/v1/search" title="Уикипедия (bg)"> <link rel="EditURI" type="application/rsd+xml" href="//bg.wikipedia.org/w/api.php?action=rsd"> <link rel="canonical" href="https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"> <link rel="license" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg"> <link rel="alternate" type="application/atom+xml" title="Емисия на Atom за Уикипедия" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8&feed=atom"> <link rel="dns-prefetch" href="//meta.wikimedia.org" /> <link rel="dns-prefetch" href="login.wikimedia.org"> </head> <body class="skin--responsive skin-vector skin-vector-search-vue mediawiki ltr sitedir-ltr mw-hide-empty-elt ns-0 ns-subject mw-editable page-Минерал rootpage-Минерал skin-vector-2022 action-view"><a class="mw-jump-link" href="#bodyContent">Направо към съдържанието</a> <div class="vector-header-container"> <header class="vector-header mw-header"> <div class="vector-header-start"> <nav class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown vector-main-menu-dropdown vector-button-flush-left vector-button-flush-right" title="Главно меню" > <input type="checkbox" id="vector-main-menu-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-main-menu-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Главно меню" > <label id="vector-main-menu-dropdown-label" for="vector-main-menu-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-menu mw-ui-icon-wikimedia-menu"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Главно меню</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-main-menu-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-main-menu" class="vector-main-menu vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-main-menu-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="main-menu-pinned" data-pinnable-element-id="vector-main-menu" data-pinned-container-id="vector-main-menu-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-main-menu-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Главно меню</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-main-menu.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-navigation" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-navigation" > <div class="vector-menu-heading"> Навигация </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-mainpage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Началната страница [z]" accesskey="z"><span>Начална страница</span></a></li><li id="n-randompage" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Зареждане на случайна страница [x]" accesskey="x"><span>Случайна статия</span></a></li><li id="n-specialpages" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8"><span>Специални страници</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Полезно" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Полезно" > <div class="vector-menu-heading"> Полезно </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-recentchanges" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8" title="Списък на последните промени в уикито [r]" accesskey="r"><span>Последни промени</span></a></li><li id="n-Общи-разговори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8"><span>Общи разговори</span></a></li><li id="n-Обсъждани-статии" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B8"><span>Обсъждани статии</span></a></li><li id="n-Администратори" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5"><span>Администратори</span></a></li><li id="n-Изтривания" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5"><span>Изтривания</span></a></li><li id="n-За-контакти" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8"><span>За контакти</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Включете_се!" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Включете_се" > <div class="vector-menu-heading"> Включете се! </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Защо?" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Защо?</span></a></li><li id="n-help" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8" title="Място, където може да се информирате"><span>Помощ</span></a></li><li id="n-Картинки" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:10_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0,_%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0_%D0%B4%D0%B0_%D1%81%D0%B5_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%8F%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F"><span>Картинки</span></a></li><li id="n-Поведение" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5"><span>Поведение</span></a></li><li id="n-Изпробване" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Изпробване</span></a></li><li id="n-Нова-статия" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA"><span>Нова статия</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-Общувайте" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-Общувайте" > <div class="vector-menu-heading"> Общувайте </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="n-Блог-на-общността" class="mw-list-item"><a href="https://blog.wikimedia.bg/" rel="nofollow"><span>Блог на общността</span></a></li><li id="n-Фейсбук-страница" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук страница</span></a></li><li id="n-Фейсбук-група" class="mw-list-item"><a href="https://www.facebook.com/groups/WikipediaBG" rel="nofollow"><span>Фейсбук група</span></a></li><li id="n-🎮-Дискорд" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4"><span>🎮 Дискорд</span></a></li><li id="n-Телеграм" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC"><span>Телеграм</span></a></li><li id="n-IRC" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:IRC"><span>IRC</span></a></li><li id="n-GitHub" class="mw-list-item"><a href="https://github.com/wikimedia-bg" rel="nofollow"><span>GitHub</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0" class="mw-logo"> <img class="mw-logo-icon" src="/static/images/icons/wikipedia.png" alt="" aria-hidden="true" height="50" width="50"> <span class="mw-logo-container skin-invert"> <img class="mw-logo-wordmark" alt="Уикипедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-wordmark-bg.svg" style="width: 7.5em; height: 1.3125em;"> <img class="mw-logo-tagline" alt="Свободната енциклопедия" src="/static/images/mobile/copyright/wikipedia-tagline-bg.svg" width="120" height="12" style="width: 7.5em; height: 0.75em;"> </span> </a> </div> <div class="vector-header-end"> <div id="p-search" role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-collapses vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box-auto-expand-width vector-search-box"> <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only search-toggle" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </a> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail cdx-typeahead-search--auto-expand-width"> <form action="/w/index.php" id="searchform" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div id="simpleSearch" class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия" aria-label="Търсене в Уикипедия" autocapitalize="sentences" title="Претърсване на Уикипедия [f]" accesskey="f" id="searchInput" > <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <nav class="vector-user-links vector-user-links-wide" aria-label="Лични инструменти"> <div class="vector-user-links-main"> <div id="p-vector-user-menu-preferences" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-userpage" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown " title="Change the appearance of the page's font size, width, and color" > <input type="checkbox" id="vector-appearance-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-appearance-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Облик" > <label id="vector-appearance-dropdown-label" for="vector-appearance-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-appearance mw-ui-icon-wikimedia-appearance"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Облик</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-appearance-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div id="p-vector-user-menu-notifications" class="vector-menu mw-portlet emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> <div id="p-vector-user-menu-overflow" class="vector-menu mw-portlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="https://donate.wikimedia.org/?wmf_source=donate&wmf_medium=sidebar&wmf_campaign=bg.wikipedia.org&uselang=bg" class=""><span>Направете дарение</span></a> </li> <li id="pt-createaccount-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително." class=""><span>Създаване на сметка</span></a> </li> <li id="pt-login-2" class="user-links-collapsible-item mw-list-item user-links-collapsible-item"><a data-mw="interface" href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o" class=""><span>Влизане</span></a> </li> </ul> </div> </div> </div> <div id="vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown vector-user-menu vector-button-flush-right vector-user-menu-logged-out" title="Допълнителни опции" > <input type="checkbox" id="vector-user-links-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-user-links-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Лични инструменти" > <label id="vector-user-links-dropdown-label" for="vector-user-links-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-ellipsis mw-ui-icon-wikimedia-ellipsis"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Лични инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-personal" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-personal user-links-collapsible-item" title="Потребителско меню" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-sitesupport" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="https://donate.wikimedia.org/?wmf_source=donate&wmf_medium=sidebar&wmf_campaign=bg.wikipedia.org&uselang=bg"><span>Направете дарение</span></a></li><li id="pt-createaccount" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Насърчаваме Ви да си създадете сметка и да влезете, въпреки че не е задължително."><span class="vector-icon mw-ui-icon-userAdd mw-ui-icon-wikimedia-userAdd"></span> <span>Създаване на сметка</span></a></li><li id="pt-login" class="user-links-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&returnto=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Препоръчваме Ви да влезете, въпреки, че не е задължително. [o]" accesskey="o"><span class="vector-icon mw-ui-icon-logIn mw-ui-icon-wikimedia-logIn"></span> <span>Влизане</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-user-menu-anon-editor" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-user-menu-anon-editor" > <div class="vector-menu-heading"> Страници за излезли от системата редактори <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%89:%D0%92%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" aria-label="Научете повече за редактирането"><span>научете повече</span></a> </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="pt-anoncontribs" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8" title="Списък на промените, направени от този IP адрес [y]" accesskey="y"><span>Приноси</span></a></li><li id="pt-anontalk" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9C%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0" title="Дискусия относно редакциите от този адрес [n]" accesskey="n"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </header> </div> <div class="mw-page-container"> <div class="mw-page-container-inner"> <div class="vector-sitenotice-container"> <div id="siteNotice"></div> </div> <div class="vector-column-start"> <div class="vector-main-menu-container"> <div id="mw-navigation"> <nav id="mw-panel" class="vector-main-menu-landmark" aria-label="Сайт"> <div id="vector-main-menu-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> </div> </div> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav id="mw-panel-toc" aria-label="Съдържание" data-event-name="ui.sidebar-toc" class="mw-table-of-contents-container vector-toc-landmark"> <div id="vector-toc-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-toc" class="vector-toc vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-toc-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="toc-pinned" data-pinnable-element-id="vector-toc" > <h2 class="vector-pinnable-header-label">Съдържание</h2> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-toc.unpin">скриване</button> </div> <ul class="vector-toc-contents" id="mw-panel-toc-list"> <li id="toc-mw-content-text" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a href="#" class="vector-toc-link"> <div class="vector-toc-text">Начало</div> </a> </li> <li id="toc-Определение" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Определение"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">1</span> <span>Определение</span> </div> </a> <ul id="toc-Определение-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-История" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#История"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">2</span> <span>История</span> </div> </a> <ul id="toc-История-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Генезис" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Генезис"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">3</span> <span>Генезис</span> </div> </a> <ul id="toc-Генезис-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Морфология" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Морфология"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">4</span> <span>Морфология</span> </div> </a> <ul id="toc-Морфология-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Разлика_между_минерали_и_скали" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Разлика_между_минерали_и_скали"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">5</span> <span>Разлика между минерали и скали</span> </div> </a> <ul id="toc-Разлика_между_минерали_и_скали-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Класификация_на_минералите" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Класификация_на_минералите"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">6</span> <span>Класификация на минералите</span> </div> </a> <ul id="toc-Класификация_на_минералите-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Названия_на_минералите" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Названия_на_минералите"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">7</span> <span>Названия на минералите</span> </div> </a> <ul id="toc-Названия_на_минералите-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-IMA_статус" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#IMA_статус"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">8</span> <span>IMA статус</span> </div> </a> <ul id="toc-IMA_статус-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Физични_свойства" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Физични_свойства"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9</span> <span>Физични свойства</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Физични_свойства-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Физични свойства</span> </button> <ul id="toc-Физични_свойства-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Относително_тегло" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Относително_тегло"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.1</span> <span>Относително тегло</span> </div> </a> <ul id="toc-Относително_тегло-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Плътност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Плътност"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.2</span> <span>Плътност</span> </div> </a> <ul id="toc-Плътност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Твърдост" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Твърдост"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.3</span> <span>Твърдост</span> </div> </a> <ul id="toc-Твърдост-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Абсолютна_твърдост_(микротвърдост)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Абсолютна_твърдост_(микротвърдост)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.4</span> <span>Абсолютна твърдост (микротвърдост)</span> </div> </a> <ul id="toc-Абсолютна_твърдост_(микротвърдост)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Крехкост" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Крехкост"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.5</span> <span>Крехкост</span> </div> </a> <ul id="toc-Крехкост-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Цепителност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Цепителност"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.6</span> <span>Цепителност</span> </div> </a> <ul id="toc-Цепителност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Лом" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Лом"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.7</span> <span>Лом</span> </div> </a> <ul id="toc-Лом-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Псевдоцепителност_(отделност)" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Псевдоцепителност_(отделност)"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.8</span> <span>Псевдоцепителност (отделност)</span> </div> </a> <ul id="toc-Псевдоцепителност_(отделност)-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Еластичност_и_пластичност" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Еластичност_и_пластичност"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">9.9</span> <span>Еластичност и пластичност</span> </div> </a> <ul id="toc-Еластичност_и_пластичност-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Оптични_свойства" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Оптични_свойства"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10</span> <span>Оптични свойства</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Оптични_свойства-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Оптични свойства</span> </button> <ul id="toc-Оптични_свойства-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Лъчепречупване" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Лъчепречупване"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.1</span> <span>Лъчепречупване</span> </div> </a> <ul id="toc-Лъчепречупване-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Блясък" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Блясък"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.2</span> <span>Блясък</span> </div> </a> <ul id="toc-Блясък-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Цвят" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Цвят"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.3</span> <span>Цвят</span> </div> </a> <ul id="toc-Цвят-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Цвят_на_чертата" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Цвят_на_чертата"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.4</span> <span>Цвят на чертата</span> </div> </a> <ul id="toc-Цвят_на_чертата-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Луминесценция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Луминесценция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.5</span> <span>Луминесценция</span> </div> </a> <ul id="toc-Луминесценция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Тенебресценция" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Тенебресценция"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">10.6</span> <span>Тенебресценция</span> </div> </a> <ul id="toc-Тенебресценция-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Химични_свойства" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Химични_свойства"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11</span> <span>Химични свойства</span> </div> </a> <button aria-controls="toc-Химични_свойства-sublist" class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-toc-toggle"> <span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-expand"></span> <span>Превключване на подраздел Химични свойства</span> </button> <ul id="toc-Химични_свойства-sublist" class="vector-toc-list"> <li id="toc-Силикати" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Силикати"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.1</span> <span>Силикати</span> </div> </a> <ul id="toc-Силикати-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Карбонати" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Карбонати"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.2</span> <span>Карбонати</span> </div> </a> <ul id="toc-Карбонати-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Сулфати,_селенати_и_телурати" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Сулфати,_селенати_и_телурати"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.3</span> <span>Сулфати, селенати и телурати</span> </div> </a> <ul id="toc-Сулфати,_селенати_и_телурати-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Халогениди" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Халогениди"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.4</span> <span>Халогениди</span> </div> </a> <ul id="toc-Халогениди-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Оксиди_и_хидроксиди" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Оксиди_и_хидроксиди"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.5</span> <span>Оксиди и хидроксиди</span> </div> </a> <ul id="toc-Оксиди_и_хидроксиди-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Сулфиди_и_сулфосоли" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Сулфиди_и_сулфосоли"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.6</span> <span>Сулфиди и сулфосоли</span> </div> </a> <ul id="toc-Сулфиди_и_сулфосоли-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Фосфати,_борати,_арсенати_и_ванадати" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Фосфати,_борати,_арсенати_и_ванадати"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.7</span> <span>Фосфати, борати, арсенати и ванадати</span> </div> </a> <ul id="toc-Фосфати,_борати,_арсенати_и_ванадати-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Самородни_елементи" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Самородни_елементи"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.8</span> <span>Самородни елементи</span> </div> </a> <ul id="toc-Самородни_елементи-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Органични_минерали" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-2"> <a class="vector-toc-link" href="#Органични_минерали"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">11.9</span> <span>Органични минерали</span> </div> </a> <ul id="toc-Органични_минерали-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </li> <li id="toc-Други_свойства" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Други_свойства"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">12</span> <span>Други свойства</span> </div> </a> <ul id="toc-Други_свойства-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Кристална_структура_и_форма" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Кристална_структура_и_форма"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">13</span> <span>Кристална структура и форма</span> </div> </a> <ul id="toc-Кристална_структура_и_форма-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Сингония_и_категория_на_симетрия" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Сингония_и_категория_на_симетрия"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">14</span> <span>Сингония и категория на симетрия</span> </div> </a> <ul id="toc-Сингония_и_категория_на_симетрия-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Методи_за_определяне_на_минералите" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Методи_за_определяне_на_минералите"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">15</span> <span>Методи за определяне на минералите</span> </div> </a> <ul id="toc-Методи_за_определяне_на_минералите-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Минерални_находища" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Минерални_находища"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">16</span> <span>Минерални находища</span> </div> </a> <ul id="toc-Минерални_находища-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Вижте_също" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Вижте_също"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">17</span> <span>Вижте също</span> </div> </a> <ul id="toc-Вижте_също-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> <li id="toc-Източници" class="vector-toc-list-item vector-toc-level-1"> <a class="vector-toc-link" href="#Източници"> <div class="vector-toc-text"> <span class="vector-toc-numb">18</span> <span>Източници</span> </div> </a> <ul id="toc-Източници-sublist" class="vector-toc-list"> </ul> </li> </ul> </div> </div> </nav> </div> </div> <div class="mw-content-container"> <main id="content" class="mw-body"> <header class="mw-body-header vector-page-titlebar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown vector-page-titlebar-toc vector-button-flush-left" title="Съдържание" > <input type="checkbox" id="vector-page-titlebar-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-titlebar-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-page-titlebar-toc-label" for="vector-page-titlebar-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-titlebar-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <h1 id="firstHeading" class="firstHeading mw-first-heading"><span class="mw-page-title-main">Минерал</span></h1> <div id="p-lang-btn" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-lang" > <input type="checkbox" id="p-lang-btn-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn" class="vector-dropdown-checkbox mw-interlanguage-selector" aria-label="Към статията на друг език. Налична на 142 езика" > <label id="p-lang-btn-label" for="p-lang-btn-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive mw-portlet-lang-heading-142" aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-language-progressive mw-ui-icon-wikimedia-language-progressive"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">142 езика</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="interlanguage-link interwiki-af mw-list-item"><a href="https://af.wikipedia.org/wiki/Mineraal" title="Mineraal – африканс" lang="af" hreflang="af" data-title="Mineraal" data-language-autonym="Afrikaans" data-language-local-name="африканс" class="interlanguage-link-target"><span>Afrikaans</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-als mw-list-item"><a href="https://als.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – швейцарски немски" lang="gsw" hreflang="gsw" data-title="Mineral" data-language-autonym="Alemannisch" data-language-local-name="швейцарски немски" class="interlanguage-link-target"><span>Alemannisch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-an mw-list-item"><a href="https://an.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – арагонски" lang="an" hreflang="an" data-title="Mineral" data-language-autonym="Aragonés" data-language-local-name="арагонски" class="interlanguage-link-target"><span>Aragonés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-anp mw-list-item"><a href="https://anp.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – ангика" lang="anp" hreflang="anp" data-title="खनिज" data-language-autonym="अंगिका" data-language-local-name="ангика" class="interlanguage-link-target"><span>अंगिका</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ar mw-list-item"><a href="https://ar.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%B9%D8%AF%D9%86" title="معدن – арабски" lang="ar" hreflang="ar" data-title="معدن" data-language-autonym="العربية" data-language-local-name="арабски" class="interlanguage-link-target"><span>العربية</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-as mw-list-item"><a href="https://as.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%96%E0%A6%A8%E0%A6%BF%E0%A6%9C_%E0%A6%AA%E0%A6%A6%E0%A6%BE%E0%A7%B0%E0%A7%8D%E0%A6%A5" title="খনিজ পদাৰ্থ – асамски" lang="as" hreflang="as" data-title="খনিজ পদাৰ্থ" data-language-autonym="অসমীয়া" data-language-local-name="асамски" class="interlanguage-link-target"><span>অসমীয়া</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ast mw-list-item"><a href="https://ast.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – астурски" lang="ast" hreflang="ast" data-title="Mineral" data-language-autonym="Asturianu" data-language-local-name="астурски" class="interlanguage-link-target"><span>Asturianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-av mw-list-item"><a href="https://av.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – аварски" lang="av" hreflang="av" data-title="Минерал" data-language-autonym="Авар" data-language-local-name="аварски" class="interlanguage-link-target"><span>Авар</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-awa mw-list-item"><a href="https://awa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – авади" lang="awa" hreflang="awa" data-title="खनिज" data-language-autonym="अवधी" data-language-local-name="авади" class="interlanguage-link-target"><span>अवधी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-az mw-list-item"><a href="https://az.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – азербайджански" lang="az" hreflang="az" data-title="Mineral" data-language-autonym="Azərbaycanca" data-language-local-name="азербайджански" class="interlanguage-link-target"><span>Azərbaycanca</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-azb mw-list-item"><a href="https://azb.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%B9%D8%AF%D9%86%DB%8C_%D9%85%D8%A7%D8%AF%D9%87" title="معدنی ماده – South Azerbaijani" lang="azb" hreflang="azb" data-title="معدنی ماده" data-language-autonym="تۆرکجه" data-language-local-name="South Azerbaijani" class="interlanguage-link-target"><span>تۆرکجه</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ba mw-list-item"><a href="https://ba.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – башкирски" lang="ba" hreflang="ba" data-title="Минерал" data-language-autonym="Башҡортса" data-language-local-name="башкирски" class="interlanguage-link-target"><span>Башҡортса</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bat-smg mw-list-item"><a href="https://bat-smg.wikipedia.org/wiki/Minerals" title="Minerals – Samogitian" lang="sgs" hreflang="sgs" data-title="Minerals" data-language-autonym="Žemaitėška" data-language-local-name="Samogitian" class="interlanguage-link-target"><span>Žemaitėška</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be mw-list-item"><a href="https://be.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%96%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Мінерал – беларуски" lang="be" hreflang="be" data-title="Мінерал" data-language-autonym="Беларуская" data-language-local-name="беларуски" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-be-x-old mw-list-item"><a href="https://be-tarask.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%96%D0%BD%D1%8D%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Мінэрал – Belarusian (Taraškievica orthography)" lang="be-tarask" hreflang="be-tarask" data-title="Мінэрал" data-language-autonym="Беларуская (тарашкевіца)" data-language-local-name="Belarusian (Taraškievica orthography)" class="interlanguage-link-target"><span>Беларуская (тарашкевіца)</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bh mw-list-item"><a href="https://bh.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – Bhojpuri" lang="bh" hreflang="bh" data-title="खनिज" data-language-autonym="भोजपुरी" data-language-local-name="Bhojpuri" class="interlanguage-link-target"><span>भोजपुरी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bn mw-list-item"><a href="https://bn.wikipedia.org/wiki/%E0%A6%96%E0%A6%A8%E0%A6%BF%E0%A6%9C" title="খনিজ – бенгалски" lang="bn" hreflang="bn" data-title="খনিজ" data-language-autonym="বাংলা" data-language-local-name="бенгалски" class="interlanguage-link-target"><span>বাংলা</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-br mw-list-item"><a href="https://br.wikipedia.org/wiki/Maenad" title="Maenad – бретонски" lang="br" hreflang="br" data-title="Maenad" data-language-autonym="Brezhoneg" data-language-local-name="бретонски" class="interlanguage-link-target"><span>Brezhoneg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-bs badge-Q17437796 badge-featuredarticle mw-list-item" title="Избрана статия"><a href="https://bs.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – босненски" lang="bs" hreflang="bs" data-title="Mineral" data-language-autonym="Bosanski" data-language-local-name="босненски" class="interlanguage-link-target"><span>Bosanski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ca mw-list-item"><a href="https://ca.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – каталонски" lang="ca" hreflang="ca" data-title="Mineral" data-language-autonym="Català" data-language-local-name="каталонски" class="interlanguage-link-target"><span>Català</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-chr mw-list-item"><a href="https://chr.wikipedia.org/wiki/%E1%8E%A6%E1%8F%99_%E1%8F%82%E1%8F%93%E1%8F%B3%E1%8F%93%E1%8E%B4%E1%8F%85" title="ᎦᏙ ᏂᏓᏳᏓᎴᏅ – черокски" lang="chr" hreflang="chr" data-title="ᎦᏙ ᏂᏓᏳᏓᎴᏅ" data-language-autonym="ᏣᎳᎩ" data-language-local-name="черокски" class="interlanguage-link-target"><span>ᏣᎳᎩ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ckb mw-list-item"><a href="https://ckb.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%D8%A7%D9%86%D8%B2%D8%A7%DB%8C%DB%8C" title="کانزایی – кюрдски (централен)" lang="ckb" hreflang="ckb" data-title="کانزایی" data-language-autonym="کوردی" data-language-local-name="кюрдски (централен)" class="interlanguage-link-target"><span>کوردی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cs mw-list-item"><a href="https://cs.wikipedia.org/wiki/Miner%C3%A1l" title="Minerál – чешки" lang="cs" hreflang="cs" data-title="Minerál" data-language-autonym="Čeština" data-language-local-name="чешки" class="interlanguage-link-target"><span>Čeština</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cv mw-list-item"><a href="https://cv.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – чувашки" lang="cv" hreflang="cv" data-title="Минерал" data-language-autonym="Чӑвашла" data-language-local-name="чувашки" class="interlanguage-link-target"><span>Чӑвашла</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-cy mw-list-item"><a href="https://cy.wikipedia.org/wiki/Mwyn" title="Mwyn – уелски" lang="cy" hreflang="cy" data-title="Mwyn" data-language-autonym="Cymraeg" data-language-local-name="уелски" class="interlanguage-link-target"><span>Cymraeg</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-da mw-list-item"><a href="https://da.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – датски" lang="da" hreflang="da" data-title="Mineral" data-language-autonym="Dansk" data-language-local-name="датски" class="interlanguage-link-target"><span>Dansk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-de mw-list-item"><a href="https://de.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – немски" lang="de" hreflang="de" data-title="Mineral" data-language-autonym="Deutsch" data-language-local-name="немски" class="interlanguage-link-target"><span>Deutsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-el mw-list-item"><a href="https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%9F%CF%81%CF%85%CE%BA%CF%84%CF%8C" title="Ορυκτό – гръцки" lang="el" hreflang="el" data-title="Ορυκτό" data-language-autonym="Ελληνικά" data-language-local-name="гръцки" class="interlanguage-link-target"><span>Ελληνικά</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-en mw-list-item"><a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – английски" lang="en" hreflang="en" data-title="Mineral" data-language-autonym="English" data-language-local-name="английски" class="interlanguage-link-target"><span>English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eo mw-list-item"><a href="https://eo.wikipedia.org/wiki/Mineralo" title="Mineralo – есперанто" lang="eo" hreflang="eo" data-title="Mineralo" data-language-autonym="Esperanto" data-language-local-name="есперанто" class="interlanguage-link-target"><span>Esperanto</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-es mw-list-item"><a href="https://es.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – испански" lang="es" hreflang="es" data-title="Mineral" data-language-autonym="Español" data-language-local-name="испански" class="interlanguage-link-target"><span>Español</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-et mw-list-item"><a href="https://et.wikipedia.org/wiki/Mineraal" title="Mineraal – естонски" lang="et" hreflang="et" data-title="Mineraal" data-language-autonym="Eesti" data-language-local-name="естонски" class="interlanguage-link-target"><span>Eesti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-eu badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://eu.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – баски" lang="eu" hreflang="eu" data-title="Mineral" data-language-autonym="Euskara" data-language-local-name="баски" class="interlanguage-link-target"><span>Euskara</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ext mw-list-item"><a href="https://ext.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Extremaduran" lang="ext" hreflang="ext" data-title="Mineral" data-language-autonym="Estremeñu" data-language-local-name="Extremaduran" class="interlanguage-link-target"><span>Estremeñu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fa mw-list-item"><a href="https://fa.wikipedia.org/wiki/%DA%A9%D8%A7%D9%86%DB%8C" title="کانی – персийски" lang="fa" hreflang="fa" data-title="کانی" data-language-autonym="فارسی" data-language-local-name="персийски" class="interlanguage-link-target"><span>فارسی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fi mw-list-item"><a href="https://fi.wikipedia.org/wiki/Mineraali" title="Mineraali – фински" lang="fi" hreflang="fi" data-title="Mineraali" data-language-autonym="Suomi" data-language-local-name="фински" class="interlanguage-link-target"><span>Suomi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fiu-vro mw-list-item"><a href="https://fiu-vro.wikipedia.org/wiki/Mineraal" title="Mineraal – Võro" lang="vro" hreflang="vro" data-title="Mineraal" data-language-autonym="Võro" data-language-local-name="Võro" class="interlanguage-link-target"><span>Võro</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fr mw-list-item"><a href="https://fr.wikipedia.org/wiki/Min%C3%A9ral" title="Minéral – френски" lang="fr" hreflang="fr" data-title="Minéral" data-language-autonym="Français" data-language-local-name="френски" class="interlanguage-link-target"><span>Français</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-frr mw-list-item"><a href="https://frr.wikipedia.org/wiki/Mineraal" title="Mineraal – северен фризийски" lang="frr" hreflang="frr" data-title="Mineraal" data-language-autonym="Nordfriisk" data-language-local-name="северен фризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Nordfriisk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-fy mw-list-item"><a href="https://fy.wikipedia.org/wiki/Mineraal" title="Mineraal – западнофризийски" lang="fy" hreflang="fy" data-title="Mineraal" data-language-autonym="Frysk" data-language-local-name="западнофризийски" class="interlanguage-link-target"><span>Frysk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ga mw-list-item"><a href="https://ga.wikipedia.org/wiki/Mianra" title="Mianra – ирландски" lang="ga" hreflang="ga" data-title="Mianra" data-language-autonym="Gaeilge" data-language-local-name="ирландски" class="interlanguage-link-target"><span>Gaeilge</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gcr mw-list-item"><a href="https://gcr.wikipedia.org/wiki/Min%C3%A9ral" title="Minéral – Guianan Creole" lang="gcr" hreflang="gcr" data-title="Minéral" data-language-autonym="Kriyòl gwiyannen" data-language-local-name="Guianan Creole" class="interlanguage-link-target"><span>Kriyòl gwiyannen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gl mw-list-item"><a href="https://gl.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – галисийски" lang="gl" hreflang="gl" data-title="Mineral" data-language-autonym="Galego" data-language-local-name="галисийски" class="interlanguage-link-target"><span>Galego</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-gn mw-list-item"><a href="https://gn.wikipedia.org/wiki/Mba%27ehekove%27%E1%BB%B9va" title="Mba'ehekove'ỹva – гуарани" lang="gn" hreflang="gn" data-title="Mba'ehekove'ỹva" data-language-autonym="Avañe'ẽ" data-language-local-name="гуарани" class="interlanguage-link-target"><span>Avañe'ẽ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-he mw-list-item"><a href="https://he.wikipedia.org/wiki/%D7%9E%D7%99%D7%A0%D7%A8%D7%9C" title="מינרל – иврит" lang="he" hreflang="he" data-title="מינרל" data-language-autonym="עברית" data-language-local-name="иврит" class="interlanguage-link-target"><span>עברית</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hi mw-list-item"><a href="https://hi.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – хинди" lang="hi" hreflang="hi" data-title="खनिज" data-language-autonym="हिन्दी" data-language-local-name="хинди" class="interlanguage-link-target"><span>हिन्दी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hif mw-list-item"><a href="https://hif.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Fiji Hindi" lang="hif" hreflang="hif" data-title="Mineral" data-language-autonym="Fiji Hindi" data-language-local-name="Fiji Hindi" class="interlanguage-link-target"><span>Fiji Hindi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hr mw-list-item"><a href="https://hr.wikipedia.org/wiki/Minerali" title="Minerali – хърватски" lang="hr" hreflang="hr" data-title="Minerali" data-language-autonym="Hrvatski" data-language-local-name="хърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Hrvatski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ht mw-list-item"><a href="https://ht.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – хаитянски креолски" lang="ht" hreflang="ht" data-title="Mineral" data-language-autonym="Kreyòl ayisyen" data-language-local-name="хаитянски креолски" class="interlanguage-link-target"><span>Kreyòl ayisyen</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hu mw-list-item"><a href="https://hu.wikipedia.org/wiki/%C3%81sv%C3%A1ny_(anyag)" title="Ásvány (anyag) – унгарски" lang="hu" hreflang="hu" data-title="Ásvány (anyag)" data-language-autonym="Magyar" data-language-local-name="унгарски" class="interlanguage-link-target"><span>Magyar</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-hy mw-list-item"><a href="https://hy.wikipedia.org/wiki/%D5%84%D5%AB%D5%B6%D5%A5%D6%80%D5%A1%D5%AC" title="Միներալ – арменски" lang="hy" hreflang="hy" data-title="Միներալ" data-language-autonym="Հայերեն" data-language-local-name="арменски" class="interlanguage-link-target"><span>Հայերեն</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ia mw-list-item"><a href="https://ia.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – интерлингва" lang="ia" hreflang="ia" data-title="Mineral" data-language-autonym="Interlingua" data-language-local-name="интерлингва" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingua</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-id mw-list-item"><a href="https://id.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – индонезийски" lang="id" hreflang="id" data-title="Mineral" data-language-autonym="Bahasa Indonesia" data-language-local-name="индонезийски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Indonesia</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ie mw-list-item"><a href="https://ie.wikipedia.org/wiki/Minerale" title="Minerale – интерлингве" lang="ie" hreflang="ie" data-title="Minerale" data-language-autonym="Interlingue" data-language-local-name="интерлингве" class="interlanguage-link-target"><span>Interlingue</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ilo mw-list-item"><a href="https://ilo.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – илоко" lang="ilo" hreflang="ilo" data-title="Mineral" data-language-autonym="Ilokano" data-language-local-name="илоко" class="interlanguage-link-target"><span>Ilokano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-io mw-list-item"><a href="https://io.wikipedia.org/wiki/Mineralo" title="Mineralo – идо" lang="io" hreflang="io" data-title="Mineralo" data-language-autonym="Ido" data-language-local-name="идо" class="interlanguage-link-target"><span>Ido</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-is mw-list-item"><a href="https://is.wikipedia.org/wiki/Steind" title="Steind – исландски" lang="is" hreflang="is" data-title="Steind" data-language-autonym="Íslenska" data-language-local-name="исландски" class="interlanguage-link-target"><span>Íslenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-it mw-list-item"><a href="https://it.wikipedia.org/wiki/Minerale" title="Minerale – италиански" lang="it" hreflang="it" data-title="Minerale" data-language-autonym="Italiano" data-language-local-name="италиански" class="interlanguage-link-target"><span>Italiano</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ja mw-list-item"><a href="https://ja.wikipedia.org/wiki/%E9%89%B1%E7%89%A9" title="鉱物 – японски" lang="ja" hreflang="ja" data-title="鉱物" data-language-autonym="日本語" data-language-local-name="японски" class="interlanguage-link-target"><span>日本語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jam mw-list-item"><a href="https://jam.wikipedia.org/wiki/Minaral" title="Minaral – Jamaican Creole English" lang="jam" hreflang="jam" data-title="Minaral" data-language-autonym="Patois" data-language-local-name="Jamaican Creole English" class="interlanguage-link-target"><span>Patois</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-jv mw-list-item"><a href="https://jv.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – явански" lang="jv" hreflang="jv" data-title="Mineral" data-language-autonym="Jawa" data-language-local-name="явански" class="interlanguage-link-target"><span>Jawa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ka mw-list-item"><a href="https://ka.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9B%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%94%E1%83%A0%E1%83%90%E1%83%9A%E1%83%94%E1%83%91%E1%83%98" title="მინერალები – грузински" lang="ka" hreflang="ka" data-title="მინერალები" data-language-autonym="ქართული" data-language-local-name="грузински" class="interlanguage-link-target"><span>ქართული</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kaa mw-list-item"><a href="https://kaa.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – каракалпашки" lang="kaa" hreflang="kaa" data-title="Mineral" data-language-autonym="Qaraqalpaqsha" data-language-local-name="каракалпашки" class="interlanguage-link-target"><span>Qaraqalpaqsha</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kbp mw-list-item"><a href="https://kbp.wikipedia.org/wiki/%C3%91%C9%A9%C9%A3l%C9%A9m_t%C9%9Bt%CA%8A" title="Ñɩɣlɩm tɛtʊ – Kabiye" lang="kbp" hreflang="kbp" data-title="Ñɩɣlɩm tɛtʊ" data-language-autonym="Kabɩyɛ" data-language-local-name="Kabiye" class="interlanguage-link-target"><span>Kabɩyɛ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kge mw-list-item"><a href="https://kge.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Komering" lang="kge" hreflang="kge" data-title="Mineral" data-language-autonym="Kumoring" data-language-local-name="Komering" class="interlanguage-link-target"><span>Kumoring</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kk mw-list-item"><a href="https://kk.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – казахски" lang="kk" hreflang="kk" data-title="Минерал" data-language-autonym="Қазақша" data-language-local-name="казахски" class="interlanguage-link-target"><span>Қазақша</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-kn mw-list-item"><a href="https://kn.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%96%E0%B2%A8%E0%B2%BF%E0%B2%9C" title="ಖನಿಜ – каннада" lang="kn" hreflang="kn" data-title="ಖನಿಜ" data-language-autonym="ಕನ್ನಡ" data-language-local-name="каннада" class="interlanguage-link-target"><span>ಕನ್ನಡ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ko mw-list-item"><a href="https://ko.wikipedia.org/wiki/%EA%B4%91%EB%AC%BC" title="광물 – корейски" lang="ko" hreflang="ko" data-title="광물" data-language-autonym="한국어" data-language-local-name="корейски" class="interlanguage-link-target"><span>한국어</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ky mw-list-item"><a href="https://ky.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – киргизки" lang="ky" hreflang="ky" data-title="Минерал" data-language-autonym="Кыргызча" data-language-local-name="киргизки" class="interlanguage-link-target"><span>Кыргызча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-la mw-list-item"><a href="https://la.wikipedia.org/wiki/Minerale" title="Minerale – латински" lang="la" hreflang="la" data-title="Minerale" data-language-autonym="Latina" data-language-local-name="латински" class="interlanguage-link-target"><span>Latina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lfn mw-list-item"><a href="https://lfn.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Lingua Franca Nova" lang="lfn" hreflang="lfn" data-title="Mineral" data-language-autonym="Lingua Franca Nova" data-language-local-name="Lingua Franca Nova" class="interlanguage-link-target"><span>Lingua Franca Nova</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lmo mw-list-item"><a href="https://lmo.wikipedia.org/wiki/Mineraj" title="Mineraj – ломбардски" lang="lmo" hreflang="lmo" data-title="Mineraj" data-language-autonym="Lombard" data-language-local-name="ломбардски" class="interlanguage-link-target"><span>Lombard</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lo mw-list-item"><a href="https://lo.wikipedia.org/wiki/%E0%BB%81%E0%BA%AE%E0%BB%88%E0%BA%97%E0%BA%B2%E0%BA%94" title="ແຮ່ທາດ – лаоски" lang="lo" hreflang="lo" data-title="ແຮ່ທາດ" data-language-autonym="ລາວ" data-language-local-name="лаоски" class="interlanguage-link-target"><span>ລາວ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lt mw-list-item"><a href="https://lt.wikipedia.org/wiki/Mineralas" title="Mineralas – литовски" lang="lt" hreflang="lt" data-title="Mineralas" data-language-autonym="Lietuvių" data-language-local-name="литовски" class="interlanguage-link-target"><span>Lietuvių</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-lv badge-Q17437798 badge-goodarticle mw-list-item" title="Добра статия"><a href="https://lv.wikipedia.org/wiki/Miner%C4%81ls" title="Minerāls – латвийски" lang="lv" hreflang="lv" data-title="Minerāls" data-language-autonym="Latviešu" data-language-local-name="латвийски" class="interlanguage-link-target"><span>Latviešu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mai mw-list-item"><a href="https://mai.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – майтхили" lang="mai" hreflang="mai" data-title="खनिज" data-language-autonym="मैथिली" data-language-local-name="майтхили" class="interlanguage-link-target"><span>मैथिली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mg mw-list-item"><a href="https://mg.wikipedia.org/wiki/Mineraly" title="Mineraly – малгашки" lang="mg" hreflang="mg" data-title="Mineraly" data-language-autonym="Malagasy" data-language-local-name="малгашки" class="interlanguage-link-target"><span>Malagasy</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-min mw-list-item"><a href="https://min.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – минангкабау" lang="min" hreflang="min" data-title="Mineral" data-language-autonym="Minangkabau" data-language-local-name="минангкабау" class="interlanguage-link-target"><span>Minangkabau</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mk mw-list-item"><a href="https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – македонски" lang="mk" hreflang="mk" data-title="Минерал" data-language-autonym="Македонски" data-language-local-name="македонски" class="interlanguage-link-target"><span>Македонски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ml mw-list-item"><a href="https://ml.wikipedia.org/wiki/%E0%B4%A7%E0%B4%BE%E0%B4%A4%E0%B5%81" title="ധാതു – малаялам" lang="ml" hreflang="ml" data-title="ധാതു" data-language-autonym="മലയാളം" data-language-local-name="малаялам" class="interlanguage-link-target"><span>മലയാളം</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mn mw-list-item"><a href="https://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D1%80%D0%B4%D1%8D%D1%81" title="Эрдэс – монголски" lang="mn" hreflang="mn" data-title="Эрдэс" data-language-autonym="Монгол" data-language-local-name="монголски" class="interlanguage-link-target"><span>Монгол</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mr mw-list-item"><a href="https://mr.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – марати" lang="mr" hreflang="mr" data-title="खनिज" data-language-autonym="मराठी" data-language-local-name="марати" class="interlanguage-link-target"><span>मराठी</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ms mw-list-item"><a href="https://ms.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – малайски" lang="ms" hreflang="ms" data-title="Mineral" data-language-autonym="Bahasa Melayu" data-language-local-name="малайски" class="interlanguage-link-target"><span>Bahasa Melayu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-mwl mw-list-item"><a href="https://mwl.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – мирандийски" lang="mwl" hreflang="mwl" data-title="Mineral" data-language-autonym="Mirandés" data-language-local-name="мирандийски" class="interlanguage-link-target"><span>Mirandés</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-my mw-list-item"><a href="https://my.wikipedia.org/wiki/%E1%80%90%E1%80%BD%E1%80%84%E1%80%BA%E1%80%B8%E1%80%91%E1%80%BD%E1%80%80%E1%80%BA%E1%80%95%E1%80%85%E1%80%B9%E1%80%85%E1%80%8A%E1%80%BA%E1%80%B8" title="တွင်းထွက်ပစ္စည်း – бирмански" lang="my" hreflang="my" data-title="တွင်းထွက်ပစ္စည်း" data-language-autonym="မြန်မာဘာသာ" data-language-local-name="бирмански" class="interlanguage-link-target"><span>မြန်မာဘာသာ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nds mw-list-item"><a href="https://nds.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – долнонемски" lang="nds" hreflang="nds" data-title="Mineral" data-language-autonym="Plattdüütsch" data-language-local-name="долнонемски" class="interlanguage-link-target"><span>Plattdüütsch</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ne mw-list-item"><a href="https://ne.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – непалски" lang="ne" hreflang="ne" data-title="खनिज" data-language-autonym="नेपाली" data-language-local-name="непалски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाली</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-new mw-list-item"><a href="https://new.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C" title="खनिज – неварски" lang="new" hreflang="new" data-title="खनिज" data-language-autonym="नेपाल भाषा" data-language-local-name="неварски" class="interlanguage-link-target"><span>नेपाल भाषा</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nl mw-list-item"><a href="https://nl.wikipedia.org/wiki/Mineraal_(geologie)" title="Mineraal (geologie) – нидерландски" lang="nl" hreflang="nl" data-title="Mineraal (geologie)" data-language-autonym="Nederlands" data-language-local-name="нидерландски" class="interlanguage-link-target"><span>Nederlands</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-nn mw-list-item"><a href="https://nn.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – норвежки (нюношк)" lang="nn" hreflang="nn" data-title="Mineral" data-language-autonym="Norsk nynorsk" data-language-local-name="норвежки (нюношк)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk nynorsk</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-no mw-list-item"><a href="https://no.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – норвежки (букмол)" lang="nb" hreflang="nb" data-title="Mineral" data-language-autonym="Norsk bokmål" data-language-local-name="норвежки (букмол)" class="interlanguage-link-target"><span>Norsk bokmål</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-oc mw-list-item"><a href="https://oc.wikipedia.org/wiki/Minerau" title="Minerau – окситански" lang="oc" hreflang="oc" data-title="Minerau" data-language-autonym="Occitan" data-language-local-name="окситански" class="interlanguage-link-target"><span>Occitan</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pa mw-list-item"><a href="https://pa.wikipedia.org/wiki/%E0%A8%96%E0%A8%A3%E0%A8%BF%E0%A8%9C" title="ਖਣਿਜ – пенджабски" lang="pa" hreflang="pa" data-title="ਖਣਿਜ" data-language-autonym="ਪੰਜਾਬੀ" data-language-local-name="пенджабски" class="interlanguage-link-target"><span>ਪੰਜਾਬੀ</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pl mw-list-item"><a href="https://pl.wikipedia.org/wiki/Minera%C5%82" title="Minerał – полски" lang="pl" hreflang="pl" data-title="Minerał" data-language-autonym="Polski" data-language-local-name="полски" class="interlanguage-link-target"><span>Polski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pms mw-list-item"><a href="https://pms.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Piedmontese" lang="pms" hreflang="pms" data-title="Mineral" data-language-autonym="Piemontèis" data-language-local-name="Piedmontese" class="interlanguage-link-target"><span>Piemontèis</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pnb mw-list-item"><a href="https://pnb.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%B9%D8%AF%D9%86%DB%8C%D8%A7%D8%AA" title="معدنیات – Western Punjabi" lang="pnb" hreflang="pnb" data-title="معدنیات" data-language-autonym="پنجابی" data-language-local-name="Western Punjabi" class="interlanguage-link-target"><span>پنجابی</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ps mw-list-item"><a href="https://ps.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D9%86%D8%B1%D8%A7%D9%84" title="منرال – пущу" lang="ps" hreflang="ps" data-title="منرال" data-language-autonym="پښتو" data-language-local-name="пущу" class="interlanguage-link-target"><span>پښتو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-pt mw-list-item"><a href="https://pt.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – португалски" lang="pt" hreflang="pt" data-title="Mineral" data-language-autonym="Português" data-language-local-name="португалски" class="interlanguage-link-target"><span>Português</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-qu mw-list-item"><a href="https://qu.wikipedia.org/wiki/Qiqlla" title="Qiqlla – кечуа" lang="qu" hreflang="qu" data-title="Qiqlla" data-language-autonym="Runa Simi" data-language-local-name="кечуа" class="interlanguage-link-target"><span>Runa Simi</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ro mw-list-item"><a href="https://ro.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – румънски" lang="ro" hreflang="ro" data-title="Mineral" data-language-autonym="Română" data-language-local-name="румънски" class="interlanguage-link-target"><span>Română</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-roa-rup mw-list-item"><a href="https://roa-rup.wikipedia.org/wiki/Mineralu" title="Mineralu – арумънски" lang="rup" hreflang="rup" data-title="Mineralu" data-language-autonym="Armãneashti" data-language-local-name="арумънски" class="interlanguage-link-target"><span>Armãneashti</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ru mw-list-item"><a href="https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – руски" lang="ru" hreflang="ru" data-title="Минерал" data-language-autonym="Русский" data-language-local-name="руски" class="interlanguage-link-target"><span>Русский</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-rue mw-list-item"><a href="https://rue.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%96%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8B" title="Мінералы – Rusyn" lang="rue" hreflang="rue" data-title="Мінералы" data-language-autonym="Русиньскый" data-language-local-name="Rusyn" class="interlanguage-link-target"><span>Русиньскый</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sa mw-list-item"><a href="https://sa.wikipedia.org/wiki/%E0%A4%96%E0%A4%BE%E0%A4%A8%E0%A4%BF%E0%A4%9C%E0%A4%83" title="खानिजः – санскрит" lang="sa" hreflang="sa" data-title="खानिजः" data-language-autonym="संस्कृतम्" data-language-local-name="санскрит" class="interlanguage-link-target"><span>संस्कृतम्</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-scn mw-list-item"><a href="https://scn.wikipedia.org/wiki/Minirali" title="Minirali – сицилиански" lang="scn" hreflang="scn" data-title="Minirali" data-language-autonym="Sicilianu" data-language-local-name="сицилиански" class="interlanguage-link-target"><span>Sicilianu</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sco mw-list-item"><a href="https://sco.wikipedia.org/wiki/Meeneral" title="Meeneral – шотландски" lang="sco" hreflang="sco" data-title="Meeneral" data-language-autonym="Scots" data-language-local-name="шотландски" class="interlanguage-link-target"><span>Scots</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sh mw-list-item"><a href="https://sh.wikipedia.org/wiki/Minerali" title="Minerali – сърбохърватски" lang="sh" hreflang="sh" data-title="Minerali" data-language-autonym="Srpskohrvatski / српскохрватски" data-language-local-name="сърбохърватски" class="interlanguage-link-target"><span>Srpskohrvatski / српскохрватски</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-shi mw-list-item"><a href="https://shi.wikipedia.org/wiki/Am%C9%A3uz" title="Amɣuz – ташелхит" lang="shi" hreflang="shi" data-title="Amɣuz" data-language-autonym="Taclḥit" data-language-local-name="ташелхит" class="interlanguage-link-target"><span>Taclḥit</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-si mw-list-item"><a href="https://si.wikipedia.org/wiki/%E0%B6%9B%E0%B6%B1%E0%B7%92%E0%B6%A2" title="ඛනිජ – синхалски" lang="si" hreflang="si" data-title="ඛනිජ" data-language-autonym="සිංහල" data-language-local-name="синхалски" class="interlanguage-link-target"><span>සිංහල</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-simple mw-list-item"><a href="https://simple.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Simple English" lang="en-simple" hreflang="en-simple" data-title="Mineral" data-language-autonym="Simple English" data-language-local-name="Simple English" class="interlanguage-link-target"><span>Simple English</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sk mw-list-item"><a href="https://sk.wikipedia.org/wiki/Miner%C3%A1l" title="Minerál – словашки" lang="sk" hreflang="sk" data-title="Minerál" data-language-autonym="Slovenčina" data-language-local-name="словашки" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenčina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sl mw-list-item"><a href="https://sl.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – словенски" lang="sl" hreflang="sl" data-title="Mineral" data-language-autonym="Slovenščina" data-language-local-name="словенски" class="interlanguage-link-target"><span>Slovenščina</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sn mw-list-item"><a href="https://sn.wikipedia.org/wiki/Muchegwa" title="Muchegwa – шона" lang="sn" hreflang="sn" data-title="Muchegwa" data-language-autonym="ChiShona" data-language-local-name="шона" class="interlanguage-link-target"><span>ChiShona</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-so mw-list-item"><a href="https://so.wikipedia.org/wiki/Macdan" title="Macdan – сомалийски" lang="so" hreflang="so" data-title="Macdan" data-language-autonym="Soomaaliga" data-language-local-name="сомалийски" class="interlanguage-link-target"><span>Soomaaliga</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sq mw-list-item"><a href="https://sq.wikipedia.org/wiki/Minerali" title="Minerali – албански" lang="sq" hreflang="sq" data-title="Minerali" data-language-autonym="Shqip" data-language-local-name="албански" class="interlanguage-link-target"><span>Shqip</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sr mw-list-item"><a href="https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Минерал – сръбски" lang="sr" hreflang="sr" data-title="Минерал" data-language-autonym="Српски / srpski" data-language-local-name="сръбски" class="interlanguage-link-target"><span>Српски / srpski</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-su mw-list-item"><a href="https://su.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – сундански" lang="su" hreflang="su" data-title="Mineral" data-language-autonym="Sunda" data-language-local-name="сундански" class="interlanguage-link-target"><span>Sunda</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sv badge-Q17559452 badge-recommendedarticle mw-list-item" title="recommended article"><a href="https://sv.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – шведски" lang="sv" hreflang="sv" data-title="Mineral" data-language-autonym="Svenska" data-language-local-name="шведски" class="interlanguage-link-target"><span>Svenska</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-sw mw-list-item"><a href="https://sw.wikipedia.org/wiki/Madini" title="Madini – суахили" lang="sw" hreflang="sw" data-title="Madini" data-language-autonym="Kiswahili" data-language-local-name="суахили" class="interlanguage-link-target"><span>Kiswahili</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-szy mw-list-item"><a href="https://szy.wikipedia.org/wiki/si%27elac" title="si'elac – Sakizaya" lang="szy" hreflang="szy" data-title="si'elac" data-language-autonym="Sakizaya" data-language-local-name="Sakizaya" class="interlanguage-link-target"><span>Sakizaya</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ta mw-list-item"><a href="https://ta.wikipedia.org/wiki/%E0%AE%95%E0%AE%A9%E0%AE%BF%E0%AE%AE%E0%AE%AE%E0%AF%8D" title="கனிமம் – тамилски" lang="ta" hreflang="ta" data-title="கனிமம்" data-language-autonym="தமிழ்" data-language-local-name="тамилски" class="interlanguage-link-target"><span>தமிழ்</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tay mw-list-item"><a href="https://tay.wikipedia.org/wiki/bblbaliq" title="bblbaliq – Atayal" lang="tay" hreflang="tay" data-title="bblbaliq" data-language-autonym="Tayal" data-language-local-name="Atayal" class="interlanguage-link-target"><span>Tayal</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tcy mw-list-item"><a href="https://tcy.wikipedia.org/wiki/%E0%B2%95%E0%B2%A8%E0%B2%BF%E0%B2%9C%E0%B3%8A" title="ಕನಿಜೊ – Tulu" lang="tcy" hreflang="tcy" data-title="ಕನಿಜೊ" data-language-autonym="ತುಳು" data-language-local-name="Tulu" class="interlanguage-link-target"><span>ತುಳು</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-te mw-list-item"><a href="https://te.wikipedia.org/wiki/%E0%B0%96%E0%B0%A8%E0%B0%BF%E0%B0%9C%E0%B0%82" title="ఖనిజం – телугу" lang="te" hreflang="te" data-title="ఖనిజం" data-language-autonym="తెలుగు" data-language-local-name="телугу" class="interlanguage-link-target"><span>తెలుగు</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-th mw-list-item"><a href="https://th.wikipedia.org/wiki/%E0%B9%81%E0%B8%A3%E0%B9%88" title="แร่ – тайски" lang="th" hreflang="th" data-title="แร่" data-language-autonym="ไทย" data-language-local-name="тайски" class="interlanguage-link-target"><span>ไทย</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tl mw-list-item"><a href="https://tl.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – тагалог" lang="tl" hreflang="tl" data-title="Mineral" data-language-autonym="Tagalog" data-language-local-name="тагалог" class="interlanguage-link-target"><span>Tagalog</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-tr mw-list-item"><a href="https://tr.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – турски" lang="tr" hreflang="tr" data-title="Mineral" data-language-autonym="Türkçe" data-language-local-name="турски" class="interlanguage-link-target"><span>Türkçe</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uk mw-list-item"><a href="https://uk.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%96%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Мінерал – украински" lang="uk" hreflang="uk" data-title="Мінерал" data-language-autonym="Українська" data-language-local-name="украински" class="interlanguage-link-target"><span>Українська</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-ur mw-list-item"><a href="https://ur.wikipedia.org/wiki/%D9%85%D8%B9%D8%AF%D9%86" title="معدن – урду" lang="ur" hreflang="ur" data-title="معدن" data-language-autonym="اردو" data-language-local-name="урду" class="interlanguage-link-target"><span>اردو</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-uz mw-list-item"><a href="https://uz.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – узбекски" lang="uz" hreflang="uz" data-title="Mineral" data-language-autonym="Oʻzbekcha / ўзбекча" data-language-local-name="узбекски" class="interlanguage-link-target"><span>Oʻzbekcha / ўзбекча</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vep mw-list-item"><a href="https://vep.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – Veps" lang="vep" hreflang="vep" data-title="Mineral" data-language-autonym="Vepsän kel’" data-language-local-name="Veps" class="interlanguage-link-target"><span>Vepsän kel’</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-vi mw-list-item"><a href="https://vi.wikipedia.org/wiki/Kho%C3%A1ng_v%E1%BA%ADt" title="Khoáng vật – виетнамски" lang="vi" hreflang="vi" data-title="Khoáng vật" data-language-autonym="Tiếng Việt" data-language-local-name="виетнамски" class="interlanguage-link-target"><span>Tiếng Việt</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-war mw-list-item"><a href="https://war.wikipedia.org/wiki/Mineral" title="Mineral – варай" lang="war" hreflang="war" data-title="Mineral" data-language-autonym="Winaray" data-language-local-name="варай" class="interlanguage-link-target"><span>Winaray</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-wuu mw-list-item"><a href="https://wuu.wikipedia.org/wiki/%E7%A4%A6%E7%89%A9" title="礦物 – ву китайски" lang="wuu" hreflang="wuu" data-title="礦物" data-language-autonym="吴语" data-language-local-name="ву китайски" class="interlanguage-link-target"><span>吴语</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xh mw-list-item"><a href="https://xh.wikipedia.org/wiki/Izimbiwa" title="Izimbiwa – кхоса" lang="xh" hreflang="xh" data-title="Izimbiwa" data-language-autonym="IsiXhosa" data-language-local-name="кхоса" class="interlanguage-link-target"><span>IsiXhosa</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-xmf mw-list-item"><a href="https://xmf.wikipedia.org/wiki/%E1%83%9B%E1%83%98%E1%83%9C%E1%83%94%E1%83%A0%E1%83%90%E1%83%9A%E1%83%98" title="მინერალი – Mingrelian" lang="xmf" hreflang="xmf" data-title="მინერალი" data-language-autonym="მარგალური" data-language-local-name="Mingrelian" class="interlanguage-link-target"><span>მარგალური</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-yi mw-list-item"><a href="https://yi.wikipedia.org/wiki/%D7%9E%D7%99%D7%A0%D7%A2%D7%A8%D7%90%D7%9C" title="מינעראל – идиш" lang="yi" hreflang="yi" data-title="מינעראל" data-language-autonym="ייִדיש" data-language-local-name="идиш" class="interlanguage-link-target"><span>ייִדיש</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-za mw-list-item"><a href="https://za.wikipedia.org/wiki/Gvangvuz" title="Gvangvuz – зуанг" lang="za" hreflang="za" data-title="Gvangvuz" data-language-autonym="Vahcuengh" data-language-local-name="зуанг" class="interlanguage-link-target"><span>Vahcuengh</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh mw-list-item"><a href="https://zh.wikipedia.org/wiki/%E7%A4%A6%E7%89%A9" title="礦物 – китайски" lang="zh" hreflang="zh" data-title="礦物" data-language-autonym="中文" data-language-local-name="китайски" class="interlanguage-link-target"><span>中文</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-min-nan mw-list-item"><a href="https://zh-min-nan.wikipedia.org/wiki/Kh%C3%B2ng-bu%CC%8Dt" title="Khòng-bu̍t – Minnan" lang="nan" hreflang="nan" data-title="Khòng-bu̍t" data-language-autonym="閩南語 / Bân-lâm-gú" data-language-local-name="Minnan" class="interlanguage-link-target"><span>閩南語 / Bân-lâm-gú</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zh-yue mw-list-item"><a href="https://zh-yue.wikipedia.org/wiki/%E7%A4%A6%E7%89%A9" title="礦物 – кантонски" lang="yue" hreflang="yue" data-title="礦物" data-language-autonym="粵語" data-language-local-name="кантонски" class="interlanguage-link-target"><span>粵語</span></a></li><li class="interlanguage-link interwiki-zu mw-list-item"><a href="https://zu.wikipedia.org/wiki/IMbiwa" title="IMbiwa – зулуски" lang="zu" hreflang="zu" data-title="IMbiwa" data-language-autonym="IsiZulu" data-language-local-name="зулуски" class="interlanguage-link-target"><span>IsiZulu</span></a></li> </ul> <div class="after-portlet after-portlet-lang"><span class="wb-langlinks-edit wb-langlinks-link"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q7946#sitelinks-wikipedia" title="Редактиране на междуезиковите препратки" class="wbc-editpage">Редактиране</a></span></div> </div> </div> </div> </header> <div class="vector-page-toolbar"> <div class="vector-page-toolbar-container"> <div id="left-navigation"> <nav aria-label="Именни пространства"> <div id="p-associated-pages" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-associated-pages" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-nstab-main" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Преглед на основната страница [c]" accesskey="c"><span>Статия</span></a></li><li id="ca-talk" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" rel="discussion" title="Беседа за страницата [t]" accesskey="t"><span>Беседа</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown emptyPortlet" > <input type="checkbox" id="vector-variants-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-variants-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Промяна на езиковия вариант" > <label id="vector-variants-dropdown-label" for="vector-variants-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">български</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="p-variants" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-variants emptyPortlet" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> </ul> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> <div id="right-navigation" class="vector-collapsible"> <nav aria-label="Прегледи"> <div id="p-views" class="vector-menu vector-menu-tabs mw-portlet mw-portlet-views" > <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-view" class="selected vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-ve-edit" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-edit" class="collapsible vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-history" class="vector-tab-noicon mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=history" title="Предишни версии на страницата [h]" accesskey="h"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> </nav> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown vector-page-tools-dropdown" > <input type="checkbox" id="vector-page-tools-dropdown-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-page-tools-dropdown" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Инструменти" > <label id="vector-page-tools-dropdown-label" for="vector-page-tools-dropdown-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet" aria-hidden="true" ><span class="vector-dropdown-label-text">Инструменти</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-page-tools-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> <div id="vector-page-tools" class="vector-page-tools vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-page-tools-pinnable-header vector-pinnable-header-unpinned" data-feature-name="page-tools-pinned" data-pinnable-element-id="vector-page-tools" data-pinned-container-id="vector-page-tools-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-page-tools-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Инструменти</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-page-tools.unpin">скриване</button> </div> <div id="p-cactions" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-cactions emptyPortlet vector-has-collapsible-items" title="Допълнителни опции" > <div class="vector-menu-heading"> Действия </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="ca-more-view" class="selected vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"><span>Преглед</span></a></li><li id="ca-more-ve-edit" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit" title="Редактиране на страницата [v]" accesskey="v"><span>Редактиране</span></a></li><li id="ca-more-edit" class="collapsible vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit" title="Редактиране на изходния код на страницата [e]" accesskey="e"><span>Редактиране на кода</span></a></li><li id="ca-more-history" class="vector-more-collapsible-item mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=history"><span>История</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-tb" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-tb" > <div class="vector-menu-heading"> Основни </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="t-whatlinkshere" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%87%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BC/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" title="Списък на всички страници, сочещи насам [j]" accesskey="j"><span>Какво сочи насам</span></a></li><li id="t-recentchangeslinked" class="mw-list-item"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A1%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB" rel="nofollow" title="Последните промени на страници, сочени от тази страница [k]" accesskey="k"><span>Свързани промени</span></a></li><li id="t-upload" class="mw-list-item"><a href="//bg.wikipedia.org/wiki/MediaWiki:Uploadtext" title="Качи файлове [u]" accesskey="u"><span>Качване на файл</span></a></li><li id="t-permalink" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&oldid=11976980" title="Постоянна препратка към тази версия на страницата"><span>Постоянна препратка</span></a></li><li id="t-info" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=info" title="Повече за тази страница"><span>Информация за страницата</span></a></li><li id="t-cite" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%A6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&page=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&id=11976980&wpFormIdentifier=titleform" title="Информация за начините за цитиране на тази страница"><span>Цитиране на статията</span></a></li><li id="t-urlshortener" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:UrlShortener&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BB"><span>Кратък URL адрес</span></a></li><li id="t-urlshortener-qrcode" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:QrCode&url=https%3A%2F%2Fbg.wikipedia.org%2Fwiki%2F%25D0%259C%25D0%25B8%25D0%25BD%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25BB"><span>Изтегляне на QR код</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-coll-print_export" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-coll-print_export" > <div class="vector-menu-heading"> Отпечатване/изнасяне </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li id="coll-create_a_book" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:Book&bookcmd=book_creator&referer=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"><span>Създаване на книга</span></a></li><li id="coll-download-as-rl" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:DownloadAsPdf&page=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=show-download-screen"><span>Изтегляне като PDF</span></a></li><li id="t-print" class="mw-list-item"><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&printable=yes" title="Версия за печат на страницата [p]" accesskey="p"><span>Версия за печат</span></a></li> </ul> </div> </div> <div id="p-wikibase-otherprojects" class="vector-menu mw-portlet mw-portlet-wikibase-otherprojects" > <div class="vector-menu-heading"> В други проекти </div> <div class="vector-menu-content"> <ul class="vector-menu-content-list"> <li class="wb-otherproject-link wb-otherproject-commons mw-list-item"><a href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Mineral" hreflang="en"><span>Общомедия</span></a></li><li id="t-wikibase" class="wb-otherproject-link wb-otherproject-wikibase-dataitem mw-list-item"><a href="https://www.wikidata.org/wiki/Special:EntityPage/Q7946" title="Препратка към свързания обект от хранилището за данни [g]" accesskey="g"><span>Обект в Уикиданни</span></a></li> </ul> </div> </div> </div> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> </div> <div class="vector-column-end"> <div class="vector-sticky-pinned-container"> <nav class="vector-page-tools-landmark" aria-label="Page tools"> <div id="vector-page-tools-pinned-container" class="vector-pinned-container"> </div> </nav> <nav class="vector-appearance-landmark" aria-label="Облик"> <div id="vector-appearance-pinned-container" class="vector-pinned-container"> <div id="vector-appearance" class="vector-appearance vector-pinnable-element"> <div class="vector-pinnable-header vector-appearance-pinnable-header vector-pinnable-header-pinned" data-feature-name="appearance-pinned" data-pinnable-element-id="vector-appearance" data-pinned-container-id="vector-appearance-pinned-container" data-unpinned-container-id="vector-appearance-unpinned-container" > <div class="vector-pinnable-header-label">Облик</div> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-pin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.pin">преместване към страничната лента</button> <button class="vector-pinnable-header-toggle-button vector-pinnable-header-unpin-button" data-event-name="pinnable-header.vector-appearance.unpin">скриване</button> </div> </div> </div> </nav> </div> </div> <div id="bodyContent" class="vector-body" aria-labelledby="firstHeading" data-mw-ve-target-container> <div class="vector-body-before-content"> <div class="mw-indicators"> </div> <div id="siteSub" class="noprint">от Уикипедия, свободната енциклопедия</div> </div> <div id="contentSub"><div id="mw-content-subtitle"></div></div> <div id="mw-content-text" class="mw-body-content"><div class="mw-content-ltr mw-parser-output" lang="bg" dir="ltr"><div class="othermeaning-box"> <dl><dd><i>Вижте <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB_(%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5)" class="mw-disambig" title="Минерал (пояснение)">пояснителната страница</a> за други значения на <b>Минерал</b>.</i></dd></dl> <hr /></div> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12144718">.mw-parser-output .infobox-lua{width:22em}.mw-parser-output .infobox-title,.mw-parser-output .infobox-above,.mw-parser-output .infobox-subheader,.mw-parser-output .infobox-image,.mw-parser-output .infobox-header,.mw-parser-output .infobox-data-only,.mw-parser-output .infobox-below{text-align:center}.mw-parser-output .infobox-above{font-size:125%;font-weight:bold}.mw-parser-output .infobox-label,.mw-parser-output .infobox-data{text-align:left}.mw-parser-output .infobox-navbar{text-align:right}.mw-parser-output .infobox .navbar{font-size:100%}.mw-parser-output .infobox-italic-title{display:none}.mw-parser-output .infobox-subbox{padding:0;margin:-5px 0;border:0;border-spacing:0 5px;width:auto;min-width:100%;font-size:100%;clear:none;float:none;background-color:transparent}body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox th.onlysubbox,body.skin-minerva .mw-parser-output .infobox td.onlysubbox{padding:0!important}</style><table class="infobox infobox-lua infobox_v2 vcard plainlinks"><tbody><tr><td colspan="2" class="infobox-above title physic" style="background-color:#f8eaba; border:1px solid #aaa;">Минерал</td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-image"><style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r10580035/mw-parser-output/.tmulti">.mw-parser-output .tmulti .thumbinner{display:flex;flex-direction:column}.mw-parser-output .tmulti .trow{display:flex;flex-direction:row;clear:left;flex-wrap:wrap;width:100%;box-sizing:border-box}.mw-parser-output .tmulti .tsingle{margin:1px;float:left}.mw-parser-output .tmulti .theader{clear:both;font-weight:bold;text-align:center;align-self:center;background-color:transparent;width:100%}.mw-parser-output .tmulti .thumbcaption{text-align:left;background-color:transparent}.mw-parser-output .tmulti .thumbcaption-center{text-align:center;background-color:transparent}.mw-parser-output .tmulti .text-align-left{text-align:left}.mw-parser-output .tmulti .text-align-right{text-align:right}.mw-parser-output .tmulti .text-align-center{text-align:center}@media all and (max-width:720px){.mw-parser-output .tmulti .thumbinner{width:100%!important;box-sizing:border-box;max-width:none!important;align-items:center}.mw-parser-output .tmulti .trow{justify-content:center}.mw-parser-output .tmulti .tsingle{float:none!important;max-width:100%!important;box-sizing:border-box;text-align:center}.mw-parser-output .tmulti .thumbcaption{text-align:center}}</style><div class="thumb tmulti tnone center"><div class="thumbinner" style="width:242px;max-width:242px;border:none"><div class="trow"><div class="tsingle" style="width:236px;max-width:236px"><div class="thumbimage" style="border:none; background:transparent;;height:287px;overflow:hidden"><span typeof="mw:File"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg" class="mw-file-description"><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg/234px-Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg" decoding="async" width="234" height="287" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg/351px-Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a3/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg/468px-Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg 2x" data-file-width="2893" data-file-height="3552" /></a></span></div></div></div></div></div></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#f8eaba; border:1px solid #aaa;">Идентификатори</th></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/Medical_Subject_Headings" title="Medical Subject Headings">MeSH</a></th><td class="infobox-data"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://meshb.nlm.nih.gov/record/ui?ui=D008903">D008903</a></td></tr><tr><th scope="row" class="infobox-label"><a href="/wiki/ChEBI" title="ChEBI">ChEBI</a></th><td class="infobox-data"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://www.ebi.ac.uk/chebi/searchId.do?chebiId=CHEBI:46662">46662</a></td></tr><tr><th colspan="2" scope="colgroup" class="infobox-header" style="background-color:#f8eaba; border:1px solid #aaa;;border:none; height:1px"></th></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-data-only"><small>Данните са при <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Стандартно състояние">стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa)</a>, освен ако не е указано друго.</small></td></tr><tr><td colspan="2" class="infobox-below" style="background-color:#f8eaba; border:1px solid #aaa;"><b class="plainlinks"><a class="external text" href="https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Minerals?uselang=bg">Минерал</a></b> в <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F" title="Общомедия">Общомедия</a></td></tr></tbody></table> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0a/Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG/220px-Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG" decoding="async" width="220" height="165" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0a/Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG/330px-Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0a/Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG/440px-Museum_f%C3%BCr_Naturkunde_Berlin_February_2008_0027.JPG 2x" data-file-width="2272" data-file-height="1704" /></a><figcaption>Сбирка от минерали в Природонаучния музей в <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Берлин">Берлин</a></figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg/220px-Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg" decoding="async" width="220" height="184" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg/330px-Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cb/Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg/440px-Elbaite-Lepidolite-Quartz-gem7-x1c.jpg 2x" data-file-width="691" data-file-height="578" /></a><figcaption>Смес от кристали на <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Елбаит (страницата не съществува)">елбаит</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Лепидолит (страницата не съществува)">лепидолит</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Кварц">кварц</a></figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rutile-Hematite-160696.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Rutile-Hematite-160696.jpg/220px-Rutile-Hematite-160696.jpg" decoding="async" width="220" height="167" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Rutile-Hematite-160696.jpg/330px-Rutile-Hematite-160696.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Rutile-Hematite-160696.jpg/440px-Rutile-Hematite-160696.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="455" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BB_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB)" title="Рутил (минерал)">Рутил</a> с <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Хематит">хематит</a></figcaption></figure> <p><b>Минералите</b> са твърди природни, неорганични, по-рядко органични обекти, с определена структура и химичен състав, образувани при определени физикохимични условия в резултат на различни <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Геология">геоложки</a> процеси. Те са съставните части на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0" title="Скала">скалите</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B4%D0%B0" title="Руда">рудите</a>, но образуват и собствени находища. Срещат се както в <a href="/wiki/%D0%97%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0" title="Земна кора">земната кора</a>, така и на други обекти в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0" title="Слънчева система">Слънчевата система</a> и на другите небесни тела. Изграждат твърдата част на <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Планета">планетите</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Спътник">спътниците</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Метеорит">метеоритите</a> и т.н. Техните химични структури обикновено са строго определени, но съотношението на химичните елементи в тях понякога варира в определени граници.<sup id="cite_ref-Иван_1-0" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Минералите са относително еднородни, което се обуславя от определения химичен състав и подреждането на химичните елементи в еднакви структури], тъй като елементите в тях са подредени в характерни <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Геометрия">геометрични</a> форми. Почти всички минерали, с много малко изключения, имат <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Кристална структура">кристална структура</a>. <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Колоидна химия">Колоидните</a> (колоидно-дисперсни) минерали с приета <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE_%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE" title="Твърдо тяло">аморфна структура</a> при <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Рентгенография">рентгенографски</a> и електронографски изследвания също показват кристално устройство, но при тях тези структури са с много по-малки размери.<sup id="cite_ref-Иван_1-1" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> По-голямата част от познатите до днес над 4000 минерални вида са неорганични, но съществуват и <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Органично съединение">органични</a> минерали – например <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B5%D1%85%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%80" title="Кехлибар">кехлибар</a>.<sup id="cite_ref-NG_2-0" class="reference"><a href="#cite_note-NG-2"><span class="cite-bracket">[</span>2<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Химичните елементи, които се срещат в природата в естествено състояние, също се определят като минерали.<sup id="cite_ref-Иван_1-2" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-MGK_3-0" class="reference"><a href="#cite_note-MGK-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Думата минерал произлиза от термина <i>minera</i>, означаващ къс руда или камък, от който може да се получи някакъв метал. Науката, която се занимава с изучаването на минералите, се нарича <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Минералогия">минералогия</a>.<sup id="cite_ref-Иван_1-3" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="toclimit-2"><meta property="mw:PageProp/toc" /></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Определение"><span id=".D0.9E.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B5"></span>Определение</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=1" title="Редактиране на раздел: Определение" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=1" title="Edit section's source code: Определение"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>С развитието на науката минералогия през вековете определението за понятието минерал непрекъснато еволюира. В съвременната литература съществуват няколко <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Дефиниция">дефиниции</a> за него.<sup id="cite_ref-Иван_1-4" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Според дефиницията, приета от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Международна минералогическа асоциация">Международната минералогическа асоциация</a> през <a href="/wiki/1995" title="1995">1995</a> г. минерал е всяко естествено твърдо вещество, характеризирано обикновено с кристална структура и образувано при геоложки процеси. Химичният състав на минералите обикновено е постоянен, но при някои може да варира в определени граници. Самородните химически елементи също се приемат за минерали. Това определение изключва от групата на минералите всички <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Биогенеза (страницата не съществува)">биогенни</a> химични съединения, формирани извън геоложките процеси като черупки на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8" title="Мекотели">мекотели</a>, пикочни камъни, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82" title="Оксалат">оксалатни</a> кристали в <a href="/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D0%BD" title="Тъкан">тъканите</a> на растенията и др. Въпреки това, ако в процеса на създаването на едно вещество са участвали и геоложки фактори, то може да бъде прието за минерал. Пример за това са кехлибарът и <a href="/w/index.php?title=%D0%A3%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Уевелит (страницата не съществува)">уевелитът</a>.<sup id="cite_ref-MGK_3-1" class="reference"><a href="#cite_note-MGK-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-MD_4-0" class="reference"><a href="#cite_note-MD-4"><span class="cite-bracket">[</span>4<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Изкуствено получените химични съединения не могат да се нарекат минерали, защото не се срещат свободно в природата. Като изкуствени (синтетични) минерали се обозначават само тези продукти, които точно отговарят на състава и физичните свойства на природните си аналози.<sup id="cite_ref-Иван_1-5" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Съществува един тип вещества, наричани <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B8%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Минералоид (страницата не съществува)">минералоиди</a>. Макар и да не попадат точно в категорията на минералите, те все още обикновено се класифицират като такива. Пример за това е <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D0%B0%D0%BB" title="Опал">опалът</a>, който няма кристална структура и постоянна химична формула.<sup id="cite_ref-MGK_3-2" class="reference"><a href="#cite_note-MGK-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="История"><span id=".D0.98.D1.81.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>История</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=2" title="Редактиране на раздел: История" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=2" title="Edit section's source code: История"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="История на минералогията (страницата не съществува)">История на минералогията</a></i><br /></div></dd></dl> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Albertus_Magnus_fresco_1352_by_Tommaso_da_Modena_(cropped).png" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Albertus_Magnus_fresco_1352_by_Tommaso_da_Modena_%28cropped%29.png/200px-Albertus_Magnus_fresco_1352_by_Tommaso_da_Modena_%28cropped%29.png" decoding="async" width="200" height="300" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ca/Albertus_Magnus_fresco_1352_by_Tommaso_da_Modena_%28cropped%29.png 1.5x" data-file-width="222" data-file-height="333" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%83%D1%81_%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Албертус Магнус">Алберт Велики</a></figcaption></figure> <p><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Праистория">Праисторията</a> на човечеството, още от <a href="/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0" title="Новокаменна епоха">неолита</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82" class="mw-redirect" title="Палеолит">палеолита</a>, е тясно свързана с използването на различни камъни – скали и минерали, като първобитни <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5" title="Оръжие">оръжия</a> и сечива. През <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Античност">Античността</a> вече се развива добива на основните метали от земните недра – <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" class="mw-redirect" title="Мед (елемент)">мед</a>, <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Злато">злато</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE" title="Сребро">сребро</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE" title="Желязо">желязо</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9" title="Калай">калай</a>, а редица минерали имат ценно приложение като се използват за <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Пигмент">пигментиране</a>, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Декоративно изкуство">декорации</a>, накити и др.<sup id="cite_ref-Иван_1-6" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Руслан_5-0" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Най-древният писмен източник, в който се споменават минерали и скали е <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9" title="Китай">китайският</a> трактат <i>„Шанхайдзин“</i> („Древни приказки за планини и морета“) от V в. пр.н.е. В него се изброяват метали като злато, сребро, мед, калай, желязо и някои минерали – <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Нефрит">нефрит</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A0%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Реалгар (страницата не съществува)">реалгар</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Магнетит">магнетит</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Куприт (страницата не съществува)">куприт</a>, <a href="/wiki/%D0%AF%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81" title="Яспис">яспис</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Арагонит">арагонит</a>. Първият специализиран трактат само за минералите е <i>„За камъните“</i> от <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82" title="Теофраст">Теофраст</a>, ученик на <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB" title="Аристотел">Аристотел</a>, който се приема и за основоположник на минералогията. В него са описани 59 природни и изкуствени минерални вещества, от които 32 минерала, 14 скали и 7 изкуствени продукта. Около 400 години по-късно <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8" title="Плиний Стари">Плиний Стари</a> събира в четири тома всичко, известно по онова време за минералите. През ХІ век <a href="/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0" title="Авицена">Авицена</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB-%D0%91%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B8" class="mw-redirect" title="Ал-Бируни">Ал-Бируни</a> изучават свойствата на минералите, уточняват диагностиката и правят първата им систематика. В средата на ХІІ век <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%83%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мохамед бен Мансур (страницата не съществува)">Мохамед бен Мансур</a> написва <i>„Книга за скъпоценните камъни“</i>, която се приема като първия систематичен труд по минералогия. Един век по-късно <a href="/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Доминикански орден">доминиканският монах</a> <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%83%D1%81_%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D1%83%D1%81" class="mw-redirect" title="Албертус Магнус">Алберт Велики</a> описва свойствата на 94 минерала и поставя началото на <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Аналитична химия">аналитично химичните</a> им изследвания. През ХVІ век немският лекар, геолог и минералог <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3_%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0" title="Георг Агрикола">Георг Агрикола</a> дава тласък на втория етап от развитието на минералогията, като я допълва с идеи за образуването и откриването на различни минерали. За първи път се прави и разлика между минерали и скали. В началото на ХVІІІ век науката минералогия получава сериозно развитие от <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB_%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%BD%D1%89%D0%B5%D0%B4&action=edit&redlink=1" class="new" title="Аксел Кронщед (страницата не съществува)">Аксел Кронщед</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B1_%D0%91%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%83%D1%81&action=edit&redlink=1" class="new" title="Якоб Берцелиус (страницата не съществува)">Якоб Берцелиус</a>. По-късно към техните трудове се добавят и тези на Дж. Д. Дейна, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BB_%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B9" title="Карл Линей">Карл Линей</a>, А.Г. Вернер, шотландеца <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81_%D0%A5%D1%8A%D1%82%D1%8A%D0%BD" title="Джеймс Хътън">Джеймс Хътън</a> и др. През ХІХ век за развитието на науката за минералите работят Вайс, <a href="/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%9D%D0%BE%D0%B9%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Джон фон Нойман">Джон фон Нойман</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%9C%D0%BE%D0%BE%D1%81" title="Фридрих Моос">Фридрих Моос</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Василий Севергин (страницата не съществува)">Василий Севергин</a>, Г. Розе, Митчерлих. <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Мориц Франкенхайм (страницата не съществува)">Мориц Франкенхайм</a> извежда за първи път <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Сингония">32-та класа на симетрия</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%B3%D1%8E%D1%81%D1%82_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Огюст Браве (страницата не съществува)">Огюст Браве</a> описва 14-те пространствени решетки. У. Сорби използва <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF" title="Микроскоп">микроскопа</a> при изучаване на тънки минерални пластинки, поставяйки началото на кристалооптичните изследвания. По-късно те са доразвити от Лакруа и Беке. Водещи имена в минералогията са още руснаците <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Владимир Вернадски">Владимир Вернадски</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Александър Ферсман">Александър Ферсман</a>, както и роденият в <a href="/wiki/%D0%A6%D1%8E%D1%80%D0%B8%D1%85" title="Цюрих">Цюрих</a> <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D1%88%D0%BC%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Виктор Голдшмит (страницата не съществува)">Виктор Голдшмит</a>. Откритието на <a href="/wiki/%D0%94%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%B2" title="Дмитрий Менделеев">Дмитрий Менделеев</a> на периодичното подреждане на елементите дава възможност за развитие на <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F" title="Геохимия">геохимията</a>. Съвременният етап от развитието на минералогията се характеризира с усъвършенствани методи за изследване на минералите и техните свойства.<sup id="cite_ref-Иван_1-7" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Руслан_5-1" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>В <a href="/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="България">България</a> първият минералогичен труд е написан от проф. <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Георги Златарски">Георги Златарски</a>, в който обнародва около 50 минерални вида и разновидности. Академик <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%91%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2" title="Георги Бончев">Георги Бончев</a> полага основите на българските минералогия и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F" title="Петрография">петрография</a>. През <a href="/wiki/1923" title="1923">1923</a> г. издава труда си <i>„Минералите на България“</i>, в който разглежда над 100 минерални вида. Един от най-известните български минералози на ХХ век е акад. <a href="/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2_(%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3)" title="Иван Костов (геолог)">Иван Костов</a>, чиято монография <i>„Минералогия“</i> е преведена на <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Руски език">руски</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Английски език">английски</a>.<sup id="cite_ref-Руслан_5-2" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Генезис"><span id=".D0.93.D0.B5.D0.BD.D0.B5.D0.B7.D0.B8.D1.81"></span>Генезис</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=3" title="Редактиране на раздел: Генезис" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=3" title="Edit section's source code: Генезис"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Генезис на минералите (страницата не съществува)">Генезис на минералите</a></i><br /></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Lava_tongue.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Lava_tongue.jpg/300px-Lava_tongue.jpg" decoding="async" width="300" height="206" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Lava_tongue.jpg/450px-Lava_tongue.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Lava_tongue.jpg/600px-Lava_tongue.jpg 2x" data-file-width="1800" data-file-height="1234" /></a><figcaption>Застиващ <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Лава">лавов</a> език</figcaption></figure> <p>Генезисът на минералите се определя като съвкупност от начина на зараждане, растеж и изменение на минералите, от физико-химичния механизъм на <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Кристализация">кристализация</a> и от геоложките процеси на минералообразуване. Формирането на минералите като съставна част от земната кора е тясно свързано с образуването на различни видове скали. Осъществява се чрез кристализация на природни стопилки, <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80" title="Разтвор">разтвори</a> или <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0" title="Пара">пари</a> или от взаимодействието между <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B7" title="Газ">газове</a> и разтвори с твърдата част на земната кора.<sup id="cite_ref-Иван_1-8" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Минералите се образуват при кристализация на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B0" title="Магма">магмата</a> (под земната повърхност) или на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D0%B0" title="Лава">лавата</a> (над земната повърхност), при <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Седиментология">седиментация</a> (утаечни процеси във <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B9%D0%BD" title="Воден басейн">водните басейни</a>) и при прекристализация (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Метаморфни скали">метаморфизъм</a>) на вече образуваните <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Магмени скали">магмени</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Седиментни скали">седиментни скали</a>.<sup id="cite_ref-MGK_3-3" class="reference"><a href="#cite_note-MGK-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Значителната част от земната кора е изградена само от осем химични елемента, което определя и основния състав на минералите. Това са елементите (със съответния си масов процент) <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Кислород">кислород</a> (46,60%), <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Силиций">силиций</a> (27,72%), <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Алуминий">алуминий</a> (8,13%), <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE" title="Желязо">желязо</a> (5,00%), <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Калций">калций</a> (3,63%), <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Натрий">натрий</a> (2,83%), <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9" title="Калий">калий</a> (2,59%) и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B9" title="Магнезий">магнезий</a> (2,09%). Четири други елемента се срещат в количества между 1% и 0,1% – <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" title="Титан (елемент)">титан</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80" title="Фосфор">фосфор</a>, <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Водород">водород</a> и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BD" title="Манган">манган</a>. Всички останали елементи съставят не повече от 0,5% от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%B0_(%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0)" class="mw-redirect" title="Маса (величина)">масата</a> на земната кора и концентрацията им не е достатъчна за да образуват самостоятелни минерали. Те се срещат само като слаби примеси в минералите.<sup id="cite_ref-Иван_1-9" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>В зависимост от местообразуването на минералите, техните находища се разделят на две групи, между които се наблюдават и преходни типове:<sup id="cite_ref-Иван_1-10" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Руслан_5-3" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Все_6-0" class="reference"><a href="#cite_note-Все-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><b>Ендогенни</b> – образувани в дълбоките отдели на земната кора и по-специално тези, свързани с процесите в магмата. Възможно е да са образувани и на повърхността, но от изнесени от дълбочина материали. Минералите се формират при високи <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Температура">температура</a> (800 °C-20 °C) и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BB%D1%8F%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Налягане">налягане</a> (от няколко хиляди до една атмосфера). В зависимост от начина на образуване се разделят на <i>магматогенни</i> и <i>метаморфогенни</i>.</li> <li><b>Екзогенни</b> – образувани в повърхностните отдели на <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0" title="Литосфера">литосферата</a>. Към тях се отнасят процесите на <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B5" title="Изветряне">изветряне</a> (супергенеза), формират се при ниска температура (0 °C-30 °C) и обикновено налягане от една атмосфера. Според начина на образуване на минералите се разделят на <i>супергенни</i> и <i>седиментогенни</i>.<sup id="cite_ref-Иван_1-11" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Руслан_5-4" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Все_6-1" class="reference"><a href="#cite_note-Все-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <p>Ендогенните и екзогенните процеси се подразделят на няколко групи и подгрупи:<sup id="cite_ref-Руслан_5-5" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Все_6-2" class="reference"><a href="#cite_note-Все-6"><span class="cite-bracket">[</span>6<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p><i>Магмени процеси</i> – поделят се на интрузивни и ефузивни.<br /> <i>Пегматитов проце</i>с<br /> <i>Хидротермални процеси</i> – плутогенни, вулканогенни и магматогенни<br /> <i>Супергенни процеси</i> – кори на изветряне и зони на окисление и инфилтрационни процеси<br /> <i>Седиментогенни процеси</i> – кластични, хемогенни и биогенни, вулканогенно-кластични<br /> <i>Метаморфогенни</i> – регионален метаморфизъм, контактен метаморфизъм, дислокационен метаморфизъм, импактен метаморфизъм и <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0" title="Метасоматоза">метасоматични</a> процеси.<sup id="cite_ref-Руслан_5-6" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Морфология"><span id=".D0.9C.D0.BE.D1.80.D1.84.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F"></span>Морфология</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=4" title="Редактиране на раздел: Морфология" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=4" title="Edit section's source code: Морфология"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg/175px-Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg" decoding="async" width="175" height="262" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg/263px-Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg/350px-Oldest_to_youngest_-_geograph.org.uk_-_1377310.jpg 2x" data-file-width="427" data-file-height="640" /></a><figcaption>Крайбрежни скали в <i>Alum Bay</i>, Англия с различен минерален състав</figcaption></figure> <p>Обикновено минералите се разглеждат като кристализирали твърди тела. Появяват се в аморфно състояние много рядко и то при особени случаи, например при образуване на природно <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%BE" title="Кварцово стъкло">кварцово стъкло</a>. Разликата между тези две състояния е много малка – при аморфното се наблюдава плавен преход, а при кристалното свойствата на веществото се променят скокообразно. Като аморфни тела обикновено се разглеждат отложенията от колоидни разтвори, т.нар. колоидни или колоидно-дисперсни минерали. В природата отлагане на минералите от колоидни разтвори се наблюдава главно в повърхностните части на земната кора, но образуваните минерали след време преминават от типично колоидни агрегати към кристални, като запазват само външната си аморфност. Чрез рентгенографски и електронномикроскопски изследвания е доказано, че аморфните минерали всъщност са много финокристални и до голяма степен изчистени от примеси.<sup id="cite_ref-Иван_1-12" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Разлика_между_минерали_и_скали"><span id=".D0.A0.D0.B0.D0.B7.D0.BB.D0.B8.D0.BA.D0.B0_.D0.BC.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83_.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.B8_.D0.B8_.D1.81.D0.BA.D0.B0.D0.BB.D0.B8"></span>Разлика между минерали и скали</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=5" title="Редактиране на раздел: Разлика между минерали и скали" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=5" title="Edit section's source code: Разлика между минерали и скали"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Минералите са относително еднородни съставки на земната кора. Свързани един с друг по различен начин те образуват скали. Свойствата на скалите зависят от вида и количественото съотношение на минералите, които ги съставят. Повечето от скалите представляват полиминерални агрегати, тъй като са образувани от няколко минерала, всеки със собствените си свойства, което дава възможност те да бъдат различавани един от друг в състава на самата скала. Например <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Гранит">гранитът</a> се състои от три минерала – <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B7" title="Ортоклаз">ортоклаз</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Кварц">кварц</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B0" class="mw-redirect" title="Слюда">слюда</a>, всеки от които е визуално различим от останалите. Макар и по-рядко, съществуват и мономинерални скали, какъвто е <a href="/wiki/%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80" title="Мрамор">мраморът</a>, съставен почти изключително от минерала <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82" title="Калцит">калцит</a> под формата на зърна, плътно прилепнали едно към друго.<sup id="cite_ref-Иван_1-13" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-MGK_3-4" class="reference"><a href="#cite_note-MGK-3"><span class="cite-bracket">[</span>3<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Класификация_на_минералите"><span id=".D0.9A.D0.BB.D0.B0.D1.81.D0.B8.D1.84.D0.B8.D0.BA.D0.B0.D1.86.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Класификация на минералите</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=6" title="Редактиране на раздел: Класификация на минералите" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=6" title="Edit section's source code: Класификация на минералите"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Класификация на минералите">Класификация на минералите</a></i></div></dd></dl> <p>С развитието на минералогията са създавани различни видове класификация на минералите и с различни подходи към нея. Към края на ХІХ век и след това тези класификации са от четири типа – генетични, геохимични, кристалоструктурни и кристалохимични. Съвременните класификации са кристалохимични, създадени въз основа на химичния състав и кристалната структура на минералите. Като пример на този тип са класификациите на Поварених от <a href="/wiki/1966" title="1966">1966</a> г. и тази на Щрунц от <a href="/wiki/1967" title="1967">1967</a> г. В България е прието да се работи по класификацията на акад. Иван Костов от <a href="/wiki/1993" title="1993">1993</a> г.<sup id="cite_ref-Иван_1-14" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <style data-mw-deduplicate="TemplateStyles:r12503243">.mw-parser-output .div-columns{margin-top:0.3em}.mw-parser-output .div-columns dl,.mw-parser-output .div-columns ol,.mw-parser-output .div-columns ul,.mw-parser-output .div-columns table{margin-top:0}.mw-parser-output .div-columns dt,.mw-parser-output .div-columns dd,.mw-parser-output .div-columns li{page-break-inside:avoid;break-inside:avoid-column}.mw-parser-output .div-columns h1,.mw-parser-output .div-columns h2,.mw-parser-output .div-columns h3,.mw-parser-output .div-columns h4,.mw-parser-output .div-columns h5,.mw-parser-output .div-columns h6{column-span:all}.mw-parser-output .div-col{column-width:30em}.mw-parser-output .div-col-small{font-size:90%}.mw-parser-output .div-col-rules{column-rule:1px solid #aaa}</style><div class="div-columns" style="-moz-column-count:2; -webkit-column-count:2; column-count:2;"> <p><b>Класификация на Никел-Щрунц</b><br />Класификацията групира минералите в 10 класа, всеки от тях разделен на семейства и групи въз основа на химичния състав и кристалната им структура: </p> <ol><li>Елементи</li> <li>Сулфиди</li> <li>Халогениди</li> <li>Оксиди</li> <li>Нитрати и карбонати</li> <li>Борати</li> <li>Сулфати</li> <li>Фосфати</li> <li>Силикати</li> <li>Органични минерали</li></ol> <p><br /> </p><p><b>Класификацията на Иван Костов</b> </p> <ol><li>Елементи</li> <li>Сулфиди и сродни съединения</li> <li>Оксиди и хидроксиди</li> <li>Халогениди</li> <li>Силикати</li> <li>Борати</li> <li>Фосфати, арсенати и ванадати</li> <li>Волфрамати и молибдати</li> <li>Сулфати, селенати и телурати</li> <li>Хромати</li> <li>Карбонати</li> <li>Нитрати и йодати</li> <li>Органични минерали</li></ol></div> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Названия_на_минералите"><span id=".D0.9D.D0.B0.D0.B7.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Названия на минералите</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=7" title="Редактиране на раздел: Названия на минералите" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=7" title="Edit section's source code: Названия на минералите"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Grossular-tuc1002a.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Grossular-tuc1002a.jpg/250px-Grossular-tuc1002a.jpg" decoding="async" width="250" height="182" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Grossular-tuc1002a.jpg/375px-Grossular-tuc1002a.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Grossular-tuc1002a.jpg/500px-Grossular-tuc1002a.jpg 2x" data-file-width="1800" data-file-height="1312" /></a><figcaption>Гросулар</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Lazurite_sur_calcite_(Afghanistan)_4.JPG" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Lazurite_sur_calcite_%28Afghanistan%29_4.JPG/250px-Lazurite_sur_calcite_%28Afghanistan%29_4.JPG" decoding="async" width="250" height="207" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Lazurite_sur_calcite_%28Afghanistan%29_4.JPG/375px-Lazurite_sur_calcite_%28Afghanistan%29_4.JPG 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/47/Lazurite_sur_calcite_%28Afghanistan%29_4.JPG/500px-Lazurite_sur_calcite_%28Afghanistan%29_4.JPG 2x" data-file-width="3283" data-file-height="2715" /></a><figcaption>Лазурит</figcaption></figure> <p>Наименованията на съществуващите и нови минерали се съгласуват с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Международна минералогическа асоциация">Международната минералогическа асоциация</a> <i>(IMA)</i>, към която през <a href="/wiki/2006" title="2006">2006</a> г. е създадена комисията за номенклатура и класификация на нови минерали <i>(New Minerals, Nomenclature and Classification) (CNMNC)</i>. Целта ѝ е да се справя с всички проблеми във връзка с наименованията на минералите и съществуващите системи за класификацията им.<sup id="cite_ref-CNMNC_7-0" class="reference"><a href="#cite_note-CNMNC-7"><span class="cite-bracket">[</span>7<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Наименованията на минералите са давани заради някои от свойствата им, находищата, откривателите или други учени минералози и т.н. Когато наименованието на минерала е свързано с неговите морфология, физични свойства или химичен състав, обикновено се използват <a href="/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Гръцки език">гръцки</a> или <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA" title="Латински език">латински</a> думи.<sup id="cite_ref-Иван_1-15" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Руслан_5-7" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>Пример за наименование на минерали по кристалографските или морфологичните им особености са <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Тетраедрит (страницата не съществува)">тетраедрит</a> (заради <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80" title="Тетраедър">тетраедричните</a> му кристали), <a href="/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BC%D0%B8%D0%BD" class="mw-redirect" title="Десмин">десмин</a> (по снопестите му агрегати), <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Аксинит">аксинит</a> (по <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B0" title="Брадва">брадвовидните</a> му кристали) и т.н.</li> <li>Минерали, получили наименованието поради цвета си – <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Лазурит">лазурит</a> (син), <a href="/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Родонит">родонит</a> (розов), <a href="/w/index.php?title=%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%86%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Левцит (страницата не съществува)">левцит</a> (бял), <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Хематит">хематит</a> (кървавочервен), <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хлорит (страницата не съществува)">хлорит</a> (зелен) и т.н.</li> <li>Наименования, получени по някои физични свойства – <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B7" title="Ортоклаз">ортоклаз</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B7&action=edit&redlink=1" class="new" title="Плагиоклаз (страницата не съществува)">плагиоклаз</a> (заради <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Цепителност">цепителността</a> им), <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Барит">барит</a> (поради голямото му <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Относително тегло и плътност на минералите">относително тегло</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%94%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Дистен (страницата не съществува)">дистен</a> (от различната му <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Твърдост на минералите (страницата не съществува)">твърдост</a> в две различни посоки), <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Пирит">пирит</a> (заради изпускането на искри при удар) и др.</li> <li>Наименования, получени заради химичния състав – <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Куприт (страницата не съществува)">куприт</a> (от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" class="mw-redirect" title="Мед (елемент)">мед</a>), <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82" title="Калцит">калцит</a> (от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Калций">калций</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB)&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хромит (минерал) (страницата не съществува)">хромит</a> (от <a href="/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%BE%D0%BC" title="Хром">хром</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%91%D0%B0%D1%84%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Бафертисит (страницата не съществува)">бафертисит</a> (съдържа <i>Ba, Fe, Ti, Si</i>) и др.</li> <li>Наименованието на някои минерали произлизат от първите им находища – <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Андезин (страницата не съществува)">андезин</a> (от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B8" title="Анди">Андите</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Андалузит (страницата не съществува)">андалузит</a> (от испанската провинция <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Андалусия">Андалусия</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хемусит (страницата не съществува)">хемусит</a> (от Хемус, древно название на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Стара планина">Стара планина</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Антарктисит (страницата не съществува)">антарктисит</a> (от <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Антарктика">Антарктика</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Везувианит (страницата не съществува)">везувианит</a> (от <a href="/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD" title="Вулкан">вулкана</a> <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B8%D0%B9" title="Везувий">Везувий</a>) и т.н.</li> <li>Някои минерали носят имената на известни личности – над 1100 вида. Обикновено са назовавани по фамилните имена. Например <a href="/wiki/%D0%93%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Гьотит">гьотит</a> (на <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%BE%D0%BB%D1%84%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B3_%D1%84%D0%BE%D0%BD_%D0%93%D1%8C%D0%BE%D1%82%D0%B5" title="Йохан Волфганг фон Гьоте">Гьоте</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гагаринит (страницата не съществува)">гагаринит</a> (на<a href="/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%93%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD" title="Юрий Гагарин">Гагарин</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Вернадит (страницата не съществува)">вернадит</a> (на <a href="/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8" title="Владимир Вернадски">Вернадски</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ферсманит (страницата не съществува)">ферсманит</a> (на геолога <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD" title="Александър Ферсман">Александър Ферсман</a>), <a href="/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Воластонит">воластонит</a> (на английския химик <a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%A3%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD" class="mw-redirect" title="Уилям Уоластон">Уилям Уоластон</a>), <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82" title="Костовит">костовит</a> (на акад. Иван Костов), <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D0%BC%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Армстронгит (страницата не съществува)">армстронгит</a> (на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%B9%D0%BB_%D0%90%D1%80%D0%BC%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B3" title="Нийл Армстронг">Нийл Армстронг</a>, първия <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82" title="Космонавт">космонавт</a>, стъпил на <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BD%D0%B0" title="Луна">Луната</a>) и др.</li> <li>Съществуват и имена на минерали, взети от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F" title="Митология">митологиите</a>, или свързани с някакви вярвания в миналото – <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B3%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Егирин (страницата не съществува)">егирин</a> (от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F" title="Скандинавия">скандинавския</a> бог на моретата Егир), <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B8%D1%82" title="Орфеит">орфеит</a> (от <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9" title="Орфей">Орфей</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Танталит (страницата не съществува)">танталит</a> (от древногръцкия <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Тантал (митология)">Тантал</a>) и т.н.<sup id="cite_ref-Иван_1-16" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Руслан_5-8" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>Някои носят имена на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Ботаника">ботанически</a> обекти – <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Антофилит (страницата не съществува)">антофилит</a> (<a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%84%D0%B8%D0%BB" title="Карамфил">карамфил</a>), <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82" title="Крокоит">крокоит</a> (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%85%D0%B0%D1%80" title="Минзухар">минзухар</a>), <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8%D1%82" title="Малахит">малахит</a> (<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8" title="Слезови">слез</a>), <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гросулар (страницата не съществува)">гросулар</a> (цариградско грозде) и т.н.<sup id="cite_ref-Руслан_5-9" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="IMA_статус"><span id="IMA_.D1.81.D1.82.D0.B0.D1.82.D1.83.D1.81"></span>IMA статус</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=8" title="Редактиране на раздел: IMA статус" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=8" title="Edit section's source code: IMA статус"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Международна минералогическа асоциация">Международната минералогическа асоциация</a> <i>(IMA)</i> поддържа публичен списък на всички одобрени названия на минералите от <a href="/wiki/1959" title="1959">1959</a> г. насам. При описанието на всеки минерал се дава и статуса на <i>IMA</i>, който показва доколко името на минерала е валидно. Имената са разделени на няколко групи:<sup id="cite_ref-IMA_8-0" class="reference"><a href="#cite_note-IMA-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><i><b>А</b></i> – минерални видове, чиито имена са официално приети и одобрени от <i>IMA</i> и са публикувани в официални научни издания.</li> <li><i><b>D</b></i> – имена на минерали, които не са приети официално от <i>IMA</i> като валидни</li> <li><i><b>R</b></i> – имена на минерали, които подлежат на промяна</li> <li><i><b>Pre-IMA</b></i> – имена на минералите, наложени преди 1959 г. и публикувани в отделен списък. Всички имена тук се считат за валидни, тъй като се приема че са в заварено положение.<sup id="cite_ref-IMA_8-1" class="reference"><a href="#cite_note-IMA-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <p>Базата данни на <i>IMA</i> се развива непрекъснато, някои названия се променят като неподходящи, появяват се новооткрити минерали, които получават своите названия.<sup id="cite_ref-IMA_8-2" class="reference"><a href="#cite_note-IMA-8"><span class="cite-bracket">[</span>8<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Физични_свойства"><span id=".D0.A4.D0.B8.D0.B7.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.81.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0"></span>Физични свойства</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=9" title="Редактиране на раздел: Физични свойства" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=9" title="Edit section's source code: Физични свойства"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Diamond-251621.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Diamond-251621.jpg/250px-Diamond-251621.jpg" decoding="async" width="250" height="244" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Diamond-251621.jpg/375px-Diamond-251621.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1b/Diamond-251621.jpg 2x" data-file-width="400" data-file-height="391" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82" title="Диамант">Диамант</a> – минералът с най-висока твърдост по <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BE%D1%81" title="Скала на Моос">скалата на Моос</a></figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MicaSheetUSGOV.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/MicaSheetUSGOV.jpg/250px-MicaSheetUSGOV.jpg" decoding="async" width="250" height="188" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/MicaSheetUSGOV.jpg/375px-MicaSheetUSGOV.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/50/MicaSheetUSGOV.jpg/500px-MicaSheetUSGOV.jpg 2x" data-file-width="600" data-file-height="451" /></a><figcaption>Минерал от групата на слюдите със съвсем съвършена <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Цепителност">цепителност</a></figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Corundum.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Corundum.jpg/250px-Corundum.jpg" decoding="async" width="250" height="224" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a0/Corundum.jpg 1.5x" data-file-width="360" data-file-height="323" /></a><figcaption>Минералът <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B4" title="Корунд">корунд</a>, проявяващ псевдоцепителност по (0001)</figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:ObsidianOregon.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/ObsidianOregon.jpg/250px-ObsidianOregon.jpg" decoding="async" width="250" height="250" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/ObsidianOregon.jpg/375px-ObsidianOregon.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/ObsidianOregon.jpg/500px-ObsidianOregon.jpg 2x" data-file-width="870" data-file-height="870" /></a><figcaption>Мидест <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Лом (минералогия)">лом</a> при <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BD" title="Обсидиан">обсидиан</a></figcaption></figure> <p>Физичните свойства на минералите зависят от техния химичен състав и структура. Заедно с морфологичните особености на минералите техните физични свойства са определящи за първоначалното им разпознаване, както и за практическото им използване. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Относително_тегло"><span id=".D0.9E.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.81.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE_.D1.82.D0.B5.D0.B3.D0.BB.D0.BE"></span>Относително тегло</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=10" title="Редактиране на раздел: Относително тегло" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=10" title="Edit section's source code: Относително тегло"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Относително тегло и плътност на минералите">Относително тегло и плътност на минералите</a></i></div></dd></dl> <p><a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Относително тегло и плътност на минералите">Относителното тегло</a> на минералите е съотношението между плътността на минерала и плътността на водата при температура 4 °C, бележи се с <i>G</i> и е безразмерна величина. Относителното тегло зависи както от химичния състав на минералите, така и от кристалната им структура. Повечето минерали имат относително тегло между 2 и 3,5 – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Карбонати">карбонати</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82" title="Нитрат">нитрати</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B0%D1%82" title="Сулфат">сулфати</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B0%D1%82" title="Фосфат">фосфати</a> др. <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4" title="Оксид">Оксидните</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B4" title="Сулфид">сулфидните</a> минерали, както и самородните метали са значително по-тежки и относителното им тегло попада в границите от 4 до 10,0. Различното относително тегло на минералите се използва при тяхното диагностициране, за механично разделяне на минерални смеси, при <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Флотация">флотационните процеси</a> и др.<sup id="cite_ref-Иван_1-17" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Плътност"><span id=".D0.9F.D0.BB.D1.8A.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82"></span>Плътност</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=11" title="Редактиране на раздел: Плътност" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=11" title="Edit section's source code: Плътност"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Плътността и относителното тегло, които понякога се ползват като синоними, при минералите имат различни значения и не трябва да се бъркат. Под плътност на минералите се разбира стойността на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%B0_(%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0)" class="mw-redirect" title="Маса (величина)">масата</a> им в единица <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%B5%D0%BC" title="Обем">обем</a>. Представлява отношението на масата на веществото <i>(m)</i> към неговия обем <i>(v)</i> при температура от 20 °C, бележи се с <i>D</i> и се измерва в g/cm<sup>3</sup>.<sup id="cite_ref-Иван_1-18" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Твърдост"><span id=".D0.A2.D0.B2.D1.8A.D1.80.D0.B4.D0.BE.D1.81.D1.82"></span>Твърдост</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=12" title="Редактиране на раздел: Твърдост" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=12" title="Edit section's source code: Твърдост"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Твърдост на минералите (страницата не съществува)">Твърдост на минералите</a></i><br /></div></dd></dl> <p>Под <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Твърдост на минералите (страницата не съществува)">твърдост</a> на един минерал се разбира степента на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Съпротивление на материалите">съпротивление</a>, което той оказва при надраскването му с друг минерал. Тя се определя чрез сравнителен метод, ползвайки <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BE%D1%81" title="Скала на Моос">таблицата на австрийския минералог Фридрих Моос</a>, създадена в началото на ХІХ век. Състои се от следните 10 минерала, от най-мекия към най-твърдия: <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%BA" title="Талк">талк</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BF%D1%81" title="Гипс">гипс</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82" title="Калцит">калцит</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Флуорит">флуорит</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Апатит">апатит</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B7" title="Ортоклаз">ортоклаз</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Кварц">кварц</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B7" title="Топаз">топаз</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B4" title="Корунд">корунд</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%82" title="Диамант">диамант</a>. Минералите са подбрани по такъв начин, че твърдостта им се изменя закономерно като при една <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F" title="Геометрична прогресия">геометрична прогресия</a> с фактор 2. При полеви условия и за бърза диагностика се ползват твърдостта на нокътя и на джобното ножче. Твърдостта е <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Вектор">векторна</a> величина, която се променя съобразно посоката, в която се дращи минерала. <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Анизотропия">Анизотропността</a> на кристалната структура на някои минерали рефлектира в различната им твърдост в различните посоки.<sup id="cite_ref-Иван_1-19" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Абсолютна_твърдост_(микротвърдост)"><span id=".D0.90.D0.B1.D1.81.D0.BE.D0.BB.D1.8E.D1.82.D0.BD.D0.B0_.D1.82.D0.B2.D1.8A.D1.80.D0.B4.D0.BE.D1.81.D1.82_.28.D0.BC.D0.B8.D0.BA.D1.80.D0.BE.D1.82.D0.B2.D1.8A.D1.80.D0.B4.D0.BE.D1.81.D1.82.29"></span>Абсолютна твърдост (микротвърдост)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=13" title="Редактиране на раздел: Абсолютна твърдост (микротвърдост)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=13" title="Edit section's source code: Абсолютна твърдост (микротвърдост)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Абсолютната твърдост на минералите представлява степента на съпротивление, която те оказват при определен товар, приложен върху единица <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D1%89" title="Площ">площ</a>. Измерва се със специални <a href="/w/index.php?title=%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Твърдомер (страницата не съществува)">твърдомери</a>, които отчитат формата и големината на отпечатъка върху минерала, след определено натоварване.<sup id="cite_ref-Иван_1-20" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Крехкост"><span id=".D0.9A.D1.80.D0.B5.D1.85.D0.BA.D0.BE.D1.81.D1.82"></span>Крехкост</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=14" title="Редактиране на раздел: Крехкост" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=14" title="Edit section's source code: Крехкост"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Крехкостта на минералите отчита способността им да се раздробяват при удар. Свойството е тясно свързано с твърдостта на минералите. В зависимост от силата на удара, при която става това разпадане, те се разделят на следните видове: </p> <ul><li><i>Много крехки</i></li> <li><i>Крехки</i></li> <li><i>Слабо пластични</i></li> <li><i>Пластични</i></li> <li><i>Много пластични</i><sup id="cite_ref-Иван_1-21" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Цепителност"><span id=".D0.A6.D0.B5.D0.BF.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82"></span>Цепителност</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=15" title="Редактиране на раздел: Цепителност" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=15" title="Edit section's source code: Цепителност"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Цепителност">Цепителност</a></i></div></dd></dl> <p><a href="/wiki/%D0%A6%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Цепителност">Цепителност</a> се нарича способността на някои минерали да се раздробяват по определени кристалографски посоки. Зависи от естественото разположение на <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC" title="Атом">атомите</a> и <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%BD" title="Йон">йоните</a> в кристалната решетка, които създават гладки повтарящи се повърхности. Зависи също и от слабите звена в кристалната структура, определяни от наличието на различни примеси. От значение е и типът на химичните връзки между елементите, изграждащи минерала. Цепителността е <a href="/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80" title="Вектор">векторна</a> величина и при различните минерали се проявява в различни посоки. Един минерал може да има различна цепителност в различните посоки, или в някоя от тях да не проявява никаква цепителност. Минералите са разделени на четири групи, в зависимост от лекотата, с която се разцепват:<sup id="cite_ref-Иван_1-22" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><i>Със съвсем съвършена цепителност</i></li> <li><i>Със съвършена цепителност</i></li> <li><i>С ясна (средна) цепителност</i></li> <li><i>С несъвършена (неясна) цепителност</i></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Лом"><span id=".D0.9B.D0.BE.D0.BC"></span>Лом</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=16" title="Редактиране на раздел: Лом" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=16" title="Edit section's source code: Лом"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Лом (минералогия)">Лом (минералогия)</a></i></div></dd></dl> <p><a href="/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BC_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Лом (минералогия)">Ломът</a> представлява формата и вида на повърхността, по която един минерал се разчупва под влияние на външни или вътрешни напрежения. Говори се за лом когато минералът се разчупва в неправилни форми. Един минерал може да има цепителност в една посока и лом в друга. Често видът на лома се ползва при първичното диагностициране на минералите. Според вида на отломената повърхност се различават следните видове лом:<sup id="cite_ref-Иван_1-23" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <link rel="mw-deduplicated-inline-style" href="mw-data:TemplateStyles:r12503243" /><div class="div-columns" style="-moz-column-count:2; -webkit-column-count:2; column-count:2;"> <ul><li><i>Неравен лом</i></li> <li><i>Мидест лом</i></li> <li><i>Полумидест лом</i></li> <li><i>Землест лом</i></li> <li><i>Кукест лом</i></li> <li><i>Влакнест лом</i></li> <li><i>Зърнест лом</i></li> <li><i>Иглест лом</i></li></ul></div> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Псевдоцепителност_(отделност)"><span id=".D0.9F.D1.81.D0.B5.D0.B2.D0.B4.D0.BE.D1.86.D0.B5.D0.BF.D0.B8.D1.82.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.28.D0.BE.D1.82.D0.B4.D0.B5.D0.BB.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82.29"></span>Псевдоцепителност (отделност)</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=17" title="Редактиране на раздел: Псевдоцепителност (отделност)" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=17" title="Edit section's source code: Псевдоцепителност (отделност)"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>За псевдоцепителност се говори, когато един минерал се разчупва по посоки, които не са цепителни повърхнини, нито съответстват на слабите звена в структурата му. Предизвиква се от правилно разпределени включвания и други нарушения в идеалната кристална структура.<sup id="cite_ref-Иван_1-24" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Еластичност_и_пластичност"><span id=".D0.95.D0.BB.D0.B0.D1.81.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.B8_.D0.BF.D0.BB.D0.B0.D1.81.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82"></span>Еластичност и пластичност</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=18" title="Редактиране на раздел: Еластичност и пластичност" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=18" title="Edit section's source code: Еластичност и пластичност"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Еластична деформация">Еластична деформация</a></i></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Пластична деформация">Пластична деформация</a></i></div></dd></dl> <p><a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Еластична деформация">Еластичността</a> и <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Пластична деформация">пластичността</a> представляват механичните деформации, които претърпява един минерал, преди да се разчупи. Еластичността и пластичността са обвързани с модула на Юнг (<a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Модул на еластичност">модул на еластичност</a>) и се измерват в kg/cm<sup>2</sup>. </p> <ul><li>Еластичните деформации са тези, при които минералът, след приложена върху него сила, успява да възвърне първоначалното си състояние. Възможни са до определени граници на натоварване, различни за всеки минерал, след които той или се раздробява, или претърпява пластични деформации, съобразно крехкостта му</li> <li>Пластични са онези деформации, при които след приложена сила минералът не може да възвърне първоначалното си състояние, но все още не се е раздробил.</li> <li>Транслация – наблюдава се при пластична деформация, когато се получава разместване в кристалната решетка по определени атомни плоскости. Може да бъде <i>планарна</i> (при разместване по хоризонтални плоскости), <i>аксиална</i> (при <a href="/wiki/%D0%9E%D0%B3%D1%8A%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Огъване">огъване</a>) или <i>торзионна</i> (при <a href="/wiki/%D0%A3%D1%81%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Усукване">усукване</a>).<sup id="cite_ref-Иван_1-25" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Оптични_свойства"><span id=".D0.9E.D0.BF.D1.82.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.81.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0"></span>Оптични свойства</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=19" title="Редактиране на раздел: Оптични свойства" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=19" title="Edit section's source code: Оптични свойства"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Phenakite-ph0908c.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Phenakite-ph0908c.jpg/220px-Phenakite-ph0908c.jpg" decoding="async" width="220" height="242" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Phenakite-ph0908c.jpg/330px-Phenakite-ph0908c.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Phenakite-ph0908c.jpg/440px-Phenakite-ph0908c.jpg 2x" data-file-width="1023" data-file-height="1124" /></a><figcaption>Пречупване на светлинните лъчи и блясък при <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фенакит (страницата не съществува)">фенакит</a></figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Shattuckite-rosa20d.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Shattuckite-rosa20d.jpg/220px-Shattuckite-rosa20d.jpg" decoding="async" width="220" height="142" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Shattuckite-rosa20d.jpg/330px-Shattuckite-rosa20d.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Shattuckite-rosa20d.jpg/440px-Shattuckite-rosa20d.jpg 2x" data-file-width="1800" data-file-height="1165" /></a><figcaption><a href="/w/index.php?title=%D0%A8%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Шатукит (страницата не съществува)">Шатукит</a> с яркосин цвят</figcaption></figure> <p>Оптичните свойства се отнасят до реакцията на минералите при попадане върху тях на светлинни лъчи и начина на преминаването им през самия кристал. </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Лъчепречупване"><span id=".D0.9B.D1.8A.D1.87.D0.B5.D0.BF.D1.80.D0.B5.D1.87.D1.83.D0.BF.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B5"></span>Лъчепречупване</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=20" title="Редактиране на раздел: Лъчепречупване" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=20" title="Edit section's source code: Лъчепречупване"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%BF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Пречупване">Пречупване</a></i></div></dd></dl> <p><a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%BF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0" class="mw-redirect" title="Пречупване на светлината">Лъчепречупването</a> е много важно <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Оптика">оптично</a> свойство на минералите, тъй като по него много от тях могат да се диагностицират и характеризират. Представлява количествена мярка за <a href="/w/index.php?title=%D0%9E%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Оптична плътност (страницата не съществува)">оптичната им плътност</a> и се измерва с <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%BF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Показател на пречупване">показател на пречупване</a>. В най-простия случай на светлинен лъч, попаднал върху повърхността на един прозрачен кристал, показва посоката на пречупване на този лъч при навлизането му във вътрешността на минерала. Съществува връзка между <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%BE_%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Относително тегло и плътност на минералите">опаковъчния индекс</a>, определящ плътността на кристалната решетка и показателя на пречупване. Минералите, кристализирали в <a href="/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1" title="Куб">кубична</a> сингония са оптично <a href="/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Изотропия">изотропни</a> и имат само един показател на пречупване. Оптично <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F" title="Анизотропия">анизотропните</a> минерали с нееднакво разпределение на атомите в различните посоки на кристалната решетка пречупват светлинния лъч в зависимост от посоката и той преминава през тях в две или повече посоки с различна <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0" title="Скорост на светлината">скорост</a>. В зависимост от показателя на пречупване минералите се делят на оптично положителни и оптично отрицателни. Освен това могат да бъдат оптично едноосни и оптично двуосни.<sup id="cite_ref-Иван_1-26" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Блясък"><span id=".D0.91.D0.BB.D1.8F.D1.81.D1.8A.D0.BA"></span>Блясък</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=21" title="Редактиране на раздел: Блясък" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=21" title="Edit section's source code: Блясък"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Блясъкът на минералите е тясно свързан с показателя им на пречупване и определя тяхното <a href="/wiki/%D0%9E%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Отражение">отражение</a> (отражаемост). Колкото по-висок е показателят на пречупване, толкова по-силен е блясъкът на минерала. Характерът му се изменя съобразно вида на неговата повърхност. Видът на блясъка задължително се споменава при описанието на един минерал. Около 70% от всички минерали се характеризират със стъклен блясък. Различават се няколко вида блясък, според степента на отражаемост на минералите: </p> <ul><li><i>Стъклен</i></li> <li><i>Диамантен</i></li> <li><i>Полуметален</i></li> <li><i>Метален</i><sup id="cite_ref-Иван_1-27" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Цвят"><span id=".D0.A6.D0.B2.D1.8F.D1.82"></span>Цвят</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=22" title="Редактиране на раздел: Цвят" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=22" title="Edit section's source code: Цвят"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B2%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5" title="Цвят на минералите">Цвят на минералите</a></i></div></dd></dl> <p><a href="/wiki/%D0%A6%D0%B2%D1%8F%D1%82_(%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0)" title="Цвят (оптика)">Цветът</a> е характерен белег за минералите и може да се използва при първичното им определяне в полеви условия. Зависи от способността на минерала избирателно да поглъща или отразява <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Светлина">светлинни вълни</a> с определена дължина. Цветът обаче е променливо свойство на минералите, тъй като един и същи минерал при различни условия на формиране и състав може да има различни цветове. Зависи от химичния състав, кристалната структура и примесите от други вещества. Често от цвета на минерала може да се достигне до извод за част от химичния му състав. Цветът, наред с блясъка е изключително важен за декоративните, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA" title="Скъпоценен камък">скъпоценните</a> и полускъпоценните камъни, които дължат на него своята красота.<sup id="cite_ref-Иван_1-28" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Цвят_на_чертата"><span id=".D0.A6.D0.B2.D1.8F.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D1.87.D0.B5.D1.80.D1.82.D0.B0.D1.82.D0.B0"></span>Цвят на чертата</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=23" title="Редактиране на раздел: Цвят на чертата" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=23" title="Edit section's source code: Цвят на чертата"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B2%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Цвят на чертата (минералогия)">Цвят на чертата (минералогия)</a></i></div></dd></dl> <p>Под <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B2%D1%8F%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0_(%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)" title="Цвят на чертата (минералогия)">цвят на чертата</a> се разбира цвета на следата на един минерал, която той оставя след себе си при надраскване с него. За разлика от цвета на минералите, цветът на чертата е винаги постоянен, независимо от цветовите разновидности на минерала. Поради това, той е едно от свойствата, които се ползват за определяне на вида му. Съвпада с цвета на същия минерал, стрит на фин прах и задължително се споменава при описанието на всеки минерал.<sup id="cite_ref-Иван_1-29" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Луминесценция"><span id=".D0.9B.D1.83.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.81.D1.86.D0.B5.D0.BD.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Луминесценция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=24" title="Редактиране на раздел: Луминесценция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=24" title="Edit section's source code: Луминесценция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Луминесценция">Луминесценция</a></i></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Fluorescent_minerals_hg.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/12/Fluorescent_minerals_hg.jpg/350px-Fluorescent_minerals_hg.jpg" decoding="async" width="350" height="226" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/12/Fluorescent_minerals_hg.jpg/525px-Fluorescent_minerals_hg.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/12/Fluorescent_minerals_hg.jpg/700px-Fluorescent_minerals_hg.jpg 2x" data-file-width="2560" data-file-height="1650" /></a><figcaption>Луминесцентни минерали</figcaption></figure> <p><a href="/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Луминесценция">Луминесценцията</a> е свойството на някои минерали да излъчват светлина при облъчване с <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D0%BB%D1%8A%D1%87" title="Катоден лъч">катодни</a> или <a href="/wiki/%D0%A3%D0%BB%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Ултравиолетово излъчване">ултравиолетови лъчи</a>. Излъчваната светлина е с различен цвят за различните минерали, зависи от примесите (луминофори) и може да бъде използвана при диагностицирането им, както и за тълкуване на генезиса им. Цветът и силата на излъчената светлина се отдават на чужди йони, наричани активатори или фосфорогени. При минералите се наблюдават няколко вида луминесценция:<sup id="cite_ref-Иван_1-30" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><i><a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Флуоресценция">Флуоресценция</a></i> – излъчване на светлина само по време на облъчването. Когато то се прекрати, спира и излъчването от минерала. Типична е за минерала флуорит, откъдето идва и наименованието ѝ.</li> <li><i><a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Фосфоресценция">Фосфоресценция</a></i> – излъчването на светлина от минерала продължава и след като облъчването се прекрати. Това е сравнително рядко срещано явление при минералите. Среща се при някои гипсови и арагонитови кристали.</li> <li><i>Термолуминесценция</i> – излъчването на светлина става при нагряване на минерала. Типичен представител – флуорит.</li> <li><i>Триболуминесценция</i> – излъчването на светлина се проявява при стриване на минерала. Предизвиква се от стриване, смачкване или раздробяване на луминофорите.<sup id="cite_ref-Иван_1-31" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Тенебресценция"><span id=".D0.A2.D0.B5.D0.BD.D0.B5.D0.B1.D1.80.D0.B5.D1.81.D1.86.D0.B5.D0.BD.D1.86.D0.B8.D1.8F"></span>Тенебресценция</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=25" title="Редактиране на раздел: Тенебресценция" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=25" title="Edit section's source code: Тенебресценция"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Тенебресценцията представлява избеляване или потъмняване на един минерал при облъчване. Типичен пример е <a href="/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%BA%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Хекманит (страницата не съществува)">хекманитът</a>, разновидност на <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Содалит">содалита</a>, който има розова прясно отломена повърхност. Под въздействие на дневна светлина розовият цвят бързо избелява, а оставен на тъмно, минералът отново възвръща първоначалния си цвят. Облъчен с ултравиолетови лъчи, хекманитът се оцветява в тъмновиолетово, а при последвало излагане на дневна светлина губи този цвят.<sup id="cite_ref-Иван_1-32" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Химични_свойства"><span id=".D0.A5.D0.B8.D0.BC.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D1.81.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0"></span>Химични свойства</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=26" title="Редактиране на раздел: Химични свойства" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=26" title="Edit section's source code: Химични свойства"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Свойствата на минералите зависят в голяма степен от техния химичен състав. В зависимост от химичния си състав се различават следните групи минерали, подредени по процентно съдържание в земната кора:<sup id="cite_ref-Химич_9-0" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Quartz-265748.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Quartz-265748.jpg/165px-Quartz-265748.jpg" decoding="async" width="165" height="185" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Quartz-265748.jpg/248px-Quartz-265748.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Quartz-265748.jpg/330px-Quartz-265748.jpg 2x" data-file-width="534" data-file-height="600" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Кварц">Кварц</a> – клас силикатни минерали</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Barite_crystals.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Barite_crystals.jpg/165px-Barite_crystals.jpg" decoding="async" width="165" height="124" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Barite_crystals.jpg/248px-Barite_crystals.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Barite_crystals.jpg/330px-Barite_crystals.jpg 2x" data-file-width="3264" data-file-height="2448" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Барит">Барит</a> – клас сулфатни минерали</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Halite-233134.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Halite-233134.jpg/165px-Halite-233134.jpg" decoding="async" width="165" height="159" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Halite-233134.jpg/248px-Halite-233134.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Halite-233134.jpg/330px-Halite-233134.jpg 2x" data-file-width="750" data-file-height="721" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Халит">Халит</a> – клас халогениди</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Pyrite-es130b.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c1/Pyrite-es130b.jpg/165px-Pyrite-es130b.jpg" decoding="async" width="165" height="124" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c1/Pyrite-es130b.jpg/248px-Pyrite-es130b.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c1/Pyrite-es130b.jpg/330px-Pyrite-es130b.jpg 2x" data-file-width="400" data-file-height="300" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Пирит">Пирит</a> – клас сулфиди</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Platinum-t07-103a.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Platinum-t07-103a.jpg/165px-Platinum-t07-103a.jpg" decoding="async" width="165" height="119" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Platinum-t07-103a.jpg/248px-Platinum-t07-103a.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d9/Platinum-t07-103a.jpg/330px-Platinum-t07-103a.jpg 2x" data-file-width="786" data-file-height="568" /></a><figcaption><a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Платина">Платина</a> – клас самородни елементи</figcaption></figure> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Carpathite-258272.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f1/Carpathite-258272.jpg/165px-Carpathite-258272.jpg" decoding="async" width="165" height="152" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f1/Carpathite-258272.jpg/248px-Carpathite-258272.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f1/Carpathite-258272.jpg/330px-Carpathite-258272.jpg 2x" data-file-width="700" data-file-height="646" /></a><figcaption><a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карпатит (страницата не съществува)">Карпатит</a> – клас органични минерали</figcaption></figure> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Силикати"><span id=".D0.A1.D0.B8.D0.BB.D0.B8.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B8"></span>Силикати</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=27" title="Редактиране на раздел: Силикати" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=27" title="Edit section's source code: Силикати"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Това е най-голямата група минерали, които се състоят главно от <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Силиций">силиций</a> и <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Кислород">кислород</a> с добавка на йони от алуминий, магнезий, желязо и калций. Изграждат около 90% от земната кора. Между минералите <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B8" class="mw-redirect" title="Силикати">силикатите</a> се отличават с най-сложен състав. В тази група са включени около 500 минерала. В състава им влиза SiO<sub>4</sub>, който свързан в пространството, образува <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80" title="Тетраедър">тетраедър</a> – главен градивен елемент в структурата на всички силикати. Веригите, лентите, слоевете и пространствено оформеният скелет от тези тетраедри показва голямо разнообразие. Поради сложния им състав повечето силикатни минерали са нискосиметрични като 45% от тях са моноклинни, около 20% са ромбични, около 9% – триклинни, около 9% – кубични и т.н. Представители – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Кварц">кварц</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BD" title="Оливин">оливин</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BD&action=edit&redlink=1" class="new" title="Пироксен (страницата не съществува)">пироксен</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BC%D1%84%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BB" title="Амфибол">амфибол</a>.(<sup id="cite_ref-Иван_1-33" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Химич_9-1" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-0" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Карбонати"><span id=".D0.9A.D0.B0.D1.80.D0.B1.D0.BE.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B8"></span>Карбонати</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=28" title="Редактиране на раздел: Карбонати" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=28" title="Edit section's source code: Карбонати"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Минералите от тази група са около 80 и представляват соли на <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Въглеродна киселина">въглеродната киселина</a> с <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Натрий">натрий</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Калций">калций</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B9" title="Магнезий">магнезий</a>, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BD%D0%BA" title="Цинк">цинк</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Олово">олово</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" class="mw-redirect" title="Мед (елемент)">мед</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Барий">барий</a>, редки земи и др. Съдържат <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D0%BD" title="Анион">аниони</a> (CO<sub>3</sub>)<sup>2-</sup> при които трите кислородни атома заемат върховете на равностранен <a href="/wiki/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%8A%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Триъгълник">триъгълник</a>, в чийто център планарно се разполага <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B4" title="Въглерод">въглеродният</a> атом. Тези групи в карбонатните минерали могат да са разположени еднопосочно в определена плоскост или ос, или в различни посоки. Карбонатите обикновено кристализират във форми с ниска симетрия. Значителна част от тях съдържат вода, особено урановите, магнезиевите, и алкалните и всички те са разтворими в <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Солна киселина">солна киселина</a>. Образувани са при изветрителни условия, или са продукт на отлагане във водни басейни.<sup id="cite_ref-Иван_1-34" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Химич_9-2" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-1" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Сулфати,_селенати_и_телурати"><span id=".D0.A1.D1.83.D0.BB.D1.84.D0.B0.D1.82.D0.B8.2C_.D1.81.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B8_.D0.B8_.D1.82.D0.B5.D0.BB.D1.83.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.B8"></span>Сулфати, селенати и телурати</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=29" title="Редактиране на раздел: Сулфати, селенати и телурати" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=29" title="Edit section's source code: Сулфати, селенати и телурати"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Минералите от този клас са около 200. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B0%D1%82" title="Сулфат">Сулфатите</a> са соли на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Сярна киселина">сярната киселина</a>. Основната им структурна единица е анионната група (SO<sub>4</sub>)<sup>2-</sup>, в която кислородните атоми тетраедрично обкръжават <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8F%D1%80%D0%B0" title="Сяра">серния</a> йон. Като сложни съединения те са с ниска симетрия (най-често моноклинна и ромбична) и ниска твърдост. Средната им твърдост варира от 2 до 3,5, като при най-твърдите достига до 4,0 – 4,5. Почти всички сулфати представляват екзогенни образувания или хомогенни отлагания в големите водни басейни. Повече от половината от известните сулфати се образуват вследствие изветряна на <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B4" title="Сулфид">сулфидни</a> минерали. Представители – <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Барит">барит</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BF%D1%81" title="Гипс">гипс</a>.<sup id="cite_ref-Иван_1-35" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Химич_9-3" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-2" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Халогениди"><span id=".D0.A5.D0.B0.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B5.D0.BD.D0.B8.D0.B4.D0.B8"></span>Халогениди</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=30" title="Редактиране на раздел: Халогениди" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=30" title="Edit section's source code: Халогениди"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Това са минерали, съединения на <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B9" title="Калий">калия</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Натрий">натрия</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B9" title="Магнезий">магнезия</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%B9" title="Калций">калция</a> и други <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB" title="Метал">метали</a> с <a href="/wiki/%D0%A5%D0%BB%D0%BE%D1%80" title="Хлор">хлор</a>, <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%B4" title="Йод">йод</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BC" title="Бром">бром</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%80" title="Флуор">флуор</a>. Най-разпространен в природата е хлорът. Към този клас се отнасят около 100 минерала. Те са прозрачни и полупрозрачни с разнообразни цветове и правилни кристални форми. Халогенидните минерали представляват типични йонни съединения с по-значителен <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0" class="mw-redirect" title="Ковалентна химична връзка">ковалентен</a> характер при онези от тях, които съдържат тежки метали и йод. Голяма част от тях са еднометални съединения, като рядко се срещат и такива с повече метали. Около 1/4 кристализират в кубична симетрия, около 1/3 – в хексагонална, тригонална или тетрагонална симетрия, а останалите са нискосиметрични. Представители – <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Халит">халит</a> и <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BB%D1%83%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Флуорит">флуорит</a>.<sup id="cite_ref-Иван_1-36" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-3" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Оксиди_и_хидроксиди"><span id=".D0.9E.D0.BA.D1.81.D0.B8.D0.B4.D0.B8_.D0.B8_.D1.85.D0.B8.D0.B4.D1.80.D0.BE.D0.BA.D1.81.D0.B8.D0.B4.D0.B8"></span>Оксиди и хидроксиди</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=31" title="Редактиране на раздел: Оксиди и хидроксиди" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=31" title="Edit section's source code: Оксиди и хидроксиди"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Това са съединения на кислорода (O<sup>2+</sup>) или <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BB" title="Хидроксил">хидроксилната</a> група (OH<sup>-</sup>) с метали и по-рядко полуметали и неметали. Тук са включени над 250 минерала със сравнително прост химичен състав. Състоят се от един, два, рядко повече главни метали, в допълнение на кислород, хидроксилна група или водни молекули. Голямата част от <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%B4" title="Оксид">оксидните</a> минерали са йонни до йонно-атомни съединения и само съвсем малка част от тях са с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0" title="Молекула">молекулни</a> структури. Плътността на кристалната им структура е значителна, отличават се с голяма твърдост и високи показатели на лъчепрпечупване. Основната част от тези минерали са продукти, получени в резултат на преработка на първични минерали, под действието на вадозни разтвори. Друга част са образуваните в дълбочина пегматитови и магматични находища, където основни представители са оксидите на <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE" title="Желязо">желязото</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" title="Тантал (елемент)">тантала</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B9" title="Ниобий">ниобия</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" title="Титан (елемент)">титана</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9" title="Берилий">берилия</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Торий">тория</a> и др.<sup id="cite_ref-Иван_1-37" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-4" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Сулфиди_и_сулфосоли"><span id=".D0.A1.D1.83.D0.BB.D1.84.D0.B8.D0.B4.D0.B8_.D0.B8_.D1.81.D1.83.D0.BB.D1.84.D0.BE.D1.81.D0.BE.D0.BB.D0.B8"></span>Сулфиди и сулфосоли</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=32" title="Редактиране на раздел: Сулфиди и сулфосоли" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=32" title="Edit section's source code: Сулфиди и сулфосоли"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Групата включва над 300 минерала. Това са съединения на метали и полуметали със <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8F%D1%80%D0%B0" title="Сяра">сяра</a>. В повечето случаи са непрозрачни, с метален блясък, с голямо относително тегло и средна до ниска твърдост. <a href="/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%B4" title="Сулфид">Сулфидите</a> и сродните им съединения кристализират обикновено във форми с висока симетрия, докато сулфосолите имат усложнен състав и нискосиметрични кристали. Тук са включени някои от най-важните руди за добив на <a href="/w/index.php?title=%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8&action=edit&redlink=1" class="new" title="Цветни метали (страницата не съществува)">цветни метали</a>. Най-големи концентрации на ендогенна сяра се намират в хидротермалните находища, които представляват и най-важните сулфидни находища на метали като мед, <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BD%D0%BA" title="Цинк">цинк</a>, <a href="/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE" title="Олово">олово</a>, <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB" title="Никел">никел</a>, <a href="/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BA" title="Живак">живак</a> и т.н. Основен представител – <a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82" title="Пирит">пирит</a>.<sup id="cite_ref-Иван_1-38" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Химич_9-4" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-5" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Фосфати,_борати,_арсенати_и_ванадати"><span id=".D0.A4.D0.BE.D1.81.D1.84.D0.B0.D1.82.D0.B8.2C_.D0.B1.D0.BE.D1.80.D0.B0.D1.82.D0.B8.2C_.D0.B0.D1.80.D1.81.D0.B5.D0.BD.D0.B0.D1.82.D0.B8_.D0.B8_.D0.B2.D0.B0.D0.BD.D0.B0.D0.B4.D0.B0.D1.82.D0.B8"></span>Фосфати, борати, арсенати и ванадати</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=33" title="Редактиране на раздел: Фосфати, борати, арсенати и ванадати" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=33" title="Edit section's source code: Фосфати, борати, арсенати и ванадати"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Наброяват около 300 вида, но присъстват в незначителни количества в състава на земната кора. Тук са включени различни минерали с тетраедрична структура, съдържащи групата O<sub>4</sub>, която може да бъде свързана с <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80" title="Фосфор">фосфор</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD" title="Антимон">антимон</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD" title="Арсен">арсен</a> или <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B9" title="Ванадий">ванадий</a>. Минералите от тези класове представляват соли съответно на <a href="/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Борна киселина">борната</a>, <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Фосфорна киселина">фосфорната</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%90%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Арсенова киселина (страницата не съществува)">арсеновата</a> и <a href="/w/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Ванадиева киселина (страницата не съществува)">ванадиевата</a> киселини. Важен представител и най-разпространен <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B0%D1%82" title="Фосфат">фосфат</a> – <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Апатит">апатит</a>.<sup id="cite_ref-Химич_9-5" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Музей_10-6" class="reference"><a href="#cite_note-Музей-10"><span class="cite-bracket">[</span>10<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Самородни_елементи"><span id=".D0.A1.D0.B0.D0.BC.D0.BE.D1.80.D0.BE.D0.B4.D0.BD.D0.B8_.D0.B5.D0.BB.D0.B5.D0.BC.D0.B5.D0.BD.D1.82.D0.B8"></span>Самородни елементи</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=34" title="Редактиране на раздел: Самородни елементи" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=34" title="Edit section's source code: Самородни елементи"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>В състава на земната кора са установени около 35 химични елементи в самородно състояние. Сравнително често като самородни се срещат тези химични елементи, които проявяват слабо сродство към сярата и кислорода. Типични такива елементи са <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Платина">платиновите</a> метали, тези от групата на желязото, <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Злато">златото</a> и отчасти <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B9" title="Калай">калаят</a>, <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B4%D0%B5%D0%BD" title="Молибден">молибденът</a> и <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9" title="Рений">реният</a>. В самородно състояние се срещат и типични халкофилни полуметали <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD" title="Арсен">арсен</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD" title="Антимон">антимон</a> и <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%81%D0%BC%D1%83%D1%82" title="Бисмут">бисмут</a>, както и неметалите <a href="/wiki/%D0%A1%D1%8F%D1%80%D0%B0" title="Сяра">сяра</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD" title="Селен">селен</a> и <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BB%D1%83%D1%80" title="Телур">телур</a>. Самородните елементи от групата на платината и желязото се срещат почти изключително под формата на впръсквания към ултрабазични и базични скали. Халкофилните елементи са предимно хидрогеотермални и супергенни, а самородната сяра може да бъде срещната в значителни залежи.<sup id="cite_ref-Иван_1-39" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Химич_9-6" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading3"><h3 id="Органични_минерали"><span id=".D0.9E.D1.80.D0.B3.D0.B0.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.BD.D0.B8_.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.B8"></span>Органични минерали</h3><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=35" title="Редактиране на раздел: Органични минерали" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=35" title="Edit section's source code: Органични минерали"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <p>Минералите от този клас са свързани обикновено с <a href="/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0" title="Въглища">въглищни</a> и <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%84%D1%82" title="Нефт">нефтени</a> находища, или се появяват като биопродукти, в чието формиране са участвали и геоложки процеси. Представители – нефт, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D1%83%D0%BC" title="Битум">битум</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A4%D0%B8%D1%85%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Фихтелит (страницата не съществува)">фихтелит</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Карпатит (страницата не съществува)">карпатит</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Евенкит (страницата не съществува)">евенкит</a>.<sup id="cite_ref-Иван_1-40" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Химич_9-7" class="reference"><a href="#cite_note-Химич-9"><span class="cite-bracket">[</span>9<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Други_свойства"><span id=".D0.94.D1.80.D1.83.D0.B3.D0.B8_.D1.81.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D1.81.D1.82.D0.B2.D0.B0"></span>Други свойства</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=36" title="Редактиране на раздел: Други свойства" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=36" title="Edit section's source code: Други свойства"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><b><a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Магнетизъм">Магнитни свойства</a></b> – Минералите се влияят по различен начин от действието на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5" title="Магнитно поле">магнитно поле</a> върху тях. Магнитните им свойства се характеризират с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Магнитна възприемчивост">магнитна възприемчивост</a>, която е различна при различните минерали. Представлява отношението между силата на намагнитизиране и силата на магнитното поле, което го предизвиква. Според магнитните си свойства минералите се разделят на няколко вида:<sup id="cite_ref-Иван_1-41" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> <ul><li><i><a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Диамагнетизъм">Диамагнитни</a></i> – имат малка отрицателна магнитна възприемчивост и леко се отблъскват от <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Магнит">магнита</a>. Кристалите им съдържат елементи, чиито <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD" title="Електрон">електрони</a> имат уравновесени <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D0%BD" title="Спин">спинове</a>, поради което липсва остатъчен <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82" title="Магнитен момент">магнитен момент</a>. Типични представители – <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82" title="Калцит">калцит</a>, <a href="/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82" title="Халит">халит</a>, самородни <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE" title="Злато">злато</a>, <a href="/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE" title="Сребро">сребро</a>, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%81%D0%BC%D1%83%D1%82" title="Бисмут">бисмут</a>.</li> <li><i><a href="/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Парамагнетизъм">Парамагнитни</a></i> – характерзират се със слаба положителна магнитна възприемчивост. Съдържат йони, чиито електрони са с неуравновесени спинове. Минералите от тази група съдържат известно количество желязо, което се привлича от магнита в различна степен.</li> <li><i><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC" title="Феромагнетизъм">Феромагнитни</a></i> – имат силна положителна магнитна възприемчивост. Съдържат йони, чиито електрони са с неуравновесени спинове. Минералите от тази група съдържат сериозно количество желязо, което силно се привлича от магнита. Минералът с най-силни магнитни свойства в природата е <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Магнетит">магнетитът</a>, който носи името си от тази важна характеристика.<sup id="cite_ref-Иван_1-42" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-magnetic_11-0" class="reference"><a href="#cite_note-magnetic-11"><span class="cite-bracket">[</span>11<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul></li></ul> <p>Предвид факта, че съществуват минерали, които проявяват диамагнитни свойства в една посока и парамагнитни в друга, се прилага и друга категоризация на минералите в зависимост от магнитните им свойства. Базира се на подредеността или неподредеността на магнитните моменти и се разделят на <i>феромагнитни</i>, <i>антиферомагнитни</i> и <i>феримагнитни</i>.<sup id="cite_ref-Иван_1-43" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><b>Електрични свойства</b> – Електричните свойства на минералите зависят основно от типа връзки в тяхната структура. Минералите с метални връзки съдържат в структурата си свободни електрони, поради което са добри <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Проводник">проводници</a> на <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Електричество">електричеството</a>. <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA" title="Полупроводник">Полупроводници</a> и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BA" title="Диелектрик">изолатори</a> са тези минерали, които имат йонни или ковалентни връзки.<sup id="cite_ref-Иван_1-44" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <p>Някои минерали могат да бъдат допълнително наелектризирани чрез загряване (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE" title="Пироелектричество">пироелектричество</a>) или чрез натиск (<a href="/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82" title="Пиезоелектричен ефект">пиезоелектричество</a>). Това им свойство се прилага широко при радиоелектрониката, оптоелектрониката, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Акустика">електроакустиката</a> и др.<sup id="cite_ref-Иван_1-45" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><b>Омокряемост</b> – Омокряемостта на минералите показва степента на трудност, с която повърхността на кристалните стени се покрива с вода или друга течност. Това свойство се използва при разделянето на различни минерали един от друг – в обогатителните заводи, при избирателното флотиране на смес от минерали. Според омокряемостта минералите се разделят на два вида:<sup id="cite_ref-Иван_1-46" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> <ul><li><i>Лиофилни</i> – минерали, които се намокрят лесно. При тях са характерни структурите с йонни връзки.</li> <li><i>Лиофобни</i> – минерали, които се намокрят трудно. Характеризират се с метални или ковалентни връзки.<sup id="cite_ref-Иван_1-47" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul></li> <li><b>Радиоактивност</b> – Голям брой минерали съдържат в състава си <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8" title="Радиоактивни елементи">радиоактивни елементи</a>, които влияят върху тяхната структура. Тъй като радиоактивността представлява самоволно разпадане на атомите, някои минерали, съдържащи <a href="/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D0%BD_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" title="Уран (елемент)">уран</a> или <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B9" title="Торий">торий</a>, често са с разрушени кристални решетки. Те са придобили особеностите на аморфните тела, въпреки че външната им форма остава запазена. Такова разрушаване на кристалната решетка се нарича метамиктизиране. Характерни представители са <a href="/wiki/%D0%A6%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BD" title="Циркон">цирконът</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Самарскит (страницата не съществува)">самарскитът</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%95%D0%B2%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Евксенит (страницата не съществува)">евксенитът</a> и др.<sup id="cite_ref-Иван_1-48" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Кристална_структура_и_форма"><span id=".D0.9A.D1.80.D0.B8.D1.81.D1.82.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D1.82.D1.80.D1.83.D0.BA.D1.82.D1.83.D1.80.D0.B0_.D0.B8_.D1.84.D0.BE.D1.80.D0.BC.D0.B0"></span>Кристална структура и форма</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=37" title="Редактиране на раздел: Кристална структура и форма" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=37" title="Edit section's source code: Кристална структура и форма"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0" title="Кристална структура">Кристална структура</a></i></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Metavauxite-240681.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Metavauxite-240681.jpg/250px-Metavauxite-240681.jpg" decoding="async" width="250" height="236" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Metavauxite-240681.jpg/375px-Metavauxite-240681.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Metavauxite-240681.jpg/500px-Metavauxite-240681.jpg 2x" data-file-width="750" data-file-height="709" /></a><figcaption>Кристали от <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Метавоксит (страницата не съществува)">метавоксит</a></figcaption></figure> <p>Минералите са природни обекти, чиито качества и свойства зависят от химичния им състав и кристалната им структура. Атомите, изграждащи техните кристали, са с различни размери и се намират в различна степен на <a href="/wiki/%D0%99%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Йонизация">йонизация</a>, което от своя страна обуславя и различните типове кристална структура, с която се характеризират.<sup id="cite_ref-Иван_1-49" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Кристалл_12-0" class="reference"><a href="#cite_note-Кристалл-12"><span class="cite-bracket">[</span>12<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>Кристалите представляват еднородни <a href="/wiki/%D0%A2%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%BE_%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE" title="Твърдо тяло">твърди тела</a>, които се самоограждат с плоски стени в резултат на правилен вътрешен строеж. Образуват се от стопилка, разтвор или газова среда. От значение е скоростта на нарастване на кристалите. Когато тя е малка и растежът става спокойно и при непроменени условия, възникват добре оформени и равномерно развити кристали.<sup id="cite_ref-Руслан_5-10" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Howard_13-0" class="reference"><a href="#cite_note-Howard-13"><span class="cite-bracket">[</span>13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><b>Кристални форми</b> – За да се образуват добре оформени кристали в природата е необходимо място, където те да се развият. Такива пространства обикновено се намират в пукнатините и кухините на скали. На такива места могат да се развият правилни и добре оформени кристали.</li> <li><b>Зърнести агрегати</b> – Когато обаче пространството стане недостатъчно за растежа им, част от тях се лишават от естествените си кристални стени и се образува една обща маса от зърнести агрегати.</li> <li><b>Идиоморфни</b> (еведрични) – В скалите, които представляват полиминерални агрегати, могат да се срещнат зърна с различна степен на оформеност и различни размери, наречени идиоморфни.</li> <li><b>Хипидиоморфни</b> (субедрични) – Това са кристални форми, които имат непълно развитие и при тях са оформени само отделни кристални стени.</li> <li><b>Ксеноморфни</b> (анедрични) – Минерали, които нямат собствена форма.<sup id="cite_ref-Руслан_5-11" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> В тях са разпръснати кристали без собствени очертания, разположени в свободните пространства между кристалите на други минерали.</li></ul> <p>Според вида на изграждащите ги кристали се различават следните два вида минерални образувания:<sup id="cite_ref-Руслан_5-12" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li><b>Монокристали</b> – състоят се от една или повече съчетани прости кристалографски форми с определена <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F" title="Симетрия">симетрия</a>.</li> <li><b>Поликристали</b> – Могат да бъдат изградени от два или повече монокристала, свързани един с друг като срастъци (когато са свързани ориентирано един спрямо друг) или като кристална друза (когато свързването е неориентирано).<sup id="cite_ref-Руслан_5-13" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Сингония_и_категория_на_симетрия"><span id=".D0.A1.D0.B8.D0.BD.D0.B3.D0.BE.D0.BD.D0.B8.D1.8F_.D0.B8_.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B5.D0.B3.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.8F_.D0.BD.D0.B0_.D1.81.D0.B8.D0.BC.D0.B5.D1.82.D1.80.D0.B8.D1.8F"></span>Сингония и категория на симетрия</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=38" title="Редактиране на раздел: Сингония и категория на симетрия" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=38" title="Edit section's source code: Сингония и категория на симетрия"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Triclinic.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Triclinic.svg/90px-Triclinic.svg.png" decoding="async" width="90" height="104" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Triclinic.svg/135px-Triclinic.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/17/Triclinic.svg/180px-Triclinic.svg.png 2x" data-file-width="129" data-file-height="149" /></a><figcaption>Триклинна сингония</figcaption></figure> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Hexagonal_latticeFRONT.svg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Hexagonal_latticeFRONT.svg/90px-Hexagonal_latticeFRONT.svg.png" decoding="async" width="90" height="116" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Hexagonal_latticeFRONT.svg/135px-Hexagonal_latticeFRONT.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1b/Hexagonal_latticeFRONT.svg/180px-Hexagonal_latticeFRONT.svg.png 2x" data-file-width="160" data-file-height="206" /></a><figcaption>Хексагонална сингония</figcaption></figure> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0" title="Кристална решетка">Кристална решетка</a></i></div></dd> <dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F" title="Сингония">Сингония</a></i></div></dd></dl> <p>Градивните частици на структурата на един кристал са атомите, йоните и молекулите, които го съставят. Те образуват структури, подчинени на някакъв вид симетрия. Симетрията на кристалите се разглежда по отношение на техните ограничителни елементи – стени, ребра и върхове. Всички кристали на един и същи минерал имат еднаква структурна симетрия.<sup id="cite_ref-Руслан_5-14" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Howard_13-1" class="reference"><a href="#cite_note-Howard-13"><span class="cite-bracket">[</span>13<span class="cite-bracket">]</span></a></sup><sup id="cite_ref-Cry_14-0" class="reference"><a href="#cite_note-Cry-14"><span class="cite-bracket">[</span>14<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p><p>През <a href="/wiki/1826" title="1826">1826</a> г. немският учен <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%BC&action=edit&redlink=1" class="new" title="Морис Франкенхайм (страницата не съществува)">Морис Лудвиг Франкенхайм</a> описва 32 възможни класа на симетрия при кристалите и съответно минералите, които по-късно са потвърдени от Й.Ф.Х. Хесел и Аксел Гадолин. Тези класове се обединяват в три категории и седем сингонии:<sup id="cite_ref-Руслан_5-15" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Методи_за_определяне_на_минералите"><span id=".D0.9C.D0.B5.D1.82.D0.BE.D0.B4.D0.B8_.D0.B7.D0.B0_.D0.BE.D0.BF.D1.80.D0.B5.D0.B4.D0.B5.D0.BB.D1.8F.D0.BD.D0.B5_.D0.BD.D0.B0_.D0.BC.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.B8.D1.82.D0.B5"></span>Методи за определяне на минералите</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=39" title="Редактиране на раздел: Методи за определяне на минералите" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=39" title="Edit section's source code: Методи за определяне на минералите"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5&action=edit&redlink=1" class="new" title="Методи за определяне на минералите (страницата не съществува)">Методи за определяне на минералите</a></i><br /></div></dd></dl> <p>Преди да се започне определянето на един минерал е необходимо да се изучат условията, при които се е образувал, съпътстващите го минерали и типа на неговото месторождение. Съществуват различни методи за неговото диагностициране, които обикновено се ползват комплексно:<sup id="cite_ref-Иван_1-50" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>Морфоложки метод – ако минералите са добре изкристализирали се изучава тяхната морфология, като успоредно с това се изследват някои от физическите им свойства – относително тегло, твърдост, цепителност, блясък, цвят, черта и т.н. За морфоложкото изследване се ползват <a href="/w/index.php?title=%D0%93%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Гониометър (страницата не съществува)">гониометри</a>, чрез които се изследват и отчитат ъглите на кристала. Ръбните ъгли са характерни <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0" title="Константа">константи</a> за кристалите на всички минерали, освен за онези, които кристализират в кубична сингония. В полеви условия се използва още изследването с духалка, което дава представа за топимостта на минерала, летливостта на съставките му, оцветяването на пламъка от съставящите го химични елементи, съдържанието на вода в тях и т.н. Наличието на сяра в минералите може да се докаже с т.нар. <i>хепарна проба</i> – минералът се стрива, смесва се със сода, нагрява се, стопилката се поставя върху сребърна <a href="/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0" title="Монета">монета</a> и се намокря. При наличие на сяра се получава кафяво петно от сребърен сулфат.</li> <li>Химичен метод – използва се изследването с духалка, което дава представа за топимостта на минерала, летливостта на съставките му, оцветяването на пламъка от съставящите го химични елементи, съдържанието на вода в тях и т.н. Наличието на сяра в минералите може да се докаже с т.нар. <i>хепарна проба</i> – минералът се стрива, смесва се със сода, нагрява се, стопилката се поставя върху сребърна монета и се намокря. При наличие на сяра се получава кафяво петно от сребърен сулфат.</li></ul> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Rame-hart_goniometer.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Rame-hart_goniometer.jpg/250px-Rame-hart_goniometer.jpg" decoding="async" width="250" height="238" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Rame-hart_goniometer.jpg/375px-Rame-hart_goniometer.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Rame-hart_goniometer.jpg/500px-Rame-hart_goniometer.jpg 2x" data-file-width="1560" data-file-height="1488" /></a><figcaption>Гониометър</figcaption></figure> <ul><li>Микрохимичен анализ – изследва се малко количество от минерала. С помощта на цветови реакции се изследва наличието на един или друг химичен елемент. Минералът се разтваря в някаква <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Киселина">киселина</a> и реакциите се наблюдават с <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF" title="Микроскоп">микроскоп</a>. При минерали с метален блясък цветът на разтвора е показателен – зелен при наличие на <a href="/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BB" title="Никел">никел</a> или <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B4_(%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82)" class="mw-redirect" title="Мед (елемент)">мед</a>, оранжев – оцветяване от <a href="/wiki/%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE" title="Желязо">желязо</a>, розов – от <a href="/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%82" title="Кобалт">кобалт</a> и т.н. При минерали с неметален блясък може да се отдели СО<sub>2</sub>, което показва присъствие на карбонати, пихтиеста утайка – силикати, плътна червена утайка – ванадати, жълта утайка – волфрамати и т.н. При подробния микрохимичен анализ могат да се определят количествата на съставните елементи и химичната формула на минерала.</li> <li>Микрокристалоскопски анализ – прилага се когато при горните реакции се получат характерни микрокристали, които се наблюдават също върху предметно стъкло с микроскоп.</li> <li>Инфрачервена спектроскопия – представлява изследване на спектрите на поглъщане на различните съставящи минерала химични елементи и молекулни групи в <a href="/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE_%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5" title="Инфрачервено излъчване">инфрачервени лъчи</a>. Извършва се със <a href="/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1" class="new" title="Спектрофотометър (страницата не съществува)">спектрофотометър</a>.</li> <li>Диференциалнотермичен анализ – прилага се най-често за минерали със сложен състав, представляващи землести агрегати, които често са нееднородни. Минералът се нагрява равномерно и се отбелязват топлинните ефекти, появяващи се вследствие на отделяне на вода, летливи съставки, разпадане на минерала, образуване на нови съединения и др. Тези химични и физични превръщания често са съпроводени с отделяне или поглъщане на <a href="/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Топлина">топлина</a>, които се регистрират с помощта на термоелементи и огледални <a href="/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80" title="Галванометър">галванометри</a>.</li> <li>Рентгенографски метод – използват се обикновено монохроматични <a href="/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5" title="Рентгеново лъчение">рентгенови лъчи</a>, насочени към прах от минерала и <a href="/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F" title="Дифракция">дифрактиралите</a> лъчи се регистрират върху <a href="/wiki/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC" title="Фотографски филм">фотографски филм</a>. За диагностика се прилага праховия <i>метод на Дебай-Шерер</i>, който позволява да се определят междуплоскостните разстояния в кристалната решетка и да се индексират атомните плоскости, по които дифрактират рентгеновите лъчи. За определяне на кристалната симетрия се използва методът на Лауе.</li> <li><a href="/wiki/%D0%AF%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81" title="Ядрено-магнитен резонанс">Ядрено-магнитен резонанс</a> и електронен парамагнитен резонанс – спектроскопски методи. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) дава възможност да се получи представа за характера на заместване на един йон с друг, както и за разпределението на елементите в структурата на минерала. Електронният парамагнитен резонанс се използва за установяване на предпочитаните места на електронно-дупчести дефекти и примесни елементи в структурата.</li> <li><a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%9C%D1%8C%D0%BE%D1%81%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%B5%D1%80" title="Рудолф Мьосбауер">Мьосбауеров</a> метод – позволява бързо определяне на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Валентност">валентността</a>, например на желязото в минералите, мястото му в кристалната им структура и координационното му число.</li> <li>Кристалооптичен анализ – чрез него се получават оптичните константи на минералите.</li> <li>Спектрографски и рентгеноспектрографски анализ – използват се за подробно качествено и количествено определяне на малки количества примеси в минералите.</li> <li>Рентгенов микроанализатор (електронна микросонда) – химичните елементи се възбуждат с бомбардиране чрез тънък електронен сноп и се регистрират различните спектри.</li> <li>Радиоактивен анализ – основава се на ядрено бомбардиране на минерала и химичните елементи в него се определят чрез предизвиканата радиоактивност.<sup id="cite_ref-Иван_1-51" class="reference"><a href="#cite_note-Иван-1"><span class="cite-bracket">[</span>1<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Минерални_находища"><span id=".D0.9C.D0.B8.D0.BD.D0.B5.D1.80.D0.B0.D0.BB.D0.BD.D0.B8_.D0.BD.D0.B0.D1.85.D0.BE.D0.B4.D0.B8.D1.89.D0.B0"></span>Минерални находища</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=40" title="Редактиране на раздел: Минерални находища" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=40" title="Edit section's source code: Минерални находища"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <dl><dd><div class="dablink noprint"><span typeof="mw:File"><span><img alt="" src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/17px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png" decoding="async" width="17" height="17" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/26px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ec/Crystal_Clear_app_xmag.svg/34px-Crystal_Clear_app_xmag.svg.png 2x" data-file-width="128" data-file-height="128" /></span></span> <i>Основна статия: <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%89%D0%B0&action=edit&redlink=1" class="new" title="Минерални находища (страницата не съществува)">Минерални находища</a></i><br /></div></dd></dl> <figure typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg/300px-Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg" decoding="async" width="300" height="225" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg/450px-Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg/600px-Mineral_%C3%81gata_GDFL9.jpg 2x" data-file-width="1200" data-file-height="900" /></a><figcaption>Геода – ахат</figcaption></figure> <p>Минералните находища представляват натрупване на минерали, които предизвикват <a href="/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%88%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82" title="Промишленост">промишлен</a> интерес, на определено място в земната кора. Съдържанието на химични елементи в едно находище се оценява на база <a href="/wiki/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0" title="Икономика">икономиката</a> на съответната държава и конюнктурата на световния пазар.<sup id="cite_ref-Руслан_5-16" class="reference"><a href="#cite_note-Руслан-5"><span class="cite-bracket">[</span>5<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> Минералите изграждат земната кора главно под формата на скали, но освен това образуват и отделни, обособени и много по-малки по размери находища. По-важните форми, в които се проявяват тези находища са следните:<sup id="cite_ref-Находища_15-0" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>Минерални жили – това е най-разпространеният тип находища и затова са най-важни от практична гледна точка. Представляват предимно вертикални плочи, вложени в земната кора. Много пъти те изтъняват, разклоняват се или се появяват във вид на клинове. На дълбочина обикновено достигат до няколкостотин метра и много рядко – до 2 – 3 km. Дължината им е разнообразна, но най-често е до 2 – 3 km, като в редки случаи може да достигне до няколко десетки километра. Дебелината им варира от няколко милиметра до няколко метра, но обикновено е около метър. Образуват се чрез запълване на пукнатини в земната кора от различни разтвори. По начина им на образуване се разделят на: <ul><li>Асцендентни разтвори – такива, които навлизат в пукнатините от долу нагоре. Те са най-често хидротермални, металоносни и образуват <a href="/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%B4%D0%B0" title="Руда">рудни</a> минерални жили.</li> <li>Десцендентни разтвори – такива, които се просмукват от горе надолу в скалните пукнатини и кухини.</li> <li>Латерална секреция – разтвори, които проникват странично в кухините. Получават се т.нар. алпийски тип жили, наречени така, защото са проучени най-напред в <a href="/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%BF%D0%B8" title="Алпи">Алпите</a>. Минералният им състав е като този на околните скали, но някои минерали са в доста по-голямо количество. Този тип най-често се среща в средата на <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%BD%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Метаморфни скали">метаморфни скали</a> и често съдържат <a href="/wiki/%D0%90%D0%B4%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%80" title="Адулар">адулар</a>, <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%86" title="Кварц">кварц</a>, <a href="/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD" title="Турмалин">турмалин</a>, <a href="/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Апатит">апатит</a> и др.<sup id="cite_ref-Находища_15-1" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul></li></ul> <p>В зависимост от разположението на последователно отлаганите минерали жилите се разделят на симетрични, асиметрични, брекчозни и др.<sup id="cite_ref-Находища_15-2" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup> </p> <ul><li>Минерални щокове, гнезда и лещи – това са неправилно разположени минерални находища, които се различават помежду си само по размерите си. Щоковете имат размери във всички посоки над 10 метра, а гнездата, лещите и джобовете са по-малки. Най-често произходът им е пневматолитен или хидротермално-метасоматичен.<sup id="cite_ref-Находища_15-3" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>Минерални импрегнации – обикновено това са впръскани в скалите минерали, които се срещат главно в съседство с хидротермални жили и щокове. В някои случаи обаче те могат да образуват самостоятелни находища с промишлено значение. В България такива са Медет, Асарел и медодобивният рудник от открит тип <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5" class="mw-redirect" title="Елаците">Елаците</a> между <a href="/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5" title="Етрополе">Етрополе</a> и <a href="/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0" title="Златица">Златица</a>.<sup id="cite_ref-Находища_15-4" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul> <figure class="mw-halign-left" typeof="mw:File/Thumb"><a href="/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Calcite-tch06a.jpg" class="mw-file-description"><img src="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Calcite-tch06a.jpg/150px-Calcite-tch06a.jpg" decoding="async" width="150" height="251" class="mw-file-element" srcset="//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Calcite-tch06a.jpg/225px-Calcite-tch06a.jpg 1.5x, //upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Calcite-tch06a.jpg/300px-Calcite-tch06a.jpg 2x" data-file-width="479" data-file-height="800" /></a><figcaption>Сталактит от калцит</figcaption></figure> <ul><li>Кухини, <a href="/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B0" title="Геода">геоди</a> и миндали – Разтворите, които проникват в съществуващите празнини в скалите отлагат минерали по стените им. Кухините са с големи размери от типа на пещерите във варовити скали. В тях по стените им се отлагат <a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D1%82" title="Калцит">калцит</a> и <a href="/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Арагонит">арагонит</a>, които образуват красиви фигури, включително <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Сталактит">сталактити</a> и <a href="/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BC%D0%B8%D1%82" title="Сталагмит">сталагмити</a>. Геодите са много по-малки кухини, средно с размера на човешки юмрук, а миндалите са най-малките кухини, почти винаги изцяло запълнени с някакъв минерал. Името им е дадено тъй като формата им напомня <a href="/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC" title="Бадем">бадемова</a> ядка.<sup id="cite_ref-Находища_15-5" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>Конкреции – представляват както форми на минерални находища, така и минерални агрегати с <a href="/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B0" title="Елипса">овална</a> форма, образувани в рохкава среда като <a href="/wiki/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D0%BA" title="Пясък">пясък</a>, <a href="/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0" title="Почва">почва</a>, <a href="/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0" title="Глина">глина</a> и т.н. Те растат отвътре навън и се оформят около център, обособен от чужда частица (песъчинка, черупка или нещо друго). Натрупването на минерали става около това централно ядро и расте навън. Размерите им варират от 1 mm до 1 m, но най-често са колкото<a href="/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D1%85" title="Орех">орех</a> или юмрук. Според минералното вещество, от което са образувани, конкрециите се разделят на <a href="/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA" title="Варовик">варовити</a>, фосфоритови, <a href="/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%82" title="Лимонит">лимонитови</a>, пиритови, марказитови, сидеритови и др.<sup id="cite_ref-Находища_15-6" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>Дендрити – също могат да се разглеждат като форми на находища и като агрегати. Характерни са за някои самородни елементи като злато, сребро, мед, железни и манганови хидроокиси. Образуват се при бърза кристализация на разтвори и имат дървовидна форма, откъдето носят и името си.<sup id="cite_ref-Находища_15-7" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li> <li>Разсипни минерални находища – произходът им обикновено е алувиален, елувиален и по-рядко делувиален. Често материалите в такива находища и особено в алувиалните са сортирани естествено според относителното им тегло. В тях се срещат химически устойчиви минерали с по-голяма твърдост като <a href="/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82" title="Магнетит">магнетит</a>, гранат, циркон, <a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Монацит (страницата не съществува)">монацит</a>, <a href="/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82&action=edit&redlink=1" class="new" title="Каситерит (страницата не съществува)">каситерит</a>, волфрамит, злато, платина, диаманти. <ul><li>Алувиалните находища се образуват при отлагане и натрупване на скален материал от речната вода.</li> <li>Делувиалните находища се формират в основата на планински склонове в резултат на натрупване на материал при повърхностно отмиване от валежите.<sup id="cite_ref-Находища_15-8" class="reference"><a href="#cite_note-Находища-15"><span class="cite-bracket">[</span>15<span class="cite-bracket">]</span></a></sup></li></ul></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Вижте_също"><span id=".D0.92.D0.B8.D0.B6.D1.82.D0.B5_.D1.81.D1.8A.D1.89.D0.BE"></span>Вижте също</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=41" title="Редактиране на раздел: Вижте също" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=41" title="Edit section's source code: Вижте също"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <ul><li><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Списък на минерали">Списък на минерали</a></li></ul> <div class="mw-heading mw-heading2"><h2 id="Източници"><span id=".D0.98.D0.B7.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BD.D0.B8.D1.86.D0.B8"></span>Източници</h2><span class="mw-editsection"><span class="mw-editsection-bracket">[</span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&veaction=edit&section=42" title="Редактиране на раздел: Източници" class="mw-editsection-visualeditor"><span>редактиране</span></a><span class="mw-editsection-divider"> | </span><a href="/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&action=edit&section=42" title="Edit section's source code: Източници"><span>редактиране на кода</span></a><span class="mw-editsection-bracket">]</span></span></div> <div class="mw-references-wrap mw-references-columns"><ol class="references"> <li id="cite_note-Иван-1"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Иван_1-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-5"><sup><i><b>е</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-6"><sup><i><b>ж</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-7"><sup><i><b>з</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-8"><sup><i><b>и</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-9"><sup><i><b>к</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-10"><sup><i><b>л</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-11"><sup><i><b>м</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-12"><sup><i><b>н</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-13"><sup><i><b>о</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-14"><sup><i><b>п</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-15"><sup><i><b>р</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-16"><sup><i><b>с</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-17"><sup><i><b>т</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-18"><sup><i><b>у</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-19"><sup><i><b>ф</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-20"><sup><i><b>х</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-21"><sup><i><b>ц</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-22"><sup><i><b>ч</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-23"><sup><i><b>ш</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-24"><sup><i><b>щ</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-25"><sup><i><b>ю</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-26"><sup><i><b>я</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-27"><sup><i><b>аа</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-28"><sup><i><b>аб</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-29"><sup><i><b>ав</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-30"><sup><i><b>аг</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-31"><sup><i><b>ад</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-32"><sup><i><b>ае</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-33"><sup><i><b>аж</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-34"><sup><i><b>аз</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-35"><sup><i><b>аи</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-36"><sup><i><b>ак</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-37"><sup><i><b>ал</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-38"><sup><i><b>ам</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-39"><sup><i><b>ан</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-40"><sup><i><b>ао</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-41"><sup><i><b>ап</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-42"><sup><i><b>ар</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-43"><sup><i><b>ас</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-44"><sup><i><b>ат</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-45"><sup><i><b>ау</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-46"><sup><i><b>аф</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-47"><sup><i><b>ах</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-48"><sup><i><b>ац</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-49"><sup><i><b>ач</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-50"><sup><i><b>аш</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Иван_1-51"><sup><i><b>ащ</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text">Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/<a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9540301122" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 954-03-0112-2</a></span> </li> <li id="cite_note-NG-2"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-NG_2-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://science.nationalgeographic.com/science/earth/inside-the-earth/minerals-gems.html">National Geographic/Minerals and Gems</a></span> </li> <li id="cite_note-MGK-3"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-MGK_3-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-MGK_3-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-MGK_3-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-MGK_3-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-MGK_3-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.minerals.net/resource/Define_Mineral.aspx">The Mineral & Gemstone Kingdom/What Defines a Mineral</a></span> </li> <li id="cite_note-MD-4"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-MD_4-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://webmineral.com/Mineral_Definition.shtml">Mineralogy Database/Mineral Definitions</a></span> </li> <li id="cite_note-Руслан-5"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Руслан_5-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-5"><sup><i><b>е</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-6"><sup><i><b>ж</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-7"><sup><i><b>з</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-8"><sup><i><b>и</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-9"><sup><i><b>к</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-10"><sup><i><b>л</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-11"><sup><i><b>м</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-12"><sup><i><b>н</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-13"><sup><i><b>о</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-14"><sup><i><b>п</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-15"><sup><i><b>р</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Руслан_5-16"><sup><i><b>с</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><cite id="CITEREFКостов2000" class="book" style="font-style:normal">Костов, Руслан. <a rel="nofollow" class="external text" href="http://books.google.com/books?id=0-UX_t6ey0kC&lpg=PA28&ots=9EtPxa-fi8&dq=ромбоедър&pg=PA21#v=onepage&q=ромбоедър&f=false">Основи на минералогията</a>.  Pensoft, 2000. <a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/9546420913" class="internal mw-magiclink-isbn">ISBN 954-642091-3</a>. с. 21.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Все-6"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Все_6-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Все_6-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Все_6-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://wiki.web.ru/wiki/Процессы_минералообразования">Все о геологии/Процессы минералообразования</a></span> </li> <li id="cite_note-CNMNC-7"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-CNMNC_7-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><span class="citation reference"> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20150105154315/http://pubsites.uws.edu.au/ima-cnmnc/">International Mineralogical Association/Commission on New Minerals, Nomenclature and Classification (CNMNC)</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://pubsites.uws.edu.au/ima-cnmnc/">оригинала</a> от 5 януари 2015<span class="printonly">, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20150105154315/http://pubsites.uws.edu.au/ima-cnmnc/">https://web.archive.org/web/20150105154315/http://pubsites.uws.edu.au/ima-cnmnc/</a></span><span class="reference-accessdate">, посетен на 22 юни 2011</span></span><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=International+Mineralogical+Association%2FCommission+on+New+Minerals%2C+Nomenclature+and+Classification+%28CNMNC%29&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20150105154315%2Fhttp%3A%2F%2Fpubsites.uws.edu.au%2Fima-cnmnc%2F&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"><span style="display: none;"> </span></span></span> </li> <li id="cite_note-IMA-8"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-IMA_8-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-IMA_8-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-IMA_8-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://webmineral.com/help/IMAStatus.shtml">IMA status</a></span> </li> <li id="cite_note-Химич-9"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Химич_9-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-5"><sup><i><b>е</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-6"><sup><i><b>ж</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Химич_9-7"><sup><i><b>з</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><span class="citation reference"> <a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20101112185354/http://www.mineralstones.ru/xim.php">Минералы – классификация, формирование, описание/Химические свойства минералов</a>, архив на <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.mineralstones.ru/xim.php">оригинала</a> от 12 ноември 2010<span class="printonly">, <a rel="nofollow" class="external free" href="https://web.archive.org/web/20101112185354/http://www.mineralstones.ru/xim.php">https://web.archive.org/web/20101112185354/http://www.mineralstones.ru/xim.php</a></span><span class="reference-accessdate">, посетен на 22 юни 2011</span></span><span class="Z3988" title="ctx_ver=Z39.88-2004&rft_val_fmt=info%3Aofi%2Ffmt%3Akev%3Amtx%3Abook&rft.genre=book&rft.btitle=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%8B%C2%A0%E2%80%93+%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%2C+%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%2C+%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%2F%D0%A5%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5+%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2&rft_id=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20101112185354%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.mineralstones.ru%2Fxim.php&rfr_id=info:sid/en.wikipedia.org:%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB"><span style="display: none;"> </span></span></span> </li> <li id="cite_note-Музей-10"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Музей_10-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Музей_10-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Музей_10-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Музей_10-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Музей_10-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Музей_10-5"><sup><i><b>е</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Музей_10-6"><sup><i><b>ж</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.nmnhs.com/exhibitions-hall-1-mineralogy-bg.html">Национален природонаучен музей</a></span> </li> <li id="cite_note-magnetic-11"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-magnetic_11-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="https://web.archive.org/web/20170221213151/http://www.pnas.org/content/99/26/16556.full.pdf">Direct imaging of nanoscale magnetic interactions in minerals</a> //    Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.pnas.org/content/99/26/16556.full.pdf">оригинала</a> на 2017-02-21. Посетен на 2011-06-23.</cite></span> </li> <li id="cite_note-Кристалл-12"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Кристалл_12-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><cite class="book" style="font-style:normal"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://archive.vn/lUD2X">Кристалл</a> //  Все о геологии.   Архивиран от <a rel="nofollow" class="external text" href="http://wiki.web.ru/wiki/Кристалл">оригинала</a> на 4 май 2020. Посетен на 4 май 2020.<span class="cite-lang"> <small style="color: var(--color-subtle, #54595d);">(на руски)</small></span></cite></span> </li> <li id="cite_note-Howard-13"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Howard_13-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Howard_13-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.rockhounds.com/rockshop/xtal/part1.html">Mike and Darcy Howard – Introduction to Crystallography and Mineral Crystal Systems</a></span> </li> <li id="cite_note-Cry-14"><span class="mw-cite-backlink"><a href="#cite_ref-Cry_14-0">↑</a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://webmineral.com/crystall.shtml">Crystallography and Minerals Arranged by Crystal Form</a></span> </li> <li id="cite_note-Находища-15"><span class="mw-cite-backlink">↑ <a href="#cite_ref-Находища_15-0"><sup><i><b>а</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-1"><sup><i><b>б</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-2"><sup><i><b>в</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-3"><sup><i><b>г</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-4"><sup><i><b>д</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-5"><sup><i><b>е</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-6"><sup><i><b>ж</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-7"><sup><i><b>з</b></i></sup></a> <a href="#cite_ref-Находища_15-8"><sup><i><b>и</b></i></sup></a></span> <span class="reference-text"><a rel="nofollow" class="external text" href="http://www.google.com/url?sa=t&source=web&cd=19&ved=0CFsQFjAIOAo&url=http://bgm8.bg/data/uploads/referats/3941/194de75d8237c470e2a709988805e333.doc&rct=j&q=Минерални%20находища%20видове&ei=_AACTunSKIHsOeD0sKMO&usg=AFQjCNHISRzMZcdgt2XFFlBPeXaYxtOycA&sig2=vBPCjrfHxm_qBpqtMDnBoA&cad=rja">Вид и форма на минералните находища</a></span> </li> </ol></div>    </div><noscript><img src="https://login.wikimedia.org/wiki/Special:CentralAutoLogin/start?useformat=desktop&type=1x1&usesul3=0" alt="" width="1" height="1" style="border: none; position: absolute;"></noscript> <div class="printfooter" data-nosnippet="">Взето от „<a dir="ltr" href="https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Минерал&oldid=11976980">https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Минерал&oldid=11976980</a>“.</div></div> <div id="catlinks" class="catlinks" data-mw="interface"><div id="mw-normal-catlinks" class="mw-normal-catlinks"><a href="/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8" title="Специални:Категории">Категория</a>: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8" title="Категория:Минерали">Минерали</a></li></ul></div><div id="mw-hidden-catlinks" class="mw-hidden-catlinks mw-hidden-cats-hidden">Скрити категории: <ul><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8,_%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D1%88%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8_ISBN" title="Категория:Страници, използващи вълшебни препратки ISBN">Страници, използващи вълшебни препратки ISBN</a></li><li><a href="/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:Pages_using_multiple_image_with_auto_scaled_images" title="Категория:Pages using multiple image with auto scaled images">Pages using multiple image with auto scaled images</a></li></ul></div></div> </div> </main> </div> <div class="mw-footer-container"> <footer id="footer" class="mw-footer" > <ul id="footer-info"> <li id="footer-info-lastmod"> Последната промяна на страницата е извършена на 12 октомври 2023 г. в 16:24 ч.</li> <li id="footer-info-copyright">Текстът е достъпен под лиценза <a rel="nofollow" class="external text" href="https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/deed.bg">Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното</a>; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте <a class="external text" href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Policy:Terms_of_Use/bg">Условия за ползване</a>.</li> </ul> <ul id="footer-places"> <li id="footer-places-privacy"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Privacy_policy">Поверителност</a></li> <li id="footer-places-about"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8">За контакт с Уикипедия</a></li> <li id="footer-places-disclaimers"><a href="/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">Предупреждение</a></li> <li id="footer-places-wm-codeofconduct"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Universal_Code_of_Conduct">Кодекс на поведение</a></li> <li id="footer-places-developers"><a href="https://developer.wikimedia.org">За разработчици</a></li> <li id="footer-places-statslink"><a href="https://stats.wikimedia.org/#/bg.wikipedia.org">Статистика</a></li> <li id="footer-places-cookiestatement"><a href="https://foundation.wikimedia.org/wiki/Special:MyLanguage/Policy:Cookie_statement">Използване на „бисквитки“</a></li> <li id="footer-places-mobileview"><a href="//bg.m.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB&mobileaction=toggle_view_mobile" class="noprint stopMobileRedirectToggle">Мобилен изглед</a></li> </ul> <ul id="footer-icons" class="noprint"> <li id="footer-copyrightico"><a href="https://wikimediafoundation.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><picture><source media="(min-width: 500px)" srcset="/static/images/footer/wikimedia-button.svg" width="84" height="29"><img src="/static/images/footer/wikimedia.svg" width="25" height="25" alt="Wikimedia Foundation" lang="en" loading="lazy"></picture></a></li> <li id="footer-poweredbyico"><a href="https://www.mediawiki.org/" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--size-large cdx-button--fake-button--enabled"><picture><source media="(min-width: 500px)" srcset="/w/resources/assets/poweredby_mediawiki.svg" width="88" height="31"><img src="/w/resources/assets/mediawiki_compact.svg" alt="Powered by MediaWiki" lang="en" width="25" height="25" loading="lazy"></picture></a></li> </ul> </footer> </div> </div> </div> <div class="vector-header-container vector-sticky-header-container"> <div id="vector-sticky-header" class="vector-sticky-header"> <div class="vector-sticky-header-start"> <div class="vector-sticky-header-icon-start vector-button-flush-left vector-button-flush-right" aria-hidden="true"> <button class="cdx-button cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only vector-sticky-header-search-toggle" tabindex="-1" data-event-name="ui.vector-sticky-search-form.icon"><span class="vector-icon mw-ui-icon-search mw-ui-icon-wikimedia-search"></span> <span>Търсене</span> </button> </div> <div role="search" class="vector-search-box-vue vector-search-box-show-thumbnail vector-search-box"> <div class="vector-typeahead-search-container"> <div class="cdx-typeahead-search cdx-typeahead-search--show-thumbnail"> <form action="/w/index.php" id="vector-sticky-search-form" class="cdx-search-input cdx-search-input--has-end-button"> <div class="cdx-search-input__input-wrapper" data-search-loc="header-moved"> <div class="cdx-text-input cdx-text-input--has-start-icon"> <input class="cdx-text-input__input" type="search" name="search" placeholder="Търсене в Уикипедия"> <span class="cdx-text-input__icon cdx-text-input__start-icon"></span> </div> <input type="hidden" name="title" value="Специални:Търсене"> </div> <button class="cdx-button cdx-search-input__end-button">Търсене</button> </form> </div> </div> </div> <div class="vector-sticky-header-context-bar"> <nav aria-label="Съдържание" class="vector-toc-landmark"> <div id="vector-sticky-header-toc" class="vector-dropdown mw-portlet mw-portlet-sticky-header-toc vector-sticky-header-toc vector-button-flush-left" > <input type="checkbox" id="vector-sticky-header-toc-checkbox" role="button" aria-haspopup="true" data-event-name="ui.dropdown-vector-sticky-header-toc" class="vector-dropdown-checkbox " aria-label="Скриване/показване на съдържанието" > <label id="vector-sticky-header-toc-label" for="vector-sticky-header-toc-checkbox" class="vector-dropdown-label cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only " aria-hidden="true" ><span class="vector-icon mw-ui-icon-listBullet mw-ui-icon-wikimedia-listBullet"></span> <span class="vector-dropdown-label-text">Скриване/показване на съдържанието</span> </label> <div class="vector-dropdown-content"> <div id="vector-sticky-header-toc-unpinned-container" class="vector-unpinned-container"> </div> </div> </div> </nav> <div class="vector-sticky-header-context-bar-primary" aria-hidden="true" ><span class="mw-page-title-main">Минерал</span></div> </div> </div> <div class="vector-sticky-header-end" aria-hidden="true"> <div class="vector-sticky-header-icons"> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only" id="ca-talk-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="talk-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-speechBubbles mw-ui-icon-wikimedia-speechBubbles"></span> <span></span> </a> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only" id="ca-subject-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="subject-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-article mw-ui-icon-wikimedia-article"></span> <span></span> </a> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only" id="ca-history-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="history-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-history mw-ui-icon-wikimedia-wikimedia-history"></span> <span></span> </a> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only mw-watchlink" id="ca-watchstar-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="watch-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-star mw-ui-icon-wikimedia-wikimedia-star"></span> <span></span> </a> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only" id="ca-ve-edit-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="ve-edit-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-edit mw-ui-icon-wikimedia-wikimedia-edit"></span> <span></span> </a> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only" id="ca-edit-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="wikitext-edit-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-wikiText mw-ui-icon-wikimedia-wikimedia-wikiText"></span> <span></span> </a> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--icon-only" id="ca-viewsource-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="ve-edit-protected-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-editLock mw-ui-icon-wikimedia-wikimedia-editLock"></span> <span></span> </a> </div> <div class="vector-sticky-header-buttons"> <button class="cdx-button cdx-button--weight-quiet mw-interlanguage-selector" id="p-lang-btn-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="ui.dropdown-p-lang-btn-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-wikimedia-language mw-ui-icon-wikimedia-wikimedia-language"></span> <span>142 езика</span> </button> <a href="#" class="cdx-button cdx-button--fake-button cdx-button--fake-button--enabled cdx-button--weight-quiet cdx-button--action-progressive" id="ca-addsection-sticky-header" tabindex="-1" data-event-name="addsection-sticky-header"><span class="vector-icon mw-ui-icon-speechBubbleAdd-progressive mw-ui-icon-wikimedia-speechBubbleAdd-progressive"></span> <span>Добавяне на тема</span> </a> </div> <div class="vector-sticky-header-icon-end"> <div class="vector-user-links"> </div> </div> </div> </div> </div> <div class="mw-portlet mw-portlet-dock-bottom emptyPortlet" id="p-dock-bottom"> <ul> </ul> </div> <script>(RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgHostname":"mw-web.codfw.main-7f5d45d576-nsxm9","wgBackendResponseTime":180,"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.757","walltime":"0.905","ppvisitednodes":{"value":7291,"limit":1000000},"postexpandincludesize":{"value":37632,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":16015,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":16,"limit":100},"expensivefunctioncount":{"value":21,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":39327,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":3,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 703.528 1 -total"," 71.43% 502.518 1 Шаблон:Химкутия"," 70.36% 495.020 1 Шаблон:Infobox"," 59.60% 419.333 74 Шаблон:Wd"," 35.92% 252.715 31 Шаблон:If_empty"," 21.17% 148.936 23 Шаблон:Cvi"," 6.22% 43.776 3 Шаблон:Cite"," 5.76% 40.511 1 Шаблон:Към_пояснение"," 5.42% 38.143 1 Шаблон:Multiple_image"," 4.85% 34.115 18 Шаблон:Основна"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.398","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":5749157,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw-web.eqiad.main-54c6f8c945-cjldn","timestamp":"20250228152025","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});</script> <script type="application/ld+json">{"@context":"https:\/\/schema.org","@type":"Article","name":"\u041c\u0438\u043d\u0435\u0440\u0430\u043b","url":"https:\/\/bg.wikipedia.org\/wiki\/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB","sameAs":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q7946","mainEntity":"http:\/\/www.wikidata.org\/entity\/Q7946","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"\u0424\u043e\u043d\u0434\u0430\u0446\u0438\u044f \u0423\u0438\u043a\u0438\u043c\u0435\u0434\u0438\u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https:\/\/www.wikimedia.org\/static\/images\/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2005-06-09T16:14:12Z","dateModified":"2023-10-12T16:24:39Z","image":"https:\/\/upload.wikimedia.org\/wikipedia\/commons\/a\/a3\/Am%C3%A9thystre_sceptre2.jpg"}</script> </body> </html>